Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2130(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0026/2020

Внесени текстове :

A9-0026/2020

Разисквания :

Гласувания :

Приети текстове :

P9_TA(2020)0165

Приети текстове
PDF 206kWORD 63k
Петък, 19 юни 2020 г. - Брюксел Окончателна версия
Банков съюз – годишен доклад за 2019 г.
P9_TA(2020)0165A9-0026/2020

Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз – годишен доклад за 2019 г. (2019/2130(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно Банков съюз – годишен доклад за 2018 г.(1),

—  като взе предвид обратната информация от Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно резолюцията на Европейския парламент от 16 януари 2019 г. относно Банков съюз – Годишен доклад за 2018 г.,

—  като взе предвид одобрението на пакета за банковия сектор от Европейския парламент и Съвета,

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия от 2010 г.,

—  като взе предвид политическите насоки за следващата Европейска комисия (2019 – 2024 г.) под надслов „Съюз с по-големи амбиции: моята програма за Европа“, представени от Урсула фон дер Лайен на 16 юли 2019 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“(2) и заключенията на Съвета ECOFIN от 12 юли 2016 г.,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 24 май 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (COM(2018)0339),

—  като взе предвид публикувания през март 2019 г. Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2018 г.(3),

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск от юли 2019 г., озаглавен „EU Non-bank Financial Intermediation Risk Monitor 2019“ (Наблюдение на рисковете от небанковото финансово посредничество в ЕС 2019)(4)

—  като взе предвид заключенията на Европейския банков орган (ЕБО), съдържащи се в неговата пътна карта за финансовите технологии и изготвени вследствие на консултацията относно подхода на ЕБО към финансовите технологии, от март 2018 г.,

—  като взе предвид доклада на ЕБО от ноември 2018 г., озаглавен „Risk Assessment of the European Banking System“ (Оценка на риска на европейската банкова система)(5),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от 18 юли 2019 г. относно регулаторния периметър, регулаторния статут и подходите за издаване на разрешителни във връзка с финансово-технологичните дейности,

—  като взе предвид доклада на европейските надзорни органи (ЕНО) от януари 2019 г., озаглавен „Regulatory sandboxes and innovation hubs“ (Финансови технологии: регулаторни лаборатории и центрове за иновации)(6),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 7 ноември 2013 г. между Европейския парламент и Европейската централна банка относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност и надзора над изпълнението на задачите, възложени на Европейската централна банка в рамките на единния надзорен механизъм(7),

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство от 9 октомври 2019 г. между ЕЦБ и Европейската сметна палата (ЕСП) относно одитите на надзорните задачи на ЕЦБ(8),

—  като взе предвид одобрението, дадено на срещата на върха на държавите от еврозоната на 14 декември 2018 г. за изготвения от Еврогрупата в нейния разширен формат доклад, в който се предвижда създаването на работна група на високо равнище,

—  като взе предвид, че на същата среща на върха на държавите от еврозоната бяха одобрени условията на общия предпазен механизъм на Единния фонд за преструктуриране,

—  като взе предвид Доклада на Комисията от 30 април 2019 г. относно прилагането и прегледа на Директива 2014/59/ЕС (Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките) и Регламент № 806/2014 (Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП)) (COM(2019)0213),

—  като взе предвид изявлението, прието на срещата на върха на държавите от еврозоната на 21 юни 2019 г.,

—  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата от 10 юли 2019 г. относно стрес тестове на банките в ЕС(9),

—  като взе предвид обявяването от страна на ЕЦБ на 22 август 2019 г. на преразглеждането на очакванията във връзка с надзора по отношение на резервите за покриване на рискове за новите необслужвани кредити с оглед на новия регламент на ЕС относно очакванията във връзка с надзора по отношение на резервите за покриване на рискове(10),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юни 2019 г., озаглавено „Четвърти доклад относно напредъка по намаляване на необслужваните кредити и допълнително намаляване на риска в банковия съюз“ (COM(2019)0278),

—  като взе предвид техническите съвети на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 18 юли 2019 г. до Европейската комисия относно съображенията за устойчивост във връзка с пазара на кредитeн рейтинг(11),

—  като взе предвид документа за обсъждане на Европейския механизъм за стабилност от октомври 2019 г., озаглавен „Completing banking union to support Economic and Monetary Union“ (Завършване на Банковия съюз за подкрепа на Икономическия и паричен съюз((12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (COM(2018)0097),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно създаване на агенции за кредитен рейтинг: перспективи(13),

—  като взе предвид проучването на Комисията от ноември 2019 г., относно различията между законите в областта на несъстоятелността на банките и относно тяхната евентуална хармонизация,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 септември 2019 г. относно прилагането на законодателството на Съюза за борба с изпирането на пари(14),

—  като взе предвид становищата на ЕБО от 8 август 2019 г. относно относно условията, на които депозитите трябва да отговарят, размера на гаранцията и сътрудничеството между схемите за гарантиране на депозитите, от 30 октомври 2019 г. относно плащанията по схемите за гарантиране на депозитите и от 23 януари 2020 г. относно финансирането на схемите за гарантиране на депозитите и използването на финансовите средства от схемите за гарантиране на депозитите,

—  като взе предвид съвместното становище на ЕНО от 4 октомври 2019 г. относно рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които засягат финансовия сектор на Европейския съюз(15);

—  като взе предвид проучването на Европейската комисия от ноември 2019 г. относно вариантите и националната преценка във връзка с Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите и тяхното третиране в контекста на европейската схема за застраховане на депозитите,

—  като взе предвид споразумението за обмен на информация между ЕЦБ и компетентните органи, отговарящи за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма,

—  като взе предвид оттеглянето от страна на Комисията на нейното предложение относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС (COM(2014)0043),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от ноември 2019 г. относно необслужваните кредити: постигнат напредък и предстоящи предизвикателства(16),

—  като взе предвид изготвения от ЕЦБ преглед на финансовата стабилност на ЕЦБ от ноември 2019 г.,

—  като взе предвид съвместните препоръки на ЕНО към Европейската комисия от 10 април 2019 г. относно необходимостта от подобрения във връзка с изискванията за управление на риска за ИКТ във финансовия сектор на ЕС(17),

—  като взе предвид Годишния икономически доклад за 2018 г. на Банката за международни разплащания,

—  като взе предвид доклада на ЕБО от 29 октомври 2019 г. относно потенциалните пречки пред трансграничното предлагане на банкови и платежни услуги(18),

—  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0026/2020),

А.  като има предвид, че един по-стабилен, конкурентен и конвергентен Икономически и паричен съюз изисква солиден банков съюз и в по-голяма степен развит и сигурен съюз на капиталовите пазари, както и създаването на бюджетен инструмент;

Б.  като има предвид, че завършването на банковия съюз е жизненоважен фактор за положителното възприемане на еврото на международно равнище и за неговата по-голяма роля на световните пазари;

В.  като има предвид, че рисковете от забавяне на икономическия растеж в световен мащаб и в еврозоната са се увеличили, особено след избухването на пандемията от COVID-19 в световен мащаб, и продължават да създават пречки пред финансовата стабилност;

Г.  като има предвид, че банковият съюз няма да бъде завършен, докато в него продължават да липсват предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) и европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) като трети стълб на банковия съюз;

Д.  като има предвид, че наличието на добре функциониращ пазар за финансови услуги на дребно е важно както за икономиката, така и за гражданите на ЕС;

Е.  като има предвид, че банковият съюз все още не разполага с ефективни инструменти, за да се справи с проблемите, пред които са изправени потребителите: изкуствено усложняване, нелоялни търговски практики, изключване на уязвимите групи от използването на основни услуги, както и ограничена роля на публичните органи;

Ж.  като има предвид, че въпреки че необслужваните кредити като цяло са намалели през последните години, равнището им в някои финансови институции все още остава високо;

З.  като има предвид, че възлагането на ЕЦБ на надзора на системно значимите финансови институции се доказа като успешно; като има предвид, че ЕЦБ при необходимост може да изпълнява надзорни задачи по отношение на всички кредитни институции и клонове, съответно лицензирани и установени в участващите държави членки;

И.  като има предвид, че развиването на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), чиято цел е осигуряване на еднакви правила и процедури и общ процес на вземане на решения за организирано преструктуриране на неплатежоспособни банки с минимално въздействие върху реалната икономика и публичните финанси, беше ефикасно; като има предвид, че все още трябва да се работи в посока ефективно предотвратяване на финансирани със средства на данъкоплатците намеси в изпаднали в затруднение банки;

Й.  като има предвид, че наскорошните скандали, свързани с мащабно изпиране на пари, в които са замесени финансови институции в ЕС, показват, че пруденциалният надзор и надзорът, насочен срещу изпирането на пари, не могат да се третират отделно и че липсва надеждна система за надзор и прилагане на законодателството на ЕС;

К.  като има предвид, че европейският банков сектор продължава да бъде безспорно основният източник на финансиране за дружествата за разлика от други юрисдикции, в които значителен дял от финансирането за дружествата се предоставя от капиталовите пазари;

Л.  като има предвид, че повече от десет години след финансовата криза все още не са предприети достатъчно мерки по отношение на проблемите, свързани с институциите, които са „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“ или „твърде взаимосвързани, за да бъдат оставени да фалират“, и че тези проблеми все още се разглеждат от Съвета за финансова стабилност;

Общи положения

1.  припомня постигнатия напредък по отношение на изграждането на банковия съюз, по-специално за намаляване на риска; подчертава обаче, че трябва да се постигне допълнителен напредък по отношение на споделянето на риска и също на намаляването на риска с цел справяне с предизвикателствата, които продължават да съществуват в конкретни институции;

2.  припомня, че банковият съюз е отворен за всички държави членки, които желаят да се присъединят;

3.  приветства подкрепата на председателя на Европейската комисия и на председателя на ЕЦБ за завършването на банковия съюз и в по-широк план, на Икономическия и паричен съюз, например чрез създаването на бюджетен инструмент за постигане на по-стабилен, конкурентоспособен и конвергентен съюз;

4.  подчертава, че Еврогрупата не представлява нито институция, нито орган или агенция на Европейския съюз, а е неофициален междуправителствен форум за разискване; изразява съжаление, че държавите членки продължават да действат извън общностната рамка, което подкопава ролята на Парламента в качеството му на съзаконодател и неговото право на демократичен надзор;

5.  подчертава липсата на ефективност на проведените досега междуправителствени преговори, по-специално на тези, включващи бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност и работната група на високо равнище на Еврогрупата относно банковия съюз; настоятелно призовава преговорите да продължат в условия на откритост, гарантиращи активното участие на Парламента в рамките на правния ред на ЕС; подчертава повишената правна защита, до която биха довели тези промени, наред с по-строгите изисквания за прозрачност и достъп до документи;

6.  приветства повишената като цяло устойчивост на европейската банкова система, както се вижда от оценката на ЕБО от 2019 г. на риска на европейската банкова система; приветства по-специално факта, че банките запазиха стабилни своите коефициенти на капиталова адекватност и че качеството на активите се подобри, което се отрази в допълнително намаляване на необслужваните кредити;

7.  подчертава обаче, че равнищата на рентабилност остават ниски, а макроикономическата среда се влошава, а именно с оглед на пандемията от COVID-19, която създаде безпрецедентни предизвикателства за световната икономика, засягайки качеството на активите и следователно рентабилността на банките; отбелязва освен това, че се очаква високото равнище на конкуренция, особено в областта на финансовите технологии (FinTech), по-високите оперативни рискове, дължащи се на цифровизацията и иновациите, както и липсата на интеграция поради продължаващата фрагментация между държавите членки да породят допълнителни предизвикателства за рентабилността на банките;

8.  отбелязва настоящата перспектива за нисък риск и ниска рентабилност в банковия сектор; подчертава факта, че се запазват ниските лихвени проценти в отговор на настоящата макроикономическа ситуация; подчертава освен това, че забавянето на икономическия растеж и геополитическото напрежение, включително последиците от Брекзит, както и кибернетичните рискове и сигурността на данните са сред основните предизвикателства, пред които е изправен банковият сектор на ЕС, в допълнение към изменението на климата и рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

9.  отбелязва, че рентабилността на банките нараства със стабилни темпове от 2012 г. насам, като от 2017 г. насам възвръщаемостта на собствения капитал надвишава 6%; подчертава обаче, че това развитие изостава от очакваната цена на капитала за повечето банки; подчертава, че ниският риск и ниските лихвени проценти са довели до по-ниски разходи за провизии и загуби; посочва, че това обаче не е структурно подобрение и че предизвикателствата пред рентабилността не се очаква да намалеят в краткосрочен план; припомня необходимостта постоянно да се извършва оценка на равнищата на финансиране за икономиката, и по-специално за МСП, идващо от цялата финансова система; призовава за подходяща оценка на въздействието на минали и бъдещи законови разпоредби върху постигането на целта за финансиране на икономиката;

10.  подчертава, че предоставянето на кредити и ликвидност от страна на банките играе решаваща роля за смекчаване на най-тежките икономически последици от избухването на COVID-19 за хората в ЕС; отбелязва в този контекст законодателните и надзорните мерки, които са предложени или приети, за да се гарантира, че банките продължават да отпускат заеми по време на настоящата криза; приветства гъвкавостта, предоставена на банките във връзка с пруденциалното третиране на заемите, прилагането на счетоводните правила и освобождаването на капиталови буфери; подчертава, че всяко предоставено облекчение следва да бъде изцяло на разположение за подпомагане на клиентите на банките, семействата и дружествата; подкрепя действията, предприети от банковите надзорници за въвеждане на строги временни ограничения върху изплащането на дивиденти и премии и обратното изкупуване на собствени акции от банките;

11.  подчертава решаващата роля на банковия сектор за насочване на финансиране към реалната икономика, и по-специално към устойчиви и социално отговорни инвестиции, като по този начин се насърчава растежът и заетостта и се дава възможност за преход към неутрална по отношение на климата икономика, без същевременно да се застрашава финансовата стабилност;

12.  приветства в това отношение постигнатото политическо споразумение по Регламента за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие; призовава за преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, за да се отразят по-добре задълженията за докладване и оповестяване, свързани с критерии от екологичен, социален и управленски характер;

13.  изразява загриженост, че уязвимостта на банките спрямо рискове, свързани с климата, може да не бъде добре разбрана, и приветства ангажиментите на ЕБО да включи в годишната си оценка на риска съображения относно рисковете, свързани с климата, и да въведе стрес тестове във връзка с изменението на климата; подчертава в тази връзка значението на подходящо оповестяване на данни и подходяща оценка на риска;

14.  призовава също така всички европейски банки да възприемат препоръчваните от ООН принципи за отговорно банкиране и да докладват в своите годишни счетоводни баланси за усилията си за постигане на устойчиво финансиране и за намаляване на рисковете, свързани с изменението на климата; призовава ЕС и компетентните национални органи, отговарящи за банковия сектор, да следват и когато е възможно, да изпълняват препоръките от Принципите за отговорно банкиране, Мрежата за устойчиво банкиране и Мрежата на централните банки и надзорните органи за екологизиране на финансовата система;

15.  призовава за създаването в целия ЕС на стандарт за „зелени“ облигации и за определянето на рамка, благоприятна за развиване на тези облигации, с цел повишаване на прозрачността, ефективността и надеждността на устойчивите инвестиции;

16.  отбелязва работата на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) относно риска от кредитно неизпълнение от държавите; подчертава, че регулаторната рамка на ЕС относно пруденциалното третиране на държавния дълг следва да отговаря на международните стандарти; призовава за допълнителни обсъждания относно създаването на европейски сигурен актив въз основа на оценка от страна на Комисията на предложението за ценни книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), и евентуалните промени, за да се засили международната роля на еврото, да се стабилизират финансовите пазари и да се позволи на банките да разнообразят своите портфейли;

17.  подчертава факта, че финансовите пазари са тясно свързани помежду си; подчертава, че е важно банковите надзорници да са подготвени за всички възможни резултати от Брекзит, като се има предвид, че това допълва готовността на самите частни субекти; приветства всички значими действия и сътрудничеството досега; отбелязва практиката на дружества от Обединеното кралство да създават клонове в ЕС, за да продължат да предоставят услуги; във връзка с това подчертава риска от регулаторен арбитраж поради различното прилагане на правилата във всяка държава членка; поради това счита, че е необходима допълнителна хармонизация, за да се избегне регулаторният арбитраж и да се гарантира, че срещу рисковете се предприемат необходимите мерки; подчертава значението на еднаквите условия на конкуренция във финансовите регламентации между ЕС и Обединеното кралство след Брекзит и необходимостта от предотвратяване на регулаторна надпревара за достигане на най-ниски равнища;

18.  потвърждава ангажиментите, които ЕС е поел съвместно с Обединеното кралство в рамките на преразгледаната политическа декларация; ангажира се да поддържа тясно и структурирано сътрудничество по регулаторни и надзорни въпроси както на политическо, така и на техническо равнище;

19.  изразява съжаление, че Комисията и по-голямата част от правителствата на държавите – членки на ЕС, досега не успяха да осигурят пълен баланс между половете в институциите и органите на ЕС, особено по отношение на назначенията на висши длъжности в областта на икономическите, финансовите и паричните въпроси; призовава правителствата на държавите членки, Европейския съвет, Еврогрупата и Комисията да работят активно за постигане на баланс между половете в своите предстоящи предложения за списъци с подбрани кандидати и назначения, като се стремят да включат като кандидати поне по една жена и по един мъж за всяка процедура за издигане на кандидатури; отново заявява посоченото в своята резолюция относно спазването на принципа за баланс между половете при издигането на бъдещите кандидатури;

20.  подчертава значението на завършването на съюза на капиталовите пазари, който допълва банковия съюз по отношение на финансирането на реалната икономика; също така подчертава, че един напълно интегриран съюз на капиталовите пазари, заедно с един пълноценно функциониращ банков съюз ще предоставят възможност за споделяне на риска от обществения и от частния сектор и също така ще укрепят международната роля на еврото, както и ще увеличат допълнително конкурентоспособността на европейските пазари и ще насърчат устойчиви чужди инвестиции; подчертава в тази връзка необходимостта от еднакви условия на конкуренция, които да не поставят МСП в неравностойно положение по отношение на достъпа до финансиране, както и необходимостта от внимателно наблюдение на емитирането на секюритизирани продукти;

Надзор

21.  приветства постигнатия напредък в банковия сектор за намаляване на риска и увеличаване на финансовата стабилност; при все това отбелязва, че все още остават слабости в конкретни институции и че е необходим допълнителен напредък; припомня целите на банковия съюз за осигуряване на финансова стабилност и насърчаване на истински единен пазар, еднакви условия на конкуренция и предвидимост за участниците на пазара;

22.  счита обаче, че настоящата надзорна рамка е съсредоточена основно върху експозициите към кредитен риск, в ущърб на експозициите към пазарен риск, свързани с неликвидни ценни книжа, включително деривати; настоятелно призовава да се предприемат необходимите мерки за засилване на анализа на качеството на активите и в тази връзка приветства включването на инструменти от ниво 2 и ниво 3 в обхвата на стрес тестовете през 2018 г.; подновява призива си към единния надзорен механизъм (ЕНМ) да включи сред основните си надзорни приоритети намаляването на тези комплексни и неликвидни финансови инструменти, включително дериватите;

23.  приветства положените усилия за укрепване на финансовия сектор и намаляване на необслужваните кредити на европейско равнище и мерките за намаляване на риска, постигнати в неотдавнашния пакет за банковия сектор; отбелязва, че дялът на необслужваните кредити, налични в значимите институции, е спаднал с повече от половина за периода от началото на банковия надзор от страна на ЕЦБ през ноември 2014 г. до юни 2019 г.; изтъква, че средното равнище на необслужваните кредити в еврозоната е било 2,9% през септември 2019 г., спаднало от 6,5% през декември 2014 г.; приветства този значителен напредък; изтъква, че равнището на необслужваните кредити все още остава високо в някои институции и че са необходими допълнителни усилия за преодоляването на този проблем; отбелязва текущата законодателна работа по директивата относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити и подчертава необходимостта да се гарантира, че развитието на вторичните пазари за кредити и създаването на механизъм за извънсъдебно изпълнение (УИИО) включват подходяща защита на потребителите;

24.  подчертава необходимостта от защита на правата на потребителите в контекста на сделките с необслужвани кредити; отбелязва значението на пълното прилагане на Директивата за ипотечните кредити (2014/17/ЕС); призовава държавите членки да въведат мерки, с които да се гарантира, че кредитополучателите, които може вече да се намират в уязвимо финансово положение, не са подложени на агресивни и нелоялни практики и третиране от страна на слабо регулирани лица, които изкупуват или събират дългове; призовава Комисията, при предстоящото преразглеждане на Директивата за потребителските кредити, да определи по-амбициозни разпоредби относно защитата на кредитополучателите срещу неправомерни практики, като гарантира, че тези права се прилагат както спрямо съществуващите, така и спрямо бъдещите заеми;

25.  подчертава значението на защитата на правата на потребителите, по-специално по отношение на банковите такси, и прозрачността на разходите за, рентабилността на и рисковете от продуктите; във връзка с това призовава ЕБО при изпълнението на своя мандат да насочи повече внимание върху надлежното събиране, анализиране и докладване на данни относно тенденциите в потреблението, както и върху прегледа и координацията на инициативите за финансова грамотност и образоване от страна на компетентните органи;

26.  отбелязва, че неотдавнашните банкови кризи разкриха, че кредитните институции са продавали неподходящи облигации и други неподходящи финансови продукти на клиенти на дребно; призовава надзорните органи и органите за преструктуриране да изпълняват решително нововъведените разпоредби на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките относно защитата на потребителите, и по-специално минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения; настоятелно призовава Комисията да направи допълнителна оценка на проблема с продажбата на неподходящи финансови продукти от банкови институции;

27.  призовава ЕНО да използват в пълна степен правомощията си, за да гарантират висока степен на защита на потребителите, включително, когато е целесъобразно, правомощията за намеса по отношение на продуктите, когато финансови и кредитни продукти са довели или е вероятно да доведат до вреди за потребителите;

28.  отбелязва, че вече е започнала работата по прилагането на окончателните стандарти на „Базел III“; подчертава, че стандартите на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) следва да бъдат въведени в европейското законодателство своевременно и при надлежно отчитане на техните цели, като същевременно се вземат предвид по подходящ начин специфичните характеристики на европейската банкова система, където е целесъобразно, както и принципът на пропорционалност; предупреждава, че поради разнообразието от банкови модели в целия ЕС намирането на универсално решение може да бъде неподходящо за европейския пазар; подчертава, че следва да се гарантира конкурентоспособността и финансовата стабилност на банковия сектор на ЕС и че капацитетът му да финансира икономиката, и по-специално МСП, не следва да бъде накърняван; изразява убеждение, че за стабилното финансиране на икономиката на ЕС и за стабилен банков съюз са необходими жизнеспособни финансови институции с висока капитализация; припомня своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“ и призовава Комисията да предприеме действия във връзка със съдържащите се в нея препоръки при изготвянето на новите законодателни предложения;

29.  отбелязва значението на необходимостта да се прави оценка на адекватността на вътрешните модели и те непрекъснато да бъдат оценявани, за да се гарантира тяхната надеждност и солидност; отбелязва констатациите на целевия преглед на вътрешните модели (TRIM), извършен от ЕЦБ; призовава банките да подобрят използването и прилагането на своите вътрешни модели по съответен начин;

30.  изразява загриженост по повод на предупреждението от страна на ЕБО, че няма да представи своите предложения за намаляване на административната тежест за малките институции в срока, определен от съзаконодателите в пакета за банковия сектор;

31.  припомня, че стандартите, предоставени от международни форуми, следва да избегнат нормативната разпокъсаност и да спомогнат за еднакви условия на конкуренция за всички банки с международно присъствие;

32.  отбелязва, че в своя доклад за оценка на рисковете за и уязвимостта на банковия сектор на ЕС ЕБО посочва разликите в прилагането и определянето на буфера за други системно значими институции (Д-СЗИ) между държавите членки; затова призовава за по-нататъшно хармонизиране на прилагането на капиталови буфери в целия ЕС с цел създаване на еднакви условия на конкуренция;

33.  приветства сключения Меморандум за разбирателство между Европейската централна банка и Европейската сметна палата, в който се определят практическите условия и ред за обмена на информация между институциите във връзка със съответните им мандати;

34.  изисква повишени стандарти за прозрачност при банковия надзор, например за резултатите от процеса на надзорен преглед и оценка, с цел да се укрепи доверието от страна на капиталовите и финансовите пазари, дружествата и гражданите, както и да се осигури последователност на третирането в различните държави членки; приветства подобряването и усъвършенстването на обмена на информация между надзорните институции и институции за преструктуриране;

35.  отбелязва, че иновативните финансови технологии променят из основи финансовия сектор, включително банковите и платежните услуги, и приветства ефикасността и по-големите възможности за избор, които те предлагат на потребителите на пазара; подкрепя технологичната неутралност като водещ принцип и насърчава инвестициите във финансови технологии;

36.  подчертава необходимостта от справяне с предизвикателствата, породени от тези нови технологии, като например гарантирането на устойчиви модели на стопанска дейност, които да са оперативно съвместими в трансграничен план, еднакви условия на конкуренция по отношение на регулирането и надзора, както и киберсигурността; подчертава отговорността на финансовите институции за осигуряване на защита и сигурност на данните на клиентите в съответствие с правото на ЕС; отбелязва също така, че банковият сектор във все по-голяма степен разчита на изчисления в облак, и призовава настоятелно Комисията да отговори на съвместното становище на ЕНО относно необходимостта от законодателни подобрения във връзка с изискванията за управление на рисковете, свързани с ИКТ, във финансовия сектор на ЕС; отново заявява, че балансираната законодателна рамка и правната сигурност могат да подобрят среда, благоприятна за иновации, без да се накърнява финансовата стабилност;

37.  признава приноса на сектора на небанковото финансово посредничество, известен преди като „банкиране в сянка“, за допълнително диверсифициране на каналите за финансиране на икономиката; отбелязва обаче, че съществува значителна взаимосвързаност между сектора на небанковото финансово посредничество и „традиционния“ банков сектор, която поражда опасения за системен риск предвид липсата на подходящо регулиране и надзор върху първия сектор;

38.  във връзка с това призовава за координирани действия за справяне с тези рискове, включително създаването на набор от макропруденциални инструменти и допълнително привеждане в действие на съществуващите инструменти, за да се противодейства на заплахите за финансовата стабилност, породени от нарастващата роля на системата на небанковото финансово посредничество; счита, че е необходимо да се извърши оценка дали пруденциалните изисквания за големите експозиции, по-специално към небанковото финансово посредничество, са достатъчни, за да се гарантира финансова стабилност; подчертава освен това рисковете, изтъкнати от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) в неговия доклад „EU Non-bank Financial Intermediation Risk Monitor 2019“ (Наблюдение на рисковете от небанковото финансово посредничество в ЕС 2019), като например рисковете, произтичащи от трансформирането на ликвидност, поемането на риск и ливъриджа, засягащи сектора в по-широк план;

39.  приветства споразумението за обмен на информация между ЕЦБ и органите, отговарящи за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, припомня своята резолюция от 19 септември 2019 г. относно прилагането на законодателството на Съюза за борба с изпирането на пари, приветства съвместния документ за изразяване на позиция от 8 ноември 2019 г., изготвен от няколко министри на финансите на държави от еврозоната, в който се призовава за хармонизиране на регулаторната рамка на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

40.  припомня, че за да бъдат ефикасни действията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, е необходимо компетентните органи и финансовите институции да действат координирано; счита, че пруденциалният надзор и надзорът на борбата срещу изпирането на пари трябва да бъдат по-добре съгласувани; припомня сериозната си загриженост относно фрагментарността на регулаторната и надзорната дейност в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, която не позволи да се осигури адекватен надзор и адекватни действия в отговор на пропуските на националните надзорни органи и подкопава техния капацитет за надзор на нарастващата трансгранична дейност в ЕС;

41.  изразява убеждение, че Единният надзорен механизъм също има роля в борбата с изпирането на пари, и приветства създаването на специално звено за борба с изпирането на пари; отбелязва в частност, че извършването на важната оценка на пригодността на висшето ръководство на банките е сложно поради твърде различното транспониране на Директивата за капиталовите изисквания; насърчава в тази връзка интегрирането на изискванията за квалификация и надеждност в Регламента за капиталовите изисквания;

42.  приветства заключенията на Съвета от 5 декември 2019 г., с които се дава мандат на Комисията да проучи начини за осигуряване на по-добро сътрудничество между органите и за възлагане на задачите, свързани с борбата с изпирането на пари, на орган на Съюза, както и да превърне някои части от Директивата за борбата с изпирането на пари в регламент, за да се гарантира единна нормативна уредба; приветства съобщението на Комисията относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, в което са набелязани предложения с цел по-нататъшно хармонизиране на нормативната уредба в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и ефективно справяне с рисковете, свързани с трансграничната незаконна дейност, за целостта на финансовата система на ЕС и сигурността на гражданите на ЕС, и по-специално чрез създаване на нов орган на ЕС;

43.  признава необходимостта от предприемане на правни и надзорни действия за справяне с рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създавани от криптоактивите; приканва Комисията да извърши допълнителни оценки на въздействието относно рисковете, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които могат да възникнат поради уязвимостта, породена от нарастващото използване на нови технологии от страна на кредитните и финансовите институции, както и бързото разпространение на криптоактивите, предвид липсата на общ регулаторен режим и анонимността, свързана с тези активи;

44.  призовава Комисията да извърши оценка през 2020 г. на актуалното състояние на пазара на агенциите за кредитен рейтинг от гледна точка на конкуренцията, информационната асиметрия и прозрачността на пазарите; отбелязва, че рейтингите за устойчивост, основани на критерии от екологичен, социален и управленски характер, могат да станат важно допълнение към оценките на кредитния риск; подчертава значението на стандартизацията в критериите за рейтингите за устойчивост и на това да се гарантира, че развиването на пазар за предоставяне на рейтинги за устойчивост става в условия на конкуренция, а не се съсредоточава върху ограничен брой доставчици;

45.  посочва необходимостта от усилия за постигане на по-голяма съгласуваност на дейностите на финансовите пазари с целите за устойчивост и критериите от екологичен, социален и управленски характер, като подчертава централната роля на ЕНО за тези цели; призовава във връзка с това ЕНО, в сътрудничество с ЕССР, да предприеме стъпки с оглед на обща методология за измерване на интензивността на климатичните рискове, на които са изложени финансовите институции, включително рисковете, свързани с възможната амортизация на активи в случай на промени в регулаторното третиране, произтичащи от смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, макроикономическото въздействие на внезапни промени в потреблението на енергия и увеличаване на честотата на природните бедствия;

Резолюция

46.  приветства факта, че не се е налагало Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) да предприема действия по преструктуриране през 2019 г.; приканва Комисията да обмисли подходящите последващи действия във връзка със своя доклад от април 2019 г. относно прилагането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране; настоятелно призовава Комисията да направи преглед дали законодателството е подходящо, за да гарантира, че всички банки биха могли при необходимост да бъдат преструктурирани, без да са необходими пари от данъкоплатците; призовава Комисията да вземе предвид прегледа на Съвета за финансова стабилност на законодателството относно „твърде големите, за да бъдат оставени да фалират“ и да отстрани евентуалните недостатъци, по-специално по отношение на защитата на депозитите на дребно;

47.  призовава Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да приключи процеса на изготвяне на планове за преструктуриране и да анализира дали всички съответни банки имат достатъчно минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения; изразява също така загриженост, че ЕСП не оповестява редовно информация до каква степен банките спазват целите за минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения;

48.  приканва Комисията да обмисли възможността за по-нататъшно хармонизиране на специфични аспекти на действащите национални закони в областта на несъстоятелността и да направи оценка до каква степен е необходима такава по-голяма хармонизация, за да се гарантира последователно и ефективно прилагане на рамката за управление на кризи; призовава Комисията, в рамките на преразглеждането на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, да внесе повече яснота за принципа на най-ниските разходи съгласно тази директива;

49.  призовава за допълнително обсъждане на рамката на Единния механизъм за преструктуриране и необходимостта от оценка на приложимостта на Съобщението относно банковия сектор от 2013 г.(19); отбелязва необходимостта да се гарантират еднакви условия на конкуренция и последователно прилагане на проверката за съответствие с обществения интерес;

50.  отбелязва важната роля, която могат да играят мерките за ранна намеса за предотвратяването на случаите на неплатежоспособност и кризи на банки; отбелязва обаче, че изискванията за използването на мерки за ранна намеса се припокриват с някои от мерките за стандартна намеса на ЕЦБ; подчертава, че в такива случаи предимство се отдава на мерките за стандартна намеса; следователно счита, че такова припокриване следва да бъде отстранено, като се изясни в достатъчна степен правното основание за всеки инструмент, за да се гарантира постепенното прилагане на мерките;

51.  отбелязва решението на Еврогрупата относно „принципното съгласие“, свързано с реформата на Европейския механизъм за стабилност и неговия мандат; призовава за създаването на предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и неговото бързо привеждане в действие; изразява загриженост поради липсата на механизъм в рамките на Банковия съюз за гарантиране, че в случай на преструктуриране може да бъде предоставена ликвидност на дадена банка, за да се осигури за гладкото функциониране на услугите и стабилността на финансовите пазари, и призовава Комисията да се опита да отстрани този пропуск без по-нататъшно забавяне;

52.  подчертава факта, че банките трябва да могат да извършват трансгранична дейност, като същевременно управляват своя капитал и ликвидност на консолидирано равнище, с цел диверсифициране на рисковете и справяне с евентуална липса на рентабилност; подчертава мнението си, че правилата следва да позволяват по-голяма гъвкавост за дружеството майка в това отношение, като същевременно предвиждат надеждни и приложими механизми, които в случай на криза да изискват дружеството майка (субект за преструктуриране) да предоставя капитал, минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения, както и ликвидност на дъщерното дружество, разположено в приемаща държава в рамките на банковия съюз;

Застраховане на депозитите

53.  посочва, че банковият съюз все още не разполага с трети стълб; настоятелно призовава за завършването на банковия съюз чрез създаването на напълно функционираща европейска схема за застраховане на депозитите, за да се защитят вложителите срещу смущения в банковия сектор, да се гарантира доверието на вложителите и инвеститорите в целия банков съюз и да се засили стабилността на еврозоната като цяло; признава ползите от споделянето на риска и по-нататъшното намаляване на риска в конкретни институции;

54.  настоятелно призовава Съвета да поднови възможно най-скоро преговорите относно европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), като същевременно осигури съгласувана рамка с Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, за да се постигне целта за засилване на финансовата стабилност;

55.  призовава Комисията да анализира рамката на функциониращите институционални защитни схеми в контекста на ЕСЗД;

56.  отбелязва продължаващите дискусии относно завършването на банковия съюз в рамките на работната група на високо равнище относно ЕСЗД, създадена през януари 2019 г., за да докладва пред Еврогрупата, включително относно допълнителни подобрения на рамката за управление на кризи за банките; изразява загриженост, че Парламентът не е бил информиран за разискванията, проведени в рамките на работната група на високо равнище относно ЕСЗД, която докладва на Еврогрупата; отбелязва, че Комисията е участник в тази работна група на високо равнище, и припомня член 9 от Рамковото споразумение от 2010 г., който предвижда задължението на Комисията да гарантира равно третиране, по-специално по законодателни въпроси, на Парламента и на Съвета;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕБО, ЕЦБ, ЕСП, правителствата и парламентите на държавите членки и компетентните органи, определени в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(1) Приети текстове, P8_TA(2019)0030.
(2) OВ C 224, 27.6.2018 г., стp. 45.
(3) https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/publications/annual-report/pdf/ssm.ar2018~927cb99de4.en.pdf?eacb68897aba01af07abf90319758ded
(4) https://www.esrb.europa.eu/pub/pdf/reports/nbfi_monitor/esrb.report190717_NBFImonitor2019~ba7c155135.en.pdf?aad1f4a011a6d589537645242475aa89
(5) https://eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Risk%20Analysis%20and%20Data/Risk%20Assessment%20Reports/2019/Risk%20Assessment%20Report_November%202019.PDF
(6) JC 2018 74.
(7) OВ L 320, 30.11.2013 г., стp. 1.
(8) https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/memorandum_of_understanding_between_the_eca_and_the_ecb_regarding_the_ecbs_supervisory_tasks.pdf
(9) „Специален доклад № 10/2019: Стрес тестове на банките в ЕС – осигуряват най-големия обем досега информация за банките, но са необходими по-добра координация и повече внимание към рисковете“, Европейска сметна палата, 10 юли 2019 г., https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=50393
(10) Съобщение за пресата, „ЕЦБ преразглежда очакванията във връзка с надзора по отношение на резервите за покриване на рискове за новите необслужвани кредити с оглед на новия регламент на ЕС“, 22 август 2019 г., https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/pr/date/2019/html/ssm.pr190822~f3dd1be8a4.en.html
(11) ESMA 33-9-321.
(12) Discussion Paper Series/7, Европейски механизъм за стабилност, октомври 2019 г.
(13) OВ C 380E, 11.12.2012 г., стp. 24.
(14) Приети текстове, P9_TA(2019)0022.
(15) JC 2019 59.
(16) https://eba.europa.eu/file/233465/download?token=xH5hxq39
(17) JC 2019 26, https://eba.europa.eu/file/102634/download?token=ZR98JZp8
(18) https://eba.europa.eu/file/178124/download?token=7fFsD9og
(19) OВ C 216, 30.7.2013 г., стp. 1.

Последно осъвременяване: 8 септември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност