Законодателна резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно обръщането на демографските тенденции в регионите на ЕС чрез използване на инструментите на политиката на сближаване (2020/2039(INI))

P9_TA(2021)0248 A9-0061/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид свободното движение на работници, гарантирано в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 174 от ДФЕС относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза,

–  като взе предвид член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, с който се позволява използването на помощи за улесняване на развитието на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин конкуренцията (региони от категория „в“),

–  като взе предвид член 349 от ДФЕС относно най-отдалечените региони,

–  като взе предвид членове 9, 46, 47, 48 и 147 от ДФЕС по отношение на няколко аспекта на работата и заетостта в ЕС,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 2, 3 и 20,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (COM(2018)0375), и по-специално глава II от него относно териториалното развитие,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (COM(2020)0408),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз: 7-и доклад на Европейската комисия(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2017 г. относно прилагането на инструменти на политиката на сближаване от страна на регионите за справяне с демографските промени(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно демографските промени и последиците от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС(3),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд(4),

–  като взе предвид член 20 от ДФЕС, Регламент (EС) № 492/2011(5) и Директива 2004/38/ЕО(6) относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на Съюза,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията от 27 юли 2020 г. „Развитие на селските райони – дългосрочна визия за селските райони“(7),

–  като взе предвид заключенията на Съвета на тема „Демографските предизвикателства – перспективи“, приети на 8 юни 2020 г.,

–  като взе предвид Зелената книга относно застаряването на населението – насърчаване на солидарността и отговорността между поколенията, представена от Комисията на 27 януари 2021 г.,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията от 16 ноември 2020 г. относно демографските промени в Европа – Зелена книга относно застаряването(8),

–  като взе предвид доклада на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) от декември 2017 г. относно географията на новата динамика на заетостта в Европа,

–  като взе предвид политическия обзор на EPSON от юни 2019 г., озаглавен „Справяне със свързаните с трудовата миграция предизвикателства в Европа: подобрен функционален подход“ (Addressing Labour Migration Challenges in Europe: An enhanced functional approach),

–  като взе предвид доклада относно перспективите за световното население през 2019 г. на Отдела за населението към Департамента по икономически и социални въпроси на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид доклада на Европейската комисия от 17 юни 2020 г. относно въздействието на демографските промени(9),

–  като взе предвид Европейския индекс за конкурентоспособност на регионите за 2019 г.,

–  като взе предвид документа на ОИСР „Приспособяване към демографските промени“ (Adapting to Demographic Change), изготвен за първата среща на работната група по заетостта на Г-20 под председателството на Япония от 25 до 27 февруари 2019 г. в Токио,

–  като взе предвид „целите от Барселона“ от 2002 г.,

–  като взе предвид доклада на Комитета на регионите от 2016 г. относно въздействието на демографските промени върху европейските региони,

–  като взе предвид доклада на Комитета на регионите от 2018 г., озаглавен „Справяне с изтичането на мозъци: местно и регионално измерение“,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 – 14 октомври 2020 г. относно „Демографските промени: предложения за тяхното измерване и справяне с отрицателните им последици в регионите на ЕС“,

–  като взе предвид дългосрочната визия на Комисията за селските райони, която в момента е в процес на изготвяне,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 – 10 декември 2020 г. относно „Стратегията на ЕС за възраждане на селските райони“;

–  като взе предвид доклада за оценка на териториалното въздействие на Комитета на регионите във връзка с демографските промени от 30 януари 2020 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0061/2021),

А.  като има предвид, че разпределението на населението на местно и регионално равнище и на равнището на ЕС, както и неговата стабилност или промяна, имат много различна динамика в различните държави членки и техните региони и оказват различно влияние върху явлението на обезлюдяването и в крайна сметка върху социалното, икономическото и териториалното сближаване; като има предвид, че според Европейския индекс за конкурентоспособност на регионите за 2019 г. съществува пропаст между столиците/регионите около големите градове и по-отдалечените периферни райони, като 78% от европейското население живее в градски райони или функционални градски райони и се ползва от качествени услуги в областта на енергетиката, транспорта и цифровата свързаност, докато много периферни региони все още срещат трудности в това отношение; като има предвид, че политиката на сближаване, като основен източник на публични инвестиции в ЕС, на която се падат 8,5% от държавните капиталови инвестиции, може да играе важна роля за справяне с тези демографски предизвикателства, също така с оглед на запазването на естествения демографски баланс на ЕС в дългосрочен план;

Б.  като има предвид, че за целите на настоящия доклад „изпращащи региони“ са регионите, които губят високи умения и/или компетенции (в един или повече сектори/области) в полза на други региони в резултат на постоянна емиграция за определен период от време, а „приемащи региони“ се отнася до региони, които придобиват високи умения и/или компетенции (в един или повече сектори/области) в резултат на постоянна имиграция за определен период от време;

В.  като има предвид, че демографските тенденции също са повлияни от изменението на климата, и по-специално от наводненията и горещите вълни, свързани с този процес; като има предвид, че един координиран подход, интегриращ принципите на устойчивост, екологична насоченост и цифровизация в различните политики на ЕС би могъл също така да допринесе за обръщане на отрицателните демографски тенденции;

Г.  като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между предоставянето на социални услуги, физическата свързаност и свързаността на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), образованието и възможностите за заетост от една страна и способността да се задържа и привлича население в определени области от друга; като има предвид, че много региони на ЕС, включително селските райони, които съставляват 44% от площта на Съюза, отдалечените, периферните, островните и планинските региони, които страдат от географска, социална и икономическа гледна точка, все още са изправени пред сериозен недостиг в предоставянето на тези услуги; като има предвид, че тези региони са особено засегнати от тенденции на ниска гъстота, напускане на селата и обезлюдяване с отрицателно въздействие върху застаряването на населението, приемствеността между поколенията и развитието на селското стопанство; като има предвид, че следва да се развива по-силно положително взаимодействие с транспортната политика на ЕС, за да се отговори на специфичните нужди на регионите с ниска гъстота и в процес на обезлюдяване; като има предвид, че настоящата тенденция на застаряване на населението на ЕС има важни икономически и социални последици, като по-висок коефициент на възрастова зависимост, натиск върху данъчната и социалноосигурителната устойчивост и повишен натиск върху здравеопазването и социалните услуги;

Д.  като има предвид, че свободното движение на работната сила е една от четирите свободи на Европейския съюз и неговия единен пазар;

Е.  като има предвид, че макар и населението на ЕС да отбеляза значителен ръст през предходните десетилетия, темпът на нарастване в момента намалява и се очаква населението да спадне значително в дългосрочен план; като има предвид, че през 2015 г. ЕС преживя първия естествен спад на населението с регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания; като има предвид, че през 2019 г. Европа представляваше едва 6,9% от световното население, а до 2070 г. тя ще представлява по-малко от 4% от световното население, с рязък спад особено в Източна и Южна Европа поради комбинацията от ниска раждаемост и нетна миграция в рамките на ЕС от тези райони; като има предвид, че дългосрочните демографски тенденции в европейските региони продължават да показват по-ниска раждаемост и застаряващи общества с изключение на някои от най-отдалечените региони и по-конкретно Майот, където се предвижда увеличение на населението с 38% до 2050 г. спрямо равнищата от 2010 г. със съответстващо увеличение от 26% във Френска Гвиана(10);

Ж.  като има предвид, че демографските аспекти следва да бъдат интегрирани в различни политики, включително чрез включването им в дългосрочни приоритети; като има предвид, че е важно да се събират и наблюдават надеждни статистически данни и да се подкрепят научните изследвания и обменът на добри практики на всички равнища, за да се насърчи по-доброто разбиране на демографските предизвикателства, да се предвиди тяхното въздействие върху пазарите на труда и да се разработят иновативни и ефективни решения за осигуряване на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора;

З.  като има предвид, че предизвиканата от пандемията от COVID-19 здравна и икономическа криза показа ясно, че солидарността между поколенията, заедно с подходящото финансиране за здравеопазване и социални грижи и устойчивата икономика, представляват движещи сили за процеса на възстановяване и за създаване на по-приобщаващи и по-устойчиви общества; като има предвид, че пандемията от COVID-19 разкри деликатността на нашите здравни системи, по-специално във връзка със застаряващото население; като има предвид, че пандемията от COVID-19 още веднъж подчерта значението на опазването и насърчаването на достойнството на възрастните хора и техните основни права в ЕС;

И.  като има предвид, че кризата с COVID-19 вероятно ще окаже значително въздействие върху раждаемостта, коефициентите на смъртност и миграционните потоци в Европа, докато цялостните икономически, трудови и социални последици от пандемията все още не са известни; като има предвид, че краткосрочното и дългосрочното въздействие върху демографските тенденции на извънредните мерки, предприети в отговор на кризата, ще трябва да бъде задълбочено анализирано, включително от гледна точка на равенството между половете; като има предвид, че предварителните проучвания сочат, че пандемията е изострила съществуващите неравенства между мъжете и жените, включително увеличаване на неплатения труд по полагане на грижи и загуба на работни места; като има предвид, че кризата в областта на общественото здраве оказва непропорционално въздействие върху жените и момичетата, и особено от най-уязвимите групи, което политиката на сближаване следва да отчете, включително чрез насочване на инвестиции към услуги за полагане на грижи и подобряване на условията на труд в този сектор, както и чрез подпомагане на прехода към икономика на полагането на грижи;

Й.  като има предвид, че от началото на икономическата криза през 2008 г. в рамките на Европа са регистрирани случаи на премествания на млади образовани специалисти от южна и източна Европа към северозападна Европа; като има предвид, че съществува тясна връзка между социално-икономическите условия на даден регион и динамиката му на „изтичане/привличане на мозъци“; като има предвид, че изпращащите региони и приемащите региони ще трябва да работят заедно, за да се справят с предизвикателствата и да използват интегрирани подходи за разработване на дългосрочни политики, насочени към максимално повишаване на качеството на живот на населението;

К.  като има предвид, че иновациите и инвестициите в човешки капитал са основните фактори за социално-икономическия растеж и растежа на заетостта в държавите членки и техните региони в средносрочен и дългосрочен план;

Настоящи характеристики и предизвикателства, свързани с демографските промени в ЕС

Общи съображения

1.  подчертава, че четирите свободи представляват крайъгълен камък на конкурентоспособността и ценностите на ЕС; въпреки това отбелязва, че следва да се обърне допълнително внимание на техния ефект върху демографските тенденции и свързаните с тях последици за равновесието между държавите членки и вътре в тях, както и за тяхното икономическо, социално и териториално сближаване; подчертава, че ЕС е изправен пред голямо демографско предизвикателство, което въпреки различните въздействия в различните региони трябва да бъде признато и преодоляно по цялостен начин, за да се компенсира отрицателното естествено демографско равновесие от последните години; посочва, че обръщането на настоящите демографски тенденции в европейските територии посредством мерки за справяне с техните причини, а не само с техните последствия, следва да бъде приоритет за Европейския съюз, наред с двойната цел за ускоряване на прехода към неутралност по отношение на климата и цифровизация;

2.  в този контекст наблюдава значителни демографски контрасти, свързани с различията в икономическите възможности, предоставянето на услуги, достъпността, транспорта и цифровата свързаност, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, между централните, градски региони и периферията; в този контекст отново заявява, че трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) може да постигне резултати само ако местните транспортни инфраструктури функционират ефективно; подчертава, че тези различия са особено видими в селските райони или в районите с природни или специфични ограничения, като например слабо населените и планинските региони, както и между континенталната част и островите и най-отдалечените региони; отново заявява, че достъпността до повечето острови и най-отдалечени региони се характеризира с нередовен и често скъпо струващ транспорт;

3.  отбелязва, че БВП на глава от населението, равнищата на доходите и на заетостта, коефициентът на раждаемост, социално-икономическите фактори, разделението между градските и селските райони и застаряването на населението са сред най-важните фактори с пряко въздействие върху демографската ситуация; отбелязва, че по-специално настоящата динамика на заетостта генерира демографски потоци в рамките на регионите на ЕС, които водят до социално-пространствени различия и предизвикателства, които ще трябва да се преодолеят с политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава, че моделите на вътрешна миграция от източните, южните и централните региони към северните и северозападните региони включват предимно млади, образовани и квалифицирани работници; отбелязва, че миграцията на граждани от държави извън ЕС позволи да се избегне загубата на население на ЕС през последните години;

4.  отбелязва, че Европа очевидно изпитва застаряване на населението и намаляване на раждаемостта, което се отразява на коефициента на зависимост и има отрицателни последици за нарастването на работната сила, което е далеч под равнището от последното десетилетие; предупреждава за явното намаляване на работната сила в източните, югоизточните и централните европейски региони; подчертава, че застаряването на населението засяга също така жилищното и транспортното планиране, нуждите от инфраструктура и услуги, както и данъчната и социалноосигурителната устойчивост; отбелязва, че във връзка с това са необходими политики за активен живот на възрастните хора, за да се намали отрицателното измерение на демографските промени, особено в селските и отдалечените райони, като се гарантира подходящо ниво на качество на живот за всички жители;

5.  посочва текущата криза в здравеопазването, свързана с COVID-19, и възможните средносрочни и дългосрочни социално-икономически последици за динамиката на пазара на труда; също така изразява съжаление, че пандемията от COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху средната продължителност на живота в Европа; подчертава, че самоизолацията и мерките за социално дистанциране, въпреки положителното им въздействие за намаляване на случаите на заразяване, имаха очевидни последици за производството, търсенето и търговията, като намалиха икономическата активност и доведоха да високи нива на безработица, рязък спад в корпоративните доходи и по-високи публични дефицити; отбелязва, че в резултат на това може да се предвиди нова вълна на миграция от млади хора както в рамките на държавите членки, така и между тях;

6.  подчертава, че продължаващата криза, свързана с COVID-19, разкри значителните различия в качеството и достъпа до здравни услуги; във връзка с това припомня необходимостта от укрепване на обществените услуги в селските райони, като например здравните заведения, с цел преодоляване на значителните неравенства и различия в продължителността на живота въз основа на мястото на пребиваване, социалния статус и образователното равнище; припомня, че цифровото разделение беше също изложено от пандемията, като засяга особено възрастните хора и хората, живеещи в по-слабо развити региони, селски и/или планински отдалечени райони, както и най-отдалечените региони;

7.  подчертава друго предизвикателство, което пандемията разкри – а именно необходимостта да се гарантират достойни условия на труд и живот за сезонните работници, които са важни за преодоляване на недостига в някои икономически сектори, по-специално в селското стопанство;

8.  подчертава, че определянето на величината на процеса на обезлюдяване само по себе си е предизвикателство, тъй като статистическите записи не предоставят точни данни, тъй като данните за хората, напускащи определени райони, са налични едва след многогодишно забавяне; освен това отбелязва, че прогнозите на Евростат за населението за следващото десетилетие показват, че както селските, така и градските региони може да бъдат изправени пред загуба на население; в този контекст изтъква значението на правилната оценка на размера на демографските предизвикателства и на адекватното им преодоляване, също така с цел противодействие на радикализацията и движенията, противопоставящи се на процеса на европейска интеграция, и с цел подобряване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; препоръчва да се проучи възможността за използване на допълнителни показатели освен БВП и гъстотата на населението за класификацията на териториите със сериозни и трайни неблагоприятни условия; освен това подчертава значението на актуализираните статистически демографски данни, агрегирани поне на ниво NUTS 3, с цел по-добро наблюдение на въздействието на демографските тенденции върху териториите и осигуряване на възможност за по-ефективни и целенасочени действия за справяне с тях; призовава държавите членки да инвестират в модернизирането на капацитета за събиране на данни с оглед на развитието на демографското положение на различните равнища по NUTS;

Местно и регионално измерение

Изпращащи региони

9.  отбелязва, че като цяло селските и постиндустриалните региони и градовете, които са недостатъчно развити в сравнение с регионите около големите градове, както и отдалечените територии – включително островите и повечето от най-отдалечените региони, са изправени пред редица специфични ситуации: значителен спад на броя на населението, също и поради равнището на раждаемост, по-ниски от националните или средните за ЕС нива на доходите и трудности при териториалната интеграция с други региони, което ги прави по-изложени на риск от обезлюдяване; подчертава, че това положение води и до трудности при достъпа до обществени услуги, като жилищно настаняване, образование, здравеопазване, включително достъпа до жизненоважни лекарства; отбелязва, че на селските райони понастоящем се падат 28% от населението на Европа, като прогнозите обаче са за значителен спад в бъдеще; подчертава, че инициативите на ЕС, насочени към селските райони, като например политиката на сближаване и селскостопанските политики, следва да бъдат допълнително засилени чрез насърчаване на по-добра координация на политическите инициативи, които подсилват младежката заетост, предприемачеството, цифровизацията и подкрепата за млади и нови земеделски стопани; във връзка с това приветства намерението на Комисията да ускори разгръщането на широколентова инфраструктура с голям капацитет в слабо населените и селските територии, и счита, че тя представлява възможност за подобряване на качеството на живот и за популяризиране на образователни възможности, насърчаване на създаването на работни места, иновациите, по-добър достъп до здравни услуги и други обществени услуги, приспособяване към технологичните промени и развитие на културни обекти и развлекателни дейности; подчертава, че жените в селските райони са от съществено значение за развитието на тези общности и че по-голямото признаване на труда и правата на жените на пазара на труда в селските райони би намалило значително риска от обезлюдяване; насърчава Комисията и държавите членки да създадат специфични стратегии за насърчаване на овластяването на жените в селските райони; насърчава събирането на агрегирани по полов признак данни с цел установяване и преодоляване на всички съществуващи неравенства между половете;

10.  обръща внимание на някои от факторите за демографската промяна, които принуждават жителите от горепосочените региони да ги напускат и обезкуражават други да се преместват в тях: лоша инфраструктура, включително липса на бърз широколентов интернет и липса на транспортни мрежи, високи равнища на младежка безработица, по-малко възможности за работа, особено на позиции, изискващи висше образование, а също и като цяло за жени, липса на обществени и частни услуги, трудности при достъпа до здравни услуги, по-малко възможности за образование, комунални и социални услуги, което затруднява приспособяването към технологичните промени, и липса на културни зали и развлекателни дейности; припомня също така въздействието на изменението на климата и свързаните с него природни бедствия върху обезлюдяването, като например интензивните горещи вълни, водещи до опустиняване на някои южни райони;

11.  подчертава, че тази липса на диверсификация в регионалната икономическа структура на някои региони представлява риск за поставянето на отрицателен „етикет“ включително сред техните жители, които могат да изразяват неудовлетворение от качеството на живот и улесненията и услугите на тяхно разположение; във връзка с това изразява загриженост относно „географията на недоволство“, което понастоящем възниква в много региони на ЕС, където хората се чувстват изоставени, и което е тясно свързано с демографските промени; в тази връзка подчертава ефекта на изтичането на мозъци, който води до мигриране на добре обучени и висококвалифицирани хора от даден регион или държава към друг регион или държава; отбелязва по-специално, че „преселението“ на медицински персонал като лекари и сестри и преподавателски персонал, задълбочено от значителното намаляване през последните години на публичното финансиране за здравеопазване и социални грижи, доведе да влошаване на качеството на медицинските грижи и образованието, което затруднява, особено в отдалечените селски райони и в най-отдалечените региони, достъпа до висококачествени грижи и образование;

12.  счита, че градските райони също са изложени на обезлюдяване, като един на всеки пет града в Европа е изпитал загуба на население от 1990 г. насам; отбелязва обаче, че намаляването на населението в градовете невинаги е непрекъснат линеен процес и може да бъде епизодично или временно, в зависимост от териториалния контекст;

13.  подчертава модела на „вътрешна периферизация“ в смисъл, че централните, източните и южните европейски региони отчитат съществено отрицателно равнище на миграция на населението, докато северните и западните европейски региони отчитат съществено положително равнище, като приемат голям брой икономически мигранти; счита, че тези различия се задълбочават и в селските райони, където политиката на сближаване и ресурсите на ОСП трябва да се съсредоточат по-решително върху иновациите, за да се насърчат младите хора да започнат селскостопанска дейност, както и върху цифровизацията, мобилността в селските райони и развитието на интелигентни градове, а също и върху подпомагането на семейните земеделски стопанства да се възползват от иновациите и новите технологии;

Приемащи региони

14.  признава, че извънградските райони около големите градове регистрират положителен процент миграция с характеристично движение на населението от селските към градските райони вследствие на нарастващата урбанизирана концентрация в моделите на растеж на заетостта;

15.  отбелязва също така, че регионите, в които има голям дял на хора с високи равнища на образование и които осигуряват повече възможности за заетост за хора с високи равнища на образование, са по-малко засегнати от процеса на обезлюдяване;

16.  подчертава, че секторите от икономиката на знанието допринасят за регионалното развитие, като предлагат високи равнища на социален капитал, мрежи и технологии; признава, че новаторските икономически дейности обичайно са разположени в по-напреднали в технологично отношение региони, в които са по-достъпни достатъчно агломерации на „интелигентни“ предприятия;

17.  подчертава, от друга страна, че прекомерната концентрация на населението в определени градски райони вече води до отрицателни странични ефекти, като например задръствания, повишаващи се жилищни и транспортни разходи, замърсяване, недостатъчно наличие на вода, проблеми с обезвреждането на отпадъци, голямо потребление на енергия, влошаване на качеството на живот и разрастване на градските зони, както и значителен риск от бедност, социално изключване и несигурност за някои сегменти на населението; подчертава, че тези отрицателни последици доведоха до невъзможност за местните органи да предоставят услуги на всички жители на градските райони; предупреждава за някои от отрицателните последици за общественото здраве от високата концентрация на население в градските райони, които бяха изтъкнати от пандемията от COVID-19;

18.  отбелязва, че миграцията има пряко въздействие върху приобщаването в градовете и изисква индивидуализирани отговори на политиката и мерки за подпомагане в различните териториални контексти; във връзка с това припомня, че икономическите мигранти допринасят повече чрез своите данъци и социалноосигурителни вноски от получаваните от тях отделни обезщетения; подчертава необходимостта от укрепване на политиките за приобщаване и от подкрепа за местните и регионалните органи в това отношение;

Индивидуализирани отговори: намиране на решения за предизвикателството на демографския спад

19.  подчертава значението на текущите инициативи, като например Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, Интелигентната заобикаляща среда и Общностите за иновации в областта на цифровите и здравните знания на Европейския институт за иновации и технологии; призовава Комисията да вземе под внимание вече разработените чрез тези инициативи решения за приспособяване към демографските промени при разглеждането на демографските предизвикателства пред европейските региони; подчертава значението на Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот като начин за подпомагане на образованието и обучението в райони, изложени на риск от обезлюдяване;

20.  подчертава, че местните, регионалните и националните органи, професионалните сдружения и НПО са от съществено значение за идентифицирането и оценяването на специфичните нужди в селските и градските райони от инвестиции за мобилност, териториална достъпност и основни услуги, и във връзка с това – за отключване на потенциала на съответните области, включително на икономическите, социалните и демографските тенденции; поради това счита, че те следва да играят решаваща роля като активни участници в разработването на териториални стратегии, произтичащи от местните общности; подчертава значението на включването на конкретен бюджетен отговор за обръщане на демографските тенденции във всички съответни програми на ЕС, когато е възможно, и от провеждане на оценки на въздействието на публичните политики върху демографията; отбелязва, че териториалният подход към инструментите на ЕС, като например устойчивото градско развитие, стратегиите за водено от общностите местно развитие или интегрираните териториални инструменти (ИТИ) могат да бъдат полезни инструменти, които да бъдат използвани за запазване и създаване на работни места, повишаване на привлекателността на региона и за подобряване на достъпността на услугите на местно равнище; признава, че кръговата икономика и биологичната икономика имат голям потенциал за възстановяването на тези райони и призовава за съобразена с конкретните условия техническа помощ в подкрепа на местните и регионалните органи при разработването и изпълнението на тези стратегии, включително чрез използване на методи за участие, включващи местните заинтересовани страни, социалните партньори и гражданското общество;

21.  посочва, необходимостта от разработване на Европейска програма за селските райони, насочена към подобряване на достъпността, привлекателността и устойчивото развитие на селските и отдалечените райони, така че да имат положително въздействие върху доброто функциониране на веригата на доставки и на вътрешния пазар; отбелязва, че достъпността и привлекателността на тези области могат да бъдат подобрени чрез достъп до капитал за предприемачите и МСП и чрез инвестиции в иновативни екосистеми в подкрепа на създаването и разпространението на знания, както и чрез предоставяне на висококачествени обществени и основни услуги, цифровизация, включително за малките предприятия, цифрови иновации и цифрова свързаност и висококачествени транспортни услуги; счита, че местните и регионалните органи следва да определят подобаващото предоставяне на услуги по възможно най-ефективния начин и че следва да се използва концепцията за „ориентираност към селските райони“, за да се отговори на специфичните нужди на селските и отдалечените райони, с акцент върху изпълнението на политиката и постигането на подходящи решения;

22.  отново заявява, че транспортните мрежи могат да играят решаваща роля за справяне с демографските промени и за спиране на обезлюдяването чрез засилване на свързаността между селските и градските райони, включително чрез инвестиции в обществения транспорт и други услуги за мобилност в селските райони; във връзка с това подчертава значението на подобряването на транспортната инфраструктура, включително чрез поддържането и съживяването на съществуващите транспортни връзки и осигуряването на връзки с TEN-T, които са особено важни в селските, периферните, островните и най-отдалечените региони, чрез подкрепа за прехода към устойчиви и интелигентни транспортни мрежи и подобряване на оперативната съвместимост на транспортните системи като част от стратегията за устойчива и интелигентна мобилност;

23.  счита, че устойчивият селски туризъм би могъл да изиграе много важна роля за справяне с обезлюдяването и за подобряването на създаването на работни места и на икономическата и демографската диверсификация на селските райони;

24.  признава, че потребностите и предизвикателствата в селските райони, включително свързаните с изменението на климата, трябва да бъдат взети предвид при прехода към неутралност по отношение на климата и към устойчива и интелигентна мобилност в съответствие с целите на Зеления пакт; освен това счита, че тези инвестиции ще дадат възможност за справедлив и равнопоставен преход към цифрова икономика и цифрова онлайн образователна система, достъпна за всички граждани, включително за най-уязвимите; в тази връзка счита, че политиката на сближаване играе основна роля чрез инвестиции във висококачествени обществени и основни услуги;

25.  счита, че Програмата на ЕС за градовете, в която се установяват основните приоритети и действия за подобряване на качеството на живота в градските райони, би могла да спомогне за създаване на подходящи инструменти за насърчаване на растежа, интеграцията, сътрудничеството и иновациите и за преодоляване на социалните предизвикателства; настоява също така върху необходимостта от разработване на стратегии, насочени към засилване на икономиката на знанието и интелигентното специализиране в европейските региони, включително чрез развиване на мрежи за знания и предоставяне на подкрепа за инвестиции в човешки капитал; подчертава ролята на градовете и регионите както в обезлюдените, така и в пренаселените райони; отново заявява необходимостта от предоставяне на допълнителни възможности за финансиране пряко на градовете и регионите с цел изпълнение на програми на местно равнище и призовава за максимално използване на Европейската инициатива за градовете;

26.  подчертава, че политиката на сближаване следва да допринася за по-доброто интегриране на жените в планирането на политиките за регионално и градско развитие, за да се проектират приобщаващи по отношение на пола градове и общности, които работят за всички; счита освен това, че инвестициите по линия на ЕСФ+ следва да насърчават пригодността за заетост на жените и самотните родители, които срещат трудности при намирането на работа, следва да осигурят финансиране за достъпни детски заведения и да подкрепят младите семейства; припомня, че потребностите на децата, които се грижат за член на семейството или живеят сами, докато родителите работят в чужбина, следва също така да бъдат посрещнати чрез консултантски услуги, достъп до жилищно настаняване, здравеопазване и образование; подчертава също така значението на съобразеното със семейството законодателство, което улеснява постигането на задоволително равновесие между професионалния и личния живот;

27.  подчертава, че инвестициите следва да са насочени към подкрепа за младите хора, възрастните хора, лицата с увреждания и други уязвими групи, когато те навлизат или остават на пазара на труда, и да ги подпомагат за намиране на качествена работа, като се обръща специално внимание на най-обезлюдените селски и отдалечени райони; счита, че индивидуализираното обучение следва също така да бъде проучено с оглед насърчаване на концепцията за „икономика на благосъстоянието“, както и на подходите за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

28.  припомня, че нуждите на етническите малцинства следва също да се разглеждат в контекста на справянето с демографските предизвикателства;

29.  припомня необходимостта от стратегии, насочени към обръщането на процеса на трудова миграция на равнището на ЕС и на национално и регионално равнище; призовава местните регионални, национални и европейски органи да разработят политики, които повишават привлекателността на техните региони по отношение на възможностите за работа, и да се справят с изтичането на мозъци в изпращащите региони посредством превенция, смекчаване на последиците и подходящи отговори, като използват и средствата, предоставени от политиката на сближаване; в тази връзка подчертава, че вече са налице няколко инициативи в различни държави членки, като например стимули за работниците с високо специализирани умения, насочени към превръщането на изтичането на мозъци в привличане на мозъци за въпросните региони;

30.  подчертава, че кризата в здравеопазването, свързана с пандемията от COVID-19, засегна всички държави членки и региони в различна степен и е вероятно да доведе до нови тенденции по отношение на демографските потоци; в този контекст припомня, че допълнителните ресурси за ЕФРР и ЕСФ, предоставени чрез REACT-EU, макар това да е само временен инструмент, насочени към осигуряване на стабилно и надеждно възстановяване на икономиката на ЕС от кризата, биха могли значително да спомогнат за запазване на заетостта на хората и за създаване на нови работни места в застрашени от обезлюдяване райони, включително чрез подкрепа за малките и средните предприятия и за самостоятелно заетите лица; приветства въвеждането на гъвкави схеми на работа, включително дистанционна работа или работа на непълно работно време, и подчертава, че тази подкрепа трябва да се предоставя на недискриминационна основа;

31.  във връзка с това припомня, че пандемията подчерта значението на цифровизацията в цялата икономика за облекчаване на последиците от социалното дистанциране и ограниченията на свободата на движение, както и за улесняване на наблюдението на здравето или телеконсултациите и за предоставяне на здравни услуги в слабо населени райони или райони, изправени пред природни или демографски предизвикателства; счита, че възможностите, които предлага дигитализацията следва а се използват за създаване на нови работни места в райони със застаряващо население;

32.  посочва засиленото разпространение на дистанционната работа по време на кризата, предизвикана от COVID-19, и счита, че тя може да се окаже полезен инструмент за обръщане на тенденциите на обезлюдяване в селските райони, което ще даде възможност на образованите млади хора да останат в райони, които в противен случай биха напуснали; приканва Комисията и държавите членки да обмислят как работата от разстояние би могла да окаже въздействие върху бъдещата мобилност в рамките на ЕС и възприятието за привлекателност на различните региони;

Препоръки за политиката

33.  призовава Комисията да предложи стратегия относно демографските промени, основана на следните главни елементи: условията на достойна заетост, баланса между професионалния и личния живот, териториалния аспект на политиките за насърчаване на икономическата активност и заетостта, подходящото предоставяне на социални услуги от общ интерес на всички територии, ефективния местен обществен транспорт, подходящите грижи за зависими лица и дългосрочни грижи, със специално внимание към новите форми на труд и тяхното социално въздействие;

34.  насърчава държавите членки и регионалните органи да прилагат интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства чрез инструментите на политиката на сближаване и окуражава насърчаването на интелигентни села и други схеми за стимулиране с цел задържане на населението и привличане на млади хора в селските и полуградските райони;

35.  припомня, че по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост ще се предоставя широкомащабна финансова подкрепа, за да бъдат направени икономиките на държавите членки по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещето, и настоява държавите членки в съответствие със своите конкретни особености да предложат мерки за справяне с демографските промени, особено в най-уязвимите райони, в своите национални планове за възстановяване и устойчивост; посочва, че тези планове трябва да бъдат изготвени с активното участие на местните и регионалните органи, тъй като това е област от особена важност при оценката на плановете и последващото им управление от държавите членки; счита, че следва да се развиват полезни взаимодействия между политиката на сближаване и програмите по Next Generation EU, за да се гарантира по-всеобхватен подход към демографските предизвикателства;

36.  подчертава значението на Фонда за справедлив преход (ФСП) и неговия механизъм за изпълнение, които имат за цел да подкрепят общностите, засегнати от енергийния преход, като допринасят за създаването на нови възможности за селските и постиндустриалните райони, както и за намаляване на риска от обезлюдяване; счита, че в това отношение следва да се предостави подкрепа на местните и регионалните инициативи за сътрудничество;

37.  отново заявява, че демографските промени са основно предизвикателство за ЕС и че справянето с тях следва да бъде приоритет при разработването и изпълнението на програмите; припомня в тази връзка, че една от основните цели, определени в Регламента за ЕФРР и Кохезионния фонд за следващата многогодишна финансова рамка (2021 – 2027 г.), е да се подкрепят градските и селските райони с неблагоприятни географски или демографски условия, като държавите членки трябва да предоставят финансова подкрепа от ЕС за проекти, които насърчават екологично устойчиво и социално приобщаващо икономическо развитие в съответните региони; във връзка с това припомня, че специална подкрепа следва да се предоставя на регионите от ниво 3 по NUTS или групите от местни административни единици с гъстота на населението под 12,5 жители на квадратен километър или регионите със средно годишно намаление на населението с над 1% в периода 2007 – 2017 г., които следва да са обект на специфични регионални и национални политики за гарантиране на по-добра физическа свързаност и свързаност на ИКТ, подобряване на достъпа до и качеството на социалните услуги, насърчаване на предприемачеството и създаване на възможности за висококачествена заетост чрез инструменти на политиката на сближаване; приветства новия член от Регламента за ЕФРР и Кохезионния фонд, в който се призовава за национални планове за подкрепа на регионалните и местните райони, изправени пред постоянен демографски спад;

38.  призовава държавите членки да мобилизират в по-голяма степен средства от ЕСФ и ФСП и да ги съчетават с национални и местни инвестиции за борба със социалното изключване, енергийната бедност и материалните лишения, за ефективно противодействие на цифровото разделение и цифровото изключване, особено в селските райони и сред младежите, възрастните хора и хората с увреждания, както и за осигуряване на достъп до цифрови инструменти и програми и до финансово приемливи комуникационни инфраструктури; поради това призовава за налични и финансово достъпни възможности за придобиване на цифрови умения по начин, съобразен с потребностите на възрастните хора; посочва, че тези инициативи имат по-големи шансове за успех, когато са свързани с възможности за обмен между поколенията; счита в този смисъл, че потенциалът на цифровизацията, роботизацията и изкуствения интелект би могъл да бъде допълнително проучен и насърчаван, наред с гарантирането на високи етични стандарти, като същевременно се гарантира приобщаване, за да се подобрят автономността и условията на живот и здравето на възрастните хора;

39.  отново заявява, че допълнително са необходими ориентиран към местните условия подход и интегриран подход към политиката на сближаване, националните стратегически планове по общата селскостопанска политика и националните стратегически планове за възстановяване, за да се даде възможност за едно по-лесно, но същевременно добро управление на финансовите ресурси, и за постигане на максимално полезно взаимодействие между различните фондове и интегрирани инструменти на ЕС; подчертава необходимостта от подобряване на административния капацитет и намаляване на бюрокрацията и гарантиране на съгласувано законодателство през целия процес на изпълнение на проектите и целенасочена техническа помощ на всички етапи;

40.  призовава държавите членки да провеждат процеса на програмиране и изпълнение на политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г. при пълно зачитане на принципа на партньорство, и да вземат под внимание специфичните нужди на регионите с неблагоприятни демографски условия в техните споразумения за партньорство; подчертава значението на отдаването на приоритет на регионалните и подрегионалните потребности, включително на демографските и миграционните аспекти и териториалните предизвикателства (пред градовете и селата); счита, че тези стратегии следва да се придружават от оценки на териториалното и демографското въздействие, проведени успоредно с икономически, екологични и социални оценки; призовава Комисията да наблюдава и по целесъобразност да осигури пълното прилагане на Кодекса на поведение за партньорство, който може да допринесе за увеличаване на степента на усвояване на средствата в рамките на политиката на сближаване успоредно с повишаване на качеството на проектите;

41.  призовава държавите членки да вземат предвид различните демографски предизвикателства при изготвянето на своите национални планове за възстановяване и устойчивост, своите национални политики за развитие, дългосрочните стратегии за устойчиво развитие и адаптираните програми в областта на политиката на сближаване, свързани с целите на европейския семестър, с цел да се осигури подходящо финансиране, насочено към справяне с обезлюдяването и обръщане на отрицателните тенденции и повишаване на териториалната привлекателност;

42.  призовава местните, регионалните и националните органи в изложените на риск от обезлюдяване региони да съсредоточат инвестициите върху начини за насърчаване на млади семейства да се установят в тези региони, както и върху всеобщия достъп до качествени услуги и инфраструктура, с участието на МСП и предприятията за управление на услугите, и да поставят акцент върху създаването на работни места, по-специално за младите хора, преквалификацията на работниците, създаването на условия за предприемачество и подкрепата за МСП; призовава държавите членки да засилят подкрепата си за това; счита, че инвестициите във всички равнища на образование, включително образованието в ранна детска възраст, достъпните и справедливи услуги за мобилност на приемлива цена, детските заведения за насърчаване на участието на жените на пазара на труда и в ученето през целия живот, са приоритет, особено в селските райони и най-отдалечените региони; счита, че е особено важно да се създадат подходящи условия за младите хора да останат в тези региони и за справяне с преждевременното напускане на училище, като им се предлага атрактивно образование, обучение, възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация на местно и регионално равнище, включително цифрови умения, чрез присъствено или дистанционно обучение с цел да бъдат насърчени да продължат обучението си в тези региони; разбира, че в това начинание регионите ще се нуждаят от обединената подкрепа на Съюза и държавите членки;

43.  приканва да се направи повече за регионите, които са изправени пред значителен демографски ръст, като Майот и Френска Гвиана, чрез прилагане на подходящи финансови методи за осигуряване на непрекъснатостта на достатъчни по количество и качество основни услуги, по-конкретно в сектора на образованието, здравеопазването и транспорта;

44.  счита за целесъобразно регионалните и местните органи да се включат в дългосрочни инициативи за кооперативно управление и планиране на различни равнища; изисква от Комисията и държавите членки да разпространяват добри практики за използването и ползите от този вид управление и инструменти за планиране в подкрепа на полицентричното развитие и да използват териториални оценки на въздействието, за да проектират допълнително политики на ЕС и национални политики, които засягат демографските промени; във връзка с това отново изтъква голямото значение на активното и действително участие на регионите в планирането и управлението на Механизма за възстановяване и устойчивост за подобряване на ефективността на инструмента;

45.  счита, че иновациите и научните изследвания могат да имат положителни странични ефекти на регионално равнище; насърчава създателите на политиките на регионално и национално равнище да използват новия Механизъм за възстановяване и устойчивост и ЕФРР, за да инвестират в разширения на широколентовите мрежи с цел насърчаване на цифровата, основана на знание икономика, както и в предоставяне на ресурси, висококачествени обществени услуги и стимули, с оглед на запазване на висококвалифицираните работници с цел развитие на изследователските центрове в различните региони, като с това се повишава привлекателността на обезлюдените райони, по-специално за млади таланти и предприемачи; призовава за по-нататъшно развитие на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт Европа“, както и други инициативи като например инициативите, лансирани от Европейския институт за иновации и технологии; освен това счита, че привлекателните фискални политики за бизнес инвестиции чрез намалени данъчни ставки за семействата и фискалните стимули за работодателите и самостоятелно заетите лица биха улеснили създаването на работни места и възможностите за инвестиции; счита също така, че биха могли да се обмислят мерки за насърчаване на младите семейства да закупят първия си дом, както и по-висока степен на гъвкавост по отношение на държавните правила, за да се преодолеят предизвикателствата, свързани с обезлюдяването;

46.  насърчава регионите да се възползват от своите конкурентни предимства, установени в стратегиите за интелигентна специализация; препоръчва разработването на така наречените „стратегии оазис“, насочени към най-успешните, жизнеспособни и растящи сектори, чрез използване на местния потенциал за развитие на региона; призовава местните и регионалните органи да инвестират в инициативата „Гаранция за младежта“, с акцент върху привличането на млади и обучени работници, задържането на тези, които понастоящем работят, насърчаването на предприемачеството и върху местните и националните стимули и инициативите на ЕС; освен това подчертава, че е важно да се насърчават мерки за стимулиране на солидарността между поколенията, активния живот на възрастните хора и възможностите, предлагани от така наречената „сребърна икономика“, като главно преориентиране на политиката за селските райони, превръщайки застаряването на населението във възможност за развитие на селските райони;

47.  подчертава необходимостта от по-широка териториална перспектива в съответствие с новата „Лайпцигска харта: Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и „Териториалната програма за 2030 г.“ за укрепване на градските мрежи на средноголемите и по-малките градове с цел оползотворяване на значителния им потенциал за подкрепа на териториалното, икономическото и социалното сближаване извън техните непосредствени граници чрез по-тесни връзки между градските и селските райони, функционалните райони и регионално сътрудничество;

48.  призовава Комисията да се съсредоточи върху координирането на политиката на равнището на ЕС по въпроси, свързани с области на функционалното сътрудничество на различни равнища, като например трансгранично, макрорегионално и между градските и селските райони, с цел преодоляване на демографските предизвикателства;

49.  настоява инвестициите да бъдат насочени към информационните и комуникационните технологии и човешкия капитал, тъй като те имат потенциала да скъсят отдалечеността между потребителите и да привличат висококвалифицирани работници, за да се избегне цифровото разделение и да се гарантира цифрово сближаване; подчертава значението на финансирането на инфраструктури за ИКТ, на развитието и навлизането на тези технологии сред МСП и училищата в селските, островните, планинските и изолираните региони и регионите в индустриален преход, включително чрез финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, и на средства от политиката на сближаване като цяло; подчертава значението на стремежа към еднакво и паралелно внедряване на тези технологии сред регионите и държавите членки, за да се намалят различията в привлекателността и цифровото разделение;

50.  признава, че градовете „магнити“ допринасят основно за изграждане на регионални центрове на икономически растеж; въпреки това подчертава, че средноголемите градове играят много важна роля в регионалното развитие и във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да създадат на практика стратегии за хармонизираното развитие на тези градове;

51.  счита, че общините следва да насърчават инициативи за открит достъп до иновации, като използват знанията за ускоряване на процеса на иновации и за развиване на подход на сътрудничество със съответните партньори и заинтересовани страни с оглед на създаването на регионални екосистеми за иновации;

52.  подчертава потенциала на синята икономика за обръщане на отрицателната демографска тенденция на малките острови и в периферните морски региони в ЕС; подчертава, че правилното изпълнение на дейностите от синята икономика – ако се наблюдава отблизо с цел смекчаване на всякакви отрицателни външни въздействия върху околната среда и увеличаване на социално-икономическите ползи за цялата верига за създаване на стойност, включително малкия бизнес, териториите във вътрешността и местните граждани – може да помогне в борбата срещу обезлюдяването в южна Европа и да допринесе за разширяване на приходите от крайбрежните градове към селските селища, за увеличаване на социалното приобщаване и за постигане на целите, залегнали в Европейския зелен пакт;

53.  препоръчва, когато е целесъобразно, преосмисляне на системите за образование и обучение в държавите членки, наред с другото, чрез развиване на образователни модели за професии, съвместими с работата от разстояние, в съчетание с политики за предотвратяване на постоянно изтичане на мозъци от изпращащите региони; настоява да се използват местните и регионалните предимства, както и да се развиват местни икономически и социални улеснения и индивидуални решения, не само за предотвратяване на изтичането на мозъци, но и за обръщането на това явление; счита, че професионалното образование и обучение, включително трудовата мобилност, могат да представляват ефективен начин за споделяне на умения и професионален опит, за подобряване на набора от умения на работниците и да ги направи по-устойчиви на бързата динамика на пазара на труда, като по този начин допринесе за предотвратяването на изтичането на мозъци; насърчава регионалните и местните органи да улесняват достъпа до двойна система на обучение за подобряване на прехода от образование към заетост; освен това счита насърчаването на общоевропейски „стратегии за диаспората“, насочени към насърчаване на процесите на връщане за тези, които са напуснали към по-привлекателен регион, с акцент върху студентите във висше образование в селското стопанство и икономиката на селските райони, които следва да бъдат стимулирани да се върнат в своя регион след дипломирането си, за да допринесат за икономическата жизнеспособност на съответните изпращащи региони;

54.  призовава Комисията да гарантира, че инициативата за дългосрочна визия за селските райони включва практически решения и средства за подкрепа за справяне с промените по периферията и демографските промени; счита, че тази дългосрочна визия за селските райони следва да се развие в истинска европейска „Програма за селските райони“ с реални и конкретни цели и с участието на всички съответни регионални и местни участници както в нейната архитектура, така и в изпълнението ѝ; освен това счита, че тя следва да включва стратегия за интегриране на принципа на равенство между половете, придружена от инструменти за оценка на въздействието; приканва Комисията, със съгласието на държавите членки и местните и регионалните органи, да предложи нов пакт за демографската ситуация в ЕС като многостепенен подход на политиката, който да доведе до Европейска стратегия относно демографските тенденции; счита, че демографските въпроси, включително обезлюдяването и застаряването на населението, следва да бъдат сред въпросите, разглеждани по време на Конференцията за бъдещето на Европа;

o
o   o

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, както и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 53. (2) ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 10. (3) ОВ C 153E, 31.5.2013 г., стр. 9. (4) OВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 566. (5) Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза (OВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1). (6) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77) (7) ARES(2020)3866098. (8) ARES(2020)6799640. (9) https://ec.europa.eu/info/files/report-impact-demographic-change-reader-friendly-version-0_en (10) Източници: INSEE (Национален институт за статистика и икономически изследвания на Франция), ООН.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно въздействието на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги: трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за съчетаване на нуждите и уменията на пазара на труда (2020/2007(INI))

P9_TA(2021)0249 A9-0066/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 45, 56, 153, 154 и 174 от ДФЕС,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права (ЕССП), прокламиран от Европейския съвет, Парламента и Комисията през ноември 2017 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид основните трудови стандарти, установени от Международната организация на труда (МОТ), и нейните конвенции и препоръки относно администрацията на труда и инспекциите по труда,

–  като взе предвид обширните достижения на правото на Съюза в областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място(1) и отделните и свързаните директиви,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. относно преквалификацията и повишаването на квалификацията като основа за повишаване на устойчивостта и пригодността за заетост, в контекста на подкрепата за икономическото възстановяване и социалното сближаване,

–  като взе предвид документа „Политически насоки за следващата Европейска комисия (2019 – 2024 г.): Съюз с по-големи амбиции“, представен от кандидата за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на Европейски орган по труда, за изменение на регламенти (ЕО) № 883/2004, (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) 2016/589 и за отмяна на Решение (ЕС) 2016/344(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (EС) № 492/2011 и (EС) № 1296/2013(4),

–  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2018/170 на Комисията от 2 февруари 2018 г. относно използването на еднообразни подробни спецификации за събирането и анализа на данни с цел наблюдение и оценка на функционирането на мрежата EURES,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2 април 2019 г. относно дейността на мрежата EURES в периода между януари 2016 г. и юни 2018 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 561/2006 от 15 март 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж)(11),

–  като взе предвид Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници(12),

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации(13),

–  като взе предвид Директива 2002/15/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт(14),

–  като взе предвид Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST)(15), изменена с Директива 2009/13/ЕО на Съвета от 16 февруари 2009 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г.(16),

–  като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(17),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(18),

–  като взе предвид Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)(19),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012(20),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2019/1181 на Съвета от 8 юли 2019 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(21),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2016/344 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд(22),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно нова европейска програма за умения(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(26),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за възстановяване на Европа и Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.“,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 май 2020 г., озаглавено „Устойчиво финансиране за учене през целия живот и развитие на умения в контекста на недостиг на квалифицирана работна ръка“ (проучвателно становище по искане на хърватското председателство),

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите, озаглавено „Изтичането на мозъци в ЕС: справяне с предизвикателството на всички равнища“ (C 141/34),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“ (COM(2020)0274) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2020)0121) и (SWD(2020)0122),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2019 г., озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“ (COM(2019)0650),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

–  като взе предвид предложението за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета от 17 декември 2019 г., придружаващо съобщението на Комисията, озаглавено „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 25 септември 2019 г. относно прилагането и изпълнението на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (COM(2019)0426),

–  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2019 г. относно трудовата мобилност в рамките на ЕС,

–  като взе предвид доклада на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), озаглавен „Skills forecast trends and challenges to 2030“ (Прогнози в областта на уменията: тенденции и предизвикателства до 2030 г.),

–  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Командированите работници в Европейския съюз (2010 г.)“(27), както и националните доклади,

–  като взе предвид икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2020 г., публикувана на 6 май 2020 г.,

–  като взе предвид насоките на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) от 24 април 2020 г., озаглавени „COVID-19: back to the workplace – adapting workplaces and protecting workers“ (COVID-19: Завръщане на работното място – Адаптиране на работните места и защита на работещите),

–  като взе предвид проучването на Парламента от 2015 г., озаглавено „EU Social and Labour Rights and EU Internal Market Law“ (Социалните и трудовите права в ЕС и правото на ЕС в областта на вътрешния пазар),

–  като взе предвид насоките на Комисията от 17 юли 2020 г. относно сезонните работници в ЕС в контекста на разпространението на COVID-19,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 октомври 2020 г. относно подобряването на условията на труд и живот на сезонните и другите мобилни работници,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 13 октомври 2020 г. относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19,

–  като взе предвид проучването на Комисията от 2015 г., озаглавено „Study on wage setting systems and minimum rates of pay applicable to posted workers in accordance with Directive 96/71/EC in a selected number of Member States and sectors“ (Системи за определяне на заплащането и минималните ставки на заплащане, приложими за командировани работници в съответствие с Директива 96/71/ЕО в избран брой държави членки и сектори),

–  като взе предвид насоките на Комисията от 30 март 2020 г. относно упражняването на свободното движение на работници по време на епидемичния взрив от COVID-19,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2020 г., озаглавено „Към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на контрола по вътрешните граници - COVID-19“ (C2020/C 169/03),

–  като взе предвид проучването на Eurofound от 2015 г., озаглавено „Social dimension of intra-EU mobility: Impact on public services“ (Социално измерение на мобилността в рамките на ЕС: въздействие върху обществените услуги),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0066/2021),

А.  като има предвид, че недискриминацията е основен принцип, залегнал в Договорите; като има предвид, че свободното движение на работниците е основен принцип на Съюза; като има предвид, че принципът на равното третиране, залегнал в член 45 от ДФЕС, предвижда, че свободата на движение на работници трябва да предполага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд;

Б.  като има предвид, че в член 3, параграф 3 от ДЕС се посочва, че Съюзът „насърчава социалната справедливост и закрила“; като има предвид, че в член 9 от ДФЕС се заявява, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве,

В.  като има предвид, че свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар.

Г.  като има предвид, че свободното движение на работници и услуги следва да бъде в съответствие с принципите на Eвропейския стълб на социалните права; като има предвид, че ангажиментът на Съюза към Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие, Европейския зелен пакт и стратегията за равенство между половете, включително защитата и насърчаването на справедливо заплащане, равенство между половете и достойни условия на труд и заетост, трябва да бъде включен във всички политики за вътрешния пазар, като по този начин надлежно се вземат предвид социалните и екологичните съображения;

Д.  като има предвид, че свободното движение на работници, включително на сезонни работници, е от съществено значение за европейската интеграция; като има предвид, че то може да бъде от взаимна полза както за изпращащите, така и за приемащите държави членки, и подкрепя целите за икономическо, социално и териториално сближаване; като има предвид, че Съюзът и държавите членки трябва да се възползват в пълна степен от потенциала на мобилността в рамките на ЕС, като същевременно ефективно налагат спазването на приложимите правила относно трудовата мобилност;

Е.  като има предвид, че свободното движение на работници и услуги допринася за икономическия растеж и сближаването в Съюза и създава възможности за заетост; като има предвид, че единният пазар може да бъде устойчив и да увеличи просперитета само ако се основава на справедливи и общи правила и на принципа на равно третиране, особено по отношение на свободното движение на работници и услуги;

Ж.  като има предвид, че Съюзът следва да продължи да играе ключова роля в подпомагането на обмена на добри практики на всички равнища на управление и в разработването на насоки и препоръки в сътрудничество със социалните партньори за осигуряване на достойни условия на труд и заетост за всички, включително за уязвимите групи работници;

З.  като има предвид, че социалните последици от свободното движение на услуги могат да засегнат регионите на произход и регионите, приемащи мобилни работници, както в положителен, така и/или в отрицателен аспект; като има предвид, че недостигът на работна ръка и процентът на изтичане на мозъци, предизвикани от настоящите икономически и социални дисбаланси между регионите на Съюза, особено след финансовата криза, достигнаха критични равнища в някои държави членки, което доведе до допълнителни проблеми, като например демографски дисбаланси, недостиг на предоставяне на грижи и медицински персонал и като цяло увеличаване на неравенствата между регионите; като има предвид, че селските и отдалечените райони са особено засегнати от тези явления; като има предвид, че са необходими устойчива промишлена политика и последователна политика на сближаване, за да се поддържат и създават качествени работни места в секторите и регионите в процес на трансформация, така че да се предотвратят изтичането на мозъци и принудителната мобилност;

И.  като има предвид, че конкуренцията в областта на разходите за труд е вредна за сближаването между държавите членки; като има предвид, че е необходим координиран подход на равнището на Съюза, за да се избегне нелоялната конкуренция в областта на разходите за труд и да се засили социалното сближаване във възходяща посока за всички; като има предвид, че ефективното регулиране и колективните трудови договори са от ключово значение за гарантиране на достойни условия на труд и заетост, качествени услуги и лоялна конкуренция;

Й.  като има предвид, че трансграничните работници генерират социални и икономически ползи за някои региони;

К.  като има предвид, че за да се защитят правата на мобилните работници, да се засили спазването на приложимите правила и да се насърчават еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция между всички дружества, е от решаващо значение да се подобри, приведе в съответствие и да се координира трансграничното прилагане на правилата на Съюза в областта на трудовата мобилност, както и да се отстранят злоупотребите, включително недекларираният труд;

Л.  като има предвид, че мнозинството от работниците в Съюза са наети от микро-, малки и средни предприятия (ММСП); като има предвид, че ММСП и самостоятелно заетите лица са най-уязвими по отношение на нарушения на законодателството на Съюза; като има предвид, че противоречащото си национално законодателство, ненужната административна тежест и нелоялната конкуренция са основен източник на трудности за ММСП, самостоятелно заетите лица и добросъвестните дружества на вътрешния пазар; като има предвид, че инициативите, насочени към ММСП и стартиращите предприятия, следва да помагат на предприятията да спазват действащите правила и не следва да водят до ненужна административна тежест, двойни стандарти или по-ниски стандарти за защита на работниците;

М.  като има предвид, че цифровизацията предоставя безпрецедентна възможност за улесняване на мобилността, като същевременно спомага за проверка на стриктното спазване на правилата на Съюза относно трудовата мобилност;

Н.  като има предвид, че Европейският орган по труда (ЕОТ) беше създаден, за да подпомогне укрепването на справедливостта и доверието във вътрешния пазар, свободното движение на работници, командироването на работници и високо мобилните услуги, да контролира зачитането на правилата на Съюза в областта на мобилността на работната ръка и координацията на разпоредбите в областта на социалната сигурност, както и за да се засилят обменът на най-добри практики и сътрудничеството между държавите членки и социалните партньори с цел осигуряване на справедлива трудова мобилност и борба с недекларирания труд; като има предвид, че утвърждаването на справедливи възнаграждения, равенство между половете и достойни условия на труд и заетост играят ключова роля за създаване на добре функциониращ, справедлив и устойчив единен пазар;

О.  като има предвид, че ЕОТ е новосъздаден орган, който се очаква да достигне пълния си оперативен капацитет до 2024 г.;

П.  като има предвид, че командироването на работници, работата чрез агенции за временна заетост и сезонната работа са временни по своето естество и правно определение;

Р.  като има предвид, че липсата на адекватна правна защита и достъп на работниците до системите за социална сигурност често се дължи на злоупотреби с форми на нестандартна заетост, изкуствени договорености, като например фиктивна самостоятелна заетост, неплатена работа на повикване и/или работа на повикване с ниско заплащане, т.нар. „договори без задължения за определен брой часове“, злоупотреба с временни договори и стажове като заместител на редовни трудови договори, включително в публичния сектор, и използването на дружества „пощенски кутии“; като има предвид, че следователно тези проблеми следва да бъдат решени; като има предвид, че нарастващото използване на различни договорености за подизпълнение би могло също така да доведе до злоупотреби, което налага предприемането на ответни мерки; като има предвид, че трудовата мобилност в рамките на ЕС, въз основа пряко на член 45 от ДФЕС, може естествено да допринесе за задоволяване на дългосрочните потребности от работна ръка чрез стандартни форми на заетост, отворени за гражданите на Съюза, без дискриминация, основаваща се на гражданство;

С.  като има предвид, че социалното сближаване е един от основните принципи на Съюза; като има предвид, че въпреки това в Съюза продължават да съществуват значителни различия в условията на живот и труд; като има предвид, че по-високите заплати и БВП, стабилната социална сигурност, по-лесният достъп до пазара на труда и по-високите равнища на заетост са сред най-важните притегателни фактори за мобилността в рамките на ЕС(28); като има предвид, че, от друга страна, бедността, социалното изключване, лошите условия на живот и труд и липсата на социално подпомагане са фактори, които подтикват мобилността в рамките на ЕС; като има предвид, че продължаващият недостиг на работна ръка в някои от критичните сектори в някои държави членки може до голяма степен да се обясни с лошите условия на труд и ниските равнища на заплащане; като има предвид, че този недостиг следва да бъде преодолян чрез подобряване на условията на труд в тези сектори, по-специално чрез социален диалог и колективно договаряне, вместо работата при лоши условия да се оставя на работниците мигранти и мобилните работници, включително на трансграничните и пограничните работници, и/или на недекларираните работници;

Т.  като има предвид, че изборът за упражняване на правото на свободно движение следва винаги да бъде доброволен, а не да се налага поради липса на възможности в държавата членка по пребиваване; като има предвид, че справедливата мобилност, основана на солидни социални и трудови права, е предварително условие за устойчива европейска интеграция, социално сближаване и справедлив преход;

У.  като има предвид, че измамни практики като социалния и екологичния дъмпинг отслабват обществената подкрепа за Съюза и за по-нататъшната европейска интеграция, вредят на функционирането на вътрешния пазар и конкурентоспособността на предприятията, по-специално на ММСП и самостоятелно заетите лица, и подкопават правата на работниците; като има предвид, че следователно мониторингът на спазването на приложимото законодателство трябва да бъде засилен; като има предвид, че принципът „Мисли първо за малките!“ следва да бъде надлежно взет под внимание на равнището на Съюза при изготвянето на законодателни предложения; като има предвид, че противоречащите си разпоредби в националните законодателства създават пречки пред ММСП и следва да се избягват;

Ф.  като има предвид, че принципът на равно третиране е предпоставка за социалната пазарна икономика и социалното сближаване във възходяща посока, изискващо спазване на приложимото законодателство и колективните трудови договори на държавата на местоназначение, като по този начин се осигуряват равни условия между местните и мобилните работници, както и между местните и чуждестранните доставчици на услуги;

Х.  като има предвид, че повече от 8% от мобилните работници работят в сектора на здравеопазването и социалната дейност, над 7% – в сектора на транспортните услуги и над 10% – в хотелиерството и ресторантьорството; като има предвид, че мобилните и сезонните работници често са от съществено значение за държавите членки, например в сектори като здравеопазването, грижите за възрастни хора или за хора с увреждания или в строителния сектор;

Ц.  като има предвид, че поне 80 милиона работници в Европа заемат работни места, които не са съобразени с квалификацията им, и над 5 от 10 работни места, които се запълват трудно, са в професионални сфери, изискващи висока квалификация(29);

Ч.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 отново показа, че силно мобилните работници, които често се движат в рамките на Съюза, са от съществено значение; като има предвид, че пандемията показа също така, че сезонните и командированите работници, работниците мигранти и мобилните работници, включително трансграничните и пограничните работници, са допринесли изключително много за оцеляването на икономиката на Съюза, както и за международната търговия на Съюза по време на пандемията; като има предвид, че като работници на първа линия те са направили това при огромен риск за своето здраве и за здравето на своите семейства; като има предвид, че сезонните работници се оказаха от съществено значение за поддържане на функционирането на много европейски земеделски стопанства; като има предвид, че в същото време силно мобилните работници продължават да бъдат най-уязвимите и най-слабо защитените; като има предвид, че по време на първата фаза на пандемията от COVID-19 тези работници са били сред най-засегнатите от некоординираните мерки за управление на границите;

Ш.  като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 сезонните и командированите работници често не разполагаха с основни здравни грижи, достойно настаняване, лични предпазни средства и адекватна информация; като има предвид, че те често са имали само недостатъчен достъп или изобщо не са имали достъп до схеми за социална закрила в приемащите държави членки, включително до отпуск по болест и схеми за краткосрочна безработица; като има предвид, че в някои случаи те дори са били депортирани; като има предвид, че мобилността на работниците е силно зависима от наличните транспортни средства и че работниците от островите и най-отдалечените региони на Съюза са особено засегнати; като има предвид, че затварянето на границите засегна също така трансграничните и пограничните работници, тъй като отиването на работното им място и връщането обратно при семействата им бяха затруднени, а достъпът им до социални и здравни услуги – ограничен; като има предвид, че в някои случаи мобилните работници са били изложени на дискриминация и лоши условия на труд и живот, които са довели до огнища на инфекция от COVID-19;

Щ.  като има предвид, че епидемията от COVID-19 разкри и изостри трудните и често окаяни условия на труд и живот на стотици хиляди сезонни работници, по-голямата част от които са мобилни работници, както и на някои от надхвърлящите един милион командировани работници в ЕС; като има предвид, че техните вече несигурни условия биват допълнително влошавани от случаи на структурна дискриминация на пазара на труда и липса на правилно прилагане на настоящите закони и нормативни актове;

АА.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 разкри редица структурни недостатъци в европейските и националните регулаторни уредби; като има предвид, че много от тези недостатъци не са свързани само с пандемията; като има предвид, че тези недостатъци следва спешно да бъдат разгледани на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки, за да се гарантират лоялна конкуренция и равно третиране на вътрешния пазар; като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказва ключово и трайно въздействие върху европейските пазари на труда;

АБ.  като има предвид, че трудовата мобилност, и по-специално командироването на работници, не трябва да води до конкуренция въз основа на несигурни условия на труд и избягване на задълженията на работодателите и/или заобикаляне на приложимото национално законодателство и на колективните трудови договори в приемащите държави членки, тъй като подобни измамни практики създават единствено напрежение между държавите членки, нелоялна конкуренция между предприятията и недоверие сред работниците; като има предвид, че тези неблагоприятни последици, включително изтичането на мозъци и нелоялната конкуренция, могат също така да се дължат на липсата на социално сближаване във възходяща посока; като има предвид, че трудовата мобилност следва да бъде възприемана като възможност, да улеснява споделянето на умения и професионален опит и да насърчава социалното сближаване във възходяща посока; като има предвид, че правилата относно трудовата мобилност и командироването на работници не следва да водят до непропорционална административна тежест; като има предвид, че правилата за командироване се прилагат и за граждани, командировани от една държава членка в друга, които са особено уязвими по отношение на експлоатацията и следователно се нуждаят от специално внимание от страна на националните инспекции по труда и ЕОТ;

АВ.  като има предвид, че несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда и недостигът на умения представляват важни предизвикателства за пазара на труда, за образователните системи и за системите за обучение на Съюза; като има предвид, че това разкрива съществена необходимост от подобряване на образователните системи и на системите за професионално обучение, така че те да бъдат ориентирани в по-голяма степен към бъдещето и развитието в тази връзка, както и необходимост от подобряване на системата за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците; като има предвид обаче, че все още липсва официална статистика или показатели за измерване на несъответствията между уменията и изискванията на европейските пазари на труда;

АГ.  като има предвид, че се очаква поляризацията при заетостта да се увеличи допълнително и да има повече работни места на по-високото от средното и на по-ниското от средното равнище в спектъра от умения;

АД.  като има предвид, че цифровото разделение между градските и селските райони и въздействието на социалноикономическите фактори върху цифровото разделение продължават да бъдат основните предизвикателства, които трябва своевременно да бъдат преодолени; като има предвид, че сред работната сила има огромен недостиг на цифрови и зелени умения, който следва да бъде преодолян, наред с другото, чрез учене през целия живот;

АЕ.  като има предвид, че корпоративните инвестиции в обучение и образование, както и в условията на труд и заетост са важен инструмент за привличане на квалифицирани работници; като има предвид, че взаимното признаване и прозрачността на квалификациите играят ключова роля за постигане на сближаване при професиите, свобода на предоставяне на услуги и справедлива мобилност на работниците;

АЖ.  като има предвид, че в този контекст следва да се вземе под внимание развитието на системата за признаване на неформално придобитите знания и умения, например при лицата, полагащи неформални грижи; като има предвид, че това развитие е изключително важно в светлината на настоящите демографски предизвикателства и тенденции, свързани със застаряването на обществата в държавите членки;

АЗ.  като има предвид, че ефективният тристранен диалог и социалният диалог могат успешно да допълнят правителствените и институционалните усилия за преодоляване на настоящите напрежения и разделения в ЕС; като има предвид, че участието на социалните партньори има потенциала да подобри създаването на политики, тяхното изпълнение и прилагане и че то трябва да бъде засилено допълнително на всички политически равнища;

АИ.  като има предвид, че не се извършва системно събиране на данни в целия ЕС, целящо да се осигурят подходящи данни относно мобилните работници или да им се даде възможност да установят своя социалноосигурителен статус и да се ползват от различните придобити права; като има предвид, че достъпът до информация относно приложимите правила, както и ефективното спазване, мониторинг и прилагане са необходими предпоставки за справедлива мобилност и за борба със злоупотребите в системата; като има предвид, че поради тази причина цифровите технологии, които могат да улеснят надзора и прилагането на законодателството за защита на правата на мобилните работници, следва да бъдат утвърждавани и използвани в съответствие с правилата за защита на данните;

1.  отбелязва, че разпоредбата относно държавата на местоназначение е ръководен принцип на Директивата за услугите, и счита, че тази разпоредба не следва да се променя; подчертава, че свободното движение на услуги трябва да се осъществява, без да се подкопават правата на работниците и социалните права; припомня, че принципите на равно третиране и свободно движение не се прилагат единствено спрямо доставчиците на услуги, но и в същата степен спрямо работниците; счита, че свободното движение на услуги върви успоредно със свободната и справедлива мобилност на работниците, които предоставят тези услуги, и че е от полза за вътрешния пазар да се спазват правилата относно условията на труд и да се опазва здравето и да се следи за безопасността на мобилните работници; подчертава, че прилагането на принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права като минимален стандарт, би могло да допринесе за подобряване на правата и защитата на европейските работници;

2.  подчертава, че законодателството на Съюза, свързано със свободното движение на услуги, не трябва по какъвто и да било начин да засяга упражняването на основни права, признати от държавите членки и на равнището на Съюза, включително правото да се стачкува или да се предприемат други действия, обхванати от специфичните системи на колективни трудови правоотношения в държавите членки, в съответствие с националното право и/или практика, нито да засяга правото да се договарят, сключват и изпълняват колективни трудови договори или да се предприемат колективни действия в съответствие с националното право и/или практика; подчертава, че качественото законодателство и неговото ефективно прилагане са дългосрочна инвестиция;

3.  припомня, че защитата на условията на труд и живот на мобилните работници въз основа на принципа на равно третиране трябва да обхваща свободното движение на работници, както и свободното предоставяне на услуги; изразява загриженост относно трайните недостатъци в защитата на мобилните работници, включително трансграничните и пограничните работници, подчертани от пандемията от COVID-19; изтъква, че работниците не трябва да се оказват в неблагоприятна ситуация поради това, че са упражнили правото си на свободно движение или поради правилата на Съюза относно свободното предоставяне на услуги; подчертава необходимостта от преодоляване на всички регулаторни недостатъци на равнището на Съюза и на национално равнище без ненужно забавяне; подчертава освен това, че приложимото законодателство относно достъпа до социални права и социална закрила, включително тяхната преносимост, признаването на дипломи, квалификации и умения и достъпа до обучение, трябва да се спазва по отношение на свободното движение на работници, както и на свободното движение на услуги; припомня, че при всички ограничения по границите в рамките на ЕС, дори да са приети в отговор на тежка криза, засягаща общественото здраве, следва да се отчита въздействието, което те ще окажат върху мобилните работници и следва да се съобразяват с това въздействие;

4.  изразява загриженост относно липсата понастоящем на хармонизирано тълкуване на правото на ЕС от страна на държавите членки, като например на наскоро преразгледаната Директива относно командироването на работници(30), което води до липса на правна яснота и до бюрократична тежест за дружествата, предоставящи услуги в повече от една държава членка; призовава Комисията да подпомага пряко държавите членки по време на целия процес на транспониране, така че да се гарантира еднакво тълкуване на европейското законодателство;

5.  във връзка с това подчертава, че е необходимо да се обърне специално внимание на работниците, живеещи в най-отдалечените региони на Европейския съюз, и да се подпомогне тяхната мобилност към континента и обратно, както и между самите най-отдалечени региони;

6.  изразява съжаление, че през 2019 г. едва 4,2% от гражданите на ЕС в трудоспособна възраст са пребивавали в държава от ЕС, различна от тази на тяхното гражданство(31); призовава Комисията и държавите членки да увеличат своите усилия за намаляване на пречките пред мобилността на работниците и предприятията;

7.  припомня, че свободното движение на работници трябва да се гарантира, за да се защитят заетостта и икономиката на някои региони и да се запазят определени дейности, като например селскостопанските дейности;

8.  призовава държавите членки, чрез въвеждането на задължителни разпоредби относно условията на труд и защитата на здравето и безопасността на работниците, да осигурят правилно и своевременно изпълнение и мониторинг на преразгледаната Директива относно командироването на работници, за да бъдат защитени командированите работници и свободното предоставяне на услуги от тяхна страна през периода на командироването им;

9.  призовава държавите членки да използват в пълна степен спрямо командированите работници в ЕС възможността за прилагане на разпоредбите относно възнагражденията и условията на труд, съдържащи се във всички колективни трудови договори и да гарантират равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място за работниците, както и еднакви условия на конкуренция за предприятията като част от изпълнението на преразгледаната Директива относно командироването на работници;

10.  призовава Комисията да проведе задълбочено проучване на тенденциите, засягащи условията на труд на командированите граждани на трети държави; подчертава, че въз основа на резултатите от това проучване евентуално ще са необходими политически мерки на равнището на Съюза или на национално равнище; изразява дълбока загриженост във връзка с настоящото увеличаване на дела на гражданите на трети държави в сектори, известни с несигурните си условия на труд и случаи на злоупотреба; подчертава, че гражданите на трети държави често са по-уязвими по отношение на експлоатацията и поради това се нуждаят от закрила; подчертава, че тази експлоатация включва измамни практики като фиктивно командироване, фиктивна самостоятелна заетост, измами при възлагане на дейности на външни изпълнители и измами във връзка с агенции за подбор на персонал, дружества от типа „пощенска кутия“ и недеклариран труд; подчертава, че работници, които са граждани на трети държави, могат да работят с разрешителни за работа в ЕС, при условие че всички предпазни клаузи в националното трудово законодателство и в трудовото законодателство на Съюза ефективно гарантират закрила и достойни условия на труд и за гражданите на трети държави, както и че това няма да доведе до изкривявания на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират спазването на приложимите закони и правила относно условията за наемане на работа, когато става въпрос за граждани на трети държави, с цел да се премахнат злоупотребите; призовава държавите членки да прилагат защитните разпоредби на Директива 2009/52/ЕО, като гарантират достъпни и ефективни механизми за подаване на жалби, които дават възможност за ефективно предявяване на искове за дължими заплати и социалноосигурителни вноски;

11.  припомня естеството на европейските вериги на доставки в стратегически промишлени сектори, които са основен източник на заетост и дейност за мобилните работници и дружествата, предоставящи услуги, и които са силно засегнати от некоординирани мерки, като например различните правила, отнасящи се до тестването за COVID-19 и карантините, приети от държавите членки в усилията им да се справят с пандемията; призовава Комисията да отдаде същото значение на гарантирането на безопасни условия за работниците, колкото на възстановяването на свободата на движение и движението на стоки;

12.  припомня, че липсата на хармонизация по отношение на периодите на карантина, изискванията за тестване и правилата за пътуване в рамките на Съюза представлява значително предизвикателство за много дружества и за много мобилни работници и техните семейства, особено в секторите с висока мобилност; насърчава държавите членки да координират усилията си за разширяване на обхвата на социалната сигурност, достъпа до обезщетения по болест и схемите за временна безработица, за да се защитят също така пограничните, трансграничните и мобилните работници, и особено пострадалите от кризата, които поради това са засегнати от бедност, безработица, социално изключване и лоши условия на живот;

13.  отново заявява, че от решаващо значение за ежедневието на хората е основните стоки, като храна, медицински изделия или предпазни средства, да продължат да бъдат доставяни на цялата територия на ЕС по всяко време; призовава Комисията да гарантира постоянното свободно движение на стоки и услуги от първа необходимост в рамките на вътрешния пазар по време на криза, като например пандемия;

14.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят мобилните работници в стратегическите производствени вериги на доставки, например за медицинско оборудване и други, като ключови или критични, и следователно да преразгледа приложимото изискване за карантина, ако не съществува риск за общественото здраве и безопасност, което е доказано чрез съответен тест, в съответствие с препоръката на Съвета относно координиран подход към ограничаването на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19;

15.  призовава Комисията да проучи пропуските в защитата с оглед на осигуряването на достойни условия на труд и живот за мобилните работници и предотвратяването на измамни практики, както и да прилага надлежно законодателството на Съюза относно възлагането на подизпълнители; призовава Комисията да гарантира обща солидарна отговорност по цялата верига от подизпълнители с цел защита на правата на работниците; подчертава, че подобна инициатива следва да повиши прозрачността и да засили отговорността на основните изпълнители във веригите от подизпълнители чрез законно гарантиране на плащането на всички дължими социалноосигурителни вноски и права на работниците и чрез настоятелно призоваване на националните органи ефективно да налагат възпиращи санкции, когато това е необходимо; призовава Комисията да насърчава, а държавите членки да гарантират достъп на синдикалните организации до всички работни места, включително до работните места извън държавата на заетост; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за укрепване и стимулиране на социалния диалог и независимостта на социалните партньори и за насърчаване на работниците да се организират, тъй като това е ключов инструмент за постигане на високи стандарти за заетост;

16.  призовава Комисията да анализира негативните промени по отношение на трудовата мобилност, по-специално явлението „изтичане на мозъци“ в някои сектори и региони; подчертава, че мерките за противодействие на изтичането на мозъци трябва да вървят ръка за ръка с тези за насърчаване на социално сближаване във възходяща посока; настоява, че въпреки пандемията от COVID-19 държавите членки следва да позволят и да улеснят преминаването през границите по служебни причини, когато професионалната дейност в съответните сектори е разрешена в приемащата държава членка, с цел гарантиране на равното третиране между местните и мобилните работници; призовава Комисията да създаде ясни количествени и качествени показатели за целите на европейския семестър и публикуването на специфичните за всяка държава препоръки, за да се гарантира наблюдението на прилагането и изпълнението на разпоредбите относно свободното движение на работници; призовава Комисията да представи препоръки с цел гарантиране на справедливи, равни и достойни условия на живот и труд за мобилните работници;

17.  подчертава, че целите на Европейския стълб на социалните права, целите на ООН за устойчиво развитие, Европейският зелен пакт и Европейската стратегия за равенство между половете трябва също да бъдат отразени в подхода към единния пазар, като се насърчават високи социални и екологични стандарти като предпоставка за повишаване на производителността; подчертава значението на обществените поръчки за постигане на тези цели;

18.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че началото на пълноценното функциониране на ЕОТ ще представлява приоритет, така че той да наблюдава и насърчава прилагането и изпълнението на правото на Съюза, свързано с трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност; настоятелно призовава Комисията да подкрепя и укрепва капацитета на компетентните национални органи и на социалните партньори, както и сътрудничеството между тях, за да се гарантира справедлива мобилност, основана на права, подходяща информация за работниците и работодателите относно техните права и задължения, както и ефективното трансгранично прилагане на правата на работниците, включително преносимостта на правата, и да се осигури ефективно справяне с измамите в областта на социалната сигурност и със злоупотребите; счита, че ЕОТ следва да се съсредоточи върху по-доброто прилагане и изпълнение на действащото законодателство на Съюза, така че конкуренцията в рамките на единния пазар да бъде справедлива и равнопоставена; подчертава, че за да бъде ефективен в борбата с незаконните практики, ЕОТ следва да даде приоритет на разработването на база данни в реално време с цел валидиране на информацията от чуждестранни доставчици на услуги; подчертава, че ЕОТ трябва да разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява задачите си; подчертава, че частичното интегриране на EURES в ЕОТ следва да засили връзката между насърчаването на свободата на движение и предоставянето на информация и спазването на съответната законодателна уредба, която защитава мобилните работници и гражданите;

19.  призовава Комисията да предложи рамка на ЕС за борба с нелоялната конкуренция по отношение на разходите за труд, за да се гарантира пълното спазване на принципите на равно третиране и еднакво възнаграждение и еднакъв разход за труд за еднакъв труд на едно и също място;

20.  припомня, че Парламентът многократно отправи искане към Комисията да оттегли своите предложения за европейска електронна карта за услуги и за преразглеждане на процедурата за нотификация в сектора на услугите; приветства факта, че това най-накрая беше направено в работната програма на Комисията за 2021 г.;

21.  подчертава, че цифровизирането на обмена на данни между държавите членки би могло да улесни свободното движение на работници на справедлива и равнопоставена основа, както и прилагането на правилата на Съюза в тази област; призовава Комисията да представи, след оценка на въздействието и без ненужно забавяне, своето предложение за цифров европейски социалноосигурителен номер (ESSN), като същевременно гарантира, че ESSN ще подлежи на строги правила за защита на данните, което е необходимо, за да се гарантира правна сигурност за работниците и предприятията, справедлива мобилност и ефективна защита, преносимост, проследимост и прилагане на правата на работниците, както и за да се подкрепи лоялната конкуренция, като се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията; счита, че ESSN следва да допълва националните социалноосигурителни номера и националните законодателства в областта на социалната сигурност и следва да улесни електронния обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) с цел да се подобрят координацията и обменът на информация между компетентните национални органи; посочва, че EESSI следва да даде възможност за бърза и точна проверка на социалноосигурителния статус, като предоставя на гражданите и органите механизъм за контрол с цел лесно проверяване на покритието и вноските;

22.  подчертава необходимостта от по-нататъшно привеждане в съответствие и координиране на разпоредбите относно трудовата мобилност и процедурите за контрол, включително единни стандарти за контрол, съвместни инспекции и обмен на информация, съгласно указанията на ЕОТ и в сътрудничество с националните компетентни органи; настоятелно призовава държавите членки да засилят обмена на най-добри практики между компетентните национални органи; призовава ЕОТ да има реални правомощия за инспекция на труда в трансгранични случаи, в сътрудничество с компетентните национални органи; призовава ЕОТ да подобри събирането на данни и да създаде бази данни в реално време за трудовата мобилност с цел анализ и оценка на риска, както и да подготви информационни кампании и целенасочени инспекции; припомня, че МОТ препоръчва установяване на референтна стойност от един инспектор по труда на всеки 10 000 работници;

23.  подчертава, че финансирането и безвъзмездните средства от Съюза следва да допринасят за достоен труд с цел насърчаване на устойчивото развитие и социалния напредък;

24.  припомня значението на социалния диалог и във връзка с това насърчава по-активното участие на социалните партньори в агенциите, публичните органи, комитетите и институциите на Съюза, за да се гарантират ориентирани към практиката инициативи и законодателство, които отчитат множеството различни европейски модели на пазара на труда; подчертава необходимостта от засилване на тристранния диалог на равнище ЕС при изготвянето и прилагането на разпоредбите относно предоставянето на услуги и мобилността на работниците, както и при взаимното признаване на професии, дипломи, квалификации и умения в съответствие с принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да работят съвместно със социалните партньори с цел създаване и въвеждане на необходимите структури за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците, изпълняване на съответните публични политики и осигуряване на качествени работни места;

25.  подчертава, че е необходимо защитата на работниците и участието на социалните партньори да се поставят в основата на правото на Съюза в тази област, за да се гарантират демократичното функциониране, икономическият растеж и високите социални и екологични стандарти;

26.  призовава Комисията да представи възможно най-скоро нова стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода след 2020 г. и да се ангажира с премахването до 2030 г. на смъртните случаи, свързани с работата; настоятелно призовава Комисията да внесе предложения за директива относно свързания с работата стрес и мускулно-скелетните смущения, за директива за психичното благосъстояние на работното място, както и стратегия на ЕС за психично здраве, за да бъдат защитени всички работници на работното място; освен това призовава Комисията да представи по-амбициозен преглед на Директивата за канцерогените и мутагените и да включи гранични стойности на минимум 50 вещества в Директивата относно експозицията на канцерогени и мутагени на работното място; призовава за включването в директивата на вещества с вредно въздействие върху репродуктивната система;

27.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на необходимостта от безопасни и здравословни условия на труд за работниците и самостоятелно заетите лица, включително да поставят специален акцент върху свободното движение на работници, и да им гарантират достойни условия на труд и живот, по-специално в рамките на предстоящото преразглеждане на стратегическата рамка на Съюза за здравословни и безопасни условия на труд; настоятелно призовава държавите членки да се справят с проблема с недекларирания труд, в това число недекларираната сезонна работа, чрез засилено сътрудничество с Европейската платформа за противодействие на недекларирания труд, включително чрез насърчаване на по-добра осведоменост на работниците и работодателите относно правата и задълженията им; призовава държавите членки да налагат единни мерки, без дискриминация;

28.  настоятелно призовава Комисията и ЕОТ да разследват многобройните случаи на отказан достъп до пазара на труда, както и на основаните на националност злоупотреби и дискриминация, свързани с условията на труд, които станаха много видими по време на кризата, предизвикана от COVID-19; призовава ЕОТ да осигури достъпни, прозрачни и недискриминационни процедури, посредством които националните социални партньори да представят случаи пред ЕОТ, както и да гарантира ефективни последващи действия в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1149;

29.  призовава държавите членки да прилагат всички препоръки на Комисията относно приемането, координирането и отмяната на мерките, свързани с пандемията от COVID-19; освен това призовава държавите членки да създадат общ здравен протокол за мобилните работници, включително трансграничните и пограничните работници, като се вземат предвид насоките на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC); подчертава, че водещите принципи за всяка мярка, предприета във връзка с кризата и пътя към възстановяване, следва да бъдат здравето и безопасността на всички работници, зачитането на основните права, включително равното третиране на местните и мобилните работници, като същевременно се признава особено уязвимото положение на граничните, командированите, сезонните, трансграничните и други мобилни работници по време на пандемията от COVID-19 и след нея; припомня конституционното право на държавите членки да излизат извън границите на минималните равнища, установени в директивите на Европейския съюз, като част от техните национални демократични законодателни процеси, с оглед да се постигнат цели на политиката, като например гарантиране на качествени обществени услуги и високо равнище на защита на работниците, потребителите и околната среда;

30.  подчертава, че по време на пандемията от COVID-19 свободата на движение беше сериозно засегната от пълното или частично затваряне на границите от страна на държавите членки; изразява съжаление, че прибързаното и некоординирано внезапно затваряне на границите и въвеждането на съпътстващи мерки оставиха блокирани преминаващите транзитно хора и сериозно засегнаха живеещите в граничните региони, като ограничиха възможността им да преминават границата, за да отидат на работа, да предоставят и получават услуги, или да посещават приятели или членове на семействата си; подчертава отрицателното въздействие на затварянето на вътрешните и външните граници върху бизнеса и секторите на науката и туризма в международен план; подчертава, че вместо да въвеждат граничен контрол, държавите членки следва да се стремят да предприемат необходимите мерки, за да могат хората да преминават границите, като същевременно гарантират максимална безопасност и опазване на здравето;

31.  признава решаващата роля на лицата, полагащи грижи, особено по време на пандемията; призовава Комисията да гарантира тяхната мобилност, за да се отговори на нуждите на различните държави членки и региони с оглед на демографските предизвикателства и всякакви бъдещи предизвикателства, свързани с пандемии или здравето; призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки и местните органи, да въведе в рамките на обикновената законодателна процедура общ, научнообоснован протокол за целия Съюз за свободата на движение по време на здравни кризи и други кризисни ситуации, и да разгледа внимателно ролята на ЕОТ в това отношение; призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали и приложили Конвенция № 189 на МОТ относно домашните работници, да я ратифицират и приложат незабавно; призовава държавите членки да създадат правни уредби, които да улеснят законното наемане на работа на домашни работници и лица, полагащи грижи;

32.  подчертава необходимостта от по-нататъшно използване на инструменти за хармонизация и взаимно признаване с цел признаването на професионални дипломи, умения и квалификации в целия Съюз, като се избягва бюрокрацията и се улесняват търговията и транспортът, зачита се основният принцип на равно третиране, без да се понижават образователните стандарти и механизмите за валидиране на държавите членки; поради това призовава Комисията и държавите членки да укрепват и подобряват настоящите механизми за взаимно признаване и портали за професионална мобилност, улесняващи и насърчаващи прозрачна мобилност, като например Европейския портал за професионална мобилност EURES, онлайн платформата Европас и системата на Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO); призовава по-специално държавите членки да изградят трансгранични партньорства, за да подпомагат мобилните работници в трансграничните региони; призовава държавите членки да улеснят свободното движение на хора с увреждания в рамките на Съюза и настоятелно призовава държавите членки да гарантират приемането на обща европейска дефиниция за статута на лице с увреждания в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и взаимно признаване на статута на лице с увреждания между държавите членки;

33.  счита, че националните разпоредби, практики и нормативни актове относно достъпа до и упражняването на конкретни професии и достъпа до и предоставянето на услуги за защита на обществения интерес и защитата на работниците и/или потребителите не представляват пречка за по-задълбоченото развитие на единния пазар;

34.  призовава държавите членки да осигурят на мобилните работници достъп до обучение и преквалификация, за да се преодолее недостигът на работна ръка в някои сектори и да се подпомогнат цифровият преход и мерките за преминаване към неутрална по отношение на климата икономика;

