Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като се има предвид целта за сближаване, установена по член 3 от ДЕС, по-специално социалното сближаване във възходяща посока,

–  като взе предвид хоризонталната социална клауза, предвидена в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид социалната политика съгласно член 151 и следващи членове от ДФЕС,

–  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, посочени в член 6 от ДФЕС,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи 5 и 6 от него,

–  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид конвенциите и препоръките на Международната организация на труда (МОТ),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в Европейския съюз на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),

–  като взе предвид политическите насоки на Урсула фон дер Лайен,

–  като взе предвид коригираната работна програма на Комисията за 2020 г.,

–  като взе предвид целта за борба срещу бедността и социалното изключване, определена в стратегията „Европа 2020“,

–  като взе предвид рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност, в ЕС(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г., озаглавена „Бедността през призмата на равенството между половете“(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания(10),

–  като взе предвид индекса за неравенството между половете на Европейския институт за равенство между половете,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост(13),

–  като взе предвид индекса за глобалните права на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC)(14),

–  като взе предвид докладите на Европейската мрежа за борба с бедността и съответните доклади на Европейския форум на хората с увреждания и на Европейската мрежа на ромските организации на местно равнище (ERGO),

–  като взе предвид целите, определени в Европейския зелен пакт, за постигане на справедлив и честен преход чрез предоставяне на достъп до програми за преквалификация и възможности за заетост в новите икономически сектори,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по правата на жените и равенството между половете и на комисията по петиции,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0006/2021),

Нарастващо неравенство и бедност

А.  като има предвид, че една от силните страни на ЕС е неговият социален модел; като има предвид, че технологичното развитие и глобалната тенденция за нарастване на неравенствата изискват повторна оценка на този социален модел и неговото адаптиране към една модерна, динамична, сложна и непредсказуема глобална обстановка;

Б.  като има предвид, че съгласно определението на Евростат физическите лица са изложени на риск от бедност сред работещите, когато работят в продължение на повече от половината от годината и когато техният приравнен годишен разполагаем доход е под 60% от средния национален доход на домакинството (след социални трансфери); като има предвид, че последните данни на Евростат сочат, че 9,4% от европейските работници са били изложени на риск от бедност през 2018 г.(15);

В.  като има предвид, че съществуват неравенства както в рамките на държавите членки, така и между тях, и че тези неравенства варират значително; като има предвид, че разликата в нетното богатство между най-богатите процентили и всички останали се увеличава; като има предвид, че докато през 2017 г. нетните активи на домакинство в държавите от Еврогрупата са отбелязали спад сред 20% от слоевете от населението с най-ниски доходи, сред 20% от горните слоеве от населението нетните активи са нараснали сравнително осезаемо(16), като долните 20% от домакинствата са имали среден нетен дълг от 4500 евро, докато най-богатите 10% от домакинствата са разполагали с нетни активи в размер на средно 1 189 700 евро(17);

Г.  като има предвид, че факторите, допринасящи за бедността и за нарастването на нетното неравенство в богатството, са сложни и взаимосвързани и че те включват преди всичко неравенството в заплащането, неравенството между половете, липсата на жилища на достъпни цени, дискриминацията, ниските равнища на образование, технологичните промени в сферата на труда и структурните промени на пазара на труда; като има предвид, че поради нарастването на производителността без съответното увеличение на заплатите нарастват и икономическите дисбаланси в рамките на държавите членки и между тях;

Д.  като има предвид, че рискът от ускоряване на феномена на изключване на доходите сред работниците засяга по-специално не само хората с ниска квалификация, но и тези, които имат диплома за завършено образование (включително от университети) и навлизат на пазара на труда; като има предвид, че разликата в доходите между лицата с най-високи и с най-ниски доходи се очаква да продължи да нараства;

Е.  като има предвид, че един на всеки шест работници в ЕС получава ниско заплащане, а именно заплата, по-ниска от две трети от средната работна заплата на национално равнище, и че този дял нараства непрекъснато; като има предвид, че в множество държави членки ниските заплати не са нараснали със същите темпове като другите заплати, като по този начин се увеличават неравенствата в доходите и бедността сред работещите и се намалява способността на лицата с ниски доходи да се справят с икономическите затруднения;

Ж.  като има предвид, че свиването на пазара на труда по време на предишната криза доведе до драматично увеличение на броя на работещите принудително на непълно работно време, за които има най-голяма вероятност да бъдат заети на основно или ниско равнище на обслужващи дейности и сектори, с високо ниво на риск от бедност на работещите;

З.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете и недискриминацията са основополагащи ценности на Европейския съюз, залегнали в Договора за Европейския съюз и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

И.  като има предвид, че в ЕС-27 жените получават средно с 15% по-малко, отколкото мъжете(18), 9,38% при корекция по различни причини(19); като има предвид, че последиците от разликата в заплащането на жените и мъжете са довели до разлика от 37% в доходите от пенсии, като това е ситуация, която създава неравна степен на икономическа независимост между възрастните жени и мъже;

Й.  като има предвид, че неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи в ЕС, при което жените понасят непропорционална тежест като лица, полагащи първични грижи в семействата, заедно с ограничения достъп до детски заведения и заведения за грижи за възрастни хора в някои държави членки, води до периоди на отсъствие от пазара на труда и по този начин до разлики в заплащането и пенсиите на жените и мъжете; като има предвид, че това неравномерно разпределение на отговорностите за полагане на грижи, както и неравното заплащане на труда, който обикновено се полага от жените, както и че въздействието на прекъсванията в кариерата върху повишаването и повишаването на пенсиите са фактори за бедността сред жените;

К.  като има предвид, че през 2017 г. рискът от бедност и социално изключване за жените е бил 23,3%, т.е. по-висок, отколкото за мъжете (21,6%)(20);

Л.  като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете като цяло е по-ниска за новите участници на пазара на труда(21); като има предвид, че равните възможности следва да продължат да се насърчават с цел по-нататъшно намаляване на неравенствата между жените и мъжете;

М.  като има предвид, че жените са заети в значително по-висока степен в сектора на услугите, отколкото в сектора на промишлеността, като жените най-често са заети в сферата на здравеопазването и социалния сектор, търговията на дребно, производството, образованието и стопанската дейност при нарастваща концентрация на жени на работни места на непълно работно време и на временни работни места;

Н.   като има предвид, че интегрирането на принципа на равенство между половете е важен инструмент за интегрирането на равнопоставеността между половете във всички политики, мерки и действия на ЕС, включително политиките в областта на пазара на труда и социалните политики, за насърчаване на равните възможности и за борба с всички форми на дискриминация спрямо жените;

О.   като има предвид, че Европейският стълб на социалните права (ЕССП) включва препоръки относно равенството между половете, равните възможности и активната подкрепа за заетостта;

П.  като има предвид, че принцип 6 от ЕССП постановява, че бедността сред работещите трябва да бъде предотвратена и че трябва да се гарантират адекватни минимални възнаграждения, по начин, който удовлетворява нуждите на работниците и техните семейства в контекста на националните икономически и социални условия, като същевременно се гарантира достъп до заетост и стимули за търсене на работа; като има предвид, че съгласно ЕССП, когато даден принцип се отнася до работниците, това включва всички заети лица, независимо от техния статут, форма и срок на заетост;

Р.  като има предвид, че младите хора се затрудняват да намерят качествени и стабилни работни места с постоянни договори и често са в периоди на дългосрочна безработица; като има предвид, че много на брой държави членки позволяват на работодателите да плащат на по-младите работници по-ниска заплата, което дискриминира по-младите работници; като има предвид, че младите хора често приемат да работят като стажанти без заплащане и без перспективи за получаване на работно място;

С.  като има предвид, че несигурната заетост засяга някои групи значително повече от други, като някои групи от населението, като например ромите, са свръхпредставени на нетипични, нестабилни и ниско платени работни места; като има предвид, че 80% от ромите и техните деца живеят с доход под съответните национални равнища и са изложени на риск от бедност(22), независимо дали са трудово заети или не; като има предвид, че ромското население беше тежко засегнато от пандемията и противоепидемичните мерки(23);

Т.  като има предвид, че 95 милиона души в ЕС (21,7%) са изложени на риск от бедност или социално изключване, което означава, че един от всеки петима души в третото по големина икономическо пространство в света е застрашен(24) за своето социално оцеляване, участие в обществото и качество на живота; като има предвид, че 85,3 милиона души в ЕС (16,9%) са засегнати от бедност или социално изключване след социалните трансфери;

У.  като има предвид, че статистическите данни на ЕС относно бедността показват големи различия между успехите на държавите членки по отношение на постигането на целта за намаляване на бедността и социалното изключване;

Ф.  като има предвид, че 8,2 милиона души са извадени от категориите „изложени на риск от бедност или социално изключване“ в сравнение с базовата линия от 2008 г., което се дължи до голяма степен на подобрените условия на пазара на труда и намаляването на тежките материални лишения(25) и на дела на хората, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност(26) в някои държави членки;

Х.  като има предвид, че въпреки същественото подобряване на положението ЕС е пропуснал недвусмислено своята цел, определена от стратегията “Европа 2020”, за намаляване до 2020 г. с 20 милиона на броя на хората, изложени на риск от бедност, в сравнение с 2008 г.;

Ц.  като има предвид, че някои категории работници, като например сезонните или трансграничните и сезонните работници, са изложени в особено голяма степен на риск от бедност въпреки наличието на трудова заетост и социално изключване и че те често биват наемани на краткосрочни трудови договори с ниска или никаква сигурност на работното място, без трудови прави или социална закрила;

Ч.  като има предвид, че съществуват различни икономически и социални последици от несигурните условия на живот и труд и от бедността сред работещите, включително по-ниски равнища на субективно психическо благосъстояние, проблеми с жилищното настаняване и жизнената среда, лоши взаимоотношения и чувство на социално изключване(27);

Ш.  като има предвид, че работниците, засегнати от бедност сред работещите, често работят на работни места, характеризиращи се с неприемливи условия на труд, като например работа без колективен трудов договор, нарушения на работното време(28) и рискове за здравето и безопасността на работното място;

Щ.  като има предвид, че във времена на икономическа рецесия тези работници са в още по-слаба позиция на пазара на труда;

АА.  като има предвид, че като цяло работещите на непълно работно време, и по-специално работещите на непълно работно време не по своя воля, са изправени пред по-висок риск от бедност при съчетаването на различни рискови фактори, включително ниско заплащане, нестабилни работни места, един работещ в домакинството и зависими членове на домакинството(29);

АБ.  като има предвид, че през 2019 г. 5,8% от населението на ЕС-27 е живеело в условията на сурови материални лишения, и като има предвид, че в множество региони и общности съществува крайна бедност; като има предвид, че този дял вероятно ще нарасне значително в контекста на пандемията от COVID-19, което прави този проблем още по-належащ;

АВ.  като има предвид, че енергийната бедност е особено широко разпространен проблем в цяла Европа, тъй като между 50 и 125 милиона души не са в състояние да си позволяват да поддържат подходяща температура в своите домове(30); като има предвид, че 11% от домакинствата в ЕС нямат достъп до интернет(31);

АГ.  като има предвид, че бедността на домакинствата(32) намалява с бавни(33) темпове: всяко четвърто дете на възраст под 18 години е изложено на риск от бедност или социално изключване и по този начин е хванато в капана на цикъл, при който неравностойното положение се повтаря от поколение на поколение(34); като има предвид, че самотните родители (34,2%) и многодетните семейства са особено засегнати(35); като има предвид, че семействата с дете или с други роднини с увреждания са изложени на особено голям риск от бедност;

АД.  като има предвид, че наемите нарастват непрестанно в повечето държави членки; като има предвид, че делът(36) на прекомерните жилищни разходи в ЕС е 9,6%, което означава, че хората, живеещи в тези домакинства, изразходват 40% или повече от своя приравнен разполагаем доход за жилище(37); като има предвид, че в някои държави членки делът на прекомерните жилищни разходи е между 50 и 90%(38); като има предвид, че в ЕС домакинствата с ниски доходи са изправени пред средни жилищни разходи в размер между 20 и 45% от техния разполагаем доход;

АЕ.  като има предвид, че един от основните фактори, допринасящи за нетното несъответствие в богатството, са промените в цените на жилищата; като има предвид, че недостигът на жилища на достъпни цени се превръща в най-големия фактор за неравенство в много на брой държави членки;

АЖ.  като има предвид, че бездомността нараства в цяла Европа, като съгласно оценките през 2019 г. бездомните са били около 700 000 души(39); това е със 70% повече, отколкото преди десет години(40);

АЗ.  като има предвид, че през 2017 г. процентът на младите хора на възраст между 18 и 24 години, които въпреки че са имали трудова заетост, са били изложени на риск от бедност в Европейския съюз, се оценява на 11% и на до 28,2% в Румъния(41);

АИ.  като има предвид, че бедността в напреднала възраст нараства непрестанно: равнището на риска от бедност сред населението на възраст над 65 години е средно 16,1% (ЕС-27); като има предвид, че тази цифра ще продължи да нараства главно поради несигурната и нетипична заетост, която е особено разпространена сред възрастните хора(42);

АЙ.  като има предвид, че бедността сред работещите лишава работата от нейния основен смисъл, а именно да осигурява достоен живот на работниците и служителите и на техните семейства, тъй като им пречи да станат икономически независими;

АК.  като има предвид, че член 4 от Европейската социална харта на Съвета на Европа постановява, че всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства;

Намаляване на обхвата на колективното договаряне

АЛ.  като има предвид, че обхватът на колективното договаряне в държавите от ОИСР е намалял през последните три десетилетия от средно 46% на 32%; като има предвид, че в най-малко 14 държави – членки на ЕС, 50% от работниците и служителите работят без колективен трудов договор; като има предвид, че едва в седем държави членки процентът на обхванатите от колективно договаряне е по-висок от 80%(43); като има предвид, че спадът е най-бърз в държавите, които преминаха през структурни реформи, насочени срещу колективното договаряне(44);

АМ.  като има предвид, че добре координираните системи за колективно договаряне, които имат широк обхват, насърчават добрите резултати на пазара на труда, и като има предвид, че работниците, които са обхванати от колективни трудови договори, обикновено се радват на по-добри условия на труд и на по-добра работна среда, отколкото тези, които не са обхванати;

АН.  като има предвид, че в световен мащаб броят на държавите, в които работниците са изключени от правото да създават профсъюзи и да членуват в тях, се е увеличил от 92 през 2018 г. на 107 през 2019 г.; като има предвид, че най-голямото увеличение е в Европа; като има предвид, че 40% от европейските държави не разрешават на работниците да членуват в профсъюзи, като 68% от държавите са нарушавали правото на стачка, а 50% са нарушавали правото на колективно договаряне(45);

АО.  като има предвид, че за работниците в селските райони е по-трудно да се осигурява профсъюзно представителство и да се договарят местни и секторни колективни споразумения, което също зависи от сектора;

АП.  като има предвид, че увеличаването на заплащането в еврозоната за периода 2000 – 2016 година е било под растежа на производителността(46); като има предвид, че увеличенията на заплатите не са в синхрон с увеличаването на добавената стойност, което е дало траен характер на съществуващото неравенство;

АР.  като има предвид, че колективното договаряне и секторните колективни споразумения не само регулират равнищата на възнагражденията, но също така и условията на труд, като например работно време, платен отпуск, отпуски и възможности за повишаване на квалификацията;

АС.  като има предвид, че силните социални партньори и колективното договаряне могат да оказват положително въздействие върху общото равнище на възнагражденията в Европа, което включва както минималната, така и средната работна заплата; като има предвид, че колективното договаряне гарантира, че работниците биват изслушвани и зачитани; като има предвид, че съществуват доказателства за ясна положителна връзка между участието на работниците на работното място и резултатите и приходите на съответното дружество(47);

Увеличение на нетипичната и несигурната заетост

АТ.  като има предвид, че равнището на заетост сред хората с увреждания (50,6%) е било значително по-ниско от общото равнище на заетост (74,8%) през 2017 г.(48);

АУ.  като има предвид, че в резултат на това хората с увреждания са изложени на по-голям риск от бедност сред работещите (11% спрямо средната стойност за ЕС от 9,1%)(49);

АФ.  като има предвид, че едва 20,7% от жените с увреждания и 28,6% от мъжете с увреждания са заети на пълно работно време(50);

АХ.  като има предвид, че в някои държави членки хората с увреждания често губят правата си на обезщетение за увреждане при започване на работа, което увеличава риска от бедност сред работещите;

АЦ.  като има предвид, че в някои държави членки хората с увреждания, наети в защитени предприятия, нямат непременно статут на служител, трудови права или гарантирана минимална работна заплата(51);

АЧ.  като има предвид, че интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда се оказа дори още по-трудно след финансовата криза(52);

АШ.  като има предвид , че процентът на заетите лица, които живеят в домакинства, изложени на риск от бедност, се е увеличил от 8% на 9,4% за десет години, т.е. това явление засяга 20,5 милиона души(53);

АЩ.  като има предвид, че е установено съотношение между увеличаването на нестандартните форми на заетост и нарастването на дела на европейците, изложени на риск от бедност сред работещите(54); като има предвид, че 16,2% от лицата, работещи на непълно работно време или на временни трудови договори, са изложени в по-голяма степен на риск от бедност сред работещите, в сравнение с 6,1% от работниците на безсрочен трудов договор;

БА.  като има предвид, че равнището на образование оказва значително въздействие върху опасността от бедност сред работещите; като има предвид, че рискът от бедност сред работещите е значително по-висок за нискоквалифицираните работници; като има предвид, че в някои държави членки съществува дори риск от бедност сред работещите за висококвалифицираните работници(55);

ББ.  като има предвид, че в ЕС съществуват различни практики за определяне на заплатите;

БВ.  като има предвид, че системите за минимална работна заплата, където те съществуват, се различават значително по обхват и покритие в отделните държави членки(56); като има предвид, че системите за минимална работна заплата също варират по отношение на тяхното абсолютно и относително равнище, и като има предвид, че съществуват значителни пропуски, що се отнася до обхвата и адекватността, за да се гарантира достоен живот; като има предвид, че дори ако тези разлики са по-малки, след като бъдат отчетени разликите в цените, разликите в покупателната способност остават големи(57); като има предвид, че процентът на хората, които получават минимална работна заплата, също варира значително в отделните държави членки;

БГ.  като има предвид, че едва в три държави членки минималната работна заплата е значително над определения праг на бедността (60% брутна средна стойност) и че минималната работна заплата в останалите държави членки не защитава от бедност; като има предвид, че определени сектори, групи от работници и форми на заетост отчасти не са включени в или обхванати от схемите за минимална работна заплата или от колективните трудови договори;

БД.  BE. като има предвид, че работниците, получаващи минимална работна заплата, често срещат трудности при свързването на двата края; като има предвид по-конкретно, че 7 от 10 работници, получаващи минимална работна заплата, срещат поне „известни“ трудности при свързването на двата края в сравнение с 5 от 10 други работници със значителни различия между държавите членки(58);

БЕ.  като има предвид, че свиването на заетостта по време на финансовата криза през 2008 г. доведе до драстично увеличаване на броя на хората с нетипична заетост, краткосрочна заетост и заетост на непълно работно време, включително недоброволна заетост на непълно работно време(59); като има предвид, че за работещите принудително на непълно работно време има най-голяма вероятност да бъдат заети на основно или ниско равнище на обслужващи дейности и сектори че те заемат най-високите нива на риск от бедност сред работещите; като има предвид, че повече от една трета от работниците на непълно работно време работят по принуда на непълно работно време и че всеки втори работник работи на краткосрочен трудов договор(60);

БЖ.  като има предвид, че стандартните безсрочни договори на пълно работно време представляват 59% от общата заетост в ЕС, като атипичната, а също така и често пъти несигурна заетост нараства непрестанно(61);

БЗ.  като има предвид, че краткосрочната заетост не води до кариерно развитие, обучение и приспособяване на уменията на работниците в съответствие с променящия се пазар на труда;

БИ.  като има предвид, че съществуват големи колебания в броя на работниците, извършващи несигурна работа в ЕС в търговията на едро и дребно, транспорта, хотелиерството, ресторантьорството(62) и секторите на културата и на организирането на мероприятия;

БЙ.  като има предвид, че бедността сред работещите може да засегне и млади специалисти с високо ниво на образование, по-специално в държавите членки с високо равнище на младежка безработица; като има предвид, че въпреки че процентът на младите хора, живеещи в бедност сред работещите, е по-нисък за тези с висше образование, отколкото за тези с по-ниска степен на образование, той все пак остава значителен в някои държави членки; като има предвид, че тези млади хора често трябва да се справят с ниско заплащане, несправедливи условия на труд, фиктивна самостоятелна заетост, нетипични трудови договори или дори недеклариран труд(63);

БК.  като има предвид, че явно работещите на платформи са мотивирани основно от допълнителните доходи, по-голямата гъвкавост, натрупването на опит, привличането на клиенти и липсата на възможности на традиционния пазар на труда; като има предвид, че работата на платформа като цяло е положителна за интеграцията на пазара на труда(64); като има предвид, че работата на платформа е разнородна и в резултат на това едно универсално решение би накърнило появата на важни форми на работа(65);

БЛ.  като има предвид, че Европейският орган по труда (ЕОТ) беше създаден през юли 2019 г. с цел оказване на подкрепа на държавите членки и на Комисията за ефективното прилагане и изпълнение на правото на Съюза, свързано с трудовата мобилност и координацията в областта на социалната сигурност; като има предвид, че се очаква ЕОТ да достигне пълния си оперативен капацитет до 2024 г.;

БМ.  като има предвид, че въпреки че Комисията обяви намерението си да представи предложение за европейски социалноосигурителен номер, все още не е представено конкретно предложение;

БН.  като има предвид, че процентът на обучаващите се възрастни в ЕС през 2018 г. беше 11,1%, докато целта за 2020 г. е била 15%(66); като има предвид, че технологиите и иновациите имат голям потенциал за отключване на възможности, но въпреки това над 40% от възрастните в ЕС не притежават основни цифрови умения;

Икономически и социални последствия от пандемията от COVID-19

БО.  като има предвид, че безработицата и несигурната и нетипичната заетост нараснаха рязко по време на финансовата криза през 2008 г., както и че в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, акцентът се поставя върху социални въпроси, свързани със загубата на работни места, работата на намалено работно време, заплахата за икономическото оцеляване, например за малките и средните предприятия (МСП), дребните занаятчийски предприятия, дребните търговци и трансграничните работници; като има предвид, че средната класа се свива, разликата между богатите и бедните се увеличава и дисбалансите в рамките на държавите членки и между тях се изострят поради кризата, свързана с COVID-19;

БП.  като има предвид, че през април 2020 г. по време на пандемията от COVID-19 50% от работниците в ЕС са претърпели намаляване на работното си време, като повече от една трета (34%) от заетите лица съобщават, че работното време е било намалено „значително“ а 16% заявяват, че това намаление е било „малко“(67);

БР.  като има предвид, че 75% от гражданите на ЕС смятат, че финансовото им положение понастоящем е по-лошо, отколкото преди пандемията на COVID-19, докато 68% съобщават за финансови трудности при свързването на двата края, а 68% не успяват да поддържат стандарта си на живот за повече от три месеца без доходи; като има предвид, че 16%  от работниците в ЕС считат, че има вероятност да загубят работните си места в близко бъдеще(68);

БС.  като има предвид, че предизвиканата от пандемията на COVID-19 икономическа криза би могла да окаже сериозни дългосрочни последици за пазара на труда, особено за младите хора или за уязвимите работници, тъй като тази икономическа криза може да ги принуди да приемат несигурни и нетипични работни места, което ще доведе до значително изостряне на условията на труд и ще увеличи съществуващите неравенства;

БТ.  като има предвид, че поради това пандемията от COVID-19 най-вероятно ще има пряко въздействие, що се отнася до увеличаването на бедността и бедността сред работещите(69), особено сред най-уязвимите групи в обществото;

БУ.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от по-приобщаваща социална закрила, която да обхваща всички видове работници, по-специално самостоятелно заетите лица и работещите на платформи;

БФ.  като има предвид, че броят на нископлатените и високоплатени работни места продължава да нараства, докато делът на заетостта със средно заплащане се свива; като има предвид, че нископлатените работни места не предполагат ниска квалификация, особено за работещите в платформи; като има предвид, че е налице нарастващо търсене на високообразовани работници дори за нископлатени работни места;

1.  подчертава, че в съответствие с член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) ЕС има задължението да гарантира, че всички работници се ползват от условия на труд, които опазват тяхното здраве и сигурност и зачитат достойнството им, и призовава да се обърне внимание на факта, че бедността и изключването от пазара на труда и обществото изострят неравенствата и сегрегацията; припомня факта, че при осъществяването на своите политики Комисията и държавите членки следва да продължат да укрепват социалния модел на ЕС и да вземат предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на достоен стандарт на живот и на адекватна социална закрила за всички, с борбата с бедността и срещу социалното изключване;

2.  подчертава, че в Договора за Европейския съюз (ДЕС) се посочва, че Съюзът има основното задължение да работи за устойчивото развитие на Европа въз основа, наред с другото, на силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел постигане на пълна заетост и социален напредък, както и висока степен на защита; подчертава, че ЕС следва да се бори със социалното изключване и дискриминацията и следва да насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето;

3.  изразява съгласие с Комисията, че неравенството по отношение на доходите в ЕС, разглеждан като световен регион, е по-слабо, отколкото в някои други големи развити икономики, но продължава да буди безпокойство; подчертава, че голямото неравенство поражда загриженост относно справедливостта, тъй като вкорененото неравенство може да доведе до неравенство във възможностите и до намаляване на потенциалния растеж; подчертава, че сравнително голямото неравенство може да бъде свързано с по-висок процент на риска от бедност и по-силно изразено социално изключване, както и с по-големи финансови затруднения, и като такова може да намали социалното сближаване(70);

4.  отбелязва, че въпреки че равнищата на бедност сред жените се различават значително в отделните държави членки, рискът от бедност и социално изключване е висок в рисковите групи, към които спадат възрастните жени, самотните жени, жените с деца и самотните майки, жените бежанки и мигранти, както и цветнокожите жени, жените от етнически малцинства, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните жени, както и жените с увреждания, като средната тенденция е жените да са изложени на по-голям риск от бедност и социално изключване, отколкото мъжете (22,8% през 2018 г. в ЕС); отбелязва, че други междусекторни рискови фактори, като например неактивност, липса на услуги за полагане на грижи за деца и зависими членове на семейството, правят някои специфични категории жени по-уязвими на рискове от бедност в сравнение с други;

5.   подчертава, че едно от всеки две лица с мигрантски произход извън ЕС е изложено на риск от бедност или социално изключване, че равнищата на несигурна заетост са особено високи сред жените мигранти и бежанци, както и че лицата със зависим или нередовен статут са изправени пред изключително висок процент на бедност; подчертава, че четирима от всеки петима членове на ромската общност имат доходи под прага на бедността и че по-малко от една на всеки пет ромски жени (на възраст 16 и повече години) има работна заетост; подчертава, че дискриминацията по отношение на достъпа до образование, обучение и заетост и тяхното качество допринасят за тази реалност; призовава ЕС да работи съвместно с държавите членки за гарантиране на пълното прилагане на европейските и националните стандарти за работна заетост без каквато и да е дискриминация, включително чрез механизми за наблюдение, подаване на жалби и защита, които са ефективни, независими и достъпни за всички работници;

6.  посочва, че според Евростат понастоящем в държавите членки живеят в бедност 64,6 милиона жени и 57,6 милиона мъже, което показва, че въздействието на бедността върху жените и мъжете е различно; отбелязва, че тези цифри показват колко жени са засегнати и че те трябва да бъдат разглеждани заедно с други показатели, като например възраст, продължителност на живота, неравенство в доходите, разлика в заплащането на жените и мъжете, вид домакинство и социални трансфери, за да се разбере тяхното пълно значение; подчертава, че степента на излагане на жените на бедност вероятно е подценена, и призовава държавите членки да събират данни за бедността по начин, който отразява индивидуалното домакинство и личната действителност, заедно със съответните данни относно равенството, както и да извършват анализи по полове на статистиките и политиките относно бедността, тъй като не може да се приеме, че ресурсите се поделят поравно между мъжете и жените в рамките на домакинствата;

Мерки срещу неравенството

7.  призовава Комисията и държавите членки да постигнат целта за сравними условия на живот чрез възходящо социално и икономическо сближаване, да противодействат на увеличаващите се неравенства в рамките на държавите членки и между тях и да засилват солидарността; насърчава държавите членки да засилват системите за колективно договаряне и да гарантират минимална социална защита и система за социална сигурност за всички възрастови групи; подчертава, че тези цели могат да бъдат постигнати чрез инструменти като, но не само, минимален доход, минимални заплати и минимални пенсии по линия на първия стълб(71) в съответствие с правомощията и законите на всяка държава членка и при зачитане на всички общи принципи на Европейския съюз, включително основните права, пропорционалността, правната сигурност, равенството пред закона и субсидиарността;

8.  припомня на Комисията и на държавите членки, че предотвратяването и справянето с бедността сред работещите трябва да бъде част от общата цел за изкореняване на бедността в Европейския съюз;

9.  счита, че наличието на финансово приемливи и достъпни услуги (по-специално обществени услуги) с добро качество е от съществено значение за намаляване на неравенствата и равнищата на бедност; поради това счита, че е от съществено значение държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират достъп до качествени услуги и, следователно, всеобщ достъп до здравеопазване, образование, жилища на достъпни цени, енергоснабдяване и социална защита;

10.  изразява убеждение, че аксиомата „трудът е най-добрият начин за справяне с бедността“ понастоящем невинаги се прилага в контекста на нископлатените сектори и несигурните условия на труд (включително някои форми на нетипична заетост), което засяга устойчивостта и адекватността на системите за социална сигурност; освен това счита, че ефективните колективни трудови договори и ефективните законоустановени системи за минимална работна заплата, когато е приложимо, са важни инструменти за борба с бедността;

11.  припомня, че растежът е от съществено значение за борбата с несигурността и бедността; заявява своята убеденост, че трябва да се стимулира предприемаческият дух, в това число при жените и младежите; припомня, че трябва да се подкрепят малките и средните предприятия (МСП), които създават работни места и благосъстояние и са гръбнакът на европейската икономика; припомня, че те стимулират жизнеспособността на териториите и допринасят за иновациите и за изграждане на конкурентен, разнообразен и устойчив пазар на труда; подчертава, че законодателството на ЕС трябва да носи ползи за предприятията, по-специално за МСП;

12.  призовава Комисията и държавите членки, въз основа на техните задължения съгласно конвенциите на МОТ и преразгледаната Европейска социална харта и ангажиментите им към Европейския стълб на социалните права и ЦУР, да насърчават колективното договаряне; призовава държавите членки да адаптират националното си законодателство, когато то възпрепятства колективното договаряне и правото на сдружаване, договаряне и сключване на колективни трудови договори, както и да зачитат и прилагат правото на справедливи минимални заплати, когато е приложимо;

13.  подчертава, че технологичното развитие и промените в структурата на икономиката водят до по-голяма степен на концентрация на икономическа дейност и висококвалифицирани работни места в големите градски центрове, което увеличава социалните и географските неравенства; призовава Комисията и държавите членки да засилят инвестициите в цифрови технологии в селските райони с цел засилване на обществените услуги, подобряване на тяхното качество и ефикасност и създаване на нови начини за предоставяне на услуги за отдалечените и неполучаващите достатъчно услуги региони, за да се преодолеят неравенствата и да се създадат по-добри възможности за работа;

14.  приветства предложението на Комисията относно програмата за уменията; изтъква, че ниските нива на образование са една от първопричините за бедността сред работещите и че този проблем трябва да бъде разрешен;

15.  призовава държавите членки да гарантират равен достъп до приобщаващо образование и обучение и да повишават своите усилия за намаляване на преждевременното напускане на училище;

16.  подчертава, че висококачественото образование от ранна възраст, професионалното образование и обучение, преквалификацията и повишаването на квалификацията са от съществено значение за намаляване на неравенствата и за подобряване на способностите на работниците да се адаптират към променящия се свят на труда и за улесняване на успешния им преход към заетост;

17.  поради това призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори, доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението, предприятията и други заинтересовани страни за укрепване и подобряване на системите за образование и обучение и за подобряване на тяхното качество и съответствие с пазара на труда и саморазвитието, включително с цел да се даде възможност на хората да имат достъп до учене през целия живот;

18.  подчертава, че цифровата трансформация и нарастващият брой професии, изискващи висока степен на квалификация и умения, налагат целенасочени инвестиции в ученето през целия живот; насърчава Комисията и държавите членки да предложат последователна и всеобхватна подкрепа за развитието на необходимите цифрови умения, включително за по-възрастните работници; поради това призовава за целенасочени инвестиции в цифрова преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се даде възможност на работниците да се адаптират към промените и да се гарантират по-високи заплати;

19.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят на младежите подходящо равнище на образование и обучение, което да им даде възможност да отговарят на потребностите и да посрещат предизвикателствата на пазара на труда, както и да им осигурят познания за техните трудови и социални права, така че да не изпаднат в положение на нетипична и несигурна заетост;

20.  припомня на Комисията и на държавите членки, че в случай на конфликт между основните икономически свободи и основните социални и трудови права, въпросните права се разглеждат като равнопоставени на икономическите свободи на единния пазар;

21.  призовава за създаване на всеобхватна европейска стратегия за борба с бедността, съдържаща амбициозни цели за намаляване на бедността и изкореняване на крайната бедност в Европа до 2030 г., в съответствие с принципите, заложени в Европейския стълб на социалните права, и при съблюдаване на целите за устойчиво развитие;

22.  призовава Комисията и държавите членки да използват финансовите инструменти, като например гаранцията за младежта и програмите на ЕС, за да се борят с младежката безработица, да укрепят способността за заетост на младежите и да ги насърчават да заемат стабилни и сигурни работни места;

23.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат реални действия за борба с избягването на данъци и данъчните измами като важно средство за намаляване на икономическите неравенства и подобряване на събирането на данъчни приходи в държавите членки;

24.  призовава Комисията да актуализира своята нормативна уредба за създаването и развитието на кооперации и предприятия от социалната икономика, които по своята същност поставят силен акцент върху справедливите условия на труд и овластяването на работниците;

25.   призовава Комисията и държавите членки да започнат инициативи за насърчаване на овластяването на жените чрез образование, професионално обучение и учене през целия живот, както и чрез достъп до финансиране, предприемачество сред жените и представителство на жените в ориентирани към бъдещето сектори, с цел да се гарантира достъп до висококачествена заетост; призовава по-специално за по-голямо насърчаване на предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, цифровото образование, изкуствения интелект и финансовата грамотност, за да се противодейства на преобладаващите стереотипи и да се гарантира, че повече жени навлизат в тези сектори и допринасят за тяхното развитие;

26.   подчертава редовния диалог с жените, изправени пред бедност, и лицата, отговорни за вземането на решения, посредством форуми на национално и регионално равнище и на равнището на ЕС с цел наблюдение на ефективността на настоящите политики/услуги и предлагане на решения;

27.   подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране за НПО и изтъква, че е необходимо те да получат достъп до средства на ЕС, за да предоставят новаторски и ефективни услуги за борба с бедността;

28.  приветства намерението на Комисията незабавно да въведе гаранция за децата(72) ;

29.  призовава държавите членки да гарантират за всички достъп до достойни, достъпни, енергийно ефективни и здравословни жилища, на приемливи цени, както и да стимулират по-усърдно строителството на социални жилища, включително обществени жилища; насърчава държавите членки да засилят обмена на най-добри практики относно ефективните политики за социално жилищно настаняване;

30.  призовава държавите членки и местните органи да приемат подходящи жилищни политики, да осигурят условия и подкрепа за инвестициите в изграждането на социални и финансово достъпни жилища и да премахнат енергийната бедност;

31.  призовава Комисията да предложи стратегическа рамка на ЕС за национални стратегии за борба с бездомничеството с оглед на връзките между бедността на работещите и бездомничеството; призовава държавите членки да предприемат спешни мерки за предотвратяване и справяне с бездомничеството и за предотвратяване на отстранението от жилищата;

32.  подчертава значението на увеличаването на финансирането за най-нуждаещите се по линия на новия Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) като основен елемент на европейската солидарност и начин за подпомагане на борбата с най-тежките форми на бедност в ЕС, като например недостига на храна и детската бедност;

Минимална защитна мрежа за условията на живот и труд

33.  счита, че е необходима законодателна рамка с оглед регулирането на условията на дистанционна работа в рамките на ЕС, за да се гарантират достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика, като по този начин се допринесе за намаляване на неравенствата и преодоляване на проблема с бедността на работещите;

34.  призовава Комисията да представи рамка на ЕС относно минималните доходи;

35.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в активни политики за заетост с цел европейските работници и икономики да станат по-устойчиви, а работниците да придобият ценни умения;

36.  отчита предложението на Комисията за директива на ЕС, с която да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени чрез адекватни минимални заплати, които дават възможност за достоен живот;

37.  подчертава, че директивата следва да осигури ясни гаранции в държавите членки, в които заплатите по принцип се договарят колективно от социалните партньори;

38.  припомня предложените мерки в политическите насоки на Комисията за периода 2019 – 2024 г.(73), които имат за цел да гарантират, че работниците в Съюза разполагат със справедлива минимална работна заплата, която следва да дава възможност за достоен живот навсякъде, независимо къде работят;

39.  припомня, че в съответствие с принципа за запазване на равнището на защита и по-благоприятните разпоредби директивите относно трудовите права предвиждат минимални стандарти и че отделните държави членки са свободни да предвидят по-високи равнища на защита и стандарти;

40.  счита, че настоящата директива следва да гарантира чрез колективни трудови договори и законоустановени минимални работни заплати, че работниците или техните семейства не са изложени на риск от бедност и че всеки може да преживява от работата си и да участва в обществото;

41.  подчертава, че окончателната директива следва да гарантира, че законоустановените минимални работни заплати – когато е приложимо – винаги се определят над прага на бедността;

42.  призовава държавите членки и социалните партньори да гарантират въвеждането на равнища на минимална работна заплата, като се зачитат националните практики и се взема под внимание въздействието на тези равнища върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността на работещите;

43.  подчертава, че трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че работодателите не удържат от минималната работна заплата разходите, необходими за извършване на работата, като например настаняване, необходимото облекло, инструменти, лична защита и друго оборудване;

44.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат законодателната рамка относно минималните условия на труд за всички работници, по-специално за работниците, наети при несигурни условия на труд, които също често засягат работниците с нетипични форми на заетост или работниците с нестандартни форми на заетост в икономиката по отделни заявки, и да подобрят тази рамка чрез преодоляване на пропуските в законодателството и подобряване на съществуващите директиви(74) или чрез нови правни актове, когато е уместно;

45.  призовава държавите членки да гарантират схеми за социална закрила за всички работници и призовава Комисията да допълва и подкрепя дейностите на държавите членки по отношение на социалната сигурност и социалната закрила на работниците;

46.  подчертава, че трудовата мобилност е от съществено значение за извличане на възможно най-голяма полза от таланта и амбициите на европейските граждани, като се подобряват максимално икономическите резултати и просперитетът на дружествата и отделните граждани и се предоставя широк набор от възможности на хората; призовава Комисията и държавите членки да премахнат съществуващите пречки пред мобилността в Европейския съюз;

47.  призовава държавите членки да гарантират предоставянето на подходяща работна среда за лицата с увреждания(75);

48.  призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу практиките, които водят до увеличаване на бедността на работещите, като например недекларирания извънреден труд, несигурното или непредвидимото планиране на работното време от страна на работодателя, трудовите договори за „нулево“ работно време, недекларираната стопанска дейност и сивата икономика; припомня, че работодателите носят отговорност за здравето и безопасността на работното място и че обучението, свързано с работата, трябва да се провежда през работно време;

49.  отбелязва, че проведената от Комисията Европейска среща на върха относно работата през платформа, която имаше за цел да проучи възможностите за подобряване на условията на труд на работещите през платформи, беше отложена поради кризата, предизвикана от COVID-19; настоятелно призовава Комисията да проведе тази среща на върха възможно най-скоро;

50.  отбелязва обществените последици от работата през платформа, а именно че работниците не се ползват от трудови права и социална закрила и че липсват социалноосигурителни вноски и данъци;

51.  отчита намерението на Комисията да приеме законодателно предложение(76) относно работещите през платформи; призовава Комисията да гарантира, че трудовите отношения между платформите и работниците са адаптирани към новите реалности на цифровизираното общество и икономика и са изяснени посредством обхващане на тези работници чрез съществуващото трудово законодателство и разпоредби за социална сигурност; призовава Комисията да подобри условията на труд, уменията и образованието на работещите през платформи и да гарантира предвидимо работно време за тези работници;

52.  подчертава, че законодателно предложение на ЕС следва да гарантира, че работещите през платформи могат да създават работнически представителства и да се сдружават в профсъюзи, за да сключват колективни трудови договори;

53.  призовава държавите членки да транспонират бързо и да прилагат изцяло Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот(77);

54.  призовава държавите членки да гарантират достъп до финансово достъпни и качествени грижи за децата като цяло, и по-специално за самотните родители, родителите на деца с увреждания и родителите на големи домакинства; припомня, че достъпът до грижи за деца е от особено значение за търсещите работа лица и за работниците в нестабилно положение на заетост, независимо от естеството на договора, както и достъпът до заведения за полагане на грижи за лица с увреждания или за нуждаещи се от грижи роднини, за да се предотврати попадането на работниците, носещи отговорности за полагане на грижи, в капана на несигурната работа, което често води до бедност на работещите;

55.  подчертава, че по-добрите варианти за споделен отпуск за отглеждане на дете могат да окажат положително въздействие върху възможностите за заетост за жените; призовава държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че бенефициерите на заплащането или обезщетенията за родителски отпуск ще бъдат защитени от изпадане под прага на бедността;

56.  подчертава, че е необходимо да се гарантира спазването на правилата за равенство, да се премахнат всички форми на дискриминация, по-специално по отношение на заплатите и условията на труд, да се предоставят равни възможности и да се отстранят пропуските в законодателството, които засягат групите в неравностойно положение; освен това призовава за деблокиране на хоризонталната Директива за борба с дискриминацията;

57.  призовава Комисията да насърчава равно участие и възможности за мъжете и жените на пазара на труда и да започне инициативи за насърчаване на достъпа на жените до финансиране, както и за насърчаване на женското предприемачество и на финансовата независимост на жените;

58.  подчертава, че премахването на разликата в заплащането между жените и мъжете и последващата от това разлика в пенсиите е от съществено значение за справяне с бедността на работещите жени; отбелязва, че е важно да се осигури подходяща финансова подкрепа за грижите за децата по време на отпуск по майчинство и родителски отпуск;

59.  изисква от държавите членки да разгледат възможността за включване на отговорностите за отглеждане на дете в пенсионните схеми, когато жените не са в състояние да работят и да правят подходящи вноски по време на такива периоди;

60.  подчертава, че мерките за прозрачност на заплащането следва да имат за цел постигането на равно заплащане и следва да позволяват на социалните партньори да сключват колективни трудови договори за постигането на тази цел;

61.  призовава Комисията да представи Стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г., за да се гарантира пълното включване на хората с увреждания на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на лицата с увреждания се предоставят необходимите умения за намиране на работа на свободния пазар на труда и че те са обхванати от трудовото право, от социална закрила и минимални работни заплати;

62.  призовава държавите членки да не лишават хората с увреждания от техните права на подпомагане, покриващи свързаните с уврежданията допълнителни разходи, когато тези хора излизат на пазара на труда или когато надхвърлят определен праг на доходите, тъй като тази практика допринася за бедността на работещите; призовава държавите членки да подкрепят хората с увреждания за преодоляване на пречките;

63.  призовава държавите членки да гарантират, че лицата с увреждания могат да упражняват трудовите си права и правата си на участие в синдикални организации на равни начала с останалите граждани;

64.  отново призовава(78) Комисията незабавно да представи задължителни мерки за прозрачност на заплащането в съответствие с ангажимента си в стратегията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.(79); счита, че тези мерки следва изцяло да зачитат автономността на националните социални партньори;

65.  настоява, че прозрачността на възнагражденията следва да се осигурява от работодателите както в публичния, така и в частния сектор, при надлежно отчитане на особеностите на МСП, като същевременно се предотвратяват всякакви практики, които подкопават постигането на принципа „равно заплащане за равен труд“;

66.  призовава Комисията и държавите членки да се справят с бедността на работещите, засягаща младите хора; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки срещу фиктивната самостоятелна заетост и експлоатацията на младите работници, осъществявана чрез ниски трудови възнаграждения и неясни или несправедливи условия на труд, което би могло да доведе до бедност на работещите; потвърждава неотложната необходимост от преразглеждане и укрепване на Европейската рамка за качество на стажовете, така че принципът на заплащане на стажовете и на практиките да бъде включен сред критериите за качество, както и да се гарантира адекватен достъп до схемите за социална закрила; потвърждава, че младежката заетост не следва да се разглежда като евтин труд и че на младите хора следва да се предоставят справедливи условия на труд и трудови възнаграждения, както и постоянни трудови договори, съобразени също така с техния опит и квалификации;

67.  изразява загриженост, че нестандартните и несигурни работни места може да се увеличат поради кризата, предизвикана от COVID-19; подчертава, че нормативно установените минимални работни заплати следва да обхващат всички работници, в това число изключените понастоящем категории работници, като например упражняващите нестандартни форми на заетост;

68.  призовава Комисията и държавите членки да събират по-подробни статистически данни относно увеличаването на несигурната заетост и някои форми на нетипична заетост на пазарите на труда и да предприемат ответни мерки чрез адаптиране и модернизиране на съществуващото трудово законодателство;

69.  приветства инициативите на държавите членки, насочени към намаляване на несигурната заетост и премахване на измамните практики, целящи намаляване на заплатите и избягване на социалноосигурителните вноски(80), и призовава Комисията да представи предложения в рамките на своите правомощия, определени в Договорите;

70.  припомня на държавите членки, че публичните служби по заетостта следва да продължат да предлагат възможно най-много възможности за качествена заетост;

71.  настоятелно призовава държавите членки постепенно да спрат използването на договори за „нулево“ работно време; призовава Комисията и държавите членки да премахнат принудителната работа на непълно работно време и да положат значителни усилия за насърчаване на заетостта на безсрочни трудови договори и ограничаване на използването на непрекъснато подновяваните временни договори;

72.  категорично счита, че работодателите носят пълна отговорност за предоставянето на необходимото оборудване, работно облекло и застраховка на работниците за изпълнение на трудовите им задължения, без разходи за самите работници; подчертава, че работодателите носят пълна отговорност за разходите или обучението, необходими на работниците, за да изпълняват своите задължения;

73.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното прилагане на правото на ЕС в областта на трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност, и по-специално да гарантират, че работниците са информирани за своите права, задължения и процедурни гаранции на език, който разбират, преди да подпишат своите договори(81); призовава ЕОТ и държавите членки да наблюдават спазването на приложимото трудово и социално законодателство; призовава държавите членки да въведат инспекции на труда и да включат ЕОТ в трансгранични ситуации;

74.  подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че националните инспекторати по труда извършват ефективни и адекватни проверки и инспекции, осигуряват подходящи механизми за подаване на жалби и защитават правата на всички работници, по-специално на работниците с несигурна заетост и някои форми на нетипична заетост, и осигуряват адекватното им финансиране;

75.  призовава държавите членки да приложат преразгледаната директива относно командироването на работници, за да се гарантира действителна закрила за работниците в тази категория;

76.  изтъква, че наблюдението и контролът са от особено значение, що се отнася до гражданите на трети държави, които работят в Съюза, за да се осигури тяхната защита и да се избегне насилие; призовава държавите членки да се стремят към интензивно сътрудничество с ЕОТ в това отношение;

77.  призовава на ЕОТ да се предоставят реални правомощия за инспекции с цел ефективна борба с незаконните практики и експлоатацията и злоупотребите, на които биват подлагани работниците;

78.  приветства насоките на Комисията от 16 юли 2020 г. относно защитата на сезонните работници и заключенията на Съвета от 9 октомври 2020 г. относно сезонните работници;

79.  отбелязва големия брой петиции, получени от комисията по петиции, в които се сигнализира за злоупотреба със срочни договори както в публичния(82) , така и в частния(83) сектор, и отбелязва в тази връзка, че най-често посочваната причина за стреса на работното място е несигурността на работното място; призовава Комисията да разгледа тези петиции и да предостави по-добър отговор, в съответствие със своите правомощия и тези на държавите членки, с цел ефективна борба с бедността на работещите, социалното изключване и несигурната заетост;

80.   счита, че проституцията представлява сериозна форма на насилие и експлоатация, засягаща предимно жени и деца; призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за борба с икономическите, социалните и културните причини за проституцията и да подкрепят мерки за улесняване на социалното и професионалното приобщаване на проституиращите лица;

81.  счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на ценностите и политиките, които насърчават работата и нейната връзка с подобряването на качеството на живот на хората, и че тези ценности и политики следва да допринасят по значим начин за подобряване на социалната и физическата среда, в която те живеят;

82.  приветства приемането на пакета за мобилност на ЕС; счита, че пакетът за мобилност на ЕС е силен инструмент, с който може да се води борба със социалния дъмпинг и бедността на работещите в транспортния сектор; призовава за бързо и цялостно прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1054(84) относно времето на управление, периодите на почивка и тахографите в полза на водачите на камиони в цяла Европа; подчертава, че трябва да се предприемат допълнителни, сходни инициативи за справяне със социалния дъмпинг и бедността на работещите в други промишлени отрасли, засегнати от социален дъмпинг и лоши условия на труд, като например във въздушния транспорт и в сектора на корабоплаването;

83.  счита, че дружествата следва да гледат на практиките като на инвестиция, а не като на безплатен труд; припомня, че младите хора често не разполагат с други източници на доходи, докато работят като практиканти; счита, че практикантите оказват ценен и важен принос и заслужават заплащане; призовава Комисията и държавите членки да сложат край на неплатените практики и да гарантират висококачествени практики с достойно заплащане;

84.  счита, че на младите пълнолетни работници следва да се заплаща въз основа на равнището на техния опит и те не следва да бъдат дискриминирани посредством значително по-ниски трудови възнаграждения, основани единствено на възрастта им; поради това призовава държавите членки да сложат край на практиката на нормативно установената работна заплата под минималната за младите пълнолетни работници;

Колективни трудови договори

85.  отбелязва, че автономията на социалните партньори е ценен актив и подчертава, че е необходимо тя да бъде гарантирана във всяка държава членка и да се следи за спазването ѝ на равнище ЕС; отбелязва предложението на Комисията(85) за защита и укрепване на системите за колективно договаряне на национално равнище, по-специално на секторно равнище;

86.  призовава Комисията да насърчи използването на ЕСФ+ за изграждане на капацитет на социалните партньори с цел засилване на колективното договаряне в Европа; призовава държавите членки да създадат необходимите институции и механизми за подкрепа на колективното договаряне, като поставят специален акцент върху секторното колективно договаряне; призовава държавите членки да се консултират и да включват националните социални партньори в законотворчеството винаги когато това е от значение за тях;

87.  отчита предложението на Комисията държавите членки да предвидят мерки, позволяващи условия за колективно договаряне, когато обхватът е под 70%(86) от работниците; подчертава, че социалните партньори трябва да участват в процеса на вземане на решения за започване на подобни действия; счита, че никое действие, предприето в това отношение, не трябва да засяга автономността на социалните партньори;

88.  призовава Комисията да наблюдава, а държавите членки да гарантират правото на всички работници да се обединяват и да преговарят и да сключват колективни трудови договори, както и да предприемат незабавни действия, когато това право се нарушава;

89.  призовава държавите членки да гарантират, че синдикалните организации имат достъп до работното място, включително до работа от разстояние, с цел организиране, споделяне на информация и консултации;

90.  настоятелно призовава Комисията, с цел предотвратяване на конкуренция в ущърб на заплатите, да подобрява директивите в областта на обществените поръчки(87) по такъв начин, че оферти успешно да могат да представят само тези, които не накърняват приложимите колективни трудови договори; призовава държавите членки да гарантират спазването, наблюдението и прилагането;

91.  отчита, че цифровизацията и глобализацията са довели до значително увеличаване на самостоятелната заетост и нетипичните форми на заетост; приветства ангажимента на Комисията да извърши оценка дали е необходимо да се приемат мерки на равнище ЕС, позволяващи на самостоятелно заетите лица да се обединяват и сключват колективни споразумения, както и нейния ангажимент да предлага регулаторни промени, когато е необходимо, и неотдавнашната обществена консултация в това отношение; очаква публикуването на оценката на въздействието относно първоначалните варианти за бъдещи действия; подчертава, че това не трябва да забавя никоя друга инициатива на Комисията за борба с фиктивната самостоятелна заетост и за гарантиране на права за работниците, които упражняват нестандартни форми на заетост;

92.  счита, че всеки работник трябва да има достъп до пълна информация за това кой е неговият работодател и какви са правата му по отношение на трудовото възнаграждение и условията на труд както съгласно секторния колективен трудов договор, така и в съответствие с националното законодателство; счита, че тази информация следва да бъде на разположение на инспекциите по труда; счита, че това би могло да е под формата на специална лична карта за трансграничните работници, която вече е доказала своята ефективност в някои държави членки; във връзка с това призовава Комисията незабавно да въведе цифров европейски социалноосигурителен номер; счита, че европейският социалноосигурителен номер има значителен потенциал да послужи като механизъм за контрол както по отношение на лицата, така и на съответните органи, за да се гарантира, че социалните осигуровки се изплащат в съответствие с правилата, и като механизъм за борба със социалните измами;

Социално въздействие на пандемията от COVID-19

93.   призовава Комисията да представи отговор на равнище ЕС за разширяване на подкрепата за МСП, ръководени от жени, по време на кризата и след това;

94.  изтъква, че кризата, предизвикана от COVID-19, засегна в значителна степен работниците и хората в неравностойно положение; подчертава, че политическите отговори на пандемията трябва да бъдат ориентирани към човека и да се основават на глобална солидарност; настоява, че мерките за борба с бедността и бедността на работещите са особено необходими и следва да имат за цел постигането на бързо, справедливо и екологосъобразно възстановяване; призовава държавите членки да гарантират подходяща защита за всички уязвими работници по време на пандемията и да работят съвместно със социалните партньори за намирането на ефективни, практически и справедливи решения на предизвикателствата, породени от пандемията; припомня в тази връзка, че следва да се използва значителен обем от допълнителни ресурси по линия на REACT-EU, за да се увеличат наличните средства във Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) с цел тяхното подпомагане; същевременно подчертава значението на това да се гарантира, че са заделени достатъчно средства за ЕСФ+ в многогодишната финансова рамка;

95.  призовава Комисията да следи особено внимателно икономическото въздействие на схемите за работа при непълно работно време, лицата, които са били освободени от работа временно или за постоянно, както и социалното въздействие върху уязвимите лица; припомня във връзка с това, че схемите за работа при непълно работно време не са еднакви във всички държави членки и че обезщетенията варират значително, като служителите с ниски надбавки са особено застрашени от бедност сред работещите; за тази цел призовава Комисията и държавите членки да защитят работниците, за да им помогнат да запазят работните си места, включително чрез предоставяне на финансова подкрепа, например чрез схеми за намалено работно време и подкрепа за лицата с несигурна заетост и някои форми на нетипична заетост; призовава Комисията и държавите членки да обмислят финансова подкрепа за някои видове самостоятелно заети лица, които са загубили финансовата си база поради кризата; освен това призовава държавите членки да защитават хората, които живеят несигурно;

96.  призовава държавите членки да предложат минимални стандарти за съответното национално осигуряване за безработица и системи за минимално обезщетение под формата на правна рамка/правила с цел по-добра социална сигурност на работниците и жителите в Европа;

97.  призовава за предприемане на мерки за избягване на ново увеличаване на принудителната работа на непълно работно време в резултат на COVID-19;

98.  припомня тревожните доклади, които се появиха по време на кризата, относно нарушения на правата на трансграничните и сезонните работници по отношение на техните условия на труд и живот; призовава Комисията и държавите членки да се справят с неправомерните практики и да запазят правата на сезонните и трансграничните работници, наемани по веригата за подизпълнение и доставки; в тази връзка призовава държавите членки да осигурят подходящи и финансово достъпни помещения за настаняване на работниците, без разходите за тях да се приспадат от заплатите им;

99.  подчертава, че кризата, породена от COVID-19, показа значението на заетостта в професии, определени като системно важни за нашата икономика и общество; припомня, че много от тези работници на първа линия заемат нископлатени работни места в някои държави членки, често са подценени и недостатъчно платени и често трябва да живеят при несигурни условия на труд, отчасти поради липса на здравна и социална защита; подчертава, че тези професии се упражняват предимно от жени; изтъква необходимостта от сближаване във възходяща посока по отношение на предоставянето на грижи;

100.  подчертава, че за да се справят с големите сътресения, държавите членки следва да приемат дългосрочни стратегии за запазване на работните места и уменията на работниците и натиска върху националните публични финанси;

101.  призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за полагането на грижи в отговор на социалното въздействие върху лицата с отговорности за полагане на грижи, които са непропорционално от женски пол; подчертава, че тази стратегия следва да изисква значителни инвестиции в икономиката на полагане на грижи, да укрепва политиките за съвместяване на професионалните отговорности и отговорностите за полагане на грижи през целия живот на дадено лице и да запълва недостига на работна ръка, по-специално чрез обучение, признаване на уменията и по-добри условия на труд в тези сектори.

102.  очаква предстоящото предложение на Комисията за дългосрочна европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица, като се вземе предвид фактът, че съкращенията на работни места най-вероятно ще се увеличат; призовава това предложение да обхване държавите от Икономическия и паричен съюз (ИПС) с възможност за присъединяване на държави извън ИПС;

103.  призовава Комисията и държавите членки да смекчават най-тежките последици от COVID-19 чрез целева подкрепа от ЕС и национална подкрепа и отпускането на достатъчно средства; в тази връзка приветства създаването на инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) и призовава държавите членки да го приложат бързо; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовата помощ не се предоставя на предприятия, които са регистрирани в държавите, изброени в приложение 1 към заключенията на Съвета относно преразгледания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че бенефициерите спазват основните ценности, заложени в Договорите, и че дружествата, получаващи публична финансова подкрепа, закрилят работниците, гарантират достойни условия на труд, зачитат синдикатите и приложимите колективни трудови договори, плащат своя дял от данъците и се въздържат от обратно изкупуване на акции или изплащане на бонуси на ръководството или дивиденти на акционерите;

104.  насърчава държавите членки да инвестират в увеличаване на достъпа до широколентов интернет, дистанционно образование и обучение в селските райони, изложени на риск от обезлюдяване и бедност, засягаща множество поколения;

105.  предлага да се оказва активно противодействие на евентуална висока безработица чрез политики на ЕС и национални политики и чрез национални програми за заетост и да се насърчава екологичният, цифровият, социалният, устойчивият и справедлив преход, при който „никой да не бъде изоставен“, чрез инвестиране в нови, устойчиви и достъпни качествени работни места, програми за преквалификация, ориентирана към бъдещето инфраструктура, иновации и цифрова трансформация; счита, че следва да се обърне специално внимание на насърчаването на младежката заетост;

106.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка с последиците от кризата и да улеснят прехода, като вземат предвид регионалните особености, и следователно да гарантират бързото разпределяне на наличното финансиране, например чрез обучение за ориентирани към бъдещето работни места, повишаване на квалификацията и преквалификация и чрез финансово развитие на ЕСФ + за тази цел;

107.  призовава Комисията и държавите членки да наблюдават в частност сектори, характеризиращи се с висока степен на несигурност на работното място, за да се предотврати тормозът над работниците, които са например временно заети в селскостопанския сектор, където се наблюдават злоупотреби във връзка с условията за наемане на работа на сезонните работници и в някои случаи тези условия нарушават не само трудовите права, но и основните права на работниците;

108.  подчертава, че работниците с ниски доходи, заети в сектори със значително повече контакти с хора, като например сектора на грижите, транспортния сектор или приемането на работа чрез онлайн платформи, без възможност за дистанционна работа, са изложени на по-висок риск от заразяване с COVID-19; отправя остри критики относно дългия период на класифициране на COVID-19 в Директивата относно биологичните агенти(88); призовава за спешно преразглеждане на Директивата относно биологичните агенти с цел адаптирането ѝ към глобалната пандемия и други извънредни обстоятелства, за да се осигури пълната защита на работниците срещу рисковете от излагане по най-бързия възможен начин;

109.  подчертава, че работниците с ниски доходи често са заети в сектори с висок риск от физическо увреждане, което потенциално има дълготрайно въздействие върху физическото и душевното благосъстояние и се отразява върху способността за получаване на доходи в бъдеще; счита, че настоящото законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд не се съсредоточава в достатъчна степен върху превенцията на трудовите злополуки; призовава Комисията да предложи във възможно най-кратък срок нова стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд след 2020 г., и в тази връзка призовава Комисията да определи предизвикателствата и да представи инструменти за справяне с тях, насочени към работниците в секторите с ниски доходи; подчертава, че стратегията трябва да поставя акцент върху работещите през платформи и лицата в нестандартни форми на заетост; призовава Комисията да измени Директива 2004/37/ЕО(89), като преразгледа и разшири обхвата на граничните стойности на професионална експозиция за редица канцерогенни или мутагенни вещества;

110.  подчертава, че стресът на работното място съществува в голяма степен в секторите с ниски доходи; счита, че стресът на работното място трябва да получи значителен приоритет в европейските разпоредби относно здравето и безопасността при работа; призовава Комисията и държавите членки, в тясно сътрудничество с националните социални партньори, да предложат директива относно стреса на работното място и по този начин да създадат насоки за дружествата за справяне с факторите, причиняващи стрес на работното място, и да изискват от всички дружества да формират фирмена политика относно стреса на работното място;

111.  счита за изключително важно да се гарантира, че изпълнението на плана за възстановяване на Европа има за цел изкореняването на бедността и премахването на социално-икономическите неравенства и че се основава на ефективни механизми с цели и показатели, които дават възможност за измерване на целия постигнат напредък; подчертава, че Европейският парламент трябва да бъде изцяло ангажиран както в предварителния, така и в последващия контрол на плана за възстановяване и че на всичките му избрани членове трябва да бъде дадена официална роля, за да се гарантира напълно демократичен и прозрачен процес на оценка и изпълнение;

o
o   o

112.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (3) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (4) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11. (5) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8. (6) Приети текстове, P9_TA(2020)0176. (7) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19. (8) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 31. (9) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93. (10) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 164. (11) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 156. (12) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (13) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 88. (14) https://www.ituc-csi.org/ituc-global-rights-index-2019 (15) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/sdg_01_41/default/table?lang=en (16) Мрежа за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, „Проучване на финансите и потреблението на домакинствата: Резултати от 2017 г.“, поредица „Статистически материали“ на Европейската централна банка, документ № 36, март 2020 г., стр. 25. https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpsps/ecb.sps36~0245ed80c7.en.pdf?bd73411fbeb0a33928ce4c5ef2c5e872 (17) Мрежа за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, „Проучване на финансите и потреблението на домакинствата: за 2017 г. Статистически таблици“, юни 2020 г., стр. 5. https://www.ecb.europa.eu/home/pdf/research/hfcn/HFCS_Statistical_Tables_Wave_2017.pdf?656f4e10de45c91c3c882840e9174eac (18) https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20200227STO73519/razlikata-v-zaplashchaneto-mezhdu-mzhete-i-zhenite-infoghrafika (19) Корекцията е статистически метод, който позволява населението да бъде сравнявано, като се вземат предвид разликите в разпределението на различните фактори (сектор на дейност, възраст, професия и т.н.) между тези представители на населението. Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете се изчислява като относителната разлика между средните почасови доходи на жените и мъжете. Тя предоставя прост показател за неравенствата в заплащането, което обяснява широкото използване на тази разлика от създателите на политики. Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете обаче включва както евентуалната дискриминация между мъжете и жените, що се отнася до „неравното заплащане за равен труд“, така и въздействието на разликите в средните характеристики на мъжете и жените на пазара на труда. https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/aid_development_cooperation_fundamental_rights/report-gender-pay-gap-eu-countries_october2018_en_0.pdf. (20) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20181017-1?inheritRedirect=true (21) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Gender_pay_gap_statistics#Gender_pay_gap_much_lower_for_young_employees (22) https://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2016-eu-minorities-survey-roma-selected-findings_bg.pdf (23) http://ergonetwork.org/2020/04/eu-recovery-plan-the-case-of-roma/ (24) Качеството на живот е понятието за благоденствие на хората (благосъстояние), измерено чрез социални показатели, а не чрез количествени измервания на доходите и производството (източник: Евростат). (25) Материалните лишения се отнасят до състояние на икономически натиск, определено като принудителна неспособност (а не избор да не се прави това) да плащат неочаквани разходи или да си позволяват едноседмична годишна почивка извън дома, храна с месо, пиле или риба на всеки втори ден, подходящо отопление на жилището или дълготрайни стоки като перална машина или цветен телевизор. От друга страна, тежките материални лишения се отнасят до невъзможността за осигуряване на най-малко 4 от следните 11 категории: плащания по ипотека или наем, такси за комунални услуги, лизингови вноски за изплащане или други плащания по кредити, едноседмичен годишен отпуск, храна, включваща месо, риба или протеинов еквивалент всеки втори ден, неочаквани финансови разходи, телефон (включително мобилен), цветен телевизор, перална машина, автомобил или отопление (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Quality_of_life_indicators_-_material_living_conditions#General_overview). (26) Показателят „лица, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност“ се определя като броят на лицата, живеещи в домакинство, в което членовете в трудоспособна възраст са работили по-малко от 20% от общия си потенциал през предходните 12 месеца. Интензитетът на икономическа активност на дадено домакинство е съотношението между общия брой месеци, през които всички членове на домакинството в трудоспособна възраст са работили през референтната година за дохода, и общия брой месеци, през които едни и същи членове на домакинството теоретично биха могли да са работили през същия период. Лице в трудоспособна възраст е лице на възраст между 18 и 59 години, с изключение на студентите на възраст между 18 и 24 години. Домакинствата, съставени само от деца, от учащи на възраст под 25 години и/или от хора на възраст 60 или повече години, са изцяло изключени от изчисляването на показателя. (27) Eurofond, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г. (28) Съгласно определението в Директивата за работното време (ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9). (29) Eurofond, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г. (30) https://ec.europa.eu/energy/content/introduction-5_en (31) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Digital_economy_and_society_statistics_-_households_and_individuals (32) Домакинство, в контекста на проучвания на социалните условия, се определя като домакинска единица или, оперативно, като социална единица: при която са налични общи договорености; при която се наблюдава споделяне на разходите на домакинството или на ежедневните нужди; която живее в съвместно общо жилище. Домакинството включва или едно лице, живеещо самостоятелно, или група от хора, които не са непременно свързани, които живеят на един и същ адрес с общо домакинство, т.е. споделяне на поне едно хранене на ден или споделяне на гостна или всекидневна. (33) https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/10163468/3-16102019-CP-EN.pdf/edc3178f-ae3e-9973-f147-b839ee522578 (34) Евростат, „Методология на статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) — 2011 г. за предаване на неравностойното положение между поколенията “ ( https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/EU_statistics_on_income_and_living_conditions_(EU-SILC)_methodology_-_2011_intergenerational_transmission_of_disadvantages). (35) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Quality_of_life_indicators_-_material_living_conditions#General_overview (36) Процент от населението, които живеят в домакинства, в които общите разходи за жилището (без жилищни помощи) представляват повече от 40% от общия разполагаем доход на домакинството (без жилищни помощи). (37) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Housing_statistics#Housing_affordability (38) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi163/default/table?lang=en (39) https://www.europarl.europa.eu/news/en/agenda/briefing/2020-01-13/11/housing-urgent-action-needed- to-address-homelessness-in-europe (40) https://www.feantsa.org/public/user/Resources/magazine/2019/Spring/Homeless_in_Europe_magazine_-_Spring_2019.pdf; https://www.feantsa.org/en/news/2020/07/23/fifth-overview-of-housing-exclusion-in-europe-2020 (41) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190122-1?inheritRedirect=true (42) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi012/default/table?lang=en (43) ОИСР, Висер (2016 г.) база данни на ICTWSS. https://www.etuc.org/en/document/etuc-reply-first-phase-consultation-social-partners-under-article-154-tfeu-possible-action, стр. 6, № 15. (44) Eurofound, „Industrial relations: Developments 2015-2019“ (Промишлени отношения: Промени през периода 2015 – 2019 г.), 11 декември 2020 г.. (45) https://www.ituc-csi.org/IMG/pdf/2019-06-ituc-global-rights-index-2019-report-en-2.pdf (46) OИСР (2019 г.), „Negotiating Our Way Up: Collective Bargaining in a Changing World of Work“ (Кариерното развитие: колективното договаряне в променящия се свят на труда), 18 ноември 2019 г., таблица 3.10, стр. 125. (47) Van den Berg, A., Grift, Y., van Witteloostuijn, A., „The effect of workers workplace presentation on firm performance: A cross-country comparison within Europe“ (Въздействието на участието на работниците и служителите на работното място върху показателите на дружеството: сравнително проучване по държави в Европа), Научноизследователски документ № 2013–008, ACED 2013—016, Антверпенски университет, април 2013 г. (48) https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20200604STO80506/khora-s-uvrezhdaniia-parlamentt-prizovava-za-ambitsiozna-strateghiia-na-es (49) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/pdfscache/34425.pdf (50) Индекс за равенство между половете, 2019 г. (51) https://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2014_2019/documents/empl/dv/empl20141120-wss-people-disabilities-/empl20141120-wss-people-disabilities-en.pdf (52) Статистически данни на Евростат на разбираем език, „Показатели на стратегията „Европа 2020“ – бедност и социално изключване“, 11 юни 2020 г. (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Europe_2020_indicators_-_poverty_and_social_exclusion&oldid=394836) (53) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89&furtherNews=yes&langId=en&newsId=9378 (54) Eurofond, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г. (55) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_peps04/default/table?lang=en (56) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8219 (57) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Minimum_wage_statistics#Minimum_wages_expressed_in_purchasing_power_standards (58) Eurofound, „Minimum wages in 2020: Annual review“ (Минимални работни заплати през 2020 г.: годишен преглед), 4 юни 2020 г. (59) ETUI, Benchmarking Working Europe 2019 (Сравнителен анализ в трудова Европа през 2019 г.), „Labour market and social developments“ (Пазар на труда и промени в социалната сфера), 2019 г.. https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=89&furtherNews=yes&langId=en&newsId=9378 (60) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/587285/IPOL_STU%282016%29587285_‌EN.pdf (61) Eurofound, „In-work poverty in EU“ (Бедност сред работещите в ЕС), 5 септември 2017 г. (https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2017/in-work-poverty-in-the-eu). (62) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20200511-1 (63) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20200511-1 (64) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef18001en.pdf (65) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef18001en.pdf (66) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190517-1 (67) Eurofound, Living, Working and COVID-19 dataset (Живот, работа и свързани с COVID-19 данни), 28 септември 2020 г. (http://eurofound.link/covid19data). (68) Eurofound, Living, Working and COVID-19 dataset (Живот, работа и свързани с COVID-19 данни), 28 септември 2020 г. (http://eurofound.link/covid19data). (69) https://www.worldbank.org/en/topic/poverty/brief/projected-poverty-impacts-of-COVID-19 (70) „Employment and Social Developments in Europe 2019“ (Преглед на основните тенденции в заетостта и социалната сфера в Европа, 2019 г.) (https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8219). (71) „Първият стълб“ на типичния тристълбов подход към пенсиите се състои от публични законоустановени пенсии, които се управляват от държавата и обикновено се финансират от социалноосигурителни вноски и/или от общи данъчни приходи на база пенсионна система на разходопокривен принцип (PAYG). Източник: Кратък обзор на EPRS, „European Union pension systems: adequate and sustainable?“ (Пенсионни системи в Европейския съюз: адекватни и устойчиви?), ноември 2015 г. (72) Съгласно резолюцията си от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата (ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19) и Политическите насоки за Европейската комисия за периода 2019 – 2024 г.: „В подкрепа на всички нуждаещи се деца ще създам „Европейската гаранция за децата“, вземайки като отправна точка идеята на Европейския парламент“, (73) „Съюз с по-големи амбиции: Моята програма за Европа“, Политически насоки за Европейската комисия за периода 2019 – 2024 г. (74) Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр.105). (75) Предоставянето на подходяща работна среда на лицата с увреждания е задължение съгласно Директивата на ЕС за равно третиране в областта на заетостта (OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16), и член 5 от КПХУ на ООН. (76) Приложения към работната програма на Комисията за 2021 г. (COM(2020)0690), цел на политиката № 9 в раздела, озаглавен „Европа, подготвена за цифровата ера“. (77) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79). (78) Резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете, параграф 2 (Приети текстове, P9_TA(2020)0025). (79) Съгласно стратегията Комисията е трябвало да представи задължителни мерки за прозрачност на заплащането до края на 2020 г. (80) Например създаване на дъщерни дружества (или дружества „пощенски кутии“) и/или агенции за временна заетост в държави членки с по-ниски заплати единствено с цел използване на командировани работници вместо наемане на местни работници. (81) Както е предвидено в Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105). (82) Напр. петиции 0240/18, 0328/18, 0365/18, 0374/18, 0396/18, 0419/18, 0829/2018, 0897/2018, 1161/2018, 0290/19, 0310/2019, 0335/2019, 0579/19, 0624/19, 0652/19, 0683/2019, 0737/2019, 1017/19, 1045/2019, 1241/2019, 1318/2019 и 0036/2020. (83) Напр. петиции 1378/2013, 0019/2016, 0020/2016, 0021/2016, 0099/2017, 1162/2017, 0110/2018 и 0335/2019. (84) Регламент (ЕС) 2020/1054 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните прекъсвания и дневните и седмичните почивки, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи (OВ L 249, 31.7.2020 г., стp. 1). (85) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2020 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020)0682). (86) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2020 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020)0682). (87) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1); Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65); Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2014/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243). (88) Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно защита на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа (OВ L 262, 17.10.2000 г., стр. 21). (89) Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 50).