Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Нигерия, последната от които е от 18 януари 2018 г.(1),

–  като взе предвид изявлението от 24 декември 2019 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно Нигерия,

–  като взе предвид доклада от 25 ноември 2019 г. на специалния пратеник за утвърждаване на свободата на религията и убежденията извън Европейския съюз,

–  като взе предвид изявлението от 2 септември 2019 г. на специалния докладчик на ООН относно извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, направено след приключването на нейното посещение в Нигерия,

–  като взе предвид съобщението за печата на Съвета за сигурност на ООН от 31 юли 2019 г. относно актовете за тероризъм в североизточната част на Нигерия,

–  като взе предвид изявлението от 29 юли 2018 г. на говорителя на заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно терористичното нападение на „Боко Харам“ в Борно, Североизточна Нигерия,

–  като взе предвид раздела от световния доклад на „Хюман Райтс Уоч“ за 2019 г. относно Нигерия,

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека от 29 август 2019 г. относно Нигерия, без неговия втори периодичен доклад,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията от 2013 г.,

–  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта на защитника на правата на човека Хаува Ибрахим през 2005 г.,

–  като взе предвид глобалния индекс за тероризма от 2019 г.,

–  като взе предвид писмото относно ограниченията върху хуманитарните действия в североизточната част на Нигерия, адресирано до ЗП/ВП и до члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, от председателя на комисията по развитие,

–  като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия и в частност нейните разпоредби в глава ІV относно защитата на свободата на религия и правото на свобода на мисълта, съвестта и религията,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., ратифицирана от Нигерия през 1991 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че положението със сигурността в Нигерия се влоши значително през последните години, което представлява сериозна заплаха за регионалната и международната сигурност; като има предвид, че нарушенията на правата на човека и масовите убийства са широко разпространени, особено в североизточния регион на страната; като има предвид, че от 2009 г. насам над 36 000 души са били убити при бунта на групата „Боко Харам в Нигерия;

Б.  като има предвид, че страната се намира в 10-ата година на регионален въоръжен конфликт; като има предвид, че насилническият екстремизъм и особено терористичните дейности се увеличават, а силата и влиянието на джихадистките групи като „Боко Харам“ и Ислямска държава в Западна Африка (ISWAP) нарастват; като има предвид, че от 2009 г. насам „Боко Харам“ атакува нигерийската полиция и военни сили, политици, училища, религиозни сгради, публични институции и цивилни граждани; като има предвид, че преобладаващото мнозинство от жертвите са мюсюлмани;

В.  като има предвид, че Нигерия е на трето място в света от 163 държави по индекса за световния тероризъм след Ирак и Афганистан, което я нарежда на трето място в списъка на държавите, които са най-силно засегнати от тероризма;

Г.  като има предвид, че положението със сигурността беше утежнено от ескалиране на религиозното и етническото насилие в някои части на страната, включително конфликта в земеделския Среден пояс, където земеделските стопани и номадските пастири са в конфликт за земята и водните ресурси;

Д.  като има предвид, че се счита, че в момента ISWAP притежава множество пленници, сред които и християнски лидери, служители на силите за сигурност и хуманитарни работници;

Е.  като има предвид, че населението на Нигерия, най-многобройното в Африка, се разпределя почти поравно между мюсюлмани и християни; като има предвид, че страната е дом на най-голямата християнска общност в региона, като близо 30 милиона християни живеят в Северна Нигерия; като има предвид, че историческото съперничество между предимно мюсюлманския Север и християнския Юг се увеличи драстично с разпространението на радикалния ислям;

Ж.  като има предвид, че ISWAP пое отговорността за екзекуцията на 11 души във видео материал, публикуван на 26 декември 2019 г.; като има предвид, че групата заяви, че всички убити са християни, както и че нападението е с цел отмъщение за смъртта на лидера на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багхдади в Сирия;

З.  като има предвид, че тези убийства са част от по-широка серия от терористични деяния, включително нападението от 24 декември 2019 г. върху християнско село близо до Чибок, което е довело до смъртта на седем жители на селото и отвличането на момиче в юношеска възраст, убийството на трима цивилни граждани извън Биу на 23 декември 2019 г. и убийството на седем цивилни лица в Нганзай на 22 декември 2019 г.;

И.  като има предвид, че според Тръста за хуманитарна помощ от 2015 г. насам над 6 000 християни са били убити от джихадистките групи или са загинали в резултат на политиката „Вашата земя или Вашата кръв“, провеждана от бойци на Фулани; като има предвид, че в държавите, в които действа Шериатът, християните са обект на постоянна дискриминация и често се считат за граждани от втора категория;

Й.  като има предвид, че макар президентът Мухамаду Бухари да осъди убийствата и призова населението да не се разделя по религиозни линии, тези нападения бяха извършени при пълна безнаказаност, като извършителите рядко биват подвеждани под отговорност; като има предвид, че в доклада на „Амнести Интернешънъл“ е отразена грубата небрежност от страна на нигерийските сили за сигурност във връзка със смъртоносните атаки срещу общности на земеделските стопани;

К.  като има предвид, че „Хюман райтс уоч“ докладва, че нигерийската армия е задържала над 3 600 деца, половината от които са момичета, заподозрени в участие в ислямистки и недържавни въоръжени групи, често въз основа на малко или никакво доказателство; като има предвид, че много от задържаните са били подложени на насилие, включително на сексуално насилие, и че са загинали при задържане от болести, глад, дехидратация или огнестрелни рани; като има предвид, че военните сили системно отказват достъп до местата за задържане с цел проверка на условията, при които се държат деца;

Л.  като има предвид, че положението на момичетата и жените в Нигерия е особено проблематично поради повсеместните дискриминационни практики, ограничения достъп до здравни услуги и образование, широко разпространените практики на генитално осакатяване на жени и детските бракове;

М.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) е заявил, че са налице разумни основания да се предположи, че „Боко Харам“ и нигерийските сили за сигурност са извършили в Нигерия престъпления срещу човечеството по член 7 от Римския статут, включително убийства и преследване; като има предвид, че в доклада си от 2019 г. за предварителното проучване МНС заключава, че въпреки редица мерки, предприети от нигерийските органи за установяване на наказателната отговорност на предполагаемите извършители, предприетите до момента действия по разследване или повдигане на обвинение, предприети по отношение на членове на „Боко Харам“ и нигерийските сили за сигурност, са ограничени както по обхват, така и в дълбочина;

Н.  като има предвид, че от 2015 г. насам правителството е критикувано за неправилното третиране на ислямския бунт в цялата страна; като има предвид, че военните и полицейските сили на Нигерия се сблъскват с огромен брой заплахи за сигурността и изглеждат претоварени и неспособни да се справят едновременно с кризите, свързани със сигурността;

О.  като има предвид, че от създаването си през 2015 г. досега Многонационалната съвместна работна група е насочила терористичните групи извън много области под техен контрол, но въпреки това регионът все още остава твърде нестабилен; като има предвид, че неотдавнашното изтегляне на 1 200 войници от Чад, което съвпадна с рязкото увеличаване на насилието в североизточния регион, предизвика загриженост сред населението; като има предвид, че стотици нигерийски граждани, намиращи се наблизо, са напуснали района, като са се опасявали от нови атаки от страна на джихадистите след това изтегляне;

П.  като има предвид, че през октомври 2019 г. ЕС, Федерална република Германия и Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) стартираха проект за архитектура и операции за мир и сигурност (EPSAO); като има предвид, че целта на проекта е укрепване на механизмите и капацитета на ECOWAS за управление на конфликти и за подпомагане на изграждането на среда след конфликтите в Западна Африка;

Р.  като има предвид, че положението в Нигерия предизвика безпрецедентна хуманитарна криза и доведе до разселването на над 2 милиона души в североизточната част на страната според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA); като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ повечето вътрешно разселени лица не могат да упражняват основните си права на храна, жилище, образование, здравеопазване, защита от вреди, както и правото на свободно движение; като има предвид, че ЕС е отпуснал 28,3 милиона евро в подкрепа на хуманитарната помощ в страната; като има предвид, че потребностите от хуманитарна помощ далеч не са посрещнати с отпуснатите до момента средства;

С.  като има предвид, че съгласно раздела от Световния доклад за 2019 г. на „Хюман райтс уоч“ за Нигерия над 35 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в североизточните общности през 2018 г. въпреки опасенията, свързани със сигурността, и липсата на стоки от първа необходимост, включително храна и подслон;

Т.  като има предвид, че почти половината от населението на Нигерия живее в крайна бедност; като има предвид, че според оценките над 7 милиона нигерийски граждани изпитват спешна нужда от животоспасяваща помощ;

У.  като има предвид, че хиляди нигерийци рискуват живота си по маршрути за миграция към ЕС с надеждата да намерят по-добри икономически, социални и безопасни условия на живот;

Ф.  като има предвид, че хуманитарното пространство в страната е намаляло, след отвличането и убийството на няколко хуманитарни работници; като има предвид, че през 2019 г. са били убити осем хуманитарни работници от общо 26 такива работници, които са загубили живота си в конфликта от 2011 г. насам; като има предвид, че рисковете за сигурността често възпрепятстват предоставянето на помощ и са причина за напускането на много хуманитарни организации;

Х.  като има предвид, че освен това правителството е преустановило дейността на редица агенции за международна помощ и благотворителни организации, твърдейки, че те са се занимавали с изпиране на пари за ислямистки групи; като има предвид, че през септември 2019 г. нигерийските въоръжени сили поискаха закриването на организациите „Action Against Hunger“ и „Mercy Corps“ без предизвестие, като вследствие на това 400 000 души останаха без достъп до помощ;

Ц.  като има предвид, че съгласно член 8 от Споразумението от Котону ЕС започна редовен политически диалог с Нигерия по въпросите на правата на човека и демократичните принципи, включително етническата, религиозната и расовата дискриминация;

1.  изразява съжаление по повод терористичните атаки, извършени в страната; отново изразява своята загриженост във връзка с продължителната криза в Нигерия и нестабилното положение със сигурността в североизточната част на страната и строго осъжда повтарящите се нарушения на правата на човека, международното и хуманитарното право, независимо дали са основани на религиозна или етническа принадлежност;

2.  осъжда по-специално неотдавнашното увеличаване на насилието срещу етнически и религиозни общности, включително взимането на прицел на религиозни институции и поклонници;

3.  поднася своите съболезнования на семействата на жертвите и изразява своята солидарност с нигерийския народ, който вече повече от десетилетие страда от последиците от тероризма в региона;

4.  настоятелно призовава нигерийските органи да гарантират зачитането на правата на човека в страната и да защитят цивилното население от тероризъм и насилие; настоява, че тези усилия трябва да бъдат полагани в пълно съответствие със зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, в съответствие с международните задължения на страната;

5.  разглежда всяка форма на изтребване на хора или на етническа чистка като варварски акт и престъпление срещу човечеството; настоятелно призовава нигерийското правителство да предприеме действия за преодоляване на първопричините за насилието, като гарантира равни права за всички граждани и недискриминационно законодателство; в тази връзка настоява, че е необходимо допълнително да се насърчава диалогът между религиите и мирното съжителство на гражданите, независимо от тяхната религия, като се ангажират всички съответни заинтересовани страни, включително Нигерийският междурелигиозен съвет;

6.  припомня, че жените и децата са най-уязвимите спрямо последиците от конфликтите, тероризма и насилието в страната; изразява съжаление във връзка с факта, че децата все по-често биват вербувани от терористични групи и се използват като деца войници или атентатори самоубийци;

7.  изразява дълбока загриженост във връзка с докладите за малтретиране на деца, задържани във военни съоръжения; призовава нигерийските органи да позволят на ООН да има достъп до военните им центрове за задържане, да подпишат официален протокол за предаване, за да се гарантира, че задържаните от военните деца биват бързо предавани на подходящи органи за закрила на детето, и да се прекрати военното задържане на деца; настоява, че реагирането спрямо тероризма, както и съдебната и правоприлагащата рамка, следва да бъдат съобразени със защитата на правата на най-уязвимите групи от населението, включително децата;

8.  припомня на нигерийските органи задължението им да защитават правата на децата и да гарантират защитата и грижите за засегнатите от тероризъм или конфликти, включително като гарантират достъпа им до образование; припомня освен това, че образованието и икономическите възможности са мощни инструменти срещу радикализацията, и настоятелно призовава международните партньори да подкрепят предоставянето на достъпно и качествено образование като част от стратегията за борба с тероризма в региона;

9.  изразява дълбока загриженост, че жените в Нигерия продължават да бъдат жертва на дискриминация, сексуален тормоз и изнасилвания; настоятелно призовава Нигерия да приложи изцяло Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW); настоятелно призовава за по-голяма подкрепа за жертвите на широко разпространеното сексуално и основано на пола насилие, включително психологическа подкрепа;

10.  подчертава, че борбата срещу безнаказаността е от основно значение за стабилността на страната и за изграждането на траен мир; поради това призовава нигерийските органи да проведат незабавни, пълни и прозрачни разследвания, за да изправят извършителите пред правосъдието и да ги държат отговорни за делата им; освен това призовава за мерки за подобряване на капацитета и независимостта на съдебната система на Нигерия като средство за насърчаване на ефективното използване на наказателното правосъдие за борба с насилието, тероризма и корупцията;

11.  изразява съжаление за застоя в борбата срещу „Боко Харам“, ISWAP и увеличаването на броя и мащабите на самоубийствените атентати и преките нападения срещу военни позиции; припомня, че президентът на Нигерия Бухари беше преизбран през 2019 г. с обещанието да сложи край на агресивния екстремизъм, насърчаван от „Боко Харам“ и други терористични групи, и настоятелно призовава президента да изпълни своите обещания от кампанията;

12.  подкрепя целите на проекта „Африканска архитектура за мир и сигурност“, ръководен от ЕС и ECOWAS; насърчава оказването на силна подкрепа от страна на държавите членки с оглед допринасяне за изграждането на капацитет и разрешаването на конфликтите в Западна Африка;

13.  потвърждава подкрепата си за регионалната Многонационална съвместна работна група и приветства усилията ѝ за ефективна борба с тероризма и възстановяване на стабилността в региона на езерото Чад; припомня, че тероризмът не познава граници и призовава държавите от региона да продължат да координират усилията си за гарантиране на сигурността на целия регион;

14.  насърчава по-нататъшното реформиране на сектора на сигурността в Нигерия с цел укрепване на капацитета на националните и регионалните участници в борбата с тероризма; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да продължат да предоставят техническата помощ на ЕС в тази област;

15.  отправя предупреждение срещу инструментализирането на конфликта между земеделските стопани и номадите пастири като средство за разпространение на основаната на религия омраза; настоятелно призовава правителството на Нигерия да приложи Националния план за преобразуване по отношение на добитъка, който има за цел да защити интересите както на земеделските стопани, така и на пастирските общности; счита, че са необходими допълнителни мерки, като например укрепване на механизмите за посредничество при конфликти, разрешаване на конфликти, помирение и изграждане на мир;

16.  изтъква взаимовръзката между развитието, демокрацията, правата на човека, доброто управление и сигурността в страната; счита, че военните действия сами по себе си не са достатъчни за ефективната борба с тероризма; призовава нигерийското правителство да разработи всеобхватна стратегия, насочена към първопричините за тероризма, като се съсредоточи върху превантивния подход, който има за цел да премахне привлекателността на терористичната идеология, да ограничи възможностите за вербуване и радикализация и да прекрати нейното финансиране, както и чрез подкрепа и финансиране на програми на организации на гражданското общество, насочени към интересите на общността;

17.  призовава ЕС, Африканския съюз и международната общност да увеличат усилията си в подкрепа на борбата срещу тероризма в Нигерия и да продължат да оказват политическа и свързана със сигурността помощ в страната, както и в целия регион;

18.  изразява дълбока загриженост от въздействието на положението със сигурността в страната върху ефективността на хуманитарната помощ и помощта за развитие; призовава ЕС да продължи да полага усилия в областта на хуманитарната помощ и развитието не само в Нигерия, но и в региона като цяло; приветства допълнителните 50 милиона евро, обещани от ЕС през 2019 г. в подкрепа на възстановяването и устойчивостта в Нигерия;

19.  признава натиска върху Нигерия и съседните държави от разселванията на регионално равнище; призовава за засилена подкрепа и координация между донорите за разселеното население в Нигерия, включително допълнителни финансови ресурси от международната общност; припомня, че фондовете за развитие не следва да се отклоняват от първоначалната си цел за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми;

20.  осъжда всички нападения срещу персонал или инфраструктури за хуманитарна помощ и настоятелно призовава за мерки за гарантиране на безопасността на хуманитарните работници и за осигуряване на сигурна среда за хуманитарните организации за извършване на тяхната основна дейност;

21.  изразява дълбока загриженост във връзка с бързото засилване на изменението на климата и неговото въздействие върху живота и поминъка, особено в региона на Средния пояс; отново заявява, че е необходимо да се намерят дългосрочни решения за опазване на природните ресурси и осигуряване на достъп до тях; припомня, че справянето с извънредната ситуация, свързана с климата, е жизненоважен елемент за осигуряване на икономическа стабилност и мир в региона;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента и парламента на Нигерия, Африканския съюз, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и Панафриканския парламент.

(1) OВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 43.