Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2020/2273(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0179/2021

Внесени текстове :

A9-0179/2021

Разисквания :

PV 07/06/2021 - 21
CRE 07/06/2021 - 21

Гласувания :

PV 08/06/2021 - 19
PV 09/06/2021 - 3

Приети текстове :

P9_TA(2021)0277

Приети текстове
PDF 346kWORD 112k
Сряда, 9 юни 2021 г. - Страсбург
Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот
P9_TA(2021)0277A9-0179/2021

Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2021 г. относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот (2020/2273(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.: Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640), и резолюцията на Парламента от 15 януари 2020 г. по същия въпрос(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. относно „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2016 г. относно план за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (COM(2016)0087),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2 октомври 2015 г., озаглавен „Средносрочна оценка на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2015)0478),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2019 г. относно засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб (COM(2019)0352) и резолюцията на Парламента от 16 септември 2020 г. относно ролята на ЕС за опазването и възстановяването на горите в света(2),

–  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(3) и предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета от 14 октомври 2020 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (COM(2020)0652),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(4),

–  като взе предвид доклада за глобална оценка на Междуправителствената научно‑политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) от 31 май 2019 г. относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР) и предстоящото петнадесето заседание на Конференцията на страните по нея (COP15),

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид петото издание на „Глобалните перспективи за биологичното разнообразие“ на секретариата на КБР от 15 септември 2020 г.,

–  като взе предвид докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), и по-конкретно специалния доклад от 24 септември 2019 г. относно океаните и криосферата в променящия се климат, специалния доклад от 8 август 2019 г. относно изменението на климата и земята и специалния доклад от 8 октомври 2018 г. относно глобалното затопляне с 1,5°C,

–  като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES),

–  като взе предвид Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

–  като взе предвид Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, Конвенцията от Хелзинки за защита на морската среда на района на Балтийско море и Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан,

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН от 24 януари 2018 г. и от 15 юли 2020 г. относно задълженията в областта на правата на човека във връзка с ползването на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда,

–  като взе предвид ангажимента на лидерите на ООН към природата oт 28 септември 2020 г., озаглавен „United to Reverse Biodiversity Loss by 2030 for Sustainable Development“ (Обединени в обръщането до 2030 г. на хода на загубата на биологично разнообразие с цел устойчиво развитие),

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда – състояние и перспективи за 2020 г.: знания за прехода към устойчива Европа“,

–  като взе предвид доклада на ЕАОС от 19 октомври 2020 г., озаглавен „Състояние на природата в ЕС – резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013 – 2018 г.“,

–  като взе предвид доклада „Перспективи пред световните ресурси за 2019 г.“, изготвен от Международната комисия по ресурсите на Програмата на ООН за околната среда,

–  като взе предвид доклада от семинара на IPBES от 29 октомври 2020 г. относно биологичното разнообразие и пандемиите,

–  като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) от 2020 г. относно състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите,

–  като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център на Комисията „Наука в подкрепа на политиката“ от 13 октомври 2020 г., озаглавен „Картографиране и оценка на екосистемите и на осигуряваните от тях услуги: оценка на екосистемите в ЕС“,

–  като взе предвид специалните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП): от 5 февруари 2020 г., озаглавен „Устойчиво използване на продукти за растителна защита: налице е ограничен напредък при измерването и намаляването на рисковете“, от 5 юни 2020 г., озаглавен „Биологичното разнообразие в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“, от 9 юли 2020 г., озаглавен „Опазване на дивите насекоми опрашители в ЕС – инициативите на Европейската комисия не са постигнали резултати“, и от 26 ноември 2020 г., озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“,

–  като взе брифинга на ЕАОС от 6 октомври 2020 г., озаглавен „Ефективност на управлението в защитените зони от мрежа „Натура 2000“ на ЕС“,

–  като взе предвид брифинга на ЕАОС от 11 януари 2021 г., озаглавен „Ръст без икономически растеж“,

–  като взе предвид резултата от специалната техническа експертна група в рамките на КБР относно оценката на риска от 15 април 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(6),

–  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2019 г. относно Годишния стратегически доклад относно изпълнението и постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно плана за действие за природата, хората и икономиката(9),

–  като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2016 г. относно решението на Япония да възобнови китолова през сезон 2015/2016 г.(10) и от 12 септември 2017 г. относно китолова в Норвегия(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2020 г., озаглавена „2020 година – Европейска година на по-зелените градове“(13),

–  като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, на комисията по земеделие и развитие на селските райони, на комисията по външни работи и на комисията по рибно стопанство,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0179/2021),

А.  като има предвид, че Европейският парламент обяви извънредна ситуация по отношение на климата и околната среда и пое ангажимент за спешно предприемане на конкретни действия, необходими за борба с тази заплаха и за нейното ограничаване, преди да е станало твърде късно(14); като има предвид, че загубата на биологично разнообразие и изменението на климата са взаимосвързани и взаимно си влияят отрицателно(15), като застрашават в еднаква степен живота на нашата планета, и поради тази причина следва за тях спешно да бъде намерено общо решение;

Б.  като има предвид, че състоянието на природата се влошава с безпрецедентни в човешката история темп и мащаб; като има предвид, че според оценките един милион видове в световен мащаб са изложени на риск от изчезване(16); като има предвид, че според Комисията едва 23% от видовете и 16% от местообитанията по директивите за опазване на природата са в благоприятно състояние(17);

В.  като има предвид, че целта на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и на предстоящото международно споразумение по КБР е да се създадат рамки на световно равнище и на равнище ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г.;

Г.  като има предвид, че 2021 г. ще бъде решаваща година за биологичното разнообразие, както и като има предвид, че COP15 следва да бъде решаващ момент за биологичното разнообразие – от величината на Парижкото споразумение; като има предвид, че COP15, както и COP26 на РКООНИК предоставят уникална възможност за преминаване от модел на „реакция“ към „проактивен“ модел на предпазливост, както и за внасяне на необходимите преобразяващи промени;

Д.  като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. е една от ключовите инициативи на Европейския зелен пакт; като има предвид, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“, заедно с други политики, ще направляват промяната за опазване на природата и опазване на местообитанията и видовете;

Е.  като има предвид, че наличните данни показват, че не е твърде късно да се спре и да се обърне настоящата тенденция на намаляване на биологичното разнообразие(18); като има предвид, че това ще изисква значителни промени;

Ж.  като има предвид, че човешките същества са част от природата и че околната среда притежава стойност сама по себе си; като има предвид, че биологичното разнообразие е неразделна част от световното наследство;

З.  като има предвид, че изчезването на видове е постоянно, застрашава екосистемите и предоставянето на екосистемни услуги и представлява заплаха за благосъстоянието и оцеляването на хората; като има предвид, че само през последното десетилетие Международният съюз по опазване на природата (IUCN) обяви 160 вида за изчезнали;

И.  като има предвид, че съгласно IPBES 90% от земята се очаква да бъде значително променена до 2050 г., а 75% от земята вече е значително променена; като има предвид, че 85% от влажните зони вече са загубени;

Й.  като има предвид, че биологичното разнообразие е от ключово значение за продоволствената сигурност, човешкото благосъстояние и развитието в световен план;

К.  като има предвид, че ЕС трябва да се възползва от възможностите, за да включи поуките от пандемията от COVID-19 в своите политики и цели;

Л.  като има предвид, че 70% от новопоявяващите се болести и пандемии имат животински произход(19); като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа, че практиките, които поставят биологичното разнообразие под натиск, могат да доведат до повишени рискове за здравето на хората и животните;

М.  като има предвид, че унищожаването на естествените местообитания и дивата фауна увеличава контакта между хората и дивите животни и ще бъде важен фактор за възникването и разпространението на вирусни заболявания в бъдеще(20);

Н.  като има предвид, че биологичното разнообразие има положителен принос за човешкото здраве; като има предвид, че до 80% от лекарствата, използвани от хората, са с естествен произход(21);

О.  като има предвид, че ЕС разполага с повече защитени зони от всеки друг регион в света(22); като има предвид, че съществуващата мрежа от правно защитени зони, включително такива, които са обект на строга защита, не е достатъчно мащабна, за да се гарантира биологичното разнообразие(23);

П.  като има предвид, че ЕС все още се натъква на огромни пропуски в изпълнението, що се отнася до ефективното управление на мрежата „Натура 2000“;

Р.  като има предвид, че мрежата „Натура 2000“ допринася за опазването на видовете, но много застрашени видове не са защитени от нея(24);

С.  като има предвид, че според изчисленията „Натура 2000“ поддържа 52 000 преки и непреки работни места в управление на опазването, както и като има предвид, че 3,1 милиона (една четвърт) от работните места в туризма имат връзка със защитените зони(25); като има предвид, че разширяването на защитените територии има за цел да защити биологичното разнообразие, но също така допринася за смекчаване на изменението на климата и приспособяването към него и има съществена възвръщаемост чрез инвестиции и създаване на работни места;

Т.  като има предвид, че Европейската сметна палата изтъкна сериозни недостатъци в политиките на ЕС относно опазването или възстановяването на биологичното разнообразие, включително, но не само, неподходящи мерки за опазване или възстановяване на биологичното разнообразие, липса на изпълнение и финансиране и неподходящи показатели за измерване на напредъка(26); като има предвид, че бъдещите политики на ЕС следва да коригират и отстранят тези недостатъци;

У.  като има предвид, че приблизително 75% от видовете култури в световен мащаб зависят от опрашващите насекоми(27) и че през последните десетилетия броят на опрашителите драстично намаля; като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие и опазването на насекомите са неразривно свързани;

Ф.  като има предвид, че документът с насоки относно пчелите на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) не е официално приет, а прегледът му не е приключил успешно;

Х.  като има предвид, че на 18 декември 2019 г. Европейският парламент прие резолюция относно инициативата на ЕС за опрашителите(28), в която се потвърждава силната му позиция, че опазването на опрашителите е важно;

Ц.  като има предвид, че рамката и действията по текущата инициатива на ЕС за опрашителите изискват засилване и интегриране във всички секторни политики на ЕС;

Ч.  като има предвид, че наблюдението, научните изследвания и другите дейности, свързани със защитата на насекомите, са разпокъсани, често неподходящи, недостатъчно финансирани или липсват на национално равнище;

Ш.  като има предвид, че загубата на биологично разнообразие е свързана с икономически дейности; като има предвид, че икономическите дейности следва да зачитат „границите на планетата“;

Щ.  като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие и екосистемите носи преки и непреки икономически ползи за повечето сектори на икономиката и е в основата на функционирането на нашите икономики и общества; като има предвид, че всички предприятия пряко или косвено зависят от екосистемните услуги; като има предвид, че една подобрена политика в областта на биологичното разнообразие с ефективни мерки има потенциала да укрепи икономиката и да предостави възможности за заетост;

АА.  като има предвид, че основните преки фактори за загубата на биологично разнообразие са промените в земеползването и използването на морето, добива на природни ресурси, изменението на климата, замърсяването и инвазията на чужди видове(29); като има предвид, че освен опазването и възстановяването на природата от решаващо значение за ефективна стратегия за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. са действията по факторите за загуба на биологично разнообразие, по-специално в секторите на земеползването и трансформацията на продоволствената система(30);

АБ.  като има предвид, че почвите са общ ресурс(31) и че биологичното разнообразие на почвите е под нарастващ натиск; като има предвид, че редовните рамкови изследвания на земеползването и земното покритие относно физико-химичните параметри в дългосрочен план следва да се допълва от наблюдение в целия ЕС на биологичното разнообразие на почвите, включително тенденциите в техния обхват и обем;

АВ.  като има предвид, че биологичното разнообразие в селското стопанство обхваща всички компоненти на биологичното разнообразие, които са от значение за прехраната и селското стопанство, и всички компоненти на биологичното разнообразие, които представляват селскостопански екосистеми, наричани също така агроекосистеми, включително разнообразието и променливостта на животните, растенията и микроорганизмите на генетично, видово и екосистемно равнище, които са необходими за поддържане на ключовите функции на селскостопанската екосистема, нейната структура и процеси;

АГ.  като има предвид, че дългосрочните тенденции в популациите на обикновените видове птици и на полските пеперуди в земеделските земи и горите показват, че в ЕС се наблюдава голямо намаляване на биологичното разнообразие в земеделските земи(32); като има предвид, че това се дължи на първо място на загубата, фрагментацията и деградацията на естествените екосистеми, причинени главно от интензификацията на селското стопанство, интензивното управление на горите, изоставянето на земи и разрастването на градските зони(33);

АД.  като има предвид, че устойчивото управление на земеделските земи може да допринесе за по-широки екосистемни функции, например защита на биологичното разнообразие, улавяне на въглерод, поддържане на качеството на водата и въздуха, задържане на влага в почвата чрез намаляване на повърхностния отток, проникване на водата в почвата и контрол на ерозията;

АЕ.  като има предвид, че според оценките въз основа на биомасата се счита, че по-голямата част от всички бозайници на земята са селскостопански животни, а малък процент са диви; като има предвид също така, че равнището на генетично разнообразие на птиците е обезпокоително ниско(34);

АЖ.  като има предвид, че секторите на рибарството и аквакултурите и преработвателният сектор могат да допринесат за целите на ООН за устойчиво развитие;

АЗ.  като има предвид, че научните изследвания породиха опасения относно значителните дългосрочни неблагоприятни въздействия, които използването на определени риболовни техники може да окаже върху биологичното разнообразие в океаните и морската среда;

АИ.  като има предвид, че рибарите могат да допринесат за предотвратяване на влошаването на състоянието на околната среда и за опазване на морската среда, като използват устойчиви методи и техники;

АЙ.  като има предвид, че влошаването на състоянието на местообитанията и нарушаването на миграционните коридори, както и прекомерната експлоатация, дължаща се на риболова, наред с други фактори, доведоха някои видове риби, например есетрата, до ръба на изчезване;

АК.  като има предвид, че въпреки някои установени подобрения в устойчивостта на експлоатацията на морските ресурси в някои морски басейни, все още има райони, в които положението е тревожно, по-специално в Средиземно море;

АЛ.  като има предвид, че ЕС е определил цели съгласно Рамковата директива за морска стратегия; като има предвид, че все още са необходими мерки за постигане на целта за добро екологично състояние на водните обекти;

АМ.  като има предвид, че съгласно Европейската сметна палата(35) макар и да е въведена рамка за опазване на морската среда, действията на ЕС не са довели до достатъчна защита на екосистемите и на обитателите, а настоящите защитени морски зони (ЗМЗ) предоставят само ограничена защита;

АН.  като има предвид, че горите и цялата верига за създаване на стойност, основана на горското стопанство, са от основно значение за по-нататъшното развитие на кръговата биоикономика, тъй като те осигуряват работни места, гарантират икономическо благосъстояние в селските и градските райони, предоставят услуги за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него, предлагат ползи, свързани със здравето, защитават биологичното разнообразие и перспективите за планинските, островните и селските райони и се борят с опустиняването;

АО.  като има предвид, че горите представляват 43% от сухоземната територия на ЕС и че в тях се намират 80% от неговото биологично разнообразие на сушата(36); като има предвид, че лесовъдните дейности са втората най-голяма докладвана категория, оказваща натиск на видовете(37), която засяга по-специално членестоногите, бозайниците и несъдовите растения; като има предвид, че според докладите много зависими от горите видове са отрицателно засегнати от премахването на мъртви, умиращи и стари дървета(38), от намаляването на вековните гори и от някои методи за управление на горите, например голата сеч;

АП.  като има предвид, че в горите се намират повече от 75% от сухоземното биологично разнообразие(39); като има предвид, че Парламентът отправи препоръки към Комисията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване и деградация на горите и екосистемите(40);

АР.  като има предвид, че доброто състояние на околната среда и здравите екосистеми са от жизненоважно значение в борбата с изменението на климата, като екосистемите играят основна роля в смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него; като има предвид, че изменението на климата засяга биологичното разнообразие, тъй като климатичните променливи определят до голяма степен географските ареали на разпространение на видовете; като има предвид, че в области, в които климатът вече не е подходящ, някои видове променят своя географски ареал, а други изчезват от дадено място;

АС.  като има предвид, че природосъобразните решения и екосистемните подходи имат потенциал да осигурят силна политическа връзка между трите конвенции от Рио, като разглеждат по интегриран начин изменението на климата и загубата на биологично разнообразие;

АТ.  като има предвид, че според IPBES замърсяването е един от петте фактора за загуба на биологично разнообразие; като има предвид, че според оценките съществува надеждна информация за около 500 химикала, както и като има предвид, че според Европейската агенция по химикали към април 2019 г. достатъчно регламентирани са 450 вещества; като има предвид, че се счита, че рисковете от 10 000 други вещества са доста добре категоризирани, а същевременно е налична ограничена информация за рисковете за около 20 000 вещества; като има предвид, че за по-голямата част, около 70 000 вещества, няма почти никаква информация относно свързаните с тях опасности или рисковете, свързани с експозицията; като има предвид, че има неотложна необходимост от попълване на съществените празнини в познанията относно всички въздействия от химикалите върху биологичното разнообразие и околната среда;

АУ.  като има предвид, че светлинното замърсяване променя естествените нива на нощната светлина за хората, животните и растенията и по този начин засяга отрицателно биологичното разнообразие, например като нарушава равновесието на миграционната, нощната и репродуктивната дейност на животните, което води и до загуба на насекоми и опрашители, смъртоносно привличани от изкуствената светлина;

АФ.  като има предвид, че според доклада на Съвместния изследователски център (JRC) за 2020 г.(41) във всички екосистеми в момента се наблюдават инвазивни чужди видове и те заплашват по-специално градските екосистеми и пасищата;

АХ.  като има предвид, че настоящите отрицателни тенденции в областта на биологичното разнообразие и екосистемите ще подкопаят напредъка не само на ЦУР в областта на околната среда, но и на онези ЦУР, свързани с бедността, глада, здравето, водата, градовете и климата; като има предвид, че поради това загубата и влошаването на биологичното разнообразие трябва да се разглеждат не само като екологичен проблем, но и като свързан с развитието, икономически, социален и морален проблем;

АЦ.  като има предвид, че близо 80% от биологичното разнообразие на ЕС понастоящем са съсредоточени в неговите най-отдалечени региони и в отвъдморските му държави и територии(42);

АЧ.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки трябва да спазват международните си задължения, свързани с биологичното разнообразие и правата на човека, в допълнение към задълженията си, свързани със съгласуваността на политиките във външната дейност, в съответствие със задължението си съгласно Хартата да включат в политиките на ЕС високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на качеството на околната среда, а също и в съответствие с принципа на устойчивото развитие;

АШ.  като има предвид, че работата на специалния докладчик на ООН относно правата на човека и околната среда може да проправи пътя към създаването на правна рамка относно задълженията в областта на правата на човека, свързани с околната среда, опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие; като има предвид, че броят на защитниците на правата на човека в областта на околната среда и земята, които стават обект на атаки, през последните години в целия свят значително се е увеличил;

АЩ.  като има предвид, че според оценките най-малко една четвърт от общата земна площ се притежава, управлява, използва или заема от коренното население и местните общности; като има предвид, че в декларацията на ООН за правата на коренното население се признават колективните и индивидуалните права на коренното население; като има предвид, че коренното население и местните общности играят ключова роля за опазване на световното биологично разнообразие, както и като има предвид, че глобалните цели за биологичното разнообразие не могат да бъдат постигнати, без да се признаят техните права;

БА.  като има предвид, че както законната, така и незаконната търговия и използване на диви видове значително допринасят за намаляването на биологичното разнообразие, както и като има предвид, че унищожаването на природните местообитания и експлоатацията на дивата природа допринасят за появата и разпространението на инфекциозни болести(43);

ББ.  като има предвид, че съгласно IPBES и IPCC морското биологично разнообразие е сериозно застрашено(44); като има предвид, че ЕАОС предупреди за настоящото влошено състояние на европейската морска среда и за необходимостта от бързо възстановяване на нашите морски екосистеми, като се разгледа въздействието на човешките дейности върху морската среда(45); като има предвид, че ключови места в моретата, например кораловите рифове, мангровите гори и пластовете морска трева, са силно деградирали и застрашени от изменението на климата и замърсяването;

БВ.  като има предвид, че океанът е едно цяло и че доброто му екологично състояние е жизненоважно за гарантиране на неговата устойчивост и запазването на неговите екосистемни услуги, например поглъщането на CO2 и производството на кислород; като има предвид, че механизмите на климата зависят от здравето на океанските и морските екосистеми, които понастоящем са засегнати от глобалното затопляне, от замърсяване, свръхексплоатация на морското биологично разнообразие, увеличаване на киселинността на водите, намаляване на кислорода и ерозия на бреговата линия; като има предвид, че IPCC припомня, че океаните са част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях(46);

БГ.  като има предвид, че 80% от морските отпадъци са с произход от сушата, а 150 тона пластмаси са натрупани в нашите океани(47); като има предвид, че 80% от градските отпадъчни води се изхвърлят в морето; като има предвид, че кумулативната маса от плаващи отпадъци на повърхността представлява едва 1% от изхвърлените в океана пластмаси(48);

БД.  като има предвид, че синята икономика представлява възможност за устойчивото развитие на морските и крайбрежните дейности;

БЕ.  като има предвид, че следва да се насърчават съвместни инициативи на хора, общини, сдружения, предприятия, образователни институции и други заинтересовани страни от обществото в областта на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие;

БЖ.  като има предвид, че успешното изпълнение на стратегията изисква ефективно сътрудничество на равнището на ЕС и на държавите членки, което да обхваща всички заинтересовани страни;

Текущо състояние на биологичното разнообразие

1.  приветства новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и нейното равнище на амбиция;

2.  освен това приветства основната амбициозна цел да се гарантира, че до 2050 г. всички екосистеми в света ще са възстановени, устойчиви и подходящо защитени; подчертава, че следва да се положат всички усилия за постигането на тази цел възможно най-скоро;

3.  счита, че при изпълнението на стратегията следва да се осигури съгласуваност с други стратегии на Европейския зелен пакт, например стратегията „От фермата до трапезата“; признава значението на трите измерения на устойчивото развитие: екологично, икономическо и социално; припомня, че екологичното измерение, включително биологичното разнообразие и опазването на екосистемите, е в основата на другите две измерения и е определящата основа за устойчивото развитие и за постигането на ЦУР;

4.  припомня, че съществува спешна нужда от укрепване на морската визия в новите стратегии на Европейския съюз, по-специално в последващите действия на Европейския зелен пакт, стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“;

5.  призовава Комисията да основава всяко законодателно предложение на цялостна оценка на въздействието, като се вземат предвид индивидуалните и кумулативните ефекти, въздействието върху социалната и икономическата устойчивост на съответните сектори, върху продоволствената сигурност и цените на храните и върху потенциалния риск от изместване на загубата на биологично разнообразие в държави извън ЕС чрез замяна на местното производство с внос, както и разходите за действие и бездействие по отношение на непосредствените и дългосрочните въздействия;

6.  призовава Комисията, за целите на извършването на оценки на въздействието, да допълни единствения инструмент, използван в момента за оценка на екологичните аспекти, с инструменти, които изследват въздействието, свързано с биологичното разнообразие, използването на ресурси и замърсяването;

7.  отбелязва в тази връзка, че поставянето на акцент едновременно върху социалните, екологичните и икономическите ползи от горското стопанство, може да помогне за гарантиране на устойчивостта на горите и възможностите им за приспособяване, както и за постигането на преход към кръгова биоикономика и за подобряването на опазването на биологичното разнообразие; счита, че целите и изпълнението трябва да отчитат точните условия и възможности на всяка държава и да водят до положително въздействие върху горите и условията в горското стопанство, поминъка в селските райони и биологичното разнообразие на горите в ЕС;

8.  припомня заключенията на доклада на IPBES от 2019 г., според които природата в световен мащаб намалява с безпрецедентни в човешката история темпове и около един милион от общо приблизително над осем милиона видове са застрашени от изчезване;

9.  отбелязва, че това е третата стратегия за биологичното разнообразие, целяща спиране на загубата на биологично разнообразие в ЕС; въпреки това изразява съжаление във връзка с факта, че биологичното разнообразие в ЕС продължава да намалява; изразява дълбоко съжаление, че ЕС не изпълни нито целите на стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г., нито глобалните цели за биологичното разнообразие от Аичи;

10.  подчертава, че е необходимо стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. изцяло да постигне своите цели; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират със съществени и допълнителни мерки за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, за да се постигнат изцяло новите цели, които следва да бъдат ясно определени и измерими;

11.  изтъква, че пандемията от COVID-19 отново показа значението на цялостното прилагане на принципа „Едно здраве“ при изготвянето на политиките, което отразява факта, че човешкото здраве, животните и околната среда са взаимосвързани и че в обществото спешно са необходими преобразуващи промени; подчертава важната роля на Комисията в координирането и подпомагането на подхода „Едно здраве“ в ЕС и в застъпничеството за този принцип на всички международни форуми; призовава настоящите политики на ЕС спешно да бъдат преосмислени и напълно съобразени с необходимите промени;

12.  отбелязва, че първопричините за пандемиите обхващат същите глобални промени в околната среда, които са причина за загубата на биологично разнообразие и изменението на климата(49), например промените в земеползването и законната и незаконната търговия и консумация на екземпляри от дивата флора и фауна; посочва, че рискът от пандемии може да бъде значително намален чрез намаляване на човешките дейности, които водят до загуба на биологично разнообразие, и че прогнозните разходи за намаляване на риска от пандемии са 100 пъти по-ниски от разходите за реагиране при пандемии(50);

13.  с цел да се води борба срещу рисковете за здравето на човека, животните и околната среда, настоятелно призовава държавите членки и Комисията изцяло да вземат предвид научните доказателства, доклади и препоръки относно зоонозите и пандемиите, включително доклада от семинара на IPBES относно загубата на биологично разнообразие и пандемиите(51), доклада на Програмата на ООН за околната среда от 6 юли 2020 г., озаглавен „Предотвратяване на следващата пандемия – зоонозни болести и как да се прекъсне веригата на предаване“(52), и тристранния концептуален документ на Световната здравна организация (СЗО), ФАО и Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) от април 2010 г. относно споделянето на отговорности и координирането на дейностите в световен мащаб с цел преодоляване на рисковете за здравето в допирните точки между екосистемите на човека и на животните(53);

14.  приветства предвиденото засилване на действията на ЕС срещу пандемии и други заплахи за здравето като част от Европейския здравен съюз(54), включително създаването на план на ЕС за здравна криза и пандемия, както е предвидено в новото предложение на Комисията относно сериозните трансгранични заплахи за здравето(55), който следва да обхваща пандемии със зоонозен произход;

Защита и възстановяване

15.  изразява решителна подкрепа за целите на ЕС за защита на най-малко 30% от морските и сухоземните площи в ЕС, които обхващат разнообразен набор от екосистеми като гори, влажни зони, торфища, пасища и крайбрежни екосистеми, и за строга защита на най-малко 10% от морските и сухоземните площи в ЕС, включително всички останали девствени и вековни гори и други богати на въглерод екосистеми; подчертава, че тези цели следва да бъдат обвързващи и да се изпълняват от държавите членки на национално равнище в сътрудничество с регионалните и местните органи и в съответствие с научнообосновани критерии и с нуждите по отношение на биологичното разнообразие, като се вземат предвид разликите в размера и дела на природните зони във всяка държава членка, както и регионалните и местните обстоятелства;

16.  подчертава, че тези защитени зони следва да създадат екологично съгласувана и представителна мрежа въз основа на съществуващите защитени зони; подчертава, че в допълнение към увеличаването на площта на защитените зони следва да се гарантира качеството на тези зони, включително чрез достатъчно финансиране и изпълнението на ясни и ефективни планове за опазване, подходящо управление, подходящо наблюдение и оценка и ефективно прилагане на съответното законодателство;

17.  припомня, че според международните препоръки на IUCN във всички категории защитени зони следва да бъдат забранени вредните за околната среда промишлени дейности и развитие на инфраструктура(56);

18.  подчертава, че трябва да се установи ясно определение за „строга защита“; отбелязва заключенията на Съвета от 16 октомври 2020 г. относно биологичното разнообразие, в които се подчертава, че по-строгото ниво на защита може да предостави възможност за извършване на някои човешки дейности в съответствие с целите за опазване на защитената зона; счита, че човешките дейности, които са съвместими с целите за опазване или дори допринасят в положителна посока за биологичното разнообразие, трябва да останат допустими в зони – обект на строга защита; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да изясни кои видове човешки дейности евентуално биха могли да се считат за разрешени при строг статут на защита, ако оставят естествените процеси по същество незасегнати и ако са съвместими с екологичните изисквания на зоните, въз основа на оценка на всеки отделен случай, основана най-добрите налични научни данни;

19.  подчертава, че за да се постигнат целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г., е необходимо също така да бъде предотвратено влошаването на състоянието на останалата морска и сухоземна зона на ЕС; призовава за мерки за справяне със загубата на биологично разнообразие извън защитените зони; отбелязва, че възстановяването на природата и екосистемите в защитените зони не компенсира продължаващата загуба на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите в други зони;

20.  подчертава, че е важно отвъдморските държави и територии да бъдат включени в усилията за опазване и възстановяване;

21.  счита, че е важно да се вземат предвид биогеографските региони и да се възприеме подход по отношение на защитените зони, който обхваща всички равнища на управление и в който държавите членки да оценяват необходимостта от финансова подкрепа и компенсационни мерки в контекста на определянето на защитени зони; подчертава, че е необходимо да участват всички съответни заинтересовани страни, включително собствениците на земя;

22.  подчертава значението на горските зони по „Натура 2000“ за опазването на биологичното разнообразие в горите; при все това отбелязва, че са необходими достатъчно финансови средства за управление на тези зони и гарантиране на правоприлагането;

23.  подчертава колко е важно по балансиран начин да се укрепи устойчивото управление на горите за здравето, климатичната устойчивост и дълголетието на горските екосистеми и запазването на многофункционалната роля на горите, включително за поддържането на биологичното разнообразие в горите, както и за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и изпълнението на Европейския зелен пакт; подчертава значението на включването на генетичното разнообразие в съображенията при засаждане, тъй като това ограничава риска от нападения от вредители и от разпространение на болести, както и значението на избора на местни видове;

24.  припомня, че ЕС разполага с най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света;

25.  отбелязва ангажимента да се гарантира, че не се допуска влошаване на тенденциите за опазване и на благоприятното състояние на всички защитени местообитания и видове до 2030 г., както и да се гарантира, че на равнище държави членки най-малко 30% от видовете и местообитанията, които в момента не се намират в благоприятно състояние, ще преминат в тази категория или показват силна тенденция за подобряване; счита обаче, че следва възможно най-скоро да се постигне благоприятен природозащитен статус за всички защитени видове и местообитания съгласно Директивата за птиците(57) и Директивата за местообитанията(58); подчертава, че съществуват задължения да се гарантира, че състоянието на видовете не се влошава; призовава Комисията, заедно с ЕАОС, да определи ясна базова линия с цел осигуряване на хармонизирано и редовно докладване и да отстрани недостатъците в настоящата методология за оценка на тенденциите;

26.  призовава държавите членки да подобрят качеството и пълнотата на своите системи за мониторинг за мрежата „Натура 2000“, включително мониторинга на ефективността на управлението; подчертава значението на специализираните органи за управление и плановете за управление на обектите; припомня, че според брифинга на ЕАОС(59) съществуващите стандарти за ефективност на управлението не са достатъчно познати и разбираеми сред практикуващите; призовава Комисията и държавите членки по-целенасочено да изграждат капацитет, както и да предоставят по-добри насоки относно ефективността на управлението за оценката и подобряването на управлението на „Натура 2000“, включително като използват глобални стандарти за оценка на ефективността на управлението на защитените зони (PAME), например Зеления списък на защитените и опазваните зони на IUCN; призовава също така Комисията да актуализира насоките за адаптивно управление на „Натура 2000“, което обхваща разглеждане на потенциалното въздействие на изменението на климата върху видовете и екосистемите;

27.  призовава държавите членки да опазват генетичното разнообразие на дивите видове чрез подходящи мерки за опазване;

28.  изразява съжаление, че държавите членки не са изпълнили целта за 2020 г. за добро екологично състояние на морските води, както е определено в Рамковата директива за морска стратегия; призовава Комисията да укрепи мрежата от ЗМЗ чрез подобряване на свързаността, по-добро управление, по-стабилно пространствено планиране и системни оценки и прилагане;

29.  изразява загриженост относно състоянието на сладководните екосистеми и видове; отбелязва, че между 1970 г. и 2016 г. спадът в Европа е бил най-сериозният в света – 93%(60);

30.  подчертава, че по-голямата част от сухоземното биологично разнообразие е съсредоточена в горски райони; отбелязва, че се наблюдават малки подобрения в природозащитния статус за някои видове горски масиви(61), но че природозащитният статус на горските местообитания и видове, обхванати от законодателството на ЕС за опазване на природата, не показва съществени признаци на подобрение(62); подчертава, че между 2011 г. и 2020 г. близо една трета от горите в ЕС са оценени като имащи лош природозащитен статус (31%), а повече от половината от тях са оценени като имащи незадоволителен природозащитен статус (54%)(63);

31.  изтъква незадоволителния статус на европейските гори; подчертава, че в някои биогеографски региони едва 5% от горските местообитания по приложение I са с благоприятен природозащитен статус(64); подчертава, че стратегията за биологичното разнообразие изисква от държавите членки да гарантират, че тенденциите за опазване и състоянието на никои защитени местообитания и видове не се влошават; отбелязва значителното допълнително влошаване на горските екосистеми в неблагоприятен природозащитен статус в повечето биогеографски региони(65);

32.  отбелязва със загриженост докладваните значителни загуби на горски видове и местообитания; припомня, че пет горски дървесни вида са изчезнали в дивата природа, 42 горски дървесни вида са критично застрашени, а 107 горски дървесни вида са застрашени в Европа;

33.  счита, че е важно и неотложно да се гарантира строга защита на всички останали девствени и вековни гори; подчертава, че прозалесяването, което позволява по-дълъг живот на естествените гори, е от ключово значение за увеличаване на площта на вековните гори; приветства текущата съвместна работа по изготвянето на определение, картографирането и наблюдението на девствените и вековните гори;

34.  подчертава, че горите, особено девствените гори, са от особено значение за опазването на биологичното разнообразие, и призовава за тяхното опазване; призовава в тази връзка Комисията и държавите членки да включат определение за стари гори, което да бъде изготвено от Постоянния комитет по горско стопанство като част от бъдещата стратегия на ЕС за горите;

35.  призовава държавите членки да подобрят националното си законодателство, като засилят защитата срещу незаконната сеч; призовава Комисията и държавите членки да хармонизират съществуващите данни, да запълнят пропуските по отношение на местоположението на девствените и вековните гори, със задна дата за 2020 г. да създадат база данни за всички потенциални зони, които отговарят на критериите за вековни и девствени гори, както и да въведат временен мораториум върху извършването на сеч във всички съответни зони с цел да се предотврати тяхното целенасочено унищожаване и по законен път незабавно да се гарантира статутът на ненамеса на одобрените зони;

36.  силно приветства ангажимента за изготвяне на законодателно предложение относно плана на ЕС за възстановяване на природата, включително относно обвързващите цели за възстановяване, и отново призовава за определяне на цел за възстановяване на най-малко 30% от земята и морските басейни в ЕС(66), която всяка държава членка следва изцяло да изпълни на цялата си територия, в защитените зони и извън тях, въз основа на нуждите по отношение на биологичното разнообразие и екосистемите, като се отразяват специфичните характеристики на държавата; подчертава, че целите за възстановяване следва да се основават на съществуващото законодателство на ЕС и че усилията за възстановяване следва да подкрепят естественото възстановяване във възможно най-голяма степен;

37.  счита, че в допълнение към общата цел за възстановяване законодателното предложение относно плана на ЕС за възстановяване на природата следва да включва специфични цели за екосистемите, местообитанията и видовете на равнището на ЕС и на държавите членки въз основа на техните екосистеми, като се обръща особено внимание на екосистемите от гледна точка на двете цели – възстановяване на биологичното разнообразие и смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него; подчертава, че инструментът следва да обхваща горите, пасищата, влажните зони, торфищата, опрашителите, свободно течащите реки, крайбрежните райони и морските екосистеми; подчертава, че след като екосистемите бъдат възстановени, не следва да се допуска тяхната деградация; счита, че напредъкът по отношение на целите за възстановяване трябва да се оценява редовно както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС, включително като за постигане на целите за 2030 г. се използват междинни цели;

38.  подчертава, че за да се увеличи ангажираността за възстановяване на биологичното разнообразие, следва да се разработят положителни стимули и процеси на участие;

39.  силно изтъква, че е важно целите на ЕС за възстановяване на природата напълно да се интегрират в други свързани политики и стратегии; отново призовава за обвързващи цели за възстановяването на горите(67), включително за увеличаване и възстановяване на свързаността между горите; изисква в плана за възстановяване на природата да бъде включено възстановяването на най-малко 25000 км свободно течащи реки в ЕС чрез премахване на бариерите и възстановяване на заливните равнини;

40.  изразява силно съжаление относно намаляването на опрашителите, които са основен показател за здравето на околната среда; подчертава, че този спад означава не само загуба на биологично разнообразие, но и заплаха за продоволствената сигурност; отново заявява позицията си, изразена в резолюцията относно инициативата на ЕС за опрашителите, и призовава за спешно преразглеждане на инициативата; подчертава, че преразгледаната инициатива следва да включва нова рамка за наблюдение на опрашителите в целия ЕС с решителни мерки, ясни цели и показатели, обвързани със срокове, включително показатели за въздействието, както и необходимото изграждане на капацитет;

41.  припомня възражението си от 23 октомври 2019 г. по отношение на оценката на въздействието на продуктите за растителна защита върху медоносните пчели (68) и изразява съжаление, че документът с насоки на ЕОБХ за пчелите не е официално приет от държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че преразгледаният документ с насоки на ЕОБХ за пчелите и бъдещите актове за изпълнение гарантират най-малко същото равнище на защита като определеното през 2013 г., като се отчита както острата, така и хроничната токсичност и токсичността на ларвите и се обхващат също така и дивите опрашители; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност в процеса на преразглеждане; отбелязва, че ЕОБХ разработва собствена система за моделиране, ApisRAM, за която се очаква да бъде по-съобразена с биологията на пчелите, отколкото BeeHAVE, и с по-малък потенциал да води до конфликт на интереси;

42.  подчертава значението на голямото разнообразие в ландшафта на земеделските райони за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и опрашителите, както и ролята на пчеларите; подчертава, че умножаването на зелените площи в градските райони също може да допринесе за постигането на тези цели; призовава държавите членки да включат в своите проекти на стратегически планове мерки, насочени към различни групи опрашители;

Фактори за загубата на биологично разнообразие

43.  подчертава, че действията в рамките на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. трябва да противодействат по подходящ начин на петте основни преки фактора за изменението на природата: промените в земеползването и мореползването, пряката експлоатация на организми, изменението на климата, замърсяването и инвазивните чужди видове; подчертава, че следва да се предприемат мерки и по отношение на основните причини за изменението, или косвените фактори, като например неустойчивите модели на производство и потребление, динамиката на населението, търговията, технологичните иновации и моделите на управление;

Промени в земеползването и мореползването

44.  подчертава, че биологичното разнообразие на почвите предоставя жизненоважни екосистемни услуги и смекчава изменението на климата, като го превръща в един от най-важните елементи на сухоземните въглеродни поглътители; отбелязва със загриженост увеличената деградация на почвите и липсата на специално законодателство на ЕС по този въпрос; признава, че някои разпоредби в различни закони допринасят непряко за защитата на почвите, но счита, че това е довело до частична защита и силно фрагментиран начин на управление на почвите в ЕС; ето защо призовава Комисията да представи законодателно предложение за създаването, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, на обща рамка за защита и устойчиво използване на почвите и за ефективното внедряване на тази защита във всички съответни политики на ЕС;

45.  подчертава, че тази обща рамка относно почвите следва да обхваща всички основни заплахи, свързани с тях, включително загубата на биологично разнообразие и на органични вещества, замърсяването, засоляването, повишаването на киселинното съдържание, опустиняването, ерозията и запечатването на почвите; подчертава необходимостта в общата рамка да бъдат включени общи определения, ясни цели и рамка за мониторинг; подкрепя също така определянето на конкретна цел за обеззаразяване;

46.  подчертава, че здравите почви, включително по отношение на плодородието и структурата, са от решаващо значение за селскостопанския сектор; посочва отрицателното въздействие, което неустойчивите земеделски и горски практики, промените в земеползването, строителните дейности, запечатването и промишлените емисии оказват върху почвите, наред с другото; подчертава, че в дърводобива и селското стопанство следва да се прилагат методи, които в по-малка степен вредят на почвите;

47.  приканва Комисията да преразгледа Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността(69) и Директива 2006/21/ЕО относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии(70) с цел по-добро справяне с деградацията на почвите в резултат на промишлени и минни дейности; припомня призива си за определяне на цел за материално възстановяване на изкопните почви(71);

48.  настоятелно призовава държавите членки да не разрешават никакви нови дейности по хидравлично разбиване в ЕС и да спрат всички съществуващи такива дейности, като се основава на принципа на предпазливост и на принципа, че следва да се предприемат превантивни действия, и като отчита рисковете и отрицателните въздействия върху климата, околната среда и биологичното разнообразие, свързани с хидравличното разбиване за добив на неконвенционални въглеводороди;

49.  припомня, че съгласно Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD) ЕС е поел ангажимент да постигне неутралност по отношение на деградацията на земите(72) до 2030 г., но че тази цел вероятно няма да бъде постигната, каквото е и заключението в специалния доклад на Европейската сметна палата(73); изразява съжаление, че въпреки заплахата, която опустиняването създава за биологичното разнообразие, плодородието на почвата, естествената устойчивост на земята, производството на храни и качеството на водата, и въпреки факта, че 13 държави членки са се обявили за засегнати от опустиняване съгласно Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD), Комисията не разглежда въпроса ефективно; поради това призовава Комисията да увеличи амбицията си и да представи без забавяне стратегия на равнището на ЕС относно опустиняването и деградацията на земите;

50.  отбелязва, че в ЕС урбанизацията и развлекателните дейности причиняват 13% от всички докладвани видове натиск върху природата и 48% от всички видове натиск върху морската среда(74); подчертава, че зелените градски райони и зелената инфраструктура могат да предоставят екосистемни услуги в подкрепа на биологичното разнообразие и да допринесат за физическото и психическото благоденствие на населението;

51.  подкрепя намерението на Комисията да създаде платформа на ЕС за екологизиране на градовете; призовава Комисията да определи конкретни амбициозни обвързващи цели по отношение на градското биологично разнообразие, природосъобразните решения, основаните на екосистемите подходи и екологосъобразната инфраструктура, които са от полза както за хората, така и за дивата флора и фауна и допринасят за общите цели в областта на биологичното разнообразие; подчертава необходимостта от включване на мерки, като например минимален процент зелени покриви на новите сгради, подкрепа за градското земеделие, включително използването на овощни дървета, когато е целесъобразно, гарантиране, че не се използват химически пестициди, намаляване на използването на торове в градските зелени площи в ЕС и увеличаване на броя на зелените площи в зависимост от броя на жителите, като същевременно се обръща внимание на неравенствата по отношение на достъпа до зелени площи; освен това призовава Комисията и държавите членки да разширят сухоземните и морските екологични коридори в градските зони, включително чрез развитие на трансевропейска мрежа за зелена инфраструктура (TEN-G), свързана с трансевропейска мрежа за защита на природата (TEN-N);

Пряка експлоатация на организми

52.  изразява подкрепата си за целите за 2030 г. за това най-малко 25% от земеделската земя да премине под управление съгласно принципите на биологичното земеделие – стойност, която следва да се увеличи в средносрочен до дългосрочен план; освен това горещо приветства целта да се гарантира, че най-малко 10% от земеделската земя се състои от ландшафт с голямо разнообразие, като това следва да се прилага на подходящо равнище, за да се осигури екологична свързаност на местообитанията във и между обработваемите ландшафти; подчертава, че и двете цели следва да бъдат включени в законодателството на ЕС и изпълнени от всяка държава членка, също и в рамките на стратегическите планове на общата селскостопанска политика (ОСП);

53.  отбелязва с голяма загриженост, че според доклада на Сметната палата за биологичното разнообразие в земеделските земи броят и разнообразието на видовете в земеделските земи в ЕС непрекъснато намалява; изразява съжаление от факта, че в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. не са определени измерими цели и дейности за селското стопанство, което затруднява оценката на напредъка; припомня, че проследяването на разходите по ОСП за биологичното разнообразие е ненадеждно и че липсва координация между политиките и стратегиите на ЕС, един от резултатите от което е, че те не се справят с намаляването на генетичното разнообразие(75); призовава Комисията да следва препоръките на ЕСП относно биологичното разнообразие в земеделските земи и да надгражда върху извлечените поуки в Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.(76);

54.  подчертава, че биологичното разнообразие е от ключово значение за гарантиране на продоволствената сигурност в ЕС; подчертава важната роля, която селскостопанският сектор на ЕС играе за производството на здравословни, безопасни и финансово достъпни храни; подчертава, че земеделските стопани трябва да играят ключова роля за успеха на тази стратегия и че стратегията следва да бъде приведена в съответствие с мерките, общите и специалните цели на стратегията „От фермата до трапезата“;

55.  счита, че е наложително селското стопанство на ЕС да бъде трансформирано, за да стане устойчиво и да се гарантират високи стандарти за хуманно отношение към животните в съответствие с екологичния и климатичния преход, като се сведе до минимум използването на изкопаеми и химически суровини и лечението с антибиотици; подчертава, че селското стопанство следва да допринася за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие;

56.  счита, че с оглед на потенциалните социално-икономически въздействия е наложително земеделските стопани да получават подкрепа, включително икономическа, и обучение във връзка с прехода към устойчиви селскостопански системи за насърчаване на агроекологични и други иновативни устойчиви практики; поради това подчертава, че е важно да се осигури добре дефинирана и достатъчна финансова подкрепа, включително по линия на многогодишната финансова рамка, за да се подпомогне постигането на тези цели, и във връзка с това призовава държавите членки да използват стратегическите планове на ОСП и нейните „зелени“ компоненти за тези цели, като същевременно разработват печеливши за всички участници решения за опазване на биологичното разнообразие;

57.  призовава Комисията да разработи стратегия за подпомагане на местните вериги за създаване на стойност при постигането на предложените цели и подчертава, че малките селскостопански предприятия се нуждаят от специфична подкрепа, за да допринасят за изпълнението на стратегията;

58.  приветства признаването на биологичното земеделие като един от силните компоненти по пътя на ЕС към по-устойчиви продоволствени системи, а именно по отношение на постигането на целите на обществената политика за икономическо развитие, заетост в селските райони, опазване на околната среда и действия в областта на климата; подчертава значението на европейския план за действие за биологичното земеделие за увеличаване на използването на биологично земеделие;

59.  подчертава, че развитието на биологичното производство на храни трябва да бъде придружено от направлявани от пазара промени и развитие на веригата на доставки, както и от мерки, които стимулират търсенето на биологични храни, включително чрез обществени поръчки и широк спектър от мерки за насърчаване, научни изследвания, иновации, обучение и трансфер на научни знания, които имат за цел да подкрепят стабилността на пазара на биологични продукти и справедливото възнаграждение на земеделските стопани и да насърчават мерки в подкрепа на младите земеделски стопани, занимаващи се с биологично земеделие; подчертава необходимостта от развитие на цялата верига на производство на биологични храни, за да се даде възможност за преработка и разпространение на местно равнище на биологичните продукти на ЕС;

60.  отбелязва, че държавите членки ще допринасят различно за постигането на тези определени за целия Съюз цели в зависимост от равнището на развитие на сектора им за производство на биологични храни и затова призовава за определяне на национални цели; подчертава, че тези цели няма да бъдат постигнати без силна финансова подкрепа, стабилни програми за обучение и консултантски услуги; призовава държавите членки съответно да оформят своите стратегически планове по ОСП и Комисията да се увери, че тези стратегически планове отговарят на поставената задача;

61.  припомня значението на насърчаването на колективен подход и на използването на неговия мултиплициращ ефект, за да се популяризират действията по Стратегията за биологичното разнообразие и призовава Комисията да насърчава и подкрепя предприятията – сдружения, като например кооперативите в хранително-вкусовата промишленост, при прилагането на мерки за защита на биологичното разнообразие по колективен начин;

62.  подчертава ключовата роля, която ОСП следва да играе за защитата и насърчаването на биологичното разнообразие в земеделските земи заедно с други политики на Европейския зелен пакт; изразява съжаление от факта, че ОСП не е била ефективна в обръщането на продължилата десетилетия тенденция за влошаване на състоянието на биологичното разнообразие; припомня, че производителността и устойчивостта на селското стопанство зависят от биологичното разнообразие, което е от първостепенно значение за гарантиране на дългосрочната устойчивост и издръжливост на нашите продоволствени системи и на продоволствената сигурност; счита, че малките промени, въведени с различните реформи на ОСП, не насърчиха в достатъчна степен земеделските стопани към промяна на техните практики и че е необходима значителна реформа въз основа на опита и предвижданията в областта на климата и кризата в областта на биологичното разнообразие;

63.  отново заявява, че ОСП следва да бъде в пълно съответствие с по-амбициозните цели на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват стратегическите планове по ОСП за изпълнение на целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“, включително за по-нататъшно интегриране на благоприятни за биологичното разнообразие и агроекологични подходи, и настоятелно призовава държавите членки да определят амбициозни базови стойности за устойчивостта и биологичното разнообразие при установяването на стандарти за обвързване с условия и да гарантират амбициозното и бързо разработване и прилагане на мерки, по-специално екосхеми и мерки в областта на агроекологията и климата; подчертава, че следва да се заделят подходящи финансови ресурси за възстановяване; призовава държавите членки да се основават на препоръките на Комисията за тези цели;

64.  призовава държавите членки да разработят необходимите мерки, като отчитат особеностите на ландшафта с голямо разнообразие, по-специално в рамките на своите стратегически планове по ОСП, като използват например живи плетове или буферни ивици, които следва също така да целят насърчаването на екологичната взаимосвързаност между местообитанията и създаването на зелени коридори;

65.  подчертава необходимостта от укрепване на рамката за мониторинг по линия на ОСП, включително чрез разработването на по-надеждни показатели за измерване на нейното въздействие; призовава Комисията след одобряването на националните стратегически планове да извърши независима оценка на тяхното съвкупно очаквано въздействие; когато този анализ покаже, че усилията, положени за постигане на целите на Европейския зелен пакт, са недостатъчни, призовава Комисията да предприеме подходящи действия, като например да изиска от държавите членки да изменят своите стратегически планове или да преразгледат Регламента за стратегическите планове по ОСП като част от междинния преглед;

66.  подчертава значението на балансираните хранителни режими; счита, че Комисията и държавите членки следва да улеснят приемането на здравословни и балансирани хранителни режими, като същевременно въведат подходящи мерки за подпомагане на земеделските стопани в този преход, отчитайки надлежно необходимостта от запазване на икономическата устойчивост на земеделските стопанства в ЕС;

67.  изразява съжаление, че селскостопанското производство и потребление все повече се концентрират върху ограничен набор от земеделски култури и ограничени сортове и генотипове от тях; подчертава, че увеличаването и запазването на генетичната изменчивост по естествени начини е от решаващо значение за насърчаване на разнообразието на селскостопанските екосистеми и за опазване на местните генетични ресурси, по-специално като хранилище на решения за посрещане на екологични и климатични предизвикателства; подчертава значението на използването на местни породи и сортове, които са най-подходящи за местните екосистеми;

68.  призовава Комисията да оцени дали разработването на отчитане на природния капитал ще позволи да се ограничат и рационализират експлоатацията и въздействието върху екосистемите и съответно ще допринесе по този начин за спирането на загубата на биологично разнообразие и обръщането на тази тенденция; изразява обаче резерви относно осъществимостта на точното измерване на стойността на природата в количествено изражение и подчертава, че природата има своя собствена стойност; във връзка с това призовава Комисията да предостави повече информация относно евентуалната международна инициатива за отчитане на природния капитал;

69.  призовава държавите членки да разработят необходимите мерки в рамките на своите стратегически планове по ОСП за насърчаване на богатите на биологично разнообразие райони, включително по отношение на характеристиките на ландшафта, с цел да се постигне площ от най-малко 10% на райони с голямо разнообразие, благоприятстващи биологичното разнообразие, например живи плетове, буферни ивици, зони, в които не се използват химикали, и временно оставени под угар земи, както и екстензивна земеделска земя, предназначена за биологичното разнообразие в дългосрочен план, и насърчаване на взаимосвързаността между местообитанията и създаването на зелени коридори, доколкото е възможно, за да се увеличи потенциалът за биологично разнообразие;

70.  отбелязва, че производството на кожи, което включва затварянето на хиляди неопитомени животни от подобен генотип в тясна близост едно до друго при хронично стресиращи условия, може съществено да компрометира хуманното отношение към животните и да повиши тяхната податливост на инфекциозни заболявания, включително зоонози, както се случи при норките с COVID-19;

71.  изразява съжаление, че не е постигнат ангажиментът на ЕС да спазва изцяло максималния устойчив улов (МУУ) до 2020 г., което беше ключова цел на общата политика в областта на рибарството; подчертава, че всички рибни популации следва да бъдат възстановени до равнища, надхвърлящи тези, които позволяват максимален устойчив улов, като същевременно се спазва принципът на предпазливост и се гарантира, че разпределението им по възраст и размер е показателно за здрав запас; призовава Комисията и държавите членки да се ангажират с пълното възстановяване на морските местообитания и рибните запаси по отношение на максималния устойчив улов, като приемат без забавяне екосистемен подход към управлението на рибарството, и при прилагането на този подход подобрят селективността и оцеляването на нецелевите видове и намалят въздействието на рибарството върху морските екосистеми, включително чрез ограничаване на практиките или употребите с вредно въздействие;

72.  припомня също, че съгласно новия Регламент относно техническите мерки(77) до 31 декември 2020 г. Комисията трябва да представи доклад на Парламента и на Съвета и че в случаите, когато има доказателства, че общите и конкретните цели не са постигнати, Комисията може да предложи мерки;

73.  призовава Комисията да работи за преодоляване на деградацията, еутрофикацията и подкиселяването, като представи амбициозен план за действие за защита на морските екосистеми и опазване на рибните ресурси; счита, че следва да бъдат приети всички мерки, включително законодателни, за намаляване на потенциалното отрицателно въздействие на икономическите и другите дейности върху морските местообитания;

74.  подчертава значението на създаването на зони за възстановяване на рибните запаси или зони, забранени за риболов, за да се даде възможност за възстановяване на рибните популации, в т.ч. в зоните за отглеждане и хвърляне на хайвер; подчертава значението на забраната на всички риболовни и други добивни дейности в зоните, забранени за риболов;

75.  категорично подкрепя целта за нулева толерантност към нелегалния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов; припомня, че ННН риболов оказва изключително неблагоприятно въздействие върху състоянието на запасите, върху морските екосистеми, биологичното разнообразие и конкурентоспособността на рибарите в ЕС; призовава за повече съгласуваност между търговската политика и политиката в областта на рибарството на ЕС, за да се гарантира, че на ННН риболов се противодейства ефективно;

76.  призовава Комисията да установи към всички фактори за загуба на морско биологично разнообразие екосистемен подход, който да отчита натиска на риболова върху рибните запаси, биологичното разнообразие и морските екосистеми, но също така и други фактори като замърсяването, изменението на климата, корабоплаването и начините на използване на зоните по бреговете и в близост до тях, включително чрез оценки на въздействието върху екосистемите на всички риболовни и други морски дейности, като се вземе предвид капацитетът на екосистемите да допринасят за смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него, както и взаимодействията между плячка и хищници;

77.  приканва Комисията и държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на разработването и прилагането на по-хуманни методи за улов, разтоварване и умъртвяване на рибата въз основа на най-добрите налични научни данни;

78.  счита, че е важно да се гарантира, че практиките на отглеждане на риба са устойчиви и се основават до голяма степен на щадящо отношение към рибите; счита, че производството на аквакултури следва да се основава на устойчиви производствени методи, като например екстензивни методи и използването на водорасли, двучерупчести мекотели, системи за отглеждане в езера и аквакултури от лагуни, които могат да осигурят важни екосистемни функции и услуги, включително поддържане на местообитания във влажни зони, и да намалят натиска върху ресурсите и биологичното разнообразие, в допълнение към намаляването на въглеродните емисии и осигуряването на прехрана; изразява загриженост относно улова на риба с единствената цел да послужи за храна на месоядните риби, отглеждани в развъдници, и счита, че тази риболовна практика следва да бъде постепенно премахната и заменена с устойчиви алтернативи; подчертава необходимостта да се гарантира, че административните процедури, свързани с аквакултурите, са ясни и могат да бъдат изцяло приложени; изисква от Комисията да актуализира своите насоки относно аквакултурите и зоните по „Натура 2000“, ако това е необходимо;

79.  отбелязва със загриженост, че в крайбрежните европейски води продължават широко разпространените физически смущения на морското дъно, по-специално в резултат на риболов с дънни тралове(78), които са определени от ФАО като видът риболовни уреди, допринасящ в най-голяма степен за годишните равнища на изхвърляне на улов и могат да имат много вредно въздействие върху морското дъно в зависимост от рибното стопанство и особеностите на риболовните зони(79); припомня, че дънните тралове са сред най-често срещаните риболовни съоръжения в ЕС(80); припомня съществуващото изискване за преустановяване на риболова с дънни съоръжения под 400 м в зони, в които се знае или се предполага, че съществуват уязвими морски екосистеми; поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълно и ефективно прилагане на Регламент (ЕС) 2016/2336(81), включително по отношение на подводните възвишения; освен това призовава Комисията, с оглед на ограниченията в Средиземно море(82) и когато това е необходимо с цел опазване на крайбрежните екосистеми, да ограничи, включително в бъдещия си план за действие за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми, използването на дънни тралове в други крайбрежни райони, за да гарантира най-устойчивите и най-малко вредни практики;

80.  подчертава, че плановете за управление на рибарството следва да отчитат резултатите от научните изследвания относно въздействието на риболовните практики върху видовете, местообитанията, биологичното разнообразие в океаните и морската среда, и да допринасят с решения за преодоляване на установените негативни въздействия, включително ограничаването на използването им или въвеждането на нови технически решения за смекчаване; подчертава освен това, че приловът на уязвими видове следва да бъде премахнат или намален до равнище, което позволява пълно възстановяване, и че щетите върху местообитанията на морското дъно следва да бъдат сведени до минимум;

81.  призовава Комисията да изготви определение за супер траулери и да обмисли мерки за ограничаване на техните дейности във водите на ЕС, по-специално за забрана на дейностите им в защитените зони;

82.  счита, че е от съществено значение да се установи добро сътрудничество с държави извън ЕС, по-специално със съседните държави, включително като се насърчава мониторинга на рибните ресурси във води извън ЕС по равностоен начин, за да се гарантира здравословна екосистема в морските местообитания през границите;

83.  припомня, че ОПОР и Регламентът относно контрола на рибарството(83) предоставят на ЕС регулаторна рамка със специфични инструменти за рибарството; изразява необходимостта от гарантиране на социално-икономическа устойчивост за рибарите, засегнати от прехода към екологични практики в рамките на синята икономика, включително по отношение на свързаните с това потребности от обучение; подчертава, че е важно да се осигури подходящо финансиране за тези цели от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и от „Хоризонт Европа“;

84.  изисква от Съвета да публикува проактивно всички документи, свързани с приемането на регламенти за общия допустим улов (ОДУ), в съответствие с препоръката на Европейския омбудсман по дело 640/2019/FP;

85.  препоръчва непрекъснато да се събират данни, за да се оценят по-добре критериите за устойчивост и да се предотврати създаването на риболовни зони на места, където е установено, че съществуват уязвими морски екосистеми;

86.  настоява задължителен приоритет за защитените зони да бъде опазването и възстановяването на околната среда и нито една дейност в тези зони не следва да възпрепятства тази цел; призовава Комисията и държавите членки да забранят вредоносната човешка дейност в рамките на ЗМЗ; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че чувствителността на биологичните видове и местообитанията спрямо причинен от човека натиск във всички морски зони се взема предвид в националните морски пространствени планове;

87.  подчертава значението на укрепването и ефективното прилагане на съществуващите ЗМЗ, особено в местата, които са най-важни за биологичното разнообразие; призовава Комисията и държавите членки приоритетно да изготвят конкретни планове за управление на тези зони, като определят ясни природозащитни цели и ефективни мерки за наблюдение, надзор и контрол; настоятелно призовава по-специално държавите членки да ускорят разработването и подаването на съвместни препоръки за управление на рибарството в своите ЗМЗ съгласно член 11 от ОПОР; счита, че въздействието на изменението на климата върху морските видове следва да бъде изцяло взето под внимание; освен това призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да предложи критерии и насоки за подходящо планиране на управлението на определените защитени морски зони, включително в екологични коридори, въз основа на най-добрите налични научни данни, и да улесни сътрудничеството между държавите членки;

88.  призовава Комисията да започне да отчита ЗМЗ в международните цели едва когато те започнат да се управляват по подходящ начин;

89.  счита, че новите защитени морски зони следва да бъдат включени в рамката на „Натура 2000“ и да насърчават екологичната свързаност;

90.  подчертава, че когато са успешни, ЗМЗ предлагат значителни социално-икономически ползи, особено за крайбрежните общности и сектора на рибарството и туризма, и че ЗМЗ могат да изпълняват ключови екологични функции за възстановяването на рибните запаси и да подобряват тяхната устойчивост;

91.  подчертава, че новата стратегия на ЕС за горите трябва да е съобразена и да бъде в съответствие с европейския законодателен акт за климата и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. ; подчертава необходимостта от цялостна и последователна стратегия за горите, която да засилва мултифункционалната роля на горите и сектора на горското стопанство в ЕС и да насърчава мащабните екологични, обществени и икономически ползи от горите при пълно зачитане на целите на ЕС в областта на климата и околната среда; подчертава необходимостта от ясно приоритизиране, като климатът и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие следва да са централни и взаимосвързани цели в новата стратегия на ЕС за горите; призовава в плана за възстановяване на природата да бъдат включени конкретни обвързващи цели за възстановяването и последващото опазване на горските екосистеми, които следва да бъдат част и от стратегията на ЕС за горите; счита, че следва да се вземат предвид различните обстоятелства на местно, регионално и национално равнище;

92.  потвърждава своята позиция от 8 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за горите, че стратегията следва да действа като мост между националните политики в областта на горите и агролесовъдството и целите на ЕС, свързани с горите и агролесовъдството, като отчита както необходимостта от зачитане на националната компетентност, така и необходимостта да се допринесе за по-широките цели на ЕС; ето защо подчертава необходимостта в стратегията на ЕС за горите да бъде спазен принципът на субсидиарност и да се признава компетентността на ЕС в областта на опазването на околната среда; припомня, че съгласно член 191 от ДФЕС политиката на ЕС в областта на околната среда трябва да допринася, наред с другото, за опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда и за разумното и рационално използване на природните ресурси; припомня, че няколко законодателни акта на ЕС засягат горите и тяхното управление;

93.  призовава ЕС и държавите членки да гарантират във вътрешните и външните си политики най-високите стандарти за опазването на горите;

94.  подчертава, че новата стратегия на ЕС за горите следва да насърчава устойчивото управление на горите и подчертава колко е важно укрепването на устойчивото управление на горите по балансиран начин за здравето, климатичната устойчивост и дълголетието на горските екосистеми, както и за запазването на многофункционалната роля на горите; посочва, че опазването и устойчивото стопанисване на нашите гори са ключови за нашето общо благополучие, тъй като те са средата за дейности от обществен интерес в сферата на отдиха, здравеопазването и образованието, и отчита, че устойчивото управление на горите насърчава опазването на горското биологично разнообразие в ЕС;; припомня, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент да прилагат определението и принципите за устойчиво управление на горите;

95.  подчертава ролята на горите за постигането на целите на ЕС в областта на климата; счита, че в ЕС следва да се даде приоритет на кръгово и каскадно използване на горски и други ресурси от биомаса, което не прави компромис с научнообоснованите действия за защита и възстановяване и климатични действия; счита, че използването на дървесината като строителен материал е добър пример;

96.  подчертава решаващото значение на мерките на ОСП в областта на агролесовъдство и залесяването и насърчава приемствеността в мерките в областта на горското стопанство в съответствие със Стратегията на ЕС за горите;

97.  подчертава значението на устойчивите и здрави горски екосистеми, включително на фауната и флората, за поддържането и подобряването на осигуряването на множеството екосистемни услуги, които горите предоставят, като биологично разнообразие, чист въздух, вода, здрави почви и дървесина, както и недървесни суровини; посочва, че постигането на целите на ЕС в областта на околната среда, климата и биологичното разнообразие няма да бъде възможно без наличието на многофункционални, здрави и устойчиво управлявани в дългосрочен план гори и горско стопанство;

98.  изтъква необходимостта от развитие на последователен подход за обединяване на защитата на биологичното разнообразие и опазването на климата с един проспериращ горски сектор и устойчива биоикономика;

99.  отчита ролята на използването на дървесината от устойчиво управлявани гори и на продуктите от дървесина за преминаването към неутрална по отношение на CO2 икономика и за развитието на кръговата биоикономика;

100.  подчертава необходимостта от преразглеждане и привеждане в съответствие на правилата на ЕС относно използването на биомаса за производство на енергия с целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и на Европейския законодателен акт в областта на климата, по-специално като част от Директивата за енергията от възобновяеми източници и делегираните актове съгласно Регламента за таксономията;

101.  приветства ангажимента за засаждане на поне още три милиарда дървета в ЕС; подчертава, че инициативите на ЕС за засаждане на дървета следва да се основават на ясни екологични принципи, прозалесяване, устойчиво ново залесяване, озеленяване на градските и крайградските райони, възстановяване, засилване на свързаността и агролесовъдство, в съответствие с най-новите научни познания; призовава Комисията да гарантира, че тези инициативи се осъществяват само по начин, съвместим с целите в областта на биологичното разнообразие и благоприятстващ тези цели, като гарантира, че засаждането не замества вече съществуващи вековни гори и гори с биологично разнообразие и допринася за гарантиране на устойчивостта, смесването и здравето на горите;

102.  припомня позициите си, подробно отразени в резолюцията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване; призовава Комисията спешно да представи предложение за правна рамка на ЕС въз основа на задължителна надлежна проверка, която да гарантира, че веригите за създаване на стойност са устойчиви и че продуктите и стоките, които се продават на пазара в ЕС, не водят до и не са свързани с обезлесяване, деградация на горите, преобразуване и деградация на екосистемите и нарушения на правата на човека; отбелязва, че подобна правна рамка на ЕС следва да бъде разширена, така че да включва и областите с големи въглеродни запаси и екосистемите, а именно морските и крайбрежните екосистеми, влажните зони, торфищата и саваните, така че да се избегне изместването на натиска върху тези ландшафти;

103.  изисква от Комисията да проучи възможността за създаване на правна рамка, основно в рамките на Световната търговска организация (СТО), която да позволява забрана на търговията с определени суровини, продукти и услуги, застрашаващи биологичното разнообразие;

104.  подчертава, че екологичният отпечатък на производството и потреблението на ЕС следва спешно да бъде намален, за да се задържи в рамките на възможностите на планетата; призовава Комисията да предложи обвързващи цели на ЕС за 2030 г., за да се намалят значително материалните и потребителските отпечатъци на ЕС и те да бъдат поставени в рамките на възможностите на планетата до 2050 г.(84); подкрепя Комисията при възприемането на подход, обхващащ целия жизнен цикъл, при измерване на екологичния отпечатък на продуктите и организациите; счита, че производството и използването на пластмаси следва да бъде намалено; счита, че икономическите дейности, засягащи и експлоатиращи екосистемите и тяхното биологично разнообразие, следва да включват всички възможни защитни мерки за смекчаване на тяхното отрицателно въздействие върху тези екосистеми;

Изменение на климата

105.  изразява загриженост от факта, че по-голямата част от местообитанията на сухоземните видове ще намалеят значително при сценария за глобално затопляне с 1,5 до 2°C и че морските видове също ще бъдат застрашени, особено поради факта, че при настоящия темп това повишаване на температурата най-вероятно ще бъде надвишено; поради това повтаря необходимостта от значително увеличаване на амбициите на ЕС, от отдаване на приоритет на природосъобразните решения и екосистемния подход в постигане на целите за смекчаване на изменението на климата и в стратегиите за адаптиране към него и от увеличаване на защитата на естествени сухоземни и морски въглеродни поглътители в ЕС като допълваща мярка за намаляване на емисиите на парникови газове;

106.  призовава Комисията да оцени въздействието на изменението на климата върху изобилието и географското разпределение на видовете, да вземе предвид тази оценка при изпълнението на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и да помогне на държавите членки да включат резултатите в своите национални политики и в бъдещите си доклади, в съответствие с директивите за опазване на природата;

107.  подчертава съществената роля на здравите океански екосистеми за спиране и обръщане на тенденцията на загуба на биологично разнообразие и за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава за опазването и възстановяването на богати на въглерод местообитания в океаните с цел подобряване на съхранението на въглерод, опазването на бреговете и устойчивостта на морските видове и рибарството спрямо изменението на климата; освен това призовава за включването им в ефективно управлявани ЗМЗ;

108.  призовава Комисията, след приемането на Европейския законодателен акт за климата(85) и предвид важната роля на естествените въглеродни поглътители за постигането на неутралност по отношение на климата, да предложи амбициозна научно обоснована цел на ЕС за 2030 г. за премахване на емисиите на парникови газове от естествените въглеродни поглътители, която следва да бъде в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и да е въведена в законодателството; припомня освен това, че бързото намаляване на емисиите трябва да остане приоритет;

109.  призовава Комисията да представи възможно най-скоро дългосрочен план за действие на ЕС за климата и биологичното разнообразие, в т.ч. относно съответните цели, който да подобри координацията и да гарантира съгласуваността, устойчивостта и взаимовръзките на бъдещите действия и да включва ангажиментите, поети по глобалната рамка за биологично разнообразие за периода след 2020 г. и Парижкото споразумение, нейния принос, определен на национално равнище, и целите за устойчиво развитие; подчертава значението на официалното координиране на мониторинга, докладването и прегледа на плановете в областта на климата и биологичното разнообразие във възможно най-кратък срок; подчертава, че устойчивите и здрави екосистеми са от решаващо значение за справянето с изменението на климата и адаптирането към него и че в действията по линия на Европейския пакт за климата следва да се гарантират полезни взаимодействия между политиките в областта на биологичното разнообразие и климата;

110.  приветства новата стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата; счита, че действията, предприети в рамките на стратегията за адаптиране, следва да бъдат изцяло приведени в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и с мерките за превенция и готовност за природни бедствия в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза;

111.  освен това одобрява екосистемните подходи, определени в Конвенцията за биологичното разнообразие, предлагащи цялостна стратегия за интегрираното управление на земите, водите и живите ресурси, която насърчава опазването и устойчивото използване по справедлив начин;

112.  подчертава, че понятието „природосъобразни решения“ следва да бъде по-добре дефинирано и че това определение следва да гарантира, че биологичното разнообразие и целостта на екосистемите не се компрометират; поради това призовава за разработването на по-ясно определение на равнище ЕС, както и на насоки и инструменти относно използването на природосъобразни решения, за да се увеличи максимално свързаността на природата, както и ползите и полезните взаимодействия между опазването на биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него;

113.  отбелязва, че природосъобразните решения все още отсъстват в много от националните стратегии в областта на климата; счита, че една многостранна платформа за природосъобразни решения може да спомогне за укрепване на взаимодействието между многостранните международни конвенции за биологичното разнообразие и изменението на климата и да подкрепи постигането на ЦУР;

Замърсяване

114.  приветства целите на Комисията за намаляване на употребата на по-опасни и химически пестициди с 50% и загубите на хранителни вещества от торове с 50%, което ще доведе до намаляване на използването на торове с поне 20% до 2030 г., като всички тези цели следва да бъдат въведени в законодателството и преразгледани за периода след 2030 г. с оглед продължаване на намаляването и поемане на дългосрочни ангажименти; призовава за ефективна оценка на тези цели въз основа на конкретни етапни цели;

115.  призовава Комисията да установи ясни и амбициозни базови стойности за тези цели и да определи, заедно с държавите членки, справедлив принос за всяка държава членка към целите за целия ЕС, отразяващи различните им изходни позиции и обстоятелства; настоява, че всяка държава членка следва да прилага строги мерки за постигане на своите цели;

116.  противопоставя се на повторното разрешаване на активното вещество глифозат след 31 декември 2022 г.; призовава всички държави членки да извършат съответната подготвителна работа, за да предоставят на всички земеделски производители жизнеспособни алтернативни решения след забраната на глифозат;

117.  припомня своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди(86) и очаква Комисията и държавите членки да отговорят без забавяне на всички призиви в нея; призовава Комисията да включи в преразглеждането на мерките за прилагане на рамката за продуктите за растителна защита разпоредби в подкрепа на целта за намаляване на пестицидите в целия ЕС, например чрез укрепване и изясняване на екологичните критерии за предоставяне на достъп до пазара на пестициди; подчертава, че когато ЕОБХ заключи, че е налице неприемливо въздействие върху околната среда, не следва да се издава решение за одобрение; призовава Комисията да направи регулаторните данни за риска по-прозрачни и достъпни;

118.  счита, че дерогацията, предвидена в член 53, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009(87), следва да бъде изяснена и да се прилага само по причини, свързани със здравето и околната среда; изразява съжаление, че тази дерогация се използва за подкопаване на забраната на всички видове употреба на открито на три неоникотиноида;

119.  призовава Комисията бързо да приключи преразглеждането на Директива 2009/128/ЕО относно устойчивата употреба на пестициди(88), включително посочените в нея цели за намаляване на пестицидите, и да предприеме всички мерки, за да гарантира, че държавите членки се ангажират с нейното прилагане, в т.ч. в своите национални планове за действие;

120.  отбелязва, че широко разпространената употреба на пестициди води до устойчивост на пестицидите, което е значителен проблем, тъй като намалява тяхната ефективност; посочва, че повишената употреба и зависимостта от пестициди са свързани с високи разходи за земеделските стопани; отбелязва, че за да се избегне загуба на биологично разнообразие и резистентност на вредителите, трябва да се следва йерархия от действия в съответствие с осемте принципа на интегрираното управление на вредителите, съдържащи се в приложение ІІІ към Директива 2009/128/EО, в която химическите пестициди се използват само като крайна мярка;

121.  изразява съжаление, че оценката на въздействието на химикалите върху околната среда и биологичното разнообразие има тенденция да бъде подценявана и недооценявана в социално-икономическия анализ по време на процеса на разрешаване по REACH; изразява загриженост от непрекъснатата употреба и разрешаване на опасни химикали с отрицателно въздействие върху околната среда или в случаите на липсващи данни за безопасност на крайните точки на околната среда; призовава Комисията в ролята си на риск мениджър да обърне по-голямо внимание на въздействието на химикалите, включително техните хронични и дългосрочни ефекти върху околната среда и биологичното разнообразие;

122.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират еднакви стандарти и ефективни проверки на селскостопанските продукти, внасяни от държави извън ЕС;

123.  призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕО) № 396/2005 относно максималните нива на остатъци от пестициди(89), за да включи рисковете за здравето на животните и околната среда като критерии на законодателството;

124.  приветства факта, че Комисията се ангажира да работи съвместно с държавите членки и заинтересованите страни, за да гарантира, че от самото начало националните стратегически планове за селското стопанство изцяло ще отразяват амбицията на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“, която включва повишено равнище на амбиция за значително намаляване на употребата и риска от химически пестициди, както и употребата на торове и антибиотици; подчертава колко е важно тези цели да се преследват по всеобхватен и кръгов начин, например чрез приети агроекологични подходи като интегрирано производство и биологично земеделие, включително сеитбооборот; подчертава също така приноса на прецизното земеделие, цифровизацията и други инструменти за намаляване и ефективно използване на пестициди, торове и хранителни вещества;

125.  подчертава, че за да се намали необходимостта от пестициди и да се постигне по-нататъшно намаляване на употребата на химически пестициди и свързаните с тях рискове, земеделските стопани се нуждаят от по-голям набор от алтернативни, ефективни, финансово достъпни и безопасни за околната среда решения и методи за растителна защита; счита, че това би могло да включва засилено прилагане на техники за културен, физически и биологичен контрол, нови нискорискови пестициди и биопестициди, по-ефективни техники за прилагане, улеснени от инструменти като цифрово и прецизно земеделие, епидемиологични модели, по-широк и подобрен набор от възможности за устойчиви сортове, които изискват по-малко средства за производство, и укрепване на системите за обучение и консултации в областта на научните изследвания и иновациите, включително по отношение на агроекологичните селскостопански практики;

126.  подчертава, че секторите на селското стопанство, рибарството и горското стопанство на ЕС играят важна роля за защитата и възстановяването на природата и трябва да участват пълноценно в изпълнението на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.; подчертава, че мерките за изпълнение следва да бъдат придружени от ясно определена подкрепа, програми за обучение и набор от устойчиви, безопасни, ефективни и финансово достъпни решения и алтернативи, както и от достъп до най-новите знания, технологии и консултантски услуги; освен това подчертава приноса, който положителните стимули и обменът на най-добри практики могат да имат за изпълнението на стратегията;

127.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че целите на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. са изцяло отразени в изпълнението на стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за химикалите с цел устойчивост и в предстоящия план за действие за нулево замърсяване, в който следва да се обърне внимание и на светлинното и шумовото замърсяване, включително подводния шум; подчертава значението на приоритетното справяне със замърсяването при източника, като същевременно се гарантира използването на най-добрите налични технологии;

128.  призовава Комисията да определи амбициозна цел за намаляване до 2030 г. на използването на изкуствена светлина на открито и да предложи насоки за това как изкуственото осветление през нощта може да бъде намалено от държавите членки;

129.  подчертава необходимостта стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. да включва специални мерки, насочени към намаляване на замърсяването с пряко въздействие върху здравето и биологичното разнообразие, като пластмаса, микропластмаса и химически замърсявания; призовава Комисията да гарантира бързото изпълнение на всички действия на новия план за действие за кръговата икономика и свързаното с него законодателство;

Инвазивни чужди видове (ИЧВ)

130.  изразява загриженост, че ИЧВ представляват сериозна заплаха за околната среда, поминъка и продоволствената сигурност, като необратимо увреждат защитени територии и тяхното биологично разнообразие, а ефектът се изостря от изменението на климата;

131.  изразява съжаление, че списъкът на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, включва по-малко от 6% от съществуващите в ЕС ИЧВ; призовава Комисията да засили действията и да гарантира, че ИЧВ, които засягат застрашени видове, ще бъдат включени в списъка; освен това призовава Комисията да подобри превенцията, като въведе задължителни оценки на риска преди първия внос на неместни видове и като предложи във възможно най-кратък срок „бели списъци“ за целия ЕС на видовете, разрешени за внос, отглеждане, развъждане и търговия като домашни любимци въз основа на научна оценка на риска и екологични характеристики в ЕС;

132.  подчертава, че търговията с екзотични домашни любимци е един от основните начини за въвеждане на ИЧВ и че освен това въвеждането на ИЧВ е свързано и с други стресови фактори като сухоземния и морския транспорт и морските отпадъци; призовава за разработването на допълнителни мерки на равнище ЕС за предотвратяване, контрол и ликвидиране на ИЧВ, включително изготвяне на конкретни планове за онези, които засягат критично застрашени видове; подчертава необходимостта от достатъчно човешки, технически и финансови ресурси, за да се подкрепи превенцията и да се помогне на засегнатите райони да се справят със съществуващите и нововъведените ИЧВ;

133.  изразява съжаление, че само един морски вид е включен в списъка на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза(90); призовава Комисията да коригира този несъразмерно нисък брой морски ИЧВ, за да осигури правилно привеждане в съответствие с Регламент (ЕС) № 1143/2014(91);

Финансиране, интегриране и рамка за управление

134.  подчертава, че ползите за обществото и околната среда от предотвратяването и възстановяването надхвърлят инвестиционните разходи; призовава Комисията да гарантира ефективно интегриране и съобразяване с биологичното разнообразие във всички разходи и програми на ЕС въз основа на таксономията на ЕС; призовава за ефективно прилагане на принципа за ненанасяне на значителни вреди във всички разходи и програми на ЕС; призовава Комисията да предостави задълбочена оценка на начина, по който могат да бъдат мобилизирани 20 милиарда евро годишно като минимум, необходим за опазване на природата, да представи съответните предложения за годишен бюджет на Съюза и да проучи необходимостта от специален инструмент за финансиране на TEN-N; отбелязва споразумението за интегриране на разходи за биологично разнообразие в размер на 7,5% от 2024 г. и 10% от 2026 г. нататък; счита, че следва да бъдат положени усилия за възможно най-скорошно достигане на поне 10% годишен разход за биологично разнообразие по многогодишната финансова рамка от 2021 г. нататък; подчертава необходимостта да се осигури съгласуваност между финансирането в областта на климата и това в областта на биологичното разнообразие; настоятелно призовава държавите членки да включват действия в областта на биологичното разнообразие в плановете за възстановяване и устойчивост; настоява, че свързаните с биологичното разнообразие разходи на Съюза следва да се проследяват в съответствие с ефективна, прозрачна и всеобхватна методология, която следва да бъде определена от Комисията в сътрудничество с Европейския парламент и Съвета;

135.  призовава Комисията и държавите членки да оценят до 2022 г. кои субсидии са вредни за околната среда, с оглед на тяхното постепенно премахване без по-нататъшно забавяне; призовава за преориентиране на финансовите стимули към благоприятни за биологичното разнообразие инвестиции, а на данъчните системи – към по-широко използване на екологичното данъчно облагане и екологичните приходи;

136.  припомня ангажимента на ЕС за изпълнение на целите на Парижкото споразумение; призовава Комисията и държавите членки да прекратят всички непреки и преки субсидии за изкопаеми горива възможно най-скоро и най-късно до 2025 г.;

137.  счита, че постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива и други вредни за околната среда субсидии следва да бъде подкрепено и в световен мащаб чрез търговската политика на ЕС и „зелената дипломация“, включително чрез споразумение за пътна карта с определени етапи за всеки търговски партньор;

138.  припомня, че според оценките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в световен мащаб правителствата изразходват приблизително 500 милиарда щатски долара годишно за подкрепа, която е потенциално вредна за биологичното разнообразие, т.е. пет до шест пъти повече от общите разходи в подкрепа на биологичното разнообразие(92);

139.  призовава Комисията да предостави ясни насоки и стимули за мобилизиране на частно финансиране за биологичното разнообразие и да приведе инвестициите в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.; призовава Комисията да предостави амбициозна и ориентирана към бъдещето рамка, включваща законодателни мерки и финансови стимули както за публичния, така и за частния сектор, за да подкрепи постигането на общите и специалните цели по Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. като част от предстоящата обновена стратегия за устойчиво финансиране; призовава Комисията да предприеме действия за устойчиво корпоративно възлагане на поръчки;

140.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиките и да приведат политиките на ЕС и националните политики в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.; освен това призовава всички принципи на Договора да бъдат спазвани във всички политики на ЕС, по-специално принципа на предпазните мерки и принципа „замърсителят плаща“;

141.  изтъква необходимостта от правно обвързваща рамка за управление на биологичното разнообразие – законодателен акт за биологичното разнообразие след всеобхватна оценка на въздействието, който да определи курса до 2050 г. посредством определянето на общи цели, включително конкретни цели за 2030 г. и ангажиментите от петнадесетата Конференция на страните по КБР (COP15), и който да създаде механизъм за мониторинг с конкретни, измерими, постижими, целесъобразни и обвързани със срокове (SMART) показатели в рамките на защитените територии и извън тях; призовава Комисията да представи законодателно предложение за тази цел през 2022 г.; подчертава, че осигуряването на достатъчно човешки и финансови ресурси ще бъде от решаващо значение за ефективното управление;

142.  призовава Комисията да обмисли създаването на независима научна европейска група по въпросите на биологичното разнообразие или подобен орган, който да оценява съгласуваността на мерките на ЕС с амбицията на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и съответно да отправя препоръки за политиката, като избягва всяко евентуално припокриване с политиките на ЕАОС или други органи на ЕС и международни органи;

143.  припомня, че член 37 от Хартата отразява принципа за гарантиране на опазването на околната среда в законодателството на ЕС; счита, че правото на здравословна околна среда следва да бъде признато в Хартата и че ЕС следва да поведе инициативата за признаване на подобно право и в международен план;

Научни изследвания, иновации и образование

144.  призовава Комисията да засили биологичното разнообразие в рамките на програмите на ЕС за младите хора, като Европейската доброволческа служба, и да стартира програма „Зелен Еразъм“ в рамките на общата програма „Еразъм“, насочена към обмена на знания, студенти и професионалисти в областта на възстановяването и опазването на природата;

145.  подчертава необходимостта от по-задълбочено разбиране на компонентите на биологичното разнообразие, техните въздействия върху функционирането на екосистемите и устойчивостта на тези екосистеми; счита, че както фундаменталните, така и приложните изследвания в областта на биологичното разнообразие следва да бъдат увеличени, и подчертава, че следва да се осигури достатъчно финансиране за това; призовава за включване на научните изследвания на биологичното разнообразие в различни програми за финансиране на национално равнище и на равнище ЕС; повтаря призивите си за определяне на конкретна мисия, насочена към биологичното разнообразие, в рамките на бъдещите програми на ЕС за научни изследвания; подчертава необходимостта от значително увеличаване на финансирането за публични научни изследвания;

146.  подчертава колко е важно да има повече изследвания по въпросите на биогеографските региони и таксономията на организмите, както и по въпросите на въздействието на обезлесяването и загубата на биологично разнообразие върху основни услуги, като осигуряването на храни; подчертава необходимостта от подобряване на познанията относно връзките между появата на болести, от една страна, и законната и незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, опазването и влошаването на състоянието на екосистемите, от друга страна;

147.  изразява твърдо убеждение , че следва да се проведат допълнителни изследвания на океаните, като се има предвид, че те остават до голяма степен непроучени; във връзка с това призовава Комисията да играе видна роля в Десетилетието на ООН, посветено на океанологията, и да следва препоръките, отправени от мисията „Мисия морска звезда 2030: възстановяване на нашите океани и води“; счита, че следва да се осигури финансиране и за дълбоководните екосистеми и биологичното разнообразие;

148.  насърчава научните изследвания на устойчивите селскостопански иновации, технологии и производствени методи и практики за земеделски стопани, които подобряват биологичното разнообразие и здравето на екосистемите, включително изследвания на цифровизацията, устойчивото агролесовъдство, нискорисковите биологични алтернативи на химическите пестициди и селското стопанство без пестициди;

149.  счита, че увеличените усилия в областта на научните изследвания следва да обхващат и социалното и икономическото въздействие и възможностите на политиките за опазване, биологичното разнообразие на почвите и топенето на ледниците и вечната замръзналост (пермафроста);

150.  приветства създаването на Центъра за знания за биологичното разнообразие и новата обсерватория на ЕС за почвите;

151.  подчертава колко е важно да се заделят адекватни ресурси за събиране на данни и разработване на показатели за подпомагане на изграждането на капацитет и засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на биологичното разнообразие; признава потенциала на цифровизацията, големите информационни масиви и изкуствения интелект за подобряване на нашето разбиране и знания относно биологичното разнообразие;

152.  призовава Комисията да подкрепя участието на малките и средните предприятия в научните изследвания и иновациите, даващи принос за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологично разнообразие за 2030 г.;

153.  счита, че знанията за околната среда трябва да бъдат неразделна част от образованието; подкрепя създаването на защитени зони също така за образователни цели; подчертава, че следва да се подкрепя участието в науките и повишаването на осведомеността, наред с другото за да се покаже на обществото необходимостта от защитаване и възстановяване на биологичното разнообразие;

Глобална рамка за биологично разнообразие за периода след 2020 г., международна дейност, търговия и управление на океаните

154.  припомня позицията си, изразена в резолюцията относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по биологичното разнообразие и необходимостта от обвързващо многостранно споразумение за периода след 2020 г., подобно на Парижкото споразумение, което да спре и обърне тенденцията за загуба на биологично разнообразие до 2030 г., със SMART цели и показатели, строга рамка на прилагане и прозрачен механизъм за независим научен преглед; счита, че 2021 г. представлява вододел за биологичното разнообразие в световен мащаб и че ЕС следва да действа като световен лидер и да настоява за високо равнище на амбиция, съответстващо на неговото собствено или на по-високо или надхвърлящо това равнище, включително правно обвързващи световни цели за възстановяване и защитаване на най-малко 30% до 2030 г.; в тази връзка приветства ангажимента, поет от Коалицията на високите амбиции за природата и хората, да се защитят 30% от земите и моретата в световен мащаб; подчертава необходимостта от подпомагане на държавите с ниски доходи при прилагането на тази нова рамка; подчертава значението на по-нататъшните ангажименти от страна на частния сектор за защитаване и възстановяване на биологичното разнообразие;

155.  призовава Комисията да настоява за амбициозни и ясни глобални дългосрочни цели; отново заявява своята позиция, че в преговорите ЕС следва евентуално да призове за защита на половината от планетата до 2050 г.(93);

156.  подкрепя разработването на международен договор за пандемиите в рамките на Световната здравна организация (СЗО), за да се повиши устойчивостта спрямо бъдещи пандемии; отбелязва, че една от препоръките на семинара на IPBES относно биологичното разнообразие и пандемиите е да се създаде междуправителствен съвет на високо равнище по въпросите на предотвратяването на пандемии, който би улеснил сътрудничеството между правителствата, включително чрез предоставяне на относима към политиката научна информация и координиране на разработването на рамка за мониторинг, и да се положат основите за потенциални цели, обхващащи пресечната точка на трите конвенции от Рио; призовава ЕС и държавите членки да насърчат създаването на такъв съвет в рамките на COP15, която да работи във взаимодействие със съществуващи организации като СЗО;

157.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поискат изготвянето на специален доклад на Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC) относно биологичното разнообразие и изменението на климата;

158.  изразява загриженост относно новите правни, екологични, свързани с биобезопасността и управленски предизвикателства, които могат да възникнат от освобождаването в околната среда на създадени с генно инженерство организми, модифицирани чрез генетично насочване, включително за целите на опазването на природата; признава резултата от ad hoc техническата експертна група към Конвенцията за биологичното разнообразие по въпросите на генетичните насочвания и живата модифицирана риба(94), което поражда опасения относно трудностите при прогнозирането на тяхното поведение, оценяването на рисковете от тях и контролирането им след освобождаването; отбелязва, че организмите, модифицирани чрез генетично насочване, биха могли да се превърнат в инвазивни видове сами по себе си; счита, че следва да бъдат разработени изчерпателни материали, инструменти и рамка за мониторинг на околната среда за оценка на риска на световно равнище и на равнище ЕС, както и ясно глобално управление и ефективни механизми за контрол и обръщане на ефекта от организми, модифицирани чрез генетично насочване, и че има нужда от допълнителни изследвания на здравните, екологичните, свързаните с околната среда, етичните и другите последици от такива организми, за да се разбере по-добре тяхното потенциално въздействие; поради това счита, че не следва да се разрешава освобождаване на създадени с генно инженерство организми, модифицирани чрез генетично насочване, включително за целите на опазването на природата, в съответствие с принципа на предпазните мерки(95);

159.  подчертава потенциала на използването на „зелената дипломация“, търговската политика и многостранните действия за насърчаване на защитата на биологичното разнообразие извън Европа; изразява подкрепата си за „Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите“ (2021 – 2031 г.) и призовава Комисията и държавите членки ефективно да интегрират опазването на околната среда и биологичното разнообразие във всички външни действия;

160.  приканва Комисията да поведе усилията за международно споразумение относно управлението на природните ресурси, за да не се преминат „границите на планетата“ за използването на природните ресурси;

161.  подчертава, че влошаването на състоянието на екосистемите и стресът върху тях вредят на цялостните усилия за постигане на устойчиво развитие и подкопават напредъка към постигането на повечето от целите за устойчиво развитие до 2030 г., и по-специално на целите за премахване на бедността и глада, гарантиране на достъп до вода и санитарно-хигиенни условия, постигане на продоволствена сигурност, гарантиране на здравословен живот и намаляване на социално-икономическите неравенства в рамките на държавите и между тях;

162.  подчертава, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда все повече си взаимодействат с факторите, предизвикващи разселване на населението, тъй като населението се принуждава да напуска своите домове поради последиците от изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и природните бедствия; посочва, че поради изменението на климата и загубата на биологично разнообразие броят на такива кризи ще се умножава през следващите десетилетия, освен ако сега не бъдат предприети бързи и ефективни действия; подчертава, че ЕС трябва да бъде готов за предизвикано от изменението на климата разселване, а също и за разселване поради влошаването на състоянието на околната среда и природните бедствия, и отчита необходимостта от предприемане на подходящи мерки за защита на правата на човека на засегнатото население;

163.  призовава Комисията да улесни по-специално изграждането на капацитет – включително трансфер на знания, споделяне на технологии и обучение за придобиване на умения – за държавите бенефициери за прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и други конвенции и споразумения, които са от ключово значение за защитата на биологичното разнообразие, в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) и подпомагането на търговията; настоява на необходимостта от укрепване на програмите за сътрудничество с държави извън ЕС за опазването на тяхното местно биологично разнообразие, включително междупарламентарен диалог, и от подпомагане на развиващите се страни за тяхното прилагане; призовава освен това за подобряване на съвместното управление на трансграничните екосистеми и миграционни маршрути и видове, както и за намаляване на потенциала за прехвърляне на рисковете от загуба на биологично разнообразие към други части на света;

164.  приветства инициативи като африканската „Велика зелена стена“ и призовава Комисията да разработи подобни инициативи за други региони и да подкрепя международните инициативи за възстановяване на биологичното разнообразие по целия свят, като същевременно разшири ключовите зони на биологично разнообразие, целящи да насърчат устойчивостта на развиващите се страни спрямо изменението на климата; счита, че новият ИССРМС би могъл да бъде важен двигател на промяната за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие в световен план; счита, че в новия ИССРМС значителен принос от бюджета следва да се използва за възстановяване и опазване на биологичното разнообразие, което да допринесе за общата цел за интегриране на биологичното разнообразие;

165.  счита, че местните и коренните познания са от решаващо значение за ефективната защита на биологичното разнообразие, и припомня, че специалният доклад на МКИК относно изменението на климата и земята признава решаващата роля на коренното население и местните общности за опазването на околната среда; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да продължат да работят с международната общност да признаят техния принос към защитата на биологичното разнообразие, да гарантират техните права и да подкрепят участието им в процесите на вземане на решения; освен това призовава всички държави членки да ратифицират незабавно Конвенцията относно коренното население и племенните народи на Международната организация по труда (МОТ) от 1989 г. (Конвенция № 169 на МОТ);

166.   подкрепя усилията на специалния докладчик на ООН за правата на човека и околната среда за разработване на насоки относно задълженията в областта на правата на човека, свързани с околната среда, екосистемите и биологичното разнообразие; призовава държавите членки и институциите на ЕС да подкрепят и да се застъпват за глобалното прилагане на рамковите принципи от 2018 г. относно правата на човека и околната среда, представени от специалния докладчик на ООН за правата на човека и околната среда; призовава също така ЕС да подкрепи инициативата на Програмата на ООН за околната среда за правата в областта на околната среда;

167.  насърчава ЕС и държавите членки да подкрепят признаването на екоцида като международно престъпление съгласно Римския статут на Международния наказателен съд (МНС);

168.  приветства ангажиментите на Комисията да осигури пълното въвеждане и прилагане на разпоредби за биологичното разнообразие във всички търговски споразумения на ЕС и да оценява по-добре тяхното въздействие върху биологичното разнообразие; приветства също така факта, че новата търговска стратегия „призовава за по-тясна политическа интеграция между търговските политики и вътрешните политики на ЕС“ и признава, че „опазването на биологичното разнообразие е глобално предизвикателство, което изисква глобални усилия“(96); подчертава, че нито в структурата на съществуващите споразумения за свободна търговия, нито в настоящите правила на СТО не се разглежда по адекватен начин ролята на търговията за драстичната загуба на биологично разнообразие; поради това призовава Комисията незабавно да обмисли специфични и конкретни мерки, за да се гарантира, че търговските споразумения на ЕС не причиняват или не заплашват да причинят загуба на биологично разнообразие, както и че търговската политика на ЕС следва ефективно да бъде приведена в съответствие с неговата стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г.;

169.  освен това призовава Комисията да гарантира, че всички нови и бъдещи споразумения за търговия и инвестиции ще са напълно съвместими с Европейския зелен пакт, Парижкото споразумение, ангажиментите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и ЦУР и ще съдържат обвързващи и правно приложими глави относно търговията и устойчивото развитие, включително предпазни мерки и ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за неспазване, в т.ч. възможността за повторно въвеждане на тарифи; призовава също така Комисията да се застъпва за подобни мерки в съществуващите споразумения за търговия и инвестиции;

170.  подчертава значението на системното включване на измерението, свързано с биологичното разнообразие, редом с икономическото и социалното измерение, във всички оценки на въздействието върху устойчивостта, които трябва да следват по-стабилна методология отпреди, както се предлага в наличните проучвания на Комисията, и последователно да вземат предвид въпросите, свързани с биологичното разнообразие; призовава да се извършват оценки на въздействието върху устойчивото развитие като част от етапа на подготвителното проучване за бъдещи споразумения за свободна търговия и инвестиции; призовава оценките на въздействието да бъдат редовно актуализирани в хода на преговорите с цел адекватно идентифициране, оценяване и третиране на евентуалните рискове за биологичното разнообразие в съответния регион, както и в ЕС, възможно най-скоро, както и да влияят на съответните двустранни ангажименти, очертани по време на преговорите;

171.  призовава Комисията да гарантира, че главите за търговията и устойчивото развитие включват пътна карта с конкретни и проверими ангажименти, в зависимост от които ще бъде постигнат напредък по други глави; подчертава значението на системното извършване на редовни последващи оценки на устойчивостта и оценки на въздействието, за да се гарантира съгласуваност с международните ангажименти на ЕС в областта на биологичното разнообразие; приканва Комисията да актуализира съществуващите глави на търговските и инвестиционните споразумения, като използва активни и навременни клаузи за преразглеждане, за да гарантира привеждането на съществуващите споразумения за свободна търговия в съответствие с Европейския зелен пакт при първа възможност, и да представи резултатите от него и планираните корекции пред Парламента;

172.  отправя искане към Съвета да превърне КБР в съществен елемент от ССТ както в своя проект на мандат за бъдещи споразумения, така и при преразглеждането на действащите споразумения, при условие че са договорени задължителни механизми за преразглеждане на националните цели; призовава Съвета също така да превърне CITES и Парижкото споразумение в съществени елементи на ССТ и да подчертава необходимостта от тяхното ефективно прилагане; подчертава, че предстоящата реформа на Регламента относно общата схема от преференции е важна за осигуряване на ефективното прилагане на многостранните споразумения по аспектите на климата и околната среда, обхванати от този регламент, в т.ч. КБР;

173.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че вносните продукти отговарят на същите стандарти, каквито се изискват от европейските производители, с цел защита на околната среда и биологичното разнообразие и гарантиране на зачитането на правата на човека и трудовите права; подчертава необходимостта да се насърчават еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и да се предприемат мерки за предотвратяване на потенциалното изместване на загубата на биологично разнообразие в чужбина; призовава Комисията да осигури подробно независимо проучване на въздействието на износа на ЕС и свързаните с него производствени методи върху биологичното разнообразие;

174.  призовава Комисията да предприеме действия за забрана на износа от ЕС на опасни вещества, забранени в ЕС, в съответствие с „принципа за ненанасяне на вреда“, Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди и Европейския зелен пакт;

175.  подкрепя Комисията в желанието ѝ в международните дискусии относно търговията и околната среда да повиши и разшири осведомеността и да подкрепи такова тълкувание на съответните разпоредби на СТО, което отчита правото на членовете да реагират ефективно спрямо глобалните предизвикателства в областта на околната среда, и особено спрямо изменението на климата и защитата на биологичното разнообразие, по-специално чрез използване на несвързани с продукта методи на преработка и производство; счита освен това, че ЕС следва да работи за включването в предстоящата работа по реформата на СТО; насърчава Комисията да разгледа възможността за включване на експертизи в областта на търговията и околната среда при спорове, произтичащи от конфликти между търговските ангажименти и изключенията, свързани с опазването на околната среда; настоятелно призовава Комисията да подкрепя това предложение в контекста на своята инициатива в областта на климата и търговията в СТО; иска независим задълбочен анализ на последиците от оставащите разпоредби за уреждане на спорове между инвеститор и държава и за инвестиционна съдебна система в търговските споразумения;

176.  изразява съжаление относно пропуските в изпълнението на регламентите на ЕС в областта на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, тъй като тези регламенти не обхващат всички критично застрашени видове и не осигуряват същото ниво на защита за животните, отглеждани в плен; призовава Комисията съвместно да разгледа законната търговия и незаконната търговия при прегледа на Плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, който следва да бъде в пълно съответствие със стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. и да получи подходящо финансиране, включително помощ за държави извън ЕС и за центрове за спасяване и убежища на диви животни; призовава също така Комисията да предложи законодателство, което да осигури забрана на вноса, трансбордирането, купуването и продаването на екземпляри на дивата флора и фауна, придобити, обработени, транспортирани или продавани в нарушение на законите на държавата на произход;

177.  призовава Комисията и държавите членки да бъдат начело на усилията за прекратяване на търговията със застрашени видове и части от тях; подчертава значението на разработването на SMART цели с оглед на това; отново призовава за пълна и незабавна забрана на европейско равнище на комерсиалната търговия, износа или реекспорта в рамките на ЕС и към дестинации извън ЕС на слонова кост(97), включително слонова кост от периода преди влизане в сила на Конвенцията, като същевременно посочва, че следва да останат възможни ограничени изключения за вноса и износа за научни цели, за законно придобитите преди 1975 г. музикални инструменти, както и за търговията с артефакти и антики, произведени преди 1947 г., при условие че са придружени от валиден сертификат, и иска подобни ограничения за други застрашени видове, като тигри и носорози; призовава за незабавно въвеждане през 2021 г. на подобна забрана;

178.  призовава Комисията и държавите членки да подпомагат световната общност в мерките срещу рисковете, свързани с търговията и продажбите на диви животни; призовава Комисията да използва регулаторните диалози, предвидени в ССТ, за да утвърждава строги санитарни и фитосанитарни стандарти в ЕС и хуманно отношение към животните, така че да се сведат до минимум рисковете от бъдещи епидемии и пандемии; освен това призовава Комисията да обмисли при необходимост приемането на мораториум върху вноса на диви животни или други видове от нововъзникващи горещи точки на инфекциозни болести, за да се решават всички проблеми, свързани с безопасността;

179.  отбелязва с дълбока загриженост, че замърсяването на моретата и океаните с пластмасови отпадъци се е увеличило десетократно от 1980 г. насам, като засяга пряко най-малко 267 вида и човешкото здраве; изразява загриженост поради замърсяването, причинено от пластмасови микрочастици и нанопластмаси, и поради тяхното въздействие върху морското биологично разнообразие; подчертава необходимостта от полезни взаимодействия между плана за действие за кръговата икономика и стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.;

180.  призовава ЕС да води преговори за световно споразумение за пластмасите, включително за океани без пластмасови отпадъци до 2030 г., с обвързващи цели;

181.  отбелязва неуспеха на членовете на Световната търговска организация да приключат преговорите относно субсидиите за риболов до края на 2020 г.; изразява дълбоко съжаление от непостигането на ангажимента съгласно целите за устойчиво развитие (ЦУР 14.6) за постепенно премахване на вредните субсидии за риболов до 2020 г.; подкрепя призива за глобално споразумение за забрана на вредните субсидии за рибарството; поради това призовава ЕС да играе по-важна роля в преговорите, а Комисията да гарантира, че разпоредбите в областта на рибарството в търговските споразумения ще съответстват на целите на защитата на морското биологично разнообразие;

182.  подчертава, че океаните следва да бъдат признати на международно равнище като глобален общ ресурс, за да се гарантира тяхната защита; освен това призовава ЕС, в рамките на следващата сесия на Междуправителствената конференция за биологичното разнообразие в зоните извън националните юрисдикции, да настоява за приемането на амбициозен глобален договор за океаните за защита на морското биологично разнообразие в зоните извън националните юрисдикции в световен мащаб, както и за междуправителствен комитет за океаните;

183.  подчертава необходимостта от постигане на интегрирана рамка за морска политика на ЕС, която да гарантира съгласуваност между морското биологично разнообразие, политиката в областта на климата и ОПОР;

184.  подчертава, че се счита, че дълбоките води имат най-голямото биологично разнообразие на Земята и че предоставят критични екологични услуги, включително дългосрочно улавяне на въглерод; посочва, че има голяма вероятност дълбоководният добив на дънни материали да причини неизбежна и постоянна загуба на биологично разнообразие; подчертава, че принципът на предпазните мерки трябва да се прилага за нововъзникващия сектор на този добив; припомня своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните(98) и призовава Комисията и държавите членки да насърчат налагането на мораториум, включително в рамките на Международния орган за морското дъно, върху дълбоководния добив на дънни материали, до момента, в който въздействието на този добив върху морската среда, биологичното разнообразие и човешките дейности в морето не бъде проучено и изследвано в достатъчна степен, а дълбоководният добив на дънни материали може да бъде управляван, за да се гарантира, че няма да има загуба на морско биологично разнообразие или влошаване на състоянието на морските екосистеми; подчертава необходимостта Комисията да прекрати финансирането за разработването на технологии за добив от морското дъно – в съответствие с модел на кръгова икономика, основана на свеждане до минимум, повторно използване и рециклиране на полезни изкопаеми и метали;

185.  припомня призива си(99) към държавите членки и Комисията да работят чрез Международния орган за морското дъно, за да се гарантира прозрачността на неговите методи на работа, както и ефективната защита на морската среда от вредни въздействия и защитата и опазването на морската среда, както се изисква съгласно части XI и XII от Конвенцията на ООН по морско право, и призовава държавите членки да поемат проактивна и прогресивна роля в рамките на международните органи, за да предложат реформи за прозрачност и да повишат цялостната екологична амбиция на предприеманите действия;

186.  отбелязва критичното значение на популациите от китове за морските екосистеми и улавянето на въглерод; припомня твърдата си подкрепа за продължаването на всеобщия мораториум върху китолова за търговски цели, както и забраната на международната търговска дейност с продукти от кит(100); изразява съжаление във връзка с оттеглянето на Япония от Международната китоловна комисия (IWC); настоятелно призовава Норвегия и Япония да преустановят китоловните си дейности; призовава ЕС и държавите членки да призоват IWC официално да разгледа търговските китоловни дейности на Норвегия;

187.  призовава Фарьорските острови да спрат спорния си годишен лов на гринди, известен също като Grindadràp; призовава Европейската комисия и държавите членки непрекъснато да повдигат този въпрос пред Фарьорските острови с оглед на премахване на тази практика;

Въвеждане и прилагане на законодателството за опазване на природата

188.  настоятелно призовава държавите членки да въведат изцяло и да спазват задълженията, предвидени в съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда; призовава Комисията да провежда по-бързо, ефективно и прозрачно, включително чрез редовно проследяване на случаите, производства за установяване на нарушение, за да се отстранят всички случаи на неспазване, както и да подобри до 2022 г. своята публична база данни, за да може стъпките, предприети от държавите членки и Комисията в отговор на нарушенията в областта на околната среда, да бъдат проследявани по ясно разбираем и достъпен начин; освен това призовава Комисията да отдели достатъчно ресурси, за да се преодолеят настоящите забавяния; счита, че достатъчното равнище на квалифициран персонал и ресурси е ключово за успешното въвеждане и прилагане на политиките на Съюза;

189.  призовава Комисията, по-конкретно, да образува бързо производства за установяване на нарушение при случаи на незаконна сеч, като си сътрудничи с други европейски организации, например Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и при неспазване на Рамковата директива за водите(101) и Рамковата директива за морска стратегия(102), за да се изпълнят изискванията за постигане на добро екологично състояние на европейските морета и води;

190.  призовава държавите членки, включително регионалните и местните органи, да ускорят въвеждането и правоприлагането, а правителствата на държавите членки – да актуализират своите национални стратегии за биологичното разнообразие и да представят на Комисията двугодишни доклади за изпълнението на стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. на национално равнище; призовава Комисията да извърши междинна оценка и да преразгледа стратегията, ако е необходимо;

191.  подчертава, че въвеждането и прилагането на законодателството на ЕС във всички държави членки е важно и за осигуряването на стабилна и прозрачна регулаторна рамка за заинтересованите страни, включително икономическите оператори; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да постигнат целите на Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. по най-ефективния начин, като избягват всякакви ненужни административни тежести;

192.  счита, че борбата против престъпленията срещу околната среда трябва да бъде засилена в държавите членки и извън техните граници; счита, че съществуват големи различия в държавите – членки на ЕС, които възпрепятстват ефективността на наказателното право в областта на околната среда; поради това настоятелно призовава Комисията да преразгледа Директивата относно престъпленията срещу околната среда(103) с цел преодоляване на тези различия; призовава престъпленията против околната среда, като например ННН риболов, и престъпленията срещу дивата флора и фауна да бъдат признати за тежки престъпления, които следва да бъдат санкционирани по подходящ начин със силни възпиращи мерки, особено в контекста на организираната престъпност; призовава Комисията да проучи възможността за добавяне към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност на протокол, свързан с престъпленията срещу дивата флора и фауна;

193.  подчертава значението на отговорността в случай на нарушения на законодателството или щети за околната среда; призовава за това Директивата за екологичната отговорност(104) да бъде преразгледана възможно най-скоро и да бъде трансформирана в напълно хармонизиран регламент;

194.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с положението на защитниците и активистите в областта на околната среда, особено в развиващите се страни, и призовава Комисията и държавите членки да ги подкрепят в целия свят;

195.  настоятелно призовава Комисията да определи конкретна стратегия за защита и подкрепа за местните общности и за защитниците на екологичните права на човека и поземлените права, която следва да бъде координирана в рамките на всички програми за оказване на външна помощ; призовава също така за засилена подкрепа за организациите на гражданското общество, които работят за защита на околната среда и на биологичното разнообразие, по-специално чрез установяване на партньорства и изграждане на капацитет за защита на правата на коренното население и местните общности;

196.  отново заявява, че държавите членки трябва да гарантират опазването на зоните по „Натура 2000“ и поддържането или възстановяването на благоприятното природозащитно състояние на защитените видове и местообитания; призовава за пълното въвеждане на Директивата за местообитанията, като действията за опазване бъдат приведени в съответствие с най-новите постижения на науката и техниката; съзнава проблемите, произтичащи от съвместното съществуване на животновъдството и едрите хищници в някои държави членки; ето защо призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за справяне със социално-икономическите конфликти, свързани със съжителството с големи хищници, като например превантивни и компенсаторни мерки, осигурявайки тяхната защита; отбелязва наличието на ясни насоки за прилагането на тези мерки в съответствие с Директива 92/43/ЕИО, включително относно хибридизацията на вълците;

197.  подчертава, че успешното изпълнение на стратегията зависи от включването на всички съответни участници и сектори; подчертава необходимостта от включване и стимулиране на тези участници и сектори, за да се постигне напредък по целите на Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г.; призовава Комисията да създаде платформа за дискусия на заинтересованите участници с различните представени участници и общности и да гарантира приобщаващ, равнопоставен и справедлив преход; счита, че тази платформа следва да улеснява активното и представително участие на общностите и заинтересованите страни в процеса на вземане на решения;

198.  подчертава, че е от съществено значение за предстоящия преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация да се интегрират изисквания, обхващащи както климата, така и биологичното разнообразие;

o
o   o

199.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0212.
(3) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.
(4) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0015.
(6) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(7) OВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 130.
(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0285.
(9) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 38.
(10) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 123.
(11) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 30.
(12) Приети текстове, P9_TA(2020)0201.
(13) Приети текстове, P9_TA(2020)0241.
(14) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(15) Karlsruher Institut für Technologie (Технологичен институт на Карлсруе), Climate change exacerbates biodiversity loss: Post-2020 biodiversity targets will have to consider global warming (Изменението на климата засилва загубата на биологично разнообразие: целите за биологичното разнообразие след 2020 г. ще трябва да вземат предвид глобалното затопляне), ScienceDaily, Rockville, 2020.
(16) Summary for policymakers of the IPBES Global Assessment Report on Biodiversity and Ecosystem Services (Резюме за създателите на политики на доклада на IPBES за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги).
(17) Състояние на природата в ЕС – резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013 – 2018 г.
(18) Пето издание на „Глобалните перспективи за биологичното разнообразие“.
(19) Daszak, P. et al., Workshop Report on Biodiversity and Pandemics (Доклад от семинара относно биологичното разнообразие и пандемията), Междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги, Bonn, 2020.
(20) Пак там.
(21) Durant, O., Natural Medicine: Past to Present (Природна медицина: минало и настояще), University College of London, London, 2018.
(22) Доклад на ЕАОС от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Представяне на в защитените територии на Европа“.
(23) Ефективност на управлението в защитените зони от мрежа „Натура 2000“ на ЕС.
(24) ten Brink, P. et al., Natura 2000 – Jobs Scoping Study (Executive summary) (Широкообхватно проучване относно работните места (Общ преглед)), Институт за европейска политика в областта на околната среда, Брюксел, 2017 г.
(25) Пак там.
(26) Специален доклад на ЕСП от 21 февруари 2017 г., озаглавен „Необходими са повече усилия за осъществяване на пълния потенциал на мрежата „Натура 2000“.
(27) Доклад на ФАО от 20 май 2018 г., озаглавен „Защо пчелите са важни“.
(28) Приети текстове, P9_TA(2019)0104.
(29) IPBES Global Assessment Report of 31 May 2019 on Biodiversity and Ecosystem Services (Доклад на IPBES от 31 май 2019 г. за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги).
(30) Leclère, D. et al., ‘Bending the curve of terrestrial biodiversity needs an integrated strategy’ (За преобръщане на кривата на биологичното разнообразие на сушата е необходима интегрирана стратегия), Nature, Vol. 585, Nature Research, London, 2020, стр. 551 – 556.
(31) Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2021 г. относно защитата на почвите (приети текстове, P9_TA(2021)0143).
(32) Специален доклад на ЕСП, озаглавен "Биологичното разнообразие в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“.
(33) Доклад на ЕАОС, озаглавен „Околната среда в Европа – състояние и перспективи за 2020 г.: знания за прехода към устойчива Европа“.
(34) Bar-On, Y.M., Phillips, R. and Milo, R., ‘The biomass distribution on Earth’ (Разпределението на биомасата на Земята), Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, Vol. 115, No. 25, National Academy of Sciences, Washington, D.C., 2018.
(35) Специален доклад на ЕСП, озаглавен „Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост“.
(36) Статия на Европейския парламент от 9 декември 2020 г., озаглавена „Устойчиво горско стопанство: работата на Парламента за борба с обезлесяването“.
(37) Доклад на Комисията от 15 октомври 2020 г., озаглавен „Състоянието на природата в Европейския съюз – доклад за статуса и тенденциите през периода 2013 – 2018 г. при видовете и при типовете местообитания, защитени съгласно Директивата за птиците и Директивата за местообитанията“ (COM(2020)0635).
(38) Пак там.
(39) Доклад на ФАО и Програмата на ООН за околната среда от 22 май 2020 г., озаглавен „Състоянието на горите в световен мащаб – гори, биологично разнообразие и хора“.
(40) Резолюция на Европейския парламент, съдържаща препоръки към Комисията относно законодателната рамка на ЕС за спиране и обръщане на причинения от ЕС процес на глобално обезлесяване.
(41) Научен доклад на Съвместния изследователски център на Комисията в подкрепа на политиката от 13 октомври 2020 г., озаглавен „Картографиране и оценка на екосистемите и на осигуряваните от тях услуги: оценка на екосистемите в ЕС“ (допълнение) и инициатива на Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията BEST (доброволна схема за биологично разнообразие и екосистемни услуги в най-отдалечените региони и отвъдморските държави и територии на ЕС).
(42) Инициатива BEST
(43) Summary for policymakers of the IPBES Global Assessment Report on Biodiversity and Ecosystem Services (Резюме за създателите на политики на доклада на IPBES за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги).
(44) IPBES Global Assessment Report on Biodiversity and Ecosystem Services and Global Biodiversity Outlook 5 (Глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги и пето издание на „Глобалните перспективи за биологичното разнообразие“).
(45) Доклад на ФАО от 25 юни 2020 г., озаглавен „Послания за морските екосистеми II: насочване на курса към чисти, здрави и продуктивни морета чрез прилагане на екосистемен подход“.
(46) Специален доклад на IPCC от 24 септември 2019 г. за океаните и криосферата при променящия се климат.
(47) Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията, дескриптор 10: морски отпадъци.
(48) Пак там.
(49) Доклад на ЕАОС, озаглавен „Състояние на природата в ЕС – резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013 – 2018 г.“
(50) Доклад от семинара на IPBES от 29 октомври 2020 г. относно биологичното разнообразие и пандемията.
(51) Пак там.
(52) Доклад на Програмата на ООН за околната среда от 6 юли 2020 г., озаглавен „Предотвратяване на следващата пандемия – зоонозни болести и как да се прекъсне веригата на предаване“.
(53) Тристранен концептуален документ на ФАО-OIE-СЗО от април 2010 г. относно споделянето на отговорности и координирането на дейностите в световен мащаб с цел преодоляване на рисковете за здравето в допирните точки между екосистемите на човека и на животните.
(54) Съобщение на Комисията от 11 ноември 2020 г., озаглавено „Изграждане на Европейски здравен съюз: подсилване на издръжливостта на ЕС на трансгранични заплахи за здравето“ (COM(2020)0724).
(55) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (COM(2020)0727).
(56) Препоръка на IUCN от 10 септември 2016 г., озаглавена „Защитени зони и други важни за биологичното разнообразие зони във връзка с вредните за околната среда промишлени дейности и развитие на инфраструктура“.
(57) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици, (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.)
(58) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.).
(59) Брифинг на ЕАОС, озаглавен „Ефективност на управлението в защитените зони от мрежа „Натура 2000“ на ЕС“.
(60) Съобщение за медиите на Световната фондация по миграция на рибите от 28 юли 2020 г., озаглавено „Нов доклад предупреждава, че значителният спад в мигриращите сладководни рибни популации би могъл да застраши поминъка на милиони хора“.
(61) Състояние на природата в ЕС – резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013 – 2018 г.
(62) Доклад на Комисията от 2 октомври 2015 г. относно средносрочната оценка на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (COM(2015)0478).
(63) Състояние на природата в ЕС – резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013 – 2018 г.
(64) Бореалният (4,84%) и Атлантическият биогеографски регион (4,94%) са в благоприятно състояние в съответствие с данните (2019 г.), докладвани съгласно член 17 от Директивата за местообитанията за периода 2013 – 2018 г.
(65) данни (2019 г.), докладвани съгласно член 17 от Директивата за местообитанията за периода 2013 – 2018 г.
(66) Резолюция относно COP15 по Конвенцията за биологичното разнообразие.
(67) Резолюция относно ролята на ЕС за опазване и възстановяване на горите в света.
(68) Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2019 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 546/2011 по отношение на оценката на въздействието на продуктите за растителна защита върху медоносните пчели (приети текстове, P9_TA(2019)0041).
(69) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(70) Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО — Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15).
(71) Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика (приети текстове, P9_TA(2021)0040).
(72) неутралността по отношение на деградацията на земите е определена от страните по Конвенцията, както следва: състояние, при което количеството и качеството на поземлените ресурси, необходими за поддържане на екосистемните функции и услуги и за засилване на продоволствената сигурност, остават стабилни или се увеличават в рамките на посочени времеви и пространствени мащаби и екосистеми.
(73) Доклад на Европейската сметна палата от 18 декември 2018 г., озаглавен „Борба с опустиняването в ЕС – нарастваща заплаха, която изисква повече действия“.
(74) Състояние на природата в ЕС – резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013 – 2018 г.
(75) Специален доклад на Европейската сметна палата от 5 юни 2020 г., озаглавен „Биологичното разнообразие в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“.
(76) Пак там.
(77) Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105).
(78) Доклад на ЕАОС, озаглавен „Marine Messages II“, стр. 34.
(79) Технически документ на ФАО от 19 февруари 2019 г. относно рибарството и аквакултурите, озаглавен „Трета оценка на изхвърлянето на улов в морето в световен мащаб“.
(80) Специален доклад на ЕСП, озаглавен „Биологичното разнообразие в земеделските земи продължава да намалява въпреки приноса на ОСП“.
(81) Регламент (ЕС) 2016/2336 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 1).
(82) Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11).
(83) Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(84) Резолюция относно новия план за действие за кръгова икономика.
(85) Предварително споразумение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080 – C9-0077/2020 – 2020/0036(COD)).
(86) ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 48.
(87) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).
(88) Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).
(89) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).
(90) Tsiamis, K. et al., ‘Prioritizing marine invasive alien species in the European Union through horizon scanning’ (Приоритизиране на морските инвазивни чужди видове в Европейския съюз чрез сканиране на хоризонта), Aquatic Conservation – Marine and Freshwater Ecosystems, Vol. 30, No 4, John Wiley & Sons Ltd, Chichester, 2020.
(91) Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (OB L 317, 4.11.2014 г., стр. 35).
(92) Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от април 2020 г., озаглавен „A Comprehensive Overview of Global Biodiversity Finance“ (Всеобхватен преглед на глобалното финансиране за биологичното разнообразие).
(93) Резолюция относно COP15 по Конвенцията за биологичното разнообразие.
(94) Доклад на ad hoc техническата експертна група към КБР от 15 април 2020 г. относно оценката на риска.
(95) Пак там.
(96) Съобщение на Комисията от 18 февруари 2021 г., озаглавено „Преглед на търговската политика – отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021)0066).
(97) Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2016 г. относно Плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (OВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 117).
(98) Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на целите за устойчиво развитие за 2030 г. (OВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 9).
(99) Резолюция относно международното управление на океаните.
(100) Резолюция относно китолова в Норвегия.
(101) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OВ L 327, 22.12.2000 г., стp. 1 – 73).
(102) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
(103) Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28).
(104) Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).

Последно осъвременяване: 8 октомври 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност