Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 април 2020 г. относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19 (JOIN(2020)0011),

–  като взе предвид предложението на Комисията за решение на Европейския парламент и на Съвета от 22 април 2020 г. относно предоставянето на макрофинансова помощ на партньорите, обхванати от политиките за разширяване и съседство, в контекста на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0163),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2020 г., озаглавено „Подкрепа за Западните Балкани за борба с COVID-19 и за възстановяване след пандемията. Принос на Европейската комисия за срещата на лидерите от ЕС и от Западните Балкани на 6 май 2020 г.“ (COM(2020)0315),

–  като взе предвид декларацията на върховния представител Жозеп Борел от името на Европейския съюз относно правата на човека по време на пандемията от коронавирус от 5 май 2020 г.,

–  като взе предвид Резолюция 2532 (2020 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно прекратяването на военните действия в контекста на пандемията от COVID-19 в подкрепа на призива на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш,

–  като взе предвид призива на върховния комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет за преоценка на въздействието на режимите на общи икономически санкции в контекста на пандемията от COVID-19,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

–  като взе предвид актуализирания Специален доклад на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД): кратка оценка на наративите и дезинформацията около пандемията от COVID-19 от 1 април 2020 г. и 20 май 2020 г.,

–  като взе предвид речта за състоянието на Съюза на председателя на Комисията, г-жа Урсула фон дер Лайен, от 16 септември 2020 г.,

–  като взе предвид насоките на Комисията от 25 март 2020 г. за защита на критичните европейски активи и технологии в условията на настоящата криза,

–  като взе предвид документа за консултация на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавен „Обновена търговска политика за по-силна Европа“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно глобалното реагиране на COVID-19 чрез „Екип Европа“ от 8 юни 2020 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно плана за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. от 17 – 21 юли 2020 г.,

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юли 2020 г. относно приоритетите на ЕС в Обединените нации и 75-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации на тема „Подкрепа за многостранното сътрудничество и силна и ефективна ООН, която постига резултати за всички“,

–  като взе предвид Декларацията от 30 март 2020 г. на съпредседателите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (EuroLat) относно пандемията от COVID-19,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея(1),

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хуманитарните визи(2),

–  като взе предвид насоките на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,

–  като взе предвид Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия,

–  като взе предвид годишните доклади на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0204/2020),

А.  като има предвид, че COVID-19 предизвика световна пандемия, която засегна милиони човешки животи и доведе до безпрецедентна световна здравна, икономическа, социална и хуманитарна криза, провокирайки системни напрежения в глобалното управление с широкообхватни и дългосрочни последици за международните отношения, които засягат ключови аспекти на външната политика и сигурността и отбраната на ЕС, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него; като има предвид, че ЕС стана обект на дезинформация, кибератаки и друга злонамерена намеса от трети страни, целящи дестабилизиране на институциите на ЕС и държавите членки;

Б.  като има предвид, че пандемията засяга несъразмерно тежко най-уязвимите държави и като има предвид, че някои държави по света не реагираха и не предприеха бързи и адекватни мерки за сигурност за овладяване на епидемията; като има предвид, че китайското правителство омаловажи първоначалния взрив от COVID-19; като има предвид, че наративите, поставящи акцент върху географската, вместо върху медицинската терминология, когато става дума за COVID-19 са стигматизиращи; като има предвид, че вирусът е убил близо един милион души в световен мащаб и показа, че въздействието му може да бъде контролирано и смекчено само с координирани и солидарни действия от страна на държавите;

В.  като има предвид отговорността на ЕС да действа като глобален фактор и да адаптира приоритетите и политиките си, включително външната си политика, към променящата се геополитическа ситуация в света и глобалната борба с COVID-19; като има предвид, че като участник в многостранните и международните усилия ЕС трябва да бъде предсказуем лидер като спазва ангажимента си по отношение на основните свободи и върховенството на закона и действа в съответствие с позицията си в световната икономика; като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, отново показа необходимостта от засилване на многостранното сътрудничество и основания на правила ред за по-добро справяне с глобалните предизвикателства;

Г.  като има предвид, че пандемията и икономическите и социалните последици от нея могат да допринесат допълнително за политически недоволства, произтичащи от усещането за неравенство и маргинализация; като има предвид, че световният икономически спад засегна особено силно най-уязвимите икономики; като има предвид, че разпространението на COVID-19 изостри постоянния проблем с недостига на лекарства в световен мащаб, с тежки последици в развиващите се страни;

Д.  като има предвид, че пандемията влоши критичното хуманитарно положение на уязвими хора, особено в конфликтните зони, бежанските лагери и нестабилните държави и сред общностите от коренно население; като има предвид, че ЕС подкрепи призива на ООН за незабавно прекратяване на огъня в световен мащаб и за облекчаване на санкциите в контекста на пандемията, за да се гарантират доставките на необходимото оборудване и консумативи за борба с коронавируса; като има предвид, че вследствие на това ставаме свидетели на влошаване на положението по отношение на свободата и демокрацията по света, което оказва допълнително напрежение върху многостранния ред, който вече е в криза;

Е.  като има предвид, че по света жените, живеещи в условия на домашно насилие, бяха принудени да си стоят у дома, където бяха изложени на риск от насилие за по-дълги периоди от време; като има предвид, че докато телефонните линии за помощ при домашно насилие и приютите по света съобщават за нарастващ брой молби за помощ, в редица държави регистрираните случаи на домашно насилие и спешните повиквания са нараснали с 25% след влизането в сила на мерките за социално дистанциране;

1.  потвърждава, че избухването на пандемията от COVID-19 е повратен момент на международната сцена, мултипликатор на рисковете и катализатор за промяна в световния ред; подчертава същественото значение на укрепването на вътрешната устойчивост на ЕС, развитието на нови партньорства и укрепването на многостранната му визия в световен мащаб с решителен и координиран външнополитически отговор;

2.  приветства инициативите за подкрепа „Екип Европа“ и „Глобални действия срещу коронавируса“, които помагат на държавите партньори да се справят с последиците от коронавируса за трансграничното координиране; приветства координирането на ЕС с Г-7, Г-20, ООН, Световната здравна организация (СЗО), Световната продоволствена програма и други международни партньори, което допринася за насърчаването на съгласуван и приобщаващ глобален отговор на пандемията, за смекчаване на по-широкото въздействие върху обществата и икономиките и за намаляване на риска от дестабилизация;

3.  изразява съжаление за липсата на глобално лидерство и на координиран международен отговор в началните фази на кризата, предизвикана от COVID-19; осъжда задържането на информация от критично значение; отхвърля търсенето на изолационистки решения; решително възразява срещу надигането на авторитарния национализъм, спонсорираните от държавата кампании за дезинформация и насърчаването на фалшиви наративи, които предизвикват недоверие и подкопават демократичните общества и международното сътрудничество и поставят под въпрос ролята на ЕС в света; подчертава, че глобалното сътрудничество, приобщаващият глобален подход и координирането са от съществено значение за ефективното справяне със световната здравна криза и други световни заплахи;

4.  подчертава, че независимо от пандемията от COVID-19, държавите партньори на ЕС не следва да се отклоняват от пътя на реформите по време на законодателния процес, следва да приемат борбата с корупцията сериозно и да се ангажират да спазват и прилагат основните права на човека и правата на малцинствата в съответствие с международните си задължения и ангажименти;

5.  изразява съжаление относно факта, че редица правителства и политически лидери по света използват кризата като възможност да се сдобият с извънредни правомощия и да преследват собствените си политически цели, като ограничават правата на човека, подкопават демократичните стандарти, отслабват върховенството на закона, намаляват ролята на парламентите, ограничават свободата на медиите, подстрекават кампании на омраза срещу малцинствени групи, стартират кампании за дезинформация срещу проевропейските реформи и ценности и вредят на международното сътрудничество; настоява всяко извънредно положение да съдържа клауза за прекратяване; изразява загриженост, че протестите срещу ограниченията във връзка с коронавируса, които се провеждат в различни градове по света, често биват инфилтрирани и манипулирани от екстремистки групи, като демонстрантите наричат вируса измама;

6.  изразява съжаление, че последиците от пандемията от COVID-19 изостриха световните социално-икономически неравенства и засягат непропорционално най-бедните и хората от най-необлагодетелстваните, маргинализираните и незащитените социални категории, включително мигрантите; осъжда всички форми на изключване и дискриминация на заразените с COVID-19 и призовава третите държави и държавите – членки на ЕС, да смекчат социалните последици от пандемията;

7.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) да преразгледа Глобалната стратегия от 2016 г. в светлината на глобалното въздействие на кризата с цел отразяване на тези геополитически промени, да гарантира по-стратегическо действие на ЕС и участието на ЕС в защитата, подкрепата и развитието на основания на правила многостранен световен ред, създаден след Втората световна война, и да включи подкрепата за демокрацията и защитата на правата на човека като приоритет на „Екип Европа“, като осигури участието на Европейския парламент в тази задача чрез неговите инструменти и механизми за подкрепа на демокрацията и върховенството на закона;

Промяна в геополитическото равновесие след COVID-19

8.  отбелязва със загриженост засилването на геополитическата конкуренция и напрежението след избухването на пандемията от COVID-19 и признава, че Европейският съюз все още трябва да се позиционира в този нов световен ред; изразява съгласие, че светът след COVID-19 ще бъде съществено различен и че това ще има сериозни последици за външната политика на ЕС, и счита, че COVID-19 потвърди необходимостта от по-силна и по-ефективна външна политика и политика на сигурност на ЕС;

9.  настоява, че трансатлантическото партньорство следва да бъде съживено, за да стане борбата с пандемията и други големи международни предизвикателства, като изменението на климата, по-ефективна; признава необходимостта от намиране на нова основа за сътрудничество между ЕС и САЩ, с акцент върху взаимното уважение и с общ дневен ред, като се подкрепя многостранното сътрудничество, международното правосъдие, върховенството на закона и правата на човека срещу националистическите, авторитарните и хегемонистични амбиции;

10.  счита, че в този променящ се контекст ЕС трябва да се активизира и да бъде лидер като дава пример, като подкрепя многостранното вземане на решения, работи с международни организации, по-специално с ООН и нейните агенции, СЗО, Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и международни регионални организации като НАТО, като търси по-тясно сътрудничество с държави със сходни възгледи, включително от южното полукълбо, като насърчава сътрудничеството между демократичните режими и укрепва демократичните ценности; припомня, че пандемията подчерта необходимостта от съвместна работа за намиране на общи решения на проблеми, които засягат цялото човечество;

САЩ

11.  изразява загриженост относно липсата на сътрудничество от страна на правителството на Съединените щати, неговото нежелание да поеме водеща роля в отговор на COVID-19 и липсата на участие в съвместни инициативи във връзка с ваксините; счита, че алтернативните факти и невярната информация, отричаща сериозността на пандемията, бяха изключително подвеждащи в борба с вируса; призовава както ЕС, така и САЩ да засилят сътрудничеството и солидарността въз основа на научно ориентиран подход в общата борба срещу пандемията от COVID-19, включващ навременен обмен на информация, научни изследвания и разработване на ваксина и стратегическо медицинско оборудване, както и да решават заедно други глобални предизвикателства;

12.  насърчава органите на властта да включат добри практики от Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия, който съдържа и насоки за организиране на избори по време на пандемия;

13.  припомня, че трансатлантическото сътрудничество остава важен стълб на външната политика на ЕС и че то е от първостепенно значение за взаимната сигурност и търговските интереси на ЕС и САЩ; изразява продължаваща подкрепа за трансатлантическия алианс и по-тясното стратегическо трансатлантическо сътрудничество; изразява съжаление за едностранните мерки, предприети по време на кризите, свързани с COVID-19, като например ограниченията за пътуване от Шенгенското пространство на ЕС до САЩ, без предварителна консултация с ЕС;

14.  изразява съжаление за отслабването на ангажираността на САЩ в глобален мащаб и решението на правителството на САЩ да преустанови финансирането за Световната здравна организация (СЗО) и за оттегляне на САЩ от Договора за „Открито небе“, както и общата тенденция на настоящата администрация на САЩ да стои настрана от множество многостранни организации, създадени с цел установяване на основан на правила либерален световен ред, или да ги подкопава (например в случая с Международния наказателен съд);

15.  подчертава необходимостта от консолидиране и засилване на сътрудничеството между ЕС и САЩ въз основа на взаимно уважение и общ дневен ред, за защита на многостранното сътрудничество, международното право, споделените демократични ценности, върховенството на закона и правата на човека; отбелязва, че в свят, белязан от конкуренция между големите сили, Европейският съюз и Съединените щати споделят общи ценности, свързани със съществуващите международни структури, и остават незаменими партньори в настоящата нестабилна международна среда;

Китай

16.  отбелязва засилващата се решителна публична дипломация на Китайската народна република (КНР) в световен мащаб след избухването на пандемията от COVID-19 в стремежа ѝ да запълни политическия вакуум в многостранната система, оставен от по-изолационистки настроените САЩ, и опита да си спечели позицията на доминиращ глобален фактор с алтернативен модел на управление; изразява загриженост относно усилията на КНР да демонстрира сила в региона, които водят до гранични спорове с много от нейните съседи, и прокарването от нейна страна на национални стратегически интереси чрез многостранни организации; изразява загриженост за възможно изместване на силите в глобалната политика, свързано с промяната в ролята на Китай; възразява срещу използването от страна на китайското правителство на набиращата скорост пандемия за налагане на закона за националната сигурност и за репресии срещу продемократичното движение в Хонконг, за растящи заплахи срещу Тайван и за засилване на дейностите си в Тибет и Южнокитайско море, както и срещу бруталното преследване на уйгурите в Синдзян, и осъжда многократните нападки и натиска от страна на китайски представители върху правителства на държавите членки и демократично избрани политици в ЕС, като например председателя на чешкия Сенат и министъра на културата на Швеция;

17.  отбелязва, че след избухването на пандемията от COVID-19 Китай предостави спешна помощ за борба с вируса и изразява съжаление, че част от нея се оказа дефектна или с по-ниско качество; забелязва обаче също така геополитически и геоикономически мотивирани усилия, подкрепени от дезинформационни кампании и агресивна пропаганда в рамките на т.нар. дипломация на „вируса и воините вълци“; осъжда опитите на Китай да използва тази „дипломация на вируса“ срещу ЕС с амбицията да формира своя глобален имидж на доброжелателна сила; изразява съжаление за изолирането на Тайван в СЗО от страна на Китай; призовава държавите членки да защитят членството на Тайван като наблюдател в СЗО и Световната здравна асамблея и други международни организации, с оглед на ефективното му справяне с вируса на национално равнище, без обаче да може да допринесе със своя опит за международния отговор на настоящата здравна криза; приветства помощта, предоставена от тайванските органи;

18.  изразява загриженост във връзка с редица грешки и липса на прозрачност, свързани с първоначалната реакция на Китай на глобалното избухване на пандемията от COVID-19, включващи прикриване на мащаба на проблема, опити за манипулиране и задържане на информация, лоша комуникация със СЗО, цензура, потискане, сплашване, преследване и насилствено изчезване на лица, подаващи сигнали за нередности, активисти за правата на човека и граждани журналисти, и пораждащи съмнения относно официалния брой смъртни случаи, причинени от COVID-19, като всички това имаше отрицателен ефект върху способността на ЕС да се подготви за кризата и доведе до загуба на животи; поради това настоятелно призовава китайското правителство да сътрудничи изцяло на независимо международно разследване на произхода на COVID-19 и призовава държавите членки да разработят всеобхватен подход към надигащ се Китай и да защитят стратегическата автономност на ЕС;

19.  призовава за европейски отговор на засилената експанзия на Китай към най-застрашените държави членки и съседни на ЕС държави; посочва, че настоящият стремеж към бързо справяне с икономическите последици от пандемията ще бъде възможност за китайски стратегически инвестиции в ключови сектори като телекомуникациите, транспорта и технологиите;

20.  изразява загриженост относно потенциалния „капан на дълга“, в който африканските държави могат да попаднат в резултат на пандемията от COVID-19, както и относно нарастващата политическа и икономическа зависимост на трети държави от Китай, тъй като икономическият спад ще затрудни изплащането на заемите, които дължат на Китай и които са част от инициативата „Един пояс, един път“; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават търсенето на осъществими решения относно облекчаването на дълга на трети държави в рамките на международни форуми; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че освобождаването от санкции по хуманитарни съображения има незабавен и практически ефект по отношение на бързото доставяне на медицинско оборудване, консумативи и други форми на помощ на засегнатите държави;

21.  призовава заместник-председателя/върховен представител да вземе предвид тези опасения, да преразгледа отношенията между ЕС и Китай и същевременно да създаде атмосфера на диалог, ангажираност и истинско сътрудничество и конкуренция въз основа на нова, последователна и по-решителна стратегия, адаптирана към променената геополитическа и геоикономическа среда, и дългосрочна стратегия по отношение на Китай, в рамките на която ЕС и държавите членки да си сътрудничат с Китай, когато е възможно, да се конкурират се с него, когато е необходимо, и да му се противопоставят, когато трябва да бъдат защитени европейските ценности и интереси; счита, че като част от тази нова стратегия, ЕС следва да се стреми към по-тясно сътрудничество с държави със сходни възгледи от региона и други демокрации, включително Индия, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, и да работи за европейска стратегия за Индийско-тихоокеанския регион, за което стратегията за свързаност на ЕС следва да се използва в пълна степен;

Индия

22.  посочва със загриженост, че успоредно с разрастването на епидемията от COVID-19 в Индия, където докладваните смъртни случаи досега са над 90 000, продължават политическите репресия срещу защитниците на правата на човека и индивидуалните свободи, на фона на напрежение между различни общности, и счита, че е от съществено значение този въпрос да бъде включен в програмата на предстоящия диалог на високо равнище между ЕС и Индия;

23.  подчертава значението на стратегическото партньорство между ЕС и Индия, както и необходимостта то да се подкрепя и да се работи съвместно за стабилността и сигурността, по-специално в Индийския и Тихия океан;

Русия

24.  изразява изключителна загриженост във връзка със систематичните опити на Руската федерация да подкопае единството на ЕС и реакцията му на кризата, да създаде недоверие между ЕС и държавите от Западните Балкани и Източното партньорство чрез засилване на кампаниите за дезинформация от началото на пандемията от COVID-19 и кибератаките срещу научноизследователски организации, както и политизирането на хуманитарната помощ; приветства ЕСВД и Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (StratCom East) за усилията им да идентифицират и потискат кампаниите за дезинформация от страна на свързани с Русия медии в няколко държави членки и призовава Комисията да увеличи усилията си и финансирането, предназначено за борба с фалшивите руски новини;

25.  разпознава ясното геополитическо и геоикономическо измерение на предложеното от Русия, крепящо се на „дипломация на вируса“ и борба на наративи; отбелязва със загриженост, че Русия предприема определени решителни стъпки на международната сцена с цел прокарване на собствения си геополитически дневен ред; призовава ЕС да не пренебрегва това и да запази в дневния си ред конфликтите, в които Русия има интерес, като например конфликтите с Беларус, Украйна, Грузия, Крим, Сирия и Либия;

26.  изразява дълбока загриженост от опитите на Русия да използва пандемията за допълнително стесняване на пространството за правата на човека в държавата, за подкрепа на авторитарни режими и за продължаване на агресивната си външна политика; подчертава, че не трябва да се позволява на държави като Русия да използват кризата, за да отклоняват вниманието от значителните си вътрешни проблеми; изразява загриженост относно проведения референдум за конституцията, с който руският президент използва настоящата криза за приемането на важни конституционни промени, които удължават и укрепват неговото авторитарно управление в Русия;

27.  осъжда опита за убийство на Алексей Навални и призовава за незабавно независимо и прозрачно разследване на отравянето на г-н Навални;

28.  призовава Русия да допринесе съществено за глобалния отговор на кризата, добросъвестно и като част от основания на правила международен ред; изразява загриженост относно ефективността и безопасността на новата руска ваксина, която се използва сега; припомня, че качеството на доставените медицински продукти от Русия в някои случаи беше много ниско и следователно неефективно;

По-решителна външна политика на ЕС на отстояване на интересите на Европа и нейните ценности и на многостранния световен ред

29.  признава рисковете за глобалната сигурност и социално-икономическите, екологичните и политическите рискове, които могат да възникнат в резултат на пандемията от COVID-19, и изразява тревога относно факта, че глобални сили като Китай и Русия са готови умело да използват кризата, за да рушат основания на правила световен ред, подкрепян от многостранни организации;

30.  подчертава, че основаният на правила многостранен световен ред е от жизненоважно значение за световния мир, върховенството на закона и демокрацията; счита, че един геополитически ЕС, заедно със своите партньори със сходни възгледи, трябва да играе по-твърда роля в защитата и възстановяването му; счита, че ЕС трябва да търси начини за намаляване на напрежението между силите, особено когато това напрежение възпрепятства многостранните действия; отбелязва, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа както необходимостта от засилване на многостранното сътрудничество, по-специално в глобалното управление на здравеопазването, така и необходимостта от реформиране на международните институции; призовава държавите – членки на ЕС, и заместник-председателя/върховен представител да изготвят „Пътна карта на ЕС за многостранното сътрудничество“ за подкрепа и иницииране на структурни реформи в многостранните организации;

31.  призовава за проучване на възможността за създаване на нов форум за многостранно сътрудничество между западните съюзници, т.е. ЕС, САЩ, Япония, Канада, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, като се използва наследството на Координационния комитет за многостранен стратегически контрол върху износа; изисква компетентността на новия комитет да обхваща мониторинга и контрола върху износа на технологии, търговските потоци и чувствителните инвестиции в будещите загриженост държави;

32.  отбелязва, че геополитическите амбиции на ЕС трябва да бъдат подкрепени от подходящи бюджетни средства чрез предстоящата многогодишна финансова рамка (МФР) и изразява съжаление за предложените от Европейския съвет съкращения на бюджетните редове за инструментите на външната политика; призовава бюджетът на ЕС за външни действия в МФР за периода 2021 – 2027 г. да бъде увеличен и достатъчен, за да се гарантира, че ЕС разполага с необходимите ресурси да реагира на предизвикателствата в съседни държави и на геополитическите последици от COVID-19 и да осъществи амбицията си да стане отговорен геополитически фактор;

33.  подчертава, че само един силен и по-обединен ЕС, разполагащ с отворена стратегическа автономност и достатъчен и надежден военен капацитет, както и с инструменти и механизми за подкрепа на партньорите, ще може да играе силна роля в новата геополитическа среда и да провежда силна външна политика, и счита, че държавите членки следва да предоставят на заместник председателя/върховен представител по-силен и ясно определен мандат да говори от името на ЕС, например чрез установяване на европейско представителство в многостранни органи; приветства заключението на председателя Шарл Мишел, че „от първостепенно значение е да се увеличи стратегическата автономност на Съюза“;

34.  счита, че слагането на край на правилото за единодушие в определени области на външната политика би помогнало на ЕС да провежда по-ефективна и по-проактивна външна политика, по-подходяща за бързо реагиране на извънредни ситуации; призовава Съвета или Европейския съвет да последват призива на Комисията и Парламента за преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство, поне по въпроси, свързани с правата на човека или налагането на санкции, чрез задействане на „клаузата за преход“; подчертава, че тежестта на ЕС е най-голяма, когато държавите членки действат в унисон;

35.  подчертава важната роля на въоръжените сили по време на пандемията от COVID-19; приветства помощта на военните за граждански операции за подкрепа, по-специално чрез разполагането на полеви болници, осигуряването на превоз на пациенти и доставки и разпределение на оборудване и счита, че по-задълбочената съвместна работа и координация между въоръжените сили на държавите членки във вече съществуващи рамки – като проекта за постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и Европейското медицинско командване – или в нови рамки – като военни болнични влакове – биха могли да доведат до по-голяма ефективност и да допринесат за готовността на ЕС за борба с пандемии; отчита необходимостта военният персонал да е достатъчно обучен, подготвен и оборудван за справяне с този вид задачи от първостепенно значение в подкрепа на своите съграждани;

36.  отчита необходимостта от преразглеждане на стратегиите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, с цел развитие на стратегическа автономност, включително в сектора на здравеопазването, по-добра подготовка и по-силна устойчивост срещу новите и хибридните заплахи и технологии, които направиха средствата за водене на война по-неконвенционални и които представляват предизвикателство за традиционната роля на военните, както и за бъдеще, в което Русия и Китай стават все по-настоятелни в отстояването на своите интереси; подчертава необходимостта от увеличаване на военната мобилност, за да се помогне на държавите членки да действат по-бързо и по-ефективно в контекста на евентуален бъдещ конфликт; подчертава, че бъдещият стратегически компас за сигурността и отбраната следва да отразява това развитие, да отчита по-широките геополитически последици от COVID-19 и да разглежда целия спектър от заплахи, като например нова пандемия, химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи и външна намеса, включително дезинформация или кибератаки; счита, че предвид новото политическо равновесие и потенциалното влошаване на международната среда по отношение на сигурността след COVID-19, бюджетите за отбрана на ЕС по принцип, и по-конкретно бюджетът за военна мобилност, не трябва да бъдат съкращавани;

37.  подкрепя необходимостта от продължаване на сътрудничеството и координацията между ЕС и НАТО, включително чрез Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) или Центъра за върхови постижения на военната медицина на НАТО, както и за противодействие на свързани с COVID-19 дезинформация и кибератаки; призовава за тясна координация със и подкрепа от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и за сътрудничество по планирането и развитието на военни способности;

38.  призовава за нов институционален подход към стратегическата комуникация, с цел справяне с предизвикателствата и рисковете, пред които са изправени западните либерални демокрации, както и за разширяване и модернизиране на комуникационните стратегии на ЕС, така че ценностите и действията на ЕС да бъдат достатъчно видими както в рамките на ЕС, така и извън него, особено в съседните региони; настоятелно призовава ЕСВД да укрепи допълнително капацитета си за противодействие на злонамерена външна намеса и дезинформация, хибридна война, пропаганда и шпионаж, включително чрез създаване на специални оперативни групи за стратегическа комуникация, които да се фокусират върху действия, произтичащи от а) Китай и б) Близкия изток, включително Иран, и налагане на санкции на страни и недържавни субекти, преднамерено разпространяващи дезинформация с цел разделяне и нанасяне на вреди на ЕС и неговите държави членки; потвърждава отново ангажимента си за разработване на законодателни и незаконодателни съгласувани рамки и за подобряване на усилията за съгласуване и обмен на информация между държавите членки на равнището на ЕС с цел противодействие на дезинформацията;

39.  приветства работата на EUvsDisinfo и ролята на гражданското общество, местните организации, независимите журналисти и медийните организации в борбата срещу дезинформацията; подчертава значението на принципната позиция на ЕС за борба с дезинформацията, свързана с разпространението на COVID-19, и с кибератаките срещу критична инфраструктура; призовава платформите на социалните мрежи да действат проактивно и да приемат мерки за предотвратяване на разпространяването на дезинформация и изказвания, подбуждащи към омраза, във връзка с COVID-19 и посочва необходимостта те да инвестират в борбата срещу киберпрестъпленията и да повишават осведомеността относно тази нарастваща заплаха;

40.  подчертава, че със своя най-голям потребителски пазар в света от почти 500 милиона души ЕС може да упражнява значително влияние на световната сцена и счита, че една геополитически-ориентирана Комисия следва да използва това влияние, включително чрез търговската си политика, за защита на интересите на ЕС, когато други държави не са готови да зачитат правата на човека, върховенството на закона или международните договори;

41.  отбелязва, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от намаляване на зависимостта на ЕС от трети държави в определени стратегически и жизненоважни сектори, като здравеопазването, и твърдо подкрепя диверсификацията и преместването на най-важните му вериги на доставки; посочва, че COVID-19 разкри уязвимостите, произтичащи от взаимосвързаността и взаимозависимостта и доведе до нарастващ протекционизъм; поради това подчертава значението на намирането на правилния баланс между подобряването на устойчивостта на нашите вериги за създаване на стойност с цел постигане на стратегическа автономност, укрепването на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб и поддържането на възможно най-отворени търговски отношения;

42.  припомня своето настоятелно искане за силен глобален механизъм на ЕС за налагане на санкции за сериозни нарушения на правата на човека (т.е. за европейски еквивалент на закона „Магнитски“) преди края на 2020 г.; подчертава, че той следва да включва корупцията на високите етажи като критерий за налагане на санкции; приветства съобщението на председателя Фон дер Лайен, че Комисията скоро ще представи предложение и призовава Европейския съвет да приеме глобалния механизъм на ЕС за санкции в областта на правата на човека като решение, свързано със стратегическите интереси и цели на Съюза в съответствие с член 22, параграф 1 от ДЕС;

43.  изразява дълбока загриженост във връзка с несъразмерно тежките последици от пандемията от COVID-19 за мигрантите и бежанците; настоятелно призовава правителствата в своите външни политики да се ангажират с действия, основани на зачитане на правата и достойнството на човека, и решения за справяне с уязвимостта на мигрантите и бежанците и потребността им от защита, в съответствие с принципите на солидарност и партньорство, и предвиждащи адекватни и достъпни законни пътища за миграция; подчертава значението на защитата на правото на убежище в световен мащаб;

44.  призовава ЕС да се включи в глобална кампания в подкрепа на препоръките на ООН за намаляване на броя на затворниците чрез прилагане на схеми за ранно, условно или временно освобождаване на нискорискови правонарушители; настоятелно призовава по-специално за освобождаване на всички лица, задържани за изразяване на критика и инакомислие или за действия в защита на правата на човека, и се застъпва за намаляване на използването на имиграционното задържане и затворените бежански лагери;

45.  признава решаващата роля на жените за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, и различното въздействие на пандемията в зависимост от пола; остава дълбоко загрижен от безпрецедентния удар, който кризата, предизвикана от COVID-19, нанесе върху напредъка в областта на равенството между половете в световен мащаб по отношение на разпределението както на домашните, така и на обществените грижи, като се има предвид, че жените съставляват около 70% от здравните работници по света, и призовава глобалният отговор на пандемията да отчита нуждите на жените и маргинализираните групи, тъй като те са все още рядко представени на масите за преговори, където се определят действията за справяне с кризата;

46.  изразява убеждението си, че основаният на правата на човека отговор на пандемията от COVID-19 представлява най-ефективният, приобщаващ и устойчив подход за управление на настоящата криза; припомня, че реакцията на трети държави на кризата, предизвикана от COVID-19, не трябва да нарушава правата на човека или международното право, трябва да бъде ограничена до строго необходими, пропорционални мерки и да подлежи на редовен контрол и обвързване със срокове; призовава делегациите на ЕС да следят отблизо положението с правата на човека в световен мащаб, да идентифицират тенденциите и да подкрепят международните, регионалните и местните организации, гражданите и гражданското общество в усилията им за намаляване на отрицателното въздействие на предизвиканата от COVID-19 криза върху правата на човека по света и призовава Комисията да гарантира, че последиците от COVID-19 не подкопават прилагането на ценностите и ангажиментите на ЕС в областта на правата на човека, които вече са установени в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.;

47.  подчертава стратегическото значение на лидерството и подкрепата на ЕС в съседните държави, както на изток, така и на юг и в Арктическия регион, под формата на помощ за съседите в борбата им срещу пандемията от COVID-19; призовава за увеличаване на подкрепата за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и реформите в съседните държави;

48.  подчертава, че ЕС трябва да даде на страните от Западните Балкани, които все още не са част от него, справедлив шанс да се присъединят към ЕС, както и че ЕС трябва да консолидира усилията си да инвестира в региона; подчертава, че процесът на разширяване на ЕС и акцентът на ЕС върху подкрепата на процесите на реформи в Западните Балкани продължават въпреки настоящата пандемия; приветства инициативата на Комисията за финансова помощ и включването в съвместните обществени поръчки на ЕС на медицинско оборудване в подкрепа на Западните Балкани за справяне с пандемията от COVID-19; призовава за включването на всички държави от Западните Балкани във фонд „Солидарност“ на ЕС и отново заявява, че помощта за нашите партньори трябва да бъде придружена от активна комуникационна кампания;

49.  подчертава, че кризата, предизвикана от COVID-19, може да има ефект на „мултипликатор на конфликти“ и да дестабилизира държавите в Африка, много от които имат нестабилна здравна инфраструктура и големи дългове; призовава за укрепване и по-ефективно координиране на сътрудничеството между ЕС и Африка, за разширяване на частните инвестиции, за насърчаване на финансовата помощ и плановете за възстановяване и за предоставяне на алтернатива на китайските инвестиции; призовава ЕС да продължи засиления диалог в подготовка на провеждането на срещата на високо равнище ЕС-Африка, и да работи за превръщането на Африка в дългосрочен, надежден и близък партньор на ЕС;

50.  подчертава, че санкциите не трябва да възпрепятстват цялостния отговор на пандемията от COVID-19; подчертава в конкретния случай на Иран, че обхватът на Инструмента в подкрепа на търговския обмен (INSTEX) трябва да бъде разширен и че този механизъм следва да се използва за засилване на хуманитарния ни отговор;

51.  подчертава, че партньорите на ЕС в регионите на Сахел-Сахара и Африканския рог са изправени пред безпрецедентните последици от пандемията от COVID-19 в допълнение към продължаващата им борба срещу въоръжени терористични групи, включително джихадисти;

52.  счита, че отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн са от стратегически и решаващ интерес; подчертава, че Латинска Америка е един от най-тежко засегнати от пандемията от COVID-19 региони; призовава Комисията да продължи да работи с държавите от Латинска Америка, да установи засилено сътрудничество за справяне с COVID-19, да подпомага с плановете за възстановяване и да оказва политическа подкрепа на тези държави с оглед предотвратяване на прекомерната им зависимост от помощ от други геополитически участници; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да изпълняват Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие като пътна карта за възстановяването;

53.  отбелязва, че настоящата пандемия от COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху съществуващите мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), по-специално върху мисиите на ЕС за обучение на места като Мали, Сомалия или Централноафриканската република; припомня, че европейското присъствие и надежден ангажимент са от решаващо значение за смекчаване на хуманитарните и социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19; призовава за укрепване на мисиите по линия на ОПСО, които имат за задача предотвратяването на конфликти или смекчаването на последиците от тях, по-специално в държавите в непосредствено съседство на ЕС, за да могат те да помогнат за стабилизирането на вече неспокойни ситуации и за предотвратяване на възобновяването на конфликтите и насилието вследствие на допълнителното напрежение, причинено от COVID-19; призовава държавите членки да предоставят повече граждански и военен персонал за такива мисии и операции и в тази връзка призовава също за бързо приемане на Европейския механизъм за подкрепа на мира; настоятелно призовава ЕСВД да работи върху адаптивността и устойчивостта на мисиите и операциите по линия на ОПСО по време на кризи като пандемията от COVID-19; настоява на значението на запазването на непрекъснатостта на мисиите и операциите по линия на ОПСО при такива обстоятелства; призовава за пълен преглед на въздействието на COVID-19 върху подготовката, готовността, сформирането на военни сили, безопасността на персонала и непрекъснатостта на операциите и мисиите по линия на ОПСО;

54.  призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да включат равнопоставеността на жените и мъжете, интегрирането на принципа на равенство между половете и междусекторна перспектива, включително равно и разнообразно представителство, във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, и да отчитат различния опит на жените и други маргинализирани групи, върху които настоящата пандемия е имала отрицателно въздействие;

55.  изразява твърдото си убеждение, че сътрудничеството по въпросите на изменението на климата може да послужи като основа за изграждане на по-широко глобално сътрудничество в отговор на COVID-19, укрепване на многостранната система и възстановяване на вярата в необходимостта от основана на правила система;

56.  счита, че причинената от COVID-19 криза разкри някои слабости на нашия Съюз и показа спешната необходимост от ефективен, ефикасен и автономен Съюз, както във вътрешен план, така и на световната сцена, с механизми за предотвратяване и борба с кризи, включително с финансови инструменти; счита, че Конференцията за бъдещето на Европа ще осигури добра платформа за постигането на напредък в изграждането на по-ефикасна система за вземане на решения във външните политики на ЕС; следователно е решен Конференцията да започне възможно най-скоро;

57.  отбелязва въздействието на COVID-19 върху по-уязвимите региони, включително конфликтните региони и най-слабо развитите държави; призовава заместник-председателя/върховен представител да настоява за прекратяване на огъня и за споразумения за примирие на местно и регионално равнище и да подкрепи инициативата на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за глобално прекратяване на огъня; припомня необходимостта от спазване на хуманитарните принципи на безпристрастност и неутралност при предоставянето на помощ, включително в отговор на потребности, свързани с COVID-19; призовава ЕС да защитава хуманитарния достъп до отдалечени зони на конфликт, подкрепяйки хуманитарните коридори, и подчертава, че всяко външно действие в засегнати от конфликт държави трябва да се основава на чувствителна към конфликти оценка на риска и уязвимостта, включително перспективите на жените, и да бъде със специален акцент върху изграждането на мира;

58.  приветства отхвърлянето от страна на ЕС на националистическия подход към ваксините; отново заявява, че ЕС трябва да играе водеща роля за улесняване на достъпа до ваксини по справедлив начин за всички хора по света; призовава Комисията да работи със своите международни партньори, за да се гарантира, че след като бъде разработена ваксина, никой няма да бъде изоставен;

o
o   o

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (2) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 11.