Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2019 г. относно актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и консултацията относно възможностите за риболов за 2020 г. (COM(2019)0274),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юни 2020 г., озаглавено „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2021 г.“ (COM(2020)0248),

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки(2),

–  като взе предвид докладите на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), в които се оценява спазването на задължението за разтоварване на сушата за Северно море (2016 – 2017 г.), северозападните води (2016 – 2017 г.) и за скумрията в Северно море и северозападните води (2015 – 2017 г.),

–  като взе предвид докладите от пленарното заседание на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) (PLEN 20-01, 19-01, 18-01 и 17-01) и неговите доклади „Оценка на годишните доклади на държавите членки относно задължението за разтоварване (за 2019 г.)“ (Adhoc-20-02), „Наблюдение на изпълнението на общата политика в областта на рибарството“ (Adhoc-20-01) и „Оценка на съвместните препоръки относно задължението за разтоварване и относно Регламента за техническите мерки“ (STECF-20-04),

–   като взе предвид Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета от 19 декември 2016 г. за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда(3),

–  като взе предвид статията, озаглавена „The unintended impact of the European discard ban“ („Непредвиденото въздействие на европейската забрана за изхвърляне на улов“), публикувана в ICES Journal of Marine Science(4),

–   като взе предвид поисканото от комисията по рибно стопанство проучване „Прилагане на системата на ЕС за контрол на рибарството от държавите членки (2014 – 2019 г.)“,

–  като взе предвид поисканите от комисията по рибно стопанство проучвания относно задължението за разтоварване и блокиращите видове при многовидов или смесен риболов в Северно море(5), северозападните води(6) и югозападните води(7), както и проучванията относно забраната за изхвърляне на улов, задължението за разтоварване и МУУ в Западното Средиземноморие(8),(9),

–   като взе предвид книгата „The European Landing Obligation, Reducing discards in complex, multi-species and multi-jurisdictional fisheries“ („Европейското задължение за разтоварване: намаляване на изхвърлянията при сложен, многовидов и обхванат от многостранни юрисдикции риболов“)(10), публикувана през 2019 г.,

–   като взе предвид доклада „Трета оценка на изхвърлянията от морски риболов в световен план“, публикуван от Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) през 2019 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0147/2021),

A.  като има предвид, че с подцел № 14.4 на цел № 14 от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН настоятелно се призовава до 2020 г. международната общност да постигне ефективно регулиране на улова, да прекрати прекомерния улов, незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и вредните риболовни практики, както и да прилага научнообосновани планове за управление до 2020 г. с цел възможно най-бързото възстановяване на рибните запаси поне до равнища, осигуряващи МУУ, определен в съответствие с биологичните характеристики на запасите;

Б.  като има предвид, че годишно обемът на изхвърлянията при морския риболов в световен план се изчислява на 9,1 милиона тона, които представляват 10,8% от годишния среден улов в периода 2010 – 2014 г.; като има предвид, че при риболова на риба тон и други пелагични видове са отчетени най-ниските проценти на изхвърляне, докато при риболова на ракообразни са отчетени най-високите проценти на изхвърляне; като има предвид, че риболовът на дънни видове риба води до най-големия обем на изхвърляния, а риболовът на мекотели (с изключение на главоноги) води до най-малкия обем; като има предвид, че годишните изхвърляния в световен план са достигнали връхната си точка от около 18,8 млн. тона през 1989 г. и постепенно са намалели до по-малко от 10 млн. тона през 2014 г.(11);

В.  като има предвид, че изхвърлянето на улов е обичайна практика в областта на рибарството за връщане на нежелания улов в морето, независимо дали екземплярите са мъртви или живи, поради увредени риби, маломерни индивиди (ограничения по отношение на минималния размер) , причини, свързани с възможността за пазарна реализация, липсата на квоти или правила за състава на улова; като има предвид, че преди въвеждането на задължението за разтоварване не беше разрешено наличието на борда или разтоварването на маломерна риба;

Г.  като има предвид, че нежеланият и изхвърляният улов представлява съществена загуба на природни ресурси за човешкото хранене и може да има и често има неблагоприятно въздействие върху устойчивата експлоатация на рибните запаси и морските екосистеми, както и върху финансовата жизнеспособност на различните видове риболов; като има предвид, че известно ниво на нежелан прилов и изхвърляне е неизбежно, особено при смесения риболов;

Д.  като има предвид, че исторически високите равнища на изхвърляне на улов в някои риболовни райони на ЕС породиха сериозен проблем за дългосрочната устойчивост на рибарството в ЕС, като поставиха под въпрос доверието в политиката на Съюза в областта на рибарството;

Е.  като има предвид, че забраната на практиката на селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството (изхвърляне на риба, годна за предлагане на пазара), въведена в ЕС през 2010 г., се прилага по неудовлетворителен начин;

Ж.  като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР), реформирана през 2013 г., гарантира свеждането до минимум на отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема и въвежда следните цели: a) „постепенно премахване на изхвърлянето на улов съобразно особеностите на всеки отделен случай и като се отчитат най-добрите налични научни становища, посредством избягване и намаляване, доколкото е възможно, на нежелания улов и постепенно осигуряване на разтоварването на сушата на улова“ и б) „когато е необходимо, използване по най-добрия начин на нежелания улов, без да се създава пазар за този улов, който е под минималния референтен размер за опазване“;

З.  като има предвид, че няма надеждни данни относно изхвърлянето на улов, нито научни доказателства, които да предполагат, че изпълнението на задължението за разтоварване е довело до съществено намаляване на нежелания улов; като има предвид, че недоброто прилагане може да е довело до загуба на видимост на улова в някои риболовни райони и до влошаване на научните становища и качеството на данните;

И.   като има предвид , че секторът на рибарството е постигнал напредък в постигането на целта за МУУ; като има предвид, че 99% от разтоварванията в Балтийско море, Северно море и Атлантическия океан през 2020 г., управлявани изключително от ЕС и за които съществуват научни оценки, идват от устойчиво управлявани риболовни дейности; като има предвид, че в североизточната част на Атлантическия океан биомасата на напълно оценените запаси е била с 48% по-висока през 2018 г., отколкото през 2003 г.; като има предвид, че продължават да съществуват значителни предизвикателства, особено в Средиземно море и Черно море, където около 75% от запасите, които са научно оценени, са свръхексплоатирани;

Й.  като има предвид, че задължението за разтоварване, чието постепенно въвеждане продължи четири години (2015 – 2019 г.), прави задължително разтоварването на сушата и приспадането от приложимите квоти на целия улов на видове, които са обхванати от ограничения на улова, а в Средиземно море подлежат на изискване за минимален размер във водите на ЕС, или в някои случаи – от кораби на ЕС в международни води, и забранява използването на маломерна риба за пряка консумация от човека;

К.  като има предвид, че според НТИКР(12) не е предоставена информация относно изпълнението на задължението за разтоварване за флотовете за далечно плаване, извършващи дейност извън водите на Съюза; като има предвид, че Консултативният съвет за флота за дълги разстояния (LDAC) подчерта, че задължението за разтоварване на практика не се прилага към кораби на ЕС, извършващи риболов извън водите на ЕС;

Л.  като има предвид, че разтоварената риба под минималните референтни размери за опазване продължава да се използва за рибно брашно, храна за домашни любимци или като стръв за риболов с винтери при ниска икономическа възвръщаемост; като има предвид, че тези алтернативни употреби са икономически изгодни, когато близо до пристанището на разтоварване съществува производствено съоръжение, но изгодността намалява (или изчезва), когато са необходими логистика или инфраструктура за превоз на дълги разстояния или инвестиции в нови производствени съоръжения(13);

М.  като има предвид, че няколко държави членки предложиха законодателството да бъде изменено, така че да се позволи риба под съответните минимални референтни размери за опазване, която е обхваната от задължение за разтоварване, да може да се използва за благотворителни цели;

Н.  като има предвид, че задължението за разтоварване не е пълна забрана за изхвърляне на улов, тъй като се прилага само за регулирани видове (общ допустим улов (ОДУ) и риболов с регулирани усилия, за който е определен минимален размер) и включва изключения за риби, които видимо са увредени от хищници, и такива с висока способност за оцеляване и изключение de minimis до 5% в случаите, когато е трудно да се постигне увеличаване на селективността или когато обработката на нежелания улов води до прекомерни разходи; като има предвид, че изпълнението на задължението за разтоварване зависи също от широкото използване на временни освобождавания, които изискват преразглеждане въз основа на научна оценка, като поглъщат време и усилия от страна на вземащите решения лица и риболовната промишленост;

О.   като има предвид, че нивата на изхвърляне на улов се различават значително в зависимост от регионите и видовете, тъй като са ниски или нулеви в онези риболовни райони, при които цялата или по-голямата част от улова има търговска стойност и се експлоатира, какъвто е случаят при дребния или традиционния риболов и риболова, предназначен за директна консумация от човека;

П.  като има предвид, че дребномащабният риболов наема повече рибари и използва по-селективни уреди, като причинява по-малко вреди на околната среда и играе съществена социална и икономическа роля, както се подчертава в доклада на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM) „Състоянието на риболова в Средиземно и Черно море“ за от 2018 г.;

Р.  като има предвид, че изхвърлянията от улов допринасят за храненето на редица мършоядни видове – от птици до мезопелагични и бентосни съобщества, които са от значение в трофичната екологична верига; като има предвид, че в научната литература се стига до заключението, че намаляването на изхвърлянията чрез задължението за разтоварване на сушата може да засегне популациите на няколко вида в някои райони, но като цяло е малко вероятно това да е така;

С.  като има предвид, че „блокиращи видове“ са онези видове или запаси от риба, за които определена държава членка, флот или кораб имат по-малко възможности за риболов (квота) в сравнение с други видове; като има предвид, че пълното и стриктно спазване на задължението за разтоварване, особено при смесен риболов, би означавало затваряне на съответния риболов („блокиране“), след като (ограничената) квота на даден вид бъде изчерпана, за да се избегне по-нататъшният улов на същия; като има предвид, че потенциалът за блокиране при смесения риболов продължава да бъде сериозен проблем и може да е допринесъл за слабото изпълнение на задължението за разтоварване и за намаления обмен на квоти между държавите членки, като по този начин изостря недостатъчното използване на възможностите за риболов;

Т.  като има предвид, че селективността няма да реши напълно проблемите при този риболов, тъй като от техническа гледна точка може да се окаже трудно да се намали уловът на съответните блокиращи запаси, без да се стигне до големи загуби на други видове улов, годни за предлагане на пазара, като по този начин се пораждат сериозни икономически трудности за съответните флотове; като има предвид, че наскоро бяха приети пулове от квоти за прилов за преодоляване на ситуациите, свързани с блокиращи видове, като тяхната ефективност предстои да бъде оценена;

У.  като има предвид, че количеството на нежеланите риби, уловени в мрежите и качени на борда, на първо място, може да се намали значително чрез пространствени и времеви мерки за избягване и техническа селективност, като по този начин се намалява времето за обработване, потреблението на гориво и необходимостта от складиране;

Ф.  като има предвид, че НТИКР подчертава, че съвместните препоръки от регионалните групи на държавите членки за изпълнение на задължението за разтоварване през 2021 г. съдържат относително малко мерки, насочени към повишаване на селективността; като има предвид, че броят на пилотните проекти за изпитване на по-селективни риболовни съоръжения или стратегии за избягване, в съответствие с член 14 от ОПОР, намалява;

Х.  като има предвид, че през последните години Съветът премахна няколко вида от списъка за ОДУ, като по този начин към тях вече не се прилага и задължението за разтоварване;

Ц.  като има предвид, че задължението за разтоварване представлява инструмент за постигане на преследваната от ОПОР цел за селективност, а не е цел само по себе си;

Ч.  като има предвид, че наскоро бяха приети пулове от квоти за прилов за преодоляване на ситуациите, свързани с блокиращи видове;

Ш.  като има предвид, че изхвърлянето на нежелан улов е явление, което съществува във всички видове риболов в света и не е проблем, уникален за Европа; като има предвид, че водите на Съюза се характеризират с изобилие от смесен риболов; като има предвид, че няколко трети държави и самоуправляващи се територии са установили забрани за изхвърляне в различна степен, включително Канада, Фарьорските острови, Норвегия, Исландия, Чили и Нова Зеландия; като има предвид, че други трети държави, като САЩ, не са забранили изхвърлянето на улов, но тяхното законодателство в областта на рибарството използва други подходи за намаляване на нежелания улов; като има предвид, че забраната за изхвърляне на улов в Норвегия и Исландия е била променяна в продължение на 30 години в отговор на специфични проблеми; като има предвид, че въздействието на забраната за изхвърляне на улов в Чили все още не е напълно известно, защото тепърва започва да се прилага; като има предвид, че изхвърлянето на улов остава основен проблем в управлението на риболова в Нова Зеландия;

Щ.  като има предвид, че с принципа на относителна стабилност, установен за първи път в основния регламент за ОПОР от 1983 г. и приложен в Регламента за ОДУ и квотите от същата година, се определя коефициент на разпределението на ОДУ по държави членки въз основа на принципите на разпределение на историческия улов (1973 – 1978 г.) – зависимост, заложена в „Преференциите от Хага“ от 1976 г. и в загубите в юрисдикцията (1973 – 1976 г.);

AA.  като има предвид, че са публикувани почти 4 000 научни публикации относно изхвърлянията, от които над 3 700 се отнасят до стопанския риболов и под от 200 са концентрирани върху дребномащабния крайбрежен риболов;

AБ.  като има предвид, че от около 1950 г. насам при много морски видове в различни групи настъпиха промени в географския обхват и сезонните дейности поради затоплянето на океаните и биогеохимичните промени в техните местообитания, като например загубата на кислород, което доведе до промени в състава по видове, растежа и производството на биомаса от екосистемите от екватора до полюсите; като има предвид, че промените в разпределението на рибните запаси оказва влияние върху управлението на риболова в бъдеще и съответно върху изпълнението на задължението за разтоварване;

АВ.  като има предвид, че Комисията извърши оценка на социално-икономическото въздействие на политиките за намаляване на изхвърлянето на улов преди своето предложение за нов основен регламент за ОПОР през юли 2011 г., но досега не е анализирала задълбочено социално-икономическото им въздействие и въздействието им върху безопасността на борда и не е дала отговори на опасенията относно прилагането, изразени от консултативните съвети и държавите членки;

АГ.  като има предвид, че степента на намаляване на изхвърлянията все още не е известна; като има предвид, че до пет държави членки не представиха отговор на въпросника на Комисията относно изпълнението на задължението за разтоварване за 2019 г., а две от тези държави не са направили това през последните три години;

АД.  като има предвид, че разликите в контрола и принудителното изпълнение на задължението за разтоварване могат да доведат до неравнопоставени условия на конкуренция в рамките на държавите членки и между тях; като има предвид, че в своите доклади за оценка на спазването на задължението за разтоварване EFCA установи недостатъчно прилагане от страна на държавите членки и отправи препоръки за подобряване на контрола;

АЕ.  като има предвид, че Комисията трябва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на ОПОР, включително задължението за разтоварване, преди 31 декември 2022 г.;

1.  потвърждава общата цел на ЕС за осигуряване на устойчива експлоатация на рибните запаси и опазване на морските екосистеми; подчертава, че намаляването на изхвърлянията и свеждането до минимум на нежелания улов е приоритет на публичната политика, оформен в отговор на опасенията във връзка с отчетността, опазването и разхищението на природни ресурси, както и на научната необходимост от пълно отчитане на всички източници на смъртност от риболов;

2.  изразява съжаление, че годишните доклади на Комисията относно актуалното състояние на ОПОР съдържат много малко информация относно изпълнението на задължението за разтоварване, като досега не е представена информация относно степента на намаляване на изхвърлянията съгласно задължението, нито анализ на социално-икономическото въздействие на задължението или последиците от неговото изпълнение за безопасността на борда на риболовните кораби;

3.  признава, че въвеждането на задължението за разтоварване представлява промяна на парадигмата и едно от най-големите предизвикателства в историята на управлението на рибарството в ЕС – от регистрирането на разтоварванията, а в някои случаи дори въвеждане на задължение за изхвърляне, към система, която регистрира целия улов – което, заедно с въвеждането на политиката относно МУУ, неизбежно има редица важни краткосрочни и дългосрочни екологични и социално-икономически последици; подчертава необходимостта от оценка на социално-икономическото въздействие на задължението за разтоварване на сушата;

4.  признава, че политиката относно МУУ не предполага да няма изхвърляния и изхвърлянето не означава, че МУУ не може да се постигне – доказателства за двете твърдения може да се намери в много запаси, включително за видове от прилова;

5.  подчертава постигнатия напредък по отношение на сътрудничеството между заинтересованите страни и предприетите стъпки за подобряване на селективността; отбелязва обаче, че според Комисията и НТИКР изпълнението на задължението за разтоварване като цяло остава на ниско равнище и че процентът на изхвърляне на улов е приблизително сравним с годините преди въвеждането на задължението за разтоварване;

6.  признава, че от 2010 г. насам е налице задължение за отчитане на изхвърлянията в корабния дневник съгласно прилагането на Регламента за контрол в областта на рибарството; изразява съжаление, че въпреки въвеждането на задължението за разтоварване на сушата все още са ограничени надеждните данни и познания за обема на изхвърлянията, броят на предпазните ОДУ се е увеличил, за разлика от намаляването на количествата аналитични ОДУ, а наличието на научна информация относно състоянието на запасите не се е подобрило значително;

7.  отбелязва, че задължението за разтоварване продължава да поражда опасения в риболовната промишленост и в рамките на научната общност поради пречки от различно естество; посочва, че причините за безпокойство в сектора на рибарството са липсата на подходяща инфраструктура в пристанищата, нарастващите оперативни разходи, липсата на стимули от страна на органите за спазване на изискванията и трудностите при постигането на по-голяма селективност в някои видове риболов, без да се застрашава икономическата жизнеспособност на риболова, особено при смесения риболов, изложен на висок риск от блокиращи ситуации, водещи до недостатъчно използване на наличните квоти и потенциално ранно закриване на риболовни дейност, и създаване на сериозни икономически затруднения за съответните флотове; отбелязва, че досега са докладвани само два случая: морски език (Белгия) и големоок тон (Франция);

8.  изразява съжаление, че трудностите, срещнати при прилагането на забраната за изхвърляне на улов, доведоха до отрицателно представяне на рибарите и усилията на сектора на рибарството, въпреки постигнатия напредък в постигането на целта за МУУ;

9.  отбелязва предприетите до момента мерки – размяна на квоти и пулове от квоти за видовете от прилова – макар че тези мерки в по-голямата си част не са постоянни и са предмет на договаряне между държавите членки, а подробната оценка на тяхната ефикасност все още предстои; подчертава необходимостта от премахване на административните пречки пред ефективното изпълнение на задължението за разтоварване и от засилване на разработването и използването на нови селективни уреди , както и от по-нататъшно разработване на ефективни планове за намаляване на прилова с цел възстановяване на уязвимите запаси;

10.  подчертава потенциала и необходимостта от използване на изключенията (висока способност за оцеляване и de minimis), предвидени в регламента, за да се улесни прилагането и да се противодейства на потенциални случаи на блокиране; припомня, че трябва да бъдат предоставени надеждни и точни доказателства и данни, и препоръчва процесът на предоставяне на освобождавания да бъде рационализиран, включително чрез по-добро събиране на научни данни;

11.  подчертава, че НТИКР е признал, че качеството на представените данни в подкрепа на освобождаванията като цяло се е подобрило след представянето на първите съвместни препоръки през 2014 г.; признава, че предоставянето на данни и информация в подкрепа на освобождаванията може да представлява предизвикателство поради естеството на изискваните данни; отбелязва със загриженост обаче, че НТИКР е подчертал, че съществуват много случаи, в които предоставените данни и информация не се отнасят за конкретни видове и/или риболовни дейности, и че се използват едни и същи проучвания и допускания в подкрепа на множество освобождавания; подчертава, че липсата на данни и информация за конкретни видове и/или риболовни дейности затруднява оценката на вероятното въздействие от предложеното освобождаване или на това дали освобождаването отговаря на условията за de minimis или висока способност за оцеляване;

12.  изразява загриженост, че постепенното ограничаване на някои гъвкави процедури, като например освобождаването de minimis, може да причини или влоши ефекта на блокиране и закриването на риболовни дейности; настоятелно подчертава необходимостта от допълнително разработване на ефективни планове за намаляване на прилова в риболов с ограничена селективност, като пелагичния трал;

13.  припомня, че задължението за разтоварване не е самоцел, а инструмент за насърчаване на подобрения в рибарството и оперативното поведение, стимулиране на разработването и използването на по-селективни уреди за свеждане до минимум на нежелания улов и подобряване на документацията за улова с цел по-добро разбиране и научна оценка на рибните запаси; отбелязва, че много рибари не са съгласни с връзката между целите на задължението за разтоварване и неговото изпълнение, което възпрепятства в известна степен изпълнението му; признава, че макар постигането на тази крайна цел да изисква време и достатъчно познания, е необходимо да се положат повече усилия за насърчаване на общото разбиране за нея и за прилагане на практика на резултатите от изследванията, проведени от научните изследователи и рибарите, за да ес подобри селективността и да се намали нежеланият улов; призовава Комисията да продължи да подкрепя плановете за подобряване на селективността, включително като по целесъобразност използва стимули за внедряването на по-селективни уреди;

14.  подчертава специфичните особености на най-отдалечените райони, по-специално по отношение на корабите, остаряващите флотове и пристанищата с намален капацитет за складиране и преработка, което може да направи задължението за разтоварване непрактично;

15.  отбелязва, че равнищата на изхвърляне на улов се различават значително при различните риболовни дейности и морски басейни, което води до схващането, че подходът „едно правило за всички“ може да не е оптималната стратегия за насърчаване на рибарите да станат по-селективни; призовава Комисията да установи основните недостатъци и да предложи адаптирани и съобразени с конкретните нужди решения за конкретни риболовни дейности за всеки морски басейн, като се обръща специално внимание на дребномащабния непромишлен риболов, особено в най-отдалечените райони;

16.  припомня, че настоящата правна рамка предоставя правното основание на държавите членки да работят активно заедно, за да определят правилата за селективен риболов по по-гъвкав начин и да използват научно доказани инструменти за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си чрез регионален подход, включително чрез участието на съответните заинтересовани страни и консултативни съвети, и да използват пълноценно за тази цел предоставените им субсидии; отново изтъква необходимостта да се гарантират еднакви условия на конкуренция при изпълнението на задължението за разтоварване на сушата;

17.  приветства резултатите от последните научни изследвания (напр. DiscardLess, MINOUW и LIFE iSEAS) относно иновативната селективност на риболовните уреди, стратегиите за избягване и модификациите на корабите с цел справяне с нежелания улов на борда; счита, че е необходимо да продължат да бъдат полагани научноизследователски усилия за подобряване на селективността на риболовните уреди, стратегиите за избягване и обработването на нежелания улов; приветства предложената „Мисия морска звезда 2030: възстановяване на нашите океани и води“ и счита, че една мисия в областта на здравите океани, морета и крайбрежни и вътрешни води ще спомогне за разработването на спешно необходими решения, които да окажат пряко въздействие върху риболовния сектор и устойчивото използване и управление на океанските ресурси;

18.  подчертава, че ефективните системи за управление на рибарството, включително възможността да се използват всички елементи за правилно изпълнение на задължението за разтоварване и за постигане на целите на ОПОР, трябва да бъдат подкрепени от точна и надеждна документация за улова и научни данни; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за пълно прилагане на приложимото законодателство на ЕС, ако е необходимо, и да предприемат допълнителни действия за гарантиране на пълна документация и събиране на данни, пропорционално на риболовния им капацитет в случая на занаятчийския крайбрежен флот;

19.  изразява загриженост относно липсата на подходящ контрол и спазване на задължението за разтоварване и подчертава отрицателното въздействие на тези недостатъци върху устойчивостта, което се дължи и на определянето на ОДУ въз основа на общия улов, включително т.нар. „допълнителни“ количества риба, които преди това са били изхвърлени;

20.  подчертава, че наличието на множество правила, изключения и дерогации, приети през последните няколко години, усложнява изпълнението на задължението за разтоварване и оценката на спазването от страна на EFCA, което затруднява постигането на целите за защита и подобряване на устойчивостта на рибарството; подчертава, че използването на изключенията, предвидени в ОПОР, е от изключително значение за изпълнението на задължението за разтоварване;

21.  призовава за по-добро използване на новите технологии и цифровите решения, разработени в сътрудничеството с риболовния сектор и органите на държавите членки с цел подобряване на наблюдението, контрола и надзора, при пълно зачитане на правото на защита на личните данни и поверителната търговска информация;

22.  подчертава решаващата роля на рибарите и другите заинтересовани страни в прилагането на политиките, като по този начин се насърчава култура на спазване и постепенните и приспособими промени с времето в правилата за задължението за разтоварване; подчертава допълнителните ползи от доброволните и свързани със стимули схеми за подобряване на участието на рибарите;

23.  подчертава, че макар че подобряването на селективността трябва да продължи да бъде приоритет, изпълнението на задължението за разтоварване изисква разработването на междусекторен подход и ясни стимули, които да насърчават най-добрите практики за смекчаване на последствията; препоръчва следните съпътстващи мерки и инструменти за управление:

24.  призовава Комисията, в рамките на доклада за оценка на изпълнението на ОПОР, който предстои да бъде представен през 2022 г., по-специално:

25.  призовава Комисията да представи, въз основа на тази оценка и ако е целесъобразно, законодателно предложение с цел по-добро постигане на целите за намаляване на изхвърлянето на улов и подобряване на запасите;

26.  подчертава опасенията, че общите запаси с трети държави не могат да бъдат винаги обхванати от едни и същи разпоредби относно изхвърлянията; подчертава необходимостта от постепенно сближаване по отношение на основните цели на управлението на риболова, за да се гарантират възможно най-високи стандарти за постигане на добро екологично състояние спрямо общата морска екосистема, устойчивост на риболовните дейности и поддържане на равнопоставени условия на конкуренция с трети държави, по-специално с Обединеното кралство;

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22. (2) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105. (3) OВ L 25, 31.1.2017 г., стр. 12. (4) Borges, L., The unintended impact of the European discard ban, ICES Journal of Marine Science, Volume 78, Issue 1, January-February 2021, pp. 134–141, https://doi.org/10.1093/icesjms/fsaa200 (5) Задължение за разтоварване и блокиращи видове при многовидов или смесен риболов – Северно море. (6) Задължение за разтоварване и блокиращи видове при многовидов или смесен риболов – северозападни води. (7) Задължение за разтоварване и блокиращи видове при многовидов или смесен риболов – югозападни води. (8) Забрана за изхвърляне на улов, задължение за разтоварване и МУУ в Западното Средиземноморие – испанският случай. (9) Забрана за изхвърляне на улов, задължение за разтоварване и МУУ в Западното Средиземноморие – италианският случай. (10) Uhlmann, Sven & Ulrich, Clara & Kennelly, Steven. (2019). The European Landing Obligation Reducing Discards in Complex, Multi-Species and Multi-Jurisdictional Fisheries: Reducing Discards in Complex, Multi-Species and Multi-Jurisdictional Fisheries. (11) Трета оценка на изхвърлянията от морски риболов в световен план, ФАО, 2019 г. (12) Оценка на годишните доклади на държавите членки относно задължението за разтоварване (за 2019 г.) (STECF-Adhoc-20-02). (13) Market outlets for unwanted catches (Възможности за пазарна реализация на нежелан улов). EUMOFA. 2020.