Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Никарагуа, и по-специално тези от 18 декември 2008 г.(1), 26 ноември 2009 г.(2), 16 февруари 2017 г.(3), 31 май 2018 г.(4) и 14 март 2019 г.(5),

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

–  като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Никарагуа, и по-специално заключенията от 14 октомври 2019 г. за установяване на рамка за целенасочени санкции,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС относно положението в Никарагуа, и по-специално изявлението от 20 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението, направено от Рупърт Колвил, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ), на 19 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид доклада от 19 ноември 2019 г. на комисията на високо равнище за Никарагуа на Организацията на американските държави (ОАД),

–  като взе предвид информационните бюлетини, публикувани от Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), създаден от Междуамериканската комисия по правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че защитниците на правата на човека и други критици на действията на никарагуанското правителство в областта на правата на човека все по-често са обекти на заплахи със смърт, сплашване, клеветнически кампании онлайн, тормоз, наблюдение, нападения и съдебно преследване; като има предвид, че международни организации за защита на правата на човека съобщават, че над 80 000 души са били принудени да напуснат Никарагуа в резултат на настоящата криза и че репресиите в страната са се засилили;

Б.  като има предвид, че според последните данни на MESENI 328 души са загинали и стотици са ранени, над 150 политически затворници продължават да бъдат произволно задържани само защото са упражнили правата си, а 144 студенти са експулсирани от университетите заради участието си в демонстрации в подкрепа на демокрацията, по-голяма свобода и зачитане на правата на човека; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) съобщи, че над 100 журналисти и работещи в медиите са били принудени да напуснат страната; като има предвид, че правителството на Никарагуа е блокирало вноса на вестникарска хартия, принуждавайки няколко вестника да спрат печат, включително емблематичния „Nuevo Diario“;

В.  като има предвид, че зачитането на независимостта на съдебната система, политическия плурализъм и свободата на събранията и на изразяване на мнение са основни права и основни стълбове на демокрацията и правовата държава;

Г.  като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. осем роднини на лишени от свобода политически опоненти, наред с другите, започнаха гладна стачка в църквата „Сан Мигел“ в Масая и призоваваха за освобождаване на 130 лица, за които се смята, че са задържани по време на протестите; като има предвид, че полицията обгради църквата и прекъсна водоснабдяването и електроснабдяването; като има предвид, че полицията не позволи на никого да влезе в църквата и попречи на предоставянето на хуманитарна и медицинска помощ;

Д.  като има предвид, че същата нощ беше задържана група от най-малко 13 членове на опозицията, след като доставиха вода на хората, обкръжени от полицията, включително Амая Ева Копенс, никарагуанска и белгийска правозащитничка, задържана по време на протестите за осем месеца и освободена на 11 юни 2019 г. съгласно закона за амнистията заедно с над 100 политически затворници; като има предвид, че този закон е несъвместим с международните стандарти и продължава безнаказаността, като изключва разследването на предполагаеми престъпления, извършени срещу участници в протестите;

Е.  като има предвид, че никарагуанската прокуратура несправедливо е предявила различни обвинения срещу групата, включително отвличане, незаконно притежаване на огнестрелни оръжия и тероризъм, което представлява явно нарушение на гаранцията за законосъобразна процедура и правото им на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите в Никарагуа също така не отговарят на международните стандарти; като има предвид, че членове на никарагуанската опозиция предоставят ясни данни за използването на изтезания и сексуално насилие в затворите;

Ж.  като има предвид, че според MESENI правителството на Никарагуа засилва преследването на семействата на жертвите на демократичната, институционална и политическа криза чрез сплашване и наблюдение, за да предотврати участието им в частни и публични действия в памет на близките им и търсенето на правосъдие;

З.  като има предвид, че Съвета на ООН по правата на човека правителството на Никарагуа предприема репресии срещу тези, които говорят за положението с правата на човека в Никарагуа и се свързват с длъжностни лица и механизми на международни организации и на ООН;

И.  като има предвид, че правителството на Никарагуа изгони от страната международни организации като Междуамериканската комисия по правата на човека и Регионалната служба за Централна Америка към СВКПЧ, които призоваваха за спазване на правата на човека в страната и се стремяха към мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че връщането на такива организации би представлявало гаранция за изпълнението на текущите споразумения с опозицията; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха с лишаването им от правен статут в една държава със слаба институционална рамка, което представлява двойно наказание за жертвите на репресии;

Й.  като има предвид, че в редица случаи високопоставени служители от някои държави – членки на ЕС, не бяха допускани в Никарагуа; като има предвид, че правителството на Никарагуа възпрепятства влизането в страната на комисията на високо равнище за Никарагуа на ОАД, която поиска избирателна реформа; като има предвид, че избирателната реформа е ключов елемент по пътя към правилното създаване на демократични институции в Никарагуа;

К.  като има предвид, че правителството на Никарагуа не прояви интерес към възобновяването на надежден и приобщаващ диалог с Гражданския съюз и към пълното прилагане на споразуменията от март 2019 г.; като има предвид, че преговорите между правителството и Гражданския съюз бяха възобновени през февруари 2019 г.; като има предвид, че на 27 март 2019 г. беше постигнато споразумение за освобождаването на лицата, лишени от свобода по време на протестите през 2018 г.; като има предвид, че на 29 март 2019 г. беше постигнато и друго споразумение за укрепване на правата и гаранциите за гражданите; като има предвид, че на 20 май 2019 г. Гражданският съюз напусна масата на преговорите, считайки, че прилагането на двете споразумения е ограничено; като има предвид, че до 11 юни 2019 г. правителството освободи 492 души, задържани по време на протестите през 2018 г.; като има предвид, че преговорите продължават да са в застой въпреки опитите за тяхното възобновяване;

Л.  като има предвид, че комисията на високо равнище за Никарагуа на ОАД е на мнение, че действията, предприети или разрешени от правителството на Никарагуа от април 2018 г. насам, са несъвместими с правата и гаранциите, защитени в Конституцията на Никарагуа от 1987 г., и че те водят до промяна на конституционния режим, която сериозно накърнява демократичния ред в Никарагуа, както е посочено в член 20 от Междуамериканската демократична харта;

М.  като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и държавите от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза относно демокрацията, която е съществен елемент от споразумението; като има предвид, че предвид настоящите обстоятелства следва да се задейства клаузата относно демокрацията и участието на Никарагуа в споразумението да бъде суспендирано;

1.  изразява солидарността си с населението на Никарагуа и осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа, по-специално смъртните случаи, повсеместното ограничаване на свободата на изразяване, на събранията и демонстрациите, забраната на неправителствените организации и на гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, закриването на и нападенията срещу медиите, ограниченията на правото на информация и експулсирането на студенти от университетите;

2.  настоятелно призовава правителството на Никарагуа да прекрати продължаващите репресии срещу дисидентите и наложилия се модел на произволни арести, изтезания и сексуално насилие, да не подлага защитниците на правата на човека, политическите опоненти, семействата на жертвите и други лица, изразяващи несъгласие, на криминализиране, преследване и атаки и незабавно да разпусне действащите в страната паравоенни сили; призовава за бързи, безпристрастни, прозрачни и задълбочени разследвания на насилието;

3.  призовава за незабавното освобождаване на всички лица, задържани произволно, в това число Амая Ева Копенс, за оттегляне на всички обвинения срещу тях и за зачитане на основните законови гаранции, на които те имат право; призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за нарушения на правата на човека и за подкопаване на демокрацията и правовата държава; подчертава, че никарагуанските органи трябва да гарантират безопасността и физическото и психическото благосъстояние на всички задържани и да им предоставят подходящи медицински грижи;

4.  призовава за независим преглед на присъдите с оглед реформиране на съдебната система, включително назначения в съответствие с международните стандарти, като например основните принципи за независимостта на съдебната система и насоките за ролята на прокурорите;

5.  призовава за преразглеждане на закона за амнистията и закона за цялостното полагане на грижи за жертвите, за да се гарантира правото на жертвите на истина, справедливост и адекватно обезщетение;

6.  настоява за връщане на конфискуваното имущество и за възстановяване на спрените лицензи на медии, като настоява тези медии да имат възможност да вършат работата си без каквито и да било пречки или репресивни мерки;

7.  приветства решението на Съвета за приемане на рамка за целенасочени ограничителни мерки за лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, злоупотреби и репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа; призовава държавите членки бързо да постигнат съгласие относно специалния списък на лицата и образуванията, които трябва да бъдат санкционирани, включително президента и вицепрезидента;

8.  осъжда липсата на готовност от страна на правителството на Никарагуа да започне отново съдържателен диалог на национално равнище; призовава органите да възобновят диалога с Гражданския съюз с оглед на постигането на демократично, устойчиво и мирно решение, което да позволи пълното прилагане на споразуменията от март 2019 г.; подчертава необходимостта да се гарантират политическите и гражданските свободи на всички жители на Никарагуа, връщането на лицата в изгнание, връщането на и сътрудничеството с международни организации, възстановяването на юридическата правосубектност на организациите за защита на правата на човека и установяването на надежден изборен процес с реформиран Върховен избирателен съвет, който да гарантира незабавни, честни и прозрачни избори с присъствието на международни наблюдатели;

9.  отправя искане към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и към делегацията на ЕС в Никарагуа да следят отблизо развитието на събитията в страната и да продължат да разглеждат възникналите в резултат на положението в страната проблеми с правата на човека, засягащи, наред с другите, затворници, студенти, протестиращи, семейства на жертви и журналисти; призовава Комисията да гарантира, че помощта ѝ за сътрудничество засилва подкрепата ѝ за гражданското общество, по-специално за защитниците на правата на човека, и че по никакъв начин не подпомага настоящите репресивни политики на никарагуанските органи;

10.  припомня, че с оглед на Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и консолидира принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, и изисква, в контекста на настоящите обстоятелства, клаузата за демокрация на Споразумението за асоцииране да бъде задействана;

11.  призовава делегацията на ЕС и държавите членки с дипломатически мисии на място да прилагат изцяло насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да предоставят цялата подходяща подкрепа на задържаните защитници на правата на човека, включително посещения в затвори и наблюдение на съдебни процеси;

12.  призовава за изпращане на делегация на Парламента в Никарагуа във възможно най-кратък срок, за да се възобнови наблюдението на положението в страната, и настоятелно призовава никарагуанските органи да ѝ разрешат безпрепятствен достъп до страната и достъп до всички партньори и съоръжения;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 89. (2) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 74. (3) OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0238. (5) Приети текстове, P8_TA(2019)0219.