Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2988(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0090/2020

Внесени текстове :

B9-0090/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/02/2020 - 11.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2020)0031

Приети текстове
PDF 153kWORD 53k
Сряда, 12 февруари 2020 г. - Страсбург Окончателна версия
Стратегия на ЕС за прекратяване на гениталното осакатяване на жени по света
P9_TA(2020)0031B9-0090/2020

Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2020 г. относно стратегия на ЕС за прекратяване на гениталното осакатяване на жени по света (2019/2988(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета („Директива за правата на жертвите“)(1), чиито разпоредби се прилагат и по отношение на жените – жертви на генитално осакатяване,

–  като взе предвид членове 11 и 21 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (наричана по-нататък „Директивата относно условията на приемане“)(2), в която сред категориите уязвими лица, които следва да получат подходящо здравно обслужване по време на процедурите за предоставяне на убежище, изрично се посочват и жените – жертви на генитално осакатяване,

–  като има предвид член 20 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила („Директива относно определянето“)(3), в която гениталното осакатяване на жени, като тежка форма на психологическо, физическо или сексуално насилие, е включено като основание, което следва да се вземе предвид при предоставянето на международна закрила,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно прекратяването на гениталното осакатяване на жени(4), с която призова за прекратяване на това осакатяване в световен мащаб чрез превенция, защитни мерки и законодателство,

–  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2018 г. относно нулевата толерантност към гениталното осакатяване на жени(6),

–  като взе предвид годишните доклади на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света, по-специално резолюцията си от 15 януари 2020 г.(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното им осакатяване,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2010 г. относно премахването на насилието срещу жени в Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),

–  като взе предвид съвместното изявление от 6 февруари 2013 г. за Международния ден срещу гениталното осакатяване на жени, в което заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и петима членове на Комисията отново потвърдиха ангажимента на ЕС за борба с гениталното осакатяване на жени в рамките на външните му отношения,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., по-специално цел 14, буква б), където изрично се споменава гениталното осакатяване на жени, и като взе предвид настоящото преразглеждане на плана за действие и преговорите за неговото подновяване,

–  като има предвид опита, придобит чрез изпълнение на стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г. и чрез прилагане на мерките, предвидени в плана за действие, който е част от съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално цел 5.3 за премахване на всички вредни практики, като детските, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени,

–  като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР) от 1994 г. в Кайро и Програмата за действие към нея, а също така резултатите от последващите конференции за преглед, и по-специално срещата на високо равнище в Найроби относно МКНР25, както и ангажимента си за нулево генитално осакатяване на жени,

–  като взе предвид Пекинската платформа за действие и резултатите от последващите конференции за преглед,

–  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г. (GAP II), и по-специално неговия тематичен приоритет Б, в който се съдържа специфичен показател за гениталното осакатяване на жени, и като има предвид настоящото му преразглеждане и преговорите за подновяването му,

–  като взе предвид ангажимента на председателя на Комисията за приемане на мерки за справяне с насилието срещу жени, посочен в нейните политически насоки,

–  като има предвид очакваната нова стратегия на ЕС за равенство между половете,

–  като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2013 г. относно гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и Хърватия, както и двата последващи доклада, озаглавени „Оценка на броя на момичета, изложени на риск от гениталното осакатяване в Европейския съюз“ от 2015 г. за Ирландия, Португалия и Швеция и от 2018 г. за Белгия, Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията от Истанбул“) от 2014 г., в чийто член 38 се изисква криминализиране на гениталното осакатяване на жени във всички държави – страни по Конвенцията,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)01092016/0062(NLE))(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола(9),

–  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 13 септември 2017 г. относно необходимостта от увеличаване на усилията за предотвратяване и борба с гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове в Европа,

–  като взе предвид насоките на СЗО относно лечението на здравни проблеми, възникнали при жени в резултат на гениталното им осакатяване,

–  като взе предвид Резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 5 юли 2018 г. относно премахването на гениталното осакатяване на жени,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 27 юли 2018 г., озаглавен „Увеличаване в световен мащаб на усилията за премахване на гениталното осакатяване на жени“,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 14 ноември 2018 г., озаглавена „Увеличаване в световен мащаб на усилията за премахване на гениталното осакатяване на жени“,

–  като взе предвид Споразумението от Котону и текущия му процес на преразглеждане,

–  като взе предвид инициативата „Spotlight“ на ЕС и ООН от септември 2017 г., насочена към премахването на насилието срещу жени и момичета,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени се счита в международен план за грубо и системно нарушаване на правата на човека, за форма на насилие срещу жените и момичетата и проявление на неравенството между половете, което не е свързано с никаква религия или култура и понастоящем е признато за глобален проблем, засягащ най-малко 200 милиона жени и момичета в 30 държави – съгласно статистическите доклади на УНИЦЕФ, Фонда на ООН за населението (ФНООН) и СЗО; като има предвид обаче, че са налице данни за случаи на генитално осакатяване на жени в над 90 държави на всички континенти;

Б.  като има предвид, че според данните на ФНООН за 2018 г., ако демографските тенденции останат такива, каквито са в момента, 68 милиона момичета по света ще бъдат изложени на риск от генитално осакатяване до 2030 г., като се очаква броят на засегнатите да се увеличи от около 4,1 милиона през 2019 г. на 4,6 милиона годишно до 2030 г.;

В.  като има предвид, че съгласно най-скорошните национални данни за цяла Европа се счита, че около 600 000 жени и момичета на континента живеят цял живот с физическите и психологическите последици от генитално осакатяване, а само в 13 европейски държави други 180 000 момичета са изложени на висок риск от генитално осакатяване;

Г.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени включва всички процедури, водещи до частично или пълно отстраняване на външните женски полови органи, като клитородектомия, ексцизия, инфибулация и други вредни процедури, и че преднамереното увреждане на женските гениталии с немедицинска цел води до физически, сексуални и психически усложнения, а би могло да доведе и до смърт;

Д.  като има предвид, че гениталното осакатяване се практикува предимно върху момичета между детска възраст и 15-годишна възраст; като има предвид освен това, че едно момиче или жена може да бъде подложена на генитално осакатяване няколко пъти през живота си, например когато ще се омъжва или ще пътува за чужбина;

Е.  като има предвид, че съгласно данни от 2018 г. на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) делът на жените и момичетата, които потенциално вече са засегнати от генитално осакатяване, наскоро се е увеличил, което означава, че проблемът придобива още по-голямо значение и че броят на засегнатите или изложени на риск лица продължава да расте; като има предвид, че според ВКБООН само през последните пет години в Европа са пристигнали над 100 000 жени, търсещи убежище, които са потенциално засегнати от генитално осакатяване;

Ж.  като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ по отношение на риска от генитално осакатяване е постигнат напредък, тъй като застрашените момичета днес са с една трета по-малко, отколкото преди 30 години; като има предвид обаче, че отчитайки всички налични данни и с оставащи само 10 години до 2030 г., целта за устойчиво развитие относно премахването на гениталното осакатяване на жени е далеч от постигането си; като има предвид, че абсолютният брой на засегнатите жени и момичета изглежда се увеличава и ще продължава да нараства, освен ако не се предприемат мащабни мерки за предотвратяване на това;

З.  като има предвид, че за да се ускори промяната и да се постигне целта за прекратяване на гениталното осакатяване на жени в световен мащаб до 2030 г., съществува спешна необходимост от увеличаване на мащаба и координиране на съществуващите усилия за слагане на край на тази практика на местно, национално, регионално и международно равнище, за извличане на полза от тези усилия и за постигане на по-голяма и трайна промяна чрез ефективни и всеобхватни стратегии;

И.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жените е форма на насилие, основано на пола, и че преодоляването на първопричините за неравенството между половете на общностно равнище, включително свързаните с пола стереотипи и вредните социални норми, е от съществено значение за прекратяването на тази практика;

Й.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени често е свързано с други проблеми, произтичащи от неравенството между половете, и е само едно от многобройните нарушения на правата на жените, каквито са например и липсата на достъп до образование за момичетата, включително всеобхватно сексуално образование, липсата на заетост за жените, невъзможността за притежаване или наследяване на собственост, принудителни или ранни бракове в детска възраст, сексуално и физическо насилие, както и липсата на качествено здравеопазване, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права;

К.  като има предвид, че под „медикализация“ на гениталното осакатяване на жени се разбира същото осакатяване, но извършено от здравен специалист или в болница или друго медицинско заведение; като има предвид, че „медикализацията“ на гениталното осакатяване на жени представлява опасен опит за узаконяване на тази практика и дори потенциално придобиването на ползи от нея;

1.  потвърждава ангажимента си да допринесе за премахването на гениталното осакатяване на жени по света като форма на основано на пола насилие, което има дълготрайни психологически и физически последици за жените и момичетата, а в някои случаи причинява и смърт;

2.  отбелязва, че номинирането на „Възстановителите“ сред кандидатите финалисти за наградата „Сахаров“ бележи важна стъпка в тази посока и в борбата срещу гениталното осакатяване на жени; признава също така важната роля на младите хора в изграждането на собственото им бъдеще чрез превръщането им в модели за подражание в рамките на своите общности;

3.  подчертава, че основната цел на всяко действие, свързано с гениталното осакатяване на жени, трябва да бъде превенцията на това осакатяване чрез устойчиви обществени промени и овластяване на общностите, и по-специално на жените и момичетата в тях, чрез предоставяне на образование и информация и създаване на предпоставки за икономическо овластяване на жените и момичетата; подчертава, че закрилата и последващите грижи за жените – жертви на генитално осакатяване трябва да бъде приоритет, който да се постигне чрез предоставяне на подходяща защита и информация, както и на достъп до професионално и адекватно физическо, психологическо, медицинско обслужване и грижи за жертвите от такова осакатяване чрез увеличаване на инвестициите;

4.  подчертава, че участието на мъжете и момчетата в процеса на промяна на отношенията между половете и на поведението, както и в подкрепа на овластяването на жените и момичетата, е също толкова важно за премахването на тази вредна практика; подчертава освен това колко е важно участието на общностните лидери в прекратяването на практиката на генитално осакатяване на жени, тъй като то се предава чрез традициите и културата и се извършва от лица, които по традиция се занимават с обрязване, и които често имат влиятелни роли в общностите, и като се използват различни религии като основание за извършване и предаване на тази практика;

5.  подчертава, че гениталното осакатяване на жени трябва да бъде преодоляно чрез цялостен и междусекторен подход, насочен към първопричините за неравенството между половете, които са в основата на всички форми на основано на пола насилие срещу жените и момичетата, включително нарушения на техните човешки права, физическа неприкосновеност и сексуалното и репродуктивното здраве и права, и по-конкретно чрез свързването на гениталното осакатяване на жени с други вредни практики срещу тях, например ранните и принудителните бракове, изглаждането на гърдите, хименопластиката и проверката за девственост;

6.  изразява тревогата си от все по-широкото разпространение на „медикализацията“ на гениталното осакатяване на жени в някои държави – дори в такива, в които гениталното осакатяване на жени е незаконно – и все по-широкото участие на здравни специалисти в тази практика; настоява, че това е неприемлив отговор за справяне с първопричините за гениталното осакатяване на жени, както вече беше установено от ООН и СЗО; приканва съответните държави изрично да забранят „медикализацията“ на гениталното осакатяване на жени, като същевременно повишат осведомеността на медицинския персонал за този проблем чрез предоставяне на информация и обучение, както и подходящ надзор и правоприлагане;

7.  подчертава, че съгласно член 38 от Конвенцията от Истанбул държавите членки са задължени да криминализират гениталното осакатяване на жени, както и подстрекаването, принуждаването или поръчването тази практика да бъде извършена върху момиче, както и че Конвенцията защитава не само жени и момичета, изложени на риск от генитално осакатяване, а също и жените и момичетата, които страдат през целия си живот от последиците от тази практика; приветства факта, че наказателното право във всички държави членки защитава момичетата и жените от генитално осакатяване, но изразява силна загриженост поради очевидната неефективност на това право, илюстрирано от твърде ограничения брой съдебни дела в ЕС;

8.  отбелязва, че в много страни на ЕС е възможно също и наказателно преследване на случаи на генитално осакатяване на жени, извършени в чужбина, в съответствие с принципа на екстратериториалност, от който произтича също и забраната да се водят деца в трети страни, за да бъдат подлагани на генитално осакатяване; отбелязва, че инкриминирането трябва да бъде съчетано с наказателно преследване и разследване; подчертава, че висшите интереси на детето винаги трябва да бъдат първостепенно съображение и че процесът на съдебно преследване и осъждане на членове на семейството, които подлагат момичета на генитално осакатяване, трябва също така да гарантира, че засегнатите момичета и деца не са изложени на допълнителен риск;

9.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бъдещият бюджет на ЕС, както във вътрешен, така и във външен план, продължава да подкрепя устойчивостта на участието на общностите в проекти и програми чрез подходящо финансиране, при отчитане на оперативната действителност на общностните организациите и на организациите и инициативите, ръководени от жертви на вредни практики и от младежи; за тази цел призовава Комисията и Съвета да гарантират гъвкавостта, достъпността и устойчивостта на финансирането въз основа на структурна финансова подкрепа в дългосрочен план в рамките на бюджетните обсъждания относно следващата многогодишна финансова рамка (МФР);

10.  приветства работата, извършена чрез програмата „Права, равенство и гражданство“, и призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че в бъдещия бюджет на ЕС е отчетена нуждата от по-голяма гъвкавост и от полезни взаимодействия между вътрешните и външните програми за финансиране, с цел насърчаване на бюджети, които вземат предвид сложността на въпроса, както и по-задълбочени транснационални и трансгранични интервенции за премахването на гениталното осакатяване на жени в световен мащаб;

11.  насърчава Комисията и държавите членки да засилят ангажираността си с европейските и националните мрежи на специалисти, в т.ч. в областта на здравеопазването, социалните грижи, правоприлагането и гражданското общество, и да гарантират, че се отпуска финансиране от ЕС за проекти, насочени към обучение и кампании за повишаване на осведомеността на специалистите относно начините за ефективно предотвратяване, откриване и реагиране на случаи на генитално осакатяване и насилие срещу жени и момичета;

12.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички държави членки са транспонирали в националното си законодателство Директивата за правата на жертвите и я прилагат изцяло, за да се гарантира, че жените – жертви на генитално осакатяване имат достъп до поверителни и специализирани услуги за подкрепа, включително помощ при претърпяна травма и право на консултации и на убежище, при извънредни ситуации в ЕС;

13.  отбелязва, че достъпът до специализирано здравеопазване, в т.ч. психологическа помощ, за жени, търсещи убежище, и за бежанки, оцелели след генитално осакатяване, трябва да се разглежда като приоритет както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки в контекста на последните данни на ВКБООН;

14.  призовава Комисията и Съвета да гарантират, че в рамките на реформата на общата европейска система за убежище се прилагат – еднакво в целия ЕС – най‑високите международни стандарти за закрила по отношение на признаването, условията на приемане и процесуалните права, като улесняват тясното сътрудничество между държавите членки, особено по отношение на уязвими жени, търсещи убежище, които са засегнати от генитално осакатяване или изложени на риск от такова осакатяване или други форми на основано на пола насилие;

15.  предвид увеличаването на броя на жените и момичетата, засегнати от генитално осакатяване, настоятелно призовава Комисията да започне преглед на съобщението от 2013 г., озаглавено „Към премахване на гениталното осакатяване на жени“, за да се гарантира подкрепа на действията срещу тази практика в световен мащаб, както и да работи за преодоляване на различията в законодателствата, политиките и предоставянето на услуги между държавите членки, така че жените и момичетата, засегнати или изложени на риск от генитално осакатяване, да могат да получат еднакъв достъп до лечение в целия ЕС;

16.  призовава Комисията да гарантира, че предстоящата стратегия за равенство между половете съдържа действия за прекратяване на гениталното осакатяване на жени и за предоставяне на грижи за жертвите на тази практика, както и че включва приобщаващ език, силни ангажименти и ясни показатели във всички области на компетентност на ЕС, съчетани с редовно докладване и стабилен механизъм за наблюдение, така че да гарантира отчетността във всички институции на ЕС и държавите членки;

17.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави, за да ги насърчат да приемат национални закони, забраняващи гениталното осакатяване на жени, да подкрепят правоприлагащите органи при гарантирането на прилагането на тези закони и да отдават приоритет на въпроса за гениталното осакатяване на жени и други практики, вредни за жените и момичетата, в своята външна политика в областта на правата на човека, по-специално в рамките на двустранните и многостранните диалози относно правата на човека и други форми на дипломатически ангажимент; подчертава, че ЕС може да помогне за премахването на гениталното осакатяване на жени по света чрез установяване и насърчаване на най-добри практики в ЕС;

18.  призовава Комисията да гарантира, че предстоящият План за действие III относно равенството между половете продължава да включва сред основните си действия премахването на гениталното осакатяване на жени и осигуряването на грижи за жертвите на такова осакатяване като част от борбата срещу всички форми на насилие срещу жени и момичета чрез конкретни и подлежащи на проследяване показатели;

19.  призовава Комисията, включително ЕСВД, да гарантира, че предстоящият нов план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията продължава да включва сред целите си премахването на гениталното осакатяване на жени и осигуряването на грижи за жертвите на такова осакатяване;

20.  отново призовава Съвета спешно да приключи процеса на ратифициране от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване без каквито и да било ограничения и да се застъпи за неговото ратифициране от всички държави членки; призовава Съвета и Комисията да гарантират пълното интегриране на Конвенцията в законодателната и в политическата рамка на ЕС, за да се осигури предотвратяването на гениталното осакатяване на жени, защитата на жените, наказателното преследване на извършителите и адекватното предоставяне на услуги във връзка с този вид осакатяване във всички държави — страни по конвенцията;

21.  отново призовава Комисията и държавите членки да включат предотвратяването на гениталното осакатяване на жени във всички сектори, особено в здравеопазването, в т.ч. в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права, социалната работа, убежището, образованието, включително сексуалното образование, заетостта, правоприлагането, правосъдието, закрилата на децата, медиите, технологиите и комуникациите; призовава за създаването на многостранни платформи между различните сектори с цел по-добро координиране на това сътрудничество;

22.  приветства усилията на Комисията и активното насърчаване от нейна страна на премахването на гениталното осакатяване на жени чрез вътрешни дискусии с гражданското общество и външните политики и чрез диалог със страните партньори, както и нейния ангажимент за ежегодна оценка на успеха на ЕС в борбата срещу гениталното осакатяване на жени;

23.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират наличието на подходящи и структурирани механизми за пълноценно ангажиране в политиката и в процеса на вземането на решения на представители на общностите, засегнати от гениталното осакатяване на жени, и на женските организации на местно равнище, включително такива, ръководени от жертви на такова осакатяване;

24.  призовава Комисията да гарантира чрез включването на клаузи за правата на човека, че споразуменията на ЕС за сътрудничество и търговия с трети държави се договарят и преразглеждат през призмата на тяхното съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека, включително премахването на гениталното осакатяване на жени като системно нарушаване на правата на човека и форма на насилие, която възпрепятства пълноценното развитие на жените и момичетата;

25.  приветства актуализираната методология, съдържаща се в „Оценка на броя на момичета, изложени на риск от гениталното осакатяване в Европейския съюз: подробно ръководство“ (второ издание), публикувано от Европейския институт за равенство между половете и насочено към събиране на по-точни и надеждни данни; призовава Комисията и държавите членки да актуализират съответните данни и да предприемат мерки във връзка с липсата на надеждни съпоставими статистически данни на равнище ЕС относно разпространението на гениталното осакатяване на жени и неговите видове и да включат представители на академичните среди, както и на практикуващите го общности и жертви на такова осакатяване, в процеса на събиране на данни и научни изследвания чрез основан на общностите и участието подход; настоятелно призовава организациите, правителствата и институциите на ЕС да работят съвместно, за да предоставят по‑точна качествена и количествена информация относно гениталното осакатяване на жени, достъпна за широката общественост; освен това насърчава обмена на най-добри практики и сътрудничеството между съответните органи (полиция и прокурори), включително международни сигнали;

26.  призовава Комисията да инвестира повече устойчиви средства за научни изследвания в областта на гениталното осакатяване на жени, тъй като представянето на задълбочени качествени и количествени научни изследвания е единственият начин да се насърчи по-доброто разбиране на явлението и да се гарантира, че към него се подхожда по адекватен и ефективен начин;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(2) OВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 96.
(3) ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9.
(4) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 87.
(5) ОВ C 93, 24.3.2017 г., стр. 142.
(6) OВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 26.
(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0007.
(8) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 167.
(9) Приети текстове, P9_TA(2019)0080.

Последно осъвременяване: 14 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност