Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа (2020/2076(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151, 152, 153, параграфи 1 и 2 от него, както и член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се позовава, наред с другото, на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,
– като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид ДФЕС и Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от ДЕС и Протокол № 2 към него относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
– като взе предвид член 3, параграф 3 от ДЕС, който засяга вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика,
– като взе предвид Европейския стълб на социалните права,
– като взе предвид данните от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г., публикуван на 11 юни 2020 г.,
– като взе предвид документа на Комисията от 2 юни 2020 г. относно Пътна карта за фармацевтичната стратегия – навременен достъп на пациентите до лекарства на достъпни цени;
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020)0440),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),
– като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „За изкуствения интелект: Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),
– като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно последиците от изкуствения интелект, интернет на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),
– като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване(1),
– като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията за пролетта на 2020 г.,
– като взе предвид заключенията от 23 април 2020 г. на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет,
– като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(2),
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител от 8 април 2020 г. относно глобалния отговор на ЕС на пандемията от COVID-19 (JOIN (2020)0011),
– като взе предвид заключенията от 17 март 2020 г. на председателя на Европейския съвет след видеоконференцията с членовете на Европейския съвет по въпросите на пандемията от COVID-19,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Съгласувана икономическа реакция на епидемията от коронавирус (COVID-19)“ (COM(2020)0112),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098), заключенията относно „Повече кръговост – преход към устойчиво общество“, приети от Съвета на неговото 3716-о заседание, проведено на 4 октомври 2019 г. (12791/19), и съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла – план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),
– като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2020 г. за регламент за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),
– като взе предвид работната програма на Комисията за 2020 г., озаглавена „Съюз с по-големи амбиции“ (COM(2020)0037),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г. относно Плана за инвестиции за устойчива Европа (COM(2020)0021),
– като взе предвид доклада на Комисията от 28 ноември 2019 г., озаглавен „Генерален план за конкурентна трансформация на енергийно интензивните промишлени отрасли в ЕС за постигане на неутрална по отношение на климата кръгова икономика до 2050 г.“ (доклад на групата на високо равнище по въпросите на енергийно интензивните промишлени отрасли),
– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно справедливото данъчно облагане в дигитализираната и глобализирана икономика: BEPS 2,0(4),
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. (EUCO 29/19),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 юни 2019 г., озаглавени „Нова стратегическа програма за ЕС за периода 2019–2024 г.“ (EUCO 9/19),
– като взе предвид заключенията относно „Бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС“, приети от Съвета на неговото 3655-о заседание, проведено на 29 ноември 2018 г. (14832/2018),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2018 г., озаглавено „Нова европейска програма за култура“ (COM(2018)0267),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2017 г., озаглавено „Инвестиране в интелигентна, иновационна и устойчива промишленост – обновена стратегия на ЕС за индустриалната политика“ (COM(2017)0479),
– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа(5),
– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост(6),
– като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията относно изграждането на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017),
– като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(7),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),
– като взе предвид Парижкото споразумение, ратифицирано от Европейския парламент на 4 октомври 2016 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom(8),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 15 декември 2016 г. и 23 юни 2017 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(9)
– като взе предвид заключенията на Съвета относно програмата за конкурентоспособност на промишлеността, относно цифровото преобразуване на европейската промишленост и относно пакета за технологиите за цифровия единен пазар и модернизирането на обществените услуги,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(10),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. и от 22 март 2019 г. (EUCO 1/19),
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по международна търговия, на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси,
– като взе предвид писмото на комисията по рибно стопанство,
– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0197/2020),
А. като има предвид, че Европейският съюз се нуждае от нова промишлена стратегия в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., която ще създаде условия за иновативно, приобщаващо, устойчиво, цифровизирано общество и ще допринесе значително за конкурентоспособността на европейската промишленост в световен мащаб; като има предвид, че тази стратегия следва да поддържа високи равнища на заетост и висококачествени работни места, без никой да бъде изоставен; като има предвид, че тази стратегия трябва да гарантира двойния преход към европейска промишлена база, която е модерна, цифровизирана, оползотворяваща пълния потенциал на възобновяемите енергийни източници, с висока енергийна и ресурсна ефективност и неутрална по отношение на климата; като има предвид, че стратегията следва също така да засили водещата роля на Европа в световен мащаб и да намали зависимостта на Съюза от други части на света в стратегическите вериги за създаване на стойност чрез диверсификация и повишаване на тяхната устойчивост, като се избягва делокализацията на европейските промишлени отрасли и като същевременно се запазва отвореният характер на пазара;
Б. като има предвид, че пандемията от COVID-19 и последиците от нея доведоха до безпрецедентен икономически спад в Европа, който рискува да изостри неравенствата и социалното напрежение в Съюза, особено сред най-уязвимите граждани;
В. като има предвид, че промишлената конкурентоспособност и политиката в областта на климата се подсилват взаимно и че постигането на иновативна и неутрална по отношение на климата реиндустриализация ще създаде работни места на местно равнище и ще гарантира конкурентоспособността на европейската икономика; като има предвид, че този подход следва да бъде прилаган във всички политики, свързани със „зеления“ и цифровия преход;
Г. като има предвид, че Съюзът трябва да отключи неизползвания предприемачески потенциал на определени социални групи, сред които той трябва да бъде напълно развит, включително младите хора, мигрантите, възрастните хора и жените; като има предвид, че промишлената стратегия на Съюза би могла да представлява възможност за насърчаване на предприемаческата култура на слабо представените групи или на групите в неравностойно положение и за предоставяне на възможност за тях да допринасят в пълна степен за цифровия и „зеления“ преход;
Д. като има предвид, че всички сектори на икономиката, и по-специално МСП, бяха засегнати от пандемията от COVID-19 и от безпрецедентния икономически спад, който тя създаде, като някои сектори дори са напълно замрели; като има предвид, че в този контекст бързо и справедливо възстановяване няма да бъде постигнато с придържане към статуквото и че всяка ориентирана към бъдещето промишлена стратегия следва да започне с решаването на въпроса за промишленото възстановяване и за дългосрочната конкурентоспособност в световен мащаб, особено в секторите, показващи растеж, и отраслите, засегнати най-тежко от ограничителните мерки, въведени поради пандемията от COVID‑19;
Е. като има предвид, че новите дългове, направени с цел оцеляване въпреки икономическия спад, вероятно ще доведат дружествата до по-уязвима финансова структура, което ще доведе до слаб растеж и липса на инвестиционен капацитет в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за постигането на двойния преход към икономика, която е както цифровизирана, така и неутрална по отношение на климата, и която се характеризира с ефикасно използване на ресурсите и кръговост;
Ж. като има предвид, че при тези обстоятелства Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която се състои от два отделни етапа, единият от които е съсредоточен върху възстановяването, а другият – върху реконструкциятаи издръжливостта; като има предвид, че икономическото възстановяване следва да се основава на силен социален и екологично устойчив подход и следва да подкрепя промишленото възстановяване към успешна цифрова и „зелена“ трансформация, като тези трансформации се съпътстват от квалифицирана работна сила и се гарантира честен и справедлив преход;
З. като има предвид, че промишленият сектор в Европа е силно взаимосвързан и че съществуват силни взаимовръзки между държавите членки и различни подходи към дружества с различен размер; като има предвид, че следователно една координирана европейска политика, която гарантира, че цялата производствена верига, от големите предприятия до МСП, може да извлича ползи, ще бъде по-успешна за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на Европа в световен мащаб;
И. като има предвид, че Съюзът следа да продължи да се стреми към амбициозни многостранни и двустранни търговски споразумения; като има предвид, че преди кризата, предизвикана от COVID-19, европейската промишленост, въпреки че остава стълбът на икономиката на Съюза и осигурява заетост на приблизително 32 милиона души, вече беше на кръстопът, като нейният принос за БВП на ЕС спадна от 23% на 19% през последните 20 години; като има предвид, че понастоящем промишлеността на Съюза е изправена пред интензивна международна конкуренция и често бива засягана от все по-протекционистки търговски мерки от трети държави, които не прилагат високи екологични и социални стандарти;
Й. като има предвид, че новата европейска промишлена стратегия трябва да гарантира двойния преход към европейска промишлена база, която е конкурентоспособна и устойчива; като има предвид, че тази трансформация представлява възможност за Европа да модернизира своите промишлени основи, да запази и да върне обратно работни места и ключови промишлени производства и да изгради умения и капацитет, които са от съществено значение за глобалните усилия за постигане на целите, определени в законодателството за климата и в Целите за устойчиво развитие (ЦУР);
К. като има предвид, че стратегията трябва да осигури необходимата регулаторна рамка, за да направи възможен двойния преход, както и необходимите инфраструктури и финансови ресурси, и че стратегията трябва да бъде съсредоточена върху принципа „енергийната ефективност на първо място“, икономиите на енергия и ресурси, възобновяемите и нулеви и нисковъглеродни енергийни технологии, кръговостта и нетоксичността;
Л. като има предвид, че отвъд кризата, предизвикана от COVID-19, едно от най-големите предизвикателства остава изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда и че то изисква цялостен общ подход; като има предвид, че промишлените емисии на ЕС допринасят за общите емисии на парникови газове в Европа; като има предвид, че декарбонизацията на енергоемките отрасли остава едно от най-големите предизвикателства по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; като има предвид, че всички сектори следва да допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата;
М. като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа ключовата роля на цифровите активи, включително свързаността и мрежите, както и на цифровите умения, като инструменти, даващи възможност на работниците и дружествата да приспособят начина на изпълнение на своите задачи и операции към кризисната ситуация; като има предвид, че устойчивостта на цифровата инфраструктура и усъвършенстването на цифровите умения на работната сила са области от приоритетно значение, що се отнася до увеличаването на конкурентоспособността на европейските предприятия, особено на МСП;
Н. като има предвид, че новата промишлена стратегия на Съюза следва да се съсредоточи върху повишената свързаност, подобрените цифрови слоеве, промишления интернет на нещата (IIoT), изкуствения интелект, технологиите на цифровия регистър, свръхпроизводителните изчислителни технологии и квантовите изчислителни технологии; като има предвид, че цифровият сектор също така ще допринася за Европейския зелен пакт и промишления преход към неутралност по отношение на климата, както като източник на технологични решения и оптимизиране на промишлените процеси, така и чрез подобряване на енергийната ефективност и ефективността на кръговата икономика на самия цифров сектор;
О. като има предвид, че суверенитетът и стратегическата автономност на Съюза изискват автономна и конкурентоспособна промишлена база и огромни инвестиции в научни изследвания и иновации, за да се развиват водещите позиции в главните базови технологии и новаторските решения и за да се гарантира конкурентоспособност в световен мащаб; като има предвид, че промишлената стратегия на Съюза следва да съдържа план за действие за укрепване, съкращаване, повишаване на устойчивостта и диверсифициране на веригите за доставки на европейските промишлени отрасли, за да се намали прекомерното разчитане на малко на брой пазари и да се повиши тяхната устойчивост; като има предвид, че следва също така да бъде налице стратегия за интелигентно връщане на производството с цел повторно разгръщане на промишлените отрасли в ЕС, както и с цел увеличаване на производството и инвестициите и преместване на промишленото производство в сектори от стратегическо значение за Съюза;
1. счита, че преходът към общество, издръжливо в социално, икономическо и екологично отношение, към стратегически водещи позиции и автономност и добре функциониращ единен пазар следва да бъдат в основата на всички стратегии на Съюза; поради това счита, че е необходимо да се осигурят напълно функционираща и ориентирана към бъдещето законодателна рамка и рамка на политиките, основани на разбирането на динамиката между плана за възстановяване, нашите амбиции в областта на климата и цифровите технологии и ефективна промишлена стратегия, която рационализира различните подходи, задачи и цели; призовава Комисията да определи цялостна преразгледана промишлена стратегия, която осигурява ясна политическа рамка и регулаторна сигурност, и наред с другото:
а)
създава условия за дългосрочен растеж, подобрява благоденствието на Съюза, основано на иновации, и глобалната конкурентоспособност и постига неутралност по отношение на климата;
б)
мобилизира подходящи финансови ресурси, включително мерки за възстановяване;
в)
подкрепя и управлява двойния „зелен“ и цифров преход, като поддържа и създава висококачествени работни места;
г)
спомага за постигане на резултати по линия на Европейския зелен пакт (ЕЗП);
д)
осигурява, прави по-устойчиви, диверсифицира и цифровизира стратегическите вериги за създаване на стойност, включително чрез насърчаване и подкрепа на основаната на правила международна търговия;
е)
засилва предприемаческия дух, създава благоприятна за бизнеса среда, подкрепя МСП и насърчава създаването и разрастването на дружества, включително стартиращи предприятия;
ж)
подобрява стратегическата издръжливост и автономност на Съюза, включително по отношение на суровините, и засилва технологичното лидерство,
з)
създава условия за равноправно развитие и го насърчава във всички региони на Съюза, като същевременно никой не бива изоставян;
2. призовава за приобщаваща промишлена стратегия, която включва в своето развитие и изпълнение всички промишлени екосистеми, МСП, региони, общности и работници; счита, че една силна промишлена стратегия може да спомогне за преодоляване на потенциалните сривове и да даде възможност да се използват възможностите, създадени от двойния преход; изразява убеденост, че промишлената политика на Съюза трябва да може да разчита на силен социален стълб и да се справя своевременно със социалните последици от структурната промяна;
3. счита, че е от съществено значение да се инвестира в активни пазари на труда и да се предоставят програми за образование и обучение, насочени към задоволяване на нуждите на икономиката; призовава Комисията да въведе политика на Съюза, която да изравнява броя на работните места, които могат да бъдат загубени в традиционните промишлени отрасли, с търсенето на работна ръка в секторите, свързани с цифровата и „зелената“ трансформация; насърчава Комисията и държавите членки, тъй като е малко вероятно тези нови работни места да бъдат създадени в същите региони, които биха загубили традиционните промишлени отрасли или тези работни места да бъдат заети от същите работници, да улесняват икономическото и социалното съживяване на териториите, които са изложени на риск от обезлюдяване и обедняване, като обръщат особено внимание на неравенствата между половете;
4. счита, че този двоен преход е възможност за районите, в които преобладават изкопаеми горива, да преминат към предната линия на иновациите и към система за производство, съвместима с целите за неутралност по отношение на климата; поради това призовава Комисията да гарантира, че този преход стимулира условия за създаване на работни места, които са честни и социално справедливи в духа на принципа „никой да не бъде изоставен“, като върви ръка за ръка с пълното прилагане на Европейския стълб на социалните права, подобряването на социалния и жизнения стандарт и добрите условия на труд; подчертава в този контекст необходимостта всяко действие за ускоряване на двойния преход да бъде придружавано от съответни политики и конкретни действия, насочени към справяне с отрицателните последици както за регионите, така и за най-уязвимите хора;
5. подчертава, че за тази цел е необходимо да се поставя акцент върху регионалното и социалното сближаване, както и върху предвиждането и управлението на преструктурирането, съобразено със специфичните характеристики и потребности на местния пазар на труда, с цел постигане на икономическо съживяване на засегнатите региони, както и справяне с безработицата и насърчаване на използването на публични инвестиции, включително в основни сектори, особено засегнати от пандемията, за да се оказва подкрепа за висококачествените работни места в целия Съюз; подчертава значението на участието на работниците в практическото и административното управление на дружествата;
6. настоява за определяне на бъдещите набори от умения и за увеличаване на инвестициите в човешки ресурси, образование, целенасочено обучение, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, така че на хората и регионите да се предоставят перспективи и доходи за бъдещето, както и да се предоставят на промишлеността квалифицирани работници; отбелязва, че една конкурентоспособна промишленост зависи в голяма степен от набирането и задържането на квалифицирана работна сила с ключови умения в областта на устойчивостта и цифровата трансформация на предприятията и че това следва да бъде подпомагано с подходящо финансиране от програмата „Цифрова Европа“ и програмата за единния пазар;
7. призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за засилване на координацията на образователните политики с мащабни публични инвестиции в тях в целия ЕС; освен това настоятелно призовава Комисията да създаде експертна група от заинтересовани страни, натоварена с прогнозирането на бъдещи пропуски и липси на индустриални умения с помощта на изкуствения интелект и цифрови ресурси, по-специално чрез възможностите на големите информационни масиви;
8. счита, че новата дългосрочна стратегия за европейското промишлено бъдеще следва да допринася за преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжете и на разликата в пенсиите на жените и мъжете, като тези явления все още засягат европейския пазар на труда и европейското общество; призовава Комисията да вземе надлежно под внимание свързаното с пола измерение в изпълнението на европейската промишлена стратегия – както в рамките на етапа на възстановяване, така и при етапа на реконструкция и трансформация, включително използването на инструменти за бюджетиране, съобразени с фактора пол при определянето на финансовите инструменти в подкрепа на промишления и икономическия растеж в Съюза;
9. подчертава ключовата роля, която европейската промишленост може да играе в активното ангажиране в полза на амбициозни екологични, социални и икономически цели, включително в областта на правата на човека; счита, че за да се осъществи това, Съюзът трябва да се снабди с всеобхватна и задължителна рамка за надлежна проверка за промишлеността с цел идентифициране, проследяване, предотвратяване, смекчаване и отчитане на екологичните и социалните рискове, въздействия, злоупотреби и вреди в своите вътрешни и глобални дейности и във всички вериги за доставки, за да бъдат гарантирани минимални стандарти и за да бъдат създадени условия на равнопоставеност;
10. счита, че Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която допринася за възстановяването на промишлеността от настоящата икономическа криза, привлича инвестиции, улеснява достъпа до капитал и стимулира ефективната конкуренция; поради това счита, че една актуализирана стратегия следва да бъде съобразена с два основни и взаимосвързани етапа: единият етап е насочен към консолидирането на работни места, повторното задействане на производството и приспособяването на това производство към „новата нормалност“ след COVID, а вторият етап е насочен към реконструкцията и трансформацията;
11. във връзка с това призовава Комисията да укрепи съответното съществуващо и бъдещо законодателство, така че да даде приоритет на „зеления“ и на цифровия преход, като същевременно засилва дългосрочната конкурентоспособност и социална и икономическа устойчивост през двата етапа; освен това призовава Комисията да стимулира вътрешното търсене и дългосрочния растеж на Съюза чрез привличане на повече публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации, в разработването на новите устойчиви и цифрови технологии, включително в трудоемките отрасли, в нови инфраструктурни мрежи и проекти, които са съвместими с целите на Европейския зелен пакт, в енергийната и ресурсната ефективност и в кръговата икономика;
12. призовава Комисията да изготви подробен доклад за оценка на състоянието на икономиката на Съюза и осъществимостта на извършванетона двойния преход, като разгледа възможностите за промишлеността, включително МСП, да се възползва от полезните взаимодействия и да сведе до минимум рисковете, които те могат да представляват, и да увеличи максимално ползите; изисква от Комисията, въз основа на своите констатации, да адаптира стратегията, публикувана през март 2020 г., към настоящата ситуация и да разглежда и двата етапа, като същевременно запазва акцента върху „зелен“, цифров, честен и справедлив преход, който укрепва суверенитета на Съюза и неговата стратегическа автономност;
13. подчертава, че промишлената стратегия на Съюза трябва да преследва ясно определени цели, и в интерес на пълната прозрачност призовава Комисията да установи ясни, изрични и конкретни определения за понятията „стратегически“, „автономност“, „стратегическа автономност“, „устойчивост (издръжливост)“, „стратегическа устойчивост (издръжливост)“ и други свързани концепции, за да се гарантира, че действията, предприемани във връзка тези понятия, са конкретни и насочени към приоритетите и целите на ЕС;
14. счита, че традиционните застрахователни инструменти не са достатъчни, за да покрият загубите от прекъсване на бизнеса, причинени от пандемия, и че е необходимо амбициозно решение за целия ЕС, за да се предвидят и управляват отрицателните последствия от бъдеща пандемия или системна криза върху хората, предприятията и икономиката; призовава Комисията да работи за създаването на рамка, включваща институционални инвеститори, държави членки и ЕС, за покриване на загубите от прекъсване на бизнеса в случай на бъдеща пандемия;
15. приветства предложението на Комисията за създаване на нов инструмент за възстановяване, а именно „Next Generation EU (NGEU)“, възлизащ на 750 милиарда евро; изразява съжаление поради съкращенията на ориентирани към бъдещето програми, предложени от Европейския съвет през юли 2020 г., както в МФР за периода 2021–2027 г., така и по линия на NGEU, и призовава разходите от бюджета на ЕС за усилия в областта на изменението на климата да бъдат увеличени до най-малко 30% от бюджета; счита, че тези съкращения ще накърнят основите на едно устойчиво и издръжливо възстановяване за промишлеността на Съюза и ще окажат отрицателно въздействие върху постигането на целите на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за социалната справедливост и конкурентоспособността в световен мащаб; поради това призовава за амбициозен и по-силен дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г., който е в размер, не по-малък от размера, посочен в предложението на Комисията; във връзка с това подчертава позицията на Парламента относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително въвеждането на нови ресурси, които са по-добре съгласувани и стимулират напредъка по основните приоритети на политиката на ЕС;
16. приветства мерките, взети от Съюза, за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, вливането на ликвидност от страна на ЕЦБ, увеличаването на капитала на ЕИБ за МСП и инициативата SURE за подпомагане на държавите членки да финансират краткосрочни схеми на работа, да запазят заетостта и да защитят работниците; приветства също така извънредните финансови средства, предоставени съгласно рамката за държавната помощ, с които се подпомагат предприятията и работниците за противодействие на икономическите последици от пандемията; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че помощта, предоставяна на етапа на извънредната ситуация, е оправдана с оглед на последиците от пандемията, не води до липса на ефективна конкуренция на единния пазар и че никой стратегически отрасъл не е пренебрегнат; освен това очаква своевременно преразглеждане на правилата на Съюза за държавната помощ, за да се даде на държавите членки необходимата гъвкавост за целенасочена подкрепа за стимулиране на декарбонизацията и цифровизацията на промишлеността, и по-специално на насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика; подчертава в този контекст, че всяко преразглеждане на правилата за държавната помощ следва да се основава на оценка на въздействието на конкурентоспособността на европейската промишленост, следва да отчита възможните нарушения на световно равнище и следва да бъде в пълно съответствие с целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и целите в областта на околната среда, договорени в законодателния акт на ЕС в областта на климата;
17. подчертава, че държавната помощ следва да се отпуска само на дружества, които се сблъскват с непосредствените последици от COVID-19, и че намаляването на строгостта на правилата за държавната помощ следва да бъде ограничено във времето; във връзка с това призовава Комисията да предложи специален режим на държавната помощ, насочен към подпомагане на секторите, които са най-силно засегнати от спешните мерки във връзка с COVID-19, като например автомобилостроенето, туризма, въздухоплаването, стоманодобивната и металургичната промишленост; призовава Комисията да определи общи минимални изисквания за дружествата, получаващи финансова помощ, така че различните национални критерии да не водят до възникването на допълнителни несъответствия; подчертава, че получаваната публична помощ следва да спомага за запазването на работните места и следва да се използва за привеждане на дейностите на съответните дружества в съответствие с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и за опазване на околната среда;
18. подчертава, в контекста на спешната помощ, значението на предоставянето на подкрепа на предприятията, които спазват приложимите колективни трудови договори и не са регистрирани в данъчни убежища;
19. подчертава също така, че всяка държавна помощ, предоставена по линия на промишлена или друга политика, следва да се придържа към общия „принцип за балансиране“, за да се гарантират равни условия на конкуренция и да се избегнат всички форми на фискален дъмпинг в ЕС и на нарушаване на конкуренцията;
20. призовава Комисията да установи ясен, последователен и достъпен подход към определянето на пазара по дела в областта на конкуренцията в различни отрасли; подчертава също необходимостта от гарантиране на достатъчна бързина, прозрачност и пропорционалност в административната и процедурната рамка на ЕС за производства в областта на конкурентното право, и по-специално по отношение на контрола върху сливанията в ЕС;
21. насърчава Комисията да въведе система за докладване относно начините, по които чуждестранният протекционизъм въздейства върху промишлеността на ЕС, както и редовна оценка на конкурентоспособността на различните промишлени сектори на Съюза в сравнение с неговите основни конкуренти, както и да предприема бързи действия при необходимост от коригиране на правилата на Съюза;
22. призовава Комисията, в контекста на дълбоко променения световен икономически контекст, да преразгледа антитръстовите правила на Съюза, като търси баланс между необходимостта от справяне с глобалната конкуренция и защитата на веригата на доставки и на потребителите от потенциалните отрицателни последици от един по-концентриран вътрешен пазар;
23. счита, че икономическите схеми, въведени от отделните държави членки, за да се помогне на МСП, на стартиращите предприятия и на дружествата да се справят с краткосрочната криза с наличността на парични средства, са полезни, но в някои случаи могат да повишат равнището на дълга на тези предприятия; в този контекст призовава Комисията да подкрепя програмите на ЕС и националните програми, стимулиращи увеличаването на капитала, и да улеснява възстановяването;
24. призовава Комисията да съживи и обнови духа на Законодателния акт за малкия бизнес чрез инициативи, насочени специално към подкрепа най-вече за микропредприятията и малките предприятия, тъй като често универсалните мерки не са подходящи за микропредприятията и МСП; счита, че за МСП най-подходящи са ad hoc мерките за подпомагане, чрез които се избягват бюрократични пречки и се гарантира, че необходимата ликвидност достига до дружествата чрез ефективни и достъпни инструменти и бързи, гъвкави и подходящи за МСП процедури; подчертава, че много на брой МСП няма да разполагат с ликвидността, необходима за инвестиции в устойчива цифрова трансформация;
25. подчертава, че програмите на ЕС за финансиране оказват въздействие върху повишаването на равнището на дългосрочен растеж на дружествата бенефициери, но също така подчертава, че дружествата, по-специално МСП, са изправени пред значителни трудности при достъпа до финансиране от ЕС; поради това изисква от Комисията също така да следва вече изпитания път на съфинансиране на национални схеми за временен данъчен кредит, насочени към насърчаване на инвестициите в цифрови и екологични технологии;
26. отново подчертава значението на ad hoc мерки за подкрепа, предназначени за МСП, чрез стабилна финансова подкрепа в следващата МФР; насърчава Комисията да обмисли създаването на програма за ваучери за МСП в подкрепа на усилията на МСП, включително тези за модернизиране на остарялото оборудване, за засилване на трансфера на знания и за идентифициране на най-ефективното използване на технологии, като например на промишления ИИ, и за повишаване на квалификацията на работната сила с непосредствено необходимите умения, за да се даде възможност за дистанционно управление на активите, наблюдение на производството и сътрудничество между служителите, както и екологично устойчиви бизнес модели, подходи на кръговата икономика, енергийна и ресурсна ефективност, области, в които цифровото ноу-хау често е от решаващо значение и позволява на МСП да останат конкурентоспособни;
27. изразява съжаление, че все още съществува значителна разлика между големите дружества и МСП, що се отнася до интегрирането на цифровите технологии в техните стопански дейности, както и разминаване между водещите и изоставащите в иновациите дружества; подчертава необходимостта от увеличаване на възможностите за МСП по отношение на техния капацитет за усвояване на иновативни технологии и от намаляване на цифровото неравновесие по отношение на инфраструктурата в по-малките градове и селските и отдалечените райони; във връзка с това призовава Комисията да продължава да подкрепя европейските цифрови иновационни центрове, които благодарение на познаването на местните екосистеми представляват потенциално ефективен начин за намаляване на цифровото разделение;
28. счита, че предприятията на социалната икономика следва да участват пълноценно в резултата от промишлената стратегия, тъй като те създават обществена стойност и също така допринасят за развитието на местните общности, в които са установени; в този контекст призовава Комисията да отчита спецификите на тази категория предприятия при разработването на финансовите инструменти и на работните програми на Съюза, за да се подпомага достъпът им до финансиране;
29. подчертава, че има конкретни фактори, които правят икономически устойчивия преход към неутрална по отношение на климата и изцяло цифрова икономика особено подходящ за мерки за възстановяване, които са насочени към бързо увеличаване на потребителското търсене и заетостта; подчертава, че фактите сочат, че „зелените“ и цифровите проекти създават повече работни места, водят до по-високи краткосрочни приходи за всяко вложено евро и водят до по-голямо дългосрочно намаляване на разходите, в сравнение с обичайните фискални стимули, тъй като те се разрастват бързо, тъй като технологиите са вече на разположение (напр. възобновяеми източници), те обикновено включват МСП и насърчават местните икономики чрез значително въздействие върху заетостта, като така бързо се увеличава разполагаемият доход на потребителите (напр. енергийна ефективност), а също така са по-малко изложени на външни сътресения и съответно допринасят за по-устойчиво социално и икономическо възстановяване;
30. отбелязва, че за да спомогне за идентифицирането на инвестиции с голямо положително екологично и социално въздействие, таксономията на ЕС, когато има такава, определя рамката за целите на определянето на степента, в която дадена инвестиция е екологично устойчива, и на гарантирането, че не се нанасят значителни вреди на екологичните и социалните цели;
31. счита, че Съюзът изисква новаторска индустриална стратегия, която ускорява цифровизацията на нашите промишлените отрасли и МСП, включително традиционните сектори, засилва промишления капацитет на ЕС в критични цифрови инфраструктури и капацитет и укрепва единния цифров пазар и пазара на данни; счита, че Съюзът трябва да подкрепя предприятията в автоматизацията и цифровизацията на тяхното ноу-хау и обучение и в инвестирането в цифрово оборудване (хардуер и софтуер), като обръща специално внимание на насърчаването на участието на жените в процеса на цифровизация и на модернизацията и подобряването на системите за обучение и квалификация; подчертава значението на програмата „Цифрова Европа“ и на ускоряването на приемането на благоприятни и нововъзникващи технологии в промишлените отрасли; насърчава създаването на центрове за цифрови иновации в целия ЕС;
32. призовава Комисията и държавите членки да инвестират, наред с другото, в икономиката, основана на данни, в ориентирания към човека изкуствен интелект в интелигентното производство, в интернет на нещата, мобилността, в изчисленията със суперкомпютри, софтуерното инженерство и технологии, в изчисленията в „облак“, квантовата технология, издръжливите, достъпни и сигурни високоскоростни 5G и 6G мрежи, технологиите на разпределения регистър, роботиката, батериите и сателитния интернет; ето защо приканва държавите членки и Комисията в този контекст да гарантират своевременно прилагане на съответните ключови мерки, препоръчани в инструментариума за 5G-киберсигурност, и в частност да прилагат по целесъобразност съответните ограничения относно високорискови доставчици на ключови активи, определени като критични и чувствителни в координираните оценки на риска на равнището на Съюза;
33. подчертава ключовата роля на цифровия сектор, допринасящ за преобразуването на промишления сектор, както като източник на чисти технологични решения, така и за оптимизиране на индустриалните процеси и свеждане до минимум на въздействието върху околната среда; като се има предвид високото потребление на енергия и ресурси, свързани с ИКТ, изисква от Комисията да направи оценка на потенциалното въздействие върху околната среда на масовото разработване на цифрови решения, като същевременно гарантира водещата роля на ЕС в областта на високоефективните и кръгови цифрови технологии и центрове за данни; призовава Комисията да предложи конкретни пътища за цифрови решения, които да обслужват екологичния преход, и да установи методология за мониторинг и количествено определяне на нарастващото въздействие на цифровите технологии върху околната среда;
34. подчертава, че данните играят ключова роля в трансформацията на европейските промишлени отрасли, и подчертава значението на интелигентния растеж на производството и цифровизацията; призовава Комисията да въведе единна европейска цифрова среда и среда за данни и да гарантира и насърчава оперативната съвместимост, както и достъпа и движението на сигурни данни и софтуер в рамките на Съюза и между различните сектори, в дружества от всякакъв размер и между публичните институции; освен това призовава Комисията да гарантира водещата роля на Европа при определянето на ориентирани към бъдещето стандарти и създаването на ориентирани към бъдещето инструменти и инфраструктури за съхраняване и обработване на данни и обединяване на европейски данни в ключови сектори, с общи и оперативно съвместими пространства на данни в целия Съюз; във връзка с това призовава Комисията да се съсредоточава по-специално върху проекти, насочени към управление и етикетиране на данни, стандартизация на формата на данните и сигурност на данните, да разработва и обработва данни на европейска територия, по-специално данни от публични органи, да изгради по-добра система за данъчно облагане на цифровите технологии, в която печалбите се облагат и където дружествата имат значително взаимодействие с потребителите, и да продължи да разработва европейски стандарти и сертифициране в областта на киберсигурността, като по този начин гарантира повишена конкурентоспособност, насърчава революционните технологии, по-специално за критичните инфраструктури, включително чрез преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС) и чрез създаване на център за компетентност в областта на киберсигурността; освен това призовава Комисията да гарантира справедлива платформа за бизнес отношения, която да дава възможност на предприятията в ЕС, особено на МСП, да използват ефективно данните, генерирани на платформите;
35. признава значението на европейския подход за икономиката, основана на данни, който е прозрачен, надежден, оперативно съвместим и ориентиран към човека; призовава Комисията и държавите членки да намаляват постепенно разпокъсаността на различните национални стратегии и да се заемат с преодоляването на дисбалансите в пазарната мощ с цел подпомагане на потока от данни, оперативната съвместимост, управлението, защитата и (повторното) използване на данните в целия Съюз;
36. подчертава, че е необходима европейска правна рамка за изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии, която да отговори на етичните принципи и основните права при тяхното разработване, внедряване и използване, както и на въпросите за безопасността и отговорността; подчертава, че за иновациите и конкурентоспособността на европейската промишленост ще е необходима хоризонтална рамка, отразяваща ценностите и принципите на Съюза, за да се предоставят конкретни насоки и правна сигурност както на гражданите, така и на предприятията, включително тези, разположени извън Съюза;
37. счита, че всяко законодателно действие в контекста на преразглеждане на приложимата понастоящем рамка за права на интелектуална собственост (ПИС) трябва да бъде внимателно обмислено, тъй като това може да окаже значително въздействие върху все още нестабилната и развиваща се икономика в ЕС, основана на данни; счита, че следва да няма право на собственост, основаващо се на интелектуална собственост, за нелични данни, използвани и произвеждани от технологии, като например от изкуствения интелект;
38. призовава Комисията да включи в плана за възстановяване конкретни мерки за привличане на промишлени отрасли в Европа, за увеличаване, укрепване и насърчаване на преместването и диверсификацията на европейските промишлени отрасли от гледна точка на тяхното стратегическо значение, а от гледна точка на неутралността по отношение на климата – за съкращаване и диверсифициране на веригите на доставки; в този контекст подчертава, че е важно да се гарантира, че Съюзът произвежда достатъчно стратегически стоки, като например медицинско и здравно оборудване или възобновяема енергия, за да бъде самодостатъчен по време на кризи, и насърчава използването на стимули за постигането на тази цел, като например изискването за закупуване в по-висока степен на местно производство (в ЕС/ЕИП) от сектори, получаващи временна помощ;
39. признава риска, че кризата с COVID-19 ще доведе до увеличаване на икономическия национализъм и протекционизъм, което ще представлява голямо предизвикателство за основаната на правила свободна търговия и за световните вериги за създаване на стойност поради ренационализацията на производството и разпадането на тези вериги; за тази цел призовава заинтересованите страни да диверсифицират и съкращават своите вериги на доставки и да повишават тяхната устойчивост, за да намалят уязвимостта;
40. във връзка с това призовава Комисията да се застъпва за отворена и основана на правила многостранна търговска система, която е в съответствие с глобалните усилия за спиране на изменението на климата и на загубата на биологично разнообразие, както и с високите екологични и социални стандарти на ЕС, която подобрява достъпа на дружествата от ЕС до международните пазари и която пречи на силните международни участници да злоупотребяват със своята пазарна мощ; счита, че в този контекст Съюзът следва да използва политиката в областта на конкуренцията по отношение на дружества от трети държави, по целесъобразност, да прилага по-категорични мерки по линия на инструмента за търговска защита (ИТЗ), за да се справя систематично с нелоялните дъмпингови практики и практики на субсидиране, и да укрепи съществуващата схема за ИТЗ;
41. призовава Комисията да предложи незабавно временна забрана за чуждестранни придобивания на европейски дружества в стратегически сектори от страна на държавни предприятия или дружества, свързани с правителства на трети държави; освен това призовава Комисията да размишлява относно реципрочността по отношение на достъпа до пазара, да укрепва и да направи систематичен преглед на рамката на Съюза за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, за да защитава достъпа до стратегически отрасли, инфраструктура, ключови базови технологии и други активи в областта на сигурността и киберсигурността, както и да блокира враждебните придобивания, за да съхранява конкурентоспособността и да намалява нарушенията на пазара в рамките на единния пазар; във връзка с това приветства Бялата книга на Комисията за осигуряване на еднакви условия на конкуренция по отношение на чуждестранните субсидии; призовава за същественото засилване и бързото приемане на Регламент (ЕС) № 654/2014 (Регламента за осигуряване на изпълнението); подчертава, че това е важен инструмент за защита на интересите на Съюза, когато трети държави приемат незаконни мерки, които засягат отрицателно предприятията в ЕС;
42. призовава Съвета да продължи да постига напредък в преговорите относно международния инструмент в областта на обществените поръчки (IPI), който предвижда реципрочност и взаимни стандарти; призовава Комисията да предложи подходящи правни инструменти за справяне с нарушенията, причинени на единния пазар, включително в процедурите за възлагане на обществени поръчки; в този контекст призовава Комисията да разгледа възможността за даване на приоритет на дружествата, които имат и поддържат своето седалище, производство и заетост на територията на Съюза; изисква от Комисията, при липсата на силен IPI и ефективни глобални правила за достъп до обществени поръчки, да проучи въвеждането на мерки в подкрепа на европейските производители, особено МСП, които са изправени пред непрестанно нарастваща конкуренция от страна на държави с бързо развиваща се икономика, които не спазват общите международни търговски правила и социалните екологични стандарти;
43. счита, че един всеобхватен подход по отношение на промишлената стратегия, който включва всички политики на ЕС, може да играе важна роля в икономическата и „промишлената“ дипломация; насърчава Комисията да използва активно мрежата на търговските камари на ЕС в трети държави, за да създава нови бизнес партньорства;
44. приветства амбицията за създаване на водещи пазари за екологично устойчиви и цифрови технологии и новаторски решения; смята, че финансирането на научните изследвания и иновациите е от съществено значение за новаторските промишлени проекти и цифровия капацитет, и счита, че това следва да върви ръка за ръка с настоящия анализ на Комисията на насоките за „важни проекти от общоевропейски интерес“ (ВПОИ); счита, че издръжливостта и стратегическата автономност следва да се разглеждат като определящи критерии и че ВПОИ следва да бъдат в съответствие с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и цифровите технологии; призовава Комисията да повиши прозрачността при прилагането на ВПОИ и да гарантира участието на МСП; освен това призовава Комисията да ускори появата на европейски лидери и/или екосистеми в стратегически промишлени сектори, които са способни да се конкурират в световен мащаб и които ще допринасят за постигането на неутрална по отношение на климата икономика и водеща роля в областта на цифровите технологии, без да се създават нарушения на конкуренцията в Съюза или да се накърнява доверието в отвореността на пазара и достъпа до него;
45. призовава Комисията да продължи работата по веригите за създаване на стойност, като гарантира подходящи последващи действия във връзка с предложените действия за шестте стратегически вериги за създаване на стойност, определени от Стратегическия форум за ВПОИ, и да създаде прозрачни условия за прилагане на съвместни проекти на ВПОИ, които да бъдат еднакви във всички държави членки, за да се гарантира, че те са от полза за Съюза като цяло; призовава Комисията, в условията на бушуващата криза, да инвестира в проекти, които имат ясна европейска добавена стойност, и да опростява административните процеси, да разшири критериите за допустимост на разходите и да увеличи финансирането;
46. счита, че инициативата NGEU е стълбът на първия етап от промишленото възстановяване на ЕС от COVID-19; призовава Комисията да гарантира бързото изпълнение на фонда и изисква Парламентът да участва пълноценно в процеса на вземане на решения и прилагане, да гарантира демократична отчетност и да увеличи максимално прозрачността и парламентарния контрол; изисква, с цел ефективно отпускане на средства в размер на 750 милиарда евро, NGEU:
а)
да предвижда цели за социални, устойчиви и цифрови инвестиции, за да се сведат до минимум вредните въздействия и да се увеличат максимално ползите в областта на климата, околната среда и социалното измерение;
б)
да поставя специален акцент върху МСП, които са засегнати най-силно от кризата с COVID-19, и да подкрепя достъпа им до финансиране;
в)
да се управлява пряко, когато е възможно, от Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки и чрез европейски програми, за да се постигне напредък по по-координиран начин, така че да се постигне по-добро въздействие върху световния пазар и да се увеличат максимално прозрачността и парламентарният контрол, както и да се избегнат вътрешни и външни нарушения и смущения на единния пазар;
г)
да взема под внимание спецификите на държавите членки, които са засегнати по различни начини от кризата;
д)
да разпределя финансовата помощ между различните промишлени екосистеми, включително микропредприятията и МСП, в зависимост от претърпените вреди, социалното въздействие, предизвикателствата и размера на националната финансова подкрепа, която вече е получена чрез националните схеми за помощ, при отчитане на структурните взаимозависимости между отделните вериги за създаване на стойност; да взема под внимание поуките, извлечени от предишните мерки за предоставяне на публична подкрепа в отговор на финансовата и икономическа криза от 2008/2009 г., и тяхното въздействие върху устойчивостта и дългосрочното икономическо и социално възстановяване; да отчита факта, че фондът трябва да бъде обвързан с критерии, които гарантират, че финансирането не се използва за изплащане на стари задължения или за поддържане на остаряла технология и че биват подпомагани предприятия, които допринасят за дългосрочния растеж и имат висок потенциал за съживяване на икономиката; да взема предвид, че разходите за възстановяване следва също така да бъдат насочени към сектори с висок мултиплициращ ефект, благоприятни за климата и иновациите, които ще допринасят за бъдещата икономическа издръжливост на ЕС;
е)
да подкрепя националните фискални схеми, които стимулират инвестициите в собствен капитал от частния сектор и дават възможност на дружествата да преобразуват част от заемите, отпуснати от Фонда, в собствен капитал;
ж)
да разпределя специално финансиране за дружества, по-специално МСП, микропредприятия и стартиращи предприятия, които имат бизнес планове и операции, включващи ключови иновации, технологии и услуги, включително постигане на напредък в цифровата и „зелената“ трансформация, или чиито операции са необходими за стратегическата автономност на Съюза в критични сектори, по-специално по отношение на повишената кръговост, ресурсната и енергийната ефективност и икономии и преминаването към възобновяеми енергийни източници; да помага на нашите вериги за доставки да стават по-издръжливи и по-малко зависими чрез връщане на производството, диверсификация и укрепване на тези вериги, като същевременно се избягва дискриминацията срещу дружествата, които преминават през извънредна ситуация и които се нуждаят от подкрепа при този преход;
з)
да заделя финансиране за големи дружества, които имат надеждни планове за преход към неутрален по отношение на климата бизнес модел;
и)
да засилва програмата на ЕИБ за гаранциите като допълнение към националните програми, така че тя да може да функционира като ценна добавка и да засилва тяхното въздействие на местно равнище;
й)
да отдава предпочитание на дружества, които се ангажират с прозрачност, осигуряват видимост на финансирането от ЕС, въвеждат системи за насърчаване на участието на работниците по въпроси, свързани с дружествата, и спазват своите задължения за докладване на нефинансова информация;
47. подчертава необходимостта от подкрепа за устойчиво и справедливо възстановяване, като се гарантира благосъстоянието на гражданите след кризата, предизвикана от COVID-19; счита, че фондът следва да насърчава устойчивостта и конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли, както и да гарантира честен и справедлив цифров и „зелен“ промишлен преход;
48. счита, че успоредно с настоящата криза Съюзът следва да подготви и предвиди втори етап от своята промишлена стратегия, която гарантира конкурентоспособността, екологичната устойчивост и цифровизацията на своите промишлени отрасли и води до дългосрочна устойчивост на социално отговорна основа; припомня, че ролята на държавите членки ще бъде от решаващо значение за успешното възстановяване, като се мобилизират ограничените ресурси на ЕС, както и че промишлената политика следва да се превърне в хоризонтална задача за Комисията;
49. счита, че Съюзът се нуждае от промишлена стратегия, която включва опазването на здравето на околната среда и биологичното разнообразие, и настоява, че е необходимо да се ускори неутралната по отношение на климата трансформация на нашата промишленост; подчертава, че инвестициите трябва да бъдат съвместими с целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г., тъй като в противен случай съществува риск от създаване на блокирани активи и ефекти на зависимост в основани на изкопаеми горива и вредни за околната среда технологии;
50. подчертава, че една истински ефективна европейска стратегия и политика в областта на промишлеността трябва да бъде изградена върху амбициозни действия и цели в областта на климата въз основа на европейския законодателен акт за климата, като предоставя пътна карта за формиране на промишлеността на бъдещето, в която всички сектори допринасят за постигане на целите за неутралност по отношение на климата във възможно най-кратки срокове и най-късно до 2050 г.;
51. подчертава необходимостта от привеждане на новата стратегия в областта на промишлеността в съответствие с целта за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., като същевременно се поставя акцент върху това, че политиките на Европа в областта на климата трябва да се основават на факти;
52. подчертава, че на вътрешните и световните пазари съществува значителен потенциал за технологии с нулеви и с ниски емисии и устойчиви продукти, процеси и услуги по цялата верига за създаване на стойност от суровините до енергоемките промишлени отрасли, производството и сектора на промишлените услуги; освен това счита, че законодателният акт в областта на климата ще допринесе значително за рационализиране на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., като в законодателството на Съюза се определят целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г.; счита, че е необходима и по-цялостна и систематична целева рамка, за да се гарантира съгласуваност на политиките във всички политики на Съюза, както и дългосрочна сигурност за инвеститорите и регулаторна предсказуемост и съгласуван, прозрачен и приобщаващ подход на управление във всички области на политиката, като по този начин се проправя пътят към ясна и предсказуема стратегия за европейските промишлени сектори;
53. приветства предложения Промишлен форум; призовава Комисията да работи усърдно по създаването на този форум и да създаде в тази рамка диалог с балансирано представителство на всички съответни научни експерти, организации и заинтересовани страни, включително гражданското общество, организациите на потребителите и профсъюзите, да наблюдава непрекъснато и да докладва редовно за напредъка на отделните промишлени отрасли на равнище ЕС, що се отнася до целите за неутралност по отношение на климата, които трябва да бъдат постигнати най-късно до 2050 г., и да съветва Комисията относно приноса и съгласуваността на инвестициите с целите на ЕС в областта на околната среда и климата, в съответствие с Регламента относно управлението на Енергийния съюз;
54. счита, че всички сектори следва да допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата, и във връзка с това подчертава колко е важно за Комисията разработването на специфични за всеки сектор стратегии, определящи действията, необходими за постигането на тези цели, както и осигуряването на съгласуваност на политиките; настоятелно призовава за бързото постепенно извеждане от употреба на изкопаемите горива и за необходимостта от създаване на високоефективна и неутрална по отношение на климата енергийна система на конкурентни в световен мащаб цени за промишлеността; подчертава ролята на чистата, устойчива и достъпна енергия и суровини в прехода към високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики; подчертава необходимостта да се гарантира, че използването на енергийни източници като природен газ е само с преходен характер, като се има предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; подчертава, че по-нататъшната интеграция на енергийния пазар на ЕС ще играе важна роля за подобряване на ценовата достъпност и на сигурността на енергийните доставки; подчертава в този контекст необходимостта от ускоряване на развитието и интегрирането на капацитети за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници в енергийния микс и от улесняване на разгръщането на производството на водород, основано на възобновяеми енергийни източници, като потенциална революционна технология за трудните за намаляване сектори; приветства създаването на Алианса за чист водород и на Алианса за нисковъглеродни индустрии; подчертава необходимостта от ускоряване на научните изследвания в областта на широкомащабното производство на водород и на „зелени“ горива, технологии за декарбонизация, като например инфраструктура за улавяне и съхранение на въглерод в промишлени процеси, инсталации за биоенергия и производствени съоръжения, с оглед на енергийния преход, като също така се проучва потенциалното използване на геотермални източници на енергия; отново заявява, че това изисква широкомащабна наличност на достъпна и чиста енергия и поддържаща инфраструктура в съответствие с нуждите от декарбонизация на енергоемките промишлени отрасли;
55. призовава институциите на ЕС, държавите членки, регионите, промишлеността и всички други заинтересовани участници да работят заедно за подобряване на европейската енергийна ефективност, да създават водещи пазари в областта на свързаните с климата технологии и иновации в Съюза и да дават приоритет на инвестициите в енергийни инфраструктури; призовава Комисията да гарантира, че ЕИБ, като „Банка за климата“ на Съюза, се използва по-добре, за да се увеличи устойчивото финансиране за публичния и частния сектор, както и да подпомага дружествата в процеса на декарбонизация;
56. подчертава, че във всички сектори на икономиката е необходимо мащабно разгръщане на икономически ефективни възобновяеми енергийни мощности; признава, че Съюзът притежава 40% от патентите за енергия от възобновяеми източници в световен мащаб, и подчертава, че ЕС следва да остане лидер в революционните технологии за възобновяеми източници; подчертава в този контекст, че необходимостта от разработване на стабилна промишлена политика за производство на енергия от възобновяеми източници, която обхваща както политиките на предлагането, така и на търсенето и която прави възможно интегрирането на секторите на производството на енергия от възобновяеми източници, е от решаващо значение за гарантиране на дългосрочната сигурност на енергийните доставки в ЕС, на технологичното лидерство и на стратегическата автономия на Съюза; настоятелно призовава Комисията да признае технологиите за възобновяема енергия за ключова стратегическа верига за създаване на стойност и промишлена екосистема, която отговаря на условията за финансиране от Механизма за стратегически инвестиции, и призовава тези технологии да бъдат адекватно представени в предстоящия промишлен форум; подчертава необходимостта от изготвяне на мерки за подкрепа за разработването на технологии за възобновяема енергия в Европа, както и от гарантиране на еднакви условия на конкуренция за производителите от Съюза и извън него;
57. подчертава, че за да бъде конкурентоспособна, европейската промишленост трябва да бъде подпомагана от ефикасна, устойчива и напълно взаимосвързана транспортна, цифрова и енергийна инфраструктурна мрежа; призовава за дългосрочна инвестиционна политика за оборудване и обновяване на инфраструктурата и за намаляване на административните бариери, които възпрепятстват бързото развитие на трансевропейските мрежи; призовава за повече финансиране за Механизма за свързване на Европа в неговите три сектора, за да се стимулират инвестициите в инфраструктури, междусистемни връзки, цифровизация и интелигентни мрежи, съвместими с целите на Европейския зелен пакт; подчертава освен това необходимостта от ускоряване на проектите от общ интерес и от преразглеждане на регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) възможно най-скоро;
58. изтъква потенциала на кръговата икономика с нулево замърсяване за модернизирането на икономиката на Съюза, намаляването на потреблението на енергия и на ресурси, отдаването на приоритет на предотвратяването на отпадъците, предоставянето на стимули за иновации и трансформирането на цели промишлени сектори и техните вериги за създаване на стойност, продукти, производствени процеси и бизнес модели, като по този начин се насърчава дематериализацията и детоксикацията на икономиката на Съюза и се намалява зависимостта на Съюза от суровини, като същевременно се стимулират иновациите, включително създаването на пазари за нулеви, нисковъглеродни и възобновяеми решения, които заместват продукти и материали, основани на изкопаеми горива, както и разработване на нови еко-проектирани технологии и решения с цел предотвратяване на въздействието върху околната среда; подчертава силното взаимодействие между действията в областта на климата и кръговата икономика, по-специално в енергоемките и ресурсоемките отрасли и отраслите на санирането, и подчертава, че секторите имат различни пътища за декарбонизация и отправни точки; подчертава потенциала на кръговата биоикономика и свързаната с горското стопанство промишленост за насърчаването на конкурентна и устойчива промишленост;
59. припомня, че европейската политика в областта на климата и енергетиката ще изисква големи количества метали и минерали за своите стратегически технологии; изразява загриженост, че Европа е високо зависима от други райони на света, що се отнася до доставките на много от тези метали и минерали, и постепенно губи своя световен дял дори по отношение на материалите, за които разполага с промишлен капацитет; подчертава, че автономността на ЕС в стратегическите сектори не може да бъде постигната без конкурентоспособна и устойчива екосистема на Съюза по отношение на основните, ценни и жизненоважни материали от първични и вторични източници; подчертава във връзка с това значението на Плана за действие за кръговата икономика, но подчертава, че Европа трябва да увеличи капацитета си за всички елементи от веригата за създаване на стойност при суровините, а именно добив, рециклиране, топене, рафиниране и преобразуване; изразява становище, че обхватът на Плана за действие и сдружението относно суровините от изключителна важност не следва да се ограничава до суровините от изключителна важност и следва да бъде насочен към разработването на интегрирана екосистема за целия набор от материали, метали и минерали, необходими за промишления преход;
60. призовава Комисията да разработи европейска стратегия за износ и внос за възобновяеми и ресурсно- и енергийноефективни технологии;
61. подчертава потенциала на свързването на сектори и на взаимното свързване на енергопотребяващи сектори, като например сградите и транспорта, и във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно интеграцията на енергийната система;
62. призовава за значителен поток на финансиране за енергийно обновяване на сгради, за да се насърчава планираната „вълна на модернизиране“ чрез необходимите финансови средства съгласно плана за възстановяване; подчертава, че в контекста на предстоящото предложение за „вълната на модернизиране“ и на задължението на държавите членки да определят дългосрочни стратегии за постигане на декарбонизиран сграден фонд с висока енергийна ефективност, на принципа „енергийна ефективност преди всичко“ следва да бъде отдаван пълен приоритет и по този начин следва да бъде ускорено основното саниране и подмяната на неефективни системи за отопление и охлаждане, основани на изкопаеми горива; подчертава, че интегрираните програми за основно саниране, обхващащи цели общини или области, могат да бъдат разгърнати при по-ниски разходи и с по-висока скорост, което е от полза за потребителите и намалява разходите за енергия;
63. изтъква факта, че отоплението и охлаждането за технологични процеси остават сред най-значимите енергийни нужди в индустриалния сектор; ето защо подчертава, че за да се ускорят усилията за намаляване на емисиите на парникови газове в промишлеността, потенциалът за енергийна ефективност в промишленото отопление и охлаждане трябва да бъде напълно използван, с повишено използване на възобновяеми източници на енергия, основани на електрификация, термопомпи, по-добро използване на промишлени клъстери и симбиози, предлагащи значителен потенциал за намаляване в множество отрасли;
64. подчертава потенциала на „зелената“ мобилност за създаване на нови работни места, за стимулиране на европейската промишленост и за подкрепа на инвестициите, насочени към разширяване на устойчивата транспортна инфраструктура, което би позволило да се постигне мултиплициращ ефект чрез възлагане на поръчки, адресирани до широк спектър от субекти – изпълнители, подизпълнители, доставчици и техните подизпълнители, както и за намаляване на емисиите от транспортния сектор; подчертава необходимостта от ускоряване на прилагането на Европейския алианс за акумулаторните батерии, за да се отключи потенциалът на неговата стратегическа верига за създаване на стойност, да се увеличат възможностите за иновативни батерии, произведени на местно равнище, и за рециклирането на метали в ЕС, да се създаде добавена стойност на Съюза, като се допринася за конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия, както и да бъде улеснено преминаването към декарбонизирана електрическа система; призовава за повече инвестиции във високоскоростни влакове и обновяване на междуградските железопътни мрежи, както и в обществен транспорт с нулеви и ниски емисии; подчертава необходимостта от насърчаване на „зелена“ мобилност чрез инвестиране в по-добра инфраструктура, като например по-широко разпространени станции за зареждане с електроенергия; счита, че по-голямата гъстота на станциите за зареждане с електроенергия ще позволи на пазара на електрически превозни средства да се разшири значително и по-бързо, което ще окаже положително въздействие върху нашия екологичен и въглероден отпечатък; ето защо призовава Комисията да представи широкомащабна стратегия за разгръщането на инфраструктура за бързо зареждане с електроенергия на електрически превозни средства, за да се осигури приемане на електрическите превозни средства от потребителите, като им се дава сигурност, що се отнася до потенциала на технологията, и достъп до гъста мрежа от съвместима инфраструктура за зареждане с електроенергия, като по този начин се подкрепя производството на автомобили, базирано в ЕС;
65. счита, че за успешен енергиен преход Европа ще се нуждае от значително количество ценово достъпна енергия с нулеви/ниски въглеродни емисии и енергия от възобновяеми източници, която също е с произход от трети държави и използва поддържащи инфраструктури; призовава за стратегически инициативи в рамките на ЕС и за превръщане на енергийната политика в средоточие на външната политика и на политиката на съседство на Съюза, включително финансова подкрепа за основани на възобновяеми енергийни източници алианси за водород и „зелена“ електроенергия; счита, че тези алианси следва също да бъдат част от търговски споразумения; подчертава важността на силни съюзи за справяне с недостига и устойчивия добив на ресурси и суровини;
66. припомня Генералния план на ЕС за 2019 г. за конкурентна трансформация на енергоемките индустрии, който управлява прехода, като същевременно поддържа конкурентоспособността на промишлените отрасли на Съюза, и призовава Комисията да приложи своята препоръка, за да спомага за заместване на вноса от трети държави, който не отговаря достатъчно на екологичните стандарти, и да стимулира по-високи амбиции по отношение на климата от световните търговски партньори на ЕС;
67. призовава за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии в съответствие с целите в областта на климата и за механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите (CBAM), който да допринася за интелигентното връщане на производството и за създаване на по-къси вериги за създаване на стойност; изтъква възможно значимата ролята на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите за избягване на изместването на въглеродни емисии;
68. отбелязва, че над половината от световния БВП зависи от природата и услугите, които тя предоставя, като няколко сектора са силно зависими от нея; отбелязва, че над 90% от загубата на биологично разнообразие и недостига на вода се дължат на добива и преработката на ресурси; подчертава, че европейската промишлена политика следва да бъде в съответствие с целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;
69. подчертава, че въз основа на подхода „Едно здраве“ опазването на природните екосистеми е от основно значение за гарантирането на най-необходимото за човечеството – питейна вода, чист въздух и плодородни почви; призовава за бързо разработване на надеждни показатели за оценка на въздействието върху биологичното разнообразие и за гарантиране на постепенното намаляване на замърсяването, както е посочено в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;
70. отбелязва, че промишлеността продължава да допринася в най-голяма степен за замърсяването на околната среда с изпускането на замърсители във въздуха, водата и почвата; подчертава ролята на Директивата относно емисиите от промишлеността за определянето на задълженията за големите инсталации да намалят до минимум изпускането на замърсители; очаква с интерес предстоящия план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността, което следва да доведе до значително намаляване на замърсяването от промишлеността;
71. подчертава значението на регионалното измерение на индустриалната политика, тъй като икономическите различия между регионите продължават да съществуват и дори рискуват да се задълбочат поради въздействието на извънредното положение, предизвикано от коронавируса; подчертава, че за да могат да предотвратяват и смекчават упадъка на регионите, регионалните планове за възстановяване трябва да бележат напредък във връзка със стратегии за устойчиво преобразуване и да комбинират програми за икономическо съживяване с активни програми на пазара на труда; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози за уменията, изисквани от пазара на труда;
72. подчертава в този контекст значението на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за подпомагане на създаването на качествени работни места с достойно заплащане, конкурентоспособност на предприятията, устойчиво икономическо развитие и модернизиране, както и за модернизирането и подобряването на системите за образование и обучение и на системите за здравеопазване;
73. подчертава необходимостта от подкрепа за честен, приобщаващ и справедлив преход и необходимостта от преодоляване на социалните и икономическите неравенства отвъд преквалификацията и създаването на нови работни места в нови икономически сектори, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен и че никой работник няма да бъде изключен от пазара на труда; счита, че един добре изготвен Механизъм за справедлив преход, включващ Фонд за справедлив преход, ще бъде важен инструмент за улесняване на двойния преход и за постигане на амбициозните цели в областта на неутралността по отношение на климата; настоява, че за да се гарантира по-приобщаващ преход и за да се обръща внимание на свързаното с него социално въздействие, всички местни заинтересовани страни, включително представители на гражданското общество и на общностите, следва да бъдат включени във фазата на изготвяне и изпълнение на териториалните планове за справедлив преход; подчертава, че инвестициите в устойчиви технологии имат ключова роля в това отношение чрез оказване на подкрепа на дългосрочното икономическо развитие на регионалните икономики; подчертава, че стабилното финансиране на Механизма за справедлив преход, включително значителни допълнителните бюджетни средства, ще бъде ключов елемент за успешното прилагане на Европейския зелен пакт;
74. счита, че междурегионалното сътрудничество, насочено към устойчиви и цифрови трансформации, както при стратегиите за интелигентна специализация, трябва да бъде засилено, за да се стимулират регионалните екосистеми; поради това отправя искане към Комисията да подкрепя разработването на инструменти, които могат да предоставят ясна пътна карта за регионите, с индивидуален подход за осигуряване на водеща позиция в промишлеността;
75. счита, че трансформацията на промишлеността изисква значително подсилване на научноизследователска и развойна дейност и интегрирането на нови знания и иновации в съществуващите пазари, както и тяхното използване при създаването на нови пазари; подчертава, че иновациите са един от двигателите на водещите промишлени екосистеми и че това следва да бъде отразено в засилена подкрепа за капацитета за иновации и предприемачество на всеки етап от иновационния цикъл; подчертава необходимостта от увеличаване на разходите за научни изследвания, по-специално висококачествени научноизследователски, развойни и новаторски дейности, като ключови елементи за постигане на двойния преход, за подобряване на стратегическата автономия и за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност; във връзка с това призовава държавите членки да спазват ангажимента си да инвестират 3% от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност, за да се запази водещата роля на Съюза сред световните конкуренти; изразява съжаление относно настоящата липса на капацитет за иновации в МСП поради недостиг на необходимия рисков капитал, разходите и сложността на административните процедури, недостига на подходящи умения и липсата на достъп до информация;
76. подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за програмите, които са в основата на промишлената трансформация на Съюза, и следователно припомня позицията на Парламента в подкрепа на увеличаването на бюджета за „Хоризонт Европа“ на 120 милиарда евро и за гарантиране на съгласуваността на програмата с целите на Съюза за неутралност по отношение на климата, както и за подкрепа на InvestEU и „Цифрова Европа“ чрез подходящи инструменти за финансиране за развитието на пазара на революционни технологии и иновации, като също така се насърчават полезните взаимодействия между регионалните, националните, европейските и частните финансови източници; призовава за ефективна подкрепа за Европейския съвет по иновациите (EIC) и за Европейския институт за иновации и технологии, както и за засилване на техните задачи; настоява, че значителна част от средствата, налични за МСП в рамките на „Хоризонт Европа“, следва да се усвояват чрез EIC и съвместните части на програмата, с цел създаване на нови решения и насърчаване на иновациите, както поетапни, така и революционни; подкрепя създаването на европейски партньорства в рамките на „Хоризонт Европа“ за привличане на инвестиции от частния сектор за насърчаване на трансфера на знания, технологии и иновации от научноизследователските центрове и университетите към промишления процес, като се извличат ползи от схемата за промишлени екосистеми и с цел подпомагане на възстановяването и на „зеления“ и цифровия преход; освен това призовава Комисията да гарантира, че тези партньорства ще бъдат прозрачни и приобщаващи през целия период на тяхното изпълнение, особено що се отнася до програмата за стратегически научни изследвания и годишните работни програми; подчертава, че те следва също така да изключват всички конфликти на интереси и следва да гарантират истинска добавена стойност за обществото;
77. в този контекст счита също така, че едно по-добре подготвено и по-издръжливо общество е ключов елемент при справянето със събития, водещи до смущения на европейско равнище или в световен мащаб, и за всеобхватни реакции от сферата на политиките, както и че координираните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са ключов елемент в това отношение; за тази цел призовава Комисията да въведе в рамките на „Хоризонт Европа“ специален инструмент за подготвеност при пандемии и социална издръжливост, тъй като тази мярка би създала условия за по-добра координация на равнището на ЕС, би определяла приоритетните области и би инициирала действия, които изискват качествени медицински изследвания и координирани инвестиции за научни изследвания и иновации;
78. припомня значението на основаната на научни изследвания фармацевтична промишленост, която има изключително важен принос за гарантирането на качествено производство и доставка на лекарства с цел достигането им до всички нуждаещи се пациенти, като засилва иновациите в Съюза, издръжливостта, достъпността и готовността за реакция и също така спомага за справяне с бъдещи предизвикателства; изтъква отново необходимостта от въвеждане на план за намаляване на риска от недостиг на лекарства с цел управление на слабостите и рисковете за веригата на доставки на критични лекарства, гарантиране на бъдещи иновации за справяне с незадоволените потребности и подкрепа за устойчивостта, способността за реагиране и готовността на системите за здравеопазване да се справят с бъдещите предизвикателства, включително пандемиите;
79. подчертава ролята на основните способстващи технологии в изграждането на технологични и иновационни мощности в целия Съюз; призовава Комисията да адаптира „Хоризонт Европа“ и нейната промишлена стратегия към разработването, разширяването и пазарната реализация на революционни технологии и иновации в Съюза, така че да се преодолее пропастта между иновациите и внедряването на пазара, чрез предоставяне на рисково финансиране за технологични и демонстрационни проекти на ранен етап и разработване на ранни вериги за създаване на стойност, за да се подкрепят на първо място търговският мащаб, навлизането на пазара, нулевите и нискоемисионните, възобновяеми, енергийно и ресурсно ефективни и кръгови технологии и продукти, процеси, услуги и бизнес модели, както и чрез подпомагане на разработването на научноизследователска инфраструктура с цел намаляване на разликите между държавите членки; насърчава Комисията и държавите членки да разработят обслужване на едно гише с облекчена информация за възможностите за финансиране на промишлени демонстрационни проекти за революционни технологии;
80. призовава Комисията да проучи мерки за противодействие на потенциалната загуба на знания и иновации по време на настоящата криза, включително чрез инструменти за подкрепа на предприятията, които временно споделят работници в областта на знанието с публичните научноизследователски институции и университети, така че да се даде възможност за публично-частни научни изследвания относно публичните приоритети и да се запази капацитетът за заетост и иновации по време на криза;
81. призовава Комисията да разработи заедно с държавите членки потенциални данъчни стимули за насърчаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, които са намалели значително поради кризата, предизвикана от COVID‑19;
82. призовава Комисията да продължи да подкрепя способността на европейските дружества да въвеждат иновации въз основа на всеобхватен режим на интелектуална собственост (ИС), като увеличава гъвкавостта при лицензирането, така че да се запази ефективната защита на техните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, да се осигури справедлива възвръщаемост и същевременно да се продължи разработването на отворени технологични стандарти, които подкрепят конкуренцията и избора, както и участието на промишлеността на ЕС в разработването на ключови технологии;
83. признава, че наличието на силна и балансирана рамка за правата върху интелектуална собственост е изключително важен фактор, който стои в основата на европейската конкурентоспособност с оглед на борбата с промишления шпионаж и фалшифицирането, и поради това призовава Комисията да запази и укрепитази рамка; подчертава необходимостта да се гарантира равнопоставеност със САЩ и Китай по отношение на стимулите за интелектуалната собственост в областта на природните науки, за да може Европа да остане привлекателно място за инвестиции в научноизследователската и развойна дейност и в промишленото развитие; призовава Комисията да поддържа и разработи европейска система за интелектуална собственост на световно равнище чрез насърчаване на силна защита на интелектуалната собственост, стимули и механизми за поощряване на научноизследователската и развойна дейност, за да бъдат привличани инвестиции в разработването на бъдещи иновации в полза на обществото; приветства обявяването на план за действие в областта на интелектуалната собственост, който би могъл да улесни европейския принос към разработването на стандарти; подкрепя устойчивото производство и работни места и подобряването на привлекателността и репутацията на висококачественото производство на ЕС в световен мащаб; приканва Комисията да насърчава трансфера на ключови технологии в областта на околната среда и климата към развиващите се страни чрез предоставяне на отворени лицензи за такива технологии;
84. призовава Комисията да приложи възможно най-скоро европейския единен патент, както предвижда споразумението относно единната патентна юрисдикция от 19 февруари 2013 г.;
85. подчертава значението на цялостното и ефективно общо управление в областта на промишлената трансформация, което да гарантира съответствие със съответното законодателство на ЕС и със стратегиите на Съюза, по-специално с целите на Европейския зелен пакт, който е от ключово значение за нейния успех; приветства определянето от Комисията на 14 екосистеми и приобщаващия подход, обединяващ всички участници, осъществяващи дейност в дадена верига за създаване на стойност, с цел насърчаване на европейската водеща роля в стратегическите сектори и на конкурентоспособността в световен мащаб; подчертава необходимостта да се гарантира, че МСП ще процъфтяват в рамките на всяка екосистема; изтъква необходимостта от гарантиране на прозрачност по отношение на идентифицираните промишлени екосистеми, по-специално що се отнася до критериите, които трябва да бъдат изпълнени за разглеждане като част от дадена екосистема, точната разбивка според вид участник във всяка идентифицирана екосистема, както и информацията за резултатите и обсъжданите теми, като също така се припомня ролята на промишления форум и на сдруженията във връзка с тези екосистеми; подчертава, че гражданското общество, организациите на потребителите и профсъюзите следва да имат адекватно участие в определянето както на всеобхватните, така и на секторните промишлени стратегии и приоритети; подчертава, че екосистемите следва да включват всички връзки с веригите за създаване на стойност, включително МСП, и подчертава, че МСП представляват неразделна част от създаването на промишлени съюзи и техните производствени вериги; подчертава необходимостта от подходящи финансови инструменти за сдруженията;
86. счита, че екосистемите ще бъдат ключови компоненти на следващата индустриална революция, като използват максимално модерното и интелигентно производство и предоставят финансово достъпна, чиста и сигурна енергия, както и необходимата енергийна инфраструктура, преобразуващи методи за производство и за предоставяне на услуги; призовава за изготвяне на анализ на екосистемите с цел извършване на оценка на нуждите на всеки един сектор за неговия преход и с цел оказване на подкрепа за създаването на план за преход; счита освен това, че подпомагането на сътрудничеството между промишлеността, академичните среди, МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия, профсъюзите, гражданското общество, организациите на крайните ползватели и всички други заинтересовани страни ще бъде от ключово значение за преодоляване на неефективността на пазара и за и за преодоляване на пропастта между идеята и нейната реализация, като същевременно се гарантира защитата на работниците, включително в области, които все още не са обхванати от промишлени интереси, но имат висока добавена стойност за обществото; призовава за управление на тези екосистеми, което интегрира всички съответни заинтересовани страни от промишлените сектори, които имат ключова роля за постигането на „зеления“ и цифровия преход; счита, че екосистемите следва да играят роля при определянето на решения и мерки, които да бъдат приети, за да бъде прилагана европейската промишлена стратегия и за да бъдат поддържани стабилни европейски вериги за създаване на стойност, които са от решаващо значение за двойния „зелен“ и цифров преход;
87. подчертава, че инвестициите в ключови вериги за създаване на стойност ще играят основна роля в запазването на нашата бъдеща стратегическа автономност; счита, че е необходимо да се отдава приоритет на инвестициите в промишлените отрасли, които са от жизненоважно значение за нашата стратегическа автономност, като например сигурността, отбраната, свързаните с климата технологии, продоволствената независимост и здравеопазването; изтъква отново по-специално значението на фармацевтичната промишленост за осигуряване на бъдещи иновации за справяне с оставащите неудовлетворени потребности и за подкрепа на издръжливостта, способността за реагиране и готовността на системите за здравеопазване да се справят с бъдещи предизвикателства, включително пандемии;
88. подчертава значението на отрасълаза енергия от възобновяеми източници като стратегически сектор с цел засилване на конкурентното предимство на ЕС, постигане на дългосрочна издръжливост и гарантиране на енергийната сигурност, като същевременно се повишава промишлената мощ; освен това подчертава приноса на сектора на възобновяемите енергийни източници за създаването на нови работни места на местно равнище и бизнес възможности, по-специално за МСП, както и за стимулиране на производството на оборудване, а също така и за намаляване на разходите за енергия и подобряване на разходната конкурентоспособност;
89. подчертава, че автомобилният сектор е силно засегнат от кризата, предизвикана от COVID-19, която принуди дружествата и работниците да се адаптират бързо към промените в предлагането и към новите изисквания за здраве и безопасност, в допълнение към процеса на трансформация, през който вече преминаваше секторът преди пандемията; счита, че преходът към интелигентна и по-чиста мобилност е от съществено значение, тъй като търпим развитие към неутрална по отношение на климата, цифрова и по-устойчива икономика, и че това следва също така да се разглежда като възможност за генериране на „зелен“ растеж и „чисти“ работни места, основани на глобалното конкурентно предимство на европейската промишленост в областта на автомобилните технологии; призовава Комисията да определи приоритети, свързани с научните изследвания и иновациите, цифровизацията и подкрепата за стартиращи предприятия, микропредприятия и малки и средни предприятия, включително в сектора на автомобилостроенето;
90. подчертава, че туристическият сектор също е силно засегнат от кризата, предизвикана от COVID-19, и призовава Комисията да определи приоритети, свързани с подпомагането и насърчаването на възстановяването на сектора, като се има предвид приносът на отрасъла за БВП на ЕС и за конкурентоспособността на Съюза; приканва Комисията да насърчава сътрудничеството между държавите членки и регионите с цел да се създават възможности за нови инвестиции и допълнителни иновации, за да се постигне европейска туристическа екосистема, която е устойчива, иновативна и издръжлива и която защитава правата на работниците и потребителите;
91. подчертава потенциала на културните и творческите сектори като движеща сила на иновациите, тъй като те действат като катализатори за промяна в други сектори и стимулират изобретенията и прогреса; отбелязва, че иновативните икономически сектори все повече зависят от изобретателността, за да запазят своето конкурентно предимство; отбелязва освен това, че с появата на все по-сложни, изискващи изобретателност и преплетени бизнес модели културните и творческите сектори все повече се превръщат в решаващ компонент на почти всеки продукт и услуга; следователно счита, че Европа следва да усъвършенства своите творчески и културни активи, и призовава Комисията и държавите членки да обръщат достатъчно внимание на културните и творческите сектори при разработването на цялостна, съгласувана и дългосрочна рамка за индустриална политика, включително достъп до програми за финансиране;
92. подчертава значението на космическата политика на Съюза, особено за подобряване на европейския промишлен капацитет в космическата сфера и за отключване на потенциала на полезните взаимодействия с други ключови сектори и политики, по-специално за разработване на свръх съвременни технологии и съпътстване на индустриалното преобразуване;
93. отбелязва приноса на химическата промишленост за множество стратегически вериги за създаване на стойност и за създаването на неутрални по отношение на климата, ефективни по отношение на ресурсите и кръгови технологии и решения; призовава за устойчива политика в областта на химикалите, приведена в съответствие с промишлената стратегията;
94. призовава Европейската агенция за околна среда да изготви доклад заедно с Европейската агенция по химикалите относно химическите вещества в околната среда в Европа; счита, че в доклада следва да се съдържа оценка на системния характер на опасните химически вещества в европейските системи за производство и потребление, тяхното използване в продуктите, присъствието им в околната среда в Европа и вредата от тях за здравето на хората и екосистемите;
95. подчертава централната роля на един добре функциониращ и конкурентен фармацевтичен сектор и сектор на медицинските изделия, за да се гарантира устойчив достъп до лекарства за пациентите и за да се гарантира високо равнище на здравеопазване за пациентите в ЕС; счита, че Комисията следва да улеснява диалога с държавите членки и с всички съответни заинтересовани страни чрез създаването на фармацевтичен форум, под надзора на Европейската агенция по лекарствата (EMA), за да се даде възможност за всеобхватно обсъждане на въпросите, свързани, наред с другото, с устойчивостта на фармацевтичните продукти и въвеждането на нови технологии в здравните системи; подчертава, че този форум следва да взема под внимание различните национални подходи към ценообразуването и възстановяването на разходите, както и инвестициите в здравеопазването и неговата организация;
96. счита, че обществените поръчки са основен двигател на трансформацията на промишлеността; призовава Комисията да проучи как да използва пълноценно публичните разходи и инвестиции с цел постигане на целите на политиките, включително чрез засилване на устойчивостта и чрез осигуряване на обществените поръчки на централно място в плана на Съюза за икономическо възстановяване, като се дава предимство и се насърчава търсенето на екоиновативни и устойчиви стоки и услуги, както и чрез предоставяне на възможност за преместване в ключови стратегически сектори, като например продукти, свързани със здравеопазването, технологии, свързани със селското стопанство и възобновяемите източници на енергия, и се насърчават по-къси и по-устойчиви вериги на доставка; призовава Комисията и публичните органи да анализират условията за въвеждане на задължение за устойчивост на обществените поръчки въз основа на екологични, социални и етични критерии, включително въглеродния отпечатък, рециклирането на съдържанието и условията на труд през целия жизнен цикъл, както и да повишават осведомеността и да използват по-добре съществуващите схеми за насърчаване на „зелените“ услуги; настоява, че МСП следва да имат справедлив шанс да участват в обществени поръчки; призовава възлагащите органи да използват систематично подхода, основан на най-доброто съотношение цена/качество, през целия жизнен цикъл на продуктите и услугите; насърчава ги да използват разпоредбата (член 85 от Директивата за комуналните услуги), която им позволява да отхвърлят оферти, когато делът на продуктите с произход от трети държави надвишава 50% от общата стойност на продуктите, съставляващи офертата;
97. признава приноса на стандартизацията за единния европейски пазар и за повишаването на икономическото, социалното и екологичното благосъстояние, в т.ч. за здравето и безопасността на потребителите и работниците; подчертава необходимостта от разработване, оценяване и използване на хармонизирани стандарти в подкрепа на отраслите, които произвеждат продукти по ефикасен, безопасен, възпроизводим и висококачествен начин и които гарантират високо качество;
98. призовава Комисията да приеме силна система на ключовия показател за ефективност, за да се прави предварителен анализ на въздействието на регулаторната дейност и на инструментите на Съюза, както и на евентуалните необходими инвестиции, и за да бъдат наблюдавани напредъкът и резултатите, като се взема предвид измерението на МСП; подчертава, че системата на ключовия показател за ефективност следва да се основава на конкретни, измерими, постижими, значими и обвързани със срокове цели;
99. призовава Комисията да засили практиката си за оценка на въздействието и да гарантира, че преди да представя нови предложения за законодателство или да приема нови мерки, тя извършва подробна оценка на въздействието на потенциалните разходи за привеждане в съответствие, въздействието върху заетостта, тежестта и потенциалните ползи за европейските граждани, сектори и дружества, включително МСП; счита, че в оценката на законодателството и в мерките на ЕС следва да се поставя по-силен акцент върху прилагането в държавите членки и следва да се анализира какво се случва, когато законодателството на ЕС се прилага или тълкува по начин, който създава ненужни и неочаквани регулаторни пречки както за МСП, така и за по-големите дружества; приканва Комисията да подкрепи регулаторната съгласуваност и да признае съществуването на устрем към интелигентно регулиране, насочено към намаляване на бюрократичните тежести, без да се накърнява ефективността на законодателството или да се занижават социалните и екологичните стандарти, особено когато традиционната промишленост трябва да се адаптира поради регулаторни решения; счита, че мерките за цифровизация и декарбонизация следва да бъдат разработвани по такъв начин, че да се предоставят възможности за дружествата, включително МСП, и да се свежда до минимум тежестта върху засегнатия сектор;
100. очаква промишлената стратегия да не създава ненужна регулаторна тежест за дружествата, особено за МСП, и да прилага правилото за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови („one-in-one-out“), което има за цел да идентифицира, всеки път, когато нови разпоредби въвеждат разходи за привеждане в съответствие, съществуващите разпоредби, които трябва да бъдат отменени или преразгледани, като по този начин се гарантира, че разходите за привеждане в съответствие в даден сектор не се увеличават, без да се засягат прерогативите на съзаконодателя; счита, че това предложение трябва да се основава на доказателства, да бъде резултат от пространни консултации, да гарантира ефективността на законодателството и на социалните и екологичните стандарти и да показва ясните ползи от европейските действия; счита, че ЕС трябва да засили своите принципи „да се действа с размах за големите неща и по-скромно – за по-маловажните теми“, за да се гарантира по-добре пропорционалността;
101. подчертава, че публичната администрация следва да играе ключова роля за осигуряване на благоприятна за бизнеса икономическа среда и за намаляване на административната тежест за предприятията, като същевременно се гарантира пълното прилагане на етичните, социалните и екологичните стандарти и стандартите за прозрачност на Съюза и правилата за безопасност на работниците; счита, че инструментите за електронно управление, политиките за цифрови иновации и усъвършенстването на цифровите умения следва да бъдат насърчавани в рамките на публичния сектор и сред наетите в него лица; призовава Комисията да гарантира обмена на най-добри практики на национално и регионално равнище в тази област, като се обръща специално внимание на публичното управление на икономическата конкурентоспособност;
102. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.