Choisissez la langue de votre document :
- bg - български
- es - español
- cs - čeština
- da - dansk
- de - Deutsch
- et - eesti keel
- el - ελληνικά
- en - English
- fr - français
- ga - Gaeilge
- hr - hrvatski
- it - italiano
- lv - latviešu valoda
- lt - lietuvių kalba
- hu - magyar
- mt - Malti
- nl - Nederlands
- pl - polski
- pt - português
- ro - română
- sk - slovenčina
- sl - slovenščina
- fi - suomi
- sv - svenska
|
 Контрол на рибарството ***I |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Eквивалентност на произведения в Обединеното кралство горски репродуктивен материал ***I |
| |||||||
| ||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, – като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0852), – като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0430/2020), – като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 януари 2021 г.(1), – като взе предвид членове 59 и 163 от своя Правилник за дейността, 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2021 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение 2008/971/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на произведения в Обединеното кралство горски репродуктивен материал
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2021/536.)
| ||||||||
| Eквивалентност на извършваните в Обединеното кралство полски инспекции и проверки на практиките за сортоподдържане на земеделски растителни видове ***I |
| |||||||
| ||||||||
(Обикновена законодателна процедура: първо четене) Европейският парламент, – като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0853), – като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0431/2020), – като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 януари 2021 г.(1), – като взе предвид членове 59 и 163 от своя Правилник за дейността, 1. приема изложената по-долу позиция на първо четене; 2. приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение; 3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 март 2021 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на решения 2003/17/ЕО и 2005/834/ЕО на Съвета по отношение на еквивалентността на извършваните в Обединеното кралство полски инспекции и по отношение на еквивалентността на извършваните в Обединеното кралство проверки на практиките за сортоподдържане на земеделски растителни видове
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2021/537.)
| ||||||||
| Активни вещества, включително димоксистробин |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52 на Комисията от 22 януари 2021 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества бенфлуралин, димоксистробин, флуазинам, флутоланил, мекопроп-P, мепикват, метирам, оксамил и пираклостробин(1), – като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(2), и по-специално член 17, първа алинея и член 21 от него, – като взе предвид становището, предоставено на 10 декември 2020 г. от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, – като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 г. за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за установяване на списък на кандидати за замяна(3), – като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(4), – като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита(5), – като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, А. като има предвид, че веществото димоксистробин беше включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета(6) на 1 октомври 2006 г. чрез Директива 2006/75/ЕО на Комисията(7) и се счита за одобрено съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009; Б. като има предвид, че от 2013 г. насам е в ход процедура за подновяване на одобрението на димоксистробин по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012(8) на Комисията; В. като има предвид, че срокът на одобрението на активното вещество димоксистробин, който първоначално трябваше да изтече на 30 септември 2016 г., вече беше удължен с 16 месеца с регламент за изпълнение (ЕС) № 1136/2013(9) на Комисията и впоследствие още няколко пъти с по една година с регламенти за изпълнение (ЕС) 2018/84(10), (ЕС) 2018/1796(11) и (ЕС) 2019/2094(12) на Комисията и сега отново беше удължен с една година с регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52, с който срокът на одобрението се удължава до 31 януари 2022 г.; Г. като има предвид, че в регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52 Комисията не е обяснила причините за удължаването, като се изключи следното изречение: „Поради факта, че оценката на тези вещества е била забавена по независещи от заявителите причини, е възможно срокът на одобренията на посочените активни вещества да изтече, преди да е взето решение за тяхното подновяване“; Д. като има предвид, че целта на Регламент (ЕО) № 1107/2009 е да гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните и на опазване на околната среда и същевременно да запази конкурентоспособността на земеделското производство в Съюза; като има предвид, че следва да се обърне особено внимание на закрилата на уязвими групи от населението, включително на бременните жени, кърмачетата и децата; Е. като има предвид, че следва да се прилага принципът на предпазните мерки, а в Регламент (ЕО) № 1107/2009 се посочва, че в състава на продуктите за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е доказано, че определено са от полза за растениевъдството, и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда; Ж. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1107/2009 е предвидено, че от съображения за безопасност срокът на одобрението за активни вещества следва да бъде ограничен във времето; като има предвид, че срокът на одобрението следва да бъде пропорционален на възможните рискове, присъщи на употребата на такива вещества, но за активните вещества, които са предмет на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52, е ясно, че такава пропорционалност не съществува; З. като има предвид, че Комисията и държавите членки имат възможността и отговорността да действат в съответствие с принципа на предпазливост в случаите, когато е установен риск от вредно въздействие върху здравето, но все още няма сигурност по отношение на научните резултати, като приемат временни мерки за управление на риска, необходими, за да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве; И. като има предвид по-специално, че член 21 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 предвижда, че Комисията може да преразгледа одобрението на дадено активно вещество по всяко време, особено когато предвид нови научно-технически познания счита, че са налице признаци, че веществото вече не отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от посочения регламент, и като има предвид, че това преразглеждане може да доведе до оттегляне или изменение на одобрението на веществото; Свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система Й. като има предвид, че през 2015 г. веществото димоксистробин беше включено в „списъка с кандидати за замяна“ с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408, тъй като острата референтна доза за това активно вещество е значително по-ниска от тази на по-голямата част от одобрените активни вещества в рамките на неговата група от вещества, както и поради това, че трябва да се счита, че това вещество има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да имат вредно въздействие върху хората; К. като има предвид, че съгласно точка 3.6.5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 активно вещество не може да бъде одобрено, ако се счита, че има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човека, освен ако експозицията на хора на това активно вещество в състава на продукт за растителна защита е незначително ниска при реалистични условия на употреба, тоест продуктът се употребява в затворени системи или при други условия, при които контактът с хора е изключен, и когато остатъчните вещества от съответното активно вещество в храните и фуражите не надхвърлят стойността по подразбиране, определена в съответствие с член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета(13); Л. като има предвид, че е неприемливо дадено вещество, за което е известно, че отговаря на определените с цел защита на здравето на човека и околната среда критерии за изключване на активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и/или токсични за репродукцията или имат свойства, водещи до нарушения на функциите на ендокринната система, да продължава да бъде разрешено за употреба в Съюза, като по този начин се излагат на риск общественото здраве и околната среда; М. като има предвид, че заявителите могат да се възползват от автоматичната система, която е част от работните методи на Комисията и която незабавно удължава срока на одобрението на активните вещества, в случай че повторната оценка на риска не е приключила, като преднамерено удължават процеса на повторна оценка чрез предоставянето на непълни данни и предявяването на искания за допълнителни дерогации и специални условия, което води до неприемливи рискове за човешкото здраве и за околната среда, тъй като през това време излагането на опасните вещества продължава; Н. като има предвид, че в своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно продуктите за растителна защита Парламентът призова Комисията и държавите членки „да гарантират, че процедурното удължаване на срока за одобрение, докато продължава процедурата, в съответствие с член 17 от Регламента, няма да бъде използвано за активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и токсични за репродукцията и които по тази причина попадат в категория 1A или 1B, или за активни вещества, които имат свойства, нарушаващи функцията на ендокринната система, и вредят на хората или животните, какъвто понастоящем е случаят с вещества като флумиоксазин, тиаклоприд, хлоротолурон и димоксистробин“; О. като има предвид, че Парламентът вече възрази срещу предишното удължаване на срока на одобрението на димоксистробин в резолюцията си от 18 декември 2019 г.(14) и че Комисията не даде убедителен отговор на тази резолюция и също така не доказа надлежно, че ново удължаване няма да надхвърли изпълнителните ѝ правомощия; П. като има предвид, че след предишното удължаване през 2019 г. на срока на одобренията на 10 активни вещества, включително димоксистробин, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2094 одобрението само на едно от тези вещества не е подновено, а съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52 срокът на одобренията на останалите девет вещества беше удължен отново, за много от тях за трети или четвърти път, а за две от тях дори за шести път; 1. счита, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52 превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1107/2009; 2. счита, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52 не е съобразен с принципа на предпазните мерки; 3. счита, че решението за удължаване на срока на одобрение на веществото димоксистробин не е в съответствие с критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009, и не се основава нито на доказателства, че това вещество може да се използва безопасно, нито на доказана спешна нужда от това вещество при производството на храни в Съюза; 4. призовава Комисията да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/52 и да представи на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните нов проект, който да отчита научните доказателства за вредните свойства на всички засегнати вещества, особено тези на димоксистробин; 5. призовава Комисията да представи предложение за неподновяване по отношение на димоксистробин по време на следващото заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите; 6. призовава Комисията да съобщи на Парламента конкретните причини, поради които оценката на веществата е била забавена поради причини извън контрола на заявителите, кои конкретни крайни точки все още са в процес на оценка и защо за приключването на тази оценка е необходимо толкова много време; 7. призовава Комисията да представя проекти на регламенти за изпълнение с цел удължаване на срока на одобрение единствено на вещества, за които въз основа на актуалните научни познания не се очаква, че Комисията ще представи предложение за неподновяване на одобрението на съответното активно вещество; 8. отново призовава Комисията да оттегля одобренията за вещества, ако съществуват доказателства или основателни съмнения за това, че те не отговарят на критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009; 9. отново призовава държавите членки да гарантират правилната и навременна преоценка на одобренията за активните вещества, за които те са докладващи държави членки, и да гарантират, че се намира ефективно решение на текущите забавяния във възможно най-кратък срок; 10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генетично модифициран памук GHB614 ×T304-40 × GHB119 |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D070621/02), – като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него, – като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006 на Комисията(2), – като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 11 януари 2021 г., по време на което не беше прието становище, – като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3), – като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 21 юни 2018 г. и публикувано на 25 юли 2018 г.(4), – като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)(5), – като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, А. като има предвид, че на 30 септември 2014 г. Bayer CropScience AG („заявителят“) подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304—40 × GHB119 („генетично модифициран памук“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението също обхващаше пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифициран памук, за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането; Б. като има предвид, че на 21 юни 2018 г. ЕОБХ даде положително становище, което беше публикувано на 25 юли 2018 г.; В. като има предвид, че генетично модифицираният памук е получен от кръстосването на три събития при генетично модифициран памук и води до устойчивост към хербициди, съдържащи глуфосинат и глифосат (т. нар. „добавъчни хербициди“), както и че произвежда два инсектицидни протеина (токсини „Bt“ или „Cry“): Cry1Ab и Cry2Ae, които са токсични за някои ларви на люспокрили насекоми, които се хранят с памук(6); Г. като има предвид, че въпреки че консумацията от човека на памучно масло в Европа е относително ограничена, то се съдържа в широк спектър от хранителни продукти, включително заливки, майонеза, фини печива, шоколадови пасти за намазване и чипс; като има предвид, че памукът се използва за хранене на животните главно под формата на кюспе/брашно от памучно семе или като пълномаслено памуково семе(7); като има предвид, че памукът се консумира от човека и под формата на брашно от памук; Д. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда, и се изисква при изготвянето на решението си Комисията да взема предвид всички съответни разпоредби на законодателството на Съюза и други основателни фактори, свързани с разглеждания проблем; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР); Е. като има предвид, че Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 изисква оценка на това дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от проучваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди; като има предвид освен това, че различните места, избрани за полевите изпитвания, отразяват различните метеорологични и агрономични условия, при които ще се отглежда културата; Липса на данни за генната експресия и растителния състав Ж. като има предвид, че в Съединените американски щати бяха проведени полеви изпитвания за оценка на състава и агрономичните характеристики на генетично модифицирания памук само в осем обекта, но не и в други съответни райони за производство на памук; като има предвид, че само данните от една година, а именно 2012 година, са били използвани за получаване на данни за съответните метеорологични условия, при които растенията могат да се отглеждат; З. като има предвид, че глуфосинат и глифосат не са били използвани във високите дози, които могат да се очакват в контекста на нарастващата резистентност на плевелите; И. като има предвид, че ЕОБХ не е поискал допълнителни изследвания, например полеви изпитвания, продължаващи повече от един сезон и от обекти в други региони за производство на памук; като има предвид освен това, че не са били генерирани данни, представителни за по-екстремни екологични състояния, като например тези, причинени от изменението на климата, въпреки че е доказано, че екологичните фактори могат да оказват влияние върху експресията на Bt токсините(8); Липса на оценка на добавъчните хербициди Й. като има предвид, че редица изследвания показват, че генетично модифицираните култури, които са устойчиви на хербициди, водят до по-широка употреба на добавъчни хербициди, до голяма степен поради появата на плевели, които са устойчиви на хербициди(9); като има предвид, че вследствие на това трябва да се очаква, че генетично модифицираният памук ще бъде изложен на по-високи и многократни дози глуфосинат и глифосат и че следователно в реколтите може да e налично по-голямо количество остатъчни вещества; К. като има предвид, че остават неизяснени въпроси за канцерогенността на глифосата; като има предвид, че през ноември 2015 г. ЕОБХ заключи, че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен, а през март 2017 г. Европейската агенция по химикали заключи, че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на това, през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (специализираната агенция по ракови заболявания на Световната здравна организация) класифицира глифосата като вероятно канцерогенно за хората вещество; Л. като има предвид, че според ЕОБХ не са налични токсикологични данни, позволяващи да се извърши оценка на риска за потребителите, за редица продукти от разграждането на глифосата, свързани с генетично модифицирани култури, които са устойчиви на глифосат(10); М. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията (1B) и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(11); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.(12); като има предвид, че генетично модифицираният памук е създаден с двойно по-голяма устойчивост към глуфосинат, което позволява използването на още по-високи дози върху растенията; Н. като има предвид, че проучванията показват, че глифосатът и глуфосинатът могат да окажат сериозно въздействие върху метагенома(13), и че следователно дългосрочната токсичност (смесена токсичност) за чревния тракт на всички храни и фуражи, съдържащи Bt токсини поради пръскане с глифосат и глуфосинат, следва първо да бъде оценена, преди да се стигне до заключение относно въздействието върху здравето и безопасността на храните; О. като има предвид, че се счита, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и продуктите от разграждането им, открити в генетично модифицираните растения, е извън правомощията на Експертната група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (експертна група на ЕОБХ по ГМО), и че следователно такава оценка не се извършва като част от процеса на разрешаване на генетично модифицирани организми; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като начинът, по който добавъчните хербициди се разграждат от съответното генетично модифицирано растение, както и съставът, а оттам и токсичността на продуктите от разграждането („метаболити“), могат да са повлияни от самата генетична модификация(14); Нерешени въпроси относно Bt токсините П. като има предвид, че за провеждането на проучванията за безопасност са били използвани протеините Cry1Ab и Cry2Ae, произвеждани съответно в Escherichia coli (E. coli) и B.Turingiensis, вместо протеини, произвеждани от самото генетично модифицирано растение(15), което означава, че оценката на токсичните ефекти се основава на предполагаемата еквивалентност на Bt токсините, произвеждани изкуствено в бактерии, и произвежданите от растенията Bt токсини; като има предвид обаче, че за да се отчетат правилно синергичните ефекти, оценките не следва да се основават единствено на изпитвания с трансгенни Bt токсини, произвеждани в микробни системи; Р. като има предвид, че освен това не може да се отдава голямо значение на токсикологичните изпитвания, проведени с изолирани протеини, поради факта, че Bt токсините в генетично модифицирани култури като царевица, памук и соя имат по-висока присъща токсичност от изолираните Bt токсини; като има предвид, че това се дължи на факта, че протеазните инхибитори, присъстващи в растителните тъкани, могат да увеличат токсичността на Bt токсините, като забавят разграждането им; като има предвид, че това явление е доказано в редица научни изследвания, включително в научно изследване, проведено преди 30 години за Монсанто, което показа, че дори наличието на изключително ниски нива на протеазни инхибитори повишава токсичността на Bt токсините до 20 пъти(16); С. като има предвид, че тези въздействия никога не са вземани предвид в оценките на риска на ЕОБХ, въпреки че те са от значение за всички Bt растения, одобрени за внос или отглеждане в Съюза; като има предвид, че рисковете, произтичащи от тази засилена токсичност, дължаща се на взаимодействието между протеазните инхибитори и Bt токсините, за хората и животните, консумиращи храни и фуражи, съдържащи Bt токсини, не могат да бъдат изключени; Т. като има предвид, че редица проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система, вследствие на експозицията на Bt токсини, както и че някои Bt токсини могат да имат адювантни свойства(17), което означава, че те могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт; У. като има предвид, че се счита, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити с Bt токсини е извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по ГМО, и че следователно не се извършва като част от оценката на риска; като има предвид, че това представлява проблем, тъй като е известно, че остатъчните вещества от пръскането с глифосат и глуфосинат нарушават метагенома, което може например да засили имунните реакции в комбинация с Bt токсини(18); Bt култури: въздействие върху нецелеви организми и повишена резистентност Ф. като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на генетично модифицирани Bt култури води до непрекъсната експозиция на целеви и нецелеви организми на Bt токсини; Х. като има предвид, че допускането, че Bt токсините имат единичен и насочен към конкретни целеви организми механизъм на действие, вече не може да се счита за правилно и не може да се изключи действие върху нецелеви организми(19); като има предвид, че се съобщава, че нарастващ брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39 рецензирани от експерти публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Bt токсините върху много видове, които не са целеви(20); Ц. като има предвид, че е възможно редица нецелеви организми в Съюза да бъдат изложени на Bt токсини посредством разливане, отпадъци и оборски тор в резултат на вноса на Bt култури; като има предвид, че при оценката на риска не са проучени въздействията върху нецелевите организми; Ч. като има предвид, че при оценката на риска не е взето предвид развитието на резистентност при целевите вредители към Bt токсините, което може да доведе до използването на по-вредни за околната среда пестициди, или до увеличаването на дозите на пестицидите и по-честата им употреба за генетично модифицираната култура в държавата на отглеждане; като има предвид, че Агенцията на САЩ за опазване на околната среда планира постепенно премахване през следващите три до пет години на много Bt царевични хибриди, както и на някои сортове Bt памук, поради увеличаването на устойчивостта на насекомите към тези култури(21); Ш. като има предвид, че макар да се твърди, че използването на Bt култури води до намаляване на употребата на инсектициди, в неотдавна публикувано проучване, извършено в Съединените щати(22), се констатира, че „редица анализи на влиянието на Bt културите върху моделите на употреба на пестициди изглежда не са вземали предвид третирането на семена и поради това може да са надценили намаляването на употребата на инсектициди (особено по отношение на „третираната площ“), свързана с Bt култури“; Щ. като има предвид, че Съюзът е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, от което ясно следва, че както държавите износителки, така и държавите вносителки имат международни отговорности по отношение на биологичното разнообразие; Коментари на компетентните органи на държавите членки АА. като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ множество критични коментари по време на тримесечния период на консултации(23); като има предвид, че в тези критични коментари се отбелязва, че предоставените данни и анализи на данни относно фенотипната оценка, състава и токсичността са недостатъчни, че анализът на състава не отчита остатъчните вещества и метаболитите на добавъчните хербициди, както и че предложението на заявителя за план за наблюдение на околната среда не отговаря на целите, определени в приложение VII към Директива № 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(24), и че не свързва дейностите по наблюдение със съответните цели за опазване; като има предвид, че компетентен орган на държава членка отхвърли предложението за пускане на пазара на генетично модифицирания памук въз основа на това, че предишните оценки за трите единични събития са били недостатъчни, за да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве; Спазване на международните задължения на Съюза АБ. като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана се посочва, че по-специално в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето(25); като има предвид, че ЦУР на ООН 3.9 има за цел до 2030 г. значително да се намали броят на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на опасни химикали и на замърсяване на въздуха, водата и почвата(26); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифициран памук би увеличило търсенето на тази култура, третирана с хербицид, който е токсичен за репродукцията и вече не е разрешен за употреба в Съюза, увеличавайки по този начин експозицията на работниците в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури с оглед на използваните по-големи количества хербициди; Недемократичен процес на вземане на решения АВ. като има предвид, че при гласуването, проведено на 11 януари 2021 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше прието становище, което означава, че разрешението не беше подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че 13 държави членки (представляващи 35,52% от населението на Съюза) гласуваха против разрешаването, докато само 10 държави членки (представляващи 27,49%) гласуваха „за“; като има предвид, че 4 държави членки (представляващи 37%) се въздържаха; АГ. като има предвид, че Комисията признава, че е проблем фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, като това представлява открояващо се изключение при разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; АД. като има предвид, че през осмия си мандат Европейският парламент прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че през деветия си мандат Европейският парламент вече е приел 16 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процедурата на разрешаване и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска; АЕ. като има предвид, че макар и да отчита недостатъчно демократичния характер на процедурата, липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО; АЖ. като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в апелативния комитет не е налице подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки(27); 1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003; 2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като не е съвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която е, в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(28), да се осигури основата за обезпечаването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях и на интересите на околната среда и на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар; 3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение; 4. приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта да се взема предвид устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО(29); изразява силното си разочарование обаче, че след това Комисията продължи да разрешава вноса в Съюза на ГМО въпреки текущите възражения от страна на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки са гласували против; 5. призовава Комисията да предприеме спешни действия за осигуряване на напредък по разработването на критерии за устойчивост с пълното участие на Парламента; призовава Комисията да предостави информация за това как ще бъде осъществен този процес и в какви срокове; 6. отново призовава Комисията да не разрешава устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, докато рисковете за здравето, свързани с остатъчните вещества, бъдат цялостно изследвани поотделно за всеки конкретен случай, което изисква пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането на такива генетично модифицирани култури с добавъчни хербициди, оценка на продуктите от разграждането на хербицидите и всякакви комбинаторни ефекти, включително със самото генетично модифицирано растение; 7. отправя отново призива си към Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост към активно вещество на хербицид, което не е разрешено за употреба в Съюза; 8. призовава ЕОБХ най-накрая да приеме съществените разлики между нативните Bt токсини и експресираните чрез синтетични трансгени в генетично модифицираните култури, и да разшири своята оценка на риска, за да се вземат изцяло предвид всички взаимодействия и комбинаторни ефекти между Bt токсините, генетично модифицираните растения и техните съставки, остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, околната среда, както и въздействието върху здравето и безопасността на храните; 9. призовава ЕОБХ повече да не приема изследвания за токсичност на основата на изолирани протеини, които е вероятно да са различни по структура и биологично въздействие от тези, които се произвеждат от самото растение, и да изисква всички изпитвания да се извършват с тъкан от генетично модифицираното растение; 10. призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от агрономични и екологични условия, за да се оцени въздействието на всички стрес фактори, които трябва да се очакват по време на отглеждането, върху генната експресия и растителния състав; 11. призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от различни сортове, за да се оцени въздействието на различния генетичен произход върху генната експресия и растителния състав; 12. призовава ЕОБХ да изиска данни относно въздействието на консумацията на храни и фуражи, получени от генетично модифицирани растения, върху чревния метагеном; 13. отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и ЦУР на ООН; 14. подчертава, че в измененията, приети от Европейския парламент на 17 декември 2020 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011(30), които бяха одобрени от Парламента като основа за преговори със Съвета, се посочва, че Комисията не трябва да разрешава ГМО, когато няма подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки за това; настоява Комисията да зачита тази позиция и призовава Съвета да продължи работата си и спешно да приеме общ подход по това досие; 15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3) |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D070620/02), – като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него, – като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 на Комисията относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 641/2004 и (ЕО) № 1981/2006(2) на Комисията, – като взе предвид гласуването в посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 11 януари 2021 г., по време на което не беше представено становище, – като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(3), – като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 28 май 2020 г. и публикувано на 26 юни 2020 г.(4), – като взе предвид предишните си резолюции, в които възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми (ГМО)(5), – като взе предвид член 112, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, А. като има предвид, че на 25 април 2017 г. Syngenta Crop Protection NV/SA („заявителят“) подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 („генетично модифицираната царевица“), в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася също и за пускането на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирана царевица за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, с изключение на отглеждането; Б. като има предвид, че на 28 май 2020 г. ЕОБХ даде положително становище, което беше публикувано на 26 юни 2020 г.; В. като има предвид, че генетично модифицираната царевица е модифицирана с цел да се постигне устойчивост към хербициди, съдържащи глуфосинат (т. нар. „добавъчен хербицид“) и произвеждащи два инсектицидни протеина („Bt“ или „Cry“ токсини): eCry3.1Ab и mCry3A, които са токсични за някои твърдокрили ларви, които се хранят с царевица(6); Г. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, върху здравето на животните или върху околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос; Д. като има предвид, че Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2013 изисква оценка на това, дали очакваните селскостопански практики влияят на резултата от изучаваните крайни точки; като има предвид, че съгласно посочения регламент за изпълнение това е от особено значение за растенията, устойчиви на хербициди; като има предвид освен това, че различните терени, избрани за полевите изпитвания, отразяват различните метеорологични и агрономични условия, при които ще се отглежда културата; Липса на данни за генната експресия и растителния състав Е. като има предвид, че в Съединените щати бяха проведени полеви изпитвания за оценка на състава и агрономията на генетично модифицираната царевица само в осем обекта, но не и в други важни райони за производство на царевица като Бразилия, Аржентина, Парагвай или Уругвай; като има предвид, че за получаване на данни за съответните метеорологични условия, при които растенията могат да се отглеждат, са били използвани само данните от една година, 2013 г.; като има предвид, че глуфосинат не е бил използван като допълващ хербицид във високите дози, които следва да се очакват в контекста на нарастващата резистентност към плевелите; Ж. като има предвид, че ЕОБХ не е поискал допълнителни изследвания, например полеви изпитвания, продължаващи повече от един сезон и в други региони, в които се произвежда царевица; като има предвид освен това, че не са били генерирани данни, представляващи по-екстремни екологични условия, като например тези, причинени от изменението на климата, въпреки че е доказано, че факторите на околната среда могат да окажат въздействие върху експресията на Bt токсините(7); Липса на анализ на остатъчните вещества от глуфосинат З. като има предвид, че глуфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията 1B и следователно отговаря на критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(8); като има предвид, че одобрението за използване на глуфосинат в Съюза изтече на 31 юли 2018 г.(9); И. като има предвид, че проучванията показват, че глуфосинатът може да окаже сериозно въздействие върху микробиома(10), и че следователно дългосрочната токсичност (смесена токсичност) на Bt токсините в непреработени храни и фуражи върху червата поради пръскане с глуфосинат следва първо да бъде оценена, преди да се направи заключение относно въздействието върху здравето и безопасността на храните; Й. като има предвид, че оценката на остатъчните вещества от хербициди и на продуктите от разграждането на хербициди, открити върху генетично модифицирани растения, заедно с тяхното взаимодействие с Bt токсини, се счита извън обхвата на компетентност на експертната група на ЕОБХ по ГМО и следователно не е част от процеса на разрешаване на ГМО; Нерешени въпроси относно Bt токсините К. като има предвид, че за провеждане на проучванията за безопасност бяха използвани eCry3.1Ab и mCry3A протеини, произведени в Escherichia coli (E-coli), а не протеини, произвеждани от самото генетично модифицирано растение(11), което означава, че оценката на токсичните ефекти се основава на предполагаемата еквивалентност на произвежданите от E-coli Bt токсини с произвежданите от растението Bt токсини ; като има предвид, че според компетентния орган на държавата членка, с цел адекватно отчитане на синергичните ефекти, оценките не следва да се основават единствено на изпитвания с трансгенни Bt токсини, произведени в микробни системи(12); Л. като има предвид, че освен това не може да се отдава голямо значение на токсикологичните изпитвания, проведени с изолирани протеини, поради факта, че Bt токсините в генетично модифицираните култури, като царевица, памук и соя, имат по-висока присъща токсичност от изолираните Bt токсини; като има предвид, че това се дължи на факта, че протеазните инхибитори, присъстващи в растителните тъкани, могат да увеличат токсичността на Bt токсините, като забавят разграждането им; като има предвид, че това явление е доказано в редица научни изследвания, включително в научно изследване, проведено преди 30 години за „Монсанто“, което показа, че дори наличието на изключително ниски нива на протеазни инхибитори повишава токсичността на Bt токсините до 20 пъти(13); М. като има предвид, че тези въздействия никога не са били взети предвид в оценките на риска на ЕОБХ, въпреки че са от значение за всички Bt растения, одобрени за внос или отглеждане в Съюза; като има предвид, че рисковете, произтичащи от тази засилена токсичност, дължаща се на взаимодействието между протеазните инхибитори и Bt токсините, за хората и животните, консумиращи храни и фуражи, съдържащи Bt токсини, не могат да бъдат изключени; Н. като има предвид, че редица проучвания показват, че са наблюдавани странични ефекти, които могат да засегнат имунната система вследствие на експозицията на Bt токсини, както и че някои Bt токсини могат да имат адювантни свойства(14), което означава, че могат да увеличат алергенността на други протеини, с които влизат в контакт; О. като има предвид, че оценката на потенциалното взаимодействие на остатъчните вещества от хербициди и техните метаболити с Bt токсини се счита за извън правомощията на експертната група на ЕОБХ по ГМО и следователно не се предприема като част от оценката на риска; като има предвид, че това е проблематично, тъй като е известно, че остатъчните вещества от пръскането с глуфосинат нарушават микробиома, което може например да засили имунните реакции в комбинация с Bt токсини(15); Bt-култури: въздействие върху нецелеви организми и повишена резистентност П. като има предвид, че за разлика от употребата на инсектициди, при която експозицията е по време на пръскането и за ограничен период от време след това, използването на генетично модифицирани Bt култури води до непрекъсната експозиция на целеви и нецелеви организми на Bt токсини; Р. като има предвид, че допускането, че действието на Bt токсините е само едно и насочено към конкретна цел, вече не може да се счита за правилно и че не може да се изключи действие върху нецелеви организми(16); като има предвид, че се съобщава, че нарастващ брой нецелеви организми са засегнати по много начини; като има предвид, че в неотдавнашен преглед са посочени 39 рецензирани публикации, в които се съобщава за значително неблагоприятно въздействие на Bt токсините върху много видове, които са „извън обсега на разпространение“(17); С. като има предвид, че редица нецелеви организми могат да бъдат изложени на Bt токсини чрез разливане, отпадъци и оборски тор, в резултат на вноса на Bt култури; като има предвид, че при оценката на риска не са оценени никакви въздействия върху нецелевите организми; Т. като има предвид, че при оценката на риска не е взето предвид развитието на резистентност при целевите вредители към Bt токсините, което може да доведе до използването на по-малко безопасни за околната среда пестициди или до увеличаване на дозите, нито е взет предвид броят на приложенията по отношение на генетично модифицираната култура в държавата на отглеждане; като има предвид, че Агенцията за опазване на околната среда на САЩ планира постепенно премахване през следващите три до пет години на много хибриди Bt царевица, както и на някои сортове Bt памук, поради увеличаването на устойчивостта на насекомите към тези култури(18); У. като има предвид, че макар да се твърди, че използването на Bt култури води до намаляване на употребата на инсектициди, в неотдавна публикувано проучване, извършено в Съединените щати(19), се констатира, че няколко анализа на влиянието на Bt културите върху моделите на употреба на пестициди изглежда не са разглеждали третирането на семена и поради това може да са представили по-голямо намаляване на употребата на инсектициди (особено „третирана площ“), свързана с Bt култури; Ф. като има предвид, че Съюзът е страна по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, което ясно показва, че както държавите износителки, така и държавите вносителки имат международни отговорности по отношение на биологичното разнообразие; Забележки на държавите членки Х. като има предвид, че държавите членки представиха на ЕОБХ много критични забележки по време на тримесечния период на консултации(20); като има предвид, че тези критични забележки включват това, че данните, предоставени от полевите опити, не са достатъчни, за да се установи, че местата за изпитване са представителни по отношение на агрономическите практики или абиотичните (например влажност и плодородие на почвата) и биотичните фактори (например преобладаващ натиск от вредители и болести и плевели), че обхватът на сравнителния анализ е твърде тесен, тъй като не е взето предвид използването на глуфосинат върху генетично модифицираната царевица, че мониторинговият план е недостатъчен, за да се отговори на потенциалните въздействия върху околната среда на генетично модифицираната царевица, че предоставените от заявителя проучвания не са достатъчни, за да се стигне до заключението, че експозицията по отношение на околната среда и в този смисъл въздействието върху нецелеви организми ще бъде пренебрежимо малко, и че не е възможно окончателно заключение с оглед на дългосрочните въздействия на непреработените храни и фуражи по отношение на репродукцията или развитието; Спазване на международните задължения на Съюза Ц. като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни и фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, и се изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос; като има предвид, че такива основателни фактори следва да включват задълженията на Съюза по целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР); Ч. като има предвид, че в доклад от 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана беше установено, че особено в развиващите се страни опасните пестициди оказват катастрофално въздействие върху здравето(21); като има предвид, че ЦУР на ООН 3.9 има за цел до 2030 г. значително да се намали броят на смъртните случаи и заболяванията, дължащи се на опасни химикали и на замърсяване на въздуха, водата и почвата(22); като има предвид, че разрешаването на вноса на генетично модифицирана царевица би увеличило търсенето на тази култура, третирана с хербицид, който е токсичен за репродукцията и вече не е разрешен за употреба в Съюза, като по този начин ще се увеличи експозицията на работниците в трети държави; като има предвид, че рискът от повишена експозиция на работниците е особено тревожен във връзка с устойчивите на хербициди генетично модифицирани култури, с оглед на използваните по-големи количества хербициди; Недемократичен процес на вземане на решения Ш. като има предвид, че при гласуването, проведено на 11 януари 2021 г. от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, не беше изразено становище, което означава, че разрешението не е подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите членки; като има предвид, че 13 държави членки (представляващи 35,52% от населението на Съюза) гласуваха против разрешаването, докато само 10 държави членки (представляващи 27,49%) гласуваха „за“; като има предвид, че 4 държави членки (представляващи 37%) се въздържаха; Щ. като има предвид, че Комисията признава, че е проблематичен фактът, че решенията за разрешаване на ГМО продължават да се приемат от Комисията без квалифицирано мнозинство от държави членки, което е точно изключението за разрешенията за продукти като цяло, но се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; АА. като има предвид, че по време на осмия си мандат Европейският парламент прие общо 36 резолюции, в които се възразява срещу пускането на пазара на ГМО за храни и фуражи (33 резолюции) и срещу отглеждането на ГМО в Съюза (три резолюции); като има предвид, че по време на деветия си мандат Европейският парламент вече е приел 16 възражения срещу пускането на ГМО на пазара; като има предвид, че нямаше квалифицирано мнозинство от държави членки в подкрепа на разрешаването на нито един от тези ГМО; като има предвид, че причините, поради които държавите членки не подкрепят разрешенията, включват неспазване на принципа на предпазливост в процеса на издаване на разрешения и опасения от научно естество, свързани с оценката на риска; АБ. като има предвид, че макар самата тя да признава, че процесът не е достатъчно демократичен, и въпреки липсата на подкрепа от държавите членки и възраженията на Парламента, Комисията продължава да разрешава ГМО; АВ. като има предвид, че не се изисква промяна на законодателството, за да може Комисията да не разрешава ГМО, когато в Апелативния комитет не е налице квалифицирано мнозинство от държави членки(23); 1. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003; 2. счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, доколкото не е съгласуван с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(24), е да осигури основата за обезпечаването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и на хуманното отношение към тях и на интересите на околната среда и на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар; 3. отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение; 4. приветства факта, че в писмо от 11 септември 2020 г. до членовете на ЕП Комисията в крайна сметка призна необходимостта да се взема предвид устойчивостта, когато става въпрос за решения за разрешаване на ГМО(25); изразява силното си разочарование обаче, че след това Комисията разреши вноса в Съюза на друг ГМО въпреки текущите възражения от страна на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки са гласували против; 5. призовава Комисията да предприеме спешни действия по отношение на разработването на критерии за устойчивост с пълното участие на Парламента; призовава Комисията да предостави информация за това как ще бъде осъществен този процес и в какви срокове; 6. отново призовава Комисията да не разрешава устойчиви на хербициди генетично модифицирани култури, докато рисковете за здравето, свързани с остатъчните вещества, не бъдат цялостно изследвани поотделно за всеки конкретен случай, което изисква пълна оценка на остатъчните вещества от пръскането на такива генетично модифицирани култури с добавъчни хербициди, оценка на продуктите от разпада на хербицидите и всякакви комбинаторни ефекти, включително със самото генетично модифицирано растение; 7. отправя отново призива си към Комисията да не разрешава вноса на каквито и да било генетично модифицирани растения за употреба като храни или фуражи, при които е създадена устойчивост на активно вещество на хербицид, което не е разрешено за употреба в Съюза; 8. призовава ЕОБХ най-накрая да приеме съществените разлики между естествените Bt токсини и тези, изразени чрез синтетични трансгени в генетично модифицираните растения, и да разшири своята оценка на риска, за да се вземат изцяло предвид всички взаимодействия и комбинаторни ефекти между Bt токсините, генетично модифицираните растения и техните съставки, остатъчните вещества от пръскането с добавъчни хербициди, околната среда, както и въздействието върху здравето и безопасността на храните; 9. призовава ЕОБХ вече да не приема изследвания за токсичност на основата на изолирани протеини, които е вероятно да са различни по структура и биологично въздействие от тези, които се произвеждат от самото растение, и да изисква всички изпитвания да се извършват с тъкан от генетично модифицираното растение; 10. призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от агрономични и екологични условия, за да се оцени въздействието на всички стрес фактори, които трябва да се очакват по време на отглеждането, върху генната експресия и растителния състав; 11. призовава ЕОБХ да гарантира, че данните от полевите изпитвания или оранжериите обхващат достатъчно широк спектър от различни сортове, за да се оцени въздействието на различните генетични среди върху генната експресия и растителния състав; 12. призовава ЕОБХ да изиска данни относно въздействието на консумацията на храни и фуражи, получени от генетично модифицирани растения, върху чревния микробиом; 13. отново настоятелно призовава Комисията да вземе предвид задълженията на Съюза съгласно международните споразумения, като например Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и ЦУР на ООН; 14. подчертава, че в измененията, приети от Европейския парламент на 17 декември 2020 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011(26), които бяха одобрени от Парламента като основа за преговори със Съвета, се посочва, че Комисията не трябва да разрешава ГМО, когато няма квалифицирано мнозинство на държавите членки за това; настоява Комисията да зачита тази позиция и призовава Съвета да продължи работата си и спешно да приеме общ подход по това досие; 15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дейности на Европейския омбудсман – годишен доклад за 2019 г. |
