Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 25 март 2021 г. - Брюксел
Искане за снемане на имунитета на Ливия Ярока
 Искане за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк
 Система на собствените ресурси на Европейския съюз ***
  Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: идентификация и регистрация на едър рогат добитък и животни от рода на овцете и козите
  Определяне на политиката за дигитално образование
  Въздействие на морските отпадъци върху риболова
  Политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата
  Европейска стратегия за данните
  Обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 ***I
 Изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с адаптиране на рамката на секюритизaцията с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на кризата във връзка с COVID-19 ***I
  Контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба ***I
  Възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и трансфер на продукти, свързани с отбраната: прилагане на релевантните директиви
 Прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2029: механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава
 Собствени ресурси на база на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса и някои аспекти на собствен ресурс на база БНД *
  Събиране на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност *
  Насоки за бюджета за 2022 г. – Раздел III
  Прилагане на директивите относно качеството на атмосферния въздух
  Нова стратегия ЕС – Африка
 Стратегия на ЕС за устойчив туризъм
  Укрепване на международната роля на еврото
  Доклад на Комисията за оценка на изпълнението на Общия регламент относно защитата на данните две години след неговото прилагане
  Доклади за 2019-2020 г. относно Албания
  Доклади за 2019-2020 г. относно Косово
  Доклади за 2019-2020 г. относно Северна Македония
  Доклади за 2019-2020 г. относно Сърбия

Искане за снемане на имунитета на Ливия Ярока
PDF 135kWORD 45k
Решение на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно искането за снемане на имунитета на Ливия Ярока (2020/2198(IMM))
P9_TA(2021)0091A9-0050/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Ливия Ярока от главния прокурор на Прокуратурата на Брюкселския апелативен съд от 9 юли 2020 г., обявено в пленарна зала на 14 септември 2020 г.,

–  като взе предвид отказа на Ливия Ярока от нейното право да бъде изслушана съгласно член 9, параграф 6 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г.(1),

–  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0050/2021),

A.  като има предвид, че главният прокурор на Прокуратурата на Брюкселския апелативен съд е подал искане за снемане на имунитета на Ливия Ярока, избрана за член на Европейския парламент от Унгария, във връзка с нарушение на член 11, параграф 1, първа алинея от белгийския кралски указ от 1 декември 1975 г. за определяне на общи правила за регулиране на движението по пътищата и използване на обществената пътна мрежа и на член 29, параграф 3 от Закона от 16 март 1968 г. относно пътната полиция; като има предвид по-специално, че нарушението е свързано с превишена скорост;

Б.  като има предвид, че на 17 ноември 2018 г. в 10:30 часа фиксирано автоматично устройство в Юкл, работещо в отсъствието на квалифициран служител, е регистрирало нарушение на максималната разрешената скорост, извършено от превозно средство, регистрирано на името на Ливия Ярока; като има предвид, че е съставен протокол и на 29 ноември 2018 г. на Ливия Ярока е изпратено копие заедно с формуляр за отговор; като има предвид, че за да определи дали г -жа Ярока е управлявала въпросното превозно средство, прокуратурата многократно се е опитвала да я изслуша, но без успех; като има предвид, че според протоколната служба на Федералната публична служба по външни работи Ливия Ярока не е уредила местожителството си в Белгия; като има предвид, че петнадесет дни след изпращането на копието от протокола преписката е изпратена на прокуратурата в Брюксел;

В.  като има предвид, че член 9, първа алинея от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз гласи, че членове на Европейския парламент се ползват на територията на тяхната собствена държава от имунитетите, предоставяни на членовете на съответните национални парламенти, и се ползват от имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство на територията на всяка друга държава членка;

Г.  като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита в контекста на процедура за снемане на имунитет за „обвиняем“(2);

Д.  като има предвид, че единствено Парламентът решава дали да снеме имунитета в даден случай; че Парламентът може по усмотрение да вземе предвид позицията на члена на ЕП, когато решава дали да снеме имунитета му(3);

Е.  като има предвид, че нарушението, което е извършено според твърденията, няма пряка или очевидна връзка с изпълнението от страна на Ливия Ярока на нейните служебни задължения като член на Европейския парламент, нито представлява мнение или гласуване, изразено при изпълнението на нейните служебни задължения като член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не е установил наличието на fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозна и точна презумпция, че съдебното производство е било образувано с намерението да навреди на политическата дейност на члена на ЕП;

1.  решава да снеме имунитета на Ливия Ярока;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните белгийски органи и на Ливия Ярока.

(1) Решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23; решение на Съда от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C-502/19, ECLI:EU:C:2019:1115.
(2) Решение на Общия съд от 30 април 2019 г., Briois/Парламент, T-214/18, ECLI:EU:T:2019:266.
(3) Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440, точка 28.


Искане за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк
PDF 142kWORD 47k
Решение на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно искането за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк (2020/2110(IMM))
P9_TA(2021)0092A9-0051/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Жан-Франсоа Жалк от 16 юни 2020 г., изпратено от прокурора на Парижкия апелативен съд във връзка с висящо дело пред разследващите магистрати, отнасящо се до съдебно разследване на основание обвинение в злоупотреба на доверие, организирана измама, подправяне и използване на подправени документи, незаконно наемане на работа, включващо недеклариране на служител, присвояване на публични средства и съзнателно укриване на присвоени публични средства, и обявено на пленарно заседание на 8 юли 2020 г.,

–  като изслуша Тиери Мариани, който замести Жан-Франсоа Жалк, съгласно член 9, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г., 17 януари 2013 г. и 19 декември 2019 г.(1),

–  като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

–  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0051/2021),

Α.  като има предвид, че разследващите магистрати поискаха снемане на парламентарния имунитет на Жан-Франсоа Жалк, за да го изслушат във връзка с обвинение в извършване на престъпления;

Б.  като има предвид, че искането за снемане на имунитета на г-н Жан-Франсоа Жалк се отнася до обвинения в злоупотреба на доверие, съставяне и използване на документи с невярно съдържание, организирана измама, недеклариран труд чрез недеклариране на служител, присвояване на публични средства и умишлено укриване на присвоени публични средства – деяния, предвидени и наказуеми по членове 314-1 и 314-10, 321-2, 321-3, 321-4, 321-9 и 321-10, 441-1, 441-10 и 441-11, 313-1, 313-2, 313-3, 313-7, 313-8 и 313-9, 432-15 и 432-17 от Наказателния кодекс на Франция и L8221-1, L8221-5, L8224-1, L8224-3, L8224-4 и L8224-5 от Кодекса на труда на Франция;

В.  като има предвид, че на 5 декември 2016 г. беше започнато съдебно разследване след предварително разследване, започнато след разобличаване от тогавашния председател на Европейския парламент на 9 март 2015 г. по отношение на определен брой парламентарни сътрудници на членове на Европейския парламент, свързани с Националния фронт;

Г.  като има предвид, че щатното разписание на Националния фронт, публикувано през февруари 2015 г., изброява само 15 членове на ЕП (от общо 23), 21 местни парламентарни сътрудници и 5 акредитирани парламентарни сътрудници (от общо 54 сътрудници); като има предвид, че редица парламентарни сътрудници заявиха, че мястото им на работа е седалището на Националния фронт в Нантер, като в някои случаи посочиха, че са наети там на пълно работно време, въпреки че пребивават на разстояние между 120 и 945 км от декларираното място на работа; като има предвид, че на този етап от разследването стана ясно, че 8 парламентарни сътрудници на практика не са извършвали никаква работа в областта на парламентарните сътрудници или това е било само като много малка част от общите им задължения;

Д.  като има предвид, че разследванията разкриха също така обстоятелства, които дават основание за съмнения относно действителността на дейността на съответните парламентарни сътрудници във връзка с Европейския парламент, а именно:

   трудови договори като европейски парламентарен сътрудник в интервала между два трудови договора с Националния фронт;
   кумулиране на трудови договори като европейски парламентарен сътрудник и с Националния фронт;
   трудови договори с Националния фронт, сключени непосредствено след трудови договори като парламентарен сътрудник на ЕС;

Е.  като има предвид, че разследването разкри, че Жан-Франсоа Жалк е бил нает на работа като местен парламентарен сътрудник на Жан-Мари Льо Пен от юли 2009 г. до април 2014 г. на пълно работно време при брутно месечно възнаграждение в размер на 3011,14 EUR; като има предвид, че в същото време той е заемал няколко ръководни длъжности в Националния фронт, последователно или едновременно, и е получил възнаграждение от две различни дружества за одит на отчетите на кампаниите; като има предвид, че на 29 януари 2016 г. генералният секретар на Европейския парламент реши да изиска от Жан-Мари Льо Пен възстановяване на сумата от 320 026,23 EUR, поета от Парламента във връзка с договора на Жан-Франсоа Жалк; като има предвид, че различните жалби, с които това решение беше обжалвано, бяха отхвърлени, по-конкретно чрез решение на Съда на Европейския съюз от 7 март 2018 г.(2) и с определение на Съда на Европейския съюз от 28 ноември 2018 г.(3);

Ж.  като има предвид, че разследването разкри също така, че в качеството си на член на Европейския парламент Жан-Франсоа Жалк е наел местна парламентарна сътрудничка на пълно работно време от 1 юли 2014 г. до 4 януари 2016 г., с изключение на периода от 24 август 2015 г. до 14 декември 2015 г., при брутно месечно възнаграждение в размер на 2950 EUR; като има предвид, че не бяха открити електронни съобщения или други данни за работата ѝ като парламентарна сътрудничка; като има предвид, че въпросната парламентарна сътрудничка беше включена в щатното разписание на Националния фронт, публикувано през февруари 2015 г., като сътрудничка на заместник-председателя Жан-Франсоа Жалк, отговарящ за правните въпроси; като има предвид, че за периода на кампанията за изборите във Франция през 2015 г. и на общинските избори през 2014 г. бяха намерени нейни електронни писма, подписани саморъчно „Сътрудник на Жан-Франсоа Жалк – Избирателна служба“; като има предвид, че беше установено също така съществуването на електронни съобщения от периода юни 2015 г. – 21 декември 2015 г., които разкриват извършена от нея работа в полза на предизборната кампания на Валран дьо Сен-Жюст, оглавяващ листата на Националния фронт за регионалните избори в Ил дьо Франс, докато действието на трудовия ѝ договор като парламентарен сътрудник е било временно спряно за тази цел единствено за периода от 24 август от 14 декември 2015 г.; като има предвид, че на 11 декември 2019 г. срещу нея е повдигнато обвинение за умишлено укриване на незаконно присвоени публични средства;

З.  като има предвид, че разследващите магистрати считат за необходимо да разпитат Жан-Франсоа Жалк;

И.  като има предвид, че след като е бил призован от разследващите органи на 18 декември 2018 г. и след като е заявил, че е на разположение, Жан-Франсоа Жалк не се е явил, след като неговият адвокат е поискал отлагане, четири дни преди договорената дата на явяване, като е посочил, че Жан-Франсоа Жалк желае да се възползва от правото си да запази мълчание; като има предвид, че макар на 19 февруари 2019 г. неговият адвокат да е изпрати електронно писмо, в което уверява, че клиентът му доброволно желае да бъде разпитан, Жан-Франсоа Жалк отново не се е явил при нова призовка от разследващите органи от 25 юни 2019 г., без да представи уважителна причина за отсъствието си; като има предвид, че след това той е отказал да се яви пред разследващите съдии, които са го призовали да се яви на 15 ноември 2019 г., като се е позовал на парламентарния си имунитет;

Й.  като има предвид, че с оглед на провеждането на разпита на Жан-Франсоа Жалк във връзка с повдигнатите срещу него обвинения компетентният орган подаде молба за снемане на имунитета му;

К.  като има предвид, от една страна, че Парламентът не може да се счита за съд, и от друга страна, че съответният член на ЕП не може да се счита за „обвиняем“ в контекста на процедура за снемане на имунитет(4);

Л.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент се ползват на територията на собствената си държава със същия имунитет като този на членовете на техния национален парламент;

М.  като има предвид, че съгласно член 26, втора алинея от конституцията на Френската република членовете на Парламента не могат да бъдат задържани за тежко престъпление или друго сериозно нарушение, нито да им бъде налагана друга мярка за лишаване от свобода или за ограничаването ѝ, без разрешението на Бюрото на Камарата, чиито членове са, както и че подобно разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление или заварено друго сериозно нарушение или при влязла в сила присъда;

Н.  като има предвид, че целта на парламентарния имунитет е да защитава Парламента и неговите членове от съдебно преследване във връзка с дейности, които са извършвани при изпълнението на парламентарните задължения и които са неделими от тези задължения;

О.  като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не намери доказателства за fumus persecutionis, т.е. факти, сочещи, че въпросното съдебно производство е било образувано с намерението да навреди на политическата дейност на члена на ЕП като член на Европейския парламент;

1.  решава да снеме имунитета на Жан-Франсоа Жалк;

2.  възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на френските органи и на Жан-Франсоа Жалк.

(1) Решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23; решение на Съда от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C-502/19, ECLI:EU:C:2019:1115.
(2) Решение на Общия съд (шести състав) от 7 март 2018 г., Jean-Marie Le Pen/Европейски парламент, T-140/16, ECLI:EU:T:2018:122.
(3) Определение на Съда (четвърти състав) от 28 ноември 2018 г., Jean-Marie Le Pen/Европейски парламент, C-303/18 P, ECLI:EU:C:2018:962.
(4) Решение на Общия съд от 30 април 2019 г., Briois/Парламент, T-214/18, ECLI:EU:T:2019:266.


Система на собствените ресурси на Европейския съюз ***
PDF 119kWORD 44k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно проекта на регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 (10045/2020 – C9-0024/2021 – 2018/0132(APP))
P9_TA(2021)0093A9-0047/2021

(Специална законодателна процедура – одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на регламент на Съвета (10045/2020),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 311, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (C9‑0024/2021),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(1),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(2), и по-специално член 10 от него,

–  като взе предвид своите резолюции от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.(3) и относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2018 г. относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.: позиция на Парламента с оглед на постигането на споразумение(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г., озаглавена „Многогодишна финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствени ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите“(7),

–  като взе предвид изявленията на Комисията и на Съвета от 10 октомври 2019 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и собствените ресурси: време е да се отговори на очакванията на гражданите,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 май 2020 г. относно новата многогодишна финансова рамка, собствените ресурси и плана за възстановяване(8),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 септември 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(9),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по бюджети (A9-0047/2021),

1.  дава своето одобрение за проекта на регламент на Съвета;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).
(2) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.
(3) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 51.
(4) OВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 71.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0226.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0449.
(7) Приети текстове, P9_TA(2019)0032.
(8) Приети текстове, P9_TA(2020)0124.
(9) Приети текстове, P9_TA(2020)0220.


Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: идентификация и регистрация на едър рогат добитък и животни от рода на овцете и козите
PDF 125kWORD 45k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 19 февруари 2021 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 по отношение на правилата за неспазване във връзка със системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и животни от рода на овцете и козите и за изчисляване на равнището на административните санкции, приложими към декларирани животни по схеми за помощ за животни или мерки за подпомагане за животни (C(2021)00993 – 2021/2566(DEA))
P9_TA(2021)0094 B9-0209/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2021)00993),

–  като взе предвид писмото на Комисията от 26 февруари 2021 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

–  като взе предвид писмото от комисията по земеделие и развитие на селските райони до председателя на Съвета на председателите на комисии от 17 март 2021 г.,

–  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета(1), и по-специално член 63, параграф 4, член 64, параграф 6 и член 115, параграф 5 от него,

–  като взе предвид член 111, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за решение на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 111, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 25 март 2021 г.,

А.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета(2) предвижда, че държавите членки следва да създадат система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, а Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета(3) съдържа изисквания, подобни на тези на системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, и че е целесъобразно да се съгласуват правилата за отчитане на несъответствията, свързани със системата за идентификация и регистрация на тези три категории животни;

Б.  като има предвид, че с оглед на развитието на интегрираната система за администриране и контрол и от съображения за опростяване е целесъобразно да се адаптират административните санкции по отношение на схемите за помощ за животни и свързаните с тях мерки за подпомагане, определени в Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията(4), като се освободят до три животни, констатирани като неустановени, от налагането на административни санкции, и като се коригира равнището на санкциите, които трябва да се прилагат, ако за повече от три животни бъде констатирано, че са неустановени;

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).
(2) Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8).
(3) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1).
(4) Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 20.6.2014 г., стр. 48).


Определяне на политиката за дигитално образование
PDF 220kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно определянето на политика в областта на цифровото образование (2020/2135(INI))
P9_TA(2021)0095 A9-0042/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 165 и член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално член 14 от нея,

–  като взе предвид член 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа относно правото на образование,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО(1),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по култура и образование от 22 септември 2020 г. относно бъдещето на европейското образование в контекста на COVID-19,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно образованието в цифровата ера: предизвикателства, възможности и поуки за разработването на политиката на ЕС(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2018 г. относно модернизирането на образованието в ЕС(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2020 г. относно европейските учители и обучители за бъдещето(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 ноември 2019 г. относно ключовата роля на политиките за учене през целия живот за овластяване на обществата с цел осъществяване на технологичния и екологичен преход в подкрепа на приобщаващия и устойчив растеж(8),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(9),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 май 2016 г. относно развиване на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение(11),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните(12),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии(13),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(14),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 г.: приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“ (COM(2020)0624) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2020)0209),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020)0625),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 януари 2018 г. относно плана за действие в областта на цифровото образование (СOM(2018)0022),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2017 г., озаглавено „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ (COM(2017)0673),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 май 2017 г. относно училищното развитие и върховите постижения в областта на преподаването за по‑добър старт в живота (COM(2017)0248),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2016 г. относно подобряването и модернизирането на образованието (COM(2016)0941),

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Education responses to COVID-19: an implementation strategy toolkit“ (Действия в сферата на образованието в отговор на COVID-19: набор от инструменти за стратегия за изпълнение),

–  като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „OECD Skills Outlook 2019: Thriving in a Digital World“ (Перспектива на ОИСР за уменията за 2019 г.: успех в един цифров свят),

–  като взе предвид доклада на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО), озаглавен „Skills for a connected world“ (Умения за свързан свят),

–  като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение от 4 юни 2020 г., озаглавен „Digital gap during COVID-19 for VET learners at risk in Europe“ (Цифрово разделение по време на COVID-19 за изложените на риск в Европа обучаващи се в ПОО),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A9-0042/2021),

А.  като има предвид, че приобщаващото, справедливо и финансирано по подходящ начин качествено образование е основен двигател на екологичния и цифровия преход; като има предвид, че образованието е инвестиция в нашето общо бъдеще, като допринася за социалното сближаване, устойчивия икономически растеж, създаването на работни места и заетостта, а по този начин и за едно справедливо общество; като има предвид, че образованието е критично важен инструмент за личностното развитие и себереализацията и че то засилва участието в демократичния живот;

Б.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основна ценност на ЕС, която е залегнала в член 8 и член 19 от ДФЕС;

В.  като има предвид, че цифровите технологии променят обществото, като основните цифрови умения и цифровата грамотност вече са от съществено значение за всички граждани;

Г.  като има предвид, че в първия принцип на европейския стълб на социалните права се посочва значението на поддържането и придобиването на умения с цел „гарантиране на равни възможности и достъп до пазара на труда“ и се предвижда, че всеки има право на достъп до „качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“;

Д.  като има предвид, че придобиването на основни трансверсални умения като смятане, критическо мислене и умения за социално общуване е основна предпоставка за придобиването на цифрови умения и компетентности; като има предвид, че същевременно в бъдеще ще има повишена необходимост от цифрови умения като програмиране, логистика и роботика, които ще окажат въздействие не само върху образованието в областта на информационните технологии (ИТ), но и върху цялата учебна програма; като има предвид, че с Рамката за цифрова компетентност на гражданите се признава значението на междуличностните умения, включително комуникацията, сътрудничеството и създаването на съдържание, които често се преподават чрез хуманитарните науки, изкуствата и социалните науки; като има предвид, че интердисциплинарният подход към изучаването на науки, технологии, инженерство, изкуства и математика (НТИИМ) може да доведе до по-добро и ориентирано в по-голяма степен към човека проектиране на цифрови решения;

Е.  като има предвид, че основните познания в областта на киберхигиената, кибербезопасността, защитата на данните и медийната грамотност трябва да бъдат съобразени с възрастта и ориентирани към развитието на учащите, за да им се помогне да станат критични учащи, активни граждани, потребители на интернет и създатели на едно демократично цифрово общество, да вземат информирани решения и да познават и да могат да противодействат на рисковете, свързани с интернет, като онлайн дезинформацията, тормоза и нарушенията на сигурността на личните данни; като има предвид, че в учебните програми следва да бъдат въведени образователни програми в областта на киберсигурността;

Ж.  като има предвид, че цифровата трансформация оформя пазара на труда и според оценките на Комисията(15) в редица категории заетост се очаква в бъдеще до 90% от работните места да изискват някаква форма на цифрови умения, а 65% от децата, които днес започват начално училище, се очаква в крайна сметка да имат професии, каквито все още не съществуват; като има предвид, че задълбочените цифрови умения са много търсени, което вероятно ще доведе до засилен акцент върху НТИИМ;

З.  като има предвид, че е необходимо изцяло да се проучи въздействието на новите технологии, например роботиката и изкуствения интелект (ИИ), върху заетостта; като има предвид, че вече е очевидно, че цифровата грамотност бързо се превръща в универсално умение, необходимо за работни места, които преди са имали слаба или никаква връзка с цифровата област, включително за работни места, свързани с ръчен труд; като има предвид, че преквалификацията и повишаването на квалификацията са необходими, за да се даде възможност на хората да се адаптират към променящите се потребности и реалности на все по‑цифровизирания пазар на труда; като има предвид, че предизвиканото от COVID-19 преминаване към дистанционна работа поставя нови предизвикателства, свързани с цифровите умения, комуникацията и други; като има предвид, че работодателите следва да предоставят цифрови обучения и цифрово оборудване на служителите, като обръщат внимание на специфичните потребности, например предоставянето на разумни улеснения за хората с увреждания; като има предвид, че секторът на професионалното образование и обучение (ПОО) играе ключова роля, за да се предоставят на бъдещите работници уменията и квалификациите, от които те се нуждаят за развиващия се пазар на труда;

И.  като има предвид, че 42% от европейците все още нямат дори основни цифрови умения(16), като в рамките на държавите членки и между тях съществуват значителни различия въз основа на социално-икономическия статус, възрастта, пола, доходите, равнището на образование и заетост; като има предвид, че едва 35% от хората на възраст между 55 и 74 години притежават основни цифрови умения — в сравнение с 82% от хората на възраст между 16 и 24 години(17), което прави възрастните хора по-уязвими на цифрова изолация; като има предвид, че програмата за умения има за цел да гарантира, че до 2025 г. 70% от хората на възраст между 16 и 74 години ще имат основни цифрови умения — средно увеличение от два процентни пункта годишно спрямо годишно увеличение от 0,75 процентни пункта между 2015 и 2019 г.; като има предвид, че поради тези големи разлики в нивата на основните умения учащите никога няма да имат еднакви възможности за придобиване на цифрови умения;

Й.  като има предвид, че продължават да съществуват неравенства по отношение на достъпа до цифрова инфраструктура и оборудване, като селските и отдалечените райони и необлагодетелстваните градски райони често страдат от слаба свързаност, а домакинствата с по-ниски доходи често нямат достъп до компютри; като има предвид, че 10% от домакинствата в селските райони на ЕС нямат достъп до интернет по фиксирана линия, а още 41% не са обхванати от широколентови услуги;

К.  като има предвид, че по отношение на цифровите умения между мъжете и жените съществува разлика от 11%(18); като има предвид, че според Евростат едва един от трима студенти, завършили висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), е жена, въпреки че 54% от студентите във висшите учебни заведения са жени; като има предвид, че в началното образование отношението към предметите в областта на НТИМ не се различава между момчетата и момичетата, но че интересът сред момичетата изглежда изчезва след 15-годишна възраст; като има предвид, че по-малко от три процента от момичетата в юношеска възраст заявяват интерес да работят като специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Л.  като има предвид, че неравенството между половете по отношение на образованието и обучението се изразява на работното място – едва 17% от работните места в сектора на ИКТ се заемат от жени, а делът на мъжете, работещи в цифров сектор, е 3,1 пъти по-голям от този на жените(19), като разликата между половете е особено очевидна в сектора на ИИ, където едва 22% от специалистите в световен мащаб са жени; като има предвид, че тези различия оказват въздействие върху възможностите за жените да работят в добре платени, ориентирани към бъдещето сектори и по подобен начин ограничават многообразието в цифровия сектор, например що се отнася до технологичния дизайн;

М.  като има предвид, че е важно да се разберат факторите, които влияят на образователния и професионалния избор на момичетата и жените, включително предубежденията по отношение на пола, и те да се мотивират да продължат образованието и кариерата в областта на НТИМ и ИКТ; като има предвид, във връзка с това, че е необходимо да продължават да се разработват решения за професионално ориентиране;

Н.  като има предвид, че цифровите технологии притежават значителен потенциал за учителите, обучителите, възпитателите и учащите в различните образователни сектори и среди, що се отнася до достъпните, отворени, социални и персонализирани технологии, които могат да доведат до по-приобщаващи образователни пътеки; като има предвид, че интелигентното използване на цифровите технологии, движено от иновативни методи на преподаване и предоставяне на възможности за учащите, може да осигури на гражданите основни умения за живота, например творческо мислене, любознателност и умения за решаване на проблеми; като има предвид, че използването на цифрови технологии никога не трябва да се разглежда като мярка за намаляване на разходите; като има предвид, че свободата на учителите да избират най-добрата комбинация от методи на преподаване и съдържание следва да остане в центъра на образователния процес;

О.  като има предвид, че взаимодействието между учителя и учащите е от решаващо значение за благосъстоянието и развитието на учениците и поради това присъственото обучение трябва да остане в основата на предоставянето на образование; като има предвид, че цифровите инструменти и технологии не могат да заместят ролята на учителя, но въпреки това предлагат редица ползи като допълнение към присъственото обучение, включително под формата на хибридни модели на образование; като има предвид, че прекомерното използване на технологии и цифрово оборудване може да причини проблеми като недоспиване, пристрастяване и заседнал начин на живот; като има предвид, че трябва да се обърне специално внимание на по-малките деца и учащите със специални образователни потребности или увреждания, за които ученето онлайн представлява особено предизвикателство;

П.  като има предвид, че цифровите технологии следва да бъдат въвеждани по начин, който е насочен към учащите, съобразен с възрастта и ориентиран към развитието; като има предвид, че е необходимо стратегиите за цифрово обучение да вземат предвид изследванията относно последиците, които ранното използване на цифровите технологии може да има върху развитието на малките деца;

Р.  като има предвид, че развитието на цифрова инфраструктура и технологии в образованието изисква значителни публични инвестиции, включително в ИТ персонал в учебните заведения; като има предвид, че частните инвестиции също допринасят значително за разработването на решения за електронно обучение;

С.  като има предвид, че предварително условие за цифровото обучение е достъпът до цифрова инфраструктура, включително високоскоростен интернет, както и до висококачествено оборудване и съдържание, съобразени с образователните потребности; като има предвид, че пандемията от COVID-19 и внезапният цифров преход към дистанционно или онлайн обучение разкриха пропуските в достъпа и свързаността в рамките на държавите членки и между тях — с различно въздействие върху различните образователни сектори; като има предвид, че 32%(20) от учениците и студентите в някои държави членки не са имали достъп до интернет и цифрови инструменти по време на ограничителните мерки във връзка с COVID-19 през пролетта на 2020 г.;

Т.  като има предвид, че внезапният преход към онлайн и дистанционно обучение разкри също така недостатъчна готовност на образователната система в повечето части на Европа и пропуски в цифровите умения на учителите, възпитателите, родителите и учащите, както и в тяхната способност ефективно и безопасно да използват цифровите технологии; като има предвид, че преди кризата едва 39% от учителите в ЕС са се чувствали добре или много добре подготвени да използват цифровите технологии за обучение, като се наблюдават значителни разлики сред държавите членки; като има предвид, че учителите все пак показаха, че могат да се адаптират към дълбоките промени в образователните системи, ако разполагат с възможности за достатъчно гъвкавост и самостоятелност и използват по най-добрия начин иновационния потенциал на онлайн и дистанционното обучение;

У.  като има предвид, че преминаването към онлайн и дистанционно обучение изостри съществуващите неравенства, като предизвика още по-голямо изоставане на учащите в неравностойно и уязвимо положение, учащите със специални образователни потребности и учащите с увреждания, доведе до увеличаване на дела на отпадащите ученици в различните образователни сектори и разкри липсата на духовна и социална подкрепа в цифровата среда; като има предвид, че неравенствата в ранното детство оказват отрицателно въздействие върху резултатите от ученето и перспективите за заетост на по-късен етап от живота; като има предвид, че има спешна необходимост да се подобрят качеството и приобщаващият характер на онлайн обучението;

Ф.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 ще доведе до дълбоки промени в нашия начин на живот и че тя изтъкна необходимостта да се осигури пълномащабно качествено образование за всички с цел подготвеност за евентуални бъдещи кризи и повишаване на дългосрочната устойчивост в образователните системи, както и с цел да се положат основите за успешен цифров преход;

Х.  като има предвид, че съдържанието на преподаването и организацията на образователните системи е национална компетентност, но въпреки това новите предизвикателства изискват ефективна координация и когато е целесъобразно, средносрочни и дългосрочни политики и инструменти на Европейския съюз в областта на цифровото образование като важно измерение на европейското пространство за образование;

Ц.  като има предвид, че наличието на качествено онлайн обучение често не е алтернатива, а единствена възможност за определени групи, например тези, които работят на пълен работен, останалите без работа в селски и отдалечени региони или хората с увреждания;

Ч.  като има предвид, че образованието е инвестиция в бъдещето и важен инструмент за развитието и себереализацията на всеки индивид; като има предвид, че цифровото образование би могло да помогне за справяне с предизвикателства като дезинформацията, радикализацията, кражбата на самоличност и данни, кибертормоза и онлайн измамите; като има предвид, че образованието, обучението и ученето през целия живот ще играят ключова роля в справедливия преход към цифровата икономика;

Преразгледаният план за действие в областта на цифровото образование: визия, управление, финансиране и измерване на резултатите

1.  подчертава, че основаният на правата подход към цифровото образование, в съответствие с Европейския стълб на социалните права, трябва да бъде водещ принцип в политиката в областта на цифровото образование, за да се гарантира, че правото на приобщаващо и качествено образование за всички се превръща в реалност; подчертава, че възстановяването след пандемията и съживяването на политиката в областта на образованието са неразривно свързани с други предизвикателства, пред които са изправени Съюзът и светът, и че те изтъкват необходимостта от свързване на политиката в областта на цифровото образование с други области на политиката с цел насърчаване на по-приобщаващо, балансирано по отношение на половете, иновативно и по-екологосъобразно общество;

2.  във връзка с това приветства актуализирания план за действие в областта на цифровото образование и неговия разширен обхват и амбиция, с конкретни цели, насочени по-специално към трайните пропуски в цифровите умения, насърчаването на качествено компютърно и информационно-технологично образование или по-добрата свързаност в училищата — като допълнителна стъпка към по-всеобхватна стратегия за цифрови умения и образование; счита, че планът ще бъде успешен, ако след неговото изпълнение цифровото образование действително стане част от образователната политика с ясни, последователни и положителни резултати по отношение на наличието, достъпа, качеството и равенството в целия Съюз; признава различните изходни позиции на държавите членки в този процес, които следва да бъдат взети предвид при изпълнението на плана;

3.  приветства решението планът да бъде приведен в съответствие със седемгодишната многогодишната финансова рамка (МФР), тъй като това дава възможност за по-дългосрочна перспектива и го свързва със съответните инструменти за финансиране; подчертава значението на плана за изграждането на европейското пространство за образование и съответно значението на европейското пространство за образование за изпълнението на плана, което следва да гарантира прозрачност и отчетност при неговото изпълнение;

4.  отбелязва обаче, че ефективното осъществяване на плана зависи и от координацията между широк кръг от програми и между държавите членки; призовава Комисията да гарантира ефективни полезни взаимодействия между различните програми и по-последователна и ефективна координация между всички съответни политики в областта на цифровото образование на равнище ЕС, за да се намали разпокъсаността и да се избегне припокриването между националните и европейските инструменти и политики за финансиране, като по този начин се увеличи въздействието;

5.  посочва приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове, Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт Европа“, Европейския корпус за солидарност, „Творческа Европа“ и „Еразъм+“ за финансирането на различни аспекти на плана; приветства значително увеличения бюджет за програмата „Еразъм+“ и посочва, че тя не следва да се претоварва с нови политически амбиции, като се има предвид, че основният акцент трябва да бъде програмата да стане по-приобщаваща;

6.  посочва, че инвестиционните приоритети „Свързване“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“ в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост са важни, за да се даде тласък на програмата за цифрово образование; насърчава държавите членки да отделят поне 10% от финансирането в рамките на Механизма за образование; отново заявява своята позиция във връзка с насърчаването на държавите членки да увеличат значително публичните разходи за образование като признание за ключовата роля, която образованието играе за укрепване на растежа, създаване на работни места и повишаване на икономическата и социалната устойчивост; припомня също така, че поне 20% от финансовите средства, които трябва да бъдат предоставени по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, са заделени за цифровия преход, и настоятелно призовава държавите членки да използват финансирането по линия на Механизма за укрепване на цифровия капацитет на образователните системи и да инвестират например в цифрова инфраструктура за училищата, учениците и уязвимите групи, по-специално в изключените райони;

7.  подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия (ПП/ПД), инициирани от Парламента, за осигуряване на по-широко сътрудничество в рамките на Съюза с цел преодоляване на различията в образованието между държавите членки, регионите и селските и градските райони – например новото подготвително действие, насочено към увеличаване на достъпността до образователни инструменти в райони и общности с ниска степен на свързаност или достъп до технологии; призовава за включването на успешните ПП/ПД в програмите на Съюза; във връзка с това приветства включването на действие за медийна грамотност в новата програма „Творческа Европа“ въз основа на успешния пилотен проект и успешното подготвителното действие „Медийна грамотност за всички“ и призовава за достатъчно финансиране, за да се гарантира ефективността на новото действие;

8.  отбелязва, че в новия план се определят конкретни цели за преодоляване на трайните пропуски в цифровото образование, например по отношение на свързаността, цифровите умения и учебното съдържание онлайн; приветства планирания от Комисията средносрочен преглед на плана и намерението ѝ да засили събирането на данни; призовава Комисията да разработи всеобхватна система за наблюдение за всички политики в областта на цифровото образование, която следва да се използва за споделяне на добри практики в целия ЕС, а данните от нея да се използват в средносрочния преглед; отново изтъква необходимостта от ясен график за изпълнение и от ясни показатели и междинни цели, които да бъдат представени както на Парламента, така и на Съвета; остава убеден, че с цел постоянно наблюдение на развитието и изпълнението планът се нуждае от по-ясна структура за управление и координация с участието на Парламента; поради това призовава Комисията да създаде форум, обединяващ държавите членки, Парламента и други заинтересовани страни и експерти, включително образователните институции и организациите на гражданското общество;

9.  настоятелно призовава Комисията да засили ролята и видимостта на образованието, включително цифровото образование, в рамките на европейския семестър, както и да включи в насочеността на семестъра икономическото въздействие на образованието, така че да бъдат обхванати социалните цели и качеството на предоставяното образование; отбелязва, че държавите членки ще излязат от кризата, предизвикана от COVID-19, с рекордно високи равнища на дълг; отбелязва, че класифицирането на образованието като разход в националните сметки доведе понякога при предишни кризи до значително намаляване на бюджетите за образование; подчертава, че цифровият преход в образованието няма да е възможен без значителни инвестиции;

10.  отбелязва, че кризата с COVID-19 изтъкна необходимостта държавите членки да координират по-ефективно политиките и мерките в областта на цифровото образование и да обменят най-добри практики чрез подход към образователната политика с участието на множество заинтересовани страни, за да се гарантира, че тази политика отговаря на потребностите на гражданите на ЕС и поставя учащите в центъра на вниманието; поради това приветства ангажимента на Комисията за създаване на Европейски център за цифрово образование като първа стъпка към процес на съвместно създаване и система за текущ мониторинг, която обединява национални и регионални стратегии за цифрово образование и включва основни заинтересовани страни и експерти, включително организации на гражданското общество, представляващи различни подходи във и извън рамките на общообразователните системи; счита, че новият център предлага канал, чрез който държавите членки следва да насърчават сътрудничеството между институциите за образование и обучение, за да се подобри предоставяното цифрово образование; приветства амбицията центърът да се използва за установяване на стратегически диалог с държавите членки относно ключовите фактори, благоприятстващи успешното цифрово образование, с цел да се изготви препоръка на Съвета; настоятелно призовава Комисията да работи бързо, за да бъде публикуван по-рано проектът на препоръка — през 2021 г.;

11.  призовава Комисията, като спазва принципа на субсидиарност, да упражнява надзор върху изпълнението на национално равнище, както и да обезпечи справедливо представителство и независимост в рамките на центровете и консултантските услуги, както и при консултациите със заинтересовани страни; призовава Комисията да включи Парламента като пълноценен участник в създаването на повече европейски и национални центрове и консултантски услуги и в определянето на съответните заинтересовани страни; припомня на Комисията, когато разработва концепцията за планираната европейска платформа за обмен, да избягва припокриване и дублиране с целите на центъра;

12.  подчертава необходимостта Европейският съюз да бъде световен пример по отношение на качеството на цифровото образование и призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество със съответните институции и заинтересовани страни на глобално и регионално равнище за разширяване на достъпа до качествено цифрово образование по света;

13.  подчертава главната роля на научните изследвания за изпълнението на плана и за постигането на ефективно и подходящо цифрово образование за всички и приветства факта, че Комисията признава тази роля; призовава Комисията и държавите членки да инвестират повече в междудисциплинарни научни изследвания, за да се оценят дългосрочното въздействие на цифровизацията върху обучението и ефективността на политиките в областта на цифровото образование, чрез което да се предоставя информация за тяхното бъдещо разработване и прилагане, включително като се предвижда появата на нови професии и умения и се адаптират съответно образователните програми; подчертава, че са необходими постоянни научни изследвания на различните въздействия на цифровите технологии върху образованието и развитието на децата, като се свързват науките за образованието, педагогиката, психологията, социологията, невронауките и компютърните науки, за да се постигне възможно най-задълбочено разбиране на начина, по който умовете на децата, а също така и на възрастните, реагират на цифровата среда и на свързаните с цифровото образование предизвикателства;

Насърчаване на високопроизводителна екосистема на цифровото образование

14.  подчертава, че пандемията от COVID-19 показа, че не всички учащи могат да имат достъп до цифрово образование и дистанционно и онлайн обучение и следователно да се възползват от тях; отбелязва, че съществуват различия между и в рамките на държавите членки и че тези различия оказват непропорционално въздействие върху хората в неравностойно положение и хората, живеещи в отдалечени или селски райони; изразява съжаление във връзка с трайното цифрово разделение в Съюза; изразява съжаление, че в някои държави членки усилията за осигуряване на достъп до качествено цифрово образование се провалиха, като голяма част от учениците останаха без достъп до образование в продължение на няколко месеца; споделя анализа на Комисията, че бързият и надежден интернет и качественото цифрово оборудване в учебните заведения, неформалните среди и у дома са предварителни условия за ефективно цифрово образование; посочва, че по същия начин някои държави членки са постигнали много по-голям напредък в осигуряването на цифрова инфраструктура и оборудване, а следователно и по отношение на предоставянето на решения в областта на цифровото образование; подчертава, че като абсолютен приоритет е необходимо да се противодейства на цифровото разделение, и счита, че публично-частните партньорства, движени от потребностите на учебните заведения, могат да ускорят намирането на решения;

15.  настоява, че изключително важна стъпка за преодоляване на цифровото разделение е широколентовият достъп да се счита за обществено благо, а неговата инфраструктура да бъде подходящо финансирана, за да се гарантира, че той е бъде общодостъпен и на достъпна цена; освен това отбелязва потенциала на разгръщането на 5G и призовава Комисията да проучи възможния принос на 5G за инициативите за цифрово образование; призовава за конкретни мерки и схеми за финансиране с цел подобряване на достъпа за всички образователни институции, особено за тези в отдалечените, селските и планинските райони с ниска степен на свързаност и ограничен достъп до нововъзникващи технологии като изкуствения интелект (ИИ), роботиката, блок-веригата, отворения код, новите образователни устройства или игровизацията, с оглед на нарастващото им значение и потенциал;

16.  приветства факта, че планът е съсредоточен върху подкрепата за свързаността на училищата и университетите чрез Механизма за свързване на Европа и усилията за популяризиране на възможностите за финансиране от ЕС; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, местните органи и заинтересованите страни, за да се гарантира, че подкрепата на ЕС съответства на националните схеми, по-специално за подкрепа на групите в неравностойно положение; призовава Комисията да насочи подкрепата извън училищата, за да бъдат достигнати всички формални и неформални учебни заведения; припомня необходимостта учебните заведения да се възползват от подкрепата на персонал, обучен да наблюдава мрежите и приложенията и да предоставя обучение и съдействие във връзка със защитата на данните;

17.  подчертава, че е важно Съюзът да поеме водеща роля в цифровото образование чрез улесняване на достъпа до иновации и технологии за учителите, учащите и родителите; във връзка с това призовава за нови инициативи в областта на образованието чрез пълноценно използване на новите технологии като ИИ и роботиката, които също така ще повишат осведомеността относно свързаните с тези технологии възможности и предизвикателства в образователните среди; припомня, че при използването на ИИ и роботика е необходимо да се гарантира етичен и ориентиран към хората подход; отбелязва, че интелигентното използване на ИИ може да облекчи работното натоварване на персонала, да повиши привлекателността на образователното съдържание, да улесни ученето в редица дисциплини, както и да подкрепи по-индивидуализирани методи на преподаване, приспособени към потребностите на отделните ученици; изразява загриженост относно липсата на специфични за ИИ програми за висше образование и научни изследвания в Съюза, което рискува да подкопае конкурентното предимство на ЕС; призовава за повече публични инвестиции в ИИ;

18.  насърчава Европейската комисия и държавите членки да предоставят на училищата (учители и ученици) не само техническа подкрепа и интернет връзка, но и необходимата подкрепа за безопасен и надежден софтуер, и да насърчават гъвкави модели на образование и подкрепа за дистанционно обучаващите се, като използват средства като електронни ресурси, електронни материали, видеоматериали, онлайн наставничество и безплатно онлайн обучение; подчертава във връзка с това, че местните културни и общностни институции, например библиотеките и музеите, са важни доставчици на подобни цифрови ресурси; предупреждава за отрицателното въздействие на зависимостта от определени доставчици на образователни ресурси върху педагогическата независимост и призовава Комисията и държавите членки да осигурят такава независимост от всякаква намеса или интереси; настоява, че е необходима екосистема за цифрово образование, която е открита и прозрачна по отношение на съдържанието, устройствата и технологиите, които се използват; подчертава, че отворените технологии спомагат за усещането за сътрудничество и че безплатните решения с отворен код, повторното използване на съдържание в публичното пространство и оперативно съвместимите хардуерни и софтуерни решения подобряват достъпа и създават по-балансирано цифрово пространство;

19.  подчертава необходимостта от признаване на правните и етичните принципи, свързани с интелектуалната собственост, в контекста на интензивното създаване и разпространение на образователно цифрово съдържание; приветства и подкрепя мрежата по въпросите на интелектуалната собственост в образованието, управлявана от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, и насърчава развитието на умения, свързани с интелектуалната собственост, сред учащите и учителите; припомня изключението от авторското право по отношение на използването на произведения и други обекти в рамките на цифрови и трансгранични преподавателски дейности, предвидено в член 5 от Директива (ЕС) 2019/790;

20.  посочва интересни иновативни инициативи, които правят онлайн средата и онлайн игровите платформи безопасни, интересни и забавни, на всеки етап от образованието; подчертава, че е важно да бъдат обединени педагогически, когнитивни и психологически подходи към образованието и да се приспособят по съответен начин онлайн и офлайн форматите; отбелязва във връзка с това подхода, предложен в европейската стратегия за образование и грижи в ранна детска възраст;

21.  припомня, че е важно на учителите, учениците и родителите да се предоставя висококачествено, достъпно цифровото образователно съдържание от разнообразни източници, и насърчава държавите членки да заделят финансиране за придобиването на професионални и сигурни цифрови образователни ресурси, разработени с помощта на европейски иновации, включително качествено образователно съдържание, създадено съвместно с експерти; призовава държавите членки да насърчават инициативи, чрез които дружествата и организациите на гражданското общество могат да споделят високотехнологични иновации с образователната общност;

22.  счита, че Съюзът може да играе решаваща роля за подпомагане на разработването и предоставянето на висококачествено образователно съдържание; отбелязва със задоволство нарастващия брой цифрови образователни платформи, които се създават, за да се даде възможност за достъп до ресурси и за споделянето на добри практики, като eTwinning, Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE) и Портала за училищно образование (School Education Gateway); призовава Комисията да продължи да насърчава и разширява мащаба на подобни успешни инициативи чрез съответните програми, като InvestEU и „Еразъм+“, а държавите членки — да използват по-добре техния потенциал; счита, че европейската платформа за обмен има потенциал като инструмент за обезпечаване на по-добро сътрудничество между заинтересованите страни и участниците в образованието на европейско равнище, и призовава Комисията да завърши в обозрими срокове планираното проучване за осъществимостта;

23.  насърчава държавите членки да възприемат иновациите и цифровите технологии в своите системи за образование и обучение по интелигентен, ориентиран към учащите начин, за да се постигне ефективен подход на смесено обучение в бъдеще; въпреки това припомня основното значение на присъственото образование и подчертава, че цифровите инструменти следва да се използват за допълване и подобряване на преподаването в класна стая; счита, че е необходимо да се помисли за отрицателното въздействие на дългите периоди пред екрана върху благосъстоянието на учащите; подчертава, че пандемията от COVID-19 разкри очевидни пропуски в предоставянето на образование, които онлайн ученето не може лесно да преодолее и трябва да продължи да работи в тази насока, по-конкретно по отношение на храненето в училищата, духовната подкрепа и физическата активност;

Повишаване на цифровите умения и компетентности за цифровата трансформация

24.  счита, че въвеждането и използването в максимална степен на потенциала на цифровите технологии трябва да върви ръка за ръка с модернизация на съществуващите учебни програми и методи на учене и преподаване; подчертава във връзка с това, че е важно да се предостави финансова подкрепа за курсове за обучение за учителите; настоява следователно в хода на изпълнението на плана да се обърне по-голямо внимание на достъпното обучение на учителите, за да се гарантира, че те и възпитателите не само притежават цифрови умения, но могат и да ги преподават; насърчава във връзка с това инвестиции в курсове за специализация в умения за цифрово преподаване както за учителите, така и за ИТ специалистите, които желаят да преподават; подчертава значението на наставничеството като инструмент за обучение и развитие; подчертава съществената роля на „Еразъм+“ и на мобилността на учителите за придобиването на умения; отбелязва потенциала на бъдещата Академия за учители и призовава Комисията да представи на Парламента ясни концепция и бюджет; призовава за инициатива в целия Съюз за разработване на нови педагогически методи и методи за оценка за цифровата среда, като се отчитат специфичните цифрови предизвикателства, като асинхронното учене и значението на насърчаване на критична ангажираност;

25.  подчертава все по-важната роля на родителите, семействата и наставниците в дистанционното обучение и необходимостта те да разполагат с добри умения за работа с интернет и добри цифрови и технически умения, както и подходящо оборудване, и призовава да им бъдат осигурени специални механизми за обучение и подкрепа; подчертава необходимостта да се подпомагат семействата с цифрови инструменти с цел увеличаване на достъпа до дистанционно образование и призовава Комисията да проведе специално проучване относно ролята на родителите в цифровата среда(21), за да разработи последователен и ефективен подход във всички държави членки с цел подпомагане на родителите;

26.  подчертава предизвикателството, свързано с вредното и незаконното съдържание и дейности в цифровата среда, включително по отношение на психичното здраве и благосъстояние, като онлайн тормоза, включително киберзаплахите и кибертормоза, детската порнография и онлайн сприятеляването с деца с цел сексуална злоупотреба, нарушенията на сигурността на данните и на неприкосновеността на личния живот, опасните онлайн игри, дезинформацията; поради това горещо приветства факта, че в преразгледания план се обръща повече внимание на цифровата и информационната грамотност посредством образование и обучение; счита, че здравните специалисти, образователните институции, гражданското общество и лицата, предоставящи неформално образование, трябва да разработят, в партньорство с родителите, подходяща за съответната възраст учебна програма, за да са в състояние учащите да правят подходящ и информиран избор и да избягват вредно поведение;

27.  припомня, че е от съществено значение хората да разполагат с инструменти и умения, за да се справят с различните заплахи в цифровата среда, и по-специално да откриват и оценяват критично дезинформацията и фалшивите новини; приветства във връзка с това бързото приемане на неотдавнашния план за действие в областта на медиите и акцента, който се поставя в него върху медийната грамотност, и призовава Комисията редовно да преразглежда Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и да предприема подходящи мерки, за да гарантира, че социалните мрежи противодействат на онлайн дезинформацията; очаква приемането на планираните насоки за учителите и образователния персонал за насърчаване на цифровата грамотност и борба с дезинформацията; призовава Комисията да бъде по-амбициозна и да работи с национални и местни заинтересовани лица за започването на мащабни кампании за цифрова грамотност; отбелязва, че е важно да се популяризират съществуващите инициативи като Европейската седмица на програмирането и Деня за по-безопасен интернет;

28.  подчертава, че всички действия в областта на цифровото образование трябва да вървят ръка за ръка със стабилна рамка за защита на данните и да избягват използването на данните на учащите за търговски цели; подчертава, че трябва да се прилагат най-високите стандарти за защита на данните на малолетните и непълнолетните, включително за изследователски и преподавателски цели; призовава Комисията, в сътрудничество с Европейския комитет по защита на данните, да разгледа особеното естество на образователните данни и на данните, свързани с ученици и учащи;

29.  подчертава, че традиционните, хуманистични и междуличностни умения, като социални умения, съпричастност, решаване на проблеми и творчество, следва да продължат да бъдат насърчавани като част от усилията за преподаване на цифрови умения и грамотност, по-специално чрез широкомащабни кампании за цифрова грамотност; подчертава значението на цифровото измерение на гражданското образование и изразява съжаление относно ограничените амбиции на новия план за действие в областта на цифровото образование по отношение на насърчаването на цифровото гражданство;

30.  припомня необходимостта от задълбочени цифрови умения и насърчава държавите членки да създадат национални образователни програми, с които да се насърчава увеличаването на броя на учащите и завършилите образование в областта на информационните технологии; подчертава, че подобни програми биха могли да бъдат разработени под ръководството на високотехнологични дружества и на университети;

31.  подчертава значението на екологичното образование и на образованието по въпросите на околната среда и призовава за разработването на специални учебни програми в цяла Европа, при отчитане на въздействието на цифровото образование върху околната среда;

32.  подчертава, че в съответствие с Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията предприятията, които внедряват нови и нововъзникващи технологии, имат отговорността да осигурят подходяща преквалификация и повишаване на квалификацията на всички засегнати служители, за да могат те да се научат как да използват цифрови инструменти, да се приспособят към променящите се потребности на пазара на труда и да запазят работните си места; подчертава ролята на социалните партньори чрез колективните споразумения за определянето и регламентирането на цифровите умения и продължаващото обучение, за установяване на потребностите от умения, за разработване на обучение на работното място и за актуализиране на учебните програми; припомня новите трудови реалности, възникнали вследствие на пандемията, като дистанционната работа, и насърчава институциите за образование и обучение и работодателите да разработят подходящи обучения, за да подготвят хората за тази нова работна среда;

33.  подчертава значението на оценката и мониторинга на цифровите умения и посочва в това отношение стойността на съществуващите инструменти, като европейската рамка за цифрова компетентност и инструмента за самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии (SELFIE); приветства разширяването на обхвата SELFIE, който включва вече и учителите; призовава Комисията да засили ограниченото понастоящем използване на такива инструменти;

34.  подчертава освен това необходимостта от по-добро, по-иновативно признаване, валидиране и сертифициране — и следователно преносимост — на цифровите умения, квалификации и ценз; приветства плана за разработване на европейски сертификат за цифрови умения като инструмент за улесняване на валидирането и преносимостта в съответствие с рамката за цифрова компетентност; припомня необходимостта схемата да бъде разработена в тясно сътрудничество с държавите членки, за да се избегне дублиране и припокриване със съществуващи схеми; призовава Комисията да интегрира сертификата в Европейския паспорт на уменията (Европас) и евентуално в бъдещата европейска студентска карта;

35.  приветства усилията на Комисията за цифровизиране на образованието и квалификациите, включително новата платформа на Европас и планираната инфраструктура за цифрови удостоверения Европас; в същото време обръща внимание на необходимостта от подобряване на функционалността на платформата на Европас по отношение на търсенето и получаването на предложения за работа и курсове, от извършване на съответни актуализации на публикуваната на платформата информация относно текущите курсове, обучение, предложения за работа и от определяне на институциите, отговорни за този процес; призовава държавите членки да популяризират по-добре новата платформа на Европас в институциите за образование и обучение и сред техните служители и с работодателите;

36.  подчертава, че е необходимо да се усъвършенстват цифровите ресурси, инструменти и механизми на равнището на Съюза, за да се разкрият възможности за учене през целия живот за всички и да се осигури пълен и качествен достъп до курсове и материали в областта на висшето образование; отбелязва развитието на нова, глобализирана цифрова среда и пазар за висше образование и необходимостта организациите за висше образование в Европа да запазят адекватността си и да процъфтяват в тази среда; призовава Комисията и държавите членки да създадат полезни взаимодействия между университетите чрез онлайн платформа на европейските университети за разнообразно, многоезично дистанционно и онлайн образователно съдържание и програми, които да бъдат достъпни в цяла Европа;

37.  припомня жизненоважната роля на ПОО и на образованието за възрастни за предоставянето на възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията чрез подход на учене през целия живот; подкрепя препоръката на Съвета относно ПОО за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост и общите му цели, насочени към модернизиране на политиката на ЕС относно ПОО, рационализиране на европейското сътрудничество в процеса и опростяване на управлението на ПОО; призовава Комисията да възприеме цялостен подход спрямо ПОО и ученето за възрастни, който да обхваща формалното, неформалното и информалното учене и да дава възможност на учащите да придобият разнообразен набор от умения, които са важни за цифровия и екологичния преход, допринасят за социалното приобщаване, активното гражданство и личностното развитие и дават възможност на хората да се адаптират към развиващия се пазар на труда; подчертава значението на придобиването на „зелени“ умения;

38.  подчертава трудностите във връзка с приспособяването към цифрова среда, пред които са изправени институциите за ПОО, които разчитат на практическо обучение; призовава за подходящи решения и подходящо финансиране, за да се гарантира възможност за ефективно провеждане на ПОО; приветства планираното разширяване на обхвата на инициативата за стаж „Цифрови възможности“, така че да включва и учащите се в рамките на ПОО, както и учителите, обучителите и образователния персонал;

39.  припомня, че придобиването на цифрови умения е стремеж през целия живот и че поради това политиките следва да се съсредоточат върху всички демографски групи, а не само върху тези в трудоспособна възраст; подчертава, че това изисква междусекторен, цялостен подход към образованието, основан на признанието, че ученето се извършва в рамките на задължителното образование и извън него и често се осъществява в неформална и информална среда; призовава следователно за подкрепа на предоставящите възможности за неформално учене с цел увеличаване на капацитета и ресурсите, за да може да се осигури достъпно качествено цифрово образование и обучение; призовава при изготвянето на препоръки и насоки Комисията да взема под внимание различаващите се нива на технологичен напредък между образователните сектори и институции и да обръща специално внимание на районите и групите, до които се достига по-трудно;

40.  предупреждава, че социалните и образователните неравенства в ранна детска възраст имат отрицателно въздействие върху образователното равнище и перспективите за заетост на по-късен етап от живота; отново заявява необходимостта от достъп до качествено образование и от повече усилия за развитието на цифрови и медийни умения от ранна възраст; приветства обявеното от Европейската комисия въвеждане на Европейска гаранция за децата с цел преодоляване на детската бедност; настоятелно призовава държавите членки да заделят значителна част от средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ+) при споделено управление за изпълнението на посочената гаранция, по-специално в подкрепа на целенасочени действия и структурни реформи, които ефективно защитават децата от бедност или социално изключване; припомня, че по-слабите образователни постижения често означават по-ниска цифрова грамотност, и приветства следователно препоръката в укрепената гаранция за младежта, съгласно която лицата, които са незаети с работа, учене или обучение, преминават през оценка на цифровите умения и им се осигурява обучение; отбелязва потенциала на програмата по ЕСФ+ в подкрепа на ученето през целия живот;

41.  настоява, че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, и припомня, че следва да се обърне специално внимание на осигуряването на достъп до качествено цифрово образование и съдържание и на повишаването на уменията в областта на цифровите технологии за нискоквалифицираните възрастни, хората с увреждания, хората от уязвими или маргинализирани групи, възрастните хора и хората, живеещи в отдалечени или селски райони; посочва, че през 2018 г. едва 4,3% от нискоквалифицираните възрастни са използвали някаква форма на учене за възрастни;

42.  поради това изразява съжаление, че в плана продължават да не са включени мерки, насочени към нискоквалифицираните възрастни учащи и по-възрастните хора; подчертава, че този пропуск подкопава основното измерение на цифровото образование — ученето през целия живот, и възпрепятства усилията да се гарантира, че всички разполагат с основни житейски умения; призовава следователно Комисията да работи с националните, регионалните и местните органи за въвеждането на допълнителни мерки за стимулиране на цифровото образование за възрастните, като осигури съответни възможности и го направи достъпно, благодарение на което хората, завършили формалното си образование, ще могат да се подготвят за живот и работа в цифровата среда и ще се гарантира, че те действително могат да се възползват от цифровия преход и да помогнат за оформянето му;

43.  подчертава значението на разработването на политики, които да гарантират, че хората с увреждания имат същите възможности и достъп до качествено цифрово образование; насърчава държавите членки да работят с организациите, представляващи хора с различни увреждания, за да проучат предизвикателствата и възможностите, свързани с цифровото образование, и да вземат предвид специфичните потребности на хората с увреждания при разработването на ефективни политики в областта на цифровото образование; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да набележат и да инвестират в специални функции в областта на цифровото образование, предназначени и приспособени за хората с увреждания; счита, че цифровото образование предоставя големи възможности за учениците, изпитващи затруднения с усвояването на учебен материал, тъй като то позволява прилагането на специално пригодени към техните различаващи се възможности педагогически подходи; призовава за повече инвестиции, за да се предоставя на тези групи помощта, която често липсва за тях;

44.  подчертава необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете в политиките в областта на образованието, уменията и цифровизацията, и по-специално в рамките на плана за действие; счита, че цифровото образование играе важна роля за увеличаване на участието на момичетата и жените в ерата на цифровите технологии; подчертава, че неравенството между половете в областта на цифровите технологии е икономически, обществен и културен проблем, и призовава Комисията и държавите членки да преодолеят тази разлика чрез многостепенен, всеобхватен политически подход; приветства информационното табло на Комисията „Жените в областта на цифровите технологии“ и подчертава необходимостта от събиране на данни с разбивка по пол и възраст, за да се помогне за разбирането на цифровото разделение между половете;

45.  подчертава необходимостта от съсредоточаване върху по-доброто приобщаване на момичетата в цифровото образование от най-ранна възраст; подчертава, че са необходими съгласувани усилия за насърчаване и мотивиране на повече момичета да изучават предмети в областта на НТИМ и НТИИМ и да следват курсове по програмиране, изчисления и ИКТ в училище и в университета; отново заявява, че неравнопоставеността между половете в образованието се пренася на пазара на труда, и подчертава необходимостта от насърчаване и улесняване на достъпа на жените до високотехнологичните и цифровите сектори, като същевременно се води борба с разликата в заплащането на жените и мъжете с помощта на подходящи стратегии и финансиране;

46.  счита, че е от съществено значение да се създаде положителна и приобщаваща среда, която насърчава женските ролеви модели, за да мотивира момичетата да избират НТИМ, НТИИМ и ИКТ и да противодейства на несъзнателната пристрастност и свързаните с пола стереотипи по отношение на избора на образователни дисциплини и кариера; счита, че частният сектор трябва да участва, в сътрудничество с институциите за образование и обучение, неправителствените и другите организации на гражданското общество, при разработването на ефективни инициативи и кампании в тази област; посочва стойността на работната група на Комисията „Жените в областта на цифровите технологии“ и на инициативата „Digital4Her“;

o
o   o

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92.
(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(3) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 2.
(4) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 8.
(5) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135.
(6) ОВ C 202 I, 16.6.2020 г., стр. 1.
(7) ОВ C 193, 9.6.2020 г., стр. 11.
(8) OВ C 389, 18.11.2019 г., стр. 12.
(9) ОВ C 189, 4.6.2018 г., стр. 1.
(10) OВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15.
(11) OВ C 212, 14.6.2016 г., стр. 5.
(12) OВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.
(13) ОВ C 172, 27.5.2015 г., стр. 17.
(14) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(15) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/ict-work-digital-skills-workplace https://futureskills.pearson.com/research/assets/pdfs/technical-report.pdf
(16) Доклад „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI)“ за 2020 г., Европейска комисия.
(17) Доклад „DESI“ за 2020 г.
(18) Европейска комисия, „Табло с показатели за участието на жените в областта на цифровите технологии“, 2019 г.
(19) Съобщение на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152).
(20) https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/how-families-handled-emergency-remote-schooling-during-covid-19-lockdowspring-2020.
(21) Ролята на родителите в цифровата среда описва усилията и практиките на родителите да разберат, подкрепят и определят правила за дейностите на децата в цифрова среда, като им помагат по-специално да използват интернет безопасно.


Въздействие на морските отпадъци върху риболова
PDF 205kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно въздействието на морските отпадъци върху риболова (2019/2160(INI))
P9_TA(2021)0096 A9-0030/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 23 март 2020 г. относно изпълнението на съобщението на Комисията относно засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС (COM(2020)0104),

–  като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(1) (Европейска директива за отговорността),

–  като взе предвид Директива 91/271/ЕИО на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води(2),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(3),

–  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(4),

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството(6) (Регламент за контрол на рибарството),

–  като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство(9) (ЕФМДР),

–  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (10) (Директива за морското пространствено планиране),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/720 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване(11),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/850 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци(12),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците(13),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/852 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки(14),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби(15),

–  като взе предвид Директива (ЕС) № 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда(16),

–  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР) и по конкретно ЦУР 14: „опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“,

–  като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) от 2005 г., озаглавен „Морските отпадъци — аналитичен преглед“,

–  като взе предвид Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL), приета през 1973 г. от Международната морска организация (ММО), включително Приложение V към нея, влязло в сила на 31 декември 1988 г.,

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от октомври 2020 г., озаглавен „Състояние на природата в ЕС — резултати от докладването по директивите за опазване на природата за периода 2013—2018 г.“,

–  като взе предвид резултатите от проекта „Борба с морските отпадъци в Атлантическия район (CleanAtlantic)“, финансиран по програмата на ЕС за района на Атлантическия океан по Interreg,

–  като взе предвид Доброволните насоки на Организацията на ООН по прехрана и земеделие за маркиране на риболовните уреди, приети от комисията по рибно стопанство през юли 2018 г.,

–  като взе предвид Плана за действие на ММО за справяне с морските пластмасови отпадъци от кораби,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2019 г. относно океаните и моретата за формулирането на международно споразумение относно замърсяването с пластмаси,

–  като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (Конвенция от Барселона), Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Конвенция от Букурещ), Конвенцията за защита на морската среда на района на Балтийско море (Конвенция от Хелзинки) и Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенция OSPAR),

–  като взе предвид Регионалния план за управление на отпадъците в моретата в Средиземноморието,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), Протокола от Киото към нея, както и Парижкото споразумение,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 16 ноември 1973 г.,

–  като взе предвид доклада относно глобалната оценка относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги, публикуван от Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) на 31 май 2019 г.,

–  като взе предвид декларацията на министрите от 28 септември 2020 г., озаглавена „Декларация на министрите на околната среда, морската икономика, селското стопанство и рибарството на държавите членки от Балтийско море и на члена на Комисията, отговарящ за околната среда, океаните и рибарството“,

–  като взе предвид доклада, озаглавен „Mission Starfish 2030: възстановяване на нашите океани и води“, публикуван от управителния съвет на мисията на Комисията за здравословни океани, морета и крайбрежни и вътрешни води на 22 септември 2020 г.,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Глобалното затопляне с 1,5°C“, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за предотвратяване на замърсяването на морето в резултат на изхвърлянето на отпадъци от 1972 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно прилагането на Европейска директива за отговорността(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика(18),

–  като взе предвид своята позиция от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(21),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0030/2021),

А.  като има предвид, че видимите по плажовете, крайбрежните ивици, в крайбрежните зони и по повърхността отпадъци всъщност прикриват много по-разпространено явление на замърсяване, както в морския стълб, така и по морското дъно; като има предвид, че тези отпадъци се дължат в голяма степен на дейности на брега (80%), но също така и на дейности в морето, където има значително увеличаване на транспорта, извършван от големи нериболовни кораби;

Б.  като има предвид, че „морски отпадъци“ означава всеки отпадък, попаднал в морската среда, било то умишлено или неволно, и който се определя по размер (нано-, микро- и мегаотпадъци) и естество (контейнери, обемисти отпадъци, намиращи се на морското дъно, пластмаси, риболовни уреди, отломки или полупотънали кораби, опасни отпадъци като експлозиви и други военни отпадъци, текстилни влакна, пластмасови микрочастици и др.);

В.  като има предвид, че 70% от морските отпадъци, които навлизат в морето, се озовават на морското дъно, а общата маса на отпадъците, плаващи на повърхността, представлява едва 1% от пластмасата в океана; като има предвид, че най-новите научни изследвания сочат, че равнището на замърсяване с пластмаси в океаните е било до голяма степен подценявано, и като има предвид, че все още съществуват големи пропуски в океанографските познания; като има предвид, че научните изследвания в областта на разпространението на морските отпадъци в океаните са от ключово значение за по-доброто разбиране на степента на замърсяване на морската среда;

Г.  като има предвид, че световният океан е непрекъсната водна маса, чието добро екологично състояние е от жизненоважно значение за гарантиране на неговата устойчивост и непрекъснатото предоставяне на екосистемни услуги, като например абсорбция на CO2 и производство на кислород, и че всяка промяна в морските и крайбрежните екосистеми би могла да намали ролята му на регулатор на климата; като има предвид, че морските отпадъци представляват заплаха за бъдещето на сектора на рибарството като цяло, като само чиста, здрава, продуктивна и биологично разнообразна крайбрежна и морска среда може да отговори на дългосрочните нужди на хората като цяло и по-специално на рибарите, осъществяващите улов на черупкови организми и рибарските общности;

Д.  като има предвид, че морските отпадъци са глобално предизвикателство, тъй като не познават граници и се пренасят от течения и вятър на дълги разстояния по света, като засягат области и сектори, които са отдалечени от мястото им на произход и не са отговорни за тяхното производство; като има предвид, че големи количества отпадъци все още се изхвърлят директно в морето по целия свят; като има предвид, че трябва да се възприеме цялостен подход към замърсяването на морската среда, като се подкрепят действия на всички равнища, от местно до международно равнище;

Е.  като има предвид, че замърсяването на океаните и моретата с пластмасови морски отпадъци, и по-специално с пластмасови микрочастици, се утежнява от метеорологични явления, които дават възможност за разпространение на пластмасовите микрочастици по въздуха, дъжда и снега и водят до замърсяване на околната среда, считана преди за непокътната, като например високите планини или Антарктика, и дори отвъд Арктическия кръг;

Ж.  като има предвид, че всеки ден в Средиземно море се изхвърлят 730 тона отпадъци; като има предвид, че според доклад на Световния фонд за дивата природа (WWF) от юни 2019 г. всяка година 11 200 тона пластмаси, изхвърлени в околната среда, попадат в Средиземно море; като има предвид, че всяка година в Средиземно море се изхвърля еквивалентът на 66 000 камиона за събиране на отпадъци от пластмаса; като има предвид, че пластмасовите микрочастици в Средиземно море достигат рекордни нива на концентрация, с 1,25 милиона фрагмента на квадратен километър; като има предвид, че малките частици представляват около 90% от всички пластмаси, плаващи в Средиземно море, което означава около 280 милиарда плаващи пластмасови микрочастици; като има предвид, че средностатистическият консуматор на средиземноморски черупкови организми поглъща средно 11 000 частици пластмаса всяка година; като има предвид, че следователно Средиземно море е едно от най-замърсените морета в света;

З.  като има предвид, че най-добрият начин за намаляване на количеството на морските пластмасови отпадъци е да се намали и избегне тяхното производство и да се премине към рециклиране и повторна употреба на материали и продукти;

И.  като има предвид, че морските отпадъци предлагат повърхност, върху която могат да се прикрепят много организми и бактерии, което улеснява навлизането на инвазивни видове, които могат да променят баланса на морските екосистеми, и като има предвид, че бактериите върху морските отпадъци също могат да бъдат погълнати от морската флора и фауна, когато обърка отпадъците с храна;

Й.  като има предвид, че морските отпадъци имат отрицателни морфологични последици, особено за островите;

К.  като има предвид, че морските отпадъци се натрупват по-специално около малки отдалечени острови и в крайбрежните райони; като има предвид, че най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии осигуряват 80% от морското биологично разнообразие в Европа; като има предвид, че техните икономики до голяма степен се основават на риболова и туризма;

Л.  като има предвид, че разпространението на морските отпадъци по света засяга развиващите се трети държави, по-специално крайбрежните общности, които зависят от риболова и които не разполагат непременно с капацитет или средства, за да се защитят ефективно;

М.  като има предвид, че проблемът с отпадъците в морето е до голяма степен свързан с лошото управление на отпадъците на сушата, като например тези във водните течения и реките, лошо управление на отпадъчните води, незаконни открити депа за отпадъци и депа за отпадъци, разположени в близост до водни потоци, явления, водещи до изхвърляне на отпадъци и оттичане на сняг, като бури или проливни валежи, и оттичане на сняг от пътищата и тротоарите директно в морето;

Н.  като има предвид, че дифузното замърсяване, като например пречистени или непречистени отпадъчни води, които може да съдържат химикали или фармацевтични отпадъци, или води, които изтичат или се просмукват от градската или селскостопанската среда, като изхвърляне на азот и фосфор, застрашава морската среда с еутрофикация поради високата концентрация на хранителни вещества, които в крайна сметка могат да лишат морското дъно от кислород, което да доведе до разпространение на „мъртви зони“, което се увеличи десетократно от 1950 г. насам, да причинят прекомерно увеличаване на броя на цианобактериите, да допринесат за явлението зелени водорасли и червени водорасли и да замърсят в по-голяма степен морските растения и морската фауна;

О.  като има предвид, че лошото управление на мрежите за отпадъчни води излага на риск производителите на аквакултури и производителите на стриди, тъй като качеството на техните продукти може да бъде застрашено от наличието на вируси и бактерии като норовирусите, което може да доведе до временна забрана за продажба и разпространение на техните продукти, ако те вече не са годни за консумация;

П.  като има предвид, че породената от COVID-19 криза показа как лошото управление на отпадъците на сушата може бързо да доведе до нови вълни на замърсяване на морската среда, по-специално поради използването на продукти за еднократна употреба като хирургически маски и ръкавици за еднократна употреба;

Р.  като има предвид, че значителна част от пластмасите и пластмасовите микрочастици в морето идват от наземни източници;

С.  като има предвид, че обемът на пластмасите в морето оказва също значително въздействие върху рибарството, което е още по-голямо и свързано с повече средства по отношение на дребномащабния риболов;

Т.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) отпадъците от тютюн са преобладаващият вид отпадъци в световен мащаб; като има предвид, че според американската неправителствена организация „Ocean Conservancy“ угарките от цигари са начело на списъка с 10-те най-често събирани отпадъци по време на международните операции по почистване на плажовете; като има предвид, че една единствена угарка от цигара се разгражда в продължение на 12 години и съдържа почти 4 000 химически вещества; като има предвид, че за всяка угарка от цигара, която попада в океаните и реките, се замърсяват 500 литра вода;

У.  като има предвид, че наличието на морски отпадъци сериозно уврежда устойчивостта и производителността на морските екосистеми, особено най-уязвимите, които вече са подложени на множествен натиск с различен характер, като например изменението на климата, замърсяването, незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, прекомерния улов и увеличаване на дейности като морски транспорт и туризъм;

Ф.  като има предвид, че увеличеният натиск върху морските екосистеми води до намаляване на биологичното разнообразие и до затрупване на бентосни организми и рискува да увеличи разпространението на болести поради наличието на патогени, причинени от натрупването на морски отпадъци на морското дъно;

Х.  като има предвид, че въпреки че ЕС все повече се съсредоточава върху решаването на проблема с изгубените или изоставени риболовни уреди в морето, някои изоставени, изгубени или изхвърлени по друг начин риболовни уреди (ALDFG) остават активни в продължение на месеци или дори години, както показва явлението „фантомни мрежи“, и безразборно оказват въздействие върху всички морски видове, включително рибните запаси; като има предвид, че незаконният, нерегламентиран и недеклариран риболов е признат за един от основните източници на „уреди фантоми“;

Ц.  като има предвид, че морските отпадъци представляват сериозна заплаха за много видове от морската фауна, изложени на опасност от удушаване, задушаване, поглъщане, нараняване и заразяване, но също и за други животински видове, като морски птици, като някои от тях вече са застрашени или са изложени на критична опасност;

Ч.  като има предвид, че рибарите, включително дребните рибари, и производителите на аквакултури са в челните редици на последиците от морските отпадъци, които сериозно застрашават техните дейности, чрез риска от крош, заплитането на отпадъци в риболовните уреди, влошаването на качеството и загубата на повредени съоръжения, блокирането на двигателите на корабите или охладителните системи, представляват опасност за безопасността на морските лица на борда, изискват полагане на допълнителен труд от страна на морските лица за почистване на съоръженията и следователно генерират значителни икономически загуби;

Ш.  като има предвид, че въздействието на морските отпадъци върху сектора на рибарството се усеща в по-голяма степен от дребномащабния риболов, отколкото от промишления риболов, тъй като по-малките плавателни съдове са по-уязвими на щети, причинени от отпадъците на техните витла, двигатели и риболовни уреди, и тъй като морските отпадъци са по-концентрирани в плитки морски води, където се извършва по-голямата част от дребномащабния риболов; като има предвид, че морските отпадъци оказват въздействие и върху качеството на улова, който може да бъде замърсен от тези отпадъци и да стане непродаваем, което води до допълнителни финансови загуби за предприятията в областта на рибарството и аквакултурите;

Щ.  като има предвид, че секторът на рибарството от известно време действа като първа защитна линия срещу замърсяването, причинено от морските отпадъци, въпреки че това е само малък принос за справяне с проблема в световен мащаб, тъй като рибарите и производителите на аквакултури от известно време играят активна и проактивна роля, допринасяйки за по-чисти морета;

АА.  като има предвид, че оценката на икономическото въздействие на морските отпадъци върху рибарството варира между 1 и 5% от печалбите на сектора(22);

АБ.  като има предвид, че едва 1,5%(23) от риболовните уреди се рециклират и че е наложително да се предостави подходяща икономическа подкрепа за събирането, рециклирането и поправката на всички риболовни уреди; като има предвид, че секторът би могъл да се възползва от нови икономически възможности, като се ангажира с кръгова икономика, основана на интелигентно проектиране, научни изследвания и иновации;

АВ.  като има предвид, че рибарите, които връщат на сушата случайно уловените по време на риболов отпадъци и кампаниите за събиране на морски отпадъци допринасят за намаляване на проблема с морските отпадъци и са от полза за цялата общност;

АГ.  като има предвид, че преките разходи за обезвреждане на морските отпадъци много често се покриват, докато разходите за труд, разходите, произтичащи от липсата на пространство на борда на плавателните съдове, и разходите, свързани с щети, нанесени на риболовни уреди и двигатели, не се покриват;

АД.  като има предвид, че от рибарите и производителите на аквакултури не може да се очаква да събират морски отпадъци без компенсационен механизъм, съобразен с техните усилия; като има предвид, че според оценките до 80% от рибарите биха били готови да участват в схеми за събиране на морски отпадъци, ако бъдат създадени механизми за подпомагане(24);

АЕ.  като има предвид, че рибарите и рибарските сдружения вече работят за събиране на отпадъци и вече съществуват решения за оползотворяване на морските отпадъци, по-специално отпадъците от риболов;

АЖ.  като има предвид, че синята икономика, която се очаква да се удвои до 2030 г., представлява реална възможност за устойчивото развитие на морските и крайбрежните дейности, по-специално чрез развитието на инфраструктура с положително въздействие, като например изкуствени рифове и други иновации, насърчаващи рифовия ефект и ефекта на резервите, които могат да спомогнат за възстановяването на екосистемите;

АЗ.  като има предвид, че ЕС се стреми да насърчава интегриран подход към морските дейности и като има предвид, че морските отпадъци трябва да бъдат премахнати чрез отчитане в по-голяма степен на пространственото измерение на морските и крайбрежните дейности и чрез включване на крайбрежните общности и рибарите, тъй като риболовната дейност се извършва предимно в крайбрежните райони, в борбата срещу морските отпадъци, за да се отразят специфичните характеристики на местните общности;

АИ.  като има предвид, че влошаването на състоянието на морските и крайбрежните екосистеми, което се дължи и на морските отпадъци, представлява риск за всички икономически оператори в крайбрежните райони и следователно застрашава устойчивостта, дълготрайността и привлекателността на крайбрежните общности;

Подобряване и повишаване на ефективността на законодателната рамка и управлението на морските отпадъци

1.  посочва, че поддържането на доброто състояние на морските екосистеми и справянето с морските отпадъци са въпроси, свързани с много съществуващи закони, и че само един интегриран и съгласуван подход към европейските цели ще позволи да се подобри действащата законодателна рамка и да се разбере по-добре обхватът на кумулативния натиск; подчертава необходимостта от преразглеждане на интегрираната морска политика, за да се създаде по-стратегическа рамка, включваща морските отпадъци, която да обхваща всички законодателни актове, свързани с отпадъците и морската среда;

2.  подчертава необходимостта от засилване на комуникацията и координацията между държавите членки и между морските басейни, за да се гарантира интегриран подход, позволяващ на риболовните кораби да разтоварват морски отпадъци в което и да е пристанище на Съюза; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да приложат своевременно и без отлагане Директива (ЕС) 2019/833 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби(25), в този контекст призовава Комисията да представи актове за изпълнение, в които се определят критерии за допустимост за намалена такса за „зелени кораби“, и да разработи подходящи стимули за предаване на събраните отпадъци на сушата, включително компенсаторен механизъм, съобразен с усилията на рибарите и методологични критерии за изчисляване на обема и количеството на пасивно уловените отпадъци, така че целите за намаляване на морските отпадъци, определени в директивата, да могат да бъдат изпълнени бързо;

3.  подчертава необходимостта от подобряване на европейската законодателна рамка, за да се намалят финансовите разходи за рибарите, които случайно улавят морски отпадъци при риболов и за да се избегне излагането им на прекомерна бюрократична тежест; подчертава освен това, че законодателството относно морските отпадъци следва да обръща по-голямо внимание на социалното измерение на проблема;

4.  посочва, че морската визия трябва спешно да бъде засилена в новите стратегии на Европейския съюз, по-специално Европейския зелен пакт, Стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“;

5.  препоръчва засилване на разпоредбите на Рамковата директива за морска стратегия чрез хармонизиране на показателите за добро екологично състояние, по-специално тези, свързани с дескриптор 10, а именно „морски отпадъци“;

6.  призовава Комисията да разшири прилагането на Рамковата директива за морска стратегия и по отношение на най-отдалечените региони;

7.  призовава за подобряване на рамката на Директивата за морското пространствено планиране, така че тя да отчита пространственото измерение на борбата срещу морските отпадъци;

8.  припомня, че проблемът с морските отпадъци не може да бъде решен ефективно само на национално равнище, а изисква сътрудничество на всички равнища, включително на световно, европейско и регионално равнище; призовава Комисията да защитава амбициозен модел на управление в международните преговори на ООН относно морското биологично разнообразие извън националните юрисдикции и да признае всички морета и океаните като световно общо благо, за да приеме нова визия, която поставя индивидуалните и колективните отговорности над принципите на свобода или суверенни права, залегнали в морското право, като по този начин гарантира неговото запазване, включително и от отрицателното въздействие на морските отпадъци;

9.  призовава ЕС да засили международните инициативи като Глобалното партньорство за намаляване на отпадъците в моретата, лансирано от UNEP, с цел постигане на ЦУР, по-специално ЦУР № 14, „Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“ и ЦУР №12 относно отговорното потребление и производство;

10.  призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля в усилията за постигане на амбициозно правно обвързващо споразумение относно замърсяването с пластмаси в рамките на Асамблеята на ООН по околната среда, което да обхваща пълния жизнен цикъл на пластмасите, включително общи глобални цели за намаляване на замърсяването на морето с пластмаси и визия за преход към безопасна, кръгова икономика за пластмасите, както и ефективно световно управление на изгубени риболовни уреди или „уреди фантоми“, които представляват заплаха за всички морски дейности и екосистеми по света;

11.  подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да засилят борбата срещу ННН риболов, който по своята същност замърсява и допринася за морските отпадъци и влошаването на морската среда, по-специално поради незаконното изхвърляне на риболовни уреди;

12.  изтъква, че Резолюция 2/11 на Асамблеята на ООН по околната среда на Програмата на ООН за околната среда от 26 май 2016 г. признава, че наличието на пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици в морската среда е въпрос от глобално значение, който бързо става все по-обезпокоителен и който изисква спешен глобален отговор, който включва подход, основан на жизнения цикъл на продуктите;

13.  призовава Комисията и държавите членки да координират съгласно еднакъв график различни законодателни актове, като Рамковата директива за морска стратегия, Директивата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, Директивата относно пристанищните приемни съоръжения и Директивата за морското пространствено планиране, за да се подобри съгласуваността на законодателството в тази област;

14.  призовава Комисията да увеличи събирането на данни относно обема и вида на отпадъците в европейските води и тяхното въздействие върху риболова, както и да увеличи събирането и хармонизирането на данни относно обема, количеството и качеството на морските отпадъци, разтоварени, обезвредени и доставени за рециклиране, по-специално чрез програмата за улавяне на отпадъци, включително обема, материалите и видовете уловени предмети; призовава събраните от държавите членки данни относно загубата, пускането на пазара и събирането на риболовни уреди и морски отпадъци да бъдат вписвани в база от данни на национално или свързано с морските басейни равнище и хармонизирани в един годишен доклад на европейско равнище, за да се улесни идентифицирането и борбата срещу морските отпадъци и да се гарантира по-добро наблюдение и оценка;

15.  подчертава необходимостта от годишно картографиране на морските отпадъци, събирани чрез програмата за улавяне на отпадъци във връзка с различните водосборни басейни с цел получаване на информация относно произхода на уловените морски отпадъци и засилване на кампаниите за събиране; подчертава, че това трябва да бъде свързано със съществуващите усилия за картографиране; настоятелно призовава Комисията да изготвя годишен доклад относно количеството морски отпадъци, разтоварени в пристанищата чрез програмата за улавяне на отпадъци, включително обемите, материалите и видовете уловени предмети;

16.  насърчава създаването на мрежи за сътрудничество между правителствата на държавите членки, асоциациите на рибарите, организациите на работниците, органите за отпадъчни води, заинтересованите лица от крайбрежните райони, пристанищата, НПО и регионалните конвенции с цел укрепване на подхода „отдолу нагоре“, основан на диалог и приобщаване, и насърчаване на практически решения за работниците в сектора на рибарството, с цел да се гарантира по-ефективно прилагане на правилата и да се осигурят подходящи ресурси в области като събирането, обезвреждането и рециклирането на морските отпадъци;

17.  подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики между всички заинтересовани лица, включително гражданите, засегнати от проблема с морските отпадъци, за да се насърчи секторът на рибарството да спомогне за опазването на морската среда, да се справи с морските отпадъци и по този начин да гарантира устойчивото използване на неговите ресурси; приветства инициативи като „Plan Marlimpo“ (Проект за чисто море), изпълняван от Министерството на морето на Галисия (Испания), който има за цел да намали количеството на отпадъците в крайбрежните райони;

18.  подчертава, че за да се подобри и повиши ефективността на законодателната рамка и управлението, свързани със събирането, обезвреждането и рециклирането на морски отпадъци, е от съществено значение да се насърчи по-голямото участие на всички работещи в сектора на рибарството и да се разширят съществуващите проекти за повишаване на осведомеността, превенцията и обучението, с цел да се гарантира непрекъснат обмен на информация с цел подпомагане на подготовката и актуализирането на съответните правила;

19.  призовава всички други заинтересовани страни, а именно консултативните съвети в областта на рибарството, да подкрепят намаляването на морските отпадъци чрез ефективни и ефикасни мерки. призовава Комисията и държавите членки да приемат Доброволните насоки на ФАО за маркиране на риболовните уреди, за да се насърчи отговорното управление на риболовните уреди, да се подобрят усилията за идентифициране на изгубените уреди и да се подкрепи устойчивостта на рибарството чрез намаляване на изоставените, изгубените и изхвърлените по друг начин риболовни уреди, също в съответствие с разпоредбите на Регламента за контрол на рибарството; призовава Комисията да подкрепи усилията за привеждане в действие на маркировката и докладването за изгубени риболовни уреди в европейски води и чрез усилия в рамките на Международната морска организация да засили международното сътрудничество с цел справяне с този източник на замърсяване на морето с пластмасови отпадъци;

20.  посочва, че защитените морски зони могат да действат като отлични лаборатории за прилагането на решения за справяне с морските отпадъци, като позволяват да бъдат взети предвид взаимодействията между дейностите на сушата и тези в морето и като се подкрепи сътрудничеството между различните заинтересовани лица в морето и на сушата по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени морските и крайбрежните екосистеми;

21.  подчертава липсата на ефективност на Европейската директива за отговорността по отношение на морските отпадъци, включително по отношение на нейния ограничен обхват и трудностите при идентифицирането на замърсителя и възлагането на отговорност; припомня, че Парламентът призова за визия за Европейската директива за отговорността, която да отчита ограниченията на нейната ефективност;

22.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат по-добре принципа „замърсителят плаща“;

Подобряване на научните изследвания и знанията в областта на отпадъците в морето

23.  настоятелно призовава Комисията да играе важна роля в Десетилетието на ООН на океанската наука и да насърчава цифровизацията и използването на изкуствен интелект с цел по-добро разбиране на моретата и океаните и въздействието на морските отпадъци върху тях;

24.  подчертава, че недостигът на налични данни и проучвания затруднява количественото определяне на точната степен, в която щетите, причинени от морските отпадъци, засягат сектора на рибарството и неговите отрицателни икономически последици за рибарите; следователно призовава Комисията и държавите членки да увеличат финансирането за научни изследвания и събирането на данни относно обема и различните видове отпадъци в европейските води и тяхното въздействие върху рибарството, аквакултурите и екосистемите и да предложат строги мерки за преодоляване и предотвратяване на въздействието на нанопластмасите и пластмасовите микрочастици върху рибните ресурси и човешкото здраве;

25.  припомня, че Директивата за пластмасите за еднократна употреба обхваща отпадъците, които най-често биват откривани по плажовете; настоятелно призовава Комисията да засили съществуващите мерки относно пластмасите за еднократна употреба, по-специално въз основа на очакваната работа по отпадъците във водния стълб и по морското дъно съгласно Рамковата директива за морска стратегия, и да обмисли извеждането от употреба на контейнери от експандиран полистирен и опаковки от рибни продукти в съответствие с амбицията за заменяне на пластмасите за еднократна употреба с устойчиви за околната среда и рибарите алтернативи;

26.  призовава Комисията да предприеме действия във връзка с препоръките, формулирани от мисията „Starfish 2030“ относно справянето с морските отпадъци, и по-специално да направи оценка на предложението за маркиране на риболовните съоръжения чрез използване на нови технологии за географско позициониране, за да се помогне за локализирането и събирането на изгубени уреди, когато е относимо и възможно; подчертава във връзка с това, че Комисията следва да подобри маркирането на риболовните уреди съгласно Доброволните насоки на Организацията за прехрана и земеделие за маркиране на риболовните уреди и да гарантира, че при прехода рибарите и производителите на аквакултури се придружават от подходящи програми за финансиране;

27.  призовава за по-добро докладване относно загубата на риболовни уреди в морето и подчертава необходимостта от включване на повече информация, като например наименование на кораба, вид на използвания уред, време и местоположение на загубите, както и предприети мерки за възстановяване, за да се даде възможност събраните данни да бъдат използвани по-ефективно за справяне със замърсяването на морето чрез прозрачен и подобрен обмен на данни и обмен на най-добри практики между държавите членки и агенциите на ЕС; подчертава необходимостта от разработване на нови инструменти за идентифициране и проследяване на изгубените в морето риболовни уреди и за записване на данни за морските отпадъци, като например електронни приложения за подпомагане на рибарите да записват данни и системи за записване и докладване на разтоварванията на морски отпадъци, например чрез използване на квитанции за предаване на отпадъци, както е предвидено в Директива (ЕС) 2019/883, което задължава пристанищните оператори да издават такива разписки на капитаните на кораби;

28.  приветства изпълнението на европейски проекти като „CleanAtlantic“, финансирани от програмата на ЕС за района на Атлантическия океан по Interreg, която има за цел подобряване на знанията и капацитета за наблюдение, предотвратяване и намаляване на морските отпадъци и повишаване на осведомеността за тяхното въздействие; настоятелно призовава 19-те партньори по проекта от Ирландия, Франция, Испания и Португалия, и по-специално координатора на проекта Centro Tecnológico del Mar (Cetmar), да продължат своята работа и да публикуват резултатите от проекта;

29.  подчертава необходимостта да се осигури правилно управлявана логистика във връзка с отпадъците и събирането на уреди, за да се подпомогнат рибарите в техните до голяма степен доброволни начинания. отбелязва, че това следа да включва единно събиране на риболовните уреди на борда на корабите в торби или контейнери и осигуряване на подходящи съоръжения в пристанищата;

Ускоряване на развитието на кръговата икономика в областта на рибарството и аквакултурите

30.  подчертава, че намаляването на въздействието на морските отпадъци изисква укрепване на кръговата икономика на сушата, включително постепенно преустановяване на използването на ненужни пластмаси и опаковки, и трансформиране на отпадъците в ресурси, но също така и приемане основан на жизнения цикъл подход в сектора на рибарството и аквакултурите; подчертава, че кръговата икономика в сектора на рибарството трябва да се развива чрез по-голяма подкрепа за намиране на решения, интелигентно проектиране на риболовните уреди и иновации в техниките за риболов и аквакултура, за да се ограничи изхвърлянето на отпадъци, да се направят операциите по събиране по-привлекателни и да се увеличи разработването на ефикасни канали за рециклиране;

31.  призовава за насърчаване на екодизайна на риболовните уреди, който следва да бъде практичен, безопасен и икономически ефективен чрез бързо приемане на насоки за разработването на хармонизирани стандарти за кръговата икономика на риболовните уреди; насърчава маркирането на материалите, използвани в риболовните уреди, чрез продуктови паспорти; насърчава стимулирането на научните изследвания и иновациите за намирането на алтернативи и екологосъобразни материали, които да бъдат използвани в риболовните уреди, в това число полимери; подчертава във връзка с това, че биха могли да бъдат създадени пилотни проекти за проучване на намаляването на материалите, по-лесното и по-бързо разглобяване и изпитването на функционалността на уредите с цел подпомагане на прехода;

32.  по отношение на кръговата икономика за риболовните уреди подчертава значението на пълното включване на рибарите, сектора на рибарството и на аквакултурите като цяло, стартиращите предприятия, частните инициативи и предприятия, включително производителите на въжета и мрежи от трети държави, в идентифицирането на нови материали, екопроектирането, проектирането на нови риболовни уреди и рециклирането на риболовни уреди; освен това подчертава необходимостта от укрепване на модел за взаимодействие между областите на рибарството и научноизследователската дейност; поради това настоятелно призовава Комисията да организира бъдещи проекти за кръгова икономика за риболовните уреди във връзка със съществуващите програми на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации;

33.  подчертава, че за да се ускори развитието на кръговата икономика в сектора на рибарството и аквакултурите, от съществено значение е да се планират бъдещи законодателни решения на проблема със събирането и обезвреждането на морските отпадъци във връзка с Европейския зелен пакт; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки бързо да предприемат последващи действия за определянето на национални минимални нива на събираемост на риболовни уреди, съдържащи пластмаси, както е договорено в Директивата относно пластмасовите изделия за еднократна употреба; призовава Комисията да проследи дали тези национални планове водят до увеличаване на събирането и рециклирането на риболовни уреди в сравнение с днешните равнища и във връзка с това да изготви подходящ и амбициозен план в подкрепа на развитието на кръгова икономика в сектора на рибарството; подчертава, че съществува пазар за рециклирани риболовни уреди, който предлага потенциал за превръщане на използването на рециклиран материал в правно изискване, заедно с разпоредбите на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) относно програмирането на споделеното управление, което би представлявало важен стимул за рибарите и начин да се види стойността на техния принос за рециклирането;

34.  призовава за използването на ЕФМДР за подпомагане на сектора на рибарството и аквакултурите в прехода към по-устойчиви материали, включително придобиването на нови технически по-ефективни и по-малко замърсяващи плавателни съдове за дребномащабните непромишлени флотове, по-специално в най-отдалечените региони;

35.  настоятелно призовава Комисията да създаде стимули за кръговата икономика по цялата производствена верига за риболовни уреди и уреди за аквакултури чрез насърчаване на научните изследвания и подкрепа за предприятията, които рециклират и използват повторно уредите; поради това призовава Комисията да създаде специален фонд за подкрепа на държавите членки, които създават производствени вериги за рециклирани и екологосъобразни съоръжения, като използва ресурси като наличните по линия на инструмента NextGenerationEU, както и данъчни санкции, наложени в резултат на производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки;

36.  подчертава, че все още съществуват много въпроси и различия между държавите членки по отношение на пристанищните приемни съоръжения, въпреки значителния напредък, постигнат при влизането в сила на Директива (ЕС) 2019/883; подчертава, че в много пристанища на Съюза за рибарите все още е много трудно да локализират тези уреди, където съществуват такива, и да имат достъп до тях; подчертава, че всичко това действа като пречка и фактор, възпиращ риболовните оператори да допринасят за по-чисти морета;

37.  подкрепя разработването и създаването на ефикасни канали за рециклиране чрез укрепване на инфраструктурата на пристанищните приемни съоръжения във всички европейски пристанища с цел подобряване на селективното сортиране на отпадъците; поради това подчертава необходимостта от по-големи усилия от страна на държавите членки за модернизиране на пристанищните логистични съоръжения чрез правилно управлявана логистика по отношение на събирането на отпадъците и излезлите от употреба уреди, единното събиране на уредите на борда на корабите в торбички или контейнери и осигуряването на подходящи пристанищни съоръжения, за да се гарантира, че се осигурят подходящи съоръжения за приемане и съхранение на събраните изгубени риболовни уреди и морски отпадъци, достатъчно пространство за разделно съхранение на различните видове морски отпадъци, достатъчен персонал за правилно и безопасно третиране на разтоварваните отпадъци и снабдяване на всички кораби с контейнери за събиране на морски отпадъци; призовава за увеличаване на привлекателността на операциите по събиране чрез мерки, включващи схеми за възнаграждаване и стимули, като например финансови стимули за подпомагане на рибарите и производителите на аквакултури при събирането, обезвреждането и рециклирането на уловените в морето отпадъци и донасянето на техните риболовни съоръжения или съоръжения за аквакултури в края на жизнения им цикъл в пристанищата;

Програми за управление и събиране на морски отпадъци

38.  призовава Комисията да изготви план за действие на равнище ЕС за борба с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в хидросферата на Съюза чрез намаляване на отпадъците при източника, ограничаване на използването и потреблението на пластмаси и справяне със замърсяването на реките, водните корита и бреговата ивица вследствие на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, което може да бъде намалено драстично по координиран начин; призовава за свеждане до минимум на оттичането на сняг от пътищата и тротоарите директно в океана, по-специално чрез подкрепа на алтернативни методи за събиране при изключително силен снеговалеж;

39.  подчертава, че мрежите за отпадъчни води и пречиствателните станции трябва да бъдат модернизирани, за да се намали въздействието върху аквакултурите и морската и крайбрежната околна среда като цяло, и по-специално риска от замърсяване на продуктите от аквакултури;

40.  подчертава, че е от съществено значение да се разгледа въпросът за лошото управление на отпадъците на сушата, най-вече неподходящото обезвреждане на отпадъци в крайбрежните градове, градовете, изградени по протежение на реките и островните градове;

41.  призовава Комисията да повиши осведомеността на морските оператори във всички техни потенциални взаимодействия с морската среда, по-специално по време на продажбата или лизинга на кораби;

42.  настоятелно призовава държавите членки и регионите да събират данни, да наблюдават и да предприемат действия за преодоляване на лошото управление на отпадъците на сушата, за почистване на горещите зони на натрупване на морски отпадъци в реките и речните устия и на първо място да въведат мерки за предотвратяване на това морските отпадъци да достигат до околната среда; настоятелно призовава за отпускане на достатъчно финансиране за почистване на всички видове пластмасови замърсители;

43.  припомня, че програмите за събиране на морски отпадъци могат да обхващат различни операции, като събиране на морски отпадъци в реки, устия, заливи или пристанища, научноизследователски дейности и идентифициране на горещи точки в морето, и могат да се осъществяват от рибари, от гражданското общество и от местните органи; подчертава, че програмите за събиране следва да бъдат устойчиви, да използват подходящо оборудване за събиране на отпадъци, да избягват, доколкото е възможно, генерирането на допълнителни емисии, да бъдат подготвени да си сътрудничат с участници, които познават морските екосистеми и изискват стратегическо идентифициране на отпадъците преди предприемането на действия; подчертава, че тези програми за събиране могат да се осъществяват не само в рамките на програми за финансиране от ЕС, но и на местно, регионално и национално равнище в държавите членки;

44.  подчертава, че само седем държави членки са използвали ресурси в рамките на настоящия ЕФМДР за финансиране на програми за събиране на морски отпадъци, като например програмата FFL, и че повечето действия, които позволяват идентифициране, събиране и рециклиране на морски отпадъци, представляват доброволни инициативи и програми на рибарите, гражданското общество и местните органи;

45.  подчертава, че за да се намалят отпадъците от риболовните кораби, рибарите трябва да бъдат стимулирани да носят отпадъците до съоръженията за рециклиране, включително чрез финансови стимули и схеми за възнаграждаване, които да насърчават добрите практики; следователно отбелязва, че рибарите следва да бъдат компенсирани за събирането на изгубени риболовни уреди и други морски отпадъци или най-малкото да имат достъп до безплатно обезвреждане на отпадъци в пристанищните съоръжения;

46.  подчертава, че рибарите следва да бъдат подходящо обучени как да боравят правилно с морските отпадъци по време на събирането, разтоварването, обезвреждането и предаването за рециклиране, за да се сведат до минимум рисковете за здравето и безопасността;

47.  подчертава, че укрепването и разширяването на съществуващите добри практики включва също така опростяване и рационализиране на административните процеси за всички кораби, участващи в кампании за улавяне на отпадъци, независимо от пристанището на домуване или размера; поради това подчертава необходимостта от хармонизиране и по-допълващ подход към правилата за разтоварване на морски отпадъци, събрани по време на действията на улавяне на отпадъци в пристанищата на държавите членки;

48.  поради това призовава Комисията и държавите членки да подкрепят събирането в морето от рибарите на изгубени риболовни уреди или други морски отпадъци, по-специално пластмаси, чрез насърчаване на най-добрите практики, стимулиране на доброволното участие в инициативи за събиране на отпадъци в морето и подкрепа за приемането на програми за улавяне на отпадъци; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да създадат „специален фонд за почистване на моретата“, управляван чрез новия ЕФМДРА или други съответни бюджетни редове, с цел финансиране на следните действия: 1) събиране в морето от рибарите на морски отпадъци, 2) осигуряване на подходящи съоръжения за съхранение на отпадъци на борда и мониторинг на пасивно уловените отпадъци, 3) подобряване на обучението на операторите, 4) финансиране както на разходите за третиране на отпадъците, така и разходите за персонала, необходим за функционирането на такива програми, за да се избегне увеличаването на разходите за рибарите, които участват доброволно, и 5) инвестиции в пристанищата, така че да могат да се осигурят подходящи съоръжения за приемане и съхранение на събраните изгубени риболовни уреди и морски отпадъци;

49.  призовава Комисията да извърши оценка на социалния и икономическия принос на рибарите чрез проекти за улавяне на отпадъци с цел по-точно количествено определяне на приноса на сектора на рибарството за действията за по-чисти морета;

50.  настоятелно призовава Комисията да надхвърли целите на Директива (EС) 2019/883, като проучи и количествено определи в икономическо отношение екологичните щети, нанесени от причинените от човека морски отпадъци, и като създаде „Фонд за намаляване на отпадъците в морето“ за борба с изхвърлянето на отпадъци в морето, за смекчаване на щетите за рибарството и за опазване на моретата и океана;

51.  призовава Комисията да настоява държавите членки да гарантират подходящо управление и адекватно обезвреждане на случайно уловените или събрани по време на доброволни кампании отпадъци, така че отговорността и стойността на предаването, управлението и обезвреждането на такива отпадъци да не се поемат от рибарите, както и да се избегне по-нататъшно увреждане на околната среда; поради това подчертава необходимостта от създаване на ефективни системи за събиране и обезвреждане на отпадъци, като се гарантира също така наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения за отпадъци;

52.  подчертава, че проблемът с морските отпадъци има трансграничен характер и, че за да бъде по-ефикасна борбата с морските отпадъци, тя трябва да бъде координирана с европейските трети държави; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да стартират план за почистване на Средиземно море заедно с всички държави, граничещи с морето; призовава Комисията да прекрати износа на отпадъци към трети държави възможно най-скоро;

53.  призовава Комисията да създаде механизъм за подпомагане на събирането на морски отпадъци в най-отдалечените региони, предвид естествената уязвимост на тези региони, като им осигури инфраструктура за рециклиране на събраните отпадъци;

54.  призовава Комисията, в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС, да изисква пълно прилагане на законодателството за управление на отпадъците в страните кандидатки, включително чрез създаването на интегрирана инфраструктура за управление на отпадъците;

По-добро разбиране и ограничаване на замърсяването с нанопластмаси и пластмасови микрочастици

55.  подчертава необходимостта от повишаване на знанията и осведомеността на обществеността относно замърсяването с нано- и пластмасови микрочастици и относно въздействието му върху околната среда, върху основата на морската хранителна верига и в крайна сметка върху човешкото здраве, както и че следва да се проведат допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре това явление на замърсяване; припомня, че необходимостта от повече знания и липсата на обществена осведоменост може да породи сред потребителите недоверие в качеството на рибните продукти и продуктите от аквакултури;

56.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават кампании за повишаване на осведомеността по въпроса за морското замърсяване, причинено от пластмаси и пластмасови микрочастици, като подчертава факта, че рибарите също често са засегнати от това явление, особено по отношение на пластмасовите микрочастици;

57.  приветства подготвителната работа, извършена от Европейската агенция по химикали (ECHA) за ограничаване на умишлено добавените пластмасови микрочастици в продуктите; призовава Комисията да бъде амбициозна в последващите действия във връзка с това предложение чрез конкретни и, по целесъобразност, правни мерки,, включително чрез решаване на проблема с разпространението на микро- и нанопластмаси във водния цикъл, особено що се отнася до умишлено изхвърлените в околната среда и като предложи мерки за постепенното преустановяване на употребата им;

58.  призовава Комисията да разгледа проблема с изгубването и разпространението на пластмасови микрочастици, като например пластмасови гранули, в околната среда по цялата верига на доставки, особено по време на сухопътния и морския транспорт, и свързаните с това рискове от разливи;

o
o   o

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(2) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40.
(3) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(4) OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(5) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(6) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.
(7) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.
(8) ОВ С 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(9) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(10) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135.
(11) ОВ L 115, 6.5.2015 г., стр. 11.
(12) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 100.
(13) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 109.
(14) ОВ L 150, 14.6.2018 г., стр. 141.
(15) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116.
(16) OВ L 155, 12.6.2019 г., стр. 1.
(17) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 184.
(18) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 136.
(19) Приети текстове, P8_TA(2019)0343.
(20) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(21) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(22) ‘Lost fishing gear: a trap for our ocean’ (Загубени риболовни уреди: капан за нашия океан), Европейска комисия
(23) ‘Lost fishing gear: a trap for our ocean’ (Загубени риболовни уреди: капан за нашия океан), Европейска комисия
(24) https://cetmar.org/resultados-cleanatlantic/
(25) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116.


Политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата
PDF 197kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно политиката на сближаване и регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата (2020/2074(INI))
P9_TA(2021)0097 A9-0034/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 3 и 21 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 4, 11, 173 – 178, 191 и 194 от него, както и Протокол № 28 към Договорите относно икономическото, социалното и териториалното сближаване,

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение), и по-специално член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от него, в които се признават местните, поднационалните и регионалните измерения на изменението на климата и действията в областта на климата,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(4),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 11 декември 2020 г. относно изменението на климата,

–  като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне с 1,5°C, неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад по тези въпроси, както и специалния му доклад относно изменението на климата и земята и специалния му доклад относно океаните и криосферата в един променящ се климат,

–  като взе предвид оценката на Европейската агенция за околна среда, основана на показатели, относно икономически загуби от свързани с климата екстремни явления в Европа, публикувана на 20 декември 2020 г.,

–  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“, предложението на Комисията за Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. и неговата визия до 2050 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие(5),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020)0080),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 януари 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонда за справедлив преход (COM(2020)0022) и предложеното негово изменение от 28 май 2020 г. (COM(2020)0460),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизма за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход (COM(2020)0453),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на извънредните допълнителни средства и уредбата за изпълнението на цел „Инвестиции за растеж и работни места“ в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (COM(2020)0451),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(10),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 29 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата InvestEU (COM(2020)0403),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088(11),

–  като взе предвид проучването на Европейския парламент от 2021 г., озаглавено „Политиката на сближаване и изменението на климата“,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно политиката на сближаване и кръговата икономика(12),

–  като взе предвид член 349 от ДФЕС съгласно тълкуването му от Съда в неговото решение по дело Майот от 15 декември 2015 г. (съединени дела C-132/14 и C-136/14), което предвижда възможността за приемане на специфични дерогиращи мерки за най-отдалечените региони на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г. относно Стратегията за равенство между половете за 2020 − 2025 г. (COM(2020)0152),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0034/2021),

A.  като има предвид, че изменението на климата е предизвикателство, което надхвърля границите и изисква незабавни и амбициозни действия на световно, европейско, национално, регионално и местно равнище за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период и за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в масов мащаб; като има предвид, че са необходими спешни мерки, за да се гарантира, че нарастването на средната температура в световен мащаб ще се поддържа под 2°C в сравнение с равнищата от прединдустриалния период, тъй като всяка загуба на биологично разнообразие ще окаже значително въздействие, включително върху качеството на селскостопанското производство;

Б.  като има предвид, че увеличение с 1,5°C е максимумът, който планетата може да понесе; като има предвид, че ако температурите се повишават след 2030 г., човечеството ще бъде изправено пред още повече суши, наводнения, крайна горещина и бедност за стотици милиони хора, вероятното изчезване на най-уязвимото население и в най-лошия случай може да бъде изложено на риск въобще за своето дългосрочно оцеляване, както се посочва в междуинституционалния доклад на ЕС, озаглавен „Предизвикателства и избор за Европа“;

В.  като има предвид, че Европейската агенция за околна среда изчислява, че между 1980 г. и 2019 г. свързаните с климата екстремни явления са причинили икономически загуби на обща стойност около 446 милиарда евро в държавите – членки на ЕИП; като има предвид, че това се равнява на 11,1 милиарда евро годишно и кумулативните намалени с инфлацията загуби са равни на близо 3% от БВП на анализираните държави;

Г.  като има предвид, че последните проучвания показват, че потенциалът за глобално затопляне от изкопаем природен газ (метан - CH4) е значително по-висок от предишно предвижданите нива;

Д.  като има предвид, че глобалното затопляне може да достигне 1,5°C над равнищата от прединдустриалния период през настоящия програмен период, което налага незабавни действия за справяне с извънредната ситуация, свързана с климата, в съответствие с политиките на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, Европейския зелен пакт, Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение на ООН;

Е.  като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика най-късно до 2050 г. представлява както голяма възможност, така и предизвикателство за Съюза и за неговите държави членки, региони, градове, местни общности, хора, работници, предприятия и индустрията; като има предвид, че въпреки това е необходимо да се постигне баланс между амбициозните цели в областта на климата и запазването на конкурентоспособността на икономиката, без да се подкопава постигането на целта от 1,5°C;

Ж.  като има предвид, че постигането на тази цел ще изисква цялостна трансформация на европейското общество и икономиката, тъй като в някои сектори ще се наблюдава необратимо намаляване на производството в съчетание със загуба на работни места в икономически дейности въз основа на производството и употребата на изкопаеми горива, докато други сектори ще успеят да намерят технологична алтернатива;

З.  като има предвид, че устойчивостта следва да се разглежда като балансиран подход за обединяване на устойчивия растеж, социалния напредък и околната среда;

И.  като има предвид, че Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г.(13) предвижда обща цел от най-малко 30% от общия размер на разходите на бюджета на Съюза и по Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, в подкрепа на целите в областта на климата и нова годишна цел в областта на биологичното разнообразие от 7,5% считано от 2024 г. с оглед достигане до 10% през 2026 г. и 2027 г.;

Й.  като има предвид, че островите, особено малките острови, както и най-отдалечените региони са най-изложените и уязвими територии на ЕС на последиците от изменението на климата и че те трябва да се справят и със специфични и допълнителни предизвикателства и разходи по време на прехода; като има предвид, че изменението на климата и многобройните му въздействия засягат по различен начин, с различна степен на сериозност и в рамките на различни периоди европейските региони и че управлението на прехода ще доведе до значителни структурни промени; като има предвид, че поради тази причина гражданите и работниците ще бъдат засегнати по различни начини и че не всички държави ще бъдат еднакво засегнати или ще могат да отговорят по подходящ начин; като има предвид, че е от съществено значение в процеса на разработване на дългосрочната визия за селските райони в Европа да се подчертава необходимостта от укрепване и повишаване на привлекателността на селските райони като място за живот и работа;

К.  като има предвид, че островите, най-отдалечените и периферните региони имат огромен потенциал в производството на възобновяема енергия и са стратегически лаборатории за прилагане на иновативни политически мерки и технически решения за постигане на енергиен преход, намаляване на емисиите на CO2 и стимулиране на прехода към кръговата икономика;

Л.  като има предвид, че политиката на сближаване предлага не само възможности за инвестиции, за да се отговори на местните и регионалните потребности чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), но също така предоставя интегрирана политическа рамка за намаляване на различията в развитието между европейските региони и за подпомагането им да се справят с многобройните предизвикателства пред тяхното развитие, включително чрез опазване на околната среда, висококачествена заетост и справедливо, приобщаващо и устойчиво развитие;

М.  като има предвид, че икономическите, социалните и териториалните различия, справянето с които е основната цел на политиката на сближаване, могат да бъдат повлияни и от изменението на климата и неговите дългосрочни последствия, и че мерките в рамките на политиката на ЕС в областта на климата следва да подкрепят и целите на политиката на сближаване на ЕС;

Н.  като има предвид, че политиката на сближаване е от ключово значение за подпомагане на по-слабо развитите региони или области, които страдат от неблагоприятни природни и демографски условия и често са особено силно засегнати от последиците от изменението на климата, но разполагат с по-малко ресурси за справяне с тях;

О.  като има предвид, че политиката на сближаване е ключов инструмент за постигане на справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика, при която никой няма да бъде пренебрегнат; като има предвид, че жените и мъжете могат да бъдат засегнати различно от „зелените“ политики за борба с изменението на климата; като има предвид, че въздействието върху уязвимите и маргинализираните групи също следва да бъде разгледано;

П.  като има предвид, че местните и регионалните органи на власт, но също така и други релевантни заинтересовани страни са ключови фигури за прилагане на политиката на сближаване и за осигуряване на ефективен отговор на спешната заплаха от изменението на климата; като има предвид, че на тях се пада извършването на една трета от публичните разходи и на две трети от публичните инвестиции, и поради това е от основно значение да бъдат създадени механизми, като например „Конвента на кметовете за климата и енергетиката“, чиято цел е да обединят местните и регионалните органи на власт, отговарящи за изпълнението на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

Р.  като има предвид, че кризата в областта на климата е тясно свързана с други кризи като тази във връзка с биологичното разнообразие, както и здравната, социалната и икономическата криза, свързани с пандемията на COVID-19; като има предвид, че макар да е необходимо те да бъдат разгледани паралелно, към всяка от тях трябва да се подхожда по различен и адекватен начин;

С.  като има предвид, че от създаването му през 2002 г. фонд „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС) беше активиран като реакция в отговор на повече от 90 катастрофални събития и мобилизира над 5,5 милиарда евро в 23 държави членки и една присъединяваща се държава; като има предвид, че като част от отговора на ЕС на избухването на COVID-19, обхватът на ФСЕС беше разширен така, че да обхваща тежки извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и максималното ниво на авансовите плащания беше увеличено;

Т.  като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата, устойчива и кръгова икономика трябва да включва всички заинтересовани страни в обществото, и по-специално частния сектор, социалните партньори и гражданите, заедно с лицата, заемащи изборни публични длъжности, включително местните и регионалните органи на власт, и трябва да бъде подкрепен от стабилни и приобщаващи социални мерки, за да се гарантира честен и справедлив преход, който подкрепя предприятията, запазването на работни места и създаването на работни места, по-специално „зелени“ и „сини“ качествени работни места;

У.  като има предвид, че държавите членки са приели национални планове в областта на енергетиката и климата, а регионите следва съответно да представят регионални планове, за да се постигне намаляване на емисиите и адаптиране към тях с цел да се създаде път към неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г;

Ф.  като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика най-късно до 2050 г. може да бъде постигнат чрез комбинация от публично финансиране на равнището на ЕС и на национално равнище и чрез създаване на подходящи условия за частно финансиране;

Х.  като има предвид, че енергийните източници, получени от изкопаеми горива, и особено от твърди изкопаеми горива, подкопават усилията за постигане на неутралност по отношение на климата и че по този начин Европейският съюз следва да осигури последователна регулаторна рамка за допълнително насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, като например слънчева енергия и енергия от биомаса, вместо такива, получени от изкопаеми горива; като има предвид във връзка с това, че политиката на сближаване следва да гарантира прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, с който се цели подобряване на ефикасността на търсенето на енергия и на енергийните доставки, и следва да бъде прилаган и спазван при всички инвестиции, свързани с енергетиката, в рамките на политиката на сближаване; като има предвид, че за много държави членки преходното използване на енергийни източници на базата на природен газ до 31 декември 2025 г. би могло да бъде от основно значение за постигането на справедлив енергиен преход, който не вреди на обществото и не пренебрегва никого; като има предвид, че регионалните стратегии в областта на околната среда следва да бъдат обвързани с амбициозни цели в областта на климата, които могат да надхвърлят общата цел за постигане на неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г., и следва до 31 декември 2025 г. постепенно да премахнат изкопаемите горива, включително проектите за газова инфраструктура, да подкрепят заместването им с устойчиво произведена енергия от възобновяеми източници, материали и продукти и да насърчават ефикасното използване на ресурсите и устойчивото развитие като цяло, в съответствие с разпоредбите на Регламента за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд (ЕФРР – КФ)(14);

Ц.  като има предвид, че регионалните стратегии за опазване на околната среда следва да служат на стремежа към пълна и стабилна заетост, съчетана със социален напредък и недискриминация, с цел по-добро справяне с последиците от изменението на климата и борба със загубата на биологично разнообразие;

Ч.  като има предвид, че плановете за управление на отпадъците следва да прилагат принципите на кръговата икономика и да формират част от регионалните стратегии в областта на околната среда;

Ш.  като има предвид, че многослойният европейски модел на управление, изграден върху активно и конструктивно партньорство между различните нива на управление и заинтересованите страни, е от ключово значение за прехода към неутралност по отношение на климата; като има предвид, че инициативите на общността и гражданите могат решително да подкрепят екологичния преход и да се борят срещу изменението на климата;

Щ.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии на ЕС могат да помогнат за идентифицирането на ключови сектори и области на сътрудничество между различни региони, изправени пред общи предизвикателства, като изменението на климата, адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, биологичното разнообразие, транспорта, управлението на отпадъците, трансграничните проекти и устойчивия туризъм;

1.  подчертава значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите на Съюза, поети съгласно Европейския зелен пакт, за прилагане на Парижкото споразумение и ЦУР, в пълно съответствие с Регламента на ЕС за таксономията, като се вземат предвид социалните, икономическите и териториалните аспекти, за да се осигури справедлив преход за всички територии и техните жители, без никой да бъде пренебрегнат; отбелязва необходимостта от това принципът за ненанасяне на значителни вреди да залегне като условие за всички инвестиции;

2.  приветства предложението на Комисията относно Европейския законодателен акт за климата – крайъгълен камък на Европейския зелен пакт, който закрепва целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., включително междинните цели за 2030 г. и за 2040 г., за които призова Европейският парламент, в законодателството на Съюза, и необходимостта тази цел да бъде претворена в конкретни действия на местно равнище, които са съобразени с ограниченията на всяка територия и подчертават нейните силни страни; припомня във връзка с това, че целта на Европейския зелен пакт включва опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия;

3.  подчертава необходимостта местните и регионалните органи на власт да поемат ясен политически ангажимент за постигане на целите в областта на климата и подчертава необходимостта от засилване на диалога между различни равнища с участието на националните, регионалните и местните органи на власт относно планирането и прилагането на националните мерки в областта на климата, прекия достъп до финансиране за местните органи и наблюдението на напредъка на приетите мерки, както и спешната необходимост да им бъдат предоставени съответните финансови и административни инструменти за постигането на тези цели; освен това счита, че регионалните и местните власти играят ключова роля на всички етапи от планирането, подготовката и изпълнението на проектите;

4.  призовава националните и регионалните органи за програмиране да увеличат максимално трансформационното въздействие на опазването на климата и околната среда по време на текущата подготовка на националните и регионалните програми;

5.  отбелязва, че възможните корекции на политиката във връзка с изпълнението на Парижкото споразумение и петгодишните доклади във връзка с него следва да бъдат взети предвид по начин, който е подходящ и адекватен за политиката на сближаване, както е и при междинния преглед на ЕФРР – КФ;

6.  призовава всички местни и регионални органи на власт да приемат местни и регионални стратегии за климата, които да превърнат целите на равнището на ЕС в конкретни цели на местно равнище въз основа на цялостен подход, ориентиран към местните условия или насочен към конкретната област, който би осигурил дългосрочна визия за преход в областта на климата и по-добро използване на финансовите ресурси в рамките на политиката на сближаване; подчертава, че регионалните стратегии в областта на околната среда следва да обхващат и да включват планове за управление на отпадъците;

7.  подчертава решаващата роля на политиката на сближаване, в полезно взаимодействие с други политики, в борбата с изменението на климата и постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и на междинните цели съответно до 2030 г. и до 2040 г., както и ролята на местните и регионалните органи на власт в широкообхватна реформа на инвестиционните политики;

8.  призовава да се положат усилия за осигуряване на по-голяма съгласуваност и координация между политиката на сближаване и другите политики на ЕС, с цел подобряване на интегрирането на аспектите на климата в политиките, разработване на политики въз основа на по-ефективни източници, осигуряване на целенасочено финансиране от ЕС и следователно – подобряване на прилагането на политиките в областта на климата по места;

9.  припомня, че политиките в областта на климата следва да служат на стремежа към пълна и стабилна заетост, включително зелени и сини работни места и обучение, които могат да допринесат за справедлив социален напредък, и счита, че политиките в областта на климата трябва да защитават работните места, които са най-силно засегнати от изменението на климата, като създават нови зелени работни места, така че работниците да не бъдат изоставени при прехода на някои сектори към зелената икономика; настоятелно призовава държавите членки да отдадат приоритет на борбата срещу изменението на климата заедно с борбата за приобщаващо и устойчиво развитие и социална справедливост и борбата срещу бедността, енергийната бедност и политиките в тежест на уязвими и маргинализирани групи; подчертава в този контекст, че следва да се предвидят допълнителни действия за борба с енергийната бедност;

10.  приветства позицията на Европейския съвет и факта, че той е отбелязал позицията на Парламента, че разходите на ЕС следва да бъдат в съответствие с целите на Парижкото споразумение и с принципа „не вреди“ на Европейския зелен пакт; припомня също така, че новата законодателна рамка на политиката на сближаване включва принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ от Регламента за таксономията сред хоризонталните принципи, приложими за всички структурни фондове;

11.  подчертава, че устойчивостта и преходът към икономика, която е безопасна, неутрална по отношение на климата, устойчива на изменението на климата, с по-ефикасно използване на ресурсите, финансово приемлива, кръгова и социално балансирана, са от решаващо значение за осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза, както и за запазване на социалното сближаване в Съюза, като по този начин спомагат за създаването на нови възможности за инвестиции в селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инфраструктурата, насърчават по-безопасно и по-екологосъобразно потребление и опазват нашата жизнена среда и благополучието на европейските граждани;

12.  изтъква, че е от първостепенно значение да се спазват изцяло принципите на многостепенно управление и партньорство в рамките на политиката на сближаване, включително и аспектът, свързан с равенството между половете, тъй като местните и регионалните органи на власт имат пряка компетентност по отношение на околната среда и изменението на климата, като изпълняват 90% от действията за адаптиране към изменението на климата и 70% от действията за смекчаване на последиците от изменението на климата; припомня, че те могат също така да разработят действия, насочени към насърчаване на благоприятно за климата поведение сред гражданите, включително действията, свързани с управлението на отпадъците, интелигентната мобилност и устойчивото жилищно настаняване; настоява, че преходът към неутралност по отношение на климата трябва да бъде справедлив и приобщаващ, със специален акцент върху хората, живеещи в селски и отдалечени райони; признава необходимостта от подкрепа на териториите, най-засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, с цел избягване на по-нататъшно нарастване на различията между регионите и с цел овластяване на работниците и местните и регионалните общности; призовава всички равнища на държавно управление да направят необходимото за насърчаване на междуадминистративното сътрудничество, включително междуправителственото, междурегионалното, междуобщинското и трансграничното сътрудничество, с цел обмен на знания и примери за най-добри практики по проекти и инициативи в областта на изменението на климата, финансирани по линия на политиката на сближаване;

13.  призовава за цялостни регионални стратегии в областта на околната среда, за да се гарантира устойчиво развитие и да се смекчат последиците от изменението на климата чрез подпомагане на енергийния преход към възобновяеми източници, биологично разнообразие и адаптиране към изменението на климата; счита, че тези регионални стратегии следва да подкрепят гражданска ангажираност и инициирани на местно равнище и собствени проекти, и следва да стимулират сътрудничеството между регионите, също и чрез трансгранични проекти; призовава Комисията да предостави подкрепа и да улесни сътрудничеството между регионите и обмена на ноу-хау и най-добри практики; подчертава значението на спазването на принципа на партньорство през целия процес на програмиране, изпълнение и мониторинг на политиката на сближаване на ЕС и за установяване на тясно сътрудничество между регионалните и местните органи на власт, гражданите, неправителствените организации и заинтересованите страни; подчертава, че обществените консултации следва да бъдат изчерпателни и съдържателни, като осигуряват активно и представително участие на общностите и заинтересованите страни в процеса на вземане на решения, за да се засили ангажираността с решенията, плановете, инициативите и участието в дейностите; подчертава значението на ръководените на местно равнище инициативи и проекти, допринасящи за неутралността по отношение на климата;

14.  счита, че политиката на сближаване следва да допринася за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение за климата, Конвенцията за биологичното разнообразие и Европейския зелен пакт с цел справяне с изменението на климата, по-специално чрез ефективна, прозрачна, всеобхватна, ориентирана към резултатите и основана на резултатите методология за мониторинг на разходите в областта на климата, която взема предвид отрицателните последици от изменението на климата за всички хора и региони в ЕС; призовава тази методология да бъде използвана във всички програми в контекста на многогодишната финансова рамка и на Европейския план за възстановяване, по-специално за основните инфраструктури в ключови икономически сектори, като например производството и разпределението на енергия, транспорта, управлението на водите и отпадъците и обществените сгради; счита, че може да са необходими допълнителни действия в случай на недостатъчен напредък към постигането на целите на Съюза в областта на климата;

15.  подчертава ключовата роля на местните и регионалните органи за постигането на справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика за всички, в основата на която стои социалното, икономическото и териториалното сближаване, и призовава за увеличаване на заетостта на зелените и сините инвестиции и иновации в рамките на политиката на сближаване, както и за по-широко използване на природосъобразни решения; подчертава, че са необходими повече полезни взаимодействия между различните източници на финансиране на равнището на ЕС, националните и регионалните равнища, както и по-силни връзки между публичното и частното финансиране с цел повишаване на ефективността на регионалните стратегии за околната среда в борбата с изменението на климата; припомня, че този процес не би бил възможен без силен акцент върху уменията; счита, че регионалните стратегии за опазване на околната среда следва също така да целят повишаване на административния капацитет на местните и регионалните институции и развиване на техния потенциал като фактори за икономическата, социалната и териториалната конкурентоспособност;

16.  подчертава, че инициативите на общността и гражданите могат силно да подкрепят екологичния преход, както и смекчаването и адаптирането към изменението на климата и че местните групи за действие и програмата LEADER могат да служат като основни инструменти за постигането на тази цел; поради това насърчава държавите членки и регионалните органи да координират тези програми със своите регионални стратегии в областта на околната среда;

17.  подчертава значението на концепцията за интелигентни села за справяне с предизвикателствата пред Съюза, свързани с климата, и приветства нейното интегриране в бъдещата ОСП, в политиката на сближаване и в регионалната политика на Съюза; настоява държавите членки да включат подхода „интелигентни села“ в своята оперативна програма за прилагане на политиката на сближаване на ЕС на национално и регионално равнище, както и в националните си стратегически планове по ОСП, което ще изисква изготвянето на стратегии за интелигентни села(15) на национално равнище; подчертава ролята на подхода LEADER/воденото от общностите местно развитие (ВОМР), като същевременно с това се прилагат стратегии за интелигентни села, които следва да поставят силен акцент върху цифровизацията, устойчивостта и иновациите;

18.  посочва, че макрорегионалните стратегии на ЕС следва да допринасят за изграждането на сътрудничество, насочено към решаване на регионални въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, и поради това следва да бъдат взети предвид при приемането на новите програми, тъй като интегрираният подход и стратегическото планиране са от първостепенно значение;

19.  призовава екологичните и социалните критерии, както и опазването на природното наследство да бъдат взети под внимание в еднаква степен като икономическите критерии при оценката на допустимостта на даден проект в случай на проекти, свързани с културното и природното наследство;

20.  подчертава необходимостта от подкрепа за проекти, свързващи науката, иновациите и гражданството, като например проекта „нов европейски Bauhaus“, насочен към устойчивостта на културата и архитектурата спрямо изменението на климата;

21.  припомня, че успехът на регионалните стратегии за опазване на околната среда зависи също така от стабилни политики в областта на научните изследвания и иновациите и на местно и регионално равнище; насърчава сътрудничеството между местните органи, научноизследователските институции и предприятията, като например инициативите в рамките на Европейския институт за иновации и технологии и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ);

22.  призовава Комисията да наблюдава и публикува доклади, като използва общ стандарт за всички държави членки, относно напредъка на националните правителства и местните и регионалните органи в справянето с изменението на климата на всички равнища, както и да направи оценка на взаимовръзките между политиките в областта на околната среда и икономиката; подчертава, че местните и регионалните органи на национално равнище следва да участват ефективно в оценката на политиките в областта на изменението на климата в контекста на европейския семестър; подчертава необходимостта от повишаване на ефективността и взаимното допълване на ЕСИ фондовете, както и на други програми и инструменти на ЕС, като например ЕЗФРСР, ЕФМДР, LIFE, „Хоризонт Европа“ или „Творческа Европа“, с цел противодействие на изменението на климата; насърчава държавите членки да гарантират това взаимно допълване, като осигурят амбициозно териториално прилагане на националния си план за възстановяване, включващо всички съответни участници в регионите; освен това приканва държавите членки да издават редовно актуализиран набор от показатели за измерване на териториалното въздействие на националните и европейските мерки за възстановяване, като обръщат специално внимание на приноса на тези мерки в борбата с изменението на климата;

23.  подкрепя споразумението относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. с цел избягване на вредни субсидии, подкрепа за постепенното премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2025 г., осигуряване на общо финансиране и програмни приоритети, които отразяват извънредната ситуация по отношение на климата и допринасят за координиране на действията в областта на климата и за постигане на общата цел за изразходване на най-малко 30% от бюджета на ЕС в подкрепа на целите в областта на климата, което означава, че за екологичния преход ще бъдат предоставени най-малко 547 милиарда евро нови финансови ресурси на ЕС; подчертава значението на следването на принципи като целите на ООН за устойчиво развитие, справедлив и социално приобщаващ преход, правно обвързваща цел за разходите, свързани с климата, в размер на 30%, както и цел за разходите за биологично разнообразие от 10% до края на програмния период при изпълнението на политиката на сближаване; поради това подчертава, че би могло да бъде разгледано приемането на прозрачна, всеобхватна и съдържателна методология за проследяване, която може да бъде адаптирана, ако е необходимо, по време на междинното преразглеждане на МФР както по отношение на разходите, свързани с климата, така и по отношение на разходите, свързани с биологичното разнообразие;

24.  приветства цел № 2 на политиките (ЦП2) на предложения нов Регламент за общоприложимите разпоредби(16), който има за цел да установи „по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него и превенция и управление на риска“; припомня, че тематичната концентрация на ЕФРР за ЦП2 би била най-подходяща, ако се прилага на регионално равнище, за да се отразят различните регионални особености по отношение на климата;

25.  приветства постигнатото на тристранната среща споразумение относно Фонда за справедлив преход, включително допълнителните средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (Next Generation EU), и двата допълнителни стълба на Механизма за справедлив преход, а именно специална схема по линия на InvestEU и механизъм за отпускане на заеми в публичния сектор, което ще допринесе за облекчаване на икономическите последици от прехода към неутралност по отношение на климата върху най-уязвимите региони в Съюза; подчертава, че Фондът за справедлив преход ще бъде нов инструмент в подкрепа на териториите, които са най-силно засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, и за избягване на увеличаването на регионалните различия; изразява обаче съжаление поради факта, че предложената от Комисията сума за допълване е намалена с две трети – от 30 на 10 милиарда евро – със споразумението на Съвета относно Next Generation EU; подчертава, че тези съкращения са вредни за постигането на основните цели на Фонда и създават допълнителен натиск върху националните бюджети; призовава държавите членки да програмират средствата възможно най-бързо и призовава съответните държави членки да обърнат специално внимание на най-отдалечените региони при разпределянето на средствата, тъй като те са засегнати в значителна степен от изменението на климата и са изложени на природни бедствия, като циклони, вулканични изригвания и суша, както и наводнения и покачващи се нива на водата;

26.  приветства програмата REACT-EU, тъй като тя продължава и разширява реакцията при кризи и мерките за преодоляване на последиците от кризата, като предоставя допълнителни ресурси за съществуващите програми в областта на политиката на сближаване;

27.  потвърждава, че особеностите на всички региони, както са определени в член 174 от ДФЕС, трябва да бъдат изцяло отразени в процеса на преход, така че да не остане нито един пренебрегнат регион, по-специално като се акцентира върху селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и регионите, които изпитват сериозни и трайни затруднения в резултат на природни или демографски неблагоприятни условия, за да се гарантира цялостното хармонично развитие на всички райони; във връзка с това счита, че е необходимо да се направи оценка на специфичните особености на регионите, изброени в член 174 от ДФЕС, в случай на преразглеждане на насоките за държавната помощ; подчертава необходимостта от това местните и регионалните органи да използват пълноценно всички инструменти за финансиране (от европейския бюджет, както и от други европейски финансови институции като ЕИБ), за да се борят с кризата, свързана с изменението на климата, и да направят местните общности по-устойчиви, като същевременно проправят пътя за възстановяване след пандемията от COVID-19; подчертава по-специално, че следва да бъдат създадени допълнителни инструменти за предоставяне на пряк достъп до фондовете на ЕС, като например иновативни действия за градско развитие по линия на ЕФРР (член 8 от Регламент (ЕС) № 1301/2013) или бъдещата Европейска инициатива за градовете след 2020 г. съгласно Регламента за ЕФРР – Кохезионния фонд (член 10), особено за проектите на Зеления пакт;

28.  счита, че иновативните, приобщаващи и устойчиви решения за укрепване и повишаване на привлекателността на селските райони като място за живот и работа следва да бъдат ключов елемент при изпълнението на политиката на сближаване;

29.  припомня, че въз основа на член 349 от ДФЕС най-отдалечените региони се възползват от специален режим, който дава възможност да се приемат подходящи мерки, които съответстват на техните специфични особености; призовава за отпускане на необходимите финансови средства за тези региони, така че те да могат да осъществят екологичен преход и да се адаптират към последиците от изменението на климата, което ги засяга особено силно поради тяхната уязвимост; призовава също така за това да се създаде обсерватория на устойчивото развитие и на екологичния преход в най-отдалечените региони, за да се идентифицират добрите практики и да се разработват устойчиви решения за борба с изменението на климата, които биха могли да бъдат приети и адаптирани в другите региони на Европейския съюз;

30.  изразява загриженост относно икономическите загуби в резултат на природни бедствия и вредите на инфраструктурните проекти, финансирани от ЕС, причинени от свързаните с метеорологичните условия и климата екстремни явления; призовава за предоставяне на подкрепа за дейности и инфраструктурни проекти, които зачитат стандартите в областта на климата и околната среда и които са по-устойчиви на природни бедствия;

31.  подчертава ключовата роля на островите, по-специално на малките острови, и на най-отдалечените и периферните/отдалечените региони в прехода към неутралност по отношение на климата като лаборатории за иновации за развитието на чиста енергия, интелигентна мобилност, управление на отпадъците и кръгова икономика, ако пълният им потенциал бъде разгърнат чрез подходящи инструменти, подкрепа и финансиране, което да им позволи да играят решаваща роля за целите на научните изследвания в областта на изменението на климата и биологичното разнообразие; припомня, че те следва да имат достъп до достатъчно икономически ресурси и подходящо обучение, за да осигурят интегрирани, обвързани със секторите и иновативни интервенции за устойчива инфраструктура и местно икономическо развитие; подчертава потенциала на енергията от възобновяеми източници на периферните и най-отдалечените региони, свързан с техните географски и климатични характеристики;

32.  подчертава необходимостта от надгражда върху резултатите от инициативи като Нови енергийни решения, оптимизирани за островите (NESOI) и Чиста енергия за островите на ЕС (CE4EUI), която включва също така островите със статут на отвъдморски страни и територии (ОСТ), за да се осигури функционален преход между програмните периоди за 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г.; във връзка с това призовава Комисията да изготви лесни за ползване насоки, за да се даде възможност на регионалните и местните органи на управление да признаят и да се възползват от консолидираните най-добри практики в областта на енергийния преход и декарбонизацията на икономиките; приветства Меморандума от Сплит, който признава водещата роля на островните общности в енергийния преход; във връзка с това подчертава значението на обмена на най-добри практики и насърчаването на взаимното обучение;

33.  подчертава, че регионалните стратегии в областта на околната среда следва да подкрепят производството на енергия от възобновяеми източници и ефективното използване на ресурсите в селскостопанския, хранително-вкусовия и горския сектор, като същевременно се отчита конкурентоспособността на тези сектори; предлага съответните органи да дават приоритет на всички варианти на производство на енергия от възобновяеми източници, което е от полза за околната среда, регионалната икономика, както и за жителите на съответните региони; настоява регионалните стратегии в областта на околната среда да обърнат специално внимание за подпомагане на замяната на енергоемки материали от изкопаеми горива с възобновяеми и на биологична основа материали, получени от горското и селското стопанство, тъй като тези два сектора функционират както като източници на въглеродни емисии, така и като въглеродни поглътители; подчертава, че устойчивото и тясно свързаното с природата управление на горите е от решаващо значение за непрекъснатото поглъщане на парникови газове от атмосферата и също така позволява да се осигури възобновяема и благоприятна за климата суровина за продукти, получавани от дървесина, които съхраняват въглерод и могат да действат като заместител на материалите и горивата, добивани от изкопаеми източници; подчертава, че „тройната роля“ на горите (поглъщане, съхранение и заместване) допринася за намаляването на изпускането на въглеродни емисии в атмосферата, като същевременно гарантира, че горите продължават да растат и предоставят множество други услуги, и поради това следва да бъдат част от регионалните стратегии в областта на околната среда;

34.  подчертава, че е необходимо всички сектори да бъдат представени и подкрепени в прехода към неутрални по отношение на климата индустриални процеси, като по този начин се допринесе за устойчивостта на Съюза, като същевременно се запази международната конкурентоспособност и се съхрани икономическото, социалното и териториалното сближаване между различните европейски региони; подчертава стратегическата роля на енергията от възобновяеми източници, на устойчивата и децентрализирана енергетика за развитието на регионите на ЕС и техните предприятия, по-специално МСП; счита, че ефективните регионални стратегии за опазване на околната среда ще бъдат от полза и за туристическия сектор, тъй като те биха могли да помогнат да се повиши привлекателността на много европейски региони като устойчиви дестинации и в по-общ план биха могли да насърчат нов вид отговорен и устойчив туризъм;

35.  подчертава, че намаляването на земеползването, по-специално запечатването на почвите, следва да се вземе под внимание като важен критерий за вземане на решения при изпълнението на политиката на сближаване и на регионалните стратегии за околната среда, за да се запазят във възможно най-голяма степен потенциалът и разнообразните функции на почвите в борбата с изменението на климата (съхранение на вода и CO2, филтрираща функция, функция на буфер и функция за обработване на материали, продоволствена сигурност, производство на биогенни ресурси);

36.  подчертава необходимостта от това Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията(17) да бъде преразгледана в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, така че да се насърчават устойчиви енергийни източници за сметка на изкопаемите горива най-късно до 2025 г., като се обърне специално внимание на социалното въздействие;

37.  подчертава, че принципът на равенство между половете следва изцяло да се прилага и интегрира като хоризонтален принцип във всички дейности, политики и програми на ЕС, включително в политиката на сближаване;

38.  приветства представянето на стратегията „Вълна на саниране“ като една от ключовите стратегии, допринасящи за изграждането на неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.; подчертава необходимостта от справяне с енергийната бедност чрез програма за саниране на сгради, която да е насочена към уязвими домакинства и домакинства с ниски доходи, като част от по-широка европейска стратегия за борба с бедността;

39.  призовава за това актуализираният план за действие за кръговата икономика да продължи да подкрепя прехода към кръгова икономика, насочена към повторна употреба и поправяне, за да се насърчи ефективното използване на ресурсите и да се стимулира устойчивото потребление, като на потребителите се предоставя информация относно трайността и възможностите за поправяне на продуктите чрез задължително етикетиране в допълнение към предлагането на подходяща регулаторна рамка и набор от конкретни, широкообхватни и амбициозни мерки за насърчаване на кръговата икономика на равнището на ЕС; подчертава, че е от решаващо значение да се създават и укрепват регионални икономически цикли, особено тези въз основа на биогенни суровини от селското и горското стопанство, с цел генериране на устойчив растеж и зелени работни места; подчертава спешната необходимост от допълнителна подкрепа на принципите на кръговата икономика и от отдаване на приоритет на йерархията на отпадъците; призовава за разработването на местни планове за кръгова икономика и за това обществените поръчки, възлагани от местните и регионалните органи, да бъдат екологосъобразни и амбициозни по отношение на трайността на стоките и услугите, което ще увеличи промишлената устойчивост и стратегическата автономност на Европейския съюз;

40.  призовава за допълнителни инвестиции в устойчива мобилност, като железопътния транспорт, и в устойчива градска мобилност с цел по-екологични градове с по-добро качество на живот за гражданите;

41.  приветства усилията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да преразгледа своята политика за отпускане на кредити и да отдели 50% от своите операции за действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда; призовава ЕИБ да се ангажира с устойчивия преход към неутралност по отношение на климата, като същевременно отделя специално внимание на най-засегнатите от прехода региони;

42.  насърчава активното участие на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в процеса на преход, както и в разработването и изпълнението на регионалните стратегии за околната среда, тъй като тези участници не само са добре застъпени в местната икономическа структура, но и ще бъдат засегнати от политиките на Зеления пакт; счита, че е от решаващо значение да се помогне на ММСП да се възползват от възможностите на екологичния преход чрез съобразена с конкретните условия подкрепа в процесите на повишаване на квалификацията и преквалификация;

43.  приканва Комисията да сравни проектите на разходни планове с най-високите възможни амбиции в областта на климата;

44.  подчертава предложението на Комисията, съдържащо се в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., градовете с население от поне 20 000 жители да подготвят планове за екологизиране на градовете с цел създаване на съдържащи биологично разнообразие и достъпни градски гори, паркове и градини, градски ферми, зелени покриви и стени и улици с дървета; отново подчертава положителното въздействие на подобна мярка върху микроклимата и здравето в градовете, по-специално за уязвимите групи; поощрява това действие и призовава за мобилизиране на политически, регулаторни и финансови инструменти за неговото прилагане;

45.  призовава за създаване на ефективни механизми за регионално и междурегионално сътрудничество в областта на предотвратяването на природни бедствия, включително капацитет за реакция, управление и взаимопомощ в случай на бедствия;

46.  призовава за по-голяма роля на политиката на сближаване в подкрепа на усилията за предотвратяване на риска с цел адаптиране към настоящото и бъдещото въздействие на изменението на климата на регионално и местно равнище;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на държавите членки.

(1) OВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 116.
(2) Приети текстове, P9_TA(2019)0078.
(3) Приети текстове, P9_TA(2020)0005.
(4) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0015.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(9) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(10) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(11) OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.
(12) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 40.
(13) Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).
(14) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (COM(2018)0197).
(15) Член 72б (изменение 513) от законодателната резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2020 г., озаглавена „Обща селскостопанска политика – подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки и финансирани от ЕФГЗ и от ЕЗФРСР“ (Приети текстове, P9_TA(2020)0287).
(16) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (COM(2018)0375).
(17) Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).


Европейска стратегия за данните
PDF 245kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно Европейска стратегия за данните (2020/2217(INI))
P9_TA(2021)0098 A9-0027/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който се отнася до конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и се позовава, наред с другото, на действия, насочени към насърчаване на по-доброто използване на промишления потенциал на иновациите и технологичното развитие,

–  като взе предвид член 114 от ДФЕС,

–  като взе предвид членове 2 и 16 от ДФЕС,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид съобщението до Комисията от 21 октомври 2020 г. относно стратегия за софтуер с отворен код за периода 2020 – 2023 г. (C(2020)7149),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066), и окончателния доклад на експертната група на високо равнище относно споделянето на данни между предприятия и правителства, озаглавен „Към европейска стратегия за обмен на данни между предприятия и правителства в полза на обществения интерес“,

–  като взе предвид първоначалната оценка на въздействието, изготвена от Комисията на 2 юли 2020 г. и озаглавена „Законодателна рамка за управление на общите европейски пространства на данни“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 април 2020 г., озаглавено „Насоки за мобилните приложения, които подпомагат борбата с пандемията от COVID-19, във връзка със защитата на данните“(1),

–  като взе предвид препоръка на Комисията (ЕС) 2020/518 от 8 април 2020 г. относно общ инструментариум на Съюза за използване на технологии и данни за борба с кризата, породена от COVID-19, и за нейното преодоляване, и по-специално относно мобилните приложения и използването на анонимизирани данни за мобилността(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор(3) (Директива за отворените данни),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 6 юни 2018 г. за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021 – 2027 г. (COM(2018)0434),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г., озаглавено „Към общо европейско пространство на данни“ (COM(2018)0232), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2018)0125),

–  като взе предвид Препоръка на Комисията (ЕС) 2018/790 от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2017 г., озаглавено „Междинен преглед на изпълнението на стратегията за цифров единен пазар: свързан с интернет цифров единен пазар за всички (COM(2017)0228), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0155),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г., озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2017)0002),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено: „Цифровизиране на европейската промишленост: оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0110),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2016)0106 и SWD(2016)0107),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(5) (ОРЗД),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно рамка за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз(6),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(7) (Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2014)0214),

–  като взе предвид Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт(8) („Директива за ИТС“) и по-специално свързаните с нея делегирани актове,

–  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(9) (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации),

–  като взе предвид Съвместната европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 от 15 април 2020 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация на държавите членки от 15 октомври 2020 г. относно изграждането на облак от следващо поколение за предприятията и публичния сектор в ЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа(10),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 юни 2019 г. относно бъдещето на една високо цифровизирана Европа след 2020 г.: „Стимулиране на цифровата и икономическата конкурентоспособност в Съюза и на цифровото сближаване“,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. по дело C-311/18, ECLI:EU:C:2020:559 (Schrems II);

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г., озаглавена „Към просперираща икономика, основана на данни“(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно европейската стратегия относно съвместни интелигентни транспортни системи(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2019 г. относно автономното управление на превозни средства в рамките на европейския транспорт(16),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“(17),

–  като взе предвид данните от годишния индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото от 11 юни 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 5 юни 2020 г., озаглавен „По-добро повторно изграждане: устойчиво и издръжливо на сътресения възстановяване след COVID-19“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисиите по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0027/2021),

А.  като има предвид, че цифровизацията продължава да преобразява икономиката, обществото и ежедневието на гражданите, и като има предвид, че данните, които се удвояват на всеки 18 месеца, са в центъра на тази трансформация; като има предвид, че обемът на съхраняваните в световен мащаб данни се очаква да нарасне от 33 сетабайта (ZB) през 2018 г. на 175 ZB през 2025 г.(18); като има предвид, че в бъдеще тези процеси само ще се ускоряват;

Б.  като има предвид, че цифровизацията не само представлява икономическа възможност, но е от значение и за сигурността, геополитическата издръжливост и стратегическата автономност на Съюза;

В.  като има предвид, че ЕС изисква наличието на оперативно съвместима, гъвкава и надеждна ИТ структура с възможности за разрастване, способна да подпомага най-новаторските приложения; като има предвид, че изкуственият интелект (ИИ) е една от стратегическите технологии за 21-ви век както в световен мащаб, така и в Европа(19); като има предвид, че в ЕС също е необходима подходяща инфраструктура, по-специално високопроизводителен хардуер, с цел използване на приложения и съхраняване на данни;

Г.  като има предвид, че данните са основен ресурс за устойчиво икономическо възстановяване, растеж и създаване на качествени работни места; като има предвид, че основаните на данни технологии биха могли да представляват възможност за намаляване на излагането на хората на вредни и опасни условия на труд и за насърчаване на обществения напредък, а също така биха могли да играят ключова роля в прехода към екологосъобразни и неутрални по отношение на климата общества и в повишаването на конкурентоспособността на Европа и нейните предприятия в световен мащаб;

Д.  като има предвид, че Европейската стратегия за данните следва да бъде съгласувана със стратегиите в областта на МСП и промишлеността, тъй като ще бъде от основно значение, наред с другото, за постигането на целите на промишлената политика и ще бъде от полза за европейските предприятия, включително МСП, като им помага да се справят успешно с цифровия преход; като има предвид, че що се отнася до модерните цифрови технологии, все още съществуват неравенства между големите предприятия и МСП; като има предвид, че стимулирането на използването на данни и увеличаването на достъпа до данните и тяхната наличност, заедно с по-голяма правна сигурност, могат да представляват конкурентно предимство за микропредприятията, МСП и стартиращите предприятия, така че те да могат да се възползват от предимствата на цифровия преход;

Е.  като има предвид, че данните, генерирани от публичния сектор и правителствата на национално и местно равнище, са ресурс, който може да служи като мощен двигател за насърчаване на икономическия растеж и създаване на нови работни места и който може да бъде използван при разработването на системи с ИИ и анализ на данни, като по този начин се допринася за по-силна, конкурентоспособна и по-взаимосвързана промишленост;

Ж.  като има предвид, че съществуват различни инициативи за насърчаване на участието на жените и многообразието в областта на ИКТ; като има предвид, че продължава да съществува неравнопоставеност на половете във всички области на цифровите технологии, като ИИ и киберсигурността са сред областите с най‑големи неравенства; като има предвид, че тази неравнопоставеност между половете оказва конкретно въздействие върху развитието на ИИ, разработван предимно от мъже, като така се запазват и задълбочават стереотипите и предубежденията;

З.  като има предвид, че в своето съобщение относно Европейската стратегия за данните Комисията посочва, че според оценките екологичният отпечатък на ИКТ представлява между 5% и 9% от световното потребление на електроенергия и над 2% от световните емисии на парникови газове; като има предвид, че цифровият сектор има значителен потенциал да допринесе за намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб; като има предвид, че според проучване на Съвместния изследователски център на Комисията от 2018 г. относно ИИ центровете за данни и преносът на данни биха могли да представляват между 3% и 4% от общото потребление на електроенергия в Съюза; като има предвид, че между 2018 г. и 2030 г. Комисията очаква увеличение с 28% на потреблението от страна на центрове за данни(20); като има предвид, че 47% от цифровите въглеродни емисии се дължат на потребителско оборудване като компютри, смартфони, таблети и други свързани предмети; като има предвид, че е необходимо да се сведе до минимум екологичният отпечатък на цифровите технологии, и по-специално обемът на отпадъците от електрическо и електронно оборудване;

И.  като има предвид, че Съюзът трябва да предприеме спешни действия, за да се възползва от данните, като изгради основани на данни общество и икономика, които са конкурентни, благоприятстващи иновациите, устойчиви от етична гледна точка, ориентирани към човека, надеждни и сигурни, зачитат основните и трудовите права, демокрацията и принципите на правовата държава и имат за цел изграждането, в сътрудничество с образователната система и предприятията в сектора на културата, на нова, отворена и приобщаваща икономика, основана на знанието, която гарантира правото на качествено образование и предприемачество, особено сред новите поколения, и насърчава социални иновации и нови бизнес модели; като има предвид, че инвестициите в умения в областта на изчислителните облаци и големите информационни масиви могат да помогнат на дружества, които все още не са възприели технологиите, да заздравят стопанската си дейност; като има предвид, че дружествата, за които се счита, че са на челно място по отношение на технологиите, трябва непрестанно да бъдат информирани за последните иновации, за да не губят конкурентното си предимство;

Й.  като има предвид, че пазарите на услуги за изчислителни облаци (т.е. инфраструктура като услуга, платформа като услуга и софтуер като услуга – IaaS, PaaS и SaaS) се характеризират с висока степен на пазарна концентрация, което може да постави стартиращите предприятия, МСП и други европейски участници в неблагоприятно конкурентно положение в основаната на данни икономика; като има предвид, че Комисията следва да гарантира конкурентни пазари чрез оперативна съвместимост, преносимост и отворена инфраструктура, както и да остане бдителна по отношение на всякакви потенциални злоупотреби с пазарна мощ от страна на доминиращи участници;

К.  като има предвид, че системата на ЕС за наблюдение на Земята „Коперник“ следва да служи като пример за социално-икономическите ползи, които огромното количество безплатни и свободно достъпни данни могат да имат за гражданите и предприятията на ЕС;

Л.  като има предвид, че всяко използване на лични и смесени промишлени данни следва да бъде в съответствие с ОРЗД и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации; като има предвид, че съгласно Евробарометър 46% от европейските граждани биха желали да играят по-активна роля в контролирането на използването на техните лични данни, включително в областта на здравеопазването, потреблението на енергия и навиците за пазаруване;

М.  като има предвид, че съгласно член 8, параграф 1 от Хартата и член 16, параграф 1 от ДФЕС всеки има право на защита на своите личните данни;

Н.  като има предвид, че Хартата също така гарантира правото на свобода на изразяване на мнение, която включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите;

О.  като има предвид, че обработването на данни на работниците става все по-сложно; като има предвид, че във все по-голям брой ситуации работниците взаимодействат с технологии, приложения, софтуер, устройства за проследяване, социални медии или бордови устройства, които наблюдават тяхното здраве, биомедицински данни, комуникации и взаимодействия с други хора, както и тяхното равнище на ангажираност, концентрация или поведение; като има предвид, че работниците и профсъюзите следва да участват по-активно в проектирането на такава обработка на данни; като има предвид, че единствено член 88 от ОРЗД е посветен на заетостта;

П.  като има предвид, че инициативите за споделяне на данни между предприятия (B2B) и между предприятия и правителства (B2G) могат да служат за преодоляване на обществените и екологичните предизвикателства; като има предвид, че стимулите за споделяне на данни могат да включват, наред с другото, справедливо обезщетение, обмен на най-добри практики и програми за обществено признание;

Р.  като има предвид, че следва да се следи за правилното прилагане, като се обръща особено внимание на аспектите, свързани с ограничаването в рамките на целта и свеждането на данните до минимум; като има предвид, че защитата на неприкосновеността на личния живот следва да остане приоритет; като има предвид, че съществуват нелични данни и данни от обществения сектор, които са съобразени съответно с Регламент (EС) 2018/1807 относно свободното движение на нелични данни и Директивата за отворените данни;

С.  като има предвид, че здравеопазването е особено чувствителен сектор, що се отнася до обработката на лични данни, и като има предвид, че не следва да се съобщава лична информация относно здравето на пациента без неговото пълно и информирано съгласие; като има предвид, че в областта на здравеопазването е особено важно да се гарантира висок стандарт на защита на правата на физическите лица и да се спазват принципите на ограничаване и свеждане на данните до минимум;

Т.  като има предвид, че една обща европейска стратегия за данните следва да предоставя ползи за европейския транспортен и туристически сектор и да допринася за прехода към безопасна, устойчива и ефективна транспортна система, като същевременно гарантира достатъчна оперативна съвместимост с други сектори;

У.  като има предвид, че обменът на данни в транспортния сектор има за цел подобряване на управлението на движението и по този начин – безопасността, устойчивостта, свеждането на данните до минимум и ефективността както на пътническия, така и на товарния транспорт;

Ф.  като има предвид, че Съюзът вече започна да предприема стъпки за уреждане на начина, по който данните следва да се използват и съхраняват в областта на транспорта, наред с другото, чрез Регламент (ЕС) 2020/1056 относно електронната информация за товарни превози(21), Директива (ЕС) 2019/1936 относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури(22), Регламент (ЕС) 2019/1239 за създаване на единна европейска среда за морско информационно обслужване(23) и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел подходящо съобразяване с глобалната система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите (COM(2019)0038);

Х.  като има предвид, че Съюзът следва да бъде активен участник на световната сцена, като определя правила и стандарти, основаващи се на ценностите на ЕС;

Ц.  като има предвид, че най-малко 20% от финансирането по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат предоставени за цифрова инфраструктура и капацитет, което ще даде тласък на цифровия преход на Съюза и по този начин ще подкрепи основаната на данни икономика;

Общи положения

1.  приветства съобщението на Комисията относно „Европейска стратегия за данните“; счита, че стратегията ще бъде предварително условие за жизнеспособността на европейските предприятия и тяхната конкурентоспособност в световен мащаб, както и за напредъка на университетите, научноизследователските центрове и зараждащия се ИИ, а също така ще бъде решаваща стъпка към изграждането на общество на данните, основано на правата и ценностите на ЕС, и към определянето на условията и установяването на водещата роля на Съюза в основаната на данни икономика, което ще доведе до по-добри услуги, устойчив растеж и качествени работни места; счита, че гарантирането на доверие в цифровите услуги и в безопасните интелигентни продукти е от основно значение за растежа и процъфтяването на цифровия единен пазар и следва да бъде в основата както на публичната политика, така и на бизнес моделите;

2.  отбелязва, че кризата, свързана с COVID-19, изтъкна значението и необходимостта от висококачествени бази данни в реално време, информация и споделяне на данни, а също така и недостатъците в инфраструктурата и оперативната съвместимост на решенията между държавите членки; подчертава въздействието на цифровата трансформация и наличието на широк набор от технологии върху икономиката и обществото на Съюза; приветства ангажимента за създаване на секторни пространства на данни; счита, че е от съществено значение да се ускори създаването на общо европейско пространство на здравни данни, наред с други инициативи;

3.  подчертава, че бъдещото законодателство в областта на данните трябва да бъде така разработено, че да улеснява технологичното развитие, иновациите, достъпа до данни, оперативната съвместимост и трансграничната преносимост на данните; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да извърши оценка и картографиране на съществуващото законодателство, за да прецени какви корекции и допълнителни изисквания са необходими, за да се подкрепят обществото и икономиката на данните и да се гарантира лоялна конкуренция и правна яснота за всички съответни участници; призовава Съюза да бъде лидер в създаването на международна рамка за данните, като същевременно спазва международните правила;

4.  призовава Комисията да извърши предварителни оценки на въздействието, за да определи дали основаната на данни цифрова икономика изисква каквито и да било промени или корекции в действащата правна рамка за правата върху интелектуалната собственост с цел да се насърчат иновациите и внедряването на нови цифрови технологии; приветства намерението на Комисията да преразгледа Директивата за базите данни(24) и да изясни допълнително прилагането на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на търговски тайни(25);

5.  счита, че свободното движение на данни в Съюза трябва да остане основополагащият принцип, и подчертава жизненоважната му роля за оползотворяване на пълния потенциал на основаната на данни икономика; подчертава, че значителното нарастване на обема на наличните данни, най-вече в резултат на интелигентните свързани предмети и по-широкия достъп до данни и тяхното използване, биха могли да доведат до предизвикателства, свързани с качеството, предубежденията, защитата и сигурността на данните, или до несправедливи условия за търговия, които ще трябва да бъдат преодолявани; счита, че постигането на целите на стратегията за данните не следва неправомерно да нарушава конкурентните пазари в Съюза;

6.  припомня, че обработването на лични данни, включително тяхното предаване, трябва винаги да е в съответствие с достиженията на правото на Съюза в областта на защитата на данните и че всяко бъдещо секторно или подходящо за целта законодателство трябва да е съобразено с тях;

7.  припомня, че всички бъдещи предложения, които включват обработване на лични данни, подлежат на надзор от страна на органите за защита на данните съгласно ОРЗД, за да се гарантира, че иновациите отчитат и въздействието върху правата на гражданите; отправя призив актовете да надграждат върху съществуващото законодателство и да бъдат в съответствие с него, по-специално с ОРЗД;

8.  посочва, че действащите директиви, като например Директивата за ИТС, не следва да бъдат отслабени от наличието на по-висш набор от правила и че улесняването на среда за споделяне на данни ще бъде от решаващо значение за ЕС през идните години; призовава Комисията да включи споделянето на данни, по-специално в областта на системите за издаване на билети и резервации, в предстоящото преразглеждане на Директивата за ИТС;

Ценности и принципи

9.  счита, че Съюзът трябва да се стреми към управление на данните в целия ЕС и към ориентирани към човека общество и икономика на данните, основани на ценностите на Съюза за неприкосновеност на личния живот, прозрачност и зачитане на основните права и свободи, като дава възможност на своите граждани да вземат съдържателни решения относно данните, генерирани от тях или свързани с тях;

10.  подчертава, че физическите лица следва да разполагат с цялостен контрол върху своите данни и да получават допълнителна помощ при упражняването на своите права на защита на данните и неприкосновеност на личния живот по отношение на данните, които генерират; подчертава правото на преносимост на данните и предвидените в ОРЗД права на субекта на данни на достъп до своите данни и на коригирането и заличаването им; очаква бъдещите предложения да подкрепят ползването с тези права и тяхното пълноценно упражняване; подчертава, че в съответствие с принципа на ОРЗД за ограничаване в рамките на целта свободното споделяне на данни трябва да бъде ограничено до нелични данни като промишлени или търговски данни или надеждно, ефективно и необратимо анонимизирани лични данни, включително в случай на набори от смесени данни; подчертава, че всяка злоупотреба с данни, включително чрез масово наблюдение, трябва да бъде изключена;

11.  отбелязва, че добре изградените основани на данни общество и икономика следва да бъдат така проектирани, че да бъдат от полза за всички потребители, работници, предприемачи, стартиращи предприятия и МСП, както и научните изследователи и местните общности, следва да зачитат трудовите права, да създават качествени работни места, без да влошават условията на труд, да подобряват качеството на живот на гражданите на ЕС и да намаляват съществуващите цифрови различия, без да създават нови, по-специално за уязвимите групи и лицата в неравностойно положение по отношение на способностите и достъпа до цифрови инструменти;

12.  настоятелно призовава Комисията да даде повече права на потребителите, като обърне специално внимание на определени групи потребители, считани за уязвими; счита, че промишлените данни и данните на гражданите биха могли да помогнат за разработването на иновативни цифрови и устойчиви решения за продукти и услуги, които биха били от полза за европейските потребители;

13.  подчертава, че нарастващият обем, разработване, споделяне, съхранение и обработване на промишлени и публични данни в Съюза са източник на устойчив растеж и иновации, който следва да бъде използван в съответствие със законодателството на Съюза и държавите членки, например в областта на защитата на данните, в областта на конкуренцията и в областта на правата върху интелектуална собственост; отбелязва, че данните стават все по-ценени от пазара; счита, че икономическият растеж може да бъде гарантиран чрез осигуряване на еднакви условия и конкурентоспособна, многостранна и справедлива пазарна икономика, като същевременно се гарантира оперативна съвместимост и достъп до данни за участници от всякакъв мащаб, с цел да се противодейства на пазарните дисбаланси;

14.  подчертава, че стратегията за данните трябва да подкрепя и допринася за устойчивостта, Зеления пакт и целите на Съюза в областта на климата, включително целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за издръжливото на сътресения възстановяване на икономиката и социалното сближаване в Съюза; посочва, че ИКТ могат да играят положителна роля за намаляване на въглеродните емисии в много сектори; призовава за мерки за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора на ИКТ чрез гарантиране на енергийна и ресурсна ефективност, не на последно място с оглед на експоненциалния растеж на обработката на данни и въздействието от това върху околната среда, като припомня в тази връзка целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.;

Управление и пространства на данни

15.  подкрепя създаването на рамка за управление на данните и общи европейски пространства на данни, които следва да бъдат предмет на правилата на ЕС и да обхващат прозрачността, оперативната съвместимост, споделянето, достъпа, преносимостта и сигурността на данните, с цел да се подобрят потокът и повторното използване на нелични или лични данни, които са изцяло в съответствие с ОРЗД и са надеждно анонимизирани в промишлена и обществена среда и в рамките на конкретни сектори;

16.  настоява, че моделът за управление на данните, включително общите европейски пространства на данни, трябва да се основава на децентрализирана оперативна среда за данни, за да се подпомогнат създаването и възникването на оперативно съвместими и сигурни екосистеми на данни; подчертава, че тези пространства следва да се възползват от потенциала на съществуващите и бъдещите пространства на данни или схемите за обмен на данни, които могат да бъдат организирани по разпределен или централизиран начин;

17.  счита, че услугите за управление на данни и структурата за данни, проектирани с цел съхранение, използване, повторно използване и организиране на данни, са компоненти с ключово значение от веригата за създаване на стойност на европейската цифрова икономика; признава, че голяма част от обработването на данни ще премине към периферна обработка, например към интелигентни свързани обекти; подкрепя по-нататъшното използване на децентрализирани цифрови технологии, които предоставят възможност на отделни лица и на организации да управляват потоци от данни въз основа на самоопределението, например технологии на разпределения регистър; подчертава, че разходите и уменията, свързани с достъпа до данни и тяхното съхранение, определят скоростта, степента и мащаба на приемане на цифровите инфраструктури и продукти, особено за МСП и новосъздадените предприятия;

18.  призовава за създаването на експертна група под ръководството на Комисията, която да има капацитета да подпомага и съветва Комисията в определянето на общи за целия ЕС насоки относно управлението на данните, за да се превърнат оперативната съвместимост и споделянето на данни в реалност за ЕС; призовава Комисията да се стреми към редовно участие на държавите членки, съответните агенции и други органи и заинтересовани страни, например гражданите, гражданското общество и предприятията, в усилията за подобряване на рамката за управление; подчертава, че е важно да се координират всички регулаторни органи, участващи в цифровата икономика;

19.  подчертава, че общите европейски пространства на данни следва да отдават приоритет на ключови икономически сектори, на публичния сектор и на други области от обществен интерес; подкрепя създаването на нови пространства на данни в бъдеще; призовава Комисията да разгледа разпокъсаността на единния пазар и необоснованите различия в правилата в държавите членки, за да се гарантира развитието на общи пространства на данни в ЕС;

20.  отбелязва, че общите европейски пространства на данни трябва да бъдат достъпни за всички участници на пазара, както търговски, така и нетърговски, включително стартиращи предприятия и МСП, и да се възползват от възможностите за сътрудничество с МСП, научноизследователските институции, публичната администрация и гражданското общество, като същевременно се повишава правната сигурност на процедурите за използване на данни за частни и публични участници от всякакъв мащаб; счита, че е от ключово значение да се избегнат всякакви рискове от неразрешен достъп до общите европейски пространствата на данни и да се създадат средства за противодействие по отношение на евентуално неправомерно поведение; подчертава значението на киберсигурността, включително сътрудничеството с Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) и Центъра на ЕС за експертни познания в областта на киберсигурността;

21.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изградят оперативно съвместими секторни пространства на данни, които да следват общи насоки и да спазват общи правни изисквания и протоколи за споделяне на данни, за да се избегне образуването на силози от данни и да бъдат възможни междусекторните иновации; подчертава, че при управлението на секторните пространства на данни следва да се вземат предвид изискванията и процедурите, предвидени в секторното законодателство; настоява, че всеки участник, който извършва дейност в ЕС и се възползва от европейските пространства на данни, трябва да спазва законодателството на ЕС;

22.  насърчава Комисията да използва общи европейски пространства на данни, за да засили доверието, да приеме общи стандарти и разпоредби и да насърчи създаването на добре замислени приложно-програмни интерфейси (ППИ) и стабилни механизми за удостоверяване на автентичността, а също да обмисли използването на предварително договорени, ясно определени и обвързани с време тестови среди за изпитване на иновации и нови бизнес модели, както и нови средства за управление и обработка на данните в публичния и частния сектор;

23.  счита, че добре замислените приложно-програмни интерфейси ще осигурят важен достъп до данни и оперативна съвместимост в рамките на пространствата на данни и по този начин ще създадат също така възможност за автоматизирана оперативна съвместимост в реално време между различните услуги и в рамките на публичния сектор; призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително достъпа на физическите лица до ефективни средства за правна защита съгласно ОРЗД, да гарантират оперативната съвместимост и преносимостта на данните на цифровите услуги, както и, по-специално, да използват ППИ, за да дадат възможност на потребителите да осъществяват връзка между платформите и да увеличат възможностите за избор между различни видове системи и услуги;

24.  отбелязва необходимостта да се помогне на участниците от частния и публичния сектор, по-специално МСП и стартиращите предприятия, да идентифицират и използват данните, които генерират и притежават; призовава да бъдат предприети действия за по-лесното намиране на данни, за да се захранват пространствата за данни, чрез улесняване, поддържане, каталогизиране и формиране на общоприети таксономии и почистване на рутинни данни; призовава Комисията да предоставя насоки, инструменти и финансиране от настоящи програми с цел по-лесно намиране на метаданни в пространствата за данни; изтъква инициативите от типа на програмата „Nordic Smart Government“, която има за цел да даде възможност на МСП доброволно да споделят данни – автоматично и в реално време – чрез децентрализирана цифрова екосистема;

25.  припомня ключовата роля на посредниците на данни като структурни фактори за организирането на потоците от данни; приветства плановете на Комисията за класифициране и сертифициране на посредниците с цел създаване на оперативно съвместими и недискриминационни екосистеми от данни; призовава Комисията да осигури оперативна съвместимост, като разработи минимални критерии между посредниците на данни; настоятелно призовава Комисията да работи съвместно с европейските и международните организации по стандартизация, за да установи и коригира пропуските в стандартизацията в областта на данните;

26.  подчертава необходимостта да се обърне внимание на конкретни въпроси, които биха могли да възникнат във връзка с достъпа до данни на потребителите и контрола върху тях, по-специално във връзка с определени групи потребители, считани за уязвими, като малолетни и непълнолетни лица, възрастни хора или лица с увреждания; призовава следователно Комисията да гарантира, че всички права на потребителите биват зачитани по всяко време и че всички потребители могат да се възползват в еднаква степен от предимствата на създаването на единния пазар за данни; подчертава, че когато обработването на данни включва смесени набори от данни, тези набори от данни трябва да се обработват в съответствие с приложимото законодателство, включително насоките на Комисията относно Регламент (EС) 2018/1807 относно свободното движение на нелични данни;

27.  подчертава необходимостта от създаване на общи европейски пространства на данни с цел да се гарантира свободното движение на нелични данни през границите и секторите, за да се увеличат потоците от данни между предприятията, академичния сектор, съответните заинтересовани участници и публичния сектор; в този контекст призовава държавите членки да спазват изцяло Регламент (EС) 2018/1807 относно свободното движение на нелични данни, за да се даде възможност данните да се съхраняват и обработват в целия ЕС без необосновани пречки и ограничения;

28.  припомня, че личните и неличните данни, например промишлените данни, невинаги могат да бъдат разделени, а тяхното разделяне може да бъде трудно и свързано с големи разходи; в резултат на това към момента големи обеми данни остават неизползвани; припомня в този контекст, че наборите от данни, в които различните видове данни са неразривно свързани, винаги се третират като лични данни, включително в случаите, в които личните данни представляват само малка част от набора от данни; настоятелно призовава Комисията и европейските органи за защита на данните да предоставят допълнителни насоки относно законосъобразното обработване на данни и относно практиките за използване на набори от смесени данни в промишлена среда, при пълно зачитане на ОРЗД и Регламент (ЕС) 2018/1807; счита, че следва да се насърчава използването на технология за защита на неприкосновеността на личния живот, за да се повиши правната сигурност за предприятията, включително чрез ясни насоки и списък с критерии за ефективно анонимизиране; подчертава, че контролът върху тези данни винаги се упражнява от физическото лице и следва да бъде автоматично защитен; призовава Комисията да разгледа възможността за изготвяне на законодателна рамка и ясно определение на хоризонталните и междусекторните пространства на лични данни, наред с други пространства на данни, както и допълнително да изясни предизвикателството на наборите от смесени данни; призовава Комисията да предостави права на гражданите и предприятията – например чрез надеждни посредници като оператори от типа „MyData“, които улесняват предаването на данни със съгласието на собствениците и предоставят подходящо равнище на информация относно разрешенията; подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на цифровите идентичности, които са основата за надеждна икономика на данните с множество участници; поради това призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар(26) и да публикува законодателно предложение относно надеждна и сигурна европейска електронна идентификация; освен това призовава Комисията да проучи дали организациите и нещата (например сензори) следва да се нуждаят от цифрови самоличности, за да се улесни трансграничното използване на удостоверителни услуги, които са от съществено значение за икономиката на данните с множество участници;

29.  подчертава потенциала за подобряване на качеството на правоприлагането и за противодействие на предубежденията там, където може да има такива, чрез събиране на надеждни данни и предоставянето им на разположение на обществеността, гражданското общество и независимите експерти; припомня, че всеки достъп на правоприлагащите органи до публични или частни лични данни в пространствата за данни трябва да се основава на правото на ЕС и на държавите членки, да бъде строго ограничен до това, което е необходимо и пропорционално, и да бъде съчетан с подходящи гаранции; подчертава, че използването на лични данни от публичните органи следва да бъде разрешено само при строг демократичен контрол и с допълнителни гаранции срещу злоупотребата с тези данни;

30.  отбелязва, че обменът на данни между държавите членки в областите на правосъдието и на вътрешните работи е важен за укрепването на сигурността на гражданите на ЕС и че в това отношение следва да бъдат отпуснати подходящи финансови ресурси; подчертава обаче, че са необходими по-строги предпазни мерки по отношение на начина, по който органите в областта на правосъдието и вътрешните работи обработват, използват и управляват лична информация и лични данни в предлаганите от тях пространства на данни;

31.  подкрепя намерението на Комисията да насърчава развитието на девет общи европейски пространства на данни за промишлеността (производството), Зеления пакт, мобилността, здравеопазването, финансите, енергетиката, селското стопанство, публичната администрация и уменията; призовава за тяхното развитие като неотложен въпрос; подкрепя възможността да се разшири концепцията за общи европейски пространства на данни, така че да обхване и други сектори;

32.  подчертава, че е необходимо да се отдели специално внимание на някои сектори, например здравеопазването; споделя мнението на Комисията, че гражданите на ЕС следва да имат сигурен достъп до изчерпателно електронно досие с данни относно здравословното си състояние и че гражданите следва да запазят контрола върху личните здравни данни и да могат да ги споделят по сигурен начин с оправомощени трети страни, а неразрешеният достъп трябва да бъде забранен в съответствие със законодателството за защита на данните; подчертава, че на застрахователните дружества и на всеки друг доставчик на услуги, който има право на достъп до информация, съхранявана в приложения за електронно здравеопазване, не следва да бъде разрешено да използват данни от тези приложения за целите на дискриминация, включително при определянето на цените, тъй като това би било в противоречие с основното право на достъп до здравеопазване;

33.  припомня, че обработването на специалните категории лични данни съгласно член 9 от ОРЗД по принцип е забранено, с някои строго определени изключения, които са свързани със специфични правила за обработване и винаги включват задължението за извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните; подчертава потенциално катастрофалните и необратими последици от неправомерното или несигурно обработване на чувствителни данни за засегнатите лица;

34.  приветства предложението на Комисията за създаване на европейски единен пазар за данни, включително общо европейско пространство на данни за мобилността, и признава огромния икономически потенциал на такъв пазар;

35.  подчертава, че това европейско пространство на данни ще бъде от особен интерес за европейските сектори на транспорта и логистиката, тъй като има потенциал да подобри ефективността при организацията и управлението на товарните и пътническите транспортни потоци, както и потенциал за по-добро и по-ефективно използване на инфраструктурата и ресурсите по цялата трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T);

36.  подчертава също така, че това европейско пространство на данни би осигурило и подобряване на видимостта на веригата за доставки, управлението на трафика и товарните потоци в реално време, оперативната съвместимост и мултимодалността, както и опростяването и намаляването на административните тежести в цялата TEN-Т, по-специално по трансграничните участъци;

37.  подчертава, че споделянето на данни би могло да подобри ефективността на управлението на движението и пътната безопасност при всички видове транспорт; подчертава потенциалните ползи от обмена на данни, като например навигацията за избягване на трафика в реално време и уведомяването за закъснения на обществения транспорт в реално време, за спестяване на допълнително работно време, по-добра ефективност и избягване на задръстванията;

38.  предлага в процеса на създаване на регулаторна рамка за оперативно съвместим обмен на данни в железопътния транспорт Комисията да преразгледа Регламент (EС) № 454/2011 на Комисията относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата „Телематични приложения за пътнически услуги“ на трансевропейската железопътна система(27) и Регламент (EС) № 1305/2014 на Комисията относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Телематични приложения за товарни превози“ на железопътната система на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 62/2006(28);

39.  приветства подкрепата на Комисията за създаването на общо европейско пространство на данни за селското стопанство; припомня потенциала на данните за селското стопанство и на широкия достъп до тях с цел повишаване на устойчивостта, конкурентоспособността и използването на ресурсите по цялата агрохранителна и лесовъдна верига, допринасяне за разработването на иновативни и устойчиви техники, подобряване на достъпа до съответната информация за потребителите, както и намаляване на хранителните отпадъци и екологичния отпечатък на сектора; настоятелно призовава съответните органи на държавите членки да ускорят и инвестират в разработването на инструменти за събиране и обработване на данни за подсекторите на селското стопанство, както и на данни относно износа и вноса, наред с другото, на селскостопански стоки и продукти;

40.  призовава Комисията да проучи потенциалните ползи от създаването на общи европейски пространства с данни относно културните и творческите сектори и индустрии и относно културното наследство; посочва, че секторът на културата разполага със значително количество повторно използваеми данни, които в съчетание с други източници, включително свободно достъпни източници на данни и анализ на данни, биха могли да помогнат на културните институции;

41.  призовава за създаване на Европейско пространство на данни за туризма с цел да се подпомогнат всички участници в сектора, по-специално МСП, да се възползват от големите количества данни при изпълнението на политика и проекти на регионално и местно равнище, като се улеснява възстановяването и се стимулира цифровизацията;

42.  подкрепя инициативата на Комисията за създаване на строго определен, общоевропейски подход към алтруизма на данните и за установяване на ясно определение и правила относно алтруизма на данните в съответствие с принципите на ЕС за защита на данните, по-специално ограничаването в рамките на целта, което изисква данните да бъдат обработвани за „конкретни, изрично указани и легитимни цели“; подкрепя предложението на Комисията алтруизмът на данните винаги да зависи от информираното съгласие и да може да бъде отменян по всяко време; подчертава, че данните, дарени съгласно алтруизма на данните, са предназначени да бъдат обработвани за цели от общ интерес и не следва да се използват за преследване на изключително търговски интереси;

43.  настоятелно призовава рамката за управление на данните да насърчава принципа „данни за общественото благо“, като същевременно във всички случаи защитава правата на гражданите на ЕС;

44.  подчертава, че физическите лица не следва да бъдат принуждавани да споделят своите данни и че решенията не трябва да бъдат обвързани с преки ползи или предимства за онези, които изберат да разрешат използването на личните им данни;

Законодателен акт за данните, достъп и оперативна съвместимост

45.  настоятелно призовава Комисията да представи законодателен акт за данните, за да насърчи и позволи по-голям и справедлив поток от данни между предприятия (B2B), от правителства към предприятия (G2B) и между правителства (G2G) във всички сектори;

46.  насърчава Комисията да улеснява култура на споделяне на данни и доброволни схеми за споделяне на данни, като например прилагането на най-добри практики, образци на справедливи договорни споразумения и мерки за сигурност; отбелязва, че доброволното споделяне на данни следва да бъде осигурено чрез стабилна законодателна рамка, която гарантира доверие и насърчава предприятията да предоставят данни на трети страни, особено на трансгранично равнище; настоятелно призовава Комисията да изясни правата за използване, по-специално при пазарните условия B2B и B2G; настоятелно призовава Комисията да стимулира предприятията да обменят своите данни, независимо дали са оригинални, производни или съвместно генерирани, евентуално чрез система за възнаграждаване и други стимули, като същевременно се зачитат търговските тайни, чувствителните данни и правата върху интелектуална собственост; насърчава Комисията да разработи подходи за сътрудничество за споделяне на данни и стандартизирани споразумения в областта на данните с цел подобряване на предвидимостта и надеждността; подчертава необходимостта от договори, в които да се определят ясни задължения и отговорности за достъпа, обработването, споделянето и съхраняването на данни, за да се ограничи злоупотребата с такива данни;

47.  отбелязва, че дисбалансите на пазара, произтичащи от концентрацията на данни, ограничават конкуренцията, увеличават пречките за навлизане на пазара и намаляват достъпа до данни и тяхното използване; отбелязва, че договорните споразумения B2B не гарантират непременно подходящ достъп до данни за МСП поради различия в позициите при договарянето или експертните познания и опит; отбелязва, че съществуват специфични обстоятелства, като например системни дисбаланси във веригите на стойността на данните B2B, при които достъпът до данни следва да бъде задължителен, например чрез използване на добре замислени приложно-програмни интерфейси (ППИ), които гарантират справедлив достъп за участници от всякакъв мащаб, или чрез прилагане на правила в областта на конкуренцията за противодействие на нелоялни или незаконни практики B2B; подчертава, че такива дисбаланси съществуват в различни сектори;

48.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат правата и задълженията на участниците за достъп до данните, в чието генериране са участвали, и да подобрят тяхната осведоменост, по-специално относно правото на достъп до данните, на пренасянето им, на отправяне на искане към друга страна да преустанови използването им или на поправянето или заличаването им, като същевременно идентифицират притежателите на такива права и очертаят естеството на правата; призовава Комисията да изясни правото на участниците да се възползват от икономическата стойност, създадена чрез приложения, обучавани благодарение на използването на данни, в чието генериране те са участвали;

49.  счита, че е важно да се гарантира, че правната и техническата подкрепа е улеснена за дружествата, особено микропредприятията, МСП и стартиращите предприятия, както на национално равнище, така и на равнище ЕС, като например в контекста на европейските цифрови иновационни центрове по програмата „Цифрова Европа“, с цел да се засили използването и споделянето на данни и да се подобри спазването на ОРЗД; счита, че достъпът до съвместно генерирани данни следва да се предоставя така, че да се зачитат основните права и да се подкрепят еднаквите условия на конкуренция и участието на социалните партньори, дори и на равнище дружества; подчертава, че тези права на достъп трябва да се направят технически възможни и да се предоставят чрез стандартизирани интерфейси;

50.  призовава институциите на ЕС и държавите членки, както и местните и регионалните администрации да дават пример и да организират предоставянето на услуги в реално време и политика, основана на данни в реално време; подчертава, че цифровизацията представлява възможност за публичните администрации да намалят ненужната административна тежест и да се справят с проблемите със силозите от данни при публичните органи с оглед на по‑ефективното управление на неличните данни, което ще бъде от полза за развитието и предоставянето на обществени услуги;

51.  призовава за повишено и по-добро вторично използване на анонимизираните лични данни, както и за използването на технологии, разработени за засилване и опазване на неприкосновеността на личния живот, по-специално при обмени G2B/G2G, за да се стимулират иновациите и научните изследвания и да се подобрят услугите в интерес на обществото; подчертава необходимостта от инструменти, които да гарантират, че такива вторични употреби винаги са в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот; подчертава, че достъпът до данни не изключва неприкосновеността на личния живот;

52.  подчертава също така, че всяко използване на обобщени лични данни от източници в социалните медии или трябва да е в съответствие с ОРЗД, или данните трябва действително да бъдат необратимо анонимизирани; призовава Комисията да насърчава най-добрите практики за техники за анонимизиране и да продължи да насърчава научните изследвания в областта на повторното идентифициране на данни и начините да бъде възпрепятствано; призовава Европейския комитет по защита на данните да актуализира насоките си в това отношение; въпреки това призовава за предпазливост по отношение на анонимизирането като техника за защита на неприкосновеността на личния живот, тъй като в някои случаи е практически невъзможно да се постигне пълно анонимизиране;

53.  подчертава ролята на публичния сектор за насърчаване на иновативна и конкурентоспособна икономика, основана на данните; подчертава, че е необходимо в този контекст да се избегне данните, събирани публично, или данните от общ обществен интерес, събирани от частни субекти, да бъдат блокирани от доставчика на услуги или поради технологични причини; отправя призив процедурите за възлагане на обществени поръчки и програмите за финансиране да осигуряват права за по-късен достъп до данните, оперативна съвместимост и преносимост, основаващи се на общи технически стандарти; подкрепя използването на отворени стандарти, софтуер и хардуер с отворен код, платформи с отворен код и когато е целесъобразно, отворени добре замислени ППИ с цел постигане на оперативна съвместимост; изтъква необходимостта да се защитава и насърчава достъпът на МСП, и по-специално на новосъздадените предприятия, до процедурите за обществени поръчки в контекста на цифровизирането на публичните администрации, за да се стимулира създаването на динамичен и конкурентоспособен европейски сектор на цифровите технологии;

54.  подчертава, че споделянето на данни следва да води до засилване на конкуренцията, и насърчава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция на единния пазар за данни;

55.  призовава Комисията да определи допълнително за споделянето на данни B2G при наличието на какви обстоятелства, условия и стимули частният сектор следва да бъде задължен да споделя данни с публичния сектор, като например поради тяхната необходимост за организирането на публични услуги, основани на данни; подчертава, че задължителните схеми за споделяне на данни B2G, например в случаи на непреодолима сила, следва да имат ясно определен обхват и график и да се основават на ясни правила и задължения, за да се избегне нелоялна конкуренция;

56.  призовава да се подобри координацията между държавите членки, за да се улесни споделянето на данни G2G и трансграничният поток от данни във всички сектори чрез диалог между правителствата и заинтересованите страни, като целта е да се установи колективен подход по отношение на данните, основаващ се на принципите на възможност за намиране, достъпност, оперативна съвместимост и повторна използваемост; призовава Комисията да проучи възможностите за организиране и управление на данните в широк мащаб;

57.  припомня на Комисията и на държавите членки, че трябва да приложат в пълна степен Директивата за отворените данни, да подобрят изпълнението ѝ по отношение на качеството и публикуването на данни и да спазват целите ѝ при договарянето на акта за изпълнение относно наборите от данни с висока стойност; отправя призив тези набори от данни да включват, наред с другото, списък на търговските регистри и бизнес регистрите; подчертава обществените ползи от насърчаването на по-добър достъп до данни от публичния сектор по начини, които засилват тяхната използваемост в целия Съюз; призовава Комисията да осигури силна връзка на тези набори от данни с висока стойност със законодателството в областта на данните, което предстои да бъде прието, и разгръщането на общи европейски пространства на данни;

58.  подчертава, че за икономиката и обществото е важно широкото повторно използване на данните от публичния сектор, които следва да бъдат във възможно най-голяма степен в реално време или най-малкото актуални, лесно достъпни и лесни за обработване благодарение на използването на машинночетими и лесни за ползване формати; насърчава Комисията да се координира с държавите членки, за да се улесни споделянето на набори от нечувствителни генерирани от публичния сектор данни в машинночетими формати извън изискваното от Директивата за отворените данни, било безплатно, когато това е възможно, или срещу заплащане на разходите, и да издаде насоки относно общ модел за споделяне на данни в съответствие с изискванията на ОРЗД; насърчава Комисията, запазвайки същевременно гъвкавостта на актуализирането на наборите от данни с висока стойност, да разшири обхвата на Директивата за отворените данни, така че се включат допълнителни набори от публични данни, и да прилага принципа на имплицитна цифрова прозрачност на данните от обществения сектор, така че да насърчава държавите членки да публикуват в реално време съществуващите необработени цифрови данни;

59.  посочва, че бързото развитие на съвременни цифрови решения за транспорта и туризма, като например автономните превозни средства и интелигентните транспортни системи (ИТС), е невъзможно, без да се създадат на европейско равнище общи, единни и структурирани машинночетими формати на данните, които следва да се основават на отворени стандарти за записване;

60.  призовава Комисията да определи и създаде доброволен, отворен и оперативно съвместим регистър на данни от екологичен, социален или управленски характер относно резултатите на предприятията във връзка с устойчивостта и отговорността, който е от решаващо значение за гарантиране на устойчиви инвестиции и би подобрил прозрачността по отношение на устойчивостта и отговорността на предприятията, за да им се даде възможност да покажат по-добре действията, предприети за постигане на целите на Зеления пакт; призовава Комисията да направи оценка кои набори от данни са от съществено значение за екологичния преход и подкрепя по-специално отварянето на лични данни, когато това е оправдано за целите на публичните научни изследвания;

Инфраструктура

61.  призовава Комисията и държавите членки, с цел укрепване на технологичния суверенитет на Съюза, да насърчават научните изследвания, иновациите и работата по технологии, които улесняват отвореното сътрудничество и споделянето и анализа на данни, и да инвестират в изграждането на капацитет, проекти с висока степен на въздействие, иновации и внедряване на цифрови технологии, като същевременно се спазва принципът за технологична неутралност;

62.  подчертава, че продължаващата извънредна ситуация, свързана с COVID-19, разкри недостатъци и слабости в цифровата област, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да продължат да предприемат ефективни мерки по отношение на цифровото разделение, както между, така и в рамките на държавите членки, чрез подобряване на достъпа до високоскоростни широколентови мрежи, мрежи с много голям капацитет и ИКТ услуги, включително в повечето периферни и селски населени райони, като по този начин насърчават сближаването и икономическото и социалното развитие; посочва потенциалната роля на сателитните връзки в най-отдалечените райони;

63.  припомня, че успехът на стратегиите на Съюза в областта на данните и ИИ зависи от по-широката екосистема на ИКТ, от преодоляването на цифровото разделение, от ускоряването на технологичното развитие, наред с другото, в областта на интернет на нещата, изкуствения интелект, технологиите за киберсигурност, оптичните влакна, 5G, 6G, квантовите изчислителни технологии и периферните изчисления, роботиката, технологиите на разпределения регистър, включително блоковата верига, цифровите близнаци, високопроизводителните изчислителни технологии, визуалните технологии за обработване и интелигентната свързаност в периферията, например чрез широкомащабни отворени покани за представяне на проекти, които съчетават периферията и интернет на нещата; подчертава, че технологичният напредък, основан на обработването на данни и взаимосвързаността на цифровите продукти и услуги, трябва да бъде подкрепен с правно обвързващи етични стандарти за ограничаване на заплахите за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

64.  отчита настоящия успех на Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии; счита, че това е важен инструмент за обмен на информация и данни между учени и изследователи и в по-широк смисъл – между частни и публични участници; приветства предложението на Комисията за запазване и засилване на водещата роля на Европа в областта на изчисленията със суперкомпютри и квантовите изчислителни технологии;

65.  подчертава, че цифровият сектор има значителен потенциал да допринесе за намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб; подчертава, че цифровият сектор е отговорен за над 2% от емисиите на парникови газове в световен мащаб; подчертава, че продължаващото разрастване на сектора трябва да бъде придружено от акцент върху енергийната и ресурсната ефективност, за да се противодейства на последиците за околната среда; отбелязва, че новите технологични решения като оптичните влакна (в сравнение с медните проводници) и енергийноефективното програмиране произвеждат много по-малък въглероден отпечатък; подчертава необходимостта от подобряване на използването и кръговостта на суровините от ключово значение, като същевременно се намалят и рециклират отпадъците от електрическо и електронно оборудване;

66.  подчертава, че центровете за данни представляват все по-голям дял от световното потребление на електроенергия, като този дял може още да се увеличи, ако не се предприемат действия; отбелязва намерението на Комисията центровете за данни да станат до 2030 г. високо енергийноефективни, устойчиви и неутрални по отношение на климата; подкрепя насърчаването на иновативни и най-добри налични решения, свеждането до минимум на отпадъците и екологосъобразните техники за съхраняване на данни, като се обръща специално внимание на полезните взаимодействия между централното отопление и охлаждане и използването на отпадната топлина, генерирана при охлаждане на съоръженията на центровете за данни, с цел смекчаване на въздействието на центровете за данни по отношение на околната среда и използването на ресурси и енергия; призовава за повече прозрачност за потребителите по отношение на емисиите на CO2 от съхранението и споделянето на данни;

67.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават конкурентни пазари, като същевременно укрепват европейските предприятия, и да подпомагат разработването на европейски предложения за изчислителни облаци; приветства инициативите на Европейската федерация за изчислителни облаци, като например Европейския алианс за промишлени данни и изчислителни облаци и инициативи за финансиране, както и проекта GAIA-X, чиято цел е да се разработи обединена инфраструктура за данни и да се създаде екосистема, която да позволява разрастване, оперативна съвместимост и самоопределение на доставчиците на данни още при проектирането, за да се гарантира самоопределението на организациите или физическите лица за контрол върху собствените им данни; подкрепя конкурентните пазари на ЕС в областта на IaaS, PaaS и SaaS, както и в областта на разработването на специализирани и нишови облачни услуги и приложения; настоятелно призовава Комисията да остане бдителна по отношение на всякакви потенциални злоупотреби с пазарна мощ от страна на доминиращи участници, действащи на олигополни пазари в Съюза, които биха могли да възпрепятстват конкуренцията или избора на потребителите; подчертава, че инфраструктурата за изчислителните облаци следва да се основава на принципите на доверие, откритост, сигурност, оперативна съвместимост и преносимост; подчертава, че принципите за преносимост на данните следва да преодолеят, доколкото е необходимо, различията в инфраструктурата и практиките на доставчиците на информационни технологии, за да се гарантира, че данните на ползвателите се пренасят ефективно; отбелязва, че потребителите може да не разполагат с точно същите конфигурации и услуги, когато пренасят своите данни от един доставчик на друг;

68.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да ускори изготвянето на „наръчник за изчислителните облаци“, който ще установи принципите за предоставянето на конкурентни облачни услуги в Съюза, ще представлява стабилна рамка за повишаване на яснотата и улесняване на съответствието на облачните услуги, а също така, наред с другото, ще задължава доставчиците на услуги да разкриват къде се обработват и съхраняват данни, като същевременно гарантират на ползвателите суверенитет върху техните данни; отбелязва, че този наръчник следва също така да позволява на ползвателите безпрепятствено да извършват миграция на своите данни чрез оперативно съвместими интерфейси към други доставчици на услуги; счита, че той следва да цели предотвратяване на технологичното закрепостяване, по-специално в областта на обществените поръчки; смята, че използването на споразумения на работни форуми (CSA) в рамките на Европейския комитет по стандартизация (CEN) в конкретни области, като например облачните услуги, е начин за повишаване на ефективността при създаването на хармонизирани стандарти; подчертава, че изборът на оператор на изчислителни облаци е от компетентността на предприятията и потребителите, но че всички оператори в областта на изчислителните облаци, когато са установени или действат в ЕС, трябва да спазват правилата, нормите и стандартите на ЕС и тяхното спазване следва да бъде наблюдавано; отбелязва, че ако оператор от ЕС използва облачни услуги, установени в държави извън ЕС, е важно да се гарантира прилагането на също толкова високо равнище на правна защита, каквато се предлага в ЕС в случай на спорове, включително във връзка с интелектуалната собственост;

69.  подкрепя работата на Комисията за въвеждане, в рамките на преразглеждането на насоките за хоризонтална и вертикална конкуренция, на нови инструменти за противодействие на прекомерната пазарна концентрация, присъща на пазарите на данни, включително текущо наблюдение на рисковите пазари и когато е необходимо – предварително регулиране;

70.  подчертава значението, което имат доверието и наличието на по-надеждна рамка за киберсигурност, за стабилна икономика, основана на данни, в допълнение към културата на сигурност за субектите, които боравят с големи обеми данни; подчертава значението на съвременна основна цифрова инфраструктура и призовава Комисията и държавите членки да инвестират заедно, за да гарантират пълното ѝ внедряване; призовава да бъде подкрепено по-нататъшното развитие на технологиите за сигурен обмен на данни, например чрез сигурни технологии за многостранни изчисления и за криптиране; настоятелно призовава Комисията да представи решения и стандарти за киберсигурност, подходящи за участниците на пазара от всякакъв мащаб, включително за микропредприятията и МСП; подкрепя съвместния и координиран подход към инструментариума на ЕС за киберсигурността в областта на 5G и сигурното внедряване на 5G в ЕС;

71.  призовава Комисията да насърчава извършването на одити относно опасността от злоупотреби с инфраструктурата за споделяне на данни и уязвимостта и оперативната съвместимост на тази инфраструктура; обръща внимание на значителните и бързо нарастващи разходи, породени от кибератаки; припомня, че по-голямата свързаност може да увеличи киберзаплахите и киберпрестъпленията, както и кибертероризма и риска от природни бедствия и технологични аварии, като например тези, засягащи търговските тайни; във връзка с това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директива (EС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи(29) и създаване на нов Център на ЕС за експертни познания в областта на киберсигурността, с цел да се подобри устойчивостта на киберпространството и да се реагира по-ефективно на кибератаките;

72.  подчертава, че безопасното навлизане на продукти и услуги в захранваните с данни и предназначени за потребителите европейски екосистеми на промишлен интернет на нещата следва да включва принципите на сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането; насърчава използването на инструменти за повишаване на прозрачността; подкрепя амбициозната цел на Комисията за разработване на цифров „продуктов паспорт“;

73.  подчертава, че е важно компетентните органи за надзор на пазара да разполагат с необходимите правомощия за достъп до съответните данни при пълно зачитане на Регламент (ЕО) № 2019/1020(30), когато имат основания да считат, че съществуват възможни незаконни практики, за да засилят своите действия и да осигурят достатъчен контрол върху безопасността на продуктите; подчертава, че е необходимо органите за наблюдение да гарантират безопасността и защитата на данните, до които е осъществен достъп;

74.  призовава за наблюдение на прилагането на законодателството в областта на транспорта, по-специално на Регламент (ЕС) 2020/1056, на Директива (ЕС) 2019/1936 и Регламент (ЕС) 2019/1239, да се насърчи цифровизацията и да се подобри обменът на данни между предприятия и администрации (B2A), B2C, B2B, B2G и G2B;

Научни изследвания, умения, компетентност и изкуствен интелект

75.  признава потенциала на достъпа до данни за ускоряване на научните изследвания и образователните програми; приветства работата на Комисията за предоставяне на възможности за споделяне на данни за целите на научните изследвания и образованието; приветства развиването на Европейския облак за отворена наука като отворена, надеждна и обединена среда в Европа за съхранение, споделяне и повторно използване на научноизследователски данни през границите; застъпва се за насърчаването на разпространението на данни от финансирани с публични средства научни изследвания в съответствие с принципа „открити — доколкото е възможно, закрити — доколкото е необходимо“; подчертава стойността на споразуменията за стратегическо партньорство между университетите за по-нататъшно насърчаване на сътрудничеството в различните области на науката за данните;

76.  подчертава значението на постигането на високо равнище на обща цифрова грамотност и на насърчаването на дейности за повишаване на обществената осведоменост; подчертава, че потенциалът за растеж на Съюза зависи от уменията на неговото население и работна сила; поради това призовава държавите членки да отделят особено внимание на софтуерното инженерство, като привличат таланти към ИКТ и грамотността по отношение на данните за всички, за да се изгради европейско ноу-хау, като се съсредоточава вниманието върху авангардните технологии от следващо поколение; подчертава необходимостта служителите на правоприлагащите органи и на съдебната администрация да притежават подходящи цифрови умения, тъй като тези умения са от решаващо значение за цифровизацията на съдебната система във всички държави членки; отбелязва, че Комисията е предложила амбициозни цели за цифровите умения в ЕС чрез плана за действие в областта на цифровото образование, и подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на прилагането, развитието и ефективността на този план;

77.  подчертава, че конкурентният достъп до данни и улесняването на трансграничното използване на данни са от изключително значение за развитието на ИИ, който разчита на наличието на висококачествен и все по-многобройни данни за създаване на набори от нелични данни, които са в състояние да обучават алгоритми и да подобряват тяхната ефективност;

78.  подчертава, че при прилагането на Европейската стратегия за данните трябва да се постигне баланс между насърчаването на по-широкото използване и споделяне на данни и защитата на правата върху интелектуалната собственост, търговските тайни, а също и основни права като неприкосновеността на личния живот; подчертава, че данните, използвани за обучението на алгоритми за изкуствен интелект, понякога се базират на структурирани данни, като например бази данни, произведения, защитени с авторско право, и други творби, ползващи се със защита на интелектуалната собственост, които обичайно може да не се считат за данни;

79.  отбелязва, че използването на защитено с авторско право съдържание за въвеждане на данни трябва да бъде оценено в контекста на действащите правила и изключението за „извличане на информация от текст и данни“, предвидено в Директивата за авторското право(31), както и свързаните права в цифровия единен пазар; призовава Комисията да издаде насоки за това по какъв начин да се представи на всички, публично и централизирано, възможността за запазване на правата;

80.  заявява, че Комисията следва да направи допълнителна оценка на промените в настоящите правни рамки в гражданскопроцесуалното право, за да се намалят съществуващите инвестиционни пречки за частните инвеститори; призовава Комисията в тази връзка да предприеме бързи и подходящи последващи действия по отношение на резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно общи минимални стандарти за гражданското производство(32);

81.  подчертава, че е необходимо да се предотврати неволното включване на каквито и да е предубеждения, особено на свързаните с пола предубеждения, в основани на алгоритми приложения; насърчава за тази цел прозрачността на алгоритмите, системите с ИИ и проектирането на приложенията;

82.  припомня, че съгласно ОРЗД гражданите на ЕС имат правото да получават обяснение за решенията, взети от алгоритмите, и да оспорват тези решения, с цел намаляването на несигурността и непрозрачността, като същевременно следва да се обърне специално внимание на благосъстоянието и прозрачността в професионалния живот;

83.  счита, че въпреки че настоящите принципи на отговорност и технологично неутралните правила за отговорност като цяло са подходящи за цифровата икономика и за повечето нововъзникващи технологии, все пак в някои случаи, като например положението на операторите на системи с изкуствен интелект, при които са необходими нови или допълнителни правила за отговорност, за да се повиши правната сигурност и да се предостави подходяща схема за обезщетяване на засегнатото лице в случай на неправомерно използване на данни;

84.  настоятелно призовава Комисията да проведе цялостна оценка на подобни възможни правни пропуски във връзка с отговорността за данните, като например при вреди, причинени от ИИ или без използване на ИИ, които се дължат на дефекти или неизправности в набора от данни, и да направи оценка на възможните корекции на настоящите системи за отговорност, преди да представи нови законодателни предложения;

85.  призовава Комисията да насърчава най-добрите практики в образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, със специален акцент върху равенството между половете, както и участието и заетостта на жените в областта на технологиите;

86.  приветства програмата „Цифрова Европа“, програмата „Хоризонт Европа“, космическата програма и Механизма за свързване на Европа, както и европейските цифрови иновационни центрове, които ще помогнат на европейските предприятия да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровия преход; подчертава значението на финансирането, предназначено за научни изследвания в областта на квантовите технологии в рамките на „Хоризонт Европа“; припомня освен това ролята, която Механизмът за възстановяване и устойчивост следва да играе, за да допринесе за програмата в областта на цифровите технологии;

87.  призовава за публично и частно финансиране, по-специално за микропредприятията и МСП, с цел подпомагане на цифровия преход и пълноценно използване на потенциала на основаната на данни икономика, както и с цел интегриране на цифровите технологии и умения; подчертава, че осигуряването на еднакви условия на конкуренция за микропредприятията и МСП не само включва достъп до данни, но и предполага осигуряване на необходимите умения за извършване на анализи и извличане на информация от тази данни;

88.  призовава социалните партньори да проучат потенциала на цифровизацията, данните и ИИ за увеличаване на устойчивата производителност, като същевременно се спазват правата на работниците, подобрява се благосъстоянието и пригодността за заетост на работната сила и се инвестира в схеми за повишаване на квалификацията, преквалификация, обучения за придобиване на умения с оглед на изменящия се пазар на труда, учене през целия живот и цифрова грамотност; отбелязва, че повишаването на осведомеността, образованието и прозрачността във връзка с основаните на данни технологии са важни, за да могат гражданите на ЕС да разбират и да бъдат част от справедливото прилагане на тези технологии; подчертава, че служителите следва да имат правото да знаят къде и как се събират, използват, съхраняват или споделят техните данни; призовава за предотвратяване на непропорционалното и неправомерно наблюдение на работното място; счита, че националните профсъюзи следва да участват по-активно в предоставянето на препоръки и насоки относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот на работното място;

Глобални правила

89.  счита, че глобалните правила, уреждащи използването на данните, са неподходящи; приканва Комисията да представи сравнителен анализ на регулаторната среда за данните в трети държави; отбелязва, че европейските дружества, които извършват дейност в някои трети държави, все по-често се сблъскват с необосновани пречки и с ограничения в областта на цифровите технологии; призовава Комисията и държавите членки да активизират усилията заедно с трети държави, които са техни съмишленици, на международни и многостранни форуми и при двустранни и търговски дискусии, за да се постигне съгласие по нови международни етични и технически стандарти за управление на използването на нови технологии, като например ИИ, интернет на нещата, 5G и 6G, които следва да насърчават ценностите, основните права, принципите, правилата и стандартите на Съюза и да гарантират, че неговият пазар остава конкурентоспособен и отворен за останалата част от света; подчертава необходимостта международните правила и стандарти да насърчават световното сътрудничество, насочено към укрепване на защитата на данните и установяване на условия за сигурно и целесъобразно предаване на данни, като същевременно изцяло се спазват законодателните актове и стандартите на ЕС и на държавите членки;

90.  подчертава, че предаването на лични данни на други юрисдикции трябва винаги да се извършва при спазване на разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните, Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните и Хартата и да взема предвид препоръките и насоките на Европейския комитет по защита на данните преди всяко предаване, както и че такова предаване може да се извършва само ако е налице достатъчна степен на защита на личните данни;

91.  призовава за свободното движение на данни между Съюза и трети държави, при условие че са спазвани защитата на данните, неприкосновеността на личния живот, сигурността и други ясно определени, надлежно обосновани и недискриминационни обществени политически интереси, например чрез решения относно адекватността на нивото на защита; счита, че свободното движение на данни през границите е необходимо, за да се използва пълноценно потенциалът на основаната на данни икономика, и подчертава, че запазването на потока от данни трябва да продължи да стои в основата на целите на ЕС; подкрепя предоставянето на достъп до общите европейски пространства на данни за заинтересованите страни, които изцяло спазват цялото законодателство на Съюза в тази област; призовава Комисията, заедно с държавите членки, да договори нови правила за глобалната цифрова икономика, включително забраната на необосновани изисквания за локализиране на данни; припомня значението на постигането на напредък при преговорите в областта на електронната търговия в рамките на Световната търговска организация и призовава за включването на амбициозни и всеобхватни глави относно цифровата търговия в споразуменията на ЕС за свободна търговия; подкрепя активната роля и участието на Съюза в други международни форуми за международно сътрудничество в областта на цифровизацията като ООН, ОИСР, Международната организация на труда и ЮНЕСКО;

o
o   o

92.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 124 I, 17.4.2020 г., стр. 1
(2) ОВ L 114, 14.4.2020 г., стр. 7.
(3) OВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56.
(4) OВ L 134, 31.5.2018 г., стр. 12.
(5) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(6) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 59.
(7) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(8) ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1.
(9) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(10) ОВ C 202 I, 16.6.2020 г., стр. 1.
(11) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.
(12) ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 37.
(13) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 163.
(14) ОВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 50.
(15) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 2.
(16) ОВ C 411, 27.11.2020 г., стр. 2.
(17) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 130.
(18) Съобщение на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“, стр. 2.
(19) Както се посочва в резолюцията на ЕП от 12 февруари 2019 г. относно всеобхватната европейска промишлена политика в областта на изкуствения интелект и роботиката.
(20) Австрийска агенция за околната среда и институт „Borderstep“, окончателен доклад от проучване, изготвен за Комисията през ноември 2020 г., озаглавен „Energy-efficient Cloud Computing Technologies and Policies for an Eco-friendly Cloud Market“ („Енергийноефективни технологии за изчисления в облак и политики за екологосъобразен пазар на услугите за изчисления в облак“).
(21) ОВ L 249, 31.7.2020 г., стр. 33.
(22) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 1.
(23) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 64.
(24) ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20.
(25) OВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1.
(26) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.
(27) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 11.
(28) OВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 438.
(29) OВ L 194, 19.7.2016 г., стp. 1.
(30) ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1.
(31) OВ L 130, 17.5.2019 г., стp. 92.
(32) OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 39.


Обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 ***I
PDF 335kWORD 99k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от пандемията от COVID-19 (COM(2020)0282 – C9-0207/2020 – 2020/0151(COD))
P9_TA(2021)0099 A9-0215/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0282),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0207/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 23 септември 2020 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писма от 16 декември 2020 г. и 17 март 2021 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0215/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 март 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0151


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Кризата във връзка с COVID-19, сериозно засяга хората, дружествата, системите на здравеопазване и икономиките на държавите членки. В своето съобщение от 27 май 2020 г., озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“, Комисията подчерта, че ликвидността и достъпът до финансиране ще продължат да бъдат предизвикателство през идните месеци. Ето защо от решаващо значение е да се подкрепи възстановяването от силния икономически шок, причинен от пандемията от COVID-19, като се въведат целеви изменения в действащите финансови разпоредби.

(2)  Сериозният икономически шок, предизвикан от пандемията от COVID-19, и необходимите извънредни противоепидемични мерки имат мащабни последици за икономиката. Дружествата са изправени пред проблеми при веригите на доставка, временни спирания на дейността и намалено търсене, а домакинствата са застрашени от безработица и спад в доходите. Публичните органи на равнището на Съюза и на държавите членки предприеха мащабни действия, за да помогнат на домакинствата и на платежоспособните предприятия да устоят на това тежко, но временно забавяне на икономическата активност и на причинения от него недостиг на ликвидни средства.

(3)  Важно е кредитните институции и инвестиционните посредници (наричани по-нататък „институциите“) да влагат капитала си там, където е най-необходимо, а нормативната уредба на Съюза да ги улеснява в това, като същевременно се гарантира, че институциите действат предпазливо. С целевите промени в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета(6) — в допълнение към предвидената в действащите правни норми гъвкавост, следва да се гарантира, че рамката за секюритизациите в Съюза предвижда още един инструмент за насърчаване на икономическото възстановяване след кризата във връзка с COVID-19.

(4)  Извънредните обстоятелства, свързани с кризата във връзка с COVID-19, и безпрецедентният мащаб на съпътстващите я предизвикателства доведоха до призив за незабавни действия, за да се гарантира, че институциите са в състояние да насочват достатъчно средства към предприятията и така да им помогнат да абсорбират икономическият шок, предизвикан от пандемията от COVID-19.

(5)   Кризата във връзка с COVID-19 поражда риск от увеличаване на броя на необслужваните експозиции и засилва необходимостта институциите да управляват и да се справят със своите необслужвани експозиции. Един от начините за това е институциите да търгуват със своите необслужвани експозиции на пазара чрез секюритизация. Освен това в настоящите условия е изключително важно рисковете да бъдат премахнати от системно значимите части на финансовата система и кредиторите да засилят своите капиталови позиции. Синтетичната секюритизация е един от начините за постигане на това, наред с набирането на нов собствен капитал, например.

(6)   Дружествата със специална цел — секюритизация (ДСЦС), следва да бъдат установени само в трети държави, които не са посочени от Съюза (7) в списъка на ЕС на юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели и актуализациите към него (Приложение I) или в списъка на високорискови трети държави със стратегически слабости в техните уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Приложение II относно актуалното състояние на сътрудничеството с ЕС по отношение на ангажиментите, поети от оказващите съдействие юрисдикции за прилагане на принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане съдържа информация за актуалното състояние на дискусиите с определени оказващи съдействие трети държави, някои от които в момента поддържат вредни данъчни практики. Подобни дискусии следва да доведат до своевременно прекратяване на такива вредни данъчни практики, за да се избегнат бъдещи ограничения за установяването на ДСЦС.

(7)   За да се засили способността на националните органи да противодействат на избягването на данъци, даден инвеститор следва да уведоми компетентните данъчни органи на държавата членка, в която e местно лице за данъчни цели ; когато е необходимо да инвестира в ДСЦС , което е установено, след датата на прилагане на настоящия регламент , в юрисдикция, посочена в приложение II като прилагаща вреден данъчен режим. Тази информация може да се използва, за да се прецени дали инвеститорът се възползва от данъчно облекчение.

(8)  Както посочи Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета(8), в становището си относно нормативното третиране на секюритизацията на необслужвани експозиции(9), рисковете, свързани с активите, с които се обезпечава секюритизацията на необслужвани експозиции, се различават от икономическа гледна точка от тези при секюритизацията на обслужвани активи. Необслужваните експозиции се секюритизират при дисконтирана номинална или остатъчна стойност и отразяват пазарното отчитане на, inter alia,, вероятността преструктурирането на дълга да генерира достатъчен паричен поток и възстановяване на активи. Следователно рискът за инвеститорите е преструктурирането на дълга при активите да не генерира достатъчен паричен поток и възстановяване на активи, за да се покрие нетната стойност, на която необслужваните експозиции са били купени. Следователно реалният риск от загуба за инвеститорите не се съдържа в номиналната стойност на портфейла, а в дисконтираната стойност, а именно, нето от отбива от цената, на която се прехвърлят базисните активи. Поради това, при секюритизация на необслужвани експозиции е целесъобразно размерът на запазения риск да се изчислява въз основа на тази дисконтирана стойност.

(9)  Изискването за запазване на риска съгласува интересите на инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори, които участват в дадена секюритизация, с тези на инвеститорите. Обикновено, при секюритизация на обслужвани активи, преобладаващият интерес от страна на продавача е този на инициатора, който често е и първоначалният кредитор. При секюритизацията на необслужвани експозиции обаче инициаторите се стремят да освободят от счетоводните си баланси активите в неизпълнение, тъй като е възможно те да не искат да бъдат свързвани по никакъв начин с тях. В такива случаи обслужващото активите предприятие е по-заинтересовано от преструктуриране на дълга за активите и от възстановяване на стойността.

(10)  Преди финансовата криза от 2008 г. с процеса на секюритизация понякога се следваше модела от тип „препродаване на отпуснатите кредити“ („originate to distribute“). При този модел подбраните за секюритизация активи са с по-ниско качество — което прави тази практика неизгодна за инвеститорите, които в крайна сметка могат да се окажат изложени на по-голям риск, отколкото са възнамерявали да поемат. С цел да се предотвратят подобни практики в бъдеще, бе въведено изискване за проверка на критериите за кредитиране, използвани при създаването на секюритизираните активи. При секюритизацията на необслужвани експозиции обаче ▌критериите за кредитиране, приложими при създаването на секюритизираните активи, са от второстепенно значение поради специфичните обстоятелства, включително покупката на тези необслужвани активи и вида на секюритизацията. Всъщност прилагането на разумни критерии при избора и определянето на цената на експозициите е по-важен фактор по отношение на инвестициите в секюритизации на необслужвани експозиции. Поради това е необходимо да се измени проверката на критериите за кредитиране, така че инвеститорът да може да извърши надлежна проверка на качеството и показателите на необслужваните активи, за да вземе разумно и добре информирано инвестиционно решение, като същевременно се гарантира недопускане на злоупотреби с дерогацията. Поради това при секюритизацията на необслужвани експозиции компетентните органи следва да извършат проверка на прилагането на разумни критерии за избор и определянето на цената на експозициите.

(11)   Синтетичните секюритизации включват прехвърляне на кредитния риск на група от кредити — обикновено големи корпоративни кредити или заеми за малки и средни предприятия (МСП) — посредством споразумение за кредитна защита, при което инициаторът купува кредитна защита от инвеститора. Такава кредитна защита се реализира чрез финансови гаранции или кредитни деривати, а инициаторът остава собственик на активите, т.е. собствеността не се прехвърля на ДСЦС, какъвто е случаят при традиционните секюритизации. Инициаторът, в качеството си на купувач на защитата, се задължава да плати премия за кредитна защита, която генерира възвращаемост за инвеститорите. От своя страна инвеститорът, в качеството си на продавач на защитата, се задължава да плати определена сума по кредитната защита при настъпването на предварително определено кредитно събитие.

(12)  Цялостната сложност на секюритизационните структури и свързаните с тях рискове следва да са подходящо редуцирани, като освен това нормите следва да не насърчават инициаторите да предпочитат синтетичните пред традиционните секюритизации. Ето защо изискванията за опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) балансови ▌секюритизации следва да бъдат до голяма степен съобразени с критериите за ОПС при традиционните секюритизации с действителна продажба.

(13)  Някои изисквания за ОПС традиционни секюритизации не са подходящи за ОПС балансови секюритизации поради различията, които съществуват между двата вида секюритизации, по-специално поради факта, че при синтетичните секюритизации прехвърлянето на риска се постига чрез споразумение за кредитна защита, а не чрез продажба на базисните активи. Поради това критериите за ОПС следва при необходимост да бъдат адаптирани с оглед на тези разлики. Освен това е необходимо да се въведе набор от нови изисквания специално за синтетичните секюритизации, с цел рамката на ОПС секюритизациите да обхваща само балансовите синтетични секюритизации, а споразумението за кредитна защита да е структурирано така, че да защитава адекватно интересите както на инициатора, така и на инвеститора. С този нов набор от изисквания следва да се преодолее кредитният риск от контрагента както за инициатора, така и за инвеститора.

(14)  Предмет на прехвърлянето на кредитен риск следва да бъдат експозициите, инициирани или закупени от регламентирана институция в Съюза в рамките на основната ѝ кредитна дейност и които на датата на приключване на сделката фигурират в счетоводния ѝ баланс, а при групова структура — в консолидирания ѝ счетоводен баланс. Изискването към инициатора да държи секюритизираните експозиции в баланса е с цел да се изключат арбитражните секюритизации от обхвата на обозначението „ОПС“.

(15)   Важно е интересите на инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори, които участват в дадена секюритизация, да бъдат съгласувани. Изискването за запазване на риска, предвидено в Регламент (ЕС) 2017/2402, което се прилага за всички видове секюритизации, има за цел съгласуването на тези интереси. Това изискване следва да се прилага и за ОПС балансови секюритизации. Като минимално изискване инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор следва да запазва постоянен значим нетен икономически интерес в секюритизацията, не по-малък от 5%. По-високи коефициенти на запазване на риска могат да бъдат оправдани и вече се наблюдават на пазара.

(16)  Инициаторът следва да се увери, че не хеджира един и същ кредитен риск повече от веднъж, получавайки кредитна защита в допълнение към кредитната защита, предоставена от ОПС балансова секюритизация. С оглед на стабилността на споразумението за кредитна защита, то следва да удовлетворява изискванията за редуциране на кредитния риск в член 249 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10), които трябва да бъдат изпълнени от институциите, търсещи прехвърляне на значителен риск чрез синтетична секюритизация.

(17)   ОПС балансова секюритизация може да включва непоследователно погасяване, за да се избегнат непропорционални разходи за защита на базисните експозиции и динамиката на портфейла. Някои свързани с показателите предпоставки следва да определят прилагането на последователно погасяване, за да се гарантира, че траншовете, предоставящи кредитна защита, все още не са погасени при настъпване на значителни загуби в края на сделката, като по този начин се гарантира, че прехвърлянето на значителен риск не е накърнено.

(18)  С цел да се избегнат конфликтите между инициатора и инвеститора и с оглед на правната сигурност по отношение на обхвата на кредитната защита, закупена за базисните експозиции, тази кредитна защита следва да се опира на ясно определени съответни задължения — пораждащи базисните експозиции — на ясно определени субекти или длъжници. Поради това съответните задължения, въз основа на които е закупена защитата, следва да бъдат ясно установими по всяко време чрез справочен регистър и да са винаги актуални. Това изискване следва също така косвено да бъде част от критериите за дефиниране на ОПС балансови секюритизации и за изключване на арбитражните секюритизации от рамката на ОПС секюритизациите.

(19)  Кредитните събития, които задействат плащанията по силата на споразумението за кредитна защита, следва да включват най-малко изброените в трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези събития са добре известни и разпознаваеми от пазара и следва да служат за осигуряване на съгласуваност с пруденциалната рамка. Мерките за предоговаряне, които се състоят от отстъпки в полза на длъжник, който изпитва или предстои да изпита затруднения при изпълнението на своите финансови задължения, следва да не възпрепятстват задействането на кредитното събитие. ▌

(20)  Правото на инициатора в качеството си на купувач на защитата да бъде своевременно възмездяван за действителните загуби следва да бъде адекватно защитено. В тази връзка и за да не се допусне недостатъчно възмездяване на инициатора, в документацията по сделката следва да се предвиди стабилен и прозрачен процес на определяне на действителните загуби в референтния портфейл. Определянето на загубите, в резултат на преструктурирането, може да е продължителен процес, поради което, с цел да се осигури своевременното възмездяване на инициатора, най-късно шест месеца след настъпването на кредитно събитие следва да започнат да се извършват междинни плащания. Освен това следва да се предвиди механизъм за окончателно коригиране, за да се гарантира, че междинните плащания покриват действителните загуби и да се предотврати прекомерното изплащане по тези междинни загуби, което би било в ущърб на инвеститорите. В механизма за уреждане на загубите следва също така ясно да се посочи максималният период на удължаване, който може да се прилага към преструктурирането на тези експозиции, като обаче този период следва да не надхвърля две години. Този механизъм за уреждане на загуби следва да гарантира ефективността на споразумението за кредитна защита от гледна точка на инициатора и да предостави на инвеститорите правна сигурност относно датата на прекратяване на задължението им за извършване на плащания и следователно да допринесе за доброто функциониране на пазара.

