Европейският парламент,

–  като взе предвид споразумението, прието на 12 декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКOОНИК) в Париж (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид Emissions Gap Report („Доклад относно разликите в емисиите“) от 2019 г. по Програмата на ООН за околната среда,

–  като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C и относно океаните и криосферата,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ (COM(2020)0562) и придружаващата го оценка на въздействието (SWD(2020)0176),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. и от 17 – 21 юли 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията на извънредното заседание на Европейския съвет на 17 – 21 юли 2020 г.(1),

–  като взе предвид заключенията и препоръките на Европейската сметна палата в нейния Специален доклад № 18/2020 от 15 септември 2020 г., озаглавен „Схемата на ЕС за търговия с емисии – необходимо е безплатното разпределяне на квоти да бъде по-добре насочено“,

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),

–  като взе предвид своята позиция относно целта в областта на климата за 2030 г., а именно намаляване с 60% на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.(4),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0019/2021),

A.  като има предвид, че неблагоприятните последици от изменението на климата съставляват пряка заплаха за човешкия поминък и сухоземните и морските екосистеми, както се потвърждава от специалните доклади на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 °C и относно океаните и криосферата; като има предвид, че тези последици са разпространени неравномерно, като най-неблагоприятните последици се усещат от по-бедните държави и хора;

Б.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) след 2030 г. смъртните случаи, свързани с изменението на климата, от недохранване, малария, дизентерия и топлинен стрес, се очаква да достигнат близо 250 000 годишно;

В.  като има предвид, че средната температура в световен мащаб вече се е повишила с над 1,1 °C над равнищата от прединдустриалния период(5);

Г.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент съгласно Парижкото споразумение да осъществяват действия в областта на климата въз основа на най-новите налични научни доказателства и понастоящем имат за цел постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

Д.  като има предвид, че през последните няколко десетилетия ЕС успя успешно да прекъсне връзката между териториалните емисии на парникови газове и икономическия растеж, като емисиите на парникови газове намаляха с 24%, докато БВП нарасна с повече от 60% между 1990 г. и 2019 г.; като има предвид, че това не отчита емисиите на ЕС, включени в международната му търговия, и следователно подценява неговия глобален въглероден отпечатък;

Е.  като има предвид, че през 2015 г. съотношението на внесените към изнесените емисии в ЕС беше приблизително 3:1, с 1,317 милиарда тона внесен CO2 и 424 милиона тона изнесен(6);

Ж.  като има предвид, че съществуващото законодателство на ЕС е било ефективно за постигането на приетите досега цели в областта на климата; като има предвид, че настоящият модел на схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), по-специално съществуващите разпоредби относно изместването на въглеродни емисии, не предостави ефективни стимули за необходимата декарбонизация на определени сектори, по-специално в промишлеността, и в някои случаи доведе до неоправдани извънредни печалби за дружествата бенефициери, както беше подчертано от Европейската сметна палата(7);

З.  като има предвид, че Комисията следва да продължи работата си по разработването на методологии за установяване на въглеродния и екологичния отпечатък на даден продукт, като използва подход, основан на целия жизнен цикъл, и като гарантира, че отчитането на съпътстващите емисии при продуктите отразява действителността, доколкото е възможно, включително емисиите от международния транспорт;

И.  като има предвид, че Комисията следва също така да проучи проследимостта на продуктите и услугите, за да се установят по-точно всички въздействия на техните жизнени цикли, като например добивът и използването на материали, производственият процес, използването на енергия, както и видът използван транспорт, с цел създаване на бази данни;

Й.  като има предвид, че понастоящем около 27% от световните емисии на CO2 от изгарянето на горива се отнасят до стоки, търгувани на международно равнище(8); като има предвид, че 90% от международния превоз на товари се извършва по море, което води до значителни емисии на парникови газове; като има предвид, че само емисиите на парникови газове от вътрешното корабоплаване бяха включени в първоначалния национално определен принос (НОП) на ЕС; като има предвид, че това подлежи на преразглеждане с оглед на повишената цел на ЕС за 2030 г.

К.  като има предвид, че кризата с COVID-19 донесе някои важни поуки, поради което в предложението на Комисията за нов инструмент за възстановяване – Next Generation EU – се подчертава необходимостта от укрепване на европейската автономност и устойчивост и необходимостта от къси вериги, по-специално от по-къси вериги за доставки на храни;

Л.  като има предвид, че е важно Комисията да има интегрирана визия за политиките в областта на климата, например като обърне внимание на целите за намаляване на емисиите, като например тези за морския транспорт, в координация със стратегии за ценообразуване на въглеродните емисии;

М.  като има предвид, че осигуряването на ефективно и съдържателно ценообразуване на въглеродните емисии като част от по-широка регулаторна среда може да служи като икономически стимул за развитие на производствени методи с по-нисък отпечатък на парникови газове и да насърчи инвестициите в иновации и нови технологии, като позволи декарбонизацията и кръговия характер на икономиката на ЕС; като има предвид, че ефективен механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите може да играе роля в този контекст;

Н.  като има предвид, че търговията може да бъде важен инструмент за насърчаване на устойчивото развитие и за подпомагане на борбата с изменението на климата; като има предвид, че единният пазар на ЕС е вторият по големина пазар на дребно в света, което поставя Съюза в уникално положение като фактор, определящ световните стандарти;

О.  като има предвид, че борбата срещу изменението на климата е фактор в конкурентоспособността и социалната справедливост и предлага голям потенциал по отношение на промишленото развитие, създаването на нови работни места, иновациите и регионалното развитие;

П.  като има предвид, че съгласно член ХХ от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) на членовете на СТО се позволява да прилагат мерки, които са необходими за защитата на живота или здравето на хората, животните или растенията (буква б)) или за опазването на природните ресурси (буква ж));

Р.  като има предвид, че ЕС следва да приеме, че трета държава може да въведе механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, ако тази държава прилага по-висока цена на въглеродните емисии;

С.  като има предвид, че чрез своята предизборна платформа президентът на САЩ Джо Байдън изрази благоприятна позиция по отношение на това, да се стреми да „наложи такси или квоти за корекция на въглеродните емисии върху стоки с висок въглероден интензитет от държави, които не изпълняват своите задължения във връзка с климата и околната среда“; като има предвид, че това би създало нова възможност за сътрудничество между ЕС и САЩ в борбата с изменението на климата и възстановяването на това ключово партньорство;

Т.  като има предвид, че по-голямата амбиция на ЕС по отношение на изменението на климата не бива да води до риск от изместване на въглеродни емисии за европейските промишлени отрасли;

Общи бележки

1.  изразява дълбока загриженост, че понастоящем нито един от представените национално определени приноси (НОП), включително тези на ЕС и неговите държави членки, не е в съответствие с целта за задържане на покачването на температурата в световен мащаб до значително под 2 °C, както е предвидено в Парижкото споразумение, при продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;

2.  изразява загриженост във връзка с липсата на сътрудничество от страна на някои от търговските партньори на ЕС в международните преговори по въпросите на климата през последните няколко години, което, както беше отбелязано неотдавна на COP 25, подкопава нашата колективна способност в световен мащаб за постигане на целите на Парижкото споразумение; насърчава всички страни да подкрепят колективно и научно обосновано глобално усилие, което може да допринесе за постигането на тези цели; призовава Комисията и Съвета да поддържат прозрачен, справедлив и приобщаващ процес на вземане на решения в рамките на РКООНИК;

3.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки имат отговорността и възможността да продължат да поемат водеща роля в глобалните действия в областта на климата заедно с другите водещи източници на емисии в световен мащаб; посочва, че ЕС е начело на глобалните действия в областта на климата, както е видно от приемането от него на целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и на плана му за засилване на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.; силно насърчава Комисията и държавите членки да засилят своята дипломация по въпросите на климата преди и след приемането на законодателното предложение за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, и по-специално да осигурят непрекъснат диалог с търговските партньори, за да стимулират действията в областта на климата; подчертава необходимостта от паралелни дипломатически усилия, за да се гарантира, че съседните на ЕС държави са ангажирани на ранен етап;

4.  подчертава централната роля на гражданите и потребителите при енергийния преход, и значението на стимулирането и подпомагането на избора на потребителите, с който се намалява въздействието върху климата чрез насърчаване на устойчиви дейности и реализиране на допълнителни ползи, които подобряват качеството на живот;

5.  отбелязва предложението на Комисията за определяне на целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. за „най-малко 55% нетно намаление на емисиите“ в сравнение с равнищата от 1990 г.; подчертава обаче факта, че Парламентът прие по-висока цел от 60%;

6.  отбелязва, че въпреки че ЕС в значителна степен е намалил своите вътрешни емисии на парникови газове, емисиите на парникови газове, включени във вноса в ЕС, непрекъснато се увеличават, като по този начин се подкопават усилията на Съюза за намаляване на глобалния му отпечатък; подчертава, че нетният внос на стоки и услуги в ЕС съставлява над 20% от вътрешните емисии на CO2 в Съюза; счита, че съдържанието на парникови газове във вноса следва да се наблюдава по-добре, за да се определят възможните мерки за намаляване на глобалния отпечатък на ЕС върху емисиите на парникови газове;

Разработване на съвместим с правилата на СТО механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

7.  подкрепя въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, при условие че той е съвместим с правилата на СТО и споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС, като не е дискриминационен или не представлява прикрито ограничение на международната търговия; счита, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би създал стимул за европейските промишлени отрасли и за търговските партньори на ЕС да декарбонизират своята промишленост и така би подкрепил както политиките на Съюза в областта на климата, така и световните политики за постигане на неутралност по отношение на емисиите на парникови газове в съответствие с целите на Парижкото споразумение; заявява недвусмислено, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде проектиран изключително за постигане на целите в областта на климата и да не се използва неправомерно като инструмент за засилване на протекционизма, неоправдана дискриминация или ограничения; подчертава, че този механизъм следва да подкрепя екологичните цели на ЕС, по-специално за по-добро справяне с емисиите на парникови газове, включени в промишлеността на ЕС и в международната търговия, като същевременно е недискриминационен и се стреми към еднакви условия на конкуренция в световен мащаб;

8.  подчертава, че най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави следва да получат специално третиране, за да се вземат предвид техните особености и потенциалното отрицателно въздействие на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите върху тяхното развитие;

9.  припомня ограниченията и предизвикателствата, с които трябва да се справят най-отдалечените региони, по-специално поради тяхната отдалеченост, островния характер и малкия размер на техния пазар, и призовава в механизма за корекция на въглеродните емисии на границите да се вземат надлежно под внимание техните специфични характерни особености въз основа на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

10.  отново заявява, че въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде част от пакет от законодателни мерки, за да се гарантира бързото намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от производството и потреблението на ЕС, по-специално чрез увеличаване на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде съчетан с политики, насочени към създаване и насърчаване на инвестиции в нисковъглеродни промишлени процеси, включително чрез иновативни инструменти за финансиране, новия план за действие за кръгова икономика и по-широка промишлена политика на ЕС, която е амбициозна от екологична гледна точка и социално справедлива, с оглед ориентиране на декарбонизирана реиндустриализация на Европа с цел създаване на качествени работни места на местно равнище и гарантиране на конкурентоспособността на европейската икономика, като същевременно се изпълнява амбицията на ЕС в областта на климата и се предлага предвидимост и сигурност за осигуряване на инвестиции за неутралност по отношение на климата;

11.  подчертава, че продуктовите стандарти могат да осигурят нисковъглеродно и ефективно по отношение на ресурсите производство, както и да помогнат за гарантиране на минимално отрицателно въздействие върху околната среда от използването на продуктите; поради това призовава Комисията, като допълнение към въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите да предложи по-амбициозни и обвързващи норми и стандарти за предлагани на пазара на ЕС продукти от гледна точка на намаляването на емисиите на парникови газове и икономии на ресурси и енергия, в подкрепа на рамката на политиката за устойчиви продукти и новия план за действие за кръгова икономика;

12.  счита, че за да се предотвратят евентуални нарушения на вътрешния пазар и по веригата за създаване на стойност, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да обхваща целия внос на продукти и стоки, обхванати от СТЕ на ЕС, включително когато са вложени в междинни или крайни продукти; счита, че на първо време (още до 2023 г.) като отправна точка и след оценка на въздействието механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да обхваща енергийния сектор и енергоемките промишлени сектори като цимент, стомана, алуминий, петролни рафинерии, хартия, стъкло, химикали и торове, които продължават да получават значителни безплатни квоти и все още съставляват 94% от промишлените емисии на Съюза;

13.  подчертава, че съдържанието на емисиите на парникови газове във вноса следва да се отчита въз основа на прозрачни, надеждни и актуални специфични за продукта референтни показатели на равнището на инсталациите в трети държави и че по подразбиране, ако данните не са предоставени от страна на вносителя, следва да се отчита средното глобално съдържание на емисии на парникови газове на отделните продукти, разбито по различни производствени методи с различен интензитет на емисиите на парникови газове; счита, че ценообразуването на въглеродните емисии при вноса следва да обхваща както преките, така и непреките емисии и следователно също така следва да отчита специфичния за всяка държава въглероден интензитет на електроенергийната мрежа, или ако данните бъдат предоставени от вносителя – въглеродния интензитет на енергийното потребление на равнището на инсталацията;

14.  отбелязва, че понастоящем Комисията преценява всички различни варианти за въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, вариращи от данъчни инструменти до механизми, които използват СТЕ на ЕС; подчертава, че условията за разработване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се проучат успоредно с преразглеждането на СТЕ на ЕС, за да се гарантира, че те са взаимно допълващи се и съгласувани и да се избегне припокриване, което би довело до двойна защита на промишлените отрасли в ЕС; подчертава значението на прозрачен процес в основата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, включително чрез ангажиране със СТО и търговските партньори на ЕС при координация с Европейския парламент и внимателна оценка и сравнение на ефективността, ефикасността и правната осъществимост на различните форми на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите с оглед намаляване на общите световни емисии на парникови газове; настоява, че основната цел на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е свързана с околната среда и че поради това екологичните критерии следва да играят съществена роля при избора на инструмент, като гарантират предвидима и достатъчно висока цена на въглеродните емисии, която стимулира инвестициите за декарбонизация, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение;

15.  подчертава значението на оценката на въздействието на всеки вариант върху стандарта на живот на потребителите, особено на тези, които принадлежат към по-уязвими групи, както и въздействието му върху приходите; призовава Комисията също така да включи в оценката на въздействието последиците за бюджета на ЕС от приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като собствен ресурс, в зависимост от избрания проект и условия;

16.  счита, че за да се преодолее потенциалният риск от изместване на въглеродни емисии, като същевременно се спазват правилата на СТО, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да начислява такси за въглеродното съдържание на вноса по начин, който отразява разходите за въглеродни емисии, заплащани от производителите от ЕС; подчертава, че ценообразуването на въглеродните емисии в рамките на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да отразява динамичното развитие на цената на квотите на ЕС в рамките на СТЕ на ЕС, като се гарантира предвидимост и по-малка нестабилност на цената на въглеродните емисии; счита, че вносителите следва да купуват квоти от отделна група от квоти в рамките на СТЕ на ЕС, чиято цена на въглеродните емисии съответства на тази в деня на трансакцията в СТЕ на ЕС; подчертава, че въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е само една от мерките при изпълнението на целите на Европейския зелен пакт и трябва също така да бъде придружено от необходимите мерки в секторите извън СТЕ, както и от амбициозна реформа на СТЕ на ЕС, за да се гарантира, че той осигурява съдържателно ценообразуване на въглеродните емисии, което изцяло зачита принципа „замърсителят плаща“, и да се допринесе за необходимото намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с актуализираната цел на ЕС в областта на климата до 2030 г. и целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., включително чрез разглеждане на коефициента на линейно намаление, определяне на нова основа за изчисляване на тавана и оценка на потенциалната необходимост от минимална цена за въглеродните емисии;

17.  подчертава, че въвеждането на акциз (или данък) върху въглеродното съдържание на всички консумирани продукти, както местни, така и вносни, не би елиминирало напълно риска от изместване на въглеродни емисии, би било трудно осъществимо от техническа гледна точка, предвид сложността на проследяването на въглеродните емисии в световните вериги за създаване на стойност и би могло да създаде значителна тежест за потребителите; признава, че фиксираното мито или фиксираният данък върху вноса биха могли да бъдат опростен инструмент за даване на силен и стабилен сигнал за цената за околната среда на внесения въглерод; счита обаче, че предвид фиксирания си характер един такъв данък той би бил по-малко гъвкав инструмент за отразяване на променящата се цена в СТЕ на ЕС; подчертава, че на практика един променлив данък, който автоматично отразява цената на СТЕ на ЕС, би бил равностоен на условна СТЕ; признава, че ако механизмът за въглеродна корекция по границите има фискален характер, съществува възможност за въвеждане на механизъм, основан на член 192, параграф 2 от ДФЕС;

18.  подчертава, че вносителите следва да имат възможност да докажат, в съответствие със стандартите на ЕС за мониторинг, отчитане и проверка, че съдържанието на въглеродни емисии в техните продукти е по-ниско от тези стойности, и да се възползват от съответното коригиране на дължимата сума с цел насърчаване на иновациите и инвестициите в устойчиви технологии по целия свят; счита, че това не следва да налага непропорционална тежест на МСП; подчертава, че прилагането на механизма ще трябва да се основава на набор от стандарти на ЕС, които да предотвратяват неговото заобикаляне или неправилно използване, и че за това ще бъде необходима силна административна структура;

19.  подчертава, че в рамките на механизма за въглеродна корекция по границите следва да се гарантира, че вносителите от трети държави няма да бъдат таксувани два пъти за въглеродното съдържание на своите продукти, за да се осигури равнопоставеното им третиране без дискриминация; призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на различните варианти на механизма за въглеродна корекция по границите върху най-слабо развитите държави;

20.  подчертава, че за разлика от СТЕ, механизмът не следва да третира изгарянето на дървесина като въглеродно неутрално гориво и в преразгледаната и актуализирана рамка въглеродните емисии от отсечена дървесина и изтощена вследствие на това почва следва да имат цена;

21.  настоятелно призовава Комисията да гарантира свеждането до минимум на рисковете, свързани с опитите на тези, които изнасят към ЕС, да избегнат механизма или да компрометират неговата ефективност например чрез пренасочване на продукция между пазарите или изнасяне на полуфабрикати;

Търговски аспекти на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

22.  призовава Парижкото споразумение и неговите цели да се превърнат в един от основните ръководни принципи на търговската политика, към която трябва да бъдат адаптирани всички търговски инициативи и техните инструменти на политиката, като бъде включена, наред с другото, като основен елемент на ССТ; изразява убеждението си, че такава целенасочена търговска политика може да бъде важен двигател за ориентиране на икономиките в посока към декарбонизация с цел постигане на целите в областта на климата, определени в Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт;

23.  изразява дълбока загриженост във връзка с подкопаването на многостранната търговска система; призовава Комисията да работи активно с правителствата на търговските партньори, за да се осигури непрекъснат диалог относно настоящата инициатива, като по този начин се предоставят стимули за действия в областта на климата както в рамките на Съюза, така и от неговите търговски партньори; подчертава, че търговската политика може и следва да се използва за популяризиране на положителна програма за околната среда и за избягване на големи различия в равнищата на амбиция по отношение на околната среда между ЕС и останалата част от света, както и че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде проектиран като действие, допълващо действията, предвидени в главите за търговията и устойчивото развитие в ССТ на ЕС; подчертава, че глобални действия, които правят излишен механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, трябва да бъдат крайната цел на инициативата, когато останалата част от света достигне до равнището на амбиция на ЕС за намаляване на емисиите на CO2; поради това счита, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се разглежда като средство за подпомагане на ускоряването на този процес, а не като средство за протекционизъм; очаква Комисията да започне преговори за глобален подход в рамките на СТО или Г-20;

24.  счита, че международната търговия и търговската политика са ключови фактори за прехода към неутрална по отношение на климата кръгова световна икономика с ефективно използване на ресурсите и поради това подкрепят усилията на световно равнище за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и на Парижкото споразумение; счита, че е налице неотложна необходимост от осъществяване на всеобхватна реформа на СТО, която да ѝ позволи да гарантира справедлива търговия, като същевременно се бори с глобалното затопляне; отбелязва, че правилата на ГАТТ датират от 1947 г. и счита, че те трябва да бъдат преосмислени в настоящия контекст на климатична криза; изразява очакване Комисията да предприеме незабавно инициативи за реформа на СТО с цел да се постигне съвместимост в целите в областта на климата; призовава Комисията да положи повече усилия за постигането на глобално ценообразуване на СО2 и за улесняването на търговията на технологии за опазване на климата и околната среда например чрез инициативи в областта на търговската политика като Споразумението за екологични стоки на СТО;

25.  призовава Комисията да продължи многостранните реформи в рамките на СТО, които привеждат международното търговско право в съответствие с целите на Парижкото споразумение и други аспекти на международното право, по-специално конвенциите на Международната организация на труда (МОТ); посочва, че механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите е съвместим с правилата на СТО, ако бъде проектиран с ясна екологична цел за намаляване на глобалните емисии на парникови газове и ако се придържа към най-висока степен на екологосъобразност;

26.  подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите може да допринесе за ЦУР; припомня, че насърчаването на достойния труд е също така ЦУР и настоятелно призовава Комисията да гарантира, че стоките, пуснати на пазара на ЕС, се произвеждат при условия, които спазват конвенциите на МОТ;

27.  отбелязва, че за да бъдат съвместими с правилата на СТО, разпоредбите на ГАТТ, например член I (принципа на третиране на най-облагодетелствана нация), член III (принципа на национално третиране) и – ако е необходимо – член XX (общи изключения), могат да бъдат основата на всеки проект на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, като обосновката му следва да бъде единствено и стриктно екологична – намаляване на емисиите на CO2 в световен мащаб и предотвратяване на изместването на въглеродни емисии;

28.  подчертава принципа на недискриминация съгласно член III от ГАТТ; подчертава, че еднаквото третиране на вноса и вътрешното производство е ключов критерий за гарантиране на съвместимостта на всяка мярка със СТО; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да създаде еднакви условия на конкуренция между местните и чуждестранните производители в ЕС чрез налагане на еквивалентна на СТЕ такса върху съпътстващите въглеродни емисии на внесените стоки в тези сектори, независимо от техния произход, като по този начин се гарантира пълна защита срещу изместването на въглеродни емисии за европейската промишленост и се избягва прехвърлянето на емисии към трети държави; подчертава, че прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да избегне двойна защита за инсталациите на ЕС, като същевременно се оценява въздействието върху износа и зависимите сектори по веригата за създаване на стойност; подчертава, че при разработването на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се спазва прост принцип, според който един тон въглерод не следва да бъде защитаван два пъти;

29.  подчертава, че е важно да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб за конкурентоспособността на европейската промишленост, без да се създават вредни последици за климата и околната среда; поради това настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на отстъпки за износ, но само ако може напълно да докаже тяхното положително въздействие върху климата и тяхната съвместимост с правилата на СТО; подчертава, че за да се предотврати порочното въздействие върху климата чрез стимулиране на по-малко ефективни производствени методи за европейската експортна промишленост и да се гарантира съвместимост със СТО, всяка форма на потенциална подкрепа за износа следва да бъде прозрачна, пропорционална и да не води до каквито и да било конкурентни предимства за експортната промишленост на ЕС в трети държави и следва да бъде строго ограничена до най-ефективните инсталации, така че да се запазят стимулите за намаляване на емисиите на парникови газове за експортните дружества от ЕС;

30.  подчертава, че всеки такъв механизъм трябва да създава стимули за промишлеността на ЕС и чужбина да произвежда чисти и конкурентоспособни продукти и да предотвратява изместването на въглеродни емисии, без това да застрашава възможностите за търговия;

31.  отбелязва, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е част от Европейския зелен пакт и инструмент за постигане на целта на ЕС за нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г.; отбелязва, че промишлените сектори с най-висока въглеродна и търговска интензивност биха могли да бъдат потенциално засегнати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, било то пряко или непряко, и че с тях следва да се провеждат консултации по време на целия процес; отбелязва също така, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би могъл да повлияе на веригите на доставки по такъв начин, че те да интернализират разходите за въглеродни емисии; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде лесен за администриране и да не създава ненужна финансова и административна тежест за предприятията, особено за МСП;

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите и собствените ресурси

32.  признава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите може да се прилага или като разширяване на настоящия режим на мита, или като допълваща схема в рамките на съществуващата рамка на СТЕ на ЕС; подчертава, че и двата подхода биха могли да бъдат напълно съвместими с инициатива за собствени ресурси;

33.  подкрепя намерението на Комисията да използва приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, като нови собствени ресурси за бюджета на ЕС и изисква от Комисията да гарантира пълна прозрачност относно използването на тези приходи; подчертава обаче, че бюджетната роля на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде само последствие от инструмента; счита, че тези нови приходи следва да дадат възможност за по-голяма подкрепа за действията в областта на климата и за целите на Зеления пакт, като например справедливия преход и декарбонизацията на европейската икономика, както и за увеличаване на приноса на ЕС за международното финансиране на борбата с изменението на климата в полза на най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се държави, които са най-уязвими по отношение на изменението на климата, по-специално за да им се окаже подкрепа да преминат през процес на индустриализация, основан на чисти и декарбонизирани технологии; призовава Комисията да вземе под внимание социалните ефекти на механизма в предстоящото си предложение, с оглед на тяхното свеждане до минимум; подчертава, че приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, в никакъв случай не следва да се използват като скрити субсидии за силно замърсяващите европейски промишлени отрасли, което в крайна сметка би нарушило тяхната съвместимост с правилата на СТО;

34.  припомня, че Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха за създаването на нови собствени ресурси, включително механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, по време на следващата многогодишна финансова рамка в Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и за нови собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (МИС)(9); подчертава, че предоставянето на финансовите потоци, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, за бюджета на ЕС би спомогнало за смекчаване на проблемите, свързани с фискалната еквивалентност, и за гарантиране на справедливо разпределение на въздействието между държавите членки, както и за гарантиране на опростена структура с минимални административни разходи; следователно заключава, че определянето на постъпленията като собствен ресурс на ЕС би намалило дела на вноските на база брутен национален доход (БНД) във финансирането на бюджета на ЕС и по този начин би спомогнало за взаимното използване на въздействието на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по справедлив начин във всички държави членки; счита, че всяка икономия на национално равнище поради по-ниски вноски на база БНД ще увеличи фискалното пространство на държавите членки;

35.  отчита различни предпазливи прогнози за приходите, вариращи от 5 до 14 милиарда евро годишно, в зависимост от обхвата и проектирането на новия инструмент; подчертава факта, че бюджетът на ЕС при всички случаи е изключително подходящ за поемане на колебанията в приходите или дори за дългосрочни регресивни ефекти;

36.  изразява решимост да гарантира, че собственият ресурс на база механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще бъде част от кошница от собствени ресурси, достатъчни да покрият степента на общите очаквани разходи за разходите по погасяване на главницата и лихвите по заемите, сключени съгласно инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), като същевременно се зачита принципът на универсалност; припомня освен това, че всеки излишък от погасителния план трябва все пак да остава в бюджета на ЕС като общ приход;

37.  подчертава, че въвеждането на „кошница“ от нови собствени ресурси, както е предвидено в пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси съгласно Междуинституционалното споразумение, би могло да улесни по-доброто съсредоточаване на разходите на равнището на ЕС върху приоритетни области и всеобщи обществени блага с висока ефективност в сравнение с националните разходи; припомня, че всяко неспазване от една от трите институции на условията, договорени в МИС, може да доведе до правно оспорване от страна на останалите;

38.  призовава институциите да предприемат активни последващи действия в духа и буквата на пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси съгласно Междуинституционалното споразумение, което предвижда този нов собствен ресурс да влезе в сила най-късно до 1 януари 2023 г.

Прилагане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и други аспекти

39.  подчертава, че прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да бъде придружено от премахването на всички форми на вредни за околната среда субсидии, предоставяни на енергоемки промишлени отрасли на национално равнище; призовава Комисията да направи оценка на различните практики на държавите членки по този въпрос с оглед на принципа „замърсителят плаща“;

40.  изисква механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите да бъде наблюдаван чрез независим орган под егидата на Комисията, който следва редовно да докладва и да предоставя прозрачна информация на Парламента, Съвета и Комисията при поискване и най-малко два пъти годишно;

41.  отбелязва, че ЕС е най-големият вносител на въглерод в света и че въглеродното съдържание на изнасяните от ЕС стоки е много по-ниско от това на внасяните стоки; стига до заключението, че европейските усилия за борба с изменението на климата са по-успешни от средното равнище на международните усилия; изтъква, че за да се измери въздействието на Съюза върху климата като цяло, е необходимо да се възприеме надежден метод на докладване, който да отчита емисиите на внасяните в ЕС стоки и услуги;

42.  освен това подчертава, че ако се полагат достатъчно международни усилия в областта на климата, например чрез надеждно, широкоразпространено и последователно международно ценообразуване на въглеродните емисии и чрез напълно конкурентоспособни технологии, продукти и производствени процеси с ниски емисии, с течение на времето механизмът ще загуби своята актуалност; счита, че изменението на климата е глобален проблем, който изисква глобални решения, и поради това счита, че ЕС следва да продължи да подкрепя създаването на глобална рамка за ценообразуване за CO2 в съответствие с член 6 от Парижкото споразумение; насърчава Комисията да разработи механизма с ясен и амбициозен график за неговото прилагане и развитие; припомня, че някои технически решения за смекчаване на въздействието на CO2 са все още в пилотен етап, и съответно призовава Комисията да продължи да полага усилия за допълнителното им разработване; призовава Комисията да проектира този механизъм като част от един цялостен и далновиден пакет от политики, който да е съобразен с постигането най-късно до 2050 г. на икономика, която да се характеризира с висока енергийна и ресурсна ефективност и с нулеви нетни емисии на парникови газове;

43.  припомня, че политиката на ЕС в областта на климата, промишлената политика и целта за поддържане и увеличаване на устойчивия икономически растеж трябва да вървят ръка за ръка; подчертава, че всеки един такъв механизъм трябва да бъде интегриран в нашата промишлена стратегия, така че да се стимулират промишлените отрасли да произвеждат чисти и конкурентоспособни продукти;

44.  подчертава, че за да функционира правилно, механизмът следва да гарантира намаляването на емисиите, внасяни в ЕС, и да защитава по възможно най-ефективен начин климата срещу риска от изместване на въглеродни емисии, като същевременно спазва правилата на СТО; отбелязва, че механизмът трябва да бъде проектиран по начин, който да гарантира неговото ефективно и опростено прилагане и същевременно да предотвратява заобикалянето на правилата, като например преразпределянето на ресурси или вноса на полуфабрикати или крайни продукти, които не са включени в обхвата на механизма;

45.  призовава Комисията да предоставя технически консултации и подкрепа на промишлените отрасли във и извън ЕС, по-специално на МСП, с оглед на създаването на надеждни системи за отчитане на емисиите на парникови газове на вноса, с цел да се запази силната позиция на европейската промишленост, без да се създават технически пречки за търговските партньори;

46.  призовава да се извърши специална оценка на въздействието на механизма върху МСП и върху конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; призовава при необходимост да се създаде механизъм за подкрепа на МСП с цел те да се приспособят успешно към новата пазарна действителност и по този начин да не се позволи те да се превърнат в жертва на нелоялни практики от страна на по-големите участници на пазара;

47.  освен това отбелязва, че за да се предотврати нелоялната конкуренция на европейския пазар, механизмът не следва да създава неизгодни условия на конкуренция за конкуриращи се материали; подчертава, че най-благоприятните за климата материали не следва да се оказват в неизгодно конкурентно положение;

48.  подчертава, че този механизъм е важен с оглед на гарантирането на представителството на европейските граждани и на техните интереси и допринасянето за реализирането на приоритетите на ЕС като опазване на климата, устойчив растеж и конкурентоспособност в международен план; призовава следователно Комисията и Съвета да осигурят пълноценното участие на Европейския парламент като съзаконодател в законодателния процес за създаването на механизма.

o
o   o

49.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0206. (2) Приети текстове, P9_TA(2019)0078. (3) Приети текстове, P9_TA(2020)0005. (4) Изменения, приети от Европейския парламент на 8 октомври 2020 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (Приети текстове, P9_TA(2020)0253). (5) Световна метеорологична организация (СМО), „Декларация за състоянието на световния климат през 2019 г.“ (6) Fezzigna, P., Borghesi, S., Caro, D., ‘Revising Emission Responsibilities through Consumption-Based Accounting: A European and Post-Brexit Perspective’ („Преразглеждане на отговорностите в областта на емисиите чрез счетоводство, основано на потреблението: европейска перспектива и перспектива след Брексит“) в Sustainability, 17 януари 2019 г. (7) Вж. Специален доклад № 18/2020 на Европейската сметна палата: (8) Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ‘CO2 emissions embodied in international trade and domestic final demand: methodology and results using the OECD inter-country input-output database’ („Емисии на CO2, въплътени в международната търговия и крайното вътрешно търсене: Методология и резултати чрез използване на междудържавната база данни на ОИСР за вложени ресурси и продукция“), 23 ноември 2020 г. (9) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.