Изменения, приети от Европейския парламент на 8 октомври 2020 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080 – COM(2020)0563 – C9-0077/2020 – 2020/0036(COD))(1)

P9_TA(2020)0253 A9-0162/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Проект на законодателна резолюция   Изменение Изменение 1 Проект на законодателна резолюция Позоваване 5 a (ново) –   като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 3 „Добро здраве и благосъстояние“, Изменение 2 Проект на законодателна резолюция Позоваване 5 б (ново) –   като взе предвид драматичните последствия за човешкото здраве от замърсяването на въздуха, което според Европейска агенция за околна среда е причина за 400 000 случая на преждевременна смърт годишно, Изменение 3 Предложение за регламент Съображение -1 (ново) (-1)   Изменението на климата представлява екзистенциална заплаха, която изисква още по-голяма амбиция и засилване на действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки. Съюзът е поел ангажимент за увеличаване на усилията за справяне с изменението на климата и за изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (Парижкото споразумение)1а въз основа на справедлив подход и с оглед на най-надеждните научни данни, с които разполага, като поема справедлив дял от глобалните усилия за ограничаване на покачването на температурата в световен мащаб до 1,5°C над нивата от прединдустриалния период. _________________ 1а ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4. Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 1 (1)  В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“19, Комисията определи нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна конкурентоспособна икономика, която използва ефективно ресурсите, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Пактът също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход трябва да бъде справедлив и приобщаващ и да не допуска никой да бъде изоставен. (1)  В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейски зелен пакт“19, Комисията определи нова устойчива стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в по-здраво, справедливо и процъфтяващо общество с модерна, устойчива, конкурентоспособна в международен план икономика, която използва ефективно ресурсите, и предлага висококачествени работни места, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Пактът също така има за цел опазването, съхранението, възстановяването и увеличаването на природния капитал, морските и сухоземните екосистеми и биологичното разнообразие на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Този преход трябва да се основава на най-новите независими научни данни. Същевременно той трябва да бъде социално справедлив и приобщаващ и да се основава на солидарност и съвместни усилия на равнището на Съюза, като се гарантира, че никой не е забравен , като същевременно се стреми към създаването на икономически растеж, висококачествени работни места и предсказуема среда за инвестиции и следва принципа за „ненанасяне на вреда“. _________________ _________________ 19 Съобщение на Комисията — Европейският зелен пакт, COM(2019) 640 final от 11 декември 2019 г. 19 Съобщение на Комисията — Европейският зелен пакт, COM(2019) 640 final от 11 декември 2019 г. Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 2 (2)  Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб20 представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от активизиране на действията по климата. Той потвърждава, че емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до 1,5 °C, по-специално за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития. Докладът за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) за 2019 г.21 показа наличието на ерозия на биологичното разнообразие в световен мащаб, като третият най-важен фактор за загубата на биологично разнообразие е изменението на климата22. (2)  Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб20 представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от бързо активизиране на действията по климата и от преход към неутрална по отношение на климата икономика. Той потвърждава, че емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до 1,5 °C, по-специално за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития и от достигане на повратните точки. Докладът за глобална оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) за 2019 г.21 показа наличието на ерозия на биологичното разнообразие в световен мащаб, като третият най-важен фактор за загубата на биологично разнообразие е изменението на климата22. Той показва също, че по приблизителни изчисления делът на природните решения в смекчаването на последиците от изменението на климата ще възлиза на 37% до 2030 г. Изменението на климата оказва драстично въздействие върху морските и сухоземните екосистеми, които действат като основен поглътител за антропогенни въглеродни емисии, с брутно усвояване на около 60% от глобалните антропогенни емисии годишно. _________________ _________________ 20 IPCC, 2018 г.: Глобално затопляне с 1,5 °C, Специален доклад относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C спрямо нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб, в контекста на засилването на глобалния отговор на опасността от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността. [Masson-Delmotte, V., P. Zhai, H.-O. Pörtner, D. Roberts, J. Skea, P.R. Shukla, A. Pirani, W. Moufouma-Okia, C. Péan, R. Pidcock, S. Connors, J.B.R. Matthews, Y. Chen, X. Zhou, M.I. Gomis, E. Lonnoy, T. Maycock, M. Tignor, and T. Waterfield (редактори)]. 20 IPCC, 2018 г.: Глобално затопляне с 1,5 °C, Специален доклад относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C спрямо нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб, в контекста на засилването на глобалния отговор на опасността от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността. [Masson-Delmotte, V., P. Zhai, H.-O. Pörtner, D. Roberts, J. Skea, P.R. Shukla, A. Pirani, W. Moufouma-Okia, C. Péan, R. Pidcock, S. Connors, J.B.R. Matthews, Y. Chen, X. Zhou, M.I. Gomis, E. Lonnoy, T. Maycock, M. Tignor, and T. Waterfield (редактори)]. 21 IPBES 2019 г.: Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги. 21 IPBES 2019 г.: Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги. 22 Европейска агенция за околна среда, „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“ (Люксембург:, Служба за публикации на ЕС, 2019 г.). 22 Европейска агенция за околна среда, „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.“ (Люксембург:, Служба за публикации на ЕС, 2019 г.). Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 3 (3)  Една определена дългосрочна цел ще има решаващ принос към промените в икономиката и обществото, заетостта, растежа и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, както и към справедливия и икономически ефективен напредък към целта по отношение на температурата на Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“). (3)  Една определена дългосрочна цел ще има решаващ принос за справедлива трансформация на икономиката и обществото, висококачествена заетост, социално благоденствие, устойчив растеж и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, както и за да се постигне по бърз, справедлив, ефикасен, икономически ефективен и справедлив от социална гледна точка начин целта по отношение на температурата на Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („Парижкото споразумение“), при което никой да не бъде забравен. Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 3 a (ново) (3а)   Науката доказа взаимовръзката между кризите в областта на здравеопазването, околната среда и климата, по-специално във връзка с последиците от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и екосистеми. Възможно е броят на здравните и санитарните кризи, като свързаната с COVID-19, да се увеличи през предстоящите десетилетия и това да наложи Съюзът, като глобален фактор, да приложи глобална стратегия, насочена към предотвратяване на възникването на такива инциденти чрез предприемане на мерки за решаване на първопричините за проблемите и чрез насърчаване на интегриран подход, основаващ се на целите за устойчиво развитие. Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 3 б (ново) (3б)   Според СЗО изменението на климата засяга социалните и свързаните с околната среда фактори, които са определящи за здравето – чист въздух, безопасна питейна вода, достатъчно храна и сигурен подслон – и всяка година в периода 2030 – 2050 г. се очакват 250 000 допълнителни смъртни случая от недохранване, малария, диария и топлинен стрес, като изключително високите температури на въздуха ще допринасят пряко за смъртни случаи, особено сред възрастните и уязвимите хора. В резултат от наводнения, продължителни горещини, суша и пожари изменението на климата има значително въздействие върху човешкото здраве, включително като причина за недохранване, сърдечносъдови и респираторни заболявания, както и векторно преносими инфекции. Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 3 в (ново) (3в)   В преамбюла на Парижкото споразумение „правото на здраве“ се признава като основно право. Съгласно РКООНИК всички страни по нея трябва да използват подходящи методи, например оценки на въздействието, формулирани и определени на национално равнище, с цел да се сведе до минимум вредното въздействие върху икономиката, общественото здраве и качеството на околната среда на проекти или мерки, предприети от тях за смекчаване на или адаптиране към изменението на климата. Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 3 г (ново) (3г)   Настоящият регламент допринася за защитата на неотменими права на гражданите на Съюза – на живот и на безопасна околна среда, които са признати в Европейската конвенция за правата на човека и в Хартата на основните права на ЕС, и изисква от съответните институции на Съюза и от държавите членки да предприемат необходимите мерки съответно на равнището на Съюза или на национално равнище за преодоляване на породените от глобалната криза в областта на климата реални и непосредствени рискове за живота и благосъстоянието на хората и за природния свят, от който те зависят. Настоящият регламент следва да бъде ориентиран към хората и следва да има за цел да опазва здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Изменение 153 Предложение за регламент Съображение 3 д (ново) (3д)  Опазването на климата следва да бъде възможност за европейската икономика и следва да спомогне за обезпечаване на водещата роля на нейната промишленост в иновациите в световен мащаб. Устойчивите иновации в производството могат да насърчат европейската индустриална мощ в ключови сегменти на пазара и по този начин да се защитават и създават работни места. За да се постигне правно обвързващата цел за 2030 г. в областта на климата и целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като тези емисии се намалят до нулеви нетни стойности най-късно до 2050 г., Комисията следва да улесни създаването на специфични секторни „партньорства в областта на климата“ на равнището на Съюза чрез обединяване на ключовите заинтересовани страни (напр. от промишлеността, неправителствените организации, научноизследователските институти, МСП, профсъюзите и организациите на работодателите). Партньорствата в областта на климата следва да функционират като диалози по сектори и да улесняват споделянето на най-добри практики от европейските „пионери на декарбонизацията“ и да служат като централен орган, с който да се консултира Комисията, когато приема бъдещите си законодателни предложения във връзка с климата. Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 4 (4)  С Парижкото споразумение се определя дългосрочна цел за ограничаване на глобалното затопляне до значително по-малко от 2 °C над нивата от прединдустриалния период23 и за полагане на усилия то да се задържи до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, и се подчертава значението на адаптирането към неблагоприятните последици от изменението на климата24 и привеждането на финансовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие25. (4)  С Парижкото споразумение се определя дългосрочна цел за продължаване на усилията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, увеличаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата24 и привеждането на финансовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие25. Като обща рамка за приноса на Съюза към изпълнението на Парижкото споразумение, настоящият регламент следва да гарантира, че както Съюзът, така и държавите членки пълноценно допринасят за постигането на тези три цели на Парижкото споразумение. _________________ _________________ 23 Член 2, параграф 1, буква a) от Парижкото споразумение. 23 Член 2, параграф 1, буква a) от Парижкото споразумение. 24 Член 2, параграф, 1, буква б) от Парижкото споразумение. 24 Член 2, параграф, 1, буква б) от Парижкото споразумение. 25 Член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение. 25 Член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение. Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 5 (5)  Действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки имат за цел да защитят гражданите и планетата, благосъстоянието, просперитета, здравето, продоволствените системи, целостта на екосистемите и на биологичното разнообразие от заплахата от изменение на климата в контекста на програмата за устойчиво развитие за 2030 г. и в стремежа за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално просперитета в рамките на глобалните ограничения, да засилят устойчивостта и да намалят уязвимостта на обществото към изменението на климата. (5)  Действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки имат за цел да защитят гражданите и планетата, благосъстоянието, просперитета, икономиката, здравето, продоволствените системи, целостта на екосистемите и на биологичното разнообразие от заплахата от изменение на климата в контекста на програмата за устойчиво развитие за 2030 г. и в стремежа за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално просперитета в рамките на глобалните ограничения, да засилят устойчивостта и да намалят уязвимостта на обществото към изменението на климата. Във връзка с това действията на Съюза и на държавите членки следва да бъдат водени от принципа на предпазливост, принципа „замърсителят плаща“, принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и принципа за ненанасяне на вреда. Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 5 a (ново) (5а)  Вследствие на нормативната уредба, въведена от Съюза, и на усилията на европейската промишленост, емисиите на парникови газове в Съюза са били намалени с 23% в периода между 1990 г. и 2018 г., като същевременно икономиката бележи ръст от 61%, което показва, че е възможно икономическият растеж да не е обвързан с емисиите на парникови газове. Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 6 (6)  Постигането на неутралност по отношение на климата следва да изисква принос от всички икономически сектори. Предвид значението на производството и потреблението на енергия за емисиите на парникови газове, особено важен е преходът към устойчива, достъпна и сигурна енергийна система, която разчита на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Цифровата трансформация, технологичните иновации и научноизследователската и развойната дейност също са важна движеща сила за постигане на целта за неутралност по отношение на климата. (6)  Постигането на неутралност по отношение на климата налага всички икономически сектори, включително въздухоплаването и морският транспорт, бързо да намалят своите емисии почти до нула. В това отношение ключов фактор следва да бъде принципът „замърсителят плаща“. Предвид значението на производството и потреблението на енергия за емисиите на парникови газове, особено важен е преходът към високо енергийно ефективна и основаваща се на възобновяеми източници устойчива, достъпна и сигурна енергийна система – като същевременно се намалява енергийната бедност – която разчита на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Приносът на кръговата икономика за постигането на неутралност по отношение на климата следва да бъде разширен чрез подобряване на ефикасното използване на ресурсите и повишаване на употребата на нисковъглеродни материали, като същевременно се насърчава предотвратяването и рециклирането на отпадъците. Цифровата трансформация, технологичните иновации и научноизследователската и развойната дейност, за които ще бъде необходимо допълнително финансиране, също са важна движеща сила за постигане на целта за неутралност по отношение на климата. Съюзът и държавите членки ще трябва да приемат амбициозни и съгласувани нормативни уредби, за да гарантират приноса на всички сектори на икономиката за постигането на целите на Съюза в областта на климата. Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 6 a (ново) (6а)  Кумулативните общи антропогенни емисии на парникови газове с течение на времето и съответната концентрация на парникови газове в атмосферата са особено важни за климатичната система и за повишаването на температурата. Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C и заложеният в него набор от сценарии осигуряват най-добрите и най-новите налични научни данни относно оставащия световен бюджет за парниковите газове, в чиито рамки може да се ограничи повишаването на температурата през 21 век до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. За да има съответствие с ангажиментите на Съюза за полагане на усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, е необходимо да се определи справедлив дял на Съюза от оставащия световен бюджет за парниковите газове. Бюджетът за парниковите газове е също така важен инструмент за повишаване на прозрачността и отчетността на политиките на Съюза в областта на климата. В своя задълбочен анализ в подкрепа на съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, Комисията посочва, че бюджет за въглеродни емисии, съвместим с целта за 1,5 °C за ЕС-28 за периода 2018—2050 г. би възлизал на 48 Gt CO2. Комисията следва да установи нетен бюджет за парниковите газове на ЕС-27, изразен в CO2 , въз основа на най-новите научни изчисления, използвани от Междуправителствения комитет по изменение на климата, който да представлява справедлив дял на Съюза от оставащите емисии в световен мащаб в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Бюджетът на Съюза за парниковите газове следва да насочва определянето на курса на Съюза за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., по-специално нейните бъдещи цели за емисиите на парникови газове за 2030 и 2040 г. Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 7 (7)  Съюзът провежда амбициозна политика за действия във връзка с климата и е въвел регулаторна рамка за постигане на своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета26, с която се установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета27, с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета28, с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. (7)  Съюзът е въвел нормативна уредба за постигане на своята настояща цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., приета преди влизането в сила на Парижкото споразумение. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета26, с която се установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета27, с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета28, с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. __________________ __________________ 26 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32). 26 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32). 27 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26). 27 Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26). 28 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1). 28 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1). Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 7 a (ново) (7а)   Схемата за търговия с емисии е основен елемент от политиката на Съюза в областта на климата и неин основен инструмент за рентабилно намаляване на емисиите. Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 9 (9)  Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“29 Съюзът също така се стреми към амбициозна програма за декарбонизация в изграждането на солиден енергиен съюз, по-специално като определя цели за 2030 г. за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета30, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета31, както и чрез засилване на съответните законодателни мерки, включително в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета32. (9)  Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“29 Съюзът също така се стреми към програма за декарбонизация в изграждането на солиден енергиен съюз, по-специално като определя цели за 2030 г. за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета30, Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета31, както и чрез засилване на съответните законодателни мерки, включително в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета32. __________________ __________________ 29 СОМ(2016) 860 final, 30 ноември 2016 г. 29 СОМ(2016) 860 final, 30 ноември 2016 г. 30 Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1). 30 Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1). 31 Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82). 31 Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82). 32 Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13). 32 Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13). Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 9 a (ново) (9а)   Комисията е разработила и приела няколко законодателни инициативи в сектора на енергетиката, по-специално по отношение на енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност, включително на енергийните характеристики на сградите. Тези инициативи образуват пакет на първо място в рамките на общата тема за енергийната ефективност, както и на водещата роля на Съюза в световен мащаб в областта на възобновяемите енергийни източници. Тези инициативи следва да бъдат взети предвид в националния дългосрочен напредък в работата за постигане на целта за неутралност по отношение на климата за 2050 г., за да се гарантират високо енергийно ефективна и базирана на възобновяеми енергийни източници енергийна система и разработването на възобновяеми енергийни източници в рамките на Съюза. Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 9 б (ново) (9б)   Преходът към чиста енергия ще доведе до енергийна система, при която доставката на първична енергия ще идва основно от възобновяеми енергийни източници, което значително ще повиши сигурността на доставките, ще намали енергийната зависимост и ще подкрепи работните места на местно равнище. Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 9 в (ново) (9в)   Енергийният преход подобрява енергийната ефективност и намалява енергийната зависимост на Съюза и на държавите членки. Тази структурна промяна към по-ефикасна икономика, основаваща се на възобновяеми енергийни източници във всички сектори, ще бъде от полза не само за търговския баланс, но и ще засили енергийната сигурност и борбата срещу енергийната бедност. Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 9 г (ново) (9г)   С цел да се гарантира солидарност и да се даде възможност за ефективен енергиен преход, политиката на Съюза в областта на климата трябва да очертае ясен път за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Съюзът следва да остане реалист по отношение на икономическата ефективност и техническите предизвикателства и да гарантира, че източници на енергия, подлежащи на диспечерско управление, като водородните технологии, са на разположение и са икономически достъпни, за да се постига баланс между точките на максимално и минимално натоварване в енергийната система. Изменение 23 Предложение за регламент Съображение 9 д (ново) (9д)  Опазването на климата дава възможност на икономиката на Съюза да засили своите действия и да се възползва от стартовото предимство, като поеме водеща роля в чистите технологии. Това би могло да спомогне за гарантиране на нейната водеща роля в областта на иновациите на световно равнище. Иновациите в сферата на устойчивото производство могат да насърчат индустриалната мощ на Съюза в ключови сегменти от пазара и по този начин да защитят и създадат работни места. Изменение 24 Предложение за регламент Съображение 9 e (ново) (9е)  Нужно е да се организира подкрепа за необходимите инвестиции в нови устойчиви технологии, които са от съществено значение за постигането на целта за неутралност по отношение на климата. Във връзка с това е важно да се зачита технологичната неутралност, като същевременно се избягва какъвто и да било ефект на закрепостяване. Както е посочено в съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“, водородът може също така да изпълнява роля в подкрепа на ангажимента на Съюза най-късно до 2050 г. да постигне въглеродна неутралност, особено в енергоемките сектори. Изменение 154 Предложение за регламент Съображение 9 ж (ново) (9ж)  Комисията следва да засили усилията си за изграждане на европейски алианси, особено в сектора на акумулаторните батерии и водорода, тъй като те са от първостепенно значение. Координирани на европейско равнище, те предлагат големи възможности за процесите на регионално възстановяване след епидемията от COVID-19 и за успешна структурна промяна. Законовите изисквания следва да създадат рамка за иновации в благоприятна за климата мобилност и в производството на енергия. Тези алианси следва да получават подходяща подкрепа и финансиране и следва също така да бъдат част от бъдещата външна политика и политика за съседство, както и от търговските споразумения. Изменение 25 Предложение за регламент Съображение 10 (10)  Съюзът е световен лидер в прехода към неутралност по отношение на климата и е решен да спомогне за повишаване на глобалните амбиции и за укрепване на глобалните действия в отговор на климатичните промени, като използва всички средства, с които разполага, включително дипломацията по въпросите на климата. (10)  Съюзът има едновременно отговорността и средствата да продължи да бъде световен лидер в прехода към неутралност по отношение на климата и е решен да я постигне по честен, справедлив от социална гледна точка и приобщаващ начин, както и да спомогне за повишаване на глобалните амбиции и за укрепване на глобалните действия в отговор на климатичните промени, като използва всички средства, с които разполага, включително дипломацията по въпросите на климата, търговията, инвестиционната и промишлената политика. Съюзът следва да засили дипломацията си в областта на околната среда на всички международни форуми, които имат отношение към постигането на международните цели в областта на климата, в съответствие с Парижкото споразумение. Изменение 26 Предложение за регламент Съображение 11 (11)  Европейският парламент призова да се извърши необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа33 , и обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда34. В заключенията си от 12 декември 2019 г.35 Европейският съвет се споразумя за целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. съгласно целите на Парижкото споразумение, като същевременно отчете, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка и че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. Европейският съвет също така прикани Комисията да изготви предложение за дългосрочна стратегия на Съюза възможно най-рано през 2020 г. с оглед приемането ѝ от Съвета и представянето ѝ на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. (11)  Европейският парламент призова Комисията и държавите членки да увеличат действията в областта на климата, за да се улесни необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество възможно най-скоро и най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа33, и обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда34. Той отправи също така многократно призиви към Съюза да завиши целта си по отношение на климата за 2030 г. и тази завишена цел да стане част от европейския законодателен акт в областта на климата34a. В заключенията си от 12 декември 2019 г.35 Европейският съвет се споразумя за целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. съгласно целите на Парижкото споразумение, като същевременно се основава на честност и справедлив преход и се вземат предвид различните стартови позиции на държавите членки, както и се отчита, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка и че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. Европейският съвет също така прикани Комисията да изготви предложение за дългосрочна стратегия на Съюза възможно най-рано през 2020 г. с оглед приемането ѝ от Съвета и представянето ѝ на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. _________________ _________________ 33 Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956(RSP)). 33 Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (2019/2956(RSP)). 34 Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930(RSP)). 34 Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда (2019/2930(RSP)). 34а Резолюция на Европейския парламент от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25) (2019/2712(RSP)). 35 Заключения, приети от Европейския съвет на заседанието му от 12 декември 2019 г. , EUCO 29/19, CO EUR 31, CONCL 9. 35 Заключения, приети от Европейския съвет на заседанието му от 12 декември 2019 г. , EUCO 29/19, CO EUR 31, CONCL 9. Изменение 27 Предложение за регламент Съображение 12 (12)  Съюзът следва да се стреми да постигне баланс между антропогенните емисии във всички отрасли на икономиката и поглъщанията на парникови газове чрез природни и технологични решения както на национално равнище, така и в целия Съюз до 2050 г. Всички държави членки следва да се стремят колективно към постигане на общата цел на Съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и заедно с Европейския парламент, Съвета и Комисията да предприемат необходимите мерки за това. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта. (12)  Съюзът и държавите членки следва да се стремят да постигнат баланс между антропогенните емисии във всички отрасли на икономиката и поглъщанията на парникови газове чрез природни и технологични решения както на национално равнище, така и в целия Съюз и на равнището на държавите членки най-късно до 2050 г. Общата цел на Съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. следва да бъде постигната от всички държави членки, като държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да предприемат необходимите мерки за това. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта. След 2050 г. Съюзът и всички държави членки следва да продължат да намаляват емисиите, за да се гарантира, че поглъщането на парникови газове надвишава антропогенните емисии. Изменение 28 Предложение за регламент Съображение 12 a (ново) (12а)  Всяка от държавите членки носи отговорността за постигането на национално равнище на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. От съображения за справедливост и солидарност и с цел да се подпомогне енергийната трансформация на държавите членки, които имат различни стартови позиции, са необходими достатъчно механизми за подпомагане и финансиране от страна на Съюза, като например Фонда за справедлив преход, предвиден в Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета1а , както и други приложими механизми за финансиране. __________________ 1a Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета от ... за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ …). Изменение 29 Предложение за регламент Съображение 12 б (ново) (12б)   В преамбюла на Парижкото споразумение се признава колко е важно да се гарантира целостта на всички екосистеми, включително океаните. В Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) се подчертава, че страните по нея насърчават устойчивото управление и опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на всички парникови газове, включително биомаса, гори и океани, както и други сухоземни, крайбрежни и морски екосистеми. Ако целите съгласно Парижкото споразумение не бъдат изпълнени, температурите биха могли да преминат повратна точка, след която океанът вече няма да бъде в състояние да абсорбира толкова много въглерод и да участва в смекчаването на последиците от изменението на климата. Изменение 30 Предложение за регламент Съображение 12 в (ново) (12в)  Естествените поглътители на въглерод изпълняват важна роля в прехода към неутрално по отношение на климата общество. Комисията проучва разработването на нормативна уредба за сертифицирането на поглъщането на въглерод в съответствие с плана за действие за кръгова икономика и стратегията „От фермата до трапезата“. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и инициативите в тази област ще играят важна роля за възстановяването на екосистемите, засегнати от деградация, и по-специално тези, които имат най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия. Възстановяването на екосистемите ще спомогне за поддържането, управлението и увеличаването на естествените поглътители и за насърчаване на биологичното разнообразие, като същевременно се води борба срещу изменението на климата. Изменение 144 Предложение за регламент Съображение 12 г (ново) (12г)  Комисията следва да проучи доколко е осъществимо въвеждането на схеми за въглеродни кредити, включително сертифициране на поглъщането на парникови газове чрез улавяне на въглерода в земеползването, почвата и биомасата, с цел постигане целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, както и доколко е осъществимо разработването на отделен пазар на поглъщане на въглерод за улавянето на парникови газове в почвата. Тази уредба следва да се основава на най-добрите налични научни данни и на система за оценка и одобрение от Комисията, като същевременно се гарантира, че няма да има отрицателно въздействие върху околната среда, и по-специално биологичното разнообразие, върху общественото здраве или върху социалните или икономическите цели. Комисията следва да представи резултатите от това оценяване в срок до 30 юни 2021 г. Изменение 31 Предложение за регламент Съображение 12 д (ново) (12д)   За да се осигури повече яснота, Комисията следва да представи определение за естествените и другите поглътители на въглерод. Изменение 156 Предложение за регламент Съображение 12 е (ново) (12е)  В прехода си към неутралност по отношение на климата Съюзът следва да запази конкурентоспособността на своята промишленост, и по-специално на енергоемката си промишленост, включително чрез разработването на ефективни мерки за справяне с изместването на въглеродни емисии по начин, който съответства на правилата на СТО, и да осигури еднакви условия на конкуренция между Съюза и трети държави, за да се избегне нелоялна конкуренция поради неизпълнение на политиките в областта на климата, които са в съответствие с Парижкото споразумение. Изменение 33 Предложение за регламент Съображение 13 (13)  Съюзът следва да продължи действията си в областта на климата и да запази водещата си роля в международен план и след 2050 г., за да защити хората и планетата срещу заплахата от опасното изменение на климата, като се стреми да постигне целите по отношение на температурата, залегнали в Парижкото споразумение, и следва научните препоръки на IPCC. (13)  Съюзът следва да продължи действията си в областта на климата и да запази водещата си роля в международен план и след 2050 г., по-специално чрез подпомагане на най-уязвимите групи от населението посредством външната си дейност и политиката си за развитие, за да защити хората и планетата срещу заплахата от опасното изменение на климата, като се стреми да постигне целите по отношение на температурата, залегнали в Парижкото споразумение, и следва научните препоръки на IPCC, Програмата на ООН за околната среда (UNEP), IPBES и Европейския съвет по изменението на климата (ECИК). Изменение 34 Предложение за регламент Съображение 13 a (ново) (13а)  Екосистемите, хората и икономиките в Съюза ще се сблъскат със съществени последици от изменението на климата, ако спешно не бъдат намалени емисиите на парникови газове или не се извърши адаптация към изменението на климата. Адаптирането към изменението на климата би спомогнало за допълнително минимизиране на неизбежните последици по разходоефективен начин със значителни съпътстващи ползи от използването на природни решения. Изменение 35 Предложение за регламент Съображение 13 б (ново) (13б)   Неблагоприятните последици от изменението на климата могат потенциално да надхвърлят капацитета за адаптиране на държавите членки. Поради това държавите членки и Съюзът следва да работят заедно за предотвратяването, свеждането до минимум и предприемането на мерки за справяне със загубите и вредите, както е предвидено в член 8 от Парижкото споразумение, включително чрез Варшавския международен механизъм. Изменение 36 Предложение за регламент Съображение 14 (14)  Адаптирането е ключов елемент от дългосрочния глобален отговор на изменението на климата. Поради това държавите членки и Съюзът следва да увеличат своя капацитет за адаптиране, да укрепят устойчивостта и да намалят уязвимостта си спрямо изменението на климата, както е предвидено в член 7 от Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално съпътстващите ползи с други политики и нормативни актове в областта на околната среда. Държавите членки следва да приемат всеобхватни национални стратегии и планове за адаптация. (14)  Адаптирането е ключов елемент от дългосрочния глобален отговор на изменението на климата. Поради това държавите членки и Съюзът следва да увеличат своя капацитет за адаптиране, да укрепят устойчивостта и да намалят уязвимостта си спрямо изменението на климата, както е предвидено в член 7 от Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално съпътстващите ползи с други политики и нормативни актове в областта на околната среда. Държавите членки следва да приемат всеобхватни национални стратегии и планове за адаптация и Комисията следва да подпомага наблюдението на напредъка в областта на адаптацията чрез разработване на показатели. Изменение 37 Предложение за регламент Съображение 14 a (ново) (14а)   При приемането на своите стратегии и планове за адаптация държавите членки следва да обърнат специално внимание на най-силно засегнатите области. Освен това насърчаването, запазването и възстановяването на биологичното разнообразие са от съществено значение, за да се използва пълният му потенциал за регулиране на климата и за адаптиране. Поради това стратегиите и плановете за адаптация следва да насърчават природните решения и основаващата се на екосистемите адаптация, която допринася за възстановяването и запазването на биологичното разнообразие, и да бъдат надлежно съобразени с териториалните особености и знанията на местно равнище, както и да въвеждат конкретни мерки за защита на морските и крайбрежните екосистеми. Освен това дейностите, които възпрепятстват способността на екосистемите да се адаптират към изменението на климата, следва да бъдат премахнати, за да се гарантира устойчивостта на биологичното разнообразие и на екосистемните услуги. Изменение 38 Предложение за регламент Съображение 14 б (ново) (14б)   Стратегиите за адаптация следва също така да насърчават промяна на модела в уязвимите зони въз основа на щадящи околната среда и природни решения. Те следва да осигурят устойчиво препитание, за да се гарантират по-добри условия на живот, включително устойчиво и местно земеделие, устойчиво управление на водите и енергия от възобновяеми източници в съответствие с целите за устойчиво развитие, за да се насърчава тяхната устойчивост, както и опазването на техните екосистеми. Изменение 39 Предложение за регламент Съображение 15 (15)  Предприемайки съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат предвид приноса на прехода към неутралност по отношение на климата за благосъстоянието на гражданите, просперитета на обществото и конкурентоспособността на икономиката; сигурността и достъпните цени на енергията и храните; справедливостта и солидарността между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта от справедлив и социално приемлив преход; най-добрите налични научни данни, особено констатациите, докладвани от IPCC; необходимостта от включване на рисковете, свързани с изменението на климата, в решенията за инвестиции и планиране; разходната ефективност и технологична неутралност при постигане на намалението на емисии и поглъщанията на парникови газове и при увеличаване на устойчивостта; постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция. (15)  Предприемайки съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат предвид приноса на прехода към неутралност по отношение на климата за здравето, качеството на живот и икономическото благосъстояние на гражданите, социалната справедливост, просперитета на обществото и конкурентоспособността на икономиката, включително лоялната конкуренция и еднаквите условия на конкуренция на световно равнище. Държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва също така да вземат предвид всяка бюрократична тежест или други законодателни бариери, които евентуално възпрепятстват икономическите оператори или секторите да изпълняват целите в областта на климата; социалните, икономическите и екологичните разходи в резултат от бездействие или недостатъчни действия; фактът, че жените са засегнати в по-голяма степен от изменението на климата, и необходимостта от засилване на равенството между половете; необходимостта от насърчаване на устойчиви начини на живот; максималното повишаване на енергийната ефективност и на ефективното използване на ресурсите, сигурността и достъпните цени на енергията и храните, като същевременно се отчита по-специално необходимостта от борба с енергийната бедност; справедливостта и солидарността, както и еднаквите условия за конкуренция между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, и националните обстоятелства и различните стартови позиции, както и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта от справедлив и социално справедлив преход в съответствие с насоките на Международната организация на труда от 2015 г. за справедлив преход към екологично устойчиви икономики и общества за всички; най-добрите налични научни данни, особено констатациите, докладвани от IPCC и IPBES; необходимостта от включване на рисковете, свързани с изменението на климата, и оценките на уязвимостта по отношение на изменението на климата и адаптацията в решенията за инвестиции и планиране, като същевременно се гарантира, че политиките на ЕС са устойчиви на изменението на климата; разходната ефективност и технологчната неутралност при постигане на намалението на емисии и поглъщанията на парникови газове и при увеличаване на устойчивостта въз основа на справедливостта; необходимостта от управление, запазване и възстановяване на морските и сухоземните екосистеми и на биологичното разнообразие; настоящото състояние на инфраструктурата и евентуалната нужда от модернизиране и инвестиции в инфраструктурата на Съюза; постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция; капацитета на различните участници да инвестират в прехода по жизнеспособен от социална гледна точка начин; както и потенциалния риск от изместване на въглеродни емисии и мерките за предотвратяването му. Изменение 40 Предложение за регламент Съображение 16 (16)  Преходът към неутралност по отношение на климата изисква промени в целия спектър на политиките и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, както подчерта Комисията в своето съобщение „Европейският зелен пакт“. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет също така заяви, че съответното право и политики на Съюза трябва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на целта за неутралност по отношение на климата и същевременно да зачитат еднаквите условия на конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква коригиране на съществуващите правила. (16)  Преходът към неутралност по отношение на климата изисква преобразуваща промяна в целия спектър на политиките, амбициозно и устойчиво финансиране и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, включително въздухоплаването и морския транспорт, както подчерта Комисията в своето съобщение „Европейският зелен пакт“. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет също така заяви, че съответното право и политики на Съюза трябва да бъдат съгласувани и да допринасят за изпълнението на целта за неутралност по отношение на климата и същевременно да зачитат еднаквите условия на конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква коригиране на съществуващите правила. Изменение 41 Предложение за регламент Съображение 16 a (ново) (16а)   Всички ключови сектори на икономиката, а именно енергетиката, промишлеността, транспорта, осигуряването на отопление и охлаждане и строителния сектор, селското стопанство, управлението на отпадъците и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), ще трябва да работят съвместно за постигане на резултати във връзка с целта за неутралност по отношение на климата. Всички сектори, независимо дали са обхванати или не от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (СТЕ на ЕС), следва да полагат сравними усилия за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата. За да се осигурят предвидимост, доверие и ангажираност на всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, Комисията следва да изготви насоки за секторите на икономиката, които биха могли да допринесат в най-голяма степен за постигането на целта за неутралност по отношение на климата. Насоките следва да съдържат индикативни курсове за намаляване на емисиите на парникови газове в тези сектори на равнището на Съюза. Това ще им даде сигурност да предприемат подходящите мерки и да планират необходимите инвестиции и следователно ще им помогне да следват пътя на прехода. Същевременно това ще послужи и като механизъм за ангажиране на секторите в търсенето на решения за неутралност по отношение на климата. Изменение 42 Предложение за регламент Съображение 16 б (ново) (16б)   Преходът към неутралност по отношение на климата изисква всички сектори да дадат своя принос. Съюзът следва да продължи да полага усилия за укрепване и насърчаване на кръговата икономика и да подкрепя и занапред възобновяемите решения и алтернативи, които могат да заместят продуктите и материалите на базата на изкопаеми горива. По-нататъшното използване на възобновяеми продукти и материали ще е от огромна полза за смекчаването на последиците от изменението на климата и е от полза за редица различни сектори. Изменение 43 Предложение за регламент Съображение 16 в (ново) (16в)   Като се има предвид рискът от изместване на въглеродни емисии, преходът към неутралност по отношение на климата и непрекъснатата работа за нейното поддържане следва да бъде истински екологичен преход, да води до реално намаляване на емисиите и да не създава фалшив резултат въз основа на положението в Съюза предвид факта, че производството и емисиите са се преместили извън Съюза. За да се постигне това, политиките на Съюза следва да бъдат разработени по такъв начин, че да се сведе до минимум рискът от изместване на въглеродни емисии и да се проучват технологични решения. Изменение 44 Предложение за регламент Съображение 16 г (ново) (16г)   Преходът към неутралност по отношение на климата не трябва да изключва селскостопанския сектор, който е единственият производствен сектор, способен да съхранява въглероден диоксид. Дългосрочното съхранение се осигурява по-специално от горското стопанство, пасищата за дългосрочно ползване и многогодишните култури като цяло. Изменение 45 Предложение за регламент Съображение 16 д (ново) (16д)   За да се постигне неутралност по отношение на климата, трябва да се вземе предвид специалната роля на земеделието и на горското стопанство, тъй като единствено жизнени и продуктивни земеделие и горско стопанство са в състояние да осигуряват на населението висококачествени и безопасни храни в достатъчни количества и на достъпни цени, както и суровини от възобновяеми източници за всички цели на биоикономиката. Изменение 46 Предложение за регламент Съображение 16 e (ново) (16е)   Горите изпълняват жизненоважна роля при прехода към неутралност по отношение на климата. Устойчивото и близко до природата управление на горите е от решаващо значение за непрекъснатото поглъщане на парникови газове от атмосферата, като то също така дава възможност за осигуряване на възобновяеми и щадящи климата суровини за продукти от дървесина, които съхраняват въглерод и могат да действат като заместител на материалите и горивата на основата на изкопаеми горива. „Тройната роля“ на горите (поглъщане, съхраняване и заместване) допринася за намаляване на отделянето на въглеродни емисии в атмосферата, като същевременно гарантира, че горите продължават да се разрастват и предоставят множество други услуги. Изменение 47 Предложение за регламент Съображение 16 ж (ново) (16ж)   Законодателството на ЕС следва да насърчава залесяването и устойчивото управление на горите в държавите членки, които не разполагат със значителни горски ресурси, посредством споделяне на най-добри практики и промишлено ноу-хау. Изменение 48 Предложение за регламент Съображение 17 (17)  Както бе обявено в нейното съобщение „Европейският зелен пакт“, Комисията направи оценка на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в съобщението си „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. — инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“9 въз основа на цялостна оценка на въздействието и при отчитане на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета . Предвид целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да се намалят, а поглъщанията да се засилят, така че нетните емисии на парникови газове, т.е. емисиите след приспадане на поглъщанията, да намалеят в цялата икономика и на национално равнище с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. Тази нова цел на Съюза в областта на климата до 2030 г. е последваща цел по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и следователно заменя целта за емисиите на парникови газове в целия Съюз до 2030 г., определена в същата точка. Освен това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка за това как трябва да бъде изменено съответното законодателство на Съюза за изпълнение на целта за климата до 2030 г., за да се постигне такова нетно намаляване на емисиите. (17)  В съобщението си „Европейският зелен пакт“ Комисията оповести намерението си да направи оценка и предложения за увеличаване на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., за да гарантира съответствието ѝ с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. В него Комисията подчерта, че всички политики на Съюза следва да допринасят за целта за неутралност по отношение на климата и всички сектори следва да изпълняват своята роля. Като се има предвид целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., от съществено значение е действията в областта на климата да бъдат допълнително засилени, и по-специално целта на Съюза по отношение на климата за 2030 г. да бъде завишена до намаляване на емисиите с 60% спрямо равнищата от 1990 г. Поради това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка на начина, по който ще трябва да се измени съответното законодателство на Съюза за прилагане на тази завишена цел и на другото приложимо законодателство на Съюза, което допринася за намаляване на емисиите на парникови газове и за насърчаване на кръговата икономика. __________________ 9 COM (2020) 562 36 Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1). Изменение 49 Предложение за регламент Съображение 17 a (ново) (17а)  За да се гарантира, че Съюзът и всички държави членки предприемат необходимите действия, за да постигнат целта за неутралност по отношение на климата, както и за да се гарантират предвидимост и увереност за всички икономически участници, включително предприятията, работниците и профсъюзите, инвеститорите и потребителите, Комисията следва да проучи възможностите за определяне на цел на Съюза по отношение на климата за 2040 г. и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно. Изменение 50 Предложение за регламент Съображение 17 б (ново) (17б)   До 30 юни 2021 г. Комисията извършва преглед и предлага да се преразгледат, ако е необходимо, всички политики и инструменти, свързани с постигането на целта на Съюза по отношение на климата за 2030 г. и с постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1. Във връзка с това завишените цели на Съюза налагат системата на ЕС за търговия с емисии да бъде в съответствие с поставените цели. Поради това Комисията следва бързо да преразгледа Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1а и да укрепи предвидения в нея Фонд за иновации, за да се създадат допълнителни финансови стимули за развитие на нови технологии, да се засили растежът, конкурентоспособността и подкрепата за чисти технологии, като същевременно се гарантира, че укрепването на Фонда за иновации допринася за извършването на справедлив преход. _____________________ 1а Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32). Изменение 51 Предложение за регламент Съображение 17 в (ново) (17в)   За да се изтъкнат значението и тежестта на политиката в областта на климата и да се даде на политическите участници необходимата информация в рамките на законодателния процес, Комисията следва да извърши оценка на цялото бъдещо законодателство през нова призма, която включва климата и последиците за климата, както и да определи въздействието, което ще окаже всеки нов закон върху климата и околната среда, на същото равнище, на което тя оценява правното основание, субсидиарността и пропорционалността. Изменение 52 Предложение за регламент Съображение 17 г (ново) (17г)   Комисията следва освен това да гарантира, че на промишлеността ще бъдат осигурени в достатъчна степен необходимите възможности, за да извърши значителния преход към неутралност по отношение на климата и да постигне съдържащите високо равнище на амбиция цели за 2030 г. и 2040 г. чрез цялостна нормативна уредба и финансови ресурси, съизмерими с предизвикателствата. Нормативната уредба и финансовата рамка следва да бъдат периодично оценявани и да бъдат адаптирани, ако е необходимо, за да се предотврати изместването на въглеродни емисии, закриване на промишлени предприятия, загуба на работни места и нелоялна международна конкуренция. Изменение 53 Предложение за регламент Съображение 17 д (ново) (17д)   Комисията следва да извърши оценка на потребностите, свързани със заетостта, включително изискванията по отношение на образованието и обучението, развитието на икономиката и установяването на равноправен и справедлив преход. Изменение 157 Предложение за регламент Съображение 17 е (ново) (17е)  За да може Съюзът да постигне целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и междинните цели в областта на климата за 2030 г. и 2040 г., институциите на Съюза и всички държави членки следва възможно най-скоро и най-късно до 2025 г. постепенно да преустановят всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива. Постепенното преустановяване на тези субсидии не следва да оказва въздействие върху усилията за борба с енергийната бедност и следва да отчита свързващата роля на природния газ в прехода към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика. Изменение 55 Предложение за регламент Съображение 18 (18)  За да се гарантира, че Съюзът и държавите членки не се отклоняват от пътя за постигане на целта за неутралност по отношение на климата и постигат напредък в адаптирането, Комисията следва редовно да оценява напредъка. Ако колективният напредък на държавите членки към постигането на целта за неутралност по отношение на климата или за адаптиране е недостатъчен или мерките на Съюза не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта, Комисията следва да предприеме необходимите мерки съгласно Договорите. Комисията следва също така редовно да оценява съответните национални мерки и да издава препоръки, ако установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта спрямо изменението на климата. (18)  За да се гарантира, че Съюзът и всички държави членки не се отклоняват от пътя за постигане на целите на Съюза в областта на климата и постигат напредък в адаптирането, Комисията следва редовно да оценява напредъка. Ако постигнатият от всяка държава членка напредък и колективният напредък на държавите членки към постигането на целите на Съюза в областта на климата или за адаптиране е недостатъчен или някоя от мерките на Съюза не е съгласувана с целите на Съюза в областта на климата или е неподходяща за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта, Комисията следва да предприеме необходимите мерки съгласно Договорите. Комисията следва също така редовно да оценява съответните национални мерки и да издава препоръки, ако установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целите на Съюза в областта на климата или неподходящи за увеличаване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта спрямо изменението на климата. Комисията следва да оповестява тази оценка и резултатите от нея към момента на нейното приемане. Изменение 56 Предложение за регламент Съображение 18 a (ново) (18а)   Постигането на неутралност по отношение на климата е възможно само ако всички държави членки споделят тежестта и се ангажират изцяло с осъществяването на прехода към неутралност по отношение на климата. Всяка държава членка има задължение да постигне междинните и крайните цели и ако Комисията счете, че тези задължения не са изпълнени, тя следва да разполага с правомощия да предприеме мерки срещу държавите членки. Мерките следва да са пропорционални, целесъобразни и в съответствие с Договорите. Изменение 57 Предложение за регламент Съображение 18 б (ново) (18б)   Научните експертни знания и опит и най-добрите налични актуални данни, заедно с информация за изменението на климата, която се основава на факти и е прозрачна, са задължително условие и трябва да бъдат в основата на действията на Съюза в областта на климата и на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. Националните независими консултативни органи в областта на климата изпълняват важна роля за информирането на обществото и за осъществяването на принос за политическия дебат в областта на изменението на климата в държавите членки, в които съществуват такива органи. Поради това държавите членки, които все още не са направили това, се насърчават да създадат национален консултативен орган в областта на климата, състоящ се от учени, избрани въз основа на техните експертни знания и опит в областта на изменението на климата и други дисциплини, които имат отношение към постигането на целите на настоящия регламент. В сътрудничество с тези национални консултативни органи в областта на климата Комисията следва да създаде независим научен консултативен комитет по изменението на климата – Европейски съвет по изменението на климата (ECИК) – който следва да допълва работата на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и съществуващите научноизследователски институции и агенции на Съюза. По отношение на неговите задачи следва да се избягва всяко припокриване със задачите на IPCC на международно равнище. ECИК следва да се състои от научен комитет, включващ подбрани старши експерти, и да се подпомага от управителен съвет, който заседава два пъти годишно. Целта на ECИК е ежегодно да предоставя на институциите на Съюза оценки на съгласуваността на мерките на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с целите на Съюза в областта на климата и с неговите международни ангажименти в областта на климата. ECИК следва също така да оценява действията и начините за намаляване на емисиите на парникови газове и за определяне на потенциала за улавяне на въглерод. Изменение 58 Предложение за регламент Съображение 19 (19)  Комисията следва да осигури солидна и обективна оценка въз основа на най-актуалните научни, технически и социално-икономически констатации, която е представителна за широк набор от независими експертни становища, и да основе оценката си на съответната информация, включително данни, представени от държавите членки, доклади на Европейската агенция за околна среда, най-добрите налични научни данни, включително докладите на IPCC. Предвид факта, че Комисията е поела ангажимент да проучи как таксономията на ЕС може да се използва от публичния сектор в контекста на Европейския зелен пакт, това следва да включва информация за екологично устойчиви инвестиции от страна на Съюза и държавите членки, съгласувани с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията], когато тази информация бъде налична. Комисията следва да използва европейски статистически данни, доколкото са налични, както и да търси експертни становища. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно и в съответствие с годишната ѝ работна програма. (19)  Комисията следва да осигури солидна и обективна оценка въз основа на най-актуалните научни, технически и социално-икономически констатации, която е представителна за широк набор от независими експертни становища, и да основе оценката си на съответната информация, включително данни, представени от държавите членки, доклади на Европейската агенция за околна среда, най-добрите налични научни данни, включително докладите на IPCC, ЮНЕП, IPBES,ECИК и когато е възможно, националните независими консултативни органи в областта на климата. Предвид факта, че Комисията е поела ангажимент да проучи как таксономията на ЕС може да се използва от публичния сектор в контекста на Европейския зелен пакт, това следва да включва информация за екологично устойчиви инвестиции от страна на Съюза и държавите членки, съгласувани с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията], когато тази информация бъде налична. Комисията следва да използва европейски статистически данни, доколкото са налични, както и да търси експертни становища. Европейската агенция за околната среда следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно и в съответствие с годишната ѝ работна програма. Изменение 59 Предложение за регламент Съображение 20 (20)  Тъй като гражданите и общностите, играят важна роля за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, следва да се стимулира силен обществен и социален ангажимент за действия в областта на климата. Ето защо Комисията следва да се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез даване на ход на Европейски пакт за климата. (20)  Тъй като гражданите, общностите и регионите играят важна роля за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, на местно, регионално и национално равнище следва да се насърчава и стимулира силен обществен и социален ангажимент за действия в областта на климата. Ето защо Комисията и държавите членки следва да се ангажират с всички групи на обществото по напълно прозрачен начин, за да им предоставят възможност да предприемат действия за изграждане на социално справедливо, балансирано по отношение на половете, неутрално по отношение на климата и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез даване на ход на Европейски пакт за климата. Изменение 60 Предложение за регламент Съображение 21 (21)  За да се осигурят предвидимост и доверие за всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата е необратим, да се осигури постепенно намаляване и да се подпомогне оценката на съгласуваността на мерките и напредъка по целта за неутралност по отношение на климата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да може тя да определи курс за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество37. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. (21)  За да се осигурят предвидимост и доверие за всички участници от стопанския сектор, включително предприятията, МСП, работниците и профсъюзите, инвеститорите и потребителите, да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата е необратим, да се осигури постепенно намаляване и да се подпомогне оценката на съгласуваността на мерките и напредъка по целта за неутралност по отношение на климата, Комисията следва да извърши оценка на вариантите за установяване на курс за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. и следва да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно. Изменение 61 Предложение за регламент Съображение 22 (22)  В съответствие с ангажимента на Комисията към принципите за по-добро законотворчество следва да се търси съгласуваност на инструментите на Съюза по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Системата за измерване на напредъка към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, както и съгласуваността на мерките, предприети за тази цел, следва да са основани и съгласувани с рамката за управление, определена в Регламент (ЕС) 2018/1999. По-специално системата за редовно докладване и последователността на оценката и действията на Комисията въз основа на докладването следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация и доклади от държавите членки, въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде съответно изменен, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби. (22)  В съответствие с ангажимента на Комисията към принципите за по-добро законотворчество следва да се търси съгласуваност на инструментите на Съюза по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Системата за измерване на напредъка към постигането на целите на Съюза в областта на климата, както и съгласуваността на мерките, предприети за тази цел, следва да са основани и съгласувани с рамката за управление, определена в Регламент (ЕС) 2018/1999. По-специално системата за редовно докладване и последователността на оценката и действията на Комисията въз основа на докладването следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация и доклади от държавите членки, въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде съответно изменен, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби. Изменение 62 Предложение за регламент Съображение 23 (23)  По същността си изменението на климата е трансгранично предизвикателство и е необходимо координирано действие на равнището на Съюза за ефективно допълване и укрепване на националните политики. Тъй като целите на настоящия регламент, а именно постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, a поради своя мащаб и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. (23)  По същността си изменението на климата е трансгранично предизвикателство и е необходимо координирано действие на равнището на Съюза за ефективно допълване и укрепване на националните политики. Тъй като целите на настоящия регламент, а именно постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза и във всички държави членки най-късно до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен само от държавите членки, a поради своя мащаб и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Изменение 63 Предложение за регламент Съображение 23 a (ново) (23а)   Понастоящем емисиите на парникови газове, чийто източник е Съюзът, представляват 10% от световните емисии. Целта за неутралност по отношение на климата се ограничава до емисиите от производството в Съюза. Последователната политика в областта на климата включва и контрола и емисиите от потреблението и от вноса на енергия и ресурси. Изменение 64 Предложение за регламент Съображение 23 б (ново) (23б)   Отпечатъкът на потреблението в Съюза върху климата е съществен инструмент за развитие с цел подобряване на цялостната съгласуваност на целите на Съюза в областта на климата. Изменение 65 Предложение за регламент Съображение 23 в (ново) (23в)   Една напълно ефикасна политика на Съюза в областта на климата следва да включва мерки във връзка с изместването на въглеродни емисии и да разработи подходящите инструменти, например механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да се справи с изместването и да защитава стандартите на Съюза и лидерите в промишлените отрасли на Съюза. Изменение 66 Предложение за регламент Съображение 23 г (ново) (23г)   Вносът на селскостопански продукти и храни от трети държави нараства постоянно през последните години. Тази тенденция обуславя нуждата от извършване на оценка по въпроса кои продукти, внасяни от трети държави, следва да бъдат предмет на изисквания, съпоставими с тези за селскостопанските производители от Съюза, като тези изисквания произтичат от целите на политиките на Съюза за намаляване на въздействието на изменението на климата. Комисията следва да представи доклад и съобщение по тази тема на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2021 г. Изменение 67 Предложение за регламент Съображение 23 д (ново) (23д)  В своето съобщение, озаглавено „Европейски зелен пакт“, Комисията подчертава необходимостта да се ускори преходът към устойчива и интелигентна мобилност като приоритетна политика за постигане на неутралност по отношение на климата. За да се гарантира преходът към устойчива и интелигентна мобилност, Комисията посочи, че през 2020 г. ще приеме всеобхватна стратегия за устойчива и интелигентна мобилност с амбициозни мерки, насочени към значително намаляване на емисиите на CO2 и на замърсители по отношение на всички видове транспорт, включително чрез стимулиране на използването на екологично чисти превозни средства и алтернативни горива за автомобилния, морския и въздушния транспорт, увеличаване на дела на по-устойчивите видове транспорт, например железопътния и вътрешноводния транспорт, както и подобряване на ефективността на цялата транспортна система, стимулиране на по-устойчив избор от страна на потребителите и практики с ниски емисии, както и инвестиране в решения с ниски и нулеви емисии, включително инфраструктура. Изменение 68 Предложение за регламент Съображение 23 e (ново) (23е)  Транспортната инфраструктура би могла да играе ключова роля за ускоряване на прехода към устойчива и интелигентна мобилност чрез осигуряване на условия за преминаване към по-устойчиви видове транспорт, по-специално за превоза на товари. В същото време събитията, свързани с изменението на климата, като покачващите се нива на водните басейни, екстремните метеорологични условия, сушата и покачващите се температури, могат да доведат до увреждане на инфраструктурата, оперативни проблеми, натиск върху капацитета и ефикасността на веригата на доставки и следователно имат отрицателни последици за европейската мобилност. Поради това завършването на основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. и завършването на допълнителната TEN-T мрежа до 2040 г. са от изключително голямо значение, като същевременно се вземат предвид задълженията, определени в законодателството на Съюза, които целят предприемане на мерки във връзка с емисиите на парникови газове от проектите през целия им жизнен цикъл. Освен това Комисията следва да разгледа възможността да предложи нормативна уредба за засилване на управлението на риска, устойчивостта и адаптирането към изменението на климата на транспортната инфраструктура. Изменение 69 Предложение за регламент Съображение 23 ж (ново) (23ж)   Свързването на европейската железопътна мрежа, по-специално на международните връзки, с цел повишаване на привлекателността на железопътния пътнически транспорт за пътувания на средни и дълги разстояния, и подобряването на капацитета на железопътния транспорт и на вътрешните водни пътища за превоз на товари, следва да бъде в основата на законодателните действия на Съюза. Изменение 70 Предложение за регламент Съображение 23 з (ново) (23з)   Важно е да се гарантира, че се извършват достатъчно инвестиции в разработването на подходяща инфраструктура за мобилност с нулеви емисии, включително интермодални платформи и засилване на ролята на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в подкрепа на прехода към интелигентна, устойчива и безопасна мобилност в Съюза. Изменение 71 Предложение за регламент Съображение 23 и (ново) (23и)   В съответствие с усилията на Съюза за пренасочване от автомобилния транспорт към железопътния с цел да бъде поставен във водеща позиция най-ефективният от гледна точка на емисиите на CO2 транспорт, като същевременно се има предвид предстоящата Европейска година на железопътния транспорт (2021 г.), следва да се постави специален законодателен акцент върху създаването на истинско единно европейско железопътно пространство чрез премахване на всички административни тежести и протекционистични национални закони до 2024 г. Изменение 72 Предложение за регламент Съображение 23 й (ново) (23й)   За да бъде постигната целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., Комисията следва също така да засили специфичното законодателство относно стандартите за емисиите на CO2 от леки автомобили, микробуси и камиони, да предвиди конкретни мерки за проправяне на пътя за електрифициране на автомобилния транспорт и да предприеме инициативи за увеличаване на производството и внедряване на устойчиви алтернативни горива. Изменение 73 Предложение за регламент Съображение 23 к (ново) (23к)  В своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2019 г. в Мадрид, Испания (COP 25) Европейският парламент отбеляза, че настоящите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори да бъдат приложени изцяло, не биха били достатъчни за постигането на необходимото намаляване на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия на европейско и световно равнище, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии на парникови газове, приложима за цялата икономика1a. Изменение 158 Предложение за регламент Съображение 23 л (ново) (23л)  Комисията следва да задълбочи усилията си за постигане на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, тъй като той е важен компонент на енергийния преход и ще спомогне да го направи финансово жизнеспособен. Ето защо на разработването на интелигентни и цифрови електропреносни и газови мрежи следва да се отдаде най-приоритетно значение в многогодишната финансова рамка (МФР) . Програмите за възстановяване след епидемията от COVID-19 трябва също така да подкрепят развитието на транснационални енергийни мрежи. Необходими са ефективни и бързи процедури за вземане на решения, за да се подпомогне развитието на транснационална мрежа, по-специално в сферата на ориентирана към бъдещето и съвместима с водорода газова инфраструктура. Изменение 74 Предложение за регламент Член 1 Член 1 Член 1 Предмет и обхват Предмет и обхват С настоящия регламент се създава рамка за необратимо и постепенно намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщанията от естествени или други поглътители в Съюза. С настоящия регламент се създава рамка за необратимо, предвидимо и бързо намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглъщанията от естествени или други поглътители в Съюза в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и околната среда. С него се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. с намерението да се постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, посочена в член 2 от Парижкото споразумение, и се осигурява рамка за постигането на напредък в преследването на глобалната цел за адаптация, посочена в член 7 от Парижкото споразумение. В него също така се определя обвързваща цел на Съюза за нетно намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. С него се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г. с намерението да се постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, посочена в член 2 от Парижкото споразумение, и се осигурява рамка за постигането на напредък в преследването на глобалната цел за адаптация, посочена в член 7 от Парижкото споразумение. Настоящият регламент се прилага по отношение на антропогенните емисии и поглъщанията от естествени или други поглътители на парникови газове, изброени в част 2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999. Настоящият регламент се прилага по отношение на антропогенните емисии и поглъщанията от естествени или други поглътители на парникови газове, изброени в част 2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999. Изменения 75 и 159 Предложение за регламент Член 2 Член 2 Член 2 Цел за неутралност по отношение на климата Цел за неутралност по отношение на климата 1.  Най-късно до 2050 г. емисиите и поглъщанията на парникови газове, регламентирани от законодателството на Съюза трябва да се балансират, с което до този краен срок ще се постигне намаление до нулеви нетни емисии. 1.  Най-късно до 2050 г. антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове, регулирани от законодателството на Съюза, трябва да се балансират в рамките на Съюза, с което до този краен срок ще се постигнат нулеви нетни емисии. Всяка държава членка трябва да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. 2.  Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването на справедливостта и солидарността между държавите членки. 2.  Съответните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки въз основа на най-добрите налични и актуални научни данни и предоставят подкрепа съответно на равнището на Съюза и на национално, регионално и местно равнище, за да спомогнат за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза и във всички държави членки, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването на справедливостта и солидарността и на справедливия преход между държавите членки, социалното и икономическото сближаване, защитата на уязвимите граждани на Съюза, както и значението на управлението, възстановяването, опазването и подобряването на биологичното разнообразие в моретата и на сушата, на екосистемите и на въглеродните поглътители. 2а.  Считано от 1 януари 2051 г., поглъщанията на парникови газове от поглътители трябва да надвишават антропогенните емисии в Съюза и във всички държави членки. 2б.  До 31 май 2023 г., след подробна оценка на въздействието и като взема предвид бюджета за парникови газове, посочен в член 3, параграф 2а, Комисията проучва възможностите за определяне на цел на Съюза за 2040 г. за намаляване на емисиите на парникови газове спрямо равнищата от 1990 г. и ако е целесъобразно, представя законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета. При проучването на вариантите за целта по отношение на климата за 2040 г. Комисията провежда консултации с ECИК и взема предвид критериите, посочени в член 3, параграф 3. 2в.  Не по-късно от 12 месеца след приемането на целта по отношение на климата за 2040 г. Комисията прави оценка на начина, по който ще трябва да бъде изменено цялото законодателство на Съюза, имащо отношение към изпълнението на тази цел, и обмисля предприемането на необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения, в съответствие с Договорите. 2г.  До декември 2020 г. Комисията изготвя план, в който се излагат подробни мерки, които да бъдат предприети на равнището на Съюза, за да се гарантира, че са мобилизирани подходящите ресурси, за да се даде възможност да се направят необходимите инвестиции за постигане на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза. В плана се прави преглед на настоящите компенсационни механизми за държавите членки с по-ниски доходи, като се взема предвид увеличената тежест, свързана с високите амбиции в областта на климата, подкрепата от механизма за възстановяване и устойчивост, програмите InvestEU и Фонда за справедлив преход. Изменения 100, 148 и 150 Предложение за регламент Член 2а Член 2а Член 2а Цел в областта на климата за 2030 г. Цел в областта на климата за 2030 г. 1.  За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, обвързващата цел на Съюза в областта на климата до 2030 г. е да се намалят нетните емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщанията) с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. 1.  Целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата е намаляване на емисиите с 60% спрямо равнищата от 1990 г. 2.  До 30 юни 2021 г. Комисията ще направи преглед на съответното законодателство на Съюза, за да позволи постигането на целта, определена в параграф 1 от настоящия член и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и ще разглежда възможността за предприемане на необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения, съгласно Договорите. 2.  До 30 юни 2021 г. Комисията прави оценка на начина, по който следва да се измени цялото законодателство, което е от значение за изпълнението на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата и другото приложимо законодателство на Съюза, с което се насърчава кръговата икономика и се допринася за намаляване на емисиите на парникови газове, за да се постигне целта за намаляване на емисиите, посочена в параграф 1 от настоящия член, както и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и предприема необходимите мерки, включително приемането на законодателни предложения съгласно Договорите. Комисията оценява по-специално възможностите за привеждане на емисиите от всички сектори, включително въздушния и морския транспорт, в съответствие с целта по отношение на климата за 2030 г., както и с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., с цел намаляване на тези емисии до нулеви нетни количества в срок най-късно до 2050 г., и ако е целесъобразно, представя законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета. Комисията мобилизира подходящи ресурси за всички инвестиции, необходими за постигането на посочените в настоящия параграф цели. 2а.  Комисията основава своите предложения, посочени в параграф 2, на цялостна оценка на въздействието, която обхваща въздействието върху околната среда, икономиката и обществото, като отразява икономическото положение след COVID-19 и отделя специално внимание на секторния потенциал за намаляване и поглъщане на емисиите, както и на въздействието на Брексит върху емисиите на Съюза. Комисията оценява кумулативното въздействие от изменението на законодателството на Съюза, с което се прилага целта на Съюза за 2030 г., посочена в параграф 1, върху различните промишлени сектори. 2б.  При изготвянето на своите предложения, посочени в параграф 2, за преразглеждане на съответното законодателство в областта на климата и енергетиката за 2030 г., Комисията гарантира разходоефективен и справедлив баланс между СТЕ и сектора за разпределяне на усилията, както и между националните цели в сектора за разпределяне на усилията, и при всички случаи не приема просто като даденост допълнително усилие за всяка държава членка, съответстващо на увеличение с 15% на желаните резултати. Комисията оценява въздействието от въвеждането на повече европейски мерки, които биха могли да допълнят съществуващите мерки, например основани на пазара мерки, които включват силен механизъм за солидарност. Изменение 76 Предложение за регламент Член 2 б (нов) Член 2б Консултативни органи на държавите членки в областта на климата и Европейски съвет по изменението на климата 1.   До 30 юни 2021 г. всички държави членки уведомяват Комисията за своя национален независим консултативен орган по въпросите на климата, който е отговорен, без да се ограничава до това, за предоставянето на научни експертни становища относно националната политика в областта на климата. Ако такъв орган не съществува, държавите членки се насърчават да създадат такъв орган. За да се подкрепи научната независимост и автономността на независимия национален консултативен орган по въпросите на климата, държавите членки се насърчават да предприемат подходящи мерки, които да предоставят възможност на органа да функционира по напълно прозрачен начин, като неговите констатации биват предоставяни на обществеността и Комисията бива уведомена за тези мерки. 2.   До 30 юни 2022 г. Комисията, в сътрудничество с посочените национални консултативни органи по въпросите на климата, създава Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) – постоянен, независим, интердисциплинарен научен консултативен комитет по изменението на климата, който се ръководи от най-новите научни констатации, изразени от Междуправителствения комитет по изменение на климата. ЕСИК допълва работата на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и съществуващите институции и агенции на Съюза. За да се избегне дублиране на работата, ЕАОС ще изпълнява функциите на секретариат на ECИК, като същевременно се запази бюджетната и административната независимост на ЕСИК. 3.   Членовете на ЕСИК изпълняват задълженията си за срок от пет години, като мандатът им може да бъде подновяван веднъж. ECИК се състои от научен комитет от най-много 15 старши експерти, които гарантират пълен набор от експертни познания и опит, необходими за дейностите, изброени в параграф 4. Научният комитет е отговорен за предоставянето на независими научни консултации на ЕСИК. 4.   Дейностите на научния комитет включват: a)   оценка на съгласуваността на съществуващия и на предложения курс на Съюза, бюджета за парниковите газове и целите в областта на климата с ангажиментите на Съюза и международните ангажименти в областта на климата; б)  оценка на вероятността да не се излезе от рамките на бюджета на Съюза за парниковите газове и за постигане на неутралност по отношение на климата чрез съществуващите и планираните мерки; в)   оценка на съгласуваността на мерките на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с целите, посочени в член 2; г)   определяне на действия и възможности за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на потенциала за улавяне на въглерод; както и д)   определяне на последиците от бездействието или недостатъчните действия. 5.   При осъществяването на дейностите, посочени в параграф 4, ECИК осигурява подходяща консултация с националните независими консултативни органи по въпросите на климата. 6.   Работата на научния комитет се подпомага от управителен съвет. Управителният съвет се състои от по един член от всеки национален независим консултативен орган по въпросите на климата, за когото Комисията се уведомява съгласно параграф 1, двама представители, избрани от Комисията, двама представители, избрани от Европейския парламент, и председателя на секретариата, който се назначава от ЕИП. Управителният съвет заседава два пъти годишно и отговаря за определянето и мониторинга на дейностите на ECИК. Европейският парламент и Съветът назначават управителния съвет по общо съгласие въз основа на предложение на Комисията. Председателят на управителния съвет се избира измежду неговите членове. Управителният съвет отговаря за: a)   приемането на годишната работна програма по предложение на научния комитет и осигуряване на съответствието ѝ с мандата на ECИК; б)   назначаването на членовете на научния комитет, като се гарантира, че съставът на научния комитет осигурява необходимото разнообразие от експертен опит за дейностите по работната програма; в)   одобряването на бюджета на ЕСИК; както и г)   координацията с националните консултативни органи в областта на климата. 7.   Членовете на научния комитет се номинират поотделно от управителния съвет. Председателят на научния съвет се избира измежду неговите членове. Научният комитет приема с мнозинство от две трети своя Правилник за дейността, който гарантират пълната му научна независимост и автономност. Кандидатите за членове на научния комитет се определят чрез открит процес на оценка. Професионалният опит на кандидатите за участие в научния комитет, отговарящи на изискванията за допустимост, посочени в поканата за представяне на предложения, се подлага на сравнителна оценка въз основа на следните критерии за подбор: a)   научни постижения; б)   опит в извършването на научни оценки и/или предоставянето на научни консултации в областите на компетентност; в)   богат експертен опит в областта на науките за климата и околната среда или други научни области, които са от значение за постигането на целите на Съюза в областта на климата; г)   опит в партньорската оценка на научната работа; д)   професионален опит в интердисциплинарна среда и международен контекст. Съставът на научния комитет осигурява балансирано представителство на половете, на дисциплинарния и секторния експертен опит, както и регионално разпределение. 8.   EСИК ежегодно докладва констатациите си по параграф 4 на Комисията, Европейския парламент и Съвета. Когато е необходимо, ECИК отправя препоръки към Комисията, за да се гарантира постигането на целите на настоящия регламент. EСИК гарантира, че следва напълно прозрачни процедури и че нейните доклади се предоставят на разположение на обществеността. Комисията разглежда докладите и препоръките и изготвя официален отговор до EСИК най-късно три месеца след получаването им. Отговорът на посочените доклади и препоръки се предоставя на разположение на обществеността. Изменения 77, 123 и 145 Предложение за регламент Член 3 Член 3 Член 3 Курс за постигане на неутралност по отношение на климата Курс за постигане на неутралност по отношение на климата 1.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 9 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на курс на равнището на Съюза за постигането на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, до 2050 г. Най-късно в срок от шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията преразглежда курса. 1.  До 31 май 2023 г. Комисията оценява вариантите за определяне на индикативен курс на равнището на Съюза за постигането на целта, определена в член 2, параграф 1, като се започне от целта на Съюза за 2030 г. по отношение на климата, посочена в член 2а, параграф 1 и се вземе предвид междинната обвързваща цел за климата за 2040 г., посочена в член 2, параграф 2б, и ако е целесъобразно, се изготви законодателно предложение в този смисъл. 1а.  След като курсът, посочен в параграф 1, бъде установен, Комисията преразглежда курса не по-късно от шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, като започне с глобалния преглед през 2028 г. Комисията представя законодателно предложение за коригиране на курса, когато счита това коригиране за целесъобразно в резултат на преразглеждането. 2.   Курсът започва от целта на Съюза за климата за 2030 г., посочена в член 2а, параграф 1. 2.   При изготвяне на законодателни предложения за определяне на курса в съответствие с параграф 1, Комисията взема предвид бюджета на Съюза за парниковите газове, в който се определя общото оставащо количество на емисиите на парникови газове в равностойността на CO2, които могат да бъдат отделяни в атмосферата най-късно до 2050 г., без да се излагат на риск ангажиментите на Съюза по Парижкото споразумение. 2а.   Комисията определя бюджета на Съюза за парниковите газове в доклад и представя този доклад на Парламента и на Съвета до 31 декември 2021 г. Комисията оповестява публично този доклад и използваната в него методология. 3.  При определянето на курс в съответствие с параграф 1, Комисията взема предвид следното: 3.  При представянето на законодателни предложения за определяне или коригиране на курса в съответствие респективно с параграфи 1 и 1а, Комисията взема предвид следните критерии: -a)  най-добрите налични и най-актуални научни данни, включително последните доклади на IPCC, междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), ECИК и когато е възможно, националните независими консултативни органи в областта на климата на държавите членки; −aa)  социалните, икономическите и екологичните разходи в резултат от бездействие или недостатъчни действия; –аб)  необходимостта от справедлив и социално приемлив преход за всички; a)  ефективност на разходите и енергийна ефективност; б)  конкурентоспособност на икономиката на Съюза; б)  конкурентоспособност на икономиката на Съюза, по-специално на МСП и на секторите, изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии; ба)   въглеродния отпечатък на крайните продукти и на потреблението в Съюза; в)  най-добрата налична технология; в)  най-добрите налични, икономически ефективни и безопасни технологии, при които мащабът може да бъде съобразен с потребностите, като се спазва концепцията за технологична неутралност и се избягва евентуално закрепостяване; г)  енергийна ефективност, достъпност на енергията и сигурност на доставките; г)  енергийна ефективност и принципа за приоритет на енергийната ефективност, достъпност на енергията, намаляване на енергийната бедност и сигурност на доставките; га)  необходимостта от постепенен отказ от използване на изкопаеми горива и гарантиране на тяхното заместване с устойчиво произведена енергия от възобновяеми източници, материали и продукти; д)  справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки; д)  справедливост и солидарност между държавите членки и регионите и в самите държави членки; е)  необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето; е)  необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето; еа)  необходимостта да се осигури екологична устойчивост, включително необходимостта от преодоляване на кризата по отношение на биологичното разнообразие, като същевременно се възстановят увредените екосистеми и се предотвратят непоправими щети за екосистемите с цел постигане на целта на Съюза по отношение на биологичното разнообразие; еб)   осигуряване с течение на времето на стабилни, дълготрайни и ефективни по отношение на климата естествени поглътители; ж)  нужди от инвестиции и инвестиционни възможности; ж)  нужди от инвестиции и възможности за иновации в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламент за таксономията], като същевременно се отчита рискът от обезценяване на активите. з)  необходимостта от справедлив и социално приемлив преход; и)  международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата; й)  най-добрите и най-новите налични научни данни, включително последните доклади на IPCC. 3а.  В срок до ... [1 година след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията, след задълбочен диалог с всички заинтересовани лица в рамките на съответния сектор, представя секторна пътна карта за декарбонизация за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. за съответния сектор. Изменения 78 и 146 Предложение за регламент Член 4 Член 4 Член 4 Адаптиране към изменението на климата Адаптиране към изменението на климата -1а.   В срок до 31 януари 2021 г. и на всеки пет години след това Комисията приема актуализирана стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Актуализираната стратегия на ЕС има за цел да гарантира, че политиките за адаптиране се приоритизират, интегрират и прилагат по съгласуван начин в политиките на Съюза, международните ангажименти, търговските споразумения на ЕС и международните партньорства. 1.  Съответните институции на Съюза и държавите членки гарантират постоянен напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение. 1.  Съответните институции на Съюза и държавите членки се стремят да изпълнят националните цели и тези на ЕС за адаптиране към изменението на климата в съответствие с посоченото в Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, и гарантират постоянен напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта към изменението на климата, включително за екосистемите, в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение, и интегрират адаптирането в съответните социалноикономически и екологични политики и действия. Те акцентират най-вече върху най-уязвимите и най-тежко засегнатите групи от населението и икономически сектори, определят недостатъците в това отношение, като се консултират с гражданското общество, и прилагат корективни мерки. 2.  Държавите членки разработват и прилагат стратегии и планове за адаптиране, които включват цялостни рамки за управление на риска на основата на солидни базови линии за климата и уязвимостта и оценки на напредъка. 2.  До 31 декември 2021 г. и на всеки 5 години след това държавите членки приемат и прилагат стратегии и планове за адаптиране на национално и регионално равнище, които включват цялостни местни рамки за управление на риска, като се вземат предвид местните нужди и особености, въз основа на солидни базови линии и показатели за климата и уязвимостта, както и оценки на напредъка, ръководени от най-добрите налични и актуални научни доказателства. Посочените стратегии и планове включват мерки в съответствие с националните цели и целите на Съюза за адаптиране към изменението на климата. По-специално, тези стратегии вземат предвид уязвимите и засегнати групи, общности и екосистеми, и включват мерки за управление, възстановяване и опазване на морските и сухоземните екосистеми с цел повишаване на тяхната устойчивост . В своите стратегии държавите членки вземат предвид особената уязвимост на селското стопанство и продоволствените системи, продоволствената сигурност и насърчават природосъобразните решения и основаващото се на екосистемите адаптиране. 2а.  Комисията изисква от бенефициерите по финансови инструменти на Съюза, включително по проекти, подкрепяни от Европейската инвестиционна банка, да извършат стрес тест за адаптиране към изменението на климата за проектите, които се считат за особено уязвими по отношение на последиците от изменението на климата. В срок до ... [шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията приема делегирани актове за допълване на настоящия регламент, в които се определят подробните критерии за стрес теста, включително списък на съответните сектори, проекти и региони, и прага за оборота на бенефициерите, като същевременно се гарантира, че не се налага прекомерна административна тежест. Комисията предоставя насоки на бенефициерите въз основа на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата и въз основа на данните на Европейската агенция за околна среда относно начина за привеждане на даден инвестиционен проект в съответствие с изискванията за адаптиране към изменението на климата. Изменение 161 Предложение за регламент Член 4 а (нов) Член 4а Съгласуваност на финансовите потоци с пътя към неутрално по отношение на климата и устойчиво общество 1.  Съответните институции на Съюза и държавите членки гарантират постоянен напредък по осигуряване на съгласуваност на публичните и частните финансови потоци с пътя към неутрално по отношение на климата и устойчиво общество в съответствие с член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение, като вземат предвид целите на Съюза по отношение на климата, определени в член 2 от настоящия регламент. 2.  До 1 юни 2021 г. и редовно след това Комисията представя, като част от оценките, посочени в член 5, доклад до Европейския парламент и на Съвета, в който се прави оценка на начина, по който следва да бъде изменено цялото относимо законодателство на Съюза, включително многогодишните финансови рамки на Съюза и всички специални регламенти, свързани с фондовете и инструментите в рамките на бюджета на Съюза, за да се включат обвързващи и приложими разпоредби, така че да се осигури съгласуваност на публичните и частните финансови потоци с целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2 от настоящия регламент. Тази оценка се придружава от законодателни предложения, когато това е целесъобразно. 3.  Комисията оповестява ежегодно коя част от разходите на Съюза съответства на категориите на таксономията, определени в Регламент (ЕС) 2020/... [Регламент за таксономията]. 4.  В светлината на постигането на целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2, институциите на Съюза и всички държави членки преустановяват постепенно всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива и мобилизират по съответен начин устойчиви инвестиции. Постепенното преустановяване на тези субсидии не трябва да оказва въздействие върху усилията за борба с енергийната бедност. Изменение 80 Предложение за регламент Член 5 Член 5 Член 5 Оценка на напредъка и мерките на Съюза Оценка на напредъка и мерките на Съюза 1.  До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това, заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оценява също: 1.  До 30 септември 2023 г. и на всеки 2 години след това, заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оценява също: a)  колективния напредък на всички държави членки за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1; a)  напредъка, постигнат от всяка държава членка, и колективния напредък на всички държави членки за постигане на целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 и изразени в курса, който следва да бъде определен съгласно посоченото в член 3, параграф 1; ако курсът не е на разположение, оценката се извършва въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 3, и на целта за климата за 2030 г.; б)  колективния напредък на всички държави членки по отношение на адаптирането, както е посочено в член 4. б)  напредъка, постигнат от всяка държава членка и колективния напредък на всички държави членки по отношение на адаптирането, както е посочено в член 4. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета тези оценки и заключенията от тях заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и осигурява публичен достъп до тях. 2.  До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията преразглежда: 2.  До 30 септември 2023 г. и на всеки 2 години след това Комисията преразглежда: a)  съгласуваността на мерките на Съюза с целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1; a)  съгласуваността на мерките и политиките на Съюза, включително секторното законодателство, външните дейности на Съюза и бюджета на Съюза, с целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 и изразени в курса, който следва да бъде определен в член 3, параграф 1; ако курсът не е на разположение, оценката се извършва въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 3, и на целта по отношение на климата за 2030 г.; б)  адекватността на мерките на Съюза за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4. б)  съгласуваността на мерките и политиките на Съюза, включително секторното законодателство, външните дейности на Съюза и бюджета на Съюза, за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4; 3.  Когато въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията установи, че мерките на Съюза не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, или са неподходящи за гарантиране на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, или че напредъкът към постигане на целта за неутралност по отношение на климата или към адаптирането, посочено в член 4, е недостатъчен, тя предприема необходимите мерки в съответствие с Договорите едновременно с прегледа на курса, посочен в член 3, параграф 1. 3.  Когато въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията установи, че мерките и политиките на Съюза не съответстват на целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2 или са неподходящи за гарантиране на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, или че напредъкът към постигане на посочените в член 2 цели на Съюза в областта на климата или към адаптирането, посочено в член 4, е недостатъчен, тя предприема възможно най-бързо необходимите мерки в съответствие с Договорите за коригиране на посоченото несъответствие, или най-късно едновременно с прегледа на курса, посочен в член 3, параграф 1а. 4.  Комисията оценява всеки проект за мярка или законодателно предложение с оглед на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, изразена с курса, посочен в член 3, параграф 1, преди приемането им, включва този анализ във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения, и оповестява резултата от тази оценка в момента на приемането. 4.  Комисията оценява съгласуваността на  всеки проект за мярка, който включва, но не се ограничава до всяко едно законодателно и бюджетно предложение , с целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2, и привежда проекта за мярка в съответствие с тези цели преди приемането. Този анализ се включва в оценката на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения. След като бъдат определени курса, посочен в член 3, параграф 1, и бюджета за парникови газове, посочен в член 3, параграф 2а, те служат за основа на оценката. Комисията прави тази оценка и резултатите от нея пряко достъпни за обществеността веднага след приключването на оценката и при всички случаи преди приемането на съответната мярка или предложение. 4а.   Комисията използва оценката, посочена в параграф 4, за насърчаване на обмена на най-добри практики и за определяне на действия, чрез които да се допринася за постигането на целите на настоящия регламент. Изменение 81 Предложение за регламент Член 6 Член 6 Член 6 Оценка на националните мерки Оценка на националните мерки 1.  До 30 септември 2023 г. и на всеки 5 години след това Комисията оценява: 1.  До 30 септември 2023 г. и на всеки 2 години след това Комисията оценява: a)  съгласуваността на националните мерки въз основа на националните планове в областта на енергетиката и климата или двугодишните доклади за напредъка, представяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, които имат отношение към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1 и изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1; a)  съгласуваността на националните мерки въз основа на националните планове в областта на енергетиката и климата, националните дългосрочни стратегии или докладите за напредъка, представяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, които имат отношение към постигането на целите на Съюза в областта на климата, посочени в член 2, с целите, изразени в курса, който следва да бъде определен съгласно посоченото в член 3, параграф 1; ако курсът не е на разположение, оценката се извършва въз основа на критериите, посочени в член 3, параграф 3, и на целта по отношение на климата за 2030 г.; б)  адекватността на съответните национални мерки за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4. б)  адекватността и ефективността на съответните национални мерки за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета тези оценки и заключенията от тях заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и осигурява публичен достъп до тях. 2.  Ако след като надлежно отчете колективния напредък, оценен в съответствие с член 5, параграф 1, Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с тази цел, изразена в курса, посочен в член 3, параграф 1, или неподходящи за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, тя може да отправи препоръки към тази държава членка. Комисията прави тези препоръки публично достояние. 2.  Ако след като надлежно отчете напредъка на всяка държава членка и колективния напредък, оценен в съответствие с член 5, параграф 1, Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не са съгласувани с целите на Съюза в областта на климата, изразени в курса, посочен в член 3, параграф 1, след като той бъде определен, или неподходящи за осигуряване на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 4, тя отправя препоръки към тази държава членка. Комисията прави тези препоръки публично достояние. 2б.   Комисията включва в препоръката, посочена в параграф 2 от настоящия член, предложения за осигуряване на напредък по отношение на адаптацията, както е посочено в член 4. Тези предложения могат да включват, по целесъобразност, евентуална допълнителна техническа, иновативна или свързана с ноу хау финансова или друга необходима подкрепа. 3.  Ако бъде отправена препоръка в съответствие с параграф 2, се спазват следните принципи: 3.  Ако бъде отправена препоръка в съответствие с параграф 2, се спазват следните принципи: a)  съответната държава членка взема надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки; a)  в срок от шест месеца след приемането на препоръката съответната държава членка уведомява Комисията за мерките, които възнамерява да приеме с цел да вземе надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки, както и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество; б)  в първия си доклад за напредъка, представен в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 в годината след издаване на препоръката, съответната държава членка посочва как е взела надлежно предвид препоръката. Ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания на Комисията; б)  Съответната държава членка посочва в срок от 18 месеца от получаването на препоръката как е взела надлежно предвид препоръката и последващите мерки, предприети от нея; тази информация се включва в доклада за напредъка, който се представя през същата година в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999; в)  препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър. в)  препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър. 3а.   В срок до три месеца след представянето на доклада за напредъка, посочен в параграф 3, буква б), Комисията оценява дали приетите от съответната държава членка мерки, са подходящи за решаването на проблемите, посочени в препоръката. Тази оценка и резултатите от нея се оповестяват публично в момента на приемането им. Изменение 82 Предложение за регламент Член 7 Член 7 Член 7 Общи разпоредби за оценката от страна на Комисията Общи разпоредби за оценката от страна на Комисията 1.  Освен националните мерки, посочени в член 6, параграф 1, буква а), Комисията основава оценката си, посочена в членове 5 и 6 най-малко на следното: 1.  Освен националните мерки, посочени в член 6, параграф 1, буква а), Комисията основава оценката си, посочена в членове 5 и 6 най-малко на следното: a)  информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999; a)  информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999; б)  доклади на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС); б)  доклади на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Съвместния изследователски център (JRC); в)  европейска статистика и данни, включително данни за загубите от неблагоприятни климатични въздействия, ако такива са налични; както и в)  европейска и световна статистика и данни, включително данни за наблюдаваните и предвижданите загуби от неблагоприятни климатични въздействия, и оценки на разходите от бездействието или забавянето на действията в областта на климата, ако такива са налични; както и г)  най-добрите налични научни данни, включително последните доклади на IPCC; както и г)  най-добрите налични и актуални научни данни, включително последните доклади на IPCC, Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), ECCC и когато е възможно, националните независими консултативни органи в областта на климата на държавите членки; както и д)  всяка допълнителна информация за екологично устойчиви инвестиции от Съюза и държавите членки, включително, при наличност, инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията]. д)  всяка допълнителна информация за екологично устойчиви инвестиции от Съюза и държавите членки, включително, при наличност, инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/... [Регламента за таксономията]. 2.  ЕАОС подпомага Комисията при изготвянето на оценката, посочена в членове 5 и 6 съгласно годишната си работна програма. 2.  ЕАОС подпомага Комисията при изготвянето на оценката, посочена в членове 5 и 6 съгласно годишната си работна програма. Изменение 83 Предложение за регламент Член 8 Член 8 Член 8 Участие на обществеността Участие на обществеността и прозрачност Комисията се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество. Комисията подпомага приобщаващ и достъпен процес на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, заедно със социалните партньори, гражданите и гражданското общество, за обмен на най-добри практики и за набелязване на действия, които да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент. Освен това Комисията може също така да използва многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, създадени от държавите членки съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 1.  Комисията и държавите членки влизат в контакт с всички групи на обществото, включително местните и регионалните правителства, за да им дадат възможност да предприемат действия за изграждане на социално справедливо, неутрално и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез Европейския пакт за климата, посочен в параграф 2. Комисията и държавите членки подпомагат приобщаващ, достъпен и прозрачен процес на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, заедно със социалните партньори, академичните среди, гражданите и гражданското общество, за обмен на най-добри практики и за набелязване на действия, които да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент. Освен това Комисията може също така да използва многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, създадени от държавите членки съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 2.   Комисията разработва Европейски пакт за климата с цел ангажиране на гражданите, социалните партньори и заинтересованите лица в разработването на политики на равнището на Съюза в областта на климата и насърчаване на диалога и разпространението на научно обоснована информация относно изменението на климата и неговите аспекти, свързани със социалното равенство и равенството между половете, както и с цел споделяне на най-добри практики за инициативи в областта на климата. 3.   Когато предприемат мерки за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, държавите членки гарантират, че гражданите, гражданското общество и социалните партньори са информирани и консултирани в рамките на целия законодателен процес. Във връзка с това държавите членки следва да действат прозрачно. Изменение 143 Предложение за регламент Член 8 а (нов) Член 8a По този въпрос Съюзът слага край на защитата на инвестициите в изкопаеми горива в контекста на модернизирането на Договора за Енергийната харта. Изменения 84 и 175/rev Предложение за регламент Член 9 Член 9 заличава се Упражняване на делегирането 1.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 1, се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2.  Правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 3, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ... [ОП: датата на влизане в сила на настоящия регламент]. 3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6.  Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Изменение 85 Предложение за регламент Член 9 а (нов) Член 9a Преглед Шест месеца след всеки глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията извършва преглед на всички елементи от настоящия регламент с оглед на най-добрите налични и на най-новите научни данни, включително последните констататции и препоръки на IPCC и ECCC, международните тенденции и усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен по целесъобразност от законодателни предложения. Изменение 86 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 1 Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 1 – параграф 1 – буква а a)  изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], целите и задачите на Енергийния съюз, а през първия десетгодишен период, от 2021 до 2030 г. — по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата; a)  изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и на дългосрочните ангажименти на Съюза по отношение на парниковите газове, в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], а през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. — по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата; Изменение 87 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 2 a (нова) Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 2 – точка 11 (2а)   В член 2 точка 11 се заменя със следното: (11)  „цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 40-процентно намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика спрямо количествата от 1990 г., обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за най-малко 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в енергийното потребление на Съюза, водещата цел на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийна ефективност с поне 32,5%, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейски съвет или от Европейския парламент и от Съвета за 2030 г.;“ ‘(11) „цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за Съюза като цяло цел за 2030 г. за намаление на вътрешните емисии на парникови газове от цялата икономика, съгласно член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) .../... [Законодателен акт за климата], обвързващата за Съюза като цяло цел за 2030 г. за дела на енергията от възобновяеми източници в енергийното потребление на Съюза, съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, водещата цел на равнището на Съюза за 2030 г. за подобрение на енергийната ефективност, съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС, както и целта за 2030 г. за 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност; Изменение 88 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 2 б (нова) Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 2 – точка 62 а (нова) (2б)   В член 2 се добавя следната точка: (62а)  „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околната среда, посочени в глави 2 и 3; за целите на настоящото определение неправителствените организации, които съдействат за опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се считат за заинтересовани. Изменение 89 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 3 Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 3 – параграф 2 – буква е е)  оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхната съгласуваност с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15; е)  оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхната съгласуваност с целите на Съюза по отношение на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата], дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15; Изменение 90 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 3 a (нова) Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 4 – параграф 1 – буква а – точка 1 – уводна част (3а)  В член 4, параграф 1 уводната част на буква а), точка 1 се заменя със следното: 1)  по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове: „1) по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата];“ Изменение 91 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 4 Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 8 – параграф 2 – буква д д)  начина, по който съществуващите и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата].; д)  начина, по който съществуващите и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целите на Съюза по отношение на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата].; Изменение 92 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 5 a (нова) Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 11 а (нов) (5а)  Вмъква се следният член: Член 11а Достъп до правосъдие 1.  Държавите членки гарантират, в съответствие със своето национално законодателство, че членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или които твърдят накърнено право, когато административно-процесуалното право на държавата членка изисква като предусловие такова право, имат достъп до процедура за обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, с цел да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, за които се прилага член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 2.  Държавите членки определят на какъв етап могат да се оспорват решения, действия или бездействия. 3.  Държавите членки определят какво означава „достатъчен интерес“ и „накърняване на право“, в съответствие с целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие. За тази цел за неправителствена организация, обхваната от определението в член 2, параграф 62а, се счита, че има достатъчен интерес или има права, които могат да бъдат накърнени за целите на параграф 1 от настоящия член. 4.  Настоящият член не изключва възможността от предварителна процедура на обжалване пред административен орган и не засяга изискването за изчерпване на административните процедури на обжалване преди преминаването към съдебни процедури на обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право. Всяка подобна процедура следва да бъде справедлива, безпристрастна, своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа. 5.  Държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване. Изменение 93 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 5 б (нова) Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 15 – параграф 1 (5б)  В член 15 параграф 1 се заменя със следното: 1.   До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива за поне 30 години. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години. „1. До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива до 2050 г. и за 30 години. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.“; Изменение 94 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 6 Регламент (ЕС) 2018/1999 Член 15 – параграф 3 – буква в в)  постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]; в)  постигането на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката и засилване на поглъщанията от поглътители в контекста на необходимостта според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), за да се намалят по разходоефективен начин емисиите на парникови газове на Съюза и за да се насърчава поглъщането от поглътители с цел постигане на целите по отношение на температурата, заложени в Парижкото споразумение, така че да се постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза най-късно до 2050 г. и да се постигнат отрицателни емисии след това, както е посочено в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]; Изменение 95 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 7 – буква а Регламент (ЕС) 2018/1999 Приложение I – част I – раздел А – точка 3.1.1. – подточка i i)  Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]; i)  Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целите в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]; Изменение 96 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 7 – буква б Регламент (ЕС) 2018/1999 Приложение I – част I – раздел Б – точка 5.5. 5.5.  Приноса на планираните политики и мерки за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]; 5.5.  Приноса на планираните политики и мерки за постигането на целите на Съюза в областта на климата, определени в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата]; Изменение 97 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 7 a (нова) Регламент (ЕС) 2018/1999 Приложение IV – точка 2.1.1. (7a)   В приложение ІV точка 2.1.1. се заменя със следното: 2.1.1.  Прогнозно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията до 2015 г. „2.1.1. Прогнозни кумулативни емисии за периода 2021 – 2050 г. с цел да се допринесе за изпълнението на бюджета на Съюза за парникови газове, посочен в член 3, параграф 2а от Регламент.../... [Законодателен акт за климата];“; Изменение 98 Предложение за регламент Член 10 – параграф 1 – точка 8 Регламент (ЕС) 2018/1999 Приложение VI – буква в – подточка viii viii)  оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата] и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15;. viii)  оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целите на Съюза в областта на климата, определена в член 2 от Регламент …/… [Законодателен акт за климата] и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15;. Изменение 99 Предложение за регламент Член 10 а (нов) Член 10a Изменения на Регламент (ЕС) 2018/842 В член 5 от Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета1а се вмъкват следните параграфи: „5а. При всяка трансакция, извършена съгласно разпоредбата, посочена в член 5, параграф 5, се определя минимална цена на годишно разпределеното количество емисии в размер на 100 евро за всеки тон еквивалент на CO2. 5б.   Държавите членки уведомяват Комисията за всякакви действия, предприети съгласно настоящия параграф, и до 31 март 2025 г. съобщават намерението си да използват разпоредбите, посочени в член 5, параграф 5. 5в.   Най-късно до 30 юни 2025 г. Комисията оценява по отношение на всички държави членки намерението за използване на разпоредбите, посочени в член 5, параграф 5, и оповестява публично бюджетното въздействие на използването на тези разпоредби.“ ____________________ 1а Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 56, 19.6.2018 г., стр. 26).

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (A9-0162/2020).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 2003/17/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на извършените в Украйна полски инспекции на посеви за производство на семена от зърнени култури и по отношение на еквивалентността на семената от зърнени култури, произведени в Украйна (COM(2020)0137 – C9-0100/2020 – 2020/0053(COD))

P9_TA(2020)0254 A9-0164/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0137),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0100/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г.(1),

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0164/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 октомври 2020 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2020/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 2003/17/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на извършените в Украйна полски инспекции на посеви за производство на семена от зърнени култури и по отношение на еквивалентността на семената от зърнени култури, произведени в Украйна

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2020/1544.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно проекта за регламент на Комисията за изменение на приложението към Регламент (ЕС) № 231/2012 за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на спецификациите на титанов диоксид (E 171) (D066794/04 – 2020/2795(RPS))

P9_TA(2020)0255 B9-0308/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта за регламент на Комисията за изменение на приложението към Регламент (ЕС) № 231/2012 за определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на спецификациите на титанов диоксид (E 171) (D066794/04),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните(1), и по-специално член 14 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните(2), и по-специално член 7, параграф 5 от него,

–  като взе предвид обобщителния доклад, предоставен на 13 май 2019 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите(3),

–  като взе предвид изявлението, прието от Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 10 май 2019 г. и публикувано на 12 юни 2019 г.(4),

–  като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) и член 5а, параграф 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(5),

–  като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3, и член 112, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

А.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1333/2008 определя правила относно добавките в храните, използвани в храните, за да се осигури ефективното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве и високо ниво на защита на потребителите, включително защитата на интересите на потребителите и лоялните практики в търговията с храни, като отчита, където е уместно, отчита опазването на околната среда;

Б.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1331/2008 установява обща процедура за оценка и разрешаване на добавките в храните, което, наред с другото, допринася за свободното движение на храни в рамките на Съюза, за висока степен на защита на човешкото здраве, както и за високо равнище на защита на потребителите, включително защитата на техните интереси;

Употреба на титанов диоксид (E 171) в храни

В.  като има предвид, че титановият диоксид (E 171) е добавка в храните, която се състои отчасти от наночастици и се среща главно в храни като сладкарски изделия, торти, десерти, сладолед, бисквити, шоколадови блокчета, тестени изделия и сладкиши; като има предвид, че основната му функция е да придава бял цвят или непрозрачност на продуктите;

Г.  като има предвид, че титановият диоксид (E 171) се използва главно в хранителни продукти, които са особено популярни сред децата, като дъвки, бонбони, шоколади и сладолед, което поражда опасения, че тази уязвима част от населението е прекомерно изложена на веществото;

Оценка на риска за безопасността

Д.  като има предвид, че в научното становище на ЕОБХ(6) от 28 юни 2016 г. относно титановия диоксид (E 171) вече е изтъкната липсата на данни, което възпрепятства пълната оценка на риска от добавката; като има предвид, че неяснотите относно безопасността на титановия диоксид (E 171) се дължат отчасти на факта, че производителите не са предоставили необходимите данни за извършване на оценката на риска;

Е.  като има предвид, че значителен брой неотдавнашни научни публикации(7) поставиха под въпрос безопасността на титановия диоксид (E 171) и изтъкнаха потенциалните рискове, свързани с неговата консумация;

Ж.  като има предвид, че съгласно становището на Френската агенция за безопасност на храните, околната среда и здравето на работното място (ANSES) от 12 април 2019 г.(8) е вероятно титановият диоксид (E 171) да има канцерогенни и други неблагоприятни въздействия; като има предвид, че в становището се стига до заключението, че остават пропуски в данните и неясноти от научна гледна точка относно безопасността на титановия диоксид (E 171), което означава, че не могат да бъдат разсеяни опасенията относно потенциалната токсичност на титановия диоксид (E 171) за потребителите; като има предвид, че Нидерландската служба за оценка и изследвания на риска (BuRO)(9) също изтъкна неяснотите и пропуските в данните;

З.  като има предвид, че последното изявление на ЕОБХ относно титановия диоксид (E 171) в храните(10) се позовава на становището на ANSES и също признава редица неясноти по отношение на безопасността на неговата употреба;

И.  като има предвид, че деветнадесет учени от осем държави се срещнаха през февруари 2016 г. в Международната агенция за изследване на рака (IARC) в Лион, Франция, за да направят повторна оценка на канцерогенността на титановия диоксид (E 171), и стигнаха до заключението, че той следва да бъде класифициран като евентуално канцерогенен за хората (т.е. група 2B)(11);

Й.  като има предвид, че Националният институт на САЩ за безопасност и здраве при работа (NIOSH) е определил, че експозицията на ултрафин титанов диоксид (E 171) следва да се счита за потенциален канцероген на работното място(12);

Решения за управление на риска

К.  като има предвид, че в резултат на становището на ANSES и последващото изявление на ЕОБХ, което не може да разсее опасенията, френското правителство прие декрет, считано от 1 януари 2020 г., с който се забранява продажбата на хранителни продукти, съдържащи титанов диоксид (E 171), като предпазна мярка за защита на здравето на потребителите;

Л.  като има предвид, че въпреки този контекст Комисията, вместо да предложи постепенно прекратяване на употребата на титанов диоксид (E 171) в хранителните продукти, представи проект на регламент за изменение на определението и спецификациите на тази добавка в храните, съгласно който продължава да е позволено на пазара законно да се пуска и поддържа титанов диоксид (E 171);

М.  като има предвид, че всяко решение да не се забранява титановият диоксид (E 171) на пазара поставя в неизгодно положение дружествата, които са избрали да приложат принципа на предпазливост и са заменили или премахнали титановия диоксид (E 171) от своите продукти;

Принцип на предпазливост и „други фактори“

Н.  като има предвид, че член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя принципа на предпазните мерки като един от основните принципи на Съюза;

О.  като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

П.  като има предвид, че повече от 85 000 граждани в цяла Европа вече са подписали петиция(13) в подкрепа на френската забрана на титановия диоксид (E 171) и са поискали прилагането на принципа на предпазливост с оглед на неяснотите по отношение на хранителните добавки, които не служат за хранителни цели и могат да представляват риск за потребителите;

Р.  като има предвид, че при одобряването на добавки в храните може да се вземат предвид и други фактори, свързани с разглеждания въпрос, включително такива, които се отнасят до обществените нагласи, икономиката, традициите, нравствените норми и околната среда, принципа на предпазливост и възможността за осъществяване на проверки, както се посочва в Регламент (ЕО) № 1331/2008;

Условия за разрешаване и алтернативи

С.  като има предвид, че член 6 от Регламент (ЕО) № 1333/2008 предвижда, че добавка в храните може да бъде разрешена само ако употребата ѝ е безопасна, технологично обоснована и не води до заблуждаване, а напротив, е от полза за потребителя;

Т.  като има предвид, че титановият диоксид (E 171) се използва единствено за естетически цели и няма хранителна стойност, нито изпълнява някаква полезна технологична функция в храните;

У.  като има предвид, че не съществува убедителна технологична необходимост от употребата на титанов диоксид (E 171) и че много производители и търговци на храни на френския пазар успешно са успели да отстранят титановия диоксид (E 171) от своите продукти, за да изпълнят изискванията на френския декрет за преустановяване на пускането на пазара на хранителни продукти, съдържащи добавката(14); като има предвид, че някои многонационални дружества са поели ангажимент да премахнат титановия диоксид (E 171) от своя портфейл с хранителни продукти(15);

Ф.  като има предвид, че до момента повечето държави членки изпитват трудности да изпълнят изискването за етикетиране на наночастиците в храните; като има предвид, че изпитванията по потребителски групи, проведени в Испания, Белгия, Италия и Германия, са установили наночастици на титанов диоксид (Е 171) в пропорции, по-големи от 50%, без добавката да бъде етикетирана като „нано“(16), включително в храни като бонбони, дъвки и торти, които често се консумират от деца и други уязвими групи от населението;

1.  се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията;

2.  счита, че въпросният проект на регламент на Комисията е несъвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕО) № 1333/2008 и Регламент (ЕО) № 1331/2008;

3.  счита, че ако бъде позволено титановият диоксид (Е 171) да продължи да бъде пускан и продаван на пазара като добавка в храните, това ще противоречи на разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕО) № 1333/2008 и може да има неблагоприятно въздействие върху здравето на европейските потребители;

4.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент;

5.  призовава Комисията да приложи принципа на предпазливост и да премахне титановия диоксид (E 171) от списъка на Съюза на разрешените добавки в храните;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16. (2) OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 1. (3) https://ec.europa.eu/food/sites/food/files/safety/docs/reg-com_toxic_20190513_sum.pdf (4) Изявление на ЕОБХ относно прегледа на рисковете, свързани с експозицията на титанов диоксид като добавка в храните (E 171), извършен от Френската агенция за безопасност на храните, околната среда и здравето на работното място (ANSES), EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2019; 17(6):5714, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5714 (5) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. (6) Повторна оценка на титановия диоксид (E 171) като добавка в храните, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2016; 14(9):4545, https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4545 (7) вж. списъка на Avicenn (Асоциация за наблюдение и информация за гражданите относно предизвикателствата на нанонауката и нанотехнологиите) ‘Recent academic publications on adverse effects of E171 and/or TiO2 nanoparticles via oral exposure’ достъпен на http://veillenanos.fr/wakka.php?wiki=RisQIngestionNpTiO2/download&file=20190911AvicennE171recentpublications.pdf; Skocaj, M., Filipic, M., Petkovic, J., и Novak, S., ‘Titanium dioxide in our everyday life; is it safe?’ Radiology and Oncology, декември 2011 г.; 45(4): 227–247, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3423755/; и Pinget, G., et al, „Impact of the Food Additive Titanium Dioxide (E171) on Gut Microbiota-Host Interaction“. Frontiers in Nutrition, 14 май 2019 г., https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnut.2019.00057/full (8) Становище на Френската агенция за безопасност на храните, околната среда и здравето на работното място (ANSES) относно рисковете, свързани с поглъщането на добавката в храните E 171, на разположение на адрес: https://www.anses.fr/en/system/files/ERCA2019SA0036EN.pdf (9) https://www.nvwa.nl/documenten/consument/eten-drinken-roken/overige-voedselveiligheid/risicobeoordelingen/advies-van-buro-over-de-mogelijke-gezondheidseffecten-van-het-voedseladditief-titaniumdioxide-e171 (10) Изявление на ЕОБХ относно прегледа на рисковете, свързани с експозицията на титанов диоксид като добавка в храните (E 171), извършен от Френската агенция за безопасност на храните, околната среда и здравето на работното място (ANSES); EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2019; 17(6):5714, https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2019.5714 (11) ‘Carbon Black, Titanium Dioxide, and Talc’, ‘IARC Monographs on the Evaluation of Carcinogenic Risks to Humans’, том 93, https://publications.iarc.fr/Book-And-Report-Series/Iarc-Monographs-On-The-Identification-Of-Carcinogenic-Hazards-To-Humans/Carbon-Black-Titanium-Dioxide-And-Talc-2010 (12) ‘Occupational Exposure to Titanium Dioxide’, Current Intelligence Bulletin 63, https://www.cdc.gov/niosh/docs/2011-160/pdfs/2011-160.pdf (13) https://you.wemove.eu/campaigns/support-the-french-ban-on-potentially-harmful-food-additive-e171 (14) Съгласно (неизчерпателен) онлайн опис на Agir pour l’Environnement („Да действаме в полза на околната среда“), за много кратък период от време най-малко 340 хранителни продукта, които преди са съдържали титанов диоксид (E 171), са преформулирани, за да се „освободят“ от това вещество, https://infonano.agirpourlenvironnement.org/liste-verte/. Според прессъобщение от 2018 г. на френското министерство на икономиката и финансите по-малките производители, за които се твърди, че са изправени пред по-големи технологични трудности в сравнение с по-големите оператори, са получили подкрепа от своите професионални организации, за да престанат да използват титанов диоксид (E 171) в своите продукти, https://www.economie.gouv.fr/files/files/directions_services/dgccrf/presse/communique/2018/CP_Nanoparticules201804.pdf. (15) https://www.centerforfoodsafety.org/press-releases/4550/top-candy-company-mars-commits-to-phasing-out-harmful-nanoparticles-from-food-products (16) включително „Altroconsumo“ в Италия, „OCU“ в Испания, „Test-Achats“ в Белгия и „UFC – Que Choisir“ във Франция.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1881/2006 по отношение на максимално допустимите количества акриламид в някои храни за кърмачета и малки деца (D067815/03 – 2020/2735(RPS))

P9_TA(2020)0256 B9-0311/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1881/2006 по отношение на максимално допустимите количества акриламид в някои храни за кърмачета и малки деца (D067815/03),

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните(1), и по-специално член 2, параграф 3 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2158 на Комисията от 20 ноември 2017 г. за установяване на мерки за смекчаване на последиците и референтни нива за намаляване на наличието на акриламид в хранителните продукти(2),

–  като взе предвид научното становище относно акриламид в храните, прието от Експертната група по замърсителите в хранителната верига (Експертната група CONTAM) на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 30 април 2015 г. и публикувано на 4 юни 2015 г.(3),

–  като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(4),

–  като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3, и член 112, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

Общи разпоредби

А.  като има предвид, че акриламидът е химично съединение, съдържащо се в храната, което се образува от естествено съществуващите вещества свободен аспарагин и захари по време на високотемпературна обработка, като пържене и печене;

Б.  като има предвид, че потребителите се излагат на въздействието на акриламид чрез промишлено произведена храна, като например чипс, хляб, бисквити и кафе, но също така и от домашното готвене, например при препичане на хляб или пържене на картофи;

В.  като има предвид, че кърмачетата, малките деца и други деца са най-изложената на опасност възрастова група с оглед на по-ниското си телесно тегло и следователно са особено уязвими; като има предвид, че е известно, че децата имат по-бърз метаболизъм поради по-голямото съотношение черен дроб/телесно тегло, което увеличава вероятността при децата да се образува по-бързо глицидамид (метаболитът на акриламид, който се образува чрез биотрансформация), което увеличава възможността за токсичност на акриламид при децата(5);

Съображения във връзка с безопасността

Г.  като има предвид, че съгласно одобрената от Съюза хармонизирана класификация и етикетиране (CLP00) акриламидът е токсичен при поглъщане, може да причини генетични дефекти, може да причини рак, причинява увреждане на органите чрез продължителна или многократна експозиция, вреден е при контакт с кожата, причинява сериозно дразнене на очите, вреден е при вдишване, предполага се, че уврежда оплодителната способност, предизвиква дразнене на кожата и може да предизвика алергична кожна реакция; като има предвид освен това, че класификацията, предоставена от дружествата на Европейската агенция по химикали (ECHA) в регистрациите по REACH, показва, че се предполага, че това вещество уврежда оплодителната способност или плода(6);

Д.  като има предвид, че освен това в някои области на мозъка, свързани с паметта, ученето и когнитивните функции, се наблюдава дегенериране на периферните нерви и на нервните окончания(7);

Е.  като има предвид, че научното становище на Експертната група CONTAM от 30 април 2015 г. относно акриламида в хранителните продукти(8) установи въз основа на всички налични данни четири възможни критични крайни точки за токсичността на акриламид, т.е. невротоксичност, въздействие върху репродукцията при мъжете, токсичност за развиващия се организъм и канцерогенност; като има предвид, че Експертната група CONTAM също така отбеляза, че акриламидът е мутаген за зародишните клетки и че понастоящем не съществуват установени процедури за оценка на риска, като се използва тази крайна точка; като има предвид, че по-специално Експертната група CONTAM потвърди предходните оценки, според които акриламидът в хранителните продукти потенциално повишава риска от развиване на рак при потребителите от всички възрастови групи.

Ж.  като има предвид, че токсичността на акриламида беше призната още през 2002 г. в съвместен доклад на ФАО и СЗО(9); като има предвид, че акриламидът е класифициран като „вероятен канцероген за човека“ от Международната агенция за изследване на рака (IARC)(10), като „вещество, за което се очаква в рамките на разумното да бъде канцероген за човека“ от Националната програма на САЩ за токсикология (NTP)(11) и като „вероятен канцероген за човека“ от Агенцията на САЩ за опазване на околната среда (EPA)(12);

З.  като има предвид, че свойствата на акриламида, нарушаващи функциите на ендокринната система, са обсъдени в няколко научни изследвания(13) и спешно се нуждаят от проучване;

Принцип на предпазните мерки

И.  като има предвид, че член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определя принципа на предпазните мерки като един от основните принципи на Съюза;

Й.  като има предвид, че съгласно член 168, параграф 1 от ДФЕС „[п]ри разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве“;

Специфични правни изисквания

К.  като има предвид, че член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 315/93 предвиждат, че на пазара не се пускат храни, съдържащи замърсител в количество, което е неприемливо от гледна точка на общественото здраве, и по-специално на токсикологично ниво, и че нивата на замърсителите се поддържат възможно най-ниски, като се следват добрите практики на всички етапи от производството на храни;

Л.  като има предвид, че Регламент (ЕС) 2017/2158 изисква от стопанските субекти в хранителната промишленост да прилагат мерки за смекчаване на последиците и да извършват определени дейности за намаляване на нивата на акриламид в определени храни, за да се гарантира, че нивата на акриламид в техните продукти остават под „референтните нива“, които се използват за проверка на ефективността на мерките за смекчаване на последиците чрез вземане на проби и анализ;

М.  като има предвид, че референтните нива, определени в Регламент (ЕС) 2017/2158, се прилагат от април 2018 г. и Комисията да ги преглежда на всеки три години, като първият път е в срок от три години след влизането в сила на посочения регламент, с цел да се определят по-ниски нива(14);

Н.  като има предвид, че липсват референтни нива за няколко категории продукти, като например зеленчуков чипс, крокети или оризови крекери, за някои от които е доказано, че съдържат високи нива на акриламид; като има предвид, че Препоръка (ЕС) 2019/1888 на Комисията(15) определя неизчерпателен списък на категориите храни, които следва да бъдат подложени на мониторинг за наличието на акриламид;

О.  като има предвид, че в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 315/93 Комисията може при необходимост да определи пределно допустимо количество за определени замърсители с цел опазване на общественото здраве; като има предвид, че все още не е определено пределно допустимо количество за акриламид в храните; като има предвид, че в съображение 15 от Регламент (ЕС) 2017/2158 се посочва, че в допълнение към мерките за смекчаване на последиците следва да се обмисли определянето на максимални нива на акриламид в хранителни продукти;

Проектът на регламент на Комисията

П.  като има предвид, че проектът на регламент на Комисията признава значението на това нивата на акриламид в храните да бъдат толкова ниски, колкото е разумно достижимо;

Р.  като има предвид, че проектът на регламент на Комисията предлага да се определят максимално допустими количества само за две много специфични категории храни, а именно за „бисквити и сухари за кърмачета и малки деца“ (150 µg/kg, което съответства на настоящото референтно ниво) и за „детски храни, преработени храни на зърнена основа за кърмачета и малки деца с изключение на бисквити и сухари“ (50 µg/kg, което е дори с 10 µg/kg по-високо от сегашното референтно ниво от 40 µg/kg);

С.  като има предвид, че данните за наличието на веществото, на които Комисията е основала своя проект на регламент, произтичат от периода 2015 – 2018 г.; като има предвид, че за да може Регламент (ЕС) 2017/2158 да окаже въздействие върху нивата на акриламид в хранителните продукти, разумно може да се очаква, че производителите на храни са достигнали поне досега референтната стойност, установена преди три години;

Състояние на пазара и оценка на проекта на регламент на Комисията

Т.  като има предвид, че изследванията, проведени през есента на 2018 г. от десет организации на потребителите в цяла Европа(16), показват, че редица продукти, които не попадат в двете категории, уредени в проекта на регламент на Комисията, като например бисквити и вафлени кори, често се консумират от деца на възраст под три години; и някои от тези продукти очевидно се предлагат на пазара на деца (т.е. дизайн на опаковката с анимационни символи, които привличат децата); като има предвид, че подобна ситуация може да се очаква за продукти като крекери или зърнени закуски;

У.  като има предвид, че референтното ниво за „бисквити и вафлени кори“ (350 μg/kg) и референтното ниво за „бисквити и сухари за кърмачета и малки деца“ (150 μg/kg) се различават значително, без родителите да бъдат информирани за разликата по отношение на търсеното максимално съдържание на акриламид;

Ф.  като има предвид, че също така беше установено, че за бисквитите и вафлените кори една трета от изпитваните продукти са били на референтното ниво или над него, а от бисквитите и вафлите, идентифицирани като „често консумирани от деца на възраст под три години“, близо две трети не биха надхвърлили референтното ниво, определено за категорията „бисквити и сухари за кърмачета и малки деца“;

Х.  като има предвид, че е безспорно, че наличието на акриламид в храните може да бъде сведено до минимум чрез прилагане на подходящи мерки за смекчаване на последиците(17); като има предвид, че за всички категории храни е доказано, че е възможно да се произвеждат продукти с ниско съдържание на акриламид(18);

Ц.  като има предвид, че по отношение на проекта на регламент на Комисията както данните от проучванията на потребителите(19) през 2018 г., така и данните за наличието на веществото, получени от базата данни на ЕОБХ за периода 2015 – 2018 г., показват, че по-ниски нива от предложените 150 μg/kg и 50 μg/kg са били лесно постигнати от много голямо мнозинство от производителите и в двете категории хранителни продукти; като има предвид, че може да се предположи, че почти всички продукти могат да достигнат тези нива днес; като има предвид, че поради това са необходими по-строги нива, за да се създаде стимул за по-нататъшно намаляване;

Ч.  като има предвид, че определянето на максимално допустими количества очевидно улеснява прилагането на правилата относно акриламида от страна на държавите членки; като има предвид, че при все това максимално допустимите количества трябва да бъдат определени в съответствие с принципа АЛАРА („толкова ниски, колкото е разумно достижимо“), както е посочено в член 2 от Регламент (ЕИО) № 315/93;

Ш.  като има предвид, че в заключение нивата, предложени в проекта на регламент на Комисията, вече лесно се постигат от повечето продукти на пазара и че е доказано, че могат да бъдат постигнати по-ниски нива, без да са необходими големи усилия;

Допълнителни съображения

Щ.  като има предвид, че допълнителни научни изследвания биха могли да помогнат да се разберат причините за голямата променливост на нивата на акриламид в рамките на категориите храни и да се набележат стратегии, насочени към свеждане до минимум на образуването на акриламид;

АА.  като има предвид, че мониторингът на ефективността на правилата относно акриламида е от решаващо значение; като има предвид, че това означава, че държавите членки трябва да извършват достатъчно ефективни и чести проверки и да събират данни за наличието на акриламид;

АБ.  като има предвид, че кампаниите за информиране на обществеността могат да спомогнат за повишаване на осведомеността на потребителите относно продукти с потенциално по-високо съдържание на акриламид и да ги информират как да ограничат експозицията на акриламид при готвене;

1.  се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията;

2.  счита, че проектът на регламент на Комисията е несъвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕИО) № 315/93;

3.  счита, че поддържането на високи нива на акриламид в храните може да има неблагоприятно въздействие върху здравето на европейските потребители; поради това счита, че е от изключително значение да се намалят нивата на акриламид в храните;

4.  счита, че предложеното максимално допустимо количество за акриламид в категорията храни „детски храни, преработени храни на зърнена основа за кърмачета и малки деца с изключение на бисквити и сухари“ следва да бъде определено под и със сигурност не над настоящото референтно ниво от 40 µg/kg;

5.  счита, че предложеното максимално допустимо количество за акриламид в категорията храни „бисквити и сухари за кърмачета и малки деца“ следва да бъде ясно определено под настоящото референтно ниво от 150 µg/kg;

6.  отправя искане към Комисията да определи строги максимални нива не само за двете категории продукти, предложени в проекта на регламент на Комисията, но и за други категории продукти, като най-неотложно е определянето на максимални нива за бисквити и сухари, които не попадат в специфичната категория „бисквити и сухари за кърмачета и малки деца“;

7.  очаква преразглеждането на референтните нива до април 2021 г. с оглед на тяхното намаляване; настоява референтните нива да отразяват непрекъснатото намаляване на наличието на акриламид в храните и да бъдат ориентирани към изпълнителите с най-добри резултати, за да се стимулират допълнителните усилия от страна на производителите;

8.  приветства Препоръка на Комисията (ЕС) 2019/1888 от 7 ноември 2019 г. относно мониторинга за наличието на акриламид в определени храни; настоява да се определят бързо референтни нива (евентуално следвани от максимални нива) за категориите продукти, за които се окаже, че съдържат високи нива на акриламид;

9.  отправя искане към Комисията и държавите членки да засилят научните изследвания относно образуването на акриламид в храните с оглед определяне на стратегии, насочени към свеждане до минимум на образуването на акриламид; изисква от Комисията и държавите членки да стимулират научните изследвания относно възможните свойства на акриламид и глицидамид, които нарушават функциите на ендокринната система;

10.  призовава държавите членки да увеличат капацитета си за контрол на храните с цел мониторинг на ефективността на правилата относно акриламида и да събират, публикуват и предават на ЕОБХ данни за наличието на акриламид;

11.  отправя искане към Комисията и държавите членки да информират обществеността за категориите продукти с потенциално по-високо съдържание на акриламид и за стратегиите за ограничаване на експозицията на акриламид при готвене;

12.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент и да внесе нов проект в комисията;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1. (2) ОВ L 304, 21.11.2017 г., стр. 24. (3) Бюлетин на ЕОБХ, 2015;13(6):4104, http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4104 (4) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. (5) Вж. Erkekoğlu, P., Baydar, T., „Toxicity of acrylamide and evaluation of its exposure in baby foods“ (Токсичност на акриламид и оценка на експозицията му в бебешки храни), Nutrition Research Reviews, том 23, брой 2, декември 2010 г., стр. 323 – 333, https://doi.org/10.1017/S0954422410000211 (6) ECHA, Информационна карта за акриламид, https://echa.europa.eu/de/substance-information/-/substanceinfo/100.001.067?_disssubsinfo_WAR_disssubsinfoportlet_backURL=https%3A%2F%2Fecha.europa.eu%2Fhome%3Fp_p_id%3Ddisssimplesearchhomepage_WAR_disssearchportlet%26p_p_lifecycle%3D0%26p_p_state%3Dnormal%26p_p_mode%3Dview%26p_p_col_id%3Dcolumn-1%26p_p_col_count%3D2%26_disssimplesearchhomepage_WAR_disssearchportlet_sessionCriteriaId%3D. Вж. също ECHA, Резюме на класификацията и етикетирането, https://echa.europa.eu/de/information-on-chemicals/cl-inventory-database/-/discli/details/104230: канцерогенно 1B (предполага се), мутагенно 1B (предполага се), токсично за репродукцията 2 (предполага се), кожна сенсибилизация 1 и СТОО 1 (специфична токсичност за определени органи – засягаща нервната система при повтаряща се експозиция). (7) Summary and conclusions of the sixty-fourth meeting of the Joint FAO/WHO Expert Committee on Food Additives (JECFA) (Обобщение и заключения от шестдесет и четвъртото заседание на Съвместния експертен комитет към ФАО/СЗО по хранителните добавки (СЕКХД), 8 – 17 февруари 2005 г., http://www.fao.org/3/a-at877e.pdf. Вж също Matoso, V., Bargi-Souza, P., Ivanski, F., Romano, M.A., Romano, R.M., „Acrylamide: A review about its toxic effects in the light of Developmental Origin of Health and Disease (DOHaD) concept“ (Акриламид: Преглед на неговото токсично въздействие в контекста на концепцията за развиващия се произход на здравето и болестите (DOHaD), Food Chemistry, 15 юни 2019 г.; 283:422-430, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30722893/ (8) Бюлетин на ЕОБХ, 2015;13(6):4104, http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4104 (9) Доклад на съвместна консултация на ФАО/СЗО, „Health Implications of Acrylamide in Food“ (Последици за здравето в резултат на акриламида в храните), 25 – 27 юни 2002 г., https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/42563/9241562188.pdf?sequence=1 (10) „IARC Monographs on the Evaluation of Carcinogenic Risks to Humans“ (Монографии на IARC за оценка на канцерогенните рискове за човека), Some Industrial Chemicals, IARC, Лион, Франция, 1994 г., https://publications.iarc.fr/Book-And-Report-Series/Iarc-Monographs-On-The-Identification-Of-Carcinogenic-Hazards-To-Humans/Some-Industrial-Chemicals-1994. Вж. също Zhivagui, M., Ng, A.W.T., Ardin, M., и др., „Experimental and pan-cancer genome analyses reveal widespread contribution of acrylamide exposure to carcinogenesis in humans“ („Експериментални анализи и анализи на панраковия геном разкриват голям принос на експозицията на акриламид за канцерогенеза при хората“), Genome Research, 2019;29(4):521-531, https://www.iarc.fr/wp-content/uploads/2019/03/pr267_E.pdf (11) Report on Carcinogens, Acrylamide, National Toxicology Program, Department of Health and Human Services (Доклад относно канцерогените, Акриламид, Национална токсикологична програма, Министерство на здравеопазването и обществените услуги), четиринадесето издание 2016 г., https://ntp.niehs.nih.gov/ntp/roc/content/profiles/acrylamide.pdf (12) Toxicological review of Acrylamide (CAS No. 79-06-1) (Токсикологичен преглед на акриламида (CAS № 79-06-1), март 2010 г., Агенция на САЩ за опазване на околната среда, Вашингтон DC, https://nepis.epa.gov/Exe/ZyPDF.cgi/P1006QL0.PDF?Dockey=P1006QL0.PDF (13) Matoso, V., Bargi-Souza, P., Ivanski, F., Roman, M.A., Romana, R.M., „Acrylamide: A review about its toxic effects in the light of Developmental Origin of Health and Disease (DOHaD) concept“ (Акриламид: Преглед на неговото токсично въздействие в контекста на концепцията за развиващия се произход на здравето и болестите (DOHaD), Food Chemistry 283 (2019 г.), стр. 422 – 430, https://www2.unicentro.br/ppgvet/files/2019/11/3-Acrylamide-A-review-about-its-toxic-effects-in-the-light-of-Developmental-Origin-of-Health-and-Disease-DOHaD-concept.pdf?x26325, Kassotis, C.D., и др., „Endocrine-Disrupting Activity of Hydraulic Fracturing Chemicals and Adverse Health Outcomes After Prenatal Exposure in Male Mice“ (Нарушаваща функциите на ендокринната система активност на хидравличното разбиване на химикали и неблагоприятни последици за здравето след пренаталната експозиция при мъжки мишки), Endocrinology, декември 2015 г., 156(12):4458–4473, https://academic.oup.com/endo/article/156/12/4458/2422671, Hamdy, S.M., Bakeer, H.M., Eskander, E.F., Sayed, O.N., „Effect of acrylamide on some hormones and endocrine tissues in male rats“ (Въздействие на акриламид върху някои хормони и ендокринни тъкани при мъжки плъхове), Human & Experimental Toxicology, 2012 г., 31(5):483-91, https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/0960327111417267 (14) Член 5 и съображение 11 от Регламент (ЕС) 2017/2158. (15) Препоръка (ЕС) 2019/1888 на Комисията от 7 ноември 2019 г. относно мониторинга за наличието на акриламид в определени храни (ОВ L 290, 11.11.2019 г., стр. 31). (16) https://www.beuc.eu/publications/beuc-x-2019-010_more_efforts_needed_to_protect_consumers_from_acrylamide_in_food.pdf (17) Вж. Регламент (ЕС) 2017/2158. (18) https://www.beuc.eu/publications/beuc-x-2019-010_more_efforts_needed_to_protect_consumers_from_acrylamide_in_food.pdf (19) https://www.beuc.eu/publications/beuc-x-2019-010_more_efforts_needed_to_protect_consumers_from_acrylamide_in_food.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно Европейската стратегия за горите – перспективи (2019/2157(INI))

P9_TA(2020)0257 A9-0154/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640), съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.“ (COM(2020)0380), и своите резолюции от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(1) и от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие(2),

–  като взе предвид Декларацията от Ню Йорк за горите, ратифицирана от Европейския съюз на 23 юни 2014 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 декември 2018 г., озаглавен „Напредък при изпълнението на стратегията на ЕС за горите „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“ (COM(2018)0811),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно нова стратегия на ЕС за горите и сектора на горското стопанство(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 април 2019 г. относно напредъка по изпълнението на стратегията на ЕС за горите и относно нова стратегическа рамка за горите (08609/2019),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове(4) и последващите регламенти за изпълнение с актуализации на списъка на инвазивните видове, между които и дървесните видове,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 октомври 2019 г. относно доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 7 декември 2018 г., озаглавен „Напредък при изпълнението на стратегията на ЕС за горите „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“,

–  като взе предвид глобалната оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, публикувана от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) на 31 май 2019 г.,

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда относно „Европейската околна среда – състояние и перспективи (2020 г.): знания за прехода към устойчива Европа“, публикуван на 4 декември 2019 г.,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11 април 2019 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за горите,

–  като взе предвид средносрочния преглед на стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г.,

–  като взе предвид актуализираната стратегия на ЕС за биоикономика,

–  като взе предвид стратегията за климата до 2050 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 29 ноември 2019 г. относно актуализираната стратегия на ЕС за биоикономика(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 май 2018 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за горите(6),

–  като взе предвид стратегията „Европа 2020“, включваща инициативите „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A9-0154/2020),

–  като взе предвид отговорностите на държавите – членки на ЕС, по Конвенцията за биологичното разнообразие, Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването,

А.  като има предвид, че вътрешните и международните ангажименти на ЕС, например по отношение на Европейския зелен пакт, целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Протокола от Киото, Парижкото споразумение и създаването на общество с нулеви емисии, ще бъдат невъзможни за постигане без ползите за климата и други екосистемни услуги, които осигуряват горите и секторът на горското стопанство;

Б.  като има предвид, че в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не се споменава обща политика на ЕС в областта на горите и отговорността за горите е на държавите членки; като има предвид обаче, че ЕС отдавна допринася чрез своите политики и насоки, включително член 4 от ДФЕС по отношение на енергетиката, околната среда и селското стопанство, за устойчивото управление на горите и решенията на държавите членки относно горите;

В.  като има предвид, че горите и цялата верига за създаване на стойност, основана на горското стопанство, са от основно значение за по-нататъшното развитие на кръговата биоикономика, тъй като те осигуряват работни места, гарантират икономическо благосъстояние в селските и градските райони, предоставят услуги за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него, предлагат ползи, свързани със здравето, опазват биологичното разнообразие и перспективите за планинските, островните и селските райони и се борят с опустиняването;

Г.  като има предвид, че добре финансираните висококачествени научни изследвания, иновации, събиране на информация, поддръжка и разработване на бази данни, споделяне на най-добри практики и знания са от изключително значение за бъдещето на мултифункционалните гори на ЕС и за цялата верига за създаване на стойност, основана на горите, с оглед на увеличаващите се изисквания към тях и необходимостта да се разгледат многобройните възможности и предизвикателства, пред които е изправено обществото;

Д.  като има предвид, че горите са нашето природна наследство, което трябва да съхраняваме и поддържаме, че доброто управление на това наследство е от съществено значение за неговия просперитет и за да бъде то източник на биологично разнообразие и на икономическо, туристическо и социално богатство;

Е.  като има предвид, че в рамките на ОСП Фондът за развитие на селските райони е предоставил инструменти и ресурси за подпомагане на сектора на горското стопанство и следва да продължи да прави това за ОСП за периода след 2020 г. чрез силен акцент върху устойчивото управление на горите;

Ж.  като има предвид, че в ЕС има 16 милиона частни собственици на гори, които притежават около 60% от горите в Съюза; като има предвид, че средният размер на частните гори е 13 хектара, докато около две трети от частните собственици на гори притежават по-малко от 3 хектара гора;

З.  като има предвид, че устойчиво управляваните гори са от огромно значение за гарантирането на работни места в селските райони и са от полза за човешкото здраве, като същевременно оказват жизненоважен принос за опазването на околната среда и биологичното разнообразие;

И.  като има предвид, че мерките за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него в горите са взаимосвързани дотолкова, че аспектите трябва да се балансират, а полезните взаимодействия да се насърчават, особено в рамките на стратегиите и плановете на държавите членки за приспособяване;

Й.  като има предвид, че европейските гори и тяхното положение са различни, поради което трябва да се разглеждат по различен начин, но винаги с оглед на подобряването на техните икономически, социални и екологични функции;

К.  като има предвид, че в най-отдалечените региони се намират много богати хранилища на биологично разнообразие и е от основно значение те да бъдат запазени;

Л.  като има предвид, че загубата на биологично разнообразие в горите има значителни екологични, икономически и социални последици;

М.  като има предвид, че качеството на почвите има решаваща роля в предоставянето на екосистемни услуги, като например филтрирането и съхранението на водите и по този начин защита от наводнения и суша, задържането на CO2, биологичното разнообразие и прираста на биомаса; като има предвид, че подобряването на качеството на почвите, например в някои региони чрез преобразуването на една иглолистна гора в постоянна широколистна гора, е труден от икономическа гледна точка процес, който отнема десетилетия;

Н.  като има предвид, че ключовата роля на устойчивото управление на горите следва да се популяризира сред европейското общество, което става все по-откъснато от горите и горското стопанство, като се подчертават многобройните предимства, които горите осигуряват от икономическа, социална и екологична, както и от културна и историческа гледна точка;

О.  като има предвид, че освен улавянето на въглерод горите имат благоприятно въздействие и върху климата, атмосферата, опазването на биологичното разнообразие, режима на реките и на водните пространства, че те предотвратяват ерозията на почвите от вода и вятър и имат и други полезни естествени качества;

П.  като има предвид, че почти 23% от европейските гори се намират в защитени зони по „Натура 2000“, като в някои държави членки този дял надвишава 50%, и половината от естествените местообитания в зоните от „Натура 2000“ са гори;

Р.  като има предвид, че горите могат да бъдат както източници на първични горски продукти като дървесина, така и да предоставят ценни вторични продукти като гъби, трюфели, билки, мед и ягодоплодни култури, които са много важни за икономическите дейности в някои региони на Съюза;

С.  като има предвид, че европейските гори изпълняват важна роля за подобряването на околната среда, за развитието на икономиката, за задоволяването на нуждите на държавите членки от продукти от дървесина и за повишаването на благосъстоянието на населението;

Т.  като има предвид, че агролесовъдните системи, определени като системи за използване на земята, при които на една и съща площ се отглеждат комбинирано дървета и селскостопански култури, са група от системи за управление на земята, които повишават общата производителност, генерират повече биомаса, поддържат и възстановят почвите и предоставят редица ценни екосистемни услуги;

У.  като има предвид, че многофункционалната роля на горите и дългото време, необходимо за тяхното създаване, значението на осигуряването на добро разнообразие на дървесните видове правят устойчивото използване, опазването и умножаването на горските богатства задача от европейска значимост;

Ф.  като има предвид, че социално и екологично отговорният лов има също важна роля в горите и в полугорските райони, като контролира броя на дивеча или разпространението на болести, свързани с него, като например африканска чума по свинете;

Х.  като има предвид, че горите имат ключова роля в борбата срещу ерозията на почвата и срещу опустиняването на земни маси; като има предвид, че проучвания показват, че дърветата в парковете и в градската среда имат положително въздействие по отношение на запазването на по-ниски температури в сравнение със зоните без дървета;

Ц.  като има предвид, че през настоящия програмен период (2014 – 2020 г.) в ОСП има мерки, насочени към подпомагане на икономическите субекти при изграждането на капацитет по отношение на управлението на горите;

Ч.  като има предвид, че в някои горски райони има силна инвазия на вредители и насекоми като дървесни червеи и различни гъбички; като има предвид, че естествените популации на кестенови гори са нападнати масово от Cryphonectria parasitica, което създава сериозна заплаха за оцеляването на тези популации, но също и за дейностите на човека, застрашени в дългосрочен план, например производството и събирането на кестени;

Ш.  като има предвид, че наличните данни за горите на равнището на ЕС са непълни и с различно качество, което затруднява капацитета за координация на равнището на Съюза по отношение на управлението на горите;

Щ.  като има предвид, че незаконната сеч продължава и в ЕС;

Миналото – преразглеждане на неотдавнашните успехи при изпълнението и на предизвикателствата

1.  приветства публикуването на доклада на Комисията, озаглавен „Напредък при изпълнението на стратегията на ЕС за горите „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство““ (COM(2018)0811);

2.  приветства предприетите от държавите членки и Комисията действия за изпълнение на целите на стратегията на ЕС за горите и участието на Постоянния комитет по горите, Групата за граждански диалог по горите и корка, Експертната група по горските пожари, Експертната група относно отраслите, свързани с горското стопанство, и свързаните със сектора въпроси и съответните заинтересовани страни в Многогодишния план за изпълнение за горите (Forest-MAP);

3.  признава, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно напредъка на изпълнението на сегашната стратегия на ЕС за горите се посочва, че стратегията е полезна като инструмент за координация и че най-общо казано, осемте приоритетни области на стратегията плюс една са изпълнени със сравнително малко пречки, с изключение на основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени чрез политиката в областта на биологичното разнообразие, и настоящите предизвикателства в областите „Какво представляват нашите гори и как се променят?“, по-специално по отношение на обществената нагласа и информацията относно сектора на горското стопанство, и „Насърчаване на координацията и комуникацията“, по-специално по отношение на свързаните с горите политики;

4.  подчертава факта, че на международно равнище е договорено определение за устойчиво управление на горите като част от общоевропейския процес „FOREST EUROPE“; отбелязва, че определението е включено в националното законодателство и в доброволните системи, като например сертифициране на горите, които са в сила в държавите членки;

5.  подчертава, че насърчаването на устойчивото управление на горите в ЕС като част от стратегията на ЕС за горите и мерките за развитие на селските райони, изпълнявани в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), е оказало общо положително въздействие върху горите и условията в тях за поминъка в селските райони, както и върху биологичното разнообразие на горите в ЕС, и е увеличило ползите за климата, които предоставя секторът на горското стопанство; отбелязва обаче, че все още съществува необходимост от балансирано укрепване на устойчивото управление на горите, за да се гарантира, че екологичното им състояние се подобрява, да се подобри здравето и устойчивостта на екосистемите и да се гарантира, че те могат по-добре да се приспособяват към променящите се климатични условия, да се намалят рисковете от природни смущения и тяхното въздействие и да се осигурят възможности за сегашните и бъдещите поколения да използват горите например по такъв начин, че да бъдат реализирани целите на собствениците на гори и на МСП и да се подобри качеството на съществуващите гори и горски местности; счита, че стратегията на ЕС за горите следва да включва подходящи инструменти в тази връзка; посочва, че държавите членки са длъжни да управляват устойчиво горите по образцов начин; счита, че моделите за управление на горите следва да включват критерии за екологична, социална и икономическа устойчивост, което означава, че управлението и използването на горите и горските площи следва да се извършва по такъв начин, че да се запазва тяхното биологично разнообразие, производителност, способност за възстановяване, жизненост и техният потенциал да изпълняват сега и в бъдеще съответните екологични, икономически и социални функции на местно, национално и световно равнище, и да не се увреждат други екосистеми; подчертава, че признаването и гарантирането на правата на собственост са от основно значение за постигането на ангажимент за устойчиво управление на горите в дългосрочен план; посочва, че опазването и устойчивото стопанисване на нашите гори са същностен елемент от общото благополучие, тъй като те гарантират дейности от общ интерес като отдих, здраве и образование и признава, че устойчивото управление на горите насърчава опазването на биологичното разнообразие на европейските гори; призовава за опазване на девствените гори със запазена структура, богатство на видовете и подходящ район, в който тези гори продължават да съществуват; отбелязва, че не съществува определение на ЕС за стари гори и призовава Комисията да въведе определение в процеса на изготвянето на бъдещата стратегия на ЕС за горите, което да бъде подготвено в Постоянния комитет по горите; подчертава, че може да има различаващи се мнения относно капацитета за усвояване на СО2 от различните видове гори, и поради това счита, че новата стратегия на ЕС за горите следва да насърчава устойчивото управление на горите; изразява съжаление относно неустойчивите практики и незаконната сеч в някои държави членки, въпреки Регламента на ЕС относно дървения материал, и в допълнение призовава държавите членки да положат повече усилия, за да я прекратят, както и да подобрят или укрепят националните си законодателства, когато това е необходимо; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни действия по тези въпроси чрез внимателно наблюдение и чрез прилагането на съществуващото законодателство на ЕС и призовава Комисията бързо да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато възникнат нарушения, както и да предприеме последващи действия по случаи на незаконна сеч чрез всички компетентни органи; призовава Комисията да приключи без забавяне проверката за пригодност на правилата на ЕС срещу незаконната сеч;

6.  заключава, че различията между държавите членки, както и различията между регионите в държавите членки, са били важен фактор при разглеждането на мерките на равнището на ЕС;

7.  изразява дълбока загриженост, че в части от Съюза неприлагането на действащото законодателство на ЕС и подозренията за корупция са довели до незаконна сеч и неустойчиви горскостопански дейности; призовава Комисията и държавите членки да се борят с корупцията и изцяло да прилагат действащото законодателство;

Настоящето – състояние на горите в ЕС

8.  подчертава, че горите на ЕС, заедно с тези в отвъдморските територии и в най-отдалечените му региони, са многофункционални и се характеризират с голямо разнообразие в аспекти като моделите на собственост, размера, структурата, биологичното разнообразие, устойчивостта и предизвикателствата; посочва, че горите, и по-специално смесените гори, предлагат на обществото голямо разнообразие от екосистемни услуги, включително местообитания за видовете, улавяне на въглерод, суровини, енергия от възобновяеми източници, подобрено качество на въздуха, чиста вода, възстановяване на подпочвените води, контрол на ерозията и защита от суша, наводнения и лавини, и предоставят съставки за лекарствени продукти, както и са значителни места за културни и развлекателни дейности; от друга страна това изглежда вече не е гарантирано в пълна степен, тъй като поради тежката икономическа ситуация в резултат на изменението на климата и други допринасящи фактори собствениците на гори вече не могат да реинвестират в гори; отбелязва, че според последните оценки едва 26% от горските видове и 15% от горските местообитания са с „благоприятен природозащитен статус“; призовава държавите членки да гарантират опазването на екосистемите и когато е необходимо, да разработят и подобрят насоки по отношение на недървесните горски продукти;

9.  отбелязва постигнатия напредък при оценяването на екосистемните услуги в рамките на инициативата за картографиране на екосистемите и техните услуги (MAES); подчертава обаче, че в момента липсва адекватно възнаграждение за предоставянето на екосистемни услуги, като например улавяне на CO2, насърчаване на биологичното разнообразие или подобряване на почвите, както и че горските стопани, които се съсредоточават върху преобразуването на своите гори по подходящ начин, понастоящем има вероятност да управляват своите гори на загуба въпреки предоставянето на съществени екосистемни услуги; призовава Комисията и държавите членки да проучат възможностите за подходящо стимулиране и компенсиране на услугите, свързани с климата и биологичното разнообразие, и другите екосистемни услуги, за да се осигури възможност за икономически жизнеспособно преобразуване на горите;

10.  отбелязва, че през последните десетилетия горските ресурси на ЕС се увеличават от гледна точка на горско покритие и обем и че понастоящем горите и другите залесени площи обхващат около 43% от площта на ЕС, като достигат най-малко 182 милиона хектара и обхващат 5% от общите световни гори благодарение на залесяването и естественото възстановяване; отбелязва, че половината от мрежата „Натура 2000“ се състои от горски площи (т.е. 37,5 милиона хектара) и че 23% от всички гори в Европа са в рамките на защитените зони по „Натура 2000“, като в същото време повече от половината територия на някои държави членки е покрита с гори и те са зависими от горското стопанство; посочва, че е от значение да се подобрят знанията за „Натура 2000“ и нейното въздействие върху биологичното разнообразие, управлението на горите и другите видове земеползване в целия ЕС; отбелязва, че 60% от горите в ЕС са частна собственост, с висок дял на малки горски стопанства (под 3 хектара), а 40% са публична собственост; отбелязва, че над 60% от производствените гори в ЕС и над 20% в световен мащаб са сертифицирани съгласно доброволните стандарти за устойчиво управление на горите; отбелязва също така, че делът на кръглата дървесина, произхождаща от сертифицирани гори, преработвана от отраслите за производство на основата на дървесина в световен мащаб, е по-висок от 20% и че в ЕС този дял достига 50%; отбелязва, че в сектора в ЕС са заети не по-малко от 500 000 души пряко(7) и 2,6 милиона души непряко(8) и че поддържането на това равнище на заетост, както и конкурентоспособността на сектора в дългосрочен план изискват постоянни усилия за привличане към сектора на квалифицирана и обучена работна сила и гарантиране на това, че работниците имат подходящ достъп до социално и медицинско осигуряване; отбелязва, че тези работни места зависят от устойчивите и добре управлявани горски екосистеми в дългосрочен план; подчертава ключовата роля на собствениците на гори за прилагането на устойчивото управление на горите и важната роля, която изпълняват горите за създаването на екологосъобразни работни места и растежа в селските райони; в допълнение изтъква, че собствениците и управителите на гори в ЕС имат дълга традиция и опит в управлението на многофункционални гори; призовава Комисията да включи в новата стратегия на ЕС за горите необходимостта от подкрепа за собствениците на гори, в т.ч. финансова подкрепа; счита, че за да се гарантират трайни инвестиции в модерни технологии и в мерки в областта на околната среда и климата, които укрепват мултифункционалната роля на горите, подкрепата следва да бъде обвързана с прилагането на устойчивото управление на горите, със специален финансов инструмент за управление на зоните от мрежата „Натура 2000“ и създаване на достойни условия на труд; счита, че такава финансова подкрепа следва да бъде резултат от солидна комбинация от финансови инструменти, национално финансиране и финансиране от частния сектор; подчертава, че е важно да се предотврати обезлюдяването на селските райони и счита, че е от съществено значение да се инвестира в екосистемите; приветства залесяването и повторното залесяване като подходящи инструменти за подобряване на горското покритие, особено в изоставени земи, които не са подходящи за производство на храни, в близост до градските и крайградските райони, както и в планинските райони при целесъобразност; насърчава предприемането на финансово подкрепени действия за използване на добита дървесина в количество, което съответства на устойчивия прираст на дървесината, и увеличаване на горското покритие и други залесени земи, когато това е уместно, особено в държавите членки, в които горското покритие е слабо, като същевременно в други държави членки се насърчава опазването на горското покритие в райони с подчертани екологични функции; отбелязва, че горите приютяват значителна част от сухоземното биологично разнообразие в Европа;

11.  отбелязва, че горската площ в Съюза се разраства, наред с другото в резултат на залесяването, и че управляваните гори с търговска цел не само задържат въглерода по-добре от неуправляваните гори, но и намаляват емисиите и проблемите, причинени от влошаването на състоянието на горите; отбелязва, че устойчивото управление на горите с търговска цел оказва най-голямо въздействие върху климата и че държавите, които управляват горите си добре, би следвало да бъдат компенсирани за това;

12.  признава, че дългосрочните публични и частни инвестиции в усилено устойчиво управление на горите, с което се поставя еднакъв акцент върху социалните, екологичните и икономическите ползи от горите и върху подходящите механизми за финансиране и компенсиране могат да спомогнат за гарантиране на устойчивостта и капацитета за приспособяване на горите и да помогнат на горския сектор да остане икономически жизнеспособен и екологосъобразен, но също така могат да допринасят за постигането на многобройните цели на ЕС, включително успешното изпълнение на Европейския зелен пакт и прехода към кръгова биоикономика и насърчаването на биологичното разнообразие; подчертава също така необходимостта от други лесно достъпни, добре координирани и подходящи механизми на ЕС за финансиране, като например финансови инструменти или подкрепата на Европейската инвестиционна банка за подпомагане на инвестициите в проекти в областта на горското стопанство, насочени към устойчиво управление на горите и предотвратяване на горските пожари и смекчаване на последствията от тях, както и структурните фондове и фондовете от програмите „Хоризонт“, „Еразъм +“ и „LIFE +“, които биха могли да предоставят съществена подкрепа за инвестициите и услугите за съхранение и улавяне на въглерод като част от устойчивото управление на горите, като също така се гарантира съгласуваност със Зеления пакт;

13.  признава съществените климатични ползи от горите и сектора на горското стопанство; отново изтъква необходимостта екологичните, икономическите и социалните аспекти на горите и управлението на горите да бъдат балансирано подпомагани, като същевременно се подсилват общите ползи в областта на климата, произтичащи от горите и от веригата за създаване на стойност в областта на горското стопанство, а именно подкрепа за улавяне на CO2 и съхранение на въглерод в продуктите от дървесина и заместване на материалите; подчертава необходимостта от запазване, допълнително насърчаване и където е възможно, увеличаване на улавянето на CO2 в горите до равнище, което дава възможност за устойчиво управление на всички функции на горите, съхранение на въглерод на място, включително в аграрни гори, отпадна дървесина и горски почви и продукти на основата на дървесина посредством активно устойчиво управление на горите; посочва, че горите поглъщат над 10% от емисиите на парникови газове в ЕС; посочва необходимостта от насърчаване на използването на дървесината като устойчив строителен материал, тъй като това ни позволява да се насочим към по-устойчива икономика; насърчава Комисията да проучи различни основани на пазара механизми, за да стимулира заместването на изкопаеми горива с възобновяеми суровини, които предлагат ползи за климата; подчертава съществената роля на материалите на базата на дървесина при заместването на алтернативите, основаващи се на изкопаеми горива, и на алтернативите с по-голям екологичен отпечатък в отрасли като строителството, текстилната промишленост, химическата промишленост и опаковките, както и необходимостта да се вземат изцяло предвид ползите за климата и околната среда от това заместване на материалите; подчертава освен това все още недостатъчно използваните предимства на замяната на изделията за еднократна употреба, по-специално на пластмасовите, с дълготрайни изделия от дървесина; подчертава, че кръговото използване на изделията от дървесина следва да се увеличи, за да се подобни използването на нашите устойчиви ресурси, да се насърчава ефективността, да се намалят отпадъците и да се удължи жизненият цикъл на въглерода с цел установяване на устойчива и местна кръгова биоикономика;

14.  що се отнася до замяната на суровините и енергията от изкопаеми горива, приветства продължаващата работа за насърчаване на най-ефективното използване на дървесината в съответствие с „каскадния принцип“; призовава Комисията и държавите членки да продължат да прилагат критериите за устойчивост по отношение на биомасата съгласно преработения текст на Директивата за енергията от възобновяеми източници и да използват оптимално ефекта на заместването чрез заместване на материалите и енергията от изкопаеми горива, при които интензивно се използва CO2; отбелязва обаче колко е важно да се избягват ненужните нарушения на пазара за основани на дървесина суровини, когато става въпрос за схеми за подпомагане за биоенергия; обръща внимание на факта, че едно предвидимо нарастване на търсенето на дървесина и биомаса трябва да бъде придружено от устойчиво управление на горите; подчертава в тази връзка необходимостта от увеличаване на финансирането за научни изследвания в областта на замяната на изкопаемите горива и на материалите от изкопаеми горива; отбелязва, че остатъците в края на веригата на създаване на добавена стойност на дървесината могат да се използват благоприятно като биомаса с цел с нея да се замени производството на основана на изкопаеми горива топлина, а когато е възможно, дървеният материал следва да бъде запазен за употреби с по-дълъг жизнен цикъл, за да се увеличи съхранението на въглероден диоксид в световен мащаб;

15.  подчертава благоприятния ефект на горските ветрозащитни пояси както за опазването на земеделската земя, така и за увеличаването на селскостопанската продукция; настоятелно препоръчва методи, с които земеделските стопани се насърчават да развиват горските ветрозащитни пояси;

16.  подчертава ключовата роля на цъфтящите дървета и храсти в природните екосистеми за сектора на пчеларството, както и за подпомагането на естествения процес на опрашване и за засилването на консолидацията и опазването на увредена и/или необработена земя; настоятелно призовава за включването на такива дървета и храсти в програмите за подпомагане от ЕС, като се отчитат регионалните характеристики;

17.  изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че горите в ЕС се управляват в съответствие с общоприетия принцип на устойчиво управление на горите и горското покритие в ЕС през последните десетилетия се е увеличило, беше разработен различен подход към устойчивото управление на горите в контекста на наскоро приетия Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088(9);

18.  подчертава значението на устойчивите и здрави горски екосистеми, включително фауната и флората, за да се поддържа и подобрява предоставянето на множество екосистемни услуги, предоставяни от горите, например биологично разнообразие, чист въздух, вода, здрави почви и дървесина и недървесни суровини; подчертава, че наличните доброволни инструменти и законови актове, като например директивите за птиците и местообитанията, засягат решенията за управление на земята и трябва да бъдат спазвани и прилагани правилно;

19.  отбелязва, че земеделските стопани и собствениците на гори са основни действащи лица в селските райони; приветства признаването на ролята на горското стопанство, агролесовъдството и промишлените отрасли, свързани с горското стопанство, в рамките на Програмата за развитие на селските райони на ОСП за периода 2014 – 2020 г. и въведените с регламента „Омнибус“ подобрения; насърчава това признаване да бъде гарантирано в рамките на ОСП за периода 2021 – 2027 г. и в изпълнението на Европейския зелен пакт;

20.  подчертава пригодността и жизнеспособността на двустепенния подход за проверка на устойчивостта на горската биомаса, както е съгласувано в преработената Директива за енергията от възобновяеми източници; отбелязва, че това следва да бъде постигнато чрез продължаване на спряното разработване на конкретни критерии за устойчивост, които не се основават на крайната употреба, от страна на Постоянния комитет по горите и Комисията;

21.  признава ролята на горите по отношение на предоставянето на свързани с отдиха ценности и свързани с горите дейности като събирането на недървесни горски продукти, например гъби и меки плодове; отбелязва възможностите за увеличаване на поглъщанията от биомаса по отношение на предотвратяването на горски пожари чрез паша, но също така отбелязва, че пашата на дивите животни има отрицателно въздействие върху посадъчния материал и затова посочва необходимостта от устойчиво управление на пасищните животни;

Бъдещето – ключовата роля на стратегията на ЕС за горите за периода след 2020 г. и на Европейския зелен пакт за постигане на целите на Парижкото споразумение и на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие

22.  приветства неотдавнашното публикуване на Европейския зелен пакт на Комисията и очаква предстоящата стратегия на ЕС за горите за периода след 2020 г., която следва да бъде приведена в съответствие с Европейския зелен пакт и една стратегия на ЕС за биологичното разнообразие; освен това счита, че засилването на кръговата биоикономика е съществен подход за постигане на нисковъглеродно общество в прилагането на Зеления пакт; изтъква значението на по-нататъшното укрепване на потенциала на горите за постигане на целите на Европейския зелен пакт и на развитието на кръговата биоикономика, като същевременно се гарантират други екосистемни услуги, включително биологичното разнообразие;

23.  приветства работната програма на Комисията за 2020 г. и по-специално потвърждаването на приноса на новата стратегия на ЕС за горите за 26-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 26); подчертава в тази връзка, че в бъдеще горите не следва да се разглеждат като единствен вид поглътител на CO2, тъй като това би дало на други сектори по-малко стимули за свеждане до минимум на техните емисии; подчертава освен това необходимостта от конкретни и ефективни действия в стратегиите и плановете за приспособяване към изменението на климата, като се включат полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него, което ще бъде от решаващо значение за намаляване на отрицателните последици от изменението на климата върху проблемни ситуации като горските пожари и тяхното отрицателно въздействие върху икономиката на селските райони, биологичното разнообразие и предоставянето на екосистемни услуги; подчертава необходимостта от повече ресурси и разработване на научно обосновано управление на пожарите с цел справяне с последиците от изменението на климата в горите; отбелязва, че за да се съхранят биологичното разнообразие и функционалността на горите, както и необходимостта от смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, и както се признава и в Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), изсъхналата дървесина в гората представлява микроместообитания, от които зависят брой видове;

24.  отново заявява, че горите и секторът на горското стопанство значително допринасят за развитието на местните кръгови икономики в ЕС, основаващи се на биотехнологии; подчертава решаващата роля на горите, на сектора на горското стопанство и на биоикономиката за постигането на целите на Европейския зелен пакт и нeутрално по отношение на климата до 2050 г.; подчертава, че през 2015 г. биоикономиката е представлявала пазар, оценяван на над 2,3 трилиона евро, предоставящ 20 милиона работни места и 8,2 % от общата заетост в ЕС; отбелязва, че всяко евро, инвестирано в научни изследвания и иновации в областта на биоикономиката в рамките на „Хоризонт 2020“, ще генерира около 10 евро във вид на добавена стойност; подчертава, че постигането на целите на ЕС в областта на околната среда, климата и биологичното разнообразие никога няма да бъде възможно без многофункционални, здрави и устойчиво управлявани гори, като се прилага дългосрочна перспектива, заедно с жизнеспособни промишлени отрасли, които се основават на горите; подчертава, че при известни обстоятелства съществуват компромиси между опазването на климата и защитата на биологичното разнообразие в сектора на биоикономиката, и по-специално в горското стопанство, който играе централна роля в прехода към неутрална по отношение на климата икономика; изразява своята загриженост, че в последните обсъждания на политиката не се обръща достатъчно внимание на този компромис; изтъква необходимостта от развитие на последователен подход за обединяване на защитата на биологичното разнообразие и опазването на климата в един процъфтяващ горски сектор и биоикономика; подчертава колко е важно да се развие и осигури пазарно основана биоикономика в ЕС, например чрез стимулиране на иновациите и разработване на нови продукти на биологична основа с верига на доставки, при която се използват ефективно материалите от биомаса; счита, че ЕС следва да насърчава използването на дървен материал, продукти от добита дървесина или горска биомаса, за да се стимулират устойчивото производство и работни места; призовава Комисията и държавите членки да насърчават връщането на материалите с биологичен произход, включително дървесните отпадъци, обратно във веригата за създаване на стойност, като се насърчава екопроектирането, засилва се още повече рециклирането и се стимулира използването за производство на изделия на вторични суровини от дърво преди тяхното евентуално изгаряне в края на жизнения им цикъл;

25.  подчертава, че е необходимо на сектора на горското стопанство да бъде оказвана всеобхватна действителна политическа подкрепа и в тази връзка подчертава, че за периода след 2020 г. е необходима амбициозна, независима и самостоятелна стратегия на ЕС за горите, която върви успоредно с други секторни стратегии от значение; отбелязва, че тъй като агролесовъдството може да има характеристики, свързани както със селското, така и с горското стопанство, стратегията на ЕС за горите трябва да бъде координирана със стратегията „От фермата до трапезата“; призовава за изготвяне на нова стратегия на ЕС за горите, която се основава на цялостния подход към устойчивото управление на горите, като се вземат предвид всички икономически, социални и екологични аспекти на веригата за създаване на стойност в областта на горското стопанство и като се гарантира непрекъснатост на многофункционалната и многоизмерната роля на горите; подчертава, че е необходима стратегия на ЕС за горите, която да е координирана, балансирана, съгласувана и по-добре интегрирана с относимото законодателство на ЕС във връзка с горите, сектора на горското стопанство, включително хората, които пряко или непряко работят и живеят в горите и в сектора на горското стопанство, и множеството услуги, които те предоставят, като се има предвид нарастващият брой национални политики и политики на ЕС, които пряко или непряко засягат горите и тяхното управление в ЕС;

26.  призовава Европейската комисия при изпълнението на Фонда за развитие на селските райони да насърчава финансирането по-специално на инициативи, изпълнението на проекти и предоставянето на целеви средства за спиране на загубата на биологично разнообразие в горите, подпомагането на засаждането със смесени и местни видове дървета и подобряването на управлението на горите;

27.  застъпва становището, че стратегията на ЕС за горите следва да действа като мост между националните политики в областта на горите и агролесовъдните системи и целите на ЕС, свързани с горите и агролесовъдните системи, като отчита както необходимостта от зачитане на националните компетентности, така и необходимостта от оказване на принос към по-широките цели на ЕС, при съгласувано отчитане на спецификите както на частните, така и на държавните гори; призовава за действия за гарантиране на дългосрочна стабилност и предвидимост за сектора на горското стопанство и за цялата биоикономика;

28.  подчертава значението на основаното на факти вземане на решения по отношение на политиките на ЕС, свързани с горите, и горския сектор и неговата верига на стойността; призовава за последователност в амбицията на всички свързани с горите аспекти на Европейския зелен пакт и стратегията за биологичното разнообразие със стратегията на ЕС за горите за периода след 2020 г., по-специално с цел да се гарантира, че устойчивото управление на горите има положително въздействие върху обществото, включително свързаност и представителност на горските екосистеми и гарантиране на дългосрочни и трайни ползи за климата и околната среда, при същевременно допринасяне към постигането на ЦУР; подчертава, че всички възможни насоки на ЕС, свързани с устойчивото управление на горите (УУГ), следва да се разработват в рамките на стратегията на ЕС за горите за периода след 2020 г.;

29.  подчертава необходимостта да се вземат предвид връзките между сектора на горското стопанство и останалите сектори, като например селското стопанство, и тяхното координиране в рамките на кръговата биоикономика, както и значението на цифровизацията и инвестирането в образование, научни изследвания и иновации и опазването на биологичното разнообразие, които могат да имат положителен принос за допълнителни решения за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях и създаване на работни места; отбелязва, че горите са неразделна част от устойчивото развитие;

30.  подчертава значението за обществото в селските райони на агролесовъдните системи, които са с много малка гъстота и почти не са икономически жизнеспособни, като се вземе предвид фактът, че годишният доход се допълва от други дейности, като например животновъдство, туризъм и лов, които трябва да получават достатъчно финансиране, за да се предотвратят опустиняването и свръхексплоатацията;

31.  подчертава, че поради изменението на климата и последиците от дейностите на човека природни смущения, като например пожари, суши, наводнения, бури, нашествия на вредители, болести и ерозия, вече се случват и ще се случват по-често и по-интензивно в бъдеще, причинявайки вреди на горите в ЕС, поради което ще бъде необходимо управление на рисковете и кризите, съобразено със сценариите; подчертава в този контекст необходимостта от разработване на стабилна стратегия на ЕС за горите за периода след 2020 г., както и на мерки за управление на риска, като например укрепване на европейската устойчивост по отношение на бедствия и инструменти за ранно предупреждение, с оглед на по-добра подготвеност и по-добро предотвратяване на подобни събития, увеличаване на устойчивостта на горите и постигането на по-голямата им устойчивост по отношение на изменението на климата, например чрез укрепване на прилагането на устойчиво и активно управление на горите и чрез научни изследвания и иновации, което ще направи възможно оптимизирането на способността за приспособяване на нашите гори; припомня, че според Европейската агенция за околната среда основните източници на натиск върху горите в ЕС включват разрастващите се градски райони и изменението на климата; подчертава също така необходимостта от предлагане на по-добри механизми за подкрепа, както и на финансови ресурси и инструменти за собствениците на гори с цел прилагане на превантивни мерки, както и възстановяване на засегнатите райони, като например повторно залесяване на земя с влошено качество, която не е подходящо за селското стопанство, като се използват и специални средства за бедствия, включително чрез извънредна намеса, като например фонд „Солидарност“ на Европейския съюз; подчертава необходимостта от гарантиране на съгласуваност между стратегията на ЕС за горите и Европейския механизъм за гражданска защита; призовава Комисията и държавите членки да създадат извънреден механизъм и счита, че е от съществено значение да се включи подпомагане за горска паша в мерките за агролесовъдство и да се насърчат държавите членки да я прилагат в следващата програма за развитие на селските райони; подчертава необходимостта от повече ресурси и разработване на научно обосновано управление на пожарите и вземане на решения във основа на информация за рисковете, като се вземат предвид социално-икономическите, климатичните и екологичните първопричини за горските пожари; призовава за въвеждане на компонент за реагиране на общи предизвикателства, свързани с изменението на климата;

32.  призовава държавите членки да разработят инициативи за запазване, а където е необходимо, за създаване на гори с висока консервационна стойност с необходимите механизми и инструменти за стимулиране и където е приложимо, обезщетяване на собствениците на гори, за да могат знанията и науката да отбележат напредък по отношение на тези гори, наред с опазването на естествените местообитания;

33.  признава ролята на биологичното разнообразие за гарантиране на това, че горските екосистеми продължават да бъдат здрави и устойчиви; подчертава значението на защитените зони по „Натура 2000“, в които има възможност на обществото да се предоставят множество екосистемни услуги, включително суровини; при все това отбелязва, че са необходими технически консултации и свежи достатъчни финансови средства за управление на тези зони; подчертава, че икономическите загуби, предизвикани от мерките за защита, следва да бъдат справедливо компенсирани; подчертава значението на прагматичното интегриране на опазването на природата в устойчивото управление на горите, без непременно да се разширяват защитените зони и да се избягват допълнителни административни и финансови тежести; подкрепя създаването на мрежи въз основа на инициативи, водени от държавите членки, за тази цел; призовава държавните или регионалните структури да договорят повторното заселване на крайречните гори, където е уместно, с местни и/или специализирани групи, с цел създаване на биологично разнообразни местообитания, след чието създаване ще бъдат развити екологични услуги, като например поглъщане на вредни вещества, които се разпространяват чрез подземните води; подчертава резултатите от проучването за оценка на въздействието на ОСП, като посочва, че инструментите и мерките на ОСП имат потенциала да допринесат в по-голяма степен за целите на биологичното разнообразие, и насърчава проучването на начини за подобряване на съществуващите инструменти; също така насърчава допълнителните научни изследвания на връзката между биологичното разнообразие и устойчивостта;

34.  отбелязва, че почти 25% от общата площ на горите в ЕС принадлежи към мрежата „Натура 2000“;

35.  отбелязва, че преговорите, проведени от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации и подкрепени от Организацията за прехрана и земеделие, с оглед на постигането на правно обвързващо общоевропейско споразумение за горите, са се провалили, предвид на оттеглянето на Руската федерация от процеса на водене на преговори; отново се обявява за приемането на силни инструменти за укрепване на устойчивото управление на горите в общоевропейски и световен план;

36.  изтъква, че все повече политики на ЕС са насочени към горите от различни посоки; насърчава завършването на провеждащия се процес, установен с настоящата стратегия на ЕС за горите, за разработване на подход за устойчивост, който не се основава на крайната употреба, с активното участие на Постоянния комитет по горите и държавите членки въз основа на двустепенния подход на преработената Директива за енергията от възобновяеми източници; счита, че двустепенният подход би могъл да се използва в други политики, насочени към гарантиране на критериите за устойчивост на горската биомаса и междусекторната съгласуваност на политиките на ЕС и оценяване на екосистемните услуги, по-специално важния за обществото принос на горите в областта на климата; в този контекст признава, че горското стопанство в ЕС вече работи при най-високи стандарти за устойчивост; отбелязва, че подходът на устойчивост за горската биомаса трябва да отчита необходимостта от конкурентоспособност на дървесината в сравнение с други суровини; изтъква значението и насърчава използването на пазарно разработени инструменти, като например въведени системи за сертифициране на горите, като подходящи начини за доказване на устойчивостта на горските ресурси;

37.  подчертава решаващото значение на горските и агролесовъдните мерки в рамките на ОСП и други мерки в областта на горското стопанство, както и гарантирането на справедливи и конкурентни пазарни условия в рамките на ЕС, за успешното развитие на устойчива кръгова биоикономика при изпълнението на стратегията на ЕС за горите; припомня необходимостта от непрекъснатост и ясни и подобрени мерки в областта на горското стопанство и агролесовъдството по линия на ОСП за периода 2021 – 2027 г.; посочва, че допълнителните намаления на бюджета за ОСП биха имали отрицателно въздействие върху инвестициите в устойчиво управление на горите и върху постигането на целите на ЕС в сектора на горите; счита, че устойчивото управление на горите следва да има видимо място в новите стратегически планове по ОСП; подчертава необходимостта от намаляване на административната тежест в мерките в областта на горското стопанство на ЕС и в държавните помощи като цяло, например с цел насърчаване на популяризирането и опазването на дървесната растителност, във връзка с особеностите на ландшафта и политиките, свързани с плащанията по стълбове I и II, и чрез разрешаване на групови освобождавания, които да дадат възможност за бързо реагиране на предизвикателствата по отношение на горите; изразява загриженост, че в същото време хоризонталните мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), като например „Млади земеделски стопани“, не включват дейности в областта на горското стопанство, поне в някои държави членки;

38.  подчертава ползите от връзката между пашата и управлението на горите, а именно намаляването на риска от пожари и намаляването на разходите за поддържане на горите; счита, че научните изследвания и трансферът на знания за специалистите в това отношение са от решаващо значение; подчертава стойността на традиционните екстензивни агролесовъдни системи и предоставяните от тях екосистемни услуги; призовава Комисията да координира стратегията на ЕС за горите със стратегията „От фермата до трапезата“, за да постигне тези цели и да насърчава програми за специализирано обучение в целия ЕС, за да се осведомят земеделските стопани относно ползите и практиката за интегриране на дървесната растителност в селското стопанство; отбелязва слабото използване на многобройните мерки по регламентите за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., предназначени да подкрепят целенасоченото интегриране на дървесната растителност в селското стопанство; признава капацитета на горското стопанство за повишаване на цялостната производителност на биомаса в определени райони и подчертава, че смесените екосистеми произвеждат повече биомаса и поглъщат повече атмосферен въглерод;

39.  подчертава, че Съюзът следва да задели достатъчно финансови средства за мерките за сектора на горското стопанство, които да съответстват на новите очаквания към този сектор, в това число инвестиции в развитието на горските райони и в подобряването на жизнеспособността на горите, поддържането на мрежи от горски пътища, технологиите в горското стопанство, иновациите и обработката и въвеждането в употреба на продукти от горското стопанство;

40.  призовава държавите членки да хармонизират различните стратегии и планове за управление на горското стопанство, така че съответните цели да могат да бъдат своевременно преследвани и съответно коригирани, вместо да се създават административни мозайки, които впоследствие застрашават постигането на целите, определени в техните стратегически документи;

41.  изразява съжаление, че агролесовъдството е пропуснато в предложението за ОСП за програмния период 2021 – 2027 г.; счита, че е от основно значение в следващия регламент за ОСП да се признаят ползите от агролесовъдството и да продължи насърчаването и подкрепата за създаването, регенерирането, обновяването и поддържането на агролесовъдните системи; призовава Комисията да насърчи използването на мерки за подкрепа на агролесовъдството от страна на държавите членки в техните стратегически планове;

42.  приветства обявената от Комисията инициатива за засаждането на гори за улавяне на въглерод на територията на земеделските стопанства, която има за цел да възнагради земеделските стопани, които се ангажират с проекти за намаляване на емисиите на CO2 или за увеличаване на неговото съхранение, за да допринесат за постигане на целта за нулев въглерод през 2050 г. в контекста на новия зелен пакт;

43.  подчертава основната роля на научните изследвания и иновациите на високо равнище за насърчаване на приноса на горите, на агрогорите и на сектора на горското стопанство за преодоляване на предизвикателствата на нашето време; подчертава значението на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации за периода след 2020 г., признава ролята на Постоянния комитет за научни изследвания в селското стопанство и отбелязва, че научните изследвания и технологиите са изминали дълъг път от момента на въвеждането на стратегията на ЕС за горите през 2013 г.; подчертава, че е важно да се насърчават допълнителни изследвания, наред другото и относно горските екосистеми, биологичното разнообразие, устойчивата замяна на суровините и енергията от изкопаеми горива, съхранението на въглерод, продуктите на основата на дървесина и практиките за устойчиво управление на горите; призовава за продължаване на финансирането за научни изследвания в областта на почвите и тяхната роля за устойчивостта и адаптирането към изменението на климата, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, както и за предоставянето на други екосистемни услуги и ефект на заместване, и за събиране на данни относно иновативни методи за опазване и изграждане на устойчивост на горите; отбелязва със загриженост, че данните за девствените гори остават непълни; подчертава, че повече научни изследвания и финансиране биха допринесли положително за смекчаването на изменението на климата, за опазването на горските екосистеми и за стимулирането на биологичното разнообразие, както и за устойчивия икономически растеж и заетост, особено в селските райони; отбелязва препоръката на Комисията, че силното капитализиране на иновациите по веригите на стойността би спомогнало да се подпомогне конкурентоспособността на сектора на горското стопанство1a; във връзка с това приветства новата амбиция на ЕИБ в областта на климата да финансира проекти, които могат да засилят възможностите за горското стопанство, който играе важна роля за заместването на материали и енергия от изкопаеми горива; приветства вече предприетите свързани с горите научни изследвания и иновации, особено по линия на програмите „Хоризонт 2020“ и „LIFE+“; приветства случаите, в които резултатите допринасят за развитието на устойчива биоикономика, като се търси баланс между различните аспекти на устойчивото управление на горите и се подчертава многофункционалната роля на горите; призовава Комисията да инвестира и където е необходимо, да засили научните изследвания за намиране на решение за разпространението на вредители и болести в горите;

44.  призовава Комисията да поеме съвместно с производителите на горскостопанска техника инициативи за постигане на по-добро екопроектиране на такива машини с цел съчетаване на високо ниво на защита за безопасността на работниците с минимално въздействие върху горските почви и води;

45.  отбелязва със загриженост, че от 90-те години на миналия век насам има огромно намаляване на общата площ на горите в глобален план; изтъква факта, че обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб са сериозни проблеми; подчертава, че стратегията на ЕС за горите следва да оказва влияние в световния политически контекст и да включва външните цели на ЕС и действията за насърчаване на устойчивото управление на горите в световен мащаб, както на двустранно равнище, така и чрез многостранни процеси, свързани с горите, като се поставя акцент върху мерки за спиране на обезлесяването в световен мащаб, включително подкрепа за законни, устойчиви и несвързани с обезлесяване вериги за производство и доставки, които не водят до нарушаване на правата на човека, както и да гарантира устойчиво управление на горските ресурси; посочва, че следва да се разработят инициативи за политики за справяне с проблемите извън ЕС, с акцент върху тропиците, като същевременно се вземе предвид различната степен на амбиция по отношение на политиката в областта на околната среда в различните тропически държави, и факторите, които са в основата на неустойчиви практики в горите извън сектора; подчертава необходимостта от прилагане на мерки за проследяване на вноса и насърчава Комисията и държавите членки да насърчават сътрудничеството с трети държави, за да консолидират по-високите стандарти на устойчивост; подчертава необходимостта да се насърчава прилагането на Регламента на ЕС относно дървения материал и плана за действие за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия, за да стане възможна по-добра превенция на навлизането на незаконно или неустойчиво добит дървен материал, което представлява нелоялна конкуренция за европейския горски сектор и на пазара на ЕС; отново подчертава необходимостта от системи за сертифициране и от включване на специфични разпоредби за устойчивото управление на горите в търговските споразумения; призовава за съгласувано и систематично тълкуване на системата за надлежна проверка по Регламента относно дървения материал;

46.  подчертава значението на образованието и квалифицираната и добре обучена работна ръка за успешното прилагане на практика на устойчивото управление на горите; призовава Комисията и държавите членки да продължат да прилагат мерки и да използват съществуващите европейски инструменти, като например Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и европейските програми за образование (ET 2020), за да подкрепят приемствеността между поколенията и да се справят с недостига на квалифицирана работна ръка в сектора;

47.  призовава вносът на незаконно добита дървесина да бъде включен и в търговските споразумения и при нарушение да се прибягва до санкции;

48.  призовава държавите членки и дърводобивния отрасъл да предоставят значителен принос за гарантиране, че всички обезлесени райони се залесяват повторно;

49.  подчертава необходимостта от по-нататъшно разработване на европейската информационна система за горите за Европа (FISE), като се вземат предвид съществуващите системи, под споделената отговорност на всички съответни генерални дирекции на Комисията, които работят по различни теми, обхванати от FISE; счита, че координирането на този инструмент следва да се извършва от стратегията на ЕС за горите; подчертава значението на предоставянето на съпоставима, научно обоснована и балансирана информация – в реално време относно европейските горски ресурси в хода на осъществяване на мониторинг относно това, дали горите и природните резервати са добре управлявани и опазвани, ако е необходимо, и с цел прогнозиране на въздействието на природните смущения, породени от изменението на климата, и техните последици – с екологични и социално-икономически показатели за развитието на всички свързани с горите политики на ЕС; отбелязва, че съставянето на националните описи на горите е всеобхватно средство за мониторинг при инвентаризацията на горите, като по този начин се зачита регионалният аспект; призовава ЕС да създаде мрежа за наблюдение на европейските гори с цел събиране на информация на местно равнище, свързана с програмите за наблюдение на Земята „Коперник“;

50.  приветства тенденцията към цифровизация в сектора и призовава Комисията да обмисли въвеждането на приложим за целия ЕС механизъм за електронно проследяване на дървения материал с цел събиране на данни, постоянна прозрачност, гарантиране на еднакви условия на конкуренция и намаляване на неконкурентното поведение и преднамерените неправомерни действия в търговията с дървен материал в рамките на ЕС и извън него, посредством система за проверка; освен това счита, че подобна система за проверка би подобрила спазването чрез ограничаване и борба с финансовите измами, като в същото време възпрепятства картелните практики и премахва свързаните с незаконна сеч логистични операции и движение; насърчава още повече обмена на добри практики с държавите членки, които вече са реализирали такива реформи на национално равнище;

51.  подчертава, че държавите членки имат правомощия и изпълняват централна роля в подготовката и изпълнението на стратегията на ЕС за горите за периода след 2020 г.; призовава Постоянния комитет по горите към Комисията да подкрепи държавите членки при изпълнението на тази задача; подчертава значението на обмена на информация и паралелното участие на съответните заинтересовани страни, като собственици на гори и управители, в Групата за граждански диалог по горите и корка, както и на поддържането на редовните ѝ заседания и засилването на координацията и взаимодействието с Постоянния комитет по горите; настоятелно призовава Комисията най-малко ежегодно да включва Парламента в изпълнението на стратегията на ЕС за горите; призовава за засилване на ролята на Постоянния комитет по горите, за да се гарантира координацията между съответните заинтересовани страни и политиките на равнището на ЕС; освен това подчертава, че местните и регионалните органи имат ключова роля за укрепване на устойчивото използване на горите, и по-специално на икономиката в селските райони; изтъква значението на засиленото сътрудничество между държавите членки с цел увеличаване на ползите от новата стратегия за горите на ЕС; освен това призовава Комисията и нейните генерални дирекции с правомощия, свързани с горите, да работят стратегически, за да се гарантира съгласуваност във всяка дейност, свързана с горското стопанство, и да се подобри устойчивото управление на горите;

52.  настоятелно призовава държавите членки да дадат приоритет на поддържането на висококачествено професионално образование по професии в областта на горите и дървесината и на екологичното строителство, както и да направят необходимите за тази цел публични разходи и инвестиции, за да се предвидят бъдещите нужди на европейските отрасли на горите и дървесината;

53.  припомня ангажимента на Комисията за нулева толерантност по отношение на неспазването; подчертава, че броят на производствата за установяване на неизпълнение на задължения, които понастоящем са открити срещу държави членки, са свързани с незаменими ценности на европейските горски екосистеми, и настоятелно призовава Комисията да предприеме бързи действия по отношение на тези случаи;

54.  настоятелно призовава Комисията да провери съгласувано с инспекциите по труда на държавите членки дали машините, пуснати в продажба и използвани от предприятията в промишлените отрасли, свързани с горското стопанство, са в съответствие с Директивата за машините 2006/42/ЕО и разполагат със система за улавяне и аспириране на прах от дървесина;

55.  изразява убеждение, че стратегията на ЕС за горите следва да насърчава и подкрепя обмена на най-добри практики по отношение на изпълнението на устойчивото управление на горите, професионалното обучение за горските работници и управители, резултатите в горския сектор и подобреното сътрудничество между държавите членки по отношение на трансграничните действия и обмена на информация, за да се гарантира растежът на здрави европейски гори; наред с това подчертава необходимостта от по-добра комуникация по отношение на значението на устойчивото управление на горските райони заедно с възможността за разширяване, изпълнение и координиране на информационни кампании относно мултифункционалния характер на горите и многобройните икономически, социални и екологични ползи от управлението на горите на всички съответни равнища в ЕС, за да бъдат запознати всички граждани с богатството на това наследство и необходимостта да се управляват, поддържат и използват устойчиво ресурсите ни, за да се избегнат конфликти в обществото;

56.  насърчава държавите членки да приканят настоятелно своите съответни заинтересовани страни в областта на горското стопанство да достигат до по-широк сегмент от населението чрез образователни инструменти и програми както за учащите, така и за хората от останалите възрастови групи, подчертавайки значението на горите за водените от човека дейности, както и за опазването на биологичното разнообразие и различните екосистеми;

57.  отбелязва, че цифровизацията и устойчивите технологии играят ключова роля за осигуряването на добавена стойност при по-нататъшното развитие на сектора на горското стопанство; призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансфера на знания и технологии и споделянето на най-добри практики, например относно устойчивото и активно управление на горите;

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0005. (2) Приети текстове, P9_TA(2020)0015. (3) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 17. (4) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35. (5) https://ec.europa.eu/knowledge4policy/publication/council-conclusions-updated-eu-bioeconomy-strategy-29-november-2019_en (6) ОВ C 361, 5.10.2018 г., стр. 5. (7) База данни на Евростат за горското стопанство, която се намира на адрес: https://ec.europa.eu/eurostat/web/forestry/data/database (8) Информационен фиш на Европейския парламент от май 2019 г. относно Европейския съюз и горите. (9) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно Еритрея, по-специално случая на Давит Исак (2020/2813(RSP))

P9_TA(2020)0258 RC-B9-0312/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Еритрея, и по-специално тази от 6 юли 2017 г.(1),

–  като взе предвид доклада от 11 май 2020 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея,

–  като взе предвид изявлението от 30 юни 2020 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея по време на 44-ата сесия на Съвета по правата на човека,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека в Еритрея,

–  като взе предвид Резолюция 2444 на Съвета за сигурност на ООН от 14 ноември 2018 г., с която се прекратяват незабавно всички санкции на ООН срещу Еритрея (оръжейно ембарго, замразяване на активи и забрани за пътуване),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/1944 на Съвета от 10 декември 2018 г. за отмяна на Решение 2010/127/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Еритрея(2),

–  като взе предвид дело 428/12 (2012), заведено пред Африканската комисия по правата на човека и народите от името на Давит Исак и други политически затворници,

–  като взе предвид заключителната декларация от 66-ото заседание на Африканската комисия по правата на човека и народите от 22 май 2017 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид Конституцията на Еритрея, приета през 1997 г., която гарантира гражданските свободи, включително свободата на религията,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС (Споразумението от Котону)(3), преразгледано през 2005 г. и 2010 г., по което Еритрея е страна,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Давит Исак, лице с двойно гражданство на Еритрея и Швеция и следователно гражданин на Европейския съюз, журналист и съсобственик на първия независим вестник на Еритрея, широко разпространения „Setit“, беше арестуван от органите на Еритрея на 23 септември 2001 г. заедно с 21 други лица; като има предвид, че правителството на Еритрея обвинява Давит Исак като „предател“, въпреки че никога не му е било повдигано обвинение или е бил изправян пред съд; като има предвид, че Давит Исак се завръща от Швеция след независимостта на Еритрея през 1992 г., за да помогне за укрепването на новата демокрация в страната;

Б.  като има предвид, че лицата са хвърлени в затвора след публикуването на открито писмо, в което се осъжда режимът и се призовава президента Исаяс Афеверки да извърши демократични реформи; като има предвид, че в деня на арестите правителството обявява забрана за всички независими медии; като има предвид, че срещу задържаните не е повдигнато обвинение в престъпление;

В.  като има предвид, че Давит Исак е освободен на 19 ноември 2005 г., след като правителството на Швеция, наред с други, оказва значителен натиск в негова полза; като има предвид, че той е задържан повторно два дни по-късно, докато е на път към болницата, като органите на Еритрея твърдят, че той е бил освободен само временно, за да получи медицинско лечение; като има предвид, че оттогава Давит Исак е държан в изолация от органите на Еритрея, които отказват да разкрият точното му местонахождение или данни за неговото здраве и състояние;

Г.  като има предвид, че през декември 2008 г. има непотвърдени сведения, че Давит Исак е бил прехвърлен в затвор с максимални мерки за сигурност в Ембаткала, и че скоро след това, на 11 януари 2009 г. е бил приет в болница за въздушните сили в Асмара и се счита, че е сериозно болен; като има предвид, че естеството и степента на заболяването му остават неизвестни и правителството на Еритрея отказва да потвърди хоспитализацията му;

Д.  като има предвид, че семейството на Давит Исак, в т.ч. трите му деца, изпитват огромно страдание и несигурност от момента на неговото изчезване, тъй като нямат информация за състоянието, местонахождението или перспективите за бъдещето му; като има предвид, че дъщерята на Давит Исак, Бетлеем Исак, продължава да настоява за освобождаването на баща си; като има предвид, че през 2020 г. Бетлеем Исак потвърди, че баща ѝ е жив;

Е.  като има предвид, че Африканската комисия по правата на човека и народите постанови, че журналистите, арестувани в Еритрея през септември 2001 г., включително Давит Исак, са задържани произволно и незаконно, и настоятелно призова органите на Еритрея да ги освободят или най-малко да проведат справедлив процес;

Ж.  като има предвид, че положението в пренаселените и нездравословни центрове за задържане в Еритрея представлява жестоко и нечовешко отнасяне; като има предвид, че тези условия излагат задържаните на повишен риск от предаване на COVID-19; като има предвид, че достъпът до здравеопазване, храна и санитарно-хигиенни условия е изключително ограничен или липсва изцяло, поради което задържаните лица зависят от посетителите за основни доставки; като има предвид, че ограничителните мерки в затворите, насочени към борба с пандемията, допринесоха за по-голямо недохранване и съответните психически и физически заболявания; като има предвид, че много по-голям брой затворници биват държани в товарни контейнери, където са изложени на изключително сурови температурни условия;

З.  като има предвид, че след получаването на независимост Еритрея, под ръководството на Исаяс Афеверки, систематично хвърля хиляди хора в затвора заради техните политически възгледи или работата им като журналисти или заради практикуването на религията им; като има предвид, че организирано се извършват насилствени изчезвания; като има предвид, че задържаните лица обикновено са обект на произволни и незаконни арести и задържания без обвинение и им е отказван достъп до адвокати или семейни посещения;

И.  като има предвид, че Еритрея заема 182-о място от общо 189 държави в индекса на човешкото развитие за 2019 г. съгласно доклада относно човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие от 2019 г.; като има предвид, че през 2020 г. световният индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ нарежда Еритрея на 178-то място от общо 180; като има предвид, че Комитетът за защита на журналистите класира Еритрея като най-цензурираната държава в света през 2019 г.;

Й.  като има предвид, че в доклада на анкетната комисия на ООН относно правата на човека в Еритрея, публикуван на 9 май 2016 г., се отбелязва, че през последните 25 години в центрове за задържане, военни тренировъчни лагери и други места в цялата страна са извършени широко разпространени и систематични престъпления срещу човечеството;

К.  като има предвид, че според доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея от 16 май 2019 г. „положителният импулс за мир и сигурност в региона е породил очаквания в Еритрея и в международната общност, че правителството на Еритрея ще осъществи политически и институционални реформи“, но „еритрейските органи все още не са се ангажирали с процес на вътрешни реформи и положението с правата на човека остава непроменено“; като има предвид, че от 2009 г. насам на специалния докладчик на ООН се отказва достъп до Еритрея за вътрешни посещения в страната;

Л.  като има предвид, че през май 2019 г. органите на Еритрея предприеха репресивни мерки срещу непризнати християнски конгрегации и завзеха католически училища и здравни заведения, като по този начин оказаха отрицателно въздействие върху здравните и образователните права на населението;

М.  като има предвид, че президентът на Еритрея продължава да отказва да проведе избори и да приложи конституцията на страната, въпреки факта, че тя беше ратифицирана през 1997 г. и че избирателният закон на Еритрея беше ратифициран през 2002 г.; като има предвид, че временният законодателен орган не е провеждал заседания от 2002 г. насам и съдебната власт се контролира от правителството;

Н.  като има предвид, че се очакваше неотдавнашните събития в областта на регионалния мир и сигурност да доведат до реформи в националната повинност и до демобилизиране на наборниците в Еритрея; като има предвид, че към днешна дата не е имало официални съобщения за съкращаване на продължителността на националната повинност или за планове за демобилизиране; като има предвид, че националната повинност продължава да бъде недоброволна и с неограничена продължителност; като има предвид, че националната повинност поставя много граждани, включително жени и момичета, в положение на робство, при което целият им живот е под контрола на други лица и при което те страдат, наред с другото, от физически, сексуални и словесни злоупотреби и може да бъдат принудени да работят като домашни помощници;

О.  като има предвид, че през юли 2018 г. Еритрея и Етиопия подписаха историческо мирно споразумение, което сложи край на двадесет години конфликт; като има предвид, че мирното споразумение от юли 2018 г. откри нови перспективи за социално-икономическото развитие на страната, свързани с напредъка на регионалната икономическа интеграция в Африканския рог;

П.  като има предвид, че след мирното споразумение между Еритрея и Етиопия ЕС промени подхода си към Еритрея, основан на „принципите на ангажираност“, който преди това не позволяваше нито политически диалог, нито сътрудничество за развитие ЕС – Еритрея, на т.нар. „двупистов“ подход;

Р.  като има предвид, че партньорството на ЕС с Еритрея се урежда от Споразумението от Котону, както и че страните по споразумението са задължени да спазват и прилагат разпоредбите му, по-специално зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

С.  като има предвид, че въпреки грубото и систематично нарушаване от страна на Еритрея на съществените и основни елементи от Споразумението от Котону в областта на правата на човека ЕС никога не е започвал консултации, както се предвижда в член 96 от него, въпреки призивите на Парламента в тази насока;

Т.  като има предвид, че ЕС е важен донор за Еритрея от гледна точка на помощта за развитие; като има предвид, че след мирното споразумение между Еритрея и Етиопия от 2018 г. ЕС и Еритрея договориха нова стратегия за сътрудничество за развитие за периода 2019 – 2020 г., съгласно която ЕС отпусна 180 милиона евро;

У.  като има предвид, че авторитарното правителство се опитва да контролира еритрейската диаспора чрез двупроцентов данък върху доходите на живеещите в чужбина и като шпионира диаспората и преследва роднините, останали в Еритрея;

1.  настоява всички лица, лишени от свобода в Еритрея заради убежденията им, да бъдат незабавно и безусловно освободени, и по-специално гражданина на ЕС Давит Исак и другите журналисти, задържани от септември 2001 г. насам; изисква незабавна информация относно местонахождението и състоянието на Давит Исак; настоятелно призовава органите на Еритрея да му предоставят достъп до представители на ЕС, държавите членки и Швеция, за да се установят потребностите му от здравно обслужване и всякаква друга необходима подкрепа;

2.  осъжда най-категорично извършваните от Еритрея системни, повсеместни и груби нарушения на правата на човека; призовава правителството на Еритрея да сложи край на задържането на опозиционни дейци, журналисти, религиозни лидери и невинни цивилни граждани;

3.  отправя апел към Африканския съюз, като партньор на ЕС с изричен ангажимент към всеобщите ценности на демокрацията и правата на човека, да засили своята дейност във връзка с достойното за съжаление положение в Еритрея и да работи заедно с ЕС за гарантиране освобождаването на Давит Исак и на други политически затворници;

4.  изисква, предвид настоящата здравна криза, свързана с COVID-19, лошите санитарни условия в затворите в Еритрея и високия риск от заразяване на задържаните лица, своевременно да се предоставят подходяща храна, вода и медицински грижи; изразява загриженост, че пандемията от COVID-19 изостря глада и недохранването, които съществуват в някои части на страната, и допринася за недостига на храна;

5.  изисква от правителството на Еритрея да предостави доказателства, че всички лица, които са физически лишени от свобода, са живи, заедно с подробна информация относно съдбата и местонахождението им; призовава за справедлив съдебен процес за обвиняемите, за незабавно и безусловно освобождаване на всички затворници, които не са обвинени в престъпления, както и за премахване на изтезанията и други форми на унизително отнасяне, като например ограничаване на храна, вода и медицински грижи; припомня на правителството на Еритрея неговото задължение да предприеме мерки във връзка с всички нарушения на правата на човека, включително чрез разследване на извънсъдебни екзекуции и насилствени изчезвания, а така също и във връзка със смъртното наказание, което следва да бъде премахнато в съответствие с препоръките, представени в годишния доклад на Съвета на ООН по правата на човека за 2020 г.;

6.  изразява съжаление, че Еритрея не предоставя пространство за независими защитници на правата на човека, членове на политическата опозиция или независими журналисти; поради това призовава правителството на Еритрея да отвори гражданско пространство за независими организации на гражданското общество и да позволи създаването на други политически партии в страната; припомня на Еритрея за нейните задължения съгласно конвенциите на МОТ, по-специално по отношение на правото на организациите на гражданското общество и професионалните съюзи да организират мирни демонстрации, да участват в обществения живот и да провеждат кампании за подобряване на правата на работниците;

7.  изисква от правителството на Еритрея да се въздържа да използва своите граждани за принудителен труд чрез безсрочна национална повинност и да сложи край на задължителната практика всички деца да прекарват последната година от училищното си образование във военен тренировъчен лагер;

8.  призовава Комисията да провери дали условията за предоставяне на помощ от ЕС са спазени, и да гарантира, че правителството на Еритрея не се възползва от никакво финансиране на проекти в Еритрея, особено такива, които се осъществяват с помощта на работна ръка от националната повинност; във връзка с това изразява съжаление относно факта, че Комисията продължава да финансира „Проекта за пътищата“, и я призовава да отговаря стриктно на нуждите на еритрейския народ за развитие, демокрация, права на човека, добро управление, сигурност и свобода на словото, печата и събранията, както и да оцени осезаемите резултати по отношение на правата на човека, произтичащи от стратегията ЕС – Еритрея и т.нар. „двупистов подход“;

9.  призовава за незабавно прилагане на Конституцията на Еритрея от 1997 г., която беше изготвена при пълна консултация с всички заинтересовани страни и гражданското общество и беше надлежно приета;

10.  осъжда използването от правителството на Еритрея на извънтериториалния „данък върху диаспората“; настоятелно призовава правителството да зачита свободата на движение и да сложи край на политиките на „колективна вина“, които са насочени срещу членовете на семействата на лицата, които избягват от военна служба, опитват се да избягат от Еритрея или не плащат данъка върху дохода в размер на 2%, наложен от правителството на живеещите в чужбина граждани на Еритрея, в т.ч. граждани на ЕС;

11.  призовава Еритрея да отмени забраната на независимите медии и да позволи създаването на политически партии като основен инструмент за насърчаване на демокрацията в страната; призовава да се позволи на организациите за защита на правата на човека да работят свободно в страната;

12.  изисква органите на Еритрея да сложат край на задържането на опозиционни дейци, журналисти, религиозни лидери, представители на гражданското общество и невинни цивилни граждани; настоятелно призовава Еритрея да зачита изцяло и да защитава свободата на религията и да прекрати продължаващите преследвания въз основа на вероизповедание;

13.  отново отправя своето спешно искане за глобален механизъм на ЕС за правата на човека, т.нар. европейски закон „Магнитски“; призовава Съвета да приеме този механизъм чрез решение, свързано със стратегическите интереси и цели на Съюза съгласно член 22, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

14.  отправя искане Еритрея да спазва изцяло и незабавно да приложи Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и да спазва изцяло своите задължения съгласно Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите, които забраняват изтезанията;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на президента на Еритрея, на Съвета на ООН по правата на човека и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.

(1) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 140. (2) ОВ L 314, 11.12.2018 г., стр. 60. (3) OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно Закона за чуждестранните агенти в Никарагуа (2020/2814(RSP))

P9_TA(2020)0259 RC-B9-0317/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите си от 31 май 2018 г.(1), 14 март 2019 г.(2) и 19 декември 2019 г.(3),

–  като взе предвид споразумението от 29 юни 2012 г., с което се създава Асоциация между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна(4),

–  като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Никарагуа,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1716 на Съвета от 14 октомври 2019 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Никарагуа(5), и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/606 на Съвета от 4 май 2020 г., с който шест официални лица от Никарагуа бяха добавени в списъка с целеви санкции, включително замразяване на средства и забрана за пътуване(6),

–  като взе предвид изявленията във връзка с Никарагуа на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) от името на Европейския съюз, и по-специално изявленията от 20 ноември 2019 г. и 4 май 2020 г.,

–  като взе предвид изявлението на Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле на 45-тата сесия на Съвета по правата на човека на 14 септември 2020 г. и доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 19 юни 2020 г. относно Никарагуа,

–  като взе предвид информационните бюлетини, публикувани от Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), създаден от Междуамериканската комисия по правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и насоките относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн,

–  като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 22 септември 2020 г. членовете на никарагуанското Национално събрание от управляващата партия „Alianza Frente Sandinista de Liberación Nacional“ (Обединение сандинистки фронт за национално освобождение) представиха предложение за Закон за регулиране на чуждестранните агенти по образец на руския закон за чуждестранните агенти от 2012 г., с който, ако бъде приет, всяко лице, организация или институция, включително медии и неправителствени организации, които получават средства от чужбина, ще бъде задължено да се регистрира в Министерството на вътрешните работи (Migob) и да се подложи на финансов мониторинг от отдела за финансов анализ (UAF);

Б.  като има предвид, че всяко лице или образувание, регистрирано в Министерството на вътрешните работи като „чуждестранен агент“ ще бъде обект на строго наблюдение и ще трябва да „се въздържа от намеса във вътрешните политически дела или въпроси“, както е посочено в член 12, като по този начин се ограничават техните граждански и политически права и дава възможност те да бъдат преследвани, тормозени и наказателно преследвани; като има предвид, че ако бъде приет, този закон би оказал отрицателно въздействие върху правото на равно политическо и обществено участие, включително на опозицията, като по този начин допълнително ще изопачи политическата система в Никарагуа; като има предвид, че това може да доведе до сериозни случаи на неправомерно криминализиране на организациите на гражданското общество, активистите и защитниците на правата на човека;

В.  като има предвид, че ако бъде одобрен, Законът за регулиране на чуждестранните агенти ще се използва като инструмент за репресии срещу лица и организации за защита на правата на човека, които получават средства от международно сътрудничество в Никарагуа; като има предвид, че приемането на този закон би могло да окаже пряко въздействие върху сътрудничеството на ЕС в страната и отделни лица, свързани с европейски интереси;

Г.  като има предвид, че няколко членове на Националното събрание от управляващата партия предложиха също така „Специален закон за киберпрестъпността“, който има за цел да се цензурират цифровите медии, както и нов „Закон срещу престъпленията от омраза“, с който да се реформира Наказателният кодекс, така че да има възможност за налагане на доживотен затвор за политическо несъгласие, без ясно определение за това какво поведение би довело до такава строга присъда, и който би могъл да се използва за наказване на лицата, които изобличават репресивните политики на правителството;

Д.  като има предвид, че тези предложения за закони явно имат за цел да се ограничат основните свободи, като свободата на изразяване както онлайн, така и офлайн, свободата на сдружаване и религиозната свобода, да се намали допълнително гражданското пространство за гражданите на Никарагуа и да се упражнява тоталитарен контрол върху гражданите на Никарагуа, медиите, гражданското общество и организациите за защита на правата на човека, без никакви взаимозависимост и взаимоограничаване и с голяма свобода на преценка при прилагането им посредством наблюдение на всички техни дейности, с акцент върху политическата, трудовата и икономическата сфера; като има предвид, че ако бъдат приети, тези закони биха нарушили редица права и основни свободи, залегнали в Конституцията на Никарагуа, като всички те са признати в международните споразумения, пактове и договори, по които Никарагуа е страна;

Е.  като има предвид, че тези инициативи са последните примери за подобни нарушения и потвърждават един по-широк модел на репресии и нарушения на правата на човека и основните свободи; като има предвид, че представители на гражданското общество, активисти в областта на околната среда, журналисти, представители на политическата опозиция, членове на религиозни общности, по-специално на католическата църква, студенти, бивши политически затворници и техните семейства продължават да бъдат цел за силите за сигурност и проправителствените въоръжени групи посредством арести, криминализиране, прекомерна сила, нападения на домовете им, полицейски тормоз, сексуални нападения и нарастващо насилие и сплашване, с което се сблъскват жените активисти, заплахи за смърт, вандализъм, обществени обиди и кампании за оклеветяване в интернет;

Ж.  като има предвид, че, както заяви Мишел Башле – върховният комисар на ООН по правата на човека: „няма напредък в положението с правата на човека и няма признаци, че правителството се справя конструктивно с напрежението и структурните проблеми, които предизвикаха социално-политическата криза през април 2018 г.“; като има предвид, че организации на гражданското общество съобщават, че 94 лица, възприемани като опоненти на правителството, продължават да са произволно задържани, предимно по изфабрикувани обвинения за несвързани престъпления;

1.  осъжда опитите за приемане на противоконституционен „Закон за регулиране на чуждестранните агенти“, на „Специалния закон за киберпрестъпността“ и „Закона срещу престъпленията от омраза“, и призовава Националното събрание да отхвърли тези закони, както и всеки друг закон, който би ограничил основните свободи на народа на Никарагуа; подчертава, че ако бъдат одобрени, тези закони ще предоставят на правителството на Даниел Ортега нов репресивен инструмент за заглушаване не само на неговите критици, но и на всяко лице или организация, които получават чуждестранно финансиране, което ще доведе до увеличаване на броя на жертвите на подобни репресии и още повече ще влоши общия климат на сплашване и заплаха, водейки до неприемливи нарушения на правата на човека в Никарагуа;

2.  изразява своята солидарност с народа на Никарагуа и осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа, по-специално смъртните случаи; осъжда репресиите срещу активисти на гражданското общество, представители на политическата опозиция, студенти, журналисти, групи от коренното население, членове на религиозни общности, по-специално католическата църква, и защитници на правата на човека; призовава за незабавното освобождаване на всички произволно задържани политически затворници, за оттегляне на всички обвинения срещу тях и за зачитане на основните законови гаранции;

3.  настоятелно призовава правителството на Никарагуа да спре да инкриминира независимите гласове и да спре всяко намерение за контрол и ограничаване на работата на гражданското общество и организациите за защита на правата на човека, представителите на политическата опозиция, медиите и журналистите; настоятелно призовава правителството на Никарагуа да върне конфискуваното имущество на новинарските медии, да възстанови лицензите им за дейност и да възстанови юридическата правосубектност на неправителствените организации; призовава за пълно сътрудничество с международните организации и за възможност за тяхното връщане в страната, включително Междуамериканската комисия по правата на човека, Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, MESENI и Международната група от независими експерти към Организацията на американските държави (ОАД); приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от юни 2020 г., с която се възлага засилен мониторинг на положението в Никарагуа от страна на Службата на върховния комисар по правата на човека, както и подкрепата на ЕС за нейното приемане;

4.  подчертава, че всякакви ограничения на упражняването на правото на свобода на мнение и изразяване, както онлайн, така и офлайн, на свободата на мирни събрания и сдружаване и правото на защита на правата на човека са несъвместими с Конституцията на Никарагуа и международните ѝ задължения съгласно споразуменията в областта на правата на човека;

5.  отхвърля неправомерното използване на институциите и законите от страна на авторитарното правителство на Никарагуа с цел криминализиране на организациите на гражданското общество и политическите опоненти за политически и незаконни цели; във връзка с това призовава правителството на Никарагуа да спазва в тяхната цялост ангажиментите, поети в споразуменията от март 2019 г. с опозиционните групи и с Гражданския съюз, който понастоящем е част от Националната коалиция, с оглед постигане на демократично, мирно и произтичащо от преговори решение на политическата криза в Никарагуа;

6.  припомня на правителството на Никарагуа, че свободни, достоверни, приобщаващи и прозрачни избори може да има само ако няма репресии и ако станат реалност възстановяването на принципите на правовата държава и зачитането на конституционните права на целия народ на Никарагуа, включително правото на свобода на изразяване на мнение, на събрания, на убеждения и на мирен протест; призовава правителството на Никарагуа да постигне споразумение чрез демократични, мирни средства и преговори с опозиционните групи, включително Националната коалиция, относно изборните и институционалните реформи, необходими за гарантиране на достоверни, приобщаващи и прозрачни избори, понастоящем насрочени за ноември 2021 г., като всичко това да е в съответствие с международните стандарти, като се прилагат и препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2011 г. и на ОАД; счита, че за тази цел изборите трябва да се наблюдават от надлежно акредитирани национални и международни наблюдатели;

7.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с неотдавнашните доклади на никарагуански организации, че органите са разпоредили на националната полиция да извърши нарушения на правата на човека и че при тези репресии тя се подпомага от проправителствени граждански групи и териториалните организации на управляващата партия, някои от които са въоръжени и организирани като паравоенни групировки; призовава за разоръжаване от страна на правителството на тези паравоенни групировки и призовава лицата, отговорни за нарушения на правата на човека и за подкопаване на демокрацията и принципите на правовата държава, да бъдат подведени под отговорност, и също така призовава за преразглеждане на спорния закон за амнистия, който би могъл да попречи на наказателното преследване на лицата, отговорни за тежки нарушения на правата на човека;

8.  с оглед на продължаващите тежки злоупотреби и нарушения на правата на човека, ако предложеният „Закон за регулиране на чуждестранните агенти“, „Специалният закон за киберпрестъпността“ и „Законът срещу престъпленията от омраза“ бъдат приети, ако правителството на Никарагуа продължи да няма готовност да започне национален диалог за подходяща избирателна реформа, както и ако репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа продължават, отправя искане към Съвета бързо да разшири списъка на лицата и образуванията, които да бъдат санкционирани, включително президента и вицепрезидента, като се положи особена грижа санкциите да не навредят на народа на Никарагуа; отново отправя своето спешно искане за глобален механизъм на ЕС за правата на човека; призовава Съвета да приеме този механизъм чрез решение, свързано със стратегическите интереси и цели на Съюза съгласно член 22, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

9.  призовава за изпращане на делегация на Парламента в Никарагуа във възможно най-кратък срок, за да се възобнови наблюдението на положението в страната, и настоятелно призовава никарагуанските органи да ѝ разрешат безпрепятствен достъп до страната и достъп до всички партньори и съоръжения;

10.  припомня призива си в резолюцията си от 14 март 2019 г. за незабавна екстрадиция на Алесио Касимирри, който продължава да живее в Манагуа под закрилата на правителството на Никарагуа, в Италия, където трябва да изтърпява шест окончателни доживотни присъди за доказано участие в отвличането и убийството на бившия министър-председател и лидер на Християндемократическата партия Алдо Моро и убийството на неговите телохранители на 16 март 1978 г. в Рим;

11.  призовава Европейската служба за външна дейност, заедно със специалния представител на ЕС за правата на човека, да продължи и да увеличи своята материална и техническа подкрепа за защитниците на правата на човека и независимите медии в Никарагуа; призовава делегацията на Европейския съюз в Никарагуа и държавите членки с дипломатически мисии на място да прилагат изцяло насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

12.  припомня, че с оглед на Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и консолидира принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, и повтаря своето искане, в контекста на настоящите обстоятелства, клаузата за демокрация на Споразумението за асоцииране да бъде задействана;

13.  подчертава, че помощта на ЕС за организациите на гражданското общество следва да бъде запазена и увеличена, за да се смекчи въздействието на COVID-19;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

(1) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 164. (2) Приети текстове, P8_TA(2019)0219. (3) Приети текстове, P9_TA(2019)0111. (4) ОВ L 346, 15.12.2012 г., стр. 3. (5) OВ L 262, 15.10.2019 г., стр. 1. (6) OВ L 139 I, 4.5.2020 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно положението на етиопските мигранти в центровете за задържане в Саудитска Арабия (2020/2815(RSP))

P9_TA(2020)0260 RC-B9-0325/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Саудитска Арабия, и по-специално тези от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(1), от 12 февруари 2015 г. относно случая с Раиф Бадауи(2), от 8 октомври 2015 г. относно случая на Али Мохамед ал-Нимр(3), от 31 май 2018 г. относно положението на защитниците на правата на жените в Саудитска Арабия(4) и от 25 октомври 2018 г. относно убийството на журналиста Джамал Кашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул(5), както и своите резолюции от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен(6) и от 30 ноември 2017 г.(7) и 4 октомври 2018 г.(8) относно положението в Йемен,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти (2018/2666(RSP))(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2017 г. относно справянето с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС (2015/2342(INI))(10),

–  като взе предвид изявлението на Международната организация по миграция (МОМ) от 15 септември 2020 г., озаглавено „Необходими са спешни действия за справяне с условията на задържане в Кралство Саудитска Арабия: генерален директор на МОМ“,

–  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2018 г., озаглавена „Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция“,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че според доклади на Human Rights Watch от април 2020 г. насам около 30 000 етиопски мигранти, включително бременни жени и деца, са произволно задържани в Саудитска Арабия при ужасяващи условия, след като са били насилствено експулсирани от северната част на Йемен от органите на хутите; като има предвид, че според сведения много от тези мигранти са преминали границата под кръстосан огън от саудитските сили и силите на хутите; като има предвид, че според сведенията 2 000 мигранти, които остават блокирани от йеменската страна на границата при тежки условия, изострени от избухването на COVID-19, са напълно лишени от достъп до основни потребности;

Б.  като има предвид, че работниците мигранти са насилствено заловени от саудитските сили и задържани в центъра за задържане „Ал Дайер“, преди да бъдат прехвърлени в десет други центъра за задържане, по-специално затвора „Шмеиси“ между градовете Джеда и Мека, и в централния затвор „Джизан“, за който се твърди, че приютява хиляди задържани от Етиопия; като има предвид, че според етиопските консулски органи задържаните не разполагат с достатъчно храна и вода, подходящи санитарни условия и здравни грижи и че техните огнестрелни рани не са лекувани; като има предвид, че има данни за няколко смъртни случая, включително на деца, и че няколко задържани са се опитали да се самоубият; като има предвид, че според сведения онези, които са се опитали да спорят с охраната за своите условия, са били жестоко изтезавани от саудитските сили за сигурност;

В.  като има предвид, че работниците мигранти, включително от африкански и азиатски държави, съставляват приблизително 20% от населението на Саудитска Арабия, и са изиграли съществена роля в икономиките на Саудитска Арабия и други държави в региона, като в повечето случаи заемат нископлатени работни места, на които полагат тежък физически труд; като има предвид, че тяхната експлоатация и насилието над тях като нископлатени работници с малък или никакъв достъп до права са добре документирани в многобройни доклади на ООН и други международни организации;

Г.  като има предвид, че съгласно системата „Кафала“ – злоупотребяваща система за визово спонсорство, която организации за защита на правата на човека наричат съвременно робство – работниците мигранти не могат да влизат в страната или да я напускат, нито да сменят работата си без съгласието на своя спонсор, не разполагат с правна защита и често не им се плаща или им се плаща недостатъчно; като има предвид, че се съобщава, че Саудитска Арабия обмисля премахването на системата „Кафала“;

Д.  като има предвид, че в резултат на продължаващата глобална пандемия от COVID-19 натискът върху уязвимите групи, по-специално върху работниците мигранти в Саудитска Арабия, но също така и в други държави в региона, се увеличава, което доведе до засилване на дискриминацията и враждебността спрямо тях; като има предвид, че мигрантите често биват стигматизирани като предполагаеми преносители на вируса COVID-19 и в резултат на това често губят работата си, което ги поставя в много опасно положение, често без жилище, заплата и следователно с много малко средства за узаконяване на статута им или за финансиране на завръщането им в собствената им държава;

Е.  като има предвид, че през ноември 2017 г. Саудитска Арабия започна кампания, насочена срещу мигранти, обвинени в нарушаване на разпоредбите и законите в областта на жилищното настаняване, сигурността на границите и труда; като има предвид, че през септември 2019 г. органите обявиха, че кампанията е довела до над 3,8 милиона ареста и е насочила над 962 000 души за депортиране; като има предвид, че според МОМ около 380 000 етиопци са били депортирани от Саудитска Арабия в Етиопия между май 2017 г. и април 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че етиопското правителство е наясно с ужасните условия, при които неговите граждани биват държани в Саудитска Арабия; като има предвид, че паричните преводи от етиопци в чужбина представляват важна част от етиопската икономика и са от основно значение за много семейства;

З.  като има предвид, че органите на Саудитска Арабия не са провели ефективно разследване, въпреки че твърдяха, че ще разследват въпроса в началото на септември 2020 г.; като има предвид, че условията на задържане се влошиха, като оттогава задържаните са бити и лишавани от мобилните си телефони;

И.  като има предвид, че малтретирането на мигранти се вписва в един по-пространен модел на широкоразпространени нарушения на правата на човека в Саудитска Арабия; като има предвид, че саудитските органи използваха ограниченията, наложени от необходимостта от борба с COVID-19, като прикритие с цел по-нататъшно нарушаване на човешките права на политическите затворници, като например защитничката на правата на жените Лужан ал-Хатлул и изразилите несъгласие членове на управляващото семейство, като принцеса Басма бинт Сауд и принц Салман бин Абдулазиз бин Салман, като ги задържаха произволно и в изолация; като има предвид, че арестите на тези и други политически активисти са част от тежките репресии над несъгласните от страна на саудитските органи, включително убийството на журналиста Джамал Кашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул през 2018 г., за което все още не е потърсена подходяща отговорност;

Й.  като има предвид, че според специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции саудитските органи извършват злоупотреби чрез използването на технологии за електронно наблюдение; като има предвид, че Саудитска Арабия продължава да бъде една от петте изпълняващи най-много смъртни присъди държави в света;

К.  като има предвид, че Кралство Саудитска Арабия има едно от най-ниските равнища на ратифициране на основните международни договори в областта на правата на човека и не е ратифицирало основните инструменти, свързани със защитата срещу произволно задържане и задържане на имигранти, включително Международния пакт за граждански и политически права, Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията (който предвижда национални механизми за превенция и посещения за наблюдение на задържането), Конвенцията за работниците мигранти, Конвенцията за бежанците и Конвенцията за лицата без гражданство;

Л.  като има предвид, че на срещата си с министъра на външните работи на Саудитска Арабия Файсал Бин Фархан Ал Сауд в Брюксел на 29 септември 2020 г. върховният представител Жозеп Борел потвърди намерението на ЕС да засили диалога по правата на човека;

1.  решително осъжда малтретирането на етиопските мигранти и нарушенията на техните човешки права, по-специално в центровете за задържане в Саудитска Арабия; призовава саудитските органи незабавно да освободят всички задържани, като отдадат приоритет на лицата в най-уязвимо положение, включително жените и децата;

2.  призовава органите на Саудитска Арабия да гарантират, че всяко лице, което влиза в Саудитска Арабия от Йемен, има право да направи това по безопасен начин и е прехвърлено в подходящ приемен център, който отговаря на международните стандарти по отношение на храната, медицинските и здравните услуги, санитарните инсталации, личната хигиена, прозорците и осветлението, облеклото, разгърнатата площ, температурата, вентилацията и разходките на открито, както и всички необходими предпазни мерки за ограничаване на предаването на COVID-19, туберкулоза и други заболявания; призовава за опити за намиране на алтернативи на задържането на мигранти и бежанци, които да не включват лишаване от свобода, и в този смисъл отхвърля всяко нечовешко или унизително отношение към мигрантите;

3.  настоятелно призовава Саудитска Арабия незабавно да прекрати изтезанията и други форми на малтретиране по време на задържане и да осигури подходящи психически и физически грижи за всички, особено за оцелелите от изнасилвания; припомня, че Комитетът на ООН по правата на детето е пояснил, че децата никога не следва да бъдат задържани за целите на имиграцията и че задържането не може никога да бъде оправдано като висш интерес на детето; призовава саудитските органи спешно да освободят децата заедно с членовете на техните семейства и да предвидят безопасни алтернативи на задържането без лишаване от свобода с възможност за редовен достъп на хуманитарните агенции;

4.  настоятелно призовава саудитските органи да проведат независимо и безпристрастно разследване на всички твърдения за нарушения на правата на човека, включително стрелбата по мигранти на границата и незаконните убийства, изтезания и други форми на малтретиране по време на задържане, да подведат под отговорност всички извършители в справедлив съдебен процес, който да отговаря на международните стандарти, без да се прибягва до смъртно или телесно наказание, и да предоставят подходящи психически и физически грижи на пострадалите от ужасяващите условия;

5.  настоятелно призовава органите на Саудитска Арабия незабавно да позволят на независими международни наблюдатели, включително на специалния представител на ЕС за правата на човека, да влизат в страната, редовно да наблюдават местата за лишаване от свобода и местата за задържане, да провеждат безпристрастни разследвания на твърденията за изтезания и подозрителни смъртни случаи при задържане и да извършват частни и редовни посещения на затворници;

6.  отново отправя призива на върховния комисар на ООН по правата на човека за освобождаване на всяко лице, задържано без достатъчно правно основание, като същевременно се гарантира подходящ достъп до здравеопазване и се създават условия за правилното прилагане на мерки за смекчаване на последиците от пандемията, включително социално дистанциране;

7.  припомня още веднъж на органите на Саудитска Арабия техните международни задължения по Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

8.  признава, че икономиката на Саудитска Арабия дължи част от своето богатство и просперитет на приблизително 13 милиона чуждестранни работници и мигранти в страната, и поради това отбелязва, че текущият процес на вътрешна модернизация трябва да включва реформа на политиките в областта на труда и имиграцията, за да се осигурят подходящи условия на труд за чуждестранните работници и да се предотврати тяхната стигматизация и експлоатация;

9.  призовава правителството на Саудитска Арабия да работи с Международната организация на труда за пълното премахване на системата Кафала и да осигури подходящи правни гаранции за всички работници мигранти в страната, включително чрез структурни проверки на техните условия на труд; изразява загриженост относно особено отрицателното въздействие на системната дискриминация на жените мигранти, и по-специално на домашните работници мигранти, които са по-уязвими на физическо насилие, изключително дълго работно време и липса на свобода на движение и които често страдат от това, че работодателите им имат контрол върху тях при смяна на работното си място или напускане на страната; призовава правителството на Саудитска Арабия да ратифицира основните конвенции на МОТ за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране (№ 87) и за правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98);

10.  изисква гаранции, че няма да има масови връщания и че молбите за убежище ще бъдат разглеждани отделно за всеки отделен случай;

11.  призовава правителството на Етиопия да улесни доброволното, безопасно и достойно репатриране на всички етиопски мигранти възможно най-бързо, включително като се ангажира с МОМ, давайки приоритет на жените, децата и уязвимите лица; изисква предоставянето на консулска помощ и посещения на всички задържани граждани в Саудитска Арабия и насърчава етиопското правителство да отговори своевременно и ефективно на исканията за подкрепа;

12.  отново изразява подкрепата си за Глобалния пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция, тъй като той насърчава стандарти, позволяващи на приемащите държави да защитават по-добре основните човешки права на уязвимите групи, като етиопските икономически мигранти, блокирани в Саудитска Арабия и Йемен;

13.  признава факта, че както Саудитска Арабия, така и Етиопия имат взаимен интерес от създаването на механизъм за сътрудничество в областта на мобилността, имащ за цел да улесни взаимното допълване на техните пазари на труда, и припомня, че Глобалният пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция предоставя консултации и изграждане на капацитет в тази област;

14.  изразява загриженост относно засилващите се репресии срещу защитниците на правата на човека в Саудитска Арабия и крайно несправедливите съдебни процеси срещу мигранти и членове на шиитското малцинство в страната; отбелязва неотдавнашното съобщение, че в повечето случаи бичуването като форма на наказание ще бъде заменено със срок на лишаване от свобода; настоятелно призовава правителството на Саудитска Арабия да наложи незабавен мораториум върху смъртното наказание и всяка форма на телесно наказание, включително ампутация и бичуване, с оглед на пълното им премахване;

15.  призовава ЕСВД и държавите членки да изискат от Саудитска Арабия незабавно да освободи всички лица, неправомерно задържани за упражняване на основните си права, включително защитници на правата на жените, политически активисти и други; изразява загриженост относно положението на неправомерно задържания лауреат на наградата „Сахаров“ за 2015 г. Раиф Бадауи, за когото се твърди, че е бил обект на опит за убийство, докато е бил в затвора, и изисква незабавното му и безусловно освобождаване;

16.  призовава Кралство Саудитска Арабия да се въздържа от каквато и да е системна дискриминация срещу жените, мигрантите, включително жените мигранти, и малцинствата, включително религиозните малцинства; изразява съжаление относно факта, че въпреки приветстваните реформи за жените от 2019 г. насам, продължават да съществуват дискриминационни закони срещу жените, включително по отношение на техния личен статус, и системата за мъжко настойничество все още не е напълно премахната;

17.  призовава саудитските органи да освободят безусловно всички защитници на правата на жените, по-специално активистите на движението за право на жените да шофират Лужан ал-Хатлул и Фахад Албутаири, Самар Бадауи, Насима ал-Сада, Нуф Абдулазиз и Мая ал-Захрани, както и да оттеглят всички обвинения срещу тях и срещу Иман ал-Нафян, Азиза ал-Юсеф, Амал ал-Харби, Рукая ал-Мариб, Шадан ал-Анези, Абир Наманкани и Хатун ал-Фаси; решително осъжда всички изтезания, сексуално насилие и други форми на малтретиране, които са им причинени; изисква безпристрастно разследване на нарушаването на техните права на човека и изисква всички извършители да бъдат изправени пред съда;

18.  призовава правителството на Саудитска Арабия да измени член 39 от Основния закон от 1992 г. и Закона за борба с киберпрестъпността, за да гарантира свободата на печата и свободата на изразяване както офлайн, така и онлайн; призовава правителството на Саудитска Арабия да измени своя Закон за сдруженията в съответствие с международното право, за да се предостави възможност за създаване и функциониране на независими организации за защита на правата на човека;

19.  настоятелно призовава органите на Саудитска Арабия да позволят на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите и на специалния докладчик на ООН за положението на правозащитниците безпрепятствен достъп до страната съгласно съответните им мандати;

20.  призовава делегацията на ЕС и дипломатическите мисии на държавите – членки на ЕС, в Саудитска Арабия спешно да поискат разрешение за посещение на центровете за задържане на мигранти; настоятелно заявява, че поощряването на правата на човека трябва да бъде в основата на външната политика на ЕС;

21.  настоятелно призовава ЗП/ВП, ЕСВД и държавите членки, заедно със специалния представител на ЕС за правата на човека, да започнат разработването на общ подход към ефективното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека в Саудитска Арабия; призовава във връзка с това ЗП/ВП да определи конкретни критерии и практически цели преди започването на диалог за правата на човека със Саудитска Арабия;

22.  призовава органите на Саудитска Арабия да ратифицират Международния пакт за граждански и политически права, да оттеглят резервите, изразени по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), да ратифицират Факултативния протокол към нея и да ратифицират Конвенцията на ООН за защита на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, Женевската конвенция от 1951 г. и Конвенцията за лицата без гражданство; призовава органите на Саудитска Арабия да отправят да отправят постоянна покана за посещаване на страната за всички специални процедури на Съвета на ООН по правата на човека; призовава за създаването на специален докладчик на ООН за Саудитска Арабия в съответствие с другите специални процедури на Съвета по правата на човека, създадени за най-тежките ситуации, свързани с правата на човека, в световен мащаб;

23.  отново призовава за прекратяване на износа към Саудитска Арабия на технологии за наблюдение и друго оборудване, което може да улесни вътрешните репресии;

24.  отново настоятелно призовава Съвета да приеме механизма на ЕС за санкции в областта на правата на човека като решение, свързано със стратегическите интереси и цели на Съюза съгласно член 22, параграф 1 от ДЕС, и да гарантира, че скоро след приемането му ще бъдат наложени целенасочени санкции на равнище ЕС спрямо лицата, отговорни за убийството на журналиста Джамал Хашогджи;

25.  настоятелно призовава председателя на Европейския съвет на министрите, председателя на Европейската комисия и държавите членки да понижат институционалното и дипломатическото представителство на ЕС на предстоящата среща на високо равнище на лидерите на Г-20, за да се избегне легитимирането на безнаказаността за нарушения на правата на човека и продължаващите незаконни и произволни задържания в Саудитска Арабия;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН за правата на човека, на правителството на Етиопия, на Негово Величество крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд и на престолонаследника принц Мохамед бин Салман Ал Сауд, на правителството на Кралство Саудитска Арабия и на генералния секретар на Центъра за национален диалог на Кралство Саудитска Арабия; отправя искане настоящата резолюция да бъде преведена на арабски език.

(1) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 64. (2) OВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 29. (3) OВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 34. (4) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 142. (5) ОВ C 345, 16.10.2020 г., стр. 67. (6) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 142. (7) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 104. (8) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 44. (9) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 41. (10) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 39.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2016/798 по отношение на прилагането на правилата за безопасността на железопътния транспорт и оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на фиксираната транспортна връзка през Ламанша (COM(2020)0623 – C9-0212/2020 – 2020/0161(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0623),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0212/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 септември 2020 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 9 септември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 59 и 163 от своя Правилник за дейността,

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 октомври 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2016/798 по отношение на прилагането на правилата за безопасността на железопътния транспорт и оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на фиксираната транспортна връзка през Ламанша

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2020/1530.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Франция да договори споразумение за допълнение на съществуващия двустранен договор с Обединеното кралство относно изграждането и експлоатацията от частни концесионери на фиксирана транспортна връзка през Ламанша (COM(2020)0622(COR1) – C9-0211/2020 – 2020/0160(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0622(COR1)),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 2, параграф 1 и член 91 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0211/2020),

–  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 септември 2020 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 9 септември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 59, 40 и 163 от своя Правилник за дейността,

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 октомври 2020 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2020/... на Европейския парламент и на Съвета за оправомощаване на Франция да договори, подпише и сключи международно споразумение за допълнение наДоговора между Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно изграждането и експлоатацията от частни концесионери на фиксирана транспортна връзка през Ламанша

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2020/1531.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство по отношение на датата на прилагането му и на някои други дати, посочени в същия регламент (COM(2020)0483 – C9-0286/2020 – 2020/0231(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0483),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0286/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  след консултация с Европейския икономически и социален комитет,

–  като взе предвид поетия с писмо от 28 септември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 59 и 163 от своя Правилник за дейността,

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 октомври 2020 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2020/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на датата на прилагането му и на някои други дати, посочени в същия регламент

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2020/1693.)

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP))

P9_TA(2020)0264 B9-0309/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 4, 6, 7, 9 и 10 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека,

–  като взе предвид Решение на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност(1), съответните годишни доклади за периода 2007 – 2019 г. и доклада на Комисията от 22 октомври 2019 г. за напредъка на България по МСП (COM(2019)0498),

–  като взе предвид специфичните за България препоръки по линия на европейския семестър, публикувани на 20 май 2020 г. (COM(2020)0502),

–  като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека от 5 ноември 2009 г. по делото Колеви с/у България(2),

–  като взе предвид Годишния отчет на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС за 2019 г.,

–  като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека от 1 юли 2014 г. по делото Димитров и други с/у България(3),

–  като взе предвид доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за 2019 г.,

–  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 9 декември 2019 г. относно проектите за изменения на българския Наказателно-процесуален кодекс и българския Закон за съдебната власт, що се отнася до наказателните разследвания срещу висши магистрати,

–  като взе предвид Специален доклад № 06/2019 на Европейската сметна палата, озаглавен „Борба с измамите при разходването на средства на ЕС за сближаване – необходими са подобрения в разкриването, реакцията и координацията от страна на управляващите органи“,

–  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 9 октомври 2017 г. относно българския Закон за съдебната власт,

–  като взе предвид съвместното становище на Венецианската комисия и Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към ОССЕ от 19 юни 2017 г. относно измененията в българския Изборен кодекс,

–  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 23 октомври 2015 г. относно проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (в областта на съдебната система),

–  като взе предвид решението на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 3 септември 2020 г. относно изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела S.Z. с/у България и Колеви с/у България,

–  като взе предвид годишния доклад за 2020 г. на партньорските организации, отправен до платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите,

–  като взе предвид Резолюция 2296 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 27 юни 2019 г. относно диалога с България след мониторинга,

–  като взе предвид действията на Съвета на Европа срещу икономическите престъпления и корупцията,

–  като взе предвид втория доклад за изпълнение относно България от 6 декември 2019 г., представен от Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа,

–  като взе предвид изявлението на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 3 септември 2020 г. относно полицейското насилие над журналисти в България, както и нейния доклад след посещението ѝ в България от 25 до 29 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид изявлението на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите от 18 март 2020 г. относно бруталното нападение над българския журналист Слави Ангелов,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Конференцията на международните неправителствени организации (МНПО) на Съвета на Европа от 9 юли 2020 г. относно предлаганите изменения на българския Закон за юридическите лица с нестопанска цел,

–  като взе предвид съвместното изявление на специалните докладчици на ООН относно расизма и въпросите на малцинствата от 13 май 2020 г.,

–  като взе предвид изявлението от 21 октомври 2019 г. на специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жените, неговите причини и последици,

–  като взе предвид неотдавнашните заключителни бележки относно България на органите на ООН по договорите,

–  като взе предвид предложението за нова конституция на Република България, внесено на 17 август 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своето разискване относно принципите на правовата държава и основните права в България от 5 октомври 2020 г.,

–  като взе предвид дискусията, проведена в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 10 септември 2020 г. относно настоящото положение във връзка с МСП,

–  като взе предвид размените на мнения, проведени от Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права след нейното създаване от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 5 септември 2019 г., и по-конкретно размяната на мнения, проведена на 28 август 2020 г. относно положението в България,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. Ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580), и придружаващия го документ, озаглавен „Глава, отнасяща се до ситуацията в областта на върховенството на закона в България“ (SWD(2020)0301),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавитечленки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (член 2 от ДЕС);

Б.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава и зачитането на демокрацията, правата на човека и основните свободи, както и на ценностите и принципите, заложени в Договорите на ЕС и в международните инструменти в областта на правата на човека, са задължения на Съюза и на неговите държави членки и трябва да бъдат изпълнявани;

В.  като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС утвърждава, че основните права, гарантирани от ЕКПЧ и произтичащи от конституционните традиции, общи за държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза;

Г.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз и залегналите в нея принципи са част от първичното право на Съюза;

Д.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализмът на медиите са заложени в член 11 от Хартата на основните права и в член 10 от ЕКПЧ;

Е.  като има предвид, че независимостта на съдебната власт е основно изискване на демократичния принцип за разделение на властите и е заложена в член 19, параграф 1 от ДЕС, член 47 от Хартата на основните права и член 6 от ЕКПЧ;

Ж.  като има предвид, че Съюзът функционира въз основа на презумпцията за взаимното доверие, че държавите членки действат в съответствие с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ и в Хартата на основните права;

З.  като има предвид, че принципите на правовата държава са една от общите ценности, на които се основава Съюзът, и предварително условие за ефективното функциониране на целия Съюз, и като има предвид, че съгласно Договорите Комисията, заедно с Парламента и Съвета, носи отговорност за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза, както и на спазването на правото, ценностите и принципите на Съюза;

И.  като има предвид, че системният отказ на държава членка да спазва основните ценности на Европейския съюз и Договорите, към които свободно се е присъединила, засяга и заплашва Съюза като цяло; като има предвид, че липсата на реакция при подобна ситуация би уронила доверието в Съюза;

Й.  като има предвид, че Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ са установили, че българският Изборен кодекс възпрепятства езиковото многообразие и правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина(5);

К.  като има предвид, че през изминалите години се съобщава за редица случаи на използване на слово на омразата по адрес на малцинства, включително от страна на министри от правителството; като има предвид, че парламентарният имунитет системно се използва за защита на членове на българското Народно събрание, така че да не носят отговорност за слово на омразата(6);

Л.  като има предвид, че през изминалите години има множество сигнали за злоупотреби с фондове на Съюза в България и те следва да бъдат разследвани изчерпателно; като има предвид, че през изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта, някои от които пряко засягаха министър-председателя; като има предвид, че също през изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България;

М.  като има предвид, че прокуратурата е повдигнала обвинения срещу бившия министър на околната среда и водите, срещу бившия заместник-министър на околната среда и водите и срещу бившия заместник-министър на икономиката, които бяха незабавно освободени от длъжност от правителството;

Н.  като има предвид, че тези разкрития доведоха до големи демонстрации и протести на гражданското общество, които продължават без прекъсване повече от три месеца и при които българите призовават за справедливост, спазване на принципите на правовата държава и независима съдебна власт и протестират срещу уронването на демокрацията и срещу ширещата се корупция; като има предвид, че исканията на протестиращите включват оставките на правителството и главния прокурор, както и незабавни парламентарни избори; като има предвид, че се твърди, че тези протести са посрещани с непропорционално насилие от страна на правоприлагащите органи;

О.  като има предвид, че правото на протест е основно право, което не може да бъде предмет на мерки за забрана или контрол по общ и абсолютен начин и може да бъде ограничавано само от легитимни, пропорционални и необходими полицейски мерки при изключителни обстоятелства; като има предвид, че нито една демонстрация не следва да се счита за незащитена от това право; като има предвид, че правоприлагащите органи трябва да дават приоритет на доброволното разотиване без използването на сила; като има предвид, че свободата на събранията върви ръка за ръка със свободата на изразяване, като заявява, че всеки има право на свобода на изразяване, което включва свободата да се отстоява мнение и да се получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичните органи и независимо от границите;

П.  като има предвид, че министрите на вътрешните работи, на финансите, на икономиката и на туризма подадоха оставки на 15 юли 2020 г., а министърът на правосъдието подаде оставка на 26 август 2020 г.;

Р.  като има предвид, че министър-председателят обяви, че ще подаде оставка в момента, в който Народното събрание вземе решение за провеждане на избори за Велико народно събрание(7);

С.  като има предвид, че продължават да са налице сериозни поводи за безпокойство във връзка с борбата срещу корупцията в България; като има предвид, че това заплашва да урони доверието на гражданите в публичните институции;

Т.  като има предвид, че според публикувано през юни 2020 г. специално проучване на Евробарометър за отношението на гражданите на ЕС към корупцията 80% от анкетираните българи считат корупцията за широкоразпространена в тяхната страна, а 51% считат, че корупцията се е увеличила през предходните три години;

У.  като има предвид, че според индекса за върховенство на закона на World Justice Project за 2020 г. България е класирана на 53-то (и предпоследно за Съюза) място от 128 държави; като има предвид, че според публикувания в началото на тази година индекс на „Трансперънси интернешънъл“ за възприемане на корупцията за 2019 г. България е на дъното на класацията, що се отнася до държавите от Съюза, и се нарежда на 74-то място в света;

Ф.  като има предвид, че енергичното гражданско общество и плуралистичните медии играят жизненоважна роля за насърчаването на отвореното и плуралистично общество, участието на обществеността в демократичния процес и укрепването на отчетността на правителствата; като има предвид, че свободата на медиите в България се влошава, както е видно от класирането на държавата в докладите, публикувани от „Репортери без граници“; като има предвид, че в публикувания в края на април 2020 г. световен индекс за свобода на печата за 2020 г. България се нарежда на 111-о място в света и на последно място сред държавите – членки на ЕС, за трета поредна година; като има предвид, че платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите съдържа три предупреждения от първа степен за тежки и увреждащи нарушения на свободата на медиите, по които българските органи все още не са дали отговор; изразява загриженост относно влиянието на трети държави върху медийната среда като част от по-обширна стратегия за разпространение на пропаганда и дезинформация срещу ЕС;

Х.  като има предвид, че България все още има много институционални пропуски, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт – слабости, отчитани от Комисията през годините в нейните доклади по механизма за сътрудничество и проверка (МСП); като има предвид обаче, че в последния доклад по МСП, публикуван на 22 октомври 2019 г., Комисията установи, че напредъкът, показан от България по МСП, е достатъчен, за да бъде на висотата на ангажиментите, поети при присъединяването към Съюза, и следователно препоръча отмяна на надзорния механизъм; като има предвид, че Комисията все още предстои да вземе окончателно решение за отмяна на МСП, след като вземе предвид забележките на Парламента и Съвета; като има предвид, че в писмо на председателя Сасоли се изразява подкрепа за отмяната на МСП, но се подчертава необходимостта от изпълнение и прилагане на ангажиментите и реформите и се изтъква положението с независимостта на съдебната система, корупцията и свободата на медиите;

Ц.  като има предвид, че новият всеобхватен механизъм за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, за който Парламентът се обявява, със своя годишен цикъл на наблюдение, приложим еднакво за всички държави членки, следва да обхваща всички ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, и в крайна сметка да замени МСП за Румъния и България;

Ч.  като има предвид, че неотдавна публикуваният доклад относно принципите на правовата държава за 2020 г. признава, че България все още е изправена пред предизвикателства по отношение на независимостта на системата на прокуратурата от изпълнителната власт, и изтъква неприключения ефективен режим на отчетност на главния прокурор; като има предвид, че в доклада се споменават и основания за загриженост относно ефективността на разследването, преследването и постановяването на присъди по корупционни дела в България; като има предвид, че в сферата на свободата на медиите в доклада се изтъкват няколко тревоги – от ефективността на националните медийни органи в България до липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите, както и заплахите и нападенията над журналисти;

1.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите; изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация;

2.  подчертава, че е от основно значение да се гарантира, че ценностите, изброени в член 2 от ДЕС, се спазват изцяло и че са гарантирани основните права, определени в Хартата на основните права; призовава българските органи да осигурят пълно и безусловно спазване на тези ценности и права;

3.  отбелязва предложението за свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция; подчертава, че всяка конституционна реформа следва да бъде предмет на задълбочен и приобщаващ дебат и да се основава на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, както и да бъде приета с най-широкия възможен консенсус; приема за сведение писмото, изпратено от председателя на Народното събрание до председателя на Венецианската комисия на 18 септември 2020 г., с което се представя официално искане за предоставяне на експертна помощ и издаване на становище на Венецианската комисия относно проекта на нова конституция на Република България; призовава българските органи проактивно да търсят оценка от страна на Венецианската комисия и други съответни международни организации във връзка с обсъжданите мерки преди окончателното им одобряване;

4.  отбелязва приемането на второ четене на измененията на българския Изборен кодекс; отбелязва със загриженост, че българският парламент понастоящем е в процес на приемане на нов изборен закон, а редовните парламентарни избори трябва да се проведат след не повече от седем месеца; призовава българските органи да осигурят пълно съответствие на изборното законодателство с всички препоръки на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ, особено що се отнася до стабилността на основополагащите елементи на изборното законодателство, които не следва да подлежат на изменения по-малко от година преди избори;

5.  изразява твърдото убеждение, че българският парламент следва да играе основна роля в осигуряването на отчетността на изпълнителната власт и е един от необходимите участници с оглед на контрола чрез взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, за да се постигне спазване на принципите на правовата държава; изразява загриженост относно практиката на управляващото мнозинство набързо да приема законодателство, често пъти без необходимите разисквания или консултация със заинтересованите страни; отбелязва много ниското обществено доверие в българския парламент(8); изразява съжаление относно неотдавна наложените ограничения на журналистите в помещенията на Народното събрание, с които се намаляват техният достъп до парламентаристите и оттам – и възможностите за медиен контрол над работата на законодателния орган;

6.  изразява дълбока загриженост, че остават нерешени някои системни въпроси в съдебната система, установени от Европейския съд по правата на човека и Венецианската комисия, по-конкретно за разпоредбите, свързани с Висшия съдебен съвет и главния прокурор – и по-специално липсата на ефективни механизми за отчетност и на функциониращ контрол чрез взаимозависимост и взаимоограничаване по отношение на тяхната работа; настоява българските органи да спазват изцяло съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията (GRECO), отнасящи се до съдебната система, по-специално по отношение на Висшия съдебен съвет и статута на главния прокурор, за да се осигури независимостта на съдебната система; отбелязва, че в доклада на Комисията от 22 октомври 2019 г. за напредъка на България в рамките на МСП се споменава, че в медиите е имало широк дебат, като някои заинтересовани страни са изразили загриженост относно процедурата за номиниране и основния кандидат за главен прокурор, както и че организации на гражданското общество са организирали улични протести;

7.  изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество;

8.  изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските органи да насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи, включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и чрез отмяна на наказателноправните разпоредби срещу клевета; подчертава, че е необходимо да се повишат независимостта и ефективността на състава и мандата на Съвета за електронни медии; изразява загриженост относно съобщенията за продължаващата практика на оказване на влияние върху медиите чрез преференциално отпускане на средства на Съюза за приятелски настроени към правителството медии;

9.  отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските органи да гарантират защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитават тяхната независимост; решително осъжда случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании, и призовава българските органи да възпрепятстват тези недемократични практики; изразява съжаление относно случаите на насилие срещу репортери и унищожаване на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските органи да започнат всеобхватно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите; призовава българските органи да гарантират, че полицейските служители и другите длъжностни лица зачитат свободата на печата и позволяват на журналистите и работещите в медиите да отразяват по безопасен начин демонстрациите; подчертава, че насилието от страна на държавни служители противоречи на задължението на държавите членки да зачитат свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите(9);

10.  призовава българските органи да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени чрез платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, за да се гарантира безопасна среда за журналистите в България;

11.  изразява недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация; изразява твърдо убеждение, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава, и подкрепя правото на хората да протестират мирно; осъжда всяка форма на насилие срещу мирни демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията трябва да се зачитат по всяко време; подчертава, че е неприемливо използването на насилие и непропорционална сила; изразява особена тревога във връзка с твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания; изразява загриженост във връзка с незаконните и прекомерни одити на частни предприятия, които публично са изразили своята подкрепа за протестите; осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите през юли, август и септември 2020 г.; призовава българските органи да гарантират пълно, прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване на действията на полицията;

12.  осъжда нехуманните условия в българските затвори, констатирани от Европейския съд по правата на човека, включително наличието на пренаселеност, лоши санитарни и материални условия, ограничени възможности за дейности извън килиите, недостатъчно добри медицински грижи и продължително прилагане на ограничителни режими в местата за лишаване от свобода(10);

13.  изразява дълбока загриженост от факта, че след повече от 45 съдебни решения срещу България, произнесени от Европейския съд по правата на човека, българските органи не са спазвали задължението си за провеждане на ефективни разследвания; счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват наличието на системен проблем(11); подчертава, че според годишния доклад на Съвета на Европа за 2019 г. относно надзора върху изпълнението на решения на Европейския съд по правата на човека има 79 основополагащи съдебни решения срещу България, които не са изпълнени;

14.  изразява загриженост, че въпреки съществуването на няколко директиви на ЕС за процесуалните права на заподозрените и обвиняемите, посочени в пътната карта от 2009 г., в България процесуалните права не се зачитат в достатъчна степен; счита, че това оказва дълбоко въздействие върху основните права(12);

15.  осъжда всички случаи на слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи – въпрос, който продължава да буди сериозна загриженост; призовава органите да реагират енергично при случаи на слово на омразата, включително от страна на високопоставени политици, да засилят правната защита срещу дискриминацията и престъпленията от омраза и ефективно да разследват и подлагат на наказателно преследване тези престъпления; приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки „Луков марш“ и започването на разследване на организацията, стояща в основата му – „БНС“; призовава българското правителство да засили сътрудничеството с международните и местните наблюдатели на правата на човека и да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, по-специално правата на свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека(13); призовава българските органи и длъжностни лица да осъждат категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинства;

16.  изразява съжаление за атмосферата на враждебност срещу хората от ромски произход в някои населени общности, особено срещу онези, които е трябвало да напуснат домовете си след протестни събирания, насочени срещу техните общности, в няколко селища; изразява съжаление във връзка с тормоза и насилственото прогонване от домовете на роми в района на Войводиново; призовава органите спешно да вземат мерки за положението на засегнатите лица; счита, че следва да се продължи с решителните мерки за подобряване на общото положение с жилищното настаняване на хората от ромски произход; счита, че е необходимо да се премахне напълно образователната сегрегация на децата от ромски произход; призовава органите да прекратят словото на омраза и расовата дискриминация срещу хора от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спрат полицейските операции, насочени срещу ромски квартали по време на пандемията;

17.  отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията на България; изразява съжаление, че това решение възпрепятства България да ратифицира Конвенцията; изразява дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии; това е още по-обезпокоително поради участието на политици и политически партии, представени в българския парламент; изразява загриженост, че продължаващото отрицателно отношение към Конвенцията допълнително допринася за стигматизирането на уязвимите групи, изложени на риск от основано на пола насилие, чието положение е особено утежнено от COVID-19 и ограничителните мерки в цяла Европа, включително в България, и допълнително одързостява извършителите на престъпления, основани на пола, и им дава усещане за безнаказаност; изразява съжаление, че неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, които въведоха по-строги наказания за насилието, основано на пола, се оказаха недостатъчни, за да се справят със сложността на проблема и преди всичко да го предотвратяват; поради това призовава българските органи да засилят превенцията и борбата срещу домашното насилие, да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията от Истанбул, и да въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България, като същевременно търсят по-широко решение за останалите елементи, както и да увеличат броя на защитените домове и другите социални услуги, необходими за подкрепа на жертвите на домашно насилие;

18.  счита, че е необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица, основана на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, както в законодателството, така и в практиката във всички области; призовава българските органи да изменят Закона за защита от дискриминация, за да включат изрично половата идентичност като основание за дискриминация; призовава българските органи да изменят действащия Наказателен кодекс, за да включат в обхвата му престъпленията от омраза и словото на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на полова принадлежност и полови белези; призовава българските органи да приложат съответната съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека и в този контекст да обърнат внимание на положението на съпрузите и родителите от един и същи пол, за да се гарантира упражняването на правото на недискриминация от правна и фактическа гледна точка и да се създаде подходяща правна рамка, даваща еднакви права на всички двойки;

19.  изразява загриженост, че лица, които може да се нуждаят от международна закрила, са били възпрепятствани да влязат на територията на България или експулсирани, понякога с употреба на сила, без възможност да кандидатстват за убежище и без индивидуализирана преценка(14); изразява особена загриженост от обезпокоителното депортиране на членове на турската опозиция в нарушение на международните договори и въпреки валидните съдебни решения, постановени от компетентни български съдилища(15); призовава българските органи да гарантират пълно съответствие на законодателството и практиката в областта на убежището с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и Хартата на основните права; призовава Комисията да третира като приоритет производството за установяване на нарушение срещу България;

20.  изразява дълбока загриженост от предложените изменения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; тези изменения биха създали силно враждебна среда за организациите на гражданското общество със статут на общественополезни организации, които получават чуждестранно финансиране, и има риск да влязат в противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на неприкосновеност на личния живот(16); настоятелно призовава българските органи да разгледат задълбочено установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз в това отношение;

21.  отбелязва, че България е постигнала известен напредък по МСП; призовава българското правителство да си сътрудничи с Комисията в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, посочен в ДЕС, за да продължи изпълнението на своите ангажименти; призовава българските органи да се въздържат от провеждане на всякакви едностранни реформи, които биха изложили на риск зачитането на принципите на правовата държава, по-специално независимостта на съдебната власт и разделението на властите; отбелязва, че Комисията е посочила, че все още няма да отмени МСП за България; призовава Комисията да продължи да наблюдава реформата на съдебната система и борбата с корупцията в България в рамките на МСП, докато не се въведе напълно функциониращ механизъм за наблюдение на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, приложим еднакво за всички държави членки; освен това призовава Комисията да използва и други налични инструменти, когато е целесъобразно, включително производства за установяване на нарушение, уредбата за укрепване на принципите на правовата държава и бюджетни инструменти, когато такива бъдат налични;

22.  приветства публикуването на първия годишен доклад относно принципите на правовата държава в ЕС, обхващащ всички държави членки; отбелязва основанията за загриженост, установени от Комисията в редица области относно България; призовава българските органи да действат бързо, за да се преодолеят тези основания за загриженост;

23.  подчертава необходимостта българското правителство в сътрудничество с Комисията да гарантира по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на Съюза, и незабавно да реагира във връзка с опасенията, че пари на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляващата партия;

24.  приветства присъединяването на България към Европейската прокуратура и изразява увереност, че участието ѝ в Европейската прокуратура само по себе си ще представлява по-строг контрол върху правилното използване на средствата на ЕС в тази връзка;

25.  отново изразява своята позиция относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки(17), включително необходимостта от защита на правата на бенефициерите, и призовава Съвета да започне междуинституционални преговори възможно най-скоро;

26.  призовава българските органи да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN), съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма; застъпва становището, че България трябва да предприеме решителни действия за подобряване на надзора на банковия сектор и да засили мерките за борба с изпирането на пари, включително чрез укрепване на институциите, разследващи тези проблеми; подчертава, че досиетата на FinCEN разкриха слабостите на световната система и нейната уязвимост от злоупотреба от страна на престъпници и корумпирани лица и изтъкнаха неотложната необходимост от подобряване на банковия надзор в целия свят и от приемане на по-добри механизми за третиране на презграничните трансакции; призовава Комисията и държавите членки да ускорят работата в тази област, включително чрез създаването на европейски надзорен орган, за което Парламентът вече е отправял призиви;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Организацията на обединените нации.

(1) OВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 58. (2) Решение на Европейския съд по правата на човека от 5 ноември 2009 г., Колеви с/у България (жалба № 1108/02). (3) Решение на Европейския съд по правата на човека от 1 юли 2014 г., Димитров и други с/у България (жалба № 77938/11). (4) ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 64. (5) Съвместно становище на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ относно измененията в Изборния кодекс в България, 19 юни 2017 г., CDL-AD(2017)016. (6) Комисар на Съвета на Европа по правата на човека, доклад след посещението ѝ в България от 25 до 29 ноември 2019 г., 31 март 2020 г., стр. 33 и стр. 38. (7) https://government.bg/bg/prestsentar/novini/obrashtenie-na-ministar-predsedatelya-boyko-borisov (8) https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ (9) Комисар на Съвета на Европа по правата на човека, изявление, озаглавено „България трябва да разследва полицейското насилие срещу журналисти“, Страсбург, 3 септември 2020 г. (10) Вж. решенията от 27 януари 2015 г., Нешков и други с/у България (жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13); от 12 май 2017 г., Симеонови с/у България (жалба № 21980/04); от 21 януари 2016 г., Борис Костадинов с/у България (жалба № 61701/11); от 29 юни 2017 г., Димчо Димов с/у България (№ 2) (жалба № 77248/12); от 17 ноември 2015 г., Димитров и Ридов с/у България (жалба № 34846/08) и от 5 октомври 2017 г., Кормев с/у България (жалба № 39014/12). (11) Вж. решение на Европейския съд по правата на човека от 3 март 2015 г., S.Z. с/у България (жалба № 29263/12). (12) Вж. най-новите доклади от редовните посещения на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. (13) Решения от 19 януари 2006 г., Обединена македонска организация Илинден и други с/у България (жалба № 59491/00); 18 октомври 2011 г., Обединена македонска организация Илинден и други с/у България (№ 2) (жалба № 34960/04); 11 януари 2018 г., Обединена македонска организация Илинден и други с/у България (№ 3) (жалба № 29496/16) и от 11 януари 2018 г., Йордан Иванов и други с/у България (жалба № 70502/13). (14) Комитет на ООН по правата на човека, Заключителни наблюдения по четвъртия периодичен доклад на България, 15 ноември 2018 г., параграфи 29 и 30. (15) Европейски съд по правата на човека, висяща жалба, Абдула Буюк с/у България (жалба № 23843/17); Държавен департамент на САЩ, Бюро за демокрация, права на човека и труд, Доклад за правата на човека в България за 2016 г., стр. 16. (16) Съвет на Европа, изявление на председателя на Конференцията на международните неправителствени организации, „Предложените изменения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в България пораждат безпокойство“, 9 юли 2020 г. (17) Приети текстове, P8_TA(2019)0349.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровото финансиране: нововъзникващи рискове, свързани с криптоактивите – регулаторни и надзорни предизвикателства в областта на финансовите услуги, институции и пазари (2020/2034(INL))

P9_TA(2020)0265 A9-0161/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(1),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено „План за действие в областта на финансовите технологии – за по-конкурентоспособен и иновативен европейски финансов сектор“ (COM(2018)0109).

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи – ответни действия на Европейския съюз“ (JOIN(2016)0018),

–  като взе предвид Бялата книга на Европейската комисия от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Бяла книга за изкуствения интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

–   като взе предвид отговора на въпрос E-001130/2017 от 10 април 2017 г., даден от заместник-председателя Домбровскис от името на Комисията,

–  като взе предвид окончателния доклад на генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Комисията от октомври 2019 г., озаглавен „Управление на ръководена от технология на разпределения регистър/блокова верига европейска точка за електронен достъп (ЕТЕД“ („Governance for a DLT/ Blockchain enabled European electronic Access Point (EEAP)“) (4) ,

–  като взе предвид проучването на Комисията относно прилагането на регламента за обменните такси(5),

–  като взе предвид обществените консултации на Комисията от 17 февруари 2020 г. на тема „Преглед на регулаторната рамка за инвестиционните посредници и пазарните оператори“,

–  като взе предвид окончателния доклад на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари на Комисията от 10 юни 2020 г., озаглавен „Нова визия за европейските капиталови пазари“ („A New Vision for Europe’s Capital Markets“)(6),

–  като взе предвид окончателния доклад от 13 декември 2019 г. на експертната група на Комисията на тема „Регулаторните пречки пред финансовите иновации: 30 препоръки относно регулирането, иновациите и финансите“ („Regulatory Obstacles to Financial Innovation: 30 recommendations on regulation, innovation and finance“),

–  като взе предвид съвместните препоръки на европейските надзорни органи от 10 април 2019 г. към Европейската комисия относно необходимостта от законодателни подобрения във връзка с изискванията за управление на рисковете в областта на ИКТ във финансовия сектор на ЕС,

–  като взе предвид съвместните препоръки на европейските надзорни органи от 10 април 2019 г. към Европейската комисия относно разходите и ползите, свързани с разработването на съгласувана рамка за изпитване на устойчивостта срещу кибератаки на важни участници и инфраструктури на пазара в рамките на целия финансов сектор на ЕС,

–  като взе предвид съвместния доклад на европейските надзорни органи, озаглавен „Финансови технологии: регулаторни лаборатории и центрове за иновации“ („FinTech: Regulatory sandboxes and innovation hubs“) от 7 януари 2019 г.(7),

–  като взе предвид насоките на Европейския банков орган от 29 ноември 2019 г. относно ИКТ и управлението на рисковете за сигурността,

–  като взе предвид доклада на Европейския банков орган от 9 януари 2019 г., съдържащ съвети към Европейската комисия относно криптоактивите,

–  като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 9 януари 2019 г., съдържащо препоръки към Комисията относно първоначалното предлагане на монети и криптоактиви,

–  като взе предвид документа на Европейската комисия от декември 2019 г. за консултация относно нормативна уредба на ЕС за пазарите на криптоактиви,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране (ЕДУКФ) за бизнеса(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2018 г. относно технологиите на разпределен регистър и блоквериги: създаване на доверие чрез премахване на посредничеството(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката(11),

—  като взе предвид проучването по искане на комисията на Европейския парламент по икономически и парични въпроси от април 2020 г., озаглавено „Криптоактиви: основни тенденции, проблеми и отговори, свързани с правната уредба“ („Crypto-assets: Key developments, regulatory concerns and responses“),

—  като все предвид проучването по искане на комисията на Европейския парламент по вътрешен пазар и защита на потребителите от февруари 2014 г., озаглавено „Аспекти на финансовите услуги, свързани със защитата на потребителите“ („Consumer Protection Aspects of Financial Services“),

–  като взе предвид доклада на Европейската централна банка от юли 2019 г. относно последиците от цифровизацията при плащанията на дребно за ролята на Евросистемата като катализатор,

–  като взе предвид основното изказване на Беноа Кьор „Финансови технологии за хората“ („FinTech for the People“) от 31 януари 2019 г.,

–  като взе предвид основното изказване на Ив Мерш „Основни промени в системите за отпускане на заеми и платежните системи: предизвикателството, свързано с финансовите технологии“ (Lending and payment systems in upheaval: the FinTech challenge), направено на 26 февруари 2019 г. по време на 3-ата годишна конференция относно финансовите технологии и цифровите иновации,

–  като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 6 юни 2019 г., озаглавен „Децентрализирани финансови технологии. Доклад относно последиците за финансовата стабилност, регулирането и управлението“ („Decentralized financial technologies.Report on financial stability, regulatory and governance implications“),

–  като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 14 февруари 2019 г., озаглавен „Финансовите технологии и структурата на пазара на финансовите услуги: развитие на пазара и възможни последици за финансовата стабилност („FinTech and market structure in financial services, Market developments and potential financial stability implications“),

–  като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 16 юли 2018 г., озаглавен „Криптоактиви: доклад до Г-20 относно работата на Съвета за финансова стабилност и органите по стандартизация“ („Crypto-assets: Report to the G20 on work by the FSB and standard-setting bodies“),

–  като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност от 27 юни 2017 г., озаглавен „Последици за финансовата стабилност, свързани с финансовите технологии, надзорните и регулаторните въпроси, които са на вниманието на компетентните органи“ (Financial Stability Implications from FinTech, Supervisory and Regulatory Issues that Merit Authorities’ Attention),

–  като взе предвид консултационния документ на Съвета за финансова стабилност от 14 април 2020 г., озаглавен „Справяне с регулаторните, надзорните и контролните предизвикателства, породени от разпоредбите за „глобалните стейбълкойни“ („Addressing the regulatory, supervisory and oversight challenges raised by “global stablecoin” arrangements”),

–  като взе предвид проучването на работната група на Г-7 относно т.нар. „стейбълкойни“ от октомври 2019 г., отнасящо се до въздействието на глобалните „стейбълкойни“,

–  като взе предвид насоките за основан на риска подход към виртуалните активи и доставчиците на услуги за виртуални активи („Guidance for a Risk-Based Approach to Virtual Assets and Virtual Asset Service Providers“) на Специалната група за финансови действия от юни 2019 г.,

–  като все предвиди препоръките на Специалната група за финансови действия, актуализирани през юни 2019 г., и по-специално препоръка 16 относно електронните преводи,

–  като взе предвид анализа на Банката за международни разплащания от януари 2020 г., озаглавен „Политически мерки във връзка с финансовите технологии: междудържавен преглед“ („Policy responses to FinTech: a cross-country overview“),

–  като взе предвид изказването на Фернандо Рестой „Регулиране на финансовите технологии: какво се случва и къде са предизвикателствата?“ („Regulating FinTech: what is going on, and where are the challenges?“), направено на 16 октомври 2019 г. в рамките на XVI регионален политически диалог между публичния и частния банков сектор ASBA-ID-FELABAN,

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0161/2020),

А.  като има предвид, че цифровото финансиране е постоянно развиваща се област във финансовия сектор, която трябва да бъде подложена на непрекъснато наблюдение и на непрекъснато обсъждане както на секторно, така и на регулаторно равнище;

Б.   като има предвид, че вътрешният пазар на Съюза се характеризира с открита конкуренция и има за цел създаването на еднакви условия на конкуренция чрез хармонизирана регулаторна рамка, спазване на международните стандарти, както и сближаване и сътрудничество в областта на надзора; като има предвид, че следователно стратегията на Съюза за цифровото финансиране следва да се основава на същите принципи;

В.  като има предвид, че при регулирането на финансовите технологии е необходим балансиран подход за насърчаване на иновациите и гарантиране на висока степен на защита на инвеститорите и финансова стабилност;

Г.  като има предвид, че терминът „криптоактиви“ се използва за обозначаване на голямо разнообразие от цифрови активи, включително, но не само, виртуални валути и токени, но понякога изключва определени форми на стейбълкойни или някои токени, като например токените за ценни книжа;

Д.  като има предвид, че двата най-често срещани компонента на приетите криптоактиви са i) частният характер на правата върху базовия актив, както и на съответното вземане или право, и ii) използването на криптография и технология на разпределения регистър (DLT) или подобни технологии за обезпечаване на обмена на актива и неговата присъща или възприемана стойност;

Е.  като има предвид, че понастоящем криптоактиви нито се емитират, нито се гарантират от централна банка или публичен орган в Съюза и могат да се използват за различни цели, включително като средство за обмен, за инвестиционни цели и за достъп до стоки или услуги;

Ж.  като има предвид, че стейбълкойните показват характеристики, сходни с тези на криптоактивите, и не са под формата на конкретна валута, а разчитат на набор от инструменти, които имат за цел да сведат до минимум колебанията на цените им, деноминирани във валута; като има предвид, че някои криптоактиви, включително стейбълкойните и свързаните с тях технологии, имат потенциала да повишават ефективността, конкурентоспособността и прозрачността, както и да предоставят значителни възможности и да донесат ползи за обществото, тъй като някои от тях биха могли да доведат до по-евтини и по-бързи плащания и да предложат нови източници за финансиране за малките и средните предприятия (МСП); като има предвид, че наборът от инструменти, които имат за цел да сведат до минимум колебанията на цените, не са тествани в ситуации на извършване на значителен брой операции със стейбълкойни;

З.  като има предвид, че общественият дебат относно частно емитираните стейбълкойни може да е свързан с някои недостатъци на средата, в която се извършват плащанията в Съюза;

И.  като има предвид, че стейбълкойните могат да се превърнат в широко използвано платежно средство, което следва да доведе до предприемането на подходящи регулаторни и надзорни действия;

Й.  като има предвид, че цифровата валута, емитирана от централна банка (ЦВЦБ), се основава на концепцията за стабилен актив, има суверенен характер и следователно е различна от криптоактивите; като има предвид, че Китайската народна банка изпробва цифрова валута, емитирана от централна банка – електронно плащане в цифрова валута (DCEP); подчертава, че потенциалното глобално използване на DCEP може да има последици за международната търговия и защитата на потребителите;

К.  като има предвид, че се обсъждат възможни инициативи за прилагане на ЦВЦБ, както в рамките на Съюза, така и на световно равнище;

Л.  като има предвид, че цифровото финансиране има силен трансграничен елемент, който излиза извън границите на Съюза, и следователно международното сътрудничество и определяне на стандарти, както и ефикасният и ефективен надзор от страна а Съюза в тази област, са от съществено значение;

М.  като има предвид, че при развитието на инструменти за цифрово финансиране може да е налице ясно изразен елемент на капиталови потоци, което привлича трансграничните инвестиции; подчертава, че следователно цифровото финансиране може да допринесе за конкурентоспособността на Съюза на световните пазари;

Н.  като има предвид, че според данните за пазара(12) от юни 2020 г. в световен мащаб съществуват над 5 600 криптоактива с обща пазарна капитализация, надхвърляща 260 милиарда щатски долара(13), 65% от които се състоят само от биткойни;

О.  като има предвид, че според данните за пазара през юни 2020 г. стейбълкойните достигат обща пазарна капитализация от 10 милиарда евро (спрямо 1,5 милиарда евро през януари 2018 г.) и въпреки все още ограниченото им разпространение в сравнение с други криптовалути, те имат потенциала бързо да достигнат глобален мащаб и широка потребителска база, особено ако бъдат възприети от големи технологични дружества, експлоатиращи техните мрежи;

П.  като има предвид, че експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязаха в своя публикация от 2019 г.(14), че въпреки силно спекулативния характер на криптоактивите, те не представляват непосредствена заплаха за финансовата стабилност; като има предвид, че това мнение беше споделено както от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)(15) , така и от Европейския банков орган (ЕБО)(16); като има предвид, че до същите заключения достигат Международният валутен фонд (МВФ) в неговия доклад от 2018 г. относно международната финансова стабилност, както и Съветът по финансова стабилност (СФС) в неговия доклад от юли 2018 г., въпреки че СФС счита, че положението следва да продължи да бъде наблюдавано с оглед на бързото развитие на тези пазари;

Р.  като има предвид, че както е посочено в доклада на Европейския банков орган (ЕБО), финансовите институции понастоящем извършват относително ограничен обем дейности, свързани с криптоактиви, но интересът им вероятно ще се повиши, особено в контекста на все по-голямото използване на решения, основани на DLT; като има предвид, че тези дейности включват притежаване или придобиване на експозиции към криптоактиви, поемане на емисии на първоначалното предлагане на монети (ICO) или предлагане на услуги, свързани с криптоактиви, като например предоставяне на портфейли с попечителски услуги или обмен на криптоактиви; като има предвид, че настоящите пруденциални правила не са подходящи да обхванат значителните колебания и високия риск, свързани с криптоактивите;

С.  като има предвид, че последните проучвания сочат, че криптоактивите се използват предимно като спекулативни инвестиции, а не като платежно средство за стоки или услуги, предлагани от законен търговец; като има предвид, че европейските надзорни органи подчертаха, че криптоактиви, които не отговарят на критериите за финансови инструменти, обхвани в рамките на финансовия регламент на Съюза, създават специфични рискове, а именно по отношение на защитата на инвеститорите и потребителите, както и за почтеността на пазара; като има предвид, че криптоактивите може да повишат рисковете от изпиране на пари, измамни практики, данъчни измами и външни атаки;

Т.  като има предвид, че възприемането на нови технологии може да допринесе значително за осигуряване на възможност за дружествата, предоставящи финансови услуги, да изпълняват текущите си задължения по отношение на надзора и съответствието;

У.  като има предвид, че в набора от криптоактиви, които отговарят на критериите за финансови инструменти съгласно правото на Съюза, класифицирането им като такива зависи от националните компетентни органи, прилагащи правото на Съюза на национално равнище, което поражда несъответствия в надзорния и регулаторния подход, нарушаващи съгласуваността и еднаквите условия на конкуренция в Съюза; като има предвид, че това класифициране и интегрирането в законодателната рамка на Съюза създават затруднения, тъй като различните криптоактиви имат различни характеристики, които може да се променят с времето;

Ф.  като има предвид, че ICO може да осигури алтернативен източник на финансиране за иновативни и новосъздадени предприятия в ранната фаза от тяхното развитие, но и че то също така излага инвеститорите на високи рискове от загуби поради силно спекулативния му характер и уязвимост по отношение на измами; като има предвид, че в годишния икономически доклад за 2018 г. на Банката за международни разплащания се посочва, че най-малко 22,5% от ICO са се оказали пирамидални схеми, съставляващи измама;

Х.  като има предвид, че ако бъдат предмет на строг, подходящ за целта и основан на риска регулаторен режим, криптоактивите имат потенциала да намалят разходите за операции по безопасен начин в един все по-подвластен на цифровизацията свят;

Ц.  като има предвид, че цифровото финансиране може да допринесе по редица начини за справяне с икономическите последици от избухването на COVID-19 по отношение на последиците за гражданите, МСП и други предприятия и финансови услуги; като има предвид, че избухването на COVID-19 показа в различна степен в държавите членки потенциала, който цифровото финансиране предлага както на потребителите, така и на икономиката;

Ч.  като има предвид, че големите технологични дружества и глобалните цифрови платформи все по-активно предлагат финансови услуги; като има предвид, че тези големи оператори в цифровия сектор се ползват от конкуренти предимства, като например икономии от мащаба, големи трансгранични потребителски мрежи, лесен достъп до финансиране и способността за събиране на големи бази данни, предоставяни от потребителите чрез технологиите за обработване на данни като „анализ на големи информационни масиви“, които създават огромна добавена стойност по различни начини; като има предвид, че присъствието на големи технологични дружества на пазарите на финансовите технологии има потенциала да нарушава лоялната конкуренция и иновациите;

Ш.  като има предвид, че наскоро разкритата измамна дейност, свързана с предприятия от сектора на финансовите технологии, разкри необходимостта от цялостна перспектива на рисковете за защитата на потребителите и инвеститорите, свързана със слабости в областта на финансовото отчитане, измамите и процедурите по несъстоятелност;

Щ.  като има предвид, че делът на плащанията чрез непаричните платежни средства се повиши значително през последните години; като има предвид, че усъвършенстваната рамка за безкасови операции не следва да подкопае ролята на парите като платежно средство;

АА.  като има предвид, че финансовият сектор е най-големият потребител на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в света, като на него се падат около една пета от всички разходи за ИКТ;

АБ.  като има предвид, че прилагането на нови технологии във финансовия сектор може да доведе до нови рискове, които трябва да бъдат регламентирани и наблюдавани, за да се гарантира финансовата стабилност, почтеността на вътрешния пазар и защитата на потребителите;

АВ.  като има предвид, че увеличеното използване на изкуствен интелект във финансовите услуги ще доведе до необходимост от по-голяма оперативна устойчивост, подходящ съответен надзор и зашита на данните, както е предвидено в правото на Съюза;

АГ.  като има предвид, че новите оперативни проблеми, особено рисковете, свързани с ИКТ и сигурността, могат да породят системни рискове за финансовия сектор; тези нови рискове следва да бъдат преодолявани чрез подходящи мерки, както е посочено от Европейския съвет за системен риск(17);

АД.  като има предвид, че настоящите правила на ЕС за финансовите услуги възприемат подход „на парче“ по отношение на разпоредбите относно операционния риск;

АЕ.  като има предвид, че ИКТ и рисковете за сигурността, пред които е изправен финансовият сектор, и степента на неговата интеграция на равнището на Съюза, дават основание за специфични и усъвършенствани действия, които се основават на (но и надхвърлят) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(18);

АЖ.  като има предвид, че киберустойчивостта е неразделна част от работата по оперативната устойчивост на финансовите институции, извършвана от органите на световно равнище;

АЗ.  като има предвид, че един функциониращ, устойчив и стабилен финансов пазар на Съюза следва да се отличава с висока ефективност по отношение на разпределението на капитала и риска и с най-широкото финансово приобщаване на гражданите в рамките на финансовите услуги;

АИ.  като има предвид, че използването на компютърни услуги в облак може да предложи значителни предимства за доставчиците на финансови услуги по отношение на оперативната устойчивост и ефективността в сравнение с наследеното решение на място, но води със себе си допълнителни предизвикателства по отношение на сигурността на данните и процесите, непрекъснатостта на стопанската дейност в случай на спирания и общата уязвимост във връзка с киберпрестъпността;

АЙ.  като има предвид, че са необходими еднакви условия на конкуренция между дружествата за финансови услуги и технологичните дружества, за да се гарантира, че всички дружества се конкурират при равни условия, като се следва принципът „един и същ риск, една и съща дейност, едни и същи разпоредби“;

АК.  като има предвид, че въвеждането на цифрови финансови услуги не следва да води нито до регулаторен арбитраж, нито до по-слаба защита на клиентите, намалена безопасност или рискове за финансовата стабилност;

АЛ.  като има предвид, че много големи финансови институции в Съюза разчитат на доставчици на услуги в облак от трети държави;

АМ.  като има предвид, че Европейският комитет за защита на данните играе важна роля при оказване на помощ на дружествата да разберат задълженията си за съответствие с Общия регламент относно защитата на данните;

АН.  като има предвид, че криптоактивите обикновено имат неизвестен инициатор и не създават финансово вземане към базов актив, за разлика от стейбълкойните, токените за ценни книжа и стоковите токени, които имат известен инициатор;

АО.  като има предвид, че макар токените, използвани от предприемачите под формата на заявки за вземания към парични потоци, заявка за право на дял от печалбата или заявка за вземания от бъдещ продукт/услуга, могат да бъдат класифицирани по алтернативни начини, тяхното класифициране в ЕС следва да осигурява регулаторна предвидимост и хомогенност на европейските пазари; като има предвид, че едно технически приложимо и функционално регулиране на токените следва да отчита потенциалните хибридни видове и да съдържа определения, които увеличават в максимална степен защитата на потребителите и инвеститорите, повишават правната сигурност и увеличават допълнително потенциала на тези инструменти за финансирането на рискови предприемачески проекти; като има предвид, че основната икономическа функция на токена е съществен показател за неговото класифициране;

АП.  като има предвид, че Специалната група за финансови действия (FATF) прие широко определение за „виртуална валута“ и препоръча в приложното поле на задълженията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма да се включи всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности, включващи обмен между криптоактиви, прехвърляне на криптоактиви и участие във финансови услуги, свързани с първоначалното предлагане на монети, както и предоставяне на такива услуги;

АР.  като има предвид, че изпирането на пари представлява огромна опасност, която трябва да бъде предотвратена в областта на цифровото финансиране; като има предвид, че дори ако цифровото финансиране може да подобри финансовото приобщаване, следва да продължи да се прилага всеобхватен режим на познаване на клиента и съответствие с разпоредбите относно борбата с изпирането на пари, както е предвидено в правото на Съюза; като има предвид, че макар криптоактивите да могат да се използват за незаконни дейности, регулаторният им статут като платежно средство вместо като средство за обмен може да подобри мониторинга и предотвратяването на финансови престъпления;

АС.  като има предвид, че по-голямата свързаност, интернет на нещата и взаимодействието между хора и машини може да обогати опита в областта на финансовите услуги, но и да създаде нови рискове по отношение на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, качеството на взаимодействието, управлението на операционния риск и предизвикателствата за киберсигурността;

Препоръки:

Общи съображения

1.  приветства приемането от Комисията на пакета за цифровото финансиране, включващ две законодателни предложения – относно криптоактивите и относно оперативната устойчивост; счита, че предложението на Комисията относно криптоактивите, както и относно междусекторните финансови услуги в областта на оперативната устойчивост и киберустойчивостта, са навременни, полезни и необходими поради последните събития на пазарите на Съюза и на световните пазари и представляват решаваща стъпка към внасянето на правна яснота и разработването на нов регулаторен режим; изразява съжаление обаче, че Комисията не е разгледала по подходящ начин проблемите, свързани с изпирането на пари, финансирането на тероризма и престъпната дейност, свързани с криптоактивите, които до голяма степен остават нерешени;изисква от Комисията да предприеме спешни действия в тези области, като следва препоръките от приложението към настоящата резолюция;

2.  счита, че цифровото финансиране, което играе ключова роля в развитието на финансовите дейности, ще бъде от съществено значение за успеха на съюза на капиталовите пазари (СКП) чрез увеличаване на възможностите за финансиране за дружествата и гражданите, както и чрез инвестиционни варианти, и насърчава Комисията да обмисли как да се дадат повече права на новаторите и по този начин да се оползотворят предимствата на цифровото финансиране за стимулиране на интеграцията на капиталовите пазари и участието на инвеститорите на дребно в Съюза и да се издигне неговата стойност в световен мащаб;

3.  подчертава повишеното значение на наблюдението и преразглеждането на мерките, свързани с регулирането на цифровото финансиране, по-специално като се има предвид нарастващата необходимост от този сектор, когато светът се бори с пандемията от COVID-19; освен това подчертава, че е необходимо да се преодолеят специфичните рискове на регулаторно и надзорно равнище, свързани с цифровото финансиране, чрез подходяща законодателна рамка и разпоредби за защита на потребителите;

4.  подчертава колко е важно Комисията да приведе работата си в още по-голямо съответствие с международните форуми и регулаторни органи при разработването на международни стандарти, като се има предвид трансграничният характер на цифровото финансиране, без да се засягат прерогативите на Съюза да приема по-строги регулаторни и надзорни правила, които са от значение за условията в Съюза; припомня по-специално необходимостта от гарантиране на оперативната съвместимост на регулаторната рамка на Съюза с международно договорените принципи;

5.  отбелязва, че разработването на много технологии, свързани с цифровото финансиране, все още е в начален стадий; подчертава, че поради това всички нови законодателни мерки трябва да бъдат предмет на задълбочена и ориентирана към бъдещето оценка на рисковете и ползите за потребителите и за финансовата стабилност; призовава Комисията да приложи към своята работа във връзка с цифровото финансиране един пропорционален, основан на риска междусекторен цялостен и насочен към резултати подход;

6.  призовава Комисията да използва знанията и опита, придобити от Европейския форум за посредници в областта на иновациите, за да действа като пионер с цел създаване на благоприятна и устойчива среда за европейските финансово-технологични центрове и дружества, както и за традиционната финансова индустрия, използваща цифрово финансиране, за увеличаване на мащаба, привличане на чуждестранни инвестиции и увеличаване на присъствието на Съюза на световните пазари;

7.  във връзка с това счита, че цифровото финансиране следва да се разглежда като съществен и ефективен инструмент за европейските МСП, който може да предостави бързи решения в реално време, адаптирани към техните финансови потребности; счита, че цифровото финансиране има потенциала да спомогнат за преодоляване на недостига на финансиране за МСП;

8.  подчертава, че предприетите мерки на равнището на Съюза следва да гарантират, че участниците на пазара – от малките до големите – разполагат с регулаторно пространство за иновации и че всеки нов или изменен законодателен и надзорен акт в областта на цифровото финансиране следва да отразяват следните принципи:

9.  посочва, че всички нови или изменени мерки, приети на равнището на Съюза, следва да вземат предвид бързите промени на разрастващите се пазари на криптоактиви и ICO; подчертава, че трябва да се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар, като се избягват търсенето на най-благоприятната правна система и регулаторният арбитраж; предупреждава, че тези мерки не следва да потискат възможностите за предприятията, по-специално МСП, да се разрастват и че следва да предлагат една устойчива екосистема за цифрово финансиране, която да се развива в рамките на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира финансова стабилност, почтеност на пазара и защита на инвеститорите и потребителите;

10.  посочва, че регулаторните лаборатории и иновационните центрове имат потенциала да бъдат полезни инструменти за дружествата за цифрово финансиране с оглед на изпитването на иновативните финансови продукти, финансови услуги или бизнес модели в контролирана среда, както и да предоставят възможност на регулаторните органи да разберат в по-голяма степен тези дейности и да натрупат регулаторен експертен опит в областта на нововъзникващите технологии, като по този начин се улеснява диалогът между дружествата и регулаторните органи; подчертава обаче, че те могат също така да създадат значителни рискове за защитата на потребителите и инвеститорите и да дадат възможност за финансови измами, като същевременно създадат риск от фрагментиране на надзора и регулаторен арбитраж;

11.  подчертава, че всяка тестова среда, включително общоевропейска тестова среда, следва да се стреми да постигне баланс между целта за насърчаване на иновациите и на финансовата стабилност и защитата на инвеститорите и потребителите, като същевременно отчита мащаба, системната значимост и трансграничната дейност на съответните дружества; призовава Комисията да създаде обща рамка на Съюза за общоевропейска тестова среда за цифрови финансови услуги, тъй като това ще осигури допълнителни ползи за финансовите иновации и стабилност и ще намали разпокъсаността на надзора;

12.  подчертава значението на триъгълника, изграден от доверие, проверка на идентификацията и данни, за да се гарантира, че операторите, потребителите и надзорните органи могат да имат доверие в цифровото финансиране;

13.  счита, че е подходящо допълнително да се анализират инициативите за прилагане на ЦВЦБ както в рамките на Съюза, така и на световно равнище; приканва ЕЦБ да обмисли извършването на цялостна оценка на въздействието с оглед на представянето на перспективни варианти за ЦВЦБ, включително анализ на възможностите и рисковете от създаването на цифрово евро; счита, че тази оценка следва също така да отчита ролята на базовите технологии; освен това призовава надзорните органи на Съюза да насърчават по-нататъшни изследвания в тази област и призовава Комисията и ЕЦБ да започнат диалог на международно равнище, като оценяват потенциалните ползи и последици от по-широкото използване на ЦВЦБ в световен мащаб;

14.  счита, че параметрите и принципите за оценка на въздействието и последващ анализ следва да се основават на ролята на ЦВЦБ в допълването на намаленото използване на физическите парични средства посредством гарантиране на доверие във финансовата система, осигуряване на по-добро финансово приобщаване и на достъп до публични платежи средства, като същевременно се гарантира финансова и парична стабилност;

15.  подчертава необходимостта от по-голямо сближаване в областта на регулирането и надзора с цел разработване на обща рамка на Съюза; подчертава ключовата роля на европейските надзорни органи (ЕНО) за улесняването на това; призовава за структуриран диалог между ЕНО и националните компетентни органи, който следва да се съсредоточи върху настоящите надзорни предизвикателства и сближаването на практиките към безпроблемен надзор на всички равнища, по-специално по отношение на цифровото финансиране, борбата с изпирането на пари, защитата на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните и предизвикателствата и възможностите в областта на киберсигурността; счита, че този структуриран диалог следва да се съсредоточи, в областта на цифровото финансиране, върху намаляването на арбитража и конкуренцията в областта нанадзора, както и върху други съществуващи пречки пред трансграничните операции;

16.  предлага единен европейски надзорен орган, който да работи в тясно сътрудничество с други европейски надзорни органи и с националните компетентни органи въз основа на общ правилник и с правомощия за намеса по отношение на надзора върху продуктите в следните области на дейностите, свързани с криптоактивите: доставчици, занимаващи се с услуги по обмен между виртуални валути и признати валути, както и доставчици на портфейли и всички други доставчици на услуги за виртуални активи, обхванати от стандартите на FATF; същевременно отбелязва, че трябва да се гарантира отчетността на въпросния европейски надзорен орган, както и да се предвиди процедура на съдебен контрол за действията на европейския надзорен орган; във връзка с това отбелязва предложението на Комисията от 24 септември 2020 г. за регламент относно пазарите на криптоактиви; подчертава, че единният надзорен орган, в сътрудничество с други съответни надзорни органи на равнището на Съюза, следва да упражнява надзор върху дейностите, свързани с криптоактивите със значителен трансграничен елемент в Съюза и следва да разработи подходящи вътрешни структури, за да осигури на равнището на Съюза ефикасен и ефективен надзор на криптоактивите;

17.  изразява съгласие с позицията на ЕЦБ относно голямото значение на физическите пари като законно платежно средство; подчертава, че напредъкът в областта на виртуалните валути и цифровите плащания не трябва да води до ограничения върху плащанията в брой в търговията на дребно или до премахване на физическите парични средства;

18.  Подчертава своята загриженост относно въздействието върху околната среда на крипто-отвличането; подчертава необходимостта от решения, насочени към смекчаване на екологичния отпечатък на основните криптоактиви; призовава Комисията да вземе това предвид във всички предстоящи регулаторни инициативи, като се има предвид ангажиментът на ЕС към целите за устойчиво развитие и uc; необходимия преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г.;

Определяне на нормативна уредба за криптоактивите

19.  счита, че разработването на всеобхватна общоевропейска таксономия за нови продукти като криптоактивите е необходима стъпка към постигане на общо разбиране, улесняване на сътрудничеството между различните юрисдикции и създаване на по-голяма регулаторна сигурност за участниците на пазара, осъществяващи трансгранична дейност; препоръчва да се вземат предвид съществуващите национални регулаторни и надзорни рамки; отбелязва голямото значение на международното сътрудничество и глобалните инициативи по отношение на нормативната уредба на Съюза за криптоактивите, като се има предвид по-специално техният непризнаващ граници характер;

20.  счита, че разработването на отворен модел на таксономия на равнището на Съюза може да бъде по-подходящо, като се има предвид, че това е развиващ се пазарен сегмент, и подобна таксономия следва да послужи за основа за подходящи законодателни и регулаторни действия; счита обаче, че не съществува универсално решение, когато става въпрос за правната квалификация на криптоактивите и затова е важно наличието на рамка, която дава възможност за наблюдение и адаптиране от страна надзорните органи на ЕС;

21.  подчертава, че насочените към потребителите новосъздадени предприятия често изграждат иновативни финансови услуги в полза на гражданите и дружествата в Съюза и че всяка законодателна рамка следва да бъде изготвяна с оглед да се предоставят повече възможности за иновации и за избор на потребителите в областта на финансовите услуги;

22.  отбелязва обаче, че при липса на общ регулаторен подход за криптоактивите в ЕС държавите членки вече започнаха да предприемат едностранни законодателни и надзорни действия и са изправени пред увеличаващ се натиск върху действията им поради опасения във връзка със защитата на потребителите; отбелязва, че разнородните тълкувания и некоординираният подход между държавите членки могат да доведат до разпокъсване на пазара, да повишат правната несигурност, да подкопаят еднаквите условия на конкуренция и да създадат възможности за регулаторен арбитраж;

23.  ето защо счита, че всяка по-нататъшна категоризация следва да бъде балансирана и гъвкава, за да може да се адаптира към развиващите се бизнес модели и рискове и да се даде възможност за иновации и конкуренция в сектора и едновременно с това се гарантира, че рисковете могат да бъдат идентифицирани и последиците от тях – смекчени, на ранен етап;

24.  освен това подчертава, че е необходимо изясняване на насоките относно приложимите регулаторни и пруденциални процеси, за да се създаде регулаторна сигурност и да се осигури адекватно надзорно и пруденциално третиране на криптоактивите; присъединява се към мнението на Базелския комитет и ЕБО, че банките, които придобиват криптоактиви, следва да прилагат консервативно пруденциално третиране на криптоактивите, по-специално по отношение на високорисковите криптоактиви;

25.  счита, че регулираните финансови институции, по-специално кредитните институции, платежните институции и пенсионните фондове, трябва да подлежат на специфични максимални граници на експозиция с оглед на потенциалните рискове за защитата на потребителите и инвеститорите и за финансовата стабилност, свързани с високите равнища на дейност във връзка с криптоактивите; освен това споделя мнението, че задълбочената надлежна проверка, стабилното общо управление и управление на риска, пълното разкриване на всички експозиции и задълбоченият диалог с надзорните органи са от огромно значение; счита, че в предстоящото преразглеждане на рамката за капиталовите изисквания следва да се включат изменения в това отношение;

26.  счита, че всички действащи лица и участници, които извършват дейност, свързана с криптоактиви, следва да спазват стандартите на съществуващата финансова регулаторна рамка, според случая; подчертава освен това, че е необходимо да се създадат законодателни разпоредби и механизми, за да се гарантира, че регулаторните стандарти за свързаните с криптоактиви дейности, по-специално по отношение на защитата на потребителите и задължението за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма, се прилагат и когато такива дейности или услуги се предоставят или извършват от територии извън Съюза; освен това подчертава, че специфичните правила относно прозрачността и почтеността на пазара, поне равностойни на тези в Директива № 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС(19) (ДПФИ II) за всички емитенти или спонсори на криптовалутите, за установяване на строги правила по отношение на информацията за потенциални клиенти, които следва да бъдат ясни и да не са подвеждащи, както и изискванията за оценка на годността;

27.  счита, че някои криптоактиви, използвани много често в незаконни канали, не следва да бъдат узаконени чрез привеждането им в съответствие със съществуващия регулаторен режим; подчертава, че всяко нежелано узаконяване би застрашило защитата на потребителите и би подкопало почтеността на пазара; поради това призовава Комисията да установи строги правила по отношение на предупрежденията за потенциални клиенти и да гарантира, че на компетентните органи се предоставят необходимите правомощия за намеса с цел ограничаване или забрана на операциите и дейностите в тези активи, които се използват предимно за незаконни цели; 

28.  подчертава, че рисковете, свързани с притежанията и експозициите към криптоактиви, следва да бъдат напълно интегрирани в процеса по надзорен преглед и оценка, след като бъде налична таксономията; във връзка с това подчертава необходимостта от адекватни и стандартизирани изисквания за оповестяване на всички съществени експозиции или услуги, свързани с криптоактиви;

29.  посочва, че ще бъде необходимо да се преодолеят регулаторните липси в съществуващото право на Съюза чрез целенасочени промени, както и създаването на специални регулаторни режими за новите и променящите се дейности, свързани с криптоактивите, като например ICO или първоначалното предлагане за обмен (IEO); отбелязва, че някои видове криптоактиви биха могли да се впишат добре в съществуващата регулаторна рамка например като „прехвърлими ценни книжа“, определени в ДПФИ II; счита, че тези криптоактиви, които биха могли да попаднат в обхвата на ДПФИ II, следва да бъдат третирани по същия начин като другите прехвърлими ценни книжа, попадащи в обхвата на този режим, и поради това не изискват специфична законодателна рамка, а по-скоро целенасочени промени в съответните разпоредби на ДПФИ II;

30.  подчертава необходимостта от регулиране на някои криптоактиви, които не попадат в обхвата на разпоредбите на ДПФИ II, по хармонизиран начин на равнището на Съюза;

31.  отбелязва, че стейбълкойните представляват уникална категория криптоактиви; отбелязва, че на този етап използването на стейбълкойни все още не е толкова популярно в границите на Съюза; подчертава обаче, че широкото им възприемане би могло да създаде значителни заплахи за финансовата стабилност и трансмисионния механизъм на паричната политика, както и за демократичния контрол; поради това приветства приетата от Комисията законодателна рамка, която, inter alia, има за цел да гарантира, че е налице стабилен обменен курс между стейбълкойните и признатите валути и че съответният стейбълкойн е преконвертируем в призната валута по всяко време по номинална стойност; подчертава обаче, че е необходимо всички емитенти на стейбълкойни да бъдат правно задължени по всяко време да предоставят на притежателя право на пряк иск и да изкупят обратно по номинална стойност стейбълкойните в призната валута и да въведат подходящи механизми за гарантиране и отделяне на стабилизационните резерви за тази цел;

32.  подчертава, че ICO и IEO разполагат с потенциала да увеличат достъпа до финансиране на МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия, могат да ускорят трансфера на технологии и могат да бъдат съществена част от СКП; отбелязва обаче, че различни надзорни органи издадоха предупреждения относно ICO поради липсата на прозрачност и изисквания за оповестяване, което има потенциала да създаде рискове за инвеститорите и потребителите;

33.  поради това призовава Комисията да извърши оценка на предимствата на предложението за законодателна рамка за ICO и IEO с цел повишаване на прозрачността, правната сигурност, защитата на потребителите и инвеститорите и намаляване на рисковете, произтичащи от асиметричната информация, поведението, имащо за цел измама, и незаконните дейности; настоява надзорът и мониторингът на тази рамка да бъдат координирани на равнището на Съюза;

34.  подчертава, че една обща рамка на Съюза относно криптоактивите следва да спомогне за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и инвеститорите, почтеност на пазара и финансова стабилност, да наложи прилагането на разпоредбите относно борбата с изпирането на пари, като например задълженията за „опознаване на клиента“ по отношение на агентите, участващи в сделки, свързани с криптовалути, с изключения само за случайни сделки под минималния праг, и да подобри надзора върху основните технологии, така че да се гарантира, че органите, разследващи престъпленията, са в състояние надеждно и без прекалени усилия да идентифицират крайните бенефициери на платежните операции;

35.  изразява загриженост относно констатациите в неотдавнашно изследване(20), които показват, че половината от операциите с криптоактиви са свързани с незаконни дейности като покупка или продажба на незаконни стоки или услуги, изпиране на пари и плащания на откупи за отвличания; подчертава неотдавнашните констатации, които сочат, че 76 милиарда щатски долара от незаконна дейност годишно са свързани с биткойни;

36.  припомня необходимостта от ефективно справяне с рисковете, свързани с изпирането на пари/финансирането на тероризма, произтичащи от трансграничните дейности и новите технологии, по-специално рисковете, създавани от криптоактивите;

37.  подчертава, че съществуващите пропуски в рамката за борбата с изпирането на пари във връзка с криптоактивите, като например при прилагането на принципа за осведоменост относно клиентите („опознай своя клиент“), водят до неравнопоставени условия на конкуренция между различните видове финансови дейности; счита, че разпоредбите относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма за доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви, следва да се прилагат и за чуждестранни доставчици, предлагащи услугите си в Съюза; подчертава, че е необходимо всеобхватно определение на понятието „виртуални активи“, което да отразява по-добре характера и функцията на криптоактивите за целите на борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма; отбелязва, че определението за финансиране на тероризма също трябва да се осъвремени, за да се гарантира, че криптоактивите са обхванати по подходящ начин;

38.  отбелязва актуализирането на настоящата препоръка 16 на FATF по отношение на правилото за предоставянето на услуги при пътуване от доставчиците на услуги за виртуални активи, и призовава Комисията да проучи последиците за криптообмена и за доставчиците на електронни портфейли в рамките на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията(21),

39.  освен това призовава Комисията да разшири обхвата на задължените субекти съгласно рамката за борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма в съответствие с препоръките на FATF и ESMA, за да се гарантира, че за всички дейности, включващи криптоактиви, по отношение на доставчиците на услуги за обмен между виртуални валути, други категории доставчици на портфейли и ICO важат същите задължения във връзка с борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма;

40.   счита, че при разпространението на цифровото финансиране никой не следва да бъде пренебрегнат и че наличието на решения в областта на цифровото финансиране за потребителите и непрофесионалните инвеститори трябва да върви ръка за ръка с полагането на по-големи усилия за гарантиране на прозрачност, обществена осведоменост и достъп до информация; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в програми за повишаване на цифровата и финансовата грамотност;

41.  отбелязва, че въвеждането на всяка създадена от централна банка цифрова валута се съпътства от значителни предизвикателства и рискове (напр. рискове за финансовата стабилност и за защитата на депозитите, последици за провеждането на паричната политика, последици за кредитното посредничество, заместване на други платежни средства, отблъскване на частните участници на пазара и т.н.), които биха могли лесно да вземат превес над установените ползи от ЦВЦБ;

42.  отбелязва, че някои от установените недостатъци на европейската платежна система биха могли да бъдат отстранени чрез постепенни подобрения на съществуващия режим, като например засилено разгръщане на разходоефективни незабавни плащания;

Общ подход към киберустойчивостта на финансовия сектор

43.  посочва, че нарастващата степен на цифровизация на финансовите услуги, както и възлагането на дейности по ИТ решения и на услуги по поддръжка на външни доставчици, като например доставчици на компютърни услуги „в облак“, може да помогне по-специално на новосъздадените финансови дружества да правят нововъведения и да получат достъп до технологии, какъвто иначе не биха имали; предупреждава обаче, че излагането на финансовите институции и пазари на смущения, причинени от вътрешни нарушения, външни атаки или вследствие на финансови сътресения, става все по-силно изразено и поради това оперативните рискове трябва да бъдат подложени на задълбочена оценка в контекста на тази променяща се среда; счита, че поради това водещите цели на всеки предложен законодателен акт в тази връзка следва да бъдат сигурността, устойчивостта и ефективността;

44.  отбелязва факта, че въпреки прословутото трудно установяване на общите разходи за киберинцидентите, приблизителните оценки на сектора варират от 45 до 654 милиарда щатски долара за световната икономика през 2018 г.;

45.  подчертава, че финансовият сектор по традиция е ключова цел за киберпрестъпници, търсещи финансова облага;

46.  изразява загриженост във връзка с анализа на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който показва, че всъщност е възможно даден киберинцидент да прерасне в системна киберкриза, която застрашава финансовата стабилност(22);

47.  посочва, че няколко секторни законодателни акта от законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги вече съдържат специфични изисквания по отношение на управлението на информационната сигурност, докато това не се отнася за други сфери на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги; припомня, че надзорните органи издадоха предупреждения за потребителите във връзка с ICO, тъй като липсата на подходящи изисквания за прозрачност и оповестяване може да създаде потенциални и сериозни рискове за инвеститорите;

48.  призовава Комисията да предложи законодателни промени в областта на ИКТ и изискванията за киберсигурност за финансовия сектор на Съюза, като вземе предвид международните стандарти, за да се отстранят евентуални несъответствия, пропуски и вратички, които бъдат установени в съответното законодателство; в това отношение призовава Комисията да вземе под внимание необходимостта от извършването на надзорен преглед на доставчиците на услуги в областта на ИКТ, в който да се отбележат рисковете във връзка с концентрацията и разпространението, които могат да бъдат създадени вследствие на прекалената зависимост на сектора на финансовите услуги от малък брой доставчици на услуги в областта на ИКТ и компютърните услуги „в облак“;

49.  счита, че тези промени следва да бъдат насочени към четири основни области:

50.  подчертава необходимостта от допълнителен обмен на информация, по-специално относно инциденти, както и необходимостта от засилена координация между съответните регулаторни и надзорни органи, като се има предвид, че изграждането на устойчивост и готовност за реагиране на мащабни киберинциденти и оперативни инциденти изисква ефективно сътрудничество не само на трансгранично равнище, но и между различни сектори; счита, че това следва да бъде направено чрез предоставяне на определени правомощия на надзорните органи да упражняват по-ефективен надзор върху дейностите, осъществявани от трети страни, а именно засилени права за извършване на инспекции, права за извършване на одит и права за налагане на санкции;

51.  призовава Комисията да засили сътрудничеството на международните форуми, за да се улесни разработването на международни стандарти по отношение на компютърните услуги „в облак“ и възлагането на дейности на външни доставчици; освен това призовава за анализ на необходимостта от специални за ЕС мерки с цел привеждане на надзора на компютърните услуги „в облак“ и възлагането на дейности на външни доставчици в съответствие с равнището на надзор на наследените системи; посочва, че в тези области е необходимо също така да се разработят и международни стандарти; счита, че макар отговорността за съответствието да пада върху финансовите оператори, надзорът на критичните трети страни доставчици следва да е насочен към наблюдението на риска от концентрация, рисковете за финансовата стабилност и гарантирането на сътрудничество между съответните органи; счита, че това следва да бъде направено чрез предоставяне на определени правомощия на надзорните органи да упражняват по-ефективен надзор върху дейностите, осъществявани от трети страни, а именно засилени права за извършване на инспекции, права за извършване на одит и права за налагане на санкции;

52.  подчертава, че устойчивостта на финансовата система изисква стабилна технологична рамка за надзора на новите технологични приложения във финансовиите услуги; подчертава необходимостта от конкретна стратегия, която насърчава използването на регулаторни технологии (RegTech) и надзорни технологии (SupTech);

53.  призовава Комисията и надзорните органи да въведат незаконодателни действия за повишаване на оперативната готовност във финансовия сектор за реагиране на мащабни киберинциденти и оперативни инциденти чрез съвместни учения, оперативни протоколи („playbooks“), сигурни инструменти за сътрудничество и инвестиции в укрепването на инфраструктурата от ключово значение и европейския колективен капацитет; подчертава необходимостта от вътрешен експертен опит и адекватни ресурси на надзорните органи за извършване на такива учения и надзорни действия;

54.  призовава Комисията да оцени и наблюдава риска от възможностите за трансакции на „черния пазар“, изпирането на пари, финансирането на тероризма, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и други престъпни действия;

Данни

55.  припомня, че събирането и анализът на данни играят централна роля в областта на цифровото финансиране и поради това подчертава необходимостта от последователно и неутрално в технологично отношение прилагане на съществуващото законодателство относно данните; подчертава, че изкуственият интелект е една от ключовите технологии за повишаване на конкурентоспособността на Съюза на световно равнище;

56.  посочва, че Съюзът е водещият глобален фактор, определящ стандарти по отношение на защитата на личните данни; подчертава, че предаването и използването на лични и нелични данни в сектора на финансовите услуги следва да се извършва в съответствие с цялото законодателство на Съюза и всички международни споразумения в тази област, като същевременно се дава възможност за законосъобразен и сигурен поток от данни, необходими за разрастването на новаторските инициативи за финансиране;

57.  подчертава, че за разрастването на иновативното финансиране е необходим свободен поток от данни в рамките на Съюза; посочва, че трансграничният поток от данни, включително към и от трети държави, трябва да бъде наблюдаван и управляван въз основа на законодателните принципи на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

58.  във връзка с това изисква от Комисията да гарантира, че субектите в областта на цифровото финансиране имат възможност за равноправен достъп до подходящи, достоверни и полезни данни в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, при което се създава повече стойност за клиентите, повишава се потенциалът на цифровото финансиране и се предоставят възможности на иновативните финансово-технологични предприятия да се развиват в рамките на Съюза и извън него; подчертава, че е важно да се спазват правилата в областта на конкуренцията на вътрешния пазар и да се гарантира, че интересите на потребителите и иновациите не са засегнати; призовава Комисията да наблюдава предлагането на финансови услуги от технологични гиганти и начина, по който присъщите на тези оператори конкурентни предимства може да нарушат конкуренцията на пазара, да нанесат вреда на интересите на потребителите и да засегнат иновациите;

59.  подчертава, че е необходимо Комисията да постигне баланс между гарантирането на сигурността на данните и защитата на потребителите и поддържането на потребителския опит и ефективността на услугите;

60.  изисква от Комисията да обсъди, въз основа на съществуващия стандарт на Съюза съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО(23), инфраструктура за цифровия достъп на борда и използването на цифрови финансови самоличности, която би имала за цел да хармонизира съществуващите в Съюза регулаторни изисквания дотолкова, доколкото е необходимо, и да улесни тяхното използване, за да се осигурят по-малко фрагментирани операции в рамките на вътрешния пазар и спазване на съответните разпоредби за борба с изпирането на пари; подчертава значението и потенциалните ползи от използването на цифрови финансови самоличности във всички сектори и държави членки, като същевременно се гарантира, че те са в съответствие с нормите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, и като се гарантират подходящи и пропорционални мерки за избягване на инциденти, свързани с данните, или на инциденти, свързани със самоличността;

61.  посочва, че по отношение на процесите за осведоменост относно клиентите („опознай своя клиент“) правните изисквания за регистрирането на клиенти при продажби на дребно от финансовите институции са различни във всяка държава членка и поради това трансграничното регистриране на клиенти чрез използване на съществуващите набори от данни често е невъзможно, което се отнася и за регистрирането на корпоративни клиенти и свързания с това процес за осведоменост относно клиентите („опознай своя клиент“) и познаването на собствената дейност; призовава Комисията да разгледа този въпрос и да ускори хармонизирането на данните, необходими за осведомеността относно клиентите, изисквани от държавите членки;

62.  потвърждава, че оперативната съвместимост между субектите в областта на цифровите услуги на национално равнище и на равнището на Съюза е от ключово значение за постигане на желаното приемане на пазара;

63.  посочва, че финансовите институции все по-често използват данни на клиентите или „големи информационни масиви“, които са от ключово значение за създаване на допълнителна стойност за клиентите и поддържане на конкурентоспособността; припомня заключенията и препоръките от своята Резолюция от 14 март 2017 г. относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: припомня законодателната рамка за обработването на лични данни, предоставена от Общия регламент относно защитата на данните, и призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си, за да гарантират прилагането на правата в него; подчертава по-специално принципа, отнасящ се до правото на отделните лица на собственост и контрол върху техните данни и правото на преносимост на данните;

64.  счита, че упражняването на контрол върху самоличността от страна на самото лице на базата на DTL може да бъде ключов елемент за разработване на богата гама от нови услуги и платформи за цифровия единен пазар, независимо от агрегаторите на данни и като се избягват посредниците, като едновременно с това се осигуряват високи стандарти на сигурност и защита на данните за отделните граждани на ЕС;

65.  счита, че липсата на достъпни и достоверни данни и информация относно свързаните с цифровото финансиране дейности може да бъде в ущърб на растежа, защитата на потребителите, почтеността на пазара и финансовата стабилност, както и на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; застъпва се за по-голяма прозрачност и по-добро отчитане на свързаните с цифровото финансиране дейности, така че да се намалят асиметриите и рисковете, по-специално по отношение на действащите оператори на големи информационни масиви, които може да извлекат непропорционални ползи от по-добрия достъп до данни; подчертава значението на еднаквите условия на конкуренция по отношение на трансграничния достъп до данни, гарантиран от Общия регламент относно защитата на данните във връзка с личните данни;

66.  посочва, че в този контекст стандартите играят ключова роля за допълнително насърчаване на управлението, споделянето и обмена на данни, включително оперативната съвместимост и преносимостта на данните. Също така се изисква надеждна и сигурна в правно отношение инфраструктура, както и стабилна правна рамка по отношение на обединяването и споделянето на данни, която да създава доверие у предприятията при сътрудничеството относно данните, осъществявано между дружествата или дори между секторите;

67.  призовава за ефективен надзор върху анализа на „големи масиви от данни“ по такъв начин, че да се преодолее непрозрачността на моделите, като същевременно се гарантира, че има достатъчен достъп до подходящи и качествени данни; подчертава необходимостта от по-голяма отчетност, обяснимост и прозрачност по отношение на алгоритмите, обработването и анализа на данни като съществен инструмент, за да се гарантира подходящото информиране на лицата относно обработването на техните лични данни;

68.  подчертава значението на отвореното банкиране за подобряване на качеството на платежните услуги чрез включването на нови участници на пазара, които предоставят по-добра оперативна и ценова ефективност на потребителите; изтъква, че преходът от отворено банкиране към отворени финанси – включването на финансови услуги, различни от платежните – е стратегически приоритет, който има потенциал да подобри ефективността, да намали рисковете от концентрация и да увеличи финансовото приобщаване;

69.  счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

o
o   o

70.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

А.  ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.  да се положат основите на ориентиран към бъдещето подход към правилата относно цифровото финансиране в Съюза;

2.  да се гарантира, че цифровото финансиране може да продължи да бъде иновативен двигател за растеж и работни места в рамките на единния пазар;

3.  да се насърчи общо разбиране на основните въпроси, свързани с цифровото финансиране, и да се насърчи хармонизирането на съответните разпоредби, което ще доведе до засилена трансгранична дейност;

4.  да се увеличи обменът на данни в съответствие с принципите на Съюза, за да се стимулират иновациите. Целта следва да бъде да се улесни достъпът до публични данни в целия Съюз. Това не само ще бъде от полза за дружествата за цифрово финансиране, но също така ще бъде от полза за редица други области на политиката на Съюза и ще повиши прозрачността на пазара;

5.  да се разгледат три области за първоначално действие на Съюза, по-конкретно да се разработи нормативна рамка за криптоактивите, да се разработи нормативна рамка за киберустойчивост и оперативна устойчивост, както и да се работи за хармонизиране на концепцията за цифрово регистриране на клиенти в рамките на единния пазар.

Б.  ПРЕДЛОЖЕНО ДЕЙСТВИЕ

1.  Да се представи законодателно предложение относно криптоактивите, което осигурява правна сигурност за третирането на криптоактивите, като същевременно се гарантират високи стандарти за защитата на потребителите и инвеститорите, почтеността на пазара и финансовата стабилност. Тази уредба следва да се занимава с една отворена и всеобхватна общоевропейска таксономия и да има за цел приемането на законодателство в съответствие с принципа едни и същи правила да се прилагат за еднакви дейности и рискове и принципа на пропорционалност, като по този начин се намалява до минимум регулаторният арбитраж и се осигуряват равни условия на конкуренция.

Подобно законодателно предложение следва да:

а)  предоставя насоки относно приложимите регулаторни, надзорни и пруденциални процеси и третирането на криптоактивите; да приеме специфични правила относно прозрачността и почтеността на пазара, равностойни най-малко на правилата на ДПФИ ІІ за емитентите или спонсорите на криптоактиви;

б)  преодоляване на регулаторните пропуски в съществуващото законодателство на Съюза по отношение на криптоактивите, например класифицирането на някои криптоактиви като „прехвърлими ценни книжа“ в ДПФИ II, за да се гарантира, че те се третират по същия начин като другите прехвърлими ценни книжа;

в)  да създаде специален регулаторен режим за новите и променящите се дейности, свързани с криптоактивите, като например ICO или IEO, и всички криптоактиви, които не попадат в обхвата на съществуващата регулаторна рамка, като се гарантира, че те са регулирани по хармонизиран начин на равнището на Съюза;

г)  да преодолее екологичното въздействие на крипто-отвличането и да се занимае с необходимостта от решения, насочени към смекчаване на екологичния отпечатък на основните криптоактиви;

2.  Да се премине към по-голямо сближаване в областта на регулирането и надзора с цел разработване на обща рамка на Съюза; призовава за структуриран диалог между ЕНО и националните компетентни органи, който следва да се съсредоточи върху настоящите предизвикателства пред надзора и сближаването на практиките към безпроблемен надзор на всички равнища в областта на цифровото финансиране;

3.  Да се разработи законодателна рамка за стейбълкойните, като се гарантира, че те отговарят поне на стандартите на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО(24), включително стабилен обменен курс с признати валути, с възможност за обратно изкупуване при номинална стойност;

4.  Въз основа на оценка, да се представи предложение за обща рамка на Съюза за общоевропейска тестова среда за цифрови финансови услуги;

5.  Да се засили прилагането на рамката за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма по отношение на криптоактивите и да се отстранят съществуващите пропуски, по-специално чрез мерките, посочени в параграфи 33 – 38;

6.  Да се гарантира, че никой не е пренебрегнат при разпространението на цифровото финансиране. Призовава Комисията и държавите членки да инвестират в програми за повишаване на цифровата и финансовата грамотност;

7.  Да се внесе законодателно предложение относно киберустойчивостта, което да гарантира съгласувани стандарти за сигурност на ИКТ и киберсигурността във финансовия сектор на Съюза, като се вземат предвид международните стандарти. Тази уредба следва да бъде ориентирана към бъдещето и да е насочена към модернизиране на действащите правила, приложими по отношение на киберустойчивостта, като същевременно се отстранят всички регулаторни пропуски, които могат да изложат предприятията, инвеститорите и потребителите на риск;

8.  да определи единен европейски надзорен орган за осъществяване на надзор и за регистрация на всички свързани с криптоактиви дейности с трансграничен елемент в Съюза, в сътрудничество с други надзорни органи на равнището на Съюза и въз основа на общ правилник;

9.  Призовава Комисията да обмисли извършването на преглед с цел надзор на доставчиците на ИКТ в областта на финансовите услуги, които предоставят своите услуги в Съюза, както е посочено в параграф 47;

10.  Призовава Комисията да предложи законодателни промени в областта на ИКТ и изискванията за киберсигурност за финансовия сектор на Съюза. Тези промени следва да се съсредоточат върху четирите основни области, посочени в параграф 48;

11.  Да се разработят стандарти на Съюза в областта на компютърните услуги „в облак“ и възлагането на дейности на външни доставчици, като същевременно се разработят, съвместно с международни партньори, международни стандарти, както е посочено в параграф 50;

Данни

12.  Да се предложи нормативна уредба за цифрово регистриране на клиенти. Тази уредба следва да е в съответствие със законодателството на Съюза в тази област, като например разпоредбите за борба с изпирането на пари и нормите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, и да има за цел да гарантира общо разбиране за цифровата финансова самоличност в рамките на единния пазар, като същевременно се насърчава хармонизирането на трансграничното регистриране на клиенти;

13.  Да се работи за повишаване на отчетността, обяснимостта и прозрачността по отношение на алгоритмите, обработката и анализа на данни, както е посочено в параграф 66.

(1) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (2) ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35. (3) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73. (4) https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/98da7b74-38db-11ea-ba6e-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF/source-113099411 (5) https://ec.europa.eu/competition/publications/reports/kd0120161enn.pdf (6) https://ec.europa.eu/info/files/200610-cmu-high-level-forum-final-report_en (7) 11 JC 2018 74. (8) Приети текстове, P8_TA(2019)0301. (9) ОВ С 11, 13.1.2020 г., стр. 7. (10) ОВ С 307, 30.8.2018 г., стр. 57. (11) ОВ С 252, 18.7.2018 г., стр. 239. (12) https://coinmarketcap.com (13) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/648779/IPOL_STU(2020)648779_EN.pdf (14) https://www.ecb.europa.eu/pub/economic-bulletin/articles/2019/html/ecb.ebart201905_03~c83aeaa44c.en.html#toc4 (15) ESMA Advice - Initial Coin Offerings and Crypto-Assets (https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/esma50-157-1391_crypto_advice.pdf) (16) Доклад на Европейския банков орган, съдържащ съвети към Европейската комисия относно криптоактивите (https://eba.europa.eu/sites/default/documents/files/documents/10180/2545547/67493daa-85a8-4429-aa91-e9a5ed880684/EBA%20Report%20on%20crypto%20assets.pdf). (17) https://www.esrb.europa.eu/news/pr/date/2020/html/esrb.pr200107~29129d5701.en.html (18) OВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1. (19) OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349. (20) Налично в електронен формат на https://ssrn.com/abstract=3102645. (21) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73. (22) През февруари 2020 г. ЕССР публикува доклад за системните кибератаки (https://www.esrb.europa.eu/news/pr/date/2020/html/esrb.pr200219~61abad5f20.en.html). (23) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73. (24) ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7.

Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно допълнителното развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори (2020/2036(INI))

P9_TA(2020)0266 A9-0155/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на групата на високо равнище за следващия етап на съюза на капиталови пазари (СКП) от октомври 2019 г.,

–  като взе предвид доклада на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари от 10 юни 2020 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юли 2020 г., озаглавено: „Подготовка за промени. Съобщение относно готовността в края на преходния период между Европейския съюз и Обединеното кралство“ (COM(2020)0324),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2018 г., озаглавено: „План за действие в областта на финансовите технологии за по-конкурентоспособен и иновативен европейски финансов сектор“ (COM(2018)0109),

–   като взе предвид пакета за възстановяване на капиталовите пазари, предложен от Комисията на 24 юли 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(2),

–  като взе предвид резултатите от редовното проучване на ЕЦБ относно достъпа до финансиране за предприятията,

–  като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от лятото на 2020 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0155/2020),

А.  като има предвид, че всички действия, предприети за създаването на съюз на капиталовите пазари (СКП), следва да имат за своя основна цел подобряване на набора от по-привлекателни, стабилни и устойчиви възможности за финансиране, предлагани на дружествата и гражданите, като същевременно се опазва икономическата стабилност, свежда се до минимум финансовият риск и се защитават адекватно интересите на непрофесионалните инвеститори, пенсионерите и потребителите, с цел стимулиране на финансовото участие и превръщане на вложителите в инвеститори; като има предвид, че достъпът до дялово финансиране за МСП, предприемачите и социалната икономика придоби още по-голямо значение с оглед на възстановяването след COVID-19;

Б.  като има предвид, че вътрешният пазар на ЕС се характеризира с открита конкуренция, регулаторна рамка, използване на международните стандарти и сътрудничество в областта на надзора; като има предвид, че поради това стратегията за СКП следва да се основава на същите принципи;

В.  като има предвид, че равнището на финансиране, необходимо за възстановяването на икономиката на ЕС, създава неотложна необходимост да се инвестира по разумен и устойчив начин за бъдещите поколения; като има предвид, че СКП следва да бъде ключов фактор за прехода към устойчива, конкурентоспособна и издръжлива икономика в допълнение към публичните инвестиции в съответствие със Зеления пакт на ЕС; като има предвид, че понастоящем се разработва рамка за улесняване на устойчивите инвестиции; като има предвид, че тази рамка е неразделна част от усилията на ЕС във връзка с СКП да обвърже финансирането с потребностите на икономиката и с програмата на Съюза за устойчиво развитие;

Г.  като има предвид, че капиталовите пазари в ЕС ще могат в по-голяма степен да допринасят за икономиката и толкова необходимото икономическо възстановяване, ако са прозрачни, конкурентоспособни, издръжливи, преминават през централен клиринг и се подкрепят чрез справедливо регулиране;

Д.  като има предвид, че някои инвеститори са с по-висок праг за поемане на риск от други, и като има предвид, че не всички предприятия са в състояние да получат достъп до финансиране от капиталовите пазари и да се възползват от него;

Е.  като има предвид, че създаването на сигурен актив за еврозоната е от решаващо значение за финансовата интеграция и развитието на СКП; като има предвид, че е необходим сигурен актив в ЕС за създаването на интегриран, дълбок и ликвиден европейски пазар на облигации като основен елемент на СКП, който би могъл да послужи като референтен показател за ценообразуване в еврозоната при оценката на стойността на облигациите, дяловите ценни книжа и други активи, както и като обезпечение в цялата еврозона;

Ж.  като има предвид, че повечето действия, предприети до момента за изграждането на СКП, отбелязват напредък в правилната посока, макар и множество цели да не са постигнати, и че значението на банковото кредитиране в сравнение с капиталовите ценни книжа в действителност се е увеличило през последните години; като има предвид, че остава още много да се направи по отношение на сближаването, точността, ефективността и опростяването на приетите мерки; като има предвид, че е важно да има амбициозна визия за проекта за СКП, за да се преодолее националната чувствителност и да се даде импулс за завършване на СКП, с цел да се превърне ЕС в привлекателен пазар за чуждестранните капиталови инвестиции и да се повиши неговата конкурентоспособност на световните пазари;

З.  като има предвид, че развиването на СКП върви паралелно със задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, и по-специално със завършването на банковия съюз; като има предвид, че в своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз – годишен доклад за 2019 г.(3) Парламентът призовава настоятелно за завършване на банковия съюз чрез създаването на напълно функционираща европейска схема за застраховане на депозитите; като има предвид, че банковият съюз също ще остане незавършен, докато липсва надежден механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране; призовава освен това да се разгледа необходимостта от установяване и създаване на механизъм за фискална стабилизация за еврозоната като цяло; като има предвид, че СКП трябва да бъде допълнен с антициклични политически мерки, за да се гарантира равен достъп до финансиране и до възможности за инвестиции в целия ЕС;

И.  като има предвид, че в отговор на COVID-19 неотдавна бяха изменени финансови разпоредби, по-специално в областта на банковото дело и одита; като има предвид, че финансирането от капиталовите пазари е необходимо, за да се увеличи общият финансов капацитет и да се намали зависимостта от банковото кредитиране в ЕС; като има предвид, че добре капитализираният банков сектор ще продължи да играе важна роля във финансирането на предприятията, особено на МСП;

Й.  като има предвид, че липсата на централизиран механизъм с лесно достъпна, надеждна, разбираема и съпоставима публична информация е една от причините за затрудненията на дружествата да намират инвеститори; като има предвид, че за инвеститорите е трудно да правят оценка на наскоро създадени и малки предприятия с кратка история на стопанска дейност, което възпрепятства започването на иновативен бизнес, особено от млади предприемачи;

К.  като има предвид, че при заключенията от Голямата рецесия има консенсус, че институционалната структура на еврозоната се нуждае от реформи, за да се увеличи нейният капацитет за справяне с големи икономически сътресения; като има предвид, че в тази връзка в икономическата литература обикновено се счита, че по-високата степен на поемане на сътресения в Съединените щати произтича главно от по-ефективното частно споделяне на риска посредством кредитните и капиталовите пазари;

Л.  като има предвид, че МСП представляват 99,8% от всички предприятия в нефинансовия стопански сектор на ЕС-28, като създават 56,4% от добавената стойност и 66,6% от заетостта в нефинансовия стопански сектор; като има предвид, че микро МСП представляват 93% от сектора, малките МСП – 5,9%, а средните МСП – едва 0,9%(4);

М.  като има предвид, че социалната и икономическа криза в резултат на COVID-19 и мерките за ограничаване на движението на гражданите ще окажат особено силно отрицателно въздействие върху МСП и могат също така да засегнат вложителите на дребно; като има предвид, че реакцията на ЕС в отговор на COVID-19 чрез Европейския план за възстановяване следва да осигури широко вливане на капитал и да се допълва от стимули за насърчаване на пазарно финансиране и намаляване на зависимостта от банковото кредитиране, за да се увеличи достъпът на европейските предприятия до финансиране, да се изгради издръжлива икономика на ЕС и да се запазят работните места и производственият капацитет на държавите членки;

Н.  като има предвид, че сложният характер на скандала, в който е замесен германският доставчик на платежни услуги Wirecard, дружество, включено в индекса DAX30, което на 24 юни 2020 г. подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, разкри недостатъци в европейската регулаторна рамка и изисква внимателна оценка, за да се определи каква е причината, позволила измамническо поведение в огромен мащаб да остане незабелязано толкова дълго време; като има предвид, че в светлината на този скандал отново излезе на преден план спешната необходимост от адаптиране на европейската структура за надзор в областта на финансовата отчетност, финансовите иновации, плащанията и свързаните области, включително одита и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

О.  като има предвид, че СКП трябва да мобилизира търсенето на дребно; като има предвид, че за постигането на тази цел непрофесионалните инвеститори трябва да променят инвестиционната култура; като има предвид, че такава промяна ще се настъпи само когато непрофесионалните инвеститори се убедят, че инвестициите в капиталовите пазари са желателни и че рисковете от такива инвестиции са приемливи и ясно определени; като има предвид, че Комисията следва да проучи допълнителни възможности за информиране за ползите от проекта за СКП, например чрез промяна на наименованието, отразяваща пряката връзка между спестяванията на гражданите на ЕС и инвестициите в икономическия растеж и възстановяването след COVID, както се предлага от групата на високо равнище за следващия етап на съюза на капиталови пазари;

П.  като има предвид, че според скорошни доклади и насочени към потребителите проучвания(5) повечето европейски непрофесионални инвеститори имат предпочитания по отношение на устойчивостта и искат да вземат предвид екологичните, социалните или управленските фактори и рискове в своите инвестиционни решения, но рядко им се предлагат съвместими продукти;

Р.  като има предвид, че движенията на пазара в резултат на COVID-19 бяха като „стрес тест“ за стабилността на цялата финансова екосистема и че да следва да се направи подробна оценка на ползите и недостатъците на действащата нормативна уредба на ЕС относно финансовата стабилност и финансовия надзор;

С.  като има предвид, че излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз води до структурни промени във финансовата система на ЕС; като има предвид, че капиталовите пазари след Брексит ще имат полицентричен характер и ще са изправени пред по-голям риск от фрагментиране в ЕС, подчертава, че е важно да се насърчават политики и мерки, включително стабилен подход към достъпа на трети държави до пазара на ЕС и динамична система за мониторинг на режимите за еквивалентност, които да гарантират издръжливостта, свързаността и конкурентоспособността на финансовите пазари в ЕС, както и тяхната стабилност и еднакви условия на конкуренция; като има предвид, че еквивалентността може да бъде призната само ако се счита, че регулаторният и надзорният режим и стандарти на съответната трета държава изпълняват съответните изисквания от законодателството на ЕС, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Т.  като има предвид, че финансовите технологии имат потенциала да отговорят на определени потребности на МСП и на непрофесионалните инвеститори, като позволят децентрализирани начини на функциониране и подобряват ефективността;

Финансиране на предприятията

1.  отбелязва съобщението на Комисията „Съюз на капиталовите пазари за гражданите и предприятията – нов план за действие“ (COM(2020)0590), публикувано на 24 септември 2020 г.; подчертава необходимостта от завършване на СКП, за да се допринесе за икономическото и социалното възстановяване след COVID-19; изисква от Комисията да поеме по-силен ангажимент за постигане на реален напредък по въпроси като надзора, данъчното облагане или законодателството в областта на неплатежоспособността, които все още представляват основни пречки за истинската интеграция на капиталовите пазари в ЕС;

2.  призовава за премахване по целесъобразност на пречките и бюрократичните процедури, включително опростяване и по-пропорционално прилагане на законодателството, когато това е уместно и благоприятства финансовата стабилност, с цел да се разнообразят източниците на финансиране за европейските дружества, като се обръща специално внимание на МСП, включително стартиращите предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация, така че да се насърчат техните възможности за достъп до капиталовите пазари, както и достъпът на непрофесионалните инвеститори и големите инвеститори до по-разнообразни, по-дългосрочни и по-конкурентоспособни инвестиционни възможности; подчертава необходимостта от намаляване на съществуващото преференциалното данъчно третиране на дълга; посочва, че настоящото положение прави европейските дружества и особено МСП по-нестабилни и уязвими; призовава за въвеждането на „тест за МСП“ за оценка на въздействието на всяка инициатива за СКП;

3.  отбелязва, че необходимите мерки, за да се гарантира, че МСП, включително стартиращите предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация, намират своя път към финансовите пазари, включват улесняване на инвестиционните изследвания, рационализиране на определението за МСП в съответното законодателство на ЕС и облекчаване на изискванията за емитиране; призовава държавите членки да балансират преференциалното данъчно третиране на дълга в областта на данъчното облагане; подкрепя преразглеждането на режима на Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II) за стимулиране на инвестиционните изследвания на МСП;

4.  призовава Комисията да изготви законодателно предложение относно „европейските обезпечени ценни книжа“ като нов инструмент за банките за финансиране с двойна защита, който би могъл да спомогне за подобряване на достъпа до финансиране за МСП в целия ЕС; припомня, че европейските обезпечени ценни книжа могат да бъдат насочени към конкретни цели, като например подкрепа за МСП при прехода към по-конкурентоспособна и устойчива икономика и при насочването на финансиране към реалната икономика;

5.  призовава Комисията да засили задължителното подаване на обратна информация от банките, когато отхвърлят заявление за кредити от страна на МСП, тъй като по-подробната обратна информация би могла да даде възможност на МСП, чиито заявления са отхвърлени, да адаптират своя бизнес подход и да си направят съответните изводи;

6.  призовава за по-нататъшна интеграция и подобряване на европейските капиталови пазари, за да станат те възможно най-привлекателни, конкурентоспособни и издръжливи, особено в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС;

7.  подчертава основното значение на засилването на способността на еврозоната за поемане на риск;

8.  подчертава, че държавите от еврозоната могат да засилят своя вътрешен капацитет за справяне с макроикономически сътресения, по-специално чрез ефективно намаляване на уязвимостта на своите икономики, банкови сектори и публични финанси; счита освен това, че икономическата устойчивост трябва да бъде подобрена чрез структурни реформи, които подкрепят потенциалния растеж и увеличават гъвкавостта;

9.  подчертава, че ефективните и интегрирани финансови пазари са основно предварително условие за ефективно частно споделяне на риска в еврозоната; счита, че един истински СКП би могъл значително да спомогне за диверсификацията и намаляването на риска;

10.  отбелязва спада на пазарите за първично публично предлагане (ППП) в ЕС, което отразява ограничената им привлекателност, по-специално за по-малките дружества; подчертава във връзка с това, че МСП са изправени пред непропорционални административни тежести и разходи за привеждане в съответствие, свързани с изискванията за регистриране на фондовата борса; счита, че следва да се подобри ефективността и стабилността на финансовите пазари и да се улесни регистрирането на дружествата на фондовата борса; насърчава създаването и определянето на приоритети за голям частен общоевропейски фонд – фонд за ППП, с цел подпомагане на финансирането на МСП; отбелязва необходимостта от осигуряване на среда преди ППП и след ППП, която да е привлекателна за МСП;

11.  приветства идеята на форума на високо равнище за създаване на единна европейска точка за достъп до обобщена информация за дружествата в ЕС чрез взаимно свързване на съществуващите на национално равнище и на равнище ЕС регистри и дружествени бази данни като начин за подпомагане на дружествата, по-специално в по-малките държави членки, да привличат инвеститори; подчертава, че дружествата следва да могат да контролират наличността на своите данни в европейската единна точка за достъп ; призовава Комисията да представи законодателно предложение за единна европейска точка за достъп за финансова и нефинансова информация по отношение на дружества от ЕС, регистрирани или не на фондовата борса, като същевременно се зачита принципът на пропорционалност, когато е целесъобразно; призовава Комисията да съгласува изискванията за прозрачност, определени в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, с изискванията, определени в Регламента относно таксономията и Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги;

12.  призовава да се обсъди дали третирането съгласно Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) на малцинственото участие на дъщерните дружества може да обезкуражи регистрацията на капиталовите пазари, като се отчитат опасенията за финансовата стабилност и евентуалната добавена стойност за финансирането на реалната икономика;

13.  призовава за ускоряване на развиването на пазарите за рискови инвестиции и частните капиталови пазари на ЕС в обща и прозрачна рамка за европейски фондове за рисков капитал (EuVECAs)(6) чрез увеличаване на наличието на финансиране за рискови инвестиции, развиване на по-големи фондове за рискови инвестиции в ранен и напреднал етап на развитие, схеми за данъчно стимулиране за рисковите инвестиции и инвестициите на бизнес ангели, както и активни пазари за първично публично предлагане за дружества, подкрепяни от рискови инвестиции; подчертава, че тези схеми за данъчно стимулиране следва да бъдат разработени по такъв начин, че да бъдат икономически и социално жизнеспособни и отговорни и да подлежат на системно наблюдение и оценка;

14.  изтъква необходимостта от увеличаване на прозрачността и намаляване на фрагментацията в рамките на европейските пазари на рисков капитал; подчертава необходимостта от насърчаване на европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ), европейските фондове за рисков капитал (EuVECA) и европейските фондове за социално предприемачество (EuSEF), с цел разработване на общоевропейски структури за частно дялово финансиране; подкрепя преразглеждането на Регламент (ЕС) 2015/760 относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции(7), включително анализа на възможните целенасочени корекции на свързаното пруденциално калибриране в регулаторната рамка за банковото дело и застраховането, като същевременно се опазва финансовата стабилност, като начин да се даде възможност на непрофесионалните инвеститори да се ангажират с дългосрочно финансиране на дружества, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, инфраструктурни проекти и устойчиви инвестиции, за да се използва пълният потенциал на ЕФДИ;

15.  призовава за мерки за съживяване на пазарите на секюритизации в Европа, като се повиши привлекателността им за емитентите и инвеститорите; призовава европейските надзорни органи (ЕНО) и Комисията да финализират всички регулаторни технически стандарти; призовава за опростяване и рационализиране на регулаторните изисквания за оповестяване, опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) критерии, проверка за ОПС и предоставяне на прости и чувствителни към риска параметри за оценка на прехвърлянето на значителен риск;

16.  отбелязва предложенията относно секюритизацията, представени на 24 юли 2020 г. в рамките на пакета за възстановяване на капиталовите пазари; отправя искане към Комисията да направи оценка на това как целеви изменения на Регламента за секюритизациите биха могли да освободят капацитет за финансиране, така че да се избегне намаляване на европейското банково кредитиране, като същевременно се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с финансовата стабилност, като се има предвид, че естеството на някои синтетични секюритизации може да създаде специфични пруденциални и системни рискове; счита, че такава целенасочена оценка може да включва привеждането в съответствие на третирането на паричните и записаните в счетоводния баланс синтетични секюритизации и третирането на регулаторния капитал и ликвидността с третирането на покритите облигации и заеми, както и преглед на изискванията за оповестяване и надлежна проверка за секюризациите на трети страни, покритите облигации и опростените, прозрачни и стандартизирани („ОПС“) секюритизации;

17.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието върху финансовата стабилност на потенциалните целенасочени мерки, като хармонизира и опрости законодателството в областта на пазара на ценни книжа, за да се улесни бързото възстановяване след кризата във връзка с COVID-19, да се улеснят инвестициите в реалната икономика, по-специално в МСП, и да се позволи навлизането на нови участници и продукти на пазарите, като се запазва защитата на потребителите и интегритетът на пазара и същевременно се насърчават трансграничното дялово инвестиране и трансграничната търговия; освен това призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на Регламента за пазарите на финансови инструменти, включително задължението за търговия с акции и задължението за търговия с деривати, за да се премахнат потенциалните противоречия, които могат да засегнат способността на дружествата от ЕС да набират капитал в този момент, особено с оглед на края на преходния период между ЕС и Обединеното кралство;

18.  изразява съжаление във връзка с факта, че пазарът за колективно финансиране в ЕС е недостатъчно добре развит в сравнение с другите големи икономики; приветства новия единен набор от критерии за валидни за целия ЕС правила, договорени през декември 2019 г. (2018/0048(COD), с цел да се помогне за разрешаването на тази ситуация и да се насърчи трансграничното финансиране на бизнеса; отправя искане към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Комисията да следят отблизо прилагането на новите правила, за да реагират и предлагат промени, ако не се забелязват значителни подобрения при колективното финансиране като алтернативно финансиране за МСП; призовава Комисията и държавите членки активно да информират МСП за алтернативните инструменти за финансиране, достъпни за тях;

19.  призовава Комисията да проучи инициативи за насърчаване на дяловото участие на служителите, за да се стимулира прякото участие на вложителите на дребно във финансирането на икономиката и също така като инструмент за подобряване на корпоративното управление и спомагане за развиването на култура на дялов капитал;

20.  призовава Комисията да насърчава прякото участие на вложителите на дребно във финансирането на икономиката, като се има предвид възможността за възвръщаемост на инвестициите за непрофесионалните инвеститори;

21.  приканва Комисията да извърши преглед на режима за дисциплина при сетълмента съгласно Регламента за сетълмента и централните депозитари на ценни книжа с оглед на кризата във връзка с COVID 19 и Брексит;

Насърчаване на дългосрочни и трансгранични инвестиции и финансови продукти

22.  изисква от държавите членки да изменят националните си данъчни уредби, за да намалят данъчните пречки пред трансграничните инвестиции, включително процедурите за трансгранично възстановяване на инвеститорите, включително непрофесионалните инвеститори, на удържания при източника данък върху дивидентите, когато има двойно данъчно облагане; счита, че тези процедури следва да се управляват прозрачно на общоевропейска цифрова платформа и следва да дават възможност на инвеститорите да определят възвръщаемостта на своите инвестиции в реално време; призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с ОИСР и нейния проект за увеличаване на данъчните облекчения и спазването (TRACE), за да се възстанови балансът при преференциалното данъчно третиране на дълга, което санкционира финансирането на иновации чрез частни инвестиции, и да се създадат стимули за възможности за дългосрочни инвестиции за инвеститорите, с цел да се помогне на гражданите на ЕС да получат по-добра възвръщаемост по дългосрочните си спестявания;

23.  счита, че едностранното изменение на националните данъчни уредби в рамките на ЕС, за да се намалят данъчните пречки пред трансграничните инвестиции, ще засили още повече многообразието от данъчни разпоредби, които дружествата трябва да спазват, когато извършват трансгранична дейност, което ще бъде свързано с редица разходи, и ще предостави още възможности за избягване на данъци; отново отправя призив към държавите членки да се споразумеят за едновременното приемане на предложенията относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), като вземат предвид становището на Парламента, което вече включва концепцията за виртуално място на стопанска дейност и формули за разпределяне; призовава държавите членки да сближат своите различаващи се позиции относно ОКООКД, като се има предвид значението на този инструмент за създаването на рамка, която повишава сигурността, предотвратява двойното данъчно облагане и намалява административните разходи, като по този начин засилва трансграничните инвестиции;

24.  подчертава, че е важно да се повиши правната сигурност за трансграничните инвестиции чрез увеличаване на ефикасността и ефективността на националните производства по несъстоятелност и чрез по-нататъшно хармонизиране на правилата относно корпоративното управление, включително общо определение за „акционер“, с цел да се улеснят упражняването на правата на акционерите и отношенията с дружествата, в които е инвестирано, в целия ЕС; подчертава, че е важно да се осигури надеждна рамка за правна защита за трансграничните инвестиции в рамките на ЕС след приключването на двустранните инвестиционни споразумения в рамките на ЕС; призовава Комисията по целесъобразност да предложи законодателни инициативи и/или да отправи препоръки към държавите членки;

25.  подчертава значението на дългосрочните капиталови инвестиции на участниците на капиталовите пазари за подпомагането на независимите европейски дружества в Съюза, силните и издръжливи стратегически сектори, устойчивия икономически растеж и просперитета в полза на гражданите на ЕС;

26.  подчертава необходимостта от допълнителен напредък при изпълнението и прилагането на действителна единна нормативна уредба за финансовите услуги в рамките на вътрешния пазар, включително във връзка с общи определения и стандарти относно устойчивите финанси; призовава Комисията и ЕНО да съсредоточат вниманието си върху използването на инструменти за сближаване в областта на надзора и да повишат тяхната ефективност;

27.  подчертава необходимостта от насърчаване на пенсионното осигуряване, особено когато става дума за пенсии по втория и третия стълб, като се имат предвид огромните по своя мащаб демографски промени, пред които е изправен Съюзът; приветства общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване (ОПЛПО); отбелязва, че ОПЛПО представлява допълнителен и доброволен пенсионен продукт по отношение на националните държавни пенсионни системи; припомня, че данъчното третиране ще бъде ключово съображение за възприемането на бъдещите ОПЛПО; припомня препоръката на Комисията от 26 юни 2017 г., в която държавите членки се приканват да гарантират, че ОПЛПО подлежат на същото данъчно третиране като националните пенсионни продукти, за да се превърнат във възможен избор за спестителите; призовава за задълбочена и основаваща се на факти оценка на пазара на ОПЛПО, също така и с оглед на наличието на еднакви условия на конкуренция, преди следващия законодателен преглед на Регламента относно ОПЛПО;

28.  насърчава държавите членки да стимулират капиталовите пенсионни системи като начин за увеличаване на европейския капитал, наличен за дългосрочни инвестиции, и за подобряване на пазарната динамика и стимулите за инвестиране; счита, че капиталовите пенсионни схеми следва да се обновят и да се направят по-привлекателни; призовава да се предприемат действия за преодоляване на пречките за съвместното съществуване на държавни и частни пенсионни системи; насърчава участието на инвеститорите в дългосрочни продукти при политики за данъчни облекчения, създадени, за да генерират благоприятно икономическо и социално въздействие и да насърчават еднакви условия на конкуренция за всички доставчици и продукти;

29.  насърчава Комисията да разгледа възможността за въвеждането на режим на ЕС de minimis или на освобождаване за предлагането на професионални и/или полупрофесионални инвеститори в рамките на Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК);

30.  припомня, че Директивата „Платежоспособност II“ трябва да бъде преразгледана до края на 2020 г. и че Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) ще предостави техническа консултация на Комисията, включваща направените изводи от избухването на COVID-19, и по-специално относно покриването на свързани с пандемии рискове, след консултации с различни заинтересовани страни; отправя искане към Комисията и EIOPA да оценят, въз основа на целева оценка на въздействието, потенциалните ползи и пруденциалната обосновка на адаптирането на капиталовите изисквания за дялово инвестиране и инвестиране в частен дълг, по-специално във връзка с МСП, евентуално и чрез подхода на вътрешния модел, за да се гарантира, че капиталовите изисквания за застрахователите и пенсионните фондове не обезкуражават дългосрочните инвестиции; насърчава бързото поетапно премахване на освобождаването на национално равнище и намаляването на свръхрегулирането при прилагането на национално равнище на Директива „Платежоспособност ІІ“;

31.  подчертава необходимостта да се осигури и да се стимулира наличието на подходящи устойчиви активи; насърчава Комисията да представи законодателна инициатива за стандарт на ЕС за „зелените“ облигации; призовава за допълнителни обсъждания относно създаването на европейски сигурен актив въз основа на оценка от страна на Комисията на предложението за ценни книжа, обезпечени с държавни облигации (ЦКОДО), и евентуалните промени, за да се засили международната роля на еврото, да се стабилизират финансовите пазари и да се позволи на банките да разнообразят своите портфейли;

32.  подчертава, че адекватните пруденциални правила, осигуряващи капацитет за покриване на загуби, са от основно значение за запазване на финансовата стабилност, като същевременно трябва да се търси баланс, за да се гарантира, че капацитетът на финансовите институции да инвестират и да отпускат заеми за реалната икономика и глобалната конкурентоспособност на ЕС се подобрява; призовава Комисията, при прилагането на стандартите, посочени във финализираното споразумение Базел III, да обърне надлежно внимание на рисковите тегла, приложими за капиталовите инвестиции на банките, и по-специално дългосрочните капиталови инвестиции в МСП;

33.  подчертава, че СКП следва да бъде последователен и съгласуван с Европейския зелен пакт, и по-специално с Плана за инвестиции за устойчива Европа и таксономията на ЕС за устойчиви дейности; счита, че СКП следва да има за цел насочването на инвестиции към благоприятни за околната среда и конкурентоспособни проекти, като по този начин допринася за изпълнението на програмата за устойчиво развитие на ЕС;

Структура на пазара

34.  подчертава необходимостта от ефикасно и ефективно сътрудничество на европейските и националните надзорни органи, за да превъзмогнат различията си и да работят заедно за постигане на истинско сближаване в областта на надзора, като целта е насърчаване на общ европейски модел за надзор и прилагане под ръководството на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), за да се намалят съществуващите пречки пред трансграничните финансови операции; отбелязва значението на ESMA, EIOPA и Европейския банков орган (ЕБО) в рамките на този процес, като същевременно се зачита ролята на националните компетентни органи, според посоченото в наскоро договорения преглед на Европейската система за финансов надзор; освен това припомня, че е необходимо да се реформира структурата на управление на европейските надзорни органи, за да станат те напълно независими от националните надзорни органи;

35.  призовава Комисията, с оглед на потенциално повишаване на ефективността, да разгледа възможността постепенно да се предоставят на ESMA преки надзорни правомощия, включително пряк надзор върху някои пазарни сегменти, като например централните контрагенти на ЕС (ЦК) и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и единната европейска точка за достъп, както и по-големи правомощия за намеса по отношение на продуктите; подчертава също така необходимостта от определяне на единен европейски надзорен орган, в сътрудничество със съответните национални компетентни органи, въз основа на единна нормативна уредба и правомощия за намеса по отношение на продуктите за надзор на свързаните с криптоактиви дейности със силен трансграничен елемент в ЕС;

36.  изразява загриженост във връзка с неотдавнашния скандал, в който е замесено германското дружество за финансови технологии Wirecard; в тази връзка отправя искане Комисията и компетентните органи на ЕС да направят оценка до каква степен този скандал може да се обясни с недостатъци в регулаторната рамка на ЕС в областта на одита и надзора и дали националните надзорни органи и надзорните органи на ЕС имат необходимата готовност да упражняват ефективен надзор върху големите трансгранични финансови институции със сложни бизнес модели, които включват юрисдикции на различни трети държави и множество корпоративни нива; призовава да се направят заключения от този случай по отношение на по-нататъшното развитие на регулаторната и надзорната рамка на ЕС, и по-специално по отношение на плана за действие във връзка със СКП; счита, че в тези заключения следва да се разгледа въпросът дали пряк надзор на европейско равнище в конкретни области е щял да предотврати този неуспех и дали би било обосновано провеждането на амбициозна реформа на управлението на европейските надзорни органи, с по-силна роля при намаляване на съществуващите пречки пред трансграничните финансови операции; по-специално, отново призовава Комисията да проучи начините за подобряване на функционирането на счетоводния сектор, включително чрез съвместни одити;

37.  подчертава, че конкуренцията, изборът и достъпът до пазарните инфраструктури в рамките на целия ЕС са основни принципи за многообразието от търговски механизми в СКП, с изключение на случаите, когато този достъп би застрашил финансовата стабилност; отбелязва със загриженост, че през последните години нарастващ дял търговски потоци са насочени към места за търговия с ограничени изисквания за прозрачност, и посочва, че такава търговия няма значим принос за определяне на цените; отбелязва, че равнищата на двустранната търговия извън местата за търговия продължават да бъдат високи; обявява се в подкрепа на истински преход към конкурентна борсова търговия на европейските капиталови пазари и пазари на деривати, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция между различните места за търговия;

38.  счита, че добро финансиране за представителите на гражданското общество и представителите на потребителите в областта на финансовите услуги може да осигури ценна информация и независима оценка на създателите на политики и регулаторите;

39.  подчертава необходимостта от напредък по отношение на общите европейски стандарти, за да се намали рискът от фрагментиране, произтичащ от прилагането на националните възможности и дискреционните правомощия

40.  отбелязва, че регулирането на финансовите услуги е много сложна задача, съществуваща на международно, европейско и национално равнище; насърчава всички съответни участници да предприемат мерки с оглед на сложността на тази задача, за да се гарантира пропорционалността на финансовото регулиране и да се премахнат ненужните административни тежести; също така отбелязва, че пропорционалността на финансовото регламентиране понякога може да доведе до повишена сложност, и призовава Комисията и държавите членки да положат значителни усилия за рационализиране и хармонизиране на действащите и бъдещите правила чрез постепенно премахване на националните изключения, когато е целесъобразно, и чрез предотвратяване на свръхрегулирането на национално равнище при прилагането на законодателството на ЕС; подчертава, че регламенти, предвиждащи ясни срокове за преход и постепенно премахване на действащите режими, могат да осигурят безпрепятствен и сигурен път към сближаване на нормативните уредби;

41.  повтаря своя призив, който отправи в резолюцията си от 19 януари 2016 г., озаглавена „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС“, Комисията да извършва на всеки пет години и в сътрудничество с европейските надзорни органи (ЕНО), единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Европейския съвет за системен риск (ЕССР) обстойна количествена и качествена оценка на кумулативното въздействие от регулирането на финансовите услуги в ЕС върху финансовите пазари и участниците в тях на равнище ЕС и на равнище държави членки, с цел да се установят пропуските, да се извърши оценка на функционирането, ефективността и ефикасността на нормативната уредба в областта на финансовите услуги и да се гарантира, че уредбата не е заплаха за лоялната конкуренция и развитието на икономиката, и да докладва на Парламента; изразява съжаление, че досега такава оценка не е извършена;

42.  призовава Комисията да представи подробна пътна карта за повишаване на устойчивостта на финансовата екосистема, извличайки поуки от предимствата и слабостите на нормативната уредба на ЕС относно финансовата стабилност и финансовия надзор, идентифицирани по време на кризата във връзса с COVID-19; отбелязва скорошните препоръки от ЕССР, по-специално относно ликвидните рискове, произтичащи от заявките за допълване на маржин депозита и ликвидните рискове в инвестиционните фондове;

Непрофесионални инвеститори

43.  подчертава, че не може да съществува стабилен пазар без широка инвеститорската база; изразява загриженост, че ангажираността на непрофесионалните инвеститори по отношение на финансовите пазари остава ниска; посочва необходимостта от увеличаване на портфолиото от подходящи инвестиционни варианти за непрофесионалните инвеститори; призовава за мерки за насърчаване на инвестициите на дребно с оглед на демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС, като се увеличава участието на непрофесионалните инвеститори на капиталовите пазари чрез по-привлекателни, прозрачни и подходящи продукти за лично пенсионно осигуряване; призовава да се предложат инициативи, които са специфично насочени към непрофесионалните инвеститори, включително улесняване на разработването на независими уеб-базирани средства за сравнение в ЕС, за да се помогне на непрофесионалните инвеститори да определят най-подходящите продукти, що се отнася до риска, възвръщаемостта на инвестициите и стойността, за техните специфични нужди и предпочитания, както и насърчаване на мерки за стимулиране на конкурентоспособни продукти от екологичен, социален или управленски характер и на продукти, които обикновено се свързват с по-добра икономическа ефективност;

44.  изразява съжаление и безпокойство, че разпоредбите за защита на потребителите и инвеститорите в няколко секторни законодателни акта на ЕС относно финансовите услуги не са добре съгласувани, което води до ненужно усложняване както за финансовите посредници, така и за непрофесионалните клиенти; призовава Комисията да приеме по-хоризонтален и хармонизиран подход към защитата на потребителите и инвеститорите в законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги, адаптиран към екологичната и цифровата трансформация, за да гарантира ефективни и съгласувани равнища на защита на всички финансови продукти и доставчици;

45.  подчертава, че е важно да се повиши доверието на инвеститорите в капиталовите пазари благодарение на стабилна защита за инвеститорите и присъствието на финансово грамотни участници на пазара;

46.  подчертава необходимостта от еднакви условия на конкуренция между дружествата за финансови услуги и дружествата за цифрови технологии до прилагането на универсален подход; подчертава, че достъпът до финансовите пазари следва да бъде възможен за всички предприятия съгласно принципа „еднаква дейност, еднакви правила“; отбелязва, че този принцип е особено важен в областите на финансовите технологии и финансовите иновации, както и че взаимният достъп до финансови данни следва да бъде балансиран с необходимостта за еднакви условия на конкуренция за всички доставчици и видове продукти;

47.  подчертава, че единният пазар на финансови услуги на дребно е много слабо развит; отбелязва, че трансграничното закупуване на продукти в областта на финансовите услуги на дребно, като например ипотечни кредити или застрахователни продукти, е много рядко срещано и е свързано с пречки; счита, че участниците на пазара на дребно следва лесно да могат в пълна степен да се възползват от единния пазар, за да имат достъп до трансгранични продукти в областта на финансовите услуги на дребно и така да се гарантира по-голям избор и по-добри продукти; призовава Комисията да създаде нов план за действие за финансовите услуги на дребно, който да определя амбициозна стратегия за премахване на пречките за трансграничните финансови услуги на дребно, както и на ненужните и прекомерно високите такси за такива услуги;

48.  призовава в законодателството относно пакета с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) да се подобри разкриването и съпоставимостта на основната информация и да се премахне подвеждащата информация – въпроси, за които следва да се намери решение при следващия преглед; очаква, че на равнище 2 на законодателството за ПИПДОЗИП относно основния информационен документ ще се спазва равнище 1, по-специално относно предоставянето на точна, обективна, ясна и неподвеждаща преддоговорна информация и относно методиките във връзка със сценариите за резултатите, както и гарантирането на съпоставимост между различните инвестиционни продукти; отбелязва, че е важно да се гарантира, както че информацията за резултатите от минали периоди е на разположение на инвеститорите, така и че тези резултати не могат да се използват като показател за предвиждане на бъдещата възвръщаемост; изразява съжаление относно забавянето на приемането на равнище 2 на законодателството за ПИПДОЗИП, което ще съвпадне с първото преразглеждане на ПИПДОЗИП и ще увеличи правната несигурност и разходите за заинтересованите страни; настоява в предстоящия преглед да се предвиди оповестяваните документи да са стандартизирани и машинночитаеми, като така се даде възможност за сравняване в цифров формат; призовава Европейската комисия и европейските надзорни органи да координират своите предложения за промените си съответно на равнище 1 и равнище 2 по начин, който да гарантира висока степен на предвидимост както за посредниците, така и за непрофесионалните клиенти;

49.  настоятелно призовава Комисията да изясни разграничението между професионалните и непрофесионалните инвеститори на всички равнища на Директивата за пазарите на финансови инструменти, давайки възможност за индивидуално третиране на клиентите според техните познания и опит във връзка с пазарите; счита, че е важно да се позволи на непрофесионалните инвеститори да бъдат считани, при поискване, за професионални инвеститори съгласно ясни критерии; отправя искане към Комисията да разгледа въпроса дали въвеждането на категория полупрофесионални инвеститори би отговорило по-добре на реалността на участието на финансовите пазари и въз основа на своите констатации да направи оценка дали въвеждането на такава категория е необходимо или не; като алтернатива, отправя искане към Комисията да предвиди по-голяма гъвкавост в категоризирането на клиентите, и по-конкретно чрез възможности за някои клиенти по избор да не участват по отношение на някои задължения или да участват, или да повиши ефективността на съществуващите критерии за професионалните инвеститори;

50.  беше информиран, че настоящата рамка за отчитане съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти II и Регламента за европейската пазарна инфраструктура е твърде скъпа и сложна и възпрепятства ефективността на системата; счита, че следва да се разгледа възможността тя да бъде опростена, като се вземе изцяло предвид настоящият опит, проучи се рационализирането на цялото законодателство и се гарантира, че това в никакъв случай няма да подкопае целите, определени за Директивата за пазарите на финансови инструменти II и Регламента за европейската пазарна инфраструктура, и няма да възпрепятства правилата за интегритета на пазара, прозрачността, защитата на потребители и финансовата стабилност;

51.  призовава за изменения в законодателството, за да се гарантира достъп до независими консултации, предоставяни от финансови посредници, без неправомерно рекламиране на вътрешно разработени финансови продукти и със задълбочена оценка на продуктите на редица производители, както и за да се гарантира справедлива търговия с финансови продукти; отбелязва, че ESMA е приел нюансирано мнение относно евентуалната забрана на стимули, и призовава Комисията да проучи алтернативни подходи с подобен ефект върху съгласуването на интересите в цялата верига за разпространение; изразява съгласие, че ролята на стимулите в посредничеството и разпространението следва да бъде допълнително проучена, за да се гарантира, че няма да възникват конфликти на интереси и че финансовите консултации се предоставят обективно, прозрачно и адекватно на инвеститорите;

52.  подчертава, че т.нар. тайно пазаруване е важен инструмент за надзор, който може да подобри значително съгласуваността и ефективността на защитата на потребителите в целия ЕС; приканва ESMA да използва в пълна степен новите си координационни правомощия, като насърчава провеждането в целия ЕС на проверки по метода „тайно пазаруване“ с цел установяване на практики на продажби на неподходящи продукти и гарантиране, че всички констатации за неспазване на правилата за защита на потребителите и за професионално поведение са последвани от подходящи действия за правоприлагане;

53.  предлага на Комисията да разгледа възможността за създаване на индивидуална спестовна партида на ЕС като допълнение към