Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2020/2027(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0112/2021

Внесени текстове :

A9-0112/2021

Разисквания :

PV 19/05/2021 - 11
PV 19/05/2021 - 13
CRE 19/05/2021 - 11
CRE 19/05/2021 - 13

Гласувания :

PV 20/05/2021 - 20

Приети текстове :

P9_TA(2021)0259

Приети текстове
PDF 213kWORD 66k
Четвъртък, 20 май 2021 г. - Брюксел
Отговорност на дружествата за екологични щети
P9_TA(2021)0259A9-0112/2021

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно отговорността на дружествата за екологични щети (2020/2027(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(1) (Директивата за екологичната отговорност),

–  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(2) (Директивата за престъпленията срещу околната среда),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 14 април 2016 г., изготвен съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (COM(2016)0204),

–  като взе предвид членове 4 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО, изменена с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии(3), Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации(4) и Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(5),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 април 2016 г. относно оценката по програмата REFIT на Директивата за екологичната отговорност (SWD(2016)0121), придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети,

–  като взе предвид общия преглед на Генералната дирекция за парламентарни изследвания (EPRS) от 6 юни 2016 г., озаглавен: „The implementation of the Environmental Liability Directive: a survey of the assessment process carried out by the Commission“ (Изпълнението на Директивата за екологичната отговорност: преглед на извършвания от Комисията процес на оценяване),

–  като взе предвид проучването на своя Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси от 15 май 2020 г., озаглавено „Environmental liability of companies“ (Екологична отговорност на дружествата),

–  като взе предвид проучването на Комисията от май 2020 г., озаглавено „Improving financial security in the context of the Environmental Liability Directive“ (Подобряване на финансовата сигурност в контекста на Директивата за екологичната отговорност),

–  като взе предвид оценката на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2019 г. относно Директивата за престъпленията срещу околната среда,

–  като взе предвид информационната бележка на EPRS от октомври 2020 г., озаглавена „Environmental liability of companies: selected possible amendments of the ELD“ (Екологична отговорност на дружествата: избрани възможни изменения на Директивата за екологичната отговорност);

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2020 г. относно оценката на Директивата за престъпленията срещу околната среда (SWD(2020)0259),

–  като взе предвид заключенията и препоръките на действията на Европейския съюз за борба с престъпленията срещу околната среда (EFFACE) от март 2016 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по развитие, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0112/2021),

А.  като има предвид, че съгласно член 191, параграф 1 от ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за постигането на цели като защита на човешкото здраве, защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчаване на разумното и рационално използване на природните ресурси и насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда;

Б.  като има предвид, че съгласно член 37 от Хартата високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие;

В.  като има предвид, че координираната стратегия на ЕС в областта на околната среда насърчава сътрудничеството и гарантира, че политиките на ЕС са съгласувани помежду си; като има предвид, че Европейският зелен пакт съдържа амбицията за нулево замърсяване, която следва да бъде постигната посредством всеобхватна стратегия за защита на здравето на гражданите на ЕС от влошаването на състоянието на околната среда и нейното замърсяване, като същевременно се призовава и за справедлив преход, при който никой не бива изоставян;

Г.  като има предвид, че отговорното корпоративно поведение означава, че дружествата надлежно вземат предвид екологичните съображения; като има предвид, че гарантирането на понасяне на отговорност за екологични щети е от ключово значение за постигане на по-голяма устойчивост на европейските предприятия в дългосрочен план; като има предвид, че това постижение е тясно взаимосвързано чрез разработване на съответното законодателство относно корпоративната надлежна проверка, корпоративната социална отчетност и устойчивото корпоративно управление; като има предвид, че отговорността трябва да бъде в съответствие с националното законодателство;

Д.  като има предвид, че екологичните щети, опасните и вредните химикали и изменението на климата могат да породят значителни рискове за човешкото здраве вследствие на замърсяването на въздуха, почвите и водите;

Е.  като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност съществува успоредно с други инструменти и разпоредби относно отговорността както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки; като има предвид, че инциденти, които пораждат отговорност съгласно Директивата за екологичната отговорност, могат да доведат до паралелно наказателно, гражданско или административно производство, с което се създава правна несигурност както за засегнатите дружества, така и за потенциалните жертви;

Ж.  като има предвид, че в доклада на Комисията от 2016 г. относно екологичната отговорност е посочено, че независимо от ползите от Директивата за екологичната отговорност по отношение на усилията за повишаване на правната съгласуваност на равнището на ЕС, Съюзът все още е изправен пред регулаторна разпокъсаност в тази област, както и пред липса на еднородност в правно и практическо отношение;

З.  като има предвид, че съществуващите определения на Директивата за екологичната отговорност за „екологични щети“ и „оператор“ са предмет на различни анализи, които подчертават трудностите при тълкуването им; като има предвид, че значението на прага на екологичните щети се тълкува и прилага по различен начин и следователно се нуждае от допълнително изясняване;

И.  като има предвид, че нараства броят на случаите, в които пострадалите от замърсяване, причинено от дъщерни предприятия на европейски дружества, извършващи дейност извън ЕС, се опитват да заведат дела срещу дружествата майки в съдилища в ЕС във връзка с екологична отговорност;

Й.  като има предвид, че в правото на ЕС режимите на отговорност по отношение на дифузното замърсяване са разпокъсани;

К.  като има предвид, че с Директивата за екологичната отговорност беше създадена рамка за екологична отговорност, основаваща се на принципа „замърсителят плаща“, за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети; като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност допълва основни елементи от законодателството на ЕС в областта на околната среда, с които тя е пряко или косвено свързана, по-специално Директивата за местообитанията(6), Директивата за птиците(7), Рамковата директива за водите(8), Рамковата директива за морска стратегия(9) и Директивата за безопасността в крайбрежни води(10);

Л.  като има предвид, че докладът на Комисията от 2016 г. относно екологичната отговорност препоръча на всички държави членки да се ангажират „да записват данни за инциденти, свързани с Директивата за екологичната отговорност, и да публикуват регистри по Директивата за екологичната отговорност, ако все още не са го направили“(11); като има предвид, че въпреки това само седем държави членки имат регистър за случаите, свързани с Директивата за екологичната отговорност, който е публично достъпен, а четири други държави членки имат регистър, който не е публичен; като има предвид, че няколко държави членки събират информация, обхваната от други законодателни актове на ЕС, но не и конкретно от Директивата за екологичната отговорност, или имат регистри с по-широк или различен обхват, и като има предвид, че няколко държави членки събират данни на регионално равнище; като има предвид, че 14 държави членки не разполагат с база данни за екологични инциденти или случаи, свързани с Директивата за екологичната отговорност; като има предвид, че прилагането на Директивата за екологичната отговорност се характеризира със значителна степен на гъвкавост за държавите членки, основана на регулаторна разпокъсаност и липса на хомогенност както от правна, така и от практическа гледна точка;

М.  като има предвид, че изглежда, че повечето държави членки не предвиждат в своето законодателство задължителни инструменти за финансово обезпечение, но няколко държави го изискват(12); като има предвид, че когато се прилагат, тези инструменти изглежда са доказали своята стойност и са показали необходимостта от оценка на въвеждането на задължителна система за финансово обезпечение;

Н.  като има предвид, че въпреки наличието на достатъчно застрахователно покритие на повечето пазари, включително за допълнително и компенсаторно отстраняване, търсенето като цяло е ниско поради липсата на докладвани инциденти, неоптималното прилагане и по-бавното развитие на нововъзникващите пазари(13); като има предвид, че това само по себе си не е пречка за въвеждането на задължителни финансови гаранции;

О.  като има предвид, че неплатежоспособността на оператора вследствие на големи аварии продължава да бъде проблем в ЕС; като има предвид, че Комисията следва да анализира съществуващите национални и регулаторни рамки и да приеме хармонизиран подход на ЕС, за да се защитят данъкоплатците от последствията, свързани с изпадането в неплатежоспособност на дадено дружество;

П.  като има предвид, че наличието на инструменти за финансова гаранция значително се е увеличило след приемането на Директивата за екологичната отговорност;

Р.  като има предвид, че Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите(14), с която се отменя Директива 2009/22/ЕО, е приета и ще се прилага от държавите членки от 25 юни 2023 г.;

С.  като има предвид, че в някои случаи макар членовете на управителния съвет да са запознати с дейностите с висок риск за причиняване на екологични щети, те вземат решенията си с оглед постигане на печалба за сметка на отговорното поведение и околната среда;

Т.  като има предвид, че при преразглеждане на Директивата за екологичната отговорност задължително трябва да се търси постигане на баланс между корпоративните съображения и опазването на околната среда;

У.  като има предвид, че през последните години Европейският парламент проактивно настоява да се въведе режим на екологична отговорност за вреди за околната среда и правата на човека, които възникват в трети държави, по-специално като прие своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност за сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(15);

Ф.  като има предвид, че мандатът на Комисията следва да гарантира прилагането на разпоредбите относно установяването или поддържането на еднакви условия на конкуренция по въпросите на околната среда в търговските споразумения на ЕС, когато тези разпоредби са част от такова споразумение;

Х.  като има предвид, че Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) проучва разпределението на екологичните рискове и ползи в обществото; като има предвид, че в Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. се подчертава колко е важно правата на уязвимите лица да бъдат взети под внимание; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека публикува неотдавна рамкови принципи относно правата на човека и околната среда, в които се изясняват свързаните с правата на човека задължения на държавите по отношение на чистата, здравословна и устойчива околна среда; като има предвид, че освен това понастоящем в ООН се водят преговори относно система за корпоративна отговорност за нарушения на правата на човека;

Ц.  като има предвид, че въздействието на увреждането и престъпленията срещу околната среда засяга отрицателно не само биологичното разнообразие и климата, но и правата на човека и човешкото здраве; като има предвид, че при извършване на преглед следва да се разгледат рисковете, свързани с трансграничното естество на екологичните щети, тежката организирана престъпност и корупцията, заедно с рисковете за правата на човека и околната среда;

Ч.  като има предвид, че в принцип 21 от Стокхолмската декларация и принцип 2 от Декларацията от Рио се признава суверенното право на държавите да експлоатират собствените си ресурси съгласно собствените си политики в областта на околната среда, но също така и отговорността да гарантират, че дейностите в рамките на техните национални юрисдикции или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави или на области извън границите на техните юрисдикции;

Общи забележки

1.  приветства усилията на Комисията за оценка на пропуските при прилагането на Директивата за екологичната отговорност и Директивата за престъпленията срещу околната среда в различните държави членки и за справянето с тези пропуски;

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че дискреционните правомощия, предвидени в Директивата за екологичната отговорност, липсата на осведоменост и информация относно Директивата за екологичната отговорност, недостатъчните ресурси и експертен опит, както и слабите механизми за осигуряване на съответствие и ефективно управление на национално, регионално и местно равнище доведоха до недостатъци при прилагането, значителни различия между държавите членки по отношение на правоприлагането и равнищата на спазване на Директивата за екологичната отговорност, и особено на броя на случаите, както и до неравнопоставени условия на конкуренция за операторите; изразява съжаление във връзка с факта, че подобни недостатъци оказват въздействие и върху прилагането на Директивата за престъпленията срещу околната среда; поради това счита, че са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира регулаторна стандартизация в ЕС и повишено обществено доверие в ефективността на законодателството на ЕС, за да се предотвратяват и отстраняват по-ефективно екологичните щети и да се постигне правилен баланс между корпоративните съображения и опазването на околната среда;

3.  приветства създаването на Форум по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, който да обединява специалисти, отговарящи за гарантирането на спазването на законодателството в областта на околната среда, като продължение на плана за действие на Комисията от 2018 г.(16) и работната програма за периода 2020 – 2022 г. за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, които форумът одобри през февруари 2020 г.(17);

4.  изразява съжаление, че в много държави членки бюджетите на инспекторатите по околната среда са в застой или са намалели поради финансовата криза и че дори големите, добре обезпечени с ресурси органи могат да срещнат трудности при независимото развитие на познанията за най-добрите начини за гарантиране на спазването; поради това счита, че е необходима по-силна подкрепа на равнището на ЕС, например чрез достъпни информационни портали, широко използвани мрежи (мрежи на ЕС за практикуващи специалисти), информация и насоки за най‑добри практики, допълнителни програми за обучение на съдии и практикуващи юристи относно особеностите на законодателството в областта на околната среда и престъпленията на равнището на ЕС и на национално равнище, материали за обучение и насоки относно уменията, в координация с националните органи, тъй като това би могло да увеличи натиска върху неспазващите закона дружества и да бъде от полза за дружествата, които спазват закона, и би могло да даде възможност на заинтересованите лица, операторите и обществеността да повишат осведомеността си относно съществуването на режима на Директивата за екологичната отговорност и налагането на нейното изпълнение и така да допринесат за по-успешно предотвратяване и отстраняване на екологични щети;

5.  изразява съжаление, че престъпленията против околната среда са сред най‑печелившите форми на транснационална престъпна дейност; поради това призовава Комисията и държавите членки да заделят подходящи финансови и човешки ресурси за предотвратяване, разследване и наказателно преследване на престъпления против околната среда и да увеличат експертния опит на участващите органи, включително прокурорите и съдиите, с оглед на по‑ефективното наказателно преследване и санкциониране на престъпленията против околната среда; приканва държавите членки да създадат или укрепят специализирани звена в рамките на своите национални полицейски служби на подходящи равнища за разследване на нарушения, свързани с околната среда; освен това призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички държави членки разполагат с подходящи процедури за управление на екологични кризи както на национално, така и на транснационално равнище, и насърчава държавите членки да използват съвместни екипи за разследване и обмен на информация по транснационални дела за престъпления против околната среда, което улеснява координацията на разследванията и наказателните преследвания, провеждани успоредно в няколко държави членки;

6.  счита, че една от различните причини за недостатъчна хармонизация на Директивата за екологичната отговорност е фактът, че не е предвидено прилагането на стандартна административна процедура за уведомяване на компетентните органи за непосредствените заплахи от екологични щети или за наличието на такива; поради това изразява съжаление, че не съществува задължение за публикуване на такива уведомления или на информация относно начина, по който се разрешават случаите; отбелязва, че някои държави членки са установили това ограничение в националното си законодателство и впоследствие са създали бази данни за уведомления, инциденти и случаи; отбелязва обаче, че практиката варира значително между държавите членки и е доста ограничена;

7.  посочва, че следва да се събират надеждни данни за екологичните инциденти, довели до прилагането на Директивата за екологичната отговорност или други административни, граждански или наказателни инструменти, под надзора на работна група на ЕС по Директивата за екологичната отговорност, като съответните данни се оповестяват публично; призовава Комисията да направи надлежна оценка на положението, за да установи дали комбинация от различни правни инструменти би могла да отговори адекватно на вредите за околната среда или дали все още съществуват сериозни пропуски, които трябва да бъдат отстранени; настоява за правилното прилагане на Директивата за екологичната отговорност, като насърчава държавите членки да записват данните за инциденти, свързани с Директивата за екологичната отговорност, да публикуват регистрите по тази директива и да събират данните, необходими за документиране на ефективното и ефикасно прилагане на директивата в своята юрисдикция, за да се повиши доверието в системата на Директивата за екологичната отговорност и по‑добро изпълнение;

8.  подчертава, че в почти всички случаи на Директивата за екологичната отговорност операторите си сътрудничат с административните органи, за да работят в посока към отстраняване; отбелязва обаче, че средните разходи за действията по отстраняване възлизат на 42 000 EUR(18), но че разходите са значително по-високи в няколко значителни случая; поради това изразява съжаление, че в тези случаи възстановяването на разходите е било невъзможно поради неплатежоспособността на оператора и че в резултат на това разходите е трябвало да бъдат покрити от държавата и косвено от данъкоплатците – явление, което трябва да се избягва в бъдеще;

9.  отбелязва, че в държавите членки броят на дружествата, разследвани по дела, свързани с околната среда, е малък, въпреки че очевидно се извършват престъпления по смисъла на Директивата за престъпленията срещу околната среда; отбелязва в този контекст, че причините за това положение все още не са анализирани щателно или обяснени от Комисията или от държавите членки;

Препоръки

10.  призовава за това Директивата за екологичната отговорност да бъде преразгледана възможно най-скоро и да бъде трансформирана в напълно хармонизиран регламент; същевременно подчертава необходимостта от актуализиране и привеждане в съответствие на Директивата за екологичната отговорност с други законодателни актове на ЕС, предназначени за защита на околната среда, включително Директивата за престъпленията срещу околната среда; подчертава, че различията в изпълнението и прилагането на правилата на ЕС за отговорността на дружествата за екологични щети понастоящем не осигуряват еднакви условия на конкуренция за промишлеността на ЕС, което нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар на ЕС; призовава за повече усилия за хармонизиране на прилагането на Директивата за екологичната отговорност в държавите членки;

11.  призовава за това Директивата за престъпленията срещу околната среда да бъде актуализирана след задълбочена оценка на въздействието, която следва да оцени, наред с другото, обхвата на директивата, като същевременно се вземат предвид новите видове и модели на престъпления против околната среда; подчертава освен това необходимостта да се гарантира ефективното прилагане на съществуващото законодателство;

12.  отбелязва нарастващия ангажимент на държавите членки да работят за признаването на екоцида на национално и международно равнище; изисква от Комисията да проучи значението на екоцида за правото на ЕС и дипломацията на ЕС;

13.  призовава Комисията да предостави допълнителни разяснения и насоки на компетентните национални органи и прокурори относно ключовите правни условия на Директивата за престъпленията срещу околната среда и да разработи хармонизирана класификация на престъпленията против околната среда;

14.  подчертава важната роля на актовете с незадължителна юридическа сила, като например документите с насоки относно тълкуването на правните термини, използвани както в Директивата за екологичната отговорност, така и в Директивата за престъпленията срещу околната среда, оценката на щетите или информацията и сравняването на практиките за налагане на санкции в държавите членки, за повишаване на ефективността на прилагането на директивите; подчертава необходимостта от въвеждане на много по-навременни и строги регулаторни действия в държавите членки;

15.  счита, че прилагането следва да бъде хармонизирано и че следва да бъде създадена работна група на ЕС по Директивата за екологичната отговорност, съставена от висококвалифицирани експерти и служители на Комисията, която при поискване да подпомага държавите членки при и изпълнението на директивата, от една страна, и да подкрепя и съветва жертвите на екологични щети относно наличните възможности за правни действия на равнището на ЕС, от друга страна (подобно на SOLVIT);

16.  счита, че преразгледаната рамка следва да предвижда подобрено събиране на данни в целия ЕС, обмен на информация, прозрачност и обмен на най-добри практики между държавите членки, с подкрепата на работната група на ЕС по въпросите на Директивата за екологичната отговорност;

17.  препоръчва бъдещата работна група на ЕС по въпросите на Директивата за екологичната отговорност да подкрепя прилагането на всеобхватна система за наблюдение, която да предоставя на компетентните органи ефективен набор от инструменти за наблюдение и налагане на спазването на законодателството в областта на околната среда;

18.  призовава Комисията и държавите членки да създадат с подкрепата на работната група на ЕС по въпросите на Директивата за екологичната отговорност схеми за защита и подкрепа за жертвите на екологични щети и да гарантират пълния им достъп до правосъдие, информация и обезщетение; подчертава ролята на НПО в областта на околната среда за повишаване на осведомеността и за установяване на потенциални нарушения на европейското и националното законодателство в областта на околната среда;

19.  призовава Комисията да направи оценка на ефективността на механизмите за бързо предявяване на искове с оглед гарантиране на бързо обезщетяване на пострадалите в случаи на неплатежоспособност, която може да доведе до допълнителни вреди;

20.  приветства приемането на Директива (ЕС) 2020/1828;

21.  признава, че се извършва преглед на Регламента относно Конвенцията от Орхус(19); отново заявява, че Регламентът относно Конвенцията от Орхус дава възможност за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, а оттам и обществен контрол върху актовете на ЕС, които засягат околната среда; подчертава, че Регламентът относно Конвенцията от Орхус включва Директивата за екологичната отговорност;

22.  подчертава по-специално ролята на защитниците на правата на човека в областта на околната среда, които се стремят към права и основни свободи, тъй като те са свързани с ползването на безопасна, здравословна и устойчива среда, и решително осъжда всяка форма на насилие, заплаха, тормоз и сплашване, извършени срещу тях, включително когато целта на тези деяния е да подкопаят процедурно усилията им за търсене на правна отговорност от страна на лицата, причиняващи щети на околната среда; призовава държавите членки да гарантират подходящо и ефективно разследване и наказателно преследване на такива деяния;

23.  подкрепя съществуващите изисквания за докладване и по нефинансови въпроси; отбелязва обаче, че такова докладване досега е било правно задължение само за големите предприятия; призовава Комисията да постави акцент върху прилагането на тези изисквания за докладване в случай на неизпълнение на задълженията в рамките на предстоящото преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация(20);

24.  счита, че повечето определения в Директивата за екологичната отговорност, и по‑специално понятията „екологични щети“ и „оператор“, следва да бъдат допълнително изяснени, а при необходимост – съответно разширени, за да стане директивата справедлива и ясна за всички съответни заинтересовани лица и да бъде в крак с бързото развитие на замърсителите; поради това приветства настоящите усилия за разработване на документ за общо разбиране относно ключови определения и концепции на Директивата за екологичната отговорност; изразява съжаление обаче, че Комисията и правителствените експертни групи в рамките на Директивата за екологичната отговорност не постигнаха споразумение относно неговия формат, което означава, че документът за общо разбиране продължава да бъде документ, изготвен от консултантското дружество, наето от Комисията в подкрепа на изпълнението на многогодишната работна програма по Директивата за екологичната отговорност за периода 2017 – 2020 г.;

25.  счита, че преразглеждането на Директивата за екологичната отговорност следва да бъде приведено в съответствие с Парижкото споразумение относно изменението на климата, за да се защитят интересите както на гражданите на ЕС, така и околната среда; признава присъщата стойност на околната среда и екосистемите и тяхното право на ефективно опазване;

26.  отбелязва, че в правото на ЕС режимите на отговорност по отношение на дифузното замърсяване са разпокъсани; призовава Комисията да извърши проучване относно начина, по който дифузното замърсяване се урежда от различните режими на ЕС за отговорност;

27.  отбелязва, че различните тълкувания и прилагане на критериите в приложение I към Директивата за екологичната отговорност, които доразвиват определението за „екологични щети“, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за екологичната отговорност, са една от причините за непоследователното прилагане на директивата; поради това призовава за по-последователно прилагане и за допълнително изясняване и насоки по отношение на критериите и следователно на това какво представлява понятието „значителни щети“ съгласно Директивата за екологичната отговорност;

28.  призовава Комисията да прецени дали разширяването на обхвата на Директивата за екологичната отговорност и дейностите, изброени в приложение III към нея, биха могли да ограничат краткосрочните и дългосрочните щети за околната среда, човешкото здраве и качеството на въздуха; освен това изисква от Комисията да оцени дали подходът на предпазните мерки правилно и ефективно предполага потенциално опасни рискове или последици;

29.  настоятелно призовава Комисията и Съвета да разгледат престъпленията срещу околната среда като приоритет; призовава Комисията да се възползва в пълна степен от член 83, параграф 2 от ДФЕС и да обмисли приемането на цялостна рамкова директива относно нарушенията в областта на околната среда и относно ефективни и пропорционални наказания, като определи поведението, което трябва да бъде наказано, естеството на нарушенията, видовете нарушения, режимите за обезщетяване, мерките за възстановяване и минималните санкции, включително цялостната отговорност на юридическите и физическите лица; призовава Комисията да направи оценка на възможността за включване на престъпленията против околната среда сред категориите престъпления по член 83, параграф 1 от ДФЕС;

30.  счита, че всеобхватни и ефективни мерки за предотвратяване и разубеждаване, както и пропорционални наказания представляват важни възпиращи мерки срещу екологичните щети; изразява съжаление във връзка с ниския процент на разкриване, разследване, наказателно преследване и осъждане за престъпления против околната среда; освен това счита, че в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ дружествата следва да поемат пълните разходи за екологичните щети, които са причинили пряко, за да ги стимулират да интернализират външните въздействия върху околната среда и да избягват възлагането на външни разходи на външни изпълнители;

31.  подчертава, че екологичните щети следва да водят до административна, гражданска и наказателна отговорност за отговорните дружества в съответствие с принципа ne bis in idem; отбелязва, че тези форми на отговорност съществуват успоредно с други режими на отговорност в търговското право, като например законодателството за защита на потребителите или законодателството в областта на конкуренцията;

32.  изразява загрижеността си относно високата честота на престъпленията против околната среда, тъй като комбинираните оценки на ОИСР, Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Интерпол относно паричната стойност на всички престъпления против околната среда показват, че те са четвъртата по големина категория международни престъпления; признава пряката или косвена връзка между престъпленията против околната среда и транснационалната организирана престъпност и корупцията(21); призовава Европол да актуализира проучването, извършено през 2015 г.(22), и редовно да предоставя актуализирани данни; посочва, че обезпечаването и конфискацията на облагите от престъпна дейност, включително престъпленията срещу околната среда, са ключови средства за борба с организираната престъпност, и подчертава значението на използването на тези облаги и за социални цели, насочени към възстановяване на нанесените щети и подобряване на околната среда;

33.  призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на мандата на Европейската прокуратура, след като тя бъде напълно сформирана и напълно функционираща, така че да бъдат обхванати престъпленията против околната среда;

34.  призовава Европол и Евроюст да засилят документирането, разследването и наказателното преследване на престъпленията против околната среда; призовава Комисията, Европол и Евроюст да предоставят допълнителна подкрепа и по‑ефективна и институционализирана структура за съществуващите мрежи от практикуващи юристи, трансгранични правоприлагащи органи, агенции в областта на околната среда и специализирани прокурори, като например Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ENPE) и Форума на съдиите в областта на околната среда на Европейския съюз (EUFJE);

35.  подчертава значението на (електронното) обучение за участниците в правоприлагането в областта на престъпленията против околната среда и призовава CEPOL да засили своето обучение в тази област;

36.  подчертава значението на укрепването на мрежата на Европол за престъпленията против околната среда (ENVICrimeNet) на национално и европейско равнище, за да се даде възможност за независими и ефективни разследвания за борба с престъпленията против околната среда;

37.  подчертава, че режимът на ЕС за екологична отговорност трябва да зачита съгласуваността на политиките за развитие и принципа за ненанасяне на вреда;

38.  призовава Комисията да направи оценка на въвеждането на вторичен режим на отговорност, а именно отговорност на дружествата майки и отговорност на веригата, за вреди, причинени на човешкото здраве и околната среда(23), и да извърши оценка на текущото състояние на отговорността на дъщерните дружества, действащи извън ЕС, включително евентуални подобрения в случаите на екологични щети;

39.  приветства съобщението на Комисията, че нейното предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност ще включва режим на отговорност, и счита, че за да се даде възможност на пострадалите да получат ефективни правни средства за защита, предприятията следва да бъдат подвеждани под отговорност в съответствие с националното право за вредите, които предприятията под техен контрол са причинили или за които са допринесли чрез действия или бездействия, когато последните са извършили нарушения на правата на човека или са причинили вреди на околната среда, освен ако предприятието може да докаже, че е действало с дължимата грижа в съответствие със задълженията си за надлежна проверка и е взело всички разумни мерки за предотвратяване на такива вреди;

40.  счита, че незадължителното освобождаване от отговорност поради притежаване на разрешително и във връзка със съвременното технологично равнище съгласно Директивата за екологичната отговорност следва да се запази само когато дадено дружество може да докаже, че не е могло да знае за опасността от своята дейност (обърната тежест на доказване); поради това призовава за това преразгледаният режим на екологична отговорност да ограничи обхвата на освобождаване от отговорност поради притежаване на разрешително и във връзка със съвременното технологично равнище, за да го направи по-ефективен в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

41.  призовава Комисията да проучи възможността за привеждане на Директивата за екологичната отговорност в съответствие със законодателството относно гражданската отговорност на управителните съвети в случаите, когато може да се установи причинно-следствена връзка между действията или бездействията и възникването на екологични щети съгласно определението в Директивата за екологичната отговорност, включително когато тези щети са резултат от замърсяващи дейности, извършвани с цел максимално увеличаване на печалбата на дружеството и увеличаване на премиите на неговите членове(24);

42.  подчертава, че разходите на отговорните данъкоплатци и оператори за екологични щети биха могли да бъдат значително намалени чрез използването на инструменти за финансово обезпечение; отбелязва обаче, че Директивата за екологичната отговорност не предвижда задължителна система за финансово обезпечаване;

43.  призовава Комисията да направи оценка на въвеждането на задължителна система за финансово обезпечение (обхващаща застраховки, банкови гаранции, групи от дружества, ценни книжа и облигации или фондове) с максимален праг за всеки отделен случа, която да има за цел да се предотврати възможността данъкоплатците да поемат разходите, произтичащи от отстраняването на екологичните щети освен това изисква от Комисията да разработи хармонизирана методология на ЕС за изчисляване на максималния праг на отговорност, като се вземат предвид дейността и въздействието върху околната среда; подчертава необходимостта да се гарантира, че може да се получи финансово обезщетение дори в случай на неплатежоспособност на отговорния оператор;

44.  призовава Комисията да изготви проучване относно въвеждането на схема за финансово обезщетение по Директивата за екологичната отговорност на равнището на ЕС или на национално равнище за случаите, в които наличните средства за правна защита са недостатъчни предвид размера на щетите; подчертава, че свързаните с това обсъждания следва да разглеждат, наред с другото, възможните начини за количествено определяне на екологичните щети;

45.  счита, че като се има предвид, че целта на Директивата за екологичната отговорност е да се предотвратят и отстранят екологичните щети, бъдещият регламент (Регламент за екологичната отговорност) следва да се прилага за всички дружества, които извършват дейност в ЕС, независимо от това къде са учредени или къде е седалището им, и че са необходими цялостен подход и реципрочност, за да се отговори на нуждите на дружествата в глобалната икономика; освен това счита, че прилагането на бъдещия регламент следва да бъде разширено, така че да обхване всички субекти, получаващи средства от ЕС, национални или регионални средства, които причиняват или могат да причинят екологични щети в хода на своята дейност;

46.  приветства факта, че все по-голям брой европейски дружества преследват целта за устойчиво създаване на стойност, и призовава всички дружества да следват тройния баланс;

47.  признава, че преминаването към по-устойчиви и екологосъобразни методи на производство може да отнеме доста време и да е свързано с високи разходи за предприятията, и посочва важното значение на правната сигурност и сигурността на планирането за съответните предприятия;

48.  припомня, че ЕС следва да насърчава високо равнище на защита на околната среда на своята територия и да прави всичко възможно за предотвратяване на щети за околната среда в трети държави, причинявани от предприятия със седалища в държави – членки на ЕС; припомня също така, че в ЕС няма законови инструменти, по които да се дава възможност за съдебно преследване на европейски дружества в чужбина за престъпления против околната среда или за дейности, които водят до екологични щети; призовава ЕС да насърчава дружествата майки да възприемат устойчиви и отговорни подходи към сътрудничеството си с трети държави в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и околната среда и да се въздържат от инвестиционни стратегии, които водят пряко до опасни резултати; насърчава Комисията да създаде стимули за дружествата, чиито политика за устойчивост доброволно надхвърлят стандартите в областта на околната среда и биологичното разнообразие, предвидени в закона, с цел да се оценят тези мерки, да се определят най-добрите практики и това да се предостави като пример за подражание от страна на други дружества;

49.  призовава Комисията да гарантира пълното прилагане и изпълнение на разпоредбите относно биологичното разнообразие във всички търговски споразумения, включително чрез своя главен служител по правоприлагането в областта на търговията; счита, че Комисията следва да направи по-добра оценка на въздействието на търговските споразумения върху биологичното разнообразие, включително последващите действия за укрепване на разпоредбите относно биологичното разнообразие на съществуващите и бъдещите споразумения, когато е уместно;

50.  призовава Комисията да гарантира прилагането на разпоредбите относно установяването или поддържането на еднакви условия на конкуренция по въпросите на околната среда в търговските споразумения на ЕС, когато тези разпоредби са част от такова споразумение;

51.  счита, че в предварително определените случаи на изключително широко разпространено замърсяване за преодоляване на проблема следва да се прилагат не само инструменти за екологична отговорност, но и множество инструменти, включително административни мерки, финансови санкции, а в някои случаи – и наказателно преследване;

52.  призовава Комисията да наложи прилагането на санкциите, установени съгласно Директивата за престъпленията срещу околната среда;

53.  призовава във връзка с това Комисията да гарантира, че корпоративната социална отговорност при предотвратяването и отстраняването на екологични щети се взема предвид в договорите за възлагане на обществени поръчки и при отпускането на публични средства;

54.  призовава Комисията да представи предложение за инспекции на околната среда на равнището на ЕС без по-нататъшно забавяне, както беше предложено в действие девет от работната програма на Форума по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, но счита, че не е достатъчна препоръка за установяване на минимални критерии за инспекции на околната среда;

55.  призовава Комисията да насърчава действията на ЕС, неговите държави членки и международната общност за повишаване на усилията за борба с престъпленията срещу околната среда; призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността и да насърчават намирането на решения на международни форуми;

56.  препоръчва препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г.(25), която съдържа подробно обяснение на начина, по който следва да се извършват инспекциите на околната среда, да бъде актуализирана, ако е необходимо, и транспонирана в обвързващ документ или регламент;

57.  изисква от Омбудсмана на ЕС да постави по-голям акцент върху въпроси, свързани с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда;

58.  счита, че на дружествата, осъдени за престъпления против околната среда, не следва да се позволява да се възползват от мерките, предвидени за дружествата, регистрирани в регистъра за прозрачност, за подходящ, но ограничен период от време; предлага за тази цел да се преразгледат обхватът и кодексът за поведение на регистъра за прозрачност, за да се включат разпоредби относно временното заличаване на дружества, осъдени за престъпления против околната среда;

59.  отбелязва, че поверителното третиране на информация, свързана с последиците от промишлените дейности, в съчетание с трудностите, свързани с наблюдението и идентифицирането на практики като незаконно изхвърляне на вещества или отпадъци в морето, обезгазяване и изхвърляне на масло от плавателните съдове, може да доведе до увеличаване на броя на нарушенията на закона, свързани със замърсяването на водите; поради това подчертава, че държавите членки трябва да направят обществено достояние съответната информация, за да се улесни оценката на възможна причинно-следствена връзка между промишлените дейности и щетите за околната среда;

60.  подкрепя призива на ООН за световно признаване на правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда на равнището на ООН;

61.  припомня, че глобалното нарастване на екологичната престъпност представлява нарастваща заплаха за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и че хората в развиващите се страни зависят пряко от околната среда за своята прехрана, здраве и икономическа сигурност; изразява съжаление относно факта, че влошаването на биологичното разнообразие вследствие на престъпления против околната среда и произтичащата от това загуба на ресурси увеличават тяхната уязвимост;

62.  призовава за по-голяма подкрепа за местните органи и правителствата на развиващите се страни при хармонизирането на националното законодателство и националните политики с международните стандарти в областта на околната среда; подчертава необходимостта да се подкрепят гражданското общество и местните участници в трети държави и в развиващите се страни да търсят отговорност от държавните органи за толерирани или одобрени от държавата щети върху околната среда, причинени от частни и държавни предприятия.

o
o   o

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(2) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.
(3) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15.
(4) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.
(5) ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66.
(6) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).
(7) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).
(8) Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
(9) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(10) Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66).
(11) COM(2016)0204, стр. 10.
(12) Генерална дирекция „Околна среда“, Outcome of the Specific Contract „Support for the REFIT actions for the ELD – phase 2“ (Резултати от конкретния договор „Подкрепа за действията по REFIT за Директивата за екологичната отговорност – фаза 2“), Европейска комисия, Брюксел, 2019 г., стр. 17.
(13) Оценка по REFIT на Директивата за екологичната отговорност, стр. 47.
(14) ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1.
(15) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(16) Съобщение на Комисията от 18 януари 2018 г. относно действията на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, COM(2018)0010.
(17) Форум по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, одобрена работна програма за периода 2020 – 2022 г. за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, Европейска комисия, Брюксел, 2020 г.
(18) Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, „Environmental liability of companies“ (Екологична отговорност на дружествата), Европейски парламент, Брюксел, 2020 г., стр. 110.
(19) Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 октомври 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (COM(2020)0642).
(20) Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1).
(21) Вж. доклада на EFFACE „Organised Crime and Environmental Crime: Analysis of International Legal Instruments“ (Организираната престъпност и престъпленията срещу околната среда: анализ на международните правни инструменти) (2015 г.) или проучването „Transnational environmental crime threatens sustainable development“ (Транснационалните престъпления срещу околната среда заплашват устойчивото развитие) (2019 г.).
(22) Европол, „Report on Environmental Crime in Europe“, (Доклад относно престъпленията против околната среда в Европа), 5 юни 2015 г.
(23) Вж. например решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel NV и др./Комисия на Европейските общности, C-97/08 B, ECLI:EU:C:2009:536.
(24) Вж. например скандала „Дизелгейт“ и случая с главния изпълнителен директор на „Фолксваген“.
(25) Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. за определяне на минимални критерии за екологични инспекции в държавите членки (ОВ L 118, 27.4.2001 г., стp. 41).

Последно осъвременяване: 9 септември 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност