Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2125(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0051/2019

Внесени текстове :

A9-0051/2019

Разисквания :

PV 14/01/2020 - 9
CRE 14/01/2020 - 9

Гласувания :

PV 15/01/2020 - 10.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0007

Приети текстове
PDF 244kWORD 75k
Сряда, 15 януари 2020 г. - Страсбург
Годишен доклад за 2018 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област
P9_TA(2020)0007A9-0051/2019

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област – Годишен доклад за 2018 г. (2019/2125(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 17 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, представена на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г., и неговия средносрочен преглед от юни 2017 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаване и защита на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид преразгледаните насоки за политиката на ЕС към трети страни по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приети на 16 септември 2019 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия, приети на 17 юни 2019 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“) от 11 май 2011 г., която не всички държави членки са ратифицирали,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197) и Конвенцията за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201),

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

–  като взе предвид 17-те цели за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

–  като взе предвид втория план за действие на ЕС относно равенството между половете от 21 септември 2015 г., озаглавен „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и двата факултативни протокола към нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 30 март 2007 г.,

–  като взе предвид Декларациите на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, и за правата на коренното население,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по правата на коренното население до Съвета на ООН по правата на човека от 8 август 2017 г.(1),

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от 16 юни 2011 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правото и отговорността на лица, групи и обществени органи да насърчават и защитават общопризнатите права на човека и основни свободи, приета на 9 декември 1998 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието, както и резултатите от конференциите за техния преглед,

–  като взе предвид изявлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека пред Третия комитет на Общото събрание на ООН в Ню Йорк от 15 октомври 2019 г.,

–   като взе предвид Принципите от Джогджакарта (за прилагане на международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност), приети през ноември 2006 г., и 10-те допълнителни принципа („+10“), приети на 10 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид решението на Общото събрание на ООН от 28 май 2019 г., в което 22 август се определя като Международен ден на ООН на възпоменание на жертвите на актове на насилие, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–   като взе предвид основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ),

–  като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, приет от Общото събрание на ООН на 10 и 11 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Глобалния пакт за бежанците, утвърден от Общото събрание на ООН на 17 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(2),

–  като взе предвид Протокола на Съвета на Европа от 10 октомври 2018 г. за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 юни 2018 г. относно приоритетите на ЕС в ООН и на 73-ата сесия на Общото събрание на ООН,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юли 2018 г. относно Международния наказателен съд по повод 20-ата годишнина от приемането на Римския статут,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2016 г., озаглавено „Достоен начин на живот: от зависимост от помощи към самостоятелност“ (COM(2016)0234) и последващите заключения на Съвета от 12 май 2016 г. относно подхода на ЕС към принудителното разселване и развитието,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно демокрацията, приети на 14 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и на министрите на външните работи или представителите на 13 участващи държави – членки на ООН, от 27 септември 2018 г. относно инициативата за „добри истории за правата на човека“,

–  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2018 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и политиката на Европейския съюз в тази област(3), , , както и предходните си резолюции по предишни годишни доклади,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни(4) и своята препоръка от 13 март 2019 г. до Съвета и до ЗП/ВП относно равносметката за последващите мерки, предприети от ЕСВД през двете години след приемането на доклада на ЕП относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно насоки на ЕС и мандат на специалния пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.)(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС(9),

–  като взе предвид всички свои резолюции, приети през 2018 г. относно нарушенията на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава (известни като резолюции по неотложни въпроси), в съответствие с член 144 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта, която през 2018 г. беше присъдена на Олег Сенцов, украински филмов режисьор и политически затворник, задържан в Русия,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид писмото от комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0051/2019),

А.  като има предвид, че в хода на честването на 70-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека през 2018 г. ЕС подчерта политическото значение на изграждането на световен ред, основан на зачитането на правата на човека, и потвърди отново своя сериозен и непоколебим ангажимент за насърчаване и защита на правата на човека по света; като има предвид, че през ноември 2018 г. Европейският парламент беше домакин на първата по рода си Седмица на правата на човека, в рамките на която изтъкна постигнатите цели след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, както и настоящите предизвикателства в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че зачитането и насърчаването, неделимостта и закрилата на универсалността на правата на човека, както и насърчаването на демократичните принципи и ценности, в т.ч. принципите на правовата държава, зачитането на човешкото достойнство и принципите на равенство и солидарност, са крайъгълните камъни на достиженията на правото на ЕС в областта на етиката и правото и на неговата обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС), както и на цялата му външна дейност; като има предвид, че ЕС следва да продължи да се стреми да бъде водеща световна сила във всеобщото насърчаване и защита на правата на човека, включително на равнището на многостранното сътрудничество, по-специално чрез активна и конструктивна роля в различните органи на ООН и при зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право, както и на задълженията по отношение на правата на човека и на поетите ангажименти по линия на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и ЦУР;

В.  като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека, като набор от универсални ценности, принципи и норми, ръководещи държавите – членки на ООН, поставя защитата на правата на човека в центъра на доброто управление; като има предвид, че в духа на Всеобщата декларация за правата на човека и член 21 от ДЕС ЕС заема челни позиции в провеждането на основаващи се на правата на човека политики и работи постоянно за справянето с нарушенията на правата на човека;

Г.  като има предвид, че чрез действия на двустранно и многостранно равнище ЕС продължи да подкрепя постигането на напредък в областта на правата на човека през 2018 г., по-специално чрез укрепване на политическия диалог с държавите извън ЕС, включително тези, които се стремят към европейска интеграция, и други регионални институции, като например Африканския съюз, и чрез създаване на нови международни споразумения, включително търговски и икономически партньорства; като има предвид, че амбициозният ангажимент изисква от ЕС да бъде последователен и да служи за пример;

Д.  като има предвид, че политиките на ЕС трябва да гарантират защитата на правата на човека на най-уязвимите групи, като например етническите, езиковите и религиозните малцинства, хората с увреждания, общността на ЛГБТИ, жените, децата, търсещите убежище лица и мигрантите; като има предвид, че по време на честването на Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека ЕС призна решаващата роля на защитниците на правата на човека за укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че на Световната среща на върха на защитниците на правата на човека през 2018 г. беше изготвен план за действие с приоритети за защитата на правата на човека; като има предвид, че през 2018 г. голям брой защитници на правата на човека бяха набелязани и убити и подложени на нападения, заплахи и преследване; като има предвид, че някои частни военни и охранителни дружества са замесени в редица нарушения на правата на човека, които трябва да бъдат надлежно разследвани, като отговорните лица бъдат подведени под съдебна отговорност;

Е.  като има предвид, че дори в настоящото десетилетие сме свидетели на видими ограничения върху и офанзиви срещу равенството между половете и правата на жените на международно равнище; като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права се базират на основни права на човека и представляват съществени аспекти на човешкото достойнство; като има предвид, че насилието над жени и момичета е едно от най-разпространените нарушения на правата на човека в света, което засяга всички слоеве на обществото и представлява основна пречка за постигането на равенство между половете; като има предвид, че една всеобхватна и обвързваща стратегия на ЕС за равенството между половете, точно както изиска Парламентът, трябва да осигури интегрирането на принципа на равенство между половете във всички политики на ЕС и да засили въздействието на предстоящия трети план за действие на ЕС относно равенството между половете;

Ж.  като има предвид, че насърчаването на международния мир и сигурност е част от основанието за съществуването на ЕС; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да действа на международната сцена в името на принципите, вдъхновили неговото създаване, и в съответствие и подкрепа на принципите на Устава на ООН и на международното право;

