Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз и членове 2, 9, 10, 19 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), и по-специално членове 3, 15, 20, 21, 23, 25, 26 и 47 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принцип 17 относно интеграцията на хората с увреждания, принцип 3 относно равните възможности и принцип 10 относно здравословната, безопасна и добре приспособена работна среда и защитата на личните данни,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид общите коментари по КПХУ, които представляват меродавните насоки за прилагането на тази конвенция,

–  като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагането от страна на Европейския съюз и за представителството му във връзка с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(2),

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (Комитета за правата на хората с увреждания) от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Европейската конвенция за правата на човека), Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

–  като взе предвид стратегическите разследвания на Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия осигурява на лицата с увреждания достъп до своите уебсайтове (OI/6/2017/EA), начина, по който Европейската комисия третира лицата с увреждания в рамките на общата здравноосигурителна схема за персонала на ЕС (OI/4/2016/EA), както и решението ѝ по съвместното разследване на случаи 1337/2017/EA и 1338/2017/EA относно достъпността за кандидати с увредено зрение на процедурите за подбор с цел набиране на служители на ЕС, организирани от Европейската служба за подбор на персонал,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР), за които ЕС е поел ангажимент да изпълнява,

–  като взе предвид изричното споменаване на уврежданията в ЦУР, свързани с образованието (ЦУР 4), растежа и заетостта (ЦУР 8), неравенството (ЦУР 10), достъпността на населените места (ЦУР 11) и събирането на данни (ЦУР 17),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

–  като взе предвид проучвателното становище на Европейския икономически и социален комитет относно положението на жените с увреждания, изготвено по искане на Парламента,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(3),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“), предвид променящите се пазарни условия(5),

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“)(7),

–  като взе предвид Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработен текст)(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 февруари 2017 г., озаглавен „Доклад относно напредъка в изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.“ (SWD(2017)0029),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно това предложение(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2017 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално заключителните бележки на Комитета за правата на хората с увреждания(12),,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно списъка с въпроси, приет от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(15),

–  като взе предвид своите резолюции от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора(16), от 18 ноември 1998 г. относно жестомимичните езици(17) и от 23 ноември 2016 г. относно езиците на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците(18),

–  като взе предвид проучването на Тематичен отдел „В“ на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на Европейския парламент от 2016  г., озаглавено „Европейските структурни и инвестиционни фондове и хората с увреждания в Европейския съюз“,

–  като взе предвид информационната бележка на Генералната дирекция за парламентарни изследвания, озаглавена „The European Disability Strategy 2010-2020“ (Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.),

–  като взе предвид годишния доклад за 2018 г. на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Shaping the EU agenda for disability rights 2020-2030“ (Изготвянето на програма на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2020 – 2030 г.),

–  като взе предвид докладите относно основните права за 2019 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

–  като взе предвид тематичните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

–  като взе предвид изявлението на Комисията от 17 декември 2019 г. относно стратегията на ЕС за хората с увреждания след 2020 г.,

–  като взе предвид статистическите данни на Евростат относно хората с увреждания във връзка с достъпа до пазара на труда, достъпа до образование и обучение, както и бедността и неравенството по отношение на доходите,

–  като взе предвид докладите и препоръките на представителните организации на хората с увреждания,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(19), и по-специално членове 4, 6 и 7 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(20), и по-специално член 5, параграф 9, буква а) от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(21), и по-специално член 2, параграф 3 и член 8 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(22),

–  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани всички хора с увреждания имат равни права във всички области на живота (включително достъп до отворен пазар на труда и образование), както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, самостоятелност и пълноценно участие в обществото, като се зачита и оценява техният принос към социалния и икономическия напредък на ЕС; като има предвид, че повече от половината държави членки лишават хората, страдащи от психични проблеми или имат интелектуални увреждания, от правото им на глас;

Б.  като има предвид, че в Европейския съюз има около 100 милиона лица с увреждания(23), които все още са лишени от основните си човешки права и ежедневно са възпрепятствани да водят независим живот; като има предвид, че повече от 60% от хората с увреждания са жени и че голямата част от лицата, полагащи грижи за хора с увреждания, са жени; като има предвид, че броят на децата с увреждания е неизвестен поради липсата на статистически данни, но може да бъде в порядъка на 15% от общия брой деца в Европейския съюз; като има предвид, че поради застаряването на населението все повече хора ще страдат от увреждания и ще се нуждаят от по-достъпна и подкрепяща среда, включително подходящо адаптирани услуги;

В.  като има предвид, че ДФЕС изисква от Съюза при определянето и осъществяването на своите политики и дейности да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

Г.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равноправното участие на хората с увреждания в обществото;

Д.  като има предвид, че КПХУ е първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС и от всички негови държави членки;

Е.  като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) потвърждава факта, че КПХУ е обвързваща за ЕС и неговите държави членки при приемането и прилагането на правото на ЕС, тъй като тя е инструмент на вторичното законодателство(24);

Ж.  като има предвид, че Факултативният протокол към КПХУ не е ратифициран от ЕС и няколко държави членки;

