1. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2018 г. (COM(2019)0299),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно принципите на правовата държава в Малта след неотдавнашните разкрития за убийството на Дафне Каруана Галиция(3),
– като взе предвид Специален доклад № 15/2019 на Сметната палата: Изпълнение от Комисията на пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала – големи икономии, но не без последици за служителите;
– като взе предвид работния документ относно Специален доклад № 15/2019 на Сметната палата: Изпълнение от Комисията на пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала – големи икономии, но не без последици за служителите, изготвен от комисията по бюджетен контрол на Парламента;
– като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз относно Полша и Унгария(4),
– като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година, придружен от отговорите на институциите(5), както и специалните доклади на Сметната палата,
– като взе предвид декларацията за достоверност(6) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година (05760/1/2020 – C9-0018/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(8), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност Комисията във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Съвета, Комисията и Сметната палата, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
2. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2018 година (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2018 година(3),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура за финансовата 2018 година, придружен от отговора на Агенцията(4),
– като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05762/2020 – C9-0019/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(9), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,
– като взе предвид Решение за изпълнение 2013/776/ЕС на Комисията от 18 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура и за отмяна на Решение 2009/336/ЕО(10),
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
3. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2018 година (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2018 година(3),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия за финансовата 2018 година, придружен от отговора на Агенцията(4),
– като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05762/2020 – C9-0019/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(9), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,
– като взе предвид Решение за изпълнение 2013/771/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия и за отмяна на Решение 2004/20/ЕО и Решение 2007/372/ЕО(10),
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
4. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2018 година (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2018 година(3),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните за финансовата 2018 година, придружен от отговора на Агенцията(4),
– като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05762/2020 – C9-0019/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(9), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,
– като взе предвид Решение за изпълнение 2013/770/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването и храните и за отмяна на Решение 2004/858/ЕО(10),
– като взе предвид Решение за изпълнение 2014/927/ЕС на Комисията от 17 декември 2014 г. за изменение на Решение за изпълнение 2013/770/ЕС с цел преобразуване на „Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването и храните“ в „Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните“(11),
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните във връзка с изпълнението на бюджета на Агенцията за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
5. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2018 година (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2018 година(3),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет за финансовата 2018 година, придружен от отговора на Агенцията(4),
– като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05762/2020 – C9-0019/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(9), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,
– като взе предвид Решение за изпълнение 2013/779/ЕС на Комисията от 17 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и за отмяна на Решение 2008/37/ЕО(10),
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
6. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2018 година (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2018 година(3),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за научни изследвания за финансовата 2018 година, придружен от отговора на Агенцията(4),
– като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05762/2020 – C9-0019/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(9), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,
– като взе предвид Решение за изпълнение 2013/778/ЕС на Комисията от 13 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за научни изследвания и за отмяна на Решение 2008/46/ЕО(10),
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за научни изследвания, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
7. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2018 година (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид окончателните годишни отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2018 година(3),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи за финансовата 2018 година, придружен от отговора на Агенцията(4),
– като взе предвид декларацията за достоверност(5) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на изпълнителните агенции във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05762/2020 – C9-0019/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(7), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(8), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1653/2004 на Комисията от 21 септември 2004 г. относно стандартен Финансов регламент за изпълнителните агенции съгласно Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(9), и по-специално член 66, първа и втора алинея от него,
– като взе предвид Решение за изпълнение 2013/801/ЕС на Комисията от 23 декември 2013 г. за създаване на Изпълнителна агенция за иновации и мрежи и за отмяна на Решение 2007/60/ЕО, изменено с Решение 2008/593/ЕО(10),
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на доброто финансово управление;
1. освобождава от отговорност директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи във връзка с изпълнението на бюджета на Изпълнителната агенция за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение, заедно с решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия, както и резолюцията, която е неразделна част от тези решения, на директора на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
8. Решение на Европейския парламент от 13 май 2020 г. относно приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година(1),
– като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2018 година (COM(2019)0316 – C9-0050/2019)(2),
– като взе предвид доклада на Комисията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за финансовата 2017 година (COM(2019)0334),
– като взе предвид годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2018 г. (COM(2019)0299),
– като взе предвид годишния доклад на Комисията пред органа по освобождаване от отговорност относно вътрешните одити, осъществени през 2018 г. (COM(2019)0350), и работния документ на службите на Комисията, който го придружава (SWD(2019)0300),
– като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година, придружен от отговорите на институциите(3), както и специалните доклади на Сметната палата,
– като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, представена от Сметната палата за финансовата 2018 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година (05760/1/2020 – C9-0018/2020),
– като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(6), и по-специално членове 69, 260, 261 и 262 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността(7), и по-специално член 14, параграфи 2 и 3 от него,
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
1. одобрява приключването на сметките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година;
2. представя своите забележки в резолюцията, която е неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции;
3. възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Сметната палата и Европейската инвестиционна банка, както и на националните парламенти и националните и регионалните контролни органи на държавите членки, и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).
9. Резолюция на Европейския парламент от 14 май 2020 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел ІІІ – Комисия и изпълнителни агенции (2019/2055(DEC))
Европейският парламент,
– като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия,
– като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2018 година,
– като взе предвид член 99 от и приложение V към своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по външни работи; на комисията по развитие; на комисията по заетост и социални въпроси; на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните; на комисията по транспорт и туризъм; на комисията по регионално развитие; на комисията по земеделие и развитие на селските райони; на комисията по култура и образование; комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0069/2020),
A. като има предвид, че разходваните от Съюза финансови средства са важен инструмент за постигане на целите на политиките и съставляват средно 1,9% от общите разходи на държавите членки в сектор „Държавно управление“;
Б. като има предвид, че когато Парламентът освобождава Комисията от отговорност, той проверява дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати целите на политиката;
Политически приоритети
1. подчертава, че когато Комисията, заедно с държавите членки, изпълнява бюджета на Съюза, без значение от използвания метод на изпълнение – споделено, пряко или непряко управление, зачитането на принципа на правовата държава е една от най-важните предпоставки за прилагането на принципа за добро финансово управление, който е залегнал в член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); подчертава, че всички участници следва да се стремят да използват средствата по възможно най-прозрачен, ефективен и ефикасен начин; изразява загриженост относно финансовите загуби, причинени от широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава в редица държави членки, и посочва, че Съюзът следва да може да налага подходящи мерки, които да включват спиране, намаляване и ограничаване на достъпа до финансирането от Съюза в такива случаи; следователно приветства предложението за Регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки и призовава това предложение да бъде прието приоритетно;
2. подчертава, че в контекста на ограничените финансови средства в бюджета на Съюза за подкрепа на все по-нарастващите приоритети и отговорности на Съюза защитата на финансовите интереси на Съюза е изключително важна и са необходими максимални усилия на всички равнища за предотвратяване и борба с измамите, корупцията и злоупотребите със средства на Съюза; подчертава, че създаването на Европейската прокуратура представлява много важна стъпка за защита на финансовите интереси на Съюза; критикува недостатъчното финансиране и персонал, предвидени за Европейската прокуратура при нейното създаване, както и подценяването на нейните потребности от страна на Комисията; подчертава, че Европейската прокуратура трябва да обработва до 3 000 случая годишно; подчертава, че Европейската прокуратура има нужда от поне още 76 длъжности и 8 милиона евро, за да започне да функционира пълноценно, както е предвидено, до края на 2020 г.; силно насърчава Комисията да представи проект на коригиращ бюджет; повтаря, че Парламентът категорично се противопоставя на намаляването с 45 длъжности на персонала на Европейска служба за борба с измамите (OLAF);
3. припомня, че член 61 от Финансовия регламент, влязъл в сила на 2 август 2018 г., разшири определението за конфликт на интереси; призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да се бори с всички форми на конфликти на интереси и да прави редовна оценка на превантивните мерки, предприети от държавите членки за тяхното избягване; призовава Комисията да предложи общи насоки за избягване на конфликтите на интереси, засягащи високопоставени политици; настоятелно призовава Съвета да приеме общи етични стандарти по всички въпроси, свързани с конфликтите на интереси, и да постигне обща позиция, включваща всички държави членки; подчертава, че предвид широко разпространените проблеми с конфликтите на интереси при разпределението на средства на Съюза за селскостопанското стопанство, не е желателно членовете на Европейския съвет, министрите на земеделието, служителите, работещи в тази област, и членовете на техните семейства да вземат решения относно подпомагането на доходите;
4. приветства намерението на Сметната палата („Палатата“) да премине към методология за атестация, чрез която да събира достатъчно подходящи доказателства, за да може да достигне до заключение относно увереността, изразена от отговорния орган; припомня констатацията на Палатата, съгласно която качеството и надеждността на националните органи трябва да бъдат подобрени бързо, като тези факти се вземат предвид в методологията за атестация; препоръчва Палатата да допълва своите проверки на случаен принцип с подход, основан на риска, така че в нейните доклади за процента на грешки да се обръща повече внимание на областите, в които има най-голяма вероятност от възникване на проблеми;
5. призовава следователно Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за гарантиране на пълна, точна и надеждна информация, като се взема предвид целта за пълно прилагане на схемата за единен одит; призовава Комисията да гарантира използването на прозрачна методология и последователна терминология и да рационализира докладването, по-специално по отношение на процента на грешки, с цел да се избегне объркване и липса на прозрачност;
6. отбелязва, че е трудно да се измерят постигнатите резултати по отношение на приоритетите, политиките и програмите на Съюза; отбелязва обаче, че ефективният мониторинг на изпълнението е от съществено значение, за да се разбере положението, да се идентифицират възникващите проблеми и да се предприемат корективни мерки при непостигане на целите или в случаи, когато резултатите от една политика на Съюза биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху постигането на заложените цели на друга политика;
7. призовава Комисията:
–
да подобри съгласуването между общите цели на високо равнище и конкретните цели на политиките и програмите;
–
да определи строги ключови показатели за ефективност (КПЕ), които да отразяват въздействието и постиженията във връзка с разходните програми и политики на Съюза, а не работата на органите, които ги прилагат;
–
да използва актуална информация за резултатите, така че целите и показателите да могат да бъдат адаптирани своевременно;
–
да акцентира повече върху резултатите и добавената стойност на финансирането от Съюза, които надхвърлят границите на самите продукти;
8. приветства намерението на Палатата да предостави на органите по освобождаване от отговорност оценка за измеренията на постигнатото съответствие и резултатите от дейността за всяка политика на Съюза, следвайки бюджетните позиции глава по глава в своя годишен доклад;
9. насърчава Комисията и Палатата да ускорят процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за година n+1;
10. потвърждава отново ясната необходимост от по-голямо сътрудничество между митническите служби на държавите членки с цел избягване на щети за бюджета на Съюза и националните бюджети; по-специално във връзка със загубите от ДДС, от електронната търговия и от фалшифицираните продукти;
11. настоятелно призовава Комисията да преразгледа, заедно с държавите членки, начините за по-ефективно събиране на митата и евентуалното възстановяване на суми, чието плащане е било избегнато чрез измама; както и да разгледа възможностите за евентуални подобрения при събирането на приходи от мита;
12. изразява загриженост относно риска от подценяване на доставките на стоки чрез електронна търговия от трети държави и призовава Комисията да предприема достатъчно дейности по контрол и наблюдение в държавите членки, за да се гарантира по-добро сътрудничество;
13. отбелязва, че през последните години сравнителният доклад на ЕС за иновациите разкрива положителна тенденция в повечето държави членки;
14. призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на географското разпределение на средствата за научни изследвания, за да се допринесе за разпространението на научни изследвания от най-високо ниво в рамките на целия Съюз, както и за създаването на еднакви условия за растеж и работни места; предлага структурните фондове да се използват в по-голяма степен за насърчаване на иновациите и върховите постижения; подчертава, че рамковите програми трябва да финансират всички етапи на научните изследвания и иновациите; посочва, че въпреки факта, че проектите за фундаментални изследвания често водят до осезаеми резултати в рамките на един по-дълъг период от време, те са необходими за гарантиране на високите постижения на Съюза в областта на научните изследвания и иновациите, както и за привличането на най-добрите учени; отбелязва със загриженост, че защитата на финансовите интереси на Съюза е изложена на риск от някои трети държави, участващи в съвместни изследователски проекти;
15. отново изразява своята загриженост във връзка с високото равнище на неизпълнени поети задължения, което се дължи главно на късното стартиране на финансирането за проектите и програмите от финансовата перспектива 2014 – 2020 г. и на бавното усвояване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); призовава съответните държави членки да ускорят изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване и свързаните с тях плащания, без да се занижава необходимият контрол, както и да увеличат прозрачността за кандидатите и да намалят сложността с оглед съкращаване на срока за изпълнение; насърчава Комисията да предложи връщане към правилото n+2; призовава Комисията да следи отблизо изпълнението от страна на държавите членки в случаи на непълно усвояване и ниско равнище на усвояване на средствата;
16. подчертава решаващото значение на политиката на сближаване и на ЕСИ фондовете за намаляване на различията между държавите членки и регионите, за насърчаване на икономическия растеж и заетостта, за борба с бедността и социалното изключване, и следователно – за подобряване на ежедневния живот на европейските граждани;
17. приканва Комисията да увеличи техническата помощ (обучения, комуникация и т.н.) за националните, регионалните или местните органи, за да се постигне по-добро усвояване на средствата;
18. отбелязва, че съгласно правото на Съюза бенефициентите, които имат право да получават директни плащания по общата селскостопанска политика (ОСП), са тези, които обработват земята; призовава Комисията да гарантира приемането на правила с оглед на избягването на ситуации, при които субсидиите на Съюза се предоставят на получатели, придобили въпросната земя чрез незаконни или измамни начини, както се наблюдава в някои държави членки; предвид някои случаи като тези в Словакия и Италия, докладвани от OLAF, подчертава, че Комисията следва да представи предложения, в които да се посочва ясно, че договорите за наем или собственост върху земя се основават на принципите за върховенство на закона и че се спазва националното законодателство за правата на работниците, включително правата във връзка с доходите на селскостопанските работници; изисква от Комисията, в сътрудничество с националните агенции, да изготви стандартизиран и публично достъпен формат (при спазване на съответното решение на Съда на Европейския съюз) за оповестяване на крайните бенефициенти по линия на ОСП;
19. изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавнашните разследвания на италианските органи, разкрили измама на стойност 5,5 милиона евро и множество мафиотски структури, които злоупотребяват със селскостопански субсидии на Съюза за своите престъпни цели, застрашават честните земеделски стопани, участващи в търговете за държавни земи, и пренебрегват националното трудово законодателство; счита, че финансовите интереси на Съюза и парите на данъкоплатците в рамките на целия Съюз рискуват да бъдат подкопани от организираната престъпност, и призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да попречи на престъпните мрежи да получават средства от Съюза; подчертава необходимостта от по-добър обмен на информация на национално равнище, както и между държавите членки и Съюза, с цел бързо идентифициране на престъпните организации, които се опитват да реализират незаконни печалби; призовава Комисията да укрепи системите за контрол, за да се избегне повтарянето на подобна ситуация; призовава Комисията да информира органа по освобождаване от отговорност за всяко ново развитие на нещата по този въпрос;
20. призовава Комисията да насърчава по-добър баланс между половете и подход за бюджетиране, съобразено с равенството между половете, при отпускането на средства;
21. насърчава Комисията да продължи цифровизацията на своите услуги;
22. призовава Комисията да продължи опростяването на административните процедури, за да привлича малки структури, като например МСП, за участие в програмите и обществените поръчки на Съюза;
23. настоява Комисията да предложи специален механизъм за подаване на жалби на равнището на Съюза, с цел да се подпомогнат земеделски стопани или бенефициенти, които, например, се сблъскват с порочни практики за заграбване на земя, нарушения на националните органи, натиск от страна на престъпни структури или организирана престъпност, или лица, които са подложени на принудителен или робски труд, като им се осигури възможност за бързо подаване на жалба до Комисията, а тя от своя страна следва незабавно да разгледа въпроса;
24. отбелязва със съжаление концентрацията на по-голямата част от преките плащания по линия на ОСП в ръцете на малко на брой получатели в някои държави членки; категорично не одобрява създаването и утвърждаването на олигархични структури в някои държави членки; изразява дълбока загриженост за това, че членовете на тези олигархични структури използват средства на Съюза, по-специално в областта на селското стопанство и сближаването, за да засилят своите властови позиции; счита, че средствата на Съюза следва да се насочват така, че от тях да могат да се възползват по-голямата част от гражданите на Съюза;
25. изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавнашната информация относно земеделските фондове, според която от фондовете се облагодетелстват олигархични структури; отново заявява, че това е голяма несправедливост спрямо данъкоплатците на Съюза, и по-специално спрямо дребните земеделски стопани и селските общности; призовава Комисията да внесе предложение за промяна на правилата на ОСП и на политиката на сближаване, за да се гарантира по-справедливо разпределение на средствата на Съюза, като по този начин се избегне неравномерно разпределение, при което малка част от бенефициентите (физически и юридически лица) получават голяма част от субсидиите на Съюза в тези две области; счита, че правилата на МФР трябва да се променят, за да се избегнат ситуации, при които едно физическо лице, притежаващо няколко дружества, може да получи в рамките на една МФР субсидии от Съюза по ОСП и политиката на сближаване в размер на стотици милиони евро;
26. отбелязва изискванията за прозрачност по отношение на политиката на сближаване и ОСП, които задължават отговорните органи на държавите членки да поддържат публично достъпен списък на крайните бенефициенти съгласно правилата за споделено управление; призовава държавите членки да публикуват тези данни по еднакъв начин и да гарантират оперативната съвместимост на информацията; призовава Комисията да събере и обобщи данните и да публикува списъци на 50-те най-големи бенефициенти за всеки фонд във всяка държава членка, както и на 50-те най-големи бенефициенти по линия на ОСП и политиката на сближаване (физически и юридически лица) във всички държави членки, за да получи точна представа за разпределението на субсидиите от Съюза;
27. призовава Комисията да възприеме напълно принципа за споделено управление с цел:
–
да създаде единна и стандартизирана информационна система за държавите членки за предоставяне на информация относно крайните бенефициенти на средства, отпускани от Съюза в областта на селското стопанство и сближаването; подчертава, че информацията относно крайните бенефициенти следва да включва точни данни за действителните собственици на дружествата (физически и юридически лица);
–
да предложи регламент за създаването на информационна система, която да осигурява за органите на държавите членки възможност за единно и стандартизирано отчитане в реално време, с цел гарантиране на оперативна съвместимост със системите на държавите членки, обезпечаване на по-голяма прозрачност и сътрудничество между Комисията и държавите членки и подобряване на контрола по отношение на плащанията, и по-специално допринасяне за по-бързото откриване на системни грешки и злоупотреби;
–
да подпомага държавите членки при адаптирането или развитието на информационните системи на държавите членки към нова система за отчитане;
–
да следи за качеството и пълнотата на данните, предоставяни от държавите членки;
–
да осигурява с помощта на модерните цифровизирани системи по-голяма ефективност и своевременност на действията и по-малка бюрократична тежест;
28. признава, че създаването и внедряването на такава информационна система ще отнеме известно време; напълно признава факта, че предоставянето на информация за бенефициентите, в условията на споделено управление, е отговорност на държавите членки; същевременно изисква по-бърз и по-прозрачен обмен на информация и данни за субсидиите, отпускани от Съюза в областта на сближаването и ОСП; призовава Комисията да предостави на органа по освобождаване от отговорност списък на 50-те най-големи индивидуални получатели на средства (физически лица, в качеството си на действителни собственици на едно или няколко дружества) за всяка държава членка, както и списък на 50-те най-големи получатели на субсидии от Съюза (физически и юридически лица, както и физически лица, в качеството си на собственици на няколко дружества), общо за всички държави членки; изисква от Комисията да предоставя тази информация на органа по освобождаване от отговорност на годишна основа;
29. посочва, че настоящият режим на ОСП не подкрепя Европейския съюз в постигането на целите на Парижкото споразумение и призовава Комисията да извърши оценка на направените до момента предложения за ОСП и да предложи изменения за привеждане на бъдещия режим в съответствие с Европейския зелен пакт;
30. призовава Комисията, в своите предложения относно МФР и Европейския зелен пакт, да вземе предвид критичните заключения на Палатата за липсата на ефикасност и ефективност при екологизирането на режима на ОСП;
31. изразява особена загриженост във връзка с обезпокояващата информация, предоставена от пресата и от неправителствени организации, за драматичното положение на най-уязвимите мигранти в горещите точки, и по-специално на децата мигранти и жените бежанци; призовава Комисията, в сътрудничество с органите на държавите членки, да предприеме конкретни мерки за предотвратяване на злоупотребите със средства на Съюза и за избягване на малтретирането и трафика на хора, както и да гарантира, че средствата на Съюза се използват за защита на основните права;
32. подчертава, че все по-голямото използване на финансови инструменти и доверителни фондове за прилагане на политиките на Съюза в трети държави, наред с бюджета на Съюза, рискува да подкопае равнището на отчетност и прозрачност на действията на Съюза; настоява Комисията да гарантира, че предоставянето на външна помощ е обвързано с условия за прилагане на принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека в държавите получателки; подчертава по-специално, че е необходимо да се гарантира, че нито един фонд на Съюза не подпомага каквато и да е форма на принудителен или детски труд; изразява загриженост относно неотдавнашните съобщения в пресата, съдържащи подобни твърдения във връзка с проекти, изпълнявани в Еритрея; настоятелно призовава Комисията да предприеме бързо последващи действия във връзка с тези твърдения и да докладва своевременно на органа по освобождаване от отговорност;
33. приветства забележителната работа на Палатата, чиито работни и специални доклади са основен инструмент за гарантиране на прозрачност и добро управление на европейско равнище; отбелязва всички препоръки, отправени от Палатата в нейните специални доклади за 2018 г., и призовава европейските институции да ги приложат бързо;
Декларацията за достоверност на Палатата
34. приветства факта, че според Палатата отчетите за 2018 г. са надеждни, като тя изразява такова становище от 2007 г. насам, и че съгласно заключението на Палатата приходите не са засегнати от съществени грешки през 2018 г.;
35. отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2018 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;
36. приветства положителната, в сравнение с последните години, тенденция по отношение на вероятния процент на грешки при плащанията, посочен от Палатата, тъй като през 2018 г. плащанията са засегнати от вероятен процент на грешки, равен на 2,6%(1);
37. отбелязва, че за 26 години Палатата три пъти поред изразява становище с резерви (вместо отрицателно становище) по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания, което означава, че според Палатата съществено ниво на грешки се наблюдава главно при операциите, свързани с възстановяването на разходи, а те съставляват около половината от одитираната извадка;
38. изразява съжаление за това, че за 26-а поредна година плащанията са засегнати от съществени грешки поради факта, че системите за наблюдение и контрол са само частично ефективни; подчертава факта, че държавите членки са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратяват, откриват и коригират значителна част от грешките преди декларирането на разходите пред Комисията, и че ако тази информация е била използвана, изчисленият процент на грешки е щял да бъде значително по-нисък; призовава Комисията да въведе необходимите инструменти, с цел да се подобри допълнително откриването на грешки от страна на органите на държавите членки;
39. отбелязва, че при плащанията чрез възстановяване на разходи Палатата изчислява процента на грешки на 4,5% (спрямо 3,7% през 2017 г. и 4,8% през 2016 г.), докато процентът на грешки за правата за получаване на плащане(2) е под прага на същественост от 2%, като са изключени някои схеми за развитие на селските райони; изразява съжаление, че процентът на грешки не е ясно остойностен за правата за получаване на плащане;
40. посочва, че Палатата е установила най-високия изчислен процент на грешки при разходите в областта „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (5,0%), а най-ниският съществен процент на грешки при разходите в областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ е бил на прага на същественост (2,0%);
41. посочва, че според Палатата разходите за научни изследвания продължават да бъдат област, характеризираща се с по-висок риск, както и основен източник на грешки по функция „Конкурентоспособност“;
42. отбелязва, че през 2018 г. Палатата е предоставила специфични проценти на грешки за четири функции на МФР: „Конкурентоспособност“, „Сближаване“, „Природни ресурси“ и „Административни разходи“;
43. посочва, че за 2018 г. Палатата представи процент на грешки за всяка област на политиката, но не е изчислила процента на грешки за разходните области по функция 3 „Сигурност и гражданство“ и функция 4 „Глобална Европа“ от МФР; призовава Палатата да прецени дали одитът на подходяща по размер представителна извадка по тези две функции би могъл да бъде полезен за оценката на финансовите операции; освен това отбелязва, че Палатата не е публикувала специфични проценти на грешки за развитието на селските райони и пазарните операции по линия на ОСП, нито пък отделни проценти на грешки за Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд; предлага Палатата да обмисли преразглеждане на своята стратегия за изготвяне на извадки, за да се гарантира по-добра съпоставимост между различните години;
44. изразява съжаление за това, че Палатата не изчислява процента на грешки за разходните области по функция 3 „Сигурност и гражданство“ и функция 4 „Глобална Европа“ от МФР; счита, че въпреки че сумите по тези функции са относително малки, те са от особено политическо значение; подчертава, че одитът на подходяща по размер представителна извадка по тези две функции е от съществено значение за извършването на строга и независима оценка на финансовите операции, както и за упражняването на по-добър контрол от страна на Парламента върху използването на финансовите средства на Съюза, и призовава Палатата да предостави данни за процента на грешки при плащанията по тези функции в следващите си годишни доклади;
45. отбелязва, че Палатата одитира операции на обща стойност от 120,6 милиарда евро и че областта „Природни ресурси“ съставлява най-големия дял от общата популация (48%), докато делът на функция 1б от МФР „Сближаване“ е сравнително малък (около 20%); отбелязва разпределението на одитираната популация, като се взема предвид твърде високият процент на грешки в областта на сближаването; предлага Палатата да разгледа дела от общите разходи на Съюза и риска от допускане на грешки, когато взема решение за разделянето на следващия одитен дял от общата одитна популация;
46. изразява учудване от решението на Палатата за това, че природните ресурси следва да съставляват най-големия дял от общата одитна популация при нейния годишен анализ на финансовия одит и одита на съответствието и че при директните плащания по линия на ОСП няма вероятност за допускане на грешки; отбелязва обаче, че за директните плащания беше публикувана информация за няколко случая на конфликти на интереси, организирана престъпност и корупция, като съответно последваха проверки от страна на Комисията; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за предотвратяване и разрешаване на случаи, които излагат на риск ОСП;
47. посочва, че одитната популация на Палатата за областта „Сближаване“ се различава от популацията при предходни години и се състои от окончателни плащания за периода 2007 – 2013 г. и от разходи, включени в отчетите, одобрявани ежегодно от Комисията за периода 2014 – 2020 г.; счита, че това означава, че Палатата тества операции, за които всички съответни корективни мерки вече са изпълнени на равнището на държавите членки; изразява съжаление за това, че въпреки прилагането на този одитен подход, бе изчислен на много висок процент на грешки – 5%;
48. посочва, че както и при предходни години, грешките във връзка с допустимостта (а именно недопустими разходи в декларациите за възстановяване на разходи и недопустими проекти, дейности или бенефициенти) имат най-голям принос за изчисления процент на грешки при високорисковите разходи за 2018 г.;
49. посочва все пак, че отражението на грешките във връзка с допустимостта е по-малко в сравнение с 2017 г. (2018 г. – 68%, 2017 г. – 93%); изразява съжаление за това, че през 2018 г. Палатата установи по-голям брой грешки във връзка с възлагането на обществени поръчки, правилата за държавните помощи и процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; призовава Комисията да обърне специално внимание на тези категории грешки и да прецени дали те представляват риск за свободната конкуренция или дори дали те може да са свързани с евентуални случаи на корупция; във втория случай Комисията не следва да се колебае да предприеме корективни мерки и да информира Европейската прокуратура;
50. призовава Комисията да рационализира и опрости стратегическите рамки, регламентиращи изпълнението на бюджета на Съюза, като по този начин се подобри отчитането на резултатите и се увеличи яснотата и прозрачността за всички заинтересовани страни;
Годишен доклад за управлението и изпълнението: резултати от управлението
Надеждност на данните, предоставяни от Комисията
51. изразява съжаление относно факта, че Палатата не е направила одит на годишния доклад за управлението и изпълнението; посочва обаче, че Палатата е разгледала някои годишни отчети за дейността, и по-специално тези на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“, ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и ГД „Регионална и селищна политика“;
52. посочва, че в главата относно обобщението на финансовото управление от годишния доклад за управлението и изпълнението Комисията докладва за оценка на риска при плащанията от 1,7% и потвърждава, че „рискът при плащанията е най-близък до вероятния процент на грешки, определен от Палатата“ ( стр. 152 от годишния доклад за управлението и изпълнението за 2018 г.(3));
53. отбелязва, че през 2018 г. Комисията настояваше, че напредъкът се дължи главно на добрите резултати в областта на политиката на сближаване, в размер на 1,1% (4); отбелязва с изненада, че за същата календарна година (2017 г.) ГД „Регионална и селищна политика“ посочва друг процент на грешки (1,95%) в своя годишен отчет за дейността за 2018 г. (стр. 70);
54. посочва, че генералният директор на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ обяснява на стр. 83 от своя годишен отчет за дейността за 2018 г., че:
–
„в годишните отчети за дейността за 2017 г. генералните директори на ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ са взели решение да изчислят риска чрез прогнозиране на общ предварителен остатъчен процент на грешки за разходите за календарната 2017 г., които те все още не са приели и потвърдили“;
–
„Европейската сметна палата счита, че годишните отчети за дейността следва да бъдат допълнително рационализирани и адаптирани към новата рамка за контрол и осигуряване на увереност. Прилагането на тази рамка означава, че Комисията се нуждае от почти две години, считано от края на съответния отчетен период, преди да може да представи за първи път заключението си относно надеждността на докладвания от одитните органи процент на остатъчни грешки за дадена счетоводна година“;
55. изисква от Комисията да гарантира, че годишният доклад за управлението и изпълнението е абсолютно надежден и не се основава на прогнози;
56. отбелязва, че за областта на външните отношения ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и ГД „Международно сътрудничество и развитие“ използват в годишните си отчети за дейността проценти на остатъчни грешки (ПОГ), които са получени от проучвания на външни дружества за процента на остатъчни грешки;
57. посочва, че ПОГ се изчислява единствено въз основа на операции от приключени договори за периода 1 септември 2017 г. – 31 август 2018 г. (каре 9.5 от годишния доклад на Палатата за 2018 г.), които са били надлежно контролирани и проверени;
58. подчертава, че процентите на остатъчни грешки за ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ не касаят само плащанията, извършени през 2018 г.;
59. припомня, че през 2018 г. ГД „Миграция и вътрешни работи“ посочи, че за Фонд „Убежище, миграция и интеграция“/Фонд „Вътрешна сигурност“ (ФУМИ/ФВС) „докладва само процента на остатъчни грешки, тъй като съгласно предвиденото в правното основание националните одитни органи не трябва да докладват на ГД „Миграция и вътрешни работи“ за установения процент на грешки“ (вж. отговор на въпрос № 14, изслушване на Аврамопулос, 18 октомври 2018 г.); следователно отбелязва, че докладваният процент на грешки е остатъчен процент на грешки, което означава изчисленият процент на грешки минус всички суми, съответстващи на предприетите корективни мерки, които вече са довели до реално намаляване на експозицията(5);
60. споделя становището, изразено от Палатата (точка 6.74 от годишния доклад на Палатата за 2018 г.), че в годишния доклад за управлението и изпълнението Комисията представя очаквания риск при плащане за областта „Икономическо, социално и териториално сближаване“, като това се отнася за разходите, които все още не са преминали през пълния цикъл на проверка; изразява съжаление, че това означава, че Комисията оценява процента на грешки за политиката на сближаване единствено въз основа на прогнозни оценки спрямо финансовата 2017 – 2018 година, а не въз основа на реални данни, проверени за самата 2018 финансова година;
61. подчертава, че поради тази причина Палатата отбелязва, че данните относно социалното и териториалното сближаване, предоставени от Комисията в нейния годишен доклад за управлението и изпълнението, не са надеждни (точка 6.74 от годишния доклад на Палатата за 2018 г.);
62. освен това подчертава, че тъй като процентът на грешки, публикуван от Комисията за политиката на сближаване, външните отношения и някои области на вътрешната политика, се основава на остатъчен риск, не е оправдано рискът при плащане, докладван от Комисията в нейния годишен доклад за управлението и изпълнението, да се сравнява с очаквания процент на грешки, определен от Палатата;
63. посочва, че ако обявеният от Комисията риск при плащане вече включва финансови корекции, корективният капацитет на Съюза може да бъде надценен; изразява съжаление, че това може да окаже въздействие върху надеждността;
64. изразява съжаление за това, че допуснатите грешки са знак за продължаващи слабости по отношение на редовността на разходите, декларирани от управляващите органи, и че Палатата е установила слабости в методологиите за статистически извадки на контролните органи;
65. счита, че ако оправомощените разпоредители с бюджетни кредити, при оповестяването на конкретните области на разходи, за които изразяват резерви, посочат праг на същественост от 2%, изразен като процент на остатъчни грешки, те в крайна сметка поемат риска да не могат да защитят бюджета на Съюза по подходящ начин;
66. изразява съжаление относно факта, че изчисленията на отделните генерални дирекции за процента на неправомерни разходи не се основават на съгласувана методология;
67. посочва, че в годишните отчети за дейността на генералните дирекции и в годишния доклад за управлението и изпълнението се използва сложна и непоследователна терминология, която затруднява съпоставянето на докладваните резултати между отделните генерални дирекции и отделните години;
68. отбелязва по-специално, че според Палатата „Комисията представя в годишните отчети за дейността на ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ поне 13 различни процента за двата програмни периода като мярка за изложените на риск разходи. Такъв голям брой проценти би довел до неяснота и евентуално объркване що се отнася до тяхната надеждност и предоставената увереност“ (ГОД на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ за 2018 г., стр. 83);
69. отбелязва, че в своя годишен доклад за управлението и изпълнението за 2018 г. Комисията използва термина „процент на грешки при приключване“ вместо понятието „процент на остатъчни грешки“, употребено през 2017 г.; отбелязва, че това е рискът при плащане минус изчислените бъдещи корекции и възстановяването на суми, които органите, управляващи бюджетни средства, очакват да извършат във връзка с разходите за 2018 г. през следващите години на текущите програми; посочва, че този процент на грешки е само прогнозен;
70. отбелязва, че според годишния доклад за управлението и изпълнението на бюджета на Съюза за 2018 г.30 оправомощени разпоредители с бюджетни кредити (също като през 2017 г.) представиха декларации за достоверност без резерви, докато в 20 декларации (също като през 2017 г.) бяха направени уговорки с 40 резерви за 2018 г. (38 през 2017 г. и 37 през 2016 г.);
71. посочва, че Комисията е изразила 40 резерви за 2018 г.: 2 от резервите бяха нови, а 38 се повтаряха; отбелязва, че пет повтарящи се резерви бяха актуализирани – от остойностени в неостойностени (или обратно), или с цел промяна на обхвата им, както и че отражението върху разходите за 2018 г. беше изчислено или преизчислено за всички резерви; следователно отбелязва, че сумата, изложена на риск, при отчитането на разходите за 2018 г., за които има изразени резерви, се оценява на 1 078 милиона евро (спрямо 1 053 милиона евро за 2017 г., 1 621 милиона евро за 2016 г. и 1 324 милиона евро за 2015 г.);
72. изразява съжаление, че въпреки подобренията в методологията на анализа за въздействието на корективните мерки, Комисията не е премахнала напълно риска от надценяване на въздействието на корективните мерки; изтъква, че в такъв случай всички проценти на остатъчни грешки, посочени в годишния доклад за управлението и изпълнението, са ненадеждни;
73. посочва по-специално, че за над три четвърти от разходите през 2018 г. генералните дирекции на Комисията основават своите оценки за изложените на риск суми на данни, предоставяни от националните органи, а същевременно годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции на Комисията (и по-конкретно ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“) показват, че качеството и надеждността на контрола в редица държави членки продължава да бъде проблемен аспект;
74. призовава отново Комисията и държавите членки да въведат надеждни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки и да предоставят информация, чрез която да може да се установи, доколкото това е възможно, връзка между годината, през която е извършено плащането, годината, през която е открита съответната грешка, и годината, през която възстановените суми или финансовите корекции са посочени в бележките към отчетите;
75. отбелязва, че в периода 2012 – 2018 г. Европейската служба за борба с измамите е отправила препоръки в общо 208 случая, а националните органи не са взели решение в тази връзка(6); посочва, че в някои държави членки дори в по-голямата част от случаите органите на държавите членки не са предприели мерки вследствие на препоръките на OLAF, което може да доведе до пряко накърняване на финансовите интереси на Съюза и на гражданите;
76. отбелязва със загриженост деветте случая на предполагаеми измами, които бяха съобщени от Палатата на OLAF през 2018 г.;
77. призовава Комисията да опрости и хармонизира практиките и методите на генералните дирекции с цел пълно спазване на изискванията на член 247 от Финансовия регламент, и по-специално на параграф 1б от него, който гласи: „ ... годишният доклад за управлението и изпълнението включва информация за основните правила за управление в Комисията, както и: (i) оценка на нивото на грешки в разходите на Съюза, основана на съгласувана методология и прогноза за бъдещи корекции; ... “
78. призовава Комисията, в съответствие с член 247 от Финансовия регламент, да съгласува бързо своята методология с тази на Палатата и да представи на органа за бюджетен контрол само един процент на грешки, който да съответства на риска при плащане (процент на грешки при плащане); призовава Комисията да публикува отделно оценка за бъдещите корекции (процент на остатъчни грешки); настоятелно призовава Комисията да прилага съгласувана терминология за всички генерални дирекции при докладването във връзка с тези две оценки; призовава Парламентът да бъде уведомен за напредъка по този въпрос до 30 юни 2021 г.;
79. призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за получаване на надеждни данни от държавите членки относно процента на грешки при плащане; призовава Комисията да извършва своевременно целесъобразни корекции, ако установи пропуски в проверките, осъществявани от държавите членки;
80. призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за получаване на надеждни данни от държавите членки относно процента на грешки при плащане;
81. призовава Палатата:
а)
да разглежда и да прави преглед на двете части от годишния доклад за управлението и изпълнението в своя годишен доклад; и
б)
да проверява дали в годишните отчети за дейността на генералните дирекции прагът на същественост, използван за задействане на механизмите за изразяване на резерви, следва да бъде изразен като риск при плащане, вместо като процент на остатъчни грешки;
Бюджетно и финансово управление
82. отбелязва, че през 2018 г. бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания от окончателния бюджет бяха почти напълно използвани: 99,5% от бюджетните кредити за поети задължения и 98,6% от бюджетните кредити за плащания;
83. посочва, че през 2018 г. исканията за плащане от страна на държавите членки по линия на ЕСИ фондовете са се увеличили значително;
84. отбелязва със загриженост, че значителни суми неизползвани годишни средства по линия на ЕСИ фондовете са били върнати в бюджета на Съюза, главно поради забавяне: 8,1 милиарда евро през 2018 г. (спрямо 5,4 милиарда евро през 2017 г.), което доведе до значително увеличаване на целевите приходи през тези две години;
85. подчертава, че през 2018 г.:
–
не е имало необходимост от допълнителни плащания и че тези 5,3 милиарда евро осигурен общ марж за плащанията (ОМП) от предишни години не са били необходими;
–
тези 5,3 милиарда евро не са могли да бъдат прехвърлени за следващата година, тъй като таваните за ОМП през 2019 и 2020 г. са били достигнати, и;
–
не е било възможно прехвърлянето за 2019 или 2020 г. на допълнителна сума от 11,2 милиарда евро бюджетни кредити за плащания, неизползвани през 2018 г.;
86. посочва, че според прогнозите на Палатата (точки 2.15 и 2.16 от годишния доклад на Палатата) общо 44,9 милиарда евро биха могли да останат неизползвани до 2020 г.; припомня, че гъвкавостта, която се осигурява чрез ОМП, приключва с текущата МФР през 2020 г.;
87. отбелязва със загриженост, че:
–
непогасените бюджетни задължения са продължили да нарастват, достигайки 281,2 милиарда евро към края на 2018 г. (спрямо 267,3 милиарда евро през 2017 г.), и че те са се увеличили с 36% (73,7 милиарда евро) за последните седем години, считано от 2011 г. – съответната година от предходната МФР;
–
въз основа на дългосрочната прогноза на Комисията(7) непогасените бюджетни задължения ще достигнат 313,8 милиарда евро до 2023 г., което е близо до прогнозите на Палатата;
88. изразява загриженост във връзка с факта, че непогасените бюджетни задължения (RAL) са продължили да нарастват през 2018 г., достигайки нов рекорд; това представлява сериозен риск; призовава Комисията, с цел намаляване на настоящите непогасени бюджетни задължения и предотвратяване на бъдещи такива, да подобри своите финансови прогнози и, при необходимост, да помага на държавите за намирането на допустими проекти, и по-специално такива с ясна европейска добавена стойност;
89. припомня, че високият процент на непогасени бюджетни задължения се дължи главно на бавното изпълнение на ЕСИ фондовете, но също така и на годишното разминаване между поетите задължения и извършените плащания, както и на увеличения размер на бюджета на Съюза (бърз преглед на Палатата: „Преглед на неизпълнените поети задължения в бюджета на ЕС“);
90. споделя загрижеността на Палатата за това, че съществува голям риск да няма достатъчно бюджетни кредити за плащания за покриване на всички суми, дължими през първите години на новата МФР, и че това може да е валидно най-вече за 2021 г., първата година от прилагането на МФР за периода 2021 – 2027 г. (точка 2.20 от доклада на Палатата);
91. посочва, че рискът от недостиг на бюджетни кредити за плащания е още по-голям предвид факта, че изпълнението на ЕСИ фондовете е дори по-бавно от това при предишната МФР; във връзка с това изтъква факта, че в 9 от 13-те държави членки, които се присъединиха към Съюза след 2004 г., непогасените бюджетни задължения възлизат на повече от 15% от техните годишни държавни разходи, и че ако няма достатъчно бюджетни кредити за плащания за покриването на всички суми, това може да доведе до сериозни финансови и политически предизвикателства в тези държави, както и в рамките на целия Съюз;
92. посочва, че според Палатата: като цяло усвояването на ЕСИ фондове от държавите членки е по-ниско, отколкото през съответната година на предходната МФР (точки 2.22 – 2.24 от годишния доклад на Палатата за 2018 г.);
93. посочва по-специално, че само България, Люксембург, Австрия, Румъния и Финландия отчитат по-бързо усвояване на средствата при текущата МФР, отколкото при предходната МФР;
94. посочва, че подкрепяните от бюджета на Съюза гаранции са се увеличили през последните години и че това се дължи главно на добавянето на гаранциите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Европейския фонд за устойчиво развитие; отбелязва, че други гаранции включват гаранциите по мандата за външно кредитиране, предоставяни на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и гаранциите на Съюза за подкрепа на дейностите по получаване и отпускане на заеми, които са основно заеми за държавите членки;
95. отбелязва със загриженост, че увеличаването на гаранциите засилва рисковата експозиция на бюджета на Съюза, като размерът на очакваните от Комисията загуби ще се покрива от гаранционни фондове, които новата МФР ще обедини в общ обезпечителен фонд;
96. посочва, че през последните години Съюзът все по-често използва финансови инструменти и бюджетни гаранции, предоставяни на групата на ЕИБ, и че групата на ЕИБ има сложни взаимоотношения с бюджета на Съюза и различни механизми за отчетност спрямо тези на европейските институции;
97. припомня, че понастоящем операциите на групата на ЕИБ, които не се финансират от бюджета на Съюза, но обслужват същите цели на Съюза, не попадат в одитните правомощия на Палатата; посочва, че това означава, че Палатата не може да представи пълна картина за връзките между операциите на групата на ЕИБ и бюджета на Съюза; подкрепя по-специално искането на Палатата за одит на операциите на ЕИБ, които не са свързани с бюджета на Съюза; призовава за подновяване на тристранното споразумение между Комисията, ЕИБ и Палатата, което трябва да изтече през 2020 г., с цел включване на разпоредби, предоставящи на Палатата по-голям достъп до одит на операциите на ЕИБ с оглед на подобряване на външния контрол; освен това призовава групата на ЕИБ да осигури по-голяма прозрачност относно следните аспекти: икономически операции, ползване от ЕИБ на гаранцията от бюджета на Съюза, допълняемост на операциите на ЕИБ и евентуални бъдещи планове за дъщерна организация за развитие на ЕИБ; призовава за меморандум за разбирателство между ЕИБ и Парламента с цел подобряване на достъпа на Парламента до документи и данни на ЕИБ, свързани със стратегическата ориентация и финансовите политики, за да се увеличи отчетността на Банката;
98. подкрепя основните препоръки, отправени от Палатата в глава 2 от нейния годишен доклад за 2018 г.;
99. призовава Комисията да вземе мерки за избягване на неправомерен натиск върху равнището на бюджетните кредити за плащания през първите години от прилагането на МФР за програмния период 2021 – 2027 г.; изисква тези мерки да включват:
а)
подобряване на точността на прогнозите за потребностите от плащания;
б)
приканване на бюджетния орган:
(i)
да осигури подходящ баланс между предвидените в бюджета бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания за следващата МФР чрез увеличаване на бюджетните кредити за плащания, промяна на правилата за поемане на задължения или намаляване на бюджетните кредити за поети задължения;
(ii)
за тази цел да вземе предвид вероятността от голям брой искания за плащане през 2021 г. и 2022 г. и факта, че неизползваните бюджетни кредити за плащания не могат да бъдат прехвърлени в следващата МФР;
в)
да осигури своевременното приемане на законодателни рамки и да насърчи ранното планиране на програмите от държавите членки;
100. призовава Комисията да гарантира, веднага след създаването на общия обезпечителен фонд, ефективно управление и непрекъснат мониторинг на експозицията на бюджета на Съюза на съответните гаранции; в този контекст призовава Комисията да използва разумна методика, основана на признати добри практики, при изчисляването на ефективния процент на обезпечаване;
101. призовава Комисията да представя ежегодно пред бюджетния орган общата сума и детайлна разбивка на средствата, прехвърляни от бюджета за финансови инструменти, управлявани от групата на ЕИБ, както и да предоставя информация за степента на изпълнение за тези средства;
Постигане на резултати със средствата от бюджета на Съюза
102. подчертава, че целта на информацията за резултатите от изпълнението е да се проследява дали политиките и програмите на Съюза постигат ефикасно и ефективно своите цели; посочва, че ако са необходими подобрения, информацията за резултатите от изпълнението следва да се използва за захранване с информация на процеса за разработване на необходимите корективни мерки, като тяхното изпълнение се проследява непрекъснато;
103. приветства факта, че през 2018 г. Палатата анализира публикуваната от Комисията информация за резултатите от изпълнението, като по-специално преразгледа показателите за изпълнението, включени в:
–
програмните декларации, придружаващи проектобюджета за 2019 г.,
–
прегледа на изпълнението на програмите по бюджета на Съюза за периода 2014 – 2020 г., публикуван за първи път през май 2018 г.;
104. настоява одитите на съответствието и на изпълнението да бъдат двете лица на една и съща монета; посочва, че обединяването на двете измерения, т.е. оценката на постигнатите резултати, като същевременно се гарантира законосъобразността и редовността на разходите, следва да позволи на органите по освобождаване от отговорност да обезпечат добавена стойност за Съюза и да контролират изпълнението на бюджета на Комисията;
105. отново изразява съжаление, че годишните отчети за дейността на генералните директори на Комисията не съдържат декларация за качеството на отчетените данни за изпълнението, подписана от тях, и че следователно при приемането на годишния доклад за управлението и изпълнението колегиумът от членовете на Комисията поема цялостна политическа отговорност за финансовото управление на бюджета на Съюза, но не и за информацията относно изпълнението и резултатите;
106. приветства и следи с голям интерес намерението на Палатата да актуализира своята оценка за изпълнението на разходите на Съюза в своя годишен доклад, и по-специално да представи глава за съответствието и изпълнението за всяка функция от МФР;
107. приветства факта, че в глава 3 от своя годишен доклад за 2018 г., озаглавен „Постигане на резултати със средствата на бюджета на ЕС“, Палатата включи обобщение на основните специални доклади, публикувани през годината, по функции от МФР; отбелязва, че през 2018 г. публикуваните отговори на докладите на Палатата показват, че одитираните обекти са приели изцяло 78% от 388-те препоръки, отправени от Палатата (спрямо 68% през 2017 г.), и че в 18% от случаите препоръките са били изпълнени само в известна степен, като остават значителни слабости; отбелязва, че само 6% от препоръките не са били изпълнени;
108. изразява загриженост за това, че в някои държави членки административният капацитет може да се окаже недостатъчен;
109. изразява загриженост относно факта, че като цяло данните, включени в програмните декларации, показват умерен напредък към постигането на целите за изпълнението, което може да се обясни с късното и бавно започване както на програмите за сближаване, така и на програмите за развитие на селските райони;
110. подчертава, че според Палатата показателите невинаги дават добра представа за действителния напредък;
111. настоява, че изчисляването както на напредъка към постигането на целевите стойности спрямо базовите стойности, така и на напредъка по отношение на целевите стойности, докладван от Комисията при прегледа на изпълнението на програмите, следва да се разглежда с резерви поради факта, че много показатели не са добре подбрани или напредъкът не може да се изчисли за редица показатели; отбелязва, че за почти половината показатели е невъзможно да се изчисли напредъкът към постигането на целевите стойности спрямо базовите стойности;
112. отбелязва със загриженост, че за някои програми наличните данни са с незадоволително качество и че някои програми включват цели, които не са достатъчно амбициозни;
113. призовава Комисията да насърчи включването в програмните декларации на показатели, които:
а)
чрез по-добро съчетаване на крайни продукти, резултати и въздействия осигуряват по-полезна информация за постиженията по разходните програми на Съюза;
б)
имат ясна връзка с действията, финансирани по линия на разходните програми на Съюза;
в)
отразяват постиженията по разходните програми на Съюза, а не резултатите от работата на Комисията и другите органи, които ги изпълняват; и
г)
обхващат целите на програмата;
114. настоява, че за да може да се изчисли напредъкът към постигането на целевите стойности спрямо базовите стойности, Комисията следва да предложи рамки за изпълнение за всички програми, които да съдържат показатели за изпълнение с долупосочените характеристики, и че ако Комисията счита, че това не касае определен показател, тя следва да обясни своя избор в програмните декларации:
a)
количествени базови стойности, като се посочва годината за базовата стойност;
б)
количествени етапни цели;
в)
количествени целеви стойности, като се посочва годината за постигане на целевата стойност;
г)
данни с необходимото качество, така че напредъкът към постигането на целевите стойности спрямо базовите стойности да може да се изчисли лесно;
115. призовава Комисията да се стреми да получава навременна информация за изпълнението във връзка с всички показатели за изпълнение, например като въведе нови инструменти за отчитане чрез интернет платформи;
116. призовава Комисията да документира целите и задачите на целевите програми, включително и референтните показатели, така че бюджетният орган да може да оцени степента на тяхната амбициозност и резултатите от постигнатите цели;
117. подчертава значението на строгия контрол при реализацията на мащабни инфраструктурни проекти, както и възможния риск от корупция и измами; призовава Комисията да извършва внимателни и независими предварителни и последващи оценки по отношение на проекта, който ще бъде финансиран;
118. призовава Комисията да подобри допълнително прегледа на изпълнението на програмите, по-специално като:
а)
използва един метод за изчисляване на напредъка към постигането на целевите стойности спрямо базовите стойности, и ако Комисията счита, че това не е постижимо за определен показател, тя следва да обясни своя подход в прегледа на изпълнението на програмите;
б)
предостави обосновка за подбора на показателите за изпълнение за всяка програма;
119. призовава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки с цел повишаване на качеството и броя на проверките, както и обмен на добри практики в борбата с измамите;
Приходи
Годишен доклад на Палатата за 2018 г.
120. отбелязва със задоволство, че Палатата посочва, че процентът на грешки при приходите не е съществен и че свързаните с приходите системи като цяло са ефективни;
121. отбелязва, че за трета поредна година ГД „Бюджет“ формулира резерви относно стойността на традиционните собствени ресурси (ТСР), събирани от Обединеното кралство, поради неспособността на страната да осигури за бюджета на Съюза сумата на укритите мита върху вноса на текстилни изделия и обувки;
122. отбелязва със загриженост, че обхватът на изразените от Палатата резерви е разширен, така че да включва и потенциалните загуби на ТСР на други държави членки в резултат от горепосоченото занижаване на стойност, които все още не са оценени;
123. изразява съжаление за това, че след като през 2011 г. поиска от Обединеното кралство да определи рискови профили за внасяни от Китай текстилни изделия и обувки със занижена стойност, на Комисията ѝ бяха необходими повече от седем години, за да стартира процедура за установяване на неизпълнение на задължения;
124. приветства факта, че през 2018 г. Комисията изпрати мотивирано становище на Обединеното кралство, като изчисли общите загуби (главница и лихви) за бюджета на Съюза в размер на 2,8 милиарда евро, и че през март 2019 г. Комисията отнесе случая до Съда на Европейския съюз;
125. изразява съжаление за частичната ефективност на основните вътрешни проверки по отношение на ТСР, които се оценяват от Палатата, от Комисията и от някои държави членки;
126. отбелязва със загриженост, че Палатата е открила в Испания слабости в системите за контрол, при съставянето на месечните отчети за митата;
127. отбелязва със загриженост, че в извадката на случаен принцип за три избрани държави Палатата е установила слабости при управлението на установените мита, които все още не са събрани; отбелязва, че тези слабости касаят предимно забавяния при принудителното събиране на митнически задължения и късното вписване или отписване на дължими суми в счетоводната система; отбелязва някои слабости при проверките, извършени от Комисията по отношение на отчетите за ТСР на държавите членки;
128. изразява съжаление относно факта, че програмата за инспекции на Комисията за 2018 г. по отношение на ефикасността на системите на държавите членки за събиране, докладване и внасяне на точните суми на ТСР не е подкрепена в достатъчна степен от структурирана и документирана оценка на риска, както и че тя не класира държавите членки в съответствие с равнището на риск, нито представя въздействието и вероятността от възникване на рискове;
129. отбелязва със загриженост, че когато е получавала ежемесечните или тримесечните отчети за ТСР, Комисията не е извършвала систематичен анализ на необичайните промени в отчетите, нито е събирала съответна информация за причините за тези промени;
130. посочва, че броят на резервите по отношение на БНД и ДДС като цяло остава непроменен, докато броят на отворените въпроси относно традиционните собствени ресурси се е увеличил с 14%(8);
131. изразява съжаление относно факта, че проверката на Палатата на избрани отворени въпроси по ТСРс финансово отражение показа известни закъснения в последващите действия на Комисията и приключването на тези въпроси; отбелязва освен това, че Палатата е констатирала, че 27% от отворените въпроси са останали неприключени в продължение на повече от пет години;
132. отбелязва, че ДДС допринася за генерирането на 12% от приходите на Съюза, в размер на 145 милиарда евро за 2018 г.; подчертава в този контекст, че Комисията е изчислила „разликата“ между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС, която представлява разликата между очакваните приходи от ДДС за бюджета на държавите членки и действително събраните приходи от ДДС в националните хазни през 2017 г., в размер на 137,5 милиарда евро(9); отбелязва, че разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС включва загубите от ДДС, които засягат основно националните бюджети и че загубите, наред с другото, могат да се дължат на случаи на неплатежоспособност, несъстоятелност, административни грешки, данъчно оптимизиране, както и на евентуални незаконни/измамни дейности;
133. отбелязва със загриженост, че през 2018 г. Комисията е изразила обща резерва относно оценката на Франция за нейния БНД, тъй като Франция е предоставила недостатъчно информация относно изготвянето на данните за нейния БНД;
134. отбелязва, че от петте препоръки, отправени от Палатата в нейния годишен доклад за 2015 г., Комисията е изпълнила една препоръка в известна степен, три – в голяма степен и само една – изцяло;
135. призовава Комисията да прилага по-структурирана и документирана оценка на риска при планирането на своите инспекции на традиционните собствени ресурси, включително анализ на степента на риска за всяка държава членка и на рисковете във връзка с изготвянето на сметки А и Б;
136. призовава Комисията да разшири обхвата на своите месечни и тримесечни проверки на отчетите по сметки А и Б във връзка с традиционните собствени ресурси, като извършва по-задълбочен анализ на необичайните промени, за да се гарантира своевременна реакция при евентуални аномалии;
137. отново потвърждава своята позиция относно реформата на системата на собствените ресурси на Съюза, която представлява много положителен елемент за приходите в пакета на МФР за периода 2021 – 2027 г.; следователно приветства предложението за въвеждане на три нови собствени ресурса на Съюза и за опростяване на настоящия собствен ресурс на база ДДС за периода 2021 – 2027 г.(10);
Специален доклад № 12/2019 на Палата: Електронна търговия – не са преодолени редица предизвикателства при събирането на ДДС и мита
138. отбелязва, че няма налични оценки за загубите на ДДС на равнището на Съюза при трансграничните доставки на услуги, но Комисията счита, че загубите от доставки на стоки с ниска стойност от трети държави възлизат на 5 милиарда евро годишно;
139. подчертава ролята на държавите членки за изпълнението на споразуменията за административно сътрудничество, ефективността на контрола, събирането на данни и мониторинга по спазването на регулаторната рамка от търговците;
140. знае, че събирането на ДДС е въпрос от компетентността на националните органи;
141. подчертава голямото значение на обмена на информация между държавите членки и с трети държави;
142. приканва държавите членки да засилят чрез Еврофиск своя обмен на информация относно евентуални измамни дружества и операции;
143. призовава данъчните органи на държавите членки да засилят своята контролна дейност по отношение на режима за съкратено обслужване на едно гише(11);
144. настоятелно призовава Комисията да извършва достатъчно дейности по контрол и наблюдение в държавите членки;
145. изразява загриженост относно риска от подценяване на доставките на стоки чрез електронна търговия от трети държави; приветства предприетите мерки за решаване на проблема за измамите с ДДС при електронната търговия;
146. призовава за бързо приемане на предложеното законодателство относно ДДС за електронната търговия с цел преодоляване на слабостите при режима на дистанционни продажби;
147. приканва OLAF да информира Парламента относно резултатите от своите разследвания във връзка с вноса чрез електронна търговия на облекла с ниска стойност и подозирания внос чрез сделки за електронна търговия на потенциално чувствителни стоки с въздушен транспорт;
Конкурентоспособност за растеж и работни места
148. отбелязва, че подфункция 1а „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ от МФР представлява 13,7%, т.е. 21,4 милиарда евро от бюджета на Съюза; от тази сума 11,7 милиарда евро (54,3%) се изразходват за научни изследвания и иновации, 2,4 милиарда евро (11,1%) – за образование, обучение, младеж и спорт, 2,2 милиарда евро (10,4%) – за транспорт и енергия, 1,5 милиарда евро (7,2%) – за космически изследвания, а останалото – за други дейности;
Принос към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“
149. изразява задоволство за това, че сравнителният доклад на ЕС за иновациите разкри положителна тенденция в повечето държави от Съюза, и по-специално в Малта, Нидерландия и Испания, като Швеция продължава да бъде лидер в областта на иновациите в рамките на Съюза;
150. изразява съжаление все пак за това, че повечето държави членки продължават да изостават по отношение на постигането на целта за инвестиране на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за научноизследователска и развойна дейност; подчертава, че ГД „Научни изследвания и иновации“ посочва основно три причини за това бавно развитие, а именно: липсата на публични и частни инвестиции в тази област, б) ограниченото качество и ефикасност на националните системи за научни изследвания и иновации, и в) неефективност на пазара във връзка с решението за бизнес инвестиции в научни изследвания и иновации;
151. приветства факта, че степента на участие на МСП в компонента „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и стълба „Обществени предизвикателства“ от програмата „Хоризонт 2020“ продължава да бъде над целта на програмата, като се отразяват значителните усилия, положени за привличане на МСП към програмата, както и опростяванията, извършени с оглед на улесняване на тяхното участие;
152. приветства също така факта, че делът на новите участници в програмата „Хоризонт 2020“ е достигнал 61,4%, като по този начин се надвишава референтната стойност от 55%, определена за 2018 г.;
153. изразява съжаление за това, че приносът на Съюза за действията в областта на климата по програма „Хоризонт 2020“ не е достатъчен за постигане на целите за разходите във връзка с климата и устойчивостта, а оттам и за цялата МФР за периода 2014 – 2020 г.; подчертава, че вследствие на ангажимента на Съюза по Парижкото споразумение и с оглед на Европейския зелен пакт разходите във връзка с климата следва да бъдат значително увеличени, без по-нататъшни забавяния;
Обхват и подход на одита
154. отбелязва, че Палатата е разгледала извадка от 130 операции, формирана така, че да бъде представителна за целия набор от разходи в рамките на тази подфункция от МФР: 81 операции в областта на научните изследвания и иновациите (22 операции по Седмата рамкова програма и 59 по линия на програмата „Хоризонт 2020“) и 49 операции по линия на други програми и дейности, и по-специално „Еразъм +“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и космическите програми, като бенефициентите са от 19 държави членки и 4 трети държави;
155. приветства факта, че Палатата е изчислила процента на грешки на 2,0% за цялата подфункция 1а от МФР, както и че тази стойност е по-ниска от стойността за предходните две години, когато изчисленият процент на грешки е бил малко над 4%;
156. въпреки това изразява съжаление за факта, че при осем случая на количествено измерими грешки, допуснати от бенефициентите, заявлението за възстановяване на разходи е съдържало достатъчно информация, за да могат Комисията, националните органи или независимият одитор да предотвратят или да открият и коригират грешките, преди да приемат разходите; отбелязва, че ако Комисията беше използвала правилно цялата информация на нейно разположение, размерът на изчисления процент на грешки за тази глава щеше да бъде с 0,3% по-нисък;
157. отбелязва, че както и при предишни години, много количествено измерими грешки се отнасят до разходите за персонал; разходите за оборудване и инфраструктура също са източник на грешки;
158. научи с изненада, че предварителните проверки във връзка с приноса на Съюза за програми за големи научноизследователски инфраструктури са били не само времеемки и скъпи (т.е. човешки ресурси и пътувания), но и често са оказвали твърде малко въздействие за предотвратяването на грешки;
159. отбелязва факта, че Палатата е извършила преглед на одитните досиета (работни и придружаващи документи), събрани от Общата служба за одит и частните одиторски дружества, и че в 11 случая се е наложило Палатата да извърши допълнителни одитни процедури, главно поради необходимостта от получаване на допълнителни придружаващи документи или поради несъответствия в работните документи;
160. изразява загриженост относно методологичните грешки, които Палатата откри при изчисляването на процента на грешки в програмата „Хоризонт 2020“: „Последващите одити имат за цел да обхванат одобрените разходи във възможно най-пълна степен, но рядко обхващат всички разходи. Процентът грешки се изчислява като дял от всички приети разходи, вместо от действително одитираната сума. Това означава, че използваният знаменател при изчисляването на грешката е по-висок, поради което процентът грешки е занижен. При случаи, когато установените грешки са от системен характер, грешката се екстраполира, с което частично се компенсира горепосоченото занижаване. Въпреки това, тъй като за несистемните грешки не се извършва екстраполация, общият процент грешки все пак е занижен.“(12);
161. отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е изчислила процента на грешки за Седмата рамкова програма и за „Хоризонт 2020“:
–
според ГД „Научни изследвания и иновации“ общият представителен процент на грешки за Седмата рамкова програма, изчислен на многогодишна основа, е малко над 5%; процентът остатъчни грешки се изчислява на 3,36%;
–
процентът остатъчни грешки за сектора на научните изследвания и иновациите е 2,22% (2,24% за ГД „Научни изследвания и иновации“), като се очаква той да се увеличи на около 2,45% (2,48% за ГД „Научни изследвания и иновации“), когато се вземат предвид проектите на одитните доклади;
162. отбелязва, че за ГД „Научни изследвания и иновации“ изчислената изложена на риск обща сума при плащане във връзка с плащанията, извършени през 2018 г., е от порядъка на 97,6 – 101,1 милиона евро, и че общата изложена на риск сума при приключване във връзка с разходите за 2018 г. възлиза на 69,1 – 72,7 милиона евро, което представлява 2,21% – 2,3% от общите разходи;
163. посочва, че понятията „риск при плащане“ и „риск при приключване“ бяха въведени при одита за 2018 г.;
164. приветства факта, че констатациите на Палатата (въз основа на подфункцията от МФР) и на Комисията са сходни;
Финансово управление и вътрешен контрол
165. посочва, че по Седмата рамкова програма се запазва една хоризонтална резерва по отношение на възстановяването на суми по декларациите за разходи;
166. уточнява, че през 2018 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е управлявала пряко 56% (спрямо 58% през 2017 г.) от своя бюджет, изразени под формата на плащания, и че 44% от плащанията са били предназначени за други субекти, натоварени с изпълнението им;
167. отбелязва, че ГД „Научни изследвания и иновации“ е поверила 15,05% от своя бюджет за 2018 г. на ЕИБ/ЕИФ за Innovfin, че Innovfin цели да подпомага научните изследвания и иновациите чрез финансови инструменти, и че сумата, прехвърлена на ЕИБ/ЕИФ през 2018 г., е възлизала на 472,9 милиона евро;
168. счита, че всички програми, действия или проекти на ЕИБ, съфинансирани от бюджета на Съюза, следва да бъдат одитирани от Палатата;
169. изразява загриженост за факта, че макар 4 740 от общо 4 934 проекта за финансовия период 2007 – 2013 г. да са приключени, все още се наблюдава изоставане в усвояването на бюджетните кредити за поети задължения („reste à liquider“ – RAL) в размер на 157,3 милиона евро, и че Комисията не може да посочи кога непогасените бюджетни задължения ще бъдат изчистени(13);
170. подчертава със загриженост твърде неравномерното разпределение на средствата за научни работници по линия на програма „Хоризонт 2020“ между отделните държави членки;
171. посочва, че за текущия програмен период 2014 – 2020 г. са изпълнени 64,26% от бюджета;
172. насърчава ГД „Научни изследвания и иновации“ да продължи усилията си за опростяване на процедурите, в съответствие с изискванията на Специалния доклад № 28/2018 на Палатата, но без да се застрашава правната сигурност и без последващият контрол да се прехвърля към предварителния контрол;
173. счита, че ГД „Научни изследвания и иновации“ следва да обръща по-голямо внимание на измерването на добавената стойност за Съюза от инвестициите за научни изследвания и иновации; подчертава, че измерването на резултатите в областта на научните изследвания и иновациите не следва да се основава единствено на краткосрочни резултати и парични показатели, а следва да взема предвид специфичния характер на научните изследвания; насърчава Комисията да разработи по прозрачен начин механизми за подобряване на подкрепата за високорискови научноизследователски и иновационни проекти;
174. силно препоръчва ГД „Научни изследвания и иновации“ да обръща по-голямо внимание на измерването на добавената стойност за Съюза от инвестициите за научни изследвания и иновации;
HUAWEI
175. признава, че дъщерни дружества на компанията HUAWEI са кандидатствали за съфинансиране от Съюза по програмата „Хоризонт 2020“;
176. отбелязва обаче, че участниците от Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Русия вече не се финансират по програма „Хоризонт 2020“(14);
177. припомня, че правилата за участие и разпространение на резултатите по програма „Хоризонт 2020“ регламентират използването на резултатите и предоставят на Комисията правото да възразява срещу прехвърляния на собственост или предоставяне на изключителни лицензи на субекти със седалище в трети държави, които не са включени в „Хоризонт 2020“;
178. отбелязва факта, че в този контекст OLAF е анализирала информацията за предполагаеми нарушения и е решила да започне нова оценка;
179. отбелязва със загриженост опасността от умишлена злоупотреба със средства на Съюза от някои трети държави във връзка със съвместни изследователски проекти; припомня, че тези трети държави трябва да следват правилата за етичните норми и за защита на финансовите интереси на Съюза, също като държавите членки;
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA)
180. изразява загриженост във връзка с констатацията на Палатата, че системите за вътрешен контрол на Агенцията изискват значителни подобрения и че за втора поредна година Комисията е изразила резерви относно системата;
Препоръки
181. призовава ГД „Научни изследвания и иновации“:
–
да следва препоръките на Палатата относно тази подфункция;
–
да изпълни възможно най-бързо 26-те неизпълнени препоръки на Службата за вътрешен одит;
–
да обръща по-голямо внимание на насърчаването на действията в областта на климата (един от КПЕ) и да бъде по-амбициозна в това отношение;
–
да бъде особено бдителна по отношение на спазването на правилата за участие и разпространение на резултатите по програма „Хоризонт 2020“;
–
да насърчава по-балансирано разпределение на ресурсите между държавите членки в рамките на програма „Хоризонт 2020“ и да подпомага допълнително държавите членки и изследователите, по-специално при подготовката на тяхното заявление за финансиране;
–
да публикува в своя годишен отчет за дейността предложения за специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;
–
да преосмисли методите за извършване на предварителни проверки във връзка с големи научноизследователски инфраструктури с цел повишаване на тяхната ефикасност и ефективност;
–
да докладва, заедно с Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), на компетентната комисия на Парламента до юли 2020 г. относно реформите, въведени с цел коригиране на положението;
–
да обърне специално внимание на предоставянето на средства от координатора на проекта за бенефициента;
–
да инвестира усилия за измерване на резултатите и добавената стойност за Съюза;
182. призовава Палатата да разшири обхвата на оценката за изпълнението в своя годишен доклад, за който специалните доклади на Палатата са ценен източник на информация; във връзка с това приветства предложенията, направени на 19 ноември 2019 г. в Люксембург при посещението на комисията по бюджетен контрол;
Икономическо, социално и териториално сближаване
183. отбелязва информацията, предоставена от Палатата, че плащанията за 2018 г. по подфункция 1б „Икономическо, социално и териториално сближаване“ от МФР представляват 34,8%, т.е. 54,5 милиарда евро от бюджета на Съюза; отбелязва освен това, че от тази сума 30,1 милиарда евро (55,1%) се изразходват за ЕФРР, 9,3 милиарда евро (17%) – за Кохезионния фонд, 13,9 милиарда евро (25,6%) – за ЕСФ, а останалото – за други дейности;
184. отбелязва, че за 2018 г. ГД „Регионална и селищна политика“ докладва за плащания в размер на 39,5 милиарда евро, което показва степен на изпълнение от 98,52% за разрешените бюджетни кредити за плащания за 2018 г., и че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ докладва за плащания в размер на 14,6 милиарда евро – степен на изпълнение от 94,42%;
Принос към постигането на целите на Съюза за 2020 г.
185. отбелязва, че за КПЕ Комисията посочва, че:
–
по отношение на работни места, растеж и инвестиции, всяко изразходвано евро генерира допълнителен БВП в размер на 2,7 EUR и че в резултат на това са създадени около 1,3 милиона работни места през последния програмен период;
–
по отношение на подобряването на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, прогнозният брой на проектите за сътрудничество между предприятия и научноизследователски институции, определен въз основа на избраните към края на 2017 г. проекти, почти се е удвоил;
–
по отношение на конкурентоспособността на МСП, прогнозният брой на предприятията, получаващи подкрепа, определен въз основа на избраните към края на 2017 г. проекти, се е увеличил с 40%;
–
по отношение на нисковъглеродната икономика, прогнозният брой на проектите, определен въз основа на избраните към края на 2017 г. проекти, се е увеличил над два пъти и е достигнал 69,2% от целта, заложена за края на 2023 г., а именно за осигуряване на допълнителен капацитет от 6 708 мегавата;
186. отбелязва, че Регламентът за общоприложимите разпоредби за периода 2014 – 2020 г. (член 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013(15)) не включва разпоредби, които да определят постигането на резултати и тяхната устойчивост като критерии за стабилност на инвестициите в производствени дейности по линия на ЕФРР; отбелязва констатациите на Палатата относно устойчивостта(16) и качеството на тези инвестиции и отново призовава за включване на постигането на резултати като основен елемент при оценката на дълготрайността на проектите, което ще позволи да се прецени до каква степен положителното икономическо развитие се насърчава от общия икономически подем или от финансирането, отпускано от Съюза;
Обхват и подход на одита
187. отбелязва, че Палатата е разгледала извадка от 220 операции, която е формирана така, че да бъде статистически представителна за целия набор от разходи по подфункция 1б от МФР, която одитните органи са проверили преди това;
188. отбелязва със загриженост факта, че при тези 220 операции Палатата е идентифицирала и определила количествено 36 грешки, които не са били открити от одитните органи, и че като се вземат предвид 60-те грешки, установени преди това от одитните органи, и корекциите, извършени от програмните органи (на обща стойност 314 милиона евро за двата програмни периода, взети заедно), изчисленият от Палатата процент на грешки е 5,0%.
189. отбелязва, че Комисията не споделя оценката на Палатата за три значителни грешки във връзка с програмния период 2014 – 2020 г. и за две грешки във връзка с програмния период 2007 – 2013 г.; отбелязва, че Комисията посочва наличието на различни интерпретации на приложимите национални правила или правила на Съюза, което оказва въздействие върху изчисления процент на грешка(17);
190. посочва по-специално, че основните източници на грешки са свързани с недопустими разходи (37) и процедури за възлагане на обществени поръчки (18), следвани от липсата на важни придружаващи документи (3);
191. отбелязва освен това, че до края на финансовата 2016 – 2017 година са били изплатени авансово 2,9 милиарда евро за финансови инструменти, като 2,3 милиарда евро от тях са декларирани в периода между 1 юли 2016 г. и 30 юни 2017 г. (17% от общата сума на изплатеното съфинансиране от Съюза), и че през финансовата 2016 – 2017 година на крайните получатели са били изплатени 1,3 милиарда евро (43%);
192. изисква от Комисията да информира органа по освобождаване от отговорност за това кой използва лихвите, начислени върху сумата от 1,6 милиарда евро, която все още не е платена на бенефициентите, както и да включва тази информация в своите годишни доклади от този момент нататък;
193. отбелязва, че одитът на Палатата е обхванал плащания по пет финансови инструмента (два от програмния период 2014 – 2020 г. и три от програмния период 2007 – 2013 г.); отбелязва, че Палатата е проверила 30 гаранции и 100 заема по тези пет инструмента на ниво финансови посредници и е открила 14 случая на недопустими плащания към крайни получатели във връзка с три инструмента, проверени от Палатата: те касаят недопустими заеми или недопустими крайни получатели и отменени плащания, които дадена държава членка неправилно е вписала като изплатени;
194. отбелязва, че ГД „Регионална и селищна политика“ е потвърдила процента на остатъчни грешки – 1,96% за отчетната 2016 – 2017 година, след приключването на контролния цикъл на национално ниво и на равнището на Комисията, въз основа на всички налични към тази дата одитни доказателства и на текущите състезателни процедури (консервативен подход), и че същевременно ГД „Регионална и селищна политика“ е изчислила, че потвърденият процент би могъл да достигне максимум 2,74%;
195. отбелязва със загриженост значителната разлика между процента на грешки, изчислен от Палатата и от Комисията;
196. отбелязва освен това, че за 2018 г. Комисията въведе две нови понятия: „сума, изложена на риск при плащане“(18) и „сума, изложена на риск при приключване“;
197. посочва, че „сумата, изложена на риск при плащане“ се основава на счетоводните отчети, предадени от държавите членки след приспадане на финансовите корекции; отбелязва, че поради тази причина изглежда, че Комисията няма информация от първа ръка относно сумата, изложена на риск при плащане;
198. освен това посочва факта, че „сумата, изложена на риск при приключване“ представлява екстраполация, основана на опита на Комисията;
199. в този контекст счита за полезно да се припомнят разпоредбите на член 247, параграф 1, буква б), подточка i) от Финансовия регламент, който изисква от Комисията да представи „(...) оценка на нивото на грешки при разходите на Съюза, основана на съгласувана методология и прогноза за бъдещи корекции (...)“;
200. изразява загриженост във връзка със заключението на Палатата, че понастоящем е трудно да се разчита на работата на някои одитни органи поради слабости в техните методи за формиране на извадки, в документацията за одитната следа и при третирането на грешките; изразява също така загриженост във връзка с факта, че Палатата не може да се доверява на процента на грешки, предоставен от Комисията, защото той се основава на разходи, които все още не са преминали през пълния цикъл на проверка и се различават от разходите, одитирани от Палатата;
201. критикува факта, че Палатата и Комисията използват различни методологии за изготвяне на съответните си становища за законосъобразността и редовността на финансовите операции; поради това те достигат до различни резултати за процента на остатъчни грешки: ˃ 2% (ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ и ГД „Регионална и селищна политика“), 5% (Палатата); във връзка с това изисква от Палатата да предоставя не процента на остатъчни грешки, а процента на грешки при плащанията (преди прилагането на корекции), за да се подобри качеството на оценката и контрола на Парламента;
202. посочва освен това, че базата данни на двете институции е различна: Палатата следва годишен подход, а през 2018 г. Комисията успя да провери единствено отчетите за 2016 – 2017 г. и следва многогодишен подход;
Финансово управление и вътрешен контрол
203. посочва, че ГД „Регионална и селищна политика“ е изразила 30 резерви по отношение на 30 оперативни програми в рамките на текущия програмен период; 18 резерви все още продължават да са валидни за програмния период 2007 – 2013 г.;
204. отбелязва, че към края на 2018 г. ГД „Регионална и селищна политика“ докладва за приключването на 99% от плановете за действие за изпълнение на предварителните условия, както и че неприключените планове за действие са намалели до 6 през 2018 г. (8 през 2017 г.); отбелязва със загриженост, че са били взети две решения за спиране на плащанията и че са били изпратени две писма за предварително временно спиране във връзка с неприключени планове, което би могло да засегне своевременното изпълнение на съответните оперативни програми, по-голямата част от които касаят сектора на околната среда;
205. призовава Комисията да осигури реално опростяване на процедурата, включително и документацията, която се изисква за получаването на достъп до финансиране, без да се пренебрегват принципите за контрол и мониторинг;
206. изразява загриженост за изоставането при изпълнението на структурните фондове, като положението е по-лошо дори и спрямо това, което се наблюдаваше на съответния етап от предходния програмен период: докато понастоящем средният процент на усвояване е под 40%, на съответния етап от програмния период 2007 – 2013 г. той беше под 60%(19);
207. отбелязва, че в годишния отчет за дейността на ГД „Регионална и селищна политика“ за 2018 г. се посочва, че понастоящем чрез финансовите инструменти се планира да бъдат осигурени 18 милиарда евро от ЕФРР и Кохезионния фонд, което се равнява на 7,2% от общия размер на отпуснатите средства;
208. изразява съжаление, че годишният доклад за 2018 г. относно „финансовите инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове“ беше публикуван едва през януари 2020 г.; отбелязва, че към края на 2018 г. приносът на ЕСИ фондовете за финансовите инструменти възлизаше на сумата от 16,9 милиарда евро, че за финансовите инструменти бяха платени 7 милиарда евро (около 41%) от ЕСИ фондовете, а 3,7 милиарда евро бяха инвестирани в полза на крайни бенефициенти; призовава Комисията да публикува годишния доклад за 2019 г. до октомври 2020 г., за да може констатациите от него да бъдат включени в доклада за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2019 г.;
209. припомня своето искане на националните одитни органи да се предостави възможност за одитиране на финансовите инструменти, включени в бюджета на Съюза, за намаляване на броя финансовите инструменти и за въвеждане на по-строги правила за докладване от управителите на фондове, включително от групата на ЕИБ и други международни финансови институции, във връзка с изпълнението и постигнатите резултати, чрез което да се повишат прозрачността и отговорността(20);
210. подчертава, че за финансовите инструменти, използвани в рамките на Съюза и извън него, трябва да се осигури повече прозрачност, подобрена отчетност и по-добро докладване относно резултатите от изпълнението и устойчивостта; призовава Комисията да гарантира, че нейните партньори, които прилагат финансови инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза, осигуряват максимална прозрачност и отчетност;
211. подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят(21);
212. изразява сериозна загриженост за това, че натрупването на бюджетни кредити за поети задължения в края на програмния период ще бъде значително по-голямо от това в края на предходния период, което евентуално ще предизвика нова криза с плащанията;
213. отбелязва, че за финансовата 2016 – 2017 година ГД „Регионална и селищна политика“ е потвърдила процента на остатъчни грешки, докладван от одитните органи (включително в някои случаи след въвеждането на корекции без съществено въздействие), който за 135 оперативни програми е бил под прага на същественост, а за 29 оперативни програми е трябвало да бъде преразгледан и е надхвърлил 2%;
214. отбелязва също така, че ГД „Регионална и селищна политика“ е приела 242 от 258 заверени отчета за финансовата 2017 – 2018 година; а не е приела 16 отчета; подчертава в този контекст, че Палатата не е разгледала отчетите за този период, тъй като проверките все още не са приключили;
215. отбелязва, че най-застрашените от измами области на структурната политика и политиката на сближаване са инфраструктурата (34%), околната среда (13%) и научните изследвания (13%), и че случаите на измами засягат правилата за възлагане на обществени поръчки (52%), неправомерните разходи (14%) и конфликтите на интереси (8%);
Сериозни нередности и злоупотреба със средства в държавите членки
216. отбелязва, че окончателният одитен доклад на ГД „Регионална и селищна политика“ относно Чешката република беше публикуван в медиите без разрешение, вследствие на изтичане на информация; беше уведомен, че Комисията е извършила цялостен одит относно прилагането на законодателството на Съюза и на държавите членки, като тя е направила обстойна проверка не само за редовността на операциите, но и за спазването на законодателството на Съюза и на държавите членки във връзка с конфликтите на интереси; отбелязва, че на заседание, проведено при закрити врата през декември 2019 г., Комисията е информирала водещата комисия на Парламента относно напредъка при одитите, извършвани от ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“; призовава Комисията да информира своевременно органа по освобождаване от отговорност и компетентната(ите) комисия(и) за всяко ново развитие по този въпрос и да гарантира предприемането на подходящи последващи действия във връзка с констатациите;
217. изразява съжаление за първоначалната информация, че по отношение на регионалните и кохезионните фондове одиторите са открили сериозни проблеми при функционирането на системите за управление и контрол, и следователно са предложили финансова корекция в размер на почти 20%; призовава Комисията да извърши критична оценка за това дали тези случаи представляват случаи на системна злоупотреба със средства на Съюза; очаква от Комисията да приеме подходящ механизъм за избягване на бъдещи проблеми;
218. също така изразява съжаление за първоначалната информация, че одиторите на Комисията са открили много сериозни случаи на конфликти на интереси, свързани с чешкото правителство; разбира обаче, че до февруари 2017 г. чешкият национален Закон за конфликтите на интереси не е предвиждал наказание за отпускането на публични средства на държавни служители; отбелязва, че до момента не са декларирани никакви разходи за 2018 г.; очаква от Комисията да направи всичко възможно, за да приключи процеса ефикасно и своевременно, и да приложи изцяло всички необходими корективни мерки; с оглед на докладите за сериозни опасения относно конфликти на интереси, свързани с чешкото правителство, разкрити при проверките, извършени от Комисията; настоятелно призовава Комисията да информира изчерпателно Парламента и Съвета за положението във връзка с този въпрос;
219. приветства факта, че Комисията е информирала своята компетентна комисия за това, че ГД „Регионална и селищна политика“ е извършила финансови корекции, възлизащи на повече от 1,5 милиарда евро, по програми, реализирани през периода 2007 – 2013 г. в Унгария, в които е открила нередности, и че тази сума засяга следните оперативни програми:
–
2007HU161PO001 Икономическо развитие 275 милиона евро
–
2007HU161PO002 Околна среда и енергетика 254 милиона евро
–
2007HU161PO007 Транспорт 371 милиона евро
–
2007HU161PO008 Социална инфраструктура 120 милиона евро
–
7 регионални оперативни програми 473 милиона евро
–
2007HU161PO010 Мерки за прилагане 75 милиона евро
220. признава отличната работа на Комисията във връзка с проверките за откриване на системни рискове и източници на грешки; приветства наложените финансови корекции; отбелязва със загриженост, че е необходим значителен период от време за възстановяване на неправомерно изплатените средства; призовава Комисията да информира по-подробно органа по освобождаване от отговорност за своите констатации относно системните рискове и олигархичните структури;
221. изразява съжаление относно факта, че по отношение на ЕСИ фондовете одиторите на Комисията са открили сериозни проблеми при функционирането на системата за управление и контрол, основно във връзка с контрола спрямо процедурите за възлагане на обществени поръчки;
222. припомня, че по отношение на всички оперативни програми е приложена финансова корекция с единна ставка в размер на 10%;
223. припомня, че поради нередности, свързани с възлагането на обществени поръчки, беше наложена финансова корекция в размер на 25% спрямо рамковите споразумения във водния сектор по линия на оперативна програма „Околна среда и енергийна ефективност“;
224. припомня, че поради слабости на етапа за подбор на проекти беше наложена финансова корекция с единна ставка в размер на 10% по оперативна програма „Териториално и жилищно развитие“;
225. отбелязва освен това, че ГД „Регионална политика“ все още не е започнала подготовката за приключване на програмите за електронна администрация, което би могло да доведе до допълнителни корекции;
226. отбелязва със загриженост, че равнището на нередности показва наличието на системен проблем в оперативните програми на Унгария, датиращ още от 2007 г.; призовава Комисията да информира Парламента и обществеността относно оценката на Комисията за причините, довели до това равнище на нередности; посочва, че еднократната глоба в размер на 10%, налагана за лошо управление на оперативните програми, не е дългосрочно решение на проблема с високото равнище на откривани нередности и че без подобрени и адекватни механизми за контрол и наблюдение, това равнище не може да бъде намалено;
227. изисква от Комисията да определи ясен график за горепосочените програми – от началото на проекта до възстановяването на средствата, като обясни различните етапи;
228. изисква от Комисията да обясни начина, по който тези възстановени средства ще бъдат включени в бюджета, тъй като те засягат програмите от предходния програмен период 2007 – 2013 г.;
229. припомня своята позиция в подкрепа на създаването на механизъм, предвиждащ значителни правни и финансови последици за държавите членки, които не зачитат ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);
Препоръки
230. призовава Комисията:
–
да разшири докладването относно въздействието и устойчивостта на инвестициите на Съюза, за да се покаже европейската добавена стойност на финансирането от Съюза;
–
да увеличи усилията си за подобряване на съществуващите рамки за контроли осигуряване на увереност с оглед на създаването на единна одитна верига;
–
да представи в своя годишен доклад за управлението и изпълнението стойност за нивото на грешки при плащане (преди извършването на корекции на национално равнище) и прогноза за бъдещите корекции;
–
да продължи своето сътрудничество с Палатата с цел по-нататъшно съгласуване на методите за одит и тълкуването на правните текстове;
–
да публикува в своя годишен отчет за дейността предложения за специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;
–
да обърне по-голямо внимание и да осигури засилена техническа подкрепа за държавите членки, чиито системи за управление и контрол са ненадеждни или само частично надеждни и се характеризират с повишен риск от измами и корупция във връзка с финансирането, и по-специално за държавите членки, които не са се присъединили към Европейската прокуратура;
–
да насърчи настоятелно държавите членки да се присъединят към Европейската прокуратура;
–
да обърне специално внимание на рамковите споразумения, сключвани чрез процедури за възлагане на обществени поръчки, тъй като измамите и корупцията във връзка с тях водят до по-голям риск за финансовите интереси на Съюза;
–
да намали възможно най-бързо изоставането при бюджетните кредити за поети задължения;
–
да ограничи автоматичната отмяна на поетите задължения за програмния период 2021 – 2027 г. от n+3 години на n+2 години, за да се насърчат държавите членки да приложат бързо програмите;
–
да наложи финансови корекции за грешките, установени от Палатата, съгласно съответните правни разпоредби;
–
да уточни в годишните отчети за дейността как сумите, засегнати от последващи финансови корекции, наложени от държавите членки и от Комисията, са били използвани повторно, и по-специално в случаите, когато става въпрос за измама, корупция или друга престъпна дейност;
–
да посочи в годишните отчети за дейността дали и по какъв начин съответните държави членки са използвали повторно последващите финансови корекции, наложени от държавите членки и от Комисията;
–
да публикува незабавно годишния доклад за 2020 г. на тема „Финансови инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове“;
–
да повиши прозрачността, като осигури възможност за търсене на спечелилите оференти на уебсайта на Съюза за обществените поръчки - Tenders Electronic Daily (TED);
–
да превърне използването на компютърната програма ARACHNE в предпоставка за използване на средства на Съюза от страна на държавите членки; да проучи възможността за използване на данните на ARACHNE и съдебните решения на държавите членки и Съда на Европейския Съюз за създаване на „черен списък на ЕС“ на дружества и техните действителни собственици или физически лица, които са били осъдени за измами или корупция или други престъпни дейности, свързани с използването на средства на Съюза, като евентуално им наложи забрана да кандидатстват за финансиране от Съюза за срок от пет години, както и внимателно да разгледат всички техни текущи проекти, включващи плащането на средства от Съюза;
–
да предоставя допълнителна подкрепа и насоки на държавите членки чрез различните си механизми, включително наличната техническа помощ и специалната работна група за укрепване на административния капацитет за усвояване на средства от Съюза и за извършване на плавен преход от настоящия към следващия програмен период;
–
да приведе счетоводните периоди, валидни за структурните фондове, в съответствие с тези на Палатата;
–
да гарантира, че задържането на 10% за междинните плащания ще се запази и през програмния период 2021 – 2027 г. и че задържаните суми ще бъдат освобождавани, едва след като всички проверки бъдат приключени и са осъществени необходимите подобрения или корективни мерки;
–
да разработи общи насоки за конфликтите на интереси, касаещи високопоставените политици; да разработи , заедно с държавите членки, ефективни правни инструменти, чрез които да се избегне облагодетелстването на олигархични структури от средства по линия на кохезионните фондове на Съюза;
–
да разгледа при новата МФР възможностите за въвеждане на пряко управление вместо споделено управление в случай на умишлена злоупотреба със средства;
231. призовава Палатата да разшири обхвата на оценката за изпълнението в своя годишен доклад, за който специалните доклади на Палатата са ценен източник на информация; във връзка с това приветства предложенията на Палатата, представени по време на посещението на комисията по бюджетен контрол на 19 ноември 2019 г.;
Природни ресурси
Съответствие
232. отбелязва, че за финансовата 2018 година Палатата изчислява ниво на грешки от 2,4% за функция „Природни ресурси“ като цяло, което все още е над прага на същественост от 2%;
233. подчертава, че сложните условия за допустимост увеличават риска от грешки по отношение на развитието на селските райони, пазарните мерки, рибарството, околната среда и действията в областта на климата; отбелязва, че тези области съответстват на около една четвърт от бюджета за „Природни ресурси“;
234. отбелязва, че от общо 156 плащания, проверени от Палатата в областите с по-висок риск, една четвърт са засегнати от грешки и че основните причини за грешките са свързани с условията за допустимост, правилата за възлагане на обществени поръчки или правилата за отпускане на безвъзмездни средства, както и неточна информация относно площите;
235. отбелязва със задоволство, че по отношение на бюджета, съответстващ на директните плащания по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (72% от функция „Природни ресурси“), Палатата счита, че нивото на грешки в тази област е под прага на същественост от 2%;
236. посочва, че от общо 95 одитирани от Палатата директни плащания 81% не са засегнати от грешки и че повечето грешки са били незначителни надплащания под 5%, което се дължи основно на факта, че земеделските стопани предоставят неточна информация за площите;
237. подчертава, че добрите постижения в областта на преките плащания от ЕФГЗ се дължат главно на качеството на интегрираната система за администриране и контрол, системата за идентификация на земеделските парцели, геопространственото заявление за подпомагане и предварителните кръстосани проверки на заявленията на земеделските стопани;
238. отбелязва, че според Палатата данните, представени от Комисията в нейния годишен доклад за управлението и изпълнението, съответстват на заключенията от нейния одит;
239. посочва, че през 2018 г. ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е извършила посещения с цел проверка на 17 сертифициращи органа и е установила, че при повечето от тях са необходими подобрения, и че следователно може да се разчита малко на работата на по-голямата част от посетените сертифициращи органи във връзка с проверката на законосъобразността и редовността, и че по-специално са установени слабости по отношение на методологията за формиране на извадки и обхвата на проверките за допустимост;
Резултати от дейността
240. отбелязва, че действията за развитие на селските райони като цяло са били реализирани по план и че държавите членки са проверили основателността на разходите;
241. посочва, че за някои проекти опростените варианти за разходите, като например еднократните суми или единните ставки, могат да опростят администрирането и да държат разходите под контрол;
242. изразява съжаление, че националните органи са използвали малко на брой опростени варианти за разходите, въпреки че те са можели да бъдат полезни при около една трета от проектите, посетени от Палатата; отбелязва обаче усилията на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за подпомагане на държавите членки да преодолеят трудностите и проблемите, с които се сблъскват при въвеждането на опростени варианти за разходите;
243. посочва със загриженост, че Палатата продължава да открива слабости при използването на показатели за резултати по отношение на общата рамка за мониторинг и оценка на ОСП (ОРМО);
244. в частност изразява съжаление за това, че Палатата е констатирала, че близо една трета от действията за развитие на селските райони не са имали съответен показател за резултатите в ОРМО и че там, където са били определени показатели, те невинаги са били свързани с целите на целевите области;
245. препоръчва:
–
Комисията да направи оценка на ефективността на действията на държавите членки за справяне с първопричините за грешките, и при необходимост, да публикува допълнителни насоки;
–
сертифициращите органи да подобрят своите процедури, така че Комисията да може да използва пълноценно тяхната дейност като свой основен източник на увереност относно редовността на разходите по линия на ОСП;
–
Комисията да обърне внимание на слабостите, открити от Палатата във връзка с общата рамка за мониторинг и оценка, в контекста на нейното предложение за новата ОСП;
КПЕ
246. припомня, че една от основните цели на ОСП е да осигури стабилност на доходите на земеделските стопани и подкрепа за запазването и създаването на работни места, както и да стимулира растежа и инвестициите на територията на Съюза; констатира, че в по-слабо развитите селски райони ОСП, в противоречие със своите цели, подкрепя предимно големите собственици на земи, а не толкова по-малките земеделски стопани, които обработват земята;
247. отбелязва с дълбока загриженост, че, както и през предходни години, според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за 2018 г. факторният доход от селскостопанска дейност за работник на пълен работен ден се е подобрил в реално изражение, но доходът обикновено изостава от заплатите в икономиката като цяло; призовава Комисията да обърне сериозно внимание на тази ситуация, като вземе предвид последиците за заплатите на земеделските производители, които като цяло изостават, особено в по-слабо развитите селски райони;
248. отбелязва, че заетостта в селските райони на Съюза се е увеличила над равнището отпреди кризата от 2008 г.: 67,7%;
249. посочва, че КПЕ, свързан с процента на заетост в селските райони, е фактор, който не се определя само от ОСП;
250. посочва с дълбока загриженост, че според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за 2018 г. работната сила в рамките на ОСП непрекъснато е намалявала: от 11 595 (1 000 годишна работна единица) през 2008 г. на 9 363 (1 000 годишна работна единица) през 2017 г. (стр. 22);
251. отбелязва положителната тенденция, съобщена от Комисията във връзка с КПЕ, по отношение на минималния дял земя със специфични екологични практики;
252. при все това подчертава, че Комисията заключава в работния документ на своите служби(22), че „... въпреки целите на мерките за екологизиране, посочени в Регламента за директните плащания, целите в областта на околната среда и климата като цяло не са били основен фактор за избора на държавите членки във връзка с прилагането; държавите членки (...) не използват тази гъвкавост за извличане на максимални ползи за околната среда и климата; изглежда, че решенията се ръководят по-скоро от административни въпроси и свързани със селското стопанство съображения, включително желанието да се гарантира минимално смущение на селскостопанските практики;
253. изразява съжаление, че както и в предишни свои доклади, Палатата е установила отново слабости при използването на показателите за резултатите, включително пропуски в качеството на показателите за резултатите(23); подчертава, че за да бъде постигнат предлаганият преход към ОСП, основана на резултатите, ще бъде необходимо разработването на всеобхватен набор от общи показатели за резултатите и цялостно прилагане на същите;
254. призовава Комисията да гарантира, че финансирането по линия на ОСП съответства на целите на Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение;
255. изразява съжаление по-специално за това, че Комисията е трябвало да заключи, че общите последици, които прилаганите понастоящем мерки за екологизиране са оказали върху практиките за управление на земеделските стопанства и околната среда/климата, са несигурни, но изглеждат сравнително ограничени, въпреки че между държавите членки има различия, и че мярката за диверсификация на културите е довела до увеличаване на разнообразието на отглежданите култури с около 0,8% от обработваемата земя(24);
256. посочва, че екологизирането на ОСП не успя да постигне първоначалната си цел за подобряване на екологичните показатели и остана просто схема за подпомагане на доходите, тъй като беше запазена системата за плащане на хектар; припомня, че съгласно Специален доклад № 21/2017 на Палатата това е създало риск от сериозни икономически загуби и двойно финансиране;
257. посочва със загриженост, че докато емисиите на парникови газове от селското стопанство са намалели значително между 1990 и 2010 г., тази тенденция е прекъсната и емисиите са се увеличили от 2016 до 2017 г. в момента, в който е осъществено екологизирането (вж. отговора на Въпрос с искане за писмен отговор № 9);
Справедливо разпределение на средства от ОСП
258. настоява, че във времена на криза, свързана с нестабилност на доходите, по-големите стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите на стопанството като по-малките стопанства, тъй като по-големите стопанства могат да се възползват от потенциални икономии от мащаба, които вероятно са устойчиви; счита, че Комисията следва да предприеме мерки, за да гарантира, че средствата по ОСП се разпределят по пропорционален начин, така че плащанията за хектар да се извършват по намаляваща скала спрямо размера на стопанството;
259. настоява в новата система за изпълнение да бъде приет специфичен показател за резултатите „Преразпределение към по-малките стопанства“;
260. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че средствата по ОСП се разпределят справедливо на активните земеделски стопани и не водят до сделки със земя, които са от полза за избрана група политически вътрешни лица, често наричани „олигарси“; призовава Комисията да направи преглед на нарушенията и заобикалянето на настоящите правила за разпределяне на средствата по ОСП, както и на нежеланите последици от тези правила; отбелязва голямото значение на една прозрачна и силна система на управление и в допълнение призовава Комисията да положи повече усилия за предотвратяването и разкриването на измами;
261. изразява загриженост във връзка с докладваните неотдавна подозрения за случаи на конфликти на интереси на високо равнище и заграбване на земя в някои държави членки; отбелязва, че по отношение на собствеността върху земята съответните органи на държавите членки са тези, които носят на първо място отговорността за предприемане на действия и за въвеждане на необходимите системи за предотвратяване и избягване на измами; подчертава, че всички твърдения или подозрения за измама и злоупотреба със средства на Съюза или лошо управление на тези средства следва да бъдат отправяни към OLAF и Европейската прокуратура; във връзка с това отбелязва голямото значение на една прозрачна и силна система на управление и в допълнение призовава Комисията да положи повече усилия за предотвратяването и разкриването на измами;
262. отчита предложението на Комисията за нов модел на изпълнение, включващо определяне на горна граница, съчетано с механизъм за постепенно намаление, за да се гарантира, че средствата по ОСП се разпределят по пропорционален начин, така че плащанията за хектар да се извършват по намаляваща скала спрямо размера на стопанството; счита, че определянето на горна граница, съчетано с въвеждането на компенсации на разходите за труд преди горната граница, е недостатъчно, за да се гарантира по-справедливо разпределение на директните плащания; освен това подкрепя идеята за механизъм за преразпределение; настоятелно призовава Комисията да включи предложение за максимален размер на директните плащания, които получава дадено физическо лице като действителен собственик на едно или повече дружества; подчертава, че не следва да бъде възможно да се получават субсидии от Съюза, възлизащи на стотици милиони евро в рамките на един период на МФР;
Резерви, изразени от генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“
263. одобрява резервите, изразени от генералния директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за 2018 г. (стр. 145);
понастоящем Комисията предприема последващи действия във връзка с твърдения за конфликт на интереси в Чешката република въз основа на член 61 от Финансовия регламент; през периода януари – февруари 2019 г. е извършен координиран одит от няколко служби на Комисията (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“/ГД „Регионална и селищна политика“/ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“); ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е извършила одит на инвестиционните мерки в областта на развитието на селските райони;
–
разследването на Комисията продължава и като предпазна мярка и до изясняване на положението, не се извършват плащания от бюджета на Съюза по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове на дружества, притежавани пряко или непряко от министър-председателя Бабиш, които биха могли да бъдат евентуално засегнати от предполагаемия конфликт на интереси;
–
във връзка с Фонда за развитие на селските райони Комисията не възстановява на чешките органи сумите, свързани с проекти на „Agrofert“, които биха могли да бъдат евентуално засегнати от предполагаемия конфликт на интереси;
265. призовава Комисията, в случаи на неспазване на правилата, да предприеме подходящи мерки за защита на бюджета на Съюза, включително корективни действия във връзка с минали събития, когато това е предвидено;
266. призовава Комисията да наблюдава внимателно случващото се понастоящем в Чешката република, като обърне специално внимание на плащанията към дружества, притежавани пряко или непряко от министър-председателя или други членове на чешкото правителство;
267. призовава Комисията да наблюдава внимателно процеса на събиране на неправомерно използвани средства, за да гарантира, че Чешката република ще предприеме правни действия, за да наложи корективни мерки на лицата, отговорни за злоупотребата със средства на Съюза;
268. призовава Комисията да информира незабавно компетентната комисия на Парламента и широката общественост относно всички констатации от одитите при пълно зачитане на принципите на прозрачност и правна сигурност, които са част от принципите на правовата държава; призовава Комисията да информира компетентната комисия на Парламента, ако евентуален конфликт на интереси, свързан с чешкото правителство, продължи да съществува след официалното приключване на одитите или ако чешките органи възразят срещу прилагането на корективни мерки, като изтъкват политически или други неправни основания;
269. призовава Комисията внимателно да следи дали политическата ситуация в Чешката република е изцяло в съответствие с принципите на правовата държава и да предприеме всички разумни стъпки за защита на правовата държава като един от основните принципи на Съюза, ако установи, че този принцип действително е застрашен;
Словакия
270. призовава Комисията внимателно да разгледа отговорите, дадени от словашките органи през август 2019 г. относно законодателните мерки, които те предприемат за подобряване на коректността и прозрачността на „поземления регистър“ (кадастъра), последващите действия във връзка с твърдението за измама, събирането на суми, както и относно нова методология, прилагана от словашката разплащателна агенция (ПСЦ) за разглеждане на двойните претенции;
271. призовава Комисията да продължи да информира своевременно Парламента относно новостите по досиетата, свързани с Чешката република и Словакия;
Унгария
272. отбелязва, че по отношение на Унгария, вследствие на резултатите от разследванията на OLAF, в одитите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ от 2015 г. и 2017 г. е установена системна липса на проверка за конфликт на интереси в процедурите за възлагане на обществени поръчки в рамките на програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.;
273. приветства факта, че:
–
Комисията е взела решение за налагане на финансови корекции в общ размер от около 6,5 милиона евро;
–
унгарските органи са поели ангажимент да коригират ситуацията за програмния период 2014 – 2020 г., включително да определят одиторско дружество, което да извършва прегледа на процедурите за възлагане на обществени поръчки;
274. призовава ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да следи отблизо положението в Унгария и да докладва своевременно на Парламента относно последващите действия;
Заграбване на земи
275. отбелязва със загриженост, че Комисията заявява(26), че „съгласно законодателството на ЕС бенефициерите, които имат право да получат плащане, са тези, които обработват земята. Парцелите, декларирани от бенефициерите, трябва да са на разположение на земеделския стопанин на дадена референтна дата, определена от държава членка (....). Ако земята е заграбена, тогава съществува проблем, свързан с принципите на правовата държава, и съдебната система на държавата членка следва да предприеме действия. Ако е необходимо, Комисията може да окаже съдействие на държавата членка. Някои държави членки са поискали от бенефициерите да представят доказателства, че имат законно право да обработват земята. Други не са направили това. От държавите членки зависи да регулират този въпрос“;
276. изразява дълбока загриженост относно сериозните твърдения за заграбване на земя, понякога с подкрепата на олигархични структури с евентуално предоставяне на улеснения от страна на правителствата и публичните органи в някои държави членки; призовава Комисията да разработи общи насоки относно конфликтите на интереси, касаещи високопоставени политици; настоятелно призовава Комисията да разработи, заедно с държавите членки, ефективни правни инструменти, с цел да се зачитат принципите на правовата държава и да се избегне облагодетелстването на олигархични структури със средства от земеделските фондове на Съюза; отчита мерките, предприети от Комисията за подобряване, например, на системата за идентификация на земеделските парцели в някои държави членки, за подобряване на безпристрастността на работата на разплащателните агенции, както и на одитните органи;
277. изразява съжаление, че от отговора на Комисията е видно, че за службите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ спазването на принципите на правовата държава е задача преди всичко на държавите членки;
278. призовава Комисията да представи предложение за изменение на правилата на ОСП с цел избягване на ситуации, при които средствата на Съюза се изплащат във връзка със земя, която е била заграбена, придобита незаконно или чрез измама, или по отношение на която собствеността е била невярно декларирана, евентуално без знанието на действителните собственици или, в случай на земя, която е държавна собственост – без знанието на съответните публични органи;
279. призовава Комисията да създаде механизъм, който да гарантира, че на засегнатите земеделски стопани/бенефициери ще бъде дадена възможност да подадат жалба до Комисията в случай на заграбване на земи и че те ще могат да се възползват от механизми за адекватна защита;
280. призовава Комисията да осигури прилагането на принципите на правовата държава във всички държави членки и да гарантира, че правната система е в състояние да работи самостоятелно, за да гарантира независими разследвания на съдебните дела; приветства прилагането на евентуални по-строги условия в рамките на финансирането по линия на ОСП;
281. призовава Комисията да преразгледа и анализира законодателството и политиките на държавите членки с цел предотвратяване на заграбването на земя и формулиране на насоки за най-добри практики; приканва държавите членки да прилагат добри законодателни практики, насочени към ограничаване на заграбването на земя; призовава Комисията да положи повече усилия за предотвратяването и разкриването на измами; настоятелно призовава държавите членки, заедно с Комисията, да разработят подходящ правен инструмент на равнището на Съюза за предотвратяване на заграбването на земя;
282. припомня своята позиция(27) относно концентрацията на земеделска земя и отново призовава Комисията да създаде обсерватория за събиране на информация и данни относно степента на концентрация и владение на земеделска земя в целия Съюз; призовава Комисията да използва и да съчетава системите и базите данни, с които разполага, за да идентифицира крайните действителни собственици в случаите на земеделски стопанства, които са част от по-голяма корпоративна структура; отбелязва разработването на стопански регистър, който обхваща целия Съюз, като по този начин земеделските стопанства получават уникален бизнес идентификатор на равнището на Съюза, за да се разграничава по-добре крайното местоназначение на средствата, опуснати по линия на ОСП;
Схема за млади земеделски стопани
283. приветства факта, че според базата данни Agriview Data на Комисията(28) „предварителните данни сочат, че общият брой на бенефициерите през референтната 2018 г. е нараснал с около 28% – от 364 153 на 466 006. Общата сума се е увеличила с 53%, от 390 милиона евро през 2017 г. на 600 милиона евро през 2018 г.“ (AGRIVIEW DATA);
284. изразява съжаление, че по отношение на подпомагането на младите земеделски стопани по схемите за развитие на селските райони, в своя Специален доклад № 10/2017 Палатата стига до заключението, че мерките обикновено се основават на неясни оценки на потребностите, както и че не съществува реално съгласуване между плащанията по стълб I и подкрепата за младите земеделски стопани по стълб 2;
285. призовава Комисията да последва препоръките на Палатата по отношение на програмния период след 2020 г. и по-специално да възприеме (или да изиска от държавите членки да посочат в съответствие с разпоредбите за съвместно управление) ясна интервенционна логика за инструментите на политиката, насочени към приемствеността между поколенията в селското стопанство; предлага интервенционната логика да включва:
–
задълбочена оценка на потребностите на младите земеделски стопани;
–
оценка на това кои потребности може да бъдат задоволени с инструментите на политиката на ЕС и с кои потребности държавите членки могат или вече се справят по-добре чрез своите политики, както и анализ на това кои форми на подкрепа (например директни плащания, еднократни суми, финансови инструменти) отговарят в най-голяма степен на установените потребности;
–
определяне на „интелигентни“ цели, които поясняват и измерват количествено очакваните резултати от прилагането на инструментите на политиката по отношение на приемствеността между поколенията, както и на приноса към жизнеспособността на подпомаганите стопанства;
Глобална Европа
Констатации на Палатата
286. приветства положителната тенденция в развитието на процента остатъчни грешки, установено в проучванията на процента остатъчни грешки, поръчани от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“(29);
287. отбелязва със загриженост, по отношение на проучването на процента остатъчни грешки на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, че според Палатата:
–
има възможност за подобряване на степента на преценка, предоставена на одиторите при оценяване на грешките при отделните операции;
–
броят на сделките, при които не са били направени никакви съществени проверки поради пълното уповаване на извършената работа в рамките на предишните проверки, се е удвоил през 2018 г. в сравнение с 2017 г.;
–
предоверяването на одитна дейност, осъществена от други лица, може да се отрази на постигането на основната цел на проучването на процента остатъчни грешки, като окаже влияние върху този процент;
288. отбелязва с дълбока загриженост, по отношение на проучването на процента остатъчни грешки на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, че:
–
проучването на процента остатъчни грешки не представлява ангажимент за изразяване на увереност или одит;
–
изпълнителят на проучването на процента остатъчни грешки има значителна свобода по отношение на тълкуването, а договорът за проучването на процента остатъчни грешки е сключен само за една година, така че изпълнителят и подходът могат да се променят всяка година;
–
Палатата е установила недостатъци, като например прекалено малкият брой проверки на място, извършени по отношение на операциите, непълните проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки и поканите за представяне на предложения, както и изчисляването на грешките;
–
Палатата е открила грешки и несъответствия при изчисляването и екстраполацията на отделни грешки;
–
Палатата е установила грешки в работните документи на изпълнителя, като например аритметични грешки, както и че проверките не са обхващали всички критерии за допустимост на разходите;
–
в случай че липсват съществени проверки поради уповаване на извършената работа в рамките на предишните проверки, грешките, установени при предишните проверки, не се екстраполират към непроверената част от разходите, което намалява процента на грешки;
289. отбелязва, че според Палатата броят на одитираните сделки през 2018 г. не е бил достатъчен, за да се изчисли нивото на грешки, и че е взела това решение в съответствие с общата си стратегия за намаляване на съществените проверки и частично уповаване на т.нар. „работа на други“; предлага на Палатата да увеличи броя на одитираните операции, за да се изчисли процент грешки за глава „Глобална Европа“;
290. изразява съжаление, че Палатата е счела, че броят на одитираните операции през 2018 г. не е бил достатъчен, за да се изчисли процентът грешки, и че е взела това решение в съответствие с общата си стратегия за намаляване на съществените проверки и частично уповаване на т.нар. „работа на други“;
291. посочва, че от 58-те операции, разгледани от Палатата, 11 са били засегнати от грешки и че Палатата е установила пет количествено измерими грешки, които са имали финансово отражение върху сумата, която е трябвало да бъде изплатена от бюджета на Съюза;
292. отбелязва със загриженост, че въпреки добрите резултати по отношение на процента грешки, в годишния си отчет за дейността за 2018 г. ГД „Международно сътрудничество и развитие“:
–
посочва, че по отношение на безвъзмездните средства на пряко управление 4,64% от общата сума, която е била одитирана през 2018 г., са били определени от външни одитори като недопустими (стр. 57);
–
посочва, че при непряко управление с държавите бенефициери 3,77% от сумата не отговаря на условията за допустимост (стр. 66)
293. изразява съжаление, че две международни организации не са сътрудничили с Палатата – Фондът на ООН за децата и Световната продоволствена програма, за навременното предоставяне на важни подкрепящи документи;
294. изразява съжаление, че Палатата е установила, че въпреки усилията да изключи от своите изчисления събраните суми по авансово финансиране, отменените нареждания за събиране на вземания и получените лихви, надеждността на данните за 2018 г. по отношение на корективния капацитет на ГД „Хуманитарна помощ“ е засегната от неоткрити грешки, които са довели до надценяване на нейния корективен капацитет;
295. посочва, че първата резерва, включена в годишния отчет за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ за 2018 г., е свързана с безвъзмездни средства, управлявани от ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ от името на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, и че обхватът на тази резерва е бил ограничен значително както през 2017 г., така и през 2018 г., което отчасти се дължи на факта, че три последователни години процентът остатъчни грешки е бил под прага на същественост;
296. отбелязва с дълбока загриженост, че като се имат предвид ограниченията на проучването на процента остатъчни грешки, ограниченият обхват на тази резерва не е достатъчно обоснован;
297. отново изразява подкрепа за мултимедийните дейности на Комисията, които допринасят за независимото медийно отразяване на дейността на Съюза и за формирането на общо европейско обществено пространство; изразява тревога обаче във връзка със заключенията от бързия преглед, направен от Палатата на казуса с „Евронюз“, в който се подчертава, че при финансовата подкрепа на Съюза за „Евронюз“ липсват прозрачност и отчетност и че механизмите за мониторинг и оценка не са достатъчно надеждни; поради това настоятелно призовава Комисията да отговори на всички опасения, изразени от Палатата, и да преоцени подхода си на сътрудничество с „Евронюз“; освен това настоятелно призовава Комисията да увеличи генерално прозрачността и отчетността при бюджета, използван за мултимедийни действия, по-специално чрез създаването на конкретни бюджетни редове, свързани с различните действия, както и да извърши цялостен преглед на използването на бюджетния ред;
Доклад за управлението на външната помощ
298. отново изразява съжаление, че докладите за управлението на външната помощ, изготвени от ръководителите на делегациите на Съюза, не са приложени към годишните отчети за дейността за 2018 г. на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както е предвидено в член 76, параграф 3 от Финансовия регламент;
299. приветства изразеното от Комисията становище(30), че докладите за управлението на външната помощ могат да бъдат споделяни между членовете и длъжностните лица на Парламента, Съвета и Палатата по какъвто и да било начин (електронни писма, копия) и че няма задължение за разглеждане на тези документи в обезопасена стая;
Повече прозрачност и по-стратегически подход на политиката за сътрудничество за развитие
300. посочва, че обединяването на ресурси от Европейския фонд за развитие (ЕФР), бюджета на Съюза и други донори в доверителни фондове не следва да води до положение, в което пари, предназначени за политиката за развитие и сътрудничество, не достигат до предвидените бенефициери;
301. подчертава, че съществува опасност увеличаващото се използване, наред с бюджета на Съюза, на финансови механизми за прилагане на политиките на Съюза в трети държави, да намали равнището на отчетност и прозрачност на действията на Съюза; настоява Комисията да гарантира, че предоставянето на външна помощ е обвързано с прилагането на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека в държавите получателки; подчертава по-специално, че е необходимо да се гарантира, че със средства на Съюза не се подкрепя принудителният детски труд и че не се използват средства на Съюза за финансиране на учебници и образователни материали, които подбуждат към религиозна радикализация, нетърпимост, етническо насилие и насилие сред децата;
302. изразява загриженост, че проблемният материал в учебниците за палестинските училища все още не е отстранен и изразява загриженост относно продължаващата липса на ефективни действия срещу изказванията, подбуждащи към омраза, и насилието в учебниците; настоява заплатите на учителите и държавните служители в сектора на образованието, финансирани със средства на Съюза, като например PEGASE, да се използват за изготвяне и преподаване на учебни програми, които отразяват стандартите на ЮНЕСКО за мир, толерантност, съвместно съществуване и ненасилие, в съответствие с решението, прието от министрите на образованието на Съюза на 17 март 2015 г. в Париж, и решението на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III – Комисия(31);
303. отбелязва, че Комисията може да използва средства на Съюза за целите на сигурността, за да се постигне по-ефективно сътрудничество за развитие; трябва да се осигурят подходящо правно основание и пълна прозрачност на финансираните действия;
304. изразява загриженост относно факта, че поради рисковете, свързани със сигурността, в много държави, като например в Либия, одиторите често не са в състояние да осъществяват проверки дали получателите на средства от Съюза спазват високи стандарти за правата на човека; призовава Комисията да гарантира, че ЕФР и бюджетът на Съюза не финансират проекти чрез Доверителния фонд на Съюза, изпълнявани от правителствени и регионални сили (милиции), които са свързани с тежки нарушения на правата на човека, особено в държави като Либия и Судан; призовава Комисията да разгледа възможността за спиране на помощта от Съюза, в случай че нейните независими одитори не могат да извършат повторна проверка на ефективното използване на средствата на Съюза в тези държави;
305. изразява сериозна загриженост относно начина, по който Извънредният доверителен фонд за Африка се използва за финансиране на бреговата охрана на Либия, без да се обръща внимание на много сериозните нарушения на правата на човека, извършвани в Либия;
306. изразява съжаление относно ограничената роля на Парламента в надзора и управлението на Извънредния доверителен фонд за Африка; счита, че е от основно значение Парламентът да може да наблюдава дейността на Оперативния комитет(32);
307. припомня, че възможността Комисията да създава и управлява доверителни фондове на Съюза има за цел:
–
да се повиши международната роля на Съюза, както и да се увеличат видимостта и ефикасността на неговата външна дейност и помощ за развитие;
–
да се осигури по-бърз процес на вземане на решения при избора на мерки за прилагане, което е от решаващо значение за действията при извънредни ситуации и след такива ситуации;
–
да се осигури привличането на допълнителни ресурси, които да бъдат предназначени за външната дейност; и
–
да се задълбочи, посредством обединяване на ресурси, координацията между различните донори от Съюза в избрани области на интервенция;
–
да предоставя на управителите на доверителния фонд стратегически приоритети и насоки за гарантиране на осезаеми резултати и въздействие;
308. изтъква, че има опасност засиленото използване на други финансови механизми за осъществяване на политиките на Съюза паралелно с бюджета на Съюза да намали нивото на отчитане и прозрачност, тъй като правилата за докладване, одит и публичен контрол не са съгласувани;
309. отбелязва със загриженост големия брой договори, възложени на ограничен брой национални агенции за развитие; отбелязва, че петдесетте най-големи договора (безвъзмездни средства и поръчки) и споразумения за делегиране, възложени от 2010 г. на националните агенции, са предоставени на агенции само от седем националности с висока концентрация по държави (42%, 25% и 17% от общата сума са предоставени съответно на най-големите бенефициери(33)); предупреждава за риска от ренационализация на политиките на ЕС за развитие, сътрудничество и съседство, както и за нарастващо влияние върху тези политики, което е в противоречие с търсената по-голяма интеграция на външната политика на Съюза; настоятелно призовава Комисията да предостави публичен достъп до оценката на стълба; призовава Комисията да преразгледа и засили процедурите за възлагане на обществени поръчки и договори, за да избегне нарушаване на конкуренцията между този ограничен брой силно субсидирани национални агенции и други публични/частни субекти с ясно европейско призвание;
310. изисква от Комисията да включва ясни и прозрачни клаузи за правата на човека в своите споразумения за финансов принос, сключвани с партньорите по изпълнението (агенции на ООН, агенции за развитие на държавите членки), за да се избегнат ситуации, при които ЕС би могъл да финансира непряко проекти, които нарушават правата на човека;
Препоръки
311. призовава Комисията:
–
да бъдат предприети стъпки за увеличаване на задължението на международните организации да предоставят на Палатата при поискване всички документи или информация, необходими за изпълнението на нейната задача, както е предвидено в Договорите;
–
да адаптира методологията на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и ГД „Международно сътрудничество и развитие“ относно изчисляване на процента остатъчни грешки с цел ограничаване на решенията за „пълно упование“, да следи отблизо нейното изпълнение и да отстрани всички установени от Палатата недостатъци;
–
да преразгледа изчислението на ГД „Хуманитарна помощ“ на корективния капацитет за 2019 г., като изключи събирането на вземания по неизползвано авансово финансиране;
–
да посочи в своето писмо, съпътстващо докладите за управлението на външната помощ, че тези документи могат да бъдат споделяни между членовете и длъжностните лица на Парламента по какъвто и да било начин (електронни писма, копия) и че няма задължение за разглеждане на тези документи в обезопасена стая;
–
да обмисли премахването на доверителните фондове, които не са в състояние да привлекат значителни вноски от други донори или не постигат своите цели и задачи;
–
да наблюдава редовно и систематично дали евентуалното въздействие на финансираните дейности и проекти върху основните права е установено и е намалено ефективно;
–
да гарантира, че с фондовете на Съюза не се подкрепя принудителният детски труд;
–
да гарантира, че всички трети субекти използват средства на Съюза само за осигуряване на учебници и учебни материали, които отразяват общите ценности и са в пълно съответствие със стандартите на ЮНЕСКО за утвърждаване на мира, толерантността и съвместното съществуване в училищното образование;
–
да гарантира, че средствата на Съюза не се използват за цели, различни от предвидените области;
–
да предоставя подробна информация относно взетите от Оперативния комитет решения и да гарантира присъствието на представители на Парламента на заседанията на комитета(34);
312. настоява, че важен критерий за определянето от страна на Комисията на външната помощ като приоритет следва да бъде наличието на правова държава и зачитането на правата на човека в държавата получател; настоява, че Комисията следва щателно да проверява използването на средствата на Съюза от страна на трети лица, за да гарантира, че никакви средства не се разпределят и не се свързват с каквато и да е кауза или форма на тероризъм и/или религиозна и политическа радикализация;
Специален доклад № 35/2018 на Палатата: „Прозрачност на разходването на средства на Европейския съюз, отпуснати на неправителствени организации – необходими са още усилия“
313. отчита важната роля на независимите НПО в рамките на Съюза и извън него; отчита решителния принос на гражданското общество по целия свят за утвърждаване и защита на правата на човека, осигуряване на принос за развитието и защитата на демокрацията, предоставяне на хуманитарна помощ; отчита факта, че някои работят в много трудна или опасна обстановка или в области, в които приносът им е абсолютно необходим за насърчаване на социалното приобщаване и заетостта, както и осигуряване на достъп до образование, здравеопазване и принос за опазването на околната среда и борбата с корупцията;
314. отбелязва, че Комисията изпълнява 1,7% от бюджета на Съюза и 6,8% от ЕФР чрез дейности на НПО;
315. призовава Комисията да предложи хармонизирано определение за НПО, съвместимо със законодателството на държавите членки;
316. изтъква, че прозрачността е един от бюджетните принципи, заложени във Финансовия регламент; изисква от Комисията да предоставя своевременно и по подходящ начин информация относно получателите на средства на Съюза;
317. отчита, че недостатъци, подобни на тези, за които се съобщава по отношение на НПО, засягат всички бенефициери от Съюза, като например частни дружества, публични органи и др.;
318. подчертава, че Палатата е установила пет елемента в изпълнението на средствата на Съюза от страна на НПО, по отношение на които Комисията не е осигурила достатъчно прозрачност:
–
класификацията на НПО в счетоводната система на Комисията ABAC;
–
регистрирането на информация за средствата и дейностите, изпълнявани от НПО;
–
събирането и проверката на информацията от страна на Комисията във връзка със средствата на Съюза, изпълнявани от НПО;
–
слабостите в разкритата информация за действителните плащания или за субектите, които получават финансиране чрез вторично отпускане на безвъзмездни средства;
–
непълната информация, предоставена от органите на Организацията на обединените нации относно възложените на НПО договори;
319. отбелязва, че повечето от препоръките на Палатата вече са включени във Финансовия регламент, приет през 2018 г., и че Комисията вече е изпълнила по-голямата част от препоръките на Палатата; призовава Комисията да съсредоточи вниманието си върху изпълнението на тези препоръки, които следва да бъдат приложими за всички бенефициери от Съюза в съответствие с Финансовия регламент и принципите за недискриминация;
320. изисква от Комисията да разработи бързо насоки и строги критерии за идентифициране на НПО в своята счетоводна система и да проверява данните, които кандидатите са декларирали;
321. отбелязва, че за отделните генерални дирекции съществуват различни системи за регистрация на кандидатите за получаване на финансови средства от Съюза; призовава Комисията да създаде единна входна точка, за да се гарантира съгласуваност на данните в системата за финансова прозрачност и да даде критерии и насоки за определянето на НПО и други категории бенефициери;
322. призовава Комисията да изключи НПО или евентуални други кандидати, които постоянно или преднамерено представят неверни декларации за грешки, свързани с предишен опит, и да ги проверява по-задълбочено;
323. приветства новите усилия за опростяване във финансовото законодателство, като например въвеждането на предварителната оценка по стълбове, и изисква от Комисията да прилага съгласувано тълкуване на приложимите правила на Финансовия регламент, особено по отношение на вторичното предоставяне на безвъзмездни средства между различните служби, като се отчитат специфичните особености на отделните сектори;
324. изисква от Комисията да стандартизира и подобри точността на информацията, публикувана в Системата за финансова прозрачност, като гарантира, че всички бенефициери, с които Съюзът е сключил договори, биват оповестени, заедно с размера на отпуснатото финансиране, до средата на 2021 г.;
325. изразява съжаление, че Комисията не е проверила дали органите на ООН разкриват информация относно безвъзмездните средства, отпуснати с финансиране от Съюза; изисква от Комисията да извършва тези проверки последователно;
326. изисква от Комисията да подобри събраната информация, като даде възможност на различните системи за управление на безвъзмездните средства да регистрират финансирането, получено от всички бенефициери, с които Съюзът е сключил договор, а не само водещия бенефициер, което прави тази информация използваема за анализ и обработване, и в този контекст приветства предстоящото стартиране на системата OPSYS в областта на външното финансиране от Съюза;
327. отново изисква настоятелно от Комисията да изпълни съдебните решения както на Съда(35), така и на Постоянния арбитражен съд(36), както и признае напълно статута на International Management Group като международна организация;
328. изисква от Комисията да докладва във възможно най-кратък срок на органа по освобождаване от отговорност относно напредъка по изпълнението на мерките;
Сигурност и гражданство
Констатации на Палатата
329. приветства факта, че за трета поредна година в годишния си доклад Палатата е предвидила отделна глава за сигурността и гражданството; отбелязва, че констатациите на Палатата не предоставят специфичен процент грешки за тази разходна област, тъй като тя представлява само около 2% от общия бюджет на Съюза;
330. посочва, че общественият и политическият интерес в тази област е много по-голям от нейния финансов дял; призовава Палатата да разгледа възможността за извършване на одит на допълнителни операции и да изчисли процента грешки за глава „Сигурност и гражданство“;
331. посочва, че според Палатата все още има възможност средствата от Съюза да се използват по-добре в рамките на този програмен период, като се гарантира, че държавите членки възстановяват средства само когато са изпълнени всички условия за плащане или че договорите се възлагат само след провеждането на подходяща и последователна оценка на всички критерии за подбор и възлагане;
332. отбелязва, че държавите членки са увеличили значително степента на изпълнение на своите национални програми по ФУМИ/ФВС; изразява загриженост обаче във връзка с факта, че размерът на неусвоените средства продължава да расте, което може да увеличи натиска върху националните органи, тъй като програмите скоро ще приключат;
333. отбелязва, че одитът на Палатата на системите за управление и контрол на органите на седем(37) държави членки, отговарящи за изпълнението на националните програми по ФУМИ/ФВС, е показал, че те са въвели като цяло достатъчен контрол, за да отговорят на изискванията на законодателството, макар че са били открити някои слабости (точка 8.10 от годишния доклад на Палатата за 2018 г.); отбелязва, че същото се отнася и за вътрешните процедури на ГД „Миграция и вътрешни работи“ за оценка на заявленията за безвъзмездни средства и за разрешаване на искания за плащане (точка 8.13 от годишния доклад на Палатата за 2018 г.);
334. призовава Комисията да гарантира, че при извършването на административни проверки на заявките за плащане систематично се използва документацията, която тя е изискала от бенефициерите на безвъзмездна финансова помощ, за да може в задоволителна степен да се провери законосъобразността и редовността на процедурите за възлагане на обществени поръчки, които тези бенефициери са организирали;
335. призовава Комисията също така да инструктира органите на държавите членки, отговарящи за националните програми по ФУМИ/ФВС, при извършването на административни проверки на заявките за плащане да извършват и съответни проверки на законосъобразността и редовността на процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от бенефициерите на средствата;
336. отбелязва със загриженост, че по отношение на изпълнението Палатата посочва в годишния си доклад за 2018 г. (точки8.19 и 8.20), че държавите членки невинаги използват подходящи показатели на равнище проект и в резултат на това въздействието на финансираните проекти не може да бъде измерено точно;
Годишен отчет за дейността на ГД „Миграция и вътрешни работи“ за 2018 г.
337. приветства поставения от Комисията акцент върху създаването на структурирана система на Съюза за презаселване, която осигурява законен и безопасен път към Съюза за лицата в уязвимо положение, които се нуждаят от международна закрила;
338. изразява съжаление във връзка с факта, че настоящото положение в някои от „горещите точки“, съфинансирани от Съюза, не съответства на най-добрите практики и стандарти, по-специално по отношение на храната и здравните грижи;
339. изразява съжаление във връзка с факта, че ГД „Миграция и вътрешни работи“ не е създала ключов показател за ефективност във връзка с положението на най-уязвимите мигранти, и по-специално децата, жените и момичетата мигранти, с цел предотвратяване и избягване на насилие и трафик; изразява съжаление относно системното използване на задържането;
Резерви
340. изразява съжаление във връзка с факта, че отнема толкова дълго време, за да се отстранят проблемите, установявани в Германия от 2013 г. насам, като се има предвид, че обхватът на резервата не е толкова голям;
341. изразява загриженост относно значителните слабости, установени в системите за управление и контрол на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), довели до изразяването на резерва по причини, свързани със запазването на репутацията;
342. отбелязва резервите, изразени от генералния директор на ГД „Миграция и вътрешни работи“ в годишния отчет за дейността на ГД „Миграция и вътрешни работи“ (стр. 108);
Препоръки
343. препоръчва:
–
Палатата да продължи да включва отделна глава за сигурността и гражданството в своя годишен доклад;
–
ГД „Миграция и вътрешни работи“ да въведе КПЕ във връзка с положението на най-уязвимите мигранти, и по-специално децата, жените и момичетата мигранти, с цел предотвратяване и избягване на насилие и трафик;
–
Комисията да изисква от държавите членки да правят, в годишните отчети на техните национални програми по ФУМИ/ФВС, разбивка на естеството на сумите, които докладват, по следните категории: събрани вземания, авансово финансиране и действително извършени разходи; и
–
действителните разходи по фондове да се посочват в годишните отчети за дейността на генералните дирекции на Комисията от 2018 г. нататък;
Специален доклад № 20/2019 на Палатата: Информационни системи на ЕС, подпомагащи граничния контрол – силен инструмент, но е необходим по-голям акцент върху предоставянето на навременни и пълни данни
344. приветства факта, че според Палатата системите на държавите членки, които тя е проверила, като цяло са добре разработени, за да улеснят граничните проверки, и че държавите членки, на които са били извършени посещения(38), като цяло са спазили приложимата правна уредба;
345. отбелязва със загриженост, че в специалния си доклад № 20/2019 Палатата е установила, че:
–
компонентите на националните системи за Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) и Визовата информационна система (ВИС) на някои държави улесняват по-ефективни гранични проверки, отколкото други;
–
е имало големи закъснения в прилагането на ИТ решения за Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) и резервационните данни на пътниците (PNR) както на равнището на Съюза, така и на национално равнище; това е лишило граничните служители и други органи от очакваните ползи от тези системи;
–
на държавите членки отнема много време да отстранят установените в механизма за оценка на Шенген слабости; това се дължи на липсата на задължителни срокове за приемането на докладите за оценка и за осъществяването на корективни действия;
–
повече от половината от участващите в проучването на Палатата гранични служители са позволили в някакъв момент на хората да преминават границите, без да се консултират с информационните системи;
–
е имало несъответствие между броя на издадените визи и броя на проверените визи;
–
контролът върху качеството на данните се споменава бегло в правните актове, уреждащи европейските информационни системи;
–
въпреки че Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) извършва автоматизирани ежемесечни проверки на качеството на данните в ШИС II, резултатите са достъпни само за засегнатите държави членки и поради това не е възможно агенцията или Комисията да направи оценка на напредъка, постигнат от отделните държави по отношение на въпросите, свързани с качеството на данните;
–
нито eu-LISA, нито Комисията разполагат с правомощия по правоприлагане, за да се гарантира навременното коригиране от държавите членки на свързаните с качеството на данните проблеми;
–
невинаги граничните служители получават навременни и пълни данни от информационните системи;
–
с изключение на Европейската система за сравняване на дактилоскопични отпечатъци на лица, търсещи убежище (Евродак), в повечето случаи няма задължителни крайни срокове за въвеждане на данните; например, системата Eurosur има за цел да предоставя информация в реално време за положението по границите; някои от държавите, включени в одита на Палатата, наистина въвеждат информацията в Eurosur в реално време, докато други го правят само веднъж седмично;
–
откакто Евродак е започнала да функционира през 2013 г., няма нито една година, в която всички държави членки да са предали навреме исканата информация;
–
забавеното изпращане на информация може да доведе до неправилно определяне на държавата, отговаряща за обработването на молбата за предоставяне на убежище;
346. призовава Комисията:
–
бързо да насърчи използването на среда за обучение за ШИС II и ВИС;
–
да ускори коригирането на слабостите, установени по време на оценките по Шенген;
–
да анализира несъответствията при визовите проверки; да подобри процедурите за контрол на качеството на данните;
–
да намали забавянията при въвеждането на данните;
–
да осигури по-добра свързаност между петте съществуващи информационни системи, за да се гарантират правилни и навременни потоци от данни;
–
да насърчава непрекъснато добрите практики и поведение при доставката и поддръжката на информационните системи;
Специален доклад № 24/2019 на Палатата: „Предоставяне на убежище, преместване и връщане на мигранти – необходими са мерки за преодоляване на разминаването между цели и резултати“
347. отбелязва със загриженост, че в своя Специален доклад № 24/2019 Палатата установява, че:
–
прилагането на процедурите за предоставяне на убежище в Гърция и Италия продължава да се характеризира с дълги периоди на обработване и с пречки;
–
както и в останалата част на Съюза, връщанията на мигранти от Гърция и Италия са малко;
–
не се събират данни за ефективността на процедурите за връщане и няма показатели за измерване на устойчивостта на връщанията, като например броя на върнатите мигранти, които се опитват отново да влязат в Съюза, или успеха на пакетите за реинтеграция в рамките на програмите за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията;
–
докато регистрацията и снемането на пръстови отпечатъци на мигрантите в горещите точки са се подобрили значително след одита, извършен от Палатата през 2017 г. (Специален доклад № 6/2017 на Палатата), то временните схеми за спешно преместване не са постигнали своите цели и поради това не са облекчили ефективно натиска върху системите на Гърция и Италия за предоставяне на убежище;
–
въпреки че 20-те действия за подпомагане от Съюза в Гърция и Италия, проверени от Палатата, са били насочени към установените нужди, в тяхното разработване е имало слабости, повечето от проектите не са постигнали напълно своите цели, а уредбата за изпълнението е била създадена късно и без целеви нива; освен това не са били налични достатъчно данни за изпълнението;
–
капацитетът за обработка на заявленията за предоставяне на убежище се е увеличил както в Гърция, така и в Италия, но това все още не е достатъчно за справяне с растящия брой неразгледани заявления в Гърция;
–
тъй като броят на новите заявления в Италия е по-малък, броят на неприключените процедури за предоставяне на убежище и връщане на мигранти намалява, но няма достатъчен капацитет за обработка на големия брой обжалвания на първото решение;
–
както в Гърция, така и в Италия – а и в Съюза като цяло – в действителност са връщани далеч по-малко мигранти, отколкото са решенията за връщане; това се дължи например на периода от време, необходим за обработка на заявленията за убежище, недостатъчния капацитет на центровете за задържане, затрудненото сътрудничество с държавата на произход на мигрантите или факта, че мигрантите просто се укриват, след като е взето решение за тяхното връщане;
348. призовава Комисията и агенциите да:
–
използват извлечените поуки, за да се опрат на опита в случай на евентуален механизъм за доброволно преместване в бъдеще и да предложат нови, приемливи за държавите членки мерки за ефективно справяне с извънредна ситуация като миграционната криза от 2015 г.;
–
да засилят управлението на спешната помощ и националните програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“;
–
да увеличат оперативната подкрепа от EASO за държавите членки във връзка с процедурите за предоставяне на убежище;
–
да адаптират предоставяната от Frontex подкрепа за връщане на мигрантите и командироване на експерти в горещите точки;
–
да засилят управлението на националните системи за предоставяне на убежище;
–
да подпомогнат допълнително националните процедури за връщане и събирането на данни за изпълнението, отнасящи се до процедурите за връщане, с цел да се улесни изготвянето на политиките, оценката на изпълнението и научноизследователската дейност;
349. призовава Комисията:
–
да подобри функционирането на системата на горещите точки, за да се гарантират достойни условия на приемане и ефикасност при управлението на пристигащите лица;
–
внимателно да следи ефективността на ръководените от Frontex действия с цел по-добра защита на външните граници на Европейския съюз;
–
да засили ефективността и зачитането на основните права при контрола на външните граници на ЕС и да повиши сътрудничеството с националните органи;
–
да предприеме необходимите мерки за справяне с първопричините за миграцията;
–
изразява загриженост по-специално във връзка с недостатъчната политика в областта на връщането към трети държави, въпреки че това е ключов приоритет; политиката на връщане и борбата с незаконната миграция са от съществено значение за разработването на ефективна миграционна политика и истинско партньорство с трети държави;
–
да предостави помощ на държавите на произход, така че потенциалните мигранти да не избират опасното пътуване до Европа, да увеличи помощта за държавите на произход и да подобри условията на живот и перспективите за местното население, както и да се бори с трафикантите на хора, които се възползват от отчаянието и уязвимостта;
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
350. отбелязва със загриженост констатациите на Палатата, че в докладваната оценка на мобилизираните инвестиции не се отчита фактът, че някои операции на ЕФСИ заменят други операции на ЕИБ и финансови инструменти на Съюза, както и факта, че част от подкрепата от ЕФСИ е била насочена към проекти, които биха могли да бъдат финансирани от други източници на публично или частно финансиране при различни условия;
351. изразява съжаление във връзка с констатациите на Палатата, че макар подкрепата от ЕФСИ да е дала възможност на ЕИБ да увеличи четири пъти обема на своята дейност по отпускане на по-рискови заеми в сравнение с 2014 г., стойността на подписаните финансирания от този тип остава по-ниска от очакваната;
352. подкрепя препоръките на Палатата за:
–
насърчаване на обоснованото използване по линия на ЕФСИ на по-рискови продукти на ЕИБ;
–
насърчаване на взаимното допълване между финансовите инструменти на Съюза и бюджетните гаранции на Съюза;
–
подобряване на оценката на това дали е можело проектите да бъдат финансирани от други източници;
–
по-добро оценяване на размера на мобилизираните инвестиции;
–
подобряване на географското разпределение на инвестициите, подпомагани от ЕФСИ;
353. счита, че задълбочените предварителни оценки на нуждите в различни сектори са от първостепенно значение за i) разкриване на недостига на инвестиции и на пречките пред инвестициите в различните държави членки или региони, ii) адекватно оценяване на естеството и мащаба на пазарната неефективност, и iii) разработване на най-подходящия подход/програми за намаляване на този недостиг на инвестиции;
354. призовава за обективен преглед на допълняемостта и добавената стойност на проектите по линия на ЕФСИ, както и на тяхната съгласуваност с политиките на Съюза или с други операции на ЕИБ, така че те да са съобразени в по-голяма степен с политиките, отколкото с търсенето;
355. припомня, че е необходимо да се предостави ясна и достъпна информация относно икономическото, социалното и екологичното въздействие и добавената стойност, постигнати чрез финансирани от ЕФСИ проекти; подчертава, че оценката на допълняемостта на всички подпомагани по линия на ЕФСИ проекти следва да бъде надлежно документирана;
Специален доклад № 15/2019 на Палатата: Изпълнение от Комисията на пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала — големи икономии, но не без последици за служителите
356. изразява съжаление, че Комисията не предоставя на органа по освобождаване от отговорност точни данни относно случаите на професионално изчерпване; отбелязва обаче, че Комисията е стартирала стратегията за физическа активност („fit at work“), включваща инструмент за наблюдение на здравето по отношение на отсъствията и причините за тях, мерки за постигане на добро управление на отсъствията, както и новия отдел за медицински контрол(39); следователно счита, че Комисията разполага с всички необходими инструменти за откриване, справяне, наблюдение и докладване на случаи на професионално изчерпване и за разграничаването им от дългосрочни отпуски по болест; призовава Комисията да предостави на комисията по бюджетен контрол на Парламента (в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета) данни относно случаите на професионално изчерпване; в този контекст изразява съжаление относно последващите отговори, предоставени от Комисията, които изглежда обосновават по-високия процент на заболяване и на дългосрочни отсъствия на жените с наличието на редица сериозни заболявания или състояния, които са специфични за жените, както и с обществените тенденции, при които жените като цяло поемат по-голям дял от семейните отговорности, включително за полагане на грижи за болни деца и роднини(40);
357. изразява загриженост относно нарастващия проблем с разликите в покупателната способност на европейските служители, чието място на работа е Люксембург; отбелязва констатациите от проучването, проведено от AIRINC(41) по искане на Комисията, което потвърждава проблема, свързан с различията, и го определя на 10,5% (което надвишава критичния процент от 5%, установен с Правилника за длъжностните лица), главно поради разходите за живот в Люксембург; отчита, че Комисията няма да може да направи законодателно предложение относно корекционните коефициенти, преди да бъде финализиран докладът относно метода за годишна корекция на заплатите, който трябва да бъде завършен до 31 март 2022 г.; междувременно обаче настоятелно призовава Комисията да направи оценка на осъществимостта и на обхвата на временните целенасочени мерки, включени в доклада на AIRINC, по-специално въвеждането на схема за помощи за жилищно настаняване;
358. отбелязва със загриженост констатациите на Палатата относно пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала(42); приветства препоръките на Палатата, както и готовността на Комисията да ги приеме; подкрепя позицията, изразена от комисията по бюджетен контрол(43) по въпроса; изразява съжаление относно твърде отрицателното въздействие, което пакетът от мерки от 2014 г. за реформи оказва върху редица ключови аспекти на човешките ресурси в рамките на институциите на Съюза и следователно върху привлекателността на институциите като работодател, всичко това в преследване на неясни икономии; предупреждава за сериозните последици, които всяко бюджетно съкращение в администрацията или намаляване на персонала може да има в бъдеще за европейската публична служба и изпълнението на политиките на Съюза;
359. припомня на Комисията своето искане за извършване на подробен и актуален анализ на въздействието на дизайна на откритите пространства в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2017 година(44); отбелязва съобщението „The workplace of the future in the European Commission“(45) („Работното място на бъдещето в Европейската комисия“) и приветства по-специално принципа, според който засегнатите служители следва да бъдат включени в процеса на концептуализация и изпълнение на новото работно пространство; изразява съжаление, че приетото в съобщението понятие за благосъстояние на персонала не включва психологически състояния като тревожност, стрес или професионално изчерпване, за които работното място играе основна роля; подчертава необходимостта от общ анализ, който да послужи като основа за оценка на всеки отделен случай, преди да бъдат предприети бъдещи съществени разпоредби относно работното пространство в Комисията, при което следва засегнатите служители винаги да бъдат включени;
Администрация
Констатации на Палатата
360. отбелязва факта, че общите одитни доказателства на Палатата показват, че нивото на грешки при разходите за „администрация“ не е съществено;
361. изразява дълбока загриженост, че Палатата е установила по-голям брой слабости в областта на вътрешния контрол в сравнение с предходните години при управлението на семейните надбавки за членовете на персонала и изразява съжаление, че Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) не е наблюдавала в достатъчна степен точното и своевременно актуализиране на личните досиета, за да се увери, че основанието, използвано за изчисляване на заплатите и надбавките, е правилно;
362. изразява дълбока загриженост поради факта, че Палатата е установила слабости в организираните от Комисията процедури за възлагане на обществени поръчки за подобряване на сигурността на хората и помещенията, но отбелязва, че тези слабости са резултат главно от неотложността на сключването на договори;
363. призовава Комисията да приложи по-прозрачна процедура по назначаване за всички позиции, особено свързаните с управлението; призовава Комисията да изясни предишна процедура по назначаване, при която липсват прозрачност и отчетност;
364. призовава Комисията да подобри възможно най-бързо своите системи за управление на законоустановените семейни надбавки, като увеличи честотата на проверките на семейното положение на членовете на персонала и засили проверките за съответствие на декларациите във връзка с получените от други източници надбавки, особено в случаите на реформи на системите за семейни надбавки в държавите членки;
365. отбелязва непрекъснатото подобряване на равенството между половете сред служителите; припомня съществуващата липса на равно представителство на мъжете и жените на ръководни длъжности;
366. посочва, че според писмените отговори 10 държави членки са били значително по-слабо представени в степените AD5 – AD8. Засегнатите държави членки са: Дания, Германия, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Финландия и Швеция. отбелязва със загриженост, че длъжностите на държавни служители в институциите може да не са привлекателни за държавните служители от някои държави членки, което затруднява преодоляването на географските различия;
367. отбелязва нарастващия брой субекти, извадени от регистъра за прозрачност, но посочва, че проследяването на физическите и юридическите лица, които са извадени от регистъра за прозрачност, е важно; призовава Комисията да обърне повече внимание на валидирането и извадковите проверки на субектите в регистъра за прозрачност, тъй като за тези дейности са необходими повече ресурси;
368. призовава Комисията да извърши оценка на вече въведените вътрешни механизми за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, включително разпоредби за повишаване на осведомеността на всички членове на персонала и обучения за ръководството, което получава доклади; призовава европейските институции да хармонизират своите съответни разпоредби относно персонала с цел защита на лицата, сигнализиращи за нередности;
Кодекс за поведението на членовете на Комисията
369. припомня, че през 2018 г. Парламентът беше предупреден, че за да компенсира по-стриктните разпоредби, включени в кодекса за поведение по отношение на периода на прекъсване за членовете на Комисията, генералният секретар на Комисията е разгледал възможността да им предложи нови практически съоръжения (кабинети, ИТ, автомобили) след края на техния мандат;
370. отбелязва, че в своя отговор на Въпрос с искане за писмен отговор № 64, при подготовката за изслушването в комисията по бюджетен контрол на 5 декември 2019 г., членът на Комисията г-н Йоханес Хан заяви, че:"“Бившите членове на Комисията, и по-специално бившите председатели, продължават да бъдат посланици на ЕС както в Европа, така и извън нея. Повечето от тях ще продължат да защитават и популяризират постиженията на Съюза след края на своя мандат, например, когато са поканени да говорят на конференции или участват в обществени дебати, отнасящи се до Европа и ролята на Комисията.В съответствие с подобни разпоредби в националните администрации и други институции, на заседанието си на 30 октомври 2019 г. Комисията реши да даде възможност на бившите председатели на Комисията да изпълняват представителни функции по подходящ начин след края на техния мандат. Ето защо бившите председатели следва да имат достъп до някои много ограничени ресурси, например логистична подкрепа, като например кабинет, и до някои други видове помощ. Бившите членове на Комисията ще бъдат подпомогнати логистично с „кабинет за временно ползване“ и ще получат някои комуникационни материали от Комисията. Кодексът за поведение вече припомня това задължение в член 11, параграф 1, първо изречение (...).”."
371. счита, че Комисията следва да повиши прозрачността на статута на специалните съветници на Комисията, като ясно определи техните задачи и мисия, и да предостави на Парламента цялата информация относно финансовите разходи, свързани с решението на Комисията от 30 октомври 2019 г.;
372. припомня на Комисията, че по отношение на членовете на Комисията се прилагат изисквания за прозрачност във връзка със заседанията, които провеждат с организации или самостоятелно заети лица; пълната прозрачност е задължение на членовете на Комисията и членовете на техните кабинети – те следва да се срещат само с тези организации или самостоятелно заети лица, които са регистрирани в регистъра за прозрачност, и трябва да оповестяват публично информацията относно тези срещи в съответствие с Решение 2014/839/ЕС на Комисията(46);
373. призовава Комисията да гарантира, че след периода на прекъсване бившите членове на Комисията няма да се възползват повече от съоръженията, предвидени в нейното решение от 30 октомври 2019 г.; те също така няма да продължат да се ползват от съоръженията в случаите, когато започнат да изпълняват различна роля;
374. подчертава, че след края на мандата си бившите членове на Комисията остават обвързани от задължението за почтеност и въздържаност съгласно член 245 от ДФЕС;
375. призовава Комисията да приложи съществуващите правно обвързващи правила на Кодекса за поведение относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор както за Комисията, така и за нейните агенции;
Европейска прокуратура
376. отбелязва, че съгласно член 3 от Регламента за Европейската прокуратура Европейската прокуратура се създава като институционален орган на Европейския съюз, докато в бюджета за 2020 г. Европейската прокуратура е представена като агенция в рамките на функция „Комисия“; изразява загриженост, че това състояние на нещата не гарантира в достатъчна степен необходимата независимост на Европейската прокуратура, и призовава Комисията да представи бюджета на Европейската прокуратура в бъдещата функция 7 (Администрация), заедно с другите органи и институции, вместо в рамките на бъдещата функция 2 (Комисия), заедно с агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи; изисква от Комисията да вземе предвид прогнозите за новообразуваните преписки и текущата натовареност, представени от Европейската прокуратура на институциите, за да бъдат изготвени реалистичен бюджет и щатно разписание; изразява дълбока загриженост, че настоящото бюджетно планиране ще попречи на Европейската прокуратура да започне да функционира пълноценно до ноември 2020 г.;
Европейски училища
377. отбелязва, че съгласно Финансовия регламент на Европейските училища Палатата е разгледала консолидираните годишни отчети на Европейските училища за финансовата 2018 година, отчетите на Централната служба и системите за вътрешен контрол (набиране на персонал, обществени поръчки и плащания) на две от училищата (Берген и Варезе); отбелязва, че Палатата е направила преглед на работата на външния одитор на Европейските училища, който е проверил отчетите и системите за вътрешен контрол на седем от тях преди консолидирането;
378. изразява дълбоко съжаление поради факта, че Палатата не е могла да потвърди, че финансовото управление на Европейските училища през 2018 г. е в съответствие с Финансовия регламент, правилата за неговото прилагане и Правилника за длъжностните лица;
379. по-специално отбелязва, че прегледът, направен от Палатата на системите за вътрешен контрол на Централната служба и на двете избрани училища, е разкрил слабости в контролната среда, в платежните системи, в процедурите за възлагане на обществени поръчки и в документирането на процедурите за набиране на персонал; отбелязва също така, че Палатата е установила, че те не са спазили правилата относно набирането на персонал;
380. подкрепя основните препоръки, отправени от Палатата в нейния годишен доклад относно Европейските училища, и по-специално призовава Управителния съвет, Централната служба и Европейските училища да предприемат незабавни действия за преодоляване на слабостите, открити в техните счетоводни процедури и в системата за плащания, както и да продължат да предоставят обучение и подкрепа на лицата, участващи в изготвянето на отчетите;
381. изразява отново своето становище, че съществува неотложна необходимост от всеобхватен преглед на системата на Европейските училища; призовава Комисията – като член, но също и като основно финансиращо лице – не само да предоставя насоки и подкрепа за Европейските училища в рамките на настоящата административна и управленска структура, но и да наблюдава изпълнението на одита на Палатата и на Службата за вътрешен одит на Комисията;
382. настоятелно призовава Европейските училища да подобрят процедурите за набиране на персонал, за възлагане на обществени поръчки и за плащане, и призовава напредъкът да бъде представен на Парламента до 30 юни 2020 г.;
383. изразява дълбока загриженост във връзка с доклада на „Хюман Райтс Уоч“ относно достъпността на Европейските училища(47) за деца с увреждания, в който се подчертават проблемите, които все още съществуват, както и къде не се предоставя напълно приобщаващо образование за децата с увреждания;
384. призовава Европейските училища да поемат ангажимент за приобщаващо образование в своята политика и в своята практика;
385. призовава Комисията, в качеството й на основен донор на Европейските училища и отговарящ за изпълнението в Съюза на Конвенцията за правата на хората с увреждания, да започне необходимия процес на реформи;
Поуки от МФР за програмния период 2014 – 2020 г.
386. изразява загриженост, че програмният период за новата МФР може да започне със закъснение, какъвто беше случаят с настоящата МФР; отбелязва, че обхватът на Европейския зелен пакт беше формулиран, преди да бъде оповестено предложението за новата МФР; настоятелно призовава държавите членки и Съвета да обсъдят и приемат приоритети и стратегия за започване на преговори с Парламента във връзка с МФР възможно най-скоро;
387. счита, че публичните бюджети трябва да се определят едва след поставянето на ясни политически цели и формулирането на точни политики;
388. изисква от Комисията да гарантира, че финансовото планиране на Съюза за програмния период 2021 – 2027 г. отразява адекватно всички определени впоследствие цели; подчертава предложението на Парламента за включване на нови приоритети в МФР и за осигуряване на гъвкавост в рамките на МФР за справяне с непредвидени събития;
389. приканва Комисията да изясни основните предположения, определящи предложението за новата МФР в един общ финансов план; отбелязва, че основната цел на подобен план би била да постави цифрите в МФР за програмния период 2021 – 2027 г. в техния реален икономически и финансов контекст;
390. отново изразява загриженост, че всяко забавяне на приемането на МФР за периода 2021 – 2027 г. и съответното правно основание за прилагането ѝ могат да доведат отново до забавяне на изпълнението на разходните програми на Съюза в началото на новия програмен период; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира безпроблемното начало на новия програмен период;
391. счита, че качествената информация би могла да допринесе за по-бързо и по-добро вземане на решения;
392. приветства факта, че Комисията е извършила преглед на разходите, обхващащ всички основни програми по МФР за програмния период 2014 – 2020 г., и че този преглед е имал за цел съчетаването на стратегически преглед (насочен предимно към определянето на степента на приоритетност на програмите съобразно тяхната добавена стойност и съгласуваност с целите на Съюза) с преглед на ефективността (търсещ начини за подобряване на изпълнението на съществуващите програми чрез проучване на възможностите за рационализиране и взаимодействие, опростяване на административните правила, подобряване на гъвкавостта и фокусиране в по-голяма степен върху резултатите); Комисията следва да прави периодични прегледи с по-добри КПЕ;
393. приветства факта, че Палатата е констатирала, че анализът на Комисията е убедителен по отношение на ефективността на разходите;
394. отбелязва, че прегледът на разходите предоставя силни аргументи в полза на мерки за опростяване на програмите, рационализиране на бюджета и увеличаване на финансовата гъвкавост; отбелязва, че в него се набелязват неизползвани полезни взаимодействия между различните програми, както и възможности за сливане на сходни програми в различни области на политиката;
395. отбелязва, че прегледът на разходите дава и примери за ненужно сложни и несъгласувани правила, които често водят до недоразумения и недопустими разходи;
396. изразява загриженост относно заключението, че успехът на усилията за опростяване до момента е ограничен;
397. призовава за опростяване, когато това е възможно, например чрез по-широко използване на опростени варианти за разходите и еднократни суми като възможност за бенефициерите и чрез приемане на обичайни счетоводни практики, както и чрез прилагане на подход за единен одит; изтъква, че голямата част от субсидиите на Съюза следва да се насочва към гражданите и че МСП и семейните или малките и средните земеделски стопанства следва да се възползват в най-голяма степен; изтъква също така, че грешките, допуснати в настоящия програмен период 2014 – 2020 г., трябва да бъдат коригирани в новата МФР, особено в областта на регионалното развитие и сближаването;
398. посочва, че допълнително опростяване може да бъде осигурено както на равнище програмиране, чрез ограничаване на броя на регламентите и избягване на ненужни промени, които могат да доведат до несигурност, забавяния и грешки, така и на равнище ефективно изпълнение, за да се намали административната тежест за органите и бенефициерите и да се увеличи достъпността на средствата;
399. приветства факта, че за програмния период 2021 – 2027 г. Комисията предлага да се намали броят на разходните програми с една трета, а правилата да станат по-последователни въз основа на единна нормативна уредба;
400. изразява убеждение, че за да се постигне действително опростяване, единната нормативна уредба следва да премахне всички ненужни и сложни правила, изисквания и процедури; счита, че тя не следва да бъде просто консолидиране на съществуващите отделни нормативни уредби в един голям том;
401. счита, че опростяването не е цел само по себе си, а средство за повишаване на ефективността на действията на Съюза, като по този начин се предоставя по-добра възможност на малките субекти да бъдат бенефициери; поради това призовава Комисията, при разработването на правила за програмите на Съюза, да постигне баланс между улесняването на прилагането и ефективността при постигането на целите на Съюза и прозрачността;
402. отбелязва със загриженост, че прегледът на разходите също така обяснява как механизмите за гъвкавост са се оказали недостатъчни за справяне с извънредни ситуации през текущия период; призовава за промени с цел увеличаване на цялостната гъвкавост и осигуряване на достатъчно бюджетни кредити за покриване на непредвидени събития;
403. отбелязва със съжаление констатацията на Палатата, че прегледът на разходите е бил по-малко убедителен по отношение на стратегическите аспекти, като например добавената стойност от Съюза за разходните програми и тяхната съгласуваност с целите на Съюза;
404. споделя мнението на Комисията, че добавената стойност от Съюза следва да бъде в основата на всяко обсъждане на бъдещия бюджет на Съюза;
405. отбелязва, че Комисията определя понятието „добавена стойност от Съюза“ като водещ принцип при прегледа на разходите; очаква Комисията да продължи да развива и прилага стабилна и ясно определена концепция за добавена стойност от Съюза;
406. счита, че концепцията за добавена стойност от Съюза е неотменно свързана с принципите на субсидиарност и пропорционалност;
407. изразява убеждение, че концепцията за добавена стойност от Съюза е необходима не само за разпределяне на ресурсите, но и за проектиране и оценяване на разходни програми;
408. счита, че само програми с много висока добавена стойност от Съюза следва да получават пълно финансиране от Съюза; предлага финансирането да бъде ограничено за програми със средна до висока добавена стойност от Съюза и че не следва да има финансиране за програми с ниска добавена стойност от Съюза;
409. настоява, че всички средства, за които са поети задължения, трябва да бъдат използвани и разходвани по най-подходящия начин съгласно принципа на добро финансово управление, за да се постигне максимално въздействие;
410. подкрепя идеята за обвързване на бюджета на Съюза в по-голяма степен със специфичните за всяка държава препоръки, посочени в принципите за икономическо управление, с цел насърчаване на структурните реформи в държавите членки, стимулиращи растежа; подчертава, че препоръките трябва да следват принципа на субсидиарност и да се съсредоточават върху основните, системни въпроси като подобряването на конкурентоспособността, укрепването на социалното и икономическото сближаване, възможностите за стопанска дейност, културното многообразие, борбата с бедността и социалното изключване и осигуряването на работни места;
411. призовава за подобряване на управлението на средствата, като същевременно се повишава ефективността на проверките – те следва да включват мерките, предприемани в случаи на системна злоупотреба със средства на Съюза;
412. подчертава, че проверките за предотвратяване на злоупотребите със средства на Съюза трябва да бъдат увеличени в съответствие с принципа на пропорционалност; когато Палатата установи сериозни слабости по отношение на качеството и надеждността на националните одитни органи, проверките на Съюза трябва да бъдат засилени; изтъква, че ако Палатата установи, че националните одитни органи въобще не се справят със задачите си, МФР за програмния период 2021 – 2027 г. следва да осигури на Комисията механизми за управление на разпределението на средствата;
413. подчертава, че видимостта на политиките на Съюза трябва да бъде увеличена; подчертава, че всички правни разпоредби по отношение на информацията и комуникацията трябва да бъдат изцяло приложени, за да се гарантира прозрачност и широко разпространение на постиженията на фондовете;
414. посочва, че финансовите инструменти следва винаги да бъдат съобразени с конкретните обстоятелства и да допълват безвъзмездните средства, за да се постигне максимална ефективност на място; подчертава, че полезните взаимодействия с други политики и инструменти следва да бъдат засилени, така че да се постигне максимално въздействие на инвестициите; счита, че по икономически ефективен начин също могат да бъдат постигнати по-добри резултати;
415. счита, че за разходните програми на Съюза е от съществено значение наличието на силни и взаимно съгласувани уредби относно изпълнението, приведени в съответствие със стратегическите цели на Съюза и МФР за програмния период 2021 – 2027 г.;
416. отбелязва, че е важно мониторингът на изпълнението и оценката на въздействието на финансирането в рамките на следващата МФР да бъдат допълнително подобрени; набор от показатели и инструменти за сравнителен анализ могат да оказват редовна подкрепа на оперативната и политическата отчетност по отношение на усвояването на средствата;
417. отбелязва, че целите на програмите за периода от 2021 до 2027 г., определени в приложението към съобщението за МФР, са под формата на текстови декларации за мисии; изразява съжаление, че целите не са остойностени и че им липсва специфичност;
418. очаква в съответното секторно законодателство или програмните документи (включително на равнището на държавите членки или на регионално равнище) да бъдат разработени логически модели на цялостна намеса със специфични цели и набори от информационни показатели за крайните продукти, резултатите и въздействието;
419. подчертава, че следва да се определят мандати за публичен одит за всички видове финансиране на политиките на Съюза на равнището на Съюза и на национално равнище; подчертава, че Палатата следва да бъде определена за одитор на органи, създадени за изпълнение на политиките на Съюза, включително органи на Съюза и органи, създадени по силата на споразумения извън правния ред на Съюза;
Становища на комисиите
Външни работи
420. отбелязва по отношение на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) продължаващите слабости в административния капацитет на държавите в процес на присъединяване, което води до липса на капацитет за усвояване при непряко управление; подчертава, че както се посочва в специалния доклад на Палатата за 2018 г. относно финансирането по ИПП за Турция, напредъкът в такива чувствителни области като принципите на правовата държава и гражданското общество зависи не само от финансирането от ИПП, но и най-вече от политическата воля на управляващите органи; отбелязва със загриженост, че средствата по ИПП за Турция почти не са били използвани за гарантиране на основни ценности като свободата на печата и безпристрастността на съдебната система; счита, че сега повече от всякога е важно Комисията да използва обвързаността с условия в подкрепа на реформите в приоритетни сектори като принципите на правовата държава и управлението в Турция;
421. приветства стартирането през 2018 г. на първите мерки за изграждане на капацитет в рамките на изменения Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (IcSP); подчертава, че тези действия следва да се осъществяват в контекста на цялостен процес на реформа на сектора на сигурността; насърчава предприемането на по-решителни последващи действия след краткосрочните мерки за стабилизиране под формата на по-дългосрочни действия, финансирани от Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, или от други инструменти;
422. приема за сведение аналитичния преглед на Палатата относно европейската отбрана и подкрепя съдържащите се в него препоръки; призовава Комисията, като пазител на договорите, да гарантира съгласуваността на всички усилия на Съюза в областта на отбраната, целящи изпълнението на дейност на Съюза в рамките на ОПСО (ПСС, EDIDP, ЕФР, CARD и т.н.), и да гарантира оперативна съвместимост и полезни взаимодействия с НАТО;
423. приканва Комисията да прецени законосъобразността на оттеглянето на бюджетната функция от Парламента чрез решенията на Съвета за създаване на Европейската агенция по отбрана (EDA) и постоянното структурирано сътрудничество (ПСС); припомня, че в член 45, параграф 2 и член 46, параграф 2 от ДЕС се предвижда решенията да се приемат с квалифицирано мнозинство и не се предвижда право на вето; припомня, че оттеглянето на бюджетната функция на Парламента в съответствие с член 42 от ДЕС е възможно само за оперативни разходи и изисква единодушно решение на Съвета; подчертава, че Съветът никога не е вземал такова решение;
424. настоява на необходимостта да се следи отблизо използването на средствата на Механизма за бежанците в Турция, за да се гарантира точното им насочване към проекти за бежанците и неизползването им за други цели; призовава Комисията да докладва редовно на бюджетния орган относно съвместимостта на финансираните действия с правното им основание;
Развитие и сътрудничество
425. настоятелно призовава Съюза и неговите държави членки да се въздържат да подкрепят практики, които улесняват избягването на данъци от транснационални корпорации и физически лица, при преследването на целта за създаване на благоприятна бизнес среда за частните инвеститори в развиващите се страни, в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие; освен това подчертава риска от задлъжняване във връзка с увеличеното използване от Съюза на смесено финансиране, по-специално в държавите от Африка на юг от Сахара и в държавите от Карибския басейн, които разполагат с ограничени приходи за обслужване на дълга си; призовава Съюза и неговите държави членки да се борят ефективно и последователно с укриването на данъци, агресивните практики за избягване на данъци и вредната данъчна конкуренция, в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките за развитие;
Заетост и социални въпроси
426. отбелязва, че що се отнася до ЕСФ, Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), 3 програми по ЕСФ/ИМЗ за Обединеното кралство, Италия и Унгария и една програма по FEAD за Италия са били прекъснати, което е довело до прекъсването на няколко плащания през 2018 г.; отбелязва, че са били изпратени 33 предупредителни писма до съответните държави членки;
427. отчита, че броят на предупредителните писма и прекъсванията е нараснал значително през 2018 г. в сравнение с предходната година поради нарасналия брой на пакетите от документи за получаване на увереност, получени през февруари 2018 г., и резултатите от одитите на съответствието, извършени през годината;
428. припомня, че все още остават десет препоръки, които се отнасят до специални доклади (една от Специален доклад № 16/2016 („Цели на ЕС в областта на образованието: програмите са съгласувани, но съществуват недостатъци при оценката на изпълнението“), две от Специален доклад № 14/2016 („Инициативи на политиката и финансова подкрепа от страна на ЕС за интегриране на ромите – постигнат е значителен напредък през последното десетилетие, но са необходими допълнителни усилия на местно равнище“) и седем от Специален доклад № 6/2018 („Свободно движение на работници – упражняването на тази основна свобода е гарантирано, но средствата от ЕС биха могли да се насочват по-ефективно“)), които трябва да бъдат приложени, повечето от които трябваше да бъдат приложени до 31 декември 2019 г.; по-специално взема под внимание Специален доклад № 14/2016, съгласно който повечето проекти са били осъществени според планираното, но критериите за „най-добри практики“, които допринасят за успешно приобщаване на ромите, не винаги са били приложени и мониторингът е бил труден; припомня, че липсата на надеждни и всеобхватни данни за ромите е проблем не само във връзка с проектите, но също така и при изготвянето на политики на равнището на ЕС и на национално равнище; изразява съжаление, че тази ситуация може да остане непроменена, освен ако не бъдат предприети незабавни действия;
429. припомня констатациите в Специален доклад № 5/2019 на Палатата („Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) – ценен инструмент за помощ, но с все още неизяснен принос за намаляване на бедността“), и по-специално заключението на Палатата, че в допълнение към намаляването на бедността чрез продоволствена помощ (което представлява 83% от бюджета на FEAD), иновативните елементи в областта на социалната политика на FEAD предоставят на държавите членки възможности за насърчаване на социалното приобщаване;
430. припомня също така, че наличните данни, представени в Специален доклад № 5/2019 на Палатата, показват, че Фондът е оказал ценна помощ в почти всяка една от държавите членки и че предоставяните от FEAD храна, материална подкрепа и мерки за социално приобщаване са от значение за най-нуждаещите се лица, включително онези, които в противен случай биха останали извън обичайното социално подпомагане или които се нуждаят от незабавна подкрепа; изтъква също така, че според хранителните банки една трета от храните, които те предоставят, се финансира от FEAD, както и че FEAD позволява да бъде намалена зависимостта им от неравномерния поток на даренията и следователно дава възможност за по-добро планиране на преразпределянето на конкретни храни;
431. при все това отбелязва със загриженост, че поради ограниченията в неговия мониторинг и липсата на данни за целия Съюз приносът на FEAD за намаляване на бедността все още не е количествено установен и припомня, че Комисията трябва да подобри събираните данни, за да илюстрира по-добре относителното значение на FEAD като проводник на европейската солидарност и помощно средство в борбата със социалните разделения в Съюза;
432. отбелязва, че в междинния доклад за оценка на FEAD бяха установени няколко слабости в изпълнението на фонда и че Палатата предложи фондът да бъде насочен в по-голяма степен към най-нуждаещите се; припомня също така, че в междинния доклад за оценка се заключава, че определянето на съпътстващи мерки и техният мониторинг могат да бъдат използвани в по-голяма степен;
433. припомня, че съгласно заключенията на Специален доклад № 6/2019 на Палатата („Борба с измамите при разходването на средства по политиката на ЕС на сближаване – необходими са подобрения в разкриването, реакцията и координацията от страна на управляващите органи“), въпреки че подобренията в начина, по който управляващите органи определят рисковете от измами при използването на кохезионните фондове на Съюза (включително ЕСФ) и разработват превантивни мерки, управляващите органи трябва да засилят в още по-голяма степен разкриването, реакцията и координацията във връзка с борбата с измамите;
434. отбелязва, че според Комисията междинната оценка на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) показва, че нейните цели все още са актуални и че програмата е ефективна при достигането до съответните заинтересовани страни, като създава висококачествени резултати и постига своите цели, по-специално в светлината на предизвикателствата на настоящия социално-икономически контекст, който се характеризира от последствията на финансовата и икономическа криза; отбелязва също така, че макар трите оси („Прогрес“, „EURES“ и „Микрофинансиране и социално предприемачество“) привидно да функционират независимо, са установени някои области, които биха могли да доведат до повишаване на ефективността („полезни взаимодействия“);
435. отбелязва, че в междинната оценка на EaSI се открояват няколко начина за подобряване на изпълнението на програмата, особено чрез опростяване на процедурите, подобряване на вътрешната съгласуваност, засилена гъвкавост, насоченост към групи, които се нуждаят от специфична подкрепа, и връзки с други фондове, и насърчава Комисията да предприеме действия в тази посока; настоятелно призовава по-специално ЕСФ+ да включва – в рамките на направлението на EaSI – редица подобрения в тази посока;
Околна среда
436. подчертава, че делът на плащанията, извършени след изтичане на законоустановените срокове, е достигнал 8,20% от плащанията, извършени от ГД „Околна среда“ през 2018 г. (5,85% през 2017 г., 3,92% през 2016 г.); изразява съжаление по-специално за това, че закъсненията при плащанията по програмата LIFE са достигнали по-високи равнища през 2018 г. (10,3% в сравнение с 5,8% през 2017 г. и 3,9% през 2016 г.);
437. отбелязва, че през 2018 г. ГД „Околна среда“ е представила в годишния си отчет за дейността среден процент остатъчни грешки от 0,09%, който не превишава прага на същественост от 2%;
438. отбелязва, че ГД „Околна среда“ е подчертала в годишния си отчет за дейността, че условията на решението за екстернализиране във връзка със сътрудничеството с Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) по отношение на персонала предполагат, че капацитетът на персонала в ГД „Околна среда“ е много ограничен, що се отнася до дейностите, свързани с програмата LIFE, което може да изисква допълнителен преглед на работните методи и договорености в рамките на генералната дирекция;
439. приветства факта, че през 2018 г. едва 0,93% от всички плащания на ГД „Действия по климата“ са били изплатени със закъснение спрямо законоустановените срокове (3,9% през 2017 г.);
440. подчертава, че ГД „Действия по климата“ и ГД „Бюджет“ наблюдават изпълнението на целта в МФР за насочване на 20% от разходите към интегриране на въпросите относно климата и че ГД „Действия по климата“ подкрепя други генерални дирекции да интегрират свързаните с климата съображения в своите дейности; приветства факта, че през 2018 г. 20,1% от бюджета на Съюза са били изразходвани за дейности, свързани с климата, но изразява съжаление, че в началото на 2019 г. все още се счита, че според отчитаните тенденции по линия на бюджета на Съюза ще се предоставят само 19,7% за текущия период на МФР;
441. изразява силна загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Действия по климата“ за 2018 г. отново е изразена резервата поради причини, свързани със запазването на репутацията, както и поради правни, финансови и институционални причини, във връзка със значителните рискове за сигурността, установени в Регистъра на Съюза за Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), както се посочва в годишните отчети за дейността от 2010 г. насам и както се потвърждава от оценката на риска от 2018 г.; изразява съжаление относно необичайната продължителност на тази резерва; призовава Комисията да намери бързо решение за тази ситуация;
Обществено здраве, безопасност на храните, здраве на животните, хуманно отношение към животните и здраве на растенията
442. подчертава факта, че в областта на общественото здраве обществените поръчки са най-важният инструмент за финансово управление и че през 2018 г. бюджетните кредити за поети задължения и за плащания са усвоени изцяло; подчертава, че в областта на безопасността на храните и фуражите бюджетът се изпълнява до голяма степен чрез преки безвъзмездни средства за държавите членки и че степента на изпълнение на поетите задължения и плащанията е достигнала съответно 99,0% и 98,6%;
443. отбелязва, че през 2018 г. ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ е представила в годишния си отчет за дейността среден процент остатъчни грешки от 1,9%, който не превишава прага на същественост от 2%;
444. отбелязва със загриженост, че делът на плащанията, свързани с управление на безвъзмездни средства, които са били извършени навреме от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, е намалял от 97% на 83% между 2016 г. и 2018 г.;
445. посочва предизвикателствата, установени от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ в нейния годишен отчет за дейността, при изпълнението на Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето за периода 2014 – 2020 г. („Здравната програма“); отбелязва, че тези предизвикателства са свързани с настоящия механизъм за финансиране на Здравната програма, който позволява единствено ориентирано към проекти финансиране и може да има отрицателно въздействие върху дългосрочната устойчивост на предприетите действия, както и със сложността на някои механизми в Здравната програма, като например изпълняваните с държавите членки съвместни действия, което означава, че от първоначалното планиране на дейността до действителното ѝ стартиране може да измине много време; отбелязва заключенията на Палатата в Специален доклад № 21/2019 относно антимикробната резистентност (АМР), според който дейностите на Комисията и агенциите са довели до постигането на известен напредък, например по ветеринарни и свързани с храните въпроси; въпреки това изразява съжаление, че според същия доклад понастоящем няма много доказателства, че здравната тежест във връзка с АМР е намаляла в Съюза;
Транспорт и туризъм
446. приветства приключването през 2018 г. на поканата за смесено финансиране на МСЕ в областта на транспорта от 2017 г. с иновативен подход, с който се предоставя общ индикативен бюджет в размер на 1,35 милиарда евро безвъзмездни средства от Съюза, съчетан с финансиране от ЕФСИ, ЕИБ, националните насърчителни банки или частни инвеститори; счита, че трябва да се извърши последваща оценка на тези проекти, за да се оцени ефективността на този иновативен подход; отбелязва, че вторият краен срок за представяне на предложения през април 2018 г., насочен към проекти, свързани с иновации и нови технологии, по-специално в областта на алтернативните горива, в подкрепа на политиката на Комисията за чиста мобилност, доведе до подбора на 35 проекта, придружени от общо 404,8 милиона евро финансиране по линия на МСЕ; отбелязва необходимостта от подобряване на нивото на осведоменост сред бенефициерите във връзка с правилата на допустимост на МСЕ, по-специално като се направи ясно разграничение между понятията „договор с изпълнител“ и „договор с подизпълнител“; припомня, че размерът на изразходваните средства по даден финансов инструмент не е единственият критерий за неговото изпълнение, и приканва Комисията да задълбочи оценката си за постиженията, завършени по линия на финансирани от ЕС транспортни проекти, и да измерва аспекта, свързан с тяхната добавена стойност, и ориентираните към резултатите разходи;
447. отбелязва, че до петата година от настоящия програмен период 2014 – 2020 г. едва около 23% от първоначално отпуснатите средства са довели до плащания, считано към януари 2019 г., което поставя под въпрос пълното изпълнение на МСЕ; отново заявява, че, за да не се позволи забавянето на плащанията, отмяната на бюджетни кредити и обратните постъпления да се натрупат значително до края на програмния период, като оставят недостатъчно време за пренасочване на средства към други проекти, е от съществено значение INEA да следи отблизо за техническото и финансовото изпълнение на проектите, така че да могат да бъдат предприети своевременно ефективни корективни мерки; припомня препоръките на Палатата към Комисията и INEA да се гарантира по-голяма съгласуваност и прозрачност на процедурите за подбор на проекти, да се създадат по-добри условия за своевременно изпълнение на програмите и да се преработи рамката на изпълнението с цел по-добро наблюдение на резултатите от проектите;
448. приветства Специален доклад № 30/2018 на Палатата, с който се заключава, че основните видове обществен транспорт са обхванати от регламентите на Съюза, което прави уредбата на Съюза за правата на пътниците уникална в световен мащаб; при все това изразява съжаление във връзка със заключението на Палатата, че много пътници не са достатъчно запознати с правата си и често не могат да ги упражнят заради проблеми с прилагането; ето защо припомня искането на Палатата да се подобрят съгласуваността, яснотата и ефективността на уредбата на Съюза за правата на пътниците, да се предприемат действия за насърчаване на по-ефективни и прозрачни кампании за повишаване на осведомеността и да се предоставят на националните правоприлагащи органи допълнителни инструменти за прилагане на правата на пътниците;
449. отново изисква Комисията, с оглед на множеството източници на финансиране, да предоставя лесен достъп до проектите, под формата на единно звено за контакт, за да могат гражданите да следят ясно развитието и финансирането на инфраструктурите, съфинансирани със средства на Съюза и от ЕФСИ; тези единни звена за контакт трябва да разполагат с широки правомощия за координация, като преобладават правилата на Съюза, с многоезично измерение, което улеснява управлението на всички оценки на въздействието върху околната среда; отбелязва, че през петата година от многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. усвояването на средствата по ЕФСИ продължава да бъде по-бавно от планираното; подчертава, че откритите грешки са на равнището на бенефициерите, което означава, че са необходими повече насоки по отношение на допустимостта на разходите;
450. подчертава, че политиката в областта на транспортната инфраструктура предоставя ясна възможност за увеличаване на полезните взаимодействия между отбранителните и гражданските потребности и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); приветства добавянето на стълб на военната мобилност към политиката за TEN-T с приемането на плана за действие през март 2018 г. и предложението на Комисията за включване на нов пакет, предназначен за нуждите на военната мобилност, в размер на 6,5 милиарда евро в рамките на бюджета на МСЕ за периода 2021 – 2027 г.; подчертава значението на анализа на различията между военните изисквания и изискванията на TEN-T за генериране на резерва от инфраструктурни проекти с двойна употреба, които биха могли да бъдат подкрепени в рамките на МСЕ за периода 2021 – 2027 г. и да укрепят TEN-T; отново заявява, че това развитие отразява стратегическата роля на TEN-T за интегрирането на инфраструктурата на Съюза, за да се постигне бърза и безпрепятствена мобилност на целия континент, както и за укрепване на нашия капацитет за реакция при извънредни ситуации като хуманитарни кризи, природни бедствия и извънредни ситуации с граждански характер, като по този начин допълнително се развие вътрешният пазар;
451. приветства стартирането на нови проекти, съсредоточаващи се върху градската мобилност, ефективната логистика и инфраструктурата, включително пристанището на бъдещето, на стойност около 105 милиона евро от поканата за представяне на предложения по програма „Хоризонт 2020“ за 2017 г.; приветства приемането на 3-годишната работна програма в областта на транспорта по „Хоризонт 2020“ за периода 2018 – 2020 г.; припомня препоръката на Палатата за определяне на план за развитие на пристанищата в рамките на Съюза за основните пристанища и за преразглеждане на броя на основните пристанища;
Регионално развитие
452. подчертава, че нередностите в изпълнението на бюджета на Европейския съюз не предполагат автоматично измама и че е необходим задълбочен анализ на резултатите от одита, преди да бъдат приложени финансови корекции спрямо бенефициерите; призовава Комисията да изпълни своята стратегия за борба с измамите и да продължи да подкрепя и подпомага държавите членки при прилагането на мерки за борба с измамите, включително анализа на нередности, докладвани от държавите членки по линия на ЕСИ фондовете;
453. призовава Комисията да представи подробен анализ на причините за ниската степен на усвояване на средствата в някои региони и да направи оценка на конкретните начини за преодоляване на структурните проблеми, които стоят в основата на тези дисбаланси, а така също и да засили техническата помощ на място; подчертава, че гъвкавостта и по-простите правила могат да подобрят ефикасността и ефективността на ЕСИ фондовете;
454. призовава Комисията и Съвета да изготвят през първата половина на 2020 г. план за действие с цел ускоряване на прилагането на ЕСИ фондовете през настоящия програмен период, с ясни стимули за ефективно усвояване на наличните средства, укрепване на стратегическите цели на Съюза, и по-специално икономическото, социалното и териториалното сближаване и, в съответствие с целите на Парижкото споразумение, борбата с изменението на климата;
Земеделие и развитие на селските райони
455. призовава Палатата да изготви специален доклад относно заграбването на земи и потенциалното му въздействие върху ОСП;
456. припомня на Комисията, че са налице сериозни различия между видовете грешки, например между неумишлени пропуски и случаи на измама; припомня, че по-голямата част от бенефициерите са малки и средни земеделски стопанства, а сложният регламент увеличава риска от неволни пропуски, което също следва да бъде взето предвид при оценяването на действителния процент грешки;
457. подчертава, че правилното изпълнение на интервенциите по линия на ОСП е тясно свързано със спазването от страна на бенефициерите на ангажиментите, определени на равнището на Съюза; подчертава, че повишената гъвкавост на държавите членки при разпределянето на субсидиите по линия на ОСП може да доведе до появата на краткосрочни, национални политически интереси и носи риск да утежни допълнително злоупотребите, поради което настоятелно призовава Комисията да избегне повторната национализация на ОСП, и по-специално системата за мониторинг на спазването от страна на отделните бенефициери на правилата за допустимост за подпомагане, с цел да подържа доверието в Съюза при управлението на една от неговите основни публични политики;
Култура и образование
458. приветства заключението от Специален доклад № 22/2018 на Палатата относно мобилността в рамките на „Еразъм +“, че програмата има положителен ефект върху отношението на участниците към Съюза и създава много форми на европейска добавена стойност; същевременно обаче подчертава, че следва да се положат още усилия за привеждане на показателите в пълно съответствие с целите и че е необходимо да се опрости процесът на подаване на заявления и докладване;
459. приветства положителния ефект на програмата „Еразъм +“ за насърчаването на приобщаването на хора в неравностойно положение, както е отбелязано в Специален доклад № 22/2018 на Палатата; призовава за подобряване на определенията, докладването и мониторинга в тази област, за да се гарантира приобщаващият характер на програмата „Еразъм +“, както и на програмата „Европейски корпус за солидарност“ и програмата „Творческа Европа“;
460. подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането на програмите „Еразъм +“ и „Творческа Европа“, като се има предвид успехът на програмите и добавената стойност, която носят;
461. отчита, че Механизмът за гарантиране на студентските заеми не е постигнал очакваните резултати, което е накарало Комисията да преразпредели съответните средства;
462. подчертава напредъка в успеваемостта по програмата „Творческа Европа“ в сравнение с 2017 г. (31% за подпрограма „Култура“ и 48% за подпрограма „МЕДИА“), но подчертава, че са необходими по-подходящи равнища на финансиране за справяне с тези все още незадоволителни резултати;
463. призовава EACEA да обърне необходимото внимание на опростяването и адаптирането на процедурите за кандидатстване за целевите групи, за да се подобри достъпността на програмите;
464. отбелязва, че системата за вътрешен контрол на EACEA все още се нуждае от значителни подобрения, както е посочено в резервите, изразени във втората фаза на одита на управлението на безвъзмездните средства по програми „Еразъм +“ и „Творческа Европа“; призовава EACEA да приеме всички необходими корективни действия, за да гарантира, че програмите се изпълняват с най-високо качество;
465. обръща внимание на предизвикателствата, пред които са изправени Европейските училища по време на процеса на оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия („Обединеното кралство“) от Съюза, и призовава Комисията и Европейските училища да докладват на комисията по култура и образование във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство и относно начина, по който възнамеряват да продължат да предлагат първокласно преподаване на английски език в Европейските училища след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза;
466. посочва недостатъчното представителство на жените (31%) на средните ръководни длъжности в EACEA; призовава Агенцията да постигне целта от 40% през 2020 г.
Правосъдие, свобода и вътрешни работи
467. приветства специалния доклад на Палатата относно подкрепата на Съюза за държавите членки в усилията им за справяне с радикализацията(48), финансирани, наред с други източници, от ФВС и програма „Правосъдие“; споделя становището на Палатата, че Комисията следва да подобри рамката за цялостна координация на действията, финансирани от Съюза, за справяне с радикализацията, да увеличи практическата подкрепа за специалистите и лицата, определящи политиките, в държавите членки и да усъвършенства уредбата за оценка на резултатите;
468. приветства факта, че Палатата не е открила съществени пропуски в процедурите на Комисията за уравняване на сметките във връзка с ФУМИ и с ФВС и факта, че е съгласна с решенията на Комисията за уравняване на сметките; изразява въпреки това съжаление поради факта, че три от 18-те операции, проверени от Палатата, съдържат грешки, като от тях една операция в режим на споделено управление по линия на ФУМИ е показала процент на грешки от 9,4%; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия във връзка с установените от Палатата системни слабости, като липсата на последващи проверки на оправдателните документи в случай на предварителни административни проверки на заявките за плащане; призовава държавите членки да подобрят проверките на процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от бенефициерите на финансови средства по отношение на законосъобразността и редовността на тези процедури;
Права на жените и равенство между половете
469. подчертава, че правата на жените и равенството между половете като аспект следва да бъдат интегрирани и гарантирани във всички области на политиката; отново призовава следователно за прилагане на съобразено с фактора пол бюджетиране на всички етапи на бюджетната процедура, включително при изпълнението на бюджета и оценката на неговото изпълнение;
470. изразява съжаление относно тенденцията през последните години за намаляване на средствата на Съюза за борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета и потвърждава отново искането си за увеличаване на средствата за специфичната цел „Дафне“; отново призовава за създаването на отделен бюджетен ред за специфичната цел „Дафне“ в рамките на програмата „Права, равенство и гражданство“; отбелязва разработването на общоевропейско проучване с обща методология и въпросник, за да се събират съпоставими данни относно основаното на пола насилие, редовно, във всички държави членки; очаква първите резултати от пилотното провеждане на проучването да бъдат готови в срок до 2019 г., за да се спази предвиденото провеждане на проучването от 2020 – 2021 г. нататък;
471. призовава за проучване на взаимодействията между вътрешните и външните програми на Съюза, за да се гарантира последователен и непрекъснат подход към политиките както в рамките на Съюза, така и извън него, като например в случая на гениталното осакатяване на жени.
Вероятният процент на грешки при плащанията бе определен на 2,4% за финансовата 2017 година, на 3,1% за 2016 г.; на 3,8% за 2015 г., на 4,4% за 2014 г., на 4,7% за 2013 г., на 4,8% за 2012 г., на 3,9% за 2011 г.; на 3,7% за 2010 г., на 3,3% за 2009 г.; на 5,2% за 2008 г. и на 6,9% за финансовата 2007 година.
Съответните плащания включват стипендии за студенти и за изследователска дейност (функция 1а от МФР – глава 5), преки помощи за земеделски стопани (функция 2 от МФР – глава 7) и бюджетна подкрепа за трети държави (функция 4 от МФР – глава 9). Административните плащания се състоят предимно от трудови възнаграждения и пенсии за служителите на ЕС (функция 5 от МФР – глава 10). Като цяло разходите, свързани с права за получаване на плащане, представляват около 53% от одитната популация на Сметната палата.
Годишен доклад за управлението и изпълнението за 2017 г., стр. 77. В сравнение с 2016 г. основната промяна е значителният спад в областта на сближаването, миграцията и рибарството. В тази област на политиката набират скорост текущите програми за периода 2014 – 2020 г. Те се характеризират с по-малък присъщ риск, предвид нововъведеното годишно уравняване на сметките и механизма за задържане на 10% за междинните плащания, до осъществяването на всички проверки и корективни мерки.
Когато Комисията установи случаи на евентуално неспазване на регламентите за собствените ресурси в данните, предоставени от държавите членки, тя отбелязва тези данни като отворени за евентуални промени, докато се увери, че информацията отговаря на изискванията. За случаите във връзка с БНД или ДДС процедурата се нарича „изразяване на резерви“; а при случаите, свързани с традиционните собствени ресурси, съответната процедура се отбелязва като „отворен въпрос“. Комисията определя отражението на резервите и отворените въпроси върху бюджета на Съюза след получаване на необходимата информация от държавите членки.
Доброволна система за улесняване на търговията, която позволява на данъчно задължените лица (предприятия от Съюза и извън Съюза), които доставят далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица в държави членки, в които те нямат седалище, да отчетат дължимия ДДС върху тези доставки и да го декларират чрез уеб портал в държавата членка, в която са регистрирани по ДДС.
Точка 5.34 от годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2018 година, придружен от отговорите на институциите (ОВ C 340, 8.10.2019 г.).
Отговор на въпрос 10, Въпросник за подготовка на дискусията с члена на Комисията Моедас, https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/188520/Replies%20to%20questionnaire%20-%20Commissioner%20Moedas-original.pdf
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
Вж. също Специален доклад № 8/2018 на Палатата: Подпомагане от ЕС за продуктивни инвестиции в предприятията – необходим е по-голям акцент върху дълготрайността.
ГД „Регионална и селищна политика“, годишен отчет за дейността за 2018 г., стр. 111: „Рискът „при плащане“ се изчислява за всяка програма, като се прилага остатъчният общ процент на грешки за финансовата 2016 – 2017 година, потвърден от службите на Комисията, или когато е той по-висок, остатъчният общ процент на грешка, докладван от одитните органи за финансовата 2017 – 2018 година, за „съответните разходи“ за отчетната година на Комисията (...)“ „Рискът „при приключване“ посочва остатъчния риск за съответните разходи за 2018 г., след като Комисията приложи необходимите финансови корекции, за да намали до 2% общия процент на остатъчни грешки за всички оперативни програми (...)“.
Вж. също Специален доклад № 17/2018 на Палатата: Действията на Комисията и на държавите членки през последните години на програмния период 2007 – 2013 г. са довели до преодоляване на ниската степен на усвояване на средствата, но не са били достатъчно съсредоточени върху резултатите.
Параграф 204 от резолюцията на Парламента от 18 април 2018 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции (OВ L 248, 3.10.2018 г., стр. 29).
Специален доклад № 10/2018 на Палатата, озаглавен „Схема за основно плащане за земеделски стопани — системата функционира, но оказва ограничено въздействие върху опростяването, насочването и сближаването на нивата на подпомагане“
Вж. отговорите на въпроси с искане за писмен отговор № 3 и № 18 от въпросника към члена наКомисията Фил Хоган за изслушването в комисията по бюджетен контрол на 17 октомври 2019 г.
Вж. отговора на въпрос с искане за писмен отговор № 41 от въпросника към члена на Комисията Фил Хоган за изслушването в комисията по бюджетен контрол на 17 октомври 2019 г.
Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята? (OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 112).
Вж. отговора на въпрос с искане за писмен отговор № 39, въпросник към члена на Комисията Фил Хоган за изслушването в комисията по бюджетен контрол на 17 октомври 2019 г.
ГД „Международно сътрудничество и развитие“: 0,85% през 2018 г. в сравнение с 1,18% през 2017 г., 1,67% през 2016 г. и 2,2% през 2015 г.; ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“: 0,72%
Вж. отговора на г-н Мимица, член на Комисията, на Въпрос с искане за писмен отговор 51 (изслушване в комисията по бюджетен контрол от 28 ноември 2019 г.).
Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2019 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2020 година, P9_TA(2019)0038, параграф 51. .
Вж. отговора на въпрос с искане за писмен отговор № 4 и приложението към него, последващи въпроси към члена на Комисията Невен Мимица за изслушването в комисията по бюджетен контрол на 18 ноември 2019 г.
Специален доклад № 15/2019 на , озаглавен „Изпълнение от Комисията на пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала – големи икономии, но не без последици за служителите“.
Писмо от 26/11/2019 г. от изпълняващия длъжността генерален секретар до г-жа Моника Холмайер и г-жа Изабел Гарсия Муньос, председател и заместник-председател съответно на комисията по бюджетен контрол на Парламента (ARES (2019) 7291393).
AIRINC, Study on the cost of living for EU personnel posted in Luxembourg - Final report (Проучване на разходите за живот на служителите на ЕС, чието място на работа е Люксембург – окончателен доклад), септември 2019 г.
Специален доклад № 15/2019 на Палатата: „Изпълнение от Комисията на пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала – големи икономии, но не без последици за служителите“.
Работен документ относно изпълнението от Комисията на пакета от мерки от 2014 г. за реформи в условията, засягащи персонала – големи икономии, но не без последици за служителите.
Разни, параграф 205 от резолюцията на Европейския парламент от 26 март 2019 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции (OВ L 249, 27.9.2019 г., стр. 31).
Съобщение до Комисията „The workplace of the future in the European Commission“ („Работното място на бъдещето в Европейската комисия“) (C(2019)7450/F1).
“Sink or Swim: Barriers for Children with Disabilities in the European School System” (Потъни или плувай: пречки за децата с увреждания в системата на Европейските училища), 4 декември 2018 г.
Специален доклад № 13/2018 на Палатата „Мерки срещу радикализацията, която води до тероризъм – Комисията се е съобразила с нуждите на държавите членки, но са налице някои недостатъци при координацията и оценката“.