35.  припомня основното право на държавите членки да надхвърлят минималните равнища, установени от директивите на Европейския съюз, без да създават ненужни и непропорционални пречки;

36.  отбелязва със загриженост трудностите и липсата на адекватен достъп до системите за социална закрила за мобилните работници, и по-специално за трансграничните и пограничните работници; подчертава значението на координираните действия на равнището на Съюза, но признава и приветства успешните двустранни споразумения, подписани между държавите членки с цел гарантиране на правата на социална сигурност за всички работници, както е посочено в препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила; призовава Комисията и държавите членки да гарантират социалните права на мобилните работници в случай на здравна криза и други кризисни ситуации;

37.  припомня, че добрите условия на труд и заетост са конкурентно предимство на дружествата за привличане на квалифицирани работници; подчертава значението на корпоративните инвестиции във формално и неформално обучение и учене през целия живот с цел подпомагане на справедливия преход към цифрова и кръгова икономика; подчертава, че предприятията, които внедряват изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии имат отговорността да осигурят подходяща преквалификация и повишаване на квалификацията на всички засегнати служители, които да се научат как да използват цифрови инструменти и да работят с роботи за съвместна работа (коботи) и други нови технологии, като по този начин се адаптират към променящите се нужди на пазара на труда и останат на работа; във връзка с това подчертава значението на Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията; припомня, че в горецитираното споразумение се посочва отговорността на работодателите да гарантират преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, по-специално с оглед на цифровизацията на работните места;

38.  подчертава необходимостта от пълна цифровизация на процедурите, свързани с трудовата мобилност и командироването на работници, за да се подобрят предоставянето и обменът на информация между националните органи и да се даде възможност за ефективно прилагане, включително чрез създаването на бюро за помощ за работниците и бъдещите работодатели относно приложимите правила на Съюза, базирано както в цифрово, така и във физическо отношение, в рамките на ЕОТ; настоятелно призовава държавите членки да се ангажират изцяло с цифровизацията на обществените услуги, по-специално институциите за социална сигурност, за да се улеснят процедурите за мобилност на европейските работници, като същевременно се гарантират преносимостта на правата и спазването на задълженията, свързани със свободното движение; подчертава необходимостта от създаване на по-добри статистически инструменти за измерване на несъответствията между уменията и изискванията на европейските пазари на труда и за оценка на потребностите на пазарите на труда и различията между тях; изтъква значението на EURES и обръща внимание по-специално на обвързването на дейностите на EURES с потребностите на пазара на труда, за да се отговори на приоритетните секторни нужди и потребности от умения и да се подкрепят търсещите работа да намерят ново работно място;

39.  призовава Комисията да продължи – в рамките на разумен срок – с оценката на мандата на ЕОТ, след като Органът е започнал да функционира пълноценно в продължение на поне две години; настоятелно призовава Комисията да включи в работата и оценките на ЕОТ заинтересовани страни, които познават задълбочено различните модели на пазара на труда;

40.  призовава Комисията да предложи законодателна рамка с оглед на регулирането на условията на дистанционна работа в рамките на ЕС и да гарантира достойни условия на труд и заетост;

41.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да работят съвместно със социалните партньори и ЕОТ за формулиране на специфични секторни стратегии, които не само да насърчават и улесняват доброволната мобилност на работниците, но също и да създадат и въвеждат необходимите структури за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците, като изпълняват съответните публични политики и предоставят възможности за висококачествена заетост, които съответстват на уменията на работниците; подчертава добавената стойност на взаимното признаване на съвместимостта на уменията и квалификациите, подкрепено от настоящите механизми за признаване, като например портала за професионална мобилност EURES, онлайн платформата Европас и системата за класификация ESCO;

42.  изразява загриженост, че достъпът до информация за служителите и работодателите по отношение на трудовата мобилност и мобилността на услугите все още продължава да бъде предизвикателство; отбелязва, че информацията относно условията на заетост и колективните трудови договори, която се предоставя на единeн официален национален уебсайт, много често е ограничена по своя характер и е достъпна само на няколко езика; поради това призовава Комисията да подобри достъпа до информация чрез създаване на единен образец за официални национални уебсайтове;

43.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират адекватна координация на социалната сигурност, включително чрез текущото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и чрез укрепване на преносимостта на правата, като се обърне специално внимание на преносимостта на осигурителните плащания за хора с увреждания; подчертава, че цифровизацията предоставя безпрецедентна възможност за улесняване на трансграничната дейност на ММСП, като същевременно гарантира стриктно спазване на правилата за справедлива мобилност; подчертава значението на предварителното уведомяване и прилагането на удостоверения A1 преди началото на трансграничното назначение на работника;

44.  подчертава, че прилагането на правилата на Съюза относно трудовата мобилност трябва да гарантира принципа на равно третиране, принципа на недискриминация и защитата на работниците и да намали ненужната административна тежест;

45.  призовава Комисията да разгледа пропуските в областта на защитата и да обсъди необходимостта от преразглеждане на Директива 2008/104/ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост, за да гарантира достойни условия на труд и заетост за наетите чрез агенции за временна заетост работници;

46.  подчертава, че работниците с увреждания все още са изправени пред множество препятствия, поради което за тях е трудно или дори невъзможно да се възползват пълноценно от свободното движение на услуги; призовава държавите членки да приложат без забавяне Директива (ЕС) 2019/882 (Европейския акт за достъпността), за да премахнат ефективно пречките пред работниците с увреждания и да гарантират наличието на достъпни услуги, както и пригодността на условията, при които се предоставят услугите; подчертава първостепенното значение на постигането на напълно достъпен единен пазар, който гарантира равно третиране и икономическа и социална интеграция на работниците с увреждания;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1. (2) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 21. (3) OВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1. (4) ОВ L 107, 22.4.2016 г., стр. 1. (5) OВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1. (6) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1. (7) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51. (8) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 72. (9) ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3. (10) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1. (11) ОВ L 364, 12.12.1992 г., стр. 7. (12) ОВ L 128, 30.4.2014 г., стр. 8. (13) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. (14) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 35. (15) ОВ L 167, 2.7.1999 г., стр. 33. (16) ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 30. (17) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (18) ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 16. (19) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11. (20) OВ L 249, 31.7.2020 г., стр. 49. (21) OВ L 185, 11.7.2019 г., стр. 44. (22) ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 12. (23) OВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15. (24) Приети текстове, P9_TA(2020)0176. (25) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 135. (26) ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 31. (27) https://www.eurofound.europa.eu/bg/publications/report/2010/working-conditions-industrial-relations/posted-workers-in-the-european-union (28) Европейска комисия, Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, 2017 Annual Report on intra-EU Labour Mobility, Final Report January 2018 (Годишен доклад за 2017 г. относно трудовата мобилност в рамките на ЕС, окончателен доклад, януари 2018 г.), 2018 г.; Европейска комисия, Study on the movement of skilled labour, Final report (Проучване на движението на квалифицирана работна ръка, изготвено от РВК), 2018 г.; Малмстрьом, Сесилия, Предговор към Rethinking the attractiveness of EU Labour Immigration Policies: Comparative perspectives on the EU, the US, Canada and beyond (Преосмисляне на привлекателността на политиките на ЕС в областта на трудовата имиграция: сравнителни перспективи за ЕС, САЩ, Канада и др.), под редакцията на S. Carrera, E. Guild и K. Eisele, CEPS, 2018 г. (29) ОИСР, база данни „Умения за работни места“, https://www.oecdskillsforjobsdatabase.org/#FR/_. (30) Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (OВ L 173, 9.7.2018 г., стp. 16). (31) Европейска комисия, Годишен доклад относно трудовата мобилност в рамките на ЕС през 2019 г., януари 2020 г.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно ускоряване на напредъка и борба с неравенствата с цел премахване на СПИН като заплаха за общественото здраве до 2030 г. (2021/2604(RSP))

P9_TA(2021)0250 B9-0263/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН относно ХИВ/СПИН, насрочена за 8 – 10 юни 2021 г. в Ню Йорк,

–  като взе предвид политическата декларация относно ХИВ и СПИН: „Към бърза процедура за ускоряване на борбата с ХИВ и за прекратяване на епидемията от СПИН до 2030 г.“, приета от Общото събрание на ООН на 8 юни 2016 г.,

–  като взе предвид политическата декларация от срещата на върха относно всеобщото здравно осигуряване, приета от Общото събрание на ООН на 18 октомври 2019 г.,

–  като взе предвид актуализирания международен доклад за 2020 г. на Общата програма на ООН срещу ХИВ/СПИН (ЮНЕЙДС) относно СПИН, озаглавен „Да не изпускаме момента – премахване на вкорененото неравенство за прекратяване на епидемията“,

–  като взе предвид годишния доклад за 2019 г. на върховния комисар на Обединените нации по правата на човека относно ответните мерки срещу ХИВ,

–  като взе предвид Декларацията от Абуджа от 27 април 2001 г. относно ХИВ/СПИН, туберкулозата и други сродни инфекциозни заболявания, общата африканска позиция, представена на срещата на високо равнище през 2016 г., както и каталитичната рамка за премахването на СПИН, туберкулозата и маларията в Африка до 2030 г.,

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР), приета в Ню Йорк през септември 2015 г.,

–  като взе предвид Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието, както и резултатите от конференциите за техния преглед,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие,

–  като взе предвид третия план за действие на ЕС относно равенството между половете за периода 2021 – 2025 г.,

–  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.,

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие: „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно основаващ се на права подход към противодействието на ХИВ/СПИН от страна на ЕС(1) и своята резолюция от 5 юли 2017 г. относно ответни мерки на ЕС срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и хепатит C(2),

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно ускоряване на напредъка и борба с неравенствата с цел премахване на СПИН като заплаха за общественото здраве до 2030 г. (O-000027/2021 – B9‑0015/2021),

–  като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

А.  като има предвид, че от началото на епидемията през 1981 г. близо 76 милиона души са били заразени и почти 33 милиона души са починали от причини, свързани със СПИН; като има предвид, че епидемията от ХИВ продължава да бъде международна криза и общо 38 милиона души живеят с ХИВ; като има предвид, че през 2019 г. 1,7 милиона души са се заразили с ХИВ;

Б.  като има предвид, че през 2019 г. 12 милиона души, живеещи с ХИВ, не са имали достъп до животоспасяващо антиретровирусно лечение, а близо 700 000 души са починали от причини, свързани със СПИН, в световен мащаб;

В.  като има предвид, че всеобщият достъп до антиретровирусно лечение и грижи за пациентите с ХИВ значително намалява риска от по-нататъшно предаване на болестта и осигурява почти нормална продължителност на живота и сравнително добро качество на живот за лицата, живеещи с ХИВ;

Г.  като има предвид, че неравенствата, които са двигател на епидемията от ХИВ, включително нарушаването на правата на човека и сексуалното и репродуктивното здраве и права, в контекста на Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и резултатите от съответните конференции за преглед, както и стигматизирането и дискриминацията, се влошиха и се изостриха допълнително от COVID-19;

Д.  като има предвид, че мъжете, които правят секс с други мъже, транссексуалните лица, хората, които си инжектират наркотици, лицата, предоставящи сексуални услуги, и техните клиенти, както и затворниците (ключови групи от населението) са изложени на по-голям риск от заразяване с ХИВ спрямо други групи; като има предвид, че тяхната ангажираност е много важна за борбата с ХИВ;

Е.  като има предвид, че 159 държави имат поне един дискриминационен или наказателен закон, който възпрепятства борбата с ХИВ; като има предвид, че криминализирането на лицата, които живеят с ХИВ или са изложени на риск да се заразят с тази болест, подхранва стигматизирането и дискриминацията, намалява ползването на услугите за превенция и лечение и води до увеличаване на случаите на ХИВ;

Ж.  като има предвид, че неравенството между половете, неравнопоставеният достъп до образование и до услуги и информация за сексуалното и репродуктивното здраве, както и сексуалното и основаното на пола насилие увеличават уязвимостта на жените и момичетата спрямо ХИВ, като свързаните със СПИН заболявания са сред основните причини за смърт на жените в репродуктивна възраст в международен мащаб;

З.  като има предвид, че съществуващите методи за превенция не допринасят в достатъчна степен за предотвратяване на разпространението на ХИВ, и по-специално сред жените, които понасят непропорционално голяма тежест във връзка с тази епидемията, особено в Африка на юг от Сахара; като има предвид, че е необходимо да се инвестира в научни изследвания и иновации за нови и подобрени методи за превенция, диагностициране и лечение на ХИВ и СПИН, включително и чувствителни към аспектите на пола инструменти, както и в нови възможности за лечение, които целят да се противодейства на появата на резистентност към лекарствата срещу ХИВ;

И.  като има предвид, че над една трета от всички нови случаи на заразяване сред възрастните засягат младежите на възраст между 15 и 27 години, и като има предвид, че смъртните случаи, свързани със СПИН, се увеличават сред подрастващите; като има предвид, че много млади хора имат ограничен достъп до социална закрила, до грижи за сексуалното и репродуктивното здраве и до програми, осигуряващи възможности за предпазване от ХИВ;

Й.  като има предвид, че задължителното всеобхватно сексуално образование в училищните системи е много важно за предотвратяване на разпространението на СПИН и други полово предавани инфекции;

К.  като има предвид, че лицата в сложно хуманитарно положение и в неформална и нестабилна среда, хората с увреждания, коренното население, ЛГБТИК+ лицата, мигрантите и мобилните групи от населението са уязвими по отношение на заразяването с ХИВ и са изправени пред специфични предизвикателства при достъпа си до услуги, свързани с ХИВ;

Л.  като има предвид, че Африка на юг от Сахара си остава най-силно засегнатият регион, като на него се падат 57% от всички нови случаи на заразяване с ХИВ и 84% от случаите на заразяване с ХИВ при деца (на възраст до 14 години), като разпространението на ХИВ е много по-голямо при жените, отколкото при мъжете, и всяка седмица с ХИВ се заразяват 4 500 момичета и млади жени (на възраст между 15 и 24 години), а с ХИВ живеят 25,6 милиона души;

М.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 създава нови предизвикателства пред борбата със СПИН и води до загуба на част от постигнатите до момента достижения, като множество държави не можаха да реализират своите цели за 2020 г.; като има предвид, че това излага на риск постигането на ЦУР във връзка с премахването на СПИН като заплаха за общественото здраве до 2030 г.;

Н.  като има предвид, че трябва да се увеличи издръжливостта и устойчивостта на здравните системи в рамките на всеобщото здравно осигуряване, като същевременно се запазят ползите от борбата срещу СПИН;

О.  като има предвид, че за да се прилага правото на здраве за всички, трябва да се преодолеят неравенствата при достъпа до услуги и да се подобри качеството на живот и благосъстоянието на лицата, които живеят с ХИВ или са изложени на риск от заразяване с ХИВ, през целия им живот;

П.  като има предвид, че общностите и инициираните от тях действия, които са много важни за борбата с ХИВ, продължават да бъдат подкопавани от остър недостиг на финансиране, от стесняване на пространството за гражданското общество и от липсата на каквато и да е мобилизация и включване в прилаганите национални мерки;

Р.  като има предвид, че редица развиващи се страни със средни доходи се сблъскват със затруднения при вноса или местното производство на генерични версии на антиретровирусните лекарства поради патентна закрила; като има предвид, че мултинационалните фармацевтични дружества все повече изключват развиващите се държави със средни доходи от дарения, от намалени цени и от доброволни лицензи, като по този начин те нямат възможност за достъп до генерични лекарства на приемливи цени;

С.  като има предвид, че правото на човека на здраве е по-важно от правилата относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС); като има предвид, че Декларацията от Доха относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве потвърждава правото на развиващите се страни да се възползват в пълна степен от разпоредбите за гъвкавост на Споразумението ТРИПС с цел защита на общественото здраве, и по-специално осигуряване на достъп до лекарства за всички хора;

Т.  като има предвид, че Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, създаден вследствие на увеличаването на случаите на ХИВ/СПИН по света, изигра значителна роля в контекста на борбата срещу ХИВ/СПИН;

1.  подчертава, че е важно да се постигнат положителни резултати от срещата на високо равнище на ООН по въпросите на ХИВ/СПИН, която ще се проведе в периода 8 – 10 юни 2021 г.; изисква Съветът да допринесе за приемането на набор от далновидни и амбициозни ангажименти в политическата декларация;

2.  потвърждава, че всички хора имат правото да се възползват от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние, както и от равенството, което е предпоставка за гарантирането на достоен живот;

3.  приветства ролята на ЕС в многосекторната глобална борба срещу СПИН и призовава Комисията да разглежда СПИН като международна криза в областта на общественото здраве и да ускори усилията за постигане на целите, определени за 2025 г., включително чрез увеличаване на инвестициите за ЮНЕЙДС и Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария;

4.  настоява, че е важно да се обезпечат достатъчно средства за Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, за да може той да даде своя решаващ принос за борбата срещу ХИВ/СПИН;

5.  подчертава, че глобалният отговор на СПИН изисква прилагането на многосекторен подход и многостепенно сътрудничество, като се демонстрират навременна реакция, мащаб на действията, приобщаване на заинтересованите страни, партньорство и иновации;

6.  призовава Комисията да гарантира, че при програмирането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество се подкрепят усилията на държавите партньорки за изграждане на силни и устойчиви здравни системи, включително системи за изследвания и регулиране в областта на здравеопазването, както и общностни здравни системи, които да гарантират всеобщо здравно осигуряване, при отчитане на аспектите, свързани с ХИВ;

7.  призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки да използват прилагането на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и Плана за действие относно равенството между половете III (GAP III), за да разгледат факторите, свързани с правата на човека и неравенството между половете по отношение на ХИВ/СПИН, като се отдава приоритет на борбата срещу стигматизирането и дискриминацията, сексуалното и основаното на пола насилие, криминализирането на отношенията между лица от един и същи пол и други наказателни и дискриминационни закони и политики, с цел да се допринесе за осигуряването на всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, достъп до качествено образование, включително и всеобщо сексуално образование, справедлив и финансово приемлив достъп до здравеопазване, достъп до пазара на труда, както и участие на засегнатите общности във всички сфери на обществения живот;

8.  призовава Комисията и държавите членки да работят с държавите партньорки за включването на задължително всеобхватно сексуално образование в своите национални образователни планове, с цел да се предотврати разпространението на СПИН и други болести, предавани по полов път, особено в държавите с най-висок процент на заразяване;

9.  припомня, че здравето представлява необходима предпоставка за човешкото развитие; изисква от Комисията да отдаде приоритетно значение на здравеопазването, като част от стратегията ЕС-Африка, което предполага мобилизиране на допълнителни публични средства за гарантиране на всеобщо здравно осигуряване, включително за сексуално и репродуктивно здраве и права, ХИВ, туберкулоза и малария, както и насочване на вниманието към научни изследвания и развойна дейност в областта на здравеопазването в световен мащаб, засилване на сътрудничеството между ЕС и Африка с цел реализиране на изследвания и иновации в областта на здравеопазването, както и съвместно насърчаване на капацитета за производство на здравни продукти, оборудване и лекарства в Африка и в Европа; подчертава, че помощта за развитие следва да бъде насочена основно към гарантиране на „хоризонтална“ универсална система за здравно осигуряване чрез цялостен и основан на правата подход, което предполага пълно отчитане на многоизмерния характер на здравеопазването (със силни връзки с пола, продоволствената сигурност и храненето, водоснабдяването и канализацията, образованието и бедността), по подобие на подхода „Едно здраве“; призовава по-специално за насърчаване на инвестициите за гарантиране на интегрирани права във връзка с ХИВ, както и на сексуално и репродуктивно здраве и права, с акцент върху жените и момичетата, лицата, предлагащи сексуални услуги, транссексуалните лица, хората, които си инжектират наркотици, затворниците и други уязвими групи;

10.  призовава Комисията да обърне внимание на отчайващо ниския процент на лечение на децата, живеещи с ХИВ, както и да осигури достъп за бременните жени и кърмещите майки до услугите, свързани с ХИВ, с цел да се избегне предаването на ХИВ от майката на детето;

11.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират необходимото равнище на разходите и мобилизирането на съответните ресурси за постигане на целите за 2025 г. във всички държави – членки на ЕС;

12.  призовава Комисията да работи с държавите членки и партньорите, за да се отдаде приоритет на интегриран подход към здравната сигурност в световен мащаб, който да включва борбата срещу съществуващите пандемии, като например ХИВ, както и борбата срещу нововъзникващите пандемии, като част от програмата за всеобщо здравно осигуряване;

13.  призовава Комисията и държавите членки да играят силна политическа роля, в диалог с развиващите се държави – партньорки на ЕС, включително и съседните държави, като се гарантира изготвянето на планове за устойчив преход към национално финансиране, така че програмите за ХИВ да продължават да бъдат ефективни и устойчиви и да могат да бъдат разширени, след като международните донори оттеглят своята помощ; призовава Комисията и Съвета да продължат да работят в тясно сътрудничество с тези държави, за да се гарантира, че те поемат отговорност и се ангажират с ответни мерки срещу ХИВ;

14.  призовава ЕС да създаде ясна и съгласувана глобална стратегия на ЕС за ваксиниране срещу COVID-19, която да бъде насочена към осигуряването на равен, финансово приемлив и своевременен достъп до ваксинация за хората в развиващите се страни, и по-специално за лицата, принадлежащи към уязвими и високорискови групи, включително и лицата, заразени с ХИВ/СПИН; следователно призовава ЕС да подкрепи инициативата, представена от Индия и Южна Африка пред СТО, за временно освобождаване на ваксините, оборудването и леченията, свързани с COVID-19, от правата върху интелектуалната собственост, и настоятелно призовава фармацевтичните дружества да споделят своите знания и данни чрез Платформата за достъп до технологии на СЗО във връзка с COVID-19 (C-TAP);

15.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че глобалните действия в отговор на пандемията от COVID-19 включват поуките, извлечени от борбата с ХИВ, като например: защита на правата на човека и преодоляване на стигматизирането и дискриминацията, по-специално сред ключовите групи и други уязвими групи от населението; провеждане на борба срещу основаващите се на полова принадлежност пречки пред здравеопазването; осигуряване на подкрепа за здравните специалисти и научните работници, особено в условията на недостиг на средства; ангажиране на общностите при предприемането на ответни действия; и справедливо разпределение на ограничените ресурси и новите инструменти, така че никой да не бъде пренебрегван;

16.  настоява ЕС да създаде всеобхватна глобална стратегия и пътна карта за постигането на ЦУР, включително целите за опазване на здравето и целите за ограничаване на ХИВ/СПИН; отбелязва, че в тази стратегия следва да се взема предвид по-специално въздействието на COVID-19, тъй като постигането на ЦУР е много важно за гарантиране на нашата готовност за реагиране при бъдещи пандемии и други сътресения, включително за здравните системи; призовава за ефективна глобална дългосрочна стратегия на ЕС в областта на здравеопазването; настоява, че Комисията трябва да удвои усилията си и да активизира работата си за създаването на ефективни глобални здравни програми, насочени към здравните системи в развиващите се страни;

17.  призовава Комисията да работи с държавите членки и партньорите за подкрепата на услуги, отговарящи на потребностите на ключовите групи и други приоритетни групи от населението, които се сблъскват със специфични предизвикателства при достъпа си до услуги, свързани с ХИВ, включително чрез предоставяне на услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, съобразени с нуждите на младите хора;

18.  призовава Комисията да работи с държавите членки и партньорите за улесняване и насърчаване на по-голяма ангажираност за осигуряване на лечение за ХИВ във всички зони на конфликти и за премахване на свързаната с ХИВ дискриминация срещу бежанците, по-специално по отношение на равния достъп до антиретровирусно лечение и здравни услуги в приемащите държави;

19.  призовава Комисията да работи с държавите членки и партньорите за увеличаване на подкрепата за социалната закрила, включително за продоволствената сигурност и осигуряването на храни за уязвимите групи от населението, и по-специално за лицата с увреждания, възрастните хора, живеещи с ХИВ, както и лицата, останали сираци заради СПИН;

20.  призовава Комисията да работи с държавите членки и партньорите, за да се подкрепи и да се инвестира в ангажираността на общностите, както и в предприеманите от тях ответни мерки, като ключови компоненти за ефективна реакция срещу ХИВ/СПИН и за борба срещу стигматизирането и дискриминацията във връзка с ХИВ/СПИН, както и за включване на профилактиката и грижите за пациентите с ХИВ в други предложения на местните здравни служби, като портал за достъп до информация, образование, комуникация и обучение във връзка с ХИВ;

21.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават влагането на инвестиции в събирането на данни в реално време и създаването на солидна база данни за диагностика, терапевтични методи и кандидати за ваксини – осигурявани на финансово приемливи и достъпни цени и съобразени с аспектите на пола – за ХИВ и за други свързани с бедността и пренебрегвани инфекциозни заболявания, както и да подобрят регионалния и междурегионалния капацитет и сътрудничество в областта на науката, научните изследвания и иновациите; настоятелно призовава ЕС да предложи специална подкрепа за развиващите се страни, и по-конкретно за най-слабо развитите страни, при ефективно прилагане на възможностите за гъвкавост, предвидени в Споразумението ТРИПС за защита на общественото здраве, по-специално във връзка със задължителното лицензиране и паралелния внос, както и да оптимизира използването на доброволните механизми за лицензиране и споделяне на технологии, за да се постигнат целите в областта на общественото здраве, като настоява мултинационалните фармацевтични дружества да включат развиващи се страни със средни доходи в тези механизми и да предлагат достъпно лечение за ХИВ в тези държави; насърчава в по-общ план разходите за научноизследователска и развойна дейност да бъдат отделени от цените на лекарствата, например чрез използване на обединения с цел предоставяне на кръстосани лицензии за патенти, провеждане на научни изследвания с открит характер, както и предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, за да се гарантира устойчива достъпност, финансова приемливост, наличност и достъп до лечение за всички нуждаещи се;

22.  призовава Комисията да се противопостави на включването на мерки ТРИПС+ в споразуменията за свободна търговия с развиващите се страни със средни доходи, за да се гарантира, че всички антиретровирусни лечения срещу ХИВ са финансово достъпни, при пълно зачитане на разпоредбите на Декларацията от Доха относно ТРИПС и общественото здраве;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, на председателя на Общото събрание на ООН и на ЮНЕЙДС.

(1) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 95. (2) OВ C 334, 19.9.2018 г., стp. 106.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно военнопленниците след последния конфликт между Армения и Азербайджан (2021/2693(RSP))

P9_TA(2021)0251 RC-B9-0277/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Армения и Азербайджан,

–  като взе предвид заседанието на Съвета за партньорство ЕС – Армения от 17 декември 2020 г. и заседанието на Съвета за сътрудничество ЕС – Азербайджан от 18 декември 2020 г. и съответните им заключения,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации (ООН), Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Европейската конвенция за правата на човека и Женевската конвенция (III) относно третирането на военнопленниците,

–  като взе предвид тристранната декларация за прекратяване на огъня, приета от Армения, Азербайджан и Русия на 9 ноември 2020 г., която влезе в сила на 10 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на „Хюман райтс уоч“ от 19 март 2021 г., озаглавен „Азербайджан: Арменските военнопленници, малтретирани по време на задържането им“,

–  като взе предвид изявлението на ЕС от 28 април 2021 г. относно пленниците в рамките на неотдавнашния конфликт между Армения и Азербайджан,

–  като взе предвид изявленията на съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ от 25 октомври 2020 г., 30 октомври 2020 г., 14 декември 2020 г., 13 април 2021 г. и 5 май 2021 г.,

–  като взе предвид уведомлението, отправено от Европейския съд по правата на човека до Комитета на министрите на Съвета на Европа от 9 март 2021 г. съгласно член 39 от Правилника на Съда, за временни мерки във връзка с неотдавнашния въоръжен конфликт между Армения и Азербайджан,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че след първата война в Нагорни Карабах между 1988 г. и 1994 г. международната общност се опитваше да постигне трайно и всеобхватно мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах под ръководството на съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ;

Б.  като има предвид, че последният въоръжен конфликт между Армения и Азербайджан от 27 септември до 10 ноември 2020 г. отне живота на над 5 000 войници и че по време на него бяха ранени и убити стотици и бяха разселени хиляди цивилни лица; като има предвид, че той продължава да оказва тежко въздействие върху населението поради липсата на информация относно местонахождението на роднини, връщането само на някои военнопленници и други задържани лица, проблемите, свързани с връщането на човешки тленни останки, пречките пред достъпа до хуманитарна помощ и разрушаването на основна инфраструктура;

В.  като има предвид, че хората, засегнати по време на този дългогодишен конфликт, вече са били подложени на прекомерни страдания; като има предвид, че като цяло конфликтът доведе до мащабни и неприемливи жертви сред цивилното население;

Г.  като има предвид, че военните действия приключиха 44 дни след постигането на споразумение между Армения, Азербайджан и Русия за пълно прекратяване на огъня във и около Нагорни Карабах, което беше подписано на 9 ноември 2020 г. и което влезе в сила на 10 ноември 2020 г.;

Д.  като има предвид, че в точка 8 от тристранната декларация за прекратяване на огъня се предвижда, че военнопленниците, заложниците и други задържани лица, както и тленните останки на убитите, трябва да бъдат разменени; като има предвид, че тази размяна следва да се осъществи в съответствие с принципа „всички за всички“;

Е.  като има предвид, че както Армения, така и Азербайджан са страни по Женевската конвенция (III) относно третирането на военнопленниците, чийто член 118 предвижда, че военнопленниците трябва да бъдат освободени и репатрирани незабавно след прекратяването на активните военни действия; като има предвид, че член 13 от Женевската конвенция (III) предвижда, че военнопленниците трябва по всяко време да бъдат третирани по хуманен начин и че всяко незаконно действие или бездействие от страна на задържащата власт, което причинява смърт или сериозно застрашава здравето на военнопленник по време на задържането му, е забранено и ще се счита за сериозно нарушение на Конвенцията; като има предвид, че Конвенцията също така защитава военнопленниците от актове на насилие или сплашване, обиди и излагането им на любопитството на публиката;

Ж.  като има предвид, че членовете на въоръжените сили и цивилните лица, задържани преди и след прекратяването на огъня, се ползват с различен статут съгласно международното право; като има предвид, от една страна, че членовете на въоръжените сили, взети в плен преди и след прекратяването на огъня, следва да бъдат признати за военнопленници и да се ползват от закрилата съгласно Женевските конвенции; като има предвид, от друга страна, че цивилните лица, задържани по време на конфликта, трябва да бъдат признати за защитени лица и че те също така са защитени по силата на Женевските конвенции; като има предвид, че за разлика от това цивилните лица, задържани след прекратяването на огъня, са защитени съгласно международното право в областта на правата на човека;

З.  като има предвид, че след спирането на военните действия на няколко пъти беше проведена размяна на затворници, както на военни, така и на цивилни лица, като последната се състоя на 4 май 2021 г.;

И.  като има предвид, че има обезпокоителни сведения, че около 200 арменци са държани в плен в Азербайджан; като има предвид, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) заяви, че е получил жалби относно 249 арменци, задържани от Азербайджан; като има предвид, че ЕСПЧ е приложил временни мерки по отношение на 229-те арменци, като 183 от мерките все още са в сила; като има предвид, че на 9 март 2021 г. ЕСПЧ заключи, че Азербайджан не е спазил мерките, тъй като според преценката на съда предоставената информация е твърде обща и ограничена; като има предвид, че азербайджанските органи признаха, че държат в плен 72 арменци; като има предвид, че Азербайджан не е представил на ЕСПЧ информация по отношение на други 112 лица; като има предвид, че съдбата на другите арменски военнопленници е неизвестна; като има предвид, че след прекратяването на военните действия 73 арменски военнопленници и цивилни лица са били репатрирани в Армения;

Й.  като има предвид, че ЕСПЧ е получил жалби и във връзка с 16 азербайджански граждани, за които се твърди, че са заловени от Армения, 12 от които са репатрирани през декември 2020 г.; като има предвид, че ЕСПЧ спря разглеждането съгласно член 39 на жалбите по отношение на останалите четири лица, като се има предвид естеството на информацията, която Съдът получи от правителството на Армения;

К.  като има предвид, че според достоверни сведения арменски военнослужещи и цивилни лица са били принудително лишени от свобода и след прекратяването на военните действия на 10 ноември 2020 г.; като има предвид, че азербайджанските органи твърдят, че тези заложници и затворници са терористи и не заслужават статут на военнопленници съгласно Женевската конвенция;

Л.  като има предвид, че на 19 март 2021 г. „Хюман райтс уоч“ съобщи, че азербайджанските сили за сигурност и въоръжени сили са малтретирали арменски военнопленници, подлагайки ги на жестоко и унизително отношение и изтезания при залавянето им, по време на прехвърлянето им или по време на задържането им в различни места за задържане; като има предвид, че азербайджанските сили са използвали насилие при задържането на цивилни лица и са ги подлагали на изтезания и на нечовешки и унизителни условия на задържане, което е довело до смъртта на най-малко двама задържани в азербайджански плен; като има предвид, че азербайджанските сили са задържали тези цивилни лица въпреки липсата на доказателства, че те представляват заплаха за сигурността, които биха могли да оправдаят задържането им съгласно международното хуманитарно право; като има предвид, че Азербайджан отрича обвиненията, че арменските военнопленници са били подложени на третиране в разрез с Женевските конвенции;

М.  като има предвид видеозаписите, разпространени в интернет и в социалните медии, за които се твърди, че съдържат доказателства за малтретиране и лошо отнасяне с пленници от страна на членове на въоръжените сили и на двете страни; като има предвид, че няма признаци, че азербайджанските или арменските органи са провели бързи, публични и ефективни разследвания на тези инциденти или че разследванията, ако има такива, са довели до наказателно преследване; като има предвид, че има твърдения, че военнопленници и други защитени лица са били подложени на извънсъдебни екзекуции, насилствени изчезвания и оскверняване след смъртта си;

Н.  като има предвид, че на 17 май 2021 г. Комисията обяви отпускането на допълнителна хуманитарна помощ в размер на 10 милиона евро за подпомагане на цивилното население, засегнато от неотдавнашния конфликт във и около Нагорни Карабах, с което помощта от ЕС за нуждаещите се лица от началото на военните действия през септември 2020 г. възлезе на над 17 милиона евро;

О.  като има предвид, че всички страни следва да предоставят актуални карти на минните полета, за да се позволи на цивилните лица да се завърнат в бившите конфликтни райони;

П.  като има предвид, че според сведения в „Парка на военните трофеи“, открит в Баку на 12 април 2021 г., са изложени арменско военно оборудване, восъчни фигури, изобразяващи убити и умиращи арменски войници, и фигури на арменски военнопленници, оковани във вериги в килия, което може да се възприеме като възхвала на насилието и което рискува да подклажда допълнително враждебните настроения, словото на омразата или дори нечовешкото отнасяне към оставащите военнопленници и други арменски цивилни лица, намиращи се все още в плен, като по този начин продължава да се подхранва атмосферата на омраза в разрез с официалните изявления за помирение;

Р.  като има предвид, че на 12 май 2021 г. войски от Азербайджан са влезли временно на територията на Армения, което представлява нарушение на териториалната цялост на Армения и на международното право; като има предвид, че това нарушение на арменския териториален суверенитет идва след будещи тревога изявления на азербайджански представители, включително президента, които изглежда повдигат териториални претенции и заплашват с употреба на сила и по този начин подкопават усилията за постигане на сигурност и стабилност в региона;

С.  като има предвид, че през последните месеци се извърши репатриране на тленните останки и се предостави хуманитарна помощ на населението, тежко засегнато от конфликта;

Т.  като има предвид, че е необходимо да се подновят усилията за изграждане на доверие между двете държави и за постигане на напредък към устойчив мир;

1.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички арменски затворници, както военни, така и цивилни, задържани по време на конфликта и след него, и призовава Азербайджан се въздържа в бъдеще от произволно задържане на лица; настоятелно призовава страните да приложат изцяло тристранната декларация за прекратяване на огъня от 9 ноември 2020 г., която предвижда размяна на военнопленници, заложници и други задържани лица, както и на тленните останки на убитите по време на военните действия;

2.  осъжда насилието, извършено по време на последната война между Армения и Азербайджан, свързана с Нагорни Карабах; изразява солидарността си с жертвите и техните семейства; изразява съжаление относно нарушаването на прекратяването на огъня, което доведе до допълнително човешко страдание, нови смъртни случаи и ново опустошение; осъжда всички нападения срещу цивилното население и припомня задължението на държавите съгласно международното хуманитарно право да защитават живота на цивилните граждани;

3.  настоятелно призовава правителството на Азербайджан да представи изчерпателни списъци на всички лица, държани в плен във връзка с въоръжения конфликт, и да предостави информация за тяхното местонахождение и здравословно състояние, като включително предостави информация за загиналите в плен;

4.  припомня, че неоповестяването на информация относно съдбата и местонахождението на изчезнали лица може да представлява насилствено изчезване, което Азербайджан и Армения са се ангажирали да предотвратяват; призовава всички страни да изяснят съдбата и местонахождението на изчезналите лица и да се отнесат с уважение към тленните останки;

5.  отправя искане към правителството на Азербайджан да зачита правните гаранции, да предоставя достъп на адвокатите, лекарите и защитниците на правата на човека до арменските затворници и да улеснява комуникацията им с роднините;

6.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с правдопобните сведения, според които арменски военнопленници и други задържани лица са били и продължават да бъдат държани в унизителни условия, както и че те са били подложени на нечовешко отнасяне и изтезания при залавянето си или по време на задържането си; осъжда всички случаи на изтезания и насилствени изчезвания, включително случаите по време на въоръжени конфликти, както и малтретирането и оскверняването на тленните останки;

7.  призовава азербайджанските органи да гарантират, че на лицата, които все още са задържани, се предоставя цялата закрила, която се изисква съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, включително свобода от изтезания и от нечовешко отнасяне; призовава арменските и азербайджанските органи да проведат независими, своевременни, публични и ефективни разследвания и да преследват по съдебен ред всички правдоподобни твърдения за тежки нарушения на Женевските конвенции и други нарушения на международното право и за военни престъпления, за да се гарантира, че ще се потърси отговорност от извършителите на тези нарушения и че жертвите ще бъдат обезщетени, евентуално с помощта на специална международна мисия; призовава правителството на Азербайджан да сътрудничи изцяло на Европейския съд по правата на човека с цел разследване на достоверността на сведенията за нечовешко отнасяне към арменските затворници и подвеждане под отговорност извършителите;

8.  припомня, че понастоящем няма обществено достъпна надеждна информация за азербайджанските военнопленници и лица, задържани от Армения;

9.  припомня на всички страни в конфликта задължението им да спазват международното хуманитарно право, което забранява изтезанията и другите форми на унизително или нечовешко отнасяне, и отново заявява, че изтезанията и малтретирането на военнопленници представляват военни престъпления;

10.  строго осъжда инцидента от 9 април 2021 г., при който азербайджанските власти изпратиха празен самолет, вместо да репатрират с него задържани арменци, както беше предвидено; счита, че това е изключително коравосърдечно действие, което илюстрира като цяло унизителното отношение от страна на Азербайджан към задържаните арменци и техните семейства;

11.  подчертава неотложната необходимост от въздържане от всякаква враждебна реторика или действия, които могат да се възприемат като подбуждане към омраза или към открито насилие или като подкрепа за безнаказаността или които рискуват да подкопаят усилията за създаване и насърчаване на атмосфера, благоприятстваща доверието, помирението, сътрудничеството и устойчивия мир;

12.  призовава правителството на Азербайджан да сътрудничи изцяло на Европейския съд по правата на човека по въпроса за арменските затворници и да се съобрази с временните мерки на Съда, съгласно които Азербайджан трябва да предостави подробна информация относно условията на задържане на затворниците, тяхното здравословно състояние и мерките, предприети за връщането им;

13.  изразява своето убеждение, че пълната размяна на затворниците и на тленните останки на загиналите и окончателното уреждане на този въпрос е хуманитарна ситуация, за която трябва да се намери спешно решение, особено в името на семействата на засегнатите лица, и че това би била първата крайно необходима мярка за изграждането на доверие, за да се постигне елементарна стабилност в региона;

14.  призовава правителството на Азербайджан да гарантира свободния и безпрепятствен достъп на съответните международни организации, например Международния комитет на Червения кръст и Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, до затворниците;

15.  подчертава, че е спешно необходимо да се гарантира, че хуманитарната помощ може да достигне до нуждаещите се, че сигурността на арменското население и на неговото културно наследство в Нагорни Карабах е обезпечена и че вътрешно разселените лица и бежанците имат възможност да се върнат по местата, където са живеели преди;

16.  категорично настоява двете страни да се въздържат от всякакви действия, които има за цел да унищожат арменско наследство в Азербайджан или азербайджанско наследство в Армения; призовава за пълно възстановяване на разрушените обекти и за по-активно участие на международната общност в опазването на световното наследство в региона;

17.  припомня усилията на международната общност, ръководени от съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ, за намиране на мирно, трайно, всеобхватно и устойчиво решение въз основа на основните принципи на ОССЕ от 2009 г. (неизползване на сила, териториална цялост, равни права и право на самоопределение на народите) с цел определяне на бъдещия статут на региона Нагорни Карабах; припомня, че това може да бъде постигнато единствено чрез договаряне на политическо решение при наличието на действителен ангажимент от всички засегнати страни; призовава страните да възобновят политическия диалог на високо равнище при първа възможност под егидата на съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ; призовава правителствата на Армения и Азербайджан, както и международните посредници, систематично да включват жени в мирния процес и да се консултират с жени защитници на правата на човека;

18.  изразява съжаление във връзка с това, че държавите – членки на ЕС, участващи в групата „Минск“ на ОССЕ, не присъстваха при договарянето на споразумението за прекратяване на огъня; също така изразява съжаление, че ЕС не съумя да поеме водеща роля при осигуряването на участието на двама от високо ценените си източни партньори на масата за преговори;

19.  изразява съжаление във връзка с откриването на т.нар. „Парк на военните трофеи“ в Баку, отворен за обществеността от 14 април 2021 г. насам, тъй като той допълнително изостря трайните враждебни настроения и подкопава взаимното доверие между Армения и Азербайджан; поради това настоятелно призовава този парк да бъде незабавно закрит;

20.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник‑председател/върховен представител) и Комисията да предоставят цялата необходима помощ на Армения и Азербайджан за консолидиране на прекратяването на огъня и да подкрепят всички усилия, водещи до стабилност, възстановяване, изграждане на доверие и следвоенно възстановяване, както и да следят отблизо прилагането на разпоредбите на прекратяването на огъня, особено що се отнася до механизма за наблюдение; призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки да увеличат подкрепата си за гражданското общество и защитниците на правата на човека и да задълбочат сътрудничеството си с тях, по-специално във връзка с ограниченията, с които те се сблъскват в своята дейност; счита, че специалният представител на ЕС за Южен Кавказ играе важна роля в това отношение;

21.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да подкрепят предоставянето на спешна хуманитарна помощ и работата на международните организации в тази област и опазването на културното и религиозното наследство, както и да подкрепят организациите на гражданското общество в Армения и Азербайджан, които действително допринасят за помирението;

22.  призовава заместник-председателя/върховен представител, заедно с държавите членки, да разгледа въпроса за сигурността, стабилността и регионалното сътрудничество в Южен Кавказ и на предстоящата среща на високо равнище на Източното партньорство през есента на 2021 г.;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на съпредседателите на групата „Минск“, на президента, правителството и парламента на Армения и на президента, правителството и парламента на Азербайджан.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно положението в Хаити (2021/2694(RSP))

P9_TA(2021)0252 RC-B9-0282/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Хаити, и по-специално резолюцията от 19 януари 2011 г. относно положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване(1), резолюцията от 8 февруари 2018 г. относно детското робство в Хаити(2) и резолюцията от 28 ноември 2019 г.(3),

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 24 март 2021 г. относно Хаити,

–  като взе предвид доклада на интегрираната служба на ООН в Хаити (BINUH) от 11 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

–  като взе предвид Американската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

–  като взе предвид Основните принципи на ООН за независимостта на съдебната система,

–  като взе предвид Универсалната харта на съдиите и Статута на ибероамериканските съдии,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Конституцията на Република Хаити от 1987 г.,

–  като взе предвид съвместния доклад на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) и на BINUH от 18 януари 2021 г., озаглавен „Unrest in Haiti: Their impact on Human Rights and the State’s obligation to protect all citizens“ (Размириците в Хаити и тяхното въздействие върху правата на човека и задължението на държавата да защитава всички граждани),

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че непровеждането на избори през октомври 2020 г. доведе също така до управление с укази, като се съобщава за неуспешни опити за преврат, което е знак за нарастваща политическа и социална нестабилност в Хаити;

Б.  като има предвид, че политическата опозиция и групите на гражданското общество твърдят, че мандатът на президента Моиз е приключил на 6 февруари 2021 г., както е постановил Висшият съвет на съдебната власт на Хаити, и настояват за назначаването на временен президент; като има предвид, че Жовенел Моиз отказва да се оттегли, тъй като счита, че неговият мандат е започнал през февруари 2017 г., след втори избори през 2016 г., тъй като предходните изборни резултати са били оспорени вследствие на твърдения за измама;

В.  като има предвид, че от 14 януари 2021 г. насам хиляди граждани на Хаити протестират срещу едногодишното удължаване на мандата на президента Моиз, както и срещу референдума; като има предвид, че протестите се потискат със сила;

Г.  като има предвид, че в резултат на непровеждането на навременни избори през 2019 г. мандатът на всички законодатели в Камарата на депутатите и на две трети от Сената приключи през януари 2020 г., а мандатът на всички кметове приключи през юли 2020 г.; като има предвид, че оттогава президентът Моиз управлява с укази, като голям брой укази укрепват правомощията му на президент; като има предвид, че президентът Моиз насрочи парламентарни, местни и президентски избори за 19 септември 2021 г.;

Д.  като има предвид, че на 5 януари 2021 г. президентът Моиз постанови, че на 27 юни 2021 г. следва да бъде организиран референдум за конституция, и неотдавна потвърди решението си въпреки протестите както в страната, така и от международната общност; като има предвид, че предложената конституционна реформа допълнително ще концентрира изпълнителните правомощия; като има предвид, че съгласно член 284-3 от Конституцията на Хаити провеждането на общи избори за изменение на конституцията е строго забранено; като има предвид, че оттогава хиляди граждани на Хаити излязоха по улиците в знак на протест срещу референдума;

Е.  като има предвид, че на 6 май 2021 г. ЕС обяви, че няма да финансира организацията на референдума, насрочен за 27 юни 2021 г. в Хаити, нито ще изпрати наблюдатели във връзка с него, тъй като счита процеса за недостатъчно прозрачен и демократичен в държава, която е поразена от несигурност и политическа нестабилност;

Ж.  като има предвид, че основната група за Хаити (състояща се от специалния представител на генералния секретар на ООН, посланиците на Бразилия, Канада, Франция, Германия, Испания, Европейския съюз и Съединените американски щати и специалния представител на Организацията на американските държави) изрази загриженост, че процесът на промяна на конституцията не е бил достатъчно приобщаващ, основан на участието и прозрачен;

З.  като има предвид, че резултатите от сенаторското проучване и доклад на Върховната сметна палата на Хаити сочат участие на президента Моиз в случай на присвояване и измама, като се твърди, че той е получил средства от програмата „PetroCaribe“;

И.  като има предвид, че Ивикел Дьожюст Дабрезил, съдия от Върховния съд на Хаити, беше задържан на 7 февруари 2021 г. заедно с още 18 души и беше обвинен в заговор срещу правителството; като има предвид, че съдията Дабрезил беше освободен на 11 февруари 2021 г., но останалите 17 души са все още задържани;

Й.  като има предвид, че на 8 февруари 2021 г. президентът Моиз издаде указ, с който се разпорежда „пенсионирането“ на трима съдии от Върховния съд (съдиите Ивикел Дьожюст Дабрезил, Жозеф Месен Жан-Луи и Уендел Кок Тело), а няколко дена по-късно издаде друг указ за назначаването на трима нови съдии във Върховния съд, без да се следват предвидените в закона процедури; като има предвид, че в отговор на това на 15 февруари 2021 г., понеделник, служителите в съдебната система започнаха безсрочна стачка;

К.  като има предвид, че през март 2021 г. режимът в Хаити задържа висш полицейски служител, като по този начин експоненциално задълбочи конституционната криза в страната;

Л.  като има предвид, че през последните месеци Хаити беше изправена пред рязко увеличаване на насилието, като отвличания, изнасилвания, убийства и масови убийства, извършвани предимно от въоръжени банди, които действат при почти пълна безнаказаност; като има предвид, че през първите три месеца на 2021 г. 117 души бяха убити и 142 — отвлечени; като има предвид, че само през април 2021 г. имаше 91 случая на отвличане;

М.  като има предвид, че отвличането в Порт-о-Пренс на 11 април 2021 г. на няколко членове на католическото духовенство (които впоследствие бяха освободени), които работят в полза на местното население, потресе дълбоко обществото в Хаити и международната общност и доведе до засилване на демонстрациите срещу настоящото правителство;

Н.  като има предвид, че от 2015 г. насам над 300 000 души напуснаха страната; като има предвид, че нарастващото насилие и влошаването на сигурността в страната доведоха до рязко увеличаване на броя на гражданите на Хаити, търсещи убежище, особено във Френска Гвиана, както и до напускането на Хаити от голям брой международни и хуманитарни неправителствени организации;

О.  като има предвид, че през последните години Хаити беше опустошена от няколко вълни широкомащабни действия на протест срещу високите разходи за живот, авторитаризма и корупцията; като има предвид, че продължаващата политическа криза е свързана и съизмерима с влошаването на всички социални и икономически показатели и на всички показатели, свързани със сигурността и правата на човека; като има предвид, че бедността се увеличи, достъпът до основни социални услуги, който вече беше ограничен, допълнително намаля, а в рамките на две години продоволствената несигурност почти се удвои, като в момента засяга милиони граждани на Хаити; като има предвид, че Хаити е единствената най-слабо развита държава в Северна и Южна Америка; като има предвид, че Хаити, класирана на 170-о място сред държавите по света по отношение на индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) за 2019 г., непрекъснато се нуждае от хуманитарна помощ и от помощ за развитие и продължава да бъде най-бедната държава в Северна и Южна Америка, както и една от най-бедните държави в света, като 59% от населението живее под националния праг на бедност; като има предвид, че корупцията на правителството е широко разпространена, а индексът за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за 2018 г. поставя Хаити на 161-во място от общо 180-те държави, обхванати от проучването;

П.  като има предвид, че между август 2020 г. и февруари 2021 г. около четири милиона души(4) в Хаити бяха изправени пред остра продоволствена несигурност; като има предвид, че икономическият спад, лошите реколти, ураганът Лаура (на 23 август 2020 г.) и пандемията от COVID-19 са сред основните причини за влошаване на положението с продоволствената сигурност;

Р.  като има предвид, че размириците и бюрократичният хаос се разраснаха и нарушиха старта на ваксинационната кампания срещу COVID-19 в Хаити, като по този начин увеличиха риска от нарастване на смъртните случаи и попречиха на страната да спази графика на борбата срещу вируса в световен мащаб; като има предвид, че неадекватните действия за справяне с пандемията от COVID-19 допринесоха единствено за задълбочаването на вече съществуващите обществени проблеми;

С.  като има предвид, че Хаити получи безпрецедентна помощ от международната общност за финансиране на възстановяването след земетресението през 2010 г.; като има предвид, че тези усилия не се забелязват по никакъв начин от населението на Хаити днес, което дава основание за опасения за лошо управление и съществени пропуски при управлението на средствата;

Т.  като има предвид, че в резултат на пропуските при управлението на получените международни средства, високите такси за образование, съчетани с ниските доходи на повечето семейства и лошото качество на предлаганото образование, приблизително половината от гражданите на Хаити на възраст 15 и повече години са неграмотни; като има предвид, че поради по-нататъшната ескалация на размириците и пандемията и тяхното въздействие върху ежедневието на гражданите на Хаити 70% от децата в Хаити са отпаднали от училище; като има предвид, че най-малко 350 000 деца и млади хора в цялата страна не посещават основно и средно училище;

У.  като има предвид, че системата „реставек“, съвременна форма на робство, все още е обичайна практика в Хаити; като има предвид, че при тази практика хаитянски деца от бедни семейства биват изпращани от своите родители да живеят с други семейства и да работят за тях като домашни прислужници; като има предвид, че тези деца често са жертви на злоупотреба и малтретиране и нямат достъп до образование;

1.  настоятелно призовава органите на Хаити да организират свободни, честни, прозрачни и надеждни парламентарни, местни и президентски избори и да гарантират устойчива сигурност по време на тези изборни процеси; припомня, че докато не бъдат изпълнени условията за прозрачност, честност и демокрация, ЕС не следва да предоставя финансова и техническа подкрепа за изборните процеси; припомня, че продължителната политическа криза в Хаити може да се преодолее само чрез надежден, прозрачен, основан на участието и мирен изборен процес;

2.  подчертава значението на независимата и по-достъпна съдебна система и призовава правителството на Хаити да спазва Конституцията на Хаити от 1987 г., и по-специално член 284-3 от нея, да зачита основните принципи на демокрацията и да укрепва принципите на правовата държава; отново подчертава ключовата роля на пълноценното, равноправно и съдържателно участие на жените и приобщаването на всички граждани на Хаити, включително младежите, хората с увреждания и гражданското общество в политическите процеси в Хаити;

3.  категорично настоява, че органите на Хаити трябва да увеличат усилията си за прекратяване на сблъсъците между банди, както и въоръжените нападения срещу цивилни лица и срещу правоприлагащи органи, и да подведат отговорните лица под отговорност в рамките на справедливи съдебни процеси;

4.  отново изразява дълбока загриженост във връзка с влошаващото се хуманитарно и политическо положение и положението със сигурността в Хаити; решително осъжда всички нарушения на правата на човека и актове на насилие, особено увеличаването на отвличанията, трафика на деца към Доминиканската република, убийствата и изнасилванията, и подчертава необходимостта от борба с насилието срещу жени, момичета и възрастни хора; решително осъжда отвличането на няколко членове на католическото духовенство миналия месец в Порт-о-Пренс; припомня, че насилието в Хаити е тясно свързано с въоръжени банди, някои от които се подкрепят и финансират от местната олигархия; призовава за незабавен и координиран отговор от страна на органите на Хаити с цел предотвратяване на насилието, справяне с първопричините за него и прекратяване на безнаказаността за отговорните лица; припомня, че реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията трябва да останат приоритет;

5.  призовава за независимо разследване на случая с масовите убийства в Ла Салин и на други подобни безчинства; изисква всички извършители на посочените престъпления да бъдат съдени и да им се осигури справедлив съдебен процес;

6.  осъжда предполагаемото използване на смъртоносна сила срещу протестиращите и произволните арести и задържания; осъжда насилието срещу журналисти; настоятелно призовава правителството на Хаити да прекрати практиката на продължително предварително задържане; призовава органите на Хаити да зачитат основните права, свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване;

7.  отново заявява решителна подкрепа за всички защитници на правата на човека и на околната среда в Хаити и за тяхната работа;

8.  призовава органите на Хаити да гарантират по-добро управление на всички равнища на държавата и обществото, включително по отношение на борбата срещу корупцията и клиентелизма; настоятелно изисква от Комисията систематично да се уверява, че цялата помощ, включително хуманитарната помощ, се наблюдава ефективно, за да се гарантира, че тя се използва за конкретните проекти, за които е предназначена;

9.  призовава органите на Хаити да изяснят подозренията в измама и лошо управление на международните средства, получени след земетресението през 2010 г., и да накажат извършителите;

10.  призовава за извършване на одит и съставяне на доклад от Европейската сметна палата относно начина, по който се изразходват средствата на ЕС в Хаити, особено с оглед на неотдавнашните твърдения за корупция и доклада на Върховната сметна палата на Хаити;

11.  призовава Европейския съюз да продължи да предоставя финансиране на Хаити с цел справяне с тежката продоволствена несигурност и недохранването, които се задълбочиха поради пандемията от COVID-19; призовава също така съответните служби на Европейския съюз да осигурят мониторинга и подходящото управление на европейската помощ, така че от нея да се възползва пряко нуждаещото се население;

12.  изразява съжаление, че Хаити не е предприела докрай необходимите стъпки за получаване на ваксини срещу COVID-19; настоятелно призовава органите на Хаити да предприемат необходимите действия за получаване на ваксините;

13.  приветства отпускането на 17 милиона евро от ЕС за подкрепа на най-уязвимите в Хаити и други държави от Карибския басейн; призовава Комисията да продължи да отдава приоритет на хуманитарната помощ за Хаити; призовава Комисията да гарантира, че предоставянето на хуманитарна помощ на Хаити е действително свързано с нейната стратегия за развитие;

14.  призовава за прекратяване на практиката на „реставек“; призовава правителството на Хаити да приложи мерки, които да гарантират регистрирането и закрилянето на децата както физически, така и психологически, и да наложи задължителното посещаване на училище; призовава ЕС да си сътрудничи с правителството на Хаити за въвеждане на правна уредба за защита на правата на децата;

15.  призовава правителството на Хаити да гарантира благосъстоянието на своите граждани във всички съществени аспекти; подчертава, че ако това не бъде направено, би могло да се стигне до необратимо изтичане на мозъци и до неспособността на Хаити да функционира като държава;

16.  изразява загриженост във връзка с масовото пристигане във Френска Гвиана на граждани на Хаити, търсещи убежище или с нередовен статут, и призовава ЕС да подкрепи европейските територии в региона за засилване на мерките за борба с трафика на хора;

17.  отново изтъква значението на хармонизираните, координирани и увеличени международни усилия в подкрепа на народа на Хаити; подчертава значението на непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС и на международната подкрепа за Хаити, за да се помогне за създаването на условия за мирни и демократични избори, както и за да се постигне дългосрочна стабилност, развитие и икономическа самостоятелност на страната;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, специалния представител на ЕС за правата на човека, Върховния комисар на ООН по правата на човека и генералния секретар на Организацията на обединените нации, Съвета на министрите и Съвместната парламентарна асамблея на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и ЕС, институциите на КАРИФОРУМ и органите на Хаити.

(1) ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 46. (2) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 40. (3) Приети текстове, P9_TA(2019)0074. (4) По данни от Интегрираната класификация на фазите на продоволствена сигурност.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно положението в Чад (2021/2695(RSP))

P9_TA(2021)0253 RC-B9-0290/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2020 г. относно сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността в региона на Сахел, Западна Африка и Африканския рог(1),

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 април 2021 г. относно смъртта на президента Идрис Деби Итно,

–  като взе предвид изявлението от 20 април 2021 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно Чад,

–  като взе предвид комюникето от 5 май 2021 г. от срещата на външните министри и министрите на развитието на Г-7,

–  като взе предвид доклада на проучвателната мисия на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз в Чад от 29 април до 5 май 2021 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация на Европейския съвет и държавите – членки на Г-5 от Сахел, от 28 април 2020 г. относно сигурността, стабилността и развитието на Сахел,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 април 2021 г., в които се потвърждава значението на стабилното и дългосрочно партньорство между ЕС и Сахел,

–  като взе предвид Националната индикативна програма за Чад за периода 2014 – 2020 г. по линия на Европейския фонд за развитие (ЕФР),

–  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и на ЕС от 11 март 2021 г. относно демокрацията и зачитането на конституциите в държавите от ЕС и АКТБ,

–  като взе предвид Конституцията на Чад,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, приета на 27 юни 1981 г. и влязла в сила на 21 октомври 1986 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 20 април 2021 г. президентът на Чад Идрис Деби Итно, който беше на власт в продължение на 31 години, загина при военна конфронтация с бунтовнически групи един ден, след като беше обявен за победител в президентските избори от 11 април 2021 г.;

Б.  като има предвид, че след смъртта на Идрис Деби Преходният военен съвет организира противоконституционно прехвърляне на властта и създаде преходно правителство, ръководено от Махамат Идрис Деби, сина на президента на Чад; като има предвид, че Преходният военен съвет суспендира Конституцията, разпусна правителството и Националното събрание и създаде „преходна харта“, която да замени Конституцията за период от 18 месеца, който може да бъде подновен веднъж;

В.  като има предвид, че в конституцията на Чад се предвижда, че в случай на вакуум във властта или на постоянна недееспособност на държавния глава временното заемане на длъжността президент ще се упражнява от председателя на Националното събрание, който трябва да организира избори в срок от 45 до 90 дни;

Г.  като има предвид, че на 2 май 2021 г. Преходният военен съвет назначи преходно правителство с граждански министър-председател Албер Пахими Падаке, с участието на някои членове на опозицията; като има предвид, че Падаке беше претендент в президентските избори на 11 април 2021 г., въпреки че беше считан за един от съюзниците на покойния президент Деби и беше министър-председател от 2016 до 2018 г.;

Д.  като има предвид, че проучвателната мисия на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз в Чад от 29 април до 5 май 2021 г. подчерта значението на изготвянето на жизнеспособна и приемлива за всички конституция за Чад и счита, че преходната харта не е подходяща за гарантиране на политическите и гражданските права на населението по време на преходния период;

Е.  като има предвид, че на 27 април 2021 г. военното правителство употреби непропорционално и незаконно въоръжена сила срещу демонстриращи граждани; като има предвид, че това беше широко осъдено от организациите за защита на правата на човека и от международната общност, включително Африканския съюз и Европейския съюз; като има предвид, че е имало най-малко шест смъртни случая, десетки ранени и голям брой произволно арестувани и задържани в отговор на протестите след смъртта на президента Деби; като има предвид, че се счита, че над 600 души са били арестувани по време на сблъсъците;

Ж.  като има предвид, че мандатът на президента Деби се характеризираше със систематични и непрестанни нарушения на правата на човека;

З.  като има предвид, че предизборният период беше белязан от преследване и произволни арести на над 112 политически опоненти и защитници на правата на човека; като има предвид, че през седмиците преди предизборната кампания силите за сигурност използваха непропорционална и незаконна сила срещу мирни демонстранти; като има предвид, че изборите бяха бойкотирани до голяма степен от опозицията и от някои членове на гражданското общество;

И.  като има предвид, че положението със сигурността в региона на Сахел се влоши значително през последните години, което представлява сериозна заплаха за регионалната и международната сигурност; като има предвид, че нарушенията на правата на човека и масовите убийства са широко разпространени; като има предвид, че през 2019 г. от всички региони Сахел отбелязва най-бързото нарастване на свързаните с насилствен екстремизъм дейности; като има предвид, че от създаването си през 2015 г. досега Многонационалната съвместна работна група е прогонила терористичните групи извън много области под техен контрол, но въпреки това регионът все още остава твърде нестабилен;

Й.  като има предвид, че Чад пострада сериозно от терористични дейности и нападения; като има предвид, че Боко Харам, който е в съюз с Ислямска държава от 2015 г. насам, се е разпространил в целия регион и е причинил значително разселване в басейна на езерото Чад; като има предвид, че понастоящем в Чад има 133 000 вътрешно разселени лица и около 500 000 бежанци; като има предвид, че военната конфронтация с бунтовнически групи, като например с „Фронта за промяна и съгласие в Чад“, се изостри след тазгодишните избори; като има предвид, че чадската армия наскоро заяви, че е разгромила Фронта за промяна и съгласие в Чад; като има предвид, че Преходният военен съвет отхвърли предложението на въоръжените бунтовнически групировки, членуващи във Фронта за промяна и съгласие в Чад, за прекратяване на огъня и за провеждане на преговори;

К.  като има предвид, че ЕС подкрепя Г-5 от Сахел, която е организация за съвместна отбранителна дейност между Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер, която координира действията в областта на регионалното развитие и сигурността за водене на борба с тероризма и за постигане на стабилност в региона, в която чадската армия е ключов елемент; като има предвид, че мандатът на мисията на ЕС за обучение (EUTM) в Мали беше удължен през март 2020 г. с цел предоставяне на консултации и обучение на националните въоръжени сили на държавите от Г-5 от Сахел, включително Чад; като има предвид, че Мавритания и Нигер бяха определени като посредници от своите партньори от Г-5 от Сахел, за да се гарантира приобщаващ диалог между всички главни действащи лица в продължаващите размирици в Чад и за да се създадат условия за консенсусен, мирен и успешен преход;

Л.  като има предвид, че въпреки че страната произвежда петрол, бедността, продоволствената несигурност, корупцията, безнаказаността, насилието срещу жени и момичета и липсата на икономически възможности са масово явление в Чад; като има предвид, че страната е на 187-о място от общо 189 държави в индекса на човешкото развитие за 2019 г.;

М.  като има предвид, че ЕС подкрепя усилията за развитие, мир и сигурност в Чад и в целия Сахел чрез ЕФР, Механизма за подкрепа на мира в Африка, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Доверителния фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че между 2014 и 2020 г. ЕС отпусна в рамките на ЕФР 542 милиона евро за подкрепа на Чад, включително за укрепване на принципите на правовата държава; като има предвид, че на 1 юли 2021 г. бъдещият Европейски механизъм за подкрепа на мира трябва да замени Механизма за подкрепа на мира в Африка;

1.  изразява съжаление от убийството на президента Идрис Деби и от неотдавнашните прояви на насилие и загубата на човешки животи в резултат на нападенията на въоръжени групировки в региона; отново изразява загриженост от продължителната криза в Чад и нестабилното положение и несигурността в северната част на страната и решително осъжда многократните нарушения на правата на човека и на международното и хуманитарното право;

2.  осъжда превземането на властта с военна сила, извършено от Преходния военен съвет на 20 април 2021 г., последвалата отмяна на Конституцията на Чад и разпускането на правителството; отхвърля създадената от Преходния военен съвет харта, която не е била предмет на демократично допитване;

3.  изразява убеждението си, че настоящите обществени разделения в Чад не могат да бъдат преодолени с военни средства, и призовава всички страни да се въздържат от насилствени действия, да участват в политически диалог и да опазват живота на цивилното население;

4.  призовава Преходния военен съвет да гарантира безпрепятственото и бързо връщане към конституционния ред и да гарантира, че демократичните ценности се спазват; отбелязва, че назначаването на преходно гражданско правителство, включващо членове на някои опозиционни групи, е първата стъпка към възстановяването на конституционния ред; освен това призовава Преходния военен съвет да създаде и осигури условия за приобщаващ национален диалог между правителството и участниците от гражданското общество и да гарантира възможно най-скоро мирен, граждански и бърз преход към демократични, свободни и честни избори, които да доведат до демократично избран президент и приобщаващо правителство;

5.  припомня, че истинският демократичен преход и реформи трябва да бъдат ръководени от гражданското общество и да позволяват пълноценно и активно участие на организациите на гражданското общество, жените и младите хора, опозиционните партии и свободната преса, които следва да могат да действат без насилие, сплашване или ограничения;

6.  осъжда ограничаването на правото на демонстрации и използването на насилие от страна на Преходния военен съвет срещу протестиращите; настоятелно призовава Преходния военен съвет да освободи всички лица, лишени от свобода вследствие на неотдавнашните демонстрации; освен това призовава за създаването на независима и безпристрастна анкетна комисия за разследване на злоупотребите, извършени по време на демонстрациите, и на всички нарушения на правата на човека, които може да са настъпили, включително явното използване на ненужна или непропорционална сила за разпръскване на протестите;

7.  изразява загриженост относно корупцията и безнаказаността в Чад; отбелязва, че неспособността за справяне с нарушенията на правата на човека допринася за продължаването на злоупотребите и отслабва общественото доверие в държавните институции;

8.  призовава на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и делегацията и мисиите на ЕС в Чад да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, включително чрез наблюдение на протестите и предоставяне на поискана подкрепа, посочена в плана за преход на гражданското общество към край на кризата;

9.  призовава международната общност да подкрепи Чад в усилията му за демокрация; призовава по-специално Африканския съюз и Г-5 да подкрепят Чад в създаването на условия за приобщаващ и междуобщностен диалог с трайно и мирно решение; отново заявява необходимостта от въздържане от външно вмешателство и от защита на единството, стабилността и териториалната цялост на Чад; призовава президентите на Мавритания и Нигер да продължат да подпомагат Чад като посредници в търсенето на изход от кризата в страната до постигането на дългосрочно и мирно разрешение на конфликта;

10.  признава важната роля на Чад в борбата срещу тероризма в рамките на групата на петте държави от Сахел; настоява, че е важно да се спазват международните конвенции за правата на човека; настоява за запазване на териториалната цялост и стабилността на Чад в нестабилната обстановка на несигурност в региона; подчертава хуманитарните нужди в Сахел;

11.  припомня, че регионалните организации и партньорства, включително Африканският съюз и Г-5, са ключови участници в организирането и подкрепата на водена от Африка стратегия за справяне с тероризма и нестабилността в Сахел; отново потвърждава подкрепата си за регионалната Многонационална съвместна работна група и непрекъснатата си помощ чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка, който скоро ще се превърне в Европейски механизъм за подкрепа на мира; призовава за защита на гражданските участници, които да могат да докладват за извършването на нарушения на правата на човека, без да им се налага да понасят заплахи;

12.  припомня, че изменението на климата, продоволствената несигурност, нарастването на населението, експлоатацията на природните ресурси, бедността и липсата на образователни и икономически възможности, а също така насилственото и идеологическо вмешателство от страна на чуждестранни джихадистки групировки, са първопричините за нестабилността, насилието и набирането на терористи в целия Сахел; отбелязва, че пандемията от COVID-19 изостри този натиск и значително възпрепятства напредъка в развитието; подчертава, че координацията на помощта в областта на сигурността, развитието, хуманитарната помощ и подкрепата на демокрацията е необходима, за да се гарантира устойчиво развитие в целия регион; подкрепя преминаването към по-интегриран подход за стабилизиране със силен акцент върху гражданските и политическите измерения;

13.  подчертава, че Чад е и следва да остане солиден партньор на ЕС и отново заявява ангажимента си да гарантира диалог и мирно решение на настоящата политическа криза;

14.  призовава за оценка на предназначеното за региона финансиране от ЕС, за да се гарантира, че няма злоупотреба със средства;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и на Национално събрание на Чад и на Африканския съюз и неговите институции.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0213.

Изменения, приети от Европейския парламент на 20 май 2021 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (COM(2020)0642 – C9-0321/2020 – 2020/0289(COD))(1)

P9_TA(2021)0254 A9-0152/2021

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 2 (2)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета4 беше приет, за да спомогне за осъществяването на задълженията, произтичащи от Конвенцията от Орхус, чрез определяне на правила за прилагането ѝ по отношение на институциите и органите на Съюза. (2)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета4 беше приет, за да спомогне за осъществяването на задълженията, произтичащи от Конвенцията от Орхус, чрез определяне на правила за прилагането ѝ по отношение на институциите и органите на Съюза. Следователно с настоящия регламент се изменя Регламент (ЕО) № 1367/2006 с цел прилагане на член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията. __________________ __________________ 4 Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13). 4 Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13). Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 3 (3)  В съобщението си от 11 декември 2019 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейски зелен пакт“, Комисията се ангажира да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1367/2006 с цел подобряване на достъпа до административен и съдебен контрол на равнището на ЕС за гражданите и неправителствените организации в областта на околната среда, които имат опасения относно съвместимостта на решенията, оказващи въздействие върху околната среда, със законодателството в същата област. Комисията се ангажира също така да предприеме действия за подобряване на техния достъп до правосъдие пред националните съдилища във всички държави членки; за тази цел тя публикува съобщението „Подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки“. (3)  В съобщението си от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт Комисията се ангажира да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1367/2006 с цел подобряване на достъпа до административен и съдебен контрол на равнището на ЕС за гражданите и неправителствените организации в областта на околната среда, които имат специфични опасения относно съвместимостта на административните актове, оказващи въздействие върху околната среда, със законодателството в същата област. Комисията се ангажира също така да предприеме действия за подобряване на техния достъп до правосъдие пред националните съдилища във всички държави членки; за тази цел тя публикува съобщението си от 14 октомври 2020 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки, в което потвърждава, че „достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда – както чрез Съда на ЕС з, така и чрез националните съдилища в качеството им на съдилища на Съюза – е важна мярка за подкрепа при осъществяването на прехода към Европейския зелен пакт и средство за засилване на позициите на гражданското общество като пазител на демократичното измерение“. Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 3 a (ново) (3a)  В член 9, параграф 4 от Конвенцията от Орхус се определя, че съдебните производства по член 9, параграф 3 от Конвенцията не следва да бъдат възпрепятстващо скъпи. За да се гарантира, че съдебните производства по член 12 от Регламент (EО) № 1367/2006 не са възпрепятстващо скъпи1а и че разноските са предвидими за заявителя, институциите или органите на Съюза следва да отправят разумни искания за разноски при спечелване на делото. __________________ 1а Съобщение на Комисията от 4 април 2019 г. „Преглед на изпълнението на политиките в областта на околната среда Европа, която защитава своите граждани и повишава качеството им на живот“ и Съобщение на Комисията от 14 октомври 2020 г. „Подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки“. Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 4 (4)  Като се имат предвид разпоредбите на член 9, параграф 3 от Конвенцията от Орхус, както и опасенията, изразени от Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус5, правото на Съюза следва да бъде приведено в съответствие със заложените в конвенцията разпоредби за достъп до правосъдие по въпроси на околната среда по начин, който е съвместим с основните принципи на правото на Съюза и с неговата система за съдебно преразглеждане. (4)  Като се имат предвид разпоредбите на член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията от Орхус, както и съветът на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус, правото на Съюза следва да бъде приведено в съответствие със заложените в конвенцията разпоредби за достъп до правосъдие по въпроси на околната среда по начин, който е съвместим с основните принципи на правото на Съюза, включително неговите Договори, и с неговата система за съдебно преразглеждане. Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да бъде съответно изменен. __________________ __________________ 5 Вж. заключенията на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус по дело ACCC/C/2008/32 на адрес: https://www.unece.org/env/pp/compliance/Compliancecommittee/32TableEC.html. 5 Съвет на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус по дела ACCC/M/2017/3 и ACCC/C/2015/128, налични на адрес: https://unece.org/env/pp/cc/accc.m.2017.3_european-union and https://unece.org/env/pp/cc/accc.c.2015.128_european-union. Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 4 a (ново) (4a)  В член 9, параграф 3 от Конвенцията от Орхус се посочва, че в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на засегнатите представители на обществеността, които отговарят на критериите, определени в националното право, достъп до административни или други съдебни процедури за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на всяко решение, действие или пропуск, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда. Административната процедура за преглед съгласно Регламента относно Конвенцията от Орхус допълва цялостната система на Съюза за административен и съдебен контрол, която позволява на гражданите да изискат преглед на административни актове чрез преки съдебни жалби на равнището на Съюза, а именно съгласно член 263, параграф 4 от ДФЕС, а в съответствие с член 267 от ДФЕС – чрез националните съдилища, които са неразделна част от системата на Съюза съгласно Договорите. Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 5 (5)  Фактът, че вътрешното преразглеждане, предвидено в Регламент (ЕО) № 1367/2006, е ограничено до административни актове от индивидуален характер, е основната пречка пред неправителствените организации в областта на околната среда, които се стремят да получат достъп до вътрешно преразглеждане съгласно член 10 от посочения регламент и по отношение на административните актове от по-широк характер. Поради това е необходимо обхватът на вътрешната процедура за преразглеждане, предвидена в посочения регламент, да се разшири така, че да бъдат включени незаконодателните актове от общ характер. (5)  Фактът, че вътрешното преразглеждане, предвидено в Регламент (ЕО) № 1367/2006, е ограничено до административни актове от индивидуален характер, представляваше главното основание за недопустимост на неправителствените организации в областта на околната среда, които се стремят да получат достъп до вътрешно преразглеждане съгласно член 10 от посочения регламент и по отношение на административните актове от по-широк характер. Поради това е целесъобразно обхватът на вътрешната процедура за преразглеждане, предвидена в посочения регламент, да се разшири така, че да бъдат включени незаконодателните актове от общ характер. Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 6 (6)  Определението на понятието „административен акт“ за целите на Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да включва и незаконодателните актове. Възможно е обаче незаконодателните актове да съдържат мерки за изпълнение на национално равнище, срещу които неправителствените организации в областта на околната среда могат да получат съдебна защита, включително пред Съда на ЕС, чрез процедура за преюдициално заключение съгласно член 267 от ДФЕС. Поради това е целесъобразно от обхвата на вътрешното преразглеждане да бъдат изключени онези разпоредби от незаконодателните актове, за които съгласно правото на Съюза се изискват мерки за изпълнение на национално равнище. (6)  Определението на понятието „административен акт“ за целите на Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да включва и незаконодателните актове. Възможно е обаче незаконодателните актове да съдържат мерки за изпълнение на национално равнище, срещу които може да бъде получена съдебна защита, включително пред Съда на ЕС, чрез процедура за преюдициално заключение съгласно член 267 от ДФЕС. Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 7 (7)  В интерес на правната сигурност, за да може разпоредбите да бъдат изключени от понятието „административен акт“, съгласно правото на Съюза трябва изрично да се изисква приемането на актове за изпълнение за тези разпоредби. заличава се Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 9 (9)  Приложното поле на Регламент (ЕО) № 1367/2006 обхваща актовете, приети съгласно законодателството в областта на околната среда. В същото време обаче член 9, параграф 3 от Конвенцията от Орхус обхваща оспорването на актове, които „нарушават“ законодателството в областта на околната среда. Поради това е необходимо да се поясни, че следва да се извършва вътрешно преразглеждане, за да се провери дали даден административен акт нарушава законодателството в областта на околната среда. (9)  Приложното поле на Регламент (ЕО) № 1367/2006 обхваща актовете, приети съгласно законодателството в областта на околната среда. Член 9, параграф 3 от Конвенцията от Орхус обхваща оспорването на актове или пропуски, които „нарушават“ законодателството в областта на околната среда. Поради това е необходимо да се поясни, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, че следва да се извършва вътрешно преразглеждане, за да се провери дали даден административен акт нарушава законодателството в областта на околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е). Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 10 (10)  Когато се преценява дали даден административен акт съдържа разпоредби, които поради своите последици биха могли да нарушават законодателството в областта на околната среда, е необходимо да се вземе под внимание дали тези разпоредби биха имали неблагоприятно въздействие върху постигането на целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, определени в член 191 от ДФЕС. В резултат на това механизмът за вътрешно преразглеждане следва да обхваща и актовете, приети в изпълнение на политики, различни от политиката на Съюза в областта на околната среда. (10)  Когато се преценява дали даден административен акт съдържа разпоредби, които биха могли да нарушават законодателството, свързано с околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е), е необходимо да се вземе под внимание, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, дали тези разпоредби биха имали неблагоприятно въздействие върху постигането на целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, определени в член 191 от ДФЕС. Когато случаят е такъв, механизмът за вътрешно преразглеждане следва да обхваща и актовете, приети в изпълнение на политики, различни от политиката на Съюза в областта на околната среда. Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 10 a (ново) (10a)  С оглед на член 263, първа алинея от ДФЕС, съгласно тълкуванието на Съда на ЕС1а, се счита, че даден акт има външни последици и следователно може да бъде предмет на искане за преразглеждане, ако е предназначен да породи правно действие спрямо трети страни. Следователно административни актове, като например назначения или подготвителни актове, които не пораждат правни последици по отношение на трети страни и за които не може да се счита, че имат външно действие, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, не следва да представляват административни актове съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006. __________________ 1а Решение на Съда от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и други/Парламент и Съвет, C-583/11 P, ECLI:EU:C:2013:625, т. 56. Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 10 б (ново) (10б)  За да се осигури правна съгласуваност, се счита, че даден акт има правно действие и следователно може да бъде предмет на искане за преразглеждане в съответствие с член 263, първа алинея от ДФЕС съгласно тълкуванието на Съда на ЕС1a. Когато за даден акт се счита, че има правно действие, той може да бъде предмет на искане за преразглеждане, независимо от неговата форма, тъй като правно обвързващият му характер се разглежда във връзка с неговите последици, цели и съдържание1б. __________________ 1а Решение на Съда на ЕС от 29 януари 2021 г., ClientEarth/ЕИБ, T-9/19, ECLI:EU:T:2021:42, т. 149 и 153. Вж. също Решение по дело C-583/11, точка 56. 1б Решения на Съда на ЕС от  10 декември 1957 г., Usines à tubes de la Sarre/Върховен орган, 1/57 и 14/57 ECLI:EU:C:1957:13, стр. 114; от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, ECLI:EU:C:1971:32, т. 42; от 16 юни 1993 г., Франция/Комисия, C-325/91, ECLI:EU:C:1993:245, т. 9; от 20 март 1997 г., Франция/Комисия, C-57/95, ECLI:EU:C:1997:164, т. 22; и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия / Комисия, C-463/10 P и C-475/10 P, ECLI:EU:C:2011:656, точка 36. Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 10 в (ново) (10в)  Всички процесуални срокове за административен и/или съдебен контрол следва да се прилагат само след като съдържанието на административния акт, който е свързан с основния обществен интерес, защитен от законодателството в областта на околната среда, и вследствие на това е предмет на оспорване, е действително известно на заинтересованите лица, особено в случаите, когато отделният административен акт е остарял. Това е необходимо, за да се избегнат практики, които биха могли да противоречат на член 9 от Конвенцията от Орхус и на съдебната практика на Съда на ЕС, по-специално на решението на Съда от 12 ноември 2019 г. по дело C-261/18, Комисия/Ирландия1а. __________________ 1а Решение на Съда от 12 ноември 2019 г., C-261/18, Комисия/Ирландия, ECLI:EU:C:2019:955. Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 10 г (ново) (10г)  Ранните и ефективни средства за участие на обществеността в създаването и приемането на законодателни и незаконодателни актове на Съюза са важни, за да може да се отговори на опасенията на ранен етап и да се прецени дали е необходимо допълнително предложение за хоризонтално подобряване на участието на обществеността. Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 11 a (ново) (11a)  Като се има предвид ключовата роля на неправителствените организации в областта на околната среда за повишаване на осведомеността и предприемане на правни действия, институциите или органите на Съюза следва да гарантират наличието на адекватен достъп до информация, участие и правосъдие. Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 12 (12)  Съгласно практиката на Съда на ЕС6 неправителствените организации в областта на околната среда, които изискват вътрешно преразглеждане на административен акт, са длъжни да посочат съществените фактически или правни обстоятелства, които пораждат основателни, т.е. сериозни съмнения, когато изказват основанията за своето искане за преразглеждане. (12)  Съгласно практиката на Съда на ЕС6 страната, която изисква вътрешно преразглеждане на административен акт, е длъжна да посочи съществените фактически или правни обстоятелства, които пораждат основателни, т.е. сериозни съмнения, когато изказва основанията за своето искане за преразглеждане. Това изискване следва да се прилага и съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006. __________________ __________________ 6 Решение на Съда от 12 септември 2019 г., TestBioTech/Комисия, C-82/17 P, ECLI:EU:C:2019:719, точка 69. 6 Решение на Съда от 12 септември 2019 г., Dyson/ Комисия, C-44/17 P, ECLI:EU:C:2019:719, точка 69, и решение по дело T-9/19. Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 12 a (ново) (12a)  По време на разглеждането на искане за вътрешно преразглеждане други страни, пряко засегнати от въпросното искане, като дружества или публични органи, следва да могат да представят коментари на съответната институция или орган на Съюза в сроковете, определени в Регламент (ЕО) № 1367/2006. Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 12 б (ново) (12б)  Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС1a, ако мярка за държавна помощ по член 107 от ДФЕС води до нарушение на законодателството на ЕС в областта на околната среда, тази мярка за държавна помощ не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Комисията следва да установи ясни насоки за улесняване на оценката на съвместимостта на държавната помощ със съответните разпоредби на правото на Съюза, включително правото на Съюза, свързано с околната среда. _____________ 1a Решение на Съда от 22 септември 2020 г. по дело Австрия/Комисия, C-594/18 P, ECLI:EU:C:2020:742. Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 12 в (ново) (12в)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 установява общите разпоредби, обхвата и определенията относно достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда на равнището на Съюза. Това е целесъобразно, допринася за осигуряване на правна сигурност и за повишаване на прозрачността на мерките за изпълнение, предприети в изпълнение на задълженията, произтичащи от Конвенцията от Орхус. Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 12 г (ново) (12г)  Обхватът на производствата за преразглеждане съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да включва както материалната, така и процесуалната законосъобразност на оспорвания акт. В съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС производството по член 263, параграф 4 от ДФЕС и член 12 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 не може да се основава на причини или на доказателства, които не са включени в искането за преразглеждане, тъй като в противен случай целта на изискването по член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006, свързано с изложението на причините за преразглеждане на такова искане, би била излишна и предметът на започнатата с искането процедура би бил променен1а. __________________ 1а Решение по дело C-82/17 P, точка 39. Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 13 a (ново) (13a)  Актовете, приети от публичните органи на държавите членки, включително националните мерки за изпълнение, приети на равнището на държавите членки, които се изискват с незаконодателен акт съгласно правото на Съюза, не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1367/2006 в съответствие с Договорите и принципа на автономност на националните съдилища; Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 14 (14)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз — по-специално правото на добра администрация (член 41) и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47). Настоящият регламент допринася за ефективността на системата на Съюза за административно и съдебно преразглеждане и съответно подобрява прилагането на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като по този начин укрепва върховенството на закона, залегнало в член 2 от Договора за Европейския съюз. (14)  Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз – по-специално принципа на защита на околната среда (член 37), правото на добра администрация (член 41) и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47). Настоящият регламент допринася за ефективността на системата на Съюза за административно и съдебно преразглеждане по въпроси, свързани с околната среда, и съответно подобрява прилагането на членове 37, 41и47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като по този начин укрепва върховенството на закона, залегнало в член 2 от Договора за Европейския съюз. Изменение 23 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 1 Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 2 – параграф 1 – буква ж ж)  „административен акт“ означава всеки незаконодателен акт, приет от институция или орган на Съюза, който има правно обвързващи и външни последици и съдържа разпоредби, които поради своите последици биха могли да нарушават закон за околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е), с изключение на разпоредбите на този акт, за които съгласно правото на Съюза изрично се изискват мерки за изпълнение на равнището на Съюза или на национално равнище; ж)  „административен акт“ означава всеки незаконодателен акт, приет от институция или орган на Съюза, който има правни и външни последици и съдържа разпоредби, които биха могли да нарушават закон за околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е); административните актове не включват актове, приети от публичните органи на държавите членки; Изменение 24 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 1 а (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 2 – параграф 2 1а.  В член 2 параграф 2 се изменя, както следва: 2.  Административните актове и административните бездействия не включват предприети мерки или бездействия от институция или орган на Общността в качеството им на административен орган за преразглеждане, както е съгласно: „2. Административните актове и административните бездействия не включват предприети мерки или бездействия от институция или орган на Общността в качеството им на административен орган за преразглеждане съгласно: a)   членове 81, 82, 86 и 87 от Договора (правила за конкуренция); a)   членове 81 и 82 от Договора [членове 101 и 102 от ДФЕС] (включително правилата за сливанията); б)  членове 226 и 228 от Договора (производство при нарушения); б)  членове 226 и 228 от Договора [членове 258 и 260 от ДФЕС] (производство при нарушения); в)  член 195 от Договора (процедура на омбудсмана); в)  член 195 от Договора [член 228 от ДФЕС] (процедура на омбудсмана); г)  член 280 от Договора (процедура на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)). г)  член 280 от Договора [член 325 от ДФЕС] (процедура на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)); га)  членове 86 и 87 от ДФЕС [членове 106 и 107 от ДФЕС] (правила за конкуренция) до ... [18 месеца след приемането на настоящия регламент]. гб)  Не по-късно от... [18 месеца след датата на приемане на настоящия регламент] Комисията приема насоки за улесняване на оценката на съвместимостта на държавната помощ със съответните разпоредби на правото на Съюза, свързани с околната среда, включително относно информацията, която държавите членки трябва да представят, когато нотифицират Комисията за държавната помощ.“ Изменение 25 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 1 б (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 4 – параграф 2 1б.   В член 4 параграф 2 се заменя със следното: 2.  Информацията за околната среда, която се предоставя и разпространява, се актуализира по подходящ начин. В допълнение на документите, изброени в член 12, параграфи 2 и 3 и в член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент (EО) № 1049/2001, базите данни или регистрите включват: „2. Информацията за околната среда, която се предоставя и разпространява, се актуализира по подходящ начин. В допълнение на документите, изброени в член 12, параграфи 2 и 3 и в член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент (EО) № 1049/2001, веднага след консолидирането им, в базите данни или регистрите се включва следното: a)  текстове от международни договори, конвенции или споразумения и от законодателството на Общността относно околната среда или свързано с нея, както и от политики, планове и програми, отнасящи се за околната среда; a)  текстове от международни договори, конвенции или споразумения и от законодателството на Съюза относно околната среда или свързано с нея, както и от политики, планове и програми, отнасящи се за околната среда; aа)   позициите на държавите членки, изразени по време на процедурите за вземане на решения, които водят до приемането на законодателство или административни актове на Съюза относно околната среда или отнасящи се за нея; б)  доклади за напредъка при изпълнението на текстовете, посочени в буква а), когато са изготвени или съхранявани в електронна форма от институциите и органите на Общността; б)  доклади за напредъка при изпълнението на текстовете, посочени в буква а), когато са изготвени или съхранявани в електронна форма от институциите и органите на Съюза; в)  предприети стъпки в съдебно производство за нарушение на законодателството на Общността от етапа на аргументирано становище съгласно член 226, параграф 1 от Договора; в)  предприети стъпки в съдебно производство за нарушение на законодателството на Общността от етапа на аргументирано становище съгласно член 258, параграф 1 от Договора; г)  доклади за състоянието на околната среда, посочени в параграф 4; г)  доклади за състоянието на околната среда, посочени в параграф 4; д)  данни или резюмета от данни, извлечени от мониторинга на дейностите, които оказват въздействие, или е вероятно да окажат въздействие, върху околната среда; д)  данни или резюмета от данни, извлечени от мониторинга на дейностите, които оказват въздействие, или е вероятно да окажат въздействие, върху околната среда; е)  оторизации, които имат значимо въздействие върху околната среда, и екологични споразумения, или позоваване на мястото, където такава информация може да бъде изискана или е достъпна; е)  оторизации, които имат значимо въздействие върху околната среда, и екологични споразумения, или позоваване на мястото, където такава информация може да бъде изискана или е достъпна; ж)  проучвания за въздействието върху околната среда и оценка на риска относно елементи на околната среда, или позоваване на мястото, където такава информация може да бъде изискана или е достъпна.“ ж)  проучвания за въздействието върху околната среда и оценка на риска относно елементи на околната среда, или позоваване на мястото, където такава информация може да бъде изискана или е достъпна.“ Изменение 26 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква a Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 10 – параграф 1 – алинея 1 Всяка неправителствена организация, която отговаря на критериите, определени в член 11, има право да представи искане за вътрешно преразглеждане пред институцията или органа на Съюза, които са приели административен акт, или, в случай на твърдяно административно бездействие, е трябвало да приемат такъв акт, на основание, че такова действие или бездействие нарушава закон за околната среда. Всяка неправителствена организация или членове на обществеността, които отговарят на критериите, определени в член 11, имат право да представят искане за вътрешно преразглеждане пред институцията или органа на Съюза, които са приели административен акт, или в случай на твърдяно административно бездействие – е трябвало да приемат такъв акт, на основание, че такова действие или бездействие нарушава закон за околната среда. Изменение 27 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква a Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 10 – параграф 1 – алинея 2 Когато административен акт представлява мярка за изпълнение на равнището на Съюза, която се изисква по силата на друг незаконодателен акт, при искането си за преразглеждане на мярката за изпълнение неправителствената организация може също така да поиска преразглеждане на разпоредбата на незаконодателния акт, на основание на която се изисква посочената мярка. Когато административен акт представлява мярка за изпълнение на равнището на Съюза, която се изисква по силата на друг незаконодателен акт, при искането си за преразглеждане на мярката за изпълнение неправителствената организация или членовете на обществеността, които отговарят на критериите, определени в член 11, може също така да поискат преразглеждане на разпоредбата на незаконодателния акт, на основание на която се изисква посочената мярка. Изменение 28 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 – буква a Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 10 – параграф 2 2.  Институцията или органът на Съюза, посочени в параграф 1, разглеждат всяко такова искане, освен ако то е очевидно необосновано. Институцията или органът на Съюза посочват своите аргументи в писмен вид във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 16 седмици след получаване на искането. 2.  Институцията или органът на Съюза, посочени в параграф 1, разглеждат всяко такова искане, освен ако то е очевидно необосновано. В случай че институция или орган на Съюза получи няколко искания за преразглеждане на едно и също действие или бездействие въз основа на едни и същи основания, институцията или органът може да реши да обедини исканията и да ги разглежда като едно цяло. В такъв случай институцията или органът на Съюза възможно най-бързо уведомява за това решение всички, които са отправили искане за вътрешно преразглеждане на същото действие или бездействие. В срок от четири седмици от подаването на такова искане третите страни, които са пряко засегнати от искането, могат да представят коментари на тази институция или орган на Съюза. Институцията или органът на Съюза посочват своите аргументи в писмен вид във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 16 седмици след получаване на искането. Изменение 29 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 а (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 11 – параграф 1 a (нов) 2а.   В член 11 се вмъква следният параграф: „1a. Искане за вътрешно преразглеждане в съответствие с член 10 може да бъде отправено и от членове на обществеността, които докажат достатъчен интерес или нарушение на право, предмет на параграф 2 по-долу.“ Изменение 30 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 б (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 11 – параграф 2 2б.  В член 11 параграф 2 се заменя със следния текст: 2.   Комисията приема необходимите разпоредби за гарантиране на прозрачно и последователно прилагане на критериите, посочени в параграф 1. „2. Комисията приема необходимите разпоредби за гарантиране на прозрачно и последователно прилагане на критериите, посочени в параграфи 1 и 1а. Не по-късно от... [18 месеца след приемането на настоящия регламент] Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 12а, в който се определят критериите, на които трябва да отговарят членовете на обществеността, посочени в параграф 1а от настоящия член. Комисията преразглежда прилагането на тези критерии най-малко на всеки три години и когато е целесъобразно, изменя делегирания акт, за да гарантира ефективното упражняване на предоставеното на членовете на обществеността право, посочено в параграф 1а. Критериите, установени с делегирания акт, приет съгласно настоящия параграф: a)  гарантират, че е налице ефективен достъп до правосъдие в съответствие с общите цели на Конвенцията от Орхус; б)  изискват да се отправи искане от представители на обществеността от различни държави членки, когато то се отнася до действие или бездействие на Съюза, засягащо обществеността в повече от една държава членка; в)  трябва да бъдат такива, че да се избягва actio popularis, включително като се гарантира, че при доказване на достатъчен интерес или нарушение на дадено право, от членовете на обществеността се изисква да докажат, че са пряко засегнати в сравнение с широката общественост; г)  да свеждат до минимум административната тежест за институциите и органите на Съюза.“ Изменение 31 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 в (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 11 а (нов) 2в.  Вмъква се следният член: „Член 11a Публичен регистър на исканията за вътрешно преразглеждане Институциите и органите на Съюза създават най-късно до 31 декември 2021 г. регистър на всички искания, които отговарят на изискванията за допустимост, посочени в член 11, както и на заявителите, които отговарят на тези изисквания и са подали исканията. Регистърът се актуализира редовно.“ Изменение 32 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 г (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 12 – параграф 1 2г.  В член 12 параграф 1 се изменя, както следва: 1.  Неправителствената организация, която е направила искането за вътрешно преразглеждане съгласно член 10, може да образува производство пред съда съгласно съответните разпоредби на Договора. „1. Когато неправителствената организация или членовете на обществеността, които са направили искането за вътрешно преразглеждане съгласно член 10, считат, че решението на институцията или органа в отговор на искането не е достатъчно, за да осигури съответствие със законодателството в областта на околната среда, те може да образуват производство пред Съда в съответствие с член 263 от Договора с цел преразглеждане на материалноправната и процесуалната законосъобразност на това решение.“ Изменение 33 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 д (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 12 – параграф 2 2д.  В член 12 параграф 2 се изменя, както следва: 2.  Когато институцията или органът на Общността не действа в съответствие с член 10, параграфи 2 или 3, неправителствената организация може да образува производство пред съда съгласно съответните разпоредби на Договора. „2. Когато институцията или органът на Съюза не действа в съответствие с член 10, параграфи 2 или 3, неправителствената организация или членовете на обществеността, които са направили искането за вътрешно преразглеждане съгласно член 10, може да образуват производство пред Съда съгласно съответните разпоредби на ДФЕС.“ Изменение 34 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 е (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 12 – параграф 2 а (нов) 2e.  Вмъква се следният параграф: „2a. Без да се засяга правото на преценка на съда за разпределяне на разходите, се гарантира, че съдебните производства, образувани съгласно настоящия член, не са възпрепятстващо скъпи. Институциите и органите на Съюза, посочени в член 10, параграф 1, отправят единствено разумни искания за възстановяване на разходите." Изменение 35 Предложение за регламент Член 1 – параграф 1 – точка 2 ж (нова) Регламент (ЕО) № 1367/2006 Член 12 а (нов) 2ж.  Вмъква се следният член: „Член 12a Упражняване на делегирането 1.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, параграф 2, се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. 3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощие. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка и обществеността в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6.  Делегиран акт, приет съгласно член 11, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (A9-0152/2021).

