Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2019/2206(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0245/2020

Внесени текстове :

A9-0245/2020

Разисквания :

PV 14/12/2020 - 27
CRE 14/12/2020 - 27

Гласувания :

PV 16/12/2020 - 2
PV 17/12/2020 - 2

Приети текстове :

P9_TA(2020)0361

Приети текстове
PDF 216kWORD 63k
Четвъртък, 17 декември 2020 г. - Брюксел
Прилагането на Регламента „Дъблин III“
P9_TA(2020)0361A9-0245/2020

Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно прилагането на Регламента „Дъблин III“ (2019/2206(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 78, параграф 2, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 80 от ДФЕС относно принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки, включително във финансово отношение,

–  като взе предвид членове 1, 2, 3, 4, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 2, 3, 5, 8 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–  като взе предвид член 14 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

–  като взе предвид Глобалния пакт на Организацията на обединените нации за бежанците,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. (Женевската конвенция) и протокола към нея от 1967 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (Регламент „Дъблин III“)(1),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 г.(2) и Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 г.(3) за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0270) за преразглеждане на Регламента „Дъблин III“,

–  като взе предвид мандата за преговори, приет от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 19 октомври 2017 г., който беше одобрен на пленарно заседание на 16 ноември 2017 г. и потвърден от Председателския съвет на 17 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(4),

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз, свързани с Регламент (ЕС) № 604/2013, и по-специално C-695/15 PPU Mirza (ECLI: EU: C:2016 :188), C-63/15 Ghezelbash (голям състав) (*) (ECLI:EU:C:2016:409), C-155/15, Karim (ECLI:EU:C:2016:410), C-578/16 PPU C.K. и други (*) (ECLI:EU:C:2017:127), C-528/15 Al Chodor (ECLI:EU:C:2017:213), C-36/17 Ahmed (Order) (ECLI:EU:C:2017:273), C-490/16 A.S. (голям състав) (ECLI:EU:C:2017 :585), C-646/16 Jafari (голям състав) (*) (ECLI:EU:C:207:586), C-670/16 Mengesteab (голям състав) (ECLI:EU:C:2017:587), C-60/16 Khir Amayri, (ECLI:EU:C:2017:675), C-201/16 Shiri, (ECLI:EU:C:2017:805), C-360/16 Hasan (ECLI:EU:C:2018:35), C-647/16 Hassan (ECLI:EU:C:2018:368), C-213/17 X (ECLI:EU:C:2018:538), C-56/17 Fathi (ECLI:EU:C:2018:803), C-47/17 X (голям състав) (ECLI:EU:C:2018:900), C-661/17 M.A. и други (голям състав) (*) (ECLI:EU:C:2019:53), C-163/17 Jawo (голям състав) (*) (ECLI:EU:C:2019:218), C-582/17 H. (голям състав) (*) (ECLI:EU:C:2019:280) и C-715/17, C-718/17 и C-719/17 Комисията срещу Полша, Унгария и Чешката република,

—  като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с Регламент (ЕО) № 604/2013, и по-специално Sharifi срещу Австрия от 5 декември 2013 г. (съдебно решение), Mohammadi срещу Австрия от 3 юли 2014 г. (съдебно решение), Sharifi и други срещу Италия и Гърция от 21 октомври 2014 г. (съдебно решение) и Tarakhel срещу Швейцария от 4 ноември 2014 г. (решение на големия състав), както и решението на ЕСПЧ по дело M.S.S. срещу Белгия и Гърция [GC], жалба № 30696/09, решение от 21 ноември 2011 г. във връзка с Регламент (ЕО) № 343/2003 от 18 февруари 2003 г. („Дъблин II“),

—  като взе предвид разработената от Комисията европейска програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240),

—  като взе предвид т. нар. Декларация от Малта от септември 2019 г.,

—  като взе предвид проучването на върховния комисар на ООН за бежанците от август 2017 г., озаглавено „Left in limbo“ („Лутане“), относно прилагането на Регламент „Дъблин III“,

—  като взе предвид оценката на Регламента „Дъблин III“ от 2015 г. и оценката на прилагането на Регламента „Дъблин III“ от 2016 г., извършени от ICF International по искане на Комисията,

—  като взе предвид Специален доклад 2019/24 на Европейската сметна палата от ноември 2019 г., озаглавен „Убежище, преместване и връщане на мигранти: необходими са мерки за преодоляване на разминаването между цели и резултати“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено: „COVID-19: насоки относно прилагането на съответните разпоредби на ЕС в областта на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане и относно презаселването“ (2020/C 126/02),

—  като взе предвид доклада на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището от 2 юни 2020 г. относно спешните мерки, свързани с COVID-19, в системите за убежище и приемане,

–  като взе предвид доклада на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) от юни 2020 г., озаглавен „Годишен доклад относно положението в областта на убежището в Европейския съюз“,

—  като взе предвид оценката на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) на прилагането на Регламента от Дъблин от януари 2019 г., изготвена от д-р Амандин Шерер от Отдела за последваща оценка към Дирекцията за оценка на въздействието и европейска добавена стойност на Парламента (първа част) и от изследователския екип на Европейския съвет за бежанците и живеещите в изгнание (ECRE), по искане на Отдела за последваща оценка (втора част),

—  като взе предвид други проучвания, възложени от Европейския парламент, по-специално оценката на EPRS относно прилагането на Регламента от Дъблин и процедурите за предоставяне на убежище в Европа от Гертруд Малмерсьо и Милан Ремач от 2016 г., проучването на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси (Генерална дирекция за вътрешни политики) относно реформата на Регламента „Дъблин III“, проведено от Франческо Маяни, от юни 2016 г., проучването на EPRS „Цената на отказа от Европа в областта на убежището“ от Ваутер ван Балехой и Сесилия Навара от октомври 2018 г. и проучването на EPRS относно реформата на системата „Дъблин“ от Аня Раденович от март 2019 г.,

—  като взе предвид изслушването на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 19 февруари 2020 г.,

—  като взе предвид отговорите на парламентите на държавите членки относно работата им по Регламента „Дъблин III“, предоставени чрез автоматизираната система на Европейския център за парламентарни изследвания и документация,

—  като взе предвид предоставения от Германия отговор на пет въпроса, изпратени от председателя на комисията LIBE и от докладчика на всички национални органи, участващи в дъблинските процедури,

—  като взе предвид констативните пътувания на докладчика до Бохум (Германия), Тер Апел (Нидерландия), Букурещ (Румъния) и Лампедуза (Италия),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид писмото от комисията по правата на жените и равенството между половете,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0245/2020),

А.  като има предвид, че 1 393 920 търсещи убежище лица са поискали международна закрила в държавите от ЕС+ през 2015 г. и 1 292 740 – през 2016 г., което представлява четирикратно увеличение в сравнение с 2012 г. (373 375 молби) и 2013 г. (464 515 молби); като има предвид, че броят на молбите за международна закрила в държавите от ЕС + се е увеличил отново между 2018 г. (665 920) и 2019 г. (738 425), което се равнява на 0,13% от общото население на ЕС през 2019 г.;

Б.  като има предвид, че почти половината от молбите за убежище в ЕС са подадени от деца и че около 17 700 непридружени непълнолетни и малолетни лица са подали молба за международна закрила през 2019 г.; като има предвид, че 86% от тях са момчета, а 90% са на възраст между 14 и 18 години;

В.  като има предвид, че съгласно член 12 от Регламент „Дъблин III“ държавата членка, издаваща виза на гражданин на трета държава, е компетентна за разглеждането на молбата му за международна закрила; като има предвид, че съгласно член 14 от Регламент „Дъблин III“ молбата на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, влезли на територията на държава членка, която предоставя освобождаване от изискването за виза, се разглежда от същата тази държава членка;

Г.  като има предвид, че през 2019 г. бяха издадени 145 000 решения във връзка със заявления по Регламента „Дъблин“; като има предвид, че процентът на приемане на решения във връзка със заявления по Регламента „Дъблин“ през 2019 г. е бил 62 %;

Д.  като има предвид, че в периода между 2008 и 2017 г. една трета от държавите членки са приели 90 % от лицата, търсещи убежище;

Е.  като има предвид, че критериите за определяне на компетентността на държава членка по отношение на молба за убежище включват в йерархичен ред семейството, издаването на разрешения за пребиваване или визи, незаконно влизане или престой и безвизово влизане; когато не важи нито един от тези критерии, държавата членка, в която за първи път е подадена молбата за убежище, става компетентната държава членка съгласно член 3, параграф 2; като има предвид, че отговорностите не се разпределят справедливо между държавите – членки на ЕС, в резултат на диспропорционалното използване на член 13, съгласно който държавата членка на първо неразрешено влизане е компетентна да разгледа молбата за убежище; като има предвид, че няколко държави членки на първо влизане в Средиземноморието, а именно Гърция, Италия, Малта, Кипър и Испания, получиха голям дял от подадените за първи път молби, по-специално по време на кризата от 2015 – 2016 г.;

Ж.  като има предвид, че през 2018 г. Германия (82,8 милиона жители, 18,6% от общото население на ЕС) е регистрирала най-голям брой молби (184 180 или 28% от общия брой молби, което се равнява на 0,22% от нейното население), следвана от Франция (66,9 милиона жители, 15% от общото население на ЕС) с 120 425 молби (19% от общия брой молби, което се равнява на 0,18% от нейното население), Гърция (10,74 милиона жители, 2,4% от общото население на ЕС) с 66 695 молби (11% от общия брой молби, 0,62% от нейното население), Италия (60,48 милиона жители, 13,6% от общото население на ЕС) с 59 950 молби (10% от общия брой молби, 0,01% от нейното население) и Испания (46,66 милиона население, 10,49% от общото население на ЕС) с 52 700 молби (9% от общия брой молби, 0,11% от нейното население);

З.  като има предвид, че между 2016 и 2019 г. Германия и Франция са на челно място по брой на исканията по Регламента „Дъблин“ (68% от общия брой за ЕС), докато Испания, Естония, Литва, Латвия, Словакия, България, Полша и Чехия са издали само няколко искания по Регламента „Дъблин“; като има предвид, че Испания не е подала почти никакви искания по Регламента от Дъблин въпреки големия и нарастващ брой на молбите за убежище; като има предвид, че има значителни разлики между държавите, като между 2016 г. и 2019 г. 54,6% от прехвърлянията са извършени от Гърция, 42,2% от Швеция, 11,2% от Германия, 6,7% от Франция и 1,6% от Италия; като има предвид, че за редица държави има значителни информационни пропуски;

И.  като има предвид, че Регламентът „Дъблин III“ се базира на основното предположение, че на търсещите убежище лица се предоставят равни права в държавите членки и че всяко искане подлежи на справедливо разглеждане, независимо къде в ЕС е подадено; като има предвид, че това далеч не е реалност;

Й.  като има предвид, че държавите членки са използвали в много ограничена степен клаузата за зависимите лица (член 16) или хуманитарната и дискреционната клауза (член 17) в регламента; като има предвид, че тези клаузи предвиждат разумни решения за събиране на семейството или преместване, включително след дебаркиране;

К.  като има предвид, че при повечето процедури по Регламента „Дъблин“ разпоредбите относно йерархията на критериите, както и определените срокове не се прилагат правилно и не се извършват прехвърляния; като има предвид, че в случаите, свързани с деца и семейства, тези пропуски са особено неблагоприятни за висшите интереси на детето и за правото на събиране на семейството на лицата, търсещи убежище;

Л.  като има предвид, че в данните и проучванията за прилагането на Регламента „Дъблин III“ се подчертава редовното пренебрегване на семейните разпоредби и неправилното прилагане на принципа на висшите интереси на детето; като има предвид, че например през 2018 г. критерият за цялост на семейството е бил използван само в 5% от исканията за „поемане на отговорност“ във Франция (от общо 12 000) и в 3,7% в Германия (от общо 17 500), като цифрите в Белгия, Швеция, Швейцария са още по-ниски; подчертава, че обратно през 2018 г. Гърция е издала 79,3% от своите искания за „поемане на отговорност“ въз основа на критерия за цялост на семейството; като има предвид, че молбите за събиране на семейството се приемат по-рядко (48% от случаите) в сравнение със средния процент на приемане за всички процедури (67,6%); като има предвид, че ефективното прилагане на членове 16 и 17 от регламента би могло да гарантира ефективността на правото на семеен живот и цялост на семейството на лицата, търсещи убежище;

М.  като има предвид, че са налице сериозни недостатъци в прилагането на Регламента „Дъблин III“, включително по време на високия брой пристигащи през 2015 г. и по време на пандемията от COVID-19, като по този начин се накърнява доверието между държавите членки и правото на международна закрила и се стига до нарушаване на основните права; като има предвид, че правилата на „Дъблин III“ се оказаха неподходящи за справяне със значителни притоци на мигранти, което доведе до система, възлагаща прекомерна отговорност и тежест върху няколко държави членки;

Н.  като има предвид, че временният механизъм за солидарност за търсене и спасяване в Средиземноморието, договорен с Декларацията от Малта и подписан на 23 септември 2019 г. от Германия, Франция, Италия и Малта, е валиден за период от поне шест месеца; като има предвид, че никоя друга държава членка не се присъедини към това ad hoc споразумение;

О.  като има предвид, че разпоредбата за превантивни действия (член 33) никога не е била използвана;

П.  като има предвид, че член 28 от Регламента „Дъблин III“ позволява задържането като изключителна мярка „за осигуряване на процедурите за прехвърляне“, когато е налице „значителен риск от укриване“ на кандидата; като има предвид, че това определение остава неясно и неговото тълкуване се различава в отделните държави членки;

Р.  като има предвид, че липсва спазване на процедурните гаранции и гаранциите за търсещите убежище лица, особено за децата; като има предвид, че продължителността на процедурите и липсата на предвидими резултати в съчетание с лошите условия на приемане и социалната несигурност оказват въздействие върху благосъстоянието на търсещите убежище, които в много случаи са преминали през травматични преживявания вкъщи и/или по пътя към ЕС;

С.  като има предвид, че прилагането на Регламента „Дъблин III“ е тясно свързано с прилагането на други досиета от европейските политики в областта на миграцията и убежището; като има предвид, по-специално, че недостатъците в прилагането на преработената Директива за процедурите за убежище (2013/32/ЕС), преработената Директива относно условията на приемане (2013/33/ЕС) и преработената Директива относно определянето (2011/95/ЕС) оказаха влияние върху прилагането на Регламента „Дъблин III“; като има предвид, че Европейската комисия следва да положи повече усилия, за да гарантира, че държавите членки спазват тези директиви, включително чрез производства за установяване на нарушение;

Т.  като има предвид, че някои от тези недостатъци са присъщи на концепцията на Регламента „Дъблин“ и не могат да бъдат разрешени единствено чрез по-добро прилагане;

У.  като има предвид, че пропуските в информацията възпрепятстват извършването на цялостна оценка на прилагането на Регламента „Дъблин III“; като има предвид, че статистическата информация не се предоставя систематично и последователно от държавите членки, нито са еднакви равнищата ѝ на детайлност и на честота на предаване; като има предвид, че ключовите пропуски в информацията обхващат основанията за исканията, продължителността на процедурите, ресурсите, оттеглените молби, неуспешните прехвърляния, процедурите по обжалване и задържането;

Ф.  като има предвид, че на 6 ноември 2017 г. Парламентът прие законодателна резолюция относно предложението за преработка на Регламент „Дъблин IV“ с мнозинство от две трети;

Интегриране на принципа на солидарност в общата европейска система за убежище

1.  счита, че настоящият Регламент „Дъблин III“ възлага непропорционална отговорност върху малка част от държавите членки, по-специално в моменти на голям брой пристигащи; счита, че поради географското им положение критерият за държавата на първо влизане в Регламента „Дъблин III“ поставя безпрецедентна и непропорционална тежест върху държавите на първа линия от гледна точка на регистрацията и приемането на търсещите убежище лица; посочва, че Регламентът „Дъблин III“, както е замислен и приложен, не успя да гарантира основната си цел, а именно бързото определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, и по този начин да гарантира справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки и ефективен и бърз достъп до процедурите за предоставяне на убежище;

2.  подчертава, че въвеждането на „горещи точки“ в комбинация с програмата за временно преместване, предложено от Комисията през 2015 г., имаше за цел да улесни управлението на молбите за убежище при влизането на кандидатите на територията на ЕС и беше прагматичен подход, който да компенсира ставащите очевидни към момента недостатъци на Регламента „Дъблин III“; припомня освен това приноса на агенциите на ЕС, като Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Frontex, за подпомагането на държавите членки, изправени пред прекомерна тежест при прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, и подчертава необходимостта от подобряване на сътрудничеството между тези агенции;

3.  подчертава, че неправилното прилагане на йерархията на критериите, по-специално прекомерното използване на критерия за първата държава на влизане и неефективното осъществяване на прехвърлянията, е увеличило непропорционалната отговорност, носена от някои държави членки, особено на държавите членки на първа линия; счита, че поради това ЕС се нуждае от устойчив механизъм за солидарност, който въвежда справедливи правила за разпределяне на отговорността между държавите членки в съответствие с член 80 от ДФЕС и при пълно зачитане на основното право на сигурност и защита на лицата, търсещи убежище;

4.  счита, че е от съществено значение да се предоставят повече ресурси и капацитет на държавите членки на първа линия, например чрез EASO, докато Регламентът „Дъблин“ не бъде реформиран;

5.  припомня, че правото на убежище е основно право; подчертава, че процедурата за предоставяне на убежище служи за разглеждане на молби и предоставяне на международна закрила на кандидатите, които отговарят на условията, като същевременно предвижда бързо и справедливо решение за тези, които не отговарят на условията;

6.  отбелязва, че съгласно член 24, параграф 4 от Регламент „Дъблин III“ държавите членки могат или да поискат обратно приемане на лице, или да проведат процедура по връщане по отношение на лица, чиято молба за международна закрила е била отхвърлена с окончателно решение в държава членка; подчертава, че в контекста на прилагането на член 24, параграф 4 връщането на лица, които не отговарят на условията за международна закрила, особено въз основа на доброволно спазване, би могло да спомогне за функционирането на миграционните политики на ЕС;

7.  приветства решенията на Съвета от 2015 г. и 2016 г. относно преместването, които бяха приети като спешна мярка за солидарност; изразява разочарованието си от неизпълнените ангажименти на държавите членки за солидарност и споделяне на отговорностите, като същевременно признава положителния принос на някои държави членки; припомня, че Европейската комисия не последва призива на Европейския парламент, изразен в неговата резолюция от 18 май 2017 г., да предложи удължаване на мерките за преместване до приемането на реформа на Регламента „Дъблин III“; подчертава, че ad hoc споразуменията относно преместването не заместват една хармонизирана и устойчива обща европейска система за убежище (CEAS);

8.  изразява съжаление от факта, че Съветът, за разлика от Парламента, не прие позиция по предложението за преработка на Регламента „Дъблин IV“ и следователно блокира усилията за реформа на Регламента „Дъблин III“, въпреки неговите добре документирани пропуски; счита, че това блокиране може да се тълкува като нарушение на принципа за взаимно и искрено сътрудничество между институциите на ЕС, както е посочено в член 13, параграф 2 от ДЕС, и с оглед също така на факта, че Съветът винаги търси единодушно съгласие, въпреки че Договорите предвиждат квалифицирано мнозинство; изразява особено съжаление, че Съюзът все още разполага със същия набор от правила, които се оказаха неефективни при управлението на голям брой пристигащи; призовава за бърза реформа на общата европейска система за убежище;

9.  отбелязва, че механизмът за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи в член 33 не е приложен до момента, дори и при големия брой пристигащи лица през периода 2015 – 2016 г.; отбелязва освен това, че още не са използвани разпоредбите на Директивата за временна закрила, които имат за цел да разгледат временната закрила в случай на масов приток на разселени лица, които не са в състояние да се завърнат в своята държава на произход;

10.  счита, че в ЕС следва да се създаде основан на солидарността механизъм, за да се гарантира приемственост на основното право на убежище в ЕС с оглед на осигуряването на достъп до убежище и споделяне на отговорността между държавите членки; подчертава, че защитата на основните права на кандидатите за убежище следва винаги да остава в центъра на този механизъм; счита, че такъв механизъм следва да позволява участието на организации на гражданското общество, които предоставят професионална помощ на хора, нуждаещи се от международна закрила, особено когато помощта е от правен характер;

11.  подчертава, че дискреционната клауза в член 17, която позволява на държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молба за убежище, дори тя да не е определена като компетентна държава членка съгласно Регламента „Дъблин III“, се използва по различен начин, рядко и само от няколко държави членки; отбелязва, че през 2018 г. основно са я използвали Германия, Нидерландия и Франция; призовава всички държави членки да използват по-добре дискреционната клауза в член 17, за да се справят с трудни ситуации и хуманитарни извънредни ситуации при липсата на постоянен механизъм за солидарност; счита, че дискреционните клаузи на член 17 следва да се използват като инструмент за солидарност за споделяне на отговорността, по-специално в моменти на голям брой пристигащи по суша и море, или за прехвърляне на лица, търсещи убежище, които понастоящем живеят в горещи точки, в нечовешки, унизителни, нехигиенични и небезопасни условия и без достатъчен достъп до подкрепа за физическото и психичното здраве;

12.  счита, че разпоредбите за целостта на семейството, които са първите в йерархията на критериите за определяне на компетентността, следва да бъдат ефективно прилагани и че разпоредбите относно зависимите лица (член 16) и дискреционните клаузи (член 17) могат да се използват по-широко в подкрепа на целостта на семействата;

13.  подчертава многобройните предизвикателства, свързани с прилагането на Регламента „Дъблин III“; отбелязва значителната оперативна и техническа подкрепа, предоставена от EASO на органите на държавите членки при прилагането на дъблинските процедури, по-специално в горещите точки;

14.  призовава Комисията и държавите членки да улеснят работата на служителите на EASO като позволят събеседванията на лицата, търсещи убежище, да се провеждат на език, различен от този на държавата, в която се провежда събеседването, като същевременно се гарантира, че на кандидата се осигурява устен превод на разбираем за него език; подчертава необходимостта EASO да спазва най-високи стандарти при своята оперативна работа и да поставя в основата на своята работа интересите на кандидатите, нуждаещи се от международна закрила, включително висшите интереси на детето; призовава за създаването на Европейска агенция по въпросите на убежището, разполагаща с достатъчни финансови и човешки ресурси, за да подкрепя държавите членки във връзка с дъблинските процедури; настоятелно призовава за осигуряване на подходяща организация и човешки ресурси за европейските звена „Дъблин“, за да се оптимизира и ускори приключването на свързаните с „Дъблин“ процедури, особено за да се осигури правилното прилагане на Глава III от Регламента „Дъблин III“, която обвързва търсещия убежище с определена държава членка;

Защита на основните права

15.  изтъква, че защитата на основните права трябва да бъде в центъра на всички мерки, предприети за прилагането на Регламента „Дъблин III“, включително защитата на децата, на жертвите на трафик, ЛГБТИ и други уязвими лица; изтъква човешката цена, която недостатъците на общата европейска система за убежище причиняват на лицата, търсещи убежище, чието психично здраве вече е отслабено от травмите, които те са преживяли в своята държава на произход и евентуално по миграционните маршрути;

16.  припомня, че търсещите убежище имат право да бъдат изцяло информирани за процедурите; изразява съжаление, че нивото на информация, предоставяна на търсещите убежище лица, се различава значително между държавите членки; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че непълнолетните и малолетните лица разполагат с подходяща, предвидена за деца, информация и специфична подкрепа; подчертава, че предоставянето на правна помощ и устен превод са ключови за гарантирането на правото на информация на кандидатите;

17.  изтъква, че прехвърлянето на търсещи убежище лица, и по-специално на уязвими хора, непълнолетни и малолетни лица и семейства, може да доведе до нарушаване на техните човешки права; отново заявява, че забраната за връщане и нарушаването на правата на човека са достатъчно основание за спиране на прехвърляне, дори когато в държавата на местоназначение няма системни недостатъци; настоятелно призовава държавите членки да оценяват правилно рисковете, на които ще бъдат изложени кандидатите в държавите членки на местоназначение; подчертава по-специално, че прехвърлянията трябва да се извършват по начин, който в никакъв случай не излага хората на риск от връщане;

18.  отбелязва, че в съответствие с член 28 в рамките на дъблинската процедура задържането на търсещи убежище лица може да се извършва само като крайна мярка, единствено ако е в съответствие с принципа на пропорционалност и ако не може да бъде ефективно приложена алтернативна и по-лека принудителна мярка, за да се гарантира осъществяването на процедурата за прехвърляне в случаите, когато съществува значителна опасност от укриване; призовава държавите членки да положат конкретни усилия за намиране на валидни алтернативи на задържането;

19.  счита, че задържането следва да е за възможно най-кратък срок и да не надвишава времето, което с основание може да се смята за необходимо за надлежно провеждане на необходимите административни процедури до извършването на прехвърлянето съгласно настоящия регламент; подчертава, че тъй като липсват хармонизирани критерии за определяне на риска от укриване, държавите членки са приели различни и понякога противоречиви критерии; призовава държавите членки и Комисията да изяснят понятието „значителен риск от укриване“;

20.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията ясно да заявят, че задържането никога не е във висшия интерес на детето;

21.  припомня, че според Европейския съд по правата на човека(5) е незаконосъобразно да се налага мярка за задържане на малолетно или непълнолетно лице, без да се вземе предвид неговият висш интерес, индивидуалното му положение на непридружено непълнолетно или малолетно лице, ако е приложимо, или без оценка на пропорционалността или без да са налице алтернативи на задържането;

22.  подчертава, че крайната цел за закрила на децата, като например срещу трафика на деца, винаги има предимство, за да се гарантира, че децата мигранти имат бърз достъп до образование, здравеопазване и подходящо настаняване; подчертава, че непридружените деца следва да се ползват от подходящи мерки за закрила, като например ефективно настойничество;

23.  изтъква многобройните и систематични недостатъци по отношение на спазването на йерархията на критериите; подчертава, че целостта на семейството далеч не е най-често прилаганият критерий, въпреки че е поставена на върха на йерархията в глава III от Регламента; счита, че държавите членки, въз основа на принципа на взаимно сътрудничество, следва да подпомагат компетентните органи и гражданите на трети държави, за да се подобри установяването на съществуващи доказани семейни връзки в рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка; призовава Комисията да гарантира пълното спазване на йерархията на критериите;

24.  счита, че е ключово да се изяснят условията за прилагане на критерия за събиране на семейството, както и да се даде предимство, в съответствие с член 7, параграф 3 от регламента, на прилагането на членове 8, 10 и 16 като основни критерии за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, за да се гарантира ефективността на правото на цялост на семейството и по-бързо изпълнение на решенията за събиране на семейството; призовава Комисията и държавите членки да хармонизират стандарта за доказване, изискван за събиране на семейството, в посока по-постижими стандарти и изисквания; изтъква, че тълкуванията на въпроса какво представлява „семейство“ са различни в държавите членки, което допринася за липсата на съответствие с йерархията на критериите и за недоброто функциониране на системата; поради това призовава Комисията внимателно да наблюдава правилното прилагане на определенията, свързани със семейството, от страна на държавите членки, както са определени в член 3 от регламента;

25.  припомня, че съгласно Регламента висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение при всички дъблински процедури и решения, засягащи деца; изразява съжаление, че държавите членки прилагат различни тълкувания на висшия интерес на детето;

26.  изразява съжаление, че недостатъчните механизми за идентификация и понякога погрешните методи за оценка на възрастта често допълнително влошават положението на непълнолетните и малолетните лица, като причиняват забавяния или оказват отрицателно въздействие върху изхода на процедурите по дъблинската система; отбелязва, че в някои държави членки са разработени добри практики, например използването на специализиран персонал за непридружени непълнолетни и малолетни лица или мултидисциплинарен подход за определяне на възрастта;

27.  изразява сериозна загриженост, че в много държави членки поради практически трудности назначаването на представител, който да подпомага непридружените непълнолетни и малолетни лица в процедурите по дъблинската система, често се забавя или не е гарантирано; също така отбелязва, че в някои държави тези представители не са достатъчно информирани за дъблинските процедури и че непридружените непълнолетни и малолетни лица не получават подходяща за деца подкрепа;

Опростяване на процедурите, значително съкращаване на сроковете на процедурите и зачитане на правото на ефективни правни средства за защита

28.  подчертава, че броят на процедурите по прехвърляне се е увеличил значително през 2016 – 2017 г. и създава сериозни човешки, материални и финансови разходи; изразява съжаление обаче, че само в 11% от случаите са извършени прехвърляния, което е допълнителен фактор за честото претоварване на системите за предоставяне на убежище, като ясно показва липсата на ефективност на регламента; счита, че усилията за гарантиране на достъп до информация и бързи процедури за събиране на семейството и за прехвърляне на търсещите убежище лица са от съществено значение;

29.  подчертава значителната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на ЕС от последните години, която изясни допустимите основания за отказ на прехвърляния по дъблинската система, по-специално евентуалните източници на риск за лицето; по-специално отбелязва все по-големия брой решения на европейски и национални съдилища за спиране на прехвърляния в държави членки, където на търсещо убежище лице би била неправомерно отказана международна закрила (случаи на непряко връщане) или биха му били отказани правата по дъблинската система; изразява съжаление, че в някои държави членки търсещите убежище лица са жертва на нечовешко или унизително отношение;

30.  отбелязва, че недостатъците в структурната организация и функционирането на националните органи в областта на убежището заедно с недостига на ресурси допринесоха за забавянията на дъблинските процедури и възпрепятстваха прилагането на регламента; отбелязва, че макар повечето държави да разполагат с един специализиран орган в областта на убежището, някои държави членки са избрали отговорността да се споделя между различни органи, създавайки в определени случаи практически усложнения за търсещите убежище лица и различия в прилагането на регламента;

31.  подчертава, че ефективността на дъблинските процедури зависи също и от качеството и числеността на служителите във всеки национален орган в областта на убежището; отбелязва значителния недостиг при органите в областта на убежището от гледна точка на броя на служителите спрямо кандидатите за убежище; подчертава, че националните звена „Дъблин“ не разполагат с достатъчно служители, а в същото време са изправени пред значително увеличаване на натовареността си; призовава държавите членки да увеличат ресурсите, необходими за да стане оперативен Регламентът „Дъблин III“, по-специално броя на служителите в областта на убежището;

32.  подчертава липсата на сътрудничество и обмен на информация между държавите членки, което активно подкопава принципа на солидарност на ЕС и пряко допринася за претоварването на системите в някои държави членки;

33.  подчертава, че прекомерното и отчасти неподходящо прилагане на критерия за „незаконно влизане“ създава непропорционална тежест за държавите на първо влизане, които често нямат ресурси и капацитет за приемане и регистрация на търсещите убежище лица; отбелязва, че през последните години исканията за обратно приемане са преобладаващата форма на дъблинската система, което означава, че повечето лица, обект на дъблинска процедура, вече са кандидатствали за убежище в друга държава членка; отбелязва, че за държавите членки в Шенгенското пространство, както и за тези извън него, следва да се прилагат подходящи мерки за предотвратяване на вторичните движения;

34.  припомня, че сроковете на всеки етап от дъблинската система имат за цел да поддържат процедурата кратка и да осигурят бърз достъп до процедурата за предоставяне на убежище; отбелязва, че все още липсва яснота и съществуват различия между държавите членки при изчисляването на сроковете и момента, в който започва да тече срокът за всяка процедура; предлага да се изяснят и хармонизират условията, които задействат процедурите за прехвърляне;

35.  счита, че в някои случаи правилата относно прехвърлянето на компетентност съгласно Регламента „Дъблин III“ подкопават ефикасността на процедурите за предоставяне на убежище и осъществяването на прехвърлянията като увеличават опасността от укриване; изразява съжаление във връзка с често недостоверните доводи, на които държавите членки се позовават, за да откажат прехвърляния; счита, че тези фактори, наред с другото, допринесоха за увеличаването на броя на вторичните движения, като насърчиха лицата, търсещи убежище, да остават извън системата; призовава Комисията да преразгледа правилата, за да се подобри осъществяването на прехвърлянията и да се премахне прехвърлянето на компетентност в случаите на укриване на лице, търсещо убежище, да се засили доверието между държавите членки, да се наблюдава положението и когато е необходимо, да се налагат санкции на държавите членки, които отказват прехвърляния;

36.  отбелязва, че неправилното прилагане на правилата относно йерархията на критериите, по-специално по отношение на събирането на семейството и положението на непридружените деца, както и непропорционалното използване на критерия за първата държава на незаконно влизане също подкопават процедурите за предоставяне на убежище; отбелязва, че тези пропуски в прилагането могат да насърчат лицата, търсещи убежище, да останат извън системата; подчертава, че допълнителното хармонизиране на системите за убежище на държавите членки е от ключово значение за функционирането на Регламента „Дъблин III“ и за предотвратяването на вторичните движения; призовава Комисията да предложи система, която надлежно отчита доказаните значими връзки на лицата, търсещи убежище, с дадена държава членка, като предишно законно пребиваване или образователни дипломи, и която гарантира, че третирането на лицата, търсещи убежище, е еднакво в относително изражение в целия ЕС;

37.  счита, че предоставянето на правна помощ на лицата, търсещи убежище, за дъблинските процедури, по-специално в горещите точки, е от основно значение, за да се гарантира, че кандидатите са информирани за своите права и задължения по време на процедура по дъблинската система; подчертава, че това би насърчило процедури, съобразени с правата, би опростило дъблинските процедури и би подобрило процеса на вземане на решения; отбелязва, че законният представител може да гарантира, че всяко досие е пълно и точно, и да допринесе за намаляването на броя на обжалванията и за гарантиране на правото на забрана за връщане; със загриженост отбелязва, че на национално равнище остават някои специфични въпроси, като ограничен достъп до независими законни представители в отдалечени центрове за убежище, ниски равнища на финансовото възнаграждение за правна помощ, липса на подходящи съоръжения за подготвителни и лични събеседвания и неадекватно предоставяне на правна помощ за кандидатите в центровете за задържане; призовава държавите членки и Европейската комисия да увеличат наличните средства за предоставяне на правна помощ по време на процедурите по дъблинската система;

38.  подчертава, че качеството и обемът на информацията, предоставена на кандидатите по време на процедура по дъблинската система, далеч не са задоволителни, варират значително между държавите, а в някои случаи и в самите държави; отбелязва, че различни фактори влияят върху зачитането на правото на информация, като качеството и яснотата на информацията, достъпът до преводач, наличието на преведени документи, навременният достъп до информация; припомня, че правото на информация съгласно член 4 от регламента е от съществено значение с оглед на сложния характер на дъблинските процедури и за гарантиране на достъп до справедливо разглеждане на молба за убежище в ЕС; подчертава, че пропуските в тази област могат да бъдат отдадени на липса на ресурси, но произтичат също и от съзнателни политически избори в определени държави, където са назначени много малко законни представители; настоятелно призовава държавите членки, с подкрепата на Комисията и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, да подобрят информацията, която се предоставя на лицата, търсещи убежище, относно сложните дъблински процедури, да гарантират, че тя е ясна и достъпна за всички, особено във връзка със събирането на семейството, в съответствие с членове 4 и 26 от регламента, и с достъпа до ефективна правна защита и правна помощ в съответствие с член 27;

39.  призовава Комисията да направи оценка на цялостното прилагане на общата европейска система за убежище, както и на всички пропуски и недостатъци в Регламента „Дъблин III“, които водят до непропорционален размер на отговорността, която поемат държавите по външните граници на ЕС;

Единно и съсредоточено върху правата прилагане на договореностите от Дъблин в случаите, свързани с търсене на убежище, в цяла Европа

40.  подчертава, че принципът на единна молба за убежище в ЕС не може да се спазва – положение, което противоречи на самата цел на Регламента „Дъблин III“; отбелязва, че прилагането на този принцип е възпрепятствано от различни фактори, което означава, че съществуват множество причини за подаването на последващи молби за убежище; счита, че компетентните национални органи следва да споделят полезна информация, по-специално относно приемането и отхвърлянето на молби за убежище, в европейска база данни като Евродак, за да се ускорят процедурите и да се избегне подаването на няколко молби за убежище от едно и също лице, като същевременно се защитават личните данни; счита за приоритет регистрирането на всички кандидати за убежище и мигранти, преминаващи границите незаконно;

41.  отбелязва, че степента на защита на лицата, търсещи убежище, се различава значително в отделните държави членки по отношение на определени националности и че това може да допринесе за по-нататъшно придвижване; счита, че отчитането на индивидуалните нужди на кандидата в рамките на дъблинските процедури би намалило вторичните движения; счита, че отчитането на „доказани значими връзки“ с определена държава членка е ефективен подход за намаляване на вторичните движения и призовава това да бъде включено като критерий за преместване;

Укрепване на управлението и сближаването между държавите членки

42.  подчертава, че мрежата на Комисията от звена „Дъблин“ на държавите членки се събира само веднъж или два пъти годишно и няма оперативна роля; счита, че некоординираната употреба на мрежата на звената „Дъблин“ на EASO възпрепятства ефективното функциониране на Регламента „Дъблин III“; отбелязва обаче, че мрежата от звена „Дъблин“ на EASO беше по-активна и че EASO извърши редица полезни мисии в подкрепа на държавите членки при прилагането на Регламента „Дъблин III“, като изготвянето на указания и анализи, организирането на обучения или изпращането на персонал; настоятелно призовава за по-тясно сътрудничество между националните органи в областта на убежището, за да се обменя информация, да се насърчава развитието на единни и най-добри практики, да се рационализират прехвърлянията и да се допринася за предотвратяването на случаи на подаване на множество молби; предлага да се възложи на EASO да изготви засилени механизми за управление за прилагането на Регламента „Дъблин III“, включително ежемесечен оперативен диалог между националните органи и платформа за обмен и споделяне на информация и най-добри практики;

43.  призовава Комисията и държавите членки да включат сред източниците, използвани за мониторинг на прилагането на регламента, надеждна и актуална информация, предоставена от неправителствени участници, по-специално международни организации и НПО;

44.  отбелязва, че между 2008 г. и 2017 г. значителен брой молби за убежище са подадени от граждани на трети държави, които са пътували безвизово или с краткосрочна виза, за да влязат в Шенгенското пространство(6); отбелязва освен това, че някои от тези заявления са подадени в държава членка, различна от тази, за която е издадена визата; подчертава, че за последвалите дъблински процедури е доказано, че правилата в членове 12 и 14 не са достатъчно ясни, което възпрепятства определянето на компетентната държава членка; призовава Комисията да изясни как следва да се прилагат членове 12 и 14 от регламента, когато се определя коя държава членка следва да бъде компетентна за разглеждането на молба за убежище; предлага като част от йерархията на критериите да се направи оценка на възможното въздействие на молбите за убежище, подадени след безвизово влизане, върху правилното функциониране на дъблинската система;

45.  отбелязва, че между държавите членки са сключени двустранни споразумения за подобряване на ефикасността на дъблинските процедури или за гарантиране на прехвърлянето на търсещите убежище лица; подчертава обаче, че те също така са доказали, че оказват неблагоприятно въздействие, като в някои случаи отслабват постигането на целите на регламента на европейско равнище; настоятелно призовава Комисията и всички държави членки по-скоро да направят преглед на факторите, допринасящи за по-голяма ефикасност, да предприемат съвместни и координирани действия за оптимизиране на ефективното прилагане на Регламента „Дъблин III“ и да работят за хармонизиране на прилагането на регламента;

46.  отбелязва, че държавите членки могат да изготвят превантивни планове за действие с подкрепата на Комисията и в координация с нея, когато прилагането на регламента може да бъде застрашено поради обоснован риск от особен натиск върху системите за убежище на държавите членки и/или поради проблеми във функционирането на техните системи за убежище в съответствие с член 33; отбелязва, че тези превантивни мерки могат да вземат предвид информацията от Комисията и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и могат да доведат до действителна и практическа солидарност, в съответствие с член 80 от ДФЕС, с държавите членки, които са изправени пред особен натиск върху техните системи за предоставяне на убежище като цяло, включително в резултат на смесени миграционни потоци, и с кандидатите, което ще даде възможност за по-добра подготвеност в случай на потенциална криза в областта на убежището;

47.  счита, че прилагането на Регламента „Дъблин III“ не е ефективно, тъй като основните цели не са постигнати, т.е. бързо и справедливо определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на дадена молба за международна закрила; припомня, че са установени значителни пропуски в изпълнението на редица разпоредби от Дъблин; подчертава, че прилагането на регламента е много неефикасно по отношение на усилията, човешките ресурси и персонала, отделени за него от държавите членки;

48.  призовава Съвета да приеме гласуване с квалифицирано мнозинство при реформирането на Регламента „Дъблин III“ и когато предприема действия във връзка с член 78, параграф 2 от ДФЕС;

49.  изразява съжаление, че Комисията все още не е публикувала доклада си за оценка по член 46; призовава Комисията да гарантира по-ефективно прилагане на Регламента „Дъблин III“;

o
o   o

50.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки и на националните парламенти.

(1) OВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 31.
(2) ОВ L 239, 15.9.2015 г., стp. 146.
(3) ОВ L 248, 24.9.2015 г., стp. 80.
(4) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9.
(5) EDAL, Европейски съд по правата на човека - Rahimi v. Гърция, Молба № 8687/08, решение от 5 юли 2011 г.: https://www.asylumlawdatabase.eu/en/content/ecthr-rahimi-v-greece-application-no-868708-1
(6) Европейска комисия, Европейска мрежа за миграцията, Impact of Visa Liberalisation on Countries of Destination („Въздействие на либерализирането на визовия режим върху държавите на местоназначение“), март 2019 г.: https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/00_eu_visa_liberalisation_2019_synthesis_report_en_0.pdf

Последно осъвременяване: 16 март 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност