Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2236 на Съвета от 16 декември 2019 г. за определяне за 2020 година на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Средиземно море и Черно море(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(2),

–  като взе предвид цел 14 на ООН за устойчиво развитие относно живота под водата,

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда(3) (Рамкова директива за морска стратегия),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/982 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011 относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство за Средиземно море)(4),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(5) (Директивата за местообитанията),

–  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство(7) (ЕФМДР),

–  като взе предвид регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 11 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола на рибарството(8),

–  като взе предвид средносрочната стратегия на GFCM (2017 – 2020 г.) за устойчивост на риболова в Средиземно и Черно море и решението ѝ за нова стратегия за периода 2021 – 2025 г.,

–  като взе предвид решението на GFCM относно „съвместно изграждане на нова стратегия за рибарството и аквакултурата в Средиземно море и в Черно море“ за периода 2021 – 2025 г., взето по време на срещата на високо равнище на 3 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид предложенията на Комисията относно Европейския зелен пакт и относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.,

–  като взе предвид декларациите на министрите относно Общ морски дневен ред за Черно море, приети на срещите в Бургас на 31 май 2018 г. и в Букурещ на 9 май 2019 г. и подписани от всичките шест крайбрежни черноморски държави,

–  като взе предвид Хартата на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, която има за цел подобряването на политическия диалог и редица други политики в областите на опазването на околната среда и обмена на статистически данни,

–  като взе предвид стратегическата програма за научни изследвания и иновации за Черно море, която стартира през 2019 г. и има за цел напредъка на споделена визия за продуктивно, здраво, адаптивно и устойчиво Черно море до 2030 г.,

–  като взе предвид декларациите от конференциите на високо равнище относно риболова и аквакултурите в Черно море, проведени в Букурещ през 2016 г. и в София през 2018 г. (Софийската декларация на министрите),

–  като взе предвид конференциите на високо равнище на заинтересованите страни от региона на Черно море относно синята икономика в региона на Черно море, състояли се в Букурещ (2014 г.), София (2015 г.), Одеса (2016 г.) и Батуми (2017 г.),

–  като взе предвид Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от 1992 г. (Конвенцията от Букурещ) и протоколите към нея, по която България и Румъния са страни, а ЕС – наблюдател, и като взе също така предвид работата на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване, основаваща се на тази конвенция,

–  като взе предвид декларацията на министрите за защита на Черно море от 7 април 1993 г.,

–  като взе предвид интегрираната програма за наблюдение и оценка на Черно море за 2017 – 2022 г. на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване (BSIMAP 2017 – 2022),

–  като взе предвид проекта „BlackSea4Fish“, който се ползва от финансова подкрепа от ЕС и годишен бюджет от около 1 100 000 EUR, целящ осигуряване на устойчивото управление на рибните запаси в Черно море,

–  като взе предвид препоръката на GFCM от 2018 г. относно регионална изследователска програма за лова на рапани в Черно море, която има за цел да даде оценка на разпространението, числеността, размера и възрастовата структура на популацията от рапани в участващите държави (България, Румъния, Турция, Грузия и Украйна),

–  като взе предвид доклада, изготвен от Научния, технически и икономически комитет по рибарство към Комисията от 11 декември 2020 г., озаглавен „Оценка на показателите за баланса за основните сегменти на флота и преглед на националните доклади относно усилията на държавите членки за постигане на баланс между капацитета на флота и възможностите за риболов“,

–  като взе предвид доклада на тематичен отдел Б на Европейския парламент от 2010 г., озаглавен „Рибарството в Черно море“,

–  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 1995 г.,

–  като взе предвид докладите на регионалната инициатива на ЕС и Програмата на ООН за развитие (проекти EMBLAS-I и EMBLAS-II), които спомогнаха за укрепване на капацитета на три държави (Грузия, Украйна и Русия) за биологичен и химически контрол на качеството на водите в Черно море в съответствие със свързаното с водите законодателство на ЕС, които проекти бяха изпълнени съответно през 2013 – 2014 г. (EMBLAS-I) и 2014 – 2018 г. (EMBLAS-II),

–  като взе предвид препоръката на GFCM относно съставянето на списък на корабите, за които се предполага, че са извършвали ННН [незаконен, недеклариран и нерегулиран] риболов в района на действие на GFCM,

–  като взе предвид онлайн платформата на GFCM „Регионален регистър на националното законодателство“ (GFCM-Lex), която понастоящем обхваща националното законодателство относно опазването на живите морски ресурси и екосистеми в три държави от GFCM и която GFCM цели да разшири, така че в бъдеще да се покрие цялата зона на GFCM (включително Черно море),

–  като взе предвид Конвенцията от 1979 г. за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Конвенцията от Берн), Конвенцията от 1979 г. за опазване на мигриращите видове диви животни, Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора от 1973 г., Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и Паневропейския план за действие за есетрите, приет съгласно Конвенцията от Берн,

–  като взе предвид доклада на GFCM от 2020 г., озаглавен „Състоянието на рибарството в Средиземно и Черно море“,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно настоящото и бъдещото управление на риболова в Черно море(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г., озаглавена „Повече риба в моретата? Мерки за насърчаване на възстановяването на запасите над максималния устойчив улов (МУУ), включително зони за възстановяване на рибните ресурси и защитени морски зони“(10),

–  като взе предвид Механизма за подкрепа за Черно море, който има за цел да предоставя насоки и подкрепа на правителствата, частните инвеститори, търговските и промишлените асоциации, научноизследователските институти, университетите и широката общественост относно възможностите за започване на морски дейности в областта на синята икономика в региона на Черно море,

–  като взе предвид инициативата на ЕС „Черноморско взаимодействие“ и трите доклада на Комисията относно прилагането на „Черноморско взаимодействие“ от 19 юни 2008 г. (COM(2008)0391), 20 януари 2015 г. (SWD(2015)0006) и 5 март 2019 г. (SWD(2019)0100),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за региона на река Дунав, която наред с другото има за цел да улесни и координира ключови въпроси като биологичното разнообразие и социално-икономическото развитие в държавите от басейна на река Дунав,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0170/2021),

A.  като има предвид, че Черно море е полузатворено море с излаз на Световния океан единствено през Средиземно море чрез Мраморно море и Егейско море и че само две (България и Румъния) от шестте черноморски страни (България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия) са държави членки;

Б.  като има предвид, че от 60-те години на миналия век Черно море търпи драматични екологични промени в резултат от натиска, породен от еутрофикацията, въвеждането на инвазивни видове и свръхулова;

В.  като има предвид, че промените в екологичния режим в Черно море бяха задействани от намаляването на най-големите хищници в хранителната мрежа на пелагичните риби и последващото намаляване на хранещите се с планктон риби;

Г.  като има предвид, че Черно море има голям дял безкислородна среда (87%) и че през последните 20 години има изтъняване на кислородния слой с 20 – 25 м; като има предвид, че човешки дейности като замърсяването, разрушаването на местообитанията и свръхуловът са довели до сериозно влошаване на екосистемата в Черно море през 80-те години на миналия век; като има предвид, че с изключение на редки анаеробни бактерии морският живот отсъства на дълбочини под 50-200 м.;

Д.  като има предвид, че осем вида, улавяни в Черно море, представляват основен интерес за риболовния сектор (хамсия (Engraulis encrasicolus), цаца (Sprattus sprattus), сафрид (Trachurus mediterraneus), калкан (Scophthalmus maximus), меджид (Merlangius merlangus), червен барбун (Mullus barbatus), рапан (Rapana venosa), черноморска акула (Squalus acanthias)), голяма част от които са споделени, а 2 вида са квотирани – цаца, която е с автономна квота, и калкан, който е с квота за общ допустим улов, определена от GFCM; като има предвид, че други видове като бодливата акула, меджида и хамсията са останали без защита; като има предвид, че квотата за цаца за периода 2020 – 2022 г. е същата като през 2011 г., 11 445 тона годишно за ЕС (8 032,5 тона за България и 3 442,5 тона за Румъния), докато квотата за калкан беше увеличена за ЕС от 114 на 150 тона годишно, разделени поравно между България и Румъния;

Е.  като има предвид, че наличието в черноморските държави на система за максимален устойчив улов за икономически значимите видове ще бъде от полза за биологичното разнообразие, но също така и за устойчивостта на риболовния сектор в средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че Румъния е въвела национална квота за видове, различни от двата, квотирани на равнище ЕС, като например рапани, черни миди (Mytilus galloprovincialis), попчета (Ponticola cephalargoides), бели пясъчни миди (Chamelea gallina), меджид и черноморска акула;

Ж.  като има предвид, че по данни от 2018 г. годишната консумация на риба на глава от населението в България (7,00 кг) и Румъния (7,99 кг) е много по-ниска от средната за ЕС (24,36 кг), което може да се разглежда като възможност за растеж на местния рибарски сектор;

З.  като има предвид, че средно 91% от риболовния флот в Черно море на всичките шест крайбрежни държави се състои от малки плавателни съдове; като има предвид, че почти 95% от българския и 87% от румънския риболовен флот попадат в тази категория;

И.  като има предвид, че според GFCM дребномащабният риболов в Черно море е отговорен за съществен прилов на уязвими видове акули и скатове и морски бозайници, като например делфини и морски свине;

Й.  като има предвид, че дребномащабният риболов е характерен за региона на Черно море и долното течение на река Дунав;

К.  като има предвид, че в Черно море има съдове, практикуващи ННН риболов, а крайбрежните държави имат малък капацитет да наблюдават риболовните операции; като има предвид, че според последните налични данни на GFCM от 4 – 8 ноември 2019 г. 65 кораба са идентифицирани като кораби, извършващи ННН риболов;

Л.  като има предвид, че за периода 2014 – 2020 г. по линия на ЕФМДР са заделени над 88 млн. евро за България и над 168 млн. евро за Румъния; като има предвид, че равнищата на усвояване и на двете страни според последната налична информация към 31 декември 2020 г. остават сред най-ниските в ЕС, като България е изразходвала едва 36,34% от средствата, а Румъния – едва 33,72%; като има предвид, че по-ниските равнища на усвояване биха могли да означават пропуснати възможности за рибарските общности в тези държави;

М.  като има предвид, че оперира Консултативен съвет за Черно море, който участва в оформяне на политики на ЕС за риболова в Черно море; като има предвид, че управлението на рибарството в Черно море се извършва от GFCM;

Н.  като има предвид, че Комисията по опазване на Черно море от замърсяване действа по мандата на черноморските държави (България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна), които подписаха и скоро след това ратифицираха Конвенцията от Букурещ; като има предвид, че тази конвенция изисква всички договарящи се страни да предотвратяват, намаляват и контролират замърсяването в Черно море с цел защита и опазване на тази морска среда;

О.  като има предвид, че изменението на климата допринася за повишаване на температурата на въздуха в Черноморския регион, което оказва въздействие върху температурата на морето и следователно засяга биологичното разнообразие и морските видове; като има предвид, че тази промяна има въздействие върху рибарския сектор, тъй като са засегнати ресурсите, от които той зависи;

П.  като има предвид, че Комисията е предложила Европейския зелен пакт и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., които полагат основите за законодателни пакети за изменение на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда; като има предвид, че така биха се открили нови възможности и мерки за по-добро интегриране на екологичните аспекти в секторните политики, възстановяване на видове и местообитания и насърчаване на по-екологосъобразни инвестиции и политики;

Р.  като има предвид, че характеристиките на Черно море, като например неговият голям водосборен басейн, го правят особено чувствителна зона за замърсяване с морски отпадъци и натрупване на пластмасови микрочастици; като има предвид, че според доклада, изготвен като част от проекта EMBLAS-Plus за Черно море, замърсеността му е близо два пъти по-висока от тази на Средиземно море, което без съмнение има последствия за биологичното разнообразие, рибните запаси и риболовния сектор;

С.  като има предвид, че Черно море има три ендемични подвида китоподобни – черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus), черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и черноморска морска свиня (Phocoena phocoena relicta), като всички те са класифицирани като застрашени видове, а два от тях – черноморската афала и черноморската морска свиня – са включени в Директивата за местообитанията; като има предвид, че всички те са хищници, хранещи се основно с риба;

Т.  като има предвид, че рапанът се счита за инвазивен вид без естествени врагове в Черно море, което представлява сериозна заплаха за популациите на други организми; като има предвид, че в същото време той се е превърнал във важен източник на доходи и е целеви вид за търговски риболовни кораби;

У.  като има предвид, че екосистемата на Черно море зависи от големи европейски реки като река Дунав за притока на вода; като има предвид, че тази зависимост създава тясна връзка между екологичното състояние на река Дунав и други реки и екологичното състояние на Черно море; като има предвид, че тези реки пренасят големи количества естествени и антропогенни отпадъци от вътрешни източници; като има предвид, че има видове, за които и Дунав, и Черно море са местообитание, какъвто е случаят с есетрите (Acipenseriformes) и карагьоза (Alosa immaculata);

Ф.  като има предвид, че фактори като влошаването на местообитанията, прекъсването на миграционни коридори, свръхексплоатацията на тези видове за хайвер и месо, както и замърсяването, са довели есетрите в Дунав и Черно море до ръба на изчезването; като има предвид, че поради драстичното намаляване на броя на есетрите, хвърлящи хайвер, този вид днес много рядко може да постигне естествено възпроизводство; като има предвид, че в миналото е имало големи популации на есетри както в Дунав, така и в Черно море;

Х.  като има предвид, че драстичното намаляване на броя на хвърлящите хайвер екземпляри, заедно с намаляването на популацията, възпрепятства естественото възпроизводство и намалява възможността за малкото останали мъжки и женски есетри да се срещат и да се размножават;

Ц.  като има предвид, че данните, с които разполагат научноизследователските институти, показват, че популациите на есетровите видове са разпокъсани, липсват определени поколения, че естественото размножаване на есетровите видове е недостатъчно, броят на възрастните екземпляри, мигриращи към река Дунав за възпроизводство, е изключително нисък, а пет вида есетра (чига (Acipenser ruthenus), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus), немска есетра (Acipenser sturio) и белуга (Huso huso)) са застрашени от изчезване, докато видът шип (Acipenser nudiventris) вече се счита за изчезнал;

Ч.  като има предвид, че риболовният сектор на ЕС вече прилага високи стандарти, които трябва да бъдат преразгледани и адаптирани, за да се осигури екологична и социална устойчивост по цялата верига на стойността, включително трудовите права и здравето на и хуманното отношение към животните, както и да се осигурят висококачествени рибни продукти;

Ш.  като има предвид, че секторът на любителския риболов може да предложи възможности, като например разнообразяване на дейностите или на доходите, като същевременно е съвместим с целите в областта на околната среда, предвид това че любителският риболов с въдица е много селективен вид риболов;

Щ.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 има сериозно отражение върху риболовния сектор в Черно море; като има предвид, че анализи са показали, че риболовният сектор в Черно море е пострадал драстично по време на пандемията, като работата на опериращите кораби е намаляла с до 80% в допълнение към първоначалното намаляване на производството с около 75%;

AA.  като има предвид, че кризата с COVID-19 е подчертала значението на рибарството и аквакултурите за осигуряването на достъп до храна;

Състояние на запасите от икономически значими видове в Черно море

1.  подчертава големите стратегически и геополитически залози в Черноморския басейн, дължащи се, наред с другото, на много специфичните условия на околната среда, които изискват специално внимание, индивидуален подход, амбициозни екологични стандарти и колективни действия, насочени към устойчива синя икономика и растеж; подчертава необходимостта от допълнително засилване и задълбочаване на сътрудничеството между всички черноморски държави с оглед ефективно управление на рибните запаси и посрещане на предизвикателствата, включително чрез GFCM; във връзка с това призовава за регионален план за капацитета, който да гарантира подходящ баланс между наличните природни ресурси, безопасността на околната среда и поддържането на капацитета на флота на всички черноморски държави;

2.  посочва, че още в Софийската декларация на министрите от 7 юни 2018 г. беше подчертана необходимостта от подход на сътрудничество към въпросите, свързани с риболова в Черно море, като например устойчивостта на морските ресурси, подобряването на събирането на данни и борбата с ННН риболов; призовава Комисията да публикува доклад относно изпълнението на Софийската декларация на министрите;

3.  подчертава факта, че в региона на Черно море е необходимо равнопоставено сътрудничество в областта на управлението на риболовните дейности, тъй като споделените запаси и глобалните предизвикателства имат измерение извън националните граници;

4.  изтъква факта, че за Средиземно море и за Черно море едва един от 65-те сегмента на флота, за които така нареченият показател за устойчив улов може да бъде изчислен, не е бил в дисбаланс през 2018 г.;

5.  подчертава важността на популяризирането на мерки за подпомагане на събирането и обработването на научни данни;

6.  настоятелно призовава за включването на всички черноморски държави в проекта GFCM-Lex, за да се улесни и координира по-добре и по-бързо общото управление на рибните запаси;

7.  изразява загриженост, че след десетилетия на нарастващ човешки натиск върху морските екосистеми и рибните ресурси на Черно море и река Дунав последните данни сочат, че само един запас (цаца) е считан за устойчиво експлоатиран, докато останалите рибни запаси са обект на прекомерен улов до степен такава, че някои от тях са близо до изчерпване; отбелязва, че през последните години са наблюдавани някои положителни тенденции за някои запаси, като например калкана, чиято квота на общия допустим улов е увеличена за периода 2020 – 2022 г., но все още няма значително подобрение на общо равнище за Черно море; изтъква, че всяко развитие на запасите на черноморски калкан и цаца трябва да бъде съпроводено от непрекъснати защитни мерки като планове за управление;

8.  признава ролята в целия черноморски басейн на администрациите, които имат различни политики, упражняват мониторинг, контрол и устойчиво управление и допринасят за подобряването на устойчивостта на сектора на риболова;

