Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „План за инвестиции за устойчива Европа, План за инвестиции на Европейския зелен пакт“ (COM(2020)0021),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), както и своята резолюция на тази тема от 15 януари 2020 г.(1),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 2 май 2018 г. за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 г. (COM(2018)0322) и измененото предложение на Комисията от 28 май 2020 г. (COM(2020)0443), както и измененото предложение за решение на Съвета от 28 май 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2020)0445),

–  като взе предвид своя междинен доклад от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване(4),

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси от декември 2016 г.,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456) и придружаващите го законодателни предложения,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 , и на Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2.0(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(7),

–  като взе предвид окончателния доклад на Експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие от 31 януари 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено: „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (COM(2018)0097),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 май 2018 г. относно устойчивите финанси(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията от извънредното заседание на Европейския съвет на 17 – 21 юли 2020 г.(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088, както и Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги,

–  като взе предвид тримесечните европейски икономически прогнози на Комисията,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКООНИК), Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение,

–  като взе предвид подкрепяните от ООН принципи за отговорно инвестиране, принципи за отговорно банкиране и принципи за устойчиво осигуряване,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, Международната харта за правата на човека, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, целите за устойчиво развитие на ООН и Декларацията на МOT за основните принципи и права при работа и осемте основни конвенции на МОТ,

–  като взе предвид устава на Европейската централна банка (ЕЦБ),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси в съответствие с член 58 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0198/2020),

А.  като има предвид, че необходимите инвестиции за адаптация към изменението на климата все още не са оценени и включени в данните на МФР по отношение на климата;

Б.  като има предвид, че пътят към неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще засили конкурентоспособността на икономиката на Съюза и ще доведе до повече устойчиви, висококачествени работни места,

В.  като има предвид, че специалният доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5°C показва ясно, че приетите досега политики са недостатъчни за предотвратяване на глобалното затопляне от над 1,5°C, на загубата на биологично разнообразие и на нарушаването на биогеохимичните потоци,

Г.  като има предвид, че Европейският законодателен акт в областта на климата ще засили ангажимента на ЕС към неутралност по отношение на климата до 2050 г., включвайки амбициозни междинни стъпки, необходими за постигането на тази цел,

Д.  като има предвид, че Комисията е оценила нуждите от инвестиции на равнище ЕС за постигане на настоящите цели в областта на климата до 2030 г. на 240 милиарда евро годишно(10) плюс допълнителни суми от 130 милиарда евро годишно за екологични цели, 192 милиарда евро годишно за социална инфраструктура и 100 милиарда евро годишно за по-широката транспортна инфраструктура в Европа; като има предвид, че това възлиза на общо най-малко 662 милиарда евро инвестиционни нужди годишно; като има предвид, че тези цифри се основават на целта в областта на климата за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 40%; като има предвид, че след като Парламентът прие по-амбициозни цели, недостигът на инвестиции е още по-голям; като има предвид, че е от съществено значение да се мобилизират всички налични средства за справяне с недостига на инвестиции;

Е.  като има предвид, че член 2, параграф 1 от Парижкото споразумение предвижда „привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие“;

Ж.  като има предвид, че Европейският зелен пакт е нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове, и която следва също така да допринесе за гарантиране на стратегическата автономност на ЕС;

З.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчертава важността от инвестиции в социално и екологично устойчива икономика, по-специално инвестиции, насърчаващи модерна научноизследователска и развойна дейност, конкурентоспособен промишлен сектор, задълбочаване и укрепване на единния пазар, силни МСП, здравеопазване, стабилна социална система и социално благополучие;

И.  като има предвид, че разходите, необходими за подкрепа на европейските икономики, повдигат въпроса как ще се изплати възникналият дълг; като има предвид, че е важно да се предотврати засилването на неравенствата, което вече се прояви след предишната криза;

Й.  като има предвид, че създаването на устойчива икономическа система е от основно значение за развитието на дългосрочна стратегическа автономия на ЕС и за повишаване на издръжливостта на ЕС,

К.  като има предвид, че търговската политика се отразява на емисиите на парникови газове;

Л.  като има предвид, че емисиите на парникови газове от транспорта представляват 27% от общите емисии на ЕС и са единствените, които продължават да се увеличават; като има предвид, че по технологично неутрален начин транспортът също трябва да допринася за постигането на целите за намаляване на емисиите на ЕС с оглед на неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се гарантира, че транспортът остава достъпен и конкурентоспособен; като има предвид, че намаляването на емисиите в транспортния сектор може да бъде ускорено както за инфраструктурата, така и за автомобилния парк чрез разработването и засилването на полезните взаимодействия с други сектори като цифровия сектор и енергетиката;

М.  като има предвид, че освобождаването от данъци за секторите на въздухоплаването и корабоплаването може също така да наруши конкуренцията между промишлените сектори и може да насърчи неефективните и замърсяващи видове транспорт;

Н.  като има предвид, че в член 2 от устава на ЕЦБ се предвижда, че ако целта за ценова стабилност е постигната и не се поставя под въпрос, паричната политика на ЕЦБ трябва да се провежда с оглед на постигането на целите на ЕС, заложени в член 3 от Договора за Европейския съюз, в който наред с другите цели се предвижда и защита на качеството на околната среда;

О.  като има предвид, че в контекста на прегледа на стратегията за паричната политика ЕЦБ ще оцени дали и как може – като действа в рамките на своя мандат – да вземе предвид съображенията за устойчивост, и по-специално рисковете, свързани с устойчивостта на околната среда;

П.  като има предвид, че задействането на общата клауза за дерогация има за цел да позволи на държавите членки да провеждат фискална политика, която ще улесни прилагането на всички необходими мерки за адекватно справяне с кризата, като същевременно остане в нормативната рамка на Пакта за стабилност и растеж; като има предвид, че общата клауза за дерогация постановява, че нейното прилагане не следва да застрашава фискалната устойчивост;

1.  приветства Плана за инвестиции за устойчива Европа като основен инструмент за гарантиране на успеха на Зеления пакт и прехода към по-устойчива, конкурентоспособна, кръгова и издръжлива на сътресения икономика в съответствие с ангажиментите на Съюза в областта на околната среда, включително в областта на климата, в съответствие с Парижкото споразумение и европейския законодателен акт за климата; подчертава, че Планът следва да бъде в основата на координиран и приобщаващ отговор на Съюза за изграждане на по-устойчива икономика и по-устойчиво общество след пандемията от COVID-19 и следва да насърчава териториалното, социалното и икономическото сближаване; изтъква, че устойчивостта трябва да бъде в съответствие със съображенията за финансова стабилност;

2.  приветства Плана на Комисията за възстановяването на Европа, в чийто център стоят Европейският зелен пакт и стратегията за цифровизация; подкрепя основополагащия принцип, че публичните инвестиции ще спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди и подчертава, че този принцип се прилага както към социални, така и към екологични цели; подчертава, че националните планове за възстановяване и устойчивост следва да насочат ЕС по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е заложено в европейския законодателен акт за климата, включително междинните цели до 2030 г., като по този начин се гарантира преходът на държавите членки към кръгова и неутрална по отношение на климата икономика въз основа на научно обосновани и обвързани с времето цели;

3.  припомня, че инвестициите в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да зачитат принципа за „ненанасяне на вреди“; подчертава, че свързаните с климата инвестиции следва да бъдат в съответствие с таксономията на ЕС и че националните планове за възстановяване следва да бъдат приведени в съответствие с Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК);

4.  счита, че постигането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата е основна отговорност на ЕС; призовава за прилагането на подходящи мерки и политики за успеха на тази трансформация с участието на публичния и частния сектор, регионите, градовете и държавите членки; призовава да се даде приоритет на инвестициите, които подкрепят устойчивия преход, програмата в областта на цифровите технологии и европейския суверенитет в стратегически сектори посредством последователна промишлена стратегия; счита, че цифровизацията на публичния и частния сектори ще спомогне за постигането на неутралност по отношение на климата;

5.  подчертава, че успехът на целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и на кръгова икономиката до 2050 г. ще зависи, наред с други фактори, от подходящо финансиране и съгласувана интеграция на устойчивостта в публичното и частното финансиране; подчертава факта, че публичното финансиране само по себе си няма да бъде достатъчно за постигането на горепосочените цели и за принос към прехода; подчертава, че ще бъдат необходими значителни допълнителни устойчиви публични и частни инвестиции; поради това призовава Комисията да насърчава публичните и частните инвестиции при разработването на Плана за инвестиции за устойчива Европа; подчертава факта, че дори при амбициозно финансиране наличните средства няма да бъдат неограничени; счита, че е от съществено значение Планът за инвестиции за устойчива Европа да предвижда допълнителни инвестиции и да дава възможност за такива с реална добавена стойност, както и да не измества пазарното финансиране; призовава Комисията да създаде стабилна рамка за отчитане и контрол, за да се гарантира, че разходите имат реално отражение; изтъква, че връзката между разходите и приходите, по-специално чрез създаването на нови собствени ресурси, ще бъде от ключово значение за прилагането на Зеления пакт;

6.  отбелязва, че всички сектори на икономиката на ЕС ще бъдат засегнати от прехода към екологична икономика, и подчертава, че пътят към неутралност по отношение на климата следва да засили конкурентоспособността на европейската икономика и да доведе до нетен излишък от устойчиви, висококачествени работни места в Съюза; подчертава факта, че екологичният преход следва да бъде приобщаващ и да съответства на принципите за икономическа, социална и екологична устойчивост; счита, че Планът за инвестиции за устойчива Европа не трябва да изоставя никого и следва при необходимост да се съсредоточи върху намаляването на различията между държавите членки и регионите при постигането на целите за неутралност по отношение на климата; припомня, че запазването и създаването на работни места, както и допълнителното обучение и преквалификацията са от изключително значение в процеса на устойчив енергиен преход;

7.  подчертава, че за да може Европейският зелен пакт да постигне успех, европейските производители на устойчиви продукти и услуги трябва да осъзнаят неговите предимства;

8.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че Планът за инвестиции за устойчива Европа получава подходящо финансиране, за да се гарантира, че бъдещите програми, като например стратегията за вълната за саниране, ще имат достатъчно въздействие върху всяка сграда в ЕС, ще бъдат приемливи за всички граждани на Съюза и ще бъдат приветствани от тях;

9.  поставя под въпрос дали в настоящия си вид Планът за инвестиции за устойчива Европа ще позволи мобилизирането до 2030 г. на 1 трилион евро, като се имат предвид отрицателните икономически перспективи вследствие на пандемията от COVID-19; изисква от Комисията да гарантира пълна прозрачност по въпросите, свързани с финансирането, като например оптимистичния ефект на лоста, потенциалното двойно отчитане на определени инвестиции или липсата на яснота по отношение на екстраполациите на определени суми; освен това си задава въпроса по какъв начин новата МФР, предложена от Комисията и приета в заключенията на Европейския съвет, ще даде възможност за постигане на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; изразява загриженост, че предварителното финансиране на програмите на ЕС в края на следващия период на МФР може да доведе до недостиг на зелени инвестиции; призовава Комисията и държавите членки да представят планове, в които се обяснява как те ще преодолеят значителния недостиг на инвестиции както чрез частни, така и чрез публични инвестиции, включително оценка на новите икономически перспективи, произтичащи от настоящата криза и очакваната по-голяма амбиция по отношение на целите в областта на климата, енергетиката и околната среда за 2030 г.; подчертава факта, че Планът за инвестиции за устойчива Европа е дългосрочна цел на ЕС и не може в бъдеще да бъде подкопавана от по-ниски МФР, в които голяма част от средствата се разпределят за изплащане на дългосрочни заеми;

10.  отбелязва, че в своето съобщение за Плана за инвестиции за устойчива Европа от 14 януари 2020 г. Комисията е изчислила, че нуждите от инвестиции на равнището на ЕС за постигане на настоящите цели в областта на климата за 2030 г. възлизат на най-малко 662 милиарда евро годишно; призовава Комисията да отрази тези нови числа в преразгледаната структура на Плана за инвестиции за устойчива Европа;

11.  призовава Комисията да оповести експозицията на всички фондове във връзка с МФР и Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU) на различните цели и категории на таксономията на ЕС;

12.  желае да бъде гарантирано, че финансирането от Плана за инвестиции за устойчива Европа на равнището на ЕС, на национално и на регионално равнище се насочва към политиките и програмите, които разполагат с най-голям потенциал да допринесат за борбата с изменението на климата и за други екологични цели, включително прехода на дружествата в ЕС, по-специално на МСП, към по-конкурентоспособен Съюз и към създаване на работни места, като същевременно се адаптира към различните национални, регионални и местни нужди; очаква преди началото на следващата МФР Комисията да публикува рамка за проследяване на разходите в областта на климата, биологичното разнообразие и други устойчиви разходи, като използва по целесъобразност критериите, установени в Регламента за таксономията; призовава тази рамка да включва, наред с другото, методология за мониторинг, заедно със съответните корективни мерки, и механизъм за проверка и проследяване на устойчивостта, за да се установят вредните въздействия, в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди и с ангажиментите, поети съгласно Парижкото споразумение;

13.  подчертава, че успехът на Плана за инвестиции за устойчива Европа зависи от адекватността на публичното и частното финансиране, както и от съгласуваността на политиките на ЕС; поради това подчертава необходимостта от хармонизирани показатели за устойчивост и методология за измерване на въздействието; настоява, че в светлината на Плана за инвестиции за устойчива Европа следва да се започнат оценки на въздействието във връзка с други законодателни актове, независимо дали те са все още на законодателен етап или вече са били приети, за да се оцени съвместимостта на съществуващото законодателство на ЕС с екологичните цели на ЕС;

14.  подчертава, че една от целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа следва да бъде да се осигури преминаване от неустойчиви към устойчиви икономически дейности;

15.  счита, че публичното и частното финансиране следва да се придържат към Регламента за таксономията и да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди, за да се гарантира, че политиките и финансирането на ЕС, включително бюджетът на ЕС, програмите, финансирани чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), европейският семестър и финансирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не допринасят за проекти и дейности, които нанасят значителни вреди на социалните и екологичните цели, и не подкопават икономическата конкурентоспособност нито причиняват загуба на работни места; подчертава, че публичните бюджети и публичните банки няма да могат да преодолеят сами недостига на инвестиции; припомня, че все още всяка година 10 големи европейски банки инвестират повече от 100 милиарда евро в изкопаеми горива; припомня, че съгласно Регламента за таксономията до края на 2020 г. Комисията трябва да приеме делегиран акт, съдържащ технически критерии за проверка на дейности, които съществено допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него;

16.  призовава Комисията да гарантира, че новата МФР не подпомага и не инвестира в дейности, които биха довели до зависимост от активи, които са вредни за целите на Съюза в областта на климата и околната среда, като се има предвид жизненият цикъл на активите;

17.  призовава Комисията да направи оценка на възможностите за разширяване на използването на таксономията на ЕС за проследяване на разходите във връзка с климата и околната среда във всяко публично финансиране на ЕС, включително новата МФР, InvestEU, Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), Инструмента за подкрепа на платежоспособността, Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

18.  призовава за привеждане в действие на принципа за ненанасяне на значителни вреди в съответните регламенти на ЕС за финансиране, например чрез проверка на устойчивостта в областта на климата, околната среда и социалната устойчивост; припомня, че строги правила за инвестиции не следва да се въвеждат без провеждане на предварителни консултации с местните и регионалните публични органи, индустрии и МСП;

19.  призовава Комисията да оцени и идентифицира дейностите, които значително вредят на устойчивостта на околната среда, в съответствие с член 26, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852 и съгласно препоръките на Европейската централна банка и на Мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система;

20.  призовава за реалистично постепенно премахване на публичните и частните инвестиции в силно замърсяващи и вредни икономически дейности, за които съществуват икономически осъществими алтернативи, като същевременно се зачитат изцяло правата на държавите членки да избират своя енергиен микс, с цел въвеждане на напълно възобновяема енергийна система и на съвместима с Парижкото споразумение енергийна мрежа; подчертава неотложната необходимост от намиране на тези алтернативи чрез мащабни инвестиции в технологични иновации и енергийна ефективност; настоява, че дейностите, финансирани от Плана за инвестиции за устойчива Европа, не трябва да допринасят за засилване на социалните неравенства и задълбочаване на икономическото и социалното разделение между Изтока и Запада в ЕС; припомня в този контекст, че между 2014 г. и 2016 г. за субсидиране на изкопаеми горива 11 държави и Европейският съюз са изразходвали годишно 112 милиарда евро; призовава Комисията и държавите членки да изготвят стратегии за постепенно премахване на всички вредни за околната среда субсидии с цел подобряване на последователността и надеждността на ЕС при опазването на биологичното разнообразие и природните екосистеми, както и за насърчаване на прехода към системи за чиста енергия и неутрална по отношение на климата и кръгова икономика;

21.  счита, че преходът към неутралност по отношение на климата следва да запази еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС и тяхната конкурентоспособност, особено в случай на нелоялна конкуренция от трети държави; счита, че за да постигне своите цели, Планът за инвестиции за устойчива Европа следва също така да допринася за устойчивото европейско производство и чрез търговската политика да намалява емисиите в световен мащаб; призовава за това търговските споразумения да не гарантират защитата на инвеститорите за сметка на екологичните, социалните или здравните стандарти; подчертава колко е важно приложимите стандарти в областта на климата и други екологични стандарти да бъдат включени в търговските споразумения, които ЕС сключва с трети държави, също така с цел да се гарантират еднакви условия на конкуренция за европейските дружества; призовава за това да се гарантира, че третите държави отговарят на изискванията за трансгранични проекти, които допринасят за целите на Парижкото споразумение;

22.  подчертава, че Еразъм +, Европейският корпус за солидарност и „Творческа Европа“ като основни програми на ЕС в областта на образованието, доброволчеството и културата представляват съществен инструмент в глобалния отговор по отношение на изменението на климата и играят ключова роля за насърчаване на образованието в областта на уменията, необходими за екологичния преход, повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда и изменението на климата, особено сред младите хора, които се ангажират доброволно за опазване на околната среда, и за разработването на творчески, приобщаващи и достъпни решения за справяне с екологичните предизвикателствата; подчертава, че тези програми допринасят за постигането на целите на ЕС за устойчиво развитие; във връзка с това подчертава значението на селскостопанските стажове, подкрепяни от Еразъм+;

Бюджетът на ЕС: насочване, мобилизиране и катализиране на финансови ресурси

23.  подчертава централната роля на бюджета на ЕС за постигането на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; припомня дългогодишната си позиция, че новите инициативи следва винаги да подлежат на оценка и проверка на устойчивостта, следва да бъдат финансирани чрез допълнителни бюджетни кредити и да не се отразяват отрицателно на други политики; подчертава значението на дългогодишните политики на ЕС, като например сближаването или селското стопанство, заедно с други ключови области на политиката, като научните изследвания, иновациите или адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят своите политически ангажименти и да предоставят на Съюза една ориентирана към бъдещето МФР, която е в състояние да отговори на очакванията на гражданите;

24.  подчертава значението на устойчивите частни инвестиции и тяхната роля за постигането на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа и счита, че частното финансиране трябва да бъде улеснено; освен това подчертава, че техническата подкрепа следва да бъде засилена посредством инкубатори на местно и национално равнище и центрове за проекти, обединяващи финансисти и организатори на проекти;

25.  приветства приемането от Европейския съвет на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване като инструмент за спешно подпомагане на инвестициите и реформите; изразява съжаление по повод на предложението за значително намаляване на допълнителните средства за няколко програми на ЕС и за пълното им отменяне за други програми; счита, че предложените съкращения за програмите в подкрепа на прехода в зависимите от въглерода региони са в противоречие с програмата на ЕС, свързана със Зеления пакт, и в крайна сметка ще засегнат и финансирането на Плана за инвестиции за устойчива Европа;

26.  подчертава факта, че с оглед на изпълнението на задълженията по Парижкото споразумение приносът на ЕС за целите в областта на климата следва да бъде подкрепен от амбициозен дял от свързани с климата и с биологичното разнообразие разходи в бюджета на ЕС; поради това се стреми да постигне възможно най-скоро правно обвързваща цел за изразходване на 30% за интегриране на въпросите, свързани с климата, и 10% – за биологичното разнообразие; подчертава, че целта за разходите в областта на климата следва да се прилага за МФР като цяло; подчертава, че цел от 37% в областта на климата следва да се прилага и по отношение на разходите за Европейския инструмент за възстановяване; настоятелно призовава Комисията да създаде значима и прозрачна рамка за проследяване и мониторинг на свързаните с климата разходи в бюджета на ЕС; подчертава съществената роля на новите собствени ресурси, за да може в бъдеще бюджетът на ЕС да достигне по-високо равнище на финансиране в областта на климата;

27.  приветства предложението за допълване на Фонда за справедлив преход (ФСП) с допълнителни средства от Европейския инструмент за възстановяване, но изразява съжаление по повод на предложението на Съвета за намаляване на тези допълнителни средства и подчертава, че ще бъде необходима допълнителна подкрепа, за да се гарантира, че работниците, засегнати пряко и непряко от прехода, ще получат подходяща помощ; отново заявява, че средствата от ФСП могат да допълнят средствата, налични в рамките на политиката на сближаване, и посочва, че новото предложение не следва да бъде в ущърб на политиката на сближаване чрез задължителни трансфери от националните пакети на държавите членки и не следва да води до нарушаване на конкуренцията;

28.  счита, че принципът на справедлив преход следва да бъде интегриран изцяло в Зеления пакт и че ФСП следва да се съсредоточи по-специално върху регионите, които са най-силно зависими от изкопаемите горива; подчертава, че проектите, които получават средства, трябва да бъдат екологично, социално и икономически устойчиви и жизнеспособни в дългосрочен план; поради това призовава за всеобхватна стратегия на ЕС за развитието и модернизацията на регионите, които получават средства от ФСП;

29.  подчертава, че изготвянето на плановете за справедлив преход следва да включва всички заинтересовани лица; счита, че плановете за справедлив преход следва да отчитат различните изходни позиции на държавите членки и регионите в прехода към неутралност по отношение на климата; отбелязва, че относно критериите за допустимост за финансиране следва да има по-голяма яснота; счита, че програмите, финансирани от ФСП, следва също така да бъдат оценявани, като се използват методи за проследяване на разходите в областта на климата, отчитане на природния капитал и методики на жизнения цикъл;

30.  приветства двата допълнителни стълба на механизма за справедлив преход, по-специално специална схема в рамките на InvestEU и механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор, които заедно с ФСП ще създадат нови икономически възможности и ще допринесат за облекчаване на социално-икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата и прилагането на кръговата икономика в ЕС в най-уязвимите и въглеродно интензивни региони и градове и ще спомогнат за справяне с предизвикателствата, свързани с финансовата достъпност на енергията, пред които са изправени гражданите по време на процеса на преход; счита, че за успеха на тези стълбове е от съществено значение да се осигури достатъчно техническа помощ за държавите членки, регионите и градовете;

31.  подчертава, че социално справедлив преход няма да бъде възможен без мащабен принос от страна на метрополните области; ето защо счита, че ресурсите от втория и третия стълб на механизма за справедлив преход следва да бъдат лесно достъпни за градовете, за да се разработи мащабен финансов механизъм за подпомагане на усилията, свързани с климата, и социалните усилия на равнището на градовете; изтъква, че това може да включва пряко достъпни средства за жилищни политики, обновяване на сгради, програми за модернизиране и изолация, проекти за обществен транспорт, подобряване на зелената инфраструктура на градовете, въвеждане на инструменти за кръгова икономика или проекти за устойчиво управление на водите, наред с други;

32.  приветства ролята на InvestEU за изпълнението и функционирането на Плана за инвестиции за устойчива Европа и счита, че InvestEU следва да играе ключова роля в екологосъобразното, справедливо и устойчиво възстановяване на Съюза; изразява съжаление относно факта, че предложеното финансиране на InvestEU, както чрез МФР, така и чрез Европейския инструмент за възстановяване, е значително намалено в сравнение с последното предложение на Комисията; приветства предложението за създаване на механизъм за стратегически инвестиции, а именно добавянето на пети компонент – компонента за стратегически европейски инвестиции – в рамките на InvestEU за насърчаване на устойчивите инвестиции в ключови технологии и вериги за създаване на стойност; подчертава, че проектите, финансирани по линия на InvestEU, следва да бъдат в съответствие с ангажиментите на Съюза в областта на климата и околната среда до 2030 г.;

33.  подчертава факта, че преразгледаното предложение на Комисията вече включва предварителното споразумение относно InvestEU, постигнато между Парламента и Съвета през май 2019 г.; припомня, че в допълнение към привилегированата позиция на групата на ЕИБ това споразумение предвижда и важна роля за други партньори по изпълнението, като например националните насърчителни банки или други международни финансови институции; припомня освен това, че InvestEU е инструмент, ориентиран към търсенето, и че поради тази причина следва да се избягва прекомерната секторна или географска концентрация; подчертава, че е необходимо да се осигури адекватна техническа помощ на място, за да се гарантира, че проектите се финансират там, където са най-необходими, и по начин, който осигурява действителна допълняемост; подчертава във връзка с това изключително важния принос на консултантския център, за който трябва да се осигури подходящо разпределение на финансови средства;

34.  отново потвърждава отговорността на ЕС като световен лидер в борбата с изменението на климата да окуражава други международни партньори да следват подобен подход; счита, че средствата, които бюджетът на ЕС предоставя на трети държави, не следва да се изразходват по начин, който противоречи на целите на Зеления пакт, а следва да се стремят да улесняват постигането на неговите цели, като се вземат предвид различното равнище на развитие на всяка от държавите и техните различни инвестиционни потребности; счита, че пандемията доказа, че действията за опазване на околната среда и биологичното разнообразие извън Съюза са неразривно свързани със състоянието на здравето в Съюза, както и че подобни действия са икономически ефективни в сравнение с въздействието на пандемията;

35.  отбелязва, че фондът за иновации и Модернизационният фонд следва да допринесат значително за устойчивия преход към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2020 г., и приветства по-специално факта, че Модернизационният фонд е предназначен да подкрепя инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в 10 държави членки с по-ниски доходи и следователно е важен инструмент за гарантиране на справедлив преход; въпреки това подчертава необходимостта от засилен контрол на Фонда, тъй като инвестициите в дейности, които вредят значително на социалните и екологичните цели, не следва да бъдат допустими по линия на Модернизационния фонд;

36.  счита, че е необходимо да се избягва припокриване със свързани дейности, финансирани чрез бюджета на Съюза, и счита, че съществуването на тези фондове извън бюджета на Съюза може да бъде в ущърб на бюджетния надзор; настоятелно призовава Комисията да информира правилно бюджетния орган за изпълнението на фондовете;

37.  приветства намерението на Комисията да преразгледа както Модернизационния фонд, така и фонда за иновации като част от преразглеждането на схемата за търговия с емисии (СТЕ); отново отправя своето отдавна заявено искане за класифициране на значителен дял от приходите от СТЕ като собствени ресурси;

38.  подчертава важната роля, която общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството ще трябва да играят за постигането на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; отбелязва, че в развитието на секторите на селското стопанство и рибарството в ЕС към по-устойчиво управление на природните ресурси и опазване на биологичното разнообразие ОСП следва да запази целите си за подкрепа на осигуряването на доставки на висококачествени храни, гарантиране на продоволствена независимост за европейците, допринасяне за стабилни и приемливи доходи за земеделските стопани и рибарите и допринасяне за устойчивото развитие на селските райони; подчертава необходимостта да се гарантира, че ОСП допринася за целите на ЕС в областта на климата и устойчивостта, както се подчертава в доклада на Европейската сметна палата от 7 ноември 2018 г.;

39.  подчертава, че е важно да се улесни достъпът до публично и частно финансиране с цел подкрепа за увеличаването на зелените инвестиции, развитието на и достъпа до инструментите за цифровизация, модернизацията и иновациите, което ще позволи на селскостопанския сектор, сектора на рибарството и селските райони да посрещнат предизвикателствата и възможностите за реализиране на целите и амбициите на Зеления пакт;

40.  подчертава, че политиката на сближаване като основната инвестиционна политика на ЕС ще играе решаваща роля в подкрепата на прехода към неутралност по отношение на климата; привлича вниманието към факта, че след кризата, свързана с COVID-19, политиката на сближаване ще бъде един от решаващите инструменти за устойчиво икономическо възстановяване и следва да запази трайната си роля да допринася за социалното, икономическото и териториалното сближаване, както е предвидено в договорите на ЕС; настоява тази политика на сближаване да бъде засилена, за да може тя да постигне основните си цели и да допринася за успешното изпълнение на Европейския зелен пакт;

41.  подкрепя новаторския подход на Комисията, отразен в нейното изявление, че бюджетът на ЕС ще допринесе за постигането на целите в областта на климата и околната среда също и чрез своята приходна част; припомня позицията на Парламента в полза на въвеждането на нови собствени ресурси, които могат да генерират добавена стойност и да подкрепят съществено Европейския зелен пакт;

42.  потвърждава предишната си позиция по отношение на списъка с потенциални кандидати за нови собствени ресурси, определен в междинния доклад относно МФР, които следва да съответстват на основните цели на ЕС, включително борбата с изменението на климата и опазването на околната среда; поради това призовава за въвеждането, без да се създава допълнителна тежест за гражданите, на нови собствени ресурси, които биха могли например да включват ресурсите, за които Комисията предостави данни през 2018 г. въз основа на:

във връзка с това отново призовава всички държави членки да се присъединят към рамката за засилено сътрудничество във връзка с данъка върху финансовите сделки; призовава Комисията да предостави във възможно най-кратък срок данни относно собствените ресурси, представени в нейното съобщение от 27 май 2020 г. относно плана за възстановяване, включително относно данъка въз основа на дейността на големите предприятия и възможното разширяване на схемата за търговия с емисии, така че да включва морския сектор и сектора на въздухоплаването;

43.  настоятелно заявява, че от 2021 г. в бюджета на ЕС следва да бъде включена кошница от нови собствени ресурси, като същевременно следва да бъде установен правно обвързващ график, за да се предложат и въведат нови собствени ресурси в хода на следващата МФР; призовава постъпленията от новите собствени ресурси да бъдат достатъчни, за да покрият най-малко задълженията за възстановяване по линия на Инструмента за възстановяване; очаква, че всички приходи над това равнище следва да постъпват в бюджета на ЕС, за да се преодолее, наред с другото, недостигът на финансиране в рамките на Зеления пакт, без да се засяга принципът на универсалност;

44.  подчертава факта, че двата вида приходи – от екологични и от различни от пряко екологичните данъци, ще бъдат абсолютно необходими за въвеждането на надеждна кошница от истински нови собствени ресурси, тъй като приходите от екологични данъци може да намалеят пропорционално с течение на времето в хода на напредъка на ЕС към неутралност по отношение на климата;

Финансови институции – създаване на условия за прилагането на Зеления пакт

45.  приветства решението на ЕИБ да преразгледа своята политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката и стратегията в областта на климата и да предназначи 50% от операциите си за действия в областта на климата и устойчивост на околната среда от 2025 г. нататък с цел постигане на задълженията на ЕС съгласно Парижкото споразумение; призовава ЕИБ също така да преразгледа своята политика на отпускане на заеми в областта на транспорта и да се ангажира с устойчивия преход към неутралност по отношение на климата и кръгова икономика, като същевременно взема предвид различните енергийни миксове на държавите членки и отделя специално внимание на най-засегнатите от прехода сектори и региони; призовава по-специално за прилагането на нови политики в промишлените сектори с висок въглероден интензитет, в които ЕИБ развива дейност, за да се подкрепи преходът на тези сектори с оглед привеждане на всички нови секторни заеми в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; приветства ангажимента на ЕИБ за прекратяване на финансирането на енергийни проекти за изкопаеми горива до края на 2021 г.; изисква приемането и публикуването на проверими планове за преход за постигане на целите за неутралност по отношение на климата;

46.  подчертава, че отговорът на ЕИБ по отношение на пандемията от COVID-19 следва да съответства на целите на Плана за инвестиции за устойчива Европа; отбелязва обаче, че не всички финансирани проекти могат да допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата и настоява това да не възпрепятства тяхното финансиране; счита обаче, че портфейлът на ЕИБ трябва да бъде приведен в съответствие с целите на ЕС за устойчивост и с принципа за ненанасяне на значителни вреди; призовава ЕИБ да изготви конкретна пътна карта за постигане на специфичната цел от 50% до 2025 г. и да оповестява ежегодно дела на своите активи, финансиращи дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно таксономията на ЕС; припомня, че отговорът на банката по отношение на пандемията от COVID-19 следва да генерира 240 милиарда евро инвестиции и възможността за него беше осигурена в рамките на няколко седмици;

47.  счита, че за да може ЕИБ да играе успешна роля във финансирането на Зеления пакт, съществено значение има подходът „отдолу нагоре“, основан на участието, и че ЕИБ следва да насърчава конкретни диалози между публичния и частния сектор и да подобрява координацията с различните заинтересовани страни, като например местните и регионалните органи и представителите на гражданското общество; освен това изтъква независимостта на ЕИБ, като същевременно подчертава значението на гарантирането на демократичен контрол върху инвестициите;

48.  припомня, че ЕИБ е най-големият емитент на „зелени“ облигации в света, като е набрала над 23 милиарда евро за период от 11 години; отбелязва, че основно предизвикателство беше определянето на общи стандарти, така че да се избегнат „зелените“ заблуди; приветства новите облигации на ЕИБ за повишаване на информираността относно устойчивото развитие, емитирани за първи път през 2018 г. и предназначени да подкрепят инвестициите, свързани с целите на ООН за устойчиво развитие; подчертава важността на това да се определят общи стандарти по отношение на тези нови облигации, за да се гарантира, че проектите са прозрачни, проверими и измерими; призовава ЕИБ да продължи тази дейност и да разшири емитирането на „зелени“ облигации и облигации за повишаване на осведомеността относно устойчивостта, което може да улесни прилагането на Плана за инвестиции за устойчива Европа и да спомогне за развитието на пазара на облигации за социална и екологична устойчивост, като се основава на работата по Плана за действие на ЕС относно финансирането за устойчив растеж и таксономията на ЕС;

49.  насърчава ЕИБ да изпълнява активна роля в подкрепата на проекти, които допринасят за справедлив преход, като например научните изследвания, иновациите и цифровизацията, достъпа на МСП до финансиране и социалните инвестиции и умения;

50.  отбелязва, че председателят на ЕИБ Вернер Хойер подчерта необходимостта от укрепване на собствения капитал на ЕИБ, за да може тя да продължи с амбициозните проекти в подкрепа на прехода към устойчива икономика;

51.  признава важната роля на националните насърчителни банки и институции (ННБИ) и на международните финансови институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка, при финансирането на устойчиви проекти, с което се допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение; подчертава, че предвид опита и способностите им на национално и регионално равнище ННБИ може да играят важна роля в постигането на максимално въздействие на публичните средства, включително чрез партньорства в рамките на програма InvestEU, като по този начин подпомогнат постигането на целите на Съюза в областта на климата; подчертава факта, че финансирането на МСП е ключов фактор за успешното изпълнение на Плана за инвестиции за устойчива Европа;

52.  подчертава също така факта, че ННБИ имат значителна компетентност в планирането, управлението и финансирането на сравнително малки проекти поради своя опит в тази област; поради това приветства тяхното участие в различни аспекти на Плана за инвестиции за устойчива Европа като най-подходящите органи за насочването на инвестициите на европейско равнище към реалната икономика в местен мащаб; подчертава значението на гарантирането на местна техническа подкрепа за организаторите на проекти и за иновациите и изтъква ролята на инкубаторите на проекти, които спомагат за развитието на проектите до етапа на получаване на финансиране; призовава за реформи на държавните помощи, за да се даде възможност на ННБИ да предоставят преференциални заеми с цел насърчаване на устойчивостта;

53.  отбелязва, че публичните и частните инвестиции може да спомогнат за устойчиво възстановяване и стабилност, като финансовите средства се насочват към зелени инвестиции, например проектите в областта на електроенергийните мрежи, супермрежите и интелигентните мрежи, железопътните мрежи, енергийната ефективност и кръговата икономика;

54.  подчертава, че екологичните и климатичните бедствия пораждат все по-големи рискове за финансовата стабилност и поради това пруденциалното регулиране и надзор следва да включват в по-голяма степен тези дългосрочни рискове в своите оценки; счита, че борбата срещу изменението на климата и насърчаването на устойчивостта следва да се вземат предвид в по-голяма степен в политиките на ЕЦБ, като изцяло се зачитат нейният мандат и нейната независимост и не се застрашава ролята ѝ на пазител на финансовата и паричната стабилност; припомня изявлението на нейния председател, че ЕЦБ подкрепя разработването на таксономия като начин за улесняване на включването на екологични съображения в портфейлите на централните банки; отбелязва амбицията, изразена в неотдавнашния отговор на Евросистемата на обществените консултации на Комисията относно обновената стратегия за устойчиво финансиране и преразглеждането на Директивата за оповестяването на нефинансова информация (ДОНИ), в който се посочва, че пазарните сили могат и следва да бъдат основен двигател за пренасочване на финансовите потоци към устойчиви икономически дейности; приветства призива на Европейската централна банка и Мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система за това регулаторите да оценяват по-добре финансовите рискове, свързани с устойчивостта;

55.  насърчава ЕЦБ да постигне напредък по своята стратегия в областта на паричната политика при пълно зачитане на мандата на ЕЦБ за ценова стабилност, залегнал в ДФЕС; отбелязва, че като част от прегледа на стратегията си за паричната политика ЕЦБ ще направи оценка, в съответствие с Парижкото споразумение, дали и как, действайки в рамките на своя мандат, може да вземе предвид съображенията за устойчивост – и по-специално рисковете, свързани с устойчивостта на околната среда – в своята рамка за обезпечения и ежегодните стрес тестове, като същевременно запазва разделението между функциите, свързани с паричната политика и с пруденциалния надзор; освен това насърчава ЕЦБ да оповести равнището на привеждане на паричната политика в съответствие с Парижкото споразумение, като същевременно определи пътна карта за бъдещо привеждане в съответствие, като използва таксономията на ЕС за тези действия по подходящ начин; приканва ЕЦБ да проучи допълнителни начини за подкрепа на ЕИБ с цел увеличаване на капацитета на ЕИБ за финансиране, без да се създават нарушения на пазара;

56.  предлага ЕЦБ да направи оценка на преструктурирането на своя портфейл с облигации за висок въглероден интензитет в контекста на програмата за закупуване от корпоративния сектор в светлината на ангажиментите на ЕИБ в областта на климата;

57.  призовава Европейските надзорни органи заедно с компетентните национални органи да разработят ежегодни климатични стрес тестове по отношение на финансовите институции, върху които упражняват надзор, както беше обсъдено наскоро в Мрежата на централните банки и регулаторите за екологизиране на финансовата система, за да бъде изяснено къде се крият свързаните с климата финансови рискове в портфейлите на съответните финансови институции на ЕС, както и какъв е размерът на тези рискове;

58.  счита, че общественият транспорт е от основно значение за постигането на устойчива градска мобилност; подчертава нуждата от засилено подпомагане на мрежите и автомобилните паркове на обществения транспорт на местно и регионално равнище като ефективен инструмент за прехода към мобилност с ниски емисии, като същевременно се насърчава преминаване към други видове транспорт, особено в центровете на големите градове, както и свързаността в селските райони, за да се поощри териториалното сближаване; счита, че по-тясното обвързване на финансирането на градския транспорт с плановете за устойчива градска мобилност е от съществено значение за насърчаване на трансформацията на градската мобилност; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки в разработването на планове и политики за устойчива градска мобилност, включително чрез подкрепа за ефективни системи за обществен транспорт и решения за активна мобилност, като ходенето пеша и използването на велосипеди, и чрез насърчаване на достъпността и мултимодалността между различните видове транспорт;

Мобилизиране на частни инвестиции за устойчиво възстановяване

59.  подкрепя разработването на обновена стратегия за устойчиво финансиране; подчертава необходимостта от развиваща се екомаркировка на ЕС за финансови продукти, от задължителен стандарт на ЕС за зелените облигации и за по-надеждни, съпоставими и достъпни данни за устойчивостта, получени чрез хармонизиране на показателите за устойчивост; припомня голямото значение на екологосъобразното финансиране за международната роля на ЕС и на еврото през следващото десетилетие; подчертава значението за МСП на опростените стандарти за отчитане, които им позволяват да участват пълноценно на капиталовите пазари;

60.  настоятелно заявява, че са абсолютно необходими по-надеждни, съпоставими и достъпни данни за устойчивостта, за да може системата на ЕС за устойчиво финансиране да функционира на практика; приветства идеята на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари относно създаването на единна европейска точка за достъп до обобщена информация за дружествата в ЕС чрез взаимно свързване на регистрите и дружествените бази данни, съществуващи на национално равнище и на равнище ЕС, като начин за подпомагане на дружествата, по-специално в по-малките държави членки, да привличат инвеститори; подчертава, че дружествата следва да могат да контролират наличността на своите данни в европейската единна точка за достъп; призовава Комисията да представи законодателно предложение за единна европейска точка за достъп за финансова и нефинансова информация относно дружества от ЕС, регистрирани или нерегистрирани на фондовата борса, като същевременно се зачита принципът на пропорционалност, когато е целесъобразно; призовава Комисията да рационализира изискванията за прозрачност, определени в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и да ги приведе в съответствие с изискванията, определени в Регламента относно таксономията и Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги; призовава за прозрачни методики при събирането и публикуването на данни; призовава Комисията да въведе ефективен мониторинг на данните и отчитане на прилагането на Плана за инвестиции за устойчива Европа, като осигури достъп на обществеността до тях, за да се гарантира пълната прозрачност на разходите за „зелен“ преход в ЕС; счита, че значителна част от облигациите на ЕС, които ще бъдат емитирани в контекста на плана за възстановяване, следва да се емитират въз основа на стандарта на ЕС за зелените облигации, както беше предложено от Комисията;

61.  приветства напредъка, постигнат въз основа на инициативите, включени в Плана за действие за устойчиво финансиране от 2018 г.; призовава за приемането на делегираните актове, предвидени в Регламента за таксономията, като се вземе предвид пълният набор от критерии и показатели за устойчивост; призовава по-специално за бързо прилагане на принципа за ненанасяне на значителни вреди, както се посочва в регламентите относно финансирането за устойчиво развитие, относно оповестяването и относно таксономията; подчертава значението на амбициозните изисквания за предоставяне на информация за всички финансови продукти и финансови предприятия;

62.  счита, че бъдещата обновена стратегия на ЕС за финансиране за устойчиво развитие е значителна възможност за ускоряване на прехода към по-устойчиви инвестиции на дребно; призовава Комисията да предложи необходимите мерки за стимулиране на устойчивите инвестиции на дребно;

63.  взема под внимание член 26, параграф 2 от Регламента за таксономията, в който на Комисията се възлага да публикува до 31 декември 2021 г. доклад, описващ разпоредбите, които ще бъдат необходими за разширяване на приложното поле на този регламент отвъд екологично устойчивите икономически дейности, включително други цели за устойчивост, като например социалните цели;

64.  подкрепя призива на експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие за нови мерки за насърчаване на дългосрочната визия, която е в полза на хората и планетата; приканва Комисията да извърши анализ на това как дългосрочната перспектива може да бъде по-успешно включена в режима и правилата на корпоративното управление; приветства подготовката на инициатива за устойчиво корпоративно управление;

65.  призовава Комисията да обмисли преразглеждане на ДОНИ, което би могло да включва оповестяване на въздействието на корпоративните дейности върху екологичната, социалната и управленската устойчивост;

66.  настоятелно заявява, че при мобилизирането на финансови средства за Зеления пакт публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно, когато това е възможно; подчертава, че за да може финансирането за Плана за инвестиции за устойчива Европа да бъде увеличено максимално, не следва да бъдат изтласквани инвестициите от частния сектор;

67.  припомня, че инвестициите и отпускането на заеми в неустойчиви икономически дейности може да доведат до блокирани активи или невъзвръщаеми инвестиции с блокиращи ефекти; посочва, че този риск трябва да бъде интегриран в достатъчна степен в кредитните рейтинги и в пруденциалните рамки, включително в рамката от Базел; поради това призовава Комисията да проучи начини за подобряване на включването на рисковете за устойчивостта и пруденциалното третиране на дългосрочните инвестиции и дългосрочното кредитиране, включително в банковия правилник на ЕС, което допълнително ще насърчи цялостната стабилност на финансовата система, и да се стреми допълнително към насърчаване на надеждността, съпоставимостта и прозрачността на факторите за устойчивост при кредитните рейтинги; счита, че последните биха могли да бъдат разгледани при предстоящите прегледи на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, Регламента/Директивата за капиталовите изисквания и рамките за платежоспособност;

68.  припомня, че устойчивите инвестиции не са непременно съпътствани от по-нисък рисков профил от други видове инвестиции;

69.  счита, че следва да се улесни достъпът на МСП в Съюза до публично и частно финансиране в рамките на Плана за инвестиции за устойчива Европа; подчертава необходимостта от допълнителни усилия за информиране на МСП относно новите възможности за финансиране в рамките на Плана за инвестиции за устойчива Европа;

Насърчаване на устойчивите публични инвестиции по време на криза

70.  призовава за създаването на инструмент за устойчиви инвестиции, за да бъдат постигнати целите, определени в Европейския зелен пакт, но подчертава, че който и модел на финансиране да бъде избран, повишените равнища на публичните инвестиции следва да допринасят за устойчивостта на публичните финанси в ЕС; счита, че при евентуалното преразглеждане на рамката за икономическо управление на ЕС следва да се вземат предвид препоръките на независимия Европейски фискален съвет и следва да се стимулират държавите членки да приведат своите икономики и публични разходи в съответствие с целите на Европейския зелен пакт; подкрепя ангажимента на Комисията да проучи други благоприятстващи рамки, като например стандартите за зелени облигации, и насърчава Комисията да очертае най-добрите практики в областта на екологосъобразното бюджетиране;

71.  призовава за това публичното подпомагане на транспортния сектор, по-специално на въздушните компании, на туристическия и автомобилния сектор, да се използва по устойчив и ефикасен начин; призовава за това преходните дейности, определени в Регламента за таксономията, да отговорят на условията за получаване на финансиране по Плана за инвестиции за устойчива Европа, и призовава да се обърне специално внимание на достъпа до финансиране и други форми на подкрепа за микропредприятията и МСП;

72.  призовава за включване на устойчиви обществени поръчки и тръжни процедури, както и за засилена координация на европейско равнище в това отношение;

73.  приветства факта, че плановете за възстановяване и устойчивост ще се основават на споделени приоритети на ЕС; подчертава във връзка с това Европейския зелен пакт и Европейския стълб на социалните права, както и Програмата в областта на цифровите технологии и стратегическата цел за постигане на европейски суверенитет в стратегически сектори с устойчива промишлена база; припомня необходимостта от инвестиции за екологосъобразно възстановяване и необходимостта от засилване на сближаването между държавите членки при прилагането на Плана за инвестиции за устойчива Европа, което би могло да спомогне за ускоряване на икономическото възстановяване; призовава за включването на приоритети в области като заетостта, уменията, образованието, цифровото предприемачество, научните изследвания, иновациите и здравеопазването, но също и в области, свързани с бизнеса и нестопанския сектор, включително публичната администрация и финансовия сектор; призовава Комисията да предостави техническа помощ на публичните органи при изготвянето на планове за преход, за да се избегне блокирането на активи; призовава Комисията да наблюдава изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост и да гарантира, че сериозните нарушения водят до възстановяване на изплатените средства; подчертава значението на зачитането на принципите на правовата държава и нашите демократични ценности от страна на държавите членки, изготвящи плановете;

74.  настоятелно призовава принципът на Европейския зелен пакт за „ненанасяне на вреди“ да се прилага за всички планове за възстановяване;

75.  изразява съжаление във връзка с решението на Европейския съвет да премахне инструмента за подкрепа на платежоспособността от програмата на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване; счита, че това е важен инструмент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар;

76.  призовава дружествата, които се ползват от публична подкрепа, да се ангажират с публично отчитане по държави, като същевременно зачитат възможността за временни дерогации, предвидени за защита на чувствителната търговска информация; призовава тези дружествата да гарантират също така лоялна конкуренция, да намалят разлика в заплащането на жените и мъжете, да спазват задълженията си за нефинансово отчитане, да гарантират работни места, да оповестяват всеки случай на получено благоприятно третиране и да се въздържат строго от участие в стратегии за избягване на данъци чрез дъщерни дружества в юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели, без значителна икономическа дейност; настоятелно призовава тези дружества да допринесат справедливо за усилията за възстановяване, като плащат справедливия си дял от данъци; в този контекст търси нов социален договор за предприятията, който да хармонизира целите за печалба със съображенията по отношение на хората и планетата;

77.  призовава Комисията да преразгледа правилата за държавната помощ, включително временната рамка, въведена като отговор на пандемията от COVID-19, в необходимата степен, за да се създаде възможност за по-голяма обществена подкрепа за Европейския зелен пакт и да се гарантира, че подкрепата за държавната помощ зависи от изпълнението на целите на Съюза в областта на климата и околната среда; отбелязва, че всяко преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да бъде внимателно разработено, за да се избегнат във всяко бъдещо преразглеждане нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар и да се осигурят неговата цялост и равни условия на конкуренция между държавите членки;

78.  призовава Комисията, когато одобрява искане за държавна помощ от държава членка в съответствие с член 108 от ДФЕС, да включва в решението си разпоредби, изискващи от бенефициерите от сектори с висока въглеродна интензивност да приемат цели в областта на климата и карти за екологичен преход и да демонстрират съответствието на своя бизнес модел и дейности с целите, определени в глава 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999;

79.  приветства планираното преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергията през 2021 г. и призовава Комисията да представи законодателни предложения за привеждане на ставките на ДДС в съответствие с екологичните съображения, за въвеждане на данък върху пластмасовите изделия за еднократна употреба и за увеличаване на съответните минимални акцизи, които са загубили въздействието си поради инфлацията; изразява стремеж тези реформи да бъдат съчетани с усилията за запазване на покупателната способност на хората с най-ниски доходи в Европейския съюз;

80.  припомня нарастващите нужди от инвестиции, свързани с екологичния преход, и това, че отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на корпоративни данъци водят до потенциални загуби на ресурси за националните бюджети и бюджета на ЕС, чийто размер се изчислява на стойности в диапазона от 50 – 70 милиарда евро до 160 – 190 евро милиарда евро – средства, които биха могли да бъдат използвани в Плана за инвестиции за устойчива Европа; призовава държавите членки да мобилизират ресурси за финансиране на устойчивия и справедлив преход чрез прилагане на всяко потенциално приобщаващо рамково споразумение на ОИСР, включително стълб 2; призовава за засилена борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране; призовава за координация на равнище ЕС с цел откриване, разследване и предотвратяване на агресивното данъчно планиране от страна на физически лица и предприятия; призовава за амбициозна стратегия за данъчно облагане на предприятията за 21-ви век; призовава Съвета да актуализира критериите относно определението за вредни данъчни режими в Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията и отново заявява позицията си от 26 март 2019 г. относно улесняването на агресивното данъчно планиране от страна на държавите членки; насърчава Комисията да установи критерии за оценка на данъчните практики на държавите членки; припомня на Комисията член 116 от ДФЕС в контекста на досиетата, свързани с данъчното облагане, и насърчава Комисията да се възползва от тази разпоредба, за да се избегнат нарушения на конкуренцията в рамките на единния пазар;

81.  изразява желанието си да се гарантира, че всички допринасят по справедлив начин за възстановяването след пандемията от COVID-19 и за прехода към конкурентна и устойчива икономика, като се отчитат различните възможности на държавите членки; счита, че както беше подчертано от председателя на ЕЦБ Кристин Лагард на 7 юли 2020 г., уязвимите лица често „са най-силно засегнати“ от пандемията от COVID-19, докато цените на активите по време на кризата засега се повишават; насърчава държавите членки и Комисията да разгледат нови ресурси за финансиране на икономическото възстановяване, които да отчитат това обстоятелство;

82.  подчертава, че увеличеното финансиране на Зеления пакт ще предполага както значителна бюджетна дисциплина, така и значителен контрол с цел предотвратяване на измами и отклоняване на средства; отбелязва, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) сама по себе си не разполага с капацитет за предотвратяване на финансови измами; поради това призовава държавите членки да се присъединят към Европейската прокуратура;

83.  счита, че съчетанието от предложенията в настоящия доклад може да набере 660 милиарда евро годишно, необходими за спечелване на битката за климата и за работни места;

o
o   o

84.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0005. (2) Приети текстове, P8_TA(2018)0449. (3) Приети текстове, P9_TA(2019)0032. (4) Приети текстове, P9_TA(2020)0124. (5) Приети текстове, P9_TA(2020)0220. (6) Приети текстове, P9_TA(2019)0102. (7) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (8) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 23. (9) Приети текстове, P9_TA(2020)0206. (10) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/assessment_of_economic_and_investment_needs.pdf