Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 19 септември 2019 г. - Страсбург
Положението в Турция, по-специално отстраняването от длъжност на избрани кметове
 Мианмар, по-специално положението на общността рохингия
 Иран, по-специално положението на защитниците на правата на жените и лишените от свобода лица с двойно гражданство на ЕС и Иран
 Патентоспособността на растенията и биологичните по своята същност процеси
 Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа
 Прилагане на законодателството срещу изпирането на пари

Положението в Турция, по-специално отстраняването от длъжност на избрани кметове
PDF 144kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно положението в Турция, по-специално отстраняването от длъжност на избрани кметове (2019/2821(RSP))
P9_TA(2019)0017RC-B9-0049/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Турция, и по-специално резолюциите си от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция(1), от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция(2), от 8 февруари 2018 г. относно настоящото положение с правата на човека в Турция(3) и от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2019 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2019)0260) и работния документ на службите на Комисията, придружаващ доклада за Турция за 2019 г. (SWD(2019)0220),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2018 г. и предходните съответни заключения на Съвета и на Европейския съвет,

–  като взе предвид предварителните заключения на мисията за наблюдение на изборите на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа,

–  като взе предвид препоръките на Венецианската комисия и ангажимента на Турция по отношение на Европейската харта за местно самоуправление,

–  като взе предвид Резолюция 2260 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 24 януари 2019 г., озаглавена „Влошаване на положението на политиците от опозицията в Турция: какво може да се направи за защита на основните права в държава — членка на Съвета на Европа?“ (The worsening situation of opposition politicians in Turkey: what can be done to protect their fundamental rights in a Council of Europe member State?),

–  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 19 август 2019 г. относно временното отстраняване от длъжност на избрани кметове и задържането на стотици хора в югоизточна Турция,

–  като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека относно делото Селяхаттин Демирташ срещу Турция,

–  като взе предвид Резолюция 2156(2017) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно функционирането на демократичните институции в Турция,

–  като взе предвид факта, че основополагащите ценности на ЕС се основават на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека – ценности, които важат и за всички държави – кандидатки за членство в ЕС,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), по които Турция е страна,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Турция е важен партньор на ЕС и от нея се очаква, в качеството на държава кандидатка, да спазва най-високите стандарти по отношение на демокрацията, включително зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, надеждните избори, основните свободи и всеобщото право на справедлив съдебен процес;

Б.  като има предвид, че на 31 март 2019 г. в Турция бяха проведени местни избори, които „са протекли нормално“, според предварителните заключения на делегацията за наблюдение на изборите на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа; като има предвид, че на местните избори беше отбелязана впечатляваща избирателна активност; като има предвид, че изборите бяха широко критикувани от наблюдатели поради прекомерната пристрастност на медиите в полза на управляващия „Народен алианс“;

В.  като има предвид, че на местните избори от 31 март 2019 г. кметът на Диарбекир Аднан Селчук Мизракли получи мнозинство от 63%, кметът на Мардин, Ахмед Тюрк – мнозинство от 56%, а кметът на Ван, Бедия Йозгьокче – мнозинство от 54% от гласовете, което означава, че и тримата кметове са получили ясен народен мандат да изпълняват задълженията, произтичащи от съответните кметски длъжности;

Г.  като има предвид, че и тримата кметове са получили одобрение от Върховния избирателен съвет (ВИС) на Република Турция да се явят като кандидати на изборите;

Д.  като има предвид, че демократично избраните кметове на Диарбекир, Ван и Мардин в югоизточна Турция бяха заменени от назначени от правителството управители на провинции/доверени лица, с обяснението, че са обект на наказателно разследване за предполагаеми връзки с тероризма;

Е.  като има предвид, че замяната на Аднан Селчук Мизракли, Ахмед Тюрк и Бедия Йозгьокче Ертан с държавни управители буди сериозно безпокойство, тъй като поставя под въпрос зачитането на демократичните резултати от проведените на 31 март 2019 г. избори; като има предвид, че на 18 август 2019 г. бяха задържани около 418 цивилни лица, предимно членове на общински съвети и служители от 29 различни провинции в Турция, по подобни твърдения, без да бъдат подкрепени с доказателства;

Ж.  като има предвид, че през септември 2016 г. турското законодателство относно общините беше променено по силата на указ във връзка с извънредното положение, с цел да се улесни административното отстраняване от длъжност на кметове, обвинени във връзки с тероризма, и тяхната замяна с управители на провинции; като има предвид, че Венецианската комисия призова турските органи да отменят разпоредбите, въведени от Турския указ-закон № 674 от 1 септември 2016 г., които не се изискват строго от извънредното положение, и по-специално онези от тях, които се отнасят до правилата, позволяващи попълването на незаети постове на кмет, заместник-кмет и членове на местни съвети, чрез назначения;

З.  като има предвид, че на 9 април 2019 г. ВИС обяви, че четирима други избрани кметове и членове на общински съвети в югоизточната част на Турция не отговарят на условията за заемане на длъжност, въпреки че той самият беше валидирал техните кандидатури преди изборите на 31 март 2019 г., с аргумента, че по-рано тези кандидати са били държавни служители и са били освободени от съответните си длъжности чрез правителствен указ; като има предвид, че след това решение ВИС предостави съответните постове на кандидати от Партията на справедливостта и развитието (ПСР); като има предвид, че репресиите срещу турската политическа опозиция се осъществяват в контекста на свиващо се пространство за демократичните гласове и на фона на продължаващи мерки от страна на турските органи, насочени към заглушаване на дисидентските гласове – включително тези на журналисти, защитници на правата на човека, представители на академичните среди, съдии и адвокати;

И.  като има предвид, че много от предприетите мерки са непропорционални, нарушават турското национално законодателство и са в разрез с ангажиментите, произтичащи от членството в Съвета на Европа, както и с Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че над 150 000 души са били задържани при последвалите преврата репресии, 78 000 души са били арестувани по обвинения в тероризъм, а над 50 000 души продължават да са в затвора, в повечето случаи без убедителни доказателства; като има предвид, че считано към декември 2018 г. общият брой на задържаните без обвинителен акт или в очакване на процес лица възлиза на около 57 000 души; като има предвид, че над 20% от лишените от свобода лица се намират в затвора по обвинения, свързани с тероризъм, включително журналисти, политически активисти, адвокати и защитници на правата на човека, което буди нарастваща загриженост относно независимостта на съдебната система;

Й.  като има предвид, че решенията на ВИС за повторно провеждане на изборите за кмет в Истанбул и за предоставяне на кметствата на отделни общини в югоизточната част на Турция на класиралите се на второ място кандидати са повод за сериозна загриженост, по-специално по отношение на зачитането на законността и почтеността на изборния процес и на независимостта на институцията от политическа намеса;

К.  като има предвид, че на 3 септември 2019 г. турският министър на вътрешните работи обяви, че ще последват допълнителни заповеди за отстраняване от длъжност на служители, заемащи изборни постове, с конкретна заплаха за заместване на кмета на Истанбул, Екрем Имамоглу;

Л.  като има предвид, че на 6 септември 2019 г. регионалната председателка на Републиканската народна партия (РНП), Канан Кафтанчоглу, беше осъдена на 9 години и 8 месеца лишаване от свобода по обвинения в обида на президента, обида на държавни служители, унижаване на държавата, подбуждане на народа към враждебност и омраза и използване на каналите ѝ за социални медии за разпространение на пропаганда за терористична организация между 2012 г. и 2017 г.;

М.  като има предвид, че няколко публични протеста срещу отстраняването от длъжност на кметовете са били забранени по съображения за сигурност, а тези, които са били проведени, са били насилствено разпръснати от страна на полицията, често с масови задържания и съдебно преследване на участниците; като има предвид, че това е резултат от законодателството, въведено непосредствено след прекратяването на извънредното положение;

Н.  като има предвид, че Турция претърпя редица нападения и опит за преврат през 2016 г., при който бяха убити 248 души;

1.  осъжда решението на турските органи за отстраняване от длъжност на демократично избрани кметове въз основа на спорни доказателства; подчертава, че тези действия продължават да подкопават способността на политическата опозиция да упражнява своите права и да изпълнява своята демократична роля; призовава турските органи незабавно и безусловно да освободят членовете на опозицията, арестувани като част от репресиите срещу всички гласове на несъгласие в страната, и да оттеглят всички обвинения срещу тях;

2.  остро критикува произволното заместване на местни избрани представители с неизбрани доверени на властта лица, което допълнително подкопава демократичната структура на Турция; призовава турските органи да възстановят на длъжност всички кметове и други служители на изборни постове, които са спечелили местните избори на 31 март 2019 г. и са били възпрепятствани да встъпят в длъжност или са били отстранени или заменени с неизбрани доверени на властта лица въз основа на необосновани твърдения;

3.  решително осъжда политически мотивираната присъда срещу Канан Кафтанчоглу, която очевидно се наказва за това, че е изиграла важна роля в успешната предизборна кампания на кмета на Истанбул, и изисква незабавна отмяна на тази присъда;

4.  осъжда заплахите от страна на турските органи за отстраняване от длъжност на други служители, заемащи изборни постове, и призовава Турция да се въздържа от по-нататъшни сплашващи мерки;

5.  изтъква отново значението на добрите отношения с Турция, които се основават на споделени ценности, зачитане на правата на човека, принципите на правовата държава, свободни и демократични избори със зачитане на изборните резултати, на основните свободи и всеобщото право на справедлив съдебен процес; призовава турското правителство да гарантира правата на човека на всички хора, включително на лицата, нуждаещи се от международна закрила, които живеят и работят в Турция;

6.  отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото влошаване на основните свободи и принципите на правовата държава в Турция и осъжда използването на произволно задържане, съдебен и административен тормоз, забрана за пътуване в допълнение към други средства, предназначени за преследване на хиляди турски граждани, включително политици и избрани длъжностни лица, защитници на правата на човека, държавни служители, членове на организации на гражданското общество, представители на академичните среди и безброй обикновени граждани; изразява загриженост относно докладваните продължаващи съдебни преследвания и разследвания на прекалено широко и неясно определени терористични престъпления;

7.  настоятелно призовава Турция да приведе законодателството си в областта на борбата с тероризма в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; отново заявява, че широкото определение за тероризъм в турското законодателство за борба с тероризма не следва да се използва за наказване на граждани и медии за упражняването на правото им на свобода на изразяване или за произволно отстраняване от длъжност на избрани представители и за заменянето им с доверени лица на правителството;

8.  призовава турските органи да спазват международните принципи, като гарантират плурализъм и свободите на сдружаване и на изразяване на мнение, най-добрите практики и гарантират благоприятна среда за лицата, избрани чрез свободното и честно изразяване на волята на турския народ; подчертава, че тези решения нарушават правото на свободни избори, правото на политическо участие и правото на свобода на изразяване на мнение съгласно ЕКПЧ;

9.  отново изразява своята загриженост относно прекомерното използване на съдебни производства срещу избрани местни представители в Турция и замяната им с назначени длъжностни лица – практика, която сериозно накърнява правилното функциониране на местната демокрация;

10.  призовава турското правителство да гарантира, че всички лица имат право на справедлив процес и на преразглеждане на делата им съгласно международните стандарти от независим съд, който може да гарантира правна защита – включително обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени; призовава Турция да гарантира оперативната, структурната и финансовата независимост на турската институция по правата на човека и равенството между половете и на турската институция на омбудсмана, за да се гарантира техният капацитет да предоставят действителни възможности за преразглеждане и правна защита, и да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека;

11.  осъжда продължаващия арест на Селяхаттин Демирташ – лидер на опозицията и кандидат за президент, и призовава за неговото незабавно и безусловно освобождаване; отбелязва решението на Европейския съд по правата на човека по неговия случай, с което се призовават турските органи незабавно да го освободят;

12.  изразява сериозна загриженост във връзка с мониторинга на социалните медийни платформи и закриването на профили в социалните медии от страна на турските органи;

13.  призовава ЕСВД и Комисията да предоставят на Парламента изчерпателна информация за обсъжданите теми по време на политическия диалог между ЕС и Турция от 13 септември 2019 г.;

14.  настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията и държавите членки да продължат да повдигат пред турските партньори въпроса за положението на арестуваните членове на опозицията, защитници на правата на човека, политически активисти, адвокати, журналисти и представители на академичните среди, които са задържани, и да предоставят дипломатическа и политическа подкрепа за тях, включително наблюдение на съдебните процеси и наблюдение на отделните случаи; призовава Комисията и държавите членки да увеличат използването на спешни безвъзмездни средства за защитниците на правата на човека и да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента на Турция, на турското правителство и на турския парламент, както и да поиска превод на настоящата резолюция на турски език.

(1) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 93.
(2) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 199.
(3) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 56.
(4) Приети текстове, P8_TA(2019)0200.


Мианмар, по-специално положението на общността рохингия
PDF 140kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия (2019/2822(RSP))
P9_TA(2019)0018RC-B9-0050/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 21 май 2015 г.(1), 7 юли 2016 г.(2), 15 декември 2016 г.(3), 14 септември 2017 г.(4), 14 юни 2018 г.(5) и 13 септември 2018 г.(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. относно Мианмар/Бирма, както и тези от 10 декември 2018 г.,

–  като взе предвид петия диалог по правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен в Найпидо, Мианмар, на 14 юни 2019 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултативната комисия за щата Рахин, ръководена от Кофи Анан,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

–  като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 8 август 2018 г. (A/HRC/42/50) относно подробните констатации на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (UNIFFM), резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 3 октомври 2018 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар (A/HRC/RES/39/2) и доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 7 август 2019 г. относно независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (A/HRC/42/66),

–  като взе предвид доклада на UNIFFM от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

–  като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г. и допълнителните протоколи към нея,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че от 2017 г. насам над 700 000 души от общността рохингия са избягали от Мианмар, за да търсят сигурност в съседен Бангладеш след репресии, непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително масови убийства, изнасилвания и изгаряне на села, извършвани от въоръжени групировки на Мианмар в щата Рахин, където живеят над 1 милион души от общността рохингия;

Б.  като има предвид, че представителите на общността рохингия са считани за едно от най-силно преследваните малцинства в света, че те са най-голямата група лица без гражданство и че много от тях понастоящем живеят в най-големия бежански лагер в света „Кутупалонг“ в Кокс Базар, Бангладеш;

В.  като има предвид, че бежанските лагери в Бангладеш са претъпкани с хора и че условията на живот там са нехигиенични, че в тези лагери се осигурява ограничен достъп до майчини грижи и здравни грижи за жените и децата, както и че лагерите са изключително уязвими на природни бедствия, включително свлачища и наводнения; като има предвид, че населението от общността рохингия, което обитава бежанските лагери, все още е изправено пред сериозни заплахи и е изложено на сериозен риск от различни заболявания и инфекции поради лошото качество на храната и водата; като има предвид, че децата от общността рохингия не разполагат с достатъчен достъп до официално образование; като има предвид, че през последните няколко седмици на бежанците от общността рохингия в Бангладеш бяха наложени ограничения във връзка с тяхното право на свободно изразяване на мнение, провеждане на мирни събрания и сдружаване; като има предвид, че наложеният полицейски час и спирането на съобщенията биха могли да улеснят още повече сериозните нарушения на правата на човека спрямо тях;

Г.  като има предвид, че според някои оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести; както и че те биват задържани в пренаселени лагери, че са лишавани от правото им на свободно движение и са силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Д.  като има предвид, че от юни 2019 г. органите на Мианмар наложиха прекъсване на телекомуникациите за северната и централната част на щата Рахин и за селището Палетва в щата Чин; като има предвид, че са въведени строги военни проверки, които ограничават достъпа до щата Рахин, както и отразяването на събитията в медиите;

Е.  като има предвид, че Мианмар и Бангладеш обявиха планове за репатриране, които бяха отменени поради липсата на гаранции; като има предвид, че бежанците са силно травмирани и се страхуват да се върнат обратно; като има предвид, че всички връщания на лица трябва да бъдат безопасни, доброволни и устойчиви и че те следва да се извършват по достоен начин и в съответствие с принципа на забрана за връщане;

Ж.  като има предвид, че на 27 август 2018 г. UNIFFM публикува своя доклад, в който се заключава, че срещу общността рохингия са извършени възможно най-тежките нарушения на правата на човека и най-тежките престъпления съгласно международното право, включително престъпления срещу човечеството и вероятен геноцид; като има предвид, че на 10 декември 2018 г. Съветът изрази дълбока загриженост във връзка с констатациите на UNIFFM; като има предвид, че до момента Мианмар отказва да позволи на проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека да влезе в страната и забрани достъп на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар;

З.  като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да се вписват в рамките на една широко разпространена и систематична атака, която е еквивалентна на преследване и други престъпления срещу човечеството, извършвани спрямо рохингите, които все още живеят в щата Рахин; като има предвид освен това, че в своя доклад от 22 август 2019 г. UNIFFM докладва за сериозни и продължаващи умишлени действия за упражняване на сексуално и основано на пола насилие, включително системни изнасилвания, групови изнасилвания и насилствени сексуални действия, извършвани от представители на военните сили и силите за сигурност на Мианмар срещу жени, деца и транссексуални лица от общността рохингия, като част от кампания за прочистване, с цел тероризиране и наказване на етническите малцинства; като има предвид, че сексуалното насилие се използва за разделяне на цели общности и за възпиране на жените и момичетата да се завърнат по домовете си; като има предвид, че жертвите на изнасилване в лагерите могат да бъдат изправени пред социално изключване от страна на своите общности;

И.  като има предвид, че ЕС непрекъснато призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за тези престъпления, както и че Съюзът представи и подкрепи резолюциите, приети на 27 септември 2018 г. от Съвета на ООН по правата на човека и на 16 ноември 2018 г. от Третия комитет на Общото събрание на ООН; като има предвид, че органите на Мианмар отказват да разследват сериозно нарушенията на правата на човека срещу общността рохингия и да потърсят отговорност от извършителите; като има предвид, че Мианмар продължава да отрича нарушаването на тези права; като има предвид, че най-висшите военни фигури, които са организирали нападенията срещу общността рохингия, все още са на поста си; като има предвид, че органите отказват да си сътрудничат с механизмите на ООН;

Й.  като има предвид, че на 29 април 2019 г. Съветът удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо Мианмар с една година – до 30 април 2020 г., включително замразяване на активите и издаване на забрани за пътуване на 14 висши военни, гранични и полицейски служители от Мианмар, отговорни за нарушения на правата на човека, извършени спрямо населението от общността рохингия, както и спрямо селяни и цивилни граждани от етническите малцинства в щатите Рахин, Качин и Шан;

К.  като има предвид, че след влизането в сила на законите на Мианмар за гражданството от 1982 г. хората от общността рохингия са официално обявени за лица без гражданство, което лишава общността рохингия от основни граждански, политически и социално-икономически права, като например свободата на движение, на политическо участие, на заетост и на социално подпомагане; като има предвид, че на 1,1 милиона души от общността рохингия е отказан достъп до гражданство; като има предвид, че лицата от общността рохингия, които се завръщат в страната, ще бъдат принудени да подпишат национални карти за проверка, а това ще ги лиши от гражданство на Мианмар;

1.  отново осъжда категорично всички минали и настоящи нарушения на правата на човека, както и системните и широко разпространени нападения, включително убийства, тормоз, изнасилване и разрушаване на собственост, които според регистрите на UNIFFM и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека представляват актове на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани от въоръжените сили срещу населението от общността рохингия; строго осъжда несъразмерната реакция на военните сили и на силите за сигурност; подчертава, че военните сили постоянно нарушават международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

2.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващия конфликт, нарушенията и съобщенията за сексуално и основано на пола насилие срещу общността рохингия в Мианмар от страна на въоръжените сили; осъжда такива нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека и повтаря своя призив към правителството на Мианмар, ръководено от Аун Сан Су Чи, както и към силите за сигурност, незабавно да прекратят продължаващите нарушения, убийства и сексуално и основано на пола насилие срещу общността рохингия и други етнически групи;

3.  осъжда продължаващата дискриминация срещу общността рохингия в Мианмар, строгите ограничения, наложени на свободата им на движение, както и лишаването им от основни услуги; подчертава, че свободата на медиите и критичната журналистика са основни стълбове на демокрацията и са от съществено значение за насърчаването на доброто управление, прозрачността и отчетността; призовава правителството на Мианмар да разреши пълен и безпрепятствен достъп до щатите Рахин, Качин и Шан за международни наблюдатели, включително специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, независимите наблюдатели и организациите за правата на човека и хуманитарните организации, за да се гарантира провеждането на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за тежки нарушения на правата на човека от всички страни и да се премахне блокирането на интернет връзката в останалите четири града Понагин, Мраук-У, Киуактау и Минбия;

4.  призовава органите на Мианмар да създадат условия и гаранции за безопасно, доброволно, достойно и трайно завръщане, под надзора на ООН, на онези хора от общността рохингия, които желаят да се завърнат в родните си земи; настоятелно призовава правителствата на Мианмар и Бангладеш изцяло да спазват принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава правителството на Мианмар да приеме и признае пълното гражданство на лицата от общността рохингия, включително съответните права и конституционни гаранции, както и незабавно и изцяло да изпълни препоръките на консултативната комисия за щата Рахин; освен това призовава правителството на Мианмар да започне диалог с длъжностните лица от общността рохингия и да признае общността рохингия като една от 135-те етнически групи, признати от закона в Мианмар;

5.  признава работата на петия диалог по правата на човека между Европейския съюз и Мианмар; отбелязва, че обсъжданията са обхванали широк кръг от въпроси, свързани с правата на човека, включително търсенето на отговорност за нарушения на правата на човека, положението в щатите Рахин, Качин и Шан, достъпа до хуманитарна помощ, основните права и свободи, нуждите на разселените лица, икономическите и социалните права, миграцията и сътрудничеството в областта на правата на човека в рамките на многостранните форуми; изразява съжаление във връзка с факта, че диалогът не е оказал въздействие върху положението на място;

6.  призовава правителството и въоръжените сили на Мианмар да позволят провеждането на надеждни и независими разследвания на предполагаемите тежки и системни нарушения на правата на човека; подчертава, че извършителите на такива престъпления трябва незабавно да бъдат изправени пред правосъдието;

7.  повтаря призива си към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и към държавите членки да търсят отговорност от извършителите на престъпления в Мианмар, в рамките на многостранни форуми; във връзка с това приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар, чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; призовава Мианмар да си сътрудничи с международните усилия, за да се гарантира отчетност, включително като се предостави достъп до държавата за действащия отскоро независим механизъм за разследване на ООН за Мианмар; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

8.  приветства приемането на санкции от страна на Съвета по външни работи на ЕС на 24 юни 2018 г. и на 21 декември 2018 г. срещу военни служители и длъжностни лица от въоръжените сили на Мианмар (Татмадау), от граничната охрана и полицията, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека срещу населението от общността рохингия, и очаква тези лица да бъдат обект на постоянен контрол в рамките на режима на санкции; отново призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да приеме целенасочени санкции срещу онези физически и юридически лица, които изглежда са отговорни за тежки нарушения на правата на човека;

9.  припомня на правителството на Мианмар, че то трябва да изпълнява своите задължения и ангажименти по отношение на демократичните принципи и основните права на човека, които са съществен елемент от инициативата „Всичко освен оръжия“ (ВОО); очаква Комисията да започне разследване в това отношение; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията все още не е започнала подобно разследване;

10.  приветства решението на Международния наказателен съд (МНС) във връзка с юрисдикцията му относно депортирането на лица от общността рохингия от Мианмар, както и решението на главния прокурор на МНС да започне предварително разследване на престъпленията под юрисдикцията на съда, извършени срещу населението от общността рохингия от октомври 2016 г. насам; призовава органите на Мианмар да си сътрудничат с МНС; призовава Мианмар да стане страна по Римския статут на МНС; призовава Съвета за сигурност на ООН да сезира МНС относно положението в Мианмар, включително относно всички престъпления срещу общността рохингия, извършени в рамките на неговата юрисдикция, или да създаде ad hoc международен наказателен трибунал; отново призовава ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля в Съвета за сигурност на ООН във връзка с искането за сезиране на МНС относно положението в Мианмар; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да се присъединят и да подкрепят усилията за образуване на дело пред Международния съд относно евентуалното нарушение от страна на Мианмар на Конвенцията на ООН срещу геноцида;

11.  призовава ЕС и неговите държави членки на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека да насърчат приемането на резолюция относно Мианмар;

12.  приветства усилията, положени от страна на правителството и народа на Бангладеш, да предоставят убежище и сигурност за бежанците от общността рохингия, и ги насърчава да продължават да предоставят хуманитарна помощ на бежанците от Мианмар; призовава органите на Бангладеш да гарантират пълен и недискриминационен достъп до качествено образование за децата от общността рохингия, да премахнат ограниченията върху достъпа до интернет, онлайн комуникациите и свободата на движение, както и да гарантират, че действащите в лагерите сили за сигурност спазват всички стандарти за защита на личната сигурност на бежанците;

13.  приветства факта, че в началото на септември 2019 г. ЕС е отпуснал на Световната продоволствена програма на ООН два милиона евро под формата на хранителна помощ за лагерите на общността рохингия в Кокс Базар, но призовава Съвета и Комисията, с оглед на нуждите на място, да продължават да полагат усилия в това отношение; припомня, че финансовата отговорност за подпомагането на бежанците не следва да пада диспропорционално върху Бангладеш; призовава за продължаване на международната подкрепа за общностите, които приемат бежанци, включително за посрещане на вътрешните социални, образователни, икономически и свързани със здравеопазването предизвикателства;

14.  освен това припомня необходимостта от медицинска и психологическа помощ, която да се предоставя в бежанските лагери, както и че тази помощ следва да бъде специално съобразена с уязвимите групи, включително жените и децата; призовава за повече услуги за подкрепа на жертвите на изнасилване и сексуално насилие;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на държавния съветник Аун Сан Су Чи, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 52.
(2) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134.
(3) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112.
(4) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0261.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0345.


Иран, по-специално положението на защитниците на правата на жените и лишените от свобода лица с двойно гражданство на ЕС и Иран
PDF 138kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно Иран, по-специално положението на защитниците на правата на жените и лишените от свобода лица с двойно гражданство на ЕС и Иран (2019/2823(RSP))
P9_TA(2019)0019RC-B9-0089/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите относно правата на човека, по-конкретно тези от 14 март 2019 г. относно Иран, по-специално случая със защитниците на правата на човека(1), от 13 декември 2018 г. относно Иран, и по-специално случая на Насрин Сотуде(2), от 31 май 2018 г. относно положението на задържаните в Иран лица с двойно гражданство на ЕС и Иран(3), от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран след ядреното споразумение(4), от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран(5), от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(6) и от 17 ноември 2011 г. относно Иран – неотдавнашни случаи на нарушения на правата на човека(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 4 февруари 2019 г. относно Иран и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/560 на Съвета от 8 април 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран, с който се увеличава срокът на ограничителните мерки, свързани със сериозни нарушения на правата на човека в Иран, с една година – до 13 април 2020 г.(8),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 8 февруари 2019 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—  като взе предвид докладите на специалния докладчик от септември 2018 г., 30 януари 2019 г. и 18 юли 2019 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, както и изявлението му от 16 август 2019 г. относно задържането и присъдите за продължително лишаване от свобода, постановени срещу Можган Кешаварз, Монирех Арабшахи и Ясаман Аряни – три иранки, задържани произволно за протест срещу задължителното забулване,

—  като взе предвид изявлението на експерти на ООН по правата на човека от 29 ноември 2018 г., озаглавено „Иран трябва да защитава застъпниците на правата на жените“,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 12 март 2019 г. относно осъждането на иранския адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (МПГПП), по който Иран е страна,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—  като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

—  като взе предвид Сборника с принципи на ООН от 1988 г. за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен,

—  като взе предвид Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода („Правилата на Нелсън Мандела“) от 2015 г.,

—  като взе предвид Хартата на иранския президент относно правата на гражданите,

—  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през последните месеци иранските революционни съдилища съществено увеличиха натиска върху мирните актове на съпротива от страна на защитниците на правата на жените, които протестират срещу задължителното носене на хиджаб, включително продължителността на присъдите за лишаване от свобода; като има предвид, че според ООН най-малко 32 души са били задържани и поне 10 са били лишени от свобода от 2018 г. насам на основание протест срещу задължителното носене на хиджаб;

Б.  като има предвид, че през април 2019 г. иранските активистки Можган Кешаварз, Монирех Арабшахи и Ясаман Аряни бяха задържани произволно след публикуването на онлайн видео, в което се появяват без хиджаб и протестират мирно срещу законите на Иран за задължително забулване, като раздават цветя в метрото в Техеран на 8 март 2019 г. – Международния ден на жената; като има предвид, че Сахар Кодаяри, иранка, лишена от свобода на основание опит за гледане на футболен мач на стадион, се самозапали и изгоря в знак на протест, след като научи, че за действията си ще бъде осъдена на шест месеца лишаване от свобода;

В.  като има предвид, че през август 2019 г. бяха произнесени присъдите на Можган Кешаварз, Ясаман Аряни, Монирех Арабшахи и Саба Корд-Афшари, с които те се осъждат на лишаване от свобода от 16 до 24 години; като има предвид, че им е бил отказан достъп до адвокати по време на етапа на първоначалното разследване и че според съобщенията техните законни представители са били възпрепятствани да ги представляват по време на съдебния процес; като има предвид, че присъдите им са пряко свързани с мирното упражняване на правата на свобода на изразяване на мнение и на събрания в защита на равенството между половете в Иран;

Г.  като има предвид, че на 27 август 2019 г. първоинстанционният съд осъди три активистки в областта на трудовите права – Сепидех Голиан, Саназ Алахяри и Асал Мохамади – по обвинения, които включваха „събрания и тайни споразумения за действия срещу националната сигурност“; като има предвид, че на 24 и 31 август стана ясно, че Марзие Амири и Атефех Рангриз, две активистки в областта на трудовите права, които бяха лишени от свобода от момента на задържането им на мирен протест в Деня на труда, са осъдени на 10 и половина години лишаване от свобода и на 148 удара с камшик и съответно на 11 и половина години лишаване от свобода и 74 удара с камшик по обвинения, които включват „събрания и тайни споразумения за действия срещу националната сигурност“ „пропаганда срещу държавата“ и „нарушаване на обществения ред“;

Д.  като има предвид, че Иран не е ратифицирал Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН през 1979 г.; като има предвид, че Иран има редица дискриминационни закони, по-специално по отношение на правните разпоредби, свързани с личния статут;

Е.  като има предвид, че продължават задържанията на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, като задържанията са последвани от продължителен строг тъмничен режим и разпити, липсват надлежна процедура и справедлив процес и се присъждат продължителни присъди за лишаване от свобода въз основа на неясни или неуточнени обвинения като „национална сигурност“ и „шпионаж“, както и се провеждат спонсорирани от държавата кампании за оклеветяване на лишените от свобода лица; като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство, като по този начин ограничава достъпа на чуждестранните посолства до гражданите им с двойно гражданство в Иран;

Ж.  като има предвид, че понастоящем в Иран са лишени от свобода най-малко шест лица с двойно гражданство на ЕС и Иран – Назанин Загари-Ратклиф, Ахмадреза Джалали, Камал Ахмади, Камран Гадери, Масуд Мосахеб и Морад Тахбаз;

З.  като има предвид, че Назанин Загари-Ратклиф, британско-иранска гражданка, работеща във фондацията „Томсън Ройтерс“, е незаконно лишена от свобода в Иран от 3 април 2016 г. насам, след като беше незаконно задържана в продължение на месеци, обвинена в шпионаж и впоследствие лишена от свободен и справедлив процес; като има предвид, че тя многократно беше лишавана от медицинско лечение, което доведе до влошаване на нейното физическо и психично здраве; като има предвид, че неотдавна ѝ беше отказан достъп до международни телефонни обаждания и има право на семейни посещения само веднъж месечно;

И.  като има предвид, че от 11 август 2019 г. насам иранско-британската социална антроположка Камал Ахмади е задържана в Техеран, без да се предявят обвинения; като има предвид, че през януари 2018 г. бизнесменът Морад Тахбаз, който е с иранско, британско и американско гражданство, беше задържан заедно с най-малко девет природозащитници на основание обвинения в предполагаем шпионаж;

Й.  като има предвид, че от април 2016 г. насам Ахмадреза Джалали, роден в Иран шведски учен, е задържан в затвора Евин и през октомври 2017 г. получи смъртна присъда на основание обвинения в шпионаж въз основа на твърдения за принудително признание;

К.  като има предвид, че на 2 януари 2016 г. Камран Гадери, лице с двойно иранско и австрийско гражданство и изпълнителен директор на австрийско дружество за информационни технологии, беше задържан от служители на Министерството на разузнаването при пристигането му на международното летище на Техеран и получи присъда за лишаване от свобода за срок от 10 години по обвинение в „извършване на шпионаж в полза на вражески държави“;

Л.  като има предвид, че на 11 март 2019 г. носителката на наградата „Сахаров“ за 2012 г., защитничката на правата на човека и адвокат Насрин Сотуде беше осъдена задочно на 38 години лишаване от свобода и 148 удара с камшик, наред с останалото заради нейната работа в защита на жени, обвинени в протест срещу задължителното носене на хиджаб; като има предвид, че през юни над един милион души се присъединиха към глобална кампания с искане към иранското правителство да освободи г-жа Сотуде;

М.  като има предвид, че през октомври 2016 г. Атена Даеми и Голрок Ебрахими Ирае бяха осъдени на шест години затвор; като има предвид, че през септември 2019 г. към тяхната присъда бяха добавени още две години, след като бяха обвинени в „обида на върховния лидер“; като има предвид, че се твърди, че тази присъда е наказание за протестите на защитниците на правата на жените в затвора;

Н.  като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на нечовешки и унизителни условия, особено в затвора Евин, както и липса на подходящ достъп до медицински грижи по време на задържания в Иран, в нарушение на Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода;

О.  като има предвид, че защитниците на правата на човека, журналистите, адвокатите, екологическите, профсъюзните и онлайн активистите в Иран продължават да се сблъскват с тормоз, произволни арести, задържане и наказателно преследване поради своята работа;

П.  като има предвид, че органите продължават да инкриминират активността в областта на правата на човека и да използват член 48 от иранския наказателно-процесуален закон, за да ограничат достъпа на задържаните до защитник по техен избор и да им откажат консулска помощ; като има предвид, че не съществуват независими механизми за осигуряване на отчетност в рамките на съдебната власт;

Р.  като има предвид, че ЕС е приел рестриктивни мерки във връзка с нарушенията на правата на човека, в т.ч. замразяване на активи и забрана за издаване на визи на лица и образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, както и забрана за износ за Иран на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, и на оборудване за наблюдение на телекомуникации; като има предвид, че тези мерки се актуализират редовно и остават в сила;

С.  като има предвид, че Иран продължава да прилага често смъртното наказание; като има предвид, че Наргес Мохамади, носителка на наградата „Пер Ангер“, понастоящем излежава шестнадесетгодишна присъда за провеждане на кампания за премахване на смъртното наказание и за работата си с носителката на Нобелова награда Ширин Ебади;

1.  призовава иранските органи да отменят всички тези присъди и незабавно и безусловно да освободят Можган Кешаварз, Ясаман Аряни, Монирех Арабшахи, Саба Корд-Афшари и Атена Даеми като защитници на правата на жените, протестирали срещу задължителното носене на хиджаб; призовава също така за освобождаването на Насрин Сотуде, Наргес Мохамади, Сепидех Голиан, Саназ Алахяри, Асал Мохамади, Марзие Амири и Атефех Рангриз, както и на всички защитници на правата на човека, които са лишени от свобода и осъдени просто за упражняването на правата си на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания;

2.  осъжда остро продължаващите репресии срещу жени за противопоставянето им на задължителното забулване и за упражняването на правата им на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания; призовава иранското правителство да зачита свободата на иранските жени да избират своето собствено облекло;

3.  подчертава, че иранските органи трябва при всички обстоятелства да гарантират, че защитниците на правата на човека, адвокатите и журналистите са в състояние да вършат работата си без заплахи, сплашване и възпрепятстване, и настоява иранските съдебни органи да прекратят постоянния тормоз; настоятелно призовава иранските съдебни органи да прекратят цензурата онлайн и да зачитат всеобщите права на човека на всички хора, и по-специално правото им на свободно изразяване онлайн и офлайн;

4.  приветства и подкрепя иранските жени защитници на правата на човека, които продължават да защитават правата на човека въпреки изпитваните трудности и лични последици;

5.  изразява дълбоко съжаление относно липсата на напредък в случаите на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, задържани в Иран; изисква незабавното и безусловно освобождаване на всички лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, включително Назанин Загари-Ратклиф, Ахмадреза Джалали, Камал Ахмади, Камран Гадери, Масуд Мосахеб и Морад Тахбаз, които понастоящем са задържани в ирански затвори, освен ако не бъдат повторно изправени пред съд в съответствие с международните стандарти; осъжда продължаващата практика на лишаване от свобода от страна на иранските съдебни органи след несправедлив процес на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран;

6.  призовава настоятелно иранските органи без допълнително забавяне да окажат сътрудничество на посолствата на държавите – членки на ЕС в Техеран, за да бъде възможно изготвянето на изчерпателен списък на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, които понастоящем са задържани в ирански затвори, и да наблюдават внимателно всеки отделен случай, като се има предвид, че сигурността на гражданите и защитата на основните им права са от най-голямо значение за ЕС;

7.  призовава настоятелно иранските органи да преразгледат правните разпоредби, които дискриминират жените, по-специално онези, които се отнасят до личния им статут; приветства внасянето в иранския парламент на проекта на закон за защита на жените срещу насилие и подчертава необходимостта от всеобхватно законодателство, което изрично да дефинира и инкриминира всички форми на насилие, основано на пола, срещу жените;

8.  призовава иранските органи да гарантират, че на жените се разрешава достъп до всички стадиони, без дискриминация или риск от преследване;

9.  повтаря призива си към иранските органи да изменят член 48 от наказателно-процесуалния закон на страната, за да гарантират, че всички подсъдими имат право да бъдат представлявани от адвокат по техен избор и имат право на справедлив процес, в съответствие с ангажиментите на Иран по линия на Международния пакт за граждански и политически права;

10.  призовава иранския парламент да измени законите за престъпленията срещу националната сигурност, които редовно се използват за преследване на защитници на правата на човека, журналисти, активисти в областта на околната среда и профсъюзите и членове на религиозни и етнически малцинства и които противоречат на Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран от Иран;

11.  осъжда постоянната практика на умишлено отказване на медицински грижи на затворниците; изразява съжаление относно систематичните изтезания в иранските затвори и призовава за незабавно прекратяване на всички форми на изтезания и малтретиране на всички задържани лица; осъжда практиката на отказване на достъп до телефонни обаждания и семейни посещения на задържаните лица;

12.  призовава настоятелно иранските органи да гарантират безрезервно и пълно прилагане на Международния пакт за граждански и политически права, подписан от Иран; призовава настоятелно Иран да се придържа към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

13.  отбелязва измененията в закона за борба с трафика на наркотици, които следва да намалят броя на смъртните наказания;

14.  категорично осъжда използването на смъртното наказание, включително използването му срещу малолетни и непълнолетни правонарушители; призовава иранските органи да въведат незабавен мораториум като основна стъпка към неговото премахване;

15.  призовава Иран да сътрудничи със специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Иран, включително като му позволи да влезе в страната;

16.  насърчава силна координация между посолствата на държавите – членки на ЕС, акредитирани в Техеран; настоятелно призовава всички държави членки с дипломатическо присъствие в Техеран да използват механизмите, предвидени в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за да подкрепят и защитават тези лица, по-специално защитниците на правата на жените и лицата с двойно гражданство на ЕС, включително чрез публични изявления, дипломатически демарши, наблюдение на съдебни процеси и посещения в затвори;

17.  призовава ЕС, включително заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да продължи да повдига въпроса за правата на човека пред иранските органи на двустранни и многостранни форуми и да използва за тази цел всички планирани ангажименти с иранските органи, по-специално в контекста на политическия диалог на високо равнище между ЕС и Иран;

18.  призовава ЕСВД да докладва за действията, предприети във връзка с предишните резолюции на Парламента относно Иран;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, генералния секретар на ООН, както и на правителството и парламента на Иран.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0204.
(2) Приети текстове, P8_TA(2018)0525.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0231.
(4) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 86.
(5) ОВ C 408, 30.11.2017 г., стр. 39.
(6) ОВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 41.
(7) OВ C 153E, 31.5.2013 г., стр. 157.
(8) OВ L 98, 9.4.2019 г., стр. 1.


Патентоспособността на растенията и биологичните по своята същност процеси
PDF 135kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно патентоспособността на растенията и биологичните по своята същност процеси (2019/2800(RSP))
P9_TA(2019)0020RC-B9-0040/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно патентоването на основни биологични процеси(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения(2),

—  като взе предвид Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 г. относно правната закрила на биотехнологичните изобретения(3), и по-специално член 4 от нея, в който се посочва, че продуктите, получени от биологични по своята същност процеси, не са патентоспособни,

—  като взе предвид Европейската патентна конвенция (ЕПК) от 5 октомври 1973 г., и по-специално член 53, буква б) от нея,

—  като взе предвид Правилника за прилагане на ЕПК, и по-специално правило 26 от него, в което се посочва, че Директива 98/44/ЕО следва да бъде използвана като допълнително средство за тълкуване на европейските патентни заявки и патентите, отнасящи се до биотехнологичните изобретения,

—  като взе предвид известието на Комисията от 8 ноември 2016 г. относно някои разпоредби на Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правната закрила на биотехнологичните изобретения(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 март 2017 г. във връзка с известието на Комисията относно някои разпоредби на Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правната закрила на биотехнологичните изобретения(5),

—  като взе предвид решението на Административния съвет на Европейската патентна организация от 29 юни 2017 г. за изменение на правила 27 и 28 от Правилника за прилагане на ЕПК (CA/D 6/17)(6),

—  като взе предвид сезирането от страна на председателя на ЕПВ на Разширената колегия по жалбите на ЕПВ по няколко въпроса, свързани с решение T 1063/18 на Техническата колегия по жалбите 3.3.04 на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) от 5 декември 2018 г.(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения(8) (наричан оттук нататък „Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета“), и по-специално член 15, буква в) от него, в която се предвижда освобождаване на селекционерите,

—  като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост, включително търговията с фалшифицирани стоки, и по-специално член 27, параграф 3 от него,

—  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че свободният достъп до растителен материал (включително растителни характеристики) е от изключително значение за иновативния капацитет на европейските сектори на селекционирането на растителни сортове и селското стопанство, тяхната конкурентоспособност и развитието на нови сортове растения, за да се гарантира световната продоволствена сигурност, да се противодейства на изменението на климата и да се предотвратят монополите в сектора на селекционирането, като същевременно се предоставят повече възможности за МСП и земеделските стопани;

Б.  като има предвид, че всяко ограничение или всеки опит за затрудняване на достъпа до генетични ресурси може да доведе до прекомерна пазарна концентрация в областта на селекцията на растения в ущърб на пазарната конкуренция, потребителите, европейския вътрешен пазар и продоволствената сигурност;

В.  като има предвид, че патентите за продукти, получени от биологични по своята същност процеси, или за генетичен материал, необходим за конвенционална селекция, подкопават изключването, установено в член 53, буква б) от ЕПК и в член 4 от Директива 98/44/ЕО;

Г.  като има предвид, че продуктите, получени от биологични по своята същност процеси, като например растения, семена, местни характеристики и гени, трябва да бъдат изключени от патентоспособност;

Д.  като има предвид, че селекцията на сортове растения и породи животни представлява процес, прилаган от земеделските стопани и земеделските общности от възникването на селското стопанство, и като има предвид, че неограниченото използване на сортове, породи и методи за селекция е важно за генетичното разнообразие;

Е.  като има предвид, че Директива 98/44/ЕО урежда областта на биотехнологичните изобретения, и по-специално генното инженерство;

Ж.  като има предвид, че в своето известие от 8 ноември 2016 г. Комисията заключава, че намерението на законодателя на ЕС при приемането на Директива 98/44/ЕО е било да се изключат от патентоспособност продуктите, получени чрез биологични по своята същност процеси;

З.  като има предвид, че в заключенията си от 3 февруари 2017 г. Съветът приветства известието на Комисията; като има предвид, че всички участващи законодателни органи на ЕС ясно заявиха, че намерението на законодателя на ЕС при приемането на Директива 98/44/ЕО е било да се изключат от патентоспособност продуктите, получени чрез биологични по своята същност процеси;

И.  като има предвид, че на 29 юни 2017 г. Административният съвет на ЕПВ измени правила 27 и 28 от Правилника за прилагане на ЕПК(9) и установи забрана на патенти за растения и животни, получени чрез биологични по своята същност процеси;

Й.  като има предвид, че 38-те договарящи се държави на ЕПК потвърдиха, че тяхното национално законодателство и практиката им са приведени в съответствие с изискванията за ефективно изключване от патентоспособност на продукти, получени чрез биологични по своята същност процеси;

К.  като има предвид, че договарящите се държави на ЕПК са изразили своите опасения относно правната несигурност, породена от решение T 1063/18(10) от 5 декември 2018 г. на Техническата колегия по жалбите 3.3.04;

Л.  като има предвид, че председателят на ЕПВ сезира Разширената колегия по жалбите на ЕПВ относно това решение по време на 159-ото заседание на Административния съвет през март 2019 г.;

М.  като има предвид, че многобройни заявки, отнасящи се до продукти, получени от биологични по своята същност процеси, очакват решение от ЕПВ, което поставя заявителите, както и всички, които ще бъдат засегнати от тези патенти, в остра нужда от правно обвързващо решение относно действителността на правило 28, параграф 2;

Н.  като има предвид, че основополагащ принцип на международната система за правна закрила на сортовете растения, основаваща се на Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) от 1991 г., и на системата на ЕС, базираща се на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета, е, че титулярят на правото върху даден сорт растение не може да възпре други да използват защитения сорт растение за по-нататъшни дейности по селекция;

1.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с решението на Техническата колегия по жалбите 3.3.04 на ЕПВ от 5 декември 2018 г. (T 1063/18), което създава положение на правна несигурност;

2.  отново заявява, че съгласно Директива 98/44/ЕО и волята на законодателя на ЕС растителните сортове и животинските видове, включително частите и характеристиките, биологичните по своята същност процеси, както и продуктите, получени чрез такива процеси, не са по никакъв начин патентоспособни;

3.  счита, че вътрешните правила за вземане на решения на ЕПВ не трябва да подкопават демократичния политически контрол на европейското патентно право и неговото тълкуване, както и волята на законодателя, уточнена в известието на Комисията от 8 ноември 2016 г. относно някои разпоредби на Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правната закрила на биотехнологичните изобретения;

4.  счита, че всеки опит за патентоване на продукти, получени чрез конвенционална селекция, включително кръстосване, или на генетичен материал, необходим за конвенционална селекция, подкопава изключването, предвидено в член 53, буква б) от ЕПК и в член 4 от Директива 98/44/ЕО;

5.  призовава Комисията и държавите членки да направят всичко, което попада в обхвата на техните правомощия, за да се осигури правна сигурност по отношение на забраната на патентоспособността на продукти, получени от биологични по своята същност процеси, от страна на ЕПВ;

6.  приветства известието на Комисията от 8 ноември 2016 г., в което се изяснява, че волята на законодателя на ЕС при приемането на Директива 98/44/ЕО е била да се изключат от патентоспособност продуктите, получени чрез биологични по своята същност процеси; приветства привеждането в съответствие на законодателствата и практиките в договарящите държави на ЕПК, както и решението на Административния съвет на ЕПВ за изясняване на обхвата и смисъла на член 53, буква б) от ЕПК относно изключенията от патентоспособност;

7.  призовава Комисията и държавите членки да защитават иновативния капацитет на европейските сектори на селекционирането на растителни сортове и селското стопанство, както и общия интерес на обществото, и да гарантират, че Съюзът ефективно ще осигури гарантирания достъп до материал, получен от биологични по своята същност процеси, за селекция на сортове растения, както и неговото използване, с цел — когато е приложимо — да не се нарушават практиките, гарантиращи правата на земеделските стопани и освобождаването на селекционерите;

8.  поради това настоятелно призовава Комисията да представи на Разширената колегия по жалбите на ЕПВ преди 1 октомври 2019 г. становище amicus curiae, потвърждаващо заключенията, заложени в нейното известие от 2016 г., че волята на законодателя на ЕС при приемането на Директива 98/44/ЕО е била да се изключат от патентоспособност продукти, получени чрез биологични по своята същност процеси, както и да приложи настоящата резолюция към своето становище;

9.  призовава Разширената колегия по жалбите на ЕПВ незабавно да възстанови правната сигурност, като даде утвърдителен отговор на въпросите, с които е сезирана от председателя на ЕПВ, в интерес на селекционерите, земеделските стопани и обществеността;

10.  призовава Комисията активно да работи с трети държави при договарянето на споразумения за търговия и партньорство, с цел да гарантира изключването от патентоспособност на биологичните по своята същност процеси и на продуктите от тези процеси;

11.  призовава Комисията да се стреми към изключване от патентоспособност на биологичните по своята същност процеси и техните продукти в контекста на разискванията за хармонизация на многостранното патентно право;

12.  призовава Комисията да докладва относно развитието на патентното право и последиците от него в областта на биотехнологията и генното инженерство, както се изисква съгласно член 16, буква в) от Директива 98/44/ЕО и в съответствие с искането на Парламента в неговата резолюция от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения, както и да анализира допълнително въпросите, свързани с обхвата на защитата на патентите;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, за да бъде включена в писмено становище в Разширената колегия по жалбите на ЕПВ до 1 октомври 2019 г., и на Съвета.

(1) ОВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 31.
(2) OВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 188.
(3) ОВ L 213, 30.7.1998 г., стр. 13.
(4) OВ C 411, 8.11.2016 г., стр. 3.
(5) OВ C 65, 1.3.2017 г., стр. 2.
(6) Официален бюлетин на ЕПВ, A56, 31.7.2017 г.
(7) Официален бюлетин на ЕПВ, A52, 31.5.2019 г.
(8) ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1.
(9) Официален бюлетин на ЕПВ, A56, 31.7.2017 г. (CA/D 6/17).
(10) https://www.epo.org/news-issues/news/2019/20190329.html


Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа
PDF 135kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа (2019/2819(RSP))
P9_TA(2019)0021RC-B9-0097/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид универсалните принципи на правата на човека и основните принципи на Европейския съюз в качеството му на общност, основана на общи ценности,

—  като взе предвид изявлението от 22 август 2019 г. на първия заместник-председател на Комисията г-н Тимерманс и члена на Комисията г-жа Йоурова в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета на 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г.(1),

—  като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(2),

—  като взе предвид Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, приета на 3 юни 2008 г.,

—  като взе предвид своята декларация за обявяване на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма(4),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 — 10 юни 2011 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,

—  като взе предвид Варшавската декларация от 23 август 2011 г. по повод Европейския ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,

—  като взе предвид съвместното изявление от 23 август 2018 г. на представителите на правителствата на държавите — членки на ЕС, за възпоменание на жертвите на комунизма,

—  като взе предвид своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г. в отговор на „Балтийския призив“, отправен от 45 граждани на тези страни,

—  като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,

—  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през тази година се навършват 80 години от избухването на Втората световна война, която доведе до небивали равнища на човешко страдание и до окупирането на държави в Европа в продължение на много десетилетия;

Б.  като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия подписаха Договора за ненападение, известен като пакт „Молотов — Рибентроп“, и тайните протоколи към него, като по този начин разделиха Европа и териториите на независими държави между два тоталитарни режима и ги разпределиха в сфери на интереси, което създаде предпоставки за избухването на Втората световна война;

В.  като има предвид, че като пряко следствие от пакта „Молотов — Рибентроп“, последван от договора за дружба и граници между нацисткия режим и Съветския съюз от 28 септември 1939 г., Република Полша бе нападната най-напред от Хитлер, а две седмици по-късно — от Сталин, което лиши Полша от независимост и беше безпрецедентна трагедия за полския народ, комунистическият Съветски съюз започна война на агресия срещу Финландия на 30 ноември 1939 г., а през юни 1940 г. окупира и анексира части от Румъния — територии, които така и не бяха върнати — и анексира независимите републики Литва, Латвия и Естония;

Г.  като има предвид, че след разгрома на нацисткия режим и края на Втората световна война част от европейските държави успяха да се възстановят и да започнат процес на помирение, докато други европейски държави останаха под диктатура, а някои от тях – под пряка съветска окупация или влияние, в продължение на половин век и продължиха да бъдат лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие;

Д.  като има предвид, че макар престъпленията на нацисткия режим да получиха оценка и наказание на Нюрнбергския процес, все още съществува спешна необходимост да се повишава осведомеността, да се дават морални оценки и да се правят правни проучвания за престъпленията на сталинизма и други диктатури;

Е.  като има предвид, че в някои държави членки комунистическите и нацистките идеологии са забранени от закона;

Ж.  като има предвид, че от самото начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция, както и за прекратяване на войната и гарантиране на демокрацията в Европа; като има предвид, че за европейските страни, пострадали от съветската окупация и комунистическите диктатури, разширяването на ЕС през 2004 г. означаваше завръщане в европейското семейство, към което те принадлежат;

З.  като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъдат положени основите за помирение, основано върху истината и историческата памет;

И.  като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;

Й.  като има предвид, че преди 30 години, на 23 август 1989 г., 50-ата годишнина от пакта „Молотов — Рибентроп“ и възпоменанието на жертвите на тоталитарните режими бяха отбелязани по време на „Балтийския път“ — безпрецедентна демонстрация на два милиона литовски, латвийски и естонски граждани, които си подадоха ръце, за да образуват човешка верига, свързала Вилнюс с Рига и Талин;

К.  като има предвид, че въпреки факта, че на 24 декември 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъди подписването на пакта „Молотов — Рибентроп“ наред с други споразумения, сключени с нацистка Германия, през август 2019 г. руските органи отказаха да поемат отговорност за това споразумение и последиците от него, а понастоящем подкрепят становището, че Полша, балтийските държави и Западът са действителните подбудители на Втората световна война;

Л.  като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните и авторитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от сталинистки, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;

М.  като има предвид, че откровено радикални, расистки и ксенофобски групи и политически партии подбуждат омраза и насилие в обществото, например чрез разпространение на изказвания онлайн, подбуждащи към омраза, което често води до увеличение на насилието, ксенофобията и нетърпимостта;

1.  припомня, че както е заложено в член 2 от ДЕС, Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; припомня, че тези ценности са общи за всички държави членки;

2.  изтъква, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., също така известен като пакт „Молотов — Рибентроп“, и тайните протоколи към него, с които два тоталитарни режима, които споделят целта за покоряване на света, разделиха Европа на две зони на влияние;

3.  припомня, че нацисткият и комунистическият режим извършиха масови убийства, геноцид и депортирания и причиниха човешки жертви и свобода през 20 век в мащаб, невиждан в човечеството до този момент, и припомня Холокоста — ужасяващото престъпление, извършено от нацисткия режим; осъжда възможно най-остро актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека, извършени от нацистките, комунистическите и други тоталитарни режими;

4.  изразява дълбокото си уважение към всяка жертва на тези тоталитарни режими и призовава всички институции и участници от ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират, че ужасните тоталитарни престъпления и системните тежки нарушения на правата на човека се помнят и предявяват пред съдилищата, и да гарантират, че тези престъпления никога няма да бъдат повтаряни; подчертава значението на съхраняването на живата памет за миналото, тъй като без памет не може да има помирение, и отново потвърждава общата си позиция срещу всяко тоталитарно управление, независимо от идеологическата му украса;

5.  призовава държавите членки към ясна и основана на принципи оценка на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим;

6.  осъжда всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в ЕС, като нацизма и сталинизма;

7.  осъжда историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои държави — членки на ЕС; изразява дълбока загриженост относно нарастващото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост в Европейския съюз и е обезпокоен от докладваните данни в някои държави членки за тайни сътрудничества между политически лидери, политически партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски движения от различни политически деноминации; призовава държавите членки да осъдят тези действия възможно най-остро, тъй като те подкопават ценностите на ЕС – мира, свободата и демокрацията;

8.  призовава всички държави — членки на ЕС да отбележат 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, и да повишат осведомеността на младото поколение по тези въпроси, като включат историята и анализът на последиците от тоталитарните режими в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС; призовава държавите членки да подкрепят документирането на тежкото минало на Европа, например чрез превода на производствата от Нюрнбергския процес на всички езици на ЕС;

9.  призовава държавите членки да осъдят и да противодействат на всички форми на отричане на Холокоста, включително банализирането и омаловажаването на престъпленията, извършени от нацистите и техните сътрудници, и да не допускат омаловажаването им в политическия и медийния дискурс;

10.  призовава за обща култура на историческа памет, която да заклеймява престъпленията на фашисткия, сталинисткия и другите тоталитарни и авторитарни режими от миналото като начин за благоприятстване на устойчивостта срещу съвременните заплахи за демокрацията, особено сред по-младите поколения; насърчава държавите членки да поощряват чрез официалната култура опознаването на многообразието на нашето общество и общата ни история, включително чрез образованието относно зверствата, извършени през Втората световна война, като например Холокоста, и системната дехуманизация на жертвите в течение на годините;

11.  призовава освен това 25 май (годишнината от екзекуцията на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма, като това ще бъде израз на уважение и отдаване на почит на всички онези, които чрез борбата си срещу деспотизма показаха своя героизъм и истинска любов към човечеството; по този начин също така ще се предостави на бъдещите поколения ясен пример за правилното поведение, което трябва да се възприеме срещу заплахата от тоталитарно заробване;

12.  призовава Комисията да предостави ефективна подкрепа за проекти за историческата памет и паметта за миналото в държавите членки, както и за дейностите на Платформата за европейска памет и съвест, и да отпусне подходящи финансови средства в рамките на програмата „Европа за гражданите“ в подкрепа на съхранението на историческата памет и възпоменанието на жертвите на тоталитаризма, както е посочено в позицията на Европейския парламент относно програмата „Права и ценности“ за периода 2021 – 2027 г.;

13.  заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение представлява свободен избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;

14.  изтъква, че в контекста на своето присъединяване към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа не само се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични държави, но също така демонстрираха успех, с помощта на ЕС, при прилагането на реформи и постигането на социално-икономическо развитие; при все това подчертава, че тази възможност следва да остане отворена и за други европейски държави, както е предвидено в Член 49 от ДЕС;

15.  потвърждава, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развитие в посока към демократична държава ще бъде възпрепятствано докато правителството, политическият елит и политическата пропаганда продължават да оневиняват комунистическите престъпления и да възхваляват съветския тоталитарен режим; ето защо призовава руското общество да приеме осъзнаването на трагичното си минало;

16.  изразява дълбока загриженост във връзка с усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и поради това призовава Комисията решително да противодейства на тези усилия;

17.  изразява безпокойството си във връзка с факта, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели, като припомня, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и на комунистически символи;

18.  отбелязва, че запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи;

19.  осъжда факта, че екстремистките и ксенофобските политически сили в Европа все по-често си служат с изопачаване на историческите факти и използват символи и реторика, които възпроизвеждат аспекти на тоталитарната пропаганда, включително расизъм, антисемитизъм и омраза към сексуални и други малцинства;

20.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират спазването на разпоредбите на Рамковото решение на Съвета, така че да се противодейства на организациите, които разпространяват слово на омразата и насилие в обществените пространства и онлайн, и ефективно да бъдат забранени неофашистките и неонацистките групи, както и всяка друга фондация или асоциация, която възхвалява и величае нацизма и фашизма или каквато и да е друга форма на тоталитаризъм, като същевременно се зачита националният правен ред и националната юрисдикция;

21.  подчертава, че трагичното минало на Европа трябва да продължи да служи за морално и политическо вдъхновение за справяне с предизвикателствата на днешния свят, включително в борбата за един по-справедлив свят, за създаване на отворени и толерантни общества и общности, включващи етнически, религиозни и сексуални малцинства, така че всеки един да припознае като свои европейските ценности;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Руската държавна Дума и на парламентите на държавите от Източното партньорство.

(1) ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 392.
(2) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(3) OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.
(4) OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.


Прилагане на законодателството срещу изпирането на пари
PDF 138kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно прилагането на законодателството на Съюза за борба с изпирането на пари (2019/2820(RSP))
P9_TA(2019)0022B9-0045/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО(1) на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (4ДБИП)(2), и във вида, в който е изменена с Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за изменение на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2013/36/ЕС (5ДБИП)(3),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР(4) на Съвета, Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред(5), както и Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005(6),

—  като взе предвид пакета на Комисията за борба с изпирането на пари, приет на 24 юли 2019 г., състоящ се от политическо съобщение, озаглавено „Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“ (COM(2019)0360), доклада относно оценката на неотдавнашни случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС (последващ преглед) (COM(2019)0373), доклада относно оценката на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности (доклад за наднационалната оценка на риска) (COM(2019)0370), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2019)0650), както и доклада относно взаимното свързване на националните централизирани автоматизирани механизми (централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни) на държавите членки относно банковите сметки (COM(2019)0372),

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган относно съобщенията до поднадзорните лица във връзка с рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в пруденциалния надзор, публикувано на 24 юли 2019 г.

—  като взе предвид пътната карта на Комисията „Към нова методология за оценка на ЕС на високорискови трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 юни 2018 г., озаглавен „Методология за определяне на високорисковите трети държави съгласно Директива (ЕС) 2015/849“ (SWD(2018)0362),

—  като взе предвид четирите делегирани регламента, приети от Комисията – регламенти (ЕС) 2016/1675, (ЕС) 2018/105, (ЕС) 2018/212 и (ЕС) 2018/1467, за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно неотложната необходимост от изготвянето на черен списък на ЕС за трети държави в съответствие с Директивата относно борбата с изпирането на пари(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(8),

—  като взе предвид размяната на мнения, проведена на 5 септември 2019 г. в комисията по икономически и парични въпроси с Комисията и Европейския банков орган,

—  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че уредбата на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма беше постепенно засилена чрез приемането на 4ДБИП през май 2015 г. и 5ДБИП през април 2018 г. и съответните дати на тяхното транспониране в националното законодателство на държавите членки до юни 2017 г. и януари 2020 г., както и чрез други съпътстващи законодателни актове и действия;

Б.  като има предвид, че според Европол най-малко за 0,7% – 1,28% от годишния БВП на Съюза е установено, че е свързан с подозрителна финансова дейност, (9) като например изпиране на пари, свързано с корупция, трафик на оръжие, трафик на хора, търговия с наркотици, отклонение от данъчно облагане и измами, финансиране на тероризма или други незаконни дейности, които засягат гражданите на ЕС в тяхното ежедневие;

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от 4ДБИП Комисията е оправомощена да приема делегирани актове с цел идентифициране на високорискови трети държави, като се отчитат стратегическите слабости в няколко области; като има предвид, че Парламентът подкрепя създаването от страна на Комисията на нова методология, която разчита не само на външни източници на информация за идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват заплаха за финансовата система на ЕС и за които са необходими засилени мерки за комплексна проверка на клиента при задължените субекти в ЕС съгласно 4ДБИП и 5ДБИП;

Г.  като има предвид, че 3ДБИП, която влезе в сила на 15 декември 2007 г., беше отменена с приемането на 4ДБИП; като има предвид, че прилагането на няколко разпоредби от 3ДБИП, включително адекватната сила и персонал на националните компетентни органи, не беше проверено в миналото по подходящ начин и следва да се разглежда като приоритет за текущите проверки за пълнота и вярност и производства за установяване на нарушение, извършвани от Комисията в контекста на изпълнението на 4ДБИП;

Д.  като има предвид, че Съветът и Парламентът отхвърлиха три предложения за изменение на делегирани регламенти(10), тъй като или предложенията не бяха изготвени при прозрачен и устойчив процес, който активно стимулира засегнатите държави да предприемат решителни действия, като същевременно се зачита тяхното право на изслушване, или процесът на Комисията за идентифициране на високорискови трети държави не беше достатъчно автономен;

Е.  като има предвид, че на 13 февруари 2019 г. Комисията прие нов списък с 23 трети държави със стратегически слабости в националните уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно новата методология, а именно Афганистан, Американска Самоа, Бахамските острови, Ботсуана, Корейската народнодемократична република, Етиопия, Гана, Гуам, Иран, Ирак, Либия, Нигерия, Пакистан, Панама, Пуерто Рико, Самоа, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Сирия, Тринидад и Тобаго, Тунис, Американските Вирджински острови и Йемен; като има предвид, че на 7 март 2019 г. Съветът отхвърли делегирания акт в рамките на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи;

Ж.  като има предвид, че Комисията е започнала производства за установяване на нарушение срещу повечето държави членки за това, че не са транспонирали правилно 4ДБИП в националното си законодателство;

З.  като има предвид, че на 24 юли 2019 г. Комисията прие пакет за борба с изпирането на пари, като информира Парламента и Съвета за постиженията до момента и за оставащите недостатъци в уредбата на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като по този начин създаде условия за по-нататъшни подобрения в прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство и за евентуални бъдещи законодателни и институционални реформи;

И.  като има предвид, че по време на размяната на мнения, проведена в комисията по икономически и парични въпроси с представители на Комисията и на Европейския банков орган (ЕБО) на 5 септември 2019 г., председателят на ЕБО Хосе Мануел Кампа заяви, че ЕБО не е надзорен орган в областта на уредбата за борба с изпирането на пари, а по-скоро орган с мандат да предоставя насоки за насърчаване на сътрудничеството и координирането, както и оценка на прилагането на законодателството за борба с изпирането на пари; като има предвид, че той също подчерта, че основната отговорност за прилагането се носи от националните органи;

Й.  като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 24 юли 2019 г., озаглавено „Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма“, следва да се разгледа въпросът за допълнително хармонизиране на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, например чрез преобразуване на Директивата относно борбата с изпирането на пари в регламент, което би осигурило потенциал за установяване на хармонизирана, пряко приложима нормативна уредба на Съюза за борба с изпирането на пари;

К.  като има предвид, че според Комисията в горепосоченото съобщение оценките показват необходимост от по-силен механизъм за координиране и подкрепа на трансграничното сътрудничество и анализ от страна на звената за финансово разузнаване;

1.  е сериозно загрижен, че голям брой държави членки не прилагат 4ДБИП; поради това приветства започването от страна на Комисията на производства за установяване на нарушение срещу държави членки въз основа на констатациите от проверките за пълнота; призовава Комисията да приключи възможно най-скоро обхватните проверки за вярност и да започне производства за установяване на нарушение, когато това е необходимо; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, възможно най-скоро да транспонират правилно 4ДБИП в националното си законодателство;

2.  е загрижен, че крайният срок за транспониране на 5ДБИП, а именно до 10 януари 2020 г., и съответните срокове за създаване до 10 януари 2020 г. на регистри на действителните собственици на корпоративни и други правни образувания и до 10 март 2020 г. за доверителна собственост и сходни правни форми няма да бъдат изпълнени от държавите членки; призовава държавите членки да предприемат спешни действия за ускоряване на процеса на транспониране;

3.  оценява препоръката на независимата група на ЕБО за нарушения на правото на Съюза, отправена по време на размяната на мнения с председателя на ЕБО Хосе Мануел Кампа, която беше проведена в комисията по икономически и парични въпроси на 5 септември 2019 г., относно случая с изпирането на пари, свързан с Danske Bank, който към днешна дата е най-известният такъв случай в ЕС, включващ съмнителни сделки на стойност над 200 милиарда евро; изразява съжаление, че надзорните органи на държавите членки, в качеството им на членове с право на глас в Съвета на надзорниците на ЕБО, отхвърлиха предложение за препоръка за нарушение на правото на Съюза; призовава Комисията да продължи да следи случая и да започне производство за установяване на нарушение, ако това е обосновано;

4.  е изключително загрижен относно регулаторната и надзорната разпокъсаност в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, която е непригодна с оглед на непрекъснато нарастващата трансгранична дейност в Съюза и централизирания пруденциален надзор в банковия съюз и в други небанкови сектори;

5.  подчертава, че настоящата уредба на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма страда от недостатъци при прилагането на правилата на ЕС в съчетание с липсата на ефективен надзор; изтъква, че многократно е подчертавано, че законодателството, предвиждащо минимални стандарти в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, може да представлява риск за ефективния надзор, безпроблемния обмен на информация и координирането; призовава Комисията да оцени, в контекста на изискваната оценка на риска за всякакво бъдещо преразглеждане на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари, дали един регламент би бил по-подходящ правен акт от директивата;

6.  изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС, и по-специално звената за финансово разузнаване на държавите членки, както се подчертава в доклада на Комисията; отново призовава Комисията да извърши оценка на въздействието в близко бъдеще, за да оцени възможността за и целесъобразността на създаването на механизъм за координиране и подкрепа; счита, че следва да се даде допълнителен тласък на инициативи, които биха могли да наложат мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на равнището на ЕС и на национално равнище;

7.  отбелязва оценката, направена от Комисията в нейния доклад за последващ преглед от 24 юли 2019 г., че специфични задачи, свързани с борбата с изпирането на пари, могат да бъдат възложени на орган на Съюза;

8.  счита, че за да се запази целостта на списъка на високорисковите държави, процесът на скрининг и вземане на решения следва да не се влияе от съображения, излизащи извън областта на слабостите по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; подчертава, че лобирането и дипломатическият натиск не следва да отслабват способността на институциите на ЕС да се борят с изпирането на пари и с финансирането на тероризма по начин, който е свързан с ЕС по ефективен и независим начин; призовава Комисията да направи допълнителна оценка на възможността за създаване на „сив списък“ на потенциално високорискови трети държави въз основа на подхода на Съюза за включване в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; изразява загриженост, че продължителността на 12-месечния процес, водещ до окончателната оценка при определянето на третите държави със стратегически слабости, може да доведе до ненужни забавяния за ефективно действие срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма;

9.  призовава Комисията да гарантира прозрачен процес с ясни и конкретни критерии за държавите, които се ангажират да проведат реформи, за да се избегне включването им в списъка; освен това призовава Комисията да публикува своите първоначални и окончателни оценки на включените в списъка държави, както и на прилаганите показатели, така че да гарантира обществен контрол по такъв начин, че да не може да се злоупотребява с тях;

10.  призовава за разпределяне на повече човешки и финансови ресурси на съответното звено на компетентната генерална дирекция и приветства увеличаването на ресурсите, предназначени за ЕБО;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (3ДБИП), ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
(2) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(3) OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43.
(4) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 122.
(5) OВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22.
(6) OВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 6.
(7) Приети текстове, P8_TA(2019)0216.
(8) Приети текстове, P8_TA(2019)0240.
(9) Доклад на групата на Европол за финансово разузнаване, озаглавен „От подозрение към действие“ (2017 г.).
(10) C(2019)1326, C(2016)7495 и C(2017)1951.

Правна информация - Политика за поверителност