Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно положението със свободите в Алжир (2019/2927(RSP))

P9_TA(2019)0072 RC-B9-0193/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, по-специално резолюцията си от 30 април 2015 г. относно лишаването от свобода на работници и активисти за правата на човека в Алжир(1), както и своята резолюция от 27 март 2019 г. относно периода след Арабската пролет: перспективите за региона на Близкия изток и Северна Африка“(2),

–  като взе предвид актуализираната информация за Алжир в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., приет от Европейския съвет на 18 март 2019 г.,

–  като взе предвид декларацията на 11-тата сесия на Съвета за асоцииране ЕС–Алжир от 14 май 2018 г.,

–  като взе предвид третия всеобщ периодичен преглед (ВПП) относно Алжир, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 36-та сесия на 21 и 22 септември 2017 г.,

–  като взе предвид общите приоритети за партньорство, приети в рамките на преразгледаната Европейска политика за съседство (ЕПС) от Алжирската демократична и народна република и Европейския съюз на 13 март 2017 г., които поставят акцент върху прилагането на преразгледаната конституция и подкрепата на ЕС за напредъка на демокрацията и правата на човека в Алжир,

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир(3) и по-специално член 2 от него, който предвижда, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека трябва да представлява съществен елемент от споразумението и да вдъхновява националните и международните политики на страните по него,

–  като взе предвид Конституцията на Алжир, преразгледана на 7 февруари 2016 г., и по-специално членове 2, 34 – 36, 39, 41, 42, 48 и 54 от нея,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека, както и новата стратегическа рамка и план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е защитата и наблюдението на зачитането на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето,

–  като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид алжирския закон № 12-06 относно сдруженията и Наредба № 06-03, която урежда немюсюлманското религиозно богослужение,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че Алжир е близък съсед и важен партньор на Европейския съюз и на региона на Северна Африка;

Б.  като има предвид, че на 16 февруари 2019 г., десет дни след като Абделазиз Бутефлика обяви кандидатурата си за пети президентски мандат, в Алжир започнаха мирни протести, известни като „Хирак“ (Движение); като има предвид, че на 2 април 2019 г. Бутефлика подаде оставка; като има предвид, че председателят на Съвета на нацията – Абделкадер Бенсалах, пое длъжността държавен глава; като има предвид, че военното ръководство под командването на генерал-лейтенант Ахмед Гаид Салах управлява открито властта в страната от оставката на Бутефлика;

В.  като има предвид, че Абделазиз Бутефлика беше президент от 1999 г. насам; като има предвид, че преразгледаната конституция от 2016 г. ограничи максималния брой на президентските мандати до два; като има предвид, че преразгледаната конституция не може да се прилага със задна дата, което означава, че на Бутефлика се позволява да се кандидатира за пети мандат; като има предвид, че първоначално насрочените за 18 април 2019 г. президентски избори бяха отложени веднъж за 4 юли 2019 г., а впоследствие – за 12 декември 2019 г.;

Г.  като има предвид, че бяха проведени мирни демонстрации в цялата страна през февруари, март и април 2019 г., а след това всеки вторник и петък през последните 40 седмици; като има предвид, че през последните седмици протестиращите провеждат нощни шествия в цялата страна;

Д.  като има предвид, че „Хирак“ се радва на широка подкрепа и представлява най-голямото протестно движение в Алжир; като има предвид, че по-голямата част от демонстрантите са млади хора; като има предвид, че демонстрантите искат да се сложи край на корупцията, на липсата на възможности за политическа ангажираност, на високия процент на безработица и на репресиите срещу демонстрациите, както и настояват за по-плуралистична и приобщаваща рамка за подготовка за свободни избори, като част от по-широкия политически преход;

Е.  като има предвид, че Световният индекс за свободата на печата за 2019 г. подрежда Алжир на 141-во място от 180-те включени в проучването държави, като описва свободата на печата в страната като „под заплаха“ и отбелязва, че журналистите често са обект на преследване; като има предвид, че независимите медийни организации, гражданските репортери в социалните медии и други източници са изправени пред структурна цензура от алжирските органи за всяко отразяване, което се разглежда като подкрепящо позициите, изразяващи несъгласие;

Ж.  като има предвид, че от януари 2018 г. насам алжирските органи са затворили няколко църкви, по-голямата част от които са част от Алжирската протестантска църква (АПЦ) (Église protestante d’Algérie) – законно призната организация, обединяваща протестантските църкви в Алжир;

З.  като има предвид, че Мерием Абду – главният редактор на обществената радиостанция Канал 3 (La Chaîne 3) подаде оставка на 23 февруари 2019 г. в знак на протест срещу пристрастното отношение към „Хирак“; като има предвид, че няколко други журналисти бяха арестувани или са били подложени на сплашване, като например бившия френски кореспондент Софян Меракши и журналистите Азеб Ел Шейх и Абделмуджи Келади, задържани съответно от 26 септември 2019 г. и 14 октомври 2019 г.;

И.  като има предвид, че Надя Мадаси, която през последните 15 години беше говорителка на Канал Алжир (Canal Algérie) подаде оставка на 4 март 2019 г. на фона на твърдения, че е била цензурирана; като има предвид, че на 5 март 2019 г. Министерството на съобщенията санкционира вестник „Ехорук“ и телевизионния канал Ел Билад за отразяване на демонстрациите; като има предвид, че Фейсбук групата „Algérie – Debout!“ с повече от 500 000 членове, беше закрита, а нейният основател и администратор Софян Беньос е бил подложен на тормоз и разпитван няколко пъти, преди да му бъдат повдигнати обвинения; като има предвид, че публикациите Jeune Afrique, Tout Sur l’Algerie, Algérie Part, Interlignes, и Observ’Algérie са били цензурирани;

Й.  като има предвид, че протестиращите от „Хирак“, защитниците на правата на човека, журналистите и блогърите все по-често биват преследвани или арестувани, за да се предотврати упражняването на тяхната свобода на изразяване на мнение, на сдружаване или на мирни събрания;

К.  като има предвид, че Алжирската адвокатска колегия (Union nationale des ordres des avocats, UNOA) единодушно осъди арестите на активисти на „Хирак“ и потъпкването на свободите; като има предвид, че на 24 октомври 2019 г. около 500 адвокати демонстрираха в Алжир с искане за зачитане на правото на протестиращите на справедлив процес и за независимост на съдебната система; като има предвид, че UNOA създаде комисия в подкрепа на адвокатите, защитаващи задържаните демонстранти и дисиденти;

Л.  като има предвид, че според Алжирската лига за защита на правата на човека (Ligue algérienne pour la défense des droits de l’homme, LADDH) повече от сто души са били арестувани и задържани във връзка с мирните протести от началото на „Хирак“; като има предвид, че обвиненията, по които те се задържат – „подкопаване на националното единство и териториалната цялост“, „подбуждане към събрания“ и „отслабване на духа на армията“ – са неясни и нарушават международните стандарти в областта на правата на човека;

М.  като има предвид, че на 29 юни 2019 г. беше арестуван 87-годишният Лакдар Бурега – един от ветераните от войната за независимост, за критикуване на началника на армията; като има предвид, че 22-годишният студент по право Нур ел Хоуда Дахмани беше освободен на 25 ноември 2019 г., след като бе осъден на 6 месеца затвор след шествие на студенти на 17 септември 2019 г., и се превърна в символ на ежеседмичните студентски шествия; като има предвид, че Ибрахим Дауаджи и четирима други активисти бяха арестувани на 12 октомври 2019 г. за протест срещу посещение на министъра на младежта;

Н.  като има предвид, че Камал Едине Фекар, лекар, защитник на правата на човека, защитник на общността Амзи ат-Мзаб и бивш член на LADDH, почина в затвора на 28 май 2019 г. след задържането му на фона на масовите протести, след 53 дни гладна стачка, като се счита, че смъртта му е последствие от условията, при които е бил задържан и медицинска небрежност; като има предвид, че 22-годишният Рамзи Йету почина от нараняванията си, получени след брутален побой от полицията през април 2019 г.;

О.  като има предвид, че на 12 септември 2019 г. беше арестуван главният опозиционен представител Карим Табу – бивш генерален секретар на традиционната опозиционна партия Фронт на социалистическите сили (Front des forces socialistes, FFS) и настоящ ръководител на непризнатата партия Социален и демократичен съюз; като има предвид, че той беше освободен от градския съд на Типаза на 26 септември 2019 г., но по-малко от 14 часа по-късно беше арестуван отново под различна юрисдикция (Сиди М’Хамед), но подобни условия и сега е задържан де факто в условия на строг тъмничен режим;

П.  като има предвид, че няколко членове на асоциацията Rassemblement actions jeunesse (RAJ), включително нейният учредител Хаким Адад, нейният председател Абделуахаб Ферсауи и нейните членове Масиниса Есос, Джалал Мокрани, Ахмед Буидер, Камел Улдуали, Карим Боутата, Ахсен Кади, Уафи Тигрин и Киредин Меджани, бяха арестувани по време на мирни демонстрации в подкрепа на лишените от свобода заради убежденията си;

Р.  като има предвид, че няколко протестиращи, например Самир Беларби, Фодил Боумала, Фуад Уишер, Саида Дефер и Рауф Раис, които все още са задържани, както и защитници на правата на човека, включително Саид Будур, Хамид Гура и Слиман Хамитуш, са обект на наказателно преследване поради „отслабване на духа на армията“;

С.  като има предвид, че на 11 ноември 2019 г. съдът на Сиди М’Хамед в Алжир откри процес срещу 42 активисти, включително Самира Месуси, член на Народното провинциално събрание на вилаетите, която е обвинена в „компрометиране на целостта на националната територия“, тъй като е развявала берберското знаме; като има предвид, че това знаме е било разгърнато заедно с националния флаг в цялата държава по време на демонстрациите през седмицата; като има предвид, че няколко трибунала в държавата са освободили демонстранти, задържани по същото обвинение;

Т.  като има предвид, че в алжирската конституция са залегнали основни свободи, включително свободата на сдружаване, която е допълнително определена със Закон № 12-06; като има предвид, че съгласно Закон № 12-06 всяко сдружение, включително онези, които вече са успешно регистрирани, трябва да се регистрират и да получат от Министерството на вътрешните работи документ за регистрация, преди да могат да извършват законна дейност; като има предвид, че въпреки съответствието им с всички правни изисквания заявленията за предварителна регистрация на няколко организации на гражданското общество, неправителствени, религиозни и благотворителни организации, като например LADDH, EuromedRights, RAJ, Амнести Интернешънъл, Протестантската асоциация на Алжир, Националната комисия за немюсюлмански религиозни групи и Феминистката асоциация за лично развитие и упражняване на гражданство (AFEPEC), все още не са получили отговор; като има предвид, че поради това те нямат официален правен статут;

У.  като има предвид, че съгласно Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е ратифицирал, правителствата трябва да гарантират правото на свобода на религията, мисълта и съвестта на всички под тяхна юрисдикция, а по-специално на религиозните малцинства; като има предвид, че това право включва свободата да се упражняват религия или убеждения по избор, независимо дали в обществото или насаме, самостоятелно или с други лица;

1.  остро осъжда произволните и незаконни арести, задържането, сплашването и нападенията над журналисти, синдикалисти, адвокати, студенти, защитници на правата на човека и гражданското общество и всички мирни протестиращи, участващи в мирни демонстрации „Хирак“;

2.  призовава алжирските органи незабавно и безусловно да освободят всички лица, обвинени в упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение, по-специално Хаким Адад, Абделуахаб Ферсауи , Масиниса Есос, Джалал Мокрани, Ахмед Буидер, Камел Улдуали, Карим Боутата, Ахсен Кади, Уафи Тигрин и Киредин Меджани, Самир Беларби, Карим Табу, Фодил Боумала, Лакдар Бурега, Самира Месуси, Ибрахим Дауаджи, Салах Маати, Софян Маракши, Азеб Ел Шейх, Фуад Уишер, Саида Дефер, както и другите мирни протестиращи, защитници на правата на човека и журналисти, произволно лишени от свобода, въпреки че дейността им е разрешена съгласно алжирското законодателство, в съответствие с международните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Алжир; призовава алжирските органи да отменят забраната за пътуване и условното наказание, наложени на Слиман Хамитуш, Абделмуджи Келади и Мустафа Бенджама;

3.  призовава алжирските органи да сложат край на всяка форма на сплашване, включително съдебен и правен тормоз, криминализиране и произволни арести и задържане, срещу мирни демонстранти, защитници на правата на човека, критични журналисти и блогъри, както и да предприемат подходящи стъпки, за да гарантират тяхната физическа и психологическа защита, безопасност, сигурност и свободата им да упражняват техните законни и мирни дейности; призовава алжирските органи да осигурят и гарантират правото на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване, на провеждане на мирни събрания и на свобода на медиите, което е гарантирано от алжирската конституция и от Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е подписал и ратифицирал;

4.  призовава за прекратяване на нарушенията на свободата на вероизповедание на християни, ахмади и други религиозни малцинства; припомня на алжирското правителство, че Наредба № 06-03 гарантира свободното упражняване на богослужение; призовава алжирските органи да отворят отново съответните църковни сгради;

5.  призовава алжирските органи да изменят Закон № 91-19 от 2 декември 1991 г., за да премахнат всички ограничения върху мирните демонстрации, които не са абсолютно необходими или пропорционални по отношение на разпоредбите на член 21 от Международния пакт за граждански и политически права; изразява загриженост, че въпреки разпоредбите на конституционния преглед от 2016 г. указът от 18 юни 2001 г., който забранява провеждането на демонстрации в столицата, не е отменен и се прилага общо в цялата държава;

6.  призовава алжирските органи действително да премахнат и да предотвратяват всяка форма на прекомерна употреба на сила от служители на правоприлагащите органи, докато разпръскват публични събирания; категорично осъжда прекомерната употреба на сила, която доведе до смъртта на Рамзи Йету; призовава алжирските органи да проведат независимо разследване на всички случаи на прекомерна употреба на сила от членовете на силите за сигурност, както и да търсят отговорност от извършителите;

7.  подчертава, че независимата съдебна система е един от основните елементи за функционирането на демокрацията, и призовава алжирските органи да насърчават и гарантират независимостта на съдебната система;

8.  призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки да подкрепят групите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и протестиращите, включително чрез организиране на посещения в затворите, наблюдение на съдебните процеси и издаване на публични изявления, да подкрепят комисията UNOA и другите организации, действащи в защита на правата на човека, както и да следят отблизо положението с правата на човека в Алжир, като използват всички налични инструменти, включително Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

9.  насърчава алжирските органи да преразгледат Закон № 12-06 от 2012 г. за сдруженията и да се ангажират с истински и приобщаващ диалог с организациите на гражданското общество, за да се очертае нов закон, който е в съответствие с международните стандарти за правата на човека и с Алжирската конституция;

10.  призовава алжирските органи да гарантират на всички пълното упражняване на свободата на мисълта, съвестта и религията или убежденията, което е гарантирано от алжирската конституция и Международния пакт за граждански и политически права;

11.  изразява загриженост във връзка с административните пречки, пред които са изправени религиозните малцинства в Алжир, и по-специално по отношение на Наредба № 06-03; насърчава правителството на Алжир да преразгледа Наредба № 06-03, за да я приведе в по-голямо съответствие с Конституцията и с международните си задължения в областта на правата на човека, а именно член 18 от Международния пакт за граждански и политически права;

12.  приветства конституционното признаване на тамазигт като официален език през 2016 г. и насърчава практическото му прилагане; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на 42-та протестиращи, задържани, тъй като са развявали берберското знаме;

13.  призовава за разрешаване на кризата чрез мирен и приобщаващ политически процес; изразява убеждение, че демократичните реформи и конструктивният и приобщаващ диалог, гарантиращ политическа, икономическа и социална стабилност в Алжир, биха могли да послужат като начин за подновяване на благосъстоятелен Съюз на арабския Магреб, което е важно за успешно сътрудничество между двете страни на Средиземно море;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, делегацията на ЕС в Алжир, правителството на Алжир, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвета на Европа.

(1) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 106. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0318. (3) OВ L 265, 10.10.2005 г., стр. 2.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно Куба и случая на Хосе Даниел Ферер (2019/2929(RSP))

P9_TA(2019)0073 RC-B9-0200/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Куба, по-специално резолюциите от 17 ноември 2004 г. относно Куба(1), от 2 февруари 2006 г. относно политиката на ЕС по отношение на кубинското правителство(2), от 21 юни 2007 г. относно Куба(3), от 11 март 2010 г. относно лицата, лишени от свобода заради убежденията им в Куба(4), от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна,(5) и от 15 ноември 2018 г.(6),

–  като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г. насам,

–  като взе предвид второто заседание на Съвместния съвет между ЕС и Куба, проведено на 9 септември 2019 г. в Хавана,

–  като взе предвид втория официален диалог между ЕС и Куба по правата на човека, проведен в Брюксел на 3 октомври 2019 г. в рамките на СПДС между ЕС и Куба,

–  като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека за Куба от май 2018 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1984 г., по която Куба е страна,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 1 октомври 2019 г. лидерът на опозицията на Патриотичния съюз на Куба Хосе Даниел Ферер беше произволно задържан, без да му бъде предявено обвинение, и в продължение на най-малко 72 часа му беше отказано да осъществява контакт с лица извън мястото за лишаване от свобода;

Б.  като има предвид, че в продължение на повече от десетилетие кубинските органи го задържат под стража, тормозят го и го сплашват поради мирната му политическа активност; като има предвид, че през 2018 г. той беше задържан на строг тъмничен режим в продължение на 10 дни;

В.  като има предвид, че на 2 ноември 2019 г. г-н Ферер е изпратил скришом писмо, в което е посочил, че е бил измъчван и малтретиран, че животът му е бил изложен на опасност по време на задържането му и че му е била отказана подходяща медицинска помощ; като има предвид, че според информацията, предоставена от неговото семейство на 15 ноември 2019 г., той се намира в затвора Агуадорес в Сантяго де Куба, където е бил отведен в наказателна килия; като има предвид, че на 7 ноември 2019 г. съпругата му се е срещнала с него за няколко минути и е потвърдила, че здравето му е в критично състояние, като се има предвид, че е загубил половината от телесното си тегло, което е резултат и от гладна стачка, която е започнал;

Г.  като има предвид, че според няколко НПО той е само един от около 120 политически затворници в Куба; като има предвид, че много независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека, които са предимно членове на демократичната опозиция, биват преследвани, произволно задържани или лишавани от свобода в Куба, по-специално Хосе Гуиа Пилото, Силверио Портал Контрерас, Мицаел Диас Пасейро, Орландо Сапата Тамайо, Елиесер Бандера Барера, Едилберто Ронал Асуага и Роберто де Хесус Киньонес Асес;

Д.  като има предвид, че на 28 октомври 2019 г. е починал Армандо Соса Фортуни – най-дълго задържаният кубински политически затворник, прекарал 43 години в затвора; като има предвид, че кубинските органи не са се съгласили да го освободят въпреки влошаващото му се здраве;

Е.  като има предвид, че съгласно международните стандарти в областта на правата на човека всяко лице, което е задържано или лишено от свобода, трябва към момента на задържането да бъде информирано за основанията и да бъде предадено незабавно на съд;

Ж.  като има предвид, че действията на кубинското правителство са в нарушение на разпоредбите на член 1, параграф 5 и член 22 от СПДС между Европейския съюз и Куба, подписано през 2016 г., в което кубинското правителство се задължава да укрепва и подобрява правата на човека;

З.  като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за СПДС; като има предвид, че при одобрението си Парламентът ясно изрази своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Куба и включи клауза за временно преустановяване в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека;

И.  като има предвид, че диалогът между ЕС и Куба по правата на човека, ръководен от специалния представител на ЕС за правата на човека, започна през 2015 г., като петият кръг се проведе на 9 октомври 2018 г.; като има предвид, че на 3 октомври 2019 г. ЕС и Куба проведоха втория си официален диалог по правата на човека; като има предвид, че все още не са постигнати осезаеми резултати въпреки преизбирането на Куба в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2017 – 2019 г.; като има предвид, че всеки политически диалог трябва да включва пряк и интензивен диалог с гражданското общество и всички политически участници от опозицията без никакви ограничения;

Й.  като има предвид, че по време на второто заседание на Съвместния съвет между ЕС и Куба, проведено на 9 септември 2019 г. в Хавана, повече от 100 активисти бяха произволно задържани; като има предвид, че ЕС запази мълчание по отношение на тези действия, както и по отношение на случая на г-н Ферер;

К.  като има предвид, че Парламентът три пъти е присъждал наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните роднини са все още редовно подлагани на тормоз и заплахи и се възпрепятстват да напуснат страната и да участват в международни събития;

Л.  като има предвид, че правата на човека, свободата и достойнството и интересът на хората са най-добре представени и защитавани в една демокрация;

1.  осъжда произволното задържане на Хосе Даниел Ферер и спешно призовава кубинските органи за незабавното му освобождаване; отправя искане да му бъде предоставен достъп до адвокат по негов избор, да може да осъществява контакт със семейството си и да има достъп до цялата документация, свързана със задържането му, както и относно основанията за това;

2.  осъжда изтезанията и малтретирането, за които г-н Ферер съобщава в писмото си; припомня, че кубинските органи имат задължение да предотвратяват изтезанията и малтретирането и да гарантират бързо и безпристрастно разследване; настоятелно призовава кубинските органи да предоставят незабавен достъп на г-н Ферер до медицинските грижи по негов избор и да гарантират предоставянето на подходяща чиста храна и вода;

3.  отново изразява дълбоката си загриженост относно продължаващите наказателно преследване, тормоз и нападения на мирни дисиденти, независими журналисти, защитници на правата на човека и политическата опозиция в Куба; призовава за незабавно прекратяване на тези действия и за освобождаването на всички политически затворници, както и на лицата, произволно задържани единствено на основание упражнената от тях свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията; призовава за предоставяне на по-добри гаранции на правото на справедлив съдебен процес и на независимостта на съдебната система и за гарантиране, че лицата, лишени от свобода, имат достъп до независим адвокат;

4.  повтаря призива си към държавите членки, ЕСВД и нейната делегация в Куба да осъдят категорично и публично произволното задържане на г-н Ферер и горепосочените лица и да предприемат всички необходими действия за защита на демокрацията и правата на човека;

5.  изразява съжаление, че въпреки приетото СПДС положението с демокрацията и правата на човека не се е подобрило; призовава за изпълнение на обвързващите задължения, установени в рамките на СПДС между ЕС и Куба, и призовава за ясни критерии в това отношение;

6.  заявява отново, че СПДС включва клауза за временно преустановяване на прилагането на споразумението, която следва да се приложи в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека; поради това настоява Европейският съюз да следи отблизо и да наблюдава зачитането на правата на човека и основните свободи в Куба при прилагането на СПДС и да докладва редовно на Парламента за това; счита, че лишаването от свобода и отношението към Хосе Даниел Ферер и другите политически затворници са „случай на особена спешност“, както е посочено в член 85, параграф 3, буква б) от Споразумението, и във връзка с това призовава ЕС да свика спешно заседание;

7.  изисква кубинското правителство да проведе правни реформи, за да гарантира свободата на печата, сдружаването и демонстрациите, и да постави началото на политически реформи, даващи възможност за свободни, честни и демократични избори, при които се взема предвид суверенната и свободно изразената воля на кубинския народ; настоятелно призовава кубинското правителство да приведе политиката си в областта на правата на човека в съответствие с международните стандарти, определени в уставите, декларациите и международните инструменти, по които Куба е страна, и да даде възможност на гражданското общество и на политическите участници от опозицията да участват активно в политическия и социалния живот без ограничения; призовава правителството да позволи на независимите национални и международни наблюдатели на правата на човека да имат безпрепятствен достъп до Куба, за да се отправят покани до специалните докладчици на ООН за насърчаване и защита на правото на свобода на мирни събрания, на изразяване на мнение и на положението на защитниците на правата на човека;

8.  припомня, че от 2003 г. насам Куба има мораториум върху смъртното наказание; призовава кубинските органи да премахнат смъртното наказание за всички престъпления; призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че тези процеси се придържат към международните стандарти;

9.  призовава кубинските органи да гарантират свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение, включително чрез отмяна на Декрет № 349, който ограничава свободата на артистичното изразяване, както и да прекратят тормоза и задържането на независими журналисти; призовава кубинското правителство да спре да налага онлайн цензура и да спре блокирането на интернет сайтове и ограничаването на достъпа до информация;

10.  изразява съжаление във връзка с факта, че няколко европейски и кубински организации на гражданското общество бяха лишени от възможността да участват в диалог с гражданското общество в рамките на по-широкия диалог по правата на човека в рамките на СПДС между ЕС и Куба, който се проведе на 2 октомври 2019 г., в резултат на отказа на правителството на Куба да им предостави одобрение; освен това призовава за създаване между ЕС и Куба на институционализиран, официален, открит и публичен диалог с действително независимо гражданско общество, който да бъде установен подобно на тези с други държави, с които ЕС има споразумения за сътрудничество;

11.  призовава върховния представител/заместник-председателя да признае съществуването на политическа опозиция на кубинското правителство и да подкрепи нейното включване в политическия диалог между ЕС и Куба; във връзка с това призовава всички представители на държавите членки да повдигнат въпроси, свързани с правата на човека, по време на посещения при кубинските органи и да се срещнат с лауреатите на наградата „Сахаров“ при посещенията си в Куба, за да се гарантира вътрешното и външното съгласувано прилагане на политиката на ЕС в областта на правата на човека, като по този начин се засили участието на независимото гражданско общество;

12.  призовава ЕСВД и Комисията да оказват активна подкрепа на групите от гражданското общество и на лицата, защитаващи правата на човека в Куба, включително чрез организиране на посещения в затвори, наблюдение на съдебни процеси и публични изявления; призовава новия върховен представител/заместник-председател да докладва на Парламента относно действията, предприети до момента от страна на делегацията на ЕС;

13.  призовава новия върховен представител/заместник-председател да поиска от кубинските органи да започнат след годините на бездействие реформи, водещи до демократична промяна на страната в съответствие със СПДС; посочва, че настоящото положение в Куба подкопава принципите на правата на човека и на демокрацията, на които се основава Споразумението;

14.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че кубинските органи отказват да позволят на Парламента, на неговите делегации и на някои от политическите му групи да посетят Куба, въпреки че Парламентът даде одобрението си за СПДС; призовава органите незабавно да позволят влизането в страната;

15.  осъжда вмешателското поведение на кубинското правителство и отправя искане към него да прекрати всички дейности за намеса в различни латиноамерикански държави;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Република Куба, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

(1) ОВ C 201 E, 18.8.2005 г., стр. 83. (2) ОВ C 288 E, 24.11.2006 г., стр. 81. (3) ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 377. (4) ОВ С 349 Е, 22.12.2010 г., стр. 82. (5) OВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 99. (6) Приети текстове, P8_TA(2018)0460.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно Хаити (2019/2928(RSP))

P9_TA(2019)0074 RC-B9-0214/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Хаити, и по-специално резолюцията от 19 януари 2011 г. относно положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване(1), и резолюцията от 8 февруари 2018 г. относно детското робство в Хаити(2),

–  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., и по-специално неговата актуализация за Хаити, приета от Съвета на 13 май 2019 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на периода след изборите в Хаити между 19 и 23 ноември 2018 г.,

–  като взе предвид годишния доклад от юли 2017 г. на мисията на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH) и Службата на Върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) на ООН относно положението с правата на човека в Хаити от 1 юли 2015 г. до 31 декември 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на MINUSTAH и СВКПЧ относно твърденията за нарушения и злоупотреби с правата на човека на 13 и 14 ноември 2018 г. в квартала Ла Салин, Порт-о-Пренс,

–  като взе предвид всеобщия периодичен преглед относно Хаити, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 34-та сесия на 17 март 2017 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., по който Хаити е страна,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето, която е подписана от Хаити,

–  като взе предвид Резолюция 2476 (2019) на Съвета за сигурност на ООН от 25 юни 2019 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението от 7 ноември 2019 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз във връзка с положението в Хаити,

–  като взе предвид журналистическия материал, публикуван от „Амнести Интернешънъл“ на 31 октомври 2019 г., в който се предоставят доказателства за прекомерна употреба на сила срещу протестиращите,

–  като взе предвид доклада на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси относно положението в Хаити от 1 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на делегацията на Европейския съюз в Хаити от 28 май 2019 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че съобщението на правителството от юли 2018 г., че ще премахне субсидиите, което позволи цените на горивата да се увеличат с до 50%, доведе до масови протести и до най-тежките граждански вълнения в страната от години; като има предвид, че тази мярка отговаряше на съкращенията, договорени с Международния валутен фонд (МВФ) през февруари 2018 г. в замяна на финансови заеми в размер на 96 милиона щатски долара, за да се помогне на страната да изплаща своя външен дълг;

Б.  като има предвид, че демонстрациите, организирани от лидери на опозицията, поискаха оставката на президента Жовенел Моиз заради галопиращата инфлация, обвиненията в системна корупция на правителството, с участието и на бившия президент Мишел Мартели, както и икономическата и продоволствената несигурност, без външният свят да им обърне сериозно внимание; като има предвид, че демонстрациите, започнали преди повече от година в знак на протест срещу корупционните скандали с участието на държавните органи на Хаити, доведоха до около сто жертви и ескалираха в конфликт със сериозни мащаби; като има предвид, че корупцията изглежда е хроничен проблем за обществото и политиката на Хаити;

В.  като има предвид, че силите за сигурност потушиха протестите с помощта на бойни патрони и сълзотворен газ; като има предвид, че според СВКПЧ на ООН по време на протестите през февруари са загинали 41 души, а 100 са били ранени; като има предвид, че според последните данни на СВКПЧ между 15 септември и 1 ноември 2019 г. най-малко 42 души са загинали при подобни протести, като 19 от тях са били убити от правоприлагащите органи, а 86 са били ранени;

Г.  като има предвид, че от март 2019 г. Хаити е без правителство, което възпрепятства способността на страната да получи достъп до международна финансова помощ и заеми от Световната банка; като има предвид, че от януари 2020 г. Хаити ще бъде без парламент поради факта, че страната не успя да произведе парламентарни избори през октомври 2019 г.; като има предвид, че г-н Моиз е заявил намерението си да въведе конституционни реформи, които да засилят правомощията на президента;

Д.  като има предвид, че въпреки демонстрациите не са предприети правни действия; като има предвид, че тази безнаказаност и липсата на внимание от страна на международната общност доведоха до допълнително подклаждане на насилието; като има предвид, че проточилата се и продължаваща криза доведе също така до допълнително ограничаване на достъпа до здравеопазване, храна, образование и други нужди и причини допълнителен недостиг на електричество и горива;

Е.  като има предвид, че много общности все още нямат достъп до електропреносната мрежа след земетресението от 2010 г. и зависят от електрогенератори за ежедневните си нужди; като има предвид, че увеличението на цените на горивата допълнително ограничи икономическите възможности;

Ж.  като има предвид, че съществуват достоверни доказателства, че полицаи, въоръжени с полуавтоматични пушки, са стреляли с бойни патрони по време на протестите, което е в разрез с международното право в областта на правата на човека и стандартите за използване на сила; като има предвид, че журналистите са обект на постоянен тормоз и физически нападения; като има предвид, че Нееми Жозеф, журналист в Радио „Мега“, отразявал протестите, беше застрелян в личния си автомобил на 11 октомври 2019 г., фоторепортерът на Асошиейтед прес Шери Дьо-Налио беше прострелян в лицето през септември 2019 г., репортерът на Radio Sans Fin Петион Роспид беше застрелян в личния си автомобил през юни 2019 г., а журналистът Владимир Льоганьор изчезна през март 2018 г.;

З.  като има предвид, че безнаказаността е властвала също така в случаи като кръвопролитието в Ла Салин, в покрайнините на столицата Порт-о-Пренс, където през октомври 2018 г. 70 души са били произволно убити, а 13 жени – изнасилени; като има предвид, че правителството отдаде кръвопролитието на война между банди; като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД) и мисията на ООН за подкрепа в областта на правосъдието в Хаити (MINUJUSTH), въз основа на информация, събрана от националната мрежа по правата на човека (RNDDH), приписват кръвопролитието на опит на съпругата на президента Мартин Моиз и на няколко представители на правителството да подкупят хората в Ла Салин да спрат демонстрациите срещу президента Моиз, като твърдят, че кръвопролитието е било следствие от отказа им да приемат подкупа; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека в Хаити призоваха за мисия на ОАД за разследване на кръвопролитието;

И.  като има предвид, че положението със сигурността в страната се е влошило драстично от октомври 2017 г. насам, когато мироопазващите сили на Мисията на ООН за стабилизиране в Хаити (UNSTAMIH) бяха заменени от MINUJUSTH, чиито служители са с ограничено полицейско обучение;

Й.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пола, продължава да буди сериозно безпокойство в страната; като има предвид, че Хаити има индекс на неравенството между половете (ИНП) от 0,593, което поставя страната на 142-ро място от 159 в индекса за 2015 г.; като има предвид, че в Хаити са системни и широко разпространени дискриминацията, стигматизацията, изключването и насилието срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че младите момичета получават ниско образование или въобще не се образоват; като има предвид, че законите, криминализиращи изнасилванията и домашното насилие, бяха приети чак през 2005 г., че наказателният кодекс не е преразглеждан от 1835 г. насам, а жените и момичетата често са в неравнопоставено положение при правната защита; като има предвид, че на 7 ноември 2019 г. 10 задържани жени, включително 15-годишно момиче, бяха изнасилени в цивилния затвор в Гонаив; като има предвид, че от началото на протестите насам в системата на затворите в Хаити често явление са пренаселеността, недостигът на храни, липсата на семейни посещения и други нехуманни условия;

К.  като има предвид, че повечето деца в Хаити не са успели да тръгнат на училище от началото на учебната година през септември; като има предвид, че неграмотността и достъпът до образование са основни проблеми в Хаити, тъй като приблизително половината от хаитяните на възраст 15 и повече години са неграмотни, а най-малко 350 000 деца и младежи остават извън системата на основните и средните училища в цялата страна;

Л.  като има предвид, че все още се практикува системата на „реставек“ — съвременна форма на робство, при която хаитянски деца от бедни семейства биват изпращани от своите родители да живеят у други семейства и да работят за тях като домашни прислужници, като често са жертви на злоупотреба и малтретиране и нямат достъп до образование;

М.  като има предвид, че Хаити, със своето 168-о място сред държавите по света в индекса на човешкото развитие на ПРООН и със спад спрямо предишните класации, постоянно се нуждае от хуманитарна помощ и помощ за развитие: като има предвид, че според Световната банка Хаити продължава да бъде най-бедната страна в Северна и Южна Америка и една от най-бедните държави в света, като 59% от населението живеят под националния праг на бедността, 24% са под националния праг на крайната бедност, а над 40% са безработни; като има предвид, че корупцията в управлението на държавата е повсеместна, а индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2018 г. нарежда Хаити на 161-во място от общо 180 обхванати държави;

1.  остро осъжда репресиите срещу мирните протести от страна на органите на Хаити, както и използването на смъртоносна сила, произволните задържания, сплашването, тормоза и сексуалното насилие; изисква от органите на Хаити незабавно да спрат и да се въздържат от незаконна употреба на сила, по-специално огнестрелни оръжия и бойни патрони, срещу мирни демонстранти, както и да гарантират правото на хората да демонстрират свободно и мирно; подкрепя исканията на народа на Хаити за прекратяване на корупцията и безнаказаността;

2.  подчертава, че за да се предотврати по-нататъшна нестабилност и страдание на населението, всички участници трябва да се въздържат от насилие; призовава всички страни да се включат в честен, отворен и приобщаващ вътрешен за Хаити диалог, за да отговорят по-добре на основните потребности и стремежи на населението и да осигурят трайни решения на настоящата политическа, икономическа и хуманитарна криза;

3.  припомня, че съдебната реформа, прекратяването на продължителното предварително задържане и борбата с корупцията трябва да продължат да бъдат приоритет, както се посочва в последния универсален периодичен преглед; призовава международната общност да подкрепи народа на Хаити в укрепването на една независима и стабилна съдебна система, която да е в състояние да изправя пред съд извършителите и да ги наказва независимо от техния социален статус;

4.  призовава за независимо разследване на случая с клането в Ла Салин, на тормоза и нападенията срещу журналисти, както и на смъртните случаи от средата на септември 2019 г.; изисква всички извършители на престъпления да бъдат изправени пред съд и наказани; отново потвърждава колко е важна свободата на медиите да отразяват положението; настоятелно призовава всички участници да се въздържат от нападения срещу журналисти и да им позволят да отразяват положението в страната; отново заявява, че правото на мирно изразяване на мнение и критика трябва да бъде гарантирано;

5.  подкрепя призива за изпращане на независима експертна мисия на ОАД в Хаити за по-дълъг период от време със задачата да изясни многобройните нарушения на правата на човека в страната и с цел да проведе безпристрастни, задълбочени, прозрачни и независими разследвания, както и да осигури повече търсене на отговорност, да донесе справедливост и да разкрие истината на семействата и преживелите жертви, както изискват националните организации, защитаващи правата на човека;

6.  отхвърля всякакъв опит на някои сили да възстановят диктатурата; подчертава неотложната необходимост от структурно управление и икономически реформи за възстановяване на доверието в политическата система на страната; подчертава необходимостта да се премахнат системната корупция в държавното управление, клиентелизма и подкопаването на принципите на правовата държава;

7.  призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и посолството на ЕС в Порт-о-Пренс да подкрепят пълното демократично стабилизиране на страната и да помогнат за прекратяване на корупцията и други форми на престъпност;

8.  приветства създаването на 16 октомври 2019 г. от Съвета за сигурност на ООН на интегрирана служба на ООН в Хаити, на която ще бъде възложено да съветва правителството на Хаити как да подобри политическата стабилност и доброто управление; призовава ООН да продължи да играе активна роля в процеса на опазване и подготовка на мира, без да повтаря грешките от миналото; призовава ООН и нейните държави членки ефективно да разследват случаите на предполагаема сексуална експлоатация или сексуална злоупотреба от страна на мироопазващите сили на мисията на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH) и неправителствените организации в Хаити, както и да подведат под отговорност извършителите на тези престъпления и да предоставят подкрепа и обезщетения на жертвите;

9.  призовава ЕС да засили и подкрепи капацитета на хаитянските организации да поемат водеща роля при вземането на решения относно вида на помощта, предоставяна на страната, както и относно нейните бенефициенти;

10.  настоятелно призовава правителството на Хаити да позволи на хуманитарните организации да имат безпрепятствен достъп за провеждане на своите дейности, да съдействат на нуждаещите се и да разпространяват храна и друга жизненоважна помощ;

11.  призовава за прекратяване на практиката на „реставек“; призовава правителството на Хаити да приложи мерки, които да гарантират регистрирането и закрилянето на децата както физически, така и психологически, и да наложат задължително посещаването на училище; призовава ЕС да си сътрудничи с правителството на Хаити за въвеждане на законодателна рамка за защита на правата на децата;

12.  подчертава необходимостта да се води борба с насилието срещу жени и момичета, да се приеме законодателство срещу всички форми на основано на пола насилие и да се декриминализират абортите, които понастоящем са забранени при всички обстоятелства, включително в случаите на сексуално насилие; счита, че е необходимо да се приложат спешни мерки за закрила и подкрепа на жените и децата, които са жертви на сексуално насилие, като например медицински и психологически грижи и специфични програми за социално приобщаване и рехабилитация; осъжда груповото изнасилване на жени, задържани в затвора в Гонаив; изисква провеждането на бързо, безпристрастно, независимо и ефективно разследване на съответните твърдения; припомня, че когато държавите лишават хората от свобода, те са отговорни за гарантирането на тяхната неприкосновеност и за защитата им от актове на насилие;

13.  осъжда приетите през 2017 г. закони срещу ЛГБТ, в които се призовава за забрана на хомосексуалните бракове, а хомосексуалността заедно с детската порнография, кръвосмешението и сексуалната експлоатация на деца с търговска цел се посочва като причина да се откаже на гражданин удостоверение за добра репутация; изразява загриженост във връзка с обстоятелствата около смъртта на Шарло Жьоди, председател на групата „Kouraj“, застъпваща се за правата на ЛГБТКИ лицата;

14.  призовава правителството на Хаити да въведе административна система, която да гарантира, че всички новородени деца се регистрират при раждането, както и да гарантира, че се вземат мерки за регистрация на децата, които не са били регистрирани при раждането;

15.  призовава за систематична борба с насилието срещу хора в напреднала възраст;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета на министрите АКТБ–ЕС, на институциите на КАРИФОРУМ, на правителството и парламента на Хаити и на генералния секретар на ООН.

(1) OВ C 136E, 11.5.2012 г., стр. 46. (2) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 40.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз за разпределението в полза на Съединените американски щати на дял от тарифната квота за висококачествено говеждо месо съгласно Преработения меморандум за разбирателство относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (2014 г.) (10681/2019 – C9-0107/2019 – 2019/0142(NLE))

P9_TA(2019)0075 A9-0038/2019

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10681/2019),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз за разпределението в полза на Съединените американски щати на дял от тарифната квота за висококачествено говеждо месо съгласно преработения Меморандум за разбирателство относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (2014 г.) (10678/2019),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0107/2019),

–  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 28 ноември 2019 г.(1) относно проекта на решение,

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 и член 114, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A9-0038/2019),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.

(1) Приети текстове, P9_TA(2019)0076.

Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз за разпределението в полза на Съединените американски щати на дял от тарифната квота за висококачествено говеждо месо съгласно Преработения меморандум за разбирателство относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (2014 г.) (10681/2019 – C9-0107/2019 – 2019/0142M(NLE))

P9_TA(2019)0076 A9-0037/2019

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10681/2019),

—  като взе предвид проекта на споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз за разпределението в полза на Съединените американски щати на дял от тарифната квота за висококачествено говеждо месо съгласно преработения Меморандум за разбирателство относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (2014 г.) (10678/2019),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0107/2019),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2018 г. относно актуалното състояние на отношенията между ЕС и САЩ(1), резолюцията на Европейския парламент от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата(2) и резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение(3),

—  като взе предвид съвместното изявление на САЩ и ЕС от 25 юли 2018 г. след посещението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер в Белия дом („съвместното изявление“)(4),

—  като взе предвид Доклада за напредъка относно прилагането на съвместното изявление на ЕС и САЩ от 25 юли 2018 г.(5),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 28 ноември 2019 г.(6) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 105, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A9‑0037/2019),

А.  като има предвид, че в световен мащаб двустранните търговски и инвестиционни отношения между ЕС и САЩ са с най-голям размер, а икономическите отношения – най-интегрирани, както и че ЕС и САЩ споделят важни ценности и политически и икономически интереси въпреки настоящите напрежения в областта на търговията;

Б.  като има предвид, че през 2009 г. ЕС и САЩ сключиха меморандум за разбирателство („МР“, преработен през 2014 г.(7)), в който се предвижда временно решение на отдавнашен спор в Световната търговска организация (СТО) относно мерките, наложени от ЕС през 1989 г. върху износа от САЩ на говеждо месо, което съдържа изкуствени хормони на растежа(8); като има предвид, че с МР се създаде тарифна квота („тарифната квота“) в размер на 45 000 тона за месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани хормони, достъпна за всички отговарящи на условията доставчици в държавите – членки на СТО;

В.  като има предвид, че през 2019 г. Комисията договори ново разпределение на тарифната квота със САЩ (35 000 тона за САЩ от общо 45 000 тона), като другите доставчици (Австралия, Уругвай и Аржентина) се съгласиха да си разделят останалата част от квотата;

Г.  като има предвид, че това споразумение трябва да се разглежда в контекста на намаляването на напрежението в търговията между ЕС и САЩ, договорено в съвместното изявление на ЕС и САЩ от 25 юли 2018 г.;

Д.  като има предвид, че САЩ, като се позовават на съображения за националната сигурност, наложиха през март 2018 г. допълнителни тарифи върху вноса на стомана и алуминий и заплашват да приложат подобни тарифи върху вноса на моторни превозни средства и автомобилни части от ЕС (съгласно член 232 от Закона за разширяване на търговията на САЩ от 1962 г.);

Е.  като има предвид, че ЕС оспорва в рамките на СТО налагането от страна на САЩ на антидъмпингови и изравнителни мита върху испанските маслини(9);

Ж.  като има предвид, че въз основа на арбитражното решение на СТО, публикувано на 2 октомври 2019 г.(10), САЩ наложиха на 18 октомври 2019 г. като ответна мярка за неправомерните субсидии, предоставени от ЕС на производителя на въздухоплавателни средства „Еърбъс“, тарифи върху внос от ЕС на стойност 7,5 милиарда щатски долара, като повечето от селскостопанските сектори в ЕС са застрашени от прилагането на тарифи в размер на 25%, вместо промишления, в това число сектора на въздухоплаването с тарифа в размер на 10%;

З.   като има предвид, че Европейският парламент многократно е насърчавал ЕС да обмисли начини за допълнително повишаване на равнището на амбиция на Парижкото споразумение и да интегрира амбициите по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително в търговската политика, и настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички търговски споразумения, подписани от ЕС, са в пълно съответствие с Парижкото споразумение;

1.  приветства въпросното споразумение със САЩ относно разпределението на дял от тарифната квота за висококачествено говеждо месо като решение на отдавнашен търговски спор, тъй като то дава положителен пример за постигнато чрез преговори решение между ЕС и САЩ;

2.  приветства и отчита факта, че другите членове на СТО, които изнасят за ЕС месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани хормони, са се съгласили да подкрепят това споразумение, като са приели, че по-голямата част от квотата ще бъде разпределена в полза на САЩ; отчита факта, че според Комисията тези членове на СТО не са получили никаква компенсация за това, че подкрепят споразумението;

3.  отбелязва, че споразумението не засяга настоящите равнища на достъп до пазара на говеждо месо на ЕС и че общата квота на ЕС за достъп до пазара на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани хормони, не трябва да се увеличава; отчита, че споразумението не следва да засяга техническите характеристики на квотата, определени в приложение 2 към Регламент (ЕС) № 481/2012(11), включително качеството и проследимостта на продуктите, за да се гарантира възможно най-високото равнище на защита на потребителите в ЕС; отбелязва, че споразумението не засяга забраната на ЕС за внос на говеждо месо от животни, третирани с определени хормони на растежа;

4.  подкрепя Комисията в усилията ѝ да намери справедливо и балансирано решение за намаляване на настоящото напрежение в областта на търговията, включително чрез това споразумение; подчертава значението на намирането на решения чрез преговори; отбелязва, че ЕС е направил всичко, което е по силите му, за облекчаване на настоящото напрежение в областта на търговията; призовава САЩ да работят заедно с ЕС в това отношение; изразява съжаление във връзка с официалното уведомление, направено от страна на САЩ на 4 ноември 2019 г., относно оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение; припомня, че общата търговска политика на ЕС трябва да допринася за насърчаване на прилагането на практика на Парижкото споразумение;

5.   подчертава, че е важно настоящото споразумение да не бъде обвързано с други текущи търговски преговори между САЩ и Европейския съюз, в които селскостопанският сектор не следва да бъде включен;

6.  отбелязва липсата на напредък при прилагането на съвместното изявление, въпреки че ЕС изпълнява целите за намаляване на напрежението в областта на търговията, определени в него;

7.  изразява съжаление поради факта, че досега САЩ са отказали да работят с ЕС за справедливо и балансирано решение за нашите съответни въздухоплавателни индустрии в контекста на дългогодишния спор „Еърбъс“/„Боинг“ и призовава САЩ да започнат преговори за разрешаването му; изразява загриженост относно мерките, предприети от САЩ, които засягат европейския сектор на въздухоплаването и многобройни селскостопански хранителни продукти; призовава Комисията да въведе мерки за подкрепа на европейските производители;

8.  призовава САЩ да отменят наложените едностранно от тях допълнителни мита върху стоманата и алуминия, както и върху маслините, и да оттеглят заплахата си за налагане на допълнителни мита върху автомобилите и автомобилните части;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0342. (2) Приети текстове, P8_TA(2018)0280. (3) Приети текстове, P8_TA(2019)0217. (4) http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-4687_en.htm (5) https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2019/july/tradoc_158272.pdf (6) Приети текстове, P9_TA(2019)0075. (7) Преработен Меморандум за разбирателство със Съединените американски щати относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (ОВ L 27, 30.1.2014 г., стр. 2). (8) Съвместно съобщение на Европейския съюз и Съединените щати относно мерките по отношение на месото и месните продукти (хормони) от 17 април 2014 г. (WT/DS26/29). (9) Антидъмпингови и изравнителни мита върху зрели маслини от Испания: искане на Европейския съюз от 17 май 2019 г. за сформиране на експертна група (Anti-Dumping and Countervailing Duties on Ripe Olives from Spain: Request for the establishment of a panel by the European Union of 17 May 2019, WT/DS577/3). (10) Европейските общности и определени държави членки – мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства: прилагане от страна на Съединените щати на член 7.9 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки и член 22.7 от Договореността за уреждане на спорове, 4 октомври 2019 г. (European Communities and Certain Member States – Measures Affecting Trade in Large Civil Aircraft: Recourse to Article 7.9 of the SCM Agreement and Article 22.7 of the DSU by the United States of 4 October 2019, WT/DS316/42). (11) Регламент за изпълнение (ЕС) № 481/2012 на Комисията от 7 юни 2012 г. за определянето на правила за управление на тарифна квота за внос на висококачествено говеждо месо (ОВ L 148, 8.6.2012 г., стр. 9).

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно положението в Боливия (2019/2896(RSP))

P9_TA(2019)0077 RC-B9-0187/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно изборния процес в Боливия от 22 октомври 2019 г. и относно положението в Боливия от 15 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на мисията на Организацията на американските държави (ОАД) за наблюдение на изборите в Боливия от 21 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на групата одитори относно изборния процес в Боливия от 10 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле от 16 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид конституционния референдум, проведен в Боливия на 21 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Боливия,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид последните изявления за пресата, направени от Междуамериканската комисия по правата на човека по отношение на Боливия, и по-специално изявленията от 23 октомври, 12 ноември и 19 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Боливия,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 20 октомври 2019 г. в Боливия се проведоха президентски и парламентарни избори в една силно поляризирана обстановка предвид факта, че президентът Ево Моралес е противоречива фигура и че приемането на кандидатурата му беше противоречив акт;

Б.  като има предвид, че след като не спечели референдума за изменение на Конституцията на Боливия през 2016 г., Ево Моралес се кандидатира за четвърти мандат с одобрението на Конституционния съд – решение, което показа явна липса на независимост на съдебната система в Боливия;

В.  като има предвид, че след като над 80% от гласовете бяха преброени от системата за бързо и сигурно предаване на предварителните резултати (TREP), Върховният избирателен съд спря оповестяването на предварителните резултати; като има предвид, че на този етап цифрите ясно показваха, че следва да има втори тур на гласуване; като има предвид, че 24 часа по-късно Върховният избирателен съд „представи данни с необяснима промяна на тенденцията, която драстично измени съдбата на изборите и доведе до загуба на доверие в изборния процес“, както заяви Организацията на американските държави (ОАД); като има предвид, че Конституционният съд изключи възможността за втори тур на гласуване на основание на факта, че е достигната изискваната процентна разлика от 10% между първите двама кандидати;

Г.  като има предвид, че действията на Върховния избирателен съд породиха несъгласие и подозрение за измама не само сред поддръжниците на опозиционните кандидати, но и сред националните и международните наблюдатели и по-голямата част от международната общност;

Д.  като има предвид, че президентът Моралес публично се обяви за победител на изборите, дори още преди всички официални резултати да са били предадени и обявени публично;

Е.  като има предвид, че в изявления на ОАД, на ЕС и на международната общност беше изразена сериозна загриженост във връзка с необоснованото прекъсване на преброяването на гласовете, което сочи възможен пристрастен подход на наблюдателите от избирателната комисия; като има предвид, че препоръката на националните и международните партньори беше да се организира втори кръг на изборите като начин да се излезе от политическата криза;

Ж.  като има предвид, че неочакваното прекъсване на преброяването на гласовете и обявяването на победа от президента Моралес доведе до масови протести и мобилизиране от поддръжници на опозицията, както и от поддръжници на самия президент Моралес; като има предвид, че тези демонстрации са повод за голяма загриженост на цялата международна общност и досега са довели до смъртта на най-малко 32 души, стотици ранени и над 600 задържани; като има предвид, че страната изпитваше недостиг на храни и горива, което има сериозни последици за цивилното население, поради улични блокади от привърженици на Моралес; като има предвид, че съществува безпокойство във връзка с насилието, твърденията за ненужно и непропорционално използване на сила от силите за сигурност и разрива в обществото;

З.  като има предвид, че на органа, натоварен с администрирането на изборите, липсва каквато и да е надеждност, като един от неговите членове е подал оставка по време на преброяването; като има предвид, че опозицията не призна резултатите от изборите, проведени при подобни обстоятелства, и осъди предполагаемите изборни измами;

И.  като има предвид, че ЕС не изпрати пълноправна мисия за наблюдение на изборите, а беше представен само от малък технически екип, състоящ се от три длъжностни лица с нисък ранг;

Й.  като има предвид, че с цел възстановяване на доверието правителството и изборните органи приеха обвързващ технически одит от страна на професионален екип от ОАД; като има предвид, че този одит беше подкрепен от генералния секретар на ООН;

К.  като има предвид, че на 10 ноември 2019 г. одитът на ОАД разкри сериозни нередности и манипулации по време на провеждането на изборите, призова за анулиране на резултата и препоръча нов изборен процес, който следва да включва нови избирателни органи, за да се гарантира провеждането на надеждни избори;

Л.  като има предвид, че след представянето на 10 ноември 2019 г. на одитния доклад на ОАД, в който се призовава за анулиране и повторно провеждане на изборния процес, множество високопоставени държавни служители подадоха оставка, включително президентът, вицепрезидентът, председателят на Сената и представители на изборния орган; като има предвид, че Ево Моралес и някои други членове на неговото правителство трябваше да подадат оставка, да напуснат страната и да се откажат от функциите си; като има предвид, че някои висши членове на въоръжените сили предложиха бившият президент Ево Моралес да подаде оставка; като има предвид, че въоръжените сили и полицията следва да се въздържат от оказване на въздействие върху политическите процеси и следва да подлежат на граждански контрол;

М.  като има предвид, че г-жа Янине Анес подписа спорен указ, с който въоръжените сили се защитават от съдебно преследване за действия, които те извършват в името на възстановяването на обществения ред;

Н.  като има предвид, че вследствие на няколко оставки вторият вицепрезидент г-жа Янине Анес пое временното президентство, за да обяви бързо нови президентски избори, тъй като това е единственият демократичен и конституционен път за разрешаване на настоящата криза;

О.  като има предвид, че на 23 ноември 2019 г. горната и долната камара на парламента на Боливия единодушно одобриха законодателство, проправящо пътя за нови президентски избори, което впоследствие беше подписано от временния президент г-жа Анес; като има предвид, че одобреното законодателство забранява на лица, служили два последователни президентски мандата, да се кандидатират отново, като по този начин Ево Моралес вече не отговаря на изискванията;

1.  приветства одобрението от двете камари на законодателство за подготовка на следващите президентски избори, но счита, че връщането на Боливия към стабилността изисква нови избори възможно най-скоро, и поради това подкрепя целта за назначаване на нов независим избирателен съд, който да гарантира провеждането на прозрачни избори; призовава временните органи да поемат отговорност за надеждността на процедурата чрез организиране на правилно проведени и приобщаващи избори, при които всички политически участници имат възможност да се конкурират в съответствие с боливийското право и конституционния ред;

2.  осъжда липсата на прозрачност и надеждност на боливийските органи и опита им за извършване на измама, с което се накърнява правото на боливийските граждани свободно и демократично да избират своя президент; счита, че опитът за изборна измама представлява тежко престъпление; припомня, че съгласно законодателството на Боливия изборите трябва да бъдат обявени за недействителни и физическите лица и организациите, участвали в подобни незаконни процеси, трябва да бъдат автоматично изключени от избирателните органи;

3.  твърдо отхвърля насилието и разрушаването след изборите от 20 октомври 2019 г., поднася своите съболезнования на всички членове на семействата на жертвите и призовава отговорните лица да бъдат изправени пред правосъдието;

4.  изразява пълната си подкрепа и признание за работата на наблюдателите на изборите от ОАД, работещи в Боливия при изключително трудни условия;

5.  приветства решението за оттегляне на военните от зоните на протести и за отмяна на закон, който им дава широко право на преценка при използването на сила; призовава силите за сигурност да прилагат пропорционалност и сдържаност при поддържането на сигурността и обществения ред; призовава за бързи, безпристрастни, прозрачни и задълбочени разследвания на насилието и за подвеждане под съдебна отговорност на виновните;

6.  призовава новите временни органи да предприемат необходимите стъпки за промяна на положението, възстановяване на доверието и увереността и, като основна цел, за организиране на изборния процес; призовава за установяване на диалог с цел незабавно организиране на нови приобщаващи, прозрачни и честни избори, с новоучреден избирателен орган, като начин за излизане от настоящата криза, като същевременно се избягват политически репресивни мерки; призовава служебното правителство да не предприема никакви драстични мерки, които биха могли да влошат положението;

7.  приветства посредническата роля на ЕС и католическата църква за постигането на споразумение между страните за провеждане на свободни, приобщаващи и прозрачни избори в рамките на установения график и в съответствие с Конституцията на Боливия;

8.  отново изтъква факта, че зачитането на независимостта на съдебната система, политическият плурализъм и свободата на събранията и изразяването за всички боливийски граждани, включително за коренните народности, живеещи в селски райони, са основни права и ключови стълбове на демокрацията и правовата държава;

9.  изисква новият изборен процес да се проведе в присъствието на надеждни и прозрачни международни наблюдатели, които са свободни да действат и да споделят своите независими наблюдения;

10.  изразява своята готовност да съдейства за подобен изборен процес и призовава ЗП/ВП да изпрати пълноправна мисия на ЕС за наблюдение на избори;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Боливия, Андския парламент и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930(RSP))

P9_TA(2019)0078 RC-B9-0209/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие на ООН (КБР),

–  като взе предвид най-актуалните и най-обширни научни доказателства за вредните последици от изменението на климата, изложени в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид сериозната заплаха от загуба на биологично разнообразие, изложена в обобщението, съставено за определящите политиките лица, на доклада от 29 май 2019 г. за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги,

–  като взе предвид 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 25), която предстои да се проведе в Мадрид, Испания, от 2 до 13 декември 2019 г.,

–  като взе предвид 26-ата конференция на страните по РКООНИК, която предстои да се проведе през декември 2020 г., както и факта, че всички страни по РКООНИК трябва да увеличат своя национално определен принос в съответствие с целите на Парижкото споразумение,

–  като взе предвид 15-ото заседание на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15), което предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през октомври 2020 г., на което страните по Конвенцията трябва да вземат решение относно глобалната рамка за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие след 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г. в Мадрид, Испания (COP25)(2),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че предприемането на незабавни и амбициозни действия е от решаващо значение за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5°C и за предотвратяване на сериозната загуба на биологично разнообразие;

Б.  като има предвид, че тези действия трябва да бъдат научно обосновани и трябва да включват гражданите и всички сектори на обществото и на икономиката, в т.ч. промишлеността, по социално балансиран и устойчив начин; като има предвид, че те трябва да подкрепят конкурентоспособността на нашите икономики и да бъдат съпътствани от ефикасни социални и приобщаващи мерки с оглед на осигуряването на справедлив и равноправен преход, който подкрепя създаването на работни места, като същевременно се зачита необходимостта от осигуряване на благополучие, отговарящо на високи стандарти, и на висококачествени работни места и обучение;

В.  като има предвид, че никога извънредно положение не следва да се използва за подкопаване на демократичните институции или за подриване на основните права; като има предвид, че всички мерки ще бъдат приемани винаги в рамките на демократичен процес;

1.  обявява извънредно положение по отношение на климата и околната среда; като заявява собствената си ангажираност, призовава Комисията, държавите членки и всички участници в световен план да предприемат спешно необходимите конкретни действия за борба с тази заплаха и за нейното възпиране, преди да е станало твърде късно;

2.  настоятелно призовава новата Комисия да извърши пълна оценка на въздействието върху климата и околната среда на всички съответни законодателни и бюджетни предложения и да гарантира, че всички те са напълно приведени в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5°C, както и че не допринасят за загубата на биологично разнообразие;

3.  признава институционалната си отговорност за намаляване на въглеродния отпечатък на Парламента; предлага да приеме свои мерки за намаляване на емисиите, включително подмяна на автомобилния парк с превозни средства с нулеви емисии, и призовава всички държави членки да се споразумеят за определяне на едно единствено седалище на Европейския парламент;

4.  настоятелно призовава новата Комисия да обърне внимание на непоследователността на настоящите политики на Съюза на фона на извънредното положение по отношение на климата и околната среда, по-специално чрез извършването на радикална реформа на своите инвестиционни политики в областта на селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инфраструктурата;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0217. (2) Приети текстове, P9_TA(2019)0079.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. на Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25) (2019/2712(RSP))

P9_TA(2019)0079 B9-0174/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по РКOОНИК (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид 24-тата конференция на страните по РКООНИК (COP24), 14-ата сесия на срещата на страните по Протокола от Киото (CМP14) и третата част от първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на среща на страните по Парижкото споразумение (CMA1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

–  като взе предвид решението на Бюрото на Конференцията на страните по РКООНИК от 1 ноември 2019 г. за приемане на предложението на правителството на Чили, в качеството му на встъпващо председателство, за провеждане на COP25 в Мадрид, Испания, от 2 до 13 декември 2019 г.,

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид срещата на високо равнище относно изменението на климата, организирана от генералния секретар на ООН и проведена на 23 септември 2019 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP24)(1),

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2019 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5°C, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид водещия доклад относно адаптирането, изготвен от Световната комисия по въпросите, свързани с адаптирането към изменението на климата,

–  като взе предвид деветия обобщаващ доклад по Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от ноември 2018 г. (относно разликите по отношение на емисиите за 2018 г.), и нейния доклад за разликите по отношение на адаптирането за 2018 г.,

–  като взе предвид оценката на Европейската агенция за околната среда, основана на показатели и озаглавена „Икономически загуби от свързани с климата екстремни явления в Европа“, публикувана на 2 април 2019 г.,

–  като взе предвид декларацията за състоянието на световния климат през 2018 г. на Световната метеорологична организация (WMO) от март 2019 г. и нейния Бюлетин № 14 за парниковите газове от 22 ноември 2018 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Силезия за солидарност и справедлив преход, Декларацията на министрите от Силезия относно значението на горите за климата и Партньорството „Заедно към промяна“ за електромобилност и нулеви емисии от транспорта“, подписани в рамките на Конференцията по изменението на климата COP24,

–  като взе предвид резюмето, изготвено за определящите политиките лица, на доклада за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) от 29 май 2019 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(3),

–  като взе предвид обобщаващия доклад на високо равнище относно последната информация за науката за климата, събрана от научната консултативна група на срещата на високо равнище на ООН за действията в областта на климата през 2019 г., озаглавен „United in Science“ („Обединени в науката“),

–  като взе предвид проучването на Евробарометър от април 2019 г. относно изменението на климата,

–  като взе предвид въпроса до Съвета (O-000029/2019 — B9—0055/2019) и до Комисията (O-000030/2019 — B9—0056/2019) относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. като има предвид, че към 19 ноември 2019 г. 187 от 197-те страни по РКООНИК са депозирали пред ООН своите актове за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

Б.  като има предвид, че на 6 март 2015 г. ЕС и неговите държави членки представиха своите планирани национално определени приноси по РКООНИК, които се ангажират с обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове на национално равнище в размер на най-малко 40% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.;

В.  като има предвид, че поетите досега ангажименти от страните по Парижкото споразумение няма да бъдат достатъчни за постигане на общата цел; като има предвид, че представеният понастоящем от ЕС и неговите държави членки национално определен принос не е в съответствие с целите, заложени в Парижкото споразумение, и следователно е необходимо да бъде преразгледан;

Г.  като има предвид, че докладът на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5°C показва, че въздействието на увеличението на температурата с 1,5°C е вероятно да бъде значително по-малко тежко от това при увеличение с 2°C;

Д.  като има предвид, че последните четири години – от 2015 до 2018 г. – бяха четирите най-топли години в света, откакто се правят измервания на температурата, и като има предвид, че през 2018 г. беше отчетено рекордно високо равнище на въглеродните емисии в световен мащаб; като има предвид, че юли 2019 г. беше най-горещият регистриран някога месец и настоящата тенденция продължава през 2019 година, като според WMO периодът 2015 – 2019 г. е на път да стане най-горещият регистриран петгодишен период, откакто се извършват измервания;

Е.  като има предвид, че според WMO концентрацията на СО2 в световен мащаб през 2018 г. е била 407,8 части на милион (ppm), с 2,2 ppm по-висока от 2017 г., и че концентрациите на СО2 са на път да достигнат или дори да надвишат 410 ppm до края на 2019 г.;

Ж.  като има предвид, че като част от глобално международно движение в 185 държави по света се проведоха свързани с климата стачки, като през септември 2019 г. на улиците излязоха рекордните 7,6 милиона души, което представлява най-голямата в историята мобилизация на хора, свързана с климата;

З.  като има предвид, че в преамбюла на Парижкото споразумение се признава „значението на гарантирането на целостта на всички екосистеми, включително океаните“, а в член 4, параграф 1, буква d) от РКООНИК се подчертава, че страните по нея насърчават устойчивото управление и опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на всички парникови газове, включително биомаса, гори и океани, както и на други сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми;

И.  като има предвид, че като встъпваща в председателството на COP25 държава Чили вече е заявила, че ще подчертае ролята на океаните в борбата с глобалното затопляне, като това решение става още по-обосновано след публикуването на новия обезпокоителен доклад на IPCC относно затоплянето на океаните;

Й.  като има предвид, че горите допринасят съществено за смекчаването на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него; като има предвид, че около 10% от емисиите на парникови газове в ЕС се поглъщат от растящи гори; като има предвид, че обезлесяването води до почти 20% от световните емисии на парникови газове и че то се дължи по-специално на разширяването на промишленото животновъдство, производството на соя и палмово масло, включително предназначени за пазара на ЕС; като има предвид, че ЕС следва да намали своя непряк принос за обезлесяването (косвено предизвикано обезлесяване), за което носи отговорност;

К.  като има предвид, че Парламентът неколкократно поиска от Комисията, включително в своята резолюция относно изменението на климата от 14 март 2019 г., да проучи ценообразуването във връзка с емисиите на СО 2 в секторите, които все още не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ);

Л.  като има предвид, че изменението на климата засяга в по-голяма степен развиващите се държави, въпреки че техните емисии на CO2 са много по-ниски, отколкото на развитите държави;

1.  припомня, че изменението на климата е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството и че всички държави и всички участници в световен мащаб трябва да направят всичко възможно да се борят срещу него; подчертава, че своевременното международно сътрудничество, солидарността, както и последователният и постоянен ангажимент за съвместно действие са единственото решение, за да спазим нашата колективна отговорност за съхраняването на цялата планета;

2.  признава, че сериозните рискове, произтичащи от изменението на климата, са в основата на тревогите на хората; припомня, че 93% от европейските граждани считат изменението на климата за сериозен проблем; приветства факта, че хората в целия свят, и по-специално по-младите поколения, са все по-активни в борбата за действия в областта на климата; приветства призивите им за по-голяма колективна амбиция и бързи действия, за да се изпълнят целите на Парижкото споразумение и да не се надхвърля лимитът от 1,5°C; настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи на управление, както и ЕС да вземат под внимание тези призиви;

3.  признава, че публичната подкрепа е абсолютно необходима за успеха на амбициозна и приобщаваща политика и мерки на ЕС в областта на климата; счита, че това следва да намери израз в усилията на ЕС за справяне с изменението на климата;

4.  признава, че тежестта от изменението на климата вече е и ще продължава да бъде в значителна степен върху държавите от Юга на планетата, че тези държави са по-уязвими към отрицателните последици на изменението на климата, отколкото държавите от Севера на планетата, и че държавите от Юга на планетата са съпричинили емисиите на парникови газове в значително по-малка степен от тези от Севера на планетата;

5.  припомня, че в преамбюла на Парижкото споразумение правото на здраве се признава като основно право на човека; подчертава, че в член 4, параграф 1, буква f) от РКООНИК се посочва, че всички страни по нея следва да „използват подходящи методи, например оценки на въздействието, формулирани и определени на национално равнище, с оглед минимизиране на вредите върху икономиката, общественото здраве и качеството на околната среда, като последици от проекти или мерки, осъществени от тях за смекчаване или адаптиране към изменението на климата“; счита, че здравето следва да бъде включено в националните планове за адаптиране и националните доклади към РКООНИК;

6.  изразява съжаление, че показателите за целите за устойчиво развитие по отношение на изменението на климата не включват здравето; все пак отбелязва, че положението се подобрява в инициативите за академични изследвания на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на РКООНИК; приветства приемането на политическата декларация на високо равнище на ООН от 23 септември 2019 г. относно всеобщо здравно осигуряване;

7.  признава, че ще бъде почти невъзможно да се постигнат повечето от Целите за устойчиво развитие, ако не бъдат изпълнени договорените на COP21 амбиции в областта на климата и околната среда;

8.  подчертава, че вече се усещат преките последици от изменението на климата; подчертава, че според доклада от 2019 г. на Световната комисия по въпросите, свързани с адаптирането към изменението на климата, до 2030 г. изменението на климата може да тласне повече от 100 милиона души към бедност, а до 2050 г. добивите от земеделски култури могат да намалеят с 5 – 30%, което ще доведе до продоволствена несигурност, особено в уязвимите райони;

9.  подчертава, че се очаква затоплянето, ако не бъде смекчено, да промени световната икономика, като доведе в световен мащаб до намаляване на средните доходи с приблизително 23% до 2100 г. и до увеличаване на неравенството в доходите; подчертава, че за разлика от предходните прогнози, очакваните загуби в световен мащаб се намират приблизително в линейна пропорционална зависимост от световната средногодишна температура, като средните загуби ще бъдат в пъти по-големи, отколкото сочат водещите модели(4);

Научна основа за действията в областта на климата

10.  подчертава, че специалният доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5°C представлява най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение; подчертава, че според този доклад има положителни шансове глобалното затопляне да бъде ограничено под 1,5°C до 2100 г. без или с ограничено навлизане в екологичен дефицит, ако най-късно до 2067 г. бъдат постигнати нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб и ако до 2030 г. годишните емисии на парникови газове бъдат намалени в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на СО2 годишно; подчертава, че в контекста на посочените данни и в съответствие с Парижкото споразумение ЕС в качеството си на световен лидер и другите големи икономики в света трябва да се стремят към постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

11.  подчертава, че специалният доклад на IPCC относно изменението на климата и земята подчертава особено драматичните последици от глобалното затопляне върху земята; изразява загриженост, че влошаването на качеството на земята вследствие на човешката дейност и особено на неустойчивите практики в селското стопанство, както и увеличаващите се смущения в земеползването, като например горските пожари, още повече влошават способността на земята да действа като въглероден поглътител; подчертава, че тези драматични последици се очаква да се влошат, ако преобладаващите глобални тенденции продължат;

12.  изтъква факта, че в специалния доклад на IPCC относно океаните и криосферата в един променящ се климат се подчертава, че механизмите на климата зависят от здравето на океанските и морските екосистеми, които понастоящем са засегнати от глобалното затопляне, замърсяването, свръхексплоатацията на морското биологично разнообразие, увеличаването на киселинността на водите, намаляването на кислорода, продължителните морски горещини, безпрецедентното топене на ледниците и морския лед и ерозията на бреговата линия; подчертава освен това констатациите на доклада по отношение на сериозните рискове за морските екосистеми, крайбрежните общности и поминъка; припомня, че океаните са част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях; подчертава, че COP25 ще бъде първата „Синя COP“; в тази връзка призовава ЕС да постави въпроса за океаните на челно място в схемата „Зелен курс“ и в дневния ред на текущите международни преговори относно климата;

13.  изразява загриженост във връзка с констатациите в Доклада на UNEP относно разликите в емисиите за 2018 г. и особено с факта, че настоящите безусловни национално определени приноси са крайно недостатъчни за ограничаването на глобалното затопляне до под 2°C съгласно Парижкото споразумение, като вместо това ще доведат до прогнозно затопляне от 3,2°C(5) до 2100 г., ако се приеме, че действията в областта на климата ще продължават да се провеждат последователно през 21-ви век; подчертава, че съществува висок риск при затопляне с 3,2°C да се преминат определени повратни точки и да се предизвика значително по-голямо затопляне;

14.  изразява загриженост от констатациите в обобщаващия доклад на високо равнище, озаглавен „United in Science“ („Обединени в науката“) и съставен за срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през 2019 г., и по-специално от факта, че през 2017 г. се възобновява растежът на емисиите от въглища и че годишният ръст на емисиите на CO2 от изкопаеми горива е достигнал нова максимална стойност през 2018 г., което е довело до обезпокоителни и безпрецедентни концентрации на парникови газове в атмосферата;

15.  подчертава, че настоящото равнище на амбиция на национално определените приноси ще трябва да бъде увеличено пет пъти, за да не се премине границата от 1,5°C; подчертава, че тази глобална амбиция е все още технически осъществима и че тя ще донесе многобройни съпътстващи ползи за околната среда и общественото здраве;

16.  подчертава, че според СЗО изменението на климата влияе върху социалните и екологичните фактори, определящи здравето – чист въздух, безопасна питейна вода, достатъчно храна и сигурен подслон, както и че между 2030 г. и 2050 г. се очаква да има 250 000 допълнителни смъртни случая годишно от недохранване, малария, дизентерия и топлинен стрес, като крайно високите температури на въздуха допринасят пряко за смърт от сърдечносъдови и респираторни заболявания, особено сред възрастните и уязвимите граждани; подчертава, че чрез наводнения, продължителни горещини, суша и пожари изменението на климата има значително въздействие върху човешкото здраве, включително недохранване, въздействие върху психичното здраве, сърдечносъдови и респираторни заболявания, както и векторно преносими инфекции; подчертава, че влошаването на хигиенните условия и ограниченият достъп до питейна вода и до здравни услуги излагат на риск здравословното състояние на жените, особено при бременност;

17.  подчертава, че в Доклада на IPBES от 2019 г. за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, в специалния доклад на IPCC относно изменението на климата и земята, в специалния доклад на IPCC относно океаните и криосферата в един променящ се климат и във водещия доклад на Световната комисия по въпросите, свързани с адаптирането към изменението на климата, се признава, че изменението на климата е един от основните преки фактори за загубата на биологично разнообразие и за влошаване на качеството на земята; подчертава, че отрицателните последици от изменението на климата върху природата и биологичното разнообразие, върху екосистемните услуги и върху океаните и продоволствената сигурност се очаква да станат все по-значими през идните десетилетия;

18.  отново заявява, че стриктното опазване на екосистемите с високи въглеродни запаси като торфища, влажни зони, пасища, мангрови и девствени гори е вариант за реагиране с незабавно въздействие, което по никакъв начин не може да бъде заменено със залесяване, повторно залесяване и възстановяване на земя с влошено качество, тъй като тези мерки нямат незабавен ефект;

19.  подчертава, че в Доклада на IPBES от 2019 г за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги се посочва, че един милион видове днес са застрашени от изчезване; припомня ключовата роля на биологичното разнообразие, за да се даде възможност на човека да се адаптира и да се бори срещу глобалното затопляне; изразява загриженост относно последиците от загуба на биологично разнообразие за нашата устойчивост; подчертава, че загубата на биологично разнообразие не е само екологичен проблем, но също така има и по-широки обществени и икономически последици;

Амбициозна политика на ЕС в областта на климата: национално определените приноси на ЕС и дългосрочната стратегия

20.  призовава всички страни по РКООНИК в сътрудничество с регионите, държавите и недържавните участници да дават конструктивен принос към процеса, който предстои да бъде въведен до 2020 г., когато национално определените приноси трябва да бъдат актуализирани, така че да се гарантира тяхното съответствие с дългосрочната цел на Парижкото споразумение във връзка с температурата; признава, че настоящите ангажименти все още не са достатъчни за постигане на целите на Споразумението; поради това подчертава, че възможно най-скоро следва да се сложи край на нарастването на глобалните емисии на парникови газове и че всички страни, особено ЕС и всички държави от Г-20, следва да увеличат усилията си и да актуализират своите национално определени приноси до началото на 2020 г., както е предвидено в Парижкото споразумение;

21.  приветства създаването на Обединението за амбиция по отношение на климата по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през 2019 г., с което 59 страни по РКООНИК дадоха сигнал за своето намерение да представят подобрени национално определени приноси до 2020 г., както е предвидено в Парижкото споразумение, както и 65 страни, в т.ч. ЕС, които работят за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; все пак изразява съжаление поради факта, че не всички държави членки бяха готови да подкрепят увеличаване на нивото на амбицията на национално определените приноси на ЕС, както призова Европейският парламент;

22.  подчертава значението на една амбициозна и приобщаваща политика на ЕС в областта на климата, за да може ЕС да действа като надежден и стабилен партньор на световната сцена и за да се запази водещата му роля в областта на климата на световно равнище; поради това подчертава необходимостта ЕС да инвестира и да постигне значителен напредък по отношение на научните изследвания и иновациите, приложими в промишлеността;

23.  още веднъж настоятелно призовава лидерите на ЕС да подкрепят на срещата си по време на Европейския съвет на 12 – 13 декември 2019 г. дългосрочната цел на ЕС за постигане на вътрешни нулеви нетни емисии на парникови газове възможно най-скоро и най-късно до 2050 г.; призовава държавата, която председателства Съвета, както и Комисията да съобщят тази цел на Секретариата на РКООНИК възможно най-скоро след това; подчертава, че за да се постигнат вътрешни нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин и за да се избегне разчитането на технологии за отстраняване на въглерод, които биха довели до значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, ще е необходимо да се повиши равнището на амбиция по отношение на 2030 г.; подчертава, че природосъобразните решения са ключов инструмент на действието на ЕС за постигане на неговите цели за намаляване на емисиите на парникови газове; изразява съжаление, че на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата беше пропусната възможността за ЕС да определи по-високи амбиции и да демонстрира водеща роля за постигането на целите на Парижкото споразумение; счита, че е изключително важно ЕС да изпрати ясно послание по време на COP25 за готовността си да увеличи своя принос към Парижкото споразумение;

24.  подкрепя извършването на актуализация на НОП на ЕС с приложима за цялата икономика цел за намаляване с 55% на вътрешните за ЕС емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС да подкрепят повишаването на равнището на амбиция по отношение на НОП на ЕС; счита, че това следва да бъде направено едновременно със залагане в законодателството на ЕС на целта за постигане на неутралност по отношение на климата възможно най-скоро и най-късно до 2050 г.; призовава другите световни икономики да актуализират своите НОП, за да се постигнат глобални последици;

25.  очаква с Европейския зелен курс да бъде определена всеобхватна и амбициозна стратегия за постигане на неутрална по отношение на климата Европа най-късно до 2050 г., включваща целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г.; призовава Комисията да адаптира по необходимия начин всичките си съответни политики, по-специално в областта на климата, селското стопанство и сближаването;

26.  подчертава, че за да се постигнат целите на Парижкото споразумение, са необходими конкретни мерки за прилагане и гарантиране на изпълнението на национално равнище и на равнището на ЕС, например ефективно прилагане на целите по отношение на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност за 2030 г.;

27.  подчертава, че всички политики в областта на климата следва да се изпълняват в съответствие с принципа за справедлив преход и в тясно сътрудничество с гражданското общество и социалните партньори; поради това счита, че засилването на социалното партньорство и на ангажираността на гражданското общество на национално равнище и на равнището на ЕС е от основно значение за постигането на неутралност по отношение на климата във всички сектори на обществото по справедлив, приобщаващ и социално устойчив начин; счита, че природосъобразните решения, възстановяването и опазването на екосистемите и биологичното разнообразие са жизненоважни фактори за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;

28.  счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, за ЕС ще бъде от полза също така да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., тъй като това ще осигури допълнителна стабилност и ще гарантира постигането на целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; припомня, че е необходимо целите да бъдат редовно актуализирани, за да се гарантира съответствието им с прилагането на Парижкото споразумение;

29.  счита, че следва да продължи работата по разработването на надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва заключението в задълбочения анализ на Комисията, което гласи, че ефектът от усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството до известна степен се неутрализира от вноса на стоки с по-висок въглероден отпечатък, но че въпреки това ЕС е допринесъл значително за намаляването на емисиите в други държави поради увеличения търговски поток и подобрената въглеродна ефективност на своя износ;

30.  изтъква, че е необходима по-силна международна рамка за защита на биологичното разнообразие в световен мащаб, за да бъде спрян настоящият му спад и то да бъде възстановено, доколкото това е възможно; счита, че тази рамка следва да се основава на цели и твърди ангажименти, включващи НОП и други подходящи инструменти, финансови ангажименти и подобрени гаранции за изграждане на капацитет, както и механизъм за преразглеждане на всеки пет години, с акцент върху непрекъснато нарастване на амбициите;

COP25 в Мадрид, Испания

31.  признава постиженията на 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP24) в Катовице, в рамките на която беше засилен импулсът за действия в областта на климата и бяха изготвени оперативни насоки за Парижкото споразумение чрез завършването на работната програма на Парижкото споразумение (Наръчника от Катовице); отбелязва обаче, че някои въпроси, който не бяха обсъдени докрай в Катовице, трябва да бъдат доразгледани в рамките на COP25, а именно във връзка с механизмите по член 6 от Парижкото споразумение; освен това счита, че в рамките на COP25 ще трябва да бъдат взети няколко решения за изпълнение, по-специално в областта на смекчаването на последиците, адаптирането, прозрачността и подкрепата; очаква в хода на COP25 да приключат с успех прегледът на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите по време на COP25, както и преговорите относно плана за действие относно равенството между половете; отчита обстоятелството, че по време на COP25 ще се проведат допълнителни дискусии с цел договаряне на общи графици;

32.  подчертава колко е важно да бъдат определени общи срокове за изпълнението на НОП, тъй като много страни по РКООНИК имат пет- или десетгодишни графици, но други имат по-кратки срокове за изпълнение или пък въобще не са определили срокове; отбелязва, че запазването на положението с противоречащи си срокове би могло да има отрицателно въздействие върху бъдещите преговори относно амбициите по отношение на климата; счита, че наличието на общи срокове за изпълнението на НОП ще гарантира, че всички страни ще актуализират и оповестяват своите ангажименти в унисон, и освен това ще се подобри цялостният резултат от усилията в световен мащаб и ще бъде по-лесно да се измерва количествено този резултат; подкрепя въвеждането на петгодишен общ срок за всички НОП след 2030 г., което съответства на цикъла на амбиция на Парижкото споразумение и не вреди на допълнителните дългосрочни ангажименти, които страните може да следват на национално равнище;

33.  приветства факта, че Чили е една от най-успешните държави с бързо развиващи се икономики, що се отнася до прехода към чиста енергия и особено факта, че в Чили се наблюдава най-голямо увеличение на производството на слънчева енергия в света; счита, че ангажиментите на Чили за справяне с извънредната ситуация в областта на климата следва да вдъхновят много държави в Южна Америка и навсякъде по света;

34.  подчертава, че действията в световен мащаб, които ще бъдат предприети през следващите 10 години, ще оказват въздействие върху бъдещето на човечеството за следващите 10 000 години; поради това призовава Комисията и всички страни по COP25 да предприемат смели и амбициозни мерки;

35.  признава ролята на подходите на сътрудничество за постигането на по-амбициозни цели по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях, както и за насърчаване на устойчивото развитие и екологосъобразност; подчертава необходимостта тези начинания да доведат до цялостно намаляване на емисиите и да се избегне увеличаване на емисиите в рамките на сроковете по НОП или между тях; изразява загриженост относно ограничения напредък, постигнат по време на 50-ото междусесийно заседание на РКООНИК в Бон по отношение на пазарните и непазарните механизми;

36.  призовава Комисията и държавите членки да се застъпят за изготвянето на строги и ясни международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение; признава, че голям брой проекти по Механизма за чисто развитие (МЧР) и съвместно изпълнение (СИ) съгласно Протокола от Киото са предизвикали множеството проблеми във връзка с екологосъобразността и устойчивостта; призовава за предотвратяването на пропуски в отчитането или двойно отчитане, както и по отношение на допълняемостта на намаляването на емисиите; изразява загриженост относно потенциалното използване за целите на постигането на НОП на единици, емитирани съгласно Протокола от Киото, тъй като това сериозно би навредило на екологосъобразността на бъдещите механизми, създадени съгласно член 6; подчертава, че търгуваните по новите пазарни механизми квоти за емисии трябва да бъдат допълнителни и да увеличават усилията за смекчаване на съществуващите и бъдещите НОП; подкрепя идеята част от постъпленията от механизмите по член 6 да се насочва към недостатъчно финансирания Фонд за адаптация;

37.  счита, че COP 25 следва да определи ново равнище на амбиция както по отношение на прилагането на Парижкото споразумение, така и във връзка със следващия кръг от НОП, които следва да отразяват засилените ангажименти за действия в областта на климата във всички сектори както на сушата, така и в океаните;

38.  подчертава значението на това ЕС да заеме единна позиция по време на COP 25, за да се запазят неговото политическо значение и доверието в него; настоятелно призовава всички държави членки да подкрепят мандата на ЕС по време на в преговорите и в двустранните срещи с други участници;

Ролята на горите

39.  припомня, че Парижкото споразумение изисква всички страни да предприемат мерки за запазване и увеличаване на капацитета на поглътителите, включително по отношение на горите; отбелязва, че спирането на обезлесяването и на влошаването на състоянието на горите, както и даването на възможност за тяхното възстановяване ще осигурят най-малко 30% от всички действия за смекчаване, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C; подчертава, че устойчивото управление на горите е от огромно значение за борбата с изменението на климата, тъй като капацитетът за поглъщане на CO2 се увеличава със засаждането на гори, съхраняването на въглерод в дървени продукти и замяната на суровини и енергия от изкопаеми източници, като същевременно се намаляват рисковете от горски пожари, нашествия на вредители и болести; подчертава значението на стимулиращите практики, които поддържат естествените въглеродни поглътители, включително дивите гори и непокътнатите горски почви, които съобщението на Комисията относно засилване на действията на ЕС за възстановяване на горите признава за незаменими;

40.  призовава страните, включително ЕС и неговите държави членки, да спазват международните си ангажименти, включително, наред с другото, поетите в рамките на Форума на ООН по горите (UNFF), Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (UNCBD), Нюйоркската декларация за горите и Целта за устойчиво развитие № 15 и особено цел 15.2, която е насочена към насърчаване на прилагането на устойчиво управление на всички видове гори, спиране на обезлесяването, възстановяване на увредените гори и значително увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.; призовава за повече усилия на всички политически равнища за предотвратяване на влошаването на положението на горите в Европа и за възстановяване на тяхното добро състояние, където е необходимо; отправя искане към Комисията и държавите членки да подкрепят мерките за повторно залесяване на деградирали почви и на почви, които са неподходящи за селскостопанска употреба;

41.  с оглед на основополагащата роля на горите в борбата срещу изменението на климата и предизвикателствата, пред които са изправени някои собственици на гори в Европа поради екстремна суша и вредители, счита, че Комисията следва да обмисли рамка от стимули, в случай че устойчивото управление на горите вече не носи икономически ползи;

Устойчивост спрямо изменението на климата чрез приспособяване

42.  приветства публикуването на доклада на Комисията относно изпълнението на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, който показва, че е постигнат известен напредък по отношение на всяко от осемте отделни действия в рамките на стратегията; Отбелязва обаче, че независимо от усилията в световен мащаб за намаляване на емисиите въздействието на изменението на климата е неизбежно и е жизненоважно да се предприемат допълнителни действия за приспособяване; поради това призовава Комисията да преразгледа стратегията с оглед на заключенията в доклада, според които ЕС продължава да бъде уязвим по отношение на въздействието, което оказва изменението на климата в рамките на неговите граници и извън тях; подчертава, че е необходимо застрахователният сектор да инвестира в приспособяването, както и да се извършват публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации; счита, че опазването на човешкото здраве и осигуряването на безопасност, спирането на намаляването на биологичното разнообразие и деградацията на земите, и насърчаването на приспособяването в градските райони представляват приоритети;

43.  отбелязва, че в член 8 от Парижкото споразумение (относно загубите и вредите) се заявява, че страните следва да възприемат подход на сътрудничество във връзка със загубите и вредите, свързани с неблагоприятните последици от изменението на климата; поради това подчертава значението на действия за подкрепа в световен мащаб в областите, които са особено уязвими по отношение на въздействието на изменението на климата;

44.  отново заявява, че действията за приспособяване са неизбежна необходимост за всички държави, за да могат те да сведат до минимум отрицателното въздействие на изменението на климата и да използват пълноценно възможностите за устойчив по отношение на изменението на климата растеж и устойчиво развитие; подчертава необходимостта да се разработват единни системи и инструменти за проследяване на напредъка и ефективността на националните планове и действия за приспособяване; изразява съжаление, че в проектите на национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки липсва амбиция по отношение на целите за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници; припомня, че възобновяемите източници, в т.ч. енергията от възобновяеми морски източници, като елемент на кръговата икономика са част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях; призовава държавите членки да укрепят своите национални планове в областта на енергетиката и климата, с цел да прилагат в пълна степен Парижкото споразумение;

Финансиране за борбата с изменението на климата и други средства за изпълнение

45.  приветства решението на COP 24 Фондът за адаптация да продължава да служи на целите на Парижкото споразумение; признава значението на посочения фонд за общностите, които са най-уязвими спрямо изменението на климата, и поради това приветства новата доброволна вноска на държавите членки във фонда в размер на 10 милиона щатски долара за 2019 г.;

46.  признава, че 37% от бюджета на ЕС понастоящем се отделя за финансирането на общата селскостопанска политика (ОСП), която би могла да мобилизира значителни финансови средства по отношение на стимулирането и възнаграждаването на благоприятни за климата и околната среда практики в сектора на селското стопанство;

47.  отново заявява, че общата селскостопанска политика следва да спре да предоставя субсидии, които са неблагоприятни за околната среда и климата, включително отводняване на торфища и прекомерно водочерпене за напояване, както и да не санкционира наличието на дървета върху селскостопански площи;

48.  признава, че ЕС и неговите държави членки са най-големият източник на публично финансиране за борбата с изменението на климата; приветства решението на COP24 да се определи нова, по-амбициозна цел за периода след 2025 г., която да надхвърля настоящия ангажимент за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно от 2020 г. нататък, но изразява загриженост, че действителните ангажименти от страна на развитите държави все още далеч не са постигнали колективната цел от 100 милиарда щатски долара годишно; очаква от 2025 г. нататък бързо развиващите се икономики да допринасят за по-големия размер на международното финансиране на борбата с изменението на климата в бъдеще;

49.  признава, че изменението на климата не е локално предизвикателство и че въздействието върху климата извън ЕС има последици и вътре в рамките на ЕС, тъй като събития като урагани, суши, наводнения и горски пожари могат да имат отражение върху продоволствената сигурност и сигурността на водоснабдяването на ЕС, както и върху веригите на доставка на стоки и услуги; призовава Комисията и държавите членки да отдават приоритет на увеличаването на международното финансиране за приспособяване към последиците от изменението на климата, за да изравнят неговото равнище с това на финансирането за смекчаване на последиците, както и да предоставят финансиране за борба с изменението на климата за загубите и вредите;

