Показалец 
Приети текстове
Сряда, 8 юли 2020 г. - Брюксел
Електронна информация за товарни превози ***II
 Предложение за назначаване на Хелга Бергер за член на Сметната палата
 Назначаване на изпълнителния директор на Европейския банков орган (ЕБО)
 Изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост ***I
 Изменение на Регламент (ЕС) 2017/2454 по отношение на датите на прилагане поради кризата с COVID-19 *
 Международно и национално отвличане от родител на деца от ЕС в Япония
 Правата на хората с интелектуална недостатъчност и техните семейства по време на извънредното положение във връзка с COVID-19

Електронна информация за товарни превози ***II
PDF 119kWORD 42k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната информация за товарни превози (05142/1/2020 – C9-0103/2020 – 2018/0140(COD))
P9_TA(2020)0177A9-0119/2020

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05142/1/2020 – C9-0103/2020),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0279),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 74, параграф 4 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид членове 67 и 40 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A9-0119/2020),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета в съответствие с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ С 62, 15.2.2019 г., стр. 265.
(2) Приети текстове от 12.3.2019 г., P8_TA(2019)0139.


Предложение за назначаване на Хелга Бергер за член на Сметната палата
PDF 113kWORD 41k
Решение на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за назначаване на Хелга Бергер за член на Сметната палата (C9-0129/2020 – 2020/0802(NLE))
P9_TA(2020)0178A9-0126/2020

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9‑0129/2020),

–  като взе предвид член 129 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0126/2020),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 25 юни 2020 г. комисията по бюджетен контрол проведе изслушване на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Хелга Бергер за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


Назначаване на изпълнителния директор на Европейския банков орган (ЕБО)
PDF 119kWORD 43k
Решение на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за назначаване на изпълнителен директор на Европейския банков орган (C9-0080/2020 – 2020/0905(NLE))
P9_TA(2020)0179A9-0132/2020

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган от 5 март 2020 г. (C9‑0080/2020),

–  като взе предвид член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно институции и органи в рамките на Икономическия и паричен съюз: предотвратяване на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация(3),

–  като взе предвид своето решение от 30 януари 2020 г. относно предложението за назначаване на изпълнителен директор на Европейския банков орган(4),

–  като взе предвид член 131 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0132/2020),

А.  като има предвид, че предишният изпълнителен директор на Европейския банков орган подаде оставка, считано от 31 януари 2020 г.;

Б.  като има предвид, че на 5 март 2020 г., след открита процедура на подбор, Съветът на надзорниците на Европейския банков орган предложи Франсоа-Луи Мишо да бъде назначен за изпълнителен директор с мандат от пет години, в съответствие с член 51, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

В.  като има предвид, че на 29 юни 2020 г. комисията по икономически и парични въпроси проведе изслушване на Франсоа-Луи Мишо, по време на което той направи встъпително изказване и след това отговори на въпросите, зададени от членовете на комисията;

1.  одобрява назначаването на Франсоа-Луи Мишо за изпълнителен директор на Европейския банков орган;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския банков орган, както и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
(2) Приети текстове, P8_TA(2019)0211.
(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0017.
(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0023.


Изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост ***I
PDF 126kWORD 44k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост (COM(2020)0206 – C9-0145/2020 – 2020/0086(COD))
P9_TA(2020)0180A9-0111/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0206),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0145/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юни 2020 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 17 юни 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид писмата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие (A9-0111/2020),

А.  Като има предвид, че по причини за неотложност е оправдано да се премине към гласуване преди да е изтекъл осем-седмичният срок, предвиден в член 6 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 юли 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост

P9_TC1-COD(2020)0086


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2020/1041.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Изменение на Регламент (ЕС) 2017/2454 по отношение на датите на прилагане поради кризата с COVID-19 *
PDF 155kWORD 45k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2454 по отношение на датите на прилагане поради кризата с COVID-19 (COM(2020)0201 – C9-0136/2020 – 2020/0084(CNS))
P9_TA(2020)0181A9-0123/2020

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2020)0201),

–  като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9‑0136/2020),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0123/2020),

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 4 a (ново)
(4a)  Въпреки че избухването на COVID-19 създава реални трудности за националните администрации, то не следва да се използва като претекст за допълнително забавяне на прилагането на съвместно договорените правила. Преди появата на епидемията някои държави членки бяха сигнализирали, че ще имат закъснения в прилагането на новата система. Извън непосредствените трудности, свързани с избухването на COVID-19, правителствата следва да не пестят никакви усилия за прилагането на новата система. Държавите членки, срещащи проблеми, които биха могли да доведат до забавяне на цялостното прилагане на правилата, следва да използват техническата помощ, предоставена от Комисията, за да се гарантира правилното и пълно прилагане на пакета за електронната търговия. Целите на пакета за електронната търговия – улесняване на глобалната конкурентоспособност на европейските МСП, облекчаване на административния натиск върху продавачите от Съюза и гарантиране, че онлайн платформите допринасят за една по-справедлива система за събиране на ДДС, като същевременно се води борба с данъчните измами, са ключови аспекти на равнопоставените условия на конкуренция за всички предприятия, което е особено важно в контекста на възстановяването след COVID-19.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  Като се имат предвид предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки в борбата с кризата с COVID-19, и обстоятелството, че новите разпоредби се основават на принципа, че всички държави членки трябва да актуализират своите информационни системи, за да могат да прилагат разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕС) № 2017/2454, като така гарантират събирането и предаването на информация и плащания по изменените режими, е необходимо датите на прилагане на посочения регламент да се отложат с шест месеца. Отлагането с шест месеца е целесъобразно, тъй като забавянето трябва да бъде възможно най-малко, за да се минимизират допълнителните бюджетни загуби за държавите членки.
(5)  Като се имат предвид новите предизвикателства, пред които са изправени държавите членки в резултат от избухването на COVID-19, и обстоятелството, че новите разпоредби се основават на принципа, че всички държави членки трябва да актуализират своите информационни системи, за да могат да прилагат разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕС) № 2017/2454, като така гарантират събирането и предаването на информация и плащания по изменените режими, може да е необходимо датите на прилагане на посочения регламент да се отложат с три месеца. Отлагането не е желателно, тъй като това ще доведе до загуба на приходи и увеличаване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС, като същевременно ще се удължи нелоялната конкуренция между продавачите от държави извън Съюза и тези от Съюза. Въпреки това може да е целесъобразно отлагане с три месеца, тъй като това съответства на периода на ограничителните мерки в повечето държави членки. Още по-дълго отлагане би увеличило риска от измами с ДДС в момент, когато публичните финанси следва да се възстановят, за да се води борба с пандемията и нейните икономически и социални последици. По-дългият срок от шест месеца би могъл да доведе до загуба на приходи от между 2,5 и 3,5 милиарда евро за държавите членки. С оглед на кризата, причинена от избухването на COVID-19, изключително важно е да се избегне по-нататъшна загуба на приходи.
Изменение 3
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а
Регламент (ЕС) 2017/2454
Член 1 – точка 7 – буква а – заглавие – раздел 2
„Разпоредби, приложими от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2021 г.“
„Разпоредби, приложими от 1 януари 2015 г. до 31 март 2021 г.“
Изменение 4
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б – подточка i
Регламент (ЕС) 2017/2454
Член 1 – точка 7 – буква б – заглавие – раздел 3
Разпоредби, приложими от 1 юли 2021 г.
Разпоредби, приложими от 1 април 2021 г.
Изменение 5
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Регламент (ЕС) 2017/2454
Член 2 – параграф 2
Той се прилага от 1 юли 2021 г.
Той се прилага от 1 април 2021 г.

Международно и национално отвличане от родител на деца от ЕС в Япония
PDF 137kWORD 48k
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно международното и националното отвличане от родител в Япония на деца от ЕС (2020/2621(RSP))
P9_TA(2020)0182B9-0205/2020

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“),

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграфи 1, 5 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.,

—  като взе предвид принципите, подчертани в резолюцията му от 28 април 2016 г. относно защитата на най-добрия интерес на детето в ЕС въз основа на петициите, адресирани до Европейския парламент(1),

—  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето от 2017 г.,

—  като има предвид ролята и дейностите на координатора на Европейския парламент по правата на детето относно въпроса за отвличането на деца от родител и споровете за упражняване на родителски права и право на лични отношения, отнасящи се до деца с гражданство на ЕС в Япония,

—  като взе предвид разискванията на комисията по петиции по време на заседанието ѝ от 19 – 20 февруари 2020 г.,

—  като взе предвид член 227, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на заседанието си от 19 февруари 2020 г. комисията по петиции обсъди петиции 0594/2019, 0841/2019, 0842/2019 и 0843/2019 относно отвличането на деца от родител и правата на посещение при двойки със смесено гражданство, при които единият партньор е гражданин на ЕС, а другият е японски гражданин;

Б.  като има предвид, че тези петиции предизвикаха загриженост относно незадоволителните резултати, които Япония показва във връзка с изпълнението на съдебни решения за връщане на деца съгласно съдебни производства по Хагската конвенция от 1980 г., и относно липсата на средства за прилагане на правата на лични отношения и посещение, което възпрепятства родителите от ЕС да поддържат пълноценни отношения със своите деца, пребиваващи в Япония;

В.  като има предвид, че е тревожен значителният брой нерешени случаи на отвличане на деца от родител, при които един от родителите е гражданин на ЕС, а другият е японски гражданин;

Г.  като има предвид, че в японското законодателство не съществува възможност за получаване на споделени или съвместни родителски права; като има предвид, че различни източници показаха, че отвличането на деца е тежка форма на малтретиране на деца;

Д.  като има предвид, че в Япония правата на лишените от децата си родители на лични отношения или посещение са силно ограничени или несъществуващи;

Е.  като има предвид, че всички държави членки са страни по Хагската конвенция от 1980 г. и Конвенцията на ООН за правата на детето;

Ж.  като има предвид, че Япония се присъедини към Хагската конвенция от 1980 г. през 2014 г. и е страна по Конвенцията на ООН за правата на детето от 1994 г. насам;

З.  като има предвид, че децата, които са граждани на ЕС и пребивават в Япония, трябва да се ползват с правото на закрила и грижи, които са необходими за тяхното благополучие; като има предвид, че те могат да изразяват свободно своето мнение; като има предвид, че тяхното мнение трябва да се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им;

И.  като има предвид, че родителите носят основната отговорност за отглеждането и развитието на детето си; като има предвид, че страните са задължени да полагат всички усилия, за да осигурят признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето си;

Й.  като има предвид, че във всички действия, свързани с деца от ЕС в Япония, най-важното съображение следва да бъдат висшите интереси на детето;

К.  като има предвид, че всяко дете от ЕС в Япония трябва да има правото да поддържа редовно лични отношения и преки контакти и с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес;

Л.  като има предвид, че страните са задължени да гарантират, че детето няма да бъде отделено от родителите си против волята си, освен в случаите, когато компетентните власти определят, при съдебен контрол, в съответствие с приложимото право и по установения ред, че подобно отделяне на детето от родителите е необходимо и в интерес на детето; като има предвид, че такова решение може да бъде необходимо в конкретен случай, като например при малтретиране или небрежност спрямо детето от страна на родителите или когато родителите живеят разделени и трябва да бъде взето решение за определяне на мястото на пребиваване на детето;

М.  като има предвид, че страните са задължени да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или двамата родители, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти и с двамата си родители, освен ако това е в противоречие с висшите интереси на детето;

Н.  като има предвид, че за да се осигури своевременното връщане на детето, всички страни по Хагската конвенция от 1980 г. трябва да се ангажират да въведат национални мерки и законодателство, които са съвместими с техните договорни ангажименти и задължения;

О.  като има предвид, че дете, чиито родители пребивават в различни държави, трябва да има правото да поддържа редовно, освен при изключителни обстоятелства, лични отношения и преки контакти и с двамата си родители;

П.  като има предвид, че френският президент Еманюел Макрон, италианският министър‑председател Джузепе Конте и германският канцлер Ангела Меркел разговаряха с японския министър‑председател Шиндзо Абе от името на родители от Франция, Италия и Германия, а европейските посланици в Япония изпратиха съвместно писмо относно отвличането на деца от родител до японския министър на правосъдието;

Р.  като има предвид, че през август 2019 г. родители, чиито деца са били отвлечени от другия родител, подадоха официална жалба до Съвета на ООН по правата на човека;

С.  като има предвид, че от 2018 г. насам координаторът на Парламента по правата на детето подпомага отделни родители и повдига специфични въпроси, свързани с отвличането на деца от родител и споровете за родителски права и за право на лични отношения, в които са засегнати граждани на ЕС, пред японските органи, включително японския министър на правосъдието през октомври 2018 г. и посланика на Япония в ЕС през май 2019 г.;

Т.  като има предвид, че на 6 март 2020 г. комисията по петиции и на 5 февруари 2020 г. координаторът на Парламента по правата на детето изпратиха писмо до заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел с искане международните задължения на Япония по Хагската конвенция от 1980 г. и Конвенцията на ООН за правата на детето да бъдат включени в дневния ред на следващото съвместно заседание, организирано като част от Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония;

У.  като има предвид, че на 31 януари 2020 г. по време на второто съвместно заседание на комитета в рамките на Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония ЕС призова Япония да подобри националната си правна рамка и ефективното ѝ прилагане, за да гарантира спазването на съдебните решения и международните ангажименти на Япония, като Конвенцията за правата на детето и Хагската конвенция от 1980 г.; като има предвид, че ЕС също така подчерта необходимостта от гарантиране на висшите интереси на детето и от зачитане на правата на посещение, предоставени на родителите;

Ф.  като има предвид, че след резултата от заседанието ѝ от 19 – 20 февруари 2020 г. комисията по петиции изпрати писмо до мисията на Япония в Европейския съюз, в което настоятелно призовава японските органи да спазват националното и международното законодателство относно правата на децата и гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

1.  изразява загриженост относно положението на децата, които страдат в резултат от отвличане на дете от родител в Япония, и относно факта, че съответните закони и съдебни решения не се прилагат навсякъде; припомня, че децата от ЕС в Япония трябва да се ползват от защитата, предвидена в международните споразумения, които гарантират техните права;

2.  отбелязва със съжаление, че Япония като стратегически партньор на ЕС изглежда не спазва международните правила в случаите на отвличане на деца; припомня, че правната рамка на страната следва да бъде подобрена, така че например в Япония да се прилагат ефективно решенията, постановени от японски и други съдилища на съответните държави в производства за връщане на деца съгласно Хагската конвенция от 1980 г.;

3.  подчертава факта, че принципите за правата на човека по отношение на децата зависят от националните действия на японското правителство; подчертава, че са необходими редица законодателни и незаконодателни мерки, за да се гарантира, наред с другото, правото на детето и на двамата родители; настоятелно призовава японските органи да прилагат ефективно съдебните решения относно правата на лични отношения и посещение, предоставени на лишените от децата си родители, така че те да поддържат пълноценен контакт със своите деца, пребиваващи в Япония; подчертава, че тези решения трябва винаги да се вземат с оглед на висшите интереси на детето;

4.  подчертава, че случаите на отвличане на деца изискват бърза обработка, тъй като изминалото време може да има дългосрочни неблагоприятни последици за детето и за бъдещите отношения между детето и лишения от детето си родител;

5.  посочва факта, че отвличането на деца от родител може да навреди на благополучието на детето и да има дългосрочни вредни последици; подчертава, че отвличането на деца може да доведе до проблеми с психическото здраве както за детето, така и за лишения от детето си родител;

6.  подчертава, че една от основните цели на Хагската конвенция от 1980 г. е защитата на децата от вредните последици от отвличането на деца от родител чрез установяване на процедури за гарантиране на бързото връщане на детето в държавата на обичайно местопребиваване непосредствено преди неговото отвличане;

7.  приветства оказаната от координатора на Парламента за правата на детето подкрепа и проявената ангажираност при справянето с тази ситуация и я призовава да продължи да работи с комисията по петиции с цел разглеждане на случаите, повдигнати от вносителите на петиции;

8.  настоява, че всички системи за закрила на детето следва да разполагат с въведени транснационални и трансгранични механизми, които вземат предвид особеностите на трансграничните конфликти;

9.  предлага да се създаде ориентирана към гражданите европейска платформа за информационна подкрепа за родителите, попаднали в ситуация на трансгранични семейни спорове, съвместно с Хагската конференция (например допълване на портала за електронно правосъдие с информация относно отвличането на деца от родител в трети държави и относно други права на децата);

10.  препоръчва държавите членки да предоставят на гражданите си надеждна информация относно семейното право и правата на децата в трети държави, което включва предупреждения за трудностите, които могат да срещнат в страни като Япония в случай на развод или раздяла;

11.  приветства ангажимента на Комисията да повдига въпроса на всеки възможен форум, включително в Съвместния комитет на Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония;

12.  призовава ЗП/ВП да включи този въпрос в дневния ред на следващото заседание, организирано като част от Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония; призовава японските органи да прилагат своите наказателни и граждански кодекси;

13.  припомня, че съгласно Хагската конвенция от 1980 г. японските органи са задължени да гарантират, че централните органи изпълняват своите задължения, както е посочено в членове 6 и 7 от конвенцията, което включва оказване на съдействие на лишените от децата си родители, така че те да могат да поддържат контакти с децата си;

14.  припомня, че японските органи са задължени да спазват разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения, така че да се даде възможност на представителите на държавите членки да изпълняват своите консулски задължения, особено в случаите, когато на риск са изложени защитата на висшите интереси на децата и правата на техните родители (т.е. граждани на ЕС);

15.  подчертава, че ограничаването или пълното лишаване на родителите от права на лични отношения и посещение е в нарушение на член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

16.  изисква Комисията и Съвета да подчертаят задълженията на страните по Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално правата на детето редовно да поддържа лични отношения и пряк контакт и с двамата родители, освен ако това е в противоречие с висшите интереси на детето;

17.  призовава във връзка с това японските органи да следват международните препоръки, за да въведат необходимите промени в правната система на страната и да въведат възможността за споделено или съвместно упражняване на родителските права след прекратяването на отношенията между родителите, за да приведат в съответствие своите национални закони с международните си ангажименти и да гарантират, че правата на посещение и лични отношения отразяват техните задължения съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава японските органи да спазват ангажиментите си по Конвенцията на ООН за правата на детето, която са ратифицирали;

18.  призовава японските органи да си сътрудничат по-добре с ЕС и да осигурят ефективното прилагане на правата на лишените от децата си родители на лични отношения и посещение, предоставени със съдебно решение;

19.  призовава Комисията да обърне специално внимание на препоръките, получени относно трансграничната медиация, от всички съответни заинтересовани страни на национално равнище и на равнище ЕС;

20.  призовава за засилване на международното сътрудничество между държавите членки и с трети държави с цел прилагане на цялото международно законодателство относно закрилата на детето, и по-специално Хагската конвенция от 1980 г.;

21.  подчертава, че подходящото наблюдение на положението след постановяването на съдебно решение е от основно значение, включително когато става въпрос за контакт с родителите; призовава държавите членки да информират чрез уебсайтовете на своите министерства на външните работи и посолства в Япония относно риска от отвличане на деца в страната и относно поведението на японските органи по този въпрос;

22.  призовава Съвета да засили сътрудничеството между системите за предупреждение при отвличане на деца с трансгранични последици, установени в държавите членки, да работи с Комисията за създаването на механизми за сигнализиране на изчезнали деца и да докладва за сключването на съответните споразумения за сътрудничество, които се отнасят до случаи на трансгранично отвличане, въз основа на Насоките на Комисията за утвърждаването и защитата на правата на детето;

23.  призовава държавите членки да положат съвместни усилия и да включат този въпрос в дневния ред на всички двустранни или многостранни срещи с Япония, за да упражнят натиск върху японските органи да изпълняват изцяло задълженията си съгласно международното законодателство в областта на закрилата на детето;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската комисия, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Япония.

(1) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 2.


Правата на хората с интелектуална недостатъчност и техните семейства по време на извънредното положение във връзка с COVID-19
PDF 139kWORD 48k
Резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2020 г. относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID-19 (2020/2680(RSP))
P9_TA(2020)0183B9-0204/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз и членове 2, 9, 10, 19, 165, 166 и 168 и член 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 1, 3, 14, 20, 21, 26 и 35 от нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално член 4, параграф 3 и членове 11, 24, 25 и 28 от нея в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принцип 17 относно интеграцията на хората с увреждания, принцип 3 относно равните възможности и принцип 10 относно здравословната, безопасна и добре приспособена работна среда и защитата на личните данни,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР), които ЕС е поел ангажимент да изпълнява,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(2),

–  като взе предвид член 227, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че комисията по петиции получи петиция № 0470/2020, в която се изразява загриженост относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID-19 и се призовава ЕС да гарантира, че мерките, предприети по време на извънредното положение във връзка с COVID-19 и след него, са съвместими както с Конвенцията за правата на хората с увреждания, така и с Хартата на основните права;

Б.  като има предвид, че член 11 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, която е първият международен договор в областта на правата на човека, ратифициран от ЕС и неговите 28 държави членки, предвижда, че държавите, които са страни по Конвенцията, трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират защитата и безопасността на хората с увреждания в рискови ситуации и при хуманитарни кризи;

В.  като има предвид, че мерките, които се предприемат от правителствата при извънредни обстоятелства, като например сериозни здравни кризи, хуманитарни кризи и природни бедствия, следва винаги да зачитат основните права на всяко отделно лице и не могат да дискриминират определени групи, например лицата с увреждания;

Г.  като има предвид, че при лицата с интелектуална недостатъчност съществува по-голяма вероятност да страдат от COVID-19 поради наличието на пречки пред достъпа им до превантивна информация и хигиена, зависимостта от физически контакт с подпомагащите ги лица, факта, че много често живеят в специализирани заведения и ползват услуги, предлагани в общността, и други здравни състояния, свързани с някои увреждания;

Д.  като има предвид, че лицата с интелектуална недостатъчност са особено силно засегнати от строгите ограничителни мерки;

Е.  като има предвид, че извънредното положение във връзка с COVID-19 и ограничаването на движението на гражданите разкриват устойчивата и продължаваща социална сегрегация и дискриминация срещу лицата с интелектуална недостатъчност;

Ж.  като има предвид, че наличието на необобщени данни за определяне на въздействието на пандемията върху лицата с интелектуална недостатъчност е ограничено;

З.  като има предвид, че се съобщава за държави членки, в които на лица с интелектуална недостатъчност е отказано медицинско лечение, тези лица са заключени в специализирани заведения и са изправени пред социална изолация без възможност да бъдат посещаван от членове на семейството или да се върнат при своите роднини, както и че са въведени дискриминационни насоки за разпределяне на пациентите;

И.  като има предвид, че структурите за хора с интелектуална недостатъчност, например центрове за дневни грижи или училища, са били временно затворени и са възникнали извънредни ситуации, които изискват семействата сами да се грижат за своите роднини с интелектуална недостатъчност;

Й.  като има предвид, че извънредното положение във връзка с COVID-19 показа, че концепцията за приобщаващо образование все още не е превърнала в реалност; като има предвид, че в много държави членки учащите с интелектуална недостатъчност не са били в състояние да продължат своето обучение по време на ограничаването на свободата на движение; като има предвид, че семействата не разполагат с подкрепа за обучението на учащи с интелектуална недостатъчност, по-специално по отношение на достъпни цифрови и иновативни технологии и приложения за дистанционно обучение;

К.  като има предвид, че технологиите могат да играят решаваща роля за осигуряването на висококачествена подкрепа за лицата с увреждания, техните родители, наставници и лицата, полагащи грижи за тях;

Л.  като има предвид, че се докладва за значителна липса на предпазни средства за лицата с увреждания, особено за лицата, които живеят в специализирани заведения, за лицата, които полагат грижи за тях, и за персонала в тези заведения;

М.  като има предвид, че в член 4, параграф 3 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се изисква от държавите, които са страни по конвенцията, да се консултират пряко със и да осигурят активното участие на лицата с увреждания, включително децата с увреждания, чрез техните представителни организации във всички процеси на вземане на решения, които ги засягат;

Н.  като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да се консултират със и да осигурят активното участие на организациите на хората с увреждания в своята реакция спрямо пандемията, предизвикана от COVID-19, тъй като в противен случай би могло да се стигне до приемането на мерки, които нарушават основните права на тези лица;

О.  като има предвид, че Европейският омбудсман е лансирал инициатива, адресирана до Европейската комисия, имаща за цел да се събере информация относно начина, по който извънредното положение във връзка с COVID-19 е засегнало членовете на нейния персонал, които са с увреждания, и относно разумните мерки за адаптиране, предприети с цел удовлетворяване на техните нужди, както и да се установи дали някои от намерените и предвидените решения могат да се използват за насърчаване на по-лесното взаимодействие с администрацията на ЕС за членовете на обществото, които са с увреждания;

1.  изразява дълбока загриженост относно непропорционалното въздействие на извънредното положение във връзка с COVID-19 върху лицата с интелектуална недостатъчност и лицата с други проблеми, свързани с психичното здраве, и техните семейства, което създава допълнителна тежест за членовете на семейството, които се грижат за тях, много от които са жени; подчертава, че хората с увреждания следва да не бъдат допълнително изолирани, когато излизат от етапа на ограничаване на свободата на движение, и че тези лица следва да имат приоритетно значение през този етап;

2.  припомня, че ограничаването на свободата на движение е сериозен проблем не само за лицата с интелектуална недостатъчност, но и за всяко лице с психично заболяване, тъй като изолацията може само да влоши проблемите;

3.  счита, че строгите ограничителни мерки имат особено силно отрицателно въздействие върху хората с увреждания и че е необходима по-голяма гъвкавост от страна на органите;

4.  осъжда категорично всяка медицинска дискриминация срещу лица с интелектуална недостатъчност; припомня, че съответните мерки, приети от държавите членки, трябва да са в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и да гарантират еднакъв и недискриминационен достъп до здравни грижи и социални услуги; подчертава, че лицата с интелектуална недостатъчност или психични заболявания заслужават същото медицинско лечение, както всяко друго лице, заразено с COVID-19, включително интензивни медицински грижи;

5.  припомня, че медицинските насоки трябва да бъдат недискриминационни и да спазват международното право и съществуващите етични насоки относно грижите в случай на извънредни ситуации, здравни кризи и природни бедствия;

6.  припомня, че по време на ограничаването на свободата на движение трябва да се осигурят услуги за подпомагане, лични асистенти, физическа достъпност и комуникация за лицата с интелектуална недостатъчност, като се възприемат новаторски методи за предоставяне на здравни грижи;

7.  изиска във всяка държава членка да бъдат събирани данни относно третирането на лица с умствени увреждания в болници и специализирани заведения и при услуги, предоставяни в общността, както и относно смъртността при хората с увреждания, с цел да се оцени дали хората с увреждания получават адекватна защита, здравеопазване и подкрепа по време на извънредното положение във връзка с COVID-19;

8.  подчертава, че ограничителните мерки засягат в голяма степен психическото здраве на хората с интелектуална недостатъчност и на техните роднини и че съответните мерки следва да бъдат адаптирани към нуждите на лицата с интелектуална недостатъчност, за да се гарантира тяхното благоденствие и независим живот;

9.  подчертава, че всеки човек има право на независим живот, както и да бъде информиран незабавно и правилно, в достъпен формат, за пандемията и за мерките, които засягат него и неговото семейство; изисква всички съобщения в областта на общественото здраве да бъдат достъпни за хората с увреждания и да бъдат предоставяни на разбираем език в различни традиционни и цифрови формати, както и на съответните национални жестомимични езици;

10.  признава, че положението по време на пандемията, предизвикана от COVID-19, е предупредителен сигнал по отношение на вниманието, което получават тези лица; признава, че трябва да се обърне внимание чрез осигуряване на стабилни служби за обществено здравеопазване; призовава да се обмисли възможността за укрепване на тези служби чрез финансиране на равнището на ЕС, когато това е целесъобразно и възможно; подчертава колко е важно разработването на подходящи здравни политики в държавите членки;

11.  подчертава колко е важно да се премахнат пречките, с които се сблъскват лицата с интелектуална недостатъчност при достъпа до здравни услуги и хигиенни продукти, както и колко е важно да се обмислят разумни мерки за адаптиране, които позволят на тези лица да работят от разстояние;

12.  подчертава, че пандемията, предизвикана от COVID-19, разкри съществени недостатъци в системите за подпомагане на редица рискови групи в обществото; подчертава, че инвестирането в постепенния преход от грижи в специализирани заведения към услуги в общността за хората с интелектуална недостатъчност следва да бъде приоритет; подчертава, че инвестиционните фондове следва да подкрепят предоставянето на персонализирани услуги за подпомагане, тъй като много от доставчиците на тези услуги са се сблъскали със сериозни проблеми по време на пандемията и са изложени на риск да бъдат затворени за неопределено време;

13.  призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за мобилизиране на съществени инвестиции и ресурси, за да се гарантира непрекъснатост на грижите и услугите за подпомагане, в съответствие с принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания и с Европейския стълб на социалните права;

14.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират общи протоколи за евентуални бъдещи рискови ситуации или хуманитарни кризи и природни бедствия, въз основа на поуките, извлечени от извънредното положение във връзка с COVID-19, включително предоставянето на необходимото предпазно оборудване, информационни материали и обучение за специалистите в областта на здравеопазването и социалните грижи и за регулаторните органи, като винаги се вземат предвид специфичните потребности и обстоятелства на хората с увреждания;

15.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се консултират със и осигурят участието на лицата с увреждания и на техните представителни организации от самото начало, когато приемат мерки като отговор на бъдеща криза;

16.  приканва Комисията и държавите членки да следят дали здравните и социалните услуги са устойчиви и дали могат да се адаптират към новите форми на предоставяне на услуги; призовава за насърчаване на истинското социално приобщаване при разпределянето на финансирането от ЕС за тези услуги, като се обърне внимание на услугите, при които се предлага живот в рамките на общност, а не настаняване в специализирани заведения; подчертава колко е важно да се гарантира, че няма финансови пречки пред достъпа до здравни грижи;

17.  призовава Комисията да представи всеобхватна, амбициозна и дългосрочна европейска стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г., която включва поуките, извлечени от извънредното положение във връзка с COVID-19;

18.  подчертава необходимостта да се следват принципите на универсалния дизайн, като се вземат предвид възможностите, които предлагат цифровите и иновативните технологии и приложения, когато се разработват ресурси, достъпни за учащи с интелектуална недостатъчност, и да се предлагат дейности за обучение от разстояние;

19.  припомня на Комисията неизползвания потенциал на цифровите технологии и приложения за насърчаване на независимия живот на хората с увреждания; призовава за по-добро използване на тези технологии и приложения при евентуални бъдещи рискови ситуации или хуманитарни кризи и природни бедствия; подчертава колко са важни наличието на ресурси с отворен лиценз онлайн и повишаването на квалификацията на учителите във връзка с използването на информационни и комуникационни технологии;

20.  призовава държавите членки да предоставят психологическа подкрепа на лицата с интелектуална недостатъчност с цел смекчаване на въздействието на ограничителните мерки;

21.  призовава държавите членки да гарантират правна защита за лицата с интелектуална недостатъчност, като обърнат специално внимание на проактивното установяване на случаи, в които лица с интелектуална недостатъчност, които нямат правоспособност, нямат достъп или не разполагат с достатъчен достъп до своя законен настойник, за да бъдат гарантирани правата на тези лица;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската комисия, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.
(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

Правна информация - Политика за поверителност