| |||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид годишния доклад за дейността на Европейския омбудсман през 2019 г., – като взе предвид член 15, член 24, параграф 3, член 228 и член 298, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), – като взе предвид член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), – като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на Омбудсмана(1), – като взе предвид членове 11, 41, 42 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), – като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, – като взе предвид своите предходни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман, – като взе предвид член 54, член 142, параграф 2 и член 232, параграф 1 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2019 г. относно стратегическото проучване O1/2/2017 на Европейския омбудсман относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС(2), – като взе предвид Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Парламента на 6 септември 2001 г., – като взе предвид доклада на комисията по петиции (A9-0013/2021), А. като има предвид, че годишният доклад за дейността на Европейския омбудсман през 2019 г. беше официално предаден на председателя на Парламента на 5 май 2020 г. и че Омбудсманът, г-жа Емили О’Райли, представи своя доклад пред комисията по петиции на 3 септември 2020 г. в Брюксел; Б. като има предвид, че Емили О’Райли беше преизбрана за Европейски омбудсман от Парламента на пленарното му заседание от 18 декември 2019 г. в Страсбург; В. като има предвид, че съгласно член 41, параграф 1 от Хартата „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“; Г. като има предвид, че член 43 от Хартата гласи, че „Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“; Д. като има предвид, че е от съществено значение гражданите на ЕС да разполагат с достатъчно информация, за да могат да следят изготвянето на политиките и законодателството на ЕС и да участват пълноценно в европейските демократични процеси; като има предвид, че доверието на хората в публичните администрации се засилва, когато те могат да видят, че институциите работят за общественото благо и поддържат високи етични стандарти; Е. като има предвид, че приоритетната задача на Омбудсмана е да гарантира, че правата на гражданите се зачитат изцяло в съответствие с Договорите и с Хартата и че правото на добра администрация отразява най-високите стандарти, очаквани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на дейностите, извършвани от Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции; като има предвид, че Омбудсманът играе жизненоважна роля, като подпомага институциите на ЕС да станат по-отворени, по-ефективни и по-ориентирани към гражданите с цел засилване на доверието на гражданите в Съюза; Ж. като има предвид, че Европейският омбудсман сложи началото на стратегическа инициатива относно правата на отпуск на някои служители на ЕС с оглед на висшия интерес на детето (SI/1/2019/AMF)(3), която доведе до хармонизиране на правилата между Комисията и Съвета по отношение на правото на отпуск на служителите, които стават родители чрез сурогатно майчинство; като има предвид, че в Европейския парламент подобни резултати не бяха постигнати поради нежеланието да се адаптират правилата му относно отпуските; З. като има предвид, че през 2020 г. се отбелязва 25-ата годишнина от създаването на длъжността Европейски омбудсман; като има предвид, че от своето откриване досега Службата на Омбудсмана е разгледала 57 000 жалби, довели до над 7 300 проверки; като има предвид, че непрекъснатите усилия на Службата и нейния персонал за зачитане и поддържане на прозрачността, етиката и отчетността в администрацията на ЕС следва да бъдат надлежно признати и приветствани; И. като има предвид, че съгласно проучването на Евробарометър от май 2019 г. доверието на гражданите в Европейския съюз достига 44%, а недоверието — 46%; като има предвид, че е от съществено значение институциите да подлежат на отчетност, за да се повиши степента на удовлетвореност на гражданите на ЕС; Й. като има предвид, че съгласно член 10, параграф 3 от ДЕС „всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза“ и че „решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“; К. като има предвид, че съгласно член 24 от ДФЕС „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“; Л. като има предвид, че в член 228 от ДФЕС Омбудсманът се оправомощава да извършва разследвания на случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции; М. като има предвид, че през 2019 г. 19 619 граждани са поискали помощ от Омбудсмана и че 16 045 от тях са получили съвети чрез интерактивното ръководство на уебсайта на Омбудсмана; като има предвид, че през 2019 г. Омбудсманът е регистрирал 2 201 жалби и е получил 1 373 искания за информация; Н. като има предвид, че от общия брой от 2 201 жалби, обработени от Омбудсмана, 879 са били по време на нейния мандат и 1 330 – извън него; О. като има предвид, че от общо 2 201 жалби Омбудсманът е предоставила съвети на жалбоподателя или е препратила жалбите в 862 случая, а в 883 други случая жалбоподателят е получил отговор, че не могат да му бъдат предоставени допълнителни съвети; П. като има предвид, че сред приключените от Омбудсмана проверки 26,9% се отнасят до искания за информация и достъп до документи, 22% — до културата на обслужване, например доброжелателното отношение към гражданите и въпроси, свързани с езиците и спазването на сроковете, 19,8% — с подходяща свобода на преценка, включително в производства за установяване на неизпълнение на задължения, 13,2% — до зачитане на процесуалните права, включително правото на изслушване, 13% — до правилното управление на административните въпроси и въпросите, свързани с персонала, 12,3% — до наемането на работа и 8,4% — до зачитането на основните права; Р. като има предвид, че продължителността на повечето проверки, приключени от Омбудсмана през 2019 г., варира от три (43,4%) до 18 месеца (10,2%); като има предвид, че средната продължителност на времето, необходимо за приключване на дадено разследване, е била по-малко от седем месеца; С. като има предвид, че в контекста на проверките Омбудсманът може да отправя предложения до институции и органи на ЕС за начина, по който да решат даден проблем или да усъвършенстват своите административни практики; като има предвид, че тези предложения са под формата на решения, препоръки и предложения; Т. като има предвид, че според годишния доклад относно отстраняването на слабостите, публикуван през декември 2019 г., в който се анализират отговорите на институциите на предложенията на Омбудсмана в контекста на приключените през 2018 г. разследвания, степента на изпълнение, постигната от институциите на ЕС в отговор на предложенията на Омбудсмана, е 77%; като има предвид, че единадесет институции постигнаха равнище на съобразяване от 100%, а Европейската комисия — институцията, срещу която са подадени по-голямата част от жалбите — постигна равнище на съобразяване от 70,9%; У. като има предвид, че в своята стратегическа работа през 2019 г. Омбудсманът е започнала четири нови стратегически разследвания: относно прозрачността в подготвителните органи на Еврогрупата, относно „кадровата въртележка“ в рамките на Европейската комисия, относно третирането на лицата с увреждания съгласно общата система на ЕС за здравно осигуряване и относно Европейската агенция по лекарствата (EMA) и дейностите преди представянето на лекарствените продукти с оглед на тяхното разрешаване; Ф. като има предвид, че през 2019 г. Омбудсманът откри девет нови стратегически инициативи, включително относно ефективността на механизмите, въведени от държавите членки за разглеждане на жалби, свързани със структурните фондове, относно прозрачността на преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС, относно прозрачността на лобирането в ЕС и относно регистъра за прозрачност на ЕС, относно процедурата на ЕС за оценка на рисковете, свързани с храните, относно прозрачността на срещите между председателя на Европейския съвет и представителите на интереси, относно подобряването на Европейската гражданска инициатива, относно интеграцията на децата с увреждания в европейските училища и относно правото на отпуска на членовете на персонала на ЕС, които стават родители чрез сурогатно майчинство; Х. като има предвид, че ролята на Омбудсмана в качеството ѝ на член на рамката на ЕС за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) е да защитава, насърчава и наблюдава нейното прилагане на равнището на институциите на ЕС; като има предвид, че през 2019 г. Омбудсманът председателстваше тази рамка; Ц. като има предвид, че съгласно член 19 от КПХУ на ООН страните „признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността“; Ч. като има предвид, че на 12 февруари 2019 г. Парламентът одобри своя проект за регламент за определяне на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман)(4); като има предвид, че този нов регламент е в процес на одобрение в Съвета; Ш. като има предвид, че през 2019 г. Европейският омбудсман е започнала 458 разследвания, от които 2 въз основа на жалби и 14 по собствена инициатива, и е приключила 560 разследвания (552 въз основа на жалби и 8 по собствена инициатива); като има предвид, че по-голямата част от разследванията отново засягаха Комисията (274 разследвания или 59,7%), следвана от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) (44 разследвания или 9,6%) и агенциите на ЕС (33 разследвания или 7,2%), а останалите бяха разпределени, както следва: Парламента (21 разследвания или 4,6%), Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) (17 разследвания или 3,7%), Европейската инвестиционна банка (7 разследвания или 1,5%) и други институции (54 разследвания или 11,8%); Щ. като има предвид, че правилното прилагане на правото на ЕС и изпълнението на произтичащите от него задължения са отговорност на институциите и органите на ЕС в съответствие със задълженията, произтичащи от Договорите и от Хартата; АА. като има предвид, че Омбудсманът започна разследване на обявеното публично на 17 септември 2019 г. решение на Европейския банков орган (ЕБО) да позволи на своя изпълнителен директор да стане главен изпълнителен директор на Асоциацията за финансови пазари в Европа (AFME), лобистка организация за финансовия сектор; като има предвид, че Омбудсманът установи случаи на лошо администриране от страна на ЕБО, доколкото ЕБО е пропуснал да намали рисковете от конфликт на интереси при одобряването на това служебно разместване и е продължил да предоставя на предишния си изпълнителен директор достъп до поверителна информация; АБ. като има предвид, че Омбудсманът започна разследване на спазването на изискванията във връзка с корпоративното спонсориране на председателството на Съвета на ЕС; като има предвид, че Омбудсманът отбеляза, че приемането на спонсорство от страна на председателството води до рискове за репутацията на ЕС като цяло, и препоръча на Съвета да даде насоки на държавите членки по въпроса за спонсорството на председателството с цел смекчаване на рисковете за репутацията; AВ. като има предвид, че на 30 юли 2019 г. Комисията публикува покана за участие в търг за проучване с цел разработване на инструменти и механизми за интегриране на екологичните, социалните и управленските цели в банковите правила на ЕС; като има предвид, че Комисията реши да възложи договора на BlackRock Investment Management — дружество, управляващо инвестициите в големи дружества за изкопаеми горива и банки със системно значение, които са сектори, засегнати от новите правила относно екологичните, социалните и управленските въпроси на равнището на ЕС; като има предвид, че в своята проверка по този случай Омбудсманът установи, че Комисията е трябвало да бъде по-бдителна и че решението ѝ да възложи поръчката на BlackRock не предоставя достатъчно гаранции, за да се изключи рискът от конфликти на интереси със сериозни отрицателни последици за изпълнението на договора, тъй като дружеството очевидно е имало интерес от разработването на бъдещо законодателство на ЕС, което ще окаже въздействие върху него и неговите клиенти; 1. приветства представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2019 г.; 2. поздравява Емили О’Райли за нейното преизбиране за Европейски омбудсман и за отличната ѝ работа; подкрепя нейния ангажимент да продължи усилията си, за да се „[гарантира], че ЕС прилага най-високите стандарти на администрация, прозрачност и етика“, както и за да се осигури достъпността и качеството на услугите, които ЕС предоставя на своите граждани; отново заявява, че прозрачността е принцип, допълващ принципите на правовата държава и демокрацията, и че неговото прилагане следва да има за цел да позволи на гражданите да участват в процеса на вземане на решения; Прозрачност и етика 3. приветства своята плодотворна съвместна работа с Омбудсмана, ключов и незаменим партньор на Европейския парламент, който преизбра досегашния Омбудсман Емили О’Райли за втори мандат и подкрепи предложението ѝ за специален доклад относно прозрачността в Съвета, като прие резолюция, одобрена с мнозинство на пленарна сесия през януари 2019 г.; 4. приветства тясното сътрудничество между Омбудсмана и нейния екип и комисията по петиции, което дава възможност за подобряване на качеството на европейската администрация и достъпността и качеството на нейните услуги за гражданите на ЕС; 5. подчертава необходимостта институциите на ЕС да поддържат максимално равнище на прозрачност и обективност, така че гражданите да могат да следват процеса на вземане на решения и да участват активно в него, за да се укрепи доверието и чувството им на близост до институциите, като същевременно се гарантира достъп до цялата съответна информация, така че те да могат пълноценно да упражняват своите демократични права и да се осигури истински капацитет за търсене на отговорност от институциите; подчертава, че Омбудсманът започна проверка на отказа на Комисията да предостави публичен достъп до документи относно закупуването на ваксини срещу COVID-19; призовава за цялостно публикуване на договорите и другите споразумения, подписани с фармацевтичните дружества, включително документи, свързани с водените с тях преговори, във връзка с разработването, производството, закупуването и внедряването на ваксини срещу COVID-19, както и за пълна прозрачност на всички резултати относно клиничните изпитвания на тези ваксини; 6. подчертава, че липсата на прозрачност на законодателния процес в ЕС увеличава недоверието на гражданите и отслабва легитимността на процеса на вземане на решения като цяло; 7. приветства амбицията на Европейския омбудсман да поддържа при всички обстоятелства равнище на бдителност при поддържането на възможно най-високите стандарти за прозрачност и етика, включително в ситуация на здравна криза; 8. настоятелно призовава Омбудсмана да продължи да насърчава по-голяма прозрачност в законодателните дебати в подготвителните органи на Съвета на Европейския съюз, както по отношение на публичния достъп до неговите законодателни документи, така и в процеса на вземане на решения, за да се повиши прозрачността на разискванията; 9. настоятелно призовава Съвета да изпълни препоръките на Европейския омбудсман и да преразгледа своята политика на поверителност, за да гарантира най-високо равнище на прозрачност в своята работа, така че публичният достъп до законодателни документи да бъде навременен и лесно достъпен; призовава за прозрачно и системно посочване на правителствата на държавите членки, когато изразяват позицията си, тъй като Съветът, в качеството си на съзаконодател, трябва да носи отговорност пред обществеността за своите действия; припомня предложенията си, съдържащи се в неговата резолюция относно стратегическото проучване OI/2/2017 на Европейския омбудсман относно прозрачността на законодателните разисквания в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС; 10. изразява съжаление относно практиката на държавите членки, изпълняващи председателството на Съвета, да приемат корпоративно спонсориране; счита, че подобна практика трябва да бъде избегната, за да се запазят репутацията и целостта на Съвета и на ЕС като цяло; 11. настоятелно призовава държавите членки да бъдат по-внимателни при изпълнението на задължението си за сътрудничество с Омбудсмана; 12. отбелязва, че вследствие на препоръките на Омбудсмана Комисията и Съветът поддържаха високо равнище на прозрачност на законодателния процес по време на преговорите относно отношенията между ЕС и Обединеното кралство, като публикуваха над 100 документа, свързани с преговорите, и оповестиха пред обществеността графика на главния преговарящ, и ги призовава да продължат да процедират по същия начин при определянето на новото споразумение за свободна търговия; призовава в по-широк план Комисията да изпълни задълженията си по отношение на оценките на въздействието върху устойчивостта на всички търговски споразумения на ЕС; 13. припомня, че вече от години прозрачността, в т.ч. достъпът до документи, е основният предмет на жалбите, и приветства факта, че в рамките на различни разследвания Омбудсманът препоръчва да бъде предоставен публичен достъп; изразява съжаление обаче, че препоръките на Омбудсмана не винаги се изпълняват и че докладът на OLAF относно използването на заема, отпуснат на германския производител на автомобили „Фолксваген“, все още не е публикуван; настоятелно призовава за актуализиране на законодателството на ЕС относно достъпа до документи (Регламент (ЕО) № 1049/2001(5)), за да се улесни работата на Омбудсмана; настоятелно призовава Съвета да възобнови обсъжданията си въз основа на резолюцията на Европейския парламент от 12 юни 2013 г. относно застоя в преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001(6); 14. приветства по-амбициозния подход, възприет по отношение на прозрачността на органите, подготвящи заседанията на Еврогрупата, които по искане на Омбудсмана се споразумяха да публикуват датите и проектите за дневен ред на заседанията на Еврогрупата по-рано, отколкото преди, да предоставят повече подробности в писмата, обобщаващи заседанията, и да включат повече информация на уебсайта на Еврогрупата относно нейните дейности; 15. приветства постоянните усилия на Европейския омбудсман за борба с конфликтите на интереси; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност в Съвета; решително подкрепя препоръките на Омбудсмана към Генералния секретариат на Съвета във връзка с дело 1946/2018/KR; приветства публикуването, в резултат на това разследване, на протоколите от срещите, проведени между лобисти, председателя на Европейския съвет и членовете на неговия кабинет, и подчертава необходимостта от приемане на справедлив и амбициозен правен акт относно регистъра за прозрачност, за да стане той изцяло задължителен и правно обвързващ за всички институции и агенции на ЕС и да се създадат задължения за трети страни и представители на интереси, като по този начин се гарантира пълна прозрачност на лобирането; отбелязва решението на Комисията да не следва препоръките на Омбудсмана по дело 1302/2017/MH и да не предостави достъп до документите, свързани със становищата на нейната правна служба относно регистъра за прозрачност; 16. подкрепя извършеното от Омбудсмана по време на нейното разследване 853/2020/KR относно случая BlackRock и изразява твърдото си убеждение, че Комисията трябва да следва препоръките на Омбудсмана в това отношение; ето защо призовава Комисията да актуализира и укрепи всички приложими правила относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително своите насоки, за да се предотврати възникването на конфликти на интереси; призовава Комисията да приеме всички необходими мерки за запазване на целостта и надеждността на изготвянето на политики, свързани с приемането на нови правила по въпроси от екологичен, социален и управленски характер на равнището на ЕС; 17. приветства факта, че вследствие на жалба, подадена през 2019 г. във връзка с използването на спонсорство по време на румънското председателство, Европейският омбудсман изрази ясна позиция по въпроса за спонсорството на председателството(7), тъй като възприемането на външно влияние може да подкопае целостта на самия ЕС; отбелязва стъпките, предприети от Съвета в отговор на препоръката на Омбудсмана за предоставяне на насоки на държавите членки по въпроса за спонсорството на председателството; насърчава Съвета да предприеме без забавяне последващи действия по този въпрос; приветства решението на германското председателство да се въздържа от каквото и да било спонсориране и насърчава другите държави членки да последват неговия пример; 18. отбелязва ангажимента, поет от Комисията, след разследване на Омбудсмана, да публикува дневния ред и протоколите от заседанията на „консултативните органи“, които оказват влияние върху изготвянето на политиките на ЕС, както и коментарите, направени от участниците в предишните групи, както и да прилага за всяка бъдеща подобна група същите стандарти за прозрачност като тези, приети от експертните групи; 19. подчертава значението на публичния достъп до документи, съдържащи позициите на държавите членки в процеса на вземане на решения; подкрепя констатациите на Омбудсмана във връзка със случай 2142/2018/EWM и изразява съжаление относно това, че Комисията продължава да отказва да предостави достъп до поисканите документи, свързани с оценката на риска от пестициди за пчелите; 20. отбелязва, че Комисията е поела ангажимент да изпълни много от предложенията на Европейския омбудсман, като например изискване към лицата, които преминават към частния сектор, да предоставят допълнителна информация относно организацията, към която се присъединяват, и относно вида професионалната дейност, която ще извършват; подчертава, че такива трансфери не могат да бъдат извършвани с лека ръка, тъй като биха могли да доведат до конфликт на интереси, когато бивши държавни служители започват работа в предприятия, за да лобират върху политики, по които преди това са работили или са създавали законодателство; отбелязва, че според неотдавнашен доклад(8) 99% от исканията за трансфер в частния сектор са били одобрени от Комисията, като процентът на отхвърляне е едва 0,62%, което показва необходимостта от засилване на надзора; припомня, че етичните правила не са просто формалност и следва да се спазват от всички институции; настоятелно призовава Комисията да изпълни всички препоръки, отправени от Омбудсмана, да възприеме по-строг подход към въпроса за „кадровата въртележка“ между държавния и частния сектор и да продължи с предложените мерки, включително забрана за нова дейност, когато има доказателства, че тази дейност би довела до конфликт с обществения интерес, и да публикува без забавяне, директно на своя уебсайт за етика цялата информация относно всеки случай на бивши висши служители, за които е извършена оценка с оглед на налагането на едногодишната забрана за лобиране и застъпничество; 21. посочва, че публичната администрация на ЕС трябва да подобри онези свои правила и стандарти, които имат за цел предотвратяване на конфликти на интереси, и да гарантира спазването на задължението за дискретност и почтеност; призовава Европейския омбудсман да насърчава най-високите етични правила и стандарти във всички институции, агенции и органи на ЕС, като гарантира тяхното пълно и последователно прилагане; призовава за независима оценка на декларациите за интереси, представяни от кандидатите за членове на Комисията, извършвана чрез подходящи средства; подчертава необходимостта от преразглеждане на настоящите правила и практики, за да се засилят изискванията за почтеност за членовете на Комисията както по време на техните мандати, така и след тях, както и от това сроковете за уведомяване след изтичане на мандата на членовете на Комисията да бъдат увеличени; 22. подчертава неотложната необходимост от подобряване и актуализиране на действащия Кодекс за добро поведение на администрацията чрез приемане на обвързващ регламент по въпроса; 23. приветства дейностите на Омбудсмана във връзка със случаите на „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор, които доведоха, наред с другото, до това ЕБО да преразгледа политиката си за оценка на ограниченията и забраните след напускане на работа, както и за подобряване на процедурите за незабавно прекратяване на достъпа до поверителна информация за служители, за които е известно, че се преместват на друга работа; призовава Омбудсмана да продължи усилията си, за да се гарантира, че всички институции и агенции на ЕС въвеждат ефективни правила, насочени към предотвратяване на случаи на „кадрова въртележка“ между държавния и частния сектор и на всеки възможен конфликт на интереси; 24. напълно подкрепя факта, че Омбудсманът е потвърдила заключението си, че четири случая на лошо администриране са засегнали процеса на назначаване на най-висшия служител на Комисията, и приветства новата Комисия за създаването през 2019 г. на специална процедура за назначаване на нейния генерален секретар, която включва публикуването на обявление за свободна длъжност и включването на назначението в дневния ред на седмичната среща на членовете на Комисията достатъчно време предварително, за да може то да бъде надлежно разгледано; 25. отбелязва, че след разследването по собствена инициатива, предприето от Омбудсмана, EMA е въвела мерки, насочени към подобряване на независимостта и обективността на процеса на издаване на разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти и увеличаване на прозрачността в области като клиничните изпитвания; призовава ЕМА да изпълни новите препоръки на Омбудсмана, за да гарантира своята независимост и безпристрастност и да избегне всякакъв вид конфликт на интереси; 26. приветства нарасналата и необходима важност, която Омбудсманът отдава на досиетата, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки; 27. приветства консолидирането на наградата за добра администрация, която има за цел да отличи инициативи и проекти на администрацията на ЕС, оказващи положително въздействие върху живота на гражданите на ЕС; поздравява Комисията за наградата, получена като признание за нейната стратегия за намаляване на замърсяването с пластмаси; счита, че по-голямото медийно отразяване на тази награда ще покаже на гражданите на ЕС, че институциите на ЕС работят за намирането на конкретни решения; 28. приветства засиления акцент на Омбудсмана върху случаите, свързани с начина на управление от страна на Комисията на проекти, финансирани от ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира прозрачното разпределение и управление на средствата; настоява Комисията да подобри прозрачността на процеса на изготвяне на годишните работни програми за фондовете, които управлява; призовава по-специално Комисията да гарантира, че европейските структурни и инвестиционни фондове се изразходват от държавите членки в съответствие с изискването на КПХУ на ООН за осигуряване на автономен живот на хората с увреждания; 29. приканва комисията по петиции да разгледа случаи, в които институциите на ЕС не са взели никакви мерки в отговор на предложенията на Омбудсмана; Увреждания 30. приветства ролята на Омбудсмана в защитата, насърчаването и наблюдението на прилагането на КПХУ на ООН от страна на администрацията на ЕС, както и в укрепването на програмата на ЕС за правата на хората с увреждания; призовава Омбудсмана да следи отблизо предложенията на Комисията относно новата Европейска стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г.; счита, че е спешно да се преодолее липсата на подходящо правно основание, за да се гарантира, че разходването на средства на ЕС е в пълно съответствие с КПХУ на ООН; 31. поздравява Омбудсмана за нейното стратегическо разследване на достъпността на уебсайтовете на Комисията и за положените усилия за изпълнение на нейните препоръки, като предоставя повече информация в лесен за четене формат; отбелязва обаче, че е необходим комплексен подход, за да станат началните страници на уебсайтовете на институциите на ЕС достъпни за лица с всякакви увреждания, в т.ч. въвеждането на национални жестомимични езици; предлага организациите на хората с увреждания да участват в този процес; 32. поздравява Омбудсмана за започването на необходимото разследване във връзка с достъпността на онлайн инструментите, използвани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), вследствие на жалба от лице с нарушено зрение; 33. призовава Комисията да предложи всеобхватна, амбициозна и дългосрочна Европейска стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г., за да се даде възможност, наред с другото, за пълно и последователно прилагане на КПХУ на ООН; 34. отбелязва повишаването на броя на хората, подпомогнати през 2019 г. от Службата на Омбудсмана в сравнение с 2018 г. (19 619 спрямо 17 996), както и усилията за намиране на практически решения на проблемите на гражданите чрез съвети, предоставяни чрез интерактивното ръководство на уебсайта, отговаряне на искания за информация или разглеждане на нови жалби (2 201 такива жалби през 2019 г.); изтъква необходимостта да се гарантира, че Службата разполага с необходимите бюджетни и човешки ресурси, за да продължи да помага по подходящ и ефективен начин на гражданите на ЕС; Жалби 35. отбелязва, че през 2019 г. Омбудсманът е получила многобройни жалби от граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка, различна от тяхната собствена, които са се сблъскали с трудности да се регистрират и/или да гласуват на изборите за Европейски парламент през 2019 г., и припомня, че правото на изборен глас е основно право, признато в Договорите за ЕС; 36. поздравява Омбудсмана за започнатите през 2019 г. разследвания, обхващащи следните основни теми: прозрачност в институциите на ЕС, прозрачността на лобистката дейност, култура на услугите, основни права, етични въпроси, гражданско участие в процеса на вземане на решения в ЕС, правилно управление на въпросите, свързани с персонала и набирането на кадри, и добро финансово управление; 37. отбелязва, че през 2019 г. Европейският омбудсман е разгледала над 1 300 жалби, попадащи извън нейните правомощия основно поради това, че не се отнасят до работата на институциите или органите на Европейския съюз; подкрепя подхода на Омбудсмана да отговаря на всички, които са потърсили помощ, да им обяснява правомощията си и да им предоставя съвети, както и да ги пренасочва, доколкото е възможно, към други органи, които могат да им помогнат, и я насърчава да продължи да прави това; 38. настоятелно призовава Европейския омбудсман да остане бдителна и решителна при разглеждането на жалби, свързани с основните права, включително равенството, недискриминацията и правото на изслушване; приветства нейното разследване на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и интервютата ѝ с лица, търсещи убежище, както и нейното разследване във връзка с разглеждането от страна на Комисията на жалба относно дискриминация срещу ромите в Италия; 39. отбелязва, че броят на разследванията във връзка с EPSO се е увеличил от 23 през 2018 г. на 44 през 2019 г.; насърчава Омбудсмана да наблюдава отблизо правилното прилагане на общите мерки за борба с дискриминацията в процесите на набиране на персонал; предлага стратегическо разследване на методите, използвани от EPSO и други агенции, за да се гарантира, че принципите на справедливост и откритост са изцяло въведени във всички процедури за набиране на персонал; 40. отбелязва, че броят на жалбите, попадащи извън мандата на Омбудсмана, е останал относително стабилен (1 330 случая за 2019 г. в сравнение с 1 300 случая за 2018 г.); счита, че по-добрата и координирана комуникация на равнището на всички институции на ЕС по отношение на правомощията на Европейския омбудсман би могла да спомогне за намаляване на броя на жалбите, попадащи извън нейния мандат, и за рационализиране на отговорите на проблемите на гражданите; 41. приветства ангажимента на Омбудсмана по отношение на правото на гражданите да участват в демократичния процес на ЕС, както бе видно от организираната от нея годишна конференция на Европейската мрежа на омбудсманите през април 2019 г., посветена на необходимостта от засилване на участието на гражданите в демократичния процес; подкрепя подхода на Омбудсмана да отговоря на всички жалбоподатели на езика, на който е написана жалбата им, призовава публичната администрация на ЕС да положи всички усилия, за да гарантира, че гражданите са в състояние да общуват ефективно с нея на 24-те официални езика на ЕС и на националните жестомимични езици; приветства проекта на насоки на Европейския омбудсман относно използването на езици на уебсайтовете на институциите на ЕС; подчертава, че подобни насоки са от първостепенно значение за защитата на богатото езиково многообразие на Европа; отбелязва, че уебсайтовете на институциите на ЕС следва да илюстрират по-добре равенството на всичките 24 официални езика на ЕС; изразява съжаление от факта, че много от разделите на уебсайтовете на институциите на ЕС и публикациите в тях продължават да бъдат достъпни само на някои популярни езици, а не покриват всичките 24 официални езика на ЕС, както се изисква от принципите на Съюза; 42. подкрепя усилията на институциите на ЕС да следват препоръките на Омбудсмана (77%) и ги насърчава да продължат в този дух; продължава да изразява загриженост във връзка с 23-те% незачитане на тези препоръки; съзнава, че предложенията на Омбудсмана не са правно обвързващи; настоятелно призовава институциите, органите и агенциите да реагират бързо, ефективно и отговорно на препоръките и критичните забележки на Омбудсмана; 43. приветства факта, че средната продължителност на разследванията на случаи, приключени от Европейския омбудсман през 2019 г., е била по-малко от седем месеца; отбелязва обаче, че приключването на някои случаи може да отнеме до 18 месеца; призовава всички институции на ЕС да подобрят сътрудничеството си със службата на Омбудсмана в интерес на гражданите на ЕС, които очакват бързи отговори на своите проблеми; 44. приветства актуализирането на уебсайта на Европейския омбудсман, което го превърна в по-функционален и достъпен инструмент за гражданите на ЕС; насърчава Омбудсмана да продължи да развива превода на своите публикации на различните езици на ЕС; 45. признава важния принос на Европейската мрежа на омбудсманите за обмена на най-добри практики и предоставянето на информация относно мисията и правомощията на членовете и правилното прилагане на европейското право; предлага тази мрежа да участва по-активно в наблюдението на правилното използване на средствата на ЕС; предлага също така да се осигури подкрепа за национални и регионални омбудсмани, подложени на силен натиск от страна на техните правителства, особено във връзка с нарушения на праватa, гарантирани от Хартата; призовава тази мрежа да разгледа ролята, която националните и регионалните омбудсмани биха могли да играят за увеличаване на участието на гражданите на ЕС в процеса на вземане на решения в ЕС; подчертава, че мрежата би могла също така да допринесе за насърчаването на култура на добра администрация на равнището на държавите членки чрез засилване на сътрудничеството и повишаване на осведомеността на националните омбудсмани относно значението на защитата на правата на гражданите; посочва, че ресурсите, отпуснати на мрежата, следва да бъдат увеличени; призовава Европейския омбудсман да организира в седалището си в Страсбург редовна среща на Европейската мрежа на омбудсманите, чиято основна задача е да се гарантира зачитането на основните права; 46. решително приветства стратегическата инициатива на Европейския омбудсман относно правото на отпуск на някои служители на ЕС и висшия интерес на детето; счита, че несъгласуваността на правилата на Европейския парламент с тези на другите институции(9) по отношение на правото на отпуск на служителите, които стават родители чрез сурогатно майчинство, например в случаи на безплодие или при еднополови и самотни родители, пренебрегва предимството на висшия интерес на детето и излага тези служители на значителен риск от дискриминация; припомня заключенията на Омбудсмана относно значението на защитата на висшите интереси на детето; призовава Парламента да започне междуинституционален диалог и да приеме решение за хармонизиране на правилата си с тези на Съвета и на Комисията; Статут и правомощия 47. призовава Съвета започне диалог с Европейския парламент относно преразглеждането на статута на Европейския омбудсман, за да се осигури на нейната служба по-добър капацитет за насърчаване на най-високите стандарти на етично поведение в рамките на институциите и подходящ мандат, за да извършва ефективно задачите си; 48. призовава Европейския парламент да укрепи процеса на номиниране при избора на Европейски омбудсман, така че изборите в началото на парламентарния мандат да могат да се провеждат по по-информиран, единен прозрачен и организиран начин; призовава по-специално за по-подробно описание на сроковете за събиране на подписи и провеждане на кампании на кандидатите; 49. поздравява Омбудсмана за предишната ѝ петгодишна стратегия „Към 2019 г.“, с която се въвежда по-стратегически подход за насърчаване на добрата администрация; приветства публикуването, на 7 декември 2020 г., на новата стратегия „Към 2024 г.“, която ще трябва да вземе предвид безпрецедентната ситуация, пред която е изправена Европа в контекста на пандемията от COVID-19; 50. припомня, че седалището на Омбудсмана съвпада със седалището на Европейския парламент; поради това насърчава Омбудсмана да даде приоритет на използването на наличните помещения в Страсбург; 51. призовава Омбудсмана, в интерес на прозрачността, да продължи да публикува събитията, на които възнамерява да бъде домакин, като посочи къде ще се проведе всяко от тях; o 52. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции съответно на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани или сходни компетентни органи.
| ||||||||||||||||||||||||||
| Европейски семестър: годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. |
| |||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 121, 126 и 136 от него, както и Протокол № 12 към него, – като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, – като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, – като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, – като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1), – като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2), – като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3), – като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4), – като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5), – като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6), – като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7), – като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8), – като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2020 г. относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж (COM(2020)0123), – като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456), – като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (COM(2020)0442), – като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM(2020)0441), – като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ (COM(2020)0575), и съобщението на Комисията от 18 ноември 2020 г., озаглавено „Механизъм за предупреждение за 2021 г.“ (COM(2020)0745), – като взе предвид годишния доклад на Европейския фискален съвет от 29 октомври 2019 г., изявлението на Европейския фискален съвет от 24 март 2020 г. относно COVID-19 и оценката на Европейския фискален съвет от 1 юли 2020 г. относно фискалната позиция, подходяща за еврозоната през 2021 г. , – като взе предвид междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(9), – като взе предвид европейската икономическа прогноза на Комисията за зимата на 2021 г. (институционален документ 144 г.)(10), – Като взе предвид препоръките на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2020 г. относно МФР и Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, COVID-19, изменението на климата, сигурността и външните отношения (EUCO 22/20), – като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид становищата на комисията по бюджети и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, – като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие, – като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9‑0036/2021), А. като има предвид, че европейският семестър играе съществена роля в координирането на икономическите и бюджетните политики и политиките по заетостта в държавите членки, което служи за гарантиране на стабилни публични финанси, за предотвратяване на прекомерни макроикономически дисбаланси, за подкрепа на структурните реформи и за стимулиране на инвестициите, и понастоящем съставлява рамката, която се използва за насочване на Съюза и държавите членки към предизвикателствата на възстановяването въз основа на политическите приоритети на ЕС; като има предвид, че след кризата с държавния дълг от 2008 г. Съюзът е в много по-добра позиция да се справя с кризи, но възникват нови предизвикателства пред макроикономическата стабилност; Б. като има предвид, че Съюзът и неговите държави членки са поели ангажимент към залегналите в Договорите основни ценности, изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г., Европейския стълб на социалните права (ЕССП) и Парижкото споразумение за климата; В. като има предвид, че аспектите, свързани с възможното бъдеще на фискалната рамка на ЕС, ще бъдат разгледани чрез преглед на макроикономическата законодателна рамка в доклада по собствена инициатива на Европейския парламент, посветен на този въпрос; отбелязва, че рамката ще бъде преразгледана и следва да бъде адаптирана в съответствие с резултатите от преразглеждането; Г. като има предвид, че свързаните със заетостта и социалните въпроси аспекти на годишната стратегия за устойчив растеж (ГСУР) се разглеждат в двойния доклад, озаглавен „Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г.” Д. като има предвид, че високите равнища на публичен дълг могат да съставляват сериозна тежест за бъдещите поколения и да попречат на възстановяването; Е. като има предвид, че пандемията засегна всички държави членки, като създаде симетричен шок, но мащабът на въздействието, специфичните икономически експозиции и първоначалните условия, както и темпът и силата на възстановяването ще варират значително; Ж. като има предвид, че добрите времена трябва да бъдат използвани за прилагане на структурни реформи, по-специално мерки, насочени към намаляване на бюджетния дефицит, държавния дълг и необслужваните заеми, и за подготовка за нова евентуална икономическа криза или рецесия; З. като има предвид, че жените бяха непропорционално засегнати в резултат на кризата и че предложеният отговор за възстановяване разглежда предизвикателствата, свързани с кризата с COVID-19 в сектора на грижите, както и специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените; И. като има предвид, че държавите членки предприеха мащабни фискални мерки в отговор на пандемията (4,2% от БВП през 2020 г. и 2,4% от БВП през 2021 г.); като има предвид, че производството в европейската икономика ще се върне към нивата си отпреди пандемията едва през 2022 г.; Й. като има предвид, че плановете за възстановяване и устойчивост, приети от държавите членки, ще обхващат техните национални програми за реформи и инвестиции, разработени в съответствие с целите на политиката на ЕС, съсредоточени, наред с другото, върху екологичния и цифровия преход; I.Криза, породена от COVID, Механизъм за възстановяване и устойчивост, временно адаптиране на семестъра 1. отбелязва факта, че европейският семестър и Механизмът за възстановяване и устойчивост са тясно свързани; отбелязва, че оценката на плановете за възстановяване и устойчивост ще бъде извършена съгласно 11 критерия, групирани въз основа на целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността; приканва Комисията да разгледа внимателно плановете, за да гарантира, че възстановяването генерира европейска добавена стойност, подобрява дългосрочната конкурентоспособност и перспективите за устойчив растеж на държавите членки и насочва европейските икономики да се справят с предизвикателствата и да се възползват от предимствата на екологичния и цифровия преход, ЕССП и целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР); 2. приветства освен това бързия и интензивен първоначален отговор на кризата в областта на паричната и фискалната политика както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, а също и приемането на следващата МФР и инструмента Next Generation EU; призовава Комисията и Съвета да ускорят прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост, за да може финансирането да бъде отпуснато бързо; подчертава, че за да бъдат успешни, климатичният и цифровият преход трябва да поставят в центъра си социалното измерение и измерението на единния пазар; настоява средствата и ресурсите да бъдат насочени към проекти и бенефициери, които ги изразходват по отговорен и ефективен начин и за жизнеспособни, устойчиви проекти, които създават възможно най-силно въздействие; припомня ролята, която Европейският парламент ще играе в диалога за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, съгласно който неговите компетентни комисии също така ще упражняват контрол върху връзката между европейския семестър и Механизма за възстановяване и устойчивост; 3. подчертава обстоятелството, че целта на Механизма за възстановяване и устойчивост е да направи икономиките и обществата на държавите членки по‑устойчиви, като същевременно се стреми към конкурентна устойчивост, приобщаване и сближаване в рамките на ЕС; подчертава, че националната ангажираност и прозрачност ще бъдат съществени елементи за бързото и успешно прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост и плановете за възстановяване; поради това счита, че е от съществено значение да се провеждат дебати в националните парламенти, Комисията да си сътрудничи активно с националните органи и съответните заинтересовани страни, за да се обсъдят проектите на национални планове на ранен етап, като се направят възможни индивидуални решения и конкретни реформи; 4. приветства факта, че за да се справят с безпрецедентната криза, причинена от COVID-19, държавите членки и институциите на ЕС създадоха инструмента Next Generation EU с цел подпомагане на възстановяването; следователно отбелязва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост създава уникална възможност за осъществяване на реформите и инвестициите, необходими на ЕС, за да се подготви за справяне с настоящите предизвикателства; 5. счита, че „симетричните“ ефекти на COVID-19 в действителност са разширили социално-икономическите неравенства между държавите – членки на ЕС, и техните региони; 6. отбелязва също така, че сроковете в рамките на европейския семестър и Механизма за възстановяване и устойчивост ще се припокриват, което изисква временното адаптиране на процеса на семестъра, за да се стартира подобаващо Механизмът за възстановяване и устойчивост; подчертава, че възстановяването на ЕС предоставя уникална възможност за предоставяне на насоки на държавите членки относно това къде са най-необходими реформи и инвестиции, за да се ускори преходът към по-устойчив, стабилен и приобщаващ ЕС; 7. подкрепя насоките на Комисията за държавите членки да включат в своите програми за възстановяване и устойчивост инвестиции и реформи във водещи области, които са в съответствие с целта на ЕС за справедлив преход в областта на климата и цифровите технологии; 8. счита, че четирите измерения – социална устойчивост и устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, определени в ГСУР за 2020 г., следва да бъдат взети предвид при изготвянето на плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат съсредоточени около шестте стълба, определени в Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост; отново заявява, че за да се гарантира прозрачност, Комисията ще предаде едновременно на Съвета и на Европейския парламент националните планове за възстановяване и устойчивост, изготвени от държавите членки; 9. подчертава, че Регламентът за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост отчита, че жените бяха особено засегнати от кризата с COVID-19, тъй като представляват по-голямата част от здравните работници в целия ЕС и балансират между неплатеното полагане на грижи и служебните си задължения; 10. счита, че временното адаптиране на тазгодишния цикъл не може да има превес над първоначалната цел и функция и не трябва да възпрепятства по-нататъшното развитие на европейския семестър; припомня, че цикълът на европейския семестър е добре установена рамка, в която държавите – членки на ЕС, координират своите бюджетни, икономически, социални и свързани със заетостта политики, а след кризата с COVID-19 повече от всякога ще бъде необходим функциониращ европейски семестър с оглед на координирането на тези политики в целия Европейски съюз, но също така отбелязва, че от създаването си семестърът беше разширяван, за да включи, наред с другото, въпроси, свързани с финансовия сектор и данъчното облагане, както и целите на ЦУР на ООН в европейския семестър, отдавайки дължимото внимание на хората на нашата планета в икономическата ни политика; отбелязва, че за да укрепи още повече икономическата и социалната устойчивост, ЕС трябва да изпълни принципите на ЕССП; припомня, че насърчаването на засилен и устойчив растеж по устойчив начин означава да се стимулират отговорните фискални политики, структурните реформи, ефективните инвестиции, цифровата трансформация и екологичният и справедливият преход; приканва държавите членки и Комисията да постигнат подходящ баланс между стимулирането на устойчивите, благоприятстващи растежа публични и частни инвестиции и структурните реформи в плановете за възстановяване; 11. счита, че европейският семестър за 2021 г. предлага чудесна възможност за подобряване на националната ангажираност, като се има предвид, че държавите членки разработват индивидуални програми за възстановяване и устойчивост, за да отговорят на различните си нужди; във връзка с това изразява убеждение, че демократичната легитимност трябва да бъде гарантирана и в крайна сметка повишена, което включва подходяща роля на Европейския парламент в прилагането на механизма, както е заложено в Регламента за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост; призовава държавите членки да изградят необходимия административен и контролен капацитет, като използват при необходимост Инструмента за техническа подкрепа, за да осигурят твърди гаранции за правилното и ефективно използване на средствата, както и високо равнище на капацитета за усвояване; припомня, че за програмите за възстановяване и устойчивост се прилагат хоризонталните изисквания за добро икономическо управление и общият режим на правила за защита на бюджета на Съюза; II.Икономически перспективи за ЕС 12. отбелязва с голяма загриженост изключително трудното положение, в което се намират икономиките на ЕС, и че според икономическата прогноза на Комисията от зимата на 2021 г. БВП е намалял с безпрецедентен темп както в еврозоната, така и в ЕС като цяло; отбелязва, че БВП на ЕС е намалял с 6,3% (6,8% в еврозоната) през 2020 г., а се предвижда икономическо възстановяване от 3,7% (3,8% в еврозоната) през 2021 г.; 13. подчертава, че безпрецедентната икономическа рецесия през 2020 г. и мерките, предприети в отговор на пандемията, се очаква да доведат съотношението на дълга към БВП на ЕС до нов връх от около 93,9% (101,7% в еврозоната) през 2020 г., с допълнително прогнозно увеличение до около 94,6% (102,3% в еврозоната) през 2021 г.; подчертава, че продължава да съществува висока степен на несигурност и че икономическите перспективи зависят до голяма степен от това колко бързо може да бъде преодоляна пандемията; освен това разбира, че тези нива на дълга могат да бъдат поддържани чрез достатъчен икономически растеж; отново подчертава значението на дългосрочната устойчивост на държавния дълг; отбелязва, че много държави членки посрещнаха настоящата криза в слаба фискална позиция, която се влошава още повече от пандемията; 14. изразява загриженост относно огромното отрицателното въздействие на пандемията от COVID-19 върху икономиката на ЕС, особено върху малките и средните предприятия (МСП), единния пазар и неговата конкурентоспособност, и подчертава значението на изпълнението на Европейския зелен пакт, ЕССП и ЦУР на ООН; поради това счита, че координирането на действията на държавите членки е, наред с другото, съществен инструмент за намаляване на споменатото отрицателно въздействие; счита, че ако ЕС не може да осигури адекватен отговор на настоящата криза, то както еврозоната, така и ЕС като цяло рискуват да изостанат още повече с постигането на целите за екологична устойчивост, конкурентоспособност, продуктивност, справедливост и макроикономическа стабилност; 15. отново посочва значението на гарантирането на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, като същевременно се вземат предвид физическите характеристики, пред които са изправени островните, периферните и слабо населените региони на ЕС, и положението на най-слабо развитите региони на ЕС, което е необходима предпоставка за насърчаване, наред с другото, на цифровата трансформация и екологичния и справедливия преход, иновациите и ускоряването на възстановяването и конкурентоспособността; 16. призовава за по-добро прилагане на отговорни публични финанси, социално балансирани структурни реформи, които подобряват дългосрочните перспективи, и висококачествени и ефикасни публични и частни инвестиции, наред с другото, за осъществяване на екологичния и цифровия преход; 17. изразява загриженост относно въздействието на противоепидемичните мерки върху слабия ръст на производителността в ЕС и осезаемия спад в ръста на производителността в еврозоната преди пандемията; счита, че следва да се търси балансирана стратегия за насърчаване на устойчив растеж и благоприятна за инвестициите среда, като същевременно се подобрява фискалната устойчивост; подчертава, че следва да се постави специален акцент върху ориентираните към бъдещето инвестиции и политики, особено от онези държави членки, които разполагат с фискално пространство за инвестиции с цел насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж; 18. приветства Европейския зелен пакт като новата стратегия на ЕС за устойчив растеж, обединяваща четири направления: околна среда, производителност, стабилност и справедливост благодарение на цифрови и зелени технологии, новаторска промишлена база и стратегическа автономност; III.Отговорни фискални и устойчиви политики 19. отбелязва, че въпреки наличието на нови предизвикателства по отношение на макроикономическата стабилност, икономическият и паричен съюз е в много по‑добра позиция да се справя с кризи, отколкото беше по време на финансовата и икономическа криза от 2008 г.; изразява убеждение, че насърчаването на устойчиво и стабилно икономическо възстановяване в съответствие с целите на политиката на ЕС, съсредоточено около екологичния, справедливия и цифровия преход, е един от най-важните непосредствени приоритети; отбелязва, че средствата за преодоляване на настоящата криза са от естество, което изисква, докогато е необходимо, експанзивна фискална политика; 20. посочва, че държавите членки, които имаха фискални резерви, бяха в състояние да мобилизират пакети от фискални стимули с много по-бързи темпове и без свързаните с това разходи по заеми, което спомогна за смекчаване на отрицателните социално-икономически последици от пандемията; отново заявява, че попълването на фискалните резерви с течение на времето по социално отговорен начин ще бъде важно за подготовката за бъдещи кризи; настоятелно призовава обаче държавите членки, Комисията и Съвета да не повтарят грешките от миналото в отговор на икономическата криза; споделя становището на Европейския фискален съвет, че бързата промяна на фискалната позиция не е препоръчителна за възстановяването; 21. отбелязва факта, че Комисията възнамерява да отправи препоръки относно състоянието на бюджета на държавите членки през 2021 г., както е предвидено в Пакта за стабилност и растеж; посочва, че рамката за икономическо управление следва също така да отчита настоящите икономически реалности и да бъде съгласувана с политическите приоритети на ЕС, като в същото време подобрява спазването на фискалните правила, които следва да бъдат опростени, ясни и практични и които ще бъдат преразгледани и – в зависимост от резултатите – адаптирани; призовава за по-прагматичен подход и подчертава необходимостта да се гарантира, че рамката е по-строга в добри икономически времена и по-гъвкава в лоши икономически времена; 22. без да се засягат резултатите от обсъжданията на реформата на Пакта за стабилност и растеж, подчертава, че настоящите фискални и бюджетни правила на ЕС осигуряват необходимата гъвкавост по време на криза чрез задействането на общата клауза за дерогация съгласно Пакта за стабилност и растеж и позволяват на всички държави членки да заемат необходимата фискална позиция, за да защитят икономиките на ЕС, като по този начин демонстрират изключителна антицикличност; 23. очаква общата клауза за дерогация да продължи да се прилага, докато е налице съответната обосновка за задействането, за да се подкрепят усилията на държавите членки за възстановяване от пандемичната криза и за засилване на тяхната конкурентоспособност, както и на тяхната икономическа и социална устойчивост; отбелязва становището на Комисията, че според настоящите предварителни индикации общата клауза за дерогация би трябвало да продължи да се прилага през 2022 г. и да бъде дезактивирана през 2023 г.; приканва Комисията да извърши оценка на дезактивирането или продължаващото прилагане на общата клауза за дерогация като част от своя пакет за европейския семестър въз основа на икономическата си прогноза от пролетта на 2021 г.; отбелязва, че Комисията ще продължи да взема предвид специфичните за всяка държава ситуации след дезактивирането на общата клауза за дерогация; 24. отбелязва съобщението на Комисията относно ответните мерки на фискалната политика във връзка с COVID-19(11), в което се излагат съображенията ѝ за това как да се координира провеждането на фискалната политика на равнище ЕС, като се извежда на следващ етап съгласуваният подход за справяне с пандемията, поддържане на икономиката, подкрепа за устойчивото възстановяване и запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план; признава, че общата клауза за дерогация позволява на държавите членки временно да се отклонят от курса за корекции към средносрочната бюджетна цел, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план и не води до спиране на процедурите на Пакта; отбелязва оценката на Комисията, че рисковете за устойчивостта са се увеличили поради тежкото въздействие на кризата и че това вероятно ще доведе до по-неблагоприятен растеж и фискални траектории в средносрочен план; подчертава призива на Комисията за оптимално използване на общата клауза за дерогация и Next Generation EU; 25. призовава Комисията да действа решително, за да се справи с данъчните измами, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и с проблемите с изпирането на пари, които източват потенциални ресурси от националните бюджети и възпрепятстват способността на правителствата да действат, наред с другото, за възстановяване от пандемията от COVID-19; 26. отбелязва факта, че до края на април 2021 г. Комисията възнамерява да извърши задълбочени прегледи за оценка на състоянието на дисбалансите за избрани държави членки; отбелязва също така, че редица съществуващи макроикономически дисбаланси се влошават от кризата с COVID-19; 27. припомня неотложната необходимост от завършване и укрепване на структурата на икономическия и паричен съюз чрез завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари с цел защита на гражданите и намаляване на натиска върху публичните финанси по време на външни сътресения, така че да се преодолеят социалните и икономическите дисбаланси; IV.Стимулиращи растежа, балансирани и устойчиви структурни реформи 28. наясно е, че кризата, предизвикана от COVID-19, няма да бъде решена единствено от текущата фискална позиция; поради това подчертава значението на осъществяването на задълбочени, стимулиращи растежа, балансирани и устойчиви и социално справедливи, съобразени с нуждите структурни реформи за постигане, наред с другото, на устойчив и социално приобщаващ растеж и работни места, които могат ефикасно да подкрепят възстановяването, както и да подкрепят цифровата трансформация и екологичния преход, качествената заетост, намаляването на бедността и целите на ООН за устойчиво развитие, и могат да стимулират конкурентоспособността и единния пазар, засилвайки сближаването и засиления и устойчив растеж в рамките на Съюза и държавите членки; отбелязва, че по-специално потенциалът за дългосрочен растеж на икономиките на държавите членки може да бъде засилен само чрез структурни подобрения; отбелязва обаче, че ефективността и успехът на привеждането в съответствие на мерките на политиката на държавите членки ще зависят от преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж и в зависимост от резултатите – от неговото адаптиране, както и от повишеното участие на държавите членки в изпълнението на специфичните за всяка от тях препоръки; 29. призовава Комисията да започне работа по създаването на показател за климата, с който да се оценява несъответствието между структурата на бюджетите на държавите членки и съобразения с Парижкото споразумение сценарий за всеки от техните национални бюджети; подчертава необходимостта този показател да предоставя на държавите членки информация относно тяхната траектория в рамките на Парижкото споразумение, за да се гарантира, че Европа може да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.; очаква показателят за климата да бъде отправна точка за различните политики на ЕС и по този начин да се използва като насока за европейския семестър, без да се отслабва първоначалната му цел; 30. счита, че развиването на цифрови умения е предварително условие, за да се гарантира, че всички европейци могат да участват в обществото и да се възползват от предимствата на цифровия преход; изтъква, че това изисква реформи в областта на образованието, уменията, както и обучението през целия живот с цел насочване на пазара на труда към преход и разработване и прилагане на ключови цифрови технологии и изграждане на цифровото бъдеще на Европа; наред с това изтъква, че равенството в междусекторния достъп до цифрова инфраструктура, оборудване и умения следва да бъде подкрепено, за да се предотврати цифрово разделение; 31. призовава държавите членки и Комисията, при зачитане на принципите за фискална устойчивост и за добро управление на бюджета, да създадат регулаторна и управленска рамка, включваща предвидими правила за инвестициите или други подходящи механизми, които подкрепят публичните и частните инвестиции в съответствие с дългосрочните цели на ЕС, като същевременно гарантират способността на държавите членки да реагират на бъдещи кризи; 32. отбелязва, че Комисията насърчава държавите членки, в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост, да представят своите национални програми за реформи и плановете си за възстановяване и устойчивост в единен интегриран документ; 33. подчертава, че Механизмът за възстановяване и устойчивост, който предоставя финансова подкрепа, може да бъде уникална възможност да се помогне на държавите членки да се справят с предизвикателствата, установени в рамките на европейския семестър; 34. припомня, че социално балансираните и благоприятстващи растежа структурни реформи не винаги изискват фискално пространство, а по-скоро политически, законодателни и административни усилия; 35. подчертава, че ще са необходими непрекъснато наблюдение и бдителност, а държавите членки следва да предприемат мерки във връзка с възникващите дисбаланси чрез реформи, които повишават устойчивостта на икономиката и обществото и насърчават цифровата трансформация и екологичния и справедлив преход; изразява задоволство, че Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението от страна на държавите членки на реформите, предложени в специфичните за всяка държава препоръки от предходните години; счита, че при този процес следва да се отчитат икономическите и социалните перспективи на държавите членки; V.Инвестиции 36. подчертава, че ЕС е изправен пред безпрецедентното предизвикателство да смекчи икономическите последици от пандемията, като вземе предвид стратегиите на ЕС с оглед на постигането на трайно влияние върху устойчивостта на държавите членки, и счита, че икономическото възстановяване следва да се осъществява чрез укрепване на единния пазар, научните изследвания и иновациите, в съответствие с Европейския зелен пакт, ЦУР на ООН, изпълнението на ЕССП и конкурентоспособността, при същевременно облекчаване на положението на МСП и подобряване на техния достъп до частен капитал; изразява убеждението си, че това изисква както повишено равнище на икономически, социално, екологично и цифрово жизнеспособни инвестиции в дългосрочен план, така и засилени конвергенция и сближаване в ЕС и държавите членки; 37. подчертава липсата на инвестиции, тъй като прогнозите разкриват необходимостта от разширяване на инвестициите; подчертава, че публичните инвестиции са ограничени, тъй като представляват оскъдни ресурси, финансирани предимно от данъкоплатците; отбелязва, че размерът на недостига на инвестиции изисква освен това значителни частни и публични инвестиции, като се създаде адекватно равнище на инфраструктура, както и предсказуема и благоприятна бизнес среда, която благоприятства такива инвестиции; 38. подчертава, че държавите членки следва да се съсредоточат върху целенасочени, устойчиви публични и частни инвестиции в ориентирана към бъдещето инфраструктура и други области, които допълнително укрепват единния пазар, прехода към по-чисто, социално приобщаващо, устойчиво и цифрово общество и повишават конкурентоспособността и стратегическата автономност на ЕС; поради това счита, че следва да се даде приоритет на трансграничните и многонационалните проекти; 39. подчертава необходимостта от приемане на благоприятни за инвестициите политики, намаляване на административната тежест и гарантиране на еднакви условия на конкуренция, по-специално за МСП, които са гръбнакът на икономиката на ЕС и на създаването на работни места; счита, че всичко това би улеснило икономическото възстановяване и би създало условия, благоприятстващи растежа в дългосрочен план; VI.По-демократичен европейски семестър 40. подчертава значението на изчерпателния дебат и подходящото участие на националните парламенти и на Европейския парламент в процеса на европейския семестър; повтаря призива си за укрепване на демократичната роля на Европейския парламент в рамката за икономическо управление и призовава Съвета и Комисията да вземат надлежно предвид резолюциите, приети от парламенти; приканва Комисията да информира в еднаква степен както Европейския парламент, така и Съвета, в качеството им на съзаконодатели, относно всички аспекти, свързани с прилагането на рамката на ЕС за икономическо управление, включително относно подготвителните етапи; 41. призовава за ангажирана координация със социалните партньори и други заинтересовани страни както на национално, така и на европейско равнище, с оглед засилване на демократичната отчетност и прозрачността; 42. подчертава важната роля на комисията по икономически и парични въпроси в предприемането на действия за подобряване на отчетността пред Парламента, тъй като натрупаният до момента опит при прилагането на европейския семестър показва, че настоящата структура на отчетност може да бъде усъвършенствана, за да се подобри нейната легитимност и ефективност; 43. припомня, че европейският семестър е смесен процес, състоящ се от така наречените национални и европейски семестри през годината; припомня значението на принципите на субсидиарност и пропорционалност; o 44. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Европейски семестър: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“ (COM(2020)0575), – като взе предвид предложението на Комисията от 18 ноември 2020 г. за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета (COM(2020)0744), – като взе предвид Икономическата перспектива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), том 2020, брой 2 от 1 декември 2020 г., – като взе предвид доклада на Международната организация на труда (МОТ) за заплащането в световен мащаб за периода 2020 – 2021 г. от 2 декември 2020 г. относно заплатите и минималните заплати по време на кризата, свързана с COVID-19, и изданията на „Наблюдател на МОТ“ относно Covid-19 и света на труда, – като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(1), – като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014), – като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, – като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) , по-специално цели 1, 3, 4, 5, 8, 10 и 13, – като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640), – като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456), – като взе предвид Механизма за възстановяване и устойчивост, – като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (COM(2020)0442), – като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа(2), – като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Актуализирана работна програма на Комисията за 2020 г.“ (COM(2020)0440), – като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM(2020)0441), – като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274), – като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067), – като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юли 2020 г., придружаващ предложението за препоръка на Съвета, озаглавен „Мост към работни места – укрепване на гаранцията за младежта“ (SWD(2020)0124), – като взе предвид позицията си от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(3), – като взе предвид позицията си от 8 юли 2020 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост(4), – като взе предвид европейската икономическа прогноза от пролетта на 2020 г., публикувана от Комисията на 6 май 2020 г., – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г., озаглавено „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“(5), – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 юли 2020 г., озаглавено „План за възстановяване на Европа и Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 година“(6), – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2019 г., озаглавено „Общи минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица в държавите – членки на ЕС – конкретна стъпка към ефективното прилагане на европейския стълб на социалните права“(7), – като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 24 юни 2020 г. озаглавено „COVID-19: реакции в рамките на политиките в цяла Европа“, – като взе предвид политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019 – 2024 г., озаглавени „Съюз с по-големи амбиции“, представени от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на 9 октомври 2019 г., – като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), провъзгласен от Съвета, Комисията и Парламента на 17 ноември 2017 г., – като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102), – като взе предвид проучването на ОИСР от 15 юни 2018 г., озаглавено „Развален асансьор за издигане в обществото? Как да насърчаваме социалната мобилност“, – като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС(8) на Съвета, – като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г., озаглавена „Бедността през призмата на равенството между половете“(9), – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г. относно неравенството между половете в областта на цифровите технологии(10), – като взе предвид шестото европейско проучване на Eurofound за условията на труд – обобщаващ доклад (актуализация от 2017 г.), – като взе предвид съвместния доклад на Комисията и Eurofound, озаглавен „Как компютризацията трансформира работните места: данни от европейското проучване на Eurofound за условията на труд“, публикуван през 2019 г., – като взе предвид проучването на отдела за научни прогнози (STOA) към Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS) от 31 март 2020 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието в ерата на цифровите технологии“, – като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2018 г. относно услугите за полагане на грижи в ЕС за подобряване на равенството между половете(11), – като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356), – като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно начините за реинтеграция на работниците и служителите, възстановяващи се от наранявания и заболявания, чрез качествена заетост(12), – като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2021 г., – като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени(13), – като взе предвид съвместния доклад на Комисията и ОИСР от 19 ноември 2020 г., озаглавен „Здравето накратко: Европа 2020 г. – Цикъл относно здравословното състояние в ЕС“, – като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавен „Инвестиране в здравеопазването“ (SWD(2013)0043), – като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2014 г. относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (COM(2014)0215), – като взе предвид становището на експертната група на Комисията относно ефективни начини за инвестиране в здравеопазването от 25 ноември 2020 г. във връзка с организацията на устойчиви здравни и социални грижи след пандемията от COVID-19, – като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2019 г. относно икономиката на благосъстоянието, – като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид становищата на комисията по бюджети и комисията по култура и образование, – като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0026/2021), А. като има предвид, че според първата оценка на Евростат за годишния растеж за 2020 г.(14) БВП е намалял с 6,8% в еврозоната и с 6,4% в ЕС; като има предвид, че според европейската икономическа прогноза на Комисията от зимата на 2020 г. БВП на ЕС се очаква да нарасне незначително с 1,4% през 2021 г., а БВП на еврозоната да се увеличи с 1,2%, като производството в европейската икономика ще се върне към нивата си отпреди пандемията едва през 2022 г.; като има предвид, че растежът на частното потребление се предвижда да бъде умерен през 2022 г., най-вече поради продължаващата несигурност по отношение на работните места и перспективите за доходи, което вероятно ще доведе до поддържане на високо равнище на буферните спестявания; като има предвид, от друга страна, че капиталовите разходи би следвало да се възползват от много гъвкавите парични политики, нарасналите публични инвестиции и целенасочените държавни схеми за подпомагане на дружествата; като има предвид, в Годишната стратегия за устойчив растеж не беше предвиден сценарият за трета или по-нататъшни вълни на пандемията, които биха могли да изострят в още по-голяма степен настоящите условия на икономическа и социална криза; Б. като има предвид, че в някои държави членки фондовете и програмите на ЕС, предвидени в рамките на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. все още не са изцяло изпълнени; като има предвид, че финансирането за Европейския инструмент за възстановяване Next Generation EU, и по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, ще бъде на разположение едва след като държавите членки ратифицират Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053(15) на Съвета; В. като има предвид, че институциите на ЕС потвърдиха в множество случаи необходимостта от действия за реагиране и преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването и за защита на здравето на хората по време на текущата икономическа рецесия(16); Г. като има предвид, че епидемията от COVID-19 обърна положителната тенденция на равнището на заетост през последните шест години в ЕС-27, което доведе до намаляване на броя на работещите с около 6,1 милиона души през второто тримесечие на 2020 г. и прогнозирано намаление от 4,5% за цялата 2020 г.(17); като има предвид, че по данни на Евростат – през 2019 г., преди кризата с пандемията – 8,5% от населението в ЕС на възраст под 60 години е живяло в домакинства, в които през последната година възрастните членове са работили по-малко от 20% от максималното седмично работно време и са били изправени пред тревожни ситуации на бедност сред работещите(18); като има предвид, че несигурната заетост продължава да бъде сериозен проблем, който оказва отрицателно въздействие върху пазарите на труда; като има предвид, че работниците, които остават на работа, са изправени пред значително намаляване на отработените часове и следователно загуба на доходи, и като има предвид, че това явление оказва най-голямо въздействие върху работниците, които принадлежат към уязвими групи; като има предвид, че е особено обезпокоителен фактът, че според предстоящ доклад на Eurofound намаляването на броя на наетите лица в ЕС-27 по време на първата вълна на пандемията е било свързвано с по-голямо преминаване към неактивност, отколкото към безработица, което води до отслабване на участието на пазара на труда(19); Д. като има предвид, че средният брой на отработените часове започва да се увеличава по-бързо от броя на наетите и че заетостта може да намалее допълнително, когато бъдат прекратени схемите за заетост при намалено работно време; като има предвид, че пренасочването на работници обикновено е продължителен процес и поради това се очаква заетостта да намалее леко през 2021 г.; като има предвид, че въпреки очакваното икономическо възстановяване през следващата година, равнището на безработица в ЕС се предвижда да се увеличи допълнително от 7,7% през 2020 г. на 8,6% през 2021 г. и да спадне до 8,0% през 2022 г., като този процент ще продължи да се различава между отделните държави членки(20); Е. като има предвид, че инвестициите, които могат да доведат до повишаване на общата факторна производителност, следва да бъдат приветствани предвид смесените резултати до момента, включително бавния темп на икономическо възстановяване преди пандемията и увеличаването на несигурната заетост; като има предвид, че текущият двоен преход – екологичен и цифров – ще окажат важно, но различно въздействие върху заетостта по сектори, региони и вид работници; като има предвид, че в много региони и промишлени сектори това ще създаде нови възможности, както и значителни социално-икономически предизвикателства; като има предвид, че ЕС се нуждае от обща стратегия, която да оказва подкрепа на засегнатите работници и предприятия, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен; като има предвид, че кризата с COVID-19 засили това въздействие, по-специално по отношение на тенденциите на пазара на труда, и вероятно ще засегне също така търсенето в областта на образованието, обучението и повишаването на уменията; като има предвид, че епидемията от COVID-19 причини значителни промени в практиките на пазара на труда, като от над една трета от работниците в ЕС се изисква да работят от вкъщи(21); като има предвид, че изключването от мрежата след работа следва да представлява основен принцип, позволяващ на работниците да не извършват задачи, свързани с работата, и съответната електронна комуникация извън работно време, без това да има последици за тях, като по този постигнат необходимото равновесие между професионален и личен живот; Ж. като има предвид, че в годишните прегледи на европейския семестър преди COVID-19 икономическите тенденции обикновено бяха описвани като положителни, въпреки наличието на разлики между държавите членки; като има предвид, че според данните неравенствата между хората, както и между и в рамките на държавите и регионите се запазват и се увеличават; като има предвид, че това води до множество различия, които трябва да бъдат разгледани с междусекторен подход, за да се гарантират равни възможности и достоен живот за всички групи; като има предвид, че докато към някои региони, изправени пред повече предизвикателства в процеса на декарбонизация на техните индустрии, трябва да се насочва целево финансова подкрепа, например от Фонда за справедлив преход, то други, които са твърде зависими от туризма и свързаните с него услуги, не отговарят на условията за специфични фондове за преход, въпреки че някои от тях са сред териториите с най-високи равнища на безработица; като има предвид, че подкрепата, предоставяната на работниците и предприятията във връзка с COVID-19, се различава значително между отделните държави членки; като има предвид, че глобалните предизвикателства, като например цифровизацията и борбата с изменението на климата, ще продължат да съществуват независимо от кризата с COVID-19 и изискват справедлив преход, така че никой да не бъде изоставен; З. като има предвид, че кризата с COVID-19 доведе до задълбочаване на неравенството в заплащането по света, само частично компенсирано от държавните субсидии и политиките за минималната работна заплата, което доведе до ситуации на изострена несигурност и липса на закрила; като има предвид, че по-ниско платените работници, които в по-голямата си част са жени и млади работници, са най-силно засегнати от социално-икономическите последици от кризата и произтичащото от тях увеличаване на неравенствата, като същевременно равновесието между професионалния и личния им живот вече е застрашено; И. като има предвид, че системите за социална закрила се различават между държавите членки и са подложени на тежко изпитание, за да смекчат социалното въздействие на кризата и да осигурят на всички достойни условия на живот и достъп до основните услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване; като има предвид, че жилищните разходи и разходите за грижи за децата могат да тласнат домакинствата към бедност и като има предвид, че е важно този факт да се взема предвид при определянето на бедността сред работещите и включването на жилищните разходи в стандартните показатели за социално отчитане; като има предвид, че през 2018 г. 9,6% от населението на ЕС-27 е живяло в домакинства, които са изразходвали 40 или повече процента от своя приравнен разполагаем доход за жилищни разходи, въпреки че са констатирани съществени разлики между държавите членки; като има предвид, че бедността сред работещите в ЕС се увеличава от икономическата и финансова криза през 2008 г. насам и че се счита, че 10% от работещите европейски граждани са изложени на риск от бедност(22); Й. като има предвид, че равнището на безработица сред младите хора се е увеличило поради кризата с COVID-19, достигайки 17,1% през септември 2020 г., и се окачва да продължи да нараства; като има предвид, че 11,6% от младите хора на възраст между 15 и 24 години не са заети с работа, учене или обучение (NEET)15; като има предвид, че кризата с COVID-19 оказа въздействие върху достъпа до образование за социалните групи в неравностойно положение, като например самотни родители, семейства с ниски доходи и с голям брой членове, на които е трудно да осигурят достъп или да си позволят устройства за цифровото образование за своите деца; като има предвид, че увеличаващите се неравенства между поколенията засягат устойчивостта на нашата система за социално подпомагане, както и състоянието на нашата демокрация; като има предвид, че икономическите последици ще имат дългосрочно отрицателно въздействие върху младежката заетост и като има предвид, че младите хора могат да се окажат с по-малко и/или по-нискокачествени възможности и лоши условия на труд; К. като има предвид, че жените са особено уязвими към промените на пазара на труда поради задълженията им за полагане на социални грижи и неравното разпределение на неплатени домакинска работа и грижи, дискриминацията въз основа на бременност или майчинство, професионалната сегрегация и по-несигурната им заетост; като има предвид, че междусекторната оценка показва, че жените в уязвими групи, например млади жени с деца, и по-специално самотните майки, жените от ромски произход, жените с увреждания или от мигрантски произход, е по-вероятно да бъдат в по-неблагоприятно положение(23); Л. като има предвид, че разликата в заетостта между половете (11,4%), разликата в заплащането между половете (14%) и разликата в пенсиите между половете (30%) остават неприемливо високи; като има предвид, че преодоляването на разликата в заетостта е социален и икономически императив поради последиците за живота на жените, включително финансовата им сигурност и качеството на живот, и неговата продължаваща икономическа цена, която възлизаше на около 320 милиарда евро през 2018 г. (2,4% от БВП на ЕС)(24); като има предвид, че подобряването на възможностите за заетост на жените, осигуряването на равно заплащане, улесняването на добро равновесие между професионалния и личния живот и адекватното отразяване на периодите за отглеждането на деца в пенсионните схеми, включително за мъжете, са жизненоважни за устойчивия социален и икономически растеж и развитие, както и за дългосрочната фискална устойчивост в ЕС; М. като има предвид, че хората, които са маргинализирани или страдат от социално изключване и бедност, са изправени пред особени предизвикателства поради пандемията от COVID-19, и като има предвид, че предизвиканите от нея промени на пазара на труда ги засегнаха непропорционално; като има предвид, че за ромското население в ЕС продължават да се отчитат някои от най-ниските социално-икономически показатели, като 80% от тях живеят в условия на бедност и социално изключване, само 43% са на платена работа и равнищата на незаетите с работа, учене или обучение са непропорционално високи; като има предвид, че ромите са особено силно засегнати от кризата с Covid-19, не на последно място и по отношение на достъпа до образование и обучение; Н. като има предвид, че поради пандемията хората с увреждания се сблъскват с още по-ограничен достъп до услуги; като има предвид, че цифровото разделение – включително цифровата бедност, ниската цифрова грамотност и трудностите с универсалния дизайн – увеличава пречките пред социалните права за хората с увреждания; като има предвид, че доказателствата, събрани от Агенцията на Европейския съюз за основните права, показаха значителните пречки пред достъпа до образование, пред които са изправени децата с увреждания(25); О. като има предвид, че безработицата сред временно заетата работна ръка се е увеличила по време на пандемията от COVID-19; като има предвид, че всеки пети работник в ЕС заема работно място с ниско качество; като има предвид, че през следващото десетилетие се очаква поляризацията при заетостта и нестандартните форми на заетост да се увеличат допълнително и се очаква да има повече работни места в по-високия и по-ниския край на спектъра от умения(26); като има предвид, че технологичните промени и използването на изкуствен интелект може значително да променят пазара на труда; като има предвид, че това може да доведе до допълнителни различия в доходите; като има предвид, че търсенето на работна сила винаги е било най-слабо в средата на скалата на разпределението на работната заплата, най-забележимо през периода на рецесия и свиване на заетостта между 2008 г. и 2013 г.(27); като има предвид, че тази тенденция вероятно ще бъде допълнително засилена от пандемията; като има предвид, че нискоквалифицираните работни места винаги ще бъдат от съществено значение за обществата и трябва да предлагат достойно заплащане и условия; като има предвид, че пазарът на труда е изправен пред бърз преход към по-екологосъобразна и по-цифрова среда, създаваща работни места, които изискват актуализирани компетентности, и като има предвид, че е налице значителна основна необходимост от съсредоточаване върху стратегията за обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците и служителите от всички възрасти; като има предвид, че това трябва да бъде съчетано едновременно с подобряване на условията на труд и създаване на нови качествени работни места за всички; П. като има предвид, че устойчивото развитие е основна цел на Европейския съюз, а социалната устойчивост е основна предпоставка за справедливи и приобщаващи екологичен, цифров и демографски преходи; като има предвид, че социалната пазарна икономика се основава на два допълващи се стълба, а именно гарантиране на прилагането на правилата в областта на конкуренцията и стабилни мерки на социалната политика, които следва да доведат до постигане на пълна заетост и социален напредък; като има предвид, че трите стълба на устойчиво развитие са икономическият, социалният и екологичният; като има предвид, че устойчивото развитие се основава, наред с другото, на пълна заетост и социален напредък; като има предвид, че това е основна цел на Европейския съюз, заложена в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); Р. като има предвид, че неравенствата в здравеопазването, обусловени от социално-икономическия статус, бяха значителни още преди кризата с COVID-19; като има предвид, че напредъкът в увеличаването на продължителността на живота в ЕС забави темп и е в застой; като има предвид, че кризата с COVID-19 влоши резултатите по отношение на физическото и психичното здраве, по-специално при най-уязвимите групи; С. като има предвид, че въздействието на COVID-19 беше изострено от наличието на съществуващи преди това неравенства, които се увеличаваха през последното десетилетие; като има предвид, че съкращаването на инвестициите в обществените услуги вследствие на световната финансова криза доведе до увеличаване на неравенствата по отношение на потребностите, свързани със здравеопазването; Т. като има предвид, че се появиха или започнаха да се използват по-интензивно нови форми на заетост, които се очаква значително да променят начина на работа в бъдеще, като например работа от разстояние и нестандартни начини на работа; като има предвид, че по време на ограниченията на свободата на движение се появиха и нови реалности и се засилиха съществуващи тенденции, включително размиването на границите между професионалния и личния живот, увеличаване на домашното насилие, здравословните проблеми сред работниците, несвързани пряко с пандемията от COVID-19, например мускулно-скелетни и психологически смущения, както и затруднения при постигането на равновесие между професионалния и личния живот в условията на новата реалност на променени трудови модели и необходимостта от съчетаване на работата със задълженията за полагане на грижи, а често и с домашно обучение; У. като има предвид, че пандемията задълбочи неравенствата в здравеопазването и в социалната сфера(28) за широк набор от групи, включително деца в семейства с ниски доходи и възрастни хора, и като има предвид, че се очаква нивото на бедност (повече от 90 милиона граждани са изложени понастоящем на риск от бедност в ЕС(29)), да се увеличи като един от страничните ефекти на COVID-19 и да засегне нови групи граждани; като има предвид, че Eurofound предлага допълване на набора от социални показатели, придружаващи ЕССП, с допълнителни показатели, като например качеството на работата, социалната справедливост и равните възможности, стабилните системи за социално подпомагане и справедливата мобилност; Ф. като има предвид, че социалният диалог е от решаващо значение в социалния модел на ЕС, тъй като той спомага за намиране на решения за пазара на труда, съобразени със съответните условия; като има предвид, че социалният диалог е отслабен и обхватът на колективното договаряне е намален в целия ЕС в резултат на процеса на децентрализация, последвал кризата от 2008 г., и реформите на пазара на труда, въведени в някои държави членки, както се посочва в докладите по държави за европейския семестър; като има предвид, че данните на Eurofound показват, че участието на социалните партньори при определянето на политическите мерки в областта на пазара на труда в отговор на COVID-19 в много държави членки е по-ограничено, отколкото би било в некризисни ситуации(30); Х. като има предвид, че равнището на неравенството в доходите продължава да бъде високо в ЕС; като има предвид, че конкуренцията в областта на данъчното облагане и разходите за труд вреди на единния пазар и на сближаването на държавите членки; като има предвид, че добре проектираните системи за прогресивно данъчно облагане и социални помощи, социалните инвестиции и предоставянето на качествени обществени и социални услуги са основни лостове за предотвратяване на прехвърлянето на неравностойното положение от едно поколение към следващото; Ц. като има предвид, че пандемията засегна сериозно образователната система в ЕС, като доведе до затваряне на училищата, университетите и колежите; като има предвид, че отрицателните последици от проактивното затваряне на училищата върху физическото и психичното здраве на децата и образованието вероятно ще превишават ползите от решението за затваряне на училищата, по-специално в райони с население, изложена на риск от бедност или социално изключване; Ч. като има предвид, че демографското предизвикателство изисква цялостен подход, основан на комбинация от приобщаващи, недискриминационни политически решения в областта на пенсиите, социалната сигурност и закрила, качествените и достъпни услуги за грижи и инфраструктура за децата, възрастните и хората с увреждания, подпомагането на семействата, жилищното настаняване, образованието в ранна детска възраст, дългосрочните грижи, здравните системи, включително превантивни грижи и психологическа подкрепа, борбата срещу бедността и социалното изключване, интеграцията на мигрантите и равновесието между професионалния и личния живот, равенството между половете, остаряването в добро здраве и активност, високите нива на заетост и заплати; като има предвид, че добрите условия на труд и живот през целия живот са от ключово значение за предотвратяване на нуждата от грижи, и като има предвид, че подходящото и финансово достъпно жилищно настаняване и висококачествените местни райони, включително физическите, социалните и свързаните с услугите измерения, са важни, тъй като улесняват независимия живот; Ш. като има предвид, че данните на Eurofound показват, че заетите в сектора на дългосрочните социални грижи са се увеличили с една трета през последното десетилетие и че този сектор трябва да се разглежда като ключов не само за гарантирането на качеството на живот на възрастното население, но също и по отношение на равенството между половете в три аспекта: понастоящем по-голямата част от дългосрочните грижи се предоставят от лица, полагащи неформални грижи, повечето от които са жени; по-голямата част от работещите в сектора са жени и това почти не се е променило; и повечето получатели на грижи са жени, при които очакваната продължителност на живота е по-висока от тази при мъжете във всички държави членки(31); Щ. като има предвид, че се намираме в решаващ момент от нашата история, като идеята, че икономическият растеж автоматично достига до всички сектори на обществото, е в голяма степен дискредитирана; като има предвид, че сме свидетели на намаляване на средната класа, все по-несигурни условия на работа и бедност сред работещите за неквалифицираните и нискоквалифицираните работници и работещите чрез платформи, както и на нарастваща поляризация по отношение на доходите и богатството; като има предвид, че културните и творческите сектори и секторът на туризма, включително събитията и спектаклите, културният туризъм, практиките, свързани с нематериалното културно наследство, наред с малките и средните предприятия (МПС), самостоятелно заетите лица, местните и семейните предприятия бяха тежко засегнати в икономическо отношение от мерките за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19; АА. като има предвид, че рискът от бедност сред хората, упражняващи нестандартни форми на заетост, изглежда се е увеличил от рецесията насам и тази тенденция се задълбочава още повече от текущата пандемия от COVID 19; АБ. като има предвид, че противно на хипотезата за изтласкване, която преобладава в икономическото мислене през последните три десетилетия, публичните инвестиции и ефектите от тях за привличане на частен капитал следва да играят централна роля в този нов икономически модел; като има предвид, че политиката на сближаване – в качеството ѝ на основната инвестиционна политика на ЕС за социално, икономическо и териториално развитие – доказа своята ефективност за намаляване на неравенствата и регионалните различия, по-специално в най-бедните региони; като има предвид, че социалното сближаване е предпоставка за устойчив икономически растеж, създаване на работни места и заетост; АВ. като има предвид, че пандемия от COVID-19 и свързаната с нея криза показаха, че борбата с бездомничеството е въпрос от областта на общественото здраве; като има предвид, че според оценките всяка нощ в Европейския съюз 700 000 бездомни хора са принудени да спят на улицата или в приюти, цифра, която е нараснала със 70% за последните 10 години; 1. припомня, че в своята годишна стратегия за устойчив растеж (ГСУР) за 2020 г. и в пролетния и летния пакет на европейския семестър за 2020 г., Комисията посочи, че европейският семестър следва да спомага за постигане на изпълнението на Европейския зелен пакт, на Европейския стълб на социалните права и на целите на ООН за устойчиво развитие; приветства включването на ЕССП и на целите на ООН за устойчиво развитие в Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г.; спешно призовава на справедливостта и социалните права да се отдаде същото значение, както на макроикономическите цели в контекста на нов социален и икономически модел, който подобрява благосъстоянието на хората в ЕС; подчертава централната роля на набора от социални показатели в рамките на европейския семестър(32); 2. отбелязва заключението на Европейския фискален съвет, че фискалната рамка трябва да бъде преразгледана, за да се ограничат сложността и неяснотите, да се предложи по-добра и по-постоянна защита на устойчивите държавни разходи, стимулиращи растежа, и да се определят реалистични цели за намаляване на дълга в държавите членки, които няма да подкопаят социалното сближаване във възходяща посока; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички социално-икономически, макроикономически и фискални политики на държавите членки допринасят за постигането на целите и задачите на Европейския зелен пакт и са изцяло съобразени с тях и че социалните и екологичните цели и задачи са въведени в рамката на процедурата за многостранно наблюдение, посочена в член 121 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в контекста на една укрепена процедура при макроикономически дисбаланси; счита, че включването на ЦУР на ООН и на социалния стълб в обхвата на европейския семестър ще изисква адаптирането на съществуващите показатели и създаването на нови, за да се наблюдават прилагането на икономическите, екологичните и социалните политики на ЕС, както и съгласуваността между политическите цели и бюджетните средства; призовава Комисията незабавно да разработи методология за проследяване на разходите във връзка с ЦУР на ООН, която да се използва за бюджета на ЕС, както и за оценка на инвестициите в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ); 3. посочва, че 10 години след въвеждането на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики дисбалансите в областта на заетостта и социалната сфера в ЕС, като например сегментацията на пазара на труда, разликите в заплатите, нарастващите неравенства и бедност, особено детската бедност, не са преодолени, а в действителност са се влошили, което показва, че публичните политики в някои от държавите членки не са имали достатъчно ливъридж за изграждането на стабилни системи за социална закрила и по-справедлив пазар на труда на ЕС и че са необходими по-активни и по-всеобхватни политики на равнището на ЕС; изразява твърдо убеждение, че подкрепата от ЕС трябва да надхвърля осигуряването на средства; подчертава, че е важно да се извлекат поуки от настоящата здравна и икономическа криза и в бъдеще да се действа проактивно; 4. подчертава, че трябва да бъде засилена демократичната отчетност за процеса на оценка на текущия европейски семестър; призовава Комисията и държавите членки да реформират финансовата правна рамка и процеса на европейския семестър, за да засилят демократичната отчетност и участието на Европейския парламент, да укрепят ролята и участието на европейските и националните социални партньори и да защитят целите за социален напредък, свързани със системите за социално подпомагане и качествената заетост, в бъдещите програми за корекции и в рамките на Европейския зелен пакт; 5. подчертава, че той следва да участва по-активно в процеса на европейския семестър, включително в специфичните за всяка държава препоръки; подчертава важната роля на един по-приобщаващ социален диалог със социалните партньори, гражданското общество, младежките организации, местните и регионалните органи при оформянето на европейския семестър; подчертава, че една ефективна, прозрачна, всеобхватна, ориентирана към постигането на резултати и основана на изпълнението методология за социално проследяване – която следва да бъде разработена за Механизма за възстановяване и устойчивост – ще подобри европейския семестър чрез по-добро отразяване на социалните, свързаните с пола и екологичните предизвикателства и поставянето им на равна основа с фискалната координация, и например чрез отделяне на повече внимание на агресивното данъчно планиране, намаляването на бедността, равенството между половете, социалната справедливост, социалното сближаване и сближаването във възходяща посока; 6. счита, че процесът на устойчив семестър трябва да се съсредоточи в еднаква степен върху следните три измерения: екологична устойчивост, икономическа устойчивост и социална устойчивост; отново заявява, че социалната устойчивост може да бъде постигната единствено чрез намаляване на неравенствата и бедността и чрез предоставянето на социални възможности и възможности за заетост и споделен просперитет; подчертава, че социалната справедливост, достойният труд срещу заплащане, гарантиращо жизнен минимум, равните възможности, справедливата мобилност и стабилните системи за социално подпомагане са съществени елементи от справедливия преход към устойчив и социален ЕС; призовава Комисията да направи внимателна оценка на измеренията в Годишния обзор за устойчив растеж, за да гарантира, че те са в пълно съответствие с член 3 от ДЕС, в който се поставя за цел ЕС да работи за устойчиво развитие, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален напредък, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда; призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат, заедно с Европейския парламент, върху справянето с тези предизвикателства, чрез екосоциални политики на ЕС, които съчетават споделен икономически просперитет, социален напредък и устойчиво развитие; Социалното измерение в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост 7. приветства приемането на Механизма за възстановяване и устойчивост; потвърждава, че Механизмът за възстановяване и устойчивост ще бъде свързан с процеса на европейския семестър; подчертава, че координацията между двата процеса трябва да бъде прозрачна и трябва да подкрепя общите цели на ЕС, като например прилагането на ЕССП, ЦУР на ООН, стратегията на ЕС за равенство между половете, Европейския зелен пакт и цифровия преход; подчертава, че европейският семестър, включително принципите на ЕССП, представлява рамката за определяне на националните приоритети за реформа и наблюдение на тяхното изпълнение; настоява, че реформите трябва да се основават на солидарност, интеграция, социална справедливост и справедливо разпределяне на богатството с цел създаване на качествена заетост и устойчив растеж, гарантиране на равенство и достъп до възможности и социална закрила, защита на уязвимите групи и подобряване стандарта на живот на всички хора в ЕС; 8. разбира, че държавите членки трябва да включат мерки за социално и териториално сближаване, за децата и младите хора в своите национални планове за възстановяване, за да получат достъп до фонда; отбелязва, че в Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост не са изрично определени крайни и междинни социални цели, нито са заделени конкретни средства за тях, но че съгласно приетия регламент Комисията следва да определи общите показатели, които да се използват за докладване относно напредъка и за целите на мониторинга и оценката на механизма, както и да определи методология за докладване на социалните разходи, включително за децата и младите хора, в рамките на механизма; изтъква особеното значение на показателите, свързани с прилагането на принципите на ЕССП, качествената заетост, социалното сближаване във възходяща посока, равенството и достъпа до възможности и социална закрила, образование и умения, и инвестирането в достъпа и възможностите за децата и младите хора, свързани с образованието, здравеопазването, храненето, заетостта и жилищното настаняване в съответствие с целите на гаранцията за децата и гаранцията за младежта; призовава Комисията да работи с Европейския парламент, социалните партньори и гражданското общество, в контекста на диалога за възстановяване и устойчивост, за определяне на съответните показатели в съответствие с тези, установени в резолюцията на Европейския парламент относно силна социална Европа за справедливи промени, за да се направи оценка на инвестициите и реформите, извършени в рамките на НПВУ, както и на предложените мерки за гарантиране на напредък към постигането на тези цели; 9. отбелязва, че държавите членки ще разработят свои собствени, съобразени със специфичните особености НПВУ въз основа на критериите и шестстълбовия подход на Механизма за възстановяване и устойчивост, както и приоритетите за инвестиции и реформи, набелязани като част от европейския семестър, в съответствие с техните национални програми за реформи, националните планове в областта на климата и енергетиката, плановете за справедлив преход, плановете за изпълнение на Гаранцията за младежта и споразуменията за партньорство и оперативните програми в рамките на фондовете на ЕС; припомня, че всяка държава членка трябва да включи в своята НПВУ подробно обяснение на начина, по който планът допринася за прилагането на ЕССП, както и на начина, по който той укрепва създаването на качествени работни места, социалното сближаване във възходяща посока, инвестициите в младите хора и децата, равенството между половете и равните възможности за всички; насърчава държавите членки също така да включат крайни и етапни цели, определени в социалната област, и да посочат очаквания размер на инвестициите в социалния напредък към тяхното постигане; подчертава, че националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да допринасят за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН, като се изпълнява стратегията на ЕС за устойчив растеж, както е посочено в Европейския зелен пакт, и се прилагат принципите на ЕССП; призовава държавите членки да използват изцяло потенциала, предлаган от общата клауза за дерогация, за да подкрепят дружествата, които изпитват затруднение и липса на ликвидност, по-специално като подобрят достъпа на МСП до публично и частно финансиране, да защитят работните места, заплатите и условията на труд на хората, работещи в ЕС, и да инвестират в хората и социалните системи; 10. призовава Комисията да включи социалните показатели, които са част от набора от социални показатели в рамките на европейския семестър, по-специално тези, свързани с достойния труд, социалната справедливост и равните възможности, стабилните социални системи и справедливата мобилност, в общите показатели, които ще се използват в Механизма за възстановяване и устойчивост за докладване относно напредъка и мониторинга и оценката на плановете, както и в методологията за докладване относно социалните инвестиции, включително за гаранцията за децата и гаранцията за младежта; подчертава, че Европейският парламент ще анализира обстойно делегирания акт, който Комисията ще представи по този въпрос, за да установи дали социалните показатели, наборът от показатели и социалната методология са в съответствие с целите и да потвърди, че няма нужда да се правят възражения; 11. счита, че стабилните социални системи, изградени върху силни икономически и социални структури, помагат на държавите членки да реагират по-ефективно и по справедлив и приобщаващ начин на сътресения и да се възстановяват по-бързо от тях; изтъква, че социалните системи допринасят да се гарантира, че европейските общества и всички, които живеят в ЕС, имат достъп до интегрираните услуги и икономическите ползи, от които се нуждаят, за да водят достоен живот, като обхващат следните области на интервенция: социална сигурност, здравеопазване, образование и култура, жилищно настаняване, заетост, правосъдие и социални услуги за уязвимите групи; подчертава освен това, че социалните системи играят ключова роля за постигането на устойчиво социално развитие, за борбата с бедността и социалното изключване и за насърчаването на равенството и социалната справедливост; предупреждава, че по време на кризата с COVID-19 социалните системи бяха подложени на безпрецедентен натиск, тъй като те не са създадени, за да покриват социалните нужди, предизвикани от извънредно здравно и икономическо положение; призовава държавите членки да укрепят, с помощта на ЕС, своите социални системи, така че тези системи да бъдат в състояние да функционират добре и да подпомагат цялото население, по-специално в ситуации на кризи или системни сътресения, включително чрез определяне на цели за социални инвестиции, съпоставими по амбициозност с цифровите и „зелените“ инвестиции; 12. призовава Комисията и държавите членки да разгледат в своите мерки за възстановяване нуждите на децата и да предприемат стъпки за гарантиране на равен достъп за всички деца до подкрепа от ранна възраст, обучение в областта на новите технологии, придобиването на умения и етичното и безопасно използване на цифрови инструменти, както и до възможности за социално, психично, културно и физическо благосъстояние; призовава Комисията да предложи амбициозна стратегия за борба с бедността и да разпредели по-голям бюджет за гаранцията за децата; призовава Комисията да гарантира, че предстоящата гаранция за децата гарантира равния достъп на децата до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, достойно жилищно настаняване и подходящо хранене; 13. счита, че реформите и инвестициите за устойчив растеж и насърчаване на справедливостта, изложени в НПВУ, трябва да са насочени към отстраняване на структурните слабости на социалните услуги и системите за социална закрила и да укрепват тяхната устойчивост; отново посочва значението на политиката на сближаване, която разглежда като стратегия за насърчаване и подкрепа на „цялостното хармонично развитие“ на държавите членки и регионите с цел засилване на социалното и икономическото развитие и социалното сближаване чрез намаляване на различията в рамките на ЕС, с акцент върху най-бедните региони; в този смисъл отбелязва, че реформите и инвестициите в социално и териториално сближаване следва да допринасят и за борбата с бедността и справянето с безработицата, да водят до създаването на висококачествени и стабилни работни места и до приобщаването и интеграцията на групите в неравностойно положение, както и да осигуряват възможност за засилване на социалния диалог и за укрепване на предприемачеството, социалната инфраструктура, системите за социална закрила и социалните системи; 14. счита, че за да се гарантира, че ЕС ще продължи да бъде стабилен, трябва да съсредоточим всички политики върху осигуряване на трайно възстановяване и избягване на преждевременното премахване на мерките и финансовите инструменти за подкрепа на дружествата и работниците и да ги укрепим където и когато е необходимо; приветства задействането на общата клауза за дерогация съгласно Пакта за стабилност и растеж поне до края на 2021 г.; очаква, че тя ще остане активирана, докато е налице съответната обосновка за активирането; настоява, че всички бъдещи програми за корекции следва да се съсредоточат върху устойчивия растеж и създаването на качествени работни места и да бъдат съгласувани и да не възпрепятстват реформите или инвестициите в социалния напредък за постигане на етапните и крайните цели в социалната област, формулирани в процеса на европейския семестър и НПВУ, по-специално напредъка към намаляване на бедността и неравенствата; отбелязва, че за да могат държавите членки да постигнат тези етапни и крайни цели в социалната област ще трябва да се гарантира финансова подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията и държавите членки да гарантират устойчиви инвестиции и да подкрепят МСП и техните служители в прехода към по-цифровизирана и по-екологосъобразна икономика и възобновяването на икономическата дейност, както и да обърнат необходимото внимание на МСП, като анализират възможните последици от политиките за фискална консолидация върху тях, тъй като МСП са един от основните двигатели на икономиката на ЕС и са жизненоважни за устойчивия растеж; 15. счита, че рамката за икономическо управление трябва да избягва процикличността, което би могло да доведе до увеличаване на бедността и неравенствата и до отклонение от социалните цели, договорени в Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава да се извърши предварителна оценка, в съответствие с член 9 от ДФЕС, на потенциалните отрицателни социални последици от деактивирането на общата клауза за дерогация; призовава Комисията и държавите членки, в контекста на диалога относно възстановяването и устойчивостта и Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, да работят заедно с Европейския парламент, за да бъдат предложени необходимите промени в икономическото управление, които да гарантират социален напредък и да защитят най-уязвимите групи, за да не понесат те последиците от евентуалните бъдещи програми за корекции; 16. признава, че Next Generation EU е от съществено значение, но изразява съжаление, че ограниченият размер на бюджета на ЕС, заедно с неговия основан на разходите характер и принцип на балансираност, означават, че функциите му за преразпределение и стабилизиране също са много ограничени; признава значението на социалната политика и политиката на сближаване и очаква тези политики да бъдат подсилени, ако възникнат повече потребности; подчертава, че следователно е още по-важно да се използват пълноценно всички възможности по линия на МФР, Next Generation EU и системата на собствените ресурси, за да се подкрепят приобщаващото национално възстановяване, социалната справедливост и екологичната, икономическата, социалната и приобщаващата устойчивост и за да се стимулират социалните политики и инвестиции, като същевременно бюджетът на ЕС се подсили с по-широк портфейл от собствени ресурси; 17. счита, че Next Generation EU, МФР и бюджетът на ЕС трябва да предвиждат инвестиции за социални цели, и по-специално за социален напредък, както е посочено в член 3 от ДЕС и член 9 от ДФЕС, като тези инвестиции са съпоставими по амбициозност с инвестициите в областта на екологогичния и цифровия преход, и счита, че намаляването на бедността и неравенствата следва също така да бъде съображение от общ характер във всички решения относно разходите; счита, че може да се наложи засилване на преразпределителните и стабилизиращите функции на бюджета на ЕС с цел солидно и приобщаващо възстановяване; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от всички възможности в рамките на МФР, Next Generation EU и системата на собствените ресурси, за да подкрепят социалните цели и социалната справедливост в националното си възстановяване с цел засилване на социалната амбиция както в МФР, така и в Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава държавите членки да ускорят изпълнението на програмите и фондовете на ЕС в съответствие с МФР за периода 2014 – 2020 г., както и незабавно да ратифицират Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053, и подчертава, че прилагането на пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси ще бъде от решаващо значение за връщането на сумите, изразходвани по Европейския инструмент за възстановяване, без неоснователно намаляване на разходите и инвестициите на ЕС в политики за заетост и социални политики в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г.; 18. приветства включването в рамките на европейския семестър на елементите, отнасящи се до специфичните дейности в секторите на образованието, културата, спорта и медиите, осъществявани по реда на Механизма за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията да следи отблизо докладите на държавите членки за напредъка по изпълнението на НПВУ в рамките на европейския семестър, за да може да се провери до каква степен са постигнати целите на Механизма за възстановяване и устойчивост; 19. подчертава, че в ГСУР за 2021 г. се посочва постигане на целта на ЕС за конкурентна устойчивост, но това понятие не е определено като цел в Договорите на ЕС, нито е включено в ЦУР на ООН; поради това призовава Комисията да изпълнява целите, определени в член 3 от ДЕС и членове 8 – 11 от ДФЕС, както и да бъде по-точна в дефиницията за устойчивост, разбирана като надхвърляща способността не само за устояване на предизвикателства и справяне с тях, но и за преминаване през преходи по устойчив, справедлив и демократичен начин(33); 20. изтъква, че социалният напредък е една от целите на ЕС, предвидени в член 3, параграф 3 от ДЕС; отбелязва, че споразумението за МФР трябва надлежно да отразява сериозните социални последици от пандемията от COVID-19 и необходимостта от стабилен отговор, с цел да се инвестира, за да се избегне допълнително увеличаване на безработицата, бедността и социалното изключване, и да се гарантира, че никой не е изоставен; подчертава необходимостта от превръщане на социалния напредък в инвестиционен приоритет заедно с екологичния и цифровия преход, за да бъдат защитени всички в нашите общества, по-специално най-уязвимите лица, по отношение на отрицателното въздействие на настоящата криза и за да се смекчи разрастването на неравенствата; припомня, че Комисията оценява необходимите инвестиции в социална инфраструктура на 192 милиарда евро, като на здравеопазването и дългосрочните грижи се падат 62% (57 милиарда евро за жилища на достъпни цени, 70 милиарда евро за здравеопазване, 50 милиарда евро за дългосрочни грижи и 15 милиарда евро за образование и учене през целия живот)(34); отново подчертава значението на проектите, които генерират положително социално въздействие и засилват социалното приобщаване; припомня, че плановете за социален напредък трябва да бъдат включени в НПВУ и се очертае прилагането на ЕССП и на социалните инвестиции, с цел да се намали недостигът на инвестиции в социална инфраструктура; подчертава ролята на Европейския парламент като съзаконодател и призовава да се вземе под внимание неговият принос, за да се гарантира демократичният контрол на плановете за възстановяване и устойчивост; призова държавите членки да въведат механизми, които гарантират диалог с регионалните социални партньори; 21. призовава държавите членки да увеличат разпределените за образование средства от брутния вътрешен продукт и да включат в своите НПВУ амбициозни инвестиции за всички равнища на образованието, включително за професионално образование и обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация, като условие за икономическо възстановяване, което насърчава социалното сближаване и се бори с неравенствата; Социално измерение 22. призовава Комисията и държавите членки да се справят активно с цифровото разделение в достъпа до обществени услуги, много от които бяха цифровизирани по време на пандемията от COVID-19, като осигурят подкрепа от ЕС, включително финансова подкрепа за социални иновации на местно равнище, за да направят обществените услуги по-лесно достъпни, включително изграждане на капацитет и увеличаване на мащаба на иновативни инициативи „от долу нагоре“ за електронно приобщаване и грамотност по отношение на данните, така че да се гарантира, че всеки човек в ЕС разполага с достъп до висококачествени, достъпни и лесни за ползване услуги от общ интерес; подчертава значението на по-нататъшното подобряване на цифровите умения и насърчаването на цифровата трансформация на предприятията и публичните администрации; подчертава, че цифровизацията на обществените услуги може да спомогне за улесняване на справедливата трудова мобилност, особено по отношение на координацията на системите за социална сигурност, и призовава държавите членки да поемат ангажимент за тази цифровизация; подчертава, че държавите членки следва също така да се съсредоточат върху иновациите и инвестициите в подобрена свързаност и инфраструктура за домакинствата в градските и селските райони и по протежение на основните транспортни коридори; 23. призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да укрепят цифровата си инфраструктура, свързаността си и образователните методи, използвани в техните училища, университети и учебни центрове, да ускорят реформите за осъществяване на цифровата трансформация, като по този начин гарантират, че всеки човек в ЕС може да се възползва от тях, и да положат особени усилия, за да гарантират достъпността на онлайн образованието за всички; припомня в този контекст необходимостта от подходящо обучение на учителите, обучаващите и родителите, които играят основна роля при цифровата трансформация, особено по отношение на новите формати като дистанционно и смесено обучение; изтъква необходимостта от задълбочена оценка на въздействието на прекомерното излагане на цифровия свят и призовава за мерки, които да спомагат за по-доброто разбиране на свързаните с цифровите технологии рискове, които биха могли да засегнат по-специално децата и младите хора; подчертава, че в дългосрочен план достъпът до цифрово и онлайн образование няма за цел да служи като заместител, а по-скоро като допълнение към прякото взаимодействие между учителите и учащите се, тъй като само присъственото обучение може да гарантира ефективно придобиването на междуличностни и социални умения; 24. подчертава, че е необходимо Комисията и държавите членки да събират по-добри и по-хармонизирани данни за броя на бездомните хора в ЕС, тъй като това представлява основата на всяка ефективна публична политика; 25. подчертава, че инвестициите в областта на социалните права са важни, също както и опитите за интегриране на принципите, залегнали в ЕССП, като надлежно се вземе предвид различната социално-икономическа среда, многообразието на националните системи и ролята на социалните партньори; 26. изразява загриженост относно големите суми данъчни приходи, които не са събрани поради избягване на данъци в големи размери; призовава Съвета да ускори преговорите по законодателството относно публичното отчитане по държави и общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък и да преразгледа критериите както по отношение на групата „Кодекс за поведение“ за данъчно облагане на предприятията, така и по отношение на списъка на ЕС на неоказващите съдействие юрисдикции; 27. призовава Комисията и Съвета да положат всички усилия за борба с данъчните измами и избягването на данъци, както и ефективно да противодействат на вредните данъчни практики, възприети от някои държави членки; 28. изразява съжаление, че начинът на представяне на данните в съвместния доклад за заетостта не е ясен и че данните често са неокончателни или трудни за сравнение по отношение на развитието на заплатите, производителността, капиталовия доход и печалби, субсидиите и данъчните облекчения за дружествата, както и данъчната тежест върху труда и капитала; предупреждава, че многофакторната производителност не се измерва; призовава държавите членки да включат индекса за равенство между половете като един от инструментите на европейския семестър и да анализират структурните реформи от гледна точка на свързаните с пола аспекти; припомня, че за да се разбере новото търсене, поведение и реагиране, е необходимо да се подобрят съществуващите и новите форми за събиране, наблюдение и използване на данни и доказателства; изразява загриженост относно липсата на референтни показатели за борба с дискриминацията и расизма и за гарантиране на равни възможност и на достоен живот за всички групи, включително децата и достъпа им до образование; призовава Комисията да засили прилагането на законодателство, политики и практики за борба с дискриминацията с цел ефективното противодействие на дискриминацията на всички основания, включително антиромските настроения, и да запази социалното, психичното, културното и физическото благосъстояние в мерките за възстановяване; 29. призовава Комисията и държавите членки да разработят пакет за устойчива качествена заетост, като вземат предвид различни форми на национални практики и ролята на социалните партньори и колективното договаряне, включително законодателни инициативи, насочени не само към увеличаване на заплатите, но и към гарантиране на достойни условия на труд за всички, с особен акцент върху работата от разстояние, правото на изключване, равновесието между професионалния и личния живот, психичното благоденствие на работното място, родителския и свързания с полагането на грижи отпуск, здравословните и безопасни условия на труд, правата на работещите чрез платформи, осигуряване на качествени работни места за работниците от критично значение и укрепване на демокрацията на работното място и ролята на социалните партньори и колективното договаряне; подчертава, че създаването на качествена заетост е една от целите, включени в регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, и че това трябва да се осъществи чрез всеобхватен пакет от реформи и инвестиции, както и мерки за гарантиране на стабилни договори, достойно заплащане, минимални равнища на обхвата на колективното договаряне и на социалната закрила, включително достойни пенсии над прага на бедността; призовава Комисията да включи тези показатели в насоките за оценка на социалния напредък в НПВУ; посочва, че реформите на пазара на труда, които са предприети като част от НПВУ, трябва да са в съответствие с постигането на тези цели; 30. отбелязва, че макроикономическите политики, които гарантират високи равнища на качествена заетост, както и справедливо данъчно облагане, са от съществено значение за устойчивостта на нашите национални пенсионни системи в демографския контекст на застаряващото население на държавите членки; подчертава необходимостта от допълнителна подкрепа за работниците и предприятията, тъй като държавите членки продължават да се опитват да постигнат макроикономическа стабилност след кризата, предизвикана от COVID-19; призовава за координиран подход на равнището на ЕС, за да се избегне нелоялната и нездрава конкуренция в областта на разходите за труд и да се засили социалното сближаване във възходяща посока за всички; 31. подчертава, че социалният диалог и колективното договаряне са ключови инструменти, които помагат на работодателите и синдикатите да установят справедливи заплати и условия на труд, и че силните системи за колективно договаряне повишават устойчивостта на държавите членки по време на икономическа криза; твърдо вярва, че демократичното, устойчиво и социално справедливо възстановяване следва да се основава на социален диалог, включително колективно договаряне; отново заявява своето становище, че държавите членки следва да предприемат мерки за насърчаване на висока степен на участие в профсъюзи, както и за обръщане на тенденцията на намаляване на обхвата на колективното договаряне; изтъква, че е важно да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени посредством адекватни минимални работни заплати, както и от закона или колективни споразумения, които гарантират, че те имат достоен стандарт на живот, където и да работят; приветства в тази връзка предложението на Комисията за директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, което има за цел да се разшири обхватът на колективното договаряне и да се гарантира, че работниците в Европейския съюз са защитени с минимални работни заплати, определени на адекватни равнища; 32. призовава държавите членки да предприемат мерки за насърчаване на ефективния достъп до системите за социална закрила, за да се гарантират подходящи минимални равнища на социална закрила за всички работници (по-специално уязвимите работници, като например тези с нестандартни форми на заетост, самостоятелно заетите лица, мигрантите и лицата с увреждания), по-специално като следват Препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила(35); приветства още веднъж приемането на тази препоръка като първа мярка и ангажимента на Комисията за укрепване на системите за социална закрила в ЕС, но подчертава необходимостта от превръщане на всеобщия достъп до социална закрила в реалност, особено при настоящите трудни обстоятелства; призовава държавите членки да разработят и засилят стимули за увеличаване на възможностите за заетост на по-възрастните работници, като същевременно гарантират адекватността и устойчивостта на пенсионните системи; 33. призовава Комисията да отдаде приоритет на публикуването на своята стратегия за правата на хората с увреждания и настоятелно призовава държавите членки да вземат под внимание и да работят за компенсиране на непропорционалното отрицателно въздействие на предприетите в контекста на пандемията мерки върху уязвимите групи; 34. припомня, че кризата, предизвикана от COVID-19, изложи на безпрецедентен натиск системите за обществено здравеопазване на държавите членки, което подчертава голямото значение на адекватното финансиране, по-специално чрез оптимално използване на Механизма за възстановяване и устойчивост, с цел повишаване на капацитета във връзка с готовността за действия при криза и укрепване на социалната и институционалната устойчивост, както и голямото значение на капацитета, достъпността, ефективността и качеството на общественото здраве и разполагащите с достатъчно персонал системи за здравеопазване, включително за да се ускори координираното разпределение и навременният достъп до ваксини за всички държави членки и за всички хора; приветства изграждането на силен здравен съюз на ЕС в това отношение; призовава държавите членки да гарантират равен и всеобщ достъп до висококачествено здравеопазване, включително профилактика, дългосрочни грижи и укрепване на здравето, със специален акцент върху качествените грижи за по-възрастните хора, по-специално чрез целенасочени инвестиции в тази област и прекратяване на несигурността и злоупотребата с временна работа в сектора на здравеопазването; 35. подчертава, че справянето с пандемията е предпоставка за социалното и икономическото възстановяване и за ефективността на усилията за възстановяване; приветства разработването на ваксини срещу COVID-19, но изразява дълбока загриженост относно сериозните случаи на неспазване на графиците за производство и доставка; призовава ваксините срещу COVID-19 да бъдат третирани на практика като обществени блага, които са гарантирани за всички; призовава Комисията и държавите членки да преодолеят пречките и ограниченията, произтичащи от патентите и правата на интелектуална собственост, за да гарантират широкото производство на ваксини и своевременното им разпространение сред всички държави и всички хора; 36. припомня, че разликата в заетостта, разликата в заплащането и разликата в пенсиите на жените и мъжете продължава да бъде изключително голяма; подчертава, че процесът на европейския семестър и Механизмът за възстановяване и устойчивост следва да допринасят за справянето с тези предизвикателства; призовава за укрепване на равенството между половете чрез интегриране на принципа на равенство между половете и призовава Комисията да ускори въвеждането на ефективна, прозрачна, всеобхватна, ориентирана към постигането на резултати и основана на изпълнението методология за всички програми на ЕС; приветства намерението на Комисията да въведе обвързващи мерки за прозрачност в заплащането, включително индекс за равното заплащане между жените и мъжете; настоятелно призовава за бързото приемане на тези мерки, с цел да се избегнат допълнителни неравенства, основани на пола; призовава държавите членки и Комисията да подкрепят предприемачеството сред жените и да улеснят достъпа до финансиране за тях; призовава държавите членки да деблокират преговорите в Съвета за Директивата относно жените в управителните съвети; 37. призовава Комисията в бъдеще да разшири специфичните за всяка държава препоръки, като се включи резултатът по отношение на участието на социалните партньори в механизмите за определяне на заплатите и ефективността на това участие; 38. подчертава, че своевременното, ефективно и справедливо прилагане на програмата на ЕС за уменията е от решаващо значение за подпомагането на заетостта в здравните системи и за справянето с недостига на умения в нови сфери на работа; предупреждава обаче, че програмата за умения не е достатъчна за справяне с нарастващата несигурност на заетостта и с бедността на работещите на пазара на труда в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се развиват висококачествени, достъпни и приобщаващи умения и професионално обучение чрез получаване и взаимно признаване на квалификации и признаване и валидиране на компетентности, учебни резултати и дипломи на всички равнища на образованието, както и чрез неформално учене с персонализирана подкрепа и активно осведомяване, особено за най-маргинализираните групи в обществото, като по този начин се избягва създаването на стереотипи; подчертава необходимостта от насърчаване на практиките за учене през целия живот в ЕС, тъй като това ще послужи като съществен елемент за прехода към цифрова, екологосъобразна, конкурентоспособна и устойчива икономика на ЕС; 39. припомня значението на програмите на ЕС, като например гаранцията за младежта, чийто пакет наскоро беше увеличен; призовава държавите членки бързо да приложат тази програма в тясна координация с фондовете на ЕС, като например Европейския социален фонд плюс, за да се справят с положението на младежите, незаети с работа, учене или обучение, като се обърне специално внимание на хората, живеещи в селски райони и региони с природни или демографски ограничения на техните пазари на труда, за да се гарантира, че всички млади хора на възраст под 30 години получават качествено предложение за работа, продължаване на образованието, професионално образование или обучение, могат да развият уменията, необходими за възможности за заетост в широк кръг сектори, или получат предложение за платено чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като са останали без работа или са напуснали формалното образование; 40. насърчава държавите членки да приспособят временно схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата към затварянето на учебните заведения, когато затварянето е необходимо за борбата с пандемията, за да се гарантира поддържане на здравословни хранителни навици на децата през тези периоди, да се предотврати недохранването на тези, които са в риск от бедност и социално изключване, а също така да се подкрепят местните производители; 41. подчертава голямото значение на хоризонталната координация между програмите на ЕС и националните мерки за социална справедливост и равенство, социално развитие, борба с риска от бедност и социално изключване, включително детската бедност и бедността на работещите, както и предотвратяване на възникването на недостиг на умения и неравенство в доходите; посочва, че Европейският социален фонд е отличен пример за горепосочената хоризонтална координация; същевременно категорично подчертава, че социалното въздействие и въздействието върху заетостта следва да бъдат хоризонтално съображение във всички програми за разходи; 42. подчертава, че функциите на бюджета на ЕС за подкрепа и получаване и отпускане на заеми, и по-специално Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (схемата SURE), са отлични примери за това как кредитният капацитет и репутацията на бюджета на ЕС могат да се използват в подкрепа на действията на държавите членки в съответствие с приоритетите на ЕС, особено в извънредните обстоятелства, породени от една здравна и икономическа криза, която няма прецедент в историята на ЕС; 43. призовава за по-добра координация между политиките в областта на околната среда, икономическите и социалните политики и между различните фондове за възстановяване и структурните фондове, за да се подобрят полезните взаимодействия и да се увеличат ресурсите за социални инвестиции, включително тези, насочени към работещите на първа линия по време на кризата, например работниците от критично значение, като се включи принципът никой да не бъде изоставен; призовава Комисията и държавите членки да включат всички съответни национални, регионални и местни органи, на тяхното съответно равнище, в планирането и изпълнението на свързаните с европейския семестър действия, по-специално в областта на здравните и социалните дейности, които често попадат извън обхвата на икономическите и фискалните съображения; 44. приветства включването в европейския семестър на финансовата достъпност на жилищата; призовава Комисията да предложи рамка на ЕС за национални стратегии за борба с бездомността и в допълнение призовава държави членки да възприемат принципа „Housing First“ („Жилище преди всичко“), който спомага за значително намаляване на нивото на бездомност, като се отдава приоритет на осигуряването на постоянно жилищно настаняване на бездомните хора, предлагат се начини за справяне с енергийната бедност, спира се отстраняването от жилища и криминализирането на бездомността; освен това подчертава необходимостта от събиране на по-добри и по-хармонизирани данни относно бездомните хора в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да изготвят конкретни предложения за адекватно справяне с проблема на енергийната бедност в контекста на Европейския зелен пакт; 45. призовава Комисията да представи инструмент за смекчаване на последиците от асиметричните сътресения, който да бъде ефективен в дългосрочен план, като например адекватна и осъществима схема за (пре)застраховане срещу безработица, която да може да подкрепи националните схеми, когато част от ЕС преживява временно икономическо сътресение; подчертава първостепенното значение на подкрепата на инвестициите и достъпа до финансиране в ЕС за подпомагането на МСП, които изпитват затруднения по отношение на платежоспособността, създаването на качествена заетост в стратегически сектори и насърчаването на териториалното, икономическото и социалното сближаване в ЕС; изтъква факта, че новият Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, предназначен за съкратените работници, би могъл да бъде мобилизиран за смекчаване на последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, върху заетостта; следователно призовава държавите членки бързо да внесат в Комисията искания за финансиране, за да подпомогнат работниците в ЕС, загубили своята работа вследствие на COVID-19, да се пренасочат, да се преквалифицират и да се приобщят повторно на пазара на труда; 46. приветства факта, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията се използва също така, за да се предприемат мерки в отговор на пандемията, като се окаже подкрепа за нуждите от преструктуриране на дружествата от ЕС; отбелязва, че ограничението за достъпа до фонда във връзка с броя на уволнените работници беше намалено до минимум 200, както и че този европейски инструмент би могъл да помогне за финансирането на персонализирани мерки за подкрепа, като например съобразени с индивидуалните потребности курсове за обучение и програми за преквалификация и повишаване на квалификацията; призовава участващите институции на ЕС да бъдат гъвкави и да анализират бързо исканията за задействане, като се гарантира, че времето за мобилизиране на фонда е сведено до минимум; 47. подчертава, че явлението „изтичане на мозъци“ увеличава разликите в икономическото и социалното развитие в рамките на ЕС; призовава Комисията да оцени изтичането на мозъци в някои региони и сектори и да предложи мерки за подкрепа, когато е необходимо, както и да подкрепя мобилните работници чрез гарантиране на свободното движение на работниците, без ограничения, и засилване на преносимостта на правата и правните претенции; изисква от Комисията да представи предложение за цифров социалноосигурителен номер в ЕС; 48. отбелязва, че на медийния сектор, който играе ключова роля в нашите демокрации, трябва да се предостави специфична подкрепа по начин, който зачита и насърчава свободата и плурализма на медиите в момент, когато онлайн средата е доминирана във все по-голяма степен от няколко големи участника с нарастваща пазарна мощ и подвижни данъчни основи, понякога в ущърб на способността на много от по-малките предприятия от ЕС да стартират и разширят дейността си в рамките на единния пазар, както се подчертава в съобщението на Комисията относно годишната стратегия на ЕС за устойчив растеж за 2021 г.(36); насочва вниманието на държавите членки към конкретните мерки, посочени в плана за действие на Комисията в областта на медиите, оповестен на 3 декември 2020 г., за подпомагане на секторите на телевизионното и радиоразпръскване, на информационната издателска дейност и на киното, така че да се възстановят от големите загуби на приходи от реклама, дължащи се на наложените от пандемията ограничения на свободата на движение, и за стимулиране на производството и разпространението на цифрово съдържание; 49. отбелязва, че следва да се обмислят справедливи условия за дружествата, които желаят да получат достъп до публични средства и подкрепа, за да се избегне оказването на такава подкрепа на дружества, установени в юрисдикция, посочена в приложение I към Заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели(37), и отбелязва, че те не следва да нарушават колективното договаряне, участието на работниците или съвместната работа в процесите на вземане на решения в дружеството в съответствие с националното законодателство и практика, както и че това следва да зависи от поддържането на еднакво равнище на условията и правата на труд и заетост, включително защита срещу уволнения и намаляване на заплатите, неизплащане на премии на ръководителите или дивиденти на акционерите; 50. подчертава, че поради това оценката на принципите на правовата държава и ефективността на съдебната система следва да продължат да бъдат включени в европейския семестър; o 51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Положението в източната част на Демократична република Конго и убийството на италианския посланик Лука Атаназио и неговия антураж |
| |||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид своите предходни резолюции относно Демократична Република Конго (ДРК), и по-специално резолюцията от 18 януари 2018 г.(1) със същото заглавие и резолюцията от 17 септември 2020 г. относно случая на д-р Денис Муквеге в Демократична република Конго(2), – като взе предвид изявлението относно ДРК от 22 февруари 2021 г. на говорителя на генералния секретар на ООН, – като взе предвид изявлението от 20 май 2020 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно положението със сигурността в Итури, – като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално Резолюция 2463 от 29 март 2019 г. за удължаване на мандата на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) до 20 декември 2019 г., – като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/2033 на Съвета от 10 декември 2020 г. за изменение на Решение 2010/788/ОВППС относно ограничителни мерки срещу ДРК(3), – като взе предвид мерките, определени в Резолюция 2528 на Съвета за сигурност на ООН от 25 юни 2020 г. относно подновяване на мерките за оръжейното ембарго срещу ДРК, наложени от Резолюция 2293(2016) на Съвета за сигурност на ООН, до 1 юли 2021 г. и продължаване на мандата на Групата от експерти, установена по силата на Резолюция 1533(2004), до 1 август 2021 г., която поднови до 1 юли 2021 г. поредица от санкции, като оръжейно ембарго за въоръжените групировки в ДРК, забрана за пътувания на отделни лица и замразяване на активите на лица и дружества, посочени от Комитета по санкциите, – като взе предвид доклада на ООН от август 2010 г. относно картографирането, документиращо най-тежките нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени на територията на ДРК между март 1993 г. и юни 2003 г., – като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар по правата на човека на ООН и MONUSCO от 6 юли 2020 г., озаглавен „Нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от въоръжени групи на Алианса на демократичните сили и от членове на силите за отбрана и сигурност в територията Бени, провинция Северен Киву, и териториите Ируму и Мамбаса, провинция Итури, между 1 януари 2019 г. и 31 януари 2020 г.“, – като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони (Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони)(4), – като взе предвид Споразумението за партньорство от 23 юни 2000 г. между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону)(5), – като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, приета на 27 юни 1981 г. и влязла в сила на 21 октомври 1986 г., – като взе предвид Конституцията на Демократична република Конго, приета на 18 февруари 2006 г., – като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, – като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, – като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността, A. като има предвид, че на 22 февруари 2021 г. Лука Атанасио, италианският посланик в ДРК, шофьорът му Мустафа Миламбо и Виторио Яковачи, италиански военен полицейски служител, са били убити от въоръжени лица по време на нападение срещу техния конвой; като има предвид, че посланикът и неговият персонал са пътували в превозно средство на ООН от Гома, за да посетят училищен проект на Световната продоволствена програма (СПП) на ООН в Ручуру; като има предвид, че маршрутът е бил по шосе, което преди това е било определено като безопасно за пътуване без екип за сигурност; Б. като има предвид, че горски пазачи от националния парк „Вирунга“ са се опитали да спасят живота на посланика и на антуража му; като има предвид, че самите горски пазачи работят под постоянна заплаха от отвличания и убийства от бунтовнически групи; като има предвид, че при нападение през януари 2021 г. в Ниамитвитви са били убити шестима горски пазачи, а седми пазач е бил ранен; като има предвид, че през април 2020 г. при засада са били убити 12 горски пазачи и петима цивилни граждани; В. като има предвид, че тежкото положение със сигурността в източната част на ДРК продължава да се влошава, по-специално по границата между Итури, Южно Киву и Северно Киву; като има предвид, че приблизително 120 въоръжени групировки, включително Демократичните сили за освобождение на Руанда, Алиансът на демократичните сили и Отбрана-Ндума на Конго-Ренове, действат в региона, като се борят за достъп до природни ресурси, включително минерали, и контрол над тях и са отговорни за отвличания, убийства, изтезания и сексуално насилие; Г. като има предвид, че насилието в източната част на ДРК е причинило над 2 000 жертви през 2020 г.; като има предвид, че от началото на 2021 г. насилието се увеличи още повече; като има предвид, че цивилните лица, по-голямата част от които са жени и деца, са обект на повтарящо се насилие, довело до смъртта на над 150 души между 11 декември 2020 г. и 10 януари 2021 г.; като има предвид, че през първите два месеца на 2021 г. над 100 души са били отвлечени, а много други са били ранени; като има предвид, че са били разрушени медицинска инфраструктура и природни ресурси и че се твърди, че са били подпалени къщи; като има предвид, че хуманитарните последици от това насилие са повод за безпокойство; като има предвид, че към днешна дата в ООН са регистрирани над 67 000 разселени лица; Д. като има предвид, че според службата за проследяване на сигурността в Киву са докладвани 152 убийства на цивилни лица, 61 отвличания за откуп и 34 случая на отвличане в Северно и Южно Киву от 1 януари 2021 г. насам; Е. като има предвид, че на 12 март 2017 г. въоръжени мъже екзекутираха двама следователи от ООН – шведката Зайда Каталан и американеца Майкъл Шарп, а така също и техния преводач Бейту Чинтела – докато документираха нарушения на правата на човека в централния регион Касаи в ДРК; Ж. като има предвид, че ДРК има едно от най-високите равнища на вътрешно разселване в света; като има предвид, че над пет милиона души са били разселени в границите на страната поради несигурност; като има предвид, че много жени и деца живеят в несигурни условия, спят на открито или в пренаселени обществени пространства и са изложени на риск от тормоз, нападения или сексуална експлоатация; като има предвид, че разселените лица често не получават основни животоспасяващи услуги и са изложени на риск от недохранване и заболявания; като има предвид, че на 4 февруари 2021 г. в провинция Северно Киву беше обявена епидемия от ебола; З. като има предвид, че Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси докладва за увеличаване броя на отвличанията и нападенията над хуманитарни работници и конвои, което е принудило хуманитарните организации да отложат предоставянето на помощ и да преустановят дейността си; като има предвид, че членовете на гражданското общество, включително активисти, журналисти и защитници на правата на човека, продължават да се сблъскват с тормоз, сплашване и нападения; като има предвид, че много от тях рискуват живота си, за да защитават свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение; И. като има предвид, че мандатът на MONUSCO изтича на 20 декември 2021 г., и като има предвид, че режимът на санкции за ДРК, установен с Резолюция 1533 на ООН, изтича на 1 юли 2021 г.; като има предвид, че числеността на военните сили и бюджетът, отпуснат на MONUSCO, продължават да бъдат намалявани; Й. като има предвид, че през декември 2020 г. ЕС поднови целенасочените санкции срещу единадесет длъжностни лица от ДРК, отговорни за нарушения на правата на човека; К. като има предвид, че докладът на ООН относно картографирането, публикуван през 2010 г., документира 617 потвърдени сериозни нарушения на правата на човека в източната част на ДРК между 1993 г. и 2003 г.; като има предвид, че докладът съдържа редица препоръки, които до голяма степен не са изпълнени; като има предвид, че безнаказаността продължава да е сериозен проблем; 1. осъжда най-категорично убийството на Лука Атанасио, Мустафа Миламбо и Виторио Яковачи, като изразява най-дълбоката си съпричастност към семействата на жертвите, правителството на Италия и националните служители на СПП; изразява съжаление по повод на загубата на човешки живот и убийствата на невинни цивилни граждани; 2. призовава за провеждане на задълбочено, независимо и прозрачно разследване на обстоятелствата около убийствата; приветства ангажимента на президента Чисекеди за започване на разследване и настоятелно призовава правителството на ДРК и ръководителите на провинциите да сътрудничат изцяло на италианските органи и на Организацията на обединените нации; 3. подчертава, че правителството на ДРК носи основната отговорност да гарантира сигурността на своята територия и да защитава населението си, като същевременно спазва принципите на правовата държава, правата на човека и международното хуманитарно право, включително защитата от престъпления срещу човечеството и военни престъпления; 4. настоява категорично, че органите на ДРК трябва да увеличат усилията си за прекратяване на въоръжените нападения срещу цивилни граждани и че те трябва щателно, независимо, ефективно и безпристрастно да разследват всички убийства и да изправят виновните пред правосъдието в справедлив съдебен процес; 5. остро осъжда сериозните нарушения на правата на човека и хуманитарното право, извършени от местни милиции в източната част на ДРК; настоятелно призовава правителството на ДРК да създаде механизъм за правосъдие и отчетност за лицата, отговорни за нарушенията на правата на човека, документирани в доклада на ООН относно картографирането, както и за други престъпления, извършени в ДРК, които се считат за тежки съгласно международното право и международното хуманитарно право; 6. настоятелно призовава президента Феликс Чисекеди да спази ангажимента си да гарантира, че лицата, отговорни за убийствата на следователите от ООН Зайда Каталан и Михаел Шарп и техния преводач Бейту Чинтела, са подведени под отговорност, и призовава за пълна прозрачност в това разследване; 7. изразява загриженост във връзка с продължаващите сериозни нарушения на правата на човека и нарушения на международното хуманитарно право срещу цивилното население в източната част на ДРК, включително екзекуции по бързата процедура, сексуално и основано на пола насилие, масово набиране и използване на деца от въоръжени групировки, както и убийствата на цивилни лица от членове на силите за сигурност на ДРК; подчертава, че тези действия биха могли да представляват военни престъпления съгласно международното право; изразява съжаление относно постоянната заплаха от насилие, на която са подложени местното население, хуманитарните работници и работниците в областта на развитието, международните организации, дипломатическата общност и защитниците на правата на човека, действащи в източната част на ДРК; 8. изразява изключителна загриженост във връзка с продължаващите равнища на безнаказаност в страната; отбелязва, че непредприемането на мерки срещу безнаказаността на лицата, извършили нарушения на правата на човека, само затвърждава по-нататъшните злоупотреби; настоятелно призовава органите на ДРК бързо да изправят пред съда извършителите на нападението от 22 февруари 2021 г. и да предприемат сериозни стъпки за постигане на правосъдие в условията на преход; 9. отново призовава за постигане на напредък по препоръките от доклада на ООН относно картографирането, по-специално препоръката за създаване на специализирани смесени камари в съдилищата на ДРК, за да се даде възможност за сътрудничество между съдебната система на ДРК и международната общност за наказателно преследване на нарушенията на правата на човека; призовава за укрепване на националния правосъден сектор като цяло с цел наказателно преследване на престъпления, които са причинили сериозни нарушения на правата на човека; 10. осъжда нарушенията на правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, извършени от силите за сигурност и отбрана; призовава органите на ДРК да свалят от заеманата от тях длъжност служителите на силите за сигурност и други служители на изпълнителната власт, за които ООН и организации от ДРК и международни организации за защита на правата на човека съобщават, че са участвали в сериозни нарушения на правата на човека; призовава за създаване на официален механизъм за проверка като част от по-широките усилия за реформа в сектора на сигурността, за да се гарантира, че се наемат най-подходящите кандидати и че силите за сигурност действат в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; призовава органите да прекратят всякаква подкрепа от служители на силите за сигурност и политически лидери за въоръжените групировки и да гарантират, че лицата, отговорни за тази подкрепа, са подведени под отговорност в справедлив съдебен процес; 11. призовава правителството на ДРК да възприеме подход на нулева толерантност към сътрудничеството между политическите лидери, въоръжените сили и полицията и въоръжените групировки; 12. призовава органите на ДРК спешно да създадат ефективна програма за демобилизация, разоръжаване и реинтеграция и стратегия за справяне с въоръжените групировки, с дългосрочна подкрепа за предотвратяване на завръщането на бивши бойци; настоятелно призовава органите на ДРК да предоставят критична хуманитарна помощ на стотиците демобилизирани бойци, които понастоящем са разположени в лагери за демобилизация, разоръжаване и реинтеграция, без почти никакви доставки на храна и без достъп до подходящи медицински грижи; 13. подчертава решимостта на MONUSCO да продължи да полага максимални усилия, за да гарантира защитата на цивилното население в съответствие с мандата си и да подкрепя националните усилия за укрепване на мира и стабилността в страната; отбелязва, че ролята на мисията следва да бъде потвърдена чрез ясен мандат, в който трябва да бъдат постигнати референтни показатели, свързани със сигурността, преди евентуалното ѝ оттегляне от региона; 14. припомня, че насилието в източната част на ДРК е тясно свързано с търговията със суровини; подчертава, че всеки стопански, индивидуален или държавен или свързан с държавата участник, който допринася за извършването на такива престъпления, трябва да бъде подведен под съдебна отговорност; приветства влизането в сила на Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони през януари 2021 г.; подчертава, че този регламент запазва ДРК в списъка на държавите, считани за засегнати от конфликти и високорискови; отбелязва, че най-голямото предизвикателство остава непромишленият добив на злато, чието управление е източник на нестабилност в региона; подчертава неотложната необходимост от предприемане на допълнителни действия за задължителна надлежна проверка и отговорно бизнес поведение от страна на предприятията, развиващи дейност в зони на конфликт; 15. подчертава необходимостта от предприемане на допълнителни усилия за спиране на финансирането за въоръжени групировки, участващи в дестабилизиращи дейности чрез незаконна търговия с природни ресурси, включително злато или продукти от дивата флора и фауна; 16. изразява дълбоката си загриженост във връзка със сигурността и хуманитарното положение, особено неотдавнашното увеличение на броя на вътрешно разселените лица в ДРК, което продължава да оказва сериозно въздействие върху цивилното население; припомня дълбоката си загриженост във връзка с продължаващите военни действия на чуждестранни и местни въоръжени групировки и контрабандата на природни ресурси от ДРК; призовава всички международни инвеститори, включително Китай, да спазват изцяло международното право, стандарти и най-добри практики в областта на отговорното минно дело; 17. осъжда убийствата на горските пазачи в парк „Вирунга“ по време на нападенията, извършени през 2020 г.; настоятелно призовава правителството на ДРК да разоръжи бунтовниците и да възстанови сигурността в региона на парка; 18. приветства публикацията на Съвета за сигурност на ООН от 14 януари 2021 г., озаглавена „Стратегия на ООН за укрепване на мира, предотвратяване на конфликти и разрешаване на конфликти в региона на Големите африкански езера“; настоятелно призовава участващите страни да продължат трансграничното сътрудничество, включително чрез Службата на специалния пратеник на ООН за региона на Големите африкански езера, за справяне с насилието, нарушенията на правата на човека и безнаказаността в източната част на ДРК; 19. призовава правителството на ДРК да гарантира по-добро управление на всички равнища на държавата и обществото, включително публичните финанси и борбата срещу корупцията; призовава механизмът на ЕС за санкции да се използва за борба с корупцията; подчертава значението на организирането на надежден изборен процес през 2023 г. и гарантирането на устойчива сигурност в източната част на ДРК; 20. призовава ЗП/ВП, делегацията на ЕС и мисиите на ЕС в ДРК да повишат видимостта на подкрепата си за защитниците на правата на човека, изложени на риск в ДРК, като използват всички налични инструменти (политически, дипломатически и финансови) като защитна мярка, за да бъде осигурено признаване на тяхната работа в областта на правата на човека и отчитане на важната им роля на защитници на правата на човека, борещи се за стабилност и мир в региона, и по целесъобразност да улеснят издаването на извънредни визи и да предоставят временен подслон в държавите членки; 21. призовава Европейския съюз да увеличи финансирането за ДРК, за да се преодолее крайно недостатъчното финансиране на агенциите на ООН, които работят с местните органи и общности за защита на цивилното население; 22. набляга силно на необходимостта от установяване на трансгранично сътрудничество в региона на Големите африкански езера и установяване на регионална стратегия от съседните държави за справяне с насилието и нарушенията на правата на човека в ДРК; призовава мисията по линия на общата политика за сигурност и отбрана в региона на Големите африкански езера да допринесе за стабилизиране на условията на сигурност и подобряване на хуманитарното положение; 23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Съвета на министрите и Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ–ЕС, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго и на Африканския съюз и неговите институции.
| ||||||||||||||||||
| Положението с правата на човека в Кралство Бахрейн, по-специално случаите на осъдени на смърт затворници и защитници на правата на човека |
| |||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид предишните си резолюции относно Бахрейн, по-конкретно резолюцията от 14 юни 2018 г. относно положението с правата на човека в Бахрейн, и по-специално случая на Набел Раджаб(1), и резолюцията от 16 февруари 2017 г. относно екзекуциите в Кувейт и Бахрейн(2), – като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 юли 2020 г. относно потвърждаването на смъртните присъди в Бахрейн, от 10 юни 2020 г. относно освобождаването на защитника на правата на човека Набел Раджаб, от 9 януари 2020 г. относно потвърждаването на смъртната присъда на двама граждани на Бахрейн и от 27 юли 2019 г. относно екзекуциите на Али ал-Араб и Ахмед ал-Малали, – като взе предвид изявлението от 12 февруари 2020 г. на Анес Каламар, специален докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, Финула Ни Олан, специален докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в рамките на борбата с тероризма, и Нилс Мелцер, специален докладчик на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в което те призоваха Бахрейн да отмени смъртните присъди срещу Мохамед Рамадан и Хюсеин Муса, – като взе предвид съвместното изявление от 10 октомври 2019 г. на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини от името на ЕС и на генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич относно Европейския и Световния ден за борба срещу смъртното наказание, – като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията, диалозите по правата на човека с трети държави и свободата на изразяване на мнение, – като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека, чиято цел е да поставят насърчаването, зачитането и упражняването на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС, – като взе предвид заключенията от 25-ото заседание на Съвместния съвет и срещата на министерско равнище между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив от 18 юли 2016 г., – като взе предвид Споразумението за сътрудничество между ЕС и Бахрейн, – като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по които Бахрейн е страна, – като взе предвид доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн от ноември 2011 г., – като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 3 от нея, – като взе предвид Арабската харта за правата на човека, – като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността, A. като има предвид, че след народното въстание през 2011 г. властите в Бахрейн продължиха да нарушават и ограничават правата и свободите на населението, по-специално правото на гражданите на мирен протест, свободата на изразяване на мнение и цифровата свобода както онлайн, така и офлайн; като има предвид, че адвокати, работещи в областта на правата на човека, журналисти и политически активисти са подлагани на непрекъснати системни нападения, тормоз, задържане, изтезания, сплашване, забрани за пътуване и отнемане на гражданството; като има предвид, че от 2011 г. насам властите са отхвърлили всички искания на демократичната опозиция и защитниците на правата на човека за зачитане на свободата на словото и на събранията; като има предвид, че в Бахрейн не се толерира политическата опозиция; като има предвид, че властите са арестували няколко деца за участието им в протестите през февруари 2021 г. и че има сведения, че те са били заплашвани с изнасилване и с убийство чрез електрически ток; като има предвид, че към 4 март 2021 г. най-малко три от тях са все още задържани, като сред тях е и 16-годишно лице с тежко заболяване; Б. като има предвид, че защитникът на правата на човека Абдулхади ал-Хаваджа, бахрейнски и датски гражданин, съосновател на Центъра за правата на човека в Бахрейн и Центъра за правата на човека в Персийския залив, понастоящем излежава десетата си година в затвора в рамките на доживотната си присъда по обвинения във „финансиране и участие в тероризъм с цел сваляне на правителството и шпиониране за чужда държава“; като има предвид, че след като беше задържан, Абдулхади ал-Хаваджа е бил бит и изтезаван и че той беше осъден в рамките на несправедлив процес, който не е в съответствие с наказателното право на Бахрейн, нито с международните стандарти за справедлив съдебен процес; като има предвид, че през юли 2012 г. работната група на ООН относно произволното задържане заключи, че задържането на Ал-Хаваджа е било произволно, тъй като то е резултат от упражняването от негова страна на основните права на свобода на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване, и призова за освобождаването му; В. като има предвид, че Набел Раджаб, един от най-видните защитници на правата на човека в Бахрейн, беше освободен от затвора на 9 юни 2020 г., за да изтърпи остатъка от петгодишната си присъда съгласно закона за алтернативните санкции; Г. като има предвид, че между 2011 г. и 2020 г. Бахрейн осъди на смърт приблизително 50 души, докато през периода 2001 – 2010 г. издадените смъртни присъди бяха седем; като има предвид, че понастоящем в Бахрейн има 27 души, осъдени на смърт, от които 26 са изложени на непосредствен риск от екзекуция; като има предвид, че на 15 януари 2017 г. Бахрейн сложи край на седемгодишния фактически мораториум върху смъртното наказание, като екзекутира трима цивилни граждани; като има предвид, че оттогава са екзекутирани шестима души; като има предвид, че тези екзекуции бяха обявени за извънсъдебни екзекуции от специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции; като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание и че то нарушава правото на живот, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че условията в затвора за осъдените на смърт причиняват изключително висока степен на психическо страдание; Д. като има предвид, че независими наблюдатели съобщават, че при повечето неотдавнашни екзекуции властите в Бахрейн са изтръгнали самопризнания чрез изтезания и че съдебните процеси на обвиняемите са били несправедливи; като има предвид, че след протестите през 2011 г. и вследствие на заключенията на доклада на независимата анкетна комисия на Бахрейн относно злоупотребите на правителството бяха създадени редица вътрешни органи, например Службата на омбудсмана към Министерството на вътрешните работи, специално звено за разследвания в рамките на Службата на главния прокурор, както и Комисията за правата на затворниците и задържаните лица, но че те не са достатъчно ефективни и независими; като има предвид, че липсата на независимост на тези органи изглежда води до липса на отчетност от страна на правителството и силите за сигурност на Бахрейн; като има предвид, че това благоприятства за културата на безнаказаност, която подкопава опитите за демократични реформи и дестабилизира допълнително страната; Е. като има предвид, че Али ал-Араб и Ахмед ал-Малили, които имат бахрейнско гражданство, бяха осъдени за терористични престъпления в рамките на масов съдебен процес, белязан от твърдения за изтезания и тежки нарушения на принципа на справедлив процес, и бяха екзекутирани чрез разстрел на 27 юли 2019 г.; като има предвид, че на 18 февруари 2014 г. Мохамед Рамадан беше задържан от бахрейнските власти заради предполагаемото си участие – заедно с Хюсеин Али Муса – в бомбен атентат в Ал Даир на 14 февруари 2014 г.; като има предвид, че след обжалване на 13 юли 2020 г. Касационният съд потвърди своето окончателно решение и потвърди смъртните присъди на Мохамед Рамадан и Хюсеин Али Муса, въпреки че съдебният процес беше несправедлив и че присъдата се основаваше на признания, за които се твърди, че са били изтръгнати от обвиняемите чрез изтезания, и въпреки резултатите от разследването на специалното звено за разследвания във връзка с твърденията за изтезаването на Муса и Рамадан; като има предвид, че Анес Каламар, специален докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции, предупреди, че осъждането и смъртната присъда на Муса и Рамадан биха били произволни и биха представлявали явно нарушение на правото им на живот и че те биха се равнявали на произволни убийства; като има предвид, че експерти на ООН по правата на човека призоваха Бахрейн да предотврати екзекуцията на тези две лица; като има предвид, че Мохамед Рамадан и Хюсеин Али Муса са изложени на непосредствен риск от екзекуция, тъй като са изчерпали всички правни средства за защита; Ж. като има предвид, че бахрейнските власти разформироваха ал-Уефак – най-голямата мирна политическа опозиционна партия в страната, конфискуваха нейните активи и арестуваха нейните лидери; като има предвид, че лидерът на партията шейх Али Салман понастоящем излежава доживотна присъда в затвора по обвинения в шпионаж; З. като има предвид, че редица обществени личности са били преследвани единствено заради дейността си в социалните медии, в т.ч. видните адвокати Абдула ал-Шамлауи и Абдула Хашим; като има предвид, че в Бахрейн няма функциониращи независими медии, откакто през 2017 г. Министерството на информацията прекрати дейността на „Ал Уасат“ (единственият независим вестник в страната); И. като има предвид, че здравословните и хигиенните условия в пренаселените затвори в Бахрейн продължават да бъдат изключително лоши; като има предвид, че през март 2020 г. Бахрейн освободи 1486 затворници поради риска за здравето, породен от пандемията от COVID-19; като има предвид, че сред освободените затворници почти няма опозиционни лидери, активисти, журналисти и защитници на правата на човека; като има предвид, че властите в Бахрейн отказват спешна медицинска помощ на затворниците, като излагат на риск тяхното здраве и благосъстояние в нарушение на минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода; като има предвид, че много политически затворници са обявили стачка в знак на протест срещу лошото третиране в затворите; Й. като има предвид, че съдилищата в Бахрейн продължават да издават и потвърждават решения за лишаване на гражданите от тяхната националност; като има предвид, че през 2018 г. съдилищата в Бахрейн отнеха гражданството на над 300 души, а през 2019 г. – на над 100 души, включително на защитници на правата на човека, политици, журналисти и високопоставени религиозни фигури, наред с други, като в повечето случаи тези лица остават без гражданство; като има предвид, че отнемането на гражданството се използва в разрез с член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека; К. като има предвид, че през декември 2018 г. Бахрейн измени своето трудово законодателство, като забрани на работодателите да дискриминират работниците въз основа на пол, произход, език или убеждения; като има предвид, че страната прие санкции срещу сексуалния тормоз на работното място; като има предвид, че Бахрейн продължава да бъде място, където работниците мигранти, особено жените, наети като домашни работници, са експлоатирани вследствие на системата за спонсорство (кафала), която създава условията за експлоатация; Л. като има предвид, че семейното право на Бахрейн продължава да дискриминира жените, например що се отнася до правото на развод и получаването на бахрейнско гражданство от техните деца на равни начала с мъжете; като има предвид, че през 2002 г. Бахрейн се присъедини към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, но че страната продължава да изразява резерви по отношение на няколко члена, които съдържат разпоредби от основно значение за целите на конвенцията; като има предвид, че член 353 от Наказателния кодекс освобождава извършителите на изнасилване от наказателно преследване и наказания, ако те са сключили брак с жертвата си; като има предвид, че през 2016 г. парламентът на Бахрейн предложи пълна отмяна на този член, но правителството отхвърли това предложение; като има предвид, че член 334 от Наказателния кодекс намалява наказанията за извършителите на т.нар. престъпления на честта и прелюбодеяние, и като има предвид, че сексуалните отношения извън брака все още са криминализирани; М. като има предвид, че Бахрейн е важен партньор на ЕС в Персийския залив, включително по отношение на политическите и икономическите отношения, енергетиката и сигурността; като има предвид, че Кралство Бахрейн има богата история на дългогодишна отвореност спрямо други култури от цял свят и че то е една от движещите сили за изграждането на доверие и насърчаването на диалога и стабилността в Персийския залив и в Близкия изток като цяло; Н. като има предвид, че промяната в ръководството през ноември 2020 г. и назначаването на новия министър-председател принц Салман бин Хамад ал-Халифа дава възможност на Бахрейн да извърши преход към политически реформи и национално приобщаващо помирение, включително помирение между сунитите и шиитите; като има предвид, че шестият диалог по правата на човека между ЕС и Бахрейн се състоя през февруари 2021 г.; като има предвид, че Бахрейн е втората държава в региона на Персийския залив, с която ЕС води диалог по правата на човека; 1. изразява дълбока загриженост, че десет години след въстанието на Арабската пролет в Бахрейн положението с правата на човека в страната продължава да се влошава, с прилагането на смъртното наказание, произволни арести, преследване и тормоз на защитници на правата на човека, както и отричането на гражданските и политическите права и свободата на сдруженията, събранията и изразяването на мнение както онлайн, така и офлайн; 2. решително осъжда осъждането на смърт на Мохамед Рамадан и Хюсеин Али Муса; настоятелно призовава властите в Бахрейн, и по-специално Негово Величество шейх Хамад бин Иса ал-Халифа, незабавно да спрат екзекуцията им, да заменят присъдите им, да разпоредят повторно разглеждане на делото, което да отговаря изцяло на международните стандарти за справедлив съдебен процес и да изключва доказателствата, получени чрез изтезания, и да позволят провеждането на независимо разследване на твърденията за изтезания; призовава Бахрейн да направи преглед на независимостта и ефективността на вътрешните органи, които следят за злоупотреби от страна на правителството, като например омбудсмана, специалното звено за разследвания и Комисията за правата на затворниците и задържаните лица, които провеждат неадекватни разследвания и оневиняват прибягването от страна на бахрейнския съд до принудителни самопризнания за издаването на съдебни присъди, включително при разследването на твърденията на г-н Рамадан и г-н Муса; 3. изразява дълбоко съжаление относно отмяната на фактическия мораториум върху прилагането на смъртното наказание; призовава властите в Бахрейн да наложат незабавен мораториум върху прилагането на смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; призовава за цялостен преглед на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че тези съдебни процеси се придържат към международните стандарти и че жертвите на нарушения на правата на човека, които са незаконно осъдени на смърт, получават обезщетение; припомня, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание и счита това за жестоко и нечовешко наказание, което не действа като възпиращ фактор за престъпно поведение и е необратимо в случай на грешка; 4. подчертава, че промяната в ръководството от ноември 2020 г. дава възможност за ЕС да преориентира външната си политика към Бахрейн, включително в контекста на новия национален план за действие относно правата на човека; призовава новия министър-председател, принц Салман бин Хамад ал-Халифа, да използва властта си, за да изведе Бахрейн на пътя към политическите реформи и зачитането на правата на човека и основните свободи; 5. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички защитници на правата на човека и лица, лишени от свобода заради убежденията си, включително Абдулхади ал-Хаваджа, д-р Абдулджалил Ал-Сингасе, Наджи Фатил, Абдулвахаб Хюсеин, Али Хаджи, шейх Али Салман и Хасан Мшайма, които са задържани и осъдени само защото са упражнявали правото си на свобода на изразяване, и за оттеглянето на всички обвинения срещу тях; призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да подкрепят и провеждат енергична кампания за постигане на незабавното освобождаване на лишените от свобода защитници на правата на човека като ключов елемент за засиленото сътрудничество между ЕС и Бахрейн; призовава властите в Бахрейн да гарантират безопасно пространство за организациите на гражданското общество и независимите медии; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да осигури на чуждестранните журналисти и организациите за защита на правата на човека достъп до Бахрейн; силно приветства работата на всички защитници на правата на човека, журналисти и адвокати, чиято работа е от съществено значение за защитата на правата на човека; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да възстанови единствената независима медия в страната, „Ал Уасат“, и да позволи на независими политически сдружения да извършват дейност в Бахрейн, в т.ч. тези, които са били разпуснати; 6. приветства освобождаването на Набел Раджаб съгласно закона за алтернативните санкции, но настоятелно призовава властите в Бахрейн да отменят забраната му за пътуване; 7. призовава правителството на Бахрейн да спре тормоза над защитниците на правата на човека и незабавно да отмени забраната за пътуване срещу тях и настоява органите да гарантират при всички обстоятелства, че защитниците на правата на човека в Бахрейн могат да упражняват своите законни дейности в областта на правата на човека както в страната, така и извън нея; 8. изразява особена загриженост относно злоупотребата със законите за борба с тероризма в Бахрейн и подчертава значението на оказваната на Бахрейн подкрепа, по-специално по отношение на съдебната система, с оглед на осигуряването на съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; призовава властите в Бахрейн да изменят своевременно своя Закон № 58 (2006) относно защитата на обществото от терористични актове и всички други закони, които ограничават свободата на изразяване на мнение и политическите свободи и които не са в пълно съответствие с международните задължения и стандарти; 9. осъжда продължаващото използване на изтезания, включително отказа на медицински грижи, и други форми на жестоко и унизително отнасяне или наказание на задържани лица, включително мирни демонстранти и цивилни граждани; призовава за щателни и надеждни разследвания на всички твърдения за изтезания с цел подвеждане под отговорност на отговорните лица; изразява съжаление относно тежките условия в затворите в страната; настоятелно призовава властите в Бахрейн да защитят всички задържани лица от опасността от COVID-19; 10. настоятелно призовава правителството на Бахрейн да спазва своите задължения и ангажименти съгласно Конвенцията на ООН против изтезанията, включително член 15 от нея, който забранява използването на показания, направени в резултат на изтезания, като доказателство в какъвто и да било съдебен процес; призовава за ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание; 11. призовава правителството на Бахрейн да оказва пълно съдействие на органите на ООН, да отправи постоянна покана за посещаване на Бахрейн към всички специални процедури на Съвета на ООН по правата на човека и да оказва активно сътрудничество; призовава правителството на Бахрейн да позволи на служители на ЕС, независими наблюдатели и групи за защита на правата на човека да посещават затворите в Бахрейн и настоятелно призовава властите в Бахрейн да гарантират по-специално, че специалните докладчици на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за защитниците на правата на човека, за свободата на изразяване на мнение и за свободата на събранията имат право да влизат в страната; 12. осъжда продължаващата практика на произволно отнемане на гражданството на граждани, която в много случаи е довела до оставянето на лица без гражданство в нарушение на Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство; призовава властите в Бахрейн да изменят закона за гражданството на страната и да възстановят бахрейнското гражданство на лицата, които са били неоснователно лишени от него; 13. отбелязва продължаващите усилия на правителството на Бахрейн да реформира Наказателния кодекс и съдебните процедури на страната и го насърчава да продължи този процес; призовава за пълното прилагане на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн и универсалния периодичен преглед; продължава да подкрепя програмата за реформи на правителството на Бахрейн и насърчава Кралство Бахрейн да се стреми към стабилност чрез по-нататъшни реформи и приобщаващо помирение в среда, в която мирните политически недоволства могат да се изразяват свободно, в съответствие с международните му задължения; 14. призовава делегацията на ЕС да приложи изцяло насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, да предостави цялата подходяща подкрепа на задържаните защитници на правата на човека, включително чрез организиране на посещения в затворите, наблюдение на съдебните процеси и публични изявления, и да предложи подкрепа на гражданското общество и достъп до закрила за лицата, изложени на риск от преследване; 15. призовава заместник-председателя/върховен представител, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Съвета и държавите членки систематично да изразяват загриженост относно нарушенията на правата на човека в Бахрейн, както и липсата на политическо пространство за изразяване на законно и мирно несъгласие, и да обмислят целенасочени мерки срещу лицата, които са отговорни за сериозни нарушения на правата на човека; 16. отбелязва диалога по правата на човека между ЕС и Бахрейн; призовава за засилване на диалога в съответствие с насоките на ЕС относно диалозите по правата на човека; отбелязва, че диалогът по правата на човека между ЕС и Бахрейн не замества подходящия диалог между правителството, опозицията и гражданското общество в самия Бахрейн; настоятелно призовава ЕСВД да гарантира, че неформалният диалог по правата на човека с Бахрейн е насочен към конкретни резултати и ангажименти, включително консултациите с гражданското общество преди и след диалога; подчертава, че властите в Бахрейн следва да участват пълноценно и действително в този процес; подкрепя по-нататъшния диалог, ангажираността и споделянето на най-добри практики в областта на правата на човека и съдебните процедури между ЕС, неговите държави членки и Кралство Бахрейн; 17. настоятелно призовава ЕС да гарантира, че правата на човека са интегрирани във всички области на сътрудничество с Бахрейн, включително в Споразумението за сътрудничество между ЕС и Бахрейн, което беше сключено наскоро и не включва позоваване на правата на човека; 18. изразява безпокойство относно сведенията за използването на технологии за наблюдение срещу защитниците на правата на човека в Бахрейн; отново заявява, че технологиите за наблюдение, изнасяни от европейски дружества за Бахрейн, биха могли да улеснят репресиите срещу защитниците на правата на човека; подчертава необходимостта органите на ЕС за контрол на износа да вземат предвид критериите за правата на човека, преди да предоставят лицензи за износ на трета държава; призовава всички държави членки да спазват стриктно Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, и по-специално да спрат всякакъв трансфер на оръжия, оборудване и материали за наблюдение и разузнаване, които могат да бъдат използвани от Бахрейн при неговите продължаващи репресии срещу правата на човека; 19. подчертава, че наградата „Шайὸ“ на делегацията на ЕС за насърчаване на правата на човека в региона на Съвета за сътрудничество в Персийския залив не следва да се присъжда на лица, които оправдават нарушенията на правата на човека; 20. изразява тревога от факта, че системата на спонсорство (кафала) позволява нарушения на трудовите права и ограничения на социалните и синдикалните движения в страната; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да измени трудовото законодателство, за да гарантира, че домашните работници могат да се ползват от същите права като другите работници, включително ограничения на работното време, седмични почивни дни и минимална работна заплата; 21. призовава правителството на Бахрейн да измени законодателството при необходимост, за да премахне дискриминацията срещу жените, свързана с встъпването в брак, в рамките на брака, по време на разтрогването на брака и по отношение на децата и наследството, както и да позволи на жените да предават своето гражданство на децата си на същото основание като мъжете; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да оттегли всички резерви към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, да отмени членове 353 и 334 от Наказателния кодекс, които допускат насилието над жени, и да отмени разпоредбите, които криминализират сексуалните отношения между пълнолетни лица по взаимно съгласие; 22. настоятелно призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да продължат да проявяват бдителност по отношение на събитията в страната и в региона на Персийския залив като цяло и да използват всички средства за влияние, с които разполагат; изразява съжаление относно чуждестранната намеса във вътрешната политика на Бахрейн, която цели да дестабилизира страната; 23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Кралство Бахрейн и на членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
| ||||||||||||
| Масовите съдебни процеси срещу опозицията и гражданското общество в Камбоджа |
| |||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид предишните си резолюции относно Камбоджа, по-специално резолюциите си от 14 септември 2017 г. относно Камбоджа, по-конкретно случая с г-н Кем Соха(1), от 14 декември 2017 г. относно Камбоджа: по-специално разпускането на Камбоджанската партия за национално спасение(2) и от 13 септември 2018 г. относно Камбоджа, и по-специално случая с Кем Соха(3), – като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. относно Камбоджа, – като взе предвид Парижкото споразумение за мир от 1991 г., в член 15 от което е залегнал ангажимент за отстояване на правата на човека и основните свободи в Камбоджа, включително от страна на международните страни, подписали споразумението, – като взе предвид решението на Комисията от 12 февруари 2020 г.(4) за отмяна на част от тарифните преференции, предоставени на Камбоджа в рамките на търговската схема на Европейския съюз „Всичко освен оръжие“ (ВОО), считано от 12 август 2020 г., – като взе предвид изявлението на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека от 11 септември 2020 г. относно ареста на видния синдикалист Ронг Кхун и 24 други защитници на правата на човека и околната среда(5), – като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 2 март 2021 г. относно масовите процеси, организирани срещу представители на опозицията, – като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране, – като взе предвид изявлението на специален докладчик за правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, членовете на работната група относно дискриминацията срещу жените и момичетата и специалния докладчик по свободата на изразяване от 16 ноември 2020 г. относно репресиите срещу гражданското общество и нападенията срещу защитници на правата на човека в Камбоджа, – като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа от 29 април 1997 г.(6), – като взе предвид Наказателния кодекс на Камбоджа, – като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от 2008 г., – като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., – като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., – като взе предвид изявлението на специалният докладчик относно положението във връзка с правата на човека в Камбоджа Рона Смит от 25 ноември 2020 г., – като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността, A. като има предвид, че през ноември 2020 г. най-малко 137 лица бяха обвинени във връзки с разпуснатата опозиционна Партия за националното спасение на Камбоджа (CNRP) и ще бъдат съдени по политически мотивирани обвинения за подбудителство, заговор и нападения срещу държавата съгласно членове 451, 453, 494 и 495 от Наказателния кодекс; Б. като има предвид, че на 1 март 2021 г. Общинският съд на Пном Пен осъди деветимата най-висши ръководители на CNRP по обвинения в „опит за организиране на държавен преврат за сваляне на правителството“ във връзка с опита им да се върнат в Камбоджа на 9 ноември 2019 г.; В. като има предвид, че бившият председател на CNRP Сам Рейнси се опита да се завърне в Камбоджа през 2019 г.; като има предвид, че г-н Рейнси получи най-тежката присъда от 25 години лишаване от свобода; като има предвид, че Му Сочуа, Енг Чай Еанг, Оу Чанрит, Хо Ван, Лонг Ри, Мен Сотаврин, Тиолунг Саумура и Нут Ромдуол бяха осъдени заедно със Сам Рейнси; като има предвид, че всички обвиняеми рискуват присъди между 20 и 25 години лишаване от свобода; като има предвид, че те са били лишени от правото им да избират и да бъдат избирани; Г. като има предвид, че политиците от опозицията бяха съдени задочно, тъй като не им беше позволено да се върнат в Камбоджа, за да се защитят в съда; Д. като има предвид, че докато тези дела бяха разгледани по реда на бързо производство в съдилищата, производството срещу бившия председател на CNRP Кем Соха, който беше освободен под гаранция, все още е спряно и молбите му за възобновяване на производството са били отхвърлени; Е. като има предвид, че през юли 2019 г. съдът осъди задочно Конг Атит, новоизбрания председател на Коалицията на камбоджанската работническа партия (CCAWDU), за умишлени актове на насилие във връзка с протеста от 2016 г. на шофьори срещу дружеството Capitol Bus Company; като има предвид, че в резултат на тригодишната му условна присъда г-н Конг Атит вече не може да работи като лидер на работнически съюз; Ж. като има предвид, че на 31 юли 2020 г. органите арестуваха в дома му в Пном Пен без заповед за арест Ронг Чун, председател на независимата камбоджанска конфедерация на съюзите, и като има предвид, че на 1 август 2020 г. той беше обвинен в „подбуждане към извършване на престъпление“ съгласно членове 494 и 495 от Наказателния кодекс на Камбоджа; като има предвид, че впоследствие той беше задържан в предварителния арест на изправителен център 1 на Пном Пен; З. като има предвид, че по време на масовите процеси, състояли се от ноември 2020 г. до февруари 2021 г., не бяха представени надеждни доказателства; като има предвид, че на обвиняемите не беше разрешено да присъстват по време на съдебните процеси; като има предвид, че обществеността беше до голяма степен изключена от съдебното производство; като има предвид, че има съобщения за обвиняеми, които възразяват срещу предполагаемите самопризнания, използвани по време на съдебния процес, като твърдят, че те са били подписани или отпечатани под натиск и без присъствие на процесуален представител; И. като има предвид, че съдебните процеси, провеждани от Общинския съд на Пном Пен, нарушават процесуалните и материалноправните изисквания за справедлив съдебен процес, отразени в Наказателния кодекс на Камбоджа и член 14, параграф 3, буква г) от Международния пакт за граждански и политически права; Й. като има предвид, че от 2017 г. насам правителството на Камбоджа предприе поредица от репресивни действия, ограничаващи политическото участие и избирателните права в страната, отдалечавайки се от пътя към демокрация и създавайки авторитарна държава; К. като има предвид, че на 16 ноември 2017 г. Върховният съд обяви разпускането на CNRP; Л. като има предвид, че изборите в Камбоджа през 2018 г. не отговаряха на минималните международни стандарти за демократични избори и позволиха на управляващата партия – Камбоджанската народна партия (CPP), да поеме пълен контрол над всички места, както в Сената, така и в Националното събрание, като по този начин де факто създаде еднопартийна държава без парламентарна опозиция; М. като има предвид, че органите на Камбоджа обявиха, че следващите местни избори ще се проведат на 5 юни 2022 г., а основната опозиционна партия на Камбоджа – CNRP все още е разпусната по закон, а нейните лидери са осъдени и им е наложена забрана да участват в политиката, като нейните поддръжници биват тормозени, арестувани и подлагани на насилие; Н. като има предвид, че експерти на ООН по правата на човека изразиха загриженост относно затягането на ограниченията за гражданското общество в Камбоджа; О. като има предвид, че на 12 февруари 2020 г. Комисията реши да отмени част от тарифните преференции, предоставени на Камбоджа в рамките на търговската схема на Европейския съюз „Всичко освен оръжие“ (ВОО), поради сериозните и системни нарушения на принципите на правата на човека, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права; 1. призовава правителството на Камбоджа да прекрати всички форми на тормоз, сплашване и политически мотивирани наказателни обвинения срещу членове на опозицията, синдикалисти, защитници на правата на човека, медии и представители на гражданското общество; призовава силите за сигурност да се въздържат от ненужна и прекомерна сила срещу лицата, участващи в мирни протести; 2. призовава органите на Камбоджа да пристъпят към незабавна и безусловна отмяна на присъдите срещу Сам Рейнси, Му Сочуа, Енг Чай Еанг, Оу Чанрит, Хо Ван, Лонг Ри, Мен Сотаврин, Тиолунг Саумура и Нут Ромдуол; 3. призовава камбоджанските органи да започнат процес на национално помирение чрез истински и приобщаващ диалог с политическите опозиционни партии и гражданското общество; 4. призовава правителството на Камбоджа незабавно да освободи всички лица, които са били задържани във връзка с упражняване на своите права на човека, и да оттегли всички обвинения срещу тях; подчертава, че повдигнатите обвинения срещу повече от 130 души са политически мотивирани и имат за цел премахване на всяко несъгласие; 5. изразява възмущение и осъжда ескалиращите нарушения на правата на човека в Камбоджа, включително насилието срещу мирни демонстранти, приемането на нови репресивни закони и задържането на защитници на правата на човека, журналисти, активисти на опозиционни партии, еколози, студенти и обикновени граждани за мирно изразяване на техните мнения; 6. настоятелно призовава правителството на Камбоджа да отмени всички репресивни закони, включително неотдавнашните декрети и проектозакони, уреждащи цифровата среда и позволяващи на правителството да увеличи онлайн наблюдението, цензурата и контрола на интернет, както и да отмени всички неотдавнашни изменения на Конституцията, Наказателния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за профсъюзите, Закона за неправителствените организации и всички други законодателни актове, ограничаващи свободата на словото и политическите свободи, и които не са в пълно съответствие със задълженията на Камбоджа и международните стандарти; 7. призовава камбоджанските органи да зачитат правата на всички граждани на справедлив съдебен процес, свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване и мирни събрания; 8. призовава камбоджанските органи незабавно да прекратят други форми на тормоз, включително съдебен тормоз и сплашване на членове на опозицията в страната; 9. осъжда репресивните действия под прикритието на защита на здравето и припомня, че извънредните мерки в рамките на ограничаването на пандемията от COVID-19 не следва да се използват просто за премахване на несъгласието; 10. изразява загриженост относно засилващите се репресии срещу активисти, защитаващи околната среда; изразява тревога във връзка с включването им в неотдавнашните масови съдебни процеси; 11. отново заявява, че изборите не бяха нито свободни, нито честни и CPP не следва да се счита за легитимната управляваща партия на Камбоджа; подчертава, че изборите могат да бъдат наистина свободни и честни, само ако на опозиционните партии бъде разрешено да участват; 12. призовава правителството на Камбоджа да възстанови демокрацията и да гарантира, че прилагането на закона зачита правата на човека и основните свободи, което включва пълно спазване на конституционните разпоредби относно плурализма и свободата на сдружаване и на изразяване на мнение; 13. изразява сериозна загриженост относно непрекъснатите правителствени мерки и актове на тормоз срещу независими медии и журналисти, които задушават техните права на свобода на изразяване на мнение, включително правото им да отстояват мнения и да получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичните органи, и изразява тревога във връзка с лишаването от свобода въз основа на изфабрикувани обвинения на няколко журналисти, публикували независими репортажи; 14. изразява съжаление, че правителството на Камбоджа не успя да изпълни задълженията си за преодоляване на тежките и системни нарушения в областта на политическото участие, свободата на изразяване и свободата на сдружаване, което доведе до решението на Комисията да отмени част от тарифните преференции, предоставени на Камбоджа по търговската схема на Европейския съюз „Всичко освен оръжие“ (ВОО), считано от 12 август 2020 г.; настоятелно призовава Комисията да се застъпи твърдо за ясно определени референтни показатели за правата на човека във всички свои взаимодействия с правителството на Камбоджа и да включи проблемните въпроси, изтъкнати в настоящата резолюция, като част от продължаващия си засилен ангажимент с органите, включително по отношение на ВОО; призовава Комисията да следи отблизо положението и да направи оценка на въздействието на частичното отменяне на ВОО върху най-уязвимите сегменти на гражданското общество; 15. отбелязва, че се предвижда тазгодишната среща на върха „Азия-Европа“ да се проведе в Пном Пен; счита, че ЕС не следва да приема това място, освен ако демокрацията не бъде възстановена; 16. призовава държавите членки да преустановят всякаква двустранна финансова подкрепа за правителството на Камбоджа и вместо това да се съсредоточат върху организациите на гражданското общество и опозиционните партии; 17. призовава ЕСВД и държавите членки да наблюдават положението с правата на човека в Камбоджа и да действат в пълно съответствие с Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; отправя искане към делегацията на ЕС в Пном Пен и посолствата на държавите членки да наблюдават съдебните процеси и да провеждат посещения в затворите; 18. настоява правителството на Камбоджа да си сътрудничи със Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и специалните процедури на ООН, за да им се даде възможност да изпълняват своите мандати без намеса; 19. призовава правителството на Камбоджа да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че разпускането на CNRP ще бъде бързо отменено и че неговите 5 007 местни съветници ще бъдат възстановени на длъжност; 20. подновява призива на Рона Смит, специален докладчик на ООН за положението с правата на човека в Камбоджа, към камбоджанските органи, да отворят гражданско пространство, да защитават и насърчават основните свободи, включително правото на събрания и на изразяване, и да гарантират правото на справедлив съдебен процес за всички, както това е залегнало в международните норми и стандарти в областта на правата на човека и в камбоджанското законодателство; 21. настоятелно призовава Комисията и Съвета да изготвят всеобхватна и стратегическа инициатива за демокрация по отношение на държавите от региона на АСЕАН и да я представят на Европейския парламент в срок от шест месеца; 22. счита, че са закъснели целенасочени санкции, включително забрани за пътуване и замразяване на активи, срещу камбоджански лидери и техните икономически интереси; настоятелно призовава Съвета да приеме в рамките на глобалния режим на санкции на ЕС в областта на правата на човека ограничителни мерки, както и мерки срещу икономически интереси на политическите лидери и ръководителите на силите за сигурност, отговорни за тежките нарушения на правата на човека, разпускането и последващите репресии срещу опозицията в Камбоджа; 23. призовава ЕСВД и държавите членки да предприемат неотложни действия за ръководене на усилията на предстоящата 48-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека за приемане на категорична резолюция относно положението с правата на човека в Камбоджа, за удължаване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Камбоджа и за отправяне на искане към Върховния комисар на ООН по правата на човека да наблюдава и докладва относно положението с правата на човека в Камбоджа и да очертае действията, които правителството следва да предприеме, за да изпълни международните си задължения в областта на правата на човека; 24. призовава Европейския съвет да приеме официална позиция относно положението с правата на човека и влошаването на състоянието на демокрацията в Камбоджа; 25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност, генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и Националното събрание на Камбоджа.
| ||||||||||||||||||||
| Конфликтът в Сирия – 10 години след въстанието |
| |||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, и по-специално резолюцията си от 15 март 2018 г. относно положението в Сирия(1), от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС за Сирия(2), от 4 юли 2017 г. относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида(3), от 24 октомври 2019 г. относно турската военна операция в Североизточна Сирия и последиците от нея(4), от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето(5) и от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд(6), – като взе предвид изявлението на Съвета на ЕС по външни работи от 6 март 2020 г. и последните заключения на Съвета на ЕС относно Сирия от 14 октомври 2019 г., 16 април 2018 г. и 3 април 2017 г., – като взе предвид предходните изявления относно Сирия на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, включително изявленията от февруари 2020 г. относно хуманитарния достъп в Идлиб, от 13 януари 2020 г. и 26 септември 2019 г. относно Сирия и от 9 октомври 2019 г. относно събитията в Североизточна Сирия, – като взе предвид Решение за изпълнение (ОВППС) 2021/30 на Съвета от 15 януари 2021 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия(7), с което новият министър на външните работи на Сирия беше добавен към списъка на ЕС със санкции срещу отговорните за насилствените репресии в Сирия, – като взе предвид стратегията на ЕС относно Сирия, приета на 3 април 2017 г., и заключенията на Съвета относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, приети на 16 март 2015 г., – като взе предвид съвместната декларация на ООН и Европейския съюз като съпредседатели на четвъртата Брюкселска конференция на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, проведена на 30 юни 2020 г., – като взе предвид предходните изявления на генералния секретар на ООН относно Сирия, включително тези на неговия говорител от 1 и 18 февруари 2020 г., – като взе предвид последното изявление на Гейр О. Педерсен, специален пратеник на ООН за Сирия, направено пред Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН ) на 22 януари 2021 г., – като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, отнасящи се до Сирия и приети от 2011 г. насам, по-специално Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН за одобряване на пътна карта за мирен процес в Сирия, Резолюция 2249 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно Ислямска държава в Ирак и Сирия и Резолюция 2533 (2020) на Съвета за сигурност на ООН за подновяване на граничния контролно-пропускателен пункт Баб ал Хауа до 10 юли 2021 г. за хуманитарна помощ, – като взе предвид последните доклади на независимата международна анкетна комисия относно Сирия, внесени в Съвета на ООН по правата на човека на 1 март 2021 г., – като взе предвид Резолюция 71/248 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирия от март 2011 г. насам, – като взе предвид изявлението на УНИЦЕФ от 28 февруари 2021 г. относно безопасното реинтегриране и репатриране на всички деца в лагера „Ал Хол“ и в североизточната част на Сирия и доклада на УНИЦЕФ за 2020 г. относно хуманитарното положение в цяла Сирия, от 2 февруари 2021 г., – като взе предвид създаването през 2011 г. на Секретариата на Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, чийто домакин е Евроюст, – като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд(8), плана за действие за Международния наказателен съд (МНС) от 2004 г. за постигане на всеобщо ратифициране и прилагане, както и преразгледания план за действие на ЕС от 2011 г., – като взе предвид Римския статут на МНС, – като взе предвид Устава на ООН и конвенциите на ООН, по които Сирия е страна, включително Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, – като взе предвид подкрепените от ООН женевски комюникета от 2012 г. и 2014 г., – като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях, – като взе предвид Конвенцията на ООН за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, – като взе предвид Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., – като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността, А. като има предвид, че в края на февруари 2011 г. сирийски деца биваха арестувани, задържани и изтезавани в Дераа от сирийския режим заради изписването на градските стени на графити, критикуващи президента Башар Ал Асад; като има предвид, че на 15 март 2011 г. хиляди сирийци в Дераа и Дамаск излязоха на улицата, за да поискат демократични реформи, освобождаване на политически затворници, прекратяване на изтезанията, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, провеждане на свободни и честни избори и прекратяване на корупцията; като има предвид, че тези народни протести се разпространяваха в цялата страна в продължение на няколко години, от големи градове като Хомс, Хама, Идлиб и многолюдни квартали на Алепо и Дамаск до по-малки градове като Ал Асака в североизточната част на страната и Кафр Набул в северозападната част на страната; Б. като има предвид, че сирийското въстание през 2011 г. беше демонстрация на етническото и религиозното многообразие на Сирия, включващо лидери от всички етнически и религиозни групи и всички провинции на страната; В. като има предвид, че сирийският режим отговори на законните демократични стремежи на своя народ с абсолютна бруталност от страна на сирийските сили за сигурност и съюзническите милиции под негово командване; като има предвид, че над 500 000 души са загубили живота си, а над един милион души са били ранени; като има предвид, че според Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) от март 2011 г. насам над 230 000 цивилни лица са били убити, 88% от които от сирийския режим, 3% – от руските сили, 2% – от Даиш и 2% – от въоръжени опозиционни групировки; като има предвид, че над 15 000 цивилни граждани са били изтезавани до смърт, 99% от които в затворите на режима; като има предвид, че оттогава над 150 000 цивилни лица са изчезнали насилствено и продължават да бъдат задържани, от които 88% – от сирийския режим, 6% – от ИДИЛ/Даиш и 3% – от въоръжени опозиционни групировки; като има предвид, че оттогава над 3 400 здравни работници са насилствено изчезнали или задържани, 98% от които – от сирийския режим; Г. като има предвид, че страните в конфликта, включително правителствените сили и техните съюзници, антиправителствените въоръжени групировки и терористичните организации, включени в списъка на ООН, като ИДИЛ/Даиш, са извършили в различна степен тежки нарушения на правата на човека, включително военни престъпления и престъпления срещу човечеството; като има предвид, че тактиките, използвани както от бруталния режим, така и от джихадистите, бяха насочени към унищожаването на умерените и продемократичните сили; като има предвид, че лицата, които са отговорни за тези престъпления, трябва да бъдат подведени под отговорност; Д. като има предвид, че сирийският режим е използвал химически оръжия, ракети „Скъд“, конвенционални артилерийски снаряди и свободно падащи бомби, както и варелни бомби, касетъчни бомби и запалителни бомби, в гъсто населени с цивилно население квартали като Хомс, Хама и източната част на Алепо; като има предвид, че на мирни демонстранти, ранени при стрелба от сирийските сили за сигурност, е било отказано лечение и те са били изтезавани до смърт във военни болници и центрове за задържане в цялата страна, както е видно от доклада „Цезар“, представен от Франция на Съвета за сигурност на ООН през май 2014 г.; като има предвид, че семействата редовно са били възпрепятствани да погребват мъртвите си в гробищата; като има предвид, че цели градове са били под обсада и умишлено оставени да гладуват; като има предвид, че са извършени колективни наказания, извънсъдебни убийства и многобройни масови убийства на стотици мъже, жени и деца в населените места в селските райони, като например през май 2012 г. в Хула; като има предвид, че анкетната комисия на ООН относно Сирия съобщава за систематично използване на изнасилванията и други форми на сексуално насилие като средство за водене на война от силите на сирийския режим и от техните милиции; Е. като има предвид, че ООН създаде поредица от инициативи чрез мандата на своите специални пратеници с цел постигане на прекратяване на огъня между всички страни, освобождаване на задържаните лица, гарантиране на хуманитарен достъп до всички части на страната, защита на журналистите и НПО и участие в приобщаващ диалог за намиране на политическо решение на конфликта, който последва след 2011 г.; като има предвид, че този процес и Сирийската конституционна комисия (SCC) с мандат от ООН остават в застой; Ж. като има предвид, че SCC беше създадена през октомври 2019 г. с мандат за намиране на политическо решение на конфликта в Сирия под егидата на специалния пратеник на ООН за Сирия и в съответствие с Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че въпреки структурните си недостатъци и продължаващата съпротива на Асад срещу конструктивното сътрудничество в рамките на SCC, тя остава ключов инструмент за постигане на мирно политическо решение на конфликта; З. като има предвид, че Русия, подкрепена от Китай, наложи вето върху 16 резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. насам, включително относно сезирането на Международния наказателен съд (МНС) относно Сирия и относно увеличаването на хуманитарния достъп; като има предвид, че Иран и Хизбула са участвали пряко в подкрепа на репресиите срещу цивилното население от страна на сирийския режим; като има предвид, че от 2015 г. насам Русия отделя логистични, дипломатически и финансови ресурси за широкомащабна военна интервенция на руските военновъздушни сили в подкрепа на сирийския режим; И. като има предвид, че Турция се намесва пряко в Сирия от 2016 г. насам с цел окупиране на северните части на страната, състоящи се предимно от сирийски кюрдски анклави, в нарушение на международното право, включително като нахлу през октомври 2019 г. на територии под контрола на Сирийските демократични сили (SDF); като има предвид, че в отговор на тези действия от страна на Турция редица държави – членки на ЕС, официално прекратиха продажбите на оръжие за Турция; Й. като има предвид, че според държавите – съпредседатели на Минската група на ОССЕ, Турция е прехвърлила сирийски наемници в Нагорни Карабах; К. като има предвид, че Световната коалиция продължава усилията си да осуети амбициите на ИДИЛ/Даиш и дейностите на нейните клонове и мрежи в Ирак, Сирия и в световен мащаб; Л. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки преустановиха дипломатическите си отношения със сирийския режим през 2012 г.; като има предвид, че ЕС закри своята делегация в Дамаск през декември 2012 г. след закриването на посолствата на държавите членки в началото на 2012 г.; М. като има предвид, че Съветът прие санкции срещу лица и образувания, участващи в репресиите срещу цивилно население, които бяха приети през 2011 г. и които впоследствие бяха разширени, за да се постигне договаряне на политическо споразумение; като има предвид, че тези санкции имат хуманитарни изключения; Н. като има предвид, че реакцията на сирийския режим спрямо въстанието доведе до разрушаването на икономическата и социалната структура на Сирия; като има предвид, че сривът на сирийската лира беше подсилен от срива на ливанската икономика през 2019 г. и от глобалните икономически последици, свързани с пандемията от COVID-19, след март 2020 г.; като има предвид, че цените на стоките от първа необходимост са се увеличили с над 100% от 2019 г. насам; О. като има предвид, че Сирия, под силен международен натиск, подписа и ратифицира Конвенцията за забрана на химическото оръжие през октомври 2013 г., след като извърши най-големите до момента нападения с химическо оръжие в населен с цивилно население квартал на изток от Дамаск в Източна Гута; като има предвид, че екипът за разследване и идентифициране на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) установи, че оттогава сирийският режим е отговорен за многократно използване на химическо оръжие срещу цивилни лица; като има предвид, че през юли 2020 г. Изпълнителният съвет на ОЗХО поиска отново официално от сирийския режим да обяви своите съоръжения за химическо оръжие; П. като има предвид, че конфликтът е довел до близо 7 милиона бежанци, като над 13 милиона души, в т.ч. 6 милиона жени и деца, са зависими от хуманитарна помощ в Сирия, 6,8 милиона са вътрешно разселените лица и 3 милиона души живеят в труднодостъпни обсадени райони; като има предвид, че хуманитарните потребности са се увеличили с една пета само през последната година и че сега още 4,5 милиона сирийци страдат от продоволствена несигурност, а 90% живеят под прага на бедността; като има предвид, че хуманитарният достъп до цялото нуждаещо се от помощ население продължава да бъде от жизненоважно значение и че 40% от сирийското население живее в зони, които не се контролират от правителството; като има предвид, че в допълнение към общото здравеопазване за населението пандемията от COVID-19 показа, че трансграничният достъп до Северозападна и Североизточна Сирия продължава да бъде от решаващо значение; като има предвид, че зимата и последвалите наводнения, които засегнаха около 121 000 души в 304 района с вътрешно разселени лица в северозападната част на Сирия, доведоха до нови страдания за това население, което вече беше изключително уязвимо; като има предвид, че сирийското правителство продължи да налага строги ограничения върху предоставянето на хуманитарна помощ в контролираните от правителството райони на Сирия и на други места в страната; Р. като има предвид, че около 12 000 чуждестранни граждани, за които се подозира, че имат преки или непреки връзки с ИДИЛ/Даиш, са лишени от свобода в седем затвора, управлявани от SDF в Североизточна Сирия; като има предвид, че 9 000 от тях се намират в лагера „Ал Хол“, най-големия в Сирия, в който живеят общо 64 000 души, предимно семейства с връзки с ИДИЛ/Даиш, от които 94% са жени и деца, включително граждани на ЕС; като има предвид, че настоящите условия са много тревожни, особено след последните убийства, регистрирани от началото на тази година; С. като има предвид, че конфликтът оказа особено сериозно въздействие върху живота и човешките права на децата в Сирия; като има предвид, че съгласно SNHR над 29 500 деца са били убити, 78% от които – от сирийския режим и иранските милиции, 7% – от руските сили и 3% – от ИДИЛ/Даиш; като има предвид, че над 2,6 милиона момичета и момчета бяха принудени да напуснат домовете си и са вътрешно разселени, и като има предвид, че психичното здраве на много сирийски деца е и ще продължи да бъде сериозно засегнато от абсолютната бруталност на конфликта; като има предвид, че невъзможността децата в Сирия да получат регистрация при раждане, както и документи за самоличност, ги излага на риск от липса на гражданство; като има предвид, че милиони деца са пропуснали години училищно образование, като понастоящем 2,8 милиона деца са извън училищната система в Сирия; Т. като има предвид, че продължаващите нападения срещу здравни заведения са засегнали пагубно здравната система на Сирия и са оставили сирийците да се борят сами с предизвикателствата, породени от кризата с COVID-19; като има предвид, че в Сирия функционират по-малко от 64% от болниците и 52% от центровете за първични здравни грижи; като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) 70% от работещите в здравния сектор са напуснали страната; У. като има предвид, че редовните нападения срещу здравни заведения са отличителна черта на сирийския конфликт от самото му начало, в грубо нарушение на международното хуманитарно право, и продължиха и през 2020 г. по време на пандемията; като има предвид, че през последното десетилетие международното признаване на систематичния характер на нападенията срещу здравеопазването в Сирия нарасна, но ясното установяване на отговорността продължава да бъде трудно въпреки резолюции 2139 (2014) и 2286 (2016) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че генералният секретар на ООН създаде вътрешна анкетна комисия на ООН, която разгледа ограничен брой инциденти, случили се в Северозападна Сирия между септември 2019 г. и април 2020 г.; Ф. като има предвид, че хуманитарните защитници и практикуващите юристи продължават да изразяват загриженост относно сигурността и защитата на завърналите се и разселените лица с оглед на условията в много области на страната и въпросите относно подхода на сирийското правителство към политическото помирение; Х. като има предвид, че от 2011 г. насам ЕС и неговите държави членки са мобилизирали 20 милиарда евро за хуманитарна помощ и помощ за стабилизиране и устойчивост в полза на сирийците вътре в страната и в съседните държави; като има предвид, че ЕС е движещата сила зад конференциите за поемане на ангажименти за Сирия, които се проведоха в Брюксел в четири последователни години (2017 – 2020 г.), както и зад петата конференция в Брюксел, която ще се проведе на 29 и 30 март 2021 г.; Ц. като има предвид, че Резолюция 2533 (2020) на Съвета за сигурност на ООН от 11 юли 2020 г. относно трансграничната помощ поднови само разрешението за преминаване през граничния контролно-пропускателен пункт Баб ал Хауа за период от една година до 10 юли 2021 г., като по този начин се оказаха затворени пропускателните пунктове Баб ал Салам, Ал Ярубиях и Ал Рамта; Ч. като има предвид, че от 2011 г. насам милиони сирийци са лишени от правото си на собственост поради нови сирийски закони за собствеността срещу тези, които избягват военна служба или напускат страната без предварително разрешение; Ш. като има предвид, че Голанските възвишения са сирийска територия и са окупирани от Държавата Израел от 1967 г. насам; Щ. като има предвид, че в хода на конфликта различни страни в него извършиха редица нападения срещу културното наследство, включително разрушаването и ограбването на археологически обекти от страна на ИДИЛ/Даиш, както и сриването с булдозери, плячкосването и унищожаването на археологически обекти и язидски светилища и гробове от страна на сирийската национална армия в Африн; АА. като има предвид, че Римският статут на МНС, подписан и ратифициран от всички държави членки, потвърждава, че най-тежките престъпления, пораждащи безпокойство сред международната общност като цяло, по-специално геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, не трябва да остават безнаказани; АБ. като има предвид, че всички държави членки са ратифицирали Римския статут на МНС, считано от 2009 г.; като има предвид, че през 2011 г. Съветът създаде Секретариата на Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, като домакин на Секретариата е Евроюст; като има предвид, че в стратегията на ЕС относно Сирия се призовава ЕС да насърчава търсенето на отговорност за военни престъпления, извършени в Сирия, с оглед на улесняване на процеса на национално помирение и на правосъдието в условията на преход; АВ. като има предвид, че през 2018 г. за първи път беше създаден Съвместен разследващ екип (JIT), ръководен от правоприлагащите и съдебните органи във Франция и Германия, за да се улесни арестът и наказателното преследване на сирийски военнопрестъпници след публикуването на доклада „Цезар“ относно систематичното подлагане на глад и изтезания на десетки хиляди жени и мъже в центровете за задържане в Сирия от 2011 г. насам; 1. изразява подкрепата си за демократичните въжделения на сирийския народ, който преди 10 години на 15 март 2011 г. демонстрира по мирен начин за демократични реформи в Дераа, Дамаск и останалата част от страната; отдава почит на 500-те хиляди жертви на репресиите и конфликта в Сирия от началото на народното въстание; счита, че бъдещето на Сирия следва да остане в ръцете на сирийците; изразява подкрепата си за единството, суверенитета и териториалната цялост на сирийската държава и нейния народ; 2. изразява своята дълбока загриженост относно продължаващата политическа безизходица и приветства усилията на специалния пратеник на ООН Гейр О. Педерсен за намиране на политическо решение на конфликта; споделя загрижеността на специалния пратеник за липсата на какъвто и да било напредък; отново потвърждава, че военно решение на конфликта в Сирия не може да бъде постигнато; изразява не по-малка загриженост от икономическия срив и катастрофалната хуманитарна криза, засегнала Сирия; 3. изразява подкрепата си за Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН за установяване на ръководен от Сирия процес на конституционна реформа; изразява дълбоко съжаление за липсата на ангажираност от страна на сирийския режим въпреки многократните ангажименти и готовността на представителите на сирийската опозиция да преговарят със сирийския режим при изготвянето на нова конституция на Сирия; във връзка с това подчертава необходимостта от създаване на механизъм за мониторинг, проверка и докладване по отношение на примирието под егидата на ООН; 4. се противопоставя на нормализирането на дипломатическите отношения със сирийския режим, докато на място в Сирия не започне да се наблюдава съществен напредък с ясно, трайно и надеждно ангажирано участие в приобщаващ политически процес; счита, че в сегашния контекст предстоящите президентски избори през 2021 г. в Сирия са лишени от каквато и да било форма на доверие от страна на международната общност; категорично осъжда посещенията на членове на ЕП при сирийския режим и подчертава, че тези членове на ЕП не представляват Европейския парламент; 5. изразява съжаление, че някои участници допълнително разединиха фрагментираната сирийска опозиция, като възпрепятстваха Женевския процес; 6. остро осъжда всички жестокости и нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, по-специално от страна на режима на Асад, но също така и от страна на руски, ирански и турски участници, и призовава Русия, Иран и Хизбула да изтеглят всички сили и посредници под тяхно командване, с изключение на участващите в международни мироопазващи сили или сили за стабилизиране с мандат на Съвета за сигурност на ООН; изразява съжаление относно ролята на Русия и Иран в подкрепа на безогледните репресии на сирийския режим срещу цивилното население, както и завземането от тяхна страна на политическия процес и икономическите ресурси на Сирия; 7. призовава Турция да изтегли войските си от Северна Сирия, която тя окупира незаконно без какъвто и да било мандат на ООН; осъжда незаконното прехвърляне от страна на Турция на сирийски кюрди от окупираната северна част на Сирия в Турция с цел задържане и наказателно преследване в нарушение на международните задължения на Турция съгласно Женевските конвенции; настоятелно призовава всички задържани сирийци, прехвърлени в Турция, незабавно да бъдат репатрирани в окупираните територии в Сирия; изразява загриженост, че продължаващото разселване от страна на Турция би могло да се равнява на етническо прочистване срещу сирийското кюрдско население; подчертава, че незаконната инвазия и окупация от страна на Турция застраши мира в Сирия, Близкия изток и Източното Средиземноморие; решително осъжда използването от Турция на сирийски наемници в конфликти в Либия и Нагорни Карабах в нарушение на международното право; 8. твърдо вярва в религиозното и етническото многообразие на Сирия; изразява съжаление относно дългогодишните дискриминационни действия на сирийския режим срещу сирийските кюрди; осъжда целенасочените нападения на сирийския режим срещу критичните гласове, като например на лауреата на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент Али Ферзат за критиките му към президента Асад, както и нападенията на сирийския режим срещу 124 християнски църкви, документирани от Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR); решително осъжда убийствата на представители на религиозни малцинства, извършени от ИДИЛ/Даиш, и по-специално геноцида, извършен от групировката срещу язидите, шиитските мюсюлмани и последователите на християнски вероизповедания през 2014 – 2018 г.; изразява дълбоко съжаление във връзка с преследването на малцинства под контрола на въоръжени опозиционни групировки; 9. припомня на международната общност сериозността и мащаба на нарушенията на правата на човека в Сирия, извършени от различни страни в конфликта; посочва огромната отговорност на сирийския режим за решението му да отвърне на мирни протести с безогледни репресии чрез неописуеми средства; припомня значението на доклада „Цезар“ и потвърждението, представено от Франция на Съвета за сигурност на ООН през 2014 г., за достоверността на снимките на 11 000 идентифицирани затворници, които са били измъчвани и оставени да умрат от глад в центрове за задържане и военни болници около Дамаск между 2011 г. и 2013 г.; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят препоръката на анкетната комисия на ООН от март 2021 г. да се способства за създаването на независим механизъм с международен мандат и фокусиран върху жертвите подход за откриване на изчезналите лица или на техните останки, включително тези, които са открити в масови гробове; 10. категорично осъжда убийството на 550 международни и сирийски журналисти от сирийския режим и на десетки журналисти, извършено от ИДИЛ/Даиш и други въоръжени групировки; призовава сирийския режим незабавно да освободи от затвора 400-те журналисти, задържани от него, според SNHR; 11. осъжда най-категорично използването на изнасилванията като средство за водене на война срещу жени, независимо дали от сирийския режим и неговите милиции, както е документирано от международната независима комисия на ООН, или от ИДИЛ/Даиш срещу язидските и шиитските жени; припомня ролята на жените във въстанието от 2011 г. и основното значение на включването на жените на всички равнища на структурите на политическата, икономическата и съдебната власт на Сирия, включително в правосъдието в условията на преход; отново подчертава значението на включването на жените и младите хора в процеса на разрешаване на конфликта; 12. отново осъжда най-категорично руските въздушни удари, при които бяха убити над 6 900 цивилни лица, включително 2 000 деца, и при които се използваха касетъчни боеприпаси, вакуумни бомби и ракети с далечен обсег на действие, насочени срещу независими медийни центрове, болници, хуманитарна инфраструктура, включително над 207 медицински заведения, според SNHR, и сирийски звена за гражданска защита, като например членове на хуманитарната организация „Белите каски“; осъжда опитите на Русия да опетни образа на „Белите каски“ в западните медии чрез агресивна и непрестанна кампания за дезинформация в социалните медии; осъжда най-категорично участието на руски военни самолети в химическите атаки, извършени от сирийския режим, като например в химическите масови убийства в Хан Шейхун през април 2017 г., непосредствено след които руски военни самолети бомбардираха единствената болница, в която жертвите се лекуваха; 13. настоятелно призовава сирийския режим незабавно да освободи 130-те хиляди политически затворници, задържани несправедливо, включително жени, мъже и деца, за насилственото изчезване на които са отговорни сирийските сили за сигурност; решително осъжда системното използване на изтезания, нечовешко отношение и сексуално насилие и ужасяващите условия, в които те са държани, без достъп до граждански съд, адвокат, медицински грижи или техните семейства; подчертава, че те са лишени от основни права на справедлив съдебен процес, като информацията относно тяхното задържане се укрива и те са подложени на изтезания с цел извличане на фалшиви самопризнания; настоятелно призовава сирийските органи да предоставят без изключение незабавен и безпрепятствен достъп до местата за задържане на признати международни хуманитарни НПО и организации за мониторинг без предварително уведомление; 14. подчертава, че ИДИЛ/Даиш е все още активна в региона и не е победена; изразява загриженост относно трудностите при запазването и получаването на достъп до доказателства за престъпления, извършени от ИДИЛ/Даиш, и разкриването на съдбата на отвлечените; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят усилията на място за документиране и запазване на доказателства за тези престъпления; приветства наказателното преследване на граждани на ЕС и на държави извън ЕС, които лица са се присъединили към ИДИЛ/Даиш; 15. изразява своята загриженост от възраждането на ИДИЛ/Даиш в Североизточна Сирия; приветства усилията на световната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш; подчертава значението на трайния, дългосрочен ангажимент на САЩ в коалицията; потвърждава отново подкрепата си за усилията на Световната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш и подчертава важния принос на Сирийските демократични сили (SDF) като съюзник в борбата срещу Даиш/ИДИЛ; 16. изразява загриженост относно нарастващото напрежение в иракски Кюрдистан, който през последните години се радва на по-голяма стабилност от Сирия и предоставя сигурно убежище на сирийските бежанци; 17. посочва отново, че лицата, отговорни за тежки международни престъпления, следва да бъдат надлежно съдени, включително в държавите – членки на ЕС, при липсата на други международни или национални процеси в областта на правосъдието в условията на преход; подчертава, че е от ключово значение въпросът със задържаните и изчезналите лица да бъде решен от всички страни в конфликта като основна част от всеки преходен процес с цел постигане на мир; 18. припомня, че МНС следва да продължи да бъде първичната юрисдикция на международното правосъдие за престъпления, свързани с геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления, свързани с агресия; счита, че ако виновните не бъдат подведени отговорност, това осигурява благодатна почва за по-нататъшни жестокости и утежнява страданието на жертвите; поради това настоява, че е необходимо всички извършители да бъдат подведени под отговорност, по-специално чрез прилагане на принципа на универсалната юрисдикция, и да се предостави обезщетение на жертвите; подчертава, че не може да се чака краят на конфликта, за да се въведат мерки за възстановително правосъдие, и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят подкрепата си за процесите, водени от представителни групи сирийци; категорично осъжда наложеното от Русия (с подкрепата на Китай) вето на 16 резолюции на Съвета за сигурност на ООН за сезиране на Международния наказателен съд (МНС) относно Сирия; 19. приветства първото по рода си осъждане на служител на силите за сигурност на сирийския режим за съучастие в престъпления срещу човечеството на 24 февруари 2021 г. от съда в Кобленц, Германия; 20. приветства усилията от 2019 г. насам на държавите – членки на ЕС, за осигуряване на широка международна подкрепа за гарантиране на дългосрочно финансиране в рамките на общия бюджет на ООН за Международния безпристрастен и независим механизъм на ООН за съдействие при разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирия от март 2011 г. насам; 21. приветства френско-германския съвместен екип за разследване (JIT) в подкрепа на наказателното преследване за престъпленията срещу човечеството, документирани в доклада „Цезар“; приветства международните заповеди за арест, издадени от двете държави през 2018 г., за задържане на трима високопоставени служители на силите за сигурност; приветства ролята на местните сирийски НПО в проверката, документирането, събирането и защитата на доказателства за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, както и допълващата роля на някои НПО (например Комисията за международно подвеждане под отговорност и правосъдие) в подпомагането на европейските правоприлагащи и съдебни органи при ефективното наказателно преследване на военнопрестъпници, намиращи се на територията на държавите – членки на ЕС; призовава ЕС да предостави повече правно обучение за сирийци, което да им даде възможност да играят роля в борбата срещу безнаказаността; 22. призовава Комисията да представи план за действие на ЕС срещу безнаказаността, съдържащ специална глава относно Сирия; подчертава, че с този план за действие следва да се търси по-добро координиране и хармонизиране на усилията и ресурсите на държавите членки за наказателно преследване на военнопрестъпници в ЕС; счита, че правосъдието в условията на преход играе основна роля за гарантиране на мира в дългосрочен план; призовава ЕС да създаде специален европейски фонд за жертвите на престъпления срещу човечеството в Сирия; 23. подкрепя усилията на държавите членки да подобрят координацията на съдебните, полицейските и имиграционните ресурси чрез развитие на обединени юрисдикции с цел взаимно използване на техните съдебните правомощия и улесняване на наказателното преследване; подчертава, че разполагащите с повече ресурси държави членки следва да споделят своите експерти и устни преводачи, за да се улесни ефикасното и ефективно разследване, като същевременно всяка държава членка следва да се стреми да назначи специален прокурор за тези престъпления, за да се ускорят усилията за съдебна координация; 24. призовава държавите членки автоматично да споделят на равнището на ЕС информация относно заподозрени във военни престъпления лица съгласно член 1, раздел F от Женевската конвенция; счита, че е необходимо също така по-тясно сътрудничество на национално равнище между имиграционните органи и прокурорите във връзка с лица, подозирани в извършването на военни престъпления; 25. настоятелно призовава всички държави – членки на ЕС, без изключение да оказват пълно сътрудничество в борбата срещу безнаказаността; изразява дълбока загриженост във връзка с липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки при наказателното преследване на сирийски военнопрестъпници; 26. напълно подкрепя европейските усилия, ръководени от Нидерландия от септември 2020 г. насам, за започване на съдебно производство срещу Сирия в Международния съд за нарушаването от нейна страна на Конвенцията на ООН против изтезанията; 27. призовава държавите членки да поискат на предстоящата конференция на Организацията за забрана на химическото оръжие през пролетта на 2021 г. временното преустановяване на членството на Сирия в Организация за забрана на химическото оръжие заради фалшифициране на доказателства за използването на химическо оръжие; отново изразява възмущение и осъжда документираните 336 химически нападения от страна на сирийския режим, при които са използвани газообразен хлор, зарин и серен иприт срещу цивилно население; 28. категорично осъжда нападенията срещу хуманитарни работници от всички страни в конфликта, особено от страна на сирийския режим и ИДИЛ/Даиш; посочва, че сирийският режим носи особена отговорност за целенасочените убийства на хуманитарни работници от 2011 г. насам; подчертава огромната отговорност на Русия за нападенията срещу хуманитарни работници, особено за бомбардирането на 21 полеви болници на „Лекари без граници“ през октомври 2015 г.; 29. изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото страдание на сирийския народ 10 години след началото на конфликта; изразява особена загриженост във връзка с това, че хуманитарните потребности в Сирия са се увеличили с една пета само през последната година и че сега още 4,5 милиона сирийци страдат от продоволствена несигурност, а 90% живеят под прага на бедността; счита, че хуманитарният достъп трябва да продължи да бъде основен приоритет за ЕС в Сирия и че нарасналите потребности изискват по-голяма финансова и политическа реакция от страна на ЕС; отбелязва, че Резолюция 2533 на Съвета за сигурност на ООН относно граничния контролно-пропускателен пункт в Баб ал Хауа предстои да бъде подновена през юли 2021 г.; изразява съжаление относно факта, че Русия и Китай се въздържаха при последното гласуване, вместо да гласуват в подкрепа на резолюцията; счита, че не може да се разчита на предоставянето на хуманитарна помощ през бойните линии за хората, които понастоящем разчитат на трансгранични доставки; припомня, че 2,4 милиона сирийци разчитат на този граничен контролно-пропускателен пункт за оцеляването си и че ако преминаването през него не бъде удължено с поне още 12 месеца, това ще има тежки животозастрашаващи последици; осъжда действията на членовете на Съвета за сигурност на ООН, които се опитаха за политически цели да ограничат хуманитарния достъп; настоятелно призовава всички членове на Съвета за сигурност на ООН да подкрепят подновяването на резолюцията за трансграничен достъп, за да се избегне влошаването на хуманитарната криза и да се гарантира разширяването и подкрепата за интервенции през бойните линии в съответствие с хуманитарните принципи; подчертава, че е важно незабавно да се осигури подновяването на разрешението за преминаване през граничните контролно-пропускателни пунктове Баб ал Салам и Ярубия в съответствие с Резолюция 74/169 на Общото събрание на ООН, за да се гарантира, че помощта достига по най-преките маршрути до нуждаещото се население както на северозапад, така и на североизток; подчертава, че е важно да се гарантира, че хуманитарната помощ е насочена изключително към най-силно нуждаещите се лица; 30. призовава международната общност спешно да предприеме мерки във връзка с рекордно високите равнища на необходимост от хуманитарна помощ на сирийския народ във и извън Сирия; насърчава ЕС като организатор на петата конференция на донорите за Сирия в Брюксел да привлече още международни донори за увеличаване на подкрепата за здравния сектор на Плана за реагиране за хуманитарна помощ на Сирия чрез увеличено, гъвкаво, многогодишно финансиране, което да покрива потребностите на населението в дългосрочен план; призовава международните донори да инвестират конкретно в програми за ремонт, възстановяване и укрепване на увредени или унищожени здравни заведения, в дъпълнение към другите граждански инфраструктури, които са претърпели щети; 31. настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да включи изрични призиви за защита на здравните работници в предстоящите резолюции на ООН и официалните разисквания; призовава във връзка с това държавите – членки на ЕС, да предложат политическа и оперативна подкрепа за ръководените от ООН инициативи за подвеждане под отговорност и разследвания за прилагане на международното хуманитарно право; 32. подчертава в навечерието на петата конференция на донорите в Брюксел на 29 и 30 март 2021 г., че е важно ангажиментите за хуманитарна помощ не само да се спазват, но и да се увеличат в полза на сирийците, вътрешно разселените лица и бежанците, както и на общностите, засегнати от кризата в региона; посочва факта, че ЕС и неговите държави членки са най-големите донори на хуманитарна помощ в отговор на хуманитарната криза в Сирия, като даренията от 2011 г. насам достигат 20 милиарда евро; изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията, че правителството на Обединеното кралство планира значително да намали вноските си за помощ, включително с 67% за Сирия и с 88% – за Ливан; 33. приветства ролята на съседните държави, които предлагат солидарност и помощ за сирийските бежанци в Ливан, Йордания, Турция, Ирак; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да продължат да финансират програми за хуманитарна помощ в приемащите бежанци държави, както и за вътрешно разселените лица в Сирия; настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да предоставят цялото необходимо финансиране и подкрепа, за да се гарантира, че всички сирийски деца бежанци в приемащите държави имат достъп не само до основно, но и до средно образование; настоятелно призовава всички приемащи държави да предприемат всички необходими мерки за постигането на тази цел и да премахнат всички административни или законодателни пречки; насърчава приемащите държави да се съсредоточат върху достъпа до заетост, здравни услуги и образование, както и върху осигуряването на граждански документи, което ще увеличи способността на бежанците да работят, за да се издържат сами; 34. отбелязва, че срокът на действие на доверителния фонд на ЕС „Мадад“ в отговор на кризата в Сирия ще изтече в края на 2021 г.; призовава Комисията да осигури финансови средства за хуманитарната реакция на ЕС по отношение на кризата в Сирия в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и да гарантира безпрепятственото функциониране на неговите проекти; 35. призовава всички държави членки да подкрепят основаната на принципи хуманитарна помощ, без да нормализират отношенията със сирийския режим; предупреждава да не се инвестират финансови активи на ЕС, независимо дали пряко или непряко, в общото възстановяване на Сирия, ако сирийският режим не проведе надежден политически процес; призовава заместник-председателя/върховен представител да разработи, като част от дългосрочното планиране на действията в отговор на ситуацията в Сирия, солидна политика за надлежна проверка относно правата на човека за целите на бъдещи интервенции за възстановяване в тясно сътрудничество със сирийското гражданско общество, която да включва рамка за наблюдение със специални показатели за стандартите в областта на правата на човека; изразява съжаление във връзка с бизнес плановете на Русия, Иран, Китай и Турция да печелят от разрушенията в Сирия; 36. призовава държавите членки да продължат да прилагат санкции срещу лица и субекти, участващи в репресиите в Сирия; подчертава колко е важно да се избегнат всякакви непредвидени отрицателни последици от санкциите чрез хуманитарни изключения за хуманитарни действия, основани на принципи, както и колко е важно да се предприемат мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с прекомерното изпълнение на разпоредбите по отношение на банките съвместно със САЩ; 37. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да обновят и разширят списъка на лицата, на които са наложени целенасочени санкции съгласно новия глобален режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека, включително сирийските, руските и иранските цивилни и военни командири, за които са налице достоверни данни, че са замесени във военни престъпления; 38. ангажира се с приемането на ефективно законодателство на ЕС за корпоративна надлежна проверка, с което на дружествата от ЕС и на дружествата, извършващи дейност на единния пазар, се налагат задължения за надлежна проверка във връзка с правата на човека; 39. припомня на всички държави членки, че Сирия не е сигурна страна за завръщане; счита, че всяко завръщане следва да бъде безопасно, доброволно, достойно и информирано, в съответствие със заявената позиция на ЕС; призовава всички държави – членки на ЕС, да се въздържат от промени в националните политики, целящи лишаване на определени категории сирийци от техния защитен статут, и да обърнат тенденцията за извършване на такива промени, ако вече са прилагали подобни политики; настоятелно призовава Ливан, Турция и всички държави в региона да спрат депортирането на сирийци обратно в Сирия против волята им; 40. осъжда непоправимите щети, нанесени на културни обекти от тактиката на Асад за изгаряне на земя, както и заграбването и контрабандата на артефакти от джихадистите, които ги използват, за да финансират ролята си в конфликта; 41. изразява изключителна загриженост във връзка с влошаването на хуманитарното и санитарното положение и на положението със сигурността в лагерите в Североизточна Сирия, по-специално лагерите „Ал Хол“ и „Рож“, които продължават да бъдат инкубатори за радикализация; счита, че всички граждани на ЕС, за които се подозира, че принадлежат към терористични организации, и които са задържани в тези лагери, следва да бъдат изправени пред съд; изразява възмущението си от убийството на служител на „Лекари без граници“, работещ в лагера „Ал Хол“, на 24 февруари 2021 г., което е поредното доказателство за пораженията върху човешкия живот, които нанася насилието, и за небезопасните условия на живот в лагера; 42. призовава държавите членки да защитават непълнолетните граждани, които могат да бъдат задържани за престъпления, свързани със сигурността, или за връзки с въоръжени групировки; 43. призовава държавите членки да репатрират всички европейски деца, като вземат предвид конкретното положение на техните семейства и висшия интерес на детето като първостепенно съображение, и да предоставят необходимата подкрепа за тяхното възстановяване и реинтеграция при пълно спазване на международното право; 44. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и на Съвета на представителите на Ирак, на регионалното правителство на Кюрдистан и на правителството и парламента на Руската федерация.
| ||||||||||||||||||||||||
| Обявяване на ЕС за Зона на свобода за ЛГБТИК лица |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), – като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), – като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, – като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, – като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(1), – като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО(2), – като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(3), – като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(4), – като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, – като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0698), – като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2019 г. относно бъдещето на списъка на дейностите за лицата ЛГБТИ (2019 – 2024 г.)(5), – като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица(6), – като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета през 2013 г., – като взе предвид резултатите от проучването за ЛГБТ лицата в ЕС, инициирано през 2019 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), – като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша(7), – като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът(8), – като взе предвид препоръката от 31 март 2010 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност (CM/Rec(2010)5), както и стандартите, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, – като взе предвид меморандума от 3 декември 2020 г. на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека относно стигматизирането на ЛГБТИ лицата в Полша, – като взе предвид разискванията в рамките на комисията по актуални въпроси към Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, както и последващите ѝ доклади, озаглавени „Доклад за установяване на фактите относно ролята на местните власти по отношение на положението и правата на ЛГБТИК лицата в Полша“ (от 27 януари 2021 г.) и „Защита на ЛГБТИК лицата в контекста на все по-честите случаи на враждебна реч и дискриминация, насочени срещу ЛГБТИК лицата: ролята на местните и регионалните власти“ (от 10 февруари 2021 г.), – като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността, А. като има предвид, че правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица и куиър лицата (ЛГБТИК лицата) са права на човека; Б. като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите на ЕС и в Хартата, и че то следва да бъде зачитано в пълна степен; като има предвид, че всички държави членки са поели задължения и отговорности съгласно международното право и Договорите на ЕС да зачитат, гарантират, защитават и осигуряват упражняването на основните права; като има предвид, че борбата с неравенството в ЕС е споделена отговорност, която изисква съвместни усилия и действия на всички равнища на управление; В. като има предвид, че от март 2019 г. насам над 100 региона, окръзи и общини в Полша са приели резолюции, в които обявяват, че не допускат на своята територия т.нар. идеология на ЛГБТИ лицата, или са приели „регионални харти за правата на семейството“; като има предвид, че през ноември 2020 г. унгарският град Надката прие резолюция, забраняваща „разпространението и насърчаването на пропагандата на ЛГБТК лицата“; като има предвид, че тези резолюции дискриминират както пряко, така и непряко ЛГБТИК лицата; като има предвид, че резолюциите за създаване на зони без ЛТБТ лица се противопоставят на „идеологията на движението на ЛГБТ лицата“ и призовават местните власти да се въздържат от всякакви действия, които биха насърчили толерантността към ЛГБТИК лицата, включително призовават за оттегляне на финансовата помощ от организации, които имат за цел да насърчават недискриминацията и равенството; като има предвид, че „регионалните харти на правата на семейството“ използват много тясно определение за семейството и същевременно призовават общините да защитават семейните права във всички свои политики, инициативи и финансиране; като има предвид, че като се съсредоточават само върху тези видове семейства, регионалните харти косвено призовават за дискриминация срещу всички други форми на семейства, по-специално семействата с един родител, еднополовите двойки и семействата на ЛГБТИК лицата, и за непредоставяне на финансова подкрепа за проектите и инициативите, които защитават и насърчават основните права, организират обучения за борба с дискриминацията или по какъвто и да е друг начин подкрепят равенството и ЛГБТИК лицата; Г. като има предвид, че полският омбудсман по правата на човека е подал девет жалби срещу някои от регионите, окръзите и общините, приели резолюции относно отстраняването на „идеологията на ЛГБТ лицата“, вследствие на което досега четири резолюции са били обявени от административните съдилища за неконституционни; като има предвид, че през януари 2021 г. полският град Нова Денба оттегли своята резолюция, в която се беше обявил за свободен от така наречената идеология на ЛГБТ лицата, след като ирландският град Фермой прекрати споразумението за побратимяване между двата града; като има предвид, че полският окръг Щум и полският град Томашов Мазовецки оттеглиха своите резолюции за приемане на регионалните харти на правата на семейството съответно през септември и октомври 2020 г.; Д. като има предвид, че Норвегия прекрати отпускането на финансиране за полските региони, окръзи и общини, приели резолюции, в които се обявяват за свободни от т.нар. идеология на ЛГБТИ лицата, или приели „регионални харти на правата на семейството“; като има предвид, че Комисията отхвърли заявления за финансиране от ЕС в рамките на своята програма за побратимяване на градове, подадени от полски градове, които са въвели зони, в които ЛГБТИ лицата са забранени, или са приели резолюции за правата на семейството; като има предвид, че всички фондове на ЕС, управлявани съгласно регламентите за общоприложимите разпоредби за периода 2021 – 2027 г., трябва да зачитат принципа на недискриминация и основните права, определени в Договора, включително във връзка със сексуалната ориентация, и като има предвид, че общините в ролята си на работодатели трябва да спазват Директива 2000/78/ЕО, която забранява дискриминацията и тормоза на основание сексуална ориентация в областта на заетостта в съответствие с решението по дело C-507/18 (Associazione Avvocatura per i diritti LGBTI)(9); Е. като има предвид, че три неправителствени организации внесоха в Комисията жалба от правен характер, в която се подчертава, че „регионалните харти на правата на семейството“ и резолюциите, с които региони, окръзи и общини се обявяват за свободни от така наречената идеология на ЛГБТИ лицата, въвеждат дискриминация срещу ЛГБТИК лицата и че по този начин те нарушават Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, както и членове 15 и 21 от Хартата, съответно относно свободата при избор на професия и правото на труд и относно недискриминацията; като има предвид, че към днешна дата Комисията не е предоставила отговор на тази жалба, нито е признала официално наличието на нарушение на правото на ЕС; Ж. като има предвид, че приемането на резолюции за отстраняване на т.нар. „идеология на ЛТБТ лицата“ и „регионалните харти за правата на семейството“ са част от по-широкия контекст, който се характеризира с нарастваща дискриминация и все по-чести нападения срещу общността на ЛГБТИК лицата в Полша (включително чрез окачествяване на многообразието от видове сексуалност и идентичност и тяхното изразяване като опасна идеология), с все по-чести изказвания, проповядващи вражда и омраза, от страна на публични органи, служители на изборни длъжности – включително настоящия президент – и подкрепящи правителството медии, със задържане на защитници на правата на ЛГБТИК лицата, със забрана на прайд шествията и на програмите и действията за повишаване на осведомеността, включително в училищата, и нападки срещу тях, както и с дискриминационни демонстрации, насочени срещу ЛГБТ лицата; като има предвид, че словото на омразата от страна на публичните органи узаконява и допълнително подхранва климата на нетърпимост и дискриминация срещу ЛГБТИК лицата; като има предвид, че упражняването на свободата на изразяване на мнение е придружено от задължения и отговорности, което важи особено за публичните органи, политиците и лицата, формиращи общественото мнение, и като има предвид, че те не следва да правят изказвания, проповядващи вражда и омраза, нито изказвания, заклеймяващи ЛГБТИК лицата, а следва твърдо да изобличават и да се противопоставят на подобни послания и заклеймяване, включително когато те са изразени от частни лица; З. като има предвид, че полските активисти, които се противопоставят на резолюциите относно отстраняването на т.нар. идеология на ЛГБТИ лицата и „регионалните харти на правата на семейството“, и информират обществеността за тях, са изправени пред стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, заради своята дейност; като има предвид, че полски активисти, които полагат усилия за изобличаването на резолюциите срещу ЛГБТИК лицата и хартите на правата на семейството, включително авторите на уебсайта „Атлас на омразата“ и създателят на фотопроекта „Зона без ЛГБТ лица“, са били подложени на неоснователни съдебни производства, заведени от местните власти или от фундаменталистки организации, претендиращи за значителна финансова компенсация, и на клеветническа кампания, която ги окачествява като лъжци заради това, че са използвали инструменти за изобретателна защита на правата на ЛГБТИК лицата; като има предвид, че тези действия очевидно са предназначени да сплашват и заглушават гражданското общество; като има предвид, че полските власти имат задължението да защитават в пълна степен всички лица, принадлежащи към малцинства, включително ЛГБТИК лицата, от враждебност и агресия и да им предоставят възможност да извършват свободно своите дейности; като има предвид, че въпреки многократните призиви на Парламента Комисията не е предложила законодателство срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността; И. като има предвид, че в комисията по петиции са внесени две петиции (№ 0448/2020 и № 0354/2020) по въпроса за „зоните, забранени за ЛГБТИ лицата, в Полша“; като има предвид, че тези петиции бяха обсъдени в комисията по петиции на 26 януари 2021 г. и че поради незадоволителния отговор на Комисията тяхното разглеждане продължава в очакване на допълнително изясняване на положението от страна на Комисията; Й. като има предвид, че второто проучване сред ЛГБТИ лицата, публикувано от Агенцията на ЕС за основните права през май 2020 г., показва увеличаване на нетърпимостта и насилието спрямо ЛГБТИК лицата или лицата, които са възприемани като ЛГБТИК в Полша, и разкрива пълната липса на вяра сред ЛГБТИК лицата, анкетирани в рамките на проучването, в усилията на правителството за борба с дискриминацията и насилието, като в Полша проучването регистрира най-ниското за целия Съюз равнище на доверие (едва 4%) и най-високия процент на анкетираните, които избягват да отидат на определени места поради страх от насилие, тормоз или заплахи (79%); като има предвид, че това показва ясна връзка между фобията на управляващите към ЛГБТИК лицата и увеличаването на дискриминацията и насилието срещу ЛГБТИК лицата; К. като има предвид, че Парламентът вече насърчи държавите членки да инкриминират практиките за т.нар. „терапия за промяна на сексуалната ориентация“; като има предвид, че в доклада от май 2020 г. на независимия експерт на ООН относно защитата срещу насилие и дискриминация, основани на сексуалната ориентация и половата идентичност, държавите членки се призовават да забранят практиките за „терапия за промяна на сексуалната ориентация“; като има предвид, че тази практика все още се прилага в най-малко 69 държави по света, включително в Европейския съюз, и че има сведения, че в държави – членки на ЕС, са били използвани лекарства, психотерапия и ритуално пречистване в рамките на т.нар. терапия за промяна на сексуалната ориентация(10); като има предвид, че тази практика е забранена само в две държави – членки на Европейския съюз, а именно Малта и Германия; Л. като има предвид, че враждебните реакции срещу ЛГБТИК лицата в много случаи са съчетани с по-общо влошаване на положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че Европейският парламент изрази в редица свои резолюции дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на положението с принципите на правовата държава в Полша, по-специално във връзка с независимостта на съдебната система и защитата на основните права; като има предвид, че Парламентът все още не получил надежден отговор във връзка със своята инициатива за създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да се урежда от междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета; М. като има предвид, че Парламентът изрази позицията си в редица свои резолюции относно положението с принципите на правовата държава, основните права и демокрацията в Полша, като заключи, че съществува системна заплаха за ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и че тя представлява очевиден риск от тежко нарушение на тези ценности; като има предвид, че изслушванията на полските органи, организирани от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС в отговор на заплахите за общите европейски ценности в Полша, не доведоха до каквито и да е резултати; като има предвид, че откакто процедурата беше задействана, положението с принципите на правовата държава и основните права в Полша не само не беше подобрено, но дори се влоши значително, което важи и за положението с основните права, и по-специално основните права на ЛГБТИК лицата и жените; като има предвид, че Съветът следва да гарантира, че по време на изслушванията, провеждани съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС, се разглеждат и новите събития и се оценяват рисковете от нарушаване на основните права; Н. като има предвид, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви в речта си за състоянието на Съюза през 2020 г. пред пленарното заседание на Европейския парламент, че „там, където няма място за ЛГБТИК, там няма човечност. И това не трябва да съществува в нашия Съюз“; като има предвид, че председателят на Комисията също заяви, че когато става въпрос за ЛГБТКИ лицата, става въпрос за тяхната идентичност, а не за някаква идеология(11); като има предвид, че Комисията и Съветът следва да се въздържат от тясно тълкуване на принципите на правовата държава; като има предвид, че Комисията не следва да се колебае да използва всички налични инструменти, включително производствата за установяване на неизпълнение на задължения, уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, член 7 от ДЕС, както и наскоро приетия Регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, за да противодейства на нарушенията на основните права на ЛГБТИК лицата където и да е в Съюза; като има предвид, че новата програма „Граждани, равенство, права и ценности“ може да допринесе за изграждането на недискриминационно общество с по-висока степен на равенство чрез предоставяне на средства на организациите на гражданското общество, които насърчават равнопоставеността на ЛГБТИК лицата; О. като има предвид, че в миналото много държави членки са дискриминирали и преследвали ЛГБТИК лицата чрез дискриминационни закони и политики; като има предвид, че по време на Втората световна война хиляди ЛГБТИК лица са били арестувани, са били лишени от свобода и са загинали в концентрационните лагери; като има предвид, че ЛГБТИК лицата в Полша са изправени пред системна дискриминация и че този проблем съществува и в ЕС като цяло, като по отношение на ограничаването на трайната дискриминация и тормоза на ЛГБТИК лицата е постигнат твърде малък напредък или не е постигнат никакъв напредък; като има предвид, че публичната дискриминация, словото на омразата и престъпленията от омраза срещу ЛГБТИК лицата продължават да бъдат широко разпространено явление в целия ЕС; като има предвид, че тези атаки нарушават основните права на ЛГБТИК лицата и че реакциите на публичните органи в твърде много случаи са недостатъчни; като има предвид, че във всяка държава членка ЛГБТИК лицата все още се сблъскват с по-висока степен на дискриминация във всички сфери на живота, включително на работното място и в училище, и с широко разпространени физически, емоционални и сексуални атаки както онлайн, така и офлайн, което води до тревожно високо равнище на самоубийствата сред младите ЛГБТИК лица(12), и по-специално сред младите трансполови лица; като има предвид, че няколко държави членки са актуализирали законодателството си с цел по-висока степен на приобщаване на ЛГБТИК лицата; като има предвид, че въпреки това съществуват редица законодателни пропуски, за чието преодоляване са необходими политическа воля и ангажимент от страна на националните законодатели, с цел да се гарантира действителното равенство на ЛГБТИК лицата; П. като има предвид, че трансполовите лица продължават да бъдат изправени пред някои от най-тежките форми на дискриминация, насилие и преследване; като има предвид, че през 2018 г. Комисията публикува проучване, озаглавено „Trans and intersex equality rights in Europe – a comparative analysis“ („Права на равенство на трансполовите и интерсексуалните лица в Европа – сравнителен анализ“); като има предвид, че само 13 от общо 31 държави, участвали в проучването, имат национални законодателни разпоредби, които поне до известна степен предоставят закрила въз основа на половата идентичност и/или половите белези; Р. като има предвид, че през 2021 г. в социалните медии се появиха инициативи, например движението #MeTooGay, чиято цел е да се изобличи сексуалният тормоз в рамките на общността на ЛГБТИК лицата; като има предвид, че Гийом Тран Тан – студентът, който инициира тази проява на свободата на изразяване на мнение – беше подложен на твърде силен натиск след своите изобличения в социалните медии и сложи край на живота си скоро след това; като има предвид, че тази трагедия повдига въпроси относно пропуските в подкрепата за жертвите на сексуално насилие; С. като има предвид, че голям брой държави членки нямат специални закони за недискриминация, които да се придържат поне към минималните стандарти на ЕС за защита на хората от дискриминация, от слово на омразата и от насилие, основано на сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите белези, и като има предвид, че те не са предприели действия за коригиране на този правен пропуск; като има предвид, че хоризонталната директива относно недискриминацията, която би могла частично да коригира този пропуск по отношение на защитата извън рамките на заетостта, продължава да бъде блокирана в Съвета вече над 10 години; като има предвид, че прилагането на съществуващите правни мерки срещу дискриминацията все още е недостатъчно в много от държавите членки; като има предвид, че Комисията възнамерява да разшири списъка на ЕС на престъпленията съгласно член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да обхване престъпленията от омраза и словото на омразата, включително когато те са насочени към ЛГБТИК лицата; Т. като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу ЛГБТИК лицата от страна на полицията продължава да бъде проблем в Съюза; като има предвид, че при липсата на подходящо обучение полицията може да възпира съобщаването от ЛГБТИК лицата за случаите на насилие и дискриминация срещу тях; като има предвид, че това продължава да бъде основна пречка за ефективното равенство; като има предвид, че програмите за обучение на правоприлагащите органи спомагат за предотвратяването на дискриминационните практики и престъпленията от омраза и за справянето с тях; като има предвид, че словото на омразата и престъпленията срещу ЛГБТИК лицата следва да бъдат щателно разследвани, като се вземат предвид мотивите , породени от предубеждения, и когато е целесъобразно, те следва да бъдат надлежно преследвани по съдебен ред; У. като има предвид, че само Малта, Португалия и някои региони на Испания са забранили медицинската намеса спрямо интерсексуални лица без тяхно съгласие; като има предвид, че много държави членки продължават да следват подход, който се основава прекомерно на медицината и който третира състоянието на интерсексуалните лица като патологично; Ф. като има предвид, че развитието на законодателството в Унгария сериозно възпрепятства основните права на ЛГБТИК лицата; като има предвид, че приемането на член 33 от законопроекта „Омнибус“ T/9934 de facto въвежда забрана върху правното признаване на пола на трансполовите и интерсексуалните лица в Унгария, като ги излага на дискриминация и нарушава правото им на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че през декември 2020 г. унгарският парламент прие конституционни изменения, които допълнително ограничават правата на ЛГБТИК лицата, пренебрегват съществуването на трансполови и небинарни лица и ограничават правото им на семеен живот, както и че той прие закон, който ще лиши небрачните двойки от правото на осиновяване; Х. като има предвид, че през януари 2021 г. латвийският парламент започна да разглежда конституционно изменение, чиято цел е да ограничи разширяването на понятието за семейство, постановено в решението на Конституционния съд, с което последният призна прилагането на трудовото право към различни семейни модели и задължи законодателя да осигури подкрепа и защита за еднополовите двойки; Ц. като има предвид, че през юни 2020 г. Сенатът на Румъния прие законопроект за забрана на дейностите, свързани с разглеждането на теорията на половата идентичност в учебните заведения; като има предвид, че румънският президент отказа да обнародва закона, като вместо това поиска да се извърши преглед на конституционността на закона; като има предвид, че Конституционният съд на Румъния обяви през декември 2020 г., че законът е несъвместим с конституцията; като има предвид, че това показва, че наличието в държавите членки на ефективна система за взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт по отношение на принципите на правовата държава и демокрацията е от решаващо значение за защитата на правата на ЛГБТИК лицата; Ч. като има предвид, че ако сте родител в една държава членка, това означава, че сте родител във всички държави членки; като има предвид, че има случаи на деца с двама родители от един и същи пол, които са изправени пред трудности поради липсата на правни разпоредби за взаимното признаване на актовете за раждане на децата с двама родители от един и същи пол; като има предвид, че чрез съдебен акт, постановен по преюдициално запитване от страна на Административния съд София – град (България), Съдът на ЕС ще се произнесе по дело C-490/20 по случая на дете с две майки лесбийки, което вследствие на този правен пропуск е застрашено от липса на гражданство; като има предвид, че стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК лицата предвижда законодателна инициатива за преодоляване на този правен пропуск и преразглеждане на насоките от 2009 г. относно свободното движение, като и двете действия са предвидени за 2022 г.; като има предвид, че еднополовите двойки продължават да се сблъскват с трудности при упражняването на свободата на движение в рамките на ЕС, но че въпреки това Комисията не е предложила законодателство относно взаимното признаване на връзките; Ш. като има предвид, че борбата с неравенството в ЕС е споделена отговорност, която изисква съвместни усилия и действия на всички равнища на управление, и като има предвид, че на местните и регионалните власти се полага ключова роля в това отношение; като има предвид, че в много случаи тези власти отговарят за прилагането на законодателството на ЕС и за утвърждаването на равенството и многообразието; като има предвид, че Конгресът на местните и регионалните власти на Съвета на Европа прие резолюция, в която припомня отговорността на местните власти да защитават правата на ЛГБТИК лицата и ги приканва да назначат „местен експерт по въпросите на равенството и многообразието“(13); Щ. като има предвид, че Европейският комитет на регионите в качеството си на представител на местните и регионалните власти в ЕС е приканен да обмисли предприемането на действия в рамките на своите правомощия в отговор на създаването на зони, свободни от т.нар. „ЛГБТ идеология“; АА. като има предвид, че ЛГБТИК лицата навсякъде в Европейския съюз следва да се ползват със свободата да не крият своята сексуална ориентация, полова идентичност и полови белези и публично да изразяват половата си принадлежност, както и да живеят, без да се страхуват от нетърпимост, дискриминация или преследване на тези основания; като има предвид, че правото на убежище се гарантира от Хартата; като има предвид, че в контекста на общата европейска система за убежище и нейната реформа е необходимо да се осигури подходяща защита за уязвимите лица, търсещи убежище, включително за ЛГБТИК лицата; АБ. като има предвид, че вместо да дискриминират ЛГБТИК лицата, органите на всички равнища на управление в целия Европейски съюз следва да защитават и насърчават равенството и основните права на всички, включително на ЛГБТИК лицата, и да гарантират, че те могат пълноценно да упражняват своите права; 1. с настоящото обявява Европейския съюз за „зона на свобода за ЛГБТИК лицата“; 2. осъжда всички форми на насилие или дискриминация срещу лица въз основа на техния пол или сексуална ориентация; осъжда най-категорично убийството с явно хомофобски характер на Давид Полфлие, извършено в Белгия; 3. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Европейския комитет на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Права на децата |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският парламент, – като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г., – като взе предвид общите коментари на Комитета по правата на детето на ООН(1), – като взе предвид Насоките на ООН за алтернативни грижи за децата(2), – като взе предвид глобалното изследване на ООН от юли 2019 г. върху лишаването от свобода на деца, – като взе предвид политическия обзор на ООН от 15 април 2020 г., озаглавен „The impact of COVID-19 on children“ (Въздействието на COVID-19 върху децата), и положителния отговор, ръководен съвместно от ЕС и Групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн и подписан от 173 държави, – като взе предвид политическия отговор на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 19 октомври 2020 г., озаглавен „What is the impact of the COVID-19 pandemic on immigrants and their children“ (Какво е въздействието на пандемията от COVID-19 върху имигрантите и техните деца?), – като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 1 февруари 2012 г. относно надигането на антиромски настроения и расисткото насилие срещу ромите в Европа, – като взе предвид член 3, параграфи 3 и 5 от Договора за Еропейския съюз, – като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), – като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография(3) („Директивата относно борбата със сексуалното насилие срещу деца“), – като взе предвид директивите на ЕС относно процесуалните права(4), – като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“(5), – като взе предвид обявяването на 2021 г. за Международна година за премахване на детския труд и подхода на Комисията за нулева толерантност към детския труд, – като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2017 г. относно закрилата на децата мигранти(6), – като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2017 г. относно закрилата на децата мигранти, – като взе предвид съобщенията на Комисията, приети с цел създаване на Съюз на равенство, в съответствие с политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019 — 2024 г.(7), – като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020 — 2025 г.)“(8), – като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2019 г. относно правата на децата по повод на 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето(9), – като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно закрилата на децата мигранти(10), – като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения(11), – като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г., озаглавена „Изпълнение на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа“(12), – като взе предвид въпроса до Комисията относно правата на детето с оглед на стратегията на ЕС за правата на детето (O-000007/2021 – B9‑0007/2021), – като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността, – като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, A. като има предвид, че детето е преди всичко дете, независимо от неговия етнически произход, пол, националност, социален и икономически произход, способности, миграционен статут или статут на пребиваване, и че то се нуждае от специална закрила и има достъп до всички права, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето; Б. като има предвид, че висшият интерес на детето трябва да бъде първостепенно съображение във всички действия и решения, които го засягат, както и по отношение на неговото физическо и психическо благосъстояние; В. като има предвид, че децата имат право на приобщаващо, достъпно образование в ранна детска възраст, грижи с добро качество и развлечения; като има предвид, че децата, особено децата в неравностойно положение, имат право на закрила от бедност и на специални мерки за увеличаване на равните възможности и за борба с дискриминацията и сегрегацията в образователната система; като има предвид, че инвестициите в развитието на детето в ранна детска възраст носят висока възвръщаемост от икономическа и обществена гледна точка; Г. като има предвид, че преди кризата, породена от COVID-19, вероятността децата да живеят в крайна бедност беше два пъти по-голяма, отколкото при възрастните(13); като има предвид, че в резултат на пандемията се счита, че броят на децата, живеещи под съответните национални прагове на бедност, би могъл да се увеличи със 117 милиона и приблизително още 150 милиона деца ще заживеят в многоизмерна бедност(14); като има предвид, че настоящата пандемия допълнително задълбочи неравенствата и увеличи риска децата да изпаднат в положение на крайна бедност, в сравнение с периода отпреди COVID-19, когато едно на всеки четири деца в Европа вече беше изложено на риск от бедност; Д. като има предвид, че в резултат на настоящата пандемия от COVID-19 близо 1,6 милиарда деца по света са били засегнати от затварянето на училищата и че според прогнозите е вероятно в резултат от това поне 24 милиона ученици да отпаднат от училище(15); като има предвид, че 370 милиона деца по света, много от които разчитат на предлаганата от училищата храна като основен източник на ежедневна прехрана, са пропуснали средно 40% от храненията в училище поради това, че ограниченията във връзка с COVID-19 доведоха до затваряне на училищата(16); като има предвид, че децата, и по-специално момичетата и децата с увреждания, произхождащи от среда в неравностойно социално-икономическо положение, са особено засегнати от въздействието на затварянето на училища и от мерките, които ограничиха достъпа до образование както в училищата, така и чрез дистанционно обучение; Е. като има предвид, че правото на образование беше сериозно засегнато от COVID-19; като има предвид, че докато образователната политика остава компетентност на държавите членки, пандемията от COVID-19 и причинените от нея неравенства в областта на образованието представляват общо предизвикателство, което изисква общ подход, политики и инструменти на Съюза; Ж. като има предвид, че според проучване на Евростат(17) през 2018 г. 88,3% от децата в ЕС на възраст между три години и минималната задължителна училищна възраст са получили официални грижи за деца, което показва нарасналата необходимост от създаване на повече дневни заведения за грижи за деца като важен инструмент за когнитивното и социалното развитие на децата от ранна възраст; З. като има предвид, че за над две трети от децата по света домашното образование е недостъпна възможност поради липсата на достъп до интернет; като има предвид, че домашното образование подчерта образователното и цифровото разделение в много държави — членки на ЕС, и в световен мащаб, оказвайки въздействие върху възможностите на децата в живота, както и върху тяхното физическо и психично здраве, и като има предвид, че младите момичета и младите хора в уязвимо положение и от расово обособявани групи са особено засегнати от цифровото разделение; И. като има предвид, че в световен мащаб едно на всеки четири момичета на възраст между 15 и 19 години не е заето с работа, учене или обучение, в сравнение с едно на всеки 10 момчета; като има предвид, че насърчаването на равенството между половете и овластяването на момичетата е от основно значение за постигането на целите за устойчиво развитие(18); Й. като има предвид, че изглежда, че децата са пощадени от най-тежките последици за здравето от настоящата световна пандемия; като има предвид обаче, че кризата, предизвикана от COVID-19, оказва огромно въздействие върху децата, като представлява нарастваща и пряка заплаха за тяхното благосъстояние и развитие, включително по отношение на психичното им здраве; като има предвид, че децата в неравностойно положение, непридружените малолетни и непълнолетни лица и децата, принадлежащи към малцинства, като ромските деца, са особено засегнати; като има предвид, че към днешна дата се счита, че още 1,2 милиона деца и 56 700 майки биха могли да умрат в рамките на следващите шест месеца поради прекратяването на основни операции, като например рутинни здравни услуги; като има предвид, че недостатъчният достъп до здравни услуги може да засегне всички области на живота(19); К. като има предвид, че в много държави — членки на ЕС, се наблюдава увеличение на процента на самоубийствата; като има предвид, че в неотдавнашно проучване сред младите хора в целия ЕС почти един от всеки петима е отговорил, че има проблеми с психичното здраве или проявява симптоми на депресия или тревожност(20); като има предвид, че ООН предупреди за световна криза в областта на психичното здраве и че липсата на действия би могла да доведе до опустошителни дългосрочни социални и икономически последици за обществото, като децата и подрастващите са сред изложените на най-голям риск(21); Л. като има предвид, че недостатъците в националните системи за закрила на детето и липсата на механизми за транснационално сътрудничество между държавите членки могат допълнително да допринесат за социалната изолация, както и за експлоатацията на деца, по-специално на деца в движение; като има предвид, че се съобщава за случаи на дискриминация в резултат на процедурите и практиките, приети от органите при трансгранични семейни спорове, засягащи деца(22); като има предвид, че от горещите линии също се съобщава за увеличаване на броя на обажданията, свързани със случаи на отвличане на деца, особено през последните месеци, поради влошаването на съществуващите международни семейни конфликти; М. като има предвид, че според последния доклад на Комисията относно напредъка, постигнат в борбата с трафика на хора(23), децата представляват почти една четвърт от всички регистрирани жертви във всички държави членки; Н. като има предвид, че 152 милиона деца в световен мащаб полагат детски труд и приблизително 73 милиона от тези деца са подложени на някоя от най-тежките форми на детски труд: робство, принудителен труд, опасна работа или сексуална експлоатация(24); като има предвид, че Комисията обяви нулевата толерантност по отношение на детския труд за политически приоритет, който трябва да се спазва; О. като има предвид, че едно на всеки три момичета е жертва на генитално осакатяване на жени, а едно на всеки пет момичета ще бъде омъжено, докато е все още дете; като има предвид, че гениталното осакатяване на жени е международно признато като нарушение на правата на човека; като има предвид, че браковете в детска възраст все още са проблем в някои държави членки и оказват опустошително въздействие върху правата и здравето на момичетата и жените, включително като създават сериозен риск от усложнения при бременността и също така излагат момичетата на сексуално насилие, домашно насилие и дори убийства на честта; П. като има предвид, че в резултат на пандемията и вследствие на ограничителните мерки домашното насилие и насилието, основано на пола, а според последния доклад на Европол(25) — и сексуалното насилие над деца и експлоатацията онлайн, както във видимата, така и в тъмната мрежа, са се увеличили в ЕС; като има предвид, че между 70 и 85% от децата, подложени на насилие, познават своя насилник и по-голямата част от децата стават жертва на хора, на които имат доверие(26); като има предвид, че други свързани с продължителното време, прекарано онлайн, рискове, като кибертормоза, също са се увеличили поради тези мерки; Р. като има предвид, че децата с увреждания са уязвими и могат да бъдат изправени пред социално изключване, маргинализация, дискриминация и ограничен достъп до услуги; като има предвид, че за тях е по-вероятно да бъдат оставени без грижи, експлоатирани или подложени на сексуално насилие; като има предвид, че децата с увреждания имат по-големи потребности от здравни грижи и по-голяма зависимост от услуги, предоставяни в общността(27); С. като има предвид, че през 2019 г. 30,3% от лицата, търсещи убежище, са били деца, което представлява 207 215 деца в ЕС; като има предвид, че 7,1% от тези деца са непридружени ненавършили пълнолетие лица(28); като има предвид, че много деца се намират в неприемливи хуманитарни ситуации по външните граници на ЕС или извън него; като има предвид, че непридружените деца представляват силно уязвима група и са изправени пред различни рискове, включително риск да станат жертви на престъпни мрежи, насилие, злоупотреба и експлоатация по миграционните маршрути към и в рамките на ЕС(29); като има предвид, че на децата мигранти често се отказва достъп до мерки за интеграция и приобщаване, за закрила и за социална сигурност; като има предвид, че непридружените деца, търсещи убежище, които навършват 18 години, са изправени пред особени предизвикателства, тъй като често трябва да напуснат жилището, предназначено за деца; като има предвид, че децата, подали молба за международна закрила, могат да страдат заради забавяне при постановяването на окончателното решение; Т. като има предвид, че съществуват значителни пропуски и недостатъци при прилагането на специалните гаранции и процесуалните гаранции за децата, определени в общата европейска система за убежище, като са налице различия между държавите членки, например по отношение на възможността децата да останат с членовете на своите семейства и/или настойници/попечители в контекст, който не включва задържане, и по-специално при събирането на семейството в съответствие с Директива 2003/86/ЕО(30) на Съвета, условията на приемане, назначаването на законни представители и настойници и достъпа до подходяща за децата информация, здравни и социални услуги и образование; У. като има предвид, че деца продължават да се раждат без гражданство, включително в ЕС, и продължават да бъдат изключени от достъп до основни права; като има предвид, че приблизително 200 милиона деца по света нямат удостоверение за раждане, което увеличава риска от липса на гражданство и ги поставя в изключително неблагоприятно положение по отношение на достъпа до права и услуги; като има предвид, че правото на детето да придобие гражданство и да бъде регистрирано веднага след раждането е залегнало в член 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето; Ф. като има предвид, че децата са сред най-уязвимите по отношение на последиците от изменението на климата, което засяга тяхната продължителност на живот, здравето им, правото им на образование и правото им на закрила, и води до разселване в райони, предразположени към природни бедствия; като има предвид, че рисковете за околната среда причиняват смъртта на едно на всеки четири деца(31); Х. като има предвид, че участието на децата във вътрешните и външните политики на ЕС все още е ограничено; като има предвид, че следва да се прилагат системни начини за включване на основано на правата участие на децата в изготвянето на политиките на равнище ЕС, на национално и местно равнище; като има предвид, че децата имат право да участват в демократичния живот и в решенията, които пряко или косвено ги засягат; като има предвид, че най-маргинализираните и изключените групи имат още по-малки възможности за участие в процесите на изготвяне на политики и вземане на решения; Ц. като има предвид, че значителен брой деца все още са задържани в ЕС; като има предвид, че Комитетът на ООН по правата на детето поясни, че децата никога не следва да бъдат задържани по свързани с имиграцията съображения и че задържането никога не може да бъде обосновано като съобразено с висшия интерес на детето, в съответствие с Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите от 19 септември 2016 г.; като има предвид, че държавите членки трябва да осигурят подходящи, хуманни и несвързани с лишаване от свобода алтернативи на задържането, включително като гарантират, че мерките, свързани с COVID-19, никога не водят до задържане на деца; като има предвид, че държавите членки следва системно да събират дезагрегирани данни относно задържането на деца в контекста на миграцията, докато Комисията следва да насърчава съпоставимостта на тези данни чрез Евростат; Ч. като има предвид, че децата, настанени в институции от затворен тип, бяха особено засегнати от пандемията; като има предвид, че мерките за изолация във връзка с пандемията изострят уязвимостта на децата, настанени в психиатрични и социални институции, домове за сираци, бежански лагери, центрове за задържане и други затворени центрове; като има предвид, че случаите на насилие срещу деца, затворени в тези структури, вероятно ще останат незабелязани, а службите за закрила на децата и семейството са претоварени и функциите им са нарушени; Ш. като има предвид, че в Общия регламент относно защитата на данните(32) се признава, че децата заслужават специална защита по отношение на личните си данни и че това налага информацията относно техните данни да им бъде предоставяна на подходящ за деца език; като има предвид, че достъпът на децата до платформите на социалните мрежи трябва да се съпътства от повишаване на познанията им относно цифровите технологии; като има предвид, че насърчаването на цифровото образование, грамотност и умения е от ключово значение за ограничаване на злоупотребите със социалните мрежи, особено в случая на ненавършили пълнолетие потребители, които имат достъп до платформи, за които не се изисква проверка на възрастта, в интерес на защитата на уязвимите групи, и особено на децата; 1. приветства инициативата на Комисията да изготви нова всеобхватна стратегия за правата на детето десет години след Програмата на ЕС за правата на детето от 2011 г.; призовава за подходящи законодателни и незаконодателни предложения и обвързващи и необвързващи инструменти на ЕС за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени децата; 2. подчертава, че детето е преди всичко дете, независимо от неговия етнически произход, пол, националност или социален и икономически произход, способности или миграционен статут или статут на пребиваване, и че висшият интерес на детето трябва да бъде включен във всички политики, процедури и действия на ЕС, които засягат деца; 3. отново призовава Комисията да включи в стратегията на ЕС за правата на детето („Стратегията на ЕС“) всички разпоредби, съдържащи се в резолюцията на Парламента от 26 ноември 2019 г. относно правата на детето по случай 30-ата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето; 4. подчертава, че Стратегията на ЕС трябва да възприеме балансиран по отношение на половете подход, който да интегрира перспективата за равенство между половете във всички програмни сектори, да е насочена към благосъстоянието и овластяването на момичетата, да отговаря на техните специфични потребности и да признава техните права; 5. подчертава, че в Стратегията следва да се съдържа призив към държавите членки да отделят всички необходими ресурси за ефективното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето; освен това призовава държавите членки да обърнат внимание на структурните неравенства и да дадат приоритет на публичните инвестиции в образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, семейната подкрепа и грижите за децата, както и да инвестират във висококачествени универсални услуги, които да достигат до всички деца; призовава държавите членки да укрепят капацитета на работната сила в областта на социалните услуги, за да подкрепят децата и семействата, изправени пред специални предизвикателства, и да подкрепят операторите на първа линия в службите за закрила на детето; 6. призовава държавите членки да гарантират правото на образование за всяко дете и да установят мерки за борба и предотвратяване на преждевременното напускане на училище, както и да гарантират равен по отношение на пола достъп до качествено, приобщаващо образование от ранна детска възраст до юношество, включително за децата от ромски произход, децата с увреждания, децата без гражданство и децата мигранти, както и за децата, които живеят в условия на хуманитарни кризи и в извънредни ситуации; 7. подчертава, че цифровото образование не следва при никакви обстоятелства да замества присъственото обучение, особено когато достъпът до технологии е ограничен, и следва да се използва само във времена на големи трудности, като пандемии, или по начин, който допълва присъственото обучение на живо; призовава Комисията да направи задълбочена оценка на начина, по който кризата засегна правото на образование и да предложи препоръки на държавите членки въз основа на резултатите от този анализ; 8. призовава държавите членки да въведат специфични мерки за „безопасно училище“, включително предоставяне на хигиенни продукти и споделяне на информация по подходящ за децата начин относно миенето на ръце и други хигиенни мерки по време на пандемията от COVID-19; 9. призовава държавите членки да гарантират правото на приобщаващо образование и да осигурят достъп до всеобхватна, съобразена с възрастта информация относно пола и сексуалността, както и достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване и сексуално възпитание; припомня, че образованието в тази област е необходимо, за да се гарантира пълното образование и закрила на децата, в съответствие с последния доклад на Комисията; 10. отново призовава ЕС да засили действията си за прекратяване на всички форми на насилие и дискриминация срещу деца, включително физическо, сексуално, икономическо и психологическо насилие, наранявания, злоупотреба, неполагане на грижи, малтретиране и експлоатация както онлайн, така и офлайн, принудителни бракове, трафик, малтретиране и експлоатация на деца мигранти, изтезания, убийства на честта, генитално осакатяване на момичета, кръвосмешение, насилствено напускане на училище и използване на деца като войници; подчертава, че за да се гарантира последователност по отношение на защитата на децата от насилие, трафик и експлоатация, всички законодателни и незаконодателни инициативи, засягащи правата на децата, трябва да вземат предвид стратегията на ЕС за правата на детето; призовава Комисията да публикува график относно тези предложения, като същевременно гарантира изпълнението на своите препоръки чрез подходящ и ефикасен механизъм за мониторинг; 11. призовава Комисията и държавите членки да прекратят, в законодателството и на практика, детския труд и всички други форми на труд, които могат да навредят на здравето и безопасността на децата; подчертава неотложната необходимост от справяне с този проблем, като се има предвид въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19, върху най-уязвимите, които бяха засегнати от спад на доходите и от липса на достъп до социална закрила, вследствие на което повече деца са принуждавани да работят; призовава следователно Комисията да включи правата на децата в бъдещата рамка на ЕС за устойчиво управление, включително задължителните изисквания на ЕС за надлежна проверка, и да подкрепи действията на трети държави за премахване на детския труд чрез програми за сътрудничество; препоръчва да се приеме задължителна междусекторна надлежна проверка и да се гарантира, че всички политики на ЕС са съобразени с интересите на децата, като се поема ангажимент за извършване на предварителен и последващ контрол на зачитането на правата на човека; 12. призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да засилят усилията за предотвратяване и прекратяване на тежките нарушения срещу деца, засегнати от въоръжен конфликт; изразява дълбока тревога във връзка с факта, че свързването на деца с въоръжени групировки и вербуването им в тях често се случва, когато децата нямат други възможности за избор; подчертава, че е важно да се постигне напредък по програмата за правата на децата, засегнати от въоръжени конфликти, в рамките на външната дейност на ЕС и политиките за борба с тероризма и за сигурност, в съответствие с плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, като тя се интегрира в политическите диалози, мисиите и операциите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), реформите в сектора на сигурността и посредничеството; призовава Комисията и ЗП/ВП да назначат специални служители и да създадат специални отдели в делегациите на ЕС за закрила на детето; призовава държавите членки да защитават малолетните граждани, които могат да бъдат задържани за престъпления, свързани със сигурността, или за връзки с въоръжени групировки, и да улесняват тяхното завръщане в държавата им на произход с цел реабилитация, реинтеграция и/или наказателно преследване, по целесъобразност, при пълно спазване на международното право; 13. подчертава, че защитата на децата от сексуална експлоатация и насилие е от съществено значение; изразява съжаление във връзка с факта, че 23 държави членки все още не е приложили Директивата относно борбата със сексуалното насилие срещу деца; отбелязва акцента, който Съветът на Европа поставя върху многостранното сътрудничество като основа за ответните действия във връзка със сексуалното насилие над деца онлайн, като обхваща правоприлагащите органи, националните органи, механизмите за докладване и доставчиците на услуги/сектора; приветства намерението на Комисията да предложи по-дългосрочна законодателна уредба за борба със сексуалното насилие над деца през първото тримесечие на 2021 г.; отново изразява подкрепа за създаването на Европейски център за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца — възможност, която понастоящем се оценява от Комисията; приветства работата на Европол в областта на превенцията, а именно неговите кампании за повишаване на осведомеността с цел предотвратяване на сексуалната експлоатация на деца онлайн(33),(34); 14. подчертава, че насилието и малтретирането на деца се увеличиха в обезпокоителна степен, докато достъпът до социалните служби и институциите за защита стана силно ограничен по време на пандемията от COVID-19; подчертава, че е важно да се разработят превантивни политики за борба с насилието срещу деца на равнище ЕС; подчертава ролята на агенциите и органите на ЕС за прилагането на законодателната уредба на ЕС относно правата на детето; призовава Комисията да включи в Стратегията план за действие на ЕС със стандарти и референтни показатели за доставчиците на онлайн услуги и технологичните дружества, за да се обезпечи безопасността на децата онлайн, отвъд защитата им от незаконно съдържание и предпазването им от вредно съдържание; призовава държавите членки, които все още не са направили това, да криминализират онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и киберпреследването; 15. призовава Комисията да гарантира, че Стратегията на ЕС е съгласувана с приоритетите и законодателните предложения, изложени в приетата неотдавна Стратегия на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца, стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите, европейската стратегия за равенство между половете и стратегията на ЕС за равнопоставеност на ЛГБТИК за периода 2020 — 2025 г.; 16. счита, че е от решаващо значение в Стратегията на ЕС да бъдат включени конкретни мерки за инвестиране в децата с цел изкореняване на детската бедност, включително създаването на Европейска гаранция за децата с подходящи ресурси; призовава Комисията да представи предложението си за създаване на Европейската гаранция за децата през първото тримесечие на 2021 г., в съответствие с поетия от нея ангажимент, и призовава държавите членки да ускорят въвеждането ѝ и да инвестират всички възможни ресурси, включително фондове на ЕС като Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU), Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), InvestEU, „Еразъм+“ и фонд „Убежище и миграция“ (ФУМ), в борбата срещу детската бедност и социалното изключване; подчертава, че държавите членки следва да създадат както многогодишни национални стратегии за борба с детската бедност и социалното изключване, така и национални планове за действие във връзка с Гаранцията за децата; 17. изразява загриженост, че в контекста на възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19, необходимостта от преодоляване на детската бедност ще нарасне и че бедността ще оказва все по-голямо въздействие върху децата като най-уязвимата сред най-необлагодетелстваните групи; настоятелно призовава Стратегията на ЕС да бъде допълнена с цялостна стратегия за борба с бедността, включваща мерки за осигуряване на достойни и финансово достъпни жилища и справяне с бездомничеството; припомня, че стратегиите за изкореняване на детската бедност трябва да отчитат реалността на самотните родители и многодетните семейства, като се има предвид, че домакинствата с един родител и многодетните домакинства са сред уязвимите групи; 18. подчертава, че е важно в Стратегията на ЕС да се въведат мерки за осигуряване на добър достъп до здравеопазване за децата и семействата, в съответствие с програмата „ЕС в подкрепа на здравето“, като същевременно се вземат предвид трудностите, които срещат децата по отношение на достъпа до това право; 19. подчертава, че е важно Стратегията на ЕС да въведе мерки за актуализация на съществуващата рамка на ЕС за действие в областта на психичното здраве и благоденствието, която следва да бъде напълно приобщаваща, за да се отговори и на потребностите на децата в уязвимо положение и от маргинализирани и расово обособявани групи; призовава Комисията и държавите членки да увеличат инвестициите в психичното здраве и психосоциалните услуги за деца и семейства, особено в държави с ниски и средни доходи и в контекст на хуманитарна нестабилност; призовава държавите членки да въведат механизми за ранно откриване на проблеми, свързани с психичното здраве; призовава за пълно интегриране на психосоциалната подкрепа и на подкрепата за психичното здраве в националните и транснационалните системи за закрила на детето, както и за обучение на специалисти относно специфичните потребности на децата; 20. отново призовава за осигуряване на правосъдие, съобразено с интересите на детето, с подходящи и приобщаващи производства, които отчитат потребностите на всички деца; подчертава, че е важно да се обезпечи правото на детето да бъде изслушвано, да бъде подпомагано от законен представител и напълно да бъде уведомявано по начин, подходящ за деца, на всеки етап от съдебните производства, в съответствие с членове 4 и 16 от Директива (ЕС) 2016/800 и с членове 22 и 24 от Директива 2012/29/ЕС(35), включително за деца мигранти, с особен акцент върху непридружените ненавършили пълнолетие лица; призовава държавите членки бързо да транспонират и започнат да прилагат директивите; призовава държавите членки да гарантират, че съдилищата за децата и по семейните въпроси изпълняват основните си функции, като продължават да провеждат спешни изслушвания и да изпълняват съдебни разпореждания за полагане на грижи и закрила на деца, които са непосредствено застрашени от неполагане на грижи или малтретиране; припомня, че следва да бъдат въведени специални гаранции за децата, които влизат в контакт със съдебни или свързани производства, и подчертава необходимостта да се обучат специализирани служители; 21. отбелязва със съжаление, че 11 от 27-те държави членки не са предоставили достъп до онлайн целева информация за деца относно съдебната система, като интерактивно образование относно законните права, и призовава всички държави членки да гарантират, че децата имат достъп до тази информация по подходящ за тях начин, като се вземат предвид всички увреждания, които биха могли да възпрепятстват достъпа(36); 22. подчертава значението на висшите интереси на детето при трансгранични семейни спорове; призовава държавите членки да гарантират, че изпълняват задълженията си, както е предвидено в регламента „Брюксел IIа“(37), а националните органи — да признават и изпълняват съдебни решения, постановени в друга държава членка по дела, свързани с деца, като решения за упражняването на родителски права, право на посещаване и задължения за издръжка; подчертава значението на тясното сътрудничество и ефикасната комуникация между различните национални и местни органи, участващи в производства за предприемане на мерки за закрила на дете; призовава държавите членки да зачитат правото на децата да виждат родителите си въпреки ограничителните мерки, свързани с пандемията, доколкото това не застрашава тяхната безопасност и здраве; 23. призовава ЕС, неговите агенции и държавите членки да сложат край на липсата на гражданство при децата както в рамките на ЕС, така и извън него, включително чрез подобряване на капацитета на служителите на първа линия да идентифицират, регистрират и реагират по подходящ начин на липсата на гражданство в контекста на миграцията и убежището, като насърчават и осигуряват всеобщ достъп до регистрация и удостоверяване на ражданията, независимо от статута на родителите, включително за семействата на ЛГБТИК, като въведат, усъвършенстват и прилагат правни гаранции за предотвратяване на липсата на гражданство в детска възраст и като въведат и усъвършенстват основани на права процедури за определяне на липсата на гражданството при децата, за да изпълнят международните задължения по отношение на лицата без гражданство в контекста на миграцията, в съответствие с висшите интереси на децата и правото им да придобият гражданство; 24. подчертава, че в Стратегията на ЕС трябва да бъдат включени мерки за подобряване на положението на децата мигранти и за защита на техните интереси както в рамките на ЕС, така и извън него, на всеки етап от процедурите за убежище; призовава Комисията и държавите членки да гарантират въвеждането на гаранции и процедурни права за децата в общата европейска система за убежище, с особен акцент върху бързите процеси на събиране на семейството в съответствие с Директива 2003/86/ЕО, достъпа до подходящи условия за приемане, социални и медицински грижи, своевременното назначаване на квалифицирани законни представители и настойници за непридружените ненавършили пълнолетие лица и достъпа до пригодена за деца информация; 25. подчертава значението на интеграцията и приобщаването на децата мигранти и бежанци; отново заявява, че е важно да се премахнат всички пречки пред достъпа до основни услуги и мерки за интеграция и приобщаване, включително психосоциална подкрепа и подкрепа за психичното здраве, както и да се предоставят възможности на децата за по-широко социално приобщаване; призовава Комисията да предприеме спешни действия за повишаване на осведомеността относно значението на промяната на посланията относно миграцията и борбата с отрицателните стереотипи; 26. счита, че Стратегията следва да определи като приоритет правата на децата по отношение на лишаването от свобода в съответствие с правата, очертани в глобалното изследване на ООН върху лишаването от свобода на деца; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да засилят действията за прекратяване на задържането на деца, особено в контекста на миграцията, и да разработят основани на общността алтернативи на задържането, които зачитат висшите интереси на детето и дават възможност на децата да останат с членовете на своите семейства и/или настойниците си, без да бъдат лишавани от свобода, докато се вземе решение относно статута им на мигранти; 27. счита, че Стратегията на ЕС следва да интегрира и насърчава правата на уязвимите деца във всички области на политиката и да възприеме междусекторен подход, който отчита множеството форми на дискриминация, на които са подложени например децата от расово обособявани групи, децата с увреждания, децата без или застрашени от загубата на родителски грижи, децата, настанени в специализирани институции, децата ЛГБТИК, децата от етнически малцинствени групи, децата мигранти и бежанци, децата без гражданство и без документи, децата — жертва на насилие и сексуално насилие, децата, които са пряко или косвено засегнати от правосъдието, децата с проблеми, свързани с психичното здраве, бездомните деца, момичетата и децата на лишени от свобода родители; припомня, че социалните услуги и помощта за семействата са от съществено значение, за да се избегнат разделяне на семейството и социално изключване; 28. подчертава, че ромските деца, и по-специално ромските момичета, в цяла Европа са изправени пред допълнителната тежест на расизма, както и на дискриминация въз основа на пола, което ги изтласква в периферията на техните общества; подчертава, че ниските образователни постижения, високият процент на нередовно посещаване и преждевременното напускане на училище, неприобщаващите училищни системи, високите равнища на безработица и ограничените възможности за заетост лишават момчетата и момичетата от ромски произход от реалистични възможности за интеграция и пълноценно участие в обществото; припомня факта, че липсата на лични документи възпрепятства способността на много ромски момичета да получат достъп до образование, здравеопазване и други свързани услуги, и освен това припомня, че засиленият расизъм и антициганизъм засягат безопасността на ромските момичета, като ги правят все по-уязвими на социално изключване, експлоатация, трафик и насилие(38); 29. счита, че Стратегията на ЕС следва да предложи приобщаващ подход за защита на най-уязвимите деца в съответствие с Хартата, Конвенцията на ООН за правата на детето и общите коментари на Комитета по правата на детето на ООН, както и с целите за устойчиво развитие (ЦУР) и техните свързани с децата целеви стойности, така че да никой не бъде пренебрегван; отново подчертава значението на създаването на безопасна среда за уязвимите деца и техните семейства чрез социални инвестиции и признава, че жилищните условия за децата и семействата следва да бъдат признати и интегрирани в определението за уязвимост; подчертава, че е важно да се разработват и укрепват интегрирани национални и транснационални системи за закрила на детето, разполагащи с ресурси, с методи за прилагане и със схеми за наблюдение; 30. подчертава, че е важно ЕС да обърне внимание на пречките — били те физически (лоша инфраструктура и география), технологични (устройства с ниска функционалност), културни (полови и социални норми, културни практики и увреждания или малцинствен статут) и икономически и социални — пред цифровите технологии в своите вътрешни и външни политики; 31. подчертава, че е важно ЕС да инвестира в цифрова грамотност с цел да се осигури свободен достъп до цифрова грамотност и цифрово образование за всички деца, особено децата от слабо обслужвани или маргинализирани общности, като се постави акцент върху изграждането на тяхната устойчивост и предлагането на психосоциална подкрепа; отбелязва, че тези инвестиции биха могли да бъдат осъществени като част от новата европейска програма за умения на европейското пространство за образование и да се възползват от фондовете на ЕС за развитие и от хуманитарните фондове; посочва, че инвестициите, за да се гарантира, че образователните системи могат да предоставят цифрово образование, грамотност и умения на всички деца, са от основно значение за насърчаване на разбирането на децата за цифровите технологии, за преодоляване на неравнопоставеността, за подобряване на цифровото приобщаване и за овластяване и защита на децата и на техните права онлайн и офлайн; припомня, че развитието на цифровото образование, грамотност и умения следва да даде възможност на децата да се борят срещу опасностите на цифровото пространство, както и да управляват своите отговорности, когато взаимодействат в него; 32. призовава Комисията да включи мненията на децата чрез създаване на официални механизми за диалог и консултации и чрез обезпечаване на тяхното пълноценно и съдържателно участие във вземането на решения, със специален акцент върху мнението на най-уязвимите, например момичетата, децата, живеещи в бедност, разселените деца и децата мигранти, както и децата с увреждания; 33. призовава Комисията и държавите членки да въведат специални механизми за оценка на въздействието на COVID-19 върху децата с цел събирането на данни с оглед на разработването на по-качествени национални планове за действие за справяне с проблемите, засягащи децата, въз основа на мненията на децата; призовава държавите членки да установят подход на отчитане на правата на децата при определянето на националните планове за възстановяване; 34. призовава Съвета да приеме заключения относно Стратегията на ЕС, в които се определя нова задължителна рамка за институциите на ЕС и държавите членки, по примера на Европейския консенсус за развитие, и се гарантира прилагането на добре проектирани, всеобхватни и подходящо финансирани интегрирани национални и транснационални системи за закрила на детето; 35. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правата на детето са приоритет и са интегрирани във всички вътрешни и външни политики, действия и програми на ЕС, които засягат децата пряко или косвено, за да се осигури съгласуваност между различните инструменти; 36. призовава при разпределянето на своите бюджети Комисията да разработи показател за децата, за да могат институциите и партньорите на ЕС да измерват и наблюдават инвестициите на ЕС в децата посредством събиране на дезагрегирани и специфични данни, с цел установяване на несъответствия между политическите и финансовите ангажименти, като по този начин се предоставя оценка на мащаба на подкрепата от ЕС за правата на детето; 37. призовава държавите членки да изготвят годишен план за действие за прилагане на разпоредбите на Стратегията на ЕС за правата на детето и да интегрират националния си план за действие в плана на ЕС за възстановяване и устойчивост; 38. призовава Комисията и държавите членки да обезпечат адекватното финансиране на Стратегията на ЕС за правата на детето, като гарантират, че инструментите на ЕС за вътрешно и външно финансиране, както и националните бюджети, подкрепят изпълнението на приоритетите, определени в Стратегията; 39. призовава Комисията да осигури подходящ мониторинг на изпълнението на Стратегията на ЕС от страна на държавите членки; припомня необходимостта да се осигури основано на права, съдържателно и приобщаващо участие на децата по време на целия процес на създаване и изпълнение на Стратегията, както и да се използват референтни и други показатели за по-добър мониторинг на напредъка; 40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Правна информация - Политика за поверителност |