(21)  Наличието на проверка от трета страна е широкоразпространена пазарна практика, която засилва правната сигурност за всички страни, участващи в дадена сделка, като по този начин се ограничава вероятността от възникването на спорове и искове в резултат на разпределянето на загубите. С цел да се подобри надеждността на действащия за дадена сделка механизъм за уреждане на загубите, следва да се определи трета страна-проверител, която при задействане на кредитно събитие да прегледа правилността и точността на определени аспекти на кредитната защита.

(22)  Премиите за кредитна защита следва да са в зависимост само от оставащия размер и кредитния риск на защитения транш. Безусловните премии следва да не са разрешени при ОПС балансови секюритизации, тъй като биха могли да се използват за подронване на ефективното прехвърляне на риск от инициатора в качеството му на купувач на защитата към продавачите на защитата. При ОПС балансови секюритизации следва да се забранят и такива договорености като авансово плащане на премиите, механизми за отстъпки или прекалено сложни структури на премиите.

(23)  С оглед на стабилността и непрекъснатостта на кредитната защита, преждевременното прекратяване на ОПС балансова секюритизация от страна на инициатора следва да бъде възможно само при определени ограничени и строго определени обстоятелства. Въпреки че инициаторът следва да има право да прекрати кредитната защита по-рано при настъпването на определени специфични събития с нормативен характер, тези събития следва да включват действителни промени в законодателството или данъчното облагане, които не са могли да бъдат разумно предвидени към момента на сключване на сделката и които имат значително неблагоприятно въздействие върху капиталовите изисквания за инициатора или икономическите параметри на сделката спрямо очакванията на страните към този момент. ОПС балансови секюритизации следва да не включват сложни клаузи за опции за изпълнение от инициатора, по-специално — опции за изпълнение в даден момент, с цел временно да се промени представянето на капиталовата позиция на инициатора в даден случай.

(24)  Синтетичният допълнителен спред е широко разпространен при определени видове сделки и е полезен механизъм както за инвеститорите, така и за инициаторите, за намаляване съответно на цената на кредитната защита и на рисковата експозиция. В този аспект синтетичният допълнителен спред е от голямо значение за някои специфични класове активи на дребно, като например МСП и потребителските заеми, при които както доходността, така и кредитните загуби са по-високи спрямо други класове активи, а секюритизираните им експозиции генерират допълнителен спред за покриването на тези загуби. Ако обаче размерът на допълнителния синтетичен спред за позицията на инвеститора е твърде голям, тогава е възможно да няма ефективно прехвърляне на риска, тъй като няма реалистичен сценарий, при който инвеститорът в секюритизиращите позиции да понесе загуба. С цел да се уталожат опасенията във връзка с надзора и да се стандартизира още повече тази структурна характеристика, е важно да се въведат строги критерии за ОПС балансови ▌ секюритизации и да се изиска пълно оповестяване на прибягването до синтетичен допълнителен спред.

(25)  Само висококачествените споразумения за кредитна защита следва да могат да бъдат използвани за ОПС балансови ▌секюритизации. Обезпечена кредитна защита следва да се осигури, като кръгът на приемливите доставчици на защита се ограничи до субектите, които са приемливи доставчици съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и са признати за контрагенти с 0% рисково тегло съгласно трета част, дял II, глава 2 от посочения регламент. При обезпечената кредитна защита инициаторът в качеството си на купувач на защитата и инвеститорите в качеството си на продавачи на защитата следва да използват висококачествени обезпечения, т.е. обезпечения под всякаква форма с 0% рисково тегло съгласно посочената глава, при условие че се прилагат подходящи механизми за гарантиране на депозитите или за доверително управление. Когато предоставеното обезпечение е под формата на парични средства, то следва да е депозирано или в кредитна институция — трета страна, или при купувача на кредитната защита — с изискването и в двата случая за определена минимална степен на кредитно качество.

(26)  Държавите членки следва да определят отговорните компетентни органи, които упражняват надзор върху изискванията, които синтетичната секюритизация трябва да удовлетворява, за да бъде обозначена като ОПС. Компетентният орган би могъл да бъде същият като определения да упражнява надзор за спазването от инициаторите, спонсорите и дружествата със специална цел — секюритизация (ДСЦС), на необходимите изисквания за обозначаването като ОСП на традиционна секюритизация. Както при традиционните секюритизации, този компетентен орган може да не бъде компетентният орган, отговарящ за надзора върху спазването от инициаторите, първоначалните кредитори, ДСЦС, спонсорите и инвеститорите на пруденциалните им задължения, установени в членове 5—9 от Регламент (ЕС) 2017/2402, контролът върху спазването на които задължения е бил специално възложен на компетентните органи, натоварени с пруденциалния надзор на съответните финансови институции, предвид пруденциалното измерение на тези задължения.

(27)   За да се избегнат отрицателни последици за финансовата стабилност, въвеждането на специална рамка за ОПС балансови секюритизации следва да бъде придружено от подходящ макропруденциален надзор. По-специално, Европейският съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11) , следва да наблюдава макропруденциалните рискове, свързани със синтетичната секюритизация, и да преценява дали те са отстранени в достатъчна степен от системната част на финансовата система.

(28)   С цел включване на изисквания за прозрачност, свързани с устойчивостта, в Регламент (ЕС) 2017/2402, ЕБО, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12) , и Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (13) , следва да бъде упълномощен да публикува доклад относно разработването на специална рамка за „устойчива секюритизация“. В този доклад следва да се направи надлежна оценка по-специално на въвеждането на фактори на устойчивост, на прилагането на пропорционални изисквания за оповестяване и надлежна проверка, на съдържанието, методиките и представянето на информация във връзка с неблагоприятните въздействия върху околната среда, социалната сфера и сферата на управлението, както и на всички потенциални последици за финансовата стабилност и за увеличаването на мащаба на пазара на секюритизации в Съюза и на капацитета за банково кредитиране. Въз основа на този доклад Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно създаването на специална уредба за устойчива секюритизация заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.

(29)   Оповестяването пред инвеститорите на включването на рисковете във връзка с устойчивостта и отчитането на неблагоприятните въздействия във връзка с устойчивостта върху вземането на инвестиционни решения не са достатъчно развити, тъй като подобни оповестявания все още не са предмет на хармонизирани изисквания. Съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (14) създателите на финансови продукти и финансовите консултанти на крайните инвеститори са задължени да вземат предвид основните неблагоприятни въздействия на инвестиционните решения върху факторите на устойчивост и да оповестяват как техните политики за надлежна проверка отчитат тези основни неблагоприятни въздействия. Оповестяването на неблагоприятните въздействия във връзка с устойчивостта се придружава от регулаторни технически стандарти, разработени съвместно от ЕБО, ЕОЦКП и ЕОЗППО (наричани по-нататък заедно „европейските надзорни органи“), относно съдържанието, методологиите и представянето на съответната информация, която трябва да бъде оповестена съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088. Инициаторите на ОПС секюритизации следва също така да имат възможност да оповестяват конкретна информация относно отчитането на неблагоприятните въздействия върху факторите на устойчивост, като обръщат особено внимание на въздействието върху климата и други въздействия върху околната среда, социалната сфера и сферата на управлението. За да се хармонизира оповестяването на информация и да се осигури съгласуваност между Регламент (ЕС) 2019/2088 и Регламент (ЕС) 2017/2402, Съвместният комитет на европейските надзорни органи следва да разработи регулаторни технически стандарти, които да се основават във възможно най-голяма степен на работата им в контекста на Регламент (ЕС) 2019/2088, и да ги адаптират, когато е необходимо и целесъобразно, към особеностите на секюритизациите.

(30)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно включването на синтетичните секюритизации в обхвата на рамката на ОПС секюритизации и премахването на нормативните пречки пред секюритизацията на необслужваните експозиции с цел да се увеличи допълнително кредитният капацитет на банките, без при това да се снижават пруденциалните стандарти, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(31)  Следователно Регламент (ЕС) 2017/2402 следва да бъде съответно изменен.

(32)  С оглед на необходимостта от въвеждане на целенасочени мерки в подкрепа на икономическото възстановяване от кризата във връзка с COVID-19, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) 2017/2402

Регламент (ЕС) 2017/2402 се изменя, както следва:

1)  В член 2 се добавят следните точки:"

„24) „необслужвана експозиция“ означава експозиция, която отговаря на някое от условията, посочени в член 47а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

   25) „секюритизация на необслужвани експозиции“ означава секюритизация, обезпечена от група необслужвани експозиции, номиналната стойност на които съставлява не по-малко от 90% от номиналната стойност на цялата група към момента на инициирането и към всеки по-късен момент, когато се добавят или премахват активи от базисната група поради попълване, преструктуриране или друга имаща отношение причина;
   26) „споразумение за кредитна защита“ означава споразумение, сключено между инициатора и инвеститора, за прехвърляне на кредитния риск на секюритизираните експозиции от инициатора към инвеститора посредством кредитни деривати или гаранции, при което инициаторът се задължава да плати сума, известна като премия за кредитна защита, на инвеститора, а инвеститорът се задължава да плати сума, известна като плащане по кредитната защита, на инициатора в случай на настъпването на договорно определено кредитно събитие;
   27) „премия за кредитна защита“ означава сумата, която инициаторът се е задължил да плати на инвеститора по силата на споразумението за кредитна защита за обещаната от инвеститора кредитна защита;
   28) „плащане по кредитната защита“ означава сумата, която инвеститорът се е задължил да плати на инициатора по силата на споразумението за кредитна защита в случай на настъпването на договорно определено кредитно събитие, определено в споразумението за кредитна защита;
   29) „синтетичен допълнителен спред“ означава сумата, която според документацията за синтетична секюритизация е договорно определена от инициатора за покриване на загубите по секюритизираните експозиции, които могат да настъпят преди датата на падежа на сделката;
   30) „фактори на устойчивост“ означава фактори на устойчивост съгласно определението в член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) № 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета*;
   31) „невъзстановим отбив от цената при покупка“ означава разликата между неизплатеното салдо по експозициите в базисната група и цената, на която тези експозиции се продават от инициатора на ДСЦС, като за тази разлика не се възстановяват средства нито на инициатора, нито на първоначалния кредитор.

_______________________

* Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).“

"

2)   Член 4 се изменя, както следва:

а)   буква а) се заменя със следното: "

„a) третата държава фигурира в списъка като високорискова трета държава със стратегически слабости в нейната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в съответствие с посоченото в член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета*;“

___________________

* Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).“;

"

б)   вмъква се следната буква: "

„аа) третата държава фигурира в списъка в приложение I към списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели;“;

"

в)   вмъква се следната алинея: "

„За ДСЦС , установено, след ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], в юрисдикция, посочена в приложение II като прилагаща вреден данъчен режим, инвеститорът уведомява компетентните данъчни органи на държавата членка, в която e местно лице за данъчни цели , за инвестицията в ценни книжа, емитирани от това ДСЦС.“;

"

3)   В член 5, параграф 1 се добавя следната буква: "

„е) в случай на необслужвани експозиции — дали се прилагат разумни критерии при избора и определянето на цената на експозициите.“;

"

4)  Член 6 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 се добавят следните алинеи:"

При измерването на значимия нетен икономически интерес запазващото лице взема предвид таксите, които могат на практика да се използват за намаляване на ефективния значим нетен икономически интерес.

При традиционни секюритизации на необслужвани експозиции, изискването по настоящия параграф може да бъде изпълнено и от обслужващото предприятие, при условие че то може да докаже, че притежава експертен опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, и има добре документирани и адекватни политики, процедури и контролни механизми зауправлението на риска, свързани с обслужването на експозициите.“;

"

б)  вмъква се следният параграф:"

„3a. Чрез дерогация от параграф 3 при секюритизацията на необслужвани експозиции, когато е договорен невъзстановим отбив от цената при покупка, запазването на значим нетен икономически интерес за целите на посочения параграф не може да бъде по-малко от 5% от сумата на нетната стойност на секюритизираните експозиции, които отговарят на критериите за необслужвани експозиции, и ако е приложимо, номиналната стойност на всички обслужвани секюритизирани експозиции.

Нетната стойност на необслужвана експозиция се изчислява, като невъзстановимия отбив от цената при покупка, договорен на равнището на отделната секюритизирана експозиция към момента на инициирането, или, когато е приложимо, съответстващ дял от невъзстановимия отбив от цената при покупка, договорен на равнището на групата от базисни експозиции към момента на инициирането, се извади от номиналната стойност на експозицията или, когато е приложимо, от нейната остатъчна стойност към момента на инициирането. Освен това, за целите на определянето на нетната стойност на секюритизираните необслужвани експозиции, невъзстановимия отбив от цената при покупка може да включва разликата между номиналната стойност на траншовете по секюритизацията на необслужвани експозиции, поети от инициатора за последваща продажба, и цената, на която тези траншове са продадени за първи път на несвързани трети страни.“;

"

в)   параграф 7 се изменя, както следва:

i)   в първа алинея се добавят следните букви: "

„е) условията за запазване на риска съгласно параграфи 3 и 3а в случай на секюритизации на необслужвани експозиции;

   ж) въздействието на таксите, платени на запазващото лице, върху ефективния значим нетен икономически интерес по смисъла на параграф 1.“;

"

(ii)   втора алинея се заменя със следното: "

„ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент за изменение].“

"

5)  В член 9, параграф 1 се добавя следната алинея:"

Чрез дерогация от разпоредбите на първа алинея, по отношение на базисните експозиции, които са били необслужвани експозиции, когато инициаторът ги е закупил от съответната трета страна, се прилагат разумни критерии при избора и определянето на цената на експозициите.“

"

6)  В член 18 буква а) се заменя със следното:"

„a) секюритизацията отговаря на всички изисквания, посочени в раздели 1, 2 или 2а от настоящата глава и ЕОЦКП e бил уведомен в съответствие с член 27, параграф 1; и“

"

7)  Заглавието на раздел 1 от глава 4 се заменя със следното:"

Изисквания за опростена, прозрачна и стандартизирана традиционна секюритизация, различна от ОАТЦК”

"

8)  Член 19 се изменя, както следва:

а)  заглавието на члена се заменя със следното:"

„Опростена, прозрачна и стандартизирана традиционна секюритизация, различна от ОАТЦК“;

"

б)  параграф 1 се заменя със следното:"

„1. Традиционните секюритизации, с изключение на програмите и сделките с ОАТЦК, които отговарят на изискванията по членове 20, 21 и 22, се считат за ОПС секюритизации.“

"

9)   Член 22 се изменя, както следва:

а)   в параграф 4 се добавя следната алинея: "

„Чрез дерогация от разпоредбите на първа алинея инициаторите могат, считано от 1 юни 2021 г., да решат да публикуват наличната информация, свързана с основните неблагоприятни въздействия на активите, финансирани от базисните експозиции върху факторите на устойчивост.“;

"

б)   добавя се следният параграф: "

„6. В срок до ... [три месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент за изменение] трите европейски надзорни органа (ЕНО) разработват, посредством Съвместния комитет на европейските надзорни органи, проекти на регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 за съдържанието, методологиите и представянето на информацията по параграф 4, втора алинея от настоящия член по отношение на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятното въздействие върху климата и с други неблагоприятни въздействия върху околната среда, социалната сфера и сферата на управлението.

Когато е целесъобразно, проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея отразяват или се основават на регулаторните технически стандарти, изготвени в съответствие с мандата, предоставен на ЕНО в Регламент (ЕС) 2019/2088, и по-специално в член 2а и в член 4, параграфи 6 и 7 от него.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.”

"

10)  вмъква се следният раздел:"

„Раздел 2а

Изисквания за опростени, прозрачни и стандартизирани балансови секюритизации

Член 26а

Опростени, прозрачни и стандартизирани балансови секюритизации

1.  Синтетична секюритизация, която удовлетворява изискванията в членове 26б—26д, се счита за ОПС балансова секюритизация.

2.  ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, може в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 да приеме насоки и препоръки във връзка с еднообразното тълкуване и прилагане на изискванията в членове 26б—26д от настоящия регламент.

Член 26б

Изисквания, свързани с опростяването

1.  Инициаторът е субект, чиято дейност е разрешена или който е лицензиран в Съюза.

Инициаторът, който купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, прилага такива политики във връзка с кредитите, събирането, преструктурирането и обслужването, приложими към тези експозиции, които са не по-малко строги от прилаганите спрямо сравними експозиции, които не са били закупени

2.  Базисните експозиции се инициират като част от основната стопанска дейност на инициатора.

3.  При приключване на сделка базисните експозиции фигурират в счетоводния баланс на инициатора или на субект, който принадлежи към същата група, като инициатора.

За целите на настоящия параграф „група“ е една от следните:

   а) група от правни субекти, подлежащи на пруденциална консолидация съгласно първа част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
   б) група по смисъла на член 212, параграф 1, буква в) от Директива 2009/138/ЕО.

4.  Инициаторът не хеджира експозицията си към кредитния риск на базисните експозиции по секюритизацията извън защитата, получена посредством споразумението за кредитна защита.

5.  При споразумението за кредитна защита се спазват правилата за редуциране на кредитния риск в член 249 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а ако този член не е приложим — изисквания, които са не по-малко строги от тези в посочения член.

6.  Инициаторът предоставя декларации и гаранции, че са изпълнени следните изисквания:

   а) инициаторът или субект от групата, към която той принадлежи, е пълноправен и законен притежател на базисните експозиции и свързаните с тях акцесорни права;
   б) когато инициаторът е кредитна институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013, или застрахователно предприятие по смисъла на член 13, точка 1) от Директива 2009/138/EC, инициаторът или субект, включен в обхвата на надзора на консолидирана основа, държи кредитния риск на базисните експозиции в счетоводния си баланс;
   в) към датата на включването си в секюритизирания портфейл всяка базисна експозиция удовлетворява критериите за допустимост и всички условия — освен настъпването на посочено в член 26д, параграф 1 кредитно събитие — за плащане по кредитната защита в съответствие със споразумението за кредитна защита, съдържащо се в документацията по секюритизацията;
   г) доколкото е известно на инициатора, договорът за всяка базисна експозиция съдържа правно, действително, обвързващо и подлежащо на принудително изпълнение задължение към длъжника за плащане на посочените в същия договор суми;
   д) базисните експозиции удовлетворяват критериите за поемане на емисия, които са не по-малко строги от обичайните критерии за поемане на емисия, които инициаторът прилага към подобни експозиции, които не са секюритизирани;
   е) доколкото е известно на инициатора, никой длъжник не нарушава съществено, нито е в неизпълнение по свое задължение във връзка с базисна експозиция към датата, на която тази базисна експозиция е включена в секюритизирания портфейл;
   ж) доколкото е известно на инициатора, в документацията по сделката не се съдържат неверни сведения за характеристиките на базисните експозиции;
   з) при приключване на сделката или когато базисната експозиция е включена в секюритизирания портфейл, договорът между длъжника и първоначалния кредитор за тази базисна експозиция не е бил изменян така, че да е засегнал изпълнителната сила на тези базисни експозиции или тяхната събираемост.

7.  Базисните експозиции удовлетворяват предварително определени, ясни и документирани критерии за допустимост, които не позволяват портфейлът от тези експозиции да се управлява активно въз основа на субективна преценка.

За целите на настоящия параграф не се счита за активно управление на портфейл заместването на ▌експозиции, които са в нарушение на декларациите или гаранциите, нито, когато секюритизацията включва период на попълване — добавянето на експозиции, които отговарят на определените условия за попълване.

Всяка експозиция, добавена след датата на приключване на сделката, трябва да отговаря на критерии за допустимост, които са не по-малко строги от прилаганите при първоначалния избор на базисните експозиции.

От сделката може да бъде изключена базисна експозиция, която:

   а) е била изцяло погасена или е с настъпил по друг начин падеж;
   б) е била продадена в хода на обичайната стопанска дейност на инициатора, стига тази продажба да не представлява непряка подкрепа по смисъла на член 250 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
   в) подлежи на изменение, което не се дължи на кредитно събитие като рефинансиране или преструктуриране на дълг, и която се извършва при обичайното обслужване на тази базисна експозиция; или
   г) не е отговаряла на критериите за допустимост, когато е била включена в сделката.

8.  Секюритизацията се обезпечава от група от базисни експозиции, които са хомогенни по отношение на вида на актива, като се вземат предвид конкретните характеристиките, свързани с паричните потоци по този вид активи, включително техните договорни характеристики, характеристики във връзка с кредитния риск и във връзка с предсрочното погасяване. Една група от базисни експозиции съдържа само един вид активи.

Базисните експозиции, посочени в първа алинея, съдържат договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и, където е приложимо, гарантите.

Базисните експозиции, посочени в първа алинея, имат определени периодични платежни потоци, размерът на вноските за които може да бъде различен по отношение на плащанията, свързани с наем, главница или лихви или каквото и да е друго право за получаване на доход от активи, покриващи такива плащания. Базисните експозиции могат също така да генерират постъпления от продажбата на всякакви финансирани или отдадени на лизинг активи.

Базисните експозиции, посочени в първа алинея от настоящия параграф, не включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС, различни от корпоративни облигации, които не са предлагани за търгуване на място за търговия.

9.  Базисните експозиции не включват секюритизиращи позиции.

10.  Стандартите за поемане на емисия, съгласно които се инициират базисните експозиции, както и всички техни съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия, се оповестяват в пълна степен на потенциалните инвеститори без ненужно забавяне. Базисните експозиции се поемат с право на регресен иск към длъжник, който не е ДСЦС. Трети страни не участват в решенията за отпускане на кредит или поемане на емисия във връзка с базисните експозиции.

При секюритизация, при която базисните експозиции са жилищни заеми, групата заеми не включва заем, който е предложен и поет при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо, посредниците, са знаели, че предоставената от тях информация може да не бъде проверена от заемодателя.

Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя отговаря на изискванията на член 8 от Директива 2008/48/ЕО или в член 18, параграфи 1—4, член 18, параграф 5, буква а) и член 18, параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС, или, където е приложимо, на равностойни на посочените изисквания в трети държави.

Инициаторът или първоначалният кредитор притежава експертен опит в инициирането на експозиции, подобни на секюритизираните.

11.  ▌ Базисните експозиции не включват към момента на избирането им експозиции в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или експозиции към длъжник или гарант по обезценени кредити, който, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор:

   а) е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или е присъдил обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на иницииране ▌или дългът му е бил преструктуриран с оглед на необслужваните от него експозиции в рамките на три години преди датата на избор на базисните експозиции, освен ако:
   (i) преструктурираната базисна експозиция не е представила нови просрочени задължения, считано от датата на преструктурирането, което трябва да е било извършено най-малко една година преди датата на избор на базисните експозиции; и
   (ii) в информацията, предоставена от инициатора по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) и буква д), подточка i), изрично указва дела на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите след датата на преструктурирането;
   б) към момента на инициирането на базисните експозиции, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или
   в) има кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорните плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани.

12.  Към момента на включването на базисните експозиции длъжниците трябва да са извършили поне едно плащане, освен когато:

   а) секюритизацията е револвираща, обезпечена с експозиции, които са погасими с еднократна вноска или при които срокът до падежа им е до една година, включително, но не само, месечни плащания по револвиращи кредити;
   б) експозицията представлява рефинансиране на експозиция, която вече е включена в сделката.

13.  ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проект на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне на базисните експозиции по параграф 8, които се считат за хомогенни.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 26в

Изисквания, свързани със стандартизацията

1.  Инициаторът или първоначалният кредитор изпълняват изискването за запазване на риска в съответствие с член 6.

2.  В документацията по сделката се описват лихвените и валутните рискове, произтичащи от дадена секюритизация, както и възможното им отражение върху плащанията в полза на инициатора и инвеститорите. Тези рискове се редуцират по подходящ начин, като всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Обезпеченията, с които се гарантират задълженията на инвеститора по споразумението за кредитна защита, са в същата парична единица, в която е и плащането по кредитната защита.

В случай на секюритизация, при която се използва ДСЦС, размерът на задълженията на ДСЦС във връзка с лихвените плащания в полза на инвеститорите на всяка дата на плащане е равен или по-малък от получените от инициатора постъпления на ДСЦС и всякакви обезпечителни договорености.

Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск при базисните експозиции групата от базисни експозиции не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.

3.  Всички лихвени плащания по сделката, използващи референтни ставки, се основават на някой от изброените по-долу елементи:

   а) общоприложимите пазарни лихвени проценти или секторни ставки, които отразяват разходите за финансиране — без при това да се прибягва до сложни формули или деривати;
   б) генерираните постъпления от обезпечението, с което се обезпечават задълженията на инвеститора съгласно споразумението за кредитна защита.

Всички дължими по базисните експозиции лихвени плащания, използващи референтни ставки, се основават на общоприложимите пазарни лихвени проценти или секторни ставки, които отразяват разходите за финансиране — без при това да се прибягва до сложни формули или деривати.

4.  При настъпването на изпълнително събитие по отношение на инициатора инвеститорът може да предприеме действия за принудително изпълнение.

В случай на секюритизация чрез ДСЦС, когато бъде отправено известие за принудително изпълнение или за прекратяване на споразумението за кредитна защита, ДСЦС не блокира парични средства, надхвърлящи необходимото с оглед на оперативното му функциониране, извършването на плащанията по кредитната защита за базисните експозиции в неизпълнение, които все още са в процес на преструктуриране към момента на прекратяването, или за надлежното възмездяване на инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията.

5.  Загубите се разпределят между държателите на секюритизираща позиция според ранга на траншовете, като се започне с транша с най-нисък ранг.

Всички траншове се погасяват последователно — като се започне от транша с най-висок ранг — за да се определи остатъчната сума от траншовете на всяка дата на плащане.

Чрез дерогация от втора алинея, в сделки с непоследователен приоритет на плащаниятасе включват предпоставки, свързани с показателите на базисните експозиции, които водят до завръщане къмпогасяване с последователен приоритет на плащанията според реда им. В тези свързани с показателите предпоставки се включва най-малко:

   а) или нарастването на кумулативната сума на експозициите в неизпълнение, или нарастването на кумулативните загуби, по-голямо от определен процент от непогасената сума на базисния портфейл;
   б) една допълнителна ретроспективна предпоставка; както и
   в) една ориентирана към бъдещето предпоставка.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти относно спецификациите и, когато е уместно, калибрирането на свързаните с показателите предпоставки.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 30 юни 2021 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в четвърта алинея регулаторните технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

В процеса на погасяване на траншовете, на инвеститорите се връща сума от обезпечението, равна на погасителната сума за тези траншове, при условие че инвеститорите са обезпечили тези траншове.

Когато посочено в член 26д кредитно събитие настъпи по отношение на базисните експозиции, а преструктурирането на дълга за тези експозиции още не е приключило, остатъчният на всяка дата на плащане размер на кредитната защита е най-малко равен на непогасената номинална стойност на тези базисни експозиции минус размера на всяко извършено по тях междинно плащане.

6.  Документацията по сделката включва подходящи разпоредби за предсрочно погасяване или предпоставки ▌за прекратяване на револвиращия период, когато секюритизация е револвираща, което включва най-малко следните елементи:

   а) влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг;
   б) нарастване на загубите над предварително определен праг;
   в) невъзможност в рамките на определен период да се генерират достатъчно нови базисни експозиции, които да отговарят на предварително определеното кредитно качество.

7.  В документацията по сделката ясно се посочват:

   а) договорните задължения, функциите и отговорностите на — според случая — обслужващото лице, попечителя и другите доставчици на спомагателни услуги и третата страна-проверител по член 26д, параграф 4▌;
   б) разпоредбите относно замяната на обслужващото лице, попечителя, другите доставчици на спомагателни услуги или третата страна- проверител по член 26д, параграф 4 в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на някой от тези доставчици на услуги, когато тези доставчици на услуги са различни от инициатора, така че да не се прекрати предоставянето на тези услуги;
   в) процедурите за обслужване, които се прилагат към базисните експозиции към датата на приключване на сделката и след това, както и обстоятелствата, при които тези процедури могат да бъдат изменяни;
   г) стандартите за обслужване, които обслужващото лице е длъжно да спазва при обслужването на базисните експозиции по време на цялата продължителност на секюритизацията.

8.  Обслужващото лице трябва да има опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните и — с оглед на обслужването на експозициите — да разполага с добре документирани и подходящи политики, процедури и контролни механизми за управление на риска.

Обслужващото лице прилага към базисните експозиции такива процедури за обслужване, които са поне толкова строги, колкото тези, които инициаторът прилага към подобни експозиции, които не са секюритизирани.

9.  Инициаторът поддържа актуален справочен регистър за установяване във всеки един момент базисните експозиции. В този регистър са посочени референтните длъжници, референтните задължения, от които произтичат базисните експозиции, и за всяка базисна експозиция — номиналната стойност, която е защитена и която е непогасена.

10.  В документацията по сделката се съдържат ясни разпоредби за улесняване на своевременното разрешаване на конфликтите между отделните класове инвеститори. В случай на секюритизация с ДСЦС правата на глас се определят ясно и се разпределят сред притежателите на облигации; ясно се определят и отговорностите на попечителя и другите субекти с доверителни задължения към инвеститорите.

Член 26г

Изисквания, свързани с прозрачността

1.  Преди определянето на цената, инициаторът предоставя на потенциалните инвеститори статични и динамични данни за неизпълнението и загубите за минали периоди, като например данни за просрочените задължения и неизпълнението при експозиции, които са по същество сходни на секюритизираните, както и източниците на тези данни и основанието за заявяването на сходство. Тези данни обхващат период от поне пет години.

2.  Преди приключването на сделката, подходяща и независима страна проверява извадка от базисните експозиции, включително факта, че базисните експозиции са допустими за кредитна защита съгласно споразумението за кредитна защита.

3.  Преди определянето на цената на секюритизацията инициаторът предоставя на потенциалните инвеститори модел на паричните потоци на пасивите, който точно представя договорната връзка между базисните експозиции и плащанията между инициатора, инвеститорите, други трети страни и където е приложимо — ДСЦС; след определянето на цената той предоставя посочения модел на инвеститорите на текуща основа, а на потенциалните инвеститори — при поискване.

4.  При секюритизация, където базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, инициаторът публикува наличната информация за свързаните с околната среда показатели на активите, финансирани с тези жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, като част от информацията, оповестявана по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а).

Чрез дерогация от първа алинея инициаторите могат, считано от 1 юни 2021 г., да решат да публикуват наличната информация, свързана с основните неблагоприятни въздействия на активите, финансирани от базисните експозиции, върху факторите на устойчивост.

5.  Инициаторът носи отговорност за спазването на член 7. Информацията, изисквана по силата на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), се предоставя на потенциалните инвеститори при поискване от тяхна страна преди определянето на цената. Информацията, която се изисква съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — г), се предоставя преди определянето на цената най-малко в проектен или първоначален вид. Окончателната ▌документация се предоставя на инвеститорите най-късно 15 дни след приключването на сделката.

6.  До...[три месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент за изменение] ЕНО разработват, посредством Съвместния комитет на европейските надзорни органи, проекти на регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010 за съдържанието, методологиите и представянето на информацията по параграф 4, втора алинея от настоящия член по отношение на показателите за устойчивост във връзка с неблагоприятното въздействие върху климата и други неблагоприятни въздействия върху околната среда, социалната сфера и сферата на управлението.

Когато е целесъобразно, проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, отразяват или се основават на регулаторните технически стандарти, изготвени в съответствие с мандата, предоставен на ЕНО в Регламент (ЕС) 2019/2088, и по-специално в член 2а и в член 4, параграфи 6 и 7 от него.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

Член 26д

Изисквания във връзка със споразумението за кредитна защита, третата страна- проверител и синтетичния допълнителен спред

1.  Споразумението за кредитна защита обхваща най-малко следните кредитни събития:

   а) когато прехвърлянето на риск се постига чрез използването на гаранции — кредитните събития, посочени в член 215, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013;
   б) когато прехвърлянето на риск се постига чрез използването на кредитни деривати — кредитните събития, посочени в член 216, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Всички кредитни събития се документират.

Мерките за преструктуриране по смисъла на член 47б от Регламент (ЕС) № 575/2013, които се прилагат за базисните експозиции, не възпрепятстват задействането на допустими кредитни събития.

2.  Плащането по кредитната защита след настъпването на кредитно събитие се изчислява въз основа на действителната претърпяна от инициатора или първоначалния кредитор загуба, определена в резултат на преструктурирането съгласно техните стандартни политики и процедури за възстановяване при съответните видове експозиции и записани във финансовите отчети в момента на извършване на плащането. Окончателното плащане по кредитната защита се извършва в рамките на определен период след края на преструктурирането на дълга при съответната базисна експозиция, когато преструктурирането на дълга е приключило преди правноустановения предвиден падеж или преди преждевременното прекратяване на споразумението за кредитна защита.

Междинно плащане по кредитната защита се извършва най-късно шест месеца след настъпването на посочено в параграф 1 кредитно събитие, когато преструктурирането на дълга във връзка със загубите при съответната базисна експозиция не е приключило до изтичането на този шестмесечен период. Междинното плащане по кредитната защита е равно най-малко на по-високата от следните суми:

   а) очакванияразмер на загубата, който е еквивалентен на обезценката, записана от инициатора във финансовите му отчети съгласно приложимата счетоводна рамка към момента на извършване на междинното плащане, като се допуска, че споразумението за кредитна защита не съществува и не покрива загуби;
   б) когато е приложимо — очаквания размер на загубата, определен съгласно трета част, дял II, глава 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Ако е извършено междинно плащане по кредитната защита, посоченото в първа алинея окончателно плащане по кредитната защита се извършва с цел размерът на предварително уредената загуба да се уеднакви с размера на действително понесената загуба.

Методът за изчисляване на междинните и окончателните плащания по кредитната защита се посочва в споразумението за кредитна защита.

Плащането по кредитната защита е пропорционално на дела от текущата номинална стойност на съответната базисна експозиция, обхваната от споразумението за кредитна защита.

Правото на инициатора да получи плащането по кредитната защита е с изпълнителна сила. Сумите, които инвеститорите могат да плащат по споразумението за кредитна защита, са ясно определени в споразумението за кредитна защита и са ограничени. Тези суми трябва да могат да бъдат изчислявани при всякакви обстоятелства. В споразумението за кредитна защита ясно се посочват обстоятелствата, при които от инвеститорите се изисква да извършват плащания. Третата страна- проверител по параграф 4 преценява евентуалното наличие на такива обстоятелства.

Размерът на плащането по кредитната защита се изчислява за самата базисна експозиция, за която е настъпило кредитно събитие.

3.  В споразумението за кредитна защита се посочва максималният период на удължаване на преструктурирането на дълга за базисните експозиции, за които е настъпило посочено в параграф 1 кредитно събитие, но при които преструктурирането на дълга не е приключил до правноустановения предвиден падеж или преди преждевременното прекратяване на споразумението за кредитна защита. Периодът на удължаване не може да надхвърля две години. В споразумението за кредитна защита се предвижда, че в края на този период на удължаване се извършва окончателно плащане по кредитната защита, изчислено въз основа на окончателната прогнозна загуба на инициатора, която ще трябва да бъде отчетена от инициатора в неговите финансови отчети към въпросния момент, като се допуска, че споразумението за кредитна защита не съществува и не покрива загуби.

В случай на прекратяване на споразумението за кредитна защита преструктурирането на дълга продължава за всички текущи кредитни събития, настъпили преди това прекратяване — по същия начин като описания в първа алинея.

Премиите за кредитна защита, платими съгласно споразумението за кредитна защита, се структурират в зависимост от непогасената номинална стойност на обслужваните експозициикъм момента на плащане, като отразяват риска при защитения транш. За тази цел, в споразумението за кредитна защита не се предвиждат гарантирани премии, авансово плащане на премиите, механизми за отстъпки или други механизми, с които може да се избегне или ограничи действителното разпределяне на загубите сред инвеститорите, или след падежа на сделката част от платените премии да се върне на инициатора.

Чрез дерогация от трета алинея от настоящия параграф, авансово плащане на премиите се допуска, при условие че са спазени разпоредбите относно държавната помощ, когато гаранционната схема е изрично предвидена в националното законодателство на дадена държава членка и се ползва от насрещна гаранция от някой от субектите по член 214, параграф 2, букви а)—г) от Регламент (ЕО) № 575/2013.

В документацията по сделката се посочва как премията за кредитна защита и евентуалните купони се изчисляват спрямо всяка дата на плащане през цялата продължителност на секюритизацията.

Правото на инвеститорите да получават премии за кредитна защита е с изпълнителна сила.

4.  Преди датата на приключване на сделката инициаторът определя трета страна-проверител. За всяка базисна експозиция, за която има известие за настъпило кредитно събитие, третата страна-проверител извършва проверка най-малкото на всеки от следните елементи:

   а) дали кредитното събитие, за което става въпрос в известието за настъпило кредитно събитие, е такова съгласно условията на споразумението за кредитна защита;
   б) дали базисната експозиция е била включена в референтния портфейл, когато е настъпило съответното кредитно събитие;
   в) дали базисната експозиция е отговаряла на критериите за допустимост, когато е била включена в референтния портфейл;
   г) дали при попълване, в резултат на което базисна експозиция е била добавена към секюритизацията, са били спазени условията за такова попълване;
   д) дали окончателният размер на загубите съответства на загубите, отчетени от инициатора в отчета за приходите и разходите;
   е) дали при окончателното плащане по кредитната защита загубите по базисните експозиции са били коректно разпределени сред инвеститорите.

Третата страна-проверител е независима от инициатора и инвеститорите и когато е приложимо, от ДСЦС; тя е приела да бъде определена за трета страна- проверител преди датата на приключване на сделката.

Третата страна-проверител може да извърши проверката, като провери извадка вместо всяка базисна експозиция, за която се иска плащане по кредитната защита. Все пак, ако не са удовлетворени от извадковата проверка, инвеститорите могат да поискат да се провери допустимостта на която и да е отделна базисна експозиция.

Инициаторът включва в документацията по сделката задължение да предостави на третата страна-проверител цялата информация, необходима за проверката на изискванията, посочени в първа алинея.

5.  Инициаторът не може да прекрати дадена сделка преди нейния договорен падеж, освен при настъпването на някое от следните събития:

   а) неплатежоспособност на инвеститора;
   б) неплащане от инвеститора на дължима сума съгласно споразумението за кредитна защита или неизпълнение от инвеститора на съществено задължение, посочено в документите по сделката;
   в) относимо събитие с регулаторен характер, включително:
   (i) относими промени в законодателството на Съюза или в националното законодателство, относими промени, извършени от компетентните органи по отношение на официално публикувани тълкувания на такива закони, ако е приложимо, или относими промени в данъчното облагане или счетоводното третиране на сделката със значително неблагоприятно въздействие върху икономическата ефективност на дадена сделка, във всеки случай — в съпоставка с очакваните към момента на сключване на сделката промени, и за които разумно не е можело да се очаква да настъпят към въпросния момент;
   (ii) констатация на компетентен орган, че на инициатора или на свързано с него дружество не е, или вече не е разрешено да признава прехвърляне на значителен кредитен риск при секюритизацията — в съответствие с посоченото в член 245, параграф 2 или 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
   г) упражняването на опция, по силата на която може да се поиска изпълнение на сделката в определен момент (опция за „изпълнение в даден момент“), когато периодът, измерен от датата на приключване на сделката, не е по-кратък от среднопретеглената продължителност на първоначалния референтен портфейл към датата на приключването на сделката;
   д) упражняване на опция за предсрочно погасяване по смисъла на член 242, точка 1) от Регламент (ЕС) № 575/2013;
   е) в случай на кредитна защита с гаранции инвеститорът вече не отговаря на изискванията за приемлив доставчик на защита в съответствие с изискванията, посочени в параграф 8.

В документацията по сделката се посочва дали в дадената сделка е предвидена някоя от опциите по букви г) и д) и как са структурирани тези опции.

За целите на буква г), опцията за изпълнение в даден момент не се структурира така, че да се избегне разпределяне на загубите сред позициите за кредитно подобрение или сред други държани от инвеститорите позиции, нито така, че да се получи кредитно подобрение.

Когато се упражнява опцията за „изпълнение в даден момент“ инициаторите уведомяват компетентните органи за начина, по който са изпълнени изискванията, посочени във втора и трета алинеи, включително с обосновка на използването на опцията за изпълнение в даден момент и реалистично разяснение, показващи, че основанието за упражняване на опцията не е влошаване на качеството на базисните активи.

В случай на обезпечена кредитна защита при прекратяване на споразумението за кредитна защита обезпечението се връща на инвеститорите по реда на ранга на траншовете при спазване на разпоредбите на съответното законодателство в областта на несъстоятелността, приложимо за инициатора.

6.  Инвеститорите не могат да прекратяват сделка преди планирания ѝ падеж по причини, различни от неплащане на премията за кредитна защита или друго съществено нарушение на договорните задължения от страна на инициатора.

7.  Инициаторът може да поеме задължение за синтетичен допълнителен спред, който да бъде използван като кредитно подобрение от инвеститорите, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:

   а) размерът на синтетичния допълнителен спред, който инициаторът се задължава да използва като кредитно подобрение при всеки период на плащане, е посочен в документацията по сделката и е изразен като фиксиран процент от общото текущо салдо на портфейла в началото на съответния период на плащане (фиксиран синтетичен допълнителен спред);
   б) синтетичният допълнителен спред, който не е използван за покриване на кредитните загуби, настъпили по време на всеки период на плащане, се връща на инициатора;
   в) за инициаторите, които използват вътрешнорейтинговия подход по член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013, общата годишна сума, за която са поети задължения, не надхвърля изчисления в съответствие с член 158 от посочения Регламент размер на регулаторната очаквана годишна загуба от всички базисни експозиции за тази година;
   г) за инициаторите, които не използват вътрешнорейтинговия подход по член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013, начинът на изчисляване на размера на очакваната годишна загуба по базисния портфейл се посочва ясно в документацията по сделката;
   д) в документацията по сделката са посочени условията, определени в настоящия параграф.

8.  Споразумението за кредитна защита е под формата на:

   а) гаранция, която отговаря на изискванията на трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и чрез която кредитният риск се прехвърля към някой от субектите по член 214, параграф 2, букви а) — г) от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че експозициите към инвеститора отговарят на условията в трета част, дял II, глава 2 от посочения регламент за рисково тегло от 0 %;
   б) гаранция, която отговаря на изискванията на трета част, дял II, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и която се ползва от контрагаранция от някой от субектите по буква а) от настоящия параграф;
   в) друга кредитна защита, която не е посочена в букви а) и б) от настоящия параграф, под формата на гаранция, кредитен дериват или дългова ценна книга, обвързана със заеми, която удовлетворява изискванията в член 249 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че задълженията на инвеститора са обезпечени с обезпечение, отговарящо на изискванията в параграфи 9 и 10 ▌от настоящия член.

9.  Друга кредитна защита по параграф 8, буква в) отговаря на следните изисквания:

   а) правото на инициатора да използва обезпечението, за да изпълни задълженията си към инвеститорите за плащания по кредитната защита, е с изпълнителна сила и изпълнителната сила на това право се гарантира чрез подходящи обезпечителни клаузи;
   б) правото на инвеститорите при уреждане на секюритизацията или погасяване на траншовете да върнат всяко обезпечение, което не е било използвано за покриване на плащанията по кредитната защита, е с изпълнителна сила;
   в) когато обезпечението е инвестирано в ценни книжа, в документацията по сделката се определят критериите за допустимост и режимът на доверително управление на такива ценни книжа.

В документацията по сделката се посочва дали инвеститорите продължават да бъдат изложени на кредитния риск на инициатора.

Инициаторът получава квалифицирано правно становище, с което се потвърждава изпълнителната сила на кредитната защита във всички съответни юрисдикции.

10.  Когато се предоставя друга кредитна защита в съответствие с параграф 8, буква в) от настоящия член, инициаторът и инвеститорътизползват висококачествени обезпечения, които представляват някое от следните:

   а) обезпечение под формата на посочените в трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 дългови ценни книжа с рисково тегло от 0 %, които отговарят на всички изброени по-долу условия:
   (i) максималният остатъчен срок до падежа на тези дългови ценни книжа е три месеца, като трябва да не е по-дълъг от оставащия период до следващата дата на плащане;
   (ii) тези дългови ценни книжа могат да бъдат изкупени обратно с плащане в брой в размер, равен на текущото салдо на защитения транш;
   (iii) тези дългови ценни книжа се държат от попечител, независим от инициатора и от инвеститорите;
   б) обезпечение под формата на парични средства, депозирано в кредитна институция — трета страна, със степен на кредитно качество 3 или по-висока, в съответствие със съотнасянето по член 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Чрез дерогация от разпоредбите на първа алинея от настоящия параграф, при условие че инвеститорът е дал изричното си съгласие в документацията по окончателната сделка, след като е извършил надлежна проверка съгласно член 5 от настоящия регламент, включително оценка на всяка съответна експозиция към кредитен риск от контрагента, само инициаторът може да прибегне до висококачествено обезпечение под формата на парични средства по депозити при инициатора или в някое от свързаните с него дружества, ако инициаторът или в някое от свързаните с него дружества отговаря на изискванията за минимална степен на кредитно качество 2, в съответствие със съотнасянето, по член 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Компетентните органи, определени съгласно член 29, параграф 5, могат, след консултация с ЕБО, да разрешат обезпечение под формата на парични средства по депозити при инициатора или в някое от свързаните с него дружества, ако инициаторът или в някое от свързаните с него дружества отговаря на изискванията за степен на кредитно качество 3, при условие че могат да бъдат документирани пазарни трудности, свързани със степента на кредитно качество, определена на държавата членка на институцията, или значителни проблеми във връзка с потенциална концентрация в съответната държава членка поради прилагането на изискването за минимална степен на кредитно качество 2, посочено във втора алинея.

▌Ако кредитната институция — трета страна или инициаторът или в някое от свързаните с него дружества вече не отговарят на изискванията за минималната степен на кредитно качество ▌, обезпечението се ▌прехвърля в срок от девет месеца на кредитна институция — трета страна, която има степен на кредитно качество 3 или по-висока, или се инвестира в ценни книжа, които удовлетворяват критериите по буква а) от първа алинея.

Изискванията по настоящия параграф се считат за изпълнени при инвестиции в емитирани от инициатора обвързани със заеми дългови ценни книжа в съответствие с член 218 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

ЕБО наблюдава прилагането на практиките за обезпечаване по настоящия член, като обръща особено внимание на кредитния риск от контрагента и на други икономически и финансови рискове, поети от инвеститорите в резултат на такива практики на обезпечаване.

ЕБО предоставя доклад с констатациите си до Комисията в срок до... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

До ... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията, въз основа на посочения доклад на ЕБО, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на риска от прекомерно натрупване на кредитен риск от контрагента във финансовата система, заедно със законодателно предложение за изменение на настоящия член, ако е целесъобразно.

"

11.  Член 27 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 първа и втора алинеи се заменят със следното:"

„Инициаторите и спонсорите уведомяват съвместно ЕОЦКП посредством посочения в параграф 7 от настоящия член образец, когато секюритизацията отговаря на изискванията в членове 19—22, членове 23—26 или членове 26а—26д („уведомяване за ОПС секюритизация“). По отношение на програма за ОАТЦК единствено спонсорът отговаря за уведомлението за тази програма, а в рамките на програмата — за съответствието на сделките с обезпечени с активи търговски ценни книжа с разпоредбите на член 24. При ▌синтетични секюритизации единствено инициаторът отговаря за уведомлението.

При уведомяването за ОПС секюритизация инициаторът и спонсорът обясняват как е бил спазен всеки от критериите за ОПС в членове 20—22, 24—26, или 26б—26д.“;

"

б)  параграф 2 се изменя, както следва:

(i)  в първа алинея първото изречение се заменя със следното:"

„Инициаторът, спонсорът или ДСЦС могат да използват услугите на трета страна, оправомощена по силата на член 28 да оцени дали секюритизацията отговаря на изискванията в членове 19—22, 23—26, или 26а—26д.“;

"

(ii)  във втора алинея първото изречение се заменя със следното:"

„Когато инициаторът, спонсорът или ДСЦС използва услугите на трета страна, оправомощена по силата на член 28 да оцени дали секюритизацията отговаря на изискванията в членове 19—22, 23—26, или 26а—26д, уведомлението за ОПС секюритизация включва декларация, че тази оправомощена трета страна е потвърдила спазването на критериите за ОПС.“;

"

в)  параграф 4 се заменя със следното:"

„4. Инициаторът и, където е приложимо, спонсорът незабавно уведомяват ЕОЦКП и информират своя компетентен орган, когато дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията, предвидени в членове 19—22, 23—26 или 26а—26д.“;

"

г)  в параграф 5 първото изречение се заменя със следното:"

„На официалната си интернет страница ЕОЦКП поддържа списък на всички секюритизации, за които инициаторите и спонсорите са го уведомили, че отговарят на изискванията в членове 19—22, 23—26 или 26а—26д.“;

"

д)  в параграф 6 втора алинея се заменя със следното:"

„ЕОЦКП предоставя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].“;

"

е)  в параграф 7 втора алинея се заменя със следното:"

„ЕОЦКП предоставя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до ... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].“

"

12)  В член 28, параграф 1 първото изречение се заменя със следното:"

„1. Трета страна, посочена в член 27, параграф 2, се оправомощава от компетентния орган да оценява съответствието на секюритизациите с критериите за ОПС, предвидени в членове 19—22, 23—26 или 26а—26д.“;

"

13)  В член 29, параграф 5 второто изречение се заменя със следното:"

„Държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за определените в изпълнение на настоящия параграф компетентни органи до... [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].До определянето на компетентен орган, който да упражнява надзор върху спазването на изискванията в членове 26а – 26д, компетентният орган, определен да упражнява надзор върху спазването на изискванията в членове 18—27, приложими към... [един ден преди датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], упражнява надзор и върху спазването на изискванията в членове 26а – 26д .“;

"

14)  Член 30, параграф 2 се изменя, както следва:

а)   буква а) се заменя със следното: "

„a) процесите и механизмите за правилно измерване и запазване на постоянен значим нетен икономически интерес на текуща основа в съответствие с член 6, параграф 1 и събирането и своевременното оповестяване на цялата информация, която трябва да бъде предоставена в съответствие с член 7;“;

"

б)   вмъква се следната буква: "

„аа) за експозиции, които не са част от секюритизация на необслужвани експозиции:

   (i) критериите за отпускане на кредити, прилагани към обслужваните експозиции в съответствие с член 9;
   (ii) разумните критерии за избор и определяне на цената, прилагани по отношение на базисните експозиции, които са необслужвани експозиции, съгласно посоченото в член 9, параграф 1, втора алинея;“;

"

в)  добавят се следните букви:"

„г) за секюритизации на необслужвани експозиции — процесите и механизмите за гарантиране на спазването на член 9, параграф 1, с които се предотвратява злоупотреба с дерогацията, предвидена в член 9, параграф 1, втора алинея;

   д) за ОПС балансови секюритизации — процесите и механизмите за осигуряване спазването на членове 26б –26д;“;

"

15)   Член 31 се заменя със следното: "

„Член 31

Макропруденциален надзор върху пазара на секюритизации

1.   В рамките на своя мандат ЕССР отговаря за извършването на макропруденциален надзор върху пазара на секюритизации в Съюза.

2.   ЕССР непрекъснато следи развитието на пазарите на секюритизации с цел да допринася за предотвратяване или намаляване на системните рискове за финансовата стабилност в Съюза, произтичащи от промени във финансовата система, като взема предвид макроикономическите тенденции, така че да бъдат избегнати периоди на мащабни финансови сътресения. Когато ЕССР сметне това за необходимо, и поне веднъж на три години, ЕССР, в сътрудничество с ЕБО, публикува доклад относно последиците за финансовата стабилност, свързани с пазара на секюритизации, с цел да се посочат рисковете за финансовата стабилност.

3.   Без да се засягат параграф 2 от настоящия член и докладът, посочен в член 44, ЕССР, в тясно сътрудничество с ЕНО, публикува до 31 декември 2022 г. доклад с оценка на въздействието на въвеждането на ОПС балансови секюритизации върху финансовата стабилност, както и на всякакви потенциални системни рискове, например рискове, породени от концентрацията и взаимосвързаността между непубличните продавачи на кредитна защита.

Докладът на ЕССР, посочен в първа алинея, взема предвид специфичните характеристики на синтетичната секюритизация, а именно нейния типичен индивидуализиран и частен характер на финансовите пазари, и проучва дали третирането на ОПС балансови секюритизации води до цялостното намаляване на риска във финансовата система и за подобряване на финансирането на реалната икономика.

При подготовката на доклада ЕОЦКП използва различни относими източници на данни, като например:

   а) данните, събрани от компетентните органи в съответствие с член 7, параграф 1;
   б) резултата от прегледите, извършени от компетентните органи в съответствие с член 30, параграф 2; както и
   в) данните, съхранявани в регистри на секюритизации, в съответствие с член 10.

4.   В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 ЕССР отправя предупреждения и когато е целесъобразно, издава препоръки за коригиращи действия в отговор на рисковете, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, включително относно целесъобразността на извършването на промяна на нивата на запазване на риска или други макропруденциални мерки.

В срок от три месеца от датата на предаване на препоръката, адресатът на препоръката, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР, за действията, предприети в отговор на препоръката, и представя подходяща обосновка за всяко бездействие.“

"

16)  Член 32 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1, буква д) се заменя със следното:"

„д) секюритизацията е определена за ОПС секюритизация и инициатор, спонсор или ДСЦС на тази секюритизация не е спазил изискванията, посочени в членове 19—22, 23—26, или 26а—26д;“;

"

б)   параграф 2 се изменя, както следва:

(i)   буква г) се заменя със следното: "

“г) в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква д) или е) от настоящия член — временна забрана инициаторът и спонсорът да уведомяват съгласно член 27, параграф 1, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26, или членове 26а — 26д;“;

"

(ii)   буква з) се заменя със следното: "

“з) в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква з) от настоящия член — временно отнемане на правомощието, посочено в член 28, на трета страна, оправомощена да оценява съответствието на дадена секюритизация с членове 19 — 22 или членове 23 — 26, или членове 26а — 26д;“.

"

17)  Вмъква се следният член:"

„Член 43a

Преходни разпоредби за ОПС ▌балансови секюритизации

1.  При ▌синтетични секюритизации, за които споразумението за кредитна защита е влязло в сила преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], инициаторите и ДСЦС могат да използват обозначението „ОПС“, фразата „опростена, прозрачна и стандартизирана“ или друго обозначение, което пряко или непряко препраща към тези термини, само ако към момента на уведомяването, посочено в член 27, параграф 1, са били спазени изискванията, посочени в член 18 и условията, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2.  До датата, на която започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти по член 27, параграф 6, за целите на задължението по член 27, параграф 1 ▌, инициаторите предоставят писмено на ЕОЦКП необходимата информация.

3.  Секюритизации, чиито първоначални секюритизиращи позиции са били създадени преди... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение], се считат за „ОПС“, при условие че:

   а) към момента на създаване на първоначалните секюритизиращи позиции те са отговаряли на изискванията, посочени в член 26б, параграфи 1 — 5, 7 — 9, 11 и 12, член 26в, параграфи 1 и 3 и член 26д, параграф 1, член 26д, параграф 2, първа алинея, член 26д, параграф 3, трета и четвърта алинея, и член 26д, параграфи 6 — 9; както и
   б) към момента на уведомяване съгласно член 27, параграф 1 отговарят на изискванията, посочени в член 26б, параграфи 6 и 10, член 26в, параграфи 2 и 4 — 10, член 26г, параграфи 1 — 5 и член 26д, параграф 2, алинеи 2 — 7, член 26д, параграф 3, първа, втора и пета алинея, както и член 26д, параграфи 4 и 5.

4.  За целите на параграф 3, буква б) от настоящия член се прилага следното:

   а) в член 26г, параграф 2 „преди приключването на сделката“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;
   б) в член 26г, параграф 3 „преди определянето на цената на секюритизацията“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;
   в) В член 26г, параграф 5:
   (i) във второто изречение „преди определянето на цената“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;
   (ii) в третото изречение „преди определянето на цената най-малко в проектен или първоначален вид“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;
   (iii) изискването, посочено в четвъртото изречение, не се прилага;
   (iv) позоваването на спазването на изискванията на член 7 се тълкува все едно член 7 се прилага за тези секюритизации независимо от член 43, параграф 1.“

"

18)   Член 44 се изменя, както следва:

а)   в първия параграф се добавя следната буква: "

„д) географското местоположение на ДСЦС.“;

"

б)   добавя се следният параграф: "

„Въз основа информацията, която ѝ се предоставя на всеки три години съгласно буква д), Комисията предоставя оценка на причините за избора на местоположение, включително, доколко е налична и достъпна информация, до каква степен наличието на благоприятен данъчен и регулаторен режим играе решаваща роля.“;

"

19)  Член 45 се заличава.

20)   Вмъква се следният член: "

„Член 45a

Разработване на рамка за устойчива секюритизация

1.   В срок до 1 ноември 2021 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, публикува доклад относно разработването на специална рамка за устойчива секюритизация с цел включване в настоящия регламент на изисквания за прозрачност, свързани с устойчивостта. В доклада се извършва надлежна оценка по-конкретно на:

   а) прилагането на пропорционални изисквания за оповестяване и надлежна проверка, свързани с потенциалното положително и неблагоприятно въздействие на активите, финансирани от базисните експозиции, върху факторите на устойчивост;
   б) съдържанието, методиките и представянето на информацията по отношение на факторите на устойчивост във връзка с положителното и с неблагоприятното въздействие по въпроси, свързани с околната среда, социалната сфера и сферата на управлението;
   в) начините, по които да се създаде специална рамка за устойчива секюритизация, която отразява или се основава на финансови продукти, обхванати от разпоредбите на членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2019/2088, и взема предвид, когато е целесъобразно, Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета*;
   г) евентуалното въздействие на рамката за устойчива секюритизация върху финансовата стабилност, увеличаването на мащаба на пазара на секюритизации в Съюза и капацитета за банково кредитиране.

2.   При изготвянето на доклада, посочен в параграф 1 от настоящия член, ЕБО, когато е целесъобразно, отразява или се основава на изискванията за прозрачност по членове 3, 4, 7, 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2019/2088 и търси информация от Европейската агенция за околната среда и Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

3.   Въз връзка с доклада за прегледа съгласно член 46 Комисията, въз основа на доклада на ЕБО, посочен в параграф 1 от настоящия член, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно създаването на специална рамка за устойчива секюритизация. Когато е целесъобразно, докладът на Комисията се придружава от законодателно предложение.

_____________________

* Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).“;

"

21)   В член 46, вторият параграф се изменя, както следва:

а)   буква е) се заменя със следното: "

„е) на изпълнението на изискванията, установени в член 22, параграф 4 и член 26г, параграф 4, и дали те може да бъдат разширени, така че да включват секюритизация, при която базисните експозиции не са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, с цел интегриране на оповестяването по линия на факторите във връзка с околната среда, социалната сфера и сферата на управлението;“;

"

б)   добавя се следната буква: "

„и) възможността за допълнителна стандартизация и изискванията за оповестяване с оглед на променящите се пазарни практики, а именно чрез използването на образци, както за традиционните, така и за синтетичните секюритизации, включително за индивидуализирани частни секюритизации, за които не трябва да се изготвя проспект в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета*.

__________________

* Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 30.6.2017 г., стр. 12).“.

"

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 377, 9.11.2020 г., стр. 1.
(2) ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.
(3)OВ C 377, 9.11.2020 г., стр. 1.
(4) OВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.
(5) Позиция на Европейския парламент от 25 март 2021 г.
(6) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).
(7) Вж по-специално: Заключения на Съвета от 8 ноември 2016 г. относно критериите и процеса, водещи до съставянето на списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (OВ C 461, 10.12.2016 г., стр. 2) и Заключения на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (OВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 40).
(8) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).
(9)Opinion of the European Banking Authority to the European Commission on the Regulatory Treatment of Non-Performing Exposure Securitisations [Становище на Европейския банков орган до Европейската комисия относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции], EBA-OP-2019-13, публикувано на 23 октомври 2019 г.
(10)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(11) Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).
(12) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).
(13) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (OB L 331, 15.12.2010г., стр. 48).
(14) Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).


Изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с адаптиране на рамката на секюритизaцията с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на кризата във връзка с COVID-19 ***I
PDF 241kWORD 64k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез адаптиране на уредбата на секюритизaциите с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0283 – C9-0208/2020 – 2020/0156(COD))
P9_TA(2021)0100A9-0213/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0283),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9‑0208/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 23 септември 2020 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г.(2),

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 16 декември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0213/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 март 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с адаптиране на рамката на секюритизaцията с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на кризата във връзка с COVID-19

P9_TC1-COD(2020)0156


(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка(3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(5),

като имат предвид, че:

(1)  Кризата, породена от COVID‑19 сериозно засяга хората, дружествата, системите на здравеопазване и икономиките на държавите членки. В своето съобщение от 27 май 2020 г., озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ Комисията подчерта, че ликвидността и достъпът до финансиране ще продължат да бъдат предизвикателство през идните месеци. Ето защо от решаващо значение е да се подкрепи възстановяването от силния икономически шок, причинен от пандемията от COVID‑19, като се въведат целенасочени изменения в съществуващите финансови разпоредби.

(2)  Кредитните институции и инвестиционните посредници („институциите“) ще имат ключова роля за подпомагане на възстановяването. Същевременно те вероятно ще бъдат засегнати от влошаващата се икономическа ситуация. Компетентните органи предоставиха временно на институциите капиталови, ликвидни и оперативни облекчения, така че те да могат да продължат да изпълняват своята функция за финансиране на реалната икономика при тези по-неблагоприятни обстоятелства. За същата цел Европейският парламент и Съветът вече приеха някои целенасочени корекции на регламенти (ЕС) № 575/2013(6) и (ЕС) 2019/876(7) на Европейския парламент и на Съвета в отговор на кризата във връзка с COVID‑19.

(3)  Секюритизацията е важен елемент от успешното функциониране на финансовите пазари, тъй като допринася за диверсифициране на източниците на финансиране на институциите и за освобождаване на регулаторен капитал, който може да бъде насочен в подкрепа на насърчаване на кредитирането. Освен това секюритизацията предоставя на институциите и на другите участници на пазара допълнителни инвестиционни възможности, благодарение на които се постига диверсификация на портфейла и улесняване на потока от финансиране към предприятията и гражданите както в държавите членки, така и на трансгранично ниво в целия Съюз.

(4)  Важно е да се засили капацитетът на институциите за осигуряване на необходимото финансиране на реалната икономика след пандемията от COVID‑19 и същевременно да се предвидят подходящи пруденциални механизми с оглед на финансовата стабилност. Целевите промени в Регламент (ЕС) № 575/2013, обхващащи рамката на секюритизацията, ще допринесат за постигането на тези цели и ще засилят съгласуваността и взаимното допълване на тази рамка с различните мерки, предприети на равнището на Съюза и на национално равнище за справяне с кризата във връзка с COVID‑19.

(5)  Окончателните елементи на рамката „Базел III“, публикувани на 7 декември 2017 г., предвиждат, в случай на секюризирани експозиции, изискване за минимален кредитен рейтинг само за ограничен набор от доставчици на защита, а именно субектите, които не са държавни субекти, субекти от публичния сектор, институции или други подлежащи на пруденциални изисквания финансови институции. Поради това е необходимо да се измени член 249, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, с което да се съобрази с рамката „Базел III“, за да се повиши ефективността на националните публични гаранционни схеми, с които се подпомагат стратегиите на институциите за секюритизация на необслужваните експозиции след пандемията от COVID‑19.

(6)  Настоящата пруденциална рамка на Съюза относно секюритизацията се базира на най-често срещаните характеристики на типичните секюритизационни сделки, а именно обслужваните кредити. В становището си относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции(8) Европейският банков орган (ЕБО) посочи, че настоящата пруденциална рамка на секюритизацията, установена в Регламент (ЕС) № 575/2013, води до несъразмерни капиталови изисквания при секюритизацията на необслужвани експозиции, тъй като вътрешнорейтинговият подход при секюритизация (SEC-IRBA) и стандартизираният подход при секюритизация (SEC-SA) не отчитат специфичните рискови фактори при необслужваните експозиции. Поради това секюритизацията на необслужвани експозиции следва да бъде обект на специално третиране, което се основава на становището на ЕБО, както и на международно приетите стандарти.

(7)  Тъй като е много вероятно в резултат на кризата във връзка с COVID‑19 пазарът на необслужвани експозиции да се разрасне и значително да се промени, пазарът на секюритизация на необслужвани експозиции следва да се наблюдава внимателно и в бъдеще следва да се направи преоценка на пруденциалната рамка на секюритизация на необслужвани експозиции с оглед на потенциално по-голям набор от данни.

(8)  ▌В своя „Доклад за рамка на ОПС синтетични секюритизации“ от 6 май 2020 г. ЕБО препоръча създаване на специална рамка за опростените, прозрачните и стандартизираните (ОПС) балансови секюритизации. Предвид по-ограничения риск във връзка с представителството и с избрания модел при ОПС балансови секюритизации спрямо ▌синтетични секюритизации, които не са ОПС, първите следва да бъдат обект на подходящо и отчитащо риска калибриране на капиталовите изисквания – както е изложено в посочения доклад, като се отчита текущото преференциално регулаторно третиране на първостепенните траншове от портфейли на МСП. ЕБО следва да бъде упълномощен да наблюдава функционирането на пазара на ОПС балансови секюритизации. По-честото прибягване до ОПС балансови секюритизации, насърчавано от третиране на първостепенния транш на тези секюритизации, при което рискът се отчита в по-голяма степен, ще освободи регулаторен капитал и в крайна сметка би могло да увеличи кредитния капацитет на институциите по надежден от пруденциална гледна точка начин.

(9)  Следва да се въведе правило за унаследяване на съществуващите първостепенни позиции в синтетични секюритизации, които отговарят на условията за преференциалното пруденциално третиране, прилагано преди датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение.

(10)  В контекста на икономическото възстановяване от кризата във връзка с COVID-19, от съществено значение е крайните потребители да могат ефективно да хеджират рисковете си, за да защитят стабилността на своите баланси. В окончателния доклад на Форума на високо равнище за съюза на капиталовите пазари се отбелязва, че един прекалено консервативен стандартизиран подход към кредитния риск от контрагента (SA-CCR) може да има отрицателно въздействие върху наличността и цената на финансовото хеджиране за крайните потребители. Във връзка с това Комисията следва да преразгледа калибрирането на SA-CCR до 30 юни 2021 г., като надлежно отчита особеностите на европейския банков сектор и икономика, международните равнопоставени условия на конкуренция и всички промени в международните стандарти и форуми.

(11)  Синтетичният допълнителен спред (SES) е механизъм, който обикновено се използва при секюритизацията на определени класове активи за инициаторите и инвеститорите, за да се намалят разходите за защита и съответно рисковата експозиция. Следва да се предвиди специално пруденциално третиране на SES, за да се предотврати използването на SES за целите на регулаторния арбитраж. В този контекст, регулаторен арбитраж е налице, когато институция инициатор предоставя кредитно подобрение на секюритизиращите позиции, държани от доставчици на защита, чрез договорно определяне на определени суми за покриване на загубите по секюритизираните експозиции през целия срок на сделката, и такива суми, които обременяват отчета за доходите на институцията инициатор по подобен начин като кредитна защита с гаранция, не са рисково претеглени.

(12)  На ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на регулаторни технически стандарти с цел да се осигури хармонизирано определяне на стойността на експозицията на SES. Тези регулаторни технически стандарти следва да бъдат въведени преди да стане приложимо новото пруденциално третиране. За да се избегнат смущения на пазара на синтетичните секюритизации, на институциите следва да се предостави достатъчно време да прилагат новото пруденциално третиране на SES.

(13)  Като част от доклада си относно функционирането на пруденциалната рамка на секюритизацията Комисията следва също така да преразгледа новото пруденциално третиране на SES с оглед на развитията на международно равнище.

(14)  Доколкото целите на настоящия регламент, а именно — да се увеличи максимално капацитетът на институциите да отпускат заеми и да покриват загуби, свързани с кризата във връзка с COVID‑19, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици биха могли да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(15)  Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен.

(16)  С оглед на необходимостта от възможно най-бързо въвеждане на целенасочени мерки за подкрепа на икономическото възстановяване от кризата във връзка с COVID-19, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)  В член 242 се добавя следната точка:"

„(20) „синтетичен допълнителен спред“ означава синтетичен допълнителен спред съгласно определението в член 2, точка 29 от Регламент (ЕС) 2017/2402“

"

2)  Член 248 се изменя, както следва:

а)  в параграф 1 се добавя следната буква:"

„д) стойността на експозицията на синтетичен допълнителен спред включва, по целесъобразност, следното:

   i) всеки доход от секюритизираните експозиции, вече признат от институцията инициатор в нейния отчет за доходите съгласно приложимата счетоводна рамка, който институцията инициатор по договор е определила за сделката като синтетичен допълнителен спред и който е на разположение за поемане на загуби;
   ii) всеки синтетичен допълнителен спред, който е определен по договор от институцията инициатор във всички предходни периоди и който все още е на разположение за поемане на загуби;
   iii) всеки синтетичен допълнителен спред, който е определен по договор от институцията инициатор за текущия период и който все още е на разположение за поемане на загуби;
   iv) всеки синтетичен допълнителен спред, определен по договор от институцията инициатор за бъдещи периоди.

За целите на настоящата буква всяка сума, която е предвидена като обезпечение или кредитно подобрение във връзка със синтетична секюритизация и вече е предмет на капиталово изискване съгласно настоящата глава, не се включва в стойността на експозицията.“;

"

б)  добавя се следният параграф:"

„4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да уточни как институциите инициатори определят стойността на експозицията, посочена в параграф 1, буква д), като отчита съответните загуби, които се очаква да бъдат покрити от синтетичния допълнителен спред.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до ... [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

"

3)  В член 249, параграф 3, първа алинея се заменя със следното:"

„3. „Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, буква ж), трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО със степен на кредитно качество 2 или по-висока към момента на първото признаване на кредитната защита, и с настояща степен на кредитно качество 3 или по-висока.“

"

4)  В член 256 се добавя следният параграф:"

„6. За целите на изчисляването на началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) на дадена синтетична секюритизация институцията инициатор на секюритизацията третира стойността на експозицията на секюритизиращата позиция, съответстваща на синтетичния допълнителен спред, посочен в член 248, параграф 1, буква д), като транш и коригира началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) на останалите траншове, които запазва, като прибавя тази стойност на експозицията към текущата стойност на групата от базисни експозиции в секюритизацията. Институции, различни от институцията инициатор, не извършват тази корекция.“

"

5)  Вмъква се следният член:"

„Член 269а

Третиране на секюритизациите на необслужвани експозиции

1.  За целите на настоящия член:

   а) „секюритизация на необслужвани експозиции“ означава секюритизация на необслужвани експозиции съгласно определението в член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
   б) „квалифицирана традиционна секюритизация на необслужвани експозиции“ означава традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, при която невъзстановимият отбив от цената при покупка е най-малко 50 % от текущия размер на базисните експозиции към момента на прехвърлянето им на ДСЦС.

2.  Рисковото тегло на позиция в секюритизация на необслужвани експозиции се изчислява в съответствие с член 254 или член 267. За рисковото тегло се прилага долна граница от 100 %, освен когато се прилага член 263.

3.  Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член институциите присъждат рисково тегло от 100 % на позицията с първостепенен ранг на допустима традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, освен ако се прилага член 263.

4.  Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход по отношение на всякакви експозиции в групата от базисните експозиции в съответствие с глава 3 и на които не е разрешено да използват собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти за такива експозиции, не ▌използват SEC-IRBA за изчисляване на размерите на рисково претеглените експозиции за позиция в секюритизация на необслужвани експозиции и не прилагат параграф 5 или параграф 6.

5.  За целите на член 268, параграф 1 очакваните загуби при базиснити експозиции на квалифицирана традиционна секюритизация на необслужвани експозиции се включват след приспадане на невъзстановимия отбив от цената при покупка ▌и, когато е приложимо, на допълнителните корекции за специфичен кредитен риск.

Институциите правят изчисленията съгласно следната формула:

където:

CRmax = максималното капиталово изискване в случай на квалифицираната традиционна секюритизация на необслужвани експозиции;

RWEAIRB = сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

ELIRB = сумата от размерите на очакваните загуби на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

NRPPD = невъзстановимия отбив от цената при покупка;

EVIRB = сумата от стойностите на експозицията на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

EVPool = сумата от стойностите на експозицията на всички базисни експозиции в групата;

SCRAIRB = за институциите инициатори, корекциите за специфичен кредитен риск, направени от институцията по отношение на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход, само ако и доколкото тези корекции надвишават NRPPD; за институциите инвеститори размерът на сумата е нула;

RWEASA = сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва стандартизираният подход.

6.  Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, когато претегленото според експозициите средно рисково тегло, изчислено в съответствие с посочения в член 267 подход на подробен преглед, е по-ниско от 100 %, институциите могат да прилагат по-ниското рисково тегло, при спазване на долна граница на рисковото тегло от 50 %.

За целите на първа алинея институциите инициатори, които прилагат SEC-IRBA към дадена позиция и на които е разрешено да използват собствени оценки на LGD и конверсионни коефициенти за всички базисни експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход в съответствие с глава 3, приспадат невъзстановимия отбив от цената при покупка и, когато е приложимо, всякакви допълнителни корекции за специфичен кредитен риск от очакваните загуби и стойностите на експозициите на базисните експозиции, свързани с първостепенна позиция в квалифицирана традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, в съответствие със следната формула:

където:

RWmax = рисковото тегло, преди да се приложи долната граница, приложимо за първостепенна позиция в допустима традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, когато се използва подходът на подробен преглед;

RWEAIRB = сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

RWEASA = сумата от размерите на рисково претеглените експозиции на базисните експозиции, за които се използва стандартизираният подход;

ELIRB = сумата от размерите на очакваните загуби на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

NRPPD = невъзстановимия отбив от цената при покупка;

EVIRB = сумата от стойностите на експозицията на базисните експозиции, за които се използва вътрешнорейтинговият подход;

EVpool = сумата от стойностите на експозицията на всички базисни експозиции в групата;

EVSA = сумата от стойностите на експозицията на базисните експозиции, за които се използва стандартизираният подход;

SCRAIRB = корекции за специфичен кредитен риск, направени от институцията инициатор по отношение на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход, само ако и доколкото тези корекции надвишават NRPPD.

7.  За целите на настоящия член невъзстановимият отбив от цената при покупка се изчислява чрез приспадане на сумата, посочена в буква б), от сумата, посочена в буква а):

   а) текущия размер на базисните експозиции на секюритизацията на необслужвани експозиции към момента на прехвърлянето на тези експозиции на ДСЦС;
   б) сборът от:
   i) първоначалната продажна цена на траншовете или, когато е приложимо, на части от траншовете на секюритизацията на необслужвани експозиции, продадени на инвеститори – трети страни; както и
   ii) текущия размер към момента, в който базисните експозиции са били прехвърлени на ДСЦС, на траншовете или, когато е приложимо, на части от траншовете на тази секюритизация, държани от инициатора.

За целите на параграфи 5 и 6 през целия срок на сделката изчисляването на невъзстановимия отбив от цената при покупка се коригира надолу, като се вземат предвид реализираните загуби. Всяко намаление на текущия размер на базисните експозиции в резултат на реализирани загуби намалява невъзстановимия отбив от цената при покупка при спазване на долна граница нула.

Когато отбивът е структуриран по такъв начин, че може да бъде възстановен изцяло или частично на инициатора, такъв отбив не се счита за неподлежащ на възстановяване отбив от цената при покупка за целите на настоящия член.

"

6)  Член 270 се заменя със следното:"

„Член 270

Първостепенни позиции в ОПС балансови секюритизации

1.  Институцията инициатор може да изчислява размера на рисково претеглените експозиции на секюритизираща позиция в дадена ОПС балансова секюритизация по член 26а, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 в съответствие с член 260, член 262 или член 264 от настоящия регламент, според случая, когато тази позиция отговаря на следните две условия:

   а) секюритизацията отговаря на изискванията на член 243, параграф 2;
   б) позицията отговаря на изискванията за първостепенна секюритизираща позиция.

2.  ЕБО наблюдава прилагането на параграф 1, по-специално по отношение на:

   а) пазарния обем и пазарния дял на ОПС балансови секюритизации, по отношение на които институцията инициатор прилага параграф 1, за различните класове активи;
   б) наблюдаваното разпределение на загубите към първостепенния транш и към други траншове на ОПС балансови секюритизации, когато институцията инициатор прилага параграф 1 по отношение на първостепенната позиция, държана в такива секюритизации;
   в) въздействието на прилагането на параграф 1 върху ливъриджа на институциите;
   г) въздействието на използването на ОПС балансови секюритизации, по отношение на които институцията инициатор прилага параграф 1, върху емитирането на капиталови инструменти от съответните институции инициатори.

3.  ЕБО представя доклад относно своите констатации на Комисията до ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

4.  До ... [30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията, въз основа на доклада, посочен в параграф 3, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия член, като обръща особено внимание на риска от прекомерен ливъридж, произтичащ от използването на ОПС балансови секюритизации, отговарящи на условията за третиране в съответствие с параграф 1, и на потенциалното заместване на емитирането на капиталови инструменти от институциите инициатори чрез това използване. Когато е целесъобразно, посоченият доклад се придружава от законодателно предложение.“

"

7)  В член 430 се вмъква следният параграф:"

„1а. За целите на параграф 1, буква а) от настоящия член, когато институциите докладват относно капиталови изисквания във връзка със секюритизациите, докладваната от тях информация включва информация относно секюритизациите на необслужвани експозиции, които се ползват от третирането по член 269а, относно ОПС балансовите секюритизации, инициирани от тях, и относно разбивката на базисните експозиции на ОПС балансови секюритизации по класове активи.“

"

8)  Вмъква се следният член:"

„Член 494в

Унаследяване при първостепенни секюритизиращи позиции

Чрез дерогация от член 270 дадена институция инициатор може да изчисли размера на рисково претеглените експозиции на дадена първостепенна секюритизираща позиция в съответствие с членове 260, 262 или 264, ако са изпълнени следните две условия:

   а) секюритизацията е емитирана преди ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение];
   б) към ... [деня преди датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] секюритизацията е отговаряла на условията, посочени в член 270, приложими на тази дата;“

"

9)  В член 501в уводните думи се заменят със следното:"

„След консултация с ЕССР и въз основа на наличните данни и на констатациите на експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране на Комисията, ЕБО оценява дали специализирано пруденциално третиране на експозиции, отнасящи се до активи, включително секюритизации, или дейности, свързани в значителна степен с екологични и/или социални цели, би било обосновано. По-специално ЕБО прави оценка на:

"

10)  Вмъкват се следните членове:"

„Член 506а

ПКИ с базисен портфейл от държавни облигации от еврозоната

В тясно сътрудничество с ЕССР и ЕБО Комисията публикува доклад до 31 декември 2021 г., в който оценява дали са необходими промени в регулаторната рамка за насърчаване на пазара и закупуването от страна на банките на експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ с базисен портфейл, състоящ се изключително от държавни облигации на държавите членки, чиято парична единица е еврото, когато относителното тегло на държавните облигации на всяка държава членка в общия портфейл на ПКИ е равно на относителното тегло на капиталовата вноска на всяка държава членка в капитала на ЕЦБ.”;

Член 506б

Секюритизация на необслужвани експозиции

1.  ЕБО наблюдава прилагането на член 269а и оценява регулаторното капиталово третиране на секюритизацията на необслужвани експозиции, като взема предвид състоянието на пазара на необслужвани експозиции като цяло и състоянието на пазара на секюритизации на необслужвани експозиции по-конкретно, и представя доклад с констатациите си до Комисията не по-късно от ... [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение].

2.  Не по-късно от ... [24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент за изменение] Комисията въз основа на доклада, посочен в параграф 1 от настоящия член, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на член 269а. Когато е целесъобразно, докладът на Комисията се придружава от законодателно предложение.“

"

11)  В член 519а се добавя следната точка: "

„д) как критериите за екологична устойчивост биха могли да бъдат интегрирани в рамката на секюритизации, включително за експозиции на секюритизацията на необслужвани експозиции.“.

"

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия член, точки 2) и 4) от член 1 се прилагат считано от ... [12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент за изменение].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 377, 9.11.2020 г., стр. 1.
(2) OВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.
(3)OВ C 377, 9.11.2020 г., стр. 1.
(4)OВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30.
(5)Позиция на Европейския парламент от 25 март 2021 г.
(6)Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(7)Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 150, 7.6.2019 г., стр. 1).
(8) Opinion of the European Banking Authority to the European Commission on the Regulatory Treatment of Non-Performing Exposure Securitisations [Становище на Европейския банков орган до Европейската комисия относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции], EBA-OP-2019-13, публикувано на 23 октомври 2019 г.


Контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба ***I
PDF 1644kWORD 625k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност, техническата помощ и транзита на изделия с двойна употреба (преработка) (COM(2016)0616 – C8-0393/2016 – 2016/0295(COD))
P9_TA(2021)0101 A8-0390/2017

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2016)0616),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0393/2016),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(1),

–  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 27 март 2017 г. до комисията по международна търговия съгласно член 110, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писма от 18 ноември 2020 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 110 и 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A8-0390/2017),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен посочените като такива в предложението и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 25 март 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба (преработка)

P9_TC1-COD(2016)0295


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета(3) е бил неколкократно и съществено изменян. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, ефективност и ефикасност посоченият регламент следва да бъде преработен.

(2)   Целта на настоящия регламент е да се гарантира, че в областта на изделията с двойна употреба Съюзът и неговите държави членки вземат изцяло предвид всички относими съображения. Тези съображения включват международни задължения и ангажименти, задължения съгласно съответни санкции, съображения във връзка с националната външна политика и политика на сигурност, включително съдържащите се в Обща позиция 2008/944/ОВППС (4) на Съвета, сред които правата на човека и съображения относно крайната употреба и риска от отклоняване. Чрез настоящия регламент Съюзът демонстрира ангажимента си за подкрепа на поддържането на солидни правни изисквания по отношение на изделията с двойна употреба, както и за увеличаването на обмена на съответната информация и по-голяма прозрачност. По отношение на изделията за кибернаблюдение компетентните органи на държавите членки следва да преценят по-специално риска от използването им за вътрешни репресии или за сериозни нарушение на правата на човека и международното хуманитарно право.

(3)   С настоящия регламент се цели също така подобряване на предоставянето на указания на износителите, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), относно отговорните практики, без обаче с това да се застрашава глобалната конкурентоспособност на износителите на изделия с двойна употреба или други свързани с тях индустрии или представители на академичните среди, пребиваващи или установени в държава членка.

(4)  В Резолюция 1540 (2004) на Съвета за сигурност на ООН, приета на 28 април 2004 г., беше определено, че всички държави трябва да вземат и налагат ефективни мерки за въвеждане на вътрешен контрол, за да се предотврати разпространението на ядрени, химически или биологични оръжия и техните носители, включително чрез въвеждане на необходимия контрол върху свързаните с тях материали, оборудване и технологии. Извършването на контрол се изисква също така съгласно съответните международни споразумения, като например Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическите оръжия и за тяхното унищожаване (наричана по-нататък “Конвенцията за забрана на химическите оръжия” или CWC и Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване (наричана по-нататък “Конвенцията за забрана на биологични и токсични оръжия” или BWC“), както и по линия на ангажиментите, поети в рамките на многостранните режими за контрол върху износа.

(5)  Поради това е необходима ефективна обща система за контрол върху износа на изделия с двойна употреба, за да се гарантира, че се изпълняват международните ангажименти и отговорности на държавите членки и на Съюза, по-специално по отношение на неразпространението, мира, сигурността и стабилността в регионите и зачитането на правата на човека и международното хуманитарно право.

(6)  В стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (наричана по-нататък „Стратегия на ЕС срещу разпространението на ОМУ“) от 12 декември 2003 г. се подчертава ангажимента на Съюза за строг национален и международно съгласуван контрол върху износа.

(7)   Приносът на износителите, брокерите и доставчиците на техническа помощ или други съответни заинтересовани страни за постигането на общата цел за контрол върху търговията е от решаващо значение. За да могат те да действат в съответствие с настоящия регламент, оценката на рисковете от сделките, попадащи в обхвата на настоящия регламент, трябва да се прави чрез мерки за скрининг на сделките, известни също като принцип на надлежната проверка, като част от вътрешните програми за съответствие (ВПС). В тази връзка при разработването и прилагането на ВПС следва да се взема предвид по-специално размерът и организационната структура на износителите.

(8)   ▌За справяне с риска от евентуални злоупотреби с някои изнасяни от митническата територия на Съюза неописани изделия за кибернаблюдение от лица, които са съучастници или отговорни за организирането или извършването на сериозни нарушения на правата на човека или на международното хуманитарно право▌, е целесъобразно износът на такива изделия да се постави под контрол ▌. Свързаните с това рискове се отнасят по-специално до случаите, когато изделия за кибернаблюдение са специално проектирани за проникване или задълбочена проверка на пакети в информационни или телекомуникационни системи с цел скрито наблюдение на физически лица чрез мониторинг извличане, събиране или анализиране на данни, включително биометрични данни от тези системи. Изделията с чисто търговско приложение, които се използват за фактуриране, маркетинг, свързани с качеството услуги, определяне на удовлетвореността на ползвателите или сигурност на мрежата обикновено не се считат за криещи такива рискове.

(9)   С оглед засилване на ефективния контрол върху износа на неописани изделия за кибернаблюдение е важно допълнително да се хармонизира прилагането на всеобхватен контрол в тази област. За тази цел държавите членки се ангажират да подкрепят осъществяването на такъв контрол като споделят информация помежду си и с Комисията, по-специално относно технологични разработки на изделия за кибернаблюдение, и като проявяват бдителност при осъществяването на проверките за насърчаване на обмена на равнището на Съюза.

(10)   За да може Съюзът да реагира бързо на сериозните злоупотреби със съществуващи технологии или на нови рискове, произтичащи от нововъзникващи технологии, следва да се въведе механизъм, който да позволява на държавите членки да съгласуват реакциитеси при установяването на нов риск. Това съгласуване следва да бъде последвано от инициативи за въвеждане на равностойни проверки на многостранно равнище, за да се разшири отговорът на установения риск.

(11)  Предаването на софтуер и технологии с двойна употреба по електронен път телефакс или телефон до местоназначения извън митническата територия на Съюза също следва да бъде предмет на контрол. С цел да се ограничи административната тежест за износителите и компетентните органи на държавите членки, следва да се предвидят генерални или глобални разрешения, или хармонизирано тълкуване на разпоредбите за определени видове предаване, като предаването към облак.

(12)   Предвид важната роля на митническите органи в прилагането на контрола върху износа, определенията, използвани в настоящия регламент следва, доколкото е възможно, да бъдат в съответствие с определенията в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) (наричан по-нататък Митническият кодекс на Съюза).

(13)  В износа на изделия с двойна употреба могат да вземат участие различни категории лица, включително физически лица, като например доставчици на услуги, изследователи, консултанти и лица, които предават изделия с двойна употреба по електронен път. ▌От съществено значение е всички тези лица да са информирани за рисковете, свързани с износа и предоставянето на техническа помощ по отношение на чувствителните изделия. По-специално академичните и научноизследователските институции са изправени пред особени предизвикателства във връзка с контрола върху износа поради, inter alia , ангажимента им по принцип за свободен обмен на идеи, факта, че работата им често включва авангардни технологии, организационните им структури и международния характер на научния им обмен. Държавите членки и Комисията следва, когато е необходимо, да повишават осведомеността сред академичната и научноизследователската общност и да предоставят съобразени със спецификата на работата им указания за справяне с тези особени предизвикателства. В съответствие с многостранните режими за контрол върху износа осъществяването на контрол следва да предвижда, доколкото е възможно, общ подход по отношение на определени разпоредби, особено по отношение на свързаните с академичните среди бележки за неприлагане на мерките за контрол по отношение на информацията, която е „обществено достояние“ или за „фундаментални научни изследвания“.

(14)  Определението на понятието „брокер“ следва да бъде преразгледано, за да включва юридически лица и съдружия, които не пребивават и не са установени в държава членка, и които предоставят брокерски услуги от митническата територия на Съюза.

(15)  В Договора от Лисабон се изяснява, че предоставянето на ▌техническа помощ, включващо трансгранично движение, попада в обхвата на компетентността на Съюза. Поради това е целесъобразно да се въведе определение за техническа помощ и да се изясни контролът, приложим по отношение на предоставянето ѝ. Освен това от съображения за ефективност и съгласуваност контролът върху предоставянето на ▌техническа помощ следва да бъде хармонизиран▌.

(16)   Също както в Регламент (ЕО) № 428/2009 следва да е възможно за органите на държавите членки при определени обстоятелства да забраняват транзита на несъюзни изделия с двойна употреба, когато, на базата на информация от разузнавателни или от други източници, те имат основания за подозрения, че изделията са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично за военна крайна употреба в държава с наложено оръжейно ембарго или за разпространение на оръжия за масово унищожение или за техни носители. ▌

(17)  Условията и изискванията за разрешение▌ следва да бъдат хармонизирани, когато е целесъобразно, за да се избегне нарушаване на конкуренцията и да се гарантира последователно и ефективно прилагане на контрола на митническата територия на Съюза. За тази цел също така е необходимо да се определи ясно кой е компетентният орган на държавите членки във всички случаи на извършване на контрол. Отговорността за вземането на решения относно индивидуалните, глобалните или националните генерални разрешения за износ, относно разрешенията за брокерски услуги и техническа помощ, както и относно транзита на несъюзни изделия с двойна употреба и относно разрешенията за трансфер в рамките на митническата територия на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в Приложение IV, е на националните органи.

(18)  Следва да се въведат насоки за вътрешните програми за съответствие, които да допринесат за постигането на еднакви условия на конкуренция между износителите и за укрепването на ефективното прилагане на контрола. Такива насоки следва да отчитат разликите в размера, ресурсите, областите на дейност и други характеристики и условия на износителите и техните дъщерни дружества, като вътрешногрупови структури и стандарти за съответствие, като по този начин се избягва универсалният подход и се помага на всеки износител да намери собствени решения за постигане на съответствие и конкурентоспособност. Износителите, които използват глобални разрешения за износ, следва да изпълняват ВПС освен ако компетентният орган не е решил, че това не е необходимо поради други обстоятелства, които е взел предвид при разглеждането на заявлението за глобално разрешение за износ, подадено от износителя.

(19)  Следва да се въведат допълнителни генерални разрешения на Съюза за износ, за да се намали административната тежест за дружествата, и по-специално за МСП, и съответните органи, като същевременно се гарантира подходящо равнище на контрол на съответните изделия до съответните местоназначения. Когато е необходимо държавите членки могат да предоставят указания на износителите относно прилагането на генерални разрешения.Държавите членки могат също да въвеждат национални генерални разрешения за износ за изделия с нисък риск, когато счетат, че това е необходимо. Следва също така да се въведе разрешение за големи проекти, за да се адаптират условията за лицензиране спрямо конкретните нужди на промишлеността.

(20)   В тясно сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни Комисията следва да изготви насоки и/или препоръки за най-добри практики в подкрепа на прилагането на контрола на практика. При изготвянето на насоките и/или препоръките Комисията следва надлежно да отчита информацията, от която се нуждаят МСП.

(21)  Общите списъци на изделия с двойна употреба, местоназначения и насоките са съществени елементи на режима за ефективен контрол върху износа.

(22)   Държавите членки, които изготвятнационални контролни списъци в съответствие с настоящия регламент, следва да информират Комисията и останалите държави членки за тези списъци. Държавите членки следва също така да информират Комисията и другите държави членки за всички решения за отказ на разрешение за износ, за който е необходимо разрешение въз основа на национален контролен списък.

(23)  С цел да се предостави възможност за бърза реакция на Съюза на променящите се обстоятелства по отношение на оценката на чувствителността на износа в рамките на генерални разрешения на Съюза за износ, както и с оглед на развитието на технологиите и търговията, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с измененията на ▌приложения I, II и ▌ IV към настоящия регламент. Решенията за актуализиране на съдържащия се в приложение I общ списък на изделията с двойна употреба, чийто износ подлежи на контрол, следва да бъдат в съответствие със задълженията и ангажиментите, които държавите членки или Съюзът са поели като участници в съответните международни споразумения за неразпространение и като участници в многостранни режими за контрол върху износа или чрез ратификация на съответните международни договори Когато измененията в приложение I се отнасят до изделията с двойна употреба, които са изброени също и в приложение II или IV, посочените приложения следва да бъдат съответно изменени. Решенията за актуализиране на общите списъци на изделията и местоназначенията, съдържащи се в раздели А – З от приложение II, следва да се вземат като се отчитат критериите за оценка, посочени в настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(6). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът ▌ получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти ▌ получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(24)   Комисията следва да публикува актуализациите на приложение I чрез делегирани актове на всички официални езици на Съюза.

(25)   Комисията следва да публикува и редовно да актуализира сборник на действащите национални контролни списъци в държавите членки на всички официални езици на Съюза.

(26)  Националните разпоредби и решенията, засягащи износа на изделия с двойна употреба, следва да бъдат вземани в рамките на общата търговска политика, и по-специално на Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета(7). Подходящият обмен на информация и консултациите относно националните разпоредби и решения следва да гарантира ефективно и последователно прилагане на контрола на цялата митническа територия на Съюза.

(27)  Наличието на обща система за контрол е необходимо условие за въвеждането на свободно движение на изделия с двойна употреба в рамките митническата територия на Съюза .

(28)  По силата на и в рамките на ограниченията на член 36 от ДФЕС и в съответствие с поетите международни задължения държавите членки си запазват правото да извършват контрол върху трансфера на някои изделия с двойна употреба в рамките на митническата територия на Съюза с оглед защита на обществения ред или обществената сигурност. ▌Списъкът, съдържащ се в ▌приложение IV, на изделията, които подлежат на контрол върху трансфера в рамките на Съюза, следва да бъде преразглеждан периодично, като се отчита по-нататъшното развитие на съответните международни задължения, както и развитието на технологиите и търговията ▌предвид оценката на чувствителния характер на трансферите. Решенията за актуализиране на включения в приложение IV общ списък на изделията с двойна употреба, чийто износ подлежи на контрол, следва да се вземат след преценка на интересите на държавите членки, свързани с обществения ред и обществената сигурност, съгласно член 36 от ДФЕС.

(29)  На 22 септември 1998 г. държавите членки и Комисията подписаха допълнителни протоколи към съответните споразумения за гаранции между държавите членки, Европейската общност за атомна енергия и Международната агенция за атомна енергия, които, освен другите мерки, задължават държавите членки да предоставят информация за трансфер на определени видове оборудване и неядрени материали. Контролът върху трансфера в рамките на Съюза следва да предоставя възможност на Съюза и неговите държави членки да изпълняват своите задължения съгласно тези споразумения.

(30)   За да се постигне еднакво и последователно прилагане на контрола в целия Съюз▌, е целесъобразно ▌да се разшири обхватът на консултациите и обменът на информация между държавите членки и Комисията, и да се въведат инструменти за подпомагане на развитието на обща мрежа за контрол върху износа в целия Съюз, като електронни процедури за лицензиране, технически експертни групи и създаването на механизъм за координация на правоприлагането. Особено важно е да се гарантира провеждането на консултации, когато е целесъобразно, с износителите, брокерите, доставчиците на техническа помощ и съответните други заинтересовани страни, засегнати от настоящия регламент, включително промишлени организации и организации на гражданското общество, от страна на координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба и техническите експертни групи.

(31)   Като се има предвид, че митническите органи споделят помежду си определена информация, като използват система за управление на риска в съответствие с митническите правила на Съюза, е целесъобразно също така да се осигури тясно сътрудничество и между лицензиращите и митническите органи.

(32)  Целесъобразно е да се поясни, че що се отнася до личните данни, обработката и обменът на информация следва да съответстват на приложимите правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработката ▌на лични данни и относно свободното движение на такива данни съгласно изискванията, посочени в регламенти (ЕС) 2016/679(8) и (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета(9).

(33)   Държавите членки и Комисията следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на поверителна информация в съответствие по-специално с решения (ЕС, Евратом) 2015/443 (10) и (ЕС, Евратом) 2015/444 (11) на Комисията и Споразумението между държавите–членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно защитата на класифицирана информация, която се обменя в интерес на Европейския съюз (12) . Това включва по-специално задължението да не се понижава нивото на класификация или декласифицира класифицирана информация без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията. Всяка некласифицирана чувствителна информация или информация, която се предоставя на поверителна основа, следва да се третира като такава от органите.

(34)  Ангажирането на частния сектор, и по-специално на МСП, и прозрачността са елементи от съществено значение за ефективното функциониране на режима за контрол върху износа. Поради това е целесъобразно да▌ продължи изготвянето на насоки, когато е необходимо, чрез които да се подпомага прилагането на настоящия регламент, и да се публикуване на годишен доклад на Съюза относно извършването на контрола.

(35)   Годишният доклад на Съюза относно извършването на контрола следва да включва съответната информация относно разрешенията и прилагането на контрол съгласно настоящия регламент при надлежно зачитане на необходимостта от гарантиране на защитата на поверителността на някои данни, особено когато публикуването на данни, свързани с разрешенията, би могло да засегне опасения във връзка с националната сигурност, изразени от държавите членки, или да застраши търговска тайна и да позволи на доставчици извън Съюза да заобикалят рестриктивни решения относно разрешенията на държави членки.

(36)  За да се осигури правилното прилагане на настоящия регламент, всяка държава членка следва да вземе мерки за предоставяне на компетентните органи на съответните правомощия.

(37)   В съответствие със Стратегията на ЕС срещу разпространението на ОМУ всяка държава членка следва да определи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими в случай на нарушения на разпоредбите на настоящия регламент. Също така е целесъобразно да се въведат разпоредби ▌ с цел подпомагане на ефективното прилагане на контрола, наред с другото чрез механизъм за координация на правоприлагането.

(38)  ▌Митническият кодекс на Съюза ▌наред с другото въвежда разпоредби, свързани с износа и реекспорта на стоки. Настоящият регламент не съдържа разпоредби, които ограничават правомощия съгласно и по силата на Митническия кодекс на Съюза и разпоредбите за неговото прилагане.

(39)  Контролът върху износа допринася за международната сигурност и оказва въздействие върху търговията с трети държави. Поради това е целесъобразно да се развиват диалогът и сътрудничеството с тях с цел да се подпомогне създаването на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб и укрепването на международната сигурност. По-специално държавите членки и Комисията следва да увеличат приноса си към дейността на многостранните режими за контрол върху износа. Държавите членки и Комисията следва също така да подкрепят тези режими като разработват мерки за солиден контрол върху износа като глобална основа и модел на международна най-добра практика и важен инструмент за гарантиране на мир и стабилност в международен мащаб. Те следва да дават своя принос при установяването на нов риск от всички държави членки в областта на изделията за кибернаблюдение с цел гарантиране на еднакви условия на конкуренция на многостранно равнище.

(40)  ▌ Настоящият регламент се прилага, без да засяга делегираното решение на Комисията от 15 септември 2015 г. за допълване на Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(13), с което се установяват специфични правила за контрола на износа на изделия за публично регулираната услуга, създадена по програмата „Галилео“.

(41)  Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз ▌,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Настоящият регламент установява режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба.

Член 2

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)  „изделия с двойна употреба“ означава изделия, включително софтуер и технология, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, и включва ▌ изделия, които могат да бъдат използвани за проектиране, разработване, производство или употреба на ядрени, химически или биологични оръжия или техни носители, включително всички изделия, които могат да се прилагат както за невзривна употреба, така и по какъвто и да било начин, подпомагащ производството на ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства;▌

2)  „износ“ означава:

а)  режим износ по смисъла на член 269 от Митническия кодекс на Съюза;

б)  реекспорт по смисъла на член 270 от Митническия кодекс на Съюза; реекспорт настъпва и ако по време на транзит през митническата територия на Съюза съгласно точка 11 от настоящия член, трябва да бъде подадена обобщена декларация за напускане поради промяна на крайното местоназначение на изделията;

в)  режим пасивно усъвършенстване по смисъла на член 259 от Митническия кодекс на Съюза; или

г)  предаване на софтуер или технологии по електронен път, включително по телефакс, телефон, електронна поща или други електронни средства, до местоназначения извън митническата територия на Съюза; това включва предоставяне в електронен формат на такъв софтуер и технологии на физически или юридически лица или на съдружия извън митническата територия на Съюза; също така включва и устното предаване на технология, когато технологията е описана върху носител за гласово предаване;

3)  „износител“ означава:

а)   всяко физическо или юридическо лице или всяко съдружие, ▌което по времето, когато декларацията за износ или реекспорт или обобщената декларация за напускане бива приета, е титуляр по договора с получателя в третата държава и има правото да вземе решение за изпращането на изделията извън митническата територия на Съюза; когато не е бил сключен договор за износ или ако титулярят по договора не действа от свое собствено име, „износител“ означава лицето, което има право да вземе решение за изпращане на изделията извън митническата територия на Съюза .

б)   всяко физическо или юридическо лице или всяко съдружие , което взема решение за предаване на софтуер или технология ▌по електронен път, включително по телефакс, телефон, електронна поща или други електронни средства до местоназначение ▌ извън митническата територия на Съюза или за предоставяне в електронен формат на такъв софтуер и технологии на физически или юридически лица или съдружия извън митническата територия на Съюза.

Когато правото на разпореждане с изделието с двойна употреба принадлежи на лице, пребиваващо или установено извън митническата територия на Съюза по силата на договора, на който се основава износът, за износител се счита договаряща страна, пребиваваща или установена на митническата територия на Съюза.

в)   когато буква а) или б) не е приложима, ▌ всяко физическо лице, пренасящо изделия с двойна употреба за износ, които се съдържат в личния багаж на лицето, по смисъла на член 1, точка 19, буква а) от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446(14);

4)  „декларация за износ“ означава акт, чрез който всяко физическо или юридическо лице или всяко съдружие заявява по установената форма и ред желанието си да постави посочените в точка 1 изделия с двойна употреба под режим износ;

5)  „декларация за реекспорт“ означава акт по смисъла на член 5, точка 13 от Митническия кодекс на Съюза;

6)   „обобщена декларация за напускане“ означава акт по смисъла на член 5, точка 10 от Митническия кодекс на Съюза;

7)  „брокерски услуги“ означава:

а)  договарянето или уреждането на сделки за закупуване, продажба или доставка на изделия с двойна употреба от трета държава за друга трета държава; или

б)  продаването или купуването на изделия с двойна употреба, които се намират в трети държави, с цел трансфер в друга трета държава.

За целите на настоящия регламент предоставянето само на спомагателни услуги се изключва от настоящото определение. Спомагателни услуги са транспорт, финансови услуги, застрахователни или презастрахователни услуги, или обща реклама или промоции;

8)  „брокер“ означава физическо или юридическо лице или всяко съдружие, ▌ което предоставя брокерски услуги от митническата територия на Съюза на територията за територията на трета държава;

9)  „техническа помощ“ означава всякакво техническо подпомагане, свързано с поправяне, разработване, производство, сглобяване, изпитване, поддръжка или всякакво друго техническо обслужване, и може да бъде под формата на инструктаж, съвети, обучение, предаване на работни познания или умения или консултантски услуги, включително по електронен път, както и по телефона и чрез други устни форми на оказване на помощ;

10)  „доставчик на техническа помощ“ означава:

а)   всяко физическо или юридическо лице или всяко съдружие,▌ което предоставя техническа помощ от митническата територия на Съюза за територията на трета държава;

б)   всяко физическо или юридическо лице или всяко съдружие, пребиваващо или установено в държава членка, което предоставя техническа помощ на територията на трета държава; или

в)   всяко физическо или юридическо лице или всяко съдружие, пребиваващо или установено в държава членка, което предоставя техническа помощ на лице, пребиваващо в трета държава, намиращо се временно на митническата територия на Съюза;

11)  „транзит“ означава транспортиране на несъюзни изделия с двойна употреба, които влизат и преминават през митническата територия на Съюза с местоназначение извън митническата територия на Съюза, когато тези изделия:

а)  са поставени под режим външен транзит съгласно член 226 от Митническия кодекс на Съюза и само преминават през митническата територия на Съюза;

б)  се претоварват в свободна зона или се реекспортират директно от нея;

в)  са на временно складиране и се реекспортират директно от съоръжение за временно складиране; или

г)  са въведени на митническата територия на Съюза със същото плавателно или въздухоплавателно средство, което ще ги изведе от посочената територия без разтоварване;

12)  „индивидуално разрешение за износ“ означава разрешение, предоставено на един конкретен износител за един краен потребител или получател в трета държава, и което обхваща едно или повече изделия с двойна употреба;

13)  „глобално разрешение за износ“ означава разрешение, предоставено на един конкретен износител по отношение на вид или категория изделия с двойна употреба, което може да е валидно за износ към един или повече конкретни крайни потребители и/или в една или повече определени трети държави;

14)  „разрешение за голям проект“ означава индивидуално разрешение за износ или глобално разрешение за износ, предоставено на един конкретен износител по отношение на вид или категория изделия с двойна употреба, което може да е валидно за износ към един или повече конкретни крайни потребители в една или повече определени трети държави за целите на конкретен голям проект ▌;

15)  „генерално разрешение на Съюза за износ“ означава разрешение за износ в определени държави на местоназначение, достъпно за всички износители, които спазват условията и изискванията за ползване, описани в раздели A – З от приложение II;

16)  „национално генерално разрешение за износ“ означава разрешение за износ, определено в националното законодателство в съответствие с член 12, параграф 6 и раздел В от приложение III;

17)  „митническа територия на Съюза“ означава митническата територия на Съюза по смисъла на член 4 от Митническия кодекс на Съюза;

18)  „несъюзни изделия с двойна употреба“ означава изделия, които попадат в категорията несъюзни стоки по смисъла на член 5, точка 24 от Митническия кодекс на Съюза;

19)  „оръжейно ембарго“ означава оръжейно ембарго, наложено по силата на решение или обща позиция, прието(а) от Съвета, или на решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН;

20)   „изделия за кибернаблюдение“ означава изделия, специално проектирани, за да направят възможно скрито наблюдение на физически лица чрез мониторинг, извличане, събиране или анализиране на данни от информационни и телекомуникационни системи;

21)  „вътрешна програма за съответствие“ или ВПС означава действащи ефективни, целесъобразни и пропорционални политики и процедури, ▌, приети от износителите, за улесняване на спазването на разпоредбите и целите на настоящия регламент и на реда и условията относно прилаганите съгласно настоящия регламент разрешения, включително, inter alia , мерки за надлежна проверка за оценка на рисковете, свързани с износа на изделията до крайните потребители и крайната употреба на изделията;

22)   „идентична по същество сделка“ означава сделка, засягаща изделия с по същество идентични параметри или технически характеристики и включваща същия краен потребител или получател като друга сделка.

ГЛАВА II

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 3

1.  Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, описани в приложение I..

2.  Съгласно член 4, член 5, член 9 или член 10 разрешение може да се изисква също и за износ до всички или до някои местоназначения на определени изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

Член 4

1.  Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, ако износителят е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично:

а)  за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия;

б)  за военна крайна употреба, ако на купуващата държава или на държавата на местоназначение е наложено оръжейно ембарго;

За целите на настоящата буква „военна крайна употреба“ означава:

i)   вграждане във военни изделия, описани във военните списъци на държавите членки;

ii)   употреба на производствено, изпитателно или аналитично оборудване и съставни части за него за разработка, производство или поддръжка на военни изделия, описани във военните списъци на държавите членки; или

iii)   употреба на полуготови продукти в завод за производство на военни изделия, описани във военните списъци на дъргавите членки;

в)  за употреба като части или компоненти на военните изделия, посочени в националния военен списък, които са били изнесени от територията на дадена държава членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава членка;

2.  Когато износител ▌ знае, че изделия с двойна употреба, които той възнамерява да изнесе, които не са описани в приложение I, са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член, той уведомява компетентния орган. Посоченият компетентен орган решава дали ▌ съответният износ да бъде предмет на разрешителен режим.

3.   Държава членка може да приема или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, когато износителят има основания за подозрение, че тези изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член .

4.  Държава членка, която налага разрешителен режим съгласно параграф1, 2 или 3, незабавно уведомява своите митнически органи и други съответни национални органи и предоставя на другите държави членки и на Комисията съответната информация относно въпросния разрешителен режим, по-специално по отношение на съответните изделия и крайни потребители, освен ако счита, че това не е целесъобразно предвид естеството на сделката или чувствителността на съответната информация.

5.  Другите държави членки разглеждат надлежно информацията, получена в съответствие с параграф 4, и ▌ уведомяват своите митнически органи и други съответни национални органи ▌за нея.

6.   За да се даде възможност за разглеждане на всички валидни откази от държавите членки, разпоредбите на член 16, параграфи 1, 2 и 5 – 7 се прилагат по отношение на случаите, засягащи изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

7.   Всеки обмен на информация, изискван съгласно настоящия член, се извършва в съответствие с правните изисквания относно защитата на личната информация, чувствителната търговска информация или защитената информация, свързана с отбраната, външната политика или националната сигурност. Този обмен на информация се извършва със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 23, параграф 6.

8.   Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да вземат национални мерки съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2015/479.

Член 5

1.   Изисква се разрешение за износ на изделия за кибернаблюдение, които не са описани в приложение I, ако износителят е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба, свързана с вътрешни репресии и/или за извършване на сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право.

2.   Когато износител знае, в съответствие с констатациите си от надлежната проверка, че изделия за кибернаблюдение, които той възнамерява да изнесе, които не са описани в приложение I, са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член, износителят уведомява компетентния орган. Този компетентен орган решава дали съответният износ да бъде предмет на разрешителен режим. Комисията и Съветът предоставят насоки за износителите, както е посочено в член 26, параграф 1.

3.   Държава членка може да приема или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за износа на изделия за кибернаблюдение, които не са описани в приложение I, ако износителят има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

4.   Държава членка, която налага разрешителен режим съгласно параграфи 1, 2 или 3, незабавно информира своите митнически органи и други съответни национални органи и предоставя на другите държави членки и на Комисията съответната информация относно въпросния разрешителен режим, по-специално по отношение на съответните изделия и субекти, освен ако счита, че това не е целесъобразно предвид естеството на сделката или чувствителността на съответната информация.

5.   Държавите членки надлежно вземат предвид информацията, получена съгласно параграф 4, и я разглеждат в светлината на критериите, посочени в параграф 1, в срок от 30 работни дни. Те уведомяват своите митнически органи и други съответни национални органи. В изключителни случаи всяка държава членка има право да поиска удължаване на 30-дневния срок. Във всеки случай удължаването не надхвърля 30 работни дни.

6.   Когато всички държави членки се уведомят взаимно и уведомят Комисията, че следва да бъде наложен разрешителен режим за идентични по същество сделки, Комисията публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз информация относно изделията за кибернаблюдение и, когато е целесъобразно, местоназначенията, за които се прилага разрешителният режим, съгласно уведомленията, получени от държавите членки за тази цел.

7.   Държавите членки правят преглед на публикуваната съгласно параграф 6 информация най-малко веднъж годишно въз основа на съответната информация и анализи, предоставени от Комисията. Когато всички държави членки се уведомят взаимно и уведомят Комисията, че публикувано изискване за разрешителен режим следва за бъде изменено или подновено, Комисията незабавно прави съответните изменения или подновява информацията, публикувана съгласно параграф 6 в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

8.   За да се даде възможност за разглеждане на всички валидни откази от държавите членки, към случаите, отнасящи се до изделия за кибернаблюдение, които не са описани в приложение I, се прилага член 16, параграфи 1, 2 и 5 – 7

9.   Всеки обмен на информация, изискван съгласно настоящия член, се извършва в съответствие с правните изисквания относно защитата на личната информация, чувствителната търговска информация или защитената информация, свързана с отбраната, външната политика или националната сигурност. Този обмен на информация се извършва със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 23, параграф 6.

10.   Държавите членки разглеждат възможността да подкрепят включването на изделия, публикувани съгласно параграф 6 от настоящия член, в съответните международни режими за неразпространение или договорености за контрол върху износа с оглед разширяване на контрола. Комисията предоставя анализи на съответните данни, събрани съгласно член 23, параграф 2 и член 26, параграф 2.

11.   Настоящият регламент не засяга правото на държавите членки да предприемат национални мерки съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2015/479.

Член 6

1.  Изисква се разрешение за предоставянето на брокерски услуги по отношение на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, ако брокерът е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

2.  Когато брокер предлага да предоставя брокерски услуги по отношение на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, и знае, че тези изделия са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1, той уведомява компетентния орган. Посоченият компетентен орган решава дали ▌ тези брокерски услуги да бъдат предмет на разрешителен режим.

3.   Държава членка може да разшири приложното поле на параграф 1 по отношение на неописани изделия с двойна употреба.

4.   Държава членка може да приеме или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за предоставянето на брокерски услуги с изделия с двойна употреба, ако брокерът има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

5.   Член 9, параграфи 2, 3 и 4 се прилага за националните мерки, посочени в параграфи 3 и 4 на настоящия член.

Член 7

1.  Компетентният орган на държава членка може да забрани по всяко време транзита на несъюзни изделия с двойна употреба, описани в приложение I, намиращи се на нейна територия, ако те са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

2.  Преди да вземе решение дали да се наложи забрана на транзит или не, компетентният орган може в отделни случаи да налага разрешителен режим за конкретния транзит на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, ако изделията са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1. Ако транзитът се извършва през територията на няколко държави членки, компетентният орган на всяка засегната държава членка може да забрани транзита през нейната територия.

Компетентният орган може да наложи разрешителен режим на физическото или юридическото лице или съдружието, което е страна по договора с получателя в третата държава и има правото да вземе решение за изпращането на изделията, преминаващи през митническата територия на Съюза.

Ако физическото или юридическото лице или съдружието не пребивава или не е установено на митническата територия на Съюза, компетентният орган може да наложи разрешителен режим на:

а)  декларатора по смисъла на член 5, точка 15 от Митническия кодекс на Съюза;

б)  превозвача по смисъла на член 5, точка 40 от Митническия кодекс на Съюза; или

в)  физическото лице, пренасящо изделията с двойна употреба в режим транзит, когато тези изделия с двойна употреба се съдържат в личния багаж на това лице.

3.   Държава членка може да разшири приложното поле на параграф 1 по отношение на неописани изделия с двойна употреба.

4.   Член 9, параграфи 2, 3 и 4 се прилага за националните мерки, посочени в параграф 3 на настоящия член.

Член 8

1.  Изисква се разрешение за предоставяне ▌на техническа помощ по отношение на изделията с двойна употреба, описани в приложение I, ако доставчикът на техническата помощ е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

2.  Когато доставчик на техническа помощ предлага да предоставя техническа помощ за изделия с двойна употреба, описани в приложение I, и знае, че тези изделия са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1, той уведомява компетентния орган. Посоченият компетентен орган решава дали ▌такава техническа помощ да бъде предмет на разрешителен режим.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако техническата помощ:

а)   се предоставя в рамките на или за територията на държава, включена в приложение II, раздел А, част 2, или на лице, пребиваващо в държава, посочена в приложение II, раздел А, част 2;

б)   е под формата на предаване на информация, която е обществено достояние или представлява фундаментални научни изследвания по смисъла на Общата бележка за технологиите или на Бележката за ядрените технологии, съдържаща се в приложение I;

в)   се предоставя от органи или агенции на държава членка в рамките на техните официални задачи;

г)   се предоставя за въоръжените сили на държава членка въз основа на възложените им задачи;

д)   се предоставя за цел, която е посочена в изключенията за изделия от Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR технологии) в приложение IV; или

е)   е необходимият минимум за монтажа, експлоатацията, поддръжката (проверката) или ремонта на изделия, чийто износ е бил разрешен.

4.   Държава членка може да разшири приложното поле на параграф 1 по отношение на неописани изделия с двойна употреба.

5.   Държава членка може да приеме или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за предоставянето на техническа помощ, когато доставчикът на техническа помощ, който предлага да предостави техническа помощ за изделия с двойна употреба, има основания за подозрения, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

6.   Член 9, параграфи 2, 3 и 4 се прилага за националните мерки, посочени в параграфи 4 и 5 на настоящия член.

Член 9

1.  Държава членка може да забрани или да наложи разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, от съображения за защита на обществената сигурност, включително предотвратяване на терористични актове, или на правата на човека.

2.  Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки относно всички мерки, взети по силата на параграф 1, без забавяне и посочват точните основания за тези мерки. Ако мярката е установяване на национален контролен списък, държавите членки също така информират Комисията и другите държави членки за описанието на контролираните изделия.

3.  Държавите членки без забавяне уведомяват Комисията и другите държави членки относно промени в мерките, приети по силата на параграф 1, включително относно изменения в техните национални контролни списъци.

4.  Комисията публикува мерките, за които е била уведомена по силата на параграфи 2 и 3, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Комисията публикува отделно, без забавяне и на всички официални езици на Съюза сборник на националните контролни списъци, които са в сила в държавите членки. След като бъде уведомена от държава членка за изменение в нейния национален контролен списък, Комисията публикува без забавяне на всички официалани езици на Съюза актуализация на сборника на националните контролни списъци, които са в сила в държавите членки.

Член 10

1.   Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, ако друга държава членка налага разрешителен режим за износа на тези изделия въз основа на национален контролен списък на изделията, приет от тази държава членка съгласно член 9 и публикуван от Комисията съгласно член 9, параграф 4, и ако износителят е бил информиран от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба, будеща загриженост във връзка с обществената сигурност, включително във връзка с предотвратяването на терористични актове или защитата на правата на човека.

2.   Държава членка, която откаже разрешение, изисквано съгласно параграф 1, информира също Комисията и другите държави членки за това решение.

3.   Държава членка, която налага разрешителен режим в съответствие с параграф 1 от настоящия член за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, без забавяне информира за това своите митнически органи и другите съответни национални органи и, когато е целесъобразно, предоставя съответната информация на другите държави членки и Комисията, по-специално относно съответните изделия и крайни потребители. Другите държави членки надлежно разглеждат тази информация и информират своите митнически органи и други съответни национални органи за нея.

Член 11

1.  Изисква се разрешение за всякакъв трансфер в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в ▌приложение IV. За изделията с двойна употреба, описани в приложение IV, част 2, не се издава генерално разрешение.

2.  Всяка държава членка може да наложи разрешителен режим за трансфера на други изделия с двойна употреба от нейна територия към друга държава членка в случаите, когато към момента на трансфера:

а)  операторът или компетентният орган знае, че крайното местоназначение на въпросните изделия е извън митническата територия на Съюза;

б)  износът на тези изделия към това крайно местоназначение подлежи на разрешителен режим съгласно член3, 4, 5, 9 или 10 в държавата членка, откъдето ще бъдат трансферирани изделията, и такъв износ пряко от нейната територия не е разрешен с генерално или глобално разрешение, и

в)  няма да се извършва обработка или преработка, както са определени в член 60, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, на изделията в държавата членка, в която те трябва да бъдат трансферирани.

3.   Заявлението за разрешение за трансфер съгласно параграфи 1 и 2, се подава в държавата членка, от която ще бъдат трансферирани изделията с двойна употреба .

4.   В случаите, когато последващият износ на изделията с двойна употреба вече е бил приет чрез процедурите на консултация, предвидени в член 14, от държавата членка, от която тези изделия трябва да бъдат трансферирани, разрешението за трансфер се издава на оператора незабавно, освен ако обстоятелствата не са се променили съществено.

5.  Държава членка, която приеме законодателство, налагащо разрешителен режим, както е посочено в параграф 2 информира без забавяне Комисията и останалите държави членки за взетите от нея мерки. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

6.  Прилагането на мерките, взети съгласно параграфи 1 и 2 не предполага прилагане на граничен контрол по вътрешните граници на митническата територия на Съюза, а само мерки за контрол, извършвани в рамките на обичайната процедура на контрол, която се прилага недискриминационно на цялата митническа територия на Съюза.

7.  Прилагането на мерките, взети съгласно параграфи 1 и 2 не води до подлагане на трансфера от една държава членка в друга на по-строги ограничителни условия от налаганите при износ на същите изделия към трети държави.

8.  Всяка държава членка може чрез националното си законодателство да изисква, за всякакъв трансфер в рамките на Съюза от тази държава членка на изделия, описани в приложение I, ▌част 2, категория 5, които не са описани в ▌приложение IV, на компетентните органи на тази държава членка да се предоставя допълнителна информация относно тези изделия.

9.  Съответните търговски документи, свързани с трансфер в рамките на Съюза на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, указват ясно, че тези изделия са предмет на мерки за контрол при износ от митническата територия на Съюза. Тези документи включват по-специално договори за продажба, потвърждения на поръчки, фактури или спедиционни бележки.

ГЛАВА III

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗНОС И РАЗРЕШЕНИЕ ЗА БРОКЕРСКИ УСЛУГИ И ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ

Член 12

1.  Съгласно настоящия регламент могат да се издават или въвеждат следните видове разрешения за износ:

а)  индивидуални разрешения за износ;

б)  глобални разрешения за износ ▌;

в)  национални генерални разрешения за износ;

г)  генерални разрешения на Съюза за износ за износ на определени изделия за определени местоназначения при специални условия и изисквания за използване както е посочено в раздели А-З от приложение II .

Разрешенията, издадени или въведени съгласно настоящия регламент, са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

2.   Индивидуалните и глобалните разрешения за износ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят.

Без да се засяга член 2, точка 3, когато износителят не пребивава или не е установен на митническата територия на Съюза, индивидуалните разрешения за износ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, в която се намират изделията с двойна употреба.

Всички индивидуални и глобални разрешения за износ се издават, когато е възможно, в електронен формат на формуляри, които съдържат най-малко всички елементи на образците, съдържащи се в раздел А от приложение III, в реда, предвиден в тях.

3.  Индивидуалните разрешения за износ и глобалните разрешения за износ са валидни за срок от до две години, освен ако компетентният орган реши друго.

Разрешенията за големи проекти са валидни за срок, който се определя от компетентния орган, но за не повече от четири години, освен при надлежно обосновани обстоятелства, свързани с продължителността на проекта.

4.  Износителите предоставят на компетентния орган цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за индивидуално и глобално разрешение за износ, с цел да се предостави пълна информация относно, по-специално, крайния потребител, държавата на местоназначение и крайната употреба на изнасяните изделия.

Индивидуалните разрешения за износ са обвързани ▌със заявление за крайната употреба. Компетентният орган може да освободи определени заявления от задължението за деклариране на крайната употреба. Глобалните разрешения за износ може да бъдат обвързани при необходимост със заявление за крайната употреба.

Износителите, които използват глобални разрешения за износ, прилагат ВПС, освен ако компетентният орган сметне това за ненужно поради друга информация, която е взел предвид при обработката на заявлението за глобално разрешение за износ, подадено от износителя.

Изискванията за докладване и ВПС, свързани с използването на глобални разрешения за износ, се определят от държавите членки.

При поискване от износителите глобалните разрешения за износ, които съдържат количествени ограничения, се разделят.

5.  Компетентните органи на държавите членки разглеждат заявленията за индивидуални или глобални разрешения в срок, който се определя от националното законодателство или практика. ▌

6.  Националните генерални разрешения за износ:

а)   изключват от обхвата си изделията, описани в раздел И от приложение II;

б)  се определят от националното законодателство или практика; те могат да се използват от всички износители, пребиваващи или установени в държавата членка, която издава въпросните разрешения, ако отговарят на условията, определени в настоящия регламент и в допълващото национално законодателство; те се издават в съответствие с указанията, изложени в раздел В от приложение III;

в)  не се използват, ако износителят е бил уведомен от компетентния орган, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1 или в случай че износителят знае, че изделията са предназначени за посочените по-горе употреби.

Национални генерални разрешения за износ могат да се прилагат също така за изделията и местоназначенията, описани в раздели А-З от приложение II.

Държавите членки уведомяват веднага Комисията относно издадени или изменени национални генерални разрешения за износ. Комисията публикува тези нотификации в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

7.   Компетентният орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят, може да забрани на износителя да използва генерално разрешение на Съюза за износ, ако съществува основателно подозрение относно неговата способност да спази условията на дадено разрешение или на разпоредба на законодателството за контрол върху износа.

Компетентните органи на държавите членки обменят информация относно износителите, на които е забранено да използват генерално разрешение на Съюза за износ, освен в случай че компетентният орган на държавата членка, където пребивава или е установен износителят, определи, че износителят няма да се опита да изнесе изделия с двойна употреба през друга държава членка. Обменът на информация се извършва чрез електронната система, посочена в член 23, параграф 6.

Член 13

1.  Разрешенията за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ съгласно настоящия регламент се издават от компетентния орган на държавата членка, където пребивава или е установен брокерът или доставчикът на техническа помощ. Ако брокерът или доставчикът на техническа помощ не пребивава или не е установен на митническата територия на Съюза, разрешенията за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ съгласно настоящия регламент се издават ▌ от компетентния орган на държавата членка, ▌от която ще бъдат предоставяни брокерските услуги или техническата помощ.

2.  Разрешенията за предоставяне на брокерски услуги ▌се издават за точно количество определени изделия и точно посочват местонахождението на изделията в третата държава на произход, крайният потребител и точното му местонахождение.

В разрешенията за техническа помощ ясно се посочва крайният потребител и точното му местонахождение.

Разрешенията са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

3.  Брокерите и доставчиците на техническа помощ предоставят на компетентния орган цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за разрешение съгласно настоящия регламент, и по-специално подробности за местонахождението на изделията с двойна употреба, ясно описание на съответните изделия и количества, третите страни, които участват в сделката, ▌държавата на местоназначение, крайния потребител в тази държава и точното му местонахождение.

4.  Компетентните органи на държавите членки разглеждат заявленията за разрешения за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ в срок, който се определя от националното законодателство или практика.

5.  Всички разрешения за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ се издават, когато е възможно, в електронен формат на формуляри, които съдържат най-малко всички елементи на образците, съдържащи се в раздел Б от приложение III, в реда, предвиден в тях.

Член 14

1.  В случай че изделията с двойна употреба, за които е подадено заявление за индивидуално разрешение за износ за местоназначение, което не е описано в приложение II, раздел А, част 2, или за което и да е местоназначение, в случай на изделия с двойна употреба, описани в ▌приложение IV, са или ще бъдат разположени на територията на една или повече държави членки, различни от тази, където е подадено заявлението, този факт се отбелязва в заявлението. Компетентният орган на държавата членка, към която е отправено заявлението за разрешение, незабавно се консултира с компетентните органи на въпросните държави членки и предоставя съответната информация. Консултацията може да се извърши чрез електронната система, посочена в член 23, параграф 6. Запитаните държави членки съобщават в рамките на 10 работни дни евентуални възражения, които те имат срещу издаването на такова разрешение, които имат обвързваща сила за държавата членка, в която е подадено заявлението.

Ако в срок от 10 работни дни не постъпят възражения, се смята, че запитаните държави членки нямат възражения.

В изключителни случаи всяка запитана държава членка има право да поиска удължаване на този 10-дневен срок. Във всеки случай удължаването не надхвърля 30 работни дни.

2.  В случай че даден износ може да засегне важни интереси за сигурността ѝ, държавата членка има право да поиска от друга държава членка да не издава разрешение за износ, или, ако такова разрешение вече е било издадено, да поиска то да бъде анулирано, спряно, променено или отменено. Държавата членка, получила такова искане, незабавно предприема необвързващи консултации с отправилата искането държава членка, които трябва да приключат в рамките на 10 работни дни. В случай че получилата такова искане държава членка вземе решение да издаде разрешението, тази държава членка уведомява Комисията и другите държави членки относно него посредством електронната система, посочена в член 23, параграф 6.

Член 15

1.  При вземането на решение дали да предоставят ▌разрешение ▌или да наложат забрана за транзит съгласно настоящия Регламент ▌държавите членки вземат предвид всички съответни съображения, включително:

а)  международните задължения и ангажименти на Съюза и на държавите членки, по-специално задълженията и ангажиментите, които са поели като членове в съответните международни режими за неразпространение и договорености за контрол върху износа, или чрез ратификация на съответните международни договори;

б)   своите задължения по силата на санкции, наложени съгласно решение или обща позиция на Съвета, или с решение на ОССЕ, или посредством задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН;

в)   съображения във връзка с националната външна политика и политика на сигурност, включително ▌тези, обхванати от Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета;

г)   съображения относно крайната употреба и риска от отклоняване▌.

2.   В допълнение към критериите, посочени в параграф 1, при оценяването на заявление за глобално разрешение за износ държавите членки вземат предвид прилагането на ВПС от износителя.

Член 16

1.   Компетентният орган ▌, който действа в съответствие с настоящия регламент, може да откаже да издаде разрешение за износ, и може да анулира, спре, измени или отмени разрешение за износ, което вече е издал. В случай че компетентният орган откаже, анулира, спре, значително ограничи или отмени разрешение за износ или когато реши, че съответният износ не може да бъде разрешен, той уведомява за това компетентните органи на другите държави членки и Комисията и им предоставя необходимата информация. В случай че компетентният орган на държава членка е спрял разрешение за износ, окончателната оценка се предоставя на компетентните органи на другите държави членки и на Комисията в края на срока на спирането.

2.  Компетентните органи на държавите членки разглеждат отказите за разрешения, относно които е направено уведомление съгласно параграф 1, в срок от три години от уведомлението и ги отменят, изменят или подновяват. Компетентните органи на държавите членки уведомяват възможно най-бързо компетентните органи на други държави членки и Комисията относно резултатите от прегледа. Отказите, които не са отменени, остават в сила и се преразглеждат на всеки три години. При третия преглед от съответната държава членка се изисква да обясни причините за поддържането на този отказ.

3.   Компетентният орган ▌ без забавяне уведомява компетентните органи на другите държави членки и Комисията относно взетите в съответствие с член 7 решения за забрана на транзита на изделия с двойна употреба. Тези уведомления ▌съдържат цялата необходима информация, включително класификацията на изделието, техническите му параметри, държавата на местоназначение и крайния потребител.

4.  Параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат също за разрешенията за предоставяне на брокерски услуги и техническа помощ, посочени в член 13.

5.  Преди компетентният орган на държава членка ▌да реши дали да издаде разрешение или да забрани транзит съгласно настоящия регламент, той разглежда всички валидни откази или решения, взети съгласно настоящия регламент, за забрана на транзита на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, за да се увери дали вече има отказано разрешение или транзит от компетентните органи на друга държава членка за идентична по същество сделка . Той след това се консултира с компетентните органи на държавите членки, издали такива откази или решения за забрана на транзита съгласно параграфи 1, 3 и 4 от настоящия член.

Компетентните органи на държавите членки, до които е отправено запитването, съобщават в рамките на 10 работни дни дали считат въпросната сделка за идентична по същество. Ако в рамките на 10 работни дни не бъде получен отговор, се счита, че компетентните органи на запитаните държави членки не считат въпросната сделка за идентична по същество.

Ако за правилната оценка на въпросната сделка е необходима повече информация, компетентните органи на съответните държави членки се договарят за удължаване на този 10-дневен срок. Във всеки случай удължаването не надхвърля 30 работни дни.

Ако след такава консултация компетентният орган ▌реши да издаде разрешение или да разреши транзита, той уведомява компетентните органи на другите държави членки и Комисията, като предоставя цялата необходима информация, за да обоснове решението.

6.  Всички уведомления, които се изискват съгласно настоящия член, се извършват със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 23, параграф 6.

7.  Цялата информация, която се предоставя съгласно настоящия член, е в съответствие с член 23, параграф 5 относно поверителния характер на подобна информация.

ГЛАВА IV

ИЗМЕНЕНИЕ НА СПИСЪЦИТЕ НА ИЗДЕЛИЯТА С ДВОЙНА УПОТРЕБА И НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЯТА

Член 17

1.   ▌На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за изменение на списъците на изделията с двойна употреба, съдържащи се в приложения I и ▌IV, както следва:

а)  списъкът на изделията с двойна употреба, съдържащ се в ▌приложение I, се изменя в съответствие със съответните задължения и ангажименти и всички изменения в тях, които държавите членки и Съюзът, когато е приложимо, са поели като членове на международните режими за неразпространение и договореностите за контрол върху износа, или посредством ратификация на съответните международни договори;

б)  Когато изменението на ▌приложение I е свързано с изделия с двойна употреба, които са описани в приложение ІІ или ІV▌, тези приложения се изменят съответно. ▌

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 18 за изменение на приложение II чрез ▌изключване на изделия и добавяне или изключване на местоназначения от обхвата на генералните разрешения на Съюза за износ, ▌след като се консултира с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, създадена съгласно член 24, и след като вземе предвид задълженията и ангажиментите в рамките на съответните режими за неразпространение и договорености за контрол върху износа, като например изменения на контролни списъци, както и съответните геополитически събития