З.  като има предвид, че децата с увреждания следва да могат да упражняват пълноценно всички права на човека и основни свободи равноправно с останалите деца, включително правото да растат в семействата си или в семейна среда в съответствие с техния висш интерес, както е определено в Конвенцията за правата на детето; като има предвид, че членовете на семейството често трябва да ограничават или да прекъсват професионалната си дейност, за да се грижат за членове на семейството, които имат увреждане; като има предвид, че в проучването на Европейската комисия за осъществимост на гаранцията за децата (междинен доклад) се посочва, че основните установени пречки за децата с увреждания са проблемите с физическия достъп, липсващото приспособяване на услугите и съоръженията спрямо потребностите на децата и, в много случаи, просто тяхната липса; като има предвид, че в същото проучване много респонденти посочват проблеми с дискриминацията, по-конкретно във връзка с проблеми в областта на образованието, както и финансовата достъпност във връзка с проблеми в областта на жилищното настаняване;

И.  като има предвид, че принципите на КПХУ далеч не се ограничават с въпроса за дискриминацията, като посочват пътя към пълноценното упражняване на правата на човека от всички хора с увреждания и техните семейства в едно приобщаващо общество;

Й.  като има предвид, че в съдебната практика на Съда на ЕС се предвижда, че една политика може да се счита за непряко дискриминационна, ако на практика оспорваната разпоредба оказва отрицателно въздействие върху значително по-голям дял хора с увреждания; като има предвид, че дори ако има съмнение, че дадена разпоредба е дискриминационна по своята същност и има вероятност да окаже подобно отрицателно въздействие, тя също ще се счита за дискриминационна;

К.  като има предвид, че съгласно член 1 от КПХУ „хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“; като има предвид, че член 9 от КПХУ е от особена важност в това отношение;

Л.  като има предвид, че 37% от населението на ЕС-28 на възраст 15 и повече години посочват, че са били засегнати от умерени или тежки физически или сетивни ограничения през 2018 г.; като има предвид, че 24,7% от населението на ЕС-28 на възраст 16 и повече години посочват, че са били засегнати от известни или тежки трайни ограничения в обичайната си дейност поради здравословни проблеми през 2018 г.; като има предвид, че 17,7% съобщават за известни трайни ограничения, а 7% – за тежки трайни ограничения(25);

М.  като има предвид, че тежестта на основните хронични заболявания се изчислява въз основа на продължителността на живота, коригирана с отчитане на инвалидността (DALY); като има предвид обаче, че рамките за справяне с хроничните заболявания в ЕС се различават и в някои държави може да са част от по-широки схеми в областта на уврежданията;

Н.  като има предвид, че Eurofound изтъкна, че липсва яснота по отношение на включването на понятието за (хронично) „заболяване“ в определението за увреждане(26); като има предвид, че агенцията препоръчва да се направи опит за разрешаването на този проблем в рамките на преглед на Европейската стратегия за хората с увреждания;

О.  като има предвид, че в стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. не е интегриран принципът за равенство между половете и не е обхванато и разгледано специфичното положение, формите на дискриминация и лишаването от права на жените и момичетата с увреждания, които са подложени на множествена дискриминация и други нарушения на техните права; като има предвид, че последиците от множествената дискриминация са бедност, социално и образователно изключване и изключване от пазара на труда (по-голяма вероятност за нископлатена, временна или несигурна заетост), което създава допълнително напрежение и психологическо бреме за хората с увреждания, техните семейства и лицата, полагащи грижи за тях; като има предвид, че равното третиране може да се гарантира чрез прилагане на положителни мерки и политики за жените с увреждания, майките/бащите на деца с увреждания, самотните родители с увреждания и/или самотните родители на деца с увреждания; като има предвид, че включването на измерение, свързано с принципа на равенство между половете, в очакваната за периода след 2020 г. Европейска стратегия за хората с увреждания ще допринесе за междусекторен подход за премахване на дискриминацията спрямо жените и момичетата с увреждания;

П.  като има предвид, че през 2018 г. около 28,7% от населението на ЕС с увреждания (на възраст 16 или повече години) са били изложени на риск от бедност или социално изключване(27);

Р.  като има предвид, че въпреки че съгласно член 19 от КПХУ „държавите – страни по настоящата конвенция, признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността (...)“, в ЕС все още има 800 000 лица с увреждания, които са лишени от правото си на глас;

С.  като има предвид, че хората, лишени от слух и зрение, страдат от уникални двойни увреждания, комбиниращи два сетивни дефицита (зрителен и слухов), което ограничава пълноценното им участие и причинява специфични проблеми, като например по отношение на достъпа до комуникация, информация, мобилност и социални взаимодействия;

Т.  като има предвид, че свързаните с увреждания обезщетения следва да се разглеждат като държавна подкрепа, предназначена да помогне на хората да премахнат пречките, произтичащи от тяхното увреждане и/или здравословно състояние, за да участват пълноценно в обществото, както и като заместване на доходите, когато е необходимо;

У.  като има предвид, че в член 9 от КПХУ се признава, че трябва да се предприемат подходящи мерки, така че хората с увреждания, по-специално момичетата и жените, да могат да имат реален достъп до физическата среда, транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните технологии и до всички останали удобства и услуги, които са отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони;

