Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции и препоръки, по-специално своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно частните охранителни дружества(1), резолюцията си от 16 септември 2020 г. относно сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността в региона на Сахел, Западна Африка и Африканския рог(2), препоръката си от 16 септември 2021 г. относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия(3) и резолюцията си от 5 юли 2018 г. относно Сомалия(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека(5) (глобален режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека),

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията за африканско единство от 1977 г. за премахване на наемничеството в Африка,

–   като взе предвид Международната конвенция от 1989 г. за борба с наемането, използването, финансирането и обучението на наемници,

–  като взе предвид Документа от Монтрьо от 17 септември 2008 г. относно съответните международни правни задължения и добри практики на държавите по отношение на действията на частни военни и охранителни дружества по време на въоръжени конфликти (Документа от Монтрьо),

–  като взе предвид доклада от 1 октомври 2021 г. на създадената от Съвета на ООН по правата на човека независима мисия за установяване на фактите относно Либия,

–  като взе предвид изявленията на експертите на Съвета на ООН по правата на човека от 31 март 2021 г. относно руските обучители и от 27 октомври 2021 г. относно групата „Вагнер“ в Централноафриканската република,

–  като взе предвид декларацията от проведената в Париж международна конференция за Либия от 12 ноември 2021 г.,

–  като взе предвид Насоките на ООН за използването на услуги за въоръжена охрана, предоставяни от частни охранителни дружества,

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека,

–  като взе предвид докладите, съобщенията за медиите и писмата с твърдения на работната група на ООН относно използването на наемници като средство за нарушаване на правата на човека и възпрепятстване на упражняването на правото на самоопределение на народите (Работната група на ООН относно използването на наемници), и по-специално тези от 24 март 2021 г. и 27 октомври 2021 г.,

–  като взе предвид адресираното до председателя на Съвета за сигурност на ООН писмо от 25 юни 2021 г. на експертната група за Централноафриканската република, чийто мандат беше удължен съгласно Резолюция 2536 (2020),

–  като взе предвид отворената междуправителствена работна група с мандат да изготви съдържанието на международна регулаторна уредба, без да се предопределя нейното естество, отнасяща се до дейностите на частни военни и охранителни дружества,

–  като взе предвид Международния кодекс за поведение на частните доставчици на услуги в областта на сигурността,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че частните военни и охранителни дружества са частни стопански образувания, които предоставят военни и/или охранителни услуги, които могат да включват, наред с другото, въоръжена охрана, поддръжка и експлоатация на оръжейни системи, задържане на затворници и консултации или обучение на местните сили и персонала по сигурността; като има предвид, че в зоните на конфликт през последните години държавни и недържавни участници разчитат значително по-често на частни военни и охранителни дружества; като има предвид, че в конфликтите през 21-ви век, като се започне от войните в Афганистан и Ирак, участваха частни военни и охранителни дружества на всички равнища – от предоставянето на логистична подкрепа до извършването на операции с висока интензивност;

Б.  като има предвид, че сегашното регулаторно положение в този сектор включва редица противоречиви правила, които варират значително в различните държави; като има предвид, че разнородните национални законодателства и възприетите от някои частни военни и охранителни дружества правила за саморегулиране не са достатъчни за предотвратяването на злоупотреби, предвид липсата на наказания, и може да имат значително въздействие върху начините, по които частните военни и охранителни дружества действат при многостранни интервенции и в региони, обхванати от конфликт;

В.  като има предвид, че частните военни и охранителни дружества са обвързани от международното право, когато участват във военни действия, както е заложено по-специално в Женевските конвенции, ратифицирани от всички държави – членки на ООН; като има предвид, че правните разпоредби на Женевските конвенции са признати за международно обичайно право; като има предвид, че член 47 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции дава определение за наемници; като има предвид, че въз основа на това наемниците се определят като цивилни лица и като такива нямат право да участват в конфликти; като има предвид, че Международната конвенция за борба с наемането, използването, финансирането и обучението на наемници забранява наемничеството,

Г.  като има предвид, че продължава работата по регулиране на частните военни и охранителни дружества, по-специално в рамките на отворената междуправителствена работна група с мандат да изготви съдържанието на международна регулаторна уредба, без да се предопределя нейното естество, която се отнася до дейностите на частни военни и охранителни дружества, като има предвид, че е налице план за представяне на проект на регулаторна рамка за частните военни и охранителни дружества през април 2022 г.; като има предвид, че ЕС беше избран за член на групата „Приятели на председателя“ на Форума за Документа от Монтрьо“;

Д.  като има предвид, че в минали, в неотдавнашни и в продължаващи конфликти безброй членове на частни военни и охранителни дружества, действащи като наемници, са вършили груби нарушения на правата на човека, включително военни престъпления, както срещу бойци, така и срещу цивилни лица; като има предвид, че повечето от тези нарушения са извършени безнаказано и без разследване, наказателно преследване или съд;

Е.  като има предвид, че чрез частни военни и охранителни дружества някои държави, като Русия, Турция и Обединените арабски емирства, присъстват в целия свят в различни зони, обхванати от конфликти или намиращи се в следконфликтна ситуация;

Ж.  като има предвид, че групата „Вагнер“ е мрежа от паравоенни образувания и предприятия, които са свързани чрез припокриване на собственост и логистични мрежи; като има предвид, че групата „Вагнер“ изпъква сред други частни военни и охранителни дружества по няколко причини, като например наличието на сведения за връзки с най-високите ешелони на руската държава, съобщения за присъствието ѝ в множество държави, мащаба на нейните операции с приблизително 10 000 служители и грубите нарушения на правата на човека, които са документирани и за които е обвинена; като има предвид, че в член 359 от Наказателния кодекс на Русия се забранява използването на наемници, което позволява на Кремъл да се дистанцира публично от незаконните действия на частните военни и охранителни дружества като групата „Вагнер“, като същевременно руското право предвижда редица вратички, позволяващи използването на такива дружества като важен политически и военен инструмент в конфликти по целия свят;

З.  като има предвид, че връзките на групата с руските органи са документирани от независими организации като „Белингкат“ в доклади, публикувани между януари 2019 г. и ноември 2021 г.; като има предвид, че съгласно твърденията групата „Вагнер“ разчита на руската военна инфраструктура, споделя база с руските военни сили, използва за транспорта си руски военни самолети и ползва военните здравни услуги; като има предвид, че тя се финансира отчасти чрез договори за кетъринг и строителство за руските въоръжени сили на стойност милиони долари, които са възложени на дружества, свързани с Евгений Пригожин, близък съюзник на руския президент Владимир Путин; като има предвид, че руската военна разузнавателна служба ГРУ, руското министерство на отбраната и руските консулски служби участват пълноценно във финансирането, набирането, обучението и защитата на оперативните служители в групата „Вагнер“;

И.  като има предвид, че ЕС наложи санкции на г-н Пригожин за участието му в конфликта в Либия; като има предвид, че по данни на Министерството на финансите на САЩ редица дружества под негов контрол са обект на санкции за „подкрепа на паравоенните операции на Русия, опазване на авторитарни режими и експлоатация на природните ресурси“;

Й.  като има предвид, че използването на частни военни и охранителни дружества от страна на Кремъл се основава на дългия опит на Съветския съюз с действия чрез подставени сили в чужбина, при които хиляди военни специалисти са изпращани в много конфликти по света под претекст, че са „съветници“, като същевременно официално се отрича руското участие; като има предвид, че на 11 април 2012 г. президентът Путин заяви в речта си пред руската Дума, че „група частни военни дружества биха били ефикасен инструмент за постигане на националните цели без пряко участие на руската държава“; като има предвид, че наименованието на групата „Вагнер“ се използва все по-рядко, за да се избегне обществен контрол и да се създаде дистанция между групата и г-н Пригожин и президента Путин, като групата се заменя от други субекти под различни наименования; като има предвид, че Кремъл, чрез тази конструкция и въз основа на факта, че групата „Вагнер“ няма правен статут, се опитва да отрича по правдоподобен начин действията и престъпленията, извършвани от групата;

К.  като има предвид, че в контекста на руската агресия срещу Украйна използването на частни военни и охранителни дружества като групата „Вагнер“, E.N.O.T Corp, Казаците и други вероятно се цели прикриването на военна намеса, избягването на жертви сред редовните военни части и по този начин укриването от руската общественост на човешката цена, с която се заплаща военната агресия;

Л.  като има предвид, че групата „Вагнер“ се появи за първи път през 2014 г., когато подкрепи проруските сепаратисти и оказа съдействие на руските военни сили във военните действия в региона на Донбас в Украйна и в незаконното нашествие и анексиране на Кримския полуостров в Украйна; като има предвид, че оттогава групата е участвала в конфликти в Сирия, Судан, Мозамбик, Либия, Централноафриканската република и Венесуела;

М.  като има предвид, че в Централноафриканската република експерти на ООН от работните групи на ООН относно използването на наемници, относно бизнеса и правата на човека и относно насилствените изчезвания, както и специалните докладчици на ООН относно изтезанията и извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура или произволните екзекуции, стигнаха през октомври 2021 г. съвместно до заключението, че групата „Вагнер“ е извършила груби и системни нарушения на правата на човека, включително масови екзекуции по бързата процедура, произволни задържания, сексуално насилие, грабежи, насилствени изчезвания и изтезания по време на разпити;

Н.  като има предвид, че групата „Вагнер“ участва в заграбването на съществени ресурси, като приходите от минно дело и митници, като по този начин вреди на развиващите се страни и ги лишава от съществени публични ресурси; като има предвид, че например след подписването през 2018 г. на военно споразумение между Русия и Централноафриканската република дружеството Lobaye Invest на групата „Вагнер“ получи права за проучване на находища на злато и диаманти на няколко миннодобивни обекта; като има предвид, че доклад на CNN от юни 2021 г. разкри, че руски наемници са екзекутирали цивилни граждани и са прогонили местното население от минните райони;

О.  като има предвид, че в Либия групата „Вагнер“ участва поне от 2018 г. насам в логистична подкрепа и бойни операции в подкрепа на либийския генерал Халифа Хафтар; като има предвид, че по данни на мисията на ООН за установяване на фактите в Либия от октомври 2021 г. групата „Вагнер“ е участвала във военни престъпления, включително екзекуции по бързата процедура на цивилни граждани и задържани лица, поробване, полагане на международно забранените противопехотни мини и убийства или осакатяване на цивилни лица, включително деца, например в селото Ал-Сбеа, на юг от Триполи; като има предвид, че в доклада са документирани многократни и повтарящи се нарушения на оръжейното ембарго на ООН и използването на руски военни товарни самолети от страна на групата „Вагнер“; като има предвид, че подкрепата, оказвана на радикални въоръжени групировки от руски наемници и военни инструктори, дестабилизира допълнително южните съседи на ЕС;

П.  като има предвид, че на 12 ноември 2021 г. държавите, участващи в Парижката конференция за Либия, се противопоставиха на всякаква външна намеса в либийските въпроси и подкрепиха изпълнението на плана за действие за изтегляне на наемниците, чуждестранните бойци и чуждестранните сили от либийската територия; като има предвид, че в началото на ноември 2021 г. Турция изпрати в Либия приблизително 150 сирийски наемници в допълнение към 7000-те наемници, които вече присъстваха в страната и които бяха лоялни към Турция, въпреки исканията на местно и международно равнище за изтегляне на всички чуждестранни сили преди парламентарните и президентските избори, насрочени за 24 декември 2021 г.; като има предвид, че по данни на публикувания през септември 2019 г. окончателен доклад на експертната група на ООН относно Либия, създадена съгласно Резолюция 1973 (2011), дружеството Black Shield Security Services на Обединените арабски емирства е набирало граждани на Судан, които да служат в либийския конфликт;

Р.  като има предвид, че от края на 2015 г. в Сирия са изпращани оперативни служители на „Вагнер“, които да подкрепят руските военни в тяхната намеса за спасяване на режима на Асад; като има предвид, че наемниците са извършвали и заснемали ужасяващи престъпления срещу сирийското население, като изтезания, убийства и обезглавявания на цивилни край Палмира; като има предвид, че частна сирийска авиокомпания, Cham Wings, е участвала в превоза на наемници от Русия до Либия, а напоследък и в превоза на мигранти до Минск;

С.  като има предвид, че работната група на ООН относно използването на наемници посочи сведения, в които се твърди, че Азербайджан, с помощта на Турция, е разполагал сирийски наемници, за да подкрепят военните му операции в региона на конфликта в Нагорни Карабах;

Т.  като има предвид, че трима руски журналисти – лауреати на награди, бяха убити на 30 юли 2018 г., докато разследваха минни дейности на групата „Вагнер“ в Централноафриканската република; като има предвид, че според Комитета за защита на журналистите смъртта на руския журналист Максим Бородин, който отразяваше дейностите на „Вагнер“ в Сирия през март 2018 г., се вписва в схемата, при която журналисти загиват в Русия, докато отразяват чувствителни въпроси с потенциални последици за органите на властта;

У.  като има предвид, че на 15 ноември 2021 г. заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви консенсус сред министрите на външните работи на ЕС да се предприемат ограничителни мерки срещу групата „Вагнер“ на предстоящия Съвет на ЕС по външни работи през декември 2021 г.; като има предвид, че на 20 септември 2021 г. той предупреди за възможно замесване на групата „Вагнер“ в Мали;

Ф.  като има предвид, че според сведенията между групата „Вагнер“ и органите на Мали има сделка, включваща планове за разполагане на 1000 изпълнители в страната; като има предвид, че ЕС има разположени в Мали мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

Х.  като има предвид, че на 7 декември 2020 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2020/1998 за създаване на Глобален режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, който дава възможност на ЕС да налага ограничителни мерки на определени лица, образувания и органи – включително държави и недържавни субекти – които са отговорни за тежки нарушения и злоупотреби спрямо правата на човека по целия свят, замесени са в тях или са свързани с тях; като има предвид, че ЕС носи отговорност да използва пълноценно този регламент в случай на нарушения на правата на човека;

1.  изразява дълбоката си загриженост заради широкия спектър нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, за които продължават да се получават сведения във връзка с непрекъснато разрастващите се дейности на частните военни и охранителни дружества, за повечето от които никой все още не е подведен под отговорност;

2.  най-категорично осъжда отвратителните престъпления, извършени от групата „Вагнер“ и свързаните с нея частни военни образувания; подчертава сериозните признаци, че руската държава носи отговорността за финансирането, обучението, управлението и оперативното командване на тези паравоенни групировки; подчертава, че дейностите на групата „Вагнер“ съвпадат с разпространението на влиянието на Русия в зоните на конфликт и съответстват на него; изразява твърдото си убеждение, че групата „Вагнер“ и други изпълнители в областта на сигурността под руско ръководство следва да бъдат третирани като организации, действащи за руската държава;

3.  призовава руските органи на властта да приложат руския наказателен кодекс, по-специално член 359, забраняващ набирането, обучаването, финансирането или материалното осигуряване на наемници и използването им във въоръжен конфликт; в тази връзка призовава руските органи също така да забранят на предприятията под държавно управление да притежават частни военни дружества, участващи в наемнически дейности в нарушение на международното хуманитарно право;

4.  подчертава колко е важно да се противодейства на стратегията на групата „Вагнер“ и свързаните с нея дружества, и по-специално на размиването на нейната идентичност чрез използване на различни наименования, за да се избегне международният контрол;

5.  призовава всички държави, които използват услугите на групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания, по-специално Централноафриканската република, да прекратят всички връзки с групата и нейните служители; призовава всички държави да поемат своите отговорности за прилагането на международното право, да разследват сведенията за нарушения на правата на човека и да преследват по съдебен ред дружествата, установени на тяхна територия, когато участват в нарушаващи международното право дейности; във връзка с това подкрепя усилията на групите за защита на правата на човека и на отделни лица да търсят отговорност от членове на групата „Вагнер“ за престъпленията, извършени в Украйна, Сирия, Либия и Централноафриканската република;

6.  изразява дълбока загриженост относно признаците, че преходната власт на Мали обмисля да използва частни военни дружества, и по-специално групата „Вагнер“; настоятелно призовава Мали да не предприема действия в тази посока; изразява твърдо убеждение, че включването на групата „Вагнер“ би било в противоречие с общата цел за възстановяване на мира, сигурността и стабилността в Мали и за защита на малийския народ, които са основните цели на ЕС в неговите мисии по линия на ОПСО и на държавите – членки на ЕС, действащи по искане на малийските органи;

7.  счита, че мисиите и операциите на ЕС не могат истински да донесат и постигнат мир, сигурност и стабилност в държавите партньори, когато частни охранителни дружества, обвинявани в груби нарушения на правата на човека, действат едновременно в същата държава; посочва, че се водят целенасочени кампании за дезинформация срещу мисиите и операциите на ЕС в Африка, за които биха могли да са отговорни групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания в рамките на съвременните хибридни военни действия на Русия; призовава съответните отдели на Оперативната група за стратегическа комуникация StratCom на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да докладват относно тези кампании за дезинформация;

8.  призовава ЕС и неговите държави членки да се възползват от всички възможности да съобщават на съответните държави за рисковете, свързани със съюзяването или сътрудничеството с групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания, както и да подчертават ужасяващите последици за правата на човека от досегашната дейност на групата; насърчава правителствата да гарантират наличие на строги разпоредби относно спазването на международното хуманитарно право, демократичния надзор и отчетността в договорите за услуги в областта на военната помощ и сигурността, сключвани с чуждестранни частни военни и охранителни дружества; насърчава държавите да бъдат напълно прозрачни по отношение на сключването на договори за услуги за военна подкрепа, особено по отношение на броя, задачите и веригите на командване на частните военни и охранителни дружества с присъствие на тяхна територия, както и по отношение на оборудването, използвано за изпълнение на техните договори;

9.  призовава ЕСВД да изготви доклад относно дейностите на групата „Вагнер“, за да се изгради ясна представа за различните извършени от тях нарушения, което впоследствие ще спомогне да се търси отговорност за различните техни престъпления и ще даде възможност за наказателно преследване на извършителите пред международните трибунали; заявява, че Парламентът ще продължи да следи отблизо въпроса чрез доклад и евентуални изслушвания;

10.  призовава държавите – членки на ЕС, и техните съюзници да засилят обмена на разузнавателни данни относно групата „Вагнер“ и свързаните с нея образувания;

11.  призовава Комисията да гарантира, че средствата на ЕС няма да могат при никакви обстоятелства да се използват от държавите получателки за финансиране на частни военни дружества с подобна история по отношение на правата на човека; призовава Комисията да повдига този въпрос в двустранния си диалог с всички съответни държави;

12.  изисква държавите, в които се провеждат мисии и операции на ЕС по линия на ОПСО в подкрепа на изграждането на държавен капацитет, да прекратят договорите си с частни военни и охранителни дружества, които нарушават правата на човека; изисква от Комисията да направи критичен преглед на подкрепата на ЕС за правителствата и държавните институции, свързани с групата „Вагнер“; призовава държавите членки и Комисията да се въздържат от създаването на нови проекти за сътрудничество, които предоставят пряка бюджетна подкрепа на правителства, имащи връзки с групата „Вагнер“; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да пренасочат тази бюджетна подкрепа към организации и проекти на гражданското общество, които са от пряка полза за населението на тези държави;

13.  припомня, че ЕС и неговите държави членки следва да използват частни охранителни дружества в зони на конфликт само за да пазят своите помещения или да гарантират сигурността на транспорта и само ако те изцяло спазват правата на човека и международното хуманитарно право; подчертава, че на частни военни или охранителни дружества не следва да се възлагат никакви дейности, които биха предполагали употреба на сила и/или активно участие в бойни действия, освен при самоотбрана, и при никакви обстоятелства такива дружества не следва да могат да участват в разпити или да провеждат разпити; твърдо вярва, че сигурността и отбраната следва да бъдат осигурявани преди всичко от публични органи;

14.  призовава въпросът за дейностите на групата „Вагнер“ и други частни военни дружества в Африка да бъде обсъден задълбочено по време на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка;

15.  повтаря призива, отправен по време на Парижката конференция за Либия от 12 ноември 2021 г., всички чуждестранни бойци, включително наемниците, да напуснат територията на Либия; настоятелно призовава Русия, Турция, Обединените арабски емирства и всички други държави да се съобразят с този призив, незабавно да преустановят изпращането на наемници в Либия и да оттеглят наемниците, които понастоящем се намират в страната;

16.  настоятелно призовава руските органи да оттеглят всички наемници от източна Украйна и Крим; подкрепя усилията на украинските органи на властта да изправят пред украински съд членове на групата „Вагнер“, действащи в Крим и Донбас, и призовава Интерпол да оказва тясно сътрудничество по тези и други подобни случаи;

17.  приветства изявлението на заместник-председателя/върховен представител относно предстоящото приемане от Съвета по външни работи на целенасочени санкции от страна на ЕС срещу съответните физически лица и образувания, свързани с групата „Вагнер“, както и срещу физически лица и образувания, работещи с тях, като се използват съществуващите режими на санкции на ЕС, например глобалният режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека; призовава тези санкции да включват забрани за пътуване и замразяване на активи на оперативни служители на „Вагнер“; призовава държавите партньори да приемат подобни санкции, включително държавите – членки на Африканския съюз; призовава ЕС да подготви и приеме ограничителни мерки за други частни военни и охранителни дружества, които нарушават правата на човека;

18.  призовава всички държави – членки на ООН, изцяло да ратифицират и приложат допълнителните протоколи към Женевските конвенции и да укрепват международното право за ефективна забрана на наемниците, като се основават на духа на Конвенцията на ОАЕ от 1977 г. за премахване на наемниците в Африка, Международната конвенция от 1989 г. срещу набирането, използването, финансирането и обучението на наемници и Документа от Монтрьо от 2008 г.;

19.  призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират наличието на ясна и обвързваща регулаторна рамка за частните военни и охранителни дружества, по-специално в контекста на отворената междуправителствена работна група на ООН, по-специално във връзка с големи проекти в държави извън ЕС, когато те се финансират от установени в ЕС инвеститори или финансови институции, и да гарантират, че тези проекти се наблюдават по прозрачен начин; очаква проектът на рамката да бъде разпространен през април 2022 г.; призовава за задължителни изисквания за надлежна проверка за образуванията, които сключват договори с частни военни и охранителни дружества;

20.  подкрепя работата, предприемана от работната група на ООН; призовава държавите, в които се съобщава за предполагаеми сериозни нарушения на правата на човека от страна на частни военни и охранителни дружества, спешно да отправят официални покани към работната група на ООН относно използването на наемници да извърши посещения в тези държави;

21.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни действия за преодоляване на пропуските в отчетността на частните военни и охранителни дружества, включително по отношение на надзора и наблюдението на прозрачността; припомня на всички държави за тяхното задължение да гарантират, че частните военни и охранителни дружества, намиращи се под тяхна юрисдикция или действащи на тяхна територия, зачитат правата на човека; подчертава необходимостта от осигуряване на съдебни средства за защита, включително наказателноправни санкции, за нарушения на правата на човека, произтичащи от дейностите на частните военни и охранителни дружества; изисква безпрепятствен достъп до правосъдие и средства за правна защита за всички жертви на нарушения, включително злоупотреби, извършени от руски наемници; призовава ЕС да насърчава и подкрепя усилията в националните и международните юрисдикции за образуване на наказателни производства за подвеждане под отговорност на частните военни и охранителни дружества за нарушения на правата на човека; за тази цел призовава Русия да си сътрудничи изцяло с ООН, ЕС и държавите, в които се твърди, че групата „Вагнер“ е извършила престъпления;

22.  счита, че укрепването на мисиите на ЕС за обучение (EUTM) би допринесло по-ефективно за реформата на сектора на сигурността в държавите партньори; счита, че бързото прилагане на Европейския механизъм за подкрепа на мира, в пълно съответствие с Общата позиция на Съвета относно контрола върху износа на оръжие(6), международното право в областта на правата на човека, международното хуманитарно право и ефективните разпоредби за прозрачност, включително подробен списък на оборудването, предоставено в рамките на механизма, би увеличило влиянието на ЕС в изграждането на капацитет на въоръжените сили на държавите партньори и би гарантирало, че те не прибягват до частни военни и охранителни дружества, които не споделят нашите ценности;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на парламента на Руската федерация.

(1) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 80. (2) OВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 24. (3) Приети текстове, P9_TA(2021)0383. (4) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 113. (5) ОВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1. (6) Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99).