Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 22 ноември 2012 г.(1), 20 април 2012 г.(2), 20 май 2010 г.(3), 25 ноември 2010 г.(4), 7 юли 2016 г.(5), 15 декември 2016 г.(6), 14 септември 2017 г.(7), 14 юни 2018(8)г., 13 септември 2018 г.(9) и 19 септември 2019 г.(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. и от 10 декември 2018 г. относно Мианмар/Бирма,

–  като взе предвид решението на Съвета от 23 април 2020 г. за подновяване на действащите ограничителни мерки срещу Мианмар за още дванадесет месеца,

–  като взе предвид шестия кръг на диалога за правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен на 14 октомври 2020 г. чрез видеоконференция,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Мианмар от 1 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид декларацията на ЗП/ВП относно Мианмар от името на Европейския съюз от 2 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

–  като взе предвид докладите на Съвета на ООН по правата на човека относно Мианмар и положението с правата на човека по отношение на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства,

–  като взе предвид доклада на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (UNIFFM) от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар и на Службата на върховния комисар по правата на човека, както и докладите на надзорния механизъм на МОТ,

–  като взе предвид определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. относно искането за определяне на временни мерки, внесено от Република Гамбия по делото относно прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар),

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на дипломатическите мисии в Мианмар от 29 януари 2021 г. относно подкрепата за демократичния преход на Мианмар и усилията за насърчаване на мира, правата на човека и развитието в страната,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Мианмар от 1 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на министрите на външните работи на държавите от Г-7 от 3 февруари 2021 г., в което се осъжда военният преврат в Мианмар,

–  като взе предвид изявлението за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 5 февруари 2021 г. относно Мианмар,

–  като взе предвид изявлението за пресата на Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш от 4 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от 1 февруари 2021 г. относно събитията в Република Съюз Мианмар,

–  като взе предвид МПГПП,

–  като взе предвид изявленията на специалния докладчик на ООН за Мианмар Том Андрюс,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. военните сили на Мианмар, известни като „Татмадау“, в явно нарушение на конституцията на Мианмар, арестуваха президента Уин Минт и държавния съветник Аун Сан Су Чи, както и водещи членове на правителството, иззеха контрола върху законодателната, съдебната и изпълнителната власт чрез държавен преврат и въведоха извънредно положение за срок от една година;

Б.  като има предвид, че в отговор на преврата избухнаха протести в различни градове в Мианмар; като има предвид, че на 7 февруари 2021 г. в Янгон около 100 000 души мирно участваха в демонстрация срещу преврата; като има предвид, че от 1 февруари 2021 г. около 164 политици, правителствени служители, представители на гражданското общество, монаси и писатели са били незаконно арестувани или поставени под домашен арест; като има предвид, че на 8 февруари, в отговор на продължаващите протести, военните обявиха военно положение в най-големите градове в страната, като наложиха вечерен час и забраниха всякакви събирания на повече от петима души;

В.  като има предвид, че партията „Национална лига за демокрация“ ( НЛД) се оказа победител в парламентарните избори, които се проведоха в Мианмар на 8 ноември 2020 г., като спечели 396 от общо 476 места (приблизително 83% от всички избираеми места); като има предвид, че това бяха вторите оспорвани избори след почти 50 години на военна диктатура, и като има предвид, че подкрепяната от „Татмадау“ Партия за солидарност и развитие на Съюза (ПСРС) спечели само 33 места; като има предвид, че партията НЛД допълнително увеличи дела на подадените за нея гласове спрямо изборите през 2015 г., които бяха първите демократични избори в Мианмар от 1990 г. насам и на които НЛД спечели 360 места, а ПСРС спечели 41 места; като има предвид, че военните вече отказаха да признаят изборите през 1990 г., на които НЛД спечели 392 от общо 492 места;

Г.  ато има предвид, че избирателната активност на всички демократични избори беше постоянно около 70%, което показва подкрепата на народа на Мианмар за демокрацията;

Д.  като има предвид, че новият парламент трябваше да бъде свикан за първи път в деня на преврата; като има предвид, че военният преврат пренебрегва демократично изразената воля на народа на Мианмар и отразява намерението на „Татмадау“ отново да завземе пълната власт над Мианмар, както направи по време на военното си управление, което официално приключи през 2012 г., но в действителност никога не е приключвало; като има предвид, че от „Татмадау“ заявиха, че ще се проведат нови избори след наложеното понастоящем едногодишно извънредно положение, което предполага липса на парламентарно представителство през този период;

Е.  като има предвид, че въпреки преврата 70 членове на парламента положиха клетва в парламента на 4 февруари 2021 г. , като поеха ангажимент да продължат да изпълняват функциите на парламент и да изпълняват мандата си като представители на народа;

Ж.  като има предвид, че „Татмадау“, ясно съзнавайки ниското равнище на подкрепа, с която се ползват сред населението, отказаха да приемат изборните резултати и твърдят, че са извършени широко разпространени измами с гласоподаватели, без да представят никакви доказателства; като има предвид, че избирателната комисия на Мианмар и наблюдателите на изборите не потвърдиха твърденията на „Татмадау“; като има предвид, че „Татмадау“ и техният политически представител, ПСРС, засилиха твърденията си за изборни нередности през последните седмици, като призоваха Съюзната изборна комисия на Мианмар да се намеси; като има предвид, че военните организират демонстрации в подкрепа на армията; като има предвид, че на приблизително един милион и половина гласоподаватели от етнически малцинства в засегнатите от конфликти райони, повечето от които от общността рохингия, не е било разрешено да участват в изборите; като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява лицата от общността рохингия за „чужденци“ или „чуждестранни лица“, като по този начин ги лишава от гражданство;

З.  като има предвид, че този държавен преврат представлява явно нарушение на Конституцията на Мианмар от 2008 г.; като има предвид, че Конституцията на Мианмар предвижда, че единствено президентът може ефективно да прекрати гражданското управление; като има предвид, че следователно военният преврат от 1 февруари 2021 г. е противоконституционен, тъй като президентът Уин Минт беше незаконно арестуван;

И.  като има предвид, че „Татмадау“ назначиха генерал Минт Суе за временно изпълняващ длъжността президент; като има предвид, че главнокомандващият на военните сили Мин Аун Хлаин, който фигурира в международните списъци със санкции поради участието си в преследването на мюсюлманското малцинство, вероятно ще продължи да бъде основният фактор, вземащ решения;

Й.  като има предвид, че след преврата „Татмадау“ сериозно ограничиха възможностите за действие за гражданското общество и наложиха строги ограничения на медиите, включително пълно прекъсване на достъпа до интернет и до платформите на социалните медии; като има предвид, че „Татмадау“ биват обвинявани от международни наблюдатели в използването на фалшиви новини с цел манипулиране на общественото мнение относно преврата; като има предвид, че са въведени ограничения в социалните медии на национално равнище и че телевизията излъчва изключително телевизионния канал „Myawaddy“, който е собственост на военните;

К.  като има предвид, че военните по традиция изолират политическите си съперници и критици, като им отправят неясни обвинения в престъпления; като има предвид, че Аун Сан Су Чи беше арестувана, а по-късно обвинена в незаконен внос на най-малко 10 портативни радиостанции (уоки-токи); като има предвид, че сваленият президент Уин Минт беше задържан на 1 февруари 2021 г. за нарушаване на разпоредбите относно извънредното положение във връзка с коронавируса и е обвинен, че е отправил поздрав в посока на автомобил, пълен с негови поддръжници, по време на предизборната кампания миналата година; като има предвид, че ако бъдат признати за виновни, Аун Сан Су Чи и Уин Минт може да бъдат осъдени на до три години лишаване от свобода; като има предвид, че ако те бъдат осъдени, това би могло да ги лиши от възможността отново да заемат публична длъжност;

Л.  като има предвид, че около 100 групи са се присъединили към Движението за гражданско неподчинение, което призова за стачки в медицинските служби, наред с други сектори;

М.  като има предвид, че Мианмар има дълга история на демократични борби и потискане от страна военните; като има предвид, че от обявяването на независимостта от Великобритания през 1948 г., и по-специално през продължителния период 1962 – 2015 г., военните държаха здраво властта, ограничавайки всякакъв демократичен напредък, включително организациите на гражданското общество, ограничавайки правата на човека и лишавайки от свобода опозиционните активисти, включително лауреата на Нобеловата награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чи, която беше под домашен арест през голяма част от периода 1989 – 2010 г.;

Н.  като има предвид, че действащата конституция влезе в сила през 2008 г. и че преди изборите организации за защита на правата на човека изразиха опасения с оглед на факта, че тя гарантира 25% от местата в парламента на „Татмадау“ и следователно на практика предоставя на военните правомощията да налагат вето на всякакви по-нататъшни конституционни промени, за които се изискват 75% от гласовете; като има предвид, че Конституцията също така гарантира, че „Татмадау“ запазват пълен контрол върху силите за сигурност, полицията и министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на граничната охрана;

О.  като има предвид, че след поредица от протести и вътрешни борби страната започна постепенно да се отваря демократично в периода след 2010 г., което доведе до увеличаване на гражданските свободи, включително бавен демократичен напредък, видим на общите избори през 2015 г., както и поредица от частични избори, които до голяма степен бяха спечелени от опозиционната НЛД;

П.  като има предвид, че с оглед на деликатното цялостно положение Мианмар, макар и да има полудемократично и гражданско правителство от 2015 г. насам, продължи да се намира в нестабилно и напрегнато състояние, като се има предвид, че продемократичните сили и „Татмадау“, макар до голяма степен да споделят еднакви виждания относно някои проекти за икономическо развитие и икономически реформи, имаха коренно различни виждания за бъдещия път на страната;

Р.  като има предвид, че демократичното отваряне в Мианмар, което се осъществява от 2010 г. насам, беше до голяма степен мотивирано от необходимостта от икономическо развитие на страната, тъй като тя беше обект на строги международни санкции в резултат на военното си управление и на изключително слабите резултати в областта на правата на човека; като има предвид, че в резултат на предпазливите демократични реформи започна бавната отмяна на някои международни санкции, което на свой ред даде възможност за икономическо развитие и беше от полза за голяма част от населението на Мианмар; като има предвид, че превратът възстановява положението отпреди процесите на демократизация и подкопава условията за предоставяне на преференции по схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и за отмяна на санкциите;

С.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека, и по-специално извършваните срещу мюсюлманското малцинство в Мианмар – и особено срещу общността рохингия – което правителството на Мианмар не е признало като етническа група в своята държава, продължиха след демократичното отваряне и достигнаха трагичната си кулминация с извършените през 2017 г. жестокости, които ООН окачестви като етническо прочистване и които доведоха до масово изселване на бежанци към съседен Бангладеш; като има предвид, че въпреки многобройните призиви на международната общност малцинството рохингия продължава да бъде преследвано в Мианмар и до ден днешен;

Т.  като има предвид, че международните призиви за прекратяване на етническото прочистване на общността рохингия и за подобряване на нейното положение до голяма степен бяха пренебрегнати от правителството на Мианмар; като има предвид, че вследствие на това през септември 2019 г. Парламентът в крайна сметка суспендира Аун Сан Су Чи, тогавашния държавен съветник и министър на външните работи на Мианмар, от общността на наградата за правата на човека „Сахаров“ поради непредприемането на действия срещу тези добре документирани нарушения на правата на човека; като има предвид, че оттогава насам бяха наложени международни санкции срещу военните и управляващия главнокомандващ генерал Мин Аун Хлаин, наред с други лица, заради нарушения на правата на човека;

У.  като има предвид, че в Мианмар има многобройни етнически групи, включително народите рохингия, карен, рахин, шан и чин; като има предвид, че вътрешните конфликти доведоха до трагичната загуба на хиляди човешки животи през последните десетилетия; като има предвид, че неотдавнашните сблъсъци в щата Каин доведоха до разселването на 4 000 души само за периода от декември 2020 г. насам; като има предвид твърденията, че през последните години военните са извършили сериозни нарушения на правата на човека и жестокости, включително изнасилвания и военни престъпления, което накара Международния наказателен съд (МНС) да започне разследване конкретно по отношение на положението на малцинството рохингия; като има предвид, че IIFFMM призова за разследване и наказателно преследване на генерал Мин Аун Хлаин за геноцид в северната част на щата Рахин, както и за престъпления срещу човечеството и военни престъпления в щатите Рахин, Качин и Шан;

Ф.  като има предвид, че със заповедта на Международния съд от 23 януари 2020 г. бяха наложени временни мерки по делото, свързано с Конвенцията срещу геноцида и с общността рохингия, заведено от Гамбия срещу Мианмар; като има предвид, че правителството на Мианмар, чиято защита пред Международния съд е ръководена от Аун Сан Су Чи, окачестви твърденията за геноцид като подвеждащо и непълно описание на положението; като има предвид, че правителството на Мианмар е предприело ограничен брой стъпки за противодействие срещу нарушенията на правата на човека чрез няколко президентски директиви; като има предвид, че все още предстои правителството да измени или отмени ключови закони, които улесняват дискриминацията срещу общността рохингия, включително Закона за гражданството от 1982 г.;

Х.  .като има предвид, че ЕС непрекъснато призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за тези престъпления, както и че Съюзът подкрепи резолюциите, приети на 27 септември 2018 г. от Съвета на ООН по правата на човека и на 16 ноември 2018 г. от Третия комитет на Общото събрание на ООН; като има предвид, че най-висшите военни фигури, които са надзиравали нападенията срещу общността рохингия, остават на постовете си и са участвали в преврата; като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал нарушенията на правата на човека и систематичните и широко разпространени нападения срещу населението от общността рохингия;

Ц.  като има предвид, че от 2013 г. насам Европейският съюз оказва политическа и финансова подкрепа на процеса на демократичен преход в Мианмар и полага огромни усилия за насърчаване на мира, правата на човека и развитието в страната; като има предвид, че през октомври 2015 г. ЕС подписа националното споразумение за прекратяване на огъня като международен свидетел, което отразява ключовата му роля в подкрепа на мирния процес; като има предвид, че ЕС отпусна 688 милиона евро като подкрепа за развитието на Мианмар за периода 2014 – 2020 г.; като има предвид, че Мианмар се ползва от търговски преференции по схемата ВОО, която позволява безмитен и освободен от квоти достъп до единния пазар на ЕС; подчертава, че процесът на засилена ангажираност по схемата ВОО вече започна през 2018 г., като акцентът беше поставен върху спазването на конвенциите за правата на човека и трудовите права;

Ч.  като има предвид, че на 23 април 2020 г. Съветът удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо Мианмар с една година – до 30 април 2021 г., включително замразяване на активите и забрани за пътуване на 14 висши военни, гранични и полицейски служители от Мианмар, отговорни за нарушения на правата на човека, извършени спрямо населението от общността рохингия, селяни от етническите малцинства и цивилни лица в щатите Рахин, Качин и Шан; като има предвид, че не са наложени ограничителни мерки на генерал Мин Аун Хлаин и на заместник главнокомандващия генерал Сое Уин;

Ш.  като има предвид, че по приблизителни оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести, както и че те биват задържани в пренаселени лагери, лишавани от правото им на свободно движение и силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Щ.  като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) преведе 350 милиона щатски долара под формата на спешно финансиране за Мианмар във връзка с кризата с коронавируса през седмицата преди преврата;

АА.  като има предвид широко разпространените твърдения за корупция по адрес на „Татмадау“ и техните генерали, които имат много сериозно участие в икономиката на Мианмар, като притежават мощни конгломерати, контролират търговията на страната с ценни продукти като нефрит и дървен материал, управляват инфраструктура като пристанища и язовири, управляват банковото дело, застраховането, болници, фитнес зали и медии; като има предвид, че военният преврат излага на риск продължаването на международните инвестиции, туризма и финансирането;

АБ.  като има предвид, че превратът беше посрещнат с осъждане, критики и загриженост от широк кръг международни фактори като САЩ , Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия и Канада; като има предвид, че председателят на АСЕАН направи изявление, в което насърчава „диалога, помирението и връщането към нормалност“; като има предвид, че на 5 февруари 2021 г. индонезийският президент Джоко Уидодо и министър-председателят на Малайзия Мухидин Ясин призоваха за специална среща на АСЕАН по този въпрос;

АВ.  като има предвид, че генералният секретар на ООН Гутериш нарече преврата „абсолютно неприемлив“; като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН направи изявление за медиите, в което изрази „дълбока загриженост“ относно военния преврат в Мианмар, като призова за незабавното освобождаване на избрания лидер на страната Аун Сан Су Чи и на президента Уин Минт; като има предвид, че Китай и Русия попречиха на приемането на по-категоричен текст от Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че на 7 февруари 2021 г. Том Андрюс, специален докладчик на ООН за Мианмар, публикува изявление, в което настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека, наред с други заинтересовани лица, незабавно да свика специална сесия;

АГ.  като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. III-ти подготвителен състав на Международния наказателен съд взе решение да разреши разследване на престъплението депортиране на хора от общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да бъдат част от широко разпространена и систематична атака срещу останалата част от общността рохингия в щата Рахин, което представлява преследване и други престъпления срещу човечеството;

1.  изразява съчувствие и подкрепа за народа на Мианмар в неговата мирна и законна борба за демокрация, свобода и права на човека;

2.  решително осъжда завземането на властта от военните на 1 февруари 2021 г., организирано от Татмадау под ръководството на генерал Мин Аун Хлаин, посредством преврат на 1 февруари 2021 г., и призовава „Татмадау“ да зачитат изцяло резултатите от демократичните избори през ноември 2020 г. и с цел да не застрашават целия демократичен напредък, постигнат през последните години, незабавно да възстановят гражданското правителство, да прекратят извънредното положение и да позволят на всички избрани членове на парламента да встъпят в мандата си, за да възстановят конституционния ред и демократичните норми; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, както и международната общност, да откажат да признаят военното управление на Мианмар, включително генерал Мин Аун Хлаин, генерал Сое Уин и изпълняващия длъжността президент Минт Суе, и да предприемат съответните действия;

3.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на президента Уин Минт, на държавния съветник Аун Сан Су Чи и на всички други лица, които са били незаконно задържани под претекст за фалшиви избори или измамни изборни резултати или други непочиващи на факти обвинения, които са неоснователни; припомня на „Татмадау“, че такива твърдения допълнително намаляват доверието в тях на национално и международно равнище; подчертава, че военните сили на Мианмар трябва да изяснят на какво правно основание са били арестувани задържаните лица и че трябва също така да гарантират, че правата на тези лица се зачитат изцяло, включително защита срещу малтретиране, и че те имат достъп до адвокати по свой избор и до семействата си;

4.  осъжда репресиите на Татмадау срещу независимите активисти, медиите и организациите на гражданското общество след преврата; призовава за незабавното освобождаване на всички активисти на гражданското общество, монаси и журналисти, задържани единствено заради изразяването на несъгласие, и настоятелно заявява, че правото им на мирен протест срещу този незаконен преврат не може да бъде възпрепятствано и че цивилното население не може да бъде подлагано на репресии под каквато и да било форма;

5.  приветства организирането на вторите демократични общи избори в Мианмар на 8 ноември 2020 г. и призовава всички заинтересовани страни стриктно да зачитат волята на народа на Мианмар; настоятелно призовава всички страни да възобновят демократичния преход в Мианмар; настоява двете камари на Събранието на Съюза да бъдат свикани незабавно, за да се даде възможност за тяхното встъпване в длъжност и назначаването на най-високото ръководство на страната, включително президента, вицепрезидентите и новото гражданско правителство, по напълно прозрачен и демократичен начин; отново припомня предложението на ЗП/ВП, в което той заяви, че Европейският съюз е готов да подкрепи диалога с всички ключови заинтересовани лица, които желаят да намерят решение за ситуацията добросъвестно и да възстановят конституционния ред в Мианмар;

6.  призовава Татмадау да зачете резултатите от общите избори от 8 ноември 2020 г., незабавно да прекрати извънредното положение и да предаде властта на избраните граждански органи; припомня, че всички твърдения за изборни нередности трябва да бъдат подкрепени с доказателства и разследвани по съответните демократични канали, при пълно зачитане на решението на законните органи; счита, че настоящата избирателната комисия на Съюза, назначена от Татмадау на 3 февруари 2021 г., е нелегитимна и не може да удостовери каквито и да било минали и бъдещи изборни резултати; настоятелно заявява, че трябва незабавно да бъде възстановена предишната избирателна комисия на Съюза;

7.  настоятелно призовава армията и законно избраното правителство на Мианмар под ръководството на президента Уин Минт да започнат свободен и честен процес на изготвяне и прилагане на нова конституция заедно с народа на Мианмар, за да се постигне истинска демокрация и държава, която работи за благосъстоянието и просперитета на всички хора в Мианмар, по-специално гарантира признаването и представителството на всички етнически групи в Мианмар, включително общността рохингия, и която гарантира сигурност, свобода, хармония и мир за всички;

8.  остро критикува ограничаването на гражданските права и правата на човека, както и ограниченията на свободата на изразяване и на събрания, и в тази връзка решително осъжда ограничаването на свободата на медиите чрез прекъсване на достъпа до интернет и ограничаване и блокиране на платформите на социалните медии като „Фейсбук“ и „Туитър“;

9.  подчертава, че блокирането на телекомуникациите представлява допълнителна заплаха за населението в допълнение към продължаващата пандемия от COVID-19, както и продължаващия вътрешен конфликт с участието на въоръжени групировки, който излага цивилното население на риск в няколко части на страната; поради това подчертава, че незабавно трябва да бъдат възстановени пълните телефонни и интернет услуги;

10.  подчертава изявлението на ЗП/ВП, в което той заявява, че Европейският съюз очаква безопасността на гражданите на Мианмар и на неговите държави членки да бъде гарантирана във всеки един момент и че ЕС ще разгледа всички възможности, с които разполага, за да гарантира, че демокрацията ще възтържествува;

11.  приветства народа на Мианмар, който е понесъл десетилетия на военно управление и въпреки че се ползва само от ограничени демократични свободи, продължава да се стреми към демократична Мианмар, и го приветства за впечатляващата избирателна активност от около 70% на изборите през 2020 г., която е ясен показател за желанието на гражданите на тази страна да участват в нейното демократично управление;

12.  отново изразява твърдата си подкрепа за гражданското общество и защитниците на демокрацията в Мианмар и призовава ЕС и неговите институции да продължат усилията, насочени към постигането на напредък в изграждането на гражданско общество, въпреки настоящите и евентуално продължаващи ограничения, наложени от настоящото военно правителство;

13.  отново изразява основното си убеждение, че демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са от основно значение за постигането на устойчив и действително приобщаващ икономически растеж и просперитет;

14.  отново подчертава, че макар да не е осъдила по подходящ начин нарушенията на правата на човека срещу малцинствата в Мианмар, Аун Сан Су Чи продължава да бъде символ на народа на Мианмар, когато става въпрос за демократични стремежи и амбиции за по-справедливо и демократично бъдеще;

15.  изразява загриженост относно повишеното равнище на фалшифицирана и манипулирана информация, разпространявана от „Татмадау“ в Мианмар, и разглежда нарастващото присъствие на такива фалшиви новини в Мианмар като тревожна тенденция;

16.  припомня, че Мианмар трябва да изпълнява своите задължения и ангажименти във връзка с демократичните принципи и правата на човека, които са съществен елемент от схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО); настоятелно призовава Комисията да започне разследване в съответствие с член 19, параграф 1, буква а) от Регламента относно общата система за преференции (ОСП) с оглед на спирането на търговските преференции, с които Мианмар, и особено дружествата, притежавани от членове на военните сили, се ползват в конкретни сектори, и да информира надлежно Парламента; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят натиска върху „Татмадау“ и да предприемат всички мерки, с които разполагат, за да гарантират, че властта ще върната на избраните органи; призовава Комисията, без да изключва всякакви възможни мерки, включително подготовката на санкции срещу лицата, отговорни за преврата, да подготви постепенни наказателни мерки, за да реагира адекватно на съществуващите и евентуални бъдещи нарушения, като същевременно отчита положителното въздействие на предоставените преди това търговски преференции за гражданското общество и за гражданската икономика;

17.  настоятелно призовава Комисията да издаде спешни препоръки за установените в ЕС предприятия, като ги предупреди за рисковете, свързани с правата на човека, рисковете за репутацията и правните рискове, свързани с извършването на стопанска дейност с военните сили на Мианмар; настоятелно призовава установените в ЕС предприятия да извършват задълбочена надлежна проверка в областта на правата на човека и да гарантират, че нямат връзки със силите за сигурност на Мианмар, с техни отделни членове или с образувания, притежавани или контролирани от тях, и че не допринасят пряко или косвено за репресиите на военните срещу демокрацията и правата на човека; призовава установените в ЕС предприятия, включително холдинговите и дъщерните дружества, спешно да направят преоценка на своите стопански връзки в Мианмар и да прекратят всякакви отношения с дружества, свързани с военните; изтъква настоящата подготовка на законодателство на ЕС за корпоративна надлежна проверка, с което се налагат задължения за надлежна проверка в областта на правата на човека на дружества от ЕС и дружества, извършващи дейност на единния пазар, като се гарантира, че дружествата, които допринасят за или имат връзки с нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право в Мианмар, се подвеждат под отговорност в съответствие с националното право;

18.  призовава институциите на ЕС и други международни финансови организации да следят отблизо финансовите дейности на „Татмадау“ и техните членове и да изяснят какъв вид подходящи мерки биха могли да бъдат предприети, в случай че положението в Мианмар не се подобри или дори се влоши още повече;

19.  призовава ЕС и държавите членки да насърчават международната координация, за да се предотврати незаконният износ на неразрешени стоки от Мианмар, от който по-специално извличат икономическа изгода военните, и да се прекрати производството на незаконни стоки, особено експлоатацията на природни ресурси като незаконно добита дървесина;

20.  призовава Съвета да преразгледа и евентуално да измени оръжейното ембарго на ЕС срещу Мианмар, за да гарантира, че ембаргото обхваща оборудване за наблюдение и продукти с двойна употреба, които може да се използват от военните в техните репресии срещу правата и изразяването на различно мнение;

21.  призовава ЕС да продължи програмите, които помагат на гражданите на страната, и при необходимост да засили подкрепата с оглед на настоящата криза, включително хуманитарна помощ и инициативи за подкрепа на демокрацията; приветства решението от 1 юли 2020 г. на Австрия, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия и Полша да се преустанови изплащането на дълга от Мианмар в размер на 98 милиона щатски долара, за да се помогне на страната да се справи с тежките последици от пандемията от COVID-19; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че помощта за развитие не се финансира чрез правителствените канали на Мианмар, които понастоящем са в ръцете на Татмадау;

22.  счита, че при необходимост АСЕАН може да служи като канал за помощ от международната общност за Мианмар, каквато роля изигра след разрушенията, причинени от циклона Наргис в Мианмар през 2008 г.; освен това насърчава АСЕАН да играе активна роля като посредник за преодоляването на настоящата криза в Мианмар; счита, че мисиите за наблюдение на избори могат да бъдат ефективен инструмент на АСЕАН за укрепване на демокрацията в нейните държави членки, тъй като тези мисии предоставят допълнителна степен на легитимност на изборния процес;

23.  призовава ЗП/ВП да поддържа тесни контакти с партньорите със сходни възгледи, например САЩ, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада и по-специално с членовете на АСЕАН, и да работи в тясно сътрудничество с тях и да унифицира позициите и инициативите, за да се работи за възстановяването на гражданското правителство в Мианмар възможно най-скоро;

24.  призовава за това международните хуманитарни наблюдатели, включително специалният представител на ЕС за правата на човека, специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар и специалните процедури на Съвета по правата на човека, да получат незабавен и безпрепятствен достъп до цялата територия на Мианмар; приветства тясното сътрудничество между ЕС и ООН и други международни организации относно Мианмар;

25.  приветства изявлението на Съвета за сигурност на ООН, в което се призовава за незабавното освобождаване на всички задържани; призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме възможно най-скоро резолюция, с която да осъди преврата, извършен от Татмадау, и да наложи ясни, обвързващи и приложими последици, ако Татмадау продължи да нарушава демократичните процеси;

26.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат приемането на резолюция относно Мианмар на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

27.  освен това призовава Китай и Русия да участват активно в международната дипломация и да изпълняват своята отговорност като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и очаква те да играят конструктивна роля в контрола на положението в Мианмар;

28.  аплодира генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за силното му изявление относно действията на военните сили в Мианмар и приветства изявлението на председателя на АСЕАН относно „събитията в Република Съюз Мианмар“, в което се подчертава значението на „спазването на принципите на демокрацията, правовата държава и доброто управление, зачитането и защитата на правата на човека и основните свободи“;

29.  припомня мултиетническия характер на Мианмар и настоятелно призовава Татмадау да зачита изцяло неотменимите права на всяка етническа група и подчертава, че Европейският съюз ще продължи да наблюдава отблизо действията на военното ръководство по отношение на малцинствата в страната, и по-специално общността рохингия, които вече са били обект на огромна жестокост в миналото; във връзка с това изразява благодарност и уважение към правителството и народа на Бангладеш, които са приели и продължават да осигуряват подслон на приблизително един милион бежанци от общността рохингия от Мианмар; подчертава категорично, че Мианмар в крайна сметка носи отговорността за тези бежанци и трябва да гарантира тяхното безопасно, хуманно и организирано репатриране и реинтегриране в Мианмар; призовава за пълен и безпрепятствен хуманитарен достъп до Мианмар;

30.  отново осъжда категорично всички минали и настоящи нарушения на правата на човека, както и системните и широко разпространени нападения, включително убийства, тормоз, изнасилвания и разрушаване на собственост, които според регистрите на мисията на ООН за установяване на фактите и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека представляват актове на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани от въоръжените сили срещу населението от общността рохингия; подчертава, че Татмадау постоянно нарушава международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

31.  приветства повторното въвеждане и удължаването на срока на действие на санкциите от 2018 г. от страна на Съвета по външни работи на ЕС срещу военни служители и длъжностни лица от Татмадау, от граничната охрана и полицията, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека срещу населението от общността рохингия, и очаква тези лица да бъдат обект на постоянен контрол в рамките на режима на санкции;

32.  отново изразява подкрепата си за решението на главния прокурор на Международния наказателен съд да започне предварително разследване на престъпленията, извършени срещу населението от общността рохингия, и за всяка подходяща инициатива, която допринася за търсенето на отговорност от лицата, отговорни за жестокостите, включително генерал Мин Аун Хлаин и генерал Сое Уин;

33.  настоятелно призовава Съвета да измени мандата на настоящата схема от ограничителни мерки, за да включи нарушения на демокрацията, и да разшири обхвата на целенасочените санкции, така че да включват всички ръководители на военните сили на Мианмар, включително всички лица, участвали в преврата, и други правни субекти – пряко притежание на участници в преврата;

34.  горещо приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (IIMM), чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; настоятелно призовава Мианмар да сътрудничи с международните усилия за гарантиране на отчетност, включително като най-накрая предостави на IIMM пълен достъп до страната; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

35.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да следят отблизо положението в Мианмар и призовава ЗП/ВП да докладва редовно пред комисията по външни работи на Парламента, за да се гарантира адекватен парламентарен диалог относно тази важна и тревожна ситуация;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на законните президент и правителство на Мианмар, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на правителствата и парламентите на САЩ, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада и държавите – членки на АСЕАН, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и Съвета на ООН по правата на човека, на Долната камара на Съюза Мианмар (Pyidaungsu Hluttaw), на президента, държавния съветник и военните сили на Мианмар.

(1) OВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 189. (2) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 79. (3) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 154. (4) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 120. (5) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134. (6) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112. (7) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109. (8) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 80. (9) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 124. (10) Приети текстове, P9_TA(2019)0018.