Ф.  като има предвид, че с приетата през юни 2019 г.(28) Директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, за първи път на равнището на ЕС се установява право на отпуск на лицата, полагащи грижи, с продължителност от пет работни дни годишно;

Х.  като има предвид, че Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. (стратегията) послужи като рамка за предложенията за политики и законодателство за прилагане на КПХУ както в рамките на ЕС, така и извън него;

Ц.  като има предвид, че хората с увреждания все още не участват пълноценно в обществото и не упражняват правата си; като има предвид, че в съответствие с член 29 от КПХУ участието на хората с увреждания може да се постигне единствено ако те бъдат включени в политическия и обществения живот, където те често са по-слабо представени;

Ч.  като има предвид, че стратегията не е адаптирана към нововъзникващите области на политиката, като например не е съгласувана нито с Програмата до 2030 г., за която ЕС и всички негови държави членки са поели ангажимент да изпълняват, нито с Европейския стълб на социалните права;

Ш.  като има предвид, че по време на кризата с COVID-19 хората с увреждания се сблъскаха със сериозни предизвикателства и нарушения на правата, като например нарушения в услугите за лична помощ, грижи и подкрепа, неравен достъп и/или пълно изключване от свързана със здравето информация и здравни грижи, включително спешни грижи, липса на обща информация, свързана с обществената безопасност, която е представена по ясен и прост начин, включително в достъпни и използваеми формати без бариери, липса на предпазни мерки в домовете за настаняване, неравен достъп до предлаганите от образователните институции алтернативи, а именно дистанционно и онлайн обучение, и увеличаване на случаите на домашно насилие; като има предвид, че съществува вероятност пандемията и горепосочените предизвикателства да се реактивират през следващите месеци;

Щ.  като има предвид, че стратегията не обхваща всички разпоредби на КПХУ;

АА.  като има предвид, че до момента Комисията не е извършила хоризонтален и цялостен преглед на своето законодателство, за да осигури пълно хармонизиране с разпоредбите на КПХУ;

АБ.  като има предвид, че със стратегията е постигнат ограничен напредък;

АВ.  като има предвид, че в голям брой области на политиката на ЕС липсва интегриране на правата на хората с увреждания;

АГ.  като има предвид, че все още има ново и преразгледано законодателство без каквото и да е позоваване на КПХУ и достъпността; като има предвид, че достъпността е необходимо условие за независимия начин на живот и участието; като има предвид, че ЕС, като страна по КПХУ, има задължението да гарантира непосредственото и активно участие на хората с увреждания и техните представителни организации в разработването и прилагането на законодателството и политиките, като същевременно се зачитат различните понятия за увреждане;

АД.  като има предвид, че за хората с увреждания е наложително да имат пълен и равен достъп до пазара на труда, който достъп продължава да бъде проблематичен, като се има предвид, че настоящото равнище на заетост е 50,6% (53,3% за мъжете и 48,3% за жените с увреждания) в сравнение със 74,8% сред хората без увреждания(29), и равнището на безработица за хората с увреждания на възраст между 20 и 64 години е 17% в сравнение с 10% за хората без увреждания, като това положение не позволява на много хора с увреждания да водят независим и активен живот; като има предвид, че значителна част от четирите милиона души, които всяка година се сблъскват с бездомността, имат увреждания; като има предвид, че данните се различават значително между различните видове увреждания и нужди от подкрепа;

АЕ.  като има предвид, че работодателите трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани да гарантират, че на хората с увреждания през цялото време се предоставят възможности – като се започне от образованието и се стигне до заетостта; като има предвид, че за тази цел повишаването на осведомеността на работодателите е един от начините за борба срещу дискриминацията при наемането на хора с увреждания;

АЖ.  като има предвид, че мерките на работното място са от решаващо значение за насърчаването на положително психично здраве и предотвратяването на психичните заболявания и психосоциалните увреждания;

АЗ.  като има предвид, че действията за справяне с предизвикателствата на демографските промени трябва да включват подходящи мерки за запазване на активността на хората с увреждания и тяхното задържане на пазара на труда; като има предвид, че това включва не само превантивни мерки по отношение на безопасните и здравословни условия на труд на работното място, но също така и мерки, насочени към рехабилитацията и участието след заболяване или злополука;

АИ.  като има предвид, че участието може да бъде постигнато изцяло само ако бъдат включени широк кръг от хора с увреждания и техните представителни организации, и ако с всички видове заинтересовани страни се провеждат целенасочени консултации при отчитане на различните понятия за увреждане;

1.  отчита напредъка, постигнат в прилагането на КПХУ благодарение на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.; призовава Комисията да доразвие постигнатото чрез разширяване на обхвата на своята ангажираност с правата на хората с увреждания посредством амбициозна Европейска стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г. (стратегия за периода след 2020 г.);

2.  припомня, че в своите заключителни бележки Комитетът за правата на хората с увреждания отбеляза критично, че приетите от ЕС и държавите членки мерки за финансови ограничения са влошили стандарта на живот на хората с увреждания, което е довело до по-високи равнища на бедност и социално изключване и до съкращения в социалните услуги, подкрепата за семействата и предоставяните в общността услуги;

3.  припомня, че Комитетът за правата на хората с увреждания изрази своята дълбока загриженост относно несигурното положение на хората с увреждания в настоящата миграционна криза в ЕС, по-специално защото бежанците, мигрантите и кандидатите за убежище с увреждания са задържани в ЕС при условия, които не осигуряват подходяща подкрепа и разумни улеснения; поради това призовава Комисията да коригира ситуацията, като издаде насоки за своите агенции и за държавите членки, съгласно които ограничителното задържане на лица с увреждания в контекста на миграцията и търсенето на убежище не е в съответствие с КПХУ;

4.  изразява особена загриженост във връзка с положението на младите хора с увреждания и лицата, които са били безработни за дълъг период от време; призовава държавите членки да работят за включването им на пазара на труда като приоритет, например като част от програмата „Гаранция за младежта“;

5.  призовава Комисията да предложи всеобхватна, амбициозна и дългосрочна Европейска стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г., която:

6.  подчертава необходимостта от съгласуваност между стратегията за периода след 2020 г. и рамките, насочени към хората с хронични заболявания, включително мерките за активизиране на заетостта, тъй като стратегиите, насочени към хората с увреждания, невинаги непременно отговарят на техните потребности;

7.  подчертава значението на едно цялостно определение и прилагане на достъпността и нейната стойност като основа за това хората с увреждания да имат равни възможности, както са признати в КПХУ и в съответствие с общ коментар № 2 към КПХУ, като се отчита разнообразието на потребностите на хората с увреждания и се насърчава универсалният дизайн като принцип на ЕС;

8.  призовава държавите членки да приложат изцяло и да осъществяват непрекъснато наблюдение върху всички законодателни разпоредби, свързани с достъпността, включително върху Европейския акт за достъпността(30), Директивата за аудиовизуалните медийни услуги,, Пакета за телекомуникациите и Директивата за достъпност на уебсайтовете(31), както и относимите регламенти за транспорта и правата на пътниците; настоява наблюдението да се извършва не чрез самооценка, а от независим субект, който да включва хора с увреждания; поради това призовава Комисията да улесни изпълнението и да създаде Европейски съвет по въпросите на достъпа, за да се наблюдава прилагането на законодателството на ЕС относно достъпността;

9.  призовава Комисията да използва Европейския акт за достъпността като основа за приемане на стабилна рамка на ЕС за достъпна и приобщаваща среда с напълно достъпни обществени места, услуги, в т.ч. услуги за обществен транспорт и съобщителни и финансови услуги, както и архитектурна среда; призовава Комисията да укрепи правата на пътниците, за да се избегне допълнителна дискриминация;

10.  призовава Комисията да преразгледа правилата за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) с цел защита на правата на пътниците с увреждания, като се съсредоточи върху безопасността и неприкосновеността както на тяхното тяло, така и на оборудването им при транспорт и признаването на необходимостта от допълнителни места за личен асистент или за лица, които биват транспортирани в легнало положение;

11.  припомня, че за изпълнението на всички задължения във връзка с достъпността е необходимо достатъчно финансиране на равнището на ЕС и на национално и местно равнище; призовава Комисията и държавите членки да насърчават публичните инвестиции с цел да се осигури достъпност на хората с увреждания както във физическата, така и в цифровата среда;

12.  изразява загриженост във връзка с факта, че на национално равнище не се прилагат в достатъчна степен предварителните условия при възлагането на обществени поръчки по отношение на зачитането на достъпността преди сключването на договор за обществена поръчка; във връзка с това препоръчва да се създаде портал, по подобие на екологосъобразните обществени поръчки, който да съдържа всички насоки относно достъпността;

13.  призовава Комисията да работи със Съда на ЕС по отношение на стратегиите за комуникация и достъпност, за да се гарантира, че хората с увреждания могат да имат достъп до съдебната система на ЕС;

14.  подчертава, че стратегията за периода след 2020 г. следва да се основава на хоризонтален всеобхватен преглед на цялото законодателство и на всички политики на ЕС, за да се гарантира пълна хармонизация с разпоредбите на КПХУ; настоява тя да включва преразгледана декларация относно компетентността, включваща всички области на политиката, в които ЕС е приел законодателство или мерки с незадължителен характер, които оказват въздействие върху хората с увреждания, и да представя законодателни предложения с мерки за прилагане и наблюдение;

15.  призовава Комисията да гарантира включването на основан на пола и хоризонтален подход за борба с множеството форми на дискриминация, на които са подложени жените и момичетата с увреждания; настоява да се събират групирани по полов признак данни, за да се идентифицират комбинациите от различни форми на дискриминация, с която се сблъскват жените и момичетата с увреждания във всички области, обхванати от Конвенцията от Истанбул, и когато това е уместно; настоятелно призовава Комисията да представи консолидирано предложение в рамките на стратегията за периода след 2020 г. и да приеме ефективни мерки с цел предотвратяване и борба с насилието над жени и деца с увреждания, включително сексуален тормоз и сексуална злоупотреба, които да са насочени към семейства, общности, специалисти и институции; настоятелно призовава Европейския съюз и онези държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията от Истанбул;

16.  призовава за това в стратегията за периода след 2020 г. да бъде разработена междуинституционална структура, която да следи за нейното изпълнение, като се използват процедурите, предвидени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(32); подчертава, че във всички институции и агенции на ЕС следва да присъстват звена за координация във връзка с уврежданията, като централното звено за координация следва да се намира в рамките на Генералния секретариат на Комисията; подчертава, че звената за координация във връзка с уврежданията следва да бъдат подкрепяни от подходящ междуинституционален механизъм, за да се координира прилагането на КПХУ в институциите и агенциите на ЕС; подчертава, че съществува междуинституционален механизъм, който да улеснява сътрудничеството между Комисията, Парламента и Съвета, като техните съответни председатели се срещат в началото на всеки мандат; във връзка с това подчертава, че в качеството си на публична администрация институциите на ЕС трябва да спазват КПХУ във всяко едно отношение;

17.  настоятелно призовава Комисията да подготви стратегията за периода след 2020 г. с тясното, съдържателно и системно участие на хора с увреждания и на представящите ги членове на семейството и организации, както и да гарантира, че Комисията, заедно с държавите членки, ще работи в тясно сътрудничество с тях за прилагането, наблюдението и оценката на стратегията за периода след 2020 г., също и чрез подходящо финансиране и изграждане на капацитет;

18.  призовава Комисията да включва преглед на стратегията на всеки три години с ясно определена роля за рамката на ЕС за КПХУ и да включва в този преглед систематично и активно хора с увреждания и техните представителни организации (както на равнището на ЕС, така и на национално равнище);

19.  подчертава необходимостта от постоянно наблюдение на изпълнението на КПХУ; в този контекст призовава:

20.  призовава Комисията да гарантира, че стратегията за периода след 2020 г. ще насърчава по-специално гарантиран достъп до заетост, професионално и специализирано обучение, приобщаващо образование, финансово достъпни и качествени здравни услуги, цифрови услуги и спортни дейности за хората с увреждания, включително като гарантира предоставянето на разумни улеснения на работното място, и че хората с увреждания получават заплащане на същото равнище като работниците без увреждания и ще бъде възможно да се избегнат и предотвратят всякакви други начини за дискриминация на работното място; призовава държавите членки да продължат да разработват и/или да прилагат по-добре мерки, които насърчават участието на хора с увреждания на пазара на труда и да признаят хората с увреждания, които работят в защитени предприятия, като работници съгласно закона, както и да гарантират, че те имат право на същата социална закрила като останалите работници; призовава Комисията да насърчава разработването на качествени рамки за стажове и да насърчава и развива възможностите за обучение чрез чиракуване за хора с увреждания; призовава Комисията да включи в бъдещите доклади най-добрите практики, за да даде възможност на работодателите да прилагат ефективно законодателството в областта на уврежданията; призовава Комисията да признае, насърчи и защити приобщаващите предприятия, за да се създаде постоянна заетост за хората с увреждания на пазара на труда; подчертава потенциала на предприятията и организациите от социалната икономика за улесняване на приобщаването на хората с увреждания на пазара на труда; призовава Комисията да предостави на социалната икономика целева подкрепа от Европейския социален фонд;

21.  подчертава, че е от основно значение да се гарантира високо равнище на услугите и помощта за хората с увреждания; поради това счита, че е необходимо да се определят минимални стандарти на равнището на ЕС, за да се гарантира, че са удовлетворени всички потребности на хората с увреждания;

22.  призовава Комисията да преразгледа Директивата за трансграничното здравно обслужване, за да я приведе в съответствие с КПХУ, с цел осигуряване на достъп до финансово достъпно и качествено трансгранично здравно обслужване за хората с увреждания;

23.  призовава държавите членки да осигурят достъп на хората с увреждания до здравни услуги, при които се отчита измерението на пола, в т.ч. свързана със здравето рехабилитация и когато е приложимо – дългосрочни грижи;

24.  счита, че жените и момичетата с увреждания трябва да имат пълен достъп до медицински грижи, които да отговарят на специфичните им потребности, включително до гинекологични консултации, медицински прегледи, семейно планиране, както и до адаптирани грижи по време на бременност; настоятелно призовава ЕС да вземе предвид тези услуги при прилагането на стратегията за периода след 2020 г.;

25.  подчертава, че хората, лишени от слух и зрение, се нуждаят от допълнителни грижи, предоставяни от специалисти със специализирани и квалифицирани знания, както и от преводачи за хора, лишени от слух и зрение; призовава държавите членки да признаят червено-белия бастун като символ на сляпо-глухия пешеходец, за да могат хората, лишени от слух и зрение, да станат по-видими в движението по пътищата;

26.  призовава Комисията да гарантира, че лишените от дееспособност лица могат да упражняват всички права, заложени в Договорите и законодателството на Европейския съюз;

27.  отбелязва със съжаление, че настоящите европейски политики относно правата на детето не включват в достатъчна степен всеобхватна и основана на правата стратегия за момчетата и момичетата с увреждания, нито съдържат гаранции за защита на правата им, както и че стратегиите за хората с увреждания не ги разглеждат или интегрират в достатъчна степен;

28.  призовава Комисията да подобри достъпа на уязвимите деца до основни услуги и социални права (по-специално здравеопазване, образование, образование и грижи в ранна детска възраст, хранене и жилищно настаняване);

29.  призовава Комисията и държавите членки да превърнат ЕС в лидер в утвърждаването на правата на хората с увреждания и да насърчат ратифицирането на КПХУ в световен мащаб; призовава експертната работна група за равенството към Комисията под надзора на члена на Комисията, отговарящ за равенството, да включва систематично правата на хората с увреждания във всички относими законодателни актове, решения, политики и програми на ЕС; настоятелно призовава за цялостно включване на перспективата за правата на хората с увреждания в Европейския стълб на социалните права, в стратегията за равенство между половете, със специален акцент върху борбата с насилието, в „Еразъм+“ и „Гаранцията за младежта“, в механизма за справедлив преход, в гаранцията за децата, в предстоящата Зелена книга за застаряването, в европейския семестър и във външната политика на ЕС и подчертава необходимостта от гаранция за правата на хората с увреждания, за да се подпомогнат хората с увреждания при осигуряването на заетост, стажовете, назначаването на работа и по-нататъшното образование; припомня на Комисията да наблюдава това и в рамките на институциите на ЕС;

30.  призовава Комисията да изготви оценка на предизвикателствата и нарушенията на правата на хората с увреждания по време на пандемията от COVID-19, на мерките, приети от държавите членки в отговор на пандемията, и на пропуските и недостатъците в законодателството; призовава Комисията да предложи подходящи и специфични мерки за възстановяване и смекчаване на последиците в стратегията за хората с увреждания след 2020 г. с цел преодоляване на тези недостатъци и предотвратяването им в бъдеще; припомня, че тези мерки трябва да бъдат разработени въз основа на консултации с хората с увреждания и членовете на техните семейства или организациите, които ги представляват, както и с мрежата на Европейския парламент за Конвенцията за правата на хората с увреждания;

31.  призовава експертната работна група на Комисията да установи и поддържа систематични консултации с хората с увреждания и техните представителни организации;

32.  подчертава, че правото на самостоятелен живот и на включване в общността е изключително важно за реализирането на много от другите права, заложени в КПХУ, включително равенство и забрана на дискриминация, самостоятелност и свобода, правосубектност и свобода на движение;

33.  призовава Комисията да насърчава активно прехода от институционални и/или сегрегиращи грижи към подкрепа в рамките на общността, в т.ч. лична помощ, и приобщаващи услуги (както общи, така и съобразени с конкретните условия) във всички политически инструменти и инициативи на ЕС; поради това призовава Комисията да гарантира, че общият напредък към деинституционализиране е включен като показател в набора от социални показатели на ЕС;

34.  призовава държавите членки да насърчават участието чрез ускоряване на процеса на деинституционализиране в рамките на конкретен срок и чрез замяната на вземането на решения от друго лице с подпомогнато вземане на решения; призовава държавите членки да гарантират, че деинституционализирането никога няма да доведе до бездомност на хората с увреждания поради липса на подходящо и/или достъпно жилищно настаняване;

35.  призовава Комисията да възприеме твърда позиция относно факта, че общото наличие на основни и предоставяни в общността услуги е от съществено значение за прехода от институционална грижа към живот в общността;

36.  призовава Комисията да насърчава свободата на движение на хората с увреждания;

37.  призовава Комисията да разработи действия на равнището на ЕС, за да се гарантира, че всички хора с увреждания могат да упражняват правото си на свобода на движение и да се ползват от свободата на движение, като работят в чужбина равноправно с останалите;

38.  призовава Комисията да запази използването на финансовите средства на ЕС в съответствие с разпоредбите на КПХУ и да гарантира, че финансовите средства на ЕС не допринасят за изграждането или реновацията на институционални структури за полагане на грижи или на друг вид структура, която лесно би могла да се превърне в институция, и за проекти, които не включват по смислен начин хората с увреждания и представящите ги членове на семейството и организации, и че не се инвестират в структури, които са недостъпни за хората с увреждания;

39.  призовава Комисията да гарантира, че финансовите средства на ЕС не допринасят за неетични изследвания, нежелана стерилизация или нарушаване на репродуктивните права на хората с увреждания;

40.  призовава Комисията да признае, че хората с интелектуални и психосоциални увреждания са особено уязвими към експериментални подходи и лечения, които не се основават на солидни научни доказателства и могат да нанесат значителни вреди;

41.  настоява финансовите средства на ЕС да имат за цел да насърчават приобщаващи и достъпни среда, услуги, практики и устройства, като се следва подход на универсален дизайн и се насърчава деинституционализирането, включително силна подкрепа за лична помощ и самостоятелен живот; призовава Комисията да насърчава инициативи, които гарантират, че финансираните със средства от ЕС услуги за подкрепа отговарят на нуждите на хората с увреждания; подчертава, че следва активно да се инвестират финансови средства в научни изследвания за разработване на по-добри и по-достъпни във финансово отношение помощни технологии за хора с увреждания; призовава за активна комуникация с хората с увреждания, представляващите ги членове на семейства и организации във всички програми, финансирани от ЕС;

42.  призовава Сметната палата да провери дали финансираните от ЕС възможности достигат до хората с увреждания;

43.  призовава Комисията да гарантира, че всички проекти и инфраструктури, подпомагани със средства на ЕС в трети държави, са достъпни за приобщаването на хората с увреждания и че средствата на ЕС се инвестират в прилагане и наблюдение на препоръките на КПХУ и в изграждане на капацитет на организациите на хората с увреждания;

44.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че стратегията на ЕС и действията на държавите членки са напълно съгласувани с ЦУР и с Програмата на ООН до 2030 г., като основна глобална рамка за действие за устойчиво развитие, равенство и приобщаване, включително уврежданията като хоризонтален въпрос в ЦУР 4, 8, 10, 11 и 17;

45.  призовава Комисията да поеме водеща роля в изпълнението на ЦУР във външните дейности, като включи приобщаването на хората с увреждания, независимо от една нова европейска стратегия за хората с увреждания, като приеме ясна, прозрачна и приобщаваща пътна карта за постигане на целите;

46.  приветства наскоро приетата Директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и по-специално въвеждането на отпуск за полагане на грижи от пет работни дни годишно; призовава държавите членки да приложат бързо директивата и ги насърчава да надхвърлят установените в нея минимални изисквания, включително чрез установяване на правото на платен отпуск по бащинство, родителски отпуск и отпуск за полагане на грижи; насърчава държавите членки да въведат разпоредби за отпуска за полагане на грижи, отпуска по бащинство и гъвкави схеми на работа, които да са адаптирани към конкретните нужди на родителите в особено неравностойно положение, като например тези на родителите с увреждания или родителите на деца с увреждания или с продължително заболяване; призовава всички държави членки да осигурят достатъчно подкрепа – както финансова, така и професионална – за хората, полагащи грижи за членове на своите семейства с увреждания, които живеят с тях; подчертава, че фактът, че те трябва да се грижат за роднините си, често оказва отрицателно въздействие върху техния семеен и професионален живот и може да доведе до изключване и дискриминация;

47.  призовава Комисията да създаде механизми за координиране на преносимостта и приспособимостта на обезщетенията и услугите за хората с увреждания между държавите членки и да разшири пилотния проект за карта на ЕС за хора с увреждания, така че да обхване всички държави членки и да надхвърли областта на културата и спорта, както и да гарантира, че картата на ЕС за паркиране за хора с увреждания се спазва изцяло във всички държави членки; подчертава, че подобни мерки са от решаващо значение, за да се гарантира, че хората с увреждания в целия ЕС могат да получат достъп до подкрепа за хора с увреждания, без да е необходимо да се правят отделни оценки във всяка държава членка; призовава държавите членки да включат в своето законодателство признаването на специфични увреждания, за да отговорят и покрият специфичните им нужди (например комбинирано увреждане на зрението и слуха);

48.  призовава Комисията да насърчава структурното включване на хората с увреждания и представляващите ги членове на семейството и организации във всички етапи на вземане на решения както на национално равнище, така и на равнището на ЕС и да финансира изграждането на капацитет на организациите на хора с увреждания, за да им даде възможност да участват по структуриран начин във всички решения, които се отнасят до тях; призовава Комисията да разработи инициативи, които да насърчават защитата на собствените права и политическото участие на хората с увреждания, и призовава държавите членки да засилят националните инициативи в това отношение;

49.  призовава Комисията да насърчава по-добрата координация на услугите за подкрепа между държавите и създаването на звена за контакт във всички държави членки, за да се информират гражданите на ЕС с увреждания относно техните социални права и услугите за подкрепа, които могат да получават;

50.  призовава Комисията да създаде в сътрудничество с частния сектор единен портал, който да съдържа всички инструменти, насочени към осигуряване на оптимално социално участие на хората с увреждания;

51.  припомня правото на хората с увреждания на подходящ стандарт на живот и социална закрила, по-специално на финансово подпомагане и социален патронаж; призовава Комисията да гарантира, че стратегията на ЕС за хората с увреждания до 2030 г. включва специфични действия за насърчаване на приобщаващи системи за социална закрила в ЕС, които биха гарантирали достъп до обезщетения и услуги за хората с увреждания през целия им живот; призовава държавите членки да определят минимално равнище на социална закрила за хората с увреждания, което би им гарантирало подходящ стандарт на живот;

52.  призовава Комисията и Съвета да използват препоръката на Съвета относно достъпа до социална закрила(33) и предложението за регламент за координация на системите за социална сигурност (COM(2016)0815), за да могат всички граждани на ЕС да имат достъп до услуги за социална подкрепа в целия ЕС в съответствие с препоръката от Комитета за правата на хората с увреждания;

53.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватна кампания, която да включва хора с увреждания и представляващите ги членове на семейството и организации и да бъде на разположение в достъпни формати, включително лесна за четене версия, и национални жестомимични езици, за да се повиши осведомеността за КПХУ, правата и нуждите на хората с увреждания, и пречките, пред които са изправени, сред хората с увреждания, отговорните субекти и обществото като цяло; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, координират и създават образователни материали, които могат да се използват в държавите членки, за да се допринесе за положителни нагласи към хората с увреждания и да се подобри тяхното приобщаване;

54.  призовава ЕС и държавите членки да финансират обучението за и от хора с увреждания, техни организации, синдикални организации, федерации на работодателите, органи за равно третиране и държавни служители относно принципа на недискриминация, включително множествената и комбинираната дискриминация и разумните улеснения;

55.  призовава всички държави членки да подкрепят и да повишат видимостта на социалната работа (т.е. на социалните работници и хората, които извършват социални услуги);

56.  призовава Комисията да създаде ясен механизъм за отговорност, контрол и санкции във връзка със стратегиите;

57.  призовава всички държави членки да се занимаят спешно с въпроса за бездомността, като приемат дългосрочни, основани на жилищно настаняване, интегрирани стратегии за бездомните лица на национално, регионално и местно равнище, както и да признаят конкретните рискове, на които са изложени хората с увреждания, включително тези, свързани с спектъра на аутизма;

58.  призовава държавите членки да потвърдят своя ангажимент за насърчаване, защита и осигуряване на пълноценно и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, включително правото на свободно движение и пребиваване и правото на гласуване в избори в съответствие с член 12 от КПХУ, да гарантират зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство, като изпълняват и следят отблизо изпълнението на стратегията за периода след 2020 г. с пълноценно участие на хората с увреждания и представящите ги членове на семейството и организации, в сътрудничество с органите, социалните партньори и гражданското общество на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище, както и да разпределят подходящи и достатъчни човешки и финансови ресурси за нейното изпълнение;

59.  призовава всички държави членки да разработят свои собствени национални стратегии за хората с увреждания, за да насърчат интегрирането на равенството на хората с увреждания и да застъпят прилагането на КПХУ;

60.  призовава държавите членки да разработят национални стратегии, като вземат предвид най-добрите практики на другите държави членки, за да се гарантира правилното прилагане на КПХУ;

61.  призовава Европейския съюз и всички държави членки да ратифицират Факултативния протокол към КПХУ;

62.  призовава държавите членки да докладват за изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания;

63.  призовава държавите членки да докладват за последващите действия във връзка с националните препоръки, отправени от Комитета за правата на хората с увреждания, след като бъде направена оценка на прилагането на КПХУ от тяхна страна;

64.  подчертава колко е важно да се постигне споразумение възможно най-скоро; призовава Съвета да преодолее патовата ситуация, за да предприеме стъпки към прагматично решение и да ускори незабавно приемането на хоризонталната директива на ЕС за борба с дискриминацията, внесена от Комисията през 2008 г. и впоследствие гласувана от Парламента; счита, че това е предпоставка за осигуряване на консолидирана и съгласувана правна уредба на ЕС, която да осигурява защита срещу дискриминацията, основана на религия и убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация, извън рамките на заетостта; отбелязва, че не следва да се допуска неправомерно ограничаване на обхвата на директивата; счита, че консолидирането на законодателната рамка на ЕС за справяне с престъпленията от омраза също е ключов елемент, тъй като подобни престъпления също са преобладаващи в работната среда;

65.  препоръчва ЕС да интегрира по структуриран начин Европейската стратегия за хората с увреждания в рамките на процеса на европейския семестър;

66.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и държавите кандидатки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Сметната палата, на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет за разпространение до поднационалните парламенти и съвети, на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) OВ C 340, 15.12.2010 г., стp. 11. (3) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (4) OВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1. (5) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69. (6) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (7) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 179. (8) ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36. (9) OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68. (10) Приети текстове, P8_TA(2019)0032. (11) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 110. (12) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 138. (13) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 41. (14) OВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9. (15) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23. (16) ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236. (17) OВ C 379, 7.12.1998 г., стр. 66. (18) OВ C 224, 27.6.2018 г., стp. 68. (19) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (20) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289. (21) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470. (22) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487. (23) Този брой включва 99 милиона души съгласно проучването EU-SILC от 2016 г. и 1 милион души, които според оценките пребивават в домове за настаняване и следователно не са представени в проучването. (24) Решения от 11 април 2013 г. по съединени дела C-335/11 и C-337/11, точки 29 – 30; от 18 март 2014 г. по дело C-363/12, точка 73; и от 22 май 2014 г. по дело C-356/12. (25) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Functional_and_activity_limitations_statistics (26) Eurofound (2019 г.), „How to respond to chronic health problems in the workplace?“ (Как да реагираме на хронични здравословни проблеми на работното място?), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург. (27) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20191029-2 (28) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79). (29) Предложение на Комисията от 17 декември 2019 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и на Съвета (COM(2019)0653). (30) OВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (31) OВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1. (32) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1. (33) ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр.1.