Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 25 март 2021 г. - Брюксел
Искане за снемане на имунитета на Ливия Ярока
 Искане за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк
 Система на собствените ресурси на Европейския съюз ***
 Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: идентификация и регистрация на едър рогат добитък и животни от рода на овцете и козите
 Определяне на политиката за дигитално образование
 Въздействие на морските отпадъци върху риболова
 Политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата
 Европейска стратегия за данните
 Обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 ***I
 Изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с адаптиране на рамката на секюритизaцията с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на кризата във връзка с COVID-19 ***I
 Контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба ***I
 Възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и трансфер на продукти, свързани с отбраната: прилагане на релевантните директиви
 Прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092: механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава
 Собствени ресурси на база на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса и някои аспекти на собствен ресурс на база БНД *
 Събиране на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност *
 Насоки за бюджета за 2022 г. – Раздел III
 Прилагане на директивите относно качеството на атмосферния въздух
 Нова стратегия ЕС – Африка
 Стратегия на ЕС за устойчив туризъм
 Укрепване на международната роля на еврото
 Доклад на Комисията за оценка на изпълнението на Общия регламент относно защитата на данните две години след неговото прилагане
 Доклади за 2019-2020 г. относно Албания
 Доклади за 2019-2020 г. относно Косово
 Доклади за 2019-2020 г. относно Северна Македония
 Доклади за 2019-2020 г. относно Сърбия

Искане за снемане на имунитета на Ливия Ярока
PDF 135kWORD 45k
Решение на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно искането за снемане на имунитета на Ливия Ярока (2020/2198(IMM))
P9_TA(2021)0091A9-0050/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Ливия Ярока от главния прокурор на Прокуратурата на Брюкселския апелативен съд от 9 юли 2020 г., обявено в пленарна зала на 14 септември 2020 г.,

–  като взе предвид отказа на Ливия Ярока от нейното право да бъде изслушана съгласно член 9, параграф 6 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г.(1),

–  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0050/2021),

A.  като има предвид, че главният прокурор на Прокуратурата на Брюкселския апелативен съд е подал искане за снемане на имунитета на Ливия Ярока, избрана за член на Европейския парламент от Унгария, във връзка с нарушение на член 11, параграф 1, първа алинея от белгийския кралски указ от 1 декември 1975 г. за определяне на общи правила за регулиране на движението по пътищата и използване на обществената пътна мрежа и на член 29, параграф 3 от Закона от 16 март 1968 г. относно пътната полиция; като има предвид по-специално, че нарушението е свързано с превишена скорост;

Б.  като има предвид, че на 17 ноември 2018 г. в 10:30 часа фиксирано автоматично устройство в Юкл, работещо в отсъствието на квалифициран служител, е регистрирало нарушение на максималната разрешената скорост, извършено от превозно средство, регистрирано на името на Ливия Ярока; като има предвид, че е съставен протокол и на 29 ноември 2018 г. на Ливия Ярока е изпратено копие заедно с формуляр за отговор; като има предвид, че за да определи дали г -жа Ярока е управлявала въпросното превозно средство, прокуратурата многократно се е опитвала да я изслуша, но без успех; като има предвид, че според протоколната служба на Федералната публична служба по външни работи Ливия Ярока не е уредила местожителството си в Белгия; като има предвид, че петнадесет дни след изпращането на копието от протокола преписката е изпратена на прокуратурата в Брюксел;

В.  като има предвид, че член 9, първа алинея от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз гласи, че членове на Европейския парламент се ползват на територията на тяхната собствена държава от имунитетите, предоставяни на членовете на съответните национални парламенти, и се ползват от имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство на територията на всяка друга държава членка;

Г.  като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита в контекста на процедура за снемане на имунитет за „обвиняем“(2);

Д.  като има предвид, че единствено Парламентът решава дали да снеме имунитета в даден случай; че Парламентът може по усмотрение да вземе предвид позицията на члена на ЕП, когато решава дали да снеме имунитета му(3);

Е.  като има предвид, че нарушението, което е извършено според твърденията, няма пряка или очевидна връзка с изпълнението от страна на Ливия Ярока на нейните служебни задължения като член на Европейския парламент, нито представлява мнение или гласуване, изразено при изпълнението на нейните служебни задължения като член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не е установил наличието на fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозна и точна презумпция, че съдебното производство е било образувано с намерението да навреди на политическата дейност на члена на ЕП;

1.  решава да снеме имунитета на Ливия Ярока;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните белгийски органи и на Ливия Ярока.

(1) Решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23; решение на Съда от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C-502/19, ECLI:EU:C:2019:1115.
(2) Решение на Общия съд от 30 април 2019 г., Briois/Парламент, T-214/18, ECLI:EU:T:2019:266.
(3) Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440, точка 28.


Искане за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк
PDF 142kWORD 47k
Решение на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно искането за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк (2020/2110(IMM))
P9_TA(2021)0092A9-0051/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк от 16 юни 2020 г., изпратено от прокурора на Парижкия апелативен съд във връзка с висящо дело пред разследващите магистрати, отнасящо се до съдебно разследване на основание обвинение в злоупотреба на доверие, организирана измама, подправяне и използване на подправени документи, незаконно наемане на работа, включващо недеклариране на служител, присвояване на публични средства и съзнателно укриване на присвоени публични средства, и обявено на пленарно заседание на 8 юли 2020 г.,

–  като изслуша Тиери Мариани, който замести Жан-Франсоа Жалк, съгласно член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г.(1),

–  като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

–  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0051/2021),

Α.  като има предвид, че разследващите магистрати поискаха снемане на парламентарния имунитет на Жан-Франсоа Жалк, за да го изслушат във връзка с обвинение в извършване на престъпления;

Б.  като има предвид, че искането за снемане на имунитета на г-н Жан-Франсоа Жалк се отнася до обвинения в злоупотреба на доверие, съставяне и използване на документи с невярно съдържание, организирана измама, недеклариран труд чрез недеклариране на служител, присвояване на публични средства и умишлено укриване на присвоени публични средства – деяния, предвидени и наказуеми по членове 314-1 и 314-10, 321-2, 321-3, 321-4, 321-9 и 321-10, 441-1, 441-10 и 441-11, 313-1, 313-2, 313-3, 313-7, 313-8 и 313-9, 432-15 и 432-17 от Наказателния кодекс на Франция и L8221-1, L8221-5, L8224-1, L8224-3, L8224-4 и L8224-5 от Кодекса на труда на Франция;

В.  като има предвид, че на 5 декември 2016 г. беше започнато съдебно разследване след предварително разследване, започнато след разобличаване от тогавашния председател на Европейския парламент на 9 март 2015 г. по отношение на определен брой парламентарни сътрудници на членове на Европейския парламент, свързани с Националния фронт;

Г.  като има предвид, че щатното разписание на Националния фронт, публикувано през февруари 2015 г., изброява само 15 членове на ЕП (от общо 23), 21 местни парламентарни сътрудници и 5 акредитирани парламентарни сътрудници (от общо 54 сътрудници); като има предвид, че редица парламентарни сътрудници заявиха, че мястото им на работа е седалището на Националния фронт в Нантер, като в някои случаи посочиха, че са наети там на пълно работно време, въпреки че пребивават на разстояние между 120 и 945 км от декларираното място на работа; като има предвид, че на този етап от разследването стана ясно, че 8 парламентарни сътрудници на практика не са извършвали никаква работа в областта на парламентарните сътрудници или това е било само като много малка част от общите им задължения;

Д.  като има предвид, че разследванията разкриха също така обстоятелства, които дават основание за съмнения относно действителността на дейността на съответните парламентарни сътрудници във връзка с Европейския парламент, а именно:

   трудови договори като европейски парламентарен сътрудник в интервала между два трудови договора с Националния фронт;
   кумулиране на трудови договори като европейски парламентарен сътрудник и с Националния фронт;
   трудови договори с Националния фронт, сключени непосредствено след трудови договори като парламентарен сътрудник на ЕС;

Е.  като има предвид, че разследването разкри, че Жан-Франсоа Жалк е бил нает на работа като местен парламентарен сътрудник на Жан-Мари Льо Пен от юли 2009 г. до април 2014 г. на пълно работно време при брутно месечно възнаграждение в размер на 3011,14 EUR; като има предвид, че в същото време той е заемал няколко ръководни длъжности в Националния фронт, последователно или едновременно, и е получил възнаграждение от две различни дружества за одит на отчетите на кампаниите; като има предвид, че на 29 януари 2016 г. генералният секретар на Европейския парламент реши да изиска от Жан-Мари Льо Пен възстановяване на сумата от 320 026,23 EUR, поета от Парламента във връзка с договора на Жан-Франсоа Жалк; като има предвид, че различните жалби, с които това решение беше обжалвано, бяха отхвърлени, по-конкретно чрез решение на Съда на Европейския съюз от 7 март 2018 г.(2) и с определение на Съда на Европейския съюз от 28 ноември 2018 г.(3);

Ж.  като има предвид, че разследването разкри също така, че в качеството си на член на Европейския парламент Жан-Франсоа Жалк е наел местна парламентарна сътрудничка на пълно работно време от 1 юли 2014 г. до 4 януари 2016 г., с изключение на периода от 24 август 2015 г. до 14 декември 2015 г., при брутно месечно възнаграждение в размер на 2950 EUR; като има предвид, че не бяха открити електронни съобщения или други данни за работата ѝ като парламентарна сътрудничка; като има предвид, че въпросната парламентарна сътрудничка беше включена в щатното разписание на Националния фронт, публикувано през февруари 2015 г., като сътрудничка на заместник-председателя Жан-Франсоа Жалк, отговарящ за правните въпроси; като има предвид, че за периода на кампанията за изборите във Франция през 2015 г. и на общинските избори през 2014 г. бяха намерени нейни електронни писма, подписани саморъчно „Сътрудник на Жан-Франсоа Жалк – Избирателна служба“; като има предвид, че беше установено също така съществуването на електронни съобщения от периода юни 2015 г. – 21 декември 2015 г., които разкриват извършена от нея работа в полза на предизборната кампания на Валран дьо Сен-Жюст, оглавяващ листата на Националния фронт за регионалните избори в Ил дьо Франс, докато действието на трудовия ѝ договор като парламентарен сътрудник е било временно спряно за тази цел единствено за периода от 24 август от 14 декември 2015 г.; като има предвид, че на 11 декември 2019 г. срещу нея е повдигнато обвинение за умишлено укриване на незаконно присвоени публични средства;

З.  като има предвид, че разследващите магистрати считат за необходимо да разпитат Жан-Франсоа Жалк;

И.  като има предвид, че след като е бил призован от разследващите органи на 18 декември 2018 г. и след като е заявил, че е на разположение, Жан-Франсоа Жалк не се е явил, след като неговият адвокат е поискал отлагане, четири дни преди договорената дата на явяване, като е посочил, че Жан-Франсоа Жалк желае да се възползва от правото си да запази мълчание; като има предвид, че макар на 19 февруари 2019 г. неговият адвокат да е изпрати електронно писмо, в което уверява, че клиентът му доброволно желае да бъде разпитан, Жан-Франсоа Жалк отново не се е явил при нова призовка от разследващите органи от 25 юни 2019 г., без да представи уважителна причина за отсъствието си; като има предвид, че след това той е отказал да се яви пред разследващите съдии, които са го призовали да се яви на 15 ноември 2019 г., като се е позовал на парламентарния си имунитет;

Й.  като има предвид, че с оглед на провеждането на разпита на Жан-Франсоа Жалк във връзка с повдигнатите срещу него обвинения компетентният орган подаде молба за снемане на имунитета му;

К.  като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита за „обвиняем“ в контекста на процедура за снемане на имунитет(4);

Л.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент се ползват на територията на собствената си държава със същия имунитет като този на членовете на техния национален парламент;

М.  като има предвид, че съгласно член 26, втора алинея от конституцията на Френската република членовете на Парламента не могат да бъдат задържани за тежко престъпление или друго сериозно нарушение, нито да им бъде налагана друга мярка за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ, без разрешението на Бюрото на Камарата, чиито членове са, както и че подобно разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление или заварено друго сериозно нарушение или при влязла в сила присъда;

Н.  като има предвид, че целта на парламентарния имунитет е да защитава Парламента и неговите членове от съдебно преследване във връзка с дейности, които са извършвани при изпълнението на парламентарните задължения и които са неделими от тези задължения;

О.  като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не намери доказателства за fumus persecutionis, т.е. факти, сочещи, че въпросното съдебно производство е било образувано с намерението да навреди на политическата дейност на члена на ЕП като член на Европейския парламент;

1.  решава да снеме имунитета на Жан-Франсоа Жалк;

2.  възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на френските органи и на Жан-Франсоа Жалк.

(1) Решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23; решение на Съда от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C-502/19, ECLI:EU:C:2019:1115.
(2) Решение на Общия съд (шести състав) от 7 март 2018 г., Jean-Marie Le Pen/Европейски парламент, T-140/16, ECLI:EU:T:2018:122.
(3) Определение на Съда (четвърти състав) от 28 ноември 2018 г., Jean-Marie Le Pen/Европейски парламент, C-303/18 P, ECLI:EU:C:2018:962.
(4) Решение на Общия съд от 30 април 2019 г., Briois/Парламент, T-214/18, ECLI:EU:T:2019:266.


Система на собствените ресурси на Европейския съюз ***
PDF 119kWORD 44k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно проекта на регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 (10045/2020 – C9-0024/2021 – 2018/0132(APP))
P9_TA(2021)0093A9-0047/2021

(Специална законодателна процедура – одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на регламент на Съвета (10045/2020),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 311, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (C9‑0024/2021),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(1),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(2), и по-специално член 10 от него,

–  като взе предвид своите резолюции от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(3) и относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“(7),

–  като взе предвид изявленията на Комисията и на Съвета от 10 октомври 2019 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване(8),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(9),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по бюджети (A9-0047/2021),

1.  дава своето одобрение за проекта на регламент на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).
(2) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
(3) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 51.
(4) OВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 71.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0449.
(7) Приети текстове, P9_TA(2019)0032.
(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0124.
(9) Приети текстове, P9_TA(2020)0220.


Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: идентификация и регистрация на едър рогат добитък и животни от рода на овцете и козите
PDF 125kWORD 45k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 19 февруари 2021 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 по отношение на правилата за неспазване във връзка със системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и животни от рода на овцете и козите и за изчисляване на равнището на административните санкции, приложими към декларирани животни по схеми за помощ за животни или мерки за подпомагане за животни (C(2021)00993 – 2021/2566(DEA))
P9_TA(2021)0094B9-0209/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2021)00993),

–  като взе предвид писмото на Комисията от 26 февруари 2021 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

–  като взе предвид писмото от комисията по земеделие и развитие на селските райони до председателя на Съвета на председателите на комисии от 17 март 2021 г.,

–  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета(1), и по-специално член 63, параграф 4, член 64, параграф 6 и член 115, параграф 5 от него,

–  като взе предвид член 111, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за решение на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 111, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 25 март 2021 г.,

А.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета(2) предвижда, че държавите членки следва да създадат система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, а Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета(3) съдържа изисквания, подобни на тези на системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, и че е целесъобразно да се съгласуват правилата за отчитане на несъответствията, свързани със системата за идентификация и регистрация на тези три категории животни;

Б.  като има предвид, че с оглед на развитието на интегрираната система за администриране и контрол и от съображения за опростяване е целесъобразно да се адаптират административните санкции по отношение на схемите за помощ за животни и свързаните с тях мерки за подпомагане, определени в Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията(4), като се освободят до три животни, констатирани като неустановени, от налагането на административни санкции, и като се коригира равнището на санкциите, които трябва да се прилагат, ако за повече от три животни бъде констатирано, че са неустановени;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).
(2) Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8).
(3) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).
(4) Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 20.6.2014 г., стр. 48).


Определяне на политиката за дигитално образование
PDF 220kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно определянето на политика в областта на цифровото образование (2020/2135(INI))
P9_TA(2021)0095A9-0042/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 165 и член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално член 14 от нея,

–  като взе предвид член 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа относно правото на образование,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО(1),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по култура и образование от 22 септември 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2020 г. относно европейските учители и обучители за бъдещето(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 ноември 2019 г. относно ключовата роля на политиките за учене през целия живот за овластяване на обществата с цел осъществяване на технологичния и екологичен преход в подкрепа на приобщаващия и устойчив растеж(8),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(9),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 май 2016 г. относно развиване на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение(11),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните(12),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии(13),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(14),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 г.: приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020)0209),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020)0625),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2017 г. относно училищното развитие и върховите постижения в областта на преподаването за по‑добър старт в живота (COM(2017)0248),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2016 г. относно подобряването и модернизирането на образованието (COM(2016)0941),

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Education responses to COVID-19: an implementation strategy toolkit“ (Действия в сферата на образованието в отговор на COVID-19: набор от инструменти за стратегия за изпълнение),

–  като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „OECD Skills Outlook 2019: Thriving in a Digital World“ (Перспектива на ОИСР за уменията за 2019 г.: успех в един цифров свят),

–  като взе предвид доклада на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО), озаглавен „Skills for a connected world“ (Умения за свързан свят),

–  като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение от 4 юни 2020 г., озаглавен „Digital gap during COVID-19 for VET learners at risk in Europe“ (Цифрово разделение по време на COVID-19 за изложените на риск в Европа обучаващи се в ПОО),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0042/2021),

А.  като има предвид, че приобщаващото, справедливо и финансирано по подходящ начин качествено образование е основен двигател на екологичния и цифровия преход; като има предвид, че образованието е инвестиция в нашето общо бъдеще, като допринася за социалното сближаване, устойчивия икономически растеж, създаването на работни места и заетостта, а по този начин и за едно справедливо общество; като има предвид, че образованието е критично важен инструмент за личностното развитие и себереализацията и че то засилва участието в демократичния живот;

Б.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основна ценност на ЕС, която е залегнала в член 8 и член 19 от ДФЕС;

В.  като има предвид, че цифровите технологии променят обществото, като основните цифрови умения и цифровата грамотност вече са от съществено значение за всички граждани;

Г.  като има предвид, че в първия принцип на европейския стълб на социалните права се посочва значението на поддържането и придобиването на умения с цел „гарантиране на равни възможности и достъп до пазара на труда“ и се предвижда, че всеки има право на достъп до „качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“;

Д.  като има предвид, че придобиването на основни трансверсални умения като смятане, критическо мислене и умения за социално общуване е основна предпоставка за придобиването на цифрови умения и компетентности; като има предвид, че същевременно в бъдеще ще има повишена необходимост от цифрови умения като програмиране, логистика и роботика, които ще окажат въздействие не само върху образованието в областта на информационните технологии (ИТ), но и върху цялата учебна програма; като има предвид, че с Рамката за цифрова компетентност на гражданите се признава значението на междуличностните умения, включително комуникацията, сътрудничеството и създаването на съдържание, които често се преподават чрез хуманитарните науки, изкуствата и социалните науки; като има предвид, че интердисциплинарният подход към изучаването на науки, технологии, инженерство, изкуства и математика (НТИИМ) може да доведе до по-добро и ориентирано в по-голяма степен към човека проектиране на цифрови решения;

Е.  като има предвид, че основните познания в областта на киберхигиената, кибербезопасността, защитата на данните и медийната грамотност трябва да бъдат съобразени с възрастта и ориентирани към развитието на учащите, за да им се помогне да станат критични учащи, активни граждани, потребители на интернет и създатели на едно демократично цифрово общество, да вземат информирани решения и да познават и да могат да противодействат на рисковете, свързани с интернет, като онлайн дезинформацията, тормоза и нарушенията на сигурността на личните данни; като има предвид, че в учебните програми следва да бъдат въведени образователни програми в областта на киберсигурността;

Ж.  като има предвид, че цифровата трансформация оформя пазара на труда и според оценките на Комисията(15) в редица категории заетост се очаква в бъдеще до 90% от работните места да изискват някаква форма на цифрови умения, а 65% от децата, които днес започват начално училище, се очаква в крайна сметка да имат професии, каквито все още не съществуват; като има предвид, че задълбочените цифрови умения са много търсени, което вероятно ще доведе до засилен акцент върху НТИИМ;

З.  като има предвид, че е необходимо изцяло да се проучи въздействието на новите технологии, например роботиката и изкуствения интелект (ИИ), върху заетостта; като има предвид, че вече е очевидно, че цифровата грамотност бързо се превръща в универсално умение, необходимо за работни места, които преди са имали слаба или никаква връзка с цифровата област, включително за работни места, свързани с ръчен труд; като има предвид, че преквалификацията и повишаването на квалификацията са необходими, за да се даде възможност на хората да се адаптират към променящите се потребности и реалности на все по‑цифровизирания пазар на труда; като има предвид, че предизвиканото от COVID-19 преминаване към дистанционна работа поставя нови предизвикателства, свързани с цифровите умения, комуникацията и други; като има предвид, че работодателите следва да предоставят цифрови обучения и цифрово оборудване на служителите, като обръщат внимание на специфичните потребности, например предоставянето на разумни улеснения за хората с увреждания; като има предвид, че секторът на професионалното образование и обучение (ПОО) играе ключова роля, за да се предоставят на бъдещите работници уменията и квалификациите, от които те се нуждаят за развиващия се пазар на труда;

И.  като има предвид, че 42% от европейците все още нямат дори основни цифрови умения(16), като в рамките на държавите членки и между тях съществуват значителни различия въз основа на социално-икономическия статус, възрастта, пола, доходите, равнището на образование и заетост; като има предвид, че едва 35% от хората на възраст между 55 и 74 години притежават основни цифрови умения — в сравнение с 82% от хората на възраст между 16 и 24 години(17), което прави възрастните хора по-уязвими на цифрова изолация; като има предвид, че програмата за умения има за цел да гарантира, че до 2025 г. 70% от хората на възраст между 16 и 74 години ще имат основни цифрови умения — средно увеличение от два процентни пункта годишно спрямо годишно увеличение от 0,75 процентни пункта между 2015 и 2019 г.; като има предвид, че поради тези големи разлики в нивата на основните умения учащите никога няма да имат еднакви възможности за придобиване на цифрови умения;

Й.  като има предвид, че продължават да съществуват неравенства по отношение на достъпа до цифрова инфраструктура и оборудване, като селските и отдалечените райони и необлагодетелстваните градски райони често страдат от слаба свързаност, а домакинствата с по-ниски доходи често нямат достъп до компютри; като има предвид, че 10% от домакинствата в селските райони на ЕС нямат достъп до интернет по фиксирана линия, а още 41% не са обхванати от широколентови услуги;

К.  като има предвид, че по отношение на цифровите умения между мъжете и жените съществува разлика от 11%(18); като има предвид, че според Евростат едва един от трима студенти, завършили висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), е жена, въпреки че 54% от студентите във висшите учебни заведения са жени; като има предвид, че в началното образование отношението към предметите в областта на НТИМ не се различава между момчетата и момичетата, но че интересът сред момичетата изглежда изчезва след 15-годишна възраст; като има предвид, че по-малко от три процента от момичетата в юношеска възраст заявяват интерес да работят като специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Л.  като има предвид, че неравенството между половете по отношение на образованието и обучението се изразява на работното място – едва 17% от работните места в сектора на ИКТ се заемат от жени, а делът на мъжете, работещи в цифров сектор, е 3,1 пъти по-голям от този на жените(19), като разликата между половете е особено очевидна в сектора на ИИ, където едва 22% от специалистите в световен мащаб са жени; като има предвид, че тези различия оказват въздействие върху възможностите за жените да работят в добре платени, ориентирани към бъдещето сектори и по подобен начин ограничават многообразието в цифровия сектор, например що се отнася до технологичния дизайн;

М.  като има предвид, че е важно да се разберат факторите, които влияят на образователния и професионалния избор на момичетата и жените, включително предубежденията по отношение на пола, и те да се мотивират да продължат образованието и кариерата в областта на НТИМ и ИКТ; като има предвид, във връзка с това, че е необходимо да продължават да се разработват решения за професионално ориентиране;

Н.  като има предвид, че цифровите технологии притежават значителен потенциал за учителите, обучителите, възпитателите и учащите в различните образователни сектори и среди, що се отнася до достъпните, отворени, социални и персонализирани технологии, които могат да доведат до по-приобщаващи образователни пътеки; като има предвид, че интелигентното използване на цифровите технологии, движено от иновативни методи на преподаване и предоставяне на възможности за учащите, може да осигури на гражданите основни умения за живота, например творческо мислене, любознателност и умения за решаване на проблеми; като има предвид, че използването на цифрови технологии никога не трябва да се разглежда като мярка за намаляване на разходите; като има предвид, че свободата на учителите да избират най-добрата комбинация от методи на преподаване и съдържание следва да остане в центъра на образователния процес;

О.  като има предвид, че взаимодействието между учителя и учащите е от решаващо значение за благосъстоянието и развитието на учениците и поради това присъственото обучение трябва да остане в основата на предоставянето на образование; като има предвид, че цифровите инструменти и технологии не могат да заместят ролята на учителя, но въпреки това предлагат редица ползи като допълнение към присъственото обучение, включително под формата на хибридни модели на образование; като има предвид, че прекомерното използване на технологии и цифрово оборудване може да причини проблеми като недоспиване, пристрастяване и заседнал начин на живот; като има предвид, че трябва да се обърне специално внимание на по-малките деца и учащите със специални образователни потребности или увреждания, за които ученето онлайн представлява особено предизвикателство;

П.  като има предвид, че цифровите технологии следва да бъдат въвеждани по начин, който е насочен към учащите, съобразен с възрастта и ориентиран към развитието; като има предвид, че е необходимо стратегиите за цифрово обучение да вземат предвид изследванията относно последиците, които ранното използване на цифровите технологии може да има върху развитието на малките деца;

Р.  като има предвид, че развитието на цифрова инфраструктура и технологии в образованието изисква значителни публични инвестиции, включително в ИТ персонал в учебните заведения; като има предвид, че частните инвестиции също допринасят значително за разработването на решения за електронно обучение;

С.  като има предвид, че предварително условие за цифровото обучение е достъпът до цифрова инфраструктура, включително високоскоростен интернет, както и до висококачествено оборудване и съдържание, съобразени с образователните потребности; като има предвид, че пандемията от COVID-19 и внезапният цифров преход към дистанционно или онлайн обучение разкриха пропуските в достъпа и свързаността в рамките на държавите членки и между тях — с различно въздействие върху различните образователни сектори; като има предвид, че 32%(20) от учениците и студентите в някои държави членки не са имали достъп до интернет и цифрови инструменти по време на ограничителните мерки във връзка с COVID-19 през пролетта на 2020 г.;

Т.  като има предвид, че внезапният преход към онлайн и дистанционно обучение разкри също така недостатъчна готовност на образователната система в повечето части на Европа и пропуски в цифровите умения на учителите, възпитателите, родителите и учащите, както и в тяхната способност ефективно и безопасно да използват цифровите технологии; като има предвид, че преди кризата едва 39% от учителите в ЕС са се чувствали добре или много добре подготвени да използват цифровите технологии за обучение, като се наблюдават значителни разлики сред държавите членки; като има предвид, че учителите все пак показаха, че могат да се адаптират към дълбоките промени в образователните системи, ако разполагат с възможности за достатъчно гъвкавост и самостоятелност и използват по най-добрия начин иновационния потенциал на онлайн и дистанционното обучение;

У.  като има предвид, че преминаването към онлайн и дистанционно обучение изостри съществуващите неравенства, като предизвика още по-голямо изоставане на учащите в неравностойно и уязвимо положение, учащите със специални образователни потребности и учащите с увреждания, доведе до увеличаване на дела на отпадащите ученици в различните образователни сектори и разкри липсата на духовна и социална подкрепа в цифровата среда; като има предвид, че неравенствата в ранното детство оказват отрицателно въздействие върху резултатите от ученето и перспективите за заетост на по-късен етап от живота; като има предвид, че има спешна необходимост да се подобрят качеството и приобщаващият характер на онлайн обучението;

Ф.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 ще доведе до дълбоки промени в нашия начин на живот и че тя изтъкна необходимостта да се осигури пълномащабно качествено образование за всички с цел подготвеност за евентуални бъдещи кризи и повишаване на дългосрочната устойчивост в образователните системи, както и с цел да се положат основите за успешен цифров преход;

Х.  като има предвид, че съдържанието на преподаването и организацията на образователните системи е национална компетентност, но въпреки това новите предизвикателства изискват ефективна координация и когато е целесъобразно, средносрочни и дългосрочни политики и инструменти на Европейския съюз в областта на цифровото образование като важно измерение на европейското пространство за образование;

Ц.  като има предвид, че наличието на качествено онлайн обучение често не е алтернатива, а единствена възможност за определени групи, например тези, които работят на пълен работен, останалите без работа в селски и отдалечени региони или хората с увреждания;

Ч.  като има предвид, че образованието е инвестиция в бъдещето и важен инструмент за развитието и себереализацията на всеки индивид; като има предвид, че цифровото образование би могло да помогне за справяне с предизвикателства като дезинформацията, радикализацията, кражбата на самоличност и данни, кибертормоза и онлайн измамите; като има предвид, че образованието, обучението и ученето през целия живот ще играят ключова роля в справедливия преход към цифровата икономика;

Преразгледаният план за действие в областта на цифровото образование: визия, управление, финансиране и измерване на резултатите

1.  подчертава, че основаният на правата подход към цифровото образование, в съответствие с Европейския стълб на социалните права, трябва да бъде водещ принцип в политиката в областта на цифровото образование, за да се гарантира, че правото на приобщаващо и качествено образование за всички се превръща в реалност; подчертава, че възстановяването след пандемията и съживяването на политиката в областта на образованието са неразривно свързани с други предизвикателства, пред които са изправени Съюзът и светът, и че те изтъкват необходимостта от свързване на политиката в областта на цифровото образование с други области на политиката с цел насърчаване на по-приобщаващо, балансирано по отношение на половете, иновативно и по-екологосъобразно общество;

2.  във връзка с това приветства актуализирания план за действие в областта на цифровото образование и неговия разширен обхват и амбиция, с конкретни цели, насочени по-специално към трайните пропуски в цифровите умения, насърчаването на качествено компютърно и информационно-технологично образование или по-добрата свързаност в училищата — като допълнителна стъпка към по-всеобхватна стратегия за цифрови умения и образование; счита, че планът ще бъде успешен, ако след неговото изпълнение цифровото образование действително стане част от образователната политика с ясни, последователни и положителни резултати по отношение на наличието, достъпа, качеството и равенството в целия Съюз; признава различните изходни позиции на държавите членки в този процес, които следва да бъдат взети предвид при изпълнението на плана;

3.  приветства решението планът да бъде приведен в съответствие със седемгодишната многогодишната финансова рамка (МФР), тъй като това дава възможност за по-дългосрочна перспектива и го свързва със съответните инструменти за финансиране; подчертава значението на плана за изграждането на европейското пространство за образование и съответно значението на европейското пространство за образование за изпълнението на плана, което следва да гарантира прозрачност и отчетност при неговото изпълнение;

4.  отбелязва обаче, че ефективното осъществяване на плана зависи и от координацията между широк кръг от програми и между държавите членки; призовава Комисията да гарантира ефективни полезни взаимодействия между различните програми и по-последователна и ефективна координация между всички съответни политики в областта на цифровото образование на равнище ЕС, за да се намали разпокъсаността и да се избегне припокриването между националните и европейските инструменти и политики за финансиране, като по този начин се увеличи въздействието;

5.  посочва приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове, Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт Европа“, Европейския корпус за солидарност, „Творческа Европа“ и „Еразъм+“ за финансирането на различни аспекти на плана; приветства значително увеличения бюджет за програмата „Еразъм+“ и посочва, че тя не следва да се претоварва с нови политически амбиции, като се има предвид, че основният акцент трябва да бъде програмата да стане по-приобщаваща;

6.  посочва, че инвестиционните приоритети „Свързване“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“ в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост са важни, за да се даде тласък на програмата за цифрово образование; насърчава държавите членки да отделят поне 10% от финансирането в рамките на Механизма за образование; отново заявява своята позиция във връзка с насърчаването на държавите членки да увеличат значително публичните разходи за образование като признание за ключовата роля, която образованието играе за укрепване на растежа, създаване на работни места и повишаване на икономическата и социалната устойчивост; припомня също така, че поне 20% от финансовите средства, които трябва да бъдат предоставени по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, са заделени за цифровия преход, и настоятелно призовава държавите членки да използват финансирането по линия на Механизма за укрепване на цифровия капацитет на образователните системи и да инвестират например в цифрова инфраструктура за училищата, учениците и уязвимите групи, по-специално в изключените райони;

7.  подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия (ПП/ПД), инициирани от Парламента, за осигуряване на по-широко сътрудничество в рамките на Съюза с цел преодоляване на различията в образованието между държавите членки, регионите и селските и градските райони – например новото подготвително действие, насочено към увеличаване на достъпността до образователни инструменти в райони и общности с ниска степен на свързаност или достъп до технологии; призовава за включването на успешните ПП/ПД в програмите на Съюза; във връзка с това приветства включването на действие за медийна грамотност в новата програма „Творческа Европа“ въз основа на успешния пилотен проект и успешното подготвителното действие „Медийна грамотност за всички“ и призовава за достатъчно финансиране, за да се гарантира ефективността на новото действие;

8.  отбелязва, че в новия план се определят конкретни цели за преодоляване на трайните пропуски в цифровото образование, например по отношение на свързаността, цифровите умения и учебното съдържание онлайн; приветства планирания от Комисията средносрочен преглед на плана и намерението ѝ да засили събирането на данни; призовава Комисията да разработи всеобхватна система за наблюдение за всички политики в областта на цифровото образование, която следва да се използва за споделяне на добри практики в целия ЕС, а данните от нея да се използват в средносрочния преглед; отново изтъква необходимостта от ясен график за изпълнение и от ясни показатели и междинни цели, които да бъдат представени както на Парламента, така и на Съвета; остава убеден, че с цел постоянно наблюдение на развитието и изпълнението планът се нуждае от по-ясна структура за управление и координация с участието на Парламента; поради това призовава Комисията да създаде форум, обединяващ държавите членки, Парламента и други заинтересовани страни и експерти, включително образователните институции и организациите на гражданското общество;

9.  настоятелно призовава Комисията да засили ролята и видимостта на образованието, включително цифровото образование, в рамките на европейския семестър, както и да включи в насочеността на семестъра икономическото въздействие на образованието, така че да бъдат обхванати социалните цели и качеството на предоставяното образование; отбелязва, че държавите членки ще излязат от кризата, предизвикана от COVID-19, с рекордно високи равнища на дълг; отбелязва, че класифицирането на образованието като разход в националните сметки доведе понякога при предишни кризи до значително намаляване на бюджетите за образование; подчертава, че цифровият преход в образованието няма да е възможен без значителни инвестиции;

10.  отбелязва, че кризата с COVID-19 изтъкна необходимостта държавите членки да координират по-ефективно политиките и мерките в областта на цифровото образование и да обменят най-добри практики чрез подход към образователната политика с участието на множество заинтересовани страни, за да се гарантира, че тази политика отговаря на потребностите на гражданите на ЕС и поставя учащите в центъра на вниманието; поради това приветства ангажимента на Комисията за създаване на Европейски център за цифрово образование като първа стъпка към процес на съвместно създаване и система за текущ мониторинг, която обединява национални и регионални стратегии за цифрово образование и включва основни заинтересовани страни и експерти, включително организации на гражданското общество, представляващи различни подходи във и извън рамките на общообразователните системи; счита, че новият център предлага канал, чрез който държавите членки следва да насърчават сътрудничеството между институциите за образование и обучение, за да се подобри предоставяното цифрово образование; приветства амбицията центърът да се използва за установяване на стратегически диалог с държавите членки относно ключовите фактори, благоприятстващи успешното цифрово образование, с цел да се изготви препоръка на Съвета; настоятелно призовава Комисията да работи бързо, за да бъде публикуван по-рано проектът на препоръка — през 2021 г.;

11.  призовава Комисията, като спазва принципа на субсидиарност, да упражнява надзор върху изпълнението на национално равнище, както и да обезпечи справедливо представителство и независимост в рамките на центровете и консултантските услуги, както и при консултациите със заинтересовани страни; призовава Комисията да включи Парламента като пълноценен участник в създаването на повече европейски и национални центрове и консултантски услуги и в определянето на съответните заинтересовани страни; припомня на Комисията, когато разработва концепцията за планираната европейска платформа за обмен, да избягва припокриване и дублиране с целите на центъра;

12.  подчертава необходимостта Европейският съюз да бъде световен пример по отношение на качеството на цифровото образование и призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество със съответните институции и заинтересовани страни на глобално и регионално равнище за разширяване на достъпа до качествено цифрово образование по света;

13.  подчертава главната роля на научните изследвания за изпълнението на плана и за постигането на ефективно и подходящо цифрово образование за всички и приветства факта, че Комисията признава тази роля; призовава Комисията и държавите членки да инвестират повече в междудисциплинарни научни изследвания, за да се оценят дългосрочното въздействие на цифровизацията върху обучението и ефективността на политиките в областта на цифровото образование, чрез което да се предоставя информация за тяхното бъдещо разработване и прилагане, включително като се предвижда появата на нови професии и умения и се адаптират съответно образователните програми; подчертава, че са необходими постоянни научни изследвания на различните въздействия на цифровите технологии върху образованието и развитието на децата, като се свързват науките за образованието, педагогиката, психологията, социологията, невронауките и компютърните науки, за да се постигне възможно най-задълбочено разбиране на начина, по който умовете на децата, а също така и на възрастните, реагират на цифровата среда и на свързаните с цифровото образование предизвикателства;

Насърчаване на високопроизводителна екосистема на цифровото образование

14.  подчертава, че пандемията от COVID-19 показа, че не всички учащи могат да имат достъп до цифрово образование и дистанционно и онлайн обучение и следователно да се възползват от тях; отбелязва, че съществуват различия между и в рамките на държавите членки и че тези различия оказват непропорционално въздействие върху хората в неравностойно положение и хората, живеещи в отдалечени или селски райони; изразява съжаление във връзка с трайното цифрово разделение в Съюза; изразява съжаление, че в някои държави членки усилията за осигуряване на достъп до качествено цифрово образование се провалиха, като голяма част от учениците останаха без достъп до образование в продължение на няколко месеца; споделя анализа на Комисията, че бързият и надежден интернет и качественото цифрово оборудване в учебните заведения, неформалните среди и у дома са предварителни условия за ефективно цифрово образование; посочва, че по същия начин някои държави членки са постигнали много по-голям напредък в осигуряването на цифрова инфраструктура и оборудване, а следователно и по отношение на предоставянето на решения в областта на цифровото образование; подчертава, че като абсолютен приоритет е необходимо да се противодейства на цифровото разделение, и счита, че публично-частните партньорства, движени от потребностите на учебните заведения, могат да ускорят намирането на решения;

15.  настоява, че изключително важна стъпка за преодоляване на цифровото разделение е широколентовият достъп да се счита за обществено благо, а неговата инфраструктура да бъде подходящо финансирана, за да се гарантира, че той е бъде общодостъпен и на достъпна цена; освен това отбелязва потенциала на разгръщането на 5G и призовава Комисията да проучи възможния принос на 5G за инициативите за цифрово образование; призовава за конкретни мерки и схеми за финансиране с цел подобряване на достъпа за всички образователни институции, особено за тези в отдалечените, селските и планинските райони с ниска степен на свързаност и ограничен достъп до нововъзникващи технологии като изкуствения интелект (ИИ), роботиката, блок-веригата, отворения код, новите образователни устройства или игровизацията, с оглед на нарастващото им значение и потенциал;

16.  приветства факта, че планът е съсредоточен върху подкрепата за свързаността на училищата и университетите чрез Механизма за свързване на Европа и усилията за популяризиране на възможностите за финансиране от ЕС; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, местните органи и заинтересованите страни, за да се гарантира, че подкрепата на ЕС съответства на националните схеми, по-специално за подкрепа на групите в неравностойно положение; призовава Комисията да насочи подкрепата извън училищата, за да бъдат достигнати всички формални и неформални учебни заведения; припомня необходимостта учебните заведения да се възползват от подкрепата на персонал, обучен да наблюдава мрежите и приложенията и да предоставя обучение и съдействие във връзка със защитата на данните;

17.  подчертава, че е важно Съюзът да поеме водеща роля в цифровото образование чрез улесняване на достъпа до иновации и технологии за учителите, учащите и родителите; във връзка с това призовава за нови инициативи в областта на образованието чрез пълноценно използване на новите технологии като ИИ и роботиката, които също така ще повишат осведомеността относно свързаните с тези технологии възможности и предизвикателства в образователните среди; припомня, че при използването на ИИ и роботика е необходимо да се гарантира етичен и ориентиран към хората подход; отбелязва, че интелигентното използване на ИИ може да облекчи работното натоварване на персонала, да повиши привлекателността на образователното съдържание, да улесни ученето в редица дисциплини, както и да подкрепи по-индивидуализирани методи на преподаване, приспособени към потребностите на отделните ученици; изразява загриженост относно липсата на специфични за ИИ програми за висше образование и научни изследвания в Съюза, което рискува да подкопае конкурентното предимство на ЕС; призовава за повече публични инвестиции в ИИ;

18.  насърчава Европейската комисия и държавите членки да предоставят на училищата (учители и ученици) не само техническа подкрепа и интернет връзка, но и необходимата подкрепа за безопасен и надежден софтуер, и да насърчават гъвкави модели на образование и подкрепа за дистанционно обучаващите се, като използват средства като електронни ресурси, електронни материали, видеоматериали, онлайн наставничество и безплатно онлайн обучение; подчертава във връзка с това, че местните културни и общностни институции, например библиотеките и музеите, са важни доставчици на подобни цифрови ресурси; предупреждава за отрицателното въздействие на зависимостта от определени доставчици на образователни ресурси върху педагогическата независимост и призовава Комисията и държавите членки да осигурят такава независимост от всякаква намеса или интереси; настоява, че е необходима екосистема за цифрово образование, която е открита и прозрачна по отношение на съдържанието, устройствата и технологиите, които се използват; подчертава, че отворените технологии спомагат за усещането за сътрудничество и че безплатните решения с отворен код, повторното използване на съдържание в публичното пространство и оперативно съвместимите хардуерни и софтуерни решения подобряват достъпа и създават по-балансирано цифрово пространство;

19.  подчертава необходимостта от признаване на правните и етичните принципи, свързани с интелектуалната собственост, в контекста на интензивното създаване и разпространение на образователно цифрово съдържание; приветства и подкрепя мрежата по въпросите на интелектуалната собственост в образованието, управлявана от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, и насърчава развитието на умения, свързани с интелектуалната собственост, сред учащите и учителите; припомня изключението от авторското право по отношение на използването на произведения и други обекти в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности, предвидено в член 5 от Директива (ЕС) 2019/790;

20.  посочва интересни иновативни инициативи, които правят онлайн средата и онлайн игровите платформи безопасни, интересни и забавни, на всеки етап от образованието; подчертава, че е важно да бъдат обединени педагогически, когнитивни и психологически подходи към образованието и да се приспособят по съответен начин онлайн и офлайн форматите; отбелязва във връзка с това подхода, предложен в европейската стратегия за образование и грижи в ранна детска възраст;

21.  припомня, че е важно на учителите, учениците и родителите да се предоставя висококачествено, достъпно цифровото образователно съдържание от разнообразни източници, и насърчава държавите членки да заделят финансиране за придобиването на професионални и сигурни цифрови образователни ресурси, разработени с помощта на европейски иновации, включително качествено образователно съдържание, създадено съвместно с експерти; призовава държавите членки да насърчават инициативи, чрез които дружествата и организациите на гражданското общество могат да споделят високотехнологични иновации с образователната общност;

22.  счита, че Съюзът може да играе решаваща роля за подпомагане на разработването и предоставянето на висококачествено образователно съдържание; отбелязва със задоволство нарастващия брой цифрови образователни платформи, които се създават, за да се даде възможност за достъп до ресурси и за споделянето на добри практики, като eTwinning, Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE) и Портала за училищно образование (School Education Gateway); призовава Комисията да продължи да насърчава и разширява мащаба на подобни успешни инициативи чрез съответните програми, като InvestEU и „Еразъм+“, а държавите членки — да използват по-добре техния потенциал; счита, че европейската платформа за обмен има потенциал като инструмент за обезпечаване на по-добро сътрудничество между заинтересованите страни и участниците в образованието на европейско равнище, и призовава Комисията да завърши в обозрими срокове планираното проучване за осъществимостта;

23.  насърчава държавите членки да възприемат иновациите и цифровите технологии в своите системи за образование и обучение по интелигентен, ориентиран към учащите начин, за да се постигне ефективен подход на смесено обучение в бъдеще; въпреки това припомня основното значение на присъственото образование и подчертава, че цифровите инструменти следва да се използват за допълване и подобряване на преподаването в класна стая; счита, че е необходимо да се помисли за отрицателното въздействие на дългите периоди пред екрана върху благосъстоянието на учащите; подчертава, че пандемията от COVID-19 разкри очевидни пропуски в предоставянето на образование, които онлайн ученето не може лесно да преодолее и трябва да продължи да работи в тази насока, по-конкретно по отношение на храненето в училищата, духовната подкрепа и физическата активност;

Повишаване на цифровите умения и компетентности за цифровата трансформация

24.  счита, че въвеждането и използването в максимална степен на потенциала на цифровите технологии трябва да върви ръка за ръка с модернизация на съществуващите учебни програми и методи на учене и преподаване; подчертава във връзка с това, че е важно да се предостави финансова подкрепа за курсове за обучение за учителите; настоява следователно в хода на изпълнението на плана да се обърне по-голямо внимание на достъпното обучение на учителите, за да се гарантира, че те и възпитателите не само притежават цифрови умения, но могат и да ги преподават; насърчава във връзка с това инвестиции в курсове за специализация в умения за цифрово преподаване както за учителите, така и за ИТ специалистите, които желаят да преподават; подчертава значението на наставничеството като инструмент за обучение и развитие; подчертава съществената роля на „Еразъм+“ и на мобилността на учителите за придобиването на умения; отбелязва потенциала на бъдещата Академия за учители и призовава Комисията да представи на Парламента ясни концепция и бюджет; призовава за инициатива в целия Съюз за разработване на нови педагогически методи и методи за оценка за цифровата среда, като се отчитат специфичните цифрови предизвикателства, като асинхронното учене и значението на насърчаване на критична ангажираност;

25.  подчертава все по-важната роля на родителите, семействата и наставниците в дистанционното обучение и необходимостта те да разполагат с добри умения за работа с интернет и добри цифрови и технически умения, както и подходящо оборудване, и призовава да им бъдат осигурени специални механизми за обучение и подкрепа; подчертава необходимостта да се подпомагат семействата с цифрови инструменти с цел увеличаване на достъпа до дистанционно образование и призовава Комисията да проведе специално проучване относно ролята на родителите в цифровата среда(21), за да разработи последователен и ефективен подход във всички държави членки с цел подпомагане на родителите;

26.  подчертава предизвикателството, свързано с вредното и незаконното съдържание и дейности в цифровата среда, включително по отношение на психичното здраве и благосъстояние, като онлайн тормоза, включително киберзаплахите и кибертормоза, детската порнография и онлайн сприятеляването с деца с цел сексуална злоупотреба, нарушенията на сигурността на данните и на неприкосновеността на личния живот, опасните онлайн игри, дезинформацията; поради това горещо приветства факта, че в преразгледания план се обръща повече внимание на цифровата и информационната грамотност посредством образование и обучение; счита, че здравните специалисти, образователните институции, гражданското общество и лицата, предоставящи неформално образование, трябва да разработят, в партньорство с родителите, подходяща за съответната възраст учебна програма, за да са в състояние учащите да правят подходящ и информиран избор и да избягват вредно поведение;

