Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), съответните договори, конвенции и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP), приета от Общото събрание на ООН на 13 септември 2007 г., и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), в които се посочва, че всички хора имат правото да упражняват изцяло своите права на човека и основни свободи без дискриминация,

–  като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от 1998 г.,

–  като взе предвид Резолюция № A/RES/53/144 на Общото събрание на ООН от 8 март 1999 г., с която се приема Декларацията относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), приета в Рио през 1992 г. и подписана от 168 държави, и своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологичното разнообразие(1),

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), влязла в сила на 21 март 1994 г., Протокола от Киото от 11 декември 1997 г. и Парижкото споразумение от 22 април 2016 г.,

–  като взе предвид Резолюция 40/11 от 21 март 2019 г. на Съвета на ООН по правата на човека за признаване на приноса на правозащитниците еколози за упражняването на правата на човека, опазването на околната среда и устойчивото развитие,

–  като взе предвид докладите 31/52 от 1 февруари 2016 г. и A/74/161 от 2019 г. на специалния докладчик на ООН за задълженията в областта на правата на човека, свързани с живота в безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда,

–  като взе предвид Резолюция 41/21 от 12 юли 2019 г. на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека и климата,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от 10 декември 2015 г. относно изменението на климата и правата на човека, както и определението на UNEP за правозащитниците еколози, „които са защитници на околната среда“,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека от 17 юли 2019 г. относно изменението на климата и бедността,

–  като взе предвид специалния доклад за 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно изменението на климата, опустиняването, влошаването на качеството на земята, устойчивото управление на земята, продоволствената сигурност и потоците на парникови газове в сухоземните екосистеми,

–  като взе предвид доклада на ООН от юни 2020 г., озаглавен „Gender, Climate & Security: Sustaining Inclusive Peace on the Frontlines of Climate Change“ (Пол, климат и сигурност: поддържане на приобщаващ мир на предните линии в изменението на климата“, изготвен съвместно от Програмата на ООН за околната среда, ООН – Жени, Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Департамента на ООН по политически въпроси и изграждане на мир (UNDPPA),

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

–  като взе предвид член 37 от Хартата, който задължава ЕС да интегрира в своите политики високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално част пета от него, озаглавена „Външна дейност на Съюза“, и дялове I, II, III, IV и V от нея,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията от 25 март 2020 г., озаглавено „План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.“ (JOIN(2020)0005),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2017 г. относно коренното население и съвместния работен документ на службите от 17 октомври 2016 г., озаглавен „Изпълнение на външната политика на ЕС по въпросите на коренното население“ (SWD(2016)0340), заключенията на Съвета от 19 ноември 2018 г. относно дипломацията в областта на водните ресурси, от 17 юни 2019 г. относно действия на ЕС за укрепване на основаното на правила многостранно сътрудничество и от 20 януари 2020 г. относно дипломацията по въпросите на климата,

–  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека по отношение на безопасната питейна вода и добрите санитарни условия, приети от Съвета на 17 юни 2019 г., както и насоките относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави(2),

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда – състояние и перспективи (2020 г.): знания за прехода към устойчива Европа“,

–  като взе предвид 10-ия принцип за изпълнение от Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието от 1992 г., целящ да гарантира, че всяко лице има достъп до информация, има възможност да участва в процеса на вземане на решения и има достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, с цел да се гарантира правото на здравословна и устойчива околна среда за настоящите и бъдещите поколения,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), съобщението от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640) и съобщението от 23 юли 2019 г., озаглавено „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ (COM(2019)0352),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),

–  като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2019 г., озаглавен „Състояние на световното биологично разнообразие за храните и селското стопанство“,

–  като взе предвид мащабната заплаха от загуба на биологично разнообразие, описана от междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) в нейния доклад за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от 31 май 2019 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(5),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по развитие, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0039/2021),

А.  като има предвид, че всички лица, местни общности или групи от населението имат правото да упражняват изцяло своите права на човека, както е заложено във Всеобщата декларация за правата на човека;

Б.  като има предвид, че въздействието от изменението на климата и продължаващото влошаване на състоянието на околната среда по отношение на сладководните ресурси, екосистемите и поминъка на общностите вече засягат отрицателно ефективното упражняване на правата на човека, включително правата на живот, продоволствена сигурност, безопасна питейна вода и канализация, здравеопазване, жилищна политика, самоопределяне, работа и развитие, както е посочено в Резолюция 41/21 на Съвета на ООН по правата на човека; като има предвид, че дори да бъде постигната международната цел за ограничаване на глобалното затопляне до покачване с 2°C над равнищата от прединдустриалния период, това въздействие ще се засили драматично през следващите десетилетия; като има предвид, че държавите допринасят по различен начин за изменението на климата и имат общи, но диференцирани отговорности; като има предвид, че изменението на климата представлява непосредствена и широкообхватна заплаха за населението на света, предимно за бедните хора по света, които са особено уязвими, както е посочено в Резолюция 7/23 на Съвета на ООН по правата на човека;

В.  като има предвид, че ООН, заедно с други международни организации и експерти, призовава за световно признаване на правото на здравословна и безопасна околна среда като всеобщо право;

Г.  като има предвид, че справянето с изменението на климата повдига въпроси, свързани със справедливостта и равнопоставеността, както на международно и национално равнище, така и между поколенията; като има предвид, че достъпът до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, достъпът до информация и участието на обществеността при вземането на решения са залегнали в 10-ия принцип за изпълнение от Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието, в Орхуската конвенция(6) от 25 юни 1998 г. и в Споразумението от Ескасу(7) от 4 март 2018 г.;

Д.  като има предвид, че влошаването на състоянието на околната среда, изменението на климата и неустойчивото развитие представляват някои от най-неотложните и сериозни заплахи за способността на настоящите и бъдещите поколения да упражняват множество права на човека; като има предвид, че страните по РКООНИК са задължени да предприемат ефективни мерки за смекчаване на изменението на климата, за повишаване на капацитета за адаптация на уязвимото население и за предотвратяване на предвидима загуба на човешки живот;

Е.  като има предвид, че страните по РКООНИК имат задължения да събират и разпространяват информация относно въздействието върху околната среда и да улесняват участието на обществеността при вземането на решения във връзка с околната среда;

Ж.  като има предвид, че подходът към изменението на климата от гледна точка на правата на човека изтъква принципите на универсалност и недискриминация, като подчертава, че правата са гарантирани за всички хора по света, включително за уязвимите групи, без каквото и да било разграничение, като например раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, имущество, рождение или друг статут;

З.  като има предвид, че правителствата, обществата и отделните лица имат етична и междупоколенческа отговорност да бъдат все по-проактивни по отношение на политиката и сътрудничеството с цел договаряне на международни стандарти за защита и опазване на планетата за настоящите и бъдещите поколения, така че да се гарантира пълноценното упражняване на техните права на човека и да се смекчат отрицателните последици от изменението на климата;

И.  като има предвид, че е широко признато, че задълженията и отговорностите на държавите и на частния сектор в областта на правата на човека имат специфични последици по отношение на изменението на климата; като има предвид, че неспособността да се опази околната среда и тези, които я защитават, противоречи на правнообвързващите задължения на държавите в областта на правата на човека и би могла да представлява нарушение на определени права, като например правото на здравословна околна среда или правото на живот; като има предвид, че все повече стопански дейности и операции в трети държави водят до сериозни последици за правата на човека и околната среда;

Й.  като има предвид, че Парижкото споразумение е първият международен договор, в който изрично се признава връзката между действията в областта на климата и правата на човека, като по този начин се дава възможност за използване на съществуващите правни инструменти, свързани с правата на човека, за да се призовават настоятелно държавите и частните предприятия да намаляват емисиите; като има предвид, че в рамките на Парижкото споразумение не съществуват конкретни инструменти за подвеждане под отговорност на държавни и корпоративни субекти за въздействието им върху изменението на климата и упражняването на правата на човека;

К.  като има предвид, че Европейският съд по правата на човека ясно постановява, че различните видове влошаване на състоянието на околната среда могат да доведат до нарушения на същностни права на човека като правото на живот, на личен и семеен живот, на мирно ползване на дома, и забраната на нечовешкото и унизително отнасяне;

Л.  като има предвид, че справедливостта в областта на климата има за цел да обърне внимание на кризата, свързана с изменението на климата, като използва правото в областта на правата на човека, за да преодолее пропуските в отчетността при управлението на климата, като се прибягва до съдебни производства във връзка с изменението на климата, за да се търси сметка от държавите и корпоративните субекти и да се гарантира, че те носят отговорност за своите действия по отношение на опазването на природата – заради самата нея и за да се даде възможност за достоен и здравословен живот за настоящите и бъдещите поколения;

М.  като има предвид, че няколко правни случая с голяма видимост установиха нарушения на правата на човека и проправиха пътя към отчетност вследствие на несправяне с последиците от изменението на климата или бездействие от страна на отделни лица, държави и корпоративни субекти;

Н.  като има предвид, че засилената конкуренция за природни ресурси, водена от частни дружества, понякога в съучастие с правителства, постави защитниците на околната среда и коренните общности, които се стремят да защитават своите традиционни земи, в авангарда на екологичните действия и ги превърна в цели за преследване;

О.  като има предвид, че последиците за правата на човека от изменението на климата ще се усетят не само за най-уязвимите хора, но и за цялото население на света; като има предвид, че най-уязвимите общности и държави, които причиняват най-малко замърсяване и унищожаване на околната среда, страдат най-много от преките последици от изменението на климата; като има предвид, че цифрите за заболявания и преждевременна смърт вследствие на замърсяването на околната среда са вече три пъти по-големи от тези за СПИН, туберкулоза и малария, взети заедно, и че е застрашено правото на живот, здравословна околна среда и чист въздух; като има предвид, че природните бедствия като наводнения, тропически бури и дълги периоди на суша стават все по-чести и причиняват вредни последици за продоволствената сигурност в държавите от южното полукълбо и за упражняването на множество права на човека;

П.  като има предвид, че справедливостта във връзка с околната среда е част от социалната справедливост и че въздействието от изменението на климата е асиметрично и неблагоприятното му въздействие е вредно за настоящите и бъдещите поколения, особено в развиващите се страни; като има предвид, че изменението на климата се отразява силно на развиващите се страни и изостря съществуващите социални и икономически неравенства, и в резултат уязвимите групи страдат несъразмерно от неблагоприятните последици от него;

Р.  като има предвид, че изменението на климата все повече допринася за разселването и миграцията както в рамките на отделни нации, така и през международните граници; като има предвид, че разселването е близка перспектива за някои общности, като тези, които живеят в области, застрашени от опустиняване, тези, разположени в бързо топящи се ледове в Арктика, ниско разположени крайбрежни зони и малки острови или други деликатни екосистеми и застрашени територии; като има предвид, че от 2008 г. насам средно 24 милиона души всяка година са разселени от катастрофални климатични бедствия, главно в рамките на три от най-уязвимите региони – Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка; като има предвид, че според ПРООН 80% от хората, разселени поради изменението на климата, са жени; като има предвид, че нарастващото явление „разселване, предизвикано от изменението на климата“, може да представлява пряка заплаха за правата на човека, културата и традиционните знания на засегнатото население и може да окаже значително въздействие върху местните общности в държавите и териториите, в които те идват, за да се установят;

С.  като има предвид, че ограниченията и мерките за изолация поради COVID-19 намалиха прозрачността и наблюдението на нарушенията на правата на човека и засилиха политическото сплашване и цифровото наблюдение, като същевременно ограничиха достъпа до правосъдие и способностите на защитниците на околната среда, местните участници, коренните общности и други за ефективно участие в процесите на вземане на решения; като има предвид, че мерките за изолация на коренните общности и санитарните мерки ограничиха способността им да патрулират и защитават своите територии; като има предвид, че подобни ограничения следва да бъдат подкрепени от легитимно и демократично законодателство; като има предвид, че способността на международната общност да наблюдава и разследва предполагаеми нарушения е значително занижена поради пандемията;

Т.  като има предвид, че способността на хората да се адаптират към изменението на климата до голяма степен е свързана с техния достъп до основни права на човека и със състоянието на екосистемите, от които зависят поминъкът и благополучието им; като има предвид, че мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, като например достъпът до и използването на природни ресурси като земя, води и гори, и разселването на хора, може също така да имат неблагоприятни последици за упражняването на правата на човека; като има предвид, че в доклада от 17 юли 2019 г. на специалния докладчик на ООН по въпросите на крайната бедност и правата на човека относно изменението на климата и бедността се прогнозира, че развиващите се държави и региони ще понесат 75 – 80% от разходите, свързани с изменението на климата;

У.  като има предвид, че изменението на климата може да доведе до обрат в човешкото развитие чрез намаляване на селскостопанската производителност, увеличаване на продоволствената несигурност и несигурността по отношение на водата, зачестяване на екстремните природни бедствия, причиняване на срив на екосистемите и увеличаване на рисковете за здравето;

Ф.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) след 2030 г. изменението на климата се очаква да допринесе за приблизително 250 000 допълнителни смъртни случая годишно – от недохранване, малария, дизентерия и топлинен стрес; като има предвид, че според Световната продоволствена програма климатичните сътресения са един от трите основни фактора за продоволствена несигурност в световен мащаб; като има предвид, че през 2019 г. близо 750 милиона души – почти един на всеки десет души в света – са били изложени на сериозни равнища на продоволствена несигурност;

Х.  като има предвид, че кризата, свързана с изменението на климата, засилва неравенството между половете, тъй като екстремните метеорологични явления, природните бедствия и дългосрочното влошаване на състоянието на околната среда застрашават домовете, поминъка и общностните социални мрежи и инфраструктури с непропорционално въздействие върху жените и момичетата, което включва нарастване на неплатения труд за полагане на грижи и домакинската работа на жените, по-голямо разпространение на основаното на пола насилие и маргинализация на образованието, участието и водещата позиция на жените;

Ц.  като има предвид, че насилието срещу активисти в областта на опазването на околната среда, и особено жените, и защитниците на екологичните права и техните адвокати се е превърнало в добре документирана тенденция, включително чрез отразяване в средствата за масово осведомяване и в социалните медии; като има предвид, че активистите жени страдат от полово специфични форми на насилие и сплашване, които са източник на сериозна загриженост;

Ч.  като има предвид, че защитниците на околната среда са на предната линия в действията за климата и за отчетност; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека обръщат все по-голямо внимание на необходимостта от специална закрила за защитниците на околната среда; като има предвид, че свиването на пространството на гражданското общество е глобално явление, засягащо непропорционално защитниците на правата на човека, които работят по въпроси, свързани с околната среда и земята, и които често са в селски и изолирани райони с ограничен достъп до механизми за закрила; като има предвид, че голямото мнозинство нарушения на правата на човека срещу защитници на правата на човека и на околната среда се извършват в условия на почти пълна безнаказаност; като има предвид, че подкрепата за и закрилата на защитниците на правата на човека и на околната среда са сред заявените приоритети на външната дейност на ЕС по света и в съседните му държави; като има предвид, че в тази връзка Съюзът трябва да използва всички инструменти, с които разполага;

Ш.  като има предвид, че през последните години защитниците на околната среда са подложени все по-често на убийства, отвличания, изтезания, насилие, основано на пола, заплахи, тормоз, сплашване, кампании за оклеветяване, инкриминиране, съдебен тормоз, принудително изселване и разселване;

Щ.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека изрази загриженост за защитниците на правата на човека във всички страни, тъй като те са изложени на ограничения на свободата на движение, събиране, изразяване и сдружаване и са обект на фалшиви обвинения, несправедливи съдебни процеси, произволни арести и задържане, изтезания и екзекуции;

АА.  като има предвид, че докладът на „Global Witness“ за 2020 г. показва, че през 2019 г. са били убити 212 активисти в областта на поземлените права и околната среда, което представлява увеличение с 30% в сравнение с 2018 г.; като има предвид, че около 40% от тези жертви са от коренното население и традиционни собственици на земи, а над две трети от убийствата са в Латинска Америка;

АБ.  като има предвид, че коренното население се ползва със специфични права по отношение на опазването на околната среда, земите и ресурсите, както е заложено в член 7 от Конвенцията относно коренното население и племенните народи на Международната организация на труда (МОТ) от 1989 г.; като има предвид, че член 29 от Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г. потвърждава, че „коренното население има правата да опазва и защитава околната среда и производствения капацитет на своите земи или територии и ресурси“;

АВ.  като има предвид, че Споразумението от Ескасу е първото регионално споразумение относно достъпа до информация, участието на обществеността и правосъдието по въпроси на околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн; като има предвид, че Споразумението от Ескасу, което е открито за ратифициране от 1 септември 2019 г., е първият договор, установяващ правото на здравословна околна среда (член 4); като има предвид, че Споразумението от Ескасу, което подчертава отново значението на регионалното сътрудничество, може да послужи като вдъхновение за други региони, изправени пред подобни предизвикателства; като има предвид, че Орхуската конвенция въвежда редица права за физическите лица и организациите на гражданското общество във връзка с околната среда, включително достъпа до информация относно околната среда, участието на обществеността при вземането на решения относно околната среда и достъпа до правосъдие; като има предвид, че страните по Конвенцията са задължени да въведат необходимите разпоредби, за да се гарантира, че публичните органи (на национално, регионално или местно равнище) допринасят за тези права, като ги привеждат в действие;

Въздействието на изменението на климата върху правата на човека

1.  подчертава, че упражняването, защитата и насърчаването на правата на човека, основани на човешкото достойнство, и здравата и устойчива планета са взаимнозависими; призовава ЕС и неговите държави членки да действат като надежден и стабилен партньор на световната сцена чрез приемане, укрепване и прилагане на законодателство, приведено в съответствие с всеобхватен подход към действията в областта на климата, основан на правата на човека, който да насочва политиките и мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него и да гарантира, че те са адекватни, достатъчно амбициозни, недискриминационни и спазват основните задължения във връзка с правата на човека; отбелязва, че принципите и стандартите, които произтичат от международното законодателство в областта на правата на човека, следва да насочват всички политики и планиране, свързани с изменението на климата, и на всички етапи от процеса; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават държавите извън ЕС, техните предприятия и местни органи на управление да прилагат и приемат решения и мерки, които ще допринесат за опазването на околната среда и обръщат внимание на последиците от изменението на климата;

2.  призовава Съюза и неговите държави членки да укрепят връзката между правата на човека и околната среда в цялата си външна дейност, както и да подпомагат и подкрепят международните, регионалните и местните механизми в областта на правата на човека при преодоляването на екологичните предизвикателства, по-специално въздействието от изменението на климата върху пълното упражняване на правата на човека; призовава Комисията да гарантира интегрирането на въпросите, свързани с изменението на климата и правата на човека, във всички съответни политики на ЕС и да гарантира съгласуваността на тези политики; отбелязва значението на подкрепата за дейности, които повишават осведомеността относно последиците за правата човека поради въздействието на изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие; също така призовава Съюза да подкрепя и засилва сътрудничеството с трети държави, за да интегрира подход, основан на правата на човека, в законодателство и политиките в областта на околната среда;

3.  подчертава абсолютната необходимост от възможности за човешко развитие за всички; подчертава рисковете от нарушения на правата на човека в международните вериги за доставки на стоки – както за конвенционалната, така и за екологосъобразната възобновяема енергия – като например детски труд в кобалтовите мини, които осигуряват веригата на литиево-йонните батерии в световен мащаб; призовава Комисията да вземе предвид последиците за правата на човека при оценката на технологичните методи на Съюза в областта на енергетиката и транспорта;

4.  подчертава, че недостигът на вода като една от последиците от изменението на климата засяга много хора по целия свят; призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат внимание на недостига на вода като ключов приоритет в своята законодателна и политическа програма; отбелязва, че лошото управление на земята и природните ресурси води до зараждане на нови конфликти и възпрепятства намирането на мирно разрешение на вече съществуващите конфликти; припомня, че нарастващата конкуренция за намаляващите ресурси е във възход и че тя допълнително се задълбочава от влошаването на състоянието на околната среда, нарастването на населението и изменението на климата;

5.  припомня правното задължение да се зачита правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда, което, наред с останалото, е условие за устойчиви стопански дейности, които допринасят за благосъстоянието и поминъка на хората и общностите; припомня, че международното право в областта на правата на човека предвижда правни средства за защита от причинените от изменението на климата вреди за отделните лица, коренните общности и правозащитниците еколози, за прилагане на мерки за борба с изменението на климата и търсене на отговорност от държавите, предприятията и отделните лица за дейностите им, които оказват въздействие върху изменението на климата и правата на човека; във връзка с това призовава ЕС да превърне борбата срещу безнаказаността в един от своите ключови приоритети чрез създаване на инструменти, които дават възможност за пълно, ефективно и постоянно прилагане на законите в областта на правата на човека и на околната среда и тяхното изпълнение;

6.  призовава Комисията да гарантира, че конкретните ангажименти по отношение на правата на човека, околната среда и изменението на климата, които вече са установени в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г., се изпълняват и наблюдават ефективно и че в прилагането на плана се включва аспектът на равенството между половете;

7.  подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН за правата на човека и околната среда да настоява за всеобщо признаване на правото на живот в безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда като право на човека; призовава Съюза и държавите членки да подкрепят, на следващата сесия на Общото събрание на ООН, всеобщото признаване на това право; счита, че това признаване следва да послужи като катализатор за по-силни политики в областта на околната среда, за подобряване на правоприлагането, участието на обществеността в процеса на вземане на решения относно околната среда, достъпа до информация и правосъдие, както и за по-добри резултати за хората и планетата;

8.  настоятелно призовава Комисията да продължи да наблюдава ситуацията във връзка с правата на човека и изменението на климата и да направи оценка на напредъка в интегрирането на правата на човека във всички аспекти на действията в областта на климата на национално и международно равнище, в тясно сътрудничество със Съвета на ООН по правата на човека/върховния комисар на ООН по правата на човека; във връзка с това призовава Съюза да предприеме действия, за да въведе правото на безопасна и здравословна среда в Хартата на основните права на Европейския съюз и изцяло да спази член 37 от нея; подчертава в този смисъл значението на тясното сътрудничество с държавите и с всички имащи отношение институционални участници в осигуряването на надлежно прилагане на разпоредбите в областта на правата на човека и околната среда;

9.  подчертава, че всички хора, без дискриминация, следва да имат основното право на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда и на устойчив климат и че това право трябва да бъде реализирано чрез амбициозни политики и да бъде изцяло приложимо посредством съдебната система на всички равнища;

10.  счита, че интегрирането на правото на човека на здравословна околна среда в ключови споразумения и процеси в областта на околната среда е от решаващо значение за един всеобхватен отговор на COVID-19, включващ разработване на нова концепция за връзката между хората и природата, която ще намали рисковете и ще предотврати бъдещи вреди от влошаването на състоянието на околната среда;

11.  насърчава ЕС и неговите държави членки да предприемат смела инициатива с активната подкрепа на специалния представител на ЕС за правата на човека, за да водят борба с безнаказаността на извършителите на престъпления против околната среда на световно равнище и да проправят пътя в рамките на Международния наказателен съд (МНС) към нови преговори между страните с оглед на признаването на „екоцида“ като международно престъпление съгласно Римския статут; призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да създадат програма за изграждане на капацитета на националните юрисдикции на държавите членки в тези области;

12.  призовава Съюза и неговите държави членки да извършват редовна оценка на начина, по който външното измерение на Европейския зелен пакт може най-добре да допринесе за цялостен и основан на правата на човека подход, що се отнася до действията в областта на климата и загубата на биологично разнообразие; призовава ЕС да мобилизира широкия набор от външни политики, механизми и политически и финансови инструменти, с които разполага, за да изпълни Европейския зелен пакт; призовава ЕС да преразгледа своите механизми за финансиране в областта на климата и ако е необходимо, да предложи изменението им, за да осигури пълно зачитане на правата на човека, и да установи силни гаранции за тази цел; призовава за създаване на координационно звено по въпросите на климата в рамките на съответните служби на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), сред чиито задачи би било включване на устойчивостта на климата във всички външни действия на ЕС; призовава за прозрачна и информативна комуникация по тези въпроси в програмите на ЕС за сътрудничество за развитие с трети държави;

13.  призовава перспективата за равенство между половете да бъде интегрирана в политиките и програмите за устойчиво развитие, за да се гарантира, че в стратегическите програми са включени насърчаването на равенството между половете и справедливостта в областта на климата, както и правата на жените и момичетата, включително правото на сексуално и репродуктивно здраве и необходимите здравни услуги;

14.  призовава Комисията да увеличи финансовата и техническата помощ и дейностите за изграждане на капацитет за подкрепа на трети държави при интегрирането на правата на човека в техните национални действия и програми в областта на климата и при спазването на международните разпоредби в областта на околната среда, за да се гарантира, че целите във връзка с изменението на климата не засягат упражняването на правата на човека в тези държави; отбелязва междуинституционалното споразумение, постигнато относно Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), съгласно което 30% от финансирането ще подкрепя цели в областта на климата и околната среда; настоява всички действия на европейските финансови институции в трети държави, по-специално Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, да съответстват на ангажиментите на ЕС по отношение на климата и да прилагат подход към действията в областта на климата, основан на правата на човека; призовава за укрепване и задълбочаване на съответните им механизми за подаване на жалби(8) за лица или групи, които считат, че правата им са били нарушени от такива дейности, и че те може да отговарят на условията за правна защита;

15.  категорично подкрепя включването на правата на човека в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. в съответствие с неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. – Да върнем природата в живота ни“; счита, че за да включат правата на човека в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., новите цели следва да обърнат внимание на признаването и изпълнението – на национално равнище и в световен мащаб – на правото на чиста, здравословна, безопасна и устойчива околна среда;

16.  отново изтъква значението на защитата на Арктика от изменението на климата и необходимостта от политика на ЕС по отношение на Арктика;

17.  отчита въздействието на връзката между изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и природните бедствия като фактор на миграцията и предизвиканото от климата разселване и изразява съжаление относно липсата на защита на правата на човека на международно равнище за пострадалите в резултат на това лица; счита, че това разселване следва да се разглежда на международно равнище; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат при разработването на международна рамка за справяне с предизвиканите от климата разселване и миграция както на международни форуми, така и във външната дейност на ЕС; насърчава Комисията и държавите членки да работят заедно за увеличаване на подкрепата си за мерки за устойчивост в регионите, които са изложени на неблагоприятните последици от изменението на климата, и да подкрепят хората, които са били разселени поради изменението на климата и които вече не са в състояние да живеят в местата си на пребиваване; подчертава, че Комитетът на ООН по правата на човека се произнесе, че държавите трябва да вземат предвид последиците за правата на човека от кризата, свързана с климата, в страната на произход, когато разглеждат въпроса за депортирането на лица, търсещи убежище; приветства включването на предизвиканите от изменението на климата миграция и разселване в Рамката за приспособяване от Канкун;

18.  подкрепя основан на правата на човека подход към управлението на миграцията в трети държави и отчитане на евентуални пропуски в защитата на правата на човека в контекста на миграцията; припомня в този контекст съществуващите инструменти за законни пътища и счита, че такива инструменти следва да бъдат допълнително установени за лицата, нуждаещи се от закрила; подкрепя идентифицирането и популяризирането на добри практики, свързани със задължения и ангажименти в областта на правата на човека, които подпомагат и укрепват разработването на политики за опазване на околната среда на равнището на ЕС и на международно равнище;

19.  настоява за упражняване на правата на всички лица без каквато и да било дискриминация въз основа на мястото, където живеят, или на тяхното социално състояние, особено на тези, които са най-уязвими по отношение на отрицателните последици от изменението на климата; подчертава значението на гарантирането и улесняването на общественото участие на такива уязвими групи във вземането на решения, които засягат техния поминък;

20.  припомня факта, че неравенството, насилието и дискриминацията, на които са подложени жените, се увеличават вследствие на изменението на климата; призовава ЕС и неговите държави членки да изготвят и приложат политики с хоризонтална перспектива за равенство между половете в областта на търговията, сътрудничеството, климата и външната дейност, като насърчават овластяването и участието на жените в процеса на вземане на решения и като отчитат специфичните ограничения, пред които са изправени момичетата и жените;

21.  призовава Комисията и държавите членки за засилят ролята и капацитета на регионалните органи по правата на човека и другите механизми при преодоляване на връзката на изменението на климата и правата на човека, като насърчат екологичните права и предоставят закрила на защитниците на екологичните права; призовава по-специално Комисията да стартира програма в подкрепа на Споразумението от Ескасу с цел, наред с другото, да подпомогне държавите – страни по него, при ратифицирането и прилагането на Споразумението, да подпомогне гражданското общество в ангажирането му със Споразумението и да допринесе за неговото прилагане, както и да предостави подкрепа за доброволния фонд, създаден съгласно Споразумението;

Ответни мерки във връзка с COVID-19

22.  подчертава, че световната пандемия от COVID-19 отлично илюстрира въздействието на влошаването на околната среда за създаването на условия за увеличаване на зоонозите, което има тежки здравни, социални, икономически и политически последици; призовава Комисията и държавите членки да се ангажират с включването на екологичните права и защитата на тези, които ги защитават, във всички ответни мерки във връзка с пандемията от COVID-19; насърчава държавите членки и другите заинтересовани лица да вземат предвид глобалния механизъм на Комисията за наблюдение на въздействието на COVID-19 върху демокрацията и правата на човека;

23.  изразява дълбоката си загриженост от факта, че световната рецесия, причинена от пандемията от COVID-19, може да намали, забави или измести поетите от държавите членки ангажименти по отношение на международните цели в областта на климата и стандартите в областта на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че политиките, предвидени за икономическото възстановяване, ще бъдат в пълно съответствие с насърчаването и защитата на правата на човека съгласно предвиденото в член 21 от Договора от Лисабон, както и с опазването на околната среда и устойчивото развитие;

24.  настоятелно призовава ЗП/ВП, Комисията и държавите членки да настояват за ефективни ответни мерки спрямо кризата с COVID-19, при които напълно да се взема предвид значението на зачитането, защитата и осъществяването на правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда като предпазна мярка за предотвратяване на бъдещи екологични и здравни кризи, които имат потенциал да изложат на риск някои основни права на човека; призовава Комисията и ЕСВД да засилят амбицията си по отношение на климата и околната среда с оглед на кризата с COVID-19 и да формират амбициозен стратегически подход към дипломацията по въпросите на климата;

25.  изразява загриженост, че някои спешни и ограничителни мерки, предприети в отговор на COVID-19, може да са били използвани неправомерно в няколко части на света от политически органи, сили за сигурност и недържавни въоръжени групировки за ограничаване, сплашване и убиване на защитници на правата на човека, включително защитници на околната среда и на земята; във връзка с това припомня, че защитниците на коренното население също така бяха непропорционално уязвими на COVID-19 в резултат на слабата здравна инфраструктура в отдалечените райони и пренебрегването от страна на правителството;

26.  отбелязва, че пандемията от COVID-19 заплашва продоволствената сигурност и изхранването на милиони хора по света, тъй като са засегнати веригите на доставки на храни в световен мащаб по време, когато продоволствената сигурност и продоволствените системи вече са подложени на натиск поради изменението на климата и природните бедствия; подчертава, че кризата с пандемията би могла да послужи като повратна точка за възстановяване на баланса и преобразуване на продоволствените системи, като ги направи в по-приобщаващи, по-устойчиви и по-гъвкави;

Правозащитниците еколози и ролята на коренното население

27.  припомня задължението на държавите да защитават защитниците на околната среда и техните семейства от тормоз, сплашване и насилие, както е заложено в законодателството в областта на правата на човека, и да гарантират основните им свободи, както и задължението им да признават правата на коренното население и местните общности и да признават приноса на техния опит и знания за борбата със загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда; подчертава тяхната специфична роля и експертен опит в управлението и опазването на земята и призовава за засилено сътрудничество с коренното население и приобщаването му, както и за усилия за засилване на демократичното му участие в съответните процеси на вземане на решения, включително тези, свързани с международната дипломация по въпросите на климата; приветства усилията на Комисията да подкрепи участието на коренното население чрез конкретна подкрепа за няколко проекта, като например Центъра на коренното население за документация, научни изследвания и информация (DOCIP); насърчава Комисията да продължава да насърчава диалога и сътрудничеството между коренното население и Европейския съюз, както и с международните форуми, по-специално във връзка с изменението на климата;

28.  подчертава факта, че макар нападения и заплахи да се случват навсякъде по света, специалният докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека подчертава, че положението е особено драматично в Латинска Америка и Азия, където някои международни инвеститори, дружества и местни правителства пренебрегват законните опасения на населението; отбелязва, че в много от случаите конфликтите и нарушенията се случват в контекста на икономическо неравенство и социално изключване; осъжда наказателното преследване и инкриминирането на екологични активисти в района на Амазонка, където се увеличават нападенията, убийствата и преследванията на екологични активисти; осъжда увеличения брой нападения срещу екологични активисти в Хондурас и тяхното преследване, както и неотдавнашното убийство на екологични активисти от Гуапинол; отбелязва, че през последните три години са регистрирани 578 убийства на защитници на правата в областта на околната среда, на правата върху земята и на правата на коренното население; подчертава, че Филипините постоянно оглавяват списъка на държавите, в които е най-опасно за защитниците на правата в областта на околната среда; отново призовава Комисията, предвид сериозността на нарушенията на правата на човека в тази страна и липсата на съществено подобрение или на желание за сътрудничество от страна на органите на Филипините, да започне процедура, която може да доведе до временно оттегляне на преференции по Общата система за преференции плюс (GSP+);

29.  препоръчва на държавите – членки на ЕС, които все още не са ратифицирали Конвенция 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, да го направят;

30.  призовава Комисията да гарантира, че ЕС не подкрепя инициативи и проекти, които биха довели до незаконно заграбване на земи, незаконна сеч и обезлесяване или друго вредно въздействие върху околната среда; осъжда всякакви опити за дерегулация на защитата на околната среда и правата на човека в контекста на пандемията от COVID-19 и на други кризи;

31.  остро осъжда увеличаването на броя на убийствата, клеветническите нападки, актовете на преследване, инкриминиране, лишаване от свобода, тормоз и сплашване на коренното население и правозащитниците еколози и защитниците на земята навсякъде по света и призовава отговорните лица да бъдат подведени под отговорност;

32.  подчертава, че жените, защитници на правата на човека, са изправени пред допълнителни предизвикателства в своята работа, общности и домове, тъй като те са обект на специфични за пола заплахи и насилие или са изложени на такива заплахи и насилие; отбелязва, че жените защитници са изложени в по-голяма степен на риска да бъдат подложени на определени форми на насилие и други нарушения, предразсъдъци, изключване и отхвърляне, отколкото техните колеги от мъжки пол;

33.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят всички защитници на правата на човека, по-специално защитниците на екологичните права и техните законни представители, и при необходимост да насочват вниманието към техните случаи; изразява убеждение, че подкрепата за защитниците на екологичните права следва да бъде увеличена и че всички репресии или нападения срещу тях от страна на корпоративни или държавни субекти следва да бъдат осъждани от ЕС чрез публични изявления и действия на местно равнище, когато това е целесъобразно; отново изразява своята позиция относно необходимостта ЕСВД, Комисията и държавите членки да инвестират и укрепят специфични достъпни механизми и програми за закрила, съобразени с равенството между половете, за защитниците на екологичните права, включително местните защитници и защитниците на коренното население, и да ги включат във всички разследвания на нарушения;

34.  изразява дълбока загриженост от непрекъснатото влошаване на положението на защитниците на околната среда, лицата, сигнализиращи за нередности, журналистите и юристите, специализирани в областта на околната среда в целия свят; призовава ЕС и неговите държави членки да защитават свободата на изразяване на мнение, свободата и плурализма на медиите и правото на събрания и да гарантират безопасността и защитата на журналистите и лицата, сигнализиращи за нередности, както в ЕС, така и в рамките на външните си отношения; изразява своята дълбока загриженост във връзка със злоупотребите, престъпленията и смъртоносните нападения, които все още се извършват спрямо журналисти и работещи в медиите поради тяхната дейност; посочва, че подаването на сигнали за нередности е форма на свободата на изразяване на мнение и на свободата на информация и играе ключова роля за разкриването и предотвратяването на нарушения на правото на ЕС, както и за укрепването на демократичната отчетност и прозрачността; във връзка с това призовава Комисията да наблюдава транспонирането и да гарантира пълното прилагане от държавите членки на Директива (ЕС) 2019/1937(9); счита, че правото на информация е важен инструмент за хората, които може да бъдат засегнати от последиците от изменението на климата, за да бъдат те запознати отрано с вредните последици от изменението на климата и с мерките за адаптация; изисква зачитане на свободата на информация;

35.  признава, че действията, предприемани от защитниците на околната среда, са от съществено значение, тъй като те търсят, разработват и разпространяват жизнеспособни решения и механизми за превенция, устойчивост и адаптиране към изменението на климата сред хората, живеещи в засегнатите територии;

36.  призовава Комисията да обърне специално внимание на различните нужди от защита на жените правозащитници, като признае ролята им на мощни двигатели за промяна, особено за действия в областта на климата; във връзка с това подчертава необходимостта от подкрепа за изграждането на капацитет и за ролята на жените като възпитатели и поддръжници на промяната, както и от осигуряване на подходящо финансиране за тези организации; припомня колко често жени, които са общностни лидери и активисти в областта на околната среда, стават жертва на репресии и дори убийства, какъвто е случаят на смелите жени активисти, номинирани и подбрани за наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта, а именно Мариел Франко от Бразилия, която беше убита през 2018 г., и Берта Касерес от Хондурас, която беше убита през 2016 г.;

37.  призовава ЕС и неговите държави членки да изискват и гарантират, че правото на свободно, предварително и информирано съгласие на коренното население се зачита без принуда във всяко споразумение или проект за развитие, които могат да засегнат земите, териториите или природните богатства на коренното население; подчертава, че насърчаването на правата на коренното население и неговите традиционни практики е важно за постигането на устойчиво развитие, борбата с изменението на климата и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, като същевременно се гарантират подходящи гаранции;

38.  призовава Комисията и Съвета да използват всички инструменти, с които разполагат, заедно с разпоредбите относно осъществяването и прилагането на правата на човека в рамките на външната политика и споразуменията за асоцииране на Съюза, за ефективна подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека и на екологичните права в съседните на ЕС държави, както и да насърчават държавите – кандидатки за членство в ЕС, към ефективно привеждане в съответствие с европейските ценности и стандарти;

39.  призовава за приемане на приложение към Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, посветено на специфичните предизвикателства и нужди на защитниците на околната среда и политиката на ЕС в това отношение; подчертава значението на това да се гарантира продължаването на проекта „ProtectDefenders.eu“ при увеличено равнище на финансиране, както и на други съществуващи инструменти на ЕС в подкрепа на защитниците на правата на човека;

40.  призовава за приемане на списък на ЕС с приоритетни държави, в които ЕСВД, Комисията и държавите членки ще засилят действията си в подкрепа на защитниците на правата в областта на околната среда и ще се ангажират с местните органи при въвеждането или подобряването на защитни механизми и специално законодателство, което дава определение на защитниците на околната среда, признава тяхната работа и гарантира защитата им; настоява този списък с приоритети да се изготви от ЕСВД, като се извършат тесни консултации със заинтересованите лица и с Парламента, и да се актуализира ежегодно; призовава ЗП/ВП да предоставя годишен публичен доклад за действията, проведени в приоритетните държави, както и за защитата на защитниците на околната среда в световен мащаб;

41.  настоятелно призовава ООН да поеме по-голяма роля в защитата на екосистемите и защитниците на околната среда по цял свят, по-специално на места, където изменението на климата оказва сериозно въздействие върху местните общности; поради това призовава ЕС да насърчи инициатива на равнището на ООН за международни наблюдатели, които да следят за сериозни екологични вреди, тежки екологични кризи или ситуации, в които защитниците на екологичните права са изложени на най-голям риск, и да се ангажират с органите и да ги подпомагат при създаването на защитна среда за тези защитници;

42.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават чрез политически диалог приемането на национални планове за действие, които да гарантират безопасна и свободна среда за защитниците на околната среда чрез интегриране на по-широка перспектива за колективна защита, включително политически мерки за легитимиране на общности и групи, ангажирани с опазването на околната среда; призовава Комисията да разгледа изрично правата на човека на коренното население и местните общности в споразуменията за доброволно партньорство за FLEGT;

43.  припомня, че в съответствие с Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека държавите трябва да защитават защитниците на биологичното разнообразие като защитници на правата на човека; изразява задоволството си от разработването на международни договори като Споразумението от Ескасу, което е ключов инструмент за Латинска Америка и Карибския басейн – региона с най-много отчетени убийства на правозащитници еколози;

РКООНИК, правосъдие и отчетност

44.  изразява съжаление във връзка с факта, че дори ако се прилагат изцяло от всички държави, сегашните национално определени приноси (НОП) ще доведат до катастрофално глобално покачване на температурата с 3°C над равнищата от прединдустриалния период, като по този начин се нарушава Парижкото споразумение; предупреждава, че такъв сценарий би довел до екстремни климатични и екологични последици и до широко разпространени неблагоприятни последици за правата на човека;

45.  приветства включването на правата на човека в преамбюла на Парижкото споразумение и призовава за ефективни мерки за зачитане и насърчаване на правата на човека при прилагането на Споразумението и предприемането на действия в областта на климата; изразява съжаление обаче, че няма конкретни разпоредби, които да държат държавните и корпоративните субекти отговорни за нарушения на правата на човека, свързани с изменението на климата;

46.  настоятелно призовава страните по РКООНИК да продължат да си поставят все по-амбициозни цели за смекчаване на последиците и адаптиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение и да включат измерението за правата на човека в своите НОП и в комуникацията във връзка с адаптирането; призовава секретариата на РКООНИК да разработи насоки относно начините за интегриране на защитата на правата на човека в съобщенията за НОП и адаптирането в сътрудничество с върховния комисар на ООН по правата на човека; насърчава страните да преразгледат планираните национално определени приноси (ПНОП) и НОП и да разработят механизми за мониторинг на НОП с пълното и ефективно участие на коренното население;

47.  подчертава необходимостта от засилване на полезното взаимодействие при задълженията за оповестяване в областта на климата и правата на човека; счита, че насоките относно рамката за прозрачност на Парижкото споразумение (член 13) следва да изискват от страните по него да предоставят информация не само относно емисиите на парникови газове, но също така дали политиките в областта на климата се прилагат в съответствие с другите обществени цели и съществуващите правни рамки, и съответно да включват информация относно добрите практики, включително основани на правата подходи към мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и подкрепа;

48.  настоятелно призовава институциите на ЕС да си сътрудничат активно в насърчаването на подход, основан на правата на човека, в текущите международни преговори по въпросите на климата, по-специално в рамките на Механизма за устойчиво развитие (МУР) и други насоки за механизмите по член 6, параграф 4 от Парижкото споразумение, който да гарантира осмислено и информирано участие на носителите на права, адекватни екологични и социални защитни механизми и независими механизми за правна защита; подчертава, че МУР следва да е насочен към финансиране на проекти, които са в полза на най-уязвимите на въздействието от изменението на климата, и че проекти, финансирани по линия на МУР, следва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху правата на човека, като само проекти с положително въздействие да отговарят на условията за регистрация;

49.  призовава Комисията да изготви критерии за допустимост за безвъзмездни средства от ЕС, които биха позволили на НПО в областта на околната среда, които иначе може да не отговарят на условията за финансиране поради своя размер, да получат по-приобщаващ достъп до финансиране;

50.  подчертава, че за да се гарантира отчетност за всички участници, новите механизми като МУР трябва да включват институционални защитни политики и механизми за подаване на жалби, за да се гарантира ефективна защита на правата;

51.  призовава секретариата на РКООНИК да разработи, съвместно със страните по Конвенцията, обща правна рамка за справедливост в областта на климата;

52.  подчертава, че глобалният преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, следва да се използва за преглед на напредъка в интегрирането на правата на човека и други принципи в действията в областта на климата; отбелязва, че той следва да включва възможности за гражданското общество и междуправителствените организации да предоставят своя принос; счита, че оценката на изпълнението на Парижкото споразумение следва да спомогне за идентифицирането на добри практики и на пречки пред неговото изпълнение, както и за предоставяне на информация на бъдещите НОП и международното сътрудничество;

53.  подчертава, че всички ефективни основани на права действия в областта на климата следва да гарантират безплатно, активно, пълноценно и информирано участие; препоръчва плановете за смекчаване и адаптиране да бъдат публично достъпни, финансирани по прозрачен начин и разработени със засегнати и/или потенциално засегнати групи, по-специално най-уязвимите такива;

54.  подчертава факта, че развиващите се страни не могат да се справят сами с последиците от изменението на климата и че често са зависими от международна помощ във връзка с капацитета си за управление на кризи и способността си да се адаптират към последиците от изменението на климата и да ги предвиждат;

55.  подчертава своето становище, че законите и институциите в областта на правата на човека, които обикновено се използват за преодоляване на недостига на управленска отговорност, по никакъв начин не заменят ефективните мерки за предотвратяване и поправяне на вредите, причинени от изменението на климата; счита, че националните институции за правата на човека и гражданското общество могат да играят ефективна роля в националните механизми за отчетност и надзор, предназначени да гарантират достъп до правни средства за защита на лицата, чиито права на човека са нарушени в резултат от изменението на климата;

56.  счита, че ЕС трябва да играе активна, силна и амбициозна водеща роля в подготовката за 26-ата конференция на ООН по изменението на климата (COP26), като включи принципите за правата на човека в центъра на разработването на политики в областта на изменението на климата, за да се избегнат необратими вреди за настоящото и бъдещото човешко развитие и бъдещите поколения;

57.  признава активната роля и участието на гражданското общество, включително неправителствените организации и защитниците на околната среда, в застъпничеството за основани на правата на човека подходи към действията в областта на климата и призовава за финансиране от страна на ЕС на подобни дейности; подчертава, че е необходимо да се гарантира участието на гражданското общество в рамката за прозрачност, предвидена в член 13 от Парижкото споразумение;

58.  отбелязва предложението на Комисията за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006(10) (т.нар. Регламент за Конвенцията от Орхус), което следва да подобри прилагането на Конвенцията от Орхус на равнището на ЕС; освен това насърчава държавите членки да гарантират адекватно транспониране в правния си ред на съответните законодателни актове на ЕС (напр. Директива 2011/92/ЕС(11)) и на международните правно обвързващи разпоредби (Конвенцията от Орхус), за да гарантират приобщаващ достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда;

59.  подчертава, че действията на активистите в областта на околната среда са изцяло в съответствие с целите за устойчиво развитие и че стремежът следва да бъде системното изпълнение на тези цели на местно, национално и международно равнище;

60.  припомня, че от държавите членки се изисква да регулират корпорациите, така че те да не причиняват нарушения на правата на човека, и че частните и корпоративните участници имат задължението да обръщат внимание на последиците за правата на човека от изменението на климата в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

61.  насърчава Комисията и държавите членки да бъдат активни участници в разработването, създаването и насърчаването на гаранции и процеси на отчетност в рамките на международно признатите органи, за да се гарантира, че структурните промени, направени с цел да се постигне драстично намаляване на емисиите до 2030 г., както е предвидено в политиките в областта на климата, са разработени, прилагани и наблюдавани по начин, който защитава правата на засегнатите хора и общности, включително правото на труд и на насърчаване на справедливи и равнопоставени условия на труд; подчертава, че екологичният преход следва да бъде справедлив и да не оставя никого на заден план;

62.  подчертава значението на корпоративната надлежна проверка и на устойчивата и отчетна корпоративна отчетност като важни и абсолютно необходими средства за предотвратяване и защита срещу тежки нарушения на правата на човека и на околната среда; призовава ЕС да подкрепя устойчивото и отговорно корпоративно управление като важен елемент от Европейския зелен пакт; призовава държавите членки да прилагат ефективни регулаторни мерки за установяване, оценка, предотвратяване, прекратяване, смекчаване, наблюдение, съобщаване, отчетност, разглеждане и отстраняване на потенциални и/или действителни нарушения на правата на човека, както и да търсят отговорност от предприятията, когато трябва да се гарантира, че те изпълняват своите задължения за надлежна проверка по отношение на въздействието на изменението на климата върху правата на човека в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

63.  приветства ангажимента на Комисията да разработи законодателно предложение за дружествата относно задължителна надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда по цялата им верига на доставки; препоръчва настоящото законодателно предложение да подкрепи и улесни разработването на общи методологии за измерване на въздействието върху околната среда и изменението на климата; подчертава значението на ефективните, съдържателни и информирани консултации и комуникация с всички засегнати или потенциално засегнати заинтересовани лица, включително защитниците на околната среда; настоятелно призовава ЕС да подкрепи и ефективно да се ангажира с текущите преговори за обвързващ договор на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека за регулиране на дейностите на транснационалните корпорации и други стопански предприятия; счита, че всеки подобен инструмент трябва да насърчава корпоративните участници и инвеститори да поемат своите отговорности по отношение на правото на човека на здравословна околна среда; счита, че всеки такъв инструмент трябва да включва солидни разпоредби за опазване на околната среда и да насърчава корпоративните участници, както и финансовите институции, но също така и регионалните инвестиционни институции или институциите за развитие, да поемат своите отговорности по отношение на правото на човека на здравословна околна среда;

64.  подчертава значението на борбата с корупцията в световен мащаб, тъй като тя вреди на упражняването на правата на човека, има конкретни отрицателни последици и засяга непропорционално групите в най-неравностойно положение, най-маргинализираните и най-уязвимите групи в обществото, като например жени, деца, хора с увреждания, възрастни хора, бедните, коренното население или хората, принадлежащи към малцинства, наред с другото, като възпрепятства равния им достъп до природни ресурси, включително земята;

65.  призовава Съвета и ЕСВД да включат свързаните с корупция престъпления сред деянията, наказуеми съгласно глобалния режим на санкции на ЕС в областта на правата на човека – т.нар. „Европейски закон „Магнитски“, и да гарантират неговото бързо приемане и изпълнение;

66.  счита, че настоящият преглед на търговската политика на ЕС следва да бъде възможност за преформулиране, насърчаване и укрепване на защитата на правата на човека в търговската политика; подчертава, че главите относно устойчивото развитие на бъдещите търговски споразумения трябва да бъдат обхванати от механизмите за уреждане на спорове в тези споразумения;

o
o   o

67.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0015. (2) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 82. (3) Приети текстове, P9_TA(2020)0005. (4) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 15. (5) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (6) Конвенция на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, 25 юни 1998 г. (7) Регионално споразумение относно достъпа до информация, участието на обществеността и правосъдието по въпроси на околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн, 4 март 2018 г. (8) Независим механизъм за отчетност по проекти от Европейската банка за възстановяване и развитие и Механизъм за подаване на жалби на групата на Европейската инвестиционна банка. (9) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17). (10) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OB L 264, 25.9.2006 г., стр. 13). (11) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OB L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).