Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2021/2014(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A9-0211/2021

Внесени текстове :

A9-0211/2021

Разисквания :

PV 04/10/2021 - 16
CRE 04/10/2021 - 16

Гласувания :

PV 06/10/2021 - 2

Приети текстове :

P9_TA(2021)0407

Приети текстове
PDF 208kWORD 67k
Сряда, 6 октомври 2021 г. - Страсбург
Рамка за политиката на ЕС в областта на пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г. – препоръки относно следващите стъпки за постигане на „нулева смъртност“
P9_TA(2021)0407A9-0211/2021

Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2021 г. относно „Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г. – следващи стъпки към „Нулева смъртност“ (2021/2014(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2019 г., озаглавен „Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г. – следващи стъпки към „Нулева смъртност“ (SWD(2019)0283),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения(1) свързани с безопасността по пътищата (Директива за трансграничното правоприлагане),

–  като взе предвид Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства(2) (Директива относно свидетелствата за управление на превозни средства),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на тяхната обща безопасност и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата(3) (Регламент относно общата безопасност),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2021 г. относно доклада за изпълнението относно аспектите на пакета за техническата изправност, свързани с безопасността по пътищата(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2017 г. относно пътната безопасност за одобряване на Декларацията от Валета от март 2017 г.,

–  като взе предвид Стокхолмската декларация от 19 – 20 февруари 2020 г., направена по време на Третата световна конференция на министрите по безопасността на движението по пътищата,

–  като взе предвид Декларацията на Съвета от 7 октомври 2015 г. относно колоезденето като благоприятен за климата вид транспорт, подписана от министрите на транспорта в ЕС на неофициална среща в Люксембург,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A9-0211/2021),

А.  като има предвид, че все още към 22 700 души ежегодно губят живота си по пътищата на ЕС, а към 120 000 души биват тежко ранени; като има предвид, че през последните 10 години при пътнотранспортни произшествия в ЕС са загинали над 11 800 деца и младежи на възраст до 17 години; като има предвид, че през последните години резултатите от усилията за намаляването на смъртните случаи в ЕС са в застой и съответно целта за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи по пътищата между 2010 и 2020 г. не беше постигната; като има предвид, че посочените по-горе цифри са неприемлива човешка и социална цена за гражданите на ЕС и че външните разходи от пътните катастрофи в ЕС представляват около 2% от годишния му БВП;

Б.  като има предвид, че ЕС е изправен пред нови тенденции и предизвикателства в областта на автоматизацията, които биха могли да имат огромно въздействие върху пътната безопасност; като има предвид, че трябва да се вземат мерки по отношение на все по-голямото разсейване на вниманието поради мобилни устройства; като има предвид, че в близко бъдеще присъствието както на превозни средства с широк набор от автоматизирани/свързани характеристики, така и на традиционни превозни средства в смесения трафик ще създаде нов риск, особено за уязвимите участници в движението като мотоциклетисти, велосипедисти и пешеходци;

В.  като има предвид, че технологичният напредък, свързаността, автоматизацията и икономиката на споделянето предоставят нови възможности за пътна безопасност и за справяне със задръстванията, особено в градските райони; като има предвид, че развиването на полезни взаимодействия между мерките за безопасност и устойчивост и стремежът към преминаване към видове обществен транспорт и активна мобилност биха могли да доведат до по-ниски емисии на CO2, да подобрят качеството на въздуха и да спомогнат за развитието на по-активен и здравословен начин на живот;

Г.  като има предвид, че за пътниците в автомобили, оценени в изпитването Euro NCAP с 5 звезди, е имало 68% по-нисък риск от смъртоносно нараняване и 23% по-нисък риск от сериозно нараняване в сравнение с пътниците в автомобили, оценени с 2 звезди;

Д.  като има предвид, че докато ползвателите на автомобили са основните бенефициери на подобрените мерки за безопасност на превозните средства и на други мерки за пътна безопасност, то делът на смъртните случаи по пътищата сред уязвимите участници в пътното движение нараства; като има предвид, че теглото, мощността и максималната скорост на новите автомобили, продавани в ЕС, се увеличават и че това води до по-големи рискове за пътната безопасност; като има предвид, че трябва спешно да се обърне внимание на безопасността на мотоциклетистите, велосипедистите и пешеходците;

Е.  като има предвид, че 17% от общия брой смъртни случаи по пътищата стават с двуколесни моторни превозни средства, при положение че техният дял от общия брой изминати километри е само 2%; като има предвид, че между държавите съществуват големи разлики; като има предвид, че ЕС следва да даде приоритет на повече действия за подобряване на безопасността на тези превозни средства през следващото десетилетие;

Ж.  като има предвид, че според проучване на Европейската комисия само 8% от смъртните случаи стават на автомагистралите, 37% – в градските райони, а 54% – на пътища в селските райони; като има предвид, че новите инвестиции и правилното поддържане на съществуващата инфраструктура по време на нейния жизнен цикъл са от ключово значение за пътната безопасност;

З.  като има предвид, че за не всички жертви на произшествия се съобщава, което изкривява наличните статистически данни; като има предвид, че е необходимо да се разработят ефективни методи за проверка, за да се определи действителният брой на жертвите на пътнотранспортни произшествия;

И.  като има предвид, че гарантирането и прилагането на безопасно поведение на участниците в пътното движение, като например пътуване с подходяща скорост, използване на предпазни средства като обезопасителни колани и защитни каски, недопускане на управление на МПС под въздействието на алкохол или наркотици, както и шофиране, управление или ходене без отклоняване на вниманието, е от ключово значение за предотвратяването и смекчаването на смъртоносните катастрофи по пътищата;

Й.  като има предвид, че в областта на мобилността и пътната безопасност съществуват неравенства между половете и по отношение на възрастта, както и социални неравенства;

К.  като има предвид, че постигането на новите цели на ЕС в областта на пътната безопасност изисква по-интензивни съвместни усилия за разработването на силни европейски политики в областта на пътната безопасност със заинтересованите страни, подкрепа за научни изследвания и иновации, за да се подготвят политически решения, основани на солидни данни и анализ на въздействието, както и по-многобройни и по-целенасочени мерки за изпълнение на национално равнище и ефективно сътрудничество в областта на трансграничното налагане на санкции;

Л.  като има предвид, че от 40 до 60% от всички смъртни случаи, свързани с работата, са пътнотранспортни произшествия, настъпили по време на работа или по време на пътуване до работното място; като има предвид, че водачите на автомобили по пътищата на ЕС често са изморени;

М.  като има предвид, че изпълнението на националните планове за пътна безопасност и новата рамка на политиката на ЕС относно пътната безопасност изискват стабилни и достатъчни финансови ресурси както от държавите членки, така и от бюджета на ЕС;

Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г. – следващи стъпки към „Нулева смъртност“

1.  приветства факта, че в рамката на политиката си относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г. ЕС потвърди отново своята дългосрочна стратегическа цел за свеждане до нула на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата в ЕС до 2050 г. („визия „Нулева смъртност“) и средносрочната си цел за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания с 50% до 2030 г., в съответствие с Декларацията от Валета; подчертава, че тези цели и задачи на ЕС, свързани с пътната безопасност, следва да бъдат подкрепени от координиран, добре планиран, системен и добре финансиран подход за пътна безопасност на равнището на ЕС, на национално, регионално и местно равнище;

2.  в тази връзка приветства приемането на подхода за безопасна система на равнище ЕС, основан на рамка за изпълнение и определени във времето цели за намаляване на жертвите и тежките наранявания; приветства създаването на ключови показатели за ефективност (КПЕ), установени в сътрудничество с държавите членки, за да се даде възможност за по-целесъобразен и целенасочен анализ на резултатите на държавите членки и да се идентифицират недостатъците; призовава Комисията да определи цели за резултатите до 2023 г.; подчертава значението на текущото сътрудничество между ЕС и държавите членки в това отношение и настоятелно призовава всички държави членки да се ангажират цялостно с този процес и да постигнат съгласие относно хармонизирана методология за ключовите показатели за ефективност, която ще позволи държавите членки да сравняват данните; призовава за подробна пътна карта за действията на ЕС, спрямо която да може да се измерва изпълнението, а резултатите да се отчитат пред специални органи;

3.  счита обаче, че има възможност за подобрение на горепосочените ключови показатели за ефективност и настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на тези показатели и тяхното актуализиране в своя стратегически план за действие на ЕС относно пътната безопасност; счита, че КПЕ относно предпазните средства следва да се допълва от КПЕ, който събира данни за излагането на опасност с оглед на разстоянието и продължителността на пътуването за всички участници в движението, с разбивка по видове транспорт и видове пътища, за да се разберат по-добре различните рискови съотношения и опасности; призовава Комисията да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за определяне на КПЕ по отношение на пътната инфраструктура, чрез който да се посочва качеството на безопасност на пътната мрежа, независимо от поведението на участниците в движението или технологиите на превозните средства, въз основа на съгласувана обща рейтингова методология; изразява съжаление от факта, че КПЕ по отношение на безопасността на превозните средства не вземат предвид безопасността на двуколесните моторни превозни средства; призовава Комисията да изготви индекс за безопасност на превозните средства от категория L и подчертава необходимостта от включване в него на всички КПЕ за превозните средства от категория L;

4.  подчертава, че финансирането от ЕС е важен лост за инвестиране в устойчиви и интелигентни решения за пътна безопасност и за ускоряване на постигането на резултати в областта на пътната безопасност в целия ЕС; призовава Комисията да запази и увеличи инвестициите от ЕС в областта на пътната безопасност във всички съответни програми на ЕС за финансиране, включително за научни изследвания и иновации; освен това призовава всички държави членки да заделят подходяща сума от националните си бюджети, която, в съчетание със средства от ЕС, следва да даде възможност за изпълнение на националните им програми за пътна безопасност и новата рамка на политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г.; призовава държавите членки да създадат национални фондове за пътна безопасност като механизми за събиране на глоби съгласно техните кодекси за движение и преразпределяне на набраните средства за пътна безопасност; призовава Комисията да включи всички държави членки в обхвата на програмата на ЕС за обмен на пътна безопасност, която има за цел да подобри ефективността на пътната безопасност, но понастоящем е съсредоточена само върху шест държави членки;

5.  насърчава държавите членки да създадат национална обсерватория за пътна безопасност за събиране, обработване и поддържане на база данни за пътната безопасност; призовава държавите членки да съгласуват своите национални стратегии за пътна безопасност с целите на рамката за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г. и да отстранят свързаните с това пречки във възможно най-кратък срок;

Безопасна инфраструктура

6.  призовава държавите членки и Комисията да дадат приоритет на инвестициите с най-голяма полза по отношение на пътната безопасност, като поставят конкретен акцент върху районите с най-голям брой произшествия, в т.ч. инвестиции в поддържането на съществуващата инфраструктура като приоритет и в изграждането на нова инфраструктура, където е необходимо; приветства факта, че в рамките на Механизма за свързване на Европа за периода 2021 – 2027 г. се предвижда финансиране на проекти за безопасна и сигурна инфраструктура и мобилност, включително пътна безопасност; призовава Комисията да продължи да насърчава възможностите за финансиране от ЕС чрез Механизма за свързване на Европа, регионалните фондове и Кохезионния фонд, InvestEU и платформата за по-безопасен транспорт, стартирана от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), особено в държавите членки с относително слаби резултати в областта на пътната безопасност; подчертава, че е важно критериите за допустимост за тези инструменти да станат по-ясни за действията в областта на пътната безопасност; призовава Комисията да подкрепя и насърчава държавите членки да инвестират в по-безопасна, по-устойчива, гъвкава и мултимодална транспортна мрежа чрез своите национални планове за възстановяване и устойчивост; призовава Комисията при преразглеждането на Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)(5) да определи основите за бъдещите инвестиционни решения в областта на пътната безопасност, включително изпълнението на план за мониторинг на основната мрежа относно поддръжката на равнището на ЕС;

