Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2184(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0212/2020

Внесени текстове :

A9-0212/2020

Разисквания :

PV 23/11/2020 - 22
CRE 23/11/2020 - 22

Гласувания :

PV 24/11/2020 - 11
PV 25/11/2020 - 14

Приети текстове :

P9_TA(2020)0323

Приети текстове
PDF 212kWORD 73k
Сряда, 25 ноември 2020 г. - Брюксел
Повишаване на ефективността на развитието и на ефикасността на помощта
P9_TA(2020)0323A9-0212/2020

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2020 г. относно повишаването на ефективността на развитието и на ефикасността на помощта (2019/2184(ΙΝΙ))

Европейският парламент,

–  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие от 25 – 27 септември 2015 г. и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програмата до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално цел № 17 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), определени в него, съгласно която държавите – членки на ООН, се ангажират да укрепят средствата за изпълнение на програмата и да съживят глобалното партньорство за устойчиво развитие(1),

–  като взе предвид „Програмата за действие от Адис Абеба“ – заключителния документ, приет на проведената между 13 и 16 юли 2015 г. в Адис Абеба (Етиопия) Трета международна конференция за финансиране на развитието и одобрен от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 69/313 от 27 юли 2015 г.,

–  като взе предвид доклада от 2019 г. на Междуведомствената работна група на ООН по въпросите на финансирането за развитие относно финансирането за устойчиво развитие(2),

–  като взе предвид Парижкото споразумение от 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-тата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта, приета на втория форум на високо равнище относно ефективността на помощта през 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на третия такъв форум, проведен през 2008 г. в Акра (Гана), както и резултатите от четвъртия такъв форум, проведен в Пусан (Република Корея) през декември 2011 г., където беше поставено началото на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР),

–  като взе предвид заключителния документ от втората среща на високо равнище на ГПЕСР, проведена в Найроби, Кения, през ноември и декември 2016 г.(3),

–  като взе предвид срещата на високо равнище на ГПЕСР от 13 – 14 юли 2019 г., проведена в рамките на Политическия форум на високо равнище на ООН за устойчивото развитие в Ню Йорк,

–  като взе предвид 17-ото заседание на ръководния комитет за срещата на високо равнище на Глобалното партньорство през 2019 г., състояло се на 26 – 27 март 2019 г. в Кампала (Уганда),

–  като взе предвид доклада на ГПЕСР от 2019 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“(4),

–  като взе предвид Конвенцията за правата на детето (КПД) от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който намаляването и изкореняването на бедността се определят като основна задача на политиката на ЕС за развитие и от Съюза и неговите държави членки се изисква да се съобразяват с ангажиментите, които са поели в рамките на ООН и други компетентни организации, както и да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

–  като взе предвид новия Европейския консенсус за развитие от 30 юни 2017 г.(5),

–  като взе предвид съвместната стратегия Африка –  ЕС, приета на втората среща на високо равнище ЕС – Африка, проведена в Лисабон през декември 2007 г.,

–  като взе предвид петата среща на високо равнище между Африканския съюз и ЕС от 29 – 30 ноември 2017 г. и декларацията от срещата на върха „Инвестиране в младежта за ускорен приобщаващ растеж и устойчиво развитие“(6),

–  като взе предвид глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност през юни 2016 г. и озаглавена „Обща визия, общи действия: по‑силна Европа“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно засилване на съвместното планиране,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 май 2019 г относно годишния доклад за 2019 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие(7),

–  като взе предвид доклада на групата на високо равнище от експерти от октомври 2019 г., озаглавен „Европа в света – бъдещето на европейската финансова архитектура за развитие“(8),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 март 2015 г., озаглавен „Въвеждане на рамката на ЕС за резултатите в областта на международното сътрудничество и развитието“(SWD(2015)0080), както и заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно рамката за резултатите,

–  като взе предвид стратегическия план на Комисията за периода 2016 – 2020 г. относно международното сътрудничество и развитие,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г. относно нов алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места (COM(2018)0643),

–  като взе предвид окончателния доклад от март 2019 г. на работната група на Комисията относно селските райони в Африка, озаглавен „Програма Африка – Европа за трансформация на селските райони“(9),

–  като взе предвид проучването от юли 2019 г. относно прилагането на принципите за ефективност, озаглавено „Ефективност на въздействието“(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно Стратегията ЕС – Африка: стимул за развитието(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие(22),

–  като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2018 г. относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн(23),

–  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2019 г. относно Годишния стратегически доклад за изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие(24),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество(25),

–  като взе предвид резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно текущите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2019 г. в Мадрид (Испания) (COP25)(27),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(28),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г. относно плана за действие на ЕС за равенство между половете за периода 2016–2020 г.(29),

–  като взе предвид съвместния работен документ на службите на Комисията: „Равенство между половете и овластяване на жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“, SWD(2015)0182),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492);

–  като взе предвид проучването „Ефективно сътрудничество за развитие – постига ли ЕС резултати? Подробен анализ на постиженията на ЕС“, поръчано от Комисията и публикувано през май 2020 г.(30);

–  като взе предвид проучването от май 2020 г. относно ефективността на смесеното финансиране, озаглавено „Използване на фондове за развитие за намаляване на риска за частните инвестиции: ефективни ли са резултати в областта на развитието?“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г. относно предоставянето на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието (COM(2013)0280),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“,

–  като взе предвид доклада на ОИСР от 10 декември 2018 г. (партньорски прегледи на сътрудничеството за развитие) относно Европейския съюз,

–  като взе предвид препоръката на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР от 22 февруари 2019 г. относно връзката между хуманитарните действия, развитието и мира,

–  като взе предвид доклада на ОИСР от 24 юни 2020 г., озаглавен „Въздействието на кризата с коронавируса (COVID-19) върху финансирането за развитие“(31),

–  като взе предвид специалния доклад относно океаните, криосферата и климатичните промени, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата на 25 септември 2019 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0212/2020),

A.  като има предвид, че в последните години контекстът за сътрудничество за развитие се промени поради появата на нови глобални предизвикателства, като например изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, миграцията, продоволствената несигурност, вътрешните конфликти, тероризма и насилствения екстремизъм, както и честите и тежки природни бедствия, особено в развиващите се страни, които засягат най-уязвимите; като има предвид, че глобалната среда става все по-сложна и несигурна, а конфликтите и геополитическото съперничество се увеличават; като има предвид, че това подчертава необходимостта от засилване на многостранното сътрудничество и от непрекъснати усилия за повишаване на ефективността и въздействието на европейската помощ;

Б.  като има предвид, че пандемията от Covid-19 засегна целия свят; като има предвид, че въздействието на тази пандемия върху развиващите се страни и държавите бенефициери на помощи все още е неясно и представлява значителен натиск върху капацитета за подпомагане както на държавите донори, така и на частните инвеститори;

В.  като има предвид, че пандемията от Covid-19, която засегна всички държави, независимо от тяхното равнище на развитие, се отрази негативно не само върху здравето, но и върху икономиката и социалната сфера; като има предвид, че тази пандемия има последици и върху сътрудничеството за развитие и налага задължение за гарантиране на по-голяма ефективност;

Г.  като има предвид, че настоящата пандемия сериозно наруши и би могла да засегне дълготрайно секторите на туризма, на морския транспорт и други океански сектори, отразявайки се отрицателно върху икономиките на много развиващи се страни, в т.ч. най-уязвимите държави, малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите страни;

Д.  като има предвид, че ефективността на помощта зависи от начина, по който се прилага принципът на съгласуваност на политиките за развитие (СПР); като има предвид, че са необходими повече усилия за спазване на принципите на СПР, особено в политиките на ЕС в областта на миграцията, търговията, климата и селското стопанство;

Е.  като има предвид, че вътрешните и външните политики на ЕС и държавите членки, в съответствие със СПР, следва да не оказват отрицателно въздействие върху развиващите се страни; като има предвид, че се поставя все по-голям акцент върху насърчаването на интересите на външната политика на ЕС; като има предвид, че външната помощ на ЕС следва да продължи да се основава на ефективността и ефикасността на развитието и на потребностите на страните партньори в съответствие с член 208 от ДФЕС, който постановява, че намаляването и изкореняването на бедността е основната цел на политиката на сътрудничество за развитие;

Ж.  като има предвид, че принципите за ефективност на развитието, както и всички източници на финансиране за развитие следва да бъдат проектирани така, че да изпълняват целите, определени в Парижкото споразумение относно изменението на климата;

З.  като има предвид, че населението на света нараства по‑бързо, отколкото брутния национален доход (БНД), по‑специално в Африка на юг от Сахара, където се очаква населението да се удвои през следващите 30 години, като достигне 2,1 милиарда души през 2050 г., и 3,8 милиарда – до края на века; като има предвид, че въпреки солидния икономически растеж, това ще увеличи броя на хората, живеещи в бедност и безработица, което подчертава спешната необходимост от ефективно подпомагане на развиващите се страни в усилията им за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

И.  като има предвид, че една стратегия ЕС – Африка, основана на равнопоставено партньорство, предполага да се отчетат специфичните опасения на африканските държави по отношение на икономическата диверсификация, индустриализацията, загубата на държавни приходи и регионалната интеграция;

Й.  като има предвид, че неравенствата между държавите все още са много големи и че неравенството има отрицателно въздействие върху ефикасността и ефективността на помощта;

К.  като има предвид, че е важно да се въведат мерки, насочени към изграждане и повишаване на устойчивостта на общностите, по-специално в нестабилните страни партньори, в страните, засегнати от конфликти или природни бедствия и в страните, приемащи бежанци;

Л.  като има предвид, че здравето и благосъстоянието на децата представляват ключова цел на политиките за сътрудничество за развитие;

М.  като има предвид, че ЕС в ролята си, заедно с държавите членки, на най‑голям световен донор на официална помощ за развитие (ОПР), възлизаща на общо 74,4 милиарда евро през 2018 г. и представляваща почти 57% от общата официална помощ за развитие в световен мащаб, е ангажиран с насърчаването на ефективното сътрудничество за развитие, насочено към прекратяване на всички форми на бедност и неравенство, както и към подкрепа за партньорите си за развитие при изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; като има предвид, че през 2019 г. членовете на КПР към ОИСР са изразходвали общо само 0,3% от БНД за ОПР, като само петима членове са изпълнили или са надвишили целта за изразходване на средства (Обединеното кралство, Швеция, Дания, Люксембург и Норвегия);

Н.  като има предвид, че принципите на държавната и демократична ангажираност и съгласуваност, с акцент върху резултатите, приобщаващите партньорства, прозрачността и отчетността, следва да са в основата на всички форми на сътрудничество за развитие, за да се гарантира, че средствата за развитие се използват ефикасно и ефективно за правилното постигане на ЦУР;

О.  като има предвид, че ролята на ГПЕСР е да насърчава принципите на ефективност на помощта; като има предвид, че то има три стратегически приоритета, които ще ръководят приноса му за стартирането на „Десетилетието за действия“, а именно: насърчаване на ефективността на развитието с цел ускоряване на изпълнението на Програмата до 2030 г., изграждане на по-добри партньорства и стимулиране на мониторинга на действията;

П.  като има предвид, че в проучването „Ефективно сътрудничество за развитие – постига ли ЕС резултати? Подробен анализ на постиженията на ЕС“, ЕС и неговите държави членки и институции се призовават да засилят привеждането на помощта си в съответствие с принципите за ефективност и свързаните с тях показатели, по-специално предсказуемост, използване на показатели, извлечени от рамките за резултати на страните партньори, използване на системи за управление на публичните финанси на държавите партньори и ангажимент за включване на правителствата партньори в оценките на проектите, както и прозрачно докладване;

Р.  като има предвид, че политиките и партньорствата на ЕС за развитие трябва да се основават на устойчиво политическо и икономическо сътрудничество с партньорите на равни начала и при зачитане на правата на човека; като има предвид, че неговите политики за развитие трябва да вземат предвид положението на принудително разселените лица, уязвимите групи от населението, мигрантите и лицата, търсещи убежище;

С.  като има предвид, че с оглед на увеличаването на продължителните кризи ЕС следва да продължи усилията си за оптимизиране на връзката между хуманитарните действия и развитието с цел постигане на трайни резултати;

Т.  като има предвид, че разпокъсаността на помощта си остава трайно предизвикателство, породено от все по-големия брой донори и агенции за помощ, както и от липсата на координация на техните дейности и проекти;

У.  като има предвид, че е важно по време на процеса на програмиране да се осъществи широка консултация в страните партньори с всички заинтересовани участници: местните органи, националните парламенти, гражданското общество, местните НПО, сдруженията на жените, маргинализираните групи, ООН и нейните агенции, МСП и частния сектор;

Ф.  като има предвид, че без подход „отдолу нагоре“ към развитието е невъзможно да се постигнат оптимални резултати в областта на развитието; като има предвид, че по-добрият обмен на конкретни примери и съвети, свързани с успешни проекти на място в страните партньори, ще спомогне за ефективното прилагане на принципите и успешното постигане на желаните резултати;

Х.  като има предвид, че ефективната ангажираност на частния сектор следва да се основава на петте принципа от Кампала, а именно: приобщаваща ангажираност на страната; резултати и целево въздействие; приобщаващо партньорство; прозрачност и отчетност и „никой да не бъде изоставен“;

Ц.  като има предвид, че в страните партньори има няколко други участници и донори, които предоставят хуманитарна помощ и помощ за развитие;

Ч.  като има предвид, че макар институциите на ЕС и държавите членки, местните и регионалните органи, международните организации и организациите на гражданското общество да разполагат с широк набор от данни и експертен опит, той остава недостатъчно споделен; като има предвид, че тези данни следва да станат по‑достъпни и да се използват при разработването на политики;

Ш.  като има предвид, че тристранното сътрудничество е особено ефикасно за подобряване на сътрудничеството в отговор на общи предизвикателства, като например предотвратяването, управлението и възстановяването от природни бедствия, които забавят и прекъсват развитието, предизвикателства, свързани със сигурността в по-широкия регион, или адаптиране на моделите на малките предприятия към новите икономически предизвикателства, възникнали по време на кризата с COVID-19;

Щ.  като има предвид, че разработването и прилагането на ефективна политика за помощ изисква по-задълбочено разбиране на въздействието на помощта и на цялостната среда, в която се осъществява помощта за развитие;

AA.  като има предвид, че достъпните и надеждни данни относно помощта за развитие засилват прозрачността на потоците от помощи и помагат на всички партньори в областта на развитието в техните процеси на планиране и координация; като има предвид, че международните стандарти, насърчавани от Инициативата за прозрачност на международната помощ (IATI), правят тези данни сравними; като има предвид, че постигането на резултати в областта на развитието и работата по постигане на ЦУР изискват подробни данни за местния контекст, съгласуван набор от резултати, съвместни действия за постигане на тези цели и бърза публична обратна информация за улесняване на отчетността;

АБ.  като има предвид, че равенството между половете е основен принцип на помощта на ЕС за развитие; като има предвид, че въздействието на политиките за развитие е различно за жените и момичетата; като има предвид, че липсват разбити по полов признак данни в областта на развитието;

АВ.  като има предвид, че е доказано, че политиките за помощ, които насърчават равенството, са по-ефективни за постигането на целите на ЦУР, по-специално борбата с бедността и насърчаването на образованието;

АГ.  като има предвид, че съществува реален риск ползите от помощта за развитие, от хуманитарната помощ и от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да бъдат присвоени от политическия и икономическия елит; като има предвид, че това подчертава необходимостта от сътрудничество за развитие, което да има за цел да доведе до трансформационни промени в политико‑икономическите условия, по‑специално във връзка с управлението, разпределението на властта, социалното изключване, социалната закрила и достъпа до ресурси, както и взаимодействията в рамките на глобалната икономика; като има предвид, че това подчертава необходимостта от подкрепа и насърчаване чрез сътрудничество за развитие на принципите на доброто управление и на правовата държава, разделението на властите и насърчаването на правата на човека;

АД.  като има предвид, че по преценка на Конференцията на ООН за търговия и развитие развиващите се страни се нуждаят от 1 трилион щатски долара за облекчаване на дългове след Covid-19; като има предвид, че Световната банка, МВФ, Г-20 и Г-7 предприеха мерки за облекчаване на публичния дълг на най-бедните държави в света; като има предвид, че тези мерки следва да бъдат допълнени, за да се даде възможност помощта за развитие ефективно да постига целите за устойчиво развитие в области като достъпа до основни услуги, доброто управление и основните права на човека в развиващите се страни;

АЕ.  като има предвид, че ЕС има присъствие във всички океани чрез своите отвъдморски територии (в най-отдалечените региони и в отвъдморските страни и територии) и че е от решаващо значение да разработи регионални стратегии, които да включват в максимална степен изразените на местно равнище потребности;

АЖ.  като има предвид, че местните власти играят централна роля за постигането на ЦУР и че децентрализираното сътрудничество трябва да бъде в основата на стратегията на ЕС за развитие;

АЗ.  като има предвид, че политиките за развитие трябва да отчитат приспособяването към последиците от изменението на климата по отношение на разселването на уязвими групи от населението и влошаването на социалните неравенства и с оглед на изкореняването на бедността;

АИ.  като има предвид, че доходите, които развиващите се страни губят поради незаконни финансови потоци, включително отклонение от данъчно облагане, са над два пъти по-големи от тези, които те получават чрез официални външни източници, включително чрез помощ за развитие;

АЙ.  като има предвид, че използването на национални рамки за резултати и инструменти за планиране (управление на публичните финанси, УПФ) от страна на институциите на ЕС намалява, въпреки че те играят значителна роля за ефективното сътрудничество за развитие, за постигането на ЦУР и за постигането на равенство между половете, тъй като показват положителни резултати по отношение на интегрирането на принципа на равенство между половете; като има предвид, че е необходим засилен ангажимент в това отношение;

1.  подчертава, че ефективността означава оказване на повече и по‑добро въздействие, постигане на целите за устойчиво развитие и стремеж към по‑голямо благосъстояние за всички без изключение; счита, че когато европейското сътрудничество за развитие е съгласувано със собствените усилия на страните партньори и местните потребности , координирано с усилията на други донори и постигнато чрез институциите и системите на техните партньори , както и чрез местните участници и гражданското общество, и че когато подкрепя приоритети, договорени чрез приобщаващи и справедливи политически процеси, гарантиращи демократична ангажираност на държавите и приобщаване на всички заинтересовани страни, въздействието е по-голямо, по-бързо и по-устойчиво;

2.  подчертава, че ЕС, в качеството си на най-голям световен донор и важен международен фактор за основаното на правила многостранно сътрудничество и демокрацията, следва да използва своя мощен набор от инструменти и условия за предоставяне на помощ по координиран начин, за да даде възможност за споделяне на задачите и за избягване на фрагментирането на помощта, както и да определи приоритетите там, където тя може ефективно да осигури най-голяма добавена стойност;

3.  подчертава, че ЕС следва да поеме водеща роля при използването на принципите за ефективност и ефикасност на помощта, за да се осигури реално въздействие и постигане на ЦУР, като същевременно никой в страните партньори да не бъде изоставен; във връзка с това подчертава въздействието, което използването от ЕС на помощта за развитие и ПЧИ би могло да окаже върху справянето с първопричините за миграцията и принудителното разселване;

4.  подчертава необходимостта от изпълнение на целите на политиката в новия Европейски консенсус за развитие по по‑стратегически и целенасочен начин във всяка държава партньор, като по този начин се приложи подходът за връзката между хуманитарните действия и развитието и се зачете СПР; подчертава, че програмите за помощ следва да бъдат съчетани с анализ на устойчивостта на дълга и да отчитат необходимостта от засилване на парламентарния контрол в държавата партньор;

5.  подчертава, че ЕС трябва да продължи да следи отблизо използването на средствата и да предприема всички необходими мерки за избягване на злоупотреби със средства за помощ, като гарантира спазването на политическите си цели и ценности в областта на сътрудничеството за развитие; призовава за въвеждането на ефективни механизми, позволяващи задълбочен контрол на крайното предназначение на тези средства и оценка на проектите, които са получили финансиране;

6.  подчертава, че доброто управление е решаващ фактор за справедливото и подходящо разпределение на помощта, и посочва, че постигането на ЦУР, а оттам и ефективността на фондовете, зависи до голяма степен от способността на страните партньори да използват средствата по справедлив и прозрачен начин;

7.  призовава ЕС да се ангажира пряко с държавите на произход и на транзитно преминаване на миграцията и да изгради приобщаващи устойчиви партньорства с тях въз основа на специфичните нужди на всяка държава и индивидуалното положение на мигрантите;

8.  подчертава, че принципите на ГПЕСР се основават на важни и трайни поуки от предишни стратегии и практики за развитие, включващи както успехите, така и неуспехите, и че тези принципи продължават да бъдат важен израз на многостранното сътрудничество и координация, които ЕС се е ангажирал да подкрепя; призовава Комисията да използва членството си в ГПЕСР и КПР към ОИСР, както и своя глас в международните форуми и в управленските структури на международните финансови институции, за да укрепи допълнително принципите на ефективност и да насърчи спазването им и тяхното прилагане във всички форми на сътрудничество за развитие и от всички участници;

9.  признава, че ефективно сътрудничество за развитие не може да бъде постигнато с усилия единствено от страна на ЕС, а може да е наистина ефективно само ако всички участници в развитието си сътрудничат; изразява загриженост, че когато други участници не спазват и не прилагат принципите на ефективност в своите програми за сътрудничество, произтичащата от това разпокъсаност и заобикаляне на системите на страните партньори намалява ефективността и въздействието на помощта като цяло по косвен начин, включително на помощта от ЕС;

10.  призовава Комисията да публикува поне два пъти годишно доклад за напредъка в ефективността на помощта, който да обхваща съвместното планиране, съвместното изпълнение и съвместните рамки за резултатите, както и действията на институциите на ЕС, държавите членки и местните и регионалните власти; подчертава, че този доклад следва да се основава на съвместно договорени цели и задачи на политиката, по-специално ЦУР и Консенсуса; призовава Комисията да се консултира със заинтересованите страни при изготвянето на този доклад и да го представи на Парламента;

11.  призовава Комисията и Съвета да разширят съвместното програмиране между ЕС и неговите държави членки; посочва, че на национално равнище ЕС и държавите членки трябва да надхвърлят обикновеното консолидиране на съществуващите двустранни приоритети и действия за развитие и да формират единен колективен европейски глас по стратегически въпроси в политическия диалог и диалога относно политиките със страните партньори, който следва също така да взема предвид органите за регионална интеграция като партньори на ЕС, когато е целесъобразно, както и иновативните методи на финансиране, като например смесено финансиране и гаранции, когато това е ефективно; призовава за ясни и изпълними ангажименти, като се вземат предвид предишните стратегии и практики;

12.  призовава Комисията да гарантира провеждането на редовни срещи на място в съответните страни партньори на ЕС с представители на държавите членки, изпълнителни агенции, международни организации, местни и регионални органи и организации на гражданското общество, за да се определят предизвикателствата и възможностите, както и да се гарантира, че последващият съвместен отговор и изпълнението отговарят на установените потребности; посочва, че съвместното планиране под ръководството на ръководителите на мисии се доказа като успешно по отношение на съгласуваността на политиките между политическите и търговските стратегии и стратегиите за развитие и сигурност; призовава също така ЕС и неговите държави членки да се ангажират със съвместно изпълнение и оценка, както и за механизми за споделена отчетност пред гражданите; призовава ЕС да работи с нетрадиционни донори, които могат да демонстрират придържане към принципите за ефективност на помощта;

13.  приветства заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г., в които се подчертава „колко е важно всички участници в „Екип Европа“ да координират действията и да споделят информационни и комуникационни усилия на национално равнище, в рамките на ЕС, в страните партньори и в глобалните и многостранните форуми“; призовава Комисията и държавите членки в бъдеще да следват този подход в рамките на всички мерки, програмиране и изпълнение, свързани с развитието; отново отправя исканията си от 2013 г.(32) и 2017 г.(33) и изисква от Комисията да представи, въз основа на членове 209 и 210 от ДФЕС, предложение за акт относно регулаторните аспекти на координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие;

14.  подчертава, че с оглед на бъдещото изпълнение на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) съвместното планиране и изпълнението от страна на ЕС, неговите държави членки и партньорите на ЕС за финансиране на развитието следва да се основава на принципите за ефективност на помощта; счита, че е важно колективно да се определят стратегически приоритети и да се установят нуждите от инвестиции/пропуските в предварителната фаза на програмиране и впоследствие да се потърсят начини за оптимизиране на набора от инструменти в инструментариума на институциите на ЕС, включително безвъзмездните средства, в т.ч. за бюджетна подкрепа, и заемите от ЕИБ, както и финансирането от държавите членки; във връзка с това изразява загриженост, че в най-слабо развитите страни се наблюдава увеличение на обвързаната помощ и отново заявява, че необвързаната помощ може да намали разходите с 15 до 30%;

15.  призовава Комисията да гарантира, че програмирането и изпълнението на тези условия са координирани, стратегически съгласувани с приоритетите и процесите на страните партньори и са съсредоточени върху постигането на резултати и въздействия, които имат преобразуващ характер с оглед на постигането на ЦУР в специфичния контекст на всяка държава партньор; подчертава необходимостта да се улесни създаването на самоподдържащи се пазари и да се гарантира, че добрите практики за излизане се вземат предвид на етапа преди програмирането; призовава Комисията и държавите членки да ускорят усилията си за отделяне на своята ОПР в съответствие с ангажиментите на Консенсуса и да насърчават всички доставчици на сътрудничество за развитие, включително нововъзникващите икономики, да направят същото; насърчава възлагането на обществени поръчки и ангажираността на местно равнище;

16.  подчертава, че мандатът на Парламента във връзка с ИССРМС призовава за разпоредби, с които да се подобри съблюдаването на правата на човека, екологичните и социалните норми от страна на финансовите оператори при използването на механизми за смесено гарантиране чрез Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) – Гаранцията за външна дейност; припомня, че съгласно позицията на парламента 45% от финансирането чрез ЕФУР+ и Гаранцията за външна дейност се предоставят за инвестиции, допринасящи за постигането на цели, свързани с климата, управлението и опазването на околната среда, биологичното разнообразие и борбата с опустиняването, като 30% от общия финансов пакет са предназначени за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към него;

17.  посочва, че ЕС си е поставил амбициозни цели в областта на околната среда и климата и го призовава да подкрепя страните партньори чрез тясно сътрудничество, за да им помогне да постигнат собствените си цели и стратегии в областта на климата и околната среда, както заложените в договор, така и тези, които са самоналожени, тъй като устойчивото използване на собствените им ресурси е в основата на икономиките на много страни партньори и е от съществено значение за постигането на ЦУР;

18.  призовава институциите на ЕС, държавите членки и други публични и неправителствени участници, работещи в сферата на сътрудничеството за развитие, да споделят доказателства и опит относно видовете интервенции за развитие, които имат тенденцията да са успешни, както и относно онези, които са се оказали неуспешни, трудни за изпълнение или не са довели до очакваното въздействие;

19.  приветства независимия доклад на Групата на високо равнище от експерти относно европейската финансова структура за развитие и призовава за създаването на Европейска банка за инвестиции и устойчиво развитие;

20.  подчертава, че отчетността за всички публични разходи, включително ОПР, е от жизненоважно значение както в Европа, така и в страните партньори; счита, че отчетността изисква наличието на силни институции и че формулирането на ясни и съгласувани цели за европейската ОПР е от съществено значение, за да се осигури постоянна обществена подкрепа за усилията на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие; припомня, че партньорствата и сътрудничеството с гражданското общество и НПО могат да подобрят отчетността при публичните разходи във връзка с ОПР; посочва ролята на организациите на гражданското общество за мобилизиране на средствата, необходими за постигането на ЦУР;

21.  подчертава, че отчетността изисква прозрачни и стабилни процедури, както и стремеж към ефикасност и постигане на видими резултати, задълбочени предварителни и последващи оценки, критичен анализ на неуспехите, а също така и обучение относно начините за постигане на ефективни и устойчиви резултати; поради това призовава Комисията да координира общоевропейска стандартизация на показателите за въздействие, за да се сравняват ефективността и ефикасността на проектите между държавите членки;

22.  насърчава парламентите на държавите получателки да приемат национални политики в областта на помощта за развитие, за да се подобри отчетността на донорите и ангажираността на правителствата получатели, включително на местните органи, да се премахне корупцията и всички форми на разхищение на помощи и да се подобрят условията за получаване на бюджетна подкрепа, както и в дългосрочен план да се намали зависимостта от помощ;

23.  подчертава, че е важно ОПР на ЕС да се съсредоточи в още по-голяма степен върху намаляването на неравенствата, премахването на бедността и стремежа никой да не бъде изоставен;

24.  подчертава, че ефективните и ефикасни помощи за водените от държавите стратегии и развитието на капацитет водят до намаляване на детската смъртност и че инвестирането в благосъстоянието на децата е от основно значение за прекъсването на цикъла на бедността, включително борбата срещу принудителния и детския труд;

25.  счита, че използването на подходи, основани на резултатите, е от решаващо значение за страните  партньори на ЕС, и е основен елемент от капацитета им за постигане на целите за устойчиво развитие за техните граждани; посочва обаче, че е важно да се вземе предвид разнообразието от специфични ситуации и предизвикателства в страните партньори, по-специално най-слабо развитите и нестабилните страни; призовава ЕС и неговите държави членки да подпомагат и използват националните рамки за измерване на резултатите на самите страни партньори, както и техните собствени системи за наблюдение и статистика, и да включат всички заинтересовани страни по време на всички етапи: местните органи, националните парламенти, гражданското общество, включително сдруженията на жените и маргинализираните групи, и частния сектор с акцент върху МСП; подчертава, че инвестициите в изграждането на капацитет на местните организации на гражданското общество са съществена предпоставка за ефективна помощ;

26.  отбелязва, че в някои области ефикасността и ефективността на помощта за развитие са трудни за измерване, но призовава Комисията да проучи подходящи показатели за оценка и да използва резултатите, за да подготви специфична за всяка държава информация относно ефикасността и ефективността на помощта за развитие и да разработи подходи на базата на най-добрите практики;

27.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят ангажимента си за прозрачни потоци от данни чрез непрекъснато инвестиране във визуалното представяне на данните, статистическото отчитане и публикуването на отворени данни, както и чрез прилагането на международни стандарти като IATI, а също така и чрез редовно актуализиране и развиване на уебсайта „EU Aid Explorer“; насърчава увеличаването на усилията на равнище ЕС, за да се гарантира публичен достъп до данни и разпространение на данни, както и за да се докладва изразходването на помощта на ЕС за развитие; във връзка с това отново заявява, че Комисията следва да публикува „Годишен доклад относно изпълнението на инструментите на Европейския съюз за финансиране на външната дейност“ преди началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадената година;

28.  посочва, че равенството между половете е от съществено значение за устойчивото развитие и че напредъкът в борбата с дискриминацията и насилието срещу жени и момичета в страните партньори следва да се разглежда като съществен аспект на ефективността на помощта; припомня, че сътрудничеството за развитие може да има различно въздействие, което да варира за момичетата и момчетата, както и за жените и мъжете;

29.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки, както и всички партньори за развитие, да дадат предимство на равенството между половете, като използват в по-голяма степен интегрирането на принципа на равенство между половете, бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и таргетирането въз основа на равенството между половете; освен това подчертава необходимостта от събиране на съпоставими и разбити по полов признак данни, за да се насърчава всеобхватен и хармонизиран подход към докладването на ЕС относно целите, свързани с равенството между половете, и за да се окаже подкрепа на жените, така че те да станат овластени фактори за развитие в своите общности и извън тях;

30.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят привеждането на помощта си в съответствие с принципите за ефективност и свързаните с тях показатели, по-специално предсказуемостта, използването на показатели, извлечени от рамките за резултати на страните партньори, използването на системи за управление на публичните финанси на държавите партньори и ангажимента за включване на правителствата партньори в оценките на проектите, както и прозрачно докладване;

31.  призовава държавите членки да хармонизират в по-голяма степен своята помощ с общите цели за европейска помощ, за да се подобри като цяло ефективността на политиката на ЕС за развитие;

32.  подкрепя катализиращ и междусекторен подход, основан на децентрализирани оценки на потребностите и програмиране „отдолу нагоре“, който благоприятства ангажираността на местно равнище и се характеризира със задълбочен анализ на ситуацията и консултации с гражданското общество и други заинтересовани страни във всяка страна партньор, в тясно сътрудничество с местните общности и организации;

33.  насърчава засилването на сътрудничеството Юг-Юг и тристранното сътрудничество, включително за проекти, насочени към по-ефективно регионално сътрудничество и интеграция, както и по-ефективно участие на най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии в изпълнението на европейското сътрудничество за развитие в съответните им географски райони, на всички равнища на управление, за да се подпомогне постигането на ЦУР и възстановяването от пандемията от Covid-19; подчертава, че когато е целесъобразно, следва да се включи и капацитетът на държавите със средни доходи, включително на държавите, които наскоро са напуснали списъка с получатели на ОПР на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР;

34.  подчертава, че за да се повиши ефективността на помощта за развитие, да се постигнат дългосрочни резултати и да се отговори на местните нужди, по-специално в продължителни кризисни и следкризисни ситуации, е наложително да се подобри координацията на хуманитарната помощ и помощта за развитие и да се укрепи обвързаността между хуманитарните действия и развитието и нейната връзка с действията, свързани с мира и сигурността в развиващите се страни; призовава ЕС да доразвие такъв подход;

35.  признава ценността на предвидимото и гъвкаво финансиране, включително многогодишното хуманитарно финансиране за продължителни кризи и програмите за помощ за развитие, които имат капацитет за адаптиране към непредвидени хуманитарни кризи;

36.  подчертава значението на укрепването на организациите на гражданското общество в ролята им на независими участници в сферата на развитието; подчертава, че благоприятната и отворена среда за организациите на гражданското общество е в съответствие с международно договорените права и увеличава максимално приноса на организациите на гражданското общество за развитието; изразява загриженост относно стесняването на полето за действие за организациите на гражданското общество в много страни партньори; призовава Комисията да подобри достъпността на финансирането за организациите на гражданското общество, включително в страните партньори;

37.  подчертава значението на прилагането на обмена на най-добри практики и на координация и сътрудничество в областта на политиките и действията между ЕС и другите участници, например ООН и нейните агенции, които предоставят помощ в страните партньори; подчертава, че това е още по-ключово в нестабилните страни партньори, в държавите, засегнати от конфликти или природни бедствия, и в страните, приемащи бежанци; счита, че в този контекст е от съществено значение устойчивостта на общностите да се постави в центъра на вниманието и да се подкрепят действия, насочени към разработване на програми въз основа на познаване на риска и обучителни програми за извънредни ситуации, като се ангажира участието на общността и се насърчават партньорствата;

38.  призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с местните органи в страните партньори, но също и в рамките на ЕС; призовава бюджетната подкрепа като форма на помощ да може да се използва и на поднационално равнище, както и да се разработят механизми за преразпределение между различните равнища на управление и между регионите, като основната цел е да се намалят различията и неравенствата в отделните държави и да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен;

39.  подчертава ролята на църковните организации и на мисиите за хуманитарната помощ и помощта за развитие и тяхното значение на място, тъй като те са сред най-големите НПО, работещи в областта на развитието и помощта; подчертава факта, че работата с религиозни лидери в много местни общности в развиващите се страни често е най-ефективният начин за достигане до нуждаещите се местни хора;

40.  признава съществената роля на гражданското общество като партньор както по време на процеса на консултации, така и като доставчик на услуги; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да признаят и засилят своята роля с цел постигане на приобщаващи партньорства за развитие;

41.  призовава за по-силен акцент върху местните МСП, дребните земеделски стопани и овластяването на жените, тъй като този подход се оказа особено ефективен за намаляване на бедността и неравенството и за укрепване на гражданското общество и общностите;

42.  признава, че ангажиментът на частния сектор – на местно, национално, двустранно и международно равнище – е важен за постигането на целите за устойчиво развитие, за мобилизирането на допълнително финансиране за развитие и за прехода към устойчиво икономическо развитие, растеж и просперитет;

43.  призовава за усилия за гарантиране на съответствието на частния сектор с приоритетите за развитие на националните правителства и гражданското общество в развиващите се страни и с потребностите на местното население, по-специално на маргинализираните и уязвимите групи, и за привеждане на участието на частния сектор в сътрудничеството за развитие в съответствие с принципите за ефективност и принципите от Кампала, като същевременно се подобрят прозрачността, наблюдението, оценката и отчетността на преките чуждестранни инвестиции и световните вериги за създаване на стойност, както и зачитането на правата на човека и принципите за надлежна проверка;

44.  призовава европейските институции и органи да установят ясна, структурирана, прозрачна и подлежаща на отчетност рамка за регулиране на партньорства и сдружения с частния сектор в развиващите се държави и подчертава, че успоредно със засилена роля за частния сектор е важно да се развива институционален капацитет;

45.  подчертава, че всички участници, включително частният сектор, трябва да допринасят за програмата за ефективност чрез активно участие, планиране и изпълнение, взаимна отчетност и прозрачност, мониторинг и оценка; подчертава, че донорите следва да подобрят своята предвидимост и бързина, когато работят с тези участници като партньори по изпълнението и по предоставянето на основни услуги, за да достигнат действително до най-уязвимите групи от населението;

46.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че участниците от частния сектор, ангажирани в партньорства за развитие, спазват принципа на корпоративна отчетност по отношение на правата на човека и околната среда през целия жизнен цикъл на проектите, в съответствие с Глобалния договор на ООН за правата на човека, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, основните трудови стандарти на МОТ и Конвенцията на ООН срещу корупцията; отново призовава за правна рамка на ЕС в подкрепа на задължителната корпоративна надлежна проверка, за да се гарантира, че инвеститорите от ЕС действат отговорно на международно и местно равнище и допринасят за местното развитие в развиващите се страни;

47.  отново заявява, че частната помощ за развитие трябва да спазва Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, стандартите на МОТ и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия; освен това подчертава, че тя трябва да се ангажира с осигуряването на добро управление, намаляване на бедността и създаване на богатство чрез устойчиви инвестиции, както и с намаляване на неравенствата, насърчаване на правата на човека и екологичните стандарти и овластяване на местните икономики;

48.  подчертава, че за да се преодолее динамиката донор – получател и да се даде възможност на страните партньори да се ангажират с приоритетите за развитие, така че да се постигне устойчиво развитие, в рамките на стратегията на ЕС за развитие трябва да се предвидят конкретни действия в подкрепа на увеличеното мобилизиране на национални ресурси в страните партньори, като например подкрепа за борбата срещу корупцията и разработването на прогресивни данъчни системи, както и борба с избягването на данъци и данъчните измами;

49.  приветства използването от ЕС на различни финансови инструменти за развитие за изкореняване на бедността и постигане на ЦУР; подчертава необходимостта донорите да дадат приоритет на финансирането, основано на безвъзмездни средства, особено за най-слабо развитите страни, в контекст, в който преди избухването на пандемията от COVID-19 по-бедните държави вече изразходваха повече средства за обслужване на дълга, отколкото за здравни услуги;

50.  отбелязва, че Комисията предвижда все по-важна роля за смесените гаранционни механизми в политиката на ЕС за развитие за сметка на други форми на помощ; подчертава, че въпреки че смесеното финансиране е нараснало бързо, доказателствата за неговото въздействие върху развитието са малко, тъй като понастоящем повечето от това финансиране е насочено към страни със среден доход, като само малка част отива за най-слабо развитите страни; подчертава критичното становище на Европейската сметна палата относно управлението и ефективността на изпълнението от страна на Комисията на ЕФУР; съответно призовава ЕС и неговите държави членки да възприемат предпазлив подход към смесеното финансиране и да гарантират, че всички финансови средства, мобилизирани чрез смесено финансиране, са в съответствие с принципите за ефективност на развитието;

51.  насърчава ЕС да продължи да полага усилия в подкрепа на страните партньори при осъществяването на интелигентни, целенасочени и адаптивни политики, които могат да спомогнат за постигането на ЦУР по най-ефективния начин; припомня във връзка с това решаващата роля на научноизследователската и развойната дейност за подхранване на иновациите и предприемачеството, с положителни странични ефекти върху всички сектори на местните икономики; поради това призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойна дейност и да увеличат инвестициите в стратегически местен производствен капацитет, особено във връзка със здравето и включително за най-новите биофармацевтични продукти, така че да се увеличи автономността от световните вериги на доставки;

52.  подчертава важната роля на организациите на гражданското общество за определяне на нуждите и предоставяне на помощ за развитие пряко на бедните, необлагодетелстваните и уязвимите; призовава обаче за засилена координация на помощта, разпределяна между НПО и други донори, за да се гарантира предвидимостта на помощта и да се избегнат фрагментирането на помощта, припокриващите се действия и т.нар. „държави сираци“ по отношение на оказваната помощ (държави, пренебрегвани от общността за развитие);

53.  призовава Комисията да прецени дали административните задължения, свързани с достъпа до финансиране от ЕС, са пропорционални; в този контекст изразява съжаление относно факта, че безвъзмездните средства от ЕС стават все по-неадекватни и непривлекателни за НПО поради изискванията за ограничаване на разходите за подкрепа и увеличаване на административната и одитната тежест;

54.  призовава Комисията да създаде мрежа от надеждни неправителствени партньори, като местни организации на гражданското общество, църкви, организации на верска основа и специализирани агенции на държавите членки, и да работи с тях за изпълнението на проекти от по-малък мащаб;

55.  потвърждава отново, че инвестициите в местна и национална инфраструктура от различен мащаб за ключови местни и национални проекти представляват най-ефикасния начин помощта да стимулира и засили икономическото и социалното развитие на цялото население;

56.  подчертава необходимостта от свързване на мерките за облекчаване на дълга с допълнително мобилизиране на ОПР; призовава за включването на многостранния и търговския дълг в инициативата на Г-20 за суспендиране на обслужването на дълга (DSSI); подчертава необходимостта да се осигури участието на всички кредитори, включително Световната банка и други многостранни банки за развитие, както и на частните кредитори, в DSSI и в каквито и да било други предложения за опрощаване на дълга; призовава за създаването на многостранен механизъм за преструктуриране на дълга с цел справяне както с последиците от кризата с COVID-19, така и с изискванията за финансиране на Програмата до 2030 г.;

57.  обръща внимание на особено важната роля на програмите за обучение на местния персонал и операторите на място за осигуряване на приемственост за проектите, подкрепяни от ЕС в страните партньори, като по този начин се увеличава ангажираността и отчетността;

58.  подчертава ключовата роля на ОПР за изпълнението на програмата за ефективност на развитието; подчертава, че ОПР е по-гъвкава и предвидима и се характеризира с по-голяма степен на отчетност спрямо другите финансови потоци, които евентуално допринасят за развитието; предупреждава за опасността от размиване на критериите за ОПР с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с насърчаването на устойчиво развитие в развиващите се страни;

59.  повтаря искането си Съветът и държавите членки да определят ясен график за постигането на целта за увеличаване на бюджета за ОПР до 0,7% от БНД, включително международния ангажимент за изразходване на 0,15 до 0,2% от БНД за ОПР, насочена към най-слабо развитите страни, и повтаря искането си Комисията да представи конкретен план за действие, в който се определя по какъв начин ще бъдат привлечени допълнителни ресурси за постигане на целите за устойчиво развитие; подчертава, че ефективността на помощта не замества адекватния размер на помощта и че запазването или надхвърлянето на целта от 0,7% за ОПР е от голямо значение; отново заявява, че бюджетът на ЕС следва да има значителен принос за увеличаване на ОПР на ЕС като цяло;

60.  отново заявява подкрепата си за включването на следните цели в ИССРМС: 20% за социално приобщаване и човешко развитие; и поне 85% от проектите, финансирани по ОПР, в които равенството между половете и правата и овластяването на жените и момичетата са основна или значима цел, както е определено от Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР.

61.  призовава за по-голяма съгласуваност на политиките за развитие, за да се гарантира, че нито една политика на ЕС или на държавите членки няма отрицателно въздействие върху развиващите се страни или противоречащи си цели;

62.  счита, че европейската помощ за развитие и публичните инвестиции следва да насърчават общите приоритети и политически цели, включително изкореняването на бедността, действията в областта на климата и околната среда, икономическите и търговските политики и управлението на миграцията, както и да бъдат изцяло приведени в съответствие с принципите на основните права на човека, демокрацията и доброто управление;

63.  подчертава, че обвързването на хуманитарната помощ и на спешната помощ с условие за сътрудничество с ЕС по въпросите на миграцията или сигурността е несъвместимо с договорените принципи за ефективност на развитието;

64.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – членки на ОИСР, Европейската служба за външна дейност, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Групата на Световната банка, Африканския съюз, съпредседателите на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, Програмата на ООН за развитие и Департамента по икономически и социални въпроси към ООН, ОИСР и Интерпарламентарния съюз.

(1) Резолюция на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г.; https://www.unfpa.org/sites/default/files/resource-pdf/Resolution_A_RES_70_1_EN.pdf
(2) Доклад относно финансирането за устойчиво развитие за 2019 г.: https://developmentfinance.un.org/sites/developmentfinance.un.org/files/FSDR2019.pdf
(3) Среща на високо равнище на ГПЕСР за заключителния доклад от Найроби 2016 г.: http://effectivecooperation.org/wp-content/uploads/2016/12/OutcomeDocumentEnglish.pdf
(4) Доклад за напредъка в областта на глобалното партньорство, 17 юни 2019 г.: http://effectivecooperation.org/blogs-news-resources/resource-library/
(5) OВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.
(6) https://www.africa-eu-partnership.org/sites/default/files/33454-pr-final_declaration_au_eu_summit1.pdf
(7) Годишен доклад за 2019 г. относно целите на ЕС за помощта за развитие: https://www.consilium.europa.eu/media/39336/annual-report-2019-on-development-aid-targets.pdf
(8) Доклад на Съвета от 2019 г. относно укрепването на европейската финансова архитектура за развитие: https://www.consilium.europa.eu/media/40967/efad-report_final.pdf
(9) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/food-farming-fisheries/farming/documents/report-tfra_mar2019_en.pdf
(10) Benfield & Como за AECOM International Development Europe (2019 г.), Study on the application of the effectiveness principles („Проучване относно прилагането на принципите за ефективност“), възложено от Европейската комисия (Проект № 2018/403300/1): https://knowledge.effectivecooperation.org/system/files/2019-07/2019_07_Impact_study_final.pdf
(11) ОВ C 279E, 19.11.2009 г., стр. 100.
(12) ОВ C 33E, 5.2.2013 г., стр. 38.
(13) ОВ C 131E, 8.5.2013 г., стр. 80.
(14) OВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 11.
(15) OВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 2.
(16) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 209.
(17) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 2.
(18) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 68.
(19) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 36.
(20) OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 62.
(21) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 66.
(22) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 33.
(23) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 101.
(24) Приети текстове, P8_TA(2019)0220.
(25) Приети текстове, P8_TA(2019)0298.
(26) Приети текстове, P9_TA(2019)0084.
(27) Приети текстове, P9_TA(2019)0079.
(28) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(29) https://www.consilium.europa.eu/media/24467/st13201-en15.pdf
(30) https://ec.europa.eu/international-partnerships/system/files/eu-development-effectiveness-monitoring-report-2020_en.pdf
(31) http://www.oecd.org/coronavirus/policy-responses/the-impact-of-the-coronavirus-covid-19-crisis-on-development-finance-9de00b3b/
(32) Резолюция от 11 декември 2013 г. с препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 73).
(33) Резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 62).

Последно осъвременяване: 26 февруари 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност