Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3, параграф 2 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 79 от него,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално член 2 от Протокол № 4,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 45 от нея,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 13 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 5, 6, 10, 12 и 16 от него,

–  като взе предвид международните трудови стандарти относно трудовата миграция, приети от Международната конференция на труда на Международната организация на труда, и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 април 2016 г., озаглавено „Към реформа на общата европейска система за убежище и укрепване на законни начини за достъп до Европа“ (COM(2016)0197), и съобщението от 12 септември 2018 г., озаглавено „Увеличаване на законните пътища за миграция към Европа: задължителна част от една балансирана и всеобхватна миграционна политика“ (COM(2018)0635),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно „Нов пакт за миграцията и убежището“ (COM(2020)0609),

–  като взе предвид плана за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между ЕС и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г., и по-специално частите от тях, посветени на законната миграция и мобилността,

–  като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция от 10 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(1),

–  като взе предвид своя работен документ от 15 януари 2016 г. относно разработването на подходящи законни канали за икономическа миграция(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2020 г., озаглавено „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021 – 2027 г.“ (COM(2020)0758),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на Европейски орган по труда(4),

–  като взе предвид проучванията на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС: от септември 2015 г., озаглавено „Проучване на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към Европейския съюз“, и от октомври 2015 г., озаглавено „Сътрудничество на ЕС с трети държави в областта на миграцията“, както и проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от март 2019 г., озаглавено „Цената на отказа от Европа в областта на законната миграция“,

–  като взе предвид извършената от Комисията „Проверка за пригодност на законодателството на ЕС в областта на законната миграция“ от 29 март 2019 г. („проверката за пригодност“),

–  като взе предвид проучването на Съвместния научноизследователски център на Комисията от 23 април 2020 г., озаглавено „Immigrant key workers: Their contribution to Europe’s COVID-19 response“ („Имигранти работници от ключово значение: техният принос за действията на Европа в отговор на COVID-19“), и неговия технически доклад от 19 май 2020 г., озаглавен „A vulnerable workforce: Migrant workers in the COVID-19 pandemic“ („Уязвима работна ръка: работниците мигранти по време на пандемията от COVID-19“),

–  като взе предвид проучванията на Европейската мрежа за миграцията,

–  като взе предвид проучванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

–  като взе предвид дейността и докладите на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите,

–  като взе предвид дейността, докладите и резолюциите на Съвета на Европа,

–  като взе предвид дейността и докладите на Международната организация по миграция,

–  като взе предвид достиженията на правото на ЕС в областта на законната трудова миграция в периода 2004 – 2016 г., в които се регламентират условията за влизане и пребиваване и правата на работниците – граждани на трети държави, като сред тях са:

–  Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (Директива за синята карта)(5) (Директива за синята карта),

–  Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка(6) (Директива за единното разрешение),

–  Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници(7) (Директива за сезонните работници),

–  Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер(8) (Директива за вътрешнокорпоративните трансфери),

–  Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“(9),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 7 юни 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умения (COM(2016)0378), и позициите, приети съответно от Европейския парламент и Съвета през 2017 г.,

–  като взе предвид директивите, които регламентират условията за влизане и пребиваване и правата на други по-общи категории граждани на трети държави, например Директивата относно правото на събиране на семейството(10) и Директивата относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети държави(11),

–  като взе предвид директивите, които регламентират условията за влизане и престой на категории граждани на трети държави, които не влизат в ЕС, за да работят, но на които е разрешено да направят това, например директивите, предоставящи на лицата, ползващи се с международна закрила, правото на достъп до заетост и самостоятелна заетост, след като техният статут бъде признат, или предоставящи на кандидатите за международна закрила достъп до пазара на труда не по-късно от девет месеца от подаването на тяхната молба,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0143/2021),

А.  като има предвид, че настоящата законодателна уредба на Съюза относно законната трудова миграция е разпокъсана и се състои от секторни директиви, които определят условията за влизане и пребиваване на конкретни категории граждани на трети държави;

Б.  като има предвид, че поради разнородното множество от правила, основаващо се на 27 национални подхода, Съюзът и неговите държави членки са непривлекателна дестинация за законна миграция;

В.  като има предвид, че въпреки намерението, изразено в европейската програма за миграцията, да се следва цялостен подход законната миграция почти не фигурира като фактор при разработването на политиката на ЕС в областта на миграцията от 2015 г. насам;

Г.  като има предвид, че Новият пакт за миграцията и убежището не включва конкретни предложения за законна трудова миграция, въпреки че тя е крайно необходим елемент, за да може политиката в областта на миграцията и убежището да бъде всеобхватна;

Д.  като има предвид, че настоящата законодателна уредба е насочена към заетостта в мултинационални корпорации (Директивата за вътрешнокорпоративните трансфери) или към заетостта във висококвалифицирани или високоплатени сектори на пазарите на труда в Съюза (Директива за синята карта), като само една директива е насочена към нископлатената миграция (Директивата за сезонните работници);

Е.  като има предвид, че в ЕС се наблюдава недостиг на работна ръка за конкретни нива на квалификация, сектори и професии, включително за нискоквалифицирани професии(12); като има предвид, че в съобщението на Комисията от 2018 г. относно увеличаването на законните пътища за миграция към Европа се отчита недостигът на „квалифицирани търговци“ и на „професиите, изискващи по-малко професионални умения“;

Ж.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта силната ни зависимост от работниците на първа линия и ключовата роля, която играят работниците мигранти за предоставянето на услуги на първа линия в ЕС, където населението бързо застарява и където средно 13% от работниците от ключово значение са имигранти(13); като има предвид, че пандемията от COVID-19 засегна значително мигрантите, техните семейства, приемащите общности и държавите на произход, а също и изостри съществуващата уязвимост на работниците мигранти и техните семейства в целия ЕС, затруднявайки тяхната мобилност, достъпа им до пазара на труда, правото им на достойни условия на труд и достъпа им до социални услуги и здравни грижи;

З.  като има предвид, че Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция подобрява сътрудничеството в областта на миграцията и отчита споделените отговорности на всички държави да реагират на взаимните си нужди и опасения във връзка с миграцията, както и общото задължение за зачитане, защита и упражняване на правата на човека на всички мигранти независимо от техния мигрантски статут, като същевременно се стимулират сигурността и просперитетът на всички общности;

1.  изхожда от принципа, че миграцията е нормално явление и че хората постоянно са в движение; отчита приноса на гражданите на трети държави към нашите общества, икономики и култури и подчертава, че е необходимо миграцията да се управлява по организиран, безопасен и законен начин; счита, че за да се създадат нови възможности за законна трудова миграция, ЕС следва да определи амбициозни и съобразени с бъдещето цели, като същевременно се възползва ефективно от съществуващата правна уредба и съществуващата политическа рамка и се стреми да ги усъвършенства;

Настоящата законодателна уредба на ЕС

2.  отбелязва, че съгласно предвиденото в член 79 от ДФЕС законната миграция се управлява на равнището на Съюза, а държавите членки се ангажират с разработването на обща имиграционна политика, включително общи правила относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави и определяне на правата, с които те се ползват, когато пребивават законно в Съюза, включително условията за свободата на движение и на пребиваване в други държави членки; отчита, че съгласно член 79, параграф 5 от ДФЕС държавите членки запазват правото си да определят капацитета за прием на граждани на трети държави, идващи на тяхната територия с цел да търсят работа;

3.  подчертава положителното въздействие на уредбата на ЕС върху законната трудова миграция, констатирано от Комисията в нейната проверка за пригодност; отбелязва, че съществува известна степен на хармонизация по отношение на условията, процедурите и правата и по-голямата правна сигурност за гражданите на трети държави, работодателите и местните, регионалните и националните администрации; отбелязва освен това ползите от това хармонизиране за конкуренцията на пазарите на труда в ЕС;

4.  подчертава , че подходът на ЕС към законната трудова миграция не изключва автоматично необходимостта от национални законодателни уредби; припомня при все това, че съществуващата уредба на Съюза за регулиране на законната миграция към Съюза е разпокъсана, е насочена към конкретни категории работници, предимно работниците в сектори с високи възнаграждения, не третира тези категории работници по един и същ начин, включително като предвижда различни равнища на права, и допуска съществуването на паралелни национални законодателни уредби; подчертава, че настоящата асиметрична смесица от национално законодателство и законодателство на ЕС, която отразява различията между националните пазари на труда, същевременно води до конкуренция между различните национални законодателни уредби и между тях и уредбата на ЕС, което на свой ред предполага наличието на бюрократични процедури както за потенциалните работници, така и за потенциалните работодатели;

5.  счита, че този подход служи единствено за задоволяване на краткосрочните потребности и не е в съответствие с целта на Съюза да прилага всеобхватен подход към политиката в областта на миграцията; заема становището, че ако се планира и управлява добре, законната трудова миграция може да бъде източник на просперитет, иновации и растеж както за държавите на произход, така и за приемащите държави;

6.  подчертава, че в своята проверка за пригодност Комисията достигна до подобно заключение и установи необходимостта от преодоляване на несъответствията, пропуските и недостатъците чрез широк набор от мерки, включително законодателни; отбелязва освен това благоприятните последици от новите възможности за законна трудова миграция, а именно намаляване на незаконната миграция, която е опасна за гражданите на трети държави, търсещи работа в Съюза, и която може да има отрицателно въздействие върху пазарите на труда на държавите членки;

7.  съзнава, че настоящата уредба на Съюза за регулиране на законната миграция е разработена отчасти с цел да предотврати трудовата експлоатация и да защити правата на работниците, които са граждани на трети държави; отбелязва обаче, че действащите директиви са оказали само ограничено въздействие върху предотвратяването на трудовата експлоатация и че работниците мигранти продължават да са подлагани на неравно третиране и трудова експлоатация; призовава Съюза да предприеме съгласувани действия за справяне с неравното третиране и експлоатацията; счита, че използването на краткосрочни разрешения в случаите на експлоатация представлява добра практика на национално равнище, която следва да бъде насърчавана в рамките на целия Съюз; подчертава, че е необходимо да се приемат мерки за подобряване на достъпността и ефикасността на мониторинга на работното място; подчертава, че следва да бъдат въведени ефективни механизми за подаване на жалби, за да се защитят всички работници мигранти от експлоатация, в съответствие с Директивата за санкциите срещу работодатели от 2009 г.(14), която по-специално следва да осигури ефективен достъп до правосъдие и правна защита, като по този начин гарантира наличието на еднакви условия на конкуренция;

Възприемане на опростен подход

8.  посочва, че настоящата правна уредба и разнородното прилагане на съществуващите директиви от държавите членки доведоха до много несъответствия за гражданите на трети държави по отношение на еднаквото третиране, условията за влизане и повторно влизане, разрешенията за работа, статута на пребиваване, мобилността в рамките на ЕС, социалната сигурност, признаването на квалификациите и събирането на семейството; отбелязва, че тези несъответствия могат да възпрепятстват интеграцията; подчертава освен това, че тези несъответствия създават трудности и за предприятията, които наемат на работа граждани на трети държави(15), както и за местните органи, които предоставят услуги за тяхната интеграция; призовава за разпространение на национално равнище на съответната информация за предприятията;

9.  подчертава, че ако се приеме всеобхватна уредба на Съюза в областта на законната миграция като част от един всестранен подход към миграцията, то тя ще има добавена стойност, тъй като ще осигури възможности чрез законни и безопасни пътища за свързана с труда миграция, ще подобри достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда на Съюза, ще насърчи по-организираната миграция, ще привлече работници, студенти и предприятия, от които пазарът на труда в ЕС и националните пазари на труда се нуждаят, ще спомогне за подкопаване на престъпния бизнес модел на контрабандистите и трафикантите на хора, ще гарантира, че работниците – граждани на трети държави, се третират в съответствие с основните права, ще подобри достъпа до достойни условия на труд и ще подпомогне интеграцията на равни начала на жените и мъжете; счита, че подобен всестранен подход е от полза за работниците – граждани на трети държави, и техните семейства, приемащите общности и държавите на произход;

10.  отново посочва, че първите практически стъпки, които е необходимо да се предприемат, са по-добро и по-последователно прилагане на настоящата законодателна уредба, по-добро налагане на спазването на правата, заложени в съществуващите директиви, и по-успешно разпространяване на информацията за повишаване на осведомеността относно приложимите процедури;

11.  препоръчва законодателната рамка да бъде опростена и хармонизирана чрез хармонизиране на разпоредбите в съществуващите директиви в областта на законната миграция относно процедурите за кандидатстване, основанията за приемане и отказ, процесуалните гаранции, равното третиране, достъпа до пазара на труда, включително правото на смяна на работодателя, събирането на семейството в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и мобилността в рамките на ЕС;

12.  посреща със задоволство факта, че Комисията планира да преразгледа Директивата за единното разрешение; изказва идеята, че следва да се разширят обхватът и прилагането на директивата, за да се достигне до по-широка категория работници; освен това посреща със задоволство факта, че Комисията планира да преразгледа Директивата за дългосрочно пребиваващите граждани, което предоставя възможност за подобряване на мобилността и за опростяване и хармонизиране на процедурите; очаква с интерес предстоящия доклад на Комисията относно прилагането на Директивата за сезонните работници, в който следва да се разгледат подробно разпоредбите относно статута на пребиваване, равното третиране и максималния срок на престой; призовава Комисията да обмисли възможността за законодателно преразглеждане на горепосочената директива след нейната оценка; призовава Комисията да предложи подходящи законодателни действия за подобряване на съществуващите директиви чрез привеждането им в съответствие с най-благоприятните разпоредби;

Подобряване на мобилността в рамките на ЕС

13.  подчертава факта, че мобилността на гражданите на трети държави в рамките на ЕС е ключов компонент от политиката на ЕС в областта на законната миграция, тъй като осигурява очевидна добавена стойност, която не може да бъде постигната на равнището на държавите членки; припомня, че свободното движение на работниците спомага за постигането на съответствие между търсенето и предлагането на пазарите на труда в ЕС и може също да допринесе за адаптирането на пазара на труда и за икономическия растеж като цяло по време на кризи;

14.  призовава държавите членки да засилят координацията между националните органи във връзка със схемите за мобилност на гражданите на трети държави в рамките на ЕС; изтъква, че е необходимо да се улесни събирането на данни, статистически данни и доказателства и да се засилят обменът на информация, координацията и сътрудничеството между националните органи с цел подобряване на ефикасността и ефективността на достиженията на правото на ЕС, както и да се извлекат максимални ползи от добавената стойност от ЕС;

15.  подчертава, че по-хармонизираните и гъвкави правила, способстващи за мобилността в рамките на ЕС, биха послужили като стимул за гражданите на трети държави, биха представлявали положителна мярка за работодателите и биха помогнали на държавите членки да преодолеят недостига на своите пазари на труда и да дадат тласък на своите икономики; подчертава освен това, че по-високата степен на мобилност в рамките на ЕС и извън него ще подобри възможностите за интеграция на гражданите на трети държави, които вече се намират в ЕС;

16.  отбелязва, че приетите наскоро директиви за студентите и научните работници и за вътрешнокорпоративните трансфери предоставят на гражданите на трети държави далеч по-всеобхватни права на мобилност, отколкото приетите по-рано директиви в областта на законната миграция, например първоначалната Директива за синята карта и Директивата за дългосрочно пребиваващите граждани;

17.  препоръчва като първа стъпка към опростяване да се повишат правата на мобилност в рамките на ЕС във всички съществуващи директиви в областта на законната миграция; отново заявява, че Комисията следва да предложи подходящи законодателни действия;

Създаване на резерв от таланти

18.  подчертава, че са необходими нови инструменти, които да помогнат на работодателите да намерят подходящи потенциални служители, да преодолеят недостига на работна ръка и да улеснят признаването на равнището на ЕС на официалните квалификации и умения, получени или придобити в трети държави; подчертава факта, че е необходимо да се предоставя по-добра информация на работодателите и гражданите на трети държави относно законната миграция в ЕС, както и че е необходимо да се разшири структурираният и съдържателен диалог със съответните трети държави относно законната миграция;

19.  препоръчва да се разработи платформа на ЕС за резерв от таланти и за намиране на съответствия между търсенето и предлагането, която да служи като един вид обслужване на едно гише за работниците – граждани на трети държави, работодателите от ЕС и националните администрации; посочва, че Комисията планира да проучи възможността за разработване на такъв резерв от таланти; препоръчва тази платформа да обхваща всички сектори на заетост за ниско-, средно- и висококвалифицирани работници, както и за наетите и самостоятелно заетите работници, включително в малките и средните предприятия и стартиращите предприятия; отбелязва, че участието на публичните служби по заетостта, включително на местно равнище, в такава платформа както в ЕС, така и в държавите на произход, би могло да спомогне за подобряването на партньорствата и за изграждането на доверие между държавите – членки на ЕС, и третите държави, да създаде благоприятен климат за инвестициите и да отговори по по-целесъобразен начин на нуждите от заетост или на недостига на работна ръка; препоръчва да се улесни участието на трети държави в този резерв от таланти, например онлайн или чрез дипломатическите представителства на ЕС и държавите членки;

20.  подчертава, че този резерв от таланти в ЕС би могъл да послужи като важен нов инструмент за управление на предлагането на умения и за намирането на съответствия с националните пазари на труда, както и че ЕС би могъл да играе важна роля за създаването, наблюдението и надзора на такъв инструмент, включително чрез финансиране и обмен на знания; препоръчва платформата да се използва за изясняване и за повишаване на степента на сближаване на изискванията в областта на образованието и обучението между участващите държави членки и третите държави; счита, че наличието на хармонизирана рамка на равнището на ЕС за кандидатурите, основаваща се на този резерв от таланти, би спомогнало за намаляване на бюрокрацията на равнището на държавите членки; счита, че ЕС може да играе важна роля при предварителното разглеждане на квалификациите, езиците и уменията на кандидатите; подчертава, че е много важно в третите държави и в участващите държави членки целенасочено да се разпространява информация с оглед на популяризирането на резерва от таланти и на платформата за търсене на съответствия между търсенето и предлагането;

21.  препоръчва да се улеснят, ускорят и рационализират взаимното признаване и удостоверяването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации, включително официалното и неофициалното придобиване на умения в трети държави, във всички държави членки, включително като се повиши степента на справедливост, чрез въвеждане на ускорени процедури и улеснен достъп до информация; счита, че това би засилило мобилността в рамките на ЕС; подчертава, че европейската квалификационна рамка представлява добра основа за свързване на квалификационните системи на третите държави с една обща референтна рамка на ЕС;

22.  настоява, че държавите членки трябва незабавно да въведат механизми и режими за валидиране на професионалния опит и на неформалното и самостоятелното учене в съответствие с препоръката на Съвета от 2012 г.(16); подчертава, че е необходимо националните органи да обменят най-добри практики; подчертава значението на участието на съответните организации на гражданското общество, социалните партньори и мрежите на диаспорите и самите работници – граждани на трети държави, както и местните органи и международните организации (по-специално Международната организация по миграция (МОМ), Международната организация на труда (МОТ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)), в дискусиите за формулиране на определение за умения, което следва да включва обучението на работното място, неформалната квалификация и професионалния опит;

Укрепване на отношенията с трети държави и подобряване на законните пътища за миграция

23.  подчертава, че с оглед на застаряването на населението на ЕС и намаляващата работна ръка схемите за трудова мобилност потенциално могат да активизират пазарите на труда в ЕС и да допринесат за икономическия растеж;

24.  подкрепя сътрудничеството на световно и регионално равнище в областта на миграцията като един от начините за увеличаване на наличието и гъвкавостта на пътищата за законна миграция; продължава да бъде убеден, че подобряването на каналите за надеждна и законна миграция ще спомогне за намаляване на незаконната миграция, за подкопаване на бизнес модела на престъпните трафиканти, за намаляване на трафика на хора и на трудовата експлоатация, за предлагане на еднакви възможности за всички работници и за предлагане на законен път за хората, които планират да мигрират в Съюза; във връзка с това призовава Комисията да регулира агенциите за набиране на персонал евентуално чрез Европейския орган по труда;

25.  счита, че един по-широк диалог по въпросите на миграцията, например чрез редовни срещи на високо равнище между ЕС и множество трети държави, би могъл да улесни задоволяването на потребностите на пазарите на труда в ЕС и развитието на балансирани партньорства, включително по инициатива на предприятията и гражданското общество, което може да спомогне за подготовката за интегрирането на гражданите на трети държави на пазара на труда на държавата на местоназначение и да подобри устойчивия трансфер на придобити умения между държавите на произход и приемащите държави; подчертава, че съществуващите споразумения, основани на уменията, могат да послужат за вдъхновение за развитието на партньорства за привличането на таланти, които дават възможност на приемащата държава да участва пряко в оформянето на набора от умения на гражданите на трети държави, които евентуално проявяват интерес към възможностите за миграция към ЕС, включително чрез създаване на структури и програми за обучение за трети държави и предприемане на действия във връзка с необходимостта от прозрачност на партньорствата с трети държави, включително що се отнася до участието на социалните партньори;

26.  подчертава важната роля на паричните преводи и ползите, които безопасната, законна и организирана миграция предлага както на държавите на произход, така и на приемащите държави; подкрепя усилията за разрешаване на проблемите с „изтичането на мозъци“ и „привличането на мозъци“ чрез допълнително разработване на инструменти, които създават необходимите условия за кръгова миграция; във връзка с това призовава Комисията да анализира ползите и недостатъците на съществуващите модели, прилагани в други държави, например точковата система и моделите, основани на изразяването на интерес; препоръчва, с цел да се улесни кръговата миграция, да се въведат предпочитана мобилност, достъп до разрешения, които могат да бъдат подновявани, правото на повторно влизане и удължаване на допустимия период на отсъствие за гражданите на трети държави, за да им се даде възможност да се връщат в своите държави на произход;

Разработване на законодателната уредба на ЕС

27.  припомня, че в световен план ЕС изостава в надпреварата за привличане на таланти; отбелязва, че предишната Комисия предложи едно-единствено предложение относно законната трудова миграция, което предвиждаше преразглеждане на Директивата за синята карта; поддържа ангажимента си да се стреми към съдържателно и надеждно преразглеждане на Директивата за синята карта с цел да се осигури добавена стойност под формата на хармонизация, признаване на уменията, опростяване на процедурите и подобряване на мобилността в рамките на ЕС;

28.  подчертава необходимостта от структуриран диалог и от провеждане на консултации със заинтересованите страни, включително със съответните организации на гражданското общество, социалните партньори и мрежите на диаспората, самите работници – граждани на трети държави, и местните органи и международните организации (по-специално Международната организация по миграция, Международната организация на труда и ОИСР), когато се обмисля бъдещото развитие на законодателната рамка на ЕС;

29.  заема становището, че вниманието в рамките на политиката на ЕС и националните политики в областта на законната миграция следва да се насочи към задоволяването на недостига на работна ръка и на умения на пазарите на труда; за тази цел призовава Комисията да анализира неефективността на анализите на пазара на труда и схемите за трудова миграция, които не отговарят на реалните нужди на пазара на труда; препоръчва Съюзът да развие своята законодателна уредба така, че да обхване в по-голяма степен гражданите на трети държави, търсещи нискоквалифицирана или средноквалифицирана работа(17);

30.  отбелязва в този контекст, че гражданите на трети държави в много случаи са наемани в сектора на услугите за дома и домашните грижи(18); отбелязва, че това е сектор, в който повечето служители са жени; призовава ЕС и държавите членки да ратифицират Конвенция № 189 на МОТ относно домашните работници и да гарантират пълното прилагане на трудовите стандарти; освен това призовава Комисията да обмисли възможността за предприемане на законодателни действия в тази област;

31.  призовава Комисията да разработи схема за целия ЕС за привличане и улесняване на трансграничните дейности на самостоятелно заети лица, предприемачи и стартиращи предприятия – с цел насърчаване на иновациите – както и на по-млади граждани на трети държави без официална квалификация, например чрез визи за търсене на работа и за обучение, като се вземат предвид услугите на платформата „Европас“ в съответствие с Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета(19);

32.  отчита, че секторните директиви не са панацея нито за нуждите на пазара на труда в ЕС, нито за проблема със законната миграция в по-общ план, като същевременно отчита, че по-голямата част от държавите членки има национални схеми за привличане на работници мигранти; счита, че в средносрочен план ЕС трябва да се откаже от секторния подход и да приеме кодекс за имиграцията, в който да се определят широкообхватни правила за влизане и пребиваване за всички граждани на трети държави, търсещи работа в Съюза, и да се хармонизират правата, с които се ползват такива граждани на трети държави и техните семейства;

33.  посочва, че подобен всеобхватен законодателен инструмент би преодолял настоящата разнородна смесица от процедури, би премахнал различните изисквания, определени в отделните държави членки, и би осигурил необходимото опростяване и хармонизиране на правилата, без да се дискриминира спрямо който и да е сектор на заетост или вид служители; счита освен това, че подобен инструмент би улеснил сътрудничеството между държавите членки и между ЕС и третите държави;

o
o   o

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9. (2) PE573.223v01-00. (3) Приети текстове, P9_TA(2020)0176. (4) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 21. (5) ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 17. (6) ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1. (7) ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 375. (8) ОВ L 157, 27.5.2014 г., стр. 1. Лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се командироват от предприятие, установено извън ЕС, в предприятие, принадлежащо към същата група предприятия, което е установено в ЕС. (9) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21. (10) Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12). (11) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44). (12) Изследвания на Тематичен отдел „В“ (латинско „C“) относно проучването на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към ЕС и относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията. (13) Fasani, F. и Mazza, J., Immigrant Key Workers: Their Contribution to Europe's COVID-19 Response (Имигранти работници от ключово значение: техният принос за действията на ЕС в отговор на COVID-19), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г. (14) Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24). (15) При проверката за пригодност се констатира, че най-много проблеми от гледна точка на вътрешната съгласуваност се наблюдават в следните основни области: процедури за кандидатстване, условия за прием и пребиваване (включително основания за отхвърляне и оттегляне), условия за равно третиране, мобилност в рамките на ЕС и събиране на семейството. (16) Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1). (17) Вж. напр. Европейска мрежа за миграцията, „Determining labour shortages and the need for labour migration from third countries in the EU“ („Определяне на недостига на работна ръка и на необходимостта от трудова миграция от трети държави в ЕС“), Европейска комисия, Брюксел, 2015 г. (18) Вж. също: Служба на ЕП за парламентарни изследвания, „The cost of non-Europe in the area of legal migration“ („Цената на отказа от Европа в областта на законната миграция“), Европейски парламент, Брюксел, 2019 г., стр. 21 – 22. (19) Решение (EС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) (OВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42).