Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2020/2019(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0177/2020

Внесени текстове :

A9-0177/2020

Разисквания :

PV 19/10/2020 - 18
CRE 19/10/2020 - 15
CRE 19/10/2020 - 18

Гласувания :

PV 20/10/2020 - 17
PV 20/10/2020 - 21

Приети текстове :

P9_TA(2020)0273

Приети текстове
PDF 269kWORD 83k
Вторник, 20 октомври 2020 г. - Брюксел
Законодателен акт за цифровите услуги: адаптиране на правилата в областта на търговското и гражданското право за търговските субекти, които извършват дейността си онлайн
P9_TA(2020)0273A9-0177/2020
Резолюция
 Приложение

Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги: адаптиране на правилата в областта на търговското и гражданското право за търговските субекти, които извършват дейност онлайн (2020/2019(INL))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги(1);

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО(3) (наричан по-нататък „Общ регламент относно защитата на данните“),

–  като взе предвид Директива 2010/13/EС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. относно координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(4),

–  като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси(5),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2018 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 – 2027 г. (COM(2018)0434),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2018/334 на Комисията от 1 март 2018 г. относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн(6),

–  като взе предвид Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(7) и Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, подписана на 10 юни 1958 г. в Ню Йорк,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2018 г. относно технологиите на разпределен регистър и блоквериги: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 февруари 2020 г. относно Европейска стратегия за данните (COM(2020)0066),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2016 г. „Онлайн платформите и цифровият единен пазар. Възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288);

–  като взе предвид проучването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавено „Законодателен акт за цифровите услуги: оценка на европейската добавена стойност“ („Digital Services Act: European added value assessment“)(9)

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0177/2020),

А.  като има предвид, че цифровите услуги, които са крайъгълен камък на икономиката на Съюза и осигуряват препитание на голям брой негови граждани, трябва да бъдат регулирани по начин, който гарантира зачитането на основните права и други права на гражданите, и в същото време подкрепя развитието и икономическия напредък и цифровата среда и насърчава доверието в онлайн средата, като се вземат предвид интересите на ползвателите и всички участници на пазара, включително на малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия;

Б.  като има предвид, че някои правила по отношение на доставчиците на онлайн споделяне на съдържание и аудиовизуални медийни услуги наскоро бяха актуализирани, по-специално с Директива (ЕС) 2018/1808 и Директива (ЕС) 2019/790, но редица ключови аспекти на гражданското и търговското право не бяха разгледани по задоволителен начин в правото на Съюза или в националното право, и като има предвид, че значението на този въпрос беше подчертано от бързото и ускорено развитие през последните десетилетия в областта на цифровите услуги, по-специално появата на нови бизнес модели, технологии и социални реалности; като има предвид, че в този контекст се изисква цялостна актуализация на основните разпоредби на гражданското и търговското право, приложими към търговските субекти, които извършват дейност онлайн;

В.  като има предвид, че някои предприятия, които предлагат цифрови услуги, се ползват поради силните ефекти на мрежата, основана на данни, от значителна пазарна мощ, което им позволява да наложат на ползвателите своите бизнес практики, което все повече затруднява конкурентоспособността на другите участници, особено на стартиращите предприятия и МСП, и затруднява дори навлизането на нови предприятия на пазара;

Г.  като има предвид, че последващото налагане на спазването на законодателството в областта на конкуренцията само по себе си не може да се справи ефективно с въздействието на пазарната мощ на някои онлайн платформи, включително върху лоялната конкуренция на цифровия единен пазар;

Д.  като има предвид, че платформите за хостинг се превърнаха от платформи за просто излагане на съдържание във високо развити структури и в участници на пазара, по-специално социалните мрежи, които събират и се възползват от данни за използването на съдържание; като има предвид, че ползвателите имат легитимни основания да очакват справедливи условия за използването на такива платформи и за използването на данните на ползвателите от тези платформи по отношение на достъпа, прозрачността, ценообразуването и разрешаването на спорове; като има предвид, че прозрачността може да допринесе за значително повишаване на доверието в цифровите услуги;

Е.  като има предвид, че платформите за хостинг на съдържание могат да определят какво съдържание се показва на техните ползватели, като по този начин оказват съществено влияние върху начина, по който получаваме и съобщаваме информация, до такава степен, че платформите за хостинг на съдържание фактически се превърнаха в обществени пространства в цифровата сфера; като има предвид, че обществените пространства трябва да се управляват по начин, който защитава обществените интереси, зачита основните права на ползвателите и на техните права в областта на гражданското право, и особено на правото им на свобода на изразяване на мнение и правото им на информация;

Ж.  като има предвид, че зачитането на закона в цифровия свят включва не само ефективно прилагане на основните права, по-специално на свободата на изразяване на мнение и свободата за получаване и разпространяване на информация, неприкосновеността на личния живот, безопасността и сигурността, недискриминацията, зачитането на собствеността и на правата върху интелектуалната собственост, но и гарантиране на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес за всички; като има предвид, че делегирането на правомощието за вземане на решения по отношение на законността на съдържанието или на правомощията за правоприлагане към частни дружества подкопава прозрачността и справедливия съдебен процес, което води до фрагментарен подход; като има предвид, че поради това е необходима предвидена в закона ускорена процедура с подходящи гаранции, за да се гарантира наличието на ефективни средства за защита на права;

З.  като има предвид, че автоматизираните инструменти понастоящем не могат надеждно да разграничават незаконното съдържание от съдържание, което е законно в даден контекст, и че следователно механизмите за автоматично откриване и премахване на съдържание могат да породят основателни правни опасения, по-специално по отношение на възможните ограничения на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, защитени съгласно член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че поради това използването на автоматизирани механизми следва да бъде пропорционално, като обхваща само обосновани случаи и следва прозрачни процедури;

И.  като има предвид, че член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз защитава също така свободата и плурализма на медиите, които все повече зависят от онлайн платформите, за да достигат до своята публика;

Й.  като има предвид, че цифровите услуги се използват ежедневно от повечето европейци, но се подчиняват на все по-широк набор от правила в целия Съюз, което води до значителна разпокъсаност на пазара, а оттам – до правна несигурност за европейските ползватели и за услугите, осъществявани през границите; като има предвид, че режимите на гражданското право, уреждащи практиките на платформите за хостинг на съдържание по отношение на модерирането на съдържание, се основават на определени специфични за сектора разпоредби на равнището на Съюза и на национално равнище, като са налице значителни различия в уредбата на задълженията и в предвидените механизми за прилагане на различните приложими режими на гражданското право; като има предвид, че това положение доведе до фрагментиран набор от правила за цифровия единен пазар, което изисква отговор на равнището на Съюза;

К.  като има предвид, че настоящият бизнес модел на някои платформи за хостинг на съдържание е да насърчава съдържание, за което има вероятност да привлече вниманието на ползвателите и следователно да генерира повече данни за профилирането, за да предложи още по-ефективна целева реклама и по този начин да се увеличи печалбата; като има предвид, че това профилиране, съчетано с целева реклама, може да доведе до усилването на съдържание, насочено към експлоатация на емоции, което често насърчава и улеснява усещане за сензационност в новинарските емисии и в системите за препоръчване на съдържание, което води до възможна манипулация спрямо ползвателите;

Л.  като има предвид, че предлагането на контекстуални реклами на ползвателите изисква по-малко данни за ползвателите, отколкото целева поведенческа реклама, и поради това е с по-малка степен на намеса;

М.  като има предвид, че изборът на алгоритмична логика, стояща в основата на такива системи на препоръчването на съдържание, сравняването на услуги, поддържането на съдържание или позиционирането на реклами продължава да става по преценка на платформите за хостинг на съдържание, като възможността за публичен контрол е малка, което поражда въпроси във връзка с отговорността и прозрачността;

Н.  като има предвид, че платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ дават възможност на своите ползватели да използват техните профили, за да влизат в уебсайтове на трети лица, като по този начин им се позволява да проследяват дейността си дори извън собствената им платформа, което представлява конкурентно предимство по отношение на достъпа до данни за алгоритмите за поддържане на съдържание;

О.  като има предвид, че т.нар. „интелигентни“ договори, които се основават на технологии на разпределен регистър, включително блоквериги, които дават възможност за прилагане на децентрализирано и напълно проследимо запазване на записи и за самоизпълнение, се използват в редица области без подходяща правна рамка; като има предвид, че съществува несигурност относно законосъобразността на такива договори и тяхната приложимост в трансгранични ситуации;

П.  като има предвид, че неподлежащите на договаряне общи условия на платформите често предвиждат, че приложимото право и компетентните съдилища за решаване на споровете са извън Съюза, което може да затрудни достъпа до правосъдие; като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(10) урежда подсъдността и приложимото право; като има предвид, че Общият регламент за защита на данните изяснява правото на субекта на данни да предприеме действия по частно принудително изпълнение, пряко насочени срещу администратора на данни или обработващия лични данни, независимо от това дали обработването се извършва в Съюза или не, и независимо дали администраторът е установен в Съюза или не; като има предвид, че член 79 от Общия регламент за защита на данните предвижда, че производствата се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване или алтернативно – в държавата по обичайно местопребиваване на субекта на данни;

Р.  като има предвид, че достъпът до нелични данни и тяхното извличане е важен фактор за растежа на цифровата икономика; като има предвид, че подходящи законоустановени стандарти и гаранции за защита на данните по отношение на оперативната съвместимост на данните могат чрез премахване на блокиращите ефекти да играят важна роля за гарантиране на справедливи пазарни условия;

С.  като има предвид, че е важно да се оцени възможността за възлагане на европейска агенция на правомощия да гарантира хармонизиран подход в целия Съюз при прилагането на законодателния акт за цифровите услуги, което да улесни координирането на национално равнище и също така да разгледа новите възможности и предизвикателства, по-специално тези от трансгранично естество, произтичащи от технологичните промени в настоящо време;

Законодателен акт за цифровите услуги

1.  изисква от Комисията да представи в най-кратък срок набор от законодателни предложения, представляващ законодателен акт за цифровите услуги, с подходящ материален, персонален и териториален обхват, даващ определение на основните понятия и включващ препоръките, съдържащи се в приложението към настоящата резолюция; застъпва виждането, че без да се засягат подробните аспекти на бъдещите законодателни предложения, член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъде правното основание;

2.  предлага законодателният акт за цифровите услуги да включва регламент, която да предвижда договорни права, отнасящи се до управлението на съдържание, да установява прозрачни, справедливи, обвързващи и единни стандарти и процедури за модериране на съдържание и да гарантира достъпни и независими средства за съдебна защита на права; подчертава, че всички бъдещи законодателни предложения следва да бъдат основани на доказателства и да целят премахване на съществуващите и избягване на евентуални нови необосновани пречки пред предоставянето на цифрови услуги от страна на онлайн платформите, като в същото време засилват защитата на потребителите и гражданите; счита, че законодателните предложения следва да бъдат насочени към постигането на устойчив и интелигентен растеж, да дават отговор на технологичните предизвикателства и да гарантират, че цифровият единен пазар е справедлив и безопасен за всички;

3.  освен това предлага предложените мерки за модериране на съдържание да се прилагат само за незаконно съдържание, а не за съдържание, което е просто вредно; предлага за тази цел регламентът да включва универсални критерии за определяне на пазарната мощ на платформите, за да се даде ясно определение на това какво представлява платформа със значителна пазарна мощ и по този начин да се определи дали определени платформи за хостинг на съдържание, които не притежават значителна пазарна мощ, могат да бъдат освободени от определени разпоредби; подчертава, че установената със законодателния акт за цифровите услуги уредба следва да бъде управляема за малките предприятия, МСП и стартиращите предприятия и поради това следва да включва пропорционални задължения за всички сектори;

4.  предлага законодателният акт за цифровите услуги да наложи задължение за доставчиците на цифрови услуги, които са установени извън Съюза, да определят законен представител за интересите на ползвателите в рамките на Съюза, до които могат да се отправят искания, например за се даде възможност потребителите да прибягват до средства за защита на правата им в случай на неверни или подвеждащи реклами и информацията за контакт с този представител да бъде видима и достъпна на уебсайта на доставчика на цифрови услуги;

Права по отношение на модерирането на съдържание

5.  подчертава, че отговорността за прилагането на закона трябва да се носи от публичните органи; счита, че окончателното решение относно законността на съдържание, създадено от ползвателите, трябва да се взема от независима съдебна система, а не от частно търговско образувание;

6.  настоява, че регламентът трябва да забрани практики за модерирането на съдържание, които са дискриминационни или води до експлоатация и изключване, особено по отношение на най-уязвимите, и винаги трябва да зачита основните права и свободи на ползвателите, и по-специално тяхната свобода на изразяване на мнение;

7.  подчертава необходимостта от по-добра защита на потребителите чрез предоставяне на надеждна и прозрачна информация относно примери за злоупотреби, като например извършването на подвеждащи твърдения и измами;

8.  препоръчва прилагането на регламента да се наблюдава отблизо от европейска агенция, натоварена със задачата да гарантира спазването на разпоредбите на регламента от страна на платформите за хостинг на съдържание, по-специално чрез наблюдение на спазването на стандартите, определени за управление на съдържанието въз основа на доклади за прозрачност и наблюдение на алгоритмите, използвани от платформите за хостинг на съдържание за целите на управлението на съдържанието; призовава Комисията да направи оценка на възможностите за назначаване на съществуваща или нова европейска агенция или европейски орган или за координиране на мрежа от национални органи за изпълнението на тези задачи (наричана по-нататък „европейската агенция“);

9.  предлага платформите за хостинг на съдържание редовно да представят на европейската агенция изчерпателни доклади за прозрачността, основани на последователна методология и оценени въз основа на съответни показатели за изпълнение, включително по отношение на техните политики относно съдържанието и съответствието на техните общи условия с разпоредбите на законодателния акт за цифровите услуги; освен това предлага платформите за хостинг на съдържание да публикуват и осигуряват лесен достъп до тези доклади, както и до своите политики по отношение на управлението на съдържание в публично достъпна база данни;

10.  призовава платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ да оценяват риска, който техните политики за законно съдържание по отношение на управление на съдържанието представляват за обществото, по-специално по отношение на тяхното въздействие върху основните права, и да участват всеки две години в диалог с европейската агенция и съответните национални органи въз основа на представяне на доклади за прозрачност;

11.  препоръчва държавите членки да осигурят независими органи за уреждане на спорове, на които е възложено решаването на спорове относно модерирането на съдържание; счита, че за да се защитят анонимните публикации и общият интерес, не само ползвателят, качил спорното съдържание, но и независимо трето лице като например омбудсман, имащо легитимен интерес да предприеме действие, следва да могат да оспорват решения относно модерирането на съдържание; потвърждава правото на ползвателите да сезират съд;

12.  заема твърдата позиция, че законодателният акт за цифровите услуги не трябва да задължава платформите за хостинг на съдържание да използват каквито и да било форми на напълно автоматизиран предварителен контрол на съдържанието, освен ако е предвидено друго в действащото право на Съюза, и счита, че всеки механизъм, който се използва по усмотрение на платформите, не трябва да води до предварителен контрол на базата на автоматизирани инструменти или филтриране на качено съдържание, и трябва да подлежи на одит от страна на европейската агенция, за да се гарантира, че е налице съответствие със законодателния акт за цифровите услуги;

13.  подчертава, че платформите за хостинг на съдържание трябва да бъдат прозрачни при обработката на алгоритмите и на данните, използвани за обучение на алгоритмите;

Права по отношение на поддържането на съдържание, данни и онлайн реклами

14.  счита, че насоченото към ползвателите усилване на съдържание въз основа на мненията или позициите, представени в същото съдържание, е една от най-вредните практики в цифровото общество, особено когато видимостта на такова съдържание се увеличава въз основа на предходно взаимодействие на ползвателя с друго разширено съдържание и с цел оптимизиране на профилите на ползвателите за целите на целеви реклами; изразява загриженост, че тези практики разчитат на всеобхватно проследяване и извличане на данни; призовава Комисията да анализира въздействието на тези практики и да предприеме подходящи законодателни мерки;

15.  счита, че използването на целева реклама трябва да бъде регулирано по-рестриктивно в посока към форми на реклама с по-ниска степен на намеса, които не изискват никакво проследяване на взаимодействието на ползвателите със съдържание и, както се установи, че поведенческата реклама следва да бъде обусловена от свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие на ползвателите;

16.  отбелязва действащите разпоредби, уреждащи целевата реклама в Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(11);

17.  ето защо препоръчва законодателният акт за цифровите услуги да определи ясни граници и да въведе правила за прозрачност по отношение на условията за натрупване на данни за целите на предлагането на целева реклама, както и на функционирането и отчетността на такава целева реклама, особено когато се проследяват данни на уебсайтове на трети лица; поддържа, че са необходими нови мерки за създаване на уредба за отношенията между платформите и потребителите по отношение на разпоредбите за прозрачност относно рекламата, цифровото „подтикване“ и преференциалното третиране; приканва Комисията да направи оценка на възможностите за регулиране на целевата реклама, включително постепенно премахване, водещо до забрана;

18.  подчертава, че в съответствие с принципа за свеждане на данните до минимум и за да се предотврати неразрешено разкриване, кражба на самоличност и други форми на злоупотреба с лични данни, законодателният акт за цифровите услуги следва да предвижда правото на анонимно използване на цифрови услуги, когато това е технически възможно; призовава Комисията да изисква от платформите за хостинг на съдържание да проверяват самоличността на рекламодателите, с които имат търговски отношения, за да се гарантира отчетността на рекламодателите в случаите, в които се установи, че рекламираното съдържание е незаконно; поради това препоръчва законодателният акт за цифровите услуги да включва разпоредби, които не позволяват на платформите да използват с търговска цел данни на трети лица в ситуации на конкуренция с тези трети лица;

19.  изразява съжаление относно съществуващата информационна асиметрия между платформите за хостинг на съдържание и публичните органи, и призовава за рационализиран обмен на необходимата информация; подчертава, че в съответствие със съдебната практика относно комуникационните метаданни публичните органи трябва да получат достъп до метаданни на ползвател само за разследване на лица, заподозрени за тежко престъпление, и след предварително съдебно разрешение;

20.  препоръчва да се изисква от доставчиците със значителна пазарна мощ, които поддържат услуга с единна идентификация на данните, да поддържат и поне една отворена и децентрализирана система за установяване на самоличността, базирана на рамка, която не е собственост на доставчика; изисква от Комисията да предложи общи стандарти на Съюза за националните системи, предоставяни от държавите членки, особено по отношение на стандартите за защита на данните и трансграничната оперативна съвместимост;

21.  призовава Комисията да прецени възможността за определяне на справедливи договорни условия, за да се улесни споделянето на данни и да се повиши прозрачността с цел преодоляване на дисбаланса в пазарната мощ; за тази цел предлага да се проучат възможностите за улесняване на оперативната съвместимост, взаимосвързаността и преносимостта на данните; изтъква, че споделянето на данни следва да бъде придружен от достатъчни и подходящи гаранции, включително ефективно анонимизиране на личните данни;

22.  препоръчва законодателният акт за цифровите услуги да изисква от платформите със значителна пазарна мощ да предоставят приложно-програмен интерфейс, чрез който платформите на трети лица и техните ползватели да могат да взаимодействат с основните функционални характеристики и ползвателите на платформата, предоставяща приложно-програмния интерфейс, включително услугите на трети лица, предназначени за подобряване и персонализиране на изживяването на ползвателите, особено чрез услуги, които адаптират настройките за защита на неприкосновеността на личния живот, както и предпочитанията във връзка с поддържането на съдържанието; предлага платформите да документират публично всички приложно-програмни интерфейси, които те предоставят с цел даване на възможност за оперативна съвместимост и взаимосвързаност на услугите;

23.  категорично счита, от друга страна, че платформите със значителна пазарна мощ, предоставящи приложно-програмен интерфейс, не трябва да споделят, задържат, реализират или използват данните, които получават от услуги, предоставяни от трети лица;

24.  подчертава, че задълженията за оперативна съвместимост и взаимосвързаност не трябва да ограничават, възпрепятстват или забавят способността на платформите за хостинг на съдържание да коригират проблеми, свързани със сигурността, и че необходимостта да се коригират проблеми, свързани със сигурността, не следва да води до ненужно спиране на действието на приложно-програмния интерфейс, който осигурява оперативна съвместимост и взаимна свързаност;

25.  припомня, че разпоредбите относно оперативната съвместимост и взаимосвързаността трябва да спазват всички съответни закони за защита на данните; препоръчва в тази връзка от платформите да се изиска по силата на законодателния акт за цифровите услуги да гарантират техническата осъществимост на разпоредбите за преносимост на данните, предвидени в член 20, параграф 2 от Общия регламент относно защитата на данните;

26.  призовава платформите за хостинг на съдържание да предоставят на ползвателите реален избор дали да дадат или не предварително съгласието си за показване на целева реклама въз основа на предварителното взаимодействие на ползвателя със съдържание на една и съща платформа за хостинг на съдържание или на уебсайтове на трети лица; подчертава, че този избор трябва да бъде представен по ясен и разбираем начин и че отказът за предоставянето му не трябва да води до блокиране на достъпа до функционалните възможности на платформата; подчертава, че съгласието за целева реклама не трябва да се счита за свободно изразено и валидно, ако достъпът до услугата е обвързан с обработване на данни; отново потвърждава, че Директива 2002/58/ЕО обуславя целевата реклама от решение за включване, като в противен случай тя е забранена; отбелязва че, тъй като онлайн дейностите на едно лице позволяват получаването на задълбочени данни за неговото поведение и дават възможност то да бъде манипулирано, общото и безразборно събиране на лични данни относно всяко използване на дадена цифрова услуга представлява несъразмерна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот; потвърждава, че ползвателите има право да не бъдат подлагани на всеобхватно проследяване, когато използват цифрови услуги;

27.  изисква от Комисията да гарантира, че в същия дух потребителите могат да продължават да използват свързано устройство с всички негови функции, дори ако потребителите оттеглят или не дадат своето съгласие за споделяне на неоперативни данни с производителя на устройството или с трети лица; потвърждава необходимостта от прозрачност в общите договорни условия по отношение на възможността и обхвата на споделянето на данни с трети лица;

28.  освен това призовава на ползвателите да бъде гарантирана подходяща степен на прозрачност и на влияние върху критериите, въз основа на които съдържанието се поддържа и се прави видимо за тях; счита, че това следва да включва и възможността за отказ от поддържане на съдържание освен по отношение на хронологичния ред; изтъква, че предоставяният от платформи приложно-програмен интерфейс следва да позволява поддържането на съдържание да става от софтуер или услуги по избор на ползвателите;

29.  подчертава колко е важно законодателният акт за цифровите услуги да бъде правно издържан и ефективен от гледна точка на защитата на децата в онлайн среда, като същевременно се въздържа от налагането на общи задължения за наблюдение или филтриране и гарантира пълна координация и избягване на дублиране с Общия регламент относно защитата на данните и с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги;

30.  припомня, че платените реклами или платеното позициониране на спонсорирано съдържание следва да бъдат определяни по ясен, сбит и интелигентен начин; предлага платформите да оповестяват произхода на платените реклами и на спонсорираното съдържание; за тази цел предлага платформите за хостинг на съдържание да публикуват цялото спонсорирано съдържание и реклами и да ги направят ясно видими за своите ползватели в публично достъпен архив на рекламите, в който се посочва кой е заплатил за тях и, ако е приложимо, от чието име; подчертава, че това включва както преки, така и непреки плащания или всяко друго възнаграждение, получавано от доставчиците на услуги;

31.  счита, че ако съответните данни показват значително разминаване между заблуждаващите рекламни практики и осигуряването на прилагането между платформи, установени в Съюза и платформи, установени в трети държави, е разумно да се разгледат допълнителни възможности за гарантиране на съответствието с действащите в Съюза закони; подчертава необходимостта от равнопоставени условия на конкуренция между рекламодателите от Съюза и рекламодателите от трети държави;

Разпоредби относно общите условия, интелигентните договори и блокверигите и международното частно право

32.  отбелязва увеличаването на т.нар. „интелигентни договори“ като тези въз основа на технологиите на разпределения регистър без ясна правна рамка;

33.  призовава Комисията да направи оценка на разработването и използването на технологиите на разпределен регистър, включително блоквериги, и по-специално на интелигентните договори, да предостави насоки за осигуряването на правна сигурност за предприятията и потребителите, и по-специално по въпросите, свързани със законосъобразността и изпълнението на интелигентни договори в трансгранични ситуации и, когато е приложимо, относно изискванията за нотариална заверка, и да направи предложения за подходящата правна уредба;

34.  подчертава, че справедливостта и съответствието на общите условия, прилагани от посредниците по отношение на ползвателите на техните услуги, със стандартите за основните права трябва да подлежат на съдебен контрол; подчертава, че общи условия, които неоправдано ограничават основните права на ползвателите, като например правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване на мнение, не следва да бъдат обвързващи;

35.  отправя искане към Комисията да проучи условията за осигуряване на подходящ баланс и равенство между страните по интелигентни договори, като вземе предвид опасенията на по-слабата страна във връзка с частните й интереси или опасенията във връзка с обществения интерес, като например относно картелни споразумения; подчертава необходимостта да се гарантира зачитането на правата на кредиторите в производствата по несъстоятелност и преструктуриране; настоятелно препоръчва интелигентните договори да включват механизми, които могат да осигурят спиране и обратимост на изпълнението им и свързаните с тях плащания;

36.  изисква от Комисията по-специално да актуализира своя съществуващ документ с насоки относно Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите(12), за да изясни дали счита, че интелигентните договори попадат в обхвата на освобождаването по член 3, параграф 3, буква л) от същата директива, и ако това е така, при какви обстоятелства, и да изясни въпроса за правото на оттегляне;

37.  подчертава необходимостта технологиите на блокверигите, и по-специално интелигентните договори, да бъдат използвани в съответствие с антитръстовите правила и изисквания, включително тези, които забраняват картелни споразумения или съгласувани практики;

38.  счита, че стандартните общи условия не следва нито да възпрепятстват ефективния достъп до правосъдие в съдилищата на Съюза, нито да лишават гражданите или предприятията на Съюза от права; призовава Комисията да прецени дали защитата на правата за достъп до данни съгласно международното частно право не е несигурна и дали води до неблагоприятни последици за гражданите и предприятията на Съюза;

39.  подчертава колко е важно да се гарантира, че използването на цифрови услуги в Съюза се урежда изцяло от правото на Съюза в рамките на юрисдикцията на съдилищата на Съюза;

40.  освен това стига до заключението, че на равнището на Съюза следва да се намерят законодателни решения на тези въпроси, ако предприемането на действия на международно равнище не изглежда осъществимо или съществува риск осъществяването на подобни действия да отнеме твърде много време;

41.  изтъква, че от установените в Съюза доставчици на услуги не трябва да се изисква да премахват или да блокират достъпа до информация, която е законна в държавата по техния произход;

o
o   o

42.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените към нея подробни препоръки, на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57.
(2) OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.
(3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(4) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
(5) ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3.
(6) OВ L 63, 6.3.2018 г., стр. 50.
(7) OВ L 339, 21.12.2007 г., стр. 3.
(8) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 7.
(9) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/654180/EPRS_STU(2020)654180_EN.pdf
(10) OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.
(11) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(12) OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

А.  ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

—  В предложението са изложени и двата акта, които следва да бъдат включени в законодателния акт за цифровите услуги и които са допълнителни към законодателния акт за цифровите услуги.

—  Предложението има за цел да укрепи правилата в областта на гражданското и търговското право, приложими към търговските субекти, извършващи дейност онлайн в областта на цифровите услуги.

—  Предложението има за цел да засили и внесе яснота относно договорните права по отношение на модерирането и поддържането на съдържание.

—  Предложението има за цел по-нататъшно противодействие на недопустими и несправедливи общи условия, използвани за целите на цифровите услуги.

—  В предложението се разглежда въпросът за аспектите на събирането на данни, което е в противоречие със справедливите договорни права на ползвателите, както и със защитата на данните и правилата за поверителност онлайн.

—  В предложението се разглежда значението на справедливото прилагане на правата на ползвателите по отношение на оперативната съвместимост и преносимостта.

—  В предложението се подчертава значението на правилата на международното частно право, които да осигуряват правна яснота относно неподлежащите на договаряне общи условия, използвани от онлайн платформите, както и на гарантирането на правото на достъп до данни и на достъп до правосъдие.

—  Предложението не разглежда аспекти, свързани с регулирането на онлайн пазарите, които въпреки това следва да бъдат разгледани в пакета от законодателни актове за цифровите услуги, който ще бъде предложен от Комисията.

—  Предложението повдига въпроса за необходимостта от оценка на необходимостта от подходящо регулиране на аспектите на гражданското и търговското право в областта на технологиите на разпределения регистър, включително блоковите вериги, и по-специално разглежда необходимостта от подходящо регулиране на аспектите на интелигентните договори в областта на гражданското и търговското право.

I.  ПРЕДЛОЖЕНИЯ, КОИТО ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ АКТ ЗА ЦИФРОВИТЕ УСЛУГИ

Основните елементи на предложенията, които трябва да бъдат включени в законодателния акт за цифровите услуги, следва да бъдат:

Регламент „относно договорните права по отношение на управлението на съдържание“, който да съдържа следните елементи:

—  Той следва да се прилага към управлението на съдържание, включително модериране и поддържане на съдържание, по отношение на достъпно в Съюза съдържание.

—  Той следва да установи пропорционални принципи за модерирането на съдържание.

—  Той следва да осигури формални и процедурни стандарти за механизъм за предупреждение и действие, които са пропорционални на платформата и на естеството и въздействието на вредата, ефективни и съобразени с бъдещите предизвикателства.

—  В него следва да се предвиди независим механизъм за уреждане на спорове в държавите членки, без да се ограничава достъпът до съдебна защита.

—  В него следва да се посочи набор от ясни показатели за определяне на пазарната мощ на платформите за хостинг на съдържание, за да се определи дали определена платформа за хостинг на съдържание, която не притежава значителна пазарна мощ, може да бъде освободена от действието на определени разпоредби. Тези показатели биха могли да включват размера на нейната мрежа (брой на ползвателите), нейната финансова стабилност, достъп до данни, степента на вертикална интеграция или наличие на „ефект на заключване“.

—  Той следва да предвиди правила относно отговорността на платформите за хостинг на съдържание за стоки, които се продават или рекламират чрез тях, като се вземат предвид подкрепящите дейности за МСП, за да се сведе до минимум тежестта за тях при адаптирането им към тази отговорност.

—  Регламентът следва да направи ясно разграничение между незаконно и вредно съдържание, когато става въпрос за прилагане на подходящи варианти на политиката. Във връзка с това всяка мярка в законодателния акт за цифровите услуги следва да се отнася само до незаконно съдържание по смисъла на определенията в правото на Съюза и в националното право.

—  Той следва да се основава на установени принципи по отношение на определянето на приложимото право при спазване на административното право и следва – с оглед на нарастващото сближаване на правата на ползвателите – ясно да посочва, че всички аспекти, попадащи в неговия обхват, се ръководят от тези принципи.

—  Той следва изцяло да зачита Хартата на основните права на Европейския съюз, както и правилата на Съюза за защита на ползвателите и тяхната безопасност, неприкосновеността на личния живот и личните данни, както и другите основни права.

—   Той следва да осигури диалог между платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ и компетентната европейска агенция относно управлението на риска при управлението на законно съдържание.

Комисията следва да разгледа възможностите за създаване на европейска агенция, натоварена с функцията да гарантира спазването на разпоредбите на предложението, чрез следните мерки:

—  редовен одит на алгоритмите, използвани от платформите за хостинг на съдържание за целите на управлението на съдържание;

—  редовен преглед на спазването от страна на платформите за хостинг на съдържание на разпоредбите на регламента въз основа на доклади за прозрачност, предоставяни от платформите за хостинг на съдържание и въз основа на публичната база данни за решенията за премахване на съдържание, която ще бъде създадена със законодателния акт за цифровите услуги;

—  работа с платформите за хостинг на съдържание по най-добри практики, така че да отговарят на изискванията за прозрачност и отчетност по отношение на общите условия, както и по най-добрите практики по отношение на модерирането на съдържание и прилагането на процедурите за предупреждение и действие;

—  сътрудничество и координация с националните органи на държавите членки във връзка с прилагането на законодателния акт за цифровите услуги;

—  управление на специален фонд за подпомагане на държавите членки при финансирането на оперативните разходи на независимите органи за уреждане на спорове, описани в регламента, финансиран от глоби, налагани на платформи за хостинг на съдържание за неспазване на разпоредбите на законодателния акт за цифровите услуги, както и от вноски на платформи за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ;

—  налагане на глоби за неспазване на законодателния акт за цифровите услуги. Глобите следва да постъпват в специален фонд, предназначен за подпомагане на държавите членки при финансирането на разходите за дейността на органите за уреждане на спорове, описани в регламента. Случаите на несъответствие следва да включват:

–  неизпълнение на разпоредбите на регламента;

–  непредоставяне на прозрачни, достъпни, справедливи и недискриминационни общи условия;

–  непредоставяне на достъп на европейската агенция с цел извършване на преглед до алгоритми за управление на съдържание;

–  непредставяне на доклади за прозрачност пред европейската агенция;

—  публикуване всеки две години на доклади за всички свои дейности и докладване пред институциите на Съюза.

Докладите за прозрачност относно управлението на съдържание, следва да бъдат уредени, както следва:

Законодателният акт за цифровите услуги следва да съдържа разпоредби, изискващи от платформите за хостинг на съдържание да публикуват и представят на Европейската агенция доклади за прозрачност. Тези доклади следва да бъдат всеобхватни, като следват последователна методология, и следва да съдържат по-специално:

—  информация относно предупрежденията, разглеждани от платформата за хостинг на съдържание, включително следното:

–  общия брой на получените предупреждения, за какви видове съдържание, и на предприетите в съответствие с това действия;

–  броя на получените предупреждения по категория отправящ субект, например частни физически лица, публични органи или частни предприятия;

–  общия брой на удовлетворените искания за премахване и общия брой на сигнализирането на съдържание до компетентните органи;

–  общия брой получени насрещни предупреждения или жалби, както и информация за взетите по тях решения;

–  средния период от време между публикуване, предупреждение, насрещно предупреждение и действие;

—  информация за броя на служителите, наети за модерирането на съдържание, тяхното местонахождение, образование и езикови умения, както и за всички алгоритми, които се използват за вземане на решения;

—  информация относно искания за информация от страна на публични органи, като например тези, които отговарят за правоприлагането, включително относно броя на изцяло изпълнените искания и броя на исканията, които не са били изпълнени изобщо или само частично;

—  информация относно налагането на изпълнението на реда и условията и информация относно съдебните решения, разпореждащи отмяната и/или изменението на общите условия, считани за незаконни от дадена държава членка.

Освен това платформите за хостинг на съдържание следва да публикуват в публично достъпна база данни решенията си относно премахването на съдържание, за да повишат прозрачността за ползвателите.

Независимите органи за уреждане на спорове, които следва да бъдат създадени с регламента, следва да изготвят доклади относно броя на случаите, с които са сезирани, включително броя на сезиранията, приключили с уважаване на съответното искане.

II.  ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ АКТ ЗА ЦИФРОВИТЕ УСЛУГИ

Мерките във връзка с поддържането на съдържание, данни и онлайн реклами в нарушение на справедливите договорни права на ползвателите следва да включват:

—  Мерки за минимизиране на данните, събирани от платформите за хостинг на съдържание въз основа на, наред с другото, взаимодействие на ползвателите със съдържание, хоствано на платформи за хостинг на съдържание, с цел завършване на целеви рекламни профили, по-специално чрез налагане на строги условия за използването на целеви лични реклами и чрез изискване за дадено свободно, конкретно, информирано и недвусмислено предварително съгласие на ползвателя. Съгласието за целева реклама не се счита за свободно изразено и валидно, ако достъпът до услугата е обвързан с обработването на данни.

—  На ползвателите на платформи за хостинг на съдържание се предоставя информация, ако те са обект на целева реклама, на тях се осигурява достъп до профила им, създаден от платформата за хостинг на съдържание, и възможност да го променят, както и им се дава избор да приемат или да се откажат, както и да оттеглят своето съгласие да бъдат подлагани на целеви реклами.

—  Платформите за хостинг на съдържание следва да предоставят архив на спонсорираното съдържание и на рекламите, които са показани на техните ползватели, в това число следната информация:

–  дали спонсорираното съдържание или спонсорството понастоящем е активно или неактивно;

–  периода, през който спонсорираното рекламно съдържание е било активно;

–  името и данните за контакт на спонсора или рекламодателя и, ако става въпрос за различни лица, от чие име се осигурява спонсорираното съдържание или рекламата;

–  общия брой на достигнатите ползватели;

–  информация относно целевата група ползватели.

Пътят към справедливо прилагане на правата на ползвателите, що се отнася до оперативната съвместимост, взаимосвързаността и преносимостта, следва да включва:

—  оценка на възможността за определяне на справедливи договорни условия за улесняване на обмена на данни с цел преодоляване на дисбаланса в пазарната мощ, по-специално посредством оперативната съвместимост, взаимната свързаност и преносимостта на данните.

—  изискване платформите със значителна пазарна мощ да предоставят приложно-програмен интерфейс, чрез който платформите на трети лица и техните ползватели да могат да взаимодействат с основните функционални характеристики и ползвателите на платформата, предоставяща приложно-програмния интерфейс, включително услугите на трети лица, предназначени за подобряване и персонализиране на изживяването на ползвателите, особено чрез услуги, които адаптират настройките за защита на неприкосновеността на личния живот, както и предпочитанията във връзка с поддържането на съдържанието;

—  разпоредби, които гарантират, че платформите със значителна пазарна мощ, предоставящи приложно-програмен интерфейс, не могат да споделят, задържат, реализират или използват данните, които получават от услуги, предоставяни от трети лица;

—  разпоредби, гарантиращи, че задълженията за оперативна съвместимост и взаимосвързаност не могат да ограничават, възпрепятстват или забавят способността на платформите за хостинг да коригират проблеми, свързани със сигурността, и че необходимостта да се коригират проблеми, свързани със сигурността, не води до ненужно спиране на действието на приложно-програмния интерфейс, който осигурява оперативната съвместимост и взаимната свързаност;

—  разпоредби, гарантиращи, че от платформите се изисква по силата на законодателния акт за цифровите услуги да гарантират техническата осъществимост на разпоредбите за преносимост на данните по член 20, параграф 2 от Общия регламент относно защитата на данните;

—  разпоредби, гарантиращи, че платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ документират публично всички приложно-програмни интерфейси, които те предоставят с цел даване на възможност за оперативна съвместимост и взаимосвързаност на услугите;

Пътят към подходящо регулиране на аспектите в областта на гражданското и търговското право по отношение на технологиите на разпределен регистър, включително блоквериги, и по-специално на интелигентните договори, следва да включва:

—  мерки, с които се гарантира наличието на подходяща законодателна рамка за разработването и внедряването на цифрови услуги, включително технологии на разпределен регистър, като например блоквериги и интелигентни договори;

—  мерки, с които се гарантира, че интелигентните договори включват механизми, които могат да спират и отменят тяхното изпълнение, по-специално като се вземат предвид личните опасения на по-слабата страна или обществените опасения, като например опасенията, свързани със споразумения за картели и що се отнася до правата на кредиторите при процедури за несъстоятелност и преструктуриране;

—  мерки за гарантиране на подходящ баланс и равенство между страните по интелигентните договори, като се вземат предвид по-специално интересите на малките предприятия и МСП, за които Комисията следва да проучи възможните условия;

—  актуализация на съществуващия документ с насоки относно Директива 2011/83/ЕС, за да се изясни дали интелигентните договори попадат в обхвата на изключението по член 3, параграф 3, буква и) от посочената директива, както и въпроси, свързани с трансграничните сделки, изискванията за нотариална заверка и правото на отказ;

Пътят към справедливи правила на международното частно право, които не лишават ползвателите от достъп до правосъдие, следва:

—  да гарантира, че стандартните договорни условия не включват разпоредби, уреждащи въпроси на международното частно право в ущърб на достъпа до правосъдие, по-специално чрез ефективно правоприлагане на съществуващите мерки в това отношение;

—  да включва мерки за изясняване на правилата на международното частно право, що се отнася до дейностите на платформите по отношение на данните, така че те да не бъдат в ущърб на субектите от Съюза;

—  да се основава на многостранно сътрудничество и по възможност да бъде съгласуван в рамките на подходящите международни форуми.

Само когато се окаже невъзможно да бъде постигнато решение въз основа на многостранно сътрудничество в разумен срок, следва да се предложат мерки, прилагани в рамките на Съюза, за да се гарантира, че използването на цифрови услуги в Съюза се урежда изцяло от правото на Съюза и е под юрисдикцията на съдилищата на Съюза.

Б.  ТЕКСТ НА ИСКАНОТО ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно договорните права по отношение на управлението на съдържание

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Общите условия, прилагани от доставчиците на цифрови услуги в отношенията с ползвателите, често не подлежат на договаряне и могат да бъдат изменяни едностранно от тези доставчици. Необходими са действия на законодателно равнище, за да се въведат минимални стандарти за такива общи условия, по-специално по отношение на процедурните стандарти за управлението на съдържание;

(2)  Гражданскоправните режими, уреждащи практиките на платформите за хостинг на съдържание по отношение на модерирането на съдържание, се основават на определени специфични за сектора разпоредби на равнището на Съюза, както и на закони, приети от държавите членки на национално равнище, като съществуват значителни различия в уредбата на задълженията на платформите за хостинг на съдържание и в механизмите за правоприлагане, установени в различните гражданскоправни режими.

(3)  Произтичащата от това разпокъсаност на гражданскоправните режими, уреждащи модерирането на съдържание от страна на платформите за хостинг на съдържание, не само създава правна несигурност, която би могло не само да накара тези платформи да възприемат по-строги практики от необходимото, за да се сведат до минимум рисковете, произтичащи от използването на тяхната услуга, но и да доведе до разпокъсване на цифровия единен пазар, което ще възпрепятства растежа и иновациите и развитието на предприятията на цифровия единен пазар.

(4)  Като се имат предвид пагубните последици от разпокъсаността на цифровия единен пазар и произтичащата от това правна несигурност за предприятията и потребителите, международният характер на хостинга на съдържание, огромното количество съдържание, изискващо модериране, както и значителната пазарна мощ на малко на брой платформи за хостинг на съдържание, намиращи се извън Съюза, е необходимо различните въпроси, които възникват по отношение на хостинга на съдържание, да бъдат регулирани по начин, който води до пълна хармонизация и следователно посредством регламент;

(5)  Що се отнася до отношенията с ползвателите, настоящият регламент следва да установи минимални стандарти за справедливост, прозрачност и отчетност, що се отнася до общите условия за платформите за хостинг на съдържание. Общите условия следва да бъдат ясни, достъпни, разбираеми и недвусмислени и да включват прозрачни, обвързващи и единни стандарти и процедури за модерирането на съдържание, които следва да гарантират достъпни и самостоятелни средства за съдебна защита и да са в съответствие с основните права.

(6)  Насоченото към ползвателя усилване на съдържанието въз основа на мненията или позициите, представени в такова съдържание, е една от най-вредните практики в цифровото общество, особено когато видимостта на такова съдържание се увеличава въз основа на предходно взаимодействие на ползвателя с друго разширено съдържание и с цел оптимизиране на профилите на ползвателите за целите на целеви реклами.

(7)  Алгоритмите, чрез които се определя редът на резултатите от търсенето, оказват влияние върху индивидуалните и социалните комуникации и взаимодействия и могат да допринесат за формиране на мнение, особено в случаите на медийно съдържание.

(8)  За да се гарантира, наред с другото, че ползвателите могат да отстояват правата си, следва да им бъде предоставена подходяща степен на прозрачност и влияние върху поддържането на съдържанието, което е било направено видимо за тях, включително възможността да се откажат от всякакво поддържане на съдържание, с изключение на хронологичната последователност. По-специално, ползвателите не следва да бъдат обект на поддържане на съдържание без свободно изразено, изрично, информирано и категорично предварително съгласие. Съгласието за целева реклама следва да не се счита за свободно изразено и валидно, ако достъпът до услугата е обвързан с обработването на данни.

(9)  Съгласие, дадено по общ начин от ползвател, относно общите условия на платформите за хостинг на съдържание или относно каквото и да е друго общо описание на правилата, свързани с управлението на съдържание от страна на платформи за хостинг на съдържание, не следва да се приема като достатъчно, за да е налице съгласие за показване на автоматично поддържано съдържание пред ползвателя.

(10)  Настоящият регламент не задължава платформите за хостинг на съдържание да използват каквато и да било форма на автоматизиран предварителен контрол на съдържание, освен ако това е предвидено конкретно в действащото право на Съюза, и предвижда, че процедурите за модериране на съдържание, използвани по усмотрение на доставчиците, не водят до предварителни мерки за контрол, основани на автоматизирани инструменти или филтриране на качването на съдържание.

(11)  В настоящия регламент следва да бъдат включени и разпоредби срещу дискриминиращи практики за модериране на съдържание, експлоатация или изключване за целите на модерирането на съдържанието, особено когато създадено от ползвателите съдържание се премахва на основание на външния вид, етническия произход, пола, сексуалната ориентация, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта, бременността или възпитанието на децата, езика или социалната класа.

(12)  Правото на отправяне на предупреждение съгласно настоящия регламент следва да се предостави на всяко физическо или юридическо лице, включително на публичен орган, на които се предоставя съдържание чрез уебсайт или приложение.

(13)  След отправянето на предупреждение лицето, качващо съдържание, следва да бъде уведомено за това от платформата за хостинг на съдържание и по-специално относно причината за предупреждението и за действията, които ще бъдат предприети, следва да получи информация за процедурата, включително за подаването на жалби и сезирането на независими органи за уреждане на спорове, както и относно предвидените средства за защита на права в случай на фалшиви предупреждения. Такава информация обаче не следва да се предоставя, ако платформата за хостинг на съдържание е била уведомена от публичните органи относно разследвания, провеждани от правоприлагащи органи. В такива случаи съответните органи следва да бъдат тези, които трябва да уведомят лицето, качващо съдържанието, за повдигнатия с предупреждението въпрос в съответствие с приложимите правила.

(14)  Всички засегнати страни следва да бъдат уведомени за решението по предупреждението. Информацията, предоставена на засегнатите страни, следва също така да включва, освен резултата от решението, най-малко мотивите за решението и дали решението е взето само от човек, както и съответната информация относно възможността за преразглеждане или относно средствата за защита на права.

(15)  Съдържанието следва да се счита за явно незаконно, ако то е безспорно и без да се изисква задълбочено разглеждане, в нарушение на правните разпоредби, уреждащи законността на съдържанието в интернет.

(16)  Като се има предвид непосредственият характер на хостинга на съдържание и често пъти мимолетната цел на качването на съдържание, необходимо е да бъдат предвидени независими органи за уреждане на спорове с цел осигуряване на бърза и ефективна извънсъдебна защита. Тези органи следва да бъдат компетентни да решават спорове относно законността на съдържанието, качено от ползвателите, и правилното прилагане на общите условия. Този процес обаче не следва да възпрепятства ползвателя да има право на достъп до правосъдие и съдебна защита.

(17)  Създаването на независими органи за уреждане на спорове би могло да облекчи тежестта за съдилищата, като осигурява бързо разрешаване на спорове относно решения за управление на съдържанието, без да се засяга правото на съдебна защита. Като се има предвид, че платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ могат да имат голяма полза от създаването на независими органи за уреждане на спорове, целесъобразно е те да допринасят за финансирането на такива органи. Този фонд следва да се управлява независимо от Европейската агенция, за да се подпомогнат държавите членки при финансирането на текущите разходи на независимите органи за уреждане на спорове. Държавите членки следва да гарантират, че на тези органи се предоставят подходящи ресурси, за да се гарантира тяхната компетентност и независимост.

(18)  Ползвателите следва да имат право да се обръщат към справедлив и независим орган за уреждане на спорове като алтернативен механизъм за уреждане на спорове, за да оспорят решение, взето от платформа за хостинг на съдържание след предупреждение относно качено от тях съдържание. Предупреждаващите лица следва да имат това право, ако биха имали законно право да участват като страна по гражданско дело относно въпросното съдържание.

(19)  Що се отнася до юрисдикцията, компетентният независим орган за уреждане на спора следва да бъде този, установен в държавата членка, в която е качено спорното съдържание. Физическите лица следва винаги да имат възможност да подават жалби пред независимия орган за уреждане на спорове в държавата членка по своето пребиваване.

(20)  Подаването на сигнали за нередности помага за предотвратяване на нарушения на закона и за разкриване на заплахи или вреди за обществения интерес, които в противен случай биха останали неразкрити. Осигуряването на защита за лицата, сигнализиращи за нередности, играе важна роля за защитата на свободата на изразяване, свободата на медиите и правото на обществеността на достъп до информация. Поради това Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета(1) следва да се прилага за съответните нарушения на настоящия регламент. Съответно посочената директива следва да бъде изменена.

(21)  Настоящият регламент следва да включва задължения за докладване относно неговото изпълнение и за преразглеждането му в разумен срок. За тази цел независимите органи за уреждане на спорове, предвидени от държавите членки по линия на настоящия регламент, следва да представят доклади относно броя на случаите, с които са били сезирани, произнесените решения – като по целесъобразност личните данни се анонимизират – включително броя на сезиранията, при които съответното искане е било разгледано, данните за системните проблеми, тенденциите и идентификацията на платформите, които не изпълняват решенията на независимите органи за уреждане на спорове.

(22)  Тъй като целите на настоящия регламент, а именно създаване на рамка на Съюза за регулиране на договорните права относно управлението на съдържание, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, и поради техния мащаб и последствия могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(23)  Действията на равнището на Съюза, предвидени в настоящия регламент, ще бъдат съществено засилени от европейска агенция, натоварена със задачата да наблюдава надлежно и да гарантира спазването на разпоредбите на настоящия регламент от страна на платформите за хостинг на съдържание. За тази цел Комисията следва да разгледа възможностите за определяне на съществуваща или на нова европейска агенция или европейски орган или за координиране на мрежа от национални органи с цел преглед на спазването на стандартите, установени за управление на съдържание, въз основа на доклади за прозрачност и наблюдение на алгоритмите, използвани от платформите за хостинг на съдържание, за целите на управлението на съдържание (наричана по-долу „европейската агенция“).

(24)  За да се гарантира, че се оценяват рисковете, свързани с усилването на съдържанието, следва да се установи диалог, провеждан всеки две години, между платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ и европейската агенция заедно със съответните национални органи относно въздействието на политиките за управление на съдържанието на законно съдържание върху основните права.

(25)  Настоящият регламент зачита всички основни права и съблюдава свободите и принципите, признати в Хартата на основните свободи на Европейския съюз, както са залегнали в Договорите, по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, както и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

ПРИЕXA НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Целта на настоящия регламент е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез установяване на правила, с които да се гарантира, че съществуват справедливи договорни права по отношение на управлението на съдържание, и да се предвидят независими механизми за уреждане на спорове във връзка с управлението на съдържание.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящият регламент се прилага за платформи за хостинг на съдържание, които хостват и управляват съдържание, което е обществено достъпно на уебсайтове или чрез приложения в Съюза, независимо от мястото на установяване или регистрация или основното място на стопанска дейност на платформата за хостинг на съдържание.

2.  Настоящият регламент не се прилага за платформи за хостинг на съдържание, които:

a)  са с нетърговски характер; или

б)  имат по-малко от [100 000](2) ползватели.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)  „платформа за хостинг на съдържание“ означава услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535(3) на Европейския парламент и на Съвета, чиито основни цели или една от чиито основни цели е да се позволи на регистрирани или нерегистрирани ползватели да качват съдържание за показване на обществено достъпен уебсайт или в обществено достъпно приложение;

(2)  „платформа за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ“ означава платформа за хостинг на съдържание с поне две от следните характеристики:

a)  капацитет за развитие или запазване на базата от ползватели благодарение на мрежовите ефекти, които блокират значителна част от ползвателите, или благодарение на позиционирането на платформата на пазара надолу по веригата, което ѝ позволява да създаде икономическа зависимост;

б)  тя е със значителен размер на пазара, изчислен или въз основа на броя на активните ползватели, или въз основа на годишния общ оборот на платформата;

в)  тя е интегрирана в бизнес или мрежова среда, контролирана от групата, към която принадлежи платформата, или от дружеството майка, което позволява на пазарната мощ в един пазар да използва ефекта на лоста в съседен пазар;

г)  тя играе роля на пазач на информационния вход за цяла категория съдържание или информация;

д)  тя има достъп до големи количества висококачествени лични данни, които са предоставени от ползвателите или които могат да бъдат изведени от наблюдението на поведението на ползвателите онлайн, като тези данни са абсолютно необходими за предоставянето и подобряването на подобна услуга, както и до които е трудно да се получи достъп или които е трудно да се възпроизведат от потенциалните конкуренти;

(3)  „съдържание“ означава всяко понятие, идея, форма на изразяване или информация във всякаква форма, като текст, изображения, звук и образ;

(4)  „незаконно съдържание“ означава всяко съдържание, което не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на дадена държава членка, в която то е хоствано;

(5)  „управление на съдържание“ означава модериране и поддържане на съдържанието на платформите за хостинг на съдържание;

(6)  „модериране на съдържание“ означава практиката за наблюдение и прилагане на предварително определен набор от правила и насоки относно съдържание, генерирано, публикувано или споделяно от ползвателите, за да се гарантира, че съдържанието съответства на законовите и регулаторните изисквания, общностните насоки и общите условия, както и на всички произтичащи от това мерки, предприети от платформата, като например премахване на съдържание или закриване или спиране на акаунта на ползвателя, било чрез автоматизирани средства, било чрез извършени от човек операции;

(7)  „поддържане на съдържание“ означава практиката на подбор, оптимизиране, подреждане по приоритет и препоръчване на съдържание въз основа на индивидуалните профили на ползвателите за целите на показването му на уебсайт или в приложение;

(8)  „общи условия“ означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между платформата за хостинг за съдържание и нейните ползватели и които са определени едностранно от платформата за хостинг на съдържание;

(9)  „ползвател“ означава физическо или юридическо лице, което използва услугите, предоставяни от платформа за хостинг на съдържание, или взаимодейства със съдържание, хоствано на такава платформа;

(10)  „лице, качващо съдържание“ означава физическо или юридическо лице, което добавя съдържание към платформа за хостинг на съдържание, независимо от видимостта му за други ползватели;

(11)  „предупреждение“ означава официално уведомление, с което се оспорва съответствието на съдържание със законовите и регулаторните изисквания, общностните насоки и общите условия.

Член 4

Принципи на управлението на съдържание

1.  Управлението на съдържание се извършва по справедлив, законосъобразен и прозрачен начин. Практиките за управление са подходящи, пропорционални на вида и обема на съдържанието, уместни и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се управлява съдържанието. Платформите за хостинг на съдържание носят отговорност за гарантирането, че техните практики за управление на съдържанието са справедливи, прозрачни и пропорционални.

2.  Ползвателите не могат да бъдат обект на дискриминиращи практики, експлоатация или изключване за целите на модерирането на съдържание от страна на платформите за хостинг на съдържание, като например премахване на създадено от ползвателите съдържание, основано на външния вид, етническия произход, пола, сексуалната ориентация, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта, бременността или възпитанието на децата, езика или социалната класа.

3.  Платформите за хостинг на съдържание предоставят на ползвателите достатъчно информация за техните профили във връзка с поддържането на съдържание и за индивидуалните критерии, съгласно които платформите за хостинг на съдържание поддържат съдържание за тях, включително информация дали се използват алгоритми, както и какви са техните цели.

4.  Платформите за хостинг на съдържание предоставят на ползвателите подходяща степен на влияние върху поддържането на съдържанието, което е било направено видимо за тях, включително възможността да се откажат от всякакво поддържане на съдържание. По-специално, ползвателите не са обект на поддържане на съдържание без свободно изразено, изрично, информирано и категорично предварително съгласие.

Член 5

Структуриран диалог относно рисковете във връзка с управлението на съдържанието

Като част от един структуриран диалог за рисковете с европейската агенция, заедно със съответните национални органи, платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ представят всеки две години доклад пред европейската агенция относно въздействието върху основните права и относно управлението от тяхна страна на рисковете по отношение на управлението на съдържанието на тяхната платформа и начините за смекчаване на тези рискове.

Член 6

Задължение за прозрачност

1.  Доставчиците на цифрови услуги предприемат необходимите мерки, за да дават възможност за оповестяването на финансирането на всички заинтересовани групи, с които са свързани ползвателите на цифровите услуги на доставчиците, както и подробности за естеството на отношенията между тези групи по интереси и ползвателите. Това оповестяване дава възможност да се идентифицира лицето, което носи юридическа отговорност.

2.  Доставчиците на търговски цифрови услуги, които са установени извън Съюза, определят законен представител за целите на интересите на ползвателите в рамките на Съюза и правят информацията за контакт с този представител видима и достъпна на своите онлайн платформи.

Член 7

Условия за отправяне на предупреждения

1.  Всяко физическо или юридическо лице или публичен орган, на които е предоставено съдържание чрез уебсайт, приложение или друга форма на софтуер, има право да отправи предупреждение съгласно настоящия регламент.

2.  Държавите членки предвиждат санкции за случаите, в които лице, действащо за цели, свързани с неговата търговска дейност, неговата стопанска дейност, неговия занаят или неговата професия, системно и многократно отправя неправомерни предупреждения. Тези санкции са ефективни и пропорционални и имат възпиращ ефект.

Член 8

Процедури по предупрежденията

Платформите за хостинг на съдържание включват в своите общи условия ясна, достъпна, разбираема и недвусмислена информация относно процедурите по предупрежденията, и по-специално за:

a)  максималния срок, в който лицето, качващо въпросното съдържание, трябва да бъде уведомено за процедурата по предупреждението;

б)  срокът, в който лицето, качващо съдържанието, може да подаде жалба;

в)  крайния срок за своевременно разглеждане на предупрежденията и вземане на решение от платформата за хостинг на съдържание;

г)  крайния срок за платформата за хостинг на съдържание да уведоми двете страни за резултата от решението, включително обосновка на предприетото действие.

Член 9

Съдържание на предупрежденията

1.  Предупреждението относно съдържание включва най-малко следната информация:

a)  връзка към въпросното съдържание и по целесъобразност, като например в случай на видео съдържание, електронен времеви печат;

б)  причината за предупреждението;

в)  доказателства в подкрепа на искането, отправено в предупреждението;

г)  декларация за добросъвестност на предупреждаващото лице; както и

д)  в случай на нарушаване на права на личността или права на интелектуална собственост – самоличността на предупреждаващото лице.

2.  В случай на нарушенията, посочени в параграф 1, буква д),предупреждаващото лице трябва да бъде лицето, засегнато от нарушаването на правата на личността, или притежателят на права на интелектуалната собственост, които са били нарушени, или действащо от негово име лице.

Член 10

Информация, предоставяна на лицето, качващо съдържание

1.  При отправяне на предупреждение и преди да е взето решение относно съдържанието лицето, качващо въпросното съдържание, получава следната информация:

a)  причината за предупреждението и за действията, които би могла да предприеме платформата за хостване на съдържание;

б)  достатъчно информация за процедурата, която трябва да се следва;

в)  информация относно правото на отговор, предвидено в параграф 3; както и

г)  информация за предвидените средства за защита на права във връзка с неоснователни предупреждения.

2.  Изискваната информация по параграф 1 не се предоставя, ако платформата за хостинг на съдържание е била уведомена от публичните органи за провеждащи се разследвания в областта на правоприлагането.

3.  Лицето, качващо съдържание, има право да отговори на платформата за хостинг на съдържание под формата на насрещно уведомление. Платформата за хостинг на съдържание взема предвид отговора на лицето, качващо съдържание, когато взема решение относно действието, което трябва да бъде предприето.

Член 11

Решения по предупрежденията

1.  Платформите за хостинг на съдържание гарантират, че решенията по предупрежденията се вземат от квалифициран персонал без ненужно забавяне след провеждане на необходимите разследвания.

2.  След отправянето на предупреждение платформите за хостинг на съдържание решават без забавяне дали да премахнат, свалят или блокират достъпа до съдържанието, което е било предмет на предупреждението, ако това съдържание не отговаря на законовите изисквания. Без да се засяга член 14, параграф 2, фактът, че дадена платформа за хостинг на съдържание е счела, че определено съдържание не съответства на изискванията, в никакъв случай не води автоматично до премахване, сваляне или блокиране на достъпа до съдържанието за друг ползвател.

Член 12

Информация относно решенията

След като платформата за хостинг на съдържание е взела решение, тя уведомява всички страни, участващи в процедурата по предупреждението, относно резултата от решението, като предоставя следната информация по ясен и разбираем начин:

a)  мотивите за взетото решение;

б)  дали решението е взето от само от човек или е било подпомогнато от алгоритъм;

в)  информация относно възможността за преразглеждане съгласно член 13 и относно средствата за съдебна защита за всяка от страните.

Член 13

Преразглеждане на решения

1.  Платформите за хостинг на съдържание могат да предоставят механизъм, който позволява на ползвателите да поискат преразглеждане на решенията, които вземат платформите за хостинг на съдържание.

2.  Платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ осигуряват механизма за преглед, посочен в параграф 1.

3.  Във всички случаи окончателното решение по преразглеждането се взема от човек.

Член 14

Премахване на съдържание

1.  Без да се засягат съдебните или административните заповеди относно онлайн съдържание, съдържанието, което е било предмет на предупреждение, остава видимо, докато се извършва преценката за неговата законосъобразност.

2.  Платформите за хостинг на съдържание действат експедитивно, за да блокират или да премахнат съдържание, което е явно незаконно.

Член 15

Независимо уреждане на спорове

1.  Държавите членки предвиждат независими органи за уреждане на спорове с цел осигуряване на бърза и ефективна извънсъдебна защита, когато е подадена жалба срещу решения относно модерирането на съдържание.

2.  Независимите органи за уреждане на спорове включват независими правни експерти, на които е възложено да решават спорове между платформите за хостинг на съдържание и ползвателите относно съответствието на въпросното съдържание със законовите и регулаторните изисквания, общностните насоки и общите условия.

3.  Отнасянето до независим орган за уреждане на спорове на спор относно модерирането на съдържание не изключва възможността ползвателят да потърси съдебна защита, освен ако спорът бъде уреден по общо съгласие.

4.  Платформите за хостинг на съдържание със значителна пазарна мощ допринасят финансово за оперативните разходи на независимите органи за уреждане на спорове чрез вноски в специален фонд, управляван от европейската агенция, с цел подпомагане на държавите членки при финансирането на тези органи. Държавите членки гарантират, че на независимите органи за уреждане на спорове се предоставят подходящи ресурси, за да се гарантира тяхната компетентност и независимост.

Член 16

Процедурни правила за независимото уреждане на спорове

1.  Лицето, качващо съдържание, както и трето лице, като например омбудсман, със законен интерес да действа, имат право да отнесат случай във връзка с модерирането на съдържание до компетентния независим орган за уреждане на спорове, когато дадена платформа за хостинг на съдържание е взела решение да премахне, свали или да блокира достъпа до съдържание или да действа по друг начин, който противоречи на изрично заявеното като предпочитано действие от страна на лицето, качващо съдържание, или който представлява нарушение на основни права.

2.  Когато платформата за хостинг на съдържание е решила да не сваля съдържание, което е предмет на предупреждение, предупреждаващото лице има право да отнесе въпроса до компетентния независим орган за уреждане на спорове, при условие че предупреждаващото лице би било легитимирано да участва като страна по гражданско дело относно въпросното съдържание.

3.  Що се отнася до юрисдикцията, компетентен е независимият орган за уреждане на спорове, установен в държавата членка, в която е качено спорното съдържание. Физическите лица имат възможност при всички случаи да подават жалби пред независимия орган за уреждане на спорове в държава членка по тяхното местопребиваване.

4.  Когато предупреждаващото лице има право да отнесе случай във връзка с модерирането на съдържание до независим орган за уреждане на спорове в съответствие с параграф 2, това лице може да сезира независимия орган за уреждане на спорове, установен в държавата членка по обичайното местопребиваване на предупреждаващото лице или на лицето, качващо съдържанието, ако последното ползва услугата за нетърговски цели.

5.  Когато случай на модериране на съдържание, свързан със същия въпрос, е предмет на отнасяне до друг независим орган за уреждане на спорове, независимият орган за уреждане на спорове може да спре процедурата, що се отнася до сезирането. Когато въпрос за модериране на съдържание е бил предмет на препоръки от независим орган за уреждане на спорове, независимият орган за уреждане на спорове може да откаже да разгледа дадено сезиране.

6.  Държавите членки определят всички други необходими правила и процедури за независимите органи за уреждане на спорове в рамките на своята юрисдикция.

Член 17

Лични данни

Всяко обработване на лични данни на физически лица съгласно настоящия регламент бива извършвано в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(4) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5).

Член 18

Сигнали за нарушения и защита на сигнализиращите лица

Директива (ЕС) 2019/1937 се прилага за подаването на сигнали за нарушения на настоящия регламент и за лицата, сигнализиращи за такива нарушения.

Член 19

Изменения на Директива (ЕС) 2019/1937

Директива (ЕС) 2019/1937 се изменя, както следва:

(1)  В член 2, параграф 1, буква а) се добавя следната подточка:

“(xi) управление на онлайн съдържание;“;

(2)  В част І от приложението се добавя следната буква:

“K. Член 2, параграф 1, буква а), подточка xi) – управление на онлайн съдържание.

Регламент [XXX] на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права по отношение на управлението на съдържание.“

Член 20

Докладване, оценка и преглед

1.  Държавите членки предоставят на Комисията цялата имаща отношение информация относно изпълнението и прилагането на настоящия регламент. Въз основа на предоставената информация и на обществени консултации Комисията в срок до ... [три години след влизането в сила на настоящия регламент] представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението и прилагането на настоящия регламент и разглежда необходимостта от допълнителни мерки, включително, когато е целесъобразно, изменения на настоящия регламент.

2.  Независимо от задълженията за докладване, предвидени в други правни актове на Съюза, всяка година държавите членки представят на Комисията следните статистически данни:

a)  броя на споровете, отнесени до независимите органи за уреждане на спорове, и вида съдържание, което е било предмет на спорове;

б)  броя на решените от независимите органи за уреждане на спорове случаи, по категории според резултата.

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от XX.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).
(2) При определянето на броя на ползвателите Комисията следва да взема предвид положението на МСП и на стартиращите предприятия.
(3) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(5) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

Последно осъвременяване: 22 януари 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност