Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2020/2265(BUI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0046/2021

Внесени текстове :

A9-0046/2021

Разисквания :

CRE 24/03/2021 - 20

Гласувания :

PV 25/03/2021 - 2
PV 25/03/2021 - 17

Приети текстове :

P9_TA(2021)0106

Приети текстове
PDF 217kWORD 67k
Четвъртък, 25 март 2021 г. - Брюксел
Насоки за бюджета за 2022 г. – Раздел III
P9_TA(2021)0106 A9-0046/2021

Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2022 година, раздел III – Комисия (2020/2265(BUI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1) („Финансовият регламент“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027(2) („Регламентът за МФР“) и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията в този контекст(3), както и свързаните с него едностранни декларации(4),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(5),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение (ЕС, Евратом) 2014/335(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(8),

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021(9) година и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, които са поместени в приложение към настоящия доклад,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) от 8 октомври 2018 г. относно глобалното затопляне с 1,5°C,

–  като взе предвид доклада за глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги на ООН;

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. относно „Демографските предизвикателства – перспективи“,

–  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, която влезе в сила на 1 януари 2016 г.,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права и своята резолюция по този въпрос от 19 януари 2017 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(11),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 февруари 2021 г. относно насоките за бюджета за 2022 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния: премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници(12),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19“ (C(2020)1863),

–  като взе предвид член 93 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по култура и образование,

–  като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид писмата от комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9‑0046/2021),

Връщане към нормалното: Бюджет за 2022 г. за възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19

1.  счита, че предвид особената несигурност около перспективите пред икономиката, за която не се очаква да се възстанови до равнището си отпреди пандемията през 2022 г., и неотложната необходимост от бързо, справедливо и приобщаващо възстановяване от икономическите и социалните щети и щетите във връзка със заетостта, причинени от пандемията от COVID-19, бюджетът на Съюза за 2022 г. следва да играе още по-кардинална роля за осигуряване на положително и осезаемо въздействие върху живота на гражданите и за допринасяне за стимулирането на европейската икономика, привличането на устойчиви инвестиции и подкрепа за запазването и създаването на качествени работни места в целия Съюз, както и за посрещането на предизвикателствата, произтичащи от изменението на климата и цифровия преход и засилената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г. с оглед постигане на неутралност по отношение на климата в срок до 2050 г., и за способстването за намаляването на икономическите, социалните, териториалните различия и различията в образованието и на различията между поколенията и половете;

2.  поради това възнамерява да създаде ориентиран към бъдещето бюджет, който ще бъде от основно значение за процеса на възстановяване и ще даде възможност на Съюза да стимулира инвестициите и да се бори с безработицата, да насърчава цифровия и екологичния преход, да постави акцент върху силен Европейски здравен съюз, да насърчава приобщаващо възстановяване с акцент върху младото поколение, както и да гарантира безопасна и ориентирана към просперитет среда за гражданите на ЕС; счита, че тези приоритети са от съществено значение за укрепване на възстановяването и поставяне на основите за по-устойчив Съюз в съответствие с Парижкото споразумение;

Жизнеспособна икономика за стимулиране на инвестициите и справяне с безработицата

3.  припомня, че малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика, представляват почти 99% от всички предприятия в държавите членки и предоставят три четвърти от всички работни места; подчертава значителния принос на МСП за създаването на работни места, икономическия растеж и стабилността; изразява загриженост относно тежките и дълготрайни последици от кризата за МСП и възнамерява да им осигури достатъчно финансиране чрез различни програми на ЕС;

4.  подчертава в този контекст значението на адекватно финансирана програма за единния пазар за повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на предприемачеството, подобряване на достъпа до пазара и за активна подкрепа на малките предприятия, включително чрез развитието на цифрови и предприемачески умения; наред с това набляга на потенциала на програмата InvestEU за привличане на устойчиви, иновативни и социални инвестиции, но също така и за предоставяне на подкрепа чрез осигуряване на капитал за МСП, засегнати неблагоприятно от кризата; признава спешната необходимост от създаване на благоприятна за МСП бизнес среда и от подкрепа за клъстерите и мрежите на МСП, както и от намаляване на административната тежест за дружествата; подчертава по-специално необходимостта от подкрепа за инициативи на равнище ЕС, които имат за цел да улеснят създаването на нови стартиращи предприятия и да подобрят достъпа им до финансиране като средство за насърчаване на иновациите, създаване на работни места и за младежкото предприемачество;

5.  подчертава продължаващата потребност от масивно стимулиране на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации, за да се създадат условия ЕС да бъде движеща сила в осъществяването на Европейския зелен пакт и цифровия преход; подчертава в тази връзка особените предимства на „Хоризонт Европа“, включително дейността на Европейския съвет за научни изследвания; счита, че е от съществено значение да се предостави на МСП, стартиращите предприятия и университетите подходяща, съобразена с потребностите подкрепа в областта на научните изследвания и иновациите, така че те да могат активно да участват в тези огромни предизвикателства; изтъква значението на насърчаването на сътрудничеството между академичните среди и промишлеността; подчертава, че пандемията от COVID-19 ясно показа значението на европейските научни изследвания в областта на фармацевтичните продукти и ваксини като средство за укрепване на устойчивостта на ЕС в случай на здравна криза;

6.  подчертава, че трябва да се създадат условия за това отговорът на Съюза на предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19, да бъде възможен чрез бързи и целенасочени бюджетни решения; изисква в този контекст неочаквано високият размер на отменените бюджетни кредити за научни изследвания да бъде предоставен изцяло в рамките на „Хоризонт Европа“, в пълно съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент, като едно от основните средства за неутрализиране на нови варианти на вируса в очакване на бъдещи заплахи, в интерес на общественото здраве и спасяването на човешки живот; подчертава, че това равнище на отменените бюджетни задължения не е било предвиждано и поради това не е включено в споразумението за многогодишната финансова рамка (МФР);

7.  подчертава ключовата роля на политиката на сближаване на ЕС като основна инвестиционна политика на Съюза и един от крайъгълните камъни на устойчивото и приобщаващо възстановяване и изтъква нейната уникална европейска добавена стойност и приноса ѝ за цялостното хармонично развитие на ЕС и неговите държави членки и региони; подчертава по-специално нейния потенциал за стимулиране на икономическия растеж и за създаване на повече качествени работни места, които са от основно значение за процеса на възстановяване; подчертава ключовата ѝ роля за постигането на стратегическите цели на ЕС като икономическо, социално и териториално сближаване и сближаване между и в рамките на държавите членки, справедлив преход, качествена заетост, конкурентоспособна, социална, екологична и кръгова икономика, иновации, както и като движеща сила на справедлив, приобщаващ и устойчив Съюз;

8.  посочва дългосрочните последици, които разширяването на дерогацията за правилата за държавна помощ по време на продължаващата криза по отношение на единния пазар има за държавите членки с ограничени публични средства и ограничен фискален капацитет; изтъква, че бюджетът на ЕС играе ключова роля за гарантиране, че държавите членки и ЕС ще работят в тясно сътрудничество за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията, като същевременно се намерят конкретни решения за запазване на еднаквите условия на конкуренция на единния пазар и за укрепване на икономическото и социалното сближаване между регионите на ЕС;

9.  подчертава, че общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството (ОПОР) са крайъгълни камъни на европейската интеграция, които имат за цел да гарантират безопасни, финансово достъпни и висококачествени доставки на храни и продоволствена независимост за европейците, правилното функциониране на селскостопанските пазари, устойчивото развитие на селските райони и приемствеността между поколенията на земеделските стопани; припомня ключовата роля на тези политики да допринасят за стабилни и приемливи доходи за земеделските стопани и рибарите, особено в настоящия труден контекст; призовава да се обърне специално внимание на дребното селско стопанство, младите земеделски стопани и малките риболовни предприятия и поддържането на стабилна и сигурна хранителна верига за европейските граждани; посочва, че редица селскостопански сектори бяха тежко засегнати от избухването на COVID-19 и други кризи, и подкрепя, когато е целесъобразно, целеви увеличения на съответните бюджетни редове за мерки за подкрепа на пазара; припомня, че тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени едновременно с подготовката за реформа на ОСП, която се очаква да играе по-важна роля за изпълнението на амбициите на Европейския зелен пакт;

10.  подчертава необходимостта да се даде особен тласък на туристическия сектор, особено на сектора на хотелиерството и ресторантьорството, който претърпя особено силен спад в резултат на пандемията от COVID-19, с опустошително въздействие, особено върху регионите, които зависят в голяма степен от туризма; подчертава, че туристическият сектор представлява важен стълб на икономиката на Съюза и осигурява заетост на значителна част от работната му сила, особено в МСП и семейните предприятия; очаква, че съответните програми на ЕС, включително Механизмът за възстановяване и устойчивост, регионалната политика, „Цифрова Европа“ и InvestEU, ще допринесат решително за дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на сектора и че необходимите ресурси ще бъдат предоставени чрез бюджета на ЕС през 2022 г.; отново изразява разочарованието си, че искането на Парламента за специална програма на ЕС в областта на туризма не беше напълно изпълнено;

11.  подчертава необходимостта от всеобхватна европейска космическа стратегия и признава добавената стойност на космическата програма на ЕС; подчертава по-специално необходимостта Съюзът да насърчава развитието на иновативни и конкурентоспособни сектори нагоре по веригата (тежка космическа промишленост) и надолу по веригата (приложения, основани на космически данни); посочва важната роля на Агенцията на ЕС за космическата програма (EUSPA) и необходимостта от осигуряване на необходимото равнище на финансиране и персонал;

Посрещане на предизвикателствата на цифровия и екологичния преход

12.  подчертава неотложната необходимост, засилена от кризата с COVID-19, от преодоляване на цифровото разделение, по-специално чрез завършване на европейското пространство за образование и прилагане на плана за действие в областта на цифровото образование, за да се постигнат целите в областта на цифровите умения и да се насърчи приобщаващото учене, както и да се ускори цифровата трансформация на Европа; посочва, че е важно да се осигурят достатъчно финансиране и полезни взаимодействия между програмите на ЕС, за да се създадат благоприятни условия за ускоряване на навлизането на пазара на революционни технологии и иновации и да се даде възможност на европейската икономика и публичен сектор да бъдат в челните редици на цифровия преход; счита, че програмата „Цифрова Европа“ е от съществено значение за подобряване на конкурентоспособността на Европа в глобалната цифрова икономика и за постигане на технологичен суверенитет; очаква, че тази програма ще стимулира инвестициите във високопроизводителни изчислителни технологии, етичен изкуствен интелект, технологията 5G и киберсигурността в ЕС, както и насърчаването на задълбочени цифрови умения повсеместно в икономиката и обществото; призовава държавите членки и Комисията да спазват критериите, според които най-малко 20% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост следва да бъдат заделени за цифровия преход;

13.  подчертава централната роля на бюджета на ЕС за гарантиране на успеха на Европейския зелен пакт, включително на стратегията за биологично разнообразие, и за прилагане на принципа за ненанасяне на вреда, като с това ще се стимулира икономическото и социалното възстановяване на държавите членки от кризата с коронавируса чрез превръщане на зелените предизвикателства във възможности за инвестиции и структурни реформи и ще се улесни справедливият преход към по-устойчива, приобщаваща и издръжлива икономика; припомня, че този преход изисква значителни структурни промени и че не всички държави членки, региони и градове започват прехода от еднакво ниво или имат еднакъв капацитет за справяне с него; подчертава по-специално необходимостта да се гарантира, че новата стратегия за растеж е основана на адекватни ресурси, включително средства за възстановяване, както и на Механизма за справедлив преход, за да се даде възможност на Съюза да изпълни своите ангажименти, като същевременно се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, и възнамерява да наблюдава отблизо изпълнението на стратегията в бюджета за 2022 г.; подчертава в този контекст, че инвестициите в енергийна ефективност, кръгова икономика, устойчива и финансово достъпна интелигентна мобилност и модерна и устойчива инфраструктура на ЕС са ключови фактори за възстановяване на конкурентоспособността, като това ще допринесе за постигане на целите на ЕС в областта на климата и за изграждане на стратегическата автономност на ЕС, както и за насърчаване на устойчивите промишлени отрасли; признава освен това ключовата роля на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за свързването на Съюза и на всички негови региони, включително най-отдалечените, островните и слабо населените региони, в транспортния, цифровия и енергийния сектор;

14.  подчертава значението на подкрепата за действията в областта на климата и опазването на околната среда чрез предоставяне на допълнителни ресурси за съответните програми и инструменти в бюджета на ЕС, по-специално програмата LIFE; подчертава освен това, че в духа на интегрирането на въпросите, свързани с климата, следва да се увеличат усилията във всички области на политиката с оглед на постигането на общата цел разходите в областта на климата за цялата МФР за периода 2021—2027 г. да бъдат най-малко 30% от общата сума на бюджета на Съюза и от разходите по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване; подчертава освен това необходимостта да продължи работата за осигуряване на 7,5% от годишните разходи по МФР за цели в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и на 10% от 2026 г. нататък; призовава Парламента да участва пълноценно в разработването на по-стабилни, прозрачни и всеобхватни методологии за изпълнение и проследяване на тези разходи и очаква годишните консултации с Комисията и Съвета, както е предвидено в Междуинституционалното споразумение;

15.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно финансиране за изпълнението на стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите, включително чрез стимулиране на научните изследвания и иновациите за прехода към безопасни и устойчиви още при проектирането химикали, материали и продукти и чрез осигуряване на адекватни и устойчиви ресурси за Европейската агенция по химикали (ECHA), за Плана за действие за кръгова икономика, основан на цикли на нетоксични материали, и за предстоящия план за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата;

Силен Европейски здравен съюз

16.  потвърждава отново значението и потенциала на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health), която съгласно новата МФР се превърна в най-голямата програма в областта на здравеопазването, която някога е била финансирана от бюджета на ЕС; очаква да бъдат засилени полезните взаимодействия между всички програми на ЕС, насочени към укрепване на капацитета на здравните системи на ЕС, както и тяхната готовност и капацитет за превенция в случай на кризи, и тези, които предоставят допълнителни инвестиции в сектора на здравеопазването, като Европейския социален фонд + (ЕСФ +), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“; счита, че натрупването на запаси следва да остане приоритет в бюджета на ЕС чрез програмите RescEU и EU4Health; подчертава значението на механизма на ЕС за гражданска защита, за да се гарантира, че ЕС ще бъде по-добре подготвен и способен да реагира на всички видове природни бедствия, пандемии и извънредни ситуации;

17.  припомня, че кризата, свързана с COVID-19, подложи здравните системи на държавите членки на безпрецедентно напрежение и разкри недостатъци в капацитета за производство на ваксини и други основни медицински продукти в Съюза; поради това подчертава, че Съюзът се нуждае от солидарност и колективна отговорност, които се изразяват в повече правомощия на ЕС в областта на здравеопазването и в по-конкретни стъпки към по-силен Европейски здравен съюз; подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в инфраструктурата и уменията в здравеопазването, която изпъкна в условията на настоящата криза, както и необходимостта от възстановяване от недостига на инвестиции в миналото; приветства в този контекст съобщението на Комисията относно инкубатора на HERA (COM(2021)0078) като инструмент за увеличаване на усилията за откриване на варианти на COVID-19, адаптиране на ваксините, подобряване на ефикасността на клиничните изпитвания, ускоряване на процеса на издаване на одобрения от регулаторните органи и увеличаване на производството на ваксини; изтъква, че голяма част от производствения капацитет се намира извън Съюза, което усложнява доставките на лекарства в период на нужда и представлява пречка, която трябва да бъде преодоляна при изграждането на Европейския здравен съюз; подчертава, че е важно да се осигурят достатъчно средства за подпомагане на увеличаването на производствения капацитет за ваксини, антидоти и други основни лекарства в държавите членки и да се даде възможност на бюджета на ЕС за 2022 г. да реагира бързо в случай на извънредна ситуация;

18.  изразява съжаление, че 2,7 милиона души в ЕС са били диагностицирани с рак през 2020 г. и около 1,3 милиона души са загубили живота си от тази болест; приветства европейския план за борба с рака, който е важен стълб за по-силен Европейски здравен съюз; признава, в съответствие с плана, необходимостта от засилен и гарантирано приложим подход на Съюза към профилактиката и лечението на рака и грижите във връзка с него; изисква подходящо разпределение на бюджета през 2022 г. за съответните програми на ЕС, а именно EU4Health, клъстера „Здраве в рамките на стълб II на „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, за финансиране на нови технологии, научни изследвания и иновации като част от борбата на Съюза срещу рака;

19.  изтъква по-специално решаващата роля на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) във връзка с продължаващата пандемия от COVID-19; призовава за подходящо финансиране в бюджета за 2022 г., за да могат тези ключови агенции да продължат своята работа; очаква предложението за създаване на Европейски орган за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), за да се гарантира ефективна и координирана способност на Съюза за готовност и реагиране в случай на бъдещи здравни кризи; припомня необходимостта от предоставяне на нови ресурси на HERA, за да се гарантира, че няма да има неблагоприятно въздействие върху съществуващите програми, политики и агенции, и от осигуряване на ефективно взаимодействие с ЕМА и ECDC;

Приобщаващо възстановяване с акцент върху младото поколение

20.  подчертава, че както и след финансовата криза от 2008 г., младите хора отново са особено тежко засегнати от последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, с нарастваща младежка безработица и отрицателно въздействие върху образованието и психичното здраве, особено за тези, които навлизат на пазара на труда; поради това подчертава, че всички възможности за финансиране трябва да бъдат напълно проучени, за да се подобри успешно приобщаването към пазара на труда, по-специално чрез професионално обучение, мерки за подобряване на социалното приобщаване, условията на труд и социалната закрила, включително за хората с увреждания, както и на перспективите за семейството и живота на младите хора, като се вземе предвид Директивата за равновесието между професионалния и личния живот;

21.  настоява, че Съюзът не може да намери устойчив път към възстановяване без структурирана стратегия за младото си поколение; посочва в това отношение изключителното значение на увеличаването на финансовите ресурси за програми на Съюза като „Еразъм +“, чийто успех в разширяването на възможностите за образование, обучение и работа в целия Съюз е неоспорим; подчертава, че „Еразъм +“ е водеща програма на Съюза, която е широко известна сред неговите граждани и е постигнала осезаеми резултати; подчертава потенциала на тази програма за насърчаване на високите постижения и за осигуряване на достъп на младите хора до иновации и предприемачество чрез предоставяне на насоки и образование по приобщаващ начин, както и необходимостта от действия за обучение и мобилност в областта на образованието за възрастни; изразява съжаление във връзка с отрицателното въздействие на кризата с COVID-19 върху програмата „Еразъм +“, което доведе до значително намаляване на броя на участниците, които могат да се възползват от този опит; подчертава в този контекст значението на бюджета за 2022 г. за компенсиране на пропуснатите възможности; призовава Комисията да продължи да насърчава образованието в областта на европейското гражданство и гражданската ангажираност; отново призовава държавите членки да заделят поне 10% от финансирането в рамките на своите планове за възстановяване и устойчивост за качествено и приобщаващо образование;

22.  подчертава, че трябва да се намерят устойчиви и дългосрочни решения за успешна борба със структурните демографски предизвикателства, както и за намаляване на изтичането на мозъци от селските, островните, отдалечените и по-слабо развитите райони и региони на ЕС; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови средства за съживяване на регионите, засегнати от намаляване на населението, чрез инвестиции в социални и демографски политики, които подкрепят семействата, както и от предоставяне на адекватна подкрепа за застаряващото население в Европа по отношение на достъпа до здравеопазване, мобилност и обществени услуги; подчертава необходимостта от създаване на подходящи структури за проучване на тенденциите и предлагане на мерки за адекватно справяне с демографските промени чрез добавяне, например, на специални критерии към методологията за разпределяне на структурните фондове в бъдеще;

23.  подчертава, че жените са непропорционално засегнати от последиците от кризата с COVID-19; подчертава значението на прилагането на съобразено с равенството между половете бюджетиране, за да се гарантира, че жените и мъжете се облагодетелстват в еднаква степен от публичните разходи; в този контекст призовава Комисията да ускори въвеждането на ефективна, прозрачна и всеобхватна методология, в тясно сътрудничество с Парламента, за измерване на съответните разходи във връзка с равенството между половете, както е посочено в Междуинституционалното споразумение, за да могат да се демонстрират осезаеми резултати за бюджета за 2022 г. и с оглед на разширяването на обхвата на методологията към всички програми по МФР; освен това призовава за бързото прилагане на стратегията на ЕС за равенство между половете; подчертава обезпокоителната и засилваща се враждебност срещу равенството между половете и правата на жените и важността да се мобилизират всички инструменти на ЕС за борба с това положение; призовава за допълнителни ресурси в подкрепа на защитата, насърчаването и всеобщия достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, както и в подкрепа на жените правозащитници;

24.  подчертава, че процесът на възстановяване не трябва да пренебрегва никого и че следователно Съюзът и държавите членки трябва да се справят с риска от бедност и социално изключване; подчертава, че бюджетът на Съюза за 2022 г. и Инструментът на Европейския съюз за възстановяване (ИЕСВ) следва да допринасят за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие и да постигат резултати по отношение на Европейския стълб на социалните права чрез подкрепа за ученето през целия живот, засилване на социалния диалог и гарантиране на достъп за всички до жизненоважни услуги като здравеопазване, мобилност, подходящо хранене и прилични жилищни условия; подчертава в това отношение добавената стойност на ЕСФ+ и счита, че следва да се разпредели подходящо финансиране при споделено управление за прилагането на гаранцията за младежта и на предстоящата гаранция за децата; приветства акцента върху социалното измерение на Европа на следващата Социална среща на върха в Порто;

25.  подчертава, че секторите на културата и творчеството, както и секторът на културния туризъм, са и ще продължат да бъдат сред основните сектори, които понасят тежестта на кризата, в която се намира ЕС; призовава за допълнителни мерки за тези сектори и за допълнително финансиране за програмите на ЕС в тази връзка, по-специално програмата „Творческа Европа“; приветства творческата и интердисциплинарна инициатива „Нов европейски „Баухаус“;

Осигуряване на безопасна и ориентирана към просперитет среда за европейските граждани

26.  счита, че икономическият растеж и благоденствието, вътрешната сигурност, защитата на външните граници на ЕС, основните права, правилното функциониране на Шенгенското пространство и свободата на движение в рамките на ЕС са неразривно свързани и са от взаимна полза; подчертава, че съгласно експертни оценки по-нататъшното интегриране на Шенгенското пространство би предоставило на държавите членки по външните граници на Съюза по-големи финансови възможности за управление на границите; припомня, че Шенгенското пространство носи икономически ползи за участващите в него държави; подчертава, че икономиката на ЕС би могла да бъде стимулирана от присъединяването към Шенгенското пространство на държавите кандидатки, които вече отговарят на всички технически изисквания; подчертава, че присъединяването на тези държави членки към Шенгенското пространство би увеличило въздействието на бюджета на ЕС и на средствата за възстановяване и че това би имало пряко въздействие за постигането на по-бързо икономическо възстановяване; отново призовава за бързото интегриране на Румъния, България и Хърватия в Шенгенското пространство; подчертава значението на солидните инвестиции на ЕС в областта на вътрешната сигурност с оглед укрепване на правоприлагането в ЕС и на реакцията на правосъдието в отговор на трансграничната престъпност, както и с оглед насърчаване на обмена на информация;

27.  отбелязва факта, че многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. предвижда по-високи суми за изпълнението на политиките в областта на миграцията, убежището и интеграцията, отколкото през предходните години; очаква убежището и миграцията да продължат да бъдат приоритет в програмата на ЕС; подчертава, че мерките за солидарност, като например програмите за преместване, презаселване или хуманитарно приемане, ще продължат да бъдат от решаващо значение в очакване на съдържателна реформа на общата европейска система за убежище; във връзка с това подчертава, че държавите членки ще продължат да изискват финансова подкрепа за приема, регистрацията и разглеждането на молби за убежище, както и за връщането и преместването; призовава за насочване на повече средства към координацията с транзитните държави и държавите на произход на незаконна миграция с цел контролиране и спиране на трафика на хора и незаконното превеждане на хора през граница; изразява дълбока загриженост от продължаващата загуба на човешки животи в Средиземно море и счита, че операциите по издирване и спасяване са отговорност, която не може да бъде оставена единствено на недържавни участници; добавя, че държавите извън ЕС, които се намират по външните граници на Съюза и се сблъскват с миграционните потоци към ЕС, също ще продължат да изискват финансова подкрепа; подчертава важната роля на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) в това отношение и наскоро разширения ѝ мандат и призовава да се осигури подходящо финансиране за Frontex, за да може тя да постига резултати във всички области на отговорност, които попадат в обхвата на новия ѝ мандат; настоява, че ефективното управление на външните граници трябва да е в съответствие с правото на Съюза и международното право, като се зачитат по-специално правото на убежище и принципът на забрана за връщане, особено в контекста на неотдавнашните твърдения за възможно участие в акции по отблъскване; поради това припомня необходимостта от назначаване на служители по въпросите на основните права в съответствие с член 110 от Регламент (ЕС) 2019/1896(13), за да се допринесе за утвърждаването на основните права като част от европейското интегрирано управление на границите; подчертава, че увеличаването на бюджетните средства за Frontex трябва да бъде придружено от съответно повишаване на отчетността и прозрачността и да зависи от ангажираността на Агенцията по отношение на правото на Съюза;

28.  подчертава необходимостта от адекватно финансиране, персонал и обучение на персонала за всички агенции, работещи в областта на сигурността, правосъдието, правоприлагането, основните права, убежището и миграцията и управлението на границите, за да могат те да изпълняват нарасналите си отговорности, и обръща внимание на значението на сътрудничеството между тях, необходимостта от технологични иновации и адаптиране, както и жизненоважната им роля за засилване на сътрудничеството и координацията между държавите членки; изтъква значението на правилното прилагане и оперативното управление на широкомащабни информационни системи на ЕС в пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

29.  твърдо подкрепя увеличените усилия на ЕС за справяне с нарастващите заплахи за сигурността като тероризма, радикализацията и насилническия екстремизъм, престъпната контрабанда, трафика на хора, трафика на наркотици, киберпрестъпността и хибридните заплахи в Европа и съседните държави, и ръководените от трети държави кампании за дезинформация срещу европейските демокрации, както и за подобряване на координацията на такива програми на равнище ЕС; припомня, че неотдавнашните терористични нападения доказват, че са необходими подобрения в оперативната съвместимост на информационните системи в областта на правосъдието и вътрешните работи с цел укрепване на вътрешната сигурност на Съюза; отбелязва, че пандемията доведе до нови предизвикателства, свързани с престъпността; поради това приветства стратегията за Съюз на сигурност, представена от Комисията на 24 юли 2020 г., и призовава за адекватно финансиране на съдържащите се в нея планове за действие;

30.  припомня, че зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за спазването на принципите на добро финансово управление, заложени в член 317 от ДФЕС; приветства влизането в сила на 1 януари 2021 г. на Регламента относно принципите на правовата държава, който определя общ режим на обвързване с условия с цел защита на бюджета на Съюза, и поема твърд ангажимент да гарантира неговото пълно, незабавно и правилно прилагане; призовава за значително укрепване на финансирането, предназначено за гарантиране на защитата на тези основни принципи; поради това подчертава значението на една добре оборудвана и разполагаща с достатъчно финансиране и персонал Европейска прокуратура за борбата с престъпленията срещу бюджета на Съюза и настоява, че тя трябва да може да предприеме последващи действия във връзка с натрупаните неприключени дела и да разполага с капацитета да разглежда и разследва всички нови дела;

31.  подчертава, че утвърждаването на европейските ценности и култури играе активна роля в подкрепа на демокрацията, недискриминацията и равенството между половете, както и за справянето с дезинформацията и фалшивите новини; изразява загриженост относно влошаването на състоянието на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права в някои държави членки и подчертава необходимостта от финансови ресурси в подкрепа на свободата на пресата, медиите и изкуството в Съюза; подчертава, че новата програма „Граждани, равенство, права и ценности“ е от стратегическо значение за укрепването на европейското гражданство и демокрацията, равенството и принципите на правовата държава в ЕС, както и за оказването на подкрепа на жертвите на насилие, основано на пола; припомня също така, че програмата за правосъдие включва конкретна цел, насочена към подкрепа и насърчаване на съдебното обучение с оглед на насърчаването на обща правна и съдебна култура и култура на принципите на правовата държава; призовава финансирането на тези програми да се изразходва равномерно в хода на МФР и настоятелно призовава за пълно изразходване на годишните средства за изтъкнатите конкретни цели; освен това приветства непрекъснатата и всеобхватна работа, която се извършва от Агенцията за основните права и която обхваща правото и практиката на държавите членки в тези области; вярва, че Конференцията за бъдещето на Европа е сред инструментите за справяне с редица предизвикателства, свързани с демокрацията и основните права, и счита, че е изключително важно всяка институция на ЕС, която участва в организирането и ръководенето на предстоящата конференция, да разполага с адекватен административен бюджет;

32.  припомня ключовия принос на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) за справяне с първопричините за миграцията и принудителното разселване, за насърчаване на устойчивото развитие, демокрацията, политическите и икономическите реформи, принципите на правовата държава и правата на човека, както и за подкрепа на изборните процеси; подчертава освен това стратегическото значение на политиката на разширяване в държавите от Западните Балкани; във връзка с това призовава за допълнително финансиране за Западните Балкани и държавите от източното и южното съседство, както и за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и за хуманитарна помощ; подчертава отговорността на ЕС да гарантира, че разполага с достатъчно ресурси за справяне с геополитическите последици от кризата с COVID-19, за гарантиране на сигурна и стабилна глобална среда и за проява на солидарност с тежко засегнатите трети държави чрез мобилизиране на инструментите на ЕС за външно финансиране, за да се помогне на тези държави да укрепят капацитета на здравните си системи, в т.ч. подобряване на достъпа им до ваксини, и за смекчаване на социално-икономическото въздействие на кризата; подчертава, че е важно да се зачита системата за разпространение на ваксини срещу COVID-19 - COVAX, за да се гарантира равен достъп до ваксини за най-уязвимите държави; освен това приветства факта, че ще бъде предоставена пряка подкрепа на съседните на ЕС държави, и по-специално на непосредствените му съседи;

33.  припомня, че е важно да се предостави на бюджета на ЕС достатъчно подробна номенклатура, която да позволява на бюджетния орган да изпълнява ефективно своята роля за вземане на решения, и по-специално на Парламента да изпълнява своите функции по отношение на упражняването на демократичен надзор и контрол по всички функции; настоява поради това, че е необходимо бюджетната номенклатура да отрази изцяло и възможно най-скоро споразумението относно Регламента за ИССРМС; приканва Комисията в този смисъл да представи проект на коригиращ бюджет на бюджета на ЕС за 2021 г. за изпълнение на споразумението, постигнато по време на преговорите по Регламента за ИССРМС, по пет отделни пакета за географски програми в Азия, по-специално Близкия изток, Южна Азия, Централна Азия, Северна и Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион, чрез създаването на съответните отделни бюджетни редове; счита, че такава хармонизация би могла и следва да се извърши преди бюджетната процедура за 2022 г.;

34.  подчертава, че е важно да се осигури подходяща финансова подкрепа от държавите членки, както и чрез Европейския фонд за отбрана, за да се въведе постепенно определяне на общата отбранителна политика на ЕС и да се увеличи сигурността и стратегическата автономност на ЕС; подчертава освен това необходимостта от подобряване на конкурентоспособността и иновациите в европейската отбранителна промишленост, които могат да допринесат за стимулирането на растежа и създаването на работни места, както и необходимостта от подобряване на способността за разполагане и оперативната ефективност чрез увеличаване на усилията за съвместно развитие на военния и на гражданския капацитет;

Специфични и междусекторни въпроси на бюджета за 2022 г.

35.  очаква в периода преди приемането на бюджета за 2022 г. да бъде приложен на практика пълният потенциал на пакета на МФР и възнамерява да следи отблизо изпълнението на всички елементи на постигнатото споразумение; припомня, че 2022 г. ще бъде първата година от прилагането на специфичните за програмите корекции съгласно член 5 от Регламента за МФР по отношение, наред с другото, на финансовите пакети на водещите програми на ЕС, които ще бъдат финансирани по новия механизъм, основан на приходи от глоби;

36.  посочва сериозното забавяне в изпълнението на програмите и фондовете на ЕС през периода 2014 – 2020 г., особено на тези със споделено управление; призовава държавите членки да ускорят изпълнението на тези програми, за да не се излага на риск навременното стартиране на новите програми на ЕС по МФР за периода 2021 – 2027 г., както и на програмите, финансирани от ИЕСВ; изразява загриженост относно риска от допълнително забавяне в изпълнението на новите програми по МФР поради необходимостта държавите членки да спазят първо изключително краткия срок за прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост;

37.  освен това изразява съжаление относно късното приемане на МФР за периода 2021 – 2027 г. и счита, че последиците от това забавяне ще се усещат през целия период на настоящата МФР; подчертава, че вследствие на това стартирането на всички водещи програми на ЕС, както и финансирането на Европейския зелен пакт и стратегията за цифровизация бяха значително забавени; поради това очаква да бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че всички нови програми на ЕС ще започнат да функционират пълноценно през 2022 г.; припомня във връзка с това съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията относно справянето с последиците от кризата с COVID-19, направено в съвместните заключения относно бюджета за 2021 г., което гласи по-конкретно, че следва да се обърне специално внимание на секторите на икономиката, които са най-силно засегнати от кризата, като туризма и МСП, както и на хората, които са най-силно засегнати от кризата;

38.  освен това очаква в бюджета за 2022 г. да бъдат вписани достатъчно бюджетни кредити за плащания, които да покрият както новите програми, така и приключването на предходните програми, особено в контекста на очакваните по-високи потребности от плащания в областта на сближаването и развитието на селските райони, и да се гарантира, че бюджетът на Съюза осигурява необходимия икономически стимул; изразява решимост да предотврати всяка бъдеща криза с плащанията, като тази в началото на предходния период на МФР, и възнамерява за тази цел да наблюдава много внимателно равнището на непогасените поети задължения (RAL); призовава Комисията да представи незабавно всеки проект на коригиращ бюджет, който се счита за необходим за увеличаване на плащанията във връзка с по-нататъшното ускоряване на програмите на ЕС;

39.  подчертава, че бюджетът на ЕС ще бъде значително увеличен от ИЕСВ през 2022 г., като най-малко 60% от общия размер на отпуснатите по него средства ще бъдат заделени по различните програми до края на посочената година; подчертава, че цялостното прилагане на ИЕСВ ще се следи отблизо от Парламента, като същевременно ще се постави специален акцент върху контрола на Механизма за възстановяване и устойчивост; въпреки това изразява загриженост относно забавеното начало на операциите по получаване и отпускане на заеми по този инструмент, тъй като новото Решение за собствените ресурси (РСР), с което се дава разрешение за тези операции, все още не е влязло в сила; поради това подчертава необходимостта от спешно ратифициране от страна на държавите членки на новото РСР, за да не се излага на риск навременното възстановяване в ущърб на бъдещите поколения;

40.  посочва правнообвързващия характер на пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси в хода на настоящата МФР, която е заложена в Междуинституционалното споразумение, и отново потвърждава твърдия си ангажимент към този процес; подчертава, че бюджетът на Съюза за 2022 г. ще представлява мост между първата и втората стъпка от тази пътна карта; призовава по-специално Съвета да започне да разисква незабавно, веднага след като Комисията представи законодателните предложения относно новите собствени ресурси на базата на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, цифров данък и схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), с оглед на вземането на решение до 1 юли 2022 г.; освен това очаква обсъжданията относно данъка върху финансовите сделки в рамките на засиленото сътрудничество да приключат успешно до края на 2022 г., което ще позволи на Комисията да представи предложение за нов собствен ресурс; във връзка с това посочва необходимостта от безпроблемно прилагане, така че новите собствени ресурси да покриват поне разходите, свързани с възстановяването на главницата и лихвите по ИЕСВ;

41.  подчертава освен това, че данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци оказват отрицателно въздействие върху бюджета на ЕС и националните бюджети; призовава за засилена координация в областта на данъчното облагане с цел защита на европейските и националните източници на приходи;

42.  подчертава ключовата роля на децентрализираните агенции на Съюза за предоставянето на оперативна подкрепа и експертен опит, за да се гарантира ефективното изпълнение на целите на политиката на ЕС; припомня, че агенциите трябва да разполагат с подходящ персонал и достатъчно ресурси, за да могат да изпълняват изцяло своите отговорности и да постигат възможно най-добри резултати; подчертава, че задачите на агенциите се развиват в съответствие с приоритетите на политиката, и подчертава, че новите отговорности трябва да бъдат придружени от нови ресурси;

43.  подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия за изпробването на нови политически инициативи и полагането на основите за бъдещи действия на Съюза; поради това възнамерява да предложи пакет от пилотни проекти и подготвителни действия в съответствие с политическите си приоритети; призовава Комисията да гарантира, че приетите в бюджета пилотни проекти и подготвителни действия се изпълняват изцяло, своевременно и в сътрудничество с Парламента и получават по-голяма видимост с цел да се засили максимално тяхното въздействие;

44.  призовава Комисията при изготвянето на проектобюджета за 2022 г. да вземе надлежно предвид политическите и бюджетните приоритети на Парламента, изложени в настоящата резолюция; въпреки това изразява готовност да използва оптимално съществуващата гъвкавост и други разпоредби, определени в Регламента за МФР и Финансовия регламент, за да се укрепят ключовите програми на ЕС в бюджета за 2022 г. и да се реагира адекватно на неотложните нужди, които възникват, наред с другото, във връзка със здравната криза с COVID-19 и процеса на възстановяване; в този контекст настоява за своевременното активиране на Инструмента за спешна подкрепа, както и за мобилизирането на специалните инструменти на МФР, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, с цел предоставяне на финансова подкрепа при необходимост;

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(2) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.
(3) ОВ L 444 I, 22.12.2020 г.
(4) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, приложение 2: Декларации (Приети текстове, P9_TA(2020)0357).
(5) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.
(6) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
(7) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 23.
(8) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.
(9) ОВ L 93, 17.3.2021 г., стр. 1.
(10) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.
(11) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(12) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 18.
(13) Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).

Последно осъвременяване: 31 март 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност