Европейският парламент,

–  като взе предвид свободното движение на работници, гарантирано в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 174 от ДФЕС относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза,

–  като взе предвид член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, с който се позволява използването на помощи за улесняване на развитието на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин конкуренцията (региони от категория „в“),

–  като взе предвид член 349 от ДФЕС относно най-отдалечените региони,

–  като взе предвид членове 9, 46, 47, 48 и 147 от ДФЕС по отношение на няколко аспекта на работата и заетостта в ЕС,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 2, 3 и 20,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (COM(2018)0375), и по-специално глава II от него относно териториалното развитие,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (COM(2020)0408),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно прилагането на инструменти на политиката на сближаване от страна на регионите за справяне с демографските промени(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно демографските промени и последиците от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС(3),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд(4),

–  като взе предвид член 20 от ДФЕС, Регламент (EС) № 492/2011(5) и Директива 2004/38/ЕО(6) относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на Съюза,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията от 27 юли 2020 г. „Развитие на селските райони – дългосрочна визия за селските райони“(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета на тема „Демографските предизвикателства – перспективи“, приети на 8 юни 2020 г.,

–  като взе предвид Зелената книга относно застаряването на населението – насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията, представена от Комисията на 27 януари 2021 г.,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията от 16 ноември 2020 г. относно демографските промени в Европа – Зелена книга относно застаряването(8),

–  като взе предвид доклада на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) от декември 2017 г. относно географията на новата динамика на заетостта в Европа,

–  като взе предвид политическия обзор на EPSON от юни 2019 г., озаглавен „Справяне със свързаните с трудовата миграция предизвикателства в Европа: подобрен функционален подход“ (Addressing Labour Migration Challenges in Europe: An enhanced functional approach),

–  като взе предвид доклада относно перспективите за световното население през 2019 г. на Отдела за населението към Департамента по икономически и социални въпроси на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид доклада на Европейската комисия от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени(9),

–  като взе предвид Европейския индекс за конкурентоспособност на регионите за 2019 г.,

–  като взе предвид документа на ОИСР „Приспособяване към демографските промени“ (Adapting to Demographic Change), изготвен за първата среща на работната група по заетостта на Г-20 под председателството на Япония от 25 до 27 февруари 2019 г. в Токио,

–  като взе предвид „целите от Барселона“ от 2002 г.,

–  като взе предвид доклада на Комитета на регионите от 2016 г. относно въздействието на демографските промени върху европейските региони,

–  като взе предвид доклада на Комитета на регионите от 2018 г., озаглавен „Справяне с изтичането на мозъци: местно и регионално измерение“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 – 14 октомври 2020 г. относно „Демографските промени: предложения за тяхното измерване и справяне с отрицателните им последици в регионите на ЕС“,

–  като взе предвид дългосрочната визия на Комисията за селските райони, която в момента е в процес на изготвяне,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 – 10 декември 2020 г. относно „Стратегията на ЕС за възраждане на селските райони“;

–  като взе предвид доклада за оценка на териториалното въздействие на Комитета на регионите във връзка с демографските промени от 30 януари 2020 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0061/2021),

А.  като има предвид, че разпределението на населението на местно и регионално равнище и на равнището на ЕС, както и неговата стабилност или промяна, имат много различна динамика в различните държави членки и техните региони и оказват различно влияние върху явлението на обезлюдяването и в крайна сметка върху социалното, икономическото и териториалното сближаване; като има предвид, че според Европейския индекс за конкурентоспособност на регионите за 2019 г. съществува пропаст между столиците/регионите около големите градове и по-отдалечените периферни райони, като 78% от европейското население живее в градски райони или функционални градски райони и се ползва от качествени услуги в областта на енергетиката, транспорта и цифровата свързаност, докато много периферни региони все още срещат трудности в това отношение; като има предвид, че политиката на сближаване, като основен източник на публични инвестиции в ЕС, на която се падат 8,5% от държавните капиталови инвестиции, може да играе важна роля за справяне с тези демографски предизвикателства, също така с оглед на запазването на естествения демографски баланс на ЕС в дългосрочен план;

Б.  като има предвид, че за целите на настоящия доклад „изпращащи региони“ са регионите, които губят високи умения и/или компетенции (в един или повече сектори/области) в полза на други региони в резултат на постоянна емиграция за определен период от време, а „приемащи региони“ се отнася до региони, които придобиват високи умения и/или компетенции (в един или повече сектори/области) в резултат на постоянна имиграция за определен период от време;

В.  като има предвид, че демографските тенденции също са повлияни от изменението на климата, и по-специално от наводненията и горещите вълни, свързани с този процес; като има предвид, че един координиран подход, интегриращ принципите на устойчивост, екологична насоченост и цифровизация в различните политики на ЕС би могъл също така да допринесе за обръщане на отрицателните демографски тенденции;

Г.  като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между предоставянето на социални услуги, физическата свързаност и свързаността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), образованието и възможностите за заетост от една страна и способността да се задържа и привлича население в определени области от друга; като има предвид, че много региони на ЕС, включително селските райони, които съставляват 44% от площта на Съюза, отдалечените, периферните, островните и планинските региони, които страдат от географска, социална и икономическа гледна точка, все още са изправени пред сериозен недостиг в предоставянето на тези услуги; като има предвид, че тези региони са особено засегнати от тенденции на ниска гъстота, напускане на селата и обезлюдяване с отрицателно въздействие върху застаряването на населението, приемствеността между поколенията и развитието на селското стопанство; като има предвид, че следва да се развива по-силно положително взаимодействие с транспортната политика на ЕС, за да се отговори на специфичните нужди на регионите с ниска гъстота и в процес на обезлюдяване; като има предвид, че настоящата тенденция на застаряване на населението на ЕС има важни икономически и социални последици, като по-висок коефициент на възрастова зависимост, натиск върху данъчната и социалноосигурителната устойчивост и повишен натиск върху здравеопазването и социалните услуги;

Д.  като има предвид, че свободното движение на работната сила е една от четирите свободи на Европейския съюз и неговия единен пазар;

Е.  като има предвид, че макар и населението на ЕС да отбеляза значителен ръст през предходните десетилетия, темпът на нарастване в момента намалява и се очаква населението да спадне значително в дългосрочен план; като има предвид, че през 2015 г. ЕС преживя първия естествен спад на населението с регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания; като има предвид, че през 2019 г. Европа представляваше едва 6,9% от световното население, а до 2070 г. тя ще представлява по-малко от 4% от световното население, с рязък спад особено в Източна и Южна Европа поради комбинацията от ниска раждаемост и нетна миграция в рамките на ЕС от тези райони; като има предвид, че дългосрочните демографски тенденции в европейските региони продължават да показват по-ниска раждаемост и застаряващи общества с изключение на някои от най-отдалечените региони и по-конкретно Майот, където се предвижда увеличение на населението с 38% до 2050 г. спрямо равнищата от 2010 г. със съответстващо увеличение от 26% във Френска Гвиана(10);

Ж.  като има предвид, че демографските аспекти следва да бъдат интегрирани в различни политики, включително чрез включването им в дългосрочни приоритети; като има предвид, че е важно да се събират и наблюдават надеждни статистически данни и да се подкрепят научните изследвания и обменът на добри практики на всички равнища, за да се насърчи по-доброто разбиране на демографските предизвикателства, да се предвиди тяхното въздействие върху пазарите на труда и да се разработят иновативни и ефективни решения за осигуряване на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора;

З.  като има предвид, че предизвиканата от пандемията от COVID-19 здравна и икономическа криза показа ясно, че солидарността между поколенията, заедно с подходящото финансиране за здравеопазване и социални грижи и устойчивата икономика, представляват движещи сили за процеса на възстановяване и за създаване на по-приобщаващи и по-устойчиви общества; като има предвид, че пандемията от COVID-19 разкри деликатността на нашите здравни системи, по-специално във връзка със застаряващото население; като има предвид, че пандемията от COVID-19 още веднъж подчерта значението на опазването и насърчаването на достойнството на възрастните хора и техните основни права в ЕС;

И.  като има предвид, че кризата с COVID-19 вероятно ще окаже значително въздействие върху раждаемостта, коефициентите на смъртност и миграционните потоци в Европа, докато цялостните икономически, трудови и социални последици от пандемията все още не са известни; като има предвид, че краткосрочното и дългосрочното въздействие върху демографските тенденции на извънредните мерки, предприети в отговор на кризата, ще трябва да бъде задълбочено анализирано, включително от гледна точка на равенството между половете; като има предвид, че предварителните проучвания сочат, че пандемията е изострила съществуващите неравенства между мъжете и жените, включително увеличаване на неплатения труд по полагане на грижи и загуба на работни места; като има предвид, че кризата в областта на общественото здраве оказва непропорционално въздействие върху жените и момичетата, и особено от най-уязвимите групи, което политиката на сближаване следва да отчете, включително чрез насочване на инвестиции към услуги за полагане на грижи и подобряване на условията на труд в този сектор, както и чрез подпомагане на прехода към икономика на полагането на грижи;

Й.  като има предвид, че от началото на икономическата криза през 2008 г. в рамките на Европа са регистрирани случаи на премествания на млади образовани специалисти от южна и източна Европа към северозападна Европа; като има предвид, че съществува тясна връзка между социално-икономическите условия на даден регион и динамиката му на „изтичане/привличане на мозъци“; като има предвид, че изпращащите региони и приемащите региони ще трябва да работят заедно, за да се справят с предизвикателствата и да използват интегрирани подходи за разработване на дългосрочни политики, насочени към максимално повишаване на качеството на живот на населението;

К.  като има предвид, че иновациите и инвестициите в човешки капитал са основните фактори за социално-икономическия растеж и растежа на заетостта в държавите членки и техните региони в средносрочен и дългосрочен план;

Настоящи характеристики и предизвикателства, свързани с демографските промени в ЕС

Общи съображения

1.  подчертава, че четирите свободи представляват крайъгълен камък на конкурентоспособността и ценностите на ЕС; въпреки това отбелязва, че следва да се обърне допълнително внимание на техния ефект върху демографските тенденции и свързаните с тях последици за равновесието между държавите членки и вътре в тях, както и за тяхното икономическо, социално и териториално сближаване; подчертава, че ЕС е изправен пред голямо демографско предизвикателство, което въпреки различните въздействия в различните региони трябва да бъде признато и преодоляно по цялостен начин, за да се компенсира отрицателното естествено демографско равновесие от последните години; посочва, че обръщането на настоящите демографски тенденции в европейските територии посредством мерки за справяне с техните причини, а не само с техните последствия, следва да бъде приоритет за Европейския съюз, наред с двойната цел за ускоряване на прехода към неутралност по отношение на климата и цифровизация;

2.  в този контекст наблюдава значителни демографски контрасти, свързани с различията в икономическите възможности, предоставянето на услуги, достъпността, транспорта и цифровата свързаност, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, между централните, градски региони и периферията; в този контекст отново заявява, че трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) може да постигне резултати само ако местните транспортни инфраструктури функционират ефективно; подчертава, че тези различия са особено видими в селските райони или в районите с природни или специфични ограничения, като например слабо населените и планинските региони, както и между континенталната част и островите и най-отдалечените региони; отново заявява, че достъпността до повечето острови и най-отдалечени региони се характеризира с нередовен и често скъпо струващ транспорт;

3.  отбелязва, че БВП на глава от населението, равнищата на доходите и на заетостта, коефициентът на раждаемост, социално-икономическите фактори, разделението между градските и селските райони и застаряването на населението са сред най-важните фактори с пряко въздействие върху демографската ситуация; отбелязва, че по-специално настоящата динамика на заетостта генерира демографски потоци в рамките на регионите на ЕС, които водят до социално-пространствени различия и предизвикателства, които ще трябва да се преодолеят с политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава, че моделите на вътрешна миграция от източните, южните и централните региони към северните и северозападните региони включват предимно млади, образовани и квалифицирани работници; отбелязва, че миграцията на граждани от държави извън ЕС позволи да се избегне загубата на население на ЕС през последните години;

4.  отбелязва, че Европа очевидно изпитва застаряване на населението и намаляване на раждаемостта, което се отразява на коефициента на зависимост и има отрицателни последици за нарастването на работната сила, което е далеч под равнището от последното десетилетие; предупреждава за явното намаляване на работната сила в източните, югоизточните и централните европейски региони; подчертава, че застаряването на населението засяга също така жилищното и транспортното планиране, нуждите от инфраструктура и услуги, както и данъчната и социалноосигурителната устойчивост; отбелязва, че във връзка с това са необходими политики за активен живот на възрастните хора, за да се намали отрицателното измерение на демографските промени, особено в селските и отдалечените райони, като се гарантира подходящо ниво на качество на живот за всички жители;

5.  посочва текущата криза в здравеопазването, свързана с COVID-19, и възможните средносрочни и дългосрочни социално-икономически последици за динамиката на пазара на труда; също така изразява съжаление, че пандемията от COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху средната продължителност на живота в Европа; подчертава, че самоизолацията и мерките за социално дистанциране, въпреки положителното им въздействие за намаляване на случаите на заразяване, имаха очевидни последици за производството, търсенето и търговията, като намалиха икономическата активност и доведоха да високи нива на безработица, рязък спад в корпоративните доходи и по-високи публични дефицити; отбелязва, че в резултат на това може да се предвиди нова вълна на миграция от млади хора както в рамките на държавите членки, така и между тях;

6.  подчертава, че продължаващата криза, свързана с COVID-19, разкри значителните различия в качеството и достъпа до здравни услуги; във връзка с това припомня необходимостта от укрепване на обществените услуги в селските райони, като например здравните заведения, с цел преодоляване на значителните неравенства и различия в продължителността на живота въз основа на мястото на пребиваване, социалния статус и образователното равнище; припомня, че цифровото разделение беше също изложено от пандемията, като засяга особено възрастните хора и хората, живеещи в по-слабо развити региони, селски и/или планински отдалечени райони, както и най-отдалечените региони;

7.  подчертава друго предизвикателство, което пандемията разкри – а именно необходимостта да се гарантират достойни условия на труд и живот за сезонните работници, които са важни за преодоляване на недостига в някои икономически сектори, по-специално в селското стопанство;

8.  подчертава, че определянето на величината на процеса на обезлюдяване само по себе си е предизвикателство, тъй като статистическите записи не предоставят точни данни, тъй като данните за хората, напускащи определени райони, са налични едва след многогодишно забавяне; освен това отбелязва, че прогнозите на Евростат за населението за следващото десетилетие показват, че както селските, така и градските региони може да бъдат изправени пред загуба на население; в този контекст изтъква значението на правилната оценка на размера на демографските предизвикателства и на адекватното им преодоляване, също така с цел противодействие на радикализацията и движенията, противопоставящи се на процеса на европейска интеграция, и с цел подобряване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; препоръчва да се проучи възможността за използване на допълнителни показатели освен БВП и гъстотата на населението за класификацията на териториите със сериозни и трайни неблагоприятни условия; освен това подчертава значението на актуализираните статистически демографски данни, агрегирани поне на ниво NUTS 3, с цел по-добро наблюдение на въздействието на демографските тенденции върху териториите и осигуряване на възможност за по-ефективни и целенасочени действия за справяне с тях; призовава държавите членки да инвестират в модернизирането на капацитета за събиране на данни с оглед на развитието на демографското положение на различните равнища по NUTS;

Местно и регионално измерение

Изпращащи региони

9.  отбелязва, че като цяло селските и постиндустриалните региони и градовете, които са недостатъчно развити в сравнение с регионите около големите градове, както и отдалечените територии – включително островите и повечето от най-отдалечените региони, са изправени пред редица специфични ситуации: значителен спад на броя на населението, също и поради равнището на раждаемост, по-ниски от националните или средните за ЕС нива на доходите и трудности при териториалната интеграция с други региони, което ги прави по-изложени на риск от обезлюдяване; подчертава, че това положение води и до трудности при достъпа до обществени услуги, като жилищно настаняване, образование, здравеопазване, включително достъпа до жизненоважни лекарства; отбелязва, че на селските райони понастоящем се падат 28% от населението на Европа, като прогнозите обаче са за значителен спад в бъдеще; подчертава, че инициативите на ЕС, насочени към селските райони, като например политиката на сближаване и селскостопанските политики, следва да бъдат допълнително засилени чрез насърчаване на по-добра координация на политическите инициативи, които подсилват младежката заетост, предприемачеството, цифровизацията и подкрепата за млади и нови земеделски стопани; във връзка с това приветства намерението на Комисията да ускори разгръщането на широколентова инфраструктура с голям капацитет в слабо населените и селските територии, и счита, че тя представлява възможност за подобряване на качеството на живот и за популяризиране на образователни възможности, насърчаване на създаването на работни места, иновациите, по-добър достъп до здравни услуги и други обществени услуги, приспособяване към технологичните промени и развитие на културни обекти и развлекателни дейности; подчертава, че жените в селските райони са от съществено значение за развитието на тези общности и че по-голямото признаване на труда и правата на жените на пазара на труда в селските райони би намалило значително риска от обезлюдяване; насърчава Комисията и държавите членки да създадат специфични стратегии за насърчаване на овластяването на жените в селските райони; насърчава събирането на агрегирани по полов признак данни с цел установяване и преодоляване на всички съществуващи неравенства между половете;

10.  обръща внимание на някои от факторите за демографската промяна, които принуждават жителите от горепосочените региони да ги напускат и обезкуражават други да се преместват в тях: лоша инфраструктура, включително липса на бърз широколентов интернет и липса на транспортни мрежи, високи равнища на младежка безработица, по-малко възможности за работа, особено на позиции, изискващи висше образование, а също и като цяло за жени, липса на обществени и частни услуги, трудности при достъпа до здравни услуги, по-малко възможности за образование, комунални и социални услуги, което затруднява приспособяването към технологичните промени, и липса на културни зали и развлекателни дейности; припомня също така въздействието на изменението на климата и свързаните с него природни бедствия върху обезлюдяването, като например интензивните горещи вълни, водещи до опустиняване на някои южни райони;

11.  подчертава, че тази липса на диверсификация в регионалната икономическа структура на някои региони представлява риск за поставянето на отрицателен „етикет“ включително сред техните жители, които могат да изразяват неудовлетворение от качеството на живот и улесненията и услугите на тяхно разположение; във връзка с това изразява загриженост относно „географията на недоволство“, което понастоящем възниква в много региони на ЕС, където хората се чувстват изоставени, и което е тясно свързано с демографските промени; в тази връзка подчертава ефекта на изтичането на мозъци, който води до мигриране на добре обучени и висококвалифицирани хора от даден регион или държава към друг регион или държава; отбелязва по-специално, че „преселението“ на медицински персонал като лекари и сестри и преподавателски персонал, задълбочено от значителното намаляване през последните години на публичното финансиране за здравеопазване и социални грижи, доведе да влошаване на качеството на медицинските грижи и образованието, което затруднява, особено в отдалечените селски райони и в най-отдалечените региони, достъпа до висококачествени грижи и образование;

12.  счита, че градските райони също са изложени на обезлюдяване, като един на всеки пет града в Европа е изпитал загуба на население от 1990 г. насам; отбелязва обаче, че намаляването на населението в градовете невинаги е непрекъснат линеен процес и може да бъде епизодично или временно, в зависимост от териториалния контекст;

13.  подчертава модела на „вътрешна периферизация“ в смисъл, че централните, източните и южните европейски региони отчитат съществено отрицателно равнище на миграция на населението, докато северните и западните европейски региони отчитат съществено положително равнище, като приемат голям брой икономически мигранти; счита, че тези различия се задълбочават и в селските райони, където политиката на сближаване и ресурсите на ОСП трябва да се съсредоточат по-решително върху иновациите, за да се насърчат младите хора да започнат селскостопанска дейност, както и върху цифровизацията, мобилността в селските райони и развитието на интелигентни градове, а също и върху подпомагането на семейните земеделски стопанства да се възползват от иновациите и новите технологии;

Приемащи региони

14.  признава, че извънградските райони около големите градове регистрират положителен процент миграция с характеристично движение на населението от селските към градските райони вследствие на нарастващата урбанизирана концентрация в моделите на растеж на заетостта;

15.  отбелязва също така, че регионите, в които има голям дял на хора с високи равнища на образование и които осигуряват повече възможности за заетост за хора с високи равнища на образование, са по-малко засегнати от процеса на обезлюдяване;

16.  подчертава, че секторите от икономиката на знанието допринасят за регионалното развитие, като предлагат високи равнища на социален капитал, мрежи и технологии; признава, че новаторските икономически дейности обичайно са разположени в по-напреднали в технологично отношение региони, в които са по-достъпни достатъчно агломерации на „интелигентни“ предприятия;

17.  подчертава, от друга страна, че прекомерната концентрация на населението в определени градски райони вече води до отрицателни странични ефекти, като например задръствания, повишаващи се жилищни и транспортни разходи, замърсяване, недостатъчно наличие на вода, проблеми с обезвреждането на отпадъци, голямо потребление на енергия, влошаване на качеството на живот и разрастване на градските зони, както и значителен риск от бедност, социално изключване и несигурност за някои сегменти на населението; подчертава, че тези отрицателни последици доведоха до невъзможност за местните органи да предоставят услуги на всички жители на градските райони; предупреждава за някои от отрицателните последици за общественото здраве от високата концентрация на население в градските райони, които бяха изтъкнати от пандемията от COVID-19;

18.  отбелязва, че миграцията има пряко въздействие върху приобщаването в градовете и изисква индивидуализирани отговори на политиката и мерки за подпомагане в различните териториални контексти; във връзка с това припомня, че икономическите мигранти допринасят повече чрез своите данъци и социалноосигурителни вноски от получаваните от тях отделни обезщетения; подчертава необходимостта от укрепване на политиките за приобщаване и от подкрепа за местните и регионалните органи в това отношение;

Индивидуализирани отговори: намиране на решения за предизвикателството на демографския спад

19.  подчертава значението на текущите инициативи, като например Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, Интелигентната заобикаляща среда и Общностите за иновации в областта на цифровите и здравните знания на Европейския институт за иновации и технологии; призовава Комисията да вземе под внимание вече разработените чрез тези инициативи решения за приспособяване към демографските промени при разглеждането на демографските предизвикателства пред европейските региони; подчертава значението на Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот като начин за подпомагане на образованието и обучението в райони, изложени на риск от обезлюдяване;

20.  подчертава, че местните, регионалните и националните органи, професионалните сдружения и НПО са от съществено значение за идентифицирането и оценяването на специфичните нужди в селските и градските райони от инвестиции за мобилност, териториална достъпност и основни услуги, и във връзка с това – за отключване на потенциала на съответните области, включително на икономическите, социалните и демографските тенденции; поради това счита, че те следва да играят решаваща роля като активни участници в разработването на териториални стратегии, произтичащи от местните общности; подчертава значението на включването на конкретен бюджетен отговор за обръщане на демографските тенденции във всички съответни програми на ЕС, когато е възможно, и от провеждане на оценки на въздействието на публичните политики върху демографията; отбелязва, че териториалният подход към инструментите на ЕС, като например устойчивото градско развитие, стратегиите за водено от общностите местно развитие или интегрираните териториални инструменти (ИТИ) могат да бъдат полезни инструменти, които да бъдат използвани за запазване и създаване на работни места, повишаване на привлекателността на региона и за подобряване на достъпността на услугите на местно равнище; признава, че кръговата икономика и биологичната икономика имат голям потенциал за възстановяването на тези райони и призовава за съобразена с конкретните условия техническа помощ в подкрепа на местните и регионалните органи при разработването и изпълнението на тези стратегии, включително чрез използване на методи за участие, включващи местните заинтересовани страни, социалните партньори и гражданското общество;

21.  посочва, необходимостта от разработване на Европейска програма за селските райони, насочена към подобряване на достъпността, привлекателността и устойчивото развитие на селските и отдалечените райони, така че да имат положително въздействие върху доброто функциониране на веригата на доставки и на вътрешния пазар; отбелязва, че достъпността и привлекателността на тези области могат да бъдат подобрени чрез достъп до капитал за предприемачите и МСП и чрез инвестиции в иновативни екосистеми в подкрепа на създаването и разпространението на знания, както и чрез предоставяне на висококачествени обществени и основни услуги, цифровизация, включително за малките предприятия, цифрови иновации и цифрова свързаност и висококачествени транспортни услуги; счита, че местните и регионалните органи следва да определят подобаващото предоставяне на услуги по възможно най-ефективния начин и че следва да се използва концепцията за „ориентираност към селските райони“, за да се отговори на специфичните нужди на селските и отдалечените райони, с акцент върху изпълнението на политиката и постигането на подходящи решения;

22.  отново заявява, че транспортните мрежи могат да играят решаваща роля за справяне с демографските промени и за спиране на обезлюдяването чрез засилване на свързаността между селските и градските райони, включително чрез инвестиции в обществения транспорт и други услуги за мобилност в селските райони; във връзка с това подчертава значението на подобряването на транспортната инфраструктура, включително чрез поддържането и съживяването на съществуващите транспортни връзки и осигуряването на връзки с TEN-T, които са особено важни в селските, периферните, островните и най-отдалечените региони, чрез подкрепа за прехода към устойчиви и интелигентни транспортни мрежи и подобряване на оперативната съвместимост на транспортните системи като част от стратегията за устойчива и интелигентна мобилност;

23.  счита, че устойчивият селски туризъм би могъл да изиграе много важна роля за справяне с обезлюдяването и за подобряването на създаването на работни места и на икономическата и демографската диверсификация на селските райони;

24.  признава, че потребностите и предизвикателствата в селските райони, включително свързаните с изменението на климата, трябва да бъдат взети предвид при прехода към неутралност по отношение на климата и към устойчива и интелигентна мобилност в съответствие с целите на Зеления пакт; освен това счита, че тези инвестиции ще дадат възможност за справедлив и равнопоставен преход към цифрова икономика и цифрова онлайн образователна система, достъпна за всички граждани, включително за най-уязвимите; в тази връзка счита, че политиката на сближаване играе основна роля чрез инвестиции във висококачествени обществени и основни услуги;

25.  счита, че Програмата на ЕС за градовете, в която се установяват основните приоритети и действия за подобряване на качеството на живота в градските райони, би могла да спомогне за създаване на подходящи инструменти за насърчаване на растежа, интеграцията, сътрудничеството и иновациите и за преодоляване на социалните предизвикателства; настоява също така върху необходимостта от разработване на стратегии, насочени към засилване на икономиката на знанието и интелигентното специализиране в европейските региони, включително чрез развиване на мрежи за знания и предоставяне на подкрепа за инвестиции в човешки капитал; подчертава ролята на градовете и регионите както в обезлюдените, така и в пренаселените райони; отново заявява необходимостта от предоставяне на допълнителни възможности за финансиране пряко на градовете и регионите с цел изпълнение на програми на местно равнище и призовава за максимално използване на Европейската инициатива за градовете;

26.  подчертава, че политиката на сближаване следва да допринася за по-доброто интегриране на жените в планирането на политиките за регионално и градско развитие, за да се проектират приобщаващи по отношение на пола градове и общности, които работят за всички; счита освен това, че инвестициите по линия на ЕСФ+ следва да насърчават пригодността за заетост на жените и самотните родители, които срещат трудности при намирането на работа, следва да осигурят финансиране за достъпни детски заведения и да подкрепят младите семейства; припомня, че потребностите на децата, които се грижат за член на семейството или живеят сами, докато родителите работят в чужбина, следва също така да бъдат посрещнати чрез консултантски услуги, достъп до жилищно настаняване, здравеопазване и образование; подчертава също така значението на съобразеното със семейството законодателство, което улеснява постигането на задоволително равновесие между професионалния и личния живот;

27.  подчертава, че инвестициите следва да са насочени към подкрепа за младите хора, възрастните хора, лицата с увреждания и други уязвими групи, когато те навлизат или остават на пазара на труда, и да ги подпомагат за намиране на качествена работа, като се обръща специално внимание на най-обезлюдените селски и отдалечени райони; счита, че индивидуализираното обучение следва също така да бъде проучено с оглед насърчаване на концепцията за „икономика на благосъстоянието“, както и на подходите за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

28.  припомня, че нуждите на етническите малцинства следва също да се разглеждат в контекста на справянето с демографските предизвикателства;

29.  припомня необходимостта от стратегии, насочени към обръщането на процеса на трудова миграция на равнището на ЕС и на национално и регионално равнище; призовава местните регионални, национални и европейски органи да разработят политики, които повишават привлекателността на техните региони по отношение на възможностите за работа, и да се справят с изтичането на мозъци в изпращащите региони посредством превенция, смекчаване на последиците и подходящи отговори, като използват и средствата, предоставени от политиката на сближаване; в тази връзка подчертава, че вече са налице няколко инициативи в различни държави членки, като например стимули за работниците с високо специализирани умения, насочени към превръщането на изтичането на мозъци в привличане на мозъци за въпросните региони;

30.  подчертава, че кризата в здравеопазването, свързана с пандемията от COVID-19, засегна всички държави членки и региони в различна степен и е вероятно да доведе до нови тенденции по отношение на демографските потоци; в този контекст припомня, че допълнителните ресурси за ЕФРР и ЕСФ, предоставени чрез REACT-EU, макар това да е само временен инструмент, насочени към осигуряване на стабилно и надеждно възстановяване на икономиката на ЕС от кризата, биха могли значително да спомогнат за запазване на заетостта на хората и за създаване на нови работни места в застрашени от обезлюдяване райони, включително чрез подкрепа за малките и средните предприятия и за самостоятелно заетите лица; приветства въвеждането на гъвкави схеми на работа, включително дистанционна работа или работа на непълно работно време, и подчертава, че тази подкрепа трябва да се предоставя на недискриминационна основа;

31.  във връзка с това припомня, че пандемията подчерта значението на цифровизацията в цялата икономика за облекчаване на последиците от социалното дистанциране и ограниченията на свободата на движение, както и за улесняване на наблюдението на здравето или телеконсултациите и за предоставяне на здравни услуги в слабо населени райони или райони, изправени пред природни или демографски предизвикателства; счита, че възможностите, които предлага дигитализацията следва а се използват за създаване на нови работни места в райони със застаряващо население;

32.  посочва засиленото разпространение на дистанционната работа по време на кризата, предизвикана от COVID-19, и счита, че тя може да се окаже полезен инструмент за обръщане на тенденциите на обезлюдяване в селските райони, което ще даде възможност на образованите млади хора да останат в райони, които в противен случай биха напуснали; приканва Комисията и държавите членки да обмислят как работата от разстояние би могла да окаже въздействие върху бъдещата мобилност в рамките на ЕС и възприятието за привлекателност на различните региони;

Препоръки за политиката

33.  призовава Комисията да предложи стратегия относно демографските промени, основана на следните главни елементи: условията на достойна заетост, баланса между професионалния и личния живот, териториалния аспект на политиките за насърчаване на икономическата активност и заетостта, подходящото предоставяне на социални услуги от общ интерес на всички територии, ефективния местен обществен транспорт, подходящите грижи за зависими лица и дългосрочни грижи, със специално внимание към новите форми на труд и тяхното социално въздействие;

34.  насърчава държавите членки и регионалните органи да прилагат интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства чрез инструментите на политиката на сближаване и окуражава насърчаването на интелигентни села и други схеми за стимулиране с цел задържане на населението и привличане на млади хора в селските и полуградските райони;

35.  припомня, че по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост ще се предоставя широкомащабна финансова подкрепа, за да бъдат направени икономиките на държавите членки по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещето, и настоява държавите членки в съответствие със своите конкретни особености да предложат мерки за справяне с демографските промени, особено в най-уязвимите райони, в своите национални планове за възстановяване и устойчивост; посочва, че тези планове трябва да бъдат изготвени с активното участие на местните и регионалните органи, тъй като това е област от особена важност при оценката на плановете и последващото им управление от държавите членки; счита, че следва да се развиват полезни взаимодействия между политиката на сближаване и програмите по Next Generation EU, за да се гарантира по-всеобхватен подход към демографските предизвикателства;

36.  подчертава значението на Фонда за справедлив преход (ФСП) и неговия механизъм за изпълнение, които имат за цел да подкрепят общностите, засегнати от енергийния преход, като допринасят за създаването на нови възможности за селските и постиндустриалните райони, както и за намаляване на риска от обезлюдяване; счита, че в това отношение следва да се предостави подкрепа на местните и регионалните инициативи за сътрудничество;

37.  отново заявява, че демографските промени са основно предизвикателство за ЕС и че справянето с тях следва да бъде приоритет при разработването и изпълнението на програмите; припомня в тази връзка, че една от основните цели, определени в Регламента за ЕФРР и Кохезионния фонд за следващата многогодишна финансова рамка (2021 – 2027 г.), е да се подкрепят градските и селските райони с неблагоприятни географски или демографски условия, като държавите членки трябва да предоставят финансова подкрепа от ЕС за проекти, които насърчават екологично устойчиво и социално приобщаващо икономическо развитие в съответните региони; във връзка с това припомня, че специална подкрепа следва да се предоставя на регионите от ниво 3 по NUTS или групите от местни административни единици с гъстота на населението под 12,5 жители на квадратен километър или регионите със средно годишно намаление на населението с над 1% в периода 2007 – 2017 г., които следва да са обект на специфични регионални и национални политики за гарантиране на по-добра физическа свързаност и свързаност на ИКТ, подобряване на достъпа до и качеството на социалните услуги, насърчаване на предприемачеството и създаване на възможности за висококачествена заетост чрез инструменти на политиката на сближаване; приветства новия член от Регламента за ЕФРР и Кохезионния фонд, в който се призовава за национални планове за подкрепа на регионалните и местните райони, изправени пред постоянен демографски спад;

38.  призовава държавите членки да мобилизират в по-голяма степен средства от ЕСФ и ФСП и да ги съчетават с национални и местни инвестиции за борба със социалното изключване, енергийната бедност и материалните лишения, за ефективно противодействие на цифровото разделение и цифровото изключване, особено в селските райони и сред младежите, възрастните хора и хората с увреждания, както и за осигуряване на достъп до цифрови инструменти и програми и до финансово приемливи комуникационни инфраструктури; поради това призовава за налични и финансово достъпни възможности за придобиване на цифрови умения по начин, съобразен с потребностите на възрастните хора; посочва, че тези инициативи имат по-големи шансове за успех, когато са свързани с възможности за обмен между поколенията; счита в този смисъл, че потенциалът на цифровизацията, роботизацията и изкуствения интелект би могъл да бъде допълнително проучен и насърчаван, наред с гарантирането на високи етични стандарти, като същевременно се гарантира приобщаване, за да се подобрят автономността и условията на живот и здравето на възрастните хора;

39.  отново заявява, че допълнително са необходими ориентиран към местните условия подход и интегриран подход към политиката на сближаване, националните стратегически планове по общата селскостопанска политика и националните стратегически планове за възстановяване, за да се даде възможност за едно по-лесно, но същевременно добро управление на финансовите ресурси, и за постигане на максимално полезно взаимодействие между различните фондове и интегрирани инструменти на ЕС; подчертава необходимостта от подобряване на административния капацитет и намаляване на бюрокрацията и гарантиране на съгласувано законодателство през целия процес на изпълнение на проектите и целенасочена техническа помощ на всички етапи;

40.  призовава държавите членки да провеждат процеса на програмиране и изпълнение на политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г. при пълно зачитане на принципа на партньорство, и да вземат под внимание специфичните нужди на регионите с неблагоприятни демографски условия в техните споразумения за партньорство; подчертава значението на отдаването на приоритет на регионалните и подрегионалните потребности, включително на демографските и миграционните аспекти и териториалните предизвикателства (пред градовете и селата); счита, че тези стратегии следва да се придружават от оценки на териториалното и демографското въздействие, проведени успоредно с икономически, екологични и социални оценки; призовава Комисията да наблюдава и по целесъобразност да осигури пълното прилагане на Кодекса на поведение за партньорство, който може да допринесе за увеличаване на степента на усвояване на средствата в рамките на политиката на сближаване успоредно с повишаване на качеството на проектите;

41.  призовава държавите членки да вземат предвид различните демографски предизвикателства при изготвянето на своите национални планове за възстановяване и устойчивост, своите национални политики за развитие, дългосрочните стратегии за устойчиво развитие и адаптираните програми в областта на политиката на сближаване, свързани с целите на европейския семестър, с цел да се осигури подходящо финансиране, насочено към справяне с обезлюдяването и обръщане на отрицателните тенденции и повишаване на териториалната привлекателност;

42.  призовава местните, регионалните и националните органи в изложените на риск от обезлюдяване региони да съсредоточат инвестициите върху начини за насърчаване на млади семейства да се установят в тези региони, както и върху всеобщия достъп до качествени услуги и инфраструктура, с участието на МСП и предприятията за управление на услугите, и да поставят акцент върху създаването на работни места, по-специално за младите хора, преквалификацията на работниците, създаването на условия за предприемачество и подкрепата за МСП; призовава държавите членки да засилят подкрепата си за това; счита, че инвестициите във всички равнища на образование, включително образованието в ранна детска възраст, достъпните и справедливи услуги за мобилност на приемлива цена, детските заведения за насърчаване на участието на жените на пазара на труда и в ученето през целия живот, са приоритет, особено в селските райони и най-отдалечените региони; счита, че е особено важно да се създадат подходящи условия за младите хора да останат в тези региони и за справяне с преждевременното напускане на училище, като им се предлага атрактивно образование, обучение, възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация на местно и регионално равнище, включително цифрови умения, чрез присъствено или дистанционно обучение с цел да бъдат насърчени да продължат обучението си в тези региони; разбира, че в това начинание регионите ще се нуждаят от обединената подкрепа на Съюза и държавите членки;

43.  приканва да се направи повече за регионите, които са изправени пред значителен демографски ръст, като Майот и Френска Гвиана, чрез прилагане на подходящи финансови методи за осигуряване на непрекъснатостта на достатъчни по количество и качество основни услуги, по-конкретно в сектора на образованието, здравеопазването и транспорта;

44.  счита за целесъобразно регионалните и местните органи да се включат в дългосрочни инициативи за кооперативно управление и планиране на различни равнища; изисква от Комисията и държавите членки да разпространяват добри практики за използването и ползите от този вид управление и инструменти за планиране в подкрепа на полицентричното развитие и да използват териториални оценки на въздействието, за да проектират допълнително политики на ЕС и национални политики, които засягат демографските промени; във връзка с това отново изтъква голямото значение на активното и действително участие на регионите в планирането и управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост за подобряване на ефективността на инструмента;

45.  счита, че иновациите и научните изследвания могат да имат положителни странични ефекти на регионално равнище; насърчава създателите на политиките на регионално и национално равнище да използват новия Механизъм за възстановяване и устойчивост и ЕФРР, за да инвестират в разширения на широколентовите мрежи с цел насърчаване на цифровата, основана на знание икономика, както и в предоставяне на ресурси, висококачествени обществени услуги и стимули, с оглед на запазване на висококвалифицираните работници с цел развитие на изследователските центрове в различните региони, като с това се повишава привлекателността на обезлюдените райони, по-специално за млади таланти и предприемачи; призовава за по-нататъшно развитие на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт Европа“, както и други инициативи като например инициативите, лансирани от Европейския институт за иновации и технологии; освен това счита, че привлекателните фискални политики за бизнес инвестиции чрез намалени данъчни ставки за семействата и фискалните стимули за работодателите и самостоятелно заетите лица биха улеснили създаването на работни места и възможностите за инвестиции; счита също така, че биха могли да се обмислят мерки за насърчаване на младите семейства да закупят първия си дом, както и по-висока степен на гъвкавост по отношение на държавните правила, за да се преодолеят предизвикателствата, свързани с обезлюдяването;

46.  насърчава регионите да се възползват от своите конкурентни предимства, установени в стратегиите за интелигентна специализация; препоръчва разработването на така наречените „стратегии оазис“, насочени към най-успешните, жизнеспособни и растящи сектори, чрез използване на местния потенциал за развитие на региона; призовава местните и регионалните органи да инвестират в инициативата „Гаранция за младежта“, с акцент върху привличането на млади и обучени работници, задържането на тези, които понастоящем работят, насърчаването на предприемачеството и върху местните и националните стимули и инициативите на ЕС; освен това подчертава, че е важно да се насърчават мерки за стимулиране на солидарността между поколенията, активния живот на възрастните хора и възможностите, предлагани от така наречената „сребърна икономика“, като главно преориентиране на политиката за селските райони, превръщайки застаряването на населението във възможност за развитие на селските райони;

47.  подчертава необходимостта от по-широка териториална перспектива в съответствие с новата „Лайпцигска харта: Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и „Териториалната програма за 2030 г.“ за укрепване на градските мрежи на средноголемите и по-малките градове с цел оползотворяване на значителния им потенциал за подкрепа на териториалното, икономическото и социалното сближаване извън техните непосредствени граници чрез по-тесни връзки между градските и селските райони, функционалните райони и регионално сътрудничество;

48.  призовава Комисията да се съсредоточи върху координирането на политиката на равнището на ЕС по въпроси, свързани с области на функционалното сътрудничество на различни равнища, като например трансгранично, макрорегионално и между градските и селските райони, с цел преодоляване на демографските предизвикателства;

49.  настоява инвестициите да бъдат насочени към информационните и комуникационните технологии и човешкия капитал, тъй като те имат потенциала да скъсят отдалечеността между потребителите и да привличат висококвалифицирани работници, за да се избегне цифровото разделение и да се гарантира цифрово сближаване; подчертава значението на финансирането на инфраструктури за ИКТ, на развитието и навлизането на тези технологии сред МСП и училищата в селските, островните, планинските и изолираните региони и регионите в индустриален преход, включително чрез финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, и на средства от политиката на сближаване като цяло; подчертава значението на стремежа към еднакво и паралелно внедряване на тези технологии сред регионите и държавите членки, за да се намалят различията в привлекателността и цифровото разделение;

50.  признава, че градовете „магнити“ допринасят основно за изграждане на регионални центрове на икономически растеж; въпреки това подчертава, че средноголемите градове играят много важна роля в регионалното развитие и във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да създадат на практика стратегии за хармонизираното развитие на тези градове;

51.  счита, че общините следва да насърчават инициативи за открит достъп до иновации, като използват знанията за ускоряване на процеса на иновации и за развиване на подход на сътрудничество със съответните партньори и заинтересовани страни с оглед на създаването на регионални екосистеми за иновации;

52.  подчертава потенциала на синята икономика за обръщане на отрицателната демографска тенденция на малките острови и в периферните морски региони в ЕС; подчертава, че правилното изпълнение на дейностите от синята икономика – ако се наблюдава отблизо с цел смекчаване на всякакви отрицателни външни въздействия върху околната среда и увеличаване на социално-икономическите ползи за цялата верига за създаване на стойност, включително малкия бизнес, териториите във вътрешността и местните граждани – може да помогне в борбата срещу обезлюдяването в южна Европа и да допринесе за разширяване на приходите от крайбрежните градове към селските селища, за увеличаване на социалното приобщаване и за постигане на целите, залегнали в Европейския зелен пакт;

53.  препоръчва, когато е целесъобразно, преосмисляне на системите за образование и обучение в държавите членки, наред с другото, чрез развиване на образователни модели за професии, съвместими с работата от разстояние, в съчетание с политики за предотвратяване на постоянно изтичане на мозъци от изпращащите региони; настоява да се използват местните и регионалните предимства, както и да се развиват местни икономически и социални улеснения и индивидуални решения, не само за предотвратяване на изтичането на мозъци, но и за обръщането на това явление; счита, че професионалното образование и обучение, включително трудовата мобилност, могат да представляват ефективен начин за споделяне на умения и професионален опит, за подобряване на набора от умения на работниците и да ги направи по-устойчиви на бързата динамика на пазара на труда, като по този начин допринесе за предотвратяването на изтичането на мозъци; насърчава регионалните и местните органи да улесняват достъпа до двойна система на обучение за подобряване на прехода от образование към заетост; освен това счита насърчаването на общоевропейски „стратегии за диаспората“, насочени към насърчаване на процесите на връщане за тези, които са напуснали към по-привлекателен регион, с акцент върху студентите във висше образование в селското стопанство и икономиката на селските райони, които следва да бъдат стимулирани да се върнат в своя регион след дипломирането си, за да допринесат за икономическата жизнеспособност на съответните изпращащи региони;

54.  призовава Комисията да гарантира, че инициативата за дългосрочна визия за селските райони включва практически решения и средства за подкрепа за справяне с промените по периферията и демографските промени; счита, че тази дългосрочна визия за селските райони следва да се развие в истинска европейска „Програма за селските райони“ с реални и конкретни цели и с участието на всички съответни регионални и местни участници както в нейната архитектура, така и в изпълнението ѝ; освен това счита, че тя следва да включва стратегия за интегриране на принципа на равенство между половете, придружена от инструменти за оценка на въздействието; приканва Комисията, със съгласието на държавите членки и местните и регионалните органи, да предложи нов пакт за демографската ситуация в ЕС като многостепенен подход на политиката, който да доведе до Европейска стратегия относно демографските тенденции; счита, че демографските въпроси, включително обезлюдяването и застаряването на населението, следва да бъдат сред въпросите, разглеждани по време на Конференцията за бъдещето на Европа;

o
o   o

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, както и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 53. (2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 10. (3) ОВ C 153E, 31.5.2013 г., стр. 9. (4) OВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 566. (5) Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (OВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1). (6) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77) (7) ARES(2020)3866098. (8) ARES(2020)6799640. (9) https://ec.europa.eu/info/files/report-impact-demographic-change-reader-friendly-version-0_en (10) Източници: INSEE (Национален институт за статистика и икономически изследвания на Франция), ООН.