З.  като има предвид, че извънредните ситуации в областта на околната среда, включително глобалното затопляне и обезлесяването, са резултат от човешката дейност и водят до нарушения на правата на човека за хората, пряко засегнати от загубата на домовете и местообитанията си, но и за човечеството като цяло; като има предвид, че е важно да се признае връзката между правата на човека, здравето и опазването на околната среда; като има предвид, че осигуряването на достъп до вода е от съществено значение, когато става въпрос за предотвратяване на напрежението в определени региони;

И.  като има предвид, че по-тясната съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на ЕС, представлява задължително изискване за успешната и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека; като има предвид, че политиките в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрират във всички други политики на ЕС с външно измерение като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, правата на жените и равенството между половете, разширяването и търговията, по-специално посредством въвеждането на клаузи за правата на човека в споразуменията между ЕС и държави извън ЕС; като има предвид, че по-голямата съгласуваност следва да даде възможност на ЕС да реагира по-бързо на ранен етап на нарушенията на правата на човека и да бъде по-активен и надежден участник в областта на правата на човека в световен мащаб;

Й.  като има предвид, че демократичният преход и утвърждаването или консолидирането на принципите на правовата държава в много държави са дълги и трудни процеси, за чийто успех ключово значение има външната подкрепа в течение на продължителен период от време, включително от страна на ЕС;

Права на човека и демокрация: общи тенденции и основни предизвикателства

1.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с атаките срещу демокрацията и принципите на правовата държава по света през 2018 г., които отразяват нарастването на авторитаризма като политически проект, който включва незачитане на правата на човека, потискане на несъгласието, политизирано правосъдие, предварително решени изборни резултати, стесняване на пространството за действие на гражданското общество и ограничения на свободата на събранията и свободата на изразяване на мнение; отбелязва значението на гражданското общество, което дава възможност за гъвкави, своевременни и ефективни реакции срещу режимите, които нарушават международното право, правата на човека и демокрацията;

2.  счита, че държавите, които преминават към авторитарни режими, стават по-податливи на нестабилност, конфликти, корупция, насилнически екстремизъм и участие в чуждестранни военни конфликти; изразява своята загриженост, че все още съществуват режими, които отричат самото съществуване на всеобщите права на човека, залегнали в международното право; приветства факта, че въпреки това редица държави са започнали процеси на мир и демократизация, провели са конституционни и съдебни реформи и са участвали в открити и публични дебати с гражданското общество с цел насърчаване на основните свободи и правата на човека, включително премахването на смъртното наказание; изразява съжаление по повод факта, че въпреки нарастващата тенденция за премахване на смъртното наказание в световен мащаб, редица държави все още не са въвели мораториум;

3.  счита, че всички държави, които се придържат към международно признатите основни свободи като крайъгълни камъни на демокрацията, трябва да заемат челни позиции в разпространяването на демократични управленски практики, основани на правата на човека и принципите на правовата държава по света, и в укрепването на международните законодателни инструменти за защита на правата на човека; подчертава предизвикателствата, произтичащи от използването на вредни влияния, които подкопават демократичното управление и ценностите, присъщи на правата на човека, като по този начин осуетяват положителните усилия на демократичните държави; изразява дълбока загриженост относно връзките между авторитарните режими и популистките националистически партии и правителства; счита, че подобни връзки накърняват доверието в усилията на ЕС за утвърждаване на основните ценности;

4.  припомня, че не може да има йерархия на правата на човека; подчертава необходимостта от пълното спазване и придържане към принципа, че правата на човека са всеобщи и неприкосновени, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; подчертава, че опитите за използване на правата на определени групи за оправдаване на маргинализирането на други са напълно неприемливи;

5.  поставя акцент на бедствието с въоръжените конфликти и военните нападения с цел, наред с другото, етническо прочистване, които продължават да водят до цивилни жертви и причиняват масово разселване, при което държавите и недържавните участници абдикират от отговорността си да спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека; подчертава, че регионите, които се намират във война или в ситуации на конфликт, се сблъскват с тежки нарушения на правата на човека, които са изключителни по своето естество и целят да отнемат човешкото достойнство и които са едновременно пагубни за жертвите и унизителни за извършителите; изтъква като пример използването на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, насилствени изчезвания, извънсъдебни екзекуции, насилие и преднамерен глад като средство за водене на война с цел унищожаване, дестабилизация и деморализация на отделни лица, семейства, общности и общества, и особено деца; подчертава особената уязвимост на жените от етнически и религиозни малцинства спрямо сексуалното насилие, и по-специално сменилите религията си; категорично осъжда смъртоносните атаки срещу болници, училища и други граждански обекти, извършени по цял свят във въоръжени конфликти през 2018 г.; припомня, че правото на живот е важно право на човека и че следователно незаконните военни действия трябва винаги да бъдат безапелационно осъждани и да се води ефективна борба с тях;

6.  осъжда отблъскването на многостранния подход и основания на правила международен ред, което представлява сериозно предизвикателство за правата на човека по света; твърдо вярва, че подходите и решенията, взети в сътрудничество в една многостранна рамка, и особено в рамките на органите на ООН, както и съществуващите договорени формати в рамките на регионалните организации, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), са най-ефективното средство за обслужване на интересите на човечеството, намиране на устойчиви решения на конфликтите въз основа на нормите и принципите на международното право, Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки и за насърчаване на напредъка в областта на правата на човека; изразява изключителна загриженост относно факта, че места в различни свързани с правата на човека органи на ООН, включително Съвета на ООН по правата на човека, се заемат от държави с доказани тежки нарушения на правата на човека;

7.  изразява сериозна загриженост във връзка с увеличаването на броя на убийствата и нападенията – както физически, така и с клевети, и използването на смъртно наказание, преследване, лишаване от свобода, тормоз и сплашване на хора, които отстояват правата на човека по целия свят, и по-специално журналисти, учени, адвокати, политици и активисти на гражданското общество, включително активисти за правата на жените, защитници на околната среда и земята и защитници на религиозни малцинства, главно в държави с високи равнища на корупция и слаби резултати по отношение на спазването на принципите на правовата държава и съдебния контрол; изразява особена загриженост във връзка с все по-наглите нападения, извършвани на чужда земя, в някои случаи в нарушение на законите и традициите, свързани с дипломатическите привилегии и имунитети; изисква правосъдие и поемане на отговорност за тези нападения от най-високите етажи на управление; отбелязва, че всички защитници на правата на човека, и в частност жените, са изправени пред специфични рискове и се нуждаят от адекватна защита; осъжда факта, че някои правителства са приели законодателство, което ограничава дейностите на гражданското общество или социалното движение, включително закриването на НПО или замразяването на техните активи; изразява дълбока загриженост относно използването на репресивно законодателство в областта на киберсигурността и борбата с тероризма с цел вземане на мерки срещу защитниците на правата на човека;

8.  подчертава, че е важно да се постигне напредък в областта на равенството между половете и правата на жените и момичетата по света; подчертава, че въпреки напредъка жените и момичетата продължават да страдат от дискриминация и насилие; подчертава, че повечето общества все още се борят да предоставят на жените и момичетата равни права съгласно законодателството и равен достъп до образование, здравеопазване, достоен труд, равно заплащане и политическо и икономическо представителство; изразява загриженост във връзка с повсеместните продължаващи атаки срещу правата на жените и сексуалното и репродуктивното им здраве и права, както и законодателството, което в много части на света ограничава тези права; подчертава, че гениталното осакатяване на жени и детските бракове са сред най-разпространените нарушения на правата на човека; изразява загриженост, че жените, които изразяват вяра или убеждение, са два пъти по-уязвими за преследване; приветства инициативата Spotlight на ЕС и ООН относно прекратяването на насилието срещу жени и момичета и призовава за нейното укрепване;

9.  подчертава, че зачитането и утвърждаването на правата на детето, борбата с всички видове злоупотреби, липсата на грижи, малтретирането, трафика и експлоатацията на деца, включително принудителните бракове и наемането или използването на деца войници във въоръжени конфликти, и предоставянето на грижи и образование на децата са решаващи въпроси за бъдещето на човечеството; в тази връзка подкрепя механизма за мониторинг и докладване, създаден с Резолюция № 1612 на Съвета за сигурност на ООН относно децата и въоръжените конфликти;

10.  подчертава, че е важно да се вземат изцяло предвид специфичните потребности на хората с увреждания; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в политиките си за външна дейност и помощ за развитие и да се бори за осигуряване на равен достъп до пазара на труда и до образование и обучение, както и да насърчава решения за облекчаване на живота на хората с увреждания в обществото;

11.  обръща внимание на случаите на преследване и дискриминация, свързани с етническа принадлежност, националност, социална класа, каста, религия, убеждения, език, възраст, пол, сексуална ориентация и полова идентичност, които продължават да се ширят в много държави и общества; изразява сериозна загриженост във връзка с все по-нетолерантните и изпълнени с омраза реакции, насочени срещу хора, които са жертви на тези нарушения на правата на човека; призовава отговорните за тези нарушения лица да бъдат подведени под отговорност;

12.  отбелязва, че броят на принудително разселените лица през 2018 г. е надхвърлил 70 милиона души, в т.ч. 26 милиона бежанци, 41 милиона вътрешно разселени лица и 3,5 милиона лица, търсещи убежище(10); отбелязва освен това, че по света има около 12 милиона лица без гражданство; счита, че войните, конфликтите, тероризмът, насилието, политическото потисничество, преследването поради религия или убеждения, бедността и несигурността по отношение на водата и прехраната подхранват рисковете от възникване на нови конфликти и по-нататъшното разселване на населението; признава, че последиците от изменението на климата върху околната среда, като например по-ограничения достъп до безопасна питейна вода, могат да увеличат разселването на населението;

13.  подчертава, че извънредната ситуация в областта на климата и масовата загуба на биологично разнообразие представляват сериозни заплахи за населението; припомня, че основните човешки права на живот, здраве, храна и безопасна вода са изложени на риск без наличието на здравословна околна среда; обръща внимание на въздействието на разрушаването на околната среда върху правата на човека както за засегнатото население, така и по отношение на правото на околна среда за цялото човечество; подчертава съществените задължения и отговорности на държавите и другите отговорни за вземането на решения лица за изпълнение на целите на Парижкото споразумение от 2015 г. за борба с изменението на климата, противодействие на последиците му, предотвратяване на отрицателното му въздействие върху правата на човека и насърчаване на подходящи политики в съответствие със задълженията по отношение на правата на човека; припомня задълженията на държавите да защитават биологичното разнообразие и да осигурят достъп до ефективни средства за правна защита в случаите на загуба и влошаване на биологичното разнообразие; изразява подкрепата си за зараждащите се законодателни усилия на международно равнище по отношение на престъпленията срещу околната среда;

14.  подчертава, че свободата на словото и свободата на изразяване, както и медийният плурализъм, онлайн и офлайн, са в основата на устойчивите демократични общества; осъжда злоупотребата със законни цели, като например борбата с тероризма, държавната сигурност и правоприлагането, с оглед на ограничаването на свободата на изразяване; осъжда медийната пропаганда и дезинформацията срещу малцинствата; призовава за въвеждането на възможно най-добрите предпазни мерки срещу словото на омразата и радикализацията, кампаниите за дезинформация и враждебната пропаганда, и особено произхождащите от авторитарни държави и недържавни участници, като например терористични групи, чрез разработване на правна рамка както на равнище ЕС, така и на международно равнище за справяне с хибридните заплахи, в т.ч. кибер- и информационната война, като същевременно не се накърняват основните права; припомня, че медиите следва да отразяват многообразието от разнородни мнения и да подкрепят и спазват принципа на недискриминация; подчертава във връзка с това, че лицата, принадлежащи към малцинства, следва да имат недискриминационен достъп до електронните медии, включително на собствения си език;

Повишаване на ефективността на външната политика на ЕС в областта на правата на човека

15.  припомня ангажимента на ЕС да постави правата на човека и демокрацията в центъра на отношенията си с държави извън ЕС; поради това подчертава, че целта да се постигне напредък по въпроса с правата на човека и демокрацията по света трябва да бъде интегрирана във всички политики на ЕС, които имат външно измерение; призовава ЕС да изпълни тези ангажименти и да гарантира, че ангажиментът му не засилва непреднамерено авторитарните режими;

16.  призовава Комисията и държавите членки да приемат нов амбициозен, всеобхватен и обвързващ план за действие относно правата на човека и демокрацията за следващите пет години; настоява всички предизвикателства в областта на правата на човека, включително цифровите права, екологичните права, правата на възрастните хора, спортните права и правата на човека, както и правата на мигрантите, да бъдат адекватно застъпени в бъдещия план за действие; призовава за създаването на стабилен механизъм за мониторинг с цел оценка на изпълнението и въздействието на плана за действие; призовава държавите членки да се ангажират в по-голяма степен с плана за действие и да докладват за изпълнението му;

17.  отбелязва значението на своите резолюции относно нарушенията на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава и работата на своята подкомисия по правата на човека; настоятелно препоръчва на Комисията и ЕСВД да засилят ангажираността си с подкомисията по правата на човека на Парламента, за да може тя да участва в бъдещия план за действие и да следи прилагането му; призовава ЕСВД да предоставя на Парламента редовни доклади относно последващите действия, които е предприел във връзка с всички резолюции по неотложни въпроси и/или препоръките в тях;

18.  подчертава факта, че търговията, политиките на ЕС в тази област и правата на човека могат и следва да се укрепват взаимно и че предприемаческите среди следва да играят важна роля за предоставянето на положителни стимули за утвърждаването на правата на човека, демокрацията и корпоративната отговорност; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да използват ефективно клаузите за правата на човека в международните споразумения, не само чрез политически диалог, редовни оценки на напредъка и използване на процедурата на консултации при поискване, но и чрез създаване на ефективен механизъм за мониторинг на тежки нарушения на правата на човека, които могат да възникнат при стопанската дейност; призовава за надлежно прилагане и съответен мониторинг на клаузите за правата на човека, включително посредством измерими критерии, с участието на Парламента, гражданското общество и съответните международни организации призовава за създаването на ефективен и независим механизъм за подаване на жалби за групи граждани и заинтересовани страни, които са засегнати от нарушения на правата на човека; подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да предотвратяват всякакъв вид корпоративни нарушения на правата на човека и отрицателното въздействие на стопанската дейност;

19.  подкрепя диалозите за правата на човека с държави извън ЕС като основен инструмент за двустранен ангажимент за насърчаване и защита на правата на човека; припомня, че в насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека с трети държави се посочват редица критерии за започване на диалог, включително „степента, до която правителството има воля да подобри положението, степента на ангажираност, показана от правителството по отношение на международните конвенции за правата на човека, готовността на правителството да си сътрудничи с процедурите и механизмите за правата на човека на Организацията на обединените нации, както и отношението на правителството към гражданското общество“; призовава ЕСВД да извършва редовна оценка на всеки диалог, както е предвидено в горепосочените насоки, и да гарантира, че ако не бъде постигнат осезаем напредък, ЕС следва да адаптира целите си и да преразгледа подхода си; призовава Комисията и ЕСВД, с по-голямо участие на групите на гражданското общество и съответните международни организации, да обединят силите си с цел разглеждане на въпросите за правата на човека и свързаните с тях задължения в диалозите или преговорите във всички политически и икономически области с правителствата на държави извън ЕС, за да се засили въздействието на диалозите за правата на човека; препоръчва да се вземат предвид изразените опасения за състоянието на правата на човека в тези държави и да се предприемат подходящи действия, включително чрез разглеждането на отделни случаи в контекста на диалозите за правата на човека; призовава за по-активно участие на Парламента при съставянето на програмите за диалозите за правата на човека; подчертава, че стратегиите за отделните държави в областта на правата на човека и годишните доклади за тяхното изпълнение представляват важен инструмент за гарантиране на съгласуваност на политиките, установяват ключови стратегически приоритети, определят дългосрочни и краткосрочни цели и посочват конкретни действия за укрепване на правата на човека; призовава отново на членовете на ЕП да бъде предоставен достъп до съдържанието на стратегиите за отделните държави в областта на правата на човека; приветства семинарите на гражданското общество, предхождащи диалозите за правата на човека, и настоятелно призовава да се предприемат последващи действия във връзка с техните заключения със специалното участие на организациите на гражданското общество;

20.  отправя решителен призив към ЕС непрекъснато да търси решения за справяне с дискриминацията, като използва пълноценно инструментариума на ЕС в областта на правата на човека, включително чрез диалог, като издава присъди и като оказва подкрепа на гражданското общество и съвместните инициативи на равнище ООН в съответствие с новоприетите насоки на ЕС относно недискриминацията във външната дейност и инструмента за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход, публикувани през 2017 г.;

21.  твърдо подкрепя работата и усилията на специалния представител на ЕС за правата на човека за защита и насърчаване на правата на човека по света; подчертава важната цел в мандата на специалния представител на ЕС за повишаване на ефективността на ЕС в тази област; призовава специалния представител на ЕС да изпълнява мандата си, за да засили усилията на ЕС за укрепване на демокрацията; настоява на искането си за преразглеждане на мандата на специалния представител на ЕС с цел този представител да стане постоянен и да се повиши отчетността му, както и с цел да му се предоставят правомощия за собствена инициатива, подходящи ресурси и възможността да говори публично, за да докладва за постиженията при посещения в трети държави, както и да съобщава позицията на ЕС по свързани с правата на човека въпроси; отново призовава за по-голяма прозрачност по отношение на дейностите и мисиите на специалния представител на ЕС и настоява редовните му доклади до Съвета да се изпращат и до Парламента; приветства разширяването на мандата на специалния представител на ЕС, така че да включва насърчаването на подкрепата за международното наказателно правосъдие, и очаква от специалния представител на ЕС да бъде особено активен в тази област;

22.  приветства усилията на ЕСВД и Комисията за непрекъснато повишаване на осведомеността на длъжностните лица на ЕС относно правата на човека; приветства факта, че във всички делегации на ЕС вече присъстват координационни центрове за правата на човека и служители за връзка със защитниците на правата на човека; призовава ЕСВД да представи на Парламента подробен доклад относно завършването на тази мрежа от координационни центрове, за да я оцени и да гарантира, че тя се прилага последователно във всички делегации на ЕС; призовава всички делегации на ЕС и техните съответни координационни центрове за правата на човека да спазват последователно задължението си да се срещат със защитници на правата на човека, да посещават задържани активисти, да следят техните съдебни процеси и да се застъпват за тяхната закрила по места;

23.  признава постигнатия напредък по отношение на процедурата и формата на Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света за 2018 г., но очаква Съветът и заместник-председателят/върховен представител да вземат под внимание в още по-голяма степен позициите, изразени от Парламента в съответните му резолюции и/или препоръки, за да се гарантира по-задълбочено и по-ефективно взаимодействие между институциите на ЕС по въпросите на правата на човека; отправя искане към Съвета да продължи усилията си за финализиране на тези годишни доклади по-рано през годината; насърчава Съвета да направи така, че приемането на следващия годишен доклад да се основава на подходящ процес на консултации;

Разработване на решения за насърчаване и защита на правата на човека и демокрацията

Демократично управление и осигуряване на пространство за гражданското общество

24.  призовава ЕС и държавите членки да продължат да следят отблизо събитията, които се отразяват отрицателно на управлението и пространството на гражданското общество в световен мащаб без изключение, и систематично да отговарят, използвайки всички подходящи средства, на ръководените от авторитарни правителства политики и законодателни промени, които целят подкопаване на основаното на основни демократични принципи управление и свиване на пространството за гражданското общество; счита, че следва да има повече полезни взаимодействия между Комисията, ЕСВД и Парламента по този въпрос; приветства неоценимата помощ, предоставена на организациите на гражданското общество навсякъде по света в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), който продължава да бъде водещият инструмент на ЕС при прилагането на външната политика в областта на правата на човека; призовава за по-нататъшно засилване на финансирането на гражданското общество и правата на човека по линия на приемника на ЕИДПЧ; подчертава, че през 2018 г. стотици мирни демонстранти от гражданското общество бяха арестувани, подложени на малтретиране и произволно задържане и принудени да заплатят тежки глоби вследствие на съдебните си процеси;

Подход на ЕС към конфликтите и отчетност за нарушенията на правата на човека

25.  подчертава връзката между увеличаването на нарушенията на правата на човека и ширещата се безнаказаност и липсата на отчетност в регионите и държавите, които са опустошени от конфликти или се характеризират с политически мотивирани случаи на сплашване, дискриминация, тормоз и нападения, отвличания, насилствени полицейски действия, произволни арести и случаи на изтезания и убийства; призовава международната общност да подкрепи действията за борба с безнаказаността и за насърчаване на отчетността, особено в онези региони и държави, където динамиката на безнаказаността възнаграждава онези, които носят най-голяма отговорност, и отнема правата на жертвите; подчертава освен това, че малцинствата и маргинализираните групи често са особено засегнати от конфликтите;

26.  припомня своите резолюции, с които се осъждат конкретни отговорности за конфликти, които през 2018 г. причиниха стотици жертви сред децата в хода на умишлени нападения срещу цивилното население и хуманитарните инфраструктури; призовава всички държави – членки на ЕС, да спазват стриктно Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие и по-специално да спрат всички трансфери на оръжие или оборудване за наблюдение и разузнаване, което може да бъде използвано от правителствата за потискане на правата на човека, особено в контекста на въоръжени конфликти; подчертава необходимостта от пълна прозрачност и редовно отчитане от държавите – членки на ЕС, относно техните трансфери на оръжие; припомня своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(11); изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от използването на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; освен това призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на нападения без човешка намеса;

27.  осъжда категорично всички брутални престъпления и нарушения на правата на човека от страна на държавни и недържавни участници, включително срещу граждани, които мирно упражняват своите права на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да използват цялото си политическо влияние, за да предотвратят всякакви действия, които биха могли да се считат за геноцид, военни престъпления или престъпления срещу човечеството, да реагират по ефективен и координиран начин в случаите на извършване на такива престъпления, да мобилизират всички необходими ресурси за подвеждането под съдебна отговорност на всички отговорни лица, да подпомагат жертвите и да подкрепят процесите на стабилизиране и помирение; призовава международната общност да разработи инструменти за максимално съкращаване на времето от получаването на предупреждение до предприемането на действия с цел предотвратяване на появата, повторната поява или ескалирането на въоръжени конфликти, като системата за ранно предупреждение на ЕС; призовава ЕСВД и Комисията да включат амбициозна стратегия относно борбата с безнаказаността в третия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; силно препоръчва да се създаде Европейска обсерватория за предотвратяване, отчетност и борба с безнаказаността; отново призовава заместник-председателя/върховен представител да назначи специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие с мандат да насърчава, интегрира и представлява ангажимента на ЕС в борбата срещу безнаказаността;

28.  приветства усилията на ЕС за утвърждаване на всеобхватния характер на Римския статут през 2018 г., когато беше отбелязана 20-ата годишнина от неговото приемане, и отново потвърждава категоричната си подкрепа за Международния наказателен съд (МНС); отбелязва, че понастоящем международното право е подложено на сериозен натиск; изразява загриженост, че предвид широката юрисдикция на МНС от 193-те държави – членки на ООН, само 122 членуват в него и едва 38 са ратифицирали изменението от Кампала, с което на МНС се дават повече правомощия да преследва наказателно престъплението „агресия“; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат всички държави – членки на ООН, да ратифицират и прилагат Римския статут и изразява тревога във връзка със случаите на оттегляне от Статута и заплахите за такива действия; призовава също така всички страни, подписали Римския статут, да координират своите действия и да сътрудничат с МНС; призовава ЕС и неговите държави членки неотклонно да подкрепят проверките, разследванията и решенията на МНС и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на случаите на неоказване на съдействие на МНС; призовава за оказване на финансова подкрепа на организациите, които събират, съхраняват и защитават доказателства – цифрови или в други формати – за престъпленията, извършени от която и да е страна в конфликтите, с цел да се улесни наказателното им преследване на международно равнище; призовава държавите – членки на ЕС, и Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида да подкрепят разследващия екип на ООН при събирането, запазването и съхранението на доказателства за престъпления, които се извършват понастоящем или които са извършени съвсем наскоро, така че те да не бъдат изгубени; призовава Комисията и ЕСВД да проучат начини и да представят нови инструменти с цел да се помогне на жертвите на нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право да имат достъп до международно правосъдие и да получат правна защита и обезщетение, в т. ч. чрез изграждане на капацитета на държавите извън ЕС да прилагат принципа на универсална юрисдикция в националните си правни системи;

29.  приветства първоначалните обяснителни дискусии и призовава за тяхното продължаване в рамките на Съвета относно създаването на глобален механизъм на ЕС за санкции в областта на правата на човека, т. нар. „списък Магнитски“, който дава възможност за целенасочени санкции срещу лица съучастници в сериозни нарушения на правата на човека, както Парламентът е призовавал многократно, и по-конкретно през март 2019 г.; призовава Съвета да ускори дискусиите си, за да приеме необходимото законодателство, да създаде този механизъм и да го финансира адекватно възможно най-скоро; подчертава колко е важно тази система да е в съответствие с механизма на ЕС за съдебен контрол; подчертава също, като пример за подражание, въвеждането от страна на някои държави – членки на ЕС, на закони, които предвиждат налагане на санкции на лица, считани за отговорни за нарушения на правата на човека;

30.  призовава заместник-председателя/върховен представител и Съвета да обърнат специално внимание на положението с правата на човека в незаконно окупираните територии; отново заявява, че незаконната окупация на територия или част от нея е продължаващо нарушение на международното право; подчертава отговорността на окупационната сила спрямо цивилното население по силата на международното хуманитарно право; изразява съжаление относно възстановяването на представителите на държава, която окупира територията на друга държава, в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;

Защитници на правата на човека

31.  подчертава безценната и съществена роля, която защитниците на правата на човека изпълняват с риск за живота си, и по-специално защитниците на правата на жените; подчертава необходимостта от силна координация на ЕС относно ангажимента с органите на трети държави по отношение на защитниците на правата на човека; подчертава, че през 2018 г. беше отбелязана 20-ата годишнина от Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека; препоръчва да се засили сътрудничеството между институциите на ЕС и държавите членки, като им се даде възможност да предоставят непрекъсната подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека; оценява механизма „protectdefenders.eu“, който беше създаден с цел защита на изложените на сериозен риск защитници на правата на човека, и призовава за неговото засилване;

32.  подчертава необходимостта от стратегически, видим и ориентиран към въздействието подход на ЕС към предоставянето на закрила на защитниците на правата на човека; призовава Съвета да публикува ежегодните заключения на Съвета по външни работи относно действията на ЕС за насърчаване и предоставяне на закрила на защитниците на правата на човека в рамките на външната политика на ЕС; призовава Съвета и Комисията да установят координирана процедура за издаване на визи на защитниците на правата на човека и по целесъобразност за улесняване на предоставянето на временен подслон; призовава Комисията и държавите членки да гарантират достатъчно финансиране за предоставянето на закрила на защитниците на правата на човека в съответните тематични програми на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и да гарантират, че е достъпен и достига до най-нуждаещите се, които са най-маргинализирани; призовава Комисията да използва в пълна степен този инструмент в бъдеще настоява делегациите на ЕС и държавите членки да увеличат финансирането и капацитета си за спешно предоставяне на закрила и подкрепа на изложените на риск защитници на правата на човека; осъжда продължаващото налагане на забрани за пътуване на активисти за правата на човека, които желаят да присъстват на заседанията на Съвета на ООН по правата на човека в Женева и в други международни институции; призовава съответните правителства да ги отменят;

Права на жените и равенство между половете

33.  решително подкрепя стратегическия ангажимент на ЕС за равенство между половете и продължаващите му усилия за подобряване на положението с човешките права на жените и момичетата в съответствие с ЦУР до 2030 г.; подчертава, че равенството между половете следва да бъде ключов приоритет във всички работни взаимоотношения, политики и външни действия на ЕС, тъй като съгласно Договорите то е принцип на ЕС и неговите държави членки; призовава ЕС да приеме всеобхватна стратегия за равенството между половете, щом изтече срокът на стратегическия ангажимент; призовава Комисията да изготви и приеме съобщение за подновяване на плана за действие относно равенството между половете след 2020 г. като важен инструмент на ЕС за принос към правата на жените и момичетата по целия свят; призовава държавите членки да подкрепят третия план за действие относно равенството между половете в заключенията на Съвета; призовава Комисията и ЕСВД да продължат да допринасят за равенството между половете и овластяването на момичетата и жените, като работят в тясно сътрудничество с международни организации, държави извън ЕС и гражданското общество с цел разработване и прилагане на нови правни рамки по отношение на равенството между половете;

34.  подчертава тревожното нарастване на насилието срещу жени и момичета; осъжда всички форми на основано на пола физическо, сексуално и психологическо насилие; изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващото използване на изтезания под формата на сексуално и основано на пола насилие като оръжие за водене на война; подчертава, че сексуалните престъпления и основаното на пола насилие се считат съгласно Римския статут за военни престъпления, престъпления срещу човечеството или деяния, съставляващи геноцид или изтезания; настоятелно призовава държавите да усъвършенстват законодателството си с цел справяне с тези проблеми; отново призовава държавите – членки на ЕС, и държавите – членки на Съвета на Европа, които все още не са ратифицирали и приложили Конвенцията от Истанбул, да направят това възможно най-скоро; призовава за по-нататъшни действия за премахване на основаното на пола насилие и насочените към жените и момичетата вредни практики, като например принудителните или ранните бракове, гениталното осакатяване на жени, сексуалното насилие, както и принудителната смяна на религията; подкрепя продължаването на съвместната инициатива Spotlight на ЕС и ООН; призовава делегациите на ЕС да гарантират събирането на данни относно насилието срещу жени, да изготвят препоръки за всяка държава и да насърчават механизми за закрила и структури за подкрепа за жертвите;

35.  потвърждава, че достъпът до здравеопазване е право на човека и че сексуалното и репродуктивното здраве и права се базират на основни права на човека и представляват съществени елементи от човешкото достойнство; посочва, че недостатъчният достъп до основни блага и социални услуги (като например водоснабдяване, изхранване, здравеопазване, образование и канализация), както и трудностите при получаването на достъп до сексуално и репродуктивно здраве представляват недопустимо нарушение на правата на човека; осъжда нарушенията на сексуалните и репродуктивните права на жените, включително отказа на достъп до съответните услуги; подчертава, че за всички жени следва да се гарантират подходящи и достъпни здравни услуги, в т. ч. в областта на психичното здраве, като например психологична подкрепа, и всеобщо зачитане и достъп до сексуални и репродуктивни права и образование, както и възможността те да вземат свободно и отговорно решения във връзка със своето здраве, в т.ч. сексуално и репродуктивно здраве; отбелязва, че тези услуги са важни за спасяването на живота на жените и за намаляването на смъртността сред новородените и децата; счита за недопустимо, че сексуалните и репродуктивните права на жените и момичетата продължават да бъдат бойно поле, включително в многостранен контекст; подчертава, че жените и момичетата, които са жертви на въоръжени конфликти, имат правото да получат необходимите медицински грижи; подчертава ролята на жените в предотвратяването и разрешаването на конфликтите, в мироопазващите операции, в операциите за хуманитарна помощ и за възстановяване след конфликти, както и в насърчаването на правата на човека и демократичните реформи;

36.  призовава ЕС да работи с други държави, така че те да засилят действията си в областта на образованието, здравеопазването и социалните услуги, събирането на данни, финансирането и програмирането с цел да се осъществява по-добра превенция и реакция на сексуалното и основаното на пола насилие по целия свят; отбелязва, че образованието е съществено средство за борба с дискриминацията и насилието срещу жени и деца; призовава за мерки за улесняване на достъпа на жените и момичетата до образование и пазара на труда и обръщане на особено внимание на поддържането на баланс между половете при запълването на ръководните длъжности от предприятията; призовава също така за включването на образованието на момичетата в споразуменията на ЕС с развиващите се страни;

Права на детето

37.  подчертава факта, че непълнолетните лица често са изложени на специфични форми на злоупотреба, като например принудителни детски бракове, детска проституция, използване на деца войници, генитално осакатяване, детски труд и трафик на деца, особено в ситуации на хуманитарна криза и въоръжени конфликти, и следователно се нуждаят от засилена защита; обръща специално внимание на децата без гражданство, децата мигранти и децата бежанци; призовава ЕС да си сътрудничи с държави извън ЕС, за да бъде прекратено сключването на ранни, детски и принудителни бракове, като се въведе законна минимална възраст за сключване на брак 18 години, изискване за проверка на възрастта на двамата съпрузи и тяхното пълно и свободно съгласие, въвеждане на задължителен брачен регистър и гарантиране на спазването на тези правила; призовава за нови инициативи на ЕС за насърчаване и защита на правата на детето, в т. ч. за предотвратяване и борба срещу малтретирането на деца по света, за възстановяване и повторно интегриране на засегнатите от конфликти деца, особено на онези, които са жертви на екстремистки групировки, и децата, които страдат от множествена и комбинирана дискриминация, и за осигуряване на защитена, семейна и локална среда като естествена среда за техния живот, в която грижите и образованието имат основно значение; призовава ЕС да започне международно движение за отстояване на правата на детето, наред с другото, чрез организиране на международна конференция относно защитата на децата в уязвима среда; потвърждава отново спешната необходимост от всеобща ратификация и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея;

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица

38.  осъжда произволното задържане, изтезанията, преследването и убийствата на ЛГБТИ лица; отбелязва, че в редица държави по света ЛГБТИ лица продължават да са обект на преследване и насилие, основано на тяхната сексуална ориентация; изразява съжаление относно факта, че много държави все още криминализират хомосексуалността, в т.ч. някои предвиждат смъртно наказание за хомосексуалността; счита, че практиките и актовете на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация не бива да остават ненаказани и трябва да бъдат премахнати; призовава за прилагането на насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

Права на хората с увреждания

39.  приветства ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; изтъква отново значението на ефективното ѝ прилагане както от държавите членки, така и от институциите на ЕС; подчертава значението на недискриминацията и необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и от гарантиране на правата на хората с увреждания в рамките на всички съответни политики на ЕС, включително политиката за развитие; призовава за създаването на глобален център за високи постижения за предприемачески и ориентирани към бъдещето умения за хората с увреждания;

Борба срещу дискриминацията, основана на кастов признак

40.  отбелязва с голяма загриженост мащаба и последиците от кастовите йерархии, дискриминацията, основана на кастов признак, и продължаващите нарушения на правата на човека въз основа на кастова принадлежност, включително лишаването от достъп до съдебната система или до заетост, продължаващата сегрегация, бедност и стигматизация, както и обусловените от кастовата система пречки за упражняване на основните права на човека и улесняване на човешкото развитие; отново призовава за разработването на политика на ЕС относно дискриминацията, основана на кастов признак, и призовава ЕС да действа въз основа на сериозната си загриженост относно този тип дискриминация; призовава за приемането на инструмент на ЕС за предотвратяване и премахване на дискриминацията, основана на кастов признак; отново призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си и да подкрепят инициативи на равнището на ООН и на делегациите за премахване на дискриминацията, основана на кастов признак; отбелязва, че подобни инициативи следва да включват насърчаване на конкретни показатели, неагрегирани данни и специални мерки за справяне с дискриминацията, основана на кастов признак, при прилагането и мониторинга на целите за устойчиво развитие до 2030 г., както и спазване на новия инструмент за насоки на ООН относно дискриминацията, основана на произход, и подкрепа за държавите;

Коренно население

41.  изразява дълбока загриженост относно това, че коренното население е изправено пред широко разпространена и систематична дискриминация и преследване в световен мащаб, включително произволни арести и убийства на защитници на правата на човека, принудително разселване, заграбване на земя и нарушаване на правата им от корпорациите; отбелязва, че по-голямата част от коренното население живее под прага на бедността; призовава всички държави да включат коренното население в процеса на вземане на решения относно стратегиите за справяне с изменението на климата; призовава държавите да ратифицират разпоредбите на Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи;

Свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията

42.  подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията (известна по-често като свобода на религията и убежденията), което включва правото да не се вярва, правото да се възприемат теистични, нетеистични, агностични или атеистични възгледи и правото на вероотстъпничество и отказ от вероизповедание, трябва да бъде гарантирано в целия свят и безусловно опазвано; настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да засилят застъпничеството във връзка със свободата на религията и убежденията и да започнат диалог с държавите и представителите на гражданското общество и религиозните, неконфесионалните, хуманистичните и философските групи и църквите, религиозните сдружения и общности с цел предотвратяване на актове на насилие и дискриминация срещу лица въз основа на мисълта, съвестта, философските възгледи, религията или убежденията; изразява съжаление относно законите срещу смяна на религията и богохулството, които всъщност ограничават и дори лишават религиозните малцинства и атеистите от свободата им на религия и убеждения; също така настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да прилагат изцяло насоките на ЕС относно свободата на религията и убежденията;

43.  призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да изграждат съюзи и да засилват сътрудничеството с широк кръг от държави и регионални организации, за да се постигне положителна промяна във връзка със свободата на религията и убежденията, по-специално в зони на конфликти, където религиозни групи, като например християните в Близкия изток, са най-уязвими; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по тематични резолюции в Съвета на ООН по правата на човека и относно свободата на религията и убежденията в Общото събрание на ООН;

44.  подкрепя работата и усилията на специалния пратеник за утвърждаването на свободата на религията и убежденията извън ЕС; отново призовава Съвета и Комисията да извършат прозрачна и цялостна оценка на ефективността и добавената стойност на позицията на специалния пратеник в процеса на подновяване и укрепване на мандата и позицията му от Комисията; настоява работата му да бъде обезпечена с достатъчно ресурси, за да се повиши ефективността на ЕС в тази област; припомня на Съвета и Комисията, че е необходимо да подкрепят по подходящ начин, в постоянни консултации с религиозните и философските организации, институционалния мандат, капацитета и задълженията на специалния пратеник за утвърждаване на свободата на религията и убежденията извън ЕС, като проучат възможността за многогодишен мандат, подлежащ на годишен преглед, и като развиват работни мрежи в рамките на всички съответни институции на ЕС, в съответствие с резолюцията му от 15 януари 2019 г. относно насоките на ЕС и мандата на специалния пратеник на ЕС за утвърждаване на свободата на вероизповеданието и убежденията извън ЕС;

Свобода на изразяване, свобода на медиите и право на информация

45.  категорично заклеймява и осъжда убийствата, отвличанията, лишаването от свобода, сплашването и нападенията, включително с физически и съдебни средства, срещу множество журналисти, блогъри и лица, сигнализиращи за нередности, както и заплахите, с които се сблъскаха през 2018 г.; призовава ЕС да положи всички усилия, за да ги защити в бъдеще; припомня, че свободата на изразяване и свободата на медиите насърчават изграждането на култура на плурализъм и са съществени елементи от основите на демократичното общество; припомня, че журналистите следва да имат свободата да упражняват професията си без страх от преследване или лишаване от свобода; подчертава, че всяко ограничаване на упражняването на свободата на изразяване и свободата на медиите, като например премахването на онлайн съдържание, трябва да бъде изключение, като се отделя специално внимание на принципите на необходимост и пропорционалност, и трябва да бъде предвидено от закона и постановено в съд;

46.  призовава ЕС, неговите държави членки и по-специално специалните представители на ЕС да обърнат специално внимание на защитата на свободата на изразяване и на свободата, независимостта и плурализма на медиите в световен мащаб, да наблюдават по-добре всички форми на ограничения – онлайн или офлайн – на свободата на изразяване и медиите, да осъждат системно такива ограничения и да използват всички налични дипломатически средства и инструменти за тяхното прекратяване; подчертава, че е важно да се осъжда и да се води борба срещу словото на омразата и подбуждането към насилие онлайн и офлайн, които представляват пряка заплаха за принципите на правовата държава и ценностите, присъщи на правата на човека; подкрепя инициативи, които способстват за разграничаването на фалшивите новини и пропагандната дезинформация от информацията, събрана в рамките на действителна и независима журналистическа работа; подчертава значението на осигуряването на ефективно и системно прилагане на насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и на редовния мониторинг на тяхното въздействие;

Смъртно наказание, изтезания и други форми на малтретиране

47.  осъжда използването на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне и смъртното наказание, които продължават да се прилагат в много държави в целия свят; изразява загриженост относно броя на присъдите и екзекуциите по причини, които не отговарят на определението за тежки престъпления, което противоречи на международното право; призовава държавите, които все още не са направили това, да наложат незабавно мораториум върху смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; призовава ЕС да активизира усилията си за премахване на изтезанията и смъртното наказание; призовава ЕС и неговите държави членки да бъдат особено бдителни по отношение на държавите, които заплашват да възстановят смъртното наказание юридически или фактически; призовава за прекратяване на глобалната търговия със стоки, които се използват за изтезания и смъртно наказание;

48.  счита, че е абсолютно необходимо да се води борба с всички форми на изтезание и малтретиране, в т.ч. психологическо изтезание, на лицата в затворите или други места за задържане, да се полагат повече усилия за гарантиране на спазването на съответното международно право в тази област и да се гарантират компенсации за жертвите; изразява дълбоката си загриженост относно състоянието на затворите и условията на задържане в редица държави, включително достъпа до грижи и лекарства, особено за заболявания като хепатит или ХИВ; припомня, че отказът за предоставяне на достъп на затворниците до здравни грижи представлява малтретиране или дори изтезание и може да се счита за неоказване на помощ на лице в опасност; приветства преразгледаната политика на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава държавите членки да включват защитни мерки срещу изтезанията и другите форми на малтретиране във всички свои действия и политики;

49.  приветства създаването на Координационна група на ЕС за борба с изтезанията през 2017 г.; във връзка с това приветства актуализирането на законодателството на ЕС, за което се призовава в законодателната му резолюция от 29 ноември 2018 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да се използват с цел изпълнение на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко отнасяне или наказание(12); подчертава значението на по-нататъшното укрепване на сътрудничеството с механизмите на ООН, регионалните органи и съответните участници, като например Международния наказателен съд, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, в борбата срещу изтезанията и другите форми на малтретиране;

Бизнес и права на човека

50.  потвърждава, че дейностите на всички дружества, независимо дали осъществяват дейност на национално или трансгранично равнище, трябва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; освен това отново заявява, че е важно да се насърчава корпоративната социална отговорност; подчертава значението на това европейските предприятия да играят водеща роля при насърчаването на международните стандарти относно бизнеса и правата на човека; припомня отговорността на предприятията да гарантират, че техните дейности и вериги на доставки не са замесени в нарушения на правата на човека, като например принудителен и детски труд, нарушения на правата на коренното население, заграбване на земя, заплахи и нападения срещу защитници на правата на човека и разрушаване на околната среда;

51.  подчертава необходимостта от създаване на международно обвързващ инструмент за регулиране, в рамките на международното право в областта на правата на човека, на дейностите на транснационалните корпорации и други дружества; призовава за законодателно предложение относно корпоративната отговорност за спазване на правата на човека и дължимата грижа, за да се предотвратят злоупотреби в глобалните операции на дружествата, както и да се подобри достъпът до средства за съдебна защита за жертвите на корпоративни злоупотреби; припомня, че е важно всички държави да прилагат изцяло ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и призовава държавите – членки на ЕС, които все още не са приели национални планове за действие относно бизнес правата, да направят това възможно най-скоро; насърчава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно в работата на междуправителствената работна група на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека; счита, че това е необходима стъпка към утвърждаването и защитата на правата на човека;

52.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че проектите, подкрепени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) съответстват на политиката и ангажиментите на ЕС в областта на правата на човека, както и че са налице механизми за отчетност за физическите лица, за да могат да оповестяват случаи на нарушения, свързани с дейностите на ЕИБ и ЕБВР; счита, че една междуинституционална работна група на ЕС по въпросите на бизнеса и правата на човека би била полезен допълнителен инструмент; призовава частния сектор, и по-конкретно финансовите, застрахователните и транспортните дружества, да предлага услугите си на хуманитарни работници, извършващи дейности по подпомагане, при пълно спазване на освобождаванията по хуманитарни причини и изключенията, предвидени в законодателството на ЕС; приветства създаването на независим канадски омбудсман за отговорно предприемачество;

53.  оценява положително схемата за преференции ОСП + като средство за стимулиране на ефективното прилагане на 27-те основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите стандарти; потвърждава, че световните вериги за създаване на стойност допринасят за повишаване на основните международни трудови, екологични и социални стандарти и представляват възможност за устойчив напредък, особено в развиващите се държави и в държавите, които са изложени на повишен риск заради изменението на климата; подчертава, че държавите извън ЕС, които се ползват от схемата за преференции ОСП +, следва да демонстрират напредък по всички аспекти на правата на човека; отбелязва, че укрепените и ефективни механизми за мониторинг може да засилят потенциала за влияние на схемите за търговски преференции в отговор на нарушения на правата на човека; подкрепя въвеждането и прилагането на клаузи за обвързване с условия относно правата на човека в международните споразумения между ЕС и държави извън ЕС, включително в областта на търговията и инвестициите; призовава Комисията да следи систематично прилагането на тези клаузи, за да гарантира спазването им от държавите бенефициенти, и да докладва редовно на Парламента относно зачитането на правата на човека от държавите партньори;

Нови технологии и права на човека

54.  подчертава значението на разработването на стратегия на ЕС за въвеждане на нови технологии, като например изкуствен интелект, в услуга на хората, и за справяне с потенциалната заплаха от новите технологии за правата на човека, включително дезинформация, масово наблюдение, фалшиви новини, слово на омразата, организирани от държавата ограничения и злоупотреба с използването на изкуствен интелект; освен това подчертава конкретната заплаха, която тези технологии представляват за контролирането, ограничаването и подкопаването на законни дейности; подчертава, че е важно да се постигне точният баланс между правата на човека, и по-конкретно правото на неприкосновеност на личния живот и други легитимни съображения, като например сигурността или борбата с престъпността, тероризма и екстремизма; изразява своята загриженост относно нарастващото използване на някои технологии за кибернаблюдение с двойна употреба срещу активисти за правата на човека, журналисти, политически опоненти и адвокати;

55.  призовава ЕС и държавите членки да установят отношения с правителствата на трети държави, за да сложат край на репресивните законодателни практики и законодателство по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма; припомня задължението за ежегодно актуализиране на приложение I към Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета(13),, в което се изброяват изделията с двойна употреба, за които се изисква разрешение; подчертава необходимостта от ефективно цифрово сътрудничество между правителствата, частния сектор, гражданското общество, академичните среди, техническата общност, социалните партньори и други заинтересовани страни, за да се гарантира сигурно и приобщаващо цифрово бъдеще за всички, в съответствие с международното право в областта на правата на човека;

Мигранти и бежанци

56.  подчертава неотложната необходимост да се предприемат действия за отстраняване на първопричините за миграционните потоци, като например войни, конфликти, авторитарни режими, преследване, мрежи за незаконна миграция, трафик на хора, контрабанда, бедност, икономическо неравенство и изменение на климата, и да се намерят дългосрочни решения, основани на зачитането на правата и достойнството на човека; подчертава необходимостта да се създадат законни канали и пътища за миграция и да се улесни доброволното връщане, когато това е възможно, включително в съответствие с принципа на забрана за връщане;

57.  призовава за разглеждане на външното измерение на кризата с бежанците, включително чрез намиране на устойчиви решения на конфликтите чрез изграждане на сътрудничество и партньорства със съответните трети държави; счита, че спазването на международното законодателство за бежанците и правата на човека е важен елемент за сътрудничеството с трети държави; подчертава необходимостта да се предприемат истински стъпки, в съответствие с глобалните пактове в областта на миграцията и бежанците, да се увеличи самостоятелността на бежанците, да се разшири достъпът до решения на трети държави, да се подобрят условията за правата на човека при управлението на миграцията, особено в държавите на произход или транзитно преминаване, както и за безопасно и достойно връщане; призовава ЕС и неговите държави членки да бъдат напълно прозрачни по отношение на политиките за сътрудничество и разпределянето на средства за трети държави за сътрудничество в областта на миграцията; счита, че е важно ресурсите за развитие и сътрудничество да не се отклоняват от целите си и че не трябва да облагодетелстват лица, отговорни за нарушения на правата на човека; призовава ЕС да подкрепи инициативата на ВКБООН за прекратяване на липсата на гражданство до 2024 г. в рамките на ЕС и извън него;

58.  осъжда смъртните случаи сред бежанци и мигранти и понесените от тях нарушения на правата на човека в Средиземно море; осъжда също така нападенията срещу НПО, които помагат на тези хора; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат хуманитарната подкрепа за принудително разселените лица; призовава ЕС и неговите държави членки да окажат подкрепа на общностите, които приемат бежанци; настоява, че следователно прилагането на глобалните пактове в областта на миграцията и бежанците трябва да върви ръка за ръка с изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г., както е посочено в целите за стратегическо развитие, както и с увеличаването на инвестициите в развиващите се страни;

59.  подчертава, че извънредната ситуация в областта на климата и масовата загуба на биологично разнообразие представляват сериозна заплаха за правата на човека; призовава Комисията и ЕСВД да работят за създаването на стратегия на ЕС за защита на здравословна околна среда, като действат в тясно сътрудничество с трети държави и с международни организации, като например ВКБООН, който неотдавна започна работа по съвместна стратегия с Програмата на ООН за околната среда; подчертава, че според ООН до 2050 г. много хора ще бъдат разселени вследствие на изменения в околната среда; припомня задълженията и отговорностите на държавите и на другите органи по отношение на смекчаване на въздействието от изменението на климата и предотвратяване на неблагоприятните последици от него за правата на човека; приветства международните усилия за насърчаване на обвързването на въпросите, свързани с околната среда, природните бедствия и изменението на климата, с правата на човека; призовава ЕС да участва активно в международния дебат относно евентуална нормативна рамка за защита на разселените в резултат на изменението на климата и околната среда лица;

Подкрепа на демокрацията

60.  подчертава, че ЕС следва да продължава да подкрепя активно демократичния и ефективен политически плурализъм в институциите за защита на правата на човека, независимите медии, парламентите и гражданското общество в усилията им за насърчаване на демократизацията по съобразен с контекста начин, като взема предвид културния и националния произход на засегнатите трети държави с цел укрепване на диалога и партньорството; припомня, че правата на човека са основополагащ принцип на процесите на демократизация; отбелязва като положителен факт непрекъснатата ангажираност на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) в Западните Балкани и източното и южното съседство на ЕС за насърчаване на демокрацията и зачитането на основните права и свободи; припомня, че придобитият опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин за идентифицирането на най-добрите практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на други процеси на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване; припомня, че разширяването на ЕС се доказа като най-ефективния инструмент за подкрепа на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека на европейския континент и че поради това следва да се запази възможността за присъединяване за държавите, които желаят това и които са провели реформи, както е посочено в член 49 от ДЕС; настоятелно призовава ЕС да следи отблизо прилагането на разпоредбите за защита на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства, по време на всички процеси на разширяване;

61.  приветства заключенията на Съвета на заключенията относно демокрацията от 14 октомври 2019 г. като начало на процеса на актуализиране и засилване на подхода на ЕС за укрепване на демокрацията; в това отношение подчертава ролята на образованието за правата на човека и демократизацията като основни инструменти за затвърждаване на тези ценности както в рамките на, така и извън ЕС; подчертава значението на приемането на специфични правила за финансиране за програмите на ЕС за подкрепа на демокрацията, като се взема под внимание естеството на демократичните промени; подчертава необходимостта да се инвестира в подходящи средства за по-добро координиране на програмите за подкрепа на демокрацията и на приоритетите на политиките; подкрепя усилията за гарантиране на прозрачност по отношение на помощта на ЕС в тази област; поема ангажимент да насърчава по-голяма прозрачност на демократичните процеси, по-специално на финансирането на политически и тематично основани кампании от различни недържавни участници;

62.  изразява отново положително становище за непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС за изборните процеси и за предоставянето на съдействие при провеждането на избори, както и на подкрепа за местните наблюдатели; приветства и напълно подкрепя в този контекст работата на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори към Парламента; припомня, че е важно да се предприемат адекватни последващи действия във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори като начин за повишаване на тяхното въздействие и за увеличаване на подкрепата от страна на ЕС за демократичните стандарти в съответните държави; подчертава необходимостта от подкрепа на демокрацията през целия изборен цикъл чрез дългосрочни и гъвкави програми, които отразяват естеството на демократичните промени; настоятелно призовава за стриктно проследяване на случаите на нарушения на правата на човека срещу кандидати по време на изборните процеси, и по-специално срещу лицата, принадлежащи към уязвими групи или малцинства;

o
o   o

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) https://undocs.org/A/HRC/36/46/Add.2
(2) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2018)0515.
(4) OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 58.
(5) Приети текстове, P8_TA(2019)0187.
(6) Приети текстове, P8_TA(2019)0013.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0279.
(8) Приети текстове, P8_TA(2019)0129.
(9) Приети текстове, P8_TA(2019)0111.
(10) ВКБООН – Доклад за глобалните тенденции през 2018 г. (19 юни 2019 г.).
(11) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110.
(12) Приети текстове, P8_TA(2018)0467.
(13) ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 24 април 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност