Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19 (2020/2760(RSP))

P9_TA(2020)0282 B9-0338/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Изграждане на европейското пространство за образование до 2025 г.“ (COM(2020)0625),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за периода 2021 – 2027 г.: приспособяване на образованието и обучението към ерата на цифровите технологии“ (COM(2020)0624),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в ерата на цифровите технологии: предизвикателства, възможности и поуки при формулирането на политиките на ЕС(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС(4),

–  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19 (O-000052/2020 – B9-0020/2020 и O-000053/2020 – B9-0021/2020),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по култура и образование,

А.  като има предвид, че в съответствие с Европейския стълб на социалните права достъпът до качествено и приобщаващо образование и учене през целия живот е основно право на човека и е от съществено значение за придобиването и поддържането на умения, за пълноценното и активно участие в обществото и за ефективния достъп до развиващ се пазар на труда;

Б.  като има предвид, че според ЮНЕСКО почти 1,6 милиарда учащи се в повече от 190 държави – 94% от учащите се в световен мащаб – бяха засегнати от затварянето на институции за образование и обучение в разгара на кризата, свързана с COVID-19; като има предвид, че над 60% от учащите се по света все още са засегнати; като има предвид, че по-малко от 25% от държавите с ниски доходи са осигурили някаква форма на дистанционно обучение; като има предвид, че в най-развитите държави достъпът до цифрово образование е около 90%, което означава, че 10% от учениците все не са обхванати от него(5);

В.  като има предвид, че все още съществуват сериозни различия на равнището на ЕС, като в някои държави членки до 32% от учениците нямат достъп до образование в продължение на няколко месеца; като има предвид, че за много учащи се тази липса на достъп произтича от липса на цифрово оборудване, недостатъчни цифрови умения или вече съществуващо неблагоприятно положение; като има предвид, че дори когато учащите се са имали достъп до цифрово образование, често е трябвало да учат без подкрепа от учител, съученик или човек от дома и понякога в нестабилна домашна среда;

Г.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 вероятно е причинила най-сериозното в историята нарушение във функционирането на системите за образование и обучение в света, представляващо заплаха за загубата на знания от цяло едно поколение ученици и студенти, и може да заличи години на напредък; като има предвид, че тази загуба на обучение вероятно ще намали бъдещите равнища на доходите на това поколение и също така ще окаже потенциално отрицателно въздействие върху ръста на производителността на труда и конкурентоспособност за Съюза като цяло; като има предвид, че същото това поколение е изправено пред навлизане на пазар на труда, силно засегнат от икономическата криза, причинена от COVID-19;

Д.  като има предвид, че учебните заведения имат много по-широка социална и духовна роля и допринасят за физическото и психичното здраве на учащите се; като има предвид, че беше доказано, че липсата на пряко взаимодействие между преподавателите и учениците често засяга благосъстоянието и психичното здраве на учащите се; като има предвид, че пандемията подчерта решаващата роля на учителите в образованието и обществото; като има предвид, че учителите и останалият персонал в сферата на образованието често са претоварени, което подчертава необходимостта от по-голяма подкрепа за тях и признаване в по-голяма степен на тяхната работа;

Е.  като има предвид, че кризата ускори преминаването към цифровото обучение и стимулира иновациите в образованието, например подобряването на възможностите за електронно обучение; като има предвид, че инвестициите в дружества, работещи в областта на технологиите за учене, през последните години подобриха решенията за онлайн образование и електронно обучение; като има предвид, че партньорствата между бизнеса и учебните заведения изпълняват роля в насърчаването на иновациите в сектора на образованието; като има предвид, че учебното заведение следва да остане крайният орган за вземане на решения във връзка с образователното съдържание;

Ж.  като има предвид, че в същото време внезапното преминаване към масово онлайн и дистанционно обучение, предизвикано от кризата, разкри огромни пропуски в разработването и изпълнението на политиката в областта на цифровото образование в рамките на Европейския съюз и сред държавите членки; като има предвид, че кризата също така показа необходимостта от по-голямо сътрудничество и координация между държавите членки по отношение на политиките в областта на образованието и обучението;

З.  като има предвид, че внезапното преминаване към цифрови технологии настъпи в контекст, в който 43% от европейците не разполагат с основни умения в областта на цифровите технологии(6); като има предвид, че съществува пряка връзка между държавата членка, в която хората живеят, и мястото, където живеят в държавите членки, техния социално-икономически статус, възраст, доходи, образователна степен и заетост, от една страна, и степента на уменията им в областта на цифровите технологии, от друга страна; като има предвид, че цифровата трансформация и използването на нови технологии оказват въздействие върху пазара на труда, като са необходими по-високи равнища на цифрова грамотност;

И.  като има предвид, че пандемията представлява възможност за преосмисляне на бъдещето на образованието;

Й.  като има предвид, че Комисията има за цел да създаде европейско пространство за образование до 2025 г.;

К.  като има предвид, че политическото споразумение, постигнато от Европейския съвет относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., ще доведе до сериозни съкращения във водещи образователни програми като „Еразъм +“; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за амбициозен бюджет за образователните програми; като има предвид, че настоящата икономическа криза не следва да води до съкращаване на публичните разходи за образование;

Л.  като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарност образователната политика е от изключителната компетентност на държавите членки, като Съюзът изпълнява подкрепяща и координираща роля;

1.  приветства творчеството и находчивостта, демонстрирани от институциите за образование и обучение и техния персонал, по-специално от персонала, предоставящ образование и обучение, както и от учениците и родителите при приспособяването им към онлайн и дистанционното обучение, особено в светлината на бързо променящите се обстоятелства и несигурните времена; приветства също така положителните примери, дадени от гражданите, гражданското общество и доставчиците на неформално образование при приспособяването на техните образователни практики и разработването на инициативи, които дадоха възможност за продължаване на ученето; призовава за повече усилия за разширяване и повишаване на видимостта на ефективните инициативи, както и за насърчаване на най-добрите практики във всички сектори на образованието; призовава Комисията да предостави платформа за обмен на добри практики между държавите членки и в тази връзка да проучи възможностите за нови инициативи, като например създаването на Европейски онлайн университет;

2.  подчертава обаче, че внезапното преминаване към цифрови технологии в образованието и обучението разкри също така цифрово разделение по отношение на достъпа до цифрова инфраструктура и цифрови устройства, качеството на онлайн преподаването и уменията на учениците, учителите и обучаващите;

3.  изразява съжаление във връзка с факта, че в Европа все още има ученици и студенти, които нямат достъп до цифрово образование; отново посочва необходимостта от подобряване на свързаността на европейско равнище, по-специално в селските и отдалечените райони, както и от увеличаване на достъпа до цифрово оборудване; посочва авангардните иновации в областта на образователните компютри, таблети и софтуер в Европа;

4.  изразява загриженост във връзка с недостига на умения в областта на цифровите технологии сред учителите и учениците, което възпрепятства ефективното цифрово образование; поради това припомня необходимостта да се инвестира във възможности за повишаване на квалификацията и професионално развитие за учителите и обучаващите в цяла Европа, за да се гарантира, че те не само притежават, но и могат да преподават цифрови умения; посочва значението на мобилността на учителите и споделянето на знания като ключов инструмент в това отношение и призовава Комисията да продължи да подкрепя подобни дейности;

5.  отбелязва, че кризата засегна различни сектори на образованието и обучението в различна степен, като висшите учебни заведения често постигат по-добри резултати благодарение на съществуващата инфраструктура, ресурси и опит с цифрови инструменти; подчертава, че нарушаването е по-сериозно при образованието в ранна детска възраст, училищното образование, професионалното образование и обучение, образованието за възрастни и неформалното образование, и призовава за повече усилия с цел осигуряване на ефективно дистанционно обучение за тези сектори; припомня необходимостта от адекватна финансова подкрепа в това отношение;

6.  призовава Комисията да събира, оценява и публикува данни от всички държави членки относно въздействието на пандемията върху участието на учащите се в дистанционно образование, със специален акцент върху това къде те не биха могли да участват поради липса на цифрови средства; освен това призовава Комисията да събира данни относно цифровите умения на учителите във всички държави членки;

7.  отбелязва с тревога, че пропуските в цифровото образование са задълбочили съществуващите неравенства – както между държавите членки, така и вътре в тях – и са имали непропорционално въздействие върху онези, които вече са в неравностойно положение от социален, икономически или друг характер, върху лицата със затруднения в ученето и с увреждания, както и върху принадлежащите към други уязвими или малцинствени групи; подчертава, че преодоляването на това цифрово разделение трябва да бъде непосредствен приоритет;

8.  припомня освен това жизненоважната социална роля, която играят училищата и другите учебни заведения, например при осигуряването на достъп до редовно хранене и духовна подкрепа; изтъква отрицателното въздействие на ограничителните мерки върху психичното здраве и благосъстоянието на учащите, в съчетание със стреса около оценяването и изолацията от връстниците;

9.  поради това приветства усилията, положени от специалистите от сферата на образованието и от държавите членки, за да се гарантира, че присъственото обучение може да се възобнови в сигурна по отношение на COVID-19 среда; призовава всички държави членки да направят необходимото, за да гарантират присъствено учене за всички; признава предизвикателството, присъщо на повторното отваряне на образователните институции, и изразява съжаление относно липсата на координация или обмен на най-добри практики на европейско равнище; призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество, за да сведат до минимум рисковете за здравето на персонала и учащите и да увеличат максимално шансовете за продължаване на присъственото образование; в същото време счита, че в случай на други ограничителни мерки образователните институции трябва да бъдат подготвени да предоставят качествено цифрово обучение на всички учащи и да предприемат мерки във връзка с психичното здраве и благосъстоянието в сътрудничество с родителите и други съответни заинтересовани страни;

10.  подчертава, че социалните и образователните неравенства често се затвърждават в ранна детска възраст и имат тенденцията да се увеличават в зряла възраст, тъй като по-ниската образователна степен обикновено води до по-лоши перспективи за заетост, което на свой ред обикновено намалява достъпа до обучение и възможности за развитие на работното място;

11.  изразява загриженост относно неравномерността на цифровата неграмотност, изведена на преден план в резултат на кризата, като много хора изпитват затруднения с основната защита на данните в интернет, киберсигурността и информационната грамотност; подчертава особеното предизвикателство на дезинформацията и фалшивите новини в това отношение; изтъква значението на преподаването на основни умения за цифрова и информационна грамотност чрез истински подход за учене през целия живот и подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до преподаване на цифрови умения за по-възрастните хора и за хората от групите в неравностойно положение; призовава за широкомащабни европейски инициативи за цифрова грамотност, които да бъдат заложени в преразгледания план за действие в областта на цифровото образование;

12.  счита, че основната поука от кризата е, че приобщаването и равните възможности, както по отношение на достъпа, така и на качеството, трябва да бъдат поставени в центъра на бъдещите политики на Съюза в областта на образованието и обучението;

13.  подчертава, че кризата показа необходимостта от многостранен подход на съвместно създаване към политиката в областта на образованието, който да включва учители и обучаващи, учащи, лица, предоставящи неформално образование и обучение, родители, предприятия, гражданско общество, профсъюзи и местни органи както при планирането, така и при осъществяването; припомня, че ученето се осъществява във формална, неформална и аформална среда и че разработването на политики трябва да бъде насочено към този многостранен подход;

14.  изразява убеждението си, че кризата предоставя възможност за задълбочен размисъл за бъдещата ориентация на политиката в областта на образованието и обучението и нейното място в по-широкия план за възстановяване след пандемията; подчертава централната роля на образованието в екологичния и цифровия преход; припомня, че Европейският зелен пакт признава ключовата роля на училищата, институциите за обучение и университетите като движещи сили на промяната;

15.  освен това счита, че сега е моментът да се преосмислят и модернизират учебните програми и методите на учене и да се ускори темпът на промяната; насърчава държавите членки да приемат цифровизацията и иновациите и да внедряват новите и нововъзникващите технологии, като например изкуствен интелект, блокверига, адаптивни решения за учене и игровизация, в своите системи за образование и обучение по интелигентен, ориентиран към учащите начин; подчертава необходимостта от проучване на въздействието на иновационните технологии в образованието и насърчаване на примери за най-добра практика на европейско равнище; припомня значението на правните и етичните принципи, залегнали в основата на интелектуалната собственост, в контекста на съдържанието на цифровото образование; подчертава, че използването на цифрови технологии следва да бъде включено в образованието от ранна възраст с подходящ надзор от възрастни и специалисти, както и съобразно най-високите стандарти за защита на данните и авторското право;

16.  подчертава, че прякото взаимодействие между учители и учащи не може да бъде заместено и че само присъственото учене може ефективно да гарантира придобиването на междуличностни и социални умения; поради това счита, че въпреки че пандемията вероятно ще доведе до преминаване към по-хибриден модел на образование, който съчетава присъственото учене в класната стая с решения за електронно обучение, присъственото обучение трябва да остане в центъра на образованието и обучението; припомня значението на изучаването на хуманитарни науки и счита, че те са от съществено значение в допълването на науките, технологиите, инженерството и математиката, както и на предприемаческите умения;

17.  счита, че по-доброто сътрудничество и координация между държавите членки и една по-амбициозна политика на Съюза в областта на образованието и обучението биха подобрили ефективността на отговора на кризата, породена от COVID-19, и призовава настоятелно Съюза да играе по-активна координираща роля в напредъка;

18.  поради това призовава Комисията да предложи амбициозна политическа рамка за бъдещата европейска политика в областта на образованието, като европейското пространство за образование се превърне от свободно виждане, основано на обширни принципи, в конкретна работна програма с набор от измерими цели, включително превръщането в реалност в Съюза най-късно до 2025 г. на автоматичното взаимно признаване на квалификации, дипломи и периоди на обучение в чужбина; настоятелно призовава Комисията да възприеме подобен амбициозен подход към модернизирания план за действие в областта на цифровото образование, като се премине от набор от различни действия към пълноценно функционираща стратегия за цифрови умения и цифрово образование; настоява Комисията да включи активно Парламента на всички етапи от определянето на политиките;

19.  настоява, че бъдещата европейска политика в областта на образованието трябва да бъде изградена въз основа на съгласувана политическа рамка, която да гарантира, че съответните политически инициативи – като например Европейската програма за умения, европейското пространство за образование, планът за действие в областта на цифровото образование, гаранцията за младежта и гаранцията за децата – се допълват и подкрепят ясни общи цели на политиката; счита, че образователното измерение трябва да бъде част от диалога с гражданите, например в рамките на предстоящата Конференция за бъдещето на Европа;

20.  отбелязва, че напредъкът към европейско пространство за висше образование е значително по-голям, отколкото подобни процеси в други образователни сектори; поради това настоятелно призовава Комисията да съсредоточи по-големи усилия върху други образователни сектори, по-специално образованието в ранна детска възраст, училищното образование, образованието за възрастни и професионалното образование и обучение, чрез подход, основан на ученето през целия живот;

21.  припомня, че програмата „Еразъм+“ е основният инструмент за финансиране в подкрепа на изграждането на европейското пространство за образование; подчертава ценността на инструментите, разработени с подкрепата на „Еразъм+“, за създаване и споделяне на преподавателски ресурси, например чрез електронно побратимяване (e-twinning), и за разработване на модули за обучение на учители, например чрез портала за училищно образование; счита, че тези инструменти следва да бъдат разширени, по-добре финансирани и активно популяризирани в рамките на образователната общност, за да доведат до реална промяна в онлайн преподаването и ученето; припомня подкрепата си за програмата „Еразъм+“ за допълване на мобилността, но не и за нейното заместване с инструменти за виртуално обучение и сътрудничество; посочва ценния принос на редица свързани с образованието пилотни проекти и подготвителни действия, предложени от Парламента, и призовава за включването на успешни пилотни проекти и подготвителни действия в политиката и програмите;

22.  подчертава освен това потенциалния принос на инициативата за центрове за високи професионални постижения, програмата DiscoverEU и инициативата за мрежи от европейски университети за европейското пространство за образование; при все това изразява съжаление, че преразгледаното предложение за МФР на Комисията от май 2020 г. – намалено дори още повече от Европейския съвет през юли 2020 г. – лишава програмата „Еразъм+“ от необходимото финансиране за осъществяване на тези водещи инициативи, без това да се отрази на основните части на програмата, по-специално на разширяването на възможностите за мобилност с учебна цел и на придаването на по-приобщаващ характер на програмата;

23.  посочва, че редица програми на Съюза за финансиране могат да подкрепят образователната политика; призовава Комисията да даде приоритет на целенасочени инвестиции в цифрова инфраструктура и оборудване за учебните заведения и учащите, за да се даде възможност за дистанционно и онлайн обучение, като се обърне специално внимание на цифровите устройства и достъпа до интернет в отдалечените и селските райони; подчертава, че за тази цел следва да бъдат използвани механизмът за свързване на Европа, механизмът за възстановяване и устойчивост и Европейският фонд за регионално развитие;

24.  подчертава, че висококачествените образователни системи осигуряват основата за конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, и припомня, че добре функциониращите системи за образование и обучение изискват високи равнища на публични инвестиции; във връзка с това изтъква, че амбициозните политики без съответното финансиране не пораждат доверие; изразява дълбоко съжаление, че конкретно тези програми, които подкрепят политиките в областта на образованието и обучението, и по-специално „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“ и Европейският социален фонд плюс, станаха предмет на бюджетни съкращения в политическото споразумение относно следващата МФР, постигнато на заседанието на Европейския съвет през юли; отново призовава за утрояване на бюджета на „Еразъм+“ в сравнение с бюджета в МФР за периода 2014 – 2020 г.; призовава държавите членки да използват амбициозно наличните средства чрез плана за възстановяване, за да стимулират инвестициите в образованието; насърчава държавите членки да увеличат значително публичните разходи за образование;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10. (2) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (3) Приети текстове, P8_TA(2018)0485. (4) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 8. (5) Институт „Брукингс”, април 2020 г. (6) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2019 г.

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1806 (2020/2605(RSP))

P9_TA(2020)0283 B9-0339/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване(1), и по-специално член 7 от него („механизъм за реципрочност“),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2017 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001(2),

–  като взе предвид съобщенията на Комисията относно липсата на реципрочност от 12 април 2016 г. (COM(2016)0221), 13 юли 2016 г. (COM(2016)0481), 21 декември 2016 г. (COM(2016)0816), 2 май 2017 г. (COM(2017)0227), 20 декември 2017 г. (COM(2017)0813) и 19 декември 2018 г. (COM(2018)0855), както и последното съобщение на Комисията от 23 март 2020 г., озаглавено „Актуално състояние по отношение на липсата на реципрочност в областта на визовата политика“ (COM(2020)0119),

–  като взе предвид член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 80, 265 и 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид разискванията, проведени в Европейския парламент на 19 октомври 2020 г., относно задълженията в областта на визовата реципрочност,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1806 (O-000049/2020 – B9-0022/2020),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че обикновено се счита, че критерият за визова реципрочност, който е един от критериите на визовата политика на ЕС, означава, че към гражданите на ЕС, пътуващи за трета страна, следва да се прилагат същите условия като условията спрямо гражданите на съответнатаа трета страна при пътуването им за ЕС;

Б.  като има предвид, че целта на механизма за визова реципрочност е да се постигне такава визова реципрочност; като има предвид, че визовата политика на ЕС забранява на отделните държави членки да въвеждат изискване за виза по отношение на граждани на трета страна, ако тази страна е включена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1806 (държави, чиито граждани са освободени от изискването за виза за краткосрочен престой);

В.  като има предвид, че механизмът за реципрочност беше преработен през 2013 г., като Парламентът стана съзаконодател, поради необходимостта този механизъм да се адаптира с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз в областта на вторичните правни основания, така че механизмът „да предвижда отговор на Съюза като акт на солидарност, ако трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, прилага изискване за виза за гражданите на поне една държава членка“ (съображение 1 от Регламент (ЕС) № 1289/2013);

Г.  като има предвид, че механизмът за реципрочност установява процедура, която започва в случай на нереципрочност и включва точно определени срокове и действия, които трябва да бъдат предприети с цел прекратяване на липсата на реципрочност; като има предвид, че присъщата му логика води до мерки с нарастваща тежест по отношение на съответната трета страна, включително дори до суспендиране на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на съответната трета страна („втори етап от прилагането на механизма за реципрочност“);

Д.  като има предвид, че „за да се осигури адекватното участие на Европейския парламент и на Съвета във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на суспендирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, както и хоризонталните последици за държавите членки, асоциираните към Шенген държави и самия Съюз, по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с определени елементи на механизма за реципрочност“, включително във връзка със суспендирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на съответната трета страна;

Е.  като има предвид, че „Европейският парламент или Съветът могат да решат да оттеглят делегирането“ (член 290, параграф 2, буква а) от ДФЕС);

Ж.  като има предвид, че „делегираният акт може да влезе в сила единствено ако в срок, определен от законодателния акт, Европейският парламент или Съветът не представят възражения“ (член 290, параграф 2, буква б) от ДФЕС);

З.  като има предвид, че Комисията оспори пред Съда на Европейския съюз избора на делегирани актове във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност, и като има предвид, че въпреки това Съдът се произнесе, че изборът от страна на законодателя е правилен (дело C-88/14);

И.  като има предвид, че съответно механизмът по ясен начин възлага задълженията и отговорностите на Парламента и Съвета, както и на Комисията, в различните етапи на механизма за реципрочност;

Й.  като има предвид, че следователно в този случай става дума за солидарността между държавите – членки на ЕС, като съществува и институционален проблем, тъй като понастоящем Парламентът и Съветът са лишени от своя прерогатив на адекватно „участие […] във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност“;

К.  като има предвид, че Комисията не следва да остава в ситуация, в която забавянето и отказът от нейна страна да прилага законодателството на ЕС биха могли да доведат до подкопаване на доверието в нея като пазител на Договорите, а следва да ѝ се припомнят нейните институционални и правни задължения;

1.  повтаря съображението си, че Комисията е задължена по закон да приеме делегиран акт – с който временно да се спре освобождаването от изискването за виза за граждани на трети страни, които не са премахнали изискването за виза по отношение на гражданите на някои държави членки – в срок от 24 месеца от датата на публикуване на нотификациите в това отношение, като този срок изтече на 12 април 2016 г.;

2.  призовава Комисията, въз основа на член 265 от ДФЕС, да приеме необходимия делегиран акт в срок от най-много два месеца от датата на приемане на настоящата резолюция;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Европейския съвет и Съвета, както и на националните парламенти.

(1) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39. (2) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 2.

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно политиките в областта на заетостта и социалните политики на еврозоната за 2020 г. (2020/2079(INI))

P9_TA(2020)0284 A9-0183/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 5 и член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 4, 6, 9, 145, 148, 149, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 158, 165, 166, 168, 174 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество(1),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност), и Директива 2000/43/EО (Директива за расовото равенство),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8, 10 и 13,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/559 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 223/2014 по отношение на въвеждането на специални мерки за справяне с избухването на COVID-19(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2020 г., озаглавено „Действия в отговор на коронавируса – Да използваме всячески всяко налично евро, за да запазим човешкия живот и препитанието на хората“ (COM(2020)0143),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 508/2014 във връзка със специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазване на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса)(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“ (COM(2020)0112),

–  като взе предвид техническия доклад на Съвместния изследователски център, озаглавен „The COVID confinement measures and EU labour markets“ (Ограничителните мерки във връзка с COVID и пазарите на труда в ЕС), публикуван през 2020 г., и по-специално неговия анализ на последните налични данни за формите на дистанционна работа в Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 юни 2019 г., озаглавено „Задълбочаване на икономическия и паричен съюз в Европа: равносметка на постигнатото четири години след доклада на петимата председатели – Принос на Европейската комисия за срещата на върха на държавите от еврозоната на 21 юни 2019 г.“ (COM(2019)0279),

–  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на Европейския икономически и паричен съюз“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Европейски семестър за 2020 г.: специфични за всяка държава препоръки“ (COM(2020)0500),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж (COM(2020)0123), и последващото решение в тази връзка на Съвета от 23 март 2020 г.,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 26 февруари 2020 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2020)0070),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 22 ноември 2017 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2017)0677) и своята позиция от 19 април 2018 г. по този въпрос(5),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2019/1181 на Съвета от 8 юли 2019 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2019 г. относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 г. (COM(2019)0650),

–  като взе предвид предложението за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета от 17 декември 2019 г., придружаващо Съобщението на Комисията относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 година (COM(2019)0653),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 17 декември 2019 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2019)0652),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2019 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение 2020 г.“ (COM(2019)0651),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2019 г. за проектите на бюджетни планове за 2020 г.: цялостна оценка (COM(2019)0900),

–  като взе предвид политическите насоки за Европейската комисия за периода 2019 – 2024 г., озаглавени „Съюз с по-големи амбиции – Моята програма за Европа“, представени от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен,

–  като взе предвид обявеното от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в „Съюз с по-големи амбиции: Моята програма за Европа – Политически насоки за следващата Европейска комисия (2019 – 2024 г.)“: „В подкрепа на всички нуждаещи се деца ще създам „Европейската гаранция за децата“, вземайки като отправна точка идеята на Европейския парламент“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250), и по-специално принцип 11, акцентиращ върху значението на насърчаването на правата на децата,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 юни 2020 г. относно „Демографските предизвикателства – перспективи“(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г. относно съвместяването на професионалния и семейния живот в условията на демографски промени (11841/11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

–  като взе предвид Делегирания регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета(8),

–  като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета от 13 март 2018 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (COM(2018)0132),

–  като взе предвид пакета на Комисията от 2013 г. за социални инвестиции, представен подробно в съобщението ѝ, озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014 – 2020 г.“ (COM(2013)0083),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката,

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(9),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета(10),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на изпълнението на препоръката от 2013 г. „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (SWD(2017)0258),

–  като взе предвид стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г. и Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 – 2020 г., както и заключенията на Съвета по него от 7 март 2011 г.(11), и съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. озаглавен „Цели от Барселона – Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

–  като взе предвид целите от Барселона относно грижите за децата от 2002 г., а именно за осигуряване до 2010 г. на детски заведения за най-малко 90% от децата на възраст между три години и задължителната училищна възраст и за най-малко 33% от децата на възраст под три години,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост – три години по-късно“ (COM(2016)0646),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения – Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид пакета за кръговата икономика (Директиви (ЕС) 2018/849(12), (ЕС) 2018/850(13), (ЕС) 2018/851(14) и (ЕС) 2018/852(15)),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново – Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 16 февруари 2012 г., озаглавена „Програма за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии“ (COM(2012)0055),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа (15071/15),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно политиките за заетост и социалните политики за еврозоната(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2019 г.(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(24),

–  като взе предвид позицията си от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 – 2020 г.(26),

–  като взе предвид инициативата на ОИСР и на Европейската комисия относно „Състоянието на здравеопазването в ЕС“ и свързания с нея доклад „Здравето накратко: Европа 2018 г.“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2018 г. относно адекватността на пенсиите: настояща и бъдеща адекватност на доходите на хората в напреднала възраст в ЕС, публикуван на 26 април 2018 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2018 г. относно застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за държавите – членки на ЕС (2016 – 2070 г.)“, публикуван на 28 май 2018 г.,

–  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта и процеса от Торино, чието начало беше поставено през 2014 г. с цел укрепване на системата от договори на Европейската социална харта в рамките на Съвета на Европа и в отношенията ѝ с правото на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(27),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19(28),

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от септември 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз до Комитета от юни 2014 г.,

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (Директивата за равно третиране)(29) и член 141 от Договора за създаване на Европейската общност (1992 г.) относно принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2014 г. относно равенството между жените и мъжете,

–  като взе предвид Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019 – 2027 г., основана на резолюцията на Съвета от 26 ноември 2018 г., и целта на „Европа 2020“ за намаляване на преждевременното напускане на системата на образование и обучение до по-малко от 10%,

–  като взе предвид „Проучването на осъществимостта за гаранция за децата – окончателен доклад“ на Комисията от март 2020 г.,

–  като взе предвид Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата от април 2017 г., озаглавен „Младежка безработица – промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение“ (COM(2020)0276),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (Европейски акт за достъпността)(30),

–  като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията от пролетта на 2020 г.,

–  като взе предвид проучването на Европейската мрежа за социална политика, озаглавено „In-work poverty in Europe: A study of national policies“ (Бедността сред работещите в Европа: проучване на националните политики), публикувано през май 2019 г.,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 2018 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (14582/18),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз(31),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19(32),

–  като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от лятото на 2020 г.,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ (Определяне на потребностите на Европа от възстановяване) (SWD(2020)0098),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 февруари 2020 г. относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (6129/20);

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0183/2020),

А.  като има предвид, че ЕС навлезе в най-дълбоката икономическа рецесия в своята история и че икономическата активност в Европа спада с необичайно бърза скорост; като има предвид, че според икономическата прогноза от лятото на 2020 г. се очаква БВП на ЕС да се свие с около 8,3%, а на еврозоната – с 8,7% през 2020 г.;

Б.  като има предвид, че кризата във връзка с COVID-19 предизвика симетричен шок, засягащ всички държави членки, въпреки че въздействието на кризата се определя като неравномерно, тъй като се усеща по-силно от хората, наброяващи повече от 109 милиона, които още преди пандемията бяха изложение на риск от бедност; като има предвид, че кризата оказа силен натиск върху системите за социална закрила, които трябва да смекчат социалните последици от кризата и да осигурят на всички достойни условия на живот и достъп до основни услуги като здравеопазване, образование и жилища; като има предвид, че кризата във връзка с COVID-19 вероятно ще увеличи съществуващите неравенства и изисква координирана европейска реакция, за да се гарантира социално и териториално сближаване;

В.  като има предвид, че настоящата криза крие риск и от увеличаване на регионалните и териториалните различия между и в държавите членки;

Г.  като има предвид, че ефективната координация на европейската икономическа, социална и здравна политика, при която европейският семестър и Европейският стълб на социалните права да са централен елемент, е от решаващо значение за смекчаване на последиците от кризата и гарантиране на икономически иновативно, социално справедливо и отговорно от екологична гледна точка възстановяване; като има предвид, че по-голямото участие на Парламента засилва демократичния надзор върху семестъра;

Д.  като има предвид, че с решението на Съвета от 23 март 2020 г. се активира общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж, което осигури гъвкавостта, необходима за предприемане на всички необходими мерки за подкрепа на икономиките и здравните системи; като има предвид, че социалните инвестиции са от съществено значение за осигуряване на устойчиво развитие, изкореняване на бедността и приобщаващи общества;

Е.  като има предвид, че някои политически решения и ограничения на инвестициите вследствие на финансовата и икономическа криза доведоха до неблагоприятни последствия за равнището на защита, предоставяно от недостатъчно финансирани в някои случаи социални и здравни системи, които не бяха в състояние адекватно да намалят бедността и неравенствата, и утежниха въздействието на пандемията в някои държави членки;

Ж.  като има предвид, че са необходими решителни мерки и инвестиции за бързо възстановяване, които следва да се съсредоточат върху смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, рестартиране на икономическата дейност, насърчаване на устойчивото развитие, екологичния преход, цифровата трансформация и изпълнението на ЦУР на Обединените нации, целите на Зеления пакт, както и прилагането на принципите на Европейския стълб на социалните права с цел постигане на по-ефективни и по-силни социални държави;

З.  като има предвид, че за да се възползват от предложения Механизъм за възстановяване и устойчивост, държавите членки следва да подготвят планове за възстановяване и устойчивост и да ги приложат към своите национални програми за реформи, като вземат предвид заключенията в рамките на европейския семестър, както и националните планове в областта на енергетиката и климата и плановете за справедлив преход, и да докладват за своя напредък в изпълнението на плановете в контекста на европейския семестър; като има предвид, че държавите членки следва да създадат конкретни планове за социален напредък с ясни цели, в които да се посочва къде ще бъдат насочени социалните инвестиции и как ще се прилагат принципите на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) след приемането на плана за действие за прилагането на ЕССП, обявен от председателя на Европейската комисия;

И.  като има предвид, че социално устойчивите реформи са тези, които се основават на солидарност, интеграция, социална справедливост, справедливо разпределение на богатството, равенство между половете, висококачествена държавна образователна система за всички, качествена заетост и устойчив растеж – модел, който осигурява равенство и социална закрила, дава повече възможности на уязвимите групи, укрепва участието и гражданството и подобрява жизнения стандарт на всички; като има предвид, че укрепените системи за социална закрила са от решаващо значение за борбата срещу бедността и неравенствата и за подкрепата за приобщаващ и устойчив растеж;

Й.  като има предвид, че според придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ (Определяне на потребностите на Европа от възстановяване), най-належащата социална потребност е справяне с безработицата; като има предвид, че в според приблизителните оценки на Комисията в този документ ще са необходими инвестиции в социалната инфраструктура в размер на 192 милиарда евро;

К.  като има предвид, че се очаква равнището на безработицата в еврозоната да се увеличи от 7,5% през 2019 г. до около 9,5% през 2020 г., при което ще са налице съществени разлики между държавите членки; като има предвид, че се очаква нарастването на безработицата да засегне неравномерно различните сектори, полове, възрастови групи и социално-икономически групи; като има предвид, че подкрепяните от европейски мерки национални схеми за непълно работно време, субсидии за заплати и подпомагане на предприятията дават възможност за поддържане на работните места и за запазване до голяма степен на заплатите; като има предвид, че много работни места продължават да са сериозно застрашени в средносрочен план и че са необходими значителни усилия за справяне с проблема с безработицата; като има предвид, че в бъдеще Европейската презастрахователна схема за обезщетения при безработица би могла да смекчи подобни различия, като подпомага държавите членки да покрият разходите, пряко свързани със създаването или разширяването на национални режими на работа при непълно работно време;

Л.  като има предвид, че през първата половина на 2020 г. пазарът на труда в еврозоната претърпя значително влошаване, предизвикано от пандемията от COVID-19, и предприетите мерки за нейното овладяване; като има предвид, че спадът на заетостта с около 4% през 2020 г. крие по-съществено влошаване на броя на отработените часове, тъй като служителите с режими на работа при непълно работно време са фактически безработни, но запазват работното си място за целите на статистиката; като има предвид, че за да се отчита даден човек като безработен, той трябва да бъде на разположение на пазара на труда, което не беше възможно навсякъде по време на строгите ограничения на свободата на движение, и че много хора, слабо интегрирани на пазара на труда, загубиха също мотивация да търсят активно работа и следователно не бяха отчетени като безработни;

М.  като има предвид, че тежестта на това влошаване на пазара на труда се поема неравномерно от различните категории на пазара на труда; като има предвид, че работниците с несигурни условия на труд и договори, включително работниците на временен трудов договор и работниците, наети чрез агенции за временна заетост, първи загубиха работата си; като има предвид, че често те не са в състояние да упражнят правата си, имат слаба или никаква сигурност на работното място и социалноосигурителна закрила и са изправени пред по-големи рискове за здравето и безопасността; като има предвид, че равнището на безработицата сред младите хора се е увеличило повече от общия процент и че самостоятелно заетите лица също са пострадали масово от ограниченията на свободата на движение;

Н.  като има предвид, че основната отговорност за борбата с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;

О.  като има предвид, че според прогнозата от лятото на 2020 г. се очаква различни фактори да забавят връщането на пазара на труда към състоянието му отпреди пандемията, например схемите за субсидиране за ограничен срок от време на режими на работа при непълно работно време; като има предвид, че в случай на продължителен период на слаба икономическа активност и с увеличаване на броя на дружествата, които се очаква да намалят или прекратят дейността си, режимите не могат напълно да предотвратят евентуално увеличаване на безработицата; като има предвид, че очакваният ръст на безработицата в ЕС може да се окаже особено труден за преодоляване в държавите членки, където безработицата вече е била сравнително висока преди началото на пандемията, където икономическото възстановяване се очаква да бъде бавно или където липсва ефикасност и ефективност на пазарите на труда и мрежите за социална сигурност;

П.  като има предвид, че според Евростат през 2018 г. в ЕС-28 е имало 8,3 милиона непълно заети работници на непълно работно време, 7,6 милиона души, които са били на разположение да работят, но не са търсили работа, и още 2,2 милиона души, които са търсили работа, без да имат възможност да започнат да работят в краткосрочен план; като има предвид, че през 2018 г. в ЕС-28 общо 18,1 милиона души са били в положение, доближаващо се в известна степен до безработица;

Р.  като има предвид, че между 2002 г. и 2018 г. делът в ЕС на работните места, осигуряващи средни доходи, намаля с 13 процентни пункта;

С.  като има предвид, че държавите членки са изправени пред структурни предизвикателства на пазара на труда, например слабото участие, както и несъответствието между уменията и квалификацията; като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от конкретни мерки за интеграция или реинтеграция на неактивната работна сила с цел отговаряне на търсенето на пазара на труда;

Т.  като има предвид, че се предвижда влошаването на положението на пазара на труда да ограничи увеличението на трудовите възнаграждения и да отслаби позициите на работниците в процеса на договаряне; като има предвид, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти за работодателите и профсъюзите за определяне на справедливи възнаграждения и условия на труд и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза;

У.  като има предвид, че правото на колективно договаряне е въпрос, който засяга всички европейски работници, и има жизненоважни последици за демокрацията и принципите на правовата държава, включително зачитането на основните социални права и колективното договаряне; като има предвид, че колективното договаряне е основно европейско право и че европейските институции са длъжни да го спазват в съответствие с член 28 от Хартата на основните права; като има предвид, че в този контекст политиките, които зачитат, насърчават и укрепват колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на трудовите възнаграждения, играят решаваща роля за постигането на висококачествени условия на труд;

Ф.  като има предвид, че обхватът на колективното договаряне се влоши в 22 от 27 държави членки от 2000 г. насам; като има предвид, че средното равнище на членството в профсъюзи в Европейския съюз е около 23%, като налице са големи разлики между държавите членки, в които равнището варира от 74% до 8%;

Х.  като има предвид, че трудови възнаграждения, гарантиращи достоен стандарт на живот, силни системи за колективно договаряне, демокрация на работното място, прозрачност на възнагражденията, предвидимо работно време, гъвкави схеми на работа, адекватна социална закрила и инвестиции в обществени услуги могат да намалят бедността сред работещите, да намалят здравните и социалните неравенства, да създадат търсене и да подобрят здравето и благосъстоянието;

Ц.  като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации от 1948 г. признава необходимостта работниците да получават възнаграждение, гарантиращо жизнен минимум, като тази необходимост се признава и в Конституцията на Международна организация на труда, основана през 1919 г.; като има предвид, че според дефиницията на Eurofound трудово възнаграждение, гарантиращо жизнения минимум, е размерът на дохода, необходим за осигуряване на основен, но социално приемлив жизнен стандарт на работещия; като има предвид, че минималните трудови възнаграждения в повечето държави остават под прага на бедността;

Ч.  като има предвид, че кризата ще окаже значително въздействие върху социалните условия и ще засегне по-специално жените, домакинствата и семействата с ниски доходи, възрастните хора, малцинствата и други уязвими групи, което ще доведе до увеличаване на неравенствата, нестабилността, бедността, безработицата и социалните различия, както и до подкопаване на социалните стандарти и стандартите в областта на заетостта в Европа; като има предвид, че сред изложените на най-голям риск от загуба на работното място и изпадане в бедност са, наред с другите, младите хора, работниците с несигурни условия на труд и с нетипични и временни трудови договори, лицата с ниска квалификация, работниците с принудително намалено работно време и самостоятелно заетите лица, както и работещите през платформи и мигрантите; като има предвид, че много работници, които упражняват важни професии на първа линия в борбата с пандемията от COVID-19, принадлежат към тези уязвими категории;

Ш.  като има предвид, че кризата показа, че всеки работник е важен и че ако нашите общества функционират в условията на ограничаване на движението на гражданите, това е благодарение не само на здравните работници, изследователите и силите за сигурност, но до голяма степен и на хигиенистите, транспортните работници, касиерите в супермаркетите, полагащите грижи лица, доставчиците, домашните работници, работещите през платформи, работниците в телефонни центрове, работниците в хранително-вкусовия, селскостопанския и рибарския сектор, както и много други, чийто принос е абсолютно необходим; като има предвид, че твърде често тези работници имат лоши условия на труд и ниски възнаграждения и че в много сектори по-голямата част от тях са жени;

Щ.  като има предвид, че разликите в заплащането и пенсиите между мъжете и жените продължават да съществуват и има опасност да се задълбочат с кризата във връзка с COVID-19; като има предвид, че в целия ЕС жените продължават да печелят средно с 16% по-малко, отколкото мъжете и че разликата между мъжете и жените по отношение на пенсиите е почти 37,2% в ЕС;

АА.  като има предвид, че в ЕС дискриминацията на работното място въз основа на възраст, пол, полова идентичност, увреждане, етнически или расов произход, религия, убеждения или сексуална ориентация е забранена и всеки има право на равно третиране по отношение на наемане на персонал, условия на труд, повишение, заплащане, достъп до обучение и професионално пенсионно осигуряване;

АБ.  като има предвид, че през следващото десетилетие се очаква поляризацията при заетостта да нарасне още повече, а работните места в спектъра на по-високите и на по-ниските равнища на умения – да се увеличат; като има предвид, че тази тенденция вероятно ще бъде допълнително засилена от пандемията; като има предвид, че прогресивното данъчно облагане е необходимо предварително условие за намаляване на общото неравенство и за финансиране на добре функциониращи социални държави;

АВ.  като има предвид, че светът на труда претърпява преобразуваща промяна, предизвикана от технологичните иновации, цифровизацията, демографските промени, изменението на климата и глобализацията; като има предвид освен това, че настоящата криза оказа огромно въздействие върху нашите работни навици; като има предвид, че използването на цифровите технологии и тяхното насърчаване по приобщаващ начин носят икономически и социални ползи в дългосрочен план, могат да повишат конкурентоспособността и да създават възможности за работни места, но че също така създават предизвикателства като социалната изолация, цифровото изключване, увеличените неравенства, защитата на данните, влошаването на здравето и условията на труд на работниците както и на защитата на техните права; като има предвид, че инвестирането в цифрови умения, квалификации и формално обучение за възрастни укрепва пригодността за заетост на работниците, развитието в областта на заплащането и конкурентоспособността на предприятията; като има предвид, че горепосочените глобални предизвикателства изискват справедлив преход, така че никой да не бъде изоставен;

АГ.  като има предвид, че свободното движение на работници е основен принцип на Европейския съюз и е от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар;

АД.  като има предвид, че прилагането на препоръката от 2013 г. относно инвестициите в децата в ЕС не даде очакваните резултати; като има предвид, че европейският семестър не даде в достатъчна степен приоритет на справянето с бедността и социалното изключване на децата и че средствата от ЕС не са използвани така широко и стратегически, както би могло да се използват; като има предвид, че въвеждането на гаранция на ЕС за децата с конкретни цели би било ефективен начин да се гарантира, че държавите членки поемат политически ангажимент на високо равнище да осигурят социалните права на децата, по-специално на тези в уязвимо положение, и да се борят с детската бедност и социално изключване;

АЕ.  като има предвид, че неравнопоставеността в здравеопазването се корени в социалните неравенства и е свързана по-специално с пола, образователните стандарти, заетостта, доходите, жилищните условия и неравния достъп до медицинска помощ, профилактика на заболяванията и услуги за насърчаване на здравето;

АЖ.  като има предвид, че при определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза трябва да се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве;

АЗ.  като има предвид, че в повечето държави членки съществуват различни схеми за минимален доход, за да се създаде защитна мрежа за живеещите в риск от бедност;

АИ.  като има предвид, че бездомността постоянно се увеличава в повечето държави членки през последното десетилетие; като има предвид, че всяка нощ най-малко 700 000 души в ЕС са бездомни, което е 70% повече от преди десетилетие; като има предвид, че COVID-19 показа, че бездомността представлява едновременно социална криза и криза, засягаща общественото здраве;

1.  призовава Комисията да разработи политическа стратегия, която да замени стратегията „Европа 2020“, насочена към премахване на бедността, обединявайки ключови инструменти като Европейския зелен пакт, Европейския стълб на социалните права и европейския семестър, с по-дългосрочна визия за икономика на благосъстоянието и за устойчивостта на нашата среда и социални модели в съответствие с ЦУР на ООН;

2.  отбелязва специфичните за всяка държава препоръки на Комисията за 2020 г.; изразява загриженост, че държавите членки са постигнали ограничен напредък или не са постигнали изобщо напредък по шест от 10-те специфични за всяка държава препоръки, отправени към тях през 2019 г., и че напредъкът е неравномерен в различните държави членки и области на политиката, като е особено бавен по отношение на разширяването на данъчната основа и по отношение на здравеопазването и дългосрочните грижи; подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки следва да са в съответствие с икономическите, социалните и екологичните цели на ЕС; подчертава, че изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки е от решаващо значение за насърчаването на социалното приобщаване и подобряването на социалните права, както и за постигането на пълна и качествена заетост и социално справедлив преход; поради това настоятелно призовава държавите членки, независимо дали са в еврозоната или не, да прилагат по-добре препоръките, особено тези, които се отнасят до заетостта и социалните въпроси; подчертава, че извличайки поуки от предишната криза и реагирайки на икономическата и социалната криза във връзка с COVID-19, специфичните за всяка държава препоръки следва да насърчават регулирането на пазара на труда, да укрепват устойчивостта на нашите икономически политики и да подкрепят нашите обществени услуги;

3.  изразява загриженост относно опустошителните социални последици от кризата във връзка с COVID-19, по-специално за жените, домакинствата и семействата с ниски доходи и уязвимите групи, като например възрастните хора, хората с увреждания, хората, принадлежащи към малцинства, бежанците и мигрантите, както и работниците, които са на първа линия по време на кризата; тези последици допълнително увеличават съществуващите опреди неравенства, създават нови и биха могли да застрашат социалните стандарти и стандартите в областта на заетостта в Европа; подчертава, че само решителна и координирана европейска реакция ще помогне да се компенсират социалните последици от настоящата криза и да се покаже, че ЕС е незаменим проект, основан на социална справедливост, солидарност и интеграция; призовава държавите членки да защитават изцяло социалните права на гражданите и подчертава ключовата роля, която пакетът „Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа“ (REACT-EU) трябва да играе за подпомагане на хората в най-неравностойно положение чрез осигуряване на подходящо финансиране от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ), за подпомагане на заетостта, и по-специално на младите хора, чрез Европейския социален фонд (ЕСФ), както и за насърчаване на сближаването в ЕС, включително в най-отдалечените региони;

4.  приветства решението на държавите членки да задействат общата клауза за дерогация, за да осигурят по-голяма гъвкавост за предприемане на необходимите мерки в подкрепа на здравето на европейските граждани и системите за гражданска защита, за запазване на работните места, за подкрепа на стабилното възстановяване и за стабилизиране на европейската социална пазарна икономика; в тази връзка призовава държавите членки да използват пълноценно тази фискална гъвкавост, за да предотвратяват и смекчават социалните последици от кризата, да укрепват социалните системи и да финансират качествени работни места, публичните услуги, борбата с бедността и екологичния преход; приветства изявлението на Комисията за започването на широка обществена консултация с всички заинтересовани лица за проучване на възможните насоки за развитие на данъчните правила на ЕС; приканва държавите членки да участват в разискванията с цел насърчаване на устойчивите социални инвестиции, стимулиращи растежа, при същевременно запазване на фискалната устойчивост;

5.  подчертава значението на стабилната и отговорна бюджетна процедура и призовава държавите членки и Комисията да увеличат инвестициите в отговор на здравната криза, по-специално инвестициите в образователната и социалната система, както и в системата за здравеопазване; посочва, че в европейския семестър все още липсва програма за наблюдение и справяне с увеличаването на неравенствата в Европа; поради това настоятелно призовава Комисията да оцени по-добре разпределението на въздействието на публичните политики и дисбалансите по отношение на доходите и разпределението на богатството, като при установяване на дисбаланси трябва да се изготвят доклади от индивидуален задълбочен преглед, като начин за свързване на икономическата координация със заетостта и социалните показатели; призовава Комисията да проучи кои следва да бъдат най-точните показатели за икономическо неравенство и да наблюдава развитието на неравенствата;

6.  приветства Next Generation EU – плана на ЕС за възстановяване; призовава за балансиран подход между прехода към зелена и цифрова икономика, от една страна, и образователната, социалната и здравната инфраструктура, от друга; настоява планът за възстановяване да бъде в пълно съответствие с Европейския стълб на социалните права и да допринася за постигането на ЦУР на ООН и на Европейския зелен пакт; призовава държавите членки да използват общата клауза за дерогация, за да инвестират в хората и социалните системи, и да подкрепят предприятията в затруднение с цел гарантиране на работните места и заплатите; призовава за специфични планове за социален напредък, за да се осигурят по-ефективни, по-равноправни и по-силни социални държави; изисква амбициозна многогодишна финансова рамка (МФР), подсилена с нови собствени ресурси, и отхвърля всяко намаляване на финансирането за програми, насочени към сближаването, като например ЕСФ+;

7.  подчертава значението на прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) и постигането на ЦУР на ООН в контекста на Европейския план за възстановяване, за да се осигури социална справедливост, социално сближаване и просперитет за всички; изразява загриженост, че в настоящата криза социалните системи изпитват безпрецедентен натиск и че свързаните с тях публични разходи ще нарастват експоненциално; подчертава, че за да се даде тласък на възстановяването, инвестиционните усилия на ЕС чрез Плана за възстановяване и МФР следва да стимулират икономическия растеж със силно социално измерение, по-специално чрез укрепване на социалните системи и инвестиране в стабилни системи за социална сигурност, здравеопазване, образование, жилищно настаняване, заетост, култура, справедливост и подходящи и достъпни обществени социални услуги с цел борба със социалното въздействие на кризата и изкореняване на бедността;

8.  приветства предложението на Комисията за създаване на инструмента SURE като спешна мярка в подкрепа на схемите на държавите членки за работа при непълно работно време във връзка с кризата, предизвикана от COVID-19, и в резултат на това за увеличаване на шансовете на дружествата да получат необходимата ликвидност за възобновяване на икономическата дейност и за запазване на работните места; отбелязва временния характер на инструмента; поради това приканва Комисията да проучи възможността за постоянен специален инструмент, който да бъде задействан по искане на държавите членки в случай на неочаквана криза, довела до постоянно нарастване на разходите за режими на работа при непълно работно време и подобни мерки;

9.  подчертава ангажимента на Комисията да мобилизира Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в отговор на последствията от кризата, свързана с COVID-19, за заетостта; поради това призовава държавите членки да внесат бързо в Комисията искания за финансиране, за да се подпомогнат европейските работници, загубили своята работа вследствие на COVID-19, като това финансиране ще бъде използвано за тяхното пренасочване, преквалификация и повторно приобщаване на пазара на труда;

10.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовата помощ се предоставя само на предприятия, които не са регистрирани в държавите, изброени в приложение 1 към заключенията на Съвета относно преразгледания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бенефициентите спазват основните ценности, залегнали в Договорите, и че дружествата, получаващи публична финансова подкрепа, защитават работниците, гарантират достойни условия на труд, зачитат профсъюзите и приложимите колективни трудови договори, плащат своя дял от данъците и се въздържат от обратно изкупуване на акции или изплащане на бонуси на ръководството или дивиденти на акционерите;

11.  подчертава централната роля на набора от социални показатели в рамките на европейския семестър; призовава Комисията да засили набора от показатели, като отрази всичките 20 принципа на ЕССП, и да разработи социални цели, включително относно намаляване на бедността, както и метод за интегриране на социалните аспекти на факторите от екологичен, социален или управленски характер (ЕСУ); подчертава значението на предварителните оценки, както и на задълбочените последващи оценки на националните програми за реформи;

12.  изразява загриженост относно въздействието на кризата с COVID-19, която се отразява отрицателно на европейския пазар на труда, и относно безпрецедентната загуба на работни места, особено в стратегически сектори, както и относно свързаното с това повишаване на бедността и различията в жизнения стандарт, което ще засегне особено младите хора, жените и работниците на нискоквалифицирани позиции, в неформалната икономика и в несигурната заетост; припомня съобщението на председателя на Комисията, че ще бъде представена презастрахователна схема на ЕС за обезщетения при безработица; призовава държавите членки да прилагат мерки за запазване на заетостта и да насърчават гъвкави схеми на работа с цел запазване на работните места; призовава държавите членки да инвестират подходящо в ефективни активни политики по заетост, образование, обучение и учене през целия живот и да използват пълноценно съществуващите и новите инструменти на ЕС за финансиране с цел предотвратяване на дълготрайната безработица, особено в регионите, които са изправени пред значителни демографски затруднения, като селските райони; настоятелно призовава държавите членки също така да създадат нови възможности за заетост, включително чрез публични инвестиции и програми за заетост, и да засилят ролята на публичните служби по заетостта със специален акцент върху подпомагането на младите хора, хората с увреждания и лицата, подложени на дискриминация, да навлязат на пазара на труда;

13.  отбелязва с голяма загриженост високото равнище на младежката безработица в редица държави членки и нестабилността на трудовите договори на младите работници, особено в сектори, които са засегнати сериозно от COVID-19; призовава държавите членки и Комисията да предприемат подходящи мерки за справяне с младежката безработица, като използват пълноценно настоящите и новите финансови инструменти, като например гаранцията за младежта и „Еразъм+“; призовава за по-ефективна и приобщаваща гаранция за младежта със специален акцент върху качествената заетост с достойно възнаграждение, по-специално насочена към онези, които са най-отдалечени от пазара на труда;

14.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че пандемията от COVID-19 не влошава положението на тези групи, които са най-отдалечени от пазара на труда, като лицата, полагащи грижи неформално, хората с дълготрайни заболявания, увреждания, здравословни проблеми или сложни хронични заболявания, мигрантите и бежанците, както и хората от етнически и религиозни малцинства;

15.  подчертава, че малките и средните предприятия (МСП) са изключително важни за устойчивото и приобщаващо развитие, за икономическия растеж и за създаването на работни места в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за МСП и техните работници при възстановяването на икономическата дейност, както и в прехода към по-цифровизирана и по-екологична икономика;

16.  призовава държавите членки да насърчават активно развитието на кръговата и социалната икономика, да укрепват социалните иновации и социалните предприятия и да засилват тяхната устойчивост, както и да подкрепят формите на заетост, които създават възможности за качествени работни места;

17.  счита, че за да се запази и да се увеличи конкурентоспособността в световен мащаб, регулаторната рамка за пазара на труда в държавите членки трябва да е ясна, проста и гъвкава, като същевременно се поддържат високи трудови стандарти;

18.  подчертава, че успешното прилагане на Плана на ЕС за възстановяване изисква надлежен социален диалог на всички равнища с ефективно участие на социалните партньори, укрепване на правата на работниците и профсъюзите, както и колективно договаряне и участие на работниците, които са основни инструменти за демокрация и приобщаване; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изграждането на капацитет на социалните партньори, включително чрез ЕСФ+, за да се укрепят гъстотата на профсъюзите, социалният диалог, колективното договаряне и участието на работниците по въпроси, свързани с дружествата, както и да се спазват колективните споразумения в областта на обществените поръчки; призовава Комисията и държавите членки да гарантират също така, че социалните партньори участват пълноценно в изготвянето на политиките, включително в европейския семестър;

19.  приветства втората фаза на консултациите на Комисията със социалните партньори относно рамка на ЕС за минимални заплати; отбелязва, че достойните заплати са важни за справедливите условия на труд и за процъфтяващата социална пазарна икономика; призовава държавите членки да гарантират на всички работници достойни заплати над прага на бедността, гарантиращи жизнен минимум, чрез колективни споразумения или чрез националното законодателство; счита, че засиленото колективно договаряне е един от най-добрите начини за насърчаване на достойни заплати в рамките на ЕС; призовава Комисията да установи пречките пред социалния диалог в рамките на ЕС и да представи европейска рамка за минимални заплати с цел премахване на бедността сред работещите в съответствие с националните традиции и при надлежно зачитане на автономността на националните социални партньори и добре функциониращите модели на колективно договаряне; подчертава, че нито една инициатива не трябва да накърнява автономността на социалните партньори или определянето на заплатите в системите за колективно договаряне; призовава за координиран подход на равнището на ЕС, за да се избегне нездравата конкуренция в областта на разходите за труд и да се засили социалното сближаване във възходяща посока за всички; подчертава освен това, че заплатите следва да дават възможност на работниците да задоволяват потребностите си и тези на семействата си, както и че всеки работник в Съюза следва да получава заплата, гарантираща жизнения минимум; във връзка с това отправя искане към Комисията да проучи как да се определи какво може да включва гарантиращата жизнен минимум заплата и как тя следва да бъде измерена, което би могло да послужи като референтен инструмент за социалните партньори;

20.  призовава за достъп на всички работници и самостоятелно заети лица до публични, основани на солидарността и подходящи пенсии за осигурителен стаж и възраст, които са над прага на бедността; призовава държавите членки да гарантират пригодността и устойчивостта на своите пенсионни системи; счита, че реформите на пенсионните системи следва да се съсредоточат върху реалната възраст на пенсиониране и да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост, наред с другите аспекти, и да бъдат придружени от стратегии за активен живот на възрастните хора; счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурни и рискови форми на заетост, периоди на принудителна безработица и намалено работно време; счита, че държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори и други заинтересовани лица и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите;

21.  призовава Комисията да извърши цялостна оценка на условията на труд и заетост на работниците на първа линия и на работниците с професии от основно значение, работещите през платформа, нестандартните работници и работниците с несигурни форми на заетост, като установи причините за несигурното им положение, да представи европейска регулаторна рамка с ясни и прости насоки за гарантиране на подходящо работно време, достойни условия на труд за всички работници, права и всеобщ достъп до социална закрила, както и да засили обхвата на колективното договаряне, да се бори с несигурните договори, фиктивната самостоятелна заетост, договорите за нулево работно време и неправомерното използване на нестандартни договори; призовава Комисията да определи строги ограничения на практиките на възлагане на подизпълнители и да подобри стандартите за социална закрила; както и да предостави насоки за изпитване на трудовия статус на независимите изпълнители с цел борба с фиктивната самостоятелна заетост; подчертава, че работниците на временни или гъвкави договори следва да могат да се ползват от същото ниво на защита като останалите работници;

22.  отбелязва със загриженост недостатъчния достъп до системите за социална закрила или липсата на такъв достъп за работниците с нетипична форма на заетост и самостоятелно заетите лица; призовава държавите членки да приложат мерки за справяне с тези проблеми, по-специално в съответствие с Препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила; подчертава необходимостта от всеобщ достъп до социална закрила, особено в настоящата трудна ситуация;

23.  подчертава, че неотдавнашната пандемия доказа значението на цифровите решения, по-специално дистанционната работа, и необходимостта от създаване на насоки и регламенти в това отношение на европейско равнище; счита, че подходящо регулираните гъвкави схеми на работа, дистанционната работа и работата, която не е свързана с конкретно местоположение, могат да играят важна роля за запазването на работните места, да подкрепят по-доброто равновесие между професионалния и личния живот, да допринесат за намаляване на емисиите на CO2, свързани с ежедневното пътуване, да подобрят възможностите за заетост за хората с увреждания и да служат като инструмент за справяне с обезлюдяването на селските райони; поради това призовава Комисията да предложи програма на ЕС за дистанционна работа, включително законодателна рамка за гарантиране на достойни условия на труд, включително зачитане на работното време, отпуск, равновесие между професионалния и личния живот и право на изключване от мрежата; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на положението на родителите с деца, самотните родители и полагащите грижи неформално лица, които предоставят непрекъсната грижа на зависими роднини, тъй като пандемията от COVID-19 показа, че тези групи имат най-големи затруднения при съвместяването на професионалния и семейния живот при дистанционна работа; поради това подчертава значението на подходящите решения в областта на грижите за децата;

24.  изразява загриженост относно условията на труд и живот на сезонните работници и други трансгранични работници, особено в сектора с ниски заплати; призовава Комисията и държавите членки да засилят преносимостта на правата и да гарантират справедливи и равни условия на труд за мобилните, трансграничните и сезонните работници в ЕС; призовава държавите членки да се ангажират напълно с цифровизацията на обществените услуги, за да улеснят справедливата мобилност на работниците, особено по отношение на координирането на системите за социална сигурност; поради това отправя искане към Комисията да представи, след подходяща оценка на въздействието, предложение за цифров социалноосигурителен номер на ЕС, който също така има потенциала да създаде механизъм за контрол както за отделните лица, така и за съответните органи, за да се гарантира, че социалната сигурност се изплаща в съответствие със задълженията; счита освен това, че всеки работник трябва да има достъп до пълен преглед на това кой е неговият работодател и какви са собствените му права на заплата и на условия на труд, било то в съответствие с колективен договор, или с националното законодателство, когато е приложимо; призовава освен това за отговорност на подизпълнителите в целия ЕС в някои сектори, като селското стопанство и месната промишленост, особено в случай на договори за работа на място, и за ясни правила за практиките на подизпълнители като цяло;

25.  заявява, че пандемията от COVID-19 доведе до повишаване на рисковете за здравето и безопасността на милиони работници; приветства ангажимента на Комисията да преразгледа Директива 2000/54/ЕО относно биологичните агенти с цел адаптирането ѝ към глобалната пандемия и други извънредни обстоятелства, за да се осигури пълната защита на работниците срещу рисковете от излагане; призовава Комисията да представи възможно най-скоро нова стратегическа рамка за здраве и безопасност, директива относно стреса на работното място и мускулно-скелетните смущения, директива относно психичното благосъстояние на работното място и стратегия на ЕС за психично здраве с цел да защити всички работници на работното място; призовава за засилване на ролята на EU-OSHA с цел насърчаване на здравословни и безопасни работни места в целия Съюз; подчертава, че инвестициите в здравословни и безопасни условия на труд подобряват качеството на работните места и благосъстоянието на работниците и допринасят за производителността и конкурентоспособността на европейската икономика;

26.  изразява загриженост относно ограничаването на социалната мобилност между поколенията и увеличаването на неравенството по отношение на доходите; отбелязва, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки да се справят с неравенствата и да се борят с дискриминацията; подчертава, че държавите членки следва да устроят своите национални данъчни системи и системи за обезщетения по начин, който да намалява неравенствата, да насърчава справедливостта, да защитава домакинствата и семействата и да предоставя стимули за образование и участие на пазара на труда, като същевременно гарантира пълно съответствие с ЦУР на ООН и целите в областта на климата и околната среда, определени в Европейския зелен пакт; подчертава, че инвестициите в образование и умения, както и в по-добре разработени системи за данъчно облагане и обезщетения са основни инструменти на политиката за намаляване на неравенството и насърчаване на равни възможности;

27.  призовава Комисията да изпълнява международните правни задължения във връзка с правата на децата, които държавите членки (както и ЕС като цяло във връзка с някои от тези права) са се ангажирали да спазват; призовава Комисията да представи гаранция на ЕС за децата през 2020 г.; призовава за използване на всички възможности в МФР за периода 2021 – 2027 г. за инвестиране в децата, както и за използване на средствата по нея, за да се развие потенциалната добавена стойност на гаранцията на ЕС за децата в борбата с бедността, както и с вредните отрицателни тенденции, свързани с демографските промени в Европа; изисква държавите членки да създадат европейски и национални планове за действие за гарантиране на достъпа на децата до петте основни социални права – достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни заведения за детски грижи, достойни жилища и подходящо хранене;

28.  призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок гаранция на ЕС за децата въз основа на подхода, основан на три стълба, предвиден в препоръката на Съвета от 2013 г. относно инвестициите в децата, и основана на правата, всеобхватна и интегрирана стратегия за борба с бедността с определена цел за намаляване на бедността, както и рамка на ЕС относно националните стратегии за борба с бездомността чрез приемане на принципа „жилищно настаняване на първо място“, както и стратегическа рамка на ЕС за ромите за периода след 2020 г. с конкретни цели и национално финансиране; призовава Комисията да проведе сравнително проучване относно различните схеми за минимални доходи в държавите членки, които осигуряват минимално равнище на социална закрила и защитна мрежа за хората в нужда, както и да изтъкне случаите на най-добри практики с оглед на представянето на рамка в това отношение;

29.  подчертава значението на механизма за автоматично стабилизиране на социалните системи за поемане на вълните на социален шок, причинени от външни фактори, като например рецесии; поради това призовава държавите членки да въведат политики за възстановяване на сигурността в областта на заетостта чрез предоставяне на социална закрила на всички видове работници, включително в случай на уволнение; призовава също държавите членки с оглед на Препоръка № 202 на МОТ, предвиждаща минималните равнища на социална закрила, да осигурят и увеличат инвестициите в системите за социална закрила, за да гарантират ефективността им при предотвратяването и изкореняването на бедността и неравенствата, като същевременно обезпечат тяхната устойчивост;

30.  приветства факта, че по време на пандемията от COVID-19 много държави членки предприеха извънредни мерки за предотвратяване и справяне с бездомността чрез спиране на съдебните отстранения и осигуряване на жилища при спешна нужда; настоятелно призовава държавите членки да предоставят достъп до жилищно настаняване и да осигурят устойчиви, проактивни и реактивни решения, за да се премахне бездомността до 2030 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да събират по-добре и по-хармонизирано данни за бездомността и да интегрират бездомността във всички съответни политики;

31.  призовава Комисията и държавите членки да представят конкретни предложения, за да се гарантира справедлив преход по отношение на подобряването на енергийната ефективност на жилищата, и да решат по подходящ начин проблема с енергийната бедност във връзка с целите и принципите на Зеления пакт;

32.  подчертава, че прозрачността на заплащането е ключова в борбата с несправедливите разлики по отношение на заплатите и с дискриминацията; поради това приветства намерението на Комисията да въведе обвързващи мерки за прозрачност в заплащането, които следва да включват индекс за равното заплащане между жените и мъжете и да зачитат изцяло автономността на националните социални партньори; настоятелно призовава за бързо приемане на тези мерки с цел преодоляване на разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и избягване на допълнителни неравенства и дискриминация на пазара на труда, основани на пола; отново изтъква необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете във всички бюджетни и политически области; призовава държавите членки и Комисията да насърчат предприемаческия дух на жените и да улеснят достъпа им до финансиране; призовава държавите членки да деблокират преговорите в Съвета за Директивата относно жените в управителните съвети; призовава за по-добро включване на периодите на отпуск по майчинство и родителски отпуск в пенсионните права;

33.  изразява загриженост относно нарастващите дискриминация и расизъм в Европа; призовава Комисията и държавите членки да укрепят прилагането на законодателството, политиките и практиките против дискриминация и да прекратят структурната дискриминация срещу малцинствата при достъпа до заетост и на работното място; призовава Комисията да представи съобщение относно насоки за предотвратяване на сегрегацията на малцинствата на пазара на труда, включително етническите малцинства, както и да представи относно стандарти за държавите членки и работодателите по отношение на политиките за наемане на работа без дискриминация, включително препоръки за приемането на планове за равенство на равнището на дружествата и в секторните колективни споразумения и за създаването на работни групи по многообразието на работното място, които следва да се справят със стереотипите, предразсъдъците и отрицателните нагласи и да предотвратяват дискриминацията при наемането на работа, повишаването, заплащането и достъпа до обучение; подчертава, че тези планове за действие в областта на равенството следва да се използват и за насърчаване на етническо и културно многообразие на работното място, за разработване на вътрешни правила срещу расизма, свързаната с това дискриминация и тормоза на работното място, за наблюдение и преглед на назначаването на работа, напредването и задържането на работна сила чрез мерки за равенство, за да се установят преките или непреките дискриминационни практики и да се приемат коригиращи мерки за намаляване на неравенството във всяка от тези области; призовава за това тези планове за действие в областта на равенството да включват събирането на данни за равенството в съответствие със стандартите за неприкосновеност на личния живот и основните права за тези цели;

34.  изтъква необходимостта от борба с възрастовата дискриминация на пазарите на труда, включително чрез повишаване на осведомеността относно Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и чрез осигуряване на достъп до възможности за учене през целия живот чрез индивидуализирани курсове и обучения;

35.  призовава държавите членки да предоставят физически и финансово достъпни качествени грижи за децата и услуги в ранна детска възраст, както и услуги в областта на краткосрочните и дългосрочните грижи и социални услуги, включително за възрастни хора и хора с увреждания, за да се улеснят независимият начин на живот и участието на жените на пазара на труда; във връзка с това призовава държавите членки да приложат бързо и в нейната цялост Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи; призовава за разработването на правна уредба на ЕС за услуги за полагане на грижи, за да се определят минимални стандарти и насоки за качество;

36.  признава решаващата роля на европейските лица, полагащи грижи, по време на пандемията; призовава за европейска стратегия за полагане на грижи, за да се гарантира справедлива мобилност на работната ръка в този сектор и да се подобрят условията на труд за лицата, полагащи грижи;

37.  посочва, че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, влоши стандарта на живот на хората с увреждания; призовава Комисията да представи всеобхватна и дългосрочна стратегия на ЕС за хората с увреждания за периода след 2020 г., основана на консултации с хора с увреждания и представители на техните семейства или организации; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за смекчаване на кризата в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, за да гарантират защитата на правата на хората с увреждания, тяхното пълноценно и ефективно участие и приобщаване в обществото, както и техните равни възможности и недискриминационен достъп до стоки, услуги и развлекателни дейности; призовава Комисията и държавите членки също така да увеличат усилията си за осигуряване на достъп на хората с увреждания до пазара на труда чрез премахване на пречките, използване на възможностите, които предлага цифровата работа, и създаване на стимули за тяхната заетост;

38.  изразява загриженост относно стагнацията на дела на преждевременно напускащите училище, особено сред маргинализираните групи, и нарастващия дял на учениците с по-ниски резултати; подчертава, че пропуските в математическите, езиковите и цифровите умения са сериозни пречки за значимото участие в обществото и на пазара на труда; призовава държавите членки да гарантират, че висококачественото, достъпно и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот са право на всеки; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за инвестиране в висококачествено образование, професионално образование и обучение с персонализирана подкрепа, за засилване на мерките за повишаване на квалификацията и пренасочването, по-специално за придобиване на цифрови умения, и за насърчаване на ученето през целия живот с цел адаптиране на работната сила към променящите се изисквания на пазара на труда; подчертава, че резултатите от образованието са отрицателно засегнати от социалното изключване, дискриминацията, прилагането на стереотипи, бедността и сегрегацията, които също трябва да бъдат преодолени; призовава Комисията да извърши цялостен анализ на факторите, които стоят зад преждевременното напускане на училище, включително социалните му аспекти, и въз основа на това да представи предложение за справяне с проблема;

39.  подчертава, че съчетаването на квалификациите с уменията и възможностите за работа, както и бързото признаване и по-доброто сертифициране на професионалните квалификации в ЕС могат да допринесат за създаването на добре функциониращ и приобщаващ европейски пазар на труда и че по-тясното сътрудничество между образователните системи и предприятията би могло да допринесе за постигането на тази цел; призовава държавите членки да се възползват максимално от цифровите решения в областта на образованието, като вземат предвид бързото развитие на технологиите и бъдещите нужди на пазара на труда;

40.  подчертава, че квалификацията и сертифицираните умения осигуряват добавена стойност на работниците, подобрявайки позицията им на пазара на труда, и могат да бъдат прехвърлени при преходи на пазара на труда; призовава публичната политика относно уменията да бъде ориентирана към сертифициране и утвърждаване на квалификации и умения; подчертава, че следва да бъдат създадени системи за компенсиране, основаващи се на умения, в предприятия, които имат достъп до публични средства за повишаване на квалификацията на работниците в съгласие с представителите на работниците, тъй като тази система би осигурила възвръщаемост на тези публични инвестиции;

41.  приветства актуализираната Европейска програма за умения, която има за цел да отговори на изискванията за умения и бъдещите предизвикателства на пазара на труда в ЕС, обществото и екологичния и цифровия преход; подчертава, че подпомагането на подходящи умения, като се поставя акцент върху цифровите умения, ще подобри производителността, като облекчи екологичния и цифровия преход към по-зелена и по-интелигентна икономика; призовава държавите членки да обърнат внимание на цифровизацията, автоматизацията, недостига на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения, както и на цифровото изключване; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на младите хора, дългосрочно безработните, жертвите на насилие, основано на пола, хората с увреждания, ромите и други групи, изложени на риск от дискриминация; подчертава спешната необходимост от създаване на гаранция за уменията в съответствие с принципите на гаранцията за младежта, така че всички европейци да получат качествени възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация;

42.  подчертава необходимостта от справяне със социалните, икономическите и екологичните фактори, определящи здравето; призовава за създаване на Европейски здравен съюз, провеждане на стрес тестове на системите на здравеопазване в ЕС, минимални стандарти за качествено здравеопазване, Европейски механизъм за реагиране в областта на здравеопазването, както и за укрепване на здравните агенции на ЕС и на капацитета за гражданска защита, като всички те се основават на принципите на солидарност, недискриминация, стратегическа автономност и сътрудничество и като се поставят съображенията, свързани с общественото здраве, в основата на определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза, както е заложено в Договора, със систематична оценка на въздействието върху здравето на всички съответни политики и специално внимание към предоставянето на здравни грижи и лечение за възрастните хора; призовава държавите членки да гарантират достъп до висококачествено, ориентирано към хората и достъпно здравеопазване, включително ефективни и добре обезпечени с ресурси универсални профилактични грижи и насърчаване на здравето за всички; приветства преминаването в рамките на европейския семестър от икономии към ориентираност към резултати и здравни резултати в областта на здравеопазването; призовава Комисията да положи повече усилия за справяне с неравнопоставеността в здравеопазването между и в рамките на държавите – членки на ЕС, да разработи общи показатели и методологии за наблюдение на здравето и ефективността на системите на здравеопазване с оглед намаляване на неравенствата, определяне и приоритизиране на областите, нуждаещи се от подобрение и увеличено финансиране; счита, че Комисията следва да направи оценка на ефективността на мерките с цел да се намали неравнопоставеността по отношение на здравето в резултат на политиките, които обхващат социални, икономически и екологични рискови фактори;

43.  отново заявява голямото значение на принципите на правовата държава, включително независимите и ефикасни съдебни системи, качествените публични администрации и обществените поръчки, а също и строгите рамки за борба с корупцията, тъй като те са основата за стабилна бизнес среда, функциониращи пазари на труда и правилно използване на фондовете на ЕС; подчертава, че поради това оценката на принципите на правовата държава и ефективността на съдебната система следва да продължат да бъдат включени в европейския семестър; призовава държавите членки да ратифицират преразгледаната Европейска социална харта;

44.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1. (2) OВ L 159, 20.5.2020 г., стр. 1. (3) ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 7. (4) OВ L 99, 31.3.2020 г., стp. 5. (5) OВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 196. (6) OВ L 185, 11.7.2019 г., стр. 44. (7) ОВ C 205, 19.6.2020 г., стр. 3. (8) ОВ L 138, 13.5.2014 г., стр. 5. (9) ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11. (10) OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79. (11) ОВ C 155, 25.5.2011 г., стр. 10. (12) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 93. (13) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100. (14) OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109. (15) OВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141. (16) Приети текстове, P9_TA(2019)0033. (17) Приети текстове, P8_TA(2019)0202. (18) ОВ C 134, 24.4.2020 г., стр. 16. (19) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 9. (20) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 89. (21) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 156. (22) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135. (23) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24. (24) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93. (25) ОВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 157. (26) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 117. (27) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25. (28) Приети текстове, P9_TA(2020)0205. (29) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (30) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (31) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105. (32) Приети текстове, P9_TA(2020)0176.

Резолюция на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване (2020/2006(INL))

P9_TA(2020)0285 A9-0179/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 май 2003 г. относно прилагането на законодателството, управлението и търговията в областта на горите (FLEGT) – Предложение за план за действие на ЕС (COM(2003)0251),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (Регламента на ЕС за дървения материал)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие(2),

–  като взе предвид Регламент (EО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(3),

–  като има предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г., по-специално ЦУР 12 за отговорно потребление и производство и ЦУР 15 за опазване, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и обръщане на процеса на деградация на земите и спиране на загубата на биологично разнообразие,

–  като взе предвид Парижкото споразумение, постигнато на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),

–  като взе предвид проучването относно изискванията за надлежна проверка по веригата на доставки, възложено от Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на Комисията (2020 г.),

–  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) „Правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване – Оценка на европейската добавена стойност“ от септември 2020 г.(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета и на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно съобщението „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ от 16 декември 2019 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Амстердам „Към премахване на обезлесяването от селскостопанските продуктови вериги в европейските държави“ от 7 декември 2015 г.,

–  като взе предвид механизма на Програмата на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (REDD+),

–  като взе предвид стратегическия план на ООН за горите за периода 2017 – 2030 г. (UNSPF), в който се определят шест глобални цели за горите и 26 свързани с тях цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, приета на 17 юни 1994 г.,

–  като взе предвид националните платформи за устойчиви стоки, разработени от Програмата на ООН за развитие (ПРООН),

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз(5),

–  като взе предвид Американската конвенция за правата на човека от 1969 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1987 г.,

–  като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи от 1989 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г.,

–  като взе предвид насоките на ОИСР/ФАО за отговорни вериги за доставка на селскостопански продукти,

–  като взе предвид доклада на ФАО – „Състоянието на горите по света“, 2020 г.,

–  като взе предвид публикацията на ФАО от 2018 г. относно състоянието на горите в света – „Пътищата на горите към устойчивото развитие“, ФAO (2018 г.);

–  като взе предвид оценката на ФАО от 2015 г. на световните горски ресурси – Хранилище за данни на FRA, 2015 г.,

–  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) от 1973 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и свързания с нея Протокол от Картахена по биологична безопасност от 2000 г., както и Протокола от Нагоя от 2010 г. за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване,

–  като взе предвид Доклада за 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 6 май 2019 г. на Междуправителствената научно-политическа платформа на ООН за биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

–  като взе предвид принципите на ООН за отговорно инвестиране от 2006 г.,

–  като взе предвид Ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека, одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г., както и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, актуализирани през 2011 г.,

–  като взе предвид специалния доклад относно изменението на климата и земята на Международната група по изменението на климата на ООН от 8 август 2019 г.,

–  като взе предвид глобалната програма на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) за борба с престъпленията срещу дивата флора и фауна и горите,

–  като взе предвид Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, приета на 25 юни 1998 г. в Орхус от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиките на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно палмовото масло и обезлесяването на тропическите гори(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно прозрачното и отговорно управление на природните ресурси в развиващите се страни: случаят с горите(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2020 г. относно ролята на ЕС за опазване и възстановяване на горите в света(14),

–  като взе предвид Forest pledge (Обещание за опазване на горите) от 21 март 2019 г., с което много членове на Европейския парламент се ангажираха да насърчават политики за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб и признаване и гарантиране на териториите на живеещите в горите хора и техните права,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията от 28 юни 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ от 23 юли 2019 г. (COM(2019)0352),

–  като взе предвид проучването за осъществимост на Комисията относно възможностите за засилване на действията на ЕС срещу обезлесяването от януари 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт от 11 декември 2019 г. (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ от 20 май 2020 г. (COM(2020)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ от 20 май 2020 г. (COM(2020)0381),

–  като взе предвид декларацията на представителите на гражданското общество относно ролята на ЕС в опазването на горите и правата от април 2018 г.,

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, на комисията по развитие, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0179/2020),

А.  като има предвид, че биологично разнообразните гори като естествени поглътители на въглерод са незаменими в борбата срещу изменението на климата в съответствие с целите на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и за продължаване на усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период и че най-актуалните научни данни показват, че ограничаването до 1,5°C значително би намалило вредите за хората и естествените екосистеми спрямо сценария за 2°C(15), както и за адаптиране към изменението на климата и опазване на биологичното разнообразие; като има предвид, че не само обезлесените райони, но и деградираните от намесата на човека гори могат да се превърнат в източник на въглероден диоксид;

Б.  като има предвид, че горите са дом за 80% от биологичното разнообразие на Земята и покриват 30% от сухоземната повърхност(16); като има предвид, че горите осигуряват жизненоважна биологична инфраструктура за някои от най-гъстите, най-уязвимите и най-разнообразните екосистеми на планетата; като има предвид, че обезлесяването е най-сериозната заплаха за 85% от заплашените или застрашените видове, и като има предвид, че в периода 1970 – 2012 г. вече 58% от гръбначните животни са изчезнали от лицето на планетата в резултат на обезлесяването(17);

В.  като има предвид, че горите са източник на препитание и доходи за около 25% от населението на света(18) и унищожаването им оказва сериозно въздействие върху препитанието на най-уязвимите групи, включително коренните жители, които са силно зависими от горските екосистеми;

Г.  като има предвид, че емисиите от промените в земеползването, главно поради обезлесяване, възлизат на приблизително 12% от емисиите на парникови газове в световен мащаб и са втората най-голяма причина за изменението на климата след изгарянето на въглища, нефт и газ(19);

Д.  като има предвид, че девствените гори са особено засегнати от обезлесяването; като има предвид, че девствените гори имат много високи запаси от въглерод и се характеризират с уникални равнища на биологично разнообразие и екологични характеристики, и следователно не могат да бъдат заменени от новозасадени гори; като има предвид, че залесяването, извършено по начин, съвместим със защитата и подобряването на местните екосистеми, може да играе роля в борбата срещу изменението на климата;

Е.  като има предвид, че за да се помогне за справяне със загубата на биологично разнообразие и климатичните кризи, е от съществено значение горите да бъдат защитени и възстановени по такъв начин, че да се увеличи максимално капацитетът им за съхранение на въглерод и опазване на биологичното разнообразие; като има предвид, че това носи множество ползи, тъй като благоприятства разрастването на съществуващите гори до техния максимален потенциал за съхранение на въглерод, като същевременно се възстановяват влошените по-рано екосистеми и се позволява на органичните материали да се разлагат, също така опазва биологичното разнообразие, както и почвите, въздуха, земята и водата;

Ж.  като има предвид, че общественият натиск за изпълнение на функциите на гората извън дърводобива се увеличава в световен мащаб, което често е в пълен разрез с влошаващото се състояние на горите;

З.  като има предвид, че горите предоставят важни екосистемни услуги за обществото, като чист въздух, регулиране на водния поток, намаляване на въглеродните емисии, опазване на почвите от ерозия вследствие на водата и вятъра, осигуряване на местообитания за животни и растения, възстановяване на деградиралата земя и устойчивост спрямо изменението на климата; изчислено е, че само естественото регулиране на водните потоци в горите струва между 1360 и 5235 щатски долара (стойности от 2007 г.)(20) на хектар годишно и че тази „естествена услуга“ е силно засегната от обезлесяването; докато горите и биологичното разнообразие имат вътрешно присъща стойност за хората, отвъд тяхната стойност за използване, включително като въглеродни запаси – стойност, която не може да бъде парично или количествено изразена;

И.  като има предвид, че горите имат културна, социална и духовна стойност за много хора и народи;

Й.  като има предвид, че въпреки че горското покритие в Съюза се е увеличило през последните десетилетия, загубата на дървесна покривка в световен мащаб непрекъснато нараства през последните 18 години и само през 2019 г. са унищожени 3,8 милиона хектара девствени тропически гори(21);

К.  като има предвид, че обезлесяването, деградацията и конверсията на горите в световен мащаб изостря заплахата за коренното население и местните общности, които са изправени пред нарушения на правата на човека, нападения и убийства в отговор на усилията им за защита на горите, земята и околната среда, и че средно повече от трима защитници на земята и околната среда са били убивани всяка седмица през 2018 г., като над 300 души са били убити в конфликти във връзка с ресурсите и земеползването само в региона на Амазония през последното десетилетие(22);

Л.  като има предвид, че изменението на климата, загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, както и разрушаването и изменянето на естествените екосистеми, в т.ч. горите, имат тежки последствия за местообитанията на дивите животни и водят до по-голям контакт между дивите животни, хората и домашните животни, с което се увеличава рискът от нови избухвания на епидемии и пандемии с произход от диви животни; като има предвид, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) потвърждава, че увеличаването на нововъзникващи заразни болести съвпада с ускореното нарастване на обезлесяването на тропическите гори, свързано по-специално със засаждането на маслодайни палми или соя(23); като има предвид, че повече от две трети от нововъзникващите заразни болести са с животински произход, от които преобладаващото мнозинство са с произход от диви животни; като има предвид, че поради това опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и добре функциониращите екосистеми са от ключово значение за повишаване на нашата устойчивост и за предотвратяване на появата и разпространението на болести в бъдеще;

М.  като има предвид, че водата е ценен ресурс; като има предвид, че липсата или неправилното прилагане на правната рамка относно защитата на водните ресурси прави невъзможно упражняването на контрол върху използването на този ресурс и позволява прекомерно водочерпене, замърсяване и заграбване на води; като има предвид, че това е вредно за екосистемите надолу по течението и за местните общности; като има предвид, че са налице случаи на заграбване на води заради производството на стоки, които създават риск за горите и екосистемите(24);

Н.  като има предвид, че устойчивото управление на горските ресурси и възобновяемите суровини, както и използването на горските земи по начин и в степен, които запазват тяхното биологично разнообразие, способността им за възстановяване, жизнеспособността и потенциала им да изпълняват понастоящем и в бъдеще съответните екологични, икономически и социални функции на местно, национално и световно равнище и които не нанасят вреди на други екосистеми, е важен елемент от цялостния политически подход за спиране на обезлесяването както на равнището на Съюза, така и на световно равнище;

О.  като има предвид, че по изчисления потреблението в Съюза допринася за най-малко 10% от глобалното обезлесяване;

П.  като има предвид, че е важно да се насърчава устойчивото хранене чрез повишаване на осведомеността на потребителите относно въздействието на моделите на потребление и предоставяне на информация за хранителните режими, които са по-полезни за здравето на хората и имат по-слаб отпечатък върху околната среда;

Общи бележки

1.  подчертава, че приблизително 80% от обезлесяването в световен мащаб се дължи на разширяването на земите, използвани в селското стопанство(25); изтъква в този контекст, че в съобщението на Комисията „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ от юли 2019 г. се признава, че търсенето в Съюза на продукти като палмово масло, месо, соя, какао, царевица, дървен материал, каучук, включително под формата на преработени продукти или услуги, е значителна причина за обезлесяване, деградация на горите, унищожаване на екосистемите и свързани нарушения на правата на човека по целия свят и представлява около 10% от световния дял на обезлесяване, изразен в общо крайно потребление(26); освен това отбелязва, че потреблението на други стоки в ЕС, като например памук, кафе, захарна тръстика, рапица и скариди от мангровите гори, също допринася за глобалното обезлесяване.

2.  отбелязва, че опазването на горите в световен мащаб и предотвратяването на деградацията им са едно от най-големите съвременни предизвикателства пред устойчивостта, без което целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, на Парижкото споразумение и на Зеления пакт не могат да бъдат постигнати; подчертава, че устойчивото използване на горите и екосистемите в много части на света не може да бъде гарантирано с настоящите политики;

3.  отбелязва с най-дълбока загриженост, че в периода 2014 – 2018 г. темпът на загуба на дървесно покритие се е увеличил с 43% до средна загуба от 26,1 милиона хектара годишно, в сравнение с 18,3 милиона хектара годишно през периода 2002 – 2013 г.; изразява особена загриженост относно загубата на девствени гори, тъй като през последните години с налични данни (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) са регистрирани най-големите проценти загуба през настоящия век, като процентите на обезлесяване само в бразилска Амазония са се увеличили 88% през юни 2019 г. спрямо юни 2018 г.; подчертава, че унищожаването и деградацията на естествените гори не се случва само в тропическите области, но в целия свят, включително в Съюза и в непосредствено съседните му държави;

4.  изразява съжаление, че горската площ в света понастоящем е само 68% от изчисляваните нива от прединдустриалния период и че горската покривка е намалена с 290 милиона хектара поради разчистване на земи и производство на дървен материал между 1990 г. и 2015 г., както и че непокътнатите гори (площи над 500 км2, в които сателитите не засичат човешко въздействие) са намалели със 7% между 2000 и 2013 г.(27);

5.  отбелязва също така, че промяната на местообитанията и унищожаването им, засягащи естествените горски райони, имат тежки последици за здравето на хората и животните в световен мащаб, както и въздействие върху биологичното разнообразие, а именно повишена заболеваемост от зоонози (причинили 50 пандемии през последните 30 години), като най-скорошният пример за това е пандемията от COVID-19;

6.  отбелязва с безпокойство, че след трагичното избухване на пандемията от COVID-19 изследователите продължават да твърдят, че е налице тревожна връзка между зоонозите и обезлесяването, изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

7.  подчертава, че девствените гори са незаменими и загубата на девствени гори не може да бъде компенсирана от нов подход, основан на горите; отбелязва, че спирането на обезлесяването и деградацията на горите, съчетано с опазване на съществуващите гори, устойчиво възстановяване, залесяване и повторно залесяване по такъв начин, че да се увеличи максимално капацитетът им за съхранение на въглерод и опазване на биологичното разнообразие, може да осигури препитание, да увеличи доходите за местните общности и да предложи възможности за икономическо развитие; за тази цел подчертава значението на насърчаването на агроекологията и устойчивото селскостопанско производство на световно, национално, регионално и местно равнище, предотвратяването на неустойчиви практики на земеползване и управление, справянето с природните смущения и смекчаването на изменението на климата;

8.  подчертава, че съществуването на големи райони гори спомага за предотвратяване на опустиняването на континенталните региони; предлага опазването на горите и като източник на влага да получи сериозно внимание в политиката за развитие и в търговската политика; подчертава например, че 40% от общите валежи в етиопските планини – основния източник на Нил – се осигуряват от влагата, рециклирана от горите в конгоанския басейн, и че спирането на обезлесяването в региона е от значение и за въпроса с кризата с климатичните бежанци;

9.  подчертава факта, че движещите сили на обезлесяването излизат извън рамките на самия горски сектор и се отнасят до широк кръг от въпроси, като например правото на собственост върху земя, слабото управление и правоприлагане, защитата на правата на коренното население, изменението на климата, демокрацията, правата на човека и политическата свобода, равнищата на потребление на стоки, високата зависимост от вноса на фуражи, селскостопанските политики, както и липсата на публични политики, които да насърчават и стимулират устойчиво и законно добити и произведени стоки; припомня, че жените от коренното население и жените – земеделски стопани, играят централна роля в опазването на горските екосистеми; призовава Комисията да увеличи усилията си за цялостен подход за справяне с обезлесяването чрез последователна и правно обвързваща рамка на политиката, като същевременно гарантира опазването на екосистемите; счита, че равенството между половете в обучението в областта на горското стопанство е ключов елемент за устойчивото управление на горите, който следва да бъде отразен в политиките на Съюза.

10.  отбелязва, че в редица страни причина за обезлесяването е липсата на подходящи политики (като например планиране на земеползването), неясните отношения на собственост и други права върху земята, недостатъчното управление и правоприлагане, незаконните дейности и недостатъчните инвестиции в устойчивото управление на горите;

11.  отбелязва, че от декември 2015 г. насам Европейският парламент е приел 40 възражения срещу вноса на генетично модифицирани храни и фуражи, от които 11 са срещу вноса на генетично модифицирана соя; припомня, че една от причините за възраженията срещу този внос е обезлесяването, свързано с отглеждането им в държави като Бразилия и Аржентина, където соята е почти изключително генетично модифицирана за употреба с пестициди; отбелязва, че наскоро проведено от изследователи в целия Съюз и рецензирано от експерти научно изследване установи, че Съюзът има най-големия въглероден отпечатък в света, дължащ се на вноса на соя от Бразилия, 13,8% по-голям от този на Китай, най-големия вносител на соя в света; отбелязва, че този голям въглероден отпечатък на Съюза се дължи на неговия дял от емисии от косвено обезлесяване(28); освен това отбелязва, че според Комисията в исторически план Съюзът е допринесъл за глобалното обезлесяване и свързаните с него емисии предимно поради соята, която представлява почти половината от обезлесяването, което се дължи на вноса като цяло в Съюза(29);

12.  обръща внимание, че производството на ГМО е основна причина за обезлесяване, особено в Бразилия и Аржентина, и счита, че вносът на ГМО в Съюза следва да се прекрати; припомня, че консумацията на месо, дори в Съюза, допринася за обезлесяването извън Съюза, като увеличава търсенето на евтини фуражи от ГМО, особено вносът на генетично модифицирана соя;

13.  отбелязва, че преобразуването на пасищата и земеделската земя, първоначално използвани за производството на храни и фуражи, в земя за производството на горива от биомаса (непряка промяна в земеползването) може да има също и отрицателно въздействие върху горите;

Доброволното сертифициране и етикетиране от трети страни

14.  приветства нарастващото осъзнаване от страна на предприятията на проблема с глобалното обезлесяване, деградацията на горите и унищожаването на екосистемите, необходимостта от корпоративни действия и съответните ангажименти, както и нарастващите призиви за прозрачни, последователни, единни, стабилни и приложими изисквания за устойчиви вериги на доставки, включително намаляване на търсенето на стоки, които създават риск за горите; отбелязва, че някои оператори са приели Декларацията от Ню Йорк относно горите от 2014 г. и са предприели действия за справяне с обезлесяването, но за съжаление те често не са достатъчно амбициозни, обхващат само части от веригата на доставки и не са проектирани за справяне с множеството взаимосвързани причини за обезлесяването(30), поради което не постигат резултати по отношение на своите твърдения за устойчивост и обявените ангажименти; подчертава в тази връзка, че доброволните ангажименти на дружествата за борба с обезлесяването все още не са достатъчни за спиране на обезлесяването в световен мащаб;

15.  посочва, че схемите за сертифициране от трети страни са изиграли важна роля за обединяването на предприятията и гражданското общество с цел развиване на общо разбиране на проблема с обезлесяването; отбелязва обаче, че макар доброволните схеми за сертифициране от трети страни да са допринесли за разработването на добри практики, тези схеми сами по себе си не могат да спрат и да обърнат тенденцията на обезлесяването и деградацията на екосистемите в световен мащаб и следва да бъдат единствено в допълнение към задължителните мерки; отбелязва, че доброволното сертифициране от трети страни може да бъде спомагателен инструмент за оценка и смекчаване на рисковете от обезлесяване, когато са разработени и се прилагат напълно по отношение на добре определените, измерими и амбициозни критерии за устойчивост, на които се основават, надеждността на процеса на сертифициране и акредитация, независимите механизми за наблюдение и спазване, възможностите за наблюдение на веригата на доставки и строгите изисквания за опазване на девствените и други естествени гори и насърчаването на устойчивото управление на горите;

16.  отбелязва, че сертифицирането и етикетирането от трети страни сами по себе си не са ефективни за предотвратяване на навлизането на вътрешния пазар на Съюза на стоки и продукти, създаващи риск за горите и екосистемите; във връзка с това подчертава, че сертифицирането от трети страни може само да допълва, но не може да замени задълбочените задължителни процеси на надлежна проверка на операторите, които осигуряват и тяхната социална и екологична отговорност съгласно принципа „замърсителят плаща“, заложен в член 191 от ДФЕС;

17.  изразява загриженост, че многобройните съществуващи схеми за сертифициране и етикетиране водят до объркване на потребителите и намаляват възможностите им да направят информиран избор; във връзка с това подчертава, че следва да се обмисли хармонизирането на задължението за предоставяне на информация;

18.  подчертава, че мярка на политиката, която зависи само от избора на потребителите, неправомерно прехвърля върху тях отговорността да купуват продукти, произведени без обезлесяване, което е недостатъчно по отношение на ефективността ѝ за интегриране на по-устойчиво производство; счита, че информацията за потребителите относно продукти, произведени без обезлесяване, може да бъде мощен инструмент за допълване на правна рамка за надлежна проверка и за насочване към проблемите по отношение на търсенето по тази тема; призовава Комисията за по-нататъшно интегриране на съображенията, свързани с обезлесяването, в рамките на екомаркировката на ЕС, екологосъобразните обществени поръчки и други инициативи в контекста на кръговата икономика като част от цялостен набор от действия и инициативи за гарантиране на вериги на доставки, несвързани с обезлесяване; призовава още Комисията да включи риска от обезлесяване и деградация на екосистемите в критериите за твърденията за екологосъобразност в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(31) и да създаде схема за предварително одобрение за разрешаване на използването на твърдения за екологосъобразност;

19.  отбелязва, че досега няма въведени правила, които да забраняват пускането на пазара на Съюза на допринесли за унищожаването на горите стоки; отбелязва, че дори дървеният материал, който е бил законно изсечен в съответствие с правото на държавата на произход, може да допринесе за обезлесяването и все още може да се ползва със свободен достъп до пазара на Съюза; отбелязва, че по тази причина потребителите на много стоки, които създават риск за горите и екосистемите в Съюза, нямат гаранция, че тези продукти не са допринесли за обезлесяването, и че следователно потребителите невинно, неволно и без да знаят са причина за обезлесяването;

20.  отбелязва, че критериите за това какво представляват стоки или продукти, произведени без обезлесяване, които са в основата на схемите за сертифициране, невинаги са били достатъчно изчерпателни, тъй като понякога обхващат само някои от съответните съставки на продукта, само части от жизнения цикъл на даден продукт, или използват недостатъчно добро определение на „произведени без обезлесяване“, което може да доведе до „пазаруване по етикет“ от страна на предприятията и до разводняване на амбицията на сертифицирането като цяло;

Задължителни правила, основани на надлежна проверка

21.  в това отношение приветства призивите на голям брой предприятия за въвеждане на правила на Съюза за задължителна надлежна проверка на веригите за доставка на стоки, които създават риск за горите;

22.  припомня своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт и своето искане към Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложение за правна рамка на ЕС, основана на принципа на надлежна проверка, за осигуряване на устойчиви вериги на доставки на продукти без обезлесяване, предлагани на пазара на Съюза, като се обърне специално внимание на справянето с основните причини за внос на обезлесяване и вместо това се насърчава вносът, който не води до обезлесяване в чужбина, като се отчита икономическото значение на износа на стоки за развиващите се държави, особено за дребните собственици, и като се вземе под внимание обратната информация от всички заинтересовани страни, особено от МСП;

23.  припомня, че в своето съобщение относно обезлесяването от 2008 г. Комисията определи целта за спиране на загубата на глобалното горско покритие най-късно до 2030 г. и за намаляване на общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. с поне 50%, въпреки че едновременно с това тя предупреждава, че втората цел почти със сигурност няма да бъде постигната;

24.  приветства намерението на Комисията да се справи с глобалното обезлесяване и деградацията на горите, но призовава за по-амбициозен политически подход; призовава Комисията да представи предложение, придружено от оценка на въздействието, за правна рамка на ЕС, основана на задължителна надлежна проверка, докладване, оповестяване и изисквания за участие на трети страни, както и на отговорност и санкции в случай на нарушения на задълженията за всички дружества, които пускат за пръв път на пазара на Съюза стоки, водещи до рискове за горите и екосистемите, и продукти, получени от тези стоки, както и на достъп до правосъдие и средства за правна защита за жертвите на нарушенията на тези задължения; на търговците на пазара на Съюза следва да се наложат тези задължения за проследимост, по-специално по отношение на установяването на произхода на стоките и продуктите в момента на пускането им на вътрешния пазар на Съюза, за да се гарантират устойчиви и неводещи до обезлесяване вериги на стойността, както е посочено в приложението към настоящата резолюция; подчертава, че същата правна рамка следва да се прилага и по отношение на всички финансови институции, лицензирани да извършват дейност в Съюза, които предоставят пари на дружества, които добиват, извличат, произвеждат, преработват или търгуват със стоки, които създават риск за горите и екосистемите, и производни на тях продукти;

25.  счита, че Съюзът трябва да гарантира, че насърчава единствено глобални вериги на доставка и финансови потоци, които са устойчиви и не водят до обезлесяване и до нарушения на правата на човека; изразява убеждение, че задължителните правила за устойчивост, възприети на голям пазар, като например този на Съюза, имат потенциал да насочат производствените практики в световен мащаб към повече устойчивост;

26.  посочва, че стоките, които създават риск за горите и екосистемите, обхванати от тази правна рамка на ЕС, следва да се определят въз основа на обективни, прозрачни и научно обосновани съображения, че такива стоки са свързани с унищожаването и деградацията на горите, на екосистемите с големи въглеродни запаси и с богато биологично разнообразие, както и за правата на коренното население и правата на човека като цяло;

27.  подчертава, че такава правна рамка на ЕС следва не само да гарантира законността на добива, производството, извличането и обработването на стоки, които създават риск за горите и екосистемите, и производни от тях продукти в държавата на произход, но също и устойчивостта на добива, производството, извличането и преработката им;

28.  подчертава, че според редица проучвания(32) правна рамка за предотвратяване на навлизането на свързани с обезлесяване продукти на вътрешния пазар на Съюза няма да има въздействие върху обема и цената на стоките, продавани в Съюза и обхванати в приложението към настоящата резолюция, както и че допълнителните разходи за операторите за изпълнение на тези правни задължения са минимални.

29.  подчертава приноса на неправителствени организации, активисти в областта на околната среда, промишлени сдружения, както и на лица, подаващи сигнали за нередности, за борбата срещу незаконния добив на дървен материал, който води до обезлесяване, загуба на биологично разнообразие и увеличаване на емисиите на парникови газове;

30.  отбелязва, че подобна правна рамка на ЕС следва да бъде разширена, така че да включва и областите с големи въглеродни запаси и екосистемите, а именно морските и крайбрежните екосистеми, влажните зони, торфищата или саваните, така че да се избегне изместването на натиска върху тези ландшафти;

31.  счита, че тези задължения следва да се прилагат за всички оператори, които пускат на пазара на Съюза стоки, които създават риск за горите и екосистемите, независимо от техния размер или място на регистрация, след като внимателна оценка е заключила, че горепосоченото функционира и е приложимо за всички участници на пазара, включително МСП; като признава, че действията след оценката на риска на оператора трябва да бъдат пропорционални на равнището на рисковете, свързани с дадената стока, счита, че в един разпокъсан краен пазар включването на по-малки и по-големи дружества е от ключово значение, за да се гарантира както широкомащабно въздействие, така и доверие на потребителите; подчертава, че регулаторната рамка не трябва да поражда прекомерни тежести за малките и средните производители, включително за дребните стопани, или да възпрепятства достъпа им до пазарите и международната търговия поради липса на капацитет; поради това подчертава необходимостта от координиран механизъм за подкрепа на МСП на равнище ЕС, за да се гарантира тяхното разбиране, подготвеност и капацитет за производство в съответствие с изискванията в областта на околната среда и правата на човека;

32.  подчертава, че много от предприятията в Съюза във веригата на доставки са МСП, и поради това призовава за ефективно и благоприятно за МСП прилагане, което ограничава административната тежест за тях до неизбежния минимум; счита, че следва да бъде установена система за ранно предупреждение за предприятията, която да ги предупреждава в случай че извършват внос от региони, в които е вероятно да се осъществява обезлесяване;

33.  счита, че изискванията в целия Съюз за задължителна надлежна проверка биха осигурили ползи за предприятията чрез еднакви условия на конкуренция, като конкурентите се придържат към същите стандарти, и биха гарантирали правна сигурност, в сравнение с мозайка от различни мерки на национално равнище;

34.  припомня констатациите от проучването относно изискванията за надлежна проверка по веригата на доставки, възложено от ГД „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия, в което се констатира, че по-голямата част от бизнес респондентите са съгласни, че задължителна надлежна проверка би имала положително въздействие върху правата на човека и околната среда;

35.  подчертава, че цифровизацията и новите технологични инструменти имат потенциала да предоставят безпрецедентни решения за дружествата да определят, предотвратяват, смекчават и отчитат въздействията върху правата на човека и околната среда;

36.  счита, че бъдещата правна рамка относно стоки, които създават риск за горите, следва да се основава на извлечените поуки от прилагането на Плана за действие за FLEGT, Регламента на ЕС за дървения материал, Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета(33) („Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони“), Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(34) („Директивата относно оповестяването на нефинансова информация“), законодателството относно незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и други инициативи на ЕС за регулиране на веригите на доставка;

37.  приветства текущия преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация и приканва Комисията да увеличи качеството и обхвата на оповестяването на нефинансова информация, по-специално на докладването от страна на финансови институции по отношение на екологичните аспекти, и да насърчава включването на свързаните с горите съображения в корпоративната социална отговорност;

Регламент на ЕС относно дървения материал и споразумения за доброволно партньорство (СДП) относно FLEGT

38.  изразява убеждение, че Регламентът на ЕС относно дървения материал, особено включените в него изисквания за надлежна проверка, представлява добър модел за надграждане за бъдещата правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване, но че липсата на прилагане, ограниченият обхват на продукти от дървен материал и изпълнение на Регламента на ЕС за дървения материал означава, че той не е на висотата на духа и намеренията си; поради това счита, че от Регламента на ЕС относно дървения материал могат да бъдат извлечени поуки с цел подобряване на правилата за прилагане и изпълнение на бъдещата правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване; припомня, че законосъобразността на добива и търговията с горски продукти понастоящем е обхваната от Регламента на ЕС относно дървения материал, и поради тази причина подчертава, че двойното регулиране следва да се избягва в бъдещата правна рамка на ЕС и мерките за регулиране на законния и незаконния добив на и търговия с горски продукти следва да бъдат хармонизирани;

39.  призовава Комисията да направи оценка на евентуалното включване на стоките, обхванати от Регламента на ЕС относно дървения материал, в обхвата на предложението за правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобалното обезлесяване, като се вземе предвид предстоящата проверка за пригодност на Регламента на ЕС относно дървения материал и се гарантира преследването на целите на Плана за действие за FLEGT. Когато прави това, Комисията следва също така да направи оценка на потенциалните последици за действащите споразумения за доброволно партньорство (СДП). Държавите – партньори на Съюза, производителки на дървен материал, следва да бъдат тясно асоциирани в това начинание.

40.  приветства добрите резултати, които, благодарение на сътрудничеството с трети държави в рамките на Плана за действие на ЕС за FLEGT и СДП, бяха постигнати при справяне с предизвикателството, свързано с предлагането на незаконна сеч, и подчертава, че следва да се полагат още повече усилия в тази насока, особено по отношение на наблюдението, проверките и контрола и, не на последно място, за да се подпомогне изграждането на капацитет в тези държави; подчертава, че СДП съставляват много ефективна рамка за установяване на добри партньорства с тези държави и следва да се насърчават нови СДП с още партньори; призовава ЕС да увеличи финансирането за FLEGT;

41.  настоятелно призовава Комисията да гарантира цялостно изпълнение на работния план на ЕС за FLEGT за периода 2018 – 2022 г.;

42.  приветства проверката за пригодност, която Комисията ще извърши на Регламента за FLEGT и Регламента на ЕС относно дървения материал, като възможност за укрепване на привеждането в изпълнение на тези регламенти и за допълнително подобряване на тяхното прилагане, както и за разширяване на техния обхват, така че да се обхванат например печатните продукти и изделията от дърво, дървеният материал от зони на конфликт и да се повиши ролята на гражданското общество;

43.  отново отправя искане вносът на дървен материал и изделия от дървен материал да бъде подлаган на по-обстойна проверка по границите на Съюза, за да се гарантира, че влизащите продукти наистина отговарят на критериите за внос в Съюза; призовава за своевременно и ефективно прилагане на Митническия кодекс на Съюза (МКС) и за повишаване на капацитета на националните митнически органи, за да се гарантира по-добро хармонизиране и прилагане на МКС; подчертава, че Комисията трябва да гарантира, че митническият контрол в целия Съюз следва едни и същи стандарти чрез единен механизъм за пряк митнически контрол в координация с държавите членки и при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

44.  счита, че основаните на търговията споразумения за партньорство с основните държави – производителки на FERC, могат да бъдат полезни за справяне с причинителите на обезлесяването, свързани с предлагането; отбелязва, че моделът на СДП относно FLEGT е един от възможните варианти;

45.  предложението следва да гарантира правна сигурност за всички заинтересовани страни по отношение на всяка нова общосъюзна мярка и рамка, свързана с настоящото използване на СДП и лицензиране за FLEGT, с цел да се осигури интересът към инвестиране в такъв износ за Съюза, който не е свързан с обезлесяване; насърчава също така Комисията да сключи споразумения за партньорство, основаващи се на търговията, с важни страни – производителки на селскостопански стоки, с цел справяне с причините за обезлесяването, които са свързани с предлагането.

Търговия и международно сътрудничество

46.  подчертава, че политиката в областта на търговията и инвестициите трябва да бъде преразгледана с оглед справяне с глобалното предизвикателство, което представлява обезлесяването, по един по-ефективен начин и чрез създаване на равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб, както и да вземе предвид връзката между търговските споразумения и глобалното биологично разнообразие, както и горската екосистема;

47.  отново заявява, че политиката на Съюза в областта на търговията и инвестициите, включително споразумението за свободна търговия с Меркосур, трябва винаги да включва обвързващи и приложими глави за устойчиво развитие, които изцяло да зачитат международните ангажименти, по-специално Парижкото споразумение и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, и да са в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и да зачитат правата на човека; призовава Комисията да гарантира, че всички бъдещи търговски споразумения съдържат правно обвързващи и изпълними разпоредби, включително антикорупционни разпоредби и разпоредби, свързани с незаконната сеч, с цел предотвратяване на обезлесяването и деградацията на горите и унищожаването и деградацията на екосистемите;

48.  препоръчва в контекста на принципа за ненанасяне на вреда, както се подчертава в съобщението относно Европейския зелен пакт, Комисията да прави по-добра и редовна оценка на въздействието на съществуващите търговски споразумения върху обезлесяването, деградацията на горите и екосистемите, заграбването на земя и правата на човека и да гарантира, че в главите за търговията и устойчивото развитие на всички споразумения за свободна търговия и инвестиции са включени по-амбициозни обвързващи и приложими разпоредби за опазването на горите и екосистемите, биологичното разнообразие, прекратяването на заграбването на земя и устойчивото горско стопанство;

49.  посочва, че за да се избегне дъмпинг на цените и да се осигури устойчиво използване на дървения материал, да се избегне разпространението на двустранни споразумения, основаващи се на дъмпингови цени на дървения материал, и да се предотврати допълнителното изсичане на гори, следва да се обмислят корективни мерки, включително създаването на обща тръжна система за търговия с дървесина, за да се даде възможност да се проследи откъде идва материалът и да се включат изменението на климата, биологичното разнообразие и правата на човека в цената;

50.  счита, че търговията и международното сътрудничество са важни инструменти за консолидиране на по-високите стандарти за устойчивост, особено по отношение на секторите, които са свързани с горите, и веригите за създаване на стойност, които започват от тях; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави чрез техническа помощ, обмен на информация и добри практики за опазване, съхранение и устойчиво използване на горите, със специален акцент върху връзката между организираната престъпност и стоките, свързани с обезлесяването, и да насърчават и улесняват научното и академичното сътрудничество с трети държави, както и научноизследователските програми за насърчаване на знанията и иновациите в областта на биологичното разнообразие, „зелената икономика“ и кръговата икономика; подчертава, че е важно да се вземе предвид въздействието на мерките върху заетостта и растежа на най-слабо развитите страни, които зависят от производството на FERC; призовава Съюза да подкрепя и да си сътрудничи с правителствата и гражданското общество на трети държави в тяхната дейност срещу обезлесяването, по-специално чрез схемата ОСП+; призовава Комисията да направи оценка дали следва да се разработи нов специфичен инструмент за помощ за търговията, за да се улесни търговията в контекста на намаляване на рисковете, свързани с производството на FERC;

51.  изисква от Комисията мерките, които предстои да бъдат приети, да следват цялостен и диференциран подход към обезлесяването, като се имат предвид многобройните измерения на обезлесяването и неговите връзки както с генерирането на устойчиви проекти, така и с борбата с престъпните икономики; за тази цел призовава за диалог с трети държави, за да се анализират за всеки отделен случай основните причини за загубата на горско покритие, както и доколко мерките, които ще бъдат предприети, са подходящи в конкретния случай;

52.  подчертава, че при възлагането на обществени поръчки разпоредбите относно възлагането на обществени поръчки в споразуменията за свободна търговия следва да отчитат социалните и екологичните критерии и критериите във връзка с отговорното бизнес поведение;

53.  настоява, че задължителните изисквания на равнището на Съюза трябва да бъдат допълнени от засилване и укрепване на сътрудничеството в световен мащаб, подобряване на глобалното управление на околната среда и сътрудничеството с трети държави чрез техническа помощ, обмен на информация и добри практики за опазване, съхранение и устойчиво използване на горите, като се отдаде специално признание на инициативите за устойчивост, осъществявани от частния сектор; изискванията трябва да бъдат допълнени и от увеличаване на усилията в рамките на ключови международни форуми, включително в рамките на СТО и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за спиране на обезлесяването и на деградацията на горите и за възстановяване на горите, както и за предотвратяване на обратния ефект – отклоняване на веригите за доставки, свързани с нежелано обезлесяване, към други региони по света;

54.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават, чрез търговия и международно сътрудничество, необходимите инвестиции за консолидиране на по-високи стандарти за устойчивост в секторите на горското стопанство и техните вериги за създаване на стойност, като насърчават кръговата биоикономика, екологичния туризъм, енергията от възобновяеми източници, интелигентното селско стопанство и други свързани области, също и в трети държави.

55.  предложението следва да гарантира правна сигурност за всички заинтересовани страни по отношение на всяка нова общосъюзна мярка и рамка, свързана с настоящото използване на СДП и лицензиране за FLEGT, с цел да се осигури интересът към инвестиране в такъв износ за Съюза, който не е свързан с обезлесяване; насърчава също така Комисията да сключи споразумения за партньорство, основаващи се на търговията, с важни страни – производителки на селскостопански стоки, с цел справяне с причините за обезлесяването, които са свързани с предлагането.

56.  отбелязва, че е важно да се гарантира включването на обезлесяването в политическия диалог на национално равнище, както и да се помага на държавите партньори да разработват и прилагат национални рамки за горското стопанство и устойчивото горско стопанство; подчертава, че тези национални рамки трябва да отразяват както националните потребности, така и ангажиментите в световен мащаб; подчертава необходимостта от прилагане на механизми за стимулиране за дребните земеделски стопани, за да се поддържат и подобряват екосистемата и продуктите, предлагани от устойчивото горско и селско стопанство;

57.  счита, че решителните действия в рамките на вътрешния пазар на Съюза следва да вървят ръка за ръка с решителни действия на международно равнище; поради тази причина в националните индикативни програми по линия на външната дейност на ЕС следва да се включват разпоредби, за да се помогне на предприятията и дребните собственици от трети държави, които работят с оператори, които пускат на вътрешния пазар на Съюза стоки, създаващи риск за горите и екосистемите, да осъществяват дейности, без да вредят на горите и екосистемите;

58.  счита, че регламентът, предложен в приложението към настоящата резолюция, следва и може да бъде изготвен така, че да съответства на правилата на СТО, и следва да бъде придружен от споразумения за партньорство, основаващи се на търговията, с основни страни – производителки на селскостопански стоки, с цел справяне с факторите за обезлесяването, които са свързани с предлагането;

59.  предлага, когато договаря националните индикативни програми („НИП“) с трети държави, Комисията да дава приоритет на разпоредбите за подпомагане на предприятията и малките собственици от трети държави, работещи с оператори, пускащи на вътрешния пазар на Съюза стоки, които създават риск за горите и екосистемите, с цел извършване на дейности, които не вредят на горите, екосистемите и правата на човека;

60.  посочва, че укрепването на правната рамка на ЕС относно обезлесяването може да оказва значително въздействие върху цените на земята в трети държави и за да се предотвратят всякакви спекулации, крайният срок не следва да се определя след публикуването на предложението от Комисията, описано в приложението към настоящата резолюция;

Обезлесяване и права на човека

61.  подчертава, че изменянето на регулаторната рамка, за да се узаконят използването на определени площи и промяната на правата на земевладение, не премахва отрицателното въздействие върху правата на човека и околната среда, причинено от прилагането на тази промяна; поради това подчертава, че критериите за надлежна проверка трябва да включват други елементи, излизащи отвъд законосъобразността на действието;

62.  отбелязва, че производството на стоки, които създават риск за горите и екосистемите, не оказва отрицателно въздействие върху местните общности само чрез пряко обезлесяване, деградация на екосистемите и заграбване на земя, но и чрез заграбване на води, което може да засегне горските и другите екосистеми;

63.  подчертава, че местните общности, коренното население, защитниците на земята и на околната среда често се намират на предната линия на борбата за опазване на екосистемите; отбелязва, че в някои региони конфликтите във връзка с използването на земите и ресурсите са основната причина за насилието срещу коренното население(35), изразява загриженост, че деградацията и унищожаването на горите и други ценни екосистеми често вървят ръка за ръка с нарушения на правата на човека или произтичат от тях; осъжда всяка форма на наказване, тормоз и преследване за участие в дейности, насочени към опазване на околната среда; поради това настоятелно призовава в бъдещата правна рамка на ЕС да се включи защитата на правата на човека, по-специално правата на земевладение, трудовите и поземлените права, и по-специално с оглед на правата на коренното население и местните общности; призовава Комисията да насърчава провеждането на процеси за правна реформа в страните производителки при осигурено ефективно и пълноценно участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, коренното население и местните общности; призовава Съюза и държавите членки да подкрепят на следващата сесия на Общото събрание на ООН признаването на световно равнище на правото на здравословна околна среда;

64.  призовава Комисията и държавите членки да създадат механизъм за бързо реагиране на равнището на Съюза за подкрепа на защитниците на околната среда и горите в Съюза и в целия свят;

65.  подчертава, че предоставянето на ефективен достъп до правосъдие и средства за правна защита на жертвите на корпоративно нарушаване на правата на човека и вреди на околната среда трябва да бъде част от тази правна рамка;

66.  подчертава, че в допълнение към създаването на правна рамка на ЕС относно стоки, които причиняват обезлесяване, Съюзът трябва да разгледа по-решително прилагането на правата на човека, отговорността за околната среда и принципите на правовата държава като хоризонтални въпроси със съответните държави и с други основни държави вносители;

67.  подчертава, че подобна правна рамка трябва да бъде разработена в съответствие с международните ангажименти на Съюза с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и да бъде взета предвид в амбициите на бъдещото споразумение след Котону;

68.  припомня, че е важно да бъдат зачитани ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; подкрепя продължаващите преговори с оглед на създаването на обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия във връзка с правата на човека и подчертава, че Съюзът трябва да участва проактивно в този процес;

Мерки на ЕС и съгласуваност на политиките

69.  подчертава, че въздействието на потреблението в Съюза на продукти, които създават риск за горите и екосистемите, трябва да бъде разгледано по подходящ начин при всички последващи регулаторни или нерегулаторни действия и мерки спрямо стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., стратегията „От фермата до трапезата“, както и регламента за стратегическите планове по ОСП, включително националните стратегически планове на държавите членки;

70.  подчертава, че е важно да се насърчава устойчивото хранене чрез повишаване на осведомеността на потребителите относно въздействието на моделите на потребление и предоставяне на информация за хранителните режими, които са по-полезни за здравето на хората и имат по-слаб отпечатък върху околната среда; счита, че следователно е необходимо въвеждането на ефективни мерки, насочени към увеличаване на подкрепата за екологичните селскостопански практики и намаляване на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки; подчертава, че е важно да се предвидят целенасочени действия за повишаване на осведомеността на потребителите с цел подобряване на тяхната информираност относно въздействието на моделите на потребление върху горите, биологичното разнообразие и климата, като се предоставя подкрепа и се насърчава изборът на храни, произведени от продукти с растителен произход;

71.  счита, че за да се сведе до минимум въглеродният отпечатък, създаден от транспорта на вноса от трети държави, и да се стимулират устойчивите местни производства и работни места, Съюзът следва да насърчава използването на устойчив местен дървен материал, продукти, получени от дървесина от дърводобива, или горска биомаса;

72.  подчертава, че е необходимо да се намали зависимостта от вноса на стоки, които създават риск за горите и екосистемите, като се насърчава производството на растителни протеини от местни източници, пасищното хранене и законното и устойчиво производство на фураж, по-специално чрез прилагане на стратегията на Съюза за протеините;

73.  подкрепя насърчаването на отглеждането на култури, които обогатяват почвата с азот, и на бобови и протеинови култури в рамките на новите стратегически планове по ОСП, наред с другото чрез редуване на културите, обвързване с условия, екосхеми и агроекологични мерки, нови секторни интервенции и обвързано с производството подпомагане, за да се увеличи независимостта на Съюза по отношение на протеиновите култури и същевременно да се допринесе за постигане на целите на стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „от фермата до трапезата“; отбелязва освен това, че доходите и рентабилността на животновъдните стопанства следва да бъдат съвместими с равнищата на производство, които могат да бъдат поддържани чрез пасищно хранене или местно отглеждани фуражни култури; призовава за допълнително изследване и насърчаване на иновативните производствени системи и методи, които могат да намалят външните ресурси и разходи, например системи за паша, основаващи се на фуражи, като ротационна паша, дори ако обемът на производството се окаже по-малък;

74.  подчертава значението на това да се развие устойчива биоикономика, която придава висока икономическа стойност на продуктите, произведени по устойчив начин;

75.  подчертава, че политиката на Съюза в областта на биоенергията следва да отговаря на строги социални и екологични критерии;

76.  припомня, че Съюзът разглежда риска от обезлесяване посредством Регламента на ЕС относно дървения материал, Плана за действие на ЕС за FLEGT, СДП за насърчаване на процеси с множество заинтересовани страни в държавите производителки, както и Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ II)(36), които включват множество правила и могат да служат като ценна основа за свеждане до минимум на риска от обезлесяване и незаконна сеч; отбелязва, че в ДЕВИ II се разширява задължението за изпълнение на критериите на Съюза за устойчивост на биогоривата, така че то да обхваща всички случаи на крайна употреба на биоенергия, включително отопление/охлаждане и електроенергия, но тъй като то обхваща само суровините, използвани за производство на биоенергия, понастоящем не може да гарантира, че използването за неенергетични цели на стоки, свързани с обезлесяване или конверсия на екосистеми за биогориво, не е разрешено;

77.  подчертава, че методите за постигане на целите, определени в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, не трябва да водят до обезлесяване и деградация на горите в други части на света; поради това призовава Комисията да преразгледа до 2021 г. съответните аспекти на доклада, приложен към Делегиран регламент (ЕС) 2019/807(37) на Комисията, и по целесъобразност и без необосновано забавяне да преразгледа този регламент, като извърши това при всички случаи преди 2023 г., въз основа на състоянието на научните познания и в съответствие с принципа на предохранителните мерки; изисква от Комисията да направи повторна оценка на данните за соята и постепенно да прекрати използването на биогорива с висок риск от непреки промени в земеползването (ILUC) във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2030 г.;

78.  счита, че масовото използване на биогорива в Съюза трябва да бъде придружено от достатъчно критерии за устойчивост, за да се избегнат преките и непреките промени в земеползването (ILUC), включително обезлесяването; отбелязва освен това, че настоящите критерии не отчитат в достатъчна степен изкопаемите суровини, използвани в производството на биогорива; поради това призовава за мониторинг и оценка на въздействието на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници по време на текущото ѝ прилагане, включително на ефективността на критериите за устойчивост на биоенергията; отбелязва значението на местните вериги на доставки на суровини за постигането на дългосрочна устойчивост;

79.  счита, че древните и девствените гори следва да се разглеждат и защитават като световни блага и че на техните екосистеми следва да се даде правен статут;

Комуникация и повишаване на осведомеността

80.  подчертава, че е важно да се гарантира потреблението в Съюза на продукти от вериги на доставки без обезлесяване и непрекъснато да се оценява въздействието на потреблението на такива продукти в Съюза; призовава Комисията и държавите членки да разработят кампании за повишаване на осведомеността и информиране относно внасяните стоки и продукти и тяхното въздействие върху горите и екосистемите с богато биологично разнообразие в световен мащаб, както и относно социално-икономическите последици от обезлесяването, унищожаването на екосистемите и свързаните с горите престъпления в Съюза и в трети държави;

81.  посочва, че Комисията обмисля възможността да предложи девствените гори за обекти на наследството на ЮНЕСКО, за да се спомогне за опазването им от обезлесяване и за увеличаване на вероятността за привличане на общественото внимание към тяхното опазване; ако това не е осъществимо, следва да се оценят други правни възможности за постигане на тези цели;

Определения, данни за горите и мониторинг

82.  отбелязва, че настоящото определение на термина „гора“, неговото категоризиране и наборът от други термини и принципи, свързани с обезлесяването в рамките на устойчивото управление на горите, които са приети от съответните органи, например ФАО, са от чисто технически характер и не правят адекватно разграничение между естествените гори и горските насаждения, при които икономическата функция на гората силно превишава по значение останалите ѝ функции, и подчертава, че това в крайна сметка би могло да доведе до изкривяване на данните относно съответната област и състоянието на горите в световен мащаб; призовава съответните заинтересовани страни да уеднаквят използването на терминологията в съответствие с формулировката, дадена в приложението към проекта на резолюция, и подчертава значението на тази класификация за ефективното използване на свързаните с нея инструменти;

83.  подчертава по-специално необходимостта от независимо наблюдение на производството и търговията на стоки, които са свързани с обезлесяване; призовава Комисията да увеличи усилията си в тази насока чрез „Хоризонт Европа“ и да подкрепя независимия мониторинг в държавите производителки, както и обмена сред тях на най-добри практики и извличани поуки, за да се подобряват използваните методологии и степента на подробност на информацията;

84.  подчертава съществената необходимост от подобряване на механизмите, които биха помогнали да се идентифицира източникът или произходът на дървения материал, пуснат на вътрешния пазар;

85.  отбелязва, че по-голям достъп до митническите данни за вноса в Съюза би увеличил прозрачността и отчетността на глобалната верига за създаване на стойност; призовава Комисията да установи митническо партньорство в рамките на Съюза, като същевременно разшири изискванията за митническите данни, по-специално чрез включване на износителя и производителя като задължителни митнически данни, като по този начин се повишат прозрачността и проследимостта на световните вериги за създаване на стойност;

86.  отбелязва, че наличието и точността на данните, използвани да се оцени датата на обезлесяването/преобразуването на земята за друга употреба, трябва да бъдат надеждни за ефективното им прилагане;

87.  призовава Съюза допълнително да разработи изследователски програми и програми за мониторинг като „Коперник“, програмата на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята и други програми за мониторинг за надзор на веригата на доставки, за да може да определя и да осигурява ранно предупреждение за продукти, които са причинили обезлесяване или деградация на околната среда по време на фазата си на производство;

88.  отправя искане към Комисията да проучи засиленото използване на сателитната система „Коперник“ за мониторинг на горите и предотвратяване на горски пожари и на увреждането на горите, включително наблюдение и определяне на причините за пожари и нанесени на горите вреди, обезлесяване и преобразуване на екосистеми, като улесни достъпа за съответните органи от всяка държава членка и осигури пряк източник на открити данни за МСП или стартиращи предприятия;

89.  приветства създаването на обсерватория за горите за събиране на данни и информация за обезлесяването в Европа и в световен мащаб, като призовава тази обсерватория да създаде механизъм за защита на защитниците на горите;

90.  призовава за създаване на механизми за ранно предупреждение с цел уведомяване на публичните органи, дружествата, включително схемите на трети страни, и потребителите на стоки с произход от райони, които са изложени на риск от преобразуване на екосистемите, за загубата и влошаването на състоянието на горите и саваните и за районите, в които се нарушават правата на човека, както и с цел подпомагане на разрешаването на тези проблеми чрез активизиране на диалога и обмена на данни със съответните трети държави;

91.  призовава Комисията да създаде европейска база данни, която да събира текущи и минали проекти между Съюза и трети държави, както и двустранни проекти между държавите членки и трети държави, за да се оцени въздействието им върху световните гори; подчертава, че е важно участието на местните и регионалните органи за прилагането на тези проекти;

Управление на горите, научни изследвания и иновации

92.  подчертава необходимостта да се вземат предвид връзките между сектора на горското стопанство и останалите сектори, както и значението на цифровизацията и инвестирането в научни изследвания и иновации, за да бъде възможно наблюдението на обезлесяването;

93.  отбелязва, че в сектора на горското стопанство в Съюза са заети най-малко 500 000 души пряко(38) и 13 милиона души в света(39), както и че тези работни места се намират най-вече в селските райони;

94.  отбелязва, че на равнището на Съюза политиките на някои държави членки отразяват структура за горите и управлението на горите, която може да бъде фрагментирана и разпокъсана, поради което тези държави се нуждаят от повече и по-добра координация с цел насърчаване на устойчивостта;

95.  призовава за по-тясно сътрудничество между правителствата, предприятията, производителите и гражданското общество за приемане на политики и установяване на рамкови условия за подкрепа на проекти в частния сектор;

96.  подчертава съществената роля на научните изследвания и иновациите за насърчаване на приноса на устойчивото управление на горите и на сектора на горското стопанство за справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването, както и за справяне с изменението на климата;

97.  в случай на нежелани събития призовава за взаимна подкрепа чрез научни изследвания и обмени, за да се намерят мерки, адаптирани към географските условия, които могат да защитят срещу големи пожари или да предотвратят нашествия на вредители;

98.  приветства мерките за приспособяване на насажденията към изменението на климата; приветства факта, че в много държави вече се препоръчва и практикува увеличаване на броя на устойчивите местни дървесни видове в здрави и биологично разнообразни гори;

99.  подчертава значението на обучението в рамките на Съюза и в трети държави по устойчиво управление на горите, насажденията и агролесовъдството, включително продължителното вегетационно покритие; счита, че това са съществени фактори за гарантиране на биологичното разнообразие, както и на доходите на горските общности и на земеделските стопани, които се занимават с агролесовъдство;

100.  подчертава значението на образованието и на наличието на квалифицирана и добре обучена работна сила за успешното прилагане на практика на устойчивото управление на горите; поради това призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки и да използват съществуващите партньорства за улесняване на обмена на най-добри практики в тази област;

101.  призовава за засилване на сътрудничеството в световен мащаб с цел по-добро споделяне на знания и опит за подобряване на устойчивостта в управлението на многофункционалните гори;

102.  поради това призовава Съюза да развие международни съюзи с трети държави с цел опазване на горите, провеждане на разумни политики, насочени към нулево обезлесяване, интегрирано планиране на земеползването, прозрачност на земевладението и предотвратяване на превръщането на горите в земеделски земи; поради това призовава да се гарантира международно финансиране в рамките на световните споразумения за опазване на горите и в тясно сътрудничество с европейските правителства и международните участници;

103.  призовава да бъдат разработени концепции за устойчиво бъдеще за горите в световен мащаб, които съчетават както икономическите, така и екологичните интереси, като се има предвид, че горите са важен ресурс за много държави, които не са склонни доброволно да се откажат от този ресурс;

104.  призовава за прилагане на по-цялостен подход в рамките на Съюза, при който Съюзът да предоставя пряка подкрепа на местните органи за залесяване и за устойчиво управление на горите; призовава по-специално Съюза да изпълнява по-активна роля, като подпомага местните и регионалните власти при налагане на спазването на действащите разпоредби за опазване на горите;

105.  призовава за оказване на значителна финансова подкрепа и за провеждане на програми за стимулиране на мерките за повторно залесяване на земи във влошено състояние, както и на земи, които не са подходящи за земеделие.

Финансиране

106.   призовава Комисията да приеме многогодишна финансова рамка, устойчива по отношение на климата и околната среда; при това се обръща особено внимание на въздействието на фондовете за външни дейности, които могат да допринесат за обезлесяването и деградацията на екосистемите, както и на някои изследователски фондове и фондове за развитие; призовава да бъде извършена проверка на МФР и всички европейски бюджети в светлината на Европейския зелен пакт;

107.  счита, че критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки следва да включват сред разпоредбите си обезлесяването и спазването на предложението за надлежна проверка; преразглеждането на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки(40) следва да включва в критериите за възлагане спазване на изискванията за надлежна проверка;

108.  настоятелно призовава всички институции и агенции на Съюза да дадат пример, като променят своето поведение, възлагане на обществени поръчки и рамковите си споразумения с цел използване единствено на продукти, несвързани с обезлесяване;

109.  по-специално призовава Комисията да предприеме инициативи за забрана на публичната покупка на вносни продукти, които водят до обезлесяване, в рамките на многостранното Споразумение за държавните поръчки (СДП) на СТО и Директива 2014/24/ЕС;

110.  призовава Съюза да предостави подходяща подкрепа за защитата на съществуващите и за създаването на нови и внимателно подбрани защитени зони, по-специално в държавите, които са основни производители на дървен материал;

111.  призовава Съюза да обвърже предоставянето на финансова помощ на партньорските държави с въвеждането на функционална система от обвързващи концептуални инструменти, които да допринасят за устойчивото управление на горите (например планове за управление на горите); подчертава, че те ще бъдат ефективни само ако бъдат изготвени въз основа на достатъчно експертен опит, и призовава Съюза да определи и приложи ясни правила за съответствие с тях;

112.  призовава за силно присъствие на сектора на горското стопанство в бъдещия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и за това да бъде използван пълноценно потенциалът на Плана за външни инвестиции и на регионалните инструменти за смесено финансиране с цел привличане на частно финансиране за устойчиво управление на горите; призовава за засилване на стандартите и схемите за сертифициране, които вече съществуват, вместо да се въвеждат нови, и подчертава, че тези стандарти и схеми за сертифициране трябва да са в съответствие с правилата на СТО;

113.  изтъква необходимостта да се гарантира ефективно признаване и зачитане на правата на обичайна собственост върху земята на зависимите от горите общности и на коренното население като въпрос на социална справедливост в съответствие с Доброволните насоки на ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност, Декларацията на ООН за правата на коренното население и Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ); приканва Комисията да подкрепи разпространението, използването и изпълнението на Доброволните насоки на световно, регионално и национално равнище, включително чрез Плана за външни инвестиции;

114.  призовава за засилване на сътрудничеството между ЕС и АКТБ с цел справяне с нарастващия проблем с обезлесяването и опустиняването в държавите от АКТБ чрез разработването на планове за действие, насочени към подобряване на управлението и опазването на горите и създаването на системи за наблюдение; призовава Съюза да гарантира включването на обезлесяването в политическите диалози на държавно равнище и да помогне на държавите партньори да разработят и прилагат национални рамки относно горите и устойчивите вериги на доставки, като същевременно подкрепят ефективното изпълнение на национално определените приноси (НОП) на държавите партньори съгласно Парижкото споразумение;

115.  изисква от Комисията да представи, въз основа на член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за правна рамка на ЕС регламент за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване, в съответствие с препоръките, отправени в приложението към настоящата резолюция;

o
o   o

116.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията и на Съвета.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Цел

Предложението за регламент („предложението“) следва да осигури основата за гарантиране на високо равнище на защита на природните ресурси като естествените гори, биологичното разнообразие и естествените екосистеми, както и да допринесе за укрепване на рамката за тяхното устойчиво управление, за да се избегнат деградацията и преобразуването им, като се гарантира, че пазарните модели и моделите на потребление в Съюза не им влияят отрицателно. Защитата на правата на човека, както и на официалните и обичайните права на коренното население и местните общности върху земите, териториите и ресурсите, засегнати от добив, извличане и производство на продукти, също следва да бъдат обхванати от предложението.

То следва да осигури прозрачност и сигурност по отношение на:

а)  стоките, попадащи в обхвата на предложението, и производните от тях продукти, които се предлагат на вътрешния пазар на Съюза,

б)  практиките за доставка и финансиране на всички оператори, осъществяващи дейност на вътрешния пазар на Съюза,

в)  производствените практики, включително свързания с водочерпенето аспект, на оператори, които добиват, извличат, доставят и преработват стоки, създаващи риск за горите и екосистемите, обхванати са от това предложение или произвеждат продукти от такива стоки в рамките на вътрешния пазар на Съюза, както и практиките на предоставящите им финансиране;

То следва да допринесе за изпълнението на международните ангажименти в областта на околната среда и правата на човека, поети от Съюза и неговите държави членки, например Парижкото споразумение, целите за устойчиво развитие и задълженията в областта на правата на човека, определени в международните договори в областта на правата на човека; също така то следва да установи правно обвързващи критерии за устойчивост на правата на човека, както и опазването на естествените гори и естествените екосистеми срещу тяхното преобразуване и деградация, както е посочено в предложението. Предложението следва да се основава на риска, да бъде пропорционално и изпълнимо.

2.  Приложно поле

Предложението следва да се прилага за всички оператори, независимо от правната им форма, размера им или сложността на веригите им на стойността, т.е. за всяко физическо или юридическо лице (с изключение на нетърговски потребители), което за първи път предлага на вътрешния пазар на Съюза стоки, попадащи в обхвата на предложението, и производни от тях продукти или което предоставя финансиране на оператори, които предприемат тези дейности. Това следва да се прилага както за оператори, установени в Съюза, така и за оператори, установени извън Съюза. Операторите, които не са установени в Съюза, следва да определят упълномощен представител да изпълнява тези задачи (в съответствие с Регламент (ЕС) № 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета(41)).

Всички оператори следва да имат право законно да предлагат стоки, които създават риск за горите и екосистемите, и производни от такива стоки продукти на пазара на Съюза единствено когато са в състояние да докажат, в съответствие с разпоредбите, посочени в раздел 4 от настоящото приложение, че в рамките на собствената им дейност и на всички видове делови взаимоотношения с бизнес партньори и образувания по цялата им верига на стойността (т.е. транспортни дружества, доставчици, търговци, цесионери, лицензополучатели, съвместни предприятия, инвеститори, клиенти, изпълнители, търговски потребители, консултанти, финансови, правни и други съветници), в най-лошия случай е налице пренебрежима степен на риск стоките, пуснати на пазара на Съюза:

—  да произхождат от земи, получени чрез преобразуване на естествени гори или други естествени екосистеми,

—  да произхождат от естествени гори и естествени екосистеми в процес на деградация и

—  да се произвеждат в нарушение на правата на човека, или да са свързани с такова.

Финансовите институции, които предоставят финансови, инвестиционни, застрахователни или други услуги на оператори, ангажирани във веригата на доставки на стоки, също носят отговорност да предприемат надлежна проверка, за да гарантират, че дружествата по веригата на доставки спазват задълженията, предвидени в настоящото предложение.

Операторите следва да предприемат подходящи и прозрачни мерки, за да гарантират, че тези стандарти се съблюдават по цялата тяхна верига на доставки.

Предложението следва да обхваща всички стоки, които най-често са свързани с обезлесяване, деградация на естествените гори и преобразуване и деградация на естествени екосистеми в резултат на човешка дейност. Следва да бъде изготвен списък на тези стоки въз основа на независима експертна оценка, като се взема под внимание принципът на предпазните мерки, и този списък следва да бъде предоставен в приложение към настоящото предложение и да включва най-малко палмово масло, соя, месо, кожа, какао, кафе, каучук и царевица и всички междинни или крайни продукти, производни на тези стоки, и продукти, които съдържат тези стоки. В случай че производните продукти съдържат елементи от повече от една стока, обхваната от предложението, следва да се извърши надлежна проверка по отношение на всяка от тези стоки. Стоките, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 995/2010(42) на Европейския парламент и на Съвета („Регламент на ЕС относно дървения материал“), следва да бъдат включени в обхвата на предложението, след оценката на Комисията въз основа на независима експертна оценка и като се взема предвид принципът на предпазните мерки, в рамките на три години от датата на влизане в сила на предложението.

Комисията следва своевременно да приема делегирани актове въз основа на независима експертна оценка, като взема предвид принципа на предпазните мерки, за преразглеждане и изменение на списъка с всички допълнителни стоки и производни от тях продукти, които да бъдат обхванати от предложението, ако се появят доказателства или съществени признаци за вредното въздействие на техния добив, извличане или производство върху естествените гори, естествените екосистеми или правата на човека, както и официалните и обичайните права на коренното население и местните общности върху земи, територии и ресурси. Комисията следва да има бдителна и проактивна роля при определяне на възникващи рискове и да се консултира активно с различни заинтересовани страни със съответен опит, за да поддържа списък на стоките, който отразява състоянието на осведоменост за рисковете по отношение на правата на човека и околната среда в съответните сектори.

Предложението следва да се прилага също така по отношение на всички финансови институции, които са упълномощени да работят в Съюза и предоставят финансиране, инвестиции, застраховки или други услуги на оператори, които добиват, извличат, произвеждат, преработват, търгуват или продават стоки, които създават риск за горите и екосистемите, и производни от тях продукти, за да се гарантира, че самите финансови институции и техните дружества по веригата на доставки спазват отговорностите за околната среда и правата на човека, както е посочено в предложението.

Предложението следва да се прилага по отношение на търговци, т.е. всяко физическо или юридическо лице, което в процеса на търговска дейност продава на оператори или купува от тях на вътрешния пазар на Съюза стока, обхваната от предложението, или производен от тази стока продукт, които вече са били пуснати на вътрешния пазар на Съюза. Операторите на вътрешния пазар на Съюза не следва да могат да се ангажират с търговци, освен ако търговците не могат да:

—  определят операторите или търговците, които са доставили стоките, обхванати от Регламента, и производните от тях продукти; както и

—  когато е приложимо, да определят търговците, на които са доставили стоките, обхванати от предложението, и производните им продукти; както и

—  да гарантират проследяемостта на продуктите им, за да може да се идентифицира произходът им, когато се пуснат на вътрешния пазар на Съюза.

3.  Общи задължения

3.1.  Обезлесяване и преобразуване на естествени екосистеми

Стоките, обхванати от предложението, и производните им продукти, които се пускат на пазара на Съюза, не следва да водят до обезлесяване или преобразуване на естествени екосистеми, нито да са получени от обезлесяване.

За тази цел стоки, които създават риск за горите и екосистемите, пускани на пазара на Съюза в необработена форма или като продукти, получени от или съдържащи такива стоки, не следва да се добиват, извличат или произвеждат от земя, която към крайна дата в миналото (основана на научни данни, обоснована, приложима на практика и в съответствие с международните ангажименти на ЕС, не по-късно от 2015 г.) е имала статут на естествена гора или естествена екосистема в съответствие с определението, посочено в раздел 3.3 „Определения“, но впоследствие е загубила този статут поради обезлесяване или преобразуване.

3.2.  Деградация на естествените гори и естествените екосистеми

Стоките, обхванати от предложението, и производните им продукти, които се пускат на пазара на Съюза, не следва да водят до деградация на естествени гори или на естествени екосистеми, нито да са получени от такава деградация в резултат на човешка дейност.

За тази цел стоки, които създават риск за горите и екосистемите, пускани на пазара на Съюза в необработена форма или като продукти, получени от или съдържащи такива стоки, не следва да се добиват, извличат или произвеждат от земя, която към определена крайна дата е имала статут на естествена гора или естествена екосистема в съответствие с определението, посочено в раздел 3.3. Тази крайна дата трябва да е в миналото, но не по-късно от 2015 г., и трябва да се основава на научни данни, да е обоснована, приложима на практика и в съответствие с международните ангажименти на ЕС. От правна гледна точка следва да е възможно да се пусне на пазара на Съюза единствено стока, която е била добита, извлечена или произведена в съответствие с целите за опазване и не е довела до загуба или деградация на екосистемните функции върху или в съседство със земята, от която е била добита, извлечена или произведена.

3.3.  Определения

Законодателното предложение на Комисията следва да съдържа определения за това какво представлява „гора“, „естествена гора“, която притежава много или повечето характеристики на дадена гора с произход от дадена територия, дори при наличие на човешки дейности, „обезлесяване“, „деградация на горите“, „естествена екосистема“, „деградация на екосистемите“ и „преобразуване на екосистемите“. Тези определения следва да се основават на обективни и научни съображения и да вземат предвид съответните източници на международното право и международните организации, както и други инициативи, предвиждащи подходящи определения – например Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Европейската агенция за околната среда, инициативата за Рамка за отчетност или подхода, свързан с високите въглеродни запаси.

Определенията следва да се основават на следните принципи:

—  те следва да позволяват постигането на най-високо равнище на опазване на околната среда, по-специално за горите и други естествени екосистеми, и да са в съответствие с международните и вътрешните ангажименти на Съюза по отношение на горите, биологичното разнообразие и опазването на климата,

—  те следва да подкрепят целта на Съюза за опазване на естествените гори и екосистеми, включително по-специално девствените и възстановените гори, и да предотвратяват замяната им с гори и екосистеми, получени от човешки дейности, например насаждения с дървета,

—  те следва да бъдат достатъчно всеобхватни, за да предоставят защита на други естествени екосистеми, които, както горите, са важни за опазването на биологичното разнообразие или за постигането на целите в областта на климата, определени в Парижкото споразумение,

—  те следва да имат за цел да гарантират, че приемането на мерки на Съюза за опазване на горите в световен мащаб не води до пренасяне на проблема с преобразуването и деградацията върху други естествени екосистеми, които са също толкова важни като естествените гори за опазването на биологичното разнообразие, климата и правата на човека.

3.4.  Нарушения на правата на човека

Стоки, които създават риск за горите и екосистемите, пускани на пазара на Съюза в необработена форма или като продукти, получени от или съдържащи такива стоки, не следва да се добиват, извличат или произвеждат от земя, която е придобита или използвана в нарушение на правата на човека, залегнали в националните законодателства, нито на правата, посочени поне в Хартата на основните права на Европейския съюз или международни споразумения, като например права на коренното население и местните общности, включително правата на земевладение и процесуалното право да дават или да откажат своето свободно предварително и информирано съгласие, както е определено например от Постоянния форум на ООН по въпросите на коренното население и органите по договорите на ООН и на регионално равнище, както и правото на вода, правото на опазване на околната среда и устойчиво развитие, правото на защита на правата на човека и околната среда без каквито и да било форми на преследване или тормоз, трудовите права, залегнали в основните конвенции на МОТ, и други международно признати права на човека, свързани със земеползването, достъпа или собствеността, както и правото на здравословна околна среда, както е посочено в Рамковите принципи за правата на човека и околната среда и стандартите и добрите практики, определени от специалния докладчик на ООН за правата на човека и околната среда.

Следва да се обърне специално внимание на детския труд с цел неговото премахване.

На всички етапи добивът, извличането или производството на попадащи в обхвата стоки следва да зачитат правата на местните общности и коренното население и правата на земевладение във всички форми, независимо дали са публични, частни, общностни, колективни, коренни, женски или обичайни права. Официалните и обичайните права на коренното население и местните общности върху земите, териториите и ресурсите следва да бъдат определени и спазвани, както следва да бъде и тяхната възможност да защитават правата си без репресии. Тези права включват правото на притежаване, заемане, използване и администриране на тези земи, територии и ресурси.

Стоките, попадащи в обхвата на предложението, не бива да бъдат получени от земя, чието придобиване и използване засяга общностни права и права на земевладение. По-конкретно стоките, пускани на пазара на Съюза, не бива да бъдат добивани, извличани или произвеждани от земите на коренното население и местните общности – както тези земи, които имат официално право на собственост, така и тези, които са под обичайна собственост – без тяхното свободно, предварително и информирано съгласие.

4.  Задължение за установяване, предотвратяване и смекчаване на вредата във веригите на стойността

4.1.  Задължение за надлежна проверка

Операторите следва да предприемат всички необходими мерки, за да зачитат и гарантират защитата на правата на човека, естествените гори и естествените екосистеми по цялата си верига за създаване на стойност, както е посочено в предложението. Това следва да включва всички видове бизнес отношения на предприятието с бизнес партньори и образувания по цялата му верига на стойността (като доставчици, търговци, цесионери, лицензополучатели, съвместни предприятия, инвеститори, клиенти, изпълнители, търговски клиенти, транспортни дружества, консултанти, финансови и правни и други съветници), както и всякакви други недържавни или държавни образувания, пряко свързани с неговата стопанска дейност, продукти или услуги.

При това операторите следва да прилагат основан на риска подход към надлежната проверка, където естеството и степента на надлежната проверка съответстват на вида и нивото на риска от неблагоприятни въздействия. Областите с по-висок риск следва да бъдат предмет на задълбочена надлежна проверка.

По подходящ и ефективен начин следва да бъдат включени следните мерки:

а)  Картографиране на цялата верига на стойността

Операторите следва да определят дали стоките и продуктите в техните цялостни вериги на доставки отговарят на критериите на предложението за устойчивост и права на човека, като имат достъп до и правят оценка на информацията за точната(-ните) площ(-и) на земята, откъдето произхождат тези стоки. В допълнение към критериите за опазване на околната среда достъпът до информация трябва да позволява на оператора да заключи, че тези, които използват земята за производство на стоки, които създават риск за горите и екосистемите, имат право да го направят и са получили свободно, предварително и информирано съгласие от лицата, притежаващи права върху тези земни площи, и че те не нарушават или не са нарушили правата на човека, посочени в настоящото предложение.

По-конкретно, от операторите се изисква да разполагат с и да предоставят информация относно:

i)  точната област или области за добиване, извличане или производство на стоките; във връзка с говедовъдството, рогатия добитък и коженото стопанство операторите трябва да могат да получат информация за различните пасища, където се хранят говедата или където се отглеждат говеда с помощта на фураж, както и за произхода на използваните фуражи;

ii)  настоящото екологично състояние на района на добив, извличане или производство;

iii)  екологичното състояние на областта към посочената крайна дата на това предложение.

iv)  правния статут на земя (собственост/право на собственост, включително официални и обичайни права на коренното население и местните общности върху земи, територии и ресурси) и доказателства за свободно, предварително и информирано съгласие (FPIC).

v)  елементите на веригата на доставки на въпросната стока, с цел да се получи информация за вероятността от риск от заразяване с продукти с неизвестен произход или с произход от обезлесени области, или от области, в които е възникнало преобразуване и деградация на естествени гори, гори и екосистеми, както и информация за това къде, от кого и при какви условия стоките се добиват, обработват или преработват, за да се определи дали в предложението се спазват задълженията за правата на човека.

След влизането в сила на настоящото предложение, както е посочено в раздел 4.1 от настоящото приложение, операторите следва да имат достъп до цялата информация, свързана с произхода на продуктите, влизащи на вътрешния пазар на Съюза, чрез систематично деклариране на GPS координати за тези стоки.

б)  Установяване и оценка на реални и потенциални рискове за горите и екосистемите във веригите на стойността въз основа на критериите, определени в предложението

Когато даден оператор започва нови операции или се ангажира с нови бизнес партньори, той следва да идентифицира участниците в новата верига на доставки и инвестиции и да оценява техните политики и практики, както и техните добивни, производствени и преработвателни обекти. За съществуващите операции следва да се определят и оценят текущите неблагоприятни въздействия и вреди, както и потенциалните рискове. Следва да се направи анализ на риска по отношение на рисковете, произтичащи от дейностите на оператора или въздействието му върху околната среда, естествените гори и естествените екосистеми, засегнатото коренно население, местните общности и физическите лица, а не на материалния риск за корпоративните акционери. Когато операторите имат голям брой доставчици, те следва да определят основните области, в които рискът от неблагоприятни въздействия е най-значителен, и въз основа на тази оценка на риска да определят приоритетни доставчици за надлежна проверка.

Когато операторите имат голям брой доставчици, те следва да определят основните области, в които рискът от неблагоприятни въздействия е най-значителен, и въз основа на оценката на риска да определят приоритетни доставчици за надлежна проверка.

в)  Предотвратяване на рисковете и смекчаване на рисковете до пренебрежимо равнище

С изключение на случаите, когато рискът, идентифициран в хода на процедурите за идентифициране и оценка на риска, посочени в буква б), е незначителен и следователно операторът няма остатъчна причина да се притеснява, че стоките и продуктите може да не отговарят на критериите, определени в тази рамка, операторите следва да приемат процедури за намаляване на риска. Тези процедури следва да се състоят от набор от подходящи и пропорционални мерки, които ефективно и ясно намаляват до незначително ниво всички идентифицирани рискове, например изменение на договорите с доставчиците, предоставяне на подкрепа на доставчиците за промяна на техните практики, промяна на практиките за покупки и инвестиции, за целите на и с оглед на законното пускане на обхванатите стоки и продукти на вътрешния пазар.

г)  Преустановяване на нарушенията по отношение на околната среда и нарушенията на правата на човека

Ако след задълбочено спазване на изискванията, посочени в букви а), б) и в), операторите стигнат до заключението, че операциите или части от операциите допринасят за или могат да причинят или да допринесат за неблагоприятни, посочени в предложението въздействия върху правата на човека, естествените гори или естествените екосистеми, които не могат да бъдат предотвратени или смекчени, операторите следва да преустановят всички тези операции или части от операции.

д)  Наблюдение и непрекъснато подобряване на ефективността на тяхната система за надлежна проверка и нейното прилагане

Операторите следва периодично да проверяват дали тяхната система за надлежна проверка е годна за предотвратяване на вредата и да гарантират съответствието на стоките и продуктите с рамката, а при необходимост да я коригират или да разработят други действия. Оценката на системата за надлежна проверка следва да се основава на качествени и количествени показатели, вътрешна и външна обратна информация, както и ясни процеси на отчетност.

е)  Интегриране на схеми за сертифициране от трети страни

Схемите за сертифициране от трети страни могат да допълват и гарантират идентифицирането на произхода на продуктите, компонентите на оценката на риска и за смекчаване на въздействието на системите за надлежна проверка, при условие че тези схеми са подходящи по отношение на обхвата и силата на критериите за устойчивост за защита на естествените гори и естествените екосистеми срещу тяхното преобразуване и деградация, както е посочено в предложението и по отношение на способността им да наблюдават веригата на доставки, както и при условие че отговарят на адекватни равнища на прозрачност, безпристрастност и надеждност. Чрез делегиран акт Комисията следва да установи минимални критерии и насоки, за да могат операторите да оценяват надеждността и стабилността на схемите за сертифициране от трети страни. Тези минимални критерии следва по-специално да гарантират независимост от промишлеността, включване на социални интереси и на интереси в областта на околната среда при определянето на стандарти, независим одит от трето лице, публично оповестяване на одитните доклади, прозрачност на всички етапи и откритост. Схемите за сертифициране следва да присъждат сертифициране само на продукти със 100% сертифицирано съдържание. Единствено схеми за сертифициране, които отговарят на тези критерии, могат да бъдат използвани от операторите за техните системи за надлежна проверка. Сертифицирането от трета страна не следва да нарушава принципа на отговорност на оператора.

ж)  Роля на споразуменията за доброволно партньорство

Съюзът може да договаря споразумения за доброволно партньорство относно стоките, които създават риск за горите и екосистемите, с държави, произвеждащи такива стоки (държави партньори), като тези споразумения следва да създават правно обвързващо задължение за страните да прилагат схема за лицензиране и да регулират търговията със стоки, които създават риск за горите и екосистемите, в съответствие с националното законодателство на държавата, произвеждаща стоки, които създават риск за горите и екосистемите, и с изложените в предложението критерии, свързани с околната среда и правата на човека. За целите на предложението следва да се счита, че стоки, които създават риск за горите и екосистемите, попадат в обхвата на предложението и са с произход от държави партньори със споразумения за доброволно партньорство относно такива стоки, представляват пренебрежим риск, при положение че споразумението за партньорство се прилага. Тези споразумения следва да се основават на национални многостранни диалози с действително и пълноценно участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, коренното население и местните общности.

4.2.  Задължение за консултация

Операторите следва:

а)  адекватно, своевременно и пряко да се консултират със засегнатите и потенциално засегнатите заинтересовани страни;

б)  да отчитат по подходящ начин гледните точки на заинтересованите страни при определянето и прилагането на мерките за надлежна проверка;

в)  да гарантират, че представителните професионални съюзи и представителите на работниците участват в определянето и прилагането на мерките за надлежна проверка;

г)  да въведат механизъм за ранно предупреждение, чрез който се дава възможност на работниците и заинтересованите страни, изразяващи обоснована загриженост, да информират икономическия оператор за риск от вреда за естествените гори и естествените екосистеми по цялата верига на стойността; операторите следва да вземат предвид тази информация в своите процеси за надлежна проверка;

д)  да вземат надлежно предвид знанията на коренното и местното население и рисковете и опасенията, изразени от местните общности, коренното население, защитниците на земята и околната среда.

4.3.  Задължение за прозрачност и докладване

Операторите следва всяка година да докладват на компетентния орган по публичен, достъпен и подходящ начин относно своите процеси за надлежна проверка и консултации, относно установените рискове, относно своите процедури за анализ на риска, смекчаване и отстраняване на риска, както и относно тяхното изпълнение и резултати, без това да обременява непропорционално по-специално малките и средните предприятия.

Комисията следва да приеме делегирани актове за определяне на формата и компонентите на докладите. По-специално операторите следва, наред с другото, да докладват за използваната от тях система и за начина, по който я прилагат по отношение на въпросните стоки и установените рискове и въздействия; предприетите действия за прекратяване и отстраняване на съществуващите нарушения и за предотвратяване и смекчаване на рисковете от нарушения, както и съответните резултати; мерките и резултатите от наблюдението на прилагането и ефективността на тези действия, предупрежденията, получени чрез механизма за ранно предупреждение, и начина, по който операторът ги е взел предвид в процесите си на надлежна проверка, както и списък на всички дъщерни предприятия, подизпълнители и доставчици, продукти и тяхното количество и произход. Непубликуването на пълни и навременни доклади следва да бъде санкционирано и в крайна сметка да доведе до прекратяване на разрешението за пускане на продукти на вътрешния пазар на Съюза.

4.4.  Задължение за документиране

Операторите следва да документират писмено всички действия за надлежна проверка и резултатите от тях и при поискване да предоставят тази информация на компетентните органи.

4.5.  Насоки на Комисията

Комисията следва да разработи инструкции и насоки за улесняване на спазването на правните задължения, съдържащи се в предложението, по-специално с цел изясняване на очакванията за надлежна проверка за специфични условия, сектори или във връзка с определени видове оператори. При това Комисията следва да надгражда и разпространява добрите практики, съществуващи в действащите системи за управление на околната среда.

За да подпомогне икономическите оператори при изпълнението на задълженията им за извършване на надлежна проверка, Комисията следва да публикува анализи на регионалните „горещи точки“ по отношение на стоки, които създават риск за горите и екосистемите.

5.  Контрол, мониторинг, правоприлагане, санкции и достъп до правосъдие

5.1.  Публично правоприлагане

Държавите членки следва да гарантират, в съответствие със своето национално законодателство и практика, изпълнението на задълженията, посочени в раздел 4, чрез:

а)  предвиждане на пропорционални, ефективни и възпиращи санкции за неспазване на което и да е от посочените в него задължения, както и когато неспазването на някое от посочените в него задължения причинява, допринася за, е свързано с или утежнява вредите за естествените гори или естествените екосистеми, нарушенията на правата на човека или рисковете, свързани с такива нарушения; тези санкции следва да включват:

i.  ефективни, съразмерни и възпиращи парични санкции, пропорционални на вредите за естествените гори, естествените екосистеми или правата на човека, както е посочено в предложението, пропорционални на разходите за възстановяване на естествените гори, естествените екосистеми и правата на човека, както и пропорционални на икономическите щети, причинени на засегнатите общности от нарушението;

ii.  изземване за постоянно на съответните попадащи в обхвата стоки и производни продукти;

iii.  незабавно спиране на действието на разрешението за пускане на продукти на вътрешния пазар на Съюза;

iv.  изключване от процедурите за възлагане на обществени поръчки;

v.  наказателноправни санкции за физически лица и където е позволено, за юридически лица в случая на най-тежките престъпления.

б)  определяне на компетентни национални разследващи и правоприлагащи органи („компетентни органи“); компетентните органи следва да следят дали операторите ефективно да изпълняват задълженията, предвидени в предложението; за тази цел компетентните органи следва да извършват официални проверки съгласно целесъобразен план, като тези проверки могат да включват проверки в помещенията на операторите и одиторски проверки на място; органите следва да могат да приемат временни разпореждания и, в допълнение и без да се засяга прилагането на санкции, те следва да имат правомощието да изискват от операторите да предприемат коригиращи действия; компетентните органи следва също така да извършват навременни и щателни проверки, когато разполагат със съответна информация, включително обосновани опасения от трети страни, и следва да третират информацията, свързана с тяхната дейност, в съответствие с Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда;

в)  да гарантират, че гражданите имат право да сезират за нарушения съдебните или административните органи, което следва да включва всички физически лица или групи, чиито права и задължения или интереси са пряко или непряко засегнати от пълното или частичното неизпълнение на неговите задължения, включително служители, клиенти, потребители и крайни потребители, профсъюзи, транснационални федерации на профсъюзите, местни общности, национални или местни правителства или институции, журналисти, НПО и местни организации на гражданското общество.

Комисията следва да приема делегирани актове, за да определя правно обвързващи стандарти и насоки, приложими към националните компетентни органи, за да се гарантира ефективно и еднакво изпълнение и прилагане на предложението в целия Съюз, по-специално по отношение на:

–  включване и оповестяване пред обществеността на публичен регистър на операторите, попадащи в обхвата на предложението;

–  определяне на стандарти за качеството и количеството на проверките на съответствието, извършвани от националните компетентни органи;

–  допълнителни насоки относно начина на извършване на проверки на съответствието, например насоки за националните компетентни органи, в които се определят критерии за проверки с цел по-добър анализ и оценка на нивото на риск на продуктите и достатъчно документиране на използваните системи за надлежна проверка;

–  насоки относно опасенията на трети лица за установяване на валидни за целия Съюз критерии, за да се прецени дали дадено опасение е достатъчно основателно и надеждно, за да бъде обработено, и да се разработят ясни процедурни стандарти за навременните, безпристрастни, ефективни и прозрачни отговори от страна на националните компетентни органи на опасенията на трети лица;

–  критерии на равнището на Съюза за подпомагане при определянето на случаите, в които даден оператор следва да получи уведомление за предприемане на коригиращи действия, санкция или когато следва да се прилагат други санкции; както и

–  задължения на компетентните органи да докладват публично относно дейностите по контрол и правоприлагане, откритите нарушения и отговорите на основателни опасения.

5.2.  Гражданска отговорност и достъп до средства за правна защита

а)  Гражданска отговорност

Операторите следва да са:

i)  солидарно отговорни за вреди, причинени от нарушения на правата на човека, или вреди върху естествените гори и естествените екосистеми, които, както е посочено в предложението, са причинени или утежнени от контролирани или икономически зависими образувания, за които последните са допринесли или с които те са свързани;

ii)  отговорни за вреди, причинени от нарушения на правата на човека или вреди върху естествените гори и естествените екосистеми, както се посочва в предложението, пряко свързани с техните продукти, услуги или операции чрез делови взаимоотношения, освен ако могат да докажат, че са действали с дължимата грижа и са предприели, предвид обстоятелствата, всички разумни мерки, които са могли да предотвратят вредата; следователно операторите могат да се освободят от своята отговорност, ако могат да докажат, че са положили цялата дължима грижа, за да установят и избегнат вредите.

б)  Представяне на доказателства

Когато ищец е представил разумно достъпни факти и доказателства, които са достатъчни да подкрепят неговите действия, ответникът следва да носи доказателствената тежест за:

i)  естеството на отношенията му със субектите, участвали в причиняването на вредите;

ii)  това дали е действал с дължимата грижа и е предприел всички разумни мерки за предотвратяване на вредата.

в)  Достъп до средства за правна защита

Засегнатите страни следва да имат право на достъпни и ефективни средства за правна защита, за да търсят обезщетение от операторите, които причиняват, утежняват или са свързани или допринасят за неблагоприятно въздействие върху техните права. Недържавните механизми за подаване на жалби следва да допълват съдебните механизми с цел подобряване на отчетността и достъпа до правни средства за защита.

6.  Заключителни разпоредби

6.1.  Запазване на нивото на закрила

Изпълнението на предложението по никакъв начин не следва да представлява основание за намаляване на общото ниво на закрила на правата на човека, закрила на официалните и обичайните права на коренното население и местните общности върху земи, територии и ресурси или закрила на околната среда. По-специално то не следва да засяга други съществуващи рамки за отговорност за подизпълнение или във връзка с веригата на доставки.

6.2.  По-благоприятни разпоредби

Държавите членки могат да въведат или да запазят разпоредби, които надхвърлят разпоредбите на предложението по отношение на защитата на правата на човека и екологичните стандарти по веригата на доставки на стоки, които създават риск за горите и екосистемите.

(1) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23. (2) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13. (3) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41. (4) EPRS, „Правна рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване – Оценка на европейската добавена стойност“, PE 654.174, септември 2020 г. (5) OВ C 364, 18.12.2000 г., стp. 1. (6) Приети текстове, P7_TA(2010)0226. (7) Приети текстове P8_TA(2016)0405 (8) Приети текстове, P8_TA(2017)0098 (9) Приети текстове, P8_TA(2017)0330 (10) Приети текстове, P8_TA(2018)0279. (11) Приети текстове, P8_TA(2018)0333 (12) Приети текстове, P9_TA(2020)0005 (13) Приети текстове, P9_TA(2020)0015 (14) Приети текстове, P9_TA(2020)0212 (15) Доклад „Глобално затопляне с 1,5°C, специален доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C спрямо нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб в контекста на засилването на глобалния отговор на заплахата от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността“. (16) Съобщение относно засилването на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб, Европейска комисия, 2019 г. (17) „Living planet 2016“, WWF, Zoological society of London, Stockholm Resilience Centre (18) Съобщение относно засилването на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб, Европейска комисия, 2019 г. (19) Smith P и др. (2014 г.) Agriculture, Forestry and Other Land Use (AFOLU) (Селско стопанство, горско стопанство и други видове земеползване). В: Climate Change 2014: Mitigation of Climate Change (Промените в климата, 2014 г. – Смекчаване на промените в климата). Документ на трета работна група към петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата [Edenhofer, O. и др. (eds.)]. Cambridge University Press, Кеймбридж (Обединено кралство) и Ню Йорк (САЩ). (20) Cook, NASA Goddard Institute for Space Studies, 2005 г. (21) We Lost a Football Pitch of Primary Rainforest Every 6 Seconds in 2019 (През 2019 г. сме губили на всеки 6 секунди девствени тропически гори с размера на един футболен терен), World Resoruces Institute, онлайн, 2 юни 2020 г. (22) Rainforest Mafias: How Violence and Impunity Fuel Deforestation in Brazil’s Amazon (Мафиите в тропическите гори: как насилието и безнаказаността подхранват обезлесяването в бразилска Амазония), Human Rights Watch, онлайн, 17 септември 2019 г. (23) Bruce A. Wilcox and Brett Ellis, Center for Infectious Disease Ecology, Asia-Pacific Institute for Tropical Medicine and Infectious Diseases, University of Hawaii, Manoa, САЩ; 2006 г. (24) Както се посочва например в атласа за екологично правосъдие https://ejatlas.org/conflict/water-grabbing-and-agribusiness-in-the-south-coast-of-guatemala – за случая на Гватемала (захарна тръстика, палмово масло и банани) (25) ФАО. 2016 г. State of the World’s Forests 2016. Forests and agriculture: land-use challenges and opportunities. (Състояние на горите по света през 2016 г. Горите и селското стопанство: предизвикателства, свързани със земеползването, и възможности). Рим. http://www.fao.org/3/a-i5588e.pdf (26) Европейска комисия, 2013 г., „Въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването: всеобхватен анализ на въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването“, окончателен доклад. Проучването е финансирано от Европейската комисия и проведено от VITO, Международния институт за анализ на приложните системи, HIVA - Onderzoeksinstituut voor Arbeid en Samenleving и Международния съюз по опазване на природата, Нидерландия. (27) Доклад на IPBES (междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги) от 2019 г. (28) Escobar, N., Tizado, E. J., zu Ermgassen, E. K., Löfgren, P., Börner, J., и Godar, J. (2020 г.). Spatially-explicit footprints of agricultural commodities: Mapping carbon emissions embodied in Brazil's soy exports (Пространствени данни за отпечатъка на селскостопански стоки – картографиране на въглеродните емисии, включени в износа на соя от Бразилия). Global Environmental Change, 62, 102067 https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0959378019308623 (29) Технически доклад – 2013 – 063 на Комисията, „Въздействието на потреблението на ЕС върху обезлесяването: всеобхватен анализ на въздействието на потреблението в ЕС върху обезлесяването“: проучване, финансирано от Европейската комисия, ГД „Околна среда“ и предприето от VITO, IIASA, HIVA и IUCN NL, http://ec.europa.eu/environment/forests/pdf/1.%20Report%20analysis%20of%20impact.pdf, стр. 23 – 24 (30) Доклад за петгодишна оценка относно Декларацията от Ню Йорк „Опазване и възстановяване на горите. Големи ангажименти, но с ограничен напредък“, септември 2019 г. https://forestdeclaration.org/images/uploads/resource/2019NYDFReport.pdf (31) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22). (32) https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0959378014001046 (33) Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони (ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1). (34) Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1). (35) Доклад на службата на главния прокурор на Бразилия: http://www.mpf.mp.br/pgr/noticiaspgr/conflitos-associados-a-terra-saoprincipal-causa-de-violencia-contraindigenas-e-comunidades-tradicionaisno-brasil-segundo-mpf (36) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB L 328, 21.12.2018 г., стр. 82). (37) Делегиран регламент (ЕС) 2019/807 на Комисията от 13 март 2019 година за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на суровините с висок риск от непреки промени в земеползването, за които се наблюдава значително разширяване на производствения район в терени с високи въглеродни запаси, и за сертифициране на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването (ОВ L 133, 21.5.2019 г., стр. 1). (38) База данни на Евростат за горското стопанство https://ec.europa.eu/eurostat/web/forestry/data/database (39) http://www.fao.org/rural-employment/agricultural-sub-sectors/forestry/en (40) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65). (41) Регламент (ЕС) № 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (OB L 169, 25.6.2019 г., стр. 1). (42) Регламент (ЕC) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).