7.  подчертава, че проактивната оценка на пътната мрежа на ЕС ще бъде полезен инструмент за оценка на вътрешната безопасност на пътищата и за насочване на инвестициите; във връзка с това приветства картографирането на риска и категоризирането на безопасността на автомагистралите и първокласните пътища, въведени в наскоро преразгледаните правила на ЕС за безопасност на инфраструктурата(6), и призовава държавите членки да определят възможно най-голям брой първокласни пътища на своята територия, за да се увеличи потенциалът за пътна безопасност на новата директива; призовава държавите членки, в съответствие с директивата, да създадат национални системи за доброволно докладване, които следва да се намират онлайн и да бъдат достъпни за всички участници в пътното движение, за да се улесни събирането на данни за събития, предавани от участниците в движението по пътищата и превозните средства, както и всяка друга свързана с безопасността информация, възприемана от докладващия като действителна или потенциална опасност за безопасността на пътната инфраструктура, с цел да се гарантира, че гражданите на ЕС имат прозрачен, незабавен и пряк принос за безопасността; призовава Комисията и държавите членки да постигнат във възможно най-кратък срок съгласие по методология за извършване на системни оценки на пътната мрежа, както се изисква съгласно преразгледания акт, посочен по-горе, като се включват всички елементи, които са важни за безопасността на активните участници в движението;

8.  призовава Комисията и държавите членки да ускорят работата по спецификациите на равнището на ЕС за функционирането на пътните знаци и маркировки, за да се подготви почвата за по-високо равнище на автоматизация на превозните средства; припомня значението на ефективността на пътните знаци и маркировки, в т.ч. тяхното поставяне, видимост и cветлоотразяване, особено за ефективността на системите за подпомагане на водача, като например интелигентно регулиране на скоростта и помощ за поддържане на лентата за движение; подчертава значението на това да се използва инфраструктурата за изграждането на пътища с ясни обозначения, построени по такъв начин, че да насърчават водачите да имат правилни възприятия и поведение и да „прощават грешките“ за безопасността на всички участници в движението, по-специално в опасни зони или райони със значителен брой уязвими участници в пътното движение;

9.  призовава Комисията и държавите членки да разработят изисквания за качество на инфраструктурата за придвижване пеша и с велосипед, за да се преодолее незадоволителното равнище на безопасност по отношение на активните участници в движението; призовава Комисията да изготви общи учебни програми на ЕС за одитори и инспектори на пътната инфраструктура, включително специално обучение относно потребностите на уязвимите участници в пътното движение, като част от новия форум на европейските одитори на пътната безопасност;

10.  отбелязва, че участниците в движението с намалена подвижност и други увреждания имат специални нужди, които следва да бъдат взети предвид при планирането и изграждането на нова пътна инфраструктура; призовава държавите членки да подкрепят инвестициите в проекти, които имат за цел да направят пътната инфраструктура приобщаваща и достъпна за всички;

11.  отбелязва, че съгласно последното преразглеждане на правилата на ЕС за безопасност на инфраструктурата Комисията е задължена до 2021 г. да обмисли възможността за преразглеждане на Директива 2004/54/ЕО относно минималните изисквания за безопасност на тунелите(7) и да обмисли приемането на ново законодателно предложение относно минималните изисквания за безопасност на мостовете; призовава Комисията да подобри допълнително безопасното използване на тунелите, наред с другото, като организира кампании за повишаване на осведомеността и като проведе съответни проучвания;

12.  насърчава Комисията и държавите членки да създадат експертна група за разработване на рамка за класификация на пътищата, която да съпоставя по-добре ограниченията на скоростта с проектирането и оформлението на пътищата в съответствие с подхода за безопасна система;

13.  призовава за мерки за по-нататъшно укрепване на пътната безопасност в градските, крайградските и селските райони и за подобряване на експлоатационната безопасност през целия жизнен цикъл на критичната инфраструктура, например тунелите и мостовете, в предстоящото преразглеждане на Регламента за TEN-T, като същевременно се обмисли използването на нови технологии за мониторинг за уязвимите инфраструктури, както и за определяне на конкретни цели за безопасност и изисквания за качество;

14.  призовава държавите членки да признаят значението на преминаването към активни видове транспорт, като ходене пеша и колоездене, и на устойчивите видове обществен транспорт като важни инструменти за намаляване на опасността по пътищата, и да разпределят подходящи инвестиции за тази цел; във връзка с това приветства стартирането на инициативата „Платформа за по-безопасен транспорт“, в която изрично се призовава за по-добри съоръжения за устойчив транспорт, включително за велосипедисти и пешеходци, както и за проекти за смекчаване на последиците от произшествия; призовава Комисията и ЕИБ да обмислят стартирането на кампании за повишаване на осведомеността и информиране, за да се гарантира, че всички заинтересовани страни са добре запознати с условията, свързани с нейното използване, и че възнамеряват да я използват;

15.  призовава за увеличаване на полезните взаимодействия между европейската мрежа от велосипедни маршрути EuroVelo и TEN-T, за да се направи велосипедната инфраструктура по-безопасна и по-добре свързана; подчертава значението на осигуряването на непрекъснати пешеходни и велосипедни алеи в проектите по TEN-T, когато това е осъществимо; призовава Комисията да насърчава реконверсията на бивши трасета на жп линии и активно да подкрепя проекти за съчетано използване на велосипеди и влакове, както и интермодалността; отбелязва, че новите форми на инфраструктура като зони за спиране на колоездачи (на светофар), зони за велосипедисти, велосипедни улици или велосипедни магистрали предлагат нови възможности за безопасна активна мобилност; подчертава необходимостта да се работи за хармонизиране и прилагане на правилата относно пътните знаци и сигнали, за да се избегне объркване, да се повиши безопасността и да се направи използването по-лесно;

16.  счита, че Комисията следва да положи максимални усилия, за да гарантира, че инфраструктурата за колоездене и ходене пеша, разгърната от държавите членки в отговор на пандемията от COVID-19, ще остане и ще бъде разширена с цел по-нататъшно насърчаване на безопасното активно пътуване;

17.  призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с регионите и градовете с цел изграждане на липсващата инфраструктура за „последната миля“ и интермодални и трансгранични връзки в рамките на TEN-T, като по този начин се дава възможност за безпрепятствено и ефикасно използване на инфраструктурата и услугите, което ще подобри пътната безопасност;

Безопасни превозни средства

18.  приветства неотдавнашното преразглеждане на Регламента относно общата безопасност, което ще направи задължителни в ЕС от 2022 г. новите усъвършенствани устройства за безопасност в превозните средства, като интелигентно регулиране на скоростта и системи за поддържане на аварийни ленти, с потенциал до 2030 г. да се спаси животът на около 7300 души и да се избегнат 38 900 сериозни наранявания; призовава Комисията да приеме амбициозно и своевременно вторично законодателство, в което следва да се изисква и монтиране на високоефективни системи за интелигентно регулиране на скоростта във всички нови превозни средства; във връзка с това призовава Комисията да разгледа практическото прилагане на задължението за оборудване на мотоциклетите с тези системи, както и осъществимостта, приемливостта и възможните последици за пътната безопасност от следващо поколение интелигентно регулиране на скоростта за автомобили, микробуси, камиони и автобуси;

19.  припомня важността на иновациите при технологиите за превозни средства, които могат да спомогнат за смекчаване на сериозността на катастрофите, както и за намаляване на вероятността от такива посредством активни и пасивни характеристики за безопасност; призовава Комисията да преразгледа бъдещите стандарти за пътническите превозни средства в контекста на новите технологични развития и да вземе предвид фактори, които могат да повлияят на пътната безопасност, като маса, мощност, скорост и размер на фронталната площ;

20.  призовава Комисията да направи оборудването с антиблокиращи спирачни системи задължително за всички категории мотоциклети при предстоящото преразглеждане на одобрението на типа на превозни средства от категория L; призовава Комисията да разшири категориите превозни средства, за които инсталирането на системата eCall е задължително, по-специално по отношение на двуколесните моторни превозни средства;

21.  приканва Комисията да доразвие изискванията за техническа изправност за целите на одобрението на типа на превозното средство и да ги включи в бъдещо законодателно преразглеждане, което следва да включва и най-актуалните критерии на изпитванията на удар Euro NCAP, при които се наблюдава въздействието на сблъсъка върху другите превозни средства и върху уязвимите участници в движението, с цел постигане на хармонизация на минималните стандарти и изравняване на безопасността на пътниците;

22.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят градовете при създаването на бази данни с ограничения на скоростта, за да се насърчи внедряването на технологии за интелигентно регулиране на скоростта, както се изисква съгласно Регламента относно общата безопасност;

23.  подчертава, че опасността и честотата на злополуките с участието на камиони и уязвими участници биха могли значително да се намалят чрез широкото използване на системи за подпомагане на водача при завиване; подчертава, че системите за подпомагане на водача при завиване ще станат задължителни за новите видове камиони през 2022 г. и за всички нови камиони през 2024 г.; призовава Комисията да разработи европейска програма за действие относно системите за подпомагане на водача при завиване с цел популяризиране на ползите от тези технологии и насърчаване на заинтересованите страни колкото се може по-скоро да оборудват по свое желание новите и съществуващите превозни средства със системи за подпомагане на водача при завиване; приветства инициативите, които подкрепят доброволното въвеждане на задължителни системи за подпомагане на водача при завиване; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят финансово инсталирането на системи за подпомагане на водача при завиване в нови и съществуващи превозни средства;

24.  подчертава, че манипулациите и измамите, засягащи електронните характеристики за безопасност, като например усъвършенстваните системи за подпомагане на управлението, представляват значителен риск за безопасността и по тази причина лицата, проверяващи целостта на софтуера, следва да преминават през специално обучение по този въпрос;

25.  призовава Комисията да разработи манекени за изпитване на удар, които да са по-представителни за различни аспекти като възраст, пол, размер и ръст на пасажерите във и извън превозното средство;

26.  призовава държавите членки да предоставят данъчни стимули и призовава частните застрахователи да предлагат привлекателни схеми за автомобилно застраховане за закупуването и използването на превозни средства с най-високи стандарти за безопасност; призовава Комисията да преразгледа законодателството относно етикетирането на автомобилите, за да се включи допълнителна информация на мястото на продажба и цифрова информация за степента на безопасност на новите превозни средства;

27.  приветства изискването сигналите за предпазен колан за всички седалки да станат задължителни съгласно преразгледания Регламент относно общата безопасност и призовава Комисията да изготви стандарти за информационни изисквания относно параметрите за безопасност на системите за обезопасяване на деца; призовава държавите членки да стартират кампании за повишаване на осведомеността на родителите и настойниците относно детската безопасност в пътния транспорт, за да продължи насърчаването на осведомеността относно необходимостта от използване на предпазни колани, включително на задните седалки, с оглед на рисковете за безопасността на пътниците в голяма част от използваните в момента превозни средства, които ще продължат да се използват и през следващите години и не разполагат със сигнализатор за непоставен обезопасителен колан;

28.  настоятелно призовава Комисията, в съответствие с резолюцията на Парламента от 27 април 2021 г. относно аспектите на пътната безопасност на пакета за техническа изправност, надлежно да вземе предвид техническия напредък по отношение на елементите за безопасност на превозните средства, предвиден в новия Регламент относно общата безопасност, и да включи в обхвата на следващото преразглеждане на пакета за техническа изправност усъвършенствани системи за безопасност, за да се гарантира, че те се проверяват по време на периодичните технически прегледи; във връзка с това призовава компетентните органи да осигурят допълнително обучение и повишаване на квалификацията и преквалификация на инспекторите, които извършват периодичните технически инспекции; призовава за по-строги изисквания за автоматична диагностика на превозните средства, за да се предотврати неправилното функциониране на модерните системи за подпомагане на управлението на МПС, предназначени за повишаване на безопасността, и да се избегне превръщането им в крайна сметка в опасност;

29.  изразява съжаление от факта, че разпоредбите от пакета за техническа изправност относно обезопасяването на товара не са задължителни; призовава Комисията да предложи, при следващото преразглеждане на пакета, укрепването на тези разпоредби;

30.  подчертава, че са необходими повече усилия, за да се предотвратят измамите с километражните броячи и по този начин се гарантира качеството и безопасността на употребяваните превозни средства; поради това приканва държавите членки да използват системата за обмен на показанията на километропоказателите, разработена от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Комисията, платформата EU MOVEHUB и нейния модул ODOCAR вследствие на пилотния проект, предложен от Парламента, относно европейска система за ограничаване на измамите с километропоказателите (OREL);

31.  призовава Комисията да предложи нова хармонизирана регулаторна рамка за автоматизираните превозни средства, за да се гарантира чрез всеобхватни изпитвания, включително реални условия на шофиране, че автоматизираните превозни средства ще функционират по начин, абсолютно безопасен за своите водачи и за останалите участници в пътното движение, по-специално по отношение на взаимодействието им с конвенционалните превозни средства и уязвимите участници в пътното движение;

32.  изисква от Комисията междувременно да направи оценка на рисковете за пътната безопасност на наличните понастоящем системи за подпомагане на управлението, като например прекомерната зависимост от тях и отклоняването на вниманието на водача; призовава Комисията да обмисли въвеждането на изискване за оборудване на мобилните и електронните устройства на водачите с „безопасен режим на управление“ и за стандартно инсталиране на други технологични инструменти за намаляване на разсейването на вниманието по време на шофиране;

33.  подчертава, че както отбелязва Комисията в своя стратегически план за действие на ЕС в областта на пътната безопасност, обществените поръчки представляват интересна възможност за положително влияние върху пътната безопасност; призовава Комисията да вземе изрично под внимание факта, че икономически най-изгодната оферта при обществените поръчки в областта на обществените услуги за пътнически превоз с автомобилен транспорт следва да се оценява на базата на най-доброто съотношение качество/цена, което следва да включва също така безопасност на превозните средства, иновации, качество, устойчивост и социални въпроси; настоятелно призовава държавите членки и възлагащите органи да разгледат аспектите на безопасността като един от основните критерии при възлагане на обществени поръчки в областта на услугите за автомобилен превоз;

34.  отбелязва, че новите устройства за лична мобилност пораждат също така и редица сериозни опасения, свързани не само с безопасността на самите устройства, но и с безопасното им използване в движението по пътищата; изразява съжаление, че само няколко държави членки са въвели законодателство по този въпрос и че липсата на хармонизация в ЕС може да създаде объркване и да затрудни спазването на местните правила за посетителите; призовава Комисията да обмисли рамка за одобрение на типа за тези нови устройства за мобилност и да издаде насоки за държавите членки относно управлението на аспектите на безопасността, в т.ч. правилата за използването на такива устройства в рамките на движението по пътищата; припомня на Комисията и на държавите членки необходимостта от провеждане на равнището на ЕС и на национално равнище на кампании за повишаване на осведомеността и образование относно безопасното използване на устройствата за микромобилност, с особен акцент върху уязвимите участници в движението, като деца, възрастни хора и лица с намалена подвижност; призовава Комисията и държавите членки да обменят най-добри практики за това как да подобрят безопасното използване на устройствата за микромобилност;

35.  призовава Комисията да актуализира изискванията на базата данни на ЕС за пътнотранспортните произшествия (CARE) и да включи идентифициране на произшествия с устройства за микромобилност като електронни скутери и други електрически асистирани велосипеди; призовава държавите членки да прилагат конкретни превантивни мерки за безопасност на национално, регионално или местно равнище въз основа на информацията в базата данни CARE;

Безопасно движение по пътищата

36.  отбелязва, че според проучване на Комисията в около 25% от всички смъртни случаи по пътищата е замесен алкохол, а в 15% от тях – наркотици(8); отбелязва, че препоръката на ЕС относно разрешеното съдържание на алкохол в кръвта датира от 2001 г.; призовава Комисията да включи в своите препоръки рамка за нулева толерантност към шофирането в нетрезво състояние и да въведе препоръка на ЕС за нулева толерантност по отношение на незаконните психоактивни вещества и стандарти за правоприлагане по отношението на шофирането под въздействие на такива вещества; посочва, че хармонизирането на разрешеното в ЕС равнище на алкохол в кръвта за всички категории превозни средства ще улесни сравненията в рамките на ключовите показатели за ефективност по отношение на трезвеността по пътищата; призовава Комисията да изготви насоки за етикетирането на лекарствата, които оказват влияние върху способността на хората за шофиране на превозно средство, и да започне информационни кампании за повишаване на осведомеността за медицинските услуги в тази област, включително за семейните лекари; призовава Комисията да включи в преразгледаните препоръки и насоки относно монтирането на блокиращи устройства, които да се задействат при употреба на алкохол, със специален акцент върху повторните нарушители, нарушителите с висок процент на превишение, дори и да им е за първи път, както и всички професионални водачи;

37.  отбелязва, че превишената скорост е ключов фактор в около 30% от произшествията с фатален край и утежняващ фактор в повечето катастрофи; призовава Комисията да представи препоръка за прилагане на безопасни ограничения на скоростта в съответствие с подхода за безопасна система за всички видове пътища, като например максимална скорост по подразбиране от 30 км/ч в жилищни райони и райони с голям брой велосипедисти и пешеходци, с възможност за установяване на още по-големи ограничения на главни пътни артерии, с подходящо равнище на защита за уязвимите участници в движението; призовава държавите членки да дадат приоритет на инвестициите в контрола върху скоростта и на висококачествената комуникация относно жизненоважното значение на скоростта и нейното управление; призовава държавите членки да прилагат санкции, възпиращи превишаването на скоростта, включително системи от наказателни точки, и да обмислят организирането на курсове за повишаване на осведомеността относно скоростта, предназначени за нееднократните нарушители;

38.  отбелязва, че според оценки на Комисията(9) всяка година биват засечени 10 милиона големи пътнотранспортни нарушения в ЕС, свързани с превишена скорост, преминаване на червен светофар и шофиране в нетрезво състояние, извършвани от чуждестранни лица; признава напредъка, постигнат от 2015 г. насам в създаването на рамка за трансгранично правоприлагане по отношение на пътнотранспортните нарушения, но изразява съжаление, че съществуващата такава рамка, установена в Директивата за трансгранично изпълнение, не осигурява адекватно разследване с цел налагане на санкции или признаване на решения за налагане на санкции; счита, че по-доброто трансгранично прилагане на правилата за движение по пътищата би повишило спазването на тези правила и би имало възпиращ ефект, като по този начин се намали опасното поведение и се подобри безопасността по пътищата; във връзка с това призовава Комисията да обсъди горепосочените въпроси при следващото преразглеждане на директивата, да направи оценка на въпроса за взаимното признаване на лишаването от право на шофиране и наказателните точки и да преразгледа обхвата на директивата, така че в нея да се включат предотвратяването на опасно поведение от страна на шофьорите и поддържането на качеството на инфраструктурата;

39.  припомня, че с Директивата относно свидетелствата за управление на превозни средства се установява хармонизиран модел на ЕС за свидетелствата за управление и се въвеждат минимални изисквания за получаване на тези свидетелства; отбелязва, че директивата ще трябва да бъде актуализирана по отношение на новите технологични разработки в областта на автомобилните и инфраструктурните технологии и автоматизацията на превозните средства, които да бъда включени в програмата за обучение, по-специално за професионалните водачи; призовава Комисията да разработи минимални стандарти за обучението на водачи и по пътна безопасност, като постепенно се хармонизират формата, съдържанието и резултатите от шофьорските курсове в целия ЕС, и да обмисли включването в предстоящото преразглеждане на Директивата на матрицата с целите за обучението на водачи на МПС, която съдържа три категории: знания и умения, увеличаващи риска аспекти и самопреценка; освен това призовава за въвеждането на степенувана система за получаване на свидетелства за управление, която да насърчава начинаещите водачи да придобият повече опит и по-високо равнище на умения в дейности като шофиране през нощта и с пътници, като същевременно се вземат под внимание нуждите от мобилност на хората, живеещи в отдалечени райони с ограничен достъп до обществен транспорт; освен това призовава Комисията допълнително да хармонизира минималните стандарти за обучаващите по управление на МПС, като включи периодично обучение, обучение по осъзнаване на опасностите, по-строги изисквания за минимално образование и комуникационни умения; отбелязва със загриженост, че в няколко държави членки е докладвано неправомерно издаване на свидетелства за управление на МПС, и призовава Комисията да следи този въпрос;

40.  призовава Комисията да направи оценка на това дали обучението и изпитите по теория и практика да станат задължителни за получаване на свидетелство за управление за всички категории двуколесни моторни превозни средства;

41.  призовава Комисията да разработи КПЕ относно предоставянето на обучение по пътна безопасност и движение по пътищата в държавите членки и да създаде инструменти на ЕС за проектиране, прилагане и оценка на пътната безопасност и обучението за движение по пътищата; насърчава всички държави членки да гарантират предоставянето на висококачествено обучение по пътна безопасност, което следва да започва още в училище и да е част от продължаващо учене през целия живот;

42.  отбелязва, че пандемията от COVID-19 доведе до разширяване на сектора на доставките по домовете и до увеличаване по-специално на използването на микробуси и двуколесни моторни превозни средства, например мотопеди и велосипеди, което стимулира възникването на нови видове работа през платформи и бизнес модели; призовава Комисията да гарантира, че професионалните водачи на превозни средства преминават подходящо обучение, и да разгледа въпроса за умората и скоростта на водачите на микробуси, по-специално в резултат на голямото увеличение на броя на доставките по домовете; освен това призовава Комисията да разгледа възможността за затягане на режима за проверка на техническата изправност и въвеждане на задължение за допълнителни проверки на микробусите, използвани от доставчиците на колетни пратки, след достигането на определен пробег, а също така да разгледа възможността за разширяване на това задължение, така че то да обхване и други превозни средства от тези категории, използвани за допълнителни търговски цели, като част от преразглеждането на пакета за техническата изправност; призовава Комисията да представи препоръка относно безопасността на служителите, извършващи доставки, в т.ч. изисквания за работодателите и дружествата, за да се гарантира предоставянето и използването на оборудване за безопасност и безопасни превозни средства, както и обучение за използването на цифрови инструменти, като например приложенията и интерактивните платформи, с които може да им се наложи да боравят;

43.  изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че умората на водачите при превоз на стоки и на пътници е причина за пътнотранспортни произшествия; във връзка с това призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на Директива 89/391/ЕИО на Съвета за здравето и безопасността на работниците(10) по отношение на аспектите на пътната безопасност; призовава Комисията да въведе КПЕ по отношение на умората на водачите при превоз на стоки и на пътници; отправя искане към Комисията и държавите членки да увеличат броя на безопасните зони за паркиране в TEN-T и да гарантират, че те са адаптирани към потребностите на водачите, както и да предоставят информация относно тяхната наличност чрез актуализиран и лесен за ползване уебсайт; призовава Комисията да извърши оценка дали инсталирането на климатици за ползване при престой на паркинг – или еквивалентни климатични системи за кабини – в тежкотоварните превозни средства би могло да окаже положително въздействие върху умората на водачите и пътната безопасност, с оглед на това, че функционирането на тези системи може да бъде независимо от главния двигател;

44.  подчертава, че ефективният и цялостен отговор след произшествие, в допълнение към медицинските грижи и рехабилитацията, включва предоставянето на психическа и социална подкрепа, признание за жертвите, както и задълбочено разследване за установяване на причините за произшествията и мерки за предотвратяване на възникването им в бъдеще, както и наказателни и граждански производства, когато е целесъобразно; призовава държавите членки да установят по-тясно сътрудничество между органите си за пътна безопасност и сектора на здравеопазването, за да наложат правилното използване на лентите за спешни случаи за ускоряване на спасителните операции; освен това призовава Комисията и държавите членки да предоставят достатъчно финансиране за ефективна инфраструктура за спешна помощ, в т.ч. медицински услуги по въздуха, по-конкретно в отдалечените, планинските и островните региони; призовава Комисията да направи обучението за оказване на първа помощ задължително при бъдещото преразглеждане на Директивата относно свидетелствата за управление на превозни средства; призовава държавите членки да заложат концепцията за аварийни коридори в своите национални кодекси за движение по пътищата и да предприемат допълнителни кампании за повишаване на осведомеността; припомня значението на ефективната последваща подкрепа на пострадалите;

45.  призовава държавите членки да развият основните си мрежи за реагиране при инциденти и да приемат насоки за взаимно сътрудничество, за да се даде възможност на службите за спешна помощ бързо да транспортират пациентите, включително през граница;

46.  подчертава, че лошото прилагане на правилата за движение по пътищата подкопава усилията за постигане на нулева смъртност; насърчава държавите членки да определят в своите планове за пътна безопасност годишни цели за прилагане и спазване на правилата и да им гарантират адекватно финансиране, както и да извършват и публикуват годишен последващ анализ на изпълнените цели и постигнатите резултати; подчертава, че само добре обяснени, широко разгласени и последователни дейности и обучение по правоприлагане могат да имат дълготраен ефект върху поведението на водачите; отбелязва, че ефективността се засилва допълнително, ако обработването на глобите за установени нарушения е в голяма степен автоматизирано;

47.  отбелязва, че използването на мобилен телефон или други електронни устройства по време на управление на автомобил, мотоциклет или велосипед значително намалява способността за управление и е причина за 10 – 30% от пътнотранспортните произшествия; призовава държавите членки да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително от нефинансов характер, за използването на мобилен телефон, да повишат осведомеността относно произтичащите рискове и да подобрят правоприлагането;

Рамка, пригодна за бъдещето

48.  подчертава, че са налице външни фактори и нововъзникващи обществени тенденции, които представляват безпрецедентни предизвикателства за пътната безопасност в рамките на стратегията на ЕС до 2030 г. и след това; отбелязва, че ЕС следва да проправи пътя за своевременното въвеждане на свързани и автоматизирани превозни средства и да направи оценка на възможните рискове от комбинирането на такива превозни средства с традиционни превозни средства в смесен трафик и на безопасността им по отношение на уязвимите участници в движението по пътищата; призовава Комисията да направи пълна оценка на въздействието на по-големия брой автоматизирани превозни средства върху движението в градските райони и върху околната среда; подчертава, че може да е необходимо модернизиране на инфраструктурата, за да се гарантира безопасното движение на автоматизираните и полуавтоматизираните превозни средства, като същевременно се подобри безопасността на конвенционалните превозни средства, което да е от полза за всички участници в движението по пътищата;

49.  призовава държавите членки да изготвят схеми за предаване на превозни средства за скрап при екологосъобразни условия, за да се стимулира закупуването и използването на по-безопасни, чисти и енергийно ефективни превозни средства и подновяването на публичните и частните автопаркове; призовава Комисията и държавите членки да проучат съвместно с ЕИБ нови схеми за финансиране с цел улесняване на инвестициите в безопасни и устойчиви транспортни услуги, както и в безопасни и устойчиви автопаркове;

50.  посочва, че информацията ще играе ключова роля за подобряване на пътната безопасност; припомня, че бордовите данни са изключително ценни за управлението на движението, проверките на техническата изправност и анализа на катастрофите; призовава Комисията да създаде рамка за достъп до бордови данни отвъд пазара за ремонт в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните(11), единствено за целите на разследването на произшествия и проверки на техническата изправност; подчертава в тази връзка значението на цифровите данни, съхранявани в устройствата за записване на данни от инциденти (EDR), за извършването на обстойни анализи на произшествията с цел подобряване на пътната безопасност; призовава Комисията да гарантира изискването всички елементи на данни, които са от значение за задълбочения анализ на произшествията и научните изследвания в областта на пътната безопасност (включително местоположение, дата и час), да бъдат записани и съхранявани от EDR;

51.  припомня, че макар пътната безопасност да е споделена отговорност между всички заинтересовани участници и органи на равнището на ЕС, на национално и на местно равнище, ЕС следва да изпълнява силна водеща роля, за да гарантира, че пътната безопасност остава приоритет в автомобилния транспорт, като допринася за преодоляване на неравнопоставеността в областта на пътната безопасност между държавите членки и като продължава да бъде световен лидер в тази област; подчертава отговорността на ЕС да насърчава сътрудничеството и обмена на най-добри практики с трети държави, като например Обединеното кралство, с цел прилагане на Стокхолмската декларация относно пътната безопасност; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че целите на политиката на ЕС в областта на пътната безопасност се прилагат за всички съответни външни програми, и да разработят ефективна система за обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения със съседни държави извън ЕС, за да се подобри правоприлагането, като същевременно се гарантира, че всеки обмен на информация следва да подлежи на строги предпазни мерки, одити и условия за надзор, в пълно съответствие с приложимите правила на ЕС;

52.  призовава Комисията, с оглед на предстоящото преразглеждане на пакета за градска мобилност, да насърчава полезните взаимодействия между мерките за безопасност и мерките за устойчивост в градските райони; във връзка с това призовава за промяна на приоритетите на транспортната инфраструктура в градските райони, в т.ч. за промяна на предназначението на обществените пространства, които вместо към индивидуалния моторизиран транспорт да се съсредоточат повече върху устойчиви, по-безопасни и по-здравословни видове транспорт, като обществения транспорт, ходенето пеша и колоезденето, като същевременно се вземат под внимание специалните потребности на уязвимите участници в движението, например децата, хората с увреждания и възрастните; насърчава по-големи инвестиции и съфинансиране по линия на инструментите на ЕС с цел създаването на паркинги и други зони за мобилна свързаност при влизане в градските райони, като се осигури лесен достъп до различни видове обществен транспорт с оглед на намаляването на градските задръствания и емисиите на CO2; приветства намерението на ЕИБ да подкрепи амбициозни инвестиционни програми, за да подпомогне публичните органи в насърчаването на устойчивата мобилност на местно и регионално равнище, например планове за устойчива градска мобилност и проекти в областта на обществения транспорт; призовава Комисията да интегрира по-добре целите и действията на ЕС в областта на пътната безопасност в насоките относно плановете за устойчива градска мобилност чрез мониторинг и насърчаване на най-добрите практики, включително чрез установяване на показател за използването на финансиране от ЕС за ефективно подобряване на пътната безопасност в градовете;

53.  отбелязва, че селските райони възлизат на приблизително 83% от територията на ЕС и в тях живее 30,6% от неговото население; посочва, че селските райони и по-специално слабо населените райони не разполагат с качествена транспортна инфраструктура и редовни услуги за колективен обществен транспорт, което оказва пряко въздействие върху пътната безопасност; освен това отбелязва, че 54% от смъртните случаи по пътищата стават по селски пътища; подчертава, че подобряването на достъпността, свързаността и пътната безопасност на селските райони следва да бъде част от стратегията за устойчива и интелигентна мобилност; призовава Комисията да вземе предвид това в предстоящото съобщение относно дългосрочна визия за селските райони;

54.  подчертава необходимостта от насърчаване на интегриран подход за постигането на целите на визията „Нулева смъртност“ и от стимулиране на междусекторното сътрудничество, включително чрез ангажираност с НПО, гражданското общество, предприятията и промишлеността на регионално и национално равнище и на равнище ЕС; призовава дружествата и МСП, в съответствие със Стокхолмската декларация, да продължат усилията за постигането на пътна безопасност чрез прилагане на принципите за безопасни системи по веригите си за създаване на стойност, в т.ч. чрез вътрешни практики в процесите на възлагане на обществени поръчки, производство и дистрибуция, и да включат информация относно ефективността на мерките за безопасност в своите доклади за устойчивостта и на официалните си уебсайтове; освен това призовава дружествата и МСП, когато е приложимо, да предоставят специални обучения по пътна безопасност на своите водачи и да обмислят включването на ролята на „управител на мобилността“ с цел координиране и оптимизиране на нуждите от мобилност на предприятието за транспортирането на стоки и работници по цялата логистична верига;

55.  призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, гражданското общество и други ключови заинтересовани страни за развиване на култура на пътна безопасност в цяла Европа; приветства учредяването на наградата на ЕС за безопасност по пътищата в градовете като част от Европейската седмица на мобилността, както и обновяването на Европейската харта за пътна безопасност – най-голямата платформа на гражданското общество в областта на пътната безопасност; призовава Комисията да организира през следващите години инициатива „Европейска година на пътната безопасност“ като част от рамката на политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 – 2030 г.; освен това се застъпва, в контекста на 2022 г. като Европейска година на по-зелените градове, за създаването, финансирането и мониторинга на „знак за по-безопасен град“ въз основа на най-високите стандарти за пътна безопасност за всички участници и по-приятни за живеене публични пространства, в т.ч. по-добро качество на въздуха и по-ниски емисии на СО2;

56.  признава Световния ден в памет на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, който се провежда ежегодно всяка трета неделя от ноември за възпоменаване на милионите загинали и сериозно ранени по пътищата в света и като ден на благодарност към спешната помощ, както и за насочване на вниманието към огромната тежест и стойността на това ежедневно страдание за семействата, общностите и държавите; признава официално този ден и призовава Европейския съвет и Комисията да направят същото, като организират ежегодно мероприятие, подкрепяно от трите институции;

57.  счита, че за правилното изпълнение на следващите стъпки в политиката на ЕС за пътна безопасност в рамките на всеобхватната стратегия за устойчива и интелигентна мобилност са необходими някои нови възможности в областта на пътната безопасност, по-специално по отношение на функциите за координация, наблюдение и оценка и техническата подкрепа за цялостната стратегия; във връзка с това призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на Европейска агенция за автомобилен транспорт в подкрепа на устойчивия, безопасен и интелигентен пътен транспорт или – ако това не е осъществимо – да възложи тази задача на вече съществуваща агенция;

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9.
(2) ОВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 18.
(3) OВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P9_TA(2021)0122.
(5) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.
(6) Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (OВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 1).
(7) ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 39.
(8) Проучване на Комисията от 18 февруари 2014 г. относно предотвратяване на шофирането в нетрезво състояние чрез използване на блокиращи устройства при употреба на алкохол.
(9) Първоначална оценка на въздействието на Комисията от 15 март 2019 г. относно преразглеждането на Директивата за трансграничното правоприлагане.
(10) OВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.
(11) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

Последно осъвременяване: 16 декември 2021 г.Правна информация - Политика за поверителност