27.  припомня, че е от съществено значение хората да разполагат с инструменти и умения, за да се справят с различните заплахи в цифровата среда, и по-специално да откриват и оценяват критично дезинформацията и фалшивите новини; приветства във връзка с това бързото приемане на неотдавнашния план за действие в областта на медиите и акцента, който се поставя в него върху медийната грамотност, и призовава Комисията редовно да преразглежда Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и да предприема подходящи мерки, за да гарантира, че социалните мрежи противодействат на онлайн дезинформацията; очаква приемането на планираните насоки за учителите и образователния персонал за насърчаване на цифровата грамотност и борба с дезинформацията; призовава Комисията да бъде по-амбициозна и да работи с национални и местни заинтересовани лица за започването на мащабни кампании за цифрова грамотност; отбелязва, че е важно да се популяризират съществуващите инициативи като Европейската седмица на програмирането и Деня за по-безопасен интернет;

28.  подчертава, че всички действия в областта на цифровото образование трябва да вървят ръка за ръка със стабилна рамка за защита на данните и да избягват използването на данните на учащите за търговски цели; подчертава, че трябва да се прилагат най-високите стандарти за защита на данните на малолетните и непълнолетните, включително за изследователски и преподавателски цели; призовава Комисията, в сътрудничество с Европейския комитет по защита на данните, да разгледа особеното естество на образователните данни и на данните, свързани с ученици и учащи;

29.  подчертава, че традиционните, хуманистични и междуличностни умения, като социални умения, съпричастност, решаване на проблеми и творчество, следва да продължат да бъдат насърчавани като част от усилията за преподаване на цифрови умения и грамотност, по-специално чрез широкомащабни кампании за цифрова грамотност; подчертава значението на цифровото измерение на гражданското образование и изразява съжаление относно ограничените амбиции на новия план за действие в областта на цифровото образование по отношение на насърчаването на цифровото гражданство;

30.  припомня необходимостта от задълбочени цифрови умения и насърчава държавите членки да създадат национални образователни програми, с които да се насърчава увеличаването на броя на учащите и завършилите образование в областта на информационните технологии; подчертава, че подобни програми биха могли да бъдат разработени под ръководството на високотехнологични дружества и на университети;

31.  подчертава значението на екологичното образование и на образованието по въпросите на околната среда и призовава за разработването на специални учебни програми в цяла Европа, при отчитане на въздействието на цифровото образование върху околната среда;

32.  подчертава, че в съответствие с Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията предприятията, които внедряват нови и нововъзникващи технологии, имат отговорността да осигурят подходяща преквалификация и повишаване на квалификацията на всички засегнати служители, за да могат те да се научат как да използват цифрови инструменти, да се приспособят към променящите се потребности на пазара на труда и да запазят работните си места; подчертава ролята на социалните партньори чрез колективните споразумения за определянето и регламентирането на цифровите умения и продължаващото обучение, за установяване на потребностите от умения, за разработване на обучение на работното място и за актуализиране на учебните програми; припомня новите трудови реалности, възникнали вследствие на пандемията, като дистанционната работа, и насърчава институциите за образование и обучение и работодателите да разработят подходящи обучения, за да подготвят хората за тази нова работна среда;

33.  подчертава значението на оценката и мониторинга на цифровите умения и посочва в това отношение стойността на съществуващите инструменти, като европейската рамка за цифрова компетентност и инструмента за самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии (SELFIE); приветства разширяването на обхвата SELFIE, който включва вече и учителите; призовава Комисията да засили ограниченото понастоящем използване на такива инструменти;

34.  подчертава освен това необходимостта от по-добро, по-иновативно признаване, валидиране и сертифициране — и следователно преносимост — на цифровите умения, квалификации и ценз; приветства плана за разработване на европейски сертификат за цифрови умения като инструмент за улесняване на валидирането и преносимостта в съответствие с рамката за цифрова компетентност; припомня необходимостта схемата да бъде разработена в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се избегне дублиране и припокриване със съществуващи схеми; призовава Комисията да интегрира сертификата в Европейския паспорт на уменията (Европас) и евентуално в бъдещата европейска студентска карта;

35.  приветства усилията на Комисията за цифровизиране на образованието и квалификациите, включително новата платформа на Европас и планираната инфраструктура за цифрови удостоверения Европас; в същото време обръща внимание на необходимостта от подобряване на функционалността на платформата на Европас по отношение на търсенето и получаването на предложения за работа и курсове, от извършване на съответни актуализации на публикуваната на платформата информация относно текущите курсове, обучение, предложения за работа и от определяне на институциите, отговорни за този процес; призовава държавите членки да популяризират по-добре новата платформа на Европас в институциите за образование и обучение и сред техните служители и с работодателите;

36.  подчертава, че е необходимо да се усъвършенстват цифровите ресурси, инструменти и механизми на равнището на Съюза, за да се разкрият възможности за учене през целия живот за всички и да се осигури пълен и качествен достъп до курсове и материали в областта на висшето образование; отбелязва развитието на нова, глобализирана цифрова среда и пазар за висше образование и необходимостта организациите за висше образование в Европа да запазят адекватността си и да процъфтяват в тази среда; призовава Комисията и държавите членки да създадат полезни взаимодействия между университетите чрез онлайн платформа на европейските университети за разнообразно, многоезично дистанционно и онлайн образователно съдържание и програми, които да бъдат достъпни в цяла Европа;

37.  припомня жизненоважната роля на ПОО и на образованието за възрастни за предоставянето на възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията чрез подход на учене през целия живот; подкрепя препоръката на Съвета относно ПОО за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост и общите му цели, насочени към модернизиране на политиката на ЕС относно ПОО, рационализиране на европейското сътрудничество в процеса и опростяване на управлението на ПОО; призовава Комисията да възприеме цялостен подход спрямо ПОО и ученето за възрастни, който да обхваща формалното, неформалното и информалното учене и да дава възможност на учащите да придобият разнообразен набор от умения, които са важни за цифровия и екологичния преход, допринасят за социалното приобщаване, активното гражданство и личностното развитие и дават възможност на хората да се адаптират към развиващия се пазар на труда; подчертава значението на придобиването на „зелени“ умения;

38.  подчертава трудностите във връзка с приспособяването към цифрова среда, пред които са изправени институциите за ПОО, които разчитат на практическо обучение; призовава за подходящи решения и подходящо финансиране, за да се гарантира възможност за ефективно провеждане на ПОО; приветства планираното разширяване на обхвата на инициативата за стаж „Цифрови възможности“, така че да включва и учащите се в рамките на ПОО, както и учителите, обучителите и образователния персонал;

39.  припомня, че придобиването на цифрови умения е стремеж през целия живот и че поради това политиките следва да се съсредоточат върху всички демографски групи, а не само върху тези в трудоспособна възраст; подчертава, че това изисква междусекторен, цялостен подход към образованието, основан на признанието, че ученето се извършва в рамките на задължителното образование и извън него и често се осъществява в неформална и информална среда; призовава следователно за подкрепа на предоставящите възможности за неформално учене с цел увеличаване на капацитета и ресурсите, за да може да се осигури достъпно качествено цифрово образование и обучение; призовава при изготвянето на препоръки и насоки Комисията да взема под внимание различаващите се нива на технологичен напредък между образователните сектори и институции и да обръща специално внимание на районите и групите, до които се достига по-трудно;

40.  предупреждава, че социалните и образователните неравенства в ранна детска възраст имат отрицателно въздействие върху образователното равнище и перспективите за заетост на по-късен етап от живота; отново заявява необходимостта от достъп до качествено образование и от повече усилия за развитието на цифрови и медийни умения от ранна възраст; приветства обявеното от Европейската комисия въвеждане на Европейска гаранция за децата с цел преодоляване на детската бедност; настоятелно призовава държавите членки да заделят значителна част от средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ+) при споделено управление за изпълнението на посочената гаранция, по-специално в подкрепа на целенасочени действия и структурни реформи, които ефективно защитават децата от бедност или социално изключване; припомня, че по-слабите образователни постижения често означават по-ниска цифрова грамотност, и приветства следователно препоръката в укрепената гаранция за младежта, съгласно която лицата, които са незаети с работа, учене или обучение, преминават през оценка на цифровите умения и им се осигурява обучение; отбелязва потенциала на програмата по ЕСФ+ в подкрепа на ученето през целия живот;

41.  настоява, че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, и припомня, че следва да се обърне специално внимание на осигуряването на достъп до качествено цифрово образование и съдържание и на повишаването на уменията в областта на цифровите технологии за нискоквалифицираните възрастни, хората с увреждания, хората от уязвими или маргинализирани групи, възрастните хора и хората, живеещи в отдалечени или селски райони; посочва, че през 2018 г. едва 4,3% от нискоквалифицираните възрастни са използвали някаква форма на учене за възрастни;

42.  поради това изразява съжаление, че в плана продължават да не са включени мерки, насочени към нискоквалифицираните възрастни учащи и по-възрастните хора; подчертава, че този пропуск подкопава основното измерение на цифровото образование — ученето през целия живот, и възпрепятства усилията да се гарантира, че всички разполагат с основни житейски умения; призовава следователно Комисията да работи с националните, регионалните и местните органи за въвеждането на допълнителни мерки за стимулиране на цифровото образование за възрастните, като осигури съответни възможности и го направи достъпно, благодарение на което хората, завършили формалното си образование, ще могат да се подготвят за живот и работа в цифровата среда и ще се гарантира, че те действително могат да се възползват от цифровия преход и да помогнат за оформянето му;

43.  подчертава значението на разработването на политики, които да гарантират, че хората с увреждания имат същите възможности и достъп до качествено цифрово образование; насърчава държавите членки да работят с организациите, представляващи хора с различни увреждания, за да проучат предизвикателствата и възможностите, свързани с цифровото образование, и да вземат предвид специфичните потребности на хората с увреждания при разработването на ефективни политики в областта на цифровото образование; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да набележат и да инвестират в специални функции в областта на цифровото образование, предназначени и приспособени за хората с увреждания; счита, че цифровото образование предоставя големи възможности за учениците, изпитващи затруднения с усвояването на учебен материал, тъй като то позволява прилагането на специално пригодени към техните различаващи се възможности педагогически подходи; призовава за повече инвестиции, за да се предоставя на тези групи помощта, която често липсва за тях;

44.  подчертава необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете в политиките в областта на образованието, уменията и цифровизацията, и по-специално в рамките на плана за действие; счита, че цифровото образование играе важна роля за увеличаване на участието на момичетата и жените в ерата на цифровите технологии; подчертава, че неравенството между половете в областта на цифровите технологии е икономически, обществен и културен проблем, и призовава Комисията и държавите членки да преодолеят тази разлика чрез многостепенен, всеобхватен политически подход; приветства информационното табло на Комисията „Жените в областта на цифровите технологии“ и подчертава необходимостта от събиране на данни с разбивка по пол и възраст, за да се помогне за разбирането на цифровото разделение между половете;

45.  подчертава необходимостта от съсредоточаване върху по-доброто приобщаване на момичетата в цифровото образование от най-ранна възраст; подчертава, че са необходими съгласувани усилия за насърчаване и мотивиране на повече момичета да изучават предмети в областта на НТИМ и НТИИМ и да следват курсове по програмиране, изчисления и ИКТ в училище и в университета; отново заявява, че неравнопоставеността между половете в образованието се пренася на пазара на труда, и подчертава необходимостта от насърчаване и улесняване на достъпа на жените до високотехнологичните и цифровите сектори, като същевременно се води борба с разликата в заплащането на жените и мъжете с помощта на подходящи стратегии и финансиране;

46.  счита, че е от съществено значение да се създаде положителна и приобщаваща среда, която насърчава женските ролеви модели, за да мотивира момичетата да избират НТИМ, НТИИМ и ИКТ и да противодейства на несъзнателната пристрастност и свързаните с пола стереотипи по отношение на избора на образователни дисциплини и кариера; счита, че частният сектор трябва да участва, в сътрудничество с институциите за образование и обучение, неправителствените и другите организации на гражданското общество, при разработването на ефективни инициативи и кампании в тази област; посочва стойността на работната група на Комисията „Жените в областта на цифровите технологии“ и на инициативата „Digital4Her“;

o
o   o

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.
(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(3) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 2.
(4) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 8.
(5) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135.
(6) ОВ C 202 I, 16.6.2020 г., стр. 1.
(7) ОВ C 193, 9.6.2020 г., стр. 11.
(8) OВ C 389, 18.11.2019 г., стр. 12.
(9) ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1.
(10) OВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15.
(11) OВ C 212, 14.6.2016 г., стр. 5.
(12) OВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.
(13) ОВ C 172, 27.5.2015 г., стр. 17.
(14) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(15) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/ict-work-digital-skills-workplace https://futureskills.pearson.com/research/assets/pdfs/technical-report.pdf
(16) Доклад „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI)“ за 2020 г., Европейска комисия.
(17) Доклад „DESI“ за 2020 г.
(18) Европейска комисия, „Табло с показатели за участието на жените в областта на цифровите технологии“, 2019 г.
(19) Съобщение на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152).
(20) https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/how-families-handled-emergency-remote-schooling-during-covid-19-lockdowspring-2020.
(21) Ролята на родителите в цифровата среда описва усилията и практиките на родителите да разберат, подкрепят и определят правила за дейностите на децата в цифрова среда, като им помагат по-специално да използват интернет безопасно.


Въздействие на морските отпадъци върху риболова
PDF 205kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно въздействието на морските отпадъци върху риболова (2019/2160(INI))
P9_TA(2021)0096A9-0030/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 23 март 2020 г. относно изпълнението на съобщението на Комисията относно засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС (COM(2020)0104),

–  като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(1) (Европейска директива за отговорността),

–  като взе предвид Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води(2),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(3),

–  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(4),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството(6) (Регламент за контрол на рибарството),

–  като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство(9) (ЕФМДР),

–  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (10) (Директива за морското пространствено планиране),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/720 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване(11),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци(12),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците(13),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки(14),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби(15),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда(16),

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР) и по конкретно ЦУР 14: „опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от 2005 г., озаглавен „Морските отпадъци — аналитичен преглед“,

–  като взе предвид Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL), приета през 1973 г. от Международната морска организация (ММО), включително Приложение V към нея, влязло в сила на 31 декември 1988 г.,

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от октомври 2020 г., озаглавен „Състояние на природата в ЕС — резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013—2018 г.“,

–  като взе предвид резултатите от проекта „Борба с морските отпадъци в Атлантическия район (CleanAtlantic)“, финансиран по програмата на ЕС за района на Атлантическия океан по Interreg,

–  като взе предвид Доброволните насоки на Организацията на ООН по прехрана и земеделие за маркиране на риболовните уреди, приети от комисията по рибно стопанство през юли 2018 г.,

–  като взе предвид Плана за действие на ММО за справяне с морските пластмасови отпадъци от кораби,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2019 г. относно океаните и моретата за формулирането на международно споразумение относно замърсяването с пластмаси,

–  като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Конвенция от Барселона), Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Конвенция от Букурещ), Конвенцията за защита на морската среда на района на Балтийско море (Конвенция от Хелзинки) и Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенция OSPAR),

–  като взе предвид Регионалния план за управление на отпадъците в моретата в Средиземноморието,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 16 ноември 1973 г.,

–  като взе предвид доклада относно глобалната оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, публикуван от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) на 31 май 2019 г.,

–  като взе предвид декларацията на министрите от 28 септември 2020 г., озаглавена „Декларация на министрите на околната среда, морската икономика, селското стопанство и рибарството на държавите членки от Балтийско море и на члена на Комисията, отговарящ за околната среда, океаните и рибарството“,

–  като взе предвид доклада, озаглавен „Mission Starfish 2030: възстановяване на нашите океани и води“, публикуван от управителния съвет на мисията на Комисията за здравословни океани, морета и крайбрежни и вътрешни води на 22 септември 2020 г.,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за предотвратяване на замърсяването на морето в резултат на изхвърлянето на отпадъци от 1972 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно прилагането на Европейска директива за отговорността(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика(18),

–  като взе предвид своята позиция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(21),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0030/2021),

А.  като има предвид, че видимите по плажовете, крайбрежните ивици, в крайбрежните зони и по повърхността отпадъци всъщност прикриват много по-разпространено явление на замърсяване, както в морския стълб, така и по морското дъно; като има предвид, че тези отпадъци се дължат в голяма степен на дейности на брега (80%), но също така и на дейности в морето, където има значително увеличаване на транспорта, извършван от големи нериболовни кораби;

Б.  като има предвид, че „морски отпадъци“ означава всеки отпадък, попаднал в морската среда, било то умишлено или неволно, и който се определя по размер (нано-, микро- и мегаотпадъци) и естество (контейнери, обемисти отпадъци, намиращи се на морското дъно, пластмаси, риболовни уреди, отломки или полупотънали кораби, опасни отпадъци като експлозиви и други военни отпадъци, текстилни влакна, пластмасови микрочастици и др.);

В.  като има предвид, че 70% от морските отпадъци, които навлизат в морето, се озовават на морското дъно, а общата маса на отпадъците, плаващи на повърхността, представлява едва 1% от пластмасата в океана; като има предвид, че най-новите научни изследвания сочат, че равнището на замърсяване с пластмаси в океаните е било до голяма степен подценявано, и като има предвид, че все още съществуват големи пропуски в океанографските познания; като има предвид, че научните изследвания в областта на разпространението на морските отпадъци в океаните са от ключово значение за по-доброто разбиране на степента на замърсяване на морската среда;

Г.  като има предвид, че световният океан е непрекъсната водна маса, чието добро екологично състояние е от жизненоважно значение за гарантиране на неговата устойчивост и непрекъснатото предоставяне на екосистемни услуги, като например абсорбция на CO2 и производство на кислород, и че всяка промяна в морските и крайбрежните екосистеми би могла да намали ролята му на регулатор на климата; като има предвид, че морските отпадъци представляват заплаха за бъдещето на сектора на рибарството като цяло, като само чиста, здрава, продуктивна и биологично разнообразна крайбрежна и морска среда може да отговори на дългосрочните нужди на хората като цяло и по-специално на рибарите, осъществяващите улов на черупкови организми и рибарските общности;

Д.  като има предвид, че морските отпадъци са глобално предизвикателство, тъй като не познават граници и се пренасят от течения и вятър на дълги разстояния по света, като засягат области и сектори, които са отдалечени от мястото им на произход и не са отговорни за тяхното производство; като има предвид, че големи количества отпадъци все още се изхвърлят директно в морето по целия свят; като има предвид, че трябва да се възприеме цялостен подход към замърсяването на морската среда, като се подкрепят действия на всички равнища, от местно до международно равнище;

Е.  като има предвид, че замърсяването на океаните и моретата с пластмасови морски отпадъци, и по-специално с пластмасови микрочастици, се утежнява от метеорологични явления, които дават възможност за разпространение на пластмасовите микрочастици по въздуха, дъжда и снега и водят до замърсяване на околната среда, считана преди за непокътната, като например високите планини или Антарктика, и дори отвъд Арктическия кръг;

Ж.  като има предвид, че всеки ден в Средиземно море се изхвърлят 730 тона отпадъци; като има предвид, че според доклад на Световния фонд за дивата природа (WWF) от юни 2019 г. всяка година 11 200 тона пластмаси, изхвърлени в околната среда, попадат в Средиземно море; като има предвид, че всяка година в Средиземно море се изхвърля еквивалентът на 66 000 камиона за събиране на отпадъци от пластмаса; като има предвид, че пластмасовите микрочастици в Средиземно море достигат рекордни нива на концентрация, с 1,25 милиона фрагмента на квадратен километър; като има предвид, че малките частици представляват около 90% от всички пластмаси, плаващи в Средиземно море, което означава около 280 милиарда плаващи пластмасови микрочастици; като има предвид, че средностатистическият консуматор на средиземноморски черупкови организми поглъща средно 11 000 частици пластмаса всяка година; като има предвид, че следователно Средиземно море е едно от най-замърсените морета в света;

З.  като има предвид, че най-добрият начин за намаляване на количеството на морските пластмасови отпадъци е да се намали и избегне тяхното производство и да се премине към рециклиране и повторна употреба на материали и продукти;

И.  като има предвид, че морските отпадъци предлагат повърхност, върху която могат да се прикрепят много организми и бактерии, което улеснява навлизането на инвазивни видове, които могат да променят баланса на морските екосистеми, и като има предвид, че бактериите върху морските отпадъци също могат да бъдат погълнати от морската флора и фауна, когато обърка отпадъците с храна;

Й.  като има предвид, че морските отпадъци имат отрицателни морфологични последици, особено за островите;

К.  като има предвид, че морските отпадъци се натрупват по-специално около малки отдалечени острови и в крайбрежните райони; като има предвид, че най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии осигуряват 80% от морското биологично разнообразие в Европа; като има предвид, че техните икономики до голяма степен се основават на риболова и туризма;

Л.  като има предвид, че разпространението на морските отпадъци по света засяга развиващите се трети държави, по-специално крайбрежните общности, които зависят от риболова и които не разполагат непременно с капацитет или средства, за да се защитят ефективно;

М.  като има предвид, че проблемът с отпадъците в морето е до голяма степен свързан с лошото управление на отпадъците на сушата, като например тези във водните течения и реките, лошо управление на отпадъчните води, незаконни открити депа за отпадъци и депа за отпадъци, разположени в близост до водни потоци, явления, водещи до изхвърляне на отпадъци и оттичане на сняг, като бури или проливни валежи, и оттичане на сняг от пътищата и тротоарите директно в морето;

Н.  като има предвид, че дифузното замърсяване, като например пречистени или непречистени отпадъчни води, които може да съдържат химикали или фармацевтични отпадъци, или води, които изтичат или се просмукват от градската или селскостопанската среда, като изхвърляне на азот и фосфор, застрашава морската среда с еутрофикация поради високата концентрация на хранителни вещества, които в крайна сметка могат да лишат морското дъно от кислород, което да доведе до разпространение на „мъртви зони“, което се увеличи десетократно от 1950 г. насам, да причинят прекомерно увеличаване на броя на цианобактериите, да допринесат за явлението зелени водорасли и червени водорасли и да замърсят в по-голяма степен морските растения и морската фауна;

О.  като има предвид, че лошото управление на мрежите за отпадъчни води излага на риск производителите на аквакултури и производителите на стриди, тъй като качеството на техните продукти може да бъде застрашено от наличието на вируси и бактерии като норовирусите, което може да доведе до временна забрана за продажба и разпространение на техните продукти, ако те вече не са годни за консумация;

П.  като има предвид, че породената от COVID-19 криза показа как лошото управление на отпадъците на сушата може бързо да доведе до нови вълни на замърсяване на морската среда, по-специално поради използването на продукти за еднократна употреба като хирургически маски и ръкавици за еднократна употреба;

Р.  като има предвид, че значителна част от пластмасите и пластмасовите микрочастици в морето идват от наземни източници;

С.  като има предвид, че обемът на пластмасите в морето оказва също значително въздействие върху рибарството, което е още по-голямо и свързано с повече средства по отношение на дребномащабния риболов;

Т.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) отпадъците от тютюн са преобладаващият вид отпадъци в световен мащаб; като има предвид, че според американската неправителствена организация „Ocean Conservancy“ угарките от цигари са начело на списъка с 10-те най-често събирани отпадъци по време на международните операции по почистване на плажовете; като има предвид, че една единствена угарка от цигара се разгражда в продължение на 12 години и съдържа почти 4 000 химически вещества; като има предвид, че за всяка угарка от цигара, която попада в океаните и реките, се замърсяват 500 литра вода;

У.  като има предвид, че наличието на морски отпадъци сериозно уврежда устойчивостта и производителността на морските екосистеми, особено най-уязвимите, които вече са подложени на множествен натиск с различен характер, като например изменението на климата, замърсяването, незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, прекомерния улов и увеличаване на дейности като морски транспорт и туризъм;

Ф.  като има предвид, че увеличеният натиск върху морските екосистеми води до намаляване на биологичното разнообразие и до затрупване на бентосни организми и рискува да увеличи разпространението на болести поради наличието на патогени, причинени от натрупването на морски отпадъци на морското дъно;

Х.  като има предвид, че въпреки че ЕС все повече се съсредоточава върху решаването на проблема с изгубените или изоставени риболовни уреди в морето, някои изоставени, изгубени или изхвърлени по друг начин риболовни уреди (ALDFG) остават активни в продължение на месеци или дори години, както показва явлението „фантомни мрежи“, и безразборно оказват въздействие върху всички морски видове, включително рибните запаси; като има предвид, че незаконният, нерегламентиран и недеклариран риболов е признат за един от основните източници на „уреди фантоми“;

Ц.  като има предвид, че морските отпадъци представляват сериозна заплаха за много видове от морската фауна, изложени на опасност от удушаване, задушаване, поглъщане, нараняване и заразяване, но също и за други животински видове, като морски птици, като някои от тях вече са застрашени или са изложени на критична опасност;

Ч.  като има предвид, че рибарите, включително дребните рибари, и производителите на аквакултури са в челните редици на последиците от морските отпадъци, които сериозно застрашават техните дейности, чрез риска от крош, заплитането на отпадъци в риболовните уреди, влошаването на качеството и загубата на повредени съоръжения, блокирането на двигателите на корабите или охладителните системи, представляват опасност за безопасността на морските лица на борда, изискват полагане на допълнителен труд от страна на морските лица за почистване на съоръженията и следователно генерират значителни икономически загуби;

Ш.  като има предвид, че въздействието на морските отпадъци върху сектора на рибарството се усеща в по-голяма степен от дребномащабния риболов, отколкото от промишления риболов, тъй като по-малките плавателни съдове са по-уязвими на щети, причинени от отпадъците на техните витла, двигатели и риболовни уреди, и тъй като морските отпадъци са по-концентрирани в плитки морски води, където се извършва по-голямата част от дребномащабния риболов; като има предвид, че морските отпадъци оказват въздействие и върху качеството на улова, който може да бъде замърсен от тези отпадъци и да стане непродаваем, което води до допълнителни финансови загуби за предприятията в областта на рибарството и аквакултурите;

Щ.  като има предвид, че секторът на рибарството от известно време действа като първа защитна линия срещу замърсяването, причинено от морските отпадъци, въпреки че това е само малък принос за справяне с проблема в световен мащаб, тъй като рибарите и производителите на аквакултури от известно време играят активна и проактивна роля, допринасяйки за по-чисти морета;

АА.  като има предвид, че оценката на икономическото въздействие на морските отпадъци върху рибарството варира между 1 и 5% от печалбите на сектора(22);

АБ.  като има предвид, че едва 1,5%(23) от риболовните уреди се рециклират и че е наложително да се предостави подходяща икономическа подкрепа за събирането, рециклирането и поправката на всички риболовни уреди; като има предвид, че секторът би могъл да се възползва от нови икономически възможности, като се ангажира с кръгова икономика, основана на интелигентно проектиране, научни изследвания и иновации;

АВ.  като има предвид, че рибарите, които връщат на сушата случайно уловените по време на риболов отпадъци и кампаниите за събиране на морски отпадъци допринасят за намаляване на проблема с морските отпадъци и са от полза за цялата общност;

АГ.  като има предвид, че преките разходи за обезвреждане на морските отпадъци много често се покриват, докато разходите за труд, разходите, произтичащи от липсата на пространство на борда на плавателните съдове, и разходите, свързани с щети, нанесени на риболовни уреди и двигатели, не се покриват;

АД.  като има предвид, че от рибарите и производителите на аквакултури не може да се очаква да събират морски отпадъци без компенсационен механизъм, съобразен с техните усилия; като има предвид, че според оценките до 80% от рибарите биха били готови да участват в схеми за събиране на морски отпадъци, ако бъдат създадени механизми за подпомагане(24);

АЕ.  като има предвид, че рибарите и рибарските сдружения вече работят за събиране на отпадъци и вече съществуват решения за оползотворяване на морските отпадъци, по-специално отпадъците от риболов;

АЖ.  като има предвид, че синята икономика, която се очаква да се удвои до 2030 г., представлява реална възможност за устойчивото развитие на морските и крайбрежните дейности, по-специално чрез развитието на инфраструктура с положително въздействие, като например изкуствени рифове и други иновации, насърчаващи рифовия ефект и ефекта на резервите, които могат да спомогнат за възстановяването на екосистемите;

АЗ.  като има предвид, че ЕС се стреми да насърчава интегриран подход към морските дейности и като има предвид, че морските отпадъци трябва да бъдат премахнати чрез отчитане в по-голяма степен на пространственото измерение на морските и крайбрежните дейности и чрез включване на крайбрежните общности и рибарите, тъй като риболовната дейност се извършва предимно в крайбрежните райони, в борбата срещу морските отпадъци, за да се отразят специфичните характеристики на местните общности;

АИ.  като има предвид, че влошаването на състоянието на морските и крайбрежните екосистеми, което се дължи и на морските отпадъци, представлява риск за всички икономически оператори в крайбрежните райони и следователно застрашава устойчивостта, дълготрайността и привлекателността на крайбрежните общности;

Подобряване и повишаване на ефективността на законодателната рамка и управлението на морските отпадъци

1.  посочва, че поддържането на доброто състояние на морските екосистеми и справянето с морските отпадъци са въпроси, свързани с много съществуващи закони, и че само един интегриран и съгласуван подход към европейските цели ще позволи да се подобри действащата законодателна рамка и да се разбере по-добре обхватът на кумулативния натиск; подчертава необходимостта от преразглеждане на интегрираната морска политика, за да се създаде по-стратегическа рамка, включваща морските отпадъци, която да обхваща всички законодателни актове, свързани с отпадъците и морската среда;

2.  подчертава необходимостта от засилване на комуникацията и координацията между държавите членки и между морските басейни, за да се гарантира интегриран подход, позволяващ на риболовните кораби да разтоварват морски отпадъци в което и да е пристанище на Съюза; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да приложат своевременно и без отлагане Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби(25), в този контекст призовава Комисията да представи актове за изпълнение, в които се определят критерии за допустимост за намалена такса за „зелени кораби“, и да разработи подходящи стимули за предаване на събраните отпадъци на сушата, включително компенсаторен механизъм, съобразен с усилията на рибарите и методологични критерии за изчисляване на обема и количеството на пасивно уловените отпадъци, така че целите за намаляване на морските отпадъци, определени в директивата, да могат да бъдат изпълнени бързо;

3.  подчертава необходимостта от подобряване на европейската законодателна рамка, за да се намалят финансовите разходи за рибарите, които случайно улавят морски отпадъци при риболов и за да се избегне излагането им на прекомерна бюрократична тежест; подчертава освен това, че законодателството относно морските отпадъци следва да обръща по-голямо внимание на социалното измерение на проблема;

4.  посочва, че морската визия трябва спешно да бъде засилена в новите стратегии на Европейския съюз, по-специално Европейския зелен пакт, Стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“;

5.  препоръчва засилване на разпоредбите на Рамковата директива за морска стратегия чрез хармонизиране на показателите за добро екологично състояние, по-специално тези, свързани с дескриптор 10, а именно „морски отпадъци“;

6.  призовава Комисията да разшири прилагането на Рамковата директива за морска стратегия и по отношение на най-отдалечените региони;

7.  призовава за подобряване на рамката на Директивата за морското пространствено планиране, така че тя да отчита пространственото измерение на борбата срещу морските отпадъци;

8.  припомня, че проблемът с морските отпадъци не може да бъде решен ефективно само на национално равнище, а изисква сътрудничество на всички равнища, включително на световно, европейско и регионално равнище; призовава Комисията да защитава амбициозен модел на управление в международните преговори на ООН относно морското биологично разнообразие извън националните юрисдикции и да признае всички морета и океаните като световно общо благо, за да приеме нова визия, която поставя индивидуалните и колективните отговорности над принципите на свобода или суверенни права, залегнали в морското право, като по този начин гарантира неговото запазване, включително и от отрицателното въздействие на морските отпадъци;

9.  призовава ЕС да засили международните инициативи като Глобалното партньорство за намаляване на отпадъците в моретата, лансирано от UNEP, с цел постигане на ЦУР, по-специално ЦУР № 14, „Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“ и ЦУР №12 относно отговорното потребление и производство;

10.  призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля в усилията за постигане на амбициозно правно обвързващо споразумение относно замърсяването с пластмаси в рамките на Асамблеята на ООН по околната среда, което да обхваща пълния жизнен цикъл на пластмасите, включително общи глобални цели за намаляване на замърсяването на морето с пластмаси и визия за преход към безопасна, кръгова икономика за пластмасите, както и ефективно световно управление на изгубени риболовни уреди или „уреди фантоми“, които представляват заплаха за всички морски дейности и екосистеми по света;

11.  подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да засилят борбата срещу ННН риболов, който по своята същност замърсява и допринася за морските отпадъци и влошаването на морската среда, по-специално поради незаконното изхвърляне на риболовни уреди;

12.  изтъква, че Резолюция 2/11 на Асамблеята на ООН по околната среда на Програмата на ООН за околната среда от 26 май 2016 г. признава, че наличието на пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици в морската среда е въпрос от глобално значение, който бързо става все по-обезпокоителен и който изисква спешен глобален отговор, който включва подход, основан на жизнения цикъл на продуктите;

13.  призовава Комисията и държавите членки да координират съгласно еднакъв график различни законодателни актове, като Рамковата директива за морска стратегия, Директивата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, Директивата относно пристанищните приемни съоръжения и Директивата за морското пространствено планиране, за да се подобри съгласуваността на законодателството в тази област;

14.  призовава Комисията да увеличи събирането на данни относно обема и вида на отпадъците в европейските води и тяхното въздействие върху риболова, както и да увеличи събирането и хармонизирането на данни относно обема, количеството и качеството на морските отпадъци, разтоварени, обезвредени и доставени за рециклиране, по-специално чрез програмата за улавяне на отпадъци, включително обема, материалите и видовете уловени предмети; призовава събраните от държавите членки данни относно загубата, пускането на пазара и събирането на риболовни уреди и морски отпадъци да бъдат вписвани в база от данни на национално или свързано с морските басейни равнище и хармонизирани в един годишен доклад на европейско равнище, за да се улесни идентифицирането и борбата срещу морските отпадъци и да се гарантира по-добро наблюдение и оценка;

15.  подчертава необходимостта от годишно картографиране на морските отпадъци, събирани чрез програмата за улавяне на отпадъци във връзка с различните водосборни басейни с цел получаване на информация относно произхода на уловените морски отпадъци и засилване на кампаниите за събиране; подчертава, че това трябва да бъде свързано със съществуващите усилия за картографиране; настоятелно призовава Комисията да изготвя годишен доклад относно количеството морски отпадъци, разтоварени в пристанищата чрез програмата за улавяне на отпадъци, включително обемите, материалите и видовете уловени предмети;

16.  насърчава създаването на мрежи за сътрудничество между правителствата на държавите членки, асоциациите на рибарите, организациите на работниците, органите за отпадъчни води, заинтересованите лица от крайбрежните райони, пристанищата, НПО и регионалните конвенции с цел укрепване на подхода „отдолу нагоре“, основан на диалог и приобщаване, и насърчаване на практически решения за работниците в сектора на рибарството, с цел да се гарантира по-ефективно прилагане на правилата и да се осигурят подходящи ресурси в области като събирането, обезвреждането и рециклирането на морските отпадъци;

17.  подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики между всички заинтересовани лица, включително гражданите, засегнати от проблема с морските отпадъци, за да се насърчи секторът на рибарството да спомогне за опазването на морската среда, да се справи с морските отпадъци и по този начин да гарантира устойчивото използване на неговите ресурси; приветства инициативи като „Plan Marlimpo“ (Проект за чисто море), изпълняван от Министерството на морето на Галисия (Испания), който има за цел да намали количеството на отпадъците в крайбрежните райони;

18.  подчертава, че за да се подобри и повиши ефективността на законодателната рамка и управлението, свързани със събирането, обезвреждането и рециклирането на морски отпадъци, е от съществено значение да се насърчи по-голямото участие на всички работещи в сектора на рибарството и да се разширят съществуващите проекти за повишаване на осведомеността, превенцията и обучението, с цел да се гарантира непрекъснат обмен на информация с цел подпомагане на подготовката и актуализирането на съответните правила;

19.  призовава всички други заинтересовани страни, а именно консултативните съвети в областта на рибарството, да подкрепят намаляването на морските отпадъци чрез ефективни и ефикасни мерки. призовава Комисията и държавите членки да приемат Доброволните насоки на ФАО за маркиране на риболовните уреди, за да се насърчи отговорното управление на риболовните уреди, да се подобрят усилията за идентифициране на изгубените уреди и да се подкрепи устойчивостта на рибарството чрез намаляване на изоставените, изгубените и изхвърлените по друг начин риболовни уреди, също в съответствие с разпоредбите на Регламента за контрол на рибарството; призовава Комисията да подкрепи усилията за привеждане в действие на маркировката и докладването за изгубени риболовни уреди в европейски води и чрез усилия в рамките на Международната морска организация да засили международното сътрудничество с цел справяне с този източник на замърсяване на морето с пластмасови отпадъци;

20.  посочва, че защитените морски зони могат да действат като отлични лаборатории за прилагането на решения за справяне с морските отпадъци, като позволяват да бъдат взети предвид взаимодействията между дейностите на сушата и тези в морето и като се подкрепи сътрудничеството между различните заинтересовани лица в морето и на сушата по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени морските и крайбрежните екосистеми;

21.  подчертава липсата на ефективност на Европейската директива за отговорността по отношение на морските отпадъци, включително по отношение на нейния ограничен обхват и трудностите при идентифицирането на замърсителя и възлагането на отговорност; припомня, че Парламентът призова за визия за Европейската директива за отговорността, която да отчита ограниченията на нейната ефективност;

22.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат по-добре принципа „замърсителят плаща“;

Подобряване на научните изследвания и знанията в областта на отпадъците в морето

23.  настоятелно призовава Комисията да играе важна роля в Десетилетието на ООН на океанската наука и да насърчава цифровизацията и използването на изкуствен интелект с цел по-добро разбиране на моретата и океаните и въздействието на морските отпадъци върху тях;

24.  подчертава, че недостигът на налични данни и проучвания затруднява количественото определяне на точната степен, в която щетите, причинени от морските отпадъци, засягат сектора на рибарството и неговите отрицателни икономически последици за рибарите; следователно призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането за научни изследвания и събирането на данни относно обема и различните видове отпадъци в европейските води и тяхното въздействие върху рибарството, аквакултурите и екосистемите и да предложат строги мерки за преодоляване и предотвратяване на въздействието на нанопластмасите и пластмасовите микрочастици върху рибните ресурси и човешкото здраве;

25.  припомня, че Директивата за пластмасите за еднократна употреба обхваща отпадъците, които най-често биват откривани по плажовете; настоятелно призовава Комисията да засили съществуващите мерки относно пластмасите за еднократна употреба, по-специално въз основа на очакваната работа по отпадъците във водния стълб и по морското дъно съгласно Рамковата директива за морска стратегия, и да обмисли извеждането от употреба на контейнери от експандиран полистирен и опаковки от рибни продукти в съответствие с амбицията за заменяне на пластмасите за еднократна употреба с устойчиви за околната среда и рибарите алтернативи;

26.  призовава Комисията да предприеме действия във връзка с препоръките, формулирани от мисията „Starfish 2030“ относно справянето с морските отпадъци, и по-специално да направи оценка на предложението за маркиране на риболовните съоръжения чрез използване на нови технологии за географско позициониране, за да се помогне за локализирането и събирането на изгубени уреди, когато е относимо и възможно; подчертава във връзка с това, че Комисията следва да подобри маркирането на риболовните уреди съгласно Доброволните насоки на Организацията за прехрана и земеделие за маркиране на риболовните уреди и да гарантира, че при прехода рибарите и производителите на аквакултури се придружават от подходящи програми за финансиране;

27.  призовава за по-добро докладване относно загубата на риболовни уреди в морето и подчертава необходимостта от включване на повече информация, като например наименование на кораба, вид на използвания уред, време и местоположение на загубите, както и предприети мерки за възстановяване, за да се даде възможност събраните данни да бъдат използвани по-ефективно за справяне със замърсяването на морето чрез прозрачен и подобрен обмен на данни и обмен на най-добри практики между държавите членки и агенциите на ЕС; подчертава необходимостта от разработване на нови инструменти за идентифициране и проследяване на изгубените в морето риболовни уреди и за записване на данни за морските отпадъци, като например електронни приложения за подпомагане на рибарите да записват данни и системи за записване и докладване на разтоварванията на морски отпадъци, например чрез използване на квитанции за предаване на отпадъци, както е предвидено в Директива (ЕС) 2019/883, което задължава пристанищните оператори да издават такива разписки на капитаните на кораби;

28.  приветства изпълнението на европейски проекти като „CleanAtlantic“, финансирани от програмата на ЕС за района на Атлантическия океан по Interreg, която има за цел подобряване на знанията и капацитета за наблюдение, предотвратяване и намаляване на морските отпадъци и повишаване на осведомеността за тяхното въздействие; настоятелно призовава 19-те партньори по проекта от Ирландия, Франция, Испания и Португалия, и по-специално координатора на проекта Centro Tecnológico del Mar (Cetmar), да продължат своята работа и да публикуват резултатите от проекта;

29.  подчертава необходимостта да се осигури правилно управлявана логистика във връзка с отпадъците и събирането на уреди, за да се подпомогнат рибарите в техните до голяма степен доброволни начинания. отбелязва, че това следа да включва единно събиране на риболовните уреди на борда на корабите в торби или контейнери и осигуряване на подходящи съоръжения в пристанищата;

Ускоряване на развитието на кръговата икономика в областта на рибарството и аквакултурите

30.  подчертава, че намаляването на въздействието на морските отпадъци изисква укрепване на кръговата икономика на сушата, включително постепенно преустановяване на използването на ненужни пластмаси и опаковки, и трансформиране на отпадъците в ресурси, но също така и приемане основан на жизнения цикъл подход в сектора на рибарството и аквакултурите; подчертава, че кръговата икономика в сектора на рибарството трябва да се развива чрез по-голяма подкрепа за намиране на решения, интелигентно проектиране на риболовните уреди и иновации в техниките за риболов и аквакултура, за да се ограничи изхвърлянето на отпадъци, да се направят операциите по събиране по-привлекателни и да се увеличи разработването на ефикасни канали за рециклиране;

31.  призовава за насърчаване на екодизайна на риболовните уреди, който следва да бъде практичен, безопасен и икономически ефективен чрез бързо приемане на насоки за разработването на хармонизирани стандарти за кръговата икономика на риболовните уреди; насърчава маркирането на материалите, използвани в риболовните уреди, чрез продуктови паспорти; насърчава стимулирането на научните изследвания и иновациите за намирането на алтернативи и екологосъобразни материали, които да бъдат използвани в риболовните уреди, в това число полимери; подчертава във връзка с това, че биха могли да бъдат създадени пилотни проекти за проучване на намаляването на материалите, по-лесното и по-бързо разглобяване и изпитването на функционалността на уредите с цел подпомагане на прехода;

32.  по отношение на кръговата икономика за риболовните уреди подчертава значението на пълното включване на рибарите, сектора на рибарството и на аквакултурите като цяло, стартиращите предприятия, частните инициативи и предприятия, включително производителите на въжета и мрежи от трети държави, в идентифицирането на нови материали, екопроектирането, проектирането на нови риболовни уреди и рециклирането на риболовни уреди; освен това подчертава необходимостта от укрепване на модел за взаимодействие между областите на рибарството и научноизследователската дейност; поради това настоятелно призовава Комисията да организира бъдещи проекти за кръгова икономика за риболовните уреди във връзка със съществуващите програми на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации;

33.  подчертава, че за да се ускори развитието на кръговата икономика в сектора на рибарството и аквакултурите, от съществено значение е да се планират бъдещи законодателни решения на проблема със събирането и обезвреждането на морските отпадъци във връзка с Европейския зелен пакт; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки бързо да предприемат последващи действия за определянето на национални минимални нива на събираемост на риболовни уреди, съдържащи пластмаси, както е договорено в Директивата относно пластмасовите изделия за еднократна употреба; призовава Комисията да проследи дали тези национални планове водят до увеличаване на събирането и рециклирането на риболовни уреди в сравнение с днешните равнища и във връзка с това да изготви подходящ и амбициозен план в подкрепа на развитието на кръгова икономика в сектора на рибарството; подчертава, че съществува пазар за рециклирани риболовни уреди, който предлага потенциал за превръщане на използването на рециклиран материал в правно изискване, заедно с разпоредбите на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) относно програмирането на споделеното управление, което би представлявало важен стимул за рибарите и начин да се види стойността на техния принос за рециклирането;

34.  призовава за използването на ЕФМДР за подпомагане на сектора на рибарството и аквакултурите в прехода към по-устойчиви материали, включително придобиването на нови технически по-ефективни и по-малко замърсяващи плавателни съдове за дребномащабните непромишлени флотове, по-специално в най-отдалечените региони;

35.  настоятелно призовава Комисията да създаде стимули за кръговата икономика по цялата производствена верига за риболовни уреди и уреди за аквакултури чрез насърчаване на научните изследвания и подкрепа за предприятията, които рециклират и използват повторно уредите; поради това призовава Комисията да създаде специален фонд за подкрепа на държавите членки, които създават производствени вериги за рециклирани и екологосъобразни съоръжения, като използва ресурси като наличните по линия на инструмента NextGenerationEU, както и данъчни санкции, наложени в резултат на производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки;

36.  подчертава, че все още съществуват много въпроси и различия между държавите членки по отношение на пристанищните приемни съоръжения, въпреки значителния напредък, постигнат при влизането в сила на Директива (ЕС) 2019/883; подчертава, че в много пристанища на Съюза за рибарите все още е много трудно да локализират тези уреди, където съществуват такива, и да имат достъп до тях; подчертава, че всичко това действа като пречка и фактор, възпиращ риболовните оператори да допринасят за по-чисти морета;

37.  подкрепя разработването и създаването на ефикасни канали за рециклиране чрез укрепване на инфраструктурата на пристанищните приемни съоръжения във всички европейски пристанища с цел подобряване на селективното сортиране на отпадъците; поради това подчертава необходимостта от по-големи усилия от страна на държавите членки за модернизиране на пристанищните логистични съоръжения чрез правилно управлявана логистика по отношение на събирането на отпадъците и излезлите от употреба уреди, единното събиране на уредите на борда на корабите в торбички или контейнери и осигуряването на подходящи пристанищни съоръжения, за да се гарантира, че се осигурят подходящи съоръжения за приемане и съхранение на събраните изгубени риболовни уреди и морски отпадъци, достатъчно пространство за разделно съхранение на различните видове морски отпадъци, достатъчен персонал за правилно и безопасно третиране на разтоварваните отпадъци и снабдяване на всички кораби с контейнери за събиране на морски отпадъци; призовава за увеличаване на привлекателността на операциите по събиране чрез мерки, включващи схеми за възнаграждаване и стимули, като например финансови стимули за подпомагане на рибарите и производителите на аквакултури при събирането, обезвреждането и рециклирането на уловените в морето отпадъци и донасянето на техните риболовни съоръжения или съоръжения за аквакултури в края на жизнения им цикъл в пристанищата;

Програми за управление и събиране на морски отпадъци

38.  призовава Комисията да изготви план за действие на равнище ЕС за борба с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в хидросферата на Съюза чрез намаляване на отпадъците при източника, ограничаване на използването и потреблението на пластмаси и справяне със замърсяването на реките, водните корита и бреговата ивица вследствие на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, което може да бъде намалено драстично по координиран начин; призовава за свеждане до минимум на оттичането на сняг от пътищата и тротоарите директно в океана, по-специално чрез подкрепа на алтернативни методи за събиране при изключително силен снеговалеж;

39.  подчертава, че мрежите за отпадъчни води и пречиствателните станции трябва да бъдат модернизирани, за да се намали въздействието върху аквакултурите и морската и крайбрежната околна среда като цяло, и по-специално риска от замърсяване на продуктите от аквакултури;

40.  подчертава, че е от съществено значение да се разгледа въпросът за лошото управление на отпадъците на сушата, най-вече неподходящото обезвреждане на отпадъци в крайбрежните градове, градовете, изградени по протежение на реките и островните градове;

41.  призовава Комисията да повиши осведомеността на морските оператори във всички техни потенциални взаимодействия с морската среда, по-специално по време на продажбата или лизинга на кораби;

42.  настоятелно призовава държавите членки и регионите да събират данни, да наблюдават и да предприемат действия за преодоляване на лошото управление на отпадъците на сушата, за почистване на горещите зони на натрупване на морски отпадъци в реките и речните устия и на първо място да въведат мерки за предотвратяване на това морските отпадъци да достигат до околната среда; настоятелно призовава за отпускане на достатъчно финансиране за почистване на всички видове пластмасови замърсители;

43.  припомня, че програмите за събиране на морски отпадъци могат да обхващат различни операции, като събиране на морски отпадъци в реки, устия, заливи или пристанища, научноизследователски дейности и идентифициране на горещи точки в морето, и могат да се осъществяват от рибари, от гражданското общество и от местните органи; подчертава, че програмите за събиране следва да бъдат устойчиви, да използват подходящо оборудване за събиране на отпадъци, да избягват, доколкото е възможно, генерирането на допълнителни емисии, да бъдат подготвени да си сътрудничат с участници, които познават морските екосистеми и изискват стратегическо идентифициране на отпадъците преди предприемането на действия; подчертава, че тези програми за събиране могат да се осъществяват не само в рамките на програми за финансиране от ЕС, но и на местно, регионално и национално равнище в държавите членки;

44.  подчертава, че само седем държави членки са използвали ресурси в рамките на настоящия ЕФМДР за финансиране на програми за събиране на морски отпадъци, като например програмата FFL, и че повечето действия, които позволяват идентифициране, събиране и рециклиране на морски отпадъци, представляват доброволни инициативи и програми на рибарите, гражданското общество и местните органи;

45.  подчертава, че за да се намалят отпадъците от риболовните кораби, рибарите трябва да бъдат стимулирани да носят отпадъците до съоръженията за рециклиране, включително чрез финансови стимули и схеми за възнаграждаване, които да насърчават добрите практики; следователно отбелязва, че рибарите следва да бъдат компенсирани за събирането на изгубени риболовни уреди и други морски отпадъци или най-малкото да имат достъп до безплатно обезвреждане на отпадъци в пристанищните съоръжения;

46.  подчертава, че рибарите следва да бъдат подходящо обучени как да боравят правилно с морските отпадъци по време на събирането, разтоварването, обезвреждането и предаването за рециклиране, за да се сведат до минимум рисковете за здравето и безопасността;

47.  подчертава, че укрепването и разширяването на съществуващите добри практики включва също така опростяване и рационализиране на административните процеси за всички кораби, участващи в кампании за улавяне на отпадъци, независимо от пристанището на домуване или размера; поради това подчертава необходимостта от хармонизиране и по-допълващ подход към правилата за разтоварване на морски отпадъци, събрани по време на действията на улавяне на отпадъци в пристанищата на държавите членки;

48.  поради това призовава Комисията и държавите членки да подкрепят събирането в морето от рибарите на изгубени риболовни уреди или други морски отпадъци, по-специално пластмаси, чрез насърчаване на най-добрите практики, стимулиране на доброволното участие в инициативи за събиране на отпадъци в морето и подкрепа за приемането на програми за улавяне на отпадъци; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да създадат „специален фонд за почистване на моретата“, управляван чрез новия ЕФМДРА или други съответни бюджетни редове, с цел финансиране на следните действия: 1) събиране в морето от рибарите на морски отпадъци, 2) осигуряване на подходящи съоръжения за съхранение на отпадъци на борда и мониторинг на пасивно уловените отпадъци, 3) подобряване на обучението на операторите, 4) финансиране както на разходите за третиране на отпадъците, така и разходите за персонала, необходим за функционирането на такива програми, за да се избегне увеличаването на разходите за рибарите, които участват доброволно, и 5) инвестиции в пристанищата, така че да могат да се осигурят подходящи съоръжения за приемане и съхранение на събраните изгубени риболовни уреди и морски отпадъци;

49.  призовава Комисията да извърши оценка на социалния и икономическия принос на рибарите чрез проекти за улавяне на отпадъци с цел по-точно количествено определяне на приноса на сектора на рибарството за действията за по-чисти морета;

50.  настоятелно призовава Комисията да надхвърли целите на Директива (EС) 2019/883, като проучи и количествено определи в икономическо отношение екологичните щети, нанесени от причинените от човека морски отпадъци, и като създаде „Фонд за намаляване на отпадъците в морето“ за борба с изхвърлянето на отпадъци в морето, за смекчаване на щетите за рибарството и за опазване на моретата и океана;

51.  призовава Комисията да настоява държавите членки да гарантират подходящо управление и адекватно обезвреждане на случайно уловените или събрани по време на доброволни кампании отпадъци, така че отговорността и стойността на предаването, управлението и обезвреждането на такива отпадъци да не се поемат от рибарите, както и да се избегне по-нататъшно увреждане на околната среда; поради това подчертава необходимостта от създаване на ефективни системи за събиране и обезвреждане на отпадъци, като се гарантира също така наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения за отпадъци;

52.  подчертава, че проблемът с морските отпадъци има трансграничен характер и, че за да бъде по-ефикасна борбата с морските отпадъци, тя трябва да бъде координирана с европейските трети държави; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да стартират план за почистване на Средиземно море заедно с всички държави, граничещи с морето; призовава Комисията да прекрати износа на отпадъци към трети държави възможно най-скоро;

53.  призовава Комисията да създаде механизъм за подпомагане на събирането на морски отпадъци в най-отдалечените региони, предвид естествената уязвимост на тези региони, като им осигури инфраструктура за рециклиране на събраните отпадъци;

54.  призовава Комисията, в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС, да изисква пълно прилагане на законодателството за управление на отпадъците в страните кандидатки, включително чрез създаването на интегрирана инфраструктура за управление на отпадъците;

По-добро разбиране и ограничаване на замърсяването с нанопластмаси и пластмасови микрочастици

55.  подчертава необходимостта от повишаване на знанията и осведомеността на обществеността относно замърсяването с нано- и пластмасови микрочастици и относно въздействието му върху околната среда, върху основата на морската хранителна верига и в крайна сметка върху човешкото здраве, както и че следва да се проведат допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре това явление на замърсяване; припомня, че необходимостта от повече знания и липсата на обществена осведоменост може да породи сред потребителите недоверие в качеството на рибните продукти и продуктите от аквакултури;

56.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават кампании за повишаване на осведомеността по въпроса за морското замърсяване, причинено от пластмаси и пластмасови микрочастици, като подчертава факта, че рибарите също често са засегнати от това явление, особено по отношение на пластмасовите микрочастици;

57.  приветства подготвителната работа, извършена от Европейската агенция по химикали (ECHA) за ограничаване на умишлено добавените пластмасови микрочастици в продуктите; призовава Комисията да бъде амбициозна в последващите действия във връзка с това предложение чрез конкретни и, по целесъобразност, правни мерки,, включително чрез решаване на проблема с разпространението на микро- и нанопластмаси във водния цикъл, особено що се отнася до умишлено изхвърлените в околната среда и като предложи мерки за постепенното преустановяване на употребата им;

58.  призовава Комисията да разгледа проблема с изгубването и разпространението на пластмасови микрочастици, като например пластмасови гранули, в околната среда по цялата верига на доставки, особено по време на сухопътния и морския транспорт, и свързаните с това рискове от разливи;

o
o   o

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(2) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40.
(3) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(4) OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(5) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(6) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.
(7) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(8) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(9) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(10) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135.
(11) ОВ L 115, 6.5.2015 г., стр. 11.
(12) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100.
(13) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109.
(14) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141.
(15) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116.
(16) OВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1.
(17) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 184.
(18) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 136.
(19) Приети текстове, P8_TA(2019)0343.
(20) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(21) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(22) ‘Lost fishing gear: a trap for our ocean’ (Загубени риболовни уреди: капан за нашия океан), Европейска комисия
(23) ‘Lost fishing gear: a trap for our ocean’ (Загубени риболовни уреди: капан за нашия океан), Европейска комисия
(24) https://cetmar.org/resultados-cleanatlantic/
(25) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116.


Политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата
PDF 197kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата (2020/2074(INI))
P9_TA(2021)0097A9-0034/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 3 и 21 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 4, 11, 173 – 178, 191 и 194 от него, както и Протокол № 28 към Договорите относно икономическото, социалното и териториалното сближаване,

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение), и по-специално член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от него, в които се признават местните, поднационалните и регионалните измерения на изменението на климата и действията в областта на климата,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(4),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 11 декември 2020 г. относно изменението на климата,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5°C, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид оценката на Европейската агенция за околна среда, основана на показатели, относно икономически загуби от свързани с климата екстремни явления в Европа, публикувана на 20 декември 2020 г.,

–  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, предложението на Комисията за Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. и неговата визия до 2050 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие(5),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 януари 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонда за справедлив преход (COM(2020)0022) и предложеното негово изменение от 28 май 2020 г. (COM(2020)0460),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизма за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход (COM(2020)0453),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на извънредните допълнителни средства и уредбата за изпълнението на цел „Инвестиции за растеж и работни места“ в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (COM(2020)0451),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(10),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 29 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата InvestEU (COM(2020)0403),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088(11),

–  като взе предвид проучването на Европейския парламент от 2021 г., озаглавено „Политиката на сближаване и изменението на климата“,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно политиката на сближаване и кръговата икономика(12),

–  като взе предвид член 349 от ДФЕС съгласно тълкуването му от Съда в неговото решение по дело Майот от 15 декември 2015 г. (съединени дела C-132/14 и C-136/14), което предвижда възможността за приемане на специфични дерогиращи мерки за най-отдалечените региони на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г. относно Стратегията за равенство между половете за 2020 − 2025 г. (COM(2020)0152),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0034/2021),

A.  като има предвид, че изменението на климата е предизвикателство, което надхвърля границите и изисква незабавни и амбициозни действия на световно, европейско, национално, регионално и местно равнище за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период и за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в масов мащаб; като има предвид, че са необходими спешни мерки, за да се гарантира, че нарастването на средната температура в световен мащаб ще се поддържа под 2°C в сравнение с равнищата от прединдустриалния период, тъй като всяка загуба на биологично разнообразие ще окаже значително въздействие, включително върху качеството на селскостопанското производство;

Б.  като има предвид, че увеличение с 1,5°C е максимумът, който планетата може да понесе; като има предвид, че ако температурите се повишават след 2030 г., човечеството ще бъде изправено пред още повече суши, наводнения, крайна горещина и бедност за стотици милиони хора, вероятното изчезване на най-уязвимото население и в най-лошия случай може да бъде изложено на риск въобще за своето дългосрочно оцеляване, както се посочва в междуинституционалния доклад на ЕС, озаглавен „Предизвикателства и избор за Европа“;

В.  като има предвид, че Европейската агенция за околна среда изчислява, че между 1980 г. и 2019 г. свързаните с климата екстремни явления са причинили икономически загуби на обща стойност около 446 милиарда евро в държавите – членки на ЕИП; като има предвид, че това се равнява на 11,1 милиарда евро годишно и кумулативните намалени с инфлацията загуби са равни на близо 3% от БВП на анализираните държави;

Г.  като има предвид, че последните проучвания показват, че потенциалът за глобално затопляне от изкопаем природен газ (метан - CH4) е значително по-висок от предишно предвижданите нива;

Д.  като има предвид, че глобалното затопляне може да достигне 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период през настоящия програмен период, което налага незабавни действия за справяне с извънредната ситуация, свързана с климата, в съответствие с политиките на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, Европейския зелен пакт, Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение на ООН;

Е.  като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика най-късно до 2050 г. представлява както голяма възможност, така и предизвикателство за Съюза и за неговите държави членки, региони, градове, местни общности, хора, работници, предприятия и индустрията; като има предвид, че въпреки това е необходимо да се постигне баланс между амбициозните цели в областта на климата и запазването на конкурентоспособността на икономиката, без да се подкопава постигането на целта от 1,5°C;

Ж.  като има предвид, че постигането на тази цел ще изисква цялостна трансформация на европейското общество и икономиката, тъй като в някои сектори ще се наблюдава необратимо намаляване на производството в съчетание със загуба на работни места в икономически дейности въз основа на производството и употребата на изкопаеми горива, докато други сектори ще успеят да намерят технологична алтернатива;

З.  като има предвид, че устойчивостта следва да се разглежда като балансиран подход за обединяване на устойчивия растеж, социалния напредък и околната среда;

И.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г.(13) предвижда обща цел от най-малко 30% от общия размер на разходите на бюджета на Съюза и по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, в подкрепа на целите в областта на климата и нова годишна цел в областта на биологичното разнообразие от 7,5% считано от 2024 г. с оглед достигане до 10% през 2026 г. и 2027 г.;

Й.  като има предвид, че островите, особено малките острови, както и най-отдалечените региони са най-изложените и уязвими територии на ЕС на последиците от изменението на климата и че те трябва да се справят и със специфични и допълнителни предизвикателства и разходи по време на прехода; като има предвид, че изменението на климата и многобройните му въздействия засягат по различен начин, с различна степен на сериозност и в рамките на различни периоди европейските региони и че управлението на прехода ще доведе до значителни структурни промени; като има предвид, че поради тази причина гражданите и работниците ще бъдат засегнати по различни начини и че не всички държави ще бъдат еднакво засегнати или ще могат да отговорят по подходящ начин; като има предвид, че е от съществено значение в процеса на разработване на дългосрочната визия за селските райони в Европа да се подчертава необходимостта от укрепване и повишаване на привлекателността на селските райони като място за живот и работа;

К.  като има предвид, че островите, най-отдалечените и периферните региони имат огромен потенциал в производството на възобновяема енергия и са стратегически лаборатории за прилагане на иновативни политически мерки и технически решения за постигане на енергиен преход, намаляване на емисиите на CO2 и стимулиране на прехода към кръговата икономика;

Л.  като има предвид, че политиката на сближаване предлага не само възможности за инвестиции, за да се отговори на местните и регионалните потребности чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), но също така предоставя интегрирана политическа рамка за намаляване на различията в развитието между европейските региони и за подпомагането им да се справят с многобройните предизвикателства пред тяхното развитие, включително чрез опазване на околната среда, висококачествена заетост и справедливо, приобщаващо и устойчиво развитие;

М.  като има предвид, че икономическите, социалните и териториалните различия, справянето с които е основната цел на политиката на сближаване, могат да бъдат повлияни и от изменението на климата и неговите дългосрочни последствия, и че мерките в рамките на политиката на ЕС в областта на климата следва да подкрепят и целите на политиката на сближаване на ЕС;

Н.  като има предвид, че политиката на сближаване е от ключово значение за подпомагане на по-слабо развитите региони или области, които страдат от неблагоприятни природни и демографски условия и често са особено силно засегнати от последиците от изменението на климата, но разполагат с по-малко ресурси за справяне с тях;

О.  като има предвид, че политиката на сближаване е ключов инструмент за постигане на справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика, при която никой няма да бъде пренебрегнат; като има предвид, че жените и мъжете могат да бъдат засегнати различно от „зелените“ политики за борба с изменението на климата; като има предвид, че въздействието върху уязвимите и маргинализираните групи също следва да бъде разгледано;

П.  като има предвид, че местните и регионалните органи на власт, но също така и други релевантни заинтересовани страни са ключови фигури за прилагане на политиката на сближаване и за осигуряване на ефективен отговор на спешната заплаха от изменението на климата; като има предвид, че на тях се пада извършването на една трета от публичните разходи и на две трети от публичните инвестиции, и поради това е от основно значение да бъдат създадени механизми, като например „Конвента на кметовете за климата и енергетиката“, чиято цел е да обединят местните и регионалните органи на власт, отговарящи за изпълнението на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

Р.  като има предвид, че кризата в областта на климата е тясно свързана с други кризи като тази във връзка с биологичното разнообразие, както и здравната, социалната и икономическата криза, свързани с пандемията на COVID-19; като има предвид, че макар да е необходимо те да бъдат разгледани паралелно, към всяка от тях трябва да се подхожда по различен и адекватен начин;

С.  като има предвид, че от създаването му през 2002 г. фонд „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС) беше активиран като реакция в отговор на повече от 90 катастрофални събития и мобилизира над 5,5 милиарда евро в 23 държави членки и една присъединяваща се държава; като има предвид, че като част от отговора на ЕС на избухването на COVID-19, обхватът на ФСЕС беше разширен така, че да обхваща тежки извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и максималното ниво на авансовите плащания беше увеличено;

Т.  като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата, устойчива и кръгова икономика трябва да включва всички заинтересовани страни в обществото, и по-специално частния сектор, социалните партньори и гражданите, заедно с лицата, заемащи изборни публични длъжности, включително местните и регионалните органи на власт, и трябва да бъде подкрепен от стабилни и приобщаващи социални мерки, за да се гарантира честен и справедлив преход, който подкрепя предприятията, запазването на работни места и създаването на работни места, по-специално „зелени“ и „сини“ качествени работни места;

У.  като има предвид, че държавите членки са приели национални планове в областта на енергетиката и климата, а регионите следва съответно да представят регионални планове, за да се постигне намаляване на емисиите и адаптиране към тях с цел да се създаде път към неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г;

Ф.  като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика най-късно до 2050 г. може да бъде постигнат чрез комбинация от публично финансиране на равнището на ЕС и на национално равнище и чрез създаване на подходящи условия за частно финансиране;

Х.  като има предвид, че енергийните източници, получени от изкопаеми горива, и особено от твърди изкопаеми горива, подкопават усилията за постигане на неутралност по отношение на климата и че по този начин Европейският съюз следва да осигури последователна регулаторна рамка за допълнително насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, като например слънчева енергия и енергия от биомаса, вместо такива, получени от изкопаеми горива; като има предвид във връзка с това, че политиката на сближаване следва да гарантира прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, с който се цели подобряване на ефикасността на търсенето на енергия и на енергийните доставки, и следва да бъде прилаган и спазван при всички инвестиции, свързани с енергетиката, в рамките на политиката на сближаване; като има предвид, че за много държави членки преходното използване на енергийни източници на базата на природен газ до 31 декември 2025 г. би могло да бъде от основно значение за постигането на справедлив енергиен преход, който не вреди на обществото и не пренебрегва никого; като има предвид, че регионалните стратегии в областта на околната среда следва да бъдат обвързани с амбициозни цели в областта на климата, които могат да надхвърлят общата цел за постигане на неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г., и следва до 31 декември 2025 г. постепенно да премахнат изкопаемите горива, включително проектите за газова инфраструктура, да подкрепят заместването им с устойчиво произведена енергия от възобновяеми източници, материали и продукти и да насърчават ефикасното използване на ресурсите и устойчивото развитие като цяло, в съответствие с разпоредбите на Регламента за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд (ЕФРР – КФ)(14);

Ц.  като има предвид, че регионалните стратегии за опазване на околната среда следва да служат на стремежа към пълна и стабилна заетост, съчетана със социален напредък и недискриминация, с цел по-добро справяне с последиците от изменението на климата и борба със загубата на биологично разнообразие;

Ч.  като има предвид, че плановете за управление на отпадъците следва да прилагат принципите на кръговата икономика и да формират част от регионалните стратегии в областта на околната среда;

Ш.  като има предвид, че многослойният европейски модел на управление, изграден върху активно и конструктивно партньорство между различните нива на управление и заинтересованите страни, е от ключово значение за прехода към неутралност по отношение на климата; като има предвид, че инициативите на общността и гражданите могат решително да подкрепят екологичния преход и да се борят срещу изменението на климата;

Щ.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии на ЕС могат да помогнат за идентифицирането на ключови сектори и области на сътрудничество между различни региони, изправени пред общи предизвикателства, като изменението на климата, адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, биологичното разнообразие, транспорта, управлението на отпадъците, трансграничните проекти и устойчивия туризъм;

1.  подчертава значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза, поети съгласно Европейския зелен пакт, за прилагане на Парижкото споразумение и ЦУР, в пълно съответствие с Регламента на ЕС за таксономията, като се вземат предвид социалните, икономическите и териториалните аспекти, за да се осигури справедлив преход за всички територии и техните жители, без никой да бъде пренебрегнат; отбелязва необходимостта от това принципът за ненанасяне на значителни вреди да залегне като условие за всички инвестиции;

2.  приветства предложението на Комисията относно Европейския законодателен акт за климата – крайъгълен камък на Европейския зелен пакт, който закрепва целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., включително междинните цели за 2030 г. и за 2040 г., за които призова Европейският парламент, в законодателството на Съюза, и необходимостта тази цел да бъде претворена в конкретни действия на местно равнище, които са съобразени с ограниченията на всяка територия и подчертават нейните силни страни; припомня във връзка с това, че целта на Европейския зелен пакт включва опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия;

3.  подчертава необходимостта местните и регионалните органи на власт да поемат ясен политически ангажимент за постигане на целите в областта на климата и подчертава необходимостта от засилване на диалога между различни равнища с участието на националните, регионалните и местните органи на власт относно планирането и прилагането на националните мерки в областта на климата, прекия достъп до финансиране за местните органи и наблюдението на напредъка на приетите мерки, както и спешната необходимост да им бъдат предоставени съответните финансови и административни инструменти за постигането на тези цели; освен това счита, че регионалните и местните власти играят ключова роля на всички етапи от планирането, подготовката и изпълнението на проектите;

4.  призовава националните и регионалните органи за програмиране да увеличат максимално трансформационното въздействие на опазването на климата и околната среда по време на текущата подготовка на националните и регионалните програми;

5.  отбелязва, че възможните корекции на политиката във връзка с изпълнението на Парижкото споразумение и петгодишните доклади във връзка с него следва да бъдат взети предвид по начин, който е подходящ и адекватен за политиката на сближаване, както е и при междинния преглед на ЕФРР – КФ;

6.  призовава всички местни и регионални органи на власт да приемат местни и регионални стратегии за климата, които да превърнат целите на равнището на ЕС в конкретни цели на местно равнище въз основа на цялостен подход, ориентиран към местните условия или насочен към конкретната област, който би осигурил дългосрочна визия за преход в областта на климата и по-добро използване на финансовите ресурси в рамките на политиката на сближаване; подчертава, че регионалните стратегии в областта на околната среда следва да обхващат и да включват планове за управление на отпадъците;

7.  подчертава решаващата роля на политиката на сближаване, в полезно взаимодействие с други политики, в борбата с изменението на климата и постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и на междинните цели съответно до 2030 г. и до 2040 г., както и ролята на местните и регионалните органи на власт в широкообхватна реформа на инвестиционните политики;

8.  призовава да се положат усилия за осигуряване на по-голяма съгласуваност и координация между политиката на сближаване и другите политики на ЕС, с цел подобряване на интегрирането на аспектите на климата в политиките, разработване на политики въз основа на по-ефективни източници, осигуряване на целенасочено финансиране от ЕС и следователно – подобряване на прилагането на политиките в областта на климата по места;

9.  припомня, че политиките в областта на климата следва да служат на стремежа към пълна и стабилна заетост, включително зелени и сини работни места и обучение, които могат да допринесат за справедлив социален напредък, и счита, че политиките в областта на климата трябва да защитават работните места, които са най-силно засегнати от изменението на климата, като създават нови зелени работни места, така че работниците да не бъдат изоставени при прехода на някои сектори към зелената икономика; настоятелно призовава държавите членки да отдадат приоритет на борбата срещу изменението на климата заедно с борбата за приобщаващо и устойчиво развитие и социална справедливост и борбата срещу бедността, енергийната бедност и политиките в тежест на уязвими и маргинализирани групи; подчертава в този контекст, че следва да се предвидят допълнителни действия за борба с енергийната бедност;

10.  приветства позицията на Европейския съвет и факта, че той е отбелязал позицията на Парламента, че разходите на ЕС следва да бъдат в съответствие с целите на Парижкото споразумение и с принципа „не вреди“ на Европейския зелен пакт; припомня също така, че новата законодателна рамка на политиката на сближаване включва принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ от Регламента за таксономията сред хоризонталните принципи, приложими за всички структурни фондове;

11.  подчертава, че устойчивостта и преходът към икономика, която е безопасна, неутрална по отношение на климата, устойчива на изменението на климата, с по-ефикасно използване на ресурсите, финансово приемлива, кръгова и социално балансирана, са от решаващо значение за осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза, както и за запазване на социалното сближаване в Съюза, като по този начин спомагат за създаването на нови възможности за инвестиции в селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инфраструктурата, насърчават по-безопасно и по-екологосъобразно потребление и опазват нашата жизнена среда и благополучието на европейските граждани;

12.  изтъква, че е от първостепенно значение да се спазват изцяло принципите на многостепенно управление и партньорство в рамките на политиката на сближаване, включително и аспектът, свързан с равенството между половете, тъй като местните и регионалните органи на власт имат пряка компетентност по отношение на околната среда и изменението на климата, като изпълняват 90% от действията за адаптиране към изменението на климата и 70% от действията за смекчаване на последиците от изменението на климата; припомня, че те могат също така да разработят действия, насочени към насърчаване на благоприятно за климата поведение сред гражданите, включително действията, свързани с управлението на отпадъците, интелигентната мобилност и устойчивото жилищно настаняване; настоява, че преходът към неутралност по отношение на климата трябва да бъде справедлив и приобщаващ, със специален акцент върху хората, живеещи в селски и отдалечени райони; признава необходимостта от подкрепа на териториите, най-засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, с цел избягване на по-нататъшно нарастване на различията между регионите и с цел овластяване на работниците и местните и регионалните общности; призовава всички равнища на държавно управление да направят необходимото за насърчаване на междуадминистративното сътрудничество, включително междуправителственото, междурегионалното, междуобщинското и трансграничното сътрудничество, с цел обмен на знания и примери за най-добри практики по проекти и инициативи в областта на изменението на климата, финансирани по линия на политиката на сближаване;

13.  призовава за цялостни регионални стратегии в областта на околната среда, за да се гарантира устойчиво развитие и да се смекчат последиците от изменението на климата чрез подпомагане на енергийния преход към възобновяеми източници, биологично разнообразие и адаптиране към изменението на климата; счита, че тези регионални стратегии следва да подкрепят гражданска ангажираност и инициирани на местно равнище и собствени проекти, и следва да стимулират сътрудничеството между регионите, също и чрез трансгранични проекти; призовава Комисията да предостави подкрепа и да улесни сътрудничеството между регионите и обмена на ноу-хау и най-добри практики; подчертава значението на спазването на принципа на партньорство през целия процес на програмиране, изпълнение и мониторинг на политиката на сближаване на ЕС и за установяване на тясно сътрудничество между регионалните и местните органи на власт, гражданите, неправителствените организации и заинтересованите страни; подчертава, че обществените консултации следва да бъдат изчерпателни и съдържателни, като осигуряват активно и представително участие на общностите и заинтересованите страни в процеса на вземане на решения, за да се засили ангажираността с решенията, плановете, инициативите и участието в дейностите; подчертава значението на ръководените на местно равнище инициативи и проекти, допринасящи за неутралността по отношение на климата;

14.  счита, че политиката на сближаване следва да допринася за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение за климата, Конвенцията за биологичното разнообразие и Европейския зелен пакт с цел справяне с изменението на климата, по-специално чрез ефективна, прозрачна, всеобхватна, ориентирана към резултатите и основана на резултатите методология за мониторинг на разходите в областта на климата, която взема предвид отрицателните последици от изменението на климата за всички хора и региони в ЕС; призовава тази методология да бъде използвана във всички програми в контекста на многогодишната финансова рамка и на Европейския план за възстановяване, по-специално за основните инфраструктури в ключови икономически сектори, като например производството и разпределението на енергия, транспорта, управлението на водите и отпадъците и обществените сгради; счита, че може да са необходими допълнителни действия в случай на недостатъчен напредък към постигането на целите на Съюза в областта на климата;

15.  подчертава ключовата роля на местните и регионалните органи за постигането на справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика за всички, в основата на която стои социалното, икономическото и териториалното сближаване, и призовава за увеличаване на заетостта на зелените и сините инвестиции и иновации в рамките на политиката на сближаване, както и за по-широко използване на природосъобразни решения; подчертава, че са необходими повече полезни взаимодействия между различните източници на финансиране на равнището на ЕС, националните и регионалните равнища, както и по-силни връзки между публичното и частното финансиране с цел повишаване на ефективността на регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата; припомня, че този процес не би бил възможен без силен акцент върху уменията; счита, че регионалните стратегии за опазване на околната среда следва също така да целят повишаване на административния капацитет на местните и регионалните институции и развиване на техния потенциал като фактори за икономическата, социалната и териториалната конкурентоспособност;

16.  подчертава, че инициативите на общността и гражданите могат силно да подкрепят екологичния преход, както и смекчаването и адаптирането към изменението на климата и че местните групи за действие и програмата LEADER могат да служат като основни инструменти за постигането на тази цел; поради това насърчава държавите членки и регионалните органи да координират тези програми със своите регионални стратегии в областта на околната среда;

17.  подчертава значението на концепцията за интелигентни села за справяне с предизвикателствата пред Съюза, свързани с климата, и приветства нейното интегриране в бъдещата ОСП, в политиката на сближаване и в регионалната политика на Съюза; настоява държавите членки да включат подхода „интелигентни села“ в своята оперативна програма за прилагане на политиката на сближаване на ЕС на национално и регионално равнище, както и в националните си стратегически планове по ОСП, което ще изисква изготвянето на стратегии за интелигентни села(15) на национално равнище; подчертава ролята на подхода LEADER/воденото от общностите местно развитие (ВОМР), като същевременно с това се прилагат стратегии за интелигентни села, които следва да поставят силен акцент върху цифровизацията, устойчивостта и иновациите;

18.  посочва, че макрорегионалните стратегии на ЕС следва да допринасят за изграждането на сътрудничество, насочено към решаване на регионални въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, и поради това следва да бъдат взети предвид при приемането на новите програми, тъй като интегрираният подход и стратегическото планиране са от първостепенно значение;

19.  призовава екологичните и социалните критерии, както и опазването на природното наследство да бъдат взети под внимание в еднаква степен като икономическите критерии при оценката на допустимостта на даден проект в случай на проекти, свързани с културното и природното наследство;

20.  подчертава необходимостта от подкрепа за проекти, свързващи науката, иновациите и гражданството, като например проекта „нов европейски Bauhaus“, насочен към устойчивостта на културата и архитектурата спрямо изменението на климата;

21.  припомня, че успехът на регионалните стратегии за опазване на околната среда зависи също така от стабилни политики в областта на научните изследвания и иновациите и на местно и регионално равнище; насърчава сътрудничеството между местните органи, научноизследователските институции и предприятията, като например инициативите в рамките на Европейския институт за иновации и технологии и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ);

22.  призовава Комисията да наблюдава и публикува доклади, като използва общ стандарт за всички държави членки, относно напредъка на националните правителства и местните и регионалните органи в справянето с изменението на климата на всички равнища, както и да направи оценка на взаимовръзките между политиките в областта на околната среда и икономиката; подчертава, че местните и регионалните органи на национално равнище следва да участват ефективно в оценката на политиките в областта на изменението на климата в контекста на европейския семестър; подчертава необходимостта от повишаване на ефективността и взаимното допълване на ЕСИ фондовете, както и на други програми и инструменти на ЕС, като например ЕЗФРСР, ЕФМДР, LIFE, „Хоризонт Европа“ или „Творческа Европа“, с цел противодействие на изменението на климата; насърчава държавите членки да гарантират това взаимно допълване, като осигурят амбициозно териториално прилагане на националния си план за възстановяване, включващо всички съответни участници в регионите; освен това приканва държавите членки да издават редовно актуализиран набор от показатели за измерване на териториалното въздействие на националните и европейските мерки за възстановяване, като обръщат специално внимание на приноса на тези мерки в борбата с изменението на климата;

23.  подкрепя споразумението относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. с цел избягване на вредни субсидии, подкрепа за постепенното премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2025 г., осигуряване на общо финансиране и програмни приоритети, които отразяват извънредната ситуация по отношение на климата и допринасят за координиране на действията в областта на климата и за постигане на общата цел за изразходване на най-малко 30% от бюджета на ЕС в подкрепа на целите в областта на климата, което означава, че за екологичния преход ще бъдат предоставени най-малко 547 милиарда евро нови финансови ресурси на ЕС; подчертава значението на следването на принципи като целите на ООН за устойчиво развитие, справедлив и социално приобщаващ преход, правно обвързваща цел за разходите, свързани с климата, в размер на 30%, както и цел за разходите за биологично разнообразие от 10% до края на програмния период при изпълнението на политиката на сближаване; поради това подчертава, че би могло да бъде разгледано приемането на прозрачна, всеобхватна и съдържателна методология за проследяване, която може да бъде адаптирана, ако е необходимо, по време на междинното преразглеждане на МФР както по отношение на разходите, свързани с климата, така и по отношение на разходите, свързани с биологичното разнообразие;

24.  приветства цел № 2 на политиките (ЦП2) на предложения нов Регламент за общоприложимите разпоредби(16), който има за цел да установи „по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него и превенция и управление на риска“; припомня, че тематичната концентрация на ЕФРР за ЦП2 би била най-подходяща, ако се прилага на регионално равнище, за да се отразят различните регионални особености по отношение на климата;

25.  приветства постигнатото на тристранната среща споразумение относно Фонда за справедлив преход, включително допълнителните средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), и двата допълнителни стълба на Механизма за справедлив преход, а именно специална схема по линия на InvestEU и механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор, което ще допринесе за облекчаване на икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата върху най-уязвимите региони в Съюза; подчертава, че Фондът за справедлив преход ще бъде нов инструмент в подкрепа на териториите, които са най-силно засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, и за избягване на увеличаването на регионалните различия; изразява обаче съжаление поради факта, че предложената от Комисията сума за допълване е намалена с две трети – от 30 на 10 милиарда евро – със споразумението на Съвета относно Next Generation EU; подчертава, че тези съкращения са вредни за постигането на основните цели на Фонда и създават допълнителен натиск върху националните бюджети; призовава държавите членки да програмират средствата възможно най-бързо и призовава съответните държави членки да обърнат специално внимание на най-отдалечените региони при разпределянето на средствата, тъй като те са засегнати в значителна степен от изменението на климата и са изложени на природни бедствия, като циклони, вулканични изригвания и суша, както и наводнения и покачващи се нива на водата;

26.  приветства програмата REACT-EU, тъй като тя продължава и разширява реакцията при кризи и мерките за преодоляване на последиците от кризата, като предоставя допълнителни ресурси за съществуващите програми в областта на политиката на сближаване;

27.  потвърждава, че особеностите на всички региони, както са определени в член 174 от ДФЕС, трябва да бъдат изцяло отразени в процеса на преход, така че да не остане нито един пренебрегнат регион, по-специално като се акцентира върху селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и регионите, които изпитват сериозни и трайни затруднения в резултат на природни или демографски неблагоприятни условия, за да се гарантира цялостното хармонично развитие на всички райони; във връзка с това счита, че е необходимо да се направи оценка на специфичните особености на регионите, изброени в член 174 от ДФЕС, в случай на преразглеждане на насоките за държавната помощ; подчертава необходимостта от това местните и регионалните органи да използват пълноценно всички инструменти за финансиране (от европейския бюджет, както и от други европейски финансови институции като ЕИБ), за да се борят с кризата, свързана с изменението на климата, и да направят местните общности по-устойчиви, като същевременно проправят пътя за възстановяване след пандемията от COVID-19; подчертава по-специално, че следва да бъдат създадени допълнителни инструменти за предоставяне на пряк достъп до фондовете на ЕС, като например иновативни действия за градско развитие по линия на ЕФРР (член 8 от Регламент (ЕС) № 1301/2013) или бъдещата Европейска инициатива за градовете след 2020 г. съгласно Регламента за ЕФРР – Кохезионния фонд (член 10), особено за проектите на Зеления пакт;

28.  счита, че иновативните, приобщаващи и устойчиви решения за укрепване и повишаване на привлекателността на селските райони като място за живот и работа следва да бъдат ключов елемент при изпълнението на политиката на сближаване;

29.  припомня, че въз основа на член 349 от ДФЕС най-отдалечените региони се възползват от специален режим, който дава възможност да се приемат подходящи мерки, които съответстват на техните специфични особености; призовава за отпускане на необходимите финансови средства за тези региони, така че те да могат да осъществят екологичен преход и да се адаптират към последиците от изменението на климата, което ги засяга особено силно поради тяхната уязвимост; призовава също така за това да се създаде обсерватория на устойчивото развитие и на екологичния преход в най-отдалечените региони, за да се идентифицират добрите практики и да се разработват устойчиви решения за борба с изменението на климата, които биха могли да бъдат приети и адаптирани в другите региони на Европейския съюз;

30.  изразява загриженост относно икономическите загуби в резултат на природни бедствия и вредите на инфраструктурните проекти, финансирани от ЕС, причинени от свързаните с метеорологичните условия и климата екстремни явления; призовава за предоставяне на подкрепа за дейности и инфраструктурни проекти, които зачитат стандартите в областта на климата и околната среда и които са по-устойчиви на природни бедствия;

31.  подчертава ключовата роля на островите, по-специално на малките острови, и на най-отдалечените и периферните/отдалечените региони в прехода към неутралност по отношение на климата като лаборатории за иновации за развитието на чиста енергия, интелигентна мобилност, управление на отпадъците и кръгова икономика, ако пълният им потенциал бъде разгърнат чрез подходящи инструменти, подкрепа и финансиране, което да им позволи да играят решаваща роля за целите на научните изследвания в областта на изменението на климата и биологичното разнообразие; припомня, че те следва да имат достъп до достатъчно икономически ресурси и подходящо обучение, за да осигурят интегрирани, обвързани със секторите и иновативни интервенции за устойчива инфраструктура и местно икономическо развитие; подчертава потенциала на енергията от възобновяеми източници на периферните и най-отдалечените региони, свързан с техните географски и климатични характеристики;

32.  подчертава необходимостта от надгражда върху резултатите от инициативи като Нови енергийни решения, оптимизирани за островите (NESOI) и Чиста енергия за островите на ЕС (CE4EUI), която включва също така островите със статут на отвъдморски страни и територии (ОСТ), за да се осигури функционален преход между програмните периоди за 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г.; във връзка с това призовава Комисията да изготви лесни за ползване насоки, за да се даде възможност на регионалните и местните органи на управление да признаят и да се възползват от консолидираните най-добри практики в областта на енергийния преход и декарбонизацията на икономиките; приветства Меморандума от Сплит, който признава водещата роля на островните общности в енергийния преход; във връзка с това подчертава значението на обмена на най-добри практики и насърчаването на взаимното обучение;

33.  подчертава, че регионалните стратегии в областта на околната среда следва да подкрепят производството на енергия от възобновяеми източници и ефективното използване на ресурсите в селскостопанския, хранително-вкусовия и горския сектор, като същевременно се отчита конкурентоспособността на тези сектори; предлага съответните органи да дават приоритет на всички варианти на производство на енергия от възобновяеми източници, което е от полза за околната среда, регионалната икономика, както и за жителите на съответните региони; настоява регионалните стратегии в областта на околната среда да обърнат специално внимание за подпомагане на замяната на енергоемки материали от изкопаеми горива с възобновяеми и на биологична основа материали, получени от горското и селското стопанство, тъй като тези два сектора функционират както като източници на въглеродни емисии, така и като въглеродни поглътители; подчертава, че устойчивото и тясно свързаното с природата управление на горите е от решаващо значение за непрекъснатото поглъщане на парникови газове от атмосферата и също така позволява да се осигури възобновяема и благоприятна за климата суровина за продукти, получавани от дървесина, които съхраняват въглерод и могат да действат като заместител на материалите и горивата, добивани от изкопаеми източници; подчертава, че „тройната роля“ на горите (поглъщане, съхранение и заместване) допринася за намаляването на изпускането на въглеродни емисии в атмосферата, като същевременно гарантира, че горите продължават да растат и предоставят множество други услуги, и поради това следва да бъдат част от регионалните стратегии в областта на околната среда;

34.  подчертава, че е необходимо всички сектори да бъдат представени и подкрепени в прехода към неутрални по отношение на климата индустриални процеси, като по този начин се допринесе за устойчивостта на Съюза, като същевременно се запази международната конкурентоспособност и се съхрани икономическото, социалното и териториалното сближаване между различните европейски региони; подчертава стратегическата роля на енергията от възобновяеми източници, на устойчивата и децентрализирана енергетика за развитието на регионите на ЕС и техните предприятия, по-специално МСП; счита, че ефективните регионални стратегии за опазване на околната среда ще бъдат от полза и за туристическия сектор, тъй като те биха могли да помогнат да се повиши привлекателността на много европейски региони като устойчиви дестинации и в по-общ план биха могли да насърчат нов вид отговорен и устойчив туризъм;

35.  подчертава, че намаляването на земеползването, по-специално запечатването на почвите, следва да се вземе под внимание като важен критерий за вземане на решения при изпълнението на политиката на сближаване и на регионалните стратегии за околната среда, за да се запазят във възможно най-голяма степен потенциалът и разнообразните функции на почвите в борбата с изменението на климата (съхранение на вода и CO2, филтрираща функция, функция на буфер и функция за обработване на материали, продоволствена сигурност, производство на биогенни ресурси);

36.  подчертава необходимостта от това Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията(17) да бъде преразгледана в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, така че да се насърчават устойчиви енергийни източници за сметка на изкопаемите горива най-късно до 2025 г., като се обърне специално внимание на социалното въздействие;

37.  подчертава, че принципът на равенство между половете следва изцяло да се прилага и интегрира като хоризонтален принцип във всички дейности, политики и програми на ЕС, включително в политиката на сближаване;

38.  приветства представянето на стратегията „Вълна на саниране“ като една от ключовите стратегии, допринасящи за изграждането на неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.; подчертава необходимостта от справяне с енергийната бедност чрез програма за саниране на сгради, която да е насочена към уязвими домакинства и домакинства с ниски доходи, като част от по-широка европейска стратегия за борба с бедността;

39.  призовава за това актуализираният план за действие за кръговата икономика да продължи да подкрепя прехода към кръгова икономика, насочена към повторна употреба и поправяне, за да се насърчи ефективното използване на ресурсите и да се стимулира устойчивото потребление, като на потребителите се предоставя информация относно трайността и възможностите за поправяне на продуктите чрез задължително етикетиране в допълнение към предлагането на подходяща регулаторна рамка и набор от конкретни, широкообхватни и амбициозни мерки за насърчаване на кръговата икономика на равнището на ЕС; подчертава, че е от решаващо значение да се създават и укрепват регионални икономически цикли, особено тези въз основа на биогенни суровини от селското и горското стопанство, с цел генериране на устойчив растеж и зелени работни места; подчертава спешната необходимост от допълнителна подкрепа на принципите на кръговата икономика и от отдаване на приоритет на йерархията на отпадъците; призовава за разработването на местни планове за кръгова икономика и за това обществените поръчки, възлагани от местните и регионалните органи, да бъдат екологосъобразни и амбициозни по отношение на трайността на стоките и услугите, което ще увеличи промишлената устойчивост и стратегическата автономност на Европейския съюз;

40.  призовава за допълнителни инвестиции в устойчива мобилност, като железопътния транспорт, и в устойчива градска мобилност с цел по-екологични градове с по-добро качество на живот за гражданите;

41.  приветства усилията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да преразгледа своята политика за отпускане на кредити и да отдели 50% от своите операции за действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда; призовава ЕИБ да се ангажира с устойчивия преход към неутралност по отношение на климата, като същевременно отделя специално внимание на най-засегнатите от прехода региони;

42.  насърчава активното участие на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в процеса на преход, както и в разработването и изпълнението на регионалните стратегии за околната среда, тъй като тези участници не само са добре застъпени в местната икономическа структура, но и ще бъдат засегнати от политиките на Зеления пакт; счита, че е от решаващо значение да се помогне на ММСП да се възползват от възможностите на екологичния преход чрез съобразена с конкретните условия подкрепа в процесите на повишаване на квалификацията и преквалификация;

43.  приканва Комисията да сравни проектите на разходни планове с най-високите възможни амбиции в областта на климата;

44.  подчертава предложението на Комисията, съдържащо се в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., градовете с население от поне 20 000 жители да подготвят планове за екологизиране на градовете с цел създаване на съдържащи биологично разнообразие и достъпни градски гори, паркове и градини, градски ферми, зелени покриви и стени и улици с дървета; отново подчертава положителното въздействие на подобна мярка върху микроклимата и здравето в градовете, по-специално за уязвимите групи; поощрява това действие и призовава за мобилизиране на политически, регулаторни и финансови инструменти за неговото прилагане;

45.  призовава за създаване на ефективни механизми за регионално и междурегионално сътрудничество в областта на предотвратяването на природни бедствия, включително капацитет за реакция, управление и взаимопомощ в случай на бедствия;

46.  призовава за по-голяма роля на политиката на сближаване в подкрепа на усилията за предотвратяване на риска с цел адаптиране към настоящото и бъдещото въздействие на изменението на климата на регионално и местно равнище;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на държавите членки.

(1) OВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 116.
(2) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0015.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(9) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(10) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(11) OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.
(12) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 40.
(13) Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28).
(14) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (COM(2018)0372).
(15) Член 72б (изменение 513) от позицията на Европейския парламент на първо четене относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подкрепа на стратегическите планове, изготвяни от държавите членки в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП Стратегически планове) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P9_TA (2020) 0287).
(16) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (COM(2018)0375).
(17) Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).


Европейска стратегия за данните
PDF 245kWORD 81k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно Европейска стратегия за данните (2020/2217(INI))
P9_TA(2021)0098A9-0027/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който се отнася до конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и се позовава, наред с другото, на действия, насочени към насърчаване на по-доброто използване на промишления потенциал на иновациите и технологичното развитие,

–  като взе предвид член 114 от ДФЕС,

–  като взе предвид членове 2 и 16 от ДФЕС,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид съобщението до Комисията от 21 октомври 2020 г. относно стратегия за софтуер с отворен код за периода 2020 – 2023 г. (C(2020)7149),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066), и окончателния доклад на експертната група на високо равнище относно споделянето на данни между предприятия и правителства, озаглавен „Към европейска стратегия за обмен на данни между предприятия и правителства в полза на обществения интерес“,

–  като взе предвид първоначалната оценка на въздействието, изготвена от Комисията на 2 юли 2020 г. и озаглавена „Законодателна рамка за управление на общите европейски пространства на данни“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 април 2020 г., озаглавено „Насоки за мобилните приложения, които подпомагат борбата с пандемията от COVID-19, във връзка със защитата на данните“(1),

–  като взе предвид препоръка на Комисията (ЕС) 2020/518 от 8 април 2020 г. относно общ инструментариум на Съюза за използване на технологии и данни за борба с кризата, породена от COVID-19, и за нейното преодоляване, и по-специално относно мобилните приложения и използването на анонимизирани данни за мобилността(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор(3) (Директива за отворените данни),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 6 юни 2018 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 – 2027 г. (COM(2018)0434),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г., озаглавено „Към общо европейско пространство на данни“ (COM(2018)0232), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2018)0125),

–  като взе предвид Препоръка на Комисията (ЕС) 2018/790 от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2017 г., озаглавено „Междинен преглед на изпълнението на стратегията за цифров единен пазар: свързан с интернет цифров единен пазар за всички (COM(2017)0228), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0155),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0002),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено: „Цифровизиране на европейската промишленост: оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0110),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2016)0106 и SWD(2016)0107),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(5) (ОРЗД),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно рамка за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз(6),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(7) (Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2014)0214),

–  като взе предвид Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт(8) („Директива за ИТС“) и по-специално свързаните с нея делегирани актове,

–  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(9) (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации),

–  като взе предвид Съвместната европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 от 15 април 2020 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация на държавите членки от 15 октомври 2020 г. относно изграждането на облак от следващо поколение за предприятията и публичния сектор в ЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 юни 2019 г. относно бъдещето на една високо цифровизирана Европа след 2020 г.: „Стимулиране на цифровата и икономическата конкурентоспособност в Съюза и на цифровото сближаване“,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. по дело C-311/18, ECLI:EU:C:2020:559 (Schrems II);

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г., озаглавена „Към просперираща икономика, основана на данни“(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно европейската стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно автономното управление на превозни средства в рамките на европейския транспорт(16),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“(17),

–  като взе предвид данните от годишния индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото от 11 юни 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 5 юни 2020 г., озаглавен „По-добро повторно изграждане: устойчиво и издръжливо на сътресения възстановяване след COVID-19“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисиите по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0027/2021),

А.  като има предвид, че цифровизацията продължава да преобразява икономиката, обществото и ежедневието на гражданите, и като има предвид, че данните, които се удвояват на всеки 18 месеца, са в центъра на тази трансформация; като има предвид, че обемът на съхраняваните в световен мащаб данни се очаква да нарасне от 33 сетабайта (ZB) през 2018 г. на 175 ZB през 2025 г.(18); като има предвид, че в бъдеще тези процеси само ще се ускоряват;

Б.  като има предвид, че цифровизацията не само представлява икономическа възможност, но е от значение и за сигурността, геополитическата издръжливост и стратегическата автономност на Съюза;

В.  като има предвид, че ЕС изисква наличието на оперативно съвместима, гъвкава и надеждна ИТ структура с възможности за разрастване, способна да подпомага най-новаторските приложения; като има предвид, че изкуственият интелект (ИИ) е една от стратегическите технологии за 21-ви век както в световен мащаб, така и в Европа(19); като има предвид, че в ЕС също е необходима подходяща инфраструктура, по-специално високопроизводителен хардуер, с цел използване на приложения и съхраняване на данни;

Г.  като има предвид, че данните са основен ресурс за устойчиво икономическо възстановяване, растеж и създаване на качествени работни места; като има предвид, че основаните на данни технологии биха могли да представляват възможност за намаляване на излагането на хората на вредни и опасни условия на труд и за насърчаване на обществения напредък, а също така биха могли да играят ключова роля в прехода към екологосъобразни и неутрални по отношение на климата общества и в повишаването на конкурентоспособността на Европа и нейните предприятия в световен мащаб;

Д.  като има предвид, че Европейската стратегия за данните следва да бъде съгласувана със стратегиите в областта на МСП и промишлеността, тъй като ще бъде от основно значение, наред с другото, за постигането на целите на промишлената политика и ще бъде от полза за европейските предприятия, включително МСП, като им помага да се справят успешно с цифровия преход; като има предвид, че що се отнася до модерните цифрови технологии, все още съществуват неравенства между големите предприятия и МСП; като има предвид, че стимулирането на използването на данни и увеличаването на достъпа до данните и тяхната наличност, заедно с по-голяма правна сигурност, могат да представляват конкурентно предимство за микропредприятията, МСП и стартиращите предприятия, така че те да могат да се възползват от предимствата на цифровия преход;

Е.  като има предвид, че данните, генерирани от публичния сектор и правителствата на национално и местно равнище, са ресурс, който може да служи като мощен двигател за насърчаване на икономическия растеж и създаване на нови работни места и който може да бъде използван при разработването на системи с ИИ и анализ на данни, като по този начин се допринася за по-силна, конкурентоспособна и по-взаимосвързана промишленост;

Ж.  като има предвид, че съществуват различни инициативи за насърчаване на участието на жените и многообразието в областта на ИКТ; като има предвид, че продължава да съществува неравнопоставеност на половете във всички области на цифровите технологии, като ИИ и киберсигурността са сред областите с най‑големи неравенства; като има предвид, че тази неравнопоставеност между половете оказва конкретно въздействие върху развитието на ИИ, разработван предимно от мъже, като така се запазват и задълбочават стереотипите и предубежденията;

З.  като има предвид, че в своето съобщение относно Европейската стратегия за данните Комисията посочва, че според оценките екологичният отпечатък на ИКТ представлява между 5% и 9% от световното потребление на електроенергия и над 2% от световните емисии на парникови газове; като има предвид, че цифровият сектор има значителен потенциал да допринесе за намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб; като има предвид, че според проучване на Съвместния изследователски център на Комисията от 2018 г. относно ИИ центровете за данни и преносът на данни биха могли да представляват между 3% и 4% от общото потребление на електроенергия в Съюза; като има предвид, че между 2018 г. и 2030 г. Комисията очаква увеличение с 28% на потреблението от страна на центрове за данни(20); като има предвид, че 47% от цифровите въглеродни емисии се дължат на потребителско оборудване като компютри, смартфони, таблети и други свързани предмети; като има предвид, че е необходимо да се сведе до минимум екологичният отпечатък на цифровите технологии, и по-специално обемът на отпадъците от електрическо и електронно оборудване;

И.  като има предвид, че Съюзът трябва да предприеме спешни действия, за да се възползва от данните, като изгради основани на данни общество и икономика, които са конкурентни, благоприятстващи иновациите, устойчиви от етична гледна точка, ориентирани към човека, надеждни и сигурни, зачитат основните и трудовите права, демокрацията и принципите на правовата държава и имат за цел изграждането, в сътрудничество с образователната система и предприятията в сектора на културата, на нова, отворена и приобщаваща икономика, основана на знанието, която гарантира правото на качествено образование и предприемачество, особено сред новите поколения, и насърчава социални иновации и нови бизнес модели; като има предвид, че инвестициите в умения в областта на изчислителните облаци и големите информационни масиви могат да помогнат на дружества, които все още не са възприели технологиите, да заздравят стопанската си дейност; като има предвид, че дружествата, за които се счита, че са на челно място по отношение на технологиите, трябва непрестанно да бъдат информирани за последните иновации, за да не губят конкурентното си предимство;

Й.  като има предвид, че пазарите на услуги за изчислителни облаци (т.е. инфраструктура като услуга, платформа като услуга и софтуер като услуга – IaaS, PaaS и SaaS) се характеризират с висока степен на пазарна концентрация, което може да постави стартиращите предприятия, МСП и други европейски участници в неблагоприятно конкурентно положение в основаната на данни икономика; като има предвид, че Комисията следва да гарантира конкурентни пазари чрез оперативна съвместимост, преносимост и отворена инфраструктура, както и да остане бдителна по отношение на всякакви потенциални злоупотреби с пазарна мощ от страна на доминиращи участници;

К.  като има предвид, че системата на ЕС за наблюдение на Земята „Коперник“ следва да служи като пример за социално-икономическите ползи, които огромното количество безплатни и свободно достъпни данни могат да имат за гражданите и предприятията на ЕС;

Л.  като има предвид, че всяко използване на лични и смесени промишлени данни следва да бъде в съответствие с ОРЗД и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации; като има предвид, че съгласно Евробарометър 46% от европейските граждани биха желали да играят по-активна роля в контролирането на използването на техните лични данни, включително в областта на здравеопазването, потреблението на енергия и навиците за пазаруване;

М.  като има предвид, че съгласно член 8, параграф 1 от Хартата и член 16, параграф 1 от ДФЕС всеки има право на защита на своите личните данни;

Н.  като има предвид, че Хартата също така гарантира правото на свобода на изразяване на мнение, която включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите;

О.  като има предвид, че обработването на данни на работниците става все по-сложно; като има предвид, че във все по-голям брой ситуации работниците взаимодействат с технологии, приложения, софтуер, устройства за проследяване, социални медии или бордови устройства, които наблюдават тяхното здраве, биомедицински данни, комуникации и взаимодействия с други хора, както и тяхното равнище на ангажираност, концентрация или поведение; като има предвид, че работниците и профсъюзите следва да участват по-активно в проектирането на такава обработка на данни; като има предвид, че единствено член 88 от ОРЗД е посветен на заетостта;

П.  като има предвид, че инициативите за споделяне на данни между предприятия (B2B) и между предприятия и правителства (B2G) могат да служат за преодоляване на обществените и екологичните предизвикателства; като има предвид, че стимулите за споделяне на данни могат да включват, наред с другото, справедливо обезщетение, обмен на най-добри практики и програми за обществено признание;

Р.  като има предвид, че следва да се следи за правилното прилагане, като се обръща особено внимание на аспектите, свързани с ограничаването в рамките на целта и свеждането на данните до минимум; като има предвид, че защитата на неприкосновеността на личния живот следва да остане приоритет; като има предвид, че съществуват нелични данни и данни от обществения сектор, които са съобразени съответно с Регламент (EС) 2018/1807 относно свободното движение на нелични данни и Директивата за отворените данни;

С.  като има предвид, че здравеопазването е особено чувствителен сектор, що се отнася до обработката на лични данни, и като има предвид, че не следва да се съобщава лична информация относно здравето на пациента без неговото пълно и информирано съгласие; като има предвид, че в областта на здравеопазването е особено важно да се гарантира висок стандарт на защита на правата на физическите лица и да се спазват принципите на ограничаване и свеждане на данните до минимум;

Т.  като има предвид, че една обща европейска стратегия за данните следва да предоставя ползи за европейския транспортен и туристически сектор и да допринася за прехода към безопасна, устойчива и ефективна транспортна система, като същевременно гарантира достатъчна оперативна съвместимост с други сектори;

У.  като има предвид, че обменът на данни в транспортния сектор има за цел подобряване на управлението на движението и по този начин – безопасността, устойчивостта, свеждането на данните до минимум и ефективността както на пътническия, така и на товарния транспорт;

Ф.  като има предвид, че Съюзът вече започна да предприема стъпки за уреждане на начина, по който данните следва да се използват и съхраняват в областта на транспорта, наред с другото, чрез Регламент (ЕС) 2020/1056 относно електронната информация за товарни превози(21), Директива (ЕС) 2019/1936 относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури(22), Регламент (ЕС) 2019/1239 за създаване на единна европейска среда за морско информационно обслужване(23) и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел подходящо съобразяване с глобалната система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите (COM(2019)0038);

Х.  като има предвид, че Съюзът следва да бъде активен участник на световната сцена, като определя правила и стандарти, основаващи се на ценностите на ЕС;

Ц.  като има предвид, че най-малко 20% от финансирането по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат предоставени за цифрова инфраструктура и капацитет, което ще даде тласък на цифровия преход на Съюза и по този начин ще подкрепи основаната на данни икономика;

Общи положения

1.  приветства съобщението на Комисията относно „Европейска стратегия за данните“; счита, че стратегията ще бъде предварително условие за жизнеспособността на европейските предприятия и тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, както и за напредъка на университетите, научноизследователските центрове и зараждащия се ИИ, а също така ще бъде решаваща стъпка към изграждането на общество на данните, основано на правата и ценностите на ЕС, и към определянето на условията и установяването на водещата роля на Съюза в основаната на данни икономика, което ще доведе до по-добри услуги, устойчив растеж и качествени работни места; счита, че гарантирането на доверие в цифровите услуги и в безопасните интелигентни продукти е от основно значение за растежа и процъфтяването на цифровия единен пазар и следва да бъде в основата както на публичната политика, така и на бизнес моделите;

2.  отбелязва, че кризата, свързана с COVID-19, изтъкна значението и необходимостта от висококачествени бази данни в реално време, информация и споделяне на данни, а също така и недостатъците в инфраструктурата и оперативната съвместимост на решенията между държавите членки; подчертава въздействието на цифровата трансформация и наличието на широк набор от технологии върху икономиката и обществото на Съюза; приветства ангажимента за създаване на секторни пространства на данни; счита, че е от съществено значение да се ускори създаването на общо европейско пространство на здравни данни, наред с други инициативи;

3.  подчертава, че бъдещото законодателство в областта на данните трябва да бъде така разработено, че да улеснява технологичното развитие, иновациите, достъпа до данни, оперативната съвместимост и трансграничната преносимост на данните; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да извърши оценка и картографиране на съществуващото законодателство, за да прецени какви корекции и допълнителни изисквания са необходими, за да се подкрепят обществото и икономиката на данните и да се гарантира лоялна конкуренция и правна яснота за всички съответни участници; призовава Съюза да бъде лидер в създаването на международна рамка за данните, като същевременно спазва международните правила;

4.  призовава Комисията да извърши предварителни оценки на въздействието, за да определи дали основаната на данни цифрова икономика изисква каквито и да било промени или корекции в действащата правна рамка за правата върху интелектуалната собственост с цел да се насърчат иновациите и внедряването на нови цифрови технологии; приветства намерението на Комисията да преразгледа Директивата за базите данни(24) и да изясни допълнително прилагането на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на търговски тайни(25);

5.  счита, че свободното движение на данни в Съюза трябва да остане основополагащият принцип, и подчертава жизненоважната му роля за оползотворяване на пълния потенциал на основаната на данни икономика; подчертава, че значителното нарастване на обема на наличните данни, най-вече в резултат на интелигентните свързани предмети и по-широкия достъп до данни и тяхното използване, биха могли да доведат до предизвикателства, свързани с качеството, предубежденията, защитата и сигурността на данните, или до несправедливи условия за търговия, които ще трябва да бъдат преодолявани; счита, че постигането на целите на стратегията за данните не следва неправомерно да нарушава конкурентните пазари в Съюза;

6.  припомня, че обработването на лични данни, включително тяхното предаване, трябва винаги да е в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на защитата на данните и че всяко бъдещо секторно или подходящо за целта законодателство трябва да е съобразено с тях;

7.  припомня, че всички бъдещи предложения, които включват обработване на лични данни, подлежат на надзор от страна на органите за защита на данните съгласно ОРЗД, за да се гарантира, че иновациите отчитат и въздействието върху правата на гражданите; отправя призив актовете да надграждат върху съществуващото законодателство и да бъдат в съответствие с него, по-специално с ОРЗД;

8.  посочва, че действащите директиви, като например Директивата за ИТС, не следва да бъдат отслабени от наличието на по-висш набор от правила и че улесняването на среда за споделяне на данни ще бъде от решаващо значение за ЕС през идните години; призовава Комисията да включи споделянето на данни, по-специално в областта на системите за издаване на билети и резервации, в предстоящото преразглеждане на Директивата за ИТС;

Ценности и принципи

9.  счита, че Съюзът трябва да се стреми към управление на данните в целия ЕС и към ориентирани към човека общество и икономика на данните, основани на ценностите на Съюза за неприкосновеност на личния живот, прозрачност и зачитане на основните права и свободи, като дава възможност на своите граждани да вземат съдържателни решения относно данните, генерирани от тях или свързани с тях;

10.  подчертава, че физическите лица следва да разполагат с цялостен контрол върху своите данни и да получават допълнителна помощ при упражняването на своите права на защита на данните и неприкосновеност на личния живот по отношение на данните, които генерират; подчертава правото на преносимост на данните и предвидените в ОРЗД права на субекта на данни на достъп до своите данни и на коригирането и заличаването им; очаква бъдещите предложения да подкрепят ползването с тези права и тяхното пълноценно упражняване; подчертава, че в съответствие с принципа на ОРЗД за ограничаване в рамките на целта свободното споделяне на данни трябва да бъде ограничено до нелични данни като промишлени или търговски данни или надеждно, ефективно и необратимо анонимизирани лични данни, включително в случай на набори от смесени данни; подчертава, че всяка злоупотреба с данни, включително чрез масово наблюдение, трябва да бъде изключена;

11.  отбелязва, че добре изградените основани на данни общество и икономика следва да бъдат така проектирани, че да бъдат от полза за всички потребители, работници, предприемачи, стартиращи предприятия и МСП, както и научните изследователи и местните общности, следва да зачитат трудовите права, да създават качествени работни места, без да влошават условията на труд, да подобряват качеството на живот на гражданите на ЕС и да намаляват съществуващите цифрови различия, без да създават нови, по-специално за уязвимите групи и лицата в неравностойно положение по отношение на способностите и достъпа до цифрови инструменти;

12.  настоятелно призовава Комисията да даде повече права на потребителите, като обърне специално внимание на определени групи потребители, считани за уязвими; счита, че промишлените данни и данните на гражданите биха могли да помогнат за разработването на иновативни цифрови и устойчиви решения за продукти и услуги, които биха били от полза за европейските потребители;

13.  подчертава, че нарастващият обем, разработване, споделяне, съхранение и обработване на промишлени и публични данни в Съюза са източник на устойчив растеж и иновации, който следва да бъде използван в съответствие със законодателството на Съюза и държавите членки, например в областта на защитата на данните, в областта на конкуренцията и в областта на правата върху интелектуална собственост; отбелязва, че данните стават все по-ценени от пазара; счита, че икономическият растеж може да бъде гарантиран чрез осигуряване на еднакви условия и конкурентоспособна, многостранна и справедлива пазарна икономика, като същевременно се гарантира оперативна съвместимост и достъп до данни за участници от всякакъв мащаб, с цел да се противодейства на пазарните дисбаланси;

14.  подчертава, че стратегията за данните трябва да подкрепя и допринася за устойчивостта, Зеления пакт и целите на Съюза в областта на климата, включително целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за издръжливото на сътресения възстановяване на икономиката и социалното сближаване в Съюза; посочва, че ИКТ могат да играят положителна роля за намаляване на въглеродните емисии в много сектори; призовава за мерки за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора на ИКТ чрез гарантиране на енергийна и ресурсна ефективност, не на последно място с оглед на експоненциалния растеж на обработката на данни и въздействието от това върху околната среда, като припомня в тази връзка целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.;

Управление и пространства на данни

15.  подкрепя създаването на рамка за управление на данните и общи европейски пространства на данни, които следва да бъдат предмет на правилата на ЕС и да обхващат прозрачността, оперативната съвместимост, споделянето, достъпа, преносимостта и сигурността на данните, с цел да се подобрят потокът и повторното използване на нелични или лични данни, които са изцяло в съответствие с ОРЗД и са надеждно анонимизирани в промишлена и обществена среда и в рамките на конкретни сектори;

16.  настоява, че моделът за управление на данните, включително общите европейски пространства на данни, трябва да се основава на децентрализирана оперативна среда за данни, за да се подпомогнат създаването и възникването на оперативно съвместими и сигурни екосистеми на данни; подчертава, че тези пространства следва да се възползват от потенциала на съществуващите и бъдещите пространства на данни или схемите за обмен на данни, които могат да бъдат организирани по разпределен или централизиран начин;

17.  счита, че услугите за управление на данни и структурата за данни, проектирани с цел съхранение, използване, повторно използване и организиране на данни, са компоненти с ключово значение от веригата за създаване на стойност на европейската цифрова икономика; признава, че голяма част от обработването на данни ще премине към периферна обработка, например към интелигентни свързани обекти; подкрепя по-нататъшното използване на децентрализирани цифрови технологии, които предоставят възможност на отделни лица и на организации да управляват потоци от данни въз основа на самоопределението, например технологии на разпределения регистър; подчертава, че разходите и уменията, свързани с достъпа до данни и тяхното съхранение, определят скоростта, степента и мащаба на приемане на цифровите инфраструктури и продукти, особено за МСП и новосъздадените предприятия;

18.  призовава за създаването на експертна група под ръководството на Комисията, която да има капацитета да подпомага и съветва Комисията в определянето на общи за целия ЕС насоки относно управлението на данните, за да се превърнат оперативната съвместимост и споделянето на данни в реалност за ЕС; призовава Комисията да се стреми към редовно участие на държавите членки, съответните агенции и други органи и заинтересовани страни, например гражданите, гражданското общество и предприятията, в усилията за подобряване на рамката за управление; подчертава, че е важно да се координират всички регулаторни органи, участващи в цифровата икономика;

19.  подчертава, че общите европейски пространства на данни следва да отдават приоритет на ключови икономически сектори, на публичния сектор и на други области от обществен интерес; подкрепя създаването на нови пространства на данни в бъдеще; призовава Комисията да разгледа разпокъсаността на единния пазар и необоснованите различия в правилата в държавите членки, за да се гарантира развитието на общи пространства на данни в ЕС;

20.  отбелязва, че общите европейски пространства на данни трябва да бъдат достъпни за всички участници на пазара, както търговски, така и нетърговски, включително стартиращи предприятия и МСП, и да се възползват от възможностите за сътрудничество с МСП, научноизследователските институции, публичната администрация и гражданското общество, като същевременно се повишава правната сигурност на процедурите за използване на данни за частни и публични участници от всякакъв мащаб; счита, че е от ключово значение да се избегнат всякакви рискове от неразрешен достъп до общите европейски пространствата на данни и да се създадат средства за противодействие по отношение на евентуално неправомерно поведение; подчертава значението на киберсигурността, включително сътрудничеството с Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) и Центъра на ЕС за експертни познания в областта на киберсигурността;

21.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изградят оперативно съвместими секторни пространства на данни, които да следват общи насоки и да спазват общи правни изисквания и протоколи за споделяне на данни, за да се избегне образуването на силози от данни и да бъдат възможни междусекторните иновации; подчертава, че при управлението на секторните пространства на данни следва да се вземат предвид изискванията и процедурите, предвидени в секторното законодателство; настоява, че всеки участник, който извършва дейност в ЕС и се възползва от европейските пространства на данни, трябва да спазва законодателството на ЕС;

22.  насърчава Комисията да използва общи европейски пространства на данни, за да засили доверието, да приеме общи стандарти и разпоредби и да насърчи създаването на добре замислени приложно-програмни интерфейси (ППИ) и стабилни механизми за удостоверяване на автентичността, а също да обмисли използването на предварително договорени, ясно определени и обвързани с време тестови среди за изпитване на иновации и нови бизнес модели, както и нови средства за управление и обработка на данните в публичния и частния сектор;

23.  счита, че добре замислените приложно-програмни интерфейси ще осигурят важен достъп до данни и оперативна съвместимост в рамките на пространствата на данни и по този начин ще създадат също така възможност за автоматизирана оперативна съвместимост в реално време между различните услуги и в рамките на публичния сектор; призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително достъпа на физическите лица до ефективни средства за правна защита съгласно ОРЗД, да гарантират оперативната съвместимост и преносимостта на данните на цифровите услуги, както и, по-специално, да използват ППИ, за да дадат възможност на потребителите да осъществяват връзка между платформите и да увеличат възможностите за избор между различни видове системи и услуги;

24.  отбелязва необходимостта да се помогне на участниците от частния и публичния сектор, по-специално МСП и стартиращите предприятия, да идентифицират и използват данните, които генерират и притежават; призовава да бъдат предприети действия за по-лесното намиране на данни, за да се захранват пространствата за данни, чрез улесняване, поддържане, каталогизиране и формиране на общоприети таксономии и почистване на рутинни данни; призовава Комисията да предоставя насоки, инструменти и финансиране от настоящи програми с цел по-лесно намиране на метаданни в пространствата за данни; изтъква инициативите от типа на програмата „Nordic Smart Government“, която има за цел да даде възможност на МСП доброволно да споделят данни – автоматично и в реално време – чрез децентрализирана цифрова екосистема;

25.  припомня ключовата роля на посредниците на данни като структурни фактори за организирането на потоците от данни; приветства плановете на Комисията за класифициране и сертифициране на посредниците с цел създаване на оперативно съвместими и недискриминационни екосистеми от данни; призовава Комисията да осигури оперативна съвместимост, като разработи минимални критерии между посредниците на данни; настоятелно призовава Комисията да работи съвместно с европейските и международните организации по стандартизация, за да установи и коригира пропуските в стандартизацията в областта на данните;

26.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на конкретни въпроси, които биха могли да възникнат във връзка с достъпа до данни на потребителите и контрола върху тях, по-специално във връзка с определени групи потребители, считани за уязвими, като малолетни и непълнолетни лица, възрастни хора или лица с увреждания; призовава следователно Комисията да гарантира, че всички права на потребителите биват зачитани по всяко време и че всички потребители могат да се възползват в еднаква степен от предимствата на създаването на единния пазар за данни; подчертава, че когато обработването на данни включва смесени набори от данни, тези набори от данни трябва да се обработват в съответствие с приложимото законодателство, включително насоките на Комисията относно Регламент (EС) 2018/1807 относно свободното движение на нелични данни;

27.  подчертава необходимостта от създаване на общи европейски пространства на данни с цел да се гарантира свободното движение на нелични данни през границите и секторите, за да се увеличат потоците от данни между предприятията, академичния сектор, съответните заинтересовани участници и публичния сектор; в този контекст призовава държавите членки да спазват изцяло Регламент (EС) 2018/1807 относно свободното движение на нелични данни, за да се даде възможност данните да се съхраняват и обработват в целия ЕС без необосновани пречки и ограничения;

28.  припомня, че личните и неличните данни, например промишлените данни, невинаги могат да бъдат разделени, а тяхното разделяне може да бъде трудно и свързано с големи разходи; в резултат на това към момента големи обеми данни остават неизползвани; припомня в този контекст, че наборите от данни, в които различните видове данни са неразривно свързани, винаги се третират като лични данни, включително в случаите, в които личните данни представляват само малка част от набора от данни; настоятелно призовава Комисията и европейските органи за защита на данните да предоставят допълнителни насоки относно законосъобразното обработване на данни и относно практиките за използване на набори от смесени данни в промишлена среда, при пълно зачитане на ОРЗД и Регламент (ЕС) 2018/1807; счита, че следва да се насърчава използването на технология за защита на неприкосновеността на личния живот, за да се повиши правната сигурност за предприятията, включително чрез ясни насоки и списък с критерии за ефективно анонимизиране; подчертава, че контролът върху тези данни винаги се упражнява от физическото лице и следва да бъде автоматично защитен; призовава Комисията да разгледа възможността за изготвяне на законодателна рамка и ясно определение на хоризонталните и междусекторните пространства на лични данни, наред с други пространства на данни, както и допълнително да изясни предизвикателството на наборите от смесени данни; призовава Комисията да предостави права на гражданите и предприятията – например чрез надеждни посредници като оператори от типа „MyData“, които улесняват предаването на данни със съгласието на собствениците и предоставят подходящо равнище на информация относно разрешенията; подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на цифровите идентичности, които са основата за надеждна икономика на данните с множество участници; поради това призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар(26) и да публикува законодателно предложение относно надеждна и сигурна европейска електронна идентификация; освен това призовава Комисията да проучи дали организациите и нещата (например сензори) следва да се нуждаят от цифрови самоличности, за да се улесни трансграничното използване на удостоверителни услуги, които са от съществено значение за икономиката на данните с множество участници;

29.  подчертава потенциала за подобряване на качеството на правоприлагането и за противодействие на предубежденията там, където може да има такива, чрез събиране на надеждни данни и предоставянето им на разположение на обществеността, гражданското общество и независимите експерти; припомня, че всеки достъп на правоприлагащите органи до публични или частни лични данни в пространствата за данни трябва да се основава на правото на ЕС и на държавите членки, да бъде строго ограничен до това, което е необходимо и пропорционално, и да бъде съчетан с подходящи гаранции; подчертава, че използването на лични данни от публичните органи следва да бъде разрешено само при строг демократичен контрол и с допълнителни гаранции срещу злоупотребата с тези данни;

30.  отбелязва, че обменът на данни между държавите членки в областите на правосъдието и на вътрешните работи е важен за укрепването на сигурността на гражданите на ЕС и че в това отношение следва да бъдат отпуснати подходящи финансови ресурси; подчертава обаче, че са необходими по-строги предпазни мерки по отношение на начина, по който органите в областта на правосъдието и вътрешните работи обработват, използват и управляват лична информация и лични данни в предлаганите от тях пространства на данни;

31.  подкрепя намерението на Комисията да насърчава развитието на девет общи европейски пространства на данни за промишлеността (производството), Зеления пакт, мобилността, здравеопазването, финансите, енергетиката, селското стопанство, публичната администрация и уменията; призовава за тяхното развитие като неотложен въпрос; подкрепя възможността да се разшири концепцията за общи европейски пространства на данни, така че да обхване и други сектори;

32.  подчертава, че е необходимо да се отдели специално внимание на някои сектори, например здравеопазването; споделя мнението на Комисията, че гражданите на ЕС следва да имат сигурен достъп до изчерпателно електронно досие с данни относно здравословното си състояние и че гражданите следва да запазят контрола върху личните здравни данни и да могат да ги споделят по сигурен начин с оправомощени трети страни, а неразрешеният достъп трябва да бъде забранен в съответствие със законодателството за защита на данните; подчертава, че на застрахователните дружества и на всеки друг доставчик на услуги, който има право на достъп до информация, съхранявана в приложения за електронно здравеопазване, не следва да бъде разрешено да използват данни от тези приложения за целите на дискриминация, включително при определянето на цените, тъй като това би било в противоречие с основното право на достъп до здравеопазване;

33.  припомня, че обработването на специалните категории лични данни съгласно член 9 от ОРЗД по принцип е забранено, с някои строго определени изключения, които са свързани със специфични правила за обработване и винаги включват задължението за извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните; подчертава потенциално катастрофалните и необратими последици от неправомерното или несигурно обработване на чувствителни данни за засегнатите лица;

34.  приветства предложението на Комисията за създаване на европейски единен пазар за данни, включително общо европейско пространство на данни за мобилността, и признава огромния икономически потенциал на такъв пазар;

35.  подчертава, че това европейско пространство на данни ще бъде от особен интерес за европейските сектори на транспорта и логистиката, тъй като има потенциал да подобри ефективността при организацията и управлението на товарните и пътническите транспортни потоци, както и потенциал за по-добро и по-ефективно използване на инфраструктурата и ресурсите по цялата трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T);

36.  подчертава също така, че това европейско пространство на данни би осигурило и подобряване на видимостта на веригата за доставки, управлението на трафика и товарните потоци в реално време, оперативната съвместимост и мултимодалността, както и опростяването и намаляването на административните тежести в цялата TEN-Т, по-специално по трансграничните участъци;

37.  подчертава, че споделянето на данни би могло да подобри ефективността на управлението на движението и пътната безопасност при всички видове транспорт; подчертава потенциалните ползи от обмена на данни, като например навигацията за избягване на трафика в реално време и уведомяването за закъснения на обществения транспорт в реално време, за спестяване на допълнително работно време, по-добра ефективност и избягване на задръстванията;

38.  предлага в процеса на създаване на регулаторна рамка за оперативно съвместим обмен на данни в железопътния транспорт Комисията да преразгледа Регламент (EС) № 454/2011 на Комисията относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата „Телематични приложения за пътнически услуги“ на трансевропейската железопътна система(27) и Регламент (EС) № 1305/2014 на Комисията относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Телематични приложения за товарни превози“ на железопътната система на Европейския съюз(28);

39.  приветства подкрепата на Комисията за създаването на общо европейско пространство на данни за селското стопанство; припомня потенциала на данните за селското стопанство и на широкия достъп до тях с цел повишаване на устойчивостта, конкурентоспособността и използването на ресурсите по цялата агрохранителна и лесовъдна верига, допринасяне за разработването на иновативни и устойчиви техники, подобряване на достъпа до съответната информация за потребителите, както и намаляване на хранителните отпадъци и екологичния отпечатък на сектора; настоятелно призовава съответните органи на държавите членки да ускорят и инвестират в разработването на инструменти за събиране и обработване на данни за подсекторите на селското стопанство, както и на данни относно износа и вноса, наред с другото, на селскостопански стоки и продукти;

40.  призовава Комисията да проучи потенциалните ползи от създаването на общи европейски пространства с данни относно културните и творческите сектори и индустрии и относно културното наследство; посочва, че секторът на културата разполага със значително количество повторно използваеми данни, които в съчетание с други източници, включително свободно достъпни източници на данни и анализ на данни, биха могли да помогнат на културните институции;

41.  призовава за създаване на Европейско пространство на данни за туризма с цел да се подпомогнат всички участници в сектора, по-специално МСП, да се възползват от големите количества данни при изпълнението на политика и проекти на регионално и местно равнище, като се улеснява възстановяването и се стимулира цифровизацията;

42.  подкрепя инициативата на Комисията за създаване на строго определен, общоевропейски подход към алтруизма на данните и за установяване на ясно определение и правила относно алтруизма на данните в съответствие с принципите на ЕС за защита на данните, по-специално ограничаването в рамките на целта, което изисква данните да бъдат обработвани за „конкретни, изрично указани и легитимни цели“; подкрепя предложението на Комисията алтруизмът на данните винаги да зависи от информираното съгласие и да може да бъде отменян по всяко време; подчертава, че данните, дарени съгласно алтруизма на данните, са предназначени да бъдат обработвани за цели от общ интерес и не следва да се използват за преследване на изключително търговски интереси;

43.  настоятелно призовава рамката за управление на данните да насърчава принципа „данни за общественото благо“, като същевременно във всички случаи защитава правата на гражданите на ЕС;

44.  подчертава, че физическите лица не следва да бъдат принуждавани да споделят своите данни и че решенията не трябва да бъдат обвързани с преки ползи или предимства за онези, които изберат да разрешат използването на личните им данни;

Законодателен акт за данните, достъп и оперативна съвместимост

45.  настоятелно призовава Комисията да представи законодателен акт за данните, за да насърчи и позволи по-голям и справедлив поток от данни между предприятия (B2B), от правителства към предприятия (G2B) и между правителства (G2G) във всички сектори;

46.  насърчава Комисията да улеснява култура на споделяне на данни и доброволни схеми за споделяне на данни, като например прилагането на най-добри практики, образци на справедливи договорни споразумения и мерки за сигурност; отбелязва, че доброволното споделяне на данни следва да бъде осигурено чрез стабилна законодателна рамка, която гарантира доверие и насърчава предприятията да предоставят данни на трети страни, особено на трансгранично равнище; настоятелно призовава Комисията да изясни правата за използване, по-специално при пазарните условия B2B и B2G; настоятелно призовава Комисията да стимулира предприятията да обменят своите данни, независимо дали са оригинални, производни или съвместно генерирани, евентуално чрез система за възнаграждаване и други стимули, като същевременно се зачитат търговските тайни, чувствителните данни и правата върху интелектуална собственост; насърчава Комисията да разработи подходи за сътрудничество за споделяне на данни и стандартизирани споразумения в областта на данните с цел подобряване на предвидимостта и надеждността; подчертава необходимостта от договори, в които да се определят ясни задължения и отговорности за достъпа, обработването, споделянето и съхраняването на данни, за да се ограничи злоупотребата с такива данни;

47.  отбелязва, че дисбалансите на пазара, произтичащи от концентрацията на данни, ограничават конкуренцията, увеличават пречките за навлизане на пазара и намаляват достъпа до данни и тяхното използване; отбелязва, че договорните споразумения B2B не гарантират непременно подходящ достъп до данни за МСП поради различия в позициите при договарянето или експертните познания и опит; отбелязва, че съществуват специфични обстоятелства, като например системни дисбаланси във веригите на стойността на данните B2B, при които достъпът до данни следва да бъде задължителен, например чрез използване на добре замислени приложно-програмни интерфейси (ППИ), които гарантират справедлив достъп за участници от всякакъв мащаб, или чрез прилагане на правила в областта на конкуренцията за противодействие на нелоялни или незаконни практики B2B; подчертава, че такива дисбаланси съществуват в различни сектори;

48.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат правата и задълженията на участниците за достъп до данните, в чието генериране са участвали, и да подобрят тяхната осведоменост, по-специално относно правото на достъп до данните, на пренасянето им, на отправяне на искане към друга страна да преустанови използването им или на поправянето или заличаването им, като същевременно идентифицират притежателите на такива права и очертаят естеството на правата; призовава Комисията да изясни правото на участниците да се възползват от икономическата стойност, създадена чрез приложения, обучавани благодарение на използването на данни, в чието генериране те са участвали;

49.  счита, че е важно да се гарантира, че правната и техническата подкрепа е улеснена за дружествата, особено микропредприятията, МСП и стартиращите предприятия, както на национално равнище, така и на равнище ЕС, като например в контекста на европейските цифрови иновационни центрове по програмата „Цифрова Европа“, с цел да се засили използването и споделянето на данни и да се подобри спазването на ОРЗД; счита, че достъпът до съвместно генерирани данни следва да се предоставя така, че да се зачитат основните права и да се подкрепят еднаквите условия на конкуренция и участието на социалните партньори, дори и на равнище дружества; подчертава, че тези права на достъп трябва да се направят технически възможни и да се предоставят чрез стандартизирани интерфейси;

50.  призовава институциите на ЕС и държавите членки, както и местните и регионалните администрации да дават пример и да организират предоставянето на услуги в реално време и политика, основана на данни в реално време; подчертава, че цифровизацията представлява възможност за публичните администрации да намалят ненужната административна тежест и да се справят с проблемите със силозите от данни при публичните органи с оглед на по‑ефективното управление на неличните данни, което ще бъде от полза за развитието и предоставянето на обществени услуги;

51.  призовава за повишено и по-добро вторично използване на анонимизираните лични данни, както и за използването на технологии, разработени за засилване и опазване на неприкосновеността на личния живот, по-специално при обмени G2B/G2G, за да се стимулират иновациите и научните изследвания и да се подобрят услугите в интерес на обществото; подчертава необходимостта от инструменти, които да гарантират, че такива вторични употреби винаги са в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот; подчертава, че достъпът до данни не изключва неприкосновеността на личния живот;

52.  подчертава също така, че всяко използване на обобщени лични данни от източници в социалните медии или трябва да е в съответствие с ОРЗД, или данните трябва действително да бъдат необратимо анонимизирани; призовава Комисията да насърчава най-добрите практики за техники за анонимизиране и да продължи да насърчава научните изследвания в областта на повторното идентифициране на данни и начините да бъде възпрепятствано; призовава Европейския комитет по защита на данните да актуализира насоките си в това отношение; въпреки това призовава за предпазливост по отношение на анонимизирането като техника за защита на неприкосновеността на личния живот, тъй като в някои случаи е практически невъзможно да се постигне пълно анонимизиране;

53.  подчертава ролята на публичния сектор за насърчаване на иновативна и конкурентоспособна икономика, основана на данните; подчертава, че е необходимо в този контекст да се избегне данните, събирани публично, или данните от общ обществен интерес, събирани от частни субекти, да бъдат блокирани от доставчика на услуги или поради технологични причини; отправя призив процедурите за възлагане на обществени поръчки и програмите за финансиране да осигуряват права за по-късен достъп до данните, оперативна съвместимост и преносимост, основаващи се на общи технически стандарти; подкрепя използването на отворени стандарти, софтуер и хардуер с отворен код, платформи с отворен код и когато е целесъобразно, отворени добре замислени ППИ с цел постигане на оперативна съвместимост; изтъква необходимостта да се защитава и насърчава достъпът на МСП, и по-специално на новосъздадените предприятия, до процедурите за обществени поръчки в контекста на цифровизирането на публичните администрации, за да се стимулира създаването на динамичен и конкурентоспособен европейски сектор на цифровите технологии;

54.  подчертава, че споделянето на данни следва да води до засилване на конкуренцията, и насърчава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция на единния пазар за данни;

55.  призовава Комисията да определи допълнително за споделянето на данни B2G при наличието на какви обстоятелства, условия и стимули частният сектор следва да бъде задължен да споделя данни с публичния сектор, като например поради тяхната необходимост за организирането на публични услуги, основани на данни; подчертава, че задължителните схеми за споделяне на данни B2G, например в случаи на непреодолима сила, следва да имат ясно определен обхват и график и да се основават на ясни правила и задължения, за да се избегне нелоялна конкуренция;

56.  призовава да се подобри координацията между държавите членки, за да се улесни споделянето на данни G2G и трансграничният поток от данни във всички сектори чрез диалог между правителствата и заинтересованите страни, като целта е да се установи колективен подход по отношение на данните, основаващ се на принципите на възможност за намиране, достъпност, оперативна съвместимост и повторна използваемост; призовава Комисията да проучи възможностите за организиране и управление на данните в широк мащаб;

57.  припомня на Комисията и на държавите членки, че трябва да приложат в пълна степен Директивата за отворените данни, да подобрят изпълнението ѝ по отношение на качеството и публикуването на данни и да спазват целите ѝ при договарянето на акта за изпълнение относно наборите от данни с висока стойност; отправя призив тези набори от данни да включват, наред с другото, списък на търговските регистри и бизнес регистрите; подчертава обществените ползи от насърчаването на по-добър достъп до данни от публичния сектор по начини, които засилват тяхната използваемост в целия Съюз; призовава Комисията да осигури силна връзка на тези набори от данни с висока стойност със законодателството в областта на данните, което предстои да бъде прието, и разгръщането на общи европейски пространства на данни;

58.  подчертава, че за икономиката и обществото е важно широкото повторно използване на данните от публичния сектор, които следва да бъдат във възможно най-голяма степен в реално време или най-малкото актуални, лесно достъпни и лесни за обработване благодарение на използването на машинночетими и лесни за ползване формати; насърчава Комисията да се координира с държавите членки, за да се улесни споделянето на набори от нечувствителни генерирани от публичния сектор данни в машинночетими формати извън изискваното от Директивата за отворените данни, било безплатно, когато това е възможно, или срещу заплащане на разходите, и да издаде насоки относно общ модел за споделяне на данни в съответствие с изискванията на ОРЗД; насърчава Комисията, запазвайки същевременно гъвкавостта на актуализирането на наборите от данни с висока стойност, да разшири обхвата на Директивата за отворените данни, така че се включат допълнителни набори от публични данни, и да прилага принципа на имплицитна цифрова прозрачност на данните от обществения сектор, така че да насърчава държавите членки да публикуват в реално време съществуващите необработени цифрови данни;

59.  посочва, че бързото развитие на съвременни цифрови решения за транспорта и туризма, като например автономните превозни средства и интелигентните транспортни системи (ИТС), е невъзможно, без да се създадат на европейско равнище общи, единни и структурирани машинночетими формати на данните, които следва да се основават на отворени стандарти за записване;

60.  призовава Комисията да определи и създаде доброволен, отворен и оперативно съвместим регистър на данни от екологичен, социален или управленски характер относно резултатите на предприятията във връзка с устойчивостта и отговорността, който е от решаващо значение за гарантиране на устойчиви инвестиции и би подобрил прозрачността по отношение на устойчивостта и отговорността на предприятията, за да им се даде възможност да покажат по-добре действията, предприети за постигане на целите на Зеления пакт; призовава Комисията да направи оценка кои набори от данни са от съществено значение за екологичния преход и подкрепя по-специално отварянето на лични данни, когато това е оправдано за целите на публичните научни изследвания;

Инфраструктура

61.  призовава Комисията и държавите членки, с цел укрепване на технологичния суверенитет на Съюза, да насърчават научните изследвания, иновациите и работата по технологии, които улесняват отвореното сътрудничество и споделянето и анализа на данни, и да инвестират в изграждането на капацитет, проекти с висока степен на въздействие, иновации и внедряване на цифрови технологии, като същевременно се спазва принципът за технологична неутралност;

62.  подчертава, че продължаващата извънредна ситуация, свързана с COVID-19, разкри недостатъци и слабости в цифровата област, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да продължат да предприемат ефективни мерки по отношение на цифровото разделение, както между, така и в рамките на държавите членки, чрез подобряване на достъпа до високоскоростни широколентови мрежи, мрежи с много голям капацитет и ИКТ услуги, включително в повечето периферни и селски населени райони, като по този начин насърчават сближаването и икономическото и социалното развитие; посочва потенциалната роля на сателитните връзки в най-отдалечените райони;

63.  припомня, че успехът на стратегиите на Съюза в областта на данните и ИИ зависи от по-широката екосистема на ИКТ, от преодоляването на цифровото разделение, от ускоряването на технологичното развитие, наред с другото, в областта на интернет на нещата, изкуствения интелект, технологиите за киберсигурност, оптичните влакна, 5G, 6G, квантовите изчислителни технологии и периферните изчисления, роботиката, технологиите на разпределения регистър, включително блоковата верига, цифровите близнаци, високопроизводителните изчислителни технологии, визуалните технологии за обработване и интелигентната свързаност в периферията, например чрез широкомащабни отворени покани за представяне на проекти, които съчетават периферията и интернет на нещата; подчертава, че технологичният напредък, основан на обработването на данни и взаимосвързаността на цифровите продукти и услуги, трябва да бъде подкрепен с правно обвързващи етични стандарти за ограничаване на заплахите за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

64.  отчита настоящия успех на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии; счита, че това е важен инструмент за обмен на информация и данни между учени и изследователи и в по-широк смисъл – между частни и публични участници; приветства предложението на Комисията за запазване и засилване на водещата роля на Европа в областта на изчисленията със суперкомпютри и квантовите изчислителни технологии;

65.  подчертава, че цифровият сектор има значителен потенциал да допринесе за намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб; подчертава, че цифровият сектор е отговорен за над 2% от емисиите на парникови газове в световен мащаб; подчертава, че продължаващото разрастване на сектора трябва да бъде придружено от акцент върху енергийната и ресурсната ефективност, за да се противодейства на последиците за околната среда; отбелязва, че новите технологични решения като оптичните влакна (в сравнение с медните проводници) и енергийноефективното програмиране произвеждат много по-малък въглероден отпечатък; подчертава необходимостта от подобряване на използването и кръговостта на суровините от ключово значение, като същевременно се намалят и рециклират отпадъците от електрическо и електронно оборудване;

66.  подчертава, че центровете за данни представляват все по-голям дял от световното потребление на електроенергия, като този дял може още да се увеличи, ако не се предприемат действия; отбелязва намерението на Комисията центровете за данни да станат до 2030 г. високо енергийноефективни, устойчиви и неутрални по отношение на климата; подкрепя насърчаването на иновативни и най-добри налични решения, свеждането до минимум на отпадъците и екологосъобразните техники за съхраняване на данни, като се обръща специално внимание на полезните взаимодействия между централното отопление и охлаждане и използването на отпадната топлина, генерирана при охлаждане на съоръженията на центровете за данни, с цел смекчаване на въздействието на центровете за данни по отношение на околната среда и използването на ресурси и енергия; призовава за повече прозрачност за потребителите по отношение на емисиите на CO2 от съхранението и споделянето на данни;

67.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават конкурентни пазари, като същевременно укрепват европейските предприятия, и да подпомагат разработването на европейски предложения за изчислителни облаци; приветства инициативите на Европейската федерация за изчислителни облаци, като например Европейския алианс за промишлени данни и изчислителни облаци и инициативи за финансиране, както и проекта GAIA-X, чиято цел е да се разработи обединена инфраструктура за данни и да се създаде екосистема, която да позволява разрастване, оперативна съвместимост и самоопределение на доставчиците на данни още при проектирането, за да се гарантира самоопределението на организациите или физическите лица за контрол върху собствените им данни; подкрепя конкурентните пазари на ЕС в областта на IaaS, PaaS и SaaS, както и в областта на разработването на специализирани и нишови облачни услуги и приложения; настоятелно призовава Комисията да остане бдителна по отношение на всякакви потенциални злоупотреби с пазарна мощ от страна на доминиращи участници, действащи на олигополни пазари в Съюза, които биха могли да възпрепятстват конкуренцията или избора на потребителите; подчертава, че инфраструктурата за изчислителните облаци следва да се основава на принципите на доверие, откритост, сигурност, оперативна съвместимост и преносимост; подчертава, че принципите за преносимост на данните следва да преодолеят, доколкото е необходимо, различията в инфраструктурата и практиките на доставчиците на информационни технологии, за да се гарантира, че данните на ползвателите се пренасят ефективно; отбелязва, че потребителите може да не разполагат с точно същите конфигурации и услуги, когато пренасят своите данни от един доставчик на друг;

68.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да ускори изготвянето на „наръчник за изчислителните облаци“, който ще установи принципите за предоставянето на конкурентни облачни услуги в Съюза, ще представлява стабилна рамка за повишаване на яснотата и улесняване на съответствието на облачните услуги, а също така, наред с другото, ще задължава доставчиците на услуги да разкриват къде се обработват и съхраняват данни, като същевременно гарантират на ползвателите суверенитет върху техните данни; отбелязва, че този наръчник следва също така да позволява на ползвателите безпрепятствено да извършват миграция на своите данни чрез оперативно съвместими интерфейси към други доставчици на услуги; счита, че той следва да цели предотвратяване на технологичното закрепостяване, по-специално в областта на обществените поръчки; смята, че използването на споразумения на работни форуми (CSA) в рамките на Европейския комитет по стандартизация (CEN) в конкретни области, като например облачните услуги, е начин за повишаване на ефективността при създаването на хармонизирани стандарти; подчертава, че изборът на оператор на изчислителни облаци е от компетентността на предприятията и потребителите, но че всички оператори в областта на изчислителните облаци, когато са установени или действат в ЕС, трябва да спазват правилата, нормите и стандартите на ЕС и тяхното спазване следва да бъде наблюдавано; отбелязва, че ако оператор от ЕС използва облачни услуги, установени в държави извън ЕС, е важно да се гарантира прилагането на също толкова високо равнище на правна защита, каквато се предлага в ЕС в случай на спорове, включително във връзка с интелектуалната собственост;

69.  подкрепя работата на Комисията за въвеждане, в рамките на преразглеждането на насоките за хоризонтална и вертикална конкуренция, на нови инструменти за противодействие на прекомерната пазарна концентрация, присъща на пазарите на данни, включително текущо наблюдение на рисковите пазари и когато е необходимо – предварително регулиране;

70.  подчертава значението, което имат доверието и наличието на по-надеждна рамка за киберсигурност, за стабилна икономика, основана на данни, в допълнение към културата на сигурност за субектите, които боравят с големи обеми данни; подчертава значението на съвременна основна цифрова инфраструктура и призовава Комисията и държавите членки да инвестират заедно, за да гарантират пълното ѝ внедряване; призовава да бъде подкрепено по-нататъшното развитие на технологиите за сигурен обмен на данни, например чрез сигурни технологии за многостранни изчисления и за криптиране; настоятелно призовава Комисията да представи решения и стандарти за киберсигурност, подходящи за участниците на пазара от всякакъв мащаб, включително за микропредприятията и МСП; подкрепя съвместния и координиран подход към инструментариума на ЕС за киберсигурността в областта на 5G и сигурното внедряване на 5G в ЕС;

71.  призовава Комисията да насърчава извършването на одити относно опасността от злоупотреби с инфраструктурата за споделяне на данни и уязвимостта и оперативната съвместимост на тази инфраструктура; обръща внимание на значителните и бързо нарастващи разходи, породени от кибератаки; припомня, че по-голямата свързаност може да увеличи киберзаплахите и киберпрестъпленията, както и кибертероризма и риска от природни бедствия и технологични аварии, като например тези, засягащи търговските тайни; във връзка с това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директива (EС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи(29) и създаване на нов Център на ЕС за експертни познания в областта на киберсигурността, с цел да се подобри устойчивостта на киберпространството и да се реагира по-ефективно на кибератаките;

72.  подчертава, че безопасното навлизане на продукти и услуги в захранваните с данни и предназначени за потребителите европейски екосистеми на промишлен интернет на нещата следва да включва принципите на сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането; насърчава използването на инструменти за повишаване на прозрачността; подкрепя амбициозната цел на Комисията за разработване на цифров „продуктов паспорт“;

73.  подчертава, че е важно компетентните органи за надзор на пазара да разполагат с необходимите правомощия за достъп до съответните данни при пълно зачитане на Регламент (ЕС) 2019/1020(30), когато имат основания да считат, че съществуват възможни незаконни практики, за да засилят своите действия и да осигурят достатъчен контрол върху безопасността на продуктите; подчертава, че е необходимо органите за наблюдение да гарантират безопасността и защитата на данните, до които е осъществен достъп;

74.  призовава за наблюдение на прилагането на законодателството в областта на транспорта, по-специално на Регламент (ЕС) 2020/1056, на Директива (ЕС) 2019/1936 и Регламент (ЕС) 2019/1239, да се насърчи цифровизацията и да се подобри обменът на данни между предприятия и администрации (B2A), B2C, B2B, B2G и G2B;

Научни изследвания, умения, компетентност и изкуствен интелект

75.  признава потенциала на достъпа до данни за ускоряване на научните изследвания и образователните програми; приветства работата на Комисията за предоставяне на възможности за споделяне на данни за целите на научните изследвания и образованието; приветства развиването на Европейския облак за отворена наука като отворена, надеждна и обединена среда в Европа за съхранение, споделяне и повторно използване на научноизследователски данни през границите; застъпва се за насърчаването на разпространението на данни от финансирани с публични средства научни изследвания в съответствие с принципа „открити — доколкото е възможно, закрити — доколкото е необходимо“; подчертава стойността на споразуменията за стратегическо партньорство между университетите за по-нататъшно насърчаване на сътрудничеството в различните области на науката за данните;

76.  подчертава значението на постигането на високо равнище на обща цифрова грамотност и на насърчаването на дейности за повишаване на обществената осведоменост; подчертава, че потенциалът за растеж на Съюза зависи от уменията на неговото население и работна сила; поради това призовава държавите членки да отделят особено внимание на софтуерното инженерство, като привличат таланти към ИКТ и грамотността по отношение на данните за всички, за да се изгради европейско ноу-хау, като се съсредоточава вниманието върху авангардните технологии от следващо поколение; подчертава необходимостта служителите на правоприлагащите органи и на съдебната администрация да притежават подходящи цифрови умения, тъй като тези умения са от решаващо значение за цифровизацията на съдебната система във всички държави членки; отбелязва, че Комисията е предложила амбициозни цели за цифровите умения в ЕС чрез плана за действие в областта на цифровото образование, и подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на прилагането, развитието и ефективността на този план;

77.  подчертава, че конкурентният достъп до данни и улесняването на трансграничното използване на данни са от изключително значение за развитието на ИИ, който разчита на наличието на висококачествен и все по-многобройни данни за създаване на набори от нелични данни, които са в състояние да обучават алгоритми и да подобряват тяхната ефективност;

78.  подчертава, че при прилагането на Европейската стратегия за данните трябва да се постигне баланс между насърчаването на по-широкото използване и споделяне на данни и защитата на правата върху интелектуалната собственост, търговските тайни, а също и основни права като неприкосновеността на личния живот; подчертава, че данните, използвани за обучението на алгоритми за изкуствен интелект, понякога се базират на структурирани данни, като например бази данни, произведения, защитени с авторско право, и други творби, ползващи се със защита на интелектуалната собственост, които обичайно може да не се считат за данни;

79.  отбелязва, че използването на защитено с авторско право съдържание за въвеждане на данни трябва да бъде оценено в контекста на действащите правила и изключението за „извличане на информация от текст и данни“, предвидено в Директивата за авторското право(31), както и свързаните права в цифровия единен пазар; призовава Комисията да издаде насоки за това по какъв начин да се представи на всички, публично и централизирано, възможността за запазване на правата;

80.  заявява, че Комисията следва да направи допълнителна оценка на промените в настоящите правни рамки в гражданскопроцесуалното право, за да се намалят съществуващите инвестиционни пречки за частните инвеститори; призовава Комисията в тази връзка да предприеме бързи и подходящи последващи действия по отношение на резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно общи минимални стандарти за гражданското производство(32);

81.  подчертава, че е необходимо да се предотврати неволното включване на каквито и да е предубеждения, особено на свързаните с пола предубеждения, в основани на алгоритми приложения; насърчава за тази цел прозрачността на алгоритмите, системите с ИИ и проектирането на приложенията;

82.  припомня, че съгласно ОРЗД гражданите на ЕС имат правото да получават обяснение за решенията, взети от алгоритмите, и да оспорват тези решения, с цел намаляването на несигурността и непрозрачността, като същевременно следва да се обърне специално внимание на благосъстоянието и прозрачността в професионалния живот;

83.  счита, че въпреки че настоящите принципи на отговорност и технологично неутралните правила за отговорност като цяло са подходящи за цифровата икономика и за повечето нововъзникващи технологии, все пак в някои случаи, като например положението на операторите на системи с изкуствен интелект, при които са необходими нови или допълнителни правила за отговорност, за да се повиши правната сигурност и да се предостави подходяща схема за обезщетяване на засегнатото лице в случай на неправомерно използване на данни;

84.  настоятелно призовава Комисията да проведе цялостна оценка на подобни възможни правни пропуски във връзка с отговорността за данните, като например при вреди, причинени от ИИ или без използване на ИИ, които се дължат на дефекти или неизправности в набора от данни, и да направи оценка на възможните корекции на настоящите системи за отговорност, преди да представи нови законодателни предложения;

85.  призовава Комисията да насърчава най-добрите практики в образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, със специален акцент върху равенството между половете, както и участието и заетостта на жените в областта на технологиите;

86.  приветства програмата „Цифрова Европа“, програмата „Хоризонт Европа“, космическата програма и Механизма за свързване на Европа, както и европейските цифрови иновационни центрове, които ще помогнат на европейските предприятия да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровия преход; подчертава значението на финансирането, предназначено за научни изследвания в областта на квантовите технологии в рамките на „Хоризонт Европа“; припомня освен това ролята, която Механизмът за възстановяване и устойчивост следва да играе, за да допринесе за програмата в областта на цифровите технологии;

87.  призовава за публично и частно финансиране, по-специално за микропредприятията и МСП, с цел подпомагане на цифровия преход и пълноценно използване на потенциала на основаната на данни икономика, както и с цел интегриране на цифровите технологии и умения; подчертава, че осигуряването на еднакви условия на конкуренция за микропредприятията и МСП не само включва достъп до данни, но и предполага осигуряване на необходимите умения за извършване на анализи и извличане на информация от тази данни;

88.  призовава социалните партньори да проучат потенциала на цифровизацията, данните и ИИ за увеличаване на устойчивата производителност, като същевременно се спазват правата на работниците, подобрява се благосъстоянието и пригодността за заетост на работната сила и се инвестира в схеми за повишаване на квалификацията, преквалификация, обучения за придобиване на умения с оглед на изменящия се пазар на труда, учене през целия живот и цифрова грамотност; отбелязва, че повишаването на осведомеността, образованието и прозрачността във връзка с основаните на данни технологии са важни, за да могат гражданите на ЕС да разбират и да бъдат част от справедливото прилагане на тези технологии; подчертава, че служителите следва да имат правото да знаят къде и как се събират, използват, съхраняват или споделят техните данни; призовава за предотвратяване на непропорционалното и неправомерно наблюдение на работното място; счита, че националните профсъюзи следва да участват по-активно в предоставянето на препоръки и насоки относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот на работното място;

Глобални правила

89.  счита, че глобалните правила, уреждащи използването на данните, са неподходящи; приканва Комисията да представи сравнителен анализ на регулаторната среда за данните в трети държави; отбелязва, че европейските дружества, които извършват дейност в някои трети държави, все по-често се сблъскват с необосновани пречки и с ограничения в областта на цифровите технологии; призовава Комисията и държавите членки да активизират усилията заедно с трети държави, които са техни съмишленици, на международни и многостранни форуми и при двустранни и търговски дискусии, за да се постигне съгласие по нови международни етични и технически стандарти за управление на използването на нови технологии, като например ИИ, интернет на нещата, 5G и 6G, които следва да насърчават ценностите, основните права, принципите, правилата и стандартите на Съюза и да гарантират, че неговият пазар остава конкурентоспособен и отворен за останалата част от света; подчертава необходимостта международните правила и стандарти да насърчават световното сътрудничество, насочено към укрепване на защитата на данните и установяване на условия за сигурно и целесъобразно предаване на данни, като същевременно изцяло се спазват законодателните актове и стандартите на ЕС и на държавите членки;

90.  подчертава, че предаването на лични данни на други юрисдикции трябва винаги да се извършва при спазване на разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните, Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните и Хартата и да взема предвид препоръките и насоките на Европейския комитет по защита на данните преди всяко предаване, както и че такова предаване може да се извършва само ако е налице достатъчна степен на защита на личните данни;

91.  призовава за свободното движение на данни между Съюза и трети държави, при условие че са спазвани защитата на данните, неприкосновеността на личния живот, сигурността и други ясно определени, надлежно обосновани и недискриминационни обществени политически интереси, например чрез решения относно адекватността на нивото на защита; счита, че свободното движение на данни през границите е необходимо, за да се използва пълноценно потенциалът на основаната на данни икономика, и подчертава, че запазването на потока от данни трябва да продължи да стои в основата на целите на ЕС; подкрепя предоставянето на достъп до общите европейски пространства на данни за заинтересованите страни, които изцяло спазват цялото законодателство на Съюза в тази област; призовава Комисията, заедно с държавите членки, да договори нови правила за глобалната цифрова икономика, включително забраната на необосновани изисквания за локализиране на данни; припомня значението на постигането на напредък при преговорите в областта на електронната търговия в рамките на Световната търговска организация и призовава за включването на амбициозни и всеобхватни глави относно цифровата търговия в споразуменията на ЕС за свободна търговия; подкрепя активната роля и участието на Съюза в други международни форуми за международно сътрудничество в областта на цифровизацията като ООН, ОИСР, Международната организация на труда и ЮНЕСКО;

o
o   o

92.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 124 I, 17.4.2020 г., стр. 1
(2) ОВ L 114, 14.4.2020 г., стр. 7.
(3) OВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56.
(4) OВ L 134, 31.5.2018 г., стр. 12.
(5) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(6) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 59.
(7) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(8) ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1.
(9) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(10) ОВ C 202 I, 16.6.2020 г., стр. 1.
(11) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(12) ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 37.
(13) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 163.
(14) ОВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 50.
(15) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 2.
(16) ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 2.
(17) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 130.
(18) Съобщение на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“, стр. 2.
(19) Както се посочва в резолюцията на ЕП от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката.
(20) Австрийска агенция за околната среда и институт „Borderstep“, окончателен доклад от проучване, изготвен за Комисията през ноември 2020 г., озаглавен „Energy-efficient Cloud Computing Technologies and Policies for an Eco-friendly Cloud Market“ („Енергийноефективни технологии за изчисления в облак и политики за екологосъобразен пазар на услугите за изчисления в облак“).
(21) ОВ L 249, 31.7.2020 г., стр. 33.
(22) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 1.
(23) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 64.
(24) ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20.
(25) OВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1.
(26) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.
(27) OВ L 123, 12.5.2011 г., стр. 11.
(28) OВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 438.
(29) OВ L 194, 19.7.2016 г., стp. 1.
(30) ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1.
(31) OВ L 130, 17.5.2019 г., стp. 92.
(32) OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 39.


Обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 ***I
PDF 126kWORD 47k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0282 – C9-0207/2020 – 2020/0151(COD))
P9_TA(2021)0099A9-0215/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0282),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0207/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 23 септември 2020 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писма от 16 декември 2020 г. и 17 март 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0215/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 март 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0151


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/557.)

(1) ОВ C 377, 9.11.2020 г., стр. 1.
(2) ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.


Изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с адаптиране на рамката на секюритизaцията с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на кризата във връзка с COVID-19 ***I
PDF 126kWORD 46k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез адаптиране на уредбата на секюритизaциите с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0283 – C9-0208/2020 – 2020/0156(COD))
P9_TA(2021)0100A9-0213/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0283),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0208/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 23 септември 2020 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 16 декември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0213/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 март 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с адаптиране на рамката на секюритизaцията с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0156


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/558.)

(1) OВ C 377, 9.11.2020 г., стр. 1.
(2) OВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.


Контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба ***I
PDF 134kWORD 60k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност, техническата помощ и транзита на изделия с двойна употреба (преработка) (COM(2016)0616 – C8-0393/2016 – 2016/0295(COD))
P9_TA(2021)0101A8-0390/2017

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0616),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0393/2016),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(1),

–  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 27 март 2017 г. до комисията по международна търговия съгласно член 110, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писма от 18 ноември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 110 и 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A8-0390/2017),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен посочените като такива в предложението и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 март 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (преработка)

P9_TC1-COD(2016)0295


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/821.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията относно програма за изграждане на капацитет за контрол на износа на изделия с двойна употреба

Комисията признава значимостта на една обща програма за изграждане на капацитет и обучение в областта на лицензирането и правоприлагането за ефективна система на ЕС за контрол на износа. Комисията, в консултация с Координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, се ангажира да проучи евентуалните отражения от една такава програма върху човешките и финансовите ресурси, с цел да бъдат набелязани варианти за разработването, условията и разгръщането на програма за изграждане на капацитет и обучение.

(1) OВ C 77, 28.3.2002 г., стp. 1.


Възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и трансфер на продукти, свързани с отбраната: прилагане на релевантните директиви
PDF 178kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната (2019/2204(INI))
P9_TA(2021)0102A9-0025/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО(1) („Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната“),

–  като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(2) („Директивата за трансфера“),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 30 ноември 2016 г. относно прилагането на Директива 2009/81/ЕО за възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността с оглед на спазването на член 73, параграф 2 от посочената Директива (COM(2016)0762),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 30 ноември 2016 г., озаглавен „Оценка на Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността“ (COM(2016)0760),

–  като взе предвид известието на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Насоки относно междуправителственото възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността (член 13, буква е) от Директива 2009/81/ЕО)“ (C(2016)7727),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2018/624 на Комисията от 20 април 2018 г. относно презграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП в сектора на отбраната(3),

–  като взе предвид известието на Комисията относно насоки за обществени поръчки в условията на сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (Директива 2009/81/ЕО за възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността)(4),

–  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS) от септември 2020 г., озаглавено „EU Defence Package: Defence Procurement and Intra Community Transfers Directives“ (Пакет за отбраната на ЕС: директиви за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и за вътреобщностните трансфери),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към това решение,

–  като взе предвид становището на комисията по външни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0025/2021),

А.  като има предвид, че Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната има за цел да въведе справедливи и прозрачни правила за възлагане на обществени поръчки в отбраната, за да се гарантира, че отбранителните дружества в държавите членки могат да имат достъп до отбранителните пазари на други държави членки;

Б.  като има предвид, че Директивата за трансферите има за цел да подобри функционирането на европейския пазар на отбранителна техника (ЕПОТ), да насърчи интеграцията на веригата за доставки в областта на отбраната на ЕС и да повиши сигурността на доставките чрез опростяване на правилата и процедурите за трансфер в рамките на ЕС на свързани с отбраната продукти;

В.  като има предвид, че и двете директиви имат за цел да стимулират вътрешния пазар на свързани с отбраната продукти и да засилят конкуреността в ЕПОТ;

Г.  като има предвид, че директивите от пакета за отбраната са необходими за по-нататъшното развитие на обща европейска култура на сигурност и отбрана, основана на споделените ценности и цели на Съюза, като се зачита специфичният характер на политиките за сигурност и отбрана на държавите членки;

Д.  като има предвид, че в оценката на Комисията от 2016 г. се стига до заключението, че целите на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната са били постигнати само частично, тъй като тя е позволила първоначално увеличаване на конкуренцията, прозрачността и недискриминацията на пазара на ЕС за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната, но че е необходим много по-голям напредък в последователното използване на директивата от страна на държавите членки, за да се постигнат изцяло тези цели;

Е.  като има предвид, че в проучването на EPRS се посочва недостатъчното въздействие на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната върху европеизацията на веригите за създаване на стойност в областта на отбраната;

Ж.  като има предвид, че оценката на Комисията от 2016 г. показа, че различията в начина на транспониране на Директивата за трансферите създават сериозни пречки пред ефективното ѝ прилагане, което е довело до бавно или непълно прилагане в отделните държави членки, обща липса на хармонизация на изискванията и процедурите между държавите членки и силно различаващи се условия и ограничения в генералните лицензи за трансфер (ГЛТ), публикувани от държавите членки;

З.  като има предвид, че в допълнение към общите бариери за навлизане на пазара, свързани с географското разстояние, езиковите бариери и липсата на трансгранични пазарни познания, малките и средните предприятия (МСП) в сектора на отбраната са изправени и пред допълнителни административни пречки, като опасения за сигурността на доставките, сложността на разпоредбите за възлагане на подизпълнители и високите разходи за сертифициране;

И.  като има предвид, че МСП са изправени пред големи предизвикателства при участието си в процедури за възлагане на обществени поръчки;

Й.  като има предвид, че основна причина за липсата на участие на МСП е липсата на трансграничен достъп до веригите на доставки; като има предвид, че веригите на доставки в областта на отбраната имат значителна национална насоченост, което увеличава предизвикателствата за МСП, които желаят да навлязат във веригите на доставки в областта на отбраната в други европейски държави; като има предвид освен това, че поради финансови ограничения производителите на оригинално оборудване продължават с практиката да се ограничават, що се отнася до подизпълнението, като го възлагат само на МСП, с които имат вече съществуващи работни отношения;

К.  като има предвид, че има потребност от разработване на всеобхватна и цялостна концепция за европейски пазар на отбранително оборудване, която официално да свързва всички съществуващи фрагменти, като например Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната (PADR), Европейския фонд за отбрана (EDF), постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), Общата позиция относно износа на оръжие, Регламента за изделията с двойна употреба(5), двете директиви от пакета за отбраната от 2009 г. и бъдещи инициативи, като например общи правила за сигурност на доставките;

Л.  като има предвид, че без съгласуваност между политиките и усилие да се изграждат връзки между различните фрагменти на политиката съществува риск действието на равнище ЕС да допринесе за съществуващите нарушения на пазара и други особено неефективни процеси и политики в сектора на отбраната;

Подобряване на функционирането на вътрешния пазар за отбранителни продукти чрез по-добро изпълнение и правоприлагане на пакета за отбраната

1.  отново изразява своята подкрепа за амбициозните цели на директивите от пакета за отбраната, които бяха определени, за да се насърчи по-нататъшна интеграция на веригата на доставки в областта на отбраната в ЕС и да се увеличи взаимното доверие и прозрачността между държавите членки, равното третиране и общата конкурентоспособност на европейската отбранителна промишленост;

2.  подчертава, че ефективното изпълнение на директивите е стъпка към амбицията на ЕС за стратегическа автономност и Европейски съюз за отбрана; подчертава, че директивите биха могли да направят отбранителната политика на ЕС по-съгласувана и да укрепят развитието на европейската отбранителна промишленост, при условие че държавите членки имат обща визия и споделена стратегическа перспектива за европейските инициативи в областта на отбраната;

3.  изразява съжаление относно продължаващата разпокъсаност на вътрешния пазар на ЕС за продукти в областта на отбраната, която продължава да води до ненужни дублирания и до умножаване на елементите на неефективност в разходите за отбрана на държавите членки;

4.  приветства някои от положителните тенденции, наблюдавани при постепенното изпълнение на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, а именно увеличаването на броя на обявленията за обществени поръчки и обявленията за възлагане на обществени поръчки, издавани от държавите членки, както и нарастващия дял на обществените поръчки, които са били предмет на конкурентна тръжна процедура чрез Електронния ежедневник за поръчките (TED); подчертава обаче, че все още много голям обем разходи за обществени поръчки се правят извън обхвата на директивата и че значителен процент от поръчките все още се възлагат на национално равнище; подчертава също така, че процедурите не са лесно достъпни за МСП;

5.  подчертава, че системното използване от страна на държавите членки на разпоредбите, предвиждащи изключения, по-специално тези, предвидени в член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), би могло да подкопае пълното и правилно прилагане на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната;

6.  припомня тълкувателните насоки на Комисията относно условията, при които може да се прави позоваване на член 346 от ДФЕС в областта на обществените поръчки в отбраната, целящи да предотвратят потенциална злоупотреба с прибягването до тази разпоредба, злоупотреба със самата разпоредба и неправилно нейно тълкуване от страна на държавите членки; призовава държавите членки да следват стриктно тълкувателните насоки на Комисията и да поискат от нея да гарантира, че тези насоки се следват и прилагат по последователен начин;

7.  призовава за правилно използване на освобождаванията и изискванията за компенсиране при придобиванията в областта на отбраната, които ограничават лоялната конкуренция на европейския пазар на отбранително оборудване, и по-специално за по-добро наблюдение и правоприлагане по отношение на правилното използване на освобождаването за междуправителствените покупко-продажби в съответствие с насоките на Комисията от 2016 г. относно междуправителствените покупко-продажби и прилагането на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната; в това отношение отправя искане до държавите членки за по-систематично и всеобхватно докладване на последователни, точни и съпоставими данни относно използваните от тях изключения, с цел да се подобрят контролът и прилагането на съответните насоки на Комисията; счита, че Комисията следва да поеме отговорността си да наблюдава доколко са необходими и пропорционални изключванията, на които се позовават държавите членки при възлагането на поръчки извън приложното поле на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, и не следва да разчита основно на получените жалби, подадени от сектора; ето защо настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си и да предприеме смели и проактивни мерки за предотвратяване на злоупотребата с изключения и да възприеме по-решителна политика за правоприлагане, по-специално като гарантира ефективността на процедурите за нарушение;

8.  счита, че все още съществува силна необходимост от съсредоточаване върху ефективното изпълнение и прилагане на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, счита, че за тази цел държавите членки следва да се съсредоточат върху гарантирането на равно третиране, прозрачност и конкуренция, както и върху достъпа до обществени поръчки в тази област, и че Комисията следва да се съсредоточи върху въвеждането на общи стандарти за отчитане и върху предоставянето за държавите членки на допълнителни насоки и информация относно прилагането на разпоредбите, предвидени в директивата;

9.  призовава държавите членки да изпълняват правилно Директивата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и отправя искане до онези от тях с добре развита отбранителна промишленост да дават пример;

10.  счита, че за да се осигурят ориентирани към качеството и динамични обществени поръчки, някои аспекти от прилагането на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната може да се подобрят, например използването от държавите членки на откритата процедура, партньорствата за иновации или новите процедури, предвидени в Директива 2014/24/EО(6), и насърчава държавите членки последователно да прилагат тази директива винаги, когато е възможно; счита обаче, че на този етап не е необходимо преразглеждане на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната и на Директивата за трансфера, тъй като съществуващата регулаторна рамка е достатъчна, ако се въведе правилно и се използва и прилага по подходящ начин;

11.  поради това призовава Комисията да наблюдава изпълнението на директивите, да подобри тяхната прозрачност и да предостави насоки на държавите членки, за да гарантира тяхното последователно и пълно прилагане и следователно да постигне напълно техните цели, тъй като липсата на реципрочност би могла да демотивира държавите членки с по-висока степен на изпълнение;

12.  отбелязва, че що се отнася до Директивата за трансферите, възприемането на новите инструменти, включително ГЛТ, е доста слабо в сравнение с индивидуалните лицензи за трансфер (ИЛТ), които трябваше да бъдат заменени от новите инструменти;

13.  отбелязва освен това, че възприемането на сертифицирането протича по-бавно и в по-малка степен от очакваното и че все още съществуват пречки пред ефективното прилагане на Директивата за трансферите, като е ниска степента на осведоменост, особено сред МСП, за набичните съгласно директивата инструменти и възможностите, предлагани от вътрешния пазар, както и за системата, използвана от държавите членки при контрола на техния износ, в допълнение към липсата на хармонизация при прилагането на ГЛТ, които действат като основни пречки пред ефективното прилагане на директивата;

14.  следователно счита, че Директивата за трансферите е постигнала само частично основните си цели, по-специално да улесни движението на свързани с отбраната продукти в рамките на вътрешния пазар и да постигне ефективен вътрешен пазар, по-голяма сигурност на доставките и подобрена конкурентоспособност;

15.  подчертава, че е важно да съществува истински вътрешен пазар за трансфери в рамките на ЕС на свързани с отбраната продукти, в чийто контекст националните органи са наясно какви продукти към кого се трансферират и на който разрешенията за износ и другите ограничения върху износа са сведени до необходимия минимум;

16.  отбелязва в този контекст напредъка, постигнат от Комисията с нейните препоръки относно приложното поле и условията на ГЛТ;

17.  призовава Комисията да подобри допълнително прилагането на Директивата за трансферите в отделните държави членки, като настоява националните органи да разрешават нерешените въпроси;

18.  призовава за засилено развитие на контактите и обмена в целия ЕС между националните общности за контрол на трансферите, така че да се преодоляват съществуващите различия в практиките за контрол на трансфера и липсата на доверие между държавите членки, както и за да се оцени определянето на единни национални точки за контакт по въпроси, свързани с трансферите в рамките на ЕС;

19.  призовава държавите членки да вземат надлежно предвид препоръките на Комисията относно обхвата на прилагане и условията на ГЛТ и да избягват добавянето на условия за трансфери по ГЛТ, които биха били в противоречие с условията, изброени в препоръките, или биха ги накърнявали; подчертава необходимостта от осигуряване на превод, поне на английски език, на националните разпоредби относно лицензите за трансфер; призовава Комисията да подкрепя и подпомага изцяло държавите членки при разработването на хармонизирани глобални и индивидуални лицензи за трансфер за проекти в областта на EDIDP и EDF;

20.  приветства разпоредбите на Директивата за трансферите, които имат за цел да насърчат съвместното възлагане на поръчки в областта на отбраната, и призовава държавите членки да използват всички възможности за сътрудничество, предлагани от директивата, в истински дух на солидарност, по-специално по линия на EDIDP и бъдещия EDF;

21.  призовава Комисията да даде приоритет на последващите действия по препоръките относно обхвата на прилагане и условията на ГЛТ, включително като разгледа възможността за превръщане на препоръките в обвързващи разпоредби с оглед на постепенното хармонизиране като обща цел за следващите години;

22.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за повишаване на осведомеността относно инструментите и ползите на Директивата за трансферите, по-специално сред МСП;

23.  отбелязва „стратегическия компас“, предназначен за извършване на общ анализ на заплахите; счита, че пакетът за отбраната следва да бъде един от неговите градивни елементи, като допринася за политиките за контрол на износа;

24.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят качеството, прозрачността, последователността и наличността на данните и да обмислят създаването на специални кодове за статистическа класификация, за да се улесни мониторингът на изпълнението на тези две директиви и да се осигури съдържателен контрол;

25.  подчертава различията между държавите членки в процента на публикуване на обявления за обществени поръчки в Електронния ежедневник за поръчките (TED); подчертава, че е важно да се гарантира достъпността и използваемостта на онлайн базата данни на Регистъра на сертифицираните предприятия, свързани с отбраната (CERTIDER); подчертава необходимостта от систематично предоставяне на данни относно трансферите в рамките на ЕС, включително количествени данни, както и разбивка по категории лицензи, за да се отчитат по-добре дейностите в областта на отбраната и въоръжаването; отбелязва, че тези различия допринасят за липсата на надеждни данни и могат да доведат до смущения на вътрешния пазар и че липсата на реципрочност би могла да обезкуражи държавите членки с по-висока степен на прилагане;

26.  призовава Комисията да проучи осъществимостта на създаването на общи стандартизирани административни формуляри с цел намаляване на административната тежест за предприятията, особено за МСП, и да изгради европейски подход към трансфера на свързани с отбраната продукти;

27.  призовава Комисията да заеме твърда позиция при прилагането на директивите, включително като се възползва в по-голяма степен от правото си по силата на член 258 от ДФЕС да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения; изисква от Комисията да инициира производства за установяване на неизпълнение на задължения, вместо да се ограничава до предприемане на действия единствено по жалби, подадени от участници в сектора;

Борба с разпокъсаността на пазара и увеличаване на участието на МСП

28.  отбелязва, че МСП изглежда имат по-малко успехи в печеленето на договори по Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната, отколкото като цяло при обществените поръчки в ЕС; отбелязва освен това, че разпоредбите на директивата относно възлагането на подизпълнители очевидно не са били използвани редовно и структурирано от органите на държавите членки; счита, че някои държави членки възприемат тези разпоредби като сложни и трудни за използване, което отчасти обяснява ограниченото въздействие на директивата, и че следователно е необходимо МСП да бъдат насърчавани да участват в този процес и процедурите да бъдат опростени;

29.  подчертава, че процесите на сертифициране се считат за скъпи, продължителни и обременяващи, поради което нито са достъпни, нито са привлекателни за МСП;

30.  отправя искане до държавите членки систематично да следват препоръката на Комисията относно трансграничния достъп до пазара за поддоставчици и МСП в сектора на отбраната, например изискванията за качеството на информацията, разделянето на поръчките на обособени позиции или облекчаването на административната тежест, произтичаща от процедурата за възлагане на обществена поръчка;

31.  следователно счита, че целта за увеличаване на участието на МСП е постигната само частично;

32.  счита, че разпоредбите на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната относно конкуренцията между подизпълнителите не са имали никакво или са имали много ограничено въздействие върху трансграничния достъп на поддоставчици и МСП в областта на отбраната; призовава държавите членки да се уверят, че техните вътрешни процедури дават възможност за трансгранично участие на МСП и опростяват достъпа им до процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и участието им в тях;

33.  отбелязва, че редица МСП, осъществяващи дейност на пазарите в областта на отбраната, участват в дейности за изделия с двойна употреба, като много от тях остават специализирани само в дейности, свързани с отбраната, и поради това са особено зависими от военните и свързаните с отбраната предприятия;

34.  призовава Комисията да продължи работата си и да проучи задълбочено причините за липсата на участие на МСП;

35.  призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на актуализирана карта на данните за съответните МСП, която, гарантирайки защитата на чувствителните данни и интелектуалната собственост, да очертава техните промишлени и технологични способности, която да може да бъде публично достъпна за главните изпълнители от други държави членки, за да идентифицират МСП със съответните способности, необходими за конкретни проекти, и да предложи други ефективни инструменти, които биха могли да увеличат участието на МСП в процеса на възлагане на обществени поръчки;

36.  призовава Комисията да подобри достъпа до финансиране за МСП;

37.  счита, че действията на държавите членки биха могли значително да подобрят трансграничния достъп до пазара за МСП и поддоставчиците в секторите на отбраната, и поради това призовава държавите членки да изпълняват препоръките на Комисията възможно най-изчерпателно;

38.  призовава държавите членки да използват по-систематично съществуващите инструменти на равнище ЕС, като например мрежата „Enterprise Europe“, за да подкрепят трансграничните дейности на МСП;

Постигане на отворен европейски пазар за отбранителна техника

39.  счита, че по-доброто изпълнение на директивите е от решаващо значение за постигането на основната цел за подобряване на функционирането на вътрешния пазар на отбранителни продукти и за допринасяне за създаването на отворен ЕПОТ;

40.  призовава Комисията да работи за увеличаване на възприемането на законодателната рамка за трансферите на свързани с отбраната продукти, за подобряване на наличността на ГЛТ в целия ЕС и за справяне с ограниченото прилагане на схемата за сертифициране, с което може да се стимулира развитието на ЕПОТ и по този начин да се подобри функционирането на вътрешния пазар за отбранителни продукти;

41.  призовава Комисията да предприеме конкретни действия, насочени към изграждане на по-голямо доверие между държавите членки в областта на отбраната и сигурността, за да се засили тяхното сътрудничество и да се създаде истински единен пазар за отбранителни продукти;

42.  счита, че ефективното изпълнение на директивите освен това би повишило още повече ефективността на отбранителните инициативи, стартирани през последните години, по-специално постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), координирания годишен преглед на отбраната (CARD), Европейския фонд за отбрана (EDF) и преразгледания план за развитие на способностите (CDP), които общо могат да стимулират съвместното планиране, разработване, обществени поръчки и оперативна дейност в областта на отбранителните способности; призовава държавите членки да засилят ЕПОТ чрез сътрудничество по проекти в рамките на ПСС и EDF; отбелязва в тази връзка, че извлечените поуки и най-добрите практики, произтичащи от прилагането на пакета за отбраната до момента, следва да бъдат споделени между държавите членки, за да се преодолее неравномерното им прилагане;

43.  подчертава, че е необходимо по-съгласувано тълкуване и последователно изпълнение на Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, което да взема предвид осемте критерия на ЕС за износа на оръжия, за да се намали разпокъсаността на вътрешния пазар на ЕС в областта на отбраната и да се увеличи съгласуваността на външната му политика; призовава за действия, чрез които да се отстранят евентуални пропуски, каквито може да съществуват в Директивата за трансфера, Общата позиция и Регламента за изделията с двойна употреба;

44.  призовава държавите членки да покажат политическа воля за увеличаване на вътрешните за ЕС отбранителни доставки и сътрудничество в НИРД, както и да използват обща НИРД и общи доставки, за да се повиши оперативната съвместимост между въоръжените им сили;

45.  призовава за възобновяване на усилията за справяне с все още съществуващите недостатъци и изоставането на ЕОТИБ по отношение на технологиите и иновациите, за да се намали нарастващата зависимост на Европа от вноса на отбранителни продукти; подчертава, че за да изгради надежден и всеобхватен европейски пазар на отбранителна техника и ефективен отбранителен сектор, Комисията трябва да представи всеобхватна стратегия за режима за сигурност на доставките в целия ЕС;

46.  подчертава, че сътрудничеството между ЕС и Обединеното кралство в областта на отбраната не е обхванато от Споразумението за търговия и сътрудничество, и препоръчва да се извърши подходящ анализ на въздействието, което Брексит ще окаже върху пазара на отбранително оборудване на ЕС;

47.  счита, че след приемането на двете директиви ЕПОТ е претърпял много промени; призовава Комисията да анализира ефективността на наличните инструменти в светлината на тези промени;

o
o   o

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76.
(2) ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.
(3) ОВ L 102, 23.4.2018 г., стр. 87.
(4) OВ C 157, 8.5.2019 г., стp. 1.
(5) Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (OB L 134, 29.5.2009 г., стр. 1).
(6) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.


Прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092: механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава
PDF 149kWORD 47k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 – механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава (2021/2582(RSP))
P9_TA(2021)0103B9-0208/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 1, член 3, параграф 3, втора алинея, член 4, параграф 3 и член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 13, член 14, параграф 1, член 16, параграф 1, член 17, параграф 1, член 17, параграф 3, втора алинея и член 17, параграф 8 от ДЕС,

–  като взе предвид членовете от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно зачитането и защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Съюза, включително членове 234, 265, 310, 317 и 319 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Рамковото споразумение от 20 ноември 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(2),

–  като взе предвид доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. от 30 септември 2020 г. (COM(2020)0580),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., Междуинституционалното споразумение, Инструмента на ЕС за възстановяване и Регламента относно принципите на правовата държава,(3)

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет, приети на 11 декември 2020 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет, приети на 21 юли 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 юли 2020 г. относно заключенията на извънредното заседание на Европейския съвет на 17 – 21 юли 2020 г.(4),

–  като взе предвид речта на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на пленарното заседание на Европейския парламент относно заключенията от заседанието на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2020 г.(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2223 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на Европейската служба за борба с измамите(6), който влезе в сила на 17 януари 2021 г.,

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, залегнали в член 2 от ДЕС,

Б.  като има предвид, че Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза („Регламент за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава“) влезе в сила на 1 януари 2021 г. и се прилага, считано от тази дата;

В.  като има предвид, че в съответствие с член 17, параграф 1 от ДЕС Комисията „осигурява прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези договори“;

Г.  като има предвид, че в съответствие с член 234 от ДФЕС Европейският парламент има право да гласува вот на недоверие на Комисията;

Д.  като има предвид, че в съответствие с член 319 от ДФЕС „Европейският парламент, по препоръка на Съвета, освобождава от отговорност Комисията за изпълнението на бюджета“;

Е.  като има предвид, че приложимостта, целта и обхватът на Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава са ясно определени в него;

1.  изразява отново своите позиции, изложени в резолюцията си от 17 декември 2020 г.; подчертава, че Регламентът за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава влезе в сила и е задължителен в своята цялост за всички бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания във всички държави членки и за институциите на ЕС; подчертава значението на пряката приложимост на регламента от 1 януари 2021 г., особено в контекста на отпускането на средства по линия на NextGenerationEU, което ще се осъществи на ранен етап от бюджетния цикъл;

2.  отбелязва, че нарушенията, извършени преди влизането в сила на регламента, могат също така да доведат до приемането на мерки съгласно регламента, доколкото те продължават да съществуват и да засягат или да заплашват да засегнат сериозно доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза по достатъчно пряк начин;

3.  подчертава, че е важно да се защитават финансовите интереси на Съюза и да се спазват принципите на правовата държава. подчертава ясната връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза в съответствие с принципите на доброто финансово управление;

4.  припомня, че съгласно член 2 от Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава, принципите на правовата държава „се отнасят до ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС“, и „включват принципите на законност, който предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правна сигурност; забрана на произвол на изпълнителната власт, ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права; разделение на властите; и недискриминация и равенство пред закона“; припомня освен това, че „принципите на правовата държава се разбират като имащи отношение към другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член 2 от ДЕС“;

5.  припомня, че съгласно член 5 от Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава „Комисията проверява дали приложимото право е спазено и при необходимост предприема всички подходящи мерки за защита на бюджета на Съюза“;

6.  припомня, че Комисията „е напълно независима „и нейните членове „не търсят, нито приемат указания от което и да е правителство“ в съответствие с член 17, параграф 3 от ДЕС и член 245 от ДФЕС; припомня, че в съответствие с член 17, параграф 8 от ДЕС „Комисията е отговорна пред Европейския парламент“;

7.  счита, че положението, що се отнася до зачитането на принципите на правовата държава в някои държави членки, изисква незабавно разглеждане; настоятелно призовава Комисията да използва в пълна степен своите правомощия за разследване за всеки един случай на потенциално нарушение на принципите на правовата държава от страна на държава членка, което би могло да засегне или да застраши да засегне сериозно доброто финансово управление на бюджета на Съюза по достатъчно пряк начин;

8.  припомня, че преразгледаният Регламент за OLAF установява сътрудничество с Европейската прокуратура и засилва средствата на OLAF за извършване на собствени разследвания, по-специално чрез укрепване на правилата относно координационните служби за борба с измамите в държавите членки и относно сътрудничеството между OLAF и националните компетентни органи преди, по време на и след разследване;

9.  подчертава, че Комисията е задължена да информира незабавно Европейския парламент и Съвета за всяко уведомление, изпратено до държавите членки, в случай че има основателни причини да счита, че условията за приемането на мерките, посочени в регламента, са изпълнени; отбелязва с разочарование липсата на каквото и да било писмено уведомление до държавите членки след влизането в сила на регламента, въпреки множеството опасения относно нарушенията на принципите на правовата държава, установени в Доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г., които оказват въздействие върху доброто финансово управление на бюджета на Съюза и остават неразрешени от държавите членки; отбелязва, че другите процедури, предвидени в законодателството на Съюза, не позволяват на Комисията да защитава по-ефективно бюджета на Съюза;

10.  призовава Комисията да информира редовно Парламента относно всички текущи разследвания на нарушения на принципите на правовата държава, които биха могли да засегнат или застрашават да засегнат сериозно доброто финансово управление на бюджета на Съюза по достатъчно пряк начин, както и нейното задължение в съответствие с Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава и Междуинституционалното рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията;

11.  изисква от Комисията да включи в годишния си доклад относно принципите на правовата държава специален раздел с анализ на случаите, в които нарушенията на принципите на правовата държава в дадена държава членка биха могли да засегнат или да заплашат да засегнат сериозно доброто финансово управление на бюджета на Съюза по достатъчно пряк начин;

12.  припомня, че единствено Съдът на Европейския съюз (СЕС) има правомощието да отменя регламента или която и да е част от него; отново потвърждава, че Парламентът ще защитава валидността на Регламента пред Съда на ЕС по дела C‑156/21 и C‑157/21 и ще изисква бързо производство; припомня обаче, че жалбите, подадени пред Съда на ЕС, нямат суспензивно действие съгласно член 278 от ДФЕС;

13.  подчертава, че прилагането на Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава не може да бъде обвързано с приемането на насоки, и настоятелно призовава Комисията да избягва по-нататъшно забавяне на неговото прилагане; припомня, че насоките не трябва да накърняват намерението на съзаконодателите; отбелязва, че Комисията е започнала изготвянето на насоки относно прилагането на регламента; изисква, в случай че Комисията счете такива насоки за необходими, те да бъдат приети възможно най‑скоро и не по-късно от 1 юни 2021 г., и настоява Парламентът да бъде консултиран преди приемането им;

14.  в случай че Комисията не изпълни задълженията си по настоящия регламент и не предостави на Парламента посочената по-горе информация до 1 юни 2021 г., Парламентът ще счита, че това представлява бездействие и впоследствие ще предприеме действия срещу Комисията съгласно член 265 от ДФЕС;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета и на държавите членки.

(1) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(2) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0360.
(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0206.
(5) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/speech_20_2442
(6) ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 49.


Собствени ресурси на база на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса и някои аспекти на собствен ресурс на база БНД *
PDF 157kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно проекта за регламент на Съвета относно изчисляването на собствения ресурс на база нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, относно методите и процедурата за предоставяне на този собствен ресурс, относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства и относно някои аспекти на собствения ресурс на база брутен национален доход (13142/2020 – C9-0018/2021 – 2018/0131(NLE))
P9_TA(2021)0104A9-0048/2021

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на Съвета (13142/2020),

–  като взе предвид член 322, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C9‑0018/2021),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(1),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(2), и по-специално член 10 от него,

–  като взе предвид своите резолюции от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(3) и относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“(7),

–  като взе предвид изявленията на Комисията и на Съвета от 10 октомври 2019 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване(8),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(9),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9‑0048/2021),

1.  одобрява проекта на Съвета, както е изменен;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Проект на Съвета   Изменение
Изменение 1
Проект на регламент
Съображение 13
(13)  Следва да се установи надеждна и бърза процедура за преразглеждане, за да се разрешават възможни спорове, които могат да възникнат между държава членка и Комисията относно всякакви корекции в отчетите, отнасящи се до собствения ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса, или относно това дали държава членка е отговорна за предполагаемо непредставяне на данни, за да се избегнат отнемащи време и скъпи производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз.
заличава се
Изменение 2
Проект на регламент
Съображение 15
(15)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето на образци на отчетите за собствения ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса, както и за допълнително уточняване на процедурите за преразглеждане за разрешаването на възможни спорове между държавите членки и Комисията. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
(15)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето на образци на отчетите за собствения ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
Изменение 3
Проект на регламент
Член 9 – параграф 4
4.  Съответната държава членка може да поиска от Комисията да преразгледа корекцията, съобщена в писмото по параграф 3, в срок от два месеца от датата на получаване на писмото. Това преразглеждане приключва с решение на Комисията, което се приема най-късно три месеца след датата на получаване на искането на държавата членка. Когато в решението на Комисията се преразглеждат сумите, съответстващи изцяло или частично на корекцията, съобщена в писмото по параграф 3, държавата членка предоставя съответната сума. Задължението на държавата членка да предостави сумата, съответстваща на корекцията, не се засяга нито от искането на държавата членка за преразглеждане на корекцията, нито от иск за отмяна на решението на Комисията.
заличава се
Изменение 4
Проект на регламент
Член 9 – параграф 5
5.  Комисията приема актове за изпълнение, в които допълнително се уточнява процедурата за преразглеждане, посочена в параграф 4 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 14, параграф 3.
заличава се
Изменение 5
Проект на регламент
Член 11 – параграф 1 – алинея 4
Споровете между държава членка и Комисията относно това дали държавата членка носи отговорност за предполагаемото непредставяне по настоящия параграф, първа алинея, буква г) се разрешават чрез преразглеждането по член 9, параграф 4.
заличава се
Изменение 6
Проект на регламент
Член 11 – параграф 2
(2)  Когато държава членка стартира преразглеждането по член 9, параграф 4, лихвата се изчислява от датата, определена от Комисията в съответствие с член 9, параграф 3.
заличава се

(1) Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).
(2) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
(3) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 51.
(4) OВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 71.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0449.
(7) Приети текстове, P9_TA(2019)0032.
(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0124.
(9) Приети текстове, P9_TA(2020)0220.


Събиране на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност *
PDF 153kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно проекта на Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (12771/2020 – C9-0364/2020 – 2018/0133(NLE))
P9_TA(2021)0105A9-0049/2021

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на Съвета (12771/2020),

–  като взе предвид член 322, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C9‑0364/2020),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(1),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(2), и по-специално член 10 от него,

–  като взе предвид своите резолюции от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(3) и относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“(7),

–  като взе предвид изявленията на Комисията и на Съвета от 10 октомври 2019 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване(8),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(9),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0049/2021),

1.  одобрява проекта на Съвета, както е изменен;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Проект на Съвета   Изменение
Изменение 1
Проект на регламент
Член 1 – параграф 8 – точка 8
Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89
Член 9
„Член 9
„Член 9
1.  Всякакви корекции в декларациите, посочени в член 7, параграф 1, за предходната финансова година, по каквато и да е причина, се правят по споразумение между Комисията и съответната държава членка.
1.  Всякакви корекции в декларациите, посочени в член 7, параграф 1, за предходната финансова година, по каквато и да е причина, се правят по споразумение между Комисията и съответната държава членка.
Ако държавата членка и Комисията не се споразумеят за корекция, Комисията информира съответната държава членка с писмо за необходимата корекция. Това писмо представлява „мерки“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква в) от Регламент № 609/2014 на Съвета.
Ако държавата членка и Комисията не се споразумеят за корекция, Комисията информира съответната държава членка с писмо за необходимата корекция. Това писмо представлява „мерки“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета.
2.  Съответната държава членка може да поиска от Комисията да преразгледа корекцията, съобщена в съответствие с параграф 1, втора алинея, в срок от два месеца от датата на получаване на писмото, посочено в параграф 1, втора алинея. Тази процедура по преразглеждане приключва с решение на Комисията, което се приема от Комисията най-късно три месеца след датата на получаване на искането на държавата членка.
Когато в решението на Комисията се преразглеждат сумите, съответстващи изцяло или частично на корекцията, държавата членка предоставя съответната сума. Нито искането на държавата членка за преразглеждане на корекцията, нито искът за отмяна на решението на Комисията, не засягат задължението на държавата членка да предостави сумата, съответстваща на корекцията.
Всички корекции се инкорпорирани в агрегирани декларации, които изменят предходните декларации за въпросната финансова година.
3.  Комисията приема актове за изпълнение, в които допълнително се уточняват процедурните условия за процедурата за преразглеждане, посочена в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 3. Приемането на тези актове за изпълнение не засяга прилагането на процедурата за преразглеждане, посочена в параграф 2.
4.   След 31 юли на четвъртата година, следваща въпросната финансова година, в декларациите, посочени в член 7, параграф 1, не се внасят никакви допълнителни корекции, освен ако тези корекции не засягат въпроси, предварително нотифицирани от Комисията или съответната държава членка.“
2.  След 31 юли на четвъртата година, следваща въпросната финансова година, в декларациите, посочени в член 7, параграф 1, не се внасят никакви допълнителни корекции, освен ако тези корекции не засягат въпроси, предварително нотифицирани от Комисията или съответната държава членка.“

(1) Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).
(2) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
(3) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 51.
(4) OВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 71.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0449.
(7) Приети текстове, P9_TA(2019)0032.
(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0124.
(9) Приети текстове, P9_TA(2020)0220.


Насоки за бюджета за 2022 г. – Раздел III
PDF 217kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2022 година, раздел III – Комисия (2020/2265(BUI))
P9_TA(2021)0106A9-0046/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1) („Финансовият регламент“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027(2) („Регламентът за МФР“) и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията в този контекст(3), както и свързаните с него едностранни декларации(4),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(5),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение (ЕС, Евратом) 2014/335(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(8),

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021(9) година и съвместните декларации, договорени между Парламента, Съвета и Комисията, които са поместени в приложение към настоящия доклад,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) от 8 октомври 2018 г. относно глобалното затопляне с 1,5°C,

–  като взе предвид доклада за глобална оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги на ООН;

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. относно „Демографските предизвикателства – перспективи“,

–  като взе предвид Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, която влезе в сила на 1 януари 2016 г.,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права и своята резолюция по този въпрос от 19 януари 2017 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(11),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 февруари 2021 г. относно насоките за бюджета за 2022 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния: премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници(12),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19“ (C(2020)1863),

–  като взе предвид член 93 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по транспорт и туризъм, на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по култура и образование,

–  като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид писмата от комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по бюджетен контрол, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9‑0046/2021),

Връщане към нормалното: Бюджет за 2022 г. за възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19

1.  счита, че предвид особената несигурност около перспективите пред икономиката, за която не се очаква да се възстанови до равнището си отпреди пандемията през 2022 г., и неотложната необходимост от бързо, справедливо и приобщаващо възстановяване от икономическите и социалните щети и щетите във връзка със заетостта, причинени от пандемията от COVID-19, бюджетът на Съюза за 2022 г. следва да играе още по-кардинална роля за осигуряване на положително и осезаемо въздействие върху живота на гражданите и за допринасяне за стимулирането на европейската икономика, привличането на устойчиви инвестиции и подкрепа за запазването и създаването на качествени работни места в целия Съюз, както и за посрещането на предизвикателствата, произтичащи от изменението на климата и цифровия преход и засилената амбиция на Съюза в областта на климата за 2030 г. с оглед постигане на неутралност по отношение на климата в срок до 2050 г., и за способстването за намаляването на икономическите, социалните, териториалните различия и различията в образованието и на различията между поколенията и половете;

2.  поради това възнамерява да създаде ориентиран към бъдещето бюджет, който ще бъде от основно значение за процеса на възстановяване и ще даде възможност на Съюза да стимулира инвестициите и да се бори с безработицата, да насърчава цифровия и екологичния преход, да постави акцент върху силен Европейски здравен съюз, да насърчава приобщаващо възстановяване с акцент върху младото поколение, както и да гарантира безопасна и ориентирана към просперитет среда за гражданите на ЕС; счита, че тези приоритети са от съществено значение за укрепване на възстановяването и поставяне на основите за по-устойчив Съюз в съответствие с Парижкото споразумение;

Жизнеспособна икономика за стимулиране на инвестициите и справяне с безработицата

3.  припомня, че малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика, представляват почти 99% от всички предприятия в държавите членки и предоставят три четвърти от всички работни места; подчертава значителния принос на МСП за създаването на работни места, икономическия растеж и стабилността; изразява загриженост относно тежките и дълготрайни последици от кризата за МСП и възнамерява да им осигури достатъчно финансиране чрез различни програми на ЕС;

4.  подчертава в този контекст значението на адекватно финансирана програма за единния пазар за повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на предприемачеството, подобряване на достъпа до пазара и за активна подкрепа на малките предприятия, включително чрез развитието на цифрови и предприемачески умения; наред с това набляга на потенциала на програмата InvestEU за привличане на устойчиви, иновативни и социални инвестиции, но също така и за предоставяне на подкрепа чрез осигуряване на капитал за МСП, засегнати неблагоприятно от кризата; признава спешната необходимост от създаване на благоприятна за МСП бизнес среда и от подкрепа за клъстерите и мрежите на МСП, както и от намаляване на административната тежест за дружествата; подчертава по-специално необходимостта от подкрепа за инициативи на равнище ЕС, които имат за цел да улеснят създаването на нови стартиращи предприятия и да подобрят достъпа им до финансиране като средство за насърчаване на иновациите, създаване на работни места и за младежкото предприемачество;

5.  подчертава продължаващата потребност от масивно стимулиране на инвестициите в научни изследвания, развитие и иновации, за да се създадат условия ЕС да бъде движеща сила в осъществяването на Европейския зелен пакт и цифровия преход; подчертава в тази връзка особените предимства на „Хоризонт Европа“, включително дейността на Европейския съвет за научни изследвания; счита, че е от съществено значение да се предостави на МСП, стартиращите предприятия и университетите подходяща, съобразена с потребностите подкрепа в областта на научните изследвания и иновациите, така че те да могат активно да участват в тези огромни предизвикателства; изтъква значението на насърчаването на сътрудничеството между академичните среди и промишлеността; подчертава, че пандемията от COVID-19 ясно показа значението на европейските научни изследвания в областта на фармацевтичните продукти и ваксини като средство за укрепване на устойчивостта на ЕС в случай на здравна криза;

6.  подчертава, че трябва да се създадат условия за това отговорът на Съюза на предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19, да бъде възможен чрез бързи и целенасочени бюджетни решения; изисква в този контекст неочаквано високият размер на отменените бюджетни кредити за научни изследвания да бъде предоставен изцяло в рамките на „Хоризонт Европа“, в пълно съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент, като едно от основните средства за неутрализиране на нови варианти на вируса в очакване на бъдещи заплахи, в интерес на общественото здраве и спасяването на човешки живот; подчертава, че това равнище на отменените бюджетни задължения не е било предвиждано и поради това не е включено в споразумението за многогодишната финансова рамка (МФР);

7.  подчертава ключовата роля на политиката на сближаване на ЕС като основна инвестиционна политика на Съюза и един от крайъгълните камъни на устойчивото и приобщаващо възстановяване и изтъква нейната уникална европейска добавена стойност и приноса ѝ за цялостното хармонично развитие на ЕС и неговите държави членки и региони; подчертава по-специално нейния потенциал за стимулиране на икономическия растеж и за създаване на повече качествени работни места, които са от основно значение за процеса на възстановяване; подчертава ключовата ѝ роля за постигането на стратегическите цели на ЕС като икономическо, социално и териториално сближаване и сближаване между и в рамките на държавите членки, справедлив преход, качествена заетост, конкурентоспособна, социална, екологична и кръгова икономика, иновации, както и като движеща сила на справедлив, приобщаващ и устойчив Съюз;

8.  посочва дългосрочните последици, които разширяването на дерогацията за правилата за държавна помощ по време на продължаващата криза по отношение на единния пазар има за държавите членки с ограничени публични средства и ограничен фискален капацитет; изтъква, че бюджетът на ЕС играе ключова роля за гарантиране, че държавите членки и ЕС ще работят в тясно сътрудничество за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията, като същевременно се намерят конкретни решения за запазване на еднаквите условия на конкуренция на единния пазар и за укрепване на икономическото и социалното сближаване между регионите на ЕС;

9.  подчертава, че общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството (ОПОР) са крайъгълни камъни на европейската интеграция, които имат за цел да гарантират безопасни, финансово достъпни и висококачествени доставки на храни и продоволствена независимост за европейците, правилното функциониране на селскостопанските пазари, устойчивото развитие на селските райони и приемствеността между поколенията на земеделските стопани; припомня ключовата роля на тези политики да допринасят за стабилни и приемливи доходи за земеделските стопани и рибарите, особено в настоящия труден контекст; призовава да се обърне специално внимание на дребното селско стопанство, младите земеделски стопани и малките риболовни предприятия и поддържането на стабилна и сигурна хранителна верига за европейските граждани; посочва, че редица селскостопански сектори бяха тежко засегнати от избухването на COVID-19 и други кризи, и подкрепя, когато е целесъобразно, целеви увеличения на съответните бюджетни редове за мерки за подкрепа на пазара; припомня, че тези предизвикателства трябва да бъдат преодолени едновременно с подготовката за реформа на ОСП, която се очаква да играе по-важна роля за изпълнението на амбициите на Европейския зелен пакт;

10.  подчертава необходимостта да се даде особен тласък на туристическия сектор, особено на сектора на хотелиерството и ресторантьорството, който претърпя особено силен спад в резултат на пандемията от COVID-19, с опустошително въздействие, особено върху регионите, които зависят в голяма степен от туризма; подчертава, че туристическият сектор представлява важен стълб на икономиката на Съюза и осигурява заетост на значителна част от работната му сила, особено в МСП и семейните предприятия; очаква, че съответните програми на ЕС, включително Механизмът за възстановяване и устойчивост, регионалната политика, „Цифрова Европа“ и InvestEU, ще допринесат решително за дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на сектора и че необходимите ресурси ще бъдат предоставени чрез бюджета на ЕС през 2022 г.; отново изразява разочарованието си, че искането на Парламента за специална програма на ЕС в областта на туризма не беше напълно изпълнено;

11.  подчертава необходимостта от всеобхватна европейска космическа стратегия и признава добавената стойност на космическата програма на ЕС; подчертава по-специално необходимостта Съюзът да насърчава развитието на иновативни и конкурентоспособни сектори нагоре по веригата (тежка космическа промишленост) и надолу по веригата (приложения, основани на космически данни); посочва важната роля на Агенцията на ЕС за космическата програма (EUSPA) и необходимостта от осигуряване на необходимото равнище на финансиране и персонал;

Посрещане на предизвикателствата на цифровия и екологичния преход

12.  подчертава неотложната необходимост, засилена от кризата с COVID-19, от преодоляване на цифровото разделение, по-специално чрез завършване на европейското пространство за образование и прилагане на плана за действие в областта на цифровото образование, за да се постигнат целите в областта на цифровите умения и да се насърчи приобщаващото учене, както и да се ускори цифровата трансформация на Европа; посочва, че е важно да се осигурят достатъчно финансиране и полезни взаимодействия между програмите на ЕС, за да се създадат благоприятни условия за ускоряване на навлизането на пазара на революционни технологии и иновации и да се даде възможност на европейската икономика и публичен сектор да бъдат в челните редици на цифровия преход; счита, че програмата „Цифрова Европа“ е от съществено значение за подобряване на конкурентоспособността на Европа в глобалната цифрова икономика и за постигане на технологичен суверенитет; очаква, че тази програма ще стимулира инвестициите във високопроизводителни изчислителни технологии, етичен изкуствен интелект, технологията 5G и киберсигурността в ЕС, както и насърчаването на задълбочени цифрови умения повсеместно в икономиката и обществото; призовава държавите членки и Комисията да спазват критериите, според които най-малко 20% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост следва да бъдат заделени за цифровия преход;

13.  подчертава централната роля на бюджета на ЕС за гарантиране на успеха на Европейския зелен пакт, включително на стратегията за биологично разнообразие, и за прилагане на принципа за ненанасяне на вреда, като с това ще се стимулира икономическото и социалното възстановяване на държавите членки от кризата с коронавируса чрез превръщане на зелените предизвикателства във възможности за инвестиции и структурни реформи и ще се улесни справедливият преход към по-устойчива, приобщаваща и издръжлива икономика; припомня, че този преход изисква значителни структурни промени и че не всички държави членки, региони и градове започват прехода от еднакво ниво или имат еднакъв капацитет за справяне с него; подчертава по-специално необходимостта да се гарантира, че новата стратегия за растеж е основана на адекватни ресурси, включително средства за възстановяване, както и на Механизма за справедлив преход, за да се даде възможност на Съюза да изпълни своите ангажименти, като същевременно се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, и възнамерява да наблюдава отблизо изпълнението на стратегията в бюджета за 2022 г.; подчертава в този контекст, че инвестициите в енергийна ефективност, кръгова икономика, устойчива и финансово достъпна интелигентна мобилност и модерна и устойчива инфраструктура на ЕС са ключови фактори за възстановяване на конкурентоспособността, като това ще допринесе за постигане на целите на ЕС в областта на климата и за изграждане на стратегическата автономност на ЕС, както и за насърчаване на устойчивите промишлени отрасли; признава освен това ключовата роля на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за свързването на Съюза и на всички негови региони, включително най-отдалечените, островните и слабо населените региони, в транспортния, цифровия и енергийния сектор;

14.  подчертава значението на подкрепата за действията в областта на климата и опазването на околната среда чрез предоставяне на допълнителни ресурси за съответните програми и инструменти в бюджета на ЕС, по-специално програмата LIFE; подчертава освен това, че в духа на интегрирането на въпросите, свързани с климата, следва да се увеличат усилията във всички области на политиката с оглед на постигането на общата цел разходите в областта на климата за цялата МФР за периода 2021—2027 г. да бъдат най-малко 30% от общата сума на бюджета на Съюза и от разходите по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване; подчертава освен това необходимостта да продължи работата за осигуряване на 7,5% от годишните разходи по МФР за цели в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и на 10% от 2026 г. нататък; призовава Парламента да участва пълноценно в разработването на по-стабилни, прозрачни и всеобхватни методологии за изпълнение и проследяване на тези разходи и очаква годишните консултации с Комисията и Съвета, както е предвидено в Междуинституционалното споразумение;

15.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно финансиране за изпълнението на стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите, включително чрез стимулиране на научните изследвания и иновациите за прехода към безопасни и устойчиви още при проектирането химикали, материали и продукти и чрез осигуряване на адекватни и устойчиви ресурси за Европейската агенция по химикали (ECHA), за Плана за действие за кръгова икономика, основан на цикли на нетоксични материали, и за предстоящия план за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата;

Силен Европейски здравен съюз

16.  потвърждава отново значението и потенциала на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health), която съгласно новата МФР се превърна в най-голямата програма в областта на здравеопазването, която някога е била финансирана от бюджета на ЕС; очаква да бъдат засилени полезните взаимодействия между всички програми на ЕС, насочени към укрепване на капацитета на здравните системи на ЕС, както и тяхната готовност и капацитет за превенция в случай на кризи, и тези, които предоставят допълнителни инвестиции в сектора на здравеопазването, като Европейския социален фонд + (ЕСФ +), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“; счита, че натрупването на запаси следва да остане приоритет в бюджета на ЕС чрез програмите RescEU и EU4Health; подчертава значението на механизма на ЕС за гражданска защита, за да се гарантира, че ЕС ще бъде по-добре подготвен и способен да реагира на всички видове природни бедствия, пандемии и извънредни ситуации;

17.  припомня, че кризата, свързана с COVID-19, подложи здравните системи на държавите членки на безпрецедентно напрежение и разкри недостатъци в капацитета за производство на ваксини и други основни медицински продукти в Съюза; поради това подчертава, че Съюзът се нуждае от солидарност и колективна отговорност, които се изразяват в повече правомощия на ЕС в областта на здравеопазването и в по-конкретни стъпки към по-силен Европейски здравен съюз; подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в инфраструктурата и уменията в здравеопазването, която изпъкна в условията на настоящата криза, както и необходимостта от възстановяване от недостига на инвестиции в миналото; приветства в този контекст съобщението на Комисията относно инкубатора на HERA (COM(2021)0078) като инструмент за увеличаване на усилията за откриване на варианти на COVID-19, адаптиране на ваксините, подобряване на ефикасността на клиничните изпитвания, ускоряване на процеса на издаване на одобрения от регулаторните органи и увеличаване на производството на ваксини; изтъква, че голяма част от производствения капацитет се намира извън Съюза, което усложнява доставките на лекарства в период на нужда и представлява пречка, която трябва да бъде преодоляна при изграждането на Европейския здравен съюз; подчертава, че е важно да се осигурят достатъчно средства за подпомагане на увеличаването на производствения капацитет за ваксини, антидоти и други основни лекарства в държавите членки и да се даде възможност на бюджета на ЕС за 2022 г. да реагира бързо в случай на извънредна ситуация;

18.  изразява съжаление, че 2,7 милиона души в ЕС са били диагностицирани с рак през 2020 г. и около 1,3 милиона души са загубили живота си от тази болест; приветства европейския план за борба с рака, който е важен стълб за по-силен Европейски здравен съюз; признава, в съответствие с плана, необходимостта от засилен и гарантирано приложим подход на Съюза към профилактиката и лечението на рака и грижите във връзка с него; изисква подходящо разпределение на бюджета през 2022 г. за съответните програми на ЕС, а именно EU4Health, клъстера „Здраве в рамките на стълб II на „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, за финансиране на нови технологии, научни изследвания и иновации като част от борбата на Съюза срещу рака;

19.  изтъква по-специално решаващата роля на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) във връзка с продължаващата пандемия от COVID-19; призовава за подходящо финансиране в бюджета за 2022 г., за да могат тези ключови агенции да продължат своята работа; очаква предложението за създаване на Европейски орган за подготвеност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA), за да се гарантира ефективна и координирана способност на Съюза за готовност и реагиране в случай на бъдещи здравни кризи; припомня необходимостта от предоставяне на нови ресурси на HERA, за да се гарантира, че няма да има неблагоприятно въздействие върху съществуващите програми, политики и агенции, и от осигуряване на ефективно взаимодействие с ЕМА и ECDC;

Приобщаващо възстановяване с акцент върху младото поколение

20.  подчертава, че както и след финансовата криза от 2008 г., младите хора отново са особено тежко засегнати от последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, с нарастваща младежка безработица и отрицателно въздействие върху образованието и психичното здраве, особено за тези, които навлизат на пазара на труда; поради това подчертава, че всички възможности за финансиране трябва да бъдат напълно проучени, за да се подобри успешно приобщаването към пазара на труда, по-специално чрез професионално обучение, мерки за подобряване на социалното приобщаване, условията на труд и социалната закрила, включително за хората с увреждания, както и на перспективите за семейството и живота на младите хора, като се вземе предвид Директивата за равновесието между професионалния и личния живот;

21.  настоява, че Съюзът не може да намери устойчив път към възстановяване без структурирана стратегия за младото си поколение; посочва в това отношение изключителното значение на увеличаването на финансовите ресурси за програми на Съюза като „Еразъм +“, чийто успех в разширяването на възможностите за образование, обучение и работа в целия Съюз е неоспорим; подчертава, че „Еразъм +“ е водеща програма на Съюза, която е широко известна сред неговите граждани и е постигнала осезаеми резултати; подчертава потенциала на тази програма за насърчаване на високите постижения и за осигуряване на достъп на младите хора до иновации и предприемачество чрез предоставяне на насоки и образование по приобщаващ начин, както и необходимостта от действия за обучение и мобилност в областта на образованието за възрастни; изразява съжаление във връзка с отрицателното въздействие на кризата с COVID-19 върху програмата „Еразъм +“, което доведе до значително намаляване на броя на участниците, които могат да се възползват от този опит; подчертава в този контекст значението на бюджета за 2022 г. за компенсиране на пропуснатите възможности; призовава Комисията да продължи да насърчава образованието в областта на европейското гражданство и гражданската ангажираност; отново призовава държавите членки да заделят поне 10% от финансирането в рамките на своите планове за възстановяване и устойчивост за качествено и приобщаващо образование;

22.  подчертава, че трябва да се намерят устойчиви и дългосрочни решения за успешна борба със структурните демографски предизвикателства, както и за намаляване на изтичането на мозъци от селските, островните, отдалечените и по-слабо развитите райони и региони на ЕС; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови средства за съживяване на регионите, засегнати от намаляване на населението, чрез инвестиции в социални и демографски политики, които подкрепят семействата, както и от предоставяне на адекватна подкрепа за застаряващото население в Европа по отношение на достъпа до здравеопазване, мобилност и обществени услуги; подчертава необходимостта от създаване на подходящи структури за проучване на тенденциите и предлагане на мерки за адекватно справяне с демографските промени чрез добавяне, например, на специални критерии към методологията за разпределяне на структурните фондове в бъдеще;

23.  подчертава, че жените са непропорционално засегнати от последиците от кризата с COVID-19; подчертава значението на прилагането на съобразено с равенството между половете бюджетиране, за да се гарантира, че жените и мъжете се облагодетелстват в еднаква степен от публичните разходи; в този контекст призовава Комисията да ускори въвеждането на ефективна, прозрачна и всеобхватна методология, в тясно сътрудничество с Парламента, за измерване на съответните разходи във връзка с равенството между половете, както е посочено в Междуинституционалното споразумение, за да могат да се демонстрират осезаеми резултати за бюджета за 2022 г. и с оглед на разширяването на обхвата на методологията към всички програми по МФР; освен това призовава за бързото прилагане на стратегията на ЕС за равенство между половете; подчертава обезпокоителната и засилваща се враждебност срещу равенството между половете и правата на жените и важността да се мобилизират всички инструменти на ЕС за борба с това положение; призовава за допълнителни ресурси в подкрепа на защитата, насърчаването и всеобщия достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, както и в подкрепа на жените правозащитници;

24.  подчертава, че процесът на възстановяване не трябва да пренебрегва никого и че следователно Съюзът и държавите членки трябва да се справят с риска от бедност и социално изключване; подчертава, че бюджетът на Съюза за 2022 г. и Инструментът на Европейския съюз за възстановяване (ИЕСВ) следва да допринасят за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие и да постигат резултати по отношение на Европейския стълб на социалните права чрез подкрепа за ученето през целия живот, засилване на социалния диалог и гарантиране на достъп за всички до жизненоважни услуги като здравеопазване, мобилност, подходящо хранене и прилични жилищни условия; подчертава в това отношение добавената стойност на ЕСФ+ и счита, че следва да се разпредели подходящо финансиране при споделено управление за прилагането на гаранцията за младежта и на предстоящата гаранция за децата; приветства акцента върху социалното измерение на Европа на следващата Социална среща на върха в Порто;

25.  подчертава, че секторите на културата и творчеството, както и секторът на културния туризъм, са и ще продължат да бъдат сред основните сектори, които понасят тежестта на кризата, в която се намира ЕС; призовава за допълнителни мерки за тези сектори и за допълнително финансиране за програмите на ЕС в тази връзка, по-специално програмата „Творческа Европа“; приветства творческата и интердисциплинарна инициатива „Нов европейски „Баухаус“;

Осигуряване на безопасна и ориентирана към просперитет среда за европейските граждани

26.  счита, че икономическият растеж и благоденствието, вътрешната сигурност, защитата на външните граници на ЕС, основните права, правилното функциониране на Шенгенското пространство и свободата на движение в рамките на ЕС са неразривно свързани и са от взаимна полза; подчертава, че съгласно експертни оценки по-нататъшното интегриране на Шенгенското пространство би предоставило на държавите членки по външните граници на Съюза по-големи финансови възможности за управление на границите; припомня, че Шенгенското пространство носи икономически ползи за участващите в него държави; подчертава, че икономиката на ЕС би могла да бъде стимулирана от присъединяването към Шенгенското пространство на държавите кандидатки, които вече отговарят на всички технически изисквания; подчертава, че присъединяването на тези държави членки към Шенгенското пространство би увеличило въздействието на бюджета на ЕС и на средствата за възстановяване и че това би имало пряко въздействие за постигането на по-бързо икономическо възстановяване; отново призовава за бързото интегриране на Румъния, България и Хърватия в Шенгенското пространство; подчертава значението на солидните инвестиции на ЕС в областта на вътрешната сигурност с оглед укрепване на правоприлагането в ЕС и на реакцията на правосъдието в отговор на трансграничната престъпност, както и с оглед насърчаване на обмена на информация;

27.  отбелязва факта, че многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. предвижда по-високи суми за изпълнението на политиките в областта на миграцията, убежището и интеграцията, отколкото през предходните години; очаква убежището и миграцията да продължат да бъдат приоритет в програмата на ЕС; подчертава, че мерките за солидарност, като например програмите за преместване, презаселване или хуманитарно приемане, ще продължат да бъдат от решаващо значение в очакване на съдържателна реформа на общата европейска система за убежище; във връзка с това подчертава, че държавите членки ще продължат да изискват финансова подкрепа за приема, регистрацията и разглеждането на молби за убежище, както и за връщането и преместването; призовава за насочване на повече средства към координацията с транзитните държави и държавите на произход на незаконна миграция с цел контролиране и спиране на трафика на хора и незаконното превеждане на хора през граница; изразява дълбока загриженост от продължаващата загуба на човешки животи в Средиземно море и счита, че операциите по издирване и спасяване са отговорност, която не може да бъде оставена единствено на недържавни участници; добавя, че държавите извън ЕС, които се намират по външните граници на Съюза и се сблъскват с миграционните потоци към ЕС, също ще продължат да изискват финансова подкрепа; подчертава важната роля на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) в това отношение и наскоро разширения ѝ мандат и призовава да се осигури подходящо финансиране за Frontex, за да може тя да постига резултати във всички области на отговорност, които попадат в обхвата на новия ѝ мандат; настоява, че ефективното управление на външните граници трябва да е в съответствие с правото на Съюза и международното право, като се зачитат по-специално правото на убежище и принципът на забрана за връщане, особено в контекста на неотдавнашните твърдения за възможно участие в акции по отблъскване; поради това припомня необходимостта от назначаване на служители по въпросите на основните права в съответствие с член 110 от Регламент (ЕС) 2019/1896(13), за да се допринесе за утвърждаването на основните права като част от европейското интегрирано управление на границите; подчертава, че увеличаването на бюджетните средства за Frontex трябва да бъде придружено от съответно повишаване на отчетността и прозрачността и да зависи от ангажираността на Агенцията по отношение на правото на Съюза;

28.  подчертава необходимостта от адекватно финансиране, персонал и обучение на персонала за всички агенции, работещи в областта на сигурността, правосъдието, правоприлагането, основните права, убежището и миграцията и управлението на границите, за да могат те да изпълняват нарасналите си отговорности, и обръща внимание на значението на сътрудничеството между тях, необходимостта от технологични иновации и адаптиране, както и жизненоважната им роля за засилване на сътрудничеството и координацията между държавите членки; изтъква значението на правилното прилагане и оперативното управление на широкомащабни информационни системи на ЕС в пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

29.  твърдо подкрепя увеличените усилия на ЕС за справяне с нарастващите заплахи за сигурността като тероризма, радикализацията и насилническия екстремизъм, престъпната контрабанда, трафика на хора, трафика на наркотици, киберпрестъпността и хибридните заплахи в Европа и съседните държави, и ръководените от трети държави кампании за дезинформация срещу европейските демокрации, както и за подобряване на координацията на такива програми на равнище ЕС; припомня, че неотдавнашните терористични нападения доказват, че са необходими подобрения в оперативната съвместимост на информационните системи в областта на правосъдието и вътрешните работи с цел укрепване на вътрешната сигурност на Съюза; отбелязва, че пандемията доведе до нови предизвикателства, свързани с престъпността; поради това приветства стратегията за Съюз на сигурност, представена от Комисията на 24 юли 2020 г., и призовава за адекватно финансиране на съдържащите се в нея планове за действие;

30.  припомня, че зачитането на принципите на правовата държава е съществена предпоставка за спазването на принципите на добро финансово управление, заложени в член 317 от ДФЕС; приветства влизането в сила на 1 януари 2021 г. на Регламента относно принципите на правовата държава, който определя общ режим на обвързване с условия с цел защита на бюджета на Съюза, и поема твърд ангажимент да гарантира неговото пълно, незабавно и правилно прилагане; призовава за значително укрепване на финансирането, предназначено за гарантиране на защитата на тези основни принципи; поради това подчертава значението на една добре оборудвана и разполагаща с достатъчно финансиране и персонал Европейска прокуратура за борбата с престъпленията срещу бюджета на Съюза и настоява, че тя трябва да може да предприеме последващи действия във връзка с натрупаните неприключени дела и да разполага с капацитета да разглежда и разследва всички нови дела;

31.  подчертава, че утвърждаването на европейските ценности и култури играе активна роля в подкрепа на демокрацията, недискриминацията и равенството между половете, както и за справянето с дезинформацията и фалшивите новини; изразява загриженост относно влошаването на състоянието на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права в някои държави членки и подчертава необходимостта от финансови ресурси в подкрепа на свободата на пресата, медиите и изкуството в Съюза; подчертава, че новата програма „Граждани, равенство, права и ценности“ е от стратегическо значение за укрепването на европейското гражданство и демокрацията, равенството и принципите на правовата държава в ЕС, както и за оказването на подкрепа на жертвите на насилие, основано на пола; припомня също така, че програмата за правосъдие включва конкретна цел, насочена към подкрепа и насърчаване на съдебното обучение с оглед на насърчаването на обща правна и съдебна култура и култура на принципите на правовата държава; призовава финансирането на тези програми да се изразходва равномерно в хода на МФР и настоятелно призовава за пълно изразходване на годишните средства за изтъкнатите конкретни цели; освен това приветства непрекъснатата и всеобхватна работа, която се извършва от Агенцията за основните права и която обхваща правото и практиката на държавите членки в тези области; вярва, че Конференцията за бъдещето на Европа е сред инструментите за справяне с редица предизвикателства, свързани с демокрацията и основните права, и счита, че е изключително важно всяка институция на ЕС, която участва в организирането и ръководенето на предстоящата конференция, да разполага с адекватен административен бюджет;

32.  припомня ключовия принос на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) за справяне с първопричините за миграцията и принудителното разселване, за насърчаване на устойчивото развитие, демокрацията, политическите и икономическите реформи, принципите на правовата държава и правата на човека, както и за подкрепа на изборните процеси; подчертава освен това стратегическото значение на политиката на разширяване в държавите от Западните Балкани; във връзка с това призовава за допълнително финансиране за Западните Балкани и държавите от източното и южното съседство, както и за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и за хуманитарна помощ; подчертава отговорността на ЕС да гарантира, че разполага с достатъчно ресурси за справяне с геополитическите последици от кризата с COVID-19, за гарантиране на сигурна и стабилна глобална среда и за проява на солидарност с тежко засегнатите трети държави чрез мобилизиране на инструментите на ЕС за външно финансиране, за да се помогне на тези държави да укрепят капацитета на здравните си системи, в т.ч. подобряване на достъпа им до ваксини, и за смекчаване на социално-икономическото въздействие на кризата; подчертава, че е важно да се зачита системата за разпространение на ваксини срещу COVID-19 - COVAX, за да се гарантира равен достъп до ваксини за най-уязвимите държави; освен това приветства факта, че ще бъде предоставена пряка подкрепа на съседните на ЕС държави, и по-специално на непосредствените му съседи;

33.  припомня, че е важно да се предостави на бюджета на ЕС достатъчно подробна номенклатура, която да позволява на бюджетния орган да изпълнява ефективно своята роля за вземане на решения, и по-специално на Парламента да изпълнява своите функции по отношение на упражняването на демократичен надзор и контрол по всички функции; настоява поради това, че е необходимо бюджетната номенклатура да отрази изцяло и възможно най-скоро споразумението относно Регламента за ИССРМС; приканва Комисията в този смисъл да представи проект на коригиращ бюджет на бюджета на ЕС за 2021 г. за изпълнение на споразумението, постигнато по време на преговорите по Регламента за ИССРМС, по пет отделни пакета за географски програми в Азия, по-специално Близкия изток, Южна Азия, Централна Азия, Северна и Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион, чрез създаването на съответните отделни бюджетни редове; счита, че такава хармонизация би могла и следва да се извърши преди бюджетната процедура за 2022 г.;

34.  подчертава, че е важно да се осигури подходяща финансова подкрепа от държавите членки, както и чрез Европейския фонд за отбрана, за да се въведе постепенно определяне на общата отбранителна политика на ЕС и да се увеличи сигурността и стратегическата автономност на ЕС; подчертава освен това необходимостта от подобряване на конкурентоспособността и иновациите в европейската отбранителна промишленост, които могат да допринесат за стимулирането на растежа и създаването на работни места, както и необходимостта от подобряване на способността за разполагане и оперативната ефективност чрез увеличаване на усилията за съвместно развитие на военния и на гражданския капацитет;

Специфични и междусекторни въпроси на бюджета за 2022 г.

35.  очаква в периода преди приемането на бюджета за 2022 г. да бъде приложен на практика пълният потенциал на пакета на МФР и възнамерява да следи отблизо изпълнението на всички елементи на постигнатото споразумение; припомня, че 2022 г. ще бъде първата година от прилагането на специфичните за програмите корекции съгласно член 5 от Регламента за МФР по отношение, наред с другото, на финансовите пакети на водещите програми на ЕС, които ще бъдат финансирани по новия механизъм, основан на приходи от глоби;

36.  посочва сериозното забавяне в изпълнението на програмите и фондовете на ЕС през периода 2014 – 2020 г., особено на тези със споделено управление; призовава държавите членки да ускорят изпълнението на тези програми, за да не се излага на риск навременното стартиране на новите програми на ЕС по МФР за периода 2021 – 2027 г., както и на програмите, финансирани от ИЕСВ; изразява загриженост относно риска от допълнително забавяне в изпълнението на новите програми по МФР поради необходимостта държавите членки да спазят първо изключително краткия срок за прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост;

37.  освен това изразява съжаление относно късното приемане на МФР за периода 2021 – 2027 г. и счита, че последиците от това забавяне ще се усещат през целия период на настоящата МФР; подчертава, че вследствие на това стартирането на всички водещи програми на ЕС, както и финансирането на Европейския зелен пакт и стратегията за цифровизация бяха значително забавени; поради това очаква да бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че всички нови програми на ЕС ще започнат да функционират пълноценно през 2022 г.; припомня във връзка с това съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията относно справянето с последиците от кризата с COVID-19, направено в съвместните заключения относно бюджета за 2021 г., което гласи по-конкретно, че следва да се обърне специално внимание на секторите на икономиката, които са най-силно засегнати от кризата, като туризма и МСП, както и на хората, които са най-силно засегнати от кризата;

38.  освен това очаква в бюджета за 2022 г. да бъдат вписани достатъчно бюджетни кредити за плащания, които да покрият както новите програми, така и приключването на предходните програми, особено в контекста на очакваните по-високи потребности от плащания в областта на сближаването и развитието на селските райони, и да се гарантира, че бюджетът на Съюза осигурява необходимия икономически стимул; изразява решимост да предотврати всяка бъдеща криза с плащанията, като тази в началото на предходния период на МФР, и възнамерява за тази цел да наблюдава много внимателно равнището на непогасените поети задължения (RAL); призовава Комисията да представи незабавно всеки проект на коригиращ бюджет, който се счита за необходим за увеличаване на плащанията във връзка с по-нататъшното ускоряване на програмите на ЕС;

39.  подчертава, че бюджетът на ЕС ще бъде значително увеличен от ИЕСВ през 2022 г., като най-малко 60% от общия размер на отпуснатите по него средства ще бъдат заделени по различните програми до края на посочената година; подчертава, че цялостното прилагане на ИЕСВ ще се следи отблизо от Парламента, като същевременно ще се постави специален акцент върху контрола на Механизма за възстановяване и устойчивост; въпреки това изразява загриженост относно забавеното начало на операциите по получаване и отпускане на заеми по този инструмент, тъй като новото Решение за собствените ресурси (РСР), с което се дава разрешение за тези операции, все още не е влязло в сила; поради това подчертава необходимостта от спешно ратифициране от страна на държавите членки на новото РСР, за да не се излага на риск навременното възстановяване в ущърб на бъдещите поколения;

40.  посочва правнообвързващия характер на пътната карта за въвеждането на нови собствени ресурси в хода на настоящата МФР, която е заложена в Междуинституционалното споразумение, и отново потвърждава твърдия си ангажимент към този процес; подчертава, че бюджетът на Съюза за 2022 г. ще представлява мост между първата и втората стъпка от тази пътна карта; призовава по-специално Съвета да започне да разисква незабавно, веднага след като Комисията представи законодателните предложения относно новите собствени ресурси на базата на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, цифров данък и схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), с оглед на вземането на решение до 1 юли 2022 г.; освен това очаква обсъжданията относно данъка върху финансовите сделки в рамките на засиленото сътрудничество да приключат успешно до края на 2022 г., което ще позволи на Комисията да представи предложение за нов собствен ресурс; във връзка с това посочва необходимостта от безпроблемно прилагане, така че новите собствени ресурси да покриват поне разходите, свързани с възстановяването на главницата и лихвите по ИЕСВ;

41.  подчертава освен това, че данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци оказват отрицателно въздействие върху бюджета на ЕС и националните бюджети; призовава за засилена координация в областта на данъчното облагане с цел защита на европейските и националните източници на приходи;

42.  подчертава ключовата роля на децентрализираните агенции на Съюза за предоставянето на оперативна подкрепа и експертен опит, за да се гарантира ефективното изпълнение на целите на политиката на ЕС; припомня, че агенциите трябва да разполагат с подходящ персонал и достатъчно ресурси, за да могат да изпълняват изцяло своите отговорности и да постигат възможно най-добри резултати; подчертава, че задачите на агенциите се развиват в съответствие с приоритетите на политиката, и подчертава, че новите отговорности трябва да бъдат придружени от нови ресурси;

43.  подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия за изпробването на нови политически инициативи и полагането на основите за бъдещи действия на Съюза; поради това възнамерява да предложи пакет от пилотни проекти и подготвителни действия в съответствие с политическите си приоритети; призовава Комисията да гарантира, че приетите в бюджета пилотни проекти и подготвителни действия се изпълняват изцяло, своевременно и в сътрудничество с Парламента и получават по-голяма видимост с цел да се засили максимално тяхното въздействие;

44.  призовава Комисията при изготвянето на проектобюджета за 2022 г. да вземе надлежно предвид политическите и бюджетните приоритети на Парламента, изложени в настоящата резолюция; въпреки това изразява готовност да използва оптимално съществуващата гъвкавост и други разпоредби, определени в Регламента за МФР и Финансовия регламент, за да се укрепят ключовите програми на ЕС в бюджета за 2022 г. и да се реагира адекватно на неотложните нужди, които възникват, наред с другото, във връзка със здравната криза с COVID-19 и процеса на възстановяване; в този контекст настоява за своевременното активиране на Инструмента за спешна подкрепа, както и за мобилизирането на специалните инструменти на МФР, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, с цел предоставяне на финансова подкрепа при необходимост;

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.
(2) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11.
(3) ОВ L 444 I, 22.12.2020 г.
(4) Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2020 г. относно проекта за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, приложение 2: Декларации (Приети текстове, P9_TA(2020)0357).
(5) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28.
(6) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
(7) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 23.
(8) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.
(9) ОВ L 93, 17.3.2021 г., стр. 1.
(10) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.
(11) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(12) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 18.
(13) Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).


Прилагане на директивите относно качеството на атмосферния въздух
PDF 273kWORD 79k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно прилагането на директивите относно качеството на атмосферния въздух: Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО (2020/2091(INI))
P9_TA(2021)0107A9-0037/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191 от него,

–  като взе предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа(1),

–  като взе предвид Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (Директивата за НТЕ)(3),

–  като взе предвид Решение за изпълнение на Комисията 2011/850/ЕС от 12 декември 2011 г. за формулиране на правила за прилагането на директиви 2004/107/ЕО и 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно взаимния обмен информация и докладването за качеството на атмосферния въздух (4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 17 май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички“ (COM(2018)0330),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080),

–  като взе предвид извършената от Комисията проверка за пригодност на директивите на ЕС за качеството на атмосферния въздух (2008/50/ЕО, 2004/107/ЕО) от 28 ноември 2019 г. (SWD(2019)0427),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 26 юни 2020 г. до Европейския парламент и Съвета за напредъка по прилагането на Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители (COM(2020)0266),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 януари 2021 г., озаглавен „Втори обзор на мерките за чистота на въздуха“ (COM(2021)0003),

–  като взе предвид пътната карта на Европейската комисия за оценка на въздействието от етапа на създаване за преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух,

–  като взе предвид политиката на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд, и по-специално съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г, озаглавено „По-безопасен и здравословен труд за всички – осъвременяване на законодателството и политиката на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд“ (COM(2017)0012), и Директива 2004/37/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан (COM(2020)0663),

–  като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите Към нетоксична околна среда“ (COM(2020)0667), и резолюцията на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2019 г. относно Европа, която закриля: чист въздух за всички(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(9),

–  като взе предвид прогнозното становище на Комитета на регионите от 2 юли 2020 г. относно „Бъдещето на политиката на ЕС за чист въздух в рамките на амбициите за нулево замърсяване“(10),

–  като взе предвид Специален доклад  23/2018 на Европейската сметна палата от 11 септември 2018 г., озаглавен „Замърсяване на въздуха– здравето ни все още не е достатъчно защитено“,

–  като взе предвид Доклад 09/2020 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г.“,

–  като взе предвид оценката на Службата на ЕП за парламентарни изследвания за прилагането на европейско равнище от 18 януари 2021 г., озаглавена „EU policy on air quality: implementation of selected legislation“ (Политика на ЕС в областта на качеството на въздуха: прилагане на избрани законодателни актове), и приложение I към нея, озаглавено „Mapping and assessing local policies on air quality. What air quality policy lessons could be learnt from the COVID-19 lockdown?“ (Картографиране и оценка на местните политики в областта на качеството на въздуха. Какви политически поуки за качеството на въздуха могат да бъдат извлечени от ограничителните мерки във връзка с COVID-19?),

–   като взе предвид проучването на Тематичния отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота от януари 2021 г., озаглавено „Air Pollution and COVID-19“ (Замърсяване на въздуха и COVID-19),

–  като взе предвид проучването на Тематичния отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота за комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните от 18 март 2019 г., озаглавено „Sampling points for air quality - Representativeness and comparability of measurement in accordance with Directive 2008/50/EC on ambient air quality and cleaner air for Europe“ (Пунктове за вземане на проби за качеството на въздуха – представителност и съпоставимост на измерванията в съответствие с Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа),

–  като взе предвид резолюцията на Световната здравна организация (СЗО) от 26 май 2015 г., озаглавена „Health and the environment: addressing the health impact of air pollution“ (Здраве и околна среда: преодоляване на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид становището на комисията по транспорт и туризъм,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0037/2021),

А.  като има предвид, че чистият въздух е от съществено значение за човешкото здраве и качеството на живота, както и за околната среда и е определен като глобален здравен приоритет в ЦУР;

Б.  като има предвид, че замърсяването на въздуха не се спира на границите и че е налице значителен обмен на замърсители на въздуха между държавите членки, а също и между ЕС и държави извън ЕС, както е отбелязано във Втория обзор на мерките за чистота на въздуха; като има предвид, че в много случаи вредните последици от лошото качество на въздуха са се превърнали в местен проблем за държавите членки, които не са в състояние да предприемат каквито и да било действия по отношение на източниците на емисии извън тяхната територия;

В.  като има предвид, че замърсяването на въздуха е най-големият здравен риск от факторите на околната среда в Европа(11), който засяга неравномерно регионите, социално-икономическите групи и възрастовите групи и води, според последните приблизителни оценки на ЕАОС на последиците за здравето, дължащи се на излагането на замърсяване на въздуха, до почти 400 000 случая на преждевременна смърт годишно; като има предвид, че през 2018 г. концентрациите на прахови частици 2,5 (ПЧ 2,5) са довели до около 379 000 случая на преждевременна смърт в резултат на дългосрочна експозиция в ЕС-28; като има предвид, че според приблизителните оценки излагането на концентрации на NO2 и O3 в ЕС през 2018 г. е причинило съответно около 54 000 и 19 400 случая на преждевременна смърт(12);

Г.  като има предвид, че замърсяването на въздуха е свързано с респираторни и сърдечносъдови заболявания, инсулти и рак, като последните проучвания го свързват и с неблагоприятните въздействия върху раждаемостта, бременността и новородените, както и с деменцията(13), структурните промени на мозъка при децата, болестта на Алцхаймер, системното възпаление и когнитивните увреждания(14) и смъртността, свързана с диабета(15); като има предвид, че общият брой на случаите на преждевременна смърт вследствие на замърсяването на въздуха е намалял с над 50% от 1990 г. насам(16);

Д.  като има предвид, че са налице данни, че излагането на замърсяване на въздуха би могло да засегне резултатите за здравето на хората, разболели се от COVID-19, главно поради увреждане на дихателната и имунната система и експресирането на белтъци, които позволяват на вируса да навлиза в клетките(17);

Е.  като има предвид, че според Втория обзор на Комисията на мерките за чистота на въздуха броят на случаите на преждевременна смърт вследствие на замърсяването на въздуха на година вероятно ще намалее с около 55% до 2030 г. в сравнение с 2005 г., ако държавите членки приложат всички мерки, предвидени в действащото законодателство на ЕС, уреждащо източниците на замърсяване на въздуха;

Ж.  като има предвид, че градското население е изложено в най-голяма степен на замърсяването на въздуха и че в световен мащаб само един на десет души живее в град, който е в съответствие с насоките на СЗО за качеството на въздуха(18); като има предвид, че понастоящем 75% от населението на ЕС живее в градски и крайградски райони(19);

З.  като има предвид, че 98% от градското население на ЕС е изложено на нива на озона, превишаващи посочените в насоките на СЗО; като има предвид, че 77% от населението на ЕС-28 е изложено на нива на ПЧ2,5, превишаващи посочените в насоките на СЗО(20);

И.  като има предвид, че списанието Lancet Planetary Health публикува проучване на 19 януари 2021 г. относно оценката на въздействието на замърсяването на въздуха върху смъртността в почти хиляда града в Европа(21); като има предвид, че в него се установява, че 10-те най-големи града с най-ниска смъртност поради замърсяване с NO2 и ПЧ2,5 се намират главно в Северна Европа; като има предвид, че предизвикателствата, свързани с качеството на въздуха, се различават значително на отделните места и че основният източник на проблеми варира от отоплителните системи до транспорта; като има предвид, че въпреки икономическия растеж се наблюдава обща тенденция на подобряване на качеството на въздуха в сравнение с 1990 г.;

Й.  като има предвид, че замърсяването на въздуха има значителна пазарна и непазарна цена, като например намаляване на продължителността на живота, увеличаване на медицинските разходи, намаляване на производителността на труда, влошаване на състоянието на екосистемите, и е причина за загуба на биологично разнообразие и изменение на климата; като има предвид, че цената на замърсяването на въздуха за обществото, здравето и стопанската дейност в Европа е общо между 330 и 940 милиарда евро годишно, а цената на всички мерки, които водят до подобряване на качеството на въздуха, е от 70 до 80 милиарда евро годишно(22); като има предвид, че цената на бездействието, включително вредните въздействия на замърсяването на въздуха върху здравето на гражданите, икономиката и обществото, далеч превишава цената на действията, макар и да включва различни политически мерки; като има предвид, че по прогнози на Европейската комисия пълното прилагане на съществуващото законодателство на ЕС за чист въздух би могло да доведе до 2030 г. до нетни ползи, достигащи до 42 милиарда евро годишно, по-специално благодарение на по-ниска смъртност и заболеваемост(23);

К.  като има предвид, че за периода от 1990 г. до 2018 г. в ЕС е регистрирано намаляване на емисиите на всички замърсители на въздуха; като има предвид, че най-голям спад е отчетен при серните оксиди (SOx), които са намалели с 90%, следвани от неметановите летливи органични съединения и азотните оксиди (NOx), които са намалели съответно с около 60% и 55%; като има предвид, че емисиите на фини прахови частици (ПЧ2,5) са намалели почти наполовина от 1990 г. насам, а емисиите на амоняк (NH3) с около една четвърт(24); като има предвид, че емисиите на NH3 остават на същото равнище от 2010 г. насам;

Л.  като има предвид, че според последните налични данни от 2018 г. 10 държави членки трябваше да намалят своите емисии на NH3 с до 10% за по-малко от две години, а шест и пет държави членки трябваше съответно да намалят своите емисии на ПЧ2,5 и NOx с до 30% или повече, за да спазят таваните за 2020 г., заложени в Директивата за НТЕ(25);

М.  като има предвид, че замърсяването на въздуха води до влошаване на състоянието на околната среда и има значителни отрицателни последици за природните екосистеми и биологичното разнообразие, включително еутрофикация, повишаване на киселинното съдържание и увреждане на растителността от тропосферен озон, качеството на водата и почвата и поддържаните от тях екосистемни услуги, както и за климата, и може да увреди застроената среда и културното наследство; като има предвид, че замърсителите на въздуха, които понастоящем причиняват най-голяма вреда на екосистемите, са O3, NH3 and NOX; като има предвид, че замърсяването на въздуха понастоящем е причина за излагането на еутрофикация на около две трети от площта на екосистемите в ЕС;

Н.  като има предвид, че отлагането на азотни съединения, изпускани във въздуха под формата на NOx иNH3, може да причини еутрофикация, т.е. прекомерно количество налични хранителни вещества; като има предвид, че серните и азотните съединения също водят до повишаване на киселинността; като има предвид, че както еутрофикацията, така и повишаването на киселинното съдържание могат да засегнат сухоземните и водните екосистеми и да доведат до промени в разнообразието на видовете и инвазия на нови видове; като има предвид, че повишаването на киселинното съдържание може да доведе и до повишена мобилизация на токсични метали във водата или почвите, което повишава риска от попадането им в хранителната верига;

О.  като има предвид, че високите нива на O3 увреждат клетките на растенията, като засягат способностите за възпроизводство и растеж на растенията и по този начин намаляват добивите от земеделските култури, растежа на горите и биологичното разнообразие; като има предвид, че променящите се климатични условия и увеличаването на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и на други замърсители, като например химически активния азот, изменят начина, по който растителността реагира на O3; като има предвид, че тези фактори за изменения влияят върху количеството на O3, поемано от листата, като по този начин се изменя силата на въздействието върху растежа на растенията, добивите от културите и екосистемните услуги(26);

П.  като има предвид, че токсичните метални замърсители, като например оловото (Pb), живакът (Hg) и кадмият (Cd), могат да оказват вредни въздействия не само върху хората, но и върху растенията и животните, и като има предвид, че макар и тяхната концентрация в атмосферата да е ниска, те все пак допринасят за отлагането и натрупването на токсични метали в почвите, седиментите и организмите; като има предвид, че в допълнение към токсичността си за околната среда токсичните метали и устойчивите органични съединения проявяват тенденция към биоакумулиране в животните и растенията и към биомултипликация, което означава, че концентрациите в тъканите на организмите се увеличават с нивото в хранителната верига;

Р.  като има предвид, че е налице значително намаляване на всички замърсители на въздуха в автомобилния транспорт, въпреки че превозът на пътници и товарният транспорт са се увеличили в сравнение с 1990 г.; като има предвид, че автомобилният транспорт продължава да бъде първият по значение фактор за емисиите на NOx (на които се дължат 39% от общите емисии на NOx в ЕС) и вторият по значение фактор за емисиите на индустриални сажди (26%) и олово (16%) в ЕС; като има предвид, че той е основният източник на замърсяване на въздуха в градските райони поради емисиите от превозни средства (емисии на отработени газове от автомобилното движение), както и поради износването на спирачките и гумите (емисии от автомобилното движение, различни от отработени газове); като има предвид, че дизеловите превозни средства са отговорни за около 75% от общите разходи поради замърсяването на въздуха, свързани с автомобилния транспорт, в Европа(27);

С.  като има предвид, че селското стопанство е третият най-голям източник на емисии на първични ПЧ10 в ЕС, както се подчертава от ЕАОС; като има предвид, че емисиите на NH3 от селското стопанство допринасят за периоди на висока концентрация на ПЧ, наблюдавани в цяла Европа всяка пролет, както и за краткосрочни и дългосрочни отрицателни въздействия върху здравето(28); като има предвид, че емисиите на метан от селското стопанство са важен прекурсор на тропосферния озон, който има отрицателни последици за здравето на човека;

Т.  припомня, че секторът на производство и разпределение на енергия е отговорен за повече от половината от емисиите на SOx(29) и за една пета от емисиите на Nox(30) в 33-те държави – членки на ЕАОС;

У.  като има предвид, че централите, ползващи кафяви и лигнитни въглища, допринасят значително за емисиите на живак в ЕС и че 62% от емисиите на живак от промишлеността в ЕС се произвеждат от електроцентрали, ползващи въглища(31); като има предвид, че живакът е опасен невротоксин, който уврежда нервната система дори при излагане на сравнително ниски нива;

Ф.  като има предвид, че през 2005 г. в морските води около Европа (Балтийско море, Северно море, североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море) според приблизителните изчисления емисиите на серен диоксид (SO2) от международното корабоплаване са били 1,7 милиона тона за година, емисиите на NO2 – 2,8 милиона тона и емисиите на ПЧ2,5 – 195 000 тона(32); като има предвид, че научно изследване, възложено от Комисията, заключи, че без по-нататъшни действия емисиите на NOx от морския транспорт вероятно ще се изравнят с емисиите на NOx на сушата в рамките на едно десетилетие(33);

Х.  като има предвид, че макар рамката на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха на открито да е добре структурирана, законодателството на ЕС, обхващащо качеството на въздуха на закрито, е разпокъсано; като има предвид, че може да е необходим по-всеобхватен политически подход на ЕС към замърсяването на въздуха, който да гарантира, че законодателните актове в областта на качеството на атмосферния въздух, здравословните и безопасни условия на труд, химикалите и сградите са съгласувани изцяло и се подсилват взаимно, по-специално с цел гарантиране на безопасността на работниците и на всички граждани във връзка с опасни вещества в потребителски стоки;

Ц.  като има предвид, че 13 от 18 текущи производства за установяване на нарушение срещу 18 държави членки са започнати поради емисии на ПЧ10 над пределно допустимите стойности на ЕС, 11 поради емисии на NO2 и 1 поради емисии на SO2 , а шест допълнителни производства за установяване на нарушение са открити поради неизпълнение на изискванията за мониторинг; отбелязва, че граничните стойности за PM10 и SO2 е трябвало да се постигнат, считано от 2005 г.;

Ч.  като има предвид, че за 2019 г. 17 държави членки докладват за превишаване на стандартите на ЕС за качество на въздуха по отношение на NO2, 14 държави членки докладват за превишаване на PM10, 4 докладват за превишаване на PM2,5 и 1 – за SO2;

Ш.  като има предвид, че настоящата ситуация налага да се предостави на държавите по-голяма подкрепа (технологична, логистична и финансова подкрепа и насоки), за да се подобри прилагането на действащото законодателство;

Щ.  като има предвид, че в неотдавнашно решение на местен съд беше постановено, че управата на регион Брюксел, където се намират европейските институции, има правно задължение да инсталира в срок от шест месеца системи за измерване на качеството на въздуха по най-натоварените пътища, като например „Rue de la loi“, които трябва да измерват концентрацията на NO2, едри прахови частици (ПЧ10) и фини прахови частици (ПЧ2,5);

АА.  като има предвид, че мнозинството от населението на ЕС счита, че публичните действия за насърчаване на добро качество на въздуха са недостатъчни, и като има предвид, че над 70% от населението на ЕС очаква от Съюза да предложи допълнителни мерки(34); като има предвид, че подобряването на качеството на въздуха е свързано и с промени в манталитета на обществото, които не могат лесно да бъдат постигнати чрез правни промени, а по-скоро чрез кампании за повишаване на осведомеността относно ползите от политиките за чист въздух;

Частично ефективен инструмент, който трябва да бъде подобрен

1.  признава, че трите стълба на политиката на ЕС за чист въздух са успели да постигнат тенденция на спад на емисиите и концентрациите на повечето замърсители на въздуха в Европа; подчертава, че макар и директивите на ЕС за качеството на атмосферния въздух да показаха своята ефективност при определянето на общи стандарти на ЕС за качеството на въздуха и улесняването на събирането и обмена на информация относно качеството на въздуха, те успяха само частично да намалят замърсяването на въздуха и неблагоприятните последици от него за здравето, качеството на живота и околната среда; обръща внимание на факта, че голям брой държави членки все още не спазват изцяло настоящите стандарти за качество на въздуха и не са предприели достатъчно действия за подобряване на качеството на въздуха и свеждане на превишенията до минимум, дори след започването от Комисията на производства за установяване на нарушение и след издаването на съдебни разпореждания, с които се изисква спазване на директивите за качеството на атмосферния въздух;

2.  подчертава, че в по-голямата част от европейската територия се наблюдава повишаване на заболеваемостта от няколко свързани със замърсяването на въздуха болести, като например астма, болести, причинени от невротоксини, и болести, причинени от ендокринни нарушители, което оправдава не само пълното прилагане на европейското законодателство, но и бързи и ефективни производства за установяване на нарушение от страна на Комисията в случай на неспазване на задълженията от страна на държавите членки;

3.  признава факта, че замърсяването на въздуха не се спира на границите и че е налице значителен обмен на замърсители на въздуха между държавите членки и между ЕС и държави извън ЕС, както е отбелязано във Втория обзор на мерките за чистота на въздуха; посочва, че държавите членки не са в състояние да предприемат никакви действия спрямо източници на емисии извън тяхната територия; насърчава Комисията да вземе под внимание сложното естество на замърсяването на въздуха (например образуването на вторични прахови частици и преноса на замърсяване на въздуха в световен мащаб и в рамките на ЕС), когато разработва нова политика в областта на качеството на въздуха, за да гарантира интегриран и цялостен подход;

4.  отбелязва, че директивите за качеството на атмосферния въздух се основават на стандарти за качеството на въздуха, които се използват вече между 15 и 20 години, и че някои от тях са много по-слаби от настоящите насоки на СЗО и от прогнозните референтни нива, основаващи се на прекомерния риск от рак през целия живот, както и от нивата, предложени от най-новите научни доказателства за въздействието върху човешкото здраве и околната среда; приветства ангажимента, поет в рамките на Европейския зелен пакт, за преразглеждане на стандартите за качество на въздуха и призовава Комисията да приведе изцяло в съответствие стойностите на ПЧ10, ПЧ2,5, SO2 и О3 с насоките на СЗО, както и стойностите на бензена (C6H6) и бензо(а)пирена (BaP) с референтните нива на СЗО, чрез законодателни промени в директивите за качеството на атмосферния въздух след приключването на цялостна оценка на въздействието върху здравните, екологичните, обществените и икономическите аспекти; подчертава факта, че понастоящем насоките на СЗО са в процес на преразглеждане и че публикуването им е предстоящо; посочва необходимостта да се актуализират стандартите на ЕС за качество на въздуха веднага след като новите насоки на СЗО се публикуват, както и да се включи задължение за периодичен преглед на стандартите въз основа на най-новите научни и технически доказателства, с цел привеждането им в съответствие с редовно актуализираните насоки на СЗО; призовава Комисията също така да вземе под внимание най-новите стойности на критичните натоварвания за защита на екосистемите, посочени в Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния;

5.  подчертава, че според данни, събрани от Европейската агенция за околна среда, и въпреки намаляването на емисиите на ПЧ10, по-голямата част от градското население в европейските държави, в които е осъществен мониторинг в периода от 2000 г. до 2015 г., е изложено на концентрации, които превишават годишната референтна стойност, препоръчана в насоките на СЗО; приканва Комисията да предложи законодателство, когато съществуват правни пропуски, като същевременно проучи и съпътстващите ползи за другите измерения на замърсяването, например шума; отправя искане към Комисията да проучи последиците от замърсяването на въздуха на закрито и възможните законодателни решения във връзка с всички съответни източници на замърсяване на въздуха на закрито;

6.  препоръчва преразгледаните стандарти за качество на въздуха и изискванията за мониторинг, когато е целесъобразно, въз основа на оценка на най-новите научни доказателства, да обхващат и други нерегулирани замърсители с доказано отрицателно въздействие върху здравето и околната среда в ЕС, като например ултрафини частици, промишлени сажди, живак и амоняк; подчертава амбицията на ЕС да ръководи прехода към планета в добро здраве и припомня, че за да се превърне в световен лидер, той следва да даде пример, като приеме и приложи, наред с другото, амбициозни стандарти за качество по отношение на всички замърсители на въздуха;

7.  отбелязва, че по-голямата част от производствата за установяване на нарушение, започнати до момента от Комисията, се отнасят до превишаване на пределно допустимите стойности, което показва, че пределно допустимите стойности представляват елементите на директивата относно качеството на атмосферния въздух, които са най-лесни за прилагане; призовава Комисията да предложи замяна на настоящите целеви стойности (O3, As, Cd, Ni и BaP) с пределно допустими стойности; посочва факта, че годишните стандарти позволяват пиковете в концентрациите на замърсители да остават незабелязани, особено в случая на PM2,5;

8.  призовава Комисията да изготви списък за наблюдение на веществата или съединенията, пораждащи безпокойство за здравето сред обществеността или научната общност („списък за наблюдение“), като например пластмасови микрочастици, за да се даде възможност за последващи действия във връзка с новите знания относно значението на тези нововъзникващи съединения и вещества за човешкото здраве, както и за най-подходящите подходи и методологии за мониторинг;

Измерване на замърсяването на въздуха

9.  подчертава необходимостта да се гарантира, че качеството на въздуха се измерва от държавите членки на подходящите места и при източници на емисии, за да се избегне подценяване или надценяване на замърсяването на въздуха и да се получат представителни резултати; призовава държавите членки да подобрят своите мрежи за мониторинг, да засилят познанията за нивата на замърсителите, съществуващи на тяхна територия, и да направят оценка на нивото на своята мрежа за мониторинг на качеството на въздуха с оглед на идентифицирането на хронични и епизодични ситуации на атмосферно замърсяване и предприемането на действия за тяхното разрешаване; призовава Комисията да наложи задълженията, произтичащи от директивата в това отношение, и да се увери, че пунктовете за вземане на проби са съпоставими и представителни за конкретна област, включително чрез предоставяне на незабавна подкрепа на държавите членки при създаването на комбинация от стационарни станции за мониторинг, от една страна, и моделиране, от друга, придружени по желание от пасивни пунктове за вземане на проби, за да гарантира представителни резултати и да избегне системни недостатъци, както и чрез обучение и наемане на експерти, гарантиране на по-голяма точност при инспекциите, контрола и мониторинга и създаване на платформа за обмен на добри практики; подчертава необходимостта от непрекъснато обучение на нови експерти, включително преквалификация на хора, които са работили в други области и които желаят да упражняват дейност в тази област, както и на безработни млади хора; подчертава, че фактът, че държавите членки могат да избират обектите за мониторинг, от които предават данни на ЕАОС, може също така да доведе до потенциално подценяване на концентрациите на замърсители във въздуха;

10.  отчита факта, че държавите членки са създали мрежа за мониторинг на качеството на въздуха въз основа на общи критерии, определени в директивите за качеството на атмосферния въздух, с над 4 000 станции за мониторинг и 16 000 пунктове за вземане на проби; посочва, че разпоредбите относно местоположението на обектите включват множество критерии и предлагат известна степен на гъвкавост, която може да затрудни проверката, и че това често поражда ситуации, при които мрежите за мониторинг в градовете не предоставят информация за местата, където се наблюдават най-високите концентрации на замърсители на въздуха, като така се създава риск превишаването на граничните стойности да остане незабелязано; настоятелно призовава Комисията да предостави незабавни насоки на държавите членки чрез акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Директива 2008/50/ЕО как да създават своите мрежи за мониторинг; призовава Комисията, в рамките на предложенията за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух, да направи преглед и да установи нови задължителни правила за разполагането на станции за мониторинг и пунктове за вземане на проби, като например възможността Комисията да изисква при необходимост да бъдат разположени допълнителни пунктове за мониторинг, за да се гарантира по-добро измерване на замърсяването на въздуха, или да се определи минимален брой станции за измерване по вид източник на емисии (транспорт, промишленост, селско стопанство или жилища);

11.  счита, че по-ефективната мрежа за мониторинг на качеството на въздуха трябва също така да може да измерва въздействието на основните източници на замърсяване върху стандартите за качество на въздуха в съседните селища и защитени екосистеми и да предоставя повече информация относно набора от замърсители, които се оценяват;

12.  призовава Комисията да представи мерки за насърчаване на инвестициите от страна на държавите членки с цел подобряване на мрежите за мониторинг, включително изграждането на станции за мониторинг и обучението и наемането на специалисти и анализатори, и да въведе по-строги процедури за надзор, контрол и мониторинг;

13.  предлага да се въведе комбинация от стационарни станции за мониторинг, от една страна, и моделиране, от друга, придружени по избор от пасивно вземане на проби, тъй като високата променливост на замърсителите на въздуха трудно се отчита със стационарни станции за мониторинг; подчертава, че моделирането на качеството на въздуха може да допълни вземането на проби; поради това посочва, че директивите за качеството на атмосферния въздух следва да включват по поясен начин моделирането на качеството на въздуха (с подходяща пространствена разделителна способност) в процеса на оценка на качеството на въздуха; подчертава значението на данните в реално време за качеството на въздуха; посочва, че Комисията винаги следва да взема предвид най-новите технически измервателни системи, норми и стандарти;

14.  подчертава, че въпреки че директивите за качеството на атмосферния въздух включват някои разпоредби за намаляване на емисиите на местата, където хората страдат най-много от замърсяването на въздуха или където концентрациите са най-големи, са необходими допълнителни насоки от Комисията относно разполагането на пунктовете за вземане на проби в макромащаб, за да се засили прилагането на тези специфични разпоредби; отбелязва, че групите с по-нисък социално-икономически статус са изложени в по-голяма степен на замърсяване на въздуха, тъй като е по-вероятно да живеят в близост до източници на сериозно замърсяване, както на открито, като например пътни и промишлени зони, така и на закрито, като например изгарянето на нискокачествени твърди горива за битово отопление; подчертава в тази връзка необходимостта от адекватно и по-добро отразяване на човешката експозиция на замърсяване на въздуха в законодателството на ЕС и настоятелно призовава Комисията да включи нови показатели в индексите за качество на въздуха, като например гъстотата на населението около станциите за мониторинг и пунктовете за вземане на проби, за да установи критерии за „обща експозиция на населението“ и разпоредби за представителността на пунктовете за наблюдение, както и за да сподели в тази връзка съществуващите най-добри практики, като например създаването на приоритетни области за подобряване на качеството на въздуха; подчертава обаче, че тези нови критерии следва да бъдат допълнение към, а не заместващи пределно допустимите стойности, които се доказаха като най-лесните за изпълнение стандарти до момента, и че трябва да се прилагат едни и същи стандарти за качество на въздуха в цяла Европа;

Поуките от кризата с COVID-19

15.  посочва, че пандемията от COVID-19 е пример за неразривната връзка между човешкото здраве и здравето на екосистемите; подчертава необходимостта от включване на поуките, извлечени от пандемията от COVID-19 във връзка със замърсяването на въздуха, при разработването на нови политики;

16.  отбелязва, че ограничителните мерки за контрол на разпространението на пандемията доведоха до драстично временно намаляване на трафика и промишлената дейност и последиците от това са безпрецедентно намаляване на емисиите и замърсяването на въздуха в континентален мащаб, като концентрациите на замърсители бяха доста под законоустановените пределно допустими стойности и препоръките на СЗО, като по този начин ясно показаха въздействието на човешките дейности върху околната среда; предлага да се анализират всички мерки, за да се разбере въздействието им; отбелязва със съжаление, че продължително, дългосрочно излагане на замърсяване на въздуха може да влоши въздействието на респираторните вируси като COVID-19; изразява загриженост по отношение на риска замърсяването да се върне до предходните нива или, което е по-лошо, до още по-високи нива, и предупреждава да не се отлагат или отменят местните мерки, насочени към намаляване на замърсяването на въздуха; подчертава факта, че значителното намаляване на замърсяването на въздуха в дългосрочен план би донесло значителни ползи за човешкото здраве, както и за земеделието и природните екосистеми; подчертава поради тази причина, че борбата със замърсяването на въздуха трябва да бъде в основата на плана на ЕС за възстановяване и че задължителните изисквания на ЕС за качество на въздуха и тяхното ефективно прилагане са от ключово значение за гарантиране на здравето на гражданите и подобряване на тяхната устойчивост спрямо бъдещи заплахи за здравето; настоятелно призовава държавите членки да засилят амбицията на своите политики за чист въздух, включително чрез целенасочено използване на финансиране от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост;

17.  отбелязва, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа, че намаляването на движението на моторни превозни средства и промените в моделите на мобилност са ефективен инструмент за намаляване на замърсяването на въздуха в градовете; следователно счита, че следва да се насърчават добри практики като пазаруване в близост, доброволна работа от разстояние, електронна администрация или въвеждане на стъпаловидното работно време;

Насърчаване на успешни местни политики за качеството на въздуха

18.  изтъква факта, че ясни тенденции на намаляване на замърсяването на въздуха могат да се наблюдават главно когато политиките се прилагат в комбинация, поради което последователният подход в целия ЕС при разработването и изпълнението на местните политики е от основно значение за техния успех; подчертава, че постигането на съгласуваност на политиките изисква също така сътрудничество между различните органи, и призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат тясно с националните, регионалните и местните органи в това отношение; призовава държавите членки да разработят последователни и дългосрочни стратегии за по-чист въздух; призовава Комисията да установи нови правни разпоредби в директивите за качеството на атмосферния въздух, за да предотврати възможността местните политики и мерки, които са доказали своята ефективност за подобряване на качеството на въздуха, да бъдат отменени без задълбочен анализ или оценка;

19.  приветства проверката на Комисията за пригодност на директивите за качеството на атмосферния въздух, публикувана през 2019 г.; призовава Комисията да проучи начини за бързо и по-ефективно сътрудничество с националните, регионалните и местните органи, за да се насърчи спазването на законодателството в областта на качеството на въздуха, включително чрез финансиране от ЕС; призовава Комисията да предостави техническа помощ и експертен опит на националните, регионалните и местните органи, които срещат трудности при прилагането и изпълнението на законодателството в областта на качеството на въздуха;

20.  насърчава държавите членки и местните и регионалните органи да разработят и приложат стратегически и основани на факти планове за устойчива градска мобилност, целящи координирано планиране на политики, стимули и субсидии, насочени към различните сектори и видове транспорт, както и инвестиции в устойчив и достъпен обществен транспорт, мерки за обновяване на наличния автомобилен парк, инвестиции в технологии, свързани с чисти видове транспорт и с мобилността като услуга, както и за инфраструктура за активна и споделена мобилност с нулеви емисии, зони с ниски емисии, схеми за зареждане на превозни средства и свързани с търсенето мерки за повишаване на осведомеността на обществеността и ускоряване на комуникационните дейности, свързани с ролята на ЕС в борбата със замърсяването на въздуха;

21.  подчертава, че е необходимо градовете да бъдат по-здравословни и да се постигне значително намаляване на нивата на замърсяване на въздуха; призовава местните органи да разработят устойчиви градоустройствени планове, включващи мерки като създаването на зелени площи, пешеходни и свободни от автомобили райони в градските центрове, както и насърчаване на ходенето пеша и колоезденето, използването на достъпен обществен транспорт, на решения за споделена и устойчива мобилност, като същевременно се гарантира съвместното съществуване с моторизирания транспорт; подчертава, че широките и добре поддържани настилки и велосипедни алеи, по които движението е безпрепятствено, с акцент върху централните улици за пътуване до работното място и интегрирани в съществуващите пътни мрежи, като същевременно са надеждно отделени от автомобилните ленти, могат да стимулират активното пътуване като колоезденето и ходенето пеша; настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи да приемат съответно амбициозни политики и мерки; счита, че градовете, където се прилага принципът за „15-те минути“, т.е. домовете, работните места, обществените услуги и магазините са достъпни в рамките на 15 минути пеша или с обществен транспорт, следва да формират основата на дългосрочното градско планиране; настоятелно призовава Комисията да учреди годишна награда за градовете или регионите, които са предприели най-добрите мерки с видими последици и конкретни резултати за намаляване на замърсяването на въздуха, за да насърчи местните и националните органи да бъдат по-активни и ефикасни и да популяризира тези мерки на европейско равнище;

22.  посочва, че в неотдавнашната стратегия на Комисията за устойчива и интелигентна мобилност се призовава за увеличаване на дела на колективния транспорт, ходенето пеша и колоезденето, както и за автоматизирана, свързана и мултимодална мобилност, с цел значително намаляване на замърсяването и задръстванията от транспорта, особено в градовете, и подобряване на здравето и благосъстоянието на гражданите;

23.  призовава за подходящи инвестиции в широкообхватна велосипедна инфраструктура, особено в градските райони, за да се гарантира безопасността на всички уязвими участници в пътното движение и да се увеличи привлекателността на колоезденето като ефективно и здравословно средство за пътуване до работното място; подчертава, че е важно да се осигури безпроблемната интермодалност между железопътния транспорт и колоезденето, за да се предложи устойчиво пътуване до работното място между селските и градските райони; за тази цел насърчава разширяването на мрежата EuroVelo;

24.  посочва, че услугите за обществен транспорт, особено в селските райони, често са незадоволителни, нередовни и скъпи;

Въздействието на политиките на ЕС върху качеството на въздуха

25.  приветства обявяването на плана за действие на Комисията за нулево замърсяване; припомня тясната връзка между опазването на природата и качеството на въздуха и подчертава, че замърсяването на въздуха е тежест, която изисква цялостен подход, тъй като оказва отрицателно въздействие върху екосистемите на почвата и на водите чрез еутрофикация и повишаване на киселинността; предупреждава, че всички нови мерки ще бъдат безполезни, ако на качеството на въздуха не се даде необходимият приоритет и то не бъде включено във всички политики на ЕС в съответствие с най-новите научни данни и законодателството на ЕС относно източниците на емисии, като например в областта на климата, енергетиката, транспорта, промишлеността, селското стопанство и управлението на отпадъците, като същевременно се гарантира, че няма противоречия и са налице по-добри полезни взаимодействия между политическите области; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат по-тясно във всички области и на всички равнища и да обмислят всички технически решения за намаляване на емисиите по технологично неутрален начин, за да се помогне на местните органи да поемат по амбициозен, но труден път към нулеви емисии и постигане на по-чист въздух;

26.  посочва нарастващата връзка между замърсяването на въздуха и изменението на климата, както се вижда от нарастващите концентрации на озон, предизвикани от повишаване на температурите и по-често повтарящи се топлинни вълни; счита, че цялостният подход за борба със замърсяването на въздуха е съвместим с анализ за всеки отделен случай на специфичните характеристики на всеки замърсител, например за озон, безцветен газ с остра миризма, който не е основен замърсител и за предотвратяването на който са необходими мерки за намаляване на прекурсорите (NOx и летливите органични съединения (ЛОС)) в дългосрочен план;

27.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да оценят ефективността на цялото законодателство в областта на емисиите и да го укрепят, като същевременно гарантират ефективното му прилагане; подчертава, че намаляването на емисиите при източника е единственият ефективен начин за гарантиране на чист въздух; предупреждава, че повечето държави членки няма да изпълнят своите задължения за намаляване на емисиите за 2020 г. и 2030 г. съгласно директивата за НТЕ; подчертава необходимостта от строги мерки за намаляване на емисиите във всички сектори, в частност при автомобилния и морския транспорт, въздухоплаването, промишлените инсталации, сградния фонд, селското стопанство и производството на енергия; подчертава необходимостта от включване в търговската политика на ЕС на неговите стандарти за качеството на въздуха и емисиите, за да се предотврати прехвърлянето на емисии извън ЕС, което допълнително би засилило въздействието на трансграничното замърсяване на въздуха върху качеството на въздуха в ЕС; препоръчва да се предвиди подходяща финансова подкрепа от съществуващите фондове на ЕС за целите в областта на чистия въздух, за да се подпомогнат държавите членки в техните действия;

28.  призовава Комисията бързо да започне производства за установяване на нарушение, така че задълженията за намаляване на емисиите съгласно Директивата за НТЕ да бъдат изпълнени принудително; подчертава, че мерките на ЕС за намаляване на емисиите между секторите трябва да очертаят ясно пътя към нулеви емисии и нулево замърсяване от тези сектори; призовава за съгласуван подход на политиките при регулирането на емисиите на парникови газове и емисиите от замърсители;

29.  изразява съжаление относно механизма за гъвкавост, предложен за раздел 5 от Директивата за НТЕ в доклада на Комисията, озаглавен „Втори обзор на мерките за чистота на въздуха“; подчертава, че през 2018 г. 11 държави членки са поискали корекции на своите национални пределно допустими стойности за емисиите; призовава Комисията да ограничи до стриктния минимум използването на корекции на инвентаризацията на емисиите и да разгледа дали държавите членки са предприели действия за компенсиране на евентуални непредвидени емисии от определени сектори, преди да подадат заявление за корекция на инвентаризациите на емисиите;

30.  подчертава, че емисиите на метан не са регулирани от законодателството на ЕС в областта на замърсяването на въздуха и не са специално уредени в рамките на политиката на ЕС в областта на климата; приветства наскоро публикуваната стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан и насърчава Комисията да предприеме ефективни мерки по отношение на необходимостта от минимизиране на емисиите на метан, най-вече от селското стопанство и отпадъците;

31.  отбелязва със загриженост, че докато при емисиите на повечето замърсители на въздуха продължава да се наблюдава тенденция към намаляване в целия Европейски съюз, емисиите на амоняк (NH3), по-специално от селскостопанския сектор, продължават да нарастват, което представлява предизвикателство за държавите – членки на ЕС, за спазване на ограниченията на ЕС за замърсяване на въздуха; подчертава, че в градските райони около 50% от въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето се дължи на емисиите на амоняк, тъй като амонякът е ключов прекурсор на праховите частици; призовава държавите членки да използват своите национални стратегически планове в областта на общата селскостопанска политика (ОСП) като възможност за борба със замърсяването на въздуха от селскостопанския сектор; приканва Комисията и държавите членки да проучат също така варианти за намаляване на тези емисии в рамките на Директивата относно емисиите от промишлеността(35) (ДЕП);

32.  посочва, че Европейският зелен пакт има за цел да намали въздействието на ЕС върху околната среда и че с оглед на важният принос на промишлеността към общия натиск върху околната среда ЕС трябва да допринесе по подходящ начин за постигането на тази обща цел; изразява загриженост във връзка с практиката на изграждане на нови промишлени инсталации с капацитет малко под праговете на ДЕП, за да може тези инсталации да останат целенасочено извън обхвата на директивата; в тази връзка приветства обявеното преразглеждане на ДЕП с цел по-добро справяне със замърсяването от големи промишлени инсталации, насърчаване на промишлената дейност с най-малко отрицателно въздействие върху околната среда и за привеждането им в пълно съответствие с политиките на ЕС в областта на околната среда, климата, енергията и кръговата икономика; призовава Комисията да въведе задължение за държавите членки да предоставят на обществеността информация относно спазването и разрешителните;

33.  в тази връзка счита, че би било от полза в ДЕП да се включат други сектори, да се ограничат до минимум дерогациите от директивата, да се преразгледат настоящите най-добри налични техники (НДНТ), да се възприеме последователен, ориентиран към резултатите подход за насърчаване на промишлената дейност с най-малко отрицателно въздействие върху околната среда и да се интегрират разпоредби, които стимулират напредъка, в рамките на разрешителния етап или в процеса на определянето на референтните документи за най-добри налични техники;

34.  насърчава местните органи да прилагат, включително като част от своите планове за качество на въздуха, информационни кампании и схеми за стимулиране на санирането на сгради и подмяната на стари, неефективни и замърсяващи системи за отопление и охлаждане на жилища, които са отговорни за голяма част от замърсяването на въздуха с опасни за здравето вещества; счита, че централното отопление, основано на устойчиви решения, може да бъде добра алтернатива на разпръснатите и силно неефективни индивидуални източници на отопление;

35.  отбелязва, че производството на електроенергия, използващо твърди горива, ще бъде основният източник на емисии на живак във въздуха в Европа в обозримо бъдеще; приветства в това отношение ангажиментите, поети от най-малко десет държави – членки на ЕС, за постепенно извеждане на въглищата от употреба; призовава другите държави членки постепенно да изведат от употреба най-късно до 2030 г. въглищата като източник на енергия;

36.  посочва, че макар и свързаните с транспорта емисии на повечето замърсители да са намалели значително през последните десетилетия, в ЕС продължават да съществуват постоянни горещи точки, където равнищата на замърсяване на въздуха са твърде високи, по-специално в градските райони, където все още почти едно от всеки шест лица е изложено на концентрации на замърсяване на въздуха, превишаващи стандартите на ЕС за качество на въздуха, що се отнася до някои замърсители; подчертава, че прекомерните равнища на замърсяване на въздуха от транспорта представляват особен риск за здравето на хората, живеещи в градски райони и в близост до транспортни възли;

37.  припомня, че автомобилният транспорт е основният източник на азотни оксиди (NOx) в Европа; призовава Комисията да разработи строги стандарти на ЕС за замърсяването на въздуха от емисиите на автомобилите (бъдещи стандарти Евро 7 за лекотоварни автомобили и Евро VII за тежкотоварни автомобили) по технологично неутрален начин, който не прави разлика между горивата; подчертава, че новите процедури за изпитване на превозните средства следва да бъдат преразгледани, за да се разшири обхватът на измерваните замърсители, да се увеличи тяхната точност и ефективност и да се премахнат правните пропуски, като по този начин се гарантира, че стандартите за емисии наистина се спазват при реални условия на движение;

38.  подчертава, че е от решаващо значение да се стимулира пазарът на превозни средства с нулеви и ниски емисии и да се отправят препоръки към държавите членки, за да бъдат насърчени да прилагат широк набор от стимули за превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се гарантира, че тези стимули са насочени към превозни средства с най-ниски емисии в реални условия; подчертава, че наличността и достъпността на инфраструктурата за зареждане, включително в частни и обществени сгради в съответствие с Директивата относно енергийните характеристики на сградите(36) (ДЕХС), и конкурентоспособността на превозните средства с нулеви и ниски емисии са от съществено значение за по-широко приемане от страна на потребителите;

39.  счита, че за да се подобри качеството на въздуха в горещитe точки, е от ключово значение да се премине към по-устойчива и по-малко замърсяваща транспортна система и да се разработи инфраструктура за мобилност, целяща намаляване на задръстванията, по-специално в градските райони, като същевременно се използват всички налични средства по възможно най-ефективен начин и се вземат предвид най-новите научни данни и технологични иновации; призовава Комисията да подпомага държавите членки при извършването на редовни проверки на качеството на тяхната транспортна инфраструктура, за да се определят областите, нуждаещи се от намаляване на натоварването и оптимизация, както и да се вземат подходящи мерки в тези области, включително чрез използване на наличното финансиране от ЕС и по-добро насочване на основните механизми за финансиране, например Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, с цел да се превърне качеството на въздуха в приоритет сам по себе си;

40.  отново подчертава, че е важно да се осъществи съществен преход от автомобилния транспорт към по-малко замърсяващи видове транспорт, например комбиниран транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища и железопътен транспорт, в частност като се използва фактът, че 2021 г. е обявена за европейска година на железопътния транспорт; във връзка с това подчертава, че е необходимо спешно да се подобри и модернизира железопътната инфраструктура, като изцяло се приложи Европейската система за управление на железопътното движение, премахнат се съществуващите пречки и се доизградят липсващите връзки, по-специално в рамките на трансевропейската транспортна мрежа; също така подчертава необходимостта допълнително да се улеснява и насърчава интер- и мултимодалността; счита, че за „последната миля“ и средните разстояния този подход следва да бъде съчетан с необходимостта от повишаване на ефективността и устойчивостта на автомобилния транспорт;

41.  подчертава, че най-ефективният начин за намаляване на замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт е да се насърчи преминаването от конвенционални горива към по-чисти алтернативни горива, както е описано в Директива 2014/94/ЕС(37) за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива; счита, че предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕС) 2019/631(38) за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства би ускорило навлизането на превозни средства с нулеви и ниски емисии;

42.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че стандартите за емисии в настоящото законодателство се прилагат по-добре, както и да повишат осведомеността относно възможностите за привеждане на употребяваните автомобили в съответствие с екологичните стандарти, например чрез модернизиране;

43.  подчертава, че комбинираният транспорт на стоки допринася за намаляване на емисиите от транспорта, като насърчава преминаване от автомобилен товарен транспорт към видове транспорт с по-ниски емисии, в това число речни коридори с нулеви емисии;

44.  посочва, че е необходимо да се вземат предвид структурните ограничения, които могат да засегнат въвеждането на алтернативни видове транспорт в най-отдалечените региони и островите; призовава Комисията и правителствата на най-отдалечените региони да предвидят план за действие, насочен към предоставяне на стимули и специфично финансиране за транспорта в тези региони;

45.  подчертава, че замърсяването на въздуха от морския транспорт е причина за над 50 000 смъртни случая годишно в ЕС и че следователно трябва да бъде допълнително намалено(39); подчертава, че е необходимо ЕС да приеме подходящи и ефективни мерки за регулиране на морския транспорт; обръща внимание на факта, че пристанищните градове, изправени пред допълнително замърсяване от корабоплаването, крановете, круизите и различните транспортни средства, трябва да разгледат тези аспекти, за да подобрят качеството на въздуха си; отбелязва със загриженост, че вредното въздействие на корабите върху качеството на въздуха продължава да се увеличава с разрастването на сектора; призовава Комисията спешно да изпълни своя ангажимент за регулиране на достъпа на най-замърсяващите кораби до пристанищата и да задължи акостиралите кораби да използват наличната инфраструктура за презареждане с електроенергия и гориво, като например наземно електроснабдяване с цел намаляване на емисиите на замърсители, като по този начин се защитават крайбрежните райони и тяхното население; призовава Комисията и държавите членки да въведат „стандарт за престой на котвена стоянка с нулеви емисии“ във всички европейски пристанища;

46.  подчертава, че зоните за контрол на емисиите са съществен инструмент за ограничаване на замърсяването на въздуха от корабоплаването и допринасят за справяне с изменението на климата, като намаляват неблагоприятното въздействие върху здравето на човека и морското биологично разнообразие; поради това призовава за разширяването на зоните за контрол на емисиите, така че да обхванат всички морета в ЕС; призовава държавите членки да контролират стриктно зоните за контрол на емисиите в своите териториални води;

47.  подчертава въздействието на въздухоплаването върху замърсяването на въздуха и съответните отрицателни последици за здравето; във връзка с това припомня, че снабдяването с електроенергия на неподвижни самолети на летищата може да подобри качеството на въздуха, и поради това настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че техните национални рамки за политиката отчитат необходимостта от инсталиране на захранване с електроенергия на летищата в съответствие с Директива 2014/94/ЕС;

Планове за качеството на въздуха

48.  отбелязва, че плановете за качество на въздуха, които са ключово изискване на директивите за качеството на атмосферния въздух в случаите, когато държавите членки не спазват стандартите за качество на въздуха, често са неефективни по отношение на постигането на очакваните от тях резултати; призовава Комисията да установи възможно най-скоро чрез акт за изпълнение в съответствие с член 28 от Директива 2008/50/ЕО набор от минимални изисквания и най-добри практики както за изготвянето, така и за изпълнението на плановете за качество на въздуха, за да се гарантира, че плановете за качество на въздуха определят обвързани със срокове действия, които са съизмерими с проблема със замърсяването, с който трябва да се справят; призовава Комисията да гарантира, че е налице достатъчно финансиране за изпълнение на планираните действия и че са включени надеждни изчисления за намаляване на замърсяването, за да се измери изпълнението; счита, че настоящото продължително изготвяне на плановете за качество на въздуха излага на риск тяхната ефективност и че плановете за качество на въздуха следва да бъдат по-целенасочени и да поставят акцент върху краткосрочните и средносрочните мерки, които са ориентирани към постигането на резултати и противодействат на емисиите от установени основни източници на замърсяване; посочва, че мерки, които са по-хармонизирани и съпоставими и са предприети във всички държави членки, биха повишили тяхната ефективност и общото им приемане; подчертава важната роля на общинските и местните органи в изготвянето и прилагането на плановете за качество на въздуха предвид местния характер на движещите сили за замърсяването на въздуха и последиците от него;

49.  отбелязва, че държавите членки изготвят публични годишни доклади за всички замърсители, които попадат в обхвата на Директива 2008/50/ЕО за качеството на атмосферния въздух, и докладват ежегодно на Комисията съгласно член 27 от директивата; изразява съжаление обаче, че Директивата за качеството на атмосферния въздух нито изисква от държавите членки да докладват на Комисията относно изпълнението на плановете за качество на атмосферния въздух, нито да ги актуализират, когато се приемат нови мерки или когато напредъкът е недостатъчен; посочва освен това, че Комисията не анализира и не предоставя обратна информация относно представените планове за качество на въздуха и съдържащите се в тях мерки; отбелязва, че подходящата и критична обратна информация относно представените планове за качество на въздуха би могла да помогне на държавите членки да изготвят по-добри планове за качество на въздуха с по-ефективни мерки и би могла да предотврати несъответствие със стандартите за качество на въздуха; призовава Комисията да установи по-прозрачна и адаптивна система за обмен на информация и задължението за ежегодно докладване за изпълнението на плановете за качество на въздуха, както и процедура за оценка на представените планове за качество на въздуха, за да се гарантира, че мерките на държавите членки за подобряване на качеството на въздуха са бързи и ефективни;

50.  подчертава колко е важно наличието на достатъчно експертен опит и ресурси на местно и регионално равнище за разработването на планове за качеството на въздуха и за избора, изпълнението и оценката на мерките за подобряване на качеството на въздуха; във връзка с това подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно наличните финансови средства, техническите ресурси и гъвкавите начини, които могат да бъдат съобразени с местните и регионалните реалности;

Прилагане на директивите за качеството на атмосферния въздух

51.  предупреждава, че към февруари 2021 г. има 31 неприключени производства за установяване на нарушение срещу 20 държави членки във връзка с прилагането на директивите за качеството на атмосферния въздух; признава, че някои от тези производства за установяване на нарушение са в ход от 2009 г. насам и че въпреки текущите производства за установяване на неизпълнение на задължения продължават да се наблюдават превишения на концентрацията на замърсяване в държавите членки; счита, че постоянното и системно превишаване на стандартите за качество на въздуха от страна на държавите членки показва липсата на ангажираност на държавите членки за приемането на по-ефективни мерки за опазване на здравето на техните граждани и на околната среда, както и неефективността на настоящата процедура за правоприлагане; настоятелно призовава Комисията да преразгледа настоящата процедура за прилагане на директивите за качеството на атмосферния въздух;

52.  изразява загриженост относно неприлагането на Директивата за НТЕ; предупреждава, че от 2010 г. насам не са започвани никакви производства за установяване на нарушение във връзка с емисии над горните граници, установени от директивата за НТЕ, въпреки че три държави членки никога не са докладвали емисии на амоняк (NH3) под съответните им горни граници;

53.  призовава Комисията да предприеме правни действия веднага след като ѝ стане известно, че законодателството на ЕС в областта на качеството на въздуха не се прилага, и да предприеме бързо последващи действия за сезиране на Съда и за налагане на санкции при установяване на нарушения; призовава Комисията да изготвя редовно ясни и всеобхватни прегледи на започнатите производства за установяване на нарушение и да публикува незабавно разменените съобщения с държавите членки, които не изпълняват изискванията; призовава Комисията да предостави необходимите ресурси, за да се гарантират бързи последващи действия при неизпълнение на изискванията от страна на държавите членки;

54.  освен това припомня, че в Специален доклад № 23/2018 на Европейската сметна палата относно замърсяването на въздуха се посочва също големият брой производства за установяване на нарушение във връзка с пределно допустимите стойности относно качеството на въздуха и доказателства за широко разпространени пропуски в прилагането на законодателството в областта на качеството на въздуха в целия Съюз; отбелязва, че тези пропуски в прилагането се увеличават във времето, не на последно място поради повтарящите се продължителни срокове на различните етапи на производствата за установяване на неизпълнение на задължения – обикновено между шест и осем години; счита, че двегодишният период за Комисията да издаде нотификация относно превишаване на пределно допустимите стойности е твърде дълъг, за да се гарантира своевременно прилагане;

55.  призовава държавите членки да подобрят прилагането на действащото законодателство в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз;

По-добро информиране на обществеността, повишаване на обществената осведоменост и участие

56.  счита, че обществената информираност и осведоменост играят решаваща роля за справяне със замърсяването на въздуха и за улесняване на прякото участие на гражданите в мерките за подобряване на качеството на въздуха; обръща внимание на факта, че държавите членки, регионите и градовете определят индексите за качеството на въздуха по различен начин и че понастоящем за някои замърсители липсват информационни прагове и прагове за отправяне на предупреждение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат стандартизирана система за класифициране относно качеството на въздуха, приложима в целия ЕС; призовава Комисията, държавите членки и съответните регионални и местни органи да стартират програми за улесняване на инвестициите, които подобряват качеството на въздуха;

57.  подчертава, че предоставената от държавите членки информация относно възможното въздействие на замърсяването на въздуха върху човешкото здраве е оскъдна, неясна и не е лесно достъпна за обществеността; отбелязва обаче, че са налице положителни тенденции в практическото изпълнение на задълженията на държавите членки съгласно директивите за качеството на атмосферния въздух по отношение на информирането на обществеността относно положението с качеството на въздуха; призовава за по-нататъшно хармонизиране на информацията за качеството на въздуха, която е на разположение на обществеността във всички географски мащаби в държавите членки и регионите, като същевременно се гарантира лесен достъп до точна информация за качеството на въздуха в реално време; призовава Комисията, държавите членки и засегнатите регионални и местни органи да стартират кампании за предоставяне на актуална информация на обществеността и повишаване на осведомеността на обществеността по теми като различните видове замърсители на въздуха и тяхното въздействие върху човешкото здраве или съществуващите нива на замърсяване на въздуха на територията, включително информация, насочена към уязвимите групи, както и да публикуват класации за най-голям и най-малък напредък, постигнат от зоните за качество на въздуха; счита, че кампаниите за повишаване на осведомеността относно разрушителните последици от замърсяването на въздуха, заедно със съответните източници на замърсяване и/или инсталирането на екрани за качеството на въздуха, биха могли също така да повишат обществената осведоменост и информираност и да предизвикат промяна в поведението и моделите, които могат да допринесат за качеството на въздуха;

58.  призовава Комисията и държавите членки да използват и популяризират инструменти за насърчаване на участието на обществеността в прилагането на директивите за качеството на атмосферния въздух, като например разработване от държавите членки на онлайн инструмент или/и приложение, които информират гражданите относно качеството на въздуха и неговото въздействие върху здравето на човека, дават им възможност да поискат станции за мониторинг на въздуха или пунктове за вземане на проби, да докладват за нарушения във връзка с качеството на въздуха или да предоставят обратна връзка до Комисията по въпроси, свързани с действия на държавите членки в областта на качеството на въздуха;

59.  подчертава факта, че организациите на гражданското общество, активистите в областта на околната среда и разследващите журналисти играят, поради своята близост и пряк достъп до данните на място, решаваща роля за популяризиране и контрол на прилагането на законодателството в областта на качеството на атмосферния въздух и поради това следва да участват пълноценно в процедурите на консултации;

60.  настоятелно призовава Комисията да актуализира директивите за качеството на атмосферния въздух, за да включи изрични разпоредби, които да гарантират правото на гражданите на правосъдие в съответствие с Конвенцията от Орхус, и призовава Съвета да улесни нейното прилагане, което е от особено значение в случаите, в които Съветът действа в рамките на своя законодателен капацитет;

Други предложения

61.  призовава Комисията да обмисли регулирането на качеството на въздуха в помещенията независимо или като част от законодателството за устойчивост на сградите, като обхване качеството на въздуха в затворени помещения поне в публични и търговски недвижими имоти;

62.  счита, че е от съществено значение да се извърши общ анализ на резултатите, получени от мрежата за наблюдение, и да се изготвят годишни доклади, които, като част от публичното пространство, включват анализи и оценки на пространствени и времеви данни и оценки на въздействието върху качеството на живота и екосистемите, придружени от препоръки относно действия за справяне с всяко отчетено хронично или епизодично замърсяване на въздуха;

63.  счита, че държавите членки следва да се стремят да гарантират, че примерът на градовете с добри практики в тази област е последван от други градове като цяло чрез изготвяне и изпълнение на планове за действие при извънредни ситуации и аварийни планове, които да бъдат задействани възможно най-бързо при прогнозирани или действително налични високи концентрации на замърсяващи газове и частици, които застрашават общественото здраве;

64.  подчертава необходимостта от подобряване на условията на труд на транспортните работници, като се защитават по-добре онези работници, които ежедневно са изложени на високи нива на замърсяване на въздуха и токсични изпарения, както и като се инвестира в тяхната преквалификация, повишаване на квалификацията и обучение;

65.  подчертава, че иновациите и научните изследвания в областта на технологиите с ниски емисии и на технологиите за намаляване на емисиите ще помогнат да се намалят емисиите във всички сектори; настоятелно призовава Комисията да зачита принципа на технологична неутралност; подчертава необходимостта от новаторски решения, като например системи за филтриране в превозните средства и по улиците, обновяване на автомобилния парк и подобни инициативи;

66.  насърчава Комисията и държавите членки да гарантират, че политиките в областта на качеството на въздуха осигуряват иновации и конкурентоспособност в свързаните сектори и същевременно се стремят да осъществят амбициите за нулево замърсяване;

67.  призовава Комисията и държавите членки да продължават да подкрепят форумите и да насърчават консултациите с други държави като част от усилията да намерят ефективни решения и да улеснят прилагането на европейските, националните и местните политики, като се стремят да постигнат приемливи стандарти за качество на въздуха;

o
o   o

68.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1.
(2) OВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3.
(3) ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1.
(4) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 86.
(5) OВ L 158, 30.4.2004 г., стp.50.
(6) OВ L 334, 17.12.2010 г., стp. 17.
(7) Приети текстове, P9_TA(2020)0201.
(8) OВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 23.
(9) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(10) OВ C 324, 1.10.2020 г., стp. 35.
(11) Световна здравна организация, Ambient Air Pollution: A global evaluation of exposure and burden of disease (Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяванията), Световна здравна организация, Женева, 2016 г.
(12) Доклад на ЕАОС 09/2020 от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Air Quality in Europe – 2020 report“ (Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г.),
(13) Chen, H. et al., „Living near major roads and the incidence of dementia, Parkinson’s disease, and multiple sclerosis: a population based cohort study 389“ (Живот в близост до големи пътища и заболеваемостта от деменция, болест на Паркинсон и множествена склероза: популационно кохортно проучване 389), The Lancet, Том 389, № 10070, Elsevier Ltd., 2017 г., стр. 718 – 726.
(14) Guxens, M. et al., „Air Pollution Exposure During Fetal Life, Brain Morphology, and Cognitive Function in School-Age Children“ (Излагане на замърсяване на въздуха по време на живота на зародиша, морфология на мозъка и когнитивни функции при децата в училищна възраст), Biological Psychiatry, Том 84, № 4, Elsevier Inc., 2018 г., стр. 295 – 303.
(15) Lim, C. C. et al., „Association between long-term exposure to ambient air pollution and diabetes mortality in the US“ (Връзка между дълготрайното излагане на замърсяване на атмосферния въздух и смъртността, причинена от диабет, в САЩ), US Environmental Research, Том 165, Elsevier Inc., 2018 г., стр. 330 – 336.
(16) ЕАОС, Air pollution: how it affects our health (Замърсяване на въздуха: как то засяга нашето здраве),ЕАОС, Копенхаген, 2020 г., https://www.eea.europa.eu/themes/air/health-impacts-of-air-pollution
(17) Проучване на Тематичния отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота на Европейския парламент от януари 2021 г., озаглавено „ Air pollution and COVID-19. Including elements of air pollution in rural areas, indoor air pollution, vulnerability and resilience aspects of our society against respiratory disease, social inequality stemming from air pollution“ (Замърсяване на въздуха и COVID-19. Включване на елементите на замърсяването на въздуха в селските райони, замърсяването на въздуха в затворени помещения, аспектите на уязвимостта и издръжливостта на нашето общество срещу респираторните заболявания, социалното неравенство, произтичащо от замърсяването на въздуха).
(18) Световна здравна организация, Ambient Air Pollution: A global evaluation of exposure and burden of disease (Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяванията), Световна здравна организация, Женева, 2016 г.
(19) Статистически сборник на Евростат от 7 септември 2016 г., озаглавен „Urban Europe – Statistics on cities, towns and suburbs“ (Градската Европа – статистически данни за градовете и предградията).
(20) Доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) 09/2020 от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Air Quality in Europe – 2020 report“ (Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г.),
(21) Khomenko, S. et al., „Premature mortality due to air pollution in European cities: a health impact assessment“ (Преждевременна смъртност поради замърсяването на въздуха в европейските градове: оценка на въздействието върху здравето), The Lancet Planetary Health, Elsevier Inc., 2021 г.
(22) Оценка на Службата на ЕП за парламентарни изследвания за прилагането на европейско равнище от 18 януари 2021 г., озаглавена „EU policy on air quality: implementation of selected legislation“ (Политика на ЕС в областта на качеството на въздуха: прилагане на избрано законодателство), стр.26.
(23) Amann, M. et al., Support to the development of the Second Clean Air Outlook – Specific Contract 6 under Framework Contract ENV.C.3/FRA/2017/0012 (Final Report)(Подкрепа за разработването на Втория обзор на мерките за чистота на въздуха – Специфичен договор 6 съгласно рамковия договор ENV.C.3/FRA/2017/0012 (Окончателен доклад)), Европейска комисия, Брюксел, 2020 г..
(24) Евростат, Air pollution statistics – emission inventories (Статистики за замърсяването на въздуха – инвентаризации на емисиите), Евростат, Люксембург, 2020 г., www.ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Air_pollution_statistics_-_emission_inventories&oldid=403107
(25) COM(2021)0003.
(26) Регионален офис на СЗО за Европа в Копенхаген, „Air Quality Guidelines for Europe“ (Насоки за качеството на въздуха в Европа), European Series, Том 2, Световна здравна организация, Женева, 2000 г.
(27) Доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) 09/2020 от 23 ноември 2020 г., озаглавен „Air Quality in Europe – 2020 report“ (Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г.),
(28) Оценка на ЕАОС на показателите от 23 февруари 2018 г., озаглавена „Emissions of primary PM2.5 and PM10 particulate matter“ (Емисии на първични прахови частици ПЧ2,5 и ПЧ10)
(29) Визуализация на данните на ЕАОС от 18 юни 2015 г., озаглавена „Sector share of sulphur oxides emissions“ (Секторен дял на емисиите на серни оксиди): https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/daviz/sector-share-of-sulphur-oxides-emissions#tab-chart_1
(30) Визуализация на данните на ЕАОС от 18 юни 2015 г., озаглавена „Sector share of nitrogen oxides emissions“ (Секторен дял на емисиите на азотни оксиди): https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/daviz/sector-share-of-nitrogen-oxides-emissions#tab-chart_1
(31) Доклад на ЕАОС от 19 септември 2018 г., озаглавен „Mercury in Europe’s environment. A priority for European and global action“ (Живак в околната среда в Европа. Приоритет за действия на европейско и на световно равнище).
(32) Campling, P. et al., Specific evaluation of emissions from shipping including assessment for the establishment of possible new emission control areas in European Seas (Специфична оценка на емисиите от корабоплаването, включително оценка за създаването на възможни нови зони за контрол на емисиите в европейските морски води), Flemish Institute for Technological Research NV, Mol, 2013 г.
(33) Cofala, J. et al., The potential for cost-effective air emission reductions from international shipping through designation of further Emission Control Areas in EU waters with focus on the Mediterranean Sea (Потенциалът за разходоефективни намаления на емисиите във въздуха от международното корабоплаване чрез определяне на допълнителни зони за контрол на емисиите във водите на ЕС с акцент върху Средиземно море), International Institute for Applied Systems Analysis, Laxenburg, 2018 г.
(34) SWD(2019)0427.
(35) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).
(36) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13).
(37) Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).
(38) Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на СО2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (OВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13).
(39) Brandt, J., Silver, J. D., и Frohn, L. M., Assessment of Health-Cost Externalities of Air Pollution at the National Level using the EVA Model System („Оценка на външните разходи за здравето от замърсяването на въздуха на национално равнище с използване на системата на EVA модел“). Научен доклад № 3 на CEEH, 2011 г.


Нова стратегия ЕС – Африка
PDF 302kWORD 100k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие (2020/2041(INI))
P9_TA(2021)0108A9-0017/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН на 25, 26 и 27 септември 2015 г. относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба от 2015 г. относно финансирането за развитие,

–  като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие, озаглавен „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, подписан на 7 юни 2017 г.,

–  като взе предвид Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. („Парижкото споразумение“),

–  като взе предвид програмата на Африканския съюз (АС) до 2063 г., приета на 31 януари 2015 г. на 24-тата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, проведена в Адис Абеба,

–  като взе предвид Съвместната стратегия Африка – ЕС, приета в Лисабон на 9 декември 2007 г.,

–  като взе предвид декларацията от Абиджан, заключителния документ от четвъртата Младежка среща на високо равнище Африка – Европа, приет на 11 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид заключенията на петата среща на високо равнище между Африканския съюз и Европейския съюз, която бе проведена в Абиджан на 29 и 30 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2018 г., озаглавено „Нов алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места: издигане на нашето партньорство за инвестиции и работни места на по-високо равнище“ (COM(2018)0643),

–  като все предвид заключенията на четирите работни групи по въпросите на цифровата икономика, енергетиката, транспорта и селското стопанство, създадени в рамките на новия алианс,

–  като взе предвид съвместното комюнике на второто заседание на колегиумите на комисарите от Европейската комисия и Комисията на Африканския съюз, прието на 27 февруари 2020 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 март 2020 г., озаглавено „Към всеобхватна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004), и заключенията на Съвета по този въпрос от 30 юни 2020 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола от Мапуто,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2020 – 2024 г.),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.,

–  като взе предвид Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. и засилената програма на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2020 – 2030 г.,

–  като взе предвид стратегията на Африканския съюз за равенство между половете и овластяване на жените за периода 2018 – 2028 г., приета през юли 2016 г.,

–  като взе предвид плана за действие на ЕС относно равенството между половете за периода (GAP II – „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“),

–  като взе предвид споразумението за създаване на Африканска континентална зона за свободна търговия,

–  като взе предвид докладите на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) от 2019 г., озаглавен „Състояние на световното биологично разнообразие за храните и селското стопанство“, и от 2016 г., озаглавен „Състоянието на горите по света“,

–  като взе предвид доклада за глобалната оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изготвен от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) от май 2019 г.,

–  като взе предвид Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай за периода 2015 – 2030 г., приета от ООН на 18 март 2015 г.,

–  като взе предвид специалните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно глобалното затопляне с 1,5°C, относно изменението на климата и земята и относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският зелен пакт“, от 11 декември 2019 г. (COM(2019)0640),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., публикувана на 20 май 2020 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на селяните и други хора, които работят в селските райони,

–  като взе предвид решението на Общото събрание на ООН да обяви периода от 2019 г. до 2028 г. за Десетилетие на семейното земеделие,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2 май 2017 г., озаглавен „Digital4Development: mainstreaming digital technologies and services into EU Development Policy“ (Цифровизация за развитие – интегриране на цифровите технологии и услуги в политиката на ЕС за развитие) (SWD(2017)0157),

–  като взе предвид Глобалния пакт за бежанците на ООН, приет на 17 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция на ООН, приет на 19 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за закрила и помощ на вътрешно разселените лица в Африка (Конвенцията от Кампала),

–  като взе предвид обявеното от ООН Международно десетилетие на хората от африкански произход (2015 – 2024 г.), и по-специално стълба „Признаване“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г. относно предоставянето на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието (COM(2013)0280),

–  като взе предвид заключенията на Съвета във връзка с годишния доклад за 2019 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно Стратегията ЕС – Африка: стимул за развитието(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2015 г. относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2018 г., относно цифровизацията с оглед на развитието: намаляване на бедността чрез технологиите(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно протестите срещу расизма след смъртта на Джордж Флойд(4),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество(5),

–  като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (държавите от АКТБ), и по-специално резолюциите си от 4 октомври 2016 г.(6), 14 юни 2018 г.(7) и 28 ноември 2019 г.(8),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по външни работи, на комисията по международна търговия, на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0017/2021),

А.  като има предвид, че предстоящата среща на високо равнище между ЕС и АС следва да даде нов тласък на партньорството и да доведе до обща стратегия, придружена от конкретни действия във връзка с общите предизвикателства и възможности пред нас в съответствие с международните ангажименти, поети в рамките на Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение;

Б.  като има предвид, че е от решаващо значение държавите да инвестират повече в систематичното събиране на точни и съпоставими дезагрегирани данни, с цел да се установят съществуващите интерсекционалности, да се определят начините за справяне с тях и да се анализира дали резултатите от предприетите в рамките на тази стратегия действия оказват положително въздействие върху всички, включително и върху намиращите се в най-неблагоприятно положение; като има предвид, че съгласно ЦУР 17.18 данните следва да бъдат дезагрегирани по доход, пол, възраст, раса, етнически произход, административен статут на мигрантите, увреждане и географско местоположение;

В.  като има предвид, че интересите и приоритетите на Африка, изразени по-специално в контекста на Програмата 2063, трябва да играят централна роля в обновяването на нашите отношения;

Г.  като има предвид, че Африка има най-младото население в света и че в нея се намират някои от най-нестабилните държави в света; като има предвид, че всеки месец около един милион африканци навлизат на пазара на труда;

Д.  като има предвид, че добавената стойност на ЕС в партньорството с Африка ще зависи от способността на Съюза да съчетава междуконтиненталния диалог със съобразен с контекста подход, който отчита разнообразието от местни и регионални особености, чувствителните аспекти за страните партньори и съществуващите социални структури, както и от желанието му за изграждане на дългосрочна визия с Африка, основана на споделени ценности, взаимни интереси и нов ангажимент за многостранно сътрудничество;

Е.  като има предвид, че достъпът до достойни условия на труд и живот на местно равнище е от съществено значение за намаляване на миграцията;

Ж.  като има предвид, че през 2018 г. суровините съставляват 49% от общия внос на ЕС от Африка; като има предвид, че добивната промишленост привлича най-много преки чуждестранни инвестиции в Африка;

З.  като има предвид, че сигурността, принципите на правовата държава и доброто управление са необходими условия за икономически растеж и инвестиции; като има предвид, че икономическият растеж и инвестициите трябва да бъдат устойчиви и да вървят ръка за ръка с мерки за борба с неравенството чрез политики за преразпределение, укрепване на човешкия капитал, равенство, политическо участие, системи за социална сигурност и мерки за изпълнение на ЦУР;

И.  като има предвид, че мирът и сигурността са основни предпоставки за постигане на дългосрочно устойчиво развитие и насърчаване на стабилизацията и силните институции на местно, регионално и национално равнище и са необходими за подобряването на условията на живот и постигането на ЦУР;

Й.  като има предвид, че изграждането на държавност е приоритет в политически нестабилните и административно слаби африкански държави, което предполага укрепване на фискалния им капацитет;

К.  като има предвид, че 94 милиона деца под петгодишна възраст в Субсахарска Африка – 51 милиона в Източна и Южна Африка и 43 милиона в Западна и Централна Африка – никога не са били регистрирани; като има предвид, че правото на лицата да бъдат признати пред закона е решаваща стъпка за осигуряване на защита през целия живот и е необходимо условие за упражняването на всички останали права; като има предвид, че удостоверението за раждане е доказателство за правната самоличност на дадено лице, което предотвратява риска от липса на гражданство и дава възможност на приносителя да потърси защита от насилие и експлоатация;

Л.  като има предвид, че равенството между половете трябва да бъде приоритет за бъдещото партньорство между ЕС и Африка и следователно трябва да бъде интегрирано в стратегията ЕС – Африка; като има предвид, че жените и младите хора често срещат пречки пред реализирането на пълния си потенциал, което се отразява в нарасналото разпространение на случаите на сексуално и основано на пола насилие, ХИВ, нежелана бременност, отпадане от училище и ограничен достъп до финансиране и предприемачество;

М.  като има предвид, че понастоящем 390 милиона души в Африка живеят под прага на бедността в контекста на липса на приобщаване, която стимулира неравенствата; като има предвид, че пандемията от COVID-19 изостри уязвимостта на Африка, свързана със слабата икономическа диверсификация, ниските равнища на мобилизиране на вътрешни ресурси, незаконните финансови потоци, високата зависимост от износа на суровини и нестабилните цени на суровините; като има предвид, че новата икономическа криза, породена от пандемията от COVID-19, вероятно ще увеличи неравенството и бедността, като непреките последици от нея вече се отразяват сериозно, особено по отношение на продоволствената несигурност, загубата на доходи, загубата на парични преводи и поминък, както и зараждащата се криза с дълга;

Н.  като има предвид, че COVID-19 показа пропуските в здравните и продоволствените системи и спешната необходимост от изграждане на ориентирани към хората, универсални и устойчиви здравни и продоволствени системи, основани на правата на човека; като има предвид, че подобни кризи може да зачестят през следващите десетилетия в резултат на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие; като има предвид, че пандемията застрашава да спре и дори да обърне напредъка в овладяването на три съществуващи големи епидемии, а именно от ХИВ, туберкулоза и малария, което налага възприемането на новаторски интегрирани подходи, като същевременно се ангажират засегнатите общности и се овластява гражданското общество, за да се достигне до хората, които се нуждаят от животоспасяващи услуги;

О.  като има предвид, че контактите между двата континента следва да бъдат насърчавани на всички равнища и между всички сектори на обществото;

П.  като има предвид, че Съветът за мир и сигурност на АС определи изменението на климата като сериозна заплаха за сигурността през 2019 г.;

Р.  като има предвид, че африканският континент е особено засегнат от отрицателните последици от изменението на климата и от различните източници на замърсяване на атмосферата, почвата и водите; като има предвид, че Африка се нуждае от инвестиции за приспособяване към последиците от изменението на климата, докато съвместното съобщение от 9 март 2020 г. се фокусира върху смекчаването на изменението на климата; като има предвид, че един успешен алианс между Африка и Европа за борба с изменението на климата би могъл да се превърне в нова движеща сила на световната дипломация в областта на климата;

С.  като има предвид, че на 20 декември 2017 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви 2019 – 2028 г. за десетилетие на семейното земеделие;

Т.  като има предвид, че Субсахарска Африка има най-ниските равнища на достъп до енергия в света; като има предвид, че едва около половината от населението там има достъп до електричество, докато едва една трета има достъп до чисти условия за готвене; като има предвид, че около 600 милиона души нямат електричество и 890 милиона готвят с традиционни горива;

У.  като има предвид, че частното финансиране също е от решаващо значение за осигуряването на децентрализирани възможности за достъп до възобновяема енергия; като има предвид, че частните инвестиции, децентрализираните възобновяеми енергийни източници и съобразените с нуждите бизнес модели на потребителско финансиране (например на разходопокривен принцип и с мобилни пари) имат потенциала да осигурят достъп до енергия в големи части на Африка, и по-специално в Субсахарска Африка, където равнищата на достъп до енергия са най-ниските в света;

Ф.  като има предвид, че защитата, опазването и разбирането на стойността на културното наследство и на секторите на културата и творчеството могат да стимулират създаването на работни места, да овластят младите хора и жените и да допринесат за едно устойчиво и толерантно общество, което зачита културните различия и намалява неравенствата чрез изграждане на мостове между различните общности;

Към обновена стратегия с Африка

1.  приветства съвместното съобщение от 9 март 2020 г. и го счита за стъпка напред към истинско геополитическо партньорство; подчертава, че Европа и Африка са в непосредствена географска близост и имат силни, исторически, културни и социално-икономически връзки, които се засилват с увеличаването на общите им предизвикателства и стратегически интереси; подчертава, че ЕС и неговите държави членки са най-големият партньор на Африка във всяко едно отношение в търговията, инвестициите, официалната помощ за развитие (ОПР), хуманитарната помощ и сигурността;

2.  припомня, че в Африка живеят над един милиард души, и че се очаква над половината от световния прираст на населението до 2050 г. да бъде в Африка, както и че 6 от 10-те най-бързо развиващи се икономики в света са в Африка; изтъква, че отношенията на ЕС с Африка са от първостепенно значение за бъдещето на двата континента и че просперитетът на двата континента е тясно свързан; отново посочва, че изкореняването на бедността, човешкото развитие и постигането на ЦУР трябва да останат в центъра на отношенията между ЕС и Африка;

3.  отново отправя призива си за истинско „междуконтинентално“ партньорство между Европейския съюз и Африканския съюз; подчертава, че предстоящата среща на високо равнище между ЕС и АС, която ще се проведе през 2021 г., следва да положи основите на стратегическо, взаимноизгодно и ориентирано към постигането на резултати партньорство, което да отразява интересите и на двете страни и да укрепва връзките между двата континента;

4.  призовава за изграждане на истинско партньорство между равни, основано на международното право и международните конвенции, договори и стандарти, и настоятелно призовава двете страни да излязат извън рамките на отношенията донор – получател; подчертава значението на поддържането на връзки с нашите африкански партньори, включително африканското гражданско общество и африканската диаспора, и на ясното определяне на пътната карта на партньорството и отговорностите на двете страни въз основа на ясна оценка на изпълнението на предишни споразумения;

5.  отбелязва, че потенциалът на Африка предизвиква повишен интерес от страна на множество участници на световната сцена, и изразява загриженост, че в много области Африка се превърна в ново поле на съревнование за надмощие между големите сили; подчертава, че ЕС е сред първите, които помагат на африканския континент, докато разрушителните политики, прилагани от други участници, са в ущърб на африканските нации и същевременно оказват отрицателно въздействие и върху ЕС; подчертава, че основен мотив в политическите и икономическите отношения на ЕС с трети държави е постигането на напредък в областта на основните права, предоставянето на подкрепа за демократичните институции и утвърждаването на демократична отчетност; счита, че трети държави, като например Китай, преследват други цели, които понякога предизвикват безпокойство; подчертава, че нашата цел е да се засили стабилността и независимостта на африканските ни партньори; изразява поради това съжаление, че действията на други участници, и по-специално Китай и Русия, обслужват техните геополитически интереси и са във все по-голяма степен едностранни, и подчертава, че ползите за тях са за сметка на суверенитета на африканските държави и европейската сигурност; призовава ЕС да се координира с всяка държава, която е истински заинтересована от просперитета и положителното дългосрочно развитие на африканския континент, въз основа на пълното зачитане на правата на човека, свободата на медиите и отчетността, прозрачното и съобразено с потребностите управление и борбата с корупцията, които са жизненоважни елементи за осигуряването на стабилна и приобщаваща политическа, социална и икономическа среда в Африка; призовава ЕС да подготви стратегически и дългосрочен отговор на инициативата на Китай „Един пояс, един път“, като се ръководи от нашите споделени ценности, както и от приоритетите и потребностите, посочени от нашите африкански партньори; подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да станат източник на стабилност и надеждност в региона; счита, че Европейският съюз трябва да играе по-голяма геополитическа роля в Африка и да установи отношения, отчитащи всеобщото благо;

6.  счита, че ролята на държавите от Северна Африка следва да бъде засилена в рамките на партньорството и че тристранното сътрудничество следва да се насърчава, за да се даде нов тласък на сътрудничеството Север – Юг и Юг – Юг и да се подобри съгласуваността на континенталния подход;

7.  призовава това партньорство да отразява новите приоритети на африканските държави, произтичащи от пандемията от COVID-19; подкрепя реакцията на ЕС на кризата чрез подхода „Екип Европа“ и счита, че това е важен и истински знак за глобална солидарност и европейски ценности;

8.  подчертава, че вредите, нанесени от кризата с коронавируса, трябва да подтикнат двата континента да се ангажират с партньорство, което да отчита в пълна степен последствията от нея и да проправи пътя за устойчиво и приобщаващо възстановяване, с фокус върху човешкото развитие, по-специално върху образованието и укрепването на здравните системи с цел предотвратяване, откриване и реагиране на нововъзникващи пандемии и ускоряване на реакцията спрямо съществуващите пандемии, както и върху равенството между половете, устойчивия растеж, по-бързите преходи, включително екологичния и цифровия преход, и доброто управление;

9.  припомня ангажимента на международната общност за постигане на 17-те цели за устойчиво развитие, като същевременно се зачитат принципите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; счита, че партньорството между Африка и ЕС ще определи в решаваща степен дали този ангажимент ще бъде изпълнен и че то следва да се основава на стратегически и междусекторен подход, който включва всички ЦУР и признава техните взаимовръзки;

10.  припомня, че АС и ЕС заедно представляват политическа тежест от 81 държави, и подчертава значението на партньорството в рамките на многостранната система; призовава двете страни да засилят сътрудничеството си в рамките на многостранни форуми и призовава за тясна, приобщаваща и систематична координация преди всяко голямо събитие, свързано с глобалното управление;

11.  припомня важната роля на Африканския съюз и африканските държави в многостранните организации и по-специално в ООН, където африканските държави съставляват 28% от членовете; подчертава, че целта на ЕС за укрепване на основания на правила международен ред и многостранната система предполага застъпничество за по-голяма справедливост и равно представителство на Африка в органите за глобално управление; призовава по-специално ЕС да подкрепи искането на Африка за разширяване на Съвета за сигурност на ООН с цел включване в него на постоянно представителство на континента;

12.  подчертава, че влиянието на ЕС произтича от неговите най-отдалечени региони както в Атлантическия, така и в Индийския океан, и че неговите най-отдалечени региони са исторически, икономически и културно свързани с няколко африкански държави; призовава за по-добро интегриране на най-отдалечените региони в тяхната регионална среда, заедно със засилено сътрудничество с африканските държави по общи въпроси, особено по отношение на околната среда и миграцията;

13.  подчертава необходимостта да се надгражда върху опита от съвместната стратегия Африка – ЕС, и да се гарантира, че новата съвместна стратегия е в пълно съответствие със и допълва „африканския стълб“ на бъдещото споразумение след изтичането на Споразумението от Котону и други съществуващи политики на ЕС, за да се постигне по-голяма съгласуваност в политиката на ЕС за развитие; припомня необходимостта да се гарантира, че партньорството между двата континента се осъществява, като се отчитат местният, националният и регионалният контекст и специфичните потребности;

14.  счита, че едно всеобхватно партньорство между двата континента следва също така да даде възможност за по-нататъшна регионализация; отново заявява продължаващата подкрепа на ЕС за регионалната интеграция (в контекст, в който пандемията от COVID-19 подчерта уязвимостта на световната верига на доставки) и за регионалните организации в Африка; подкрепя становището, че ЕС трябва да поддържа гъвкави междудържавни и подрегионални подходи, така че ангажираността му и подкрепата му да отговарят конкретно на специфичните потребности и обстоятелства във всяка държава в петте региона на Африка; призовава за актуализиране на различните регионални политики на ЕС по отношение на африканските подрегиони; изразява съжаление, че 25 години след началото на т.нар. процес от Барселона изграждането на общо пространство на просперитет, стабилност и свобода с южните съседни държави все още далеч не е завършено;

15.  подчертава значението на АС от гледна точка на интеграцията на Африканския континент, по-специално по отношение на необходимостта от засилване на вътрешноафриканската търговия; подчертава, че тази интеграция следва да бъде ясно определена и да се основава на потребностите на африканските общества; припомня, че за едно силно партньорство е необходим не само силен ЕС, но и силен Африкански съюз; призовава ЕС да подкрепя усилията за интеграция на регионално и континентално равнище, както и институционализирането и укрепването на Африканския съюз чрез намаляване на зависимостта му от външно финансиране и подобряване на неговата управленска структура, както и чрез споделяне на най-добри практики и техническа и финансова помощ; приветства предложението за панафриканска програма в контекста на новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), насочена към преодоляване на предизвикателствата, засягащи целия Африкански континент;

16.  горещо приветства думите на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, че ще превърне отношенията с Африка в централен елемент на своя мандат; приветства неотдавнашните посещения на лидерите на европейските институции в Адис Абеба; призовава тези контакти на най-високо политическо равнище да бъдат засилени и да станат по-редовни; счита, че редовните съвместни обръщения на лидерите на Африканския съюз и Европейския съюз биха подобрили видимостта и обществената осведоменост за нашето партньорство в съответните ни национални медии и биха демонстрирали значението, което му се отдава в политическите програми на двата континента; счита, че тези обръщения следва да дават възможност за обратна връзка относно изпълнението на партньорството, участието на заинтересованите страни в процеса и напредъка към постигането на ЦУР и да разглеждат основни проблеми, общи за двата континента;

17.  подчертава необходимостта от включване на африканското и европейското гражданско общество, включително НПО, местните органи, частния сектор, диаспората, парламентаристите от двата региона, младите хора, малцинствата и религиозните общности, в определянето и оценката на нови и съществуващи стратегии, за да се създаде партньорство, което да е ориентирано към хората, приобщаващо и достъпно за всички;

18.  подчертава, че усилията на ЕС за ангажиране на гражданското общество трябва да бъдат прозрачни, като се предлагат възможности, финансови ресурси и рамка, необходими за осигуряване на участието на представители на гражданското общество на всички равнища, включително на местно и на най-ниско равнище; подчертава, че за да се създаде партньорство, насочено към хората, от решаващо значение е не само привличането на гражданското общество, но и ангажиментът на ЕС за борба с всички форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост в рамките на неговите граници и извън тях;

19.  призовава за систематичен, прозрачен и основан на доказателства мониторинг от страна на всички заинтересовани страни, включително европейското и африканското гражданско общество и европейските и африканските общности, местни органи и национални парламенти, на изпълнението на стратегията и за спазване на принципите на съгласуваност на политиките за развитие и на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие;

20.  посочва значението на парламентарната дипломация и счита, че парламентарните асамблеи като Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС и Панафриканския парламент играят основна роля за укрепването на политическия диалог между ЕС и Африка; подчертава ролята на Европейския парламент за мониторинга и надзора на ефективното прилагане на партньорството; припомня многобройните парламентарни заседания и мисии на Парламента, и призовава за укрепване на парламентарното измерение на отношенията между ЕС и АС чрез редовни мисии, за да се даде възможност на ключови комисии на Парламента да се срещат и обменят мнения с африканските си колеги;

21.  счита, че ролята на диаспорите е от основно значение за изграждането на мостове и насърчаването на взаимното разбирателство между двата континента чрез трансфер на знания, инвестиции и парични преводи и че ЕС следва да даде възможност за участие на диаспорите в изготвянето на политики чрез насърчаване на структури, които осигуряват участието на групи на диаспорите в работата по социалните и политическите въпроси; призовава Комисията да обмисли как най-добре да работи с диаспорите като част от всеобхватната стратегия с Африка, включително като се възползва от полезните взаимодействия между инструментите за вътрешно и външно финансиране при справянето с общите предизвикателства;

22.  припомня, че паричните преводи на диаспората са от съществено значение за местните икономики; предупреждава, че според Световната банка паричните преводи към Африка се очаква да спаднат с около 20% през 2020 г. в резултат на кризата с COVID-19, особено в най-слабо развитите държави, където те са жизненоважен източник на доходи за бедните домакинства; ето защо призовава ЕС и африканските държави да работят за намаляване на разходите за парични преводи до под 3% до 2030 г. в съответствие с ЦУР 10.в;

23.  припомня, че успехът на партньорството ще зависи от финансовите средства, заделени за него; призовава за мащабна подкрепа за Африка в рамките на бъдещия ИССРМС, като същевременно посочва, че ЕС продължава да бъде най-големият донор за Африка; изразява съжаление относно факта, че много държави членки не са постигнали целта да заделят 0,7% от брутния национален продукт за официална помощ за развитие (ОПР) и че някои дори са намалили вноската си за помощ за развитие;

24.  подчертава, че за да могат отношенията между ЕС и Африка да се отдалечат от динамиката донор – получател и африканските държави да разполагат с необходимите средства за постигане на резултати в областта на устойчивото развитие, обновената рамка за партньорство трябва да предвижда конкретни действия в подкрепа на засилената мобилизация на вътрешни ресурси в африканските държави, като подкрепа за борбата с корупцията и развитието на справедливи и ефективни данъчни системи, както и борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане;

25.  призовава за предоставяне на повече средства за сътрудничество за развитие в бюджета на ЕС, които да бъдат финансирани с нови собствени ресурси, включително данък върху финансовите сделки;

26.  припомня, че в съответствие с принципа за ангажираност на отделните държави политиките и програмите за развитие могат да имат успех единствено ако се ръководят от развиващите се страни и ако са съобразени със специфичните за отделните държави ситуации и потребности; подчертава необходимостта да се работи в тази връзка съвместно с гражданското общество и местните общности, за да се гарантира, че се отчитат потребностите и уязвимостите на хората;

27.  призовава за разработване на механизъм за мониторинг, както и за пълна прозрачност и отчетност на средствата от ЕС;

28.  настоятелно призовава за това помощта на ЕС да не удължава конфликтите или да не улеснява хищническото поведение на автократични режими, което е в основата на много от социално-икономическите проблеми и политически конфликти в Африка; подчертава, че преследването на общи интереси и сътрудничество трябва да бъде в съответствие с международното право, с основните ценности на ЕС и с целите за подкрепа на демокрацията, доброто управление и правата на човека;

29.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да действат по-съгласувано и единно в отношенията си с африканския континент и задължително да координират своите политики, като съсредоточат усилията си върху създаването на рамки за икономически възможности и работни места;

30.  счита, че партньорството следва да включва всички 27 държави от ЕС и всичките 55 държави от АС; призовава за пълноценно участие на всички държави – членки на ЕС, за да се повиши видимостта и да се популяризира стойността на партньорството между европейците и държавите партньори, като по този начин се даде възможност за по-добра комуникация относно съвместните действия и амбиции;

Партньори за човешко и икономическо развитие

31.  призовава човешкото развитие да бъде поставено в центъра на стратегията, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен, като се даде приоритет на справянето с бедността, неравенствата и дискриминацията, както и на гарантирането на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека за всички, както и като се обърне специално внимание на най-маргинализираното и уязвимо население; подчертава, че следва да се даде приоритет и на достъпа до основни социални услуги като храна, вода и канализация, до качествени здравни системи, качествено образование, социална закрила и опазване на околната среда;

32.  счита, че е от основно значение да се гарантират достойни условия на труд, да се укрепят социалните права, да се подобрят социалният диалог и диалогът в областта на труда, да се премахнат детският и принудителният труд и да се подобрят здравословните и безопасни условия на труд;

33.  категорично подчертава важната роля на работещи държавни институции, органи и инфраструктура и счита, че липсата им може да бъде значителна пречка за развитието, прогреса и мира; подчертава, че сигурността, стабилността и в крайна сметка благоденствието и устойчивото развитие ще бъдат постигнати в засегнатите региони единствено ако се прилага всеобхватна стратегия; подчертава значението на демократичните реформи, доброто управление и изграждането на държавност за устойчиво развитие; подчертава, че насърчаването на принципите на правовата държава, борбата с корупцията и подкрепата за достъпа до правосъдие биха допринесли значително за упражняването на основните права на гражданите и на двата континента;

34.  подчертава, че докато редица държави продължават да се борят с корупцията и с липсата на добро управление и социални и политически свободи, много държави са започнали преход към реформи и демокрация; припомня, че държавите в преход са особено уязвими и ако поискат подкрепа, следва да могат да разчитат на ЕС; поради това призовава за тези държави да бъдат осигурени добре координирано подпомагане и съдействие за изграждането на по-устойчиви държави и общества с цел поддържане и подкрепа на стремежа за положителна промяна, изразен от техните народи; предлага заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да създаде специални ad hoc контактни групи за рационализиране и улесняване на подкрепата на целия ЕС по отношение на отделни държави в преход; счита, че са необходими повече усилия за насърчаване на приобщаващи многопартийни политически системи и отговорно, демократично управление в Африка, особено в нестабилните държави, чрез съдействие за работни групи между представители на гражданите и правителството и парламентарен контрол, включително чрез използването на технологични платформи за събиране на граждански мнения относно свързани с политиките въпроси и насърчаване на най-добри практики посредством партньорски обмен с цел увеличаване на отчетността и готовността за реакция на правителството, което е от основно значение за постигането на устойчиво развитие, справяне с глобалните предизвикателства и ограничаване на опасността от нарастване на нестабилността;

35.  подчертава, че е важно да се подкрепят свободните, справедливи и конкурентни избори и достоверният избирателен процес; подкрепя координацията между ЕС и АС по отношение на мисиите за наблюдение на избори и помощта за подобряване на капацитета на АС за провеждане на дългосрочно наблюдение на избори, привеждането им в съответствие с международните стандарти и двустранното сътрудничество със съответните държави и техните граждански общества с цел осигуряване на приобщаващи, прозрачни и достоверни избори в Африка; поради това изтъква многобройните мисии за наблюдение на избори, провеждани от ЕС, които получават силна подкрепа от страна на Европейския парламент; насърчава ЕС, европейските НПО, политическите партии и гражданското общество да си сътрудничат тясно с африканските си колеги, включително с държавните служители, с цел да се установи съществен политически диалог посредством разработването на политики, концентрирани върху определени проблеми, да се насърчат стабилни практики на демократично управление, да се укрепят представителството и участието на маргинализираните групи от населението, както и да се насърчи пълноценното участие на гражданското общество и гражданите в обществения живот на всички равнища;

36.  оценява усилията, положени за укрепване на африканските механизми и разпоредби в областта на защитата на правата на човека, като например Африканската харта за правата на човека и народите и протоколите към нея, Африканската харта за демокрация, избори и управление, Африканската комисия по правата на човека и народите и Африканския съд по правата на човека и народите; оценява факта, че подобни механизми и разпоредби продължават да подпомагат африканските партньори в адаптирането на собствените им инструменти и механизми в областта на правата на човека към международно признати принципи, закони и стандарти;

37.  припомня важната роля на Международния наказателен съд (МНС) за справяне с безнаказаността и за защита на ценностите мир, сигурност, равенство, лоялност, справедливост и обезщетение; призовава ЕС и африканските държави да продължат да подкрепят Римския статут и МНС; призовава всички африкански държави, които все още не са подписали и ратифицирали Римския статут, да го направят;

38.  подчертава, че е важно висшият интерес на детето да се превърне в първостепенно съображение и да се насърчава правото на мирно детство и на благосъстояние за всички деца; призовава спешно да се обърне внимание на трудните и маргинализирани условия на децата, по-специално в Субсахарска Африка и в редица други области на конфликт или крайна бедност, на които твърде често се отказва достъп до основните им права, например достъп до образование и основни здравни грижи, и по-общо – до правото на детство; поради това призовава Конвенцията за правата на детето да бъде прилагана изцяло;

39.  посочва, че през последните тридесет години населението на Африка се е удвоило и че този силен демографски растеж се очаква да продължи и през следващите десетилетия; поради това подчертава, че е важно да се разработи съвместна стратегия на АС и ЕС, която да постави децата и младите хора в центъра на партньорството и да взема предвид заключенията на Младежката среща на високо равнище от 2017 г.;

40.  подчертава, че най-добрият начин за овластяване на младите хора е да се създават и насърчават възможности те да се развиват, най-вече чрез възможности за заетост и предприемачество, както и възможности да участват в демократичните процеси и вземането на решения; счита, че тази стратегия следва да увеличи възможностите за младежки обмен, по-специално доброволческа дейност, като в контекста на всички предложени контакти и проекти се дава приоритет на седемнадесетте ЦУР;

41.  призовава институциите на Европейския съюз и Африканския съюз да създадат възможности за стажове за младите европейци в държавите от Африканския съюз и за младите африканци в Европейския съюз с цел да се обучават в съответните процеси на интеграция;

42.  призовава ЕС да насърчава всеобщия достъп на всички млади хора, в цялото им многообразие, в това число подрастващите момичета и момичетата с увреждания, до здравни услуги, съобразени с младите хора, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и ХИВ, които услуги следва да са справедливи, достъпни, включително от финансова гледна точка, и да се основават на потребностите, включително в контекст на конфликти и хуманитарен контекст;

43.  посочва, че някои африкански държави нямат надеждни агенции за гражданска регистрация и че това лишава много техни граждани от официално съществуване от правна гледна точка, а следователно и от граждански права, като не им позволява да участват в демократичните процеси и да гласуват; подчертава, че това води до липса на надеждна и вярна демографска статистика;

44.  подчертава, че е важно да се инвестира в конкретни инициативи на ЕС, насочени към укрепване на африканските национални системи за гражданска регистрация, да се гарантира, че тези услуги са достъпни и поверителни, и да се подкрепят африканските правителства в инвестирането в безопасни и иновативни технологични решения за улесняване на вписванията на ражданията в съответствие с ЦУР 16.9;

45.  счита, че равенството между половете и постигането на по-голяма автономност на жените и момичетата трябва да получат приоритет и да бъдат интегрирани във всички измерения на партньорството; поради това призовава своите партньори активно да насърчават ролята и приноса на жените за икономиката и обществото, като признават техните граждански и юридически права, включително правото на собственост и правото на участие в различни икономически и политически сектори; приветства засиленото политическо представителство на жените в някои африкански нации; отбелязва обаче, че жените продължават да бъдат слабо представени в редица държави на африканския континент; подчертава, че спазването и цялостното упражняване на човешките права на жените са основите на демократичното общество; поради това счита, че тези основни права и цели трябва да бъдат постигнати, за да се изгради истинско демократично общество;

46.  призовава в наскоро стартирания План за действие относно равенството между половете (GAP) III по-специално да бъдат увеличени усилията за прекратяване на насилието, основано на пола, гениталното осакатяване на жени и принудителните бракове; призовава Комисията да гарантира полезни взаимодействия в рамките на партньорството ЕС – Африка и GAP III, с цел да се постигне равенство между половете; призовава партньорството между ЕС и Африка да постави акцент върху участието на жените в процеса на вземане на решения; призовава да бъде създадена съвместна пътна карта относно целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на правата на жените;

47.  подчертава, че по-специално всеобхватното сексуално образование е от решаващо