Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 11 февруари 2021 г. - Брюксел
Пазари на финансови инструменти ***I
 Проспект на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници с цел подпомагане на възстановяването от пандемията от COVID-19 ***I
 Правила за използване на слотовете на летищата в Общността: временно облекчаване ***I
 Временни мерки относно валидността на удостоверенията и лицензите (Омнибус 2) ***I
 Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна
 Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост
 Безопасност на атомната електроцентрала в Островец (Беларус)
 Хуманитарната и политическа ситуация в Йемен
 Положението в Мианмар
 Руанда: случаят на Пол Русесабагина
 Положението с правата на човека в Казахстан
 Политическата ситуация в Уганда
 25 години след Декларацията и Платформата за действие от Пекин: бъдещи предизвикателства по отношение на правата на жените

Пазари на финансови инструменти ***I
PDF 127kWORD 47k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0280 – C9-0210/2020 – 2020/0152(COD))
P9_TA(2021)0046A9-0208/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0280),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0210/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 16 декември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0208/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе, възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/878 по отношение на тяхното приложение към инвестиционните посредници с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0152


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2021/338.)

(1) OВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.


Проспект на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници с цел подпомагане на възстановяването от пандемията от COVID-19 ***I
PDF 135kWORD 45k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 по отношение на проспекта на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници с цел подпомагане на възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0281 – C9-0206/2020 – 2020/0155(COD))
P9_TA(2021)0047A9-0228/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0281),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0206/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността, и поетия с писмо от 16 декември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0228/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 по отношение на проспекта на ЕС за възстановяване и целенасочени корекции за финансовите посредници и Директива 2004/109/ЕО по отношение на използването за годишни финансови отчети на единен електронен формат за отчитане с цел подпомагане на възстановяването от кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0155


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/337.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията

Комисията отбелязва факта, че политическото споразумение относно предложението на Комисията за изменение на Регламента за проспектите с цел въвеждане на проспект на ЕС за възстановяване включва изменение на Директивата за прозрачност, което предвижда отлагане на изискването за изготвяне на финансови отчети с помощта на европейски единен електронен формат за отчитане (ESEF). Това отлагане не беше включено в първоначалното предложение на Комисията. Според Комисията отлагането на ESEF не е в съответствие с принципите на Съюза за по-добро регулиране и с правото на Комисията на законодателна инициатива. Следователно това отлагане не би следвало да представлява прецедент. Тъй като отлагането на ESEF не е съществена промяна на политиката и отразява трудните обстоятелства, пред които са изправени предприятията поради пандемията от COVID-19, Комисията няма да попречи на приемането му.

(1) OВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.


Правила за използване на слотовете на летищата в Общността: временно облекчаване ***I
PDF 126kWORD 44k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета по отношение на временното освобождаване от правилата за използване на слотовете на летищата в Общността поради пандемията от COVID-19 (COM(2020)0818 – C9-0420/2020 – 2020/0358(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0818),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0420/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 януари 2021 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 27 януари 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 59 и 163 от своя Правилник за дейността,

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета по отношение на временното облекчаване на правилата за използване на слотовете на летищата в Съюза поради кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0358


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/250.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Временни мерки относно валидността на удостоверенията и лицензите (Омнибус 2) ***I
PDF 126kWORD 45k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални и временни мерки с оглед на разпространението на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство за референтни периоди след периодите, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698 (COM(2021)0025 – C9-0004/2021 – 2021/0012(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2021)0025),

–  като взе предвид член 294, параграф 2, член 91 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0004/2021),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 януари 2021 г.(1),

–  след консултация с Комитета на регионите,

–  като взе предвид поетия с писмо от 3 февруари 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 59 и 163 от своя Правилник за дейността,

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 февруари 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални и временни мерки с оглед на продължаващата криза във връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока на валидност на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното законодателство и удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС) 2020/698

P9_TC1-COD(2021)0012


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/267.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна
PDF 292kWORD 102k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. за изпълнението на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (2019/2202(INI))
P9_TA(2021)0050A9-0219/2020

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 8 и дял V, и по-специално членове 21, 22, 36, 37 и 49, от Договора за Европейския съюз (ДEC), както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, включващо задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия („Споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия“), което влезе в сила на 1 септември 2017 г., както и свързаната с него програма за асоцииране,

–  като взе предвид влизането в сила на 11 юни 2017 г. на безвизов режим за гражданите на Украйна вследствие на измененията от Европейския парламент и Съвета на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване(1),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна, и по-специално резолюцията от 12 декември 2018 г. относно прилагането на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна(2) и резолюцията от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна(3), както и своята препоръка от 19 юни 2020 г. към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през юни 2020 г.(4),

–  като взе предвид докладите на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека относно Украйна, и по-специално 30-ия доклад относно положението с правата на човека в Украйна от септември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада от 19 юни 2020 г. на генералния секретар на ООН относно „Положението с правата на човека в Автономна република Крим и град Севастопол, Украйна“,

–  като взе предвид съвместния работен документ на Комисия и Европейската служба за външна дейност от 12 декември 2019 г. относно доклада за изпълнение на асоциирането от страна на Украйна (SWD(2019)0433),

–  като взе предвид съвместната декларация след 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Украйна, която се проведе на 6 октомври 2020 г.,

–  като взе предвид препоръките и действията на Парламентарната асамблея Евронест, Форума на гражданското общество от Източното партньорство и други представители на гражданското общество в Украйна,

–  като взе предвид заключителните изявления и препоръките от заседанието на Парламентарния комитет за асоцииране ЕС – Украйна, проведено на 19 декември 2019 г.,

–  като взе предвид заключенията от мисиите за наблюдение на президентските избори в Украйна на 31 март и 21 април 2019 г. и на предсрочните парламентарни избори на 21 юли 2019 г.,

–  като взе предвид отпускането на 29 май 2020 г. на заем в размер на 500 милиона евро за Украйна като част от четвъртата програма за макрофинансова помощ на Комисията,

–  като има предвид безпрецедентните пакети от мерки за подпомагане, които ЕС изготви, за да помогне на съседните страни в борбата с пандемията от COVID-19, и по-специално дългосрочните заеми в размер на 1,2 милиарда евро, предоставени на Украйна при много благоприятни условия чрез Решение (ЕС) 2020/701 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. за предоставяне на макрофинансова помощ на партньорите, обхванати от политиките за разширяване и съседство, в контекста на пандемията от COVID‐19(5),

–  като взе предвид съвместната декларация на Комисията НАТО – Украйна от 31 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид петия доклад за наблюдение на държавите на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта, публикуван през септември 2017 г., и заключенията относно Украйна във връзка с изпълнението на препоръките от 2017 г., публикувани през юни 2020 г.,

–  като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки(6) относно мерките за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, както и стандартите, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията за наблюдение на изборите на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ от 21 юли 2019 г. относно парламентарните избори в Украйна,

–  като взе предвид списъка за възприятие на корупцията на организацията „Transparency International“ от 2019 г., в който Украйна заема 126-о място от общо 180 държави и територии, които са били оценени (най-положително е първото място),

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, приета на 5 ноември 1992 г.,

–  като взе предвид становището на Венецианската комисия относно Закона за подпомагане на функционирането на украинския език като официалния държавен език, както и нейното становище относно разпоредбите на Закона за образованието от 5 септември 2017 г., които се отнасят до използването на официалния държавен език и на малцинствени и други езици в образованието,

–  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 10 декември 2020 г. относно Конституционния съд на Украйна,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид становището на комисията по международна търговия,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0219/2020),

A.  като има предвид, че Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, основаващо се на процес на политическо асоцииране и икономическа интеграция, е крайъгълният камък на отношенията на Европейския съюз с Украйна и представлява пътна карта за реформи и че неговото пълно прилагане следва да се възприема като възможност за непрекъснато сближаване със Съюза, което ще доведе до постепенната интеграция във вътрешния пазар на Съюза и до пълноценното възползване от потенциала и ползите, свързани със Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия;

Б.  като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС Украйна има перспективи за присъединяване към ЕС и може да поиска да членува в Съюза, при условие че спазва всички критерии от Копенхаген, както и принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и спазва принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че на 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Украйна бяха потвърдени европейските стремежи на Украйна, беше изразено задоволство от нейния избор да насочи усилията си към Европа, беше признат същественият напредък, постигнат от страната в процеса на реформи, и бяха приветствани вече постигнатите резултати в изпълнението на Споразумението за асоцииране и успешното прилагане на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия;

Г.  като има предвид, че през 2019 г. Украйна премина през деликатен период на избори, както на президентско, така и на парламентарно равнище, и като има предвид, че начинът, по който тя се справи с тези процеси, както и мирното и организирано предаване на властта, което последва, заслужават похвала;

Д.  като има предвид, че общонационалните местни избори на 25 октомври 2020 г. бяха още един тест за състоянието на демокрацията и възможност за допълнителна консолидация; като има предвид, че преди провеждането на местните избори на 25 октомври 2020 г. бяха направени опити за промяна на Избирателния кодекс по време на самата предизборна кампания и че липсата на ясни мерки в отговор на ситуацията с COVID-19 продължава да буди значително безпокойство, като е необходимо да се приемат нови стандарти за безопасно гласуване;

E.  като има предвид, че мисията за ограничено наблюдение на изборите на БДИПЧ заключи, че местните избори на 25 октомври 2020 г. в Украйна са били особено важни след неотдавнашните реформи за децентрализация, които са предоставили значителни правомощия и ресурси на местните органи на управление, че изборният процес като цяло е бил спокоен, добре организиран и прозрачен и процедурите до голяма степен са били спазени и че като цяло Централната избирателна комисия на Украйна е спазила всички законни срокове и е действала безпристрастно, открито и прозрачно;

Ж.  като има предвид, че според данни, предоставени от гражданското общество и експерти в областта на произвеждането на избори, местните партийни организации, кандидатите и членовете на избирателните комисии не са могли да се подготвят правилно за регистрацията на кандидатите, тъй като Избирателният кодекс беше приет непосредствено преди изборите;

З.  като има предвид, че въвеждането на механизмите за контрол „отгоре надолу“ чрез приемането на принципа на задължителни указания, както и свързването на партийните листи с минимален брой от 10 000 гласоподаватели подкопават демократичния характер на изборите;

И.  като има предвид, че гражданското общество разкритикува решението да не се провеждат избори в 18 местни общности в контролираните от правителството области Донецк и Луганск, без да има ясно обосноваване от страна на гражданско-военната администрация на това решение, което на практика лиши от граждански права около 475 000 гласоподаватели, живеещи в тези общности;

Й.  като има предвид, че по-специално през втората половина на 2019 г., с цел да се постигнат бързо резултати по отношение на реформите, обещани по време на предизборните кампании, законодателната дейност беше особено интензивна и че понякога това беше в ущърб на парламентарния контрол, прозрачността и качеството на законодателството;

К.  като има предвид, че макар Украйна да е постигнала значителен напредък по отношение на изпълнението на свързаните със Споразумението за асоцииране ангажименти и интеграцията със Съюза, някои от започнатите реформи трябва да бъдат завършени, по-специално в областта на принципите на правовата държава, доброто управление и борбата с корупцията; като има предвид, че въпреки осезаемия напредък широко разпространената корупция продължава да спъва процеса на реформи в Украйна; като има предвид, че продължаващата конституционна криза представлява заплаха за способността на президента и Върховната рада да провеждат реформи; като има предвид, че олигарсите изглежда придобиват отново политическото влияние; като има предвид, че все още е необходимо да се приемат някои допълнителни мерки, за да се избегне връщане назад, като вниманието се насочи към съдебната система;

Л.  като има предвид, че пълният потенциал на приетите реформи все още не е реализиран поради динамиката на процеса на реформи и свързаните с нея институционални предизвикателства; като има предвид, че реформите са възпрепятствани и от вътрешната институционална нестабилност и противоречия, липсата на ясни показатели, слабия капацитет, ограничените ресурси и външните фактори като пандемията от COVID-19, както и от липсата на политическа решимост да се приеме и гарантира пълната независимост на съдебните и икономическите институции и да се избегне избирателното използване на правосъдието;

М.  като има предвид, че в съвместната декларация на Комисията НАТО – Украйна от 31 октомври 2019 г. Украйна се призовава да спазва международните си задължения и ангажименти, да зачита правата на човека и на малцинствата и изцяло да изпълни препоръките и заключенията на Венецианската комисия относно Закона за образованието;

Н.  като има предвид, че в последния доклад на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека се подчертава липсата на напредък в наказателните производства, свързани с тежки нарушения на правата на човека, за които се твърди, че са извършени от членове на украинските въоръжени сили, както и забавянето и недостатъчният напредък в разследването на свързаните с Майдан престъпления;

О.  като има предвид, че според последния доклад на организацията „Transparency International“ възприятието на корупцията в Украйна отново е на равнището от 2017 г.;

П.  като има предвид, че сред украинските граждани все още се наблюдава много силна подкрепа за модернизирането, премахването на олигархичните структури, реформите и борбата с корупцията и че тези очаквания следва да се изпълнят без повече забавяне;

Р.  като има предвид, че преди пандемията от COVID-19 украинската икономика си беше възвърнала стабилността и че се наблюдаваха задоволителен растеж и увеличаване на безработицата, благоприятствани от постигнатия напредък в реализирането на потенциала на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия;

С.  като има предвид, че е необходимо Украйна да запази макроикономическата си стабилност, като спазва своите ангажименти към Международния валутен фонд и изпълнява всички средносрочни структурни политики, договорени в рамките на програмата на ЕС за макрофинансова помощ, както и като гарантира стабилността и независимостта на Националната банка на Украйна;

Т.  като има предвид, че с оглед на настоящата световна криза е необходимо да се прилага координиран подход и да се приемат пакети от извънредни мерки за оказване на подкрепа; като има предвид, че всички спешни мерки трябва да бъдат пропорционални, да имат ограничен срок на действие и да зачитат основните свободи;

У.  като има предвид, че ЕС поддържа украинския народ още от самото начало на пандемията от COVID-19, като предоставя финансова и материална подкрепа чрез двустранни и регионални програми, като например програмите на Съюза, до които Украйна имаше достъп през март, април и май 2020 г.;

Ф.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 задълбочи проблемите на украинската здравна система; като има предвид, че независимо от факта, че съгласно украинското законодателство здравеопазването е безплатно, това не е реалността, с която много граждани на страната се сблъскват, когато се нуждаят медицинско лечение, поради необосновано проточилите се стъпки за реформа, предприети от украинското Министерство на здравеопазването;

Х.  като има предвид, че с оглед на пандемията от COVID-19 е дори още по-важно да продължи да се предоставя хуманитарна помощ и специалната мисия на ОССЕ за наблюдение, агенциите на ООН, неправителствените организации и Международният комитет на Червения кръст да получат безпрепятствен достъп до районите, които не се контролират от правителството;

Ц.  като има предвид, че независимостта, суверенитетът и териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници, както и способността ѝ да осъществява необходимите икономически и социални реформи продължават да бъдат сериозно подкопавани от целенасочени кампании за дезинформация, кибератаки и други хибридни заплахи, както и от нерешения конфликт в източната част на страната, предизвикан от продължаващата руска военна агресия и окупацията на големи части от Донецка и Луганска област, както и от продължаващата незаконна окупация и анексия от страна на Русия на автономната република Крим и град Севастопол, които влошават ситуацията с правата на човека и възпрепятстват повишаването на просперитета, стабилността и растежа в страната;

Ч.  като има предвид, че ЕС категорично осъди продължаващата руска агресия срещу Украйна, включително незаконното анексиране на Крим и Севастопол в нарушение на нейния суверенитет и териториална цялост, и провежда и ще продължи да провежда политика на непризнаване на тази анексия и в този контекст продължава да прилага ограничителни мерки срещу лица и образувания, участващи в това нарушение на международното право;

Ш.  като има предвид, че ЕС продължава да бъде ангажиран с усилията на нормандската четворка, ОССЕ, тристранната контактна група и специалната мисия на ОССЕ за наблюдение на Украйна; като има предвид, че ЕС изрази задоволство от конструктивния подход на Украйна в рамките на нормандската четворка и тристранната контактна група и призова Русия за реципрочни действия;

Щ.  като има предвид, че на 17 юли 2014 г. самолет, извършващ полет MH17 на „Malaysia Airlines“ между Амстердам и Куала Лумпур, беше свален над Донецка област в контекста на руските усилия да се подкопае териториалната цялост на Украйна, което доведе до смъртта на всичките 298 души – пътници и екипаж – на борда на самолета; като има предвид, че ръководеният от Нидерландия съвместен екип за разследване потвърди, че полет MH17 е бил свален с ракета земя – въздух „Бук“, доставена от базираната в Курск 53-та противовъздушна бригада на руските сухопътни сили;

АА.  като има предвид, че благодарение на сътрудничеството на Украйна в рамките на съвместния екип за разследване на 9 март 2020 г. започна процес съгласно нидерландското законодателство срещу четирима основни заподозрени за свалянето на полет MH17 на „Malaysia Airlines“; като има предвид, че на 10 юли 2020 г. Нидерландия подаде междудържавна жалба срещу Руската федерация в Европейския съд по правата на човека за нейната роля в свалянето на полет MH17; като има предвид, че Русия оказа натиск върху Украйна да включи пето представляващо интерес лице, Владимир Цемак, в размяната на затворници, извършена на 7 септември 2019 г.; като има предвид, че на 15 октомври 2020 г. Русия едностранно прекрати участието си в тристранните консултации с Австралия и Нидерландия за установяване на истината; като има предвид, че Русия систематично възпрепятства всички усилия за изправяне на извършителите пред правосъдието, включително чрез отхвърляне на резултатите на съвместния екип за разследване, чрез насърчаване на дезинформацията относно полет MH17, както и чрез упражняване на правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да осуети създаването на международен трибунал;

AБ.  като има предвид, че ЕС упрекна Русия за това, че е прекъснала да сътрудничи по свързаните с полет MH17 дела; като има предвид, че ЕС настоятелно призова Русия да сътрудничи изцяло в рамките на свързаните с полет MH17 разследвания и съдебни дела;

АВ.  като има предвид, че от началото на войната насам в източната част на Украйна бяха убити около 13 000 души, като една четвърт от тях бяха цивилни граждани, и бяха ранени 30 000 души; като има предвид, че над 1,5 милиона украинци са били принудени да напуснат домовете си вследствие на въоръжения конфликт с подкрепяните от Русия въоръжени групи; като има предвид, че стотици украинци са лишени от свобода от Русия и нейни представители, а местонахождението на много други е неизвестно; като има предвид, че продължаващият военен конфликт доведе до хуманитарна криза с пагубни последици за 4,4 милиона души, от които приблизително 1,5 милиона вътрешно разселени лица; като има предвид, че 3,4 милиона души, които живеят в близост до линията на контакт, се нуждаят от хуманитарна помощ и закрила; като има предвид, че в резултат на нападенията срещу публичната инфраструктура местното население има ограничен достъп до здравни заведения, училища, вода и канализация;

АГ.  като има предвид, че положението с правата на човека в окупираните части в Източна Украйна и на окупирания Кримски полуостров се е влошило значително, като нарушенията на свободата на словото, на свободата на религията и на имуществените права, строгите ограничения на правото на образование и на езиковите права, действията срещу медиите и насилственото налагане на руско гражданство са придобили системен характер, а основните права на човека и основните свободи не са гарантирани; като има предвид, че самопровъзгласилите се власти в окупиран Крим продължават да подлагат на тормоз кримските татари, като преследват по съдебен път десетки от тях въз основа на изфабрикувани обвинения в тероризъм; като има предвид, че по преценка на Центъра за граждански свободи в Украйна най-малко 94 украински граждани са били преследвани по съдебен път по политически причини в Крим или в Русия, от които седемдесет и един са кримски татари, в т.ч. Марлен Асанов, Мехмет Белялов, Тимур Ибрахимов, Сейран Салиев, Сервер Мустафайев, Сервер Зекиряев и Едем Смаилов, които през септември 2020 г. бяха осъдени на лишаване от свобода за срок от 13 до 19 години;

АД.  като има предвид, че Украйна е на 96-о място според световния индекс за свобода на печата за 2020 г.; като има предвид, че Украйна прие редица реформи, включително закон за прозрачността на собствеността върху медиите, но е необходимо много повече, за да се отслаби силният контрол на олигарсите върху медиите, да се насърчи редакторската независимост и да се води борба срещу безнаказаността за актове на насилие срещу журналисти;

АЕ.  като има предвид, че медийната среда в Украйна продължава да е под силното влияние на собствениците на медии от олигархично естество и че работещите в медиите, по-специално журналистите, разследващи корупция и измами, непрекъснато са изправени пред заплахата от насилие, сплашване и смърт, какъвто беше случаят с журналиста Вадим Комаров през 2019 г., и че тяхната работа често е възпрепятствана, наред с другото, от ограничен достъп до информация, правен натиск, както в случая с наказателното дело срещу Bihus.info, и кибератаки;

АЖ.  като има предвид, че Украйна има значителни проблеми, що се отнася до неравенството между половете; като има предвид, че равенството пред закона не означава действително равенство, като на практика жените продължават да се сблъскват с големи пречки, по-специално на работното си място; като има предвид, че според световния индекс за неравенство между половете на Световния икономически форум за 2018 г. Украйна заема 65-о място от общо 149 държави; като има предвид, че според показателя за неравенството на доходите в Украйна за всеки 100 щатски долара от доходите, получавани от мъжете, жените получават само 63,1 щатски долара;

АЗ.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица) и активистите, защитаващи правата на жените, са непрекъснато обект на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и на придружени с насилие нападения, а ромите се сблъскват с дискриминационен език и изказвания, проповядващи вражда и омраза, от страна на държавните и местните органи и медиите;

АИ.  като има предвид, че правоприлагащите органи многократно са отказвали да разследват жалби от ЛГБТИ лица във връзка с престъпления от омраза или изказвания, проповядващи вражда и омраза, по-специално от участници в гей паради, поради липсата на разпоредби в Наказателния кодекс за наказателно преследване на подбуждането към омраза или насилие въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност; като има предвид, че Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта препоръча Наказателният кодекс да се измени, за да се обхванат подобни мотиви и за да се считат те като утежняващи вината обстоятелства;

АЙ.  като има предвид, че Парламентът отчита водещата роля и политическата воля на украинските власти при осигуряването на достатъчна защита на националните гей паради; като има предвид, че въпреки това изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица продължават да са широкоразпространени и полицейската закрила невинаги е налице, както е видно от придружените с насилие нападения по време на киевския гей парад, когато участниците не можаха да се възползват в пълна степен от своето универсално право на свобода на мирни събрания поради липсата на защита от насилие;

АК.  като има предвид, че Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия преследват целта националното законодателство на Украйна и нейните национални стандарти да се сближат с тези на ЕС, включително в социалната сфера; като има предвид, че въпреки тези ангажименти изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия в социалната сфера продължава да е незадоволително; като има предвид, че Украйна е ратифицирала основните международни актове, но продължава да не ги прилага;

АЛ.  като има предвид, че въпреки задълженията си по Споразумението за асоцииране и многобройните призиви на профсъюзите към правителството да прилага необходимите мерки за насърчаване на социалния диалог, концепцията за тристранни консултации като цяло все още не функционира; като има предвид, че повече от едно десетилетие след създаването си Националният тристранен социален и икономически съвет продължава да е слаб и неефективен, без да има реално влияние върху социалния диалог, и страда неизменно от недостиг на персонал и от непоследователност в координирането на своите дейности; като има предвид, че през 2019 г. от 177-те украински профсъюза, регистрирани от министерството на правосъдието, само една трета получиха възможност да участват в колективно договаряне;

Общи ценности и общи принципи

1.  отбелязва, че Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия представляват отражение на споделения стремеж на ЕС и Украйна към политическо асоцииране и икономическа интеграция и че те може да послужат като образец за реформи, и подчертава изключителното им значение, особено в сегашните извънредни времена; настоятелно призовава за пълното прилагане на споразумението и за реализирането на неговия потенциал; освен това настоятелно призовава украинските власти да запазят неговото изпълнение като приоритет в своите програми въпреки предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19; подчертава, че помощта на ЕС за Украйна e обвързана със строги условия, и отново заявява, че е необходимо Украйна да докаже подновяването на ангажиментите си за провеждане на реформи и спазване на принципите на Съюза; припомня необходимостта от актуализиране на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, за да се вземат предвид надлежно развитието на регулаторните рамки и потребностите, свързани с икономическото развитие, и да се укрепят механизмите за мониторинг; препоръчва ЕС и Украйна да се възползват от предстоящия редовен преглед на постигането на целите на Споразумението за асоцииране, за да проучат възможностите за актуализиране на търговските и секторните елементи;

2.  посреща със задоволство безпрецедентните пакети от помощ, включително макрофинансова помощ, предоставени от Съюза на Украйна като част от „Екип Европа“, за да се помогне на държавите партньори да се справят с извънредната ситуация, свързана с COVID-19; отбелязва, че това е важна проява на солидарността на ЕС по време на настоящата безпрецедентна криза; призовава украинските власти да създадат благоприятен за инвестициите климат и своевременно да изпълнят договорените условия за отпускането на макрофинансовата помощ от ЕС, посочени в меморандума за разбирателство; припомня на правителството на Украйна, че отпускането през декември 2020 г. на първия транш от 600 милиона евро от макрофинансовата помощ в размер на 1,2 милиарда евро без каквито и да било конкретни политически условия беше еднократно изключение поради неотложния характер на тази подкрепа и не трябва да се използва неправомерно за отстъпване от договорените реформи;

3.  изразява задоволство от това, че според оценката на мисиите на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ за наблюдение на изборите, в които участва и Европейският парламент, президентските и парламентарните избори през 2019 г. като цяло са били конкурентни, добре организирани и ръководени по ефективен начин, което доказва, че Украйна държи на демократичните ценности на Съюза, и което е особено забележително в контекста на продължаващите руски усилия за дестабилизиране на Украйна; настоятелно призовава украинските власти да предприемат мерки по отношение на недостатъците, посочени в изявленията на ръководителите на делегациите на Европейския парламент, и да следват препоръките, съдържащи се в окончателните доклади на мисията на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на избори; продължава да следи внимателно доколко демократичните стандарти за произвеждане на свободни и честни избори се спазват в Украйна, след като страната проведе първите си местни избори след положително възприетата реформа, изразяваща се в децентрализация; призовава украинското правителство да гарантира провеждането на свободни и честни предизборни кампании без да има неуместни методи на финансиране на кампаниите и без да се допуска купуването на гласове; подчертава, че изборният процес и процедурата на гласуване в деня на изборите следва да гарантират по-високи стандарти за безопасност и да предвиждат специални мерки за безопасност, за да се предотврати разпространението на COVID-19; отбелязва, че по време на украинските предсрочни парламентарни избори през 2019 г. границите на едномандатните избирателни райони бяха определени по начин, който не беше благоприятен за представителството на националните малцинства; отбелязва, че в някои региони, например Транскарпатия, се наблюдаваха изборни злоупотреби, например участието на „клонирани“ кандидати, което намали шансовете на членове на унгарското малцинство да влязат в парламента;

4.  посреща със задоволство новия Избирателен кодекс, приет през декември 2019 г., включително неговите разпоредби относно правата на вътрешно разселените лица; припомня обаче, че непрекъснатите промени на Избирателния кодекс, извършвани успоредно с провеждането на избори, са в разрез с препоръките на Венецианската комисия, водят до правна несигурност и оказват отрицателно въздействие върху работата на избирателните комисии; настоятелно призовава Украйна да положи допълнителни усилия за справяне с незаконното провеждане на кампании, купуването на гласове, злоупотребата с административни ресурси и правната несигурност по отношение на провеждането на кампании в социалните медии;

5.  подчертава отново, че Избирателният кодекс следва да се усъвършенства и да се приведе в съответствие с международните стандарти, за да се разрешат въпросите, свързани с кампаниите в социалните медии, прозрачността на разходите за кампании и достъпа на независими кандидати до изборния процес; освен това подчертава във връзка с местните избори необходимостта да се премахнат бюрократичните пречки за регистрацията на вътрешно разселени лица като гласоподаватели, да се определи финансов таван за провеждането на кампании и да се даде възможност за участие на отделни кандидати, включително като се преразгледа планът за въвеждане на паричен депозит за кандидатите в малките общности;

Реформи и институционална рамка

6.  подчертава значението на реформите в подкрепа на демокрацията и доверието в институциите, които са най-ефективните механизми за сигурност; призовава Комисията да използва съществуващите механизми, за да улесни и подкрепи изпълнението на реформите от Украйна; предлага да се разработят и приложат, в тясно сътрудничество с гражданското общество, качествени и количествени механизми за мониторинг на изпълнението на реформите от Украйна, в т.ч. ясни показатели, препоръки и принципи за обвързване с условия, които да се използват за подобряване на методологията на годишните доклади за изпълнението, които следва да се превърнат в ефективни инструменти за направляване на реформите;

7.  подчертава необходимостта от осъвременени механизми за управление и докладване за оценяване на постигнатия от Украйна напредък, по-специално в областта на правосъдието, борбата с корупцията, държавните предприятия, корпоративното управление и реформите в енергетиката, които ще бъде свързани с икономическата и инвестиционната подкрепа;

8.  препоръчва да се постави акцент върху ограничен брой приоритети, върху които да се съсредоточат политическите усилия, финансовата подкрепа и техническата помощ с цел да се изгради ефикасно институционалният капацитет, необходим за гарантиране на дългосрочния успех на реформите не само в законодателството, но и на практика; подкрепя засилването на секторното сътрудничество между ЕС и Украйна в приоритетни области като цифровата икономика, енергетиката, изменението на климата и търговията; посреща със задоволство амбициите на Украйна да сближи своите политики с политиките на ЕС, свързани с цифровия единен пазар и Европейския зелен пакт, като прилага съответните достижения на правото на Съюза;

9.  признава статута на асоцииран партньор на Украйна и останалите страни по Споразуменията за асоцииране и задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия и призовава за по-интензивен политически диалог с тях с цел задълбочаване на икономическата интеграция и осъществяване на напредък по отношение на законодателното хармонизиране; приканва ЕС в съответствие с принципа „повече усилия за повече помощ“ да разгледа възможността да се създаде за трите асоциирани държави, включително Украйна, усъвършенствана стратегия за сътрудничество в областта на реформите и инвестициите, която би предвидила обвързващи условия в различни области, сред които са изграждането на инвестиционен капацитет, транспортът, енергетиката, правосъдието и цифровата икономика, и която би проправила пътя за прилагането на амбициозен дневен ред за интеграция в ЕС; приканва Комисията до края на 2020 г. да предложи на Украйна и другите асоциирани с ЕС държави, в координация с международните финансови институции, подробен, обвързан с условия и съобразен с конкретните нужди икономически и инвестиционен план във връзка с преодоляването на последиците от пандемията от COVID-19; освен това призовава институциите на ЕС да анализират възможността да включат Украйна и другите асоциирани страни като наблюдатели в работата на комитетите, създадени съгласно член 291 от ДФЕС и Регламент (ЕС) № 182/2011(7), както и в заседанията на работните групи и комитети на Европейския съвет, с което да се докаже ангажираността на ЕС за допълнителна интеграция и укрепване на ориентацията към реформи и административния ноу-хау на тези страни;

10.  подкрепя провеждането на обстоен преглед на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия в съответствие с разпоредбите на споразумението и с оглед на пълноценното използване на неговия потенциал за политическо асоцииране и икономическа интеграция, включително за засилена секторна интеграция на Украйна с ЕС;

11.  призовава Комисията да отдаде по-голямо значение на пренебрегваните части от споразуменията за асоцииране/задълбочените и всeобхватни зони за свободна търговия във връзка с важни области на политиката, като например интегрирането на принципа на равенство между половете и справянето със здравни кризи, като същевременно гарантира, че те не са в разрез с неотложната необходимост от предприемане на действия по отношение на околната среда и климата или с инициативите по линия на Европейския зелен пакт;

12.  призовава Комисията да подкрепя инвестициите в сектори с потенциал за развитие, растеж и конкурентоспособност в ЕС, които биха могли да насърчат допълнително икономическата диверсификация, например в секторите на устойчивата енергетика и климата, цифровия единен пазар и киберсигурността, както и транспорта;

13.  приветства напредъка, постигнат от Украйна в изпълнението на нейните ангажименти, заложени в Споразумението за асоцииране, по-специално в областта на селското стопанство, енергетиката, банковото дело, децентрализацията, цифровата икономика, околната среда и избирателните процедури; отбелязва при все това, че според механизма за преразглеждане на Споразумението за асоцииране („премерване на пулса на Споразумението за асоцииране“) едва 37% от свързаните с изпълнението на Споразумението за асоцииране задачи са били приключени през 2019 г. (в сравнение с 52% през 2018 г.); отчита, че през втората половина на 2019 г. бяха направени опити за ускоряване на темпа на реформите, но настоятелно призовава украинските институции да не дават предимство на скоростта на законодателния процес пред качеството на приеманото законодателство, и подчертава, че е важно да продължат да се изпълняват поетите ангажименти;

14.  във връзка с това подчертава, че Украйна не трябва да пренебрегва факта, че равнището на политическа, техническа и финансова подкрепа от ЕС ще зависи от степента, в която страната е изпълнила поетите от нея ангажименти към Съюза и неговите държави членки, особено по отношение на процеса на реформи и зачитането на правата на човека, малцинствата и основните свободи, както и на създаването на истинска и ефективна правова държава;

15.  посреща със задоволство пътната карта на правителството и парламента, приета през 2018 г., и създаването през ноември 2019 г. на съвместна платформа за европейска интеграция и изразява надежда, че тези инициативи ще доведат до засилена координация между различните институции, които участват в планирането, приемането и изпълнението на реформите; насърчава парламента и правителството на Украйна да подобрят ефикасността на начина, по който използват този инструмент, и да преразгледат сътрудничеството си по отношение на изпълнението на свързаните със Споразумението за асоцииране ангажименти и сближаването на законодателството с оглед на постигането на възможно най-висока степен на полезно взаимодействие, по-специално по отношение на експертния опит в областта на законодателството на ЕС и оценките на съответствието;

16.  приветства Украйна за постигнатия напредък в реформирането на държавната администрация и подчертава, че е важно да не се забавя осъществяването на допълнителен напредък и възможно най-скоро всички временни назначения по време на кризата с COVID-19 да се подложат на основани на заслугите процедури за назначаване на работа; осъзнава, че това представлява голямо предизвикателство за управлението, институциите и публичната администрация в Украйна, и насърчава Комисията да предостави адекватна техническа и финансова подкрепа;

17.  посреща със задоволство постиженията на реформата за децентрализация и овластяване на общините, започната през 2014 г., която се оказа една от най-успешните реформи до момента; отчита подкрепата от страна на проекта U-LEAD, която доведе до формирането на почти 1000 доброволно обединени местни общности с около 11,7 милиона граждани; оценява положително предприетите до момента стъпки с оглед на децентрализирането на публичната власт и публичните финанси чрез пакет от правни актове и тяхното прилагане на практика; призовава Комисията да проучи подробно реформата за децентрализация и евентуално да я използва като успешен пример за други държави;

18.  настоятелно призовава Украйна да завърши реформата за децентрализация чрез широк и открит диалог, по-специално с органите на местното самоуправление и техните сдружения, с цел увеличаване на автономността и правомощията на органите на местното самоуправление и насърчаване на редовния обмен между централното правителство и националните сдружения на местните и регионалните власти относно всяка политика с евентуално териториално въздействие;

19.  приветства организирането на първия тур на местните избори на 25 октомври 2020 г., на които избирателната активност беше над 36% и които бяха свободни и честни, но които бяха съпроводени от успоредна обществена консултация, която според ОССЕ/БДИПЧ е създала неправомерно политическо предимство и е размила разграничението между държава и партия; призовава държавните органи да зачитат автономията на органите на местното самоуправление и да подпомагат административния капацитет на общините и градовете; призовава за въвеждане на понятието за териториално публично образувание като юридическо лице, което е установената практика в Европейския съюз и е признато в Европейската харта за местно самоуправление; приветства промяната на бюджетния кодекс с гаранция за дял от 60% от данъка върху доходите на физическите лица като необходим принос за стабилните публични финанси на местно равнище; предупреждава за опасността от създаването на паралелни структури на местно равнище, които биха могли да доведат до конкуренция по отношение на компетентността, но предлага да се разгледа възможността за възлагане на служителите на двойна компетентност, така че те да получат правомощия като представители на орган на местното самоуправление и същевременно да функционират като представители на държавен орган на най-ниско равнище; отбелязва резолюцията на Върховната рада от 17 юли 2020 г. относно формирането и ликвидирането на райони, според която като правило мерките във връзка с консолидирането на районите ще бъдат приложими и за териториите на Крим и в Донецка и Луганска област, които понастоящем не се контролират от правителството на Украйна;

Сътрудничество в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

20.  отчита уникалния опит и експертни познания на Украйна и посреща със задоволство участието на Украйна в мисии, бойни групи и операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), нейния принос за бойните групи на ЕС и все по-честото ѝ присъединяване към изявленията и декларациите на Съюза по международни и регионални въпроси, както и нейните позиции, и поздравява Украйна за нейния новопридобит статут на партньор на НАТО с разширени възможности;

21.  приветства успешните стъпки, предприети в областта на научното и технологичното сътрудничество, включително космическата промишленост, и в областта на отбраната, по-специално сближаването в оперативните, образователните и институционалните сегменти, и в осъществяването на необходимите вътрешни промени в тези сектори; приветства готовността на Украйна да участва в рамковaта програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и в научноизследователските програми на Европейската космическа агенция; отбелязва плодотворното сътрудничество между министерството на отбраната на Украйна и Европейската агенция по отбрана и насърчава неговото задълбочаване; призовава ЕС и Украйна да засилят сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната и да отделят специално внимание на конфликта в източната част на Украйна и опитите на Русия да подкопае суверенитета на страната и да наруши териториалната ѝ цялост, като следват пътя на помирението, сътрудничеството в сферата на киберсигурността и борбата с дезинформацията, както и като работят за укрепване на устойчивостта на семействата, общностите и държавните институции;

22.  подкрепя евентуалното участие на Украйна в подбрани проекти по линия на ОПСО, в т.ч. сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана и по-специално постоянното структурирано сътрудничество, при условие че Украйна отговаря на договорения набор от политически, материалноправни и правни предпоставки като други трети държави; посреща със задоволство неотдавнашното решение на ЕС да покани Украйна да участва във военната операция на ЕС ALTHEA в Босна и Херцеговина и насърчава и двете страни – ЕС и Украйна – да продължат да разширяват участието на Украйна в мисии и операции на Европейския съюз;

23.  посреща със задоволство засиленото сътрудничество между украинските органи и европейския публичен и частен сектор за борба с хибридните заплахи, предимно от страна на Русия, които се стремят, наред с другото, да разпространяват невярна информация, да подстрекават към насилие и да насаждат антиправителствени и антиевропейски настроения; счита, че е навременно и целесъобразно ЕС и Украйна да започнат във възможно най-скоро време диалог относно свързаните с кибернетичното пространство въпроси, и подкрепя идеята за разширяване на обхвата на диалога в областта на сигурността и отбраната, за да се реагира по подходящ начин на настоящите и бъдещите заплахи, по-специално в съответствие с глобалната стратегия за сигурност на ЕС;

Териториална цялост и суверенитет на Украйна

24.  отново изразява непоколебимата подкрепа и ангажимента на Съюза по отношение на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници, както и неговата подкрепа за прилагането на координираните на международно равнище санкции срещу руското правителство и неговите представители, които подкопават суверенитета и териториалната цялост на страната, до момента, в който бъдат изпълнени всички съответни условия за отмяна на санкциите, включително цялостно изпълнение на договореностите от Минск и възстановяване на териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници;

25.  продължава да осъжда незаконното анексиране на Крим и Севастопол и фактическата окупация на определени райони от Донецк и Луганск; призовава Руската федерация да изпълни международните си задължения, да оттегли военните си сили от територията на Украйна и изцяло да изпълни предвиденото в резолюциите на Общото събрание на ООН относно териториалната цялост на Украйна и относно Крим и Севастопол;

26.  подчертава, че всички споразумения с Руската федерация трябва да зачитат пълното прилагане на споразуменията от Минск и изпълнението на резолюциите на ООН относно статута на Крим и зачитането на териториалната цялост на Украйна от страна на Руската федерация;

27.  посреща със задоволство факта, че на 9 декември 2019 г. в Париж бяха възобновени мирните преговори в рамките на нормандската четворка след тригодишен застой; настоятелно призовава всички страни да се придържат към споразумението за прекратяване на огъня; подчертава, че е важно да се установи в кои други области има потенциал за отказ от насилие, да се извършат дейности по разминиране и да се отворят контролно-пропускателни пунктове по линията на контакт, и призовава Русия да използва ключовото си влияние над подкрепяните от нея въоръжени формирования и да изпълни изцяло ангажиментите, поети като част от споразуменията от Минск и в рамките на неотдавнашните срещи на нормандската четворка и тристранната контактна група; отново заявява, съгласно договореното в Минск и така наречената „формула на Щайнмайер“, че местните избори в окупираните части на Източна Украйна трябва да се провеждат в съответствие с украинското законодателство и под надзора на ОССЕ; подчертава, че в настоящата ситуация не са изпълнени условията за провеждане на свободни и честни избори в Донецк и Луганск; посреща със задоволство факта, че планът да се включат подкрепяните от Русия сепаратисти като страна в преговорите в рамките на тристранната контактна група беше отхвърлен; изразява съжаление относно коментарите, направени от високопоставени членове на украинската делегация в тристранната контактна група, в които те отрекоха военното участие на Русия в конфликта в региона Донбас;

28.  решително осъжда дестабилизиращите действия и военното участие на Русия в Украйна; изразява загриженост във връзка с продължаващото изграждане от страна на Русия на военни бази и съоръжения на Кримския полуостров, включително разполагане на над 30 000 войници, нови ракетни системи „земя – въздух“ и „земя – земя“, подводници с ядрени способности и стратегически бомбардировачи; осъжда незаконните действия на Русия, които имат за цел да установят нейния контрол върху Керченския пролив, тъй като те представляват нарушение на международното морско право и международните ангажименти на Русия, по-специално строителството на Керченския мост и железопътната му връзка без съгласието на Украйна, както и затварянето и милитаризацията на Азовско море, което сериозно възпрепятства икономическите дейности на Украйна; призовава Руската федерация да гарантира безпрепятственото и свободно преминаване към и от Азовско море в съответствие с международното право, както и достъпа на международните неправителствени организации и международните хуманитарни организации до окупираните украински територии в Донбас и анексирания Крим; припомня в този контекст, че режимът за морски инспекции, въведен през 2018 г. от Русия, за всички плавателни съдове, преминаващи през контролирания от Русия Керченски проток по пътя им към и от Азовско море, продължава да има отрицателни икономически последици за региона; призовава за освобождаването на всички украински политически затворници и военни затворници в Русия, Крим и частите от Донбас, които не се контролират от украинското правителство; при все това изразява загриженост във връзка с насилственото включване на руски граждани, заподозрени в участие в свалянето на полет MH17 на „Malaysia Airlines“, в размяната на задържани лица между Украйна и Русия;

29.  подчертава необходимостта от намирането на политическо решение на конфликта в източната част на Украйна; отправя искане към Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да засилят усилията си за мирно разрешаване на конфликта, като подкрепят усилията на всички страни в мирния процес и като разширят мерките за изграждане на доверие и подкрепят мандата за разполагане на мисия на ООН за поддържане на мира в цялата окупирана територия на Украйна; отправя искане, след като ситуацията позволи това и като част от цялостното изпълнение на споразуменията от Минск, на страните в конфликта да се предложи разполагането на ръководена от ЕС мисия по линия на ОПСО за подпомагане на задачи като разминирането, подготовката на местните избори и осигуряването на свободен достъп за хуманитарните организации; успоредно с това призовава институциите на ЕС да имат готовност да засилят санкциите срещу Русия, ако ситуацията го налага, включително ако Русия не изпълни задълженията си по протокола от Минск, особено по отношение на направлението за сигурност;

30.  настоятелно призовава Украйна да изпълни ангажиментите си относно реформирането на държавния контрол върху износа в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС и относно изпълнението на последователна и систематична политика за санкции; призовава ЕСВД и Комисията да упражняват по-добър надзор върху прилагането на санкциите на ЕС, включително върху дейностите на органите в държавите членки, натоварени с прилагането на общите правила на Съюза;

31.  призовава ЕСВД да предвиди по-активна роля за ЕС – представляван от заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – в мирното разрешаване на продължаващата в източната част на Украйна война, включително в рамките на нормандската четворка; отправя препоръка да се разгледа възможността да се назначи специален пратеник на ЕС за Крим и региона Донбас;

32.  отново отправя призива си за създаване на международен формат на преговорите за прекратяването на окупацията на Кримския полуостров, в който ЕС да участва активно; призовава заместник-председателя/върховен представител, Комисията и държавите членки да предоставят цялата необходима подкрепа за създаването на международна платформа за Крим, която да служи за координация, придаване на официален характер и систематизиране на усилията, насочени към възстановяването на териториалната цялост на Украйна; счита, че е важно Меджлисът на народа на кримските татари в качеството му на единствения международно признат представителен орган на кримските татари да бъде включен в дейностите на тази платформа;

33.  междувременно подчертава, че според международното хуманитарно право Руската федерация, като окупираща държава, носи пълна отговорност за посрещане на нуждите на населението на временно окупирания Кримски полуостров, в това число и за осигуряване на водоснабдяването; освен това припомня, че съгласно Четвъртата женевска конвенция, по която е страна и Русия, окупиращата сила не може да принуждава жителите на окупираната територия да служат в нейните въоръжени сили или в помощни въоръжени формирования;

34.  осъжда Руската федерация за това, че заселва руски граждани в окупирания Крим и териториите на Донецк и Луганск, като по този начин нарушава баланса между притежателите на руски паспорти и украинците, за текущия процес на издаване на руски паспорти за жителите на временно окупираните територии на Украйна в разрез със суверенитета на Украйна и целите и разпоредбите на споразуменията от Минск, както и за опитите ѝ да организира местни избори на 13 септември 2020 г. в Автономна република Крим в Украйна; заявява, че избирането на губернатора на Севастопол е незаконно и е в разрез с международното право, като това важи и за гласуването за представители в така наречения Държавен съвет на „Кримската република“, т. нар. Законодателно събрание на град Симферопол и така наречения Селски съвет на регион Раздолно; призовава ЕС да наложи санкции срещу отговорните за организирането и провеждането на гласуванията лица; осъжда действията на Русия, която мобилизира млади мъже в окупирания Крим на военна служба в руските въоръжени сили, при което 85% от тези мъже се изпращат да служат в Руската федерация; призовава Русия да спре да набира войници в Крим и да спазва изцяло своите задължения съгласно Женевската конвенция;

35.  изразява пълната си подкрепа за всички усилия за осигуряване на правосъдие за всичките 298 жертви на свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines от доставена от Русия ракета „земя – въздух“, както и за техните близки, включително за подкрепяното на международно равнище наказателно производство по нидерландското законодателство срещу четиримата заподозрени и заведеното срещу Русия дело в Европейския съд по правата на човека; приветства Украйна за това, че продължава да сътрудничи със съвместния екип за разследване с оглед на установяването на истината, идентифицирането на заподозрените и изправянето на извършителите на престъплението пред съда; осъжда едностранното оттегляне на Русия от тристранните консултации с участието на Австралия и Нидерландия за установяване на истината; призовава Русия да сътрудничи изцяло на текущите усилия за гарантиране на отговорността на всеки физически или юридически субект, участвал в свалянето на полет MH17, наред с другото като поднови диалога с Австралия и Нидерландия за установяване на истината, окаже сътрудничество в рамките на междудържавната жалба, подадена от Нидерландия в Европейския съд по правата на човека във връзка с този случай, както и като екстрадира Владимир Цемак в Нидерландия; настоятелно призовава Русия да прекрати да насърчава дезинформацията относно полет MH17;

36.  призовава Украйна да подпомага молдовското централно правителство в усилията му да възстанови контрола си върху Приднестровието въз основа на териториалната цялост на Молдова;

37.  отбелязва приемането на закона за националната сигурност през юни 2018 г. и на закона за обществените поръчки в областта на отбраната и за разузнаването през 2020 г.; при все това настоятелно призовава да се приеме допълнително законодателство, насочено към ограничаване на правомощията на службата за сигурност на Украйна, с цел тя да се превърне в агенция, чиито функции са единствено в сферата на контраразузнаването и борбата с тероризма, и да се установи парламентарен контрол върху целия сектор за сигурност;

Правосъдие, свобода, сигурност и борба с корупцията

38.  отново заявява, че постигането на осезаеми резултати в борбата с корупцията е от съществено значение за поддържането на високо равнище на подкрепа за процеса на реформи сред гражданите, както и за подобряването на стопанската среда и привличането на преки чуждестранни инвестиции; насърчава украинските власти да постигнат допълнителен напредък по отношение на реформите, особено в областта на правовата държава и борбата с корупцията, и да гарантират независимостта и непрекъснатостта на работата на основните институции за борба с корупцията; във връзка с това посреща със задоволство възстановяването на Националната агенция за превенция на корупцията и влизането в сила през януари 2020 г. на новите закони за незаконното обогатяване и за лицата, сигнализиращи за нередности, както и започването през септември 2019 г. на дейността на Висшия съд за борба с корупцията;

39.  при все това изразява загриженост във връзка с резултата от решението на Конституционния съд от 27 октомври 2020 г., което създаде правен вакуум в украинската структура за борба с корупцията и значително подкопа позицията на Националната агенция за превенция на корупцията; отчита активните усилия, инициирани от президента Зеленски и полагани от политическите заинтересовани страни, за възстановяване на законодателството и на украинската структура за борба с корупцията и на доверието към тази структура; настоятелно призовава украинските органи да продължат да полагат усилия, за да може отново да има една напълно функционираща, ефективна и всеобхватна институционална структура за борба с корупцията, включително в съдебната система, като същевременно се запази напълно независимостта на съдебната система от изпълнителната и законодателната власт; подчертава, че ако разполага с пълни правомощия, Националната агенция за превенция на корупцията може да играе решаваща роля в този контекст и че решението на Конституционния съд не следва да се използва като претекст за нейното подкопаване или заобикаляне; изразява дълбоката си загриженост във връзка с явните опити от страна на групи, представляващи определени интереси, за подкопаване на постиженията на страната в борбата с корупцията и на демократичните реформи като цяло, по-специално чрез завземане отново на политическа власт от някои украински олигарси, което допринесе за отслабване на ориентираното към реформи мнозинство във Върховната рада, както се вижда и от трудностите, възникнали при запълването на законодателния вакуум, произтичащ от полемичното решение на Конституционния съд от 27 октомври 2020 г.; настоятелно призовава всички политически участници да подновят ангажимента си за провеждане на реформите, за които призоваха украинските гласоподаватели и които са от решаващо значение за укрепването на принципите на правовата държава, изкореняването на корупцията и постигането на по-голям просперитет за населението на Украйна;

40.  подчертава, че е важно да се гарантира независимостта на Висшия съд за борба с корупцията и на другите институции за борба с корупцията, и призовава за безпристрастен и непредубеден подход в рамките на дейностите на институциите за борба с корупцията, за да може борбата срещу корупцията да се ползва с доверие и обществена подкрепа; взема под внимание първите постановени решения и отчита, че Висшият съд за борба с корупцията се придържа към високи професионални стандарти; отправя призив обаче Висшият съд за борба с корупцията да активизира своята дейност, за да се увеличи процентът на осъдителните присъди, включително по дела срещу високопоставени лица;

41.  изразява задоволство от работата на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна, което е може би най-ефективната институция за борба с корупцията в страната; подчертава също така необходимостта от укрепване на независимостта на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна; настоятелно призовава законът за Националното бюро за борба с корупцията на Украйна да бъде приведен в съответствие с конституцията и с неотдавнашното решение на Конституционния съд и да се предвидят прозрачни, деполитизирани и основани на заслугите процедури за подбор на ръководителите на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна и на Специализираната прокуратура за борба с корупцията, както и на Държавното бюро за разследвания, включително въз основа на надеждна проверка на почтеността;

42.  изразява съжаление във връзка с нападките и опитите за подкопаване на институциите за борба с корупцията от страна на членове на Върховната рада, и по-специално във връзка с опитите да бъде отстранен от длъжност директорът на Националното бюро за борба с корупцията на Украйна и във връзка с непрозрачната процедура за назначаване на директор на Специализираната прокуратура за борба с корупцията; отбелязва липсата на защита на активистите от неправителствените организации и журналистите, които разкриват и разобличават случаи на корупция, и призовава за ефективно прилагане на новия закон за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения, влязъл в сила през януари 2020 г.;

43.  посреща със задоволство проекта на стратегия за борба с корупцията за периода 2020 – 2024 г. и се надява, че Върховната рада своевременно ще приеме тази всеобхватна стратегия, като запази всички ключови елементи на проекта; счита, че разнообразните форми на натиск и саботаж, насочени срещу институциите за борба с корупцията, са отражение на все по-ефективната и успешна дейност срещу корупцията; настоява, че институциите за борба с корупцията, а именно Националното бюро за борба с корупцията на Украйна, Специализираната прокуратура за борба с корупцията и Висшият съд за борба с корупцията трябва да запазят своята независимост и ефикасност и да продължат да разполагат с достатъчно ресурси; посреща със задоволство приемането през декември 2019 г. на новия закон за борба с изпирането на пари, който увеличава прозрачността на структурите на собственост на предприятията в Украйна и представлява значително подобрение на съответната правна рамка;

44.  изразява дълбока загриженост във връзка с високото равнище на системен политически натиск и актовете на сплашване срещу председателя на Националната банка на Украйна, които за съжаление не бяха еднократни и доведоха до неговата оставка; настоятелно призовава украинските власти да се въздържат от упражняването на политически натиск върху независимите икономически институции и правоприлагащите органи и да гарантират тяхната независимост като гаранция за правилното функциониране на пазара и наличието на еднакви условия на конкуренция за всички икономически субекти;

45.  изразява съжаление във връзка с това, че съдебната система е все още една от институциите в Украйна, които се ползват с най-ниска степен на доверие, и изразява сериозно безпокойство относно нейното състояние след реформата от октомври 2019 г., която доведе до разформироването и повторното назначаване на Висшата комисия за съдийска квалификация, в резултат на което беше временно преустановен процесът на повторна оценка и назначаване на съдии, при наличие на около 2000 свободни съдийски длъжности; изразява съжаление във връзка с факта, че в миналото Висшата комисия за съдийска квалификация не е вземала предвид становището на Съвета по почтеност в публичния сектор в своята повторна оценка на съдиите, и настоятелно я призовава да взема под внимание тези становища в бъдеще, за да запълни свободните работни места в съдилищата от по-ниска инстанция със съдии, които отговарят на етичните стандарти и стандартите за почтеност в пълно съответствие със Становище № 969/2019 на Венецианската комисия; настоява за своевременно възстановяване на Висшата комисия за съдийска квалификация въз основа на изменението на Закон № 3711 по начин, който е в съответствие с Решение № 4-p/2020 от 11 март 2020 г. на Конституционния съд на Украйна, така че да се създаде независима Висша комисия за съдийска квалификация въз основа на прозрачна процедура за подбор с участието на международни експерти; счита, че ако Висшата комисия за съдийска квалификация разполага с достатъчно правомощия, тя следва да може да извършва ефективен подбор на нови съдии и да проверява действащите съдии съгласно правилата и процедурите, одобрени от самата Висша комисия за съдийска квалификация в съответствие с нейния мандат; настоятелно изисква да се извърши проверка на почтеността на членовете на нереформирания Висш съдебен съвет; настоятелно призовава украинските власти да продължат и да ускорят реформата на съдебната система, за да не се подкопава работата на новосъздадените институции за борба с корупцията, да се въздържат от политически мотивирани съдебни процеси и инструментализиране на съдебната система срещу политически опоненти и да завършат създаването на правна рамка за борба с организираната престъпност;

46.  призовава Комисията да развие съществуващите и да разработи нови инструменти в областта на принципите на правовата държава и доброто управление, за да упражнява мониторинг и да оценява напредъка на Украйна, и по-специално информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и механизма за принципите на правовата държава, за да се гарантира внимателното проследяване на текущите реформи и надеждното откриване и коригиране на евентуални пропуски в тези реформи;

47.  посреща със задоволство реформата на службата на главния прокурор, започната през септември 2019 г., и призовава за завършване на атестацията на прокурорите, с което да се гарантира, че новите прокурори на всички равнища се избират съгласно прозрачен и политически безпристрастен процес; насърчава украинските органи да засилят борбата срещу организираната престъпност и да подобрят законодателната рамка, както и сътрудничеството и координацията между компетентните правоприлагащи органи;

48.  настоятелно призовава украинските органи да се въздържат от предишната си лоша практика на водене на политически мотивирани съдебни дела; подчертава във връзка с това, че различията по политически въпроси следва да бъдат разглеждани в рамките на компетентните политически форуми, а не в съдебната сфера;

49.  изразява загриженост относно факта, че Украйна е включена в списъка на Комисията като приоритетна държава от „категория 2“, което означава, че правата върху интелектуална собственост не са защитавани и упражнявани в достатъчна степен; подчертава необходимостта от засилване на митническия контрол и митническата инфраструктура с цел по-добро предотвратяване на влизането и транзита на фалшифицирани продукти в Украйна и в рамките на нейната територия; призовава Комисията да продължи да подпомага Украйна при разработването на нови законопроекти относно правата върху интелектуална собственост;

50.  призовава украинското правителство да продължи да разследва престъпленията, извършени от членове на украинските сили срещу активисти по време на протестите, известни под името Евромайдан, и своевременно да осигури правосъдие за жертвите и техните семейства;

51.  настоятелно призовава Украйна да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд и Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;

52.  посреща със задоволство измененията на украинския Наказателен кодекс, с които изнасилването и сексуалното насилие се определят като характеризиращи се с липса на съгласие, и настоятелно призовава за бързото разработване на методология за разследване на престъпленията, включващи упражняване на сексуално насилие; изразява съжаление относно факта, че поради липсата на такава методология през 2019 г. не бяха заведени наказателни дела за изнасилване и сексуално насилие на основание липса на съгласие;

Права на човека и основни свободи

53.  остро осъжда мащабните и постоянни нарушения на правата на човека и основните свободи – като свободата на изразяване, вероизповедание или убеждения и на сдружаване, както и правото на мирни събрания – извършвани от руските окупационни сили във временно окупираната територия на Крим и от подкрепяните от Русия въоръжени групировки в районите в Донбас, които не са под контрола на правителството, в това число принудителна военна повинност, депортация, незаконно и принудително издаване на паспорти, ограничаване на правото на образование и на езиковите права, произволно задържане, изтезания и други тежки условия на задържане, както и ограничителни мерки като едностранното затваряне на гранично-пропускателни пунктове и недопускането на мисии на ООН и на хуманитарни мисии, които са особено тревожни в контекста на настоящата пандемия;

54.  припомня, че животът и благосъстоянието на цивилното население продължават да бъдат изложени на риск от войната в източната част на Украйна, и отбелязва, че намаляването на военните действия в източната част на Украйна по време на прекратяването на огъня, което влезе в сила на 27 юли 2020 г., е допринесло за спад с 53% на инцидентите, свързани със сигурността, и за намаляване на жертвите сред цивилното население; приветства програма „EU4ResilientRegions“ („ЕС за устойчиви региони“) на стойност 30 милиона евро, която има за цел на укрепи устойчивостта на Източна и Южна Украйна по отношение на отрицателните последици от продължаващия конфликт, включително хибридните заплахи и други дестабилизиращи фактори;

55.  въпреки това изразява изключителна загриженост във връзка с влошаващата се хуманитарна ситуация в източните територии, които в момента не се контролират от украинското правителство, особено с оглед на настоящата извънредна ситуация, свързана с COVID-19; настоятелно призовава de facto местните органи да приемат всички необходими мерки, за да гарантират посрещането на всички основни нужди на населението, включително достъп до качествени заведения за здравни грижи и до качествено лечение, и да оказват пълно съдействие на законното украинско правителство за целта;

56.  подчертава, че в източната част на Украйна над 3,5 милиона души от двете страни на линията на контакт все още зависят от хуманитарна помощ и закрила, като са засегнати от прекъсвания на водо- и електроснабдяването; отбелязва, че настоящата пандемия от COVID-19 задълбочи предизвикателствата, с които се сблъскват тези хора; насърчава Комисията да увеличи усилията си – в координация с органите на ООН – с оглед на оказването на съдействие по време на настоящата хуманитарна криза в съответствие с общия преглед на хуманитарните нужди;

57.  изразява съжаление относно влошаващото се положение с правата на човека в Крим от началото на окупацията насам, като Русия драстично ограничи свободата на събранията, свободата на изразяване, на сдружаване, на достъп до информация и на вероизповедание; изразява съжаление относно дискриминационните политики, наложени от самопровъзгласилите се руски органи, по-специално срещу етническото татарско малцинство в Крим, нарушаването на техните имуществени права, нарастващото сплашване на тази общност и на лицата, които се противопоставят на незаконното анексиране чрез принудителна военна повинност, преследване, обиски, задържания и насилствени изчезвания, както и горепосочената липса на свобода на изразяване, на сдружаване и на движение на полуострова; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички незаконно задържани и лишени от свобода украински граждани на Кримския полуостров и в Русия, в това число на активисти – кримски татари; освен това призовава Русия да разследва жестокостите, извършени срещу кримски татари, и да гарантира и защитава правата на кримските татари, на украинските граждани и на всички етнически и религиозни общности да запазят и да развиват собствените си култура, традиции, образование и идентичност;

58.  изразява съжаление, че в Украйна има около 1,5 милиона вътрешно разселени лица, което я поставя на девето място в света по брой вътрешно разселени лица; отбелязва, че Руската федерация и нейните пълномощници носят основната отговорност за това; призовава украинските органи да положат допълнителни усилия за облекчаване на страданието на хората, които са засегнати от конфликта, и да въведат мерки за защита на правата на вътрешно разселените лица; призовава Украйна да предостави на вътрешно разселените лица пълни граждански и политически права и да спазва международните стандарти по отношение на третирането на вътрешно разселените лица; подчертава, че е важно да се защитава и гарантира правото на украинско гражданство във временно окупираните територии, включително чрез опростяване на процедурите за получаване на пенсия и чрез издаване на актове за раждане за децата, като по този начин се предотвратява рискът те да останат без гражданство и в уязвима позиция;

59.  настоятелно призовава специалната мисия на ОССЕ за наблюдение да изпълнява своя мандат и да провежда редовен обмен на информация с жертвите и свидетелите на преследвания, юристи, НПО и представители на медиите като допълнително средство за извършване на оценка на ситуацията във временно окупираните територии в Крим и в източната част на Украйна; изисква от специалния представител на ЕС за правата на човека да следи постоянно положението с правата на човека на Кримския полуостров и в районите на Източна Украйна, които не са под контрола на правителството;

60.  отбелязва, че петгодишният план за действие относно изпълнението на националната стратегия на Украйна в областта на правата на човека изтича през 2020 г., и призовава да се извърши задълбочен преглед на основните му постижения, преди да се определят целите на следващия план за действие; следи отблизо подкрепата, която украинското правителство предоставя на кримските татари, и изразява загриженост относно липсата на финансиране в проектобюджета за 2021 г., внесен във Върховната рада през септември 2020 г., за програмата за презаселване и настаняване на кримски татари и лица с друга националност, депортирани от територията на Украйна; призовава Украйна да приеме закона за коренното население на Украйна, закона за статута на коренното население от кримски татари и закона за изменение на конституцията ѝ с цел признаване на национално-териториалната автономност на кримските татари в Украйна и в частност Крим, която произтича от неотменимото право на самоопределение на коренното население от кримски татари; настоява украинските органи да решат проблемите на единствения телевизионен канал на езика на кримските татари ATR и да предложат стабилен механизъм за финансова и техническа подкрепа, за да дадат възможност на телевизионния канал да продължи излъчванията си в окупирания от Русия Крим; приветства инициативата на Украйна да разработи стратегията за развитие и популяризиране на езика на кримските татари за периода до 2032 г.;

61.  призовава ЕСВД и Комисията своевременно да приведат в действие глобалния режим на ЕС за налагане на санкции за нарушения на правата на човека (европейско законодателство от типа „Магнитски“), който ще позволи да се налагат санкции срещу лица и дружества, участвали в тежки нарушения на правата на човека – като се обърне специално внимание на положението във временно окупираните територии на Украйна в Крим и в части от регионите Донецк и Луганск – както и санкции срещу лицата, отговорни за други престъпления, в това число корупция; приканва Украйна да последва този пример и да въведе украински вариант на това законодателство;

62.  отбелязва закона за подкрепа на използването на украинския език като официален език и отправя искане към украинските органи да приложат закона изцяло съобразно международните си задължения и в съответствие с препоръките, съдържащи се в становище № 960/2019 на Венецианската комисия, а именно да зачитат правото на общностите да развиват и използват пълноценно собствения си език и да подхождат с възможно най-висока степен на уважение и балансираност към националните малцинства, техните езици и правата им на образование;

63.  призовава Украйна да предостави на комисаря по защитата на официалния език или на всеки създаден с тази цел орган правомощия за наблюдение на спазването на правните разпоредби относно използването на малцинствените езици и относно коренното население;

64.  подкрепя свободата на вероизповедание, убеждения и изразяване на мнения и подчертава, че е важно да се предостави равен достъп на всички национални, етнически и езикови малцинства до информация, като основни елементи на всяка демокрация; осъжда изказванията, проповядващи вражда и омраза, и дискриминацията въз основа на етническа или езикова принадлежност, както и фалшивите новини и дезинформацията, насочени срещу националните, етническите и езиковите малцинства;

65.  отбелязва, че е необходимо да се предприемат мерки за укрепване на структурите за защита на правата на малцинствата и за изграждане на доверие, така че правата на малцинствата да бъдат защитени както в законодателството, така и на практика; посочва, че тези мерки следва да включват укрепване на законодателната защита, засилване на вниманието на институциите към въпросите, свързани с малцинствата, и създаване на по-стабилни и постоянни механизми за консултации; изразява загриженост относно липсата на подходящи действия от страна на украинските органи за справяне с дискриминацията и изказванията, проповядващи вражда и омраза и насочени към малцинствени групи, и по-специално към ромската общност, която е била обект на дискриминация, насилие на расова основа и прояви на нетърпимост; призовава Украйна да засили почитането на жертвите на Холокоста, като се присъедини към Международния алианс за възпоменание на жертвите на Холокоста (IHRA) и като приеме и приложи определението на IHRA за антисемитизъм; освен това призовава Украйна да продължи да чества паметта на жертвите на тоталитаризма; призовава Комисията да покани Украйна да участва в програмата „Европа за гражданите“;

66.  насърчава работата на европейските политически фондации за насърчаване на следващото поколение политически лидери в Украйна;

67.  насърчава задълбочаването на диалога и сътрудничеството с църквите и религиозните общности и организации в области като изграждането на мира и помирението с цел засилване на доверието в рамките на едно справедливо и свободно общество и укрепване на образованието, здравеопазването и основните социални услуги;

Медийна среда

68.  отбелязва текущите усилия за осъществяване на реформа в областта на медиите; подчертава, че реформата следва да гарантира по-специално независимостта, безпристрастността и отчетността на регулаторния орган, прозрачността на собствеността върху медиите и равни възможности за медиите при осигурена лоялна конкуренция на пазара; изразява загриженост относно плановете за предоставяне на нови и разширени правомощия на регулаторната агенция, което рискува да засегне свободата на медиите и съдържанието на електронните и печатните медии; подчертава във връзка с проектозакона за противодействие на дезинформацията, че настоящият проектозакон би могъл да доведе до широка намеса на държавата в медийното съдържание и в журналистическата дейност за сметка на медийната свобода и че той няма да бъде ефикасен в борбата с дезинформацията; настоятелно призовава за организирането на по-широкообхватни консултации с медийната общност и със съответните международни организации, за да се избегнат рисковете за свободата на изразяване на мнение;

69.  отбелязва със загриженост, че пазарът на телевизионни медии в Украйна, макар и плуралистичен, продължава да се характеризира с прекомерното влияние на олигарсите; настоятелно призовава Украйна да насърчава свободните и независими медии и да укрепва медийния плурализъм; подчертава, че е важно да има устойчив обществен радио- и телевизионен оператор, независим медиен регулатор и активно гражданско общество, за да се изгради устойчивостта срещу дезинформацията и други дестабилизиращи фактори; призовава Върховната рада и правителството да спазват ангажиментите на държавата към обществения радио- и телевизионен оператор и да осигурят финансова и политическа подкрепа за по-нататъшното му модернизиране, за неговата независимост и за способността му да осъществява разследваща журналистика;

70.  отново заявява необходимостта ЕС да продължи да подкрепя Украйна в противодействието на хибридни заплахи и в справянето с дезинформацията и фалшивите новини, включително посредством укрепването на независимите медии и стратегическите комуникации в сферата на медийната грамотност, за да засили устойчивостта на Украйна; приветства обявяването на започването на диалог между ЕС и Украйна относно кибернетичното пространство;

71.  изразява загриженост относно влошаващата се работна среда за представителите на медиите, особено за разследващите журналисти, които отразяват случаи на корупция и измами; осъжда всички действия, насочени към ограничаване на работата на журналистите, включително ограничаването на достъпа до информация, наказателните разследвания, натиска за разкриване на източници и изказванията, проповядващи вражда и омраза, и по-специално изказванията, проповядващи вражда и омраза към независимите медии; изразява загриженост, че според анализ, извършен неотдавна от украински платформи на разследващи журналисти, членове на Върховната рада са станали жертва на целенасочени кампании за дезинформация или дори съзнателно са подпомагали разпространяването на дезинформация;

72.  изразява съжаление относно множеството нападения срещу журналисти и граждански активисти, регистрирани в периода 2017 – 2019 г.; призовава украинските органи да подложат извършителите на наказателно преследване и да гарантират сигурността на работещите в медиите и на журналистите и настоятелно ги призовава да възприемат пропорционален подход по отношение на регулирането на медиите;

73.  изразява съжаление във връзка с факта, че политическият климат в страната се е влошил, като сплашването, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и политическият натиск се използват често за политически цели; настоятелно призовава властите да осъдят категорично и да забранят операциите на екстремистки и стимулиращи омраза групи и уебсайтове, например „Миротворец“, които подклаждат напрежението в обществото и злоупотребяват с личните данни на стотици хора, включително журналисти, политици и членове на малцинствени групи;

74.  настоятелно призовава за развитието на демократичен, независим, плуралистичен и балансиран медиен пейзаж в Украйна, който да доведе до спиране на политически мотивираното преследване на медийни канали, включително отнемането на лицензи, и да гарантира защитата на местните журналисти, на лицата, формиращи общественото мнение, и на дисидентските гласове от тормоз и сплашване, да осигурява условията за недискриминационен достъп до онлайн и офлайн информация и пълноценно гражданско участие и да защитава и гарантира правата на човека и гражданските права; подчертава, че журналистите, защитниците на правата на човека и адвокатите на защитата следва да могат да работят в условията на независимост и без ненужна намеса и сплашване; приветства работата на украинските организации за защита на правата на човека и на кримския прокурор, който, временно работейки от континенталната част на Украйна, регистрира нарушенията и злоупотребите срещу правата на човека; настоява, че всички нарушения на правата на човека трябва да бъдат разследвани, а извършителите трябва да бъдат изправени пред правосъдието;

Равенство между половете и права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица)

75.  подчертава, че равенството между половете е ключова предпоставка за устойчиво и приобщаващо развитие; настоятелно призовава правителството и органите на Украйна да приложат мерки за допълнително подобряване на представителството на жените и равното им третиране на всички равнища на политическия и социалния живот, както и за борба с основаното на пола насилие; отправя искане Комисията и ЕСВД да интегрират принципа на равенство между половете във всички свои политики, финансова подкрепа, програми и дейности във връзка с Украйна, особено когато се цели смекчаване на отрицателните последици от COVID-19, тъй като жените, в това число и жените предприемачи, бяха сред най-силно засегнатите от стриктната изолация в домашни условия;

76.  осъжда придружените с насилие нападения и престъпления от омраза срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ лица) и призовава украинските правоприлагащи органи да разследват ефективно тези нападения; настоятелно призовава Украйна да въведе и ефективно да прилага всеобхватно вторично законодателство, което да гарантира свободата на убежденията, да противодейства на продължаващата дискриминация срещу ЛГБТИ лица, активистите, защитаващи правата на жените, лицата с увреждания и малцинствата, както и да засили защитата на техните права; призовава украинското правителство и всички политически участници да положат усилия за създаването на приобщаващо и толерантно общество;

77.  изразява съжаление относно факта, че член 161 от Наказателния кодекс все още не предвижда наказание за подбуждането към омраза или насилие въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност и че тези основания нито са посочени като утежняващи престъпленията обстоятелства, нито са включени в общите разпоредби относно утежняващите обстоятелства в член 67, параграф 1, алинея 3; припомня, че в плана за действие на правителството относно изпълнението на националната стратегия в областта на правата на човека се предвижда включването на основания, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност, като утежняващи обстоятелства в член 67 от Наказателния кодекс; припомня препоръките, отправени от Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността, и призовава Украйна да направи съответните изменения в Наказателния си кодекс;

Търговско и икономическо сътрудничество, обществено здраве, трудови и социални въпроси, мобилност на работниците

78.  подчертава, че Украйна е важен геополитически, геостратегически и търговски партньор на Съюза; посреща със задоволство значителното увеличение на търговския поток между ЕС и Украйна, в резултат на което понастоящем Съюзът е най-големият търговски партньор на Украйна; изразява съжаление обаче във връзка с относително ниското равнище на преките чуждестранни инвестиции в страната;

79.  приветства трайно положителните резултати, постигнати в двустранните търговски и икономически отношения през 2019 г., като вносът на Украйна е нараснал с 12,3%, а износът – с 9,7%, с общ размер 43,3 милиарда евро; отбелязва, че търговията между ЕС и Украйна е нараснала с 49% и че ЕС продължава да бъде основният търговски партньор на Украйна с дял от 40% от търговията ѝ през 2019 г., а Украйна е 18-ият по обем търговски партньор на ЕС с дял от 1,1% от общата търговия на ЕС; отбелязва, че търговският дефицит на Украйна с ЕС се е увеличил на 5,1 милиарда евро;

80.  насърчава двете страни да засилят сътрудничеството на двустранно равнище, както и в рамките на международни форуми за справяне с предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, по-специално като направят веригите на доставки по-устойчиви и диверсифицирани и като работят заедно за справяне с протекционистките тенденции; отбелязва, че целта на ЕС за постигане на отворена стратегическа автономност би могла да създаде възможности за още по-тясно сътрудничество със съседните държави;

81.  насърчава Комисията да подкрепи Украйна в набелязването на областите, които биха могли допълнително да насърчат икономическата диверсификация, и в утвърждаването им като приоритетни в процеса на пълно прилагане на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия;

82.  отново заявява, че постепенното интегриране на Украйна във вътрешния пазар на ЕС, съгласно предвиденото в Споразумението за асоцииране, е една от основните цели на асоциирането, и в този контекст подкрепя създаването на условия за засилени икономически и търговски отношения между Украйна и ЕС, както и по-широкообхватния процес на сближаване на законодателствата, който зависи от пълното прилагане на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия и спазването на съответните правни, икономически и технически разпоредби и стандарти;

83.  отбелязва, че са въведени редица реформи, довели до дерегулация на икономиката, по-голяма прозрачност на публичните финанси и подобряване на разпоредбите относно концесиите и публично-частното партньорство, предоставяйки нови възможности както за местните, така и за чуждестранните инвеститори;

84.  отбелязва обаче, че в страната не са постигнати видими резултати по отношение на премахването на олигархичните структури, тъй като олигарсите все още оказват силно въздействие върху украинската икономика и политика, по-специално по отношение на собствеността върху медиите и упражняването на влияние върху съдебната власт и системата за правоприлагане; счита, че създаването на ясни и еднакви за всички правила в икономиката и политиката може да се окаже ефективен метод за фактическо намаляване на неофициалното влияние на малка група от най-богатите предприемачи върху функционирането на държавата, включително върху законодателството, и съответно призовава украинските органи да ускорят процеса на премахване на олигархичните структури;

85.  освен това изразява съжаление относно увеличаването на броя на държавните предприятия и настоятелно призовава Украйна да ускори още повече приватизацията на държавните предприятия, за да модернизира и подобри функционирането на икономиката си и за да избегне завладяването на икономиката от олигарсите; подчертава необходимостта от подновяване на ангажимента от страна на Украйна за борба с влиянието на личните интереси, които, ако бъдат пренебрегнати, биха могли сериозно да подкопаят досегашните резултати от реформите и мерките за подпомагане на Украйна като цяло;

86.  призовава Украйна и ЕС да засилят сътрудничеството си за по-нататъшно либерализиране на двустранната търговия, включително като сключат споразумението за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти, както и да задълбочат сътрудничеството си по отношение на санитарните и фитосанитарните мерки и митниците; освен това призовава за засилено секторно сътрудничество между ЕС и Украйна в областта на образованието и научните изследвания, иновациите, сектора на ИКТ и цифровизацията, както и екологосъобразните технологии, за да се споделят ноу-хау и най-добри практики; призовава също така за засилено сътрудничество и постепенна диференцирана секторна интеграция на Украйна в енергийния съюз, транспортната общност и цифровия единен пазар, наред с други области;

87.  призовава украинските органи да отворят авиационния пазар на страната за европейски дружества, включително за нискобюджетни компании, и подкрепя възможно най-скорошното подписване на споразумението за общо авиационно пространство;

88.  приветства напредъка, постигнат в сътрудничеството между Украйна и ЕС в цифровата сфера, и насърчава по-нататъшното задълбочаване на това сътрудничество, насочено към взаимно третиране съгласно правилата на вътрешния пазар, включително в други сектори от взаимен интерес; подчертава значението на мерките, предприети в областта на цифровата трансформация и електронното управление, както и напредъка в сближаването на украинското законодателство с това на ЕС в областта на електронните удостоверителни услуги и електронните комуникации; насърчава Комисията да подкрепи допълнително привеждането на усилията на Украйна в областта на медиите и информационната грамотност, електронното управление и цифровата икономика в съответствие с настоящата цифрова епоха, както и за постепенно интегриране в цифровия единен пазар на ЕС, а също и за проучване на начините за намаляване на таксите за роуминг между ЕС и Украйна; във връзка с това отбелязва новата програма на ЕС на стойност 25 милиона евро в подкрепа на електронното управление и цифровата икономика в Украйна; насърчава включването на Украйна в единната зона за плащания в евро (SEPA), след като страната изпълни всички технически и правни изисквания;

89.  призовава Комисията и ЕСВД да извършат надеждна оценка на нуждите по отношение на региона Донбас, за да бъде създадена стратегия за неговото социално-икономическо възстановяване, и предлага създаването на подходяща международна рамка за възстановяването на Донбас;

90.  призовава украинските органи да продължат с реформите в системата за обществено здравеопазване, особено предвид опустошителното въздействие, което пандемията от COVID-19 оказа върху украинската здравна система; отбелязва, че според УНИЦЕФ COVID-19 е предизвикал не само криза в сектора на общественото здраве, но и социално-икономическа криза, която би могла да увеличи нивото на бедност в Украйна от 27,2% на 43,6% или дори на 50,8%; поради това насърчава украинското правителство да приложи всеобхватни мерки за социална закрила с цел смекчаване на последиците от COVID-19;

91.  приветства факта, че Украйна се присъедини към Комитета за здравна сигурност на ЕС и системата за ранно предупреждение и реагиране, за да участва в общоевропейската координация на дейностите за реагиране на COVID-19 в общественото здравеопазване; настоятелно призовава Комисията, държавите членки и Украйна да засилят сътрудничеството в областта на устойчивостта на общественото здравеопазване, както и да обменят най-добри практики и да работят с гражданското общество за създаване на противоепидемични стратегии с акцент върху най-уязвимите групи; настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа на правителството на Украйна с оглед на получаването на достъп до ваксини срещу COVID-19;

92.  призовава украинското правителство да гарантира, че всички ограничителни мерки във връзка с COVID-19 са законни, строго необходими и пропорционални на целта за защита на общественото здраве и за спасяване на живота на хората (въз основа на научни становища), че те са обект на постоянно преразглеждане и че се отменят, когато вече не са необходими, както и че те се прилагат по недискриминационен начин; призовава органите да гарантират, че уязвимите и маргинализираните групи не са поставени в несъразмерно неблагоприятно положение вследствие на действията в отговор на пандемията от COVID-19, и да предприемат действия за преодоляване на вече съществуващото неравенство;

93.  настоятелно призовава Украйна да се справи с широкоразпространеното връзкарство и корупцията, която продължава да съществува в здравния ѝ сектор и особено в Министерството на здравеопазването, и ефективно да разследва всички корупционни дейности, и по-специално опитите за закупуване на медицинско оборудване и ваксини срещу COVID-19 на непропорционално високи цени в условията на пандемията;

94.  отчита положителните усилия на Националната здравна служба на Украйна за създаване на прозрачна система за финансиране на специфични лечения, предоставяни на пациентите; призовава Министерството на здравеопазването да подкрепи работата на Националната здравна служба на Украйна;

95.  посреща със задоволство напредъка в сближаването на нормативната уредба на Украйна с достиженията на правото на ЕС и приемането през ноември 2019 г. на санитарна и фитосанитарна стратегия, включваща над 200 нормативни акта на Съюза, които трябва да бъдат въведени в украинското право;

96.  отбелязва със загриженост липсата на достатъчен напредък в сближаването със стандартите на ЕС за хуманно отношение към животните;

97.  приветства приемането през март 2020 г. на закона за продажбите на земеделска земя, който следва да допринесе за отключването на огромния потенциал на Украйна в селскостопанския сектор, както и приемането през май 2020 г. на закона за подобряване на определени инструменти за регулиране на дейността на банките, с който се укрепва банковата система и се възпрепятства връщането на PrivatBank на нейните бивши собственици;

98.  приветства факта, че Украйна се присъедини към Многостранната временна договореност за арбитраж при обжалване, като по този начин допринася да се преодолее застоят, причинен от парализирането на Апелативния орган, и да се обезпечи, че членовете на Световната търговска организация (СТО) могат да се възползват от двуетапната система за уреждане на спорове в рамките на СТО, докато Апелативният орган отново започне да функционира;

99.  призовава Украйна да спазва бъдещите решения на арбитражния състав относно мораториума върху износа на необработен дървен материал, като същевременно прилага задължителна надлежна проверка по цялата верига за създаване на стойност по отношение на стоки, свързани с добива от горите, и подобрява управлението в сектора на горското стопанство;

100.  отбелязва със загриженост, че Украйна наскоро започна две разследвания за налагане на защитни мерки срещу вноса на азотни и комплексни торове от ЕС; отчита, че Украйна реши да прекрати тези две разследвания за налагане на защитни мерки в последния възможен момент, а понастоящем се подготвят нови разследвания за налагане на защитни мерки; предупреждава, че подобни действия биха могли да подкопаят взаимното доверие между двете страни;

101.  припомня, че в ЕС месото от домашни птици е чувствителен продукт; отчита решението, намерено за износа на „други“ разфасовки от домашни птици чрез изменение на търговските преференции за месо от домашни птици и продукти от такова месо и запълване по такъв начин на пропуска в споразумението; призовава Украйна да се въздържа от подобни практики и да зачита изцяло и прилага добросъвестно всички разпоредби за задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия; призовава Комисията да извърши задълбочен мониторинг на прилагането на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия и да използва всички налични мерки за преодоляване на практиките, нарушаващи функционирането на пазара, и потенциалното експлоатиране на правни пропуски;

102.  настоятелно призовава за предприемане на мерки по отношение на разделението между градските и селските райони в Украйна чрез ефективни финансови и технически стимули за микро-, малките и средните предприятия (ММСП), дребните земеделски стопани и семейните предприятия в селските и крайградските райони, както и чрез подобряване на връзката между хората и инфраструктурата между градовете и селските райони с цел насърчаване на социалното сближаване;

103.  приветства постигнатите в рамките на механизма за задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия резултати за МСП по отношение на подобряването на достъпа до финансиране и разкриването на възможности за търговия; подчертава, че една подходяща информационна кампания би позволила на МСП да се възползват в по-голяма степен от възможностите, предлагани от задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия;

104.  призовава Комисията да предостави техническа подкрепа за регионалните служби по заетостта, за да се стимулира заетостта, да се предоставят подкрепа и инвестиции за младежта и програми за устойчиво икономическо развитие, благоприятстващи социалното предприемачество, и да се постави акцент върху младежта от селските райони, за да се укрепи образователната система въз основа на търсенето на пазара на труда, за да се защитят най-уязвимите и да се избегне липсата на социално-икономически възможности;

105.  насърчава Комисията да следи въздействието на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия върху трудовите права и правата на свобода на сдружаване във връзка с търговията с ЕС; призовава украинското правителство да насочи вниманието си и към социалното измерение на търговията и устойчивото развитие и да следи отблизо икономическото и социалното въздействие от прилагането на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия; призовава украинското правителство да спазва и прилага трудовите стандарти и да ратифицира и изцяло да прилага всички конвенции на Международната организация на труда (МОТ); насърчава украинското правителство да продължи сближаването на трудовите си стандарти с тези на ЕС, по-специално по отношение на свободата на събранията и социалния диалог; приветства инициативата за реформа в областта на труда, но подчертава необходимостта от широки консултации с профсъюзите и гражданското общество и препоръчва да се извлекат ползи от експертния опит на МОТ в тази сфера;

106.  призовава Комисията да гарантира, че профсъюзите, както и гражданското общество в цялото си многообразие участват в надзора на изпълнението на Споразумението за асоцииране; призовава правителството на Украйна и Комисията да подкрепят неправителствените организации, които разследват нарушения на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, по-специално в социалната сфера;

107.  призовава украинското правителство да въведе система от стимули и санкции за борба с пословично големия брой работни места в неформалния сектор на заетостта;

108.  отчита увеличената трудова мобилност между Украйна и ЕС, с равнища на емиграция между 2,2 и 2,7 милиона души, което се равнява на 13 – 16% от общата заетост в Украйна, което, от една страна, води до намаляване на предлагането на труд в Украйна и недостиг на работна ръка в някои професии, а от друга страна е един от факторите, допринасящи за ръста на заплатите на работниците, които остават в страната, и е източник на приток от парични преводи от мигрантите, който оказва сериозно въздействие върху украинската икономика, като съответните приходи се равняват на над 8% от БВП; призовава за допълнителен анализ на икономическите и социалните предимства и последици от настъпилата след 2014 г. вълна от трудова миграция върху икономиките и социалноосигурителните системи на Украйна и на държавите членки; подчертава, че е изключително важно правителството да възприеме подход, насочен към развиването на работна среда, осигуряваща прилични условия на труд за служителите в украинските предприятия, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, законно декларирани работни места с покритие от държавното социално осигуряване, навреме и цялостно изплащани заплати, право на членство в профсъюз и на представляване на интересите на работниците, както и пълноценно колективно договаряне, водещо до постигане на обвързващи колективни трудови договори; отново заявява, че е необходимо да се преодолее изтичането на мозъци от Украйна чрез насърчаване на програми за качествено и приобщаващо образование и обучение и създаване на възможности за работа с оглед на осигуряването на социално-икономически перспективи за младите хора и семействата в техните местни общности;

109.  приветства и призовава за по-нататъшното развитие на финансираните от ЕС програми за подпомагане на модернизацията на системата на професионалното обучение в Украйна („EU4Skills: Better Skills for Modern Ukraine“ (Програма на ЕС за развитие на уменията: по-добри умения за модерна Украйна“)), както и на бизнес средата, която е от ключово значение за евентуалните завръщащи се лица и за местните предприемачи (антикорупционни мерки, подкрепа за МСП, данъчна и митническа реформа и др.), както чрез безвъзмездни средства за отделните сектори, така и под формата на условия в програмите на ЕС за макрофинансова помощ;

110.  призовава Съвета за асоцииране да отдаде предимство на изпълнението на международните трудови стандарти и законодателството и практиките на ЕС в областта на социалната политика, заетостта и труда, разпоредбите относно колективното договаряне, социалния диалог, справянето с равенството между половете и реформата на законодателството в областта на труда, за да се гарантира балансирането на интересите на социалните партньори, както и защитата на правата на служителите в съответствие с разпоредбите на Споразумението за асоцииране (членове 419 – 421 и член 424) и съответните конвенции на СТО (81, 87, 98, 117, 122, 129, 144, 154 и 173); припомня на украинското правителство, че усилията му за подобряване на стопанския климат с цел привличане на преки инвестиции и насърчаване на икономическия растеж не трябва да бъдат за сметка на правата на работниците и техните условия на труд; призовава украинското правителство да прилага систематичен подход и да предоставя институционална подкрепа за социалния диалог, както и да полага усилия за превръщането на Националния тристранен социален и икономически съвет в ефективен инструмент за социален диалог;

111.  отбелязва със загриженост, че възможността на профсъюзите да упражняват правата си в Украйна е ограничена поради недостатъци и неясноти в законодателството;

Енергетика, околна среда и изменение на климата

112.  посреща със задоволство приключването през 2019 г. на отделянето на собствеността на „Нафтогаз“ и създаването на независим от правна гледна точка оператор на газопреносната система, което е в съответствие с третия енергиен пакет на ЕС; при все това призовава украинските органи да повишат техническата независимост на оператора на газопреносната система от „Нафтогаз“; приветства либерализирането и отварянето на конкурентоспособен газов пазар за домакинствата; изразява съжаление обаче във връзка с последните нападки срещу ръководството на „Нафтогаз“, включително срещу надзорния съвет на дружеството, които подкопават неговата независимост и напредъка на реформите, които са постигнати до момента в тази област;

113.  подчертава ролята на Украйна като стратегическа транзитна държава за преноса на газ и необходимостта от модернизация на нейната национална газопреносна система, както и значението на нейното интегриране в рамките на енергийния пазар на ЕС въз основа на ефективното изпълнение на актуализираното приложение XXVII към Споразумението за асоцииране; приветства подписването на дългосрочния договор за транзитен пренос на газ, осъществено с помощта на ЕС; изразява загриженост във връзка с изграждането на тръбопровода „Северен поток 2“ и отново посочва дългосрочните основни рискове в сферата на политиката, икономиката и сигурността; отбелязва, че газопроводът засилва зависимостта на ЕС от доставките на газ от Русия, застрашава вътрешния пазар на ЕС, не съответства на енергийната политика на ЕС или на стратегическите му интереси и има възможни отрицателни последици за разкъсваната от войната Украйна; поради това в съответствие с предишните си позиции призовава всички заинтересовани страни, и по-специално тези от държавите членки и Европа, да използват наличните правни клаузи, за да спрат проекта;

114.  изисква Комисията да следи съответствието на ситуацията в Украйна с достиженията на правото на Европейския съюз в областта на енергетиката с оглед на по-нататъшната интеграция на енергийните пазари; напълно подкрепя интеграцията на Украйна в европейската континентална енергийна мрежа (ENTSO-E); настоятелно призовава Украйна да подобри координацията на политиките и действията на международните институции (например Комисията, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Световната банка, KfW, ENTSO-E и Енергийната общност) и украинските институции, подпомагащи украинския енергиен сектор;

115.  осъжда извършвания от Русия добив на газ от украинския шелф в украинската изключителна икономическа зона и заявява, че ЕС не признава заграбването на газовите полета в Азовско море и в Черно море от страна на Руската федерация и че той следва да подкрепи правните действия на украинските органи за спиране на този незаконен добив;

116.  изразява съжаление, че новият пазар на електроенергия на едро, започнал да функционира в Украйна през юли 2019 г., все още не е конкурентен според стандартите на ЕС; поради това настоятелно призовава Украйна да завърши реформата му и да повиши нивото на съответствие с правото на ЕС, преди всичко чрез повишаване на независимостта на Укренерго и недопускане на кръстосано субсидиране; призовава Украйна да модернизира съществуващите си електроцентрали, за да отговори на строгите европейски стандарти за опазване на околната среда и безопасност;

117.  приветства позицията на украинското правителство да изпълнява поетия в рамките на Енергийната общност ангажимент да спазва приложимото право на ЕС, включително политиката в областта на околната среда и безопасността, като по този начин не позволява внос на електроенергия от разположени в съседни държави електроцентрали, които се изграждат, без да се спазват изискванията на международните конвенции и най-високите международни стандарти за опазване на околната среда и безопасност;

118.  изразява съжаление относно факта, че в сектора за производство на енергия от възобновяеми източници Украйна все още не изпълнява своите задължения спрямо инвеститорите и че забавянето на плащанията към производителите на електроенергия от възобновяеми източници застрашава по-нататъшното развитие на чисти енергийни източници в Украйна;

119.  настоятелно призовава украинските органи спешно да завършат модернизирането на атомните електроцентрали и да разследват забавянето на тези процеси, по-специално по отношение на модернизацията на АЕЦ „Запорожие“;

120.  подчертава значението на засилването на сътрудничеството по отношение на инфраструктурата в региона, по-нататъшната диверсификация на енергийните доставки на Украйна, енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия и свързаността в енергийния сектор на Украйна, като същевременно се гарантира устойчивостта на околната среда; отбелязва, че подкрепата и насърчаването на вътрешнорегионална търговия между държавите от Източното партньорство ще създаде също така нови икономически възможности, включително за МСП;

121.  посреща със задоволство приемането от страна на украинското правителство през февруари 2019 г. на стратегията за държавната политика в областта на околната среда до 2030 г. и на националния план за управление на отпадъците, законите за оценката на въздействието върху околната среда и за стратегическата екологична оценка, както и законите, приети в областта на политиката за климата; настоятелно призовава Украйна да повиши ангажираността си в борбата с изменението на климата по отношение на изпълнението на политиките в областта на изменението на климата, включването на изменението на климата във всички области на формулирането на политики и активизирането на усилията за изпълнение на националните ангажименти, поети във връзка с Парижкото споразумение от 2015 г.;

122.  настоятелно призовава Украйна да се бори ефективно с незаконната сеч в съответствие с устойчивото управление на горите и стандартите за опазване на околната среда и да предприеме действия за прекратяване на екологичните щети, нанасяни от незаконната и неустойчива експлоатация на природни ресурси, като например незаконната сеч във вековните гори в Карпатите, която е и основната причина за наводненията в региона; призовава ЕС да допринесе за предотвратяването на незаконната сеч във връзка с незаконния проект за ски курорт „Свидовец“, както и на незаконния и вреден за околната среда метод за добив на кехлибар; насърчава Украйна да инвестира в екологична, безопасна за околната среда и устойчива туристическа инфраструктура и призовава украинските органи да не допускат случаи на увреждане на околната среда от бъдещи проекти, като подобрят надзора, прозрачността и изпълнението на оценките на въздействието върху околната среда и извършването на надлежна проверка; настоятелно призовава Украйна да осигури свободен и удобен достъп до информация относно околната среда, да разшири защитените зони и да ускори изпълнението на националния план за намаляване на емисиите от основните източници на замърсяване от големите горивни инсталации; насърчава Украйна да приеме законодателство за развитието на устойчив транспорт; настоятелно призовава Украйна да почиства и обезврежда крайно опасните селскостопански химикали по безопасен и съобразен с околната среда начин, и по-специално остарелите пестициди в Херсонска област и други региони на Украйна;

123.  изразява сериозна загриженост относно въздействието на конфликта в източната част на Украйна върху околната среда, включително във връзка с опасностите, породени от наводняването на свързани помежду си мини; призовава за задълбочена оценка на въздействието на конфликта върху околната среда и за последващ план за ответни мерки, насочен към предотвратяването на екологичен срив; предлага програма за разминиране на Донбас с участието на украинските органи и международната общност;

124.  изразява също дълбока загриженост относно наличието на близо 1 200 радиоактивни източника – използвани за медицински, промишлени или научни цели – във и около региона на Донецк, които създават сериозни рискове за здравето, безопасността и околната среда; призовава ОССЕ, държавите от тристранната контактна група и нормандската четворка да противодействат на разпространението на дейности, свързани с радиоактивни материали, и на контрабандата на радиоактивни вещества съгласно режима за неразпространение на ядрени оръжия; настоятелно призовава всички страни да се свържат със съответните заинтересовани участници, за да може изведените от употреба силно радиоактивни източници да се извозят безопасно извън региона Донбас;

125.  приветства амбицията на Украйна да допринесе за постигането на целите на Европейския зелен пакт и призовава Комисията да подпомогне по подходящо начин усилията на Украйна, наред с другото, чрез установяване на съответен структуриран диалог, пътна карта и обмен на информация; призовава Комисията да гарантира, че задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия не влиза в противоречие със заложените в нея цели и инициативи в областта на опазването на околната среда;

126.  приветства програмата „Пакет от мерки в областта на климата за устойчива икономика“ на ЕС с бюджет от 10 милиона евро, която ще предложи подкрепа на Украйна за разработване на цялостен подход за преструктуриране на основните икономически сектори на страната с цел постигане на икономика с ниски въглеродни емисии;

Контакти между хората и управление на границите

127.  признава значението на трансграничната мобилност за активизирането на контактите между хората и приветства продължаващото успешно прилагане на безвизовия режим за гражданите на Украйна, който позволи на украинските граждани да осъществят над 40 милиона пътувания до държави от ЕС от юни 2017 г. насам; подчертава, че е важно да продължат да се изпълняват критериите за либерализиране на визовия режим и да се ускорят свързаните с това усилия за провеждане на реформи; изразява становище, че в резултат на безвизовия режим се е увеличил броят на пътуванията от Украйна до ЕС и по този начин е постигнато по-добро разбирателство между съответните общества, което е най-добрата основа за продължаване на усилията за сближаване; подчертава, че този подход трябва да продължи и с течение на времето трябва да бъде разширен;

128.  припомня значението на интеграцията на Украйна в програмите на ЕС, като например „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“ и „Творческа Европа“, както и необходимостта от засилване на съответното сътрудничество в рамките на настоящите и бъдещите програми; счита, че участието на украински студенти, както и на университетски и училищни преподаватели в програмите на „Еразъм+“ следва значително да се разшири;

129.  отбелязва, че увеличеният брой на посещенията на украински граждани в държави от Шенген е предизвикателство за гранично-пропускателните пунктове на границата между ЕС и Украйна, които са претоварени, и че нито инфраструктурата им, нито техният капацитет са в състояние да осигурят достойни и хуманни условия за хората, преминаващи границата; отбелязва, че един от най-наболелите проблеми на границата между ЕС и Украйна, особено в частта на границите между Унгария и Украйна и между Полша и Украйна, е дългото време на изчакване за пресичане на границата; отправя призив към Комисията да започне диалог с цел осигуряване на бързи и свободни от корупция гранично-пропускателни процедури, наред с другото, чрез инвестиции, обучение на служителите и ефективен механизъм за подаване на жалби, свързани с преминаването през гранично-пропускателни пунктове; насърчава ЕС да подкрепи създаването на нови гранично-пропускателни пунктове и разширяването на съществуващите такива на границата между ЕС и Украйна посредством стриктното наблюдение на финансирането, за да не се допускат злоупотреби, каквито бяха налице в миналото;

130.  подкрепя засиленото сътрудничество между ЕС и Украйна, по-специално в областта на управлението на границите, националната система за предоставяне на убежище и системата за управление на идентификацията въз основа на биометрични данни, борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, борбата с организираната престъпност и с тежките международни престъпления, както и задълбочаването на сътрудничеството между Украйна и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (FRONTEX);

131.  отбелязва, че е постигнат допълнителен напредък по отношение на привеждането на украинските митнически и гранични процедури в съответствие с процедурите на Съюза, както и по отношение на текущите институционални реформи на данъчната и митническата администрации; приветства закона за статута на държавната митническа служба като юридическо лице, както и закона за одобрените икономически оператори и закона за въвеждането на националната електронна система за транзит, които бяха приети през есента на 2019 г.; приветства също така приемането през юни 2019 г. на „Стратегия за интегрирано управление на границите до 2025 г.“ и последващия план за действие за периода 2020 – 2022 г.; изразява съжаление обаче относно прекъсването на работата по финансирания от ЕС проект за модернизацията на шестте гранично-пропускателни пункта на границата със Съюза и относно много дългото време на изчакване, което все още е факт на тези граници; освен това настоятелно призовава украинските органи да приемат всички все още неприети мерки и разпоредби, които са необходими за привеждане в пълна оперативност на системата за одобрените икономически оператори и националната електронна система за транзит, както и да гарантират, че новото ръководство на държавната митническа служба ще бъде назначено бързо, като ще бъдат избрани компетентни кандидати чрез прозрачна и обективна публична процедура на подбор; настоятелно призовава украинските органи да инкриминират контрабандата на всички видове стоки като ключов елемент на интегрираното управление на границите;

132.  призовава ЕС и украинските и молдовските органи да ускорят процеса на блокиране на незаконната търговия и на унищожаване на контрабандните канали в Приднестровието, което служи за убежище за контрабандистите и се използва от престъпници и олигарси, допринася за укрепване на влиянието на Русия и е един от основните фактори за продължаването на конфликта;

Институционални разпоредби

133.  приветства резултатите от срещата на високо равнище между ЕС и Украйна, проведена на 6 октомври 2020 г. – първата двустранна среща на високо равнище, проведена в Брюксел с физическо присъствие на участниците, от началото на пандемията от COVID-19 насам, както и ясните декларации на двете страни относно поддържането на ангажимента им за укрепване на политическото асоцииране и икономическата интеграция на Украйна с Европейския съюз;

134.  изразява задоволство от резултатите от текущите срещи и дейности в рамките на диалозите на Европейския парламент „Жан Моне“ по въпросите на мира и демокрацията с Върховната рада на Украйна и изцяло подкрепя продължаването им; изразява убеждение, че задълбочаването на парламентарната култура на диалог ще гарантира стабилността, независимостта, прозрачността и ефективността на Върховната рада на Украйна, като това е от ключово значение за демократичното и европейското бъдеще на страната и е в съответствие със стремежите на украинските граждани;

135.  в този контекст насърчава Върховната Рада активно да продължи своята институционална реформа, която цели, наред с другото, увеличаване на законодателния капацитет и на качеството на законодателството, упражняване на политически надзор върху работата на изпълнителната власт, както и осигуряване на прозрачност и отчетност за гражданите, с оглед да се оптимизира и да се даде приоритет на приемането на законопроектите, свързани с изпълнението на Споразумението за асоцииране, както и да се установят институционални гаранции за блокиране на законодателството, което противоречи на поетите по споразумението ангажименти, например чрез по-решителна роля на комисията за европейска интеграция, чиито становища следва да бъдат задължителни; подчертава значението на продължаването на взаимодействието на Европейския парламент с Върховната рада с цел подпомагане на този процес на реформи; подчертава значението на продължаването на междупарламентарното сътрудничество и на контактите между хората по възможно най-оптимален начин в условията на пандемията от COVID-19;

136.  подчертава значението на продължаването на подкрепата за консултативната мисия на Европейския съюз (EUAM) в Украйна, както и ролята на тази мисия за реформата в сектора на гражданската сигурност; приветства откриването на нейно местно бюро в Мариупол и се надява, че ще бъдат постигнати осезаеми резултати в съответствие с мандата на мисията; изисква Комисията да засили усилията си за укрепване на капацитета на украинските органи, участващи в изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия; отправя искане към Комисията да разработи инструментите, необходими за подпомагане на Украйна в постоянното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС, съгласно съответните решения от 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Украйна;

137.  повтаря призива си за създаване на университет на Източното партньорство в Украйна; призовава институциите на Съюза да укрепят и разширят програмите за обучение на украински правни специалисти, които желаят да специализират в областта на правото на ЕС, и да укрепят капацитета на Украйна за участие в програма „Хоризонт Европа“, наред с други начини за насърчаване на контактите между хората, и сътрудничеството в академичната и образователната сфера между ЕС и Украйна;

138.  приветства подкрепата на ЕС за изграждането на институционален капацитет и обучителните курсове за украински длъжностни лица, организирани от Колежа на Европа в Натолин;

139.  призовава всички институции на ЕС, държавите членки и украинските органи да разработят кампании за по-добро информиране на гражданите относно възможностите, произтичащи от инициативата за Източното партньорство и изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, като повишат осведомеността относно ползите от по-тясното асоцииране и ги свържат с положителното развитие на пазарите на труда в Украйна и останалите асоциирани държави; насърчава украинските органи да осведомяват по-добре гражданите на Украйна за ползите от Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия и за помощта на ЕС и да положат повече усилия, за да гарантират, че предлаганите от Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия възможности и помощта и програмите на ЕС достигат до местното равнище, включително в отдалечените райони на страната, и по-специално в селските райони, за да се даде възможност на жителите да настояват за положителни промени в своите общности;

140.  приветства украинското гражданско общество, младите хора и НПО за дейностите им във всички области на обществения и политическия живот, и по-специално за подкрепата им за изпълнението на Споразумението за асоцииране/задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия, преодоляването на свързаните с пандемията от COVID-19 предизвикателства, борбата с кампаниите за дезинформация, предоставянето на помощ и съдействие за вътрешно разселените лица и други уязвими групи, както и повишаването на обществената устойчивост и медийната грамотност сред украинския народ; насърчава украинските централни и местни органи на управление да продължат да насърчават тясното сътрудничество с гражданското общество, включително чрез предоставяне на по-голяма финансова подкрепа за неговите дейности; призовава Комисията да даде приоритет на подкрепата за тези НПО и организации на гражданското общество; приветства в тази връзка програмата „Механизъм за подкрепа на гражданското общество“ на стойност 20 милиона евро, която ще подпомага укрепването на капацитета на организациите на гражданското общество, за да участват във вземането на решения и в обществения живот; с оглед на няколко проектозакона относно функционирането и работата на организациите на гражданското общество и други асоциации настоятелно призовава украинските органи да не приемат закони, които не съответстват на националните и международните задължения на Украйна в областта на правата на човека, и да гарантират, че гражданското общество функционира без ненужна намеса;

o
o   o

141.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Украйна и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39.
(2) OВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 116.
(3) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 82.
(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0167.
(5) ОВ L 165, 27.5.2020 г., стр. 31.
(6) CM/Rec(2010)5, достъпна на адрес: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=09000016805cf40a
(7) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).


Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост
PDF 218kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (2020/2818(RSP))
P9_TA(2021)0051B9-0108/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 14 и 15 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия през ноември 2017 г., и по-специално неговите принципи 1 „Образование, обучение и учене през целия живот“ и 4 „Активна подкрепа за заетостта“,

–  като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за платен отпуск за обучение от 1974 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2020)0121) и (SWD(2020)0122),

–  като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (COM(2020)0275),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на европейското пространство за образование до 2025 г.“ (COM(2020)0625) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020)0212),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за цифрово образование за периода 2021—2027 г. Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020)0209),

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) 2020 Човешки капитал“(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102), в което се заявява, че „двойният екологичен и цифров преход ще засегне всяка част от нашата икономика, общество и промишленост“, че „за да бъде една промишленост конкурентоспособна, тя трябва да бъде в състояние да набира и задържа на работа квалифицирана работна ръка“, и се предвижда, че „само през следващите пет години 120 милиона европейци ще трябва да подобрят уменията си или да се преквалифицират“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), в което се заявява, че с цел да се осъществи посочената в съобщението промяна, „активното преквалифициране и повишаване на квалификацията са необходими, за да се извлекат ползите от екологичния преход“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. относно преквалификацията и повишаването на квалификацията като основа за повишаване на устойчивостта и пригодността за заетост, в контекста на подкрепата за икономическото възстановяване и социалното сближаване,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2020 г. относно мерките за противодействие на кризата, предизвикана от COVID-19 в областта на образованието и обучението,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно по-нататъшното развитие на европейското пространство за образование в подкрепа на ориентирани към бъдещето системи за образование и обучение(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 3 март 2017 г. относно повишаване на уменията на жените и мъжете на пазара на труда в ЕС(3),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2017 г. относно нов тласък за висшето образование в ЕС(5),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО(6),

–  като взе предвид политическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 май 2020 г., озаглавено „Устойчиво финансиране за учене през целия живот и развитие на умения в контекста на недостиг на квалифицирана работна ръка“ (проучвателно становище по искане на хърватското председателство),

–  като взе предвид становището на Европейски икономически и социален комитет, относно от 15 март 2018 г. „Бъдещето на труда – придобиване на подходящи знания и умения, за да се отговори на потребностите на бъдещите работни места“ (проучвателно становище по искане на българското председателство)(7),

–  като взе предвид Европейското проучване на условията на труд(8),

–  като взе предвид проучването на Eurofound относно въздействието на цифровизацията върху използването и развитието на уменията(9),

–  като взе предвид проучването на Cedefop, озаглавено „Увеличаване на възможностите на възрастните чрез начини за повишаване на квалификацията и за преквалификация“, томове 1 и 2,

–  като взе предвид доклада на Cedefop, озаглавен „Прогнози на уменията и предизвикателства до 2030 г.“(10),

–  като взе предвид Панорамата на уменията(11) и Европейския индекс на уменията(12), изготвени от Cedefop,

–  като взе предвид проучването на STOA, озаглавено „Преосмисляне на образованието в ерата на цифровите технологии“(13),

–  като взе предвид базата данни на ОИСР „Умения за работни места“(14),

–  като взе предвид проучването на ОИСР, озаглавено „Постигане на правилните умения. Увеличаване на участието на възрастните в ученето. Извличане на поуки от успешните реформи(15),

–  като взе предвид документа за политиката на ОИСР от 10 юли 2020 г., озаглавен „Мерки във връзка с уменията за мобилизиране на работната сила по време на кризата с COVID-19“(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19(17),

–  като взе предвид резолюцията си от 8 октомври 2020 г. относно укрепване на гаранцията за младежта(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно политиките в областта на уменията за борба с младежката безработица(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(22),

–  като взе предвид въпроса, отправен към Комисията, относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (O-000006/2021 – B9‑0004/2021),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

А.  като има предвид, че екологичният и цифровият преход, както и демографските тенденции и глобализацията променят естеството на труда, съдържанието на работните места и необходимите за тях умения и квалификации; като има предвид, че повишаването на квалификацията и преквалификацията ще бъдат от решаващо значение за справяне с предизвикателствата и възможностите, създавани от ускоряващите се макротенденции, и ще бъдат от ключово значение за преодоляване на задълбочаващия се дефицит на умения на пазара на труда в ЕС;

Б.  като има предвид, че „Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ е в пълно съответствие с Европейския стълб на социалните права, и по-специално с първия му принцип, в който се посочва, че „всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“;

В.  като има предвид, че образованието в ерата на цифровите технологии включва формално образование по цифрови технологии и също така неформално и самостоятелно образование по технически, „меки“ и граждански умения през целия живот на европейските граждани;

Г.  като има предвид, че за системите за формално образование и обучение става все по-трудно да отговорят на пълния набор от индивидуални и социални потребности и изисквания в постоянно променящия се свят;

Д.  като има предвид, че кризата с COVID-19 промени света на труда, като ускори съкращенията и моралното остаряване на много работни места, изтъкна важността на цифровите умения и цифровата грамотност, увеличи необходимостта от актуализиране на набора от умения на европейската работна сила, по-специално по отношение на драстичното нарастване на необходимостта от цифрови и технологични умения, както и от „меки“ умения като издръжливостта и способността за адаптиране; като има предвид, че тези потребности ще станат още по-спешни с по-широкото използване на изкуствения интелект (ИИ), който може да промени напълно трудовите модели и да замести някои видове дейности; като има предвид, че пандемията наруши образователните и обучителните дейности, засягайки по-специално учащите се в ПОО, и доведе до увеличаване на безработицата, по-специално сред младите хора, които се борят с прехода от образование към работа; като има предвид, че принудителните ограничителни мерки по време на кризата с COVID-19 предоставиха възможност на работниците да актуализират своите умения;

Е.  като има предвид, че ключовите компетентности са от решаващо значение в обществото на знанието и в контекста на ученето през целия живот, тъй като гарантират по-голяма гъвкавост при адаптирането към променящите се общества и пазари на труда;

Ж.  като има предвид, че съществуват многобройни неравенства в достъпа до образование и умения за уязвимите групи в обществото, както и между половете, като гражданите с различен етнически произход, хората с увреждания или жените е по-малко вероятно да получат възможност за усвояване на нови умения;

З.  като има предвид, че хората трябва да притежават уменията, които се изискват на пазара на труда, както и способността бързо да се адаптират към променящото се търсене на умения през целия си живот; като има предвид, че в много сектори между 37% и 69% от задачите в ЕС биха могли да бъдат автоматизирани, което води до значителна промяна в резултатите(23); като има предвид, че според проучване на Eurofound 28% от работниците съобщават, че притежават умения да се справят с по-трудни задачи;

И.  като има предвид, че повишаването на квалификацията и преквалификацията са не само индивидуална, но и социална отговорност, тъй като ниските нива на основни умения и слабото участие на възрастните в обучителни дейности намаляват възможностите им за работа на пазара на труда, пораждайки социални и икономически неравенства и допринасяйки за високи нива на бедност;

Й.  като има предвид, че несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостигът на умения представляват важни предизвикателства за пазара на труда и образователните системи на ЕС; като има предвид, че сред работната сила има огромен недостиг на цифрови умения и че 42% от гражданите на ЕС не разполагат с основни цифрови умения(24); като има предвид, че са необходими значителни инвестиции за преодоляване на недостига на цифрови умения;

К.  като има предвид, че сегашното поколение млади хора са висококвалифицирани; като има предвид, че придобиването на умения, преквалификацията, повишаването на квалификацията и ученето през целия живот не са единственото решение на липсата на работни места за младите хора; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки за заетост, за да се гарантира създаването на качествени и устойчиви работни места; като има предвид, че секторът на заетостта се развива бързо и според прогнозите 65% от децата, които днес постъпват в начално училище, в крайна сметка ще работят в напълно нови видове професии, които все още не съществуват(25); като има предвид, че през 2019 г. 85% от гражданите са използвали интернет, а едва 58% са притежавали поне основни цифрови умения(26);

Л.  като има предвид, че амбицията на Европейския зелен пакт за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и целта за намаляване на емисиите на CО2 с 60% до 2030 г. ще означават преход към неутрална по отношение на климата, кръгова, енергийноефективна икономика; като има предвид, че това ще окаже огромно влияние върху всички сектори на икономиката, като преквалификацията на работната сила и акцентът върху екологичните умения във всички образователни направления ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход, при който никой не е изоставен;

М.  като има предвид, че освен технологичните и цифровите умения, критичното мислене е едно от ключовите умения, от които хората се нуждаят в ерата на цифровите технологии; като има предвид, че е явна необходимостта от засилване на критичното мислене сред всички групи граждани, за да им се даде възможност да се възползват от пълния потенциал на цифровите инструменти и да се предпазят от опасностите, пораждани от тях;

Н.  като има предвид, че модерните, иновативни и приобщаващи образователни системи въз основа на цифрови технологии са в добра позиция да подготвят нови поколения специалисти за бъдещите предизвикателства и възможности;

О.  като има предвид, че равният достъп на всички хора до качествени и приобщаващи мерки за придобиване на умения, повишаване на квалификацията и преквалификация, както и до информационни ресурси и ресурси, свързани с уменията, до консултации, образование и професионално обучение, включително за уязвимите групи, по-възрастните хора и хората, живеещи в необлагодетелстваните градски райони или рядко населените и обезлюдени селски и отдалечените райони и острови, е от решаващо значение за устойчивата конкурентоспособност, социалната справедливост и издръжливостта; като има предвид, че проучване на Eurofound показва, че неравенството в достъпа на работниците до обучение се е увеличило(27);

П.  като има предвид, че в някои държави от ЕС времето, което децата са посветили на училищни дейности, се е понижило наполовина по време на кризата с COVID-19; като има предвид, че затварянето на институции за образование и обучение, макар и временно, може да има значителни последици за учащите, да повлияе отрицателно на резултатите от ученето и да увеличи съществуващите неравенства;

Р.  като има предвид, че за разлика от задължителната училищна система, ученето за възрастни е доброволен ангажимент, поет по лични или професионални причини, което представлява по-голямо предизвикателство за доставчиците на образование и обучение;

С.  като има предвид, че притежаването на актуални умения улеснява хората да останат на пазара на труда и тяхното социално приобщаване, което е от основно значение и за психичното здраве и живота на милиони наши граждани;

Т.  като има предвид, че няма такова нещо като различни умения според пола, но има различия между половете по отношение на избора и развитието на кариерата;

У.  като има предвид, че политиките в областта на образованието, обучението и уменията са от компетентността на държавите членки; като има предвид, че ЕС играе важна роля в оказването на подкрепа, координирането и допълването на действията на държавите членки в тези области; като има предвид, че новите предизвикателства изискват мобилизиране на европейски инструменти и подкрепящи политики в рамките на европейското пространство за образование; като има предвид, че програмите на Съюза, като „Еразъм+“, европейската гаранция за младежта и Европейския корпус за солидарност, играят важна роля за повишаване на квалификацията на младите хора;

Ф.  като има предвид, че цифровите технологии обаче следва да се възприемат като инструменти за осигуряване на качествено образование и обучение; като има предвид, че в бъдеще ще има повишена нужда от цифрови умения (кодиране, логистика и роботика) не само за образователните курсове по ИТ, но и за цялата учебна програма;

Х.  като има предвид, че възможностите за обучение и развитие на умения въз основа на цифровите технологии следва да бъдат по-добре проучени и улеснени, например чрез онлайн обучение за уязвими групи или служители на МСП, които изискват по-гъвкаво предоставяне на обучение в тясно сътрудничество с отговорните регионални институции и органи;

Ц.  като има предвид, че процентът на участие в образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа за деца под 3 години все още е под 33% в половината от държавите от ЕС(28);

Ч.  като има предвид, че според Eurofound отраженията върху уменията във връзка с внедряването на бизнес модели въз основа на цифровите технологии, като например работа през платформи, следва да бъдат по-добре проучени и стратегически разгледани, независимо дали става дума за преодоляване на несъответствията по отношения на уменията и загубата на умения, или за развитие на умения, като например трансверсални и предприемачески умения;

Ш.  като има предвид, че през 2019 г. 10,2% от 18 – 24-годишните в ЕС са завършили най-много прогимназиално образование и не са продължили образованието или обучението си (преждевременно напускащи)(29);

Щ.  като има предвид, че отдавна е призната важната роля, която играе ученето на работното място за използването и развитието на умения, проучването на европейските дружества за 2019 г. показва, че само малка част от организациите съчетават по последователен начин практики на работното място, които оптимизират използването на умения и подпомагат развитието на умения;

АА.  като има предвид, че през 2017 г. 72% от учителите в Европа са били жени; като има предвид, че сред работещите в ЕС учители 9% са на възраст под 30 години, докато 36% са на възраст 50 или повече години(30);

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“, в което уменията се поставят в центъра на политическата програма на ЕС и се гарантира, че правото на качествено и приобщаващо обучение и учене през целия живот за всички и във всички райони и сектори, залегнало в първия принцип на Европейския стълб на социалните права, ще се превърне в реалност в целия Съюз;

2.  приветства 12-те водещи действия, представени в съобщението, както и количествените цели, определени за 2025 г.; призовава Комисията и държавите членки да предоставят широк достъп до квалификация и повишаване на квалификацията за уязвими групи, включително хора с увреждания, възрастни с ниска квалификация, малцинства, включително роми, както и хора с мигрантски произход; призовава Комисията да направи проучване относно начина за прилагане на подобно право и да въведе механизъм за наблюдение, който да насърчава държавите членки да създадат национални програми за действие и да представят редовни национални доклади как се гарантира това право;

3.  подчертава значението на достъпа до обучение и преквалификация за работниците в отрасли и сектори, в които трябва да се направят радикални промени с оглед на екологичния и цифровия преход; подчертава, че квалификацията и сертифицираните умения осигуряват добавена стойност на работниците, подобрявайки позициите им на пазара на труда, и могат да бъдат прехвърляни при преходи на пазара на труда; призовава публичната политика относно уменията да бъде ориентирана към признаване, сертифициране и валидиране на квалификации и компетентности;

4.  подчертава, че уменията и ученето през целия живот са жизненоважни за устойчивия растеж, производителността, инвестициите и иновациите и следователно са ключови фактори за конкурентоспособността на предприятията, особено на МСП; подчертава, че тясното сътрудничество и обменът на най-добри практики между всички заинтересовани субекти, участващи в развитието на умения, включително социалните партньори и всички равнища на управление, са от решаващо значение, за да се гарантира, че всеки може да придобие уменията, необходими на пазара на труда и в обществото изобщо; подчертава в това отношение необходимостта от събиране на актуални данни, информация и прогнози относно потребностите от умения и търсенето на пазара на труда, включително на местно равнище; подкрепя стартирането на Пакта за умения, който има за цел да засили действията на предприятията за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила в Европа; призовава местните пактове за умения да достигнат по-добре до хората от секторите, засегнати най-много от кризата с COVID-19, и да им помогнат да се преквалифицират, за да останат активни на пазара на труда;

5.  припомня, че модернизирането на системите за професионално образование и обучение е от ключово значение, за да се подготвят младите хора и възрастните за екологичния и цифровия преход и да се гарантира, че работниците в основна трудоспособна възраст и по-възрастните работници поддържат и развиват необходимите умения за запазване на пригодността за заетост и удължаване на професионалния живот; припомня освен това, че тази модернизация е от ключово значение за възстановяването от пандемията от COVID-19; подкрепя предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост; подчертава, че програмите за ПОО трябва да бъдат целенасочени, ориентирани към бъдещето, достъпни, пропускливи, взаимосвързани на равнището на ЕС и съсредоточени върху учащите, като позволяват гъвкави индивидуални пътища за обучение и на учащите се и обучаващите в ПОО се предоставя наборът от умения, необходими за да станат активни и демократични граждани и за успешната им реализация на пазара на труда и в обществото; припомня, че модернизирането на програмите за ПОО трябва да върви ръка за ръка с повишаването на тяхната привлекателност, така че повече млади хора да избират такива; подчертава значението на най-добрите практики във връзка с дуалните образователни системи и ПОО, които биха могли да допринесат за структурни промени на пазара на труда и да доведат до по-високи равнища на заетост сред младите хора;

6.  счита, че периодите на чиракуване могат да играят важна роля в това отношение, тъй като те подготвят младите хора за работни места, за които има голямо търсене, и по този начин могат да допринесат за тяхното устойчиво интегриране на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да използват ресурсите на ЕС за популяризиране на ПОО и насърчаване на работодателите да създават програми за платени стажове и чиракуване за ученици от професионални училища и да организират състезания и отраслови турнири за тях; насърчава предприятията да осигурят повишаване на квалификацията и преквалификация на работната си сила и да подобрят осигуряването на чиракуване в съответствие с Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване; призовава в това отношение Комисията да преразгледа съществуващите европейски инструменти, като например Рамката за качество на стажовете и Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване, и да включи критерии за качество на предложенията, включително принцип за справедливо възнаграждение за стажантите и практикантите, достъп до социална закрила, устойчива заетост и социални права; подчертава, че тези критерии биха осигурили прехода на стажантите и чиракуващите към стабилна, качествена заетост и спомагат за осигуряване на балансирани между половете възможности за хората в различните сектори, както и възможности, които предлагат дългосрочна сигурност, социална закрила и равни и достойни условия на труд и които не допринасят за създаването на несигурни работни места;

7.  припомня, че професионалните умения са една от движещите сили на европейската икономика, и призовава за взаимовръзка между конвенционалното образование и ПОО, тъй като развитието на умения чрез ПОО – като централен фокус или като допълваща част от възможностите, достъпни както за учащи се, така и за възрастни – може да увеличи наличните възможности за търсещите работа, да насърчи професионалната мобилност и да подобри устойчивостта на пазара на труда в кризисни ситуации;

8.  съветва Комисията да предостави препоръки на държавите членки, които свързват ПОО с Програмата за умения, като се имат предвид националните компетентности и принципът на субсидиарност, с акцент върху подобряването на ранното професионално ориентиране в ПОО и максималното увеличаване на броя на възможностите, които европейските младежи имат за развитие на уменията си; приветства в този аспект приноса, предоставен по темата от Cedefop и Eurofound;

9.  подчертава първостепенното значение на предоставянето на активна подкрепа за учителите и обучаващите чрез приемане на ефективен пакет от политики, за да се гарантира, че те са добре подготвени и с повишена квалификация с оглед на цифровата и екологичната трансформация на училищата и образователните институции; счита, че профсъюзите на работещите в областта на образованието трябва да участват при определянето на необходимите умения и компетентности, които трябва да придобият учителите и обучаващите в рамките на първоначалното и непрекъснатото професионално развитие във връзка с екологичния и цифровия преход; счита, че инвестициите в общественото образование трябва да бъдат значително увеличени, а социалният диалог с профсъюзите трябва да бъде ключов стълб, за да се гарантират адекватни заплати, пенсии и справедливи условия на труд за специалистите в секторите на образованието и обучението;

10.  подчертава необходимостта от подобряване, с участието на социалните партньори, на системата за прогнозиране на уменията, за да се идентифицират по-добре възникващите промени в потребностите от умения, да се осигурят общи, секторни и специфични за дадена професия умения там, където е необходимо, и да се сведат до минимум пречките и дисбалансите, свързани с уменията; във връзка с това приветства предложените от Комисията действия за подобряване на определянето на необходимите умения; подчертава, че прилагането на изкуствен интелект и анализ на големи информационни масиви за определяне на необходимите умения при определянето на нови профили на работните места трябва да се наблюдава редовно и систематично, с цел да се предотвратят предразсъдъци и пряка и непряка дискриминация, и че следва да се осигурят коригиращи мерки; подчертава, че засилването на професионалното ориентиране от ранна възраст и на равния достъп до информация и подкрепа за учениците и възрастните учащи се може да ги подпомогне за избора на подходящи образователни и професионални направления, водещи до възможности за заетост, които съответстват на интересите, таланта и компетентностите им, като намаляват несъответствията между търсените и предлаганите умения; подчертава значението на сътрудничеството между службите по заетостта и социалните служби за идентифициране и подпомагане на хора, които наскоро са загубили или са изложени на риск да загубят работата си; подчертава значението на ориентирането през целия живот в Европейската програма за умения и необходимостта от подобряване на достъпа до качествено ориентиране;

11.  приветства препоръката към държавите членки да укрепят системите за ранно предупреждение с цел идентифициране на младите хора, изложени на риск от попадане в категорията на незаетите с работа, учене или обучение; изразява убеждението си, че превантивните действия – ако са извършени подходящ начин – като например оценки на уменията и професионално ориентиране, които се съсредоточават върху това да подпомогнат преждевременно напускащите училище да започнат работа или образование, преди да станат безработни, както и предоставянето на приобщаващо и недискриминационно общо образование биха могли да доведат до намаляване на броя на незаетите с работа, учене или обучение в дългосрочен план;

12.  подчертава необходимостта от насърчаване на ролята на социалните партньори, като се гарантира, че политиката в областта на уменията стимулира колективните споразумения относно определянето и регулирането на уменията и продължаващото обучение, като се проведат консултации със социалните партньори относно нуждите от компетентности и актуализирането на образователните програми и системите за обучение и като се изработват съвместно проекти с представители на работниците относно програми за обучение по месторабота с цел приспособяване към нуждите на работната сила;

13.  призовава Комисията да включи показател за дефицита на умения в набора от социални показатели в съответствие с целите и прилагането на Европейския стълб на социалните права, който може да бъде полезен за разработващите политиките на национално равнище, за да определят къде са необходими повече усилия и да се координират по-добре на равнище ЕС, като се проследяват развитието и напредъкът по отношение на дефицита на умения и се стимулира сближаване във възходяща посока сред държавите членки;

14.  счита, че взаимното признаване на резултатите от ученето, дипломите, обучението, професионалните квалификации и уменията, придобити в друга държава членка, трябва да бъде подобрено и ще спомогне за преодоляване на недостига на умения и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда; счита, че това също така ще даде възможност на възрастните да получат пълна квалификация, ще насърчи мобилността, ще направи пазара на труда на ЕС по-интегриран и устойчив и ще укрепи конкурентоспособността на Европа; подчертава значението на справянето с недостига на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда чрез улесняване на мобилността на учащите се и трансгранично признаване на квалификациите чрез по-добро използване на инструменти като Европейската квалификационна рамка, aвтобиография „Европас“, Европейската система за трансфер на кредити (ECVET), Панорама на уменията, ESCO или EURES; приветства съобщението на Комисията относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г.;

15.  подчертава, че много граждани придобиват ценни умения и опит извън системата на формалното образование или обучение, какъвто е случаят например с лицата, полагащи неформални грижи за хора с увреждания или възрастни хора; счита, че тези неформални умения следва да бъдат признавани, тъй като могат да помогнат на полагащите неформални грижи лица да увеличат възможностите си на пазара на труда;

16.  призовава за пълното прилагане на Директивата относно признаването на професионалните квалификации, тъй като включената обща рамка на обучението може да увеличи броя на специалистите, които се възползват от системата за автоматично признаване, и подкрепя свързването ѝ с разработването от Европейската комисия на цифров общоевропейски паспорт на уменията за ЕС;

17.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за задържане на чуждестранните студенти, след като завършат университети в ЕС; подчертава, че предоставянето на достъп на завършилите висше образование до мобилност в рамките на ЕС и на виза за търсене на работа би могло да повиши привлекателността на ЕС като цяло;

18.  призовава за деблокиране на настоящото предложение за синя карта, за да се предоставят на европейските предприятия необходимите компетентности, така че те да продължат да бъдат или да станат конкурентоспособни;

19.  отбелязва, че пандемията от COVID-19 постави акцент върху значението както на основните, така и на задълбочените цифрови умения и устойчивите системи за образование и на способността на тези системи за приспособяване между присъствени, дистанционни, онлайн и хибридни методи на обучение; освен това отбелязва, че пандемията от COVID-19 промени търсенето на умения на пазара на труда, като по този начин увеличи недостига на цифрови умения и задълбочи съществуващите преди това недостиг и неравенства в образованието; подчертава необходимостта всеки гражданин да разполага с поне основни цифрови умения и необходимостта от висококвалифицирани специалисти, които да бъдат обучени и да разполагат със задълбочени цифрови умения и новаторско и предприемаческо мислене;

20.  изразява съжаление, че продължава да съществува неравенство между половете по отношение на достъпа на жените до развитие на умения и участие на пазара на труда(31); подчертава, че основните предизвикателства, пред които са изправени жените, включват пречки пред образованието и обучението в дисциплините НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), социално-културни и икономически ограничения, особено в селските и неформалните икономики, и значителна липса на насърчаване на равните възможности на жените да избират професии, които често са доминирани от мъжете; призовава Комисията да насърчи мрежи за наставничество, чрез които да се даде възможност повече женски ролеви модели да насърчават алтернативния избор на жените на професии с класически свързани с пола стереотипи(32); призовава за избягване на стереотипите, включително тези по отношение на пола, чрез обучение, тъй като то е обвързано с пригодността за заетост и се създава омагьосан кръг, което утвърждава силно изразената сегрегация на труда; подчертава, че 90% от работните места изискват основни цифрови умения, а жените представляват едва 17% от участниците в курсове и професионално развитие в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в ЕС(33) и едва 36% от завършилите висше образование в областта на НТИМ(34), въпреки че момичетата са с по-добра цифрова грамотност от момчетата(35);

21.  подчертава значението на образованието и развитието на умения за преодоляване на предубежденията по отношение на пола и за подкрепа на равенството между половете; призовава за повече усилия както на национално, така и на европейско равнище, за да се премахне това неравенство между половете и да се гарантира, че жените имат достъп до качествено учене и обучение през целия живот, включително след периоди на отсъствие поради полагане на грижи; подчертава необходимостта от чувствителни към аспектите на пола процедури за наемане на работа и подбор на служители в частния и публичния сектор, и по-специално в ориентираните към бъдещето сектори като НТИМ и цифровия сектор, където жените са недостатъчно представени; във връзка с това подчертава, че дискриминацията въз основа на пола вреди не само на засегнатото лице, но и на обществото като цяло; припомня, че трябва да се предприемат мерки, така че въздействието на кризата да не изостря неравенството между половете, като се смекчи непропорционалното и дългосрочно въздействие върху правата, доходите и социалната закрила на жените и се предотвратят допълнителното неравенство и дискриминация в сферата на труда, по-специално по отношение на пазара на труда със силно разделение въз основа на пола, цифровия и екологичния преход и неравномерното разпределение на неплатената домакинска работа и неплатения труд, свързан с полагането на грижи;

22.  подчертава, че равните възможности за всички са от ключово значение; призовава Комисията и държавите членки да определят като приоритет преодоляването на недостига на цифрови умения, като гарантират, че уязвимите региони и най-нуждаещите се граждани, както и тези в риск от социално изключване, включително хората с увреждания или произхождащите от етнически малцинства, разполагат с достъп до цифрово образование и обучение, минимално необходимия хардуер, широко разпространен достъп до интернет, както и цифрова подкрепа и други технологични инструменти за учене; подчертава, че на тези хора трябва да бъде предоставена подкрепа за повишаване на цифровите умения, от които се нуждаят, за да постигнат успех и за да се избегне задълбочаване на неравенствата, като същевременно се гарантира, че никой не е изоставен;

23.  отбелязва с голям интерес възможностите и предизвикателствата, които възникват от разпространението на цифрови решения като дистанционната работа и за които развитието на цифрови умения е от решаващо значение; припомня колко важно е да има европейска законодателна рамка, която цели да регулира условията за работа от разстояние и правото на откъсване от работната среда в целия Съюз и да осигури достойни условия на труд и заетост в цифровата икономика, ръководена от придобиването на нови умения;

24.  подчертава многобройните възможности, които цифровата работа предлага за подобряване на условията на труд на служителите, включително тези, които наближават пенсионна възраст, както и за повишаване на приобщаването на хората с увреждания; изразява съжаление, че хората с увреждания продължават да бъдат в неравностойно положение на пазара на труда и че твърде често липсата им на достъп до образование и обучение може да е причина за тяхното изключване от пазара на труда; призовава Комисията в препоръките си към държавите членки да обърне специално внимание на начините за подобряване на достъпа на хора с увреждания до цифрови умения или преквалификация в синхрон с новите потребности на нововъзникващата глобална цифрова икономика;

25.  отбелязва, че в контекста на нарастващия обем работа от разстояние Комисията и държавите членки трябва да поставят на централно място в своите стратегии уменията, които насърчават този нов начин на работа; подчертава, че училищата и образованието от разстояние представляват предизвикателства както за преподавателите, така и за учащите се, и че в настоящия момент уменията, необходими за осигуряване на образование от разстояние, и обучението на обучителите и преподавателите са краткосрочен приоритет за Европа;

26.  призовава Комисията да подкрепи предлагането на обучение за работници, които получават заплащане за заетост при намалено работно време или обезщетение за частична безработица, включително чрез схемата SURE; призовава държавите членки да предложат подходящи мерки за обучение на засегнатите работници;

27.  призовава работодателите да адаптират практиките на работното място, които оползотворяват уменията на работната сила и подпомагат развитието на умения, като в обучението на следващото поколение ръководни кадри се съсредоточат върху въпросите, свързани с внедряването на организационни практики, които използват съществуващите умения и ги доразвиват, както и върху подкрепата на националните правителства и социалните партньори в разработването на мрежи и структури за подкрепа с цел консултиране на организациите относно най-подходящата комбинация от практики на работното място за конкретните обстоятелства;

28.  призовава за улесняване на признаването, валидирането и преносимостта на постиженията в областта на неформалното и самостоятелното учене, включително придобитите при основани на цифровите технологии форми на заетост, например работа през платформи;

29.  призовава за незабавни и смели европейски национални, регионални и местни мерки, механизми за оценяване и ресурси за поставяне на цифровите умения в центъра на политиките за образование и обучение; същевременно сред учащите следва да се запази високо равнище на уменията по четене и математика, така че цифровите умения, ИТ инструментите и достъпът до интернет да бъдат на разположение за всички, да се подобрят цифровите умения на учителите и обучителите и да се оборудват училищата, институциите за обучение, доставчиците на услуги в областта на ПОО, организациите в областта на образованието за възрастни и университетите с публични и независими онлайн платформи за учене и други технологии и цифрова инфраструктура, необходими за да се даде възможност за онлайн и дистанционно учене, а също и за смесено учене; подчертава в тази връзка значението на истински подход за учене през целия живот; подкрепя планираните от Комисията действия, посочени в Програмата за умения и Плана за цифрово образование за периода 2021 – 2027 г., и призовава за засилено сътрудничество между Комисията и държавите членки в тази област; подчертава значението на стимулите за разработване на цифрово учебно съдържание и модули по основните учебни програми в съответствие с потребностите на пазара на труда, с фокус върху цифровите и екологичните умения, включително през платформи за онлайн обучение;

30.  изразява съжаление относно факта, че в Европа все още има деца без достъп до образование, както и ученици и студенти без подходящ или без никакъв достъп до цифрово образование поради липса на подходящо или каквото и да е цифрово оборудване, софтуер или връзка с интернет; отново посочва необходимостта от подобряване на свързаността на всички равнища, по-специално в селските и отдалечените райони, където тя често липсва, и от увеличаване на достъпа до цифрово оборудване; посочва авангардните иновации в областта на образователните компютри, таблети и софтуер в Европа;

31.  подчертава, че последиците от COVID-19 предлагат уникална възможност за ускоряване на цифровата и технологична революция в ученето през целия живот, която може да разруши физическите бариери, където е възможно, и значително да увеличи неговия обхват и въздействие; насърчава държавите членки и доставчиците на услуги в областта на образованието да увеличат възможностите за учене без значение от местоположението, като позволят на учащите се в отдалечените и селските райони или в чужбина да имат достъп до курсове в целия ЕС без ограничения по местоположение;

32.  подчертава, че следва да се разработят и приложат европейски и национални мерки, включително образователни програми и целенасочени инвестиции, с крайната цел да се гарантира готовността и подготовката на гражданите за бъдещите работни места, които изискват цифрови умения, за да се използва пълният потенциал на цифровия преход в пазара на труда на ЕС и да бъде възможно за предприятията пълноценно да използват новите методи на работа като работата от разстояние;

33.  посочва необходимостта от допълнително изясняване на инициативата за европейските университети и нейната амбиция за установяване на стандарти за висшето образование в ЕС; отново заявява, че успешното сътрудничество между университетите винаги е разчитало на подход „отдолу нагоре“, академична независимост и високи постижения и че процесът от Болоня е важен инструмент за университетското сътрудничество в ЕС и извън него;

34.  отбелязва, че екологичният преход е важен двигател на търсенето на работна ръка във всички сектори и може да създаде милиони работни места; припомня, че успешният преход към зелена икономика трябва да върви ръка за ръка с мерки за квалификация, преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се развият уменията, познанията и компетентностите, които се изискват от зелената икономика; приветства в това отношение действията на Комисията в подкрепа на придобиването на умения за екологичния преход; призовава за бързи действия за избягване на затрудненията по отношение на уменията в тази област и за даване на възможност на ЕС да продължи да бъде световен лидер в зелената икономика; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да включат устойчивото развитие и екологичните компетентности и умения в системите за обучение и образование;

35.  подчертава, че мобилността на учениците и учителите е един от основните инструменти за обмен на идеи и най-добри практики и за повишаване на качеството на обучението за умения в целия Съюз; настоява, че подобна мобилност трябва да е достъпна и приобщаваща; отбелязва, че макар физическата мобилност винаги да следва да играе първостепенна роля, виртуалното учене ще придобива все по-голямо значение като допълнение и заместител при екстремни ситуации, както се вижда от мерките, свързани с COVID-19;

36.  отбелязва, че творческите и артистичните умения са от съществено значение за икономиката, и призовава чрез Програмата за умения да бъде въведен по-хоризонтален подход, така че тези умения да бъдат включени във всички учебни програми;

37.  подчертава, че изпълнението на Програмата за умения изисква подходящо финансиране на европейско, национално и местно равнище; очаква Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и Европейският инструмент за възстановяване (Next Generation EU) да осигурят значително повече ресурси за развитие на уменията; припомня, че основната отговорност за повишаване на квалификацията и преквалификация е на държавите членки и предприятията, и поради това призовава държавите членки да инвестират повече в бюджетите за развитие на уменията и образованието, тъй като значителните инвестиции в човешкия капитал са от ключово значение за гарантиране на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост;

38.  подчертава значението на програмите и инструментите като „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Европейския корпус за солидарност, „Творческа Европа“, програмата „Цифрова Европа“ и гаранциите за младежта и децата за подпомагането на младите хора и възрастните да придобият новите компетентности и качествени умения, необходими в цифровата и екологичната икономика и в сферата на труда, както и за предоставянето на възможности за мобилност с учебна цел; призовава Комисията и държавите членки непрекъснато да проучват потенциала на тези програми, за да се насърчава непрекъснатата взаимовръзка между уменията и потребностите на пазара на труда;

39.  подчертава потенциалните възможности, предлагани от програмата „Еразъм+“, по-специално в областта на образованието за възрастни, както и необходимостта бюджетът ѝ за 2021 – 2027 г. да бъде увеличен;

40.  призовава държавите членки в плановете си за възстановяване и устойчивост да приоритизират преквалификацията и повишаването на квалификацията; призовава държавите членки да гарантират, че Фондът за справедлив преход и ЕСФ+ разполагат с достатъчно финансиране и че чрез тях се подкрепят интегрирани планове на местно равнище за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията, по-специално за най-уязвимите групи – включително хората, които са изложени на риск да останат без работа – за да се гарантира, че всички лица в уязвимите сектори могат да се преквалифицират и да развият нови умения, за да останат активни на пазара на труда и да се възползват от екологичния и цифровия преход; отбелязва потенциала на индивидуалните сметки за обучение – механизъм за финансиране, който е от ключово значение за прилагането на Програмата за умения – като стъпка към универсалните права на учене през целия живот;

41.  подчертава, че професионалното и кариерното ориентиране са от решаващо значение, за да се подпомогне мотивираният, интелигентен избор на кариера и за да се предотврати преждевременното напускане на образованието и обучението; освен това подчертава, че подкрепата по време на следване и обучение също е от ключово значение за успешното учене и развитие на умения; насърчава Комисията и държавите членки да гарантират наличието на такова ориентиране за младежта, което включва развитието на предприемачески умения;

42.  подчертава значението на инвестициите във формалното и неформалното обучение и ученето през целия живот с цел гарантиране на справедливо обучение и преход на работна сила и насърчаване на обучението и ученето през работно време;

43.  отбелязва, че основният източник на финансиране от ЕС в областта на образованието е Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+); подчертава колко важно е да се гарантира, че тези средства ще останат на разположение за тази цел, особено по време на криза;

44.  призовава за създаване на политики за платен отпуск за обучение в съответствие с Конвенцията на МОТ за платен отпуск за обучение, която позволява на работниците да участват в програми за обучение в работно време и без лични разходи, с цел да се насърчи ученето през целия живот;

45.  подчертава, че е необходимо стратегиите за образование, обхват, ориентиране и мотивация, както и системите за учене през целия живот да бъдат висококачествени, приобщаващи, гъвкави и достъпни за всички, за да се насърчават конкуренцията на пазара на труда, социалното приобщаване и равните възможности; призовава Комисията и по-специално държавите членки да гарантират равен достъп до качествено образование и да улеснят достъпа до висококачествени програми за развитие на умения за възрастни учащи се, включително възрастни с малко умения и ниска квалификация, както и групи в неравностойно положение и уязвими граждани, например хора с увреждания, хора в напреднала възраст, бездомни хора, незаети с работа, учене или обучение лица и лица с мигрантски произход; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно значението на развитието на умения през целия живот за индивидуалната, икономическата и обществената полза; насърчава участието на заинтересованите страни в областта на образованието, включително социалните служби, гражданското общество и доставчиците на неформално образование, с цел идентифициране и достигане до тези, които са най-отдалечени от пазара на труда; подчертава необходимостта от иновативни решения на местно равнище, за да се преосмисли начинът за преодоляване на недостига на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда;

46.  подчертава, че потенциалът на участниците в образованието може да се засили чрез практика; в този контекст подчертава, че е важно да се повиши влиянието на работодателите върху модела за системата в областта на професионалното обучение; подчертава, че работодателите следва да играят важна роля в предоставянето на възможности за стажове за учителите и обучителите в предприятията и така да допринасят за повишаване на професионалните им компетентности; призовава за по-тясно сътрудничество между бизнеса и образованието на всички равнища, като на разположение на учащите се и студентите в ПОО се предоставят програми за стажуване и чиракуване в предприятията;

47.  подчертава колко важно е да се достигне до хората в селските и отдалечените райони и да се направят възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификацията по-достъпни и съобразени с хората, работещи в селското стопанство, рибарството, горското стопанство и други работни места в тези региони, да им се предоставят екологични, цифрови и всички други необходими умения за по-добро разбиране на настоящите и бъдещите възможности, предлагани от зелената и синята икономика, и да им се позволи да направят важен принос за опазването на околната среда;

48.  припомня, че извънучилищните програми и неформалното и самостоятелното учене, включително доброволческите дейности, са важни за осигуряването на адаптивни възможности за учене и нови умения и знания за повечето хора, които са извън обсега на формалното образование;

49.  подчертава необходимостта да се повиши привлекателността на учителската професия и да се третира високият социален статус на учителите като стратегическа насока за действие в отделните държави от ЕС; подчертава, че привличането на най-добрите кандидати за учителската професия и подобряването на квалификацията и повишаването на квалификацията на старшите учители следва да се разглеждат като приоритет от Комисията и държавите членки;

50.  подчертава, че държавите членки имат основната компетентност за повишаване на квалификацията и преквалификация; счита, че за постигане на двойния цифров и екологичен преход има реална възможност и полза от разработването на единно общоевропейско звено за високотехнологични умения, което да координира най-добрите практики, високотехнологичното повишаване на квалификацията/преквалификация, водени от промишления сектор и основани на данни, с оглед определянето на потребностите от умения в целия ЕС;

51.  подчертава значението на трансверсалните, междуличностните и междукултурните умения, в допълнение към цифровите и техническите умения, за осигуряване на общо образование за отделните лица, за справяне с настоящите и бъдещите глобални предизвикателства и за подпомагане на цифровия и екологичния преход, правейки ги по-приобщаващи и по-справедливи;

52.  отбелязва планираните от Комисията действия за насърчаване на уменията за живота, по-специално актуализирането на Европейската програма за учене за възрастни; насърчава Комисията да задълбочи този аспект, като включи уменията за живота във всички сектори на образованието и обучението; подчертава, че уменията за живота следва да се разбират и извън потребностите на пазара на труда; подчертава, че всички граждани следва да имат достъп до умения за личностно развитие, за да бъдат овластени в съвременните бързо променящи се общества; припомня, че това е особено важно, за да се подкрепи устойчивостта на гражданите по време на криза, когато е необходимо да се обърне внимание на благосъстоянието; призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на развитието на „меки“ умения, например аналитични умения, емоционална интелигентност, лидерство, предприемачески и финансови умения, овластяване, работа в екип, комуникация, сътрудничество, адаптивност, творчество, новаторство, критично мислене и езикови умения, които ще придобият още по-голямо значение за активното гражданство и сферата на труда след COVID-19;

53.  посочва, че в едно застаряващо общество е от решаващо значение да се гарантира учене през целия живот, като се затвърди културата за учене през целия живот от млада до напреднала възраст; припомня, че борбата с безработицата сред хората в напреднала възраст в ЕС продължава да бъде важна; призовава Комисията и държавите членки да обърнат по-голямо внимание на по-възрастните работници и да гарантират, че те могат да участват в съобразени с нуждите програми за повишаване на квалификацията и преквалификация, които да им позволят да се адаптират към променящите се потребности от умения и по този начин по-дълго да останат активни на пазара на труда и да имат добро качество на живот и достатъчно равнище на независимост; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на подобряването на цифровите умения и технологиите, които могат да предоставят нови начини и възможности и за образованието на възрастните и хората в напреднала възраст, както и на гарантирането на достъп до интернет и подобряването на цифровата инфраструктура, по-специално в селските и отдалечените райони; в тази връзка отбелязва ролята на читалищата, библиотеките и съобразените с нуждите решения за дистанционно учене, за да се направи ученето през целия живот по-достъпно за по-възрастните хора; подчертава, че по-възрастните поколения също са ценен ресурс поради своя опит; те следва да бъдат насърчавани да го споделят, за да се повишат уменията на по-младите поколения работници;

54.  подчертава, че е необходимо повече деца под 3-годишна възраст да участват в образованието и грижите в ранна детска възраст и да се обърне повече внимание на развитието от първите години от живота на детето, на изследователските умения и на творческия подход към опознаването на света; посочва, че ранното започване на предучилищното образование оказва значително въздействие върху постигането на по-добри резултати в по-късните етапи на обучение, както и че дисбалансът в участието в образование и грижи в ранна детска възраст може да допринесе за разлики във възможностите и образователните дейности на разположение на децата от най-ранните етапи на развитие;

55.  подчертава необходимостта от своевременно изпълнение на обявените от Комисията действия, за да се отговори на нуждите от умения на пазара на труда и да се допринесе за бързото възстановяване от кризата с COVID-19; призовава Комисията да предостави ясен график на предвидените действия;

56.  подчертава необходимостта от решения, целящи да дадат възможност на предприятията и частните работодатели да насърчават и подкрепят обученията на работното място и отпуските за обучение, включително чрез разглеждане на възможността за ваучери за обучение или автоматично признаване на уменията, придобити на работното място; припомня стратегическото значение на инициативи като EuroSkills и WorldSkills, които представляват добри примери за партньорства между предприятия, правителства и регионални и образователни органи; призовава за подкрепа за по-нататъшното развитие на инициативата EuroSkills чрез финансиране на съвместни проекти, обмен на опит, изграждане на потенциала на институциите, осигуряващи обучение за нуждите на EuroSkills, създаване на EuroSkills-майсторски класове, индустриални кампуси за талантливи младежи и система за обучение на обучители и експерти от бранша;

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/human-capital
(2) OВ C 389, 18.11.2019 г., стр. 1.
(3) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6889-2017-INIT/bg/pdf
(4) ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.
(5) ОВ C 429, 14.12.2017 г., стр. 3.
(6) ОВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42.
(7) ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8.
(8) Шесто европейско проучване на условията на труд, Eurofound. https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1634en.pdf
(9) Въздействие на компютризацията върху длъжностните характеристики (промяна на задачите в рамките на професиите, поради което са необходими различни видове умения): https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/wpef19007.pdf
(10) https://www.cedefop.europa.eu/files/3077_en.pdf
(11) https://skillspanorama.cedefop.europa.eu/en
(12) https://www.cedefop.europa.eu/en/publications-and-resources/data-visualisations/european-skills-index
(13) EPRS_STU(2020)641528_EN.pdf (europa.eu)
(14) https://www.oecdskillsforjobsdatabase.org/
(15) https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/cf5d9c21-en.pdf?expires=1600261868&id=id&accname=ocid194994&checksum=3B44E0891A2F10A546C7CBF7A9521676
(16) https://read.oecd-ilibrary.org/view/?ref=135_135193-hgf8w9g731&title=Skill-measures-to-mobilise-the-
(17) Приети текстове, P9_TA(2020)0282.
(18) Приети текстове, P9_TA(2020)0267.
(19) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 8.
(20) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135.
(21) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 44.
(22) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 233.
(23) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=89&newsId=9150&furtherNews=yes
(24) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/human-capital
(25) „Бъдещето на работните места“, Световен икономически форум, септември 2018 г.
(26) Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) 2020 г., Европейска комисия.
(27) „Как Вашето рождено място се отразява на Вашето работно място“, Eurofound (2019 г.). https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef19004en.pdf
(28) Основни данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в Европа, издание на доклада на „Евридика“ от 2019 г., стр. 26.
(29) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Early_leavers_from_education_and_training#Overview
(30) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20191004-1#:~:text=Among%20teachers%20working%20in%20the,were%20aged%2050%20or%20older.&text=In%20all%20EU%20Member%20States,in%202017%20were%20predominantly%20female
(31) Документ относно политиката на МОТ, август 2020 г.; https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---ifp_skills/documents/publication/wcms_244380.pdf
(32) „ИКТ за работа: уменията в областта на цифровите технологии на работното място“, Европейска комисия, 2017 г.
(33) https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20180425-1
(34) https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/9540ffa1-4478-11e9-a8ed-01aa75ed71a1/language-en
(35) Международно проучване на компютърната и информационната грамотност (ICILS) за 2018 г.


Безопасност на атомната електроцентрала в Островец (Беларус)
PDF 136kWORD 46k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно безопасността на атомната електроцентрала в Островец (Беларус) (2021/2511(RSP))
P9_TA(2021)0052B9-0109/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2020 г.,

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно безопасността на атомната електроцентрала в Островец (Беларус) (O-000004/2021 – B9‑0003/2021),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

А.  като има предвид, че ядрената безопасност е ключов приоритет за Европейския съюз, както на територията му, така и извън неговите външни граници;

Б.  като има предвид, че Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG) обединява широкия експертен опит, придобит от партньорски проверки на атомни електроцентрали, разположени както в ЕС, така и извън него;

В.  като има предвид, че екип за партньорска проверка на ENSREG посети Беларус и атомната електроцентрала в Островец през март 2018 г. след необходимите подготвителни дейности, включително получаването на отговори на писмените въпроси на екипа за партньорска проверка, и публикува окончателния си доклад през юли 2018 г.;

Г.  като има предвид, че ENSREG призова беларуските органи да разработят национален план за действие, за да гарантират своевременното изпълнение на всички препоръки за подобряване на безопасността, посочени в доклада от партньорската проверка, което подлежи на допълнителна независима проверка, каквато е процедурата във всички държави от ЕС и извън него, които участват в процеса на осъществяване на стрес тестове;

Д.  като има предвид, че Беларус публикува своя национален план за действие през август 2019 г., но се съгласи с допълнителна партньорска проверка от страна на ENSREG едва през юни 2020 г. вследствие на многократните искания и значителния натиск на високо равнище от страна на ЕС;

Е.  като има предвид, че тази процедура на допълнителна партньорска проверка е в ход и че ENSREG ще допълни и публикува своите констатации относно безопасността на централата през следващите месеци и има за цел на пленарното заседание на ENSREG да се изготви предварителен доклад, който да бъде предаден на Беларус преди началото на експлоатацията за търговски цели на централата, планирано за март 2021 г. от беларуските органи;

Ж.  като има предвид, че централата започна да произвежда електроенергия на 3 ноември 2020 г. въпреки многобройните оставащи опасения във връзка с безопасността и без доказателства за степента на прилагане на препоръките от партньорската проверка на ЕС от 2018 г. и от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

З.  като има предвид, че физическото пускане в експлоатация на централата беше извършено без разрешение, тъй като процедурата по даване на разрешение беше променена през юли 2020 г.;

И.  като има предвид, че търговията с електроенергия между Беларус и ЕС беше прекратена, считано от 3 ноември 2020 г., когато централата в Островец беше свързана към електропреносната мрежа, след съвместното решение на балтийските държави от август 2020 г. за прекратяване на търговския обмен на електроенергия с Беларус, след като електроцентралата в Островец започне да произвежда електроенергия;

1.  изразява загриженост относно местоположението на атомната електроцентрала в Островец – на 50 км от Вилнюс (Литва) и в непосредствена близост до други държави от ЕС като Полша, Латвия и Естония;

2.  изразява съжаление по повод на факта, че проектът се изпълнява въпреки протестите на беларуските граждани и че членове на беларуски НПО, които се стремят да повишат осведомеността относно изграждането на централата в Островец, са били преследвани и незаконно задържани;

3.  отбелязва със загриженост, че централата се вписва в рамките на геополитически проект на Беларус и Русия и че нейното изграждане и бъдеща експлоатация са източник на потенциална заплаха за Европейския съюз и неговите държави членки по отношение на безопасността, здравето и опазването на околната среда;

4.  остава загрижен във връзка с прибързаното въвеждане в експлоатация на атомна електроцентрала, която не отговаря на най-високите международни стандарти в областта на околната среда и ядрената безопасност, включително препоръките на МААЕ;

5.  изразява съжаление във връзка с продължаващата липса на прозрачност и официална информация относно повтарящи се аварийни спирания на реактора и неизправности на оборудването по време на етапа на пускане в експлоатация на централата през 2020 г., включително повреда на четири трансформатора за регулиране на напрежението и неправилно функциониране на охладителните системи, като има информация за осем инцидента по време на етапа на изграждане на централата, включително два инцидента, свързани с корпуса на реактора;

6.  отбелязва, че партньорската проверка на ЕС през 2018 г. разкри множество дефекти, че според подадената информация само ограничен брой от нейните препоръки са изпълнени до момента и че това изпълнение трябва да бъде проверено от експерти на ЕС;

7.  отбелязва, че броят и честотата на инцидентите, свързани с безопасността, пораждат сериозни опасения във връзка с недостатъчната степен на осигуряване и контрол на качеството на етапите на проектиране, производство и монтаж в рамките на изграждането на централата и ниската ѝ експлоатационна безопасност, които трябва да бъдат взети предвид в подходяща степен при партньорската проверка на ЕС;

8.  настоятелно призовава Беларус да гарантира пълно спазване на международните стандарти за ядрена и екологична безопасност и прозрачно, приобщаващо и конструктивно сътрудничество с международните органи без по-нататъшно забавяне; приканва Беларус да прекрати избирателното прилагане на стандартите на МААЕ и препоръките от партньорската проверка;

9.  отбелязва, че на стандартите за ядрена безопасност трябва да се дава най-високият приоритет не само по време на проектирането и изграждането, но и по време на експлоатацията на атомната електроцентрала, и че трябва да бъдат постоянно под надзора на независим регулатор;

10.  изразява загриженост, че настоящият регулаторен орган в Беларус (Gosatomnadzor – Департамент за ядрена и радиационна безопасност към Министерството на извънредните ситуации) е под постоянен политически натиск и не разполага с достатъчна независимост, както формално, така и по същество; поради това подчертава, че прозрачната и внимателна партньорска проверка е също от решаващо значение по време на оперативния етап на централата

11.  отбелязва решението на страните по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспо) на Икономическа комисия за Европа на ООН от 11 декември 2020 г. относно спазването от страна на Беларус на нейните задължения по Конвенцията по отношение на беларуската атомна електроцентрала в Островец и настоятелно призовава Беларус да гарантира пълното прилагане на Конвенцията от Еспо;

12.  подчертава необходимостта да се изгради и поддържа система за ранно предупреждение за измерване на радиацията в държавите от ЕС, разположени в близост до централата;

13.  настоятелно призовава беларуските органи за пълноценно сътрудничество с ENSREG в процеса на стрес тестовете, включително официална проверка и спешно прилагане на националния план за действие на Беларус;

14.  изразява съжаление, че се наложи мисията на ENSREG за партньорска проверка в централата в Островец, която първоначално беше планирана за декември 2020 г., да бъде отменена поради организационни причини от страна на приемащата държава, както и поради пандемията от COVID-19;

15.  приветства първия етап на настоящата партньорска проверка на ЕС, който се състои в посещение на място в началото на февруари 2021 г.; подчертава значението на навременното приключване на процеса на партньорска проверка и публикуването на констатациите от тази проверка и че поне един предварителен доклад следва да бъде предаден на Беларус още преди март 2021 г., когато беларуските органи планират започването на експлоатацията за търговски цели на централата; отбелязва, че всички въпроси, свързани с безопасността, са еднакво важни и трябва да бъдат решени преди започването на експлоатацията за търговски цели на централата;

16.  изразява дълбоко съжаление относно прибързаното започване на експлоатацията за търговски цели на централата през март 2021 г. и подчертава, че всички препоръки за безопасност от страна на ENSREG трябва да бъдат изпълнени, преди да започне експлоатацията за търговски цели на атомната електроцентрала; насърчава Комисията да работи в тясно сътрудничество с беларуските органи, за да бъде прекратен процесът за пускане в експлоатация, докато не бъдат изцяло изпълнени всички препоръки на ЕС от стрес тестовете и не бъдат въведени всички необходими подобрения във връзка с безопасността, и след като беларуското общество и съседните държави бъдат надлежно информирани за предприетите мерки;

17.  настоятелно призовава Комисията и ENSREG да продължат прозрачната и внимателна партньорска проверка на централата, да настояват за незабавното изпълнение на всички препоръки и да гарантират ефективен мониторинг на процеса на изпълнение, включително редовни посещения на обекта в Островец от екипа за партньорска проверка, включително по време на експлоатацията на съоръженията; подчертава в тази връзка значението на ефективното сътрудничество с МААЕ;

18.  отбелязва, че въпреки общото споразумение между балтийските държави за прекратяване на търговския обмен на електроенергия с Беларус, все още е възможно електроенергия от Беларус да навлиза на пазара на ЕС чрез руската мрежа;

19.  припомня заключенията на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2020 г. и подкрепя усилията за проучване на възможните мерки за предотвратяване на търговския внос на електроенергия от ядрени съоръжения на трети държави, които не отговарят на признатите от ЕС равнища на безопасност, включително атомната електроцентрала в Островец;

20.  приканва Комисията да направи оценка и да предложи мерки за прекратяване на търговията с електроенергия с Беларус по начин, който да е в съответствие със задълженията съгласно международното право в областта на търговията, енергетиката и ядрената енергетика, за да се гарантира, че електроенергията, произвеждана в електроцентралата в Островец, не навлиза на енергийния пазар на ЕС, докато Естония, Латвия и Литва все още са свързани към мрежата BRELL;

21.  подчертава стратегическото значение на ускоряването на синхронизацията на балтийската електроенергийна мрежа с европейската континентална мрежа и подчертава, че бъдещата експлоатация на атомната електроцентрала в Островец по никакъв начин не следва да възпрепятства десинхронизирането на Естония, Латвия и Литва от мрежата BRELL и че Европейският съюз следва да продължи интегрирането на трите балтийски държави в електроенергийната мрежа на ЕС;

22.  изразява пълната си солидарност с беларуските граждани и гражданите на държавите от ЕС, пряко засегнати от изграждането и експлоатацията на централата в Островец, и призовава ЕС и неговите институции за още по-голяма ангажираност на високо равнище по този въпрос, който е от първостепенно европейско значение;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.


Хуманитарната и политическа ситуация в Йемен
PDF 177kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно хуманитарното и политическото положение в Йемен (2021/2539(RSP))
P9_TA(2021)0053RC-B9-0119/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Йемен, и по-специално резолюциите от 4 октомври 2018 г.(1), 30 ноември 2017 г.(2), 25 февруари 2016 г.(3) и 9 юли 2015 г.(4) относно положението в Йемен, както и своята резолюция от 28 април 2016 г. относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право(5),

–  като взе предвид изявлението от 8 февруари 2021 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно последните нападения, извършени от „Ансар Аллах“ (движението „Хути“),

–  като взе предвид изявлението от 12 януари 2021 г. на говорителя на ЕСВД относно определянето от САЩ на движението „Ансар Аллах“ като терористична организация,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на ЕСВД от 30 декември 2020 г. относно нападението в Аден, от 19 декември 2020 г. относно формирането на новото правителство, от 17 октомври 2020 г. относно освобождаването на задържани лица, от 28 септември 2020 г. относно размяната на затворници и от 31 юли 2020 г. относно освобождаването на членове на бахайската общност,

–  като взе предвид съвместното комюнике от 17 септември 2020 г. на Германия, Кувейт, Швеция, Обединеното кралство, Съединените щати, Китай, Франция, Русия и Европейския съюз относно конфликта в Йемен,

–  като взе предвид изявлението от 9 април 2020 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно обявяването на примирие в Йемен,

–  като взе предвид съвместните изявления на комисаря на ЕС по въпросите на управлението на кризи Янез Ленарчич и бившия министър по въпросите на международното сътрудничество за развитие Петер Ериксон от 14 февруари 2020 г. и 24 септември 2020 г., озаглавени „ОСООН: ЕС и Швеция обединяват силите си, за да се избегне гладът в Йемен“,

–  като взе предвид съответните заключения на Съвета и Европейския съвет относно Йемен, и по-специално заключенията на Съвета от 25 юни 2018 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на експертната група на ООН относно Йемен от 22 януари 2021 г.,

–  като взе предвид съответните изявления на експерти на ООН относно Йемен, и по-специално изявлението от 3 декември 2020 г., озаглавено „Група на водещи международни и регионални експерти на ООН представи основна информация на Съвета за сигурност на ООН, като настоя за прекратяване на безнаказаността, разширяване на санкциите и сезиране на Международния наказателен съд от Съвета за сигурност на ООН относно положението в Йемен“, от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Експерти на ООН: на технически екип трябва да бъде разрешено да предотврати катастрофа с нефтен разлив, заплашваща Йемен“, от 15 октомври 2020 г., озаглавено „Обединени арабски емирства: експерти на ООН считат, че принудителното връщане на бивши задържани лица от Гуантанамо в Йемен е незаконно и създава риск за живота“, и от 23 април 2020 г., озаглавено „Експерти на ООН призовават за незабавно и безусловно освобождаване на представители на бахайската общност в Йемен“,

–  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от 2 септември 2020 г. относно предоставянето на техническа помощ на Националната анкетна комисия за разследване на твърденията за нарушения и злоупотреби, извършени в Йемен от всички страни в конфликта (A/HRC/45/57),

–  като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти от 23 декември 2020 г. относно „децата и въоръжените конфликти“,

—  като взе предвид третия доклад на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти за Йемен от 28 септември 2020 г. относно положението с правата на човека в Йемен, включително нарушенията и злоупотребите от септември 2014 г. насам,

–  като взе предвид интерактивния диалог на Съвета на ООН по правата на човека с Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти (UN GEE) за Йемен от 29 септември 2020 г.,

–  като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Резолюция 2534 от 14 юли 2020 г. за подновяване на мандата на мисията на ООН в подкрепа на Споразумението относно Ходейда (UNMHA) до 15 юли 2021 г. и Резолюция 2511 от 25 февруари 2020 г. за подновяване на режима на санкции в Йемен за една година,

–  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 14 декември 2020 г. относно втората годишнина на Споразумението от Стокхолм,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право(6),

–  като взе предвид Споразумението от Стокхолм от 13 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Споразумението от Рияд от 5 ноември 2019 г.,

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че преди десет години, през февруари 2011 г., започнаха масови протести, впоследствие станали известни като Йеменската революция, която по-късно доведе до оттеглянето от властта на президента Али Абдула Салех след 33 години диктатура; като има предвид, че това въстание беше отражение на дълбоките стремежи на народа на Йемен за демокрация, свобода, социална справедливост и човешко достойнство;

Б.  като има предвид, че от началото на въоръжения конфликт през март 2015 г. са убити най-малко 133 000 души и 3,6 милиона са вътрешно разселени; като има предвид, че Споразумението от Стокхолм, подписано през декември 2018 г., имаше за цел да създаде безопасни хуманитарни коридори и обмен на затворници и да доведе до прекратяване на огъня в района на Червено море; като има предвид, че след това страните нарушиха споразумението за прекратяване на огъня и над 5 000 цивилни граждани са убити; като има предвид, че повечето цивилни граждани са убити от въздушни нападения на ръководената от Саудитска Арабия коалиция;

В.  като има предвид, че анализаторите в широка степен споделят мнението, че тъй като не следваше приобщаваща политическа линия, Йемен изпадна в плен на нарастващи племенни и политически напрежения и ожесточена война чрез посредници между подкрепяните от Иран бунтовници хути и Саудитска Арабия, като в резултат на това по-широкият регион беше въвлечен пряко в сложен конфликт; като има предвид, че Саудитска Арабия възприема бунтовниците хути в Йемен като марионетни сили на Иран, а Иран осъди водената от Саудитска Арабия офанзива и призова за незабавно спиране на провежданите от Саудитска Арабия въздушни удари;

Г.  като има предвид, че през 2020 г. сраженията се засилиха, по-специално във и около Джауф, Мариб, Ним, Таиз, Ходейда, Байда и Абиян, с пряката поддръжка и подкрепа от страна на трети държави, включително от ръководената от Саудитска Арабия коалиция за йеменското правителство и от ОАЕ за Южния преходен съвет, докато подкрепяното от Иран движение „Хути“ все още контролира по-голямата част от Северен и централен Йемен, където живеят 70% от йеменското население; като има предвид, че продължават да се извършват в широк мащаб тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, без да се търси отговорност от извършителите;

Д.  като има предвид, че ЕС е загрижен във връзка със сведенията за подновени нападения от движението „Хути“ в провинциите Мариб и Ал Хауф, както и многократните опити за извършване на трансгранични нападения на територията на Саудитска Арабия; като има предвид, че подновените военни действия и офанзиви в този конкретен момент сериозно подкопават продължаващите усилия на специалния пратеник на ООН Мартин Грифитс, както и общите усилия за прекратяване на войната в Йемен;

Е.  като има предвид, че през септември 2020 г. Съветът по правата на човека поднови мандата на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти за Йемен; като има предвид, че последният доклад на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти от септември 2020 г. показва, че всички страни в конфликта продължават да извършват редица нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително нападения, които могат да представляват военни престъпления;

Ж.  като има предвид, че установените нарушения на правата на човека включват произволно лишаване от живот, насилствени изчезвания, произволно задържане, основано на пола насилие, включително сексуално насилие, изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, набиране и използване на деца във враждебни действия, отказ на правото на справедлив съдебен процес и нарушения на основните свободи и икономическите, социалните и културните права; като има предвид, че широкото използване на противопехотни мини от движението „Хути“ представлява постоянна заплаха за цивилното население и допринася за разселването; като има предвид, че движението „Хути“, свързаните с правителството сили, както и ОАЕ и подкрепяните от ОАЕ йеменски сили са пряко отговорни за произволни задържания и насилствени изчезвания;

З.  като има предвид, че Йемен и ОАЕ са подписали Римския статут на Международния наказателен съд, но още не са го ратифицирали; като има предвид, че Саудитска Арабия не е подписала и не е ратифицирала Римския статут; като има предвид, че няколко разпоредби на Римския статут, включително свързаните с военните престъпления, отразяват международното обичайно право; като има предвид, че Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти призова Съвета за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд относно положението в Йемен и да разшири списъка на лицата, които подлежат на санкции от Съвета за сигурност на ООН;

И.  като има предвид, че на 26 декември 2020 г. ново йеменско правителство, съставено от 24 членове, положи клетва пред президента Абд Рабу Мансур Хади въз основа на Споразумението от Рияд, постигнато с посредничеството на Саудитска Арабия; като има предвид, че в новото правителство със споделяне на властта има равно представителство както от северните, така и от южните региони на Йемен, като в него са включени и петима членове на Южния преходен съвет; като има предвид, че за съжаление за първи път от повече от двадесет години то не включва нито една жена сред своите членове; като има предвид, че между международно признатото правителство и Южния преходен съвет възникна нов спор относно назначаването на съдии, което потвърди нестабилността на съвместното правителство; като има предвид, че между силите на международно признатото правителство (подкрепяно от ръководената от Саудитска Арабия коалиция) и движението „Хути“ избухна подновен военен конфликт; като има предвид, че от началото на конфликта жените отсъстват напълно от преговорните процеси, но въпреки това остават от основно значение за намирането на трайно решение на конфликта;

Й.  като има предвид, че войната доведе до най-тежката хуманитарна криза в света, като почти 80% от населението – над 24 милиона души – се нуждаят от хуманитарна помощ, включително над 12 милиона деца; като има предвид, че положението на място продължава да се влошава и 50 000 йеменци вече живеят в условия, много близки до масов глад; като има предвид, че според последния анализ на Интегрираната класификация на фазите на продоволствена сигурност в Йемен повече от половината от населението, а именно 16,2 милиона от 30 милиона души, ще бъдат изправени пред кризисни нива на продоволствена несигурност и броят на хората, живеещи на ръба на глада, би могъл почти да се утрои; като има предвид, че до момента са получени едва 56% от сумата от 3,38 милиарда щатски долара, необходима за хуманитарната реакция през 2020 г.;

К.  като има предвид, че COVID-19 и неговото социално-икономическо въздействие допълнително възпрепятстват достъпа до здравеопазване и увеличават риска от недохранване; като има предвид, че избухналата епидемия от холера е най-голямата в най-новата история, с докладвани над 1,1 милион случая;

Л.  като има предвид, че продължаващият конфликт сериозно възпрепятства напредъка на Йемен по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 1 (изкореняване на бедността) и ЦУР 2 (нулев глад); като има предвид, че конфликтът забави развитието на Йемен с повече от две десетилетия; като има предвид, че пропуските в изпълнението на ЦУР ще продължат да се увеличават, докато конфликтът продължава;

М.  като има предвид, че за трети път от 2019 г. насам в северната част на Йемен се заражда криза с горивата, което намалява значително достъпа до храна, вода, медицински услуги и жизненоважен транспорт за цивилното население; като има предвид, че тази предизвикана от човека криза е пряк резултат от конкуренцията между движението „Хути“ и признатото от ООН правителство на Йемен за контрол на горивата;

Н.  като има предвид, че 2,1 милиона деца страдат от остро недохранване и почти 358 000 деца под петгодишна възраст страдат от тежко недохранване; като има предвид, че в резултат на недостига на финансиране от април 2020 г. насам е намалено продоволственото подпомагане и че ако не бъде осигурено допълнително финансиране, ще бъдат засегнати още 1,37 милиона деца; като има предвид, че ако се спре изпълнението на програмите, 530 000 деца на възраст под две години няма да могат да получават услуги по изхранване;

О.  като има предвид, че конфликтът и настоящата пандемия от COVID-19 влошиха положението на жените; като има предвид, че от началото на конфликта са се увеличили експоненциално случаите на основано на пола насилие и на сексуално насилие; като има предвид, че и без това ограниченият капацитет за борба със сексуалното и основаното на пола насилие в наказателноправната система се срина и не се провеждат разследвания във връзка с практики като отвличане и изнасилване на жени или заплаха за такива; като има предвид, че около 30% от разселените домакинства се оглавяват от жени; като има предвид, че вече липсват лекарства за многобройни хронични болести и че Йемен е сред държавите с най-висока майчина смъртност; като има предвид, че страдащите от недохранване бременни и кърмещи жени е по-вероятно да се заразят с холера и са изложени на по-висок риск от кръвоизливи, което значително увеличава риска от усложнения и смърт по време на раждане;

П.  като има предвид, че Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти установи, че подкрепяните от ОАЕ сили за сигурност извършват изнасилвания и други форми на сексуално насилие срещу задържани лица в няколко центъра за задържане, включително в коалиционния център „Бурейка“ и затвора „Бир Ахмед“, както и срещу мигранти и маргинализирани черноафрикански общности, а така също отправят заплахи и извършват тормоз срещу ЛГБТИ лица; като има предвид, че срещу движението „Хути“ бяха повдигнати правдоподобни упреци, че използват изнасилвания и изтезания като средство за водене на война, по-специално срещу политически ангажирани жени и жени активисти;

Р.  като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за обща за ЕС забрана за износ, продажба, модернизиране и поддържане на каквато и да е форма на оборудване за сигурност на членове на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, включително Саудитска Арабия и ОАЕ, предвид сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, извършени в Йемен; като има предвид, че някои държави членки са наложили забрани върху износа на оръжие за членове на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, включително забраната на Германия за износ на оръжие за Саудитска Арабия и забраната на Италия за износ на оръжие за Саудитска Арабия и ОАЕ, и като има предвид, че и други обмислят това; като има предвид, че някои държави членки продължават да изнасят за Саудитска Арабия и ОАЕ оръжия, които може да се използват в Йемен, в нарушение на правно обвързващата Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжие(7);

С.  като има предвид, че Съединените щати спряха продажбите на оръжие за Саудитска Арабия и преустановиха трансфера на реактивни самолети F-35 към ОАЕ в очакване на преразглеждане; като има предвид, че на 4 февруари 2021 г. президентът на САЩ Байдън обяви предстоящото прекратяване на всякаква подкрепа от страна на САЩ за офанзивните операции във войната в Йемен, включително съответните продажби на оръжие, и назначи нов пратеник в Йемен;

Т.  като има предвид, че в окончателния си доклад от 22 януари 2021 г. експертната група на ООН за Йемен отбеляза, че все повече доказателства сочат, че физически лица или образувания в Иран доставят значителни количества оръжия и компоненти на движението „Хути“; като има предвид, че движението „Хути“ продължава да атакува цивилни цели в Саудитска Арабия с ракети и безпилотни летателни апарати;

У.  като има предвид, че на 19 януари 2021 г. предишната администрация на САЩ взе решение за обявяване на движението на хутите „Ансар Аллах“ за терористична организация; като има предвид, че въпреки предоставените от правителството на САЩ генерални лицензи, въздействието на това решение върху възможността за внос на храни, горива и лекарства в държавата продължава да бъде изключително обезпокоително; като има предвид, че на 5 февруари 2021 г. новата администрация на САЩ обяви заличаването на „Ансар Аллах“ от списъците на чуждестранни терористични организации и на изрично посочени световни терористи;

Ф.  като има предвид, че влошаването на политическата обстановка и положението със сигурността в Йемен доведе до увеличаването и консолидирането на присъствието на терористични групи в държавата, включително Ансар ал-Шария, известна също като „Ал-Кайда на Арабския полуостров“, и т.нар. Йеменска провинция Даиш, които продължават да контролират малки части от територията, както и военното крило на „Хизбула“, което е в списъка на ЕС на терористични организации;

Х.  като има предвид, че стабилен, сигурен и демократичен Йемен с добре работещо правителство е от ключово значение за международните усилия за борба срещу екстремизма и насилието в региона и извън него, както и за гарантиране на мира и стабилността в самия Йемен;

Ц.  като има предвид, че между 2015 г. и 2019 г. икономиката на Йемен се е свила с 45%; като има предвид, че икономиката на Йемен, която беше нестабилна още преди конфликта, е засегната сериозно, като стотици хиляди семейства вече нямат постоянни доходи; като има предвид, че Йемен внася 90% от храната си чрез търговски внос, който агенциите за подпомагане не могат да заменят, тъй като хуманитарните агенции предоставят на нуждаещите се лица ваучери за храна или пари в брой, за да могат да купуват продукти на пазара; като има предвид, че 70% от помощта и от търговските стоки за Йемен се внасят в държавата през контролираното от хутите пристанище Ходейда и близкото пристанище Салеф, като осигуряват храна, гориво и лекарства, които са необходими за оцеляването на населението;

Ч.  като има предвид, че схемите за икономическо забогатяване са широко документирани, като икономическите и финансовите ресурси на страната са отклонявани както от правителството на Йемен, така и от движението „Хути“, с опустошително въздействие върху йеменския народ; като има предвид, че в окончателния доклад на експертната група на ООН се посочва, че през 2019 г. движението „Хути“ е отклонило най-малко 1,8 милиарда щатски долара, предназначени за изплащане от страна на правителството на заплати и предоставяне на основни услуги на гражданите; като има предвид, че в доклада се подчертава също така, че правителството участва в практики на изпиране на пари и корупция, които оказват неблагоприятно въздействие върху достъпа до подходящи хранителни доставки за йеменските граждани, в нарушение на правото на прехрана, включително незаконното отклоняване към търговци на 423 милиона щатски долара от средствата на Саудитска Арабия, предназначени първоначално за закупуване на ориз и други стоки за йеменския народ;

Ш.  като има предвид, че говорителят на генералния секретар на ООН подчерта неотложната необходимост от справяне с хуманитарната и екологичната заплаха от изтичането на един милион барела нефт от нефтения танкер „Safer“ край Рас Иса в Йемен; като има предвид, че бързото влошаване на състоянието на танкера създава сериозна заплаха от голям нефтен разлив, който би оказал катастрофално въздействие върху околната среда, би разрушил биологичното разнообразие и би унищожил поминъка на местните крайбрежни общности в Червено море; като има предвид, че въпреки непосредствения риск от екологична катастрофа дългоочакваната инспекция на 44-годишния петролен танкер беше отложена за март 2021 г.;

1.  осъжда най-категорично продължаващото насилие в Йемен от 2015 г. насам, което доведе до най-тежката хуманитарна криза в света; припомня, че не може да има военно решение на конфликта в Йемен и че кризата може да бъде разрешена устойчиво единствено чрез приобщаващ процес на преговори, ръководен от Йемен и ангажиращ Йемен, в който участват всички части на йеменското общество и всички страни в конфликта; подчертава, че за да се спре войната и да се облекчи настоящата хуманитарна криза, всички страни следва да започнат добросъвестно преговори с оглед на постигането на надеждни договорености в областта на политиката и сигурността в съответствие с Резолюция 2216 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, съвместните механизми за изпълнение на мисията на ООН в подкрепа на Споразумението от Ходейда и прекратяването на огъня в световен мащаб, за което се призовава в Резолюция 2532 (2020) на Съвета за сигурност на ООН;

2.  изразява възмущение от разразяващата се в страната опустошителна хуманитарна криза; призовава всички страни да изпълнят задълженията си за улесняване на бързото и безпрепятствено преминаване на хуманитарни и други материали от първа необходимост за населението, а така също и за безпрепятствен достъп до медицински съоръжения в Йемен и в чужбина; изразява особена тревога във връзка с последната оценка на Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност, която показва, че 50 000 души в Йемен живеят в условия, подобни на бедствен глад, като се очаква броят им да се утрои до юни 2021 г. дори ако настоящите равнища на подпомагане останат непроменени;

3.  приветства приноса на ЕС за Йемен в размер на над 1 милиарда евро от 2015 г. насам за политическа помощ, помощ за развитие и хуманитарна помощ; приветства ангажимента му за утрояване на хуманитарната помощ за Йемен през 2021 г.; изразява загриженост обаче, че това продължава да бъде недостатъчно за справяне с мащаба на предизвикателствата, пред които е изправен Йемен; изразява съжаление относно факта, че недостигът на финансиране за Йемен нарасна на 50% през 2019 г.; припомня, че мащабът и сериозността на кризата следва да бъдат отправната точка за бюджетните разисквания; призовава ЕС да мобилизира допълнителни ресурси за справяне с положението в Йемен като част от програмирането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество; в по-общ план призовава настоятелно Комисията и държавите членки да продължат да играят водеща роля в международните усилия за спешно увеличаване на хуманитарната помощ, включително чрез изпълнение на ангажиментите, поети по време на донорската конференция през юни 2020 г. за плана за хуманитарна реакция за Йемен;

4.  подчертава факта, че разпространението на COVID-19 създава допълнителни сериозни предизвикателства за срива на здравната инфраструктура на страната, тъй като здравните центрове не разполагат с основно оборудване за лечение на COVID-19, а медицинските специалисти нямат предпазни средства и в по-голямата си част не получават заплата, което води до неявяване на работа; призовава всички международни донори да засилят предоставянето на незабавна помощ за поддържане на местната здравна система и да ѝ помогнат да ограничи разпространението на настоящите смъртоносни огнища в Йемен, включително COVID-19, малария, холера и денга; призовава ЕС и неговите държави членки да улеснят достъпа до ваксини в Йемен, включително в лагери за вътрешно разселени лица, чрез механизма COVAX, като част от усилията за гарантиране на справедлив и глобален достъп до ваксини срещу COVID-19, особено сред най-уязвимите лица;

5.  подкрепя усилията на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Йемен Мартин Грифитс за напредък в политическия процес и за постигане на незабавно примирие в цялата държава; призовава да се предостави на специалния пратеник пълен и безпрепятствен достъп до всички части от територията на Йемен; призовава върховния представител/заместник-председател на Съюза и всички държави членки да предоставят на г-н Грифитс политическа подкрепа с оглед на намирането на приобщаващо и постигнато по пътя на преговорите решение на конфликта; за тази цел призовава Съвета по външни работи да преразгледа и актуализира най-новите си заключения относно Йемен от 18 февруари 2019 г., така че да отразяват настоящото положение в страната; настоятелно призовава ЕС и всички негови държави членки да продължат да работят с всички страни в конфликта и да утвърдят прилагането на Споразумението от Стокхолм и на проекта на политическа декларация на ООН като необходими стъпки за намаляване на напрежението и за постигане на политическо споразумение;

6.  изразява убеждението, че всяко дългосрочно решение следва да е съсредоточено върху първопричините за нестабилността в държавата и да задоволява легитимните искания и стремления на народа на Йемен; отново изразява подкрепата си за всички мирни политически усилия за защита на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Йемен; осъжда чуждестранната намеса в Йемен, включително присъствието на чуждестранни войски и наемници на място; призовава за незабавно изтегляне на всички чуждестранни сили, за да се улесни политическият диалог между йеменските действащи лица;

7.  призовава всички страни в конфликта да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право и да прекратят всички мерки, изострящи настоящата хуманитарна криза; призовава ЕС и неговите държави членки да осъдят най-категорично тежките нарушения на международното хуманитарно право, извършени от всички страни в конфликта от края на 2014 г. насам, включително въздушните удари на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, които причиниха хиляди жертви сред цивилното население, изостриха нестабилността на страната и бяха насочени срещу невоенни обекти като училища, водни цистерни и сватби, както и да осъдят нападенията на хутите срещу саудитски цели на територията на Йемен;

8.  призовава Саудитска Арабия незабавно да спре блокирането на кораби, превозващи гориво, предназначени за контролираните от хути територии; отново заявява, че всички страни трябва спешно да се въздържат от използване на умишлено подлагане на глад на гражданското население като метод за водене на война, тъй като това представлява нарушение на международното хуманитарно право в съответствие с член 8, параграф 2, буква б) (xxv) от Римския статут на Международния наказателен съд; подчертава, че е важно да се постигне споразумение между двете страни в северната и южната част относно използването на горивото, за да се облекчи икономическата, селскостопанската, водната, медицинската, енергийната и транспортната криза, която се засилва от използването на горивото като средство за водене на икономическа война;

9.  осъжда неотдавнашните нападения, извършени от подкрепяното от Иран движение „Хути“ в провинциите Мариб и Ал Хауф, както и многократните опити за извършване на трансгранични нападения на територията на Саудитска Арабия, които подкопават цялостните усилия на международната общност за прекратяване на тази война чрез посредници в Йемен;

10.  подкрепя всички мерки, изграждащи доверие между страните в конфликта, с особено внимание към тези, които имат капацитет незабавно да смекчат хуманитарните нужди, като например пълното отваряне на летището в Сана, възобновяването на изплащането на заплатите, прилагането на механизми, позволяващи непрекъснато функциониране на морските пристанища за улесняване на вноса на горива и храни, както и усилията за осигуряване на ресурси и подкрепа за Централната банка на Йемен; призовава Европейския съюз и всички държави членки да предоставят пакет от икономически спасителни мерки за Йемен, включително чуждестранни валутни инжекции, за да се подпомогне стабилизирането на икономиката и на йеменския риал и да се предотврати по-нататъшното повишаване на цените на храните, както и осигуряването на чуждестранни резерви за субсидиране на търговския внос на храни и горива и за изплащане на заплатите в публичния сектор;

11.  изразява съжаление относно факта, че за пръв път от 20 години новото йеменско правителство не включва сред членовете си жени и призовава правителството на Йемен да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира равното представителство, присъствие и участие на жените в политическата сфера на страната;

12.  подчертава, че износителите на оръжие със седалище в ЕС, които подхранват конфликта в Йемен, не спазват няколко критерия на правно обвързващата Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета относно износа на оръжия; във връзка с това отново призовава за валидна за целия ЕС забрана за износ, продажба, модернизиране и поддържане на каквато и да е форма на оборудване за сигурност на членове на коалицията, включително на Саудитска Арабия и ОАЕ, предвид сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, извършени в Йемен;

13.  отбелязва решенията на редица държави членки да наложат забрани за износ на оръжие за Саудитска Арабия и ОАЕ; подчертава, че износът на оръжия остава национална компетентност на държавите членки; призовава всички държави членки да спрат износа на оръжие за всички членове на ръководената от Саудитска Арабия коалиция; призовава заместник-председателя/върховен представител да докладва за текущото състояние на сътрудничеството във военната сфера и в сферата на сигурността между държавите членки и членовете на ръководената от Саудитска Арабия коалиция; осъжда снабдяването на движението „Хути“ със значителни количества оръжия и компоненти от страна на лица и образувания от Иран;

14.  приветства временното спиране от страна на Съединените щати на продажбите на оръжие, използвано за конфликта в Йемен, за Саудитска Арабия, както и на доставката на реактивни самолети F-35 на стойност 23 милиарда щатски долара за ОАЕ, а също така и неотдавнашното съобщение на администрацията на САЩ относно предстоящото прекратяване на всякаква подкрепа за офанзивни операции във войната в Йемен, включително доставката на ракети с прецизно насочване и обмена на разузнавателна информация; във връзка с това приветства подновения ангажимент на САЩ за дипломатическо разрешаване на конфликта, за което свидетелства неотдавнашното назначаване на специален пратеник на САЩ за Йемен;

15.  призовава всички страни в конфликта в Йемен да въведат целенасочена политика за нападения с ракети и безпилотни летателни апарати, която следва да е в съответствие с международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; настоятелно призовава Съвета, заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да потвърдят отново позицията на ЕС съгласно международното право и да гарантират, че държавите членки въвеждат предпазни мерки, за да се гарантира, че разузнавателните данни, комуникационната инфраструктура и военните бази не се използват за улесняване на извънсъдебни екзекуции; повтаря призива си за приемане на правно обвързващо решение на Съвета относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати и спазването на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

16.  изразява дълбока загриженост във връзка със засиленото присъствие в Йемен на престъпни и терористични групировки, включително „Ал-Кайда на Арабския полуостров“ и „ИДИЛ/Даиш“; призовава всички страни в конфликта да предприемат решителни действия срещу тези групировки; осъжда всички действия, извършени от всички терористични организации;

17.  приветства решението на новото правителство на САЩ да отмени решението на бившето правителство на САЩ да определи движението „Хути“, известно също като „Ансар Аллах“, като чуждестранна терористична организация и изрично посочени световни терористи;

18.  призовава Съвета да изпълни изцяло резолюция 2216 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, като идентифицира лицата, възпрепятстващи доставянето на хуманитарна помощ, и тези, които планират, ръководят или извършват действия, които са в нарушение на международното право в областта на правата на човека или международно хуманитарно право, или действия, които представляват нарушения на правата на човека в Йемен, и като приложи срещу тях целенасочени мерки; припомня, че Комитетът по санкциите не е определил лица от коалицията, които да бъдат санкционирани, въпреки информацията за повтарящи се нарушения от страна на коалицията, събрана от Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти, която предоставя информация с цел спомагане за пълното прилагане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН;

19.  настоятелно призовава за прекратяване на всички форми на сексуално и основано на пола насилие срещу жени и момичета, включително срещу тези, които са задържани; във връзка с това призовава ЕС да осигури специално финансиране за местните организации, ръководени от жени, и организациите за защита на правата на жените, за да се достига по-успешно до жените, момичетата и жертвите на основано на пола насилие, както и за програми, предназначени за постигане на издръжливост и икономическо овластяване на жените;

20.  отново заявява, че е задължително да се закрилят децата и да се гарантира пълноценното упражняване на техните човешки права; призовава във връзка с това всички страни в конфликта да сложат край на набирането и използването на деца като войници във въоръжения конфликт и също така да гарантират демобилизацията и ефективното разоръжаване на момчетата и момичетата, набирани или използвани във военни действия, и ги приканва настоятелно да освободят пленниците и да си сътрудничат с ООН с оглед на прилагането на ефективни програми за тяхната рехабилитация, за физическото и психологическото им възстановяване и за реинтеграцията им в обществото;

21.  призовава всички страни незабавно да преустановят всички атаки срещу свободата на изразяване, включително чрез задържане, насилствено изчезване и сплашване, и да освободят всички журналисти и защитници на правата на човека, които са задържани единствено за упражняването на своите права на човека;

22.  изразява дълбока загриженост относно сведенията за нарушаване на свободата на религията или убежденията, включително дискриминация, незаконно задържане и използване на насилие, призовава за зачитане и защита на правото на свобода на изразяване и убеждения и осъжда дискриминацията въз основа на религиозна принадлежност, по-конкретно на християни, евреи и други религиозни малцинства, както и на невярващи, в случаи, свързани с разпределянето на хуманитарна помощ; призовава за незабавното и безусловно освобождаване, както и за прекратяване на преследването на последователите на бахайската вяра, които понастоящем са задържани заради мирно практикуване на своята религия и срещу които са повдигнати обвинения, наказуеми със смърт;

23.  изразява съжаление по повод на щетите, нанесени на йеменското културно наследство от въздушните удари на ръководената от Саудитска Арабия коалиция, включително на стария град на Сана и историческия град Забид, както и по повод на обстрелването на Националния музей на Таиз и заграбването от движението „Хути“ на ръкописи и реликви от историческата библиотека на Забид; подчертава, че всички извършители на такива действия трябва да бъдат подведени под отговорност в съответствие с Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт; призовава за спиране на правата на глас на Саудитска Арабия и ОАЕ в ръководните органи на ЮНЕСКО, докато не бъде проведено независимо и безпристрастно разследване на отговорността на двете държави за унищожаването на културното наследство; призовава генералния секретар на ООН да отнесе до Съвета за сигурност въпроса за защитата на всички културни обекти, застрашени от конфликта в Йемен, с оглед приемането на резолюция по този въпрос;

24.  отново изтъква спешната необходимост от предприемане на мисия на ООН за оценка и ремонт на плаващата платформа за съхранение и разтоварване на петрол „Safer“, изоставена край пристанището на Ходейда и представляваща непосредствен риск от сериозна екологична катастрофа за биологичното разнообразие и за поминъка на местните крайбрежни общности на Червено море; призовава ЕС да предостави цялата необходима политическа, техническа или финансова подкрепа, за да се даде възможност на технически екип на ООН спешно да се качи на борда на плаващата платформа за съхранение и разтоварване на петрол „Safer“, за да се предотврати разлив на нефт, който би могъл да бъде четири пъти по-сериозен от историческия разлив от танкера „Ексон Валдес“ през 1989 г. в Аляска;

25.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да използват всички инструменти, с които разполагат, за да подведат под отговорност всички извършители на тежки нарушения на правата на човека; отбелязва възможността за прилагане на принципа на универсална юрисдикция за разследване и наказателно преследване на извършителите на тежки нарушения на правата на човека в Йемен; призовава за прилагането на глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека с цел налагане на целенасочени санкции, като например забрани за пътуване и замразяване на активи, на длъжностни лица от всички страни в конфликта, участвали в тежки нарушения на правата на човека в Йемен, включително Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ; призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да подкрепят събирането на доказателства с оглед на използването им при бъдещи наказателни преследвания и да обмислят създаването на независима комисия, която да наблюдава този процес; счита, че жертвите на жестоки престъпления и техните семейства следва да бъдат подкрепяни при достъпа до правосъдие;

26.  призовава Съвета по правата на човека да гарантира, че положението с правата на човека в Йемен остава в дневния му ред, като продължи да подновява мандата на Групата на ООН от водещи международни и регионални експерти и като гарантира, че ѝ се предоставят достатъчно ресурси за ефективното изпълнение на мандата ѝ, включително събиране, съхранение и анализ на информация, свързана с нарушения и престъпления;

27.  отново заявява своя ангажимент за борба срещу безнаказаността за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и тежки нарушения на правата на човека по света, включително в Йемен; счита, че лицата, отговорни за такива престъпления, следва да бъдат надлежно преследвани по съдебен път и съдени; призовава ЕС и държавите членки да предприемат решителни действия за отнасяне на въпроса за положението в Йемен от Съвета за сигурност на ООН до Международния наказателен съд и за разширяване на списъка на лицата, които подлежат на санкции от Съвета за сигурност;

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Върховния комисар по правата на човека на ООН, на генералния секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, на генералния секретар на Лигата на арабските държави, на правителството на Йемен, на правителството на Кралство Саудитска Арабия, на правителството на Обединените арабски емирства и на правителството на Ислямска република Иран.

(1) ОВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 44.
(2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 104.
(3) OВ C 35, 31.1.2018 г., стр. 142.
(4) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 93.
(5) ОВ C 66, 21.2.2018 г., стр. 17.
(6) ОВ C 303, 15.12.2009 г., стр. 12.
(7) OВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.


Положението в Мианмар
PDF 196kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно положението в Мианмар (2021/2540(RSP))
P9_TA(2021)0054RC-B9-0116/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 22 ноември 2012 г.(1), 20 април 2012 г.(2), 20 май 2010 г.(3), 25 ноември 2010 г.(4), 7 юли 2016 г.(5), 15 декември 2016 г.(6), 14 септември 2017 г.(7), 14 юни 2018(8)г., 13 септември 2018 г.(9) и 19 септември 2019 г.(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. и от 10 декември 2018 г. относно Мианмар/Бирма,

–  като взе предвид решението на Съвета от 23 април 2020 г. за подновяване на действащите ограничителни мерки срещу Мианмар за още дванадесет месеца,

–  като взе предвид шестия кръг на диалога за правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен на 14 октомври 2020 г. чрез видеоконференция,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Мианмар от 1 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид декларацията на ЗП/ВП относно Мианмар от името на Европейския съюз от 2 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

–  като взе предвид докладите на Съвета на ООН по правата на човека относно Мианмар и положението с правата на човека по отношение на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства,

–  като взе предвид доклада на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (UNIFFM) от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар и на Службата на върховния комисар по правата на човека, както и докладите на надзорния механизъм на МОТ,

–  като взе предвид определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. относно искането за определяне на временни мерки, внесено от Република Гамбия по делото относно прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар),

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на дипломатическите мисии в Мианмар от 29 януари 2021 г. относно подкрепата за демократичния преход на Мианмар и усилията за насърчаване на мира, правата на човека и развитието в страната,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Мианмар от 1 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на министрите на външните работи на държавите от Г-7 от 3 февруари 2021 г., в което се осъжда военният преврат в Мианмар,

–  като взе предвид изявлението за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 5 февруари 2021 г. относно Мианмар,

–  като взе предвид изявлението за пресата на Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш от 4 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от 1 февруари 2021 г. относно събитията в Република Съюз Мианмар,

–  като взе предвид МПГПП,

–  като взе предвид изявленията на специалния докладчик на ООН за Мианмар Том Андрюс,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. военните сили на Мианмар, известни като „Татмадау“, в явно нарушение на конституцията на Мианмар, арестуваха президента Уин Минт и държавния съветник Аун Сан Су Чи, както и водещи членове на правителството, иззеха контрола върху законодателната, съдебната и изпълнителната власт чрез държавен преврат и въведоха извънредно положение за срок от една година;

Б.  като има предвид, че в отговор на преврата избухнаха протести в различни градове в Мианмар; като има предвид, че на 7 февруари 2021 г. в Янгон около 100 000 души мирно участваха в демонстрация срещу преврата; като има предвид, че от 1 февруари 2021 г. около 164 политици, правителствени служители, представители на гражданското общество, монаси и писатели са били незаконно арестувани или поставени под домашен арест; като има предвид, че на 8 февруари, в отговор на продължаващите протести, военните обявиха военно положение в най-големите градове в страната, като наложиха вечерен час и забраниха всякакви събирания на повече от петима души;

В.  като има предвид, че партията „Национална лига за демокрация“ ( НЛД) се оказа победител в парламентарните избори, които се проведоха в Мианмар на 8 ноември 2020 г., като спечели 396 от общо 476 места (приблизително 83% от всички избираеми места); като има предвид, че това бяха вторите оспорвани избори след почти 50 години на военна диктатура, и като има предвид, че подкрепяната от „Татмадау“ Партия за солидарност и развитие на Съюза (ПСРС) спечели само 33 места; като има предвид, че партията НЛД допълнително увеличи дела на подадените за нея гласове спрямо изборите през 2015 г., които бяха първите демократични избори в Мианмар от 1990 г. насам и на които НЛД спечели 360 места, а ПСРС спечели 41 места; като има предвид, че военните вече отказаха да признаят изборите през 1990 г., на които НЛД спечели 392 от общо 492 места;

Г.  ато има предвид, че избирателната активност на всички демократични избори беше постоянно около 70%, което показва подкрепата на народа на Мианмар за демокрацията;

Д.  като има предвид, че новият парламент трябваше да бъде свикан за първи път в деня на преврата; като има предвид, че военният преврат пренебрегва демократично изразената воля на народа на Мианмар и отразява намерението на „Татмадау“ отново да завземе пълната власт над Мианмар, както направи по време на военното си управление, което официално приключи през 2012 г., но в действителност никога не е приключвало; като има предвид, че от „Татмадау“ заявиха, че ще се проведат нови избори след наложеното понастоящем едногодишно извънредно положение, което предполага липса на парламентарно представителство през този период;

Е.  като има предвид, че въпреки преврата 70 членове на парламента положиха клетва в парламента на 4 февруари 2021 г. , като поеха ангажимент да продължат да изпълняват функциите на парламент и да изпълняват мандата си като представители на народа;

Ж.  като има предвид, че „Татмадау“, ясно съзнавайки ниското равнище на подкрепа, с която се ползват сред населението, отказаха да приемат изборните резултати и твърдят, че са извършени широко разпространени измами с гласоподаватели, без да представят никакви доказателства; като има предвид, че избирателната комисия на Мианмар и наблюдателите на изборите не потвърдиха твърденията на „Татмадау“; като има предвид, че „Татмадау“ и техният политически представител, ПСРС, засилиха твърденията си за изборни нередности през последните седмици, като призоваха Съюзната изборна комисия на Мианмар да се намеси; като има предвид, че военните организират демонстрации в подкрепа на армията; като има предвид, че на приблизително един милион и половина гласоподаватели от етнически малцинства в засегнатите от конфликти райони, повечето от които от общността рохингия, не е било разрешено да участват в изборите; като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява лицата от общността рохингия за „чужденци“ или „чуждестранни лица“, като по този начин ги лишава от гражданство;

З.  като има предвид, че този държавен преврат представлява явно нарушение на Конституцията на Мианмар от 2008 г.; като има предвид, че Конституцията на Мианмар предвижда, че единствено президентът може ефективно да прекрати гражданското управление; като има предвид, че следователно военният преврат от 1 февруари 2021 г. е противоконституционен, тъй като президентът Уин Минт беше незаконно арестуван;

И.  като има предвид, че „Татмадау“ назначиха генерал Минт Суе за временно изпълняващ длъжността президент; като има предвид, че главнокомандващият на военните сили Мин Аун Хлаин, който фигурира в международните списъци със санкции поради участието си в преследването на мюсюлманското малцинство, вероятно ще продължи да бъде основният фактор, вземащ решения;

Й.  като има предвид, че след преврата „Татмадау“ сериозно ограничиха възможностите за действие за гражданското общество и наложиха строги ограничения на медиите, включително пълно прекъсване на достъпа до интернет и до платформите на социалните медии; като има предвид, че „Татмадау“ биват обвинявани от международни наблюдатели в използването на фалшиви новини с цел манипулиране на общественото мнение относно преврата; като има предвид, че са въведени ограничения в социалните медии на национално равнище и че телевизията излъчва изключително телевизионния канал „Myawaddy“, който е собственост на военните;

К.  като има предвид, че военните по традиция изолират политическите си съперници и критици, като им отправят неясни обвинения в престъпления; като има предвид, че Аун Сан Су Чи беше арестувана, а по-късно обвинена в незаконен внос на най-малко 10 портативни радиостанции (уоки-токи); като има предвид, че сваленият президент Уин Минт беше задържан на 1 февруари 2021 г. за нарушаване на разпоредбите относно извънредното положение във връзка с коронавируса и е обвинен, че е отправил поздрав в посока на автомобил, пълен с негови поддръжници, по време на предизборната кампания миналата година; като има предвид, че ако бъдат признати за виновни, Аун Сан Су Чи и Уин Минт може да бъдат осъдени на до три години лишаване от свобода; като има предвид, че ако те бъдат осъдени, това би могло да ги лиши от възможността отново да заемат публична длъжност;

Л.  като има предвид, че около 100 групи са се присъединили към Движението за гражданско неподчинение, което призова за стачки в медицинските служби, наред с други сектори;

М.  като има предвид, че Мианмар има дълга история на демократични борби и потискане от страна военните; като има предвид, че от обявяването на независимостта от Великобритания през 1948 г., и по-специално през продължителния период 1962 – 2015 г., военните държаха здраво властта, ограничавайки всякакъв демократичен напредък, включително организациите на гражданското общество, ограничавайки правата на човека и лишавайки от свобода опозиционните активисти, включително лауреата на Нобеловата награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чи, която беше под домашен арест през голяма част от периода 1989 – 2010 г.;

Н.  като има предвид, че действащата конституция влезе в сила през 2008 г. и че преди изборите организации за защита на правата на човека изразиха опасения с оглед на факта, че тя гарантира 25% от местата в парламента на „Татмадау“ и следователно на практика предоставя на военните правомощията да налагат вето на всякакви по-нататъшни конституционни промени, за които се изискват 75% от гласовете; като има предвид, че Конституцията също така гарантира, че „Татмадау“ запазват пълен контрол върху силите за сигурност, полицията и министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на граничната охрана;

О.  като има предвид, че след поредица от протести и вътрешни борби страната започна постепенно да се отваря демократично в периода след 2010 г., което доведе до увеличаване на гражданските свободи, включително бавен демократичен напредък, видим на общите избори през 2015 г., както и поредица от частични избори, които до голяма степен бяха спечелени от опозиционната НЛД;

П.  като има предвид, че с оглед на деликатното цялостно положение Мианмар, макар и да има полудемократично и гражданско правителство от 2015 г. насам, продължи да се намира в нестабилно и напрегнато състояние, като се има предвид, че продемократичните сили и „Татмадау“, макар до голяма степен да споделят еднакви виждания относно някои проекти за икономическо развитие и икономически реформи, имаха коренно различни виждания за бъдещия път на страната;

Р.  като има предвид, че демократичното отваряне в Мианмар, което се осъществява от 2010 г. насам, беше до голяма степен мотивирано от необходимостта от икономическо развитие на страната, тъй като тя беше обект на строги международни санкции в резултат на военното си управление и на изключително слабите резултати в областта на правата на човека; като има предвид, че в резултат на предпазливите демократични реформи започна бавната отмяна на някои международни санкции, което на свой ред даде възможност за икономическо развитие и беше от полза за голяма част от населението на Мианмар; като има предвид, че превратът възстановява положението отпреди процесите на демократизация и подкопава условията за предоставяне на преференции по схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и за отмяна на санкциите;

С.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека, и по-специално извършваните срещу мюсюлманското малцинство в Мианмар – и особено срещу общността рохингия – което правителството на Мианмар не е признало като етническа група в своята държава, продължиха след демократичното отваряне и достигнаха трагичната си кулминация с извършените през 2017 г. жестокости, които ООН окачестви като етническо прочистване и които доведоха до масово изселване на бежанци към съседен Бангладеш; като има предвид, че въпреки многобройните призиви на международната общност малцинството рохингия продължава да бъде преследвано в Мианмар и до ден днешен;

Т.  като има предвид, че международните призиви за прекратяване на етническото прочистване на общността рохингия и за подобряване на нейното положение до голяма степен бяха пренебрегнати от правителството на Мианмар; като има предвид, че вследствие на това през септември 2019 г. Парламентът в крайна сметка суспендира Аун Сан Су Чи, тогавашния държавен съветник и министър на външните работи на Мианмар, от общността на наградата за правата на човека „Сахаров“ поради непредприемането на действия срещу тези добре документирани нарушения на правата на човека; като има предвид, че оттогава насам бяха наложени международни санкции срещу военните и управляващия главнокомандващ генерал Мин Аун Хлаин, наред с други лица, заради нарушения на правата на човека;

У.  като има предвид, че в Мианмар има многобройни етнически групи, включително народите рохингия, карен, рахин, шан и чин; като има предвид, че вътрешните конфликти доведоха до трагичната загуба на хиляди човешки животи през последните десетилетия; като има предвид, че неотдавнашните сблъсъци в щата Каин доведоха до разселването на 4 000 души само за периода от декември 2020 г. насам; като има предвид твърденията, че през последните години военните са извършили сериозни нарушения на правата на човека и жестокости, включително изнасилвания и военни престъпления, което накара Международния наказателен съд (МНС) да започне разследване конкретно по отношение на положението на малцинството рохингия; като има предвид, че IIFFMM призова за разследване и наказателно преследване на генерал Мин Аун Хлаин за геноцид в северната част на щата Рахин, както и за престъпления срещу човечеството и военни престъпления в щатите Рахин, Качин и Шан;

Ф.  като има предвид, че със заповедта на Международния съд от 23 януари 2020 г. бяха наложени временни мерки по делото, свързано с Конвенцията срещу геноцида и с общността рохингия, заведено от Гамбия срещу Мианмар; като има предвид, че правителството на Мианмар, чиято защита пред Международния съд е ръководена от Аун Сан Су Чи, окачестви твърденията за геноцид като подвеждащо и непълно описание на положението; като има предвид, че правителството на Мианмар е предприело ограничен брой стъпки за противодействие срещу нарушенията на правата на човека чрез няколко президентски директиви; като има предвид, че все още предстои правителството да измени или отмени ключови закони, които улесняват дискриминацията срещу общността рохингия, включително Закона за гражданството от 1982 г.;

Х.  .като има предвид, че ЕС непрекъснато призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за тези престъпления, както и че Съюзът подкрепи резолюциите, приети на 27 септември 2018 г. от Съвета на ООН по правата на човека и на 16 ноември 2018 г. от Третия комитет на Общото събрание на ООН; като има предвид, че най-висшите военни фигури, които са надзиравали нападенията срещу общността рохингия, остават на постовете си и са участвали в преврата; като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал нарушенията на правата на човека и систематичните и широко разпространени нападения срещу населението от общността рохингия;

Ц.  като има предвид, че от 2013 г. насам Европейският съюз оказва политическа и финансова подкрепа на процеса на демократичен преход в Мианмар и полага огромни усилия за насърчаване на мира, правата на човека и развитието в страната; като има предвид, че през октомври 2015 г. ЕС подписа националното споразумение за прекратяване на огъня като международен свидетел, което отразява ключовата му роля в подкрепа на мирния процес; като има предвид, че ЕС отпусна 688 милиона евро като подкрепа за развитието на Мианмар за периода 2014 – 2020 г.; като има предвид, че Мианмар се ползва от търговски преференции по схемата ВОО, която позволява безмитен и освободен от квоти достъп до единния пазар на ЕС; подчертава, че процесът на засилена ангажираност по схемата ВОО вече започна през 2018 г., като акцентът беше поставен върху спазването на конвенциите за правата на човека и трудовите права;

Ч.  като има предвид, че на 23 април 2020 г. Съветът удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо Мианмар с една година – до 30 април 2021 г., включително замразяване на активите и забрани за пътуване на 14 висши военни, гранични и полицейски служители от Мианмар, отговорни за нарушения на правата на човека, извършени спрямо населението от общността рохингия, селяни от етническите малцинства и цивилни лица в щатите Рахин, Качин и Шан; като има предвид, че не са наложени ограничителни мерки на генерал Мин Аун Хлаин и на заместник главнокомандващия генерал Сое Уин;

Ш.  като има предвид, че по приблизителни оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести, както и че те биват задържани в пренаселени лагери, лишавани от правото им на свободно движение и силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Щ.  като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) преведе 350 милиона щатски долара под формата на спешно финансиране за Мианмар във връзка с кризата с коронавируса през седмицата преди преврата;

АА.  като има предвид широко разпространените твърдения за корупция по адрес на „Татмадау“ и техните генерали, които имат много сериозно участие в икономиката на Мианмар, като притежават мощни конгломерати, контролират търговията на страната с ценни продукти като нефрит и дървен материал, управляват инфраструктура като пристанища и язовири, управляват банковото дело, застраховането, болници, фитнес зали и медии; като има предвид, че военният преврат излага на риск продължаването на международните инвестиции, туризма и финансирането;

АБ.  като има предвид, че превратът беше посрещнат с осъждане, критики и загриженост от широк кръг международни фактори като САЩ , Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия и Канада; като има предвид, че председателят на АСЕАН направи изявление, в което насърчава „диалога, помирението и връщането към нормалност“; като има предвид, че на 5 февруари 2021 г. индонезийският президент Джоко Уидодо и министър-председателят на Малайзия Мухидин Ясин призоваха за специална среща на АСЕАН по този въпрос;

АВ.  като има предвид, че генералният секретар на ООН Гутериш нарече преврата „абсолютно неприемлив“; като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН направи изявление за медиите, в което изрази „дълбока загриженост“ относно военния преврат в Мианмар, като призова за незабавното освобождаване на избрания лидер на страната Аун Сан Су Чи и на президента Уин Минт; като има предвид, че Китай и Русия попречиха на приемането на по-категоричен текст от Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че на 7 февруари 2021 г. Том Андрюс, специален докладчик на ООН за Мианмар, публикува изявление, в което настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека, наред с други заинтересовани лица, незабавно да свика специална сесия;

АГ.  като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. III-ти подготвителен състав на Международния наказателен съд взе решение да разреши разследване на престъплението депортиране на хора от общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да бъдат част от широко разпространена и систематична атака срещу останалата част от общността рохингия в щата Рахин, което представлява преследване и други престъпления срещу човечеството;

1.  изразява съчувствие и подкрепа за народа на Мианмар в неговата мирна и законна борба за демокрация, свобода и права на човека;

2.  решително осъжда завземането на властта от военните на 1 февруари 2021 г., организирано от Татмадау под ръководството на генерал Мин Аун Хлаин, посредством преврат на 1 февруари 2021 г., и призовава „Татмадау“ да зачитат изцяло резултатите от демократичните избори през ноември 2020 г. и с цел да не застрашават целия демократичен напредък, постигнат през последните години, незабавно да възстановят гражданското правителство, да прекратят извънредното положение и да позволят на всички избрани членове на парламента да встъпят в мандата си, за да възстановят конституционния ред и демократичните норми; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, както и международната общност, да откажат да признаят военното управление на Мианмар, включително генерал Мин Аун Хлаин, генерал Сое Уин и изпълняващия длъжността президент Минт Суе, и да предприемат съответните действия;

3.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на президента Уин Минт, на държавния съветник Аун Сан Су Чи и на всички други лица, които са били незаконно задържани под претекст за фалшиви избори или измамни изборни резултати или други непочиващи на факти обвинения, които са неоснователни; припомня на „Татмадау“, че такива твърдения допълнително намаляват доверието в тях на национално и международно равнище; подчертава, че военните сили на Мианмар трябва да изяснят на какво правно основание са били арестувани задържаните лица и че трябва също така да гарантират, че правата на тези лица се зачитат изцяло, включително защита срещу малтретиране, и че те имат достъп до адвокати по свой избор и до семействата си;

4.  осъжда репресиите на Татмадау срещу независимите активисти, медиите и организациите на гражданското общество след преврата; призовава за незабавното освобождаване на всички активисти на гражданското общество, монаси и журналисти, задържани единствено заради изразяването на несъгласие, и настоятелно заявява, че правото им на мирен протест срещу този незаконен преврат не може да бъде възпрепятствано и че цивилното население не може да бъде подлагано на репресии под каквато и да било форма;

5.  приветства организирането на вторите демократични общи избори в Мианмар на 8 ноември 2020 г. и призовава всички заинтересовани страни стриктно да зачитат волята на народа на Мианмар; настоятелно призовава всички страни да възобновят демократичния преход в Мианмар; настоява двете камари на Събранието на Съюза да бъдат свикани незабавно, за да се даде възможност за тяхното встъпване в длъжност и назначаването на най-високото ръководство на страната, включително президента, вицепрезидентите и новото гражданско правителство, по напълно прозрачен и демократичен начин; отново припомня предложението на ЗП/ВП, в което той заяви, че Европейският съюз е готов да подкрепи диалога с всички ключови заинтересовани лица, които желаят да намерят решение за ситуацията добросъвестно и да възстановят конституционния ред в Мианмар;

6.  призовава Татмадау да зачете резултатите от общите избори от 8 ноември 2020 г., незабавно да прекрати извънредното положение и да предаде властта на избраните граждански органи; припомня, че всички твърдения за изборни нередности трябва да бъдат подкрепени с доказателства и разследвани по съответните демократични канали, при пълно зачитане на решението на законните органи; счита, че настоящата избирателната комисия на Съюза, назначена от Татмадау на 3 февруари 2021 г., е нелегитимна и не може да удостовери каквито и да било минали и бъдещи изборни резултати; настоятелно заявява, че трябва незабавно да бъде възстановена предишната избирателна комисия на Съюза;

7.  настоятелно призовава армията и законно избраното правителство на Мианмар под ръководството на президента Уин Минт да започнат свободен и честен процес на изготвяне и прилагане на нова конституция заедно с народа на Мианмар, за да се постигне истинска демокрация и държава, която работи за благосъстоянието и просперитета на всички хора в Мианмар, по-специално гарантира признаването и представителството на всички етнически групи в Мианмар, включително общността рохингия, и която гарантира сигурност, свобода, хармония и мир за всички;

8.  остро критикува ограничаването на гражданските права и правата на човека, както и ограниченията на свободата на изразяване и на събрания, и в тази връзка решително осъжда ограничаването на свободата на медиите чрез прекъсване на достъпа до интернет и ограничаване и блокиране на платформите на социалните медии като „Фейсбук“ и „Туитър“;

9.  подчертава, че блокирането на телекомуникациите представлява допълнителна заплаха за населението в допълнение към продължаващата пандемия от COVID-19, както и продължаващия вътрешен конфликт с участието на въоръжени групировки, който излага цивилното население на риск в няколко части на страната; поради това подчертава, че незабавно трябва да бъдат възстановени пълните телефонни и интернет услуги;

10.  подчертава изявлението на ЗП/ВП, в което той заявява, че Европейският съюз очаква безопасността на гражданите на Мианмар и на неговите държави членки да бъде гарантирана във всеки един момент и че ЕС ще разгледа всички възможности, с които разполага, за да гарантира, че демокрацията ще възтържествува;

11.  приветства народа на Мианмар, който е понесъл десетилетия на военно управление и въпреки че се ползва само от ограничени демократични свободи, продължава да се стреми към демократична Мианмар, и го приветства за впечатляващата избирателна активност от около 70% на изборите през 2020 г., която е ясен показател за желанието на гражданите на тази страна да участват в нейното демократично управление;

12.  отново изразява твърдата си подкрепа за гражданското общество и защитниците на демокрацията в Мианмар и призовава ЕС и неговите институции да продължат усилията, насочени към постигането на напредък в изграждането на гражданско общество, въпреки настоящите и евентуално продължаващи ограничения, наложени от настоящото военно правителство;

13.  отново изразява основното си убеждение, че демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са от основно значение за постигането на устойчив и действително приобщаващ икономически растеж и просперитет;

14.  отново подчертава, че макар да не е осъдила по подходящ начин нарушенията на правата на човека срещу малцинствата в Мианмар, Аун Сан Су Чи продължава да бъде символ на народа на Мианмар, когато става въпрос за демократични стремежи и амбиции за по-справедливо и демократично бъдеще;

15.  изразява загриженост относно повишеното равнище на фалшифицирана и манипулирана информация, разпространявана от „Татмадау“ в Мианмар, и разглежда нарастващото присъствие на такива фалшиви новини в Мианмар като тревожна тенденция;

16.  припомня, че Мианмар трябва да изпълнява своите задължения и ангажименти във връзка с демократичните принципи и правата на човека, които са съществен елемент от схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО); настоятелно призовава Комисията да започне разследване в съответствие с член 19, параграф 1, буква а) от Регламента относно общата система за преференции (ОСП) с оглед на спирането на търговските преференции, с които Мианмар, и особено дружествата, притежавани от членове на военните сили, се ползват в конкретни сектори, и да информира надлежно Парламента; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят натиска върху „Татмадау“ и да предприемат всички мерки, с които разполагат, за да гарантират, че властта ще върната на избраните органи; призовава Комисията, без да изключва всякакви възможни мерки, включително подготовката на санкции срещу лицата, отговорни за преврата, да подготви постепенни наказателни мерки, за да реагира адекватно на съществуващите и евентуални бъдещи нарушения, като същевременно отчита положителното въздействие на предоставените преди това търговски преференции за гражданското общество и за гражданската икономика;

17.  настоятелно призовава Комисията да издаде спешни препоръки за установените в ЕС предприятия, като ги предупреди за рисковете, свързани с правата на човека, рисковете за репутацията и правните рискове, свързани с извършването на стопанска дейност с военните сили на Мианмар; настоятелно призовава установените в ЕС предприятия да извършват задълбочена надлежна проверка в областта на правата на човека и да гарантират, че нямат връзки със силите за сигурност на Мианмар, с техни отделни членове или с образувания, притежавани или контролирани от тях, и че не допринасят пряко или косвено за репресиите на военните срещу демокрацията и правата на човека; призовава установените в ЕС предприятия, включително холдинговите и дъщерните дружества, спешно да направят преоценка на своите стопански връзки в Мианмар и да прекратят всякакви отношения с дружества, свързани с военните; изтъква настоящата подготовка на законодателство на ЕС за корпоративна надлежна проверка, с което се налагат задължения за надлежна проверка в областта на правата на човека на дружества от ЕС и дружества, извършващи дейност на единния пазар, като се гарантира, че дружествата, които допринасят за или имат връзки с нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право в Мианмар, се подвеждат под отговорност в съответствие с националното право;

18.  призовава институциите на ЕС и други международни финансови организации да следят отблизо финансовите дейности на „Татмадау“ и техните членове и да изяснят какъв вид подходящи мерки биха могли да бъдат предприети, в случай че положението в Мианмар не се подобри или дори се влоши още повече;

19.  призовава ЕС и държавите членки да насърчават международната координация, за да се предотврати незаконният износ на неразрешени стоки от Мианмар, от който по-специално извличат икономическа изгода военните, и да се прекрати производството на незаконни стоки, особено експлоатацията на природни ресурси като незаконно добита дървесина;

20.  призовава Съвета да преразгледа и евентуално да измени оръжейното ембарго на ЕС срещу Мианмар, за да гарантира, че ембаргото обхваща оборудване за наблюдение и продукти с двойна употреба, които може да се използват от военните в техните репресии срещу правата и изразяването на различно мнение;

21.  призовава ЕС да продължи програмите, които помагат на гражданите на страната, и при необходимост да засили подкрепата с оглед на настоящата криза, включително хуманитарна помощ и инициативи за подкрепа на демокрацията; приветства решението от 1 юли 2020 г. на Австрия, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия и Полша да се преустанови изплащането на дълга от Мианмар в размер на 98 милиона щатски долара, за да се помогне на страната да се справи с тежките последици от пандемията от COVID-19; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че помощта за развитие не се финансира чрез правителствените канали на Мианмар, които понастоящем са в ръцете на Татмадау;

22.  счита, че при необходимост АСЕАН може да служи като канал за помощ от международната общност за Мианмар, каквато роля изигра след разрушенията, причинени от циклона Наргис в Мианмар през 2008 г.; освен това насърчава АСЕАН да играе активна роля като посредник за преодоляването на настоящата криза в Мианмар; счита, че мисиите за наблюдение на избори могат да бъдат ефективен инструмент на АСЕАН за укрепване на демокрацията в нейните държави членки, тъй като тези мисии предоставят допълнителна степен на легитимност на изборния процес;

23.  призовава ЗП/ВП да поддържа тесни контакти с партньорите със сходни възгледи, например САЩ, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада и по-специално с членовете на АСЕАН, и да работи в тясно сътрудничество с тях и да унифицира позициите и инициативите, за да се работи за възстановяването на гражданското правителство в Мианмар възможно най-скоро;

24.  призовава за това международните хуманитарни наблюдатели, включително специалният представител на ЕС за правата на човека, специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар и специалните процедури на Съвета по правата на човека, да получат незабавен и безпрепятствен достъп до цялата територия на Мианмар; приветства тясното сътрудничество между ЕС и ООН и други международни организации относно Мианмар;

25.  приветства изявлението на Съвета за сигурност на ООН, в което се призовава за незабавното освобождаване на всички задържани; призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме възможно най-скоро резолюция, с която да осъди преврата, извършен от Татмадау, и да наложи ясни, обвързващи и приложими последици, ако Татмадау продължи да нарушава демократичните процеси;

26.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат приемането на резолюция относно Мианмар на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

27.  освен това призовава Китай и Русия да участват активно в международната дипломация и да изпълняват своята отговорност като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и очаква те да играят конструктивна роля в контрола на положението в Мианмар;

28.  аплодира генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за силното му изявление относно действията на военните сили в Мианмар и приветства изявлението на председателя на АСЕАН относно „събитията в Република Съюз Мианмар“, в което се подчертава значението на „спазването на принципите на демокрацията, правовата държава и доброто управление, зачитането и защитата на правата на човека и основните свободи“;

29.  припомня мултиетническия характер на Мианмар и настоятелно призовава Татмадау да зачита изцяло неотменимите права на всяка етническа група и подчертава, че Европейският съюз ще продължи да наблюдава отблизо действията на военното ръководство по отношение на малцинствата в страната, и по-специално общността рохингия, които вече са били обект на огромна жестокост в миналото; във връзка с това изразява благодарност и уважение към правителството и народа на Бангладеш, които са приели и продължават да осигуряват подслон на приблизително един милион бежанци от общността рохингия от Мианмар; подчертава категорично, че Мианмар в крайна сметка носи отговорността за тези бежанци и трябва да гарантира тяхното безопасно, хуманно и организирано репатриране и реинтегриране в Мианмар; призовава за пълен и безпрепятствен хуманитарен достъп до Мианмар;

30.  отново осъжда категорично всички минали и настоящи нарушения на правата на човека, както и системните и широко разпространени нападения, включително убийства, тормоз, изнасилвания и разрушаване на собственост, които според регистрите на мисията на ООН за установяване на фактите и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека представляват актове на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани от въоръжените сили срещу населението от общността рохингия; подчертава, че Татмадау постоянно нарушава международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

31.  приветства повторното въвеждане и удължаването на срока на действие на санкциите от 2018 г. от страна на Съвета по външни работи на ЕС срещу военни служители и длъжностни лица от Татмадау, от граничната охрана и полицията, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека срещу населението от общността рохингия, и очаква тези лица да бъдат обект на постоянен контрол в рамките на режима на санкции;

32.  отново изразява подкрепата си за решението на главния прокурор на Международния наказателен съд да започне предварително разследване на престъпленията, извършени срещу населението от общността рохингия, и за всяка подходяща инициатива, която допринася за търсенето на отговорност от лицата, отговорни за жестокостите, включително генерал Мин Аун Хлаин и генерал Сое Уин;

33.  настоятелно призовава Съвета да измени мандата на настоящата схема от ограничителни мерки, за да включи нарушения на демокрацията, и да разшири обхвата на целенасочените санкции, така че да включват всички ръководители на военните сили на Мианмар, включително всички лица, участвали в преврата, и други правни субекти – пряко притежание на участници в преврата;

34.  горещо приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (IIMM), чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; настоятелно призовава Мианмар да сътрудничи с международните усилия за гарантиране на отчетност, включително като най-накрая предостави на IIMM пълен достъп до страната; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

35.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да следят отблизо положението в Мианмар и призовава ЗП/ВП да докладва редовно пред комисията по външни работи на Парламента, за да се гарантира адекватен парламентарен диалог относно тази важна и тревожна ситуация;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на законните президент и правителство на Мианмар, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на правителствата и парламентите на САЩ, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада и държавите – членки на АСЕАН, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и Съвета на ООН по правата на човека, на Долната камара на Съюза Мианмар (Pyidaungsu Hluttaw), на президента, държавния съветник и военните сили на Мианмар.

(1) OВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 189.
(2) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 79.
(3) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 154.
(4) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стp. 120.
(5) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134.
(6) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112.
(7) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109.
(8) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 80.
(9) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 124.
(10) Приети текстове, P9_TA(2019)0018.


Руанда: случаят на Пол Русесабагина
PDF 142kWORD 44k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно Руанда, случаят на Пол Русесабагина (2021/2543(RSP))
P9_TA(2021)0055RC-B9-0130/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Руанда,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид принципите и насоките относно правото на справедлив процес и правна помощ в Африка,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който беше ратифициран от Руанда през 1975 г.,

–  като взе предвид Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода („Правилата на Нелсън Мандела“), преразгледани през 2015 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Кампала относно условията в затворите в Африка,

–  като взе предвид писмата на Службата на върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) на ООН от 30 септември 2020 г. до правителствата на Руанда и Обединените арабски емирства (ОАЕ) относно мандатите на специалния докладчик относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, работната група на ООН относно произволното задържане, работна група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора и специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в рамките на борбата с тероризма,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид универсалния периодичен преглед за Руанда от 25 януари 2021 г. в Съвета на ООН по правата на човека в Женева,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.,

–  като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.,

–  като взе предвид изявлението на „Хюман Райтс Уоч“ от 10 септември 2020 г., озаглавено „Руанда: принудителното изчезване на Русесабагина“,

–  като взе предвид изявлението на „Хюман Райтс Уоч“ от 1 февруари 2021 г., озаглавено: „Страните от ООН привличат вниманието върху положението с правата на човека в Руанда“,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че строгите закони за медиите на Руанда, наложени след геноцида през 1994 г., продължават да оказват неблагоприятно въздействие върху свободата на изразяване под управлението на президента Пол Кагаме; като има предвид арестуването, задържането и политически мотивираните съдебни процеси в Руанда срещу критици и опоненти на правителството и многократните заплахи срещу негови противници, живеещи извън страната, като някои от тях са били физически нападани и дори убивани;

Б.  като има предвид, че Руанда има глобална оценка за свобода от 22/100(1) и е класифицирана като „несвободна“; като има предвид, че транснационалните репресии, прилагани от Руанда са изключително широки по отношение на тактиката, целите и географския обхват и включват цифрови заплахи, атаки с шпионски софтуер, сплашване и тормоз на членове на семейството, контрол на мобилността, предаване и убийство; като има предвид, че от 2014 г. насам правителството е извършило физически нападения над руандийци в поне седем държави;

В.  като има предвид, че геноцидът срещу етническото малцинство тутси в Руанда, при който загинаха между 800 000 и 1 милиона души, жестоко убити единствено заради това, че са тутси, който беше придружен от масови убийства на представители на народа хуту, противопоставящи се на тази екзекуция, продължава да оказва трайно въздействие върху страната и целия регион;

Г.  като има предвид, че геноцидът в Руанда и гражданската война от 1994 г. продължават да оказват отрицателно въздействие върху стабилността на региона;

Д.  като има предвид, че защитникът на правата на човека, белгийският гражданин с жителство в САЩ Пол Русесабагина, отявлен критик на президента Пол Кагаме и управляващото правителство на Патриотичния фронт на Руанда, беше арестуван в Кигали на 31 август 2020 г. по 13 обвинения, включително финансиране на тероризъм, въоръжен грабеж, отвличане, палеж, опит за убийство, побой и нападение; като има предвид, че четири от тези обвинения са били оттеглени, а останалите са свързани със събития, случили се в Ниаругуру през юни 2018 г. и в Ниамагаб през декември 2018 г.;

Е.  като има предвид, че г-н Русесабагина е бил изпълнителен директор на хотел „Mille Collines“ в Кигали по време на геноцида през 1994 г., където е подслонил и спасил 1 268 тутси и умерени хуту, които са бягали от убийствата; като има предвид, че г-н Русесабагина е международно признат активист в областта на правата на човека, чиято история се разказва във филма Хотел Руанда; като има предвид, че за тези свои достойни постъпки той е награден с Президентския медал за свобода през 2005 г.;

Ж.  като има предвид, че г-н Русесабагина създаде политическата партия PDR-Ihumure през 2006 г. и понастоящем председателства Движението за демократична промяна – коалиция, която включва PDR-Ihumure; като има предвид, че Фронтът за национално освобождение, въоръженото крило на PDR-Ihumure, пое отговорност за поредица от въоръжени нападения през 2018 г.;

З.  като има предвид, че на 27 август 2020 г. г-н Русесабагина беше принудително прехвърлен от Дубай в Кигали при неизяснени обстоятелства и се появи отново на 31 август 2020 г. в централата на Бюрото за разследване в Руанда; като има предвид, че според съда в Руанда г-н Русесабагина е бил арестуван на международното летище в Кигали, което противоречи на предишно съобщение на полицията, че е арестуван благодарение на „международно сътрудничество“; като има предвид, че органите на ОАЕ отричат каквото и да било участие в неговото прехвърляне и последващо задържане; като има предвид, че законното задържане и прехвърляне на заподозряно лице от една държава в друга с цел провеждане на наказателно производство следва да се извършва посредством производство за екстрадиция, контролирано от независим съд;

И.  като има предвид, че на г-н Русесабагина е отказан достъп до правна защита по негов избор; като има предвид, че международните адвокати, на които е възложил защитата си, все още не са получили необходимите разрешения, за да го представляват;

Й.  като има предвид, че обвинителният акт на г-н Русесабагина, преписката по делото и други документи, необходими за подготовката на защитата му, са били конфискувани на 23 декември 2020 г. от директора на затвора Mагерагере; като има предвид, че на 8 февруари 2021 г. ръководителят на затвора е бил арестуван; като има предвид, че съдебният процес срещу г-н Русесабагина и 19 други лица, обвинени във връзки с терористични организации, беше отложен за 17 февруари 2021 г.; като има предвид, че официалната причина за това отлагане е невъзможността на правителството на Руанда да се срещне със своя правен съветник поради ограничения, свързани с COVID-19;

К.  като има предвид, че семейството на г-н Русесабагина е изключително разтревожено за здравословното му състояние, тъй като той е преживял рак и страда от сърдечносъдово заболяване, за което приема предписани му лекарства; като има предвид твърденията, че лекарствата, които семейството му е изпратило по дипломатическата поща на белгийското посолство в Руанда, така и не са достигнали до г-н Русесабагина; като има предвид, че той получава лекарство, предписано от лекар в Руанда, без да знае какви са съставките му;

1.  осъжда насилственото изчезване, незаконното предаване и задържането в изолация на Пол Русесабагина;

2.  подчертава, че насилственото изчезване на г-н Русесабагина от 27 до 31 август 2020 г. нарушава задълженията на Руанда съгласно Международния пакт за граждански и политически права (членове 6 и 9), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (членове 2 и 16) и Всеобщата декларация за правата на човека (член 9);

3.  припомня, че екстрадицията на заподозряно лице в друга държава следва да се извършва само чрез независимо контролирано производство за екстрадиция, за да се гарантира законността на искането за екстрадиция и да се удостовери, че правото на заподозряното лице на справедлив съдебен процес е напълно гарантирано в подалата искането са екстрадиция държава;

4.  осъжда ограниченията на основни права и свободи, от страна на органите в Руанда, и произволното използване на предварително задържане за потискане на несъгласието, без на г-н Русесабагина да се предоставят минимални гаранции за справедлив съдебен процес или да му се позволи редовен контакт със семейството му;

5.  призовава органите на Руанда да представят пълно и потвърдено описание за начина, по който г-н Русесабагина е бил задържан и прехвърлен в Кигали; призовава за международно, независимо, прозрачно и надеждно разследване на предаването и задържането на г-н Русесабагина;

6.  изразява дълбока загриженост за нарушенията на правата на г-н Русесабагина; настоятелно призовава органите на Руанда да позволят публичното и справедливо изслушване на г-н Русесабагина от компетентен, независим и безпристрастен съд, прилагащ международни стандарти в областта на правата на човека; припомня на правителството на Руанда задълженията му да гарантира основните права, включително достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални правни инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону и по-специално членове 8 и 96 от него; призовава съдебните органи в Руанда да осигурят на г-н Русесабагина бързо и справедливо обжалване, което да отговаря на стандартите, определени от правото на Руанда и международното право;

7.  призовава на г-н Русесабагина да се предостави възможност за провеждане на поверителни консултации с избран от него правен съветник и за редовни и сигурни контакти със семейството му; припомня на органите на Руанда, че г-н Русесабагина има право на пълен достъп до своя обвинителен акт, преписката по делото и други документи, за да оспори законността на задържането си; припомня правния принцип на презумпцията за невиновност;

8.  изразява дълбоката си загриженост относно здравословното състояние на г-н Русесабагина, особено предвид на факта, че излагането на COVID-19 може да представлява значителен риск за живота му; призовава правителството на Руанда да гарантира, при всички обстоятелства, физическата неприкосновеност и психологическото благосъстояние на г-н Русесабагина и да му позволи да приема обичайните си лекарства; призовава правителството на Руанда да позволи здравословното му състояние да бъде наблюдавано от лекар в Белгия, както беше поискано от белгийския министър на външните работи на 4 февруари 2021 г.; призовава правителството на Руанда да гарантира достъпа на всички затворници до подходящо здравно обслужване;

9.  осъжда воденето на политически мотивирани съдебни процеси, съдебното преследване на политически опоненти и предрешаването на изхода на съдебни процеси; настоятелно призовава органите на Руанда да гарантират разделението на административните, законодателните и съдебните правомощия, и по-специално независимостта на съдебната система; призовава Руанда да отвори политическата си сфера и да подобри резултатите си в областта на правата на човека; очаква Руанда да изпълни препоръките на универсалния периодичен преглед на страната от Съвета по правата на човека в Женева от 25 януари 2021 г.;

10.  призовава правителството на Руанда да спазва и изцяло да подкрепя правото на протести и правото на свобода на изразяване, на сдружения и събрания и да не се стреми към ограничаване на тези права;

11.  призовава правителството на Руанда да ратифицира Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване и Римския статут, за да стане член на Международния наказателен съд; настоятелно призовава Руанда да позволи на Подкомитета на ООН за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание да възобнови посещенията си; призовава органите на Руанда спешно да пристъпят към преразглеждане на декларацията си, с която се дава възможност на лица и неправителствени организации (НПО) да подават жалби до Африканския съд по правата на човека и народите, с цел тя да бъде възобновена и отново въведена в действие;

12.  призовава Европейския съюз да предприеме незабавни действия за гарантиране на разследването на законността на ареста и съдебния процес на г-н Русесабагина и зачитането на правата му като гражданин на ЕС на всички етапи от този процес; призовава делегацията на ЕС в Руанда, както и дипломатическите представителства на държавите членки, по-специално посолството на Белгия в Руанда, да наблюдават процеса срещу г-н Русесабагина, да посетят г-н Русесабагина в затвора и да повдигнат неговия случай в диалога си с органите на Руанда;

13.  призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и специалния представител на ЕС за правата на човека да засилят диалога с Руанда по правата на човека на най-високо равнище, за да се гарантира, че страната спазва своите двустранни и международни ангажименти; подчертава, че в контекста на международната работа за развитие в Руанда следва да се отдава много по-голям приоритет на правата на човека, принципите на правовата държава и прозрачното и отзивчиво управление;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите – членки на ЕС, специалния представител на ЕС за правата на човека, върховния комисар на ООН за правата на човека, генералния секретар на ООН, институциите на Африканския съюз, Източноафриканската общност, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, Панафриканския парламент, защитниците на Пол Русесабагина и президента и парламента на Руанда.

(1) Според доклада „Свободата в света през 2020 г.“ на организацията „Фрийдъм хаус“.


Положението с правата на човека в Казахстан
PDF 168kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно положението с правата на човека в Казахстан (2021/2544(RSP))
P9_TA(2021)0056RC-B9-0144/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно положението с правата на човека в Казахстан(1) и предходните си резолюции относно Казахстан, включително резолюциите от 18 април 2013 г.(2), 15 март 2012 г.(3) и 17 септември 2009 г.(4),

–  като взе предвид Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, подписано в Астана на 21 декември 2015 г. и влязло в сила на 1 март 2020 г. след ратифицирането му от всички държави членки,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2019 г. относно новата стратегия на ЕС за Централна Азия,

–  като взе предвид доклада за Казахстан в Годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията по света през 2019 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията,

–  като взе предвид 17-ото заседание на Съвета за сътрудничество ЕС – Казахстан от 20 януари 2020 г., 12-ото заседание в рамките на диалога за правата на човека между ЕС и Казахстан, проведено на 26 и 27 ноември 2020 г., и 18-ото заседание на Комитета за сътрудничество ЕС – Казахстан от 25 септември 2020 г.,

–  като взе предвид универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека по отношение на Казахстан от 12 март 2020 г.,

–  като взе предвид втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 1 февруари 2021 г. относно нарастващия натиск върху НПО в областта на правата на човека в Казахстан, от 11 януари 2021 г. относно парламентарните избори в Казахстан и от 7 януари 2021 г. относно стъпките за премахване на смъртното наказание,

–  като взе предвид изявлението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 10 януари 2021 г. относно предварителните констатации и заключенията във връзка с изборите в Казахстан,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че през миналите седмици се наблюдават обезпокоително влошаване на общото положение с правата на човека и репресии срещу организациите на гражданското общество в Казахстан, като бяха наложени строги ограничения върху правото на свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване; като има предвид, че гражданското общество и организациите за защита на правата на човека, работещи в Казахстан, са подложени на все по-голям натиск и санкции от страна на властите в страната, което възпрепятства усилията за реформи и ограничава крайно необходимата дейност на гражданското общество;

Б.  като има предвид, че на 21 декември 2015 г. Европейският съюз и Казахстан подписаха Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество, което има за цел да осигури широка рамка за активизиране на политическия диалог и сътрудничеството в областта на правосъдието, вътрешните работи и много други области; като има предвид, че това споразумение поставя силен акцент върху демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, основните свободи, устойчивото развитие и сътрудничеството с гражданското общество; като има предвид, че Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество влезе в сила на 1 март 2020 г., след като беше ратифицирано от всички държави членки;

В.  като има предвид, че новата стратегия на ЕС за Централна Азия поставя силен акцент върху диалога между ЕС и Централна Азия в областта на защитата и насърчаването на принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, включително свободата на сдружаване и изразяване на мнение, и създаването на благоприятна среда за гражданското общество и защитниците на правата на човека; като има предвид, че Европейският съюз предоставя на Казахстан значителна помощ във връзка с COVID-19, включително съвсем наскоро – на 29 януари 2021 г. – чрез финансовата си подкрепа за превоза на над 8 000 кг медицински материали на Световната здравна организация (СЗО);

Г.  като има предвид, че парламентарните избори в Казахстан на 10 януари 2021 г. бяха описани от ЕСВД като пропусната възможност за доказване на ефективното прилагане на политическите реформи и процеса на модернизиране на страната след последните избори и че същевременно отдавнашните препоръки на Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) по редица въпроси все още не са изпълнени, включително препоръките относно основните свободи, безпристрастността на администрацията, отговаряща за изборите, критериите за участието в изборите като кандидат или гласоподавател, регистрацията на гласоподавателите, медиите и публикуването на изборните резултати; като има предвид, че според предварителните констатации на ОССЕ/БДИПЧ и Парламентарната асамблея на ОССЕ правната рамка на Казахстан все още не е благоприятна за провеждането на избори в съответствие с международните стандарти;

Д.  като има предвид, че системните недостатъци по отношение на зачитането на свободата на сдружаване, събрания и изразяване на мнение продължават да ограничават политическата дейност, както и че липсата на действителна политическа конкуренция и на политически опозиционни групи – от 2013 г. насам не са регистрирани нови партии – са лишили гласоподавателите от реален избор; като има предвид, че демократичните избори са крайъгълен камък за реализирането на политически реформи и за изграждането на свободно и отворено общество;

Е.  като има предвид, че върху две опозиционни движения – „Коше Партияси“ и „Демократичен избор на Казахстан“ – беше наложена забрана чрез тайни съдебни решения, които ги обозначиха като „екстремистки“ организации без право на обжалване; като има предвид, че 17 ръководители на „Коше Партияси“ са били изпратени в центрове за предварително задържане съгласно член 405 и член 182 от Наказателния кодекс на Казахстан и рискуват да бъдат осъдени на дълго лишаване от свобода; като има предвид, че затворници, обвинени, че подкрепят „Демократичен избор на Казахстан“, все още излежават присъди за лишаване от свобода; като има предвид, че 26 политически затворници, включително Алмат Жумагулов, Асет Абишев, Кенжебек Абишев, Ашкат Жексебаев, Кайрат Клишев, Ербол Ескозин, Абай Бегимбетов, Асел Онлабекизи, Еркин Сабаншиев, Жанат Жамалиев, Диана Баймагамбетова, Ноян Рахимжанов и Аскар Каирбек, са жертва на политическо преследване във връзка с подкрепата си за тези движения;

Ж.  като има предвид, че на нерегистрираната опозиционна Демократична партия не беше разрешено да участва в тези избори, след като на 22 февруари 2020 г. органите на властта попречиха на партията да проведе своя учредителен конгрес в Алмати; като има предвид, че без провеждането на такъв конгрес партията не е в състояние да се регистрира; като има предвид, че членове на Демократичната партия са били подложени на натиск от страна на органите, като някои от тях са били задържани за предполагаеми административни нарушения, а на други е било попречено да пътуват до мястото на провеждане на конгреса;

З.  като има предвид, че по време на предизборната кампания и в деня на изборите казахстанските власти се опитаха да затегнат цензурата и контрола си в интернет, като многократно прекъснаха достъпа до интернет и принудиха гражданите да инсталират „удостоверение за национална сигурност“, което позволява да се улавя криптиран интернет трафик; като има предвид, че държавата упражнява все по-силен контрол върху интернет, включително чрез опити за ограничаване на потока от информация чрез цензура и контрол на интернет и спиране на интернет, както и чрез продължаване на изискването гражданите да инсталират „удостоверение за национална сигурност“, което позволява да се прихваща онлайн трафик на ползвателите на интернет;

И.  като има предвид, че по време на предизборната кампания бяха извършени масови арести; като има предвид, че в деня на изборите органите незаконно задържаха най-малко 350 участници в мирни демонстрации в 10 различни града; като има предвид, че казахстанските органи редовно възпрепятстват провеждането на мирни протести срещу правителствените политики; като има предвид, че Законът за мирните събрания и измененията на законите за политическите партии и изборите, приети през май 2020 г., не зачитат основните права на гражданите на Казахстан;

Й.  като има предвид, че мисията на БДИПЧ за ограничено наблюдение на изборите докладва, че работата на независимите наблюдатели е била обременена и възпрепятствана от властите, докато на подкрепящите правителството наблюдатели е било разрешено да следят изборния процес; като има предвид, че неправителствени организации за защита на правата на човека съобщиха, че значителен брой независими наблюдатели на парламентарните избори на 10 януари 2021 г. са били подложени на сплашване, задържания вследствие на административни нарушения и глоби;

К.  като има предвид, че в медийната среда в Казахстан доминират държавни или субсидирани от държавата медийни канали; като има предвид, че между януари и юли 2020 г. седем журналисти бяха физически нападнати, а 21 журналисти, блогъри и активисти бяха задържани, като седем от тях бяха задържани по време на репортажите си; като има предвид, че през 2020 г. властите заведоха над 38 наказателни дела срещу журналисти за предполагаеми престъпления, например разпространяване на невярна информация и подбуждане; като има предвид, че всички основни национални опозиционни вестници бяха забранени през 2016 г. и че независимите журналисти продължават да бъдат подлагани на тормоз; като има предвид, че органите повдигнаха наказателни обвинения срещу Лукпан Ахмедяров, главен редактор на независимия вестник „Уралская неделя“, за това, че е публикувал материали за корупционните действия на местния елит, а Сания Тойкен, журналист в казахстанската служба на радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“ (RFE/RL), неколкократно беше обект на физически атаки и на задържания заради това, че отразява мирни протести и парламентарните избори през 2021 г.;

Л.  като има предвид, че от февруари до ноември 2020 г. петима членове на опозицията бяха убити или починаха при неясни обстоятелства, след като дълго време бяха обект на политическо преследване заради опозиционните си дейности, а именно това са Дулаг Агадил, блогър и жертва на изтезания, неговият 17-годишен син Жанболат Агадил, който беше основният свидетел на произволния арест на баща си, Аманбике Хайрола, Серик Оразов и Гарифула Ембергенов; като има предвид, че органите не проведоха задълбочени и прозрачни разследвания на тези смъртни случаи; като има предвид, че е изключително важно лицата, отговорни за поръчването и извършването на тези престъпления, да бъдат изправени пред съда и да се гарантира, че властите се въздържат от преследване на представителите на гражданското общество и членовете на семействата, които се стремят да открият истината за смъртта на тези жертви; като има предвид, че казахстанските органи упражниха репресии срещу най-малко 200 активисти, участвали във възпоменателната церемония, посветена на Дулат Агадил, или организирали дейности по набиране на средства за семейството му и за семействата на други политически затворници; като има предвид, че 57 от тях бяха обвинени в „екстремизъм“, като сред тях е и Даметкан Аспандиярова, майка на три деца, която понастоящем е под домашен арест и е изправена пред 12 години лишаване от свобода по обвинения в екстремизъм заради организирането на набиране на средства в подкрепа на семейството на Дулад Агадил;

М.  като има предвид, че в затворите в Казахстан изтезанията и малтретирането са много често явление, като всяка година Коалицията за борба с изтезанията съобщава за най-малко 200 случая на изтезания; като има предвид, че извършителите на подобни посегателства се ползват с безнаказаност, докато срещу защитничката на правата на човека Елена Семенова беше заведено дело от затворнически колонии за това, че е разкрила в социалните медии използването на изтезания в казахстанската пенитенциарна система;

Н.  като има предвид, че въпреки призивите от страна на специалния докладчик на ООН(5) , на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския съюз казахстанските власти злоупотребяват с неясни и прекомерно широко формулирани закони срещу екстремизма, за да преследват опозицията и защитниците на правата на човека; като има предвид, че съгласно този закон от 22 октомври 2020 г. насам, тоест от деня, в който органите обявиха датата на изборите, броят на политически мотивираните наказателни дела се удвои и достигна 99 производства, по-специално въз основа на обвинения в екстремизъм; като има предвид, че 69 от засегнатите лица са изложени на опасност от предстоящо задържане, като например активистката Гулзипа Джаукерова, и че 11 активисти бяха поставени под домашен арест по изфабрикувани обвинения в „екстремизъм“;

О.  като има предвид, че няколко независими НПО в областта на правата на човека, в т.ч. ECHO, Еркиндик Канати, Международното бюро на Казахстан за правата на човека и принципите на правовата държава и „International Legal Initiative“, неотдавна бяха глобени и им беше разпоредено да прекратят работата си за срок до три месеца, считано от 25 януари 2020 г., на базата на неясни правни основания; като има предвид, че като отмъщение за извършвания от тях мониторинг властите упражняват тормоз и дори в много случаи преследват по съдебен път защитници на правата на човека, включително Шолпан Джанзакова, Анна Шукейева, Райгул Садирбаева, Айжан Измакова, Данияр Касенов, Алтинай Туксикова, Дана Жанай, Назим Серикпекова, Алма Нурушева, Абаибек Султанов, Зухра Нариман, Улболсин Турдиева, Алия Жакупова, Роза Мусаева и Барлик Мендигазиев; като има предвид, че между октомври и ноември 2020 г. най-малко 15 организации бяха уведомени, че са нарушили член 460–1 от Кодекса за административните нарушения, въз основа на твърдения, че не са информирали правилно органите относно полученото чуждестранно финансиране;

П.  като има предвид, че през 2020 г. 112 лица, три благотворителни организации и едно търговско дружество бяха осъдени за упражняване на свободата си на религия или убеждения;

Р.  като има предвид, че сред управляващия елит в Казахстан се шири корупция, както е видно от факта, че страната се нарежда на 94-то място в индекса на „Transparency International“ за възприемане на корупцията за 2020 г., и че тази корупция възпрепятства правата на човека, социалната справедливост и социално-икономическото развитие;

С.  като има предвид, че в разгара на пандемията от COVID-19 правителството злоупотребява със свързаните с пандемията ограничения като претекст за засилване на политическите репресии срещу гражданското общество, защитниците на правата на човека, членовете на опозицията и здравните работници, които осъдиха неуспеха на правителството да овладее епидемията;

Т.  като има предвид, че на 21 януари 2021 г. двама етнически казахи – Мурагер Алимули и Кайша Аканкизи, които избягаха от Китай, опасявайки се от лишаване от свобода в концентрационни лагери, впоследствие бяха подложени на побой и наранени с нож от неизвестни нападатели, както и че съответно трябва да се обръща достатъчно внимание на постоянното етническо напрежение в южните региони на Казахстан; като има предвид, че в Казахстан продължават насилствените етнически сблъсъци, особено в южната част на страната, където през февруари 2020 г. вследствие на сблъсъците между казахи и етнически дунгани имаше 11 убити и десетки ранени, а над 23 000 души, предимно дунгани, бяха принудени да напуснат домовете си;

У.  като има предвид, че казахстанските органи са злоупотребили с механизмите за международно сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително с червените бюлетини на Интерпол и правната взаимопомощ, за да преследват един политически бежанец в Белгия и конфискуват неговите документи, тези на адвоката и защитник на правата на човека Бота Джардемали; като има предвид, че на 29 септември 2020 г. Националният съд по въпросите на убежището на Франция предостави политическо убежище на основателя на Демократичен избор на Казахстан Мухтар Аблязов, който беше осъден задочно от казахстански съд на доживотен затвор в нарушение на правото на защита, като отбеляза системния и политически характер на репресивния апарат на Казахстан и злоупотребата от негова страна с граждански и наказателни производства;

Ф.  като има предвид, че казахстанските органи продължават да вземат на прицел независими профсъюзи и профсъюзни активисти; като има предвид, че през 2020 г. Законът за профсъюзите беше изменен, като бяха премахнати принадлежността към профсъюзи и изискванията за двуетапна регистрация; като има предвид, че въпреки това изменение градската администрация на Шимкент прекрати делото срещу Промишления синдикат на работниците в областта на горивата и енергетиката въз основа на необосновани твърдения или разпоредби, които вече не съществуват или не се прилагат към този синдикат;

Х.  като има предвид, че равенството между половете все още е проблем в Казахстан; като има предвид, че неправителствени организации посочват, че не се подават достатъчно сигнали за случаите на насилие срещу жени и че по тези случаи, както и по случаи на сексуален тормоз, се наблюдава нисък процент на преследване; като има предвид, че според ООН COVID-19 е създал нови пречки пред момичетата по отношение на равния достъп до информация и образование; като има предвид, че жертвите не разполагат с достатъчна защита, а съдебните и полицейските служители и доставчиците на услуги не са обучени да идентифицират, предотвратяват и реагират на насилието срещу жени;

Ц.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) в Казахстан все още са изправени пред правни предизвикателства и дискриминация; като има предвид, че през юни 2020 г. парламентът на Казахстан прие дискриминационни изменения към новия здравен кодекс, които уреждат аспектите на здравеопазването за транссексуалните лица; като има предвид, че процесът на промяна на половата идентичност в Казахстан продължава да бъде инвазивен и унизителен;

1.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да действа в съответствие с международните си задължения и да зачита правата на човека и основните свободи, залегнали в членове 1, 4, 5 и 235 от Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество; призовава органите на Казахстан да спазват международните стандарти при зачитане на правната рамка за провеждане на избори и да изпълнят препоръките на мисията за ограничено наблюдение на изборите на БДИПЧ, включително препоръките относно конституционно гарантираните основни свободи, участието на гражданското общество, политическия плурализъм, безпристрастността на изборната администрация, активното и пасивното избирателно право, регистрацията на гласоподавателите, медиите и публикуването на изборните резултати;

2.  призовава правителството на Казахстан да оттегли политически мотивираните обвинения и да прекрати всички форми на произволно задържане, репресии и тормоз срещу защитници на правата на човека, религиозни организации, организации на гражданското общество, профсъюзи, журналисти и политически опозиционни движения, както и да позволи на хората свободно да изразяват своите политически, религиозни и други възгледи; призовава правителството да измени новия закон за мирните събрания, така че тази свобода да бъде гарантирана;

3.  настоятелно призовава правителството на Казахстан незабавно да освободи и напълно да реабилитира всички политически затворници, по-специално Алмат Жумагулов, Арон Атабек, Нургул Калуова, Салтанат Кусманкизи, Дарин Хасенов, Уласбек Ахметов, Кенжебек Абишев, Ержан Елшибаев, Асет Абишев, Игор Чуприн, Руслан Гинатулин, Ашкат Жексебаев, Кайрат Клишев, Ербол Ескозин, Абай Бегимбетов, Асел Онлабекизи, Еркин Сабаншиев, Жанат Жамалиев, Диана Баймагамбетова, Ноян Рахимжанов и Аскар Каирбек и незабавно да отмени мерките за процесуална принуда задържане под стража и домашен арест, наложени на активисти на гражданското общество, членове на опозицията, ползватели на социални медии и мирни демонстранти; призовава правителството на Казахстан да преразгледа случаите и да предостави обезщетение на бившите политически затворници и жертви на изтезания Искандер Еримбетов, Макс Бокаев и Мухтар Джакишев, в съответствие с препоръките на работната група на ООН относно произволното задържане и Комитета на ООН по правата на човека;

4.  приветства стъпките, предприети от правителството на Казахстан за прекратяване на политически мотивираните дела срещу защитниците на правата на човека Данияр Хасенов и Абайбек Султанов, но изразява загриженост относно образуването на ново наказателно дело по изфабрикувано обвинение в „екстремизъм“ срещу тях; призовава правителството на Казахстан да оттегли всички политически мотивирани обвинения срещу филантропа Барлик Мендигазиев и да сложи край на политически мотивираното преследване на членовете на неговото семейство и бившите му съдружници;

5.  осъжда недобросъвестната употреба на законодателството за борба с екстремизма по отношение на поддръжниците на мирните опозиционни движения Демократичен избор на Казахстан и Коше Партияси, и настоятелно призовава органите да разрешат политическия плурализъм и политическата конкуренция; настоятелно призовава правителството на Казахстан да изпълни препоръките на Европейския парламент, на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в които се осъжда произволното прилагане на законите за борба с екстремизма;

6.  призовава Казахстан да осъществи реформи, насочени към продължаване на модернизацията, демокрацията и стабилността на страната, да увеличи усилията за реформиране на политическата система на Казахстан, така че да се развият парламентаризмът и многопартийната система, както и да се разшири гражданското участие; отбелязва създаването на Върховен съвет за реформи и отбелязва обявяването от казахстанските органи на нов етап на реформи, по-специално по въпросите на правоприлагането, съдебната система и даването на приоритет на правата на човека; подчертава, че е важно този процес да продължи, включително промените в избирателния закон и цялостното прилагане на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ;

7.  призовава казахстанските органи да прекратят използването на Наказателния кодекс срещу активисти, блогъри, журналисти и други лица във връзка с упражняване на правото им на свобода на изразяване на мнение;

8.  приветства решението на казахстанските органи да отменят глобите и да позволят на НПО да продължат дейността си, както беше обявено на 3 февруари 2021 г.; призовава тригодишната забрана за упражняване на активна дейност, наложена на Макс Бокаев, да бъде отменена и да му бъде позволено да продължи основната си дейност; призовава органите на Казахстан да престанат да използват неправилно схемите за финансово отчитане с цел оказване на натиск върху групите за защита на правата на човека, да премахнат неоснователните обвинения за административни нарушения срещу групите, преследвани за предполагаеми нарушения, да приведат законодателството и практиките за докладване на чуждестранни доходи в съответствие с международните стандарти, включително чрез отмяна на членове 460–1 и 460–2 от Кодекса за административните нарушения, както и да защитават и улесняват толкова необходимата дейност на гражданското общество;

9.  потвърждава твърдото си убеждение, че преследването на независими НПО чрез необосновани данъчни проверки и тормозът на защитници на правата на човека и движения като Бостандик Кз, Фемина Виртуте, Веритас, 405 и Елимай, както и активисти на гражданското общество, посредством административно задържане, глоби и наказателни преследвания не само възпрепятстват усилията за реформи, които вече са положени от органите, но и вредят на международната репутация на Казахстан;

10.  изразява съжаление относно тревожното състояние на свободата на медиите в страната и призовава правителството на Казахстан да осигури свободна и безопасна среда за независимите журналисти;

11.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да позволи на независимите профсъюзи да се регистрират и да действат в съответствие с международните трудови стандарти, ратифицирани от Казахстан, без каквато и да било намеса или тормоз; изразява дълбоко съжаление във връзка с шестмесечното спиране от 5 февруари 2021 г. на дейността на Промишления синдикат на работниците в областта на горивата и енергетиката от Специализирания междурайонен икономически съд в Шимкент поради твърдения, че не са се регистрирали в съответствие със Закона за профсъюзите; насърчава правителството на Казахстан да прилага по съдържателен начин Закона за профсъюзите във вида, в който беше изменен през май 2020 г.;

12.  отбелязва със загриженост новия проектозакон за благотворителните организации, който налага допълнителни регулаторни мерки на организациите на гражданското общество и пряко противоречи на логиката и най-добрите практики на благотворителната дейност, както и неотдавнашната инициатива за създаване на асоциация на донорските организации под егидата на правителството, която рискува да бъде използвана неправомерно за контрол на донорските организации, допълнително ограничаване на тяхната независимост и налагане на контрол върху дейностите;

13.  отбелязва, че откакто през 2008 г. Казахстан ратифицира Протокола на ООН за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, страната значително подобри националното си законодателство относно наказателното преследване на трафика на хора и защитата на жертвите на трафик; потвърждава обаче, че все още има редица предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени от Казахстан, ако желае да премахне трафика на хора, както по отношение на подкрепата за жертвите, така и по отношение на наказателното преследване на експлоататорите;

14.  призовава органите да се борят с всички форми на насилие срещу жените, включително чрез осигуряване на ефективни и достъпни канали за подаване на сигнали и мерки за защита, които са съобразени с потребностите на жертвите и изискванията за поверителност; настоятелно призовава да се сложи край на безнаказаността и да се предприемат действия за гарантиране на подходящи наказания на извършителите, включително в случаите на домашно насилие; настоятелно призовава казахстанските органи да инкриминират домашното насилие като самостоятелно нарушение и да предвидят наказания за извършителите; призовава казахстанските органи да считат кризисните центрове и услугите за оцелели от домашно насилие като „основни услуги“ и да улеснят достъпа до тях за всички жени и момичета, включително по време на кризата с коронавируса; настоятелно призовава Казахстан да подпише и ратифицира Конвенцията от Истанбул;

15.  настоява, че правата на общността на ЛГБТИ трябва да се зачитат в пълна степен; призовава правителството на Казахстан да гарантира принципа на недискриминация срещу общността на ЛГБТИ, включително чрез забрана със закон на дискриминацията въз основа на полова идентичност или сексуална ориентация; призовава за осигуряване на подходящо обучение за съдебните и полицейските служители, както и за доставчиците на услуги, за да се гарантира, че на ЛГБТИ лицата се предоставят подходящи грижи и защита;

16.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да гарантира безопасността на етническите казахи и други малцинствени групи, които са избягали от концентрационни лагери в Китай, включително като предостави постоянен статут на бежанец на Мурагер Алимули и Каиша Аканкизи, и да обърне достатъчно внимание на продължаващото етническо напрежение в южните региони на страната;

17.  съветва казахстанските органи да не злоупотребяват с механизмите за съдебно сътрудничество като системата на Интерпол за червени бюлетини и исканията за правна взаимопомощ с цел преследване на противници на режима в чужбина и получаване на достъп до поверителна информация;

18.  приветства премахването от страна на Казахстан на смъртното наказание за всички престъпления чрез ратифицирането на 2 януари 2021 г. от страната на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, като по този начин Казахстан стана 88-ата страна по споразумението; настоятелно призовава правителството на Казахстан да изпълни ангажиментите си за нулева толерантност към изтезанията и да гарантира, че всички твърдения за изтезания са щателно разследвани и отговорните лица се изправят пред съд;

19.  настоятелно призовава правителството на Казахстан да премахне изтезанията и малтретирането в затворите, да зачита правата на затворниците и да гарантира подходящи условия на живот, хигиена и безопасна среда по отношение на справянето със заплахите, породени от COVID-19;

20.  призовава Казахстан да въведе подходящи гаранции за личните данни и да приеме по-строго законодателство за защита на данните, както и да ограничи използването на технологии за инвазивно цифрово наблюдение и да въведе регулаторна рамка, която ясно да забранява произволното и неправомерно цифрово наблюдение, включително разпознаването на лица, в съответствие с правата на човека;

21.  призовава ЕС и неговите държави членки, включително на срещи на високо равнище и други срещи в подобен формат, в рамките на многостранни форуми и чрез местни представителства, да подкрепят решително гражданското общество, да предприемат допълнителни мерки за предоставяне на подкрепа за гражданското общество в Казахстан чрез Комисията, включително, но не само, за разширяване на схемите за финансова помощ, така че те да обхванат организациите на гражданското общество, които насърчават правата на човека, демократичните ценности, принципите на правовата държава и основните свободи в Казахстан, особено защитниците на правата на човека, и да засилят преките контакти с гражданите на Казахстан; подчертава, че финансовата помощ за Казахстан следва да бъде насочена към подкрепа на гражданското общество и жертвите на политическо преследване, а не към подкрепа на авторитарния режим;

22.  насърчава делегацията на ЕС в Казахстан да засили ангажираността си с местните членове на гражданското общество чрез организиране на редовни срещи и отправяне на препоръки по време на официални срещи с казахстански правителствени служители;

23.  настоятелно призовава делегацията на ЕС в Казахстан да наблюдава продължаващите нарушения на правата на човека и да заеме публична позиция по отношение на нарушенията, да предоставя помощ на жертвите на политическо преследване и на лишени от свобода активисти, като присъства на съдебните процеси срещу критици на правителството и защитници на правата на човека и отправя искане за посещения в затворите, както и да реагира бързо и решително на всяко действие, което противоречи на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека;

24.  припомня наскоро одобрения глобален режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, който дава възможност на ЕС да насочва действията си срещу извършителите на тежки нарушения на правата на човека по целия свят, което в случая с Казахстан ще даде възможност за действия срещу лица, образувания и органи, които участват или са замесени в широко разпространени и системни нарушения на правата на човека; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки да обмислят налагането на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека;

25.  изисква правата на човека да заемат водещо място сред ангажиментите на ЕС за сътрудничество с Централна Азия; подчертава, че по-задълбочените политически и икономически отношения с ЕС, както е предвидено в Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество, трябва да се основават на споделени ценности и да съответстват на активен и конкретен ангажимент от страна на Казахстан по отношение на демократичните реформи, произтичащи от неговите международни задължения и ангажименти;

26.  призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да извършат цялостен преглед на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество с оглед на последните събития и резултатите от прегледа на търговската политика;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за Централна Азия, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на президента, правителството и парламента на Казахстан.

(1) OВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 83.
(2) OВ C 45, 5.2.2016 г., стр. 85.
(3) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 93.
(4) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 30.
(5) Специален докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма.


Политическата ситуация в Уганда
PDF 156kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно политическата ситуация в Уганда (2021/2545(RSP))
P9_TA(2021)0057RC-B9-0138/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Уганда,

–  като взе предвид изявлението от 20 януари 2021 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) от името на Европейския съюз относно изборите в Уганда,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител от 12 януари 2021 г. относно предстоящите общи избори в Уганда,

–  като взе предвид забележките на посланика на ЕС Атилио Пачифичи от 12 януари 2021 г. относно замразяването на банкови сметки на неправителствени организации (НПО),

–  като взе предвид съвместното местно изявление на делегациите на Европейския съюз в Уганда и дипломатическите мисии в Уганда на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Швеция, Исландия и Норвегия от 26 ноември 2020 г. относно неотдавнашното свързано с изборите насилие в Уганда,

–  като взе предвид информационната бележка за медиите на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека от 8 януари 2021 г. относно Уганда,

–  като взе предвид изявлението на експерти на ООН по правата на човека от 29 декември 2020 г., озаглавено „Уганда: експерти на ООН са сериозно обезпокоени от ограничителните мерки във връзка с изборите“,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., по която Уганда е страна,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., ратифициран от Уганда на 21 юни 1995 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 27 юни 1981 г.,

–  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление от 30 януари 2007 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г.,

–  като взе предвид Конституцията на Република Уганда от 1995 г., изменена през 2005 г.,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону) от 23 юни 2000 г.(1), и по-специално член 8, параграф 4 от него относно недискриминацията,

–  като взе предвид Съвместната стратегия Африка – ЕС,

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Уганда от 18 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното местно изявление на Групата партньори за демокрация и управление от 23 декември 2020 г. относно задържането на активисти за правата на човека в Уганда,

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие в нея,

–  като взе предвид Националната индикативна програма за Уганда в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 14 януари 2021 г. гласоподавателите от Уганда се явиха пред урните, за да изберат президент и членове на парламента, на фона на мащабни сведения за нередности, и като има предвид, че на 16 януари 2021 г. избирателната комисия обяви президента Йовери Мусевени, който заема поста от 35 години, за победител, спечелил шести мандат с 59% от гласовете срещу основния опозиционен лидер Робърт Кягулани Сентаму, известен още като Боби Уайн, който получи 35%; като има предвид, че резултатите от изборите бяха трудни за проверка, тъй като избирателната комисия не следваше предписания процес на преброяване;

Б.  като има предвид, че периодът преди президентските избори в Уганда през 2020 г. беше помрачен от насилие, като опозиционните кандидати, организациите на гражданското общество (ОГО), защитниците на правата на човека, изборните експерти и журналистите се сблъскаха със систематични репресии и сплашване, докато упражняваха законните си права; като има предвид, че прекомерното използване на сила от страна на правоприлагащите органи и агенциите по сигурността сериозно дискредитираха изборния процес;

В.  като има предвид, че от есента на 2020 г. насам органите на властта засилиха предизборно репресиите срещу политическата опозиция, като агенциите по сигурността арестуваха ключовите опозиционни кандидати Боби Уайн, Патрик Обой Амуриат и генерал-лейтенант Хенри Тумукунде, прекъсваха техните митинги и ограничаваха медийното отразяване на изборите;

Г.  като има предвид, че кандидатът за президент на опозиционната партия Форум за демократична промяна Патрик Обой Амуриат беше арестуван многократно преди изборите, събралите се на един от неговите предизборни митинги бяха разпръснати със сълзотворен газ на 9 ноември 2020 г., а полицията стреля по конвоя му на 6 януари 2021 г.;

Д.  като има предвид, че нарастващата милитаризация на предизборната кампания стана особено очевидна на 18 и 19 ноември 2020 г., когато силите за сигурност репресираха протестиращите, които настояваха за освобождаването на арестувания по това време кандидат за президент Боби Уайн, в резултат на което в поне седем окръга в страната загинаха най-малко 54 протестиращи, стотици бяха арестувани, а други изчезнаха;

Е.  като има предвид, че след изборите опозиционният кандидат Боби Уайн беше фактически поставен под домашен арест, като силите за сигурност бяха обкръжили дома му в продължение на 11 дни;

Ж.  като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. Боби Уайн внесе във Върховния съд на Уганда петиция за оспорване на изборните резултати, в която се твърди, че е имало широкоразпространени измами, включително, че военните са добавяли фалшифицирани бюлетини в избирателните урни, пускали са бюлетини от името на хората и са пречели на гласоподаватели да влизат в избирателните секции; като има предвид, че след последните четири избирателни кампании победата на президента Мусевени беше оспорвана пред Върховния съд;

З.  като има предвид, че на 7 януари 2021 г. Боби Уайн внесе петиция в Международния наказателен съд (МНС), в която обвинява президента Мусевени и девет други висши длъжностни лица за множество нарушения на правата на човека;

И.  като има предвид, че до голяма степен на тези избори нямаше международни наблюдатели и мисии на избирателни експерти, след като органите на Уганда не акредитираха мисиите, и като има предвид, че органите на властта не изпълниха и препоръките от предишни мисии; като има предвид, че ЕС предложи да изпрати малък екип от наблюдатели на изборите, но предложението беше отхвърлено; като има предвид, че САЩ отмениха наблюдението на общите избори в Уганда, тъй като повечето от исканията им за акредитация бяха отхвърлени; като има предвид, че в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите от 2016 г. се отправят около 30 препоръки – включително се подчертава, че е необходимо да се осигури по-независим избирателен орган и да се прекрати прекомерната употреба на сила от страна на службите за сигурност – и нито една от тези препоръки не е изпълнена от органите на властта в Уганда;

Й.  като има предвид, че правителството ограничи достъпа до интернет преди изборите и започна да въвежда данък върху социалните медии за потребителите, купуващи интернет данни, и като има предвид, че се твърди, че преди изборите е бил блокиран достъпът до онлайн услугите за изпращане на съобщения и до платформи на социалните медии; като има предвид, че достъпът до някои сайтове на социални медии остава ограничен;

К.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 също бе използвана като претекст за репресии и непропорционални ограничения на събиранията и дейностите на опозицията; като има предвид, че Уганда е докладвала за приблизително 40 000 случая на COVID-19; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека изрази загриженост, че мерките, свързани с COVID-19, са били използвани за ограничаване на политическите свободи и политическото участие по време на изборния процес; като има предвид, че на 26 декември 2020 г. Уганда преустанови кампанията в области, в които опозицията се радва на особена популярност, включително Мбарара, Кабарол, Луверо, Касесе, Масака, Уакисо, Джинджа, Калунгу, Казо, град Кампала и Тороро, обосновавайки се с предпазните мерки във връзка с COVID-19;

Л.  като има предвид, че в няколко случая ограничителните мерки, свързани с COVID-19, са били насочени срещу определени групи, което е довело до прекомерно насилие и произволни арести без достъп до адвокат, както се вижда от полицейската акция, проведена на 29 март 2020 г. спрямо фондация „Децата на Слънцето“ – приют за бездомни млади хора, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални или трансполови лица;

М.  като има предвид, че през ноември 2020 г. Националното бюро за НПО (неправителствените организации) произволно прекрати дейността на новосъздадената Национална организация за наблюдение на изборите в Уганда – ръководена от граждани ОГО, създадена за наблюдение на избори; като има предвид, че органът за финансово разузнаване на Уганда замрази банковите сметки на няколко ОГО, включително Националния форум на НПО в Уганда и Мрежата на жените в Уганда (UWONET), обосновавайки се с непотвърдени обвинения във финансиране на тероризъм;

Н.  като има предвид, че през последните години органите на властта в Уганда все по-често насочват действията си срещу ОГО, особено срещу тези организации, които работят в областта на правата на човека и изборите; като има предвид, че на 23 декември 2020 г. Никълъс Опийо, водещ адвокат в областта на правата на човека и стипендиант на наградата „Сахаров“, беше арестуван заедно с трима други адвокати – Хърбърт Дакаси, Антъни Одур и Есому Обуре – и с Хамид Тениуа, член на Платформата за национално единство (NUP), по обвинения в изпиране на пари и нарушаване на конституционните гаранции на Уганда; като има предвид, че Никълъс Опийо беше освободен под гаранция на 30 декември 2020 г., но все още очаква съдебен процес; като има предвид, че Опийо категорично отрича обвиненията, като заявява, че средствата са били използвани законно в подкрепа на работата на Chapter Four Uganda (Глава четвърта – Уганда) в областта на правата на човека;

О.  като има предвид, че стотици поддръжници на NUP са отвлечени от служители по сигурността, докато са пътували в рамките на предизборната кампания, и че неизвестен брой от тях все още са принудително задържани или изчезнали;

П.  като има предвид, че на 2 януари 2020 г. в писмо до Министерството на финансите президентът Мусевени разпореди спиране на Механизма за демократично управление (DGF); като има предвид, че DGF финансира повечето НПО в Уганда и се подкрепя от редица държави членки, включително Австрия, Нидерландия, Швеция, Дания и Ирландия, както и от Норвегия; като има предвид, че неговата цел е укрепване на демократизацията, защита на правата на човека, подобряване на достъпа до правосъдие и повишаване на отчетността; като има предвид, че изпълнението на важни програми с финансиране от ЕС е сериозно възпрепятствано;

Р.  като има предвид, че през декември 2020 г. Мрежата на журналистите по правата на човека – Уганда докладва за над 100 случая на нарушения на правата на човека, насочени срещу журналисти, включително полицейско насилие, възникнали основно когато те са били по места, отразявайки кампаниите на политически кандидати; като има предвид, че на 30 декември 2020 г. полицията обеща, че само на „сертифицирани журналисти“ ще бъде разрешено да отразяват гласуването; като има предвид, че в края на ноември 2020 г. органите на властта експулсираха трима канадски журналисти; като има предвид, че сега Уганда се нарежда на 125-то от общо 180 места в световния индекс за свобода на медиите на организацията „Репортери без граници“ за 2020 г.;

С.  като има предвид, че на 12 декември 2020 г. правителството замрази активите на четири НПО, работещи в предизборни кампании за насърчаване на участието на жените и младежите – UWONET, Националния форум на НПО, Международния център на жените за мир и Алианса за финансово наблюдение на изборите – по обвинения във финансиране на тероризъм;

Т.  като има предвид, че на 11 януари 2021 г. Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН осъди това, което тя нарича „влошаващото се положение с правата на човека в Уганда“, и съобщи за многобройни нарушения на правата на човека, включително правата на свобода на изразяване на мнение, мирни събрания и участие, както и произволното лишаване от живот, произволните арести и задържане и изтезанията;

У.  като има предвид, че в предизборната кампания и изявления на президента Мусевени присъства все по-антизападна реторика;

Ф.  като има предвид, че Уганда има едно от най-младите и най-бързо увеличаващи се населения в света, като много от тези хора са упражнили правото си да гласуват по мирен начин; като има предвид, че един милион млади отговарящи на условията гласоподаватели не бяха регистрирани от Националната избирателна комисия на Уганда, която твърдеше, че не разполага с материалните ресурси, за да ги регистрира;

Х.  като има предвид, че чрез 11-ия Европейски фонд за развитие ЕС предоставя на Уганда 578 милиона евро, а именно в подкрепа на насърчаването на доброто управление, подобряването на инфраструктурата, гарантирането на продоволствената сигурност и подпомагането на селското стопанство; като има предвид, че Уганда получава също така 112,2 милиона евро от Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка;

Ц.  като има предвид, че сътрудничеството в областта на сигурността и развитието между Уганда и ЕС, САЩ и други държави се осъществява в контекста на мироопазващата мисия на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM);

Ч.  като има предвид, че индексът на човешкото развитие на ООН нарежда Уганда на 159-о място от общо 189, и като има предвид, че според „Трансперънси интернешънъл“ Уганда се нарежда на 137-о място от общо 180 държави в индекса за възприемане на корупцията;

Ш.  като има предвид, че Уганда има един от най-суровите закони срещу хомосексуалността в света, и като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу ЛГБТК+ лицата продължават;

Щ.  като има предвид, че бившият ръководител на милициите и дете войник Доминик Онгуен от Уганда беше признат за виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството в МНС в знаково решение от 4 февруари 2021 г., в което той беше осъден по 61 отделни обвинения в убийства, изнасилвания, сексуално робство, отвличания и изтезания, извършени по неговото време като командир на Божията армия на съпротивата (LRA) – насилствен култ, водил кървава кампания на насилие в Уганда и съседните държави от средата на 80-те години на миналия век допреди няколко години;

1.  изразява съжаление относно факта, че изборният процес не беше демократичен и прозрачен; осъжда прекомерната употреба на сила от страна на полицията и въоръжените сили по време на президентските избори и нарастващата им намеса в политическия процес; изразява съжаление, че на независимите местни и международни наблюдатели на избори беше забранено да наблюдават изборите, което не позволи те да бъдат оценени въз основа на международно признати стандарти; подчертава основното значение на свободните и честни избори, които са предпоставка за устойчиво и дългосрочно развитие; в този дух приветства народа на Уганда, по-специално младото население, за куража и ентусиазма за демокрация, които те демонстрираха по време на предизборната кампания;

2.  осъжда насилието, продължаващия тормоз и системните репресии срещу лидери на политическата опозиция в Уганда, както и потискането на гражданското общество, защитниците на правата на човека и медиите, а също и прекъсването на платформите на социалните медии и спиранията на интернет;

3.  поради това призовава правителството да сложи край на продължаващото използване на смъртоносна и прекомерна сила от страна на силите за сигурност и произволните арести, задържания и нападения срещу политици и поддръжници на опозицията, протестиращи, защитници на правата на човека и журналисти;

4.  призовава правителството на Уганда да гарантира справедливост и отчетност за всички жертви, като проведе безпристрастни, задълбочени и независими разследвания на стрелбите и насилието, извършени от силите за сигурност, и също така призовава съдебната власт в Уганда да прилага обективно и независимо действащата законодателна рамка и да взема изцяло под внимание наличните факти и доказателства; призовава органите на Уганда да започнат незабавно независимо разследване на трагичните събития от 18 и 19 ноември 2020 г., в които най-малко 54 души ненужно загубиха живота си, убити от полицията след арестуването на Боби Уайн, а стотици други бяха ранени – нещо, което самият президент Мусевени призна, и да подведат под отговорност виновните;

5.  подчертава, че обжалванията и оспорването на изборните резултати са основна характеристика на надежден изборен процес; очаква всички свързани с изборите спорове и жалби да бъдат разгледани по независим и прозрачен начин, като се използват наличните конституционни и правни средства за защита;

6.  призовава правителството незабавно и безусловно да освободи или да оттегли всички обвинения срещу всички арестувани и задържани единствено за участие в мирни политически събрания или за упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение и сдружаване, включително стипендианта на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент от 2016 г. Никълъс Опийо; напомня на правителството на Уганда да зачита свободата на изразяване на мнение и правото на мирни и безопасни събрания, включително свободното движение на всички политически участници и техните поддръжници, и осъжда продължаващите репресии срещу гражданското общество; призовава правителството да гарантира, че правата на г-н Опийо на законосъобразна процедура и справедлив съдебен процес се зачитат в съответствие с най-високите стандарти;

7.  припомня на органите на Уганда задължението им да гарантират, защитават и насърчават основните права, включително гражданските и политическите права на гражданите на страната, справедливото представителство независимо от етническия произход, свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, както и да потвърдят решаващата роля, която политическата опозиция, представителите на гражданското общество, журналистите и медиите играят в страната; призовава органите да премахнат всички ограничения върху правото на хората на свобода на мирни събрания, свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване;

8.  припомня на правителството на Уганда значението на свободата на изразяване на мнение и ролята на свободните и плуралистични медии в демократично общество; отбелязва със загриженост, че журналистите, отразяващи изборите, редовно са били подлагани на сплашване и насилие; очаква органите на Уганда да създадат среда, в която журналистите да могат безпрепятствено да вършат работата си;

9.  призовава органите на Уганда да гарантират сигурен и неограничен достъп до интернет за всички, включително до социалните медии и платформите за онлайн съобщения, тъй като неосигуряването на такъв достъп представлява сериозна пречка за свободата на информация, включително свободата на медиите;

10.  настоятелно призовава органите на Уганда да сложат край на произволното спиране на дейностите на гражданското общество, арестите на активисти на гражданското общество и замразяването на техните финансови активи; във връзка с това осъжда най-категорично опитите за ограничаване на финансирането на гражданското общество, по-специално чрез заповедта на президента Мусевени за спиране на Механизма за демократично управление (DGF), възлизащ на много милиони евро – обединен фонд, координиран от ЕС и национални партньори за развитие, в подкрепа на групи, работещи за насърчаване на правата на човека, задълбочаване на демокрацията и подобряване на отчетността в Уганда;

11.  очаква от правителството на Уганда незабавно да преустанови използването на пандемията от COVID-19 като претекст за въвеждане на закони и политики, които нарушават международното право, и за премахване на гаранциите за правата на човека, включително неоснователното ограничаване на правото на свобода на мирни събрания и свобода на изразяване на мнение, основната мишена на което са ЛГБТК+ лицата; настоятелно призовава органите на Уганда да зачитат правата и достойнството на народа на страната и строго да ограничат упражняването на правомощията за извънредни ситуации до опазването на общественото здраве;

12.  остро критикува суровите закони на Уганда срещу хомосексуалността и призовава за тяхното спешно преразглеждане, придружено от стратегия за борба с дискриминацията и насилието срещу ЛГБТК+ лицата;

13.  настоява делегацията на ЕС в Уганда да продължи да следи отблизо положението на ЛГБТК+ лицата и да подкрепя активно организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и ЛГБТК+ лицата на място;

14.  настоява за ангажимента и готовността на ЕС да взаимодейства с органите на Уганда и да съдейства за така необходимите демократични реформи и реформи в управлението; подчертава обаче, че успехът на това сътрудничество зависи до голяма степен от готовността на Уганда за действително осъществяване на тези реформи; във връзка с това припомня, че системното използване на държавни репресии и насилие би могло да окаже съществено въздействие върху бъдещите отношения на ЕС с Уганда; призовава ЕС да се възползва от политическото влияние, осигурявано от програмите за помощ за развитие, а именно програмите за бюджетна подкрепа, с цел подобряване на защитата и утвърждаването на правата на човека в Уганда;

15.  настоява ЕС и други международни участници да поддържат и укрепват своя интегриран и координиран подход към Уганда, който включва насърчаването на доброто управление, демокрацията и правата на човека, както и укрепването на съдебната система и принципите на правовата държава, и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изразяват тези опасения по публични и дипломатически канали; отново заявява, че санкциите срещу отделни лица и организации, отговорни за нарушения на правата на човека в Уганда, трябва да бъдат приети на равнището на ЕС съгласно новия механизъм на ЕС за санкции в областта на правата на човека, т.нар. закон „Магнитски“ на ЕС;

16.  препоръчва да се засили контролът върху фискалното управление и прозрачност на Уганда; настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да продължат да извършват систематични прегледи на програмите на ЕС за бюджетна подкрепа, когато съществува риск от отклоняване на средства за използване от органите на Уганда за дейности, които могат да нарушават правата на човека и да бъдат насочени срещу активисти;

17.  приветства присъдата по делото срещу бившия командир на LRA Доминик Онгуен, който беше признат от МНС за виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и я счита за важна стъпка към справедливост и търсене на отговорност за жестокостите, извършени от LRA;

18.  остава загрижен за цялостното положение със сигурността в региона и във връзка с това подчертава важната работа на AMISOM; подчертава, че нейните дългосрочни цели ще бъдат постигнати само ако всички участници дават пример, когато става въпрос за зачитане на принципите на правовата държава, основните права и демократичните принципи;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на президента на Република Уганда, на председателя на Парламента на Уганда и на Африканския съюз и неговите институции.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.


25 години след Декларацията и Платформата за действие от Пекин: бъдещи предизвикателства по отношение на правата на жените
PDF 226kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2021 г. относно бъдещи предизвикателства пред правата на жените в Европа: повече от 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие (2021/2509(RSP))
P9_TA(2021)0058B9-0114/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 15 септември 1995 г. и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

–  като взе предвид членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, по-конкретно принципи 2, 3, 9 и 15 от него,

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, принципа „никой да не бъде изоставен“, и по-специално цел 1, с която се цели да се сложи край на бедността, цел 3, с която се цели да се гарантира, че хората могат да живеят в добро здраве, цел 5, която е насочена към постигане на равенство между половете и подобряване на условията на живот за жените, цел 8, насочена към постигане на устойчив и икономически растеж, и цел 13, която е насочена към предприемане на спешни действия за борба срещу изменението на климата и неговото въздействие,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,

–  като взе предвид Конвенция 100 на Международната организация на труда (МОТ) за равенството в заплащането от 1951 г., Конвенция 190 на МОТ за борба с насилието и тормоза от 2019 г. и Конвенция 189 на МОТ относно домашните работници от 2013 г.,

–  като взе предвид „Регионален преглед на напредъка: регионално обобщение“ на Икономическата комисия за Европа на ООН от 20 август 2019 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН – Жени, озаглавен „Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин“, публикуван на 5 март 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Комисията за положението на жените, шестдесет и четвърта сесия, озаглавен „Преглед и оценка на изпълнението на Пекинската декларация и платформа за действие и резултатите от двадесет и третата специална сесия на Общото събрание“ от 13 декември 2019 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Комисията за положението на жените, шестдесет и пета сесия, озаглавен „Пълното и ефективно участие на жените във вземането на решения в обществения живот, както и премахването на насилието, за постигане на равенство между половете и овластяване на жените и момичетата“ от 21 декември 2020 г.,

–  като взе предвид политическия обзор на генералния секретар на ООН, озаглавен „Въздействието на COVID-19 върху жените“, публикуван на 9 април 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН – Жени, озаглавен „От прозрения към действия: равенство между половете след COVID-19“, публикуван на 2 септември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на EIGE, озаглавен „Пекин +25: петият преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки на ЕС“, публикуван на 5 март 2020 г.,

–  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно „Пекинската платформа за действие, 25-годишен преглед и бъдещи приоритети“ (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Европейски парламент, 2020 г.),

–  като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Въздействие на пандемията от COVID-19 върху семейното планиране и прекратяването на основаното на пола насилие, гениталното осакатяване на жени и детските бракове“, публикуван на 27 април 2020 г.,

–  като взе предвид изявлението на ФНООН, озаглавено „Поради пандемията от COVID-19 се очакват милиони нови случаи на насилие, детски бракове, генитално осакатяване на жени, непредвидена бременност“, публикувано на 28 април 2020 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9-10 декември 2019 г. на тема „Икономики с равенство между половете в ЕС: пътят напред“,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 ноември 2020 г. относно плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете (GAP III),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2020 г. относно приоритетите на ЕС за 64-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете(2) и Стратегията на Европейската комисия за равенство между половете за периода 2020—2025 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 януари 2020 г. относно разликата в заплащането на жените и мъжете(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно необходимостта от специален състав на Съвета относно равенството между половете(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно ролята на жените в процеса на вземане на политически решения – качество и равенство(9),

–  като взе предвид многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021–2027 г. и хоризонталния ѝ приоритет за интегриране на принципа на равенство между половете,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че 189 правителства по света, включително Европейският съюз и неговите държави членки, се ангажираха да работят за постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета в рамките на Четвъртата световна конференция за жените в Пекин през 1995 г.;

Б.  като има предвид, че Пекинската декларация и платформа за действие, приета на конференцията, е най-всеобхватната глобална програма за насърчаване на равенството между половете и се счита за международен „Закон за правата“ на жените, който определя правата на жените като права на човека и изразява визия за равни права, свобода и възможности за всички жени по света, и беше потвърдена през 2015 г. с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез определяне на цели и конкретни мерки по редица въпроси, които засягат жените и момичетата;

В.  като има предвид, че от приемането на Пекинската платформа през 1995 г. насам е постигнат напредък по отношение на жените и момичетата, особено в Европа, но че цялостният напредък е неприемливо бавен и постигнатото с много труд е изложено на риск от обрат;

Г.  като има предвид, че поради пандемията от COVID-19 Форумът „Поколение за равенство“ беше отложен за първата половина на 2021 г.;

Д.  като има предвид, че изминаха 25 години от Международната конференция за населението и развитието (МКНР) в Кайро, където програмата за действие на МКНР беше приета от 179 правителства, обявявайки глобален ангажимент за сексуално и репродуктивно здраве и права в съответствие с Пекинската платформа за действие;

Е.  като има предвид, че Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените влезе в сила преди малко повече от 40 години и въпреки че всички държави–членки на ЕС са я ратифицирали, напредъкът в областта на равенството между жените и мъжете е бавен, както посочва EIGE;

Ж.  като има предвид, че Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията на Съвета на Европа от Истанбул), най-всеобхватният инструмент за борба с насилието срещу жени в Европа, беше открита за подписване преди 10 години, но все още не е ратифицирана от всички държави–членки на ЕС, нито ЕС се е присъединил към нея;

З.  като има предвид, че през 2021 г. беше отбелязана 10-ата годишнина от Истанбулската конвенция на Съвета на Европа;

И.  като има предвид, че е необходимо да се премахнат вредните структури и стереотипи, които затвърждават неравенството, за да се постигне напредък по отношение на равенството между половете; като има предвид, че насърчаването на равенството между половете е от полза не само за обществото като цяло, но и представлява цел само по себе си;

Й.  като има предвид, че неравенството между половете обхваща всички аспекти на пазара на труда, включително разликите в заетостта, заплащането, пенсиите и полагането на грижи, липсата на достъп до социални услуги и социална закрила, все по-несигурните работни места и по-високия риск от бедност за жените;

К.  като има предвид, че финансовата криза и последиците от нея се оказаха вредни за жените, правата на жените и равенството между половете и имат дългосрочни последици; като има предвид, че икономическите мерки в периода след кризата с COVID-19 трябва да вземат предвид измерението, свързано с пола, и социалното равенство;

Л.  като има предвид, че въздействието на кризата с COVID-19 е свързано с пола, като кризата с COVID-19 и последиците от нея имат ясно измерение във връзка с пола, тъй като те оказаха различно въздействие върху жените и мъжете и изостриха съществуващите неравенства; като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от кризата, докато отговорът на кризата с COVID-19 е до голяма степен несвързан с пола; като има предвид, че тези въздействия варират от тревожно увеличаване на насилието и тормоза, основани на пола, до неплатени и неравностойни грижи и отговорности в домакинството, както и ограничен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП) и значителни икономически и трудови последици за жените, особено за здравните работници и лицата, полагащи грижи;

М.  като има предвид, че доминираните от жени сектори и професии (напр. здравеопазване, услуги за полагане на грижи и спешна помощ, социална работа, образование, търговия на дребно, касиери, чистачи и др.) и неформалната икономика бяха особено засегнати от пандемията; като има предвид, че жените, работещи в сектора на здравеопазването, са потенциално изложени на по-голям риск от заразяване, отколкото мъжете, тъй като те представляват 76 % от здравните работници в ЕС(10);

Н.  като има предвид, че поради наличието на т.н. „стъклен таван“ жените не участват наравно с мъжете при вземането на решения; като има предвид, че в повечето държави–членки на ЕС все още не е постигнато равномерно разпределение на властта между мъжете и жените в правителствените служби, парламентите, публичната администрация, в работните групи във връзка с COVID-19 и в управителните съвети на дружествата;

О.  като има предвид, че жените са изправени пред интерсекционална неравнопоставеност и дискриминация, свързани, наред с другото, с техния расов, етнически или социален произход, сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване, религия или убеждения, статут на пребиваване и увреждане, и че усилията трябва да се насочат към всички форми на дискриминация за постигане на равенство между половете за всички жени; като има предвид, че политиките на ЕС трябва да засилят своя междусекторен подход за справяне с институционалните, структурните и историческите измерения на дискриминацията; като има предвид, че прилагането на междусекторния анализ не само ни позволява да разберем структурните пречки, но и предоставя доказателства, въз основа на които да се създадат референтни показатели и да се проправи пътят към стратегически и ефективни политики срещу системната дискриминация, изключването и неравенствата между половете;

П.  като има предвид, че е по-вероятно жените да са изправени пред безработица и да имат несигурен трудов статус (например във връзка с трудовите си договори), което създава несигурност на работното място; като има предвид, че работниците в сектора на грижите са предимно жени (76 %)(11) и че те са изправени пред несигурно заплащане и условия на труд; като има предвид, че жените представляват по-голямата част от ползвателите, както и доставчиците на социални услуги, така че липсата на адекватно предоставяне на такива услуги възпрепятства жените да участват пълноценно в работната сила, като по този начин се поражда игнориране на измерението на пола в планирането, бюджетирането и предоставянето на социални услуги;

Р.  като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете все още възлиза на 14 % в Европа(12) и 20 % в световен мащаб(13), а разликата в пенсиите на мъжете и жените е 40 % в някои държави–членки на ЕС; като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете води до разлика в пенсиите, която сама по себе си увеличава риска от бедност и изключване, особено сред възрастните жени и жените, живеещи в едночленно домакинство; като има предвид, че както разликите в заплащането, така и несигурността оказват пряко въздействие върху бъдещите пенсии;

С.  като има предвид, че неравното разпределение на неплатените грижи и домакинския труд сериозно ограничава участието на жените в икономиката; като има предвид, че неплатеният труд за полагане на грижи от жени е в основата на поддържането на обществата по време на кризата с COVID-19, но отговорностите за полагане на грижи задържат 7,7 милиона жени в Европа извън пазара на труда в сравнение с 450 000 мъже(14); като има предвид, че характеристиките на заетостта на жените в резултат на неплатени грижи (т.е. работа на непълно работно време) са важен фактор за разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че повече жени, отколкото мъже, поемат дългосрочни неформални отговорности за полагане на грижи най-малко няколко дни в седмицата или всеки ден, и като цяло жените представляват 62 % от всички лица, предоставящи дългосрочни неформални грижи в ЕС(15);

Т.  като има предвид, че в световен мащаб 35 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие от страна на интимния партньор или сексуално насилие от страна на лице, което не е партньор; като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава драстично нарастване на насилието от страна на интимния партньор по време на т.нар. от ООН „пандемия в сянка“, като сред държавите членки от Европа в рамките на Световната здравна организация се съобщава за увеличение от 60 % на спешните повиквания от жени, подложени на насилие от страна на техния интимен партньор(16);

У.  като има предвид, че жените са по-уязвими от въздействието на изменението на климата(17); като има предвид, че въпреки че жените изглежда проявяват по-голяма загриженост по отношение на климата в поведението си, отколкото мъжете, жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности, свързани със справянето с кризата в областта на климата, и представляват едва 32 % от работната сила в областта на енергията от възобновяеми източници в световен мащаб(18);

Ф.  като има предвид, че съществува неравнопоставеност между половете във всички области на цифровите технологии, особено в областта на иновативните технологии, като например изкуствения интелект и областта на киберсигурността; като има предвид, че свързаните с пола стереотипи, културното обезсърчаване и липсата на осведоменост и насърчаване на женски ролеви модели възпрепятстват възможностите на момичетата и жените в образованието и професионалното развитие в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

Х.  като има предвид, че в някои държави членки е налице видима враждебна реакция и че има риск неравенството между половете да изостане още повече в дневния ред на държавите членки;

1.  изразява съжаление, че на срещата на високо равнище на тема „Ускоряване на постигането на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“, проведена на 1 октомври 2020 г. по време на Общото събрание на ООН за отбелязване на Пекинската конвенция, световните лидери от 100 държави признаха, че цялостният напредък в областта на правата на жените е далеч под този, с който се ангажираха по време на Пекинската конвенция през 1995 г.;

2.  изтъква, че докладът на ООН – Жени, озаглавен Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин“(19) показа как напредъкът по отношение на равенството между половете всъщност се проваля и постигнатото с много труд се губи в световен мащаб;

3.  отбелязва със загриженост, че петият преглед на Пекинската платформа за действие, публикуван от EIGE през 2020 г., показва, че нито една европейска държава членка не е изпълнила целите, определени в Пекинската конвенция през 1995 г.; изразява съжаление, че индексът на EIGE за равенството между половете за 2020 г. показа, че напредъкът в постигането на равенство между жените и мъжете е в застой и че въпреки усилията за подобряване на равенството между половете, които доведоха до известни резултати, в ЕС продължават да съществуват трайни неравенства и различия между половете във всички области, обхванати от Пекинската платформа за действие;

4.  подчертава, че социалните и икономическите последици от COVID-19 засягат непропорционално жените и момичетата, което изостря вече съществуващите неравенства между половете и заплашва да обърне постигнатия до момента напредък; подчертава в тази връзка, че според оценките на ООН – Жени(20) пандемията ще тласне още 47 милиона жени и момичета под прага на бедността на световно равнище, с което общият им брой ще достигне 435 милиона, като същевременно пандемията експоненциално увеличи насилието, основано на пола, и жените губят работните си места и средствата си за препитание по-бързо, тъй като са изложени в по-голяма степен на тежко засегнати икономически сектори;

5.  признава, че все повече жени се избират и назначават на отговорни постове, но изразява съжаление, че напредъкът е бавен и че равенството е постигнато само в няколко държави– членки на ЕС;

6.  припомня своята позиция от 17 декември 2020 г. и призовава Съвета да установи специална конфигурация относно равенството между половете с цел да се предприемат общи и конкретни мерки в отговор на предизвикателствата в областта на правата на жените и равенството между половете, както и да се гарантира, че въпросите, свързани с равенството между половете, се обсъждат на най-високо политическо равнище;

7.  изразява съжаление, че интегрирането на принципа на равенство между половете не се прилага систематично във всички области на политиката на ЕС и във всички програми за финансиране; приветства въвеждането на интегрирането на принципа на равенство между половете като хоризонтален приоритет в многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г.; призовава Комисията да гарантира прилагането на систематично интегриране на принципа на равенство между половете като ключова стратегия в подкрепа на осъществяването на равенството между половете и да прилага съобразено с равенството между половете бюджетиране, практики и пътни карти в консултация с експерти по бюджетиране, съобразено с равенството между половете, за да се гарантира, че жените и мъжете се възползват в еднаква степен от публичните разходи на всички равнища на бюджетиране, както и че гледните точки на жените са интегрирани във всички области, със специални средства за справяне с фактори на неравенство като насилието срещу жени и момичета, включително в разпределението на програмата „Граждани, права и ценности“, която е предназначена за насърчаване на равенството между половете;

8.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и приложат конкретни планове и набор от действия, съчетани с подходящо целево финансиране, въз основа на дванадесетте проблемни области, определени от Пекинската платформа за действие, особено по отношение на жените и бедността, жените и икономиката, властта и вземането на решения, жените и насилието, жените и околната среда, както и жените и здравето, за да се постигне напредък по отношение на правата на жените и програмата за равенство между половете , с оглед на предстоящия Форум за равенство между поколенията;

9.  изразява съжаление, че регресивните тенденции, които намират израз в някои държави по отношение на поставянето под въпрос на Конвенцията от Истанбул, враждебните реакции срещу сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) на жените и предизвикателствата пред телесната автономност и контрола на раждаемостта, се изостриха през последните години; категорично осъжда приемането на решението на Конституционния съд за прилагане на фактическа забрана на абортите и последвалото възпрепятстване на сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените в Полша и необоснованите прекомерни ограничения на достъпа до аборти;

10.  припомня, че правата на жените са права на човека и са неотменима, неразделна и неделима част от всеобщите права на човека, както беше заявено на Четвъртата световна конференция за жените;

11.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и подобряват събирането на съпоставими данни, групирани по възраст, расов и етнически произход и по полов признак, с цел подобряване на количествения анализ и разработване и прилагане на политики на ЕС, които ще интегрират по-добре междусекторната перспектива, свързана с равенството между половете; подчертава значението на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) за осигуряването на надеждни и подходящи, групирани по полов признак данни за основата на законодателния анализ и вземането на решения и подчертава колко е важно осигуряването и разширяването на финансирането и капацитета на EIGE; също така настоятелно призовава EIGE и всички други имащи отношение институции и агенции на ЕС да работят за създаването на нови показатели и да включат нови показатели, например бедността сред работещите, недостига на свободно време или стойността на работата, свързана с полагането на грижи;

12.  припомня, че в Европейския съюз живеят 46 милиона жени и момичета с увреждания и че половината от всички жени в трудоспособна възраст, които имат увреждания, са икономически неактивни; подчертава специфичните проблеми, пред които са изправени жените с увреждания, и припомня, че степента на материални лишения сред жените с увреждания е много висока във всички държави членки; поради това отново потвърждава необходимостта от по-нататъшно включване на перспективата за равенство между половете в предстоящата стратегия за равенство на хората с увреждания за 2021 г.;

13.  настоятелно призовава държавите членки да одобрят и приложат Директивата за борба с дискриминацията и да гарантират премахването на множествените и комбинирани форми на дискриминация във всички държави – членки на ЕС;

Жените и бедността

14.  подчертава , че полът продължава да бъде важен фактор в моделите на бедност в ЕС и че макар равнищата на изключване и разликите в бедността между половете да варират в значителна степен в отделните държави, 23,3% от жените са изложени на риск от бедност спрямо 21,6% от мъжете(21); подчертава, че този риск се увеличава значително с възрастта, като е свързан също със състава на домакинството, расата или етническия произход, уврежданията и трудовия статус; подчертава, че разликите в заплащането, пенсиите и полагането на грижи между жените и мъжете са важни фактори за феминизирането на бедността;

15.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки по отношение на феминизирането на бедността във всичките ѝ форми, включително бедността сред възрастните хора, по-специално чрез отчитане на измерението на пола по отношение на наличието на подходящи пенсионни права и достъпа до тях, с цел да се премахне разликата в пенсиите на мъжете и жените, и чрез подобряване на условията на труд във феминизираните сектори и професии; посочва, че е важно да се предприемат действия по отношение на общественото, икономическото и културното недооценяване на работните места, в които преобладават жените, и необходимостта да се води борба срещу тези стереотипи и срещу прекомерно високия дял на жените в нетипичните форми на заетост;

16.  подчертава, че в процеса на преодоляване на пенсионните неравенства и гарантиране и увеличаване на пенсиите като цяло е задължително системите за социална сигурност да продължават да съществуват в публичната сфера, като интегрират принципите на солидарност и преразпределение, както и да се полагат възможно най-енергични усилия за борба срещу несигурната и нерегламентираната заетост;

17.  призовава Комисията да представи стратегия за борба с бедността с цел да се води борба срещу феминизирането на бедността, със специален акцент върху домакинствата с един родител, ръководени от жени; призовава също така държавите членки да прилагат специфични социални мерки за борба с риска от социално изключване и бедност по отношение на достъпа до жилища на достъпни цени, транспорт и енергия;

18.  настоятелно призовава държавите членки да предприемат конкретни мерки за борба с риска от бедност в напреднала възраст, както и Комисията да включи измерението на половете по отношение на бедността в своите рамки за икономически растеж и социална политика; приветства групираните по полов признак показатели в механизма за мониторинг на прилагането на Европейския стълб на социалните права; подчертава необходимостта от интегриране на перспективата за равенство между половете чрез използването на междусекторен подход в съответствие с принципи 2 и 3 от Стълба и призовава за по-добра координация между Европейския стълб на социалните права и европейския семестър; призовава Комисията да разработи и включи в рамките на европейския семестър индекс за равенството между половете с цел да следи въздействието на макроикономическите политики, както и на прехода към зелена икономика и цифрови технологии, върху равенството между половете;

19.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поставят жените в центъра на възстановяването от пандемията, за да се противодейства на ерозията на напредъка, постигнат в преодоляването на неравнопоставеността между половете по отношение на бедността, причинена от кризата с COVID-19;

Жените и околната среда

20.  приветства признаването на свързаното с пола измерение на изменението на климата както в Третия план за действие относно равенството между половете, така и в Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г.; подчертава, че равенството между половете е от съществено значение за управлението на климатичната криза;

21.  подчертава, че жените са мощни двигатели на промяната; призовава ЕС и държавите членки да предприемат мерки по отношение на неравнопоставеността между половете на позициите за вземане на решения във връзка с действията в областта на климата на всички равнища на обществото;

22.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и насърчават чувствителни към аспектите на пола цели, задачи и показатели, както и да събират групирани по полов признак данни при планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките, програмите и проектите в областта на изменението на климата, както и да създадат звена за контакт по въпросите на равенството между половете и изменението на климата във всички държавни институции;

Жените и икономиката, жените и властта и вземането на решения

23.  подчертава колко е важна пълната интеграция на жените на равни начала с мъжете във всички области на обществото и икономиката, както и активното насърчаване на балансирано представителство на половете на всички равнища на вземане на решения; във връзка с това призовава Комисията да сложи край на блокирането на Директивата относно жените в управителните съвети в Европейския съвет;

24.  призовава ЕС да определи цели, планове за действие, срокове и временни специални мерки за постигане на равенство между половете и преминаване към балансирано представителство на всички изпълнителни, законодателни и административни позиции;

25.  подчертава , че пълноценното включване на жените на пазара на труда и насърчаването на предприемачеството сред жените са ключови фактори за постигането на дългосрочен приобщаващ икономически растеж, борба с неравенствата и насърчаване на икономическата независимост на жените;

26.  призовава ЕС да полага повече усилия за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете и да прилага принципа на еднакво заплащане чрез приемане на законодателство за увеличаване на прозрачността на заплащането, включително задължителни мерки за всички дружества; изразява съжаление, че предложението на Комисията за задължителни мерки за прозрачност на заплащането не е представено до момента, както беше планирано;

27.  приветства ангажимента на Комисията да следи за транспонирането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот в националните законодателства до 2022 г. и да гарантира пълното ѝ прилагане от държавите членки в процес на консултации с организациите за правата на жените и организациите на гражданското общество; също така приканва държавите членки да надхвърлят рамките на минималните стандарти, определени в Директивата; отбелязва разширяването на обхвата на разпоредбите за родителите с цел включване на дългосрочните грижи за членове на семейството с увреждания и възрастни хора като добра отправна точка и призовава Комисията да обмисли по-нататъшното му разширяване, за да се предотврати загубата на работна сила, особено що се отнася до жените;

28.  подчертава, че промените в условията на труд, например дистанционната работа, могат да окажат въздействие също върху възможността за откъсване от работната атмосфера и да увеличат работното натоварване, като жените са засегнати много повече, отколкото мъжете, поради преобладаващата си или традиционна роля като лица, полагащи грижи за дома и семейството;

29.  призовава Комисията да представи предложение, което да възприеме цялостен подход за целия живот към полагането на грижи, като отчита потребностите както на полагащите грижи лица, така и на лицата, за които се полагат грижи, и да определи минимални стандарти и насоки за качество за грижите през целия живот, включително за децата, възрастните хора и лицата с дългосрочни потребности от грижи;

30.  призовава Комисията да проучи участието на жените на пазара на труда и да гарантира значимото участие на жените в ключови органи за вземане на решения и в разработването на съобразени с пола пакети за възстановяване и икономическо стимулиране в рамките на МФР и на плана за възстановяване Next Generation EU; отбелязва, че кризата с COVID-19 засяга в особена степен жените на пазара на труда, като се има предвид увеличаването на процента на безработица сред жените; във връзка с това призовава Комисията да предприеме конкретни мерки за преодоляване на разликата в заетостта на жените чрез целево разпределение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, в рамките на което държавите — членки на ЕС, да демонстрират конкретни действия за справяне с безработицата сред жените, бедността сред жените и зачестилите случаи на насилие срещу жени и момичета като пречки пред пълноценното участие на жените във всички области на живота, включително заетостта;

31.  подчертава необходимостта да се гарантират правата на жените домашни работници на достойни условия на труд и еднаква социална закрила, като се гарантира ратифицирането и прилагането на Конвенция № 189 на МОТ относно достойния труд на домашните работници;

32.  отбелязва със загриженост, че жените представляват едва 18%(22) от общо осемте милиона специалисти в областта на ИКТ в ЕС и че съществува риск от допълнително изключване от програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; настоятелно призовава Комисията да засили политиките за насърчаване на по-активно участие на жените в професионалното развитие в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и подчертава необходимостта от включване и представителство на жените в нововъзникващите икономически области, които са важни за устойчивото развитие, включително секторите на ИКТ, цифровите технологии и изкуствения интелект;

33.  призовава европейските институции да въведат задължителни мерки, като например квоти, за да се гарантира равенството между половете в избираемите органи, и призовава държавите членки да гарантират балансирано представителство на жените и мъжете както в Европейския парламент, така и в националните парламенти; призовава също така за стратегии, които да гарантират значимо представителство на жени с различен произход на длъжности за вземане на решения в европейските институции;

Жените и насилието: премахване на насилието, основано на пола

34.  приветства ангажимента, поет от Комисията в рамките на Стратегията за равенство между половете, за борба с насилието, основано на пола, и отново призовава ЕС да приключи ратифицирането на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване и да се застъпи за ратифицирането и прилагането ѝ от всички държави членки; призовава държавите членки да вземат предвид препоръките на Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) и да подобрят законодателството, за да го приведат в по-голяма степен в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Истанбул, за да се гарантира правилното прилагане и изпълнение;

35.  приветства инициативата за разширяване на обхвата на определенията за различните видове престъпления, така че те да обхванат специфични форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС, и призовава Комисията след това да представи предложение за всеобхватна директива на ЕС, в която акцентът е поставен върху жертвите, с цел предотвратяване на и борба с всички форми на насилие, основано на пола; припомня, че тези нови законодателни мерки следва във всички случаи да допълват ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

36.  призовава ЕС спешно да предприеме мерки във връзка с увеличаването на насилието, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; във връзка с това призовава Комисията да разработи Протокол на Европейския съюз относно основаното на пола насилие по време на криза и да включи услуги за защита на жертвите, например телефонни линии за оказване на помощ, безопасно настаняване и здравни услуги, като „основни услуги“ в държавите членки, с цел предотвратяване на основаното на пола насилие и подкрепа за жертвите на домашно насилие по време на кризи като пандемията от COVID-19; отбелязва със загриженост липсата на налични данни относно насилието срещу жени и момичета, които биха могли да обхванат увеличаването на случаите по време на пандемията от COVID-19;

37.  подчертава ролята на образованието и призовава за противодействие на свързаните с пола стереотипи, които създават условия за насилие, основано на пола; призовава ЕС да гарантира, че всички публични институции на ЕС са въвели и спазват кодекси за поведение, установяващи нулева толерантност към насилието, дискриминацията и злоупотребите, както и вътрешни механизми за подаване на сигнали и жалби;

38.  подчертава необходимостта от събиране и организиране на групирани по пол и възраст данни за всички форми на насилие, основано на пола, в държавите членки; приветства обявяването на ново проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) в целия ЕС относно разпространението и динамиката на всички форми на насилие срещу жени;

39.  призовава държавите членки и Комисията да приемат конкретни мерки за премахване на кибернасилието, включително онлайн тормоза, кибертормоза и женомразките изказвания, които засягат непропорционално жените и момичетата, и да обърнат специално внимание на зачестяването на проявите на тези форми на насилие, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; призовава Комисията да представи съответните законодателни мерки и всякакви други възможни действия за премахване на изказванията, подбуждащи към омраза, и на тормоза онлайн;

40.  призовава държавите членки да ратифицират и приложат незабавно наскоро приетата Конвенция № 190 на МОТ за премахване на насилието и тормоза в сферата на труда;

41.  призовава държавите членки да прилагат ефективно Директива 2011/36/ЕС(23) относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, както и да приемат конкретни мерки за справяне с насилието срещу жените и неравенството между половете като първопричини за трафика; призовава Комисията да преработи директивата, след задълбочена оценка на въздействието, с цел да се подобрят мерките за предотвратяване и наказателно преследване на всички форми на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, като най-разпространената и докладвана област на трафика на хора, която засяга 92% от жените и момичетата, които са жертви на трафик в Европа; освен това призовава Комисията да измени директивата, за да се гарантира, че държавите членки изрично инкриминират съзнателното ползване на всички услуги, предоставяни от жертви на трафик;

Жените и здравето

42.  припомня, че всеобщият достъп до здравеопазване е право на човека, което може да бъде гарантирано единствено чрез система, която е универсална и достъпна за всички, независимо от социалния и икономическия произход; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират адекватното предоставяне на здравно обслужване и да гарантират еднакъв достъп;

43.  настоятелно призовава държавите членки да инвестират в стабилни и устойчиви системи за обществено здравеопазване и да гарантират, че персоналът на здравните служби, по-голямата част от който обикновено са жени, които изпълняват по-ниско платени функции, получава справедливо възнаграждение и има достойни условия на труд;

44.  призовава за всеобщо зачитане на и достъп до СРЗП, както е договорено в Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и Пекинската платформа за действие;

45.  подчертава, че достъпът до семейно планиране, здравни услуги за майките и услуги за безопасен и законен аборт са съществени елементи за гарантиране на правата на жените и за спасяване на човешки живот;

46.  призовава държавите членки да предоставят на младите хора всеобхватно образование по въпросите на сексуалността и взаимоотношенията и достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване, включително контрацепция, семейно планиране и безопасен и законен аборт;

47.  отбелязва, че е важно аспектите, свързани с пола, да се вземат предвид в по-голяма степен при поставянето на медицински диагнози и планирането на лечението, за да се гарантира подходящо качествено лечение за всички хора; подчертава, че болестите на жените и съпътстващите заболявания продължават да бъдат недостатъчно диагностицирани, недостатъчно лекувани и недостатъчно изследвани;

Форумът за равенство между поколенията

48.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за изпълнение на Програмата до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 3 и ЦУР 5, за да се гарантира, че нито една жена или момиче не е обект на дискриминация, насилие или изключване и че всяка жена или момиче има достъп до здравеопазване, храна, образование и заетост;

49.  отново изтъква колко е важен ангажиментът на ЕС към Пекинската платформа за действие и конференциите за преглед и призовава Комисията и държавите членки да спазват своите всеобхватни ангажименти за равенство между половете и предоставяне на права на жените;

50.  приветства участието и съвместната водеща роля на държавите членки и на Комисията в Коалициите за действие;

51.  подчертава колко е важно да се постигне амбициозен резултат в рамките на бъдещия Форум за равенство между поколенията, включително чрез приемането на набор от ориентирани към бъдещето амбициозни ангажименти и действия, съчетани с целево финансиране, от Комисията и държавите членки, също и като част от Коалициите за действие;

52.  призовава всички държави членки и Комисията да завършат годишното проследяване и националните доклади като част от доклада за напредъка на коалицията за действие;

53.  настоятелно призовава ЕС да гарантира пълноценното участие на Парламента и на неговата комисия по правата на жените и равенството между половете в процеса на вземане на решения относно позицията на ЕС в рамките на Форума за равенство между поколенията;

o
o   o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0039.
(2) Приети текстове, P9_TA(2021)0025.
(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0024.
(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0336.
(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0025.
(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0286.
(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0379.
(8) ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 102.
(9) OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 11.
(10) EIGE, Статистическа база данни, https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/frontline-workers
(11) EIGE, Работници на първа линия https://eige.europa.eu/covid-19-and-gender-equality/frontline-workers
(12) EIGE, Пекински преглед http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=sdg_05_20&lang=en
(13) МОТ, Разбиране на разликата в заплащането на жените и мъжете https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_dialogue/---act_emp/documents/publication/wcms_735949.pdf
(14) EIGE, проучване, озаглавено „Неравенството между половете по отношение на полагането на грижи и последиците за пазара на труда“
(15) EIGE, Индекс за равенство между половете за 2019 г. https://eige.europa.eu/publications/gender-equality-index-2019-report/informal-care-older-people-people-disabilities-and-long-term-care-services
(16) British Medical Journal, „Covid-19: държавите от ЕС съобщават за увеличение от 60 % на спешните повиквания във връзка с домашно насилие“, 11 май 2020 г., на разположение на адрес: https://www.bmj.com/content/369/bmj.m1872. Доклад на генералния секретар на ООН от юли 2020 г., озаглавен „По-интензивни усилия за премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета“: https://undocs.org/en/A/75/274
(17) EIGE, област К – Жените и околната среда: изменението на климата е свързано с пола, 5 март 2020 г., на разположение на адрес: https://eige.europa.eu/publications/beijing-25-policy-brief-area-k-women-and-environment
(18) Общ преглед на EPRS, „Пекинска платформа за действие, 25-годишен преглед и бъдещи приоритети“, 27 февруари 2020 г., на разположение на адрес: https://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_BRI(2020)646194
(19) Доклад на ООН, Равенство между половете: преглед на правата на жените 25 години след Пекин https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/03/womens-rights-in-review
(20) Доклад на ООН – Жени, озаглавен „Равенството между половете след COVID-19“ https://www.unwomen.org/en/digital-library/publications/2020/09/gender-equality-in-the-wake-of-covid-19
(21) През 2014 г. над 122 милиона души в ЕС са живеели в домакинства, които се били считани за бедни, т.е. те са били изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ). От тези 122 милиона 53% са жени, а 47% — мъже. Доклад на EIGE „Бедност, пол и интерсекционална неравнопоставеност в ЕС“, 2016 г. https://eige.europa.eu/publications/poverty-gender-and-intersecting-inequalities-in-the-eu
(22) Информационно табло на Комисията относно жените в областта на цифровите технологии за 2020 г.
(23) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

Правна информация - Политика за поверителност