Цифрови финанси: нововъзникващи рискове, свързани с криптоактивите – регулаторни и надзорни предизвикателства в областта на финансовите услуги, институции и пазари
Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровото финансиране: нововъзникващи рискове, свързани с криптоактивите – регулаторни и надзорни предизвикателства в областта на финансовите услуги, институции и пазари (2020/2034(INL))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(1),
– като взе предвид Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО(2),
– като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(3),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено „План за действие в областта на финансовите технологии – за по-конкурентоспособен и иновативен европейски финансов сектор“ (COM(2018)0109).
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи – ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),
– като взе предвид Бялата книга на Европейската комисия от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Бяла книга за изкуствения интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),
– като взе предвид отговора на въпрос E-001130/2017 от 10 април 2017 г., даден от заместник-председателя Домбровскис от името на Комисията,
– като взе предвид окончателния доклад на генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Комисията от октомври 2019 г., озаглавен „Управление на ръководена от технология на разпределения регистър/блокова верига европейска точка за електронен достъп (ЕТЕД“ („Governance for a DLT/ Blockchain enabled European electronic Access Point (EEAP)“) (4) ,
– като взе предвид проучването на Комисията относно прилагането на регламента за обменните такси(5),
– като взе предвид обществените консултации на Комисията от 17 февруари 2020 г. на тема „Преглед на регулаторната рамка за инвестиционните посредници и пазарните оператори“,
– като взе предвид окончателния доклад на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари на Комисията от 10 юни 2020 г., озаглавен „Нова визия за европейските капиталови пазари“ („A New Vision for Europe’s Capital Markets“)(6),
– като взе предвид окончателния доклад от 13 декември 2019 г. на експертната група на Комисията на тема „Регулаторните пречки пред финансовите иновации: 30 препоръки относно регулирането, иновациите и финансите“ („Regulatory Obstacles to Financial Innovation: 30 recommendations on regulation, innovation and finance“),
– като взе предвид съвместните препоръки на европейските надзорни органи от 10 април 2019 г. към Европейската комисия относно необходимостта от законодателни подобрения във връзка с изискванията за управление на рисковете в областта на ИКТ във финансовия сектор на ЕС,
– като взе предвид съвместните препоръки на европейските надзорни органи от 10 април 2019 г. към Европейската комисия относно разходите и ползите, свързани с разработването на съгласувана рамка за изпитване на устойчивостта срещу кибератаки на важни участници и инфраструктури на пазара в рамките на целия финансов сектор на ЕС,
– като взе предвид съвместния доклад на европейските надзорни органи, озаглавен „Финансови технологии: регулаторни лаборатории и центрове за иновации“ („FinTech: Regulatory sandboxes and innovation hubs“) от 7 януари 2019 г.(7),
– като взе предвид насоките на Европейския банков орган от 29 ноември 2019 г. относно ИКТ и управлението на рисковете за сигурността,
– като взе предвид доклада на Европейския банков орган от 9 януари 2019 г., съдържащ съвети към Европейската комисия относно криптоактивите,
– като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 9 януари 2019 г., съдържащо препоръки към Комисията относно първоначалното предлагане на монети и криптоактиви,
– като взе предвид документа на Европейската комисия от декември 2019 г. за консултация относно нормативна уредба на ЕС за пазарите на криптоактиви,
— като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране (ЕДУКФ) за бизнеса(8),
— като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2018 г. относно технологиите на разпределен регистър и блоквериги: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството(9),
— като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор(10),
— като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката(11),
— като взе предвид проучването по искане на комисията на Европейския парламент по икономически и парични въпроси от април 2020 г., озаглавено „Криптоактиви: основни тенденции, проблеми и отговори, свързани с правната уредба“ („Crypto-assets: Key developments, regulatory concerns and responses“),
— като все предвид проучването по искане на комисията на Европейския парламент по вътрешен пазар и защита на потребителите от февруари 2014 г., озаглавено „Аспекти на финансовите услуги, свързани със защитата на потребителите“ („Consumer Protection Aspects of Financial Services“),
– като взе предвид доклада на Европейската централна банка от юли 2019 г. относно последиците от цифровизацията при плащанията на дребно за ролята на Евросистемата като катализатор,
– като взе предвид основното изказване на Беноа Кьор „Финансови технологии за хората“ („FinTech for the People“) от 31 януари 2019 г.,
– като взе предвид основното изказване на Ив Мерш „Основни промени в системите за отпускане на заеми и платежните системи: предизвикателството, свързано с финансовите технологии“ (Lending and payment systems in upheaval: the FinTech challenge), направено на 26 февруари 2019 г. по време на 3-ата годишна конференция относно финансовите технологии и цифровите иновации,
– като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 6 юни 2019 г., озаглавен „Децентрализирани финансови технологии. Доклад относно последиците за финансовата стабилност, регулирането и управлението“ („Decentralized financial technologies.Report on financial stability, regulatory and governance implications“),
– като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 14 февруари 2019 г., озаглавен „Финансовите технологии и структурата на пазара на финансовите услуги: развитие на пазара и възможни последици за финансовата стабилност („FinTech and market structure in financial services, Market developments and potential financial stability implications“),
– като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 16 юли 2018 г., озаглавен „Криптоактиви: доклад до Г-20 относно работата на Съвета за финансова стабилност и органите по стандартизация“ („Crypto-assets: Report to the G20 on work by the FSB and standard-setting bodies“),
– като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 27 юни 2017 г., озаглавен „Последици за финансовата стабилност, свързани с финансовите технологии, надзорните и регулаторните въпроси, които са на вниманието на компетентните органи“ (Financial Stability Implications from FinTech, Supervisory and Regulatory Issues that Merit Authorities’ Attention),
– като взе предвид консултационния документ на Съвета за финансова стабилност от 14 април 2020 г., озаглавен „Справяне с регулаторните, надзорните и контролните предизвикателства, породени от разпоредбите за „глобалните стейбълкойни“ („Addressing the regulatory, supervisory and oversight challenges raised by “global stablecoin” arrangements”),
– като взе предвид проучването на работната група на Г-7 относно т.нар. „стейбълкойни“ от октомври 2019 г., отнасящо се до въздействието на глобалните „стейбълкойни“,
– като взе предвид насоките за основан на риска подход към виртуалните активи и доставчиците на услуги за виртуални активи („Guidance for a Risk-Based Approach to Virtual Assets and Virtual Asset Service Providers“) на Специалната група за финансови действия от юни 2019 г.,
– като все предвиди препоръките на Специалната група за финансови действия, актуализирани през юни 2019 г., и по-специално препоръка 16 относно електронните преводи,
– като взе предвид анализа на Банката за международни разплащания от януари 2020 г., озаглавен „Политически мерки във връзка с финансовите технологии: междудържавен преглед“ („Policy responses to FinTech: a cross-country overview“),
– като взе предвид изказването на Фернандо Рестой „Регулиране на финансовите технологии: какво се случва и къде са предизвикателствата?“ („Regulating FinTech: what is going on, and where are the challenges?“), направено на 16 октомври 2019 г. в рамките на XVI регионален политически диалог между публичния и частния банков сектор ASBA-ID-FELABAN,
– като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0161/2020),
А. като има предвид, че цифровото финансиране е постоянно развиваща се област във финансовия сектор, която трябва да бъде подложена на непрекъснато наблюдение и на непрекъснато обсъждане както на секторно, така и на регулаторно равнище;
Б. като има предвид, че вътрешният пазар на Съюза се характеризира с открита конкуренция и има за цел създаването на еднакви условия на конкуренция чрез хармонизирана регулаторна рамка, спазване на международните стандарти, както и сближаване и сътрудничество в областта на надзора; като има предвид, че следователно стратегията на Съюза за цифровото финансиране следва да се основава на същите принципи;
В. като има предвид, че при регулирането на финансовите технологии е необходим балансиран подход за насърчаване на иновациите и гарантиране на висока степен на защита на инвеститорите и финансова стабилност;
Г. като има предвид, че терминът „криптоактиви“ се използва за обозначаване на голямо разнообразие от цифрови активи, включително, но не само, виртуални валути и токени, но понякога изключва определени форми на стейбълкойни или някои токени, като например токените за ценни книжа;
Д. като има предвид, че двата най-често срещани компонента на приетите криптоактиви са i) частният характер на правата върху базовия актив, както и на съответното вземане или право, и ii) използването на криптография и технология на разпределения регистър (DLT) или подобни технологии за обезпечаване на обмена на актива и неговата присъща или възприемана стойност;
Е. като има предвид, че понастоящем криптоактиви нито се емитират, нито се гарантират от централна банка или публичен орган в Съюза и могат да се използват за различни цели, включително като средство за обмен, за инвестиционни цели и за достъп до стоки или услуги;
Ж. като има предвид, че стейбълкойните показват характеристики, сходни с тези на криптоактивите, и не са под формата на конкретна валута, а разчитат на набор от инструменти, които имат за цел да сведат до минимум колебанията на цените им, деноминирани във валута; като има предвид, че някои криптоактиви, включително стейбълкойните и свързаните с тях технологии, имат потенциала да повишават ефективността, конкурентоспособността и прозрачността, както и да предоставят значителни възможности и да донесат ползи за обществото, тъй като някои от тях биха могли да доведат до по-евтини и по-бързи плащания и да предложат нови източници за финансиране за малките и средните предприятия (МСП); като има предвид, че наборът от инструменти, които имат за цел да сведат до минимум колебанията на цените, не са тествани в ситуации на извършване на значителен брой операции със стейбълкойни;
З. като има предвид, че общественият дебат относно частно емитираните стейбълкойни може да е свързан с някои недостатъци на средата, в която се извършват плащанията в Съюза;
И. като има предвид, че стейбълкойните могат да се превърнат в широко използвано платежно средство, което следва да доведе до предприемането на подходящи регулаторни и надзорни действия;
Й. като има предвид, че цифровата валута, емитирана от централна банка (ЦВЦБ), се основава на концепцията за стабилен актив, има суверенен характер и следователно е различна от криптоактивите; като има предвид, че Китайската народна банка изпробва цифрова валута, емитирана от централна банка – електронно плащане в цифрова валута (DCEP); подчертава, че потенциалното глобално използване на DCEP може да има последици за международната търговия и защитата на потребителите;
К. като има предвид, че се обсъждат възможни инициативи за прилагане на ЦВЦБ, както в рамките на Съюза, така и на световно равнище;
Л. като има предвид, че цифровото финансиране има силен трансграничен елемент, който излиза извън границите на Съюза, и следователно международното сътрудничество и определяне на стандарти, както и ефикасният и ефективен надзор от страна а Съюза в тази област, са от съществено значение;
М. като има предвид, че при развитието на инструменти за цифрово финансиране може да е налице ясно изразен елемент на капиталови потоци, което привлича трансграничните инвестиции; подчертава, че следователно цифровото финансиране може да допринесе за конкурентоспособността на Съюза на световните пазари;
Н. като има предвид, че според данните за пазара(12) от юни 2020 г. в световен мащаб съществуват над 5 600 криптоактива с обща пазарна капитализация, надхвърляща 260 милиарда щатски долара(13), 65% от които се състоят само от биткойни;
О. като има предвид, че според данните за пазара през юни 2020 г. стейбълкойните достигат обща пазарна капитализация от 10 милиарда евро (спрямо 1,5 милиарда евро през януари 2018 г.) и въпреки все още ограниченото им разпространение в сравнение с други криптовалути, те имат потенциала бързо да достигнат глобален мащаб и широка потребителска база, особено ако бъдат възприети от големи технологични дружества, експлоатиращи техните мрежи;
П. като има предвид, че експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязаха в своя публикация от 2019 г.(14), че въпреки силно спекулативния характер на криптоактивите, те не представляват непосредствена заплаха за финансовата стабилност; като има предвид, че това мнение беше споделено както от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)(15) , така и от Европейския банков орган (ЕБО)(16); като има предвид, че до същите заключения достигат Международният валутен фонд (МВФ) в неговия доклад от 2018 г. относно международната финансова стабилност, както и Съветът по финансова стабилност (СФС) в неговия доклад от юли 2018 г., въпреки че СФС счита, че положението следва да продължи да бъде наблюдавано с оглед на бързото развитие на тези пазари;
Р. като има предвид, че както е посочено в доклада на Европейския банков орган (ЕБО), финансовите институции понастоящем извършват относително ограничен обем дейности, свързани с криптоактиви, но интересът им вероятно ще се повиши, особено в контекста на все по-голямото използване на решения, основани на DLT; като има предвид, че тези дейности включват притежаване или придобиване на експозиции към криптоактиви, поемане на емисии на първоначалното предлагане на монети (ICO) или предлагане на услуги, свързани с криптоактиви, като например предоставяне на портфейли с попечителски услуги или обмен на криптоактиви; като има предвид, че настоящите пруденциални правила не са подходящи да обхванат значителните колебания и високия риск, свързани с криптоактивите;
С. като има предвид, че последните проучвания сочат, че криптоактивите се използват предимно като спекулативни инвестиции, а не като платежно средство за стоки или услуги, предлагани от законен търговец; като има предвид, че европейските надзорни органи подчертаха, че криптоактиви, които не отговарят на критериите за финансови инструменти, обхвани в рамките на финансовия регламент на Съюза, създават специфични рискове, а именно по отношение на защитата на инвеститорите и потребителите, както и за почтеността на пазара; като има предвид, че криптоактивите може да повишат рисковете от изпиране на пари, измамни практики, данъчни измами и външни атаки;
Т. като има предвид, че възприемането на нови технологии може да допринесе значително за осигуряване на възможност за дружествата, предоставящи финансови услуги, да изпълняват текущите си задължения по отношение на надзора и съответствието;
У. като има предвид, че в набора от криптоактиви, които отговарят на критериите за финансови инструменти съгласно правото на Съюза, класифицирането им като такива зависи от националните компетентни органи, прилагащи правото на Съюза на национално равнище, което поражда несъответствия в надзорния и регулаторния подход, нарушаващи съгласуваността и еднаквите условия на конкуренция в Съюза; като има предвид, че това класифициране и интегрирането в законодателната рамка на Съюза създават затруднения, тъй като различните криптоактиви имат различни характеристики, които може да се променят с времето;
Ф. като има предвид, че ICO може да осигури алтернативен източник на финансиране за иновативни и новосъздадени предприятия в ранната фаза от тяхното развитие, но и че то също така излага инвеститорите на високи рискове от загуби поради силно спекулативния му характер и уязвимост по отношение на измами; като има предвид, че в годишния икономически доклад за 2018 г. на Банката за международни разплащания се посочва, че най-малко 22,5% от ICO са се оказали пирамидални схеми, съставляващи измама;
Х. като има предвид, че ако бъдат предмет на строг, подходящ за целта и основан на риска регулаторен режим, криптоактивите имат потенциала да намалят разходите за операции по безопасен начин в един все по-подвластен на цифровизацията свят;
Ц. като има предвид, че цифровото финансиране може да допринесе по редица начини за справяне с икономическите последици от избухването на COVID-19 по отношение на последиците за гражданите, МСП и други предприятия и финансови услуги; като има предвид, че избухването на COVID-19 показа в различна степен в държавите членки потенциала, който цифровото финансиране предлага както на потребителите, така и на икономиката;
Ч. като има предвид, че големите технологични дружества и глобалните цифрови платформи все по-активно предлагат финансови услуги; като има предвид, че тези големи оператори в цифровия сектор се ползват от конкуренти предимства, като например икономии от мащаба, големи трансгранични потребителски мрежи, лесен достъп до финансиране и способността за събиране на големи бази данни, предоставяни от потребителите чрез технологиите за обработване на данни като „анализ на големи информационни масиви“, които създават огромна добавена стойност по различни начини; като има предвид, че присъствието на големи технологични дружества на пазарите на финансовите технологии има потенциала да нарушава лоялната конкуренция и иновациите;
Ш. като има предвид, че наскоро разкритата измамна дейност, свързана с предприятия от сектора на финансовите технологии, разкри необходимостта от цялостна перспектива на рисковете за защитата на потребителите и инвеститорите, свързана със слабости в областта на финансовото отчитане, измамите и процедурите по несъстоятелност;
Щ. като има предвид, че делът на плащанията чрез непаричните платежни средства се повиши значително през последните години; като има предвид, че усъвършенстваната рамка за безкасови операции не следва да подкопае ролята на парите като платежно средство;
АА. като има предвид, че финансовият сектор е най-големият потребител на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в света, като на него се падат около една пета от всички разходи за ИКТ;
АБ. като има предвид, че прилагането на нови технологии във финансовия сектор може да доведе до нови рискове, които трябва да бъдат регламентирани и наблюдавани, за да се гарантира финансовата стабилност, почтеността на вътрешния пазар и защитата на потребителите;
АВ. като има предвид, че увеличеното използване на изкуствен интелект във финансовите услуги ще доведе до необходимост от по-голяма оперативна устойчивост, подходящ съответен надзор и зашита на данните, както е предвидено в правото на Съюза;
АГ. като има предвид, че новите оперативни проблеми, особено рисковете, свързани с ИКТ и сигурността, могат да породят системни рискове за финансовия сектор; тези нови рискове следва да бъдат преодолявани чрез подходящи мерки, както е посочено от Европейския съвет за системен риск(17);
АД. като има предвид, че настоящите правила на ЕС за финансовите услуги възприемат подход „на парче“ по отношение на разпоредбите относно операционния риск;
АЕ. като има предвид, че ИКТ и рисковете за сигурността, пред които е изправен финансовият сектор, и степента на неговата интеграция на равнището на Съюза, дават основание за специфични и усъвършенствани действия, които се основават на (но и надхвърлят) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(18);
АЖ. като има предвид, че киберустойчивостта е неразделна част от работата по оперативната устойчивост на финансовите институции, извършвана от органите на световно равнище;
АЗ. като има предвид, че един функциониращ, устойчив и стабилен финансов пазар на Съюза следва да се отличава с висока ефективност по отношение на разпределението на капитала и риска и с най-широкото финансово приобщаване на гражданите в рамките на финансовите услуги;
АИ. като има предвид, че използването на компютърни услуги в облак може да предложи значителни предимства за доставчиците на финансови услуги по отношение на оперативната устойчивост и ефективността в сравнение с наследеното решение на място, но води със себе си допълнителни предизвикателства по отношение на сигурността на данните и процесите, непрекъснатостта на стопанската дейност в случай на спирания и общата уязвимост във връзка с киберпрестъпността;
АЙ. като има предвид, че са необходими еднакви условия на конкуренция между дружествата за финансови услуги и технологичните дружества, за да се гарантира, че всички дружества се конкурират при равни условия, като се следва принципът „един и същ риск, една и съща дейност, едни и същи разпоредби“;
АК. като има предвид, че въвеждането на цифрови финансови услуги не следва да води нито до регулаторен арбитраж, нито до по-слаба защита на клиентите, намалена безопасност или рискове за финансовата стабилност;
АЛ. като има предвид, че много големи финансови институции в Съюза разчитат на доставчици на услуги в облак от трети държави;
АМ. като има предвид, че Европейският комитет за защита на данните играе важна роля при оказване на помощ на дружествата да разберат задълженията си за съответствие с Общия регламент относно защитата на данните;
АН. като има предвид, че криптоактивите обикновено имат неизвестен инициатор и не създават финансово вземане към базов актив, за разлика от стейбълкойните, токените за ценни книжа и стоковите токени, които имат известен инициатор;
АО. като има предвид, че макар токените, използвани от предприемачите под формата на заявки за вземания към парични потоци, заявка за право на дял от печалбата или заявка за вземания от бъдещ продукт/услуга, могат да бъдат класифицирани по алтернативни начини, тяхното класифициране в ЕС следва да осигурява регулаторна предвидимост и хомогенност на европейските пазари; като има предвид, че едно технически приложимо и функционално регулиране на токените следва да отчита потенциалните хибридни видове и да съдържа определения, които увеличават в максимална степен защитата на потребителите и инвеститорите, повишават правната сигурност и увеличават допълнително потенциала на тези инструменти за финансирането на рискови предприемачески проекти; като има предвид, че основната икономическа функция на токена е съществен показател за неговото класифициране;
АП. като има предвид, че Специалната група за финансови действия (FATF) прие широко определение за „виртуална валута“ и препоръча в приложното поле на задълженията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма да се включи всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности, включващи обмен между криптоактиви, прехвърляне на криптоактиви и участие във финансови услуги, свързани с първоначалното предлагане на монети, както и предоставяне на такива услуги;
АР. като има предвид, че изпирането на пари представлява огромна опасност, която трябва да бъде предотвратена в областта на цифровото финансиране; като има предвид, че дори ако цифровото финансиране може да подобри финансовото приобщаване, следва да продължи да се прилага всеобхватен режим на познаване на клиента и съответствие с разпоредбите относно борбата с изпирането на пари, както е предвидено в правото на Съюза; като има предвид, че макар криптоактивите да могат да се използват за незаконни дейности, регулаторният им статут като платежно средство вместо като средство за обмен може да подобри мониторинга и предотвратяването на финансови престъпления;
АС. като има предвид, че по-голямата свързаност, интернет на нещата и взаимодействието между хора и машини може да обогати опита в областта на финансовите услуги, но и да създаде нови рискове по отношение на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, качеството на взаимодействието, управлението на операционния риск и предизвикателствата за киберсигурността;
Препоръки:
Общи съображения
1. приветства приемането от Комисията на пакета за цифровото финансиране, включващ две законодателни предложения – относно криптоактивите и относно оперативната устойчивост; счита, че предложението на Комисията относно криптоактивите, както и относно междусекторните финансови услуги в областта на оперативната устойчивост и киберустойчивостта, са навременни, полезни и необходими поради последните събития на пазарите на Съюза и на световните пазари и представляват решаваща стъпка към внасянето на правна яснота и разработването на нов регулаторен режим; изразява съжаление обаче, че Комисията не е разгледала по подходящ начин проблемите, свързани с изпирането на пари, финансирането на тероризма и престъпната дейност, свързани с криптоактивите, които до голяма степен остават нерешени;изисква от Комисията да предприеме спешни действия в тези области, като следва препоръките от приложението към настоящата резолюция;
2. счита, че цифровото финансиране, което играе ключова роля в развитието на финансовите дейности, ще бъде от съществено значение за успеха на съюза на капиталовите пазари (СКП) чрез увеличаване на възможностите за финансиране за дружествата и гражданите, както и чрез инвестиционни варианти, и насърчава Комисията да обмисли как да се дадат повече права на новаторите и по този начин да се оползотворят предимствата на цифровото финансиране за стимулиране на интеграцията на капиталовите пазари и участието на инвеститорите на дребно в Съюза и да се издигне неговата стойност в световен мащаб;
3. подчертава повишеното значение на наблюдението и преразглеждането на мерките, свързани с регулирането на цифровото финансиране, по-специално като се има предвид нарастващата необходимост от този сектор, когато светът се бори с пандемията от COVID-19; освен това подчертава, че е необходимо да се преодолеят специфичните рискове на регулаторно и надзорно равнище, свързани с цифровото финансиране, чрез подходяща законодателна рамка и разпоредби за защита на потребителите;
4. подчертава колко е важно Комисията да приведе работата си в още по-голямо съответствие с международните форуми и регулаторни органи при разработването на международни стандарти, като се има предвид трансграничният характер на цифровото финансиране, без да се засягат прерогативите на Съюза да приема по-строги регулаторни и надзорни правила, които са от значение за условията в Съюза; припомня по-специално необходимостта от гарантиране на оперативната съвместимост на регулаторната рамка на Съюза с международно договорените принципи;
5. отбелязва, че разработването на много технологии, свързани с цифровото финансиране, все още е в начален стадий; подчертава, че поради това всички нови законодателни мерки трябва да бъдат предмет на задълбочена и ориентирана към бъдещето оценка на рисковете и ползите за потребителите и за финансовата стабилност; призовава Комисията да приложи към своята работа във връзка с цифровото финансиране един пропорционален, основан на риска междусекторен цялостен и насочен към резултати подход;
6. призовава Комисията да използва знанията и опита, придобити от Европейския форум за посредници в областта на иновациите, за да действа като пионер с цел създаване на благоприятна и устойчива среда за европейските финансово-технологични центрове и дружества, както и за традиционната финансова индустрия, използваща цифрово финансиране, за увеличаване на мащаба, привличане на чуждестранни инвестиции и увеличаване на присъствието на Съюза на световните пазари;
7. във връзка с това счита, че цифровото финансиране следва да се разглежда като съществен и ефективен инструмент за европейските МСП, който може да предостави бързи решения в реално време, адаптирани към техните финансови потребности; счита, че цифровото финансиране има потенциала да спомогнат за преодоляване на недостига на финансиране за МСП;
8. подчертава, че предприетите мерки на равнището на Съюза следва да гарантират, че участниците на пазара – от малките до големите – разполагат с регулаторно пространство за иновации и че всеки нов или изменен законодателен и надзорен акт в областта на цифровото финансиране следва да отразяват следните принципи:
а)
едни и същи дейности и услуги и свързаните с тях рискове, които са подобни по характер, следва да се подчиняват на едни и същи правила;
б)
пропорционалност и технологична неутралност;
в)
подход, основан на риска, прозрачността и отчетността;
г)
зачитане на основните права, по-специално защита на неприкосновеността на личния живот и защита на личните данни, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
д)
високи равнища на защита на потребителите и инвеститорите;
е)
еднакви условия на конкуренция;
ж)
подход, насърчаващ иновациите;
9. посочва, че всички нови или изменени мерки, приети на равнището на Съюза, следва да вземат предвид бързите промени на разрастващите се пазари на криптоактиви и ICO; подчертава, че трябва да се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар, като се избягват търсенето на най-благоприятната правна система и регулаторният арбитраж; предупреждава, че тези мерки не следва да потискат възможностите за предприятията, по-специално МСП, да се разрастват и че следва да предлагат една устойчива екосистема за цифрово финансиране, която да се развива в рамките на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира финансова стабилност, почтеност на пазара и защита на инвеститорите и потребителите;
10. посочва, че регулаторните лаборатории и иновационните центрове имат потенциала да бъдат полезни инструменти за дружествата за цифрово финансиране с оглед на изпитването на иновативните финансови продукти, финансови услуги или бизнес модели в контролирана среда, както и да предоставят възможност на регулаторните органи да разберат в по-голяма степен тези дейности и да натрупат регулаторен експертен опит в областта на нововъзникващите технологии, като по този начин се улеснява диалогът между дружествата и регулаторните органи; подчертава обаче, че те могат също така да създадат значителни рискове за защитата на потребителите и инвеститорите и да дадат възможност за финансови измами, като същевременно създадат риск от фрагментиране на надзора и регулаторен арбитраж;
11. подчертава, че всяка тестова среда, включително общоевропейска тестова среда, следва да се стреми да постигне баланс между целта за насърчаване на иновациите и на финансовата стабилност и защитата на инвеститорите и потребителите, като същевременно отчита мащаба, системната значимост и трансграничната дейност на съответните дружества; призовава Комисията да създаде обща рамка на Съюза за общоевропейска тестова среда за цифрови финансови услуги, тъй като това ще осигури допълнителни ползи за финансовите иновации и стабилност и ще намали разпокъсаността на надзора;
12. подчертава значението на триъгълника, изграден от доверие, проверка на идентификацията и данни, за да се гарантира, че операторите, потребителите и надзорните органи могат да имат доверие в цифровото финансиране;
13. счита, че е подходящо допълнително да се анализират инициативите за прилагане на ЦВЦБ както в рамките на Съюза, така и на световно равнище; приканва ЕЦБ да обмисли извършването на цялостна оценка на въздействието с оглед на представянето на перспективни варианти за ЦВЦБ, включително анализ на възможностите и рисковете от създаването на цифрово евро; счита, че тази оценка следва също така да отчита ролята на базовите технологии; освен това призовава надзорните органи на Съюза да насърчават по-нататъшни изследвания в тази област и призовава Комисията и ЕЦБ да започнат диалог на международно равнище, като оценяват потенциалните ползи и последици от по-широкото използване на ЦВЦБ в световен мащаб;
14. счита, че параметрите и принципите за оценка на въздействието и последващ анализ следва да се основават на ролята на ЦВЦБ в допълването на намаленото използване на физическите парични средства посредством гарантиране на доверие във финансовата система, осигуряване на по-добро финансово приобщаване и на достъп до публични платежи средства, като същевременно се гарантира финансова и парична стабилност;
15. подчертава необходимостта от по-голямо сближаване в областта на регулирането и надзора с цел разработване на обща рамка на Съюза; подчертава ключовата роля на европейските надзорни органи (ЕНО) за улесняването на това; призовава за структуриран диалог между ЕНО и националните компетентни органи, който следва да се съсредоточи върху настоящите надзорни предизвикателства и сближаването на практиките към безпроблемен надзор на всички равнища, по-специално по отношение на цифровото финансиране, борбата с изпирането на пари, защитата на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните и предизвикателствата и възможностите в областта на киберсигурността; счита, че този структуриран диалог следва да се съсредоточи, в областта на цифровото финансиране, върху намаляването на арбитража и конкуренцията в областта нанадзора, както и върху други съществуващи пречки пред трансграничните операции;
16. предлага единен европейски надзорен орган, който да работи в тясно сътрудничество с други европейски надзорни органи и с националните компетентни органи въз основа на общ правилник и с правомощия за намеса по отношение на надзора върху продуктите в следните области на дейностите, свързани с криптоактивите: доставчици, занимаващи се с услуги по обмен между виртуални валути и признати валути, както и доставчици на портфейли и всички други доставчици на услуги за виртуални активи, обхванати от стандартите на FATF; същевременно отбелязва, че трябва да се гарантира отчетността на въпросния европейски надзорен орган, както и да се предвиди процедура на съдебен контрол за действията на европейския надзорен орган; във връзка с това отбелязва предложението на Комисията от 24 септември 2020 г. за регламент относно пазарите на криптоактиви; подчертава, че единният надзорен орган, в сътрудничество с други съответни надзорни органи на равнището на Съюза, следва да упражнява надзор върху дейностите, свързани с криптоактивите със значителен трансграничен елемент в Съюза и следва да разработи подходящи вътрешни структури, за да осигури на равнището на Съюза ефикасен и ефективен надзор на криптоактивите;
17. изразява съгласие с позицията на ЕЦБ относно голямото значение на физическите пари като законно платежно средство; подчертава, че напредъкът в областта на виртуалните валути и цифровите плащания не трябва да води до ограничения върху плащанията в брой в търговията на дребно или до премахване на физическите парични средства;
18. Подчертава своята загриженост относно въздействието върху околната среда на крипто-отвличането; подчертава необходимостта от решения, насочени към смекчаване на екологичния отпечатък на основните криптоактиви; призовава Комисията да вземе това предвид във всички предстоящи регулаторни инициативи, като се има предвид ангажиментът на ЕС към целите за устойчиво развитие и uc; необходимия преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г.;
Определяне на нормативна уредба за криптоактивите
19. счита, че разработването на всеобхватна общоевропейска таксономия за нови продукти като криптоактивите е необходима стъпка към постигане на общо разбиране, улесняване на сътрудничеството между различните юрисдикции и създаване на по-голяма регулаторна сигурност за участниците на пазара, осъществяващи трансгранична дейност; препоръчва да се вземат предвид съществуващите национални регулаторни и надзорни рамки; отбелязва голямото значение на международното сътрудничество и глобалните инициативи по отношение на нормативната уредба на Съюза за криптоактивите, като се има предвид по-специално техният непризнаващ граници характер;
20. счита, че разработването на отворен модел на таксономия на равнището на Съюза може да бъде по-подходящо, като се има предвид, че това е развиващ се пазарен сегмент, и подобна таксономия следва да послужи за основа за подходящи законодателни и регулаторни действия; счита обаче, че не съществува универсално решение, когато става въпрос за правната квалификация на криптоактивите и затова е важно наличието на рамка, която дава възможност за наблюдение и адаптиране от страна надзорните органи на ЕС;
21. подчертава, че насочените към потребителите новосъздадени предприятия често изграждат иновативни финансови услуги в полза на гражданите и дружествата в Съюза и че всяка законодателна рамка следва да бъде изготвяна с оглед да се предоставят повече възможности за иновации и за избор на потребителите в областта на финансовите услуги;
22. отбелязва обаче, че при липса на общ регулаторен подход за криптоактивите в ЕС държавите членки вече започнаха да предприемат едностранни законодателни и надзорни действия и са изправени пред увеличаващ се натиск върху действията им поради опасения във връзка със защитата на потребителите; отбелязва, че разнородните тълкувания и некоординираният подход между държавите членки могат да доведат до разпокъсване на пазара, да повишат правната несигурност, да подкопаят еднаквите условия на конкуренция и да създадат възможности за регулаторен арбитраж;
23. ето защо счита, че всяка по-нататъшна категоризация следва да бъде балансирана и гъвкава, за да може да се адаптира към развиващите се бизнес модели и рискове и да се даде възможност за иновации и конкуренция в сектора и едновременно с това се гарантира, че рисковете могат да бъдат идентифицирани и последиците от тях – смекчени, на ранен етап;
24. освен това подчертава, че е необходимо изясняване на насоките относно приложимите регулаторни и пруденциални процеси, за да се създаде регулаторна сигурност и да се осигури адекватно надзорно и пруденциално третиране на криптоактивите; присъединява се към мнението на Базелския комитет и ЕБО, че банките, които придобиват криптоактиви, следва да прилагат консервативно пруденциално третиране на криптоактивите, по-специално по отношение на високорисковите криптоактиви;
25. счита, че регулираните финансови институции, по-специално кредитните институции, платежните институции и пенсионните фондове, трябва да подлежат на специфични максимални граници на експозиция с оглед на потенциалните рискове за защитата на потребителите и инвеститорите и за финансовата стабилност, свързани с високите равнища на дейност във връзка с криптоактивите; освен това споделя мнението, че задълбочената надлежна проверка, стабилното общо управление и управление на риска, пълното разкриване на всички експозиции и задълбоченият диалог с надзорните органи са от огромно значение; счита, че в предстоящото преразглеждане на рамката за капиталовите изисквания следва да се включат изменения в това отношение;
26. счита, че всички действащи лица и участници, които извършват дейност, свързана с криптоактиви, следва да спазват стандартите на съществуващата финансова регулаторна рамка, според случая; подчертава освен това, че е необходимо да се създадат законодателни разпоредби и механизми, за да се гарантира, че регулаторните стандарти за свързаните с криптоактиви дейности, по-специално по отношение на защитата на потребителите и задължението за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма, се прилагат и когато такива дейности или услуги се предоставят или извършват от територии извън Съюза; освен това подчертава, че специфичните правила относно прозрачността и почтеността на пазара, поне равностойни на тези в Директива № 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС(19) (ДПФИ II) за всички емитенти или спонсори на криптовалутите, за установяване на строги правила по отношение на информацията за потенциални клиенти, които следва да бъдат ясни и да не са подвеждащи, както и изискванията за оценка на годността;
27. счита, че някои криптоактиви, използвани много често в незаконни канали, не следва да бъдат узаконени чрез привеждането им в съответствие със съществуващия регулаторен режим; подчертава, че всяко нежелано узаконяване би застрашило защитата на потребителите и би подкопало почтеността на пазара; поради това призовава Комисията да установи строги правила по отношение на предупрежденията за потенциални клиенти и да гарантира, че на компетентните органи се предоставят необходимите правомощия за намеса с цел ограничаване или забрана на операциите и дейностите в тези активи, които се използват предимно за незаконни цели;
28. подчертава, че рисковете, свързани с притежанията и експозициите към криптоактиви, следва да бъдат напълно интегрирани в процеса по надзорен преглед и оценка, след като бъде налична таксономията; във връзка с това подчертава необходимостта от адекватни и стандартизирани изисквания за оповестяване на всички съществени експозиции или услуги, свързани с криптоактиви;
29. посочва, че ще бъде необходимо да се преодолеят регулаторните липси в съществуващото право на Съюза чрез целенасочени промени, както и създаването на специални регулаторни режими за новите и променящите се дейности, свързани с криптоактивите, като например ICO или първоначалното предлагане за обмен (IEO); отбелязва, че някои видове криптоактиви биха могли да се впишат добре в съществуващата регулаторна рамка например като „прехвърлими ценни книжа“, определени в ДПФИ II; счита, че тези криптоактиви, които биха могли да попаднат в обхвата на ДПФИ II, следва да бъдат третирани по същия начин като другите прехвърлими ценни книжа, попадащи в обхвата на този режим, и поради това не изискват специфична законодателна рамка, а по-скоро целенасочени промени в съответните разпоредби на ДПФИ II;
30. подчертава необходимостта от регулиране на някои криптоактиви, които не попадат в обхвата на разпоредбите на ДПФИ II, по хармонизиран начин на равнището на Съюза;
31. отбелязва, че стейбълкойните представляват уникална категория криптоактиви; отбелязва, че на този етап използването на стейбълкойни все още не е толкова популярно в границите на Съюза; подчертава обаче, че широкото им възприемане би могло да създаде значителни заплахи за финансовата стабилност и трансмисионния механизъм на паричната политика, както и за демократичния контрол; поради това приветства приетата от Комисията законодателна рамка, която, inter alia, има за цел да гарантира, че е налице стабилен обменен курс между стейбълкойните и признатите валути и че съответният стейбълкойн е преконвертируем в призната валута по всяко време по номинална стойност; подчертава обаче, че е необходимо всички емитенти на стейбълкойни да бъдат правно задължени по всяко време да предоставят на притежателя право на пряк иск и да изкупят обратно по номинална стойност стейбълкойните в призната валута и да въведат подходящи механизми за гарантиране и отделяне на стабилизационните резерви за тази цел;
32. подчертава, че ICO и IEO разполагат с потенциала да увеличат достъпа до финансиране на МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия, могат да ускорят трансфера на технологии и могат да бъдат съществена част от СКП; отбелязва обаче, че различни надзорни органи издадоха предупреждения относно ICO поради липсата на прозрачност и изисквания за оповестяване, което има потенциала да създаде рискове за инвеститорите и потребителите;
33. поради това призовава Комисията да извърши оценка на предимствата на предложението за законодателна рамка за ICO и IEO с цел повишаване на прозрачността, правната сигурност, защитата на потребителите и инвеститорите и намаляване на рисковете, произтичащи от асиметричната информация, поведението, имащо за цел измама, и незаконните дейности; настоява надзорът и мониторингът на тази рамка да бъдат координирани на равнището на Съюза;
34. подчертава, че една обща рамка на Съюза относно криптоактивите следва да спомогне за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и инвеститорите, почтеност на пазара и финансова стабилност, да наложи прилагането на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари, като например задълженията за „опознаване на клиента“ по отношение на агентите, участващи в сделки, свързани с криптовалути, с изключения само за случайни сделки под минималния праг, и да подобри надзора върху основните технологии, така че да се гарантира, че органите, разследващи престъпленията, са в състояние надеждно и без прекалени усилия да идентифицират крайните бенефициери на платежните операции;
35. изразява загриженост относно констатациите в неотдавнашно изследване(20), които показват, че половината от операциите с криптоактиви са свързани с незаконни дейности като покупка или продажба на незаконни стоки или услуги, изпиране на пари и плащания на откупи за отвличания; подчертава неотдавнашните констатации, които сочат, че 76 милиарда щатски долара от незаконна дейност годишно са свързани с биткойни;
36. припомня необходимостта от ефективно справяне с рисковете, свързани с изпирането на пари/финансирането на тероризма, произтичащи от трансграничните дейности и новите технологии, по-специално рисковете, създавани от криптоактивите;
37. подчертава, че съществуващите пропуски в рамката за борбата с изпирането на пари във връзка с криптоактивите, като например при прилагането на принципа за осведоменост относно клиентите („опознай своя клиент“), водят до неравнопоставени условия на конкуренция между различните видове финансови дейности; счита, че разпоредбите относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма за доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви, следва да се прилагат и за чуждестранни доставчици, предлагащи услугите си в Съюза; подчертава, че е необходимо всеобхватно определение на понятието „виртуални активи“, което да отразява по-добре характера и функцията на криптоактивите за целите на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма; отбелязва, че определението за финансиране на тероризма също трябва да се осъвремени, за да се гарантира, че криптоактивите са обхванати по подходящ начин;
38. отбелязва актуализирането на настоящата препоръка 16 на FATF по отношение на правилото за предоставянето на услуги при пътуване от доставчиците на услуги за виртуални активи, и призовава Комисията да проучи последиците за криптообмена и за доставчиците на електронни портфейли в рамките на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(21),
39. освен това призовава Комисията да разшири обхвата на задължените субекти съгласно рамката за борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма в съответствие с препоръките на FATF и ESMA, за да се гарантира, че за всички дейности, включващи криптоактиви, по отношение на доставчиците на услуги за обмен между виртуални валути, други категории доставчици на портфейли и ICO важат същите задължения във връзка с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма;
40. счита, че при разпространението на цифровото финансиране никой не следва да бъде пренебрегнат и че наличието на решения в областта на цифровото финансиране за потребителите и непрофесионалните инвеститори трябва да върви ръка за ръка с полагането на по-големи усилия за гарантиране на прозрачност, обществена осведоменост и достъп до информация; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в програми за повишаване на цифровата и финансовата грамотност;
41. отбелязва, че въвеждането на всяка създадена от централна банка цифрова валута се съпътства от значителни предизвикателства и рискове (напр. рискове за финансовата стабилност и за защитата на депозитите, последици за провеждането на паричната политика, последици за кредитното посредничество, заместване на други платежни средства, отблъскване на частните участници на пазара и т.н.), които биха могли лесно да вземат превес над установените ползи от ЦВЦБ;
42. отбелязва, че някои от установените недостатъци на европейската платежна система биха могли да бъдат отстранени чрез постепенни подобрения на съществуващия режим, като например засилено разгръщане на разходоефективни незабавни плащания;
Общ подход към киберустойчивостта на финансовия сектор
43. посочва, че нарастващата степен на цифровизация на финансовите услуги, както и възлагането на дейности по ИТ решения и на услуги по поддръжка на външни доставчици, като например доставчици на компютърни услуги „в облак“, може да помогне по-специално на новосъздадените финансови дружества да правят нововъведения и да получат достъп до технологии, какъвто иначе не биха имали; предупреждава обаче, че излагането на финансовите институции и пазари на смущения, причинени от вътрешни нарушения, външни атаки или вследствие на финансови сътресения, става все по-силно изразено и поради това оперативните рискове трябва да бъдат подложени на задълбочена оценка в контекста на тази променяща се среда; счита, че поради това водещите цели на всеки предложен законодателен акт в тази връзка следва да бъдат сигурността, устойчивостта и ефективността;
44. отбелязва факта, че въпреки прословутото трудно установяване на общите разходи за киберинцидентите, приблизителните оценки на сектора варират от 45 до 654 милиарда щатски долара за световната икономика през 2018 г.;
45. подчертава, че финансовият сектор по традиция е ключова цел за киберпрестъпници, търсещи финансова облага;
46. изразява загриженост във връзка с анализа на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който показва, че всъщност е възможно даден киберинцидент да прерасне в системна киберкриза, която застрашава финансовата стабилност(22);
47. посочва, че няколко секторни законодателни акта от законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги вече съдържат специфични изисквания по отношение на управлението на информационната сигурност, докато това не се отнася за други сфери на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги; припомня, че надзорните органи издадоха предупреждения за потребителите във връзка с ICO, тъй като липсата на подходящи изисквания за прозрачност и оповестяване може да създаде потенциални и сериозни рискове за инвеститорите;
48. призовава Комисията да предложи законодателни промени в областта на ИКТ и изискванията за киберсигурност за финансовия сектор на Съюза, като вземе предвид международните стандарти, за да се отстранят евентуални несъответствия, пропуски и вратички, които бъдат установени в съответното законодателство; в това отношение призовава Комисията да вземе под внимание необходимостта от извършването на надзорен преглед на доставчиците на услуги в областта на ИКТ, в който да се отбележат рисковете във връзка с концентрацията и разпространението, които могат да бъдат създадени вследствие на прекалената зависимост на сектора на финансовите услуги от малък брой доставчици на услуги в областта на ИКТ и компютърните услуги „в облак“;
49. счита, че тези промени следва да бъдат насочени към четири основни области:
а)
модернизиране на управлението в областта на ИКТ и управлението на риска в това отношение и спазване на международните стандарти;
б)
привеждане в съответствие на правилата за докладване по отношение на инциденти, свързани с ИКТ;
в)
обща рамка за изпитване на устойчивостта към опити за проникване и на оперативната устойчивост във всички финансови сектори;
г)
надзор и минимални стандарти за доставчици на критични ИКТ, които са трети страни;
50. подчертава необходимостта от допълнителен обмен на информация, по-специално относно инциденти, както и необходимостта от засилена координация между съответните регулаторни и надзорни органи, като се има предвид, че изграждането на устойчивост и готовност за реагиране на мащабни киберинциденти и оперативни инциденти изисква ефективно сътрудничество не само на трансгранично равнище, но и между различни сектори; счита, че това следва да бъде направено чрез предоставяне на определени правомощия на надзорните органи да упражняват по-ефективен надзор върху дейностите, осъществявани от трети страни, а именно засилени права за извършване на инспекции, права за извършване на одит и права за налагане на санкции;
51. призовава Комисията да засили сътрудничеството на международните форуми, за да се улесни разработването на международни стандарти по отношение на компютърните услуги „в облак“ и възлагането на дейности на външни доставчици; освен това призовава за анализ на необходимостта от специални за ЕС мерки с цел привеждане на надзора на компютърните услуги „в облак“ и възлагането на дейности на външни доставчици в съответствие с равнището на надзор на наследените системи; посочва, че в тези области е необходимо също така да се разработят и международни стандарти; счита, че макар отговорността за съответствието да пада върху финансовите оператори, надзорът на критичните трети страни доставчици следва да е насочен към наблюдението на риска от концентрация, рисковете за финансовата стабилност и гарантирането на сътрудничество между съответните органи; счита, че това следва да бъде направено чрез предоставяне на определени правомощия на надзорните органи да упражняват по-ефективен надзор върху дейностите, осъществявани от трети страни, а именно засилени права за извършване на инспекции, права за извършване на одит и права за налагане на санкции;
52. подчертава, че устойчивостта на финансовата система изисква стабилна технологична рамка за надзора на новите технологични приложения във финансовиите услуги; подчертава необходимостта от конкретна стратегия, която насърчава използването на регулаторни технологии (RegTech) и надзорни технологии (SupTech);
53. призовава Комисията и надзорните органи да въведат незаконодателни действия за повишаване на оперативната готовност във финансовия сектор за реагиране на мащабни киберинциденти и оперативни инциденти чрез съвместни учения, оперативни протоколи („playbooks“), сигурни инструменти за сътрудничество и инвестиции в укрепването на инфраструктурата от ключово значение и европейския колективен капацитет; подчертава необходимостта от вътрешен експертен опит и адекватни ресурси на надзорните органи за извършване на такива учения и надзорни действия;
54. призовава Комисията да оцени и наблюдава риска от възможностите за трансакции на „черния пазар“, изпирането на пари, финансирането на тероризма, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и други престъпни действия;
Данни
55. припомня, че събирането и анализът на данни играят централна роля в областта на цифровото финансиране и поради това подчертава необходимостта от последователно и неутрално в технологично отношение прилагане на съществуващото законодателство относно данните; подчертава, че изкуственият интелект е една от ключовите технологии за повишаване на конкурентоспособността на Съюза на световно равнище;
56. посочва, че Съюзът е водещият глобален фактор, определящ стандарти по отношение на защитата на личните данни; подчертава, че предаването и използването на лични и нелични данни в сектора на финансовите услуги следва да се извършва в съответствие с цялото законодателство на Съюза и всички международни споразумения в тази област, като същевременно се дава възможност за законосъобразен и сигурен поток от данни, необходими за разрастването на новаторските инициативи за финансиране;
57. подчертава, че за разрастването на иновативното финансиране е необходим свободен поток от данни в рамките на Съюза; посочва, че трансграничният поток от данни, включително към и от трети държави, трябва да бъде наблюдаван и управляван въз основа на законодателните принципи на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на данните;
58. във връзка с това изисква от Комисията да гарантира, че субектите в областта на цифровото финансиране имат възможност за равноправен достъп до подходящи, достоверни и полезни данни в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, при което се създава повече стойност за клиентите, повишава се потенциалът на цифровото финансиране и се предоставят възможности на иновативните финансово-технологични предприятия да се развиват в рамките на Съюза и извън него; подчертава, че е важно да се спазват правилата в областта на конкуренцията на вътрешния пазар и да се гарантира, че интересите на потребителите и иновациите не са засегнати; призовава Комисията да наблюдава предлагането на финансови услуги от технологични гиганти и начина, по който присъщите на тези оператори конкурентни предимства може да нарушат конкуренцията на пазара, да нанесат вреда на интересите на потребителите и да засегнат иновациите;
59. подчертава, че е необходимо Комисията да постигне баланс между гарантирането на сигурността на данните и защитата на потребителите и поддържането на потребителския опит и ефективността на услугите;
60. изисква от Комисията да обсъди, въз основа на съществуващия стандарт на Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО(23), инфраструктура за цифровия достъп на борда и използването на цифрови финансови самоличности, която би имала за цел да хармонизира съществуващите в Съюза регулаторни изисквания дотолкова, доколкото е необходимо, и да улесни тяхното използване, за да се осигурят по-малко фрагментирани операции в рамките на вътрешния пазар и спазване на съответните разпоредби за борба с изпирането на пари; подчертава значението и потенциалните ползи от използването на цифрови финансови самоличности във всички сектори и държави членки, като същевременно се гарантира, че те са в съответствие с нормите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, и като се гарантират подходящи и пропорционални мерки за избягване на инциденти, свързани с данните, или на инциденти, свързани със самоличността;
61. посочва, че по отношение на процесите за осведоменост относно клиентите („опознай своя клиент“) правните изисквания за регистрирането на клиенти при продажби на дребно от финансовите институции са различни във всяка държава членка и поради това трансграничното регистриране на клиенти чрез използване на съществуващите набори от данни често е невъзможно, което се отнася и за регистрирането на корпоративни клиенти и свързания с това процес за осведоменост относно клиентите („опознай своя клиент“) и познаването на собствената дейност; призовава Комисията да разгледа този въпрос и да ускори хармонизирането на данните, необходими за осведомеността относно клиентите, изисквани от държавите членки;
62. потвърждава, че оперативната съвместимост между субектите в областта на цифровите услуги на национално равнище и на равнището на Съюза е от ключово значение за постигане на желаното приемане на пазара;
63. посочва, че финансовите институции все по-често използват данни на клиентите или „големи информационни масиви“, които са от ключово значение за създаване на допълнителна стойност за клиентите и поддържане на конкурентоспособността; припомня заключенията и препоръките от своята Резолюция от 14 март 2017 г. относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: припомня законодателната рамка за обработването на лични данни, предоставена от Общия регламент относно защитата на данните, и призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си, за да гарантират прилагането на правата в него; подчертава по-специално принципа, отнасящ се до правото на отделните лица на собственост и контрол върху техните данни и правото на преносимост на данните;
64. счита, че упражняването на контрол върху самоличността от страна на самото лице на базата на DTL може да бъде ключов елемент за разработване на богата гама от нови услуги и платформи за цифровия единен пазар, независимо от агрегаторите на данни и като се избягват посредниците, като едновременно с това се осигуряват високи стандарти на сигурност и защита на данните за отделните граждани на ЕС;
65. счита, че липсата на достъпни и достоверни данни и информация относно свързаните с цифровото финансиране дейности може да бъде в ущърб на растежа, защитата на потребителите, почтеността на пазара и финансовата стабилност, както и на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; застъпва се за по-голяма прозрачност и по-добро отчитане на свързаните с цифровото финансиране дейности, така че да се намалят асиметриите и рисковете, по-специално по отношение на действащите оператори на големи информационни масиви, които може да извлекат непропорционални ползи от по-добрия достъп до данни; подчертава значението на еднаквите условия на конкуренция по отношение на трансграничния достъп до данни, гарантиран от Общия регламент относно защитата на данните във връзка с личните данни;
66. посочва, че в този контекст стандартите играят ключова роля за допълнително насърчаване на управлението, споделянето и обмена на данни, включително оперативната съвместимост и преносимостта на данните. Също така се изисква надеждна и сигурна в правно отношение инфраструктура, както и стабилна правна рамка по отношение на обединяването и споделянето на данни, която да създава доверие у предприятията при сътрудничеството относно данните, осъществявано между дружествата или дори между секторите;
67. призовава за ефективен надзор върху анализа на „големи масиви от данни“ по такъв начин, че да се преодолее непрозрачността на моделите, като същевременно се гарантира, че има достатъчен достъп до подходящи и качествени данни; подчертава необходимостта от по-голяма отчетност, обяснимост и прозрачност по отношение на алгоритмите, обработването и анализа на данни като съществен инструмент, за да се гарантира подходящото информиране на лицата относно обработването на техните лични данни;
68. подчертава значението на отвореното банкиране за подобряване на качеството на платежните услуги чрез включването на нови участници на пазара, които предоставят по-добра оперативна и ценова ефективност на потребителите; изтъква, че преходът от отворено банкиране към отворени финанси – включването на финансови услуги, различни от платежните – е стратегически приоритет, който има потенциал да подобри ефективността, да намали рисковете от концентрация и да увеличи финансовото приобщаване;
69. счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;
o o o
70. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.
През февруари 2020 г. ЕССР публикува доклад за системните кибератаки (https://www.esrb.europa.eu/news/pr/date/2020/html/esrb.pr200219~61abad5f20.en.html).
ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
А. ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
1. да се положат основите на ориентиран към бъдещето подход към правилата относно цифровото финансиране в Съюза;
2. да се гарантира, че цифровото финансиране може да продължи да бъде иновативен двигател за растеж и работни места в рамките на единния пазар;
3. да се насърчи общо разбиране на основните въпроси, свързани с цифровото финансиране, и да се насърчи хармонизирането на съответните разпоредби, което ще доведе до засилена трансгранична дейност;
4. да се увеличи обменът на данни в съответствие с принципите на Съюза, за да се стимулират иновациите. Целта следва да бъде да се улесни достъпът до публични данни в целия Съюз. Това не само ще бъде от полза за дружествата за цифрово финансиране, но също така ще бъде от полза за редица други области на политиката на Съюза и ще повиши прозрачността на пазара;
5. да се разгледат три области за първоначално действие на Съюза, по-конкретно да се разработи нормативна рамка за криптоактивите, да се разработи нормативна рамка за киберустойчивост и оперативна устойчивост, както и да се работи за хармонизиране на концепцията за цифрово регистриране на клиенти в рамките на единния пазар.
Б. ПРЕДЛОЖЕНО ДЕЙСТВИЕ
1. Да се представи законодателно предложение относно криптоактивите, което осигурява правна сигурност за третирането на криптоактивите, като същевременно се гарантират високи стандарти за защитата на потребителите и инвеститорите, почтеността на пазара и финансовата стабилност. Тази уредба следва да се занимава с една отворена и всеобхватна общоевропейска таксономия и да има за цел приемането на законодателство в съответствие с принципа едни и същи правила да се прилагат за еднакви дейности и рискове и принципа на пропорционалност, като по този начин се намалява до минимум регулаторният арбитраж и се осигуряват равни условия на конкуренция.
Подобно законодателно предложение следва да:
а) предоставя насоки относно приложимите регулаторни, надзорни и пруденциални процеси и третирането на криптоактивите; да приеме специфични правила относно прозрачността и почтеността на пазара, равностойни най-малко на правилата на ДПФИ ІІ за емитентите или спонсорите на криптоактиви;
б) преодоляване на регулаторните пропуски в съществуващото законодателство на Съюза по отношение на криптоактивите, например класифицирането на някои криптоактиви като „прехвърлими ценни книжа“ в ДПФИ II, за да се гарантира, че те се третират по същия начин като другите прехвърлими ценни книжа;
в) да създаде специален регулаторен режим за новите и променящите се дейности, свързани с криптоактивите, като например ICO или IEO, и всички криптоактиви, които не попадат в обхвата на съществуващата регулаторна рамка, като се гарантира, че те са регулирани по хармонизиран начин на равнището на Съюза;
г) да преодолее екологичното въздействие на крипто-отвличането и да се занимае с необходимостта от решения, насочени към смекчаване на екологичния отпечатък на основните криптоактиви;
2. Да се премине към по-голямо сближаване в областта на регулирането и надзора с цел разработване на обща рамка на Съюза; призовава за структуриран диалог между ЕНО и националните компетентни органи, който следва да се съсредоточи върху настоящите предизвикателства пред надзора и сближаването на практиките към безпроблемен надзор на всички равнища в областта на цифровото финансиране;
3. Да се разработи законодателна рамка за стейбълкойните, като се гарантира, че те отговарят поне на стандартите на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО(1), включително стабилен обменен курс с признати валути, с възможност за обратно изкупуване при номинална стойност;
4. Въз основа на оценка, да се представи предложение за обща рамка на Съюза за общоевропейска тестова среда за цифрови финансови услуги;
5. Да се засили прилагането на рамката за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма по отношение на криптоактивите и да се отстранят съществуващите пропуски, по-специално чрез мерките, посочени в параграфи 33 – 38;
6. Да се гарантира, че никой не е пренебрегнат при разпространението на цифровото финансиране. Призовава Комисията и държавите членки да инвестират в програми за повишаване на цифровата и финансовата грамотност;
7. Да се внесе законодателно предложение относно киберустойчивостта, което да гарантира съгласувани стандарти за сигурност на ИКТ и киберсигурността във финансовия сектор на Съюза, като се вземат предвид международните стандарти. Тази уредба следва да бъде ориентирана към бъдещето и да е насочена към модернизиране на действащите правила, приложими по отношение на киберустойчивостта, като същевременно се отстранят всички регулаторни пропуски, които могат да изложат предприятията, инвеститорите и потребителите на риск;
8. да определи единен европейски надзорен орган за осъществяване на надзор и за регистрация на всички свързани с криптоактиви дейности с трансграничен елемент в Съюза, в сътрудничество с други надзорни органи на равнището на Съюза и въз основа на общ правилник;
9. Призовава Комисията да обмисли извършването на преглед с цел надзор на доставчиците на ИКТ в областта на финансовите услуги, които предоставят своите услуги в Съюза, както е посочено в параграф 47;
10. Призовава Комисията да предложи законодателни промени в областта на ИКТ и изискванията за киберсигурност за финансовия сектор на Съюза. Тези промени следва да се съсредоточат върху четирите основни области, посочени в параграф 48;
11. Да се разработят стандарти на Съюза в областта на компютърните услуги „в облак“ и възлагането на дейности на външни доставчици, като същевременно се разработят, съвместно с международни партньори, международни стандарти, както е посочено в параграф 50;
Данни
12. Да се предложи нормативна уредба за цифрово регистриране на клиенти. Тази уредба следва да е в съответствие със законодателството на Съюза в тази област, като например разпоредбите за борба с изпирането на пари и нормите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, и да има за цел да гарантира общо разбиране за цифровата финансова самоличност в рамките на единния пазар, като същевременно се насърчава хармонизирането на трансграничното регистриране на клиенти;
13. Да се работи за повишаване на отчетността, обяснимостта и прозрачността по отношение на алгоритмите, обработката и анализа на данни, както е посочено в параграф 66.