Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2929(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B9-0200/2019

Разисквания :

PV 28/11/2019 - 3.2
PV 28/11/2019 - 5.1
CRE 28/11/2019 - 3.2
CRE 28/11/2019 - 5.1

Гласувания :

PV 28/11/2019 - 8.2

Приети текстове :

P9_TA(2019)0073

Приети текстове
PDF 136kWORD 48k
Четвъртък, 28 ноември 2019 г. - Страсбург
Куба, случаят на Хосе Даниел Ферер
P9_TA(2019)0073RC-B9-0200/2019

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно Куба и случая на Хосе Даниел Ферер (2019/2929(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Куба, по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба(1), от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство(2), от 21 юни 2007 г. относно Куба(3), от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода заради убежденията им в Куба(4), от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна,(5) и от 15 ноември 2018 г.(6),

–  като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г. насам,

–  като взе предвид второто заседание на Съвместния съвет между ЕС и Куба, проведено на 9 септември 2019 г. в Хавана,

–  като взе предвид втория официален диалог между ЕС и Куба по правата на човека, проведен в Брюксел на 3 октомври 2019 г. в рамките на СПДС между ЕС и Куба,

–  като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека за Куба от май 2018 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 1 октомври 2019 г. лидерът на опозицията на Патриотичния съюз на Куба Хосе Даниел Ферер беше произволно задържан, без да му бъде предявено обвинение, и в продължение на най-малко 72 часа му беше отказано да осъществява контакт с лица извън мястото за лишаване от свобода;

Б.  като има предвид, че в продължение на повече от десетилетие кубинските органи го задържат под стража, тормозят го и го сплашват поради мирната му политическа активност; като има предвид, че през 2018 г. той беше задържан на строг тъмничен режим в продължение на 10 дни;

В.  като има предвид, че на 2 ноември 2019 г. г-н Ферер е изпратил скришом писмо, в което е посочил, че е бил измъчван и малтретиран, че животът му е бил изложен на опасност по време на задържането му и че му е била отказана подходяща медицинска помощ; като има предвид, че според информацията, предоставена от неговото семейство на 15 ноември 2019 г., той се намира в затвора Агуадорес в Сантяго де Куба, където е бил отведен в наказателна килия; като има предвид, че на 7 ноември 2019 г. съпругата му се е срещнала с него за няколко минути и е потвърдила, че здравето му е в критично състояние, като се има предвид, че е загубил половината от телесното си тегло, което е резултат и от гладна стачка, която е започнал;

Г.  като има предвид, че според няколко НПО той е само един от около 120 политически затворници в Куба; като има предвид, че много независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека, които са предимно членове на демократичната опозиция, биват преследвани, произволно задържани или лишавани от свобода в Куба, по-специално Хосе Гуиа Пилото, Силверио Портал Контрерас, Мицаел Диас Пасейро, Орландо Сапата Тамайо, Елиесер Бандера Барера, Едилберто Ронал Асуага и Роберто де Хесус Киньонес Асес;

Д.  като има предвид, че на 28 октомври 2019 г. е починал Армандо Соса Фортуни – най-дълго задържаният кубински политически затворник, прекарал 43 години в затвора; като има предвид, че кубинските органи не са се съгласили да го освободят въпреки влошаващото му се здраве;

Е.  като има предвид, че съгласно международните стандарти в областта на правата на човека всяко лице, което е задържано или лишено от свобода, трябва към момента на задържането да бъде информирано за основанията и да бъде предадено незабавно на съд;

Ж.  като има предвид, че действията на кубинското правителство са в нарушение на разпоредбите на член 1, параграф 5 и член 22 от СПДС между Европейския съюз и Куба, подписано през 2016 г., в което кубинското правителство се задължава да укрепва и подобрява правата на човека;

З.  като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за СПДС; като има предвид, че при одобрението си Парламентът ясно изрази своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Куба и включи клауза за временно преустановяване в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека;

И.  като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба по правата на човека, ръководен от специалния представител на ЕС за правата на човека, започна през 2015 г., като петият кръг се проведе на 9 октомври 2018 г.; като има предвид, че на 3 октомври 2019 г. ЕС и Куба проведоха втория си официален диалог по правата на човека; като има предвид, че все още не са постигнати осезаеми резултати въпреки преизбирането на Куба в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2017 – 2019 г.; като има предвид, че всеки политически диалог трябва да включва пряк и интензивен диалог с гражданското общество и всички политически участници от опозицията без никакви ограничения;

Й.  като има предвид, че по време на второто заседание на Съвместния съвет между ЕС и Куба, проведено на 9 септември 2019 г. в Хавана, повече от 100 активисти бяха произволно задържани; като има предвид, че ЕС запази мълчание по отношение на тези действия, както и по отношение на случая на г-н Ферер;

К.  като има предвид, че Парламентът три пъти е присъждал наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните роднини са все още редовно подлагани на тормоз и заплахи и се възпрепятстват да напуснат страната и да участват в международни събития;

Л.  като има предвид, че правата на човека, свободата и достойнството и интересът на хората са най-добре представени и защитавани в една демокрация;

1.  осъжда произволното задържане на Хосе Даниел Ферер и спешно призовава кубинските органи за незабавното му освобождаване; отправя искане да му бъде предоставен достъп до адвокат по негов избор, да може да осъществява контакт със семейството си и да има достъп до цялата документация, свързана със задържането му, както и относно основанията за това;

2.  осъжда изтезанията и малтретирането, за които г-н Ферер съобщава в писмото си; припомня, че кубинските органи имат задължение да предотвратяват изтезанията и малтретирането и да гарантират бързо и безпристрастно разследване; настоятелно призовава кубинските органи да предоставят незабавен достъп на г-н Ферер до медицинските грижи по негов избор и да гарантират предоставянето на подходяща чиста храна и вода;

3.  отново изразява дълбоката си загриженост относно продължаващите наказателно преследване, тормоз и нападения на мирни дисиденти, независими журналисти, защитници на правата на човека и политическата опозиция в Куба; призовава за незабавно прекратяване на тези действия и за освобождаването на всички политически затворници, както и на лицата, произволно задържани единствено на основание упражнената от тях свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията; призовава за предоставяне на по-добри гаранции на правото на справедлив съдебен процес и на независимостта на съдебната система и за гарантиране, че лицата, лишени от свобода, имат достъп до независим адвокат;

4.  повтаря призива си към държавите членки, ЕСВД и нейната делегация в Куба да осъдят категорично и публично произволното задържане на г-н Ферер и горепосочените лица и да предприемат всички необходими действия за защита на демокрацията и правата на човека;

5.  изразява съжаление, че въпреки приетото СПДС положението с демокрацията и правата на човека не се е подобрило; призовава за изпълнение на обвързващите задължения, установени в рамките на СПДС между ЕС и Куба, и призовава за ясни критерии в това отношение;

6.  заявява отново, че СПДС включва клауза за временно преустановяване на прилагането на споразумението, която следва да се приложи в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека; поради това настоява Европейският съюз да следи отблизо и да наблюдава зачитането на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС и да докладва редовно на Парламента за това; счита, че лишаването от свобода и отношението към Хосе Даниел Ферер и другите политически затворници са „случай на особена спешност“, както е посочено в член 85, параграф 3, буква б) от Споразумението, и във връзка с това призовава ЕС да свика спешно заседание;

7.  изисква кубинското правителство да проведе правни реформи, за да гарантира свободата на печата, сдружаването и демонстрациите, и да постави началото на политически реформи, даващи възможност за свободни, честни и демократични избори, при които се взема предвид суверенната и свободно изразената воля на кубинския народ; настоятелно призовава кубинското правителство да приведе политиката си в областта на правата на човека в съответствие с международните стандарти, определени в уставите, декларациите и международните инструменти, по които Куба е страна, и да даде възможност на гражданското общество и на политическите участници от опозицията да участват активно в политическия и социалния живот без ограничения; призовава правителството да позволи на независимите национални и международни наблюдатели на правата на човека да имат безпрепятствен достъп до Куба, за да се отправят покани до специалните докладчици на ООН за насърчаване и защита на правото на свобода на мирни събрания, на изразяване на мнение и на положението на защитниците на правата на човека;

8.  припомня, че от 2003 г. насам Куба има мораториум върху смъртното наказание; призовава кубинските органи да премахнат смъртното наказание за всички престъпления; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че тези процеси се придържат към международните стандарти;

9.  призовава кубинските органи да гарантират свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение, включително чрез отмяна на Декрет № 349, който ограничава свободата на артистичното изразяване, както и да прекратят тормоза и задържането на независими журналисти; призовава кубинското правителство да спре да налага онлайн цензура и да спре блокирането на интернет сайтове и ограничаването на достъпа до информация;

10.  изразява съжаление във връзка с факта, че няколко европейски и кубински организации на гражданското общество бяха лишени от възможността да участват в диалог с гражданското общество в рамките на по-широкия диалог по правата на човека в рамките на СПДС между ЕС и Куба, който се проведе на 2 октомври 2019 г., в резултат на отказа на правителството на Куба да им предостави одобрение; освен това призовава за създаване между ЕС и Куба на институционализиран, официален, открит и публичен диалог с действително независимо гражданско общество, който да бъде установен подобно на тези с други държави, с които ЕС има споразумения за сътрудничество;

11.  призовава върховния представител/заместник-председателя да признае съществуването на политическа опозиция на кубинското правителство и да подкрепи нейното включване в политическия диалог между ЕС и Куба; във връзка с това призовава всички представители на държавите членки да повдигнат въпроси, свързани с правата на човека, по време на посещения при кубинските органи и да се срещнат с лауреатите на наградата „Сахаров“ при посещенията си в Куба, за да се гарантира вътрешното и външното съгласувано прилагане на политиката на ЕС в областта на правата на човека, като по този начин се засили участието на независимото гражданско общество;

12.  призовава ЕСВД и Комисията да оказват активна подкрепа на групите от гражданското общество и на лицата, защитаващи правата на човека в Куба, включително чрез организиране на посещения в затвори, наблюдение на съдебни процеси и публични изявления; призовава новия върховен представител/заместник-председател да докладва на Парламента относно действията, предприети до момента от страна на делегацията на ЕС;

13.  призовава новия върховен представител/заместник-председател да поиска от кубинските органи да започнат след годините на бездействие реформи, водещи до демократична промяна на страната в съответствие със СПДС; посочва, че настоящото положение в Куба подкопава принципите на правата на човека и на демокрацията, на които се основава Споразумението;

14.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че кубинските органи отказват да позволят на Парламента, на неговите делегации и на някои от политическите му групи да посетят Куба, въпреки че Парламентът даде одобрението си за СПДС; призовава органите незабавно да позволят влизането в страната;

15.  осъжда вмешателското поведение на кубинското правителство и отправя искане към него да прекрати всички дейности за намеса в различни латиноамерикански държави;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

(1) ОВ C 201 E, 18.8.2005 г., стр. 83.
(2) ОВ C 288 E, 24.11.2006 г., стр. 81.
(3) ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 377.
(4) ОВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 82.
(5) OВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 99.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0460.

Последно осъвременяване: 5 март 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност