Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно положението на ЛГТБИ лицата в Уганда (2019/2879(RSP))

P9_TA(2019)0042 RC-B9-0134/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Уганда,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, и по-специално резолюцията от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(1), както и резолюцията от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.)(2),

–  като взе предвид Съвместната декларация от 9 октомври 2019 г. на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на генералния секретар на Съвета на Европа по повод на Европейския и Световния ден против смъртното наказание,

–  като взе предвид Декларацията на върховния представител Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за борба срещу хомофобията, трансфобията и бифобията от 17 май 2019 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г. – Уганда, приет от Европейския съвет на 13 май 2019 г.,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5, и членове 21, 24, 29 и 31 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 10 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които ЕС и неговите държави членки се ангажират в отношенията си с останалия свят да утвърждават и насърчават универсалните права на човека и защитата на лицата, както и да приемат ограничителни мерки в случай на тежки нарушения на правата на човека,

–  като взе предвид международните задължения по отношение на правата на човека, включително съдържащите се във Всеобщата декларация за правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид инструментариума на Съвета на Европейския съюз за насърчаване и защита за упражняването на всички права на човека от страна на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (инструментариума за ЛГБТИ),

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на упражняването на всички права на човека от ЛГБТИ лицата,

–  като взе предвид съответните насоки на ЕС по отношение на смъртното наказание, по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по отношение на защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид последния универсален периодичен преглед на Уганда от Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея, в който се забранява дискриминацията, основаваща се на сексуалната ориентация,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (МПГПП), по който Уганда е страна от 1995 г.,

–  като взе предвид надпартийното писмо, подписано от 70 членове на ЕП на 15 октомври 2019 г. относно преследването на общността на ЛГБТИ лицата в Уганда,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. за започване на консултации за изключване на Уганда и Нигерия от Споразумението от Котону с оглед на неотдавна приетото законодателство, което допълнително инкриминира хомосексуалността(3),

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕС („Споразумението от Котону“), и по-специално член 8, параграф 4 от него относно недискриминацията,

–  като взе предвид Принципите от Джогджакарта („Принципите и задълженията на държавите за прилагане международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики“), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа („+10“), приети на 10 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Република Уганда,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през последните седмици в Уганда се наблюдава подем на крайно хомофобската реторика от страна на властите, по-специално от страна на Саймън Локодо, държавен министър на Уганда по въпросите на етиката и почтеността, който на 10 октомври 2019 г. обяви планове за повторно въвеждане на закона за борба с хомосексуалността, който ще включва смъртно наказание за „хомосексуалност с утежняващи обстоятелства“; като има предвид, че различни членове на Парламента на Уганда също подкрепят предложения нов закон;

Б.  като има предвид, че на 12 октомври говорителят на правителството Офуоно Опондо заяви, че правителството няма намерение да въведе нов закон по отношение на дейностите на ЛГБТИ лицата, тъй като „настоящите разпоредби в Наказателния кодекс са достатъчни“; като има предвид, че това беше потвърдено от старшия пресаташе на президента Мусевени;

В.  като има предвид, че настоящите разпоредби в Наказателния кодекс нарушават правата на човека и инкриминират хомосексуалността; като има предвид, че сексуалните отношения между лица от един и същи пол продължават да бъдат незаконни и наказуеми с до доживотен затвор съгласно раздели 145 и 146 от Наказателния кодекс на Уганда, който, наред с другото, инкриминира „противоестественото плътско сношение“, и много действащи закони позволяват дискриминация срещу ЛГБТИ лицата, като ограничават достъпа им до заетост, жилищно настаняване, социална сигурност, образование или здравеопазване);

Г.  като има предвид, че Законът за борба с хомосексуалността, с който се забранява насърчаването на хомосексуалността и се налага смъртно наказание за хомосексуални действия, беше въведен през 2014 г. по инициатива на президента Мусевени, но в крайна сметка беше обявен за нищожен от Конституционния съд на Уганда; като има предвид, че международната общност като цяло категорично осъди предложения закон и много донори, включително държавите – членки на ЕС, Съединените щати и Световната банка взеха решение за задържане на помощта си за развитие за страната;

Д.  като има предвид, че това събитие за съжаление разкрива ужасяващото положение на ЛГБТИ лицата в Уганда, където хомофобските възгледи са широко разпространени; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека редовно докладват за обществена дискриминация, престъпления от омраза и антихомосексуални кампании, включително тормоз, побои, изнудвания, изселвания, произволни арести и задържане, както и убийства;

Е.  като има предвид, че според правозащитни групи Уганда страда от тревожно нарастване на нападенията срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че според „Sexual Minorities Uganda“, съюз на организации на ЛГБТИ лица, трима гейове и една транссексуална жена са били убити през тази година, като последната жертва е бил активистът за правата на ЛГБТИ лицата Брайън Уасуа, нападнат в дома си на 4 октомври 2019 г.;

Ж.  като има предвид, че Конституцията на Уганда забранява дискриминацията на редица основания, но не разширява тази забрана, така че да обхваща и дискриминацията на основание сексуалната ориентация;

З.  като има предвид, че общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Съюза има за цел развитието и укрепването на демокрацията и на принципите на правовата държава, както и зачитането на правата на човека и на основните свободи; като има предвид, че помощта на ЕС за развитие в Уганда възлиза на 578 милиона евро в рамките на националната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г.; като има предвид, че тя включва насърчаването и гарантирането на доброто управление и зачитането на правата на човека като основна цел;

И.  като има предвид, че бенефициерите на Европейския фонд за развитие са обвързани със строги условия по отношение на зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, свободата на вероизповедание и защитата на малцинствата;

Й.  като има предвид, че през май 2019 г., в съответствие с член 8 от Споразумението за партньорство от Котону, Уганда и Европейският съюз потвърдиха отново тясното си партньорство в рамките на политически диалог;

К.  като има предвид, че международното сътрудничество на ЕС следва да подкрепя усилията на държавите от АКТБ за разработване на подкрепящи правни и политически рамки и за премахване на наказателните закони, политики, практики, стигматизация и дискриминация, които уронват правата на човека;

Л.  като има предвид, че 32 от общо 54 африкански държави инкриминират еднополовите връзки, и като има предвид, че Мавритания, Судан, Северна Нигерия и Сомалия наказват хомосексуалността със смърт;

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с повторната поява на закона за борба с хомосексуалността в политическия дебат на Уганда; решително осъжда реториката на Саймън Локодо, подклаждаща хомофобията и омразата, и отново заявява категоричната си съпротива срещу всички форми на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, както и подбуждането към омраза и насилие спрямо ЛГБТИ лица;

2.  отбелязва изявлението на говорителя на президента Мусевени, в което се отрича намерението на правителството да предложи нов законопроект, и призовава правителството на Уганда да подкрепи това изявление;

3.  подчертава, че дискриминацията срещу ЛГБТИ лицата накърнява най-основните принципи на правата на човека, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека; отново заявява, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в обхвата на правото на лицата на неприкосновеност на личния им живот, което се гарантира от международното право и националните конституции;

4.  отхвърля категорично използването на смъртното наказание при каквито и да било обстоятелства, включително всяко законодателство, което би наложило смъртно наказание за хомосексуалността; призовава ЕС и неговите държави членки да ангажират допълнително правителството на Уганда да преразгледа своята позиция относно смъртното наказание;

5.  изразява съжаление, че правото на Уганда все още е силно дискриминиращо спрямо ЛГБТИ лицата, и настоятелно призовава органите на Уганда да преразгледат всички закони, инкриминиращи хомосексуалността и активистите за правата на ЛГБТИ лицата, по-специално по силата на раздели 145 и 146 от Наказателния кодекс;

6.  припомня на правителството на Уганда неговите задължения съгласно нормите на международното право и съгласно Споразумението от Котону, което призовава за зачитане на всеобщите права на човека;

7.  изразява дълбока загриженост относно общото влошаване на положението с човешките права на ЛГБТИ лицата в Уганда, включително увеличаващите се нарушения на техните социални права, свободата на изразяване, равенството между половете и правото на жилищно настаняване; осъжда неотдавнашното убийство на Брайън Уасуа и изразява съжаление във връзка с обезпокоителния брой на жертвите, избрани заради сексуалната им ориентация, включително от страна на националните сили за сигурност; настоятелно призовава органите на Уганда да разследват задълбочено и безпристрастно всяко насилие или нападения срещу ЛГБТИ лица и да търсят отговорност от извършителите;

8.  призовава правителството на Уганда да засили механизмите за правна защита в рамките на полицейските сили при нарушения на правата на човека, за да се гарантира, че полицейските служители спазват задължението си да защитават правата на всички хора, включително членове на общността на ЛГБТИ лицата, както и да гарантират, че всички защитници на правата на човека и НПО, работещи от името на общността на ЛГБТИ лицата в Уганда, са в състояние да упражняват законните си дейности при всякакви обстоятелства, включително правото си на свобода на сдружаване, без страх от репресии и без никакви ограничения;

9.  припомня ангажиментите на Уганда по Споразумението от Котону и международното право за зачитане на правата на човека и основните свободи;

10.  призовава делегацията на ЕС в Уганда да продължи да следи отблизо положението на ЛГБТ лицата и да подкрепя активно организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и ЛГБТИ лицата на място; подчертава значението на повишаването на осведомеността и разбирането на положението на ЛГБТИ лицата и техните семейства;

11.  призовава ЕС да използва ефективно и пълноценно политическия диалог, предвиден в член 8 от Споразумението от Котону, както и инструментариума за ЛГБТИ лицата и придружаващите го насоки, в диалога си с органите на Уганда с цел подпомагане на декриминализирането на хомосексуалността, намаляване на насилието и дискриминацията и защита на защитниците на човешките права на ЛГБТИ лицата;

12.  повтаря предишните си призиви към Комисията и Съвета да включат споменаването на недискриминацията въз основа на сексуалната ориентация във всяко бъдещо споразумение, което заменя Споразумението от Котону;

13.  призовава ЕС да засили защитата и насърчаването на правата на човека в Уганда, по-специално чрез целенасочена подкрепа за организациите на гражданското общество и пълно прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента на Уганда, на парламента на Уганда и на Африканския съюз и неговите институции.

(1) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 21. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0129. (3) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 253.

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно Египет (2019/2880(RSP))

P9_TA(2019)0043 RC-B9-0138/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Египет, и по-специално резолюциите от 17 юли 2014 г. относно свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията в Египет(1), от 15 януари 2015 г. относно положението в Египет(2), от 10 март 2016 г. относно Египет, и по-специално случая на Джулио Реджени(3), от 8 февруари 2018 г. относно екзекуциите в Египет(4)и от 13 декември 2018 г. относно Египет, и по-специално положението на защитниците на правата на човека(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС (СВР) относно Египет от август 2013 г. и февруари 2014 г.,

–  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г., и беше консолидирано от Плана за действие от 2007 г., като взе предвид приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., официално приети на 25 юли 2017 г., съвместната декларация, обявена след Съвета за асоцииране ЕС – Египет през 2017 г. и съвместната декларация по повод шестото заседание на Подкомитета ЕС – Египет по политическите въпроси, правата на човека и демокрацията през юни 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на ЕС по точка 4 в Съвета на ООН по правата на човека от 19 септември 2019 г., в което се споменава Египет,

–  като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето, ратифицирани от Египет,

–  като взе предвид изявлението от 27 септември 2019 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле относно протестите в Египет,

–  като взе предвид Конституцията на Египет, и по-специално член 52 от нея (относно забраната на изтезанията във всички форми и видове), член 73 (относно свободата на събранията) и член 93 (относно задължителния характер на международното право в областта на правата на човека),

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Египет на 20 март 1984 г.,

–  като взе предвид Арабската харта за правата на човека, по която Египет е страна,

–  като взе предвид Резолюция 2473 (2019) на Съвета за сигурност на ООН, приета през юни 2019 г., с която бяха подновени мерките, предназначени за прилагане на оръжейното ембарго срещу Либия,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че се твърди, че през последните седмици египетските органи произволно са задържали над 4300 души (от които почти 3000 все още са в предварително задържане), в това число поне 114 жени – и поне 111 ненавършили пълнолетие според „Амнести Интернешънъл“ и фондация „Belady“ – в отговор на мирните демонстрации, започнали на 20 септември 2019 г.; като има предвид, че се твърди, че полицията и службите за сигурност са използвали прекомерна сила за разпръскване на демонстрантите;

Б.  като има предвид, че антиправителствените демонстрации бяха протест срещу мерките за бюджетни ограничения, повсеместната корупция в управлението и систематичните репресии и с тях се искаше оставката на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси;

В.  като има предвид, че неотдавнашните действия на египетските органи подкопават основните свободи на изразяване на мнение, на сдружения и на събрания, които са залегнали както в конституцията на Египет, така и в международното право в областта на правата на човека; като има предвид, че всичко това е част от по-широка репресия срещу гражданското общество и основните права в Египет, по-специално свободата на изразяване на мнение както онлайн, така и офлайн, свободата на сдруженията и на събранията, политическия плурализъм и принципите на правовата държава;

Г.  като има предвид, че египетските органи продължиха да репресират мирните демократични опозиционни партии в Египет в нарушение на правото на участие в обществените дела и на свободата на изразяване на мнение, като тук се включват произволното задържане на десетки граждани по делото „Надежда“ и задържането на десетки други членове на мирни политически партии от септември 2019 г. насам;

Д.  като има предвид, че в затвора по сериозни обвинения, включително за свързани с тероризъм престъпления, са хвърлени адвокати по правата на човека, журналисти, активисти и членове на опозицията; като има предвид, че мирни дисиденти, активисти в подкрепа на демокрацията и защитници на правата на човека са изложени на опасност от това, че биват обявявани за терористи; като има предвид, че тези арести са свързани единствено с тяхната мирна и законна работа в защита на правата на човека;

Е.  като има предвид, че насилственото изчезване на защитници на правата на човека се превръща в системна практика на египетските органи, преди повечето от изчезналите да се появят отново в ръцете на държавната прокуратура, като подобни са случаите на Ала Абдел Фатах, Асма Дабес, Есра Абдел Фатах, Еман ал Хелу, Мохамед Ибрахим, Абделрахман Тарек, Езат Гонейм, Хайтам Мохамадин и Ибрахим Метуали Хегази; като има предвид, че други, включително Ибрахим Ез ел Дин, все още не са се появили отново;

Ж.  като има предвид, че прекомерно се използват превантивно задържане и предохранителни мерки, за да не се даде възможност на защитниците на правата на човека и техните адвокати, като Махинур ел Масри, Мохамед ел Бакер, Есра Абдел Фатах и Мохамед Рамадан, да извършват своята законна работа в областта на правата на човека в Египет;

З.  като има предвид, че египетските органи възпрепятстваха напредъка на разследването и разкриването на истината около отвличането, изтезанията и убийството на италианския научен сътрудник Джулио Реджени; като има предвид, че италианският парламент замрази дипломатическите си отношения с парламента на Египет и призова парламентите на държавите членки да последват този пример като жест на солидарност;

И.  като има предвид, че „Репортери без граници“ са описали случаи на най-малко 31 медийни работници, които в момента са задържани в Египет заради работата си въз основа на политически мотивирани обвинения и при множество нарушения на принципа на справедлив съдебен процес; като има предвид, че шестима от тези журналисти са били арестувани във връзка с неотдавнашните протести; като има предвид, че действия се предприемат и срещу служители на чуждестранни медии, като няколко международни медийни кореспонденти са били депортирани или им е било отказано влизане в Египет; като има предвид, че международни организации са документирали това как биват блокирани уебсайтове на новинарски медии и как бива блокиран или ограничаван достъпът до приложения за онлайн съобщения, по-специално през последните седмици;

Й.  като има предвид, че въпреки че Законът за НПО в Египет от 2019 г. премахва присъдите на лишаване от свобода и закрива силно ориентираната към сигурността агенция, която преди това беше натоварена да одобрява и наблюдава чуждестранното финансиране, той все пак заплашва да ограничи значително гражданското общество, поставя допълнително проблематични ограничения върху правото на свобода на сдруженията и значително ограничава дейностите както на местните, така и на чуждестранните НПО;

К.  като има предвид, че жените – защитнички на правата на човека в Египет, продължават да се сблъскват с различни форми на ръководен от държавата тормоз, по-специално под формата на клеветнически кампании и съдебно преследване; като има предвид, че активистите, защитаващи правата на ЛГБТКИ лицата и жените, са обект на непрекъснати репресии, включително под претекст за съхраняване на „обществения морал“;

Л.  като има предвид, че в Египет продължава да има тежки нарушения на правото на живот чрез съдебната система, която е издала и привела в ход безпрецедентно висок брой смъртни присъди срещу множество хора – като са осъждани дори деца – включително след военни и масови съдебни процеси, при които не е имало дори и минимални гаранции за справедлив процес; като има предвид, че наказателните и военните съдилища са издали над 3000 смъртни присъди от 2014 г. насам и че 50 души са в непосредствена опасност от екзекутиране;

М.  като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ ООН) обяви, че няколко дела в ход в съдилищата засягат лица, заплашени от смъртно наказание и осъдени въз основа на доказателства, за които се твърди, че са получени чрез изтезания; като има предвид, че тези присъди изглежда са в пряко нарушение както на египетското, така и на международното право и процедури;

Н.  като има предвид, че почти не се търси отговорност за тежки нарушения на правата на човека от страна на египетските сили за сигурност и че не се извършва надлежно разследване на твърденията за корупция, засягащи военните;

О.  като има предвид, че през 2013 г. най-малко 900 души бяха убити от египетските сили за сигурност по време на протестите на площад „Рабаа“; като има предвид, че въпреки че по време на последвалия съдебен процес редица нередности бяха заклеймени, а върховният комисар на ООН по правата на човека го определи като сериозна съдебна грешка, все още не е съдено нито едно от лицата, отговорни за клането;

П.  като има предвид, че процесът на универсалния периодичен преглед на Египет пред Съвета на ООН по правата на човека, който започва през ноември 2019 г., предоставя уникална възможност на международната общност да проведе контрол на състоянието до момента на правата на човека в Египет и да представи препоръки за подобряване;

Р.  като има предвид, че много активисти в областта на правата на човека са подложени на репресивни мерки, някои от тях като наказание за това, че са участвали в универсалния периодичен преглед на Египет през 2014 г.; като има предвид, че десетима защитници на правата на човека и седем НПО, посочени поименно в дело 173/2011 („Делото за чуждестранно финансиране“) са станали обект на възпрепятстващо дейността им замразяване на активи; като има предвид, че продължава да има забрани за пътуване на поне 31 защитници на правата на човека и служители на независими египетски НПО, засегнати от Дело 173/2011, въпреки че 43 служители на чуждестранни организации на гражданското общество, осъдени през 2013 г. по същото дело, впоследствие са били оправдани;

С.  като има предвид, че Египет преживя няколко трудни промени от революцията през 2011 г. насам и международната общност подкрепя страната в преодоляването на многобройните предизвикателства, пред които е изправена; като има предвид, че положението със сигурността в Египет е нестабилно, с висок риск от терористични нападения на полуостров Синай и в големите градове в цялата страна от различни ислямистки организации, въпреки че правителството използва агресивни и понякога неправомерни тактики за борба с тях; като има предвид, че терористични атаки са довели до смъртта на голям брой невинни граждани, включително копти; като има предвид, че от края на 2013 г. насам военните операции в Северен Синай продължават да се разрастват и че правителството е извършило масово разрушаване и насилствено отстранение от домовете на десетки хиляди жители, като същевременно предотвратява независимото отразяване на тези събития, като налага почти пълна забрана на медиите и ограничения върху придвижванията към и от Синай;

Т.  като има предвид, че от страна на ЕС и неговите държави членки насам няма официален, категоричен и единен обществен отговор на репресиите в Египет през периода септември – октомври 2019 г.; като има предвид, че приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., приети през юни 2017 г., се ръководят от общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и представляват обновена рамка за политическа ангажираност и засилено сътрудничество, включително по въпросите на сигурността, съдебната реформа и борбата с тероризма, на основата на надлежното зачитане на правата на човека и на основните свободи; като има предвид, че европейските усилия да се ангажира Египет да работи за справяне с най-тежките аспекти на нарушенията на правата на човека не са довели до значителни резултати;

У.  като има предвид, че Египет е важен партньор за Европейския съюз и неговите държави членки в широк кръг области, включително търговията, сигурността и междуличностните контакти; като има предвид, че на 21 август 2013 г. Съветът по външни работи възложи на върховния представител преразглеждането на помощта на ЕС за Египет; като има предвид, че Съветът взе решение, че сътрудничеството на ЕС с Египет ще бъде привеждано в съответствие с развитието на положението на място; като има предвид, че през юни 2017 г. ЕС и Египет приеха Приоритети за партньорство, чиято цел е да се засили сътрудничеството в широк кръг области, включително борбата с тероризма, при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи;

Ф.  като има предвид, че в заключенията на Съвета по външни работи на ЕС от 21 август 2013 г. се посочва, че „освен това държавите членки постигнаха съгласие да спрат временно лицензите за износ за Египет на всякакво оборудване, което би могло да се използва за репресии вътре в страната, и да направят нова оценка на лицензите за износ на оборудване, попадащо в обхвата на Обща позиция 2008/944/ОВППС, както и да преразгледат помощта си за Египет в областта на сигурността“; като има предвид, че дружества със седалища в няколко държави – членки на ЕС, продължиха да изнасят технологии за наблюдение и друго оборудване за сигурност в Египет, като по този начин улесняват хакерски атаки и използването на зловреден софтуер, както и други форми на нападения срещу защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, както физически, така и онлайн; като има предвид, че тази дейност доведе до потискане на свободата на изразяване онлайн;

1.  решително осъжда последните репресии и продължаващите ограничения на основните права в Египет, по-специално свободата на изразяване на мнение както онлайн, така и офлайн, свободата на сдруженията и свободата на събранията, политическия плурализъм и принципите на правовата държава; осъжда прекомерната употреба на сила срещу протестиращите и напомня на Египет, че всеки отговор от страна на силите за сигурност следва да бъде в съответствие с международните норми и стандарти и собствената му конституция;

2.  призовава за прекратяване на всички актове на насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване, насилствени изчезвания или цензура, насочени срещу защитници на правата на човека, адвокати, протестиращи, журналисти, автори на интернет блогове, синдикалисти, студенти, деца, активисти в областта на правата на жените, ЛГБТИ лица, организации на гражданското общество, политически опоненти и малцинства, извършвани от държавните органи, силите и службите за сигурност и други групи в Египет; призовава за независимо и прозрачно разследване на всички нарушения на правата на човека и за това извършителите да бъдат подвеждани под отговорност; подчертава, че зачитането на правата на човека е единственият начин да се гарантира дългосрочната стабилност и сигурност на Египет;

3.  призовава египетските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, задържани или осъдени единствено за законната си и мирна дейност в защита на правата на човека, включително Еман ал Хелу, Мохамед Ибрахим, Мохамед Рамадан, Абделрахман Тарек, Езат Гонейм, Хайтам Мохамадин, Ала Абдел Фатах, Ибрахим Метуали Хегази, Махинор ел Масри, Мохамед ел Бакер, Есра Абдел Фатах и незабавно да установят местонахождението на Ибрахим Ез ел Дин; призовава също така за освобождаването на защитниците на правата на човека, представителите на академичните среди и други лица, задържани в рамките на досъдебното производство по делото „Коалиция „Надежда“, в това число на Зиад ел Елайми, Хасан Барбари и Рами Шаат, както и на членовете на партията „Хляб и свобода“, партията Ал Достур и Египетската социалдемократическа партия, задържани наскоро без основателни причини за повдигане на обвинения; в очакване на тяхното освобождаване, призовава Египет да разкрие тяхното местонахождение, да им предостави пълен достъп до техните семейства, до адвокати по техен избор и до подходящи медицински грижи, както и да проведе надеждни разследвания на всички твърдения за малтретиране или изтезания;

4.  подчертава значението на това да се гарантира равенството на всички египтяни, независимо от тяхната вяра или убеждения; призовава Египет да преразгледа своите закони относно богохулството, за да се гарантира защитата на религиозните малцинства; приветства изявленията, призоваващи за подновяване на ислямския дискурс за борба с екстремизма и радикализацията; призовава египетските органи, включително военните сили и силите за сигурност, да зачитат правата на християните, да ги защитават от насилие и дискриминация и да гарантират подвеждането под отговорност на извършващите такива деяния;

5.  подкрепя стремежите на мнозинството от египетския народ, което желае да създаде една свободна, стабилна, просперираща, приобщаваща и демократична държава, спазваща своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека и основните свободи; отново заявява, че правото на мирно изразяване на мнение и на критика трябва да бъде гарантирано;

6.  настоятелно призовава египетските органи да спрат блокирането на уебсайтовете на местни и международни новинарски организации и организации за защита на правата на човека и да освободят всички работещи в медиите лица, задържани за извършвана от тях журналистическа дейност;

7.  изразява дълбока загриженост от репресиите срещу лица, които сътрудничат или се стремят да сътрудничат с международни организации за защита на правата на човека или с органите на ООН по правата на човека; призовава египетските органи да приключат Дело 173/2011 (т.нар. „Дело за чуждестранно финансиране“), да отменят всички забрани за пътуване, наложени на най-малко 31 защитници на правата на човека и служители на неправителствени организации в областта на правата на човека във връзка с това дело – както и всички други произволно наложени забрани за пътуване – и да позволят на египетските защитници на правата на човека, установени в Египет, да пътуват, за да могат да присъстват лично на Всеобщия периодичен преглед на Египет, който започва на 13 ноември 2019 г.;

8.  призовава за отмяна на новоприетия закон за НПО и за неговата замяна с нова законодателна рамка, изготвена в истинско сътрудничество с организациите на гражданското общество, която да е в съответствие с Конституцията на Египет и международните стандарти;

9.  изразява съжаление за липсата на надеждно разследване и търсене на отговорност за отвличането, изтезанията и убийството през 2016 г. на италианския научен сътрудник Джулио Реджени; отново призовава египетските органи да изяснят обстоятелствата около смъртта на Джулио Реджени и Ерик Ланг и да потърсят отговорност от виновните, при пълно сътрудничество с органите на държавите членки, засегнати от тези случаи;

10.  изисква от органите да изменят, приемат и ефективно да приложат законодателство за премахване на всички форми на дискриминация и да криминализират всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително чрез изменение на Закона за гражданското състояние и чрез въвеждане на законови разпоредби, забраняващи основаното на пола насилие, както и сексуалния тормоз, нападенията и изнасилванията; призовава освен това органите ефективно да изпълняват националната стратегия за борба с насилието срещу жени в партньорство с независими организации на гражданското общество с признат експертен опит в тази област;

11.  изразява загриженост във връзка с рязкото увеличение на броя на смъртните присъди в Египет след идването на власт на президента Сиси; настоятелно призовава египетските органи да обявят мораториум върху екзекуциите с оглед на премахването на смъртното наказание в Египет и отново призовава Египет да подпише и ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахването на смъртното наказание;

12.  поднася своите най-искрени съболезнования на семействата на жертвите на тероризма; изразява солидарност с народа на Египет и отново потвърждава ангажимента си да се бори срещу разпространението на радикални идеологии и терористични групи; призовава египетските органи да гарантират, че извършваните от тях военни операции в Синай са в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, да разследват щателно всички злоупотреби и незабавно да осигурят достъп до Северен Синай за независими хуманитарни организации и независими наблюдатели и журналисти;

13.  изразява съжаление за липсата на официална реакция от страна на върховния представител или държавите членки спрямо последната вълна от арести; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки към единна и решителна реакция срещу текущите репресии и нарушения на правата на човека; очаква ЕСВД да даде приоритет на положението на защитниците на правата на човека в Египет и да докладва на Парламента относно установения по този въпрос диалог с Кайро, включително по отделните случаи, посочени в настоящата резолюция; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза и държавите членки да използват всички инструменти, с които разполагат, включително двустранни и многостранни инструменти, търговски преговори, Европейската политика за съседство, предоставянето на помощ и когато е необходимо, целеви ограничителни мерки за спиране на репресиите в страната и осигуряване на конкретен напредък в областта на правата на човека в Египет;

14.  призовава за задълбочен и цялостен преглед на отношенията с Египет; счита, че положението с правата на човека в Египет изисква сериозно преразглеждане на операциите за бюджетна подкрепа на Комисията, които следва да бъдат ограничени предимно до подпомагане на гражданското общество;

15.  настоятелно призовава за спазване на ангажиментите, поети в рамките на Приоритетите за партньорство между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., и призовава за тяхното пълно и правилно изпълнение; призовава ЕС, с оглед на договарянето на нови приоритети за партньорство, да установи ясни критерии, които да обвързват по-нататъшното сътрудничество с Египет с постигането на напредък по отношение на реформата на демократичните институции, принципите на правовата държава и правата на човека, и да интегрира въпросите за правата на човека във всички преговори с египетските органи; отново заявява, че действията за управление на миграцията или за борба с тероризма не следва да подкопават правата на човека;

16.  повтаря своите призиви към държавите – членки на ЕС, да предприемат последващи действия във връзка със заключенията си от 21 август 2013 г., с които се обявява спирането на лицензиите за износ на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС, и осъжда продължаващото неспазване от страна на държави – членки на ЕС, на тези ангажименти; призовава следователно тези държави членки да спрат износа за Египет на технологии за наблюдение и друго оборудване за сигурност, които могат да улеснят нападенията над защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, включително в социалните медии, както и извършването на всякакви други видове вътрешни репресии; призовава заместник-председателя/върховен представител да докладва за текущото състояние на сътрудничеството във военната сфера и в сферата на сигурността между държави членки и Египет; призовава ЕС да прилага изцяло мерките си за контрол на износа по отношение на Египет във връзка със стоки, които биха могли да бъдат използвани за репресии, изтезания или за изпълнение на смъртни присъди;

17.  подчертава значението на това всяка договореност между ЕС и Египет относно миграцията да бъде в строго съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и зачитането на основните права на мигрантите и бежанците и да гарантира подходящи равнища на прозрачност и отчетност;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на правителството и парламента на Египет и на Африканска комисия по правата на човека и народите.

(1) OВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 5. (2) OВ C 300, 18.8.2016 г., стр. 34. (3) OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 42. (4) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 35. (5) Приети текстове, P8_TA(2018)0526.

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно предложения нов наказателен кодекс на Индонезия (2019/2881(RSP))

P9_TA(2019)0044 RC-B9-0145/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Индонезия,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Индонезия (СПС), което влезе в сила на 1 май 2014 г.,

–  като взе предвид седмия диалог за правата на човека между ЕС и Индонезия от 1 февруари 2018 г.,

–  като взе предвид 8-ия кръг от преговорите относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Индонезия, състоял се през юни 2019 г.,

–  като взе предвид проекта на наказателен кодекс, представен на 15 септември 2019 г.,

–  като взе предвид Принципите от Джогджакарта,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Индонезия през 2006 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1987 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Индонезия е на четвърто място в света по население, че тя е стабилна демокрация в региона, че има най-многобройната мюсюлманска общност и представлява разнородно общество, състоящо се от 265 милиона граждани от различни етноси, езици и култури;

Б.  като има предвид, че правителството на Индонезия предложи проект на наказателен кодекс за изменение на действащия наказателен кодекс; като има предвид, че този проект на наказателен кодекс беше финализиран на 15 септември 2019 г.;

В.  като има предвид, че проектът на наказателен кодекс съдържа членове, които нарушават правата на жените, религиозните малцинства и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, както и свободата на словото и на сдружаване;

Г.  като има предвид, че през септември хиляди хора, включително студенти, се събраха в Индонезия, за да протестират срещу проекта на наказателен кодекс, и призоваха за спиране на неговото приемане;

Д.  като има предвид, че на 20 септември 2019 г. президентът на Индонезия разпореди на индонезийския парламент да забави приемането на законопроекта вследствие на масовите протести; като има предвид, че решението за приемането сега е в ръцете на индонезийската Камара на представителите;

Е.  като има предвид, че член 2 от проекта на наказателния кодекс, отнасящ се до „живите закони“, се счита за неясен, тъй като не съдържа списък на наказуеми престъпления, което би могло да се използва за узаконяване на стотиците съществуващи и дискриминационни закони на шариата на местно равнище;

Ж.  като има предвид, че проектът на наказателен кодекс предвижда наказание за извънбрачни сексуални отношения до една година лишаване от свобода; като има предвид, че тази разпоредба на практика криминализира всички практики между партньори от същия пол; като има предвид, че този член ще изложи всички работещи в секс индустрията лица на наказателно преследване;

З.  като има предвид, че в предложения наказателен кодекс се посочва, че съжителстващите без да са сключили брак лица могат да бъдат осъдени на шест месеца лишаване от свобода;

И.  като има предвид, че отношенията между лица от един и същи пол не са официално признати от индонезийските органи и следователно тази разпоредба е пряко насочена срещу тях; като има предвид, че в Индонезия се наблюдават безпрецедентен брой насилствени и дискриминационни нападения, както и многобройни актове на тормоз и все по-чести случаи на използване на слово на омразата срещу ЛГТБИ лица;

Й.  като има предвид, че разпоредбите в проекта на наказателния кодекс представляват надграждане спрямо съществуващия Закон за богохулството; като има предвид, че съгласно настоящия закон от 1965 г. насам над 150 души, повечето от които принадлежат към религиозни малцинства, са били осъдени за богохулството; като има предвид, че Законът за богохулството излага на риск религиозните малцинства в контекста на нарастваща нетърпимост спрямо малцинствата в Индонезия;

К.  като има предвид, че проектът на наказателен кодекс ограничава предоставянето на информация относно контрацепцията и улесняването на контрацепцията за лица под 18-годишна възраст; като има предвид, че ограниченият достъп до противозачатъчни средства има особено тежки последици за маргинализираните групи, които вече поемат по-голямата част от бремето на епидемията на ХИВ в Индонезия;

Л.  като има предвид, че в предложения наказателен кодекс се посочва, че жена, която е претърпяла аборт, може да бъде осъдена на до четири години лишаване от свобода; като има предвид, че всеки, който помага на бременна жена да направи аборт, може да бъде осъден на до пет години лишаване от свобода;

М.  като има предвид, че през септември Индонезия прие спорен закон, който отслабва националната Комисия за изкореняване на корупцията, известна още като „КПК“, която от създаването си през 2002 г. насам е провела успешни наказателни преследвания срещу стотици политици; като има предвид, че разпоредбите на действащия наказателен кодекс, на Закона за електронната информация и сделките и на законодателството за борба с тероризма бяха произволно използвани за ограничаване на работата на защитниците на правата на човека;

Н.  като има предвид, че защитниците на правата на човека са взети под прицел поради тяхната работа, осъждаща нарушенията на правата на човека, особено във връзка с протестите в Западна Папуа; като има предвид, че от началото на протестите най-малко 40 души са били убити и най-малко 8 000 местни папуаси и други индонезийци са били разселени от домовете си в Западна Папуа; като има предвид, че на журналисти и независими органи на ООН многократно е отказван достъп до региона;

О.  като има предвид, че на 2 май 2019 г. гражданин на ЕС Якуб Фабиан Скшипски от Полша беше осъден от Районния съд във Вамена на пет години лишаване от свобода за предполагаемото му участие във сепаратисткото движение на Папуа;

П.  като има предвид, че между 2015 и 2018 г. над 40 души са били осъдени на смърт, а над 300 затворници остават със смъртна присъда в Индонезия; като има предвид, че смъртното наказание е жестоко, нечовешко и унизително наказание, което е в противоречие с правото на живот;

1.  приветства факта, че отношенията между ЕС и Индонезия се основават на споделени ценности за демокрация и добро управление, зачитане на правата на човека и насърчаването на мира, стабилността и икономическия напредък;

2.  изразява дълбока загриженост относно разпоредбите в проекта на преразгледания наказателен кодекс на Индонезия, който позволява дискриминация въз основа на пол, религия и сексуална ориентация, както и дискриминация срещу малцинствата;

3.  приветства решението на президента Видодо за отлагане на приемането му; призовава индонезийския парламент да преразгледа по същество предложения наказателен кодекс, за да го приведе в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и да премахне всички дискриминационни разпоредби;

4.  призовава индонезийските органи да отменят всички правни разпоредби, ограничаващи основните права и свободи, и да приведат цялото си законодателство в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и международните задължения на Индонезия;

5.  призовава органите на Индонезия да защитават правата на ЛГБТИ лицата чрез наказателно преследване на всяка форма на преследване на ЛГТБИ лица и да декриминализират хомосексуалността чрез изменение на Наказателния кодекс; призовава индонезийските длъжностни лица да се въздържат от провокационни изявления срещу ЛГБТИ лица, които допълнително ги стигматизират; насърчава индонезийските органи да създават благоприятни условия за политическия диалог с основните заинтересовани страни в гражданското общество с цел насърчаване и гарантиране на всеобщото прилагане на правата на човека;

6.  призовава за преразглеждане на разпоредбите относно Закона за богохулството, тъй като той излага на риск религиозните малцинства и атеистите; подкрепя препоръките на ООН за отмяна на член 156 и член 156, буква а) от Наказателния кодекс, на Закона за предотвратяване на злоупотреби и оклеветяване на религията, на Закона за електронните трансакции и данните, за изменение на законодателството за борба с тероризма и за оттегляне на обвиненията и прекратяване на наказателните преследвания срещу лицата, обвинени в богохулство;

7.  отбелязва със загриженост ограничаването на свободното разпространение на жизненоважна информация за сексуалното здраве в проекта на наказателен кодекс; насърчава достъпа до нецензурирана информация относно контрацепцията и семейното планиране за жени и момичета;

8.  потвърждава, че достъпът до здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве, е сред правата на човека; подчертава, че следва да се гарантира подходящо и достъпно сексуално и репродуктивно здравеопазване, включително сексуално образование и информация, семейно планиране, контрацептивни методи, както и безопасни и законни аборти; отбелязва, че тези услуги са важни за спасяването на живота на жените, намаляването на смъртността сред новородените и децата и за предотвратяване на болестите, предавани по полов път, включително ХИВ/СПИН;

9.  повтаря призива си към органите на властта да въведат отново мораториум върху всички екзекуции с оглед на премахването на смъртното наказание; отбелязва, че тази препоръка беше приета от Индонезия през последния цикъл на всеобщия периодичен преглед през 2017 г.; призовава ЕС и френското правителство да направят всичко по силите си, за да гарантират, че Оливие Жове няма да бъде осъден на смърт;

10.  призовава за постоянно и внимателно наблюдение на положението с правата на човека в Индонезия, по-специално чрез редовно докладване от страна на делегацията на Европейския съюз за Индонезия и Бруней; призовава делегацията на Европейския съюз за Индонезия и Бруней, както и държавите членки, да направят всичко възможно, за да предоставят спешна защита и подкрепа на защитниците на правата на човека, които са изложени на риск;

11.  изразява съжаление във връзка с приемането на новото законодателство за борба с корупцията, съгласно което вместо независим орган КПК ще стане правителствена агенция, и призовава за преразглеждане на това законодателство;

12.  изразява загриженост относно насилието в Западна Папуа; призовава индонезийските органи да проведат независимо разследване във връзка с неотдавнашните протести в Западна Папуа; призовава за ограничаване на разполагането на силите за сигурност в региона; настоятелно призовава правителството на Индонезия да разгледа положението в Западна Папуа чрез политически диалог; призовава органите да предоставят безпрепятствен достъп на служителите на ООН, на НПО и на журналистите до Западна Папуа;

13.  изразява своята загриженост относно случая с полския гражданин Якуб Фабиан Скшипски, който е политически затворник в Индонезия; изразява загриженост от факта, че в светлината на неотдавнашните събития в Папуа, неговото продължаващо лишаване от свобода във Вамена не само би изложило на риск неговите права на човека, но също така би застрашило неговия живот; призовава Европейската служба за външна дейност да повдигне въпроса за случая на Скшипски по време на предстоящите диалози с Индонезия и да поиска от индонезийските органи да разрешат прехвърлянето му в Полша;

14.  призовава Индонезия да отправи постоянна покана за всички специални процедури на Съвета на ООН по правата на човека, която следва да включва безпрепятствен достъп до цялата територия на страната;

15.  призовава правителството на Индонезия да изпълни всички свои задължения и да зачита, защитава и отстоява правата и свободите, заложени в Международния пакт за граждански и политически права;

16.  подчертава значението на включването на обвързващи и приложими разпоредби относно зачитането на правата на човека в споразумението за свободна търговия между ЕС и Индонезия, по което в момента се водят преговори;

17.  приветства продължаващия ежегоден диалог между ЕС и Индонезия относно правата на човека и очаква предстоящия диалог през ноември;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Индонезия, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, както и на Съвета на ООН по правата на човека.

Изменения, приети от Европейския парламент на 24 октомври 2019 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета с оглед на предоставяне на финансово подпомагане на държавите членки за компенсиране на сериозното финансово бреме вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение (COM(2019)0399 – C9-0111/2019 – 2019/0183(COD))(1)

P9_TA(2019)0045 A9-0020/2019

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 4 (4)  С цел ограничаване на икономическите последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение и в знак на солидарност с най-засегнатите държави членки при такива изключителни обстоятелства Регламент (ЕО) № 2012/2002 следва да бъде изменен с оглед осигуряване на финансово подпомагане за съответните публични разходи. (4)  С цел ограничаване на икономическите и социалните последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение и в знак на солидарност с най-засегнатите държави членки при такива изключителни обстоятелства Регламент (ЕО) № 2012/2002 следва да бъде изменен с оглед осигуряване на финансово подпомагане за съответните публични разходи. Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 5 (5)  Тъй като става въпрос за необичайно използване на Фонда, предоставяното подпомагане за облекчаване на сериозното финансово бреме, което ще понесат държавите членки като пряко следствие от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение, ще бъде целенасочено и ограничено във времето, за да се запазят първоначалното предназначение на Фонда и неговият капацитет за реагиране в случаи на природни бедствия. (5)  Тъй като става въпрос за необичайно използване на Фонда, предоставяното подпомагане за облекчаване на сериозното финансово бреме, което държавите членки са понесли или ще понесат, подготвяйки се за или като следствие от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение, ще бъде целенасочено и ограничено във времето, за да се запазят първоначалното предназначение на Фонда и неговият капацитет за реагиране в случаи на природни бедствия. Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 8 (8)  За да бъде запазен Фондът като източник на средства в случаи на природни бедствия, което е неговата първоначална цел, следва да се установи бюджетен таван за подпомагането, свързана с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение. (8)  Като се има предвид, че трябва да се осигури разумен бюджет, за да бъде запазен фонд „Солидарност“ на Европейския съюз като източник на средства в случаи на природни бедствия, на държавите членки и на регионите трябва да се предоставят други допълнителни средства, които да им помогнат да ограничат въздействието на евентуално оттегляне на Обединеното кралство от Съюза без споразумение, например посредством ЕФПГ или други ad hoc финансови инструменти. Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 9 (9)  Финансовото подпомагане от Фонда, предназначено за облекчаване на сериозното финансово бреме, което ще понесат държавите членки вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение, следва да се подчинява на същите правила за изпълнение, мониторинг, докладване, контрол и одит, както всички други намеси на Фонда. Освен това, предвид широкия обхват на публичните разходи, които евентуално биха били допустими за подпомагане, е важно да се гарантира, че се спазват и други разпоредби на правото на ЕС, и по-специално правилата за държавна помощ. (9)  Финансовото подпомагане от Фонда, предназначено за облекчаване на сериозното финансово бреме, което държавите членки са понесли или могат да понесат, подготвяйки се за оттеглянето или вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза без споразумение, следва да се подчинява на същите правила за изпълнение, мониторинг, докладване, контрол и одит, както всички други намеси на Фонда. Освен това, предвид широкия обхват на публичните разходи, които евентуално биха били допустими за подпомагане, е важно да се гарантира, че се спазват и други разпоредби на правото на ЕС, и по-специално правилата за държавна помощ. Изменение 5 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 3a – параграф 2 (2)  Наличните бюджетни кредити за тази цел се ограничават до половината от максималната сума, с която разполага Фондът за намеси през 2019 и 2020 година. (2)  Наличните бюджетни кредити за тази цел се ограничават до 30% от максималната сума, с която разполага Фондът за намеси през 2019 и 2020 година. Изменение 6 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 3a – параграф 3 (3)  Подпомагането трябва да покрие част от допълнителните публични разходи, възникнали като пряко следствие от оттеглянето без споразумение единствено между датата на оттеглянето и 31 декември 2020 г. („финансово бреме“). (3)  Подпомагането трябва да покрие част от допълнителните публични разходи, направени единствено в периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г. за подготовка за оттеглянето без споразумение и/или в резултат на оттегляне без споразумение („финансово бреме“). Изменение 7 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 3a – параграф 4 (4)  Дадена държава членка има право да кандидатства за подпомагане по настоящия член, ако финансовото бреме, което тя понася, възлиза на над 1 500 000 000 EUR по цени от 2011 г. или надхвърля 0,3 % от нейния БНД. (4)  Дадена държава членка има право да кандидатства за подпомагане по настоящия член, ако финансовото бреме, което тя понася, възлиза на над 750 000 000 EUR по цени от 2011 г. или надхвърля 0,15% от нейния БНД. Изменение 8 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 3б – параграф 1 (1)  Подпомагането по член 3а се отнася единствено до финансовото бреме, което понася дадена държава и което тя не би понесла в случай на постигане на споразумение между Съюза и Обединеното кралство. Подпомагането може да се използва например за да бъде оказана подкрепа на предприятия, засегнати от оттеглянето без споразумение, включително за схеми за държавна помощ за въпросните предприятия и свързаните с тях намеси; за мерки за запазване на съществуващи работни места и за гарантиране на функционирането на граничния, митническия, санитарния и фитосанитарния контрол, включително за допълнителен персонал и инфраструктура. (1)  Подпомагането по член 3а се отнася единствено до финансовото бреме, което понася дадена държава и което тя не би понесла в случай на постигане на споразумение между Съюза и Обединеното кралство. Подпомагането може да се използва например за да бъде оказана подкрепа на предприятия и работници и служители, засегнати от оттеглянето без споразумение, включително за схеми за държавна помощ за въпросните предприятия и свързаните с тях намеси; за мерки за запазване на съществуващи работни места и за гарантиране на функционирането на граничния, митническия, санитарния и фитосанитарния контрол, включително за допълнителен персонал и инфраструктура. Изменение 9 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 3б – параграф 6 a (нов) (6a)   По настоящия регламент не се финансират разходи, отговарящи на изискванията за финансиране по Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Изменение 10 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 4 a – параграф 1 (1)  Отговорните национални органи на дадена държава членка могат да подадат до Комисията заявление за отпускане на финансови средства от Фонда в съответствие с член 3а най-късно до 30 април 2020 г. То трябва да включва най-малкото цялата необходима информация относно финансовото бреме, което понася въпросната държава членка. В него трябва да се описват мерките, предприети в отговор на оттеглянето без споразумение, и да се посочват нетните разходи по тях до 31 декември 2020 г., както и причините те да не могат да бъдат избегнати чрез мерки за готовност. Заявлението трябва също така да включва обосновка на причините, поради които тези разходи се разглеждат като пряко следствие от оттеглянето без споразумение. (1)  Отговорните национални органи на дадена държава членка могат да подадат до Комисията заявление за отпускане на финансови средства от Фонда в съответствие с член 3а най-късно до 30 юни 2020 г. То трябва да включва най-малкото цялата необходима информация относно финансовото бреме, което понася въпросната държава членка. В него трябва да се описват мерките, предприети за подготовка или в отговор на оттеглянето без споразумение, и да се посочват нетните разходи по тях до 31 декември 2020 г. Заявлението трябва също така да включва обосновка на причините, поради които тези разходи се разглеждат като пряко следствие от оттеглянето без споразумение. Изменение 11 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 4 a – параграф 2 (2)  Комисията изготвя насоки относно начините за ефективен достъп до средства от Фонда и за тяхното ефективно усвояване. Тези насоки трябва да предоставят подробна информация за изготвянето на заявлението, за информацията, която трябва да бъде представена на Комисията, включително за доказателствата относно понесеното финансово бреме, които трябва да се представят. Насоките се публикуват на уебсайтовете на съответните генерални дирекции на Комисията, която гарантира тяхното по-широко разпращане до държавите членки. (2)  До 31 декември 2019 г. Комисията изготвя насоки относно начините за ефективен достъп до средства от Фонда и за тяхното ефективно усвояване. Тези насоки трябва да предоставят подробна информация за изготвянето на заявлението, за информацията, която трябва да бъде представена на Комисията, включително за доказателствата относно понесеното финансово бреме, които трябва да се представят. Насоките се публикуват на уебсайтовете на съответните генерални дирекции на Комисията, която гарантира тяхното по-широко разпращане до държавите членки. Изменение 12 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 4 a – параграф 3 (3)  След 30 април 2020 г. Комисията извършва оценка въз основа на информацията, посочена в параграфи 1 и 2, на всички получени заявления и на това дали условията за предоставяне на средства от Фонда са изпълнени във всеки отделен случай. Тя също така определя размера на евентуалното финансово участие на Фонда в рамките на наличните финансови ресурси. (3)  След 30 юни 2020 г. Комисията извършва оценка въз основа на информацията, посочена в параграфи 1 и 2, на всички получени заявления и на това дали условията за предоставяне на средства от Фонда са изпълнени във всеки отделен случай. Тя също така определя размера на евентуалното финансово участие на Фонда в рамките на наличните финансови ресурси. Изменение 13 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 4a – параграф 4 (4)  Финансово подпомагане от Фонда се отпуска на държавите членки, които отговарят на критериите за допустимост, като се вземат предвид праговете, определени в член 3а, параграф 4, в размер до 5% от понесеното финансово бреме и в рамките на наличния бюджет. В случай че наличният бюджет се окаже недостатъчен, размерът на помощта се намалява пропорционално. (4)  Финансово подпомагане от Фонда се отпуска на държавите членки, които отговарят на критериите за допустимост, като се вземат предвид праговете, определени в член 3а, параграф 4, в размер до 10% от понесеното финансово бреме и в рамките на наличния бюджет. В случай че наличният бюджет се окаже недостатъчен, размерът на помощта се намалява пропорционално. Изменение 14 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 6 Регламент (ЕО) № 2012/2002 Член 4a – параграф 6 (6)  Решението за задействане на Фонда се взема съвместно от Европейския парламент и от Съвета възможно най-скоро след представяне на предложението от Комисията. Комисията, от една страна, и Европейският парламент и Съветът, от друга страна, се стремят да сведат до минимум времето за задействане на Фонда. (6)  Решението за задействане на Фонда се взема съвместно от Европейския парламент и от Съвета възможно най-скоро след представяне на предложението от Комисията. Комисията, от една страна, и Европейският парламент и Съветът, от друга страна, се стремят да сведат до минимум времето за задействане на Фонда и се ангажират да предложат във възможно най-кратък срок специален инструмент за справяне с такива извънредни ситуации.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (A9-0020/2019).

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за издаване на частично разрешение за употреба на хромен триоксид в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (Cromomed S.A. и други) (D063690/01 – 2019/2844(RSP))

P9_TA(2019)0046 B9-0151/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за издаване на частично разрешение за употреба на хромен триоксид в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (Cromomed S.A. и други) (D063690/01),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията(1) („Регламент REACH“), и по-специално член 64, параграф 8 от него,

–  като взе предвид становищата на Комитета за оценка на риска (КОР) и на Комитета за социално-икономически анализ (КСИА) на Европейската агенция по химикали(2), съгласно член 64, параграф 5, трета алинея от Регламента REACH,

–  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3),

–  като взе предвид решението на Общия съд по дело T-837/16(4) от 7 март 2019 г.,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–  като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че хромният триоксид беше добавен към списъка с кандидат-веществата, пораждащи сериозно безпокойство, съгласно Регламента REACH през 2010 г.(5) поради класифицирането му като канцерогенен (категория 1A) и мутагенен (категория 1B);

Б.  като има предвид, че хромният триоксид беше включен в приложение XIV към Регламента REACH през 2013 г.(6) поради тази класификация, големите количества, които бяха в употреба, големия брой обекти, в които се използваше в Съюза, и риска от значителна експозиция на работниците(7);

В.  като има предвид, че Cromomed S.A. и четири други дружества („заявителите“) подадоха съвместно заявление за разрешение в съответствие с член 62 от Регламента REACH за употребата на хромен триоксид при функционално хромиране в широк спектър от приложения, включително общо инженерство и производство на стомана(8);

Г.  като има предвид, че през декември 2016 г. Комисията получи становищата на КОР и КСИА; като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията беше представен на Комитета REACH едва в края на август 2019 г.;

Д.  като има предвид, че основната цел на Регламента REACH, в светлината на съображение 16 от него, така, както го тълкува Съдът на Европейския съюз(9), е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда;

Е.  като има предвид, че съгласно член 55 и в светлината на съображение 12 от Регламента REACH основна цел на разрешението е заместването на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, с по-безопасни алтернативни вещества или технологии;

Ж.  като има предвид, че КОР потвърди, че не е възможно да се определи „получена недействаща доза/концентрация“ за канцерогенните свойства на хромния триоксид; като има предвид, че хромният триоксид може да бъде определен като „вещество, за което е невъзможно да се определи праг“, т.е. вещество, за което не е възможно да се направи оценка за „безопасно ниво на експозиция“;

З.  като има предвид, че в случая на такова „вещество, за което е невъзможно да се определи праг“, Регламентът REACH счита, че по подразбиране рискът не може да се счита за „адекватно контролиран“ по смисъла на член 60, параграф 2 от посочения регламент, и в този случай разрешение може да бъде издадено само ако са изпълнени условията по член 60, параграф 4;

И.  като има предвид, че член 60, параграф 4 от Регламента REACH предвижда, че разрешение може да бъде издадено само ако заявителят докаже, наред с другото, че за всяка употреба, за която се подава заявление, няма подходящи алтернативни вещества или технологии; като има предвид, че съгласно член 60, параграф 5 от посочения регламент при оценката на наличието на подходящи алтернативи Комисията взема предвид всички относими аспекти, включително техническата и икономическата осъществимост на алтернативите за заявителя;

Й.  като има предвид, че анализът на алтернативите, представен от заявителите, се основава на работата, извършена от Консорциума за разрешение на хромния триоксид (CTAC)(10); като има предвид, че несигурността в оценката на CTAC беше основна причина Парламентът да повдигне възражения срещу съответния проект на решение за изпълнение на Комисията(11);

К.  като има предвид, че анализът на алтернативите от страна на заявителите се основава на презумпцията, че технически осъществима алтернатива може да бъде само „сходно“ вещество(12), т.е. едно-единствено вещество или технология, в състояние да заменят веществото, пораждащо сериозно безпокойство, във всички различни сектори и различни приложения, в които се използва(13);

Л.  като има предвид, че такъв подход в заявление за разрешение, обхващащо много различни сектори и начини на употреба с много различни изисквания за ефективност(14), прави „невъзможно една алтернатива да отговаря на всички изисквания “, както е изрично признато от КСИА(15);

М.  като има предвид, че следването на такъв подход необосновано дискриминира алтернативите, които съществуват в определени сектори или за определени видове употреба, и ще предостави на заявителите неправомерна дерогация от задължението им да докажат, че няма алтернатива за всяка употреба, за която се подава заявление; като има предвид, че подобен подход пренебрегва целта за заместване, заложена в член 55 от Регламента REACH, и не насърчава иновациите;

Н.  като има предвид, че КСИА заяви, че анализът, представен от заявителите за това дали съществуват технически подходящи алтернативи, не е достатъчно задълбочен и липсва ясна насоченост(16); като има предвид, че КСИА заяви, че заявителите не са представили убедително твърдение, че не съществуват алтернативи за приложенията, свързани с хромиране, и освен това самият той е запознат със съществуващи алтернативи, които биха могли да бъдат технически осъществими за някои от употребите, за които се подава заявление(17); като има предвид, че КСИА заяви, че би имал нужда от повече информация, за да стигне до заключение относно икономическата осъществимост на алтернативите(18);

О.  като има предвид, че това показва, че заявителите не са изпълнили задължението за доказване, противно на изискванията на Регламента REACH, потвърдени от Общия съд(19);

П.  като има предвид, че въпреки това КСИА продължава, като посочва, следвайки собствените си предположения, че „ алтернативите, ако и когато са технически осъществими, е малко вероятно да са и икономически осъществими“(20) (подчертаването е добавено); като има предвид, че на първо място КСИА не трябва да попълва пропуските в заявлението със собствени предположения, и второ, че думите „малко вероятно“ показват, че все още има неясноти;

Р.  като има предвид, че становището на КСИА, че алтернативите не са технически и икономически осъществими, не е в съответствие със собствените му констатации и до него не може да се достигне с оглед на недостатъците на заявлението;

С.  като има предвид, че Общият съд изясни, че „само Комисията трябва да провери дали предвидените в [член 60, параграф 4 от Регламента REACH] условия са изпълнени“(21), че тя не е обвързана със становищата на КСИА и КОР и че тя не трябва да следва техните становища, ако разсъжденията в тях не са „пълни, последователни и релевантни“(22);

Т.  като има предвид, че като е подкрепила непоследователното становище на КСИА в проекта на решение за изпълнение на Комисията(23), Комисията не е изпълнила своите задължения, посочени от Общия съд;

У.  като има предвид, че в съображение 8 от проекта на решение за изпълнение на Комисията изрично се посочва, че „КСИА не може да изключи евентуална несигурност по отношение на техническата осъществимост на алтернативите за някои специфични случаи на използване, попадащи в обхвата на предвидената употреба“;

Ф.  като има предвид, че Общият съд е установил, че въпреки представянето на доказателства от различните участници в процедурата за издаване на разрешение все още е налице несигурност по отношение на условието за липса на алтернативи, следва да се заключи, че заявителят не е поел тежестта на доказване и че следователно разрешението не може да бъде предоставено(24);

Х.  като има предвид, че с оглед на несигурността, посочена в съображение 8, проектът на решение за изпълнение на Комисията е в нарушение на решението на Общия съд;

Ц.  като има предвид, че Комисията се опитва да обоснове своето решение, като твърди, че условията, които според нея ограничават обхвата на разрешените употреби(25), отстраняват недостатъците в заявлението, свързани с анализа на алтернативите;

Ч.  като има предвид, че приемането на условия е законосъобразно и подходящо, когато те действително ограничават обхвата на разрешението чрез включване в списък на специфичните употреби, за които Комисията е счела, че към момента на издаване на разрешението не съществуват подходящи алтернативи;

Ш.  като има предвид, че в този случай обаче Комисията остави отворено определението за обхвата на разрешението(26), което показва, че не е приела окончателно решение кои видове употреба не са имали подходящи алтернативи към датата на решението; като има предвид, че напротив, като е приела тези условия, Комисията е делегирала на заявителите изключителното си правомощие да прави, за всеки отделен случай, окончателната оценка и да взема решението относно обхвата на разрешението;

Щ.  като има предвид, че Общият съд е счел, че такъв подход е незаконосъобразен(27);

AA.  като има предвид освен това, че според Общия съд, ако наличната информация показва, че по принцип съществуват подходящи алтернативи, но тези алтернативи не са технически или икономически осъществими за заявителя, заявителят трябва да представи план за заместване, за да бъде разрешението предоставено законно(28);

AБ.  като има предвид, че въпреки че преди приемането на становището на КСИА е била на разположение информация относно алтернативите(29), според становището на КСИА заявителите не са изследвали допълнително тези алтернативи, нито са предложили по-подробни планове за проследяване на напредъка в научноизследователската и развойната дейност (НИРД)(30);

AВ.  като има предвид, че Комисията предложи да предостави разрешението на основание, че наличните по принцип алтернативи не са технически или икономически осъществими за заявителите, въпреки факта, че те не са представили нито достатъчно информация относно икономическата осъществимост, както е отбелязано от КСИА, нито план за заместване, в нарушение на член 62, параграф 4, буква е) от Регламента REACH;

AГ.  като има предвид, че съгласно член 60, параграф 7 от Регламента REACH разрешение се издава само ако заявлението е подадено в съответствие с изискванията на член 62 от същия регламент;

AД.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията е в нарушение на решението на Общия съд и на член 60, параграфи 4 и 7 от Регламента REACH;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1907/2006;

2.  приканва Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение и да представи нов проект за издаване на разрешение само за конкретно определени видове употреба, за които не съществуват подходящи алтернативи;

3.  приканва Комисията да вземе бързо решения по отношение на това заявление и други, отнасящи се до същото вещество, при пълно спазване на Регламента REACH;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1. (2) Консолидирана версия от 9 декември 2016 г. на становището на Комитета за оценка на риска (КОР) и становището на Комитета за социално-икономически анализ (КСИА) относно заявление за разрешение за употреба на хромен триоксид: Функционално хромиране, ECHA/КОР/КСИА: Становище № AFA-O-0000006522-78-02/F. https://echa.europa.eu/documents/10162/50002b75-2f4c-5010-81de-bcc01a8174fc (3) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. (4) Решение на Общия съд от 7 март 2019 г., Швеция/Комисия, T-837/16, ECLI:EU:T:2019:144 http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?docid=211428&text=&dir=&doclang=BG&part=1&occ=first&mode=lst&pageIndex=0&cid=1573675 (5) https://echa.europa.eu/documents/10162/6b11ec66-9d90-400a-a61a-90de9a0fd8b1 (6) Регламент (ЕС) № 348/2013 на Комисията от 17 април 2013 г. за изменение на приложение XIV към Регламент (EO) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) (ОВ L 108, 18.4.2013 г., стр. 1). (7) https://echa.europa.eu/documents/10162/13640/3rd_a_xiv_recommendation_20dec2011_en.pdf (8) Информация за заявлението може да бъде намерена на адрес: https://echa.europa.eu/applications-for-authorisation-previous-consultations/-/substance-rev/12473/term (9) Решение на Съда от 7 юли 2009 г., S.P.C.M. SA и други/Secretary of State for the Environment, Food and Rural Affairs, C-558/07, ECLI:EU:C:2009:430, точка 45. (10) Становище на КСИА, стр. 30. (11) Резолюция на Европейския парламент от 27 март 2019 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за издаване на разрешение за някои видове употреба на хромен триоксид в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (Lanxess Deutschland GmbH и други) (Приети текстове, P8_TA(2019)0317). (12) Становище на КСИА, стр. 32, таблица 13. (13) Вж. анализа на алтернативите за функционално хромиране, представен от заявителите, на адрес: https://echa.europa.eu/documents/10162/ece8b65e-aec0-4da8-bf68-4962158a4952 стр. 13-14: „Изпитват се няколко алтернативи за заместване на хромния триоксид. Предизвикателството се състои в това да се намери заместител, който да отговаря на изискванията за всички различни видове продукти, както и за различните начини на използване на всяко конкретно приложение, което в същото време е технически и икономически осъществимо. Понастоящем много алтернативи са квалифицирани за отделни приложения, когато някои от изискванията за функционално хромиране са достатъчни, но никоя от тях не притежава всички основни свойства на функционалното хромиране с воден разтвор на хромен триоксид [...]“. (14) Всеки сектор (например стоманодобивната промишленост, общата инженерна промишленост) има различни технически изисквания: вж. становището на КСИА, стр. 34, което подчертава в жълто алтернативите, за които „параметрите/критериите за оценка отговарят на някои изисквания за някои, но не за всички приложения/сектори“. (15) Становище на КСИА, стр. 36: „Всъщност заявителите считат алтернативите за обещаващи само когато отговарят на междусекторните изисквания на посочените по-горе промишлени сектори (въпреки че оборотът на заявителите в тези сектори е много ограничен), което прави невъзможно постигането на една-единствена алтернатива, която да отговаря на всички изисквания“ (подчертаването е добавено). (16) Становище на КСИА, стр. 35 – 36: „Според КСИА заявителите са предоставили обща оценка на техническата и икономическата осъществимост на алтернативите за различни промишлени сектори..., без да се анализира достатъчно подробно заместимостта на хромния триоксид за заявената употреба. …. КСИА е съгласен със заключението на заявителите, че алтернативите, оценени в анализа на алтернативите, не предоставят някои ключови функционални възможности. КСИА обаче желае да посочи, че анализът на алтернативите не е достатъчно задълбочен и липсва ясна насоченост към действителната употреба на хромния триоксид от заявителите. Заявителите представиха някои алтернативи като обещаващи и заявиха, че те са обект на изследване от страна на стоманодобивната промишленост. Заявителите обаче нито представят допълнително разглеждане на алтернативите, обозначени като обещаващи, нито представят планове за НИРД в това отношение. [...] В този смисъл КСИА изразява резерви относно адекватността на анализа за обхвата на настоящото заявление.“ (подчертаването е добавено). (17) Становище на КСИА, стр. 50: „[З]аявителите не подкрепят убедително твърдението, че алтернативи за приложения, свързани с хромиране, не съществуват, нито ще бъдат на разположение (в секторите на дейност на заявителите) през нормалния период на преразглеждане. КСИА е запознат с алтернативни технологии за нанасяне на покрития, които биха могли да бъдат или вече са технически осъществими за отделни части, върху които двама от петимата заявители нанасят покрития.“ (18) Становище на КСИА, стр. 37, вж. по-специално заключението на раздел 7.2.: „Въпреки това е трябвало да се предостави повече информация за дела на частите, които биха могли да бъдат покрити с технически осъществима алтернатива, за да може КСИА да стигне до заключение относно икономическата осъществимост на такава алтернатива“. (19) Решение по дело T-837/16, точка 79. (20) Становище на КСИА, отговор на въпрос 7.2, стр. 36. (21) Решение по дело T-837/16, точка 64. (22) Решение по дело T-837/16, точки 66 и 68. (23) Проект на решение за изпълнение на Комисията, параграф 8. (24) Решение по дело T-837/16, точка 79. (25) Член 1 от проекта на решение за изпълнение на Комисията: „Разрешена употреба“ обхваща „Използването във функционално хромиране, когато за предвидената употреба е необходимо да е налице някоя от следните ключови функционални възможности или свойства: устойчивост на износване, твърдост, дебелина на слоя, устойчивост на корозия, коефициент на триене и ефект върху морфологията на повърхността“. За избягване на съмнение е посочено, че „Не се издава разрешение за използване на хромен триоксид за функционално хромиране, когато не е необходима нито една от ключовите функционални възможности, изброени в първа алинея“. (26) т.е. след като разрешението бъде прието, Комисията оставя на заявителите да решат, а на правоприлагащите органи – да преценят дали някоя от изброените функционални възможности е „необходима“ за тяхната употреба. (27) Решение по дело T-837/16, точка 83; вж. точка 97: „Всъщност отбелязването, че употребата на разглежданите в случая оловни хромати се ограничава само до случаите, в които качествата на съдържащите тези хромати комбинации от вещества наистина са необходими, означава да се констатира, че всеки път, когато установи алтернатива, потребителят надолу по веригата трябва да се въздържа от употреба на разглежданите в случая оловни хромати. Тази констатация обаче е сериозен признак, че към датата на приемане на обжалваното решение самата Комисия не счита, че проверката на условието, свързано с липсата на алтернативи, е приключена“; Вж. също точки 86 и 98. (28) Решение по дело T-837/16, точка 76; в съответствие с член 62, параграф 4, буква е) и член 60, параграф 4, буква в) от Регламента REACH. (29) Становище на КСИА, стр. 37: „По време на обществената консултация по други приложения на хромния триоксид КСИА е узнал за алтернативни технологии за нанасяне на покритие, които биха могли да се превърнат в осъществими алтернативи за някои специфични части“. (30) Становище на КСИА, стр. 37: „Макар че заявителите посочват, че някои алтернативи са обещаващи и понастоящем се изследват от стоманодобивната промишленост, те не ги изследват допълнително; те също така не предлагат по-подробни планове за проследяване на развитието на НИРД в тази област.“

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно отрицателните последици от неплатежоспособността на дружеството „Томас Кук“ за туризма в ЕС (2019/2854(RSP))

P9_TA(2019)0047 RC-B9-0118/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 6, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 195 от ДФЕС,

–  като взе предвид изявлението на Комисията от 21 октомври 2019 г. относно последиците от неплатежоспособността на дружеството „Томас Кук“,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2007 г., озаглавено „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен европейски туризъм” (COM(2007)0621),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

–  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността(3), и по-конкретно член 8 относно срока на действие на оперативния лиценз и член 9 относно спирането на действието и отнемането на оперативен лиценз,

–  като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа(4),

–  като взе предвид резолюцията си от 29 март 2012 г. относно функциониране и прилагане на установените права за лицата, пътуващи с въздушен транспорт(5),

–  като взе предвид резолюцията си от 25 ноември 2009 г. относно обезщетяването на пътниците в случай на фалит на авиокомпания(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2013 г. относно защитата на пътниците при несъстоятелност на въздушния превозвач (COM(2013)0129), в което Комисията определи мерки за подобряване на защитата на пътуващите в случай на несъстоятелност на въздушния превозвач, включително по-добро прилагане на Регламент (ЕО) № 261/2004,

–  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 („Регламент за ЕФПГ“)(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2014 г., озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 5 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж(8),

–  като взе предвид Директива (EС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2019 г., озаглавено „Стратегия за въздухоплаването в Европа: Поддържане и насърчаване на високи социални стандарти“ (COM(2019)0120),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно предложението за регламент на Съвета относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2019 г. относно конкурентоспособността на туристическия сектор като двигател на устойчивия растеж, създаването на работни места и социалното сближаване в ЕС през следващото десетилетие,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че прекратяването на дейността на британското дружество „Томас Кук“, втория по размер туристически оператор в света и един от най-отдавна съществуващите, оказва дълбоко отрицателно въздействие върху икономиката, вътрешния пазар на ЕС, заетостта, доверието на потребителите и свободното движение на хора в целия ЕС и извън него;

Б.  като има предвид, че ликвидацията на дружеството „Томас Кук“ изложи на риск 22 000 работни места в световен мащаб, от които 9 000 в Обединеното кралство, 2 500 в Испания и над 1 000 в Гърция; като има предвид, че дори ако съдбата на тези работни места все още е несигурна, вероятно ще има множество значителни странични последици не само за туристическата индустрия и транспортния сектор, но и за икономиката на ЕС като цяло;

В.  като има предвид, че неплатежоспособността на дружеството „Томас Кук“ е причинена от множество фактори, един от които е неуспехът на дружеството да промени своя бизнес модел и да направи нововъведения, за да може да бъде конкурентоспособно в цифровата икономика; като има предвид, че финансовото състояние на дружеството „Томас Кук“ беше вече добре известно на британските органи;

Г.  като има предвид, че вследствие на прекратяването на дейността на дружеството „Томас Кук“, което управляваше хотели, курорти и авиокомпании в 16 държави и обслужваше 19 милиона души годишно, се наложи извършването на огромна операция по репатрирането на над 600 000 души от различни места по света до местата на отпътуването им за почивка;

Д.  като има предвид, че само тази година редица авиокомпании обявиха несъстоятелност, което имаше сериозни последици за предприятията, туризма и потребителите; като има предвид, че през април 2019 г. органът за гражданско въздухоплаване на Обединеното кралство предостави на дружеството „Томас Кук“ нов дванадесетмесечен оперативен лиценз;

Е.  като има предвид, че няколко държави членки обявиха целенасочени мерки в подкрепа на своя туристически сектор, за да смекчат отрицателните последици от прекратяването на дейността на дружеството „Томас Кук“; като има предвид, че все още не е задействан механизъм за подкрепа от страна на ЕС;

Ж.  като има предвид, че на туризма се падат около 4% от БВП на ЕС, че той дава заетост на около 12,3 милиона работници и осигурява най-малко 5% от всички работни места (над 27 милиона работници и почти 12% от всички работни места, ако се вземат предвид връзките му с други сектори); като има предвид, че Европа е водещата туристическа дестинация в света с пазарен дял от 50,8% през 2018 г.; като има предвид, че туризмът създава, пряко и непряко, 10,3% от общия БВП на ЕС-28 – стойност, която се очаква да нарасне до 11,2 % от БВП до 2027 г.;

З.  като има предвид, че туристическият сектор обхваща голямо разнообразие от услуги и професии, в които мобилността играе важна роля, и поради личния характер на дейностите в сектора изисква голям брой служители; като има предвид, че туризмът действа като мощен стимул за много други сектори на икономиката; като има предвид, че секторът е доминиран от малки и средни предприятия (МСП), както и самостоятелно заети лица, чиято дейност създава заетост и богатство в региони, които са силно зависими от туризма; като има предвид, че туристическият сектор е особено уязвим на рискове както от природно, така и от човешко естество, които не могат да бъдат предвидени;

И.  като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС има правомощието да подкрепя или допълва действията на държавите членки в областта на туризма; като има предвид, от друга страна, че туризмът не разполага със специален бюджетен ред в бюджета на ЕС, както беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 14 ноември 2018 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., в която той призовава за въвеждане на специален бюджетен кредит за устойчивия туризъм;

Й.  като има предвид, че съществува голямо търсене от страна на туристическия сектор за засилена координация на равнище ЕС и ясна политика на ЕС в областта на туризма с подходяща бюджетна подкрепа;

К.  като има предвид, че туризмът е ключов сектор за икономиката и заетостта в ЕС и че следователно приоритетите на новата Комисия, по-специално в подкрепа на „икономика, която работи за хората“, следва да отразяват значението на сектора и неговите потребности;

Л.  като има предвид, че прекратяването на дейността на „Томас Кук“ причини сериозни икономически вреди на туристическия сектор, заетостта и местните общности и доведе до загуба на въздушни връзки в някои територии на държавите – членки на ЕС; като има предвид, че това ще наложи предприемането на подходящи мерки, за да се повиши конкурентоспособността на сектора и да се гарантира запазването на позицията на Европа като водеща световна туристическа дестинация, като двигател на растежа и на устойчивото развитие на нейните градове и региони;

М.  като има предвид, че пътниците имат право да получават услуги съгласно предвидения график, особено тъй като вече са платили цената на билета преди предоставянето на услугата; като има предвид, че е от основно значение на пътниците да се предоставя разбираема, точна и своевременна информация, която да е достъпна за всички; като има предвид, че за много потребители не беше ясно какви са правата им на обезщетение и кои части от резервациите са покрити от застраховката им;

Н.  като има предвид, че в резолюцията си от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането(11), Парламентът призова Комисията, след консултация със социалните партньори, да представи предложение за законодателен акт относно информирането и консултирането на работниците, прогнозирането и управлението на преструктурирането;

1.  изразява дълбока загриженост относно тези 600 000 души, блокирани далеч от домовете си, много от които бяха оставени на мястото на дестинацията, без да им бъде предложено алтернативно пътуване за връщане, което се оказа огромна правна несигурност за сектора и доведе до значителна липса на защита за потребителите; изразява загриженост също така относно хилядите служители в цяла Европа, загубили работата си, относно хилядите местни доставчици и дъщерни предприятия, предимно МСП, които се оказаха в сериозни финансови затруднения, причинени от прекратяването на дейността на „Томас Кук“, и относно неговото пагубно въздействие върху имиджа и репутацията на Европа като водещата туристическа дестинация в света;

2.  подчертава, че дружеството „Томас Кук“ включва различни дейности, като настаняване, транспорт и развлекателни дейности, засягащи различни типове потребители и предприятия, и следователно прекратяването на дейността му попада в обхвата на различни закони на ЕС и национални закони;

3.  призовава компетентните органи в засегнатите държави членки да гарантират, че вече заработените заплати ще бъдат изплатени в пълен размер на работещите в „Томас Кук“, които са били съкратени;

4.  поздравява държавите членки за спешните действия, с които приложиха планове за действие в извънредни ситуации за ефективното репатриране на засегнатите пътници, и отбелязва другите мерки за ограничаване на последиците от неплатежоспособността на „Томас Кук“ за служителите в туристическия сектор; призовава Комисията да оцени как действащото законодателство на ЕС и съответните закони в държавите членки са реагирали на тази огромна спасителна операция и да проучи как би могла да участва бързо и ефективно в подобна ситуация в бъдеще;

5.  призовава компетентните органи да извършат анализ на причините за неплатежоспособността на дружеството „Томас Кук“, като вземат предвид факта, че отрицателната промяна във финансовото състояние на дружеството вече е била известна на британските органи, за да се установи дали е било възможно да се предприемат превантивни мерки за избягване на внезапното прекратяване на дейността му; счита, че това следва да спомогне за предвиждането на бъдещи кризи и определянето на политики за свеждане до минимум на рисковете в сектор, който е толкова важен за ЕС;

6.  подчертава, че е необходимо по-добро наблюдение на финансовото състояние на авиокомпаниите от страна на националните надзорни органи, за да не се допуска европейските пътници да стават жертви на подобни проблемни случаи, като се има предвид, че от началото на 2017 г. 32 авиокомпании са изпаднали в несъстоятелност; припомня, че Регламент (ЕО) № 1008/2008 понастоящем е предмет на оценка на въздействието, която включва раздел относно задължението на авиокомпаниите да получат оперативен лиценз; призовава Комисията да обмисли преразглеждане на въпросния регламент с оглед предоставяне на правомощия на органите да осъществяват по-добро наблюдение и контрол на финансовото състояние на авиокомпаниите и да реагират, когато това е от решаващо значение;

7.  призовава Комисията да установи финансовите инструменти на ЕС, които биха могли да компенсират причинените на сектора вреди, да спомогнат за подобряване на конкурентоспособността му и да гарантират високо равнище на защита на потребителите, и да даде възможност за бърз и ефективен достъп до тези инструменти; отбелязва, че кризата, предизвикана от неплатежоспособността на дружеството „Томас Кук“, не е изолирано събитие и може да се случи отново в бъдеще; поради това призовава Комисията да оцени възможността за приемане на конкретни действия и/или мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще, за да се засили допълнително защитата на потребителите и правата на пътниците;

8.  призовава Комисията да включи туризма в приоритетите на своята стратегия и да преименува транспортния портфейл в „Транспорт и туризъм“;

9.  посочва възможностите, предоставени от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) за работници, съкратени в резултат на големи структурни промени; призовава държавите членки, засегнати от неплатежоспособността на „Томас Кук“, да се възползват изцяло от възможностите по линия на ЕФПГ, по-специално по отношение на колективни заявления от МСП; призовава Комисията да обработи тези заявления възможно най-бързо в рамките на срока, посочен в Регламента за ЕФПГ, и при поискване да предостави необходимата подкрепа на държавите членки;

10.  подчертава, че туристическите услуги в разчитащите на туризъм региони, и особено хотелите, са планирали предоставянето на своите услуги, като вече е имало множество резервации за следващия туристически сезон преди прекратяването на дейността на дружеството „Томас Кук“, и поради това признава необходимостта от подкрепа от държавите членки за справяне с отрицателното въздействие, което това оказа върху много дружества; освен това насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да използват инструментите, предоставени от Европейския социален фонд и други инструменти на ЕС, както и национални, регионални и местни инструменти; призовава Комисията и държавите членки да изготвят редовно специални покани за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки, свързани с туристическата индустрия, въз основа на приоритетите, определени за съответните фондове;

11.  изтъква отново значението на създаването на стратегия на ЕС за устойчив туризъм с координирани и конкретни мерки, например механизъм за управление на кризи и механизми за ефективно сътрудничество в туристическия сектор; призовава Комисията да въведе в следващия си проектобюджет специален бюджетен ред за туристическия сектор, както беше поискано от Парламента за многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.;

12.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да обмислят, само в краен случай, мерки за държавна помощ, които могат да смекчат отрицателното икономическо въздействие върху предприятията, градовете, регионите и дестинациите в допълнение към сериозните последици за заетостта;

13.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че засегнатите при несъстоятелност работници получават възнагражденията и пенсионните обезщетения, на които имат право;

14.  подчертава колко е важно да бъде осигурен добре функциониращ вътрешен пазар за транспортни услуги, да бъде поддържано високо равнище на защита на потребителите и служителите и да бъде подобрена конкурентоспособността на предприятията в туристическия сектор;

15.  счита, че европейският туристически сектор трябва да използва много по-добре отличните възможности, предоставени от цифровите технологии и цифровия единен пазар; призовава Комисията във връзка с това да предостави необходимата подкрепа, за да помогне на дружествата от ЕС да управляват прехода към цифрова икономика и нови бизнес модели чрез съответно финансиране и обучение и чрез насърчаване на начин на мислене, подходящ за стопанска дейност в цифровата епоха;

16.  подчертава значението на устойчивия социален диалог на всички равнища, основан на взаимно доверие и споделени отговорности, като един от най-добрите инструменти за намиране на консенсусни решения и общи подходи при прогнозирането, предотвратяването и управлението на процеси по преструктуриране; призовава държавите членки да се консултират със социалните партньори при разработването на всички имащи отношение мерки; призовава Комисията да идентифицира най-добри практики въз основа на мерките, прилагани от националните, регионалните и местните органи, както и на мерките, предприети от МСП в сектора, с оглед на разработването на обща стратегия на ЕС за туристическия сектор; отново призовава Комисията да представи, след консултация със съответните социални партньори, предложение за законодателен акт относно правото на работниците да бъдат информирани и с тях да се провеждат консултации, прогнозирането и управлението на преструктурирането, в съответствие с подробните препоръки, изложени в резолюцията на Парламента от 15 януари 2013 г. относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането(12);

17.  призовава Комисията и Съвета да направят оценка и да приемат всички необходими мерки за защита на интересите на ЕС и за избягване на подобни ситуации в бъдеще, както и да извлекат поуки от този опит, които могат да бъдат приложени при договарянето на бъдещи споразумения за въздухоплавателни услуги;

18.  призовава Комисията да информира Парламента за всяка нова информация във връзка с неплатежоспособността на „Томас Кук“; във връзка с това подчертава, че е важно да се знае дали съответните лицензиращи органи са оценили финансовото състояние на „Томас Кук“, дали са били установени финансови проблеми и дали е било възможно да се вземат мерки, за да се избегне положение, при което хиляди пътници не можеха да се приберат по домовете си;

19.  призовава Комисията да обмисли допълнителни мерки за поддържане на високо равнище на защита на потребителите и служителите в случай на неплатежоспособност на предприятие; призовава Съвета да приеме във възможно най-кратък срок своята позиция по изменението на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно прилагането на ограниченията във връзка с правата на пътниците и отговорността на въздушните превозвачи и да одобри позицията, приета от Парламента през февруари 2014 г.; изразява съжаление относно факта, че през последните пет години Съветът не успя да постигне съгласие;

20.  отново изтъква необходимостта, във връзка с изменението на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно прилагането на правата на пътниците във въздушния транспорт и отговорността на въздушните превозвачи, от задължителни механизми за поддържане на високо равнище на защита на пътниците в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност, включително чрез създаване на гаранционни фондове или сключване на застрахователни договори от страна на въздушните превозвачи, които да гарантират помощ, възстановяване на средства, обезщетение и предоставяне на алтернативни маршрути; подчертава, че пътниците, които резервират отделна услуга, като например само полет, следва да получават същата защита като пътниците, които са резервирали туристически пакет, особено след като потребителите все по-често резервират само полети; поради това призовава за хармонизация на най-високите стандарти по отношение на правата на потребителите в сектора на транспорта, настаняването и туризма;

21.  приканва Комисията да разгледа възможността за улесняване на обмена на най-добри практики между държавите членки относно най-добрия начин за справяне с прекратяването на дейността на дружества, като ги насърчава да вземат предвид примери, съдържащи се в правни разпоредби, за да се опитат – доколкото е възможно – да организират търсенето на купувач, за да може предприятията да продължат да осъществяват дейност въпреки решението на първоначалните собственици да прекратят дейността им;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 46, 17.2.2004 г., стр. 1. (2) OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64. (3) ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3. (4) ОВ С 355, 20.10.2017 г., стр. 71. (5) ОВ С 257 E, 6.9.2013 г., стр. 1. (6) OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 42. (7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855. (8) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 336. (9) ОВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 1. (10) Приети текстове, P8_TA(2018)0449. (11) Приети текстове, P7_TA(2013)0005. (12) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно актуалното състояние на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (2016/0107(COD)), известно като публично отчитане по държави (2019/2882(RSP))

P9_TA(2019)0048 B9-0117/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (COM(2016)0198), както бе представено от Европейската комисия на 12 април 2016 г., известно като „Предложението за публично отчитане по държави“,

–  като взе предвид измененията, които прие на 4 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове(1),

–  като взе предвид позицията си от 27 март 2019 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове(2),

–  като взе предвид член 294, параграфи 2 и 3, както и член 50, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0146/2016),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание, издадено през януари 2017 г.,

–  като взе предвид своя въпрос с искане за устен отговор 6 февруари 2018 г. до Съвета(3),

–  като взе предвид изслушванията на изпълнителните заместник-председатели на Европейската комисия Валдис Домбровскис(4) и Маргрете Вестагер(5),

–  като взе предвид Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, известна като четвъртата Директива за капиталовите изисквания (ДКИ IV)(6),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че член 50, параграф 1 от ДФЕС представлява правното основание за предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове, известно като публично отчитане по държави

Б.  като има предвид, че на 4 юли 2017 г. Парламентът вече прие мандат за докладчиците за започване на междуинституционални тристранни преговори въз основа на съвместен доклад на комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правни въпроси;

В.  като има предвид, че на равнището на Корепер все още не е постигнат технически пълноценен компромисен текст, въпреки 18-те заседания на работните групи и на аташетата на Съвета по време на предходните председателства на Съвета; като има предвид, че следователно досега Съветът не е започнал тристранни преговори;

Г.  като има предвид, че най-накрая Парламентът прие своята позиция на първо четене преди края на предишния парламентарен мандат на 27 март 2019 г.;

Д.  като има предвид, че член 89 от Директива ДКИ IV, приета от Европейския парламент и Съвета през 2013 г., въведе задължението държавите членки да изискват от кредитните институции и инвестиционните посредници да оповестяват ежегодно, като посочват по държави членки и по трети държави, в които те имат място на стопанска дейност, информация, като естеството и географското местоположение на дейностите, оборота, броя на служителите, печалбата или загубата преди данъчно облагане, данъка върху печалбата или загубата, както и получените публични субсидии, на консолидирана основа за всяка финансова година;

1.  спешно приканва държавите членки да преодолеят блокирането в рамките на Съвета и да приключат първото четене на предложението за публично отчитане по държави и да започнат междуинституционални преговори с Парламента с цел финализиране на законодателния процес във възможно най-кратък срок и спазване на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);

2.  спешно приканва финландското председателство да започне отново и да даде приоритет на работата по предложението за публичното отчитане по държави въз основа на позицията на Парламента на първо четене, за да може предложението да бъде разгледано в Корепер;

3.  приветства факта, че новата Комисия отново е потвърдила своята максимална подкрепа за бързото приемане на предложението за публично отчитане по държави;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0284. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0309. (3) O-000015/2018 (B8-0013/2018). (4) пълен стенографски протокол от изслушването може да бъде намерен на адрес: https://www.europarl.europa.eu/resources/library/media/20191008RES63730/20191008RES63730.pdf. (5) пълен стенографски протокол от изслушването може да бъде намерен на адрес: https://www.europarl.europa.eu/resources/library/media/20191009RES63801/20191009RES63801.pdf. (6) ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно турската военна операция в североизточна Сирия и последиците от нея (2019/2886(RSP))

P9_TA(2019)0049 RC-B9-0123/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Турция от 17 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 14 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид съответните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), и по-специално нейната декларация от 9 октомври 2019 г. относно последните събития в североизточна Сирия и нейните забележки при пристигането ѝ и по време на пресконференцията след заседанието на Съвета по външни работи от 14 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия и своята резолюция от 14 март 2019 г. относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека(1),

–  като взе предвид съвместното изявление на председателите на комисиите по външни работи на Германия, Франция, Обединеното кралство, Европейския парламент и Камарата на представителите на Съединените американски щати от 18 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид съвместното заключение на Турция и САЩ относно североизточна Сирия от 17 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека Рупърт Колвил относно Сирия от 11 и 15 октомври 2019 г.

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на НАТО от 14 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид комюникето на Арабската лига от 12 октомври 2019 г. относно военната операция на Турция в североизточна Сирия,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 14 март 2017 г. относно елементите за нова стратегия на ЕС за Сирия (JOIN(2017)0011), както и заключенията на Съвета от 3 април 2017 г. относно стратегия на ЕС за Сирия,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които Турция и Сирия са страни,

–  като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Резолюция 2254 (2015) от 18 декември 2015 г. и Женевското комюнике от 2012 г.,

–  като взе предвид Резолюция 71/248 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,

–  като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд и прецедентът, установен със създаването на международни трибунали, като Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,

–  като взе предвид Меморандума относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирийската арабска република, подписан от Иран, Русия и Турция на 6 май 2017 г.,

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид договора за НАТО от 1949 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за забрана на химическото оръжие от 1993 г.;

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, приети на 16 март 2015 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция(2), в която препоръчва на Комисията и Съвета – в съответствие с рамката за преговори – да прекратят официално всички преговори за присъединяване с Турция,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че след като президентът на САЩ Доналд Тръмп взе решение да изтегли войските на САЩ от североизточната част на Сирия, на 9 октомври 2019 г. Турция започна военно нашествие (операция „Извор на мира“) в нарушение на международното право, в територии в Сирия, контролирани от Сирийските демократични сили (СДС); като има предвид, че това доведе до голям брой цивилни и военни жертви и от двете страни на границата и според източници на ООН до разселването на най-малко 300 000 граждани, включително 70 000 деца; като има предвид, че въпреки единството в ЕС Съветът за сигурност на ООН все още не е предприел никакви действия в отговор на кризата;

Б.  като има предвид, че на 18 октомври 2019 г. САЩ и Турция обявиха незабавно петдневно примирие в граничния регион на Сирия; като има предвид, че това споразумение е временно, тъй като Турция не се е съгласила да изтегли силите си от североизточна Сирия; като има предвид, че не е ясно на какъв етап е прилагането на споразумението за примирие; като има предвид, че на 22 октомври 2019 г. се проведе среща между президентите Ердоган и Путин;

В.  като има предвид, че Съветът осъди турската операция и се ангажира да предприеме първоначални мерки по отношение на продажбата на оръжие за Турция; като има предвид, че редица държави – членки на ЕС, вече официално преустановиха продажбите на оръжие за Турция, в съответствие с разпоредбите на Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(3);

Г.  като има предвид, че с оглед на положението в Сирия Съветът въведе поредица от ограничителни мерки по отношение на лицата, отговорни за репресиите срещу цивилното население в Сирия, и по отношение на свързаните с тях лица и образувания; като има предвид, че САЩ наложиха санкции на турските министри и висши държавни служители в отговор на военната офанзива на Турция в северната част на Сирия;

Д.  като има предвид, че тази едностранна военна операция на Турция няма правно основание, а само влошава осемгодишния конфликт в Сирия; като има предвид, че последиците от тази операция сериозно накърняват усилията, положени от Световната коалиция за борба срещу Даиш, в която Сирийските демократични сили, които продължават да се борят срещу все още активните бойци на ИДИЛ, понастоящем играят жизненоважна роля;

Е.  като има предвид, че официалната позиция на ЕС е да се поддържа ангажиментът за единство, суверенитет и териториална цялост на сирийската държава; като има предвид, че постигането на тези цели може да бъде гарантирано само посредством реален политически преход в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике от 2012 г., договорено от засегнатите страни в Сирия в рамките на ръководения от ООН процес от Женева; като има предвид, че под егидата на Организацията на обединените нации беше постигнато споразумение от правителството на Сирийската арабска република и Комисията за водене на преговори в Сирия за създаване на надежден, балансиран и приобщаващ конституционен комитет, който следва да улесни намирането на политическо решение на войната в Сирия, чието заседание сега може да бъде възпрепятствано в резултат на едностранните военни действия на Турция;

Ж.  като има предвид, че има конкретни сведения за убийства, сплашване, малтретиране, отвличане, грабежи и конфискуване на къщи на цивилни лица от страна на въоръжени групи, подкрепяни от Турция, като цивилни лица, които са обвинени в принадлежност към определени кюрдски групи, са били принудително отведени от домовете си или задържани на пунктовете за проверка от членовете на тези въоръжени групи; като има предвид, че по данни на ООН има сведения за екзекуции по бърза процедура, извършени от бойци от въоръжената група Ахрар ал Шаркия, която е свързана с Турция; като има предвид, че има сведения, че Хеврин Халаф, която е известен кюрдски политик, е била подложена на изтезания и екзекутирана от бойци от Ахрар ал Шаркия;

З.  като има предвид, че след изтеглянето на войските на САЩ на 14 октомври 2019 г. войските на Башар ал-Асад влязоха в редица градове в североизточна Сирия за първи път от седем години, след като кюрдските сили се съгласиха с договореното от Русия споразумение в опит да се предотврати нападение от страна на Турция; като има предвид, че точните подробности относно споразумението между Дамаск и кюрдите остават неясни; като има предвид, че по още непотвърдени данни руски войски патрулират на фронтовата линия между позициите на турската и сирийската армии, за да ги държат на разстояние;

И.  като има предвид твърденията, че въоръжени сили, ползващи се с подкрепата на Турция, са използвали боеприпаси с бял фосфор; като има предвид, че снимки и видеоматериали от болниците в Тал Тамр и Ал-Асака показват деца с тежки изгаряния от химикали; като има предвид, че Турция отрече тези обвинения; като има предвид, че Сирийските демократични сили призоваха международните организации да изпратят експерти, които да разследват въпроса; като има предвид, че инспекторите на ООН по въпросите на химическото оръжие обявиха, че са започнали да събират информация след появата на тези обвинения;

Й.  като има предвид, че нарушенията, извършени по време на конфликта в Сирия от режима на Асад и неговите съюзници, от ИДИЛ/Даиш и от други терористични групи, включват нападения с химическо оръжие, нападения над цивилни лица, извънсъдебни убийства, изтезания и малтретиране, насилствени изчезвания, масови и произволни задържания, колективни наказания, нападения срещу медицински персонал и лишаване от храна, вода и медицинска помощ; като има предвид, че тези престъпления представляват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, както и че и досега са ненаказани;

К.  като има предвид съобщенията, че стотици лица, за които се твърди, че са членове на Даиш, някои от които са граждани на ЕС, са избягали заедно със семействата си от Сирийските демократични сили, които са ги държали в плен, като са се възползвали от турската офанзива; като има предвид, че за да се даде приоритет на сигурността на региона и на ЕС, не трябва да се допуска тези лица трябва да се върнат отново в борбата и да започнат да сеят терор; като има предвид, че според собствените им твърдения Сирийските демократични сили държат в плен около 10 000 бойци на Ислямска държава; като има предвид, че по-голямата част от хилядите европейски деца, родени от бойци на Ислямската държава, понастоящем се намират в три различни лагера в североизточна Сирия – лагерите „Ал Хол“, „Рож“ и „Еин Иса“, които са сериозно засегнати от турската офанзива;

Л.  като има предвид, че създаването на безопасни зони в Сирия поражда сериозни опасения относно безопасността на хората, разселени поради конфликта, както и на лицата, които може да бъдат преместени от Турция; като има предвид, че принудителното разселване на хора, включително с цел демографски промени, представлява явно нарушение на международното хуманитарно право, представлява престъпление срещу човечеството и може да доведе до демографски и етнически промени; като има предвид, че безопасните зони в контекста на военни конфликти често се превръщат в „зони на война“ за цивилните лица;

М.  като има предвид, че в различните провинции се получават достоверни сведения, според които от юли 2019 г. насам турските органи произволно задържат и принудително връщат многобройни сирийски граждани в северна Сирия, в нарушение на международното задължение на Турция да не връща лица на място, където биха били изправени пред реален риск от преследване, изтезания или други форми на малтретиране или заплаха за живота им;

Н.  като има предвид, че от началото на военната интервенция турските органи са отговорили с жестоки репресии на всички, критикуващи военната операция, като са приложили турските закони за борба с тероризма; като има предвид, че турските органи са започнали разследвания на над 500 профила в социалните медии по обвинение в разпространяване на „терористична пропаганда“; като има предвид, че според министъра на вътрешните работи на Турция 121 души вече са били задържани за техни постинги в социалните медии, поставящи под въпрос операцията; като има предвид, че над 150 членове на Демократичната партия на народите (ДПН) са били задържани от началото на операцията;

О.  като има предвид, че повечето международни организации за оказване на помощ са били принудени да преустановят работата си и да евакуират международните служители поради опасения във връзка със сигурността; като има предвид, че създаването на пречки пред безопасното, безпрепятствено и устойчиво доставяне на хуманитарна помощ, евакуации и медицински грижи също представлява нарушение на международното хуманитарно право и на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че ООН и нейните партньори продължават да предоставят хуманитарна помощ на десетки хиляди души, разселени вследствие на насилието;

П.  като има предвид, че международната общност и отделните държави имат задължение да потърсят отговорност от лицата, отговорни за нарушенията на международните права на човека и на хуманитарното право, извършени по време на конфликта в Сирия, включително чрез прилагането на принципа на универсална юрисдикция и чрез националното законодателство; като има предвид, че това може да бъде извършено както пред съществуващите национални и международни съдилища, така и пред ad hoc международни наказателни трибунали, които все още предстои да бъдат създадени;

Р.  като има предвид, че митническият съюз между Турция и ЕС влезе в сила през 1995 г. и оттогава остава непроменен; като има предвид, че в резултат на това стойността на двустранната търговия се е увеличила повече от четири пъти; като има предвид, че през 2018 г. Турция остана петият по големина търговски партньор на ЕС като цяло, а ЕС е безспорно най-важният търговски партньор на Турция и нейният основен източник на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ); като има предвид, че през 2018 г. инициативата за модернизиране на митническия съюз беше преустановена от ЕС поради тревожните политически събития в Турция;

С.  като има предвид, че Турция продължава да бъде ключов партньор на ЕС, член на НАТО и важен фактор в кризата в Сирия и региона; като има предвид, че член 1 от Договора за НАТО предвижда, че страните по него се ангажират да уреждат всички международни спорове, по които те може да се окажат страни, с мирни средства, така че да не бъдат застрашени международният мир и сигурност и справедливост, както и да се въздържат в международните си отношения от заплахи или използването на сила по какъвто и да било начин, противоречащ на целите на Организацията на обединените нации;

1.  остро осъжда едностранната турска военна намеса в североизточна Сирия, която представлява сериозно нарушение на международното право, подкопава стабилността и сигурността на региона като цяло, причинява допълнително страдание на хора, които вече са засегнати от войната, причинява масовото разселване на цивилни лица и би могла да допринесе за повторната поява на Даиш, която продължава да бъде заплаха за сигурността на Сирия, Турция, по-широкия регион, ЕС и целия свят и възпрепятства достъпа до хуманитарна помощ;

2.  настоятелно призовава Турция да прекрати незабавно и окончателно военната си операция в североизточна Сирия и да изтегли всички свои въоръжени сили от територията на Сирия; изтъква, че военната операция няма да даде решение на същинските проблеми със сигурността на страната; изисква пълно зачитане на хуманитарното право, включително защитата на цивилното население, както и това, местните и международните хуманитарни организации да получават безпрепятствен достъп;

3.  изразява своята солидарност с кюрдския народ и всички други жители на региона; подчертава важния принос на Сирийските демократични сили (СДС), и по-специално на жените, като съюзник в борбата срещу Даиш и при утвърждаването на значението на свободата и гражданските права за развитието на социалния, политическия и културния живот на региона с кюрдско мнозинство в Сирия;

4.  призовава ЗП/ВП да предаде позицията на ЕС на турските органи и да положи основите за силен и всеобхватен отговор на ЕС по отношение на тази криза; настоятелно я призовава да започне диалог с турските органи с цел да се осигури бързо намаляване на напрежението и намиране на устойчиво решение на кризата; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности за работа с международните си партньори, в рамките на ООН;

5.  отбелязва споразумението между САЩ и Турция от 17 октомври 2019 г. за временно прекратяване на огъня; изразява обаче своята загриженост, че неговите клаузи узаконяват турската окупация на „безопасната зона“ в североизточна Сирия; изразява дълбока загриженост, освен това, че сделката изисква не само разселването на групи от местното население, като например кюрди, язиди и асирийци, както и туркменски, арменски, арабски и други малцинства, но също така и тяхното преместване в райони с преобладаващо арабско население, което би създало нови напрежения и заплахи за безопасността на цивилното население;

6.  настоява за глобално политическо решение на конфликта в Сирия, основано на признаването на единството, суверенитета и териториалната цялост на сирийската държава, при пълно зачитане на правата на всички етнически и религиозни компоненти на сирийското общество, в рамките на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике от 2012 г., което беше договорено от сирийските партии в рамките на ръководения от ООН Женевски процес и полага основите за реален политически преход;

7.  приветства, в това отношение, създаването на конституционния комитет и усилията на Гейр О. Педерсен, специален пратеник за Сирия на генералния секретар на ООН, които следва да предоставят надеждна, балансирана и приобщаваща основа за политически процес сред сирийците, свободен от външна намеса; призовава всички релевантни участници от североизточна Сирия да участват пълноценно в този процес; припомня, че не може да има устойчиво военно решение на конфликта, и призовава всички страни в него да спазват изцяло резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, в които се изисква от всички страни незабавно да прекратят военните действия, да преустановят всички обсади, да предоставят пълен и безпрепятствен достъп до хуманитарната помощ и да закрилят хуманитарните работници; призовава държавите членки отново да отправят искане към Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, която да позволи на Съвета да действа целенасочено, като в крайна сметка се стреми към водена от ООН зона за сигурност в северната част на Сирия в полза на хората, които живеят там;

8.  изтъква отново сериозността на последиците, до които водят допълнителната ескалация и дестабилизация в региона както за самия регион, така и за ЕС, с нарастващи рискове за сигурността, хуманитарни кризи и миграционни потоци; призовава Комисията да подготви ЕС във всичките му аспекти, за да се постигне най-добрата реакция по отношение на всяка ситуация, която може да възникне, и да информира Европейския парламент за всички последици от бъдеща ескалация и дестабилизация в региона;

9.  изразява съжаление, че Съветът по външни работи от 14 октомври 2019 г. не успя да постигне споразумение за налагане на оръжейно ембарго на Турция от страна на целия ЕС; въпреки това приветства решението на различни държави–членки на ЕС за спиране на износа на оръжие за Турция, но настоятелно ги призовава да гарантират, че суспендирането важи и за трансфери, които вече са били лицензирани, и за неосъществени трансфери; отново заявява по-специално необходимостта от стриктно прилагане от страна на всички държави членки на правилата, установени в Общата позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжие, включително строгото прилагане на критерий 4 относно регионалната стабилност; настоятелно призовава ЗП/ВП, докато продължава турската военна операция и присъствие в Сирия, да започне инициатива, насочена към налагане на всеобхватно за целия ЕС оръжейно ембарго на Турция, включително по отношение на изделията с двойна употреба, с оглед на сериозните твърдения за нарушения на международното хуманитарно право;

10.  призовава Съвета да въведе поредица от целеви санкции и забрани за издаване на визи на турските длъжностни лица, отговорни за нарушенията на правата на човека по време на настоящата военна намеса, заедно с подобно предложение за турските длъжностни лица, отговорни за вътрешните репресии по отношение на основните права; настоятелно призовава всички държави членки да гарантират пълното спазване на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета(4) относно ограничителни мерки срещу Сирия, и по-специално замразяването на активите на лицата, изброени в решението, и ограничения за достъп на лицата, които са облагодетелствани от или подкрепят режима в Сирия;

11.  категорично отхвърля плановете на Турция за създаване на т.нар. безопасна зона по протежение на границата в североизточна Сирия; изтъква, че всяко принудително преместване на сирийски бежанци или вътрешно разселени лица към този район би представлявало тежко нарушение на конвенционалното международно бежанско право, международното хуманитарно право и принципа на забрана за връщане; припомня, че всяко връщане на бежанци трябва да бъде безопасно, доброволно и достойно и че настоящите обстоятелства са такива, че категорично възпрепятстват такива движения; настоява на тези региони да не се предоставя помощ за стабилизиране на ЕС или помощ за развитие; изтъква, че етническите и религиозните групи в Сирия имат право да продължат да живеят или да се завърнат в своите исторически и традиционни родни страни в условия на достойнство и безопасност;

12.  призовава Съвета да обмисли приемането на подходящи и целенасочени икономически мерки срещу Турция, които не трябва да засягат гражданското общество или лицата, вече засегнати тежко от икономическата криза в страната, положението на сирийските бежанци или продължаващото участие на турски студенти в европейски програми за обмен като „Еразъм +“; призовава Съвета да обмисли, с цел възпиране на по-нататъшна ескалация в североизточна Сирия, временното прекратяване на търговските преференции по споразумението за селскостопански продукти и, като крайна мярка, суспендирането на митническия съюз между ЕС и Турция;

13.  изтъква, че през последните години Парламентът е бил проактивен за намаляване на финансирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) ІІ във връзка с опасения за липсата на зачитане на правата на човека; заключава, че последните стъпки, предприети от турските органи, нарушават европейските ценности; призовава Комисията да гарантира, че средства на ЕС не се използват за финансиране на текущата военна операция или за улесняване на принудителното връщане на сирийски бежанци в т.нар. „безопасна зона“;

14.  изразява изключителна загриженост във връзка с твърденията за използване на бял фосфор от турските сили и/или упълномощени от тях срещу цивилното население, което е забранено от международното право; напълно подкрепя работата на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), която започна разследването относно евентуалното използване на бял фосфор; призовава към това, виновните лица да бъдат подведени под отговорност;

15.  призовава Турция да гарантира търсенето на отговорност за жестокости, извършени от упълномощени от нея милиции, включително за убийството на Хеврин Халаф и други екзекуции по бързата процедура; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят процеса на документиране на всички нарушения в североизточна Сирия и да настояват те да бъдат разследвани по задълбочен и безпристрастен начин, както и извършителите да бъдат преследвани;

16.  изразява дълбока загриженост във връзка със сведенията, че стотици затворници от ИДИЛ, включително много чуждестранни бойци, бягат от лагерите в северната част на Сирия в контекста на турската офанзива, което увеличава риска от активизирането на ИДИЛ; призовава държавите–членки на ЕС да изготвят планове за действие в извънредни ситуации във връзка със заплахите за сигурността поради евентуалното връщане на чуждестранни бойци от ИДИЛ и да провеждат наказателни преследвания в съответствие с международните стандарти по отношение на жестокостите, извършени от такива лица; призовава националните разузнавателни агенции и службите за сигурност да засилят бдителността си по отношение на евентуалното връщане на чуждестранни бойци и техните семейства;

17.  изразява загриженост относно драматичното положение и съдбата на европейските деца, родени от бойци от Ислямска държава в северната част на Сирия; призовава държавите членки да обърнат специално внимание на положението и потребностите на тези деца, за да гарантират зачитането на основните им права; призовава държавите членки да вземат предвид висшите интереси на детето като първостепенно съображение във всички решения, отнасящи се до децата;

18.  потвърждава подкрепата си за усилията на Световната коалиция срещу Даиш, по която Турция е партньор; подчертава, че коалицията и силите – партньори от Сирия постигнаха значителен напредък в кампанията за победа над Даиш в Сирия, но изразява загриженост, че едностранните военни действия на Турция подкопават този напредък;

19.  приветства ангажимента на ЕС по отношение на предоставяната в момента хуманитарна помощ за съседните на Сирия държави, по-специално Йордания, Ливан, Турция, Ирак и Египет, които продължават да приемат милиони бежанци; счита, че е неприемливо турският президент Реджеп Таип Ердоган да въоръжава бежанци и да ги използва за изнудване на ЕС; призовава държавите членки да демонстрират много по-силен ангажимент за споделяне на отговорността, така че да се даде възможност на бежанците, бягащи от зоните на война в Сирия, да намерят закрила отвъд региона в непосредствено съседство чрез презаселване; подчертава необходимостта от пълно спазване на принципа на забрана за връщане; призовава ЕС и държавите членки да предоставят допълнително финансиране на регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак, за да може да се справи с притока на бежанци от Сирия;

20.  признава факта, че Турция има основателни опасения във връзка със сигурността, но настоява те да бъдат решавани с политически и дипломатически средства, а не с военни действия, в съответствие с международното право, включително хуманитарното право;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации, на Турция, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта, и също така да осигури превод на настоящия текст на арабски и турски език.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0215. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0200. (3) OВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99. (4) Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 1.6.2013 г., стр. 14).

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2019 г. относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания (2019/2883(RSP))

P9_TA(2019)0050 RC-B9-0156/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2018 г., в които бяха одобрени заключенията относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране, приети от Съвета на 26 юни 2018 г., очертавайки ясен път за започване на преговори за присъединяване през юни 2019 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2019 г., в които той реши да разгледа отново, не по-късно от октомври 2019 г., въпроса за препоръките на Комисията за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 октомври 2019 г., в които той реши да разгледа отново въпроса за разширяването преди срещата на високо равнище ЕС – Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2019 г. относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2019)0260), придружено от работните документи на службите на Комисията, озаглавени „Доклад за Албания за 2019 г.“ (SWD(2019)0215) и „Доклад за Северна Македония за 2019 г.“ (SWD(2019)0218),

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Албания и бившата югославска република Македония, и по-специално тези от 15 февруари 2017 г.(1) и 29 ноември 2018 г.(2) относно докладите на Комисията за Албания от 2016 г. и 2018 г., както и тези от 14 юни 2017 г.(3) и 29 ноември 2018 г.(4) относно докладите на Комисията за бившата югославска република Македония/Северна Македония от 2016 г. и 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“ (COM(2018)0065),

–  като взе предвид присъединяването на Албания към НАТО през 2009 г. и факта, че в момента Северна Македония е на път да стане 30-ият член на НАТО,

–  като взе предвид Декларацията от София от срещата на високо равнище ЕС –  Западни Балкани, състояла се на 17 май 2018 г., и приложената към нея Приоритетна програма от София,

–  като взе предвид съвместното писмо на председателите Туск, Сасоли и Юнкер и на новоизбрания председател Фон дер Лайен от 3 октомври 2019 г. относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013 – 2014 г.“ (COM(2013)0700),

–  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на държавите от Западните Балкани,

–  като взе предвид Берлинския процес, стартиран на 28 август 2014 г.,

–  като взе предвид Окончателното споразумение за уреждане на различията, както е описано в Резолюции № 817 (1993 г.) и № 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, прекратяването на Временното споразумение от 1995 г. и установяването на стратегическо партньорство на 17 юни 2018 г. между Гърция и бившата югославска република Македония, известно още като Преспанското споразумение,

–  като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. за предоставяне на Северна Македония на статут на държава – кандидатка за членство в ЕС, както и решението на Европейския съвет от 26 – 27 юни 2014 г. за предоставяне на Албания на статут на държава кандидатка,

–  като взе предвид споразуменията за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и въпросните две държави Албания и Северна Македония, от друга страна,

–  като взе предвид политическото споразумение (т.нар. Споразумение от Пържино), постигнато между четирите основни политически партии в Скопие на 2 юни и 15 юли 2015 г., и четиристранното споразумение за неговото изпълнение от 20 юли и 31 август 2016 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през 2003 г. Европейският съвет в Солун подчерта подкрепата си за бъдещата интеграция на държавите от Западните Балкани в европейските структури и заяви, че тяхното окончателно присъединяване към Съюза е един от важните приоритети за ЕС и че Балканите ще бъдат неразделна част от обединена Европа;

Б.  като има предвид, че по време на срещата на върха между ЕС и Западните Балкани от 17 май 2017 г. ЕС потвърди отново недвусмислената си подкрепа за перспективата на Западните Балкани за членство в Съюза;

В.  като има предвид, че перспективата за членство в ЕС представлява основен стимул за реформи в държавите от Западните Балкани; като има предвид, че процесът на разширяване изигра решаваща роля за стабилизирането на Западните Балкани, които се разглеждат като регион от стратегическо значение за ЕС;

Г.  като има предвид, че както в Северна Македония, така и в Албания съществуват политически консенсус и широка обществена подкрепа за процеса на присъединяване към ЕС;

Д.  като има предвид, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са от съществено значение за напредъка на държавите по пътя към присъединяване към ЕС;

Е.  като има предвид, че всяка държава кандидатка се оценява индивидуално, според собствените ѝ заслуги, и че скоростта и качеството на реформите следва да бъдат определящи за графика за присъединяване и скоростта на преговорите;

Ж.  като има предвид, че Албания подаде молба за членство в Европейския съюз през 2009 г. и получи статут на държава кандидатка през 2014 г.; като има предвид, че през 2016 г. Комисията препоръча започването на преговори за присъединяване с Албания; като има предвид, че Северна Македония подаде молба за членство в Европейския съюз през 2004 г. и получи статут на държава кандидатка през 2005 г.; като има предвид, че от 2009 г. Комисията многократно препоръчва официалното започване на преговори за присъединяване със Северна Македония;

З.  като има предвид, че Европейският съвет за трети път показва, че не е способен да постигне положително решение относно разширяването след заседанията на Европейския съвет през юни 2018 г. и 2019 г.; като има предвид, че Европейският съвет стигна до заключението да разгледа отново въпроса за разширяването преди срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.;

И.  като има предвид, че през август 2017 г. Северна Македония, под предишното си наименование, подписа т.нар. „Договор за приятелство“ с България, който сложи край на двустранните спорове и сближи двете държави чрез ориентирано към ЕС партньорство, последван от Преспанското споразумение с Гърция;

Й.  като има предвид, че при съдебната реформа в Албания беше постигнат добър напредък, насочен към увеличаване на независимостта, отчетността, професионализма и ефективността на съдебните институции на страната и към повишаване на доверието на хората в съдебните органи; като има предвид, че реформите следва да се разглеждат като полагането на възможно най-големи усилия в тази област, също така в сравнение с това, което всички други държави от региона ще трябва да постигнат по пътя си към членството в ЕС;

К.  като има предвид, че в Северна Македония бяха обявени предсрочни избори в отговор на отлагането на решението за започване на преговори с държавата;

1.  изразява дълбокото си разочарование от факта, че ЕС не успя да постигне споразумение за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания поради блокирането от страна на Франция, Дания и Нидерландия, тъй като и двете държави положиха значителни усилия и отговарят на изискванията на ЕС за започване на преговори за присъединяване;

2.  приветства Северна Македония за историческото и задоволително уреждане на трудни, нерешени двустранни въпроси и насърчаването на добросъседските отношения, по-специално чрез Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България; призовава Съвета да вземе предвид положителните послания на тези споразумения и последиците от своето решение върху политическата стабилност, регионалното сътрудничество и мирното съвместно съществуване, като освен това поздравява Република Северна Македония за нейния принос за мира на Балканите и за създаването на ярък пример за това как да се намерят мирни решения на дългогодишни спорове; призовава за продължаване на диалозите „Жан Моне“ със Събранието на Северна Македония като ключов инструмент за подкрепа;

3.  приветства факта, че Албания доказа решимостта си да постигне напредък по програмата на ЕС за реформи и предостави осезаеми и устойчиви резултати, и приветства също така реформите в съдебната система, извършени от Албания; напълно подкрепя препоръката на Комисията относно Албания като признание за усилията ѝ за реформи; счита, че бързото стартиране на процеса на скрининг и на преговорите за присъединяване би запазил и увеличил темпото на реформите; счита, че започването на преговори би представлявало мощен катализатор за провеждането на реформи и консолидирането на демократичните институции и би допринесло за засилване на контрола на ЕС, отчетността и пълното зачитане на правата на малцинствата както в Албания, така и в Северна Македония;

4.  подчертава, че подобно непостигане на споразумение е стратегическа грешка и има отрицателно въздействие върху доверието в ЕС, като се има предвид, че интеграцията на държавите, отговарящи на критериите, помага на ЕС да запази своята международна роля и да защитава своите интереси, като същевременно напредъкът по пътя към присъединяване към ЕС има трансформиращ ефект и върху самите държави кандидатки; заявява освен това, че политиката на разширяване на ЕС е най-ефективният инструмент на външната политика на Съюза и че по-нататъшното ѝ преустановяване би могло да доведе до растяща дестабилизация в непосредствено съседство с ЕС;

5.  отбелязва, че евентуална реформа на процеса на разширяване не следва да възпрепятства държавите, които вече са изпълнили изискванията за започване на преговори за присъединяване, и освен това отбелязва, че държавите кандидатки трябва да бъдат оценявани въз основа на собствените им заслуги и въз основа на обективни критерии, а не въз основа на националните политически програми в отделните държави членки, както и че скоростта и качеството на реформите определят графика за присъединяване;

6.  припомня подновения консенсус относно разширяването, одобрен от Европейския съвет през декември 2006 г. и впоследствие подкрепен в заключенията на Европейския съвет от юни 2016 г.;

7.  подчертава, че незапочването на преговори за присъединяване от страна на ЕС предизвика насрочването на предсрочни избори в Северна Македония, което доведе до загуба на доверие в онези, които направиха компромиси; счита, че това изпраща отрицателно послание към евентуални държави кандидатки във връзка с добросъседските отношения; отбелязва със загриженост, че това би могло да позволи на други чуждестранни участници, действията на които може да не съответстват на ценностите и интересите на ЕС, да установят по-тясно сътрудничество със Северна Македония и Албания;

8.  приветства заключенията на срещата на лидерите на Северна Македония от 20 октомври 2019 г., които потвърждават ангажимента на държавата към процеса на присъединяване към Европа и подчертават, че за Северна Македония не съществува алтернатива;

9.  подчертава, че това решение изпраща предупредителен сигнал към други държави кандидатки и потенциални държави кандидатки в Западните Балкани и създава възможност за други влияния, както и че може да забави или дори да спре напълно прилагането на проевропейски реформи в други присъединяващи се държави;

10.  припомня, че младите хора в региона имат високи очаквания по отношение на присъединяването към ЕС, и счита, че липсата на ясна перспектива за бъдещето би могла да доведе до миграция от региона;

11.  изразява съжаление, че това решение проваля усилията, положени от Европейския парламент в процеса на разширяване, и Стратегията за Западните Балкани;

12.  изразява съжаление, че държавите членки не успяха да постигнат единодушно решение относно започването на преговори; призовава държавите членки да проявят отговорност по отношение на Албания и Северна Македония и на следващото си заседание да вземат единодушно положително решение относно започването на преговори, като имат предвид последствията от непредприемането на действия;

13.  счита, че новата Комисия следва незабавно да направи преглед на политиката на разширяване, вземайки предвид последиците от неотдавнашното решение на Съвета и същевременно подчертавайки предимствата на разширяването както за държавите кандидатки, така и за държавите – членки на ЕС; освен това счита, че Комисията следва да преразгледа и измени съответно своята Стратегия за Западните Балкани от февруари 2018 г.;

14.  посочва отново, че съгласно член 49 от ДЕС всяка държава в Европа може да кандидатства да стане член на Европейския съюз, при условие че спазва критериите от Копенхаген и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазва принципите на правовата държава;

15.  призовава Парламента да засили още повече своите дейности за подкрепа на демокрацията (диалози „Жан Моне“ и изграждане на капацитет) в региона, за да гарантира, че парламентите изпълняват пълноценно ролята си на двигатели за осъществяване на демократични реформи и че те удовлетворяват европейските стремежи на гражданите от региона;

16.  призовава Парламента във връзка с това и в отговор на застоя в Европейския съвет да свика регионален парламентарен диалог с ръководството на парламентите на държавите от Западните Балкани, за да се разработи стратегия относно ролята на парламентите за постигане на напредък по програмата на ЕС за реформи и за осигуряване на конкретни мерки, които да отговарят на европейските стремежи на хората от региона;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, както и на правителствата и парламентите на Северна Македония и на Албания и на всички останали присъединяващи се държави.

(1) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 122. (2) Приети текстове, P8_TA(2018)0481. (3) OВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 88. (4) Приети текстове, P8_TA(2018)0480.