9.  призовава българските и румънските органи да помогнат на сектора чрез осигуряване на специфични целеви ресурси за подобряване на селективността на риболовните кораби чрез по-добри мрежи; счита, че такава целенасочена мярка ще намали количествата и видовете на нежелания прилов;

10.  призовава за интегриране на институционалния и човешкия капитал на черноморските крайбрежни държави за съвместни изследвания и приложни дейности, насочени към подобряване на биологичните ресурси на Черно море и запасите от икономически значими видове;

11.  подчертава, че липсата на достатъчно информация относно риболовната дейност, количеството на улова, състава на улова и неговото въздействие върху текущото състояние на рибните запаси е от решаващо значение за Черноморския регион; следователно подчертава нуждата от достатъчно финансиране за научните звена, изучаващи рибните запаси в Черно море, включително мигриращи видове като есетрите и скумриите, застрашени китоподобни, а също и нерибните видове (рапани, миди и др.), както и свързаните параметри за морската екосистема; изисква засилено сътрудничество между държавите членки по въпросите на контрола, като се използват съответните цифрови технологии и специфични задължителни научни инструменти, като например бордови камери или задължителни наблюдатели на борда, когато е приложимо и в съответствие с приложимото законодателство на ЕС;

12.  приветства инициираната от GFCM регионална изследователска програма за популацията от рапани, тъй като тя ще помогне за постигането на консенсус относно вида; счита, че това ще помогне за развитието на научно обоснована експлоатация, която може да донесе социално-икономически ползи на общностите и екологични ползи за екосистемата на Черно море, като ограничи въздействието на този инвазивен вид;

13.  подчертава значението на въвеждането на политика на нулева толерантност към ННН риболов в Черно море; приветства усилията на GFCM в това отношение и настоятелно призовава всички крайбрежни държави да положат и обединят усилията си за прекратяване на ННН риболов в техните води;

14.  настоятелно призовава всички крайбрежни държави да насърчават устойчив риболов, който, наред с другото, включва борба с прекомерния улов и/или премахване на прилова на застрашени видове, като есетрови, скумрии и др.;

15.  настоятелно призовава всички междуправителствени институции и органи, заедно с всички черноморски държави, наред с другите, да улесняват и наблюдават рибните ресурси и, в съответствие със своите ангажименти, да споделят данни за тях по задълбочен и всеобхватен начин, за да се гарантира добро състояние на екосистемите на тези морски местообитания;

16.  припомня, че надеждните официални статистически данни, събирани редовно чрез хармонизирана методология във всички крайбрежни държави, редовният мониторинг и общите нормативни мерки са от решаващо значение за успеха на доброто управление на рибарството в Черно море; във връзка с това призовава съответните органи както в държавите членки, така и в сътрудничещите държави, да провеждат редовни и задълбочени проучвания на рибните ресурси, за които националното финансиране и помощ са от ключово значение;

17.  подчертава необходимостта от местно и регионално сътрудничество в областта на комуникациите в различните черноморски крайбрежни държави, за да може да се прилага общ и последователен подход към управлението на рибните запаси;

18.  припомня потенциала, който новите технологии предоставят, и високата добавена стойност за научните изследвания и планирането на управлението на рибарството, която те могат да имат; припомня, че съществуват проекти, финансирани по линия на ЕФМДР, които имат за цел, наред с другото, картографиране на морското дъно и неговото изследване, както и наличието на пластмаси в него;

19.  настоятелно призовава черноморските крайбрежни държави да инвестират в цифровизация на статистическите данни и данните за рибните запаси в басейна на Черно море, за да стане възможно тези запаси да се управляват по по-добър и по-устойчив начин; призовава за обща методология за съставяне и ползване на тези данни;

20.  призовава риболовната промишленост в региона да обмисли използването на подценяваните и неизползвани рибни запаси, които също съставляват източник на протеини;

21.  приканва научните общности в държавите членки да изследват потенциала на безкислородната среда;

22.  подчертава ролята на неправителствения сектор в процеса на вземане на решения относно Черно море; препоръчва създаването на механизъм за включване на неправителствения сектор в този процес;

23.  приветства подкрепата, предоставена на секторите на рибарството и аквакултурите чрез програмите по линия на ЕФМДР, с цел смекчаване на вредното въздействие на пандемията от COVID-19 върху местния риболовен сектор; припомня обаче, че не всички засегнати заинтересовани страни биха могли да се възползват от тази подкрепа поради административни изисквания и ограничения, което постави някои в по-неблагоприятно положение от други;

24.  подчертава важната работа, която Консултативният съвет за Черно море извършва както на регионално равнище, така и на равнище ЕС, за предоставяне на експертен опит за риболовния сектор и тенденциите, които го засягат; във връзка с това призовава българските и румънските органи да допринасят за функционирането на Съвета, така че да му се помогне да изпълнява своите функции и също така да позволи на всички заинтересовани страни, включително дребномащабните рибари, да участват в работата и процеса на вземане на решения на Съвета;

Пазарна реализация

25.  насочва вниманието към възможностите пред риболовния сектор да предлага морски дарове на местните пазари с ниски нива на консумация на такива продукти; приканва компетентните органи в България и Румъния да помогнат на риболовния сектор и на сектора на аквакултурата да повишат осведомеността относно местното потребление и кумулативните положителни ефекти, които устойчивите риболов и аквакултури имат за местната икономика;

26.  признава и подчертава, че рибарството в Черно море допринася значително за регионалните и местните икономики чрез генериране на преки приходи и доходи, стимулиране на повече покупки и осигуряване на ключови работни места, независимо или чрез сътрудничество с други сектори като туризма и транспорта; призовава за укрепване на сътрудничеството между всички сектори, които използват морската среда, с цел постигане на по-добри резултати и по-добър баланс между интересите на околната среда, промишлеността и дребномащабните рибари;

27.  припомня, че внесените продукти са намалили популярността на традиционно приготвените продукти и са изтласкали цената им под границата на рентабилност, като по този начин са застрашили традиционните, основани на рибите, бизнес модели;

28.  припомня, че риболовният флот на Черно море се състои предимно от дребномащабни риболовни кораби, което подчертава необходимостта от по-индивидуализиран подход и политики към този сегмент от риболовния сектор; изразява загриженост, че дребномащабните рибари имат по-несигурни и по-ниски доходи в сравнение със заетите в други сектори, което ги прави уязвими по отношение на непредвидени събития или кризи; призовава компетентните органи в крайбрежните държави членки да включат представители на сектора на дребномащабния риболов в изготвянето на политиките и обсъжданията по прозрачен и приобщаващ начин;

29.  припомня ръста в търсенето на протеини в глобален мащаб, за което значителен принос могат да имат секторите както на рибарството, така и на аквакултурите; счита, че подпомагането на морските аквакултури може да помогне на сектора да се развива и да се разраства през следващите години, както и да намали натиска върху дивите рибни запаси; счита, че устойчивата аквакултура би изисквала също така допълнителни научни изследвания по въпроси като гъстотата и страничните ефекти, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на политики за сектора на аквакултурите в Черно море;

30.  приканва местните рибарски общности да обмислят въвеждането на означение за произход за продукти от Черно море, произхождащи от области с регионално или местно значение; призовава местните и регионалните органи да подпомогнат тези общности в усилията им в тази насока;

Целенасочена политика за сектора

31.  приканва държавите членки в региона да предвидят подкрепа, насочена към обезпечаване на сектора чрез включване в техните национални програми за периода 2021 – 2027 г. или други национални инструменти и средства за кампании, насочени към ползите от консумацията на риба и значението на устойчивия риболов, както и да подкрепят сектора, като създадат местни хранителни вериги за облекчаване на по-лесния достъп до пазара, особено за дребномащабните рибари, и да развият, подобрят или улеснят изграждането на инфраструктура в областта на рибарството (например рибни пазари или борси и др.), където е приложимо; призовава държавите членки в региона да инвестират повече в изпълнението, мониторинга и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и рибарството;

32.  настоятелно призовава компетентните органи в Румъния и България да включат в съответните си оперативни програми по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. вноска от целева схема за млади рибари с цел подмладяване на риболовния сектор, включително безвъзмездни средства за първото закупуване на първи риболовен кораб, както и мерки, насочени към намаляване на замърсяването, чрез отпускане на безвъзмездни средства за замяна на старите двигатели на риболовните кораби с нови, по-щадящи околната среда двигатели;

33.  подчертава, че натискът за приспособяване към новите предизвикателства не следва да пада единствено върху риболовния сектор и сектора на аквакултурите, тъй като те вече прилагат високи екологични и социални стандарти; поради това настоява да се постави акцент и върху други морски дейности, като например любителския риболов, крайбрежния туризъм, пристанищните дейности, свързаните с морски транспорт дейности и дейностите по експлоатация на ресурсите, които трябва да повишат своите стандарти за гарантиране на успешен син преход;

34.  подчертава ролята на местните инициативни рибарски групи както в обмена, така и в популяризирането на добри практики от интерес за науките, местните заинтересовани страни и промишлеността както сред членовете на съответните риболовни общности, така и чрез международно сътрудничество; настоятелно призовава компетентните органи в България и Румъния да предвидят национална подкрепа за обмен на най-добри практики с другите черноморски крайбрежни държави, които имат добри практики в управлението на запасите за икономически значимите видове, като например калкана;

35.  отбелязва необходимостта от запазване на добрите практики в риболовния сектор чрез намаляване на икономическата тежест за дребномащабните рибари и техните сдружения;

36.  призовава обучението и образованието в сектора както на равнище средно, така и на равнище висше образование, да станат по-привлекателни, например чрез целенасочени информационни кампании и дни на отворените врати за бъдещи ученици и студенти в сътрудничество с публичния и частния сектор;

37.  припомня, че ниското образователно равнище на рибарите (11% от българските рибари и 53% от румънските рибари имат образователна степен, по-ниска от диплома за средно образование) изисква проактивни мерки на различни равнища, за да се гарантира наличието на квалифицирана и добре обучена работна сила, запозната с необходимите технически, социални и екологични стандарти, която ще спомогне за постигането на по-добри равнища на устойчивост на запасите; призовава за силно обществено измерение на устойчивия син растеж на Черноморския регион по отношение на ключовите принципи на Европейския стълб на социалните права, особено по отношение на несигурните, сезонните и недекларираните работници и достъпа на жените до сектора;

38.  приветства усилията за създаване на демонстрационни центрове в Румъния, Турция и България в сътрудничество с GFCM, които имат потенциала да увеличат привлекателността на рибарството за местния бизнес и заинтересованите страни;

39.  призовава за пълното и спешно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия;

Околна среда, биологично разнообразие и изменение на климата

40.  призовава за целенасочени мерки и съответстващи ресурси за намаляване на замърсяването и прилова на уязвими пластинчатохрили (като например черноморската акула) и морски бозайници, както и за бързо увеличаване на усилията за опазване на околната среда и биологичното разнообразие в целия басейн чрез общи програми и бюджети, като се използват по-специално финансовите ресурси, налични в рамките на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури; призовава за задълбочени изследвания и оценки на замърсяването с пластмаси и въздействието на пластмасите и други замърсители върху живите организми в Черно море; призовава за систематично измерване на замърсяването с азот в Черноморския басейн; призовава също така за обхващащи целия басейн проучвания, за да се позволят сравнения във връзка със състава на морските отпадъци и тяхното натрупване във и между отделните държави;

41.  припомня, че секторите на риболова и аквакултурите не водят до повишаване на температурата и до изменение на климата, а по-скоро страдат от последствията от тях, като например повишената температура на въздуха, която повишава морската температура в горните морски слоеве;

42.  призовава за бързо създаване на мрежи и програми за мониторинг, които да са в състояние систематично да измерват състоянието на околната среда в Черно море, както се изисква от Конвенцията от Букурещ;

43.  подчертава важността на мерките за предотвратяване на ННН риболова; настоятелно призовава крайбрежните държави да предприемат по-строга позиция по отношение на ННН риболов в Черно море;

44.  призовава черноморските държави да инвестират в научни изследвания и събиране на данни във връзка с въздействието на изменението на климата върху екосистемите на Черно море и долното течение на Дунав; припомня, че това следва да включва предоставянето на достатъчно ресурси на научната общност за провеждане на изследвания на място по отношение на миграционните маршрути, зимуването, храненето и репродуктивната зрялост, което също ще окаже въздействие върху характеристиките и наличността на запасите;

45.  подчертава, че намаляването на замърсяването от източници от сушата е от ключово значение за намаляване както на еутрофикацията, така и на наличието на вредни вещества, които засягат статуса на живите морски ресурси;

46.  подчертава значението на защитените морски зони (ЗМЗ) за опазването на биологичното разнообразие и спирането или възстановяването на настоящата загуба на морска среда и подчертава, че ЗМЗ са проектирани така, че да защитават местообитания с висока екологична стойност; подчертава, че за очертаването на такива зони са необходими социално-икономически проучвания и компенсаторни решения за членовете на крайбрежните общности; счита, че прилагането на всяка ЗМЗ следва да се основава на най-добрите налични знания в координация с всички заинтересовани страни, като например местните органи, научната общност и рибарските организации;

47.  изразява дълбока загриженост във връзка с реалната заплаха от изчезване на оставащите пет вида есетрови риби в басейна на Черно море и делтата на река Дунав; признава усилията, предприети от органите в България и Румъния, които въведоха пълни забрани на риболова на есетрови риби в Черно море през 2008 г. и по река Дунав през 2011 г., които забрани бяха удължени с още пет години (до 2026 г.); приветства усилията за възстановяване на запасите на есетрови риби в тези области, които бяха предприети и подкрепени от експерти от неправителствени и държавни структури и които следва да бъдат предмет на непрекъснат мониторинг; счита, че усилията следва да включват и съоръженията за аквакултури; призовава всички крайбрежни държави да въведат строги мерки за опазване на есетрата и програми за възстановяване на запасите в цялото Черно море;

48.  изразява загриженост, че научните изследвания в областта на изменението на климата и последиците от него за Черно море не са достатъчни и ще продължават да бъдат от решаващо значение през идните години; призовава крайбрежните държави да финансират такива изследвания, които да обхващат рибните видове (тяхната физиология, миграционни маршрути и възпроизводство), както и промените в хранителната им верига, които оказват въздействие върху запасите;

49.  счита, че са необходими редовни измервания на динамиката на запасите, така че да могат да бъдат разработени подходящи мерки за управление; припомня, че поради прекомерния риболов и антропогенния натиск запасите от икономически значими видове са по-чувствителни и уязвими спрямо изменението на климата;

50.  призовава съответните органи за мониторинг да упражняват ефективен мониторинг на защитените зони по „НАТУРА 2000“ и ЗМЗ в Черно море;

51.  призовава държавите членки да засилят ex-situ отглеждането на есетри с цел възстановяване на запасите на местната популация с нестопанска цел; призовава държавите членки да осигурят програми за преквалификация и алтернативен поминък за рибарите на есетри, за да се намалят равнищата на незаконния улов;

52.  призовава държавите членки да подкрепят създаването на рибни проходи за есетри и други мигриращи видове на язовирите Железни врата и Габчиково;

53.  подчертава неотложната необходимост от създаване на зони, в които дивите популации на есетрови риби, скумрии и други рибни видове да могат да се възстановяват; призовава компетентните органи в съответните държави членки да направят предложение в тази насока, което ще бъде от полза както за опазването на биологичното разнообразие, така и за управлението на рибарството;

54.  приканва държавите членки да проучат възможността да станат страни по Конвенцията от Барселона за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието, за да приведат целите за защита на видовете и местообитанията, определени в нея, в съответствие с целите на Конвенцията от Букурещ;

55.  припомня, че са необходими допълнителни научни изследвания на популацията на някои мекотели, като например пясъчната бяла мида (Chamelea gallina), за да се направи по-добро картографиране на разпределението на видовете и също така да се проучи възможността за използването им за морски аквакултури;

56.  приканва черноморските държави да разработят общ подход за подпомагане на китоподобните да достигнат стабилни нива на популациите си и за подобряване на техния природозащитен статус; призовава за целенасочени мерки като акустични устройства за отблъскване и други адекватни ресурси за подобряване на състоянието на застрашени видове като делфините в Черно море;

57.  призовава Комисията и компетентните органи в България и Румъния да предоставят финансиране за научни изследвания относно състоянието на скумриите (Alosa spp.), които понастоящем са включени в приложение V към Директивата за местообитанията, с включени научни и социално-икономически анализи за оценка на необходимостта от преместване в приложение II или дори в приложение I към директивата, ако са изпълнени необходимите критерии;

58.  призовава Комисията спешно да разгледа възможността за прехвърляне на есетрата, понастоящем изброена в приложение V към Директивата за местообитанията, в приложение II или дори в приложение I;

Практически действия

59.  призовава Комисията да проучи възможността за изготвяне на многогодишен план за управление на Черно море по подобие на другите морски басейни;

60.  отбелязва, че всяка година в своето съобщение относно актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и в консултациите относно възможностите за риболов Комисията докладва, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов; поради това счита, че е необходимо да се предприемат спешни действия за подобряване на положението;

61.  призовава Комисията да направи оценка на актуалното състояние по отношение на прилагането на общата политика в областта на рибарството в Черно море, като обърне специално внимание на начина, по който крайбрежните държави членки са използвали ЕФМДР за периода 2014 – 2020 г., за да се гарантира, че запасите се управляват устойчиво и биологичното разнообразие е подобрено;

o
o   o

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на Украйна, Руската федерация, Грузия, Република Турция, Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Комисията по опазване на Черно море от замърсяване.

(1) ОВ L 336, 30.12.2019 г., стр. 14. (2) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22. (3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19. (4) OВ L 164, 20.6.2019 г., стр. 1. (5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (6) OВ L 257, 28.8.2014 г., стp. 135. (7) OВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1. (8) Приети текстове, P9_TA(2021)0076. (9) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 37. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0017.