Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B9-0040/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0005

Приети текстове
PDF 265kWORD 84k
Сряда, 15 януари 2020 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейски зелен пакт
P9_TA(2020)0005RC-B9-0040/2020

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773), и задълбочения анализ в подкрепа на това съобщение,

–  като взе предвид Програмата на ЕС за действие за околната среда до 2020 г. и неговата визия за 2050 г.,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКООНИК), Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда – състояние и перспективи за 2020 г.“,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и обобщаващия доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда относно разликите по отношение на емисиите за 2019 г., публикуван на 26 ноември 2019 г., и нейния първи обобщаващ доклад от декември 2019 г. относно производството на изкопаеми горива (доклад относно разликите по отношение на производството за 2019 г.),

–  като взе предвид доклада от 31 май 2019 г. за глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES),

–  като взе предвид документа „Перспективи пред световните ресурси за 2019 г.“, изготвен от Международната комисия по ресурсите на Програмата на ООН за околната среда,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид конвенциите и препоръките на Международната организация на труда (МОТ),

–  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид 26-ата конференция на страните по РКООНИК, която предстои да се проведе през ноември 2020 г., както и факта, че всички страни по РКООНИК трябва да увеличат своя национално определен принос в съответствие с целите на Парижкото споразумение,

–  като взе предвид 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP15), която предстои да се проведе в Кунмин, Китай, през октомври 2020 г. и по време на която страните по Конвенцията трябва да вземат решение относно глобалната рамка за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие след 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г., озаглавена „Изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г., която се провежда в Мадрид, Испания (COP25)(3),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че настоящата резолюция представлява първоначалната обща реакция на Парламента във връзка със съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт; като има предвид, че в хода на работата по Европейския зелен пакт Парламентът ще представи отново по-подробни позиции относно конкретни мерки и политически действия и ще използва пълните си законодателни правомощия да прави прегледи на предложения на Комисията и да ги изменя, за да гарантира, че те подкрепят всички цели на Зеления пакт;

1.  подчертава неотложната необходимост от амбициозни действия за справяне с изменението на климата и екологичните предизвикателства, за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и за избягване на масова загуба на биологично разнообразие; поради това приветства съобщението на Комисията относно „Европейския зелен пакт“; споделя ангажимента на Комисията за превръщане на ЕС в по-здраво, устойчиво, справедливо и благоденстващо общество с нулеви нетни емисии на парникови газове; призовава за извършване на необходимия преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г. и за превръщането на това в пример за успех;

2.  подчертава, че всички хора, живеещи в Европа, без дискриминация, следва да имат основното право на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда и на устойчив климат и че това право трябва да бъде осъществено чрез амбициозни политики и да бъде изцяло приложимо посредством съдебната система на национално равнище и на равнището на ЕС;

3.  изразява твърдото си убеждение, че Европейският зелен пакт следва да насърчава интегриран и основан на науката подход и да обединява всички сектори, за да ги насочва към постигането на една и съща цел; счита, че интегрирането на различни политики, насочени към цялостна визия, е реалната добавена стойност на Европейския зелен пакт и че поради това то следва да бъде засилено; възприема Европейския зелен пакт като катализатор за приобщаващ и недискриминационен обществен преход, чийто основни цели са неутралност по отношение на климата, опазване на околната среда, устойчиво използване на ресурсите и здраве и качество на живота на гражданите в рамките на възможностите на планетата;

4.  подчертава, че Зеленият пакт следва да бъде в основата на стратегията на Европа за нов устойчив растеж, като същевременно се зачитат границите на планетата Земя, и за създаване на икономически възможности, управление на инвестициите и осигуряване на качествени работни места; счита, че това ще бъде от полза за европейските граждани и дружества и ще доведе до модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не е свързан със световните емисии на ЕС на парникови газове, използването на ресурси и генерирането на отпадъци; подчертава, че Зеленият пакт трябва да води до социален напредък, като подобрява благосъстоянието на всички и намалява социалните неравенства, икономическите дисбаланси между държавите членки и различията между половете и поколенията; счита, че един справедлив преход следва да вземе предвид всяко лице и всяко място и да вземе мерки срещу социалните и икономическите неравенства;

5.  счита, че изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) следва да бъде в центъра на процеса на изготвяне на политиките на ЕС, така че ЕС да насърчава модел за човешко развитие, съвместимо с доброто състояние на планетата; подчертава в тази връзка факта, че Европейският зелен пакт трябва да съчетава социални права, екологосъобразност, регионално сближаване, устойчивост и ориентирани към бъдещето отрасли, които са конкурентоспособни в световен мащаб, в полза на всички;

6.  подчертава, че Зеленият пакт трябва да се стреми към просперираща, справедлива, устойчива и конкурентоспособна икономика, която да функционира за всички лица и във всички региони в Европа; счита, че Зеленият пакт следва да създава икономически възможности и справедливост между поколенията; подчертава, че е важно да се зачита и укрепва социалният диалог на всички равнища и във всички сектори, за да се гарантира справедлив преход; подчертава необходимостта от перспектива, свързана с пола, относно действията и целите в Зеления пакт, включително интегрирането на принципа на равенство между половете и действия, насочени към постигане на равенство между половете; отново заявява, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика и устойчиво общество трябва да се осъществи заедно с прилагането на Европейския стълб на социалните права, и настоява всички инициативи, предприемани в рамките на Европейския зелен пакт, да бъдат напълно съвместими с Европейския стълб на социалните права;

7.  подчертава, че за да може Съюзът да постигне целите на Зеления пакт, ще бъде необходимо да бъдат мобилизирани значителни публични и частни инвестиции, и счита, че това е предпоставка за успеха на Зеления пакт; счита, че ЕС трябва да гарантира дългосрочна сигурност за инвеститорите и регулаторна предвидимост, както и подходяща финансова рамка, ресурси и пазарни и фискални стимули за успеха на зеления преход за положителни и устойчиво социални, индустриални и икономически промени; отново заявява, че Зеленият пакт следва да помогне на Европа да тръгне по пътя към дългосрочен устойчив растеж, просперитет и благоденствие, като гарантира, че нашите екологични, икономически и социални политики се разработват, за да гарантират справедлив преход;

8.  подчертава, че глобалните предизвикателства, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, изискват глобален отговор; подчертава, че е необходимо ЕС да прояви амбициозност и да се мобилизират и други региони по света, за да се работи в една и съща насока; подчертава ролята на ЕС като световен лидер в областта на околната среда и действията в областта на климата;

9.  предлага всички действия в рамките на Зеления пакт да имат научнообоснован подход и да се основават на цялостни оценки на въздействието;

10.  признава институционалната си отговорност за намаляване на въглеродния отпечатък на Парламента; предлага да приеме свои собствени мерки за намаляване на емисиите, включително подмяна на автомобилния парк с превозни средства с нулеви емисии, и призовава всички държави членки да се споразумеят за определяне на едно-единствено седалище на Европейския парламент;

Повишаване на степента на амбиция на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.

11.  счита, че правно обвързващ ангажимент на ЕС за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. ще бъде мощен инструмент за мобилизиране на необходимите обществени, политически, икономически и технологични сили за прехода; категорично подчертава, че преходът е общо усилие на всички държави членки и че всяка държава членка трябва да допринася за прилагането на неутралността по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г.; призовава Комисията да представи предложение за европейски законодателен акт в областта на климата до март 2020 г.;

12.  призовава за приемане на амбициозен законодателен акт в областта на климата с правно обвързваща национална и валидна за цялата икономика цел за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. и междинни цели на ЕС за 2030 и 2040 г., които да бъдат финализирани като част от този закон най-късно към момента на приемането му от съзаконодателите, въз основа на оценки на въздействието, както и стабилна управленска рамка; подчертава, че законодателният акт в областта на климата трябва да отразява най-добрите налични научни достижения с цел ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, както и че той следва да бъде актуализиран в съответствие с промените в правната рамка на ЕС и цикъла на преразглеждане на Парижкото споразумение; счита, че законодателният акт в областта на климата трябва да включва и специфични компоненти за адаптиране, а именно като изисква от всички държави членки да приемат планове за действие за приспособяване;

13.  призовава за увеличаване на националните цели на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. на 55% в сравнение с нивата от 1990 г.; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за тази цел възможно най-скоро, за да може ЕС да приеме тази цел като своя актуализиран национално определен принос (НОП) достатъчно време преди COP26; освен това призовава за интегриране впоследствие на тази цел в европейския законодателен акт в областта на климата ;

14.  счита, че ЕС трябва да играе активна роля и да прояви силно лидерство в подготовката за COP26, като страните по Конвенцията следва да увеличат колективните ангажименти в областта на климата, така че тези ангажименти да отразяват най-високото възможно равнище на амбиция; с оглед на това счита, че възможно най-рано през 2020 г. ЕС следва да приеме повишен НОП, за да насърчи други трети държави, по-специално основните източници на емисии, да направят същото; в този контекст подчертава необходимостта да се постигне съгласие относно повишен НОП преди планираната среща на върха между ЕС и Китай през септември, както и преди срещата на върха между ЕС и Африка;

15.  признава, че държавите членки може да имат различни траектории за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. по справедлив и икономически ефективен начин, като се отчита, че държавите имат различни отправни точки, разполагат с различни ресурси и някои от тях се движат по-бързо от други, но че екологичният преход следва да се превърне в икономическа и социална възможност за всички региони на Европа;

16.  подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени до нула във всички сектори на икономиката, за да се допринесе по съвместен начин за постигане на целта за неутралност по отношение на климата; призовава Комисията да представи, когато е необходимо, предложения въз основа на оценки на въздействието с оглед на преразглеждане на законодателните мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката до юни 2021 г., за да се постигне по-голяма средносрочна и дългосрочна амбиция по отношение на климата; призовава Комисията да използва също така допълнителния потенциал на друго действащо законодателство на ЕС за допринасяне за действията в областта на климата, например Директивата за екодизайна, законодателството на ЕС в областта на отпадъците, мерките, свързани с кръговата икономика и Регламента за флуорсъдържащия парников газ; подчертава освен това, че природосъобразните решения могат да помогнат на държавите членки да постигнат своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове и по отношение на биологичното разнообразие, но настоява те да допълват намаляването на емисиите на парникови газове при източника;

17.  счита, че новите и повишени цели за емисиите на парникови газове изискват схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) да бъде подходяща за целта; призовава Комисията да направи бърз преглед на Директивата за СТЕ, включително чрез разглеждане на коефициента на линейно намаление, правилата за разпределяне на безплатни квоти и потенциалната необходимост от минимални цени на въглеродните емисии;

18.  като се имат предвид трайните глобални различия в областта на климата, подкрепя намерението на Комисията да работи за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, съвместим с правилата на СТО; счита, че разработването на такъв механизъм е част от по-широка стратегия за конкурентоспособна икономика на ЕС с ниски въглеродни емисии, която да подкрепя амбициите на ЕС в областта на климата, като същевременно гарантира равнопоставени условия на конкуренция; отбелязва становището на Комисията, че механизмът би бил алтернатива на предвидените в СТЕ на ЕС мерки по отношение на риска от изместване на въглеродни емисии; подчертава, че настоящите мерки за справяне с изместването на въглеродни емисии следва да не бъдат отменяни до въвеждането на нова система, и призовава Комисията, преди да направи предложения, да извърши задълбочен анализ на различните форми, които механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би могъл да приеме, преди прегледа на законодателството в областта на климата, който се очаква да бъде извършен през юни 2021 г.; освен това счита, че един бъдещ механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да поддържа икономически стимули за успешен екологичен преход и за лидери в областта на климата, да подкрепя пазар за нисковъглеродни продукти в рамките на ЕС и да гарантира ефективна цена на въглеродните емисии в ЕС, като същевременно насърчава ценообразуването на въглеродните емисии в други части на света; счита, че той трябва да взема предвид особеностите на всеки сектор, както и че може да бъде въведен постепенно в определени сектори, като същевременно се избягват неоправдани допълнителни административни разходи, по-специално за европейските МСП;

19.  приветства планираното предложение за преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергията по отношение на въпросите, свързани с околната среда, с цел прилагане на принципа „замърсителят плаща“, като се отчитат националните фискални политики и се избягва увеличаването на неравенството;

20.  призовава за нова и по-амбициозна стратегия на ЕС за приспособяване към изменението на климата; припомня, че в ЕС и неговите държави членки са необходими повече усилия за намаляване на последствията от изменението на климата, изграждане на устойчивост, предотвратяване и подготвеност; подчертава необходимостта от мобилизиране на публични и частни инвестиции в приспособяването и призовава за същинска съгласуваност на разходите в ЕС, така че приспособяването и устойчивостта спрямо изменението на климата да бъдат оценявани като ключови критерии във всички съответни финансови средства на ЕС; същевременно счита, че е необходимо предотвратяването на бедствия, подготвеността и реакцията да образуват силен инструмент за солидарност с достатъчно ресурси; призовава средствата в бюджета на ЕС да се разпределят последователно и да са достатъчни, а ресурсите за механизма за гражданска защита на ЕС да бъдат обединени;

21.  приветства съобщението, че Комисията ще стартира Европейски пакт за климата; подчертава, че Европейският пакт за климата трябва да обединява гражданите, регионите, местните общности, гражданското общество, предприятията (включително МСП) и профсъюзите като активни участници в прехода към неутралност по отношение на климата и да бъде основан върху истински диалог и прозрачни процеси на участие, включително при разработването, изпълнението и оценката на политиките; счита, че е важно да се сътрудничи със заинтересованите лица от енергоемките сектори и съответните социални партньори, особено със служителите, работниците, НПО и представителите на академичните среди, за да се допринесе за намирането на устойчиви решения в прехода към неутрални по отношение на въглеродните емисии икономики;

Снабдяване с чиста, достъпна и сигурна енергия

22.  подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове и приветства целта на Комисията за декарбонизация на енергийната система, така че ЕС да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г.; призовава за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници в съответствие с тази амбиция, като бъдат определени обвързващи национални цели за всяка държава членка; приветства освен това приоритета, който се дава на енергийната ефективност; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място във всички сектори и политики, което е от основно значение за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и на емисиите от производството на енергия, като същевременно се осигуряват работни места на местно равнище в областта на санирането и се намаляват сметките за енергия на гражданите; призовава за преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ) и Директивата за енергийната ефективност на сградите в съответствие с по-големите амбиции на ЕС в областта на климата, както и за укрепване на тяхното прилагане посредством обвързващи национални цели, като се обръща специално внимание на уязвимите граждани и същевременно се отчита необходимостта от икономическа предвидимост за съответните сектори;

23.  подчертава, че за да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение, правоприлагането на национално равнище и на равнище ЕС е от решаващо значение; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че националните планове в областта на енергетиката и климата са в пълно съответствие с целите на Съюза; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;

24.  подчертава факта, че за постигането на целите на ЕС, свързани с климата и устойчивото развитие, е необходимо всички сектори да увеличат използването на енергия от възобновяеми източници и постепенно да прекратят използването на изкопаеми горива; призовава за преразглеждане на насоките за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) преди приемането на следващия списък от проекти от общ интерес (ПОИ), за да се приведе законодателната рамка в съответствие с приоритета за внедряване на интелигентни мрежи на всички равнища и да се предотврати зависимостта от въглеродно интензивни инвестиции; подчертава необходимостта от следване на стратегически подход към енергийните клъстери в ЕС с цел използване на най-ефективните инвестиции в областта на устойчиви източници на енергия; във връзка с това приветства съобщението относно стратегията за вятърна енергия от разположени в морето инсталации; счита, че политиките на ЕС следва специално да насърчават иновациите и внедряването на устойчивото съхранение на енергия и „зелен“ водород; подчертава необходимостта да се гарантира, че използването на енергийни източници като природния газ е само с преходен характер, като се има предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата не по-късно от 2050 г.;

25.  подчертава, че е от решаващо значение да се гарантира добре функциониращ, напълно интегриран, ориентиран към потребителя и конкурентоспособен енергиен пазар в Европа; подчертава значението на трансграничните междусистемни връзки за създаването на напълно интегриран енергиен пазар; приветства съобщението, че до средата на 2020 г. Комисията ще предложи мерки за интелигентно интегриране, и подчертава, че по-нататъшната интеграция на енергийния пазар на ЕС ще играе важна роля за повишаване на сигурността на енергийните доставки и за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; изтъква, че е необходима подходящо финансирана Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия, за да се укрепи и увеличи регионалното сътрудничество между държавите членки;

26.  настоява за бързо постепенно премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива до 2020 г. в ЕС и във всяка държава членка;

27.  приветства обявената „вълна на саниране“ на публични и частни сгради и насърчава поставянето на акцент върху санирането на училища и болници, както и върху социалното жилищно настаняване и жилищата под наем, за да се помогне на домакинствата с ниски доходи; подчертава необходимостта съществуващият сграден фонд да бъде реновиран до сгради с почти нулево потребление на енергия, за да се постигне неутралност по отношение на въглерода най-късно до 2050 г.; подчертава, че секторът на строителството има висок потенциал за спестяване на енергия и потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници на място, което може да стимулира заетостта и да помогне за разрастването на МСП; счита, че съществуването на интелигентна и ориентирана към бъдещето законодателна рамка е от съществено значение; следователно приветства предложенията за намаляване на националните регулаторни пречки пред реновирането на сгради и преразглеждането на Регламента за строителните продукти; призовава държавите членки стриктно да изпълняват задълженията си за саниране на публични сгради в съответствие с ДЕЕ; насърчава популяризирането на използването на дървен материал и екологични строителни материали;

28.  подчертава, че енергийният преход трябва да бъде социално устойчив и да не задълбочава енергийната бедност, и приветства ангажимента на Комисията в това отношение; счита, че общностите, които се борят с енергийна бедност, трябва да разполагат с необходимите средства за участие в екологичния преход чрез образование и консултантски услуги и чрез стимулиране на дългосрочните инвестиции; призовава за целенасочени действия в тясно сътрудничество с държавите членки и за обмен на най-добри практики с цел намаляване на енергийната бедност, като същевременно се подкрепя равният достъп до инструменти за финансиране за саниране с цел повишаване на енергийната ефективност; счита, че разходите за повишаване на енергийната ефективност не следва да се поемат от домакинствата с ниски доходи; изтъква в допълнение ролята на централното отопление за осигуряването на енергия на достъпни цени;

29.  подкрепя като цяло идеята за мерки, основаващи се на пазара, като един от инструментите за постигане на целите в областта на климата; изразява обаче резерви по отношение на потенциалното включване на емисиите на сградите в обхвата на СТЕ на ЕС, тъй като това може да освободи от отговорност публичните действия и да доведе до по-високи сметки за енергия за наемателите и собствениците на жилища; счита, че всякакви такива мерки биха изисквали допълнителен анализ;

Мобилизиране на промишлеността за чиста и кръгова икономика

30.  счита, че преходът към модерна, неутрална по отношение на климата, силно ефективна в използването на ресурсите и конкурентоспособна промишлена база в ЕС не по-късно от 2050 г. е основно предизвикателство и възможност, и приветства съобщението, че през март 2020 г. Комисията ще представи нова стратегия в областта на промишлеността, както и стратегия за МСП; подчертава, че промишлената конкурентоспособност и политиката в областта на климата се подсилват взаимно и че постигането на иновативна и неутрална по отношение на климата повторна индустриализация ще създаде работни места на местно равнище и ще гарантира конкурентоспособността на европейската икономика;

31.  подчертава, че промишлената стратегия следва да се съсредоточава върху стимулирането на вериги за създаване на стойност за икономически жизнеспособни и устойчиви продукти, процеси и бизнес модели, насочени към постигане на неутралност по отношение на климата, ефективно използване на ресурсите, кръговост и нетоксична околна среда, като същевременно се поддържа и развива международната конкурентоспособност и се избягва делокализацията на европейската промишленост; изразява съгласие с Комисията, че някои енергоемки отрасли, като например стоманодобивната, химическата и циментовата промишленост, са от решаващо значение за европейската икономика и че модернизацията и декарбонизацията на тези промишлени сектори са от решаващо значение;

32.  призовава Комисията да гарантира икономическото, социалното и териториалното сближаване при прехода, като обърне специално внимание на регионите в най-неблагоприятно положение, районите, засегнати от индустриалния преход (основно въгледобивните региони и райони, които са зависими от отрасли с висока въглеродна интензивност, като производството на стомана), слабо населените райони и териториите, които са уязвими в екологично отношение;

33.  подчертава, че в промишлената стратегия и стратегията за МСП трябва да се определят ясни пътни карти за предоставяне на всеобхватен набор от стимули и възможности за финансиране на иновациите, на внедряването на революционни технологии и за нови, устойчиви бизнес модели, както и за премахването на ненужните регулаторни пречки; призовава за подкрепа от страна на ЕС за лидерите в областта на климата и ресурсите чрез технологично неутрален подход, който е в съответствие с най-добрите налични научни данни и дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и околната среда; подчертава ролята на безопасното за околната среда улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за да може тежката промишленост да стане неутрална по отношение на климата в случаите, когато не са на разположение варианти за пряко намаляване на емисиите;

34.  припомня основната роля на цифровите технологии за подпомагане на екологичния преход, например чрез подобряване на ресурсната и енергийната ефективност и чрез подобряване на мониторинга на околната среда, както и чрез ползите за климата от пълната цифровизация на преноса и разпределението на енергия и от интелигентните приложения; счита, че стратегията за промишлеността следва да включва, както се предлага, „зелените“ и „цифровите“ трансформации и следва да идентифицира ключовите цели и пречките, които възпрепятстват пълноценното използване на потенциала на цифровите технологии; призовава Комисията да разработи стратегии и финансиране за внедряването на иновативни цифрови технологии; в същото време подчертава значението на подобряването на енергийната ефективност и функционирането на кръговата икономика в рамките на самия цифров сектор и приветства ангажиментите на Комисията в това отношение; отправя искане към Комисията да установи методология за мониторинг и количествено измерване на нарастващото въздействие на цифровите технологии върху околната среда, като същевременно не се създава ненужна административна тежест;

35.  подчертава, че стратегията за промишлеността трябва да включва надлежно вземане под внимание на въздействието върху работната сила, както и обучението, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците; призовава Комисията да разгледа внимателно регионалното измерение на тази стратегия и да гарантира, че нито един регион няма да бъде изоставен; настоява на необходимостта стратегията да включва социален диалог, в който работниците участват пълноценно;

36.  призовава за амбициозен нов план за действие за кръговата икономика, който трябва да има за цел намаляване на общия отпечатък на производството и потреблението на ЕС върху околната среда и ресурсите, като същевременно се предоставят силни стимули за иновации, устойчиви предприятия и пазари за неутрални по отношение на климата и нетоксични, кръгови продукти, чиито основни приоритети са ефективно използване на ресурсите, нулево замърсяване и предотвратяване на генерирането на отпадъци; подчертава силните взаимодействия между действията в областта на климата и кръговата икономика, по-специално в индустриите с високо потребление на енергия и високи въглеродни емисии; призовава за установяване на цел на равнището на ЕС за ефективно използване на ресурсите;

37.  призовава Комисията да предложи цели за разделно събиране, намаляване на отпадъците, повторна употреба и рециклиране, както и други специфични действия, например разширена отговорност на производителя, в приоритетни сектори като търговските отпадъци, текстила, пластмасата, електрониката, строителството и храните; настоятелно призовава Комисията да разработи мерки за подкрепа на пазара за рециклирани материали в Европа, включително общи стандарти за качество, както и задължителни цели за използването на възстановени материали в приоритетните сектори, когато това е осъществимо; подчертава значението на това да се разработят нетоксични цикли на материалите, като се ускори заместването на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, и се насърчават научните изследвания и иновациите за разработване на нетоксични продукти; призовава Комисията да обмисли мерки за справяне с вносните продукти, съдържащи вещества или компоненти, които са забранени в рамките на ЕС, и счита, че те следва да не бъдат повторно въвеждани на пазара на ЕС в продукти за потребление чрез дейности по рециклиране;

38.  подкрепя приемането на политически мерки за устойчиви продукти, включително разширяване на обхвата на екопроектирането със законодателство, което прави продуктите по-трайни, подлежащи на поправка, повторно използване и рециклиране, както и силна работна програма за екодизайна от 2020 г. нататък, която да включва също така смартфони и друго ново информационно-технологично оборудване; призовава за законодателни предложения относно правото на поправка, премахване на планираното остаряване и общи зарядни устройства за мобилно ИТ оборудване; подкрепя плановете на Комисията за законодателни предложения за гарантиране на безопасна, кръгова и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на батериите за всички батерии и очаква това предложение да включва най-малко мерки за екопроектиране, цели за повторна употреба и рециклиране, както и устойчиви и социално отговорни източници; подчертава необходимостта от създаване на силен и устойчив клъстер в областта на производството на батерии и съхранението на енергия; подчертава необходимостта от насърчаване на местното потребление и производство въз основа на принципите на отказ, намаляване, повторна употреба, рециклиране и ремонтиране, от спиране на бизнес стратегиите за планирано остаряване, при което продуктите са проектирани така, че да имат кратък жизнен цикъл и да трябва да бъдат заменени, както и от адаптиране на потреблението към ограниченията на планетата; счита, че правото на ремонт и дългосрочната подкрепа за услугите в областта на информационните технологии са наложителни за постигането на устойчиво потребление; призовава тези права да бъдат заложени в законодателството на ЕС;

39.  настоятелно призовава Комисията да засили допълнително мерките на ЕС срещу замърсяването с пластмаси, по-специално в морската среда, и призовава за по-широки ограничения по отношение на пластмасовите изделия за еднократна употреба и тяхната замяна; подкрепя разработването на законодателство за справяне с прекомерното опаковане и за да се гарантира, че всички опаковки, които не са пригодни за повторна употреба или рециклиране по икономически жизнеспособен начин, най-късно до 2030 г. няма да се допускат на пазара на ЕС, като същевременно се гарантира безопасността на храните; призовава за мерки за трансгранична координация на системите за връщане на депозитите; настоятелно призовава Комисията да подходи всеобхватно към пластмасовите микрочастици, включително чрез приемането на постепенно извеждане от употреба на умишлено добавени пластмасови микрочастици и чрез нови мерки – включително регулаторни – срещу непреднамереното изпускане на пластмаси, например от текстилни материали, гуми и пластмасови гранули; отбелязва, че Комисията възнамерява да разработи регулаторна рамка за биоразградими пластмаси и пластмаси от естествени полимери; изтъква необходимостта от напълно кръгова икономика в областта на пластмасите;

40.  призовава за екологичен единен пазар на ЕС, с цел да се насърчи търсенето на устойчиви продукти чрез специфични разпоредби, например разширяване на използването на екологосъобразни обществени поръчки; приветства в тази връзка ангажимента на Комисията да предложи допълнително законодателство и насоки относно „зелените“ обществени поръчки; призовава обществените поръчки, възлагани от институциите на ЕС, да служат за пример в това отношение; подчертава необходимостта от преразглеждане и преработване на правилата на ЕС за обществените поръчки, за да се гарантират наистина еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС, и по-специално онези, които произвеждат устойчиви продукти или услуги, например в областта на обществения транспорт;

41.  подчертава важната роля на осъзнаващите правата си и добре информирани потребители; призовава за мерки, с които да се гарантира, че потребителите разполагат с прозрачна, съпоставима и хармонизирана информация за продукта, включително етикетиране на продуктите, въз основа на солидни данни и научни доказателства, за да им се помогне да правят по-здравословни и по-устойчиви избори, както и да бъдат информирани относно трайността и възможностите за поправка на продуктите и техния екологичен отпечатък; подчертава необходимостта да се предоставят на потребителите ефективни, лесно разбираеми и приложими средства за защита, които отчитат аспектите, свързани с устойчивостта, и които дават приоритет на повторната употреба или поправката, а не на изхвърлянето на продукти, които не функционират правилно;

42.  счита, че възобновяемите материали от устойчиви източници ще играят важна роля в прехода към неутрална по отношение на климата икономика, и подчертава необходимостта от стимулиране на инвестициите в развитието на устойчива биоикономика, при която материалите с интензивна употреба на изкопаеми горива се заменят с възобновяеми източници и материали на биологична основа, например в сектора на сградите, текстила, химическите продукти, опаковките, корабостроенето и – когато може да се осигури устойчивост – производството на енергия; подчертава, че това трябва да бъде направено по устойчив начин, който зачита екологичните ограничения; подчертава потенциала на биоикономиката за създаване на нови екологични работни места, включително в селските райони на ЕС, и за стимулиране на иновациите; призовава да бъдат подкрепени научните изследвания и иновациите в устойчиви решения в областта на биоикономиката, които също така следва да вземат предвид необходимостта от опазване на уникалното биологично разнообразие и екосистеми; призовава за ефективно прилагане на стратегията на ЕС за биоикономика като част от Европейския зелен пакт;

Ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност

43.  приветства предстоящата стратегия за устойчива и интелигентна мобилност и изразява съгласие с Комисията, че всички видове транспорт (автомобилен, железопътен, въздушен и воден) ще трябва да допринасят за декарбонизацията на транспортния сектор в съответствие с целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика, като същевременно потвърждава, че това ще бъде както предизвикателство, така и възможност; подкрепя прилагането на принципа „замърсителят плаща“; призовава за дългосрочна всеобхватна стратегия за справедлив преход, която да отчита също така приноса на транспортния сектор за икономиката на ЕС и необходимостта да се гарантират висока степен на достъпна транспортна свързаност на достъпни цени, както и социалните аспекти и защитата на правата на работниците;

44.  приветства предложението на Комисията за насърчаване на мултимодалния транспорт с цел повишаване на ефективността и намаляване на емисиите; счита обаче, че мултимодалността може да бъде постигната най-добре единствено чрез конкретни законодателни предложения; приветства намерението на Комисията да предложи мерки за увеличаване на взаимната свързаност между автомобилния транспорт, железопътния транспорт и вътрешните водни пътища, което да доведе до действително преминаване към други видове транспорт; призовава инвестициите в свързаността на европейската железопътна мрежа да бъдат засилени и да се ползват с подкрепа, така че да се даде възможност за равен достъп до публичен железопътен транспорт в целия ЕС и пътническият железопътен транспорт да стане по-привлекателен; подчертава, че единното европейско железопътно пространство е предпоставка за преминаването към други видове транспорт, и призовава Комисията да представи стратегия до края на 2020 г., последвана от конкретни законодателни предложения, за преодоляване на фрагментацията на вътрешния пазар;

45.  подчертава, че водният транспорт с нулеви емисии е от ключово значение за развитието на устойчив мултимодален транспорт; настоятелно призовава Комисията да разработи координирана европейска рамка за правилата за вътрешните водни пътища; изисква от Комисията да подкрепя активно интермодалността, като бъдат включени вътрешните водни пътища, и по-специално трансграничните мрежи от национални водни системи, които трябва да бъдат подобрени;

46.  отново заявява, че Единното европейско небе (ЕЕН) е в състояние да намали емисиите от въздухоплаването без значителни разходи, но само по себе си няма да доведе до значително намаляване на емисиите от въздухоплаването в съответствие с дългосрочната цел на ЕС; призовава за ясна регулаторна пътна карта за декарбонизацията на въздухоплаването, която да се основава на технологични решения, инфраструктура, изисквания за устойчиви алтернативни горива и ефективни операции, в съчетание със стимули за преминаване към други видове транспорт;

47.  приветства предложението на Комисията да преразгледа Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива и Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) с оглед ускоряване на въвеждането на превозни средства и кораби с ниски или нулеви емисии; приветства поставянето на акцент върху разрастването на инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства; въпреки това призовава за по-цялостен план за градска мобилност с цел намаляване на задръстванията и подобряване на условията за живот в градовете, например чрез подкрепа за обществения транспорт с нулеви емисии и инфраструктурата за придвижване с велосипед и пеша, особено в градските райони;

48.  счита, че е от решаващо значение да се осигурят достатъчно инвестиции за развитие на подходяща инфраструктура за мобилност с нулеви емисии и че всички съответни фондове на ЕС (Механизъм за свързване на Европа, InvestEU и др.), както и отпускането на заеми от страна на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в областта на транспорта, трябва да бъдат съобразени с това; призовава държавите членки да се ангажират с подходящо финансиране и да ускорят темпа на внедряване на иновативни стратегии, инфраструктура за зареждане и алтернативни горива; счита, че приходите от данъци или такси върху транспорта следва да бъдат заделени за подпомагане на прехода, за да станат тези разходи по-приемливи от социална гледна точка; приветства предложението на Комисията за разработване на интелигентни системи за управление на трафика и решения от типа „Мобилността като услуга“, особено в градските райони; призовава Комисията да подкрепи разработването на иновативни приложения, нови технологии, нови бизнес модели и нововъзникващи и иновативни системи за мобилност в цяла Европа; настоятелно призовава Комисията да включи градовете с техния практически опит и ноу-хау в обсъждането относно изпълнението на бъдещите политики за мобилност на равнището на ЕС;

49.  приветства намерението на Комисията да включи морския сектор в СТЕ; подчертава, че ЕС следва да защитава високо равнище на амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове в морския сектор както на международно равнище, така и на равнище ЕС, като същевременно никои нови мерки на ЕС не следва да уронват конкурентоспособността на международно равнище на корабите, плаващи под знамето на ЕС; счита, че мерките на ЕС и международните мерки следва да вървят ръка за ръка, с цел да се избегне създаването на двойна нормативна уредба за промишлеността, и че никое действие или бездействие на световно равнище не следва да възпрепятства способността на ЕС да предприема по-амбициозни действия в рамките на Съюза; освен това подчертава необходимостта от мерки за отказване от използването на тежки горива и потребността от неотложни инвестиции в научни изследвания в областта на новите технологии за декарбонизация на сектора на корабоплаването и в разработването на кораби с нулеви емисии и на „екологични кораби“;

50.  подкрепя предложените мерки за намаляване на емисиите в сектора на въздухоплаването и укрепването на СТЕ в съответствие с амбициите на ЕС в областта на климата и поетапното извеждане от употреба на безплатното разпределение на квоти за авиокомпаниите за вътрешни за ЕС полети; същевременно призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно да укрепят схемата за компенсиране и намаляване на емисиите на въглероден диоксид в международното въздухоплаване (CORSIA) и да подкрепят приемането от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) на дългосрочна цел за намаляване на емисиите в сектора, като се гарантира законодателната автономия на ЕС при прилагането на Директивата за СТЕ; подчертава, че като съзаконодатели Европейският парламент и Съветът са единствените институции, които могат да вземат решение относно всяко бъдещо изменение на Директивата за СТЕ; изтъква, че всяко изменение на Директивата за СТЕ следва да се извършва единствено ако е в съответствие с ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове от цялата икономика;

51.  подчертава, че е важно да се осигури равнопоставеност между различните видове транспорт; призовава Комисията да направи предложения за координирани мерки за прекратяване на данъчните облекчения за горивата във въздухоплаването и корабоплаването в държавите членки в контекста на преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, като същевременно се избегнат нежелани отрицателни последици за околната среда, икономиката или социалната сфера;

52.  очаква с интерес предстоящите предложения на Комисията за по-строги стандарти за емисиите на замърсители на въздуха от превозните средства с двигатели с вътрешно горене (Евро 7) и за преразгледани стандарти за емисиите на CO2 от леките автомобили и микробусите, както и от камионите, като се гарантира стратегия за периода от 2025 г. нататък, която има за цел преход към мобилност с нулеви емисии; призовава Комисията да разработи методики за оценка на жизнения цикъл; припомня резултата от задълбочения анализ, придружаващ съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, според който всички нови автомобили, пуснати на пазара на ЕС, ще трябва да бъдат с нулеви емисии от 2040 г. нататък в сценариите за постигане на неутралност по отношение на климата през 2050 г., и призовава за съгласувана рамка на политиките и преходни схеми в подкрепа на това развитие; отбелязва, че ще е необходимо преразглеждане на действащите правила, за да се даде възможност на водещите държави да прилагат по-строги мерки на национално равнище, ако държавите членки вземат такова решение;

53.  приветства плановете на Комисията за справяне със замърсяването на въздуха от морския транспорт и въздухоплаването, включително регулиране на достъпа на най-силно замърсяващите кораби до пристанищата на ЕС, както и нормативни действия за справяне със замърсяването от кораби, които са на док в пристанищата; подчертава, че е важно да се насърчава развитието на пристанища с нулеви емисии, като се използва енергия от възобновяеми източници; подчертава, че въвеждането на нови зони за контрол на емисиите, които са предвидени съгласно Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL), както и намаляването на скоростта за корабоплаването, са подходящи и лесно приложими решения за намаляване на емисиите;

54.  отбелязва плановете на Комисията да разгледа възможността за разширяване на търговията с емисии в Европа, така че да обхваща и емисиите от автомобилния транспорт; отхвърля пряко включване в СТЕ на ЕС и създаването на всякакъв вид паралелни схеми; подчертава категорично, че никаква ценова система не следва да заменя или отслабва съществуващите или бъдещите стандарти за CO2 за автомобили и камиони и да поставя допълнителна тежест пряко върху потребителите;

„От фермата до трапезата“: създаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система

55.  приветства предложението на Комисията за представяне на стратегия „От фермата до трапезата“ през 2020 г. за постигане на по-устойчива политика в областта на храните чрез обединяване на усилията за предприемане на мерки във връзка с изменението на климата, опазване на околната среда и защита и възстановяване на биологичното разнообразие с амбицията да се гарантира, че европейците получават достъпни, висококачествени и устойчиви храни, като същевременно се осигурят достоен живот за земеделските стопани и жените и мъжете рибари и конкурентоспособността на селскостопанския сектор; счита, че общата селскостопанска политика (ОСП) следва да бъде изцяло в съответствие с увеличената амбиция на ЕС по отношение на климата и биологичното разнообразие; приветства ангажимента на Комисията да гарантира, че европейските храни следва да се превърнат в световен стандарт за устойчивост; призовава Комисията да използва стратегията „От фермата до трапезата“ за изграждане на истинска дългосрочна визия за устойчиви и конкурентоспособни продоволствени системи, като същевременно се насърчава реципрочността на производствените стандарти на ЕС в търговските споразумения;

56.  подчертава, че устойчивото селско стопанство и земеделските стопани ще играят важна роля за справянето с предизвикателствата пред Европейския зелен пакт; изтъква важността и потенциала на европейското селско стопанство да допринася за действията в областта на климата, за кръговата икономика и за по-голямо биологично разнообразие, както и да насърчава устойчивото използване на възобновяеми суровини; подчертава, че на земеделските стопани в ЕС трябва да се предоставят необходимите инструменти за борба с и адаптиране към изменението на климата, като например инвестиране в прехода към по-устойчиви селскостопански системи; подчертава, че стратегията „От фермата до трапезата“ следва да има за цел амбициозно намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство и деградацията на почвите;

57.  подчертава, че позицията на земеделските стопани в агрохранителната верига за доставки трябва да бъде укрепена; изтъква, че следва да се обърне внимание на въздействието на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията върху устойчивостта на веригата за доставка на храни, например чрез борба с нелоялните търговски практики и възнаграждаване на производителите, които доставят висококачествени храни за постигане на обществени блага, като например по-високи екологични стандарти и стандарти за хуманно отношение към животните – ползи, които понастоящем не са отразени в достатъчна степен в цените извън стопанствата;

58.  призовава за устойчива ОСП, която със своите мерки активно да подкрепя и насърчава земеделските стопани да допринасят повече за околната среда и климата, както и да управлява по-добре нестабилността и кризите; отправя искане към Комисията да анализира приноса на настоящото предложение за реформа на ОСП за реализирането на ангажиментите на ЕС в областта на околната среда, климата и опазването на биологичното разнообразие, с цел да се приведе тази политика в съответствие с целите, определени в Европейския зелен пакт, като се вземе предвид необходимостта от поддържане на условия на равнопоставеност в Европа, за да се даде възможност за силно и устойчиво селскостопанско производство; подчертава, че стратегическите планове по ОСП трябва да отразяват в пълна степен амбицията на Европейския зелен пакт, и призовава Комисията да бъде категорична по този въпрос в своята оценка на стратегическите планове, и по-специално да проверява амбицията и ефективността на екосхемите на държавите членки и да следи отблизо резултатите от прилагането им; подчертава значението, което има в рамките на новия модел за осъществяване на ОСП целенасоченият подход, основан на резултатите, който включва по-голяма степен на опростяване и прозрачност по отношение на конкретните постижими резултати и целите във връзка с добавената стойност; счита, че е необходимо да се помогне на земеделските стопани да осъществят преход към по-устойчиво селско стопанство, като за тази цел подкрепя предоставянето на ОСП на бюджет, който да ѝ позволява да постигне всички свои цели, включително реализиране на амбицията на ЕС, свързана с околната среда;

59.  отново заявява, че намаляването на зависимостта от пестициди е една от приоритетните цели за устойчиво селско стопанство; приветства във връзка с това ангажимента на Комисията за предприемане на мерки с цел справяне с натиска, който оказват пестицидите върху околната среда и здравето, и за значително намаляване на употребата на химически пестициди и на риска, който те пораждат, както и на използването на торове и антибиотици, включително чрез законодателни мерки; подчертава, че стратегията „От фермата до трапезата“ следва да включва задължителни цели за намаляване на опасните пестициди; призовава за стратегия на ЕС за улесняване на достъпа до пазара на научно обосновани устойчиви алтернативи; призовава Комисията да предприеме действия по призивите, отправени в резолюцията на Парламента от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди(4);

60.  отбелязва със загриженост, че селското стопанство, рибарството и производството на храни продължават да бъдат най-големият фактор за загуба на биологично разнообразие на сушата и в морската среда; счита, че загубата на опрашители, включително пчели, е повод за особена загриженост от гледна точка на продоволствената сигурност, тъй като зависимите от опрашителите култури играят важна роля за нашия хранителен режим; призовава Комисията и държавите членки да гарантират в спешен порядък пълното приемане на насоките на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) за пчелите от 2013 г. и настоятелно призовава държавите членки да хармонизират своите оценки на пестицидите;

61.  подчертава, че са необходими интелигентни селскостопански техники и методи за производство, за да се осигури достатъчно количество питателна храна за увеличаващото се население и да се намалят загубите и разхищението на храни; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят действията за намаляване на разхищението на храни и за борба с измамите с храни; призовава за приложима за целия ЕС цел за намаляване на разхищението на храни с 50% до 2030 г. въз основа на обща методика; подчертава положителните ефекти, които късите вериги на доставка на храни могат да окажат за намаляване на разхищението на храни;

62.  подчертава, че законодателството относно материалите, предназначени за контакт с храни, и максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди следва да бъдат преразгледани и да се основават на най-новите научни данни; настоятелно призовава Комисията да наложи забрана върху вредните за здравето на човека добавки в храните; припомня ключовата роля на здравословните храни за намаляването на сърдечносъдовите и на раковите заболявания; подчертава колко е важно да се създаде правна рамка, включително механизми за правоприлагане, така че вносните хранителни продукти да отговарят на европейските стандарти за опазване на околната среда;

63.  отбелязва, че гражданите на ЕС считат, че „предоставянето на безопасни, здравословни и качествени храни“ за всички потребители следва да бъде главният приоритет на ОСП и на общата политика в областта на рибарството (ОПОР); счита, че цифровите средства за предоставяне на информация могат да допълнят, но не и да заменят, информацията на етикетите; следователно приветства намерението на Комисията да проучи нови начини за предоставяне на по-добра информация на потребителите; призовава Комисията да разгледа възможността за подобряване на етикетирането на храните, например по отношение на етикетирането за хранителната стойност, етикетирането на държавата на произход на определени храни, етикетирането във връзка с околната среда и хуманното отношение към животните, с цел да се избегне фрагментирането на единния пазар и да се осигури обективна, прозрачна и лесна за използване от потребителите информация;

64.  изтъква, че селското стопанство има потенциала да подпомогне ЕС да намали своите емисии чрез устойчиви практики, като например прецизното земеделие, биологичното земеделие, агроекологията, агролесовъдството, по-хуманно отношение към животните и профилактиката на заболяванията при хората и животните, включително устойчивото управление на горите, улавянето на въглерод, както и подобреното управление на хранителните вещества, с цел да се спомогне за постигането на целите на Европейския зелен пакт; подчертава, че е важно земеделските стопани да бъдат стимулирани да преминават към методи, които ще доведат до увеличаване на ползите по отношение на климата, околната среда и биологичното разнообразие по справедлив, своевременен и осъществим от икономическа гледна точка начин; приветства факта, че стратегията „От фермата до трапезата“ ще обхване също така ползите от новите технологии, включително цифровизацията, и ще подобри ефективността, използването на ресурсите и екологичната устойчивост, като същевременно ще донесе икономически ползи за сектора; отново отправя своя призив да се въведе широк европейски стратегически план за производство и снабдяване с растителни протеини, който да се основава на устойчивото развитие на всички култури, отглеждани в целия ЕС;

65.  призовава Комисията да интегрира продуктите на рибното стопанство и аквакултурите в своята стратегия „От фермата до трапезата“ с цел засилване на устойчивостта на веригата за създаване на стойност в сектора на рибното стопанство (като се започне от риболова и се стигне до потреблението); признава потенциала на сектора на рибарството за допринасяне към целите на Европейския зелен пакт; решително подчертава необходимостта секторът да бъде в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда, климата и устойчивостта, както и с науката; подчертава, че е важно да се осигури подходяща подкрепа за европейските мъже и жени рибари в прехода им към устойчиви риболовни дейности; призовава Комисията да представи предложение за подобряване на проследимостта на всички морски хранителни продукти, включително етикетиране на произхода на консервирани рибни продукти и отхвърляне на продуктите, които вредят на морската среда или изчерпват нейните ресурси;

66.  счита, че е важно да се повишат действащите стандарти за хуманно отношение към животните и да се разработят нови такива, по целесъобразност основаващи се на нови научни данни, и да се започнат производства за установяване на нарушение при системно неспазване в държавите членки на прилагането и изпълнението на действащото законодателство в областта на хуманното отношение към животните; призовава Комисията да представи без необосновано забавяне нова стратегия за хуманно отношение към животните, която да проправи пътя за приемане на рамково законодателство за хуманно отношение към животните и да гарантира, че фактът, че животните имат усещания, ще бъде вземан предвид във всички съответни политики;

Опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие

67.  изразява дълбоко съжаление, че Европа и светът продължават да губят биологичното разнообразие с тревожни темпове и не успяват да постигнат настоящите си цели, включително целите от Аичи за спиране на загубата на биологично разнообразие; подчертава необходимостта от запазване на биологичното разнообразие и приветства ангажимента на Комисията да представи стратегия за биологичното разнообразие до март 2020 г., преди 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие; подчертава, че ЕС следва да настоява за амбициозно и обвързващо световно споразумение относно рамката за периода след 2020 г. относно биологичното разнообразие с ясни и задължителни цели за защитените зони както в ЕС като цяло, така и в световен мащаб; счита, че е от решаващо значение да се спре и да се обърне тенденцията за загуба на биологично разнообразие до 2030 г. както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, като се включат специфични действия за европейските отвъдморски територии;

68.  подчертава, че стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. трябва да включва както амбициозни и приложими правни мерки и обвързващи цели за засилване на защитата и възстановяването на уязвимите екосистеми, така и всеобхватни мерки за справяне с причините за загубата на биологично разнообразие; подчертава колко е важно да се увеличат ефективността и размерът на мрежите от защитени зони, за да се смекчи изменението на климата и да се приспособим към него, както и да се позволи на биологичното разнообразие да се възстанови; призовава Комисията да включи в стратегията за биологичното разнообразие цел за постепенно премахване на опасните химикали и да я свърже със стратегията за нетоксична околна среда; отбелязва плановете на Комисията да набележи мерки за подобряване и възстановяване на увредените екосистеми и да предложи план за възстановяване на природата; счита, че областите с богато биологично разнообразие на градската екологосъобразна инфраструктура спомагат за справяне със замърсяването на въздуха, шума, въздействието на изменението на климата, топлинните вълни, наводненията и проблемите, свързани с общественото здраве; приветства факта, че Комисията ще направи предложения за екологизиране на европейските градове и за увеличаване на биологичното разнообразие в градските пространства;

69.  подчертава, че съгласуваността на политиките както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, е от ключово значение за успешната политика за опазване на природата и биологичното разнообразие; по отношение на изпълнението счита, че е важно да се обменят най-добри практики и опит между държавите членки; призовава Комисията да започне производства за установяване на нарушения срещу държави членки, които не спазват законодателството в областта на опазването на природата; призовава Комисията да укрепи Директивата относно екологичната отговорност в съответствие с препоръките на Европейския парламент, съдържащи се в неговата резолюция, приета на 26 октомври 2017 г.;

70.  счита, че факторите за загуба на биологично разнообразие са глобални и се разпространяват отвъд националните граници; подкрепя следователно предложението на Комисията за определяне на глобална обвързваща цел за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на Конференцията на ООН за биологичното разнообразие през октомври 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да обединят усилията си за постигане на съгласие по амбициозна глобална цел за защитени зони за морски и сухоземни територии;

71.  припомня, че горите са абсолютно необходими за планетата и за биологичното разнообразие; приветства намерението на Комисията да предприеме действия срещу глобалното обезлесяване и отправя искане за засилване на тези действия; призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложение за европейска правна рамка, основана на принципа за надлежна проверка, за осигуряване на устойчиви вериги на доставки на продукти, предлагани на пазара на ЕС, при които не се причинява обезлесяване, със специален акцент върху справянето с основните фактори за вноса на продукти, получени в резултат на обезлесяване, и да насърчава вместо това внос, който не е свързан с обезлесяване в чужбина;

72.  призовава Комисията да представи нова, амбициозна стратегия на ЕС за горите, с която да се отдаде необходимото признание на важната, мултифункционална и хоризонтална роля, която европейските гори, секторът и устойчивото управление на горите играят в борбата с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, като се отчитат също така социалните, икономическите и екологичните аспекти; припомня необходимостта от действия за борба с незаконната сеч в Европа; подчертава, че всички усилия за залесяване, повторно залесяване и възстановяване следва да имат за цел подобряване на биологичното разнообразие, както и съхранението на въглерод;

73.  подчертава, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна и незаконната търговия с тях са основни фактори за загубата на биологично разнообразие; подчертава, че планът за действие срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна от 2016 г. приключва през 2020 г.; настоятелно призовава Комисията да поднови и засили неговите разпоредби, да ги интегрира изцяло в стратегията за биологичното разнообразие за периода до 2030 г. и да осигури подходящо финансиране; призовава Комисията да превърне сътрудничеството с държавите партньори в ключов елемент на борбата с престъпленията срещу дивата флора и фауна и с намаляването на биологичното разнообразие;

74.  признава ролята на синята икономика в борбата с изменението на климата; подчертава, че синята икономика – включително производството на възобновяема енергия, туризмът и промишлеността – трябва да бъде наистина устойчива, тъй като използването на морските ресурси зависи пряко или косвено от дългосрочните качество и устойчивост на океаните; счита, че въпросът за океаните следва да е на едно от първите места в дневния ред на Европейския зелен пакт; настоятелно призовава Комисията да придаде „синьо“ измерение на Зеления пакт и напълно да включи измерението на океаните като ключов елемент от Зеления пакт, като отчете в пълна степен екосистемните услуги, предоставяни от океаните, чрез разработването на План за действие относно океаните и аквакултурите, включително конкретни действия, обединяващи интегрирана стратегическа визия по въпросите на морската политика, като например транспорта, иновациите и знанията, биологичното разнообразие, „синята“ икономика, емисиите, отпадъците и управлението;

75.  счита, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) следва да бъде насочена към преустановяване на прекомерния улов и възстановяване на рибните запаси над максималния устойчив улов, към развитието на устойчиви системи за морски и сладководни аквакултури, както и към създаването на ефективна и интегрирана система за управление, основаваща се на екосистемите, която взема предвид всички фактори, които оказват въздействие върху рибните запаси и морската екосистема, включително изменението на климата и замърсяването; призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на ОПОР в това отношение;

76.  подчертава необходимостта от усилия за опазване на океаните и на крайбрежните региони, както за смекчаването на последиците от изменението на климата, така и за приспособяването към него, и за опазване и възстановяване на морските и крайбрежните екосистеми, и призовава за предложение за определяне на обвързваща цел за разширяване на мрежата от морски защитени зони до най-малко 30% на равнище ЕС в стратегията за биологичното разнообразие за периода до 2030 г., за да се подобри опазването на океаните; подчертава необходимостта от увеличаване на финансовите ресурси и капацитета за подобряване на знанията за морската среда във връзка с биологичното разнообразие, климата и замърсяването, за да се проучи по-добре въздействието на различните дейности върху морските екосистеми и състоянието на рибните запаси и да се създадат подходящи планове за действие за приспособяване и смекчаване на последиците;

77.  подчертава значението на насърчаването на ролята на ЕС като световен лидер в управлението на океаните, включително търговското измерение, чрез подкрепа на приемането на международен механизъм по линия на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазване на биологичното разнообразие и морските екосистеми извън зоните под национална юрисдикция, както и на политика на нулева толерантност по отношение на незаконния риболов, включваща обща стратегия със съседните страни за предотвратяване и намаляване на замърсяването; изтъква необходимостта от засилване на ролята на ЕС в приноса към Десетилетието на ООН, посветено на океанологията, в полза на устойчивото развитие, за да се постигне по-добро взаимодействие в областта на океанологията и да се допринесе за постигането на целите за устойчиво развитие;

Амбиция за нулево замърсяване за постигане на нетоксична околна среда

78.  приветства намеренията на Комисията да представи план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, който следва също така да съдържа мерки срещу замърсяването на водите от сушата, да предвижда засилен мониторинг и да поставя акцент върху действията за предотвратяване на замърсяването; изразява съжаление за забавянето на представянето на стратегията за нетоксична околна среда и призовава Комисията да представи амбициозна хоризонтална стратегия за нетоксична околна среда възможно най-скоро през 2020 г., за да се гарантира подходяща защита на всички европейци срещу вредни вещества, включително на потребителите, работниците и уязвимото население;

79.  счита, че стратегията за нетоксична околна среда следва да запълни всички регулаторни пропуски в законодателството на ЕС в областта на химикалите и да допринесе ефективно за бързото заместване на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, и други опасни химикали, включително вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, много устойчиви химикали, невротоксични и имунотоксични вещества, както и за решаването на проблемите, свързани с комбинирания ефект на химикалите, наноформите на вещества и излагането на опасни химикали от продукти; отново заявява, че всяка забрана на тези химични вещества следва да отчита всички аспекти на устойчивостта; подчертава необходимостта от ясен ангажимент за осигуряване на средства за подобрени методи за изследване на по-безопасни алтернативи, както и за насърчаване на заместването на вредни химикали, на чистото производство и на устойчивите иновации; подчертава необходимостта от намаляване на изпитванията върху животни при оценките на риска и призовава за увеличаване на усилията и финансовите средства за тази цел;

80.  призовава за амбициозно законодателно предложение до юни 2020 г. относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, особено тези в козметичните продукти, детските играчки и материалите, които влизат в контакт с храни, както и за план за действие, осигуряващ цялостна рамка с цели и срокове за свеждане до минимум на излагането на гражданите на химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система; посочва, че новата цялостна рамка относно ендокринните нарушители трябва да гарантира, че се взема предвид ефектът от смесването и комбинираните излагания;

81.  призовава Комисията да предприеме ясни законодателни действия за справяне с проблема на попадането на фармацевтични продукти в околната среда, в резултат както на производствения процес, така и на използването и изхвърлянето на фармацевтични продукти; отбелязва със загриженост приноса на фармацевтичните продукти за развитието на антимикробна резистентност при попадането им в околната среда чрез животинската тор;

82.  посочва, че планът за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата трябва да бъде една всеобхватна и хоризонтална стратегия за защита на здравето на гражданите от влошаването на състоянието на околната среда и замърсяването; призовава Комисията да повиши равнището на опазване на качеството на въздуха в съответствие с последните научни открития и насоките на Световната здравна организация (СЗО); настоятелно призовава за по-добър мониторинг на замърсяването на въздуха в държавите членки чрез прилагането на ясни и хармонизирани методи за измерване, както и за лесен достъп до информацията за европейските граждани; призовава за всеобхватни действия срещу всички съответни замърсители, за да се възстановят природните функции на подпочвените и повърхностните води; подчертава, че при преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността следва да се постави акцент върху предотвратяването на замърсяването, съгласуваността с политиките за кръговата икономика и декарбонизацията; призовава освен това за преразглеждане на Директивата „Севезо“;

Финансиране на Европейския зелен пакт и гарантиране на справедлив преход

83.  приветства признаването на необходимостта от значително финансиране за постигане на целите на Европейския зелен пакт; приветства също така това, че в съобщението се отчита фактът, че устойчивостта следва да бъде допълнително включена във всички сектори; счита, че Комисията следва да предложи всеобхватен план за финансиране, основан на съгласуван набор от предложения, които следва да имат за цел насърчаване на публичните и частните инвестиции на всички равнища; счита, че такъв план е необходим, за да се посрещнат значителните нужди от финансиране и да се осигурят допълнителните инвестиции, необходими за изпълнението на целите на Европейския зелен пакт, които далеч надхвърлят консервативната сума от 260 милиарда евро, заявена от Комисията, която не разглежда например нуждите от инвестиции за адаптиране към изменението на климата и за други екологични предизвикателства, като например биологичното разнообразие, или публичните инвестиции, необходими за посрещане на социалните разходи; подчертава, че в момента равнището на разходите за дълбока декарбонизация е много по-ниско от това на разходите, направени във връзка с последиците от изменението на климата;

84.  подкрепя плановете за разработване на План за устойчиви инвестиции, с цел да се подпомогне преодоляването на недостига на инвестиции, финансирането на прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика и гарантирането на справедлив преход във всички региони на ЕС; подчертава, че планът следва да вземе предвид опита от предишни програми (плана „Юнкер“) и да постави специален акцент върху наистина допълнителните инвестиции с европейска добавена стойност; призовава за координирани действия за преодоляване на недостига на инвестиции в целия ЕС, включително чрез бюджета на ЕС, финансиране от ЕИБ и други финансови институции и програми на ЕС, например чрез InvestEU;

85.  приветства новата политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката и новата стратегия за действие в областта на климата и екологичната устойчивост, приета от ЕИБ на 14 ноември 2019 г., като важен принос за осъществяването на Европейския зелен пакт; приветства факта, че ЕИБ ще бъде преобразувана в новата Банка на ЕС за климата, като до 2025 г. 50% от нейните операции следва да бъдат посветени на действия в областта на климата и екологичната устойчивост, до 2021 г. следва да бъде сложен край на подкрепата на банката за проекти за изкопаеми горива, а до 2020 г. всички нейни дейности по финансиране следва да бъдат приведени в съответствие с принципите и целите на Парижкото споразумение; насърчава ЕИБ да изпълнява активна роля в подкрепата на проекти, в подкрепа на един справедлив преход, като например научните изследвания, иновациите и цифровизацията, достъпа на МСП до финансиране и социалните инвестиции и умения; призовава за това, инвестиционната политика на ЕИБ да осигурява целево финансиране за инициативите по Европейския зелен пакт като въпрос от първостепенно значение, като същевременно се отчита допълващият характер, който финансирането от ЕИБ може да има в комбинация с други източници; подчертава, че координацията с други инструменти за финансиране е от решаващо значение, като се има предвид, че ЕИБ сама по себе си не може да финансира всички инициативи, свързани с Европейския зелен пакт; приветства неотдавнашните изявления на новоназначения председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), че институцията, както в паричната, така и в надзорната си функция, следва да допринася за борбата с изменението на климата, настоятелно призовава Комисията да работи с ЕЦБ в това отношение, за да гарантира съгласуваните действия, обещани в съобщението относно Европейския зелен пакт, без да се засяга мандатът на ЕЦБ съгласно договорите;

86.  подчертава, че трябва да се реши въпросът с настоящия дисбаланс на пазара между слабото предлагане и голямото търсене на устойчиви финансови продукти; отново посочва ролята на устойчивото финансиране и счита, че е от ключово значение основните международни финансови институции бързо да приемат и развият устойчиво финансиране, за да се осигури пълна прозрачност на степента на устойчивост на финансовата система на ЕС и да се постигне успешна декарбонизация на глобалната икономика; настоява на необходимостта успехите на стратегията за устойчиво финансиране да се надграждат и подчертава необходимостта от бързо прилагане на плана за действие на ЕС за устойчиво финансиране, включително въвеждането на зелен етикет за финансови продукти и на стандарт за „зелени“ облигации и интегрирането на критерии от екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната рамка на банките, и приветства създаването на Международната платформа за устойчиво финансиране;

87.  подчертава необходимостта от подкрепа за справедлив преход и приветства ангажиментите на Комисията в това отношение; счита, че един добре проектиран Механизъм за справедлив преход, включващ Фонд за справедлив преход, ще бъде важен инструмент за улесняване на този преход и за постигане на амбициозните цели в областта на климата, като същевременно се предприемат мерки във връзка с въздействието в социалната сфера; подчертава, че стабилното финансиране на този инструмент, включително допълнителните бюджетни средства, ще бъде ключов елемент за успешното прилагане на Европейския зелен пакт; счита, че справедливият преход не зависи само от наличието на съответен фонд, а представлява цялостен политически подход, подкрепен от инвестиции, които трябва да гарантират, че никой няма да бъде изоставен, и подчертава ролята на социалните политики на държавите членки в този контекст; счита, че Механизмът следва да не се състои просто в нетно прехвърляне към национални правителства или дружества, нито следва да се използва за плащане на корпоративни задължения, а че следва конкретно да помага на работниците от всички сектори и общности в ЕС, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, като въгледобивните региони и регионите с високи въглеродни емисии, да направят прехода към чистата икономика на бъдещето, като същевременно няма възпиращ ефект върху проактивните проекти и инициативи; счита, че фондът следва, наред с другото, да насърчава повишаването на квалификацията и преквалификацията с цел подготовка и адаптиране на работниците към новите перспективи, изисквания и компетентности в областта на заетостта и да подкрепя създаването на висококачествени и устойчиви работни места; категорично подчертава, че финансирането за справедлив преход трябва да бъде обвързано с напредъка, постигнат по конкретни и обвързващи планове за декарбонизация в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално поетапното преустановяване на използването на въглища и преобразуването на икономическите региони с високи въглеродни емисии; счита, че е важно да се осигури подходяща рамка за мониторинг за проследяване на това как държавите членки използват финансовите средства; подчертава обаче, че сами по себе си финансовите средства не могат да гарантират прехода и че е необходима всеобхватна стратегия на ЕС, основана на истински диалог и партньорство със засегнатите хора и общности, включително профсъюзите;

88.  подчертава важната роля на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. за осъществяването на Европейския зелен пакт и спешната необходимост от още един качествен скок в политическите и финансовите усилия, включително от нови бюджетни кредити, за да се постигнат неговите цели, както и справедлив преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика, основан на най-високите критерии за социална справедливост, така че никой да не бъде забравен и нито един район да не бъде изоставен; очаква бюджетните средства през следващия период на финансово планиране да бъдат съизмерими с тази амбиция, като същевременно подчертава, че една МФР с намален размер на средствата очевидно би представлявала стъпка назад;

89.  призовава за създаването на механизъм, който да гарантира добра координация, съгласуваност и последователност на всички налични политики, инструменти за финансиране и инвестиции на ЕС, включително ЕИБ, с цел да се избегнат припокривания и да се подобрят полезните взаимодействия и взаимното допълване на тяхното финансиране, както и да се генерират устойчиви частни и публични инвестиции, като по този начин се оптимизира и се интегрира финансовата подкрепа за Европейския зелен пакт; подчертава във връзка с това своята подкрепа за принципа за интегриране на целите в МФР с цел постигане на съгласуваност на политиките; счита, че борбата с данъчните измами, укриването на данъци, агресивното данъчно планиране и изпирането на пари играе важна роля за постигането на целите на Европейския зелен пакт и за изграждането на справедливо общество и силна икономика;

90.  призовава за установяване на амбициозни и обвързващи цели по отношение на разходите за биологично разнообразие и интегрирането на въпросите, свързани с климата, които надхвърлят равнищата на целевите разходи, посочени в междинния доклад на Парламента относно МФР, включително на строга и всеобхватна методология за определяне и проследяване на съответните разходи във връзка с климата и биологичното разнообразие; изисква от Комисията да гарантира, че няма да се предоставя публично финансиране от ЕС от която и да било политика на ЕС в противоречие с целите на Парижкото споразумение и на другите цели и международни ангажименти и задължения на ЕС в областта на опазването на околната среда;

91.  подкрепя въвеждането на набор от добре насочени нови собствени „зелени“ ресурси, които съответстват на целите на Европейския зелен пакт и насърчават и улесняват „зеления“ и социално справедлив преход, включително борбата с изменението на климата и за опазването на околната среда; разглежда предложенията на Комисията като отправна точка в това отношение;

92.  счита, че планираното преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да отразява политическите цели на Европейския зелен пакт и цели укрепване и опростяване на инвестициите в устойчиви решения, като се гарантира бързо извеждане от употреба на преките и непреките субсидии за въглища и изкопаеми горива в ЕС и се предоставят насоки в пълно съответствие с намаляването на емисиите на парникови газове и с екологичните цели за националните, регионалните и местните органи, чиято роля ще бъде от основно значение за ефективното и иновативно прилагане на Европейския зелен пакт; счита, че преразглеждането би позволило национална подкрепа за структурни промени чрез преустановяване на използването на въглища при същите условия като Фонда за справедлив преход; подчертава, че подобно преразглеждане не следва да отслаби строгия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията;

93.  подчертава, че значителна част от финансирането, което се изисква за Зеления пакт, ще трябва да дойде от бюджетите на държавите членки; приветства намерението на Комисията да работи с държавите членки за „екологизиране“ на националните бюджети отбелязва със загриженост, че без устойчива фискална политика и надеждно финансово състояние на държавите членки всеки бъдещ модел на финансиране на Зеления пакт може да бъде застрашен; в тази връзка призовава за въвеждането на условия, благоприятни за устойчиви публични инвестиции, за да се постигнат целите, заложени в Европейския зелен акт, но подчертава, че който и модел на финансиране да бъде избран, той не следва да подкопава устойчивостта на публичните финанси в ЕС; подчертава обаче, че устойчивите инвестиции в рамките на Европейския зелен пакт следва да бъдат наистина допълнителни и не следва да водят до изтласкване на финансирането от пазара; в тази връзка посочва възможностите за частни и публични инвестиции, за да се извлекат ползи от преобладаващата нисколихвена среда;

94.  призовава програмата за трансформация, съдържаща се в Европейския зелен пакт, да залегне в основата на обновения европейски семестър; подчертава, че европейският семестър, който понастоящем функционира, не бива да бъде отслабван; счита, че целите на ООН за устойчиво развитие следва да бъдат включени, така че процесът да стане двигател за промяната към устойчиво благосъстояние за всички хора в Европа; поради това подкрепя интегрирането на социалните и екологичните показатели и цели в семестъра, при което от държавите членки се изисква да представят национални планове за тяхното постигане; освен това призовава Комисията да направи оценка на съгласуваността на бюджетите на държавите членки с актуализираните цели на ЕС в областта на климата;

Мобилизиране на научните изследвания и насърчаване на иновациите

95.  подчертава, че водещите в световен мащаб научни изследвания и иновации са от основно значение за бъдещето на Европа и са от основно значение за постигането на нашите цели в областта на опазването на околната среда и климата, гарантирането на основаваща се на научни данни стратегия за постигане на неутрална по отношение на въглерода Европа най-късно до 2050 г. и прехода на обществото към използване на чиста енергия, като същевременно гарантират икономическа конкурентоспособност и просперитет; приветства акцента, който Комисията поставя върху необходимостта да се работи в различни сектори и дисциплини; подчертава необходимостта от системно интегриране на въпросите, свързани с климата, и проверка на въздействието върху климата за всички програми в програмата на ЕС за научни изследвания и иновации; отбелязва ролята на новите технологии за осигуряване на допълнителни ползи в прехода към устойчива икономика; призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания в областта на технологиите за приспособяване;

96.  подчертава значението на ориентираната към мисии програма „Хоризонт Европа“ за периода 2021 – 2027 г., която дава възможност за ангажиране на широк кръг от участници, включително европейските граждани, за справяне с изменението на климата, което представлява неотложно предизвикателство в глобален мащаб, и за преминаване към практики в областта на научните изследвания и иновациите, основаващи се в по-голяма степен на сътрудничеството, за постигане на резултати във връзка с Европейския зелен пакт; подчертава необходимостта от поддържане на амбициозен бюджет за програма „Хоризонт Европа“ в размер на 120 милиарда евро по текущи цени с цел справяне със значителните иновационни предизвикателства пред прехода към неутралност по отношение на климата, като се има предвид, че най-малко 35% от бюджета на „Хоризонт Европа“ следва да допринасят за целите в областта на климата; подчертава, че други фондове на ЕС следва да заделят по-голям дял от бюджета си за научни изследвания и иновации в областта на чистите технологии; изисква от Комисията да увеличи максимално възможностите, произтичащи от по-широката иновационна среда, като се има предвид, че много нови главни базови технологии ще бъдат от ключово значение за постигането на климатична неутралност най-късно до 2050 г.;

97.  подчертава, че ЕС трябва да запази и доразвие водещите си граждански космически програми „Коперник“ и „Галилео“, както и Агенцията на ЕС за космическата програма, които осигуряват ценен принос за мониторинга на околната среда и събирането на данни за нея; подчертава, че услугите в рамките на „Коперник“ в областта на изменението на климата следва да започнат да функционират пълноценно възможно най-скоро, като по този начин се осигури непрекъснат поток от данни, необходими за предприемането на ефективни действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него;

98.  подчертава значението на укрепването на трансфера на технологии и на споделянето на знания в областите на смекчаването на изменението на климата, адаптирането към него, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, ефективността и кръговрата на ресурсите, както и на нисковъглеродни технологии и технологии с нулеви емисии, както и на събирането на данни в подкрепа на постигането на целите на Европейския зелен пакт; настоява, че е важно да се подкрепя пазарното внедряване, което е основен двигател за превръщането на съществените активи в областта на знанието на ЕС в иновации; счита, че Европейският зелен пакт е също така възможност за установяване на връзки между различните участващи сектори, които следва да имат симбиотични ползи; във връзка с това счита, че биоикономиката дава възможност за създаване на такива симбиотични ползи в различните сектори и за допълване на кръговата икономика;

99.  отново заявява, че политиките на ЕС следва да подкрепят високите научни постижения и приобщаващата наука, да укрепват сътрудничеството между академичните среди и промишлеността и да насърчават иновациите и разработването на политики, основани на факти, като същевременно насърчават международното сътрудничество в тази област, включително улесняването на обмена на добри практики с цел повишаване на уменията, свързани с екологичния преход в новите професии, свързани с него, за работниците, учителите и младите хора; приветства намерението на Комисията да актуализира новата програма за умения и гаранцията за младежта, за да се повиши пригодността за заетост в „зелената“ икономика, и насърчава държавите членки да инвестират в системи за образование и обучение, включително в дейности, свързани с професионалното обучение; счита, че е въпрос на съгласуваност с целите на съобщението да бъде насърчавана „екологосъобразната мобилност“ в рамките на програмата „Еразъм +“ за периода 2021 – 2027 г.;

„Не вреди“ – интегриране на устойчивостта във всички политики на ЕС

100.  приветства понятието за принципа „не вреди“ и ангажимента на Комисията да гарантира, че всички действия на ЕС следва да помагат на ЕС да постигне устойчиво бъдеще и справедлив преход, включително използването на инструменти за съобразено с околната среда бюджетиране, и да актуализира насоките за по-добро регулиране по съответния начин; настоява за съгласуван подход към изпълнението на Парижкото споразумение, на Конвенцията за биологичното разнообразие и на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, както във вътрешните, така и във външните политики; настоятелно призовава Комисията да подпомага държавите членки при пълното и правилно прилагане на действащото и бъдещото законодателство в областта на околната среда и климата в държавите членки и да гарантира, че има последици в случай на неспазване;

101.  подчертава основната роля на принципа на предпазните мерки при ръководенето на действията на ЕС във всички области на политиката наред с принципа „не вреди“, като се обръща възможно най-голямо внимание на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; счита, че принципът на предпазните мерки следва да бъде в основата на всички действия, предприемани в контекста на Европейския зелен пакт, с цел да се подпомогне опазването на здравето и на околната среда; настоява, че ЕС следва да прилага принципа „замърсителят плаща“, когато представя предложения за справедливи и координирани мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда;

102.  подчертава, че е необходимо бъдещите законодателни предложения да се основават на всеобхватни оценки на въздействието, идентифициращи социално-икономическото въздействие, въздействието върху околната среда и здравните последици от различните варианти, включително общото въздействие върху климата и околната среда и цената на бездействието, както и въздействието върху международната конкурентоспособност на предприятията от ЕС, включително МСП, и необходимостта да се избягва изместването на въглеродни емисии, въздействието върху различните държави членки, области и сектори, въздействието върху заетостта, както и въздействието върху дългосрочната сигурност на инвестициите; подчертава необходимостта да се показват на обществеността ползите от всяко предложение, като се осигурява съответствие с целите за намаляване на емисиите на парникови газове и по този начин ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и като се гарантира, че те не допринасят за загубата на биологично разнообразие; приветства факта, че за тази цел в обяснителните меморандуми към всички законодателни предложения и делегирани актове ще се включва специален раздел, в който се обяснява по какъв начин всяка инициатива утвърждава принципа „не вреди“; призовава това да бъде разширено, така че да включва актове за изпълнение и мерки по процедура по регулиране с контрол (ПРК);

103.  заявява отново, че е от съществено значение да се гарантира истинският достъп на гражданите на ЕС до правосъдие и до документите, включени в Конвенцията от Орхус; поради това призовава Комисията да гарантира, че ЕС спазва Конвенцията, и приветства това, че Комисията обмисля преразглеждане на Регламента относно Конвенцията от Орхус;

104.  отправя искане към Комисията да изпълни сценарий 1 от документа за размисъл, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, както Парламентът изиска в резолюцията си от 14 март 2019 г., озаглавена „Годишен стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)“(5), в която се изисква, наред с другото, принципът „устойчивостта на първо място“ да бъде интегриран в програмите за по-добро регулиране на ЕС и на неговите държави членки;

105.  подчертава, че 8-мата Програма за действие за околната среда трябва да отразява амбицията, представена в Европейския зелен пакт, да съответства изцяло на целите за устойчиво развитие и да стимулира тяхното изпълнение;

106.  подчертава големия отпечатък върху климата и околната среда, който оставя потреблението в ЕС в държави извън ЕС; призовава Комисията да разработи цел за намаляване на глобалния отпечатък на потреблението и производството в ЕС с оглед на ограничените възможности на планетата Земя; в тази връзка приветства намерението на Комисията да насърчава устойчиви вериги на доставки, за да се увеличат ползите от кръговата икономика във вътрешен и световен план;

ЕС като световен лидер

107.  подчертава, че в качеството си на най-големия в света единен пазар, ЕС може да определя стандарти, които да се прилагат по отношение на световните вериги за създаване на стойност, и счита, че ЕС следва да засили политическия си обхват въз основа на „дипломация на Зеления пакт“, както и на „дипломация по въпросите на климата“; счита, че ЕС следва да стимулира дебата в други държави, за да повишат те своите амбиции по отношение на климата, и че следва да повиши своите амбиции по отношение на въвеждането на нови стандарти за устойчив растеж, както и да използва своята икономическа тежест, за да формира международните стандарти, които са минимални в съответствие с амбициите на ЕС в областта на околната среда и климата; подчертава, че ЕС трябва да играе роля за гарантиране на справедлив и организиран преход във всички части на света, особено в регионите, които са силно зависими от производството на изкопаеми горива;

108.  приветства глобалните движения в областта на климата, като например движението „Петъци за бъдещето“, които издърпват кризата с изменението на климата на преден план в обществения дебат и в съзнанието на хората;

109.  смята Европейския зелен пакт за възможност да се засили публичният дебат на европейско равнище; подчертава важността от привличането на гражданите, националните и местните парламенти, гражданското общество и заинтересовани страни, като неправителствените организации, професионалните организации и предприятията, в изработването и прилагането на Европейския зелен пакт;

110.  подчертава, че търговията може да бъде важен инструмент за насърчаване на устойчивото развитие и за подпомагане на борбата с изменението на климата; счита, че Зеленият пакт следва да гарантира, че всички международни търговски споразумения включват силни, обвързващи и подлежащи на изпълнение глави за устойчиво развитие, включително относно климата и околната среда, които са в пълно съответствие с международните ангажименти, и по-специално Парижкото споразумение, а също така отговарят и на правилата на СТО; приветства намерението на Комисията да превърне Парижкото споразумение в съществен елемент от всички бъдещи търговски и инвестиционни споразумения и да гарантира, че всички пускани на европейския пазар химикали, материали, храни и други продукти отговарят напълно на съответните регламенти и стандарти на ЕС;

111.  счита, че неуспехът на 25‑ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP25) в Мадрид да постигне консенсус за по-голямо глобално равнище на амбициите в областта на климата и оттеглянето на Съединените щати от Парижкото споразумение подчертават нарастващата необходимост от това ЕС да изпълнява водеща роля на световната сцена и ще изискват от ЕС да засили своята дипломация в областта на климата и околната среда и да засили двустранните си контакти с държавите партньори, особено преди 26‑ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP26) в Глазгоу и 15‑ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP15) в Кунмин, Китай; счита, че COP26 е решаващ момент, който ще подкопае или ще укрепи целостта на Парижкото споразумение;

112.  приветства поставянето на акцент върху дипломацията по въпросите на климата и настоява, че за да се постигнат резултати, ЕС трябва да говори с един глас, гарантирайки последователност и съгласуваност във всички свои политики и в политическия цикъл като цяло, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, и че трябва да подхожда цялостно към дипломацията на ЕС в областта на климата и околната среда, създавайки връзки между изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, устойчивото развитие, земеделието, решаването на конфликти и сигурността, миграцията, правата на човека и хуманитарните въпроси и въпросите, свързани с пола; подчертава, че всички външни дейности на ЕС следва да бъдат подлагани на „зелен скрийнинг“;

113.  призовава Комисията, в нейните усилия да популяризира ЕС като лидер на международните преговори относно климата и биологичното разнообразие, да разработи конкретен план за действие за спазване на ангажиментите на подновения петгодишен план за действие относно равенството между половете, договорен на 25-ата конференция на страните по РКООНИК (COP25) (Разширена работна програма от Лима), да насърчава равенството между половете в процеса по РКООНИК и да назначи постоянен координатор на ЕС по въпросите на равенството между половете и изменението на климата, с достатъчно бюджетни ресурси, който да прилага и наблюдава съобразени с равенството между половете действия за климата в ЕС и в световен мащаб;

114.  припомня, че изменението на климата подкопава напредъка в развитието и в намаляването на бедността и може да принуди милиони хора да изпаднат в крайна бедност до 2030 г.; поради това настоява, че Зеленият пакт и изпълнението на Програмата до 2030 г. следва да бъдат тясно свързани помежду си;

115.  отново изтъква необходимостта от справяне с драматичните последици от изменението на климата върху дългосрочното икономическо развитие на развиващите се страни, по-специално на най-слаборазвитите държави и на развиващите се малки островни държави; смята, че държавите, изхвърлящи големи количества CO2, като държавите – членки на ЕС, имат моралния дълг да подпомагат развиващите се страни да се приспособят към климатичните промени; счита, че сътрудничеството на ЕС с развиващите се страни следва да интегрира стратегиите в областта на климата като съществена част, в един индивидуален подход, основан на потребностите, да гарантира участието на местните и регионалните заинтересовани страни, включително правителствата, частния сектор и гражданското общество, и следва да бъде съгласувано с националните планове и стратегии в областта на климата на страните партньори;

116.  подчертава, че ЕС следва да предоставя финансова и техническа помощ за подпомагане на развиващите се страни при прехода към „зелена“ икономика; призовава по-специално ЕС да засили своето финансиране в областта на климата за развиващите се страни, по-специално най-слабо развитите страни, развиващите се малки островни държави и нестабилните държави, и да даде приоритет на инвестициите в изграждането на устойчивост, иновациите, адаптацията и технологиите с ниски нива на въглеродни емисии, както и на съобразена с климата и устойчива инфраструктура, за да отговори на засилването на природните бедствия; счита, че са необходими повече усилия по отношение на обмена на знания, изграждането на капацитет и трансфера на технологии към развиващите се страни;

117.  подчертава, че всеобхватната стратегия за Африка и бъдещото споразумение за партньорство между държавите от АКТБ и ЕС предоставят уникални възможности за реализиране на външните аспекти на Европейския зелен пакт, за преразглеждане на партньорството на ЕС с развиващите се страни по отношение на климата и околната среда и за привеждане на политиките на ЕС в съответствие с последните му международни ангажименти;

118.  подкрепя амбицията на Комисията да се прекрати износът на отпадъци от ЕС и да се засили кръговата икономика в световен мащаб; призовава да се въведе световна забрана на пластмасовите продукти за еднократна употреба;

119.  призовава Комисията да поеме инициативата за сключването на международно споразумение за борба с разпространението на антимикробната резистентност и нарастващото разпространение на инфекциозни заболявания; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки във връзка с риска от недостиг на лекарства;

o
o   o

120.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0217.
(2) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(3) Приети текстове, P9_TA(2019)0079.
(4) Приети текстове, P8_TA(2019)0023.
(5) Приети текстове, P9_TA(2019)0220.

Последно осъвременяване: 24 април 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност