Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 21 януари 2021 г. - Брюксел
ФЕПНЛ: специални мерки за преодоляване на кризата, породена от COVID-19 ***I
 Свързаността и отношенията между ЕС и Азия
 Мерки за насърчаване на възстановяването на рибните запаси над МУУ
 Задържането на Алексей Навални
 Последните събития във връзка с Националното събрание на Венесуела
 Достъп за всеки до достойни жилища на разумни цени
 Правото на откъсване от работната среда
 Реформиране на списъка на ЕС на данъчните убежища
 Смекчаване на последиците от земетресенията в Хърватия
 Перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата
 Стратегия на ЕС за равенство между половете
 Преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии: участие на жените в цифровата икономика
 Репресиите срещу демократичната опозиция в Хонконг
 Положението с правата на човека в Турция, по-специално случаят на Селяхатин Демирташ и други лишени от свобода заради убежденията си
 Положението с правата на човека във Виетнам, и по-специално случаят с журналистите, работещи в областта на правата на човека, Фам Чи Дунг, Нгуен Туонг Туи и Ле Ху Мин Туан

ФЕПНЛ: специални мерки за преодоляване на кризата, породена от COVID-19 ***I
PDF 126kWORD 43k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 223/2014 във връзка с въвеждането на специални мерки за преодоляване на кризата, породена от COVID-19 (COM(2020)0223 – C9-0151/2020 – 2020/0105(COD))
P9_TA(2021)0015A9-0174/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0223),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 175, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0151/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юни 2020 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 18 декември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0174/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 21 януари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 223/2014 във връзка с въвеждането на специални мерки за преодоляване на кризата, свързана с избухването на COVID‑19

P9_TC1-COD(2020)0105


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/177.)

(1) ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 82.


Свързаността и отношенията между ЕС и Азия
PDF 226kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно свързаността и отношенията между ЕС и Азия (2020/2115(INI))
P9_TA(2021)0016A9-0269/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 септември 2018 г., озаглавено „Свързване на Европа и Азия – основни елементи за стратегия на ЕС“ (JOIN(2018)0031),

–  като взе предвид Партньорството за устойчива свързаност и висококачествена инфраструктура между ЕС и Япония от 27 септември 2019 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация на ЕС и САЩ от 12 юли 2012 г. относно Азиатско-тихоокеанския регион,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2018 г. относно засилено сътрудничество на ЕС в областта на сигурността във и със Азия,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 15 май 2019 г., относно „ЕС и Централна Азия: нови възможности за по-силно партньорство“ (JOIN(2019)0009),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 април 2019 г. относно „Европейският съюз, Латинска Америка и Карибския басейн – с обединени сили за общо бъдеще“ (JOIN(2019)0006),

–   като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 27 април 2016 г., относно „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика” (JOIN(2016)0021),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 март 2020 г., озаглавено „Политиката за Източното партньорство след 2020 г.: Повишаване на устойчивостта – Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички“ (JOIN(2020)007),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2020 г. относно „Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани“ (COM(2020)0641),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2020 г., озаглавено „Подкрепа за Западните Балкани за борба с COVID-19 и за възстановяване след пандемията – принос на Европейската комисия за срещата на лидерите от ЕС и от Западните Балкани на 6 май 2020 г.“ (COM(2020)0315),

–  като взе предвид програмата за свързаност за Западните Балкани, приета през 2015 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г. относно „Стратегически подход за устойчивост“ (JOIN(2017)0021),

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (2015 г.) и Програмата за действие от Адис Абеба за финансиране на развитието (2015 г.),

–   като взе предвид принципите на Г-20 за инвестиране в качествена инфраструктура (2019 г.) и „Пътна карта за инфраструктурата като клас активи“ (2018 г.),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2020 г., за „Сигурно внедряване на 5G в ЕС – прилагане на инструментариума на ЕС“ (COM(2020)0050),

–  като взе предвид изявлението на председателя и заключенията от 13-ото заседание на министрите на външните работи от Азия – Европа (AСEM), проведено на 20 и 21 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия и комисията по транспорт и туризъм,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0269/2020),

А.  като има предвид, че разширената глобална стратегия за свързаност за ЕС се нуждае от ефективно управление и широко участие на държавите членки, както и на заинтересованите страни от икономическата и обществената сфера, за да представлява ефективно основните ценности на ЕС и неговите общи интереси;

Б.  като има предвид, че в един все по-свързан и глобален свят ЕС трябва да прилага и демонстрира стратегии за свързаност, за да защитава своите интереси, ценности и позиции и да укрепва сътрудничеството със своите партньори в областта на цифровите технологии и в областта на здравеопазването, сигурността, екологичния преход, транспорта, енергетиката и най-вече свързването на хората в мрежи; като има предвид, че значителният икономически потенциал между Европа, Азия и други континенти остава неоползотворен поради липсата на физическа и цифрова инфраструктура;

В.  като има предвид, че значението на една ефективна стратегия за свързаност на ЕС беше допълнително подчертано от пандемията от COVID-19, която направи много видими както слабостите, така и силните страни на европейските и световните мрежи за свързаност; като има предвид, че икономическият стимул след COVID-19 предоставя нова възможност и може да се използва като превратен момент за насочване на инвестициите към по-голяма устойчивост, цифровизация и екологосъобразност, като същевременно насърчава нашите програми за свързаност с цел по-голяма издръжливост;

Г.  като има предвид, че една глобална стратегия за свързаност трябва да използва устойчив и основан на правила подход и следва да служи на целите на ключовите политики на ЕС, като икономическо възстановяване, Европейския зелен пакт, цифровата трансформация, насърчаването на правата на човека в световен мащаб и ефективното многостранно сътрудничество; като има предвид, че регионалните и глобалните рамки за сигурност следва да допринесат за създаването на безопасна среда за доброто функциониране на отношенията между държавите; като има предвид, че тези рамки следва да надграждат силните страни на Европа в търговската политика и дипломацията и да се справят с нови и неотложни предизвикателства, като например здравеопазването и сигурността в световен мащаб, хибридните заплахи, тероризма и бедността;

Д.  като има предвид, че свързаността вече е съществен компонент от голям брой стратегии на ЕС; като има предвид, че съгласуваността и видимостта на всички политики за свързаност следва да бъдат подобрени; като има предвид, че глобалната свързаност оказва въздействие върху конкурентоспособността на Европа и на трети държави, като предоставя търговски възможности за европейските и други дружества, по-специално МСП, да постигнат общ просперитет;

Е.  като има предвид, че една устойчива стратегия за свързаност следва да служи за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие;

Ж.  като има предвид, че изпълнението на стратегията на ЕС за свързаност ще изисква специални публични финансови ресурси в Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., разпределение на човешките ресурси и подновени усилия за улесняване на участието на частния сектор, както е изрично посочено в съвместното съобщение относно свързването на Европа и Азия от 2018 г.; като има предвид, че много региони в развитие се нуждаят от значително количество инвестиции, основани на правила, за да постигнат нова икономическа динамика, особено след пандемията от COVID‑19;

З.  като има предвид, че за ЕС, като една от най-големите икономики в света и пионер в регионалното сътрудничество и обединяването на хората, глобалната стратегия за свързаност има потенциала да донесе добавена стойност за изпълнението и насърчаването на нейната глобална програма, включително подхода „Екип Европа“ и регионалните програми, например работата по европейска стратегия за държавите от Индийския и Тихия океан и сътрудничеството в рамките на AСEM чрез полезни взаимодействия между ключовите политики на ЕС, като по този начин се издига ролята на ЕС като глобален участник;

И.  като има предвид, че споразуменията за свободна търговия на ЕС с Япония и Южна Корея ще генерират повече търговия между Азия и Европа и ще изискват подобрения в транспортната инфраструктура;

Й.  като има предвид, че партньорството за свързаност между ЕС и Япония от 2019 г. придаде допълнително значение на стратегията; като има предвид, че следва да се установят партньорства и с други азиатски партньори, включително Индия, като бързо развиващ се глобален фактор; като има предвид, че Африка и съседните на Европа държави следва да бъдат определени като приоритетни региони по отношение на свързаността;

К.  като има предвид, че съвместното съобщение относно отношенията между ЕС, Латинска Америка и Карибския басейн също трябва да бъде включено в стратегията;

Л.  като има предвид, че глобалната стратегия за свързаност трябва да бъде включена в работната програма на Комисията за 2021 г.;

М.  като има предвид, че поддържането на съществуващата инфраструктура за екологосъобразни видове транспорт в Европа и извън нея е от основно значение; като има предвид, че Европа трябва да инвестира повече в устойчива инфраструктура, като например модерна високоскоростна железопътна мрежа, която би могла да замени някои въздушни транспортни маршрути в Европа; като има предвид, че опитът показва, че неустойчивите проекти генерират високо равнище на задлъжнялост и разхищение на ресурси, подкопават ползите за местните общности от инвестициите в инфраструктура, водят до повишено замърсяване и вредят на околната среда;

Н.  като има предвид, че през последните години глобалните участници признаха потенциала за транспортна свързаност и поеха водещата роля в преследването на стратегическо развитие на световната инфраструктура; като има предвид, че се появяват нови възможности за транспортните мрежи между ЕС и Азия, особено в железопътния и морския транспорт; като има предвид, че кризата с COVID-19 показа, че непрекъснатостта на транспорта с Азия беше от съществено значение за гарантиране на веригата на доставки за всички видове стоки; като има предвид, че транспортът между ЕС и Азия се отличава на световната сцена по отношение на обема на търговията и изминатите разстояния; като има предвид, че е необходимо да се гарантират безопасността, сигурността и екологичната устойчивост, особено с оглед на емисиите на парникови газове, на всички видове транспорт, използвани между ЕС и Азия;

Принципи на стратегията за свързаност

1.  подчертава основната роля, която свързаността играе в геополитическите отношения на ЕС и неговите държави членки, и подчертава факта, че свързаността като основна ориентация на Европейския съюз е дълбоко вкоренена в подхода на ЕС към вътрешните и международните предизвикателства; отбелязва, че политиките за свързаност се прилагат успешно в ЕС и че действията в областта на свързаността все повече се включват в много от външните отношения на ЕС;

2.  насърчава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да създадат глобална стратегия за свързаност на ЕС като продължение на настоящата стратегия за свързаност между ЕС и Азия с цел нашата философия и политики за свързаност да бъдат приведени в съответствие с целта за засилване на ролята на ЕС като истински и незаменим геополитически и геоикономически участник с единно послание и като междукултурен фактор, и за укрепване на партньорствата с демокрациите по света, които споделят нашите основни ценности; като има предвид, че конкретни регионални приоритети и политики като тези за Източното партньорство, Европейската политика за съседство, съвместното съобщение относно отношенията с Латинска Америка и Карибския басейн и бъдеща стратегия за държавите от Индийския и Тихия океан трябва да бъдат приведени в съответствие със стратегията;

3.  настоява, че глобалните предизвикателства ще се задълбочат, ако светът се разцепи на съперничещи си лагери или бъде напълно фрагментиран; поради това счита, че свързаността трябва да се насърчава като принцип, при който се търси сътрудничество, винаги когато това е необходимо и възможно;

4.  подчертава, че свързаността следва да служи като ключов приоритет в работата на ЕС с оглед на потвърждаването на амбицията на Европа, постигането на по-активна европейска позиция в световната политика и създаването на условия за Европа да си сътрудничи на двустранна основа с други държави и в рамките на многостранни форуми за насърчаване на свързаност, която е фискално, икономически, социално и екологично устойчива;

5.  очаква стратегията да допринесе за прилагането на основните рамкови политики на ЕС за изграждане на силен и справедлив Съюз, инвестиране в мирни и основани на уважение международни отношения, съдействие за устойчив икономически и социален напредък, включително на основата на амбициозни търговски споразумения, които да бъдат двигател на Европейския зелен пакт и цифровата трансформация, както и насърчаване на световната справедливост;

6.  счита, че насърчаването на устойчива форма на глобализация ще изисква съвместна работа с трети държави при изпълнението на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие като основни елементи на стратегията;

7.  счита, че стратегията трябва да разглежда цялостно широк спектър от политически, икономически, културни и свързани с устойчивостта и сигурността измерения, въз основа на основните ценности на ЕС и неговите споделени интереси, трябва да изпълнява водещи проекти, които демонстрират нашите ценности за свобода, човешки права, принципите на правовата държава, демокрацията, солидарността срещу дискриминацията, устойчивостта, приобщаването, прозрачността по отношение на социалната справедливост, еднаквите условия на конкуренция, реципрочността и придържането към основано на правила многостранно сътрудничество и трябва да засили международната роля на ЕС като фактор, който определя нормите; разбира, че за нейното изпълнение трябва да бъдат заделени подходящи човешки и финансови ресурси;

8.  приканва заинтересованите страни от икономическата и обществената сфера и съответните експерти в тази област на равнище ЕС и в държавите членки да участват в разработването и прилагането на стратегията; призовава Комисията да създаде подходящи форуми за такова участие; настоява, че парламентите трябва да играят активна роля в оформянето и надзора на политиката за свързаност;

9.  припомня, че за да се генерират устойчив растеж и работни места, са необходими инвестиции в областта на свързаността; подчертава, че тези инвестиции следва да зачитат общественото благо, прозрачността, пазарната ефективност, еднаквите условия на конкуренция, в т.ч. справедливия достъп до пазарите за възлагане на обществени поръчки, и фискалната жизнеспособност, като същевременно се избягва натрупването на дълг; подчертава, че тези инвестиции трябва да подкрепят икономическата устойчивост, съвместима с Парижкото споразумение декарбонизацията на икономиката, развитието на нови умения за работната сила и спазването на високи стандарти в областта на околната среда и биологичното разнообразие; освен това подчертава, че те трябва да се придържат към строгите стандарти на ЕС относно социалните и трудовите права, прозрачността, правата на човека, надлежната проверка и доброто управление и да дават гласност на хората, засегнати от съответните проекти, въз основа на подходящи, приобщаващи и публични консултации със заинтересованите страни и открит достъп, също и за местните заинтересовани страни, като например МСП;

10.  приканва всички европейски държави да се присъединят към стратегията на ЕС за свързаност, включително държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, Западните Балкани и съседните на Европа държави, а така също и функционално да интегрират различните развиващи се региони; насърчава Обединеното кралство да обедини усилията си с ЕС за стратегическо насърчаване на международната свързаност, по-специално в светлината на неотдавнашния доклад на Камарата на общините относно бъдещето на международната политика на Обединеното кралство; счита, че проектите, извършвани под наблюдението на няколко европейски държави, следва да бъдат приоритетни;

11.  поставя най-голям акцент върху необходимостта от справедливо сътрудничество с нашите партньори и други съответни държави и региони, като същевременно се използва „мека сила“ за популяризиране на европейските ценности и за осигуряване на силни и трайни партньорства; счита, че стратегията трябва да създава общи ползи, да гарантира реципрочен достъп до пазара и да предотвратява едностранни зависимости или капани на дълга, които застрашават автономията на участващите държави, и следва да се провежда в условия на взаимно уважение;

12.  подчертава решаващото значение на Западните Балкани като приоритет за стратегията; счита, че стратегията може да създаде положителни взаимодействия с други политически и икономически процеси в региона, по-специално регионалната интеграция; счита, че съществуващите инфраструктурни планове за държавите от Западните Балкани, като например Програмата на ЕС за свързаност за Западните Балкани, следва да бъдат хармонизирани със стратегията; приветства импулса за инвестиции в свързаност в Западните Балкани в контекста на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани; освен това изтъква значението на Източното партньорство и акцента върху свързаността, подчертани в съвместното съобщение от 18 март 2020 г.;

Управление на стратегията

13.  подчертава, че стратегията трябва да бъде предмет на мониторинг и да бъде координирана с преследването на целта за вътрешна свързаност в рамките на ЕС и между ЕС и бъдещите му членове, като например чрез трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) или инициативата „Три морета“, като се укрепват общите ценности, стандарти и интереси и се предоставя споделена отговорност за стратегията на институциите на ЕС и държавите членки; счита, че без активна ангажираност на държавите членки стратегията ще бъде автомобил без колела;

14.  подчертава многоизмерния характер на стратегията, който ще изисква ефективна координация на съществуващите стратегии, политики и проекти за международна свързаност и оперативна съвместимост; очаква в тази връзка да бъде подобрена и рационализирана съществуващата координация между ЕСВД и генералните дирекции на Комисията;

15.  подчертава, че стратегията трябва да има по-ясно ръководство и разделение на правомощията в рамките на Комисията, на всяко съответно ниво, включително на най-високо равнище; поради това предлага изпълнението на стратегията да се обсъжда редовно от групата комисари за по-силна Европа, която да служи като орган за координация по въпросите на свързаността, съпредседателствана от заместник-председателя/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и от координатор на Комисията по въпросите на свързаността, в идеалния случай – изпълнителен заместник-председател;

16.  препоръчва ЕСВД да осигурява секретариата на органа за координация на свързаността, докато съответното работно равнище следва да включва всички имащи отношение генерални директори и да се председателства съвместно от генералните секретари на Комисията и ЕСВД, за да се увеличат максимално полезните взаимодействия и ефективността;

17.  подчертава значението на включването на Парламента, Съвета, държавите членки и националните парламенти в стратегията; настоява Комисията да поеме задължението за редовни доклади, описващи постиженията в изпълнението на стратегията, които да бъдат обсъдени подробно от Парламента и Съвета; насърчава назначаването на национални координатори за свързаност в правителствата на държавите членки; счита, че създаването на специална работна група на Съвета би могло да повиши съгласуваността по въпросите на свързаността, привеждането в действие и ангажираността сред държавите членки; предлага по въпросите на свързаността да се използва гласуване с квалифицирано мнозинство, освен в области, които са от значение за националната сигурност или са свързани с нея;

18.  счита, че обменът на информация със съответните заинтересовани страни и активното им участие, включително финансовите институции на ЕС, е от съществено значение за успеха на стратегията, като се има предвид съществуващият недостиг на инвестиции в тази област; препоръчва създаването на експертна група на високо равнище като консултативен орган към Комисията по въпросите на международната свързаност, включващ представители на бизнеса, както е предвидено в предложението за консултативна група на стопанските дейци, посочено в съвместното съобщение от 19 септември 2018 г., заедно с гражданското общество и други заинтересовани страни, включително от областите на правата на човека, околната среда и трудовите права, както и международни финансови институции, със специален акцент върху Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като банка на ЕС и в съответствие с критерия за равенство между половете;

19.  изразява твърдо убеждение, че европейските банки за развитие и банките за развитие на държавите членки, инвестиционните агенции и агенциите за експортно кредитиране следва да играят централна роля в управлението на инвестициите в проекти за международна свързаност, особено по отношение на мобилизирането на участието на частния сектор във финансирането и изпълнението на проекти и предоставянето на съвети относно нуждите от инвестиции или съществуващите рамки, в зависимост от нивото на развитие на държавата; застъпва се за създаването на „обслужване на едно гише“ за частния сектор;

20.  предвижда роли за ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие в този контекст; твърдо вярва, че активното насърчаване на участието на частния сектор в подходящи за банково финансиране проекти за международна свързаност трябва да бъде крайъгълен камък на стратегията; изисква да се ускори текущата работа по укрепването на европейската архитектура за финансиране на развитието с оглед на възможното създаване на напълно обособена европейска банка за развитие; подкрепя сътрудничеството с други международни финансови институции въз основа на европейските ценности и стратегически интереси;

21.  подчертава, че за да бъде стратегията надеждна, тя трябва да разполага с необходимите инструменти и средства за нейното прилагане в мащаб, който съответства на амбицията; приветства значителните суми на финансирането от ЕС за международно сътрудничество, не на последно място значителния размер на безвъзмездните средства в сравнение с други големи световни сили, който възлиза на 345 милиарда евро в периода 2014 – 2018 г.;

22.  критикува факта, че обществената осведоменост и видимостта на международния принос на ЕС за насърчаването и финансирането на политиките за свързаност са недостатъчно развити и призовава за незабавни адекватни промени; освен това подчертава необходимостта от разработване на специална комуникационна политика за стратегията и призовава за по-ясно и ефективно съобщаване на ползите, постиженията и целите на стратегията, за да се гарантира необходимата подкрепа за нейния успех; подчертава потенциала на водещите проекти в това отношение;

23.  счита, че за постигането на целите на стратегията следва да бъдат разпределени достатъчно публични средства в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г.; призовава стратегията да бъде заложена в бъдещите регламенти относно Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ III, така че да се даде възможност на ЕС да постигне ефективно целите на стратегията, чрез използването на финансови програми на ЕС като InvestEU и по-специално Европейския фонд за устойчиво развитие плюс, гаранцията за външна дейност и географски инвестиционни механизми, като Механизма за инвестиции по линия на добросъседството, Механизма за инвестиции за Централна Азия и Механизма за инвестиции в Азия; освен това подчертава възможността да се помогне на страните партньори да разработят местни механизми за финансиране;

24.  счита, че стратегията, макар да следва многоизмерен подход, трябва да бъде ясно съсредоточена върху набор от определящи приоритети; приветства специалното включване на програмата за свързаност на ЕС в програмата на тройката председателства на Европейския съвет от Германия, Португалия и Словения; подчертава значението на определянето на водещи проекти за съответните сектори, които трябва да имат силна европейска добавена стойност, да представляват стратегически обществен интерес и да демонстрират уникалния подход на ЕС, основан на ценности; призовава Комисията и ЕСВД да предложат критерии за определяне на такива проекти;

25.  приветства инициативи като принципите на Г-20 за инвестиране в качествена инфраструктура и резолюцията на Асамблеята на ООН по околната среда относно устойчивата инфраструктура; насърчава Комисията, ЕСВД и държавите членки да популяризират стратегическия подход на ЕС към международната свързаност във всички многостранни и плурилатерални форуми, като например Общото събрание на ООН, АСЕМ или Г-7;

Приоритети на Стратегията

Екологичен преход

26.  подчертава ролята на ЕС за изпълнението на Парижкото споразумение чрез насърчаване на кръговата икономика и устойчивите на изменението на климата инвестиции, наред с другите инвестиции; счита, че отговорът на изменението на климата, декарбонизацията на икономиките, опазването на биологичното разнообразие и на околната среда следва да бъде основен приоритет на стратегията, по-специално по отношение на развитието на инфраструктурата; посочва, че поддържането на съществуващата инфраструктура за екологосъобразни видове транспорт в Европа и извън нея е от първостепенно значение; призовава за систематично екологизиране на съответните инвестиции в областта на свързаността; в тази връзка препоръчва да се установят прозрачни тръжни критерии относно разходите за целия жизнен цикъл на продуктите или услугите, както и съответствие със стандартите и разпоредбите на ЕС; счита, че социално справедливото и устойчиво екологизиране на сътрудничеството за развитие, инвестициите в инфраструктура във всички области и по-специално енергийното измерение са въпроси от висок приоритет; счита сътрудничеството в областта на алтернативните енергийни източници и енергийната ефективност за ключов водещ проект; предлага сътрудничеството в областта на разработването на възобновяеми енергийни източници да се превърне в стълб на свързаността между ЕС и Африка; разглежда изграждането на капацитет за устойчивост като основно измерение; приветства амбициозното научно сътрудничество за постигане на напредък по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, за опазване на биологичното разнообразие и за насърчаване на кръговата икономика, устойчивия растеж и справедливия преход;

Транспорт

27.  силно насърчава приемането на глобален съгласуван подход чрез работа в тясно сътрудничество с трети държави за възстановяване и поддържане на свързаността, устойчивата транспортна инфраструктура и промишлеността в подкрепа на световните вериги на доставки; приветства сътрудничеството между ЕС и Азия, по инициативи като програмата „Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия“ и насърчаването на нови инициативи за устойчив транспорт с важни азиатски партньори като Индия и Централна Азия;

28.  подчертава, че ЕС следва да свърже добре разработената рамкова политика за TEN-T с мрежи в Азия, като същевременно завърши свои собствени проекти за TEN-T в ЕС, като например „Rail Baltica“ и други; приветства приемането на икономическия и инвестиционен план на ЕС за Западните Балкани и продължаващото разширяване на TEN-T в Западните Балкани и държавите от Източното партньорство, което следва да се разглежда като ключов елемент от стратегията за свързаност, предвид географското ѝ положение; счита, че трябва да бъде назначен специален координатор за TEN-T за държавите, обхванати от процеса на разширяване, и за тези от Източното партньорство;

29.  подчертава значението на железопътните връзки; изтъква необходимостта от гарантиране на уеднаквен правен режим за железопътния превоз на стоки на територията на Евразийския континент; призовава за разширяване на прилагането на техническите спецификации на ЕС, по-специално за стандартите за безопасност при железопътен превоз на опасни товари и за спазване на съответните насоки на OTIF(1) съгласно приложение 2 към СМГС(2), и за създаване на нови икономически перспективи чрез отваряне на пазарите и насърчаване на възможностите за инвестиции;

30.  подчертава значението на текущите преговори за широкообхватни споразумения в областта на въздушния транспорт с партньорските държави в Азия, по-специално споразумението между ЕС и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), което би създало справедливи и прозрачни пазарни условия, основани на ясна регулаторна рамка и по-специално на придържането към високите стандарти на Европейския съюз; подчертава значението на подкрепата на ЕС за азиатските държави за смекчаване на въздействието на гражданското въздухоплаване върху изменението на климата;

31.  призовава Комисията да продължи да осъществява напредък в своите инициативи в областта на морския транспорт за цифровизация и опростяване на административните формалности и за укрепване на морската сигурност на пристанищата в Азия чрез Международната морска организация и споразуменията за морски транспорт; подчертава необходимостта от по-нататъшно сътрудничество с трети държави в Азия чрез съответните споразумения за морски транспорт, които ще спомогнат за регулиране, улесняване и повишаване на устойчивостта на морския трафик;

32.  подчертава, че стратегията трябва да гарантира задължението на превозвачите от Азия да спазват стандартите на ЕС в сектора на автомобилния транспорт; призовава за сътрудничество между Комисията и държавите членки относно прилагането на законодателството на ЕС и на националното законодателство в сектора;

Цифрова трансформация

33.  обръща специално внимание на факта, че цифровизацията е ключово измерение за 21-ви век и подчертава нейното въздействие върху ежедневието на всеки човек по света; поради това призовава Комисията и държавите членки да проявят по-големи амбиции по отношение на цифровата трансформация; очаква ЕС да се превърне в конкурентоспособен глобален участник в цифровизацията наравно със САЩ и Китай; в този контекст счита, че насърчаването на цифровата свързаност и цифров достъп чрез мрежи с много голям капацитет, основани на оптични кабели и 5G мрежи, е важен приоритет за ЕС; счита, че развитието на отворена стратегическа автономност в този сектор трябва да включва диверсификация на веригата на доставки на производителите на оборудване чрез насърчаване на отворени и оперативно съвместими мрежови структури и партньорства за цифровизация с трети държави и региони, които споделят нашите ценности и използват технологиите в пълно съответствие с основните права; настоятелно призовава Комисията да обвърже проектите за свързаност с трети държави с етичното използване на технологиите, както във вътрешен план, така и в чужбина; подчертава в тази връзка, че свързаният със сигурността аспект е от първостепенно значение;

34.  подчертава факта, че ЕС, като фактор, който определя нормите, следва да се стреми към съвместно лидерство при определянето, защитата и осъществяването на напредък в международните норми, стандарти и практики, основани на мирна, сигурна, изградена върху принципите на правовата държава и отворена среда на ИКТ, устойчива и отговорна цифровизация, като същевременно се преодоляват заплахите за киберсигурността и се защитават правата и свободите на човека онлайн, включително защитата на личните данни;

35.  препоръчва значително да се разшири сътрудничеството в областта на защитата на данните с държавите от АСЕАН и с Индия, Япония, САЩ, Австралия, Канада, Южна Корея, Нова Зеландия и други, за да се постигне напредък при вземането на решения относно адекватността на потоците от данни; счита, че разпоредбите относно електронната търговия и цифровата търговия в търговските споразумения следва да служат на целите на стълба за цифровизацията в стратегията; отбелязва по отношение на потоците от данни, че от страна на ЕС вече са внесени различни предложения в преговорите, съобразени със защитата на данните и Общия регламент относно защитата на данните(3); отбелязва, че решението относно адекватното ниво на защита за Япония дава пример за насърчаване на цифровата интеграция; застъпва се за обвързване на програмата за цифрова свързаност с предстоящата стратегия на ЕС за глобално сътрудничество в областта на цифровите технологии;

36.  подчертава, че 5G инфраструктурата е елемент от стратегическата устойчивост на Европа; призовава Комисията да изработи план за развитие на европейска 5G инфраструктура и постепенно премахване на 5G технологията, изградена от трети държави, които не споделят европейските ценности и стандарти; настоятелно призовава Комисията решително да обвърже проектите за свързаност с трети държави с етичното използване на технологиите, както във вътрешен план, така и в чужбина; приветства разпоредбите за киберсигурността в програмата „Цифрова Европа“ по отношение на тръжната процедура; застъпва се за включването на подхода на набора от инструменти за 5G в насърчаването на цифровата свързаност предвид неговите възможности за извънтериториално прилагане; насърчава Комисията да работи за възпроизвеждане на международните споразумения на ЕС за мобилен роуминг с партньорите в областта на свързаността; приветства инициативата „Интернет от следващо поколение“ и инвестициите в проекти за цифрова инфраструктура, като например дълбоководния кабел на консорциума „Building Europe Link to Latin America“; препоръчва на Комисията да определи реалните нужди от целенасочена цифрова официална помощ за развитие (ОПР); предлага Комисията да насърчава сътрудничеството за развитие на 6G с държави със сходни възгледи като водещ проект;

Междуличностно измерение

37.  счита, че междуличностното измерение е основен стълб на стратегията и следва да бъде приоритизирано допълнително; в тази връзка призовава за реципрочни възможности за мобилност между Европа и Азия; подчертава необходимостта от подходящо финансиране на публичната дипломация;

38.  поставя силен акцент върху насърчаването на междуличностните контакти между студентите, стажантите в областта на професионалното обучение, младите специалисти, академичните среди, гражданското общество, изследователите от НПО и културните области, което е ключово за взаимното разбирателство и уважение; застъпва се за такова сътрудничество на основата на приобщаване, реципрочност и равенство между половете; призовава по-специално за укрепване на младежкото измерение чрез младежки форуми за взаимно насърчаване на владеенето на чужди езици, студентския и академичния обмен и взаимното признаване на дипломите; във връзка с това препоръчва отварянето на платформата eTwinning за държавите партньори в областта на свързаността; припомня възможностите за регионален обмен, като например между новатори и за сътрудничество между градовете; подчертава, че свързаността отваря възможности Европа да бъде точно в центъра, където се срещат научни изследвания, иновации и инвестиции; смята, че в контекста на този стълб следва да се обърне специално внимание на въпросите, свързани с малцинствата;

39.  приветства инициативите, приети за Западните Балкани, насочени към насърчаване на младежкото сътрудничество и обмен, както и на професионалното образование и обучение, и насърчава предлагането на подобни програми на други партньори по стратегията, като се започне с държавите от Източното партньорство; отбелязва, че свързаността между ЕС и Западните Балкани е неразделна част от стратегията, тъй като държавите от региона са бъдещи членове на ЕС;

40.  приветства организирането на Форума на младите лидери между ЕС и АСЕАН и на Форума за стратегически мислители през февруари 2018 г., както и срещите на високо равнище на младите лидери на Фондация „Азия-Европа“ наред със срещите на високо равнище на AСEM; предлага тези събирания да се провеждат редовно и да се създават подобни годишни форуми като част от отношенията между ЕС и Африканския съюз;

41.  призовава Комисията да приведе стратегията в съответствие с предстоящата стратегия на ЕС за сътрудничество в областта на научните изследвания и инвестициите; призовава Комисията да следва стратегическия си подход към сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) чрез подобряване на отношенията с партньори със сходни възгледи, включително като вземе предвид статута на асоцииран партньор, и като основава сътрудничеството на такива универсални принципи като академичната свобода, свободния достъп, защитата на интелектуалната собственост, еднаквите условия на конкуренция, интегритета на научните изследвания и защитата на личните данни; насърчава приемането на специфични за всяка държава политики за сътрудничество в областта на научните изследвания; подчертава значението на установяването на критерии за идентифициране на чувствителни сектори в областта на научните изследвания и иновациите, включително в областта на технологиите с двойна употреба;

Търговия, инвестиции, конкурентоспособност и стандарти

42.  отбелязва, че ЕС следва да засили връзките си с приемащите държави и да им представи надеждно и устойчиво алтернативно предложение за финансиране на свързаността;

43.  счита, че междуличностното измерение е от съществено значение и за основаване на конкурентоспособността на ценностите на ЕС и за ефективна европейска икономическа дипломация;

44.  счита, че търговската политика следва да играе ключова роля за постигане на целите на стратегията чрез насърчаване на справедлива и устойчива търговия и инвестиции; подчертава значението на укрепването на икономическата устойчивост чрез диверсификация на веригите за доставки, както и чрез засилване на регионалната интеграция; подчертава, че стратегията следва да върви ръка за ръка с усилия за увеличаване на достъпа до съответните пазари, включително обществените поръчки, и да насърчава отворена и прозрачна инвестиционна среда, отключваща възможности и допринасяща за глобалната конкурентоспособност; подчертава значението на сътрудничеството в областта на надлежната проверка, правата на интелектуална собственост и географските указания;

45.  в тази връзка подчертава централната роля на международните екологични и социални стандарти и стандарти за устойчивост в търговските и инвестиционни споразумения; припомня прегледа на плана за действие на Комисията от 15 точки и обсъжданията в Съвета относно търговията и устойчивото развитие; призовава Комисията да прилага изцяло инструментите за търговска защита, за да се гарантира, че европейските предприятия не са подложени на нелоялни търговски практики, и да прилага ефективно главите за търговия и устойчиво развитие в съответствие с Парижкото споразумение, целите за устойчиво развитие и конвенциите на МОТ с оглед на разработването на стратегията и стремежа към устойчива интеграция; счита, че Комисията и ЕСВД следва да прилагат по-стратегически подход към общата схема от преференции, включително чрез засилване на действията на най-високо политическо равнище, за повишаване на нейната ефективност по отношение на стандартите в областта на правата на човека, международната трудова среда и доброто управление;

46.  подчертава значението на стратегическите отношения и системното съперничество между ЕС и Китай и призовава държавите членки и институциите на ЕС да демонстрират единомислие и координиран подход по отношение на Китай; отново призовава Китай за постигане на напредък с амбициозна реформа на Световната търговска организация, включително всеобхватни правила относно субсидиите за промишлеността, и отчита опасенията във връзка с нарушаващите пазара практики на китайските държавни предприятия, принудителния трансфер на технологии и локализирането на данни, свръхкапацитета и свързания с това дъмпингов износ, както и други нелоялни търговски практики; счита, че разширяването на еднаквите условия на конкуренция за трети пазари е от първостепенно значение за дългосрочните възможности на европейските предприятия;

47.  подчертава ролята на международните търговски споразумения, договорени от ЕС, и значението на правилното им прилагане; счита, че свързаността следва да бъде включена в съобщението на Комисията относно прегледа на търговската политика; подчертава международните норми и прозрачните стандарти за насърчаване на качествена инфраструктура и мрежова оперативна съвместимост; призовава Комисията да направи съществуващите споразумения по-амбициозни, като систематично включва политика на стандартизация в двустранните партньорства и търговските споразумения, за да се насърчи многостранното определяне на стандарти и широкото възприемане на международно съгласувани стандарти и прозрачното регулаторно сътрудничество в пълно съответствие с правото на регулиране;

48.  счита, че моделът на ЕС за политика на стандартизация има предимството да бъде иновативен, отворен и приобщаващ и трябва да му се предостави възможност да продължи да се справя с глобалната конкуренция между различни модели на стандартизация; очаква Комисията да играе активна роля в насърчаването на политиката на стандартизация; поради това препоръчва отговорността за координиране на политиката на ЕС в областта на стандартизацията да бъде възложена на високопоставен служител на Комисията, в идеалния случай на члена на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар; призовава Комисията и ЕСВД да се координират по-тясно с подобни демократични партньори съмишленици в международните форуми за определяне на стандарти с цел насърчаване на международните стандарти, които подкрепят демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Здраве

49.  счита, че пандемията от COVID-19 показа спешната необходимост да се даде приоритет на сектора на здравеопазването като нова област от решаващо значение за сътрудничеството, по-специално по отношение на устойчивостта на здравните системи, достъпа до лекарства, медицинско оборудване и ваксини, засилването на стратегическата автономия на ЕС в областта на здравеопазването, избягването на едностранни зависимости и гарантирането на безопасни и разнообразни промишлени вериги на доставки във фармацевтичната и здравната област, обмена на най-добри практики в областта на управлението на кризи и политиките за превенция на пандемии, както и реципрочност при управлението на пътуванията и отварянето на границите; предлага усилията на ЕС в областта на здравеопазването на ЕС да се свържат със стратегията и да се партнират с други регионални механизми, като например Центъра на АСЕАН за борба със заразните болести; подчертава, че ЕС трябва да използва свързаността в областта на здравеопазването за извличане на поуки от примери за успешно управление на пандемията от страна на партньори съмишленици като Нова Зеландия, Република Корея и Тайван;

50.  подчертава извлечените поуки от пандемията от COVID-19 по отношение на важността на координираните мерки за гарантиране, че световните транспортни маршрути и веригите на доставка остават отворени и сигурни;

Сигурност

51.  изразява убеждение, че измерението на стратегията, свързано със сигурността, трябва спешно да бъде развито, като се вземат предвид рисковете, поради които свързаността може да бъде превърната в оръжие; подчертава необходимостта от геополитически подход към глобалното сътрудничество, за да може ЕС успешно да се справи с новите предизвикателства в областта на сигурността, включително киберсигурността, цифровата свързаност, критичната инфраструктура и потенциалната двойна употреба на технологиите; подчертава сериозността на терористичните заплахи; подчертава нарастващите опасения във връзка със сигурността в съседните на Европа държави; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да играят по-активна роля по тези въпроси;

52.  подчертава необходимостта от развиване на по-силно измерение на сигурността в нашето партньорство с Африка; припомня заключенията на Съвета от 2018 г. относно засилено сътрудничество на ЕС в и с Азия в областта на сигурността; отбелязва нарастващото значение за ЕС на опасенията във връзка със сигурността в региона на Индийския и Тихия океан, изразена в стратегиите на държавите членки за Индийския и Тихия океан; подкрепя инициативата за разработване на обща стратегия на ЕС за Индийския и Тихия океан и сътрудничество с партньори от региона на Индийския и Тихия океан, включително обмен между военните; счита, че откритостта, просперитетът, приобщаването, устойчивостта, прозрачността, реципрочността и жизнеспособността следва да бъдат водещи принципи в сътрудничеството с региона на Индийския и Тихия океан;

Партньорства за свързаност

53.  горещо приветства създаването на партньорство между ЕС и Япония за устойчива свързаност и качествена инфраструктура с акцент върху устойчивата свързаност със Западните Балкани, Източна Европа, Централна Азия, региона на Индийския и Тихия океан и Африка; изразява надежда, че ЕС и Япония активно ще насърчават партньорството за свързаност между съответните целеви групи и ще успеят да дадат тласък на привеждането в действие на партньорството през първата половина на 2021 г.;

54.  приветства Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония, което влезе в сила на 1 февруари 2019 г., и засилената координация между ЕИБ, Японската агенция за международно сътрудничество и Японската банка за международно сътрудничество, по-специално по отношение на финансирането на екологосъобразната свързаност; счита, че Западните Балкани и Югоизточна Азия предоставят много добри възможности за сътрудничество между ЕС и Япония в областта на свързаността с трети партньори; вижда голям потенциал за участие на частния сектор, включително МСП; освен това се застъпва за разглеждане на аспектите на сигурността на сътрудничеството в областта на свързаността между Япония и ЕС, включително морската сигурност;

55.  горещо приветства текущите преговори за изграждане на партньорство за свързаност с Индия; изразява надежда, че ротационните председателства на Съвета на ЕС, както и предстоящите председателства на Г-20 от страна на Италия и на Индия ще използват своето влияние за постигането на напредък; отбелязва инициативата за свързаност на регионалната инфраструктура в Южна Азия; отбелязва участието на Индия в Инициативата от Бенгалския залив за многосекторно техническо и икономическо сътрудничество и Международния транспортен коридор север-юг; счита, че с оглед на настоящите обстоятелства Индия следва да играе по-голяма роля и че трябва да се търси по-задълбочено сътрудничество между ЕС и държавите от Южна Азия; застъпва се за подпомагане на координирането на различните стратегии за свързаност в Азия, от които Световната банка е изброила общо 16;

56.  припомня, че както Руската федерация, така и Турция също имат интерес да станат заинтересовани страни в свързаността между ЕС и Азия; има желание да си партнира с тях, когато е възможно; признава, че през последните две десетилетия страните от Централна Азия са се възползвали в значителна степен от по-добра интеграция в световната икономика; счита, че ЕС следва да играе много по-голяма роля и да се превърне в един от ключовите участници в региона, използвайки търговията и инвестициите като двигател за споделен просперитет; изразява загриженост, че проектите, финансирани от Китай в Централна Азия, не са прозрачни; настоява да се даде приоритет на високите трудови и екологични стандарти и да се гарантира устойчивост на дълга;

57.  приветства проучвателния обмен между ЕС и Корея относно партньорство за свързаност и изразява надежда, че ще бъде постигнат добър напредък през 2021 г.; застъпва се за създаването на партньорство за свързаност между ЕС и АСЕАН, имащо за цел свързване с вече съществуващия генерален план за свързаност на АСЕАН и портфейл от проекти, наред с други цели; признава, че тъй като регионът на АСЕАН е третият по големина търговски партньор на ЕС след САЩ и Китай, за износителите от ЕС ще има значителни ползи от осигуряването на по-добър достъп до пазара и засилването на сътрудничеството чрез всеобхватни споразумения за партньорство; застъпва се за регионално споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН; насърчава използването на инвестиции за намаляване на обезлесяването и за разнообразяване на устойчивото селско стопанство;

58.  приветства постиженията на съвместното изявление на министрите от ЕС и АСЕАН относно свързаността от 1 декември 2020 г. и призовава ЕС незабавно да започне разработването и прилагането на инструменти и рамки за сътрудничество с АСЕАН в областта на свързаността;

59.  отбелязва инициативите на Австралия в областта на регионалната политика за свързаност и обмена на ЕС с Австралия относно свързаността в географските области, представляващи интерес; настоятелно призовава за по-тясно сътрудничество с Австралия, за да се покаже солидарност между демокрациите; вижда потенциал за сътрудничество с партньори в басейна на река Мекон;

60.  подчертава необходимостта от сътрудничество в областта на свързването с Тайван с оглед на извличането на поуки от най-добрите му практики при справяне с пандемията от COVID-19, засилване на междуличностните контакти, намаляване на цифровото разделение в региона на Югоизточна Азия и проучване на възможността за инвестиционно споразумение между ЕС и Тайван;

61.  призовава Комисията да направи оценка на Регионалното споразумение за всеобхватно икономическо партньорство и ролята на Китай в него;

62.  изразява твърдото си убеждение, че ЕС следва да засили сътрудничеството със САЩ; приветства инициираната от САЩ концепция Blue Dot Network (BDN); призовава Комисията и ЕСВД да се ангажират със САЩ по BDN, за да засилят трансатлантическото сътрудничество по основаната на правила и устойчива свързаност, като същевременно подчертава опасенията по отношение на последната; изразява надежда за бъдещо сътрудничество, особено по отношение на поддържането на високи стандарти за качество на проектите за свързаност и насърчаването на участието на частния сектор;

63.  подкрепя ангажиментите за укрепване на партньорството между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн, както беше подчертано в съвместното съобщение от 2019 г., включително относно цифровата икономика и свързаността; подчертава значението на укрепването на партньорството с Латинска Америка и Карибския басейн, които напълно споделят европейските основни ценности и интереси;

64.  посочва, че ЕС е работил с Китай в контекста на платформата за свързаност между ЕС и Китай с умерени резултати; счита, че инициативата „Един пояс, един път“ е в центъра на твърдата външна политика на Китай; изразява готовност да обмисли възможността за партньорство с инициативата „Един пояс, един път“ в конкретни случаи, когато това не компрометира основните принципи на ЕС, когато инициативата отговаря на международните стандарти и когато участващите проекти се разглеждат от Комисията, за да се гарантира, че отговарят на нормите и стандартите на ЕС като социални, екологични и фискални стандарти и устойчивост, прозрачност, приобщаване, принципи на правовата държава, зачитане на правата на човека и реципрочност, за да не се увеличи международното влияние на трети държави, които действат с принуда и за да се гарантира целостта на общия пазар и политическото сближаване на ЕС; счита, че в този контекст следва да се постави акцент върху подобряването на евразийската транспортна инфраструктура, особено за мултимодален и устойчив транспорт;

65.  подчертава значението на текущата работа на платформата за свързаност между ЕС и Китай в усилията ѝ да проучи възможностите за сътрудничество в областта на транспорта между разширената трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС и инициативата „Един пояс, един път“; подчертава необходимостта от глобален и всеобхватен подход за гарантиране на свободна и лоялна конкуренция за предприятията в областта на развитието на транспортната инфраструктура с Китай, включително пълна прозрачност и еднакви условия; в тази връзка подчертава, че договорните клаузи в тази област трябва да станат възможно най-прозрачни и да гарантират защитата на основните интереси на ЕС;

66.  отбелязва, че политиките за свързаност следва да намалят отрицателните външни ефекти, като например въздействието върху околната среда и замърсяването; подчертава значението на устойчивостта за цялата стратегия; насърчава ЕС да се ангажира с азиатските държави партньори, за да направи транспортната свързаност с Азия по-безопасна и по-сигурна, не на последно място в областта на потоците от данни, мобилността и киберсигурността;

67.  подчертава значението на най-отдалечените региони на Европа, по-специално на тези, които се намират по-близо до Азия, и подчертава техния икономически потенциал; насърчава Комисията да улесни инвестициите в тези територии с цел увеличаване на тяхната свързаност и стимулиране на икономиките им;

68.  призовава Комисията и ЕСВД да развият силен капацитет за наблюдение в стратегиите за свързаност на други държави и региони, включително по отношение на реално използваните финансови ресурси, въздействието върху финансовата стабилност, устойчивото развитие и спазването на правата на човека, принципите на правовата държава, доброто управление и принципите на многостранното сътрудничество; подчертава потенциала на „Екип Европа“ за намиране на полезни взаимодействия в усилията на ЕС и държавите членки за свързаност; препоръчва да се работи с държавите партньори за наблюдение на дългосрочните последици върху структурните политики, промишленото и икономическото модернизиране и намаляването на бедността;

Глобална свързаност

69.  категорично подчертава факта, че стратегията трябва да обърне специално внимание на свързаността със съседните на Европа държави и със съседния континент Африка, предвид все по-голямото му геополитическо значение за различни глобални участници; очаква тези усилия да отразят опита на ЕС в политиките за насърчаване на свързаността, осъществявани в Африка по линия на сътрудничеството за развитие; призовава тази цел да бъде обсъдена на високо равнище с Африканския съюз и това да доведе до създаването на партньорство за свързаност между ЕС и Африка до края на 2021 г.;

70.  приветства Комисията и заместник-председателя/върховния представител за тяхната готовност да представят стратегия за Арктика през 2021 г. и призовава ЕС да се ангажира активно в Арктика; изразява своята загриженост относно въздействието на изменението на климата върху този нестабилен регион; отбелязва по-специално потенциалното отваряне на нов маршрут за корабоплаване до Азия поради топенето на морския лед, който би могъл да се използва и за цифрови връзки, като например оптични кабели, и отбелязва инициативата на Китай „Арктически път на коприната“; очаква устойчивата свързаност да бъде в основата на тези усилия;

71.  отбелязва успеха на първия „Форум за свързаност на Европа“ през 2019 г.; изразява съжаление за отмяната на форума през 2020 г. поради COVID-19; очаква с нетърпение следващия форум, който ще бъде организиран през 2021 г., ако пандемията не попречи на това; счита, че предстоящите форуми следва да се използват за включване на всички евроазиатски партньори в областта на свързаността, включително Русия и Китай, в многостранни дискусии относно съответните им визии за бъдещия ред в областта на икономиката, политиката и сигурността в Евразия;

72.  очаква Комисията да представи нов комуникационен подход с ясно наративно послание, за да се създаде подходяща видимост и достатъчна отчетност за политиките на ЕС в областта на свързаността и резултатите от тях; настоятелно призовава за промяна на марката на стратегията на ЕС за свързаност на ясен и привлекателен език и условия, които изразяват специфичния, основан на ценности европейски подход към свързаността, и ясна пътна карта за прилагане и реализиране на стратегията;

o
o   o

73.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки и на партньорите на ЕС в областта на свързаността.

(1) Междуправителствена организация за международни железопътни превози.
(2) Съглашение за международно железопътно сточно съобщение на Организацията за сътрудничество на железниците.
(3) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).


Мерки за насърчаване на възстановяването на рибните запаси над МУУ
PDF 180kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно „Повече риба в моретата?“ Мерки за насърчаване на възстановяването на запасите над максималния устойчив улов (МУУ), включително зони за възстановяване на рибните ресурси и защитени морски зони (2019/2162(INI))
P9_TA(2021)0017A9-0264/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и членове 11, 39 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР)(1),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(2),

–  като взе предвид член 13 от ДФЕС, съгласно който при формулирането на политиките на Съюза в областта рибарството, наред с други области, Съюзът и държавите членки трябва да вземат под внимание факта, че животните са същества с усещания, и във връзка с това да обърнат особено голямо внимание на релевантните изисквания в областта на хуманното отношение към животните,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки(3),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(4) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване(6) и в частност член 3 от него, чийто основен принцип, според който „По време на умъртвяването им и свързаните операции животните се предпазват от всяка болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати“, се прилага и за рибите,

–  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране(7) (Директива за морското пространствено планиране),

–  като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници(8), в частност по отношение на оттичането на изкуствени торове,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(9) и Регламент (EC) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността(10),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., изложена в съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на целите за устойчиво развитие за 2030 г.(11),

–  като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите от 2020 г. (доклад „SOFIA 2020“),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г. (COM(2020)0248),

–  като взе предвид Декларацията от Йоханесбург за устойчиво развитие от 2002 г., Плана за изпълнение от Йоханесбург и заключителния документ от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио +20“) от юни 2012 г., озаглавен „Бъдещето, което искаме“,

–  като взе предвид доклада от 2020 г. на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на Комисията относно наблюдението на изпълнението на общата политика в областта на рибарството (STECF-Adhoc-20-01),

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), и по-специално цел 11 от целите за биологичното разнообразие от Аичи, които са част от стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011–2020 г. към КБР,

–  като взе предвид доклада от 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES),

–  като взе предвид специалния доклад от 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид резолюцията на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) от 2016 г. относно увеличаването на покритието на защитените морски зони за ефективно опазване на морското биологично разнообразие,

–  като взе предвид Цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 14 на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 25 юни 2020 г. относно изпълнението на Рамковата директива за морска стратегия (COM(2020)0259),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие(12),

–  като взе предвид доклада на Световната банка от 2017 г., озаглавен „Нов поглед върху потъналите милиарди: напредък и предизвикателства в световното морско рибарство“,

–  като взе предвид Специален доклад № 1/2017 на Европейската сметна палата от 21 февруари 2017 г., озаглавен „Необходими са повече усилия за осъществяване на пълния потенциал на мрежата „Натура 2000““,

–  като взе предвид Доклад № 17/2019 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) от 25 юни 2020 г., озаглавен „Послания за морските екосистеми II“,

–  като взе предвид решението на Европейския омбудсман по дело 640/2019/FP относно прозрачността на процеса на вземане на решения на Съвета на ЕС, по отношение на приемането на годишни регламенти за определяне на риболовни квоти (общ допустим улов),

–  като взе предвид доклад на ЕАОС № 3/2015 от 1 октомври 2015 г., озаглавен „Защитени морски зони в европейските морета: Преглед и перспективи за бъдещето“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 1 октомври 2015 г. за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на член 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО) (COM(2015)0481),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 31 юли 2018 г. за оценка на програмите от мерки на държавите членки съгласно Рамковата директива за морска стратегия (COM(2018)0562),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г. (COM(2020)0248),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0264/2020),

А.  като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) има за цел да гарантира, че свързаните с риболова и аквакултурата дейности са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за допринасяне за продоволственото снабдяване; като има предвид, че за да бъде постигната целта за постепенно възстановяване и поддържане на популациите от рибни запаси над нивата на биомаса, които позволяват максимален устойчив улов, равнището на експлоатация, позволяващо максимален устойчив улов трябваше да бъде постигнато до 2015 г. при възможност и чрез постепенно, постъпателно нарастване най-късно до 2020 г. за всички запаси;

Б.  като има предвид, че ЦУР 14 призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси;

В.  като има предвид, че Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) има за цел защитата и опазването на морската среда, предотвратяването на влошаването на нейното състояние и възстановяването на морските екосистеми, както и постигането на добро екологично състояние на морските води на ЕС до 2020 г.;

Г.  като има предвид, че съгласно РДМС доброто екологично състояние се основава на 11 дескриптора; като има предвид, че дескриптор 3 се отнася до популациите на всички риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов и попадат в рамките на безопасните биологични граници, като наблюдаваното разпределение по възраст и размер на популациите е показател за наличието на здрави запаси;

Д.  като има предвид, че има три основни критерия за оценка по дескриптор 3 за добро екологично състояние – (I.) устойчивост на експлоатацията, (II.) репродуктивна способност и (III.) запазване на дела на по-старите и по-големите риби, но че само 10,5 % от запасите могат да бъдат оценени с оглед на критерии (I.) и (II.) и липсва задоволителна обща методология за оценка на европейско равнище по критерий (III.);

Е.  като има предвид, че събирането на данни за някои рибни запаси се нуждае от неотложно подобряване, по-специално за запасите в Черно море, Средиземно море и Макаронезия, с оглед извършване на научна оценка, която да е от съществено значение за устойчивото управление на запасите;

Ж.  като има предвид, че приетите в рамките на ОПОР мерки за управление на рибарството дават резултати, тъй като броят на експлоатираните на устойчиви равнища рибни запаси нараства, като по този начин се създават условия за по-високи добиви от запасите, които са били свръхексплоатирани;

З.  като има предвид, че все още около 38 % от запасите в североизточната част на Атлантическия океан и около 92 % от запасите, които са научно оценени в Средиземно море и Черно море, са свръхексплоатирани, което означава експлоатирани над равнищата на максималния устойчив улов (МУУ), според НТИКР, въпреки правното изискване за прекратяване на прекомерния риболов до 2020 г.; отбелязва, че 62,5 % от запасите в Средиземно море и Черно море са били свръхексплоатирани през 2017 г. според доклада на ФАО „SOFIA 2020“;

И.  като има предвид, че предложените от Комисията стойности на общия допустим улов (ОДУ) са били в съответствие с МУУ за всички 78 вида рибни запаси в североизточната част на Атлантическия океан, за които има научни становища;

Й.  като има предвид, че през 2019 г. Съветът определи ОДУ за 62 от 78 вида в съответствие с МУУ; като има предвид, че поради това се очаква през 2020 г. повече от 99 % от разтоварванията в Балтийско море, Северно море и Атлантическия океан, управлявани изключително от ЕС, да бъдат от устойчиво управляван риболов;

К.  като има предвид, че в североизточната част на Атлантическия океан биомасата е продължила да се увеличава от 2007 г. насам, а през 2018 г. количеството ѝ е било с 48 % по-голямо в сравнение с 2003 г. при напълно оценените запаси. като има предвид, че в Средиземно море и в Черно море положението остава почти непроменено от началото на събирането на серии от данни през 2003 г., въпреки че от 2012 г. насам може да има леко увеличение на биомасата;

Л.  като има предвид, че риболовът при максимален икономически улов (МИУ) се отнася до равнището на улов, при което икономическите ползи за флотовете са максимизирани, при което устойчивостта на сектора се подобрява и при което запасите се поддържат над МУУ;

М.  като има предвид, че при риболова, включващ множество видове, управлението на видовете въз основа на модела на МУУ не може да се прилага, дори при добре проучените от научна гледна точка и документирани видове риболов;

Н.  като има предвид, че научните изследвания по този въпрос породиха загриженост относно дългосрочното отрицателно въздействие, което някои употреби на риболовни техники, като дънни съоръжения и устройства за привличане на рибата, оказват върху запасите, морското биологично разнообразие и морската среда;

О.  като има предвид, че ОПОР все още не се прилага изцяло и че някои от нейните мерки, като например създаването на зони за възстановяване на рибните ресурси, все още не са използвани;

П.  като има предвид, че според Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) 66 % от морската среда е променена в резултат на човешки натиск и че според ФАО 34,2 % от рибните запаси се ловят на биологично неустойчиви нива;

Р.  като има предвид, че Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) се застъпва за трансформирането на най-малко 30 % от всички морски местообитания до 2020 г. в мрежа от защитени морски зони (ЗМЗ) с висока степен на защита, наред с други ефективни мерки за защита по зони, като целта е да не се извършват добивни дейности в поне 30 % от океанските води, без да се вземат предвид социално-икономическите последици;

С.  като има предвид, че в доклада на ФАО „SOFIA 2020“ се потвърждава, че управлението е най-добрият инструмент за опазване и единственият път към постигане на устойчивост и че запасите, които са обект на ефективно управление, са все по-устойчиви, като 78,7% от текущите разтоварвания на морски риби в световен мащаб са от биологически устойчиви запаси;

Т.  като има предвид, че в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. се призовава за правно обвързваща цел за защита на най-малко 30% от морската територия на ЕС и за това, 10% от морската територия на ЕС да бъде строго защитена;

У.  като има предвид, че електронното наблюдение от разстояние, например чрез предаване на местоположението на плавателните съдове в близко до реално време, и засилването на проверките на място играят положителна роля за прилагането на ЗМЗ;

Ф.  като има предвид, че загубата на морско биологично разнообразие има социално-икономическо въздействие върху сектора на рибарството, крайбрежните и отвъдморските общности и обществото като цяло и поради това следва да бъде предотвратена; като има предвид, че според Световната банка възстановяването на рибните популации би донесло по-големи икономически ползи от сегашното състояние на морските рибни популации;

Х.  като има предвид, че здравословните местообитания, включително плитчините, подводните ливади и кораловите рифове, са от съществено значение за възстановяването на функционирането на морските екосистеми и за възстановяването на рибните запаси, както и за осигуряването на въглеродни поглътители с цел смекчаване на последиците от изменението на климата;

Ц.  като има предвид, че добре управляваните ЗМЗ са от съществено значение за увеличаване на биологичното разнообразие и за опазване на естествените местообитания на други видове, като например птиците;

Ч.  като има предвид, че съществува категоричен научен консенсус, че ЗМЗ могат да бъдат от полза за рибарството поради разпространението на ефектите и положителното им въздействие върху попълването на рибните запаси, например чрез опазването на местата за размножаване, на младите екземпляри и големите риби майки с висок репродуктивен капацитет;

Ш.  като има предвид, че замърсяването с произход от сушата, особено в частично затворени морски басейни, както и от други морски дейности, също оказва въздействие върху възстановяването на рибните запаси;

Щ.  като има предвид, че през 2018 г. общата биомаса на видовете с въведени квоти в рамките на управляваните от ЕС запаси е била с 48 % по-голяма отколкото през 2003 г.;

АА.  като има предвид, че уловената в дивата природа риба е най-здравословният и най-благоприятният за околната среда източник на протеин на земята благодарение на ниския въглероден отпечатък на риболовната промишленост; като има предвид, че следователно морските храни са най-добрият избор за борба с изменението на климата;

АБ.  като има предвид, че препоръката на Европейския омбудсман за проактивно публикуване на документи, свързани с приемането на разпоредбите за ОДУ, засега не е била последвана от Съвета на ЕС;

АВ.  като има предвид, че риболовът на равнището на МУУ продължава да носи положителни резултати в североизточната част на Атлантическия океан;

Подобряване на управлението на рибарството с цел прекратяване на прекомерния улов

1.  отново призовава за пълно прилагане на ОПОР с цел възстановяване и поддържане на популациите на рибни запаси над нивата на биомаса, позволяващи МУУ;

2.  подчертава, че природата, рибата и другите живи организми имат своя присъща стойност, дори и да остават неексплоатирани от човешки дейности;

3.  призовава Комисията и държавите членки да засилят научния обхват с целта за това, 100% от рибните запаси, експлоатирани в европейски води, да бъдат оценени най-късно до 2025 г., и МУУ да може да бъде изчисляван за всички тези запаси, когато това е възможно от научна гледна точка;

4.  посочва, че държавите членки отговарят за събирането на данни и че тези данни са от съществено значение за оценката на здравето на рибните запаси; припомня, че съгласно член 23 от Регламент (ЕС) 2017/1004(13) Комисията трябва да представи на Парламента и на Съвета доклад относно прилагането и функционирането на този регламент;

5.  призовава Комисията да направи своите предложения за ОДУ, а Съветът да определи ОДУ на равнището на МУУ, както е предвидено в Регламента за ОПОР;

6.  призовава Комисията, държавите членки и научната общност да разработят научно обоснован модел за оптимизиране на управлението и експлоатацията на хибридните рибни стопанства; отбелязва, че този модел следва да направи възможно прилагането на сходни управленски цели по отношение на използването на МУУ в рамките на ОПОР, позволявайки проследяването на развитието на прилаганите правила за управление;

7.  настоятелно призовава Комисията да засили прилагането на екосистемния подход към управлението на рибарството, включително чрез все по-голямо прилагане на подходи, насочени към множество видове, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие на риболовните дейности и други фактори, като например изменението на климата върху морските екосистеми, рибните запаси и обществото, и да се гарантира устойчивостта на океаните по отношение на изменението на климата; отново заявява, че пълното документиране на улова и качеството на данните са от ключово значение за подобряване на управлението на рибарството; призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите стъпки за подобряване на събирането на данни относно любителския риболов, като се има предвид неговото въздействие върху околната среда и социално-икономическата му стойност;

8.  призовава Комисията да продължи да подкрепя плановете за подобряване на селективността и, с оглед на прилагането на екосистемен подход към управлението на рибарството, да установи кои практики са вредни за запасите, биологичното разнообразие в средата на океаните и морската среда и да въведе мерки за ограничаване и промяна на тези практики;

9.  счита, че след оценката на ОПОР до 2022 г. ЕС следва, когато е необходимо, да адаптира настоящите практики за управление на рибарството и да ускори прехода към риболов със слабо въздействие, с цел не само да се запазят рибните запаси на настоящите равнища, но и, което е по-важно, да се възстановят рибните запаси и да се възстановят морските екосистеми, при консултиране със заинтересованите страни, по-специално сектора на рибарството, и да се подкрепят тези мерки чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство;

10.  счита, че вниманието и подкрепата следва да бъдат насочени по-специално към дребномащабния риболов, който е потенциално по-малко агресивен и по-устойчив, не само по отношение на управлението на биологичните ресурси, но и от социално-икономическа гледна точка;

11.  призовава Комисията да подкрепи хармонизирането на показателите по критерий (III.) за добро екологично състояние съобразно РДМС с цел определяне на референтни показатели и методология за оценка, които да са общи за всички държави членки;

12.  призовава Комисията да проучи целесъобразността на използването на показатели, различни от МУУ, в управлението на рибарството, които да отчитат взаимодействията между видовете и социално-икономическите фактори, както и последиците от изменението на климата и замърсяването; отбелязва, че други показатели като МИУ се проучват и прилагат от някои държави;

13.  посочва, че ограничаването на натиска от човешките дейности изисква повече научни изследвания и иновации в сектора на рибарството с оглед на разработването на добри практики, свързани с кръговата икономика, устойчивостта и селективността на риболовните съоръжения;

14.  подчертава значението на дребномащабния крайбрежен риболов и счита, че този сектор може значително да улесни прехода към устойчиво управление на рибните запаси; призовава всяка от държавите членки съответно да увеличи процента на националните квоти, разпределени за този сектор;

15.  призовава Комисията да гарантира, че държавите членки приемат програми за събиране на данни, които обхващат въздействието на риболовните дейности върху околната среда като цяло, включително върху прилова на уязвими видове и върху морското дъно;

16.  изисква Съветът проактивно да публикува всички документи, свързани с приемането на разпоредбите за ОДУ, в съответствие с препоръката на Европейския омбудсман и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 и Регламент (ЕО) № 1367/2006;

Разширяване на мрежата от защитени територии и подобряване на нейното управление

17.  подчертава, че макар Европейският съюз да е постигнал напредък и да изпълнява целта за определяне на 10% от водите в Европа като защитени зони, мрежата от ЗМЗ далеч не е напълно ефективна и само много малък дял от съществуващите ЗМЗ имат планове за управление и мерки за защита;

18.  подчертава, че когато бъдат успешни, ЗМЗ предлагат големи социално-икономически ползи, особено за крайбрежните общности и сектора на рибарството и туризма, и че ЗМЗ могат да изпълняват ключови екологични функции за размножаването на рибните запаси (осигуряване на места за хвърляне на хайвера и размножаване) и да подобряват тяхната устойчивост;

19.  приветства предложението на Комисията, включено в нейната стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г., най-малко 30 % от морската територия на ЕС да бъде защитена, включително чрез зони за възстановяване на рибните запаси, съобразно предвиденото от ОПОР, и зони, където най-разрушителните риболовни техники и икономически дейности са ограничени;

20.  призовава за това, 1/3 от тази територия (т.е. 10 % от европейските води) да се ползва от високо равнище на защита, което да включва зони, в които целият улов и всички икономически дейности са забранени (т.е. зони, в които уловът е забранен);

21.  призовава Комисията да придружава всяко законодателно предложение с оценки на въздействието въз основа на най-добрите налични научни становища и при тясно координиране с местните общности и органи;

22.  настоятелно призовава Комисията да приеме насоки за целите на ЗМЗ, които да бъдат приложени на равнището на всеки морски регион на ЕС, за да се гарантира балансирано географско разпределение и екологична представителност;

23.  настоятелно призовава държавите членки да продължат да определят защитени морски зони съобразно директивите за птиците(14) и местообитанията(15) и Рамковата директива за морска стратегия, за да бъдат постигнати тези цели;

24.  призовава за създаването на ЗМЗ като част от съгласувана мрежа от свързани зони, включително крайбрежни и дълбоководни морски зони; припомня изискването за преустановяване на риболова с дънни съоръжения под 400 m в зони, в които е известно, че съществуват или е вероятно да се появят уязвими морски екосистеми (УМЕ);

25.  настоятелно призовава Комисията да определи строги научно обосновани насоки за управление на ЗМЗ за държавите членки и да установи класификация на ЗМЗ, вземайки предвид техния етап на създаване, плановете им за управление и екологичните ползи от тях, като се основава на съществуващите насоки, като например световните стандарти на IUCN;

26.  настоява, че Комисията трябва да придружава споразуменията в областта на рибарството с трети държави с мерки за управление, като например защитени морски зони, като по този начин се дава възможност за подобряване на управлението на рибните запаси и за справяне с множеството кумулативни последици от тези споразумения, като например замърсяването, незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, и развитието на някои практики, като например промишления риболов, които излагат на риск устойчивостта на някои запаси;

27.  настоятелно призовава държавите членки да определят силни и ефективни планове за управление на съществуващите и бъдещите ЗМЗ и да въведат по-строги мерки за контрол, наблюдение и надзор, за да се гарантира спазването на ЗМЗ;

28.  призовава както секторите на търговския и любителския риболов, така и съответните организации с компетентност в управлението на човешките и икономическите дейности в морето (например регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) или Международната морска организация) да бъдат включени в контрола, наблюдението и надзора на ЗМЗ;

29.  подчертава, че е необходимо да се засили контролът върху мерките за управление на рибарството в рамките на защитените зони по „Натура 2000“, представени от държавите – членки на ЕС, за да се гарантира постигането на природозащитните цели в съответствие с член 11 от ОПОР,

30.  подчертава, че определянето на зоните и разработването на мерки за управление следва да се основават на най-добрите налични научни становища;

31.  признава, че успехът на ЗМЗ и други защитени зони зависи от наличието на солидна научна основа и от приемането им от рибарите с търговска цел и рибарите любители, крайбрежните общности и други заинтересовани страни, както и от ясната комуникация относно това какво се опазва, как и защо; поради това призовава за включване на сектора на рибарството, включително неговия непромишлен компонент и научните организации за управление на рибарството, както и на други релевантни заинтересовани страни, в проектирането, управлението и наблюдението на ЗМЗ; призовава за насърчаване на участието на гражданското общество чрез създаването на зони за морско образование;

32.  подчертава значението на наличието на цялостен и последователен подход при създаването на ЗМЗ, като не само се ограничават търговските риболовни дейности, но и се разглеждат и други дейности, като например проучването и експлоатацията на изкопаеми горива, минното дело, едромащабните аквакултурни дейности, драгирането, разположените в морето ветроенергийни паркове, транспорта и любителския риболов и други любителски дейности;

33.  приканва държавите членки да разширят мрежата от зони за възстановяване на рибните запаси в рамките на ОПОР, особено когато са налице явни доказателства за висока концентрация на риба под минималния референтен размер за опазване или за зони за размножаване; подчертава необходимостта от включване на оценката на определянето и успеха на тези зони в предстоящия доклад относно функционирането на ОПОР;

34.  призовава Комисията и държавите членки, в рамките на международни преговори за договор за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция и в рамките на РОУР, да подкрепят амбициозен глобален механизъм за създаване на ЗМЗ в открито море или в зони извън национална юрисдикция, да поемат проактивна роля, след като бъде постигнато споразумение относно морското биологично разнообразие извън националните юрисдикции, в създаването на нови ефективно управлявани инструменти за управление, основани на района, включително ЗМЗ в открито море; припомня, че създаването на ЗМЗ в райони извън национална юрисдикция трябва да бъде подкрепено от оценки на социално-икономическото и екологичното въздействие въз основа на най-добрите налични научни становища;

35.  призовава Комисията и държавите членки да популяризират идеята, че океаните като цяло предоставят на човечеството екосистемни услуги и че поради това океаните трябва да бъдат признати за глобални общи блага в международните преговори под егидата на ООН;

Справяне с други фактори на околната среда, които застрашават възстановяването на рибните запаси

36.  подчертава, че бързите и решителни действия за борба с изменението на климата са от съществено значение за опазването на здравето на популациите от морски организми и местообитанията, а оттам и за непрекъснатостта на устойчивата риболовна дейност и за продоволствената сигурност в дългосрочен план; припомня, че съгласно член 2 от Парижкото споразумение относно изменението на климата страните трябва да се стремят към повишаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и насърчаване на развитие при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни.

37.  подчертава положителния принос на ЗМЗ за приспособяването към изменението на климата чрез укрепване на устойчивостта на екосистемите; призовава настоятелно държавите членки да укрепят ролята на мрежите ЗМЗ в своите национални стратегии за климатична адаптация;

38.  подчертава, че възстановяването на рибните запаси и тяхното поддържане на устойчиво равнище също така изискват справяне с някои антропогенни въздействия, свързани с изменението на климата, като например намаляване на кислорода и увеличаване на киселинността, както и различни основно сухоземни, но също и морски източници на замърсяване, които имат отрицателно въздействие върху възстановяването на рибните запаси или допринасят за тяхната уязвимост, като например нитрати, отпадъчни води, торове, пестициди, токсични химикали, замърсяване от промишлени дейности и масов туризъм, остатъчни продукти от аквакултури, замърсяване с пластмаси и микропластмаси, слънцезащитни кремове, хормони, шумово замърсяване, изтичания на нефт и изгубени или изхвърлени риболовни съоръжения;

39.  призовава Комисията да публикува проучване относно въздействието на тези разнообразни източници на замърсяване върху възстановяването на рибните запаси и върху морските екосистеми;

40.  подчертава необходимостта от включване на рибарите в борбата срещу замърсяването на моретата и океаните; поради това призовава Комисията да призове настоятелно държавите членки да приемат законодателство, което позволява на рибарите да носят на сушата всички отпадъци, уловени в морето; счита, че тези разпоредби следва да въведат система от стимули за рибарите и за използването на подходящи системи за събиране;

41.  подчертава, че е важно да се увеличи процентът на оцеляване на нецелевите видове чрез намаляване на нараняванията и стреса при улавяне и освобождаване;

42.  призовава Комисията да разгледа тези искания и да им отговори в своя нов план за действие за опазване на рибните ресурси и опазване на морските екосистеми, който планира да представи до 2021 г., и в своя преглед на ОПОР, както и във всички предстоящи законодателни предложения;

o
o   o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(3) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105.
(4) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(5) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(6) ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1.
(7) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135.
(8) OВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.
(9) ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(10) OВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.
(11) ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 9.
(12) Приети текстове, P9_TA(2020)0015.
(13) Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (OВ L 157, 20.6.2017 г., стр. 1).
(14) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици( ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
(15) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).


Задържането на Алексей Навални
PDF 146kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно задържането на Алексей Навални (2021/2513(RSP))
P9_TA(2021)0018RC-B9-0090/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Русия, и по-специално резолюцията от 17 септември 2020 г. относно положението в Русия: отравянето на Алексей Навални(1),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване (Конвенция за забрана на химическото оръжие),

–  като взе предвид Конституцията на Руската федерация, по-специално глава 2, и по-конкретно член 29, който защитава свободата на словото, както и международните задължения в областта на правата на човека, които Русия се е ангажирала да спазва като член на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и ООН,

–  като взе предвид изявленията на председателя на Европейския съвет и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 17 януари 2021 г. и на председателя на Европейската комисия от 18 януари 2021 г. след задържането на Алексей Навални,

–  като взе предвид изявленията на ръководителите на държавите – членки на ЕС, относно задържането на Алексей Навални след пристигането му в Москва,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 1 октомври 2020 г.,

—  като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по външни работи от 12 октомври 2020 г. и постигнатото политическо споразумение за налагане на ограничителни мерки срещу лицата, свързани с опита за убийство на Алексей Навални,

—  като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Навални срещу Русия от 17 октомври 2017 г., Навални срещу Русия от 15 ноември 2018 г. и Навални срещу Русия (№ 2) от 9 април 2019 г.,

—  като взе предвид глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, известен като европейския закон „Магнитски“, приет от Съвета на 7 декември 2020 г.,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Алексей Навални, виден руски политик, адвокат и активист за борба с корупцията, е разкрил множество корупционни афери с участието на стопански предприятия и руски политици, предвождал е различни публични протести в рамките на цяла Русия и се е превърнал в един от най-успешните лидери на руската опозиция;

Б.  като има предвид, че Алексей Навални е един от най-сериозните съперници на руските органи и президента Путин и че поради своята решителност и смелост е знак на надежда за всички в Русия, които вярват, че свободата, демокрацията, политическият плурализъм и отчетността са възможни в тяхната страна;

В.  като има предвид, че на 17 януари 2021 г. Алексей Навални беше задържан на международното летище „Шереметиево“ в Москва при завръщането си в Русия след медицинско лечение в Германия, след като беше отровен в Русия, и му беше отказан достъп до неговите адвокати;

Г.  като има предвид, че на 18 януари 2021 г. Алексей Навални беше осъден на 30 дни лишаване от свобода, в очакване на съдебен процес, в рамките на безпрецедентно и набързо организирано производство за разпит, което се проведе в полицейски участък в отсъствие на адвоката на Навални;

Д.  като има предвид, че около 70 души, включително журналисти и поддръжници на Алексей Навални, бяха задържани, докато чакаха завръщането му;

Е.  като има предвид, че Алексей Навални беше транспортиран до Германия със съгласието на руските органи, за да получи медицинско лечение, след като беше отровен на 20 август 2020 г.; като има предвид, че съвместен проект на мрежа от разследващи журналисти, включващ разследващата група „Белингкат“, успя да идентифицира няколко от извършителите, участвали в отравянето, като всички те са служители на службите за сигурност на Руската федерация;

Ж.  като има предвид, че в болница „Шарите“ в Берлин стигнаха до заключението, че Алексей Навални е бил отровен с нервнопаралитично вещество от групата „Новичок“, включваща нервнопаралитични вещества за военни цели, разработени от Съветския съюз и Руската федерация, до които имат достъп само военните структури и тайните служби в Русия; като има предвид, че характерът на отравянето беше потвърден от множество лаборатории в Германия, Франция и Швеция, както и от Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО);

З.  като има предвид, че съгласно Конвенцията за забрана на химическото оръжие всяко отравяне на лице чрез употребата на нервнопаралитично вещество се счита за използване на химическо оръжие, както и че употребата на химически оръжия от когото и да било, при каквито и да е обстоятелства, представлява сериозно нарушение на международното право и международните стандарти в областта на правата на човека;

И.  като има предвид, че ЕС, заедно с международни партньори, призова руските органи да разследват задълбочено опита за убийство на Алексей Навални със забранено нервнопаралитично химическо вещества, да сътрудничат изцяло на ОЗХО, за да гарантират безпристрастно международно разследване, и да изправят виновните пред съда; като има предвид, че до момента руските органи не са провели такова задълбочено и безпристрастно разследване и Русия изрично е отхвърлила всякакви призиви за разследване;

Й.  като има предвид, че на 15 октомври 2020 г. ЕС, поради липсата на каквото и да било руско разследване или сътрудничество с ОЗХО, наложи санкции на шест руски лица и едно образувание, замесени в престъплението;

К.  като има предвид, че фактът, че опитът за убийство на Алексей Навални се състоя в навечерието на местните и регионалните избори в Русия през септември 2020 г., хвърля особено тревожна светлина върху състоянието на демокрацията, основните свободи и правата на човека в страната;

Л.  като има предвид, че руската Федерална служба за изпълнение на наказанията обяви, че Алексей Навални е задържан в очакване на съдебно заседание, тъй като е нарушил условията на наложено му по-рано наказание с отложено изпълнение във връзка с т.нар. дело Ив Роше, докато всъщност той се е възстановявал от опит за убийство, организиран от руските органи;

М.  като има предвид, че в решение от 17 октомври 2017 г. ЕСПЧ постанови, че Алексей Навални и неговият брат Олег са несправедливо осъдени за финансови престъпления по т.нар. дело Ив Роше през 2014 г. и че руските съдилища са взели „произволни и явно несъстоятелни“ решения по делото, и разпореди Руската федерация да изплати на двамата братя над 80 000 евро за вреди и разходи;

Н.  като има предвид, че Алексей Навални вече е бил нападан, задържан, арестуван и осъждан, в опити да се спрат политическите и обществените му дейности; като има предвид, че руските органи използваха предишните политически мотивирани присъди срещу Алексей Навални, за да му попречат да се кандидатира на президентските избори в Русия през 2018 г.;

О.  като има предвид, че на 18 януари 2021 г. руските органи образуваха ново наказателно производство срещу Алексей Навални по обвинения в измама, свързана с прехвърлянето на пари към различни благотворителни организации;

П.  като има предвид, че правата на свобода на мисълта и на словото, на сдружаване и на мирни събрания са залегнали в Конституцията на Руската федерация; като има предвид, че Руската федерация е подписала Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и е член на Съвета на Европа, и че следователно се е ангажирала да спазва международните стандарти и принципи, уреждащи принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи;

Р.  като има предвид, че според известната руска организация за защита на правата на човека „Мемориал“ в Руската федерация има над 300 затворници по политически и религиозни причини; като има предвид, че ЕС проявява солидарност с всички дисиденти и с руския народ, които въпреки заплахата за свободата и живота си и натиска от страна на Кремъл и руските органи продължават да се борят за свобода, права на човека и демокрация;

С.  като има предвид, че в Русия положението с правата на човека и принципите на правовата държава продължава да се влошава, като органите системно се опитват да заглушат свободата на словото, да ограничат свободата на събранията, да възпрепятстват дейностите на опозиционните сили, да реагират с репресии срещу всички дейности, целящи разкриването на корупция, и да задушат дейностите на руското гражданско общество;

Т.  като има предвид, че нарушаването на международното право в Украйна и Грузия и поръчваните от държавата убийства и физическо отстраняване на опозиционни лидери, журналисти и други лица, както в случаите с Борис Немцов, Анна Политковская, Сергей Магнитски и други, остават ненаказани; като има предвид, че тези многобройни опити за убийство чрез отравяне и други средства, както и отказът да се сътрудничи по съдебното дело във връзка със свалянето на полет MH17, доведоха до исторически спад в отношенията с Руската федерация;

У.  като има предвид, че от декември 2020 г. Европейският съюз разполага в своя инструментариум с глобалния режим за санкции в областта на правата на човека, насочен срещу физически и юридически лица, които носят отговорност, участват или са свързани със сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека в световен мащаб;

1.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Алексей Навални и на всички лица, задържани във връзка с неговото завръщане в Русия, независимо дали са журналисти, сътрудници на екипа, или граждани, демонстриращи подкрепа;

2.  категорично осъжда задържането на Алексей Навални и на неговите поддръжници, както и политически мотивираната репресия срещу тях от страна на руските органи, включително чрез използването на съдебната система; освен това осъжда опита за посегателство върху живота на Алексей Навални и изразява дълбоката си загриженост относно свиващото се пространство за политическата опозиция, дисидентските гласове и гражданското общество в Руската федерация;

3.  осъжда най-категорично действията на Руската федерация и счита, че те са неподобаващи за член на Съвета на Европа и ОССЕ, който е поел ангажименти да зачита основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и в Международния пакт за граждански и политически права; насърчава Съвета на Европа и ОССЕ да предприемат подходящи мерки за оценка на нарушенията на ангажиментите, поети от Руската федерация;

4.  припомня, че задържането на политически опоненти е в разрез с международните ангажименти на Русия, и настоява съдебната система да бъде деполитизирана и да се спазват правата на справедлив съдебен процес и на достъп до правни съвети; призовава Комитета на министрите и държавите – членки на Съвета на Европа, да използват правомощията, залегнали в член 46, параграф 4 от ЕКПЧ, за да отнесат до ЕСПЧ въпроса за нарушението на задължението от страна на Руската федерация;

5.  призовава руските органи да преустановят тормоза, сплашването, насилието и репресиите срещу независимите и дисидентските гласове, като сложат край на ширещата се безнаказаност, която вече доведе до загубата на живота на много журналисти, активисти, защитници на правата на човека и политици от опозицията, и да осигурят необходимите условия, за да могат тези лица да извършват своите дейности, без да се страхуват за своя живот или за този на членовете на техните семейства или приятели;

6.  счита, че опитът за убийство на Алексей Навални и задържането му веднага след завръщането му в Русия имат за цел да възпрат по-нататъшното разкриване на сериозната корупция в режима и са част от системните усилия за заглушаване и елиминиране на Алексей Навални, на политическата опозиция и на други дисидентски гласове в страната, по-специално с оглед на предстоящите парламентарни избори през есента на 2021 г.; счита, че с тези действия режимът разкрива своето презрение към народа, безмилостно се стреми да остане на власт и лишава хората от какъвто и да било шанс за демокрация и свобода; изразява своята солидарност с демократичните сили в Русия, които са радетели за отворено и свободно общество;

7.  подчертава решимостта си да следи отблизо развитието на положението с Алексей Навални и неговото физическо и психическо благосъстояние, за което отговорност носят единствено руските органи;

8.  осъжда многократното използване от страна на Руската федерация на нервнопаралитични химически вещества срещу руски граждани и припомня, че използването на химическо оръжие при каквито и да е обстоятелства представлява престъпление, наказуемо съгласно международното право, по-специално съгласно Конвенцията за забрана на химическите оръжия; продължава да настоява руските органи да разкрият напълно и изцяло на Организацията за забрана на химическото оръжие своята програма „Новичок“ и без допълнително забавяне да разследват, да изправят пред съда и да потърсят отговорност от виновниците за престъплението, извършено срещу Алексей Навални; отново призовава за международно разследване на нарушенията на Русия на международните ѝ ангажименти в областта на химическите оръжия;

9.  призовава Съвета да заеме активна позиция по този въпрос на следващите си заседания и значително да засили ограничителните мерки на ЕС спрямо Русия, включително чрез санкциониране на физическите и юридическите лица, участвали в решението за задържане и лишаване от свобода на Алексей Навални; освен това счита, че ЕС следва да наложи допълнителни целенасочени ограничителни мерки в рамките на глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека срещу всички лица, които са участвали пряко или носят отговорност за атаките срещу Алексей Навални;

10.  настоятелно призовава Съвета да въведе санкции срещу руските олигарси, свързани с режима, и членовете на вътрешния кръг на президента Путин, както и срещу медийни пропагандатори, които притежават активи в Европейския съюз и се ползват със свобода на пътуване до държавите членки; счита, че тези санкции следва да обхванат и непосредствените членове на техните семейства; поддържа становището, че Европейският съюз вече не следва да бъде гостоприемно място за руското богатство с неясен произход;

11.  призовава ЕС и неговите държави членки да разработят нова стратегия за отношенията на ЕС с Русия, съсредоточена около подкрепата за гражданското общество, което насърчава демократичните ценности, принципите на правовата държава, основните свободи и правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да направят критичен преглед на сътрудничеството с Русия в различни външнополитически платформи и по проекти като „Северен поток 2“, чието завършване ЕС трябва да спре незабавно;

12.  призовава руското правителство и Държавната дума да преразгледат правната рамка за изборите и законодателните актове за чуждите агенти и нежеланите организации, за да улеснят плурализма и свободните и честни избори в съответствие с международните стандарти и да осигурят еднакви условия за кандидатите от опозицията; отправя искане към руското правителство да гарантира на всички демократични партии равен достъп и равни шансове на предстоящите избори за Държавна дума, тъй като нерегистрирането на партии представлява злоупотреба с процедурата за регистриране и унищожава политическата конкуренция и плуралистичната демокрация; подчертава, че е налице все по-голямо сближаване на нагласите и тактиките между режима в Русия и диктатурата в Беларус; отбелязва, че и двата режима се страхуват от нарастващото търсене на промяна сред народа им, поради което кражбата на избори им се вижда като подходящо политическо решение;

13.  изразява съжаление, че на Алексей Навални не беше позволено да говори пред Комисията по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), което беше предвидено да стане на 19 януари 2021 г., а същевременно на руската парламентарна делегация неотдавна беше разрешено да се завърне в ПАСЕ;

14.  отново призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки да продължат да следят отблизо положението с правата на човека в Руската федерация и призовава делегацията на ЕС в Русия и посолствата на държавите членки да продължат да наблюдават съдебните дела на организации на гражданското общество, политици от опозицията и активисти, включително делото на Алексей Навални; призовава ЕС да увеличи подкрепата си за руските дисиденти, неправителствените организации и организациите на гражданското общество, както и за независимите медии и репортери;

15.  призовава държавите – членки на ЕС, да координират позициите си спрямо Русия и да изразяват единна позиция в двустранните и многостранните форуми с руските органи; освен това подчертава, че ЕС следва да се възползва от смяната на администрацията във Вашингтон, за да укрепи трансатлантическото единство в защитата на демокрацията и основните ценности срещу авторитарните режими; припомня, че Парламентът подкрепя руския народ в борбата му за основните свободи, правата на човека и демокрацията;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и Държавната дума на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0232.


Последните събития във връзка с Националното събрание на Венесуела
PDF 168kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно последните събития във връзка с Националното събрание на Венесуела (2021/2508(RSP))
P9_TA(2021)0019RC-B9-0056/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Венесуела, и по-специално резолюцията от 31 януари 2019 г. относно положението във Венесуела(1), резолюцията от 16 януари 2020 г. относно положението във Венесуела след незаконното избиране на нов председател и ново Бюро на Националното събрание (парламентарен преврат)(2) и резолюцията от 10 юли 2020 г. относно хуманитарното положение във Венесуела и миграционната и бежанската криза(3),

–  като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 6 януари 2021 г. и от 7 декември 2020 г. относно Венесуела и относно изборите за Национално събрание, проведени на 6 декември 2020 г., както и предходните изявления на говорителя на ЗП/ВП от 4 и 16 юни 2020 г. относно последните събития във Венесуела,

–  като взе предвид изявленията на Международната контактна група от 8 декември 2020 г. относно изборите за Национално събрание на Венесуела, проведени на 6 декември 2020 г., от 16 юни 2020 г., с което се отхвърля като нелегитимно назначаването на новия състав на Националния избирателен съвет (CNE) от Върховния съд (TSJ), и от 24 юни 2020 г. относно влошаващата се политическа криза във Венесуела,

–  като взе предвид изявленията на Групата от Лима, и по-конкретно изявлението от 5 януари 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на своята комисия по външни работи от 11 юни 2020 г. относно атаките срещу Националното събрание на Венесуела,

–  като взе предвид изявлението на съпредседателите на своята Група за подкрепа на демокрацията и координация на избори от 2 декември 2020 г. относно непризнаването от Европейския парламент на парламентарните избори във Венесуела, проведени на 6 декември 2020 г.,

–  като взе предвид неотдавнашните изявления на генералния секретар на Организацията на американските държави относно положението във Венесуела,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/898 на Съвета от 29 юни 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела(4), с което бяха добавени 11 водещи венесуелски длъжностни лица в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки,

–  като взе предвид първия доклад на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите относно Боливарска република Венесуела, публикуван на 16 септември 2020 г.,

–  като взе предвид Международната донорска конференция, организирана на 26 май 2020 г. с цел изразяване на солидарност с венесуелските бежанци и мигранти в Латинска Америка и Карибския басейн,

–  като взе предвид Конституцията на Венесуела,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

–  като взе предвид доклада на МНС, озаглавен „Дейностите по предварително разследване (2020 г.) – Венесуела I“, от 14 декември 2020 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че проведените на 6 декември 2020 г. във Венесуела незаконни и нелегитимни парламентарни избори бяха организирани, без да бъдат спазени минималните международни стандарти за надежден процес, и при провеждането им не бяха зачетени политическият плурализъм, демокрацията, прозрачността и принципите на правовата държава; като има предвид, че избирателната активност беше изключително ниска и следователно е очевидно, че народът на Венесуела отхвърля изборите; като има предвид, че демократичните сили във Венесуела се договориха единодушно да не участват в този изборен фарс; като има предвид, че споразумението беше подписано от 27 политически партии, включително четирите най-големи опозиционни партии „Народна воля“, „Справедливостта на първо място“, „Демократична дейност“ и „Ново време“; като има предвид, че изборите не отговаряха на условията, изисквани от венесуелските закони;

Б.  като има предвид, че международната общност, в това число ЕС, Международната контактна група, Групата от Лима и Съединените щати, отхвърли провеждането на парламентарните избори през 2020 г. поради пълната липса на свободни и честни условия и не призна резултатите от този изборен процес за легитимни или представителни за волята на народа на Венесуела; като има предвид, че тези незаконни избори свиха още повече демократичното пространство в страната буквално до минимум и създадоха големи пречки пред разрешаването на политическата криза във Венесуела;

В.  като има предвид, че на 26 декември 2020 г. легитимното Национално събрание, избрано през 2015 г. и председателствано от Хуан Гуайдо, пристъпи към приемането на законодателство с цел удължаване на своя конституционен и административен мандат с една година, до провеждането на свободни, честни, проверими и демократични избори във Венесуела;

Г.  като има предвид, че на 13 юни 2020 г. нелегитимният Върховен съд назначи нови членове на Националния избирателен съвет, без никакви законови правомощия за това; като има предвид, че съгласно членове 187 и 296 от Конституцията на Венесуела тези назначения са единствено от изключителната компетентност на Националното събрание – орган, демократично избран от народа на Венесуела; като има предвид, че международната общност не е признала никое административно или съдебно решение, взето едностранно от тези нелегитимни органи; като има предвид, че длъжностните лица, отговорни за тези решения, също са включени в списъка на санкционираните от Съвета лица;

Д.  като има предвид, че през юли 2020 г. Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, ръководена от Мишел Башле, установи, че „решенията на Върховния съд намаляват възможността за създаване на условия за провеждане на демократични и надеждни изборни процеси“ и че тези съдебни решения „назначават нови ректори в Националния избирателен съвет без консенсуса на всички политически сили“;

Е.  като има предвид, че на 10 януари 2019 г. Николас Мадуро незаконно узурпира президентската власт пред Върховния съд, в нарушение на конституционния ред;

Ж.  като има предвид, че на 23 януари 2019 г. законно и демократично избраният председател на Националното събрание Хуан Гуайдо положи клетва като временен президент на Венесуела в съответствие с член 233 от Конституцията на Венесуела;

З.  като има предвид, че ЕС и Парламентът многократно призоваваха за „възстановяване на демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела чрез надежден политически процес“; като има предвид, че Николас Мадуро публично отхвърли възможността за незабавно провеждане на свободни и честни, прозрачни, приобщаващи и надеждни президентски, парламентарни и местни избори, в отговор на исканията на ЗП/ВП, Международната контактна група и Парламента;

И.  като има предвид, че чрез своята резолюция от 31 януари 2019 г. Парламентът призна Хуан Гуайдо за законен временен президент на Боливарска република Венесуела, в съответствие с Конституцията на Венесуела;

Й.  като има предвид, че 25 от 27-те държави членки са признали Хуан Гуайдо за единствен легитимен временен президент на страната до свикването на нови свободни, прозрачни и надеждни президентски избори с цел възстановяване на демокрацията; като има предвид, че много други демократични държави са направили същото;

К.  като има предвид, че на 12 ноември 2020 г. Съветът удължи срока на прилагане на ограничителните мерки срещу Венесуела до 14 ноември 2021 г.; като има предвид, че тези мерки включваха ембарго върху оръжията и върху оборудването за вътрешни репресии, както и забрана за пътуване и замразяване на активите на 36 венесуелски лидери и висши длъжностни лица;

Л.  като има предвид, че през 2017 г. Парламентът присъди своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на демократичната опозиция и политическите затворници във Венесуела;

М.  като има предвид, че COVID-19 допълнително изостри и без това критичното положение във Венесуела; като има предвид, че сривът на здравната система, хиперинфлацията, сериозният недостиг на храна и лекарства и тежката хуманитарна криза принудиха поне около една шеста от населението да напусне страната, като до края на 2020 г. са напуснали над пет и половина милиона граждани на Венесуела;

Н.  като има предвид, че прокуратурата на МНС обяви на 14 декември 2020 г., преди предварителния си доклад, след подробна оценка и анализ на наличната информация, че има основателни причини да се счита, че гражданските органи, членовете на въоръжените сили и лицата, подкрепящи правителството във Венесуела, са отговорни за „лишаване от свобода, изтезания, изнасилване и/или други форми на сексуално насилие и преследване на група или общност по политически причини и може да са извършили много тежки престъпления срещу човечеството“; като има предвид, че окончателното решение по този въпрос ще бъде взето през първата половина на 2021 г.; като има предвид, че на 16 септември 2020 г. независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите относно Венесуела докладва, че правителството и силите за сигурност на режима, със знанието на президента Мадуро и някои от неговите министри, са извършили престъпления срещу човечеството, включително екзекуции и изтезания, като посочва, че венесуелската държава трябва да потърси отговорност от лицата, отговорни за извънсъдебните екзекуции, насилственото изчезване, произволното задържане и изтезанието на лица, и да предотврати извършването на по-нататъшни действия от такова естество;

О.  като има предвид, че последният доклад, публикуван от Института CASLA на 14 януари 2021 г., предоставя доказателства за стратегическото планиране на систематичните репресии и продължаващите престъпления срещу човечеството, извършвани от режима, и разкрива нови модели на изтезания, увеличаване на незаконните центрове за тайно задържане и изтезание на лица, както и намесата на други държави в подстрекаването и извършването на тези престъпления; като има предвид, че в този доклад се подчертават също така нечовешките условия, при които политическите затворници биват държани в подземни килии и биват изложени на непрекъснати физически и психически изтезания, което не отговаря на минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН относно предотвратяването на престъпността и отношението към правонарушителите, проведен в Женева през 1955 г., и одобрени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31 юли 1957 г. и 2076 (LXII) от 13 май 1977 г.;

П.  като има предвид, че политическият затворник от коренното население, от етническата група пемон, Салвадор Франко е починал от заболяване във венесуелски затвор на 3 януари 2021 г., без да получи медицинска помощ въпреки факта, че от ноември 2020 г. е имало съдебно разпореждане за преместването му в болница, което е било пренебрегнато;

Р.  като има предвид, че от 5 януари 2021 г. режимът засили своите атаки и преследване на малкото останали в страната свободни и независими медии, като конфискува техните активи и средства, принуждавайки ги незабавно да прекратят дейността си;

С.  като има предвид, че според новинарски репортажи и информация, предоставена от активисти в областта на правата на човека, неотдавна в сблъсък между полицията и банди във венесуелската столица Каракас са загинали най-малко 23 души, като правителството е изправено пред международен контрол и разследване за убийства, извършени от силите за сигурност;

1.  отново заявява, че докато във Венесуела не се проведат истински свободни, надеждни, приобщаващи, прозрачни и напълно демократични избори, той ще продължи да счита Националното събрание, избрано през декември 2015 г., неговия председател Хуан Гуайдо и неговата делегирана комисия, също председателствана от Хуан Гуайдо, за единствен легитимен демократичен представителен политически орган във Венесуела, тъй като те бяха последният свободен израз на волята на венесуелските граждани в изборен процес; призовава Съвета и държавите членки да признаят недвусмислено конституционното продължаване на мандата на легитимното Национално събрание на Венесуела, избрано през 2015 г., и на законния временен президент на Венесуела Хуан Гуайдо;

2.  изразява съжаление и отхвърля незаконните и нелегитимни парламентарни избори, свързани с фалшифицирания изборен процес, организиран на 6 декември 2020 г., и отново заявява, че изборният процес не отговаряше на международно приетите условия и стандарти, нито на законите на Венесуела, че той не беше свободен и честен, нито представляваше волята на народа на Венесуела; не признава легитимността, нито законността на сформираното с измама Национално събрание, учредено на 5 януари 2021 г. въз основа на тези недемократични избори;

3.  отново заявява, че единственото устойчиво решение на кризата във Венесуела, която има много измерения и оказва въздействие върху целия регион, е да се следва политически, мирен и демократичен път напред, с организирането на надеждни, приобщаващи, свободни, честни и прозрачни президентски, парламентарни, регионални и местни избори, които да бъдат проведени при спазване на международните стандарти, с гаранции за осигуряване на еднакви условия и безпрепятствено участие на всички политически партии, под обективно международно наблюдение;

4.  изразява солидарност и пълна подкрепа за народа на Венесуела, който страда от последиците от тежка хуманитарна и политическа криза, която в момента се утежнява от пандемията от COVID-19; обръща внимание на обезпокояващата миграционна криза и нейните отрицателни последици за целия регион и приветства усилията и солидарността, демонстрирани от съседните държави;

5.  изисква безусловното и незабавно освобождаване на над 350 политически затворници, задържани във Венесуела – цифра, удостоверена от Наказателноправния форум на Венесуела и Организацията на американските държави;

6.  отново подчертава задължението да се гарантира в пълна степен зачитането и защитата на правата на човека във Венесуела и поема ангажимент да бъде особено бдителен по отношение на всякакви репресивни действия, особено срещу членове на демократичните сили; осъжда заплахите, отправени от заместник-председателя на незаконно учреденото Национално събрание Ирис Варела, че ще разпореди задържането и наказателното преследване, конфискацията на имуществото и отнемането на гражданството на членовете на опозицията и на президента Хуан Гуайдо;

7.  осъжда последните репресии на режима срещу свободата на изразяване и закриването на вестници и медии, които не следват политическите насоки на режима на Мадуро;

8.  приветства неотдавнашното решение на Съвета от 29 юни 2020 г. за разширяване на целевите санкции, които да обхванат още 11 физически лица, което няма да навреди на населението на Венесуела, и призовава тези санкции да бъдат незабавно засилени и разширени; счита, че органите на ЕС трябва следователно да ограничат свободата на движение на лицата от този списък, както и на най-близките им роднини, и да блокират техните активи и визи; освен това призовава за незабавна забрана на търговията и разпространението на „кърваво злато“ от Венесуела в ЕС;

9.  отново подчертава, че е важно да се продължи тясното сътрудничество с международните съюзници, и по-специално с новата администрация на САЩ и Групата от Лима, за да се даде нов тласък на мащабните международни дипломатически усилия за връщане на демокрацията, принципите на правовата държава и благоденствието на народа на Венесуела; призовава ЗП/ВП и Съвета да провеждат политика на високо равнище, координирана със САЩ и Групата от Лима, с цел да се допринесе за по-всеобхватен стратегически подход към международните дипломатически усилия и да се направи задълбочена оценка на повторната ескалация на положението във Венесуела;

10.  призовава легитимното Национално събрание и неговия председател Хуан Гуайдо да гарантират пълна прозрачност при управлението на средствата, за да се обезпечи пълна отчетност;

11.  припомня, че кризата във Венесуела е най-недостатъчно финансираната в света, и призовава международната общност да изпълни финансовите си ангажименти и да изплати сумите, заделени за хуманитарната криза във Венесуела, както беше договорено на донорската конференция;

12.  изцяло подкрепя започването на разследвания от страна на МНС на широкомащабните престъпления и репресивни действия, извършени от режима на Венесуела; призовава Европейския съюз да подкрепи инициативата на държавите – страни по Римския статут на МНС, за започване на разследване на твърденията за престъпления срещу човечеството, извършени от режима на Мадуро, за да се потърси отговорност от отговорните лица;

13.  твърдо подкрепя призива на генералния секретар на ООН за пълно и независимо разследване на извършените убийства, в съответствие с вече приетите от организацията резолюции;

14.  призовава за създаването на контактна група от членове на Европейския парламент и от демократично избрани представители на делегираната комисия на Националното събрание с цел улесняване на редовните контакти и диалога с легитимните демократични сили във Венесуела;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, законния временен президент на Републиката и председател на Националното събрание на Боливарска република Венесуела Хуан Гуайдо, правителствата и парламентите на държавите от Групата от Лима, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, генералния секретар на Организацията на американските държави, както и на генералния секретар на ООН.

(1) ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 185.
(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0013.
(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0193.
(4) OВ L 205 I, 29.6.2020 г., стр. 6.


Достъп за всеки до достойни жилища на разумни цени
PDF 245kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно достъпа за всеки до достойни жилища на разумни цени (2019/2187(INI))
P9_TA(2021)0020A9-0247/2020

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 14, 148, 151, 153, 160 и 168 от него, както и Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите от общ интерес,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, и по-специално членове 8 и 25 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от септември 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз до Комитета от юни 2014 г.,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР), приети от световните лидери през септември 2015 г. и одобрени от Съвета, по-специално ЦУР 11 относно устойчиви градове и селища и ЦУР 3 относно осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора от всички възрастови групи;

—  като взе предвид Женевската харта на ООН за устойчиви жилища и нейната цел да се осигури достъп до достойно, подходящо, финансово достъпно и здравословно жилищно настаняване за всички(1),

—  като взе предвид насоките на СЗО относно жилищата и здравето от 2018 г. „Препоръки за насърчаване на здравословни жилища за устойчиво и справедливо бъдеще“(2),

—  като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), провъзгласен от Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия през ноември 2017 г., и по-специално неговите принципи № 19 „Жилищно настаняване и помощ за бездомните хора“ и № 20 „Достъп до основни услуги“,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 относно правото на закрила срещу бедност и социална изолация, член 31 относно правото на жилище и член 16 относно правото на семейството на социална, правна и икономическа защита,

—  като взе предвид плана за действие на партньорството за жилищно настаняване в рамките на Програмата на ЕС за градовете от 2018 г.(3),

—  като взе предвид Новата програма за градовете, приета през октомври 2016 г. на Конференцията на ООН по въпросите на жилищната политика и устойчивото градско развитие (Хабитат III), която се провежда на всеки 20 години,

—  като взе предвид доклада на работната група на високо равнище относно инвестициите в социална инфраструктура в Европа от 2018 г.(4),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Към европейска програма за жилищно настаняване“(5),

—  като взе предвид изявлението на Евроградове от 2016 г. относно държавната помощ и местните обществени услуги(6),

—  като взе предвид заключителното комюнике от 19-та неформална среща на европейските министри, отговарящи за жилищната политика, проведена на 9 и 10 декември 2013 г.(7),

—  като взе предвид резолюцията от 2014 г. на кметовете на големи европейски градове относно правото на жилище(8),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавен „Преглед на постигнатото по препоръката от 2013 г. на тема „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (SWD(2017)0258),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН от 30 декември 2015 г. относно подходящите жилищни условия като компонент на правото на подходящ стандарт на живот и правото на недискриминация в този контекст (A/HRC/31/54)(9), в който бездомничеството се анализира като глобална криза в областта на правата на човека, която изисква спешна глобална реакция;

—  като взе предвид пакета от мерки на Комисията в областта на социалните инвестиции от 2013 г.,

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (2013/112/EU),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за качеството за услугите от общ интерес в Европа“ (COM(2011)0900),

—  като взе предвид предложението за решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране за Европа – екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“ (COM(2020)0662),

—  като взе предвид законодателната си резолюция от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно политиките за заетост и социалните политики за еврозоната(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2019 г.(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 март 2020 г. относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г.(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно бежанците: социално приобщаване и интеграция на пазара на труда(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно постигане на целта за борба с бедността в контекста на увеличаването на разходите на домакинствата(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно политиката на сближаване и маргинализираните общности(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба с бездомността(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(26),

—  като взе предвид доклада на Организацията на обединените нации от 26 декември 2019 г. относно Насоките за прилагане на правото на подходящо жилищно настаняване на специалния докладчик относно подходящите жилищни условия като компонент на правото на подходящ стандарт на живот и правото на недискриминация в този контекст,

—  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 31 март 2010 г. за мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност,

—  като взе предвид второто проучване сред ЛГБТИ лицата, проведено през май 2020 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права;

—  като взе предвид Европейската гражданска инициатива „Жилища за всички“(27),

—  като взе предвид проучването на Комисията от юни 2020 г., озаглавено „Правно признаване на предпочитания пол в ЕС: пътят на транссексуалните хора към пълно равенство“(28);

—  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0247/2020),

A.  като има предвид, че достъпът до подходящо жилище е основно право, което трябва да се разглежда като предпоставка за упражняването на останалите основни права и за достъпа до тях, както и за воденето на живот в достойни за човека условия; като има предвид, че националните, регионалните и местните органи на държавите членки имат задължението да определят своя собствена жилищна политика и да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в рамките на техните жилищни пазари това основно право се зачита;

Б.  като има предвид, че както е посочено в член 151 от ДФЕС, Съюзът и държавите членки, като осъзнават основните социални права, като тези, залегнали в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г., и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., си поставят за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране, като същевременно се осъществява подобряване, осигуряване на подходяща социална закрила, диалог между управлението на предприятията и работниците, развитие на човешките ресурси с оглед постигане на устойчиви високи равнища на заетост и борба с изключването от обществения живот;

В.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат задължение да осигурят достъпа на всички хора до достойни жилища на достъпни цени в съответствие с основните права, заложени например в членове 16, 30 и 31 от Европейската социална харта и в Европейския стълб на социалните права;

Г.  като има предвид, че съгласно член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз „Съюзът признава и зачита достъпа до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и практики в съответствие с Договорите“ с цел да насърчава социалното и териториално единство на Съюза; като има предвид, че услугите от общ интерес се класифицират като такива от публичните органи на държавите членки и следователно са обвързани със специфични задължения за предоставяне на обществени услуги; като има предвид, че тези услуги могат да бъдат предоставяни от държавата или частния сектор; като има предвид, че тези услуги включват социалното жилищно настаняване като социална услуга от общ интерес; като има предвид, че социалните услуги от общ интерес отговарят на нуждите на уязвимите граждани в съответствие с принципите на солидарност и равен достъп; като има предвид, че в съобщението на Комисията относно рамката за качеството за услугите от общ интерес в ЕС се гарантира достъпът на всички граждани до основни услуги и се насърчава качеството в областта на социалните услуги;

Д.  като има предвид, че в ЦУР 11 се призовава за конкретни цели за 2030 г., за да се гарантира достъпът на всички до подходящи, безопасни и финансово достъпни жилища и основни услуги, за обновяване на бедните квартали и за подобряване на приобщаващата и устойчива урбанизация и капацитета за основано на участието, интегрирано и устойчиво планиране и управление на селищата във всички държави;

Е.  като има предвид, че все по-голям брой жители на ЕС с ниски и средни доходи се сблъскват с трудности по отношение на финансовата достъпност на жилищата, имат прекомерно високи разходи за жилище и поддръжка, живеят в жилища, в които са налице опасения за безопасността и които са нездравословни, с ниско качество, трудно достъпни, енергийно неефективни или пренаселени, или тези лица са бездомни или застрашени от отстраняване от заеманите от тях жилища;

Ж.  като има предвид, че увеличаването на броя на завършените жилищни проекти не подобрява значително достъпа до жилищно настаняване за лицата, чийто доход е твърде нисък, за да могат да си позволят да плащат наем по пазарни цени, но твърде висок, за да отговарят на условията за социално жилище; като има предвид, че този проблем засяга по-специално самотни родители, големи семейства и млади хора, които навлизат на пазара на труда;

З.  като има предвид, че по данни на Eurofound неподходящите жилищни условия струват на икономиките на ЕС 195 милиарда евро годишно(29); като има предвид, че през 2018 г. 17,1% от жителите на ЕС са живеели в пренаселени жилища(30); като има предвид, че в ЕС 28,5% от младежите на възраст между 25 и 34 години живеят с родителите си; като има предвид, че тази стойност зависи от различни, предимно социално-икономически фактори, както и от наличието на жилища(31); като има предвид, че до 2030 г. над две трети от световното население ще живее в градовете(32);

И.  като има предвид, че между 2010 г. и 2018 г. делът на хората в ЕС, чиито разходи за жилища надвишават 40% от техния приравнен разполагаем доход, възлиза на 10,2%, въпреки че се отчитат съществени разлики между отделните държави – членки на ЕС;

Й.  като има предвид, че цените на жилищата растат непрекъснато всяка година и то с по-бързи темпове от разполагаемия доход; като има предвид, че понастоящем за европейските граждани жилищните разходи представляват най-голямото разходно перо;

К.  като има предвид, че съгласно изчисленията жилищният пазар генерира около 25 трилиона евро и поради това е от съществено значение за създаването на работни места и движеща сила на икономическата активност, като оказва влияние върху трудовата мобилност, енергийната ефективност, търсенето и устойчивостта на инфраструктурата, устойчивия транспорт и градското развитие, наред с много други области;

Л.  като има предвид, че през последните десетилетия достъпността на жилищата и жилищните условия за собствениците и наемателите с ниски доходи са се влошили; като има предвид, че почти 38% от изложените на риск от бедност домакинства са изразходвали над 40% от своя разполагаем доход за жилища; като има предвид, че ако се вземат предвид жилищните разходи, броят на изложените на риск от бедност хора в ЕС се увеличава на 156 милиона;

М.  като има предвид, че през последното десетилетие разходите за наем в ЕС са се увеличили, а между 2007 и 2019 г. в 22 държави членки са се увеличили и цените на жилищата;

Н.  като има предвид, че последните доказателства, събрани след избухването на пандемията от COVID-19, показват, че в средносрочен план икономическата рецесия и загубата на работни места могат допълнително да увеличат дела на хората с прекомерно високи жилищни разходи и на бездомните в ЕС;

О.  като има предвид, че в много държави членки жилищната криза засяга по-сериозно градските райони, където вече е трудно да се намерят финансово достъпни жилища на пазарни цени, включително за домакинства със средни доходи;

П.  като има предвид, че жилищната криза засяга както богатите, така и не толкова богатите държави, което води до социално изключване и пространствена сегрегация; като има предвид, че достъпът до достойни жилища на достъпна цена е по-труден за уязвимите групи, към които спадат работещите бедни, жените, младите хора, и по-специално младите безработни лица, самотните родители, големите семейства, възрастните хора, особено тези, които живеят сами, ЛГБТИК лицата, мигрантите, бежанците, хората с увреждания, хората с физически или психиатрични заболявания, както и хората от маргинализирани общности, в т.ч. ромите;

Р.  като има предвид, че кризата, свързана с COVID-19, задълбочи жилищната несигурност, свръхзадлъжнялостта и риска от отстраняване от жилище и изпадане в бездомност, и показа несигурното положение на много хора, особено на възрастните хора, но също така и на работниците мигранти и сезонните работници, които нямат достъп до жилища, които да отговарят на здравните изисквания и изискванията за социално дистанциране;

С.  като има предвид, че проучването на Eurofound във връзка с COVID-19 показа, че през април 2020 г. 38% от респондентите обявяват, че финансовото им състояние вече се е влошило, а 47%(33) съобщават, че срещат трудности да се издържат – стойност, която достига 87% сред безработните лица; като има предвид, че сред тях близо 30% вече са имали просрочени плащания за битови сметки, а 22% – за плащания за наем или ипотечен заем, като една пета от хората изпитват страх за стабилността на жилищната си ситуация поради просрочени наеми; като има предвид, че проучванията на Eurofound показват, че през 2016 г. 14% от хората в ЕС-28 съобщават, че имат просрочени задължения, тъй като не са били в състояние да извършват плащания по график, свързани с наеми или ипотечни заеми, потребителски кредити, заеми от приятели или роднини или сметки за битови или телефонни услуги; като има предвид, че за 21% съществува опасност от свръхзадлъжнялост, ако се включи делът на хората, които изпитват затруднения (или големи затруднения) да се издържат, но (все още) нямат просрочени задължения;

Т.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказа опустошително въздействие върху европейския пазар на труда, за който Международната организация на труда изчислява, че през второто тримесечие е налице загуба на работно време, която се равнява на 44 милиона работни места на пълно работно време; като има предвид, че кризата с COVID-19 влоши положението на неправителствените и благотворителните организации, които традиционно помагат на хора в трудни жилищни или житейски ситуации, и доведе до несигурност относно способността им да продължават да предоставят своите услуги;

У.  като има предвид, че отстраняването от имот се определя като постоянно или временно отстраняване на отделни лица, семейства и/или общности против тяхната воля от домовете и/или земята, която обитават, без предоставяне на и без достъп до подходящи форми на правна или друга защита, които да са в съответствие с международното право в областта на правата на човека; като има предвид, че отстраняването от имот отдавна е признато за грубо нарушение на правата на човека;

Ф.  като има предвид, че липсата на подходящо жилище представлява сериозно предизвикателство за много граждани в ЕС; като има предвид, че понастоящем няма точни данни за броя на бездомните хора в ЕС, а стриктното събиране на данни е в основата на всяка ефективна публична политика;

Х.  като има предвид, че през последното десетилетие в много държави членки процентът на бездомничеството се е увеличил вследствие на нарастващите жилищни разходи, въздействието на икономическата криза и последвалите политики, включително замразяването или съкращаването на социални програми и обезщетения;

Ц.  като има предвид, че програмата „Housing First“ („Жилище преди всичко“) представлява интегрирана стратегия за борба с бездомничеството, съчетаваща помощно жилищно настаняване със социални услуги и интегриране на бездомните хора на пазара на труда; като има предвид, че приемането на нейните принципи от държавите членки може значително да спомогне за намаляване на бездомничеството;

Ч.  като има предвид, че принцип № 19 от Eвропейския стълб на социалните права се отнася до помощта за жилищно настаняване и до бездомните хора; като има предвид, че Комисията обяви, че до февруари 2021 г. ще представи план за действие за изпълнението на този принцип; като има предвид, че бездомничеството е нарушение на правото на подходящо жилищно настаняване и на редица други права на човека, включително правото на недискриминация, здравеопазване, вода и канализация, сигурност на личността и защита от жестоко, унизително и нечовешко отношение(34), и с това е в пълно противоречие с целите на ЕС за социален напредък и с неговия социален модел; като има предвид, че вследствие на жилищния си статус бездомните лица и лицата, живеещи в неформални жилища, често са подложени на криминализиране, тормоз, стигматизация, социално изключване и дискриминационно отношение; като има предвид, че те също така често биват лишавани от достъп до санитарно-хигиенни съоръжения, биват задържани и прогонвани от общностите и подлагани крайни форми на насилие; като има предвид, че продължителността на живота на бездомните хора е значително по-ниска от тази на общото население;

Ш.  като има предвид, че определението за бездомничество следва да включва както неговия материален аспект (липсата на минимално подходящо жилище), така и социалния му аспект (сигурно място за установяване на семейни или социални отношения, участие в обществения живот и достоен живот)(35); като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа, че борбата с бездомничеството е въпрос, засягащ общественото здравеопазване, и че може да бъдат намерени решения, например чрез предоставяне на временно жилище и налагане на мораториум върху отстраняването от жилища – мерки, които бяха приложени в няколко държави членки;

Щ.  като има предвид, че делът на бездомничеството се увеличава в най-малко 24 държави членки; като има предвид, че всяка нощ в Европейския съюз 700 000 бездомни хора са принудени да се спят в приюти или на улицата, което за последните 10 години представлява увеличение от 70%.

АА.  като има предвид, че съществува недостиг на социални и достъпни жилища на разумни цени; като има предвид, че 9,6% от населението на ЕС-27 живеят в домакинства, които изразходват 40% или повече от своя приравнен разполагаем доход за жилищно настаняване(36); като има предвид, че тежестта на жилищните разходи е по-голяма за хората с увреждания, като коефициентът на прекомерните жилищни разходи за хората с увреждания е 12,5% в сравнение с 9,9% за хората без увреждания;

АБ.  като има предвид, че достъпността на жилищата трябва да се разглежда в цялостната ѝ връзка с моделите и развитието на доходите, както и със справедливостта при разпределението и прекомерното нарастване на жилищните разходи, и че тя има ясно свързано с пола измерение; като има предвид, че неефективността на пазара на жилища застрашава социалното сближаване в Европа, увеличава бездомничеството и бедността и засяга доверието в демокрацията; като има предвид, че за да се справят с всички тези предизвикателства, националните и местните органи трябва да могат да приемат подходящи жилищни политики, включително мерки за държавна помощ, за да създадат условия и подкрепа за инвестициите в социални и достъпни жилища;

АВ.  като има предвид, че в Европа равнището на публичните разходи за социални жилища варира между отделните държави, като някои държави поставят в по-голяма степен от други акцента върху подпомагането в сектора на обществените жилища; като има предвид обаче, че от финансовата криза от 2008 г. насам необходимостта от социални жилища става все по-голяма, тъй като хората с по-ниски доходи са изправени пред засилен финансов натиск по отношение на жилищата; като има предвид, че в държавите, които прилагат универсален модел на социално жилищно настаняване, обикновено секторът на отдаване на жилища под наем е голям, като общата цел е да се насърчава социалното многообразие и да се предотвратява сегрегация, основаваща се на социално-икономически фактори(37);

АГ.  като има предвид, че през 2018 г. цените на жилищните имоти се повишиха в почти всички държави членки спрямо 2015 г.; като има предвид, че през последните три години цените на жилищните имоти в ЕС са се повишили средно с 5%;

АД.  като има предвид, че през последните години публичните инвестиции в социални жилища са намалели; като има предвид, че разходите на правителствата за социални жилища (трансфери и капитал) представляват едва 0,66% от европейския БВП, което е под последните исторически ниски равнища и показва тенденция към по-нататъшно намаляване;

АЕ.  като има предвид, че жилищният фонд в ЕС се разраства значително, но въпреки това недостигът на жилища остава значителен проблем;

АЖ.  като има предвид, че 10,3% от хората в ЕС имат прекомерно високи жилищни разходи;

АЗ.  като има предвид, че неподходящите жилищни условия и бездомничеството се отразяват отрицателно не само на физическото и психическото здраве, благосъстоянието и качеството на живот на отделните лица, но и на достъпа им до заетост и до други икономически и социални услуги;

АИ.  като има предвид, че достъпът до съоръжения за отдих, общински центрове, паркове и зелени площи също оказва положително въздействие върху условията на живот; като има предвид, че инвестициите в социални жилища следва също така да подкрепят изграждането на повече общностна физическа инфраструктура (общински центрове, спортни съоръжения и др.), както и общностни програми за по-нататъшно подобряване на качеството на живот на хората;

АЙ.  като има предвид, че СЗО определи жилищата като ключов сектор за действия за справяне с неравенствата в здравеопазването(38); като има предвид, че в своите жилища 2,1% от европейските граждани не разполагат с вътрешна баня, душ или тоалетна; като има предвид, че повечето от тези граждани живеят в пет държави членки: Румъния (27,7%), България (15,3%), Литва (10,6%), Латвия (9,9%) и Естония (5,3%)(39); като има предвид, че селските райони са особено засегнати от недостатъчните инвестиции в достъпа до канализация и други основни комунални услуги; като има предвид, че при определянето и прилагането на своите политики и дейности Европейският съюз следва да осигури високо ниво на защита на човешкото здраве;

АК.  като има предвид, че според Комисията домакинствата с деца като цяло са изложени на по-висок риск от изключително лоши жилищни условия, а делът на децата, живеещи в пренаселени домакинства, е по-висок за децата, живеещи в бедност, отколкото за населението като цяло; като има предвид, че липсата на достъп до социални жилища е пречка за децата от домакинства с ниски доходи, причина за което е недостатъчното предлагане на социални жилища, водещо до дълги периоди на чакане; като има предвид, че жилищата с подходящо отопление и с наличие на безопасна питейна вода и канализация и жилищата като цяло са ключов елемент за здравето, благосъстоянието, растежа и развитието на децата; като има предвид, че наличието на подходящо жилище допринася и за ученето и образованието на децата(40);

АЛ.  като има предвид, че енергийната бедност е постоянен бич, който засяга милиони хора в ЕС, и като има предвид, че COVID-19 задълбочава тази криза, като ограниченията водят до рязко нарастване на потреблението на енергия и на разходите за енергия; като има предвид освен това, че вследствие на COVID-19 голям брой работници са загубили работата си или част от доходите си въпреки мерките за финансова подкрепа и режима на работа при непълно работно време, въведен от повечето държави членки и подпомаган от ЕС; като има предвид, че помощите за жилищно настаняване и субсидиите за наем често не са достатъчни, за да покрият действителните жилищни разходи, а в някои държави много строгите критерии възпрепятстват достъпа до помощи за жилищно настаняване за уязвими групи;

АМ.  като има предвид, че обществата застаряват и търпят демографски промени; като има предвид, че жилищните нужди се променят с възрастта в съответствие с промяната на начина на живот или семейното положение; като има предвид, че пречките пред жилищното настаняване включват недостъпност, самота, опасения във връзка с безопасността и разходи за поддръжка;

АН.  като има предвид, че жилищата трябва да са безопасни, удобни и лесни за поддръжка, като това е особено важно за по-възрастните хора;

АО.  като има предвид, че енергийната ефективност на жилищния фонд има пряко отражение върху енергийната бедност и разходите за поддръжка; като има предвид, че пазарът на газ и енергия е един от най-печелившите сектори в света, но почти 7% от домакинствата в ЕС не са в състояние да плащат сметките си за комунални услуги(41); като има предвид, че домакинствата с по-ниски доходи също плащат повече за електроенергия; като има предвид, че вълната на саниране може да играе важна роля за енергоспестяване, намаляване на разходите и потреблението на енергия и следователно за подпомагане на облекчаването на енергийната бедност и подобряването на комфорта, санитарните условия и условията на живот за всички;

АП.  като има предвид, че декарбонизацията на икономиката на ЕС до 2050 г. е обща цел в борбата срещу последиците от изменението на климата и че енергията, използвана за отопление и охлаждане на сгради, е една от основните причини за това изменение на климата; като има предвид, че посредством Европейския зелен пакт Европейският съюз си постави цел за повишаване на енергийната ефективност на сградите;

АР.  като има предвид, че в момента повече от половината държави – членки на ЕС, разполагат с над 500 жилища на 1000 жители; като има предвид, че тази стойност е най-висока в държавите, които са туристически дестинации и в които ваканционните жилища, построени за използване с цел почивка през активния сезон в популярни туристически дестинации, не способстват за посрещане на нуждите от жилищно настаняване на обществото като цяло(42);

АС.  като има предвид, че бежанците, лицата, търсещи убежище, мигрантите, особено тези без документи, вътрешно разселените лица, лицата без гражданство, лицата с увреждания, децата и младите хора, коренното население, жените, ЛГБТИК лицата, възрастните хора и членовете на расовите, етническите и религиозните малцинства са непропорционално представени сред хората, живеещи в бездомничество, в неформални или в неподходящи жилища, и често са изтласкани в най-маргиналните и опасни райони; като има предвид, че в резултат на жилищния си статус споменатите по-горе хора се сблъскват често и с междусекторна дискриминация; като има предвид, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Европейският съюз се стреми да се бори срещу дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

АТ.  като има предвид, че на 12 ноември 2020 г. Комисията прие първата си стратегия за равенство на ЛГБТИК лицата;

АУ.  като има предвид, че в CM/Rec(2010)5 Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на държавите членки да вземат мерки, за да се гарантира, че от достъп до адекватно жилище може да се ползват ефективно и еднакво всички лица без дискриминация на основание сексуална ориентация или полова идентичност; като има предвид, че той също така препоръча да се обърне подходящо внимание на рисковете от бездомничество, на които са изложени ЛГБТИК лицата, включително млади хора и деца, които могат да бъдат особено уязвими по отношение на социалното изключване, включително от собствените си семейства;

АФ.  като има предвид, че проучването на Комисията относно правното признаване на предпочитания пол в ЕС подчертава дискриминацията спрямо транссексуалните лица и лицата с неконформистка полова идентичност по отношение на достъпа до пазара на жилища, включително загубата на домовете им поради изискването за развод при някои процеси на признаване на пола в ЕС; като има предвид, че достъпът до правно признаване на предпочитания пол увеличава вероятността транссексуалните лица да намерят жилище в случаите, в които се изисква документите им да съответстват на изразената от тях полова принадлежност;

АХ.  като има предвид, че Комисията разполага със значителен брой правомощия, свързани с жилищния пазар, включително банков надзор, парична политика, заеми и ипотечни кредити, включително правила за просрочване на плащания и уреждане на дългове, както и капацитет за намеса в случай на спекулативни балони, публични разходи за социално финансиране на жилища и необслужвани кредити; като има предвид, че съгласно Протокол № 26 към ДФЕС изпълнението на услугите от общ икономически интерес (УОИИ), като например осигуряването на социални и финансово достъпни жилища, следва да се основава на конкретни задачи, прехвърлени на национални, регионални или местни органи, които да отразяват нуждите и пропорционалната подкрепа за жилищно настаняване и за общностите;

АЦ.  като има предвид, че спекулативните придобивания на жилища и земя играят важна роля за постоянното повишаване на цените на жилищата; като има предвид, че се забелязва рязко и непрекъснато увеличение на цените на жилищата и пазарните наеми, по-специално в градовете и градските и крайградските райони;

АЧ.  като има предвид, че отстраняването от имот се определя като постоянно или временно отстраняване на отделни лица, семейства и/или общности против тяхната воля от домовете и/или земята, която обитават, без предоставяне на и без достъп до подходящи форми на правна или друга защита, които да са в съответствие с международното право в областта на правата на човека; като има предвид, че отстраняването от имот отдавна е признато за грубо нарушение на правата на човека;

Създаване на подходящи, енергийно ефективни и здравословни жилища

1.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правото на подходящо жилище се признава и прилага като основно право на човека чрез приложимите европейски и национални законодателни разпоредби; призовава Комисията и държавите членки да гарантират равен достъп за всички до достойни жилища, включително чиста и висококачествена питейна вода, подходящи и справедливи санитарни условия и хигиена, свързаност към мрежите за водоснабдяване и канализация, висококачествена среда в помещенията и достъпна, надеждна и устойчива енергия за всички, като по този начин допринасят за изкореняването на бедността във всичките ѝ форми, защитават правата на човека на домакинствата в неравностойно положение и подкрепят най-уязвимите групи в защита на тяхното здраве и благосъстояние;

2.  отново призовава за действие на равнището на ЕС за мораториум върху изключването на отоплението на сградите през зимата и призовава за въвеждане на непрекъснатост на доставките през зимата; осъжда заобикалянето на мораториума, като през есента отоплението не се включва и с това мораториумът се обезсилва; призовава Комисията да гарантира, че доставчиците на електроенергия ще приемат схеми за защита, за да гарантират вътрешното енергийно снабдяване на най-нуждаещите се, тъй като достъпът до основни комунални услуги като вода, електричество и канализация е от съществено значение за постигане на целите за устойчиво развитие;

3.  призовава за въвеждане на минимални задължителни изисквания на равнището на ЕС за здравословни домове, в т.ч. по отношение на качеството на въздуха в помещенията, които да бъдат най-малко в съответствие с насоките на СЗО; призовава държавите членки да спазват и прилагат основните правила за обществената хигиена и общественото здраве, както и насоките на Световната здравна организация (СЗО) за подходящо жилищно настаняване, здравеопазване и подходяща температура, и на национално равнище да обменят най-добри практики и съображения;

4.  призовава Комисията и държавите членки да дадат приоритет на намаляването на емисиите и на енергийната ефективност чрез саниране на жилища; подкрепя факта, че в съответствие с целите и принципите на Европейския зелен пакт при вълната на саниране ударението се поставя върху преодоляването на енергийната бедност и върху сградите с най-лоши енергийни показатели, за да се гарантира социално справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика, при която не се пренебрегва никой; призовава за обръщане на специално внимание на социалните жилища, еднофамилните жилища и многофамилните жилищни сгради, обитавани от собствениците им, както и на преодоляването на неподходящите жилищни условия и на достъпността на жилищата; поради това подчертава, че наемателите на жилища и обитателите на собствени жилища следва да бъдат напълно информирани и да участват в проекти за модернизиране, без това да води до увеличаване на общите им разходи;

5.  призовава държавите членки да провеждат кампании за спестяване на енергия; подчертава ролята, която играят минималните стандарти за енергийна ефективност (МЕPS) за увеличаване на обема и степента на модернизиране на сградите с най-лоши показатели, и приветства планираното в рамките на вълната на саниране въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики на съществуващите сгради при предстоящото преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност и Директивата за енергийната ефективност на сградите;

6.  приветства подкрепата на Комисията в рамките на вълната на саниране за финансиране на решения за домакинствата с ниски доходи; приветства модела на неутралност на разходите за жилище (включващ наеми, енергийни и текущи разходи и местни данъци), тъй като чрез него се съчетават социални и климатични цели и се предотвратява прогонването на наематели под предлог, че дадена сграда се нуждае от цялостно саниране, като се гарантира, че увеличаването на наемите се компенсира напълно чрез икономии на енергия; подчертава необходимостта от защита на наемателите от отстраняване от обитаваните от тях жилища по време на тяхното модернизиране;

7.  отбелязва, че за да се осигурят стимули за модернизиране, по-специално в многофамилните сгради, от ключово значение ще бъдат участието, комуникацията и финансовите стимули; призовава Комисията, държавите членки и финансовите институции да гарантират широка наличност на финансиране за модернизиране, както и допустимостта за финансиране на всички категории собственост, включително в случаи, в които няма сдружения на собствениците на жилища;

8.  призовава Комисията да даде приоритет на „вълната на саниране“ в рамките на многогодишната финансова рамка и инструмента за възстановяване, наречен NextGenerationEU, като постави хората в уязвимо положение в центъра на политиките за възстановяване, както и да гарантира равен достъп на всички до проекти за модернизиране, тъй като инвестициите в тази област може да подействат като антициклична намеса със значителен потенциал за създаване на работни места; призовава държавите членки в своите планове за възстановяване и устойчивост да дадат приоритет на модернизирането, за да допринесат за постигането на основно модернизиране на поне 3% от европейския сграден фонд годишно; изисква да се обърне специално внимание на сградите с висок сеизмичен риск в сеизмичните региони на Европа;

9.  призовава ЕС и държавите членки да подкрепят кръговата икономика в строителния сектор и да прилагат принципите на кръговата икономика със задължителни екологични критерии за сградите и продуктите; призовава ЕС и държавите членки при разглеждането на варианти за модернизиране да дават предимство на строителни продукти от нисковъглеродни, устойчиви и нетоксични материали, които също така позволяват лесно ремонтиране и повторна употреба, и да насърчават бързия преход към възобновяеми източници на енергия за отопление и охлаждане; подчертава, че с изграждането на домове, които в по-голяма степен щадят околната среда, тъй като са построени с по-устойчиви от екологична гледна точка и трайни материали, се създават както обширни социални, така и индивидуални икономически ползи; призовава Комисията и държавите членки да въведат в своите инвестиционни жилищни планове екологосъобразни социални жилища, включително критерии за устойчивост на социалните жилища;

10.  призовава Комисията да гарантира, че съгласно правилата за обществените поръчки са възможни иновации и дългосрочни партньорства за модернизация в сектора на социалното жилищно настаняване, като например подхода за интелигентно съседство, предложен в рамките на Инициативата за достъпни жилища в рамките на вълната на саниране;

11.  призовава държавите членки да подкрепят програми и стимули, с които се дава възможност на семействата да живеят в близост едни до други, така че да се засилят връзките между поколенията и да се дава възможност на по-възрастните хора, които са принудени да напуснат домовете си по финансови или здравословни причини, да намерят ново място за живеене, което да отговаря на нуждите им, без да се налага да напускат общностите, от които са били част дълги години;

Борба с бездомничеството и дискриминацията

12.  призовава за цел на равнището на ЕС за слагане на край на бездомничеството до 2030 г.; призовава Комисията да предприеме по-ефективни действия в подкрепа на държавите членки за намаляване и изкореняване на бездомничеството като приоритет в контекста на плана за действие относно ЕССП;

13.  призовава Комисията да предложи рамка на ЕС за националните стратегии за борба с бездомничеството, а също така призовава държавите членки да възприемат принципа „Housing First“ („Жилище преди всичко“) и да дадат предимство на предоставянето на постоянно жилищно настаняване на бездомните хора, включително чрез проактивни и реактивни мерки, в рамките на своите национални стратегии за борба с бездомничеството, въз основа на системни консултации с НПО, работещи в областта на бездомничеството, бедността и дискриминацията;

14.  счита, че Комисията следва да проучи допълнително прилагането на успешни съществуващи модели, а именно „Housing First“ („Жилище преди всичко“), чрез подходящи инструменти за финансиране, като Европейския социален фонд плюс и Европейския фонд за регионално развитие;

15.  подчертава необходимостта от сътрудничество между министерствата и между правителствата за разработването и прилагането на тези стратегии, както и от участието на основните заинтересовани лица, и насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки;

16.  подчертава значението на събирането на надеждни данни относно бездомничеството, включително бездомничеството сред младите хора, с участието на съответните НПО и органи, действащи в предоставянето на услуги на лица, застрашени или засегнати от бездомничество; призовава Комисията и държавите членки да приемат общо рамково определение и съгласувани показатели за бездомничеството в ЕС, което ще даде възможност за общо разбиране, системна съпоставка и оценка на мащаба на бездомничеството в различните държави – членки на ЕС, и ще позволи систематично да се наблюдава равнището на бездомничество на равнището на ЕС чрез институции като Евростат; призовава за използването на съществуващите инструменти като Европейската типология на бездомността и жилищното изключване;

17.  призовава държавите членки и Комисията да предприемат мерки и да прилагат програми за млади хора, които навършват 18 години и са изложени на риск от бездомничество; призовава Комисията да осигури финансова подкрепа за младите хора да започнат независим живот, като подобри достъпа до информация относно средствата за жилища на достъпни цени и да гарантира, че преразгледаната гаранция за младежта допринася за справяне с бездомничеството сред младите хора, което се увеличава в много държави от ЕС;

18.  приветства вниманието, отделено в стратегията за равенство на ЛГБТИК на бездомничеството на ЛГБТИК лицата, и по-специално на бездомничеството сред младите ЛГБТИК лица; призовава Комисията да създаде инструменти за подобрено събиране на данни, да насърчи научните изследвания в целия ЕС и да улесни обмена между държавите членки на подходи за справяне с проблема по отношение на ЛГБТИК лицата, засегнати от бездомничество;

19.  повтаря призива си от 16 януари 2014 г. за слагане на край на криминализирането на бездомните хора и за промяна на дискриминационните практики, използвани за възпрепятстване на достъпа на бездомните хора до социални услуги и подслон;

20.  призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права за по-засилен мониторинг на престъпленията от омраза и инцидентите, мотивирани от апорофобия; подчертава, че бедността и бездомничеството не са престъпления; настоятелно призовава държавите членки да създадат в своите публични политики механизми за гарантиране на безопасността на бездомните хора и да въведат в своите политики за обществена сигурност апорофобията като престъпление от омраза; призовава Комисията и държавите членки да забранят дискриминацията въз основа на бездомничество или друг жилищен статус и да предприемат мерки за справяне с нея, както и да отменят всички закони и мерки, които криминализират или санкционират бездомничеството или поведение, свързано с бездомничество, като например нощуване или хранене на публични места, а така също да забранят принудителното изгонване на бездомни хора от обществени пространства, освен ако им се предостави безопасна жилищна алтернатива, както и унищожаването на личните им вещи;

21.  призовава държавите членки да гарантират, че извънредните мерки за предотвратяване на бездомничеството и за защита на бездомните хора по време на кризата, свързана с COVID-19, по-специално чрез мораториуми върху отстраняването от имот и прекъсването на енергоснабдяването, както и чрез осигуряване на временно настаняване, ще бъдат поддържани толкова дълго, колкото е необходимо, и ще бъдат последвани от адекватни трайни решения; призовава държавите членки да подкрепят и популяризират неправителствените и благотворителните организации, които предоставят здравни и социални услуги на бездомни хора и им помагат да се предпазят от COVID-19;

22.  признава, че в някои извънредни ситуации, като например когато става въпрос за лица в несигурна административна ситуация или за жертви на домашно насилие, на нуждаещите се следва да се предоставят решения за спешно жилищно настаняване, като например приюти; призовава държавите членки да гарантират, че никой не е принуден да спи на открито поради липса на достойни алтернативи; призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно в подкрепа на безусловния достъп до спешен подслон с подходящо качество за всички нуждаещи се, изпаднали в остра нужда от жилищно настаняване; подчертава обаче, че това следва да бъде само временна мярка и не е алтернатива на структурни решения като превантивни действия и осигуряване на адекватно жилищно настаняване и социална подкрепа в отговор на бездомничеството;

23.  припомня, че жените са изложени в особено голяма степен на кризата, свързана с жилищното настаняване; подчертава, че всъщност жените са засегнати в по-голяма степен от бедност, което се дължи отчасти на разликата в трудовите възнаграждения и пенсиите между жените и мъжете, както и на факта, че те по-често работят на намален работен ден; подчертава, че бездомничеството сред жените често е по-малко видимо и трябва да му се обърне специално внимание; призовава Комисията и държавите членки в своите стратегии за борба с бездомничеството да разработят съобразен с пола подход, за да подпомагат жените, изпаднали в бездомничество, които често преживяват сложни травми и са изложени на риск от повторно травматизиране, като например домашно насилие и малтретиране, отделяне от децата им, стигматизация и липса на безопасни и сигурни пространства; призовава Комисията и държавите членки в своите политики за жилищно настаняване да разработят подход, основан на пола, по-специално като подкрепят жените, които се намират в специфични ситуации, като например самотни родители;

24.  припомня, че социалното дистанциране и карантината, наложени във връзка с COVID-19, оказаха драматично въздействие върху броя на случаите на насилие над жени, включително доведоха до увеличаване на случаите на домашно насилие и малтретиране на деца; припомня, че икономическата независимост на жените се оказа ключов инструмент за справяне с насилието, основано на пола; поради това призовава Комисията и държавите членки да предоставят финансова подкрепа за жени, жертви на основано на пола насилие, които преминават към независим начин на живот, както и по-добър достъп до информация относно финансирането на жилища на достъпни цени като начини за подобряване на тяхната икономическа независимост и на стандарта им на живот;

25.  призовава за всеобхватна и интегрирана стратегия за борба с бедността с определена цел за намаляване на бедността, включително за бедността сред децата; призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането на правото на децата на подходящо жилище, включително чрез предоставяне на свързаната с това подкрепа за родителите, които имат затруднения с поддържането на жилище или достъпа до жилище, в което да останат заедно с децата си, като обръщат особено внимание на младите хора, които напускат институциите за закрила на детето; призовава Комисията да представи не по-късно от 2021 г. Европейска гаранция за децата с бюджет от 20 милиарда евро, като с прилагането ѝ се гарантира, наред с другото, достъпът на всяко дете в ЕС до достойно жилищно настаняване;

26.  призовава държавите членки да гарантират равен достъп до достойно жилищно настаняване за всички, да се борят с расизма и антициганизма и да гарантират липсата на дискриминация въз основа на което и да било от основанията, посочени в член 21 от Хартата на основните права на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането на Хартата, както и на Директивата за расовото равенство, на рамката на ЕС за изпълнение на националните стратегии за интегриране на ромите и Конвенцията за правата на хората с увреждания; изисква те да обърнат особено внимание на междусекторната дискриминация; призовава Съвета бързо да приеме хоризонталната директива за борба с дискриминацията; призовава Комисията ефективно да оцени политическия ангажимент на държавите членки и да започне производства за установяване на нарушение срещу онези от тях, които не прилагат законодателството на ЕС за борба с дискриминацията или които криминализират бездомните;

27.  настоятелно призовава държавите членки да определят и прилагат политики срещу некоректните наемодатели на жилища в лошо състояние и наемодателите, които налагат прекомерно висок наем, както и да споделят помежду си добри практики във връзка с тези политики;

28.  отбелязва с дълбока загриженост, че условията, при които живеят хората от ромски произход, продължават да са изключително тревожни, тъй като много от тях често живеят в изолирани населени зони, характеризиращи се със занижени стандарти на условията на живот; призовава държавите членки да насърчават пространствената десегрегация и да ангажират бенефициенти от ромски произход в проектирането, изпълнението, наблюдението и оценката на всички етапи от проектите за жилищно настаняване, за да гарантират ефективно, че им се предоставя информация, за да се възползват от съществуващите фондове, както и от антидискриминационните политики и механизми за предотвратяване на случаи на отстраняване от заеманите от тях жилища и предоставяне на достатъчно и подходящи зони за временни лагери за ромите с неуседнал начин на живот; подчертава неотложната необходимост от образователни кампании и кампании за повишаване на обществената осведоменост, както и от публични инвестиции в това отношение, които станаха още по-необходими и поради опасностите, свързани с пандемията от COVID-19; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват планирания Фонд за справедлив преход, предназначен за подобряване на положението в областта на жилищното настаняване, здравеопазването и заетостта, така че никой, в т.ч. и ромите, да не бъде пренебрегнат;

29.  предупреждава, че за да може всяко отстраняване от имот да отговаря на международното право в областта на правата на човека, трябва да бъдат изпълнени редица критерии, включително пълноценно взаимодействие със засегнатите лица, проучване на всички жизнеспособни алтернативи, преместване в подходящо жилище със съгласието на засегнатите домакинства, така че никой да не изпадне в състояние на бездомничество, достъп до правосъдие с цел осигуряване на процесуална справедливост, както и спазване на всички права на човека; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че когато тези критерии не са изпълнени, отстраняването от имота се счита за принудително и представлява нарушение на правото на жилище; изисква отстраняването от имот, определено в международното право в областта на правата на човека, да бъде забранено при всякакви обстоятелства;

30.  отбелязва с дълбока загриженост, че хората с увреждания често се сблъскват с редица сложни предизвикателства и с различни форми на лишаване от права в областта на жилищното настаняване, като например лишаването им от правото да живеят в общността с равни възможности, липсата на предоставяни в общността услуги, които са им необходими за прехода от институционални грижи към живот в общността, факта, че често са принудени да живеят в отделени домове за настаняване, бедността, липсата на достъп до програми за жилищно настаняване, съществуващите пречки пред достъпността и др.; припомня на Комисията и на държавите членки, че Конвенцията за правата на хората с увреждания им налага задължения; призовава за бърза деинституционализация в цяла Европа и използване на наличните средства на ЕС и национални фондове за създаване на достъпни, несегрегирани жилища и за предоставяне на необходимите услуги в общността за хора с увреждания, за да се гарантира правото им на самостоятелен живот в общността и те да имат равни шансове за участие в обществото;

31.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че средствата на ЕС или на държавите членки няма да се използват за жилищни проекти, които водят до сегрегация или социално изключване; призовава държавите членки винаги да вземат предвид качеството на жилищата по отношение на градското развитие, архитектурата и функционалността, за да се повишава благосъстоянието на всички; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят програми и стимули, които насърчават и укрепват връзките между поколенията, като дават възможност на хората, по-специално на възрастните хора, които трябва да напуснат домовете си по финансови или здравословни причини, да намерят нови жилища, отговарящи на техните потребности, без да се налага да напускат своите общности;

32.  призовава Комисията и държавите членки да наложат общо задължение за спазване на критериите за достъпност в планираната вълна на саниране на обществени и частни сгради и да използват нейния потенциал за подобряване на достъпността за хората с увреждания и възрастните хора, както и за хората с двигателни и сетивни затруднения, за да направят жилищата удобни за техните обитатели, както и „ориентирани към бъдещето“ с оглед на развитието на демографските процеси;

Интегриран подход към социалното, общественото и финансово достъпното жилищно настаняване на равнището на ЕС

33.  призовава Комисията и държавите членки да направят жилищното настаняване един от крайъгълните камъни на плана за действие на ЕССП; припомня, че политиките на ЕС, програмите за финансиране и финансовите инструменти оказват голямо въздействие върху жилищните пазари, качеството на жилищния фонд и живота на гражданите; призовава Комисията да разработи спешно интегрирана стратегия на равнището на ЕС за социално, обществено, несегрегирано и финансово достъпно жилищно настаняване, като създаде благоприятна рамка за националните, регионалните и местните органи, за да се гарантира предоставянето на безопасни, здравословни и достъпни жилища на разумни цени за всички; призовава Комисията да подобри в рамките на тази стратегия действията си за ангажиране на всички равнища на управление в пълното и последователно прилагане на правото на достойно жилищно настаняване за всички;

34.  приветства включването в европейския семестър на финансовата достъпност на жилищата; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички специфични за всяка държава препоръки допринасят положително за пълното и последователно прилагане на принципите на ЕССП, както и за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие и на целите на ЕС в областта на климата, определени в Зеления пакт; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят специфичните за всяка държава препоръки относно достъпността на жилищата; посочва, че в националните програми за реформи следва да бъдат включени национални планове за жилища на достъпни цени, и изисква от Комисията и държавите членки да създадат конкретни стратегии за справяне с пречките пред правото на жилищно настаняване, като дискриминация, спекулации, хищническо кредитиране, заграбване на земя, конфликти, отстраняване от имот, влошаване на околната среда и уязвимост към бедствия;

35.  подчертава необходимостта да се усъвършенства показателят за индекса на цените на жилищата; счита, че дадено жилище е финансово достъпно, когато дава възможност да остане определен минимум от средства за покриване на други разходи от основно значение за достоен живот; подчертава необходимостта от разработване на изчерпателно определение на финансовата достъпност на жилищата на равнището на ЕС, като се вземат предвид широк спектър от показатели, като равнищата на отстраняване от имот и на бедност; посочва, че настоящият референтен праг за степента на прекомерни жилищни разходи, който е в размер на 40% от разполагаемия доход на едно домакинство, е недостатъчно представителен за броя на домакинствата, обременени с прекомерни жилищни разходи; призовава за преоценка на референтния праг и приканва Евростат да изготви по-широк набор от данни за жилищните разходи на домакинствата от 25% до 40% от разполагаемия доход с интервали от 5%;

36.  настоятелно призовава Комисията да предостави по-точни, качествени и сравними данни за пазарите на жилища и да наблюдава достъпността на жилищата в целия ЕС, включително на местно и регионално равнище, чрез статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) на Евростат и Европейската обсерватория на енергийната бедност, като взема предвид фрагментацията на националните жилищни пазари и различията между държавите членки;

37.  призовава Съвета и държавите членки да въведат отново неформалните срещи на министрите на жилищната политика, да включат и Парламента в тях, да ги отворят за заинтересованите лица и да представят преразгледан формат на координационните центрове по въпросите на жилищното настаняване, за да се гарантира механизъм за обмен на информация между държавите членки, и да предоставят платформа за обмен на най-добри практики за справяне с бездомничеството и осигуряване на достойно и финансово достъпно жилищно настаняване;

38.  насърчава държавите членки да си сътрудничат при финансирането на социални инвестиции, насочени към решаване на жилищни проблеми със социалните партньори, гражданското общество и частния сектор, много от които играят и могат да играят ключова роля в разработването и поддържането на адекватни жилищни решения за хората в уязвимо положение;

39.  призовава държавите членки да инвестират повече в достъпни домове за възрастни хора с качествени услуги за полагане на грижи, достъпни за по-широк кръг от по-възрастното население;

Гарантиране на сигурността на владение на жилищата и приобщаващи жилищни пазари

40.  посочва, че 25,1% от наемателите в Европа, които плащат наеми по пазарни цени, изразходват над 40% от доходите си за наем, и че средният размер на наемите непрекъснато се увеличава(43); призовава държавите членки и регионалните и местните органи да въведат правни разпоредби, включително ясни правила за отдаване под наем, с цел защита на правата на наемателите на жилища и на обитателите на собствени жилища както и с цел насърчаване на сигурността както на собствениците, така и на наемателите, и предотвратяване на отстраняването от имот, включително след мерки за модернизиране, включително на живеещите в жилище, което е отчуждено от държавата в рамките на процеса на реституция; призовава държавите членки и регионалните и местните органи да гарантират прозрачност на наемите и да предоставят подкрепа на организациите, работещи в областта на защитата на наемателите на жилища и на обитателите на собствени жилища и да създадат процедури за разрешаване на спорове с нисък праг;

41.  приканва държавите членки да водят политика в областта на жилищното настаняване, която се основава на принципа на неутралност спрямо собствени жилища, частни отдавани под наем жилища и социални отдавани под наем жилища; призовава Комисията да се съобразява с този принцип в рамките на европейския семестър; счита, че правото на жилищно настаняване не следва да се определя тясно като достъп до социални жилища, а в по-широк смисъл, като право на живот в дом в мир, сигурност и достойнство; изтъква, че е важно да се определят прозрачни критерии за допустимост за социални и публично финансирани жилища, за да се гарантира равен достъп до жилищно настаняване; насърчава държавите членки да въведат национални стратегии за предотвратяване на социалната сегрегация чрез по-широко географско разпределение на социални жилища, достъпни за всички граждани, независимо от статута, пола, религията или етническата им принадлежност; призовава държавите членки да улеснят достъпа до жилищно настаняване и да насърчават развитието на квартали, характеризиращи се с разнообразие, чрез по-добър достъп до кредитни механизми и отдаване под наем с право на закупуване за младите хора, семействата с ниски и средни доходи и хората от групи в неравностойно социално и икономическо положение; насърчава държавите членки да си сътрудничат с банковия сектор, за да предоставят на тези групи гарантирани от държавата заеми на достъпни цени, като същевременно предотвратяват появата на спекулативни балони и изпадането в свръхзадлъжнялост;

42.  призовава държавите членки да бъдат по-активни в коригирането на неравенствата на жилищния пазар, в т. ч. чрез предоставяне на всеобхватна информация относно функционирането на жилищните пазари, броя и географското разпределение на сделките, тенденциите при цените в конкретни пазарни сегменти и потенциала за развитие в други конкретни сегменти;

43.  подчертава, че целесъобразните политики и мерки, които подкрепят подходящото предоставяне на жилищно настаняване, са от решаващо значение за поддържане на баланс и за подобряване на икономическото развитие на жилищния сектор в полза на цялото общество и осигуряват достъпна и благоприятна среда за живот за всички; счита, че предприетите мерки трябва да бъдат съзнателни, конкретни и насочени към реализирането на правото на жилище в разумен срок, и че държавите членки трябва да разпределят достатъчно ресурси и да дадат приоритет на нуждите на хората в неравностойно положение и маргинализираните лица или групи, живеещи в несигурни жилищни условия; ето защо призовава държавите членки да гарантират с подкрепата на Комисията предоставянето на достатъчно, подходящо и достъпно социално жилищно настаняване за покриване на нуждите от жилищно настаняване на тези лица и групи;

44.  призовава държавите членки да разработят свои политики за изграждане на жилища, които да стимулират икономическия растеж в контекста на пандемията от COVID-19;

45.  отбелязва със загриженост увеличената финансиализация на жилищния пазар, по-специално в градовете, при която инвеститорите третират жилището като актив с пазарна стойност, а не като право на човека; призовава Комисията да направи оценка на приноса на политиките и разпоредбите на ЕС за финансиализацията на пазара на жилища и на способността на националните и местните органи да гарантират правото на жилищно настаняване; да представи законодателни предложения за борба с финансиализацията на жилищния пазар; призовава държавите членки и местните органи да въведат подходящи мерки за противодействие на спекулативните инвестиции и да възприемат политики, благоприятстващи дългосрочните инвестиции на пазара на жилища, и да разработят политики за градско и селско планиране, които да са в полза на достъпното жилищно настаняване, социалната структура и социалното сближаване;

46.  подчертава, че прозрачността по отношение на собствеността и сделките с недвижимо имущество е от жизненоважно значение за предотвратяване на нарушенията на пазара на недвижими имоти и за предотвратяване на изпирането на пари в този сектор; отново изтъква задължението на Комисията, посочено в Директивата относно борбата с изпирането на пари, до 31 декември 2020 г. да представи доклад относно необходимостта от хармонизиране на информацията за собствеността върху недвижимо имущество и от взаимно свързване на съответните национални регистри с цел предотвратяване на спекулации; поради това повтаря призива си от 26 март 2019 г. държавите членки да разполагат с публично достъпна информация относно крайните действителни собственици на земя и недвижимо имущество;

47.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добра защита на ипотечните кредитополучатели срещу отстраняване от имот; подчертава, че лица, които са били отстранени от имот, следва да могат да отстояват правата си в съда; призовава Комисията и държавите членки да засилят съществуващите обвързващи правила за поведение на кредиторите, обслужващите кредити лица и купувачите на кредити, за да се избегнат подвеждащи практики, тормоз и нарушаване на правата на потребителите, поне що се отнася до ипотечните кредити, или, ако е целесъобразно, да приемат нови правила; счита, че с тези правила следва по-специално да се определят изисквания за разумни и жизнеспособни мерки за просрочване на задължения в допълнение към мерките, предвидени в член 28 от Директива 2014/17/ЕС; приканва Комисията да оцени необходимостта от законодателно предложение за минимално съотношение между размера на кредита и стойността на обезпечението на пазара за ипотечни кредити; призовава Комисията да вземе предвид въздействието върху жилищните пазари, когато предлага правила за секюритизациите;

48.  изтъква, че бурното разрастване на краткосрочното ваканционно отдаване под наем води до премахване на жилища от пазара и покачване на цените и може да окаже отрицателно въздействие върху условията на живот в градските и туристическите центрове; призовава Комисията да тълкува Директивата за услугите в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз (C-390/18), в което жилищната достъпност и недостигът на жилища под наем се определят като „императивни съображения от общ интерес“, и следователно да предостави широка свобода на действие на националните и местните органи да определят пропорционални правила за услугите по настаняване, включително задължителна регистрация, ограничаване на разрешителните и специфични политики за зониране, ограничаване на срока, избягване на „туристификацията“, изпразването на градските центрове и влошаването на качеството на живот в тях в ущърб на жителите; настоятелно призовава Комисията да включи в законодателния акт за цифровите услуги предложение, съгласно което платформите на пазара за краткосрочно настаняване под наем да имат задължения за споделяне на информация в съответствие с правилата за защита на данните, тъй като този достъп до информация е от съществено значение за органите, за да се гарантира наличието на финансово достъпни жилища;

49.  припомня на Комисията и на държавите членки, че ако не регулират пазара на недвижими имоти и финансовите участници, действащи на този пазар, за да осигурят достъп до финансово достъпни и подходящи жилища за всички, това ще доведе до неспазване на техните задължения по отношение на правото на жилищно настаняване;

50.  призовава за включване на жилищния сектор, а не само на социалните жилища, в социалните услуги от общ интерес, тъй като това е от съществено значение за гарантиране на правото на финансово достъпни и достойни жилища за всички;

Инвестиране в социални, обществени, финансово достъпни и енергийно ефективни жилища

51.  подчертава, че недостигът на инвестиции за достъпни жилища възлиза на 57 милиарда евро годишно(44); призовава Комисията и държавите членки да отдадат приоритет на преодоляването на недостига на инвестиции за жилища на разумни цени; във връзка с това призовава за реформа на рамката за икономическо управление, която да даде възможност на държавите членки да направят необходимите екологични и социални публични инвестиции, включително тези, свързани с развитието и подобряването на социални, публични и енергийно ефективни жилища на достъпни цени; освен това призовава за хармонизиране на счетоводството във връзка с методите за амортизация за инвестиции в достъпно жилищно строителство;

52.  припомня, че като услуга от общ икономически интерес социалното жилищно настаняване е освободено от изискванията за уведомяване за държавна помощ; припомня, че социалното жилищно настаняване е единственият сектор в решението за УОИИ, за който Комисията посочва целева група (граждани или групи от граждани в неравностойно социално положение) и че това не се отнася за други социални услуги; счита, че това може да ограничи възможността за предоставяне на социални жилища на достъпни цени за всички; признава, че на равнището ЕС няма съгласувано общо определение за социални жилища; предупреждава обаче, че тясното определение на социалните жилища, с което те се ограничават само до „жилища за граждани в неравностойно положение или групи в неравностойно социално положение, които поради ограничената си платежоспособност нямат възможност да намерят жилище при пазарни условия“, е ограничително и възпрепятства способността на държавите членки да определят свои услуги от общ икономически интерес и услуги от общ интерес; подчертава, че УОИИ в областта на жилищното настаняване следва да се ръководят основно от специфични изисквания, определени от националните, регионалните или местните органи, тъй като тези органи разполагат с компетентността да установяват и да вземат мерки за справяне с жилищните нужди и условията на живот на различните групи, които може да варират значително между селските и градските райони, и тъй като тези органи играят решаваща роля в целенасоченото вземане на решения; настоятелно призовава Комисията да адаптира определението на целевата група за социално и публично финансирано жилищно настаняване в правилата относно услугите от общ икономически интерес, за да се даде възможност на националните, регионалните и местните органи да подкрепят жилищното настаняване за всички групи, чиито нужди от достойни жилища на достъпни цени не могат да бъдат задоволени лесно при пазарни условия, като същевременно се гарантира отпускането на достатъчно финансиране за хората в най-неравностойно положение, така че да се деблокират инвестиции и да се осигурят достъпно жилищно настаняване, неутралност на жилищата и устойчиво градско развитие и да се създадат разнообразни от социална гледна точка квартали и да се засили социалното сближаване;

53.  призовава Комисията и държавите членки да продължават да увеличават инвестициите в ЕС в социални, обществени, енергийно ефективни, подходящи и финансови достъпни жилища, както и в борбата с бездомничеството и изключването от жилищно настаняване; във връзка с това призовава за инвестиции чрез Европейския фонд за регионално развитие, Фонда за справедлив преход, InvestEU, ЕСФ +, „Хоризонт Европа“ и Next Generation EU, и по-специално чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса – плюс (CRII +); призовава за по-голямо взаимодействие между тези инструменти; приветства финансирането на кредити за социални и финансово достъпни жилища чрез InvestEU и в по-широкия портфейл на ЕИБ; призовава Комисията и държавите членки да включат в Механизма за възстановяване и устойчивост социалния напредък като инвестиционен приоритет заедно с екологичния и цифровия преход, за да защитят уязвимите хора от отрицателното въздействие на настоящата криза, и да включат в плановете за възстановяване и устойчивост планове за социален напредък, в които да се описва как ще бъдат прилагани принципите на ЕССП и къде ще бъдат насочени социалните инвестиции, включително инвестициите в социални жилища; настоятелно призовава Комисията да гарантира повишаването на достъпността на финансирането от ЕС и финансирането от ЕИБ за местни и регионални, социални и обществени доставчици на достъпни жилища; призовава ЕИБ да се опита да увеличи съответното кредитиране чрез целенасочена техническа помощ и по-тясно сътрудничество с финансовите посредници и държавите членки;

54.  призовава Комисията да насърчава използването на европейските програми, които подпомагат възстановяването на жилища, с цел да се постигне финансова достъпност на жилищата;

55.  насърчава държавите членки да гарантират, че всички бъдещи проекти за изграждане и рехабилитация на жилища имат за цел да насърчават изграждането на интелигентни сгради, при които потреблението на вода и енергия може да се следи и да се направи по-икономически ефективно, в съответствие с целите на Европейския съюз в областта на климата;

56.  призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да признаят, подкрепят и финансират ръководени от общностите, демократични и основани на сътрудничество решения за жилищно настаняване, включително общностни поземлени тръстове, като законни и жизнеспособни средства за осигуряване на пазарни и социални жилища; призовава за устойчив подход към ползването на градските площи, като например това да се дава приоритет на рехабилитацията на изоставени къщи пред създаването на нови;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) https://www.unece.org/fileadmin/DAM/hlm/charter/Language_versions/ENG_Geneva_UN_Charter.pdf
(2) https://www.who.int/publications/i/item/who-housing-and-health-guidelines
(3) https://ec.europa.eu/futurium/en/system/files/ged/final_action_plan_euua_housing_partnership_december_2018_1.pdf
(4) Доклад на работната група на високо равнище относно инвестициите в социална инфраструктура в Европа: Boosting Investment in Social Infrastructure in Europe (Насърчаване на инвестициите в социална инфраструктура в Европа), от Ливе Франсен, Джино дел Буфало и Едоардо Ревилио (януари 2018 г.).
(5) https://dmsearch.cor.europa.eu/search/opinion
(6) http://nws.eurocities.eu/MediaShell/media/EUROCITIES%20statement%20on%20state%20aid%20and%20local%20public%20%20services_16%2001%202016%20final.pdf
(7) http://www.iut.nu/wp-content/uploads/2017/07/Housing-Ministers%C2%B4-Communiqu%C3%A9.pdf
(8) https://www.eesc.europa.eu/resources/docs/resolution-for-social-housing-in-europe.pdf
(9) https://ap.ohchr.org/documents/dpage_e.aspx?si=A/HRC/31/54
(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0194.
(11) Приети текстове, P9_TA(2020)0176.
(12) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(13) Приети текстове, P9_TA(2019)0033.
(14) Приети текстове, P8_TA(2019)0240.
(15) Приети текстове, P8_TA(2019)0202.
(16) Приети текстове, P9_TA(2020)0156.
(17) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 89.
(18) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 156.
(19) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 138.
(20) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 2.
(21) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.
(22) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 192.
(23) ОВ C 366, 21.10.2017 г., стр. 19.
(24) ОВ C 366, 21.10.2017 г., стр. 31.
(25) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 141.
(26) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 40.
(27) https://www.housingforall.eu/
(28) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/legal_gender_recognition_in_the_eu_the_journeys_of_trans_people_towards_full_equality_web.pdf
(29) https://www.eurofound.europa.eu/news/news-articles/inadequate-housing-is-costing-europe-eu194-billion-per-year
(30) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Housing_statistics
(31) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20190514-1
(32) https://www.un.org/en/events/citiesday/assets/pdf/the_worlds_cities_in_2018_data_booklet.pdf
(33) https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2020/addressing-household-over-indebtedness
(34) Окончателен доклад на специалния докладчик на ООН за правото на подходящо жилищно настаняване, стр. 3.
(35) Доклад на специалния докладчик на Организацията на обединените нации относно подходящите жилищни условия като компонент на правото на подходящ стандарт на живот и правото на недискриминация в този контекст, A/HRC/31/54.
(36) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Housing_statistics#Housing_affordability
(37) Банка за развитие на Съвета на Европа, Жилищно неравенство в Европа, 2017 г., стр. 34.
(38) https://www.who.int/social_determinants/Guidance_on_pro_equity_linkages/en/
(39) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20191119-1
(40) Проучване за осъществимост за гаранция за децата: Документ за обсъждане на целевата група относно децата, живеещи в несигурна семейна ситуация.
(41) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20200120-1
(42) https://www.oecd.org/els/family/HM1-1-Housing-stock-and-construction.pdf.
(43) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Housing_statistics/bg
(44) Доклад на работната група на високо равнище относно инвестициите в социална инфраструктура в Европа: „Насърчаване на инвестициите в социалната инфраструктура в Европа“ (2018 г.).


Правото на откъсване от работната среда
PDF 234kWORD 75k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. с препоръки към Комисията относно правото на откъсване от работната среда (2019/2181(INL))
P9_TA(2021)0021A9-0246/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС, във връзка с член 153, параграф 1, букви а), б) и и) от ДФЕС,

–  като взе предвид Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място(1),

–  като взе предвид Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение(2),

–  като взе предвид Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време(3),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета(5),

–  като взе предвид членове 23 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи № 5, 7, 8, 9 и 10 от него,

–  като взе предвид конвенциите и препоръките на Международната организация на труда (МОТ), и по-специално Конвенция № 1 относно работното време (индустрия) от 1919 г., Конвенция № 30 относно работното време (търговия и търговски бюра) от 1930 г., препоръка № 163 относно колективното трудово договаряне от 1981 г., Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения от 1981 г. и придружаващата я препоръка № 165, както и Декларацията на МОТ от 2019 г. относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на МОТ,

–  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа от 3 май 1996 г., и по-специално член 2 от нея (относно правото на справедливи условия на труд, включително разумно работно време и почивка), член 3 (относно правото на безопасни и здравословни условия на труд), член 6 (относно правото на колективно договаряне) и член 27 (относно защитата на работниците със семейни отговорности),

–  като взе предвид член 24 от Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид рамковите споразумения на европейските социални партньори относно дистанционната работа (2002 г.) и цифровизацията (2020 г.),

–  като взе предвид проучването за оценката на европейската добавена стойност, проведено от Отдела за европейска добавена стойност към Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавено „The right to disconnect“ (Правото на откъсване от работната среда)(6),

–  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 31 юли 2019 г., озаглавен „The right to switch off“ (Правото на изключване),

–  като взе предвид работния документ на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Правото на откъсване от работната среда в 27-те държави – членки на ЕС“,

–  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз във връзка с критериите за определяне на работното време, включително дежурствата и режима на разположение, значението на времето за почивка, изискването за измерване на работното време и критериите за определяне на статута на работник(7),

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C-518/15, съгласно което периодът от време, в който работникът е у дома със задължение да се отзове на повикване на работодателя в рамките на кратък период от време, трябва да се разглежда като „работно време“(8),

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС по дело C-55/18, съгласно което държавите членки трябва да изискват от работодателите да въведат система, която да позволява продължителността на дневното работно време да бъде измервана(9),

–  като взе предвид доклада на Международната синдикална федерация „UNI Global Union“, озаглавен „The Right to Disconnect: Best Practices“ (Правото на откъсване от работната среда: добри практики),

–  като взе предвид параграф 17 от своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно заетост и социални политики в еврозоната(10),

–  като взе предвид член 5 от решението на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент(11),

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0246/2020),

A.  като има предвид, че понастоящем не съществува специално законодателство на Съюза относно правото на работниците да изключват цифровите инструменти, включително информационните и комуникационните технологии (ИКТ), използвани за служебни цели;

Б.  като има предвид, че цифровизацията и подходящото използване на цифровите инструменти осигуриха много икономически и обществени ползи и предимства за работодателите и работниците, като например повишена гъвкавост и автономност, потенциал за подобряване на баланса между професионалния и личния живот и намаляване на времето за пътуване до работното място, но също така доведоха до някои неблагоприятни последици, които породиха редица етични, правни и свързани със заетостта предизвикателства, като например увеличаване на работата и удължаване на работното време, като по този начин се размиват границите между професионалния и личния живот;

В.  като има предвид, че все по-честото използване на цифровите инструменти за служебни цели води до културата на „постоянно свързани“, „винаги на линия“ или „непрекъснато на разположение за повиквания“, която може да окаже отрицателно въздействие върху основните права на работниците и справедливите условия на труд, включително справедливото възнаграждение, ограничаването на работното време и баланса между професионалния и личния живот, физическото и психичното здраве, безопасните условия на труд и благоденствието на работниците, както и равенството между мъжете и жените, поради непропорционалното въздействие върху работниците със задължения за полагане на грижи, които обикновено са жени; като има предвид, че цифровият преход следва да се ръководи от зачитането на правата на човека и на основните права и ценности на Съюза, и следва да оказва положително въздействие върху работниците и условията на труд;

Г.  като има предвид, че използването на цифровите инструменти за продължителен период от време може да доведе до намаляване на концентрацията, както и до когнитивно и емоционално претоварване; като има предвид, че монотонните, повтарящи се манипулации и статичната поза в продължение на дълъг период от време могат да доведат до напрежение на мускулите и до мускулно-скелетни смущения; като има предвид, че Международната агенция за изследване на рака е класифицирала радиочестотната радиация като потенциално канцерогенна; като има предвид, че бременните жени могат да бъдат изложени на особен риск, при експозиция на радиочестотно лъчение;

Д.  като има предвид, че прекомерното използване на технологичните устройства може да утежни някои явления, като например изолация, пристрастяване към технологиите, лишаване от сън, емоционално изчерпване, тревожност и изтощение; като има предвид, че според СЗО над 300 милиона души в световен мащаб страдат от депресия и от често срещани психични разстройства, свързани с работата, а 38,2% от населението на Съюза страдат ежегодно от психични разстройства;

Е.  като има предвид, че мерките, предприети в резултат на кризата, предизвикана от COVID-19, промениха начина на работа на хората и показаха значението на цифровите решения, включително използването на схеми за работа от дома от дружества, самостоятелно заети лица и органи на публичната администрация в рамките на Съюза; като има предвид, че според Eurofound по време на ограничителните мерки над една трета от работниците на Съюза са започнали да работят от дома си, спрямо петте процента, които преди това са работели обичайно от вкъщи, и че използването на цифровите инструменти за служебни цели се е увеличило значително; като има предвид, че според Eurofound 27% от респондентите, работещи от дома си, съобщават, че са работили през свободното си време, за да се справят с изискванията, свързани с работата им(12); като има предвид, че работата от разстояние и дистанционната работа се увеличиха по време на кризата с COVID-19 и се очаква да останат на по-високо равнище, отколкото преди кризата с COVID-19, или дори да се увеличат още повече;

Ж.  като има предвид, че жените са изложени на особено висок риск и са по-тежко засегнати от икономическите и социалните последици, произтичащи от кризата с COVID-19, поради тяхната значима или все още традиционна роля на лица, полагащи грижи за дома и семейството; като има предвид, че увеличаването на дистанционната работа по време на кризата с COVID-19 може също така да доведе до по-висок риск за младите хора и лицата с отговорности за полагане на грижи, като например самотните родители, семействата с деца и семействата със зависими роднини, нуждаещи се от грижи; като има предвид, че работата и личният живот в период на дистанционна работа, социално дистанциране и ограничителни мерки трябва да бъдат добре балансирани; като има предвид, че аспектите, свързани с равенството между половете, следва да се разглеждат в контекста на правото на откъсване от работната среда;

З.  като има предвид, че правото на откъсване от работната среда е основно право, което е неделима част от новите модели на работа в новата цифрова ера; като има предвид, че това право следва да се разглежда като важен инструмент на социалната политика на равнището на Съюза, за да се гарантира защитата на правата на всички работници; като има предвид, че правото на откъсване от работната среда е особено важно за най-уязвимите работници и за лицата с отговорности за полагане на грижи;

И.  като има предвид, че технологичният напредък добави ново ниво на сложност към наблюдението и надзора на работното място; като има предвид, че използването на инвазивни цифрови технологии на работното място се разглежда и регулира до известна степен само в няколко държави членки; като има предвид, че член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) предвижда, че „всеки има право на защита на личните си данни“; като има предвид, че това се използва в националните юрисдикции с цел защита на неприкосновеността на личния живот на служителите в контекста на трудовите правоотношения; като има предвид, че член 8 от ЕКПЧ и прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (Общ регламент относно защитата на данните)(13) следва да гарантират, че служителите получават подходяща информация относно обхвата и естеството на наблюдението и надзора и че от работодателите се изисква да обосновават мерките и да свеждат до минимум тяхното въздействие чрез прилагане на възможно най-неинвазивни методи;

Й.  като има предвид, че в проучването на Eurofound 27% от респондентите, работещи от дома си, съобщават, че са работили през свободното си време, за да се справят с изискванията, свързани с работата им;

1.  подчертава, че цифровите инструменти, включително и ИКТ, използвани за служебни цели, се характеризират с по-голяма гъвкавост по отношение на времето, мястото и начина на извършване на работата, и че с работниците може да се осъществи контакт дори и извън работното им време; като има предвид, че подходящото използване на цифровите инструменти може да бъде предимство за работодателите и работниците във връзка с осигуряването на повече свобода, независимост и гъвкавост, с цел по-добро организиране на работното време и работните задачи, намаляване на времето, прекарано в пътуване до работата, и улесняване на управлението на личните и семейните задължения, като по този начин се създава по-добър баланс между професионалния и личния живот; отбелязва, че потребностите на работниците са доста различни и във връзка с това подчертава, че е важно да се разработи ясна рамка, която да насърчава личната гъвкавост и едновременно с това – защитата на правата на работниците;

2.  подчертава, че постоянната свързаност, в комбинация с високите изисквания по отношение на работата, както и все по-големите очаквания, че работниците трябва да бъдат на разположение по всяко време, могат да повлияят неблагоприятно върху основните права на работниците, върху баланса между техния професионален и личен живот и върху тяхното физическо и психично здраве и благосъстояние;

3.  признава, че ефективното регистриране на работното време може да допринесе за спазването на договорно установеното работно време; подчертава, че макар да е важно работното време да се регистрира, с цел да се гарантира, че договорените часове и законовите ограничения не се превишават, трябва да се обърне внимание на ефективността, предвид факта, че само в няколко държави членки съществува уредба в тази област;

4.  отбелязва, че все повече доказателства показват, че последиците от ограничаването на работното време, балансът между личния и професионалния живот, осигуряването на известна гъвкавост при организацията на работното време, както и активните мерки за подобряване на благосъстоянието на служителите на работното място оказват положително въздействие върху физическото и психичното здраве на работниците, подобряването на безопасността на работното място и повишаването на производителността на труда поради намалена умора и стрес, по-високи нива на удовлетвореност и мотивация на служителите от работата и по-нисък процент на отсъствия от работа(14);

5.  признава значението на правилното и ефикасно използване на цифровите инструменти за служебни цели – както за работниците, така и за работодателите, като се следи да се избягват евентуални нарушения на правата на работниците във връзка с осигуряването на справедливи условия на труд, включително справедливо възнаграждение, ограничаване на работното време и осигуряване на баланс между професионалния и личния живот, както и гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд;

6.  счита, че прекъсванията на неработното време на работниците и удължаването на тяхното работно време могат да увеличат риска от неплатен извънреден труд, умора от работа, психосоциални, психически и физически проблеми, като например тревожност, депресия, изтощение и стрес от технологиите, и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху тяхното здраве и безопасност на работното място, върху баланса между техния професионален и личен живот и върху тяхната почивка от работата;

7.  отчита констатациите на Eurofound, които показват, че лицата, които работят редовно от дома си, има два пъти по-голяма вероятност да работят повече от изисквания максимум от 48 часа седмично и рискуват да почиват по-малко от необходимите 11 часа между работните дни, както е предвидено в законодателството на Съюза, в сравнение с лицата, които работят в сградата на своя работодател; отбелязва, че почти 30% от тези дистанционни работници съобщават, че работят в свободното си време всеки ден или няколко пъти в седмицата, в сравнение с по-малко от 5% от работниците, базирани в „офиси“, и че има по-голяма вероятност дистанционните работници да работят на ненормиран работен ден; подчертава, че в рамките на Съюза се увеличава броят на работниците, които полагат труд в домашни условия, като те посочват, че имат дълго работно време или че не могат да се възползват от извънработното си време; отбелязва освен това, че редовните дистанционни работници по-често съобщават, че страдат от свързан с работата стрес и че те са засегнати от нарушения на съня, стрес и излагане на светлината на цифрови екрани, и отбелязва, че някои други последици за здравето на дистанционните и „високомобилните“ работници са главоболие, напрежение в очите, умора, тревожност и мускулно-скелетни смущения; признава, че редовната работа в домашни условия може да окаже физическо въздействие върху работниците, тъй като специално създаденото в дома работно пространство, както и лаптопите и друго ИКТ оборудване, може да не отговарят на ергономичните стандарти; призовава Комисията и държавите членки да подобрят научните изследвания и събирането на данни и да извършат подробна оценка на тези проблеми; подчертава, че значението на решаването на тези въпроси нараства с оглед на прогнозираното увеличение на дистанционната работа в дългосрочен план;

8.  посочва, че дистанционната работа изигра важна роля за запазването на някои работни места и предприятия по време на кризата с COVID-19, но отново заявява, че поради съчетаването на дълго работно време и по-високи изисквания тя може също така да доведе до по-големи рискове за работниците, с отрицателно въздействие върху качеството на тяхното работно време и баланса между техния професионален и личен живот, както и върху тяхното физическо и психично здраве; подчертава факта, че когато работата не е свързана с определено работно място, когато връзката с работата е непрекъсната и когато работата се слива със семейния и личния живот, могат да възникнат големи трудности;

9.  подчертава, че правото на работниците на откъсване от работната среда е много важно за защитата на тяхното физическо и психично здраве и благосъстояние, както и за тяхната закрила от психологически рискове; припомня значението и ползите от прилагането на оценки във връзка с психосоциалните рискове на равнище частни и публични дружества и отново подчертава, че е важно да се насърчава психичното здраве и да се предотвратяват психични разстройства на работното място, като се създават по-добри условия за служителите и работодателите; признава, че комисиите по здраве и безопасност, създадени от социалните партньори, могат да играят положителна роля за осигуряване на по-чести и точни оценки на риска;

10.  припомня, че съгласно действащото законодателство и практиката на Съда на Европейския съюз работниците не са длъжни да бъдат на разположение на работодателя постоянно и непрекъснато, и че има разлика между работното време, когато работникът трябва да бъде на разположение на работодателя, и неработното време, когато работникът няма задължението да остава на разположение на работодателя, и че времето, през което лицата трябва да са на разположение за повиквания, е работно време; признава обаче, че правото на откъсване от работната среда не е изрично регламентирано в законодателството на Съюза; припомня, че положението в отделните държави членки е много различно, като някои държави членки и социалните партньори са предприели мерки за регулиране със закон или с колективни трудови договори, или съчетавайки тези два подхода при използването на цифровите инструменти за служебни цели, с оглед предоставяне на гаранции и защита за работниците и техните семейства; призовава Комисията и държавите членки и насърчава социалните партньори да обменят най-добри практики и да гарантират прилагането на координиран общ подход по отношение на съществуващите условия на труд, без да се накърняват социалните права и мобилността в рамките на Съюза;

11.  призовава Комисията да направи оценка и да предотврати рисковете от незащита на правото за откъсване от работната среда;

12.  призовава държавите членки и работодателите гарантират, че работниците са добре информирани и имат възможност да упражняват правото си на откъсване от работната среда;

13.  припомня специфичните потребности и различията между секторите във връзка с правото на откъсване от работната среда; призовава Комисията, въз основа на задълбочено проучване, подходяща оценка и консултации с държавите членки и социалните партньори, да представи предложение за директива на Съюза относно минималните стандарти и условия за гарантиране на възможност за работниците да упражняват ефективно своето право на откъсване от работната среда, и за регулиране на използването на съществуващите и новите цифрови инструменти за служебни цели, като се вземе предвид Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията, което включва механизми за свързване и изключване от работа; припомня, че Рамковото споразумение предвижда социалните партньори да предприемат мерки за изпълнение през следващите три години и че внасянето на законодателно предложение преди изтичането на този срок за изпълнение би означавало, че се пренебрегва ролята на социалните партньори, посочена в ДФЕС; настоява, че всяка законодателна инициатива трябва да гарантира зачитане на автономността на социалните партньори на национално равнище, както и на националните колективни трудови договори и националните традиции и модели на пазара на труда, и не трябва да засяга правото на договаряне, сключване и прилагане на колективни споразумения, в съответствие с националното право и практика;

14.  призовава Комисията да представи законодателна рамка с оглед на установяването на минимални изисквания за дистанционна работа в рамките на целия Съюз, която да гарантира, че дистанционната работа не засяга условията на труд на лицата, работещи от разстояние; подчертава, че тази рамка следва да изясни условията на труд, включително предоставянето, използването и отговорността за обезпеченото оборудване, например съществуващи и нови цифрови инструменти, и следва да гарантира, че тази работа се извършва на доброволна основа и че правата, работното натоварване и стандартите за работа на дистанционните работници са еквивалентни на тези, валидни за работниците в сходно положение;

15.  счита, че новата директива следва да конкретизира, да допълни и да се придържа изцяло към изискванията, определени в Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, и по-специално правото на платен годишен отпуск, в Директива (ЕС) 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд, в Директива (ЕС) 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи и в Директива 89/391/ЕИО на Съвета относно безопасността и здравето на работниците, и по-специално изискванията в тези директиви, които се отнасят до максималната продължителност на работното време и минималните периоди на почивка, гъвкавите условия на труд и задълженията за предоставяне на информация, и не следва да оказва отрицателно въздействие върху работниците; счита, че новата директива следва да предвижда решения за справяне със съществуващите модели, ролята на социалните партньори, отговорностите на работодателите и потребностите на работниците във връзка с организацията на тяхното работно време, когато те използват цифрови инструменти; подчертава същественото значение на правилното транспониране, изпълнение и прилагане на правилата на Съюза и припомня, че достиженията на правото на Съюза в областта на заетостта и социалната сфера се прилагат изцяло по отношение на цифровия преход; призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилно прилагане чрез националните органи за инспекция на труда;

16.  подчертава, че правото на откъсване от работната среда позволява на работниците да се въздържат от участие в задачи, дейности и електронни комуникации, които са свързани с работата, като например телефонни обаждания, електронни писма и други съобщения, извън тяхното работно време, включително през периодите на почивка, по време на официален и годишен отпуск, отпуск по майчинство и бащинство, родителски отпуск, както и други видове отпуск, без да са застрашени от каквито и да било неблагоприятни последици; подчертава, че следва да се обезпечава известна автономност, гъвкавост и зачитане на независимостта при организиране на времето, като на работниците трябва да се разрешава да планират работното си време около личните си отговорности, и по-специално грижите за деца или болни членове на семейството; подчертава, че увеличаването на свързаността на работното място не следва да води до дискриминация или неблагоприятни последици във връзка с наемането на работа или професионалното развитие на лицата;

17.  подчертава, че напредъкът по отношение на новите технологични възможности, като например изкуствения интелект, играе решаваща роля за оформянето на работното място на бъдещето и за оценката на ефективността на работата, и той не следва да води до дехуманизирано използване на цифровите инструменти, нито да поражда опасения относно неприкосновеността на личния живот, непропорционалното и незаконно събиране на лични данни, наблюдението и мониторинга на работниците; подчертава, че новите форми на работно пространство и инструментите за наблюдение на работните показатели, които позволяват на дружествата да проследяват отблизо дейността на работниците, не следва да се разглеждат като възможност за извършване на системно наблюдение на работниците; призовава социалните партньори, както и надзорните органи за защита на данните, да гарантират, че инструментите за наблюдение на труда се използват единствено когато това е необходимо и пропорционално, и също така да гарантират правото на неприкосновеност на личния живот на служителите и на самоопределение в тяхната работа; посочва, че ако на служителите им бъде разрешено да използват за лични цели комуникационните услуги, предоставяни от работодателя, последният няма право на достъп до комуникационните метаданни или съдържание, а работниците трябва да бъдат обучени и информирани във връзка с обработката на техните данни; припомня, че при трудовите правоотношения съгласието на даден служител за обработката на лични данни обикновено не може да се счита за свободно изразено и следователно не е валидно, тъй като съществува явен дисбаланс на силите между субекта на данните на служителя и контрольора на работодателя;

18.  отново заявява, че зачитането на работното време и неговата предвидимост се разглеждат като съществен фактор за гарантиране на здравето и безопасността на работниците и на техните семейства в Съюза;

19.  подчертава, че Комисията, държавите членки, работодателите и работниците трябва да подкрепят и да насърчават активно правото на откъсване от работната среда и да поощряват прилагането на ефективен, обоснован и балансиран подход към цифровите инструменти на работното място, както и на мерки за повишаване на осведомеността и провеждане на образователни и обучителни кампании, свързани с работното време и правото на откъсване от работната среда; подчертава значението на разумното използване на цифровите инструменти, като се гарантира, че правото на откъсване от работната среда и всички други права, които целят защита на психичното и физическото здраве на работниците, се прилагат ефективно и се установяват като активен компонент на трудовата култура в Съюза;

20.  подчертава факта, че работодателите не следва да изискват от работниците да бъдат пряко или непряко на разположение извън работното си време и че служителите следва да се въздържат да търсят по работа своите колеги извън договореното работно време; припомня, че времето, през което работникът е на разположение на работодателя, е работно време; подчертава, че с оглед на променящия се характер на работната среда съществува все по-голяма необходимост от пълно информиране на работниците за техните условия на труд с цел прилагане на правото за откъсване от работната среда, като това следва да се извършва своевременно, в писмена или дигитална форма, до която работниците да имат лесен достъп; посочва, че работодателите трябва да предоставят на работниците достатъчно информация, включително и писмена декларация, в която да се посочва правото на работниците за откъсване от работната среда, а именно най-малко практическите разпоредби за изключване на цифровите инструменти, използвани за служебни цели, в това число и всякакви свързани с работата инструменти за мониторинг или надзор, начина на отчитане на работното време, оценката на работодателя за здравето и безопасността на работниците, както и мерките за защита на работниците срещу неблагоприятно третиране и за прилагане на правото на работниците за получаване на обезщетение; отново изтъква значението на равното третиране на трансграничните работници и призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че работниците са добре информирани за правото си на откъсване от работната среда, включително в трансграничен контекст;

21.  подчертава значението на социалните партньори за гарантиране на ефективното изпълнение и прилагане на правото за откъсване от работната среда, в съответствие с националните практики, и подчертава, че следователно работата, която вече е извършена от тях в това отношение, следва да бъде взета предвид; счита, че държавите членки трябва да гарантират, че работниците могат да упражняват ефективно правото си на откъсване от работната среда, включително чрез колективен трудов договор; призовава държавите членки да определят точни и достатъчни механизми, за да гарантират минимален стандарт на защита, в съответствие с правото на Съюза, както и прилагането на правото на откъсване от работната среда за всички работници;

22.  призовава държавите членки да гарантират, че работниците, които се позовават на правото си на откъсване от работната среда, са защитени от преследване и от други неблагоприятни последици, както и че са въведени механизми за разглеждане на жалби или нарушения на правото на откъсване от работната среда;

23.  подчертава, че всички дейности, които са свързани с дистанционно професионално учене и обучение, трябва да се разглеждат като трудови дейности, а не да се провеждат в извънработно време или през почивните дни, без да се осигурява подходящо обезщетение;

24.  подчертава, че е важно да се подкрепят индивидуални обучения, насочени към подобряване на уменията в областта на информационните технологии за всички работници, по-специално за лицата с увреждания и по-възрастните колеги, за да се гарантира добро и ефективно изпълнение на тяхната работа;

25.  призовава Комисията да включи правото на откъсване от работната среда в своята нова стратегия за здравословни и безопасни условия на труд и да разработи специално нови психосоциални мерки и действия в рамките на здравословните и безопасни условия на труд;

26.  изисква от Комисията да представи, въз основа на член 153, параграф 2, буква б), във връзка с член 153, параграф 1, букви а), б) и и) от ДФЕС, предложение за акт относно правото на откъсване от работната среда, в съответствие с препоръките, отправени в приложението към настоящата резолюция;

27.  счита, че исканото предложение няма да доведе до финансови последици;

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ТЕКСТ НА ИСКАНОТО ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И  НА СЪВЕТА

относно правото на откъсване от работната среда

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 2, буква б), във връзка с член 153, параграф 1, букви а), б) и и) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(15),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(16),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(17),

като имат предвид, че:

(1)  В член 153, параграф 1, букви а), б) и и) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на подобряването на работната среда с цел защита на здравето и безопасността на работниците, условията на труд и равенството между мъжете и жените по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането на работното място.

(2)  В член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) се предвижда, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му, както и на правото на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск. Член 30 от Хартата предвижда правото на защита в случай на неоснователно уволнение, а членове 20 и 21 от Хартата предвиждат равенство пред закона и забраняват дискриминацията. Член 23 от Хартата изисква равенството между мъжете и жените да залегне във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението.

(3)  Европейският стълб на социалните права предвижда, че независимо от вида и продължителността на трудовото правоотношение, работниците имат право на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд, че за работодателите трябва да се осигури необходимата гъвкавост, за да могат да се адаптират бързо към промените в икономическите условия, че трябва да се насърчават новаторски форми на труд, които осигуряват качествени условия на труд, и че трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, трябва да се предотвратяват, включително чрез забрана на злоупотребата с нетипични договори (принцип № 5). Той предвижда също така, че при наемането им на работа работниците имат право да бъдат информирани в писмен вид за своите права и задължения, произтичащи от трудовите правоотношения (принцип № 7), че социалните партньори трябва да бъдат консултирани във връзка с разработването и прилагането на политиките в областта на икономиката, заетостта и социалните въпроси, в съответствие с националните практики (принцип № 8), че родителите и лицата със задължения за полагане на грижи имат право на подходящ отпуск и гъвкави схеми на работа (принцип № 9), и че работниците имат право на здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на данните, както и на правото на работна среда, пригодена към техните професионални нужди, която да им позволява да удължат участието си на пазара на труда (принцип № 10).

(4)  В тази директива са взети предвид конвенциите и препоръките на Международната организация на труда по отношение на организацията на работното време, включително, по-специално, Конвенция № 1 относно работното време (индустрия) от 1919 г., Конвенция № 30 относно работното време (търговия и търговски бюра) от 1930 г., препоръка № 163 относно колективното трудово договаряне от 1981 г., Конвенция № 156 относно работниците и служителите със семейни задължения от 1981 г. и придружаващата я препоръка № 165, както и Декларацията на МОТ от 2019 г. относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на МОТ;

(5)  В тази директива се взема също така предвид преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа от 3 май 1996 г., и по-специално член 2 от нея (относно правото на справедливи условия на труд, включително разумно работно време и почивка), член 3 (относно правото на безопасни и здравословни условия на труд), член 6 (относно правото на колективно договаряне) и член 27 (относно защитата на работниците със семейни отговорности).

(6)  Член 24 от Всеобщата декларация за правата на човека предвижда, че всеки има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

(7)  Когато се използват правилно, цифровите инструменти позволяват на работниците да работят от всяко място и по всяко време, и могат да допринесат за подобряване на баланса между професионалния и личния живот на работниците, като осигуряват по-голяма гъвкавост при организацията на техния личен живот. Но използването на цифровите инструменти, включително и ИКТ, за служебни цели може да има и отрицателни последици, като например да доведе до удължаване на работно време чрез насърчаване на работниците да работят извън работното си време, до по-голяма интензивност на труда, както и до размиване на границите между работното време и свободното време. Ако тези цифрови инструменти не се използват единствено през работното време, те могат да повлияят на личния живот на работниците. За работниците, които имат задължения за полагане на грижи, без да им се плаща за това, цифровите инструменти могат да затруднят много намирането на здравословен баланс между професионалния и личния живот. Жените прекарват повече време от мъжете, изпълнявайки такива задължения за полагане на грижи, те разполагат с по-малко време за упражняване на платен труд и могат да напуснат изцяло трудовата заетост.

(8)  Цифровите инструменти, които се използват за служебни цели, могат да създадат постоянен натиск и стрес, да окажат неблагоприятно въздействие върху физическото и психичното здраве, както и върху благосъстоянието на работниците, и могат да доведат до психосоциални или други професионални заболявания, като например тревожност, депресия, изтощение, стрес от технологиите, проблеми със съня и мускулно-скелетни смущения. Всички тези последици водят до все по-голяма тежест за работодателите и системите за социално осигуряване и увеличават риска от нарушаване на правото на работниците да им се гарантират условия на труд, съобразени с тяхното здраве и безопасност. Предвид предизвикателствата във връзка с все по-голямото използване на цифровите инструменти за служебни цели, нетипичните трудови правоотношения и схемите за работа от разстояние, по-специално в контекста на увеличаване на дистанционната работа в резултат на кризата с COVID-19, което води до допълнителен стрес, свързан с работата, и до прикриване на разделението между работа и личен живот, става все по-наложително да се гарантира, че работниците могат да упражняват правото си на откъсване от работната среда.

(9)  Все по-голямото използване на цифровите технологии преобразува традиционните модели на работа и създаде културата на „постоянно свързани“ или „винаги на линия“. В този контекст е важно да се осигурят защита за основните права на работниците, справедливи условия на труд, включително тяхното право на справедливо възнаграждение и спазване на работното време, гарантиране на тяхното здраве и безопасност, както и обезпечаване на равенството между мъжете и жените.

(10)  Правото на откъсване от работната среда е правото на работниците да не се занимават с дейности или комуникации, свързани с работата, в извънработно време, чрез използването на цифрови инструменти, като например телефонни обаждания, електронни писма или други съобщения. Правото на откъсване от работната среда следва да позволява на работниците да изключват инструментите, свързани с работата, и да не отговарят на искания на работодателите в извънработно време, без риск от неблагоприятни последици, като например уволнение или други ответни мерки. От друга страна, работодателите не следва да изискват от работниците да работят извън работното си време. Работодателите не следва да насърчават културата „винаги на линия“ на работното място, при която работниците, които се отказват от правото си на откъсване от работната среда, се ползват очевидно с предимство спрямо служителите, които не правят това. Работниците, които докладват за случаи на неспазване на правото за откъсване от работната среда на работното място, не следва да бъдат наказвани.

(11)  Правото на откъсване от работната среда следва да се прилага за всички работници и всички сектори – както публични, така и частни, и следва да бъде ефективно приложено. Целта на правото на откъсване от работната среда е да се гарантира защита за здравето и безопасността на работниците, както и справедливи условия на труд, включително баланс между професионалния и личния живот.

(12)  Понастоящем не съществува законодателство на Съюза, което да урежда специално правото на откъсване от работната среда, като законодателството в тази област се различава значително в отделните държави членки. Но Директива 89/391/ЕИО на Съвета(18) и Директива 91/383/ЕИО на Съвета(19) имат за цел да насърчават подобряването на безопасността и здравето на работниците, работещи на безсрочно, срочно или временно трудово правоотношение; Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(20) определя минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, в т.ч. по отношение на максималния разрешен брой работни часове и минималните периоди на почивка, които трябва да бъдат спазвани; Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета(21) цели подобряване на условията на труд чрез насърчаване на по-прозрачна и предвидима заетост; а с Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета(22) се установяват минималните изисквания за улесняване на съвместяването на професионалния и личния живот на работниците, които са същевременно родители или лица, полагащи грижи.

(13)  Съгласно Директива 2003/88/ЕО работниците в Съюза имат право на минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време. В този контекст посочената директива предвижда междудневна почивка, почивки по време на работа, междуседмична почивка, максимална продължителност на седмичното работно време и годишен отпуск, и урежда някои аспекти на нощния труд, работата на смени и моделите на работа. Съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз дежурствата, при които работникът трябва да присъства физически на определено от работодателя място, следва да се разглеждат като „пълно работно време [...], независимо от факта, че по време на дежурството съответното лице не извършва непрекъснато професионална дейност“(23), и че времето в режим на готовност, което работникът е длъжен да прекара в дома си, докато е на разположение на работодателя, следва да се счита за работно време(24). Освен това Съдът на ЕС е тълкувал минималните периоди на почивка като „правила на социалното право на Общността, от които всеки работник трябва да се възползва, в качеството им на минимални изисквания, необходими за осигуряване защита на безопасността и здравето му“(25). В Директива 2003/88/ЕО обаче няма изрична разпоредба за правото на работниците за откъсване от работната среда, нито пък се изисква работниците да бъдат на разположение в извънработно време, през периодите на почивка или в друго неработно време, но в нея се предвижда правото на непрекъснат дневен, седмичен и годишен период на почивка, по време на който работникът не следва да бъде на разположение. Освен това няма изрична разпоредба на Съюза, с която да се прилага правото на работника да не бъде непрекъснато на разположение извън определеното (в договора) работно време.

(14)  Съдът на ЕС потвърди, че Директива 89/391/ЕИО и Директива 2003/88/ЕО изискват от работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време, и че тази система следва да бъде „обективна, надеждна и достъпна“(26).

(15)  В своята съдебна практика Съдът на ЕС е установил критерии за определяне на статута на работник. Тълкуването на тези критерии от Съда на ЕС следва да се вземе предвид при прилагането на настоящата директива. При условие че отговарят на тези критерии, всички работници в частния и публичния сектор, включително работниците на повикване, работниците на непълно работно време, работниците на непостоянна работа, работниците със заплащане чрез ваучери, работниците през платформи, стажантите и чираците, попадат в приложното поле на настоящата директива. Злоупотребата със статута на самостоятелно заетите лица, както е определен в националното право, било то на национално равнище или в трансгранични ситуации, е форма на фалшиво деклариран труд, който често се свързва с недекларираната заетост. Фиктивната самостоятелна заетост възниква, когато дадено лице бъде обявено за самостоятелно заето, въпреки че отговаря на условията, характерни за трудовите правоотношения, с цел да се избегнат някои правни или фискални задължения. Тези лица следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Установяването на наличие на трудово правоотношение следва да се ръководи от фактите, свързани с действителното изпълнение на работата, а не от описанието на правоотношението, направено от страните по него. За целите на настоящата директива терминът „работник“ се отнася за всеки работник, който е встъпил в трудово правоотношение, отговарящо на критериите на Съда на ЕС.

(16)  През последните десетилетия стандартните трудови договори намаляват все повече, а широкото разпространение на нетипичните или гъвкавите схеми на работа се увеличава, което се дължи до голяма степен на цифровизацията на икономическите дейности. Някои нетипични форми на заетост са уредени в законодателството на Съюза. С Директива 97/81/ЕО на Съвета(27) се прилага рамковото споразумение между европейските социални партньори относно работата на непълно работно време. Тя цели да гарантира премахването на дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време, да подобри качеството на работата на непълно работно време, да улесни развитието на работата на непълно работно време на доброволна основа и да допринесе за гъвкавото организиране на работното време по такъв начин, че да се вземат предвид потребностите на работодателите и работниците. Директива 1999/70/ЕО на Съвета(28) привежда в действие рамковото споразумение между европейските социални партньори относно срочните трудови договори и има за цел да подобри качеството на срочната работа, като се гарантира прилагането на принципа за недискриминация и се предотвратяват злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Директива № 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(29), която беше приета след неуспеха на европейските социални партньори да се договорят за рамково споразумение, цели да гарантира защитата на работниците, наети чрез агенции за временна заетост, и да подобри качеството на работата чрез агенции за временна заетост, като гарантира равно третиране и признае агенциите за временна заетост като работодатели, отчитайки същевременно необходимостта от създаване на подходяща рамка за използване на работата чрез агенции за временна заетост, с оглед да се допринесе за реалното създаване на работни места и за развитието на гъвкави форми на работа.

(17)  През юли 2002 г. европейските социални партньори приеха рамково споразумение относно дистанционната работа, а през юни 2020 г. – рамково споразумение относно цифровизацията. В рамковото споразумение относно цифровизацията се предвиждат евентуални мерки, които да бъдат договорени между социалните партньори във връзка с включването и изключването на работниците от работата. С оглед на развитието на ситуацията след приемането на рамковото споразумение относно дистанционната работа през 2002 г., стана ясно, че е необходима оценка и правна рамка на равнището на Съюза за някои елементи на това споразумение.

(18)  В член 3, параграф 1, буква а) и член 3, параграф 2 от Директива 2008/104/ЕО се предвижда понятието „работник“ да се определя от националното законодателство. Но Съдът на ЕС постанови, че критериите, определени в установената му съдебна практика, трябва да бъдат приложени, за да се прецени дали дадено лице има статут на работник. И по-специално дали фактът, че „лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение“ е определящ и „правната квалификация по националното право и формата на това правоотношение, както и естеството на правната връзка между тези две лица, не [са] решаващи в това отношение“(30).

(19)  Някои държави членки предприеха мерки за регулиране на правото за откъсване от работната среда за работници, които използват цифрови инструменти за служебни цели. Други държави членки насърчават използването на цифрови инструменти за служебни цели, без специално да разглеждат съответните рискове, трета група държави членки прилагат общо законодателство за използването на цифрови инструменти, а четвърта група държави нямат специфично законодателство в тази област(31). Действията на равнището на Съюза в тази област ще осигурят минимални изисквания за защита на всички работници в Съюза, които използват цифрови инструменти за служебни цели, и по-специално техните основни права за справедливи условия на труд.

(20)  Целта на настоящата директива е да подобри условията на труд за всички работници чрез определяне на минимални изисквания за правото на откъсване от работната среда. Настоящата директива следва да се прилага по начин, който да зачита изцяло изискванията на директиви 89/391/ЕИО, 2003/88/ЕО, (ЕС) 2019/1152 и (ЕС) 2019/1158, и да не оказва отрицателно въздействие върху работниците.

(21)  Практическите разпоредби за упражняване на правото на работника за откъсване от работната среда и за прилагане на това право от работодателя следва да могат да се договарят от социалните партньори посредством колективен трудов договор или на равнището на предприятието работодател. Държавите членки следва да гарантират, например с помощта на националните органи за инспекция по труда, че работодателите предоставят на работниците писмена декларация, в която се посочват тези практически разпоредби.

(22)  Държавите членки следва да гарантират, че работодателите създават обективна, надеждна и достъпна система, която да позволява измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, и по-специално неговото решение от 14 май 2019 г., Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO), C-55/18(32).

(23)  Автономността на социалните партньори следва да се зачита. Държавите членки следва да подкрепят социалните партньори при изготвянето на колективни трудови договори с цел прилагане на настоящата директива.

(24)  Държавите членки следва да гарантират ефективното участие на социалните партньори в съответствие с националното законодателство и практика, и следва да насърчават и укрепват социалния диалог с оглед на прилагането на настоящата директива. За тази цел държавите членки следва да гарантират, че след провеждане на консултации със социалните партньори на подходящо равнище ще се определят минимален набор от условия на труд, за да могат работниците да упражняват правото си на откъсване от работната среда. Държавите членки следва да могат да възлагат на социалните партньори изпълнението на настоящата директива, в съответствие с националното законодателство и практика, с цел обезпечаване или допълване на този минимален набор от условия на труд.

(25)  Дерогации от изискването за прилагане на правото на откъсване от работната среда следва да се предвиждат само при изключителни обстоятелства, като например случаи на непреодолима сила или други извънредни ситуации, като работодателят следва да представи в писмена форма мотивите за това решение на всеки засегнат работник и да обоснове необходимостта от дерогация. Минималният набор от условия на труд, с които се прилага правото на откъсване от работната среда, следва да предвижда критерии за допускане на такива дерогации и за определяне на обезщетение за всеки труд, извършван в извънработно време. Това обезщетение следва да гарантира придържането към общата цел за обезпечаване на здравето и безопасността на работниците.

(26)  Работниците, които упражняват правата си, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат защитени от всякакви неблагоприятни последици, включително мерки за уволнение и други ответни мерки. Тези работници следва също така да бъдат защитени срещу дискриминационни мерки, като например загуба на доход или на възможности за повишение.

(27)  За работниците следва да се осигури подходяща и бърза съдебна и административна защита срещу неблагоприятно третиране в резултат на упражняването или опита за упражняване на правата, предвидени в настоящата директива, включително правото на обезщетение, както и правото за образуване на административни или съдебни производства, с цел да се гарантира спазването на настоящата директива.

(28)  Държавите членки следва да определят условията за прилагане на правото на откъсване от работната среда, залегнало в настоящата директива, в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или установената практика. Държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения на задълженията по настоящата директива.

(29)  Тежестта на доказване във връзка с установяването дали уволнението или нанасянето на еквивалентна вреда не е извършено заради това, че работникът е упражнил или се е опитал да упражни правото си на откъсване от работната среда, следва да се носи от работодателя, когато работникът се позове пред съда или друг компетентен орган на факти, въз основа на които може да се предположи, че работникът е бил уволнен или е претърпял други неблагоприятни последици поради тези причини.

(30)  Настоящата директива установява минимални изисквания, като по този начин не засяга правото на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни разпоредби. Настоящата директива и нейното прилагане не следва да представляват валидно основание за намаляване на общото ниво на защита, осигурявана за работниците в областта, уредена с настоящата директива.

(31)  Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящата директива с цел мониторинг и гарантиране на спазването на настоящата директива. За тази цел държавите членки следва да представят редовни доклади на Комисията.

(32)  За да се направи оценка на въздействието на настоящата директива, Комисията и държавите членки се насърчават да продължат да си сътрудничат помежду си, с подкрепата на ЕОТ, с цел разработване на съпоставима статистика и данни за прилагането на правата, залегнали в настоящата директива.

(33)  Доколкото целите на настоящата директива, а именно осигуряване на подходящи гаранции за прилагане на правото на откъсване от работната среда в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и последствия могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директивата не нахвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА  НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и обхват

1.  Настоящата директива определя минимални изисквания с цел да се осигурят възможности за работниците, които използват цифрови инструменти, включително и ИКТ, за служебни цели, да упражнят своето право на откъсване от работната среда и да се гарантира, че работодателите зачитат правото на работниците за откъсване от работната среда. Тя се прилага за всички сектори – както публични, така и частни – и за всички работници, независимо от техния статут и условията им на труд.

2.  Настоящата директива конкретизира и допълва директиви 89/391/ЕИО, 2003/88/ЕО, (ЕС) 2019/1152 и (ЕС) 2019/1158 за целите, посочени в параграф 1, без това да засяга изискванията, определени в горепосочените директиви.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „откъсване от работната среда“ означава да не се извършват, пряко или непряко, дейности или комуникации във връзка с работата чрез използването на цифрови инструменти извън работното време;

(2)  „работно време“ означава работно време съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО.

Член 3

Правото на откъсване от работната среда

1.  Държавите членки гарантират, че работодателите предприемат необходимите мерки, за да предоставят на работниците съответните средства за упражняване на тяхното право на откъсване от работната среда.

2.  Държавите членки гарантират, че работодателите създават обективна, надеждна и достъпна система, която да позволява измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време, в съответствие с правото на работниците на неприкосновеност на личния живот и на защита на техните лични данни. Работниците трябва да имат възможност да изискват и да получават информация от регистъра за тяхното работно време.

3.  Държавите членки гарантират, че работодателите прилагат правото на откъсване от работната среда по справедлив, законосъобразен и прозрачен начин.

Член 4

Мерки във връзка с прилагането на правото на откъсване от работната среда

1.  Държавите членки гарантират изготвянето на подробни разпоредби, след провеждане на консултации със социалните партньори на подходящо равнище, за да могат работниците да упражняват правото си на откъсване от работната среда и работодателите да прилагат това право по справедлив и прозрачен начин. За тази цел държавите членки осигуряват най-малко следните условия на труд:

а)  практическите разпоредби за изключването на цифровите инструменти, използвани за служебни цели, включително всички свързани с работата инструменти за мониторинг;

б)  системата за измерване на работното време;

в)  оценките за здравето и безопасността на работниците, включително оценките за психосоциалните рискове, във връзка с правото за откъсване от работната среда;

г)  критериите за отклоняване на работодателите от изискването за прилагане на правото на работника за откъсване от работната среда;

д)  в случай на дерогация по буква г), критериите за определяне на начина за изчисляване на обезщетението за труда, извършен извън работното време, в съответствие с директиви 89/391/ЕИО, 2003/88/ЕО, (ЕС) 2019/1152 и (ЕС) 2019/1158, както и с националното законодателство и практики;

е)  мерките за повишаване на осведомеността, включително обучение на работното място, които да бъдат предприети от работодателите по отношение на условията на труд, посочени в настоящия параграф.

Дерогация по буква г), алинея 1 се допуска само при изключителни обстоятелства, като например случаи на непреодолима сила или други извънредни ситуации, като работодателят следва да представи в писмена форма мотивите за това решение на всеки засегнат работник и да обоснове необходимостта от дерогация във всеки отделен случай, когато се прави позоваване на тази дерогация.

2.  Държавите членки могат, в съответствие с националното законодателство и практика, да възложат на социалните партньори да сключат колективни трудови договори на национално, регионално и секторно равнище, както и на ниво работодатели, в които да се определят или допълват условията на труд, посочени в параграф 1.

3.  Държавите членки гарантират, че работниците, които не са обхванати от колективен трудов договор съгласно параграф 2, се ползват от закрила, в съответствие с настоящата директива.

Член 5

Защита срещу неблагоприятно третиране

1.  Държавите членки гарантират, че се забранява дискриминацията, по-неблагоприятното третиране, уволнението и други прилагани от работодателите мерки, които биха имали неблагоприятни последици, заради това, че работниците са упражнили или са се опитали да упражнят правото си на откъсване от работната среда.

2.  Държавите членки гарантират, че работодателите защитават работниците, включително и представителите на работниците, срещу неблагоприятно третиране и евентуални неблагоприятни последици вследствие на жалба, подадена до работодателя, или вследствие на производства, образувани с цел осигуряване спазването на правата, предвидени в настоящата директива.

3.  Държавите членки гарантират, че ако работници, които считат, че са били уволнени или са били подложени на друго неблагоприятно третиране заради това, че са упражнили или са се опитали да упражнят своето право на откъсване от работната среда, се позоват пред съда или друг компетентен орган на факти, въз основа на които може да се предположи, че работниците са били уволнени или са били подложени на друго неблагоприятно третиране, работодателят трябва да докаже, че основанията за уволнението или за друго неблагоприятно третиране са различни.

4.  Параграф 3 не възпрепятства държавите членки да въведат правила за доказване, които са по-благоприятни за работниците.

5.  От държавите членки не се изисква да прилагат параграф 3 към производствата, при които съдът или друг компетентен орган разследва фактите по делото.

6.  Параграф 3 не се прилага към наказателните производства, освен ако държавите членки са предвидили друго.

Член 6

Право на обезщетение

1.  Държавите членки гарантират, че работниците, чието право на откъсване от работната среда е било нарушено, имат достъп до бързо, ефективно и безпристрастно решаване на споровете и право на обезщетение в случай на нарушаване на правата им, произтичащи от настоящата директива.

2.  Държавите членки могат да осигурят възможност за синдикалните организации или други представители на работниците, от името или в подкрепа на работниците и с тяхно одобрение, да участват в административни производства с цел гарантиране на спазването или прилагането на настоящата директива.

Член 7

Задължение за предоставяне на информация

Държавите членки гарантират, че работодателите предоставят писмено на всички работници ясна, достатъчна и подходяща информация за тяхното право на откъсване от работната среда, включително и декларация, в която се посочват условията на всички приложими колективни или други споразумения. Тази информация включва най-малко следните елементи:

а)  практическите разпоредби за изключването на цифровите инструменти, използвани за служебни цели, включително всички свързани с работата инструменти за мониторинг, посочени в член 4, параграф 1, буква а);

б)  системата за измерване на работното време, посочена в член 4, параграф 1, буква б);

в)  оценките на работодателя за здравето и безопасността на работниците във връзка с правото на откъсване от работната среда, включително оценките за психосоциалните рискове, посочени в член 4, параграф 1, буква в);

г)  критериите за всяка дерогация от изискването за работодателите да прилагат правото на откъсване от работната среда и всякакви критерии за определяне на обезщетението за работата, извършена извън работното време, както е посочено в член 4, параграф 1, букви г) и д);

д)  мерките на работодателя за повишаване на осведомеността, включително и обучение на работното място, както е посочено в член 4, параграф 1, буква е);

е)  мерките за защита на работниците срещу неблагоприятно третиране в съответствие с член 5;

ж)  мерките за прилагане на правото за обезщетение на работниците в съответствие с член 6.

Член 8

Санкции

Държавите членки определят правилата за санкциите, които се прилагат в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, или на съответните разпоредби, които вече са в сила и засягат правата, предмет на настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират Комисията за тези правила и мерки най-късно до… [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] и я уведомяват незабавно за всяко следващо изменение, което ги засяга.

Член 9

Равнище на закрила

1.  Настоящата директива не представлява валидно основание за намаляване на общото ниво на защитата, което се предоставя на работниците в държавите членки.

2.  Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни за работниците законови, подзаконови или административни разпоредби или да насърчават или разрешават прилагането на по-благоприятни за работниците колективни договори.

3.  Настоящата директива не засяга други права, предоставени на работниците съгласно други правни актове на Съюза.

Член 10

Докладване, оценка и преразглеждане на правото на откъсване от работната среда

1.  В срок до ... [пет години след влизането в сила на настоящата директива] и веднъж на всеки две години след това държавите членки представят на Комисията доклад с цялата необходима информация за практическото изпълнение и прилагане на настоящата директива, както и показатели за оценка на практиките за прилагане на правото на откъсване от работната среда, като посочват съответните гледни точки на националните социални партньори.

2.  Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки съгласно параграф 1, в срок до ... [шест години след влизането в сила на настоящата директива] и веднъж на всеки две години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението и прилагането на настоящата директива и разглежда необходимостта от допълнителни мерки, включително, когато е целесъобразно, и изменения на настоящата директива.

Член 11

Транспониране

1.  До … [две години след влизането в сила на настоящата директива] държавите членки приемат и публикуват мерките, необходими за прилагане на настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от … [три години след датата на влизане в сила на настоящата директива].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Методите и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Веднага след влизането в сила на настоящата директива държавите членки правят необходимото, за да информират своевременно Комисията за всеки проект на законови, подзаконови или административни разпоредби, които те възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива, за да може Комисията да представи своите забележки.

3.  Съгласно член 153, параграф 3 от ДФЕС държавите членки могат да възложат на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, прилагането на настоящата директива, при условие че те гарантират спазването на настоящата директива.

Член 12

Лични данни

Работодателите обработват личните данни съгласно член 4, параграф 1, букви а) и б) от настоящата директива единствено с цел регистриране на работното време на всеки отделен работник. Те не обработват такива данни за никакви други цели. Личните данни се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета(33)и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(34).

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в …,

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
(2) ОВ L 206, 29.7.1991 г., стр. 19.
(3) ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.
(4) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105.
(5) OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.
(6) PE 642.847, юли 2020 г.; https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2020/642847/EPRS_BRI(2020)642847_EN.pdf
(7) Вж., наред с другото, решенията на Съда на ЕС от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C-397/01 до C-403/01, ECLI:EU:C:2004:584, точка 93; от 7 септември 2006 г., Комисия/Обединено кралство, C-484/04, ECLI:EU:C:2006:526, точка 36; от 17 ноември 2016 г., Betriebsrat der Ruhrlandklinik, C‑216/15, ECLI:EU:C:2016:883, точка 27; от 21 февруари 2018 г., Matzak, ECLI:EU:C:2018:82, C-518/15, точка 66; и от 14 май 2019 г., Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO), C-55/18, ECLI:EU:C:2019:402, точка 60.
(8) Решение на Съда на ЕС от 21 февруари 2018 г., Matzak, ECLI:EU:C:2018:82, C-518/15, точка 66.
(9) Решение на Съда на ЕС от 14 май 2019 г., Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO), C-55/18, ECLI:EU:C:2019:402, точка 60.
(10) Приети текстове, P9_TA(2019)0033.
(11) ОВ L 262, 7.10.2005 г., стр. 1.
(12) https://www.eurofound.europa.eu/publications/blog/covid-19-unleashed-the-potential-for-telework-how-are-workers-coping
(13) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(14) Месинджър, МОТ, цитиран в проучването за оценката на европейската добавена стойност, проведено от Отдела за европейска добавена стойност към Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавено „The right to disconnect“ (Правото на откъсване от работната среда) (PE 642.847, юли 2020 г.): https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2020/642847/EPRS_BRI(2020)642847_EN.pdf
(15) ОВ C ...
(16) ОВ C ...
(17) Позиция на Европейския парламент ...
(18) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).
(19) Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 година за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (OВ L 206, 29.7.1991 г., стр. 19).
(20) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9).
(21) Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр.105).
(22) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79).
(23) Решение на Съда на ЕС от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C-397/01 до C-403/01, ECLI:EU:C:2004:584, точка 93.
(24) Решение на Съда на ЕС от 21 февруари 2018 г., Matzak, ECLI:EU:C:2018:82, C-518/15, точка 66.
(25) Решение на Съда на ЕС от 7 септември 2006 г., Комисия/Обединено кралство, C-484/04, ECLI:EU:C:2006:526, точка 38.
(26) Решение на Съда на ЕС от 14 май 2019 г., Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO), C-55/18, ECLI:EU:C:2019:402, точка 60.
(27) Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 20.1.1998 г., стp. 9).
(28) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите, Съюза на индустриалците в Европейската общност и Европейския център на предприятията с държавно участие (ОВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43).
(29) Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9).
(30) Решение на Съда на ЕС от 17 ноември 2016 г., Betriebsrat der Ruhrlandklinik, C‑216/15, ECLI:EU:C:2016:883, точка 27.
(31) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд.
(32) Решение на Съда на ЕС от 14 май 2019 г., Federación de Servicios de Comisiones Obreras (CCOO),C-55/18, ECLI:EU:C:2019:402.
(33) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(34) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).


Реформиране на списъка на ЕС на данъчните убежища
PDF 242kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно реформиране на списъка на ЕС на данъчните убежища (2020/2863(RSP))
P9_TA(2021)0022B9-0052/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки относно кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията, приета на 1 декември 1997 г.(1) с цел ограничаване на вредната данъчна конкуренция в рамките на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г. относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2016 г. относно кодекс за поведение относно данъчното облагане на предприятията(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2016 г. относно по-нататъшни мерки за повишаване на прозрачността и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2016)0451), което включва обяснение на процеса на ЕС на включване в списъка на данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 ноември 2016 г. относно критериите и процеса, водещи до съставянето на списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели,

–  като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси от 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид последните актуализации от страна на Съвета на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, от 6 октомври 2020 г.(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г. относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него (COM(2020)0313),

–  като взе предвид своите резолюции относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,(4) от 25 ноември 2015 г., относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,(5) от 6 юли 2016 г. и относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци от 26 март 2019 г.(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(7),

–  като взе предвид препоръката на комисия PANA от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(8),

–  като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с горепосочените резолюции и препоръка на Европейския парламент(9),

–  като взе предвид предложението на Комисията относно публичното отчитане по държави (pCBCR)(10), както и своята позиция от 27 март 2019 г.(11) във връзка с посоченото предложение,

–  като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „The Impact of Tax Planning on Forward-Looking Effective Tax Rates“ („Въздействието на данъчното планиране върху ефективните данъчни ставки, ориентирани към бъдещето“)(12),

–  като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „Aggressive tax planning indicators“ („Показатели за агресивно данъчно планиране“)(13),

–  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), озаглавено „An overview of shell companies in the European Union“ („Преглед на фиктивните дружества в Европейския съюз“)(14),

–  като взе предвид докладите на Комисията по държави, изготвени като част от европейския семестър,

–  като взе предвид текущата работа на групата на високо равнище на ООН относно международната финансова отчетност, прозрачност и почтеност,

–  като взе предвид текущата работа на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) по въпросите на данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията,

–  като взе предвид Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(15),

–  като взе предвид въпросите към Комисията и Съвета относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища(O-000082/2020 – B9‑0002/2021 и O-000081/2020 – B9‑0001/2021),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси, изготвено с помощта на подкомисията по данъчните въпроси,

А.  като има предвид, че съществуването на юрисдикции, които не оказват съдействие за данъчни цели, и вредни данъчни схеми, включително в държави — членки на ЕС, води до драматични финансови загуби за държавите — членки на ЕС, което източва ресурси от националните бюджети и възпрепятства капацитета на правителствата; като има предвид, че понастоящем цената на избягването на корпоративното данъчно облагане се оценява на 500 милиарда щатски долара годишно(16); като има предвид, че това намаляване на данъчните приходи е особено проблематично в контекста на възстановяването от санитарната, социалната и икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, и за финансирането на екологичния преход;

Б.  като има предвид, че според проучването на Евробарометър от есента на 2016 г. 86% от гражданите на ЕС подкрепят по-строги правила относно избягването на данъци и данъчните убежища(17);

В.  като има предвид , че Съюзът прие първия си списък на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели („списъкът“) на 5 декември 2017 г.; като има предвид, че този списък включва 17 държави или територии извън ЕС; като има предвид, че Съюзът е преразгледал списъка 12 пъти;

Г.  като има предвид, че според индекса за корпоративните данъчни убежища за 2019 г. водещите юрисдикции в класацията на корпоративните данъчни убежища са: 1) Британските Вирджински острови, 2) Бермудските острови, 3) Каймановите острови, 4) Нидерландия, 5) Швейцария, 6) Люксембург, 7) Джърси, 8) Сингапур, 9) Бахамските острови, 10) Хонконг и 11) Ирландия;

Д.  като има предвид, че 95 юрисдикции бяха оценени спрямо трите критерия, посочени в заключенията на Съвета от 8 ноември 2016 г., а именно данъчна прозрачност, справедливо данъчно облагане и прилагане на минималните стандарти на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

Е.  като има предвид, че над 135 държави и юрисдикции оказват сътрудничество за изпълнението на плана за действие относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, отчасти поради риска да бъдат включени в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие; като има предвид, че в процеса на изготвяне на списъка от близо 40 държави беше поискано да реформират над 120 вредни данъчни практики;

Ж.  като има предвид, че в доклада относно състоянието на данъчната справедливост за 2020 г. беше установено, че само 2% от данъчните загуби в световен мащаб са причинени от юрисдикции, включени в списъка на ЕС; като има предвид, че беше констатирано, че Каймановите острови са юрисдикцията, отговорна за най-голям дял от данъчните загуби в световен мащаб, като струват на другите над 70 милиарда щатски долара годишно, или 16,5% от общите данъчни загуби;

З.  като има предвид, че Съветът последно преразгледа списъка на 6 октомври 2020 г., като заличи Каймановите острови и Оман и добави Барбадос и Ангила; като има предвид, че Каймановите острови все още нямат корпоративен подоходен данък и са една от първите 10 дестинации за фантомни инвестиции според Международния валутен фонд(18), което повдига въпроси относно прозрачността и относно евентуален преференциален подход към някои държави;

И.  като има предвид, че списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие, понастоящем се състои от Американска Самоа, Ангила, Барбадос, Фиджи, Гуам, Палау, Панама, Самоа, Сейшелските острови, Тринидад и Тобаго, Американските Вирджински острови и Вануату;

Й.  като има предвид, че няколко други юрисдикции са поели ангажимент за прилагане на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане по отношение на критериите за прозрачност или справедливо данъчно облагане;

К.  като има предвид, че публичният достъп до документи и до работата на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) продължава да бъде ограничен, по-специално по отношение на процеса на изготвяне на списъка на ЕС; като има предвид, че Европейският омбудсман има мандат да разглежда прилагането от страна на институциите на ЕС на правилата на ЕС за публичния достъп до документи(19) и по-специално правомощието да проверява всички документи на ЕС, независимо дали те са поверителни или не, и може да издава препоръки относно това дали следва да бъдат публикувани или не;

Л.  като има предвид, че в своето съобщение относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него Комисията подчерта необходимостта от реформа на Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията и от преразглеждане на списъка;

М.  като има предвид, че като използва най-консервативната формула за разпределение, ЕС има най-големи загуби в световен мащаб в следствие на прехвърлянето на печалби към данъчни убежища и по оценки – губи около 20% от своите приходи от корпоративен данък всяка година(20);

1.  признава положителното въздействие, което списъкът вече е оказал, но изразява съжаление, че той не реализира пълния си потенциал, тъй като юрисдикциите, които понастоящем са в списъка, покриват по-малко от 2% от загубите на данъчни приходи в световен мащаб, което прави списъка объркващ и неефективен(21); се стреми към укрепване на списъка чрез по-голяма прозрачност и последователност, по-строги и по-безпристрастни критерии за включване в списъка и по-строги защитни мерки срещу избягването на данъци; изразява съжаление във връзка със заличаването от списъка на държави, които явно насърчават свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като например Каймановите острови; изразява съжаление относно недостатъчните обяснения, предоставяни на широката общественост, въпреки че европейското обществено мнение подкрепя по-строги правила относно данъчните убежища;

Управление и прозрачност на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цел

2.  отбелязва, че първоначалният процес на изготвяне на списъка беше предложен от Комисията както в нейното съобщение относно външната стратегия за ефективно данъчно облагане, така и в съобщението ѝ относно по-нататъшни мерки за повишаване на прозрачността и борбата срещу данъчните измами; отбелязва, че на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) – основно чрез нейната подгрупа за трети страни – беше възложено да извърши подготвителната работа за съставянето на списъка, въпреки факта, че това не беше част от първоначалния мандат на групата; поставя под въпрос способността и пригодността на такава неформална група за изпълнение на тази мисия;

3.  счита, че списъкът на ЕС трябва да бъде реформиран на равнището на ЕС; препоръчва процесът да бъде формализиран, по-специално чрез правно обвързващ инструмент; счита, че тази реформа следва да бъде извършена до края на 2021 г., за да се защити ЕС от всякакви допълнителни загуби на приходи в периода на възстановяване след COVID-19; изисква от Съвета да възложи на Комисията, с подкрепата на държавите членки и с подходящото участие на Европейския парламент, да изготвя оценката на трети юрисдикции въз основа на ясни и прозрачни критерии, както и да представи на Съвета предложение за списък, което следва да бъде публично оповестено преди Съветът официално да приеме списъка и неговите преразглеждания; призовава Съвета да предостави на Парламента ролята на наблюдател в обсъжданията на групата „Кодекс за поведение“; счита, че подобни промени биха гарантирали безпристрастността, обективността и отчетността на процеса на изготвяне на списъка;

4.  подчертава значението на прозрачността в процеса на изготвяне на списъка, за да се даде възможност за обществен контрол и да се увеличи демократичната отчетност на лицата, отговорни за вземането на решения; се стреми към пълна прозрачност по отношение на позицията на държавите членки; поради това призовава групата „Кодекс за поведение“ да оповести участващите органи, темите за обсъждане, техническите оценки, протоколите или резюметата, както и приетите заключения; счита, че за да се подобри отчетността и прозрачността, източниците на данни за извършването на скрининг на юрисдикциите следва да бъдат лесно достъпни, когато са обществено достояние; счита, че методологията за оценка на режимите на трети държави следва да бъде усъвършенствана и напълно оповестена; приканва група „Кодекс за поведение“ систематично да публикува подробно обобщение на взаимодействията си с трети държави, обсъжданите въпроси и ангажиментите, поети от трети държави, по време на всеки етап от процеса на оценка;

5.  отбелязва, че липсата на прозрачност може да доведе до погрешно тълкуване на решенията и рискува да подкопае общественото доверие в процеса на изготвяне на списъка, особено когато резултатът от списъка на ЕС се различава от списъците на данъчните убежища, изготвени по прозрачен начин от трети страни; припомня първоначалния списък, съставен от списъците на държавите членки и посочен от Комисията в нейното съобщение, озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: 5 Ключови области за действие“, в който се съдържат 30 юрисдикции, включени в списъците на 10 или повече държави членки;

6.  приветства вече предприетите стъпки по отношение на прозрачността, като например публикуването на двугодишни доклади за напредъка и публикуването на някои писма, изпратени до юрисдикции на трети държави; призовава писмата, изпратени от Съвета до трети юрисдикции, които все още не отговарят на критериите на ЕС за включване в списъка, да включват искане за публикуване на цялата кореспонденция с ЕС и да разглеждат всеки отрицателен отговор като липса на сътрудничество от страна на съответната юрисдикция; изразява съжаление, че тези документи са достъпни едва след приключване на процеса на оценка; призовава всички писма и ангажименти, поети от трети юрисдикции, да бъдат публично достъпни веднага след получаването им; призовава публичната информация да бъде достъпна на лесна за ползване платформа;

7.  призовава за редовен обмен на мнения между председателя на групата „Кодекс за поведение“ и Парламента, което включва поне едно официално явяване на публично изслушване годишно;

8.  подчертава, че ролята на Парламента във връзка с групата „Кодекс за поведение“ следва да придобие официален характер, включително по отношение на управлението и критериите на процеса на изготвяне на списъка, например чрез процес на даване на становища;

9.  отбелязва, че процесът на изготвяне на списъка на ЕС касае само трети държави; отбелязва, че влиянието на Съюза в борбата с отклонението от данъчно облагане и вредните данъчни практики в световен мащаб зависи от примера, който дава в собствените си държави членки; подчертава необходимостта от съгласуваност между критериите за включване в списъка и критериите за вредни данъчни практики в рамките на ЕС; припомня изявлението на председателя на групата „Кодекс за поведение“ по време на изслушването в комисията TAX3 от 10 октомври 2018 г. относно възможността за извършване на проверка на държавите членки по същите критерии, установени за списъка на ЕС, в контекста на преразглеждането на мандата на групата „Кодекс за поведение“; отбелязва, че една държава членка е получила рейтинг „отчасти в съответствие“ по отношение на спазването от нейна страна на международния стандарт за прозрачност и обмена на информация при поискване от Световния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели (Световен форум)(22), и отбелязва, че при такъв рейтинг третите държави се регистрират от Съвета(23); подчертава в тази връзка, че някои държави членки редовно са получавали специфични за съответната държава препоръки относно необходимостта да се справят с агресивното данъчно планиране(24); подчертава, че Комисията признава, че някои от горепосочените държави членки са предприели мерки за подобряване на данъчните си системи в отговор на критиките на Комисията, но отбелязва, че Комисията продължава да твърди, че данъчните правила понастоящем улесняват агресивното данъчно планиране в тези държави членки; повтаря призива си, отправен в резолюцията на комисията TAX3, към Комисията и Съвета да предприемат последващи действия във връзка със специфичните за всяка държава препоръки, насочени към съответните държави членки, докато бъдат проведени съществени данъчни реформи, и да предложат действия, където и когато възникне необходимост, но междувременно да разглеждат поне тези държави членки като данъчни убежища в ЕС; очаква тези правителства да разгледат опасенията и да намалят избягването на данъци в рамките на своите юрисдикции; поема ангажимент да извършва редовна оценка на всички инициативи, предприети от правителствата с цел изпълнение на тези препоръки, и да предлага действия, където и когато възникне необходимост;

10.  припомня, че процедурата, предвидена в член 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно която Парламентът и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, следва да се прилага, когато вредните данъчни практики водят до изкривяване на пазара в рамките на Съюза;

11.  приканва групата „Кодекс за поведение“ да повиши приобщаващия характер и външното приемане на процеса, като се консултира с развиващите се страни и организациите на гражданското общество; предлага да се създаде работна група или консултативен орган с трети държави, и по-специално развиващи се страни, членове на гражданското общество и експерти, за да се улесни диалогът относно взетите решения;

Актуализиране на критериите за включване в списъка на ЕС с цел адаптирането им към настоящите и бъдещите предизвикателства

12.  отново подчертава значението на критерия за прозрачност на списъка; призовава за яснота относно предстоящия критерий за прозрачност по отношение на крайните действителни собственици, в съответствие с Петата директива относно борбата с изпирането на пари; отбелязва неравните условия на конкуренция между държавите, които се придържат към общия стандарт за предоставяне на информация на ОИСР и Акта на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA); поради това счита, че липсата на реципрочност на FATCA на САЩ следва да бъде разгледана съгласно критерия за прозрачност;

13.  счита, че критерият за справедливо данъчно облагане не следва да се ограничава до преференциалния характер на данъчните мерки, а следва да разглежда широките освобождавания от данъчно облагане и несъответствията при трансферното ценообразуване; припомня, че настоящият процес на изготвяне на списък за трети държави не включва самостоятелен критерий за нулева или много ниска данъчна ставка; призовава Комисията и групата „Кодекс за поведение“ да включат в оценката данъчни мерки, водещи до ниски равнища на данъчно облагане, в съответствие с текущите преговори по стълб II на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20, по-специално по отношение на минималното данъчно облагане; призовава Комисията и Съвета да предложат минимално ефективно равнище на данъчно облагане, което да представлява самостоятелен критерий за списъка на ЕС; препоръчва всяка минимална ефективна данъчна ставка да бъде определена на справедливо и достатъчно равнище и също така да отчита средната законоустановена ставка на корпоративния данък в ЕС(25), за да се възпре прехвърлянето на печалби и да се предотврати вредната данъчна конкуренция;

14.  призовава Комисията да разгледа ползите от приемането на инициатива, подобна на стълб II от приобщаващата рамка за критериите за включване в списъка на ЕС, в случай че до края на 2021 г. не бъде постигнат политически консенсус на равнището на ОИСР относно прилагането на тези мерки;

15.  отбелязва, че някои от най-вредните трети юрисдикции, включително Каймановите и Бермудските острови, бяха извадени от списъка след въвеждането от тяхна страна на много минимални критерии по същество и слаби правоприлагащи мерки; подчертава, че подобни решения могат да повдигнат въпроси относно автентичността на конкретни дейности и безпристрастността на процеса на вземане на решения и да подкопаят общественото доверие; призовава за засилване на критериите за проверка, включително изискванията по същество въз основа на подход, базиран на формули, както и на изискванията за пропорционалност и тяхното наблюдение, за да се повиши ефективността на списъка и способността му да отговори на новите предизвикателства, породени от цифровизацията на икономиката; призовава Съвета да включи като самостоятелен критерий автоматичното включване в списъка на трети юрисдикции с нулева ставка на корпоративния данък или без данъци върху печалбите на дружествата; отбелязва със загриженост, че е възможно трети държави да отменят неотговарящи на изискванията данъчни режими, но да ги заменят с нови, които са потенциално вредни за ЕС; припомня значението на информацията от публичното отчитане по държави с цел наблюдение на изискванията по същество;

16.  подчертава значението на минималните стандарти срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби при проверката на трети държави, по-специално действия 5, 6, 13 и 14; подчертава значението на определянето на други стандарти срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, които да бъдат включени като критерии за включване в списъка;

17.  подкрепя разширяването на географския обхват на списъка на ЕС, като същевременно се взема предвид позицията на най-слабо развитите държави; подчертава, че фактът, че някои развиващи се страни може да не разполагат с необходимите ресурси за бързо прилагане на новоприетите данъчни стандарти, следва систематично да се взема предвид в бъдещите оценки; поради това настоятелно призовава Съвета да не обмисля като мерки за противодействие съкращения на помощта за развитие, които биха оказали пряко въздействие върху крайните бенефициери на помощта; отбелязва обаче, че държавите със значителни по размер финансови центрове не следва да се ползват от сходни равнища на толерантност;

18.  отбелязва, че съществуват значителни различия между списъка на ЕС на неоказващите съдействие юрисдикции и националните му еквиваленти; отбелязва амбицията на Комисията за по-добро привеждане на националните списъци в съответствие със списъка на ЕС; призовава за сближаване във възходяща посока и хармонизиране на критериите, за да се гарантират по-високи стандарти и съгласуваност;

19.  приветства предложението на Комисията при проверката на данъчните юрисдикции да се вземе предвид методологията, разработена за идентифициране на високорискови трети държави за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да се гарантира, че двата процеса на изготвяне на списъци се подсилват взаимно;

20.  отбелязва усилията за установяване на еднакви условия на конкуренция след излизането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз; призовава за задълбочена оценка на въпросните юрисдикции, включително непрекъсната оценка на отвъдморските територии на Обединеното кралство и подчинените на Британската корона територии, в съответствие със стандартите, определени от групата „Кодекс за поведение“; подчертава, че бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство следва да се основават на взаимни ценности и да са насочени към общо благоденствие, което автоматично изключва агресивната данъчна конкуренция; изразява съжаление относно липсата на потенциални мерки за възстановяване на баланса в Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, в случай на бъдещи различия с Обединеното кралство по въпроси, свързани с данъчните измами и изпирането на пари;

21.  призовава за еднаква и безпристрастна оценка на основните търговски партньори на ЕС; призовава, по-специално, за ясна оценка на САЩ от гледна точка на критериите за прозрачност;

Координация на защитните мерки

22.  признава въздействието, което включването в списъка оказва върху репутацията, като стимул за участието на юрисдикциите в процеса на проверка; подчертава, че това не е достатъчно, за да се противодейства ефективно на отрицателните последици, които тези юрисдикции оказват върху държавите членки и вътрешния пазар, тъй като въздействието, което включването в списъка оказва върху репутацията на някои юрисдикции, се подкопава от описаните по-горе недостатъци на процеса на изготвяне на списъка, по-специално липсата на прозрачност, незадължителните критерии и ограничения географски обхват;

23.  приветства връзката между стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане и използването на фондовете на ЕС, установена във Финансовия регламент(26), Регламента за Европейския фонд за устойчиво развитие(27), Регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции(28) и Решението за мандата за външно кредитиране(29), и признава, че тези стандарти са предварително условие за предоставяната от ЕС подкрепа; предупреждава обаче за всяко отрицателно въздействие, било то настоящо или потенциално, върху гражданите на развиващите се страни; подчертава, че е важно в процедурите за възлагане на обществени поръчки да се разработят равностойни условия, които да се прилагат по отношение на корпорациите и факторите, способстващи и улесняващи агресивното данъчно планиране;

24.  призовава правилата за държавната помощ и националните програми за подпомагане на държавите членки да гарантират, че предприятията с икономически връзки с неоказващи съдействие юрисдикции, като например местните лица за данъчни цели в тези юрисдикции, няма да получат подпомагане; подчертава, че това е важно в контекста на вътрешноевропейската солидарност и изграждането на доверие между държавите членки; припомня, че е необходима прозрачност чрез публично отчитане по държави за всички сектори, за да се гарантира, че това е така; призовава Съвета спешно да приключи обсъжданията и да приеме общия си подход по законодателното предложение;

25.  подкрепя и призовава за засилване на допълнителните изисквания за одит и надлежна проверка за дружествата и инвеститорите, установени в неоказващи съдействие юрисдикции; счита, че защитните мерки са от решаващо значение, за да може списъкът да има въздействие;

26.  отбелязва, че строгите мерки за противодействие биха намалили стимулите за избягване на данъци; подчертава, че инструментариумът на ЕС от защитни мерки се подкопава от своеволното прилагане от страна на отделните държави членки; поради това призовава Комисията да разгледа възможността за представяне на законодателно предложение за координирани защитни мерки срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, като се вземат предвид преговорите по стълб II от приобщаващата рамка или относно минимална ефективна данъчна ставка на равнището на ЕС, които биха могли да включват следното:

   а) неприспадане на разходи;
   б) подсилени правила относно контролираните чуждестранни дружества (КЧД);
   в) мерки за удържане на данък при източника;
   г) ограничаване на освобождаването от данъчно облагане на приходите от дялови участия;
   д) правило за преминаване от освобождаване към данъчен кредит;
   е) последици за обществените поръчки и държавната помощ;
   ж) специални изисквания относно документацията;
   з) спиране на разпоредбите на спогодбите за избягване на двойното данъчно облаганe;

отбелязва, че всички данъчни мерки, прилагани по отношение на дружествата, следва да зависят от посочените правила за свързване, когато сделката или съответният данъкоплатец изпълняват специфични вредни критерии; счита, че тези мерки следва да бъдат еднакво приложими в отношенията между дадена държава членка и трета държава и в отношенията между държавите членки;

27.  отбелязва „сивия списък“ за юрисдикции, които не спазват изискванията, но са поели ангажимент за промяна; призовава Съвета и държавите членки да въведат специфични мерки, като например увеличени одити или засилени политики „познавай клиента си“ за сделките и комплексна проверка за тези юрисдикции;

28.  призовава Комисията да посочи кои споразумения между ЕС и трети държави или региони не са включили „клауза за добро управление“, както се изисква в параграф 3.1 от съобщението на Комисията относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане и както е посочено в заключенията на Съвета от 25 май 2018 г., в които са приети стандартните разпоредби, договорени за споразуменията с трети държави(30); приканва Комисията и Съвета да обяснят липсата на такава клауза;

o
o   o

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на секретариата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приложение I към Заключенията на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (Ecofin) от 1 декември 1997 г. относно данъчната политика — Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 1 декември 1997 г. относно кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията (ОВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 1).
(2) https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/03/08/ecofin-conclusions-code-conduct-business-taxation/
(3) ОВ C 331, 7.10.2020 г., стр. 3.
(4) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51.
(5) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79.
(6) Приети текстове, P8_TA(2019)0240.
(7) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 74.
(8) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132.
(9) Съвместните последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (комисия ECON) с препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза и резолюцията на Европейския парламент (специална комисия TAXE) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, приети от Комисията на 16 март 2016 г.; последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (специална комисия TAX2) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, приети от Комисията на 16 ноември 2016 г.; последващите действия във връзка с незаконодателната резолюция на Европейския парламент (комисия PANA) от 12 декември 2017 г. относно проекта на препоръка на Европейския парламент до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, приети от Комисията през април 2018 г.; както и последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (специална комисия TAX3) от 27 август 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци;
(10) Предложение от 12 април 2016 г. за директива на Европейски парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (COM(2016)0198).
(11) Приети текстове, P8_TA(2019)0309.
(12) Европейска комисия, „The Impact of Tax Planning on Forward-Looking Effective Tax Rates“ (Taxation paper № 64, 25 октомври 2016 г.)
(13) Европейска комисия, „Aggressive tax planning indicators – Final Report“ (Taxation paper № 71, 7 март 2018 г.).
(14) Kiendl Krišto I. и Thirion E., „An overview of shell companies in the European Union“ („Преглед на фиктивните дружества в Европейския съюз“), Генерална дирекция за парламентарни изследвания, октомври 2018 г.
(15) ОВ C 384 I, 12.11.2019 г., стр. 1.
(16) Cobham и Janský (2018 г.); https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/jid.3348
(17) https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/51abaf14-6b6e-11e7-b2f2-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF
(18) https://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2019/09/the-rise-of-phantom-FDI-in-tax-havens-damgaard.htm
(19) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(20) Tørsløv, Wier и Zucman (2020 г.); http://gabriel-zucman.eu/files/TWZ2020.pdf
(21) https://www.taxjustice.net/reports/the-state-of-tax-justice-2020/
(22) https://www.oecd.org/tax/exchange-of-tax-information/global-forum-reveals-compliance-ratings-from-new-peer-review-assessments-for-anguilla-chile-china-gibraltar-greece-korea-malta-papua-new-guinea-and-uruguay.htm
(23) ОВ C 331, 7.10.2020 г., стр. 3.
(24) https://ec.europa.eu/info/publications/2020-european-semester-country-specific-recommendations-commission-recommendations_en
(25) Данъчните политики в Европейския съюз: Проучване от 2020 г., ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, Европейска комисия, стр. 100.
(26) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(27) Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР (OB L 249, 27.9.2017 г., стр. 1).
(28) Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (OB L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).
(29) Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза (OB L 135, 8.5.2014 г., стр. 1).
(30) https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2018/05/25/tax-fraud-standard-provision-agreed-for-agreements-with-third-countries/


Смекчаване на последиците от земетресенията в Хърватия
PDF 157kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно смекчаване на последиците от земетресенията в Хърватия (2021/2504(RSP))
P9_TA(2021)0023RC-B9-0057/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид член 174, член 175, параграф 3 и член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1), изменен с Регламент (ЕС) № 661/2014(2) и Регламент (ЕС) 2020/461(3),

–  като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза(4), изменено с Регламент (ЕС) 2018/1475(5) и Решение (ЕС) 2019/420(6),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 май 2018 г. и последващата му актуализация от 14 януари 2020 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (COM(2020)0023),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(7), изменен с Регламент (ЕС) 2015/1839(8), Регламент (ЕС) 2016/2135(9), Регламент (ЕС) 2017/825(10), Регламент (ЕС) 2017/1199(11), Регламент (ЕС) 2017/2305(12), Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046(13), Регламент (ЕС) 2018/1719(14), Регламент (ЕС) 2019/711(15), Регламент (ЕС) 2020/460(16), Регламент (ЕС) 2020/558(17), Регламент (ЕС) 2020/1041(18) и Регламент (ЕС) 2020/1542(19),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 г. относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза(20), изменен с Регламент (ЕС) 2020/521 на Съвета(21);

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране за Европа – екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“ (COM(2020)0662),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“)(22), коригиран с поправка от 24 април 2014 г.(23),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(24), изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003(25), Регламент (ЕО) № 219/2009(26) и Регламент (ЕС) 2019/1243(27),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(28), и по-специално точка 11 от него, и Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(29),

–  като взе предвид предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природно бедствие и на авансови плащания на Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Унгария и Португалия във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве (COM(2020)0960),

–  като взе предвид решението на Съвета от 30 октомври 2020 г. за приемане на позицията на Съвета по проект за коригиращ бюджет № 9 на Европейския съюз за финансовата 2020 година(30),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2020 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 9/2020 на Европейския съюз за финансовата 2020 година, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Хърватия и Полша във връзка с природно бедствие и на авансови плащания на Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Португалия и Испания във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве(31),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2008 г., които съдържат призив за засилване на способностите за гражданска защита чрез европейска система за взаимна помощ, основаваща се на модулния подход за гражданска защита,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2007 г. за регионалните последици от земетресенията(32),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно повишаване способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия(33),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид разрушителните земетресения в Хърватия през изминалата година, едно от които, с магнитуд 5,5, в Загреб, Загребската жупания и Крапинско-Загорската жупания на 22 март 2020 г., и други две в Сисашко-Мославската жупания с магнитуд от съответно 5,2 и 6,4, на 28 и 29 декември 2020 г., и последното земетресение, с магнитуд 5,0 – на 6 януари 2021 г.;

Б.  като има предвид, че земетресението през март 2020 г. беше най-силното, поразило района на Загреб от 1880 г. насам, и че бяха нанесени щети на над 26 000 сгради, 1 900 от които бяха обявени за неизползваеми, а причинените щети възлязоха на над 11,5 милиарда евро;

В.  като има предвид, че Загреб и Загребската жупания и Крапинско-Загорската жупания все още се възстановяват от това земетресение, което причини смъртта на един човек и рани 26 и имаше огромни социално‑икономически, културни и инфраструктурни последици и дълготрайни психологически отражения;

Г.  като има предвид, че през ноември 2020 г. Европейският парламент одобри отпускането на 683,7 милиона евро от фонд „Солидарност“ на ЕС за справяне с последиците от земетресението в Загреб от март 2020 г.;

Д.  като има предвид, че последните земетресения в централна Хърватия на практика разрушиха град Петриня и засегнаха сериозно близките градове Глина, Сисак, Хърватска Костайница, Майске Поляне и други села в Сисашко-Мославската жупания (окръг), както и Загребската жупания и Карловашката жупания;

Е.  като има предвид, че трусовете причиниха смъртта на осем души и раниха 36, като 30 души бяха извадени от развалините; като има предвид, че над 45 000 сгради(34) бяха повредени и над 70 000 души бяха пряко засегнати, като земетресението беше усетено и в Словения, Австрия, Италия, Унгария, Босна и Херцеговина, Сърбия и, в по-малка степен, в Германия, Словакия и Чехия;

Ж.  като има предвид, че на 22 март и 29 декември 2020 г. Хърватия задейства Механизма за гражданска защита на Съюза и поиска зимни палатки, осветителни системи и осветителни кули, електрически калорифери, сгъваеми легла, спални чували и жилищни фургони;

З.  като има предвид, че на 4 януари 2021 г. хърватското правителство обяви бедствено положение в най-тежко засегнатите жупании, по-специално Сисашко-Мославската и части от Загребската и Карловашката;

И.  като има предвид, че вторичните трусове продължиха през следващите седмици и все още се усещат далеч извън епицентъра на земетресението; като има предвид, че хората бедстват и живеят в постоянна несигурност и страх от евентуални нови трусове, които продължават да се усещат ежедневно и създават риск от срутване на още сгради; като има предвид, че всичко това се случва в разгара на пандемията от COVID-19, което би могло по-късно да предизвика проблеми с психичното здраве и посттравматични заболявания;

Й.  като има предвид, че засегнатите региони и градове претъпяха огромни материални и социално-икономически щети, невиждани от войната за независимост през 1990-те, и се нуждаят от спешно и бързо възстановяване, както и от дългогодишна програма за възстановяване; като има предвид, че земетресенията доведоха голям брой жители на засегнатите райони до ръба на отчаянието и причиниха различни косвени щети в околните райони; като има предвид, че въпросните райони вече се намираха в изключително неравностойно социално положение и бедност от икономическа гледна точка, и като има предвид, че последното земетресение ще има допълнителни отрицателни финансови и социално-психологически последици за техните жители и за целия регион;

К.  като има предвид, че според оценките около 90% от къщите в Петриня трябва да бъдат съборени; като има предвид, че по-малките квартали и села около Глина, като например Майске Поляне, бяха частично лишени от достъп до електричество и вода още преди земетресението, което допълнително откъсна жителите от основна инфраструктура и основни услуги;

Л.  като има предвид, че има индикации, че земетресенията са нанесли значителни повреди на насипите и системите за защита от наводнения, които в настоящия сезон на увеличаване на валежите и наводнения могат да причинят допълнителни щети във вече бедстващите райони;

М.  като има предвид, че местната и регионалната инфраструктура е сериозно увредена, че е разрушено историческо и културно наследство и че са преустановени икономически дейности, особено в земеделието и животновъдството, секторът, на който местното население разчита най-много;

Н.  като има предвид, че местните селскостопански съоръжения, като сгради, машини, оборудване, производствени полета и помещения за съхранение на фураж, са сериозно засегнати и като има предвид, че огромен брой селскостопански животни и домашни любимци са загинали или са били изоставени и страдат от последиците от земетресението;

О.  като има предвид, че земетресението възпрепятства значително функционирането на обществените и здравните институции и инфраструктурата, като пътищата и електропреносната мрежа; като има предвид, че следва да се постави специален акцент върху изграждането на основна инфраструктура, която не достигаше преди земетресението, и като има предвид, че достъпът до продукти и услуги от първа необходимост следва да бъде бързо възстановен във всички части на засегнатите райони;

П.  като има предвид, че значителен брой училища трябва да бъдат напълно разрушени, както и че някои университетски сгради, като например факултета по металургия и факултета за обучение на учители в Сисак, вече не могат да бъдат използвани за провеждане на образователни дейности в началото на новия семестър; като има предвид, че тези институции вече бяха подложени на натиск от пандемията от COVID-19 и че сега децата не могат да учат нито присъствено, нито онлайн от домовете си;

Р.  като има предвид, че здравният център на град Сисак трябваше да бъде бързо евакуиран веднага след земетресението, като по този начин пациентите, страдащи от COVID-19, и останалите пациенти, включително лица с увреждания и деца, бяха изложени на повишен здравен риск; като има предвид, че здравните центрове и аптеките в Глина и Петриня претърпяха сериозни щети; като има предвид, че земетресенията поставиха здравната система и системата за грижи под допълнителен натиск и ускориха разпространението на COVID-19, особено в засегнатите райони;

С.  като има предвид, че някои територии в Европейския съюз са по-уязвими от други и са изложени на висок сеизмичен риск; като има предвид, че усилията за устойчиво възстановяване и проектите за сеизмично устойчиво и стабилно строителство трябва да бъдат правилно координирани и проследявани, за да се възстановят икономическите и социалните загуби, като същевременно се спазват изискванията за прозрачност, следване на най-добрите практики и правилата при възлагане на обществени поръчки;

Т.  като има предвид, че бързата и професионална реакция на националните, регионалните и местните органи, екипите за гражданска защита и спасителните екипи, хърватските въоръжени сили и различни хуманитарни организации и особено на стотиците доброволци смекчи значително непосредствените последици от земетресението;

У.  като има предвид, че кризата, породена от COVID-19, и разпространението на вируса усложняват допълнително изпълнението на дейностите по спасяване и възстановяване; като има предвид, че пандемията от COVID-19 натоварва хърватската икономика и изисква допълнителни финансови ресурси;

1.  изразява своята най-дълбока солидарност и съпричастност към всички засегнати от земетресенията лица и техните семейства, както и към хърватските национални, регионални и местни органи, които участват в усилията за оказване на помощ;

2.  приветства непрестанните усилия и бързата реакция в опустошените райони на спасителните екипи, силите за гражданска защита, хърватските въоръжени сили, доброволците, организациите на гражданското общество, международните организации, местните, регионалните и националните органи и всички други участници за спасяване на човешки животи, ограничаване на щетите и възстановяване на основни дейности, необходими за поддържане на приемлив стандарт на живот; изразява своята благодарност към всички лица, организации и инициативи, които ускориха тези усилия и изпратиха подкрепа и помощ;

3.  приветства солидарността на държавите членки и на други държави, които оказват подкрепа в тази извънредна ситуация под формата на взаимна помощ, включително предоставяйки неща от първа необходимост, финансова подкрепа, доброволци и друга помощ и улеснявайки по този начин интервенциите; приветства солидарността, проявена от институциите на ЕС и международната общност чрез взаимна помощ при извънредни ситуации; подчертава в тази връзка значението на Механизма за гражданска защита на Съюза за насърчаване на сътрудничеството между националните органи за гражданска защита в цяла Европа при неблагоприятни ситуации и за свеждане до минимум на последствията от извънредни събития;

4.  призовава Комисията и хърватските органи да намерят всички възможни начини за предоставяне на незабавна помощ и подкрепа и за осигуряване на приемливи и безопасни условия на живот за многобройните хора, изгубили домовете си и все още без сигурно място за живеене, поне под формата на фургони за временно настаняване, които биха могли да осигурят минимална степен на подслон през суровите зимни условия през следващите месеци;

5.  призовава да се обръща специално внимание на хората с увреждания, възрастните хора и децата и юношите с критични потребности като най-уязвимите членове на обществото; приветства в този контекст цялата помощ, която вече е предоставена от организации на място;

6.  подчертава, че е важно да се обърне особено внимание на големия брой селскостопански животни и домашни любимци, ранени или разпръснати след земетресението; приветства в тази връзка значителните усилия и сътрудничеството между Министерството на земеделието, местните и регионалните власти и НПО в областта на хуманното отношение към животните;

7.  подчертава сериозността на положението на място, което поставя под значителен и силен финансов натиск националните, регионалните и местните публични органи в Хърватия и може да доведе до необратим спад на населението в пострадалите райони и да изправи засегнатите хора пред разрушителни социални и икономически последици и изключително силен психологически и социален натиск;

8.  насърчава органите в Хърватия, заедно с експерти от Комисията, да направят бърза и задълбочена оценка на цялостните щети в Сисашко-Мославска жупания, за да могат ремонтните и възстановителните дейностите да започнат веднага щом условията позволят това; подчертава, че когато започнат дейностите по регионално възстановяване и реконструкция трябва да се обърне специално внимание на стимулирането на устойчивото икономическо съживяване и на поминъка на хората;

9.  насърчава хърватските национални, регионални и местни органи да следят отблизо дейностите по възстановяване и да гарантират тяхното съответствие с изискванията за устойчиво на земетресения строителство и инфраструктура, както и да се придържат към най-добрите професионални практики и експертен опит от други държави членки; призовава хърватските органи и отговорните институции да разгледат следвоенния процес на възстановяване в засегнатите райони, за да се изясни дали нередности в практиките на строителство са довели до лошо качество и са допринесли за разрушителните последици от неотдавнашните земетресения; приветства решението на хърватското правителство да публикува регистъра на дружествата, участвали в процеса на възстановяване, като първа стъпка в тази насока;

10.  подчертава проблемите, свързани с прогнозирането на земетресения в силно сеизмичните региони на Югоизточна Европа; призовава Комисията и държавите членки да активизират научните изследвания и образованието с оглед на въвеждането на система, която да гарантира по-добра подготвеност с цел предотвратяване и управление на подобни кризи и свеждане до минимум на въздействието на подобни бедствия;

11.  призовава за по-добра координация и сътрудничество между институциите за научноизследователска и развойна дейност на държавите членки, особено на тези държави членки, които са изправени пред сходни рискове; призовава за усъвършенстване на системите за ранно предупреждение в държавите членки и за създаване и засилване на връзките между различните системи за ранно предупреждение;

12.  призовава хърватските органи да дават приоритет на санирането в своя план за възстановяване и устойчивост, като обръщат специално внимание на превантивното саниране, което гарантира най-високите стандарти на устойчивост на земетресения за жилищата и сградите, изложени на най-голям риск в най-застрашените от земетресения региони;

13.  подчертава , че при силни земетресения като неотдавнашните в Хърватия, смекчаването на последиците отнема значително време, което следва да се взема предвид при бъдещо преразглеждане на фонд „Солидарност“ на ЕС, за да се гарантира, че има достатъчно време за усвояване на средствата отвъд настоящите крайни срокове при подаване на заявления; подчертава също така значението на увеличаването на разходите по линия на фонд „Солидарност“ на ЕС не само за възстановяване на щети, но и за устойчивост спрямо изменението на климата, природните бедствия и извънредните ситуации, свързани с общественото здраве, така че да можем да излизаме от бедствените ситуации по-силни;

14.  посреща със задоволство подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, оказана през текущия финансов период с цел предотвратяване на риска от бедствия, устойчивост и енергийна и сеизмична модернизация; насърчава хърватските органи съответно да включат тези мерки в извършваното от тях планиране и програмиране на разпределените бюджетни средства на ЕС за периода 2021 – 2027 г.; призовава Комисията да проявява гъвкавост по отношение на програмирането и изменението на националните оперативни програми, когато става въпрос за справяне с природни бедствия;

15.  призовава Комисията, в сътрудничество с институциите на ЕС и на Хърватия, да разработи бърз начин за разпределяне на необходимата финансова и друга помощ за осигуряване на бързото възстановяване на засегнатите райони, да предостави всички възможни финансови средства за подпомагане на Хърватия за едно бързо възстановяване и оказване на помощ на всички нуждаещи се, както и да сведе до минимум административната тежест при достъпа до помощ и подкрепа на хората на място;

16.  подчертава, че е важно да се дава приоритет на жителите на засегнатите райони при ваксинирането срещу COVID-19; насърчава хърватското правителство да изпълнява своето обявено решение за пренасочване на значителна част от доставките на ваксини към Сисашко-Мославската жупания, за да защити незабавно здравето на всички жители, помощници и работници на място; приветства във връзка с това решението на държавите членки да предоставят част от своите запаси от ваксини на Хърватия;

17.  посочва на Комисията, че новите щети, причинени от неотдавнашните земетресения на сгради, които са били повредени и по време на земетресението през март 2020 г., ще изискват допълнителни проекти за оценка и обновяване; настоятелно призовава Комисията освен това да включи целенасочени мерки за справяне със земетресенията и последиците от тях в планирането и законодателството в рамките на „вълната на саниране“ на сградите;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителството на Хърватия и на регионалните и местните органи в засегнатите райони, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
(2) OВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143.
(3) OВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 9.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924.
(5) ОВ L 250, 4.10.2018 г., стр. 1.
(6) ОВ L 77 I, 20.3.2019 г., стр. 1.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(8) OВ L 270, 15.10.2015 г., стр. 1.
(9) OВ L 338, 13.12.2016 г., стр. 34.
(10) ОВ L 129, 19.5.2017 г., стр. 1.
(11) ОВ L 176, 7.7.2017 г., стр. 1.
(12) ОВ L 335, 15.12.2017 г., стр. 1.
(13) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(14) ОВ L 291, 16.11.2018 г., стр. 5.
(15) ОВ L 123, 10.5.2019 г., стр. 3.
(16) ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5.
(17) ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1.
(18) ОВ L 231, 17.7.2020 г., стр. 4.
(19) ОВ L 356, 26.10.2020 г., стр. 1.
(20) ОВ L 70, 16.3.2016 г., стр. 1.
(21) OВ L 117, 15.4.2020 г., стр. 3.
(22) ОВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 1.
(23) ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 122.
(24) ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.
(25) ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1.
(26) ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 109.
(27) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 241.
(28) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(29) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.
(30) ОВ C 372 I , 4.11.2020 г., стр. 1.
(31) Приети текстове, P9_TA(2020)0313.
(32) ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 269.
(33) ОВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 15.
(34) Съгласно предварителните оценки на хърватското Министерство на физическото планиране, строителството и държавните активи (https://mgipu.gov.hr/en)


Перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата
PDF 254kWORD 83k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата (2020/2121(INI))
P9_TA(2021)0024A9-0229/2020

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и членове 6, 8 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи 2, 3, 5, 9, 10, 16 и 20 от него,

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, принципа „никой да не бъде изоставен“, и по-специално цел 1, с която се цели да се сложи край на бедността, цел 3, с която се цели да се гарантира, че хората могат да живеят в добро здраве, цел 5, която е насочена към постигане на равенство между половете и подобряване на условията на живот за жените, и цел 8, насочена към постигане на устойчив и икономически растеж,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид член 6 от Конвенцията на ООН от 3 май 2008 г. за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид съществуващите от 1975 г. насам директиви на ЕС относно различни аспекти на равното третиране на мъжете и жените (директиви 79/7/ЕИО(1), 86/613/ЕИО(2), 92/85/ЕИО(3) и 2004/113/ЕО(4) на Съвета, Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5), Директива 2010/18/ЕС на Съвета(6) и Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(7)),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета(8),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

—  като взе предвид съвместния работен документ на службите от 21 септември 2015 г., озаглавен „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“ (SWD(2015)0182),

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета от 4 март 2016 г. за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС за 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2018 г. относно услугите за полагане на грижи в ЕС за подобряване на равенството между половете(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания(14);

—  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно овластяване на жените и момичетата чрез цифровия сектор(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно жените, равенството между половете и справедливостта в областта на климата(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(17),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(19),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно насърчаването на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно външните фактори, представляващи пречка за предприемачеството сред жените в Европа(23),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно професионалните кариери на жените в рамките на науката и висшето образование и наличието на т.нар. стъклени тавани(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(25),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г. на тема „Икономики с равенство между половете в ЕС: пътят напред“,

—  като взе предвид доклада на Международната организация на труда (МОТ), озаглавен „COVID-19 and the world of work. Fourth edition“ (COVID-19 и светът на труда. Четвърто издание), публикуван на 27 май 2020 г.,

—  като взе предвид анализа на МОТ, озаглавен „Sectoral impact, responses and recommendations related to COVID-19“ (Секторно въздействие, отговори и препоръки, свързани с COVID-19),

—  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Women at the core of the fight against COVID-19“ (Жените в центъра на борбата с COVID-19), публикуван през април 2020 г.,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 март 2019 г., озаглавен „Доклад за 2019 г. относно равенството между жените и мъжете в ЕС“ (SWD(2019)0101),

—  като взе предвид доклада на Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените (ООН – Жени), озаглавен „The Impact of COVID-19 on Women“ (Въздействието на COVID-19 върху жените), публикуван на 9 април 2020 г.,

—  като взе предвид доклада на ООН – Жени, озаглавен „From Insights to Action: Gender Equality in the Wake of COVID-19“, (От прозрения към действия: равенство между половете след COVID-19), публикуван на 2 септември 2020 г.,

—  като взе предвид публикацията на ООН – Жени, озаглавена „Online and ICT* facilitated violence against women and girls during COVID-19“ (Насилието онлайн и улесненото от ИКТ* насилие срещу жени и момичета по време на COVID-19“,

—  като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Impact of the COVID-19 Pandemic on Family Planning and Ending Gender-based Violence, Female Genital Mutilation and Child Marriage“ (Въздействие на пандемията от COVID-19 върху семейното планиране и прекратяването на основаното на пола насилие, гениталното осакатяване на жени и детските бракове), публикуван на 27 април 2020 г.,

—  като взе предвид изявлението на ФНООН, озаглавено „Millions more cases of violence, child marriage, female genital mutilation, unintended pregnancy expected due to the COVID-19 pandemic“ (Поради пандемията от COVID-19 се очакват милиони нови случаи на насилие, детски бракове, генитално осакатяване на жени, непредвидена бременност), публикувано на 28 април 2020 г.,

—  като взе предвид изявлението от 24 март 2020 г. на председателя на Експертната група на Съвета на Европа за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) Марселин Науди относно необходимостта от спазване на стандартите на Конвенцията от Истанбул по време на пандемия,

—  като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център, озаглавен „How will the COVID-19 crisis affect existing gender divides in Europe?“ (Как кризата, свързана с COVID-19, ще повлияе на съществуващото неравенство между половете в Европа?),

—  като взе предвид Индекса за равенство между половете за 2019 г. на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), публикуван на 15 октомври 2019 г.,

—  като взе предвид доклада на EIGE, озаглавен „Tackling the gender pay gap: not without a better work-life balance“ (Преодоляване на разликата в заплащането между жените и мъжете: не без по-добро съчетаване на професионалния и личния живот), публикуван на 29 май 2019 г.,

—  като взе предвид доклада на EIGE, озаглавен „Beijing +25: the fifth review of the implementation of the Beijing Platform for Action in the EU Member States“ (Пекин +25: петият преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС), публикуван на 5 март 2020 г.,

—  като взе предвид набора от данни за проучването на Eurofound за 2020 г., озаглавено „Living, Working and COVID-19“ (Живот, работа и COVID-19),

—  като взе предвид проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавено „A long way to go for LGBTI equality“ (Дълъг път за постигане на равенство на ЛГБТИ лицата), публикувано на 14 май 2020 г.,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „A persisting concern: anti-Gypsyism as a barrier to Roma inclusion“ (Незатихващ проблем: антиромските настроения като преграда пред приобщаването на ромите), публикуван на 5 април 2018 г.,

—  като взе предвид проучването на FRA, озаглавено „Насилието срещу жените: общоевропейско проучване“, публикувано на 5 март 2014 г.,

—  като взе предвид политическия обзор на Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ИЛГА) за Европа, озаглавен „COVID-19: домашно насилие срещу ЛГБТИ лица“,

—  като взе предвид публикацията на Европейското лоби на жените, озаглавена „Putting equality between women and men at the heart of the response to COVID-19 across Europe“ (Да поставим равенството между жените и мъжете в центъра на реакцията спрямо COVID-19 в цяла Европа),

—  като взе предвид публикацията на Европейската мрежа на Международната федерация по семейно планиране, озаглавена „How to address the impact on women, girls and vulnerable groups and their sexual and reproductive safety“ (Как да се справим с последиците от COVID-19 за жените, момичетата и уязвимите групи и тяхната сексуална и репродуктивна безопасност“,

—  като взе предвид политическия обзор на Европейското лоби на жените, озаглавен „Walk-the-talk: EU funds must mirror women’s equality“ (Дела вместо слова: Фондовете на ЕС трябва да отразяват равенството на жените),

—  като взе предвид политическия обзор на Европейското лоби на жените, озаглавен „Women must not pay the price for COVID-19!“ (Жените не трябва да плащат цената за COVID-19!),

—  като взе предвид проучването на професор Сабине Йортелт-Приджионе, озаглавено „The impact of sex and gender in the COVID-19 pandemic“ (Въздействието на пола и половата идентичност в пандемията от COVID-19), публикувано на 27 май 2020 г.,

—  като взе предвид съвместния доклад на Европейския парламентарен форум за сексуални & репродуктивни права и Европейската мрежа на Международната федерация по семейно планиране, озаглавен „Сексуално и репродуктивно здраве и права по време на пандемията от COVID-19“, публикуван на 22 април 2020 г.,

—  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А9-0229/2020),

А.  като има предвид, че кризата с COVID-19 и последиците от нея имат ясни аспекти, свързани с равенството между половете, тъй като засягат жените и мъжете по различен начин и открояват съществуващите неравенства и недостатъци по отношение на равенството между половете и правата на жените; като има предвид, че поради това е необходима реакция, съобразена с аспектите на пола;

Б.  като има предвид, че COVID-19 засяга различни групи в обществото по различни начини и в различна степен, както жени, така и мъже, млади хора, възрастни хора, хора с увреждания, жертви на основано на пола и домашно насилие, хора от различни социално-икономически среди, деца, самотни родители и малцинствени групи, включително роми, ЛГБТИК лица и жени бежанци и мигранти, както и че има и междусекторни последици; като има предвид, че жените и момичетата ще бъдат засегнати непропорционално в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, а пандемията изостри съществуващите структурни неравенства между половете, по-специално при момичета и жени от маргинализирани групи;

В.  като има предвид, че първите официални данни за смъртността показват, че в сравнение с жените при по-възрастните мъже процентът на смъртност от вируса е по-висок, а жените са в по-голяма степен изложени на риск от заразяване с вируса поради тяхното непропорционално високо представителство сред персонала на първа линия в основните сектори по време на настоящата криза;

Г.  като има предвид, че ЕС и държавите членки не бяха подготвени за подобна здравна криза; като има предвид, че достъпът до здравеопазване без дискриминация е основно право на човека; като има предвид, че вече съществуващите пречки пред достъпа до интензивно лечение бяха сериозно утежнени от здравната криза; като има предвид, че в резултат на отмяната или отлагането на „несъществени“ здравни услуги възникна забавяне — а понякога възникнаха и пречки – при достъпа до интензивно лечение в спешни случаи, включително за жени; като има предвид, че във връзка с това достъпът до сексуално и репродуктивно здравеопазване и услуги беше затруднен, което доведе до сериозни последици, и че в някои държави членки бяха направени някои законни опити за ограничаване на правото на безопасен и законен аборт; като има предвид, че основните потребности на жените включват достъп до грижи по време на майчинство и безопасно раждане, наличие на противозачатъчни средства, възможност за безопасен аборт и услуги в областта на ин витро оплождането, както и мерки за клинично лечение в случай на изнасилване; като има предвид, че поради извънредното положение в националните здравни системи по време на кризата и тъй като основните услуги и стоки стават по-ограничени, съществува опасност жените и момичетата да загубят основното си право на здравни услуги; като има предвид, че усилията за ограничаване на епидемиите могат да отклонят ресурси от рутинните здравни услуги и да изострят вече ограничения достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

Д.  като има предвид, че докладите и данните от няколко държави членки по време на периода на изолация и след него разкриха тревожно нарастване на домашното насилие и на насилието, основано на пола, включващи физическо насилие, психологическо насилие, принудителен контрол и кибернасилие; като има предвид, че насилието не е частен, а обществен проблем; като има предвид, че мерките за изолация затрудняват лицата, които са жертви на насилие от страна на интимния партньор, да потърсят помощ, тъй като те често са изолирани заедно със своите насилници, и че ограниченият достъп до услуги за подкрепа, като например приюти за жени и горещи линии, и недостатъчните структури и ресурси за подкрепа могат да изострят вече съществуващата „пандемия в сянка“; като има предвид, че броят на леглата в приютите за жени и момичета, станали жертви на насилие, е едва наполовина от изисквания съгласно Конвенцията от Истанбул; като има предвид, че животът и благосъстоянието на много уязвими групи жени са все по-застрашени поради пандемията от COVID-19; като има предвид, че убийствата на жени не се отчитат в официалните статистически данни за смъртните случаи вследствие на COVID-19, но могат да бъдат свързани с епидемията и ограничителните мерки, предприети през този период; като има предвид, че ограничителните мерки и мерките за изолация може да доведат до по-висок риск от генитално осакатяване на жени, като случаите останат неразкрити поради прекъсване на училищното образование; като има предвид, че икономическите и социалните проблеми изострят факторите, които в дългосрочен план биха могли да доведат до увеличаване на домашното насилие и насилието, основано на пола, и да създадат допълнителни трудности за жените да напуснат упражняващи насилие партньори;

Е.  като има предвид, че засиленото използване на интернет по време на пандемията увеличава онлайн насилието и улесненото от ИКТ насилие, основано на пола, както и сексуалното насилие онлайн над деца и особено момичета; като има предвид, че защитниците на правата на човека, жените в политиката, жените, работещи като журналисти, жените, принадлежащи към етнически малцинства, жените от коренното население, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните жени и жените с увреждания са в особена степен обект на насилие, улеснено от ИКТ; като има предвид, че в Европа младите жени на възраст между 18 и 29 години са изложени на най-висок риск от онлайн насилие(26);

Ж.  като има предвид, че по-голямата част от персонала, предоставящ основни услуги в настоящата криза, са жени, включително 76% от здравните работници (лекари, медицински сестри, акушерки, персонал в домове за медико-социални грижи с настаняване), 82% от касиерите, 93% от работещите в сферата на грижите за деца и учителите, 95% от домашните чистачи и помощници и 86% от работещите в сферата на личните грижи(27) в ЕС; като има предвид, че икономическите, социалните и здравните ни системи, нашият обществен живот и основните ни дейности се поддържат именно благодарение на тези жени, за които физическо дистанциране често не е възможно и които вследствие на това са изложени в по-голяма степен на опасността да разпространят вируса сред своите роднини;

З.  като има предвид, че заплатите в много основни сектори, в които преобладават жени, може да са ниски, като често се получава само минималната работна заплата; като има предвид, че хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда в ЕС все още е значителна, като жените са свръхпредставени в по-малко рентабилните сектори; като има предвид, че в сферата на образованието, здравеопазването и социалните дейности работят 30% от жените в сравнение с 8% от мъжете, докато в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката работят 7% от жените и 33% от мъжете(28); като има предвид, че МОТ предупреждава, че определени групи ще бъдат непропорционално засегнати от икономическата криза, включително тези, които навлизат на пазара на труда, като по този начин се увеличава неравенството, и че жените имат по-ограничен достъп до социална закрила и ще понесат непропорционална тежест; като има предвид, че съществува повод за загриженост във връзка със загубата на работни места вследствие на кризата в професиите, в които преобладават жени; като има предвид, че секторите, в които работят предимно мъже, вероятно ще се възстановят по-рано от секторите, в които обикновено преобладават жени; като има предвид, че планът за възстановяване на ЕС Next Generation EU следва да обхваща в достатъчна степен секторите, в които жените са свръхпредставени; като има предвид, че в предложението на Комисията за план за възстановяване се подчертава, че инвестициите в цифровия преход са ключът към просперитета и устойчивостта на Европа в бъдеще; като има предвид, че индексът за равенство между половете за 2019 г. разкри наличието на трайни неравенства между мъжете и жените в цифровия сектор, и като има предвид, че са необходими усилия за намаляване на различията между половете и сегрегацията на пазара на труда по време на цифровата трансформация на пазара на труда;

И.  като има предвид, че е по-вероятно жените да заемат временна, почасова и несигурна заетост в сравнение с мъжете (26,5% в сравнение с 15,1% от мъжете(29)) и поради това са — и дългосрочно ще бъдат — засегнати в значителна степен от загубата на работни места и излизането в принудителен отпуск;

Й.  като има предвид, че проучване на Eurofound показва, че кризата, предизвикана от COVID-19, води до сериозен риск от връщане с десетилетия назад по отношение на напредъка, постигнат в областта на равенството между половете във връзка с участието на пазара на труда, особено ако упражняването на съответната дейност продължава да е затруднено в секторите, в които жените са свръхпредставени(30); като има предвид, че проучванията показват стагнация на кривата, отразяваща разликата в заетостта между жените и мъжете в периода между 2015 и 2018 г., и че продължаващите различия по отношение на участието в заетостта струват на Европа повече от 335 милиарда евро годишно, което съответства на 2,41% от БВП на ЕС през 2019 г.(31);

К.  като има предвид, че свързаното с пола въздействие на кризата става ясно, наред с другото, от работата на Европейския институт за равенство между половете и ООН – Жени; като има предвид обаче, че е трудно да се измери цялостното въздействие на кризата, като се има предвид липсата в държавите членки на сравними данни, групирани по пол; като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказва безпрецедентно въздействие върху европейския пазар на труда; като има предвид, че положението трябва да бъде разгледано внимателно по сектори с групирани по пол и възраст данни, както по време на кризата, така и в периода на възстановяване; като има предвид, че все още не са известни цялостните икономически, трудови и социални последици от пандемията, но предварителните проучвания, в т.ч. на Eurofound, сочат значителни загуби на работни места в секторите на услугите и промишлеността, както и в секторите, свързани с близък контакт с други хора, включително търговията на дребно, развлеченията и личните услуги, в които работят предимно жени; като има предвид, че от друга страна, други сектори запазиха сигурността на заетостта въпреки кризата, включително публичният, медицинският сектор и секторът на ИКТ;

Л.  като има предвид, че от кризата значително засегнати бяха стартиращите предприемачи;

М.  като има предвид, че COVID-19 разкри дългогодишен проблем в областта на предоставянето на грижи в много държави – членки на ЕС; като има предвид, че грижите трябва да се разглеждат цялостно в рамките на непрекъснат процес – от грижите за деца до грижите при извънучилищни занимания, грижите за хора с увреждания и грижите за възрастни хора;

Н.  като има предвид, че затварянето на училища, центрове за полагане на грижи и работни места увеличи неравномерното разпределение на неплатените домашни отговорности на жените и отговорностите им за полагане на грижи в дома, както и че жените нерядко не само трябваше да се грижат за постигане на равновесие в работата от дома, но и не разполагаха с недостатъчно подкрепа за полагането на грижи за деца и възрастни хора; като има предвид, че дистанционната работа не е заместител на услугите за грижи за деца; като има предвид, че в сравнение с мъжете жените обикновено прекарват на седмица 13 часа повече в безплатно полагане на грижи и извършване на домакинска работа(32); като има предвид, че кризата с COVID-19 беше възможност за мъжете да се включат по-активно в отговорностите за полагане на грижи, но също така разкри несъразмерния дял на грижите и домакинската работа, който най-вероятно ще се отрази в по-голяма степен на жените и момичетата; като има предвид, че поддържането на равновесие между дистанционната работа и семейните отговорности създава допълнителен натиск и по тази причина жените са изправени пред по-голяма емоционална, умствена и социална тежест; като има предвид, че това би могло да намали възможностите им за реализация в работата и да се отрази на професионалното им развитие в сравнение с мъжете;

О.  като има предвид, че непропорционална и изключителна тежест пада върху самотните родители, 85% от които са жени, което възлиза на 6,7 милиона домакинства в ЕС, съставени от самотна майка(33), като почти половината от тях са изложени на сериозен риск от социално изключване или бедност;

П.  като има предвид, че резултатите от проучвания(34) показват, че COVID-19 се е отразил в по-голяма степен на жените с малки деца, отколкото на мъжете, които са в същото положение в домакинството; като има предвид, че от проучванията става ясно, че за почти една трета (29%) от жените с малки деца е трудно да се съсредоточат върху работата, докато при мъжете с малки деца този дял е 16%; като има предвид, че два пъти повече жени с деца (29%) се чувстват твърде уморени след работа, за да вършат домакинска работа, в сравнение с 16% от мъжете; като има предвид, че през април 2020 г. жените с деца на възраст между 0 и 11 години са чувствали по-голямо напрежение в сравнение с мъжете с деца в същата възрастова група (23% спрямо 19%) или са се чувствали самотни (14% спрямо 6%) и потиснати (14% спрямо 9%);

Р.  като има предвид, че предложението на Комисията за план за възстановяване поставя акцент върху инвестициите в екологичния преход; като има предвид, че въздействието на изменението на климата се усеща по различен начин от жените, тъй като те са изправени пред по-големи рискове и тежести по различни причини; като има предвид, че равенството между половете е предпоставка за устойчиво развитие и ефикасно управление на предизвикателствата, свързани с климата; като има предвид, че всички действия в областта на климата трябва да включват измерението на пола и междусекторна перспектива;

С.  като има предвид, че определени групи в обществото, като самотните родители, жертвите на насилие, жените, принадлежащи към расови и етнически малцинства, възрастните и младите жени, жените с увреждания, жените от ромски произход, ЛГБТИК лицата, проституиращите жени, жените бежанци и мигранти са особено уязвими към вируса или към последиците му за здравето и социално‑икономическите му последици, като се вземат предвид предприетите мерки и съществуващите недостатъци на инфраструктурата и услугите;

Т.  като има предвид, че в контекста на пандемията от COVID-19 жените, засегнати от бездомност, продължават да се сблъскват със специфични предизвикателства, тъй като живеят в центрове за настаняване и за временно настаняване, където са особено уязвими, що се отнася до разпространяването на болести, основаното на пола насилие и липсата на достъп до хигиена и здравни заведения;

У.  като има предвид, че COVID-19 е световна пандемия, засягаща всяка държава в света; като има предвид, че пандемията ще има опустошителни последици за населението, и особено за жените и момичетата в държави с недостатъчно финансирани здравни системи, както и за населението на засегнати от конфликти държави; като има предвид, че до 2021 г. вследствие на пандемията над 47 милиона жени и момичета по света ще живеят под прага на бедността(35);

Ф.  като има предвид, че съгласно последните данни от Фонда на ООН за населението (ФНООН) забавянето или прекъсването на програмите за осведомяване и за образование относно вредните практики в световен мащаб се очаква през следващото десетилетие да доведе до още 2 милиона случая на генитално осакатяване на жени и 13 милиона повече детски бракове в сравнение с прогнозите преди пандемията;

Х.  като има предвид, че предоставянето на услуги следва да се основава на идентифициране на потребностите въз основа на данни, като бюджетните ресурси се разпределят въз основа на това проучване; като има предвид, че бюджетите и разпределението на ресурсите трябва да отчитат различните нужди и житейски обстоятелства на мъжете и жените;

Ц.  като има предвид, че поради наличието на т.н. „стъклен таван“ жените не участват наравно с мъжете при вземането на решения във фазата на възстановяване; като има предвид, че жените и техните представителни организации на гражданското общество трябва да играят активна и централна роля в процесите на вземане на решения, за да се гарантира, че техните гледни точки и потребности се вземат предвид при вземането на решения, разработването, изпълнението и мониторинга на фазата на възстановяване и свързаните с това мерки на местно, регионално, национално и европейско равнище;

Ч.  като има предвид, че въпросите, свързани с правата на жените и насърчаването на равенството между половете, трябва да бъдат взети предвид и обсъдени на най‑високо равнище, по-специално с оглед на изпълнението на стратегията на ЕС за равенство между половете; като има предвид, че въпреки че Европейският парламент има комисия, посветена на правата на жените и равенството между половете, и че има член на Комисията, отговарящ изключително за равенството между половете, няма специален състав на Съвета по въпросите на равенството между половете, а министрите и държавните секретари, отговарящи за равенството между половете, нямат специален форум за обсъждане и вземане на решения;

Ш.  като има предвид, че основните действия, определени в настоящия документ, ще изградят устойчивост и готовност за бъдещи кризи;

Общи бележки

1.  подчертава необходимостта от подход, съобразен с равенството между половете, при който принципите на интегриране на равенство между половете и на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, да са отразени във всички аспекти на реакцията на кризата, предизвикана от COVID‑19, за да се запазят и защитят правата на жените през целия период на пандемията и след нея и за да се засили равенството между половете;

2.  подчертава необходимостта от прилагане на поуките, извлечени от минали и настоящи кризи, към бъдещото разработване и прилагане на политики, така че да не се повтарят грешки от миналото, както и необходимостта от изготвяне на съобразени с пола ответни мерки за всички етапи на бъдещи кризи, за да се предотвратят отрицателните последици за правата на жените; призовава Комисията да улесни създаването на постоянна мрежа за обмен на най-добри практики между държавите членки относно начините за справяне със свързаните с пола аспекти на COVID‑19; призовава Съвета да създаде специализиран състав за равенство между половете и формална работна група с цел да се предприемат общи и конкретни мерки в отговор на предизвикателствата в областта на правата на жените и равенството между половете, както и да се гарантира, че въпросите, свързани с равенството между половете, се обсъждат на най-високо политическо равнище;

3.  подчертава, че Комисията и държавите членки следва систематично да извършват оценки на въздействието върху равенството между половете, включително по отношение на мерки, които са част от плана за възстановяване; решава да включи и укрепи равенството между половете в Next Generation EU чрез позицията на Парламента;

4.  настоятелно призовава Комисията да проучи разпространението на вируса сред работещите в основни сектори по време на настоящата криза, особено сред жените и етническите малцинства, с оглед на тяхното непропорционално високо представителство в тези сектори; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да реагират с подходящи мерки за повишаване на тяхната безопасност на работното място и призовава държавите членки да подобрят своите условия на труд, включително чрез рамковата директива(36), Директива 92/85/ЕИО и стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода след 2020 г.;

5.  призовава държавите членки, Комисията, Евростат и Европейския институт за равенство между половете да събират редовно данни относно COVID‑19, групирани по пол, възраст и комбинирана дискриминация, наред с други фактори, както и данни за социално-икономическото въздействие, което оказва вирусът; подчертава, че мерките за възстановяване трябва да се определят и основават на групирани по полов признак данни, за да се гарантира всеобхватна реакция, като се обръща специално внимание на областите с оскъдни и несъпоставими данни, като например насилието срещу жени и услугите за полагане на грижи; подчертава, че тези данни трябва да бъдат изготвяни систематично и да са публично достъпни; подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да подкрепят изграждането на капацитет на националните статистически органи и други съответни участници в това отношение;

6.  подчертава необходимостта от равно представителство на жените и мъжете, включително от най-уязвимите групи, в ръководството и процеса на вземане на решения при прилагането и отмяната на мерки при кризи, както и на всички етапи от изготвянето, приемането и прилагането на планове за възстановяване, така че техните специфични нужди и обстоятелства да бъдат изцяло и надлежно взети предвид и да бъдат планирани ефективни и целенасочени мерки, за да се гарантира, че необходимият пакет от мерки за подкрепа отговаря на техните нужди; приканва държавите членки по време на подобни кризи да създават специални работни групи с участието на съответните заинтересовани лица и представители на организациите на жените от гражданското общество, за да се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете; призовава националните парламенти на държавите членки да създадат комисии по въпросите на въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19, върху жените и момичетата, за да се осигури специално пространство за разисквания и за наблюдение на кризата и нейното въздействие върху равенството между половете; приветства намерението на Комисията да насърчи приемането на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързаните с това мерки(37) (Директивата относно жените в управителните съвети) и настоятелно призовава Съвета да деблокира и приеме директивата; освен това подчертава, че в Механизма за гражданска защита на ЕС и в други механизми за реагиране при кризи както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, трябва да бъдат включени повече жени; освен това се ангажира да гарантира, че по време на изслушванията и семинарите на Парламента представителството на половете в комисиите е балансирано, и че дискусиите относно мерките за възстановяване се обогатяват чрез многообразие;

7.  призовава Комисията и държавите членки да следят отблизо и да реагират решително на случаи на дезинформация, отрицателни публични изказвания, недостатъчно приоритизиране, ограничения или отказан достъп до съответните услуги, както и на регресивни инициативи, свързани с правата на жените, правата на ЛГБТИК лицата и равенството между половете; призовава Комисията да наблюдава свиването на пространството за организации на гражданското общество и за демонстрации, свързани с посочените теми, което е следствие от ограничителните мерки, тъй като това са въпроси, отнасящи се до демокрацията и основните права по време на кризата с COVID-19 и периода след кризата; посочва, че ще се предприемат подходящи мерки, когато се установи, че нарушения на принципите на правовата държава в дадена държава членка накърняват или има сериозна опасност да накърнят достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на ЕС или защитата на финансовите интереси на Съюза; призовава държавите членки да гарантират, че спешните ограничителни мерки служат само за целите на борбата с пандемията, че са ограничени във времето и са съвместими с основните права;

Аспекти на COVID-19, свързани със здравето и въздействието по отношение на равенството между половете

8.  изразява своята загриженост във връзка с високия процент смъртност от COVID‑19; отбелязва първоначално по-високия процент смъртност сред мъжете и настоятелно призовава Световната здравна организация (СЗО) и съответните агенции на ЕС да проучат различните последици за здравето на мъжете и жените; призовава Комисията да продължи да наблюдава ситуацията с цел разбиране на дългосрочното въздействие на вируса върху здравето на жените и мъжете; подчертава, че клиничните изследвания на вируса трябва да включват балансирано по пол представителство, за да се оцени как вирусът и всички потенциални ваксини или лечения биха могли да засегнат жените и мъжете по различен начин;

9.  настоятелно призовава държавите членки да осигурят на жените и мъжете достъп до основни аспекти на качествени медицински и психологически здравни грижи, които не са свързани с COVID-19, като например скрининг и лечение на рак, здравно обслужване на майки и новородени и спешни грижи за пациенти с инфаркт или инсулт; настоятелно призовава държавите членки да действат в съответствие с насоките на СЗО в тези области;

10.  изразява съжаление, че по време на кризата достъпът до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) беше пренебрегнат, ограничен или дори атакуван в някои държави членки; подчертава необходимостта държавите членки да гарантират качествен и финансово приемлив достъп без дискриминация до услуги, информация и продукти, свързани със СРЗП, по време на кризата и в периода след кризата и при сходни извънредни ситуации, като признават, че това са жизненоважни, животоспасяващи и често чувствителни към времето услуги и следва да се предоставят в съответствие с насоките на СЗО и с ориентиран към пациентите подход, основан на правата на човека; категорично отхвърля всякакви опити за връщане назад по отношение на СРЗП и правата на ЛГБТИК лицата и подчертава, че на противниците на СРЗП не следва да се позволява да злоупотребяват с тази криза като средство за ограничаване на правата на жените, като например правото на безопасен аборт; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки, като същевременно включи и организациите на гражданското общество, които често са експерти в тези области, що се отнася до новите методи за предоставяне на грижи, свързани със СРЗП, и начините за преодоляване на пропуските при предоставянето на услуги; подчертава значението на комуникацията с доставчиците на услуги, за да стане ясно, че тези услуги продължават да бъдат от съществено значение и следва да бъдат предоставяни последователно; подчертава, че всички услуги, свързани с майчинство, трябва да бъдат на разположение и да разполагат с достатъчно персонал и ресурси;

11.  настоятелно призовава държавите членки да инвестират в стабилни и устойчиви системи за здравеопазване и да насърчават и подкрепят работниците, изпълняващи критично важна роля, като например здравните и социалните работници, като гарантират безопасни условия на труд, предоставят подходящо оборудване, създават условия за справедливо заплащане, предлагат професионално развитие, включително чрез висше образование, и осигуряват достъп до услуги като грижи за деца и услуги в областта на психичното здраве;

12.  настоятелно призовава Комисията да вземе предвид извънредни обстоятелства като COVID-19, включително тяхното въздействие върху свързаните с пола здравни съображения като например СРЗП, в своите политически реакции, свързани със здравето, например здравната програма за действията на Съюза в областта на здравето, Плана на ЕС за борба с рака и здравната стратегия на ЕС; призовава Комисията и държавите членки при изпълнението на програмата за действията на Съюза в областта на здравето да разгледат свързаните със здравето аспекти на стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г., като например СРЗП, като неразделна част от здравето и съществен аспект на благосъстоянието и на насърчаването за постигане на равенство между половете; изисква да бъдат увеличени инвестициите в услуги, които са от съществено значение за равенството между половете, а в изпълнението на програмата за действията на Съюза в областта на здравето да бъдат включени експерти в областта на свързаното с пола здравеопазване, както и балансът между половете;

13.  припомня, че достъпът до здравеопазване е право на човека и се нуждае от подходящо финансиране; припомня на държавите членки да вземат предвид специфичните потребности на жените и мъжете при укрепването на капацитета на системата за здравеопазване и на критичната инфраструктура вследствие на COVID-19, по-специално по отношение на разходите за здравеопазване, откриването и реагирането на заболявания, готовността за извънредни ситуации, научноизследователската и развойната дейност и работната сила в сектора на здравеопазването;

14.  призовава държавите членки да стимулират инициативите в подкрепа на психичното здраве по време на тази криза и след това с оглед на стреса, тревожността, депресиите и самотата, породени от изолацията, както и с оглед на икономическите проблеми и основаното на пола насилие или други фактори, свързани с кризата, като се има предвид различното въздействие върху жените и мъжете, а така също да инвестират финансови ресурси за осигуряване на наличността на подходящи услуги в случай на нужда; призовава Комисията да организира кампания за психичното здраве в целия ЕС;

Насилие, основано на пола, по време на COVID-19

15.  настоятелно призовава държавите членки, в своята реакция на пандемията от COVID-19 да обърнат внимание на основаното на пола насилие, с което се сблъскват жените и момичетата, включително транссексуалните жени, както и интерсексуалните, небинарните и джендър променливите лица; настоятелно призовава държавите членки да продължат да анализират данните за разпространението и тенденциите в разпространението на всички форми на насилие, основано на пола, и домашно насилие, и за осведомяването за тези форми на насилие, както и последиците за децата, докато се прилагат мерки за изолация и по време на периода непосредствено след това; признава, че обществените реакции не са били достатъчни за справяне с насилието срещу жени и момичета и за адекватно отчитане на необходимостта от предотвратяване на насилието срещу жени в плановете за реагиране при извънредни ситуации, както и при бъдещи извънредни ситуации, като липсва акцент върху въвеждането на изключения от правилата за изолация, създаването на телефонни линии за оказване на помощ и инструменти и сигнали за обмен на информация и гарантирането на непрекъснат достъп до здравни услуги, както и запазването на безопасен достъп до „правни клиники“ и приюти или алтернативно настаняване с достатъчен капацитет, до полицията и съдебните служби, извънредните съдилища за издаване на подходящи ограничителни заповеди и/или заповеди за защита и гарантирането, че те се считат за основни; изисква от държавите членки да създадат безопасни и гъвкави системи за предупреждение при извънредни ситуации, да предложат нови услуги за оказване на помощ по телефона, електронната поща и с текстови съобщения за пряка връзка с полицията и онлайн услуги, като например телефонни линии за оказване на помощ, скрити приложения, цифрови платформи, фармацевтични мрежи, както и да предоставят спешно финансиране на службите за подкрепа, неправителствените организации и организациите на гражданското общество; призовава държавите членки да гарантират, че службите за подкрепа възприемат координиран подход за идентифициране на изложените на риск жени, да гарантират, че всички тези мерки са налични и достъпни за всички жени и момичета в рамките на тяхната юрисдикция, включително за жените и момичетата с увреждания, независимо от миграционния им статут, и да предоставят чувствително към аспектите на пола обучение на здравните работници, както и на работещите на предна линия полицейски служители и членовете на съдебната система; приканва държавите членки да споделят националните иновации и най-добри практики за справяне с насилието, основано на пола, с цел по-добро идентифициране и популяризиране на ефективните практики, и призовава Комисията да популяризира тези практики;

16.  с оглед на пандемията призовава държавите членки да осигурят координиран подход между правителствата и публичните служби, структурите за подкрепа и частния сектор и да актуализират протоколите за жертвите на насилие, основано на пола, за да им помогнат да търсят помощ, да съобщават за престъпления и да имат достъп до здравни услуги, както и да насърчат свидетелите да съобщават за такива престъпления; призовава Комисията да разработи протокол на Европейския съюз относно насилието срещу жени по време на криза и извънредни ситуации с цел предотвратяване на насилието срещу жени и оказване на подкрепа на жертвите на насилие, основано на пола, по време на извънредни ситуации като пандемията от COVID-19; подчертава, че този протокол следва да включва основни услуги за защита на жертвите; приветства предложението на германското председателство за създаване на телефонна линия за оказване на помощ в целия ЕС на всички езици на ЕС на жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола, и настоятелно призовава Съвета да я подкрепи;

17.  призовава Комисията да насърчава кампании за повишаване на осведомеността, информиране и застъпничество с цел справяне с домашното насилие и насилието, основано на пола, във всичките му форми, като например физическо насилие, сексуален тормоз, кибернасилие и сексуална експлоатация, по-специално във връзка с новосъздадени превантивни мерки и гъвкави системи за предупреждение при извънредни ситуации, за да се насърчи съобщаването за насилие в координация и сътрудничество с признати и специализирани организации на жените; призовава Комисията да работи с технологичните платформи в областта на законодателния акт за цифровите услуги с цел справяне с незаконните онлайн дейности, включително онлайн насилието срещу жени и момичета във всичките му форми, тъй като от началото на пандемията интернет се използва и ще продължи да се използва широко за работа, образование и забавление;

18.  припомня, че специалният докладчик на ООН относно насилието срещу жените отбеляза, че кризата с COVID-19 е илюстрирала липсата на правилно прилагане на централните конвенции за защита и предотвратяване на насилието, основано на пола; призовава Съвета да приключи спешно процеса на ратифициране от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване без каквито и да било ограничения и да се застъпи за нейното ратифициране, бързо и правилно прилагане и изпълнение от всички държави членки; призовава останалите държави членки бързо да ратифицират конвенцията и да заделят подходящи финансови и човешки ресурси за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и насилието, основано на пола, както и за защита на жертвите, особено по време на кризисни периоди; настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид препоръките на GREVIO и да подобрят своето законодателство, за да го приведат в по-голямо съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Истанбул, по-специално по отношение на общите определения за актове на насилие, основано на пола;

19.  призовава Съвета да добави актовете на насилие срещу жени в списъка на престъпленията в ЕС и призовава Комисията да предложи директива за справяне с всички форми на насилие, основано на пола, така че да се създаде стабилна правна уредба, да координира обмена на най-добри практики между държавите членки, да насърчава събирането на точни и съпоставими данни, да измери точно обхвата на това насилие, да разгледа възможността за изготвяне на прогнози и да направи оценка на въздействието на COVID-19 върху предоставянето на основни услуги на жертвите; приветства ангажимента на Комисията да проведе ново проучване на ЕС относно насилието, основано на пола, като резултатите ще бъдат представени през 2023 г.; подчертава необходимостта от събиране на хармонизирани данни относно насилието, основано на пола, и призовава държавите членки да събират и предоставят съответните данни при поискване, включително на Евростат;

20.  отново изразява силната си подкрепа както за програмата „Правосъдие“, така и за програмата „Граждани, равенство, права и ценности“; приветства създаването на новото направление „Ценности на Съюза“ в рамките на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ и подчертава, че то следва да се съсредоточи върху защитата и насърчаването на правата, както и върху повишаването на осведомеността за тях чрез предоставяне на финансова подкрепа на организациите на гражданското общество, които развиват дейност на местно, регионално и транснационално равнище; припомня позицията на Парламента относно осигуряването на подходящо финансиране за тези програми; приветства разпределянето на допълнителни средства за водещите програми, договорени в окончателните преговори по МФР за периода 2021 – 2027 г. между Парламента и Съвета, от което ще се възползва програмата „Граждани, равенство, права и ценности“; приветства постигането на предварително споразумение за бюджета на ЕС за 2021 г., в който се разпределят допълнителни 6,6 милиона евро за програмата „Граждани, равенство, права и ценности“; подчертава необходимостта от подходящо финансиране от тези разпределени средства за действия, насочени към предотвратяване и борба с насилието, основано на пола, в рамките на специфичната цел на „Дафне“, и приветства договореното за тази цел целево заделяне на средства; подчертава, че ЕС трябва да бъде по-амбициозен при защитата на нашите ценности и да осигурява подходящо финансиране за тези дейности; призовава освен това за спешното прилагане на ясни полово-специфични мерки чрез целево заделяне на средства, за да се отговори на специфичните потребности на жените вследствие на кризата, по-специално в областта на заетостта, насилието, основано на пола, и сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително в други програми и инструменти в рамките на Next Generation EU и МФР за периода 2021 – 2027 г., в съответствие с двойния подход на стратегията за равенство между половете; призовава държавите членки и Комисията да вземат това предвид при представянето на националните планове за реагиране на COVID-19, като отчитат надлежно съществуващите мерки и финансиране и поставят равенството между половете в центъра на икономическото възстановяване; призовава държавите членки и Комисията да прилагат интегриране на принципа на равенство между половете и бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в мерките за възстановяване;

21.  отбелязва със сериозна загриженост въздействието на кризата върху ЛГБТИК лицата, и по-специално младите хора, много от които е трябвало да се подложат на социално дистанциране или карантина във враждебна семейна среда, което увеличава риска да бъдат подложени на домашно насилие и насилие, насочено срещу ЛГБТИК лицата; отбелязва, че по-висок от средния процент от ЛГБТИК лицата са безработни или работят на несигурни работни места с ограничени и нестабилни финансови ресурси, вследствие на което остават във враждебна среда или в среда, в която върху тях се упражнява тормоз; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички инициативи във връзка с COVID-19 по отношение на домашното, основаното на пола и сексуалното насилие вземат предвид повишения риск и специфичните предизвикателства за ЛГБТИК лицата, както и че службите за подкрепа на жертвите и специалните инициативи във връзка с COVID-19 в отговор на домашното насилие изрично достигат до ЛГБТИК лицата, които са жертви на домашно насилие;

22.  призовава държавите членки да гарантират предоставянето на ефективна, физически и финансово достъпна и качествена медицинска и психологическа подкрепа за жертвите на насилие, основано на пола, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, особено по време на криза, когато такава подкрепа трябва да се счита за основна; изисква от Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се гарантира пълното прилагане на Директивата за правата на жертвите(38), с акцент върху перспективата за равенство между половете вследствие на неотдавнашния доклад относно прилагането ѝ(39), и с оглед на укрепването на правата на жертвите на насилие, основано на пола, в новата стратегия за правата на жертвите;

COVID-19, икономиката, възстановяването и въздействието върху равенството между половете

23.  призовава Комисията, Парламента и Съвета да вземат предвид факта, че кризата с COVID-19 засяга непропорционално жените в социално-икономическата сфера, включително техните доходи и равнище на заетост, и ще доведе до още по-дълбоки неравенства между мъжете и жените и дискриминация на пазара на труда, и ги призовава да работят с държавите членки, за да разгледат внимателно и да предвидят конкретни разпоредби за социално-икономическите потребности на жените и мъжете вследствие на кризата, както и да разгледат хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда при изпълнението на програмите в рамките на бюджета на ЕС за 2021 г., следващата МФР и Next Generation EU, като гарантират, че всички програми включват перспективата за равенство между половете и бюджетиране, съобразено с равенството между половете, както и последващи оценки на въздействието по признак пол, както е посочено в стратегията на Комисията за равенство между половете за периода 2020—2025 г.; призовава за ефективно изпълнение и мониторинг на стратегията; призовава държавите членки да включат глава с целенасочени действия за постигане на напредък в областта на равенството между половете като част от националните планове за възстановяване и устойчивост, разработени в сътрудничество с националните органи по въпросите на равенството;

24.  подчертава, че след кризата ще бъде необходимо да се преразгледат естеството и мястото на полагането на труд; подчертава, че работата от дома не може да бъде заместител на услугите за грижи за деца или да отмени необходимостта от предоставяне на и достъп до финансово достъпни качествени услуги за грижи за деца, нито замества свързаните с увреждания корекции на работното място; посочва, че договорената с работодателите гъвкава работа може да предостави възможности на жените и мъжете да работят от дома си или от местни съвместни работни пространства и има потенциала да осигури по-голямо равновесие между професионалния и личния живот, което може да доведе до дългосрочен и приобщаващ по отношение на пола растеж; отбелязва, че този подход има потенциала да подсили селските райони и инфраструктурата; призовава Комисията да гарантира постигането на целите от Барселона; настоятелно призовава държавите членки да ратифицират незабавно Конвенцията на МОТ от 2019 г. относно насилието и тормоза (№ 190) и да я приложат заедно с придружаващата я препоръка (№ 206), която обхваща всички места, където могат да възникнат свързани с работата насилие и тормоз, като например публични и частни места на работа, както и свързани с работата комуникации;

25.  призовава Комисията да събере дезагрегирани и съпоставими данни относно предоставянето на различни видове грижи, включително грижи за деца, грижи за възрастни хора и грижи за хора с увреждания, както и пол, възраст и трудов статус на лицето, полагащо грижи, които да се използват за проучване, в което да се изследва разликата между жените и мъжете по отношение на полагането на грижи, с оглед на разработването на стратегия на ЕС за полагането на грижи, която да възприеме цялостен подход към грижите през целия живот, вземайки предвид нуждите както на лицата, полагащи грижи, така и на тези, които получават грижи; отбелязва, че стратегията трябва да зачита компетентността на държавите членки и регионите, но следва да има за цел да подобри сътрудничеството и координацията на равнище ЕС чрез съответни инициативи и инвестиции, включително по линия на програма InvestEU и Механизма за възстановяване и устойчивост, като донесе ползи за лицата, полагащи грижи неофициално и официално, и за хората, за които се полагат грижите; подчертава, че сътрудничеството и действията на равнище ЕС, заедно с ефективното използване на средствата на ЕС, могат да допринесат за развитието на качествени, физически и финансово достъпни услуги за полагане на грижи;

26.  подчертава, че инвестициите в полагането на грижи са важни за гарантирането на равенството между половете и икономическото овластяване на жените, изграждането на устойчиви общества и подобряването на узаконяването на заетостта, социалната сигурност и пенсиите в доминираните от жени сектори и също така оказват положително въздействие върху БВП, тъй като дават възможност на повече жени да участват в платен труд; подчертава необходимостта от промяна на моделите за предоставяне на грижи, както е видно вследствие на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея мерки; на този фон призовава Комисията да улеснява обмена на най-добри практики по отношение на качеството и физическата и финансова достъпност на услугите за полагане на грижи, както и по отношение на различните модели на услуги за полагане на грижи; настоятелно призовава Комисията да разгледа положението на лицата, полагащи неформални грижи, и да сподели най-добри практики относно това, как държавите членки могат да узаконят работата им по полагането на грижи; призовава държавите членки да отговорят на потребностите на лицата, полагащи грижи, при пенсиониране; призовава в тази връзка за предложение за препоръка на Съвета относно социалната закрила и услугите за лицата, полагащи грижи;

27.  настоятелно призовава държавите членки да насърчават мъжете, например чрез стимулиращи мерки, да приемат гъвкави схеми на работа, тъй като несъразмерно голям брой жени обикновено ползва такива схеми; настоятелно призовава държавите членки изцяло да транспонират и да приложат незабавно Директивата относно равновесието между професионалния и личния живо и призовава Комисията да наблюдава отблизо и систематично прилагането на директивата от държавите членки на годишна основа; насърчава държавите членки да разгледат слабостите в равновесието между професионалния и личния живот, като надхвърлят определените в директивата стандарти, особено като се има предвид необходимостта от справяне с обстоятелствата, станали видни вследствие на мерките във връзка с COVID-19, и техните последици за медицинските протоколи в структурите, включително качествените детски заведения;

28.  призовава държавите членки, докато все още са в сила мерки за справяне с кризата с COVID-19, да въведат специален отпуск за лицата, полагащи грижи, и работещите родители, който да не може да се прехвърля и да е изцяло платен;

29.  признава изключително трудните обстоятелства, пред които са изправени самотните родители, голяма част от които (85%) са жени, по време на пандемията и следкризисния период в резултат на множество тежести, включително непрекъснато предоставяне на грижи, опасения във връзка с условията за упражняване на родителски права, потенциални икономически проблеми и самота; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид и да продължат да проучват тяхното специфично положение, включително допълнителната тежест от гледна точка на работата, училищното образование и грижите, достъпа до адвокати и прилагането на споразумения за упражняване на родителски права;

30.  подчертава значението на увеличаването на участието на жените в икономиката и гарантирането на по-приобщаващ растеж като част от решението за възстановяване след пандемията, тъй като равните възможности и засиленото участие на жените на пазара на труда могат да увеличат броя на работните места, икономическото благополучие и конкурентоспособността в ЕС; насърчава държавите членки да следват насоките на Комисията за заетостта в ЕС, като отдават дължимото внимание на своите национални модели на пазара на труда; във връзка с това призовава държавите членки да вземат надлежно предвид сегрегацията на пазара на труда, несигурната заетост, разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете с оглед на подобряването на условията на труд и социалната закрила чрез адаптирани политики;

31.  подчертава, че равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност между жените и мъжете трябва да бъде водещ принцип за Комисията, Парламента и всички държави членки при разработването на мерки за реагиране на кризата с COVID-19; настоятелно призовава Комисията да изпълни в кратък срок ангажимента си да представи задължителни мерки за прозрачност в заплащането с цел ефективно справяне с разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, тъй като икономическите показатели сочат, че тези разлики се увеличават още повече вследствие на пандемията; във връзка с това призовава Комисията да разгледа най-добрите практики на държавите членки, като същевременно надлежно отчита специфичните условия на малките и средните предприятия (МСП) и различните модели на пазара на труда в ЕС; освен това призовава Комисията да преразгледа Директива 2006/54/ЕО;

32.  подчертава предизвикателствата, с които се сблъскват секторът на домакинските услуги и домашните грижи и работещите в него; призовава държавите членки да ратифицират Конвенция № 189 на МОТ относно домашните работници и да гарантират, че секторът отговаря на условията за прилагане на мерки, насочени към смекчаване на финансовото въздействие на кризата, така че те да могат да възобновят дейността си при подходящи условия; призовава държавите членки да гарантират узаконяването на сектора на домакинския труд;

33.  приветства Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса – плюс (CRII Plus), които мобилизират политиката на сближаване с цел подпомагане на най-засегнатите сектори, и също така призовава за целенасочени мерки, насочени към секторите, в които работят предимно жени; подчертава значението на инструмента на Комисията за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), който гарантира подкрепа за доходите на безработни работници или такива в принудителен отпуск; подчертава необходимостта от оценка на въздействието на тези инструменти върху положението на жените и мъжете на пазара на труда в ЕС и съответно адаптиране на бъдещите политики; подчертава необходимостта от програми за преквалификация и повишаване на квалификацията на жените, които да отчитат промените на пазара на труда вследствие на COVID-19;

34.  призовава Комисията да подкрепя предприемачите, и по-специално жените предприемачи, когато се стремят да развиват и надграждат върху уменията или интересите, придобити по време на периода на COVID-19, включително чрез възможности за предприемачество за майки, самотни родители и други лица, които по-рядко участват в предприемаческа дейност, да засилва тяхната икономическа независимост и да подобрява достъпа до и осведомеността по отношение на заеми, финансиране със собствен капитал и микрофинансиране чрез програми и фондове на ЕС, така че кризата да се превърне във възможност за постигане на напредък чрез адаптиране и трансформация като част от зелената и цифровата икономика; призовава институциите на ЕС и държавите членки да поставят специален акцент върху подкрепата за МСП, и особено за ръководените от жени МСП, които често са изправени пред специфични предизвикателства, когато става въпрос за достъп до необходимото финансиране, и които също ще се нуждаят от подкрепа по време на фазата на възстановяване; призовава Комисията, Европейския институт за равенство между половете и Евростат да увеличат събирането на данни относно ръководените от жени МСП, самостоятелно заетите жени и ръководените от жени стартиращи предприятия, както и относно въздействието на пандемията от COVID-19;

35.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат присъствието и приноса на жените в секторите на изкуствения интелект, науката, технологиите, инженерството и математиката и цифровите технологии, както и зелената икономика; призовава за многостепенен подход за преодоляване на неравенството между половете на всички равнища на цифровото образование и заетост, за да се преодолее цифровото разделение, станало явно с внезапното преминаване на трудовата заетост и училищното обучение, както и на редица услуги и съоръжения, към дистанционни методи на работа; подчертава, че преодоляването на цифровото разделение ще увеличи равенството между половете не само по отношение на пазара на труда, но и чрез достъпа до технологии в личната сфера; призовава Комисията да интегрира принципа на равенство между половете в Стратегията за единния пазар и Програмата в областта на цифровите технологии с оглед на ефективното преодоляване на недостатъчното представителство на жените в разрастващите се сектори за бъдещата икономика на ЕС; приветства информационното табло на Комисията относно жените в областта на цифровите технологии, което наблюдава участието на жените в цифровата икономика, използването на интернет, уменията на ползвателите на интернет, специализираните умения и заетостта; подчертава значението му за подпомагането на държавите членки и Комисията при вземането на информирани решения и определянето на съответни цели, особено като се имат предвид последиците от COVID-19;

36.  отбелязва, че е важно да се вземе предвид специалното положение на жените, които се завръщат от отпуск по майчинство, за да се гарантира, че имат достъп до правителствена подкрепа без дискриминация;

37.  подчертава предизвикателствата пред селското стопанство и доставките на храни в ЕС, както и специфичното положение на жените в селските райони; подчертава необходимостта от запазване на съществуващата тематична подпрограма за жените в селските райони чрез стратегическите планове на общата селскостопанска политика, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; подчертава, че тази подпрограма има за цел да насърчи заетостта и предприемачеството сред жените; във връзка с това призовава да се заделят средства на ЕС за подобряване на условията на живот и труд в селските райони; призовава освен това за размисъл относно ролята на жените в селските райони за опазването на околната среда и биологичното разнообразие в рамките на Европейския зелен пакт; призовава държавите членки да обменят най-добри практики относно професионалния статут на помагащите съпрузи в селскостопанския сектор и изисква от Комисията да изготви насоки в тази връзка;

COVID-19 и интерсекционалност

38.  подчертава, че комбинираната и структурната дискриминация създават допълнителни пречки и предизвикателства и оказват отрицателно социално-икономическо въздействие за конкретни групи жени и че поради това безопасността, защитата и социално-икономическото благосъстояние на всички хора трябва да бъдат гарантирани и техните специфични потребности трябва да бъдат взети под внимание, като се взема надлежно предвид един междусекторен подход към кризата и следкризисните мерки;

39.  подчертава, че е важно жените и момичетата да бъдат включени в разработването на достъпна и целенасочена информация и тази информация да се разпространява във всички среди, особено по време на криза;

40.  подчертава, че поради по-високата продължителност на живота и по-голямата вероятност от възникване на здравословни проблеми възрастните жени често съставляват мнозинство в заведенията за дългосрочни грижи(40), които се превърнаха в „горещи точки“ на разпространението на вируса в много държави членки поради липсата на достатъчно ресурси и знания за гарантиране на безопасността и защитата на живущите там; призовава Комисията да анализира различните среди на предоставяне на официални дългосрочни грижи и тяхното равнище на устойчивост по време на пандемията от COVID-19; призовава държавите членки да проучат предоставянето на грижи за възрастни хора както в домовете за медико-социални грижи с настаняване, така и в контекста на полагането на грижи в рамките на общността, включително чрез предоставянето на 24-часови домашни грижи или грижи с настаняване в дома на работодателя, и да гарантират благосъстоянието на възрастните жени, включително достъп до грижи и здравни услуги и икономическа независимост; призовава Съвета да определи цели за предоставянето на физически и финансово достъпни и качествени дългосрочни грижи, които да са равностойни на целите от Барселона;

41.  изразява съжаление, че много жени с увреждания, включително тези, които зависят от други лица за ежедневните грижи, и особено тези, които живеят в институции и други затворени структури и имат голяма потребност от подкрепа, са били значително засегнати от пандемията, но не са могли да получат достъп до обичайните си мрежи за подкрепа или да поддържат физическо дистанциране и са срещнали затруднения при достъпа до услуги и стоки; призовава държавите членки да гарантират, че тези мрежи за подкрепа се считат за основни услуги и са адекватно адаптирани към обстоятелствата, както и че специфичните потребности на хората с увреждания, и по-специално на жените и момичетата, се вземат предвид в бъдещите кризисни мерки и мерки за планиране при извънредни ситуации; призовава ЕС и държавите членки да гарантират правата на всички жени и момичета с увреждания, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително правото им на независим живот и достъп до образование, работа и заетост;

42.  приканва държавите членки да гарантират предоставянето на подкрепа за жените и мъжете мигранти чрез достъп до здравни грижи от първа необходимост по време на кризата; подчертава необходимостта от това центровете за бежанци и приемните центрове надлежно да отчитат потребностите на жените и момичетата и рисковете, на които са изложени, с оглед на известните предизвикателства, свързани със социалното дистанциране и поддържането на хигиена, както и с оглед на тяхната уязвимост по отношение на насилието, основано на пола, и да предоставят достатъчно средства за намаляването на тези рискове;

43.  подчертава специфичните обстоятелства на жените, засегнати от бездомност, и проституиращите жени и тяхната повишена уязвимост по отношение на насилието, основано на пола, както и липсата на достъп до хигиена и здравни заведения в резултат на пандемията от COVID-19 и последвалите извънредни мерки; призовава държавите членки да гарантират насочването на услуги и подходяща подкрепа към лицата в несигурно положение, включително жените, изложени на риск от бедност, или тези, които живеят в бедност, и жените, които са бездомни или застрашени от социално изключване; приветства Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, който предоставя допълнителни ресурси за справяне с материалните лишения и социално подпомагане; подчертава необходимостта бездомните жени и жените без документи да имат достъп до здравеопазване; отбелязва, че обстоятелствата, свързани с тези обществени групи, са взети предвид в плана за действие на Комисията за интеграция и приобщаване; призовава държавите членки да обърнат дължимото внимание на жените, засегнати от бездомност, в своите планове за реагиране при пандемия;

44.  подчертава допълнителните нужди на малцинствените групи, като например жените от ромски произход, които се сблъскват с вкоренена дискриминация и непрекъснати нарушения на правата си поради липсата на достъп до основни инфраструктури, услуги и информация, особено по време на периода на изолация;

45.  подчертава, че услугите за подкрепа на ЛГБТИК лицата, включително подкрепата за психичното здраве, групите за партньорска подкрепа и услугите за подкрепа за жертвите на насилие, основано на пола, са от основно значение;

46.  изразява съжаление относно случаите на ксенофобска и расова дискриминация, които се увеличиха в контекста на кризата, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да прилагат подход на нулева толерантност към расистките атаки и да възприемат междусекторен подход в своите реакции, който разглежда потребностите на маргинализираните групи от населението, включително расовите и етническите малцинства;

47.  настоятелно призовава държавите членки да одобрят и приложат Директивата за борба с дискриминацията и да гарантират премахването на множествените и комбинирани форми на дискриминация във всички държави – членки на ЕС;

48.  подчертава необходимостта държавите членки да осигурят непрекъснат достъп на децата до образование, като обърнат дължимото внимание на групите от маргинализирани социално-икономически среди, уязвимите деца и момичетата, изложени на риск от бедност, или тези, които живеят в бедност, които са изложени на по-голям риск от ранни или принудителни бракове; подчертава необходимостта да се гарантира, че дистанционното обучение е напълно достъпно за всички; подчертава необходимостта всички млади хора да разполагат с необходимите ресурси и подкрепа по време на затварянето на училищата и да се улесни завръщането им в образователната система след края на кризата;

Външна дейност

49.  подчертава, че глобалният характер на пандемията от COVID-19 изисква глобална реакция; подчертава уязвимото положение на жените и момичетата в много части на света – особено в нестабилни и засегнати от конфликти държави – във връзка с COVID-19, например поради липсата на достъп до здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве и права, уязвимостта по отношение на насилието, основано на пола, включително гениталното осакатяване на жени и ранните или принудителни бракове, статуса на заетост, достъпа до образование и крайната бедност и глада; отбелязва, че в много държави партньори жените са заети във феминизирани сектори, като например производството на облекла и производството на храни, които са най-силно засегнати, с верижни последици за равнищата на бедност на семействата и общностите, както и за икономическата независимост и здравето и безопасността на жените и момичетата; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансовата подкрепа, предоставяна на държавите партньори за справяне с кризата, се разпределя и за подпомагане на жените и момичетата; призовава за засилена подкрепа за защитниците на човешките права на жените и организациите за защита на правата на жените и тяхното участие на всички равнища на вземане на решения; подчертава, че трябва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че една бъдеща ваксина ще бъде налична за всички;

50.  приветства пакета „Екип Европа“, предложен от Комисията за подкрепа на държавите партньори в борбата срещу пандемията от COVID-19 и последиците от нея, и подчертава необходимостта от чувствителен към аспектите на пола подход и заделяне на средства за равенството между половете при разпределянето на тези средства; подчертава необходимостта от чувствителна към аспектите на пола реакция на COVID-19 при прилагането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и Инструмента за предприсъединителна помощ III, за да се вземат предвид специфичните обстоятелства на жените и момичетата и да се стимулират възможностите в следкризисния период; насърчава продължаването и даването на приоритет на образованието при извънредни ситуации през този период; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат приоритет на глобалната солидарност, като поддържат достатъчно равнище на финансиране за официалната помощ за развитие и като подкрепят по всеобхватен начин реакцията на държавите партньори на кризата; призовава ЕС да се съсредоточи върху засилването на достъпа до здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве и права, в хуманитарната си реакция и реакцията си по отношение на развитието във връзка с пандемията от COVID-19, международното развитие и новия план за действие относно равенството между половете III; подчертава, че принципите на интегриране на принципа на равенство между половете и бюджетиране, съобразено с равенството между половете, следва да се спазват във всички географски и тематични програми на ИССРМС;

51.  призовава Комисията да провежда основана на ценности търговска политика на ЕС, която да гарантира високо ниво на защита на трудовите и екологичните права, както и зачитане на основните свободи и на правата на човека, включително равенството между половете; припомня, че всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС трябва да интегрират принципа на равенство между половете и да включват амбициозна и подлежаща на изпълнение глава относно търговията и устойчивото развитие; припомня, че договарянето на търговски споразумения би могло да представлява важен инструмент за утвърждаване на равенството между половете и овластяване на жените в трети държави; призовава да се насърчава и подкрепя включването на специални глави относно равенството между половете в търговските и инвестиционните споразумения на ЕС въз основа на тяхната добавена стойност, като се използват съществуващи международни примери;

52.  призовава Комисията да постави жените и момичетата в центъра на своята глобална реакция и да ги включи пълноценно, да се вслушва в гласовете им и да им даде възможност да бъдат активна част от реакцията на пандемията;

Полова идентичност и възстановяване

53.  призовава Комисията и държавите членки да направят цялостна оценка на специфичните за пола въздействия и потребности, произтичащи от кризата и нейните социално-икономически последици; призовава Комисията и държавите членки да заделят допълнителни и целенасочени бюджетни средства, за да помогнат на жените да се възстановят от кризата, включително при прилагането на пакета за възстановяване, особено в областта на заетостта, насилието и сексуалното и репродуктивното здраве и права, както и да наблюдават тези разходи и да интегрират принципа на равенство между половете във всички бюджетни, политически и законодателни предложения, в съответствие с ангажиментите си в стратегията за равенство между половете; призовава Комисията да засили в предстоящите си предложения връзката между политиките в областта на изменението на климата, цифровите технологии и равенството между половете; подчертава, че подготвителните действия са най-добрият начин за изграждане на устойчивост във всички области в случай на бъдещи кризи;

54.  призовава включването на равенството между половете като един от политическите приоритети да бъде разгледано на предстоящата конференция за бъдещето на Европа, както и ЕС да гарантира баланс между половете в своите органи и да включи организациите за правата на жените и организациите на жените в работата си, за да се гарантира, че потребностите на жените ще се вземат предвид след пандемията от COVID-19;

55.  призовава ЕС и държавите членки да поддържат подкрепяща среда за организациите на гражданското общество, по-конкретно чрез осигуряването на политическа подкрепа и достатъчно равнище на финансиране;

o
o   o

56.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (OВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24).
(2) Директива 86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 г. за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (ОВ L 359, 19.12.1986 г., стр. 56).
(3) Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1).
(4) Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37).
(5) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).
(6) Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 18.3.2010 г., стр. 13).
(7) Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (OВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1).
(8) OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.
(9) Приети текстове, P9_TA(2020)0039.
(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0025.
(11) OВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 102.
(12) Приети текстове, P9_TA(2019)0080.
(13) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 80.
(14) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 164.
(15) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 28.
(16) ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 34.
(17) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 6.
(18) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 60.
(19) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 49.
(20) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 14.
(21) ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 99.
(22) ОВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 25.
(23) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 35.
(24) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 173.
(25) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.
(26) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/604979/IPOL_STU(2018)604979_EN.pdf
(27) https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/frontline-workers
(28) Европейски институт за равенство между половете, Индекс за равенство между половете за 2019 г.
(29) https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/economic-hardship-and-gender
(30) Eurofound, Проучване във връзка с COVID-19, 2020 г.
(31) Eurofound, Closing gender gaps in employment: defending progress and responding to COVID‑19 challenges (2020) (Преодоляване на неравнопоставеността между половете в областта на заетостта: защита на напредъка и отговор на предизвикателствата, свързани с COVID-19 (2020 г.)).
(32) https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/unpaid-care-and-housework
(33) https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/how-will-covid-19-crisis-affect-existing-gender-divides-europe
(34) Eurofound, Проучване във връзка с COVID‑19, 2020 г.
(35) ООН — Жени, „From Insights to Action: Gender Equality in the Wake of COVID-19“, (От прозрения към действия: равенство между половете след COVID-19).
(36) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (OВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).
(37) COM(2012)0614.
(38) Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).
(39) Доклад на Комисията от 11 май 2020 г. относно прилагането на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (COM(2020)0188).
(40) https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/gender-impacts-health


Стратегия на ЕС за равенство между половете
PDF 292kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете (2019/2169(INI))
P9_TA(2021)0025A9-0234/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 6, 8, 10, 83, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР) от нея, и по-специално цел 5 и съответните ѝ цели и показатели,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид действащите от 1975 г. насам директиви на ЕС относно различните аспекти на равното третиране на мъжете и жените (Директива 79/7/ЕИО(1), Директива 86/613/ЕИО(2), Директива 92/85/ЕИО(3), Директива 2004/113/ЕО(4), Директива 2006/54/ЕО(5), Директива 2010/18/ЕС(6) и Директива 2010/41/ЕС(7)),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета(8),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 март 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета от 4 март 2016 г. за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 март 2019 г., озаглавен „Доклад относно равенството между жените и мъжете в ЕС за 2019 г.“ (SWD(2019)0101),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС за 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно равенството между половете в медийния сектор в ЕС(13),

–  като взе предвид Индекса за равенство между половете за 2019 г. на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), публикуван на 15 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно равенството между половете и данъчните политики в ЕС(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно насърчаването на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания(19),

–  като взе предвид Конвенция 100 на Международната организация на труда (МОТ) за равенството в заплащането от 1951 г. и Конвенция 190 на МОТ за борба с насилието и тормоза от 2019 г.,

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 7 март 2014 г. относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените(20),

–  като взе предвид Стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2017 г., озаглавено „План за действие на ЕС за периода 2017 – 2019 г.: Преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2017)0678),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2019 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юни 2019 г. относно премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете: основни политики и мерки,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно външните фактори, представляващи пречка за предприемачеството сред жените в Европа(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2018 г. относно предлагането в ЕС на услуги, свързани с полагането на грижи, с оглед на подобряването на равенството между половете(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(27),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно жените, равенството между половете и справедливостта в областта на климата(28),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно равенството между половете и предоставянето на възможности за заемане на ръководни длъжности на жените в ерата на цифровите технологии(29),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(30),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г. относно икономики с равенство между половете в ЕС: пътят напред,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи 1, 2, 3, 6, 9, 11, 12 и 15 от него,

–  като взе предвид втория план за действие на ЕС в областта на равенството между половете и съвместния работен документ, озаглавен „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“ (SWD(2015)0182),

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

–  като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР), нейната програма за действие и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

–  като взе предвид Парижкото споразумение от 2016 г. по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и работната програма за засилено участие от Лима по въпросите на равенството между половете и нейния План за действие относно равенството между половете от декември 2019 г.,

–  като взе предвид проучването на Агенцията за основните права (FRA), озаглавено „Насилието срещу жените: проучване за целия ЕС“, публикувано през 2014 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 7 май 2020 г., озаглавено „Демографските предизвикателства в ЕС с оглед на неравенствата по отношение на икономиката и развитието“,

–  като взе предвид Европейската харта за равенство на жените и мъжете в местния живот,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А9-0234/2020),

А.  като има предвид, че правото на равно третиране е определящо основно право, признато в Договорите на Европейския съюз и в Хартата на основните права, и е от съществено значение за бъдещото му развитие;

Б.  като има предвид, че в индекса на ЕС за равенството между половете за 2019 г. средно държавите членки постигат 67,4 от 100 точки – резултат, който от 2005 г. насам се е подобрил едва с 5,4 точки;

В.  като има предвид, че вредните структури и стереотипи по целия свят увековечават неравенството, и като има предвид, че преодоляването на тези структури и стереотипи ще доведе до напредък в областта на равенството между половете; като има предвид, че насърчаването на равенството между половете и инвестирането в жените и момичетата са от полза не само за обществото като цяло, но и представляват цел сами по себе си; като има предвид, че е важно да се проучат трайността и първопричините за явлението на „спукания тръбопровод“; като има предвид, че е необходимо силно движение за правата на жените, за да се поддържат демократичните ценности, основните права, и по-специално правата на жените, и като има предвид, че заплахите за правата на жените представляват също така заплахи за демокрацията;

Г.  като има предвид, че дискриминацията, основана на пола, често се съчетава с дискриминация, основана на идентичности, като например раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политическо или каквото и да е друго мнение, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и класово и/или миграционно положение, като се задейства двойна и множествена дискриминация; като има предвид, че хоризонталната междусекторна перспектива е от съществено значение във всяка политика за равенство между половете, за да се признаят и преодолеят тези многобройни заплахи от дискриминация; като има предвид, че политиките на ЕС досега не са приложили междусекторен подход и са съсредоточени предимно върху индивидуалното измерение на дискриминацията, което не разглежда нейните институционални, структурни и исторически измерения; като има предвид, че прилагането на междусекторен анализ не само ни позволява да разберем структурните пречки, но също така предлага доказателства за създаване на референтни показатели и за проправяне на пътя към стратегически и ефективни политики срещу системната дискриминация, изключването и неравенството между половете, и като има предвид, че тези усилия трябва да бъдат насочени към всички форми на дискриминация, за да се постигне равенство между половете за всички жени;

Д.  като има предвид, че ЕС е приел важно законодателство и е осъществил решаващ напредък за постигане на равенство между половете; като има предвид обаче, че тези усилия се забавиха през последните години, докато движения, противопоставящи се на политиките за равенство между половете и правата на жените, процъфтяват, опитвайки се да възстановят традиционните роли на половете като норма, поставяйки под въпрос статуквото и блокирайки по-нататъшния напредък; като има предвид, че тези движения, които се противопоставят на политиките за равенство между половете, семейното многообразие, еднополовите бракове, сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП), както и на интегрирането на принципа на равенство между половете, се опитват да повлияят на националните и европейските политики, така че те да се откажат по тревожен начин от вече установени основни права, и като има предвид, че заплахите за правата на жените винаги означават и заплахи за демокрацията и социалния и икономическия напредък;

Е.  като има предвид, че здравните права, по-специално правата, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве, са основни права на жените, следва да бъдат насърчавани и не могат да бъдат отслабвани или премахвани по никакъв начин;

Ж.  като има предвид, че в някои държави членки е налице видима враждебна реакция, включително в областите на икономическото овластяване на жените, и че има риск неравенството между половете да изостане още повече в дневния ред на държавите членки;

З.  като има предвид, че една на всеки три жени в ЕС на възраст 15 или повече години е била подложена на някаква форма на физическо и/или сексуално насилие(31), една от всеки две е била подложена на сексуален тормоз, а 1 от всеки 10 е била подложена на онлайн тормоз;

И.  като има предвид, че насилието над жени във всичките му форми (физическо, сексуално, психическо, икономическо насилие или насилие в киберпространството) представлява нарушение на правата на човека и е една от най-големите пречки пред постигането на равенство между половете; като има предвид, че животът без насилие е предварително условие за равенството; като има предвид, че основаното на пола насилие в здравеопазването, като например акушерското и гинекологичното насилие, са форми на насилие, които станаха известни едва през последните години, и като има предвид, че насилието срещу по-възрастните жени все още до голяма степен остава недостатъчно признато; като има предвид, че кампаниите за дезинформация, уронващи равенството между половете, също така блокират напредъка по въпроса за премахването на насилието срещу жени, както се вижда в случая на Конвенцията от Истанбул, във връзка с която тези кампании доведоха до обществена съпротива и вредни политически решения в някои държави членки;

Й.  като има предвид, че трафикът на хора представлява едно от най-явните нарушения на основните права и човешкото достойнство; като има предвид, че жените и момичетата съставляват 80% от регистрираните жертви на трафик и 95% от регистрираните жертви на трафик с цел сексуална експлоатация; като има предвид, че трафикът на хора е нарастващ клон на организираната престъпност, форма на робство и нарушение на правата на човека, и засяга предимно жените и децата, особено с цел сексуална експлоатация; като има предвид, че пазарът на проституцията подхранва трафика на жени и деца и засилва насилието срещу тях; като има предвид, че държавите членки трябва да разработят своите социални и икономически политики по такъв начин, че да помогнат на уязвимите жени и момичета да изоставят проституцията, включително чрез въвеждане на специфични социални и икономически политики, предназначени да им помогнат;

К.  като има предвид, че бедността и социалното изключване имат структурни причини, които трябва да бъдат изкоренени и преодолени, по-специално чрез политики в областта на заетостта, жилищното настаняване, мобилността и достъпа до обществени услуги; като има предвид, че проституцията, трафикът на хора, особено на жени и деца, с цел сексуална експлоатация е форма на робство, несъвместима с човешкото достойнство, особено в държавите, в които секс индустрията е узаконена; като има предвид, че в резултат на увеличаването на организираната престъпност и нейната рентабилност трафикът на хора по света нараства; като има предвид, че пазарът на проституцията стимулира трафика на жени и деца и води до нарастване на насилието над тях, особено в страните, в които секс индустрията е узаконена;

Л.  като има предвид, че според ООН почти 35% от жените в световен мащаб са били подложени на психичен или сексуален тормоз на работното място или тормоз с важни последици за техните лични и професионални стремежи, което е навредило на тяхното самочувствие и на тяхната способност да преговарят за по-справедливо възнаграждение; като има предвид, че справедливото възнаграждение и икономическата независимост са основна предпоставка, за да могат жените да прекъснат връзка, в която са подложени на посегателства и насилие;

М.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените може да бъде постигнато единствено чрез гарантиране на тяхното равенство пред закона, както и на равни възможности по отношение на достъпа до образование, обучение и заетост;

Н.  като има предвид, че традиционните роли на половете и стереотипите все още оказват влияние върху разделението на труда в домакинството, в образованието, на работното място и в обществото; като има предвид, че неплатеният труд, свързан с полагането на грижи, и неплатената домакинска работа се извършват най-вече от жени, което оказва влияние върху заетостта и напредъка в кариерата и допринася за разликата в заплащането и в пенсиите; като има предвид, че мерките за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като например Директивата за равновесието между професионалния и личния живот, са важни първи стъпки, които трябва преди всичко да бъдат правилно транспонирани от държавите членки, да бъдат приложени изцяло навреме и също така да бъдат допълнени от по-нататъшни мерки, за да се включат повече мъже в неплатения труд по полагане на грижи, като се подчертае неговата еднаква важност в сравнение с професионалния труд, професионалните задължения за полагане на грижи и за насърчаване на модела на равнопоставеност между мъжете и жените като работници и като лица, полагащи грижи; като има предвид, че традиционните структури, неплатеният труд по полагане на грижи и демотивиращите фактори в националните данъчни политики допринасят за това жените да получават статут на втори работещ член на домакинството, което има отрицателни последици за жените и тяхната икономическа независимост, както и за обществото като цяло;

О.  като има предвид, че оценките показват, че 80% от всички грижи в целия ЕС се предоставят от хора, полагащи неформални грижи, които са предимно жени (75%), което показва наличието на разлика между половете по отношение на грижите, оказваща силно влияние върху разликата в пенсиите на мъжете и жените; като има предвид, че над 50% от полагащите грижи лица на възраст под 65 години съчетават полагането на грижи със заетост, което води до трудности във връзка с равновесието между професионалния и личния живот; като има предвид, че лицата, полагащи грижи, може често пъти да бъдат наемани на нискоквалифицирани и нископлатени работни места, които да могат да бъдат адаптирани към техния график за полагане на грижи, както и че те често са принудени да работят на намалено работно време или да се откажат от платения труд; като има предвид, че между 7% и 21% от лицата, полагащи неформални грижи, намаляват работното си време, а между 3% и 18% от тях се оттеглят от пазара на труда; като има предвид, че предоставянето на качествени грижи в ЕС се различава значително както в рамките на държавите членки, така и между тях, между частните и публичните структури, градските и селските райони и сред различните възрастови групи; като има предвид, че данните относно предоставянето на грижи в ЕС са доста фрагментирани, че липсва цялостен подход, който би разгледал демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС, с произтичащия от тях натиск върху публичните разходи;

П.  като има предвид, че съществуват недостатъци при съчетаването на системите за грижи за деца в различните държави членки с потребностите на родителите, включително самотните родители (основно самотни майки), и че продължават да съществуват трудности при съвместяването на семейния, личния и професионалния живот, особено за жените; като има предвид, че жените на възраст над 45 години често се възприемат като недостатъчно заети и работят при много по-лоши условия от мъжете, особено когато се завръщат на работа след отпуск по майчинство или родителски отпуск, или когато са принудени да съвместяват работата с полагането на грижи за лица на издръжка;

Р.  като има предвид, че за насърчаването на равновесието между професионалния и личния живот следва да бъде предоставена добре обмислена система на свързан с полагането на грижа отпуск заедно с висококачествена, лесно достъпна (и финансово) инфраструктура за полагане на грижи, като разходите за тази инфраструктура следва да се разглеждат като част от инфраструктурните инвестиции; като има предвид, че тези услуги са предпоставка за участието на жените на пазара на труда и на ръководни длъжности в областта на науката и научните изследвания;

С.  като има предвид, че закрилата на майчинството е право, което трябва да бъде изцяло спазвано, и като има предвид, че увеличаването на периодите на отпуск по майчинство с пълни права и заплащането на 100% следва да бъдат реалност;

Т.  като има предвид, че правото на равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност, дори и залегнало в закона, невинаги е гарантирано; като има предвид, че колективното договаряне е важен актив за коригиране и преодоляване на неравенствата между мъжете и жените на пазара на труда; като има предвид, че разликата между жените и мъжете по отношение на почасовото заплащане е 16%, въпреки че това варира значително между различните държави членки; като има предвид, че разликата в заплащането между жените и мъжете достига 40%, ако се вземат предвид равнищата на заетост и цялостното участие на пазара на труда; като има предвид, че последиците от разликата в заплащането на жените и мъжете включват 37% разлика между половете по отношение на пенсионните доходи; като има предвид, че по отношение на участието на пазара на труда 8% от мъжете в ЕС работят на непълно работно време в сравнение с 31% от жените, което разкрива трайно неравенство, чиито първопричини трябва да бъдат преодолени;

У.  като има предвид, че макар участието на жените на пазара на труда да е нараснало, съществуват трайни разлики между половете, които могат да поставят жените в уязвимо или несигурно положение; като има предвид, че разликата в заетостта между жените и мъжете в ЕС е 11,6%(32); като има предвид, че жените са недостатъчно представени в добре платените сектори и при длъжностите, свързани с вземането на решения, и че те заемат по-често работни места, за които са свръхквалифицирани, като една на всеки пет работещи жени в ЕС се числи към групата с най-ниско възнаграждение в сравнение с един на всеки десет мъже; като има предвид, че последиците от разликата в заплащането на жените и мъжете включват разлика от 37%(33) в доходите от пенсии – ситуация, която ще продължи да съществува в продължение на десетилетия – и неравна степен на икономическа независимост между жените и мъжете; като има предвид, че е необходимо да се положат амбициозни усилия, за да се премахнат всички тези разлики между половете;

Ф.  като има предвид, че недостатъчната представеност на жените на пазара на труда води и до тяхното неравнопоставено участие в процеса на вземане на решения или техните заплати и следователно ограничава потенциала на жените да променят икономическите, политическите, социалните и културните структури; като има предвид, че вертикалната и хоризонталната сегрегация в професиите и дискриминационните практики при набирането на персонал и повишенията са една от основните причини за разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че квотите по пол, системите на ципа и последващите санкции в случай на неспазване или нефункциониращи процедури са доказани ефективни мерки за осигуряване на равнопоставеност и за работа срещу неравностойните властови отношения;

Х.  като има предвид, че съществува икономически аргумент за пълноценното участие на жените в икономиката, тъй като разликата в заетостта между половете струва на Европа 370 милиарда евро годишно(34);

Ц.  като има предвид, че достъпът до изчерпателна и съобразена с възрастта информация, както и до образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията, както и достъпът до грижи за сексуалното и репродуктивно здраве и права, включително семейно планиране, противозачатъчни методи и безопасен и законен аборт, са от съществено значение за постигането на равенство между половете и премахването на основаното на пола насилие; като има предвид, че нарушенията на СРЗП на жените, включително отказът на безопасни и законни грижи при аборт, са форма на насилие срещу жените; като има предвид, че всеобхватното образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията, както и автономността и способността на момичетата и жените да вземат свободни и независими решения относно своите тела и живот, са предпоставки за тяхната икономическа независимост и по този начин за равенството между половете и премахването на насилието, основано на пола;

Ч.  като има предвид, че жените са начело на борбата срещу пандемията от COVID-19, и като има предвид, че настоящата криза оказва непропорционално въздействие върху жените, момичетата и равенството между половете; като има предвид, че тези въздействия варират от тревожно нарастване на насилието и тормоза, основани на пола, неплатените и неравностойни грижи и домашни отговорности, през ограничения достъп до СРЗП, до значителни икономически и трудови последици за жените, по-специално здравните работници, лицата, полагащи грижи, и работниците в други феминизирани и несигурни сектори; като има предвид, че са необходими специфични мерки за противодействие на това явление; като има предвид, че програмите за възстановяване или преходните фондове следва да се разпределят по балансиран по отношение на половете начин; като има предвид, че мерките за бюджетни ограничения в миналото се оказаха вредни за жените, правата на жените и равенството между половете;

Ш.  като има предвид, че зачитането на основните свободи и правата на човека, включително равенството между половете, е предпоставка за създаването и разпространението на разнообразни форми на културно и образователно изразяване, тъй като всички сектори на културата и творчеството оказват значително влияние върху нашите убеждения, ценности и възприемане на въпросите, свързани с пола;

Щ.  като има предвид, че жените и момичетата са изправени пред редица пречки в областта на спорта и са обект не само на насилие, но също така на дискриминация по отношение на заплащането, парите от награди и условията на труд и са много слабо представени в управителните съвети на спортни организации и медии;

АА.  като има предвид, че жените представляват само 34,4% от самостоятелно заетите лица в ЕС и 30% от предприемачите със стартиращи предприятия;

АБ.  като има предвид, че бедността и социалното изключване в Европа засягат непропорционално жените, по-специално самотните майки, жените с увреждания, възрастните жени, жените от селски и отдалечени райони, жените мигранти и жените от етнически малцинства; като има предвид, че на равнището на ЕС 15% от домакинствата с деца са домакинства с един родител; като има предвид, че през 2017 г. средно 85% от тези домакинства са оглавявани от самотни майки, а 47% от домакинствата с един родител са били изложени на риск от бедност или социално изключване; като има предвид, че бездомността сред жените представлява нарастващ проблем; като има предвид, че Директивата за борба с дискриминацията, която би осигурила повече защита чрез хоризонтален подход, продължава да бъде блокирана в Съвета;

АВ.  като има предвид, че равенството между половете и включването на жените в процеса на вземане на решения е предпоставка за устойчиво развитие и ефективно управление на предизвикателствата, свързани с климата, за да се постигне справедлив преход, при който никой да не бъде изоставен; като има предвид, че климатичната криза изостря неравенството между половете и затруднява постигането на справедливост между половете; като има предвид, че въздействието на изменението на климата се усеща по различен начин от жените, тъй като те са по-уязвими и са изправени пред по-големи рискове и тежести по различни причини, вариращи от неравен достъп до ресурси, образование, възможности за работа и поземлени права до социални и културни норми, стереотипи и разнообразен междусекторен опит; като има предвид, че всички действия в областта на климата трябва да включват измерението на пола и междусекторна перспектива; като има предвид, че правата на жените трябва да бъдат укрепени, за да се намали въздействието на изменението на климата върху жените, и че трябва да се създадат възможности за улесняване на жените да играят по-голяма роля в дискусиите и решенията относно изменението на климата като лидери, специалисти и технически агенти за промяна;

АГ.  като има предвид, че жените в селските райони са изправени пред многобройни предизвикателства, включително по-ниски стандарти на живот, по-ограничени възможности за заетост, относителна изолация от пазарите, ограничен достъп до инфраструктура, включително инфраструктура в селските райони, обществени услуги и здравеопазване, достъп до образование (включително сексуално образование) и информация относно възможностите за образование, и са недостатъчно представени във форумите за вземане на решения; като има предвид, че те могат да извършват невидима работа в стопанствата поради липсата на официален статут на помагащите съпруги, което води до проблеми с признаването на тяхната работа от националните системи;

АД.  като има предвид, че в Европейския съюз живеят 46 милиона жени и момичета с увреждания; като има предвид, че тази цифра представлява почти 60% от общото население с увреждания; като има предвид, че повечето увреждания се придобиват с възрастта;

АЕ.  като има предвид, че повече от половината от жените в трудоспособна възраст с увреждания са икономически неактивни; като има предвид, че във всички държави членки при жените с увреждания се наблюдава по-високо равнище на тежки материални лишения в сравнение с жените без увреждания;

АЖ.  като има предвид, че индексът за равенство между половете за 2019 г. показва трайно неравенство между мъжете и жените в цифровия сектор и подчертава необходимостта от перспектива за равенство между половете и оценка на въздействието върху половете на всички политики, насочени към цифровата трансформация; като има предвид, че преодоляването на неравенството между половете в областта на цифровите технологии с по-добър достъп до технологии и интернет за момичетата и жените е от първостепенно значение; като има предвид, че жените са един неизползван ресурс в нововъзникващи области, като например цифровите технологии, изкуствения интелект и ИКТ, като жените представляват едва 16% от почти осем милиона души, работещи в ИКТ сектора в Европа; като има предвид, че делът на мъжете, работещи в цифровия сектор, е три пъти по-голям от този на жените; като има предвид, че насърчаването на заетостта на повече жени в цифровия сектор и в други сектори на бъдещето е от жизненоважно значение за борбата с разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и за гарантирането на тяхната икономическа независимост, както и за създаването на нови възможности за заетост, включително за групи, които обикновено са изключени от пазара на труда; като има предвид, че в тази връзка е от съществено значение да се насърчава участието на жените в цифровото предприемачество, науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), образованието и заетостта в областта на ИКТ; като има предвид, че чрез интегрирането на повече жени на пазара на работните места в областта на цифровите технологии има потенциал да се постигне ръст на БВП от 16 милиарда евро за европейската икономика; като има предвид, че неравенствата между половете и дискриминацията се възпроизвеждат чрез дизайна, въвеждането и използването на изкуствен интелект (ИИ); като има предвид, че непълните набори от данни и неправилните предубеждения могат да изкривят логиката на дадена система за ИИ и да изложат на риск равенството между половете в обществото;

АЗ.  като има предвид, че събирането на групирани по полов признак данни е от съществено значение за видимостта на неравенствата и за създаването на целенасочени политики и е от изключително значение за подход, насочен към равенството между половете, към всички разглеждани въпроси, като например, наред с другото, насилието, основано на пола, уврежданията, рака и редките или хроничните заболявания, въздействието на изменението на климата, цифровите умения и НТИМ; като има предвид, че все още липсват чувствителни по отношение на пола данни в различни области на политиките на ЕС и на държавите членки;

АИ.  като има предвид, че жените са непропорционално слабо представени в новинарските и информационните медии; като има предвид, че неравномерното представяне на жените и мъжете в медиите затвърждава стереотипите, които се отнасят до облика на жените и мъжете;

АЙ.  като има предвид, че интегрирането на принципа на равенство между половете, бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и оценките на въздействието върху равенството между половете са основни инструменти за постигане на равенство между половете във всички области на политиката на ЕС; като има предвид, че равенството между половете се разглежда в политиките на ЕС чрез различни фондове и инструменти, и като има предвид, че създаването на възможности за оптимално взаимодействие между тях е много важен инструмент; като има предвид, че това е особено важно за социално-икономическите мерки, предприемани след здравната криза с COVID-19, включително плана на ЕС за възстановяване;

АК.  като има предвид, че стратегията за равенство между половете за 2020 – 2025 г. и укрепването на чувствителните към аспектите на пола политики на равнището на ЕС са от съществено значение, за да се гарантира, че въздействието на кризата, предизвикана от Covid-19, няма да задълбочи неравенството между половете и че действията в отговор на кризата допринасят за намаляване на дискриминацията срещу жените;

АЛ.  като има предвид, че кризата, свързана с COVID-19, засегна и лицата, предоставящи сексуални услуги, като увеличи риска от загуба на доходи и бедност, и се характеризира с продължаващата липса на рамка и прилагане на техните човешки права;

АМ.  като има предвид, че единните действия са от съществено значение за постигането на по-голямо сближаване и хармонизиране на правата на жените в Европа чрез силен пакт между държавите членки чрез споделяне и ангажиране с най-амбициозното законодателство и най-добрите практики, които понастоящем са в сила в ЕС;

АН.  като има предвид, че има член на Комисията, който отговаря изключително за равенството, а Европейският парламент има комисия, посветена на правата на жените и равенството между половете, но не съществува специален състав на Съвета относно равенството между половете и министрите и държавните секретари, отговарящи за равенството между половете, не разполагат със специален форум за разисквания;

Общи бележки

1.  приветства приемането на съобщението на Комисията, озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.“, представена навреме през първите 100 дни от новата Комисия, като силен знак за политическа ангажираност с европейските политики в областта на равенството между половете и като решителна, ясна и амбициозна политическа рамка за допълнително реализиране на правата на жените и равенството между половете и за противодействие на атаките срещу тях; подкрепя целта на Комисията за Европейски съюз без дискриминация и структурни неравенства за всички хора в цялото им многообразие; подчертава значението на избрания двоен подход, състоящ се от целенасочени мерки и ангажимент за последователно прилагане на интегрирането на принципа на равенство между половете и междусекторността като принципи на всички равнища, и приветства силната връзка между сферите на работа и премахването на стереотипите, предразсъдъците по отношение на пола и дискриминацията, и призовава за силни механизми за наблюдение с цел редовно измерване и оценка на успеха на стратегията и нейните мерки;

2.  подчертава обаче необходимостта от подход, основан на възможностите, в рамките на стратегията за равенство между половете; изисква от Комисията да възприеме „равните възможности за жените“ като отправна точка за по-нататъшното разгръщане на стратегията;

3.  приветства приоритета, който новата Комисия и нейният председател отдават на равенството между половете, както и назначаването на специален член на Комисията, отговарящ за равенството, и очаква годишния доклад относно равенството като полезен инструмент за оценка на напредъка и за установяване на съществуващите пропуски и потребностите от интегриране на принципа на равенство между половете в политическата рамка;

4.  приветства обявяването на няколко допълнителни инициативи на ЕС, като например европейска стратегия за хората с увреждания със задължителни мерки за периода след 2020 г., стратегията за ЛГБТИ+ и рамката на ЕС за стратегии за равенство и приобщаване на ромите за периода след 2020 г., и призовава за стратегическа рамка за свързването им, както и за междусекторен подход, който да бъде възприет във всички тях; подчертава значението на наблюдението на разглежданите ситуации и гъвкавото адаптиране на равенството между половете и други съответни стратегии към резултатите, както и към предстоящите предизвикателства, като се използват настоящите политики или се предлагат нови инструменти, както показа скорошната криза с COVID-19; отново изтъква необходимостта от засилване на конкретните мерки за недискриминация и равенството и защитата на жените, които са обект на структурни неравенства между половете, и припомня на Комисията, че са необходими допълнителни усилия в тази насока;

5.  изразява съжаление във връзка с факта, че стратегията остава неясна по въпроса за сроковете за няколко силно приветствани мерки и че в нея не се определят нито конкретни цели за равенство между половете, които да бъдат постигнати до 2025 г., нито ясни инструменти за наблюдение; поради това призовава Комисията да изготви конкретна пътна карта със срокове, цели, годишен преглед и механизъм за мониторинг, ясни и измерими показатели за успех и допълнителни целенасочени действия; призовава освен това за представяне на насоки, както и за пътна карта за това как да се прилагат ефективно междусекторните подходи и подходите за интегриране на принципа на равенство между половете, включително бюджетиране, съобразено с равенството между половете, при изготвянето на политиките на ЕС, както и за разработване на специфични инструменти (като например показатели, цели и инструменти за наблюдение), както и за отпускане на подходящи човешки и финансови ресурси, които да позволят тяхното прилагане във всички политики на ЕС; призовава за ясни срокове по отношение на разработването на обявената рамка за сътрудничество на интернет платформите, стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора, стратегията за равенство между половете в аудиовизуалната индустрия (като част от подпрограма „МЕДИА“) и комуникационната кампания в целия ЕС относно борбата със стереотипите, свързани с пола;

6.  призовава Комисията да спазва ангажиментите по работната програма за 2020 г. при всяко преразглеждане и да представи предложение за задължителни мерки за прозрачност на заплащането, стратегия на ЕС за правата на жертвите и нова стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора; изразява съжаление, че предложението за задължителни мерки за прозрачност на заплащането не беше въведено през 2020 г., както беше планирано;

7.  настоятелно призовава държавите членки да одобрят и приложат Директивата за борба с дискриминацията и да гарантират премахването на многото и междусекторни форми на дискриминация във всички държави – членки на ЕС;

8.  припомня необходимостта от борба с многопластовата дискриминация, по-специално срещу уязвимите групи, включително жените с увреждания, чернокожите жени, жените мигранти, жените от етнически малцинства и жените от ромски произход, възрастните жени, самотните майки, лицата, които са ЛГБТИК+, и бездомните жени, и подчертава, че е важно да се гарантира, че те извличат ползи от целите и действията на стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г.; призовава Комисията да формулира изрични насоки относно прилагането на междусекторната рамка, в които следва да се даде предимство на участието на групите, засегнати от пресичащите се форми на дискриминация, за да се оцени диференцираното въздействие на политиките и действията, с цел да се разработят специфични действия във всяка област въз основа на принципа на недискриминация;

9.  призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с целите на стратегията, систематично да включват перспективата за равенство между половете на всички етапи от отговора на кризата с COVID-19 и да насърчават участието на жените на всички равнища в процеса на вземане на решения; подчертава, че отлагането на някои елементи от новата стратегия би било погрешен сигнал, и поради това настоятелно призовава Комисията да продължи да следва новата стратегия; призовава Комисията и държавите членки да вземат надлежно предвид потребностите на жените при проектирането и разпределянето на средствата, договорени в рамките на плана за възстановяване на Европа „NextGenerationEU“;

10.  подчертава необходимостта да се гарантира надеждно и адекватно събиране и анализ на разбити по полов признак данни, които да служат като основа за вземане на решения чрез осигуряване и разширяване на финансирането и капацитета на EIGE;

11.  призовава държавите членки редовно да обменят най-добри практики и да се ангажират с по-голямо сближаване и хармонизиране на правата на жените в Европа, като въведат в своето съответно законодателство най-амбициозните национални мерки и практики, които понастоящем са в сила в държавите – членки на ЕС;

12.  освен това призовава индексът за равенство между половете на EIGE да бъде включен в процеса на наблюдение на Комисията и да се разработи показател за разликата в пенсиите на мъжете и жените, следвайки препоръките на Парламента, отправени в неговата резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(35), който да бъде наблюдаван в рамките на стратегията за равенство между половете като единствената стратегия, която обединява всички неравенства, с които жените се сблъскват през целия си живот; призовава освен това за разглеждане на други показатели относно разликите в заплащането на мъжете и жените и в грижите, полагани от мъжете и жените, цифровото разделение между половете и др.;

13.  призовава Съвета да създаде състав за равенство между половете, който да обединява министрите и държавните секретари, отговарящи за равенството между половете, в единен, специален форум, с цел да се въведат общи и конкретни мерки в отговор на предизвикателствата в областта на правата на жените и равенството между половете, както и да се гарантира, че въпросите, свързани с равенството между половете, се обсъждат на най-високо политическо равнище;

14.  призовава държавите членки да създадат официален състав на Съвета относно равенството между половете, за да се предостави на министрите и на държавните секретари, отговарящи за равенството между половете, специализиран форум за дискусии, и за да се улесни интегрирането на принципа на равенство между половете във всички политики на ЕС, включително в политиката по заетостта и социалната политика;

15.  изразява съжаление относно липсата на позоваване в стратегията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г. на защитата на жените и момичетата, изложени на риск от социално изключване, бедност и бездомност; призовава Комисията да разгледа тези въпроси в предстоящия план за действие за интеграция и приобщаване, за да се предотврати изключването на тези жени от социалните и икономическите политики, което изключване би задълбочило допълнително цикъла на бедността;

16.  призовава Съвета да приеме заключения на Съвета, с които да одобри стратегията за равенство между половете и да набележи конкретни действия за нейното изпълнение;

Премахване на насилието срещу жените и насилието, основано на пола

17.  подкрепя ангажимента на Комисията да се бори с насилието, основано на пола, като подкрепя и защитава жертвите на тези престъпления, и да гарантира, че виновните ще бъдат подведени под отговорност за своите престъпления; подкрепя плана на Комисията да продължи да настоява за ратифицирането в целия ЕС на Конвенцията от Истанбул; подчертава в този контекст необходимостта от конкретни мерки за преодоляване на съществуващите различия в законодателствата, политиките и услугите между държавите членки и увеличаването на домашното насилие и насилието, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; обръща внимание обаче на факта, че няколко опита да бъдат убедени държавите членки, проявяващи неохота, се провалиха и че правителството на Унгария наскоро реши да не ратифицира изобщо конвенцията; поради това горещо приветства намерението на Комисията да предложи през 2021 г. мерки за постигане на целите на Конвенцията от Истанбул, ако присъединяването към нея на ЕС продължава да бъде блокирано; призовава за започване на подготвителни действия сега, за да се даде ход на допълнителни правно обвързващи мерки и рамкова директива на ЕС за предотвратяване на и борба с всички форми на насилие, основано на пола, като се обърне внимание, наред с другото, на гениталното осакатяване на жени, принудителния аборт, принудителната стерилизация и браковете по принуда, както и за включването в нея на сексуалната експлоатация, трафика, кибернасилието, публикуването на порнографски материали с цел отмъщение и изказвания, подбуждащи към омраза срещу жени, със силен междусекторен подход; приветства инициативата за разширяване на понятието за „области на престъпност“, така че да бъдат включени конкретни форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС; припомня, че тези нови законодателни мерки следва да допълват ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

18.  приветства плана за внасяне на допълнителна препоръка, както и евентуално законодателство, относно предотвратяването на вредните практики и за създаване на мрежа на ЕС за предотвратяване както на основаното на пола насилие, така и на домашното насилие; изисква прилагането на определенията и целите на Конвенцията от Истанбул и постоянното включване на организациите за защита на правата на жените и на организациите на гражданското общество; настоятелно призовава да бъдат предложени подходящи последващи мерки, като се спазва принципът на недискриминация; подчертава значението на ангажираността на местните и регионалните органи в този процес, когато това е целесъобразно в съответствие със структурата на дадена държава членка; подчертава ролята на образованието, включително образованието на момчетата и мъжете, и призовава за противодействие на свързаните с пола стереотипи в това отношение; призовава за осигуряване на подходяща защита на жените – жертви на домашно насилие, като се увеличат средствата на държавите и ефективните ответни действия;

19.  подчертава необходимостта от събиране на групирани данни за всички форми на насилие, основано на пола; приветства обявяването на ново проучване в целия ЕС относно разпространението и динамиката на всички форми на насилие срещу жени; подчертава необходимостта от всеобхватни и сравними данни, разбити по полов признак, на равнище ЕС и от хармонизиране на системите за събиране на данни между държавите членки;

20.  подчертава необходимостта от защита на малолетните и непълнолетните жени, които принадлежат към малцинства или имат здравословен проблем или увреждане, като потенциални жертви и обекти на различни форми на насилие; подкрепя плана на Комисията да представи и финансира мерки за борба с възможните злоупотреби, експлоатация и насилие срещу тези особено уязвими групи;

21.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират приобщаващото равенство за жените и момичетата с увреждания във всички области на живота, да гарантират техните сексуални и репродуктивни права, да им осигурят закрила от домашно насилие и насилие от доставчиците на услуги за полагане на грижа и подкрепа, както и за тази цел да стартират програми за повишаване на осведомеността и изграждане на капацитет за специалистите в сферата на здравеопазването, социалните услуги и услугите за полагане на грижи, услугите в сферите на образованието, обучението и заетостта, правоприлагането и съдебната власт;

22.  подчертава обхвата и въздействието на насилието и тормоза на работното място и необходимостта от конкретни мерки на равнище ЕС за справяне с тези проблеми и за борба с психическия и сексуалния тормоз; посочва, че по-специално лицата, полагащи неформални грижи, домашните работници и селскостопанските работници, наред с другото, нямат защита и видимост, и призовава държавите членки да приемат Конвенция № 189 на МОТ, за да се укрепят правата на работниците, особено на жените, в неформалната икономика и да се гарантира, че механизмите за подаване на жалби са независими, поверителни и достъпни за всички жени без дискриминация, както и че се предвиждат конкретни мерки за защита на жалбоподателите от ответни мерки от страна на работодателите и от повторно превръщане в жертва; приветства ангажимента на Комисията като работодател да приеме нова всеобхватна нормативна уредба с набор от превантивни мерки и мерки за реагиране, насочени срещу тормоза на работното място;

23.  изразява съжаление относно липсата на позоваване на измерението на пола във връзка с трафика на хора с цел трудова експлоатация, особено в случая на домашните работници поради ограниченията, присъщи за семейния дом като работно място, по отношение на възможностите за извършване на инспекции и контрол на трудовата дейност; припомня своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените – домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС, и отправя искане към Комисията и държавите членки да насърчават разследванията в тази област, с цел да се подобрят механизмите за откриване и защита на жертвите и да се включат НПО, профсъюзите, публичните органи и всички граждани в процеса на разкриване на случаи на злоупотреби;

24.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с естеството, обхвата и тежестта на насилието и тормоза в сферата на труда и въздействието на всички форми на насилие над жени и момичета в работни условия; във връзка с това посреща със задоволство наскоро приетата Конвенция № 190 на МОТ относно насилието и тормоза на работното място и призовава държавите членки да я ратифицират и приложат своевременно; също така призовава Комисията и държавите членки да въведат ефективни и обвързващи мерки за определяне и забрана на насилието и тормоза в сферата на труда, включително да осигурят ефективен достъп до съобразени с равенството между половете, безопасни и ефективни механизми за подаване на жалби и разрешаване на спорове, обучение и кампании за повишаване на осведомеността, услуги за оказване на подкрепа и правни средства за защита;

25.  счита, че работничките, които са подложени на насилие, основано на пола, следва да имат право на намаляване или реорганизация на работното време и на смяна на работното място; счита, че основаното на пола насилие следва да бъде включено в оценките на рисковете на работното място;

26.  осъжда кампанията срещу насочената срещу насилието над жени Конвенция от Истанбул и целенасочената кампания за нейното дискредитиране; изразява загриженост във връзка с отхвърлянето на нормата за нулева търпимост към насилието срещу жени и насилието, основано на пола, норма, която се основава на силен международен консенсус; посочва, че това поставя под въпрос същността на правата на човека, като равенство, автономност и достойнство; подчертава ключовата роля на организациите на гражданското общество в борбата срещу насилието, основано на пола, и в подкрепа на жертвите, и поради това настоятелно призовава Комисията да осигури подходящо финансиране за сдруженията, преследващи тези цели; приветства ангажимента в рамките на новата стратегия за правата на жертвите да се обърне внимание на специфичните нужди на жените и момичетата, които са жертви на насилие, особено с оглед на гарантирането на правата, защитата и обезщетяването на жертвите; призовава Съвета неотложно да приключи ратифицирането от ЕС и пълното прилагане на Конвенцията от Истанбул и да подкрепя нейното ратифициране от всички държави членки;

27.  подчертава необходимостта от признаване на и борба с всички видове насилие и тормоз в образователната система, училищата, университетите, стажовете, програмите за професионално развитие и всички други програми в целия сектор;

28.  приветства предложените конкретни мерки за справяне с кибернасилието, което засяга непропорционално жените и момичетата (включително онлайн тормоз, кибертормоз и сексистки изказвания, подбуждащи към омраза), по-специално активисти, жени политици и други публични фигури, видими в обществения дискурс; приветства в този контекст съобщението, че това явление ще бъде разгледано в законодателния акт за цифровите услуги и че в него се предвижда да се работи с технологичните платформи и сектора на ИКТ в нова рамка на сътрудничество, за да може секторът да се справи с проблема чрез подходящи технически мерки, като техники за превенция и механизми за реагиране на вредно съдържание; настоятелно призовава държавите членки и ЕС да приемат допълнителни мерки, включително задължителни законодателни мерки, за борба с тези форми на насилие в рамките на директива относно предотвратяването на и борбата с всички форми на насилие срещу жени, както и за подкрепа за държавите членки при разработването на инструменти за обучение за службите, участващи на всички етапи – от превенцията и защитата до наказателното преследване, като например полицейските сили и съдебната система, заедно със сектора на информацията и комуникациите, като същевременно се защитават основните права онлайн;

29.  изразява загриженост относно липсата на изрична забрана в правото на ЕС на дискриминацията въз основа на половата идентичност и изразяването на половата принадлежност; отбелязва устойчивото присъствие на дискриминацията, тормоза и изключването от пазара на труда на лицата, които са ЛГБТИК+; припомня своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ(36) и своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица(37); приветства приемането на първата стратегия за ЛГБТИК+ лицата като последващо действие във връзка със списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ за периода 2016 – 2019 г., което включва специфични мерки за борба с дискриминацията на работното място въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите характеристики;

30.  приветства наскоро приетата първа по рода си Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020 – 2025 г.), която ще разгледа специфичните потребности на жертвите на насилие, основано на пола, по-специално специфичен подход към психическото насилие срещу жени и въздействието върху психичното им здраве в дългосрочен план; подчертава необходимостта от преодоляване на настоящите пропуски в законодателството на ЕС и отправя искане към Комисията да представи незабавно предложение за преразглеждане на Директивата за правата на жертвите по отношение на международните стандарти за борба с насилието срещу жени, като например Конвенцията от Истанбул, с цел подобряване на законодателството относно правата, закрилата и обезщетяването на жертвите; подчертава необходимостта всички жертви да имат ефективен достъп до правосъдие чрез прилагането на Директивата за правата на жертвите, което все още липсва в някои държави членки; призовава за непрекъснато насърчаване на правата на жертвите, също и чрез съществуващи инструменти, като например европейската заповед за защита;

31.  насочва вниманието на Комисията и на държавите членки към изключително драматичното положение на децата, осиротели вследствие на насилие, основано на пола, или принудени да живеят в среда на домашно насилие, и настоятелно ги призовава да вземат предвид тези ситуации при решаването на проблема с домашното насилие;

32.  настоятелно призовава Комисията да представи дългоочакваната стратегия на ЕС за изкореняване на трафика на хора и подчертава необходимостта от ясно признаване на насочеността на трафика и сексуалната експлоатация по отношение на пола, тъй като жените и момичетата са най-засегнати; признава, че сексуалната експлоатация за сурогатно майчинство и репродуктивни цели или цели като бракове по принуда, принудителна проституция и порнография е неприемлива и нарушава човешкото достойнство и правата на човека; поради това изисква в стратегията да се разгледа внимателно положението на проституиращите жени, като се обърне специално внимание на връзката между проституцията и трафика на жени и малолетни и непълнолетни лица в ЕС и по света, както и на нововъзникващото използване на интернет с цел експлоатация; подчертава важната роля и работата на координатора на ЕС за борба с трафика на хора и настоятелно призовава Комисията да назначи новия координатор без по-нататъшно забавяне, да следи отблизо прилагането от страна на държавите членки на Директивата за борба с трафика; настоява, че е важно да се включат мерки и стратегии за намаляване на търсенето;

33.  призовава за по-строги мерки по отношение на законодателството срещу сексуалните престъпления и подчертава, че сексът трябва винаги да бъде доброволен; призовава Комисията да включи препоръки към всички държави членки за изменение на определението за изнасилване в националното им законодателство, така че то да се основава на липсата на съгласие;

34.  приветства комуникационната кампания в целия ЕС относно борбата със стереотипите, свързани с пола, както и мерките за превенция на насилието, насочени към мъжете, момчетата и мъжествеността; призовава за по-ясни мерки срещу разрушителните норми за мъжественост, тъй като стереотипите, свързани с пола, са първопричина за неравенството между половете и засягат всички сфери на обществото;

35.  призовава за повече внимание и подкрепа за домовете за сираци и приемните домове за жертвите на насилие, които са били затворени или чийто капацитет за подслон е бил силно ограничен по време на пандемията от COVID-19, което задължава жените или младите момичета и децата да се изправят пред перспективата за карантина в дома на техните насилници;

36.  подчертава факта, че насилието срещу жени често е основната причина за бездомността сред жените; поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на насилието срещу жени, което води до бездомност или я удължава;

37.  приветства обявяването на препоръка за предотвратяване на вредните практики, наред с евентуално законодателство, за борба с гениталното осакатяване на жени, принудителната стерилизация, ранните и принудителните бракове и т.нар. насилие, свързано с честта, което конкретно нанася рани на деца и млади момичета;

Жените и икономиката

38.  отново отправя своя призив към Комисията и държавите членки да доразвият и подобрят събирането на данни, статистика, изследвания и анализи с разбивка по пол(38), както и да предприемат мерки за подпомагане и подобряване на изграждането на капацитет в институциите и в организациите на гражданското общество по отношение на събирането и анализа на данни, по-специално по отношение на участието на жените на пазара на труда и в области като неформалната заетост, предприемачеството, достъпа до финансиране и до здравни услуги, неплатения труд, бедността и въздействието на системите за социална закрила; настоятелно призовава EIGE и всички други съответни институции и агенции на ЕС да разработят и включат нови показатели, например бедност на работещите, липса на време, недостатъци в използването на времето, стойност на работата по полагане на грижи (платена и/или неплатена) и степента, в която жените и мъжете се възползват от възможностите, предоставени от Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот; призовава Комисията да използва тези данни, за да прилага ефективно оценките на въздействието върху равенството между половете на своите политики и програми, както и на политиките и програмите на други агенции и институции на ЕС;

39.  подкрепя преразглеждането на целите от Барселона и призива към държавите членки да гарантират подходящи инвестиции в услуги за полагане на грижи и услуги за дългосрочни грижи, включително от наличното финансиране от ЕС, както и да гарантират финансово и физически достъпни висококачествени грижи за деца, включително образование в ранна детска възраст, като предоставят по-специално на младите майки възможност да работят и/или учат, и припомня в този контекст принцип 11 на Европейския стълб на социалните права; призовава за финансова подкрепа и споделяне на най-добри практики между държавите членки, които все още не са постигнали целите; приветства освен това разработването на насоки за държавите членки относно справянето с финансовите демотивиращи фактори във връзка със социалните, икономическите и данъчните политики; подчертава целта за равно полагане на грижи и за равно трудово възнаграждение, която трябва да бъде в основата на тези усилия, и в този контекст приветства Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот като първа стъпка;

40.  призовава Комисията да предложи Пакт за предоставяне на грижи за Европа, като възприеме цялостен подход към всички потребности от грижи и услуги и определи минимални стандарти и насоки за качеството за грижите през целия живот, включително за децата, възрастните хора и лицата с дългосрочни потребности от грижи; приканва Комисията и държавите членки да събират агрегирани данни относно предоставянето на услуги за полагане на грижи; настоятелно призовава държавите членки бързо и изцяло да транспонират и прилагат Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот, така че да гарантират справедливо разпределение на работата и семейния живот, и ги приканва да надхвърлят рамките на минималните стандарти на директивата, като въведат мерки като платен в пълен размер отпуск, насърчаване на равната роля на мъжете като лица, полагащи грижи, като по този начин се преодолеят свързаните с пола стереотипи при ползването на отпуск по бащинство и/или майчинство, признаване на ролята на лицата, полагащи неформални грижи, чрез гарантиране на достъпа им до социална сигурност и на техните пенсионни права, подпомагане на услугите, адаптирани към специфичните предизвикателства и нужди на родителите и/или членовете на семейството, които се грижат за лица с увреждания или продължително заболяване или за възрастни хора, гъвкави схеми на работа, които не са в ущърб или за сметка на заплатите на работника, достъп до социални и трудови права и надбавки и зачитане на правото на работниците на „откъсване от работната атмосфера“; настоятелно призовава Комисията да наблюдава ежегодно, отблизо и системно прилагането от държавите членки на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот;

41.  призовава за финансово достъпни и качествени услуги за полагане на грижи за деца и дългосрочни грижи, които да дават възможност за завръщане на пазара на труда, особено за жените, и да улесняват доброто равновесие между професионалния и личния живот;

42.  подчертава необходимостта от създаване на мрежа от детски ясли и заведения за предучилищно образование; посочва, че това е широка социална отговорност и следва да представлява универсална услуга, която да е действително достъпна за всички деца и семейства, които желаят да използват тази мрежа;

43.  насърчава държавите членки, въз основа на обмена на добри практики, да въведат в полза както на жените, така и на мъжете, „кредити за полагане на грижи“, които да компенсират прекъсванията на трудовата заетост с цел предоставяне на неформални грижи за членове на семейството и периодите на официални отпуски за полагане на грижи, например отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск, и да вземат предвид тези кредити с оглед на справедливото изчисляване на пенсионните права; счита, че тези кредити следва да се отпускат за кратък, фиксиран период, с цел да не се задълбочат допълнително стереотипите и неравенството;

44.  настоятелно призовава държавите членки да предприемат конкретни мерки за борба с риска от бедност в напреднала възраст и пенсиониране, като увеличат пенсиите и социалните обезщетения; счита, че неравенството в доходите между мъжете и жените при пенсиониране трябва да бъде преодоляно и че това изисква увеличаване на пенсиите и поддържане и укрепване на обществените, универсални и основани на солидарност системи за социална сигурност, като се гарантира, че те имат преразпределителен характер и осигуряват справедливи и достойни доходи след края на трудовия живот, като се гарантира устойчивостта на публичните системи за социална сигурност чрез създаване на работни места с права и подобряване на заплатите;

45.  призовава Комисията, Парламента и Съвета внимателно да проучат потребностите и участието на жените на пазара на труда, както и хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда, като същевременно разработят програми в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), както и Инструмент на Европейския съюз за възстановяване (NextGenerationEU);

46.  счита за приоритет предприемането на действия в подкрепа на семейството, включително по отношение на осигуряването на подходящи и финансово достъпни детски заведения, които ще имат положителен принос за участието на жените на пазара на труда и за техните перспективи за пенсиониране;

47.  приветства ангажимента на Комисията да наблюдава правилното транспониране на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот в националното законодателство до 2022 г., както се изисква, и да гарантира пълното му прилагане;

48.  призовава Комисията да събере данни относно предоставянето на различни видове грижи (грижи за деца, за възрастни хора и за лица с увреждания или лица, нуждаещи се от дългосрочни грижи), които да се използват за проучване на разликата между жените и мъжете по отношение на полагането на грижи, въз основа на което да бъде изготвен европейска стратегия за лицата, полагащи грижи; отбелязва, че въпросната стратегия трябва да зачита правомощията на държавите членки, предвидени в Договорите, но ще има за цел да подобри сътрудничеството и координацията на всички мерки, които биха могли да бъдат от полза за лицата, полагащи неформални грижи в ЕС, и за хората, за които те полагат грижи; подчертава, че сътрудничеството на европейско равнище, заедно с ефективното използване на средствата на ЕС, може да допринесе за развитието на качеството и физическата и финансова достъпност на услугите за полагане на грижи;

49.  посреща със задоволство решението на Съвета да задейства „общата клауза за дерогация“ и призовава държавите членки да инвестират в обществени услуги, включително безплатни детски и здравни грижи, за да се създадат нови качествени работни места и да се смекчи социално-икономическото въздействие на кризата; счита, че мерките за бюджетни ограничения имат дългосрочни отрицателни последици, особено за жените, и не трябва да бъдат налагани след края на кризата, предизвикана от COVID-19;

50.  посреща със задоволство инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE); призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че SURE предлага подкрепа във връзка със загубите на доходи на жените;

51.  подчертава необходимостта от значително увеличаване на инвестициите в услугите, по-специално в здравеопазването, образованието и транспорта, с цел да се отговори на нуждите на населението и да се допринесе за независимостта, равенството и еманципацията на жените;

52.  приветства ангажимента на Комисията да предложи обвързващи мерки за прозрачност на заплащането, които могат да бъдат полезен инструмент за откриване на пропуски и дискриминация в рамките на един и същ сектор и за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; въпреки това изразява съжаление във връзка със забавянето на публикуването на това предложение и призовава Комисията да представи предложението възможно най-скоро; във връзка с това подчертава значението на пълното сътрудничество и участие на социалните партньори и всички заинтересовани лица в съответствие с националните практики и традиции; посочва обаче, че въпросът за равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност за мъжете и жените в различните професионални сектори все още трябва да бъде разгледан, за да се обхванат разликите в заплащането за труд с еднаква стойност на пазара на труда, сегрегиран по полов признак, с по-ниски заплати в някои сектори, в които се наемат предимно жени, като например медицински сестри, грижи, търговия на дребно, продажби и образование, в сравнение например с производствения сектор или техническите професии, в които работят повече мъже; настоятелно препоръчва включването на принципа на равно заплащане за труд с равна стойност за жените и мъжете, който може да се определи по следния начин: „Счита се, че трудът е с равна стойност, ако въз основа на сравнение между две групи работници, които не са съставени по произволен начин, извършеният труд е сравним, като се вземат предвид фактори като условията на труд, степента на отговорност, предоставена на работниците, и физическите или умствените изисквания за извършването на труда“; посочва, че за тази цел трябва да бъдат разработени неутрални по отношение на пола инструменти за оценка и критерии за класификация на труда;

53.  посреща със задоволство оценката на Комисията на съществуващата уредба за равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност, стартирането на процес на консултация относно начина за подобряване на равенството между половете в сферата на труда, предстоящия доклад за адекватността на пенсиите и разглеждането на възможността за осигуряване в рамките на професионалните пенсионни схеми на кредити за пенсионни плащания за прекъсване на професионалната дейност във връзка с полагане на грижи;

54.  призовава Комисията да представи през следващата година преразгледаната Директива 2006/54/ЕО в съответствие с неотдавнашната оценка на функционирането и прилагането на законодателството на ЕС по отношение на равното заплащане и в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз; счита, че преразгледаната директива следва да включва определение за „труд с равна стойност“ за всички професионални сектори, което да съдържа аспектите на равенството между половете, и да упоменава различните форми на дискриминация, както и да предвижда допълнителни мерки за гарантиране на прилагането на директивата;

55.  припомня резолюцията на Европейския парламент от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете; призовава за незабавно преразглеждане на плана за действие и за изготвяне до края на 2020 г. на амбициозен нов план за действие за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, който следва да определи ясни цели за държавите членки за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете през следващите пет години и да гарантира, че тези цели са отразени в специфичните за всяка държава препоръки; изтъква по-специално необходимостта от включване на междусекторна призма в новия план за действие; призовава Комисията и държавите членки да включат социалните партньори и организациите на гражданското общество в разработването на новите политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да подобрят и доразвият статистическите данни, изследванията и анализите с оглед на по-доброто измерване и наблюдение на напредъка в преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете, като обърнат специално внимание на групите, които са подложени на множество и междусекторни форми на дискриминация; призовава Комисията да обърне внимание на факторите, водещи до разликата в пенсиите, и да подкрепи държавите членки в техните усилия за нейното намаляване чрез създаването на показател за разликата в пенсиите на мъжете и жените, за да се направи оценка на кумулативното неравенство, с което се сблъскват жените през целия си живот;

56.  отбелязва, че данъчните политики оказват различно въздействие върху различните видове домакинства; подчертава, че индивидуалното данъчно облагане може да има основно значение за постигането на данъчна справедливост за жените; подчертава отрицателното въздействие на някои форми на данъчно облагане върху равнищата на заетост на жените и тяхната икономическа независимост и отбелязва, че данъчните политики следва да бъдат оптимизирани, за да се засилят стимулите за участие на жените на пазара на труда; обръща внимание на потенциалните отрицателни последици от съвместното данъчно облагане върху разликата в пенсиите на мъжете и жените; подчертава, че данъчните системи следва да преразгледат предположението, че домакинствата обединяват и споделят средствата си по равно; подчертава въздействието на бедността, свързана с месечния цикъл, върху много европейски жени в резултат на скъпите продукти за хигиена по време на месечния цикъл и високите равнища на данъчно облагане на тези продукти в много държави членки и поради това настоятелно призовава държавите членки да предприемат действия срещу тази форма на непряка данъчна дискриминация и срещу бедността, свързана с месечния цикъл;

57.  припомня, че политиките в областта на финансирането и данъчното облагане съдържат важен компонент, свързан с равенството между половете; посреща със задоволство ангажимента на Комисията да интегрира принципа на равенство между половете в цялата МФР, по-специално по отношение на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), за да насърчи участието на жените на пазара на труда, равновесието между професионалния и личния живот и предприемачеството сред жените, но изразява съжаление относно липсата на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в новата МФР и структурните фондове; призовава Комисията да продължи да насърчава и подобрява използването на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и приканва държавите членки да интегрират аспектите на равенството между половете в данъчните политики, включително чрез одити на аспектите на фискалните политики, свързани с равенството между половете, за да се премахнат предубежденията по отношение на пола в данъчното облагане;

58.  отново припомня необходимостта да се постави по-силен акцент върху равенството между половете в различните етапи на процеса на европейския семестър и призовава за въвеждането на стълб за равенство между половете и всеобхватна цел за равенство между половете в приемника на стратегията „Европа 2020“; настоятелно призовава за включване на ясни показатели за равенство между половете и за разработване на статистически методи и анализ за наблюдение на напредъка в областта на равенството между половете, с междусекторна перспектива, в специфичните за всяка държава предизвикателства, определени в набора от социални показатели;

59.  подчертава, че 70% от световната работна сила в областта на здравните и социалните услуги са жени, които често получават едва минималната заплата и работят при несигурни условия, и призовава за изравняване на заплатите и условията на труд в сектори, където са заети предимно жени, например предоставянето на грижи, здравеопазването и продажбите на дребно, както и призовава за премахване на разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете и сегрегацията на пазара на труда;

60.  призовава Комисията и държавите членки, в консултация със социалните партньори, да разработят чувствителни към аспектите на пола насоки за здравословните и безопасни условия на труд, насочени конкретно към професиите на първа линия, за да се защитят работниците, упражняващи тези професии, в случай на бъдещи епидемии; подчертава, че промените в условията на труд като дистанционната работа и същевременно предлагането на възможности за подобряване на гъвкавите схеми на работа и равновесието между професионалния и личния живот могат да окажат въздействие също върху възможността за откъсване от работната атмосфера и да увеличат работното натоварване, като жените са засегнати много повече, отколкото мъжете, поради преобладаващата си или традиционна роля като лица, полагащи грижи за дома и семейството; поради това призовава Комисията да представи чувствително към аспектите на пола законодателно предложение относно правото на откъсване от работната атмосфера, както и директива относно психичното здраве на работното място, която да има за цел тревожността, депресията и професионалното изчерпване да бъдат признати като професионални заболявания, и да създаде механизми за превенция и за реинтеграция на засегнатите служители в икономическо активното население;

61.  призовава Комисията да преразгледа Директива 92/85/EИО за да гарантира, че жените в цяла Европа могат да се ползват на равни начала с мъжете от свободното движение на работниците(39);

62.  подчертава необходимостта държавите членки да предоставят основани на доказателства и добре замислени политики и реформи на пазара на труда, които да подобряват на практика условията на труд на жените и да повишават качеството на заетостта;

63.  призовава Комисията да представи европейска стратегия за социална закрила, в която да разгледа свободното движение на работниците, и по-специално феминизирането на бедността, със специален акцент върху домакинствата на самотни родители, оглавявани от жени;

64.  подчертава, че равните възможности и по-високите равнища на участие на пазара на труда сред жените могат да доведат до увеличаване на работните места, на икономическото благополучие и на конкурентоспособността в Европа; призовава Комисията и държавите членки да определят цели за намаляване на несигурните работни места и принудително намаленото работно време с цел подобряване на положението на жените на пазара на труда;

65.  призовава Комисията да възприеме специфичен подход за самотните майки, които са особено уязвими от икономическа гледна точка, тъй като те често печелят по-малко от мъжете и е по-вероятно да напуснат пазара на труда, когато станат родители; призовава Комисията в този контекст да засили прилагането на съществуващите правни инструменти за трансгранично събиране на издръжка и да повишава осведомеността в обществото относно тяхната наличност; настоятелно призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за идентифициране на практическите проблеми, свързани със събирането на издръжка в трансгранични ситуации, и да разработи инструменти за ефективно прилагане на задълженията за плащане;

66.  отбелязва, че участието на жените на пазара на труда е по-слабо в сравнение с мъжете; подчертава важността на това да се намали данъкът върху доходите, за да се насърчи участието на пазара на труда;

67.  настоятелно призовава държавите членки да предприемат по-нататъшни действия за борба с дискриминацията срещу жените на пазара на труда;

68.  припомня, че сферата на труда продължава да се характеризира с неравенство по отношение на доходите, перспективите за професионално развитие, феминизираните сектори, достъпа до социална закрила, образованието и обучението; припомня, че всички тези измерения трябва да се вземат под внимание, за да се постигне равенство между половете;

69.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират равно участие и възможности на пазара на труда за мъжете и жените и да предприемат мерки по отношение на феминизирането на бедността във всичките ѝ форми, включително бедността сред възрастните хора, по-специално чрез отчитане на измерението на пола по отношение на наличието на подходящи пенсионни права и достъпа до тях, с цел да се премахне разликата в пенсиите на мъжете и жените, и чрез подобряване на условията на труд във феминизираните сектори и професии, например хотелиерството, туризма, услугите по почистване и сектора за полагане на грижи; изтъква, че е важно да се предприемат действия по отношение на културното подценяване на работните места, в които преобладават жените, и необходимостта да се преодолеят тези стереотипи и прекомерно високият дял на жените при нетипичните форми на заетост; призовава държавите членки да гарантират равното третиране на жените мигранти (също и чрез преразглеждане на системата за признаване на професионалните квалификации), както и на други особено уязвими групи жени; призовава Комисията и държавите членки да разширят обхвата на колективното договаряне на секторно равнище и участието на социалните партньори в изготвянето на политиките, за да се насърчи стабилната и качествена заетост; подчертава необходимостта от стратегии за насърчаване и подкрепа на предприемаческите инициативи на жените;

70.  отбелязва, че разрастващата се икономика на работата по отделни заявки има последици за работниците, които са в по-малка степен обединени в профсъюзи и са изложени на риск от несигурност на работното място поради фактори като нестабилно работно време и приходи, недостатъчни гаранции на трудовите права, неяснота във връзка със социалното осигуряване и пенсиите или липса на достъп до професионално развитие и преквалификация; изразява загриженост относно факта, че свързаната с това несигурност, която се влошава от наложените заради настоящата криза ограничителни мерки, оказва особено отрицателно въздействие върху жените, които продължават да носят по-голямата част от тежестта, свързана с полагането на грижи, в рамките на един силно обусловен от половата принадлежност пазар на труда, особено върху жените, които са обект на пресичащи се форми на дискриминация; призовава държавите членки да прилагат целенасочени мерки за социална закрила за жените, работещи на свободна практика, и за жените, работещи в икономиката на отделни заявки; призовава Комисията да следи отблизо прилагането на Директива 2010/41/ЕС;

71.  посреща със задоволство ангажимента на Комисията да приеме план за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права; подчертава необходимостта да се интегрира призмата на равенството между половете посредством междусекторен подход в съответствие с принципи 2 и 3 от Европейския стълб на социалните права;

72.  подчертава, че разликата в заплащането на жените и мъжете в медийния сектор е голяма и че жените журналисти е по-вероятно да бъдат подложени на тормоз, насилие, сексизъм и дискриминация, отколкото мъжете; припомня втората глава от Европейския стълб на социалните права относно справедливите условия на труд; поради това призовава държавите членки да гарантират правото на справедливи и безопасни условия на труд за всички работници в медийния сектор;

73.  призовава държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират достъпа на жените мигранти и жените бежанци до здравеопазване, заетост, храна и информационни услуги, както и да намалят рисковете, свързани със защитата, по-специално насилието между мъжете и жените и трафика на жени;

74.  насърчава държавите членки да предприемат строги мерки за санкциониране на предприятията, в които не се спазва трудовото законодателство и е налице дискриминация между мъжете и жените; освен това счита, че следва да се прилага обвързаност с условия при разпределянето на средства на ЕС за дружества, които имат високи стандарти на труд и не дискриминират жените;

75.  настоятелно призовава Комисията да проведе кампания за повече жени на позиции, свързани с вземането на икономически решения, като изтъква икономическите и социалните предимства на този подход и като споделя най-добри практики, като например публични индекси за резултатите на дружествата в областта на равенството; настоятелно призовава Комисията да продължи да работи с държавите членки, както и с настоящото и предстоящото председателство на ЕС, спешно да преодолее безизходното положение в Съвета и да приеме предложената директива относно жените в управителните съвети, както и да разработи стратегия с държавите членки за съдържателно представителство на всички жени от различни среди при вземането на решения, включително във всички институции на ЕС;

76.  припомня, че недостатъчното представителство на жените в обществения и политическия живот подкопава доброто функциониране на демократичните институции и процеси; поради това призовава държавите членки да насърчават и да подкрепят мерките, насочени към улесняване на балансираното участие на мъжете и жените в процеса на вземане на решения на национално, регионално и местно равнище;

77.  призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки за борба срещу явлението „стъклен таван“, например дългосрочен родителски отпуск, достъп до висококачествени услуги на достъпни цени за полагане на грижи за деца и премахване на всички форми на пряка и непряка дискриминация, свързана със служебните повишения, на пазара на труда;

78.  приветства подкрепата за равна представеност на жените и мъжете в изборни органи като Европейския парламент; призовава за въвеждането на задължителни мерки, като например квоти, и подчертава, че ЕП трябва да служи като модел за подражание в това отношение; освен това приветства съобщението на Комисията, че възнамерява да служи за пример по отношение на ръководните длъжности, и призовава за стратегии, които да гарантират съдържателно представителство на жените от различни среди при вземането на решения в Комисията; отбелязва вече положените усилия в тази насока в състава на настоящата Комисия и подчертава, че същата амбиция е необходима и за Парламента; призовава държавите членки да въведат задължителни квоти в избирателните си системи, за да гарантират равно представителство на жените и мъжете както в Европейския парламент, така и в националните парламенти;

79.  приветства ангажимента на Комисията да насърчи участието на жените като гласоподаватели и кандидати на изборите за Европейски парламент през 2024 г.; във връзка с това подчертава необходимостта от преразглеждане на Акта за избиране на членове на Европейския парламент, за да се предвиди възможност за временно заместване на членове на Европейския парламент, които се ползват от своето право на отпуск по майчинство, бащинство или родителски отпуск; призовава Комисията съответно да преразгледа Акта за избиране на членове на ЕП, а Съвета – да одобри това преразглеждане;

80.  призовава също така жените да могат да осъществяват житейските си планове в селските и периферните райони; посочва, че трябва да е на разположение необходимата за това инфраструктура, да се развиват нови сфери на стопанска дейност, да се улеснява завръщането на работа и да се насърчава участието на широк кръг от партньори за сътрудничество, за да се подкрепя, насърчава, улеснява и поощрява достъпът на тези жени до пазара на труда, да се гарантират равни възможности и да се подобрява социалното сближаване в селата;

81.  подчертава активната и ключова роля на жените в икономиката на селските райони и изразява съжаление относно факта, че все още съществуват значителни различия между жените и мъжете по отношение на заетостта в селското стопанство и на достъпа до социална сигурност, обучение, отпуск по майчинство и пенсии за осигурителен стаж и възраст; призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят проекти, които са насочени по-специално към жените и целят създаването на иновативни селскостопански дейности в селските и обезлюдените райони с цел укрепване на тяхната позиция на селскостопанския пазар, което може да доведе до разкриването на нови работни места; освен това призовава Комисията да намери възможности за финансиране по линия на втория стълб на общата селскостопанска политика (ОСП) с цел увеличаване на достъпа на жените до земя и подобряване на техните условия на труд в селските райони, особено що се отнася до сезонните работници;

82.  призовава Комисията да увеличи усилията си за предлагане на конкретни мерки и специфични средства за борба с феминизирането на бедността и на несигурните работни места, като се обърне специално внимание на жените, изправени пред множество форми на дискриминация;

83.  отново отправя призива си към Комисията и държавите членки във връзка със своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените – домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС; настоятелно призовава Комисията да въведе рамка за професионализирането на домашния труд и полагането на грижи, водеща до признаването и стандартизацията на съответните професии и умения и до възможности за професионално развитие, и да насърчи държавите членки да въведат системи за професионализиране, обучение, постоянно развитие на умения и признаване на квалификациите на жените – домашни помощници и полагащи грижи лица, както и да създаде обществени агенции по заетостта с цел укрепване на професионализирането;

84.  призовава държавите членки да насърчават и разработват политики в сектора на сценичните изкуства, които зачитат стойността на равните възможности, както и равенството между половете във всички дейности, с акцент върху смекчаването на отрицателните последици от дълготрайните различия и неравенства, като например разликите между половете в музикалния сектор, където съотношението между мъжете и жените е приблизително между 70% и 30% съответно във всички региони и в Европа, като жените представляват 20% или по-малко от регистрираните композитори и автори на песни, и печелят средно 30% по-малко от мъжете, работещи в сектора, като жените композират едва 2,3% или по-малко от класическите произведения, изпълнявани на концерти, и са собственици на едва 15% от звукозаписните компании;

85.  изразява загриженост във връзка с ограничената социална мобилност, която възпрепятства трудовата мобилност сред жените; подчертава необходимостта от подобряване на възможностите за трудова мобилност в рамките на ЕС;

Цифрови политики за равенство между половете

86.  изразява съжаление относно недостатъчното представителство на жените в секторите на цифровата икономика, ИИ, ИКТ и НТИМ по отношение на образованието, обучението и заетостта и изтъква риска по този начин да бъдат утвърждавани и възпроизвеждани стереотипите и предубежденията по отношение на пола при програмиране на ИИ и други програми; подчертава потенциалните ползи и възможности, но също така и потенциалните предизвикателства на цифровизацията за жените и момичетата, и настоятелно призовава Комисията да гарантира приемането на конкретни мерки за интегриране на принципа на равенство между половете при изпълнението на стратегията за единния пазар и програмата в областта на цифровите технологии, като своевременно и предварително се предотвратява всяко отрицателно въздействие на цифровизацията върху жените и момичетата и се гарантира ясна връзка между ангажиментите за премахване на стереотипите и всеобхватните действия за гарантиране на независимостта на жените при формирането на цифровия пазар на труда; призовава Комисията да предложи конкретни мерки за това технологиите и изкуственият интелект да бъдат преобразувани в инструменти в борбата за премахване на свързаните с пола стереотипи и за овластяване на момичетата и жените да навлизат в областта на изследванията в НТИМ и ИКТ, както и да останат на тези професионални поприща;

87.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия срещу хоризонталната и вертикалната сегрегация в сферата на заетостта и дискриминационните практики в решенията относно наемането на работа и служебните повишения, включително политики, които насърчават интеграцията на жените от маргинализираните групи на пазара на труда;

88.  призовава за допълнително разбиване на структурата на традиционните норми за половете и специфичното за половете разпределение на работните места и дейностите с цел преодоляване на продължаващите предразсъдъци и стереотипи, свързани с пола; подчертава значението на повишаването на чувствителността на всички участници в процеса на подбор на учебни курсове и професионално развитие в това отношение;

89.  подчертава значението на достъпа до и развитието на цифрови умения за възрастните жени, жените в селските райони и жените и момичетата в неравностойно положение с ограничен достъп до нови технологии, за да могат те да останат свързани с активния живот и да се улесни контактът им с приятели и роднини;

90.  приветства ангажимента на Комисията да използва „Хоризонт Европа“ за предоставяне на информация и решения за справяне с потенциалните предразсъдъци по отношение на пола в областта на ИИ; изисква обаче да се използват всички възможни средства за подкрепа на проекти, които насърчават момичетата и жените да подобряват своите умения в областта на цифровите технологии и ги запознават с НТИМ;

91.  отбелязва, че в контекста на събития като продължаващата пандемия от коронавирус се наблюдава увеличаване на ролята на дистанционната работа и работата от разстояние и на свързаните с тях възможности; призовава Комисията да включи в стратегията ролята на дистанционната работа и работата от разстояние като важен фактор в постигането на равновесие между професионалния и личния живот;

Интегриране на принципа на равенство между половете във всички политики на ЕС и финансиране на политиките за равенство между половете

92.  подчертава, че интегрирането на принципа на равенство между половете и бюджетирането, съобразено с фактора пол, са основни инструменти за оценка и насочване на въздействието от различните политически действия и използването на бюджета върху мъжете и жените и следва да се използват през целия процес на създаване на политики и бюджетни действия;

93.  отново подчертава значението на интегрирането на принципа на равенство между половете като систематичен подход за постигане на равенство между половете; поради това приветства новосъздадената работна група на Комисията по въпросите на равенството и призовава тази работна група да бъде подходящо обучена и обезпечена с ресурси и периодично да докладва на комисията по правата на жените и равенството между половете относно своята работа; подчертава значението на прозрачността и участието на организациите за защита на правата на жените и организациите на гражданското общество от различни среди; настоятелно призовава Комисията да включи разпоредби, които да направят задължително за генералните дирекции вземането под внимание на приноса на работната група, и да разработи курсове за обучение за целия персонал, както и процеси за наблюдение и оценка на интегрирането на принципа на равенство между половете в съответствие със своята мисия;

94.  призовава Комисията, Парламента и Съвета да създадат тематична подпрограма за жените в селските райони чрез стратегическите планове на общата селскостопанска политика, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); подчертава, че тази подпрограма следва да се стреми да насърчава заетостта и предприемачеството сред жените, като използва възможностите, свързани с аграрния туризъм и развитието на цифровите села, подобрява достъпа на жените земеделски стопани до земя, кредити и финансови инструменти, умения и резултати чрез образование, обучение и консултантски услуги, по-голямо участие в местни групи за действие и развитие на местни партньорства в рамките на програмата LEADER; във връзка с това призовава за заделяне на средства на ЕС за по-добри условия на живот и труд в селските райони, включително по-добър достъп до услуги и развитие на инфраструктурата, със специален акцент върху достъпа до широколентов интернет, както и за подкрепа на предприемаческите инициативи и достъпа до кредитиране, като по този начин се овластяват жените в селските райони; призовава държавите членки да обменят най-добри практики относно професионалния статут на помагащите съпрузи в селскостопанския сектор, като по този начин се вземат предвид социалноосигурителните права на жените, включително отпускът по майчинство или пенсионните права, и изисква от Комисията да изготви насоки в това отношение;

95.  призовава Комисията да насърчава предприемачеството сред жените и достъпа до заеми и капиталово финансиране чрез програми и фондове на ЕС и приветства намерението ѝ да въведе нови мерки за насърчаване на ръководените от жени стартиращи предприятия и иновативни малки и средни предприятия през 2020 г., както и да засили равенството между половете в рамките на „Хоризонт Европа“; подчертава, че изискването за планове за равенство между половете от страна на кандидатите е ключов инструмент за постигане на напредък в тази област; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно съществуващите и бъдещите възможности за финансиране от ЕС за жените и момичетата предприемачи, както и от повишаване на видимостта на жените лидери с цел създаване на по-силни ролеви модели и премахване на съществуващите стереотипи;

96.  подчертава, че отговорът на епидемията от COVID-19 следва да се използва за установяване на допълнителни бюджетни ресурси, които държавите членки биха могли да мобилизират в подкрепа на жертвите на насилие;

97.  изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че Европейският зелен пакт и свързаните с него инициативи не включват нито перспектива за равенство между половете, нито каквото и да било позоваване на равенството между половете; настоятелно призовава интегрирането на принципа на равенство между половете да бъде включено в политиките на ЕС в областта на околната среда и климата, като например Зеления пакт, и подчертава, че тези политики трябва да се основават на оценки на въздействието върху равенството между половете, за да се гарантира, че те разглеждат съществуващите неравенства между половете и други форми на социално изключване; призовава Комисията да засили финансовата и институционалната подкрепа за насърчаване на справедливи по отношение на пола действия в областта на климата и да установи силни политически мерки за насърчаване на равното участие на жените в органите за вземане на решения и политиката в областта на климата на национално и местно равнище, което е от жизненоважно значение за постигането на дългосрочна справедливост в областта на климата, както и да признае и подкрепи жените и момичетата като двигатели на промяната;

98.  призовава Комисията да изготви пътна карта за изпълнение на ангажиментите по обновения План за действие относно равенството между половете, договорен на COP25, и да създаде постоянно звено за контакт на ЕС по въпросите на равенството между половете и изменението на климата, което да разполага с достатъчно бюджетни средства и да има за цел изпълнение и наблюдение на съобразените с равенството между половете действия в областта на климата в ЕС и в световен мащаб;

99.  подчертава необходимостта от увеличаване на наличните ресурси за програмите на ЕС, посветени на насърчаването на равенството между половете и правата на жените ; призовава Комисията да увеличи усилията си за прилагане на бюджетиране, съобразено с фактора пол, като неразделна част от бюджетната процедура на всички етапи и във всички свои бюджетни редове, и да включи независими бюджетни редове за целенасочени действия; подчертава, че всяка нова мярка, механизъм или стратегия следва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху равенството между половете; в този контекст призовава Комисията и Съвета да инвестират в икономиката на грижите и да приемат пакт за грижи за Европа, който да допълни Европейския зелен пакт; приветства факта, че за първи път интегрирането на принципа на равенство между половете ще бъде хоризонтален приоритет в МФР и ще бъде придружено от задълбочена оценка на въздействието върху половете и мониторинг на програмите;

100.  призовава Комисията да вземе предвид равенството между половете и перспективата на жизнения цикъл при изготвянето на най-новите европейски политики и стратегии, което ще допринесе за увеличаване на икономическата независимост на жените и намаляване на неравенствата в тази област в дългосрочен план;

101.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия, за да гарантират, че жените могат да се възползват от възможностите, създадени от екологичния преход; подчертава, че равенството между половете следва да бъде включено в политиките в областта на заетостта, свързани с устойчивостта и справедливия преход, за да се осигурят политики, които позволяват подходящо равновесие между професионалния и личния живот и гарантират равно заплащане, достойни доходи, личностно развитие и адекватна социална закрила; настоятелно призовава проектите, финансирани по програми в областта на околната среда, и достъпът до инвестиции за действия в областта на климата да включват перспективата за равенство между половете;

102.  призовава държавите членки и Комисията да увеличат равенството между половете и овластяването на жените в спорта като цяло, като се има предвид силната и безспорна роля, която спортът може да играе за подпомагане на жените и момичетата да преодолеят стереотипите, свързани с пола, за изграждане на доверие и за укрепване на техните ръководни умения; призовава държавите членки и Комисията да предоставят ефективни платформи за насърчаване на женските ролеви модели и лидери с международен, национален и местен обхват; призовава държавите членки да насърчават и разработват политики за борба с разликите в заплащането и различията в средствата за награди, , основани на пола, с всякакъв вид насилие срещу жените и момичетата в спорта и да гарантират по-голямо отразяване на жените в спортните медии и присъствие на постове, свързани с вземането на решения; призовава Комисията да включи спорта в планираната кампания срещу стереотипите;

103.  призовава ЕС да приеме междусекторна перспектива и перспектива за равенство между половете в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, и да отпусне значително финансиране от Инструмента за възстановяване и устойчивост за мерки за равенство между половете, по-специално в силно феминизираните сектори, както и за утвърждаване на правата на жените; призовава финансирането да се основава на измерим принцип на интегриране на принципа на равенство между половете, чрез който може да се гарантира справедливо, адекватно и съгласувано разпределение на финансирането; призовава освен това за специален фонд за равенство между половете в борбата с коронавируса в подкрепа на борбата срещу съществуващите неравенства;

104.  отново подчертава необходимостта от по-нататъшно включване на перспективата за равенство между половете в предстоящата стратегия за равенство на хората с увреждания от 2021 г., като се отдаде дължимото внимание на подобряването на достъпа до пазара на труда чрез целенасочени мерки и действия;

105.  припомня своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете(40); настоятелно призовава Комисията да представи консолидирано предложение в рамките на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г., което да включва разработването на утвърдителни действия, насочени към жените с увреждания, за да се гарантира тяхното пълноценно и ефективно участие на пазара на труда и да се премахнат дискриминацията и предубежденията, пред които те са изправени, включително мерки за насърчаване на заетостта, обучението, назначаването на работа, равното професионално развитие, равното заплащане, достъпността и разумното приспособяване на работното място и допълнителното обучение, като се обърне внимание на тяхното цифрово приобщаване и необходимостта от гарантиране на равновесието между професионалния и личния живот; също така отправя искане мерките относно разликите между жените и мъжете в заплащането, пенсиите и полагането на грижи изрично да обхващат нуждите на родителите на деца с увреждания и на лицата, полагащи грижи за деца с увреждания, особено на жените и на домакинствата с един родител; взема под внимание необходимостта от гаранция за правата на хората с увреждания, която да бъде придружена от специфични мерки, насочени към нуждите на жените с увреждания, както и необходимостта от укрепване на гаранцията за младежта;

106.  призовава Комисията да насочи вниманието си по-специално към най-уязвимите жени; поради това призовава Комисията да гарантира, че всички относими действия на стратегията не оставят нито една жена пренебрегната;

107.  насочва вниманието към факта, че призмата на равенството между половете не е интегрирана в сферата на здравословните и безопасни условия на труд; подчертава, че интегрирането на принципа на равенство между половете следва да бъде неразделна част от разработването на политики в областта на безопасните и здравословни условия на труд и на стратегии за превенция във всички сектори, включително при предстоящия преглед от Комисията на стратегическата рамка за безопасни и здравословни условия на труд за периода след 2020 г.; настоятелно призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да разглеждат като професионални и свързани с работата заболявания заболяванията, които все още не са признати като такива и които се срещат особено често в професии, в които преобладават жените, както и заболяванията, засягащи по-специално жените, да интегрират принципа на равенство между половете в безопасните и здравословни условия на труд в професиите, доминирани от мъжете, където все още има много пропуски, включително във връзка със санитарните съоръжения, работното оборудване или личните предпазни средства, да обезпечат защитата на майчинството и безопасността на работното място и мерките за връщане на работа след отпуска по майчинство, както и да извършат оценка на свързаните с труда рискове в секторите, в които преобладават жените, включително в дома, когато става въпрос за домашен труд и грижи;

108.  отправя искане към Комисията, с оглед на доказаните ползи от човешкото мляко за новородените, да насърчава кърменето, особено за преждевременно родените кърмачета; призовава Комисията да подкрепя политики, които засилват поемането на човешко мляко от преждевременно родените кърмачетата, както чрез кърмене, така и от дарено мляко, и да насърчава трансграничното използване на млечни банки, за да се гарантира, че жените в граничните региони могат да се възползват от тази подкрепа, когато това е необходимо;

109.  настоятелно призовава уврежданията да бъдат включени като аспект във всички общи инициативи за равенство между половете, насърчавани в Европейския съюз; настоятелно призовава за гарантиране на защита на жертвите на насилие, основано на пола, които са в режим на настойничество или в други схеми с ограничена правна дееспособност, като за тази цел настоятелно призовава за ефективен достъп до правосъдие за тази група лица и за обучение и изграждане на капацитет за специалисти в специалните служби, които участват в такива производства (като например специалисти в областта на наказателното правосъдие или здравни специалисти); настоятелно призовава за създаването на достъпна образователна система без стереотипи, която да позволява на момичетата и жените с увреждания да избират областите, в които да се обучават и работят, в светлината на собствените им желания и таланти, без да бъдат ограничавани от недостъпност, предразсъдъци и стереотипи; подкрепя участието на жените с увреждания като модели за промяна в равенството между половете и движенията за правата на жените; настоятелно призовава за включването на жените и момичетата с увреждания, включително тези в специализирани институции, във всички планове за превенция на рака на гърдата и на шийката на матката в държавите членки, както и за включването на тази група във всички програми за борба с ХИВ/СПИН и други програми за изкореняване на болести, предавани по полов път; настоятелно призовава всички показатели и данни, събрани по въпросите на равенството между половете, да бъдат групирани по възраст, увреждания и пол;

Противопоставяне на отстъпленията по отношение на равенството между половете

110.  отново изтъква необходимостта от редовен обмен на най-добри практики между държавите членки, Комисията и основните заинтересовани страни (като здравни специалисти, регулаторни органи и организации на гражданското общество) по въпросите на равенството между половете в здравеопазването, включително насоки за всеобхватно сексуално образование и образование в областта на взаимоотношенията, СРЗП и чувствителни към аспектите на пола реакции на епидемии; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки и подкрепа, за да гарантира СРЗП по време на изпълнението на настоящата стратегия за равенство между половете и да включи СРЗП в следващата си здравна стратегия на ЕС; призовава Комисията да подкрепи държавите членки при укрепването на техните здравни системи и предоставянето на висококачествен и всеобщ достъп до всички здравни услуги, както и да намали различията в достъпа до здравни услуги, включително услуги в областта на СРЗП, между и в рамките на държавите членки; във връзка с това призовава държавите членки да гарантират безопасен, своевременен и пълен достъп до СРЗП и до необходимите здравни услуги;

111.  отправя искане към Комисията да обърне внимание на неравнопоставеността в здравеопазването в рамките на предстоящата здравна стратегия на ЕС, която следва да се съсредоточи върху достъпа до профилактично здравно обслужване на всички етапи от живота, здравето и безопасността на жените на работното място, както и да постави специален акцент върху равенството между половете в европейския план за борба с рака; подчертава още веднъж значението на медицината и научните изследвания, съобразени с пола, и поради това подчертава, че инвестициите в различията между жените и мъжете по отношение на тяхното здраве следва да бъдат подкрепяни чрез „Хоризонт Европа