Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2, член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, и член 208, който потвърждава, че ЕС следва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие в прилаганите от него политики, за които е вероятно да засегнат развиващите се страни,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, който се отнася до вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика, и член 5, параграф 3, който се отнася до принципа на субсидиарност;

–  като взе предвид Протокола (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към ДЕС и ДФЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции(1) (Регламента за таксономията),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци(2) (Регламента за превоз на отпадъци),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(3) (Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз(4) (Регламента на ЕС срещу субсидирането),

–  като взе предвид Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)(5),

–  като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците(6) (Рамковата директива за отпадъците);

–  като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (Директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии)(7) ,

–  като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността(8) (Директивата за емисиите от промишлеността);

–  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(9) (Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда),

–  като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(10) (Директивата за птиците),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(11) (Директивата за местообитанията),

–  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи(12) (Директива за оповестяването на нефинансова информация),

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 12 относно отговорното потребление и производство и ЦУР 15 относно живота на сушата,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение,

–  като взе предвид Насоките на Програмата на ООН за околната среда за оценка на социалния жизнен цикъл на продуктите от 2009 г.,

–  като взе предвид специалния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от май 2021 г., озаглавен „The Role of Critical Minerals in Clean Energy Transitions“ („Ролята на полезните изкопаеми от критично значение в прехода към чиста енергия“),

–  като взе предвид специалния доклад на МАЕ от май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

–  като взе предвид брифинга на Европейската агенция за околната среда от 13 януари 2021 г., озаглавен „Растеж без икономически растеж“,

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 30 август 2021 г., озаглавен „Подобряване на въздействието върху климата по отношение на добива на суровини“,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2021 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“,

–  като взе предвид окончателния доклад на Комисията от септември 2020 г., озаглавен „Изследване относно списъка на суровини от изключителна важност на ЕС (2020 г.)“, и придружаващите го информационни фишове относно суровините от изключителна важност;

–  като взе предвид прогнозното изследване на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено „Суровини от изключителна важност за стратегическите технологии и сектори в ЕС“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 5 ноември 2018 г., озаглавен „Доклад относно суровините от изключителна важност и кръговата икономика “,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии(20),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 10 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно батериите и отпадъчните батерии, за отмяна на Директива 2006/66/ЕО и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 (COM(2020)0798).

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2020 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2020 г. – Жизнен съюз в един уязвим свят“ (COM(2020)0690),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098) и работния документ на службите на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавен „Leading the way to a global circular economy: state of play and outlook“ („Проправяне на пътя към глобална кръгова икономика: настояща ситуация и перспективи“) (SWD(2020)0100),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 февруари 2021 г., озаглавено „Преглед на търговската политика – отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021)0066),

–  като взе предвид публикацията на ОИСР от 12 февруари 2019 г., озаглавена „Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.: движещи фактори за икономиката и последици за околната среда“,

–  като взе предвид публикацията на Световната банка от 2020 г., озаглавена „Минерали за действия в областта на климата: използването на минерали в рамките на прехода към чиста енергия“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 2020 г. относно постигането на кръгово и екологично възстановяване;

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2020 г. относно възстановяването, осигуряващо напредък в прехода към една по-динамична, по-издръжлива и по-конкурентоспособна европейска промишленост,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2019 г., относно кръговата икономика в строителния сектор,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г., озаглавени „Повече кръговост – преход към устойчиво общество“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по международна търговия,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0280/2021),

А.  като има предвид, че суровините от изключителна важност са източникът на създаване на стойност в промишлеността и следователно оказват значително въздействие върху секторите надолу по веригата; като има предвид, че е от стратегическо значение ЕС да намали своята зависимост, да запази своите потоци, вериги за създаване на стойност и вериги на доставки и да подкрепя, насърчава и цифровизира екосистемите, тъй като това е новият основен капацитет в рамките на международната (промишлена) конкуренция; като има предвид, че една всеобхватна стратегия за управление на суровините от изключителна важност следва да включва високи екологични и обществени стандарти;

Б.  като има предвид, че нарастващото население и преходът към цифрови, високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики водят при всички сценарии до значително нарастване на търсенето на суровини от изключителна важност(21);

В.  като има предвид, че технологиите, за които са необходими суровини от изключителна важност, ще бъдат от решаващо значение за възможностите на ЕС и на света като цяло да постигат своите цели съгласно Парижкото споразумение;

Г.  като има предвид, че една всеобхватна стратегия на ЕС за суровините от изключителна важност следва да се основава на високи екологични и социални стандарти и стандарти в областта на правата на човека, като се отчита също така недостигът на полезни изкопаеми;

Д.  като има предвид, че понастоящем ЕС осигурява само 1% от суровините за вятърна енергия, по-малко от 1% от литиевите батерии, по-малко от 1% от горивните клетки, само 2% от суровините, които са от значение за роботиката, и само 1% от фотоволтаичните модули на силициева основа(22);

Е.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно актуализирането на новата промишлена стратегия за 2020 г. са посочени 137 продукта и суровини (представляващи 6% от общата стойност на вноса на стоки за ЕС), използвани в чувствителни екосистеми, от които ЕС е силно зависим – главно в енергоемките отрасли и екосистемите на здравеопазването, както и други продукти, които са необходими за подпомагането на екологичния и цифровия преход; като има предвид, че 52% от тези продукти се внасят от Китайската народна република;

Ж.  като има предвид, че COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху глобалните вериги за доставки и доведе до недостиг на суровини от изключителна важност в Европа;

З.  като има предвид, че едно от големите предизвикателства по отношение на суровините от изключителна важност в Европа е рециклирането; като има предвид, че секторът на рециклирането на суровини от изключителна важност има значителен потенциал за създаване на работни места; като има предвид, че по приблизителни оценки само секторът за рециклиране на тягови акумулаторни батерии ще създаде около 10 500 работни места до 2035 г. в ЕС;

И.  като има предвид, че рециклирането, заместването и променящите се модели на поведение и потребление имат потенциала да намалят търсенето на суровини от изключителна важност;

Й.  като има предвид, че според Университета на ООН през 2016 г. общата стойност на вторичните суровини в отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) е възлизала на около 55 милиарда евро(23); като има предвид, че според същото проучване до 90% от електронните отпадъци в света са незаконно търгувани или депонирани;

К.  като има предвид, че очевидно – също и във връзка с предвидените нови задължения за надлежна проверка – е необходимо ново устойчиво снабдяване и че потенциалът на ЕС и на съседните му държави да се снабдяват с материали, като спазват високи стандарти за устойчивост, следва да се използва, като се отчитат изцяло възможностите на кръговата икономика, например проектирането на продуктите, заместването и намалената употреба на материали;

Л.  като има предвид, че в становището си от 25 март 2021 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) „подчертава значението на разширяването на определението и парадигмата на суровините от критично значение. Традиционно суровините от изключителна важност се считат за материали, идващи главно от миннодобивния сектор. Това е твърде тесен обхват и ограничава растежа на екологичните видове енергия. Днес материалите на основата на дървесина могат да бъдат използвани ефективно за много повече приложения, отколкото в миналото. Като се започне от текстилния сектор и се стигне до новите технологии за производство на по-леки и по-екологосъобразни батерии, това е област, в която се напредва с голяма скорост. Биоикономиката има уникални възможности за повишаване на устойчивостта на икономиката на ЕС и за осигуряване на геополитическа стабилност за нашия континент. Използването на възобновяеми материали ще спомогне и за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като позволява емисиите от изкопаеми горива да се задържат в земята, с което се създава екологична устойчивост в сектора на изкопаемите горива“;

М.  като има предвид, че както е отбелязано в становището, „има изключително малко примери за износ на суровини в развиващите се страни, водещ до устойчиво икономическо и социално развитие, от което биха се възползвали широки слоеве от населението. По-скоро ситуацията често води до социална експлоатация и замърсяване на околната среда, като от страната на печелившите обикновено са само малко на брой лица“;

Н.  като има предвид, че предлагането на много суровини от изключителна важност е силно концентрирано извън ЕС, като Китай осигурява 98% от доставките на редкоземни метали за ЕС, Турция осигурява 98% от доставките на борат за Съюза, а Южна Африка покрива 71% от нуждите от платина, 92% от нуждите от иридий, 80% от нуждите от родий и 93% от нуждите от рутений;(24)

О.  като има предвид, че според сценариите за бъдещето за батериите за електрически превозни средства и за съхранението на енергия на ЕС ще са необходими до 18 пъти повече литий и пет пъти повече кобалт през 2030 г. и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 г. в сравнение с настоящото равнище на доставките за цялата икономика на ЕС(25);

П.  като има предвид, че в ЕС са в ход четири проекта за устойчив добив на литий на обща стойност 2 милиарда евро, които следва да бъдат готови за експлоатация между 2022 г. и 2024 г.; като има предвид, че се очаква те да покрият до 80% от нуждите на ЕС от литий в сектора на акумулаторните батерии до 2025 г., като по този начин ще допринасят пряко за нашата стратегическа автономност;

Р.  като има предвид, че недостигът на суровини от изключителна важност води до увеличаване на опасенията в сферата на промишлеността и сигурността, особено поради прогнозираното експоненциално нарастване на производството, особено производството на акумулаторни батерии, които са от съществено значение за прехода към производство на енергия от възобновяеми източници;

С.  като има предвид, че ЕС трябва да подобри своята стратегическа автономност в ключови области, като например доставките на суровини от изключителна важност, които също са от ключово значение за повишаването на капацитета на ЕС в областта на отбраната и космическото пространство;

Т.  като има предвид обстоятелството, че ЕС ще продължи да зависи от международните вериги за доставки, за да задоволява търсенето си на суровини от изключителна важност, мерките за повишаване на прозрачността, ефективността и предвидимостта на глобалните търговски пазари също ще изпълняват важна роля;

У.  като има предвид, че секторът на суровините осигурява около 350 000 работни места в ЕС и повече от 30 милиона работни места в производствените отрасли надолу по веригата, които зависят от него(26); като има предвид, че преминаването към по-кръгова икономика би могло да доведе до нетно увеличение в размер на 700 000 работни места в ЕС до 2030 г.(27);

Ф.  като има предвид, че миннодобивните дейности може да излагат работниците на вредни и опасни условия; като има предвид, че трудовите права и защитата на труда варират в значителна степен в целия свят и в различните миннодобивни обекти;

Х.  като има предвид, че суровините от изключителна важност не се срещат самостоятелно, а като примеси в руда с основни метали, и че преработването им изисква значително количество енергия; като има предвид, че поради това конкурентоспособността и доходността на производството зависят от наличността на стабилно и финансово достъпно снабдяване с енергия, както и от откриването и разработването на съответните методи, процедури и технологии;

Ц.  като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Растеж без икономически растеж“, Европейската агенция за околна среда заявява, че икономическият растеж е тясно свързан с увеличеното производство, потребление и използване на ресурсите, което оказва отрицателно въздействие върху природата, климата и човешкото здраве, и че настоящите изследвания сочат, че е малко вероятно да се преодолее изцяло въздействието на икономическия растеж върху околната среда;

Предизвикателства и възможности

1.  счита, че прилагането на интегриран подход по цялата верига за създаване на стойност – като се започне от проектирането на продуктите с цел да се осигури възможност за рециклиране и се стигне до оползотворяването на материалите – е основна стратегия за увеличаване на предлагането на суровини от изключителна важност; изразява съжаление обаче, че при събирането на отпадъци и при проектирането на продуктите се наблюдават ниски равнища на технологична готовност; подчертава, че акцентирането само върху рециклирането няма да бъде достатъчно, за да се задоволи нарастващото търсене на суровини от изключителна важност; отбелязва, че макар заместването на суровините от изключителна важност да има своите ограничения по отношение на ефикасността на продуктите, това е присъща цел на засегнатите отрасли и съответните научноизследователски проекти поради високите цени и зависимостта и може да спомогне за справянето с предизвикателствата, свързани с наличието на достатъчно суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от полагане на постоянни усилия в областта научните изследвания и иновациите и от тяхното подпомагане във връзка с рециклирането и заместването на суровините от изключителна важност и с проектирането на продуктите;

2.  подчертава, че набавянето на суровини от изключителна важност е обвързано с географското местоположение, което до момента е силно зависимо от наличието на енергия от изкопаеми източници, и е изложено на риск от непряко и пряко изместване на въглеродни емисии и излагане на нелоялна конкуренция; отбелязва, че суровините от изключителна важност често се свързват с потенциално значими въздействия върху околната среда, като загуба на биологично разнообразие или замърсяване на въздуха, почвата и водата, както и потенциални конфликти с местните общности; подчертава необходимостта от преход към енергия от възобновяеми източници в секторите на минното дело и рафинирането; поради това отбелязва необходимостта от активна политика в сферата на промишлеността с цел да се подкрепи секторът в неговия преход чрез достъп до източници на екологична енергия на достъпни цени; отбелязва също така благоприятните обстоятелства за устойчиви миннодобивни дейности с ниски емисии в ЕС и изисква да се извърши допълнително проучване на възможностите за снабдяване в държавите членки, които са богати на суровини от изключителна важност;

3.  отправя предупреждение, че преходът на ЕС към неутралност по отношение на климата следва да не замества зависимостта от изкопаеми горива със зависимост от суровини; подчертава, че с този преход следва да се намали зависимостта на ЕС от внос на суровини от изключителна важност; освен това подчертава ролята, която могат да изпълняват иновациите, новите технологии, свеждането до минимум на потреблението на ресурси и поддръжката и повторното използване на ценни суровини в рамките на ЕС за намаляване на зависимостта от суровините от изключителна важност;

4.  отбелязва, че разработването и бъдещото широкомащабно разгръщане на технологии, включително възникващи цифрови приложения, производство на енергия от възобновяеми източници и батерии за електрически превозни средства и леки транспортни средства, ще засили търсенето на суровини от изключителна важност и други суровини; призовава да се вземе предвид обстоятелството, че нарастващите амбиции на държавите в областта на климата и цифровите технологии увеличават конкуренцията на световните пазари и оказват допълнителен натиск върху сигурността на тяхното снабдяване в Европа;

5.  призовава Комисията внимателно да преразгледа методиката за оценка на изключителната важност преди 2023 г., преди публикуването на следващия списък на суровините от изключителна важност, за да прецени дали е необходимо списъкът да се разшири, като се вземе предвид развитието на международното положение във връзка със суровините от изключителна важност, сценариите за бъдещото търсене на суровини от изключителна важност и други суровини, както и социалните и екологичните критерии въз основа на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и ЦУР, за да се получи по-широка представа за условията за добив в целия свят; освен това призовава Комисията да отчита надлежно в своя анализ на риска, що се отнася до доставките, всички външни екологични фактори, свързани с добива и преработката; призовава също така за всеобхватен дебат с участието на всички заинтересовани лица;

6.  призовава Комисията да обърне внимание не само на суровините от изключителна важност, но и на потенциалната изключителна важност на други суровини, необходими за наличието на силни вериги за доставки, поддържането на производството и двойния преход, както и тяхната наличност от източници в ЕС, като се отчита и недостигът на полезни изкопаеми; подчертава, че освен специализираните минерали, „обичайно произвежданите“ суровини, например мед, хелий и никел, също придобиват изключителна важност, тъй като в неутрално по отношение на въглеродните емисии общество се увеличава търсенето на тези минерали;

7.  изисква от Комисията да подходи цялостно при оценката на последиците от някои нисковъглеродни технологии, технологии на базата на възобновяеми източници и цифрови технологии, конкуриращи се за едни и същи суровини от изключителна важност, и да проучи вериги на доставка от изключително значение, също така във връзка с нуждите на отделните сектори; подчертава, че е важно да се гарантира, че предимство имат принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, нулевите емисии и решенията за ефективно използване на ресурсите;

8.  призовава Комисията да се увери, че националните планове за устойчивост и възстановяване в рамките на „Next Generation EU“ предвиждат мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с устойчивите от икономическа, екологична и социална гледна точка доставки на суровини от изключителна важност; призовава държавите членки да инвестират повече в рециклиране на суровини от изключителна важност и да включат изискванията, източниците на доставки и разходите във връзка със суровините от изключителна важност в плановете си за стратегическо възстановяване;

9.  призовава за инвестиции в обучение и преквалификация на работници, включително посредством механизма за справедлив преход, тъй като уменията за минен добив може да бъдат прехвърлени към експлоатацията, преработката и рециклирането на метали и минерали, за предпочитане в същите региони; призовава Комисията да гарантира, че съответното финансиране предвижда и средства във връзка със социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода в бившите миннодобивни райони;

10.  призовава Комисията и държавите членки да създадат възможно най-скоро важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ), за да се извърши планиране от стратегическа гледна точка и от гледна точка на устойчивостта по отношение на нашето търсене за двойния преход, което да обхваща изискванията, източниците на доставки и (социалните, екологичните и финансовите) разходи във връзка със суровините от изключителна важност; подчертава, че ВПОИ следва да обхваща всички имащи отношение теми, за да се намалят изключителното значение и зависимостта, например рециклирането, повторната употреба, заместването, намаляването на използването на материали и добива; подчертава, че тези проекти следва да отключат неизползвания потенциал в богатите на суровини от изключително значение държави от ЕС, които разполагат с големи неизползвани източници;

11.  призовава Комисията да насърчава научноизследователската и развойната дейност в областта на суровините от изключителна важност и уменията и компетентността, свързани с тези суровини, по отношение на малките и средните предприятия (МСП) като стратегия за растеж на високотехнологичните дружества в ЕС, например за литиеви батерии, горивни клетки, вятърни турбини, електрически тягови двигатели, фотоволтаични технологии, роботика, дронове, триизмерен печат и широк набор от цифрови технологии и медицински изделия;

12.  призовава Комисията да извърши всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, за да определи минималните обеми на суровините от изключителна важност и със стратегическо значение, необходими за двойния преход;

13.  отбелязва, че за ЕС надеждните и напълно функциониращи вериги за създаване на стойност, включително проучването и рециклирането, изпълняват ключова роля и са предпоставка за постигане на целите на Европейския зелен пакт, промишлената стратегия на ЕС и двойния преход и за гарантиране на бъдещата му конкурентоспособност и капацитет за иновации;

14.  счита, че възможностите за финансиране на устойчивото производство, преработка или рециклиране на всички суровини от изключителна важност, изброени в съобщението на Комисията относно устойчивостта на суровините от изключителна важност, са абсолютно необходими;

15.  призовава Комисията да предложи научно обосновани критерии за устойчивост за да се даде определение по въпроса, какво означава устойчива инвестиция в миннодобивния сектор съгласно Регламента за таксономията; подчертава необходимостта да се даде възможност на минната промишленост на ЕС да допринесе за двойния екологичен и цифров преход;

16.  призовава за подпомагане и финансиране от ЕС за технологичното развитие в областта на суровините от изключителна важност, за да се подобрят ефикасността, заместването, процесите на рециклиране и затворените цикли на материалите; подчертава по-специално необходимостта от специфични финансови инструменти и целеви средства за научни изследвания и иновации за процесите на рециклиране и приветства предложението за насърчаване през 2021 г. на научните изследвания и иновациите в областта на суровините от изключителна важност във връзка с преработването на отпадъци, авангардните материали и заместването в рамките на „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие и националните програми за научни изследвания и иновации; освен това подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за постигане на по-голяма осъществимост на процесите по рафиниране, по-специално в минните хвостохранилища и в малките по мащаб мини; призовава Комисията да въведе схеми за подпомагане, насърчаващи иновациите в нови миннодобивни техники и нови проекти в минното дело с малки мащаби; призовава за разработване на нови и иновативни технологии в областта на устойчивия минен добив на суровини от изключителна важност в ЕС;

17.  призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и другите институции на ЕС, в сътрудничество с международните партньори, да предоставят техническа и стратегическа финансова подкрепа за дългосрочни стратегически инвестиционни проекти в областта на суровините от изключително значение, включително за намиране на нови инструменти за споделяне на рисковете в миннодобивния сектор, както и да насърчават и подкрепят инвестициите в научни изследвания в областта на устойчивото снабдяване със и преработка на суровини от изключителна важност и в рафиниращите обекти, за да ги приведат в съответствие с правилата на ЕС и с високите социални и екологични стандарти, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Стратегическа автономност и устойчивост

18.  приветства създаването на Европейския алианс за суровините (ERMA) и с оглед на геополитическата ситуация в световен мащаб и потенциалното напрежение в търговията с богати държави производителки извън ЕС, настоящия му акцент върху суровините от изключителна важност, а именно редкоземни метали и магнити, както и върху количествените цели за снабдяване от вътрешния пазар и извън ЕС, с цел да се подкрепят дългосрочните отношения на доставки за огромен брой малки и големи производители в ЕС и да се намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС; подчертава ролята на ERMA като „инвестиционен поток“ и го насърчава да се ангажира допълнително с предварителни оценки, за да отключи публични и частни инвестиции за устойчиви проекти за суровини от изключителна важност, за които е извършена оценка на въздействието върху околната среда;

19.  счита, че е важно ERMA да продължи да се развива, главно по отношение на материалите, които са от голямо значение за двойния преход, например суровините от изключителна важност, необходими за съхранението и преобразуването на енергия;

20.  приветства намерението на Комисията да стартира система за наблюдение чрез бъдещата Обсерватория за технологии от критично значение по отношение на текущите зависимости и рисковете от бъдещи технологични зависимости и призовава за тясно сътрудничество между обсерваторията и лицата, извършващи наблюдение на търсенето на суровини от изключителна важност;

21.  изразява съжаление, че създаването на стратегически запаси все още не е част от плана за действие, и призовава Комисията също така да се съсредоточи върху гарантирането на доставките на суровини от изключителна важност в ЕС, като насърчава държавите членки да извършват стратегическо натрупване на запаси като част от координиран подход, когато анализът стигне до заключението, че това за целесъобразно; счита, че стратегическото натрупване на запаси в съчетание с други стратегически мерки допринася за намаляване на зависимостта от суровини от изключително значение; подчертава, че увеличаването на наличността следва да върви паралелно с намаляване на търсенето чрез разглеждане на цялата верига за създаване на стойност – проектиране, функциониране и край на жизнения цикъл;

22.  отбелязва, че осведомеността относно евентуални проблеми с недостиг на суровини от изключителна важност е прекалено слаба и следва да бъде повишена; призовава Комисията да разшири обхвата на ERMA, за да се засили сътрудничеството между промишлените участници по цялата верига за създаване на стойност, държавите членки, регионите и държавите извън ЕС, профсъюзите, гражданското общество, научноизследователските и технологичните организации, инвеститорите и неправителствените организации в секторите на икономиката на ЕС, които са най-силно засегнати от затруднения в доставките на суровини от изключителна важност – или чрез рамката, предлагана от ERMA, или чрез формиране на специфични за отделните сектори промишлени съюзи и съюзи на заинтересованите лица; подчертава потенциала за заетост на проектите в Съюза и поради това призовава за насърчаване на всеобхватен социален диалог; подчертава в тази връзка спешната необходимост от по-тесни партньорства между участниците в областта на суровините от изключителна важност, особено в миннодобивните региони, и ползвателите надолу по веригата, и по-точно други промишлени сдружения, както и от обща осведоменост и от задължение да се гарантира, че веригите за създаване на стойност са устойчиви и с кръгов характер;

23.  счита, че са необходими повече координация и съвместни усилия за разработване на устойчиви вериги за доставки, за да се посрещне търсенето на настоящи и бъдещи ресурси от изключителна важност за промишлените нужди на ЕС, за да се избегнат прекъсвания по веригата за доставки, да се намали зависимостта и да се поддържат високи социални и екологични стандарти; призовава Комисията да гарантира, че в ЕС оценката на вноса и износа и на световното предлагане и търсене на суровини от изключителна важност, координацията на натрупването на запаси и наблюдението на суровините от изключителна важност се прилагат последователно и съгласувано, например чрез създаване на работна група по въпросите на суровините от изключителна важност;

24.  изисква от Комисията да диверсифицира веригите на доставки както за първичните, така и за вторичните източници и призовава за по-голяма прозрачност на информацията относно веригите за доставки;

25.  отбелязва, че нарастващото напрежение между големите сили разкри стратегическата уязвимост на ЕС, по-специално по отношение на осигуряването на ключови ресурси, включително суровини от изключителна важност и преработени материали; отбелязва, че наблюдението на стоковите зависимости и осигуряването на достъп до суровини от изключителна важност могат да гарантират по-голяма стабилност на устойчивите вериги за доставки; отбелязва, че при прехода към кръгова икономика следва да се обърне специално внимание на ключовите вериги за доставки, при които зависимостта на ЕС от суровини от изключителна важност е особено висока;

26.  отново изтъква потенциала на кръговата икономика за оптимизирано използване на продуктите и услугите; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят нови устойчиви и кръгови бизнес модели в новата инициатива за устойчиви продукти, включително „продуктът като услуга“, при условие че се спестяват ресурси, намалява се въздействието върху околната среда и се гарантира защитата на потребителите; призовава Комисията и държавите членки да улеснят тези подходи чрез създаване на благоприятни нормативни уредби;

27.  счита, че е важно да се подкрепя подход на кръгова икономика по цялата верига за създаване на стойност, от проектирането до оползотворяването на материалите, по отношение на технологиите от ключово значение за енергийния и цифровия и преход и прехода в областта на мобилността, например вятърни електроцентрали, електроцентрали за слънчева енергия, производство на акумулаторни батерии, електрическа мобилност и интелигентни мрежи; призовава Комисията да превърне прехода към кръгова икономика в приоритет, като намалява зависимостта на ЕС от вноса, подобрява ефективното използване на ресурсите, оптимизира потреблението на ресурси и запазва и използва повторно ценни суровини в рамките на ЕС; припомня своето искане в своята резолюция относно новия план за действие за кръговата икономика да се разгледа възможността да бъде предложено, въз основа на цялостна оценка на въздействието, ясно и лесно разбираемо хармонизирано етикетиране относно дълготрайността, което би могло да бъде под формата на индекс, и относно възможността за поправка, което би могло да бъде под формата на единен коефициент за поправка;

28.  призовава Комисията да засили сътрудничеството с държави извън ЕС по отношение на устойчивото снабдяване със суровини от изключителна важност, по-специално партньорите със сходни възгледи, както и по отношение на дейността си в рамките на Световната търговска организация (СТО);

Затваряне на цикъла за материалите

29.  подчертава необходимостта от изграждане на вторични пазари за суровини от изключителна важност, за да се гарантират постоянни потоци от вторични суровини от изключителна важност, от укрепване на промишлената екосистема на Съюза и от запазване на работните места в сектора на производството; призовава в тази връзка Комисията да разгледа баланса между вноса и износа на вторични суровини от изключителна важност в ЕС и бързо да създаде обсерватория за наблюдение на пазара за вторичните суровини от решаващо значение, включително суровини от изключителна важност; подчертава, че третирането на суровините от изключителна важност в държави извън ЕС трябва да отговаря на стандартите на ЕС; отбелязва, че не съществува универсален подход; подчертава, че постигането на чисти и безопасни цикли на материалите е предварително условие за създаването на надежден пазар на вторични суровини в ЕС;

30.  приветства предложението за картографиране на потенциалното предлагане на вторични суровини от изключителна важност от запаси в ЕС, отпадъци и преработката на странични продукти; насърчава Комисията да превърне това картографиране в приоритет и да го извърши по-рано от предвиденото; насърчава Комисията също така да разшири обхвата на картографирането, за да включва наличните в момента технологии, използвани за намаляване на търсенето на суровини от изключителна важност и за увеличаване на повторната употреба на суровини от изключителна важност във веригата за доставки; подчертава необходимостта от насърчаване на въвеждането на инструменти за сътрудничество в областта на пазара на суровини от изключителна важност, например платформа на ЕС за суровините, която следва да обхваща и циркулиращите потоци от продукти и техните тенденции, за да се оцени кои вторичните суровини могат да бъдат рециклирани;

31.  призовава Комисията и държавите членки да отключат потенциала на проектите за вторична преработка посредством конкретни стимули, включително ускорено лицензиране, и да предоставят стимули за оползотворяване на суровини от изключителна важност, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тях;

32.  отбелязва колко е важно рециклирането на отпадъците, като се има предвид значителното съдържание на суровини от изключителна важност в електрическото и електронното оборудване; отбелязва, че увеличаването на обема на рециклирани материали може да се окаже недостатъчно за намаляване на минния добив в дългосрочен план; отбелязва освен това, че чрез преминаването към по-кръгова икономика може да бъдат създадени 700 000 работни места(28), особено допълнителни работни места в заводите за рециклиране и услугите за поправка; отбелязва, че разглобяването и рециклирането са важна възможност за връщане на работни места в сферата на промишлеността обратно в ЕС; подчертава също, че развитието на рециклирането може да бъде използвано, за да се отговори на бъдещите нужди от суровини;

33.  отбелязва, че делът на събраните рециклируеми литиево-йонни тягови акумулаторни батерии се очаква да нарасне съществено до средата на 30-те години на 21-ви век, с което се създава значителен вторичен източник на предлагане;

34.  отбелязва, че за да бъдат успешни, промишлените процеси за рециклиране на суровините от изключителна важност все още се нуждаят от огромни частни и публични инвестиции в инфраструктурата за разделяне, предварителна обработка и оползотворяване, в иновации, научни изследвания и по-широко разгръщане на технологиите, както и в умения, което ще осигури възможности за работа в области, които се очаква да отбележат огромно нарастване през следващите десетилетия; призовава Комисията да предостави стимули за рециклирането и оползотворяването на суровини от изключителна важност от отпадъците от минното дело, от преработката и от търговския сектор, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тези суровини;

35.  насърчава Комисията да предложи минимални цели за съдържание на рециклирани суровини от изключителна важност и специални цели за рециклиране на суровините от изключителна важност, придружени от стабилна рамка за мониторинг, като черпи вдъхновение от предложението за регламент относно батериите и отпадъците от батерии и въз основа на всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, в която се оценяват минималните обеми на суровините от изключителна важност, необходими за продукти, които ще улеснят двойния преход, процента от това търсене, който би могъл да бъде задоволен чрез рециклиране в съответствие със съществуващите оценки, и наличието на необходимата технология; отбелязва, че целите за намаляване относно първичните суровини следва да не води до общ обем на добива на суровини, който е по-малък от тези минимални обеми;

36.  признава, че изоставените промишлени терени (промишлени сметища и хвостохранилища) често съдържат изоставени суровини от изключителна важност, редкоземни метали и други минерали и метали, използвани в технологичните продукти; поради това насърчава документирането, оценяването и извличането на ценните материали, намерени на тези терени, когато това е възможно и приложимо; подчертава необходимостта от подобряване на технологиите за рафиниране, които да бъдат обхванати от съответните механизми за финансиране на научноизследователската, развойната дейност и иновациите с цел отключване на този потенциал;

37.  подчертава, че е необходим по-строг контрол върху износа от ЕС на отпадъчни продукти, съдържащи суровините от изключителна важност, и че е необходимо да се установят еднакви условия на конкуренция за рециклиращите оператори, които отговарят на необходимите стандарти за безопасно и ефикасно оползотворяване; призовава Комисията при преразглеждането на Регламента относно превози на отпадъци да предотврати незаконния износ на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава за определянето на изисквания, които позволяват износа само на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, при наличието на гаранция, че те ще бъдат преработени в държавата по местоназначение при условия, равностойни на социалните и екологичните стандарти на ЕС;

38.  призовава Комисията и държавите членки да активизират усилията за надлежно събиране и рециклиране на продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, в края на жизнения им цикъл, вместо те да се складират в домакинствата или да бъдат изхвърляни на сметища или изгаряни;

39.  изисква от Комисията да предложи мерки за проектиране на продуктите, съобразени с различните категории продукти, за лесно идентифициране и отстраняване на части или компоненти, съдържащи суровини от изключителна важност, особено от отпадъци след потреблението, в допълнение към изискванията за екопроектиране с цел значително подобряване на дълготрайността, издръжливостта, възможностите за поправка, модулността, възможността за повторна употреба и рециклиране на излезлите от употреба продукти в края на жизнения им цикъл, произвеждани или продавани в ЕС; подчертава, че тези мерки следва да създават конкурентни предимства за предприятията от ЕС, следва да не създават непропорционална финансова тежест за тях и следва да стимулират иновациите;

40.  счита, че заместването е от полза в случаите, когато суровините от изключителна важност могат да бъдат заменени с материал, който е наличен в изобилие, но носи малка полза, ако самият заместител не е устойчив, не помага за преодоляване на проблема с изчерпаемостта на ресурсите, самият той е от изключителна важност или може да стане такъв поради заместването; признава, че е важно да се запазят качествените характеристики на продуктите и тяхната икономическа жизнеспособност; призовава Комисията да насърчава и увеличава научните изследвания и иновациите в областта на заместителите на суровини от изключителна важност за различни приложения;

Снабдяване от ЕС

41.  отбелязва, че макар интелигентното проектиране на продукти, повторното използване на материали, замяната с рециклирани материали и насърчаването на отпечатъка на материалите и производството да могат значително да намалят първичното търсене и потенциалът им да следва да бъде използван пълноценно, е необходимо отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност, като се извършва предварителна оценка на въздействието с цел смекчаване на евентуалното социално и екологично въздействие, когато предлагането на суровини от изключителна важност не може да се поддържа икономически жизнеспособно чрез споменатите мерки или би довело до по-ниско качество на продуктите;

42.  подчертава, че за първичното и вторичното снабдяване в ЕС са приложими най-високите екологични и социални стандарти в световен мащаб, чието изпълнение трябва да бъде гарантирано по подходящ начин, че това снабдяване осигурява хиляди висококвалифицирани работни места и е абсолютно необходима предпоставка за екологичния и цифровия преход; поради това призовава всички участници да насърчават проекти за отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност в ЕС, за да се подпомага местното производство и да се повишава осведомеността относно екологичния отпечатък на вноса в ЕС на суровини от изключителна важност от държави извън ЕС; счита, че това трябва да става чрез открит, прозрачен и научнообоснован процес с участието на съответните заинтересовани лица и на местните общности на ранен етап;

43.  изразява категорично убеждение, че отговорното снабдяване в ЕС може да се основава единствено на ефективен социален диалог, насърчаващ здравословните и безопасни условия за работниците, гарантиращ достойни работни места и работни условия и защитаващ правата на работниците чрез насърчаване на равенството между половете; призовава държавите членки да гарантират, че работниците в този сектор са защитени с подходящи лични предпазни средства;

44.  отбелязва възможността за разработване на отговорна и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии чрез снабдяване със суровини от изключителна важност като графит, кобалт и литий от нови съоръжения в ЕС;

45.  отбелязва плана на Комисията за разгръщане на програми за наблюдение на Земята и дистанционно изследване за проучване на ресурси, операции и управление на околната среда след извеждането от експлоатация; посочва, че регулаторният надзор на място може да бъде засилен чрез употребата на методи за дистанционно изследване;

46.  отбелязва, че преориентирането към кръгова икономика в множество промишлени сектори и услуги в ЕС изисква специфични умения и компетентности, за да се гарантират високи екологични резултати и безопасност на работниците, и подчертава специфичната роля, която играят предприятията пионери, МСП и стартиращите предприятия в това отношение; освен това отбелязва, че минният сектор става все по-автоматизиран, докато рециклирането и преработването са все още по-трудоемки; подчертава колко е важно поддържането, развитието и надграждането на съответните експертен опит и умения в областта на технологиите за минното дело и за преработка, както и технологиите за рециклиране и други имащи отношение технологии в ЕС по отношение както на суровините от изключителна важност, така и на страничните продукти, тъй като някои от тях може да бъдат използвани за производството на високо технологични химически продукти; отбелязва със съжаление, че суровините, които понастоящем се добиват в ЕС, често се нуждаят от износ за Азия за рафиниране, тъй като съответното ноу-хау и технологии са загубени в ЕС, което представлява друга зависимост;

47.  призовава Комисията да изиска ефективното използване на странични промишлени потоци, съдържащи суровини от изключителна важност; подчертава, че предимно в миннодобивната индустрия е налице голям потенциал за възстановяване и отделяне на редкоземни елементи;

48.  отбелязва важната роля на държавите членки за увеличаване на устойчивото местно снабдяване със суровини от изключителна важност от първични и вторични източници; призовава държавите членки да подобрят навременността, предвидимостта и прозрачността на процедурите за издаване на разрешения за проекти за проучване и снабдяване, без да се занижават екологичните и социалните стандарти;

49.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че снабдяването със суровини от изключителна важност се основава на подход, който внимателно балансира между увеличената потребност на ЕС от устойчиво добити суровини от изключителна важност и необходимостта от опазване на природата и биологичното разнообразие;

50.  подчертава, че подобрената и по-гъвкава предвидимост и ефикасност, както и отдаването на приоритет на ключови фактори, например конкурентни доставки на енергия от възобновяеми и преходни нисковъглеродни източници, ще спомогнат за отключването на необходимите инвестиции;

51.  очаква Комисията да предостави допълнителни подробности относно привеждането в действие на проектите за суровини от изключителна важност като алтернативен бизнес модел и източник на регионална заетост във въгледобива и други региони в преход;

Диверсификация

52.  настоятелно призовава Комисията да насърчава отношения с всички държави, които в момента са доставчици на суровини от изключителна важност за ЕС, систематично и стратегически да изгражда нови партньорства в областта на суровините от изключителна важност, в сътрудничество с нашите съюзници, когато е възможно, като отчита суверенитета на третите държави над техните ресурси, за да гарантира, че суровините от изключителна важност ще станат източник на благосъстояние за развиващите се държави, да насърчава участието на МСП и да превърне това начинание в хоризонтална задача на своите външни и вътрешни политики, и да представи резултатите през 2021 г.; приветства плановете на Комисията за установяване на силни и подкрепящи международни партньорски взаимоотношения чрез утвърждаване на глобална програма относно суровините, която цели партньорските отношения на ЕС да гарантират както сигурността на доставките, така и ползите за развитието;

53.  подчертава, че ако със Зеления пакт емисиите на парникови газове на Европа просто се прехвърлят към нейните търговски партньори, няма да бъде постигнат никакъв ефект по отношение на изменението на климата; поради това настоятелно призовава ЕС да настоява за приложими многостранни споразумения за овладяване на глобалното затопляне и да разпространява европейските стандарти в областта на околната среда извън ЕС, включително в областта на снабдяването и преработването; счита, че ЕС ще трябва да разработи нови търговски и инвестиционни споразумения, нови модели за финансово и техническо подпомагане и в по-общ план, нов подход към международната дипломация, който има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция;

54.  приветства ангажимента на ЕС за отговорно и устойчиво снабдяване и насърчава Комисията да приеме като отправна точка стандарта за отговорно минно дело, разработен от Инициативата за отговорно минно осигуряване, като вземе предвид потребностите на МСП; подчертава необходимостта този ангажимент да бъде утвърден с конкретна техническа подкрепа, трансфер на знания, изграждане на умения, институции и правни уредби, изграждане на институции и политически диалог с държавите партньори; подчертава необходимостта от хомогенни политики в областта на етичните стандарти по отношение на снабдяването със суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от мобилизиране на повече държавни и частни участници, които също да се ангажират със стандартите за устойчивост и да ги прилагат;

55.  приветства публичния ангажимент на Комисията да внесе законодателно предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност през 2021 г. и настоява това законодателство да допринесе за справяне със злоупотребите с правата на човека, както и за социални и екологични стандарти във веригите на създаване на стойност; припомня своята резолюция с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност;

56.  счита, че международните споразумения следва да проправят пътя към по-отговорно и устойчиво снабдяване в глобален план; призовава за засилено сътрудничество с цел разработване на международни споразумения за по-добро наблюдение, уведомяване и прилагане на ограниченията за износ на суровини от изключителна важност, за да се насърчава отговорното снабдяване и да се повишава кръговостта в този сектор;

57.  припомня призива от своята резолюция относно нова стратегия ЕС-Африка с цел справедлива и устойчива експлоатация на суровините от изключителна важност в Африка; подкрепя Комисията в нейните усилия за сключване на нови партньорства за суровините от изключителна важност с африканските държави, за укрепване на веригата за създаване на стойност в Африка с цел да стане по-устойчива от етична, екологична и технологична гледна точка, и за създаване на условия за подпомагане от ЕС за изграждане на капацитет;

58.  призовава Комисията да укрепи дейностите по стандартизация по отношение на свързаните със суровините от изключителна важност висококачествени компоненти в рамките на съответните международни форуми, тъй като това е важно за дружествата в ЕС, и по-специално за МСП;

59.  призовава за разширяване на устойчивите селскостопански практики, които са от полза за устойчивото управление на фосфора; подчертава полезните взаимодействия на такива практики с намаляването на отпечатъка върху климата и с биологичното разнообразие;

60.  изисква от Комисията да предложи ефективни правила за схеми за събиране, обхващащи целия ЕС, с цел увеличаване на събираемостта на отпадъчните продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава Комисията да оцени, наред с други възможности за разширена отговорност на производителя, въвеждането на схеми за обратно изкупуване в законодателството на ЕС в областта на отпадъците, по-специално в Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като се вземат предвид характеристиките на различните продукти, като същевременно се гарантира, че схемите са съвместими във всички държави членки, за да се стимулират потребителите да занасят своето електрическо и електронно оборудване, което се намира в края на своя жизнен цикъл, и особено малки изделия, в специални съоръжения за събиране и рециклиране, като се надгражда положителният опит от схемите за обратно изкупуване на стъкло и пластмаси в множество държави членки;

61.  изразява съжаление, че ниското равнище на рециклиране при някои видове употреба(29) и износът на отпадъци и скрап от алуминий(30) са довели до по-нисък процент на ресурси за рециклиране в края на жизнения цикъл (EOL-RIR), отколкото би могъл да бъде постигнат по друг начин; подчертава, че ЕС следва да се стреми да въведе мерки за постигане на 100% рециклиране на алуминий в края на жизнения цикъл;

62.  призовава Комисията да отдава приоритетно значение на добива на суровини от изключителна важност от съществуващи мини на територията на ЕС, т.е. от хвостохранилища, отпадъчен дребен чакъл, депа за отпадъци и по-ефективен добив на суровини в градски условия, спрямо новите минни дейности, ако този добив е устойчив, т.е. ако въздействието върху околната среда, включително от използването на енергия и химикали, е по-слабо; подчертава, че този добив и последващото възстановяване трябва да се извършват с помощта на най-добрите налични техники, които гарантират най-добри екологични резултати и икономическа жизнеспособност;

63.  призовава Комисията да обръща специално внимание на етапа след извличане в проектите в областта на минното дело, както и на етапа на кроя на жизнения цикъл на суровините от изключителна важност в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в Рамковата директива за отпадъците, и особено когато суровините от изключителна важност са също така опасни вещества;

64.  счита, че разрешенията и концесиите за миннодобивни дейности следва да включват изисквания за безопасно, ефикасно и устойчиво оползотворяване и преработване на всички икономически и технически оползотворими суровини от изключителна важност; изисква от Комисията да изпълни спешно исканията на Парламента, съдържащи се в неговата резолюция относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии; отново заявява, че въпросникът, който понастоящем се използва като система за докладване съгласно член 18 от директивата, не е подходящ за целта, и изисква от Комисията да създаде хармонизирана, цифровизирана и прозрачна система на ЕС за регистрация, която да се основава на хармонизирани определения и критерии за третиране на отпадъците от миннодобивните индустрии и да включва всички съответни данни за въздействието върху околната среда, включително за концентрацията на съдържание на депонирани отпадъци;

65.  призовава Комисията да затегне гарантирането на изпълнението и да осигури пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС в областта на околната среда, както и да предлага изменения на законодателството, когато е необходимо;

66.  насърчава извършването на цялостна оценка на включването на минния сектор в обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността с оглед на голямото въздействие на минните дейности върху околната среда, обикновено големия мащаб на проектите за минна дейност, различията в стандартите за управление на замърсяването, прилагани в миннодобивните обекти в целия ЕС, и потенциалното разширяване на минните дейности, свързани със суровините от изключителна важност в ЕС; предлага да бъдат установени най-добрите налични техники за възстановяване на мини, по-конкретно във връзка с почвите и водите;

67.  насърчава Комисията да направи преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, за да се гарантира, че се извършва оценка на въздействието върху околната среда за миннодобивни проекти от всякакъв мащаб и че тези оценки се извършват от независима трета страна;

68.  счита, че емисиите от миннодобивните дейности и вносът на суровини от изключителна важност трябва да бъдат обхванати от бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите;

69.  отбелязва предизвикателствата и рисковете, свързани с миннодобивни дейности в защитени зони, т.е. зоните по „Натура 2000“, и счита, че миннодобивните дейности в тези зони следва да продължи да бъде строго ограничено; подчертава, че миннодобивните дейности в защитени зони подлежи на условията, определени в Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, и подчертава, че всеки нов проекти за миннодобивни или добивни дейности трябва да бъде подложен на задълбочена оценка на въздействието върху околната среда, за да се сведе до минимум въздействието му върху околната среда; призовава държавите членки и миннодобивната промишленост, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, да предприемат подходящи мерки за опазване с цел запазване и възстановяване на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете, за които е определена защитената зона; във връзка с това подчертава документа с насоки на Комисията относно добива на неенергийни полезни изкопаеми във връзка с „Натура 2000“(31),както и съответните проучвания на конкретни случаи и най-добри практики;

70.  припомня ангажимента на Комисията да гарантира, че морските минерали в международната зона на морското дъно не могат да бъдат добивани преди да бъде изследвано в достатъчна степен въздействието, което дълбоководният добив на полезни изкопаеми оказва върху морската среда, биологичното разнообразие и човешките дейности, преди да бъдат анализирани рисковете и да бъде доказано, че технологиите и оперативните практики не нанасят сериозни вреди на околната среда, в съответствие с принципа на предпазните мерки, и призовава Парламента и на Съвета да поемат същия ангажимент; насърчава Комисията да превърне този ангажимент в конкретни действия за опазване на тези силно уязвими екосистеми.

71.  призовава Комисията да разгледа законодателни варианти в съответствие с конвенциите от Еспоо и Орхус, за да се гарантира, че местните органи приемат и прилагат правото на местните общности на ефективно и приобщаващо участие в процедурите за издаване на разрешения за нови проекти за проучване и добив на полезни изкопаеми, на всички етапи от миннодобивните проекти и когато се подават заявления за разрешение за разширяване на съществуващи мини, както и за да се гарантира, че местните общности имат право да използват ефективни механизми за правна защита, управлявани от независими съдилища и надзорни органи, без конфликт на интереси.

72.  приветства акцента върху суровините от изключителна важност в съобщението на Комисията относно прегледа на търговската политика; призовава за решителна търговска политика, при която се поставя акцент върху диверсификацията и устойчивостта на веригите за доставки и се извежда като приоритет подобряването на глобалните механизми и на механизмите на ЕС за създаване на благоприятна търговска среда за промишлеността на ЕС;

73.  подчертава, че промишлеността на ЕС е изправена пред ожесточена международна конкуренция за достъп до суровини и е уязвима по отношение на мерките за ограничаване на износа, въведени от държави извън ЕС; потвърждава, че нарастването на търсенето в световен мащаб вероятно ще доведе до повишаване на цените, и насърчава Комисията да представи анализ по този въпрос;

74.  поради това призовава Комисията да диверсифицира във възможно най-голяма степен източниците на доставки на суровини от изключителна важност, да повиши ефективността на ресурсите и да намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС чрез подпомагане на инвестициите, които ангажират европейски и световни партньори и МСП като част от дългосрочна международна стратегия за снабдяване; подчертава, че тази цел следва да се постигне чрез засилване на съществуващите партньорства и търговски споразумения и чрез изготвяне на нови стратегически споразумения или съвместни предприятия на ЕС с богати на ресурси държави и други единомислещи държави снабдителки, в съответствие с ясно определени приоритети; в този смисъл приветства текущия диалог с Канада, Австралия и Чили, чиято цел е да засили търговските отношения в областта на суровините от изключителна важност; призовава Комисията да засили допълнително сътрудничеството в рамките на следващата Конференция по въпросите на материалите от критично значение с участието на ЕС, САЩ и Япония; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с ключови международни доставчици в Западните Балкани, Източна Европа, Латинска Америка и Африка, както и с Китай и други развиващи се страни в южното полукълбо;

75.  подчертава, че бъдещите споразумения на ЕС за свободна търговия и партньорство могат да осигурят не само по-голяма сигурност на доставките, но и надеждна политическа и икономическа рамка, и че те следва да включват специални разпоредби относно суровините от изключителна важност, както беше обявено от Комисията в нейната стратегия „Търговията – за всички“, с цел насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на спазването на международните ангажименти, премахване и избягване на ограниченията върху износа и спазване на настоящите правила за периода преди и след установяването на преки чуждестранни инвестиции; призовава Комисията да засили допълнително мониторинга и прилагането на споразуменията за свободна търговия, включително главите относно търговията и устойчивото развитие, за да гарантира, че ангажиментите и разпоредбите относно отговорното снабдяване със суровини от изключителна важност са определени и се изпълняват от търговските партньори, както и че се вземат предвид евентуалните опасения на общностите, засегнати от добивните дейности; подчертава, че това следва да бъде сред приоритетните задачи на главния служител по правоприлагането в областта на търговията;

76.  призовава Комисията да постави началото на дискусия в рамките на СТО относно ограниченията пред разширяването на кръговата икономика, породени от изискванията за местно съдържание, да изгради по-силни партньорски връзки с различни региони по света, по-специално с Африка, и да гарантира, че споразуменията за свободна търговия отразяват по-амбициозните цели на кръговата икономика;

77.  призовава правилата за произход да се използват по-строго, за да се гарантира производството на суровини и да се предотврати заобикалянето на правилата в региони, където операторите подлежат на не толкова строги изисквания за устойчивост и за промишлени субсидии; подчертава, че всички нови дейности по снабдяване от страна на дружества, извършващи дейност на пазара на ЕС, трябва да са в съответствие с Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, правилата за отговорно снабдяване, описани в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и международните стандарти за отговорно снабдяване със стоки; призовава за забрана на вноса на суровини от изключителна важност, свързани с нарушения на правата на човека и правата на работниците, например принудителен труд или детски труд;

78.  подчертава, че една напълно функционираща многостранна търговска система, основаваща се на правила, е от ключово значение за гарантирането на отворени и устойчиви търговски потоци на суровини от изключителна важност; изразява загриженост от налагането на ограничения за износа на суровини от изключителна важност от някои членове на СТО, включително Китай, и настоятелно изисква всички членове да се въздържат от провеждането на такива политики; поради това призовава Комисията да използва международните форуми, за да ограничи тези нарушаващи конкуренцията ограничения на износа на суровини от изключителна важност; във връзка с това подновява призива си към Комисията да удвои своите усилия за постигането на амбициозна реформа на Световната търговска организация с цел борба с нарушаването на международната търговия и нелоялните търговски практики, предоставяне на стабилна и предвидима международна търговска среда и гарантиране на справедлива и ефективна конкуренция в световен мащаб;

79.  приветства съвместното изявление на тристранното заседание на министрите на търговията на Япония, САЩ и Комисията и подкрепя предложеното определение за промишлени субсидии; приветства факта, че определението надхвърля предвиденото в Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки и Регламента на ЕС срещу субсидирането и предоставя по-широко определение за субсидия; счита, че такива мерки са от ключово значение за създаването на еднакви международни условия в областта на суровините от изключителна важност, тъй като промишлените субсидии, по-специално в Китай, представляват сериозна заплаха за промишлеността и за работниците на ЕС поради това, че нарушават международната конкуренция;

80.  приветства съвместната инициатива на ЕС и САЩ за справяне със световния свръхкапацитет в добива на стомана и алуминий и призовава за всеобхватни и бързи мерки за търсене на отговорност от държави като Китай, които подкрепят нарушаващи правилата за търговия политики; припомня обаче на Комисията, че към момента митата по раздел 232 на САЩ остават в пълна сила и че за този проблем трябва да бъде намерено спешно решение;

81.  изразява съгласие с оценката на Комисията, според която прехвърлянето на плащанията на ЕС за внос на суровини от изключителна важност от други международни валути към еврото би довело до определени предимства, като намаляване на нестабилността на цените и спомагане за понижаване на зависимостта на вносителите на стоки от ЕС и на износителите от държави извън ЕС по отношение на пазарите за финансиране в щатски долари;

o
o   o

82.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13. (2) OВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1. (3) OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1. (4) OВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55. (5) OВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38. (6) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3. (7) OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15. (8) OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17. (9) OВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1. (10) OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7. (11) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (12) OВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1. (13) Приети текстове, P9_TA(2021)0073. (14) Приети текстове, P9_TA(2020)0359. (15) Приети текстове, P9_TA(2020)0321. (16) Приети текстове, P9_TA(2021)0040. (17) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (18) Приети текстове, P9_TA(2020)0005. (19) Приети текстове, P9_TA(2021)0108. (20) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 132. (21) Световна банка, „Minerals for Climate Action:„ “The Mineral Intensity of the Clean Energy Transition“; Прогнозно изследване на Европейската комисия; ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060: Economic Drivers and Environmental Consequences“. (22) Прогнозно изследване на Комисията. (23) Baldé, C.P., Forti V., Gray, V., Kuehr, R. Stegmann,P. „The Global E-waste Monitor“ – 2017 г., Университет на ООН, Международен съюз по далекосъобщения и Международна асоциация за твърди отпадъци, Бон/Женева/Виена, 2017 г. (24) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“ (25) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“ (26) Становище на ЕИСК от 25 март 2021 г (27) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“ (28) Съобщение на Комисията, озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“. (29) Докато EOL-RIR в Европа за алуминия, използван в транспорта и строителството, надвишава 90%, едва 60% от алуминия, използван за опаковки, е рециклиран през 2013 г. (30) „Ако ЕС беше преработил на местно равнище потока от алуминиеви отпадъци и скрап, насочен за износ през 2015 г., степента на рециклиране в края на жизнения цикъл щеше да се увеличи до 16%“ (Passarini et al., 2018 г.) — от проучването на Европейската комисия относно списъка на ЕС на суровини от изключителна важност. (31) Генерална дирекция „Околна среда“, „Документ с насоки относно добива на неенергийни полезни изкопаеми и „Натура 2000“: Резюме“, Европейска комисия, Брюксел, 2019 г.