50.  подчертава значението на привеждането в действие на глобалната цел за приспособяване и на мобилизирането на значителни нови средства за приспособяване в развиващите се държави; призовава ЕС и неговите държави членки да поемат ангажимент за значително увеличаване на предоставяните от тях финансови средства за приспособяване; отчита необходимостта от напредък и по въпроса за загубите и вредите, за които следва да бъдат събрани допълнителни средства чрез новаторски източници на публично финансиране, като се използва Варшавския международен механизъм;

51.  подчертава ролята на устойчивото финансиране и счита, че бързото приемане и разработване на „зелено“ финансиране от страна на основните международни финансови институции е от ключово значение, за да се постигне успешна декарбонизация на глобалната икономика; подчертава необходимостта да се изпълнява Планът за действие на ЕС за устойчиво финансиране и приветства създаването на Международната платформа за устойчиво финансиране;

52.  подчертава освен това ролята на частния сектор, включително корпорациите и финансовите пазари, в усилията за постигане на целите за устойчивост: приветства усилията за въвеждане на законодателство относно устойчивостта на финансите и настоятелно призовава Комисията да въведе прозрачност и отчетност за предприятията, в които е инвестирано, особено когато става въпрос за подкопаване на устойчивостта и правата на човека в развиващите се държави;

53.  приветства споразумението, постигнато от 196 правителства в рамките на 14-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) за увеличаване на инвестициите в природата и хората в периода до 2020 г. и след това; подчертава, че икономическият растеж може да улесни устойчивото развитие само ако бъде прекъсната връзката с влошаването на биологичното разнообразие и с ограничаването на възможностите на природата да носи ползи на хората;

54.   подчертава, че бюджетът на ЕС следва да бъде в съответствие с международните ангажименти на Съюза в областта на устойчивото развитие, както и с неговите средносрочни и дългосрочни цели в областта на климата и енергията и следва да не бъде контрапродуктивен спрямо тези цели или да възпрепятства тяхното изпълнение; поради това призовава Комисията да гарантира, че инвестициите на ЕС се подлагат на проверка за съответствие с целите в областта на изменението на климата и биологичното разнообразие и да представи, когато е приложимо, хармонизирани и обвързващи правила; призовава Комисията да гарантира, че следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) е изцяло в съответствие с Парижкото споразумение и че никаква част от разходите не трябва да бъде в противоречие със споразумението; подчертава значението на процеса за попълване на Зеления фонд за климата и насърчава държавите членки да увеличат поне двойно своите вноски за първоначалното мобилизиране на ресурси; приветства решението, взето от Съвета на директорите на ЕИБ, да се прекрати финансирането за по-голямата част от проектите, свързани с енергия от изкопаеми горива, от края на 2021 г., както и постепенно да се увеличи дела на предоставяното от банката финансиране за действия в областта на климата и устойчивостта, за да достигне 50 % от нейните операции, считано от 2025 г.; счита, че това е първа амбициозна стъпка към преобразуването на ЕИБ в Европейска банка за климата; призовава държавите членки да прилагат същия принцип по отношение на гаранциите за експортни кредити; призовава за специални публични гаранции в полза на „зелените“ инвестиции, маркировките за екологично финансиране и фискалните предимства за „зелените“ инвестиционни фондове и за издаване на „зелени“ облигации; подчертава необходимостта от по-амбициозно финансиране на научноизследователска дейност и приложими в индустрията иновации;

55.  призовава ЕИБ да преразгледа своята стратегия в областта на климата през 2020 г. и да приеме конкретни и амбициозни планове за действие, за да изпълни своя ангажимент да приведе всички свои финансови дейности в съответствие с Парижкото споразумение, както и да приведе спешно всички свои секторни политики и насоки за кредитиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

56.  подчертава значението на справедливия преход към неутрална по отношение на климата икономика и необходимостта от изпреварващ и основан на участие подход, за да се гарантира, че преходът носи ползи за гражданите и да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони и общности; счита, че създаването на фонд за справедлив преход е един от инструментите, които може да се използват на равнището на ЕС, за да се гарантира приобщаващ и информиран преход за хората и регионите в ЕС, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, например въгледобивните региони в преход; признава, че фондовете за обезщетения сами по себе си не са гарант за справедлив преход и ключов елемент на всяка политика на преход следва да бъде една цялостна европейска стратегия за развитието и модернизацията на посочените региони и за подпомагане на най-силно засегнатите от прехода; счита, че климатичният преход в ЕС трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; призовава EС и държавите членки да въведат подходящи политики и финансиране в това отношение, които да са обусловени от ясни, надеждни и изпълними краткосрочни и по-дългосрочни ангажименти за декарбонизация на цялата икономика, поети от съответните държави членки, включително чрез интегриране в окончателните си национални планове в областта на енергетиката и климата на конкретни политики за постепенно прекратяване на използването на въглища, други изкопаеми горива и субсидии за изкопаеми горива, в срок, съответстващ на ангажиментите на ЕС за задържане на глобалното затопляне съгласно дългосрочнте цели на Парижкото споразумение и целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

57.  счита, че демократизацията на енергийната система е от решаващо значение за успеха на прехода към устойчива енергетика; поради това призовава за предоставяне на повече права и подобряване на уменията на гражданите, за да могат те да участват в производството на безопасна и чиста енергия;

58.  подчертава значението на започването на дискусии с държавите по света, които понастоящем са зависими от износа на изкопаеми горива, с цел определяне как една стратегия за съвместна енергийна и свързана с климата сигурност би могла да бъде осъществена по начин, който води до подобряване на бъдещите перспективи на тези региони;

59.   счита, че ядрената енергия може да играе роля за постигане на целите в областта на климата, тъй като не отделя парникови газове, и може също така да гарантира значителен дял от производството на електроенергия в Европа; въпреки това счита, че поради отпадъците, които генерира, тази енергия изисква средносрочна и дългосрочна стратегия, която взема предвид технологичния напредък (лазер, ядрен синтез и др.), която има за цел подобряване на устойчивостта на целия сектор;

60.  подкрепя работата на Коалицията на министрите на финансите за действия, свързани с климата, и насърчава всички правителства да приемат ангажименти на Коалицията за привеждане на всички политики и практики в правомощията на министрите на финансите в съответствие с целите на Парижкото споразумение, както и да приемат ефективно ценообразуване на въглеродните емисии, както е определено в принципите от Хелзинки;

61.  припомня на страните необходимостта от предоставяне на достатъчно средства, за да се премине от поети ангажименти към действия и за да се започне с прилагането на мерките, необходими за постигане на целите на Парижкото споразумение; подкрепя набиращото скорост въвеждане на механизъм за корекции на въглеродните емисии на европейските граници за вноса към ЕС, за да се създадат еднакви условия на конкуренция за международната търговия и за да се избегне изместването на въглеродни емисии;

Роля на недържавните участници

62.  приветства изпълненото с решимост и нарастващо младежко движение срещу изменението на климата; подчертава значението на провеждането на съдържателен диалог с младите хора и насърчаването на тяхното участие в изготвянето на политики на всички равнища; приветства нарастващото глобално мобилизиране на все по-широк кръг от недържавни участници, ангажирани с действия в областта на климата, които да водят до конкретни и измерими резултати; подчертава решаващата роля на гражданското общество, частния сектор и правителствата на поднационално равнище за оказване на влияние и управление на общественото мнение и на държавните действия, както и за споделяне на знания и най-добри практики относно разработването и прилагането на мерки за смекчаване и адаптиране; призовава ЕС, държавите членки и всички страни да насърчават, да оказват подкрепа и да се ангажират с недържавните участници, които все повече поемат водеща роля в борбата с изменението на климата; освен това счита, че гражданите следва да бъдат ангажирани и че следва да се повиши осведомеността;

63.  подчертава ключовата роля на градовете за постигането на целите на Парижкото споразумение, като се има предвид, че съгласно обобщаващия доклада на ООН от 2018 г. относно ЦУР 11, озаглавен „Проследяване на напредъка към приобщаващи, безопасни, издръжливи и устойчиви градове и населени места“, те са източник на над 70% от всички емисии на парникови газове, отпадъци и замърсяване на въздуха; приветства ангажимента, поет от 102 града по време на срещата на най-високо равнище за действия в областта на климата, за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.; призовава страните да включват в по-голяма степен градовете в своите планове за намаляване на емисиите;

Откритост, приобщаващ характер и прозрачност

64.  подчертава, че ефективното участие на всички страни по Споразумението е необходимо за постигане на целта за ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5 °C, което от своя страна изисква да се разгледа въпросът за личните интереси или конфликтите на интереси; в този контекст изразява отново своята подкрепа за въвеждането на конкретна политика относно конфликтите на интереси като част от РКООНИК; призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля в този процес, без да правят компромиси с целите на РКООНИК и на Парижкото споразумение;

65.  подчертава, че 80% от хората, разселени поради изменението на климата, са жени и деца, които като цяло са по-силно засегнати от изменението на климата и поемат по-голяма тежест, отколкото мъжете, въпреки че не участват в ключовото вземане на решения относно действията в областта на климата; поради това подчертава, че овластяването на всички маргинализирани по отношение на пола общности, както и тяхното пълноценно и равноправно участие и лидерство на международни форуми, като например РКООНИК и участието им в националните, регионалните и местните действия в областта на климата, са от жизненоважно значение за успеха и ефективността на тези действия; счита, че ЕС и държавите членки следва да подкрепят изцяло прилагането на Плана за действие на РКООНИК относно равенството между половете, по-конкретно чрез включване на перспективата за равенство между половете в политиките на ЕС в областта на климата и развитието, както и че следва да насърчават участието на жените от коренното население и защитниците на правата на жените в рамките на РКООНИК;

66.  отбелязва, че последствията от измененията на климата за, наред с другото, оцеляването, прехраната и достъпа до образование оказват особено сериозно въздействие върху здравето, защитата и развитието на децата и юношите; счита, че е необходимо да се предприемат действия за ограничаване на тези пагубни последици;

Всеобхватно усилие от страна на всички сектори

67.  съветва Комисията да проучи връзките и други форми на сътрудничество с участниците на пазарите на въглеродни емисии на трети държави и региони, както и да стимулира създаването на допълнителни пазари на въглеродни емисии и други механизми за ценообразуване на въглеродните емисии, които ще доведат до повишена ефективност, икономии на разходи и ще намалят риска от изместване на въглеродни емисии чрез създаване на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб; призовава Комисията да въведе предпазни мерки, за да гарантира, че всички връзки със СТЕ на ЕС ще продължават да предоставят допълнителен и постоянен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и няма да застрашават вътрешните ангажименти на Съюза по отношение на емисиите на парникови газове;

68.  припомня, че всички сектори трябва да допринасят за постигането на неутрална по отношение на климата икономика и че декарбонизацията на икономиката на ЕС следва да не води до преместване на въглеродни емисии към трети държави чрез изместване на въглеродни емисии, а следва да се донесе успех за нашата икономика и промишленост благодарение на подходящи инвестиции, подходящи инструменти и възможности за разработване на необходимите авангардни иновации и технологии; вярва в успеха на основаните на пазара подходи; счита, че мерките за корекция на граничните стойности на въглеродните емисии трябва да се основават на проучване за осъществимост и трябва да бъдат в съответствие с правилата на СТО;

69.  отбелязва изявлението на новоизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което се казва, че схемата за търговия с емисии ще бъде разширена, така че да включва и сектори, които все още не са обхванати от системата на ЕС за търговия; отхвърля пряко включване в схемата на ЕС за търговия с емисии;

70.  подчертава, че транспортният сектор е единственият сектор, чиито емисии са се увеличили от 1990 г. насам; подчертава, че това не е съвместимо с дългосрочната цел за неутралност по отношение на климата, която изисква намаляване на емисиите от всички сектори на обществото с по-големи и по-бързи темпове, включително секторите на въздухоплаването и мореплаването; припомня, че транспортният сектор ще трябва да бъде напълно декарбонизиран най-късно до 2050 г.; отбелязва, че анализът на Комисията сочи, че текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), дори да бъдат приложени изцяло, не биха били достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; счита, че, за да се гарантира съответствието на НОП с ангажиментите, приложими за цялата икономика и изисквани от Парижкото споразумение, страните по Споразумението следва да бъдат насърчавани да включат емисиите от международното корабоплаване и въздухоплаване и да договорят и прилагат мерки на международно, регионално и национално равнище, за да се справят с емисиите от тези сектори;

71.  припомня, че се предвижда до 2020 г. глобалните емисии от международно въздухоплаване да бъдат с около 70% по-високи, отколкото през 2005 г., както и че е възможно те дори да нараснат с още 300 – 700% до 2050 г.; изразява загриженост относно равнището на амбиция на схемата на ИКАО за намаляване и компенсиране на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като се има предвид текущата работа по стандартите и препоръчителните практики за прилагане на схемата от 2019 г. и след това; подчертава, че съществуващите стандарти са незадоволителни и че е недопустимо допълнително размиване на схемата на CORSIA; призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно, за да засилят разпоредбите на CORSIA и за да подпомагат приемането на дългосрочна цел за значително намаляване на емисиите в сектора на въздухоплаването, като едновременно с това се съхранява законодателната автономност на ЕС, що се отнася до прилагането на Директивата за схемата за търговия с емисии; подчертава освен това необходимостта от вземане на мерки по отношение на емисиите на парникови газове, различни от въглеродните емисии, от въздухоплаването в ЕС и в международните схеми;

72.  изразява дълбока загриженост във връзка с приемането на резолюция A40–19 в рамките на 40-ата асамблея на ИКАО и т.нар. клауза за изключителни права на CORSIA; настоятелно призовава държавите членки да изразят официално резерви по отношение на тази част от резолюцията, за да се запази законодателната автономност на Съюза по отношение на мерките, които имат за цел намаляване на емисиите на парникови газове от сектора на въздухоплаването;

73.  припомня правното задължение на Комисията да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета в рамките на 12 месеца от момента, в който ИКАО приеме съответните инструменти и преди да започне да функционира CORSIA, в който доклад да разгледа, наред с другото, амбицията и цялостната екологосъобразност на CORSIA, включително общата амбиция по отношение на целите на Парижкото споразумение; подчертава, че като съзаконодатели Европейският парламент и Съветът са единствените институции, които вземат решение относно всяко бъдещо изменение на Директивата за схемата за търговия с емисии (СТЕ); подчертава, че всяко изменение на Директивата за СТЕ следва да се извършва единствено ако е в съответствие с ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове от цялата икономика, който не предвижда използването на компенсационни кредити след 2020 г.;

74.  приветства нарастващата подкрепа за координиран подход на равнище ЕС за ценообразуването в областта на въздухоплаването и призовава Комисията да представи възможно най-скоро амбициозен преглед на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията във връзка с това, включително да се сложи край на освобождаването от данъци, което понастоящем се прилага по отношение на керосина и корабните горива;

75.  припомня, че се очаква емисиите на CO2 от корабоплаването да се нараснат с от 50% до 250% в периода до 2050 г.; приветства споразумението относно първоначалната стратегия на ММО за намаляване на емисиите на парникови газове от кораби като първа стъпка на този сектор за постигане на целта на Парижкото споразумение по отношение на температурата; настоятелно призовава ММО да отбележи бърз напредък по приемането на краткосрочни и средносрочни мерки за постигане на целите на стратегията; подчертава значението и неотложността на изпълнението на краткосрочни и средносрочни мерки преди 2023 г.; призовава ЕС, Комисията и държавите членки да направят всичко възможно, за да подкрепят бързото определяне на Средиземно море като зона за комбиниран контрол на емисиите на серни и азотни оксиди (SOx и NOx), като важна стъпка към намаляване на емисиите от корабоплаването в Европа; подчертава, че е необходимо да бъдат проучени незабавно допълнителни мерки и действия, включително инструменти за ценообразуване на въглеродните емисии, за да се предприемат действия за справяне с емисиите от морския транспорт в съответствие със стратегията за преобразуване на сектора в сектор с ниски емисии; във връзка с това изразява убеждението си, че ЕС и държавите членки следва да следят отблизо въздействието и изпълнението на първоначалната стратегия на ММО; приветства предложението за регламент на ЕС с цел вземане предвид по подходящ начин на глобалната система за събиране на данни за данните за потреблението на мазут от кораби (измерване, отчитане и проверка) и глобалната система за събиране на данни на ИМО относно потреблението на мазут от кораби; припомня, че системата за измерване, отчитане и проверка (MRV) е първоначална стъпка, която следва в крайна сметка да даде възможност на ЕС да приеме задължителни цели за намаляване на емисиите; настоятелно призовава Комисията да предложи във възможно най-кратък срок допълнителни действия на ЕС като част от стратегията за декарбонизация до 2050 г., като например включването на морския сектор в СТЕ и въвеждането на стандарт за ефективност на корабите и етикет на кораба, както и да предложи стратегия за сътрудничество с други страни, които желаят да действат възможно най-рано, за да се намалят морските емисии в съответствие с целта на Парижкото споразумение относно температурата;

76.  подчертава факта, че вече съществуват прости решения за намаляване на емисиите, като например допълнително намаляване на ограниченията на скоростта или създаване на зони за контрол на емисиите, които са предвидени в Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL); счита, че стратегията за декарбонизация и Европейският зелен курс следва да стимулират инвестициите, амбициозните научни изследвания за кораби с нулеви емисии и за „зелени“ кораби с екологични компоненти, по-доброто управление на отпадъците и на водите и необходимите подобрения на инфраструктурата, за да се даде възможност за пазарна стабилност преди 2030 г., като например електрифицирането на пристанищата;

77.  призовава настоятелно за увеличаване на финансирането за научните изследвания и разгръщането на пазара на алтернативни горива;

78.  припомня, че 23% от световните емисии на парникови газове идват от селското стопанство; подчертава, че за да се осигури достатъчно прехрана за нарастващото световно население, са необходими инвестиции в интелигентни селскостопански техники и методи на производство, като например улавяне на метан от оборски тор, по-ефикасна употреба на торове, циклично използване на биомаса и подобряване на ефикасността на производството на месо и млечни продукти;

79.  припомня, че въпреки че селското стопанство отговаря за около 10% от емисиите на парникови газове в ЕС, то има потенциала да помага на Съюза за намаляване на неговите емисии чрез добро управление на почвата, агролесовъдство, опазване на биологичното разнообразие и други техники за управление на земята; признава, че селското стопанство има потенциала да води до годишни икономии на емисии в размер на около 3,9 гигатона еквивалент на CO2 до 2050 г., което представлява около 8% от настоящите световни емисии на парникови газове;

80.  отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се отделя от източници като селско стопанство, депа за отпадъци, съоръжения за отпадъчни води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е парников газ с мощно действие, чийто потенциал за затопляне в рамките на период от 100 години е 28 пъти по-висок от този на CO2; припомня на Комисията за нейното правно задължение да проучи възможно най-скоро варианти на политики за бързо намаляване на емисиите на метан като част от стратегическия план на ЕС за метана; призовава Комисията да представи в рамките на първата половина от мандата си подходящите законодателни предложения на Парламента и на Съвета във връзка с това;

81.  признава положителната и значителна роля, която може да има селскостопанският сектор в борбата с изменението на климата, и подчертава значението на реформирането на Общата селскостопанска политика (ОСП), за да бъдат подпомогнати земеделските стопани да развиват и прилагат интелигентни по отношение на климата селскостопански практики, като например улавяне на въглерод и рециклиране на въглеродни емисии;

82.  подчертава значителната роля на естествените поглътители в постигането на неутралност по отношение на парниковите газове в ЕС; призовава Комисията да разработи подробна стратегия на ЕС за устойчивото подобряване на естествените поглътители, в съответствие с целта за неутралност по отношение на парниковите газове до 2050 г.; насърчава държавите членки да обхванат изцяло този аспект в своите дългосрочни стратегии, както го изисква член 15, параграф 4, буква б) от Регламента относно управлението;

83.  признава ролята, отредена на улавянето и съхраняването на въглерод (CCS) в повечето сценарии с 1,5 °C в специалния доклад за 1,5 °C на Междуправителствения комитет по изменение на климата и съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички“;

84.  подкрепя повече действия за постигане на целите, определени от държавите членки по Стратегическия план за енергийни технологии, за осъществяване на улавянето и съхранението на СО2 в търговски мащаб в секторите на енергетиката и промишлеността в ЕС, както и за разработване на солидна регулаторна рамка за подпомагане на прякото отстраняване на CO2 от атмосферата за безопасно съхраняване до 2022 г.;

85.  изразява дълбоко съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива в ЕС продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно; настоятелно призовава всички държави членки да включат конкретни политики, срокове и мерки в своите окончателни национални планове в областта на енергетиката и климата, за да премахнат постепенно всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива до 2020 г., така че да изпълнят глобалните ангажименти на ЕС и да освободят ресурси, които биха могли да се използват за постигане на неутрално по отношение на климата общество; призовава всички страни да предприемат подобни мерки;

86.  приветства влизането в сила на изменението „Кигали“ към Монреалския протокол; счита, че това следва да даде нов подтик на ЕС за извършване на бързо преразглеждане на Регламента за флуорираните газове, за да се преодолеят известни недостатъци, които възпрепятстват амбициозните цели на ЕС по отношение на климата, като например незаконната търговия с флуоровъглеводород (HFC) и недостатъчните действия срещу употребата на хексафлуорид (SF6);

Промишленост и конкурентоспособност

87.  счита , че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността, устойчивото развитие и политиката в областта на климата следва взаимно да се укрепват; подчертава, че ЕС следва да играе водеща роля в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., като по този начин осигурява конкурентно предимство за промишлените отрасли в ЕС;

88.  подчертава важното значение на постигането на целите на Парижкото споразумение, като в същото време се запазват работните места и промишлената основа в ЕС, за да се даде на хората в този сектор положителна перспектива и да стане ясно пред света, че промишлеността и неутралността по отношение на климата не са несъвместими; приветства решително ангажимента и усилията на множество участници от промишления сектор в Европа да станат неутрални по отношение на въглеродните емисии и насърчава тези сектори или дружества, които все още се колебаят, да последват множеството добри примери;

89.  освен това приветства усилията и напредъка, постигнат досега от гражданите, предприятията и промишлените сектори на ЕС, за изпълнение на задълженията по Парижкото споразумение в съответствие с Наръчника от Катовице; отбелязва обаче, че тези усилия са недостатъчни за постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; поради това насърчава държавите членки и техните региони и общини, а също така и предприятията и промишлените отрасли, да определят и да се стремят да постигат по-високи амбиции чрез Европейския зелен курс, за да се справят с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, и да се възползват в пълна степен от възможностите, създавани от Парижкото споразумение;

90.  подчертава, че наличието на стабилна и надеждна правна рамка и на ясни сигнали, що се отнася до политиките, както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, улесняват и засилват инвестициите, свързани с климата, и могат да допринасят за предотвратяване на въглеродната зависимост; във връзка с това подчертава значението на правилното и навременно прилагане на законодателството, озаглавено „Чиста енергия за всички европейци“, и призовава за разработването на дългосрочна стратегия за промишлената политика на ЕС и за законодателство на ЕС в областта на климата, в съответствие с ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение, като това законодателство бъде насочено към гарантиране на краткосрочното и дългосрочно развитие на промишлеността на ЕС, по-специално чрез подкрепа за МСП, създаване на качествени работни места и създаване на условия за екологичния преход, като същевременно се гарантира, че промишлеността на ЕС е конкурентоспособна в световен мащаб, че ЕС постига нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и че никой не е изоставен;

91.  приветства факта, че няколко други държави, в които са установени основни конкуренти на енергоемките промишлени сектори на ЕС, въведоха търговия с въглеродни емисии или други механизми за ценообразуване; насърчава други държави да ги последват; призовава за разширяване на обхвата на тези механизми, така че те да обхващат всички енергоемки промишлени отрасли;

92.  подчертава колко е важно да се увеличи броят на качествените работни места и на квалифицираните работници в промишлеността на ЕС, за да се стимулират иновациите и преходът към устойчиви производствени процеси ; подчертава необходимостта от подпомагане на регионите с високо потребление на въглища и високи въглеродни емисии, в които е голям делът на работниците, заети в секторите, зависими от въглерода, да се инвестира в тези региони и да се разработват програми за преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се привличат нови и иновативни предприятия, стартиращи предприятия и промишлени сектори с цел изграждане на устойчива регионална икономика, като същевременно се гарантира, че никой не е изоставен ;

93.  подчертава факта, че не всички региони започват при равни условия в борбата срещу изменението на климата, че не всички региони разполагат с едни и същи инструменти и че съответно последиците са различни; поради това подчертава същественото значение на преход, който отчита особеностите на най-уязвимите региони, населения и сектори;

Енергийна политика

94.  подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

95.  подчертава, че при прехода към устойчива енергетика проблемът с енергийната бедност трябва да бъде решаван чрез укрепване на правата на потребителите на енергия посредством по-добра информираност, чрез засилване на мерките за енергийна ефективност на сградите, по-специално за домакинства с ниски доходи, както и чрез разглеждане на въпроса в социалните политики;

96.  подчертава значението на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници за намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната сигурност и намаляването на енергийната бедност;

97.  подчертава, че всички сектори трябва да работят заедно ефективно, за да декарбонизират икономиката на ЕС и да постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове; подчертава, че държавите следва да проявят гъвкавост по отношение на начина, по който декарбонизират своите икономики, за да се улесни смекчаването на социалните разходи, свързани с прехода, и за да се спечели социално одобрение и подкрепа;

98.  счита, че по-нататъшната интеграция на вътрешния енергиен пазар на ЕС ще играе съществена роля, по-специално за постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

99.  припомня, че отдаването на приоритет на енергийната ефективност, по-специално чрез прилагането на първия принцип на енергийната ефективност, и на глобалното лидерство в областта на възобновяемите енергийни източници са две от основните цели на Енергийния съюз на ЕС; подчертава, че целта на ЕС за 2030 г. за енергия от възобновяеми източници е определена на 32% или повече, а целта за енергийна ефективност – на 32,5% или повече; подчертава, че тези цели, въпреки че водят до по-големи намаления на емисиите на парникови газове от предвиденото преди, не са в съответствие нито с намалението от 50-55%, предложено от новоизбрания председател на Комисията, нито с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C; призовава Комисията и Съвета да определят допълнителните усилия, необходими за насърчаване на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност в съответствие с целта за намаляване на емисиите на парникови газове; призовава за насърчаване в световен мащаб на мерките за енергийна ефективност и за навременното разгръщане на енергията от възобновяеми източници;

100.  приветства нарастващия дял на енергията от възобновяеми източници в енергийните доставки в световен мащаб, особено в сектора на електроснабдяването; изразява загриженост относно бавното навлизане на енергията от възобновяеми източници за отопление, охлаждане и транспорт, особено в секторите на въздухоплаването и мореплаването; изразява дълбока загриженост във връзка със забавянето (от 2014 г. насам) на разширяването на общия пазарен дял на енергията от възобновяеми източници в ЕС, което застрашава целите на ЕС в областта на енергетиката и климата; подчертава, че за да се постигнат дългосрочните цели за устойчивост, всички сектори трябва да увеличат използването на енергия от възобновяеми източници;

Научни изследвания, иновации, цифрови технологии и космическа политика

101.  признава решаващата роля на науката и основаните на нея иновации за успешната борба с изменението на климата и изпълнението на стратегическите цели на Парижкото споразумение и всички други амбициозни програми във връзка с климата; подчертава необходимостта от водеща роля на ЕС както в борбата с изменението на климата, така и в насърчаването на технологичния напредък към устойчиво на климатичните изменения развитие;

102.  подчертава значението на продължаването и засилването на научните изследвания и иновациите в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата, на политиките за адаптация, на ефективното използване на ресурсите, на нисковъглеродните и с нулеви емисии технологии, на устойчивото използване на вторичните суровини („кръгова икономика“) и на събирането на данни относно изменението на климата, за да се води борба с него; подчертава необходимостта от отдаване на приоритет на финансирането на проекти за устойчива енергетика в рамките на новата програма „Хоризонт Европа“, като се имат предвид ангажиментите на ЕС в рамките на Енергийния съюз и съгласно Парижкото споразумение;

103.  припомня, че научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността съставляват един от петте стълба в стратегията на ЕС за енергиен съюз; ето защо припомня основната роля на изследователите в борбата с глобалното затопляне и подчертава важността на тясното научно сътрудничество между международните партньори в тази връзка;

104.  припомня основната роля на цифровите технологии за подкрепата на енергийния и промишления преход, по-специално за подобряване на енергийната ефективност и икономиите на енергия, а също и за намаляване на емисиите; подчертава ползите за климата, които цифровизацията на европейската промишленост може да донесе чрез по-ефективното използване на ресурсите, включително рециклирането и намаляването на материалоемкостта; подчертава ползите за климата от пълната цифровизация на мрежите за пренос и разпределение и центровете за търговия с енергия, както и на програмите за оптимизация на потреблението, управлявани чрез софтуерни приложения;

105.  признава ролята на новата космическа програма на ЕС за подпомагане на борбата на ЕС с изменението на климата и последиците от него; припомня ключовата роля при наблюдението на Земята, която изиграха свързаните с данни и информация услуги на „Коперник“ — Европейската система за наблюдение на Земята; подчертава значението на „Коперник“ за улесняването на международната координация на системите за наблюдение и на свързания с това обмен на данни;

Изменение на климата и развитие

106.  припомня, че според доклада на специалния докладчик на ООН относно крайната бедност и правата на човека от 25 юни 2019 г. относно изменението на климата и бедността, „изменението на климата заплашва да заличи последните 50 години напредък в развитието, световното здравеопазване и намаляването на бедността“ и оценките са, че „развиващите се страни ще понесат 75-80% от разходите, свързани с изменението на климата“;

107.  подчертава, че развиващите се страни са най-уязвими и изложени на изменението на климата и са по-малко подготвени да издържат на все по-опустошителните му въздействия, включително продоволствени и водни кризи, физически разрушения, причинени от природни бедствия, разселване и нарастващо напрежение във връзка с оскъдните ресурси; припомня, че изменението на климата има драматични последици за дългосрочното икономическо развитие на развиващите се страни, и по-специално на най-слабо развитите страни;

108.  посочва примера на тропичните циклони Идай и Кенет, последният от които беше най-силният циклон в историята на Африканския континент и доведе до опустошение на Коморските острови, Малави, Мозамбик и Зимбабве през първата половина на 2019 г., като причини множество смъртни случаи и доведе до непосредствена необходимост от хуманитарна помощ за повече от два милиона души, разходите за която възлязоха на почти 400 млн. щатски долара – до голяма степен поети от ЕС –, като освен това разходите за възстановяване се оценяват на 3 млрд. щатски долара;

109.  посочва, че устойчивостта на инфраструктурата в развиващите се страни ще се окаже от решаващо значение за способността им да се адаптират към изменението на климата; поради това настоява, че е необходимо да се насърчават инвестициите в устойчива инфраструктура в развиващите се страни, за да им се помага да бъдат устойчиви на все по-сериозните природни бедствия;

110.  припомня своята позиция, че най-малко 45% от финансирането от предложения Инструмент за сътрудничество за съседство и развитие (ИСРМС) за периода 2021—2027 г. следва да подкрепя целите в областта на климата и околната среда;

111.  настоява за съвместен подход към изпълнението на Парижкото споразумение и на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, както във вътрешните, така и във външните политики, като се обърне възможно най-голямо внимание на принципа за съгласуваност на политиките за развитие, по-специално по отношение на развитието, търговията, селското стопанство, енергетиката и климата;

112.  подчертава взаимната свързаност на климата, икономиката и обществото; подчертава по-специално преките последици от изменението на климата за коренните общности и острата екзистенциална заплаха, пред която са изправени много от тях, в т.ч. изолираните общности, с които не е установен контакт; подчертава, че според Междуправителствения комитет по изменение на климата местните и традиционни знания са основен ресурс за предотвратяване на изменението на климата, не на последно място поради факта, че около 80% от оставащото биологично разнообразие в света се намира на териториите на коренното население; изразява възмущението си във връзка с неотдавнашното убийство на местния лидер на коренното население Емрия Уаяпи в Северна Бразилия и приветства изявлението, направено от върховния комисар на ООН по правата на човека на 29 юли 2019 г., с което призовава „правителството на Бразилия да спре нахлуването в териториите на коренното население и да гарантира мирното упражняване на неговите колективни права върху собствената му земя“, в съответствие с Конвенция №169 на МОТ;

113.  призовава развитите страни, включително държавите — членки на ЕС, да засилят подкрепата си за обмена на знания, изграждането на капацитет и трансфера на технологии към развиващите се страни, като по този начин спазват членове 9—11 от Парижкото споразумение и членове 49, 116 и 120 от Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие, като същевременно изпълняват ангажиментите си във връзка с ЦУР 17, включително цели 17.6 до 17.8; за тази цел подчертава положителния потенциал за увеличаване на инвестициите на ЕС в обещаващи научноизследователски проекти; освен това призовава ЕС да насърчи приемането на декларация, сравнима с Декларацията от Доха от 2001 г. относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, с цел насърчаване на законното прехвърляне на екологосъобразни технологии към развиващите се страни;

114.  посочва решаващото значение на частните инвестиции и растежа за прехода към екологосъобразна инфраструктура и производствени методи; подчертава необходимостта от максимално увеличаване на приноса на тези инвестиции за действията в областта на климата и за постигането на целите за устойчиво развитие, включително чрез стимули и насърчаване на публично-частните партньорства; счита, че Планът за външни инвестиции е основен инструмент в това отношение; подчертава освен това, че са необходими приобщаващо и устойчиво развитие и растеж, за да се даде възможност на развиващите се страни да участват в климатичния преход, наред с другото чрез стратегии за иновации и технологично развитие; изразява убеждение, че ЕС следва бързо да насърчава отговорно и устойчиво частно финансиране, по-специално по отношение на задълженията и приноса в областта на правата на човека за националните икономики на развиващите се страни; предупреждава обаче да не се разчита прекомерно на доброволните усилия от страна на частния сектор;

115.  отбелязва нарастващия интерес към разработването на стандарти за екологосъобразни и устойчиви инвестиции и отново изразява своята загриженост, че разпространението на инициативи от частния сектор затруднява сравняването и проверката; във връзка с това приветства инициативите, предприети от Комисията и международната общност, за подкрепа на инвестициите и политическия диалог относно действията в областта на климата в развиващите се страни, като например Световния алианс за борба с изменението на климата (GCCA +) и Зеления фонд за климата; във връзка с това насърчава Комисията и държавите членки да продължат да участват в международни форуми с оглед насърчаването на ефективността и справедливостта на инвестициите в действия в областта на климата;

Дипломация по въпросите на климата

116.  решително подкрепя продължаването и по-нататъшното укрепване на политическата активност на ЕС и на неговата дипломация по въпросите на климата, която е от основно значение за мобилизиране на действията във връзка с изменението на климата в държавите партньори и по отношение на общественото мнение в световен мащаб; счита обаче, че положените усилия са очевидно незадоволителни и че човешките ресурси, заделени от Комисията и Европейската служба за външна дейност, далеч не са достатъчни; поради това предлага драстично увеличение на човешките ресурси в тази област; насърчава Комисията и държавите членки да възприемат цялостен подход спрямо дипломацията на ЕС по въпросите на климата чрез създаване на връзки между изменението на климата и устойчивото развитие, селското стопанство, разрешаването на конфликти, миграцията и хуманитарните въпроси, за да се улесни глобалният преход към нулеви нетни емисии, устойчивостта спрямо изменението на климата, устойчивото развитие и продоволствената сигурност и сигурността на водоснабдяването;

117.  подчертава задълбочаването на последиците от изменението на климата за международната сигурност и регионалната стабилност, произтичащи от влошаването на състоянието на околната среда, загубата на средства за препитание, предизвиканото от климата разселване и свързаните с него форми на размирици, при които изменението на климата често се разглежда като умножаващ заплахите фактор; следователно настоятелно призовава ЕС и държавите членки да работят съвместно с партньорите си по света с цел по-добро разбиране, интегриране, предвиждане и управление на дестабилизиращите последици от изменението на климата; насърчава прилагането на програма за ранно предупреждение относно важните възможни повратни точки, които биха могли да застрашат устойчивите структури и екосистеми в по-големите региони или континенти;

118.  приветства ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове и конкретните стъпки в тази насока в много части на света, като например много амбициозните ангажименти на редица развиващи се страни и малки островни държави; изразява обаче съжаление относно липсата на амбициозни цели и липсата на дебат относно увеличаването на НОП в редица големи икономики; припомня, че ЕС е отговорен за 9% от емисиите на парникови газове в световен мащаб, но е дом на едва 6,7% от световното население, поради което е абсолютно необходимо ЕС да демонстрира по-голяма амбиция, особено като се има предвид историческата му отговорност за изменението на климата и необходимостта да се даде добър пример на останалата част от света; подчертава, че ще бъде невъзможно да се постигнат целите на Парижкото споразумение и да се избегнат повратни точки, ако не последват по-амбициозни цели в други големи икономики;

119.  призовава Комисията да извърши незабавен анализ на възможността за допълнителни стъпки за насърчаване на други големи икономики да увеличат своите НОП, да приложат допълнителни конкретни мерки и да обмислят иновативни подходи;

120.  призовава Комисията и държавите членки да използват всички налични инструменти (например международни преговори, търговски и регионални споразумения, международни партньорства), за да насърчат и задълбочат сътрудничеството в световния преход към нулеви нетни емисии, устойчивост спрямо изменението на климата, устойчиво развитие и продоволствена сигурност и осигуряване на вода;

121.  подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително в търговската политика; призовава Комисията да гарантира, че всички нови споразумения за търговия и инвестиции, подписани от ЕС, са напълно съвместими с Парижкото споразумение и ЦУР, и че разпоредбите, свързани с околната среда и климата, са правно обвързващи и задължителни за изпълнение; отправя искане към Комисията да извърши и публикува всеобхватна оценка на съгласуваността на съществуващите и бъдещите споразумения с Парижкото споразумение; призовава Комисията да гарантира, че всяко търговско споразумение разполага с обвързващи клаузи що се отнася до спазването на Парижкото споразумение, включително разпоредби относно управлението и устойчивото опазване на горите; призовава Комисията да обръща специално внимание на жизнения цикъл на търгуваните стоки от производството до консумацията им, да защитава природните ресурси и да отчита кумулативните въздействия, включително върху транспорта;

122.  призовава Комисията и Съвета да включват Парижкото споразумение в търговски споразумения, за да стимулират търговските партньори да постигат целите, определени в Парижкото споразумение. призовава също така Комисията и Съвета да преразгледат търговските споразумения, за да включат амбициозни задължения по отношение на климата в тези двустранни споразумения и по този начин да стимулират партньорите да приемат стратегии за климата в съответствие с Парижкото споразумение;

123.  твърдо приветства заявлението на Русия, че ще изпълнява Парижкото споразумение;

124.  признава критичното значение на партньорството между ЕС и САЩ за постигането на стратегическите цели на Парижкото споразумение и други амбициозни стратегии; поради това отново изразява съжаление във връзка с изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп за намерението му да оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение; силно приветства продължаващата мобилизация за действия в областта на климата от страна на по-големите щати, градове, университети и други недържавни участници в САЩ в рамките на кампанията „все още участваме“ (we are still in); изразява надежда, че САЩ отново ще се присъединят към борбата срещу изменението на климата и в партньорство с ЕС ще формират челните позиции в преговорния процес за споразумения в световен мащаб относно търговията, промишлеността и енергетиката, в съответствие с Парижкото споразумение;

125.  изразява силно съжаление във връзка с вялата реакция на бразилския президент Жаир Болсонаро и на бразилското правителство във връзка с безпрецедентния брой и мащаб на горските пожари в бразилската част на басейна на река Амазонка: вярва, че ЕС и неговите държави членки следва да направят всичко възможно, чрез международно сътрудничество и подпомагане, за борба с разрушаването на околната среда в Амазония и други ключови области в световната екосистема, както и да вземат под внимание потенциалната роля на собствените си търговски политики;

Роля на Европейския парламент

126.  счита, че тъй като трябва да дава одобрението си за международни споразумения и тъй като играе централна роля при изпълнението в рамките на Съюза на Парижкото споразумение в качеството си на съзаконодател, Парламентът трябва да бъде неразделна част от делегацията на ЕС; поради това очаква да му бъде предоставена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP25) в Мадрид и да му бъде гарантиран достъп до всички подготвителни документи от момента на започване на преговорите;

o
o   o

127.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК с молба да бъде разпространена до всички страни по конвенцията извън ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2018)0430. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0217. (3) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38. (4) Burke, M. et al., ‘Global non-linear effect of temperature on economic production’, Nature, том 527, стр. 235 – 239. (5) Програма на ООН за околната среда, Доклад за 2018 г. относно разликите в емисиите, стр. 21.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (2019/2855(RSP))

P9_TA(2019)0080 B9-0225/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

–  като взе предвид Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

–  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално относно правата на жените,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета от 4 март 2016 г. (COM(2016)0109),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(1),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане(2),

–  като взе предвид Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., и по-специално членове 26 и 27 от нея,

–  като взе предвид съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),

–  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита(4) и Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(5),

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(6), както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(7),

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(8) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(9), в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и се осъждат тези явления,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2019 г. с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложенията за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и относно процедурата за това присъединяване (10),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 – 2016/0062(NLE))(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(14),

–  като взе предвид насоките на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

–  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавен „ „Насилието срещу жени: общоевропейско проучване“,

–  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 14 октомври 2019 г. относно Армения, относно конституционните последици от ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

–  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(15),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да бъде зачитано в пълна степен;

Б.  като има предвид, че съгласно индекса за равенството между половете на Европейския институт за равенство между половете нито една държава от ЕС все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че премахването на насилието, основано на пола, е условие за постигането на тази цел;

В.  като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, е един от приоритетите на Стратегическия ангажимент на ЕС за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.;

Г.  като има предвид, че съгласно определението в Конвенцията от Истанбул „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот“;

Д.  като има предвид, че съгласно механизма за последващи действия (MESECVI) на Конвенцията от Белен до Пара „убийства на жени“ (фемицид) се определя като насилствената смърт на жени, причинена от лице въз основа на пола, независимо дали това се случва в семейството, в рамките на регистрирано партньорство или на други междуличностни отношения, в общността, или когато смъртта е причинена или причиняването ѝ се толерира от държавата или нейните представители, посредством действие или бездействие(16);

Е.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че спазването на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социална роля на половете, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут;

Ж.  като има предвид, че насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени и засягат жените на всички равнища на обществото, независимо от тяхната възраст, образование, доходи, социално положение или държава на произход или пребиваване;

З.  като има предвид, че насилието, основано на пола, е както причина, така и последица от структурните неравенства, с които се сблъскват жените в много житейски аспекти – работа, здраве и достъп до финансови ресурси, сила и знания, както и организация на личното време; като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, изисква разбиране на неговите причини и на факторите, които допринасят за него;

И.  като има предвид, че е важно да се признае структурното или институционалното насилие, което може да се определи като подчинено положение на жените в икономическия, социалния и политическия живот, когато се прави опит да се обясни разпространението на насилието срещу жени в нашите общества;

Й.  като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените в ЕС не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола;

К.  като има предвид, че често пъти съдебните системи не предоставят достатъчно подкрепа за жените; като има предвид, че в много случаи жертвата може да бъде изложена на унизителни коментари от страна на служителите на правоприлагащите органи или е в положение на зависимост, поради което тя още повече се страхува да съобщи за насилието;

Л.  като има предвид, че през настоящото десетилетие се наблюдава видима и организирана офанзива на световно и европейско равнище срещу равенството между половете и правата на жените, включително сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП);

М.  като има предвид, че проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 2014 г. показа, че една трета от жените в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж, откакто са навършили 15 години, че 55% от жените са били подложени на една или повече форми на сексуален тормоз, 11% са били подложени на кибертормоз, 1 на всеки 20 жени (5%) е била жертва на изнасилване, а повече от една десета от жените са били жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила; като има предвид, че в много държави членки в над половината случаи на убийства на жени убиецът е интимен партньор, роднина или член на семейството; като има предвид, че жертвите са съобщили в полицията за най-сериозните случаи на насилие от страна на партньор само в 14% от случаите, а за най-тежките случаи на насилие, което не е свързано с партньор, само в 13% от случаите, което показва, че за голям брой от инцидентите не се подават сигнали; като има предвид, че през последните години движението #metoo насърчи жените и момичетата да съобщават за случаи на малтретиране, насилие и тормоз;

Н.  като има предвид, че в ЕС продължават да съществуват съвременни форми на робство и трафик на хора, които засягат основно жени; като има предвид, че 71% от всички жертви на трафик на хора в света са жени и момичета, а три от всеки четири от тези жени и момичета са подложени на сексуална експлоатация(17);

О.  като има предвид, че насилието и тормозът онлайн често водят до физически последици и създават сериозна опасност от предизвикване на такова насилие, като стимулират онлайн ползвателите да имитират насилието и тормоза, за които са чели, и да продължават да извършват такива действия;

П.  като има предвид, че някои групи жени и момичета, като жените мигранти, жените бежанци и жените, търсещи убежище, жените и момичетата с увреждания, жените и жените от ромски произход, лесбийките и бисексуалните, транссексуалните или интерсексуалните жени и жените от ромски произход се сблъскват с комбинирани и многобройни форми на дискриминация и поради това се намират в още по-уязвимо положение, като са изложени на риск от насилие, основано на пола, и са възпрепятствани да получат достъп до правосъдие и до услуги за подкрепа и защита, както и да се ползват от основните си права;

Р.  като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от повторна виктимизация, сплашване и отмъщение, свързани с подобно насилие;

С.  като има предвид, че насилието, основано на пола, отслабва правата на човека, социалната стабилност и сигурност, общественото здраве, възможностите за образование и заетост на жените, както и благосъстоянието и перспективите за развитие на децата и общностите;

Т.  като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини дълготрайни физически, сексуални, емоционални или психически вреди или икономически и финансови щети;

У.  като има предвид, че все още продължава да съществува безнаказаност за извършителите на престъпления срещу жени, която трябва да бъде изкоренена, като се гарантира, че извършителите се преследват по съдебен ред, и че жените и момичетата, преживели насилие, получават подходяща подкрепа и признание от съдебната система; като има предвид, че е от основно значение да се предоставят курсове за обучение на доставчици на услуги да се справят със насилието срещу жени, като например служители на правоприлагащите органи, съдии или лицата, определящи политиките;

Ф.  като има предвид, че ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки в сътрудничество с държавите членки, за да насърчи и защити правото на всички жени и момичета да живеят в среда без насилие, както в публичната, така и в частната сфера;

Х.  като има предвид, че осем години след нейното одобрение, Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана от всички държави членки, нито от ЕС;

1.  осъжда всички форми на насилие, основано на пола, и изразява съжаление, че жените и момичетата продължават да бъдат изложени на психологическо, физическо, сексуално и икономическо насилие, включително домашно насилие, сексуален тормоз, кибернасилие, преследване, изнасилване, ранни и принудителни бракове, генитално осакатяване на жени, „престъпления на честта“, принудителен аборт, принудителна стерилизация, сексуална експлоатация и трафик на хора и други форми на насилие, които представляват сериозно нарушение на техните права и достойнство; изразява дълбока загриженост относно явлението фемицид в Европа, което е най-крайната форма на насилие срещу жени;

2.  призовава Съвета спешно да приключи процеса на ратифициране от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване без каквито и да било ограничения и да се застъпи за неговото ратифициране от всички държави членки; призовава Съвета и Комисията да гарантират пълното интегриране на Конвенцията в нормативната и политическата уредба на ЕС; припомня, че присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул не освобождава държавите членки от националните ратификации на конвенцията; призовава държавите членки да ускорят преговорите относно ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Истанбул и призовава по-специално България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Словакия и Обединеното кралство, които са подписали, но не са ратифицирали конвенцията, да направят това незабавно;

3.  остро осъжда опитите в някои държави членки да се отменят вече приетите мерки за прилагане на Конвенцията от Истанбул и борбата с насилието срещу жени;

4.  призовава държавите членки да гарантират правилното изпълнение и прилагане на Конвенцията и да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси за превенция и борба с насилието над жени и насилието, основано на пола, както и за закрила на жертвите; настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид препоръките на експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) на Съвета на Европа и да подобрят законодателството си, за да го приведат в по-голяма степен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Истанбул;

5.  подчертава, че Конвенцията от Истанбул продължава да бъде международният стандарт и ключов инструмент за изкореняване на това зло, което представлява насилието, основано на пола, като следва цялостен, всеобхватен и координиран подход, поставящ правата на жертвата на централно място, като разглежда въпросите, свързани с насилието срещу жени и момичета и насилието, основано на пола, включително домашното насилие, от широк кръг от гледни точки, и като предвижда мерки като превенция на насилието, борба с дискриминацията, чрез наказателноправни мерки за борба с безнаказаността, чрез закрила и подкрепа на жертвите, защита на децата, защита на жените, търсещи убежище, и жените бежанци, чрез въвеждане на процедури за оценка на риска и оценка на риска и по-добро събиране на данни, включително чрез кампании или програми за повишаване на осведомеността, включително в сътрудничество с националните органи по правата на човека и равенството между половете, гражданското общество и НПО;

6.  осъжда нападките и кампаниите срещу Конвенцията от Истанбул, основани на умишленото неправилно тълкуване на конвенцията и невярното представяне на нейното съдържание пред обществеността;

7.  потвърждава категорично, че отказът за предоставяне на услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права е форма на насилие срещу жени и момичета, и подчертава, че Европейският съд по правата на човека многократно е постановявал, че ограничителните закони за абортите и неприлагането представляват нарушение на човешките права на жените;

8.  подчертава, че кампаниите за повишаване на осведомеността за борба със свързаните с пола стереотипи и патриархалното насилие и насърчаването на нулева толерантност към тормоза и насилието, основано на пола, са основни инструменти за борба с това нарушение на правата на човека; счита, че по-широкообхватните образователни стратегии, основани на принципите на недискриминация, са ключов инструмент за предотвратяването на всички форми на насилие, по-конкретно на насилието, основано на пола, особено в юношеска възраст;

9.  подчертава, че за да бъдат по-ефективни, мерките за борба с насилието, основано на пола, следва да бъдат придружени от действия, насочени към насърчаване на овластяването и икономическата независимост на жените – жертви на насилие;

10.  изисква от Комисията и държавите членки да гарантират подходящо съобразено с пола обучение, процедури и насоки, които поставят правата на жертвата на централно място, за всички специалисти, работещи с жертвите на всички актове на насилие, основано на пола, с цел да се избегнат дискриминация, травмиране или повторна виктимизация по време на съдебните, медицинските и полицейските производства; призовава да бъдат направени такива подобрения с цел да се увеличи подаването на сигнали за такива престъпления;

11.  припомня своята позиция в подкрепа на специално целево заделяне на средства в размер на 193,6 милиона евро за действия за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, основано на пола, и за насърчаване на пълното прилагане на Конвенцията от Истанбул в рамките на програмата „Права и ценности“, и подчертава, че е важно да се отдели достатъчно финансиране и на равнището на държавите членки;

12.  отново призовава Комисията след оценка на въздействието да преразгледа Рамковото решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, което понастоящем е в сила, за да включи подбуждането към омраза въз основа на пол, сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики;

13.  призовава държавите членки да гарантират пълното въвеждане и прилагане на съответното действащо законодателство;

14.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят наличността и съпоставимостта на качествени негрупирани по показатели данни относно насилието, основано на пола, чрез сътрудничество с Евростат, Европейския институт за равенство между половете и Агенцията на Европейския съюз за основните права в съответствие със задълженията по Конвенцията относно събирането на данни и научните изследвания; отново призовава Комисията да създаде Европейска обсерватория за наблюдение на насилието, основано на пола, с точни и съпоставими данни (по подобие на държавната обсерватория относно насилието срещу жени на Европейския институт за равенство между половете);

15.  подчертава, че е важно да бъдат установени официални процедури за докладване на сексуален тормоз на работното място, както и на специални кампании за обучение и повишаване на осведомеността като средство за прилагане на принципа за достойнство на работното място и за прилагане на подхода на нулева толерантност като норма; счита, че европейските институции следва да дадат пример в това отношение;

16.  призовава председателя на Европейския парламент, Бюрото и администрацията на Парламента да продължат работата с цел да гарантират, че Европейският парламент е работно място без тормоз и сексизъм, и да приложат следните мерки в съответствие с исканията, приети в резолюцията от 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС: 1) да се възложи извършването на външен одит на двата съществуващи комитета за борба с тормоза в Европейския парламент и публично да бъдат обявени резултатите от него; 2) да се направят промени в състава на органите за борба с тормоза, като се включат външни правни, медицински и терапевтични експерти с пълно право на глас; и 3) да се въведат задължителни курсове за обучение по въпросите на уважението и достойнството на работното място за всички членове на ЕП и за всички категории служители;

17.  приветства ангажимента на новоизбрания председател на Комисията да положи повече усилия за борба с насилието, основано на пола, за оказване на по-добра подкрепа на жертвите, за превръщане на присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул в приоритет за Комисията и за използване на възможностите, предоставени от Договора, насилието срещу жени да бъде добавено в каталога на деянията, признавани от ЕС за престъпления;

18.  изисква от Комисията да добави борбата с насилието, основано на пола, като приоритет в следващата европейска стратегия за равенство между половете, като включи подходящи политически мерки и законодателни и незаконодателни мерки в тази област;

19.  призовава Комисията да представи правен акт относно предотвратяването и премахването на всички форми на насилие, основано на пола, включително насилието срещу жени и момичета; във връзка с това се ангажира да проучи всички възможни мерки, включително относно кибернасилието, като използва правото на законодателна инициатива, залегнало в член 225 от ДФЕС;

20.  призовава Комисията и Съвета да активират клаузата за преход, предвидена в член 83, параграф 1 от ДФЕС, за да включат насилието срещу жени и момичета и други форми на насилие, основано на пола, в каталога на деянията, признавани от ЕС за престъпления;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) OВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 11. (2) ОВ L 131, 20.5.2017 г., стр. 13. (3) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (4) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2. (5) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4. (6) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (7) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1. (8) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (9) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37. (10) Приети текстове, P8_TA(2019)0357. (11) Приети текстове, P8_TA(2018)0331. (12) OВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 192. (13) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 167. (14) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2. (15) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55. (16) https://www.oas.org/es/mesecvi/docs/DeclaracionFemicidio-EN.pdf (17) https://www.un.org/en/events/endviolenceday/

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно неотдавнашните действия на Руската федерация срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването на трагичните събития от 13 януари 1991 г. във Вилнюс (2019/2938(RSP))

P9_TA(2019)0081 RC-B9-0182/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Руската федерация,

–  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид „Основни принципи за независимостта на съдебната власт“ на ООН,

–  като взе предвид неотдавнашната размяна на мнения в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 12 ноември 2019 г.(1)

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че като пряка последица от пакта „Рибентроп – Молотов“ комунистическият СССР анексира Република Литва, както и други страни;

Б.  като има предвид, че Руската федерация, като пое ангажименти по силата на Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека и в качеството си на пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията, правовата държава и спазването на основните свободи и права на човека;

В.  като има предвид, че между 11 и 13 януари 1991 г. въоръжените сили на СССР извършиха акт на агресия срещу независимата държава Литва и нейните граждани, които се опитваха с мирни средства да защитят телевизионната кула във Вилнюс, в резултат на което загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени; като има предвид, че потисническите действия на съветските въоръжени сили продължиха до опита за преврат, извършен през август 1991 г. в Москва;

Г.  като има предвид, че кръвопролитието беше осъдено в световен мащаб, включително от ръководителя на Върховния съвет на Руската съветска федеративна социалистическа република по време на масова демонстрация в Москва няколко дни по-късно;

Д.  като има предвид, че Руската федерация, в подписания на 29 юли 1991 г. Договор между Република Литва и Руската съветска федеративна социалистическа република, уреждащ отношенията между двете държави, призна възстановяването на независимата Република Литва на 11 март 1990 г.;

Е.  като има предвид, че в качеството си на правоприемник на Съветския съюз Руската федерация пое неговите права и задължения;

Ж.  като има предвид, че на 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение по т.нар. дело „13 януари“, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на Съветския съюз, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на Съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ, и 64 руски, беларуски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството заради участието си в акта на агресия срещу държавата Литва;

З.  като има предвид, че всички извършители бяха съдени задочно, с изключение на двама – Юрий Мел и Генадий Иванов, бивши офицери от съветската армия, и че ответниците получиха присъди лишаване от свобода до 14 години; като има предвид, че съдебните решения, постановени през пролетта на 2019 г., се отнасят до трагичните събития, последвали литовската декларация за независимост от 11 март 1990 г., и до опитите на Съветския съюз да принуди Литва да отмени своята декларация за независимост, които започнаха с икономическа блокада през първата половина на 1990 г. и достигнаха кулминацията си в брутални усилия за сваляне на литовското правителство през януари 1991 г.;

И.  като има предвид, че в рамките на досъдебното производство по делото „13 януари“ органите на Република Литва активно поискаха компетентните органи на Руската федерация да предоставят правна помощ по наказателното производство, но Руската федерация не оказа сътрудничество;

Й.  като има предвид, че се счита, че Руската федерация активно укрива и защитава командирите и извършителите на актовете на въоръжена агресия срещу невинни и невъоръжени граждани, като например командира по време на събитията от януари 1991 г. Михаил Головатов, и предприема всички възможни мерки, за да им помогне да избегнат наказателна отговорност;

К.  като има предвид, че първоначалната реакция на Русия във връзка със съдебното решение беше отрицателна, като руската Държавна дума заяви, че съдебният процес е „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“, а Министерството на външните работи на Русия обяви, че „няма да го остави без по-нататъшен отговор“;

Л.  като има предвид, че между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна наказателни производства срещу прокурорите, следователите и съдиите на Република Литва, участващи в разследването или постановяването на решението по делото „13 януари“, на основание членове 299 и 305 от Наказателния кодекс на Руската федерация, които предвиждат наказателна отговорност за „съзнателно подвеждане на невинен човек под наказателна отговорност“ и за „постановяване от съдия (съдии) на умишлено несправедлива присъда, съдебно решение или друг съдебен акт“;

М.  като има предвид, че това политически мотивирано наказателно производство, образувано от Руската федерация, може да доведе до злоупотреба със системата на Интерпол и други двустранни и многостранни споразумения за сътрудничество, с цел да се ограничат правомощията на прокурорите и съдиите по делото „13 януари“ за извършване на претърсвания, разпити и арести; като има предвид, че Руската федерация може да се опита да поиска международни заповеди за арест на литовските длъжностни лица, които участват в този процес;

Н.  като има предвид, че контролираните от държавата медии на Руската федерация, както и официалните ѝ представители провеждат кампанията за пропаганда и дезинформация, която е част от хибридните заплахи срещу ЕС и срещу демокрацията и има за цел развиването на конспиративни теории във връзка с делото „13 януари“;

О.  като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава, включващи независимостта на съдебната система, е една от общите ценности, на които се основава ЕС; като има предвид, че Комисията, заедно с Парламента и Съвета, носи отговорност съгласно Договорите за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза и за осигуряване на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС;

П.  като има предвид, че съдиите на всяка държава членка са и съдии на Европейския съюз като цяло;

Р.  като има предвид, че независимостта на съдебната система е в основата на принципите на правовата държава и е от съществено значение за функционирането на демокрацията и съблюдаването на правата на човека; като има предвид, че независимостта на съдебната система е установена в член 47 от Хартата на основните права и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

С.  като има предвид, че „Основни принципи за независимостта на съдебната власт“ на ООН предвиждат, че всички правителствени и други институции имат задължението да зачитат и съблюдават независимостта на съдебната система; като има предвид, че в цитираните актове се посочва също, че не трябва да се допуска неуместна или неоправдана намеса в съдебния процес(2);

Т.  като има предвид, че във Всеобщата декларация за правата на човека се установяват по-конкретно принципите на равенство пред закона, презумпция за невиновност и правото на справедливо и публично изслушване от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен от закона;

У.  като има предвид, че член 1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, която е ратифицирана от Руската федерация, предвижда, че „страните се задължават своевременно да си оказват в съответствие с разпоредбите на тази конвенция възможно най-широка правна помощ в наказателното производство относно престъпленията, които попадат към момента на искането за оказване на помощ под юрисдикцията на съдебните власти на молещата страна“;

Ф.  като има предвид, че Руската федерация все по-често нарушава международното право и международните ангажименти и заема позиции, които са в разрез с добросъседските отношения, с което уронва всякакви перспективи за бъдещо сътрудничество;

1.  изразява солидарност и състрадание със семействата на жертвите на събитията от 13 януари;

2.  отбелязва, че действията на органите на Руската федерация по отношение на литовските съдии и прокурори нарушават основни правни ценности, по-конкретно независимостта на съдебната система, както и принципа, че правата и свободите на човека могат да бъдат законно ограничавани единствено за целите, за които тези ограничения са наложени от международното право;

3.  припомня, че наказателното преследване на прокурори и съдии във връзка с тяхната професионална дейност представлява форма на недопустимо външно влияние, което възпрепятства върховенството на закона;

4.  подчертава, че наказателните производства срещу прокурори и съдии не могат да се считат за законни;

5.  категорично осъжда тези нарушения на основните принципи и норми на международното право, извършени от руските органи, и възразява срещу тези политически мотивирани случаи на наказателно преследване;

6.  изразява солидарност с литовските прокурори, следователи и съдии, срещу които Руската федерация е повдигнала обвинение по този случай, и с усилията на литовското правителство да привлече внимание към случая и да ограничи вредите и опасността, пред които са изправени лицата, незаконно обвинени от руските органи;

7.  подчертава, че общопризнатите гаранции за независимост на съдиите и прокурорите забраняват всякаква намеса в правораздаването или оказване на макар и минимално влияние върху дадено съдебно решение, както и съдебно преследване срещу съдия във връзка с постановено от него решение, или намеса в разследването на случаи от страна на прокуратурата;

8.  призовава публичните органи на Руската федерация да спрат наказателното производство, образувано срещу литовските прокурори, следователи и съдии по делото „13 януари“;

9.  призовава органите на Руската федерация, при прилагането на подписания на 29 юли 1991 г. Договор между Република Литва и Руската съветска федеративна социалистическа република, уреждащ отношенията между двете държави, да извършат оценка на отговорността на лицата, ръководили или участвали в акта на агресия от 11 до 13 януари 1991 г. срещу държавата Литва, и да подпомагат правоприлагащите органи на Република Литва в търсенето на правосъдие в рамките на делото „13 януари“;

10.  призовава органите на Руската федерация и Беларус да удовлетворят исканията на Република Литва за правна взаимопомощ по делото „13 януари“;

11.  призовава руските органи да прекратят безотговорната дезинформация и пропагандни изявления на длъжностни лица на Руската федерация във връзка с делото „13 януари“;

12.  призовава държавите членки, в случай че получат искания за оказване на правна взаимопомощ от страна на Руската федерация във връзка с наказателното преследване в Руската федерация на литовските прокурори и съдии, участващи в делото „13 януари“, да разглеждат случая като политически мотивиран, да сътрудничат тясно с литовските органи и да отказват правна помощ на Руската федерация по този случай;

13.  призовава Комисията за контрол над досиетата на Интерпол, отговаряща за предотвратяването на неправомерни заповеди за арест с политически характер, да бъде бдителна за искания за международни заповеди за арест на обвинените литовски длъжностни лица; призовава всички държави членки и други страни, подписали конституцията на Международната организация на криминалната полиция – Интерпол, да не вземат под внимание каквато и да е международна заповед за арест на обвинените литовски длъжностни лица; призовава Интерпол да игнорира всички руски искания за заповеди, свързани с делото „13 януари“;

14.  призовава всички държави членки да се въздържат от предаване на Русия на каквито и да било лични данни, които могат да бъдат използвани в наказателни производства срещу литовски съдии, прокурори и следователи;

15.  призовава държавите членки да си сътрудничат изцяло на европейско равнище по отношение на политиките си спрямо Русия, тъй като повече последователност и по-добра координация са от съществено значение за постигане на по-ефективна политика на ЕС; призовава държавите членки да полагат по-големи усилия за изграждането на устойчивост и да работят за практически решения в подкрепа и за засилване на демократичните процеси и независимостта на съдебната система;

16.  призовава председателите на Съвета и на Комисията, както и ЗП/ВП и държавите членки, да продължат да следят отблизо подобни случаи, да повдигат тези въпроси в различни формати и срещи с Руската федерация, както и да докладват на Парламента относно размяната на мнения с руските органи, като същевременно дават на руските органи пълна представа за единството и солидарността на Европейския съюз по този случай, както и по други свързани случаи; настоятелно призовава държавите членки да повдигат този въпрос в комуникацията си с руските органи;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президентите, правителствата и парламентите на Руската федерация и Беларус.

(1) https://www.europarl.europa.eu/ep-live/bg/committees/video?event=20191112-0900-COMMITTEE-LIBE (2) https://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/IndependenceJudiciary.aspx

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно мерки за преодоляване на въздействието върху европейското селско стопанство на решението на СТО по спора във връзка с „Еърбъс“ (2019/2895(RSP))

P9_TA(2019)0082 RC-B9-0197/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид решението на арбитъра на Световната търговска организация (СТО) по спора за субсидиите за „Еърбъс“ (DS316) от 2 октомври 2019 г., с което се разрешава на САЩ да предприемат ответни мерки спрямо износа от ЕС на стойност 7,5 милиарда щатски долара (6,8 милиарда евро),

–  като взе предвид официалното решение на органа за уреждане на спорове на СТО от 14 октомври 2019 г., с което се дава зелена светлина за тези ответни мерки,

–  като взе предвид решението на САЩ да въведат ново адвалорно мито в размер на 25% за някои продукти на хранително-вкусовата промишленост и някои неселскостопански продукти и 10% за неселскостопанските продукти, считано от 18 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид съответните членове от Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета(1) (наричан по-долу „Регламент за насърчаване“), както и решението за изпълнение на Комисията от 18 ноември 2019 г. относно приемането на работната програма за 2020 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави,

–  като взе предвид съответните членове от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти(2) (Регламент за единната обща организация на пазара),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че САЩ са водещата дестинация за износа на селскостопански продукти от ЕС-28, като през 2018 г. стойността на този износ възлезе на 22,3 милиарда евро (16,2% от целия износ на продукти на хранително-вкусовата промишленост), и че съответно САЩ представляват незаменим пазар както по отношение на стойността, така на обема на износа;

Б.  като има предвид, че новите мита, равняващи се на 1,1 милиарда евро, ще засегнат износа от ЕС на продукти на хранително-вкусовата промишленост на стойност 4,3 милиарда евро (60% от общата стойност на ответните мерки);

В.  като има предвид, че Обединеното кралство, Франция, Испания, Италия, Германия и Ирландия са основните страни, засегнати от решението на САЩ, и че хранително-вкусовите сектори в други държави – членки на ЕС, също ще бъдат засегнати по неблагоприятен начин;

Г.  като има предвид, че основните селскостопански продукти, срещу които са насочени санкциите на САЩ, са емблематични продукти на ЕС с много висока добавена стойност, които в много случаи са защитени в рамките на схеми за качество на ЕС (вино и спиртни напитки, например шотландско „single“ малцово уиски, маслиново масло и млечни продукти като масло и сирене);

Д.  като има предвид, че мерките са насочени, макар и в по-малка степен, и срещу други селскостопански продукти, например трапезни маслини, свинско месо, кафе, бисквити, обработени плодове, цитрусови плодове, миди, ликьори и кашмир;

Е.  като има предвид, че след руското ембарго земеделските стопани и операторите в рамките на агрохранителната верига се оказват още веднъж жертва на търговски конфликт от неселскостопански характер, който е извън техния контрол, и че решението на САЩ е тези мита да се прилагат за неограничено време, докато държавите членки не спазят резолюцията на СТО относно спора за „Еърбъс“;

Ж.  като има предвид, че ответните мерки на САЩ ще увеличат икономическата и правната нестабилност за европейските производители в този сектор, който по своето естество и без друго е променлив, и ще повишат нестабилността на вътрешния пазар на ЕС, който е изправен пред смущения, причинени от руското ембарго, и който трябва да се подготви за икономическите последици от евентуалното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС;

З.  като има предвид, че съгласно разпоредбите на своето законодателство САЩ могат да въведат т.нар. „верижни мита“, които биха могли да имат отражение и върху други продукти, да задълбочат икономическите последици от ответните мерки и да окажат непропорционално въздействие върху хранително-вкусовата промишленост;

И.  като има предвид, че спорът относно субсидиите за „Боинг“ все още се разглежда от СТО;

Й.  като има предвид, че за някои сектори, например сектора на трапезните маслини (който вече е засегнат от прилагането на мита от САЩ от ноември 2017 г. насам) и сектора на маслиновото масло, решението на САЩ допълнително ще подкопае и без това вече нестабилното им положение на вътрешния пазар, докато за други сектори, например секторите на виното, уискито и млечните продукти, то рискува да предизвика сериозни смущения на пазара като цяло; като има предвид, че съответно това решение би застрашило растежа, инвестициите и създаването на работни места и би довело до значителна загуба на конкурентоспособност и на пазарен дял, чието равнище е отнело години, за да бъде постигнато, и от чието понижаване ще бъде трудно да се възстановим;

К.  като има предвид, че митата ще доведат до значително увеличение на цените за потребителите и до икономически загуби и загуба на работни места за дружествата и от двете страни на Атлантическия океан, което в крайна сметка ще е в полза на производителите извън ЕС и САЩ;

Л.  като има предвид, че съгласно действащите правила на ЕС кампаниите за насърчаване на износа, които вече са били одобрени и които са насочени към пазара на САЩ, не могат да бъдат препрограмирани, а някои действия, които вече са били предприети за популяризиране на продукти с много висока стойност, могат да се окажат безполезни, ако митата на САЩ бъдат приложени;

М.  като има предвид, че селското стопанство на ЕС, което поради своето естество е особено чувствително, е все по-интегрирано на международните пазари, което подчертава значението на конструктивните търговски отношения като цяло и значението на поддържането на верига за доставки на висококачествени храни, които отговарят на търсенето на клиентите;

1.  изразява дълбоката си загриженост относно съпътстващите загуби, пред които е изправена хранително-вкусовата промишленост на ЕС в рамките на цялата агрохранителна верига, вследствие на решението на Съединените американски щати да наложат ответни мерки срещу Европейския съюз в резултат на спора относно „Еърбъс“; счита за неприемливо, че селскостопанският сектор трябва да поеме голяма част от разходите, произтичащи от правен спор, възникнал в съвсем друг сектор; изразява съжаление относно решението за налагане на мита върху толкова много селскостопански продукти;

2.  изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на ангажираност от страна на САЩ по отношение на опитите на ЕС да намери своевременно решение чрез преговори преди прилагането на митата; подчертава загрижеността си във връзка с факта, че досега САЩ са отказвали да работят с ЕС с оглед на намирането на своевременно решение за въздухоплавателните сектори на едните и другите в контекста на дългогодишния спор „Еърбъс“ – „Боинг“;

3.  подкрепя Комисията в нейните усилия и настоятелно я призовава да продължи да се стреми да намери решения по пътя на преговорите с оглед на намаляването на настоящото напрежение в рамките на търговията между двете страни;

4.  подчертава необходимостта от координирана и единна реакция на ЕС, особено като се има предвид, че митата са предназначени да засегнат неравномерно различните държави членки в опит да се предизвика разединение в позицията на Съюза;

5.  призовава Комисията да следи отблизо пазара на продукти на хранително-вкусовата промишленост в ЕС с цел да констатира своевременно възникването на смущения, произтичащи от прилагането на митата, кумулативните ефекти, дължащи се на съчетанието с други събития в рамките на пазара, в т.ч. продължаващото руско ембарго, и верижния ефект върху веригата за доставки на храни от изместването на определени продукти;

6.  настоятелно призовава Комисията да проучи въздействието на тези ответни мерки върху засегнатите сектори и вътрешния пазар, както и, когато това е оправдано, в съответствие с правилата на СТО и в рамките на бюджета, да мобилизира своевременна подкрепа за секторите, които са най-силно засегнати от тези мита; в този контекст изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата в бюджета за 2020 г. на подходящо финансиране за тези цели;

7.  призовава Комисията да разгледа възможността за използване на инструменти в рамките на единната обща организация на пазара, например схеми за частно складиране и изтегляне от пазара, както и всякакви нови или други налични инструменти и подходящи мерки за справяне със смущенията, които възникват на вътрешния пазар;

8.  посреща със задоволство изявлението на Комисията, че ще преразгледа действащото вторично законодателство в рамките на единната обща организация на пазара, за да се даде възможност на операторите да увеличат продължителността на кампаниите за насърчаване на износа в САЩ и за да се предостави по-висока степен на гъвкавост при управлението на текущите кампании за насърчаване в трети държави, за да могат операторите да реагират и да активизират действията си в САЩ и да противодействат на въздействието върху потребителите или да пренасочат усилията си, когато това е необходимо, към други пазари, чрез препрограмиране на вече одобрените за пазара на САЩ дейности; отправя искане към Комисията да въведе тези изменения възможно най-скоро и да приеме допълнителни мерки за осигуряване на повече гъвкавост при управлението на кампаниите за насърчаване по линия на Регламента за насърчаване;

9.  настоява, че санкциите на САЩ представляват извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени и управлявани от операторите; съответно призовава Комисията да адаптира правилата за контрол и одит по такъв начин, че операторите да не бъдат санкционирани вследствие на неизбежното приспособяване, което те ще трябва да предприемат, на действията за насърчаване или при неизпълнение на действията за насърчаване, които вече са планирани;

10.  призовава Комисията да предприеме хоризонтални мерки за информиране и насърчаване, които могат да бъдат под формата на мисии на високо равнище и участие чрез щандове в търговски панаири и в изложения от международно значение, предназначени да подобрят репутацията на продуктите от Съюза и да активизират популяризирането на съответните продукти в съответствие с членове 2 и 9 от Регламента за насърчаване;

11.  отбелязва, че с оглед на този специфичен проблем на пазара Комисията следва да разгледа възможността за използване на разпоредбите, предвидени в членове 15 и 19 от Регламента за насърчаване, за да се подпомогнат операторите, които ще трябва да активизират усилията си за навлизане на пазара на САЩ, и да се спомогне за смекчаване на пречките пред навлизането на пазара;

12.  отправя искане към Комисията да одобри, в рамките на наличните възможности, допълнителни покани за участие в търгове, придружени от увеличение на средствата за насърчаване на износа за 2019 г., като се има предвид, че годишният бюджет вече е бил определен, за да се предотврати всякакво забавяне на реакциите в отговор на ответните мерки на САЩ;

13.  подкрепя укрепването на хоризонталния Регламент за насърчаване, като същевременно се използва експертният опит на националните бюра за насърчаване на търговията, с цел да се подпомогнат операторите при разширяването и консолидирането на тяхната позиция на трети пазари и при търсенето на нови пазари за продуктите от ЕС с оглед на реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) и следващото преразглеждане на Регламента за насърчаване;

14.  подчертава, че при тези обстоятелства е от жизнено значение да се избегне по-нататъшното намаляване на бюджета за ОСП и да се продължи реформата на резерва за кризи в рамките на ОСП, тъй като селскостопанският сектор е засегнат във все по-голяма степен от нестабилност и политически мотивирани международни кризи, които изискват силен и ефикасен отговор посредством бюджета;

15.  подчертава необходимостта от диверсификация на експортните пазари и от осигуряване на достъп до пазара за засегнатите от митата на САЩ продукти на хранително-вкусовата промишленост чрез премахването на трайните технически пречки, които не позволяват на операторите да се възползват пълноценно от възможностите за износ в рамките на други търговски споразумения;

16.  отново заявява своята ангажираност спрямо свободната търговия и отворените пазари, тъй като те предоставят по-широки икономически възможности и възможности за трудова заетост за голям брой малки и средни предприятия в САЩ и ЕС, и подчертава значението на конструктивните търговски отношения, които са от взаимна полза за ЕС и САЩ;

17.  подчертава подкрепата си за съхраняването на една основана на правила система за търговия и за СТО като институция, като същевременно отчита необходимостта от всеобхватна реформа, по-специално що се отнася до Апелативния орган на СТО;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 56. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно кризата във връзка с Апелативния орган на СТО (2019/2918(RSP))

P9_TA(2019)0083 B9-0181/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид Маракешкото споразумение от 15 април 1994 г. за създаване на Световната търговска организация (СТО),

–  като взе предвид член 17 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (ДППУС) за създаване на постоянния апелативен орган на Органа за уреждане на спорове на СТО,

–  като взе предвид съобщението на Европейския съюз, Китай, Канада, Индия, Норвегия, Нова Зеландия, Швейцария, Австралия, Република Корея, Исландия, Сингапур, Мексико, Коста Рика и Черна гора от 11 декември 2018 г. до Общия съвет на СТО (WT/GC/W/752/Rev. 2) и съобщението на Европейския съюз, Китай, Индия и Черна гора от 11 декември 2018 г. до Общия съвет на СТО (WT/GC/W/753/Rev.1),

–  като взе предвид временната договореност за арбитраж при обжалване между ЕС и Канада съгласно член 25 от ДППУС от 25 юли 2019 г., както и сходната договореност с Норвегия, за която беше постигнато споразумение на 21 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид неофициалната процедура за въпроси, свързани с функционирането на Апелативния орган, под егидата на Общия съвет и докладите, предоставени от посланика на Нова Зеландия Дейвид Уокър на Общия съвет на СТО на 28 февруари 2019 г. (JOB/GC/215), 7 май 2019 г. (JOB/GC/217), 23 юли 2019 г. (JOB/GC/220) и на 15 октомври 2019 г. (JOB/GC/222), както и проекта на решение на Общия съвет относно функционирането на Апелативния орган, представен от посланик Уокър на 15 октомври 2019 г. пред Общия съвет, както е приложен към неговия доклад от същата дата,

–  като взе предвид изявлението на Комисията от 26 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,

А.  като има предвид, че СТО беше създадена с цел задълбочаване на многостранното сътрудничество, насърчаване на приобщаващ световен икономически ред и стимулиране на утвърждаването на отворена, основана на правила и недискриминационна многостранна търговска система;

Б.  като има предвид, че благодарение на своя обвързващ характер, две нива на постановяване на решения и независимостта и безпристрастността на съдиите системата на СТО за уреждане на спорове успешно допринесе за гарантиране на спазването на правилата на СТО и за сигурността и предвидимостта на многостранната търговска система, като по този начин се избягва прибягването до едностранни мерки;

В.  като има предвид, че Апелативният орган на СТО играе основна роля в системата на СТО за уреждане на спорове;

Г.  като има предвид, че от 2017 г. насам Съединените щати блокират заместването на седемте членове на Апелативния орган и отхвърлиха множество предложения за започване на процеса на подбор с цел попълване на свободните места;

Д.  като има предвид, че на 10 декември 2019 г. мандатите на двама от останалите трима членове на Апелативния орган ще изтекат и Апелативният орган вече няма да може да разглежда нови обжалвания, тъй като за това са необходими трима членове;

1.  изразява дълбока загриженост, че ако не бъде намерено решение, Апелативният орган ще престане да функционира след 10 декември 2019 г., което може да има много сериозни последици за основаната на правила многостранна търговска система;

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че текущите дискусии между членовете на СТО все още не са довели до положителни резултати;

3.  напълно подкрепя неформалната процедура, за която посредничи посланик Уокър, и счита, че неговите предложения са много добра основа за намирането на задоволително решение в отговор на споделената загриженост във връзка с функционирането на Апелативния орган и необходимостта от реформирането му; приканва всички членове на СТО да участват конструктивно в тези дискусии, така че свободните места да могат да бъдат запълнени възможно най-скоро, като същевременно се гарантира, че СТО разполага с финансови и човешки ресурси в съответствие с потребностите си;

4.  призовава Комисията да продължи дискусиите с всички членове на СТО, включително Съединените щати, с цел да се осигури провеждането на процедурата по назначаване като въпрос с приоритетно значение, включително след 10 декември 2019 г., ако това е необходимо;

5.  подкрепя неотдавнашните инициативи на ЕС за сключване на временни договорености за прилагане на временни решения с основните му търговски партньори, чрез които ще се запази правото на Европейския съюз на разрешаване на търговски спорове в рамките на СТО чрез правно обвързващо, независимо и безпристрастно постановяване на решения на две нива, като същевременно припомня, че наличието на постоянен апелативен орган остава основната цел на стратегията на ЕС;

6.  припомня значението на междупарламентарния диалог като начин да се допринесе за текущите дискусии и да се постигне положителен резултат от тях;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на СТО, и на генералния директор на СТО.

Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно текущите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (2019/2832(RSP))

P9_TA(2019)0084 B9-0175/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“)(1), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.(2),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 12 декември 2017 г. за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за Споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн(3),

–  като взе предвид своите резолюции от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.(4) и от 14 юни 2018 г. относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн(5),

–  като взе предвид въпросите до Съвета и до Комисията относно текущите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (O-000035/2019 – B9 0057/2019 и O-000036/2019 – B9 0058/2019),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

А.  като има предвид, че преговорите за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от АКТБ все още продължават и се очаква да продължат по-дълго от първоначално предвиденото;

Б.  като има предвид, че силата на Споразумението от Котону и достиженията на неговите правни норми се основават на редица уникални характеристики, които трябва да бъдат запазени и подсилени;

В.   като има предвид, че отношенията между АКТБ и ЕС са от голямо значение, особено на този етап, при който многостранната система е подложена на натиск и се поставя под въпрос; като има предвид, че Споразумението от Котону е ключов елемент от нашата многостранна система предвид броя на държавите, които обединява, и съдържанието и структурата на партньорството, и като има предвид, че на партньорството следва да се отдадат по-голямо значение и по-голяма видимост в рамките на ООН и други световни форуми; като има предвид, че през 2015 г. международната общност пое основни глобални ангажименти като част от Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение и Програмата за действие от Адис Абеба, и като има предвид, че сътрудничеството между АКТБ и ЕС ще бъде от съществено значение за постигането на тези глобални цели;

Г.   като има предвид, че ключов елемент от новото партньорство между АКТБ и ЕС следва да бъде засилването на парламентарното измерение на отношенията между ЕС и Групата на държавите от АКТБ чрез осигуряване на по-голяма ефективност и представителност;

Д.  като има предвид, че честотата и разнообразието на заседанията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС даде възможност за последователен диалог през годините, като по този начин допринесе ефективно за укрепването на парламентарната дипломация; като има предвид, че настоящата международна обстановка следва да действа като стимул за държавите от АКТБ и ЕС да постигнат напредък по този парламентарен диалог и да повишат неговата ефективност;

1.  приветства постигнатия до момента напредък в преговорите по стратегическите приоритети, свързани с основите и работата на регионалните протоколи;

2.  отбелязва, че ще бъде необходимо повече време за договаряне на оставащите части от споразумението и че преговорите няма да бъдат приключени до края на октомври 2019 г., както се очакваше първоначално;

3.  приветства, с оглед на изтичането на срока на действие на Споразумението от Котону през февруари 2020 г., решението на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС да делегира на Комитета на посланиците от АКТБ-ЕС правомощието да приемат преходни мерки до влизането в сила на новото партньорство между АКТБ и ЕС;

4.  твърдо потвърждава позицията си, изразена в двете му резолюции относно периода след Споразумението от Котону, приети съответно през октомври 2016 г. и юни 2018 г., и счита, че някои от съществените елементи на Споразумението от Котону трябва да бъдат категорично потвърдени, за да могат да бъдат изцяло взети предвид през оставащата част от преговорите;

5.  отново подчертава значението на укрепването на парламентарното измерение на бъдещото споразумение, което трябва да гарантира демократична отчетност на всички равнища; подчертава, че институционалната рамка следва да включва Съвместна парламентарна асамблея АКТБ-ЕС; счита, че това искане не подлежи на преговаряне във връзка с одобрението на бъдещото споразумение от страна на Европейския парламент;

6.  припомня, че Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС трябва да играе важна роля за гарантиране на демократичния контрол върху бъдещото споразумение, и призовава отново за засилване на нейната консултативна и контролна роля; изразява убеждение, че са необходими редовни срещи на равнището на АКТБ и ЕС, за да се гарантира силно партньорство;

7.  счита, че Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС играе ключова роля за постигането на целите за устойчиво развитие и за оценката на съгласуваността на политиките за развитие; изразява убеждение, че Съвместната парламентарна асамблея насърчава обмена на глобални предизвикателства, като например правата на човека, демокрацията, доброто управление, равенството между половете и мира и сигурността, както и климата, околната среда и биологичното разнообразие;

8.  повтаря ангажимента си към многостранното сътрудничество и призовава за координация, по-специално в рамките на Съвместната парламентарна асамблея, с цел да се приеме съгласувана позиция на АКТБ и ЕС на международните форуми; подчертава, че в подготовката за многостранни преговори е необходимо по-задълбочено сътрудничество с други международни партньори, както и с гражданското общество;

9.  счита, че Съвместната парламентарна асамблея следва да се състои от равен брой представители на ЕС и на държавите от АКТБ и да заседава два пъти годишно на пленарна сесия, като заседанията се редуват в Европейския съюз и в държавите от АКТБ;

10.  подчертава, че парламентарните комисии за регионално партньорство трябва да заседават веднъж годишно във всеки регион и не следва да зависят от свикването на заседания на Съвета на министрите на регионално партньорство; подчертава освен това, че регионализацията на партньорството между ЕС и АКТБ в рамките на новото споразумение, която има за цел насърчаване на задълбочаването на регионалната интеграция между държавите от АКТБ, не следва да бъде в ущърб на всеобхватните общи цели на споразумението;

11.  отново заявява, че някои от уникалните характеристики на Споразумението от Котону, а именно зачитането на правата на човека, демокрацията, основните свободи, доброто управление и принципите на правовата държава, трябва да бъдат запазени и укрепени;

12.  подчертава, че новото споразумение следва да укрепи допълнително идеята за партньорство на равни начала, като същевременно се отчетат особеностите на всяка държава и на сътрудничеството между държавите от АКТБ и ЕС като обединени и взаимно подкрепящи се партньори в рамките на многостранната система; посочва, че поради това новото споразумение трябва да даде възможност за надхвърляне на отношенията между донор и получател;

13.  отново подчертава значението на политическия диалог както за защита на нашите общи ценности и като неразделна част от партньорството и призовава за систематично използване на политическия диалог, както и за неговото по-ефективно и проактивно използване, за да се предотвратяват политическите кризи;

14.  изразява съжаление относно свиващото се пространство за гражданското общество в някои държави и отново заявява, че в бъдещото споразумение следва да се предвиди по-голяма роля на гражданското общество, включително НПО, правата на човека и общностните групи, диаспорите, църквите и религиозните сдружения и общности, както и по-специално представителите на младите хора и на жените, с цел да се защитят интересите на хората с увреждания, както и социалните движения и профсъюзите, коренното население и фондациите, както и представителството на уязвимите и маргинализираните лица, които са обект на дискриминация, и че това следва да бъде постигнато в рамките на политически диалог и на всички равнища;

15.  призовава за премахване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие като основни цели на сътрудничеството между АКТБ и ЕС в съответствие с принципа „никой да не бъде изоставен“; отново заявява, че в основата на това споразумение трябва да бъде борбата с изключването, дискриминацията и неравенствата;

16.  припомня, че посветеният на правата на човека елемент в бъдещото споразумение следва да включва изрична формулировка относно борбата с дискриминацията на каквото и да било основание, включително сексуална ориентация или полова идентичност, или срещу деца, хора в движение, възрастни хора или хора с увреждания;

17.  подчертава значението на равенството между половете и овластяването на жените като двигател на развитието и призовава ЕС и държавите от АКТБ да включат в споразумението равенството между половете като хоризонтален въпрос; подчертава колко е важно страните да поемат ангажимент по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права и за цялостното изпълнение на програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието;

18.  очаква от ЕС при отпускането на финансова помощ да обърне необходимото внимание на политиките и предизвикателствата, пред които са изправени страните партньори, по-специално като се има предвид фактът, че повечето миграционни движения възникват между самите държави от АКТБ; отново заявява, че бъдещото споразумение трябва да предлага помощ за приемащите общности, които са засегнати от голямо разселено население, и да предприема мерки спрямо първопричините за принудителното разселване по всеобхватен и основан на правата начин;

19.  приветства факта, че постигането на целите за устойчиво развитие се счита за ключова цел на бъдещото споразумение, и отново отправя своето искане за създаването на стабилни механизми за наблюдение, за да се гарантира, че прилагането на споразумението ефективно допринася за целите за устойчиво развитие и насърчава тяхното постигане; подчертава необходимостта от интегриране на хоризонтални въпроси, като например устойчивост на околната среда, цели във връзка с изменението на климата, въпроси на равенството между половете и социална справедливост, и включването им във всички политики, планове и интервенции като част от бъдещото споразумение;

20.  повтаря основната цел на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) за насърчаване на дългосрочното развитие и регионалната интеграция; подчертава, че търговските споразумения следва да насърчават устойчивото развитие и правата на човека, и настоява те да бъдат неразделна част от бъдещото споразумение;

21.  призовава за систематично включване на подлежащи на изпълнение разпоредби относно устойчивото развитие и правата на човека във всички понастоящем договорени и бъдещи СИП, както и за задълбочен анализ на въздействието на СИП върху местните икономики и вътрешнорегионалната търговия, за да се преодолеят опасенията във връзка с прилагането им от гледна точка на регионалната интеграция и индустриализацията;

22.  счита, че изпълнението на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие изисква активното участие на местните органи и недържавните участници с цел засилване на демократичната ангажираност; счита, че от значение за постигането на тази цел е създаването на механизъм за партньорски мониторинг, отчетност и проверки между АКТБ и ЕС, в който да участват представители на националните, регионалните и местните органи, гражданското общество и научните общности и който да има за задача да изготвя годишни заключения и препоръки за последващи действия;

23.  припомня, че частният сектор е важен партньор за постигане на устойчиво развитие, насърчаване на икономическия растеж и намаляване на бедността; призовава за предвиждане на ясни разпоредби в бъдещото споразумение относно ролята и отговорностите на предприятията, които участват в партньорства за развитие и насърчават принципите на корпоративната социална отговорност, Глобалния пакт на ООН, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, основните трудови стандарти на Международната организация на труда, екологичните стандарти и Конвенцията на ООН срещу корупцията;

24.  припомня на преговарящите страни да включат в новото споразумение амбициозни разпоредби относно борба с незаконните финансови потоци и данъчните измами и да предоставят финансова и техническа помощ за развиващите се страни, за да се справят с нововъзникващите световни стандарти за борба с данъчните измами, в това число автоматичния обмен на информация, информацията относно действителните собственици на дружества и публичната отчетност на многонационалните дружества по държави, за да се спре свиването на данъчната основа и пренасочването на печалбите, въз основа на моделите на Г-20 и ОИСР;

25.  заявява отново, че обвързването на помощта с условие за сътрудничество с ЕС по въпросите на миграцията е несъвместимо с договорените принципи за ефективност на развитието;

26.  припомня, че Европейският парламент трябва да бъде незабавно и изцяло информиран на всички етапи от процедурата на преговори в съответствие с член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на ЕС, и отново заявява необходимостта от постигане на споразумение за подобряване на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация по време на целия жизнен цикъл на международните споразумения;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на министрите на АКТБ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията на Африканския съюз, на Панафриканския парламент и на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3. (2) OВ L 287, 4.11.2010 г., стр. 3. (3) COM(2017)0763. (4) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 2. (5) Приети текстове, P8_TA(2018)0267.