Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2020/2048(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0131/2020

Внесени текстове :

A9-0131/2020

Разисквания :

Гласувания :

PV 10/07/2020 - 4
PV 10/07/2020 - 17

Приети текстове :

P9_TA(2020)0200

Приети текстове
PDF 149kWORD 49k
Петък, 10 юли 2020 г. - Брюксел
Сключване на споразумение между ЕС и Нова Зеландия, по което се водят преговори, относно обмена на лични данни за борба с тежката престъпност и тероризма
P9_TA(2020)0200A9-0131/2020

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно препоръката на Европейския парламент до Съвета и Комисията относно сключването на споразумение, по което се водят преговори, между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2019)05512020/2048(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид препоръката, от Комисията, за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма (COM(2019)0551),

–  като взе предвид решението на Съвета от 13 май 2020 г. за разрешаване на започването на преговори с Нова Зеландия за споразумение между Европейския съюз и Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 2, 6, 7, 8 и 47 от нея,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 6 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 16 и 218 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО(3),

–  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(5),

–  като има предвид Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 180) от 28 януари 1981 г. и Допълнителен протокол от 8 ноември 2001 г. към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци (ETS № 181),

–  като взе предвид Становище 1/2020 на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно мандата за водене на преговори за сключване на международно споразумение относно обмена на лични данни между Европол и правоприлагащите органи на Нова Зеландия,

–  като взе предвид Доклада на Европол за тенденциите и състоянието на тероризма за 2019 г.,

–  като взе предвид Призива за действие след Крайстчърч, приет от Нова Зеландия, Франция, Комисията, технологични дружества и други с цел премахване на съдържание онлайн, свързано с тероризма и насилствения екстремизъм,

–  като взе предвид член 114, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0131/2020),

А.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2016/794 дава възможност за предаване на лични данни на компетентния орган на трета държава или на международна организация, доколкото това предаване е необходимо за изпълнението на задачите на Европол, въз основа на решение на Комисията относно адекватното равнище на защита на личните данни съгласно Директива (ЕС) 2016/680, международно споразумение съгласно член 218 от ДФЕС, с което се предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот и основните права и свободи на лицата, или споразумения за сътрудничество, които позволяват обмена на лични данни и са сключени преди 1 май 2017 г., и – в изключителни случаи – за всеки отделен случай при строго определени условия, предвидени в член 25, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/794, и при условие че са осигурени подходящи гаранции; подчертава , че споразумението трябва изцяло да зачита основните права и принципи, признати в Хартата;

Б.  като има предвид, че международните споразумения, които позволяват на Европол и трети държави да сътрудничат и обменят лични данни, следва да зачитат основните права, признавани в Хартата, и по-специално в членове 2, 6, 7, 8 и 47 от нея и в член 16 от ДФЕС, и във връзка с това да зачитат принципа за ограничаване в рамките на целта и правата на достъп и поправка на данните; като има предвид, че тези споразумения следва да бъдат предмет на наблюдение от независим орган, както изрично е предвидено в Хартата, и следва да бъдат необходими и пропорционални за изпълнението на задачите на Европол;

В.   като има предвид, че в програмния документ на Европол за периода 2020 – 2022 г.(6) се подчертава, че пълното и успешно изпълнение на дейностите, свързани с Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT), по-конкретно на оперативно равнище, не е възможно без тясно партньорство с трети държави и организации; като има предвид, че ЕС и Нова Зеландия имат сходен поглед върху въпросите, свързани с глобалната сигурност, и подхождат по подобен начин в тази област;

Г.  като има предвид, че Европол и полицейските сили на Нова Зеландия вече са установили рамка за засилено сътрудничество посредством работно споразумение и меморандум за разбирателство, като и двата документа бяха подписани през 2019 г., с които се разрешава на полицейските сили Нова Зеландия да използват приложение за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) и да разположат за постоянно служител за връзка в седалището на Европол в Хага;

Д.  като има предвид, че в миналото Европол е сключил множество оперативни споразумения относно обмена на лични данни с трети държави; като има предвид, че през 2018 г. Съюзът започна преговори по този въпрос с осем държави от Близкия изток и Северна Африка (Турция, Израел, Тунис, Мароко, Ливан, Египет, Алжир и Йордания); и като има предвид, че Парламентът е приел резолюции относно мандатите за водене на преговори за тези споразумения(7);

Е.  като има предвид, че Европол определи като високо равнището на заплаха от джихадистки терористи, и като има предвид, че през 2018 г. тероризмът продължаваше да представлява основна заплаха за сигурността в държавите членки; като има предвид, че въпреки че броят на арестите на десни терористи е останал на сравнително ниско равнище, той се е увеличил за трета поредна година; като има предвид, че държавите членки са докладвали на Европол, че правоприлагащите агенции са използвали инструменти за обмен на данни, за да предотвратят, нарушат или разследват 129 терористични атаки през 2018 г.;

Ж.  като има предвид, че Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) осъществява надзор над Европол от 1 май 2017 г. насам и също така съветва институциите на ЕС относно политиките и законодателството, които са свързани със защитата на данните, включително при преговорите относно споразумения в областта на правоприлагането;

З.  като има предвид, че с оглед на терористичното нападение от десни върху две джамии в Крайстчърч през 2019 г. оперативното сътрудничество, което се очаква да бъде оформено по силата на споразумението между Европол и Нова Зеландия, поради възможността за обмен на лични данни би могло да бъде от съществено значение за предотвратяването и наказателното преследване на други тежки престъпления и терористични атаки, които биха могли да бъдат планирани или извършени в рамките на ЕС или в световен мащаб;

И.   като има предвид, че предаването на лични данни, събрани в рамките на наказателни разследвания и обработени допълнително от Европол по силата на споразумението, би могло да окаже значително въздействие върху живота на засегнатите лица;

1.  счита, че сътрудничеството с Нова Зеландия в областта на правоприлагането ще помогне на Европейския съюз да защити в по-голяма степен своите интереси в областта на сигурността, особено в областта на предотвратяването на тероризма и борбата с него, разбиването на организираната престъпност и борбата с киберпрестъпността; насърчава Комисията да започне експедитивно преговори с Нова Зеландия относно обмена на лични данни между Европол и новозеландските компетентни органи за борба с тежката престъпност и тероризма при пълно спазване на приетите от Съвета насоки за преговорите; призовава Комисията да следва направените в настоящата резолюция допълнителни препоръки;

2.  настоява, че равнището на защита на данните, което е предвидено в споразумението, следва да бъде по същество равностойно на равнището на защита, предвидено в правото на ЕС, както в законодателството, така и на практика; настоява, наред с това, че ако такова равнище на защита не бъде гарантирано, споразумението не може да бъде сключено; подчертава в този контекст официалното признаване от страна на Комисията на Нова Зеландия през 2012 г. като държава, която осигурява адекватно ниво на защита на данните; като има предвид, че това решение се прилага обаче само по отношение на въпроси, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679 и следователно не се прилага за въпроси, свързани с правоприлагането;

3.  счита, че трансграничният обмен на информация между всички релевантни правоприлагащи органи, в рамките на ЕС и с глобалните партньори, следва да бъде приоритет с цел по-ефективна борба с тежката престъпност и тероризма;

4.  изисква споразумението да съдържа всички необходими гаранции и проверки по отношение на защитата на личните данни, посочени в насоките за водене на преговори; отбелязва, че предаването на чувствителни лични данни следва да бъде разрешено само в изключителни случаи, когато такова предаване е строго необходимо и пропорционално за предотвратяването и борбата с престъпленията, обхванати от споразумението; изтъква, че следва да бъдат определени ясни гаранции за субекта на данни, лицата, които са свързани със субекта на данни, или лицата, които са свързани с престъплението, като свидетели и жертви, за да се гарантира зачитането на основните права;

5.  счита, че – с оглед на принципа за ограничаване в рамките на целта – бъдещото споразумение следва изрично да установи списък на престъпленията, във връзка с които може да се обменят лични данни, в съответствие с определенията на ЕС на престъпления, когато такива са налични; счита, че този списък следва да включва дейностите, обхванати от такива престъпления, и вероятните последици от предаването на лични данни;

6.  изтъква, че предадените лични данни следва да са свързани с индивидуални наказателни случаи; изтъква, че в споразумението следва да бъде включено ясно определение на концепцията за индивидуални наказателни случаи, тъй като тази концепция е необходима за оценяването на необходимостта и пропорционалността на предаването на данни;

7.  настоява споразумението да съдържа ясна и точна разпоредба, която определя срока на съхранение на предадените на Нова Зеландия лични данни и изисква заличаването на данните в края на този период; изисква в споразумението да бъдат определени процедурни мерки, които да осигуряват спазване на изискванията; изисква в това отношение споразумението конкретно да предвижда периодични прегледи на сроковете за съхранение и всякаква допълнителна необходимост от съхраняване на лични данни, както и да предвижда други подходящи мерки за гарантиране на спазването на сроковете; настоява в изключителните случаи, когато са налице надлежно обосновани основания за съхраняване на данните за по-дълъг период, който надхвърля срока на съхранение на данните, тези основания и придружаващата документация да бъдат съобщени на Европол и ЕНОЗД;

8.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да работят с правителството на Нова Зеландия, за да определят, съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз и по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата, кой независим надзорен орган с ефективни правомощия за разследване и намеса ще отговаря за надзора върху изпълнението на международното споразумение; изисква за това да бъде постигнато съгласие по отношение на този орган и той да се установи, преди да може да влезе в сила международното споразумение; настоява наименованието на този орган да бъде изрично включено в споразумението;

9.  счита, че международното споразумение следва да включва разпоредба, която да позволява на ЕС да прекрати или отмени споразумението в случай на нарушение; счита, че е важно независимият надзорен орган също така да има правомощието да взема решение за спиране или прекратяване на предаването на лични данни в случай на нарушение; счита, че съобразно споразумението органите следва да имат право да продължат да обработват всички лични данни, които попадат в рамките на обхвата на споразумението, които са предадени преди неговото преустановяване или спиране; счита, че следва да бъде установен механизъм за мониторинг и периодично оценяване на споразумението, за да се оценява спазването на споразумението от страна на партньорите и функционирането на споразумението във връзка с оперативните потребности на Европол, както спазването на правото на ЕС в областта на защитата на данните;

10.  счита, че последващо предаване на информация на Европол от компетентни органи на Нова Зеландия към други органи в Нова Зеландия, включително за използване в съдебно производство, следва да бъде разрешено единствено за първоначалните цели на предаването на данните от страна на Европол и следва да подлежи на предварително разрешение от Европол; изтъква, че последващи предавания на информация на Европол от компетентни органи на Нова Зеландия към органи на трети държави не следва да се разрешават;

11.  призовава Съвета и Комисията да се консултират с ЕНОЗД относно разпоредбите на проекта на споразумението преди неговото финализиране и в хода на преговорите;

12.  счита, че международното споразумение с Нова Зеландия следва да включва правото на субектите на данни на информация, коригиране и заличаване, както са предвидени в други законодателни актове на ЕС за защита на данните; изисква в това отношение споразумението да включва ясни и подробни правила относно информацията, която следва да бъде предоставена на субектите на данни;

13.  подчертава, че съгласието му за сключване на споразумението ще зависи от задоволителното му участие на всички етапи от процедурата; очаква, че ще бъде в пълна степен и проактивно информиран относно напредъка на преговорите в съответствие с член 218 от ДФЕС, и очаква да получава документите едновременно със Съвета, за да може да изпълнява контролната си роля;

14.  изтъква, че ще даде съгласието си за сключването на споразумението само ако такова споразумение не представлява риск за правата на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, нито за други основни права и свободи, защитени от Хартата; посочва в това отношение, че съобразно член 218, параграф 11 от ДФЕС той може да получи становище от Съда на Европейския съюз относно това, дали предвиденото споразумение е съвместимо с Договорите;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителството на Нова Зеландия.

(1) ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53.
(2) OВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39.
(3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(4) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(6) Програмен документ на Европол за периода 2020 – 2022 г., приет от Управителния съвет на Европол на 25 март 2020 г., EDOC# 1003783v20E.
(7) ОВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 69-108.

Последно осъвременяване: 9 декември 2020 г.Правна информация - Политика за поверителност