Показалец 
Приети текстове
Сряда, 10 март 2021 г. - Брюксел
Програма „Митници“ ***II
 Механизъм на Съюза, съвместим с правилата на СТО, за коригиране на въглеродните емисии на границите
 Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане *
 Корпоративна надлежна проверка и корпоративна отчетност
 Прилагане на Регламента за строителните продукти
 Равно третиране в областта на заетостта и професиите с оглед на КПХУ

Програма „Митници“ ***II
PDF 121kWORD 42k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Митници“ за сътрудничество в областта на митниците и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1294/2013 (05265/1/2021 – C9-0091/2021 – 2018/0232(COD))
P9_TA(2021)0070A9-0038/2021

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05265/1/2021– C9‑0091/2021),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0442),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 74, параграф 4 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид член 67 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0038/2021),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета в съответствие с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 45.
(2) Приети текстове от 16.4.2019 г., P8_TA(2019)0385.


Механизъм на Съюза, съвместим с правилата на СТО, за коригиране на въглеродните емисии на границите
PDF 205kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г. относно механизъм на Съюза, съвместим с правилата на СТО, за коригиране на въглеродните емисии на границите (2020/2043(INI))
P9_TA(2021)0071A9-0019/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид споразумението, прието на 12 декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКOОНИК) в Париж (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид Emissions Gap Report („Доклад относно разликите в емисиите“) от 2019 г. по Програмата на ООН за околната среда,

–  като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5 °C и относно океаните и криосферата,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ (COM(2020)0562) и придружаващата го оценка на въздействието (SWD(2020)0176),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г. и от 17 – 21 юли 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията на извънредното заседание на Европейския съвет на 17 – 21 юли 2020 г.(1),

–  като взе предвид заключенията и препоръките на Европейската сметна палата в нейния Специален доклад № 18/2020 от 15 септември 2020 г., озаглавен „Схемата на ЕС за търговия с емисии – необходимо е безплатното разпределяне на квоти да бъде по-добре насочено“,

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),

–  като взе предвид своята позиция относно целта в областта на климата за 2030 г., а именно намаляване с 60% на емисиите на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.(4),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0019/2021),

A.  като има предвид, че неблагоприятните последици от изменението на климата съставляват пряка заплаха за човешкия поминък и сухоземните и морските екосистеми, както се потвърждава от специалните доклади на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 °C и относно океаните и криосферата; като има предвид, че тези последици са разпространени неравномерно, като най-неблагоприятните последици се усещат от по-бедните държави и хора;

Б.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) след 2030 г. смъртните случаи, свързани с изменението на климата, от недохранване, малария, дизентерия и топлинен стрес, се очаква да достигнат близо 250 000 годишно;

В.  като има предвид, че средната температура в световен мащаб вече се е повишила с над 1,1 °C над равнищата от прединдустриалния период(5);

Г.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент съгласно Парижкото споразумение да осъществяват действия в областта на климата въз основа на най-новите налични научни доказателства и понастоящем имат за цел постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.;

Д.  като има предвид, че през последните няколко десетилетия ЕС успя успешно да прекъсне връзката между териториалните емисии на парникови газове и икономическия растеж, като емисиите на парникови газове намаляха с 24%, докато БВП нарасна с повече от 60% между 1990 г. и 2019 г.; като има предвид, че това не отчита емисиите на ЕС, включени в международната му търговия, и следователно подценява неговия глобален въглероден отпечатък;

Е.  като има предвид, че през 2015 г. съотношението на внесените към изнесените емисии в ЕС беше приблизително 3:1, с 1,317 милиарда тона внесен CO2 и 424 милиона тона изнесен(6);

Ж.  като има предвид, че съществуващото законодателство на ЕС е било ефективно за постигането на приетите досега цели в областта на климата; като има предвид, че настоящият модел на схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), по-специално съществуващите разпоредби относно изместването на въглеродни емисии, не предостави ефективни стимули за необходимата декарбонизация на определени сектори, по-специално в промишлеността, и в някои случаи доведе до неоправдани извънредни печалби за дружествата бенефициери, както беше подчертано от Европейската сметна палата(7);

З.  като има предвид, че Комисията следва да продължи работата си по разработването на методологии за установяване на въглеродния и екологичния отпечатък на даден продукт, като използва подход, основан на целия жизнен цикъл, и като гарантира, че отчитането на съпътстващите емисии при продуктите отразява действителността, доколкото е възможно, включително емисиите от международния транспорт;

И.  като има предвид, че Комисията следва също така да проучи проследимостта на продуктите и услугите, за да се установят по-точно всички въздействия на техните жизнени цикли, като например добивът и използването на материали, производственият процес, използването на енергия, както и видът използван транспорт, с цел създаване на бази данни;

Й.  като има предвид, че понастоящем около 27% от световните емисии на CO2 от изгарянето на горива се отнасят до стоки, търгувани на международно равнище(8); като има предвид, че 90% от международния превоз на товари се извършва по море, което води до значителни емисии на парникови газове; като има предвид, че само емисиите на парникови газове от вътрешното корабоплаване бяха включени в първоначалния национално определен принос (НОП) на ЕС; като има предвид, че това подлежи на преразглеждане с оглед на повишената цел на ЕС за 2030 г.

К.  като има предвид, че кризата с COVID-19 донесе някои важни поуки, поради което в предложението на Комисията за нов инструмент за възстановяване – Next Generation EU – се подчертава необходимостта от укрепване на европейската автономност и устойчивост и необходимостта от къси вериги, по-специално от по-къси вериги за доставки на храни;

Л.  като има предвид, че е важно Комисията да има интегрирана визия за политиките в областта на климата, например като обърне внимание на целите за намаляване на емисиите, като например тези за морския транспорт, в координация със стратегии за ценообразуване на въглеродните емисии;

М.  като има предвид, че осигуряването на ефективно и съдържателно ценообразуване на въглеродните емисии като част от по-широка регулаторна среда може да служи като икономически стимул за развитие на производствени методи с по-нисък отпечатък на парникови газове и да насърчи инвестициите в иновации и нови технологии, като позволи декарбонизацията и кръговия характер на икономиката на ЕС; като има предвид, че ефективен механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите може да играе роля в този контекст;

Н.  като има предвид, че търговията може да бъде важен инструмент за насърчаване на устойчивото развитие и за подпомагане на борбата с изменението на климата; като има предвид, че единният пазар на ЕС е вторият по големина пазар на дребно в света, което поставя Съюза в уникално положение като фактор, определящ световните стандарти;

О.  като има предвид, че борбата срещу изменението на климата е фактор в конкурентоспособността и социалната справедливост и предлага голям потенциал по отношение на промишленото развитие, създаването на нови работни места, иновациите и регионалното развитие;

П.  като има предвид, че съгласно член ХХ от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) на членовете на СТО се позволява да прилагат мерки, които са необходими за защитата на живота или здравето на хората, животните или растенията (буква б)) или за опазването на природните ресурси (буква ж));

Р.  като има предвид, че ЕС следва да приеме, че трета държава може да въведе механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, ако тази държава прилага по-висока цена на въглеродните емисии;

С.  като има предвид, че чрез своята предизборна платформа президентът на САЩ Джо Байдън изрази благоприятна позиция по отношение на това, да се стреми да „наложи такси или квоти за корекция на въглеродните емисии върху стоки с висок въглероден интензитет от държави, които не изпълняват своите задължения във връзка с климата и околната среда“; като има предвид, че това би създало нова възможност за сътрудничество между ЕС и САЩ в борбата с изменението на климата и възстановяването на това ключово партньорство;

Т.  като има предвид, че по-голямата амбиция на ЕС по отношение на изменението на климата не бива да води до риск от изместване на въглеродни емисии за европейските промишлени отрасли;

Общи бележки

1.  изразява дълбока загриженост, че понастоящем нито един от представените национално определени приноси (НОП), включително тези на ЕС и неговите държави членки, не е в съответствие с целта за задържане на покачването на температурата в световен мащаб до значително под 2 °C, както е предвидено в Парижкото споразумение, при продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;

2.  изразява загриженост във връзка с липсата на сътрудничество от страна на някои от търговските партньори на ЕС в международните преговори по въпросите на климата през последните няколко години, което, както беше отбелязано неотдавна на COP 25, подкопава нашата колективна способност в световен мащаб за постигане на целите на Парижкото споразумение; насърчава всички страни да подкрепят колективно и научно обосновано глобално усилие, което може да допринесе за постигането на тези цели; призовава Комисията и Съвета да поддържат прозрачен, справедлив и приобщаващ процес на вземане на решения в рамките на РКООНИК;

3.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки имат отговорността и възможността да продължат да поемат водеща роля в глобалните действия в областта на климата заедно с другите водещи източници на емисии в световен мащаб; посочва, че ЕС е начело на глобалните действия в областта на климата, както е видно от приемането от него на целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и на плана му за засилване на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.; силно насърчава Комисията и държавите членки да засилят своята дипломация по въпросите на климата преди и след приемането на законодателното предложение за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, и по-специално да осигурят непрекъснат диалог с търговските партньори, за да стимулират действията в областта на климата; подчертава необходимостта от паралелни дипломатически усилия, за да се гарантира, че съседните на ЕС държави са ангажирани на ранен етап;

4.  подчертава централната роля на гражданите и потребителите при енергийния преход, и значението на стимулирането и подпомагането на избора на потребителите, с който се намалява въздействието върху климата чрез насърчаване на устойчиви дейности и реализиране на допълнителни ползи, които подобряват качеството на живот;

5.  отбелязва предложението на Комисията за определяне на целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. за „най-малко 55% нетно намаление на емисиите“ в сравнение с равнищата от 1990 г.; подчертава обаче факта, че Парламентът прие по-висока цел от 60%;

6.  отбелязва, че въпреки че ЕС в значителна степен е намалил своите вътрешни емисии на парникови газове, емисиите на парникови газове, включени във вноса в ЕС, непрекъснато се увеличават, като по този начин се подкопават усилията на Съюза за намаляване на глобалния му отпечатък; подчертава, че нетният внос на стоки и услуги в ЕС съставлява над 20% от вътрешните емисии на CO2 в Съюза; счита, че съдържанието на парникови газове във вноса следва да се наблюдава по-добре, за да се определят възможните мерки за намаляване на глобалния отпечатък на ЕС върху емисиите на парникови газове;

Разработване на съвместим с правилата на СТО механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

7.  подкрепя въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, при условие че той е съвместим с правилата на СТО и споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС, като не е дискриминационен или не представлява прикрито ограничение на международната търговия; счита, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би създал стимул за европейските промишлени отрасли и за търговските партньори на ЕС да декарбонизират своята промишленост и така би подкрепил както политиките на Съюза в областта на климата, така и световните политики за постигане на неутралност по отношение на емисиите на парникови газове в съответствие с целите на Парижкото споразумение; заявява недвусмислено, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде проектиран изключително за постигане на целите в областта на климата и да не се използва неправомерно като инструмент за засилване на протекционизма, неоправдана дискриминация или ограничения; подчертава, че този механизъм следва да подкрепя екологичните цели на ЕС, по-специално за по-добро справяне с емисиите на парникови газове, включени в промишлеността на ЕС и в международната търговия, като същевременно е недискриминационен и се стреми към еднакви условия на конкуренция в световен мащаб;

8.  подчертава, че най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави следва да получат специално третиране, за да се вземат предвид техните особености и потенциалното отрицателно въздействие на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите върху тяхното развитие;

9.  припомня ограниченията и предизвикателствата, с които трябва да се справят най-отдалечените региони, по-специално поради тяхната отдалеченост, островния характер и малкия размер на техния пазар, и призовава в механизма за корекция на въглеродните емисии на границите да се вземат надлежно под внимание техните специфични характерни особености въз основа на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

10.  отново заявява, че въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде част от пакет от законодателни мерки, за да се гарантира бързото намаляване на емисиите на парникови газове, произтичащи от производството и потреблението на ЕС, по-специално чрез увеличаване на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде съчетан с политики, насочени към създаване и насърчаване на инвестиции в нисковъглеродни промишлени процеси, включително чрез иновативни инструменти за финансиране, новия план за действие за кръгова икономика и по-широка промишлена политика на ЕС, която е амбициозна от екологична гледна точка и социално справедлива, с оглед ориентиране на декарбонизирана реиндустриализация на Европа с цел създаване на качествени работни места на местно равнище и гарантиране на конкурентоспособността на европейската икономика, като същевременно се изпълнява амбицията на ЕС в областта на климата и се предлага предвидимост и сигурност за осигуряване на инвестиции за неутралност по отношение на климата;

11.  подчертава, че продуктовите стандарти могат да осигурят нисковъглеродно и ефективно по отношение на ресурсите производство, както и да помогнат за гарантиране на минимално отрицателно въздействие върху околната среда от използването на продуктите; поради това призовава Комисията, като допълнение към въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите да предложи по-амбициозни и обвързващи норми и стандарти за предлагани на пазара на ЕС продукти от гледна точка на намаляването на емисиите на парникови газове и икономии на ресурси и енергия, в подкрепа на рамката на политиката за устойчиви продукти и новия план за действие за кръгова икономика;

12.  счита, че за да се предотвратят евентуални нарушения на вътрешния пазар и по веригата за създаване на стойност, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да обхваща целия внос на продукти и стоки, обхванати от СТЕ на ЕС, включително когато са вложени в междинни или крайни продукти; счита, че на първо време (още до 2023 г.) като отправна точка и след оценка на въздействието механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да обхваща енергийния сектор и енергоемките промишлени сектори като цимент, стомана, алуминий, петролни рафинерии, хартия, стъкло, химикали и торове, които продължават да получават значителни безплатни квоти и все още съставляват 94% от промишлените емисии на Съюза;

13.  подчертава, че съдържанието на емисиите на парникови газове във вноса следва да се отчита въз основа на прозрачни, надеждни и актуални специфични за продукта референтни показатели на равнището на инсталациите в трети държави и че по подразбиране, ако данните не са предоставени от страна на вносителя, следва да се отчита средното глобално съдържание на емисии на парникови газове на отделните продукти, разбито по различни производствени методи с различен интензитет на емисиите на парникови газове; счита, че ценообразуването на въглеродните емисии при вноса следва да обхваща както преките, така и непреките емисии и следователно също така следва да отчита специфичния за всяка държава въглероден интензитет на електроенергийната мрежа, или ако данните бъдат предоставени от вносителя – въглеродния интензитет на енергийното потребление на равнището на инсталацията;

14.  отбелязва, че понастоящем Комисията преценява всички различни варианти за въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, вариращи от данъчни инструменти до механизми, които използват СТЕ на ЕС; подчертава, че условията за разработване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се проучат успоредно с преразглеждането на СТЕ на ЕС, за да се гарантира, че те са взаимно допълващи се и съгласувани и да се избегне припокриване, което би довело до двойна защита на промишлените отрасли в ЕС; подчертава значението на прозрачен процес в основата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, включително чрез ангажиране със СТО и търговските партньори на ЕС при координация с Европейския парламент и внимателна оценка и сравнение на ефективността, ефикасността и правната осъществимост на различните форми на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите с оглед намаляване на общите световни емисии на парникови газове; настоява, че основната цел на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е свързана с околната среда и че поради това екологичните критерии следва да играят съществена роля при избора на инструмент, като гарантират предвидима и достатъчно висока цена на въглеродните емисии, която стимулира инвестициите за декарбонизация, за да се постигнат целите на Парижкото споразумение;

15.  подчертава значението на оценката на въздействието на всеки вариант върху стандарта на живот на потребителите, особено на тези, които принадлежат към по-уязвими групи, както и въздействието му върху приходите; призовава Комисията също така да включи в оценката на въздействието последиците за бюджета на ЕС от приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като собствен ресурс, в зависимост от избрания проект и условия;

16.  счита, че за да се преодолее потенциалният риск от изместване на въглеродни емисии, като същевременно се спазват правилата на СТО, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да начислява такси за въглеродното съдържание на вноса по начин, който отразява разходите за въглеродни емисии, заплащани от производителите от ЕС; подчертава, че ценообразуването на въглеродните емисии в рамките на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да отразява динамичното развитие на цената на квотите на ЕС в рамките на СТЕ на ЕС, като се гарантира предвидимост и по-малка нестабилност на цената на въглеродните емисии; счита, че вносителите следва да купуват квоти от отделна група от квоти в рамките на СТЕ на ЕС, чиято цена на въглеродните емисии съответства на тази в деня на трансакцията в СТЕ на ЕС; подчертава, че въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е само една от мерките при изпълнението на целите на Европейския зелен пакт и трябва също така да бъде придружено от необходимите мерки в секторите извън СТЕ, както и от амбициозна реформа на СТЕ на ЕС, за да се гарантира, че той осигурява съдържателно ценообразуване на въглеродните емисии, което изцяло зачита принципа „замърсителят плаща“, и да се допринесе за необходимото намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с актуализираната цел на ЕС в областта на климата до 2030 г. и целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., включително чрез разглеждане на коефициента на линейно намаление, определяне на нова основа за изчисляване на тавана и оценка на потенциалната необходимост от минимална цена за въглеродните емисии;

17.  подчертава, че въвеждането на акциз (или данък) върху въглеродното съдържание на всички консумирани продукти, както местни, така и вносни, не би елиминирало напълно риска от изместване на въглеродни емисии, би било трудно осъществимо от техническа гледна точка, предвид сложността на проследяването на въглеродните емисии в световните вериги за създаване на стойност и би могло да създаде значителна тежест за потребителите; признава, че фиксираното мито или фиксираният данък върху вноса биха могли да бъдат опростен инструмент за даване на силен и стабилен сигнал за цената за околната среда на внесения въглерод; счита обаче, че предвид фиксирания си характер един такъв данък той би бил по-малко гъвкав инструмент за отразяване на променящата се цена в СТЕ на ЕС; подчертава, че на практика един променлив данък, който автоматично отразява цената на СТЕ на ЕС, би бил равностоен на условна СТЕ; признава, че ако механизмът за въглеродна корекция по границите има фискален характер, съществува възможност за въвеждане на механизъм, основан на член 192, параграф 2 от ДФЕС;

18.  подчертава, че вносителите следва да имат възможност да докажат, в съответствие със стандартите на ЕС за мониторинг, отчитане и проверка, че съдържанието на въглеродни емисии в техните продукти е по-ниско от тези стойности, и да се възползват от съответното коригиране на дължимата сума с цел насърчаване на иновациите и инвестициите в устойчиви технологии по целия свят; счита, че това не следва да налага непропорционална тежест на МСП; подчертава, че прилагането на механизма ще трябва да се основава на набор от стандарти на ЕС, които да предотвратяват неговото заобикаляне или неправилно използване, и че за това ще бъде необходима силна административна структура;

19.  подчертава, че в рамките на механизма за въглеродна корекция по границите следва да се гарантира, че вносителите от трети държави няма да бъдат таксувани два пъти за въглеродното съдържание на своите продукти, за да се осигури равнопоставеното им третиране без дискриминация; призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на различните варианти на механизма за въглеродна корекция по границите върху най-слабо развитите държави;

20.  подчертава, че за разлика от СТЕ, механизмът не следва да третира изгарянето на дървесина като въглеродно неутрално гориво и в преразгледаната и актуализирана рамка въглеродните емисии от отсечена дървесина и изтощена вследствие на това почва следва да имат цена;

21.  настоятелно призовава Комисията да гарантира свеждането до минимум на рисковете, свързани с опитите на тези, които изнасят към ЕС, да избегнат механизма или да компрометират неговата ефективност например чрез пренасочване на продукция между пазарите или изнасяне на полуфабрикати;

Търговски аспекти на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

22.  призовава Парижкото споразумение и неговите цели да се превърнат в един от основните ръководни принципи на търговската политика, към която трябва да бъдат адаптирани всички търговски инициативи и техните инструменти на политиката, като бъде включена, наред с другото, като основен елемент на ССТ; изразява убеждението си, че такава целенасочена търговска политика може да бъде важен двигател за ориентиране на икономиките в посока към декарбонизация с цел постигане на целите в областта на климата, определени в Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт;

23.  изразява дълбока загриженост във връзка с подкопаването на многостранната търговска система; призовава Комисията да работи активно с правителствата на търговските партньори, за да се осигури непрекъснат диалог относно настоящата инициатива, като по този начин се предоставят стимули за действия в областта на климата както в рамките на Съюза, така и от неговите търговски партньори; подчертава, че търговската политика може и следва да се използва за популяризиране на положителна програма за околната среда и за избягване на големи различия в равнищата на амбиция по отношение на околната среда между ЕС и останалата част от света, както и че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде проектиран като действие, допълващо действията, предвидени в главите за търговията и устойчивото развитие в ССТ на ЕС; подчертава, че глобални действия, които правят излишен механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, трябва да бъдат крайната цел на инициативата, когато останалата част от света достигне до равнището на амбиция на ЕС за намаляване на емисиите на CO2; поради това счита, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се разглежда като средство за подпомагане на ускоряването на този процес, а не като средство за протекционизъм; очаква Комисията да започне преговори за глобален подход в рамките на СТО или Г-20;

24.  счита, че международната търговия и търговската политика са ключови фактори за прехода към неутрална по отношение на климата кръгова световна икономика с ефективно използване на ресурсите и поради това подкрепят усилията на световно равнище за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и на Парижкото споразумение; счита, че е налице неотложна необходимост от осъществяване на всеобхватна реформа на СТО, която да ѝ позволи да гарантира справедлива търговия, като същевременно се бори с глобалното затопляне; отбелязва, че правилата на ГАТТ датират от 1947 г. и счита, че те трябва да бъдат преосмислени в настоящия контекст на климатична криза; изразява очакване Комисията да предприеме незабавно инициативи за реформа на СТО с цел да се постигне съвместимост в целите в областта на климата; призовава Комисията да положи повече усилия за постигането на глобално ценообразуване на СО2 и за улесняването на търговията на технологии за опазване на климата и околната среда например чрез инициативи в областта на търговската политика като Споразумението за екологични стоки на СТО;

25.  призовава Комисията да продължи многостранните реформи в рамките на СТО, които привеждат международното търговско право в съответствие с целите на Парижкото споразумение и други аспекти на международното право, по-специално конвенциите на Международната организация на труда (МОТ); посочва, че механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите е съвместим с правилата на СТО, ако бъде проектиран с ясна екологична цел за намаляване на глобалните емисии на парникови газове и ако се придържа към най-висока степен на екологосъобразност;

26.  подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите може да допринесе за ЦУР; припомня, че насърчаването на достойния труд е също така ЦУР и настоятелно призовава Комисията да гарантира, че стоките, пуснати на пазара на ЕС, се произвеждат при условия, които спазват конвенциите на МОТ;

27.  отбелязва, че за да бъдат съвместими с правилата на СТО, разпоредбите на ГАТТ, например член I (принципа на третиране на най-облагодетелствана нация), член III (принципа на национално третиране) и – ако е необходимо – член XX (общи изключения), могат да бъдат основата на всеки проект на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, като обосновката му следва да бъде единствено и стриктно екологична – намаляване на емисиите на CO2 в световен мащаб и предотвратяване на изместването на въглеродни емисии;

28.  подчертава принципа на недискриминация съгласно член III от ГАТТ; подчертава, че еднаквото третиране на вноса и вътрешното производство е ключов критерий за гарантиране на съвместимостта на всяка мярка със СТО; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да създаде еднакви условия на конкуренция между местните и чуждестранните производители в ЕС чрез налагане на еквивалентна на СТЕ такса върху съпътстващите въглеродни емисии на внесените стоки в тези сектори, независимо от техния произход, като по този начин се гарантира пълна защита срещу изместването на въглеродни емисии за европейската промишленост и се избягва прехвърлянето на емисии към трети държави; подчертава, че прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да избегне двойна защита за инсталациите на ЕС, като същевременно се оценява въздействието върху износа и зависимите сектори по веригата за създаване на стойност; подчертава, че при разработването на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се спазва прост принцип, според който един тон въглерод не следва да бъде защитаван два пъти;

29.  подчертава, че е важно да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб за конкурентоспособността на европейската промишленост, без да се създават вредни последици за климата и околната среда; поради това настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на отстъпки за износ, но само ако може напълно да докаже тяхното положително въздействие върху климата и тяхната съвместимост с правилата на СТО; подчертава, че за да се предотврати порочното въздействие върху климата чрез стимулиране на по-малко ефективни производствени методи за европейската експортна промишленост и да се гарантира съвместимост със СТО, всяка форма на потенциална подкрепа за износа следва да бъде прозрачна, пропорционална и да не води до каквито и да било конкурентни предимства за експортната промишленост на ЕС в трети държави и следва да бъде строго ограничена до най-ефективните инсталации, така че да се запазят стимулите за намаляване на емисиите на парникови газове за експортните дружества от ЕС;

30.  подчертава, че всеки такъв механизъм трябва да създава стимули за промишлеността на ЕС и чужбина да произвежда чисти и конкурентоспособни продукти и да предотвратява изместването на въглеродни емисии, без това да застрашава възможностите за търговия;

31.  отбелязва, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е част от Европейския зелен пакт и инструмент за постигане на целта на ЕС за нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г.; отбелязва, че промишлените сектори с най-висока въглеродна и търговска интензивност биха могли да бъдат потенциално засегнати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, било то пряко или непряко, и че с тях следва да се провеждат консултации по време на целия процес; отбелязва също така, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би могъл да повлияе на веригите на доставки по такъв начин, че те да интернализират разходите за въглеродни емисии; подчертава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде лесен за администриране и да не създава ненужна финансова и административна тежест за предприятията, особено за МСП;

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите и собствените ресурси

32.  признава, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите може да се прилага или като разширяване на настоящия режим на мита, или като допълваща схема в рамките на съществуващата рамка на СТЕ на ЕС; подчертава, че и двата подхода биха могли да бъдат напълно съвместими с инициатива за собствени ресурси;

33.  подкрепя намерението на Комисията да използва приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, като нови собствени ресурси за бюджета на ЕС и изисква от Комисията да гарантира пълна прозрачност относно използването на тези приходи; подчертава обаче, че бюджетната роля на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде само последствие от инструмента; счита, че тези нови приходи следва да дадат възможност за по-голяма подкрепа за действията в областта на климата и за целите на Зеления пакт, като например справедливия преход и декарбонизацията на европейската икономика, както и за увеличаване на приноса на ЕС за международното финансиране на борбата с изменението на климата в полза на най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се държави, които са най-уязвими по отношение на изменението на климата, по-специално за да им се окаже подкрепа да преминат през процес на индустриализация, основан на чисти и декарбонизирани технологии; призовава Комисията да вземе под внимание социалните ефекти на механизма в предстоящото си предложение, с оглед на тяхното свеждане до минимум; подчертава, че приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, в никакъв случай не следва да се използват като скрити субсидии за силно замърсяващите европейски промишлени отрасли, което в крайна сметка би нарушило тяхната съвместимост с правилата на СТО;

34.  припомня, че Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха за създаването на нови собствени ресурси, включително механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, по време на следващата многогодишна финансова рамка в Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление, както и за нови собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (МИС)(9); подчертава, че предоставянето на финансовите потоци, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, за бюджета на ЕС би спомогнало за смекчаване на проблемите, свързани с фискалната еквивалентност, и за гарантиране на справедливо разпределение на въздействието между държавите членки, както и за гарантиране на опростена структура с минимални административни разходи; следователно заключава, че определянето на постъпленията като собствен ресурс на ЕС би намалило дела на вноските на база брутен национален доход (БНД) във финансирането на бюджета на ЕС и по този начин би спомогнало за взаимното използване на въздействието на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по справедлив начин във всички държави членки; счита, че всяка икономия на национално равнище поради по-ниски вноски на база БНД ще увеличи фискалното пространство на държавите членки;

35.  отчита различни предпазливи прогнози за приходите, вариращи от 5 до 14 милиарда евро годишно, в зависимост от обхвата и проектирането на новия инструмент; подчертава факта, че бюджетът на ЕС при всички случаи е изключително подходящ за поемане на колебанията в приходите или дори за дългосрочни регресивни ефекти;

36.  изразява решимост да гарантира, че собственият ресурс на база механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще бъде част от кошница от собствени ресурси, достатъчни да покрият степента на общите очаквани разходи за разходите по погасяване на главницата и лихвите по заемите, сключени съгласно инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), като същевременно се зачита принципът на универсалност; припомня освен това, че всеки излишък от погасителния план трябва все пак да остава в бюджета на ЕС като общ приход;

37.  подчертава, че въвеждането на „кошница“ от нови собствени ресурси, както е предвидено в пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси съгласно Междуинституционалното споразумение, би могло да улесни по-доброто съсредоточаване на разходите на равнището на ЕС върху приоритетни области и всеобщи обществени блага с висока ефективност в сравнение с националните разходи; припомня, че всяко неспазване от една от трите институции на условията, договорени в МИС, може да доведе до правно оспорване от страна на останалите;

38.  призовава институциите да предприемат активни последващи действия в духа и буквата на пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси съгласно Междуинституционалното споразумение, което предвижда този нов собствен ресурс да влезе в сила най-късно до 1 януари 2023 г.

Прилагане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и други аспекти

39.  подчертава, че прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да бъде придружено от премахването на всички форми на вредни за околната среда субсидии, предоставяни на енергоемки промишлени отрасли на национално равнище; призовава Комисията да направи оценка на различните практики на държавите членки по този въпрос с оглед на принципа „замърсителят плаща“;

40.  изисква механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите да бъде наблюдаван чрез независим орган под егидата на Комисията, който следва редовно да докладва и да предоставя прозрачна информация на Парламента, Съвета и Комисията при поискване и най-малко два пъти годишно;

41.  отбелязва, че ЕС е най-големият вносител на въглерод в света и че въглеродното съдържание на изнасяните от ЕС стоки е много по-ниско от това на внасяните стоки; стига до заключението, че европейските усилия за борба с изменението на климата са по-успешни от средното равнище на международните усилия; изтъква, че за да се измери въздействието на Съюза върху климата като цяло, е необходимо да се възприеме надежден метод на докладване, който да отчита емисиите на внасяните в ЕС стоки и услуги;

42.  освен това подчертава, че ако се полагат достатъчно международни усилия в областта на климата, например чрез надеждно, широкоразпространено и последователно международно ценообразуване на въглеродните емисии и чрез напълно конкурентоспособни технологии, продукти и производствени процеси с ниски емисии, с течение на времето механизмът ще загуби своята актуалност; счита, че изменението на климата е глобален проблем, който изисква глобални решения, и поради това счита, че ЕС следва да продължи да подкрепя създаването на глобална рамка за ценообразуване за CO2 в съответствие с член 6 от Парижкото споразумение; насърчава Комисията да разработи механизма с ясен и амбициозен график за неговото прилагане и развитие; припомня, че някои технически решения за смекчаване на въздействието на CO2 са все още в пилотен етап, и съответно призовава Комисията да продължи да полага усилия за допълнителното им разработване; призовава Комисията да проектира този механизъм като част от един цялостен и далновиден пакет от политики, който да е съобразен с постигането най-късно до 2050 г. на икономика, която да се характеризира с висока енергийна и ресурсна ефективност и с нулеви нетни емисии на парникови газове;

43.  припомня, че политиката на ЕС в областта на климата, промишлената политика и целта за поддържане и увеличаване на устойчивия икономически растеж трябва да вървят ръка за ръка; подчертава, че всеки един такъв механизъм трябва да бъде интегриран в нашата промишлена стратегия, така че да се стимулират промишлените отрасли да произвеждат чисти и конкурентоспособни продукти;

44.  подчертава, че за да функционира правилно, механизмът следва да гарантира намаляването на емисиите, внасяни в ЕС, и да защитава по възможно най-ефективен начин климата срещу риска от изместване на въглеродни емисии, като същевременно спазва правилата на СТО; отбелязва, че механизмът трябва да бъде проектиран по начин, който да гарантира неговото ефективно и опростено прилагане и същевременно да предотвратява заобикалянето на правилата, като например преразпределянето на ресурси или вноса на полуфабрикати или крайни продукти, които не са включени в обхвата на механизма;

45.  призовава Комисията да предоставя технически консултации и подкрепа на промишлените отрасли във и извън ЕС, по-специално на МСП, с оглед на създаването на надеждни системи за отчитане на емисиите на парникови газове на вноса, с цел да се запази силната позиция на европейската промишленост, без да се създават технически пречки за търговските партньори;

46.  призовава да се извърши специална оценка на въздействието на механизма върху МСП и върху конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; призовава при необходимост да се създаде механизъм за подкрепа на МСП с цел те да се приспособят успешно към новата пазарна действителност и по този начин да не се позволи те да се превърнат в жертва на нелоялни практики от страна на по-големите участници на пазара;

47.  освен това отбелязва, че за да се предотврати нелоялната конкуренция на европейския пазар, механизмът не следва да създава неизгодни условия на конкуренция за конкуриращи се материали; подчертава, че най-благоприятните за климата материали не следва да се оказват в неизгодно конкурентно положение;

48.  подчертава, че този механизъм е важен с оглед на гарантирането на представителството на европейските граждани и на техните интереси и допринасянето за реализирането на приоритетите на ЕС като опазване на климата, устойчив растеж и конкурентоспособност в международен план; призовава следователно Комисията и Съвета да осигурят пълноценното участие на Европейския парламент като съзаконодател в законодателния процес за създаването на механизма.

o
o   o

49.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0206.
(2) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(4) Изменения, приети от Европейския парламент на 8 октомври 2020 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (Приети текстове, P9_TA(2020)0253).
(5) Световна метеорологична организация (СМО), „Декларация за състоянието на световния климат през 2019 г.“
(6) Fezzigna, P., Borghesi, S., Caro, D., ‘Revising Emission Responsibilities through Consumption-Based Accounting: A European and Post-Brexit Perspective’ („Преразглеждане на отговорностите в областта на емисиите чрез счетоводство, основано на потреблението: европейска перспектива и перспектива след Брексит“) в Sustainability, 17 януари 2019 г.
(7) Вж. Специален доклад № 18/2020 на Европейската сметна палата:
(8) Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ‘CO2 emissions embodied in international trade and domestic final demand: methodology and results using the OECD inter-country input-output database’ („Емисии на CO2, въплътени в международната търговия и крайното вътрешно търсене: Методология и резултати чрез използване на междудържавната база данни на ОИСР за вложени ресурси и продукция“), 23 ноември 2020 г.
(9) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.


Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане *
PDF 274kWORD 75k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (COM(2020)0314 – C9-0213/2020 – 2020/0148(CNS))
P9_TA(2021)0072A9-0015/2021

(Специална законодателна процедура – консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2020)0314),

–  като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C9‑0213/2020),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0015/2021),

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  През последните години Директива 2011/16/ЕС на Съвета21 беше изменяна няколко пъти в рамките на новите инициативи на Съюза в областта на данъчната прозрачност. С тези промени се въведоха преди всичко задължения за предоставяне на информация, последвани от задължения за съобщаване на информация на другите държави членки във връзка с финансови сметки, предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, отчети по държави и подлежащи на оповестяване трансгранични договорености. По този начин тези изменения разшириха обхвата на автоматичния обмен на информация. Данъчните органи сега разполагат с по-широк набор от инструменти за сътрудничество с цел откриване на и справяне с различни форми на данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци.
(1)  През последните години Директива 2011/16/ЕС на Съвета21 беше изменяна няколко пъти в рамките на новите инициативи на Съюза в областта на данъчната прозрачност. С тези промени се въведоха преди всичко задължения за предоставяне на информация, последвани от задължения за съобщаване на информация на другите държави членки във връзка с финансови сметки, предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, отчети по държави и подлежащи на оповестяване трансгранични договорености. По този начин тези изменения разшириха обхвата на автоматичния обмен на информация. Данъчните органи сега разполагат с по-широк набор от инструменти за сътрудничество с цел откриване на и справяне с различни форми на данъчни измами, отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, за да бъдат защитени данъчните приходи и да се гарантира справедливо данъчно облагане.
_________________
_________________
21 Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
21 Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 1 a (ново)
(1а)   По-широкият набор от инструменти за сътрудничество, цифровият преход и целта за засилване на сътрудничеството между националните органи изискват квалифицирани човешки ресурси и достатъчно финансови ресурси. За целта предложените промени трябва да бъдат съпътствани от подходящи по размер инвестиции, основно за адаптиране на информационните технологии и цифровата инфраструктура и за професионално обучение. В крайна сметка капацитетът на държавите членки за обработване на цялата получена финансова информация следва да се повиши и да се увеличат финансовите, човешките и ИТ ресурсите на данъчните администрации.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  През последните години Комисията следеше прилагането на Директива 2011/16/ЕС22, а през 2019 г. направи оценка на директивата. Въпреки направените значителни подобрения в областта на автоматичния обмен на информация, все още съществува необходимост от усъвършенстване на действащите разпоредби, свързани с всички форми на обмен на информация и административно сътрудничество.
(2)  През последните години Комисията следеше прилагането на Директива 2011/16/ЕС22, а през 2019 г. направи оценка на директивата. Въпреки направените значителни подобрения в областта на автоматичния обмен на информация, все още съществува необходимост от усъвършенстване на действащите разпоредби, свързани с всички форми на обмен на информация и административно сътрудничество. Може да се наложи редовно актуализиране на тази директива, за да се вземе предвид развитието на положението във връзка с данъчната прозрачност.
_________________
_________________
22 Европейска комисия, Работен документ на службите на Комисията, Оценка на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, SWD(2019)0328.
22 Европейска комисия, работен документ на службите на Комисията, оценка на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО, SWD(2019)0328.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Съгласно член 5 от Директива 2011/16/ЕС по искане на запитващия орган запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, с която разполага, или тази, която получава в резултат на административни разследвания, и която има предполагаема значимост за администрирането и контрола върху изпълнението на националните закони на държавите членки относно данъците, попадащи в обхвата на посочената директива. За да се гарантира ефективност на обмена на информация и да се предотвратят необосновани откази на искания, както и да се осигури правна яснота и сигурност за данъчните администрации и за данъчнозадължените лица, стандартът за предполагаема значимост следва да бъде ясно определен. В този контекст следва да се изясни също така, че стандартът за предполагаема значимост не би следвало да се прилага за исканията за допълнителна информация вследствие на обмен на информация в съответствие с член 8a на Директива 2011/16/ЕС относно предварителни трансгранични данъчни становища или предварителни споразумения за ценообразуване.
(3)  Съгласно член 5 от Директива 2011/16/ЕС по искане на запитващия орган запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, с която разполага, или тази, която получава в резултат на административни разследвания, и която има предполагаема значимост за администрирането и контрола върху изпълнението на националните закони на държавите членки относно данъците, попадащи в обхвата на посочената директива. За да се гарантира ефективност на обмена на информация и да се предотвратят необосновани откази на искания, както и да се осигури правна яснота и сигурност за данъчните администрации и за данъчнозадължените лица, стандартът за предполагаема значимост следва да бъде ясно определен в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, в която се посочва, че терминът „предполагаема значимост“ има за цел да осигури обмен на информация по данъчни въпроси във възможно най-голяма степен. В този контекст следва да се изясни също така, че стандартът за предполагаема значимост не би следвало да се прилага за исканията за допълнителна информация вследствие на обмен на информация в съответствие с член 8a на Директива 2011/16/ЕС относно предварителни трансгранични данъчни становища или предварителни споразумения за ценообразуване.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 3 a (ново)
(3а)   Съюзът и държавите членки следва да гарантират хармонизирана система от санкции и наказания в целия Съюз, за да се предотврати използването от страна на операторите на платформи на пропуски и разлики между данъчните системи на държавите членки. При нарушаване на правилата следва да се обмисли налагането на финансови санкции и изключването от участие в обществени поръчки. В крайни и повтарящи се случаи следва да има възможност за отнемане на разрешителното за стопанска дейност на оператора на платформа.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 4 a (ново)
(4а)  За да бъдат данъкоплатците правилно и напълно информирани, компетентните органи на държавите членки следва да оповестяват категориите доходи, по отношение на които информацията се споделя автоматично с компетентните органи на други държави членки и трети държави или юрисдикции.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 4 б (ново)
(4б)   Всяка информация относно трансгранични схеми с последици за трети държави също следва да се разкрива на данъчните органи в тези държави. Това изискване следва да се отнася по-специално за развиващите се държави, които често имат по-ограничен достъп до международни системи за обмен на данъчна информация.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 6 a (ново)
(6а)   Правилното идентифициране на данъчнозадължените лица е от съществено значение за ефективния обмен на информация между данъчните администрации. Данъчен идентификационен номер (ДИН) следва да се предоставя винаги когато това се изисква от Директива 2011/16/ЕС и следва да бъде създаден европейски ДИН като най-добър начин за такова идентифициране. Европейският ДИН би позволил на всяка трета страна бързо, лесно и правилно да идентифицира и вписва ДИН при трансгранични отношения и би послужил като основа за ефективен автоматичен обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 7
(7)  Данъчните администрации често отправят искания за информация до оператори на цифрови платформи. Това причинява на операторите на цифрови платформи значителни административни разходи и разходи за спазване на изискванията. В същото време някои държави членки са наложили едностранно задължение за предоставяне на информация, което създава допълнителна административна тежест за операторите на платформи, тъй като те трябва да спазват множество национални стандарти за предоставяне на информация. Затова от съществено значение е прилагането на стандартизирано задължение за предоставяне на информация на целия вътрешен пазар.
(7)  Данъчните администрации често отправят искания за информация до оператори на цифрови платформи. Това причинява на операторите на цифрови платформи значителни административни разходи и разходи за спазване на изискванията. В същото време някои държави членки са наложили едностранно задължение за предоставяне на информация, което създава допълнителна административна тежест за операторите на платформи, тъй като те трябва да спазват множество национални стандарти за предоставяне на информация. Затова от съществено значение е прилагането на стандартизирано задължение за предоставяне на информация на целия вътрешен пазар. Тази стандартизация е от съществено значение за насърчаването на три основни цели: ограничаване до минимум на разходите на операторите за спазване на изискванията, повишаване на ефикасността на националните органи и намаляване на бюрокрацията за данъчнозадължените лица и данъчните администрации.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 7 a (ново)
(7а)  Цифровизацията на икономиката е един от крайъгълните камъни на бъдещата стратегия на Съюза за икономика и растеж. Съюзът следва да бъде привлекателен терен за цифровите дружества, по-специално за техния търговски потенциал и потенциал за иновации и заетост. При все това, цифровите стоки и услуги обикновено са много мобилни и нематериални и поради това по-често са засегнати от практики за агресивно данъчно планиране, тъй като при много бизнес модели не е необходима материална инфраструктура за осъществяване на сделки с клиенти и генериране на печалби. Това поставя под въпрос пригодността на корпоративните данъчни модели на Съюза, разработени за традиционните индустрии, включително по отношение на степента, до която могат да се преосмислят критериите за остойностяване и изчисляване, за да съответстват на търговските дейности през XXI век. Нещо повече, това води до положение, при което онлайн търговците и търговците, които осъществяват дейност посредством платформи, понастоящем имат възможността да генерират постъпления, които не се отчитат в достатъчна степен и за които съответно съществува висок риск да не бъдат обложени с данък в пълна степен или изобщо.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  Предвид цифровия характер и гъвкавостта на цифровите платформи, задължението за предоставяне на информация следва да обхване и тези оператори на платформи, които извършват търговска дейност в Съюза, но не са местни лица за данъчни цели, нито са учредени или управлявани в държава членка, нито имат място на стопанска дейност в държава членка. Това ще гарантира равнопоставеност между платформите и ще предотврати нелоялната конкуренция. За да улеснят това, чуждестранните платформи следва да бъдат задължени да се регистрират и да предоставят информация на единствена държава членка, за да могат да извършват дейност на вътрешния пазар.
(13)  Предвид цифровия характер и гъвкавостта на цифровите платформи, задължението за предоставяне на информация следва да обхване и тези оператори на платформи, които извършват търговска дейност в Съюза, но не са местни лица за данъчни цели, нито са учредени или управлявани в държава членка, нито имат място на стопанска дейност в държава членка. Това ще гарантира равнопоставеност между платформите и ще предотврати нелоялната конкуренция. За да улеснят това, чуждестранните платформи следва да бъдат задължени да се регистрират и да предоставят информация на единствена държава членка, за да могат да извършват дейност на вътрешния пазар, като се взема предвид местоположението на тяхната световна или регионална централа, тяхното действително място на управление, както и наличието на съществена стопанска дейност в избраната държава членка.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 14 a (ново)
(14а)   Предвид факта, че във все по-цифровизираната и глобализирана икономика се разкриват сложни и предизвикателни измерения, като криптоактивите, е важно да се увеличи сътрудничеството между националните данъчни администрации в тази област. Ясно определение за „криптоактиви“, като се вземе предвид текущата работа в рамките на ОИСР и FATF, е важно при воденето на борба срещу отклонението от данъчно облагане и насърчаването на справедливото данъчно облагане. FATF прие широко определение за виртуална валута и препоръча в приложното поле на задълженията в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма да се включи всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности, включващи обмен между криптоактиви, прехвърляне на криптоактиви и участие в предоставянето на финансови услуги, свързани с първоначалното предлагане на монети. Разпространението на криптовалути е актуален въпрос, който следва да бъде разгледан въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност като част от усилието за увеличаване на административното сътрудничество. Наред с това, предвид общия напредък в областта на технологиите е налице необходимост от усъвършенствани надзорни механизми, които са в тесен контакт със съответните органи за борба с финансовите престъпления.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 15
(15)  Постигането на целта за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци би могло да се обезпечи с налагане на изискване на операторите на платформи да предоставят информация на ранен етап за доходите, заработени чрез платформите, преди националните данъчни органи да направят своето годишно определяне на размера на данъчните задължения. С цел да се улесни работата на данъчните органи предоставената информация следва да се обменя в срок до един месец след предоставянето ѝ. С цел да се улесни автоматичният обмен на информация и да се подобри ефикасното използване на ресурсите информацията следва да се обменя по електронен път посредством съществуващата обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза.
(15)  Постигането на целта за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци би могло да се обезпечи с налагане на изискване на операторите на платформи да предоставят информация на ранен етап за доходите, заработени чрез платформите, преди националните данъчни органи да направят своето годишно определяне на размера на данъчните задължения. С цел да се улесни работата на данъчните органи предоставената информация следва да се обменя без ненужно забавяне и най-късно в срок до един месец след предоставянето ѝ. С цел да се улесни автоматичният обмен на информация и да се подобри ефикасното използване на ресурсите информацията следва да се обменя по електронен път посредством съществуващата обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза. Цифровата инфраструктура следва да бъде устойчива и да гарантира най-висок стандарт на сигурност.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 15 a (ново)
(15а)   Настоящата директива следва да гарантира, че компетентните органи могат да имат достъп до данни относно срока на договорите за наем, когато има ограничения на срока за краткосрочно наемане на имот, за да се улесни прилагането на тези ограничения и контролът върху нарастването на наемните цени в Съюза.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 15 б (ново)
(15б)   Физическите лица, които имат достъп до информация относно чувствителна данъчна информация за оператори на платформи и многонационални корпорации във връзка с практики за отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, следва да бъдат насърчавани да сигнализират и да сътрудничат на органите дискретно и като зачитат обществения интерес, и следва да бъдат напълно защитени, ако го правят.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 16
(16)  Направената от Комисията оценка на Директива 2011/16/ЕС показа необходимостта от последователно наблюдение на ефективността при прилагането на Директивата и на националните разпоредби за нейното транспониране, даващи възможност за прилагането ѝ. За да може Комисията да продължи надлежно да наблюдава и да оценява ефективността на автоматичния обмен на информация по Директива 2011/16/ЕС, държавите членки следва да бъдат задължени ежегодно да съобщават на Комисията статистически данни относно този обмен.
(16)  Направената от Комисията оценка на Директива 2011/16/ЕС показа необходимостта от последователно наблюдение на ефективността при прилагането на Директивата и на националните разпоредби за нейното транспониране, даващи възможност за прилагането ѝ. За да може Комисията да продължи надлежно да наблюдава и да оценява ефективността на автоматичния обмен на информация по Директива 2011/16/ЕС, държавите членки следва да бъдат задължени ежегодно да съобщават на Комисията статистически данни относно този обмен. Те следва също така ежегодно да съобщават на Комисията цялата съответна информация, свързана с пречките пред правилното прилагане на посочената директива.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 16 a (ново)
(16a)  В срок от две години от влизането в сила на настоящата директива Комисията следва да представи доклад за прилагането и ефикасността на разпоредбите, които настоящата директива въвежда в Директива 2011/16/ЕС, и прави конкретни предложения, включително законодателни предложения, за нейното подобряване. Този доклад следва да се оповестява публично.
Изменение 18
Предложение за директива
Съображение 19
(19)  Многостранните проверки, извършени с подкрепата на програма „Фискалис 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския съвет и на Съвета5, показаха ползата от координираните проверки на един или повече данъчнозадължени лица, които представляват общ или допълващ се интерес за две или повече данъчни администрации в Съюза. Тъй като няма изрично правно основание за извършване на съвместни ревизии, понастоящем това става въз основа на комбинираните разпоредби на Директива 2011/16/ЕС относно присъствието на чуждестранни длъжностни лица на територията на други държави членки и относно паралелните проверки. В много случаи обаче тази практика се оказва недостатъчна и без правна яснота и сигурност.
(19)  Многостранните проверки, извършени с подкрепата на програма „Фискалис 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския съвет и на Съвета5, показаха ползата от координираните проверки на един или повече данъчнозадължени лица, които представляват общ или допълващ се интерес за две или повече данъчни администрации в Съюза. Поради това проверките на място и съвместните одити следва да бъдат част от рамката на Съюза за сътрудничество между данъчните администрации. Тъй като няма изрично правно основание за извършване на съвместни ревизии, понастоящем това става въз основа на комбинираните разпоредби на Директива 2011/16/ЕС относно присъствието на чуждестранни длъжностни лица на територията на други държави членки и относно паралелните проверки. В много случаи обаче тази практика се оказва недостатъчна и без правна яснота и сигурност. Поради това е важно да се премахне тази правна несигурност и да се предвиди правно основание за проверките в рамките на административното сътрудничество.
__________________
__________________
5 Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския съвет и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. („Фискалис 2020“) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 25).
5 Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския съвет и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. („Фискалис 2020“) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 25).
Изменение 19
Предложение за директива
Съображение 20
(20)  Държавите членки следва да приемат ясна и ефикасна нормативна уредба, за да позволят на своите данъчни органи да извършват съвместни ревизии на лица с трансгранични дейности. Съвместните ревизии са административни разследвания, които се извършват съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки за проверка на случай, свързан с едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тези държави членки. Съвместните ревизии могат да изиграят важна роля в приноса за по-доброто функциониране на вътрешния пазар. Съвместните ревизии следва да бъдат структурирани така, че да осигуряват правна сигурност на данъчнозадължените лица чрез ясни процедурни правила, в това число за ограничаване на риска от двойно данъчно облагане.
(20)  Държавите членки следва да приемат ясна и ефикасна нормативна уредба, за да позволят на своите данъчни органи да извършват съвместни ревизии на лица с трансгранични дейности. Съвместните ревизии са административни разследвания, които се извършват съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки за проверка на случай, свързан с едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тези държави членки. Съвместните ревизии могат да изиграят важна роля в приноса за по-доброто функциониране на вътрешния пазар. Съвместните ревизии следва да бъдат структурирани така, че да осигуряват правна сигурност на данъчнозадължените лица чрез ясни процедурни правила, в това число за ограничаване на риска от двойно данъчно облагане. Като допълнение на необходимата правна рамка, държавите членки следва да предвидят условията, улесняващи организацията на съвместните ревизии на оперативно равнище, по-специално като подкрепят обучението, включително езиковото обучение, на персонала, който вероятно ще извършва съвместни ревизии. Припомня се, че по програма „Фискалис“ може да бъде предоставена финансова подкрепа в това отношение.
Изменение 20
Предложение за директива
Съображение 21
(21)  С цел да се гарантира ефективността на процеса отговорите на исканията за съвместни ревизии следва да се предоставят в определен срок. Отхвърлените искания следва да се обосновават. Процедурните механизми, приложими за съвместната ревизия, следва да бъдат тези на държавата членка, в която се извършва съответната ревизия. Съответно доказателствата, събрани по време на съвместната ревизия, следва да се признават взаимно от всички компетентни органи на участващите държави членки. Също толкова важно е компетентните органи да постигнат съгласие по фактите и обстоятелствата на случая и да се опитат да постигнат споразумение по отношение на това как да тълкуват данъчното състояние на ревизираното лице (ревизираните лица). С цел да се гарантира, че резултатът от съвместната ревизия ще може да бъде използван в участващите държави членки, окончателният доклад следва да има равносилна правна стойност на съответните национални актове, които се издават в резултат на ревизия в участващите държави членки. Ако е необходимо, държавите членки следва да осигурят правната рамка за извършване на съответното коригиране.
(21)  С цел да се гарантира ефективността на процеса отговорите на исканията за съвместни ревизии следва да се предоставят в определен срок. Отхвърлените искания следва да се обосновават, следва да бъдат възможни само поради причините, посочени в настоящата директива, и следва да подлежат на право на отговор от страна на запитващия орган. Процедурните механизми, приложими за съвместната ревизия, следва да бъдат тези на държавата членка, в която се извършва съответната ревизия. Съответно доказателствата, събрани по време на съвместната ревизия, следва да се признават взаимно от всички компетентни органи на участващите държави членки. Също толкова важно е компетентните органи да постигнат съгласие по фактите и обстоятелствата на случая и да се опитат да постигнат споразумение по отношение на това как да тълкуват данъчното състояние на ревизираното лице (ревизираните лица). С цел да се гарантира, че резултатът от съвместната ревизия ще може да бъде използван в участващите държави членки, окончателният доклад следва да има равносилна правна стойност на съответните национални актове, които се издават в резултат на ревизия в участващите държави членки. Ако е необходимо, държавите членки следва да осигурят правната рамка за извършване на съответното коригиране.
Изменение 21
Предложение за директива
Съображение 24 a (ново)
(24а)  Също толкова важно е да се подчертае, че не само обменът на информация между данъчните органи, но и споделянето на най-добри практики допринасят за по-ефикасно събиране на данъци. В съответствие с програмата „Фискалис 2020“ държавите членки следва да дадат приоритет на споделянето на най-добри практики между данъчните органи.
Изменение 22
Предложение за директива
Съображение 26
(26)  С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 2011/16/ЕС, и по-специално за автоматичния обмен на информация между данъчните органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на стандартен формуляр с ограничен брой компоненти, в т.ч. за езиковия режим. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета25.
(26)  С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Директива 2011/16/ЕС, и по-специално за автоматичния обмен на информация между данъчните органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на стандартен формуляр с ограничен брой компоненти, в т.ч. за езиковия режим. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета25. Комисията има право да съставя доклади и документи, като използва обменената информация, несъдържаща посочване на конкретни самоличности, така че да вземе под внимание правото на данъчнозадължените лица на поверителност и като спазва Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.
_________________
_________________
25 Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
25 Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Изменение 23
Предложение за директива
Съображение 26 a (ново)
(26a)  Всяко обработване на лични данни, което се извършва в рамките на Директива 2011/16/ЕС, следва да продължи да бъде в съответствие с регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725. Обработването на данни, предвидено в Директива 2011/16/ЕС, е предназначено единствено да обслужва широкия обществен интерес в областта на данъчното облагане, а именно борбата с данъчните измами, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, гарантиране на данъчните приходи и насърчаване на справедливо данъчно облагане, което укрепва възможностите за социално, политическо и икономическо приобщаване в държавите членки. Поради това в Директива 2011/16/ЕС позоваванията на относимото право на ЕС в областта на защитата на данните следва да бъдат актуализирани и допълнени с правилата, посочени в настоящата директива.
Изменение 24
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 3 – първа алинея – точка 9 – буква а
a)  за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а, 8аа, 8аб и 8ав — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време.
a)  за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а, 8аа, 8аб и 8ав — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена и нова информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време.
Изменение 25
Предложение за директива
Член 1 – първа алинея – точка 1 а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 3 – първа алинея – точка 14
(1а)   В член 3 точка 14 се изменя, както следва:
14.  „предварително трансгранично данъчно становище“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:
“14. „предварително данъчно становище“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и – независимо от неговия формален, неформален, правно обвързващ или необвързващ характер, което отговаря на следните условия:
a)  е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на държава членка или от нейно име, или от териториални или административни подразделения на държавата членка, включително местните органи, независимо от това дали действително се използва или не;
a)  е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на държава членка или от нейно име, или от териториални или административни подразделения на държавата членка, включително местните органи, независимо от това дали действително се използва или не;
б)  е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва;
б)  е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва;
в)  се отнася до тълкуването или прилагането на правна или административна разпоредба относно администрирането или прилагането на националното законодателство, отнасящо се до данъците на държавата членка или нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи;
в)  се отнася до тълкуването или прилагането на правна или административна разпоредба относно администрирането или прилагането на националното законодателство, отнасящо се до данъците на държавата членка или нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи;
г)  се отнася до трансгранична сделка или до това дали дейността, извършвана от дадено лице в друга юрисдикция, води до установяване на място на стопанска дейност или не; както и
д)  е издадено преди момента на извършване на сделките или дейността в друга юрисдикция, които потенциално могат да доведат до установяване на място на стопанска дейност, или преди подаване на данъчна декларация за периода, в който е извършена сделката или поредицата от сделки или дейности. Трансграничните сделки могат да включват инвестиции, доставка на стоки, услуги, финансиране или използване на материални или нематериални активи, без да се ограничават до тях, като не е необходимо в извършването им пряко да участва лицето, за което е издадено предварителното трансгранично данъчно становище;
д)  е издадено преди момента на извършване на сделките или дейността в друга юрисдикция, които потенциално могат да доведат до установяване на място на стопанска дейност, или преди подаване на данъчна декларация за периода, в който е извършена сделката или поредицата от сделки или дейности. Сделките могат да включват инвестиции, доставка на стоки, услуги, финансиране или използване на материални или нематериални активи, без да се ограничават до тях, като не е необходимо в извършването им пряко да участва лицето, за което е издадено предварителното данъчно становище;
(Това изменение се прилага в целия текст. Приемането му ще наложи съответните промени в целия текст.)
Изменение 26
Предложение за директива
Член 1 – алинея 1 – точка 1 б (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 3 – първа алинея – точка 16
(1б)   В член 3 се заличава точка 16.
Изменение 27
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2011/16/ЕС.
Член 5а – параграф 1
1.  За целите на искане по член 5 исканата информация се счита за предполагаемо значима, когато в момента на отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното законодателство има разумна вероятност исканата информация да е значима по отношение на данъчните дела на един или повече данъчнозадължени лица, идентифицирани по име/фирма или по друг начин, и да е обоснована за целите на разследването.
1.  За целите на искане по член 5 исканата информация се счита за предполагаемо значима, когато в момента на отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното законодателство има разумна вероятност исканата информация да е значима по отношение на данъчните дела на един или повече данъчнозадължени лица, идентифицирани по име/фирма или по друг начин, и да е обоснована за целите на изчисляването, събирането и управлението на данъците.
Изменение 28
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2011/16/ЕС.
Член 5a – параграф 2
2.  С цел да докаже предполагаемото значение на поисканата информация запитващият компетентен орган предоставя на запитания орган подкрепящи сведения, и по-конкретно относно данъчната цел, за която се иска информацията, и основанията, които показват, че исканата информация се съхранява от запитания орган или се намира на разположение или под контрола на лице в рамките на юрисдикцията на запитания орган.
2.  С цел да докаже предполагаемото значение на поисканата информация запитващият компетентен орган предоставя на запитания орган подкрепящи сведения.
Изменение 29
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 7 – параграф 1 – първа алинея
(3а)   В член 7, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:
1.  Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест месеца след датата на получаване на искането.
“1. Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след датата на получаване на искането.
Изменение 30
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3 б (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 7 – параграф 6 а (нов)
(3б)   В член 7 се добавя следният параграф:
„6а. До 1 януари 2023 г. Комисията представя доклад за преглед и оценка на получените статистически данни и информация по държави относно проблеми, като административните и други имащи отношение разходи и ползи, включително допълнителните данъчни приходи в резултат на обмени на информация при поискване, както и практическите аспекти, свързани с това, включително броя на приетите и отказаните искания, получени и изпратени по държави, необходимото за обработване време и други имащи отношение аспекти за всеобхватна оценка.“
Изменение 31
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 – параграф 1 – първа алинея – уводна част
Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен съобщава на компетентния орган на всяка друга държава членка цялата налична информация, с която разполага, относно местни лица в съответната друга държава членка, по отношение на следните конкретни категории доходи и капитал, които следва да се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, съобщаваща информацията:
Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен съобщава на компетентния орган на всяка друга държава членка цялата налична информация, с която разполага или която разумно може да осигури, относно местни лица в съответната друга държава членка, по отношение на следните конкретни категории доходи и капитал, които следва да се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, съобщаваща информацията:
Изменение 32
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 – параграф 1 – трета алинея
Държавите членки подават на Комисията ежегодно информация за най-малко две категории доходи и капитал, посочени в първата алинея, във връзка с които предоставят информация относно местни лица на друга държава членка.
Държавите членки подават на Комисията ежегодно информация за всички категории доходи и капитал, посочени в първата алинея, във връзка с които предоставят информация относно местни лица на друга държава членка.
Изменение 33
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 – параграф 2
2.  До 1 януари 2023 г. държавите членки подават на Комисията информация за най-малко четири категории, изброени в параграф 1, по отношение на които компетентният орган на всяка държава членка предоставя на компетентния орган на всяка друга държава членка чрез автоматичен обмен информация относно местни лица в съответната друга държава членка. Информацията засяга данъчните периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г.
заличава се
Изменение 34
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 – буква а а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 – параграф 3 – първа алинея
aа)  В параграф 3 първата алинея се заличава.
Изменение 35
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 – буква б а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 – параграф 3 а – втора алинея – буква а
ба)  В параграф 3а, втора алинея, буква а) се заменя със следното:
a)  името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;
a)  името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е крайният действителен „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;
Изменение 36
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 – буква -а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 а – заглавие
-a)   Заглавието се изменя, както следва:
Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване
„Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителни данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване“
(Това изменение се прилага в целия текст. Приемането му ще наложи съответните промени в целия текст.)
Изменение 37
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 – буква -а а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 a – параграф 2 – четвърта алинея
-aа)  В параграф 2 четвъртата алинея се заличава.
Изменение 38
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 – буква -а б (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 a – параграф 3 – втора алинея  а (нова)
-аб)   В параграф 3 се добавя следната алинея:
„Считано от 1 януари 2022 г., компетентният орган не договаря и не одобрява нови двустранни или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави, които не позволяват разкриването им на компетентните органи на други държави членки.“
Изменение 39
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 – буква -а в (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 a – параграф 4
-ав)  Параграф 4 се заличава.
Изменение 40
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 – буква а а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 а – параграф 6 – буква а
aа)  в параграф 6 буква а) се заменя със следния текст:
a)  идентификация на лицето, различно от физическо лице, и ако е целесъобразно, на групата от лица, към която то принадлежи;
„а) идентификация на лицето, включително физическо лице, и ако е целесъобразно, на групата от лица, към която то принадлежи;
Изменение 41
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 – буква б
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 а – параграф 6 – буква б
б)  обобщение на съдържанието на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или на сделките или поредицата от сделки, и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциален данъчен риск, без това да води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред.“.
б)  обобщение на съдържанието на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или на сделките или поредицата от сделки, всички преки и косвени данъчни последствия като ефективните данъчни ставки, и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциален данъчен риск, без информация, която би могла да доведе до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред.“.
Изменение 42
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 аа – параграф 2
(5а)   В член 8аа параграф 2 се заменя със следното:
2.  Компетентният орган на държава членка, която е получила отчета по държави съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя този отчет на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, едно или повече „съставни образувания“ на „МГП“ на „предоставящото информация образувание“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност.
“2. Компетентният орган на държава членка, която е получила отчета по държави съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя този отчет на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, едно или повече „съставни образувания“ на „МГП“ на „предоставящото информация образувание“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност. Компетентният орган на държава членка, в която е получен отчетът по държави съгласно параграф 1, предоставя този отчет и на компетентните служби на Комисията, която е отговорна за централизирания регистър на отчетите по държави. Комисията публикува ежегодно несъдържащи посочване на конкретни самоличности и агрегирани статистически данни от отчета по държави за всички държави членки.“
Изменение 43
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 б (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 аб – параграф 14 – буква з а (нова)
(5б)   В член 8аб, параграф 14 се добавя следната буква:
„за) списъка на бенефициерите, който се актуализира ежегодно.“
Изменение 44
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 6
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 ав – параграф 2 – първа алинея – буква з
з)  идентификатора на финансовата сметка, по която се плаща или кредитира възнаграждението, ако предоставящият информация оператор на платформа разполага с такъв и компетентният орган на държавата членка, в която продавачът е местно лице, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва идентификатора на финансовата сметка за тази цел;
з)  идентификатора на финансовата сметка, по която се плаща или кредитира възнаграждението, получен от предоставящия информация оператор на платформа;
Изменение 45
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 6
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 ав – параграф 2 – втора алинея а (нова)
Информацията, посочена в букви а) и б), е достъпна за други органи в получаващите държави членки с цел възпиране и преследване на нарушения на местни или национални закони или разпоредби, без да се засягат правилата относно данъчната тайна и защитата на данните, приложими в държавата членка, в която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице.
Изменение 46
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 6
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 ав – параграф 3
3.  Предоставянето на информация в съответствие с параграф 2 се извършва чрез използване на стандартния формуляр, посочен в член 20, параграф 7 в срок до 2 месеца след края на периода, за който се предоставя информация и за който се отнасят задълженията на предоставящия информация оператор на платформа.
3.  Предоставянето на информация в съответствие с параграф 2 се извършва чрез използване на стандартния формуляр, посочен в член 20, параграф 7, без ненужно забавяне и най-късно в срок до един месец след края на периода, за който се предоставя информация и за който се отнасят задълженията на предоставящия информация оператор на платформа.
Изменение 47
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 6
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 ав – параграф 4 – втора алинея
Държавите членки определят правила, съгласно които предоставящ информация оператор на платформа може да избере да се регистрира при компетентните органи на единствена държава членка в съответствие с правилата, определени в раздел IV, параграф Е от приложение V.
Държавите членки определят правила, съгласно които предоставящ информация оператор на платформа може да избере да се регистрира при компетентните органи на единствена държава членка в съответствие с правилата, определени в раздел IV, параграф Е от приложение V, като се взема предвид местоположението на неговата глобална или регионална централа, неговото действително място на управление, както и наличието на съществена стопанска дейност в избраната държава членка, когато липсва идентифициране за целите на ДДС съгласно посоченото в раздел IV, параграф Ж от приложение V.
Изменение 48
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 б – параграф 1
1.  Държавите членки предоставят ежегодно на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен по член 8, параграф 1 и параграф 3а, член 8аа и член 8ав, както и информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения, както за данъчните администрации, така и за трети страни.
1.  Държавите членки предоставят ежегодно на Комисията цялата относима съществена информация, включително статистически данни за обема на автоматичния обмен, както и оценка на използваемостта на обменяните данни по член 8, параграф 1 и параграф 3а, член 8аа и член 8ав и информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения, както за данъчните администрации, така и за трети страни.
Изменение 49
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7 – буква б
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 б – параграф 2
б)  Параграф 2 се заличава.
заличава се
Изменение 50
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7 – буква б а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 8 б – параграф 2
ба)  Параграф 2 се заменя със следното:
2.  До 1 януари 2019 г. Комисията представя доклад, включващ преглед и оценка на получените съгласно параграф 1 от настоящия член статистически данни и информация по въпроси, свързани например с административните и други видове разходи и ползи от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Ако е целесъобразно, Комисията представя на Съвета предложение относно категориите и условията, посочени в член 8, параграф 1, включително условието за наличност на информацията относно местни лица на други държави членки, или относно позициите, посочени в член 8, параграф 3а, или и двете.
“2. До 1 януари 2022 г. Комисията представя доклад, включващ преглед и оценка на получените съгласно параграф 1 от настоящия член статистически данни и информация по въпроси, свързани например с ефективното използване на данните, получени от държавите членки, за данъчни или други цели, административните и други видове разходи и ползи от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Комисията представя на Съвета предложение относно категориите и условията, посочени в член 8, параграф 1, включително условието за наличност или осигуряване на информацията относно местни лица на други държави членки, или относно позициите, посочени в член 8, параграф 3а, включително действителната собственост.
Когато разглежда представено от Комисията предложение, Съветът обмисля подобряването на ефикасността и функционирането на автоматичния обмен на информация и издигането му на по-високо равнище, с цел да се гарантира, че:
Когато разглежда представено от Комисията предложение, Съветът обмисля подобряването на ефикасността и функционирането на автоматичния обмен на информация и издигането му на по-високо равнище, с цел да се гарантира, че:
a)  чрез автоматичен обмен компетентният орган на всяка държава членка предоставя на компетентния орган на всяка друга държава членка информация за данъчните периоди, започващи от 1 януари 2019 г., свързана с местни лица на тази друга държава членка, за всички изброени в член 8, параграф 1 категории доходи и капитал, така както те се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, предоставяща информацията; както и
a)  списъците на категориите доходи и капитал, посочени в член 8, параграф 1, се предоставят от държавите членки, дори и да не са текущо налични, и съответно се обменят;
б)  списъците на категории и позиции, посочени в член 8, параграфи 1 и 3а, се допълват, за да включат и други категории и позиции, включително авторски и лицензионни възнаграждения.
б)  категориите доходи, предвидени в член 8, параграф 1, се допълват, за да включват нефинансови активи, като недвижими имоти, произведения на изкуството или бижута, и нови форми за съхранение на богатство, като свободни пристанища и сейфове;
ба)  списъците на позициите, посочени в член 8, параграф 3а, се допълват, за да включват данните за крайните действителни собственици и да се справят със заобикалянето чрез втора или множество данъчни регистрации;
бб)  на държавите членки по принцип се разрешава да използват получената информация за цели, различни от посочените в член 16, параграф 1;
бв)  ефективното използване на получените данни се оценява правилно.“
Изменение 51
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 8 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 11 – параграф 1
1.   С цел обмен на информацията по член 1, параграф 1 компетентният орган на държава членка може да поиска от компетентния орган на друга държава членка длъжностни лица, упълномощени от първия посочен орган, и в съответствие с процедурните механизми, приети от втория посочен орган:
1.   С цел обмен на информацията по член 1, параграф 1 компетентният орган на държава членка може да поиска от компетентния орган на друга държава членка длъжностни лица, упълномощени от първия посочен орган, и в съответствие с процедурните механизми, приети от втория посочен орган:
a)   да присъстват в службите, в които административните органи на запитаната държава членка изпълняват своите задължения;
a)   да присъстват в службите, в които административните органи на запитаната държава членка изпълняват своите задължения;
б)   да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на запитаната държава членка;
б)   да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на запитаната държава членка;
в)   да участват в административните разследвания, извършвани от запитаната държава членка, посредством електронни съобщителни средства, ако е уместно.
в)   да участват в административните разследвания, извършвани от запитаната държава членка, посредством електронни съобщителни средства, ако е уместно.
Компетентният орган отговаря на искане в съответствие с първата алинея в срок от 30 дни, за да потвърди съгласието си или да съобщи своя мотивиран отказ на запитващия орган.
Компетентният орган отговаря на искане в съответствие с първата алинея в срок от 30 дни, за да потвърди съгласието си или да съобщи своя мотивиран отказ на запитващия орган.
В случаите, когато е предоставен мотивиран отказ, запитващият орган може да се свърже отново с компетентния орган с допълнителни елементи, за да получи разрешение неговият служител да изпълнява задачите, посочени в параграф 1, букви а), б) или в). Компетентният орган отговори на второто искане в срок от 30 дни от получаването му.
Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи.“.
Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи.“.
Изменение 52
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 10
Директива 2011/16/ЕС.
Член 12 a – параграф 2
2.  Когато компетентен орган на една държава членка поиска от компетентен орган на друга държава членка (или на други държави членки) да бъде извършена съвместна ревизия на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за всички съответни държави членки, запитаните органи отговарят на искането в срок от 30 дни от получаване на искането.
2.  Когато компетентни органи на една или повече държави членки поискат от компетентен орган на друга държава членка (или компетентни органи на други държави членки) да бъде извършена съвместна ревизия на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за всички съответни държави членки, запитаните органи отговарят на искането в срок от 30 дни от получаване на искането.
Изменение 53
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 10
Директива 2011/16/ЕС.
Член 12 a – параграф 3 – уводна част
3.  Искане за съвместна ревизия от компетентен орган на държава членка може да бъде отхвърлено мотивирано, в частност поради една от следните причини:
3.  Искане за съвместна ревизия от компетентен орган на държава членка може да бъде отхвърлено поради една от следните причини:
Изменение 54
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 10
Директива 2011/16/ЕС.
Член 12 a – параграф 4 – алинея 2
Когато запитващ орган отхвърли искането, той информира запитващото лице (лица) за съответните мотиви.
Когато запитващ орган отхвърли искането, той информира запитващото лице (лица) въз основа на кой от двата мотива, посочени в параграф 3, е отхвърлено искането.
Изменение 55
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 12 – буква а
Директива 2011/16/ЕС.
Член 16 – параграф 1 – първа алинея
Информацията, предавана между държавите-членки в каквато и да е форма съгласно настоящата директива, представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното законодателство на държавата-членка, която я получава. Такава информация може да се използва за целите на оценката, администрирането и контрола върху изпълнението на националните закони на държавите членки относно данъците, посочени в член 2, както и относно ДДС и други косвени данъци.“.
Информацията, предавана между държавите членки в каквато и да е форма съгласно настоящата директива, представлява служебна тайна съгласно националното право на запитаните държави членки и запитващата държава членка и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното законодателство на държавата-членка, която я получава. Такава информация може да се използва за целите на оценката, администрирането и контрола върху изпълнението на националните закони на държавите членки относно данъците, посочени в член 2, както и относно ДДС, информацията, посочена в член 8ав, параграф 2, втора алинея, и други косвени данъци.
Изменение 56
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 12 – буква б
Директива 2011/16/ЕС.
Член 16 – параграф 2
2.  С разрешението на компетентния орган на държавата членка, който изпраща информацията съгласно настоящата директива, и само доколкото това е разрешено от законодателството на държавата членка на компетентния орган, получаващ информацията, получените в съответствие с настоящата директива информация и документи може да бъдат използвани за цели, различни от посочените в параграф 1.
2.  Получените в съответствие с настоящата директива информация и документи от компетентен орган на държава членка, може да бъдат използвани за цели, различни от посочените в параграф 1, само доколкото това е разрешено съгласно законодателството на държавата членка на компетентния орган, получаващ информацията.
Компетентният орган на всяка държава членка предава на компетентните органи на всички останали държави членки списък с целите, различни от посочените в параграф 1 за които в съответствие с националното законодателство може да се използват информацията и документите. Компетентният орган, който получава информация, може да използва получената информация и документи без разрешението по първата алинея за всяка от целите, посочени от предаващата ги държава членка.“.
Изменение 57
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 12 – буква б а (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 16 – параграф 4
ба)  Параграф 4 се заличава.
Изменение 58
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 13 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 17 – параграф 4 а (нов)
(13а)   В член 17 се добавя следният параграф:
„4а. Възможността, посочена в параграф 4, за отказ за предоставяне на информация не се прилага, ако запитващият орган може да докаже, че информацията няма да бъде оповестена публично и ще бъде използвана само за целите на оценката, управлението и контрола върху съответните данъчни дела на лицето или групата лица, засегнати от искането за информация.“
Изменение 59
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 15
Директива 2011/16/ЕС.
Член 21 – параграф 7 – първа алинея
Комисията разработва и предоставя техническа и логистична подкрепа за сигурен централен интерфейс за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, чрез който държавите членки обменят помежду си съобщения посредством стандартни формуляри съгласно член 20, параграфи 1 и 3. Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до този интерфейс. С цел събиране на статистически данни Комисията има достъп до информация относно записания в интерфейса обмен, която може да бъде извлечена автоматично. Достъпът на Комисията не засяга задължението на държавите членки да предоставят статистически данни за обменената информация в съответствие с член 23, параграф 4.
Комисията разработва и предоставя цялата необходима техническа и логистична подкрепа за сигурен централен интерфейс за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, чрез който държавите членки обменят помежду си съобщения посредством стандартни формуляри съгласно член 20, параграфи 1 и 3. Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до този интерфейс. Комисията гарантира, че централният интерфейс е подсигурен с най-високо ниво на киберсигурност и технически сертифицирани процедури, за да се гарантира защита на данните. С цел събиране на статистически данни Комисията има достъп до информация относно записания в интерфейса обмен, която може да бъде извлечена автоматично. Достъпът на Комисията не засяга задължението на държавите членки да предоставят статистически данни за обменената информация в съответствие с член 23, параграф 4.
Изменение 60
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 17
Директива 2011/16/ЕС.
Член 23 – параграф 2
2.  Държавите членки разглеждат и правят оценка в своята юрисдикция на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, и съобщават ежегодно резултатите от своята оценка на Комисията.
2.  Държавите членки разглеждат и правят оценка в своята юрисдикция на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, и те преглеждат и оценяват разходите за спазване на изискванията, които могат да произтекат от евентуална ситуация на предоставяне на прекалено подробна информация. Държавите членки съобщават ежегодно резултатите от своята оценка на Европейския парламент и на Комисията. Обобщение на тези резултати се оповестява публично, като се вземат предвид правата на данъкоплатците и тяхната поверителност. Информацията не се разбива до такова ниво, че да може да бъде отнесена към един-единствен данъкоплатец.
Изменение 61
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 17 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 23 – параграф 3
(17а)   В член 23 параграф 3 се заменя със следното:
3.  Държавите членки представят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация съгласно членове 8, 8а, 8аа и 8аб, както и за постигнатите практически резултати. Формата и условията за представянето на годишната оценка се приемат от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.
3.  Държавите членки представят на Комисията годишна оценка за ефективността на обмена на информация при поискване съгласно членове 5, 6 и 7 и на автоматичния обмен на информация съгласно членове 8, 8а, 8аа и 8аб, както и за постигнатите практически резултати, включително допълнителните данъчни приходи, свързани с административното сътрудничество. Предоставяната информация е разбита от Комисията, най-малко по държави. Формата и условията за представянето на годишната оценка се приемат от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.
Изменение 62
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 17 б (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 23 a – параграф 1
(17б)  В член 23а параграф 1 се заменя със следното:
1.  Информацията, която се съобщава на Комисията съгласно настоящата директива, се третира от Комисията като поверителна в съответствие с разпоредбите, приложими за органите на Съюза, и не може да се използва за никакви други цели, освен за да се определи дали и до каква степен държавите членки спазват настоящата директива.
1.  Информацията, която се съобщава на Комисията съгласно настоящата директива, се третира от Комисията като поверителна, доколкото нейното неоповестяване не вреди на обществения интерес, информацията може да бъде отнесена към един-единствен данъкоплатец и нейното разкриване би нарушило правата на данъкоплатците.
Изменение 63
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2011/16/ЕС.
Член 23 a – параграф 2 – първа алинея
Информацията, която се съобщава на Комисията от държава членка съгласно член 23, както и всички доклади или документи, изготвени от Комисията въз основа на тази информация, може да бъдат предавани на останалите държави членки. Предаваната информация представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я е получила.
Информацията, която се съобщава на Комисията от държава членка съгласно член 23, както и всички доклади или документи, изготвени от Комисията въз основа на тази конкретно относима информация, може да бъдат предавани на останалите държави членки. Предаваната информация представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я е получила.
Изменение 64
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2011/16/ЕС.
Член 23 a – параграф 2 – втора алинея
Изготвените от Комисията доклади и документи, посочени в първата алинея, може да се използват от държавите членки само за аналитични цели и не се публикуват, нито се предоставят на други лица или органи без изричното съгласие на Комисията.
Изготвените от Комисията доклади и документи, посочени в първата алинея, може да се използват от държавите членки само за аналитични цели и да бъдат достъпни за всички заинтересовани страни и впоследствие да станат публични, доколкото съдържащата се в тях информация не може да се припише на отделен данъкоплатец, и оповестяването им е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.
Изменение 65
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 18
Директива 2011/16/ЕС.
Член 23 a – параграф 2 – трета алинея
Независимо от първата и втората алинея, Комисията може да публикува ежегодно обобщения, несъдържащи посочване на конкретни самоличности, на статистическите данни, които държавите членки и предоставят в съответствие с член 23, параграф 4.“.
Комисията публикува ежегодно обобщения, несъдържащи посочване на конкретни самоличности, на статистическите данни, които държавите членки и предоставят в съответствие с член 23, параграф 4.“.
Изменение 66
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 19 – буква б
Директива 2011/16/ЕС.
Член 25 – параграф 5 – първа алинея
Държавите членки гарантират, че в случай на нарушаване на сигурността на личните данни по смисъла на член 4, точка 12 на Регламент (ЕС) 2016/679, компетентните органи може да поискат от Комисията, в качеството ѝ на обработваща лични данни, да спре като ограничаваща мярка обмена на информация по настоящата директива с държавата членка, в която е настъпило нарушението.
Държавите членки гарантират, че в случай на нарушаване на сигурността на личните данни по смисъла на член 4, точка 12 на Регламент (ЕС) 2016/679 или в случай на нарушаване на принципите на върховенство на закона съгласно посоченото в член 4 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета *, компетентните органи може да поискат от Комисията, в качеството ѝ на обработваща лични данни, да спре като ограничаваща мярка обмена на информация по настоящата директива с държавата членка, в която е настъпило нарушението.
_________________
* Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза, ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 1.).
Изменение 67
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 19 – буква б
Директива 2011/16/ЕС.
Член 25 – параграф 5 – втора алинея
Спирането продължава, докато държавите членки не поискат от Комисията да им позволи отново да обменят информация по настоящата директива с държавата членка, в която е настъпило нарушението.
Спирането продължава, докато държавите членки не поискат от Комисията да им позволи отново да обменят информация по настоящата директива с държавата членка, в която е настъпило нарушението. Комисията позволява обмена на информация само когато са налице технически доказателства за сигурността на потока от данни.
Изменение 68
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 20
Директива 2011/16/ЕС.
Член 25а – параграф 1
Държавите членки установяват система от санкции, налагани при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и отнасящи се до членове 8аа, 8аб и 8ав, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на налагането им. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Държавите членки установяват система от санкции, налагани при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и отнасящи се до членове 8аа, 8аб и 8ав, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното налагане в съответствие с приложение V. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Изменение 69
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 20 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС.
Член 25 б (нов)
(20a)  Вмъква се следният член:
„Член 25б
Преразглеждане
В срок до... [две години от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] Комисията представя доклад относно изпълнението и ефикасността на разпоредбите, въведени от Директива (ЕС) .../... на Съвета*+ и прави конкретни предложения, включително законодателни, за подобряването на тази директива. Докладът се оповестява публично.
При разглеждането на предложение, представено от Комисията, Съветът прави оценка на по-нататъшното укрепване на задължението за докладване от предоставящите информация оператори на платформи.
________
* Директива (ЕС) .../... на Съвета от ... за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ ...).
+ ОВ: Попълнете номера на директивата за изменение в текста и попълнете бележката под линия с номер, дата и данни за публикацията в ОВ.“
Изменение 70
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – параграф 2 a (нов)
В настоящото приложение се съдържат и възможни санкции в съответствие с член 25а, които могат да бъдат прилагани от държавите членки.
Изменение 71
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – раздел I – буква А – параграф 3 а (нов)
3а.  „изключен предоставящ информация оператор на платформа“ означава предоставящ информация оператор на платформа, чиито приходи, генерирани в Съюза през предходната календарна година, не надвишават 100 000 EUR.
Изменение 72
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – раздел I – буква А – параграф 4 а (нов)
4а.  „Изключена относима дейност“ означава всеки неплатен и непаричен обмен на стоки и услуги.
Изменение 73
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – раздел III – буква Б – параграф 2 – буква б
б)  идентификатора на финансовата сметка, ако предоставящият информация оператор на платформа разполага с такъв и компетентният орган на държавата членка, в която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва идентификатора на финансовата сметка за тази цел;
б)  идентификатора на финансовата сметка, според събраните сведения от предоставящия информация оператор на платформа, и ако компетентният орган на държавата членка, в която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва идентификатора на финансовата сметка за тази цел;
Изменение 74
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – раздел III – буква Б – параграф 3 – буква б
б)  идентификатора на финансовата сметка, ако предоставящият информация оператор на платформа разполага с такъв и компетентният орган на държавата членка, в която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва идентификатора на финансовата сметка за тази цел;
б)  идентификатора на финансовата сметка, според събраните сведения от предоставящия информация оператор на платформа, и ако компетентният орган на държавата членка, в която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва идентификатора на финансовата сметка за тази цел;
Изменение 75
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – раздел IV – буква В – параграф 1 а (нов)
В срок от [две години от датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение] Комисията оценява ефикасността на административните процедури и качеството на прилагане на процедурите за надлежна проверка и изискванията за предоставяне на информация. Тази оценка може да бъде придружена от законодателни предложения, ако е необходимо подобрение.
Изменение 76
Предложение за директива
Приложение І
Директива 2011/16/ЕС.
Приложение V – раздел IV – буква Е а (нова)
Еa.  Санкции при нарушения
Държавите членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на задълженията за предоставяне на информация от предоставящ информация оператор на платформа. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки се приканват да осигурят общ набор от санкции, за да се гарантират подобни санкции в Съюза и да се избегне търсенето на по-изгодни условия за регистрация въз основа на тежестта на наложените санкции.
Държавите членки се насърчават по-специално да разглеждат като санкции възможностите за ограничаване на регламентираните платежни средства, налагането на допълнителни последващи такси за всяка операция, изключването на обществените поръчки и, в крайни и повтарящи се случаи, отнемането на лиценза за стопанска дейност на оператора на платформата.

Корпоративна надлежна проверка и корпоративна отчетност
PDF 347kWORD 115k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност (2020/2129(INL))
P9_TA(2021)0073A9-0018/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(1) (Регламент за дървения материал),

–  като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета(2) (Директива за счетоводството),

–  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи(3) (Директива за оповестяването на нефинансова информация),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(4) (Регламент за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите(5) (Директива за правата на акционерите),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза(6) (Директива за лицата, сигнализиращи за нарушения),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги(7) (Регламент за разкриването на информация),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за установяване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088(8) (Регламент за таксономията),

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС: Финансиране за устойчив растеж(9),

–  като взе предвид Европейския зелен пакт(10),

–  като взе предвид Насоките на Комисията относно оповестяването на нефинансова информация (методика за оповестяването на нефинансова информация)(11) и Насоките на Комисията относно оповестяването на нефинансова информация: Допълнение относно оповестяването на свързана с климата информация(12),

–  като взе предвид своите резолюции от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(13), от 27 април 2017 г. относно водещата инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла(14) и от 29 май 2018 г. относно устойчивото финансиране(15),

–  като взе предвид Парижкото споразумение, прието на 12 декември 2015 г. (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“),

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., приета през 2015 г., и по-специално 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид рамката на ООН от 2008 г. за бизнеса и правата на човека „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“,

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от 2011 г.(16),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия(17),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение(18),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки в текстилния и обувния сектор(19),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони(20),

–  като взе предвид насоките на ОИСР/ФАО за отговорни вериги за доставка на селскостопански продукти(21),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение на институционалните инвеститори(22),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно корпоративно кредитиране и поемане на емисии на ценни книжа(23),

–  като взе предвид Декларацията на МОТ от 1998 г. относно основните принципи и права при работа и последващите действия(24),

–  като взе предвид Тристранната декларация на МОТ от 2017 г. относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика(25),

–  като взе предвид изданието на ООН „Gender Dimensions of the Guiding Principles on Business and Human Rights“ (Свързани с пола измерения на ръководните принципи за бизнеса и правата на човека)(26),

–  като взе предвид френския закон № 2017-399 относно задължението за бдителност на предприятията майки и поръчващите предприятия(27),

–  като взе предвид нидерландския закон за въвеждане на задължение за полагане на грижа за предотвратяване на доставката на стоки и услуги, произведени с използване на детски труд(28),

–  като взе предвид препоръка CM/Rec (2016) 3 на Комитета на министрите до държавите членки относно права на човека и бизнеса, приета от Комитета на министрите на 2 март 2016 г.,

–  като взе предвид проучването на Генералната дирекция по външни политики на Съюза от февруари 2019 г., озаглавено „Access to legal remedies for victims of corporate human rights abuses in third countries“ (Достъп до правни средства за защита за жертвите на корпоративно нарушаване на правата на човека в трети държави)(29),

–  като взе предвид общите прегледи от Генералната дирекция за външни политики на Съюза от юни 2020 г., озаглавени „EU Human Rights Due Diligence Legislation: Monitoring, Enforcement and Access to Justice for Victims“(30) (Законодателство на ЕС за надлежна проверка за правата на човека: Наблюдение, правоприлагане и достъп до правосъдие за жертвите), и „Substantive Elements of Potential Legislation on Human Rights Due Diligence“ (Съществени елементи на възможното законодателство в областта на надлежната проверка за правата на човека“),

–  като взе предвид проучването, изготвено за Европейската комисия, озаглавено „Due Diligence requirements through the supply chain“ (Изисквания за комплексна проверка по веригата на доставка)(31),

–  като взе предвид проучването, изготвено за Европейската комисия, озаглавено „Directors’ duties and sustainable corporate governance“ (Задължения на директорите и устойчиво корпоративно управление)(32),

–  като взе предвид документа „Права на детето и бизнес принципи“, разработен от УНИЦЕФ, „Глобалния договор на ООН“ и „Спасете децата“(33),

–  като взе предвид Плана за действие „Съюз на капиталовите пазари“ на Комисията (COM(2020)0590),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно задължителната надлежна проверка,

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по външни работи, на комисията по международна търговия и на комисията по развитие,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0018/2021),

А.  като има предвид, че в членове 3 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се предвижда, че Съюзът, в отношенията си с останалата част от света, утвърждава и насърчава своите ценности и принципи, а именно принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, и допринася за устойчивото развитие на планетата, за солидарността, свободната и справедлива търговия, както и за стриктното спазване и развитието на международното право; като има предвид, че Съюзът насърчава по-конкретно устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се страни, с основна цел изкореняването на бедността; като има предвид, че Съюзът зачита тези принципи и преследва тези цели при разработването и прилагането на външните аспекти на другите свои политики;

Б.  като има предвид, че съгласно член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

В.  като има предвид, че глобализацията на икономическата дейност е утежнила неблагоприятните последици от икономическите дейности върху правата на човека, включително върху социалните и трудовите права, околната среда и доброто управление на държавите; като има предвид, че често са налице нарушения на правата на човека на етапа на първичното производство, особено при снабдяването със суровини и при производството на продуктите;

Г.  като има предвид, че Хартата се прилага за цялото законодателство на Съюза и за националните органи при прилагането на правото на Съюза както в Съюза, така и в трети държави;

Д.  като има предвид, че ако надлежната проверка се прилага всеобхватно, в дългосрочен план предприятията ще имат полза от по-добро бизнес поведение с акцент върху предотвратяването, а не толкова върху отстраняването на вреди;

Е.  като има предвид, че се очаква бъдещото законодателство относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност за европейските предприятия да има извънтериториално въздействие, което би засегнало социалното, икономическото и екологичното развитие на развиващите се държави и перспективите им за постигане на техните ЦУР; като има предвид, че това значително въздействие би могло да допринесе за реализирането на целите на политиката на Съюза в областта на развитието;

Ж.  като има предвид, че предприятията следва да зачитат правата на човека, в т.ч. обвързващите международни правила и основните права, залегнали в Хартата, околната среда и доброто управление и следва да не причиняват или да допринасят за причиняване на неблагоприятни въздействия в това отношение; като има предвид, че надлежната проверка следва да се основава на принципа за ненанасяне на вреда; като има предвид, че в член 21 от ДЕС от Съюза се изисква да насърчава и укрепва универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, защитени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и от Хартата, за да гарантира устойчиво развитие и съгласуваност между външната си дейност и другите си политики; като има предвид, че Съветът на Европейския съюз признава, че зачитането на правата на човека от корпорациите в рамките на корпоративните операции и вериги за доставки е важно за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие;

З.  като има предвид, че демокрацията, която защитава правата на човека и основните свободи, е единствената форма на управление, съвместима с устойчивото развитие; като има предвид, че корупцията и липсата на прозрачност подкопават в значителна степен правата на човека;

И.  като има предвид, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права на човека, залегнали в член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, в член 2, параграф 3 от Международния пакт за граждански и политически права, както и в членове 6 и 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата; като има предвид, че като част от своя ангажимент за насърчаване, защита и упражняване на правата на човека по света Съюзът следва да помага да се укрепват правата на жертвите на свързани със стопанската дейност нарушения и злоупотреби спрямо правата на човека, съставляващи престъпления в трети държави, в съответствие с директиви 2011/36/ЕС(34) и 2012/29/ЕС(35) на Европейския парламент и на Съвета;

Й.  като има предвид, че корупцията в контекста на съдебно производство може да има опустошителен ефект върху законното правораздаване и почтеността в съдебната власт, и по същество да нарушава правото на справедлив съдебен процес, правото на честен процес и правото на ефективна правна защита; като има предвид, че корупцията може да води до случаи на системно нарушаване на правата на човека в стопански контекст, например като пречи на достъпа на физическите лица до стоки и услуги или като оскъпява цената на тези стоки и услуги, които държавите са задължени да предоставят, за да изпълнят своите задължения в областта на правата на човека, като стимулира незаконното придобиване или присвояването на земя от страна на дружества, улеснява прането на пари или води до предоставяне на незаконни лицензи или концесии на дружества в добивния сектор;

К.  като има предвид, че кризата с Covid-19 разкри някои от тежките недостатъци на световните вериги за създаване на стойност и лекотата, с която някои предприятия са в състояние да прехвърлят, както пряко, така и непряко, отрицателните въздействия от стопанската си дейност към други юрисдикции, и по-конкретно извън Съюза, без да бъдат подвеждани под отговорност; като има предвид, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) доказа, че предприятията, които са предприели активни стъпки за справяне с рисковете от породената от COVID-19 криза по начин, който смекчава неблагоприятните въздействия върху работниците и веригите на доставки, развиват по-дългосрочна стойност и устойчивост, като подобряват своята жизнеспособност в краткосрочен план и перспективите си за възстановяване в средносрочен и дългосрочен план;

Л.  като има предвид, че следва да се подчертае значението на свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и свободата на мирни събрания, включително правото на учредяване и членство в синдикални организации, правото на колективно договаряне и стачни действия, както и правото на справедливо възнаграждение и достойни условия на труд, включително на здраве и безопасност на работното място;

М.  като има предвид, че според данни на МОТ по света има около 25 милиона жертви на принудителен труд, 152 милиона жертви на детски труд, 2,78 милиона смъртни случая поради свързани с работата заболявания на година и 374 милиона несмъртоносни трудови злополуки годишно; като има предвид, че МОТ е разработила няколко конвенции за защита на работниците, но те все още не се прилагат, особено по отношение на пазарите на труда в развиващите се страни;

Н.  като има предвид, че продължава експлоатацията и деградацията на хора в рамките на системи на принудителен труд и практики, подобни на робски труд, които засягат милиони хора и от които някои предприятия, публични и частни организации или индивиди са се възползвали в световен мащаб през 2019 г.; като има предвид, че положението, в което според преценките се намират 152 милиона деца, които се трудят, като 72 милиона от тях – при опасни условия, а много от тях биват принуждавани да работят чрез насилие, изнудване и други незаконни средства, е неприемливо и изключително тревожно; като има предвид, че предприятията имат специална отговорност да закрилят децата и да предотвратяват детския труд под каквато и да било форма;

О.  като има предвид, че основните трудови, социални и икономически права са залегнали в няколко международни договора и конвенции в областта на правата на човека, включително в Международния пакт за икономически, социални и културни права, основните трудови стандарти на МОТ, Европейската социална харта и Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че правото на труд, на свободен избор на работно място и на възнаграждение, което да осигурява на работниците, служителите и техните семейства съществуване, подобаващо на човешкото достойнство, са основни права на човека, залегнали в член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че неадекватните държавни инспекции на труда, ограниченото право на правна защита, прекомерната продължителност на работното време, възнагражденията на прага на бедността, разликата в заплащането на жените и мъжете и другите форми на дискриминация продължават да предизвикват сериозно безпокойство във все по-голям брой държави, по-специално в зоните за преработка на стоки за износ;

П.  като има предвид, че работната група на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека подчерта диференцираното и непропорционално въздействие на стопанските дейности върху жените и момичетата и заяви, че надлежната проверка за правата на човека следва да обхваща както действителното, така и потенциалното въздействие върху правата на жените;

Р.  като има предвид изявлението на специалния докладчик на ООН за правата на човека и околната среда, че правото на живот, здраве, храна, вода и развитие, както и правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда са необходими за пълноценното упражняване на правата на човека; като има предвид, че специалният докладчик подчерта също така, че загубата на биологично разнообразие подкопава пълното упражняване на правата на човека и че държавите следва да приемат регулаторни норми относно вредите за биологичното разнообразие, причинявани както от частни субекти, така и от правителствени агенции; като има предвид, че Общото събрание на ООН признава в своята Резолюция 64/292 правото на безопасна и чиста питейна вода и санитарно-хигиенни условия за право на човека; като има предвид, че тези права следва да бъдат обхванати от всяко възможно законодателство;

С.  като има предвид, че като цяло предприятията имат доста ограничена представа за въздействието, което техните дейности и вериги за доставки оказват върху правата на децата, а също и за потенциалните преобразяващи последици, които те могат да имат върху децата;

Т.  като има предвид, че Върховният комисар на ООН по правата на човека и Съветът по правата на човека на ООН заявиха, че изменението на климата оказва отрицателно въздействие върху пълното и ефективно упражняване на правата на човека; като има предвид, че държавите са задължени да зачитат правата на човека при справянето с неблагоприятните последици от изменението на климата; като има предвид, че всяко законодателство в областта на корпоративната надлежна проверка трябва да бъде в съответствие с Парижкото споразумение;

У.  като има предвид, че системната корупция нарушава принципите на прозрачност, отчетност и недискриминация, което има сериозни последици за ефективното упражняване на правата на човека; като има предвид, че Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки и Конвенцията на ООН срещу корупцията задължават държавите членки да прилагат ефективни практики за предотвратяване на корупцията; като има предвид, че разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията следва да съставляват част от предвидените в законодателството задължения за надлежна проверка;

Ф.  като има предвид, че тази тревожна ситуация подчерта спешната необходимост от това предприятията да реагират по-адекватно и по-отговорно и от тях да се търси отчетност за неблагоприятните въздействия, които причиняват, за които допринасят или с които са пряко свързани, и предизвика дебат относно начините това да бъде постигнато, като същевременно подчерта необходимостта от пропорционален и хармонизиран подход на равнището на Съюза към тези въпроси, което е необходимо и за постигането на ЦУР на ООН;

Х.  като има предвид, че според Върховния комисар на ООН по правата на човека голям брой защитници на правата на човека са под заплаха поради това, че са изразили загриженост от неблагоприятното въздействие на стопанските дейности върху правата на човека;

Ц.  като има предвид, че този дебат доведе, наред с другото, до приемането на рамки и стандарти за надлежна проверка в рамките на Обединените нации, Съвета на Европа, ОИСР и МОТ; като има предвид, че тези стандарти обаче са доброволни и следователно са въведени в ограничена степен; като има предвид, че законодателството на Съюза следва постепенно и конструктивно да се облегне на тези рамки и стандарти; като има предвид, че Съюзът и държавите членки следва да подкрепят и да вземат участие в продължаващите преговори за създаване на правно обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия във връзка с правата на човека, а Съветът следва да възложи на Комисията да бъде активно ангажирана в тези продължаващи преговори;

Ч.  като има предвид, че според проучване на Комисията само 37% от бизнес респондентите понастоящем извършват надлежна проверка в областта на околната среда и правата на човека;

Ш.  като има предвид, че някои държави членки, като Франция и Нидерландия, са приели законодателство за подобряване на корпоративната отчетност и са въвели задължителни рамки за надлежна проверка; като има предвид, че понастоящем други държави членки обмислят приемането на такова законодателство, като например Германия, Австрия, Швеция, Финландия, Дания и Люксембург; като има предвид, че липсата в целия Съюз на съвместен подход по този въпрос може да доведе до по-ограничена правна сигурност по отношение на прерогативите за стопанската дейност и дисбалансите в лоялната конкуренция, което от своя страна би поставило в неизгодно положение предприятията, действащи проактивно по социалните и екологичните въпроси; като има предвид, че липсата на хармонизация на законодателството в областта на корпоративната надлежна проверка излага на риск еднаквите условия на конкуренция на предприятията, които извършват дейности в Съюза;

Щ.  като има предвид, че Съюзът вече е приел законодателство за надлежна проверка за конкретни сектори, например Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, Регламента относно дървения материал, Регламента за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) и Регламента за борба с изтезанията; като има предвид, че тези законодателни актове се превърнаха в еталон за целенасочено обвързващо законодателство за надлежна проверка на веригата на доставки; като има предвид, че бъдещото законодателство на Съюза следва да подкрепя предприятията при управлението и изпълнението на техните корпоративни отговорности и да бъде изцяло приведено в съответствие с всички съществуващи секторни задължения за надлежна проверка и докладване, като например Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, а също така съгласувано със съответното национално законодателство, за да се избегне дублиране;

АА.  като има предвид, че Комисията е предложила да разработи всеобхватна стратегия за сектора за производство на облекла като част от новия план за действие за кръгова икономика, която чрез включване на единен набор от стандарти относно надлежната проверка и социалната отговорност може да бъде още един пример за интегриране на по-подробен подход за конкретен сектор; като има предвид, че Комисията следва да предложи допълнително специфично за отделните сектори законодателство на Съюза за задължителна надлежна проверка, например за сектори, които създават риск за горите и екосистемите, и сектора за производство на облекла;

1.  счита, че стандартите за доброволна надлежна проверка са ограничени и не са постигнали значителен напредък в предотвратяването на вредите върху правата на човека и върху околната среда , нито в гарантирането на достъп до правосъдие; счита, че Съюзът следва спешно да приеме обвързващи изисквания към предприятията за установяване, оценяване, предотвратяване, прекратяване, смекчаване, наблюдение, оповестяване, отчитане, разглеждане и отстраняване на потенциални и/или действителни неблагоприятни въздействия за правата на човека, за околната среда и за управлението по цялата им верига за създаване на стойност; счита, че това би било от полза за заинтересованите лица, както и за предприятията по отношение на хармонизацията, правната сигурност, еднаквите условия на конкуренция и смекчаването на несправедливите конкурентни предимства на трети държави, произтичащи от по-ниските стандарти за защита, както и от социалния и екологичния дъмпинг в международната търговия; подчертава, че това би утвърдило репутацията на предприятията от Съюза и на самия Съюз като определящи стандартите; подчертава доказаните ползи за предприятията от наличието на ефективни практики за отговорно бизнес поведение, които включват по-добро управление на риска, по-ниски разходи за капитал, по-добри финансови резултати като цяло, както и повишена конкурентоспособност; изразява убеждение, че надлежната проверка повишава сигурността и прозрачността по отношение на практиките за доставка на предприятия, които се снабдяват от държави извън Съюза, и ще спомогне за защитата на интересите на потребителите, като гарантира качеството и надеждността на продуктите, и следва да доведе до по-отговорни практики за покупки и дългосрочни отношения на предприятията с доставчиците; подчертава, че рамката следва да се основава на задължение за предприятията да предприемат всички пропорционални и съизмерими мерки и да полагат усилия в рамките на своите възможности;

2.  подчертава, че макар предприятията да са задължени да зачитат правата на човека и околната среда, то отговорността за защитата на тези права и на околната среда се носи от държавите и правителствата — и тази отговорност не следва да се прехвърля на частни субекти; припомня, че надлежната проверка е най-вече превантивен механизъм и че предприятията следва да бъдат задължени преди всичко да предприемат всички пропорционални и съизмерими мерки и да полагат, в рамките на своите възможности, усилия за установяване на рисковете и неблагоприятните въздействия и за приемане на политики и мерки за тяхното преодоляване;

3.  призовава Комисията да включва винаги в своите външнополитически дейности, включително в търговските и инвестиционните споразумения, разпоредби и обсъждания относно защитата на правата на човека;

4.  приканва Комисията да извърши задълбочен преглед на предприятията, установени в Синдзян, които изнасят продукти към Съюза, за да установи евентуални нарушения на правата на човека, по-специално такива, свързани с репресиите срещу уйгурите;

5.  припомня, че пълноценното упражняване на правата на човека, включително правото на живот, здраве, храна и вода, зависи от опазването на биологичното разнообразие, което е в основата на екосистемните услуги, с които благосъстоянието на човека е неразривно свързано;

6.  отбелязва, че поради пандемията от COVID-19 малките и средните предприятия се намират в трудна ситуация; счита, че предоставянето на подкрепа и създаването на благоприятна пазарна среда са ключови цели на Съюза;

7.  подчертава, че нарушенията на правата на човека и на социалните и екологичните стандарти могат да бъдат резултат от собствената дейност на дадено предприятие или от дейността на лица, с които то поддържа стопански отношения и които се намират под негов надзор, по цялата му верига на създаване на стойност; поради това подчертава, че надлежната проверка следва да обхваща цялата верига за създаване на стойност, но също така да включва и политика на приоритизиране; припомня, че всички права на човека са всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани и следва да бъдат насърчавани и зачитани по справедлив, равноправен и недискриминационен начин;

8.   призовава за засилване на проследимостта на веригата на доставки въз основа на правилата за произход в Митническия кодекс на Съюза; отбелязва, че политиката на Съюза в областта на правата на човека и бъдещите изисквания за корпоративна надлежна проверка, приети в резултат на законодателно предложение на Комисията, следва да бъдат взети предвид при провеждането на търговската политика на Съюза, включително във връзка с ратифицирането на търговските и инвестиционните споразумения, и следва да обхващат търговията с всички търговски партньори, а не само с тези, с които Съюзът е сключил споразумение за свободна търговия; подчертава, че търговските инструменти на Съюза следва да включват солидни механизми за прилагане, като например оттегляне на преференциалния достъп в случай на неизпълнение на задълженията;

9.  счита, че обхватът на всяка бъдеща задължителна рамка за надлежна проверка на Съюза следва да бъде широк и да обхваща всички големи предприятия, за които се прилага правото на държава членка или са установени на територията на Съюза, включително онези, които предоставят финансови продукти и услуги, независимо от техния сектор на дейност и от това дали са притежавани или контролирани от публични субекти, както и всички малки и средни предприятия, регистрирани за борсова търговия, и всички високорискови малки и средни предприятия; счита, че рамката следва да обхваща и предприятия, които са установени извън Съюза, но са активни на вътрешния пазар;

10.  изразява убеждение, че изпълнението на задълженията за надлежна проверка следва да бъде условие за достъп до вътрешния пазар и че от операторите следва да се изисква да намират и предоставят доказателства, чрез извършване на надлежна проверка, че продуктите, които пускат на вътрешния пазар, са в съответствие с критериите за екологичните права и правата на човека, определени в бъдещото законодателство за надлежната проверка; призовава за допълнителни мерки, като например забрана на вноса на продукти, свързани със сериозни нарушения на правата на човека, като например принудителен труд или детски труд; подчертава колко е важно целта за борба с принудителния труд и с детския труд да бъде включена в главите за търговията и устойчивото развитие от търговските споразумения на Съюза;

11.  счита, че някои предприятия, и по-конкретно малките и средните предприятия, регистрирани за борсова търговия, и високорисковите малки и средни предприятия, може да се нуждаят от по-малко обстойни и формализирани процедури за надлежна проверка, както и че при един пропорционален подход следва да се вземат предвид, наред с други елементи, секторът на дейност, размерът на предприятието, сериозността и вероятността от рискове, свързани с правата на човека, управлението и околната среда, присъщи за операциите му, и контекстът на неговите операции, включително географския контекст, неговият бизнес модел, позицията му във веригите за създаване на стойност и естеството на неговите продукти и услуги; призовава за предоставяне на специфична техническа помощ на предприятията от Съюза, особено на малките и средните предприятия, с цел те да могат да спазват изискванията за надлежна проверка;

12.  подчертава, че стратегиите за надлежна проверка следва да бъдат приведени в съответствие с ЦУР и с целите на политиката на Съюза в областта на правата на човека и околната среда, включително с Европейския зелен пакт и с ангажиментите за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г., както и с международната политика на ЕС, по-специално с Конвенцията за биологичното разнообразие и с Парижкото споразумение и неговите цели за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2°C над равнищата от прединдустриалния период и за продължаване на усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период; изисква от Комисията да разработи, със значимото участие на съответните органи, служби и агенции на Съюза, набор от насоки за надлежна проверка, включително специфични за сектора насоки, относно начините за спазване на съществуващите и бъдещите задължителни правни инструменти на Съюза и на международните задължителни правни инструменти и да бъде в съответствие с доброволните рамки за надлежна проверка, включително съгласувани методологии и ясни показатели за измерване на въздействието и напредъка в областта на правата на човека, околната среда и доброто управление, и отново заявява, че подобни насоки биха били особено полезни за малките и средните предприятия;

13.  отбелязва, че сертифицираните промишлени схеми предлагат на малките и средните предприятия възможности за ефективно обединяване и споделяне на отговорностите; подчертава обаче, че разчитането на сертифицирани промишлени схеми не изключва възможността дадено предприятие да бъде в нарушение на задълженията си за надлежна проверка, нито да бъде подведено под отговорност в съответствие с националното право; отбелязва, че сертифицираните промишлени схеми трябва да се оценяват, признават и проверяват от Комисията;

14.  призовава Комисията в бъдещото законодателство да спазва принципа за „съгласуваност на политиките за развитие“, залегнал в член 208 от ДФЕС; подчертава, че е важно да се минимизират възможните противоречия и да се създадат полезни взаимодействия с политиката на сътрудничество за развитие в полза на развиващите се страни, както и да се повиши ефективността на сътрудничеството за развитие; счита, че на практика това означава активно включване на генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията в текущата законодателна работа и извършване на цялостна оценка на въздействието на съответното бъдещо законодателство на Съюза върху развиващите се страни от икономическа, социална и екологична гледна точка, както и от перспективата за правата на човека, в съответствие с насоките за по-добро регулиране(36) и инструмент №34 от инструментариума за по-добро регулиране(37); отбелязва, че резултатите от тази оценка следва да послужат като основа за изготвянето на бъдещото законодателно предложение;

15.  подчертава, че взаимното допълване и координацията с политиката, инструментите и участниците в областта на сътрудничеството за развитие са от решаващо значение и че следователно бъдещото законодателство на Съюза следва да предвижда някои разпоредби в това отношение;

16.  подчертава, че задълженията за надлежна проверка следва да бъдат внимателно проектирани, така че да представляват постоянен и динамичен процес, а не дейност, която се отчита проформа, и че стратегиите за надлежна проверка следва да съответстват на динамичния характер на неблагоприятните въздействия; счита, че тези стратегии следва да обхващат всяко реално или потенциално неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление, въпреки че тежестта и вероятността на неблагоприятните въздействия следва да се вземе предвид в контекста на политика за определяне на приоритети; счита, че съгласно принципа на пропорционалност е важно съществуващите инструменти и рамки да се приведат в съответствие във възможно най-голяма степен; подчертава необходимостта Комисията да извърши солидна оценка на въздействието, за да определи видовете потенциални или реални неблагоприятни въздействия, да проучи последиците за еднаквите условия на конкуренция на европейско и световно равнище, включително административната тежест за предприятията и положителните последици за правата на човека, околната среда и доброто управление, и да разработи правила, които повишават конкурентоспособността, защитата на заинтересованите лица и на околната среда и са функционални и приложими за всички участници на вътрешния пазар, включително високорисковите и регистрираните за борсова търговия малки и средни предприятия; подчертава, че тази оценка на въздействието следва също така да разгледа последиците от бъдещата директива по отношение на глобални промени във веригите за създаване на стойност с внимание към засегнатите физически лица и предприятията, както и последиците по отношение на сравнителните предимства на развиващите се партньорски държави;

17.  подчертава, че всеобхватните изисквания за прозрачност са ключов елемент на законодателството за задължителната надлежна проверка; отбелязва, че по-добрите информация и прозрачност предоставят на доставчиците и производителите по-добър контрол и разбиране за веригите им на доставка и повишават капацитета за мониторинг на заинтересованите лица и на потребителите, а също така и общественото доверие в производството; подчертава в тази връзка, че бъдещото законодателство за надлежна проверка следва да взема под внимание цифровите решения за улесняване на обществения достъп до информация и за свеждане до минимум на бюрократичните тежести;

18.  отбелязва, че надлежната проверка също така изисква измерване на ефективността на процесите и мерките чрез подходящи одити и съобщаване на резултатите, включително периодично изготвяне на публични доклади за оценка на процесите на надлежна проверка на предприятията и резултатите от тях в стандартизиран формат, основан на адекватна и съгласувана рамка за докладване; препоръчва докладите да бъдат леснодостъпни и да се предоставят на разположение по-специално на засегнатите и потенциално засегнатите лица; заявява, че изискванията за оповестяване следва да вземат предвид политиката в областта на конкуренцията и законния интерес да се защитава вътрешното ноу-хау на предприятието и не следва да водят до непропорционални пречки или финансова тежест за предприятията;

19.  подчертава, че ефективната надлежна проверка изисква предприятията да провеждат добросъвестно ефективни, съдържателни и информирани дискусии със съответните заинтересовани лица; подчертава, че рамката на Съюза за надлежна проверка следва да гарантира участието на профсъюзите и представителите на работниците на равнището на Съюза, както и на национално и на световно равнище, в изготвянето и изпълнението на стратегията за надлежна проверка; подчертава, че процедурите за ангажиране на заинтересованите лица трябва да гарантират безопасността и защитата на физическата и правната неприкосновеност на заинтересованите лица;

20.  подчертава, че е важно да се работи в дух на реципрочност с търговските партньори, за да се гарантира, че надлежната проверка предизвиква промяна; подчертава значението на съпътстващите мерки и проекти за улесняване на изпълнението на споразуменията за свободна търговия на Съюза и призовава за създаване на силна връзка между подобни мерки и хоризонталното законодателство за надлежната проверка; поради това изисква финансовите инструменти, като например помощта за търговията, да се използват за насърчаване и подкрепа на възприемането на отговорно бизнес поведение в държавите партньори, включително техническа подкрепа за обучение в областта на надлежната проверка, механизми за проследяване и въвеждане на насочени към износа реформи в държавите партньори; подчертава във връзка с това необходимостта от насърчаване на доброто управление;

21.  изисква търговските инструменти да бъдат свързани с мониторинга на прилагането на бъдещото законодателство за надлежната проверка от страна на предприятия на Съюза, осъществяващи дейност извън ЕС, а делегациите на Съюза да бъдат включени активно в този мониторинг, включително чрез провеждане на съдържателна размяна на мнения с притежателите на права, местните общности, търговските камари и националните институции за защита на правата на човека, представителите на гражданското общество и синдикалните организации и чрез подкрепянето им; призовава Комисията да си сътрудничи с търговските камари и националните институции за защита на правата на човека в държавите членки при осигуряването на онлайн инструменти и информация, за да подкрепи прилагането на бъдещото законодателство за надлежната проверка;

22.  отбелязва, че координацията на секторно равнище би могла да подобри съгласуваността и ефективността на усилията за надлежна проверка, да позволи споделянето на най-добри практики и да допринесе за изравняване на условията на конкуренция;

23.  счита, че с оглед на правоприлагането във връзка с надлежната проверка държавите членки следва да създадат или да определят национални органи, които да споделят най-добри практики, да извършват разследвания, да упражняват надзор и да налагат санкции, като се вземат предвид тежестта и многократният характер на нарушенията; подчертава, че на такива органи трябва да бъдат предоставени достатъчно ресурси и правомощия, за да изпълнят мисията си; счита, че Комисията следва да създаде европейска мрежа за надлежна проверка, която да отговаря съвместно с националните компетентни органи за координацията и сближаването на практиките на регулиране, разследване, правоприлагане и надзор и за споделянето на информация и която да наблюдава изпълнението от страна на националните компетентни органи; счита, че държавите членки и Комисията следва да гарантират, че предприятията публикуват своите стратегии за надлежна проверка на публично достъпна и централизирана платформа под надзора на националните компетентни органи;

24.  подчертава, че всеобхватните изисквания за прозрачност са ключов елемент на законодателството за задължителната надлежна проверка; отбелязва, че засилената информация и прозрачност предоставят на доставчиците и производителите по-добър контрол и разбиране за веригите им на доставка и повишават общественото доверие в производството; подчертава във връзка с това, че бъдещото законодателство за надлежната проверка следва да се съсредоточи върху цифровите решения с цел свеждане до минимум на бюрократичната тежест, и призовава Комисията да проучи нови технологични решения в подкрепа на създаването и подобряването на проследимостта в световните вериги на доставка; припомня, че устойчивата технология на блоковите вериги може да допринесе за постигането на тази цел;

25.  счита, че механизмите за подаване на жалби на равнището на предприятията могат да осигурят ефективна защита на ранен етап, при условие че са законни, достъпни, предвидими, справедливи, прозрачни, съвместими с правата на човека, основани на ангажираност и диалог и осигуряват защита срещу ответни действия с цел отмъщение; счита, че такива частни механизми трябва да се съчетаят правилно със съдебни механизми, за да се гарантира най-висока защита на основните права, включително правото на справедлив процес; подчертава, че такива механизми следва да не накърняват никога правото на жертвата да подава жалба пред компетентните органи или да търси справедливост пред съд; предлага съдебните органи да могат да предприемат действия по жалби от трети страни, подадени по безопасни и достъпни канали без заплаха от репресии;

26.  приветства съобщението, че предложението на Комисията ще включва режим на отговорност, и счита, че за да се даде възможност на жертвите да получат ефективни правни средства за защита, предприятията следва да бъдат подвеждани под отговорност в съответствие с националното право за вредите, които предприятията под техен контрол са причинили или за които са допринесли чрез действия или бездействия, когато последните са извършили нарушения на правата на човека или са причинили вреди на околната среда, освен ако предприятието може да докаже, че е действало с дължимата грижа в съответствие със задълженията си за надлежна проверка и е взело всички разумни мерки за предотвратяване на такива вреди; подчертава, че времевите ограничения, трудностите пред достъпа до доказателства, както и неравенството между половете, уязвимостта и маргинализацията могат да съставляват сериозни практически и процесуални пречки пред жертвите на нарушения на правата на човека в трети държави, които накърняват достъпа им до ефективни правни средства за защита; подчертава значението на ефективния достъп до правни средства за защита без страх от ответни действия с цел отмъщение и в съответствие с равенството между половете и за лица в уязвимо положение, както е предвидено в член 13 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; припомня, че член 47 от Хартата изисква от държавите членки да предоставят правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се гарантира реален достъп до правосъдие;

27.  отбелязва, че проследимостта на предприятията във веригата за създаване на стойност може да бъде трудна; призовава Комисията да извърши оценка и да предложи инструменти с цел да се помогне на предприятията при проследимостта на техните вериги за създаване на стойност; подчертава, че цифровите технологии биха могли да подпомогнат предприятията при надлежната им проверка на веригите на стойността и да намалят разходите; счита, че целта на Съюза в областта на иновациите следва да бъде свързана с насърчаване на правата на човека и устойчиво управление съгласно бъдещите изисквания за надлежна проверка;

28.  счита, че извършването на надлежна проверка не следва автоматично да освобождава предприятията от отговорност за вредите, които са причинили или за които са допринесли; освен това счита обаче, че наличието на строг и ефективен процес на надлежна проверка може да помогне на предприятията да избягват причиняването на вреди; освен това счита, че законодателството за надлежна проверка следва да се прилага, без да се засягат други приложими рамки за отговорност на подизпълнителите, командироването или веригата на доставки, установени на национално, европейско и международно равнище, включително солидарна отговорност в рамките на веригите за подизпълнение;

29.  подчертава, че жертвите на свързани със стопанската дейност неблагоприятни последици често не са защитени в достатъчна степен от правото на държавата, в която е причинена вредата; във връзка с това счита, че съответните разпоредби на бъдещата директива следва да считат за особени повелителни норми в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“)(38);

30.  призовава Комисията да предложи мандат за преговори за конструктивно участие на Съюза в преговорите за международен правнообвързващ инструмент на ООН за регулиране на дейностите на транснационалните корпорации и други предприятия в международното право относно правата на човека;

31.  препоръчва подкрепата на Комисията във връзка с принципите на правовата държава, доброто управление и достъпа до правосъдие в трети държави да отдава приоритет, когато това е целесъобразно, на изграждането на капацитет на местните органи в областите, които се уреждат от бъдещото законодателство;

32.  изисква от Комисията да представи своевременно законодателно предложение относно задължителната надлежна проверка на веригите на доставки, следвайки препоръките, изложени в приложението към настоящата резолюция; счита, че без да се засягат подробните аспекти на бъдещото законодателно предложение, член 50, член 83, параграф 2 и член 114 от ДФЕС следва да бъдат избрани като правни основания за предложението;

33.  счита, че поисканото предложение не поражда финансови последици за общия бюджет на Съюза;

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и националните парламенти на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО КОРПОРАТИВНАТА НАДЛЕЖНА ПРОВЕРКА И КОРПОРАТИВНАТА ОТЧЕТНОСТ

ТЕКСТ НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 50, член 83, параграф 2 и член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(39),

в съответствие с обикновената законодателна  процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Осъзнаването на отговорността на предприятията по отношение на неблагоприятните въздействия на веригите им за създаване на стойност върху правата на човека придоби голямо значение през 90-те години на миналия век, когато във връзка с новите практики на изнасяне на производството на облекло и обувки към държави с по-ниски разходи вниманието се насочи към лошите условия на труд, при които бяха принудени да работят много работници, включително деца, в световните вериги за създаване на стойност. В същото време много предприятия за добив на нефт, газ и полезни изкопаеми, както и такива от хранително-вкусовата промишленост се насочваха към все по-отдалечени райони, което често беше свързано с разселване на коренното население без предварително допитване или подходящо обезщетение.

(2)  Вследствие на нарастващия брой доказателства за нарушения на правата на човека и за влошаване на състоянието на околната среда се засили загрижеността относно гарантирането на спазването на правата на човека от страна на предприятията и гарантирането на достъп до правосъдие за жертвите, по-специално когато веригите за създаване на стойност на някои предприятия навлязоха в държави със слаби правни системи и правоприлагане, и относно търсенето на отговорност от предприятията в съответствие с националното право за причиняването на вреда или за допринасяне за причиняването на вреда. Във връзка с това през 2008 г. Съветът на Организацията на обединените нации (ООН) по правата на човека приветства единодушно рамката „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“. Тази рамка се основава на три стълба: отговорността на държавата да осигурява защита от нарушения на правата на човека от страна на трети лица, включително предприятия, чрез подходящи политики, разпоредби и съдебни решения; корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека, което означава полагане на дължимата грижа, за да се избягва нарушаване на правата на други лица и да се противодейства на неблагоприятните въздействия, които възникват; и по-голям достъп на жертвите до ефективни средства за защита – както съдебни, така и извънсъдебни.

(3)  Тази рамка беше последвана от одобрението на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г. на „Ръководни принципи на ООН за бизнеса и правата на човека“ (наричани по-нататък „Ръководни принципи на ООН“). С Ръководните принципи на ООН се въведе първият световен стандарт за „надлежна проверка“ и се предвиди необвързваща рамка, съгласно която предприятията да упражняват на практика своята отговорност за спазване на правата на човека. Впоследствие други международни организации разработиха стандарти за надлежна проверка въз основа на Ръководните принципи на ООН. Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2011 г. за многонационалните предприятия се позовават обширно на надлежната проверка, а ОИСР разработи насоки в помощ на предприятията при извършването на надлежна проверка в конкретни сектори и вериги на доставки. През 2016 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие препоръка към държавите членки относно правата на човека и бизнеса, в която призова държавите членки да приемат законодателни и други мерки, за да гарантират, че нарушенията на правата на човека по веригата за създаване на стойност на дадено предприятие пораждат гражданска, административна и наказателна отговорност пред европейските съдилища. През 2018 г. ОИСР прие общи Насоки за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение. Също и Международната организация на труда (МОТ) прие през 2017 г. тристранна декларация относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, в която предприятията се насърчават да въведат механизми за надлежна проверка, за да установяват, предотвратяват и смекчават действителното и потенциалното неблагоприятно въздействие на своята дейност върху международно признатите права на човека и да отчитат начините за противодействие на това въздействие. Глобалният договор на ООН от 2012 г., „Спасете децата“ и „Права на детето и бизнес принципи“ на УНИЦЕФ определят ключови съображения за правата на децата, свързани с неблагоприятното въздействие на бизнеса, а УНИЦЕФ разработи поредица от документи с насоки в подкрепа на надлежната проверка на предприятията и децата. Общ коментар № 16 на Комитета на ООН по правата на детето от 2013 г. определя обширен набор от задължения на държавата по отношение на въздействието на стопанския сектор върху правата на децата, включително държавите да изискват от предприятията предприемане на надлежна проверка на правата на детето.

(4)  Следователно предприятията разполагат понастоящем със значителен брой международни инструменти за надлежна проверка, които могат да им помогнат да упражняват своята отговорност за спазване на правата на човека. Макар тези инструменти да са от голямо значение за предприятията, които приемат задължението си за спазване на правата на човека сериозно, доброволният им характер може да попречи на ефективността им и тяхното въздействие се оказа ограничено, тъй като само ограничен брой предприятия прилагат доброволно надлежната проверка на правата на човека по отношение на своята дейност и дейностите на своите стопански партньори. Това положение се изостря, тъй като много предприятия се съсредоточават прекомерно върху извличането на максимални печалби за кратко време.

(5)  Съществуващите международни инструменти за надлежна проверка не успяха да предоставят на жертвите на неблагоприятно въздействие върху правата на човека и околната среда достъп до правосъдие и правни средства за защита поради своя извънсъдебен и доброволен характер. Основното задължение за защита на правата на човека и осигуряване на достъп до правосъдие е на държавите, а липсата на публични съдебни механизми, които да подведат предприятията под отговорност за вреди, настъпили във веригите им за създаване на стойност, не следва и не може да се компенсира адекватно чрез разработване на частни оперативни механизми за подаване на жалби. Като има предвид, че подобни механизми са полезни при осигуряване на спешна помощ и бързо обезщетение на малки вреди, те следва да бъдат регулирани строго от публичните органи и да не накърняват правото на жертвите на достъп до правосъдие и правото на справедлив процес пред публичните съдилища.

(6)  Съюзът прие задължителни рамки за надлежна проверка в много конкретни области, за да се бори с вредни за интересите на Съюза или на неговите държави членки области, като например финансирането на тероризма или обезлесяването. През 2010 г. Съюзът прие Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета(40), който задължава операторите, които пускат на вътрешния пазар дървен материал и изделия от дървен материал, да спазват изискванията за надлежна проверка и изисква от търговците във веригата на доставки да предоставят основна информация относно своите доставчици и купувачи, за да се подобрят възможностите за проследяване на дървения материал и изделията от дървен материал. С Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета(41) се създава система на Съюза за надлежна проверка на веригата на доставки с цел да се ограничат възможностите въоръжени групировки, терористични групи и/или сили за сигурност да търгуват с калай, тантал и волфрам, с рудите на тези метали и със злато.

(7)  С Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(42) беше възприет различен, по-общ и допълващ подход, основан на прозрачност и устойчивост, който налага на предприятията с повече от 500 служители задължението да докладват за провежданите от тях политики във връзка с екологичните и социалните въпроси, въпросите, свързани със служителите, борбата с корупцията и подкупите, както и зачитането на правата на човека, включително надлежната проверка.

(8)  В някои държави членки необходимостта от това да се повиши способността на предприятията да откликват в по-голяма степен на опасенията, свързани с правата на човека, околната среда и доброто управлението, доведе до приемането на национално законодателство за надлежна проверка. В Нидерландия Закон за надлежна проверка на детския труд изисква от предприятията, които извършват дейност на нидерландския пазар, да следят за наличието на основателно подозрение за използването на детски труд при производството на доставяните стоки или услуги и в случай на основателни подозрения да приемат и прилагат план за действие. Във Франция Законът за задължение за бдителност на предприятията майки и възлагащите предприятия изисква от някои големи предприятия да приемат, публикуват и прилагат план за надлежна проверка, за да установяват и предотвратяват рискове за правата на човека, за здравето и безопасността и за околната среда, причинявани от предприятието, неговите дъщерни предприятия, подизпълнители или доставчици. Във френското право е установена административна отговорност за неспазването на изискванията за извършване на надлежна проверка и гражданска отговорност за предприятията да поправят причинените вреди. В много други държави членки се водят разисквания относно въвеждането на изисквания за предприятията за задължително извършване на надлежна проверка и понастоящем някои държави членки обмислят приемането на такова законодателство, включително Германия, Швеция, Австрия, Финландия, Дания и Люксембург.

(9)  През 2016 г. осем национални парламента, сред които бяха парламентите на Естония, Литва, Словакия и Португалия, Камарата на представителите в Нидерландия, Сенатът на Република Италия и Националното събрание на Франция, както и Камарата на лордовете на Обединеното кралство, изразиха подкрепата си за инициативата „Зелена карта“, с която Комисията се призовава да предложи законодателство за гарантиране на корпоративна отчетност за нарушения на правата на човека.

(10)  Недостатъчната хармонизация на законодателствата може да има отрицателно въздействие върху свободата на установяване. Ето защо е от съществено значение да има по-нататъшна хармонизация, за да се предотврати създаването на нелоялни конкурентни предимства. Важно за създаването на еднакви условия на конкуренция е правилата да се прилагат за всички предприятия – както за предприятията в Съюза, така и за тези извън него – които осъществяват дейност на европейския вътрешен пазар.

(11)  Налице са значителни различия между правните и административните разпоредби на държавите членки относно надлежната проверка, включително по отношение на гражданската отговорност, които са приложими за предприятията от Съюза. Необходимо е да се предотвратява възникването на бъдещи пречки пред търговията, произтичащи от различното разработване на такова национално законодателство.

(12)  За да се гарантират еднакви условия на конкуренция, отговорността на предприятията за спазване на правата на човека съгласно международните стандарти следва да бъде преобразувана в правно задължение на равнището на Съюза. Чрез координиране на гаранциите за защита на правата на човека, околната среда и доброто управление настоящата директива следва да гарантира, че всички големи предприятия от Съюза и извън него и високорисковите или регистрираните за борсова търговия малки и средни предприятия, извършващи дейност на вътрешния пазар, подлежат на хармонизирани задължения за надлежна проверка, което ще предотврати регулаторната разпокъсаност и ще подобри функционирането на вътрешния пазар.

(13)  Установяването на задължителни изисквания за надлежна проверка на равнището на Съюза би било от полза за предприятията по отношение на хармонизацията, правната сигурност и гарантирането на еднакви условия на конкуренция и би предоставило конкурентно предимство на предприятията, които ги спазват, тъй като все повече общества изискват от предприятията да станат по-етични и по-устойчиви. Чрез определянето на стандарт на Съюза за надлежна проверка настоящата директива би могла да спомогне за появата на световен стандарт за отговорно бизнес поведение.

(14)  Настоящата директива има за цел да предотврати и смекчи потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление във веригата за създаване на стойност, както и да гарантира, че предприятията могат да бъдат подведени под отговорност за такива въздействия и че всеки, който е претърпял вреда в това отношение, може ефективно да упражни правото на справедлив съдебен процес и правото на правни средства за защита в съответствие с националното право.

(15)  Настоящата директива няма за цел да замени специфичното за сектора законодателство на Съюза за надлежна проверка, което вече е в сила, нито да възпрепятства въвеждането на допълнително секторно законодателство на Съюза. Следователно тя следва да се прилага, без да се засягат други изисквания за надлежна проверка, установени в специфичното за сектора законодателство на Съюза, по-специално Регламент (ЕС) № 995/2010 и Регламент (ЕС) 2017/821, освен ако изискванията за надлежна проверка в настоящата директива предвиждат по-задълбочена надлежна проверка по отношение на правата на човека, околната среда или доброто управление.

(16)  Прилагането на настоящата директива по никакъв начин не представлява основание за намаляване на общото равнище на закрила на правата на човека или на околната среда. По-специално тя не следва да засяга други приложими рамки за отговорността при възлагането на подизпълнители, командироването или веригата на доставки, установени на национално равнище, на равнището на Съюза или на международно равнище. Фактът, че дадено предприятие е изпълнило задълженията си за надлежна проверка съгласно настоящата директива, не следва да го освобождава от задълженията му по други рамки за отговорност или да намалява тези задължения и следователно съдебни производства срещу него, основаващи се на друга рамка за отговорност, не следва да бъдат отхвърляни въз основа на това обстоятелство.

(17)  Настоящата директива следва да се прилага за всички големи предприятия, уредени от правото на държава членка, които са установени на територията на Съюза или извършват дейност на вътрешния пазар, независимо дали са частни, или държавни и независимо от икономическия сектор, в който осъществяват дейност, включително финансовия сектор. Настоящата директива следва да се прилага също така за регистрирани за борсова търговия и високорискови малки и средни предприятия(43).

(18)  Пропорционалността е включена в процеса на надлежна проверка, тъй като този процес зависи от сериозността и вероятността от неблагоприятните въздействия, които дадено предприятие може да причини, за които може да допринесе или с които може да бъде пряко свързано, сектора на дейност на предприятието, размера му, естеството и контекста на неговите операции, включително географски, неговия бизнес модел, позицията му във веригата за създаване на стойност и естеството на неговите продукти и услуги. Голямо предприятие, чиито преки стопански отношения са установени на територията на Съюза, или малко или средно предприятие, което след извършване на оценка на риска стигне до заключението, че не е установило никакви потенциални или действителни неблагоприятни въздействия в своите стопански отношения, би могло да публикува декларация в този смисъл, включително своята оценка на риска, съдържаща съответните данни, информация и методология, които при всички случаи следва да бъдат преразгледани в случай на промени в дейността, стопанските отношения или оперативния контекст на предприятието.

(19)  За предприятия, притежавани или контролирани от държавата, изпълнението на техните задължения за надлежна проверка следва да изисква от тях да използват услугите на предприятия, които са изпълнили задълженията си за извършване на надлежна проверка. Държавите членки се насърчават да не предоставят държавна подкрепа, включително чрез държавна помощ, обществени поръчки, агенции за експортно кредитиране или гарантирани от правителството заеми, на предприятия, които не спазват целите на настоящата директива.

(20)  За целите на настоящата директива под надлежна проверка следва да се разбира задължението на предприятието да предприема всички пропорционални и съизмерими мерки и да полага усилия в рамките на своите средства за предотвратяване на възникването на неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление в техните вериги за създаване на стойност, както и да се справя с подобни въздействия, когато такива възникват. На практика надлежната проверка се състои от процес, въведен от дадено предприятие с цел установяване, оценка, предотвратяване, смекчаване, прекратяване, наблюдение, съобщаване, отчитане, разглеждане и коригиране на потенциалните и/или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, включително социалните, синдикалните и трудовите права, върху околната среда, включително приноса за изменението на климата, и върху доброто управление в неговите собствени дейности и стопански отношения по веригата за създаване на стойност. Предприятията, обхванати от настоящата директива, не следва да прехвърлят задълженията за надлежна проверка на доставчиците.

(21)  Приложение xx съдържа списък на видовете неблагоприятни въздействия върху правата на човека, свързани със стопанската дейност. Доколкото те са от значение за предприятията, Комисията следва да включи в това приложение неблагоприятните въздействия върху правата на човека, изразени в международните конвенции за правата на човека, които са обвързващи за Съюза или държавите членки, Международната харта за правата на човека, международното хуманитарно право, инструментите на ООН за правата на човека относно правата на лицата, принадлежащи към особено уязвими групи или общности, и принципите относно основните права, установени в Декларацията на МOT за основните принципи и права при работа, както и тези, признати в Конвенцията на МОТ за свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне, Конвенцията на МОТ за премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд, Конвенцията на МОТ за ефективно премахване на детския труд и Конвенцията на МОТ за премахване на дискриминацията в областта на труда и професиите. Освен това те включват, без това изброяване да е изчерпателно, неблагоприятни въздействия по отношение на други права, признати в Тристранната декларация относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика (Декларацията за многонационалните предприятия) и в редица конвенции на МОТ, като тези относно свободата на сдружаване, колективното договаряне, минималната възраст, безопасните и здравословни условия на труд и равенството в заплащането, както и правата, признати в Конвенцията за правата на детето, Африканската харта за правата на човека и народите, Американската конвенция за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта, Хартата на основните права на Европейския съюз и националните конституции и законите, които признават или прилагат правата на човека. Комисията следва да гарантира, че тези изброени видове въздействия са разумни и постижими.

(22)  Неблагоприятните въздействия върху околната среда често са тясно свързани с неблагоприятните въздействия върху правата на човека. Специалният докладчик на ООН за правата на човека и околната среда заяви, че правото на живот, здраве, храна, вода и развитие, както и правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда са необходими за пълноценното упражняване на правата на човека. Освен това Общото събрание на ООН призна в своята Резолюция 64/292 правото на безопасна и чиста питейна вода и санитарно-хигиенни условия за право на човека. Пандемията от COVID-19 подчерта не само значението на безопасната и здравословна работна среда, но и на това предприятията да гарантират, че в своите вериги за създаване на стойност те не причиняват рискове за здравето или не допринасят за тях. Следователно тези права следва да бъдат обхванати от настоящата директива.

(23)  Приложение xxx съдържа списък на видовете неблагоприятни въздействия върху околната среда, свързани със стопанската дейност, независимо дали временни, или постоянни, които са от значение за предприятията. Тези въздействия следва да включват, без това изброяване да е изчерпателно, генерирането на отпадъци, дифузното замърсяване и емисиите на парникови газове, които водят до глобално затопляне с повече от 1,5°C спрямо равнищата от прединдустриалния период, обезлесяването и всяко друго въздействие върху климата, качеството на въздуха, почвата и водите, устойчивото използване на природните ресурси, биологичното разнообразие и екосистемите. Комисията следва да гарантира, че тези изброени видове въздействия са разумни и постижими. С цел да се допринесе за вътрешната съгласуваност на законодателството на Съюза и да се осигури правна сигурност, този списък се изготвя в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета(44).

(24)  Приложение xxxx съдържа списък на видовете неблагоприятни въздействия върху доброто управление, свързани със стопанската дейност, които са от значение за предприятията. Те следва да включват, без това изброяване да е изчерпателно, неспазване на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, глава VII относно борбата с подкупването, склоняването към подкуп и изнудването и принципите на Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки и със случаите на корупция и подкупване, когато дадено предприятие упражнява неправомерно влияние върху длъжностни лица или води до неправомерни имуществени облаги за тези длъжностни лица с цел получаване на привилегии или несправедливо благоприятно третиране в нарушение на закона, включително ситуации, в които дадено предприятие участва неправомерно в местни политически дейности, прави незаконни вноски в кампании или не спазва приложимото данъчно законодателство. Комисията следва да гарантира, че тези изброени видове въздействия са разумни и постижими.

(25)  Неблагоприятните въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление не са неутрални по отношение на пола. Предприятията се насърчават да интегрират перспективата за равенство между половете в своите процедури за надлежна проверка. Насоки в това отношение може да се намерят в изданието на ООН „Gender Dimensions of the Guiding Principles on Business and Human Rights“ (Свързани с пола измерения на Ръководните принципи за бизнеса и правата на човека).

(26)  Потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и управлението могат да бъдат специфични и по-ясно изразени в засегнати от конфликти райони. В това отношение предприятията, които извършват дейност в засегнати от конфликти райони, следва да извършват подходяща надлежна проверка относно правата на човека, околната среда и управлението, да спазват своите задължения по международното хуманитарно право и да се позовават на съществуващите международни стандарти и насоки, включително Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях.

(27)  Държавите членки се насърчават да наблюдават предприятията под тяхна юрисдикция, които извършват дейност или имат стопански отношения в засегнати от конфликти зони и съответно да предприемат необходимите действия за защита на правата на човека, околната среда и доброто управление в съответствие със своите правни задължения, като надлежно отчитат специфичните и сериозни рискове в тези области.

(28)  Стопанската дейност оказва въздействие върху пълния спектър от права, на които е дадено определение в Конвенцията на ООН за правата на детето и в други относими международни стандарти. Детството е уникален период на физическо, умствено, емоционално и духовно развитие и нарушенията на правата на децата, като например насилие или малтретиране, детски труд, неподходяща търговия или небезопасни продукти или рискове за околната среда, може да имат последици за цял живот, необратими последици и дори последици, предавани от поколение на поколение. Съществува риск от това механизмите за корпоративна надлежна проверка и корпоративна отчетност, разработени без да бъдат взети предвид съображенията за децата, да бъдат неефективни при опазването на техните права.

(29)  Нарушенията или неблагоприятните въздействия спрямо правата на човека и социалните, екологичните и климатичните стандарти от страна на предприятията може да възникнат в резултат на тяхната собствена дейност или на дейността на техните стопански партньори, по-специално доставчици, подизпълнители и предприятия, в които се инвестира. За да бъдат ефективни, задълженията на предприятията за надлежна проверка следва да обхващат цялата верига за създаване на стойност, като същевременно възприемат основан на риска подход и определят стратегия за приоритизиране въз основа на принцип 17 от Ръководните принципи на ООН. Проследяването на всички предприятия, които са част от веригата за създаване на стойност, обаче може да бъде трудна. Комисията следва да извърши оценка и да предложи инструменти с цел да се помогне на предприятията при проследимостта на техните вериги за създаване на стойност. Това би могло да включва иновативни информационни технологии, като например блокова верига, които позволяват проследяване на всички данни, чието разработване следва да се насърчава, за да се сведат до минимум административните разходи и да се избегнат съкращения за предприятията, извършващи надлежна проверка.

(30)  Надлежната проверка е преди всичко превантивен механизъм, който изисква от предприятията да предприемат всички пропорционални и съизмерими мерки и да полагат усилия в рамките на своите средства за установяване и оценка на потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия и за приемане на политики и мерки за прекратяване, предотвратяване, смекчаване, наблюдение, съобщаване, разглеждане, отстраняване и отчитане на начина, по който те се справят с тези въздействия. От предприятията следва да се изисква да представят документ, в който да посочват публично, при надлежно спазване на търговската тайна, стратегията си за надлежна проверка по отношение на всеки един от тези етапи. Тази стратегия за надлежна проверка следва да бъде интегрирана надлежно в цялостната стопанска стратегия на предприятието. Тя следва да се оценява ежегодно и да се преразглежда, когато това се счита за необходимо в резултат на тази оценка.

(31)  Предприятията, които не публикуват декларации за риск, не следва да бъдат освобождавани от евентуални проверки или разследвания от страна на компетентните органи на държавите членки, за да се гарантира, че те спазват задълженията, предвидени в настоящата директива, и че могат да бъдат подведени под отговорност в съответствие с националното право.

(32)  Предприятията следва да въведат вътрешен процес на картографиране на веригите за създаване на стойност, който включва полагането на всички пропорционални и съизмерими усилия за установяване на техните стопански взаимоотношения във веригата им за създаване на стойност.

(33)  Търговската тайна, посочена в настоящата директива, следва да се прилага по отношение на всяка информация, която отговаря на изискванията за „търговска тайна“ в съответствие с Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета(45), а именно информация, която е тайна, в смисъл, че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация, има търговска стойност поради това, че е тайна, и е била предмет на обосновани при дадените обстоятелства действия от страна на законно контролиращото информацията лице с цел запазването ѝ в тайна.

(34)  Надлежната проверка не следва да бъде дейност, която се отчита проформа, а следва да се състои от текущ процес и оценка на рисковете и въздействията, които са динамични и могат да се променят в резултат на нови стопански отношения или промени в ситуацията. Поради това предприятията следва непрекъснато да следят своите стратегии за надлежна проверка и да ги приспособяват съответно. Тези стратегии следва да са насочени към обхващане на всяко действително или потенциално неблагоприятно въздействие, въпреки че ако е необходима политика за определяне на приоритети, следва да се вземат предвид естеството и контекста на техните дейности, включително географски, както и тежестта и вероятността на неблагоприятното въздействие. Схемите за сертифициране от трети лица могат да допълват стратегиите за надлежна проверка, при условие че са подходящи по отношение на обхвата и отговарят на подходящи равнища на прозрачност, безпристрастност, достъпност и надеждност. Сертифицирането от трети лица обаче не следва да представлява основание за обосноваване на дерогация от задълженията, определени в настоящата Директива, или по някакъв начин да повлияе на потенциалната отговорност на дадено предприятие.

(35)  За да се счита, че дадено дъщерно предприятие изпълнява задължението си за установяване на стратегия за надлежна проверка, дъщерното предприятие – ако е включено в стратегията за надлежна проверка на своето предприятие майка – следва да посочи ясно в годишния си доклад, че случаят е такъв. Това изискване е необходимо, за да се гарантира наличието на прозрачност за обществеността, така че националните компетентни органи да могат да извършват подходящите разследвания. Дъщерното предприятие следва да гарантира, че предприятието майка разполага с достатъчна и подходяща информация, за да извърши надлежна проверка от негово име.

(36)  Подходящата честота на проверките, извършвани в рамките определен период от време, която предполага терминът „редовно“, следва да бъде определена във връзка с вероятността и сериозността на неблагоприятните въздействия. Колкото по-вероятно и по-сериозно е въздействието, толкова по-редовно следва да се извършва проверка на съответствието.

(37)  Предприятията следва най-напред да направят опит да разгледат и елиминират евентуално потенциално или действително въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление, като провеждат обсъждания със заинтересованите лица. Предприятие, което разполага с лостове за предотвратяване или смекчаване на неблагоприятното въздействие, следва да ги използва. Предприятие, което желае да увеличи ефекта на лоста, може например да предложи изграждане на капацитет или други стимули за съответната стопанска единица, или да си сътрудничи с други участници. Когато неблагоприятното въздействие не може да бъде предотвратено или смекчено и ефектът на лоста не може да бъде засилен, решението за прекратяване на отношения с доставчик или на други стопански взаимоотношения би могло да бъде крайна мярка и следва да се извършва по отговорен начин.

(38)  Добрата надлежна проверка изисква да се провеждат ефективни и съдържателни консултации с всички съответни заинтересовани лица, а също така, по-специално, и синдикалните организации да бъдат включени по подходящ начин. Провеждането на консултации със заинтересованите лица и тяхното участие могат да помогнат на предприятията да определят по-точно потенциалните и действителните неблагоприятни въздействия и да създадат по-ефективна стратегия за надлежна проверка. Ето защо настоящата директива изисква да се провеждат разисквания със заинтересованите лица и те да вземат участие на всички етапи на процеса на надлежна проверка. Освен това подобно обсъждане и участие могат да дадат платформа на тези, които проявяват силен интерес към дългосрочната устойчивост на дадено предприятие. Участието на заинтересованите лица би могло да допринесе за подобряване на дългосрочните резултати и рентабилността на предприятията, тъй като повишаването на устойчивостта им би се отразило на икономиката като цяло положително.

(39)  При провеждането на обсъждания със заинтересованите лица, както е предвидено в настоящата директива, предприятията следва да гарантират, че когато заинтересованите лица са представители на коренното население, тези обсъждания се провеждат в съответствие с международните стандарти за правата на човека, като например Декларацията на ООН за правата на коренното население(46), включително при съблюдаване на свободното, предварително и информирано съгласие и правото на коренното население на самоопределение.

(40)  Понятието „заинтересовано лице“ означава лице, чиито права и интереси могат да бъдат засегнати от решенията на дадено предприятие. Понятието включва съответно работниците, местните общности, децата, коренното население, гражданските сдружения и акционерите, както и организациите, чието правно предназначение е да гарантират зачитането на правата на човека и на социалните права, както и спазването на стандартите в областта на климата, околната среда и доброто управление, като например синдикалните организации и организациите на гражданското общество.

(41)  За да се избегне рискът критичните гласове на заинтересованите лица да останат нечути или изолирани в процеса на надлежна проверка, директивата следва да предоставя на заинтересованите лица правото на безопасни и съдържателни обсъждания във връзка със стратегията на предприятието по отношение на надлежната проверка и следва да гарантира подходящото участие на синдикалните организации или на представителите на работниците и служителите.

(42)  Съответната информация относно стратегията за надлежна проверка следва да се съобщава на потенциално засегнатите заинтересовани лица при поискване и по начин, подходящ за обстоятелствата, в които се намират тези заинтересовани лица, например като се вземат предвид официалният език на държавата на заинтересованите лица, равнището им на грамотност и на достъп до интернет. Въпреки това не следва да има задължение за предприятията да оповестяват проактивно цялата си стратегия за надлежна проверка по начин, подходящ за обстоятелствата, в които се намират заинтересованите лица, а и изискването за съобщаване на съответната информация следва да бъде пропорционално на естеството, обстоятелствата и големината на предприятието.

(43)  Процедурите за изразяване на опасения следва да гарантират, че са защитени анонимността или поверителността на тези опасения, по целесъобразност в съответствие с националното право, както и безопасността и физическата и правната неприкосновеност на всички жалбоподатели, включително защитниците на правата на човека и на околната среда. В случай че тези процедури се отнасят до лица, сигнализиращи за нередности, тези процедури трябва да бъдат в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета(47).

(44)  От предприятията следва да се изисква да полагат в рамките на средствата си всички пропорционални и съизмерими усилия за идентифициране на своите доставчици и подизпълнители и да осигуряват публичен достъп до съответната информация при надлежно спазване на търговската тайна. За да бъде напълно ефективна, надлежната проверка не следва да бъде ограничена до първото звено надолу и нагоре по веригата на доставки, а следва да обхваща тези, които по време на процеса на надлежна проверка са били евентуално определени от предприятието като представляващи значителен риск. Настоящата директива обаче следва да вземе предвид факта, че не всички предприятия разполагат с едни и същи ресурси или възможности да установят всички свои доставчици и подизпълнители, и по тази причина това задължение следва да се подчинява на принципите на разумност и пропорционалност, което в никакъв случай не следва да се тълкува от предприятията като претекст да не спазват задължението си да полагат всички необходими усилия в това отношение.

(45)  За да може надлежната проверка да бъде включена в културата и структурата на дадено предприятие, членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятието следва да отговарят за приемането и прилагането на неговите стратегии за устойчивост и надлежна проверка.

(46)  Чрез координация на усилията на предприятията за извършване на надлежна проверка и доброволни действия за съвместна работа на секторно или междусекторно равнище биха могли да се подобрят съгласуваността и ефективността на техните стратегии за надлежна проверка. За тази цел държавите членки могат да насърчават приемането на планове за действие за надлежна проверка на секторно или междусекторно равнище. Заинтересованите лица следва да участват в определянето на тези планове. Разработването на подобни колективни мерки не следва по никакъв начин да освобождава предприятието от индивидуалната му отговорност да извършва надлежна проверка и да възпрепятства подвеждането му под отговорност за вреди, които е причинило или за които е допринесло, в съответствие с националното право.

(47)  За да бъде ефективна, рамката за надлежна проверка следва да включва механизми за подаване на жалби на равнището на предприятието или на секторно равнище, а за да се гарантира, че тези механизми са ефективни, при разработването на механизми за подаване на жалби предприятията следва да вземат предвид позициите на заинтересованите лица. Тези механизми следва да дават възможност на заинтересованите лица да повдигат разумни опасения и следва да изпълняват ролята на системи за ранно предупреждение за риск. Те следва да бъдат легитимни, достъпни, предвидими, справедливи, прозрачни, съвместими с правата, да са източник за непрекъснато учене и следва да се основават на ангажираност и диалог. В рамките на механизмите за подаване на жалби следва да има възможност за отправяне на предложения относно начина, по който съответното предприятие би могло да противодейства на потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия. Освен това те следва да имат право да предлагат подходящи средства за защита, когато чрез посредничество са получили сведения, че дадено предприятие е причинило неблагоприятно въздействие или е допринесло за подобно въздействие.

(48)  Механизмите за подаване на жалби не следва да освобождават държавите от основното им задължение да защитават правата на човека и да осигуряват достъп до правосъдие и правни средства за защита.

(49)  Държавите членки следва да определят един или повече национални органи, които да наблюдават правилното прилагане от страна на предприятията на техните задължения за надлежна проверка и да гарантират правилното прилагане на настоящата директива. Тези национални органи следва да бъдат независими и да разполагат с подходящите правомощия и ресурси за извършване на своите задачи. Те следва да имат право да извършват подходящи проверки по своя собствена инициатива или въз основа на обосновани и разумни опасения, повдигнати от заинтересовани лица и трети страни, и да налагат ефективни пропорционални и възпиращи административни санкции, като се отчитат тежестта и повторението на нарушенията, за да се гарантира, че предприятията спазват задълженията, предвидени в националното законодателство. На равнището на Съюза Европейската комисия следва да създаде Европейска мрежа за надлежна проверка – мрежа на компетентните органи, за да се гарантира сътрудничеството помежду им.

(50)  Комисията и държавите членки се насърчават да предвидят административни глоби, сравними по размер с глобите, които понастоящем са предвидени в законодателството в областта на конкуренцията и в законодателството за защита на данните.

(51)  Националните органи се насърчават да си сътрудничат и да обменят информация с наличните в тяхната държава национални звена за контакт на ОИСР и организации за защита на правата на човека.

(52)  В съответствие с ръководните принципи на ООН извършването на надлежна проверка не следва само по себе си да освобождава предприятията от отговорността, която носят за причиняване или за допринасяне за причиняване на нарушения на правата на човека или за нанасяне на вреди на околната среда. Наличието на строг и адекватен процес на надлежна проверка обаче може да помогне на предприятията да предотвратят възникването на вреди.

(53)  При въвеждането на режим на отговорност държавите членки следва да гарантират оборима презумпция, изискваща определено равнище на доказване. Тежестта на доказване ще бъде прехвърлена от пострадалото лице към предприятието, което ще трябва да докаже, че не е контролирало стопанския субект, участвал в нарушаването на правата на човека.

(54)  Давностните срокове следва да се считат за разумни и подходящи, ако не ограничават правото на пострадалите лица на достъп до правосъдие, като надлежно се отчитат практическите предизвикателства, пред които са изправени потенциалните ищци. На лицата, пострадали от неблагоприятните въздействия върху правата на човека, околната среда и управлението, следва да се предостави достатъчно време, за да предявят съдебни искове, като се вземат предвид географското им положение, средствата, с които разполагат, и общата трудност да предявят допустими искове пред съдилищата на Съюза.

(55)  Правото на ефективни правни средства за защита е международно признато право на човека, залегнало в член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 2, параграф 3 от Международния пакт за граждански и политически права, и също така е основно право на Съюза (член 47 от Хартата). Както се припомня в Ръководните принципи на ООН, държавите са длъжни да гарантират чрез съдебни, административни, законодателни или други подходящи средства, че потърпевшите лица от свързани с бизнеса нарушения на правата на човека имат достъп до ефективни правни средства за защита. Ето защо в настоящата директива се прави конкретно позоваване на това задължение в съответствие с Основните принципи и насоки на ООН относно правото на средства за защита и обезщетение за жертвите на груби нарушения на международното право в областта на правата на човека и тежки нарушения на международното хуманитарно право.

(56)  Големите предприятия се насърчават да създадат консултативни комитети, които да имат задачата да предоставят консултации на своите управителни органи по въпроси, свързани с надлежната проверка, и да включват заинтересовани лица в състава си.

(57)  На синдикалните организации следва да се предоставят необходимите ресурси, за да изпълняват задълженията в областта на надлежната проверка, включително с цел създаване на връзки със синдикалните организации и работниците в предприятията, с които основното предприятие има стопански отношения.

(58)  Държавите членки следва да използват съществуващите режими на отговорност или, ако е необходимо, да въведат допълнително законодателство, за да гарантират, че по националното право предприятията могат да бъдат подведени под отговорност за всяка вреда, произтичаща от неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда и управлението, която те или контролираните от тях стопански единици са причинили или за която са допринесли чрез действия или бездействия, освен ако предприятието не докаже, че е положило дължимата грижа в съответствие с настоящата директива, за да избегне въпросната вреда, или че вредата би настъпила дори ако са положени всички необходими грижи.

(59)  За да се създаде яснота, сигурност и съгласуваност между практиките на предприятията, Комисията следва да изготви насоки, като се консултира с държавите членки и ОИСР и с помощта на редица специализирани агенции, по-специално Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейската агенция за околната среда и Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия. Вече съществуват редица изготвени от международни организации насоки относно надлежната проверка, които биха могли да послужат на Комисията за отправна точка при разработването на насоки съгласно настоящата директива конкретно за дружествата от ЕС. Целта на настоящата директива следва да бъде пълна хармонизация на стандартите между държавите членки. В допълнение към общите насоки, по които би следвало да се ръководят всички предприятия, и по-специално малките и средните предприятия, при прилагането на надлежната проверка в своите дейности, Комисията следва да предвиди изготвянето на специфични за сектора насоки и да предоставя редовно актуализиран списък на информационните фишове за страните, така че да се помогне на предприятията да направят оценка на потенциалните и действителните неблагоприятни въздействия от своята стопанска дейност върху правата на човека, околната среда и доброто управление в дадена област. В тези информационни фишове следва да се посочва по-специално кои от конвенциите и договорите, изброени в приложения xx, xxx и xxxx към настоящата директива, са ратифицирани от дадена държава.

(60)  За да се актуализират видовете неблагоприятно въздействие, правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз трябва да бъде делегирано на Комисията по отношение на измененията на приложения xx, xxx и xxxx към настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(48). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, работещи по подготовката на делегираните актове.

(61)  Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците на действието, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА  НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и цел

1.  Настоящата директива има за цел да гарантира, че предприятията, които попадат в нейния обхват и които осъществяват дейност на вътрешния пазар, изпълняват своите задължения за зачитане на правата на човека, околната среда и доброто управление, не причиняват или не допринасят за причиняването на потенциални и действителни неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление в рамките на своята дейност, на своите вериги за създаване на стойност и в рамките на други стопански отношения, и предотвратяват и смекчават тези потенциални и действителни неблагоприятни въздействия.

2.  С настоящата директива се установяват задълженията за надлежна проверка на веригата за създаване на стойност на предприятията, попадащи в нейния обхват, а именно да предприемат всички пропорционални и съизмерими мерки и да полагат усилия в рамките на своите средства за предотвратяване на възникването на неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление в техните вериги за създаване на стойност, както и да противодействат по подходящ начин на подобни неблагоприятни въздействия, когато такива възникнат. Надлежната проверка изисква от предприятията да установяват, оценяват, предотвратяват, прекратяват, смекчават, наблюдават, съобщават, отчитат, разглеждат и коригират потенциалните и/или действителните отрицателни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление, които може да окажат собствената им дейност, дейностите на техните вериги за създаване на стойност и други стопански отношения. Чрез координиране на гаранциите за защита на правата на човека, на околната среда и на доброто управление тези изисквания за надлежна проверка целят подобряване на функционирането на вътрешния пазар.

3.  Настоящата директива има за цел също така да гарантира, че предприятията могат да бъдат подведени под отговорност в съответствие с националното законодателство за неблагоприятните последици в областта на правата на човека, околната среда и доброто управление, които причиняват или за които допринасят по цялата си верига за създаване на стойност, както и да гарантира достъпа на пострадалите лица до правни средства за защита.

4.  Настоящата директива се прилага, без да се засягат допълнителните изисквания за надлежна проверка, установени в специфичното за сектора законодателство на Съюза, по-специално Регламент (ЕС) № 995/2010 и Регламент (ЕС) 2017/821, освен ако изискванията за надлежна проверка съгласно настоящата директива предвиждат по-задълбочена надлежна проверка по отношение на правата на човека, околната среда или доброто управление.

5.  Прилагането на настоящата директива по никакъв начин не представлява основание за намаляване на общото равнище на закрила на правата на човека или на околната среда. По-специално тя се прилага, без да засяга други приложими рамки за отговорност за подизпълнение, за командироване или във връзка с веригата за създаване на стойност, установени на национално равнище, на равнище ЕС или на международно равнище.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага за големи предприятия, уредени от правото на държава членка или установени на територията на Съюза.

2.  Настоящата директива се прилага също така за всички регистрирани за борсова търговия малки и средни предприятия, както и за високорискови малки и средни предприятия.

3.  Настоящата директива се прилага също така за големи предприятия, за регистрирани за борсова търговия малки и средни предприятия и за малки и средни предприятия, извършващи дейност във високорискови сектори, които се регулират от правото на трета държава и не са установени на територията на Съюза, когато извършват дейност на вътрешния пазар, като продават стоки или предоставят услуги. Тези предприятия трябва да изпълняват изискванията за надлежна проверка, установени в настоящата директива, както са транспонирани в законодателството на държавата членка, в която извършват дейност, и да подлежат на санкциите и режимите на отговорност, установени с настоящата директива, както са транспонирани в законодателството на държавата членка, в която извършват дейност.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)  „заинтересовани лица“ означава физически лица и групи физически лица, чиито права или интереси може да бъдат засегнати от потенциални или действителни неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление, произтичащи от дадено предприятие или от негови стопански отношения, както и организации, чиято законова цел е защитата на правата на човека, включително социалните и трудовите права, и защитата на околната среда и на доброто управление. Те могат да включват работниците и техните представители, местните общности, децата, коренното население, гражданските сдружения, синдикалните организации, организациите на гражданското общество и акционерите на предприятията;

(2)  „стопански отношения“ означава дъщерните дружества и търговските отношения на дадено предприятие по цялата му верига за създаване на стойност, включително доставчиците и подизпълнителите, които са пряко свързани със стопанската дейност, продуктите или услугите на предприятието;

(3)  „доставчик“ означава всяко предприятие, което предоставя пряко или косвено продукт, част от продукт или услуга на друго предприятие в рамките на стопански отношения;

(4)   „подизпълнител“ означава всички стопански отношения, които изпълняват услуга или дейност, допринасяща за изпълнението на дейността на дадено предприятие;

(5)  „верига за създаване на стойност“ означава всички действия, дейности, стопански отношения и инвестиционни вериги на дадено предприятие и включва субекти, с които предприятието има преки или косвени стопански отношения нагоре и надолу по веригата и които:

a)  или доставят продукти, части от продукти или услуги, които допринасят за собствените продукти или услуги на предприятието, или

б)  получават продукти или услуги от предприятието;

(6)  „потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху правата на човека“ означава всяко потенциално или действително неблагоприятно въздействие, което може да накърни пълното упражняване на правата на човека от страна на физически лица или групи от физически лица във връзка с правата на човека, включително социалните права, правата на работниците и правата на участие в синдикални организации, определени в приложение xx към настоящата директива. Посоченото приложение се преразглежда редовно и е в съответствие с целите на Съюза в областта на правата на човека. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 17 за изменение на списъка в приложение xx;

(7)  „потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху околната среда“ означава всяко нарушение на международно признатите екологични стандарти и стандартите на Съюза за околната среда, определени в приложение ххх към настоящата директива. Посоченото приложение се преразглежда редовно и е в съответствие с целите на Съюза в областта на опазването на околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 17 за изменение на списъка в приложение xхx;

(8)  „потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху доброто управление“ означава всяко потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху доброто управление на дадена държава, даден регион или дадена територия, определено в приложение хххх на настоящата директива. Посоченото приложение се преразглежда редовно и е в съответствие с целите на Съюза в областта на доброто управление. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 17 за изменение на списъка в приложение xхxх;

(9)  „контрол“ означава възможността дадено предприятие да упражнява решаващо влияние върху друго предприятие, по-специално чрез собственост или правото на ползване на всички или на част от активите на последното, или чрез права или договори или други средства, отнасящи се до всички съображения от фактическо естество, които предоставят решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите с правомощия за вземане на решения на дадено предприятие;

(10)  „допринася за“ означава, че дейностите на дадено предприятие, в съчетание с дейностите на други стопански единици, оказват въздействие или че дейностите на предприятието причиняват, улесняват или стимулират друга стопанска единица да причини неблагоприятно въздействие. Приносът трябва да бъде съществен, което означава, че се изключва незначителният или маловажен принос. Оценката на съществения характер на приноса и разбирането кога действията на предприятието може да са причинили, улеснили или стимулирали друга стопанска единица да причини неблагоприятно въздействие, може да включва отчитане на множество фактори.

Следните фактори може да се вземат предвид:

–  степента, в която дадено предприятие може да насърчава или мотивира неблагоприятно въздействие от страна на друг субект, т.е. степента, в която дейността е увеличила риска от настъпване на въздействието,

–  степента, в която дадено предприятие е могло да знае или е трябвало да знае за неблагоприятното въздействие или потенциала за неблагоприятно въздействие, т.е. степента на предвидимост,

–  степента, в която всяка от дейностите на предприятието действително е смекчила неблагоприятното въздействие или е намалила риска от настъпване на въздействието.

Съществуването на стопански отношения или дейности, които създават общите условия, при които е възможно да възникнат неблагоприятни въздействия, само по себе си не представлява отношение на принос. Въпросната дейност следва значително да увеличава риска от неблагоприятно въздействие.

Член 4

Стратегия за надлежна проверка

1.  Държавите членки определят правила, за да гарантират, че в своята дейност и в рамките на своите стопански отношения предприятията извършват ефективна надлежна проверка по отношение на потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление.

2.  В рамките на средствата, с които разполагат, предприятията полагат постоянно максимални усилия да идентифицират и оценяват естеството и контекста на своите дейности, включително географски, както и това дали техните дейности и стопански взаимоотношения причиняват, допринасят или са пряко свързани с което и да е от тези потенциални или действителни неблагоприятни въздействия, като си служат с методология за мониторинг, основана на риска, която отчита вероятността, сериозността и неотложността на потенциалните или действителните въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление.

3.  Ако голямо предприятие, чиито преки стопански отношения са установени на територията на Съюза, или малко или средно предприятие заключи в съответствие с параграф 2, че не причинява, не допринася за или не е пряко свързано със потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление, то публикува декларация в този смисъл и включва своята оценка на риска, съдържаща съответните данни, информация и методология, довели до това заключение. По-специално предприятието може да заключи, че не е установило неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление, ако извършените от него процеси на установяване на въздействие и анализ на оценката на риска сочат, че всички негови преки доставчици извършват надлежна проверка в съответствие с настоящата директива. Тази декларация се преразглежда, в случай че възникнат нови рискове или в случай че предприятието встъпва в нови стопански отношения, които могат да породят рискове.

4.  Освен ако в съответствие с параграфи 2 и 3 дадено предприятие не стигне до заключението, че не причинява, не допринася или не е пряко свързано с потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление, то установява и прилага ефективно стратегия за надлежна проверка. В рамките на стратегията си за надлежна проверка предприятията

(i)  посочват потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда и доброто управление, установени и оценени в съответствие с параграф 2, които е вероятно да присъстват в техните дейности и стопански отношения, както и степента на тяхната сериозност, вероятност и спешност, а също и съответните данни, информация и методология, довели до тези заключения;

(ii)  картографират своята верига за създаване на стойност и при надлежно спазване на търговската тайна оповестяват публично съответната информация относно веригата за създаване на стойност на предприятието, която може да включва наименования, местонахождения, видове продукти и предоставени услуги, както и друга относима информация относно дъщерни предприятия, доставчици и бизнес партньори в неговата верига за създаване на стойност;

(iii)  приемат и посочват всички пропорционални и съразмерни политики и мерки с оглед на прекратяване, предотвратяване или смекчаване на потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление;

(iv)  въвеждат стратегия за определяне на приоритети в съответствие с член 17 от Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, в случай че не са в състояние да се справят едновременно с всички потенциални или действителни неблагоприятни въздействия. Предприятията вземат предвид степента на тежест, вероятността и спешността на различните потенциални или действителни неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление, естеството и контекста на своите дейности, включително географски, обхвата на рисковете, техния мащаб и доколко непоправимо може да бъде тяхното въздействие и ако е необходимо, използват политиката за определяне на приоритети при справянето с тях.

5.  Предприятията гарантират, че тяхната бизнес стратегия и техните политики са в съответствие със стратегията им за надлежна проверка. В това отношение предприятията включват обяснения в своите стратегии за надлежна проверка.

6.  Счита се, че дъщерните предприятия на дадено предприятие спазват задължението за изготвяне на стратегия за надлежна проверка, ако тяхното предприятие майка ги включи в своята стратегия за надлежна проверка.

7.  Предприятията извършват надлежна проверка на веригата за създаване на стойност, която е пропорционална и съобразена с вероятността и тежестта на техните потенциални или действителни неблагоприятни въздействия, както и със специфичните им обстоятелства, по-специално с техния сектор на дейност, размера и дължината на тяхната верига на доставки, размера на предприятието, неговия капацитет, неговите ресурси и капиталов лост.

8.  Предприятията гарантират, че техните стопански отношения въвеждат и изпълняват политики в областта на правата на човека, околната среда и доброто управление, които са в съответствие с тяхната стратегия за надлежна проверка, включително например посредством рамкови споразумения, договорни клаузи, приемането на кодекси за поведение или посредством сертифицирани и независими одити. Предприятията гарантират, че техните политики за закупуване не причиняват или не допринасят за потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление.

9.  Предприятията редовно проверяват дали подизпълнителите и доставчиците спазват задълженията си по параграф 8.

Член 5

Участие на заинтересованите лица

1.  Държавите членки гарантират, че при изготвянето и изпълнението на своята стратегия за надлежна проверка предприятията провеждат добросъвестно ефективни, съдържателни и информирани обсъждания със съответните заинтересовани лица. Държавите членки гарантират по-специално правото на синдикалните организации на съответното равнище, включително секторно, национално, европейско и световно равнище, както и правото на представителите на работниците да участват добросъвестно със своето предприятие в изготвянето и изпълнението на стратегията за надлежна проверка. Предприятията могат да дадат приоритет на обсъжданията с най-засегнатите заинтересовани лица. Предприятията провеждат обсъждания и включват синдикалните организации и представителите на работниците по начин, който е подходящ за техния размер и за естеството и контекста на тяхната дейност.

2.  Държавите членки гарантират, че заинтересованите лица имат право да поискат от предприятието да обсъди потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление, които са от значение за тях съгласно параграф 1.

3.  Предприятието гарантира, че засегнатите или потенциално засегнатите заинтересовани лица не са изложени на риск поради това, че участват в обсъжданията, посочени в параграф 1.

4.  Предприятието информира представителите на работниците за своята стратегия за надлежна проверка и за нейното прилагане, за което те могат да допринесат, в съответствие с директиви 2002/14/ЕО(49) и 2009/38/ЕО(50) на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2001/86/ЕО на Съвета(51). Освен това правото на колективно договаряне се зачита изцяло, както се признава по-специално в Конвенции 87 и 98 на МОТ, в Европейската конвенция на Съвета на Европа за правата на човека и Европейската социална харта, както и в решенията на Комитета на МОТ за свободата на сдружаване, на Експертния комитет по прилагането на конвенциите и препоръките и на Европейския комитет за социални права към Съвета на Европа.

Член 6

Публикуване и съобщаване на стратегията за надлежна проверка

1.  Държавите членки гарантират, при надлежно спазване на търговска поверителност, че предприятията публично обявяват и предоставят безплатно достъп на обществеността до най-актуалната си стратегия за надлежна проверка или декларацията, включваща оценката на риска, посочена в член 4, параграф 3, по-специално на уебсайтовете си.

2.  Предприятията съобщават своята стратегия за надлежна проверка на представителите на своите работници, на профсъюзите и на лицата, с които са в стопански отношения, както и – при поискване, на един от националните компетентни органи, определени в съответствие с член 12.

Предприятията съобщават съответната информация относно своята стратегия за надлежна проверка на потенциално засегнатите заинтересовани лица при поискване и по начин, подходящ за контекста на тези заинтересовани лица, например като вземат предвид официалния език на държавата на заинтересованите лица.

3.  Държавите членки и Комисията гарантират, че предприятията качват своята стратегия за надлежна проверка или декларацията, включително оценката на риска, посочена в член 4, параграф 3, на европейска централизирана платформа под надзора на националните компетентни органи. Такава платформа може да бъде единната европейска точка за достъп, спомената от Комисията в неотдавнашния ѝ план за действие за съюза на капиталовите пазари (COM/2020/590). Комисията предоставя стандартизиран образец за целите на качването на стратегиите за надлежна проверка на европейската централизирана платформа.

Член 7

Оповестяване на нефинансова информация и информация за многообразието

Настоящата директива не засяга задълженията, наложени на определени предприятия с Директива 2013/34/ЕС, за включване в техния доклад за дейността на нефинансова декларация, включваща описание на политиките, провеждани от предприятието по отношение най-малко на екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите и процесите на надлежна проверка.

Член 8

Оценка и преразглеждане на стратегията за надлежна проверка

1.  Предприятията оценяват ефективността и целесъобразността на своята стратегия за надлежна проверка и на нейното изпълнение поне веднъж годишно и съответно я преразглеждат, когато се прецени, че е необходимо преразглеждане в резултат на оценката.

2.  Оценката и преразглеждането на стратегията за надлежна проверка се извършват чрез обсъждане със заинтересованите лица и с участието на профсъюзите и представителите на работниците по същия начин, както при изготвянето на стратегията за надлежна проверка съгласно член 4.

Член 9

Механизми за подаване на жалби

1.  Предприятията предоставят механизъм за подаване на жалби под формата както на механизъм за ранно предупреждение за осведомяване за риск, така и на система за посредничество, който дава възможност на всички заинтересовани лица да изразяват разумни опасения относно съществуването на потенциално или реално отрицателно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление. Държавите членки гарантират, че предприятията имат възможност да предоставят такъв механизъм чрез споразумения за сътрудничество с други предприятия или организации, чрез участие в механизми за подаване на жалби с множество участници или чрез присъединяване към Общо рамково споразумение.

2.  Механизмите за подаване на жалби трябва да бъдат законни, достъпни, предвидими, безопасни, справедливи, прозрачни, съобразени с правата и приспособими, както е посочено в критериите за ефективност на механизмите за подаване на несъдебни жалби в принцип 31 от Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и в общ коментар № 16 на Комитета на ООН по правата на детето. Тези механизми предвиждат възможност за анонимно или поверително повдигане на опасения, както е уместно в съответствие с националното право.

3.  Механизмът за подаване на жалби осигурява навременни и ефективни отговори на заинтересованите лица в случаите както на предупреждения, така и на изразяване на опасения.

4.  Предприятията докладват относно разумните опасения, повдигнати чрез техните механизми за подаване на жалби, и редовно докладват за постигнатия в тези случаи напредък. Цялата информация се публикува по начин, който не застрашава безопасността на заинтересованите лица, включително като не се разкрива тяхната идентичност.

5.  Механизмите за подаване на жалби имат право да отправят предложения към предприятието относно начина, по който може да се действа спрямо потенциалните или действителните неблагоприятни въздействия.

6.  Предприятията вземат решенията си въз основа на информираност за позицията на заинтересованите лица, когато разработват механизми за подаване на жалби.

7.  Използването на механизъм за подаване на жалби не възпрепятства достъпа на жалбоподателя до съдебни механизми.

Член 10

Извънсъдебни средства за защита

1.  Държавите членки гарантират, че когато дадено предприятие установи, че е причинило или е допринесло за неблагоприятно въздействие, то осигурява процес на защита или оказва съдействие за този процес. Когато дадено предприятие установи, че е пряко свързано с неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление, то сътрудничи в процеса на защита по най-добрия начин, на който е способно.

2.  Средството за защита може да бъде предложено в резултат от посредничество съгласно член 9.

3.  Средството за защита се определя в консултация със засегнатите заинтересовани лица и може да включва: финансова или нефинансова компенсация, възстановяване, публично извинение, реституция, рехабилитация или принос за разследване.

4.  Предприятията предотвратяват причиняването на допълнителна вреда, като предоставят гаранции, че въпросната вреда няма да се повтори.

5.  Държавите членки гарантират, че предложението за средство за защита от страна на дадено предприятие не възпрепятства засегнатите заинтересовани лица да предявят граждански иск в съответствие с националното право. По-специално, от жертвите не се изисква да търсят извънсъдебни средства за защита, преди да предявят иск пред съдилище, нито съществуването на текущи производства в рамките на механизъм за подаване на жалби възпрепятства достъпа на жертвите до съдилище. Решенията, издадени от механизъм за подаване на жалби, се разглеждат надлежно от съдилищата, но не са обвързващи за тях.

Член 11

Секторни планове за действие за надлежна проверка

1.  Държавите членки могат да насърчават приемането на доброволни секторни или междусекторни планове за действие за надлежна проверка на национално равнище или на равнището на Съюза, насочени към координиране на стратегиите за надлежна проверка на предприятията.

Предприятията, които участват в секторни или междусекторни планове за действие за надлежна проверка, не се освобождават от задълженията, предвидени в настоящата директива.

2.  Държавите членки гарантират, че съответните заинтересовани лица, и по-специално синдикалните организации, представителите на работниците и организациите на гражданското общество, имат право да участват в определянето на секторни планове за действие за надлежна проверка, без да се засяга задължението на всяко предприятие да спазва изискванията по член 5.

3.  Секторните планове за действие за надлежна проверка могат да предвиждат единен механизъм за подаване на жалби за предприятията, попадащи в техния обхват. Механизмът за подаване на жалби трябва да съответства на член 9 от настоящата директива.

4.  Разработването на секторни механизми за подаване на жалби се основава на информираност за позицията на заинтересованите лица.

Член 12

Надзор

1.  Всяка държава членка определя един или повече национални компетентни органи, които да отговарят за надзора на прилагането на настоящата директива във вида, в който е транспонирана в националното законодателство, и за разпространяването на най-добри практики за надлежна проверка.

2.  Държавите членки гарантират, че националните компетентни органи, определени в съответствие с параграф 1, са независими и разполагат с необходимите лични, технически и финансови ресурси, помещения, инфраструктура и експертен опит, за да изпълняват ефективно задълженията си.

3.  Държавите членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на компетентните органи до ... [дата на транспониране на настоящата директива]. Държавите членки информират Комисията за всяка промяна в наименованията или адресите на компетентните органи.

4.  Комисията оповестява публично, включително в интернет, списък на компетентните органи. Комисията поддържа този списък актуален.

Член 13

Разследвания по отношение на предприятия

1.  Посочените в член 14 компетентни органи на държавите членки разполагат с правомощието да провеждат разследвания, за да гарантират, че предприятията спазват задълженията, предвидени в настоящата директива, включително предприятията, които са заявили, че не са се сблъскали с никакво потенциално или действително неблагоприятно въздействие върху правата на човека, околната среда или доброто управление. На тези компетентни органи се предоставя правото да извършват проверки на предприятия и да провеждат разговори със засегнатите или потенциално засегнатите заинтересовани лица или с техни представители. Подобни проверки могат да включват разглеждане на стратегията за надлежна проверка на предприятието и на функционирането на механизма за подаване на жалби и проверки на място.

Предприятията предоставят цялата необходима помощ, за да улеснят компетентните органи при провеждането на техните разследвания.

2.  Разследванията, посочени в параграф 1, се провеждат или чрез основан на риска подход, или когато даден компетентен орган разполага с приложима информация относно заподозряно нарушение от страна на предприятие на задълженията по настоящата директива, включително въз основа на обосновани и разумни опасения, повдигнати от което и да е трето лице.

3.  Комисията и компетентните органи на държавите членки, посочени в член 12, улесняват подаването на сигнали от трети лица за обосновани и разумни опасения съгласно параграф 2, чрез мерки като хармонизирани формуляри за подаване на сигнали за опасения. Комисията и компетентните органи гарантират, че подателят има право да поиска опасенията му да останат поверителни или анонимни в съответствие с националното право. Компетентните органи на държавите членки, посочени в член 12, гарантират, че този формуляр може да се попълва и по електронен път.

4.  Компетентният орган информира подателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, по-специално ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган.

5.  Ако в резултат на действията, предприети съгласно параграф 1, компетентен орган установи неспазване на настоящата директива, той предоставя на съответното предприятие подходящ срок за предприемане на действия за защита, ако такива действия са възможни.

6.  Държавите членки гарантират, че ако неспазването на настоящата директива би могло да доведе пряко до непоправими вреди, може да се издаде нареждане за приемането на временни мерки от страна на съответното предприятие или – при спазване на принципа на пропорционалност – нареждане за временно преустановяване на дейността. В случай на предприятия, регулирани от правото на държава извън ЕС, които извършват дейност на вътрешния пазар, временното преустановяване на дейността може да означава забрана за извършване на дейност на вътрешния пазар.

7.  Държавите членки предвиждат санкции в съответствие с член 18 за предприятия, които не осигурят защита в определения срок. Компетентните национални органи са оправомощени да налагат административни глоби.

8.  Държавите членки гарантират, че националните компетентни органи водят регистър на разследванията, посочени в параграф 1, като посочват по-специално тяхното естество и резултатите от тях, както и протоколите за всяко искане за защита, отправено съгласно параграф 5. Компетентните органи публикуват годишен доклад за дейността с най-сериозните случаи на неспазване и начина, по който те са били третирани, при надлежно зачитане на търговската тайна.

Член 14

Насоки

1.  За да се създаде яснота и сигурност за предприятията, както и за да се осигури съгласуваност между техните практики, Комисията, като се консултира с държавите членки и ОИСР и със съдействието на Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейската агенция за околната среда и Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, публикува общи незадължителни насоки за предприятията относно това как най-добре да изпълняват задълженията си за надлежна проверка, посочени в настоящата директива. Тези насоки предоставят практически напътствия за това как може да се прилага пропорционалност и приоритизиране – що се отнася до различните въздействия, сектори и географски райони – към задълженията за надлежна проверка в зависимост от размера и сектора на предприятието. Насоките се предоставят не по-късно от... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

2.  В консултация с държавите членки и ОИСР и със съдействието на Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейската агенция за околната среда и Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия Комисията може да изготви специфични незадължителни насоки за предприятията, извършващи дейност в определени сектори.

3.  При изготвянето на незадължителните насоки, посочени в параграфи 1 и 2 по-горе, надлежно се вземат предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Насоките на ОИСР за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми, Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки в текстилния и обувния сектор, Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение на институционалните инвеститори, докладът на ОИСР за надлежна проверка за отговорно корпоративно кредитиране и поемане на емисии на ценни книжа и Насоките на ОИСР/ФАО за отговорни вериги за доставка на селскостопански продукти, Общ коментар № 16 на Комитета на ООН по правата на детето относно задълженията на държавата във връзка с въздействието на бизнес сектора върху правата на децата, както и документа на УНИЦЕФ относно правата на детето и бизнес принципите. Комисията периодично прави преглед на целесъобразността на своите насоки и ги адаптира към новите най-добри практики.

4.  Информационните фишове по държави се актуализират редовно от Комисията и се оповестяват публично с цел осигуряване на актуална информация относно международните конвенции и договори, ратифицирани от всеки от търговските партньори на Съюза. Комисията събира и публикува търговски и митнически данни относно произхода на суровините и междинните и крайните продукти и публикува информация относно правата на човека, екологичния и управленския потенциал и реалните рискове от неблагоприятни въздействия, свързани с определени държави или региони, сектори, подсектори и продукти.

Член 15

Специфични мерки в подкрепа на малките и средните предприятия

1.  Държавите членки гарантират наличието на специален портал за малките и средните предприятия, на който те могат да търсят насоки и да получават допълнителна подкрепа и информация относно това как най-добре да изпълняват задълженията си за надлежна проверка.

2.  Малките и средните предприятия са допустими за финансова подкрепа, с която да изпълняват задълженията си за надлежна проверка, по програмите на Съюза в подкрепа на малките и средните предприятия.

Член 16

Сътрудничество на равнището на Съюза

1.  Комисията създава Европейска мрежа за надлежна проверка – мрежа на компетентните органи, която да гарантира заедно с националните компетентни органи, посочени в член 12, координацията и конвергенцията на практиките при регулирането, разследванията и надзора, споделянето на информация и наблюдението на работата на националните компетентни органи.

Националните компетентни органи си сътрудничат за прилагането на задълженията, предвидени в настоящата директива.

2.  Комисията, подпомагана от Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейската агенция за околната среда, и Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, публикува годишен сравнителен доклад с показатели за надлежна проверка въз основа на информацията, обменена между националните компетентни органи и в сътрудничество с други експерти от публичния сектор и заинтересовани лица.

Член 17

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението, дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

6.  Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 18

Санкции

1.  Държавите членки предвиждат пропорционални санкции, които са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи и са съобразени с тежестта на извършените нарушения и с това дали нарушението е извършвано многократно или не.

2.  Компетентните национални органи могат по-специално да налагат пропорционални глоби, изчислени въз основа на оборота на дадено предприятие, да изключват временно или за неопределено време предприятията от обществени поръчки, от държавна помощ, от схеми за публична подкрепа, включително схеми, разчитащи на агенции за експортно кредитиране и заеми, да прибягват до изземване на стоки и до други подходящи административни санкции.

Член 19

Гражданска отговорност

1.  Фактът, че дадено предприятие спазва задълженията си за надлежна проверка, не освобождава предприятието от отговорност, която то може да носи съгласно националното право.

2.  Държавите членки гарантират, че имат въведен режим на отговорност, съгласно който предприятията в съответствие с националното право могат да бъдат подведени под отговорност и да предоставят защита при всяка вреда, произтичаща от потенциални или действителни неблагоприятни въздействия върху правата на човека, околната среда или доброто управление, които те или предприятията под техен контрол са причинили или за които са допринесли чрез действия или бездействия.

3.  Държавите членки гарантират, че техният режим на отговорност, посочен в параграф 2, е такъв, че предприятията, които докажат, че са положили цялата дължима грижа в съответствие с настоящата директива, за да избегнат въпросната вреда, или че вредата би настъпила дори ако е била положена цялата дължима грижа, не носят отговорност за тази вреда.

4.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за предявяване на искове за гражданска отговорност за вреди, които произтичат от неблагоприятни въздействия върху правата на човека и околната среда, е разумен.

Член 20

Международно частно право

Държавите членки гарантират, че съответните разпоредби на настоящата директива се считат за особени повелителни норми в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета(52).

Член 21

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до ... [до 24 месеца след влизането в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

2.  Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

(1) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23.
(2) OВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19.
(3) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.
(4) ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.
(5) OВ L 132, 20.5.2017 г., стр. 1.
(6) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.
(7) ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1.
(8) OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.
(9) COM(2018)0097.
(10) COM(2019)0640.
(11) OВ C 215, 5.7.2017 г., стр. 1.
(12) OВ C 209, 20.6.2019 г., стр. 1.
(13) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125.
(14) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 100.
(15) ОВ C 76, 9.3.2020 г., стр. 23.
(16) https://www.ohchr.org/documents/publications/guidingprinciplesbusinesshr_en.pdf.
(17) http://mneguidelines.oecd.org/guidelines.
(18) https://www.oecd.org/investment/due-diligence-guidance-for-responsible-business-conduct.htm.
(19) http://www.oecd.org/industry/inv/mne/responsible-supply-chains-textile-garment-sector.htm.
(20) https://www.oecd.org/corporate/oecd-due-diligence-guidance-for-responsible-supply-chains-of-minerals-from-conflict-affected-and-high-risk-areas-9789264252479-en.htm.
(21) https://www.oecd.org/daf/inv/investment-policy/rbc-agriculture-supply-chains.htm.
(22) https://www.oecd.org/investment/due-diligence-guidance-for-responsible-business-conduct.htm.
(23) https://www.oecd.org/investment/due-diligence-for-responsible-corporate-lending-and-securities-underwriting.htm#:~:text=Due%20Diligence%20for%20Responsible%20Corporate%20Lending%20and%20Securities%20Underwriting%20provides,risks%20associated%20with%20their%20clients.
(24) https://www.ilo.org/declaration/thedeclaration/textdeclaration/lang--en/index.htm.
(25) https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---emp_ent/---multi/documents/publication/wcms_094386.pdf.
(26) https://www.ohchr.org/Documents/Issues/Business/Gender_Booklet_Final.pdf.
(27) Loi n° 2017-399 du 27 mars 2017 relative au devoir de vigilance des sociétés mères et des entreprises donneuses d'ordre, JORF n°0074 du 28 mars 2017.
(28) Wet van 24 oktober 2019 n. 401 houdende de invoering van een zorgplicht ter voorkoming van de levering van goederen en diensten die met behulp van kinderarbeid tot stand zijn gekomen (Wet zorgplicht kinderarbeid).
(29) Тематичен отдел на ЕП за външни отношения, PE 603.475 — февруари 2019 г.
(30) Тематичен отдел на ЕП за външни отношения, PE 603.505 — юни 2020 г.
(31) Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“, януари 2020 г.
(32) Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“, юли 2020 г.
(33) http://childrenandbusiness.org/
(34) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).
(35) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).
(36) SWD(2017)0350.
(37) https://ec.europa.eu/info/files/better-regulation-toolbox-34_en
(38) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.
(39) ОВ ...
(40) Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 23).
(41) Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони (ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1).
(42) Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1).
(43)* Комисията следва да определи високорисковите сектори на икономическа дейност със значително въздействие върху правата на човека, околната среда и доброто управление, за да включи малките и средните предприятия, извършващи дейност в тези сектори, в обхвата на настоящата директива. Високорисковите малки и средни предприятия следва да бъдат определени от Комисията в настоящата директива. Определението следва да отчита сектора на предприятието или неговия вид дейности.
(44) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).
(45) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).
(46) https://www.un.org/esa/socdev/unpfii/documents/DRIPS_en.pdf
(47) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).
(48) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(49) Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29).
(50) Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (ОВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28).
(51) Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 22).
(52) Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ) (OB L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).


Прилагане на Регламента за строителните продукти
PDF 177kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 305/2011 за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти (Регламент за строителните продукти) (2020/2028(INI))
P9_TA(2021)0074A9-0012/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти(1) (Регламента за строителните продукти – CPR),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(2) (Регламента за стандартизацията),

–  като взе предвид оценката на Комисията от 24 октомври 2019 г. на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти (SWD(2019)1770),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 24 октомври 2019 г. относно резултатите от оценката на значимостта на задачите, предвидени в член 31, параграф 4, които получават финансиране от Съюза в съответствие с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (COM(2019)0800),

–  като взе предвид регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93(4),

–  като взе предвид Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Чиста енергия за всички европейци“ (COM(2016)0860),

–  като взе предвид Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0012/2021),

А.  като има предвид, че строителната промишленост осигурява пряко 18 милиона работни места в ЕС и генерира 9% от БВП(8);

Б.  като има предвид, че целта на Регламента за строителните продукти (CPR) е да се премахнат техническите пречки пред търговията със строителни продукти, за да се подобри свободното им движение на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира, че тези продукти са годни за предвидената им употреба и отговарят на декларираните им експлоатационни характеристики, като се вземат предвид аспектите, свързани със здравето, безопасността и околната среда, свързани с тяхната употреба, независимо къде са произведени;

В.  като има предвид, че европейската система за техническо регулиране и стандартизация показа, че е двигател за конкурентоспособността и нововъведенията, като същевременно тази система допринася за безопасността на потребителите и за намаляване на процента на злополуките и превръща стандартите на ЕС в световен еталон;

Г.  като има предвид, че бавното приемане и липсата на позоваване на хармонизирани стандарти е проблематично, тъй като процесът на приемане изостава от промените в сектора, което създава несигурност за предприятията; като има предвид, че липсата на хармонизирани стандарти и непълният характер на съществуващите стандарти са допринесли за допълнителни национални изисквания за строителните продукти, които създават пречки пред свободното им движение в рамките на единния пазар; като има предвид, че тези изисквания могат да бъдат в ущърб на потребителите и на държавите членки при изпълнението на техните отговорности, що се отнася до структурната безопасност, здравето, опазването на околната среда, други въпроси, свързани със строителството, и защитата на потребителите;

Д.  като има предвид, че правилата относно строителните дейности, определени от държавите членки, следва да бъдат проектирани и изпълнявани по начин, който да гарантира безопасността на работниците и потребителите и да не нанася вреди на околната среда, което може да окаже въздействие и върху изискванията за строителните продукти;

Е.  като има предвид, че разходите за съответствие със CPR представляват от 0,6% до 1,1% от оборота на строителния сектор, и като има предвид, че тези разходи се понасят главно от производителите, което може да бъде много обременително за МСП;

1.  приветства изготвената от Комисията оценка на CPR и текущия преглед, чиято цел е да бъде отделяно допълнително внимание на премахването на пречките за строителни продукти на вътрешния пазар и на оказването на принос за постигането на целите на Европейския зелен пакт и на плана за действие за кръговата икономика, като същевременно се вземат под внимание технологичното развитие и иновациите;

2.  изтъква специфичния характер на CPR, който се различава от общите принципи на новата законодателна рамка (НЗР), главно поради това, че той не хармонизира специфичните изисквания или минималните нива на безопасност за строителните продукти, но вместо това определя общ технически език, който остава един и същ за всички строителни продукти, попадащи в приложното поле на CPR, за оценяване на експлоатационните показатели на строителните продукти по отношение на техните съществени характеристики, определени в хармонизираните технически спецификации;

3.  подчертава, че настоящият CPR гарантира свободното движение на строителни продукти в рамките на Съюза, като същевременно държавите членки запазват контрол върху правилата за строителните дейности; отбелязва в този контекст, че правилата на държавите членки изискват строежите да са проектирани и изпълнени така, че нито да застрашават безопасността на хора, домашни животни или имущество, нито да увреждат околната среда; посочва, че стандартите за строителство, определени на равнището на държавите членки, по принцип се влияят от експлоатационните характеристики на строителните продукти, които са интегрирани в строежите;

Общ технически език, включително стандарти

4.  отбелязва, че общият технически език, въведен чрез CPR, е определен от хармонизираните европейски стандарти и от европейските документи за оценка за продукти, които не са обхванати или не са обхванати изцяло от хармонизирани стандарти, за да бъдат задоволявани изискванията на държавите членки за експлоатационните характеристики; потвърждава, че Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет по електротехническа стандартизация (CENELEC) са компетентните организации за изготвянето на хармонизирани стандарти, докато Европейската организация за техническо оценяване (ЕОТО) и органите за техническо оценяване (ОТО) отговарят за изготвянето на европейските документи за оценяване;

5.  посочва, че за разлика от други законодателни актове по линия на новата законодателна рамка, използването на хармонизирани стандарти съгласно CPR е задължително, което изисква ефективна система за тяхното приемане, за да се откликва на потребностите и това да отразява най-ефективните практики на отрасъла, да се проправя пътят за новаторството, да не се изостава от технологичното развитие, да се гарантира правна яснота и еднакви условия за конкуренция за МСП, както и за да бъдат задоволявани регулаторните потребности на държавите членки; за тази цел призовава Комисията да гарантира активното участие на промишлеността и на съответните заинтересовани страни, за да се гарантира, че новите стандарти са възможно най-подходящи; отбелязва значението на активното участие на държавите членки в процеса на стандартизация;

6.  изразява загриженост поради факта, че от 444-те съществуващи хармонизирани стандарта за строителни продукти едва 12 нови стандарта са били издадени след приемането на CPR; счита, че времето, необходимо за разработване и цитиране на стандарти, както и изоставането, що се отнася до преразглеждането и актуализирането на съществуващите стандарти (достиженията на правото по линия на CPR), отсъствието на правна яснота в съществуващата законодателна рамка и липсата на продуктивен диалог между всички партньори, участващи понастоящем в процеса, са сред най-значителните проблеми, свързани с прилагането на CPR;

7.  изтъква факта, че значителен брой стандарти не обхващат изцяло всички основни изисквания, необходими за използването на строителни продукти в строителството; изразява загриженост, че този незавършен характер на хармонизацията доведе отчасти до допълнителни национални изисквания и задължителни национални маркировки за строителни продукти, които служат за създаване на необосновани пречки, разпокъсване и отслабване на вътрешния пазар и създават правна несигурност за предприятията, строителите, изпълнителите, проектантите и архитектите, което води до потенциални рискове за безопасността на строителните работи;

8.  настоятелно призовава Комисията да намери бързо и жизнеспособно решение за подобряване на процесите на стандартизация и за премахване на натрупването на нецитирани стандарти; подкрепя в този контекст комбинация от краткосрочни мерки за справяне с изоставането, както и с регулаторните пропуски, успоредно с дългосрочни мерки за подобряване на процеса на определяне на общия технически език посредством всеобхватни хармонизирани стандарти;

9.  изтъква факта, че проблемите, свързани с разработването на хармонизирани стандарти, трябва да бъдат разглеждани на всички етапи от процеса на подготовка; призовава Комисията да провежда близки консултации с всички съответни заинтересовани страни през подготвителния етап, в съответствие с Регламента за стандартизацията, и подчертава значението на балансираното представителство и на прозрачността и откритостта на всички участващи страни за намирането на работещи решения; подчертава необходимостта да се гарантира, че исканията за стандартизация, отправени от Комисията, са с високо качество, както и необходимостта от предоставяне на ясни и прагматични насоки; освен това насърчава Комисията да разработи всеобхватни и хоризонтални насоки за органите по стандартизация, в които се указват структурата и изискванията за даден изискван стандарт; предлага установяването на ясно определени времеви рамки за Комисията, така че тя да направи оценка на подготвените стандарти, както и ясни срокове за всички страни, за да се гарантира по-нататъшно преразглеждане, ако се установи, че не е спазено дадено изискване за стандартизация или CPR; счита, че е важно да се определи по-точно обхватът на стандартите, така че производителите да могат да имат ясни насоки, когато декларират, че техните продукти попадат в приложното поле;

10.  счита, че поради задължителния характер на стандартите в контекста на CPR и поради факта, че те се считат за част от законодателството на Съюза, текстовете на хармонизираните стандарти следва да бъдат на разположение на всички езици на Съюза; подчертава необходимостта от осигуряване на достъп да висококачествен писмен превод, без това да води до допълнителни разходи, и от насърчаване на участието на националните органи по стандартизация в процеса на писмен превод; призовава Комисията да продължава да подпомага и да опростява финансовите договорености за писмения превод на хармонизирани стандарти;

11.  изразява загриженост във връзка с факта, че въпреки че в CPR е включен алтернативният път за продукти, които не са обхванати от хармонизирани стандарти или не са обхванати в тяхната цялост, така че да се даде възможност за навлизане на пазара на иновативни продукти, по-голямата част от европейските документи за оценка не се отнасят до иновативни продукти;

12.  ето защо счита, че сегашното незадоволително функциониране на системата за стандартизация е фактор, който води до все по-нарастващо използване на ЕОТО като алтернативно средство за стандартизация;

13.  посочва продължителността и високите разходи, свързани с привличането на ЕОТО, което не е благоприятно за МСП и е финансово достъпно предимно за големите участници на пазара; подчертава, че независимо от необходимостта от общи подобрения в процеса на стандартизация, настоящата процедура за разработване на европейските документи за оценка може да бъде полезна като допълнителен начин за насърчаване на разработването на новаторски продукти и участието на МСП, но също така трябва да се заеме с целта на производителите да пускат иновативни продукти на пазара възможно най-бързо, като същевременно се спазват изискванията на Съюза по отношение на продуктите, и не следва да се разглежда като постоянна алтернатива на системата за стандартизация;

14.  подчертава, че общият технически език би могъл да спомага за насърчаването на кръговата икономика, тъй като той прави възможно обявяването по общ начин на експлоатационните показатели на строителните продукти; счита, че следва да се поставя по-силен акцент върху стандартите, които могат да спомогнат за насърчаването на кръговата икономика в Европа;

Маркировката „СЕ“ и декларацията за експлоатационни показатели

15.  отбелязва, че маркировката „СЕ“ е средство, което позволява строителни материали, законно пуснати на пазара в една държава членка, да бъдат предлагани на територията на всяка друга държава членка; изразява обаче загриженост поради факта, че тъй като маркировката „CE“ съгласно CPR се различава от други законодателни актове по линия на новата законодателна рамка, тъй като тя се отнася само до експлоатационните характеристики на продукта, а не дава свидетелство за съответствие със специфичните изисквания по отношение на продуктите, това отклонение от подхода от други законодателни актове по линия на новата законодателна рамка би могло да доведе до объркване, що се отнася до маркировката „CE“, и до намаляване на нейната стойност; във връзка с това изтъква припокриването в информацията, която се изисква от маркировката „СЕ“, и Декларацията за експлоатационните показатели; счита, че това дублиране създава допълнителна излишна административна тежест и разходи за предприятията и следва да бъде премахнато, включително чрез активното използване на цифрови решения;

16.  изразява съжаление относно факта, че в рамките на CPR маркировката „СЕ“ се разбира погрешно като знак за качество, въпреки че тя не определя дали даден строителен продукт е безопасен или би могъл да се използва в строителството; счита, че са необходими допълнителни решения с цел предоставяне на ясна и точна информация на крайните ползватели относно естеството на маркировката „СЕ“, що се отнася до безопасността на строителните продукти и съответствието им с националните изисквания за безопасност на сградите и строежите;

17.  Призовава Комисията да разгледа и да оцени щателно възможността за постепенно подобряване на CPR, като включи в него допълнителни задължения за предоставяне на информация и изисквания за характеристиките на продуктите, що се отнася до аспектите, свързани със здравето, безопасността и околната среда, след оценка на въздействието и оценка на регулаторните нужди на Съюза и на държавите членки за всяка категория продукти; освен това призовава Комисията да прецени кой подход би се оказал ефективен за CPR;

18.  отбелязва липсата на цифровизация в строителния сектор и подчертава значението на пълноценното „впрягане“ на цифровите технологии, което би позволило да се предоставя ясна, прозрачна и надеждна информация на стопанските субекти и на крайните ползватели, да се избягва припокриването на изискванията за информация и да се дава възможност на органите за надзор на пазара да извършват своите дейности по-ефективно; призовава Комисията да направи оценка на ползите от използването на такива технологии и да разработи решения за интелигентно интегриране на съществуващите данни, които могат да бъдат използвани във всички различни информационни системи;

19.  счита, че цифровите решения биха могли да повишат прозрачността на пазара на строителни продукти и да гарантират точността и надеждността на информацията, предоставяна в декларацията за експлоатационните характеристики, както и да улеснят съпоставимостта на строителните продукти въз основа на декларираните им експлоатационни характеристики, включително по отношение на безопасността и екологичните показатели, като по този начин се дава възможност на стопанските субекти и на крайните ползватели да се възползват от информацията, предоставена от производителите, като бързо оценяват и сравняват изискванията за строежите с информацията, предоставена в декларацията за експлоатационните характеристики;

20.  подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността сред икономическите оператори и по-специално МСП и микропредприятията, по отношение на маркировката „СЕ“ и декларацията за експлоатационните показатели, включително чрез единния цифров портал; счита, че подобен подход би увеличил доверието в хармонизацията на равнището на Съюза и качеството на хармонизираните стандарти и би спомогнал за намаляване на разпокъсаността на единния пазар; подчертава важната роля на националните звена за контакт относно продукти в строителството (PCPC) за информирането на икономическите оператори относно прилагането на CPR и за предоставянето на надеждна информация относно разпоредбите на територията на дадена държава членка относно изискванията за строежите, приложими за предвидената употреба на всеки строителен продукт; предлага да бъдат полагани допълнителни усилия за повишаване на осведомеността относно съществуването на тези звена за контакт, тъй като през 2018 г. едва 57% от заинтересованите страни са имали представа за тяхното съществуване;

Надзор на пазара

21.  изразява загриженост поради факта, че пазарният надзор за строителните продукти се счита за недостатъчен и неефективен от страна на отрасъла; подчертава, че подобна ситуация накърнява еднаквите условия на конкуренция за икономическите оператори, които спазват законодателството, в полза на недобросъвестните търговци, които не спазват законодателството; посочва, че слабото и непоследователно наблюдение на пазара би могло да доведе до увеличаване на продуктите, които не отговарят на декларираните експлоатационни характеристики, което излага крайните ползватели на риск;

22.  призовава държавите членки да прилагат изцяло Регламент (ЕС) 2019/1020, който има за цел да засили надзора на пазара на продукти, обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация, включително CPR, и с който се установява рамката за сътрудничество със стопанските субекти; подчертава необходимостта от хармонизирано и еднакво гарантиране на прилагането на новите правила от националните органи за надзор на пазара, както и от засилено трансгранично сътрудничество за тази цел, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в строителния сектор и лоялна конкуренция на пазара на Съюза;

23.  припомня изискването съгласно Регламент (ЕС) 2019/1020 държавите членки да отделят необходимите финансови, човешки и технически ресурси за органите за надзор на пазара, включително като гарантират, че разполагат с достатъчно експертен опит и правомощия; насърчава държавите членки да повишават сътрудничеството сред своите органи за надзор на пазара, включително на трансгранично равнище, и да подобряват броя, ефикасността и ефективността на проверките, за да могат да бъдат идентифицирани строителните продукти, които не съответстват на декларираните им експлоатационни показатели, и да се предотвратява свободното им движение на вътрешния пазар;

24.  призовава Комисията да приеме експедитивно актове за изпълнение съгласно Регламент (ЕС) 2019/1020 с цел допълнително привеждане в съответствие на дейностите на органите за надзор на пазара чрез определяне на единни условия за проверки, критерии за определяне на честотата на проверките и количеството на пробите, които да бъдат проверявани във връзка с определени продукти или категории продукти, както и чрез определяне на референтни показатели и техники за проверка на хармонизираните продукти, при надлежно отчитане на специфичните особености на участващите сектори, включително строителни продукти, както и на въздействието от евентуално преразглеждане на CPR; отбелязва важната роля на Мрежата на Съюза за съответствието на продуктите и на групите за административно сътрудничество (AdCos) за осигуряване на структурирана координация и сътрудничество между правоприлагащите органи на държавите членки и Комисията и за рационализиране на практиките за надзор на пазара с цел повишаване на тяхната ефективност;

25.  счита, че е от решаващо значение националните органи за надзор на пазара, отговарящи за строителните продукти, да си сътрудничат тясно с националните надзорни органи за строителството, за да се гарантира нюансиран подход при оценяването на съответствието на строителните продукти, използвани в строителството, с декларираните експлоатационни показатели или предназначение, както и да гарантират тяхното съответствие със строителните разпоредби, като по този начин се гарантира здравето и безопасността на работниците, използващи строителни продукти, както и на ползвателите на строежи;

26.  подчертава, че държавите членки следва да поемат отговорност при въвеждането на национални разпоредби относно строежите, включително изисквания, свързани с безопасността на сградите по време на строителството, поддръжката и разрушаването на сгради, като се вземат предвид други аспекти, важни за обществения интерес, като здравето, безопасността и сигурността на работниците и опазването на околната среда;

27.  изтъква нарастването на онлайн продажбите в строителния сектор; подчертава необходимостта да се гарантира ефективен надзор на пазара на строителните продукти, продавани онлайн, особено на тези, закупени от икономически оператори извън ЕС, тъй като те може да не са в съответствие със законодателството на Съюза и следователно биха могли да повлияят на качеството и безопасността на строителните работи, за да се гарантира съответствието на строителните продукти, които се движат на единния пазар, с декларираните им експлоатационни характеристики или предназначение, независимо от техния произход; подчертава ролята, която онлайн местата за търговия биха могли да играят в това отношение;

28.  подчертава, че е важно да се осигури еднакво ниво на ефективност на нотифицираните органи, извършващи оценки на експлоатационните показатели на строителните продукти, така че техните функции да се изпълняват на едно и също равнище и при едни и същи условия; отбелязва във връзка с това ролята на съоръженията на Съюза за изпитвания, въведени с Регламент (ЕС) 2019/1020, за допринасянето за повишаване на капацитета на лабораториите, както и за гарантиране на надеждността и последователността на изпитванията, за целите на надзора на пазара във всички държави членки;

29.  подчертава необходимостта от подобряване на предоставянето и на обмена на информация за потенциално опасните вещества в строителните продукти, както и от засилване на сътрудничеството с базите данни на Европейската агенция по химикалите в съответствие с действащото законодателство;

30.  призовава Комисията да продължи да наблюдава и действа за преодоляването на неоснователните пречки в рамките на вътрешния пазар, произтичащи от национални регулаторни мерки; подчертава необходимостта от засилен диалог и сътрудничество между Комисията и държавите членки с цел справяне с практики, които възпрепятстват свободното движение на строителни продукти на вътрешния пазар, като например непрекъснатото използване на национални маркировки и допълнителни сертификати за строителни продукти;

Устойчивост на строителните продукти

31.  подчертава цялостната необходимост от преход към устойчива и по-кръгова икономика при набавянето, производството, повторното използване и рециклирането на строителни продукти и при тяхното използване в строителството; подчертава необходимостта от подобряване на устойчивостта на строителните продукти и на наличието на вторични и възобновяеми продукти и материали на пазара;

32.  във връзка с това приветства целта на Комисията да направи строителния сектор по-устойчив, като обръща внимание на показателите за устойчивост на строителните продукти при преразглеждането на CPR, както е обявено в плана за действие за кръговата икономика; подкрепя ангажимента на Комисията за привеждане в съответствие и постигане на по-голяма съгласуваност на законодателството относно строителните продукти с хоризонталните политики в областта на околната среда;

33.  призовава Комисията да предвиди включването на някои изисквания по отношение на екологичните показатели и критериите за устойчивост през целия жизнен цикъл на продуктите в хармонизираните стандарти за специфични категории продукти по линия на CPR, като същевременно се вземат предвид пазарните и технологичните промени и националните регулаторни изисквания за строителния сектор или политиките в областта на сградния фонд, за да се предостави на производителите единна рамка за оценка и изпитване на продуктите, когато възникват съответните общи изисквания за съответствие; подчертава факта, че съществуващите основни изисквания за строежите, определени в CPR, вече могат да представляват основата за изготвяне на мандати за стандартизация и хармонизирани технически спецификации, що се отнася до екологичните характеристики и устойчивостта на строителните продукти; подчертава значението на наличието на правилна оценка на категориите продукти, за които тези изисквания биха били от значение, както и необходимостта всички съответни заинтересовани страни да бъдат включвани в процеса на оценяване; подчертава, че това включване не следва да води до повишаване на цените на строителните продукти;

34.  призовава Комисията да направи оценка на начина, по който CPR би могъл да подпомага кръговостта на строителните продукти, включително повторно използвани или повторно произведени продукти или продукти, произведени от рециклирани материали; подчертава, че това ще изисква надеждни данни относно предишното използване на строителни продукти, като се вземат предвид потенциалните разходи; във връзка с това приветства целта на Комисията за създаване на общо европейско пространство за данни за интелигентни кръгови приложения с данни за продуктовата информация(9);

Специфични препоръки относно прегледа на CPR

35.  подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо участие на всички заинтересовани страни в процеса на консултации и оценка; подчертава значението на наличието на обширна оценка на въздействието на възможните регулаторни решения; подчертава необходимостта от еднакви условия на конкуренция и от облекчаване на административната тежест в законодателството за строителните продукти за всички предприятия, особено за МСП, като биват отчитани новите бизнес модели, както и от лоялна конкуренция на световния пазар; във връзка с това призовава за допълнително изясняване и подобряване на опростените процедури за микропредприятията;

36.  подчертава значението на избягването на дублиране и на гарантирането на съгласуваност на преразгледания CPR с действащото законодателство и с бъдещите законодателни инициативи; ето защо призовава Комисията да изясни връзката на CPR със свързаното с този въпрос законодателство в областта на вътрешния пазар, като например Директивата за екодизайна(10), Регламента за енергийното етикетиране(11), Рамковата директива за отпадъците(12) и Директивата за питейната(13) вода, за да бъде избягвано евентуално припокриване, и при необходимост да рационализира съответните разпоредби, за да се гарантира правна яснота за предприятията;

37.  подчертава, че всяко преразглеждане на CPR следва да бъде в съответствие с принципите и целите на Регламента за стандартизацията, що се отнася до изготвянето на хармонизирани стандарти, за да се гарантира тяхната прозрачност и качество; подчертава, че всяко преразглеждане следва да гарантира подходящото участие на всички заинтересовани страни и да отчита регулаторните потребности на държавите членки;

38.  подчертава необходимостта от гарантиране на правна яснота за преходен период, що се отнася до всяко преразглеждане на CPR и до прегледа на достиженията на правото от CPR, за да бъде предотвратен правен вакуум и за да бъде гарантиран плавният преход от съществуващите към бъдещите разпоредби;

39.  изразява загриженост, че всяко преразглеждане на CPR, и по-специално прегледът на достиженията на правото от CPR, ще отнеме значително време, докато производителите, строителите, изготвящите планове, архитектите и другите крайни ползватели се нуждаят от незабавни решения за преодоляване на правната несигурност, произтичаща от, наред с другото, липсата на актуализирани хармонизирани стандарти и от наличието на регулаторни несъответствия; призовава Комисията да разгледа тези въпроси като част от очаквания преглед на CPR, включително като намери решение за справяне със спешните правни и технически предизвикателства;

40.  призовава за амбициозно преразглеждане на CPR с цел създаване на солидна регулаторна рамка с ефективни, лесно приложими и хармонизирани правила;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5.
(2) OВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12.
(3) ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1.
(4) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.
(5) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82.
(6) OВ L 91, 29.3.2019 г., стр. 1.
(7) ОВ С 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 56.
(8) Европейска комисия, „Европейският строителен сектор – глобален партньор“, 2016 г.
(9) Както е заявено в плана за действие за кръгова икономика.
(10) ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.
(11) ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1.
(12) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
(13) ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32.


Равно третиране в областта на заетостта и професиите с оглед на КПХУ
PDF 227kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите с оглед на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2020/2086(INI))
P9_TA(2021)0075A9-0014/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид общите забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно прилагането на тази конвенция, и по-специално Общ коментар № 2 (2014) от 22 май 2014 г. относно достъпността, Общ коментар № 3 (2016) от 26 август 2016 г. относно жените и момичетата с увреждания, Общ коментар № 5 (2017) от 27 октомври 2017 г. относно самостоятелен живот и включване в общността и Общ коментар № 6 (2018) от 26 април 2018 г. относно равенството и недискриминацията,

–  като взе предвид заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), съдържащи се в нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид целта на стратегията „Европа 2020“, свързана с борбата срещу бедността и социалното изключване,

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2) (Директива за равно третиране в областта на заетостта),

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно посоченото предложение(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор(5),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(6),

–  като взе предвид разпоредбите за определяне на правилата за програмите на ЕС за финансиране в рамките на многогодишната финансова рамка, и по-специално Европейския социален фонд (ЕСФ), Инициативата за младежка заетост (ИМЗ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), програмата „Еразъм“ и Фонда за справедлив преход, които осигуряват финансова помощ от ЕС за подобряване на положението на хората с увреждания,

–  като взе предвид Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място(7) и по-специално задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия на работниците във всички аспекти, свързани с работата, и факта, че той не може да налага на работниците финансови разходи за изпълнението на това задължение,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636) (Стратегия за хората с увреждания),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 февруари 2017 г., озаглавен „Доклад относно напредъка в изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.“ (SWD(2017)0029),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 22 юни 2018 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството(8),

–  като взе предвид пилотния проект на Комисията от 2013 г. относно карта на ЕС за хората с увреждания,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2020 г. относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID-19(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2017 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно списъка с въпроси, приет от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(16),

–  като взе предвид своите резолюции от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора(17), от 18 ноември 1998 г. относно жестомимичните езици(18) и от 23 ноември 2016 г. относно езиците на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2019 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2017 г.(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(22),

–  като взе предвид съответните изследвания на своя тематичен отдел А, по-специално изследването на тема „Дискриминация и достъп до заетост за жените работници с увреждания“ от 2017 г., както и изследването на тема „Разумни улеснения и защитени предприятия за хората с увреждания: Разходи и възвръщаемост на инвестициите“ от 2015 г.,

–  като взе предвид съответните изследвания на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, и по-специално оценките за прилагането на европейско равнище от 2016 г., озаглавени „Прилагането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ)“ и „Задълженията на публичната администрация на ЕС по силата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“,

–  като има предвид нарастващата съдебна практика на Съда на Европейския съюз във връзка с тълкуването на Директива 2000/78/ЕО,

–  като взе предвид годишния доклад за 2018 г. и за 2019 г. на Европейския омбудсман,

–  като взе предвид стратегическите разследвания на Европейския омбудсман по въпроса как Европейската комисия осигурява на лицата с увреждания достъп до своите уебсайтове (OI/6/2017/EA), относно начина, по който Европейската комисия третира лицата с увреждания в рамките на общата здравноосигурителна схема за персонала на ЕС (OI/4/2016/EA), и решението на Европейския омбудсман по съвместното разследване на случаи 1337/2017/EA и 1338/2017/EA относно достъпността за кандидати с увредено зрение на процедурите за подбор, организирани от Европейската служба за подбор на персонал с цел набиране на длъжностни лица на ЕС,

–  като взе предвид разследването по собствена инициатива на Европейския омбудсман относно спазването на основните права при прилагането на политиката на сближаване на ЕС (OI/8/2014/AN),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Изготвянето на програма на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2020 – 2030 г.“ („Shaping the EU agenda for disability rights 2020-2030“ ),

–  като взе предвид тематичните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права, включително нейните бюлетини относно пандемията, предизвикана от коронавируса,

–  като взе предвид Сборника с практики в областта на данните относно равнопоставеността и Насоките за подобряване на събирането и използването на данни относно равнопоставеността (Насоки за данните относно равнопоставеността), изготвени от подгрупата за данните относно равнопоставеността към групата на ЕС на високо равнище по въпросите на недискриминацията, равните възможности и многообразието,

–  като взе предвид индекса за равенството между половете на Европейския институт за равенство между половете,

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

–  като взе предвид докладите и препоръките на представителните организации на хората с увреждания, и по-специално на „Autism Europe“, „Bundesarbeitsgemeinschaft Inklusionsfirmen“, Европейския съюз на слепите, Европейския форум на хората с увреждания, Европейската мрежа за независим живот, Европейския съюз на глухите, „Inclusion Europe“, Международната федерация за спина бифида и хидроцефалия и „Mental Health Europe“, както и докладите и препоръките на Европейската мрежа на националните органи за равно третиране (Equinet) и на представители на академичните среди, работещи в областта на правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на комисията по правата на жените и равенството между половете и на комисията по петиции,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0014/2021),

А.  като има предвид, че хората с увреждания(23) имат право на пълноценно участие на пазара на труда и в обществото, но често са лишавани от своите основни права в ЕС; като има предвид, че те в голяма степен са изключени от отворения пазар на труда и че им се отказва правото да се трудят наравно с останалите или се сблъскват със сериозни затруднения при постигането на равен достъп до и равни условия на участие на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че хората с увреждания продължават да се сблъскват с множествена и комбинирана дискриминация и неравностойно положение въз основа на пол, раса, етническа принадлежност, възраст, религия или убеждения, сексуална ориентация, миграционен статут или социално-икономически произход, включително тяхното равнище на образование; като има предвид, че дискриминацията съществува на различните етапи от работния цикъл, като се започне с набирането на персонал, което може да доведе до социално изключване на хората с увреждания; като има предвид, че дискриминацията и липсата на многообразие на работното място водят до плащането на висока човешка цена, както и до значителни икономически разходи;

В.  като има предвид, че Хартата забранява всяка форма на дискриминация, включително основана на увреждания, и признава правата на хората с увреждания(24);

Г.  като има предвид, че през декември 2010 г. ЕС стана страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която влезе в сила за ЕС през януари 2011 г.; като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е задължителна за ЕС, неговите институции и неговите държави членки, които имат пряко задължение да я прилагат изцяло, включително член 27 („Работа и заетост“) от нея; като има предвид, че след приемането ѝ е налице известен, но недостатъчен напредък в постигането на целите на КПХУ;

Д.  като има предвид, че следователно ЕС е задължен да действа, а Съдът на Европейския съюз – да тълкува законодателството на ЕС, включително Директивата за равно третиране в областта на заетостта – по начин, който е съвместим с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

Е.  като има предвид, че в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се отхвърля медицинският модел за уврежданията и се подкрепят вместо това моделът на правата на човека и социално-контекстуалния модел за уврежданията; като има предвид, че КПХУ изисква приобщаващо равенство за хората с увреждания; като има предвид, че в КПХУ се признава правото на хората с увреждания да се трудят наравно с останалите, да избират свободно своята професия, да бъдат приемани и да работят в отворена, приобщаваща и приемаща ги работна среда;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с определението и изискванията съгласно КПХУ разумните улеснения са насочени към специфичните нужди на дадено лице, докато за цяла група от лица, които са обект на потенциална дискриминация, се прилагат положителни действия; като има предвид, че и двата елемента са необходими, за да се гарантира постигането на многообразие на работното място, както и че хората с увреждания могат да упражняват на равни начала правото си на труд; като има предвид, че липсват ясни насоки на ЕС относно разумните улеснения, които не се разбират достатъчно добре от работодателите и поради това често липсват или са недостатъчни; като има предвид, че разумните улеснения спрямо потребностите на работниците с увреждания имат важно въздействие върху качеството на техните работни места, възможностите за кариерно развитие и устойчивостта на трудовата заетост;

З.  като има предвид, че едни от ключовите аспекти на заетостта на хората с увреждания са тяхното участие в живота на общността и преходът от институционална подкрепа към подкрепа, предлагана от общността; като има предвид, че процесът на деинституционализация в държавите членки трябва да бъде завършен, тъй като хората с увреждания имат право да живеят в общност и да вземат пълноценно участие в живота в нея; като има предвид, че напредъкът по отношение на деинституционализацията е неравномерен в различните държави членки и че въпреки въвеждането на политики и разпределянето на значително финансиране в ЕС, все още 1 милион души живеят в специализирани структури;

И.  като има предвид, че Директивата за равно третиране в областта на заетостта („Директивата“), влязла в сила през 2000 г., понастоящем е основният правен инструмент на ЕС за предоставяне на защита срещу дискриминация за хората с увреждания; като има предвид, че гарантирането на равенство и недискриминация представлява област на споделена компетентност между ЕС и неговите държави членки;

Й.  като има предвид, че Директивата е само частично приведена в съответствие с КПХУ, тъй като не обхваща модела на правата на човека по отношение на уврежданията, не предвижда мерки относно дискриминацията въз основа на придобити или бъдещи увреждания, не е насочена към комбинираната дискриминация, не изисква от държавите членки да приемат мерки за положителни действия, ограничава се до сферата на заетостта, професиите и професионалното обучение и не обхваща всички области на живота, както се изисква от Конвенцията, не се отнася до свободата на движение за целите на заетостта, не изисква създаването на независими механизми за наблюдение, не предвижда системно участие на хората с увреждания и на техните представителни организации в процеса на наблюдение и не съдържа задължението за събиране на дезагрегирани данни;

К.  като има предвид, че Директивата не съдържа правно изискване за държавите членки да определят орган по въпросите на равенството, който да се занимава с трудовата дискриминация на основание увреждане, а това представлява голям проблем, тъй като органите по въпросите на равенството изпълняват централна роля в прилагането на директивите за равно третиране на място в рамките на своя мандат, например по въпросите, свързани с пола и расовия и етническия произход;

Л.  като има предвид, че събирането на съпоставими данни относно равенството е от жизненоважно значение за основаните на факти процеси на разработване на политики и на вземане на решения; като има предвид, че липсват официални статистически данни, по-специално относно хората с увреждания, живеещи в специализирани структури за полагане на грижи, и относно характеристики като расата/етническия произход или сексуалната ориентация, което е посочено и в насоките относно данните за равенството; като има предвид, че Регламент (ЕС) 2019/1700(25) ще коригира в значителна степен положението във връзка с данните от изследванията на домакинствата относно заетостта, данните, дезагрегирани по видове увреждани, и данните за държавата на произход (първо и второ поколение), и предвижда пилотни проучвания относно лицата в специализирани структури; като има предвид, че пропуските ще продължат да съществуват и следва да бъдат отстранени;

М.  като има предвид, че равнището на трудова заетост при хората с увреждания е само 50,6% (48,3% при жените и 53,3% при мъжете) спрямо 74,8% при хората без увреждания(26); като има предвид, че хората с увреждания, които живеят в специализирани структури или за които се счита, че не са в състояние да работят, са изключени от тези статистически данни(27); като има предвид, че тези данни не разкриват вида, качеството и условията на заетост, например дали заетостта се предоставя на отворения пазар на труда и дали се гарантира статутът на заетите лица по отношение на спазването на трудовите права и осигуряването на минималната работна заплата; като има предвид, че хората с увреждания представляват разнородна група и често са обект на комбинирана дискриминация, чието кумулативно въздействие води до осезаеми последици по отношение на заетостта;

Н.  като има предвид, че в някои държави членки хората с увреждания в много голяма част от случаите се наемат в защитени предприятия; като има предвид, че такива защитени предприятия следва да имат за цел да служат за приобщаването, рехабилитацията и прехода към отворения пазар на труда възможно най-скоро; като има предвид, че защитените предприятия често представляват отделна среда, в която работниците с увреждания често нямат статут на наети лица, трудови права или гарантирана минимална работна заплата; като има предвид, че това представлява явно нарушение на КПХУ; отбелязва, че в някои държави членки защитените предприятия понастоящем се използват като преход към отворения пазар на труда; като има предвид, че научните изследвания на европейско равнище относно характеристиките и разнообразието на защитените предприятия, понякога наричани и защитени работни места, биха могли да спомогнат за установяване на най-добрите практики, подобряване на дебата и гарантиране на спазването на законодателството на ЕС и на КПХУ; като има предвид, че приобщаващите модели на подпомагана заетост могат, ако се основават на права и са признати като трудова заетост, да зачитат правата на хората с увреждания и да служат за приобщаване и преход към отворения пазар на труда;

О.  като има предвид, че процентът на безработица сред хората с увреждания (17,1%) е почти два пъти по-висок от този за населението като цяло (10,2%)(28), както и че безработицата при хората с увреждания продължава по-дълго, отколкото при хората без увреждания, независимо от квалификацията;

П.  като има предвид, че процентът на безработица е най-висок сред младите хора с увреждания (на възраст между 16 и 24 години) — 24,9%, спрямо 16,6% за населението като цяло; като има предвид, че тази разлика е неразривно свързана с възможностите за образование;

Р.  като има предвид, че жените с увреждания, които представляват 16% от общия брой на жените и 60% от общия брой на хората с увреждания в ЕС, продължават да се сблъскват с множествена и комбинирана дискриминация във всички области на живота; като има предвид, че делът на икономически неактивните лица сред жените с увреждания е с над две трети по-голям от съответния дял от общия брой на жените в трудоспособна възраст (на възраст 16 – 64 години); като има предвид, че едва 20,7% от жените с увреждания са заети на пълно работно време спрямо 28,6% от мъжете с увреждания;

С.  като има предвид, че главно жените носят отговорност за полагането на грижи за домакинството и представляват по-голямата част от лицата, полагащи грижи за хора с увреждания; като има предвид, че майките, които се грижат сами за деца с увреждания, са изложени на сериозен риск да станат жертва на бедност и социално изключване; като има предвид, че възрастовата дискриминация засяга всички възрастови групи, заедно с евентуалните стереотипи и бариери; като има предвид, че възрастните жени с увреждания често са единствените лица, полагащи грижи за членовете на семейството, които са с увреждания; като има предвид, че това оказва пряко въздействие върху тяхната уязвимост по отношение на бедността и социалното изключване, както и върху достъпа им до работни места и тяхното професионално развитие, и може да засегне отрицателно условията им на заетост;

Т.  като има предвид, че в Европа като цяло има над 30 милиона слепи и частично незрящи хора; като има предвид, че средният процент на безработица сред тях е 75% – като е дори по-висок сред жените – което води до тяхното социално изключване и бедност(29); като има предвид, че в ЕС има около един милион глухи хора, които използват жестомимичен език, и 51 милиона души с увреден слух, много от които също така използват жестомимичен език, като безработицата при тях не се отчита в пълен размер и не е адекватно проучвана; като има предвид, че в ЕС има приблизително седем милиона души с интелектуална недостатъчност, чието равнище на заетост е значително по-ниско от средното(30); като има предвид, че по приблизителни оценки в цяла Европа само около 10% от лицата от спектъра на аутизма са заети, главно на непълно работно време и на ниско платени работни места, на длъжности с по-ниска квалификация или в защитена среда(31).

У.  като има предвид, че 29,5% от жените и 27,5% от мъжете сред хората с увреждания в ЕС са изложени на риск от бедност и социално изключване спрямо 22,4% за населението като цяло; като има предвид, че за хората с увреждания съществува по-голяма вероятност да се сблъскат с бедност на работещите, отколкото при хората без увреждания (11% спрямо с 9,1%) поради допълнителните разходи, свързани с техните увреждания, например за здравни грижи и логистична и човешка помощ, загубата на правата на подпомагане за инвалидност, след като бъдат наети на работа, и факта, че печелят по-малко от колегите си в равностойна позиция и е по-малко вероятно да получат повишение(32); като има предвид, че рискът от бедност е по-висок за лицата, които декларират по-тежка степен на увреждане;

Ф.  като има предвид, че непропорционално голям брой хора с увреждания са бездомни и че съществува повишен риск за хората с увреждания да станат бездомни; като има предвид, че бездомните хора могат да развият увреждане, например ампутирани крайници, поради рисковете, произтичащи от техните условия на живот;

Х.  като има предвид, че поради кумулативния ефект на комбинираната дискриминация се предполага, че хората с увреждания от ромски произход са изправени пред повече пречки, страдат от по-висока степен на безработица, повече крайна бедност и по-ограничен достъп до образование и услуги в сравнение с ромите без увреждания(33);

Ц.  като има предвид, че ЛГБТИ лицата са изправени пред допълнителни пречки по отношение на заетостта, като 16% заявяват, че са били лишени от работа или повишение поради своята идентичност, спрямо 10% от служителите ЛГБТИ като цяло; като има предвид, че всяко четвърто ЛГБТИ лице с увреждания е било обект на обидни забележки, тормоз и малтретиране и е било разкривано, без да даде съгласие(34);

Ч.  като има предвид, че неотдавнашно проучване в целия ЕС сред хората с увреждания показва, че 96% от тях смятат достъпа до отворения пазар на труда за неадекватен или нуждаещ се от подобрение, като само 10% са на мнение, че действащото законодателство е подходящо за защита на хората с увреждания от дискриминация на отворения пазар на труда, а 18% от тях не са знаели за съществуването на законодателство в тяхната държава, което би ги защитило от дискриминация(35);

Ш.  като има предвид, че според данните в Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. не се поставя достатъчно силен акцент върху заетостта на хората с увреждания и комбинираната дискриминация, пред която са изправени те;

Щ.  като има предвид, че тормозът на работното място, включително сексуалният тормоз и отмъщението поради открито изразено мнение, възпрепятства достъпа до полагане на труд и до заетост, запазване на работното място и еднакво професионално развитие, по-специално за жените с увреждания;

АА.  като има предвид, че неравностойното положение, изключването и дискриминацията срещу хората с увреждания на пазара на труда не са самостоятелно предизвикателство, а са взаимосвързани с липсата на приобщаващо образование, включително в ранна детска възраст; учене през целия живот, включително професионално обучение; пречките, разделението и дискриминацията в областта на жилищното настаняване и здравеопазването; както и липсата на достъпност на транспортни и други услуги и продукти; като има предвид, че следователно са необходими комплексен подход и всеобхватни мерки за коригиране на положението;

АБ.  като има предвид, че мерките за насърчаване на психичното благосъстояние и за предотвратяване на психичните заболявания и на психосоциалните увреждания на работното място са от решаващо значение;

АВ.  като има предвид, че достъпността на работното място, транспортните и помощните услуги, и по-специално личните асистенти, както и на обществото като цяло, е от основно значение, за да могат хората с увреждания да се ползват ефективно от правото си на труд; като има предвид, че държавите членки следва също така да подкрепят създаването на архитектурна среда без препятствия; като има предвид, че след като бъде транспонирана, Директива (ЕС) 2019/882 за изискванията за достъпност на продукти и услуги ще осигури значително подобрение за целите на изграждането на общество без бариери, и като има предвид, че поради това нейното транспониране трябва да бъде навременно и следено отблизо;

АГ.  като има предвид, че премахването на обезщетенията веднага след като хората с увреждания започнат платена работа е високорискова и причиняваща голям стрес политика, основна пречка за достъпа до работа и социално несправедливо, тъй като не взема под внимание по-високите разходи на живота с увреждане;

АД.  като има предвид, че различните определения за увреждане, разнообразните оценки и различните и често неясни методи за класификация на уврежданията, прилагани в държавите членки, както и липсата на взаимно признаване на статута на хората с увреждания, възпрепятстват свободата на движение в рамките на ЕС за хората с увреждания;

АЕ.  като има предвид, че повишаването на осведомеността е от основно значение за предоставянето на възможност на работодателите и работниците да действат и реагират адекватно, като се основават на знанието за своите права и задължения в областта на недискриминацията;

АЖ.  като има предвид, че новите технологии, и по-специално системите с изкуствен интелект, имат потенциала да разработват ефективни, достъпни и недискриминационни процеси за наемане на работа, но неприобщаващото технологично развитие би могло да представлява риск от добавяне на нови препятствия и форми на дискриминация; като има предвид, че член 9 от КПХУ изисква достъпна информация, както и достъп до комуникационните технологии и системи на равни начала;

1.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да потвърдят своя ангажимент за постигане на приобщаващо равенство за хората с увреждания и да прилагат изцяло КПХУ, включително член 27 („Работа и заетост“) от нея; за тази цел ги призовава да полагат повече усилия и да се стремят към създаването на приобщаващ, достъпен и недискриминационен пазар на труда с подход, основан на всеобхватна политика за жизнения цикъл, за хората с увреждания и за всички в съответствие с Договорите на ЕС и с правата, заложени в Европейския стълб на социалните права, както и с международните ценности, заложени в Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да ратифицират Факултативния протокол към КПХУ;

2.  счита, че Директивата за равно третиране в областта на заетостта трябва да се преразгледа в най-кратък срок, за да се хармонизира изцяло с разпоредбите на КПХУ и да се въведе основан на участието процес с цел гарантиране на прякото и пълно участие на представителните организации на хората с увреждания;

За приобщаващо и достъпно работно място

3.  призовава Комисията и държавите членки да приемат универсални стандарти за проектиране и насоки за достъпност на средата, програмите, услугите и продуктите, включително работните места, тяхното оборудване и съоръженията, за да бъдат направени използваеми от всички;

4.  призовава държавите членки да гарантират предоставянето на разумни улеснения за хората с увреждания на работното място, без никакви разходи да бъдат поемани от работниците; призовава Комисията да изготви ясни насоки на ЕС относно разумните улеснения, с подробна информация под каква форма могат да се предвидят тези улеснения в съответствие с индивидуалните потребности, така че член 5 от Директивата да може да бъде ефективно транспониран в националното законодателство; призовава Комисията да започва производства за установяване на нарушение и да насърчава държавите членки да гарантират наличието на система за санкции в случай на непредоставяне на разумни улеснения, тъй като това представлява форма на дискриминация; счита, че Парламентът може да ползва възможността да призовава Комисията да започва такива производства; призовава държавите членки да изготвят помощни материали и насоки и да предоставят съответното обучение в достъпни формати за работодателите, носещите отговорност лица, работниците и хората с увреждания, за да придобият те необходимите знания, умения и осведоменост относно практическото приложение на разумните улеснения, като по този начин се развенчаят и митовете за непосилните разходи за тях;

5.  изразява дълбоко съжаление във връзка с неравномерното и незадоволително прилагане на Директива 2000/78/ЕО на Съвета в някои държави членки, които не следят и не санкционират ефективно и последователно системните нарушения на правото на ЕС;

6.  изтъква, че правото на всички лица на равенство пред закона и на защита срещу дискриминация представлява всеобщо право, признато във Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които са подписани от всички държави членки; припомня, че Конвенция № 111 на Международната организация по труда (МОТ) забранява дискриминацията в сферата на заетостта и професиите;

7.  настоятелно призовава държавите членки да използват задължителни квоти за многообразие на работното място или да проучат въвеждането на такива квоти, за да насърчават приобщаването на работното място, с ефективни и пропорционални санкции за неспазване; предлага глобите да бъдат реинвестирани за целите на приобщаването; подчертава, че подобни мерки трябва да бъдат пропорционални, като се вземат под внимание малките структури; настоятелно призовава държавите членки да подкрепят публичните и частните предприятия при изпълнението на годишни планове за многообразие с измерими цели и периодична оценка и да подпомагат работодателите при назначаването на хора с увреждания, например чрез създаване на доброволен списък или единен механизъм за хора с увреждания, кандидатстващи за работа, от който те да бъдат наемани; призовава държавите членки да придружат въвеждането на квоти, като предлагат обучение за работодателите относно съдържанието и обхвата на приложимите правила; призовава държавите членки да възложат на публичните служби по заетостта задачата да изготвят доброволен списък на лицата с увреждания, които търсят работа, за да помогнат на работодателите да изпълнят изискването за квоти за многообразие;

8.  призовава институциите на ЕС да дадат пример, като определят квота за многообразие, както и специална квота за многообразие по отношение на наемането на хора с увреждания, да разработят вътрешни насоки за разумните улеснения, да осигурят справедливост и пълна достъпност в рамките на процеса на наемане на работа и на работното място и да назначават хора с всякакъв вид увреждания на всички равнища, както и активно да търсят хора с увреждания за запълване на постовете; призовава държавите членки да направят същото в своите публични администрации;

9.  призовава държавите членки да приемат устойчиви приобщаващи политики за заетост, като например адаптирани процедури за набиране на персонал, моделиране на трудовите задължения, персонализирана, гъвкава и подпомагана заетост, поделяне на едно работно място, индивидуално устройване на работа и подкрепа, както и да се стремят към приобщаващи предприятия, като се вземат предвид специфичните характеристики на лицата с различни видове увреждания и по този начин се улеснява достъпът им до пазара на труда; призовава държавите членки:

   да използват фискални стимули и други мерки за финансова подкрепа за дружествата, включително МСП, които наемат хора с увреждания или предоставят професионално обучение и чиракуване за тях;
   да подкрепят приобщаващите дружества, които осигуряват заетост за хора с увреждания на свободния пазар на труда, чрез обществени поръчки;
   да насърчават адаптирани модели за посредничество в областта на труда;
   да насърчават корпоративната социална отговорност по отношение на заетостта на хората с увреждания и да подкрепят организациите на социалната икономика, които реинвестират печалбите си в социални цели;
   както и да информират работодателите за тези политики и стимули;

призовава държавите членки да подпомагат дружествата, които предлагат целенасочени позитивни мерки за борба с множествената неравнопоставеност; призовава държавите членки да обменят най-добри практики с цел да се подбере и приложи целева комбинация от мерки в подкрепа на равнопоставеното наемане на хора с увреждания;

10.  призовава Комисията и държавите членки спешно да въведат мерки за оценка на ключовите тенденции за бъдещето на труда от гледна точка на уврежданията, с активното участие на хората с увреждания, за да набележат и стартират конкретни действия, в резултат на които пазарът на труда да стане по-приобщаващ, като се взема предвид многообразието сред хората с увреждания; подчертава в този контекст значението на приобщаващите и достъпни инициативи с подходящо финансиране, насочени към учене през целия живот, включително професионално образование и обучение (ПОО) и придобиване на умения за хората с увреждания от ранна възраст, с особен акцент върху цифровите и „зелените“ умения, в съответствие с бързо променящите се реалности и потребности на настоящия и бъдещия пазар на труда; подчертава освен това, че е важно да се предоставя подходяща подкрепа за хората с увреждания през целия им живот, като се използват по-добре иновативните технологии за осигуряване на еднакви условия на конкуренция и премахване на пречките пред образованието и заетостта, както и да се помогне на хората с увреждания да получат достъп до цифрови инструменти и софтуер, които са абсолютно необходими за техния независим живот;

11.  призовава държавите членки да увеличат капацитета на публичните служби по заетостта за създаване на мрежа от приобщаващи предприятия, които да наемат на всички нива специализирани помощници по заетостта, като например кариерни консултанти, осигуряващи индивидуализирани оценки на потребностите, обучение и подкрепа за хората с увреждания, търсещи работа, както и асистенти за реализиране на работата, които да помагат колкото време е необходимо на хората с увреждания да извършват работата си на отворения пазар на труда;

12.  призовава държавите членки да насърчават основаните на правата на човека подходи в образованието с оглед да създадат приобщаващи и недискриминационни образователни системи и също така да подкрепят разработването и предлагането на обучение относно универсалния дизайн, разумните улеснения и многообразието на работното място за студентите в съответните факултети на университетите с участието на хора с увреждания, както и да улесняват обучението на кариерни консултанти, на асистенти за реализиране на работата и на консултанти в областта на многообразието с акцент върху специфичните особености на различните увреждания;

13.  призовава държавите членки да извършват заедно с представители на хората с увреждания постоянна оценка на характеристиките, многообразието и ефективността на съществуващите защитени предприятия за създаване у хората с увреждания на умения за наемане на работа на отворения пазар на труда, за да се гарантира, че те са обхванати и закриляни от нормативни уредби, включващи социалната сигурност, условията на работа, минималните възнаграждения и недискриминацията, като постепенно отменят разпоредбите, нарушаващи КПХУ – и особено член 27 от нея; призовава Комисията да наблюдава този процес; припомня, че защитените работни места следва да бъдат ограничени до възможност за временен период за работниците с увреждания в техния професионален жизнен цикъл; във връзка с това призовава държавите членки да разработят и насърчават приобщаващи модели на заетост на отворения пазар на труда и извън защитените предприятия в пълно съответствие с КПХУ; освен това настоява, че на работниците с увреждания в защитени предприятия следва най-малкото да се гарантират правата и статутът, равностойни на трудовите права на хората, работещи на отворения пазар на труда; призовава държавите членки в това отношение да ускорят деинституционализацията, като предоставят ефективни регионални и децентрализирани системи в областта на полагането на грижи, включително услуги, свързани със социалното активизиране, на всички равнища на обществото, и като се гарантира по-плавното включване на хората с увреждания на отворения пазар на труда и в обществото като цяло;

14.  изразява съжаление, че дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, може да възпрепятства постигането на целите на ДЕС;

15.  приветства инициативи на Комисията като наградата „Достъпен град“ и се обявява в подкрепа на провеждането на инициативи на национално, регионално и местно равнище;

16.  изразява съжаление, че хората с интелектуална недостатъчност или психосоциални увреждания се сблъскват с множество правни, институционални, комуникационни и социални бариери пред упражняването на правата им, което им пречи да гласуват, да се кандидатират на избори за обществена длъжност, да участват в гражданското общество или просто да имат влияние върху собствения си живот; насърчава държавите членки да предприемат незабавни мерки, за да реформират своите правни рамки, така че да гарантират, че лицата с увреждания се ползват с дееспособност наравно с всички останали във всички аспекти на живота, в съответствие с член 12 от КПХУ, и припомня, че в съответствие с член 29 от КПХУ трябва да бъдат гарантирани политическите права на лицата с увреждания и възможността им да се ползват от тях на равни начала с всички останали;

17.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че средствата от ЕС не се изразходват за схеми за сегрегирана заетост на хората с увреждания, без изгледи за намиране на работа извън защитените предприятия;

За недискриминационно работно място

18.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят по-активно с хората с увреждания, техните представителни организации и органите по въпросите на равенството с целта да подготвят и стартират всеобхватни кампании за повишаване на осведомеността и целенасочено обучение в достъпни формати и на жестомимични езици, насочени към работодателите, носещите отговорност лица във всички области и обществото като цяло, относно способностите и приноса на хората с увреждания и ползите от многообразието, равенството и недискриминацията, за да се премахнат съществуващата стигма и предразсъдъци срещу хората с увреждания, да се води борба срещу малтретирането, тормоза и експлоатацията, както и за да се постигне приобщаващо равенство за всички;

19.  подчертава значението на достъпа до информация за жертвите на дискриминация; счита за необходимо държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че жертвите могат да получат и ползват разумни и достъпни правни съвети и помощ на всички етапи на съдебния процес, включително поверителни консултации с лично присъствие, както и емоционална, лична и морална подкрепа чрез органите за равно третиране или чрез подходящи посредници; освен това призовава държавите членки да водят борба срещу тормоза и насилието на работното място, които нарушават достойнството на личността и/или създават оскърбителна среда на работното място;

20.  призовава държавите членки да предприемат активни мерки за гарантиране на недискриминация за всички лица, включително хората с увреждания, за да се осигури в съответствие с КПХУ достъпността на работните места, транспорта и застроената среда и да се предоставят разумни улеснения за хората с увреждания на всички етапи на трудовата дейност – като се започне с наемането на работа и се стигне до професионалното развитие – с оглед на безопасни и здравословни условия на труд и завръщане на работа; призовава институциите на ЕС да предприемат същите мерки; призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания могат да упражняват своите трудови и синдикални права при равни условия и че са защитени от насилие, кибертормоз и други видове тормоз, включително сексуален, по-специално този, на който са подложени жените с увреждания; за тази цел настоятелно призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията от Истанбул, която трябва да окаже хоризонтално въздействие върху цялото законодателство на ЕС, със специален акцент върху жените с увреждания, които са изправени пред множествена дискриминация и са по-уязвими по отношение на тормоза на работното място; призовава институциите на ЕС да предприемат същите мерки;

21.  подчертава освен това необходимостта от гаранция за правата на хората с увреждания със специфични мерки, които да са насочени към нуждите на жените с увреждания;

22.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че провежданите на секторно равнище и на равнище дружества политики в областта на приобщаването са установени при консултация с представители на работниците;

23.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа на работниците с увреждания, придобити вследствие на злополука, като ги оставят на същата работа или предложат на съответното лице равностойно работно място, отразяващо новите му умения, без то да губи правата или условията на труд, които е имало преди нараняването;

24.  призовава Комисията и държавите членки да възприемат превантивен и приобщаващ подход към здравословните и безопасни условия на труд, когато подкрепят наемането и завръщането на работа на хора с увреждания; отбелязва, че това би могло да се постигне чрез интегрирани модели, съчетаващи превенцията, целяща здравословни и безопасни условия на труд, с различни форми на мерки за пригодност за заетост, като индивидуализирана подкрепа, консултации, насоки и достъп до общо и професионално образование и обучение;

25.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на съществуващите разлики в заплащането в зависимост от пола, увреждането и етническата принадлежност, и с това да се борят срещу пряката и непряката дискриминация при заплащането и риска от бедност на работещите – за такива работници, които се сблъскват с пречки на работното място и са подложени на множествена дискриминация, особено ЛГБТИ лица, жени, роми и бежанци; очаква Комисията да представи обявеното законодателство относно прозрачността на заплащането на работното място през първото тримесечие на 2021 г., за да се води борба срещу разликите в заплащането на социалните групи в неравностойно положение, по-специално хората с увреждания;

26.  подчертава, че защитата на транссексуалните лица от трудова дискриминация трябва да бъде ефективна, и призовава държавите членки да се борят срещу тази дискриминация, особено в областта на заетостта;

27.  призовава държавите членки да не лишават хората с увреждания от правата на подпомагане за инвалидност, което да покрива допълнителните им разходи, свързани с уврежданията, при навлизане на пазара на труда или при надхвърляне на определен праг на доходите, тъй като тази практика допринася за бедността на работещи и на хора в напреднала възраст, защото въпросните права подпомагат хората с увреждания при преодоляването на пречките и могат да помогнат да се гарантира тяхното достойнство и равенство;

28.  призовава държавите членки да осигурят достатъчна гъвкавост при предоставянето на социална подкрепа и помощи, за да се гарантира тяхната приспособимост към индивидуалните потребности и възможностите за професионално развитие на хората с увреждания;

29.  призовава Комисията да извърши оценка по въпроса дали държавите членки са въвели подробни разпоредби, за да гарантират, че хората могат да упражняват правото си на отпуск по майчинство, отпуск по бащинство, родителски отпуск и отпуск за полагане на грижи, както и гъвкави схеми на работа, и дали тези разпоредби са адаптирани към различните нужди на майките с увреждания, майките на деца с увреждания или с продължително заболяване или майките в особено положение, като например преждевременно раждане на дете; призовава за по-амбициозни мерки за насърчаване на равностойната роля на мъжете като лица, полагащи грижи; призовава държавите членки да представят национални стратегии за подкрепа на лицата, полагащи неформални грижи; подчертава необходимостта от висококачествени и достъпни услуги за гледане на деца, за да се гарантира равно участие на жените в работната среда;

30.  призовава Комисията да предложи законодателство относно стандартите за органите по въпросите на равенството, след като се консултира с организациите, представляващи хората с увреждания, като по този начин им предостави по-силен мандат и адекватни ресурси, за да гарантират равното третиране на хората с увреждания и достъпното разпространение на информация за всички;

31.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят устойчиво финансиране за изграждане на капацитет на представителните организации на хората с увреждания, като признава важната им роля за справяне с дискриминацията срещу хората с увреждания;

32.  призовава Комисията и държавите членки да хармонизират определението за увреждане и да гарантират взаимното признаване на статута на хората с увреждания в държавите членки, за да се гарантира свободното движение на хората с увреждания и упражняването на техните права, произтичащи от гражданството на ЕС; за тази цел призовава Комисията и държавите членки да извършат проучване на действащото законодателство и да съберат най-добрите практики от държавите членки; отчита, че свободното движение е основно право в рамките на ЕС; ето защо призовава Комисията да разшири използването на картата на ЕС за лица с увреждания, така че тя да се използва във всички държави членки, и да увеличи нейния обхват, като се предвиди тя да дава възможност за признаване на статут на лице с увреждане и за достъп до услуги в целия ЕС и по този начин да улесни хората с увреждания да живеят и работят в чужбина; призовава Комисията да създаде централен информационен пункт на националните жестомимични езици и в достъпни за хората с увреждания формати относно наличните услуги за хора с увреждания в отделните държави членки;

33.  призовава Комисията и държавите членки да признаят и насърчават ръководената от ползвателите лична помощ, в съответствие с Общ коментар № 5 на Комитета за правата на хората с увреждания, за да се насърчи независимият живот и приобщаването на пазара на труда; припомня, че поради специфичния характер на личната помощ разпоредбите относно свободното движение трябва да бъдат адаптирани към потребностите на хората с увреждания; призовава за действия на ЕС по отношение на личната помощ, и особено в контекста на свободното движение на хората с увреждания и техните лични асистенти;

34.  припомня, че новите технологии създават както възможности, така и предизвикателства за всички работници, и по-специално за хората с увреждания; подчертава в тази връзка, че новите технологии могат да породят сериозни предизвикателства пред достъпността за хората с увреждания; ето защо подчертава, че достъпността трябва да бъде включена като предварително условие във всяка инициатива на ЕС и че ЕС следва да предприеме действия, за да подкрепи прилагането на универсален дизайн и да гарантира наличността и достъпността на помощни технологии; призовава Комисията да гарантира, св съответствие с КПХУ, пълна и действителна достъпност в условия на равнопоставеност по отношение на информационните и комуникационните технологии и системи и в този контекст да приложи насоки, подкрепящи разработчиците на ИИ да вземат под внимание потребностите на хората с увреждания в рамките на процедурите по разработване, като избягват създаването на нови дискриминационни пристрастия; призовава Комисията и държавите членки да подпомогнат програмите за научни изследвания, насочени към разработването на помощни технологии, включително в областта на роботиката, цифровите технологии и изкуствения интелект, с цел да дадат възможност за пълноценното интегриране на хората с увреждания във всички аспекти на живота; призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания имат достъп до цифрови инструменти и софтуер на достъпни цени, които са съобразени с техните потребности, и да използват експертния опит на организациите, представляващи хората с увреждания, за определянето на най-подходящите цифрови инструменти или софтуер за индивидуалните нужди на тези хора;

Допълнителни целенасочени действия и интегриране на правата на хората с увреждания

35.  приветства обществената консултация на Комисията относно стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода след 2020 г.; призовава Комисията да постави специален акцент в тази стратегия върху заетостта, както и да обхване всички разпоредби на КПХУ, за да определи ясни, измерими и амбициозни цели, свързани с многообразието на работното място, отразявайки разнородността сред хората с увреждания, да обърне внимание на множествената и комбинираната дискриминация и да следи за ефикасността на стратегията с участието на хората с увреждания и представляващите ги организации; подчертава, че сътрудничеството с органите, социалните партньори, организациите и гражданското общество на европейско, национално и местно равнище е абсолютно необходимо, за да се гарантира прилагането на стратегията и на КПХУ; призовава Комисията да предложи мерки за справяне със свързаните с COVID-19 предизвикателства и с нарушенията на правата на хората с увреждания; подчертава, че дискриминацията се е влошила по време на пандемията от COVID-19, като застрашава живота на хората с увреждания и заплашва тяхното физическо и психическо здраве; призовава Комисията да свърже бъдещата стратегия за хората с увреждания с процеса на Европейския семестър;

36.  призовава за събиране на данни за лицата с увреждания в целия ЕС с основан на правата на човека подход, включително относно заетостта и ПОО, дезагрегирани по пол, възраст, вид на увреждането, раса/етнически произход, сексуална ориентация, равнище на образование и т.н., включително за хората с увреждания, които до момента не са били включвани в статистическите данни; призовава за събиране на данни, свързани с въздействието на кризата с COVID-19 върху хората с увреждания, за да бъдат предложени политики за подготовка за бъдещи кризи;

37.  призовава всички институции на ЕС и държавите членки да действат според девиза „нищо за нас без нас“ и да установят тясно сътрудничество с хората с увреждания и с техните представителни организации, да използват като основа техните експертни знания и активно да ги включват във всички етапи на съответното приемане на решения, законодателство, стратегии, политики и програми, включително главните такива;

38.  призовава Комисията и държавите членки, като вземат предвид специфичното положение на лицата, подложени на множествена дискриминация, да интегрират правата на хората с увреждания във всички свързани със заетостта предложения, включително предложенията относно очакваните бъдещи промени в областта на труда, както и при разработването и изпълнението на действия, насочени към развитието на цифровите и „зелените“ умения;

39.  призовава Комисията, и по-специално работната група за равенство, както и държавите членки, като обръщат специално внимание на лицата, които са обект на комбинирана дискриминация, системно да интегрират правата на хората с увреждания във всички съответни закони, политики и програми, тъй като равенството по отношение на заетостта е неделима част от равния достъп до образование, здравеопазване, жилищно настаняване, правосъдие и социална закрила, както и да разширят фокуса върху достъпността, за да се постигне напредък към създаване на достъпна архитектурна среда, обществени пространства, транспорт, информационни и комуникационни технологии и др.; подчертава във връзка с това необходимостта от определяне на координационни центрове по въпросите на уврежданията във всички институции на ЕС, включително в генералните дирекции на Комисията и в агенциите на ЕС, наред със създаването на междуинституционален координационен механизъм, за да се гарантира интегрирането на въпросите относно уврежданията в цялото законодателство на ЕС;

40.  изразява загриженост поради съществуването на значителни пречки пред достъпа до информация и съобщения за хората с увреждания, особено за слепите или глухите лица, за страдащите от интелектуална недостатъчност и лицата с различни форми на аутизъм; припомня, че различията в способностите на отделните лица да получават и разпространяват информация и да използват информационни и комуникационни технологии представляват разделение в знанията, което създава неравенство;

41.  призовава за мeждусекторен всеобхватен преглед на законодателството и политиката на Съюза, за да се гарантира пълното им съответствие с КПХУ;

42.  призовава държавите членки да предприемат мерки с цел справяне с дискриминацията и насилието срещу деца с увреждания чрез интегриран подход, който признава, че те са изправени пред по-висок риск да станат жертви на подобно поведение; подчертава, че гласът на децата с увреждания следва да бъде представен при изготвянето, прилагането и мониторинга на предназначените за тях закони, политики, услуги и мерки;

43.  подчертава необходимостта от включване на конкретни и подходящи разпоредби в новия пакт за миграцията и убежището, за да се отговори по подходящ начин на потребностите на хората с увреждания на всички етапи и във всички процеси;

44.  изразява съжаление, че законодателството на Съюза не защитава хората от дискриминация въз основа на техните увреждания извън работното място и заетостта;

45.  призовава Съвета да деблокира преговорите по предложената хоризонтална директива за борба с дискриминацията без по-нататъшно забавяне и да пристъпи към постигане на споразумение, като по този начин разшири обхвата на закрилата на хората с увреждания извън сферата на заетостта;

46.  изразява дълбока загриженост относно факта, че повечето основни програми, включително тези, които са обхванати от структурните фондове, не успяват да достигнат до най-нуждаещите се групи, включително хората с увреждания; поради това призовава Европейската сметна палата да извърши задълбочена проверка на резултатите от програмите на ЕС – със специален акцент върху програмите в областта на образованието и заетостта, например Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Инициативата за младежка заетост, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Еразъм+;

47.  призовава Комисията да гарантира, че фондовете на ЕС ще спазват стандартите на ЕС и международните стандарти и конвенции в областта на правата на човека, например КПХУ, и няма да подкрепят никакви мерки и програми, които допринасят за сегрегация или за социално изключване; освен това призовава Комисията да финансира действия за създаване на достъпна среда, продукти, услуги, практики и устройства, като насърчава деинституционализацията и подкрепя личната помощ, както и да гарантира, че финансираните от ЕС действия достигат до хората с увреждания и осигуряват активното им участие в обществото;

o
o   o

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и държавите кандидатки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Европейската сметна палата, на Съда на Европейския съюз, на Европейския омбудсман, на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет, за да бъде разпространена до поднационалните парламенти и съвети, както и на Съвета на Европа и на Организацията на обединените нации.

(1) ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.
(2) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(3) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(4) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68.
(5) ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1.
(6) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70.
(7) ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
(8) ОВ L 167, 4.7.2018 г., стр. 28.
(9) Приети текстове, P9_TA(2020)0183.
(10) Приети текстове, P9_TA(2020)0156.
(11) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 164.
(12) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 110.
(13) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 138.
(14) OВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 41.
(15) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9.
(16) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23.
(17) ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236.
(18) ОВ C 379, 7.12.1998 г., стр. 66.
(19) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 68.
(20) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(21) ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 94.
(22) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 179.
(23) Ние прилагаме концепцията за „хора с увреждания“, както е предвидено в член 1 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания: „Лицата с увреждания включват лица с трайни физически, умствени, интелектуални или сетивни увреждания, които при взаимодействие с различни пречки могат да възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото наравно с останалите.“
(24) Членове 21 и 26 от Хартата.
(25) Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 г. за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, за изменение на регламенти (EО) № 808/2004, (EО) № 452/2008 и (EО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (EО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EО) № 577/98 на Съвета (ОВ L 261I , 14.10.2019 г., стр. 1).
(26) Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (ЕU-SILC), 2017 г.
(27) Пак там.
(28) Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU SILC), 2017 г.
(29) ONCE и Европейски съюз на слепите, „Доклад относно положението на незрящите и на хората с увредено зрение по отношение на заетостта в Европа след 10 години прилагане на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания: Предизвикателства и възможности“, октомври 2019 г.
(30) Inclusion Europe.
(31) Autism Europe, „Аутизъм и работа – заедно можем“, 2014 г.
(32) Комисия по въпросите на равенството и правата на човека, изследователски доклад 107 – Изследване на разликите в заплащането, „Разликите в заплащането на хората с увреждания“ (The Disability Pay Gay Gap), август 2017 г.
(33) Европейски център по въпросите на малцинствата, изследване № 8, „Отсъствие дори в периферията: Къде са ромите с увреждания?“ (Not Even in the Margins: Where are Roma with Disabilities?), февруари 2016 г.
(34) Stonewall, „ЛГБТИ във Великобритания – доклад за трудовата заетост“ (LGBT in Britain – Work Report), 2018 г..
(35) Проучването е проведено от Европейската мрежа за независим живот (ENIL).

Правна информация - Политика за поверителност