Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ (COM(2020)0575),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 18 ноември 2020 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета (COM(2020)0744),

–  като взе предвид Икономическата перспектива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), том 2020, брой 2 от 1 декември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на Международната организация на труда (МОТ) за заплащането в световен мащаб за периода 2020 – 2021 г. от 2 декември 2020 г. относно заплатите и минималните заплати по време на кризата, свързана с COVID-19, и изданията на „Наблюдател на МОТ“ относно Covid-19 и света на труда,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие,

–  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) , по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8, 10 и 13,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

–  като взе предвид Механизма за възстановяване и устойчивост,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (COM(2020)0442),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020)0440),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM(2020)0441),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юли 2020 г., придружаващ предложението за препоръка на Съвета, озаглавен „Мост към работни места – укрепване на гаранцията за младежта“ (SWD(2020)0124),

–  като взе предвид позицията си от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(3),

–  като взе предвид позицията си от 8 юли 2020 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост(4),

–  като взе предвид европейската икономическа прогноза от пролетта на 2020 г., публикувана от Комисията на 6 май 2020 г.,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г., озаглавено „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“(5),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 юли 2020 г., озаглавено „План за възстановяване на Европа и Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 година“(6),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2019 г., озаглавено „Общи минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица в държавите – членки на ЕС – конкретна стъпка към ефективното прилагане на европейския стълб на социалните права“(7),

–  като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 24 юни 2020 г. озаглавено „COVID-19: реакции в рамките на политиките в цяла Европа“,

–  като взе предвид политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019 – 2024 г., озаглавени „Съюз с по-големи амбиции“, представени от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на 9 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), провъзгласен от Съвета, Комисията и Парламента на 17 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

–  като взе предвид проучването на ОИСР от 15 юни 2018 г., озаглавено „Развален асансьор за издигане в обществото? Как да насърчаваме социалната мобилност“,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС(8) на Съвета,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г., озаглавена „Бедността през призмата на равенството между половете“(9),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г. относно неравенството между половете в областта на цифровите технологии(10),

–  като взе предвид шестото европейско проучване на Eurofound за условията на труд – обобщаващ доклад (актуализация от 2017 г.),

–  като взе предвид съвместния доклад на Комисията и Eurofound, озаглавен „Как компютризацията трансформира работните места: данни от европейското проучване на Eurofound за условията на труд“, публикуван през 2019 г.,

–  като взе предвид проучването на отдела за научни прогнози (STOA) към Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) от 31 март 2020 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието в ерата на цифровите технологии“,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2018 г. относно услугите за полагане на грижи в ЕС за подобряване на равенството между половете(11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост(12),

–  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2021 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени(13),

–  като взе предвид съвместния доклад на Комисията и ОИСР от 19 ноември 2020 г., озаглавен „Здравето накратко: Европа 2020 г. – Цикъл относно здравословното състояние в ЕС“,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Инвестиране в здравеопазването“ (SWD(2013)0043),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2014 г. относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (COM(2014)0215),

–  като взе предвид становището на експертната група на Комисията относно ефективни начини за инвестиране в здравеопазването от 25 ноември 2020 г. във връзка с организацията на устойчиви здравни и социални грижи след пандемията от COVID-19,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2019 г. относно икономиката на благосъстоянието,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по бюджети и комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0026/2021),

А.  като има предвид, че според първата оценка на Евростат за годишния растеж за 2020 г.(14) БВП е намалял с 6,8% в еврозоната и с 6,4% в ЕС; като има предвид, че според европейската икономическа прогноза на Комисията от зимата на 2020 г. БВП на ЕС се очаква да нарасне незначително с 1,4% през 2021 г., а БВП на еврозоната да се увеличи с 1,2%, като производството в европейската икономика ще се върне към нивата си отпреди пандемията едва през 2022 г.; като има предвид, че растежът на частното потребление се предвижда да бъде умерен през 2022 г., най-вече поради продължаващата несигурност по отношение на работните места и перспективите за доходи, което вероятно ще доведе до поддържане на високо равнище на буферните спестявания; като има предвид, от друга страна, че капиталовите разходи би следвало да се възползват от много гъвкавите парични политики, нарасналите публични инвестиции и целенасочените държавни схеми за подпомагане на дружествата; като има предвид, в Годишната стратегия за устойчив растеж не беше предвиден сценарият за трета или по-нататъшни вълни на пандемията, които биха могли да изострят в още по-голяма степен настоящите условия на икономическа и социална криза;

Б.  като има предвид, че в някои държави членки фондовете и програмите на ЕС, предвидени в рамките на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. все още не са изцяло изпълнени; като има предвид, че финансирането за Европейския инструмент за възстановяване Next Generation EU, и по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, ще бъде на разположение едва след като държавите членки ратифицират Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053(15) на Съвета;

В.  като има предвид, че институциите на ЕС потвърдиха в множество случаи необходимостта от действия за реагиране и преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването и за защита на здравето на хората по време на текущата икономическа рецесия(16);

Г.  като има предвид, че епидемията от COVID-19 обърна положителната тенденция на равнището на заетост през последните шест години в ЕС-27, което доведе до намаляване на броя на работещите с около 6,1 милиона души през второто тримесечие на 2020 г. и прогнозирано намаление от 4,5% за цялата 2020 г.(17); като има предвид, че по данни на Евростат – през 2019 г., преди кризата с пандемията – 8,5% от населението в ЕС на възраст под 60 години е живяло в домакинства, в които през последната година възрастните членове са работили по-малко от 20% от максималното седмично работно време и са били изправени пред тревожни ситуации на бедност сред работещите(18); като има предвид, че несигурната заетост продължава да бъде сериозен проблем, който оказва отрицателно въздействие върху пазарите на труда; като има предвид, че работниците, които остават на работа, са изправени пред значително намаляване на отработените часове и следователно загуба на доходи, и като има предвид, че това явление оказва най-голямо въздействие върху работниците, които принадлежат към уязвими групи; като има предвид, че е особено обезпокоителен фактът, че според предстоящ доклад на Eurofound намаляването на броя на наетите лица в ЕС-27 по време на първата вълна на пандемията е било свързвано с по-голямо преминаване към неактивност, отколкото към безработица, което води до отслабване на участието на пазара на труда(19);

Д.  като има предвид, че средният брой на отработените часове започва да се увеличава по-бързо от броя на наетите и че заетостта може да намалее допълнително, когато бъдат прекратени схемите за заетост при намалено работно време; като има предвид, че пренасочването на работници обикновено е продължителен процес и поради това се очаква заетостта да намалее леко през 2021 г.; като има предвид, че въпреки очакваното икономическо възстановяване през следващата година, равнището на безработица в ЕС се предвижда да се увеличи допълнително от 7,7% през 2020 г. на 8,6% през 2021 г. и да спадне до 8,0% през 2022 г., като този процент ще продължи да се различава между отделните държави членки(20);

Е.  като има предвид, че инвестициите, които могат да доведат до повишаване на общата факторна производителност, следва да бъдат приветствани предвид смесените резултати до момента, включително бавния темп на икономическо възстановяване преди пандемията и увеличаването на несигурната заетост; като има предвид, че текущият двоен преход – екологичен и цифров – ще окажат важно, но различно въздействие върху заетостта по сектори, региони и вид работници; като има предвид, че в много региони и промишлени сектори това ще създаде нови възможности, както и значителни социално-икономически предизвикателства; като има предвид, че ЕС се нуждае от обща стратегия, която да оказва подкрепа на засегнатите работници и предприятия, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен; като има предвид, че кризата с COVID-19 засили това въздействие, по-специално по отношение на тенденциите на пазара на труда, и вероятно ще засегне също така търсенето в областта на образованието, обучението и повишаването на уменията; като има предвид, че епидемията от COVID-19 причини значителни промени в практиките на пазара на труда, като от над една трета от работниците в ЕС се изисква да работят от вкъщи(21); като има предвид, че изключването от мрежата след работа следва да представлява основен принцип, позволяващ на работниците да не извършват задачи, свързани с работата, и съответната електронна комуникация извън работно време, без това да има последици за тях, като по този постигнат необходимото равновесие между професионален и личен живот;

Ж.  като има предвид, че в годишните прегледи на европейския семестър преди COVID-19 икономическите тенденции обикновено бяха описвани като положителни, въпреки наличието на разлики между държавите членки; като има предвид, че според данните неравенствата между хората, както и между и в рамките на държавите и регионите се запазват и се увеличават; като има предвид, че това води до множество различия, които трябва да бъдат разгледани с междусекторен подход, за да се гарантират равни възможности и достоен живот за всички групи; като има предвид, че докато към някои региони, изправени пред повече предизвикателства в процеса на декарбонизация на техните индустрии, трябва да се насочва целево финансова подкрепа, например от Фонда за справедлив преход, то други, които са твърде зависими от туризма и свързаните с него услуги, не отговарят на условията за специфични фондове за преход, въпреки че някои от тях са сред териториите с най-високи равнища на безработица; като има предвид, че подкрепата, предоставяната на работниците и предприятията във връзка с COVID-19, се различава значително между отделните държави членки; като има предвид, че глобалните предизвикателства, като например цифровизацията и борбата с изменението на климата, ще продължат да съществуват независимо от кризата с COVID-19 и изискват справедлив преход, така че никой да не бъде изоставен;

З.  като има предвид, че кризата с COVID-19 доведе до задълбочаване на неравенството в заплащането по света, само частично компенсирано от държавните субсидии и политиките за минималната работна заплата, което доведе до ситуации на изострена несигурност и липса на закрила; като има предвид, че по-ниско платените работници, които в по-голямата си част са жени и млади работници, са най-силно засегнати от социално-икономическите последици от кризата и произтичащото от тях увеличаване на неравенствата, като същевременно равновесието между професионалния и личния им живот вече е застрашено;

И.  като има предвид, че системите за социална закрила се различават между държавите членки и са подложени на тежко изпитание, за да смекчат социалното въздействие на кризата и да осигурят на всички достойни условия на живот и достъп до основните услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване; като има предвид, че жилищните разходи и разходите за грижи за децата могат да тласнат домакинствата към бедност и като има предвид, че е важно този факт да се взема предвид при определянето на бедността сред работещите и включването на жилищните разходи в стандартните показатели за социално отчитане; като има предвид, че през 2018 г. 9,6% от населението на ЕС-27 е живяло в домакинства, които са изразходвали 40 или повече процента от своя приравнен разполагаем доход за жилищни разходи, въпреки че са констатирани съществени разлики между държавите членки; като има предвид, че бедността сред работещите в ЕС се увеличава от икономическата и финансова криза през 2008 г. насам и че се счита, че 10% от работещите европейски граждани са изложени на риск от бедност(22);

Й.  като има предвид, че равнището на безработица сред младите хора се е увеличило поради кризата с COVID-19, достигайки 17,1% през септември 2020 г., и се окачва да продължи да нараства; като има предвид, че 11,6% от младите хора на възраст между 15 и 24 години не са заети с работа, учене или обучение (NEET)15; като има предвид, че кризата с COVID-19 оказа въздействие върху достъпа до образование за социалните групи в неравностойно положение, като например самотни родители, семейства с ниски доходи и с голям брой членове, на които е трудно да осигурят достъп или да си позволят устройства за цифровото образование за своите деца; като има предвид, че увеличаващите се неравенства между поколенията засягат устойчивостта на нашата система за социално подпомагане, както и състоянието на нашата демокрация; като има предвид, че икономическите последици ще имат дългосрочно отрицателно въздействие върху младежката заетост и като има предвид, че младите хора могат да се окажат с по-малко и/или по-нискокачествени възможности и лоши условия на труд;

К.  като има предвид, че жените са особено уязвими към промените на пазара на труда поради задълженията им за полагане на социални грижи и неравното разпределение на неплатени домакинска работа и грижи, дискриминацията въз основа на бременност или майчинство, професионалната сегрегация и по-несигурната им заетост; като има предвид, че междусекторната оценка показва, че жените в уязвими групи, например млади жени с деца, и по-специално самотните майки, жените от ромски произход, жените с увреждания или от мигрантски произход, е по-вероятно да бъдат в по-неблагоприятно положение(23);

Л.  като има предвид, че разликата в заетостта между половете (11,4%), разликата в заплащането между половете (14%) и разликата в пенсиите между половете (30%) остават неприемливо високи; като има предвид, че преодоляването на разликата в заетостта е социален и икономически императив поради последиците за живота на жените, включително финансовата им сигурност и качеството на живот, и неговата продължаваща икономическа цена, която възлизаше на около 320 милиарда евро през 2018 г. (2,4% от БВП на ЕС)(24); като има предвид, че подобряването на възможностите за заетост на жените, осигуряването на равно заплащане, улесняването на добро равновесие между професионалния и личния живот и адекватното отразяване на периодите за отглеждането на деца в пенсионните схеми, включително за мъжете, са жизненоважни за устойчивия социален и икономически растеж и развитие, както и за дългосрочната фискална устойчивост в ЕС;

М.  като има предвид, че хората, които са маргинализирани или страдат от социално изключване и бедност, са изправени пред особени предизвикателства поради пандемията от COVID-19, и като има предвид, че предизвиканите от нея промени на пазара на труда ги засегнаха непропорционално; като има предвид, че за ромското население в ЕС продължават да се отчитат някои от най-ниските социално-икономически показатели, като 80% от тях живеят в условия на бедност и социално изключване, само 43% са на платена работа и равнищата на незаетите с работа, учене или обучение са непропорционално високи; като има предвид, че ромите са особено силно засегнати от кризата с Covid-19, не на последно място и по отношение на достъпа до образование и обучение;

Н.  като има предвид, че поради пандемията хората с увреждания се сблъскват с още по-ограничен достъп до услуги; като има предвид, че цифровото разделение – включително цифровата бедност, ниската цифрова грамотност и трудностите с универсалния дизайн – увеличава пречките пред социалните права за хората с увреждания; като има предвид, че доказателствата, събрани от Агенцията на Европейския съюз за основните права, показаха значителните пречки пред достъпа до образование, пред които са изправени децата с увреждания(25);

О.  като има предвид, че безработицата сред временно заетата работна ръка се е увеличила по време на пандемията от COVID-19; като има предвид, че всеки пети работник в ЕС заема работно място с ниско качество; като има предвид, че през следващото десетилетие се очаква поляризацията при заетостта и нестандартните форми на заетост да се увеличат допълнително и се очаква да има повече работни места в по-високия и по-ниския край на спектъра от умения(26); като има предвид, че технологичните промени и използването на изкуствен интелект може значително да променят пазара на труда; като има предвид, че това може да доведе до допълнителни различия в доходите; като има предвид, че търсенето на работна сила винаги е било най-слабо в средата на скалата на разпределението на работната заплата, най-забележимо през периода на рецесия и свиване на заетостта между 2008 г. и 2013 г.(27); като има предвид, че тази тенденция вероятно ще бъде допълнително засилена от пандемията; като има предвид, че нискоквалифицираните работни места винаги ще бъдат от съществено значение за обществата и трябва да предлагат достойно заплащане и условия; като има предвид, че пазарът на труда е изправен пред бърз преход към по-екологосъобразна и по-цифрова среда, създаваща работни места, които изискват актуализирани компетентности, и като има предвид, че е налице значителна основна необходимост от съсредоточаване върху стратегията за обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците и служителите от всички възрасти; като има предвид, че това трябва да бъде съчетано едновременно с подобряване на условията на труд и създаване на нови качествени работни места за всички;

П.  като има предвид, че устойчивото развитие е основна цел на Европейския съюз, а социалната устойчивост е основна предпоставка за справедливи и приобщаващи екологичен, цифров и демографски преходи; като има предвид, че социалната пазарна икономика се основава на два допълващи се стълба, а именно гарантиране на прилагането на правилата в областта на конкуренцията и стабилни мерки на социалната политика, които следва да доведат до постигане на пълна заетост и социален напредък; като има предвид, че трите стълба на устойчиво развитие са икономическият, социалният и екологичният; като има предвид, че устойчивото развитие се основава, наред с другото, на пълна заетост и социален напредък; като има предвид, че това е основна цел на Европейския съюз, заложена в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);

Р.  като има предвид, че неравенствата в здравеопазването, обусловени от социално-икономическия статус, бяха значителни още преди кризата с COVID-19; като има предвид, че напредъкът в увеличаването на продължителността на живота в ЕС забави темп и е в застой; като има предвид, че кризата с COVID-19 влоши резултатите по отношение на физическото и психичното здраве, по-специално при най-уязвимите групи;

С.  като има предвид, че въздействието на COVID-19 беше изострено от наличието на съществуващи преди това неравенства, които се увеличаваха през последното десетилетие; като има предвид, че съкращаването на инвестициите в обществените услуги вследствие на световната финансова криза доведе до увеличаване на неравенствата по отношение на потребностите, свързани със здравеопазването;

Т.  като има предвид, че се появиха или започнаха да се използват по-интензивно нови форми на заетост, които се очаква значително да променят начина на работа в бъдеще, като например работа от разстояние и нестандартни начини на работа; като има предвид, че по време на ограниченията на свободата на движение се появиха и нови реалности и се засилиха съществуващи тенденции, включително размиването на границите между професионалния и личния живот, увеличаване на домашното насилие, здравословните проблеми сред работниците, несвързани пряко с пандемията от COVID-19, например мускулно-скелетни и психологически смущения, както и затруднения при постигането на равновесие между професионалния и личния живот в условията на новата реалност на променени трудови модели и необходимостта от съчетаване на работата със задълженията за полагане на грижи, а често и с домашно обучение;

У.  като има предвид, че пандемията задълбочи неравенствата в здравеопазването и в социалната сфера(28) за широк набор от групи, включително деца в семейства с ниски доходи и възрастни хора, и като има предвид, че се очаква нивото на бедност (повече от 90 милиона граждани са изложени понастоящем на риск от бедност в ЕС(29)), да се увеличи като един от страничните ефекти на COVID-19 и да засегне нови групи граждани; като има предвид, че Eurofound предлага допълване на набора от социални показатели, придружаващи ЕССП, с допълнителни показатели, като например качеството на работата, социалната справедливост и равните възможности, стабилните системи за социално подпомагане и справедливата мобилност;

Ф.  като има предвид, че социалният диалог е от решаващо значение в социалния модел на ЕС, тъй като той спомага за намиране на решения за пазара на труда, съобразени със съответните условия; като има предвид, че социалният диалог е отслабен и обхватът на колективното договаряне е намален в целия ЕС в резултат на процеса на децентрализация, последвал кризата от 2008 г., и реформите на пазара на труда, въведени в някои държави членки, както се посочва в докладите по държави за европейския семестър; като има предвид, че данните на Eurofound показват, че участието на социалните партньори при определянето на политическите мерки в областта на пазара на труда в отговор на COVID-19 в много държави членки е по-ограничено, отколкото би било в некризисни ситуации(30);

Х.  като има предвид, че равнището на неравенството в доходите продължава да бъде високо в ЕС; като има предвид, че конкуренцията в областта на данъчното облагане и разходите за труд вреди на единния пазар и на сближаването на държавите членки; като има предвид, че добре проектираните системи за прогресивно данъчно облагане и социални помощи, социалните инвестиции и предоставянето на качествени обществени и социални услуги са основни лостове за предотвратяване на прехвърлянето на неравностойното положение от едно поколение към следващото;

Ц.  като има предвид, че пандемията засегна сериозно образователната система в ЕС, като доведе до затваряне на училищата, университетите и колежите; като има предвид, че отрицателните последици от проактивното затваряне на училищата върху физическото и психичното здраве на децата и образованието вероятно ще превишават ползите от решението за затваряне на училищата, по-специално в райони с население, изложена на риск от бедност или социално изключване;

Ч.  като има предвид, че демографското предизвикателство изисква цялостен подход, основан на комбинация от приобщаващи, недискриминационни политически решения в областта на пенсиите, социалната сигурност и закрила, качествените и достъпни услуги за грижи и инфраструктура за децата, възрастните и хората с увреждания, подпомагането на семействата, жилищното настаняване, образованието в ранна детска възраст, дългосрочните грижи, здравните системи, включително превантивни грижи и психологическа подкрепа, борбата срещу бедността и социалното изключване, интеграцията на мигрантите и равновесието между професионалния и личния живот, равенството между половете, остаряването в добро здраве и активност, високите нива на заетост и заплати; като има предвид, че добрите условия на труд и живот през целия живот са от ключово значение за предотвратяване на нуждата от грижи, и като има предвид, че подходящото и финансово достъпно жилищно настаняване и висококачествените местни райони, включително физическите, социалните и свързаните с услугите измерения, са важни, тъй като улесняват независимия живот;

Ш.  като има предвид, че данните на Eurofound показват, че заетите в сектора на дългосрочните социални грижи са се увеличили с една трета през последното десетилетие и че този сектор трябва да се разглежда като ключов не само за гарантирането на качеството на живот на възрастното население, но също и по отношение на равенството между половете в три аспекта: понастоящем по-голямата част от дългосрочните грижи се предоставят от лица, полагащи неформални грижи, повечето от които са жени; по-голямата част от работещите в сектора са жени и това почти не се е променило; и повечето получатели на грижи са жени, при които очакваната продължителност на живота е по-висока от тази при мъжете във всички държави членки(31);

Щ.  като има предвид, че се намираме в решаващ момент от нашата история, като идеята, че икономическият растеж автоматично достига до всички сектори на обществото, е в голяма степен дискредитирана; като има предвид, че сме свидетели на намаляване на средната класа, все по-несигурни условия на работа и бедност сред работещите за неквалифицираните и нискоквалифицираните работници и работещите чрез платформи, както и на нарастваща поляризация по отношение на доходите и богатството; като има предвид, че културните и творческите сектори и секторът на туризма, включително събитията и спектаклите, културният туризъм, практиките, свързани с нематериалното културно наследство, наред с малките и средните предприятия (МПС), самостоятелно заетите лица, местните и семейните предприятия бяха тежко засегнати в икономическо отношение от мерките за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19;

АА.  като има предвид, че рискът от бедност сред хората, упражняващи нестандартни форми на заетост, изглежда се е увеличил от рецесията насам и тази тенденция се задълбочава още повече от текущата пандемия от COVID 19;

АБ.  като има предвид, че противно на хипотезата за изтласкване, която преобладава в икономическото мислене през последните три десетилетия, публичните инвестиции и ефектите от тях за привличане на частен капитал следва да играят централна роля в този нов икономически модел; като има предвид, че политиката на сближаване – в качеството ‌ѝ на основната инвестиционна политика на ЕС за социално, икономическо и териториално развитие – доказа своята ефективност за намаляване на неравенствата и регионалните различия, по-специално в най-бедните региони; като има предвид, че социалното сближаване е предпоставка за устойчив икономически растеж, създаване на работни места и заетост;

АВ.  като има предвид, че пандемия от COVID-19 и свързаната с нея криза показаха, че борбата с бездомничеството е въпрос от областта на общественото здраве; като има предвид, че според оценките всяка нощ в Европейския съюз 700 000 бездомни хора са принудени да спят на улицата или в приюти, цифра, която е нараснала със 70% за последните 10 години;

1.  припомня, че в своята годишна стратегия за устойчив растеж (ГСУР) за 2020 г. и в пролетния и летния пакет на европейския семестър за 2020 г., Комисията посочи, че европейският семестър следва да спомага за постигане на изпълнението на Европейския зелен пакт, на Европейския стълб на социалните права и на целите на ООН за устойчиво развитие; приветства включването на ЕССП и на целите на ООН за устойчиво развитие в Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г.; спешно призовава на справедливостта и социалните права да се отдаде същото значение, както на макроикономическите цели в контекста на нов социален и икономически модел, който подобрява благосъстоянието на хората в ЕС; подчертава централната роля на набора от социални показатели в рамките на европейския семестър(32);

2.  отбелязва заключението на Европейския фискален съвет, че фискалната рамка трябва да бъде преразгледана, за да се ограничат сложността и неяснотите, да се предложи по-добра и по-постоянна защита на устойчивите държавни разходи, стимулиращи растежа, и да се определят реалистични цели за намаляване на дълга в държавите членки, които няма да подкопаят социалното сближаване във възходяща посока; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички социално-икономически, макроикономически и фискални политики на държавите членки допринасят за постигането на целите и задачите на Европейския зелен пакт и са изцяло съобразени с тях и че социалните и екологичните цели и задачи са въведени в рамката на процедурата за многостранно наблюдение, посочена в член 121 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в контекста на една укрепена процедура при макроикономически дисбаланси; счита, че включването на ЦУР на ООН и на социалния стълб в обхвата на европейския семестър ще изисква адаптирането на съществуващите показатели и създаването на нови, за да се наблюдават прилагането на икономическите, екологичните и социалните политики на ЕС, както и съгласуваността между политическите цели и бюджетните средства; призовава Комисията незабавно да разработи методология за проследяване на разходите във връзка с ЦУР на ООН, която да се използва за бюджета на ЕС, както и за оценка на инвестициите в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ);

3.  посочва, че 10 години след въвеждането на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики дисбалансите в областта на заетостта и социалната сфера в ЕС, като например сегментацията на пазара на труда, разликите в заплатите, нарастващите неравенства и бедност, особено детската бедност, не са преодолени, а в действителност са се влошили, което показва, че публичните политики в някои от държавите членки не са имали достатъчно ливъридж за изграждането на стабилни системи за социална закрила и по-справедлив пазар на труда на ЕС и че са необходими по-активни и по-всеобхватни политики на равнището на ЕС; изразява твърдо убеждение, че подкрепата от ЕС трябва да надхвърля осигуряването на средства; подчертава, че е важно да се извлекат поуки от настоящата здравна и икономическа криза и в бъдеще да се действа проактивно;

4.  подчертава, че трябва да бъде засилена демократичната отчетност за процеса на оценка на текущия европейски семестър; призовава Комисията и държавите членки да реформират финансовата правна рамка и процеса на европейския семестър, за да засилят демократичната отчетност и участието на Европейския парламент, да укрепят ролята и участието на европейските и националните социални партньори и да защитят целите за социален напредък, свързани със системите за социално подпомагане и качествената заетост, в бъдещите програми за корекции и в рамките на Европейския зелен пакт;

5.  подчертава, че той следва да участва по-активно в процеса на европейския семестър, включително в специфичните за всяка държава препоръки; подчертава важната роля на един по-приобщаващ социален диалог със социалните партньори, гражданското общество, младежките организации, местните и регионалните органи при оформянето на европейския семестър; подчертава, че една ефективна, прозрачна, всеобхватна, ориентирана към постигането на резултати и основана на изпълнението методология за социално проследяване – която следва да бъде разработена за Механизма за възстановяване и устойчивост – ще подобри европейския семестър чрез по-добро отразяване на социалните, свързаните с пола и екологичните предизвикателства и поставянето им на равна основа с фискалната координация, и например чрез отделяне на повече внимание на агресивното данъчно планиране, намаляването на бедността, равенството между половете, социалната справедливост, социалното сближаване и сближаването във възходяща посока;

6.  счита, че процесът на устойчив семестър трябва да се съсредоточи в еднаква степен върху следните три измерения: екологична устойчивост, икономическа устойчивост и социална устойчивост; отново заявява, че социалната устойчивост може да бъде постигната единствено чрез намаляване на неравенствата и бедността и чрез предоставянето на социални възможности и възможности за заетост и споделен просперитет; подчертава, че социалната справедливост, достойният труд срещу заплащане, гарантиращо жизнен минимум, равните възможности, справедливата мобилност и стабилните системи за социално подпомагане са съществени елементи от справедливия преход към устойчив и социален ЕС; призовава Комисията да направи внимателна оценка на измеренията в Годишния обзор за устойчив растеж, за да гарантира, че те са в пълно съответствие с член 3 от ДЕС, в който се поставя за цел ЕС да работи за устойчиво развитие, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален напредък, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда; призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат, заедно с Европейския парламент, върху справянето с тези предизвикателства, чрез екосоциални политики на ЕС, които съчетават споделен икономически просперитет, социален напредък и устойчиво развитие;

Социалното измерение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост

7.  приветства приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост; потвърждава, че Механизмът за възстановяване и устойчивост ще бъде свързан с процеса на европейския семестър; подчертава, че координацията между двата процеса трябва да бъде прозрачна и трябва да подкрепя общите цели на ЕС, като например прилагането на ЕССП, ЦУР на ООН, стратегията на ЕС за равенство между половете, Европейския зелен пакт и цифровия преход; подчертава, че европейският семестър, включително принципите на ЕССП, представлява рамката за определяне на националните приоритети за реформа и наблюдение на тяхното изпълнение; настоява, че реформите трябва да се основават на солидарност, интеграция, социална справедливост и справедливо разпределяне на богатството с цел създаване на качествена заетост и устойчив растеж, гарантиране на равенство и достъп до възможности и социална закрила, защита на уязвимите групи и подобряване стандарта на живот на всички хора в ЕС;

8.  разбира, че държавите членки трябва да включат мерки за социално и териториално сближаване, за децата и младите хора в своите национални планове за възстановяване, за да получат достъп до фонда; отбелязва, че в Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост не са изрично определени крайни и междинни социални цели, нито са заделени конкретни средства за тях, но че съгласно приетия регламент Комисията следва да определи общите показатели, които да се използват за докладване относно напредъка и за целите на мониторинга и оценката на механизма, както и да определи методология за докладване на социалните разходи, включително за децата и младите хора, в рамките на механизма; изтъква особеното значение на показателите, свързани с прилагането на принципите на ЕССП, качествената заетост, социалното сближаване във възходяща посока, равенството и достъпа до възможности и социална закрила, образование и умения, и инвестирането в достъпа и възможностите за децата и младите хора, свързани с образованието, здравеопазването, храненето, заетостта и жилищното настаняване в съответствие с целите на гаранцията за децата и гаранцията за младежта; призовава Комисията да работи с Европейския парламент, социалните партньори и гражданското общество, в контекста на диалога за възстановяване и устойчивост, за определяне на съответните показатели в съответствие с тези, установени в резолюцията на Европейския парламент относно силна социална Европа за справедливи промени, за да се направи оценка на инвестициите и реформите, извършени в рамките на НПВУ, както и на предложените мерки за гарантиране на напредък към постигането на тези цели;

9.  отбелязва, че държавите членки ще разработят свои собствени, съобразени със специфичните особености НПВУ въз основа на критериите и шестстълбовия подход на Механизма за възстановяване и устойчивост, както и приоритетите за инвестиции и реформи, набелязани като част от европейския семестър, в съответствие с техните национални програми за реформи, националните планове в областта на климата и енергетиката, плановете за справедлив преход, плановете за изпълнение на Гаранцията за младежта и споразуменията за партньорство и оперативните програми в рамките на фондовете на ЕС; припомня, че всяка държава членка трябва да включи в своята НПВУ подробно обяснение на начина, по който планът допринася за прилагането на ЕССП, както и на начина, по който той укрепва създаването на качествени работни места, социалното сближаване във възходяща посока, инвестициите в младите хора и децата, равенството между половете и равните възможности за всички; насърчава държавите членки също така да включат крайни и етапни цели, определени в социалната област, и да посочат очаквания размер на инвестициите в социалния напредък към тяхното постигане; подчертава, че националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да допринасят за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН, като се изпълнява стратегията на ЕС за устойчив растеж, както е посочено в Европейския зелен пакт, и се прилагат принципите на ЕССП; призовава държавите членки да използват изцяло потенциала, предлаган от общата клауза за дерогация, за да подкрепят дружествата, които изпитват затруднение и липса на ликвидност, по-специално като подобрят достъпа на МСП до публично и частно финансиране, да защитят работните места, заплатите и условията на труд на хората, работещи в ЕС, и да инвестират в хората и социалните системи;

10.  призовава Комисията да включи социалните показатели, които са част от набора от социални показатели в рамките на европейския семестър, по-специално тези, свързани с достойния труд, социалната справедливост и равните възможности, стабилните социални системи и справедливата мобилност, в общите показатели, които ще се използват в Механизма за възстановяване и устойчивост за докладване относно напредъка и мониторинга и оценката на плановете, както и в методологията за докладване относно социалните инвестиции, включително за гаранцията за децата и гаранцията за младежта; подчертава, че Европейският парламент ще анализира обстойно делегирания акт, който Комисията ще представи по този въпрос, за да установи дали социалните показатели, наборът от показатели и социалната методология са в съответствие с целите и да потвърди, че няма нужда да се правят възражения;

11.  счита, че стабилните социални системи, изградени върху силни икономически и социални структури, помагат на държавите членки да реагират по-ефективно и по справедлив и приобщаващ начин на сътресения и да се възстановяват по-бързо от тях; изтъква, че социалните системи допринасят да се гарантира, че европейските общества и всички, които живеят в ЕС, имат достъп до интегрираните услуги и икономическите ползи, от които се нуждаят, за да водят достоен живот, като обхващат следните области на интервенция: социална сигурност, здравеопазване, образование и култура, жилищно настаняване, заетост, правосъдие и социални услуги за уязвимите групи; подчертава освен това, че социалните системи играят ключова роля за постигането на устойчиво социално развитие, за борбата с бедността и социалното изключване и за насърчаването на равенството и социалната справедливост; предупреждава, че по време на кризата с COVID-19 социалните системи бяха подложени на безпрецедентен натиск, тъй като те не са създадени, за да покриват социалните нужди, предизвикани от извънредно здравно и икономическо положение; призовава държавите членки да укрепят, с помощта на ЕС, своите социални системи, така че тези системи да бъдат в състояние да функционират добре и да подпомагат цялото население, по-специално в ситуации на кризи или системни сътресения, включително чрез определяне на цели за социални инвестиции, съпоставими по амбициозност с цифровите и „зелените“ инвестиции;

12.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат в своите мерки за възстановяване нуждите на децата и да предприемат стъпки за гарантиране на равен достъп за всички деца до подкрепа от ранна възраст, обучение в областта на новите технологии, придобиването на умения и етичното и безопасно използване на цифрови инструменти, както и до възможности за социално, психично, културно и физическо благосъстояние; призовава Комисията да предложи амбициозна стратегия за борба с бедността и да разпредели по-голям бюджет за гаранцията за децата; призовава Комисията да гарантира, че предстоящата гаранция за децата гарантира равния достъп на децата до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, достойно жилищно настаняване и подходящо хранене;

13.  счита, че реформите и инвестициите за устойчив растеж и насърчаване на справедливостта, изложени в НПВУ, трябва да са насочени към отстраняване на структурните слабости на социалните услуги и системите за социална закрила и да укрепват тяхната устойчивост; отново посочва значението на политиката на сближаване, която разглежда като стратегия за насърчаване и подкрепа на „цялостното хармонично развитие“ на държавите членки и регионите с цел засилване на социалното и икономическото развитие и социалното сближаване чрез намаляване на различията в рамките на ЕС, с акцент върху най-бедните региони; в този смисъл отбелязва, че реформите и инвестициите в социално и териториално сближаване следва да допринасят и за борбата с бедността и справянето с безработицата, да водят до създаването на висококачествени и стабилни работни места и до приобщаването и интеграцията на групите в неравностойно положение, както и да осигуряват възможност за засилване на социалния диалог и за укрепване на предприемачеството, социалната инфраструктура, системите за социална закрила и социалните системи;

14.  счита, че за да се гарантира, че ЕС ще продължи да бъде стабилен, трябва да съсредоточим всички политики върху осигуряване на трайно възстановяване и избягване на преждевременното премахване на мерките и финансовите инструменти за подкрепа на дружествата и работниците и да ги укрепим където и когато е необходимо; приветства задействането на общата клауза за дерогация съгласно Пакта за стабилност и растеж поне до края на 2021 г.; очаква, че тя ще остане активирана, докато е налице съответната обосновка за активирането; настоява, че всички бъдещи програми за корекции следва да се съсредоточат върху устойчивия растеж и създаването на качествени работни места и да бъдат съгласувани и да не възпрепятстват реформите или инвестициите в социалния напредък за постигане на етапните и крайните цели в социалната област, формулирани в процеса на европейския семестър и НПВУ, по-специално напредъка към намаляване на бедността и неравенствата; отбелязва, че за да могат държавите членки да постигнат тези етапни и крайни цели в социалната област ще трябва да се гарантира финансова подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията и държавите членки да гарантират устойчиви инвестиции и да подкрепят МСП и техните служители в прехода към по-цифровизирана и по-екологосъобразна икономика и възобновяването на икономическата дейност, както и да обърнат необходимото внимание на МСП, като анализират възможните последици от политиките за фискална консолидация върху тях, тъй като МСП са един от основните двигатели на икономиката на ЕС и са жизненоважни за устойчивия растеж;

15.  счита, че рамката за икономическо управление трябва да избягва процикличността, което би могло да доведе до увеличаване на бедността и неравенствата и до отклонение от социалните цели, договорени в Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава да се извърши предварителна оценка, в съответствие с член 9 от ДФЕС, на потенциалните отрицателни социални последици от деактивирането на общата клауза за дерогация; призовава Комисията и държавите членки, в контекста на диалога относно възстановяването и устойчивостта и Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, да работят заедно с Европейския парламент, за да бъдат предложени необходимите промени в икономическото управление, които да гарантират социален напредък и да защитят най-уязвимите групи, за да не понесат те последиците от евентуалните бъдещи програми за корекции;

16.  признава, че Next Generation EU е от съществено значение, но изразява съжаление, че ограниченият размер на бюджета на ЕС, заедно с неговия основан на разходите характер и принцип на балансираност, означават, че функциите му за преразпределение и стабилизиране също са много ограничени; признава значението на социалната политика и политиката на сближаване и очаква тези политики да бъдат подсилени, ако възникнат повече потребности; подчертава, че следователно е още по-важно да се използват пълноценно всички възможности по линия на МФР, Next Generation EU и системата на собствените ресурси, за да се подкрепят приобщаващото национално възстановяване, социалната справедливост и екологичната, икономическата, социалната и приобщаващата устойчивост и за да се стимулират социалните политики и инвестиции, като същевременно бюджетът на ЕС се подсили с по-широк портфейл от собствени ресурси;

17.  счита, че Next Generation EU, МФР и бюджетът на ЕС трябва да предвиждат инвестиции за социални цели, и по-специално за социален напредък, както е посочено в член 3 от ДЕС и член 9 от ДФЕС, като тези инвестиции са съпоставими по амбициозност с инвестициите в областта на екологогичния и цифровия преход, и счита, че намаляването на бедността и неравенствата следва също така да бъде съображение от общ характер във всички решения относно разходите; счита, че може да се наложи засилване на преразпределителните и стабилизиращите функции на бюджета на ЕС с цел солидно и приобщаващо възстановяване; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от всички възможности в рамките на МФР, Next Generation EU и системата на собствените ресурси, за да подкрепят социалните цели и социалната справедливост в националното си възстановяване с цел засилване на социалната амбиция както в МФР, така и в Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава държавите членки да ускорят изпълнението на програмите и фондовете на ЕС в съответствие с МФР за периода 2014 – 2020 г., както и незабавно да ратифицират Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053, и подчертава, че прилагането на пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси ще бъде от решаващо значение за връщането на сумите, изразходвани по Европейския инструмент за възстановяване, без неоснователно намаляване на разходите и инвестициите на ЕС в политики за заетост и социални политики в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г.;

18.  приветства включването в рамките на европейския семестър на елементите, отнасящи се до специфичните дейности в секторите на образованието, културата, спорта и медиите, осъществявани по реда на Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията да следи отблизо докладите на държавите членки за напредъка по изпълнението на НПВУ в рамките на европейския семестър, за да може да се провери до каква степен са постигнати целите на Механизма за възстановяване и устойчивост;

19.  подчертава, че в ГСУР за 2021 г. се посочва постигане на целта на ЕС за конкурентна устойчивост, но това понятие не е определено като цел в Договорите на ЕС, нито е включено в ЦУР на ООН; поради това призовава Комисията да изпълнява целите, определени в член 3 от ДЕС и членове 8 – 11 от ДФЕС, както и да бъде по-точна в дефиницията за устойчивост, разбирана като надхвърляща способността не само за устояване на предизвикателства и справяне с тях, но и за преминаване през преходи по устойчив, справедлив и демократичен начин(33);

20.  изтъква, че социалният напредък е една от целите на ЕС, предвидени в член 3, параграф 3 от ДЕС; отбелязва, че споразумението за МФР трябва надлежно да отразява сериозните социални последици от пандемията от COVID-19 и необходимостта от стабилен отговор, с цел да се инвестира, за да се избегне допълнително увеличаване на безработицата, бедността и социалното изключване, и да се гарантира, че никой не е изоставен; подчертава необходимостта от превръщане на социалния напредък в инвестиционен приоритет заедно с екологичния и цифровия преход, за да бъдат защитени всички в нашите общества, по-специално най-уязвимите лица, по отношение на отрицателното въздействие на настоящата криза и за да се смекчи разрастването на неравенствата; припомня, че Комисията оценява необходимите инвестиции в социална инфраструктура на 192 милиарда евро, като на здравеопазването и дългосрочните грижи се падат 62% (57 милиарда евро за жилища на достъпни цени, 70 милиарда евро за здравеопазване, 50 милиарда евро за дългосрочни грижи и 15 милиарда евро за образование и учене през целия живот)(34); отново подчертава значението на проектите, които генерират положително социално въздействие и засилват социалното приобщаване; припомня, че плановете за социален напредък трябва да бъдат включени в НПВУ и се очертае прилагането на ЕССП и на социалните инвестиции, с цел да се намали недостигът на инвестиции в социална инфраструктура; подчертава ролята на Европейския парламент като съзаконодател и призовава да се вземе под внимание неговият принос, за да се гарантира демократичният контрол на плановете за възстановяване и устойчивост; призова държавите членки да въведат механизми, които гарантират диалог с регионалните социални партньори;

21.  призовава държавите членки да увеличат разпределените за образование средства от брутния вътрешен продукт и да включат в своите НПВУ амбициозни инвестиции за всички равнища на образованието, включително за професионално образование и обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация, като условие за икономическо възстановяване, което насърчава социалното сближаване и се бори с неравенствата;

Социално измерение

22.  призовава Комисията и държавите членки да се справят активно с цифровото разделение в достъпа до обществени услуги, много от които бяха цифровизирани по време на пандемията от COVID-19, като осигурят подкрепа от ЕС, включително финансова подкрепа за социални иновации на местно равнище, за да направят обществените услуги по-лесно достъпни, включително изграждане на капацитет и увеличаване на мащаба на иновативни инициативи „от долу нагоре“ за електронно приобщаване и грамотност по отношение на данните, така че да се гарантира, че всеки човек в ЕС разполага с достъп до висококачествени, достъпни и лесни за ползване услуги от общ интерес; подчертава значението на по-нататъшното подобряване на цифровите умения и насърчаването на цифровата трансформация на предприятията и публичните администрации; подчертава, че цифровизацията на обществените услуги може да спомогне за улесняване на справедливата трудова мобилност, особено по отношение на координацията на системите за социална сигурност, и призовава държавите членки да поемат ангажимент за тази цифровизация; подчертава, че държавите членки следва също така да се съсредоточат върху иновациите и инвестициите в подобрена свързаност и инфраструктура за домакинствата в градските и селските райони и по протежение на основните транспортни коридори;

23.  призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да укрепят цифровата си инфраструктура, свързаността си и образователните методи, използвани в техните училища, университети и учебни центрове, да ускорят реформите за осъществяване на цифровата трансформация, като по този начин гарантират, че всеки човек в ЕС може да се възползва от тях, и да положат особени усилия, за да гарантират достъпността на онлайн образованието за всички; припомня в този контекст необходимостта от подходящо обучение на учителите, обучаващите и родителите, които играят основна роля при цифровата трансформация, особено по отношение на новите формати като дистанционно и смесено обучение; изтъква необходимостта от задълбочена оценка на въздействието на прекомерното излагане на цифровия свят и призовава за мерки, които да спомагат за по-доброто разбиране на свързаните с цифровите технологии рискове, които биха могли да засегнат по-специално децата и младите хора; подчертава, че в дългосрочен план достъпът до цифрово и онлайн образование няма за цел да служи като заместител, а по-скоро като допълнение към прякото взаимодействие между учителите и учащите се, тъй като само присъственото обучение може да гарантира ефективно придобиването на междуличностни и социални умения;

24.  подчертава, че е необходимо Комисията и държавите членки да събират по-добри и по-хармонизирани данни за броя на бездомните хора в ЕС, тъй като това представлява основата на всяка ефективна публична политика;

25.  подчертава, че инвестициите в областта на социалните права са важни, също както и опитите за интегриране на принципите, залегнали в ЕССП, като надлежно се вземе предвид различната социално-икономическа среда, многообразието на националните системи и ролята на социалните партньори;

26.  изразява загриженост относно големите суми данъчни приходи, които не са събрани поради избягване на данъци в големи размери; призовава Съвета да ускори преговорите по законодателството относно публичното отчитане по държави и общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и да преразгледа критериите както по отношение на групата „Кодекс за поведение“ за данъчно облагане на предприятията, така и по отношение на списъка на ЕС на неоказващите съдействие юрисдикции;

27.  призовава Комисията и Съвета да положат всички усилия за борба с данъчните измами и избягването на данъци, както и ефективно да противодействат на вредните данъчни практики, възприети от някои държави членки;

28.  изразява съжаление, че начинът на представяне на данните в съвместния доклад за заетостта не е ясен и че данните често са неокончателни или трудни за сравнение по отношение на развитието на заплатите, производителността, капиталовия доход и печалби, субсидиите и данъчните облекчения за дружествата, както и данъчната тежест върху труда и капитала; предупреждава, че многофакторната производителност не се измерва; призовава държавите членки да включат индекса за равенство между половете като един от инструментите на европейския семестър и да анализират структурните реформи от гледна точка на свързаните с пола аспекти; припомня, че за да се разбере новото търсене, поведение и реагиране, е необходимо да се подобрят съществуващите и новите форми за събиране, наблюдение и използване на данни и доказателства; изразява загриженост относно липсата на референтни показатели за борба с дискриминацията и расизма и за гарантиране на равни възможност и на достоен живот за всички групи, включително децата и достъпа им до образование; призовава Комисията да засили прилагането на законодателство, политики и практики за борба с дискриминацията с цел ефективното противодействие на дискриминацията на всички основания, включително антиромските настроения, и да запази социалното, психичното, културното и физическото благосъстояние в мерките за възстановяване;

29.  призовава Комисията и държавите членки да разработят пакет за устойчива качествена заетост, като вземат предвид различни форми на национални практики и ролята на социалните партньори и колективното договаряне, включително законодателни инициативи, насочени не само към увеличаване на заплатите, но и към гарантиране на достойни условия на труд за всички, с особен акцент върху работата от разстояние, правото на изключване, равновесието между професионалния и личния живот, психичното благоденствие на работното място, родителския и свързания с полагането на грижи отпуск, здравословните и безопасни условия на труд, правата на работещите чрез платформи, осигуряване на качествени работни места за работниците от критично значение и укрепване на демокрацията на работното място и ролята на социалните партньори и колективното договаряне; подчертава, че създаването на качествена заетост е една от целите, включени в регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, и че това трябва да се осъществи чрез всеобхватен пакет от реформи и инвестиции, както и мерки за гарантиране на стабилни договори, достойно заплащане, минимални равнища на обхвата на колективното договаряне и на социалната закрила, включително достойни пенсии над прага на бедността; призовава Комисията да включи тези показатели в насоките за оценка на социалния напредък в НПВУ; посочва, че реформите на пазара на труда, които са предприети като част от НПВУ, трябва да са в съответствие с постигането на тези цели;

30.  отбелязва, че макроикономическите политики, които гарантират високи равнища на качествена заетост, както и справедливо данъчно облагане, са от съществено значение за устойчивостта на нашите национални пенсионни системи в демографския контекст на застаряващото население на държавите членки; подчертава необходимостта от допълнителна подкрепа за работниците и предприятията, тъй като държавите членки продължават да се опитват да постигнат макроикономическа стабилност след кризата, предизвикана от COVID-19; призовава за координиран подход на равнището на ЕС, за да се избегне нелоялната и нездрава конкуренция в областта на разходите за труд и да се засили социалното сближаване във възходяща посока за всички;

31.  подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти, които помагат на работодателите и синдикатите да установят справедливи заплати и условия на труд, и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза; твърдо вярва, че демократичното, устойчиво и социално справедливо възстановяване следва да се основава на социален диалог, включително колективно договаряне; отново заявява своето становище, че държавите членки следва да предприемат мерки за насърчаване на висока степен на участие в профсъюзи, както и за обръщане на тенденцията на намаляване на обхвата на колективното договаряне; изтъква, че е важно да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени посредством адекватни минимални работни заплати, както и от закона или колективни споразумения, които гарантират, че те имат достоен стандарт на живот, където и да работят; приветства в тази връзка предложението на Комисията за директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, което има за цел да се разшири обхватът на колективното договаряне и да се гарантира, че работниците в Европейския съюз са защитени с минимални работни заплати, определени на адекватни равнища;

32.  призовава държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на ефективния достъп до системите за социална закрила, за да се гарантират подходящи минимални равнища на социална закрила за всички работници (по-специално уязвимите работници, като например тези с нестандартни форми на заетост, самостоятелно заетите лица, мигрантите и лицата с увреждания), по-специално като следват Препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила(35); приветства още веднъж приемането на тази препоръка като първа мярка и ангажимента на Комисията за укрепване на системите за социална закрила в ЕС, но подчертава необходимостта от превръщане на всеобщия достъп до социална закрила в реалност, особено при настоящите трудни обстоятелства; призовава държавите членки да разработят и засилят стимули за увеличаване на възможностите за заетост на по-възрастните работници, като същевременно гарантират адекватността и устойчивостта на пенсионните системи;

33.  призовава Комисията да отдаде приоритет на публикуването на своята стратегия за правата на хората с увреждания и настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание и да работят за компенсиране на непропорционалното отрицателно въздействие на предприетите в контекста на пандемията мерки върху уязвимите групи;

34.  припомня, че кризата, предизвикана от COVID-19, изложи на безпрецедентен натиск системите за обществено здравеопазване на държавите членки, което подчертава голямото значение на адекватното финансиране, по-специално чрез оптимално използване на Механизма за възстановяване и устойчивост, с цел повишаване на капацитета във връзка с готовността за действия при криза и укрепване на социалната и институционалната устойчивост, както и голямото значение на капацитета, достъпността, ефективността и качеството на общественото здраве и разполагащите с достатъчно персонал системи за здравеопазване, включително за да се ускори координираното разпределение и навременният достъп до ваксини за всички държави членки и за всички хора; приветства изграждането на силен здравен съюз на ЕС в това отношение; призовава държавите членки да гарантират равен и всеобщ достъп до висококачествено здравеопазване, включително профилактика, дългосрочни грижи и укрепване на здравето, със специален акцент върху качествените грижи за по-възрастните хора, по-специално чрез целенасочени инвестиции в тази област и прекратяване на несигурността и злоупотребата с временна работа в сектора на здравеопазването;

35.  подчертава, че справянето с пандемията е предпоставка за социалното и икономическото възстановяване и за ефективността на усилията за възстановяване; приветства разработването на ваксини срещу COVID-19, но изразява дълбока загриженост относно сериозните случаи на неспазване на графиците за производство и доставка; призовава ваксините срещу COVID-19 да бъдат третирани на практика като обществени блага, които са гарантирани за всички; призовава Комисията и държавите членки да преодолеят пречките и ограниченията, произтичащи от патентите и правата на интелектуална собственост, за да гарантират широкото производство на ваксини и своевременното им разпространение сред всички държави и всички хора;

36.  припомня, че разликата в заетостта, разликата в заплащането и разликата в пенсиите на жените и мъжете продължава да бъде изключително голяма; подчертава, че процесът на европейския семестър и Механизмът за възстановяване и устойчивост следва да допринасят за справянето с тези предизвикателства; призовава за укрепване на равенството между половете чрез интегриране на принципа на равенство между половете и призовава Комисията да ускори въвеждането на ефективна, прозрачна, всеобхватна, ориентирана към постигането на резултати и основана на изпълнението методология за всички програми на ЕС; приветства намерението на Комисията да въведе обвързващи мерки за прозрачност в заплащането, включително индекс за равното заплащане между жените и мъжете; настоятелно призовава за бързото приемане на тези мерки, с цел да се избегнат допълнителни неравенства, основани на пола; призовава държавите членки и Комисията да подкрепят предприемачеството сред жените и да улеснят достъпа до финансиране за тях; призовава държавите членки да деблокират преговорите в Съвета за Директивата относно жените в управителните съвети;

37.  призовава Комисията в бъдеще да разшири специфичните за всяка държава препоръки, като се включи резултатът по отношение на участието на социалните партньори в механизмите за определяне на заплатите и ефективността на това участие;

38.  подчертава, че своевременното, ефективно и справедливо прилагане на програмата на ЕС за уменията е от решаващо значение за подпомагането на заетостта в здравните системи и за справянето с недостига на умения в нови сфери на работа; предупреждава обаче, че програмата за умения не е достатъчна за справяне с нарастващата несигурност на заетостта и с бедността на работещите на пазара на труда в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се развиват висококачествени, достъпни и приобщаващи умения и професионално обучение чрез получаване и взаимно признаване на квалификации и признаване и валидиране на компетентности, учебни резултати и дипломи на всички равнища на образованието, както и чрез неформално учене с персонализирана подкрепа и активно осведомяване, особено за най-маргинализираните групи в обществото, като по този начин се избягва създаването на стереотипи; подчертава необходимостта от насърчаване на практиките за учене през целия живот в ЕС, тъй като това ще послужи като съществен елемент за прехода към цифрова, екологосъобразна, конкурентоспособна и устойчива икономика на ЕС;

39.  припомня значението на програмите на ЕС, като например гаранцията за младежта, чийто пакет наскоро беше увеличен; призовава държавите членки бързо да приложат тази програма в тясна координация с фондовете на ЕС, като например Европейския социален фонд плюс, за да се справят с положението на младежите, незаети с работа, учене или обучение, като се обърне специално внимание на хората, живеещи в селски райони и региони с природни или демографски ограничения на техните пазари на труда, за да се гарантира, че всички млади хора на възраст под 30 години получават качествено предложение за работа, продължаване на образованието, професионално образование или обучение, могат да развият уменията, необходими за възможности за заетост в широк кръг сектори, или получат предложение за платено чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като са останали без работа или са напуснали формалното образование;

40.  насърчава държавите членки да приспособят временно схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата към затварянето на учебните заведения, когато затварянето е необходимо за борбата с пандемията, за да се гарантира поддържане на здравословни хранителни навици на децата през тези периоди, да се предотврати недохранването на тези, които са в риск от бедност и социално изключване, а също така да се подкрепят местните производители;

41.  подчертава голямото значение на хоризонталната координация между програмите на ЕС и националните мерки за социална справедливост и равенство, социално развитие, борба с риска от бедност и социално изключване, включително детската бедност и бедността на работещите, както и предотвратяване на възникването на недостиг на умения и неравенство в доходите; посочва, че Европейският социален фонд е отличен пример за горепосочената хоризонтална координация; същевременно категорично подчертава, че социалното въздействие и въздействието върху заетостта следва да бъдат хоризонтално съображение във всички програми за разходи;

42.  подчертава, че функциите на бюджета на ЕС за подкрепа и получаване и отпускане на заеми, и по-специално Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (схемата SURE), са отлични примери за това как кредитният капацитет и репутацията на бюджета на ЕС могат да се използват в подкрепа на действията на държавите членки в съответствие с приоритетите на ЕС, особено в извънредните обстоятелства, породени от една здравна и икономическа криза, която няма прецедент в историята на ЕС;

43.  призовава за по-добра координация между политиките в областта на околната среда, икономическите и социалните политики и между различните фондове за възстановяване и структурните фондове, за да се подобрят полезните взаимодействия и да се увеличат ресурсите за социални инвестиции, включително тези, насочени към работещите на първа линия по време на кризата, например работниците от критично значение, като се включи принципът никой да не бъде изоставен; призовава Комисията и държавите членки да включат всички съответни национални, регионални и местни органи, на тяхното съответно равнище, в планирането и изпълнението на свързаните с европейския семестър действия, по-специално в областта на здравните и социалните дейности, които често попадат извън обхвата на икономическите и фискалните съображения;

44.  приветства включването в европейския семестър на финансовата достъпност на жилищата; призовава Комисията да предложи рамка на ЕС за национални стратегии за борба с бездомността и в допълнение призовава държави членки да възприемат принципа „Housing First“ („Жилище преди всичко“), който спомага за значително намаляване на нивото на бездомност, като се отдава приоритет на осигуряването на постоянно жилищно настаняване на бездомните хора, предлагат се начини за справяне с енергийната бедност, спира се отстраняването от жилища и криминализирането на бездомността; освен това подчертава необходимостта от събиране на по-добри и по-хармонизирани данни относно бездомните хора в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да изготвят конкретни предложения за адекватно справяне с проблема на енергийната бедност в контекста на Европейския зелен пакт;

45.  призовава Комисията да представи инструмент за смекчаване на последиците от асиметричните сътресения, който да бъде ефективен в дългосрочен план, като например адекватна и осъществима схема за (пре)застраховане срещу безработица, която да може да подкрепи националните схеми, когато част от ЕС преживява временно икономическо сътресение; подчертава първостепенното значение на подкрепата на инвестициите и достъпа до финансиране в ЕС за подпомагането на МСП, които изпитват затруднения по отношение на платежоспособността, създаването на качествена заетост в стратегически сектори и насърчаването на териториалното, икономическото и социалното сближаване в ЕС; изтъква факта, че новият Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, предназначен за съкратените работници, би могъл да бъде мобилизиран за смекчаване на последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, върху заетостта; следователно призовава държавите членки бързо да внесат в Комисията искания за финансиране, за да подпомогнат работниците в ЕС, загубили своята работа вследствие на COVID-19, да се пренасочат, да се преквалифицират и да се приобщят повторно на пазара на труда;

46.  приветства факта, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията се използва също така, за да се предприемат мерки в отговор на пандемията, като се окаже подкрепа за нуждите от преструктуриране на дружествата от ЕС; отбелязва, че ограничението за достъпа до фонда във връзка с броя на уволнените работници беше намалено до минимум 200, както и че този европейски инструмент би могъл да помогне за финансирането на персонализирани мерки за подкрепа, като например съобразени с индивидуалните потребности курсове за обучение и програми за преквалификация и повишаване на квалификацията; призовава участващите институции на ЕС да бъдат гъвкави и да анализират бързо исканията за задействане, като се гарантира, че времето за мобилизиране на фонда е сведено до минимум;

47.  подчертава, че явлението „изтичане на мозъци“ увеличава разликите в икономическото и социалното развитие в рамките на ЕС; призовава Комисията да оцени изтичането на мозъци в някои региони и сектори и да предложи мерки за подкрепа, когато е необходимо, както и да подкрепя мобилните работници чрез гарантиране на свободното движение на работниците, без ограничения, и засилване на преносимостта на правата и правните претенции; изисква от Комисията да представи предложение за цифров социалноосигурителен номер в ЕС;

48.  отбелязва, че на медийния сектор, който играе ключова роля в нашите демокрации, трябва да се предостави специфична подкрепа по начин, който зачита и насърчава свободата и плурализма на медиите в момент, когато онлайн средата е доминирана във все по-голяма степен от няколко големи участника с нарастваща пазарна мощ и подвижни данъчни основи, понякога в ущърб на способността на много от по-малките предприятия от ЕС да стартират и разширят дейността си в рамките на единния пазар, както се подчертава в съобщението на Комисията относно годишната стратегия на ЕС за устойчив растеж за 2021 г.(36); насочва вниманието на държавите членки към конкретните мерки, посочени в плана за действие на Комисията в областта на медиите, оповестен на 3 декември 2020 г., за подпомагане на секторите на телевизионното и радиоразпръскване, на информационната издателска дейност и на киното, така че да се възстановят от големите загуби на приходи от реклама, дължащи се на наложените от пандемията ограничения на свободата на движение, и за стимулиране на производството и разпространението на цифрово съдържание;

49.  отбелязва, че следва да се обмислят справедливи условия за дружествата, които желаят да получат достъп до публични средства и подкрепа, за да се избегне оказването на такава подкрепа на дружества, установени в юрисдикция, посочена в приложение I към Заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели(37), и отбелязва, че те не следва да нарушават колективното договаряне, участието на работниците или съвместната работа в процесите на вземане на решения в дружеството в съответствие с националното законодателство и практика, както и че това следва да зависи от поддържането на еднакво равнище на условията и правата на труд и заетост, включително защита срещу уволнения и намаляване на заплатите, неизплащане на премии на ръководителите или дивиденти на акционерите;

50.  подчертава, че поради това оценката на принципите на правовата държава и ефективността на съдебната система следва да продължат да бъдат включени в европейския семестър;

o
o   o

51.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24. (2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 89. (3) Приети текстове, P9_TA(2020)0194. (4) Приети текстове, P9_TA(2020)0180. (5) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 159. (6) ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 124. (7) ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 32. (8) OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79. (9) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93. (10) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37. (11) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 80. (12) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 9. (13) Приети текстове, P9_TA(2020)0371. (14) Предварителна експресна оценка на Евростат от 2 февруари 2021 г.: https://ec.europa.eu/eurostat/documents/portlet_file_entry/2995521/2-02022021-AP-EN.pdf/0e84de9c-0462-6868-df3e-dbacaad9f49f (15) Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1). (16) Бележка на Съвета от 16 октомври 2020 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето за периода 2021–2027 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) № 282/2014 (програма „ЕС в подкрепа на здравето“), и резолюцията на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19 (Приети текстове, P9_TA(2020)0205). (17) Предложение на Комисията от 18 ноември 2020 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и на Съвета (COM(2020)0744). (18) Евростат, Over 20% of EU population at risk of poverty or social exclusion in 2019 („Над 20% от населението на ЕС, изложено на риск от бедност или социално изключване през 2019 г.“), Европейска комисия, Люксембург, 2020 г. (19) Eurofound, COVID-19: Some implications for employment and working life („COVID-19: Някои последици за заетостта и трудовия живот“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г. (предстоящо публикуване). (20) J. Hurley, COVID-19: A tale of two service sectors („COVID-19: Разказ за два сектора на услугите“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г. (21) Eurofound, Living, working and COVID-19 („Живот, работа и COVID-19“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г., стр. 9. (22) Евростат, 1 in 10 employed persons at risk of poverty in 2018, („1 от 10 заети лица е изложено на риск от бедност през 2018 г.“), Европейска комисия, Люксембург, 2020 г., https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20200131-2 (23) Консултативен комитет за равните възможности на жените и мъжете, Opinion on Intersectionality in Gender Equality Laws, Policies and Practices („Становище относно интерсекционалността в законите, политиките и практиките за равенство между половете“), Европейски институт за равенство между половете, Вилнюс, 2020 г. (24) Eurofound, Women and labour market equality: Has COVID-19 rolled back recent gains? („Жените и равенството на пазара на труда: Доведе ли COVID-19 до отстъпление от последните постижения?“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г. (25) Агенция на Европейския съюз за основните права, Coronavirus pandemic in the EU – fundamental rights implications: focus on social rights („Пандемията от коронавирус в ЕС – последици за основните права: фокус върху социалните права“), Бюлетин 6, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г. (26) Eurofound, Upward convergence in the EU: Concepts, measurements and indicators („Възходяща конвергенция в ЕС: концепции, измерване и показатели“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018 г. (27) Европейска комисия, Labour market and wage developments in Europe defy economic slowdown („Пазарът на труда и развитието на заплатите в Европа устояват на икономическия спад“), Европейска комисия, Брюксел, 2019 г. (28) EuroHealthNet, Recovering from the COVID-19 pandemic and ensuring health equity – The role of the European Semester („Възстановяване след пандемията от COVID-19 и осигуряване на справедливост в здравеопазването — ролята на европейския семестър“), EuroHealthNet, Брюксел, 2020 г. (29) Евростат, People at risk of poverty or social exclusion („Хора, изложени на риск от бедност или социално изключване“), Европейска комисия, Люксембург, 2020 г. https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/t2020_50/default/table?lang=en (30) Предстоящи доклади: Eurofound, COVID-19: Some implications for employment and working life („COVID-19: Някои последици за заетостта и трудовия живот“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.; Eurofound, Involvement of social partner in policy making during COVID-19 („Участието на социалните партньори в изготвянето на политики по време на COVID-19“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г. (31) Eurofound (2020 г.), Long-term care workforce: employment and working conditions („Работната сила в сектора на дългосрочните грижи : заетост и условия на труд“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г. (32) Набор от социални показатели. Евростат 2020 г. https://ec.europa.eu/eurostat/web/european-pillar-of-social-rights/indicators/social-scoreboard-indicators. (33) Съобщение на Комисията от 9 септември 2020 г., озаглавено „Доклад за стратегическото прогнозиране от 2020 г. – очертаване на курса към по-издръжлива Европа“ (COM(2020)0493). (34) Работен документ на службите на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавен „Identifying Europe’s recovery needs“ (Определяне на потребностите на Европа от възстановяване) (SWD(2020)0098). (35) OВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1. (36) Съобщение на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ (COM(2020)0575). (37) ОВ C 64, 27.2.2020 г., стр. 8.