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно ответните санкции на Китай срещу юридически лица от ЕС, членове на Европейския парламент и членове на националните парламенти (2021/2644(RSP))

P9_TA(2021)0255 RC-B9-0269/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции и доклади относно положението в Китай и отношенията между ЕС и Китай, и по-специално резолюциите от 21 януари 2021 г. относно репресиите срещу демократичната опозиция в Хонконг(1) и от 17 декември 2020 г. относно принудителния труд и положението на уйгурите в Синдзян‑уйгурския автономен регион(2) (СУАР),

–  като взе предвид своите предходни препоръки, свързани с Хонконг, по-специално препоръката от 13 декември 2017 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Хонконг – 20 години след предаването му на Китай(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2020 г.(4),

–  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ за 2019 г. на Илхам Тохти, уйгурски икономист, който се бори за правата на уйгурското малцинство в Китай,

–  като взе предвид изявлението от 23 март 2021 г. на водещи членове на ЕП след решението на китайските органи да наложат санкции на подкомисията по правата на човека и други европейски образувания и длъжностни лица,

–  като взе предвид речите на своя председател Давид Мария Сасоли, на председателя на своята подкомисия по правата на човека Мария Арена и председателя на своята делегация за връзки с Китайската народна република Райнхард Бютикофер на откриването на пленарната сесия на 24 март 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на директорите на Европейския изследователски институт от 25 март 2021 г.,

–  като взе предвид речта на ЗП/ВП, Жозеп Борел, по време на разискването от 28 април 2021 г. относно ответните санкции на Китай срещу субекти от ЕС, членове на ЕП и депутати от национални парламенти и последвалия дебат,

–  като взе предвид съвместното изявление от 29 март 2021 г. относно китайските санкции срещу членове на Парламента, направено от председателя на Европейския парламент, председателя на Камарата на представителите на Белгия, председателя на Камарата на представителите на Нидерландия и председателя на Сейма на Република Литва,

–  като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/478 на Съвета от 22 март 2021 г. за прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1998 относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека(5) и Решение (ОВППС) 2021/481 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2020/1999 относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека(6),

–  като взе предвид изявлението на Г-7 от 12 март 2021 г. относно промените на избирателната система в Хонконг и комюникето от 5 май 2021 г. от срещата на външните министри и министрите на развитието на Г-7,

–  като взе предвид изявлението от 17 април 2021 г. на говорителя на ЗП/ВП относно осъждането на продемократични активисти в Хонконг,

–  като взе предвид изявлението от 29 декември 2020 г. на говорителя на ЗП/ВП относно осъждането на журналисти, адвокати и защитници на правата на човека,

–  като взе предвид съобщението от 22 март 2021 г. на говорителя на Министерството на външните работи на Китайската народна република относно санкции срещу съответните образувания и служители на ЕС;

–  като взе предвид съвместното изявление, направено от председателя Мишел и председателя фон дер Лайен относно защитата на интересите и ценностите на ЕС в рамките на едно сложно и жизненоважно партньорство след 22-рата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена на 22 юни 2020 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление от 21-вата среща на високо равнище между ЕС и Китай от 9 април 2019 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и ЗП/ВП от 12 март 2019 г., озаглавено „ЕС – Китай: стратегически перспективи“ (JOIN(2019)0005),

–  като взе предвид член 36 от Конституцията на Китайската народна република, който гарантира на всички граждани правото на свобода на религиозните убеждения, и член 4 от нея, който предвижда защита на правата на етническите малцинства,

–  като взе предвид призива на експертите на ООН от 26 юни 2020 г. за решителни мерки за защита на основните свободи в Китай,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., който беше подписан от Китай през 1998 г., но така и не беше ратифициран,

–  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид Протокола от 2014 г. към Конвенцията относно принудителния труд на Международната организация на труда (МОТ) от 1930 г., който не е подписан от Китай,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава следва да продължат да бъдат централна част от дългогодишните отношения между ЕС и Китай в съответствие с ангажимента на ЕС да защитава тези ценности в своите външни действия и изразения от Китай интерес да се придържа към тези ценности в рамките на международното сътрудничество и сътрудничеството за развитие;

Б.  като има предвид, че на 7 декември 2020 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2020/1998 за създаване на Глобален режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, който дава възможност на ЕС да налага ограничителни мерки на определени лица, образувания и органи – включително държави и недържавни субекти – отговорни, замесени или свързани с тежки нарушения на правата на човека по целия свят; като има предвид, че е важно да се подчертае, че ЕС носи отговорността да използва този регламент в случай на масови нарушения на правата на човека;

В.  като има предвид, че на 22 март 2021 г. Съветът на ЕС по външни работи прие ограничителни мерки съгласно Глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека срещу: Жу Хайлун (Zhu Hailun) – бивш заместник‑ръководител на 13‑ия народен конгрес на СУАР; Ван Джунджън (Wang Junzheng) – партиен секретар на „Xinjiang Production and Construction Corps“ (XPCC) и заместник‑секретар на Партийния комитет на СУАР на Китай; Ван Мингшан (Wang Mingshan) – член на постоянния комитет на Партийния комитет на СУАР и секретар на Комитета по политически и правни въпроси на СУАР; Чен Мингуо (Chen Mingguo) – Директор на Бюрото за обществена сигурност на Синдзян (БОСС) и заместник‑председател на Народното правителство на СУАР; и Бюрото за обществена сигурност на XPCC, което управлява центровете за задържане в Синдзян; като има предвид, че тези четири лица и едно образувание са отговорни за сериозни нарушения на правата на човека, включително за широкомащабно произволно задържане и унизително отношение към уйгури и хора от други мюсюлмански етнически малцинства в СУАР;

Г.  като има предвид, че само няколко минути след одобряването на списъка на ЕС говорителят на Министерството на външните работи на Китайската народна република обяви приемането на санкции срещу петима членове на ЕП – Райнхард Бютикофер, Михаел Галер, Рафаел Глюксман, Илхан Кючюк и Мириам Лексман, срещу подкомисията на Парламента по правата на човека, трима членове на парламенти от държави – членки на ЕС (Sjoerd Wiemer Sjoerdsma, Samuel Cogolati и Dovilė Šakalienė), Комитета по политика и сигурност на Съвета на ЕС, който се състои от посланиците на 27-те държави – членки на ЕС, двама учени (Adrian Zenz и Björn Jerdén) и два мозъчни тръста („Mercator Institute for China Studies“ (MERICS) в Германия и фондацията „Alliance of Democracies“ в Дания) за „нанасяне на сериозна вреда на суверенитета и интересите на Китай и за злонамерено разпространение на лъжи и дезинформация“;

Д.  като има предвид, че според направеното от говорителя съобщение за печата на засегнатите лица и техните семейства е забранено да влизат на територията на континентален Китай, в Хонконг и Макао, и като има предвид, че на тях, както и на свързаните с тях дружества или институции също така е забранено да извършват дейност с Китай;

Е.  като има предвид, че няколко дни по-късно Китай прие санкции срещу депутати, образувания и мозъчни тръстове от Обединеното кралство, Канада и САЩ, които също така бяха въвели мерки срещу нарушенията на правата на човека в Синдзян;

Ж.  като има предвид, че предприетите от Китай мерки представляват атака като цяло срещу Европейския съюз и неговия Парламент, сърцевината на европейската демокрация и ценности, както и нападение срещу свободата на научните изследвания;

З.  като има предвид, че докато санкциите на ЕС са насочени срещу нарушения на правата на човека и се основават на законосъобразни и пропорционални мерки, заложени в международното право, за санкциите от страна на Китай липсва каквото и да било правно основание, те са напълно необосновани и произволни, и са насочени срещу критиките към такива нарушения на правата на човека; като има предвид, че санкциите очевидно са опит да се възпре ЕС да продължи работата и действията си срещу нарушенията на правата на човека в Китай;

И.  като има предвид, че Китай има дълга история на нарушения на правата на човека, които пренебрегват двустранните и многостранните ангажименти на страната в тези области, и като има предвид, че в авторитетни доклади се посочва, че положението с правата на човека в Китай е най-лошото от клането на площад Тиенанмън насам; като има предвид, че Китай редовно внася резолюции в Съвета на ООН по правата на човека, чиято цел е „суверенитетът, ненамесата и взаимното уважение“ да станат основни принципи, които не подлежат на договаряне, и да превърнат насърчаването и защитата на правата на човека във второстепенно съображение;

Й.  като има предвид, че през декември 2020 г. ЕС и Китай се договориха по принцип относно Всеобхватно споразумение за инвестиции между ЕС и Китай (ВСИ); като има предвид, че способността на Европейския парламент да анализира надлежно ВСИ е значително затруднена от китайските санкции, които най-малкото възпрепятстват подкомисията по правата на човека и няколко членове на ЕП да работят с китайски експерти; като има предвид, че не е приемливо търговските и инвестиционните отношения да се разглеждат извън общия контекст на свързаните с правата на човека въпроси и по-широките политически отношения;

К.  като има предвид, че налагането на санкции от страна на Китай е последният епизод от постепенното преминаване от страна на ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП) към конфронтационен подход, който включва насочване на дезинформация и кибератаки към ЕС, като същевременно отношенията между ЕС и Китай са все по-обтегнати поради действията срещу уйгурския народ и други етнически малцинства, репресиите срещу демокрацията в Хонконг и все повече насочения към противопоставяне подход в Тайванския проток; като има предвид, че поради това, че съществуващата стратегия между ЕС и Китай разкри своите ограничения, отношенията между ЕС и Китай може да не продължат да се развиват както обикновено;

Л.   като има предвид, че китайските санкции срещу членовете на ЕП бяха последвани от решението на руските органи от 30 април 2021 г. за налагане на санкции срещу осем граждани на ЕС, включително председателя на Европейския парламент Давид Сасоли и заместник-председателя на Комисията Вера Йоурова;

М.   като има предвид, че след стартирането през 2014 г. на кампанията „Силен удар срещу насилствения тероризъм“ на китайското правителство, която е насочена предимно срещу уйгурското малцинство в Синдзян, над един милион души са лишени от свобода в лагери за задържане, наречени центрове за „политическо превъзпитание“ или „обучение“, които представляват най-голямата система за масово лишаване от свобода в света; като има предвид, че уйгурското население е жертва на усилията на китайското правителство да премахне уникалната му идентичност и правото му на съществуване като народ чрез изтезания, насилствено изчезване, масово наблюдение, културно и религиозно заличаване, принудителна стерилизация на жените, сексуално насилие, нарушения на репродуктивните права и разделяне на семействата; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека оценяват, че тези престъпления биха могли да представляват престъпления срещу човечеството съгласно международното право;

Н.  като има предвид, че репресиите срещу политическата опозиция в Хонконг продължиха да се влошават след резолюцията на Парламента от 21 януари 2021 г. с многобройни присъди срещу продемократични активисти и политически представители като Джошуа Уонг, Мартин Лий, Джими Лай, Анди Ли и Лестер Шум за мирното им участие в протести, а в някои случаи дори без доказателства за каквато и да било активна роля в бунтовете; като има предвид, че през март тази година в избирателната система на Хонконг бяха въведени промени, които представляват най-значителната промяна в политическата система на Хонконг, като беше добавено изискване за патриотизъм към континентален Китай и се въведе съсредоточаване на властта и влиянието в избирателната комисия в Хонконг, което ще доведе до драстично намаляване на дела на пряко избраните представители в Законодателния съвет на Хонконг;

О.   като има предвид, че 10 държави – членки на ЕС, все още имат активни договори за екстрадиция с Китай, съгласно които уйгури, граждани на Хонконг, тибетци и китайски дисиденти в Европа могат да бъдат екстрадирани, за да бъдат подложени на политически процес в Китай;

П.   като има предвид, че Гуй Минхай, пребиваващ в Хонконг и шведски гражданин, продължава да бъде лишен от свобода въпреки многобройните призиви на Парламента за незабавното му освобождаване;

1.  осъжда най-категорично неоснователните и произволни санкции, наложени от китайските органи, които представляват посегателство срещу свободата на словото, академичната свобода и международния ангажимент към всеобщите права на човека и тяхното разбиране; призовава китайските органи да отменят тези необосновани санкции;

2.  изразява пълна солидарност с членовете на Европейския парламент, с неговата подкомисия по правата на човека и с всички други лица и образувания, засегнати от китайските санкции, а именно с Комитета по политика и сигурност на Съвета на Европейския съюз, членовете на националните парламенти, учените от Швеция и Германия и мозъчните тръстове в Германия и Дания; изразява пълна солидарност с депутатите, които също са обект на санкции, от държави извън ЕС като например Обединеното кралство, Канада, САЩ и Австралия;

3.  потвърждава, че основните права, свободата на изразяване, свободното участие в процесите на вземане на решения, академичната свобода и защитата на правата на човека са стълбове на нашите демокрации и че тези ценности никога няма да търпят компромиси в отношенията между ЕС и Китай; подчертава, че опитите за сплашване са безполезни и че в качеството си на избрани членове на Европейския парламент ще продължим активно и неуморно да осъждаме и да работим по нарушения на правата на човека и на международното право, както и да призоваваме настоятелно ЕС да запази зачитането на правата на човека в центъра на всички свои външни политики; счита, че тези нападения от страна на Китай са проява на системното съперничество в отношенията между ЕС и Китай;

4.  твърдо осъжда този нов опит и предишните опити на китайските държавни и недържавни участници да се намесват в демократичния живот на Европейския съюз и на неговите държавите членки и да разпространяват дезинформация в нашите обществени дебати; счита, че санкциите са част от усилията за контролиране на дискурса относно Китай в световен мащаб и за определяне на вида реч и разисквания, които са разрешени на световната сцена, и разглежда тези усилия като част от тоталитарна заплаха;

5.  отново изразява най-дълбоката си загриженост поради различните нарушения на основните права и на правата на човека в Китай, потъпкването на човешкото достойнство, на правата на свобода на културно изразяване и на религиозни убеждения, свобода на словото, както и на мирни събрания и на сдружаване, и по-специално системното преследване на уйгурския народ, тибетците, монголците и други етнически малцинства, защитниците на правата на човека, социалните активисти, религиозните групи, журналистите, вносителите на петиции и протестиращите срещу несправедливостите, както и непрекъснато нарастващите репресии срещу всички изразяващи несъгласие гласове и опозицията, особено в Хонконг;

6.  припомня позицията си от своята резолюция от 17 декември 2020 г., че нарушенията в Синдзян представляват престъпления срещу човечеството, и подчертава увеличаващите се доказателства за такива престъпления; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за постигане на достатъчна международна подкрепа за независимо разследване на ООН в Синдзян; във връзка с това приветства включването в списъка на четири лица и едно образувание от Китай съгласно Глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека, тъй като те са отговорни за сериозни нарушения на правата на човека в Китай; настоятелно призовава Комисията, Съвета и държавите членки да предприемат всички необходими мерки и да използват всички средства за оказване на влияние, с които разполагат, особено икономическите, за да убедят китайското правителство да затвори лагерите и да прекрати всички нарушения на правата на човека в Синдзян и другаде, като например в Тибет;

7.  изразява съжаление, че няколко международни дружества, по-специално в сектора на облеклото и текстила, бяха подложени на обширен и широко разпространен бойкот, след като изразиха загриженост относно докладите относно принудителния труд в Синдзян и взеха решение да прекратят връзките от веригата на доставки със Синдзян, и категорично осъжда агресивната политическа принуда, упражнявана срещу тях от страна на китайското правителство; отново отправя своето искане към Комисията и Европейската служба за външна дейност бързо да завършат създаването на стопанска консултантска услуга относно веригата на доставки с насоки за дружествата относно излагането на риск от използване на принудителен труд на уйгури и предоставяне на подкрепа за спешно откриване на алтернативни източници на доставки;

8.  изразява загриженост, че ответните мерки срещу институциите на ЕС и на държавите членки и тяхната работа в областта на правата на човека са част от целенасочена стратегия за отслабване на правата на човека в международен план и за преосмисляне на тези права по такъв начин, че те в крайна сметка да бъдат лишени от първоначалния си смисъл; изразява съжаление, че възприетият подход и използваните от ЕС инструменти до момента не са довели до осезаем напредък в състоянието на правата на човека в Китай, което само се влошава през последното десетилетие; настоятелно призовава Комисията да разработи и приложи цялостна стратегия на ЕС с цел постигане на истински напредък в областта на правата на човека в Китай;

9.  счита, че китайските ответни санкции, които не се основават на международното право, представляват значителна стъпка назад в отношенията между ЕС и Китай; счита, че е от решаващо значение ЕС и всички негови институции да застанат единни срещу тази атака срещу европейската демокрация и в защита на общите ни ценности; призовава председателите на Съвета и на Комисията да излязат с ясно изявление, че санкциите на Китай срещу политици на изборна длъжност няма да бъдат толерирани; счита за целесъобразно и необходимо ЗП/ВП и държавите – членки на ЕС, да повдигнат този въпрос в двустранния обмен със своите китайски партньори на всички равнища и изисква Парламентът да бъде информиран за тези усилия;

10.  изразява позиция, че всяко разглеждане на Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай (ВСИ), както и всяко обсъждане на ратификацията му от страна на Европейския парламент, са основателно замразени, поради действащите китайски санкции; изисква Китай да отмени санкциите, преди Парламентът да може да се заеме с ВСИ, без да се засяга окончателният резултат от процеса на ратификация на ВСИ; очаква Комисията да се консултира с Парламента, преди да предприеме каквито и да било стъпки за сключване и подписване на ВСИ; призовава Комисията да използва дебата относно ВСИ като средство за въздействие с цел подобряване на защитата на правата на човека и подкрепата за гражданското общество в Китай и припомня на Комисията, че когато от него бъде поискано да одобри ВСИ Парламентът ще вземе предвид положението с правата на човека в Китай, включително в Хонконг;

11.  подчертава спешната необходимост от възстановяване на равновесието на отношенията между ЕС и Китай чрез приемане на инструментариум от независими мерки, които да включват: законодателство срещу нарушаващите конкуренцията последици от чуждестранните субсидии върху вътрешния пазар; международен инструмент за възлагане на обществени поръчки; законодателство относно веригата на доставки със задължителни изисквания за надлежна проверка, което да предвижда и забрана за внос на стоки, произведени с принудителен труд; подобрен и укрепен Регламент на ЕС за скрининг на чуждестранните инвестиции; ефективен инструмент против използването на принуда; допълнителни целенасочени мерки в рамките на Глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, когато е необходимо, с цел продължаване на борбата с репресиите в Синдзян и Хонконг и насочени към прекратяване на всички нарушения от страна на Китай; адекватно справяне със заплахите от страна на Китай за киберсигурността, хибридните атаки и програмата за гражданско‑военен термоядрен синтез;

12.  настоятелно призовава китайското правителство да ратифицира и приложи конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) № 29 относно принудителния труд, № 105 относно премахването на принудителния труд, № 87 за свободата на сдружаване и закрилата на правото на синдикално организиране и № 98 относно правото на организиране и на колективно договаряне; настоятелно призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права;

13.  призовава органите на Китай и Хонконг да възстановят доверието в демократичния процес в Хонконг и незабавно да прекратят преследването на застъпниците за демократични ценности; изразява съжаление във връзка с липсата на единство в Съвета на ЕС по отношение на приемането на мерки за справяне с репресиите срещу демокрацията в Хонконг; настоятелно призовава ЗП/ВП и Съвета да предложат и приемат заключения относно Хонконг, независимо от липсата на единодушна подкрепа, и изисква договорите за екстрадиране на някои държави членки с Китай да бъдат прекратени;

14.  подчертава необходимостта от създаване на система за проверка дали субектите, извършващи дейност на вътрешния пазар на ЕС, участват пряко или косвено в нарушения на правата на човека в Синдзян, и от въвеждане на свързани с търговията мерки, като например изключване от обществени поръчки и други санкции; настоява, че възлагането на обществени поръчки за експлоататорски технологии, които се използват в ситуации на нарушаване на правата на човека, следва да бъде предотвратено на всички равнища в ЕС и във всички негови институции;

15.  призовава Европейския съвет да заеме твърда позиция срещу китайските санкции и да приеме заключения по този въпрос; счита, че тези санкции, както и отрицателното развитие и влошаването на положението в рамките на Китай и на Китай като участник на международната сцена, следва да бъдат адекватно отразени и да им се отговори в текущия преглед на съвместното съобщение „ЕС – Китай – стратегически перспективи“ с оглед на напредък към по-решителна стратегия ЕС – Китай, която да обедини всички държави членки;

16.  призовава ЕС да засили координацията и сътрудничеството си със САЩ в рамките на трансатлантическия диалог относно Китай, включително по отношение на координирания подход към мерките за справяне с нарушенията на правата на човека, и изисква този диалог да има силно парламентарно измерение;

17.  счита, че други търговски и инвестиционни споразумения с регионални партньори, включително с Тайван, не следва да бъдат заложници на спирането на ратифицирането на ВСИ;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0027. (2) Приети текстове, P9_TA(2020)0375. (3) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 156. (4) Приети текстове, P9_TA(2021)0012. (5) ОВ L 99I, 22.3.2021 г., стр. 1. (6) ОВ L 99I, 22.3.2021 г., стр. 25.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. – Data Protection Commissioner срещу Facebook Ireland Limited и Maximillian Schrems („Schrems II“) – Дело C-311/18 (2020/2789(RSP))

P9_TA(2021)0256 B9-0267/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 7, 8, 16, 47 и 52 от нея,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. по дело C-311/18, Data Protection Commissioner срещу Facebook Ireland Limited и Maximillian Schrems („Schrems II“)(1);

–  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner („Schrems I“)(2),

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2020 г. по дело C‑623/17 Privacy International срещу Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs and Others(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 април 2017 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2018 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно използването на данните на ползвателите на „Фейсбук“ от „Кеймбридж Аналитика“ и въздействието върху защитата на личните данни(7),

–  като взе предвид Решение 2010/87/ЕС на Комисията от 5 февруари 2010 г. относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2010) 593)(8);

–  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (нотифицирано под номер C(2016) 4176)(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно прегледа на търговската политика на ЕС(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(11), и по-специално глава V от него,

–  като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения (COM(2017)0010), като взе предвид решението за започване на междуинституционални преговори, потвърдено на пленарното заседание на Парламента на 25 октомври 2017 г., и общия подход на Съвета, приет на 10 февруари 2021 г. (6087/21),

–  като взе предвид Препоръка 01/2020 на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД) относно мерките, които допълват инструментите за предаване, за да се гарантира спазването на нивото на защита на личните данни в ЕС, и Препоръка 02/2020 относно европейските основни гаранции при прилагане на мерки за наблюдение, както и изявлението на ЕКЗД от 19 ноември 2020 г. относно Регламента за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения и за бъдещата роля на органите за надзор и на ЕКЗД;

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че възможността за трансгранично предаване на лични данни има потенциала да бъде основен двигател на иновациите, производителността и икономическата конкурентоспособност; като има предвид, че това е още по-важно в контекста на настоящата пандемия от COVID-19, тъй като подобни предавания на данни са от съществено значение, за да се гарантира непрекъснатостта на стопанските и правителствените дейности, както и социалните взаимодействия; като има предвид, че те могат също така да подкрепят стратегии за излизане от пандемията и да допринесат за икономическото възстановяване;

Б.  като има предвид, че в решението си по делото „Schrems I“ Съдът на Европейският съюз (Съдът на ЕС) обяви за нищожно решението на Комисията относно сферата на неприкосновеност на личния живот, като установи и подчерта, че несистематизираният достъп на разузнавателните органи до съдържанието на електронните съобщения нарушава същността на правото на поверителност на съобщенията, предвидено в член 7 от Хартата;

В.  като има предвид, че в решението по делото „Schrems II“ Съдът установи, че Съединените щати (САЩ) не осигуряват достатъчно правни средства за защита срещу масовото наблюдение на лица, които не са граждани на САЩ, и че това нарушава същността на правото на правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата;

Г.  припомня, че Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) се прилага за всички дружества, обработващи лични данни на субекти на данни, които се намират в Съюза, когато дейностите по обработване са свързани с предлагането на стоки или услуги на такива субекти на данни в Съюза или с наблюдението на тяхното поведение, доколкото тяхното поведение се осъществява в рамките на Съюза;

Д.  като има предвид, че данните на европейските граждани, съхранявани и предавани от далекосъобщителни оператори и предприятия, са основен ресурс, който допринася за стратегическите интереси на ЕС;

Е.  като има предвид, че произволното масово наблюдение от страна на държавните органи е в ущърб на доверието на европейските граждани, правителства и предприятия в цифровите услуги, а оттам и в цифровата икономика;

Ж.  като има предвид, че потребителските организации и други организации на гражданското общество разполагат с ограничени ресурси и че прилагането на правата и задълженията във връзка със защитата на данните не може да зависи от техните действия; като има предвид, че съществува смесица от национални процедури и практики, което е предизвикателство пред механизма за сътрудничество, предвиден в ОРЗД за трансгранични жалби: като има предвид, че липсват ясни срокове, като цяло съдебните процеси са бавни, липсват на достатъчно ресурси за надзорните органи, в някои случаи липсва готовност или ефективно използване на вече разпределените ресурси; като има предвид, че понастоящем има концентрация на жалби срещу предполагаеми нарушения от страна на големи технологични дружества, които жалби са от компетентността на един-единствен национален орган, което е довело до забавяне в правоприлагането;

З.  като има предвид, че производствата, довели до това решение на Съда на ЕС, показват също така трудностите, с които се сблъскват субектите на данни и потребителите при защитата на своите права, като това създава възпиращ ефект върху способността им да защитават правата си пред ирландския комисар по защита на данните;

И.  като има предвид, че в своята резолюция от 25 октомври 2018 г. Парламентът, посочвайки факта, че САЩ не са спазили крайния срок до 1 септември 2018 г. за пълно привеждане в съответствие със Щита за личните данни, вече призова Комисията да прекрати Щита за личните данни, докато органите на САЩ постигнат съответствие с неговите условия;

Й.  като има предвид, че правата на субектите на данни, гарантирани съгласно правото на ЕС в областта на защитата на данните, следва да бъдат зачитани независимо от степента на риска, който те поемат при съответното обработване на лични данни, включително когато става въпрос за предаване на лични данни на трети държави; като има предвид, че администраторите на данни следва винаги да носят отговорност за спазването на задълженията за защита на данните, включително доказване на спазването за всяко обработване на данни, независимо от естеството, обхвата, контекста, целите на обработването и рисковете за субектите на данни;

К.  като има предвид, че до момента и въпреки значителните промени в практиката на Съда на ЕС през последните пет години, както и ефективното прилагане на ОРЗД от 25 май 2018 г. нататък, надзорните органи не са взели решение за налагане на корективни мерки във връзка с предаването на лични данни съгласно механизма за съгласуваност по ОРЗД; като има предвид, че надзорните органи на национално равнище не са приели съдържателно решение за налагане на корективни мерки или глоби във връзка с предаването на лични данни на трети държави;

Л.  като има предвид, че в първия ден от мандата си президентът на САЩ Джо Байдън назначи заместник помощник-секретар по услугите в Министерството на търговията на САЩ, който ще бъде главният преговарящ по предаването на търговски данни с ЕС; като има предвид, че по време на изслушването ѝ от Сената предложената от президента за министър на търговията на САЩ Джина Раймондо призова за бързо приключване на преговорите за последващо споразумение относно Щита за личните данни като „първостепенен приоритет“;

Общи забележки

1.  взема под внимание решението на Съда на ЕС от 16 юли 2020 г., в което Съдът потвърди по принцип валидността на Решение 2010/87/ЕС относно стандартните договорни клаузи (СДК), в което ги определя като най-широко използвания механизъм за международно предаване на данни; отбелязва освен това, че Съдът обяви за невалидно Решение (ЕС) 2016/1250 на Комисията относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; отбелязва, че към днешна дата нито един единствен траен механизъм за гарантиране на законното предаване на търговски лични данни между ЕС и САЩ, не е издържал на оспорване пред Съда на ЕС;

2.  отбелязва, че Съдът на ЕС констатира, че СДК са ефективен механизъм за гарантиране на спазването на нивото на защита, предоставяно в ЕС, но поставя изискване администраторът/обработващият лични данни, установен в Европейския съюз, и получателят на лични данни да бъдат задължени да проверяват преди всяко предаване дали нивото на защита, изисквано от правото на ЕС, е спазено в съответната трета държава; припомня, че това включва оценка на правния режим на достъпа на публичните органи до лични данни, за да се гарантира, че субектите на данни и техните предавани данни не са изложени на риск да бъдат обект на програми за наблюдение на САЩ, позволяващи събирането на масиви от лични данни; припомня, че Съдът на ЕС постанови, че когато получателят не е в състояние да спази СДК, администраторите или обработващите лични данни са задължени да преустановят предаването на данни и/или да прекратят договора; отбелязва обаче, че много дружества, особено МСП, не притежават необходимите знания или капацитет за извършване на такава проверка, което може да доведе до смущения в стопанската дейност;

3.  счита, че решението на Съда на ЕС, макар и съсредоточено върху равнището на защита на данните, предоставено на субектите на данни в ЕС, чиито данни са били предадени на САЩ съгласно механизма на Щита за личните данни, също така има последици за решенията относно адекватното ниво на защита по отношение на други трети държави, включително Обединеното кралство; отново потвърждава необходимостта от правна яснота и сигурност, тъй като способността за безопасно трансгранично прехвърляне на лични данни става все по-важна за физическите лица във връзка с тяхната защита на личните данни и техните права, както и за всички видове организации, които доставят стоки и услуги в международен мащаб, и за предприятията по отношение на правния режим, при който те извършват дейност; подчертава обаче, че докато Съдът на ЕС не отмени, замени или обяви за недействителни съществуващите решения относно адекватното ниво на защита, те остават в сила;

4.  изразява разочарование, че ирландският комисар по защита на данните (КЗД) е завел дело срещу Maximilian Schrems и Facebook пред ирландския High Court, вместо да вземе решение в рамките на своите правомощия съгласно член 4 от Решение 2010/87/ЕС и член 58 от ОРЗД; припомня, че ирландският КЗД е използвал правен механизъм, позволяващ на органите за защита на данните да изразяват съмнения относно валидността на решение за изпълнение на Комисията, като сезират национален съд с цел да бъде отправено на преюдициално запитване до Съда на ЕС; изразява дълбока загриженост, че няколко жалби срещу нарушения на ОРЗД, подадени на 25 май 2018 г. – деня, в който ОРЗД започна да се прилага, а също така и други жалби, подадени от организации за защита на неприкосновеността на личния живот и от потребителски групи, все още не са разгледани от ирландския КЗД, който е водещият орган за тези случаи; изразява загриженост, че ирландският КЗД тълкува думата „незабавно“ в член 60, параграф 3 от ОРЗД – противно на намерението на законодателя – като период, по-дълъг от месец; изразява загриженост, че надзорните органи не са предприели проактивни стъпки съгласно членове 61 и 66 от ОРЗД, за да принудят ирландския КЗД да изпълни задълженията си съгласно ОРЗД; изразява също така загриженост относно липсата на специалисти в областта на технологиите, работещи за ирландския КЗД, и използването от негова страна на остарели системи; изразява загриженост относно последиците от неуспешния опит на ирландския КЗД да прехвърли разноските по съдебното производство на ответника, което би създало силно възпиращо въздействие; призовава Комисията да започне производство за установяване на неизпълнение на задължение срещу Ирландия поради неправилно прилагане на ОРЗД;

5.  изразява загриженост относно недостатъчното равнище на прилагане на ОРЗД, по-специално в областта на международното предаване на данни; изразява загриженост относно липсата на определени приоритети и цялостен контрол от страна на националните надзорни органи по отношение на предаването на лични данни към трети държави, въпреки значителното развитие на практиката на Съда на ЕС през последните пет години; изразява съжаление относно липсата на съдържателни решения и корективни мерки в това отношение и настоятелно призовава ЕКЗД и националните надзорни органи да включат предаването на лични данни като част от своите стратегии за одит, привеждане в съответствие и правоприлагане; изтъква, че са необходими хармонизирани обвързващи административни процедури относно представителството на субектите на данни и допустимостта, за да се осигури правна сигурност и да се разглеждат трансгранични жалби;

6.  отбелязва проекта на решение за изпълнение на Комисията относно стандартните договорни клаузи за предаването на лични данни към трети държави; призовава настоятелно ЕКЗД да публикува допълнителни насоки относно международното предаване на данни за дружествата, по-специално за МСП, включително контролен списък за оценка на предаването на данни, инструменти за оценка дали правителствата имат право или могат да достъпват данни, и информация относно допълнителните мерки, изисквани от Съда на ЕС, във връзка с предаването на данни чрез използване на СДК; приканва ЕКЗД да търси също така мнението на независими представители на академичните среди относно потенциално противоречащо национално право в държавите на основните търговски партньори;

7.  припомня, че в съответствие с Насоки 2/2018 на ЕКЗД(12) относно дерогациите от член 49 съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, когато предаването на данни се извършва извън рамката на решенията относно адекватното ниво на защита или на други инструменти, предоставящи подходящи гаранции, а се разчита на дерогации за конкретни ситуации съгласно член 49 от ОРЗД, те трябва да се тълкуват стриктно, така че изключението да не се превръща в правило; отбелязва обаче, че след обявяването за недействителен на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ трансатлантическите потоци от данни се запазиха за целите на цифровата реклама, въпреки съмненията относно правното им основание за предаване с рекламна цел; призовава ЕКЗД и националните органи за защита на данните да поддържат съгласувано тълкуване при прилагането и контрола на такива дерогации в съответствие с насоките на ЕКЗД;

8.  приветства международните дискусии относно съответствието на трансграничните потоци от лични данни с ОРЗД и Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните(13); подчертава, че ОРЗД, ДПЗД, правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения и други съществуващи и бъдещи мерки за защита на основните права на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни не трябва да бъдат подкопавани от международните търговски споразумения, нито да бъдат включвани в тях; настоятелно призовава Комисията да следва и да не се отклонява от хоризонталната позиция на ЕС от 2018 г.(14), както и да вземе предвид съответните ангажименти на трети държави съгласно търговското право, когато оценява осигуряваната от тях адекватност, включително за по-нататъшно предаване на данни;

Стандартни договорни клаузи

9.  взема под внимание проекта на решение за изпълнение на Комисията и проекта на образец на стандартни договорни клаузи (СДК); приветства факта, че Комисията потърси обратна информация от заинтересованите страни по този проект чрез организиране на обществено обсъждане; отбелязва, че ЕКЗД и ЕНОЗД чрез съвместно становище от 15 януари 2021 г.(15), дадоха положителни коментари по проекта на образец на СДК, но предложиха някои допълнителни подобрения; очаква Комисията да вземе предвид получените мнения преди започването на процедурата по комитология;

10.  припомня, че голям брой МСП използват СДК; подчертава, че всички видове дружества спешно се нуждаят от ясни насоки и помощ, за да се осигури правна яснота при прилагането и тълкуването на решението на Съда;

11.  взема под внимание Препоръка 01/2020 на ЕКЗД(16) относно мерките, които допълват инструментите за предаване, за да се гарантира спазването на защита на личните данни на равнище ЕС; приветства факта, че ЕКЗД организира обществена консултация относно своите препоръки; изразява загриженост относно потенциални конфликти между тези препоръки и предложението на Комисията за образец на СДК; приканва Комисията и ЕКЗД да си сътрудничат при финализирането на съответните им документи, за да се гарантира правна сигурност след решението на Съда на ЕС; счита, че Комисията трябва да следва насоките на ЕКЗД;

12.  приветства по-специално препоръките на ЕКЗД относно необходимостта администраторите да разчитат на обективни фактори, когато преценяват дали нещо в правото или практиката на третата държава може да засегне ефективността на подходящите гаранции в инструментите за предаване на въпросните случаи на предаване на данни, а не на субективни фактори, като например вероятността публичните органи да получат достъп до данните по начин, който не съответства на стандартите на ЕС и които многократно са били отхвърляни от Съда на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да гарантира пълно привеждане на своето предложение за образец на СДК в съответствие с приложимата практика на Съда на ЕС;

13.  подчертава, че е от решаващо значение дружествата от ЕС, които предават лични данни към държави извън ЕС, да могат да разчитат на стабилни механизми, които са в съответствие с решението на Съда на ЕС; във връзка с това счита, че настоящото предложение на Комисията за образец на СДК следва да вземе предвид всички съответни препоръки на ЕКЗД; подкрепя създаването на набор от допълнителни мерки като предмет на избор, например сертифициране за сигурност и защита на данните, гаранции за криптиране и псевдонимизация, които да бъдат възприети от регулаторните органи, и публично достъпни ресурси за достъп до съответното законодателство на основните търговски партньори на ЕС;

14.  посочва, че за администраторите на данни, които попадат в обхвата на Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби (FISA), предаването на лични данни от Съюза не е възможно съгласно тези СДК поради високия риск от масово наблюдение; очаква, ако не бъде постигнато бързо споразумение със САЩ, което да гарантира ниво на защита, равностойно по същество и следователно адекватно на нивото на защита, предвидено в ОРЗД и в Хартата, всяко предаване на лични данни ще бъде спряно до решаване на ситуацията; подчертава констатацията на Съда на ЕС, че нито член 702 от FISA, нито Изпълнителна заповед 12333 (E.O. 12333), тълкувана във връзка с Президентска директива 28 (PPD‑28), съответстват на минималните гаранции, произтичащи от принципа на пропорционалност съгласно правото на ЕС, вследствие на което програмите за наблюдение, основани на тези разпоредби, не могат да се разглеждат като ограничени до строго необходимото; подчертава необходимостта проблемите, установени в решението на Съда, да бъдат решени по устойчив начин, за да се осигури за субектите на данни адекватно ниво на защита на личните данни; припомня, че нито един договор между дружества не може да осигури защита от несистематизиран достъп на разузнавателните органи до съдържанието на електронните съобщения, нито пък който и да е договор между дружества може да предостави достатъчни правни средства за защита срещу масово наблюдение; подчертава, че това налага реформа на законите на САЩ в областта на наблюдението, за да се гарантира, че достъпът на органите за сигурност на САЩ до данни, предавани от ЕС, е ограничен до това, което е необходимо и пропорционално, и че европейските субекти на данни имат достъп до ефективна съдебна защита пред съдилищата на САЩ;

15.  подчертава ограничените възможности за преговаряне и ограничения юридически и финансов капацитет на европейските МСП, както и на организациите и сдруженията с нестопанска цел, от които, поради задължението за извършване на самостоятелна оценка на адекватното ниво на защита в трети държави, се очаква да се ориентират в сложните правни режими на различни трети държави; настоятелно призовава Комисията и ЕКЗД да предоставят насоки относно практическото използване на надеждни допълнителни мерки, по-специално за МСП;

16.  настоятелно призовава националните органи за защита на данните да изпълняват своите задължения, подчертани в решението на Съда на ЕС, за да гарантират правилно и бързо прилагане на ОРЗД чрез внимателно наблюдение на използването на СДК; призовава националните органи за защита на данните да подпомагат дружествата при спазването на практиката на Съда; настоятелно призовава националните органи за защита на данните да използват съответните си правомощия за провеждане на разследване и за налагане на корективни мерки съгласно член 58 от ОРЗД в случаите, когато износителите на данни предават лични данни въпреки наличието на закони на третата държава на местоназначение, които възпрепятстват вносителя на данни да спазва СДК, и липсата на ефективни допълнителни мерки; припомня, че според Съда на ЕС всеки надзорен орган „трябва да изпълни с цялата дължима грижа своята задача да следи за пълното спазване на ОРЗД“;

Щит за личните данни

17.  отбелязва, че Съдът на ЕС е установил, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не гарантира по същество равностойно ниво на защита, което следователно да е адекватно на нивото на защита, предвидена в ОРЗД и Хартата на ЕС, по-специално поради това, че масовият достъп на публичните органи на САЩ до личните данни, предавани в рамките на Щита за личните данни, не осигурява спазване на принципите на необходимост и на пропорционалност, и поради липсата на приложими права за субектите на данни от ЕС на защита пред съдилищата на САЩ или пред друг независим орган с правораздавателни функции в производства срещу органите на САЩ; очаква сегашната администрация на САЩ да се ангажира в по-голяма степен със спазването на своите задължения съгласно евентуални бъдещи механизми за предаване на данни, отколкото предишните администрации, които показаха липса на политически ангажимент за спазване и прилагане на правилата относно сферата на неприкосновеност на личния живот и за прилагане на правилата на Щита за личните данни;

18.  изтъква, че в отговор на съдебното решение по дело Schrems II някои дружества са преразгледали прибързано своите декларация за поверителност и договори с трети лица, като се позовават на ангажиментите си съгласно Щита за личните данни, без да са направили оценка на най-добрите мерки за законно предаване на данни;

19.  изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки многобройните призиви на Парламента в неговите резолюции от 2016, 2017 и 2018 г. Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че Щитът за личните данни е в пълно съответствие с ОРЗД и Хартата, Комисията не е предприела действия в съответствие с член 45, параграф 5 от ОРЗД; изразява съжаление, че Комисията е пренебрегнала призивите на Парламента за суспендиране на Щита за личните данни, докато органите на САЩ не започнат да спазват неговите условия, което откроява риска Съдът на ЕС да обяви Щита за личните данни за недействителен; припомня, че проблемите с функционирането на Щита за личните данни бяха многократно повдигани от Работната група по член 29 и ЕКЗД;

20.  изразява съжаление, че Комисията постави отношенията със САЩ пред интересите на гражданите на ЕС и че по този начин Комисията повери задачата за защита на правото на ЕС на отделни граждани;

Масово наблюдение и правна рамка

21.  насърчава Комисията да наблюдава проактивно използването на технологии за масово наблюдение в САЩ, както и в други трети държави, по отношение на се установява или би могло да се стигне до установяване на адекватността на нивото на защита, като например Обединеното кралство; настоятелно призовава Комисията да не приема решения относно адекватното ниво на защита по отношение на държави, в които законите и програмите за масово наблюдение не отговарят на установените от Съда на ЕС критерии, било по буквата, било по духа на закона;

22.  взема под внимание неотдавнашното влизане в сила на Закона за защита на потребителите в щата Калифорния (CCPA); взема под внимание свързаните с това обсъждания и законодателни предложения на федерално равнище; изтъква, че макар да са стъпки в правилната посока, нито CCPA, нито някое от предложенията на федерално равнище до момента отговарят на изискванията на ОРЗД за адекватно ниво на защита; силно насърчава законодателя на САЩ да приеме законодателство, което отговаря на тези изисквания, и по този начин да даде своя принос за гарантиране, че законодателството на САЩ предоставя ниво на защита, което по същество е равностойно на понастоящем гарантираното в ЕС ниво;

23.  посочва, че подобно законодателство за защита на данните на потребителите и на неприкосновеността на личния живот само по себе си няма да е достатъчно за решаването на основните проблеми, установени от Съда във връзка с масовото наблюдение от страна на разузнавателните служби на САЩ и с недостатъчния достъп до правни средства за защита; насърчава законодателят на САЩ да измени член 702 от FISA, а президента на САЩ да измени EO 12333 и PPD-28, по-специално по отношение на масовото наблюдение и предоставянето на еднакво равнище на защита за гражданите на ЕС и САЩ; насърчава САЩ да предоставят механизми, с които да се гарантира, че лицата получават (последващи) уведомления и могат да оспорват неправилното наблюдение съгласно член 702 и EO 12333, както и да предоставят предвиден от закона механизъм, за да се гарантира, че лицата, които не са граждани на САЩ, имат гарантирано приложими права по ред извън Закона за съдебната защита (Judicial Redress Act);

24.  припомня, че държавите членки да продължат да обменят лични данни със Съединените щати в рамките на Програмата на САЩ за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP), Споразумението между ЕС и САЩ относно резервационните данни на пътниците (PNR) и на автоматичния обмен на данъчна информация чрез междуправителствените споразумения за прилагане на Закона на САЩ за спазване на данъчното законодателство в чужбина (FATCA), които оказват неблагоприятно въздействие върху граждани на ЕС и по-специално „случайните американци“, както е посочено в резолюцията на Парламента от 5 юли 2018 г. относно неблагоприятните последици от Закона на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка с чуждестранните сметки (FATCA)(17); припомня, че САЩ продължават да имат достъп до базите данни на държавите членки за целите на правоприлагането, съдържащи пръстови отпечатъци и ДНК данни на гражданите на ЕС; изисква от Комисията да анализира въздействието на съдебните решения по дела „Schrems I и II“ върху този обмен на данни и да представи своя анализ, както и виждания по какъв начин възнамерява да го приведе в съответствие със съдебните решения, по публичен начин и писмено пред комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в срок до 30 септември 2021 г.;

25.  призовава също така Комисията да анализира положението на доставчиците на услуги за изчисления в облак, попадащи в обхвата на член 702 от FISA, които предават данни чрез използване на СДК; призовава Комисията да анализира въздействието върху правата, предоставени съгласно Рамковото споразумение между ЕС и САЩ, включително правото на съдебна защита, като се има предвид, че САЩ изрично предоставят това право само на граждани на определени държави, които позволяват предаването на данни към САЩ за търговски цели; счита за неприемливо, че Комисията все още не е публикувала констатациите си от първия съвместен преглед на Рамковото споразумение вече една година след крайния срок, и призовава Комисията при необходимост незабавно да приведе споразумението в съответствие със стандартите, определени в решенията на Съда на ЕС;

26.  счита, че с оглед на установените пропуски в защитата на данните на европейските граждани, предавани на Съединените щати, е необходимо да се подкрепят инвестициите в европейски инструменти за съхраняване на данни (например компютърни услуги „в облак“), за да се намали зависимостта на Съюза от капацитета за съхранение по отношение на трети държави и да се засили стратегическата автономност на Съюза в управлението и защитата на данните;

Решения относно адекватното ниво на защита

27.  призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че всяко ново решение относно адекватното ниво на защита по отношение на САЩ е в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, с Хартата и с всички аспекти на решенията на Съда на ЕС; припомня, че рамките за адекватно ниво на защита значително улесняват икономическата дейност, по-специално за МСП и стартиращите предприятия, които, за разлика от големите дружества, често не притежават необходимия финансов, юридически и технически капацитет за използване на други инструменти за предаване на данни; призовава държавите членки да сключат споразумения със САЩ за забрана на шпионаж; призовава Комисията да използва своите контакти с партньорите си от САЩ, за да предаде посланието, че ако няма изменение на законодателството и практиките на САЩ в областта на наблюдението, единственият възможен вариант за улесняване на бъдещо решение относно адекватното ниво на защита би било сключването на споразумения за забрана на шпионаж с държавите членки;

28.  счита, че всяко бъдещо решение на Комисията относно адекватното ниво на защита не следва да се основава на система за самосертифициране, какъвто беше случаят при програмите „Сфера на неприкосновеност на личния живот“ и „Щит за личните данни“; призовава Комисията да включи в пълна степен ЕКЗД в оценката за спазването и прилагането на всяко ново решение относно адекватното ниво на защита по отношение на САЩ; призовава Комисията в това отношение да постигне споразумение с администрацията на САЩ относно необходимите мерки, за да може ЕКЗД да изпълнява ефективно тази роля; очаква Комисията да разглежда по-сериозно становището на Европейския парламент по всяко ново решение относно адекватното ниво на защита по отношение на САЩ, преди да приеме такова решение;

29.  припомня, че понастоящем Комисията преразглежда всички решения относно адекватното ниво на защита, приети съгласно Директива 95/46/ЕО; подчертава, че Комисията следва да прилага по-строгите стандарти, определени в ОРЗД и в решенията на Съда на ЕС по делата Schrems I и II, за да прецени дали е предоставено ниво на защита, което по същество е равностойно на предвиденото в ОРЗД ниво, включително по отношение на достъпа до ефективни правни средства за защита и защитата срещу неправомерен достъп на органите на третата държава до лични данни; настоятелно призовава Комисията да приключи тези прегледи като въпрос с неотложен характер и да оттегли или спре съответните решения, предхождащи ОРЗД, ако установи, че въпросната трета държава не предоставя ниво на защита, което по същество е равностойно и ако положението не може да бъде коригирано;

30.  счита, че администрацията на Байдън чрез назначаването на опитен експерт по въпросите на неприкосновеността на личния живот за главен преговарящ по споразумението, който да бъде продължител на Щита за личните данни, показа ангажираност за намиране на решение за предаването на търговски данни между ЕС и САЩ като приоритетен въпрос; очаква диалогът между Комисията и нейните партньори от САЩ, който започна веднага след решението на Съда на ЕС, да се засили през следващите месеци;

31.  призовава Комисията да не приема ново решение относно адекватното ниво на защита по отношение на САЩ, освен ако бъдат въведени съдържателни реформи, по-специално за целите на националната сигурност и разузнаването, които могат да бъдат постигнати посредством ясна, устойчива в правно отношение, ефективно приложима и недискриминираща реформа на законодателството и практиката на САЩ; във връзка с това отново изтъква значението на солидните гаранции в областта на достъпа на публичните органи до лични данни; призовава Комисията да претвори на дело своите „геополитически амбиции“ да наложи в САЩ и в други трети държави ниво на защита, което по същество е равностойно на това в ЕС;

32.  препоръчва на националните органи за защита на данните да спрат предаването на лични данни, които биха могли да подлежат на достъп от страна на публичните органи в САЩ, ако Комисията трябва да приеме ново решение относно адекватното ниво на защита по отношение на САЩ при липсата на такива съществени реформи;

33.  приветства факта, че Комисията следва критериите, определени в документа на Работната група по член 29 относно референтните критерии за адекватността на нивото на защита съгласно ОРЗД(18) (одобрена от ЕКЗД) и в Препоръка 01/2021 на ЕКЗД относно преюдициалното запитване относно референтните критерии за адекватността на нивото на защита съгласно Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните(19); счита, че Комисията не следва да слиза под тези критерии, когато прави оценка дали дадена трета държава отговаря на условията за вземане на решение относно адекватното ниво на защита; взема под внимание, че ЕКЗД наскоро актуализира своите препоръки относно европейските основни гаранции при прилагане на мерки за наблюдение - в контекста на практиката на Съда на ЕС(20);

o
o   o

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз, Европейския комитет по защита на данните, на националните парламенти на държавите членки, както и на Конгреса и правителството на Съединените американски щати и на парламента и правителството на Обединеното кралство.

(1) Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г., Data Protection Commissioner срещу Facebook Ireland Limited and Maximillian Schrems, C-311/18, ECLI:EU:C:2020:559. (2) Решение на Съда на ЕС от 6 октомври 2015 г., Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner, C‑362/14, ECLI:EU:C:2015:650. (3) Решение на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2020 г., Privacy International срещу Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs and Others, C‑623/17, ECLI:EU:C:2020:790. (4) ОВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 82. (5) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 73. (6) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 133. (7) ОВ C 345, 16.10.2020 г., стр. 58. (8) ОВ L 39, 12.2.2010 г., стр. 5. (9) ОВ L 207, 1.8.2016 г., стр. 1. (10) Приети текстове, P9_TA(2020)0337. (11) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (12) https://edpb.europa.eu/sites/edpb/files/files/file1/edpb_guidelines_2_2018_derogations_en.pdf (13) Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89). (14) Предложение на ЕС за разпоредби относно трансграничните потоци от данни и защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2018/july/tradoc_157130.pdf (15) Съвместно становище 2/2021 на ЕКЗД и ЕНОЗД относно стандартните договорни клаузи за предаването на лични данни към трети държави от 14 януари 2021 г.: https://edpb.europa.eu/our-work-tools/our-documents/edpbedps-joint-opinion/edpb-edps-joint-opinion-22021-standard_bg (16) Препоръка 01/2020 на ЕКЗД относно мерките, които допълват инструментите за предаване, за да се гарантира спазването на защита на личните данни на равнище ЕС, от 11 ноември 2020 г., https://edpb.europa.eu/our-work-tools/public-consultations-art-704/2020/recommendations-012020-measures-supplement-transfer_bg (17) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 141. (18) https://ec.europa.eu/newsroom/article29/item-detail.cfm?item_id=614108 (19) https://edpb.europa.eu/our-work-tools/our-documents/recommendations/recommendations-012021-adequacy-referential-under-law_bg (20) https://edpb.europa.eu/our-work-tools/our-documents/recommendations/recommendations-022020-european-essential-guarantees_bg

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно правото на информиране на Парламента във връзка с текущата оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост (2021/2703(RSP))

P9_TA(2021)0257 B9-0276/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(1) (Регламент за МВУ),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Регламентът за МВУ беше приет съгласно обикновената законодателна процедура;

Б.  като има предвид, че по отношение на обема и средствата за финансиране Механизмът за възстановяване и устойчивост е безпрецедентен инструмент;

В.  като има предвид, че демократичният и парламентарният контрол върху изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост са възможни единствено с пълното участие на Парламента на всички етапи;

Г.  като има предвид, че с член 26 от Регламента за МВУ се въвежда диалог за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира по-голяма степен на прозрачност и отчетност и за да може Комисията да предоставя информация на Парламента, наред с другото, относно плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки и тяхната оценка;

Д.  като има предвид, че Парламентът може да изразява становището си по въпросите, разглеждани в рамките на диалога за възстановяване и устойчивост, включително чрез резолюции и обмен на мнения с Комисията, и като има предвид, че Комисията трябва да вземе предвид неговото становище;

Е.  като има предвид, че Парламентът може да прикани Комисията да предостави информация относно актуалното състояние на оценката на националните планове за възстановяване и устойчивост в рамките на диалога относно възстановяването и устойчивостта;

Ж.  като има предвид, че по правило държавите членки би трябвало да са представили на Комисията своите национални планове за възстановяване и устойчивост до 30 април 2021 г.;

З.  като има предвид, че към днешна дата 18 държави членки са представили на Комисията своите планове за възстановяване и устойчивост;

И.  като има предвид, че Комисията трябва да направи оценка на всеки национален план за възстановяване и устойчивост в срок от два месеца след представянето му;

Й.  като има предвид, че Комисията е предала на Парламента и на Съвета представените национални планове за възстановяване и устойчивост;

К.  като има предвид, че на 11 март 2021 г. Парламентът проведе разискване в пленарна зала относно „Зачитане на принципа на партньорство при подготовката и изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост и гарантиране на добро управление на разходите“;

Л.  като има предвид, че на 20 януари 2021 г. Комитетът на регионите и Съветът на европейските общини и региони публикуваха резултатите от целевата си консултация на тема „Участие на общините, градовете и регионите в изготвянето на националните планове за възстановяване и устойчивост“;

1.  приветства усилията, които полага Комисията за бързото приемане преди лятото на съответните решения за изпълнение на Съвета, които са свързани с националните планове за възстановяване и устойчивост, както и постоянното сътрудничество на Комисията с държавите членки с цел да ги подпомогне при изготвянето на висококачествени планове;

2.  припомня на Комисията, че трябва да изпълнява задълженията си съгласно Регламента за МВУ да предоставя на Парламента цялата необходима информация относно актуалното състояние на прилагането на Регламента за МВУ и да взема предвид всички аспекти, които възникват въз основа на становищата, изразени в рамките на диалога за възстановяване и устойчивост, включително становищата, споделени от съответните комисии и в пленарните резолюции;

3.  счита, че за да се гарантират подходящ демократичен надзор и парламентарен контрол върху изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост, както и по-голяма прозрачност и демократична отчетност, Комисията трябва редовно да информира Парламента устно и писмено за състоянието на оценката на националните планове за възстановяване и устойчивост; подчертава, че в съответствие с Регламента за МВУ Парламентът има право да получава такава информация в контекста на диалога за възстановяване и устойчивост;

4.  призовава Комисията да предостави цялата съответна съпътстваща информация и обобщение на реформите и инвестициите, посочени в представените планове и отнасящи се до обхвата, въз основа на шестте стълба (включително общите и специфичните цели и хоризонталните принципи) и 11-те критерия за оценка, определени в Регламента за МВУ;

5.  отново заявява, че Парламентът очаква информацията да се предоставя в лесно разбираем и съпоставим формат, заедно с всички съществуващи преводи на документите, представени от държавите членки;

6.  счита, че предоставянето на предварителна оценка на плановете не предопределя резултата от процедурата; счита, че то би подобрило диалога за възстановяване и устойчивост, тъй като към момента на представянето повечето национални планове за възстановяване и устойчивост са в много напреднала степен на зрялост и има вероятност да бъдат одобрени;

7.  изразява убеждението си, че Комисията трябва да осигурява пълна прозрачност и отчетност, за да се гарантира и засили демократичната легитимност и ангажираността на гражданите по отношение на Механизма за възстановяване и устойчивост;

8.  припомня член 18, параграф 4, буква р) от Регламента за МВУ, който гласи, че националните планове за възстановяване и устойчивост следва да съдържат „резюме на процеса на консултации, проведен в съответствие с националната правна рамка, с местните и регионалните органи, социалните партньори, организациите на гражданското общество, младежките организации и други заинтересовани страни, и как приносът на заинтересованите страни е отразен в плана за възстановяване и устойчивост“; призовава Комисията да насърчи държавите членки да се консултират с всички национални заинтересовани страни и да осигурят участието на гражданското общество и местните и регионалните органи в изпълнението на плановете, и по-специално в техния мониторинг, както и да гарантират провеждането на консултации за бъдещи изменения или нови планове, ако има такива;

9.  призовава Комисията да осигури пълна прозрачност по отношение на графика за одобряване на делегираните актове, свързани с Регламента за МВУ, а именно делегираните актове относно набора от показатели за възстановяване и устойчивост и относно методиката за докладване на социалните разходи, включително за децата и младежите, и да вземе предвид съответните елементи на диалога за възстановяване и устойчивост; освен това призовава за бързото одобряване на тези делегирани актове преди лятната ваканция;

10.  призовава Комисията да гарантира, че преди оценката на изпълнението на ключовите етапи и цели, договорени в решението за изпълнение на Съвета и националните планове за възстановяване и устойчивост, на Парламента са предоставени предварителните констатации относно изпълнението на ключовите етапи и цели, в съответствие с изискването, посочено в член 25, параграф 4 от Регламента за МВУ;

11.  припомня на Съвета, че „съответните резултати от дискусиите, проведени в рамките на подготвителните органи на Съвета, се споделят с компетентната комисия на Европейския парламент“.

12.  приканва Комисията да продължи да следва открит, прозрачен и конструктивен подход по време на диалога за възстановяване и устойчивост;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Европейския съвет и на Комисията.

(1) ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 168/2007 за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (COM(2020)0225 – 2020/0112R(APP))

P9_TA(2021)0258 A9-0058/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 168/2007 за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (COM(2020)0225),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 352 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права(1) (наричан по-долу „Регламент за създаване на Агенцията“),

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“),

–  като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия от 19 юли 2012 г. относно децентрализираните агенции и общия подход,

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Укрепване на Агенцията за основните права – преразглеждане на Регламента за Агенцията за основните права“, публикувано от Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси през май 2020 г.,

–  като взе предвид член 105, параграф 5 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0058/2021),

A.  като има предвид, че предложението за регламент на Съвета е стъпка напред към още много по-голяма ефективност на работата на Агенцията на Европейския съюз за основните права („Агенцията“), като създава предпоставки за нейното пълноценно функциониране във всички области от компетентност на Съюза и като изяснява нейните задачи и методи на работа, при същевременно зачитане на принципите на пропорционалност и субсидиарност; като има предвид, че е жалко, че правното основание за това понастоящем изисква единодушие в Съвета и одобрението на Парламента, което означава, че участието на Парламента в реформата е ограничено;

Б.  като има предвид, че Агенцията има важен принос за спазването на основните права и като независима и пълноправна агенция на ЕС и пазител на основните права следва да бъде допълнително укрепена с оглед на възможно най-ефективното насърчаване и защита на основните права, като същевременно се търси диалог чрез активното участие на гражданското общество, включително адвокатските колегии, професионалните организации, магистратите и адвокатите;

В.  като има предвид, че амбициите на ЕС за развитие на по-силно външно измерение следва да намерят отражение в по-голямо участие на Агенцията в наблюдението и контрола върху актовете и действията на Съюза и неговите държави членки във всички аспекти на общата външна политика и политика на сигурност;

Г.  като има предвид, че в един глобализиран свят е важно да се гарантира достатъчна защита на основните права по линия на международното сътрудничество с трети държави;

Д.  като има предвид, че изграждането на доверие сред гражданите на ЕС в работата на полицейските и съдебните органи може да бъде постигнато и засилено само когато актовете и действията на Съюза и неговите държави членки подлежат на прецизно, внимателно и последователно наблюдение, контрол и бързо привеждане в съответствие със задълженията, произтичащи от основните права; като има предвид, че поради това дейността на Агенцията в пространството на свобода, сигурност и правосъдие е от изключителна важност и във връзка с това нейният мандат следва да обхваща и областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

Е.  като има предвид, че работата на Агенцията за защита на основните права и идентифициране на предизвикателства – като свързаните с правата на децата, миграцията (включително външните граници), използването на изкуствен интелект и нови технологии, равенството между половете, основаното на пола насилие и правата на жените и т.н. – е важна по отношение на приоритетите на Агенцията и следователно трябва да бъде призната и подкрепена;

1.  счита за изключително важна целта на Агенцията за предоставяне на съответните институции, органи, служби и агенции на информация, помощ и експертен опит в областта на основните права и за защита и отстояване на основните права в ЕС, като се има предвид, че Агенцията наблюдава практическото прилагане на Хартата по отношение на всички граждани на държавите членки, като по този начин се стреми да гарантира, че всяко лице е третирано по достоен начин, а държавите членки са третирани на основата на равенство; подчертава важната роля на Агенцията като помощник, който подкрепя Съюза и неговите държави членки, когато вземат мерки или формулират насоки на действие във връзка с основните права; подчертава, че тези подкрепящи действия могат да приемат различни форми, включително публикуването на доклади, които са основани на факти, балансирани и отчитат различни източници; насърчава Комисията и Съвета систематично да включват данните, изготвяни от Агенцията, в своите политики и се ангажира със същата цел;

2.  изтъква, че престъпленията от омраза и словото на омразата са широко разпространен и неотложен въпрос, заедно с дискриминация на каквото и да било основание, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, полова идентичност или изразяване, възраст или сексуална ориентация; припомня, че хоризонтална и междусекторна перспектива е от съществено значение за защитата на основните права за всички; предупреждава срещу увеличаването и нормализирането на словото на омразата и различните форми на расизъм, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост, по-специално антициганизъм, антисемитизъм, ислямофобия и расизъм срещу чернокожи и цветнокожи хора в много държави членки, който беше обострен от възхода на екстремистките движения и се увеличи в онлайн средата, особено по време на пандемията от COVID‑19; подчертава ангажимента на Агенцията за борба с всякакъв вид дискриминация и призовава Агенцията да продължи работата си по развития, свързани със словото на омраза и престъпленията от омраза, и да докладва редовно за случаите и най-новите тенденции;

3.  отново потвърждава своята воля да създаде предпоставки за пълноценно функциониране на Агенцията във всички области от компетентност на Съюза и за изпълнение на нейната роля, както е предвидено от законодателите на ЕС, и следователно да определи принципите и условията, при които може да даде одобрението си; в този контекст изразява съжаление във връзка с ограниченото участие на Парламента в реформата на Агенцията и подчертава своето предпочитание за обикновена законодателна процедура; призовава Комисията, в съответствие с другите агенции в областта на ПВР, да отпусне на Агенцията подходящо увеличен бюджет, за да изпълни изцяло ролята си; признава необходимостта от осигуряване на подходящо специализиран персонал за Агенцията;

4.  призовава Съвета да вземе предвид следните съображения, когато изменя Регламента за Агенцията:

В допълнение към борбата срещу расизма, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, както е посочено в член 5, параграф 2, буква б) от Регламента за Агенцията за основните права, както и към по-общия ангажимент срещу всяка форма на дискриминация и престъпления от омраза, в оперативната част на новия регламент следва да бъдат изрично посочени следните области на дейност:

Предложението на Комисията за прекратяване на настоящата петгодишна многогодишна рамка следва да бъде взето под внимание, за да се преустанови установяването на тематични ограничения за всеки петгодишен период, за да се даде възможност на Агенцията да адаптира своята работа и тематична насоченост към нововъзникващите приоритети; Агенцията следва да подготви своето програмиране в тясно сътрудничество с националните служители за връзка на Агенцията, за да координира основните тематични области на дейност с националните органи на държавите членки възможно най-добре и ефикасно; проектът на програмен документ следва да се изпраща за обсъждане на компетентния подготвителен орган на Съвета и на Европейския парламент, и с оглед на резултата от тези обсъждания директорът на Агенцията трябва да представя проекта на програмен документ на управителния съвет на Агенцията за приемане;

5.  призовава Комисията да обмисли по-широкообхватно и амбициозно преразглеждане на Регламента за Агенцията след задълбочена оценка на въздействието и консултации с релевантни заинтересовани страни, за да се засили независимостта, ефикасността и ефективността на Агенцията; призовава Съвета да обмисли такива предложения; призовава Комисията, за целите на това бъдещо преразглеждане, да вземе под внимание следните въпроси:

При поискване от Съвета, Комисията или Парламента Агенцията следва да може да извършва, по-специално, независими научни изследвания и проучвания, подготвителни проучвания и проучвания за осъществимост и да изготвя и публикува заключения и становища по конкретни тематични въпроси, включително специфични за държавите оценки и становища относно законодателни предложения на различни етапи от законодателния процес и относно процедури съгласно член 7 от ДЕС; това следва да е възможно и по инициатива на Агенцията, а не само по искане на институция на ЕС; освен това отделните държави членки или група от държави членки следва да имат право на инициатива; активната роля на Агенцията в бъдещия механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права следва да бъде включена в регламента като орган, който в сътрудничество с група от независими експерти идентифицира по безпристрастен начин основните положителни и отрицателни развития във всяка държава членка и допринася, наред с другото, за изготвянето на годишния доклад на Комисията;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1. (2) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно отговорността на дружествата за екологични щети (2020/2027(INI))

P9_TA(2021)0259 A9-0112/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(1) (Директивата за екологичната отговорност),

–  като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(2) (Директивата за престъпленията срещу околната среда),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 14 април 2016 г., изготвен съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (COM(2016)0204),

–  като взе предвид членове 4 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО, изменена с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии(3), Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации(4) и Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(5),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 април 2016 г. относно оценката по програмата REFIT на Директивата за екологичната отговорност (SWD(2016)0121), придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета съгласно член 18, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети,

–  като взе предвид общия преглед на Генералната дирекция за парламентарни изследвания (EPRS) от 6 юни 2016 г., озаглавен: „The implementation of the Environmental Liability Directive: a survey of the assessment process carried out by the Commission“ (Изпълнението на Директивата за екологичната отговорност: преглед на извършвания от Комисията процес на оценяване),

–  като взе предвид проучването на своя Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси от 15 май 2020 г., озаглавено „Environmental liability of companies“ (Екологична отговорност на дружествата),

–  като взе предвид проучването на Комисията от май 2020 г., озаглавено „Improving financial security in the context of the Environmental Liability Directive“ (Подобряване на финансовата сигурност в контекста на Директивата за екологичната отговорност),

–  като взе предвид оценката на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2019 г. относно Директивата за престъпленията срещу околната среда,

–  като взе предвид информационната бележка на EPRS от октомври 2020 г., озаглавена „Environmental liability of companies: selected possible amendments of the ELD“ (Екологична отговорност на дружествата: избрани възможни изменения на Директивата за екологичната отговорност);

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2020 г. относно оценката на Директивата за престъпленията срещу околната среда (SWD(2020)0259),

–  като взе предвид заключенията и препоръките на действията на Европейския съюз за борба с престъпленията срещу околната среда (EFFACE) от март 2016 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по развитие, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0112/2021),

А.  като има предвид, че съгласно член 191, параграф 1 от ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за постигането на цели като защита на човешкото здраве, защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчаване на разумното и рационално използване на природните ресурси и насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда;

Б.  като има предвид, че съгласно член 37 от Хартата високото равнище на опазване на околната среда и подобряването на нейното качество трябва да бъдат включени в политиките на Съюза и гарантирани в съответствие с принципа на устойчиво развитие;

В.  като има предвид, че координираната стратегия на ЕС в областта на околната среда насърчава сътрудничеството и гарантира, че политиките на ЕС са съгласувани помежду си; като има предвид, че Европейският зелен пакт съдържа амбицията за нулево замърсяване, която следва да бъде постигната посредством всеобхватна стратегия за защита на здравето на гражданите на ЕС от влошаването на състоянието на околната среда и нейното замърсяване, като същевременно се призовава и за справедлив преход, при който никой не бива изоставян;

Г.  като има предвид, че отговорното корпоративно поведение означава, че дружествата надлежно вземат предвид екологичните съображения; като има предвид, че гарантирането на понасяне на отговорност за екологични щети е от ключово значение за постигане на по-голяма устойчивост на европейските предприятия в дългосрочен план; като има предвид, че това постижение е тясно взаимосвързано чрез разработване на съответното законодателство относно корпоративната надлежна проверка, корпоративната социална отчетност и устойчивото корпоративно управление; като има предвид, че отговорността трябва да бъде в съответствие с националното законодателство;

Д.  като има предвид, че екологичните щети, опасните и вредните химикали и изменението на климата могат да породят значителни рискове за човешкото здраве вследствие на замърсяването на въздуха, почвите и водите;

Е.  като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност съществува успоредно с други инструменти и разпоредби относно отговорността както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки; като има предвид, че инциденти, които пораждат отговорност съгласно Директивата за екологичната отговорност, могат да доведат до паралелно наказателно, гражданско или административно производство, с което се създава правна несигурност както за засегнатите дружества, така и за потенциалните жертви;

Ж.  като има предвид, че в доклада на Комисията от 2016 г. относно екологичната отговорност е посочено, че независимо от ползите от Директивата за екологичната отговорност по отношение на усилията за повишаване на правната съгласуваност на равнището на ЕС, Съюзът все още е изправен пред регулаторна разпокъсаност в тази област, както и пред липса на еднородност в правно и практическо отношение;

З.  като има предвид, че съществуващите определения на Директивата за екологичната отговорност за „екологични щети“ и „оператор“ са предмет на различни анализи, които подчертават трудностите при тълкуването им; като има предвид, че значението на прага на екологичните щети се тълкува и прилага по различен начин и следователно се нуждае от допълнително изясняване;

И.  като има предвид, че нараства броят на случаите, в които пострадалите от замърсяване, причинено от дъщерни предприятия на европейски дружества, извършващи дейност извън ЕС, се опитват да заведат дела срещу дружествата майки в съдилища в ЕС във връзка с екологична отговорност;

Й.  като има предвид, че в правото на ЕС режимите на отговорност по отношение на дифузното замърсяване са разпокъсани;

К.  като има предвид, че с Директивата за екологичната отговорност беше създадена рамка за екологична отговорност, основаваща се на принципа „замърсителят плаща“, за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети; като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност допълва основни елементи от законодателството на ЕС в областта на околната среда, с които тя е пряко или косвено свързана, по-специално Директивата за местообитанията(6), Директивата за птиците(7), Рамковата директива за водите(8), Рамковата директива за морска стратегия(9) и Директивата за безопасността в крайбрежни води(10);

Л.  като има предвид, че докладът на Комисията от 2016 г. относно екологичната отговорност препоръча на всички държави членки да се ангажират „да записват данни за инциденти, свързани с Директивата за екологичната отговорност, и да публикуват регистри по Директивата за екологичната отговорност, ако все още не са го направили“(11); като има предвид, че въпреки това само седем държави членки имат регистър за случаите, свързани с Директивата за екологичната отговорност, който е публично достъпен, а четири други държави членки имат регистър, който не е публичен; като има предвид, че няколко държави членки събират информация, обхваната от други законодателни актове на ЕС, но не и конкретно от Директивата за екологичната отговорност, или имат регистри с по-широк или различен обхват, и като има предвид, че няколко държави членки събират данни на регионално равнище; като има предвид, че 14 държави членки не разполагат с база данни за екологични инциденти или случаи, свързани с Директивата за екологичната отговорност; като има предвид, че прилагането на Директивата за екологичната отговорност се характеризира със значителна степен на гъвкавост за държавите членки, основана на регулаторна разпокъсаност и липса на хомогенност както от правна, така и от практическа гледна точка;

М.  като има предвид, че изглежда, че повечето държави членки не предвиждат в своето законодателство задължителни инструменти за финансово обезпечение, но няколко държави го изискват(12); като има предвид, че когато се прилагат, тези инструменти изглежда са доказали своята стойност и са показали необходимостта от оценка на въвеждането на задължителна система за финансово обезпечение;

Н.  като има предвид, че въпреки наличието на достатъчно застрахователно покритие на повечето пазари, включително за допълнително и компенсаторно отстраняване, търсенето като цяло е ниско поради липсата на докладвани инциденти, неоптималното прилагане и по-бавното развитие на нововъзникващите пазари(13); като има предвид, че това само по себе си не е пречка за въвеждането на задължителни финансови гаранции;

О.  като има предвид, че неплатежоспособността на оператора вследствие на големи аварии продължава да бъде проблем в ЕС; като има предвид, че Комисията следва да анализира съществуващите национални и регулаторни рамки и да приеме хармонизиран подход на ЕС, за да се защитят данъкоплатците от последствията, свързани с изпадането в неплатежоспособност на дадено дружество;

П.  като има предвид, че наличието на инструменти за финансова гаранция значително се е увеличило след приемането на Директивата за екологичната отговорност;

Р.  като има предвид, че Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите(14), с която се отменя Директива 2009/22/ЕО, е приета и ще се прилага от държавите членки от 25 юни 2023 г.;

С.  като има предвид, че в някои случаи макар членовете на управителния съвет да са запознати с дейностите с висок риск за причиняване на екологични щети, те вземат решенията си с оглед постигане на печалба за сметка на отговорното поведение и околната среда;

Т.  като има предвид, че при преразглеждане на Директивата за екологичната отговорност задължително трябва да се търси постигане на баланс между корпоративните съображения и опазването на околната среда;

У.  като има предвид, че през последните години Европейският парламент проактивно настоява да се въведе режим на екологична отговорност за вреди за околната среда и правата на човека, които възникват в трети държави, по-специално като прие своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност за сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(15);

Ф.  като има предвид, че мандатът на Комисията следва да гарантира прилагането на разпоредбите относно установяването или поддържането на еднакви условия на конкуренция по въпросите на околната среда в търговските споразумения на ЕС, когато тези разпоредби са част от такова споразумение;

Х.  като има предвид, че Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) проучва разпределението на екологичните рискове и ползи в обществото; като има предвид, че в Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г. се подчертава колко е важно правата на уязвимите лица да бъдат взети под внимание; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека публикува неотдавна рамкови принципи относно правата на човека и околната среда, в които се изясняват свързаните с правата на човека задължения на държавите по отношение на чистата, здравословна и устойчива околна среда; като има предвид, че освен това понастоящем в ООН се водят преговори относно система за корпоративна отговорност за нарушения на правата на човека;

Ц.  като има предвид, че въздействието на увреждането и престъпленията срещу околната среда засяга отрицателно не само биологичното разнообразие и климата, но и правата на човека и човешкото здраве; като има предвид, че при извършване на преглед следва да се разгледат рисковете, свързани с трансграничното естество на екологичните щети, тежката организирана престъпност и корупцията, заедно с рисковете за правата на човека и околната среда;

Ч.  като има предвид, че в принцип 21 от Стокхолмската декларация и принцип 2 от Декларацията от Рио се признава суверенното право на държавите да експлоатират собствените си ресурси съгласно собствените си политики в областта на околната среда, но също така и отговорността да гарантират, че дейностите в рамките на техните национални юрисдикции или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави или на области извън границите на техните юрисдикции;

Общи забележки

1.  приветства усилията на Комисията за оценка на пропуските при прилагането на Директивата за екологичната отговорност и Директивата за престъпленията срещу околната среда в различните държави членки и за справянето с тези пропуски;

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че дискреционните правомощия, предвидени в Директивата за екологичната отговорност, липсата на осведоменост и информация относно Директивата за екологичната отговорност, недостатъчните ресурси и експертен опит, както и слабите механизми за осигуряване на съответствие и ефективно управление на национално, регионално и местно равнище доведоха до недостатъци при прилагането, значителни различия между държавите членки по отношение на правоприлагането и равнищата на спазване на Директивата за екологичната отговорност, и особено на броя на случаите, както и до неравнопоставени условия на конкуренция за операторите; изразява съжаление във връзка с факта, че подобни недостатъци оказват въздействие и върху прилагането на Директивата за престъпленията срещу околната среда; поради това счита, че са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира регулаторна стандартизация в ЕС и повишено обществено доверие в ефективността на законодателството на ЕС, за да се предотвратяват и отстраняват по-ефективно екологичните щети и да се постигне правилен баланс между корпоративните съображения и опазването на околната среда;

3.  приветства създаването на Форум по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, който да обединява специалисти, отговарящи за гарантирането на спазването на законодателството в областта на околната среда, като продължение на плана за действие на Комисията от 2018 г.(16) и работната програма за периода 2020 – 2022 г. за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, които форумът одобри през февруари 2020 г.(17);

4.  изразява съжаление, че в много държави членки бюджетите на инспекторатите по околната среда са в застой или са намалели поради финансовата криза и че дори големите, добре обезпечени с ресурси органи могат да срещнат трудности при независимото развитие на познанията за най-добрите начини за гарантиране на спазването; поради това счита, че е необходима по-силна подкрепа на равнището на ЕС, например чрез достъпни информационни портали, широко използвани мрежи (мрежи на ЕС за практикуващи специалисти), информация и насоки за най‑добри практики, допълнителни програми за обучение на съдии и практикуващи юристи относно особеностите на законодателството в областта на околната среда и престъпленията на равнището на ЕС и на национално равнище, материали за обучение и насоки относно уменията, в координация с националните органи, тъй като това би могло да увеличи натиска върху неспазващите закона дружества и да бъде от полза за дружествата, които спазват закона, и би могло да даде възможност на заинтересованите лица, операторите и обществеността да повишат осведомеността си относно съществуването на режима на Директивата за екологичната отговорност и налагането на нейното изпълнение и така да допринесат за по-успешно предотвратяване и отстраняване на екологични щети;

5.  изразява съжаление, че престъпленията против околната среда са сред най‑печелившите форми на транснационална престъпна дейност; поради това призовава Комисията и държавите членки да заделят подходящи финансови и човешки ресурси за предотвратяване, разследване и наказателно преследване на престъпления против околната среда и да увеличат експертния опит на участващите органи, включително прокурорите и съдиите, с оглед на по‑ефективното наказателно преследване и санкциониране на престъпленията против околната среда; приканва държавите членки да създадат или укрепят специализирани звена в рамките на своите национални полицейски служби на подходящи равнища за разследване на нарушения, свързани с околната среда; освен това призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички държави членки разполагат с подходящи процедури за управление на екологични кризи както на национално, така и на транснационално равнище, и насърчава държавите членки да използват съвместни екипи за разследване и обмен на информация по транснационални дела за престъпления против околната среда, което улеснява координацията на разследванията и наказателните преследвания, провеждани успоредно в няколко държави членки;

6.  счита, че една от различните причини за недостатъчна хармонизация на Директивата за екологичната отговорност е фактът, че не е предвидено прилагането на стандартна административна процедура за уведомяване на компетентните органи за непосредствените заплахи от екологични щети или за наличието на такива; поради това изразява съжаление, че не съществува задължение за публикуване на такива уведомления или на информация относно начина, по който се разрешават случаите; отбелязва, че някои държави членки са установили това ограничение в националното си законодателство и впоследствие са създали бази данни за уведомления, инциденти и случаи; отбелязва обаче, че практиката варира значително между държавите членки и е доста ограничена;

7.  посочва, че следва да се събират надеждни данни за екологичните инциденти, довели до прилагането на Директивата за екологичната отговорност или други административни, граждански или наказателни инструменти, под надзора на работна група на ЕС по Директивата за екологичната отговорност, като съответните данни се оповестяват публично; призовава Комисията да направи надлежна оценка на положението, за да установи дали комбинация от различни правни инструменти би могла да отговори адекватно на вредите за околната среда или дали все още съществуват сериозни пропуски, които трябва да бъдат отстранени; настоява за правилното прилагане на Директивата за екологичната отговорност, като насърчава държавите членки да записват данните за инциденти, свързани с Директивата за екологичната отговорност, да публикуват регистрите по тази директива и да събират данните, необходими за документиране на ефективното и ефикасно прилагане на директивата в своята юрисдикция, за да се повиши доверието в системата на Директивата за екологичната отговорност и по‑добро изпълнение;

8.  подчертава, че в почти всички случаи на Директивата за екологичната отговорност операторите си сътрудничат с административните органи, за да работят в посока към отстраняване; отбелязва обаче, че средните разходи за действията по отстраняване възлизат на 42 000 EUR(18), но че разходите са значително по-високи в няколко значителни случая; поради това изразява съжаление, че в тези случаи възстановяването на разходите е било невъзможно поради неплатежоспособността на оператора и че в резултат на това разходите е трябвало да бъдат покрити от държавата и косвено от данъкоплатците – явление, което трябва да се избягва в бъдеще;

9.  отбелязва, че в държавите членки броят на дружествата, разследвани по дела, свързани с околната среда, е малък, въпреки че очевидно се извършват престъпления по смисъла на Директивата за престъпленията срещу околната среда; отбелязва в този контекст, че причините за това положение все още не са анализирани щателно или обяснени от Комисията или от държавите членки;

Препоръки

10.  призовава за това Директивата за екологичната отговорност да бъде преразгледана възможно най-скоро и да бъде трансформирана в напълно хармонизиран регламент; същевременно подчертава необходимостта от актуализиране и привеждане в съответствие на Директивата за екологичната отговорност с други законодателни актове на ЕС, предназначени за защита на околната среда, включително Директивата за престъпленията срещу околната среда; подчертава, че различията в изпълнението и прилагането на правилата на ЕС за отговорността на дружествата за екологични щети понастоящем не осигуряват еднакви условия на конкуренция за промишлеността на ЕС, което нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар на ЕС; призовава за повече усилия за хармонизиране на прилагането на Директивата за екологичната отговорност в държавите членки;

11.  призовава за това Директивата за престъпленията срещу околната среда да бъде актуализирана след задълбочена оценка на въздействието, която следва да оцени, наред с другото, обхвата на директивата, като същевременно се вземат предвид новите видове и модели на престъпления против околната среда; подчертава освен това необходимостта да се гарантира ефективното прилагане на съществуващото законодателство;

12.  отбелязва нарастващия ангажимент на държавите членки да работят за признаването на екоцида на национално и международно равнище; изисква от Комисията да проучи значението на екоцида за правото на ЕС и дипломацията на ЕС;

13.  призовава Комисията да предостави допълнителни разяснения и насоки на компетентните национални органи и прокурори относно ключовите правни условия на Директивата за престъпленията срещу околната среда и да разработи хармонизирана класификация на престъпленията против околната среда;

14.  подчертава важната роля на актовете с незадължителна юридическа сила, като например документите с насоки относно тълкуването на правните термини, използвани както в Директивата за екологичната отговорност, така и в Директивата за престъпленията срещу околната среда, оценката на щетите или информацията и сравняването на практиките за налагане на санкции в държавите членки, за повишаване на ефективността на прилагането на директивите; подчертава необходимостта от въвеждане на много по-навременни и строги регулаторни действия в държавите членки;

15.  счита, че прилагането следва да бъде хармонизирано и че следва да бъде създадена работна група на ЕС по Директивата за екологичната отговорност, съставена от висококвалифицирани експерти и служители на Комисията, която при поискване да подпомага държавите членки при и изпълнението на директивата, от една страна, и да подкрепя и съветва жертвите на екологични щети относно наличните възможности за правни действия на равнището на ЕС, от друга страна (подобно на SOLVIT);

16.  счита, че преразгледаната рамка следва да предвижда подобрено събиране на данни в целия ЕС, обмен на информация, прозрачност и обмен на най-добри практики между държавите членки, с подкрепата на работната група на ЕС по въпросите на Директивата за екологичната отговорност;

17.  препоръчва бъдещата работна група на ЕС по въпросите на Директивата за екологичната отговорност да подкрепя прилагането на всеобхватна система за наблюдение, която да предоставя на компетентните органи ефективен набор от инструменти за наблюдение и налагане на спазването на законодателството в областта на околната среда;

18.  призовава Комисията и държавите членки да създадат с подкрепата на работната група на ЕС по въпросите на Директивата за екологичната отговорност схеми за защита и подкрепа за жертвите на екологични щети и да гарантират пълния им достъп до правосъдие, информация и обезщетение; подчертава ролята на НПО в областта на околната среда за повишаване на осведомеността и за установяване на потенциални нарушения на европейското и националното законодателство в областта на околната среда;

19.  призовава Комисията да направи оценка на ефективността на механизмите за бързо предявяване на искове с оглед гарантиране на бързо обезщетяване на пострадалите в случаи на неплатежоспособност, която може да доведе до допълнителни вреди;

20.  приветства приемането на Директива (ЕС) 2020/1828;

21.  признава, че се извършва преглед на Регламента относно Конвенцията от Орхус(19); отново заявява, че Регламентът относно Конвенцията от Орхус дава възможност за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, а оттам и обществен контрол върху актовете на ЕС, които засягат околната среда; подчертава, че Регламентът относно Конвенцията от Орхус включва Директивата за екологичната отговорност;

22.  подчертава по-специално ролята на защитниците на правата на човека в областта на околната среда, които се стремят към права и основни свободи, тъй като те са свързани с ползването на безопасна, здравословна и устойчива среда, и решително осъжда всяка форма на насилие, заплаха, тормоз и сплашване, извършени срещу тях, включително когато целта на тези деяния е да подкопаят процедурно усилията им за търсене на правна отговорност от страна на лицата, причиняващи щети на околната среда; призовава държавите членки да гарантират подходящо и ефективно разследване и наказателно преследване на такива деяния;

23.  подкрепя съществуващите изисквания за докладване и по нефинансови въпроси; отбелязва обаче, че такова докладване досега е било правно задължение само за големите предприятия; призовава Комисията да постави акцент върху прилагането на тези изисквания за докладване в случай на неизпълнение на задълженията в рамките на предстоящото преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация(20);

24.  счита, че повечето определения в Директивата за екологичната отговорност, и по‑специално понятията „екологични щети“ и „оператор“, следва да бъдат допълнително изяснени, а при необходимост – съответно разширени, за да стане директивата справедлива и ясна за всички съответни заинтересовани лица и да бъде в крак с бързото развитие на замърсителите; поради това приветства настоящите усилия за разработване на документ за общо разбиране относно ключови определения и концепции на Директивата за екологичната отговорност; изразява съжаление обаче, че Комисията и правителствените експертни групи в рамките на Директивата за екологичната отговорност не постигнаха споразумение относно неговия формат, което означава, че документът за общо разбиране продължава да бъде документ, изготвен от консултантското дружество, наето от Комисията в подкрепа на изпълнението на многогодишната работна програма по Директивата за екологичната отговорност за периода 2017 – 2020 г.;

25.  счита, че преразглеждането на Директивата за екологичната отговорност следва да бъде приведено в съответствие с Парижкото споразумение относно изменението на климата, за да се защитят интересите както на гражданите на ЕС, така и околната среда; признава присъщата стойност на околната среда и екосистемите и тяхното право на ефективно опазване;

26.  отбелязва, че в правото на ЕС режимите на отговорност по отношение на дифузното замърсяване са разпокъсани; призовава Комисията да извърши проучване относно начина, по който дифузното замърсяване се урежда от различните режими на ЕС за отговорност;

27.  отбелязва, че различните тълкувания и прилагане на критериите в приложение I към Директивата за екологичната отговорност, които доразвиват определението за „екологични щети“, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за екологичната отговорност, са една от причините за непоследователното прилагане на директивата; поради това призовава за по-последователно прилагане и за допълнително изясняване и насоки по отношение на критериите и следователно на това какво представлява понятието „значителни щети“ съгласно Директивата за екологичната отговорност;

28.  призовава Комисията да прецени дали разширяването на обхвата на Директивата за екологичната отговорност и дейностите, изброени в приложение III към нея, биха могли да ограничат краткосрочните и дългосрочните щети за околната среда, човешкото здраве и качеството на въздуха; освен това изисква от Комисията да оцени дали подходът на предпазните мерки правилно и ефективно предполага потенциално опасни рискове или последици;

29.  настоятелно призовава Комисията и Съвета да разгледат престъпленията срещу околната среда като приоритет; призовава Комисията да се възползва в пълна степен от член 83, параграф 2 от ДФЕС и да обмисли приемането на цялостна рамкова директива относно нарушенията в областта на околната среда и относно ефективни и пропорционални наказания, като определи поведението, което трябва да бъде наказано, естеството на нарушенията, видовете нарушения, режимите за обезщетяване, мерките за възстановяване и минималните санкции, включително цялостната отговорност на юридическите и физическите лица; призовава Комисията да направи оценка на възможността за включване на престъпленията против околната среда сред категориите престъпления по член 83, параграф 1 от ДФЕС;

30.  счита, че всеобхватни и ефективни мерки за предотвратяване и разубеждаване, както и пропорционални наказания представляват важни възпиращи мерки срещу екологичните щети; изразява съжаление във връзка с ниския процент на разкриване, разследване, наказателно преследване и осъждане за престъпления против околната среда; освен това счита, че в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ дружествата следва да поемат пълните разходи за екологичните щети, които са причинили пряко, за да ги стимулират да интернализират външните въздействия върху околната среда и да избягват възлагането на външни разходи на външни изпълнители;

31.  подчертава, че екологичните щети следва да водят до административна, гражданска и наказателна отговорност за отговорните дружества в съответствие с принципа ne bis in idem; отбелязва, че тези форми на отговорност съществуват успоредно с други режими на отговорност в търговското право, като например законодателството за защита на потребителите или законодателството в областта на конкуренцията;

32.  изразява загрижеността си относно високата честота на престъпленията против околната среда, тъй като комбинираните оценки на ОИСР, Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН), Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Интерпол относно паричната стойност на всички престъпления против околната среда показват, че те са четвъртата по големина категория международни престъпления; признава пряката или косвена връзка между престъпленията против околната среда и транснационалната организирана престъпност и корупцията(21); призовава Европол да актуализира проучването, извършено през 2015 г.(22), и редовно да предоставя актуализирани данни; посочва, че обезпечаването и конфискацията на облагите от престъпна дейност, включително престъпленията срещу околната среда, са ключови средства за борба с организираната престъпност, и подчертава значението на използването на тези облаги и за социални цели, насочени към възстановяване на нанесените щети и подобряване на околната среда;

33.  призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на мандата на Европейската прокуратура, след като тя бъде напълно сформирана и напълно функционираща, така че да бъдат обхванати престъпленията против околната среда;

34.  призовава Европол и Евроюст да засилят документирането, разследването и наказателното преследване на престъпленията против околната среда; призовава Комисията, Европол и Евроюст да предоставят допълнителна подкрепа и по‑ефективна и институционализирана структура за съществуващите мрежи от практикуващи юристи, трансгранични правоприлагащи органи, агенции в областта на околната среда и специализирани прокурори, като например Европейската мрежа на прокурорите за околната среда (ENPE) и Форума на съдиите в областта на околната среда на Европейския съюз (EUFJE);

35.  подчертава значението на (електронното) обучение за участниците в правоприлагането в областта на престъпленията против околната среда и призовава CEPOL да засили своето обучение в тази област;

36.  подчертава значението на укрепването на мрежата на Европол за престъпленията против околната среда (ENVICrimeNet) на национално и европейско равнище, за да се даде възможност за независими и ефективни разследвания за борба с престъпленията против околната среда;

37.  подчертава, че режимът на ЕС за екологична отговорност трябва да зачита съгласуваността на политиките за развитие и принципа за ненанасяне на вреда;

38.  призовава Комисията да направи оценка на въвеждането на вторичен режим на отговорност, а именно отговорност на дружествата майки и отговорност на веригата, за вреди, причинени на човешкото здраве и околната среда(23), и да извърши оценка на текущото състояние на отговорността на дъщерните дружества, действащи извън ЕС, включително евентуални подобрения в случаите на екологични щети;

39.  приветства съобщението на Комисията, че нейното предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност ще включва режим на отговорност, и счита, че за да се даде възможност на пострадалите да получат ефективни правни средства за защита, предприятията следва да бъдат подвеждани под отговорност в съответствие с националното право за вредите, които предприятията под техен контрол са причинили или за които са допринесли чрез действия или бездействия, когато последните са извършили нарушения на правата на човека или са причинили вреди на околната среда, освен ако предприятието може да докаже, че е действало с дължимата грижа в съответствие със задълженията си за надлежна проверка и е взело всички разумни мерки за предотвратяване на такива вреди;

40.  счита, че незадължителното освобождаване от отговорност поради притежаване на разрешително и във връзка със съвременното технологично равнище съгласно Директивата за екологичната отговорност следва да се запази само когато дадено дружество може да докаже, че не е могло да знае за опасността от своята дейност (обърната тежест на доказване); поради това призовава за това преразгледаният режим на екологична отговорност да ограничи обхвата на освобождаване от отговорност поради притежаване на разрешително и във връзка със съвременното технологично равнище, за да го направи по-ефективен в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;

41.  призовава Комисията да проучи възможността за привеждане на Директивата за екологичната отговорност в съответствие със законодателството относно гражданската отговорност на управителните съвети в случаите, когато може да се установи причинно-следствена връзка между действията или бездействията и възникването на екологични щети съгласно определението в Директивата за екологичната отговорност, включително когато тези щети са резултат от замърсяващи дейности, извършвани с цел максимално увеличаване на печалбата на дружеството и увеличаване на премиите на неговите членове(24);

42.  подчертава, че разходите на отговорните данъкоплатци и оператори за екологични щети биха могли да бъдат значително намалени чрез използването на инструменти за финансово обезпечение; отбелязва обаче, че Директивата за екологичната отговорност не предвижда задължителна система за финансово обезпечаване;

43.  призовава Комисията да направи оценка на въвеждането на задължителна система за финансово обезпечение (обхващаща застраховки, банкови гаранции, групи от дружества, ценни книжа и облигации или фондове) с максимален праг за всеки отделен случа, която да има за цел да се предотврати възможността данъкоплатците да поемат разходите, произтичащи от отстраняването на екологичните щети освен това изисква от Комисията да разработи хармонизирана методология на ЕС за изчисляване на максималния праг на отговорност, като се вземат предвид дейността и въздействието върху околната среда; подчертава необходимостта да се гарантира, че може да се получи финансово обезщетение дори в случай на неплатежоспособност на отговорния оператор;

44.  призовава Комисията да изготви проучване относно въвеждането на схема за финансово обезщетение по Директивата за екологичната отговорност на равнището на ЕС или на национално равнище за случаите, в които наличните средства за правна защита са недостатъчни предвид размера на щетите; подчертава, че свързаните с това обсъждания следва да разглеждат, наред с другото, възможните начини за количествено определяне на екологичните щети;

45.  счита, че като се има предвид, че целта на Директивата за екологичната отговорност е да се предотвратят и отстранят екологичните щети, бъдещият регламент (Регламент за екологичната отговорност) следва да се прилага за всички дружества, които извършват дейност в ЕС, независимо от това къде са учредени или къде е седалището им, и че са необходими цялостен подход и реципрочност, за да се отговори на нуждите на дружествата в глобалната икономика; освен това счита, че прилагането на бъдещия регламент следва да бъде разширено, така че да обхване всички субекти, получаващи средства от ЕС, национални или регионални средства, които причиняват или могат да причинят екологични щети в хода на своята дейност;

46.  приветства факта, че все по-голям брой европейски дружества преследват целта за устойчиво създаване на стойност, и призовава всички дружества да следват тройния баланс;

47.  признава, че преминаването към по-устойчиви и екологосъобразни методи на производство може да отнеме доста време и да е свързано с високи разходи за предприятията, и посочва важното значение на правната сигурност и сигурността на планирането за съответните предприятия;

48.  припомня, че ЕС следва да насърчава високо равнище на защита на околната среда на своята територия и да прави всичко възможно за предотвратяване на щети за околната среда в трети държави, причинявани от предприятия със седалища в държави – членки на ЕС; припомня също така, че в ЕС няма законови инструменти, по които да се дава възможност за съдебно преследване на европейски дружества в чужбина за престъпления против околната среда или за дейности, които водят до екологични щети; призовава ЕС да насърчава дружествата майки да възприемат устойчиви и отговорни подходи към сътрудничеството си с трети държави в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и околната среда и да се въздържат от инвестиционни стратегии, които водят пряко до опасни резултати; насърчава Комисията да създаде стимули за дружествата, чиито политика за устойчивост доброволно надхвърлят стандартите в областта на околната среда и биологичното разнообразие, предвидени в закона, с цел да се оценят тези мерки, да се определят най-добрите практики и това да се предостави като пример за подражание от страна на други дружества;

49.  призовава Комисията да гарантира пълното прилагане и изпълнение на разпоредбите относно биологичното разнообразие във всички търговски споразумения, включително чрез своя главен служител по правоприлагането в областта на търговията; счита, че Комисията следва да направи по-добра оценка на въздействието на търговските споразумения върху биологичното разнообразие, включително последващите действия за укрепване на разпоредбите относно биологичното разнообразие на съществуващите и бъдещите споразумения, когато е уместно;

50.  призовава Комисията да гарантира прилагането на разпоредбите относно установяването или поддържането на еднакви условия на конкуренция по въпросите на околната среда в търговските споразумения на ЕС, когато тези разпоредби са част от такова споразумение;

51.  счита, че в предварително определените случаи на изключително широко разпространено замърсяване за преодоляване на проблема следва да се прилагат не само инструменти за екологична отговорност, но и множество инструменти, включително административни мерки, финансови санкции, а в някои случаи – и наказателно преследване;

52.  призовава Комисията да наложи прилагането на санкциите, установени съгласно Директивата за престъпленията срещу околната среда;

53.  призовава във връзка с това Комисията да гарантира, че корпоративната социална отговорност при предотвратяването и отстраняването на екологични щети се взема предвид в договорите за възлагане на обществени поръчки и при отпускането на публични средства;

54.  призовава Комисията да представи предложение за инспекции на околната среда на равнището на ЕС без по-нататъшно забавяне, както беше предложено в действие девет от работната програма на Форума по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, но счита, че не е достатъчна препоръка за установяване на минимални критерии за инспекции на околната среда;

55.  призовава Комисията да насърчава действията на ЕС, неговите държави членки и международната общност за повишаване на усилията за борба с престъпленията срещу околната среда; призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността и да насърчават намирането на решения на международни форуми;

56.  препоръчва препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г.(25), която съдържа подробно обяснение на начина, по който следва да се извършват инспекциите на околната среда, да бъде актуализирана, ако е необходимо, и транспонирана в обвързващ документ или регламент;

57.  изисква от Омбудсмана на ЕС да постави по-голям акцент върху въпроси, свързани с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда;

58.  счита, че на дружествата, осъдени за престъпления против околната среда, не следва да се позволява да се възползват от мерките, предвидени за дружествата, регистрирани в регистъра за прозрачност, за подходящ, но ограничен период от време; предлага за тази цел да се преразгледат обхватът и кодексът за поведение на регистъра за прозрачност, за да се включат разпоредби относно временното заличаване на дружества, осъдени за престъпления против околната среда;

59.  отбелязва, че поверителното третиране на информация, свързана с последиците от промишлените дейности, в съчетание с трудностите, свързани с наблюдението и идентифицирането на практики като незаконно изхвърляне на вещества или отпадъци в морето, обезгазяване и изхвърляне на масло от плавателните съдове, може да доведе до увеличаване на броя на нарушенията на закона, свързани със замърсяването на водите; поради това подчертава, че държавите членки трябва да направят обществено достояние съответната информация, за да се улесни оценката на възможна причинно-следствена връзка между промишлените дейности и щетите за околната среда;

60.  подкрепя призива на ООН за световно признаване на правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда на равнището на ООН;

61.  припомня, че глобалното нарастване на екологичната престъпност представлява нарастваща заплаха за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и че хората в развиващите се страни зависят пряко от околната среда за своята прехрана, здраве и икономическа сигурност; изразява съжаление относно факта, че влошаването на биологичното разнообразие вследствие на престъпления против околната среда и произтичащата от това загуба на ресурси увеличават тяхната уязвимост;

62.  призовава за по-голяма подкрепа за местните органи и правителствата на развиващите се страни при хармонизирането на националното законодателство и националните политики с международните стандарти в областта на околната среда; подчертава необходимостта да се подкрепят гражданското общество и местните участници в трети държави и в развиващите се страни да търсят отговорност от държавните органи за толерирани или одобрени от държавата щети върху околната среда, причинени от частни и държавни предприятия.

o
o   o

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56. (2) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28. (3) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15. (4) OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114. (5) ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66. (6) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (7) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7). (8) Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). (9) Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19). (10) Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66). (11) COM(2016)0204, стр. 10. (12) Генерална дирекция „Околна среда“, Outcome of the Specific Contract „Support for the REFIT actions for the ELD – phase 2“ (Резултати от конкретния договор „Подкрепа за действията по REFIT за Директивата за екологичната отговорност – фаза 2“), Европейска комисия, Брюксел, 2019 г., стр. 17. (13) Оценка по REFIT на Директивата за екологичната отговорност, стр. 47. (14) ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1. (15) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 125. (16) Съобщение на Комисията от 18 януари 2018 г. относно действията на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, COM(2018)0010. (17) Форум по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, одобрена работна програма за периода 2020 – 2022 г. за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда, Европейска комисия, Брюксел, 2020 г. (18) Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, „Environmental liability of companies“ (Екологична отговорност на дружествата), Европейски парламент, Брюксел, 2020 г., стр. 110. (19) Предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 октомври 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (COM(2020)0642). (20) Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1). (21) Вж. доклада на EFFACE „Organised Crime and Environmental Crime: Analysis of International Legal Instruments“ (Организираната престъпност и престъпленията срещу околната среда: анализ на международните правни инструменти) (2015 г.) или проучването „Transnational environmental crime threatens sustainable development“ (Транснационалните престъпления срещу околната среда заплашват устойчивото развитие) (2019 г.). (22) Европол, „Report on Environmental Crime in Europe“, (Доклад относно престъпленията против околната среда в Европа), 5 юни 2015 г. (23) Вж. например решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel NV и др./Комисия на Европейските общности, C-97/08 B, ECLI:EU:C:2009:536. (24) Вж. например скандала „Дизелгейт“ и случая с главния изпълнителен директор на „Фолксваген“. (25) Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. за определяне на минимални критерии за екологични инспекции в държавите членки (ОВ L 118, 27.4.2001 г., стp. 41).

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция (2020/2010(INI))

P9_TA(2021)0260 A9-0143/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3, параграф 2 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 79 от него,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално член 2 от Протокол № 4,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 45 от нея,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 13 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-специално принципи 5, 6, 10, 12 и 16 от него,

–  като взе предвид международните трудови стандарти относно трудовата миграция, приети от Международната конференция на труда на Международната организация на труда, и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейска програма за миграцията“ (COM(2015)0240),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 април 2016 г., озаглавено „Към реформа на общата европейска система за убежище и укрепване на законни начини за достъп до Европа“ (COM(2016)0197), и съобщението от 12 септември 2018 г., озаглавено „Увеличаване на законните пътища за миграция към Европа: задължителна част от една балансирана и всеобхватна миграционна политика“ (COM(2018)0635),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно „Нов пакт за миграцията и убежището“ (COM(2020)0609),

–  като взе предвид плана за действие и политическата декларация, приети на срещата на високо равнище между ЕС и Африка по въпросите на миграцията, която се проведе във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г., и по-специално частите от тях, посветени на законната миграция и мобилността,

–  като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция от 10 декември 2018 г.,

–  като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(1),

–  като взе предвид своя работен документ от 15 януари 2016 г. относно разработването на подходящи законни канали за икономическа миграция(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2020 г., озаглавено „План за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021 – 2027 г.“ (COM(2020)0758),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно европейската защита на трансграничните и сезонните работници в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за създаване на Европейски орган по труда(4),

–  като взе предвид проучванията на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС: от септември 2015 г., озаглавено „Проучване на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към Европейския съюз“, и от октомври 2015 г., озаглавено „Сътрудничество на ЕС с трети държави в областта на миграцията“, както и проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от март 2019 г., озаглавено „Цената на отказа от Европа в областта на законната миграция“,

–  като взе предвид извършената от Комисията „Проверка за пригодност на законодателството на ЕС в областта на законната миграция“ от 29 март 2019 г. („проверката за пригодност“),

–  като взе предвид проучването на Съвместния научноизследователски център на Комисията от 23 април 2020 г., озаглавено „Immigrant key workers: Their contribution to Europe’s COVID-19 response“ („Имигранти работници от ключово значение: техният принос за действията на Европа в отговор на COVID-19“), и неговия технически доклад от 19 май 2020 г., озаглавен „A vulnerable workforce: Migrant workers in the COVID-19 pandemic“ („Уязвима работна ръка: работниците мигранти по време на пандемията от COVID-19“),

–  като взе предвид проучванията на Европейската мрежа за миграцията,

–  като взе предвид проучванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

–  като взе предвид дейността и докладите на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите,

–  като взе предвид дейността, докладите и резолюциите на Съвета на Европа,

–  като взе предвид дейността и докладите на Международната организация по миграция,

–  като взе предвид достиженията на правото на ЕС в областта на законната трудова миграция в периода 2004 – 2016 г., в които се регламентират условията за влизане и пребиваване и правата на работниците – граждани на трети държави, като сред тях са:

–  Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (Директива за синята карта)(5) (Директива за синята карта),

–  Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка(6) (Директива за единното разрешение),

–  Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници(7) (Директива за сезонните работници),

–  Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер(8) (Директива за вътрешнокорпоративните трансфери),

–  Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“(9),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 7 юни 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудова заетост, изискваща висока степен на умения (COM(2016)0378), и позициите, приети съответно от Европейския парламент и Съвета през 2017 г.,

–  като взе предвид директивите, които регламентират условията за влизане и пребиваване и правата на други по-общи категории граждани на трети държави, например Директивата относно правото на събиране на семейството(10) и Директивата относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети държави(11),

–  като взе предвид директивите, които регламентират условията за влизане и престой на категории граждани на трети държави, които не влизат в ЕС, за да работят, но на които е разрешено да направят това, например директивите, предоставящи на лицата, ползващи се с международна закрила, правото на достъп до заетост и самостоятелна заетост, след като техният статут бъде признат, или предоставящи на кандидатите за международна закрила достъп до пазара на труда не по-късно от девет месеца от подаването на тяхната молба,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9-0143/2021),

А.  като има предвид, че настоящата законодателна уредба на Съюза относно законната трудова миграция е разпокъсана и се състои от секторни директиви, които определят условията за влизане и пребиваване на конкретни категории граждани на трети държави;

Б.  като има предвид, че поради разнородното множество от правила, основаващо се на 27 национални подхода, Съюзът и неговите държави членки са непривлекателна дестинация за законна миграция;

В.  като има предвид, че въпреки намерението, изразено в европейската програма за миграцията, да се следва цялостен подход законната миграция почти не фигурира като фактор при разработването на политиката на ЕС в областта на миграцията от 2015 г. насам;

Г.  като има предвид, че Новият пакт за миграцията и убежището не включва конкретни предложения за законна трудова миграция, въпреки че тя е крайно необходим елемент, за да може политиката в областта на миграцията и убежището да бъде всеобхватна;

Д.  като има предвид, че настоящата законодателна уредба е насочена към заетостта в мултинационални корпорации (Директивата за вътрешнокорпоративните трансфери) или към заетостта във висококвалифицирани или високоплатени сектори на пазарите на труда в Съюза (Директива за синята карта), като само една директива е насочена към нископлатената миграция (Директивата за сезонните работници);

Е.  като има предвид, че в ЕС се наблюдава недостиг на работна ръка за конкретни нива на квалификация, сектори и професии, включително за нискоквалифицирани професии(12); като има предвид, че в съобщението на Комисията от 2018 г. относно увеличаването на законните пътища за миграция към Европа се отчита недостигът на „квалифицирани търговци“ и на „професиите, изискващи по-малко професионални умения“;

Ж.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 подчерта силната ни зависимост от работниците на първа линия и ключовата роля, която играят работниците мигранти за предоставянето на услуги на първа линия в ЕС, където населението бързо застарява и където средно 13% от работниците от ключово значение са имигранти(13); като има предвид, че пандемията от COVID-19 засегна значително мигрантите, техните семейства, приемащите общности и държавите на произход, а също и изостри съществуващата уязвимост на работниците мигранти и техните семейства в целия ЕС, затруднявайки тяхната мобилност, достъпа им до пазара на труда, правото им на достойни условия на труд и достъпа им до социални услуги и здравни грижи;

З.  като има предвид, че Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция подобрява сътрудничеството в областта на миграцията и отчита споделените отговорности на всички държави да реагират на взаимните си нужди и опасения във връзка с миграцията, както и общото задължение за зачитане, защита и упражняване на правата на човека на всички мигранти независимо от техния мигрантски статут, като същевременно се стимулират сигурността и просперитетът на всички общности;

1.  изхожда от принципа, че миграцията е нормално явление и че хората постоянно са в движение; отчита приноса на гражданите на трети държави към нашите общества, икономики и култури и подчертава, че е необходимо миграцията да се управлява по организиран, безопасен и законен начин; счита, че за да се създадат нови възможности за законна трудова миграция, ЕС следва да определи амбициозни и съобразени с бъдещето цели, като същевременно се възползва ефективно от съществуващата правна уредба и съществуващата политическа рамка и се стреми да ги усъвършенства;

Настоящата законодателна уредба на ЕС

2.  отбелязва, че съгласно предвиденото в член 79 от ДФЕС законната миграция се управлява на равнището на Съюза, а държавите членки се ангажират с разработването на обща имиграционна политика, включително общи правила относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави и определяне на правата, с които те се ползват, когато пребивават законно в Съюза, включително условията за свободата на движение и на пребиваване в други държави членки; отчита, че съгласно член 79, параграф 5 от ДФЕС държавите членки запазват правото си да определят капацитета за прием на граждани на трети държави, идващи на тяхната територия с цел да търсят работа;

3.  подчертава положителното въздействие на уредбата на ЕС върху законната трудова миграция, констатирано от Комисията в нейната проверка за пригодност; отбелязва, че съществува известна степен на хармонизация по отношение на условията, процедурите и правата и по-голямата правна сигурност за гражданите на трети държави, работодателите и местните, регионалните и националните администрации; отбелязва освен това ползите от това хармонизиране за конкуренцията на пазарите на труда в ЕС;

4.  подчертава , че подходът на ЕС към законната трудова миграция не изключва автоматично необходимостта от национални законодателни уредби; припомня при все това, че съществуващата уредба на Съюза за регулиране на законната миграция към Съюза е разпокъсана, е насочена към конкретни категории работници, предимно работниците в сектори с високи възнаграждения, не третира тези категории работници по един и същ начин, включително като предвижда различни равнища на права, и допуска съществуването на паралелни национални законодателни уредби; подчертава, че настоящата асиметрична смесица от национално законодателство и законодателство на ЕС, която отразява различията между националните пазари на труда, същевременно води до конкуренция между различните национални законодателни уредби и между тях и уредбата на ЕС, което на свой ред предполага наличието на бюрократични процедури както за потенциалните работници, така и за потенциалните работодатели;

5.  счита, че този подход служи единствено за задоволяване на краткосрочните потребности и не е в съответствие с целта на Съюза да прилага всеобхватен подход към политиката в областта на миграцията; заема становището, че ако се планира и управлява добре, законната трудова миграция може да бъде източник на просперитет, иновации и растеж както за държавите на произход, така и за приемащите държави;

6.  подчертава, че в своята проверка за пригодност Комисията достигна до подобно заключение и установи необходимостта от преодоляване на несъответствията, пропуските и недостатъците чрез широк набор от мерки, включително законодателни; отбелязва освен това благоприятните последици от новите възможности за законна трудова миграция, а именно намаляване на незаконната миграция, която е опасна за гражданите на трети държави, търсещи работа в Съюза, и която може да има отрицателно въздействие върху пазарите на труда на държавите членки;

7.  съзнава, че настоящата уредба на Съюза за регулиране на законната миграция е разработена отчасти с цел да предотврати трудовата експлоатация и да защити правата на работниците, които са граждани на трети държави; отбелязва обаче, че действащите директиви са оказали само ограничено въздействие върху предотвратяването на трудовата експлоатация и че работниците мигранти продължават да са подлагани на неравно третиране и трудова експлоатация; призовава Съюза да предприеме съгласувани действия за справяне с неравното третиране и експлоатацията; счита, че използването на краткосрочни разрешения в случаите на експлоатация представлява добра практика на национално равнище, която следва да бъде насърчавана в рамките на целия Съюз; подчертава, че е необходимо да се приемат мерки за подобряване на достъпността и ефикасността на мониторинга на работното място; подчертава, че следва да бъдат въведени ефективни механизми за подаване на жалби, за да се защитят всички работници мигранти от експлоатация, в съответствие с Директивата за санкциите срещу работодатели от 2009 г.(14), която по-специално следва да осигури ефективен достъп до правосъдие и правна защита, като по този начин гарантира наличието на еднакви условия на конкуренция;

Възприемане на опростен подход

8.  посочва, че настоящата правна уредба и разнородното прилагане на съществуващите директиви от държавите членки доведоха до много несъответствия за гражданите на трети държави по отношение на еднаквото третиране, условията за влизане и повторно влизане, разрешенията за работа, статута на пребиваване, мобилността в рамките на ЕС, социалната сигурност, признаването на квалификациите и събирането на семейството; отбелязва, че тези несъответствия могат да възпрепятстват интеграцията; подчертава освен това, че тези несъответствия създават трудности и за предприятията, които наемат на работа граждани на трети държави(15), както и за местните органи, които предоставят услуги за тяхната интеграция; призовава за разпространение на национално равнище на съответната информация за предприятията;

9.  подчертава, че ако се приеме всеобхватна уредба на Съюза в областта на законната миграция като част от един всестранен подход към миграцията, то тя ще има добавена стойност, тъй като ще осигури възможности чрез законни и безопасни пътища за свързана с труда миграция, ще подобри достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда на Съюза, ще насърчи по-организираната миграция, ще привлече работници, студенти и предприятия, от които пазарът на труда в ЕС и националните пазари на труда се нуждаят, ще спомогне за подкопаване на престъпния бизнес модел на контрабандистите и трафикантите на хора, ще гарантира, че работниците – граждани на трети държави, се третират в съответствие с основните права, ще подобри достъпа до достойни условия на труд и ще подпомогне интеграцията на равни начала на жените и мъжете; счита, че подобен всестранен подход е от полза за работниците – граждани на трети държави, и техните семейства, приемащите общности и държавите на произход;

10.  отново посочва, че първите практически стъпки, които е необходимо да се предприемат, са по-добро и по-последователно прилагане на настоящата законодателна уредба, по-добро налагане на спазването на правата, заложени в съществуващите директиви, и по-успешно разпространяване на информацията за повишаване на осведомеността относно приложимите процедури;

11.  препоръчва законодателната рамка да бъде опростена и хармонизирана чрез хармонизиране на разпоредбите в съществуващите директиви в областта на законната миграция относно процедурите за кандидатстване, основанията за приемане и отказ, процесуалните гаранции, равното третиране, достъпа до пазара на труда, включително правото на смяна на работодателя, събирането на семейството в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и мобилността в рамките на ЕС;

12.  посреща със задоволство факта, че Комисията планира да преразгледа Директивата за единното разрешение; изказва идеята, че следва да се разширят обхватът и прилагането на директивата, за да се достигне до по-широка категория работници; освен това посреща със задоволство факта, че Комисията планира да преразгледа Директивата за дългосрочно пребиваващите граждани, което предоставя възможност за подобряване на мобилността и за опростяване и хармонизиране на процедурите; очаква с интерес предстоящия доклад на Комисията относно прилагането на Директивата за сезонните работници, в който следва да се разгледат подробно разпоредбите относно статута на пребиваване, равното третиране и максималния срок на престой; призовава Комисията да обмисли възможността за законодателно преразглеждане на горепосочената директива след нейната оценка; призовава Комисията да предложи подходящи законодателни действия за подобряване на съществуващите директиви чрез привеждането им в съответствие с най-благоприятните разпоредби;

Подобряване на мобилността в рамките на ЕС

13.  подчертава факта, че мобилността на гражданите на трети държави в рамките на ЕС е ключов компонент от политиката на ЕС в областта на законната миграция, тъй като осигурява очевидна добавена стойност, която не може да бъде постигната на равнището на държавите членки; припомня, че свободното движение на работниците спомага за постигането на съответствие между търсенето и предлагането на пазарите на труда в ЕС и може също да допринесе за адаптирането на пазара на труда и за икономическия растеж като цяло по време на кризи;

14.  призовава държавите членки да засилят координацията между националните органи във връзка със схемите за мобилност на гражданите на трети държави в рамките на ЕС; изтъква, че е необходимо да се улесни събирането на данни, статистически данни и доказателства и да се засилят обменът на информация, координацията и сътрудничеството между националните органи с цел подобряване на ефикасността и ефективността на достиженията на правото на ЕС, както и да се извлекат максимални ползи от добавената стойност от ЕС;

15.  подчертава, че по-хармонизираните и гъвкави правила, способстващи за мобилността в рамките на ЕС, биха послужили като стимул за гражданите на трети държави, биха представлявали положителна мярка за работодателите и биха помогнали на държавите членки да преодолеят недостига на своите пазари на труда и да дадат тласък на своите икономики; подчертава освен това, че по-високата степен на мобилност в рамките на ЕС и извън него ще подобри възможностите за интеграция на гражданите на трети държави, които вече се намират в ЕС;

16.  отбелязва, че приетите наскоро директиви за студентите и научните работници и за вътрешнокорпоративните трансфери предоставят на гражданите на трети държави далеч по-всеобхватни права на мобилност, отколкото приетите по-рано директиви в областта на законната миграция, например първоначалната Директива за синята карта и Директивата за дългосрочно пребиваващите граждани;

17.  препоръчва като първа стъпка към опростяване да се повишат правата на мобилност в рамките на ЕС във всички съществуващи директиви в областта на законната миграция; отново заявява, че Комисията следва да предложи подходящи законодателни действия;

Създаване на резерв от таланти

18.  подчертава, че са необходими нови инструменти, които да помогнат на работодателите да намерят подходящи потенциални служители, да преодолеят недостига на работна ръка и да улеснят признаването на равнището на ЕС на официалните квалификации и умения, получени или придобити в трети държави; подчертава факта, че е необходимо да се предоставя по-добра информация на работодателите и гражданите на трети държави относно законната миграция в ЕС, както и че е необходимо да се разшири структурираният и съдържателен диалог със съответните трети държави относно законната миграция;

19.  препоръчва да се разработи платформа на ЕС за резерв от таланти и за намиране на съответствия между търсенето и предлагането, която да служи като един вид обслужване на едно гише за работниците – граждани на трети държави, работодателите от ЕС и националните администрации; посочва, че Комисията планира да проучи възможността за разработване на такъв резерв от таланти; препоръчва тази платформа да обхваща всички сектори на заетост за ниско-, средно- и висококвалифицирани работници, както и за наетите и самостоятелно заетите работници, включително в малките и средните предприятия и стартиращите предприятия; отбелязва, че участието на публичните служби по заетостта, включително на местно равнище, в такава платформа както в ЕС, така и в държавите на произход, би могло да спомогне за подобряването на партньорствата и за изграждането на доверие между държавите – членки на ЕС, и третите държави, да създаде благоприятен климат за инвестициите и да отговори по по-целесъобразен начин на нуждите от заетост или на недостига на работна ръка; препоръчва да се улесни участието на трети държави в този резерв от таланти, например онлайн или чрез дипломатическите представителства на ЕС и държавите членки;

20.  подчертава, че този резерв от таланти в ЕС би могъл да послужи като важен нов инструмент за управление на предлагането на умения и за намирането на съответствия с националните пазари на труда, както и че ЕС би могъл да играе важна роля за създаването, наблюдението и надзора на такъв инструмент, включително чрез финансиране и обмен на знания; препоръчва платформата да се използва за изясняване и за повишаване на степента на сближаване на изискванията в областта на образованието и обучението между участващите държави членки и третите държави; счита, че наличието на хармонизирана рамка на равнището на ЕС за кандидатурите, основаваща се на този резерв от таланти, би спомогнало за намаляване на бюрокрацията на равнището на държавите членки; счита, че ЕС може да играе важна роля при предварителното разглеждане на квалификациите, езиците и уменията на кандидатите; подчертава, че е много важно в третите държави и в участващите държави членки целенасочено да се разпространява информация с оглед на популяризирането на резерва от таланти и на платформата за търсене на съответствия между търсенето и предлагането;

21.  препоръчва да се улеснят, ускорят и рационализират взаимното признаване и удостоверяването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации, включително официалното и неофициалното придобиване на умения в трети държави, във всички държави членки, включително като се повиши степента на справедливост, чрез въвеждане на ускорени процедури и улеснен достъп до информация; счита, че това би засилило мобилността в рамките на ЕС; подчертава, че европейската квалификационна рамка представлява добра основа за свързване на квалификационните системи на третите държави с една обща референтна рамка на ЕС;

22.  настоява, че държавите членки трябва незабавно да въведат механизми и режими за валидиране на професионалния опит и на неформалното и самостоятелното учене в съответствие с препоръката на Съвета от 2012 г.(16); подчертава, че е необходимо националните органи да обменят най-добри практики; подчертава значението на участието на съответните организации на гражданското общество, социалните партньори и мрежите на диаспорите и самите работници – граждани на трети държави, както и местните органи и международните организации (по-специално Международната организация по миграция (МОМ), Международната организация на труда (МОТ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)), в дискусиите за формулиране на определение за умения, което следва да включва обучението на работното място, неформалната квалификация и професионалния опит;

Укрепване на отношенията с трети държави и подобряване на законните пътища за миграция

23.  подчертава, че с оглед на застаряването на населението на ЕС и намаляващата работна ръка схемите за трудова мобилност потенциално могат да активизират пазарите на труда в ЕС и да допринесат за икономическия растеж;

24.  подкрепя сътрудничеството на световно и регионално равнище в областта на миграцията като един от начините за увеличаване на наличието и гъвкавостта на пътищата за законна миграция; продължава да бъде убеден, че подобряването на каналите за надеждна и законна миграция ще спомогне за намаляване на незаконната миграция, за подкопаване на бизнес модела на престъпните трафиканти, за намаляване на трафика на хора и на трудовата експлоатация, за предлагане на еднакви възможности за всички работници и за предлагане на законен път за хората, които планират да мигрират в Съюза; във връзка с това призовава Комисията да регулира агенциите за набиране на персонал евентуално чрез Европейския орган по труда;

25.  счита, че един по-широк диалог по въпросите на миграцията, например чрез редовни срещи на високо равнище между ЕС и множество трети държави, би могъл да улесни задоволяването на потребностите на пазарите на труда в ЕС и развитието на балансирани партньорства, включително по инициатива на предприятията и гражданското общество, което може да спомогне за подготовката за интегрирането на гражданите на трети държави на пазара на труда на държавата на местоназначение и да подобри устойчивия трансфер на придобити умения между държавите на произход и приемащите държави; подчертава, че съществуващите споразумения, основани на уменията, могат да послужат за вдъхновение за развитието на партньорства за привличането на таланти, които дават възможност на приемащата държава да участва пряко в оформянето на набора от умения на гражданите на трети държави, които евентуално проявяват интерес към възможностите за миграция към ЕС, включително чрез създаване на структури и програми за обучение за трети държави и предприемане на действия във връзка с необходимостта от прозрачност на партньорствата с трети държави, включително що се отнася до участието на социалните партньори;

26.  подчертава важната роля на паричните преводи и ползите, които безопасната, законна и организирана миграция предлага както на държавите на произход, така и на приемащите държави; подкрепя усилията за разрешаване на проблемите с „изтичането на мозъци“ и „привличането на мозъци“ чрез допълнително разработване на инструменти, които създават необходимите условия за кръгова миграция; във връзка с това призовава Комисията да анализира ползите и недостатъците на съществуващите модели, прилагани в други държави, например точковата система и моделите, основани на изразяването на интерес; препоръчва, с цел да се улесни кръговата миграция, да се въведат предпочитана мобилност, достъп до разрешения, които могат да бъдат подновявани, правото на повторно влизане и удължаване на допустимия период на отсъствие за гражданите на трети държави, за да им се даде възможност да се връщат в своите държави на произход;

Разработване на законодателната уредба на ЕС

27.  припомня, че в световен план ЕС изостава в надпреварата за привличане на таланти; отбелязва, че предишната Комисия предложи едно-единствено предложение относно законната трудова миграция, което предвиждаше преразглеждане на Директивата за синята карта; поддържа ангажимента си да се стреми към съдържателно и надеждно преразглеждане на Директивата за синята карта с цел да се осигури добавена стойност под формата на хармонизация, признаване на уменията, опростяване на процедурите и подобряване на мобилността в рамките на ЕС;

28.  подчертава необходимостта от структуриран диалог и от провеждане на консултации със заинтересованите страни, включително със съответните организации на гражданското общество, социалните партньори и мрежите на диаспората, самите работници – граждани на трети държави, и местните органи и международните организации (по-специално Международната организация по миграция, Международната организация на труда и ОИСР), когато се обмисля бъдещото развитие на законодателната рамка на ЕС;

29.  заема становището, че вниманието в рамките на политиката на ЕС и националните политики в областта на законната миграция следва да се насочи към задоволяването на недостига на работна ръка и на умения на пазарите на труда; за тази цел призовава Комисията да анализира неефективността на анализите на пазара на труда и схемите за трудова миграция, които не отговарят на реалните нужди на пазара на труда; препоръчва Съюзът да развие своята законодателна уредба така, че да обхване в по-голяма степен гражданите на трети държави, търсещи нискоквалифицирана или средноквалифицирана работа(17);

30.  отбелязва в този контекст, че гражданите на трети държави в много случаи са наемани в сектора на услугите за дома и домашните грижи(18); отбелязва, че това е сектор, в който повечето служители са жени; призовава ЕС и държавите членки да ратифицират Конвенция № 189 на МОТ относно домашните работници и да гарантират пълното прилагане на трудовите стандарти; освен това призовава Комисията да обмисли възможността за предприемане на законодателни действия в тази област;

31.  призовава Комисията да разработи схема за целия ЕС за привличане и улесняване на трансграничните дейности на самостоятелно заети лица, предприемачи и стартиращи предприятия – с цел насърчаване на иновациите – както и на по-млади граждани на трети държави без официална квалификация, например чрез визи за търсене на работа и за обучение, като се вземат предвид услугите на платформата „Европас“ в съответствие с Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета(19);

32.  отчита, че секторните директиви не са панацея нито за нуждите на пазара на труда в ЕС, нито за проблема със законната миграция в по-общ план, като същевременно отчита, че по-голямата част от държавите членки има национални схеми за привличане на работници мигранти; счита, че в средносрочен план ЕС трябва да се откаже от секторния подход и да приеме кодекс за имиграцията, в който да се определят широкообхватни правила за влизане и пребиваване за всички граждани на трети държави, търсещи работа в Съюза, и да се хармонизират правата, с които се ползват такива граждани на трети държави и техните семейства;

33.  посочва, че подобен всеобхватен законодателен инструмент би преодолял настоящата разнородна смесица от процедури, би премахнал различните изисквания, определени в отделните държави членки, и би осигурил необходимото опростяване и хармонизиране на правилата, без да се дискриминира спрямо който и да е сектор на заетост или вид служители; счита освен това, че подобен инструмент би улеснил сътрудничеството между държавите членки и между ЕС и третите държави;

o
o   o

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 9. (2) PE573.223v01-00. (3) Приети текстове, P9_TA(2020)0176. (4) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 21. (5) ОВ L 155, 18.6.2009 г., стр. 17. (6) ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1. (7) ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 375. (8) ОВ L 157, 27.5.2014 г., стр. 1. Лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се командироват от предприятие, установено извън ЕС, в предприятие, принадлежащо към същата група предприятия, което е установено в ЕС. (9) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21. (10) Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12). (11) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44). (12) Изследвания на Тематичен отдел „В“ (латинско „C“) относно проучването на нови възможности за законодателство в областта на трудовата миграция към ЕС и относно сътрудничеството на ЕС с трети държави в областта на миграцията. (13) Fasani, F. и Mazza, J., Immigrant Key Workers: Their Contribution to Europe's COVID-19 Response (Имигранти работници от ключово значение: техният принос за действията на ЕС в отговор на COVID-19), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г. (14) Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24). (15) При проверката за пригодност се констатира, че най-много проблеми от гледна точка на вътрешната съгласуваност се наблюдават в следните основни области: процедури за кандидатстване, условия за прием и пребиваване (включително основания за отхвърляне и оттегляне), условия за равно третиране, мобилност в рамките на ЕС и събиране на семейството. (16) Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1). (17) Вж. напр. Европейска мрежа за миграцията, „Determining labour shortages and the need for labour migration from third countries in the EU“ („Определяне на недостига на работна ръка и на необходимостта от трудова миграция от трети държави в ЕС“), Европейска комисия, Брюксел, 2015 г. (18) Вж. също: Служба на ЕП за парламентарни изследвания, „The cost of non-Europe in the area of legal migration“ („Цената на отказа от Европа в областта на законната миграция“), Европейски парламент, Брюксел, 2019 г., стр. 21 – 22. (19) Решение (EС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) (OВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 42).

Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители (2020/2216(INI))

P9_TA(2021)0261 A9-0149/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 19 февруари 2020 г. относно последиците от изкуствения интелект, интернета на нещата и роботиката за безопасността и отговорността (COM(2020)0064),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“ (COM(2020)0093),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ (COM(2020)0094),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2020 г., озаглавено „Нова програма за потребителите Повишаване на издръжливостта на потребителите за постигане на устойчиво възстановяване“ (COM(2020)0696),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 април 2018 г., озаглавено „Изкуствен интелект за Европа“ (COM(2018)0237),

–  като взе предвид работния документ, озаглавен Shaping the digital transformation in Europe (Изграждане на цифровата трансформация в Европа) от февруари 2020 г., изготвен от McKinsey & Company за Комисията(1),

–  като взе предвид докладите от 2020 г. относно индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) и специалните резултати от Евробарометър относно Attitudes towards the impact of digitalisation on daily lives (Нагласи по отношение на въздействието на цифровизацията върху ежедневието)(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 юни 2020 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

–  като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“)(3),

–  като взе предвид Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите(4),

–  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации)(5),

–  като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)(6),

–  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар(7),

–  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО(11),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012(12),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза(13),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(14),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО(15),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2020 г. относно автоматизираните процеси на вземане на решения: гарантиране на защитата на потребителите и на свободното движение на стоки и услуги(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. относно правата върху интелектуалната собственост за разработването на технологии за изкуствен интелект(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно режим на гражданска отговорност за изкуствения интелект(21),

–  като взе своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно укрепването на единния пазар: бъдещето на свободното движение на услуги(22),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A9-0149/2021),

А.  като има предвид, че все още съществуват пречки в цифровия единен пазар, които трябва да се отстранят, за да се реализира пълният му потенциал, и като има предвид, че общият, ориентиран към човека подход на ЕС е от съществено значение за успеха на този пазар;

Б.  като има предвид, че цифровизацията има потенциала да добави значителна стойност към единния пазар като цяло, важна е както за европейските потребители, така и за традиционните и за нетрадиционните сектори и може да представлява конкурентно предимство на световния пазар;

В.  като има предвид, че тъй като цифровият единен пазар поставя различни предизвикателства пред традиционните пазари, следва да се спазва принципът „това, което е незаконно офлайн, е незаконно онлайн“;

Г.  като има предвид, че за изкуствения интелект (ИИ) до известна степен вече се прилагат действащи законодателни изисквания;

Д.  като има предвид, че е необходимо да се изгради обществено доверие в ИИ, като по подразбиране се предвидят пълното спазване на основните права, защитата на потребителите, защитата на данните и сигурността, както и като се насърчават иновациите в Европа;

Е.  като има предвид, че Бялата книга за изкуствения интелект призна селското стопанство като един от секторите, в които ИИ може да повиши ефективността, а една от основните цели на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) е да се насърчава интелигентното земеделие; като има предвид, че научните изследвания и работата във връзка с ИИ в областта на селското стопанство и отглеждането на селскостопански животни имат потенциала да повишат привлекателността на сектора за по-младите хора и да подобрят резултатите от земеделската работа в райони с природни ограничения, а също и хуманното отношение към животните и производителността; като има предвид, че стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие целят да подпомогнат земеделските стопани да отглеждат качествени продукти и да намалят загубите на хранителни вещества, както и употребата на пестициди и торове до 2030 г.;

Ж.  като има предвид, че цифровият преход изисква увеличени инвестиции в ключови фактори за цифровата икономика, а също и съгласуваност с политиките в областта на екологичния преход;

З.  като има предвид, че ИИ предлага много предимства, но също така носи определени рискове;

И.  като има предвид, че държавите – членки на ЕС, и институциите на ЕС имат задължение да гарантират, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, че правата на всеки човек на неприкосновеност на личния живот, защита на данните, свобода на изразяване на мнение и събирания, недискриминация, достойнство и други основни права не се ограничават неправомерно вследствие на използването на нови и нововъзникващи технологии;

Й.  като има предвид, че използването на ИИ също така поражда рискове и опасения относно етичните аспекти, обхвата и прозрачността на събирането, използването и разпространението на лични данни;

Част 1: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар

1.  счита, че цифровата политика на ЕС следва да създава или да подпомага ключовите основополагащи фактори, необходими за превръщането на европейските публични и частни сектори в надеждни и ориентирани към човека световни лидери в цифровите иновации; счита, че цифровият единен пазар е един от тези основополагащи фактори и че целта му е да се гарантира разгръщането на пълния потенциал на новите технологии, като се премахват необоснованите национални пречки и се постига правна яснота за потребителите и предприятията, което е от полза за европейските граждани и укрепва конкуренцията; счита, че наличието на по-добре организиран и общ европейски подход за пазарна интеграция и хармонизация може да допринесе за постигането на този резултат; счита, че за постигането на това са необходими допълнителни действия както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС;

2.  подчертава значението на напълно функциониращ цифров единен пазар в полза на потребителите и предприятията и призовава да бъдат подкрепени МСП в техния цифров преход, като очаква Комисията да въведе проверка за пригодност за МСП, преди да направи законодателно предложение;

3.  счита, че подходът на ЕС към цифровизацията трябва да бъде в пълно съответствие с основните права, защитата на потребителите, технологичната неутралност, мрежовата неутралностти правилата за защита на данните, приобщаването и недискриминацията;

4.  счита, че цифровизацията и нововъзникващите технологии като ИИ могат да допринесат за постигането на целите на промишлената стратегия на ЕС и на Зеления пакт, както и за преодоляване на някои от трудностите, предизвикани от кризата във връзка с COVID-19; освен това счита, че политически подход за взаимно подсилване по отношение на Зеления пакт, промишлената стратегия и цифровизацията би могъл да спомогне за постигането на техните цели, като същевременно насърчава технологичното лидерство на ЕС; посочва потенциала на цифровите решения, например работата от разстояние и приложенията с ИИ, в подкрепа на участието на хората с увреждания в цифровия единен пазар; счита, че кризата във връзка с COVID-19, предлага и възможност за ускоряване на цифровизацията и че цифровата трансформация като цяло трябва да служи на обществения интерес; счита, че цифровата трансформация би могла да помогне за удовлетворяване на потребностите на градските, селските и изолираните региони в ЕС;

5.  отбелязва потенциала на новите технологии за прехода към кръгова и устойчива икономика чрез улесняване на въвеждането на кръгови бизнес модели, насърчаване на енергийната ефективност на системите за обработка и съхранение на данни и принос за по-устойчиви вериги за създаване на стойност и оптимизиране на използването на ресурсите;

6.  призовава Комисията при осъществяването на Зеления пакт да насърчава и подкрепя внедряването и развитието на устойчиви технологии, включително чрез оценка на въздействието върху околната среда на споделянето на данни и оценка на инфраструктурите, необходими за гарантиране на устойчиво цифрово внедряване;

7.  подчертава, че предоставянето на възможност за споделяне и достъп до основни и ясно определени набори от данни ще бъде от ключово значение за пълното разгръщане на потенциала на Зеления пакт; призовава Комисията да направи оценка на това кои набори от данни са от съществено значение за тази цел;

8.  счита, че практиките, които подкопават правата на потребителите, защитата на данните и трудовите права, следва да бъдат премахнати;

9.  подчертава, че Комисията следва да възприеме балансиран и насочен към бъдещето подход към законодателството, основан на доказателства и на принципа на субсидиарност, с цел създаване на цифров единен пазар, който гарантира предоставянето на обществени услуги и е конкурентен, справедлив, достъпен, технологично неутрален, благоприятен за иновациите и потребителите, ориентиран към човека и надежден и с който се изграждат сигурно общество и сигурна икономика, основани на данни;

10.  подчертава, че следва да се прилагат еднакви условия по отношение на данъчното облагане на цифровата икономика и традиционната икономика, като се постигне общо разбиране за това къде се създава стойност;

11.  посочва, че по целесъобразност МСП и други стопански субекти биха могли да извлекат предимства от използването на модели на сътрудничество като отворен код и софтуер с отворен код, в зависимост от различните ситуации или контекст, като се вземат предвид потенциалните предимства, киберсигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните и не се засяга приложимото законодателство; счита, че това може да допринесе за постигане на европейска стратегическа автономност в областта на цифровите технологии;

12.  призовава Комисията да спазва своите ръководни принципи в бъдещите си законодателни предложения и да избягва разпокъсаността на цифровия единен пазар, да премахва всички съществуващи неоправдани пречки и ненужни административни изисквания, да подкрепя иновациите, по-специално за МСП, както и да използва подходящи стимули, които създават еднакви условия на конкуренция и равен достъп до възможности за инвестиции;

13.  изисква от Комисията да гарантира ефективно и ефикасно прилагане както на настоящите, така и на всички нови законодателни изисквания; счита, че прилагането трябва да е ефективно през границите и между секторите, при по-голямо сътрудничество между органите и при надлежно съобразяване с експертния опит и съответната компетенция на всеки орган; счита, че Комисията следва да предостави ръководна рамка, за да осигури координация за всички нови регулаторни изисквания относно ИИ или свързаните с него области;

14.  призовава Комисията да се стреми към благоприятна за иновациите и потребителите регулаторна среда, като засилва финансовата и институционалната подкрепа за европейската цифрова икономика в тясно сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни чрез мерки като: инвестиции в образованието, научноизследователската и развойната дейност, подкрепа за иновациите в Европа, осигуряване на увеличен и по-широк достъп до лесно четими, оперативно съвместими и качествени промишлени и публични данни, изграждане на цифрова инфраструктура, увеличаване на общото наличие на цифрови умения сред населението, насърчаване на технологичното лидерство за бизнес средата и създаване на пропорционална и хармонизирана регулаторна среда;

15.  счита, че интелигентните обществени поръчки, например европейската платформа GovTech, могат да играят роля в подпомагането на развитието в цифровата сфера в целия ЕС;

16.  счита, че в областта на ИИ и други ключови нови технологии са необходими значителни инвестиции и публично-частно сътрудничество; приветства използването на програми на ЕС за финансиране, за да се окаже подкрепа за цифровизацията на нашето общество и нашата промишленост, при условие че те се основават на принципите на ефективност, прозрачност и приобщаване; призовава за координирано използване на различните фондове с цел максимално увеличаване на полезните взаимодействия между програмите; предлага да се отдаде приоритетно стратегическо значение на средствата за изграждане на необходимата цифрова инфраструктура; призовава чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване NextGenerationEU и чрез публично и частно финансиране да се увеличат инвестициите, за да се отрази амбициозната цел на ЕС да стане световен технологичен лидер, да се задълбочат неговите научни изследвания и знания и да се оползотворяват в пълна степен предимствата на цифровизацията за всички в обществото;

17.  счита, че ИИ представлява особено предизвикателство за МСП и че ненужните и сложни регулаторни изисквания могат да окажат непропорционално въздействие върху конкурентоспособността на тези предприятия; преходът към решения в областта на ИИ следва да помага на тези дружества, а новото законодателство относно използването на ИИ не следва да създава неоправдани административни пречки, които да застрашават конкурентоспособността им на пазара;

18.  призовава Комисията да осигури по-широка координация на инвестициите в плана за възстановяване NextGenerationEU; призовава Комисията в рамките на този план да предложи конкретни действия в подкрепа на технологии и инфраструктура с голямо въздействие в ЕС, например изкуствения интелект, високопроизводителните изчислителни технологии, квантовите изчисления, облачната инфраструктура, платформите, интелигентните градове, 5G и оптичната инфраструктура;

19.  припомня, че МСП са гръбнакът на европейската икономика и се нуждаят от специална подкрепа от страна на програмите на ЕС за финансиране, за да осъществят цифровия преход; призовава Комисията и държавите членки да засилят своята подкрепа за стартиращите предприятия и микро-, малките и средните предприятия (ММСП) чрез програмата „Единен пазар“, центровете за цифрови иновации и Механизма за възстановяване и устойчивост в разработването и прилагането на цифрови технологии, с цел допълнително да се стимулира цифровата трансформация и по този начин да им се даде възможност да развият пълноценно своя цифров потенциал и конкурентоспособност за постигане на растеж и работни места в Европа;

20.  отбелязва, че в сравнение с други пазари има значителна липса на европейски рисков и предстартов капитал, както и на частно дялово финансиране; счита, че това често става причина европейските стартиращи предприятия да се разрастват на пазарите на трети държави, а не в ЕС; изразява убеденост, че това пречи на цялостната европейска икономика да се възползва от допълнителните предимства, свързани с предприятията с европейски произход; подчертава непропорционално голямата роля на публичноправните субекти във вече съществуващото финансиране на иновациите и научните изследвания, както и значителните разлики между различните държави членки, що се отнася до екосистемите за стартиращи предприятия и наличното финансиране; призовава Комисията и държавите членки да предложат всеобхватен европейски подход за разширяване на източниците на капитал за технологични инвестиции в ЕС, включително инициативи в подкрепа на инвестициите от бизнес ангели от лидери в европейския частен сектор, както и да гарантират и улеснят наличието на рисков и предстартов капитал за европейските дружества и стартиращи предприятия;

21.  подчертава, че програмата „Цифрова Европа“, програмата „Хоризонт Европа“ и програмата за свързване на Европа са необходими за стимулиране на цифровата трансформация на Европа и следва да получат подходящо финансиране; настоятелно призовава Комисията да гарантира възможно най-бързо разгръщане на тези програми; припомня, че държавите членки трябва да спазват ангажимента си, поет в рамките на стратегията „Европа 2020“, да инвестират 3% от своя БВП в научноизследователска и развойна дейност;

22.  призовава Комисията да работи за позиционирането на ЕС като лидер в процеса на приемане и стандартизация на новите технологии, като гарантира, че ИИ е ориентиран към човека и е в съответствие с европейските ценности, основни права и норми; подчертава, че е необходимо да се работи с организациите по стандартизация, промишлеността, а също и с международни партньори за определяне на глобални стандарти, като се има предвид глобалният характер на лидерството и развитието в областта на технологиите; счита, че използването на споразумения на работните форуми в Европейския комитет за стандартизация (CEN) в конкретни области, например ИИ и нововъзникващите технологии, е начин да се повиши ефективността при създаването на хармонизирани стандарти;

23.  подкрепя целта на Комисията за увеличаване на наличността и споделянето на нелични данни с цел да се укрепи европейската икономика; счита, че при изпълнението на тази цел следва да се вземат предвид рисковете, свързани с увеличения достъп до нелични данни, например повторното идентифициране на данни;

24.  счита, че е необходимо да се стимулира достъпът до повече данни за МСП и призовава при стимулите, имащи за цел да се предостави на МСП достъп до нелични данни, генерирани от други частни заинтересовани лица в рамките на доброволен и взаимно полезен процес, да се спазват всички необходими гаранции в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и нормативната уредба относно правата върху интелектуалната собственост;

25.  отбелязва, че при изпълнението на обществени услуги или в хода на възлагането на обществени поръчки публичните предприятия генерират, събират и обработват значително количество нелични данни, които имат значителна стойност от гледна точка на търговската им повторна употреба и са от полза за обществото; насърчава Комисията и държавите членки да предоставят по-широк достъп до тези данни за повторна употреба в името на общия интерес, в подкрепа на целите на Директивата за отворените данни;

26.  припомня, че се нуждаем от основана на данни икономика, която работи за целия ЕС, тъй като тя е ключов фактор за цифровизацията; счита, че високото равнище на защита на данните за надежден ИИ би могло да спомогне за повишаване на доверието на потребителите; счита, че е важно ЕС да гарантира висока степен на контрол на клиентите и, когато е приложимо, на потребителите върху данните, като същевременно осигури най-високите стандарти в областта на защитата на личните данни, с ясни и балансирани правила относно правата върху интелектуална собственост (ПИС), но счита, че е от съществено значение да се запази отвореността към трети държави, както и че е важно свободното движение на нелични данни през границите;

27.  отбелязва Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари и счита, че те следва да допринесат за подкрепата на иновациите, като се гарантира високо равнище на защитата на потребителите и укрепване на правата, доверието и безопасността онлайн на ползвателите; подчертава необходимостта да се гарантира, че европейският пазар остава активен и силно конкурентоспособен;

28.  подчертава, че защитата на потребителите следва да изпълнява важна роля в Законодателния акт за цифровите услуги, и изразява убеждение, че повишената прозрачност и надлежната грижа по отношение на онлайн пазарите ще доведат до повишена степен на безопасност на продуктите и следователно до укрепване на доверието на потребителите в онлайн пазарите;

29.  поради това подчертава, че са необходими ясни отговорности за онлайн пазарите въз основа на принципа на пропорционалност; посочва, че отговорността на платформите за хостинг на съдържание за стоките, които се продават или рекламират чрез тях, следва да бъде изяснена, за да се преодолее правният вакуум, при който купувачите не успяват да получат удовлетворението, на което имат право в съответствие със закона или договора за доставка на стоки, например поради невъзможността да бъде установен първоначалният продавач (например принципът „познавай своя бизнес клиент“);

30.  приветства предложената от Комисията Нова програма за потребителите и насърчава Комисията да актуализира законодателството за защита на потребителите, където е целесъобразно, за да се вземат по-добре под внимание въздействието на новите технологии и потенциалната вреда за потребителите, особено по отношение на най-уязвимите групи и предвид въздействието на пандемията от COVID-19; счита, че европейските потребители следва да бъдат оправомощени да изпълняват активна роля в цифровия преход и че доверието на потребителите и възприемането на цифровите технологии зависи от защитата на техните права при всички обстоятелства;

31.  припомня, че неоснователното блокиране на онлайн услугите на географски принцип представлява значителна пречка за единния пазар и необоснована дискриминация на част от европейските потребители; отбелязва първия краткосрочен преглед на Комисията на Регламента относно блокирането на географски принцип и настоятелно призовава Комисията да продължи своята оценка и да започне диалог със заинтересованите лица, като вземе предвид нарастващото търсене на трансграничен достъп до аудио-визуални услуги с цел насърчаване на разпространението на качествено съдържание в целия ЕС;

32.  отново подчертава основните права на ЕС на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, включително, наред с другото, изричното информирано съгласие, заложено в Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); посочва, че съгласието следва да се основава на разбираема и лесно достъпна информация относно начина, по който личните данни ще бъдат използвани и обработвани, и че този принцип следва да се спазва и при използването на алгоритми;

33.  приветства новата Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие, която има незаменима роля за осигуряването на доверието на гражданите и за пълноценното възползване от предимствата, свързани с иновациите, свързаността и автоматизацията в хода на цифровата трансформация, като същевременно се гарантира спазването на основните права, и призовава за ефективно и бързо прилагане на очертаните мерки;

34.  призовава всички държави членки да приложат незабавно Европейския акт за достъпността, за да отстранят ефективно пречките пред гражданите с увреждания и да гарантират наличието на достъпни цифрови услуги, както и пригодността на условията, при които се предоставят услугите, с цел постигане на изцяло приобщаващ и достъпен цифров единен пазар, който гарантира еднаквото третиране и приобщаването на хората с увреждания; насърчава държавите членки да разширят обхвата на прилагането на Директивата относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор, така че да се включат сфери, които са отворени за обществено ползване, особено в секторите на здравеопазването, транспорта, пощенския или телекомуникационния сектор(23), и насърчава това разширяване;

Част 2: подобряване на използването на ИИ за европейските потребители

35.  изразява твърдо убеждение, че ако се разработва в съответствие с приложимото законодателство, ИИ има потенциала да внесе подобрения в определени области за европейските граждани и да предложи значителни ползи и стойност за икономиката, безопасността, сигурността, образованието, здравеопазването, транспорта и околната среда; счита, че безопасността, сигурността, приобщаването, недискриминацията, достъпността и справедливостта – особено за групите потребители, за които се счита, че се намират в уязвимо положение – на продуктите и услугите, базирани на ИИ, трябва да бъдат гарантирани, така че никой да не бъде забравен и ползите от тях да бъдат достъпни за цялото общество;

36.  признава, че за да се възползват от ИИ, Комисията, държавите членки, частният сектор, гражданското общество и научната общност трябва да си сътрудничат ефективно, за да създадат екосистема за безопасен и ориентиран към човека ИИ, който ще донесе ползи за цялото общество;

37.  отбелязва, че макар ИИ да предлага добър потенциал, той също така може да носи определени рискове поради проблеми като наличието на предубеждения и непрозрачност; счита, че тези рискове може да се проявят в зависимост от конкретния контекст и начини на ползване на ИИ; призовава процесите за проследимост на системите, базирани на ИИ, да бъдат прозрачни и да подлежат на преразглеждане в случай на доказана сериозна вреда;

38.  счита, че не само някои от пречките пред развитието, въвеждането и ефективната регулация на цифровите технологии в ЕС, но и липсата на доверие и увереност у потребителите може да попречат на широкото приемане на ИИ; насочва вниманието към липсата на разбиране от страна на гражданите на процесите, чрез които се вземат решения от усъвършенстваните алгоритмични системи и системите за изкуствен интелект;

39.  отбелязва, че потребителите се нуждаят от ясна и предвидима нормативна уредба в случай на неизправност на продуктите;

40.  призовава Комисията и държавите членки непрекъснато да подобряват частта от публичната администрация, която ще носи отговорност за регулирането и прилагането на бъдещото законодателство в областта на ИИ;

41.  приветства Бялата книга на Комисията относно ИИ и призовава Комисията да разработи обща нормативна уредба на ЕС за ИИ, която да е ориентирана към човека, основана на риска, ясна и ориентирана към бъдещето; счита, че това е необходимо за надзора на автоматизираните системи за вземане на решения и че това следва да допълва действащото законодателство, свързано с ИИ, както и да гарантира, че то е пропорционално спрямо равнището на риск;

42.  подчертава необходимостта да се гарантира, че са налице подходяща степен на човешки контрол върху вземането на решения въз основа на алгоритми, както и подходящи и ефективни механизми за правна защита;

43.  подчертава колко е важно осигуряването на базисно обучение и умения в областта на ИИ за потребителите, което ще им позволи да се възползват в по-голяма степен от тези технологии и същевременно да се предпазват от евентуални заплахи;

44.  отбелязва, че макар че ИИ в различна степен вече се урежда от действащото европейско законодателство, той повдига нови, неразрешени до момента правни въпроси, които засягат потребителите, и поради това призовава Комисията да издаде ясни насоки относно функционирането и полезното взаимодействие между действащото приложимо законодателство и всички предложени нови мерки, за да се запълни съществуващият правен вакуум и да се изгради пропорционална и съгласувана нормативна уредба; счита, че сътрудничеството между държавите членки е важно за укрепването на цифровия единен пазар;

45.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят тясно сътрудничество при гарантирането на прилагането на нормативната уредба с цел предотвратяване на фрагментиран единен пазар;

46.  счита, че ИИ е бързо развиваща се технология, която изисква ефективно законодателство, а не само насоки, основаващи се на принципи и пропорционалност; изразява убеденост, че за да се постигне това, е необходимо да се даде широко определение за ИИ, така че всички регулаторни мерки в различните сектори да могат да останат гъвкави и приспособими, за да се вземе предвид развитието в бъдеще и да се обърне подходящо внимание на различните равнища на риск при използването на ИИ, които следва да бъдат допълнително определени в секторните уредби; счита, че бъдещата нормативна уредба трябва адекватно да отразява степента, в която възприеманите рискове от ИИ възникват на практика при различните начини на използване и внедряване на ИИ;

47.  посочва, че използването на алгоритми за самообучение дава възможност на предприятията да придобият цялостна представа за личното положение и моделите на поведение на потребителите; поради това призовава Комисията да осигури всеобхватно регулиране на технологиите, базирани на ИИ, и да предотврати несправедливото използване на такива системи или злоупотребите с тях;

48.  счита, че целта на регулаторната рамка за ИИ следва да бъде създаването на вътрешен пазар за надеждни и безопасни продукти, приложения и услуги, базирани на ИИ, и че тя следва да се основава на член 114 от Договора за функциониране на Европейския съюз;

49.  подчертава правото на потребителите да бъдат адекватно информирани по навременен и лесно достъпен начин относно съществуването и възможните резултати от използването на системи с ИИ, както и относно начина, по който решенията на системата могат да бъдат проверявани, ефективно оспорвани и коригирани;

50.  призовава за задължителна разпоредба за предоставяне на информация, посочваща дали потребителите взаимодействат със системи с ИИ;

51.  счита, че обяснимостта и прозрачността са от решаващо значение за изграждането и поддържането на доверие от страна на потребителите в системите с ИИ; счита, че това следва да се тълкува в смисъл, че процесите трябва да бъдат прозрачни, възможностите и целта на системите с ИИ да бъдат открито съобщавани, а решенията да бъдат разяснявани на лицата, които са пряко засегнати от тях;

52.  счита, че регулаторната рамка трябва да подкрепя разработването на надеждни системи в областта на ИИ и следва да гарантира високи стандарти по отношение на защитата на потребителите, за да укрепи доверието на потребителите в използващите ИИ продукти; счита, че е необходимо по-плавно установяване на рисковете и съответните правни изисквания и предпазни мерки срещу вреди за потребителите; също така счита, че регулаторната рамка следва да осигурява прозрачност и отчетност и да предоставя ясна информация за съответните изисквания на потребителите и на регулаторните органи, както и да стимулира лицата, които разработват и внедряват ИИ проактивно да възприемат надежден ИИ;

53.  призовава Комисията да насърчава обмена на информация, свързана с алгоритмичните системи, между органите на държавите членки, и да подкрепя развитието на общо разбиране за алгоритмичните системи в рамките на единния пазар чрез предоставяне на насоки, становища и експертен опит;

54.  счита, че тази рамка следва да се основава на етичен, ориентиран към човека и воден от основните права подход по време на проектирането, разработването и жизнения цикъл на продуктите с ИИ, въз основа на запазването на основните права и на принципите на прозрачност, обяснимост (когато е приложимо), отчетност, както и на правата и задълженията по силата на ОРЗД, включително свеждане на данните до минимум, ограничаване в рамките на целта и защита на данните още при проектирането и по подразбиране;

55.  счита, че обхватът на новите регулаторни изисквания следва да бъде разширен, така че приложенията, използващи ИИ в конкретния си контекст, за които се счита, че представляват най-голям риск, да подлежат на най-строги регулаторни изисквания и контрол, включително възможността за забрана на вредни или дискриминационни практики; призовава Комисията да разработи обективна методика за изчисляване на риска от вреда, в допълнение към вече съществуващите разпоредби в действащото законодателство в областта на потребителите; счита, че посочената методика следва да избягва рестриктивен двоичен подход, който бързо може да стане неактуален, а вместо това следва да бъде съсредоточена върху контекста, приложението и конкретното използване на ИИ;

56.  подчертава, че стандартизацията на ИИ в целия ЕС следва да насърчи иновациите и оперативната съвместимост, както и да гарантира високо ниво на защита на потребителите; признава, че макар вече да съществуват значителен брой стандарти, е необходимо по-нататъшно насърчаване и разработване на общи стандарти за ИИ, като тези, които са отнасят за отделните компоненти и цялостните приложения;

57.  счита, че след като бъдат въведени ясни правни разпоредби и механизми за гарантиране на прилагането, може да бъде разглеждана ролята на доброволен етикет за надежден ИИ, като същевременно е важно да се има предвид, че информационната асиметрия, характерна за алгоритмичните системи за обучение, прави ролята на схемите за етикетиране много сложна; счита, че подобен етикет би могъл да подобри прозрачността на базираните на ИИ технологии; подчертава, че всяка такава система за етикетиране трябва да бъде разбираема за потребителите и да е доказала своята измерима полза по отношение на осведомеността на потребителите относно съобразените с изискванията приложения, базирани на ИИ, като им предоставя възможност да правят информиран избор; в противен случай тя няма да постигне достатъчна степен на приемане в реални условия на използване;

58.  изразява твърдо убеждение, че новите регулаторни изисквания и оценки трябва да бъдат както разбираеми, така и изпълними, и следва да бъдат включени в съществуващите специфичните секторни изисквания, когато това е възможно, както и да поддържат пропорционалния характер на административната тежест;

59.  призовава Комисията и държавите членки да се възползват от иновативните регулаторни инструменти, като например „регулаторни пясъчници“, в съответствие с принципа на предпазливост, за да се спомогне за осигуряването на ясен курс към разрастване за стартиращите и малките предприятия; счита, че тези инструменти следва да спомагат за насърчаването на иновациите, ако се прилагат в контролирана среда; отбелязва, че създаването на съгласувана среда за иновативно изпитване и проверка на продуктите, базирани на технологии като ИИ, ще помогне на европейските предприятия да преодолеят разпокъсания характер на единния пазар и да се възползват от потенциала за растеж в целия ЕС;

60.  посочва, че най-ефективният начин за намаляване на предубежденията е да се гарантира качеството на наборите от данни, използвани за обучение на системи с ИИ;

61.  счита, че използването на ИИ във високорискови условия следва да бъде ограничено до конкретни цели при пълно зачитане на приложимото законодателство и при спазване на задълженията за прозрачност; подчертава, че само ясната законодателна рамка, предлагаща правна сигурност, ще изиграе решаваща роля, за да се гарантира безопасност и сигурност, защита на данните и на потребителите, обществено доверие и обществена подкрепа за необходимостта и пропорционалността на внедряването на такива технологии; призовава Комисията внимателно да прецени дали има определени случаи на употреба, положения или практики, за които следва да бъдат приети специфични технически стандарти, включително базови алгоритми; счита за необходимо, ако такива технически стандарти бъдат приети, те да бъдат редовно преразглеждани от компетентните органи и преоценявани, като се имат предвид бързите темпове на технологично развитие;

62.  счита, че създаването на експертни съвети за продукти и услуги в областта на ИИ от организации и предприятия с цел оценка на потенциалните ползи и евентуалните вреди, и по-специално потенциалното социално въздействие, произтичащо от високорискови и имащи силно въздействие проекти, базирани на ИИ, може да бъде полезен инструмент за подпомагане на организациите при вземането на отговорни решения относно продуктите и услугите с ИИ, особено когато те включват съответните заинтересовани лица;

63.  изтъква значението на образованието и научните изследвания за ИИ; подчертава, че ЕС трябва да изгради своя цифров капацитет, като насърчава повече хора да се стремят към професионално развитие в свързаните с ИКТ сектори и осигурява обучението на повече специалисти в областта на данните за работа в сферата на ИИ, както и специалисти в свързани нови области, например инвестиране и безопасност, базирани на ИИ; призовава за значителни инвестиции в Европейската мрежа на центровете за високи постижения в областта на изкуствения интелект и за създаването на общоевропейски университетски и научноизследователски мрежи, насочени към ИИ; счита, че тази мрежа следва да спомогне за укрепването на обмена на знания относно ИИ, да подкрепя таланти в областта на ИИ в ЕС и да привлича нови таланти, да насърчава сътрудничество между иновативните дружества, висшето образование, научноизследователските институции и разработчиците на ИИ, както и да осигурява специализирано обучение и развитие за регулаторните органи, с цел да се гарантира правилното използване на тези технологии и да бъдат защитени европейските граждани от евентуални рискове и вреди за техните основни права; освен това подчертава колко са важни мерките и информационните канали, за да се помогне на МСП и на стартиращите предприятия ефективно да се цифровизират и да преминат към етапа на „петата индустриална революция“; отчита, че споделянето и повторното използване на компоненти на приложения, базирани на ИИ, увеличава използването и навлизането на решения, базирани на ИИ; подчертава, че е важно да се провеждат базови изследвания на основите на ИИ; подчертава необходимостта да се предостави възможност за цялостното изследване на всички приложения и технологии, базирани на ИИ;

64.  призовава да се извършат оценки на въздействието относно последиците от цифровото разделение за хората и конкретните действия за преодоляването му; призовава за смекчаване на отрицателното въздействие чрез образование, преквалифициране и повишаване на квалификацията; подчертава, че измерението на равенството между половете трябва да се вземе под внимание с оглед на недостатъчното представителство на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и в цифровите дружества; счита, че следва да се обърне специално внимание на програмите за грамотност в областта на ИИ;

65.  призовава Комисията да актуализира съществуващата уредба за безопасност на продуктите и отговорност по отношение на продуктите, за да се предприемат мерки във връзка с новите предизвикателства, породени от нововъзникващи цифрови технологии, например изкуствен интелект; и настоятелно призовава Комисията да актуализира, наред с другото, Директивата относно общата безопасност на продуктите и Директивата относно отговорността за вреди, причинени от продукти, по-специално като разгледа възможността за промяна на концепцията за „тежест на доказване“ за вреди, причинени от нововъзникващи цифрови технологии, в ясно определени случаи и след надлежна оценка, и като адаптира термините „продукт“, „вреда“ и „дефект“, така че те да отразяват сложния характер на нововъзникващите технологии, включително продукти с вграден ИИ, интернет на нещата и роботика, самостоятелен софтуер и софтуер или актуализации, които предизвикват съществено изменение на продукта, което води до възникването на de facto нов продукт;

66.  подчертава, че трябва да се разработи подходяща свързаност за внедряването на ИИ, както и на всяка нова технология, включително в регионите, които са изправени пред демографски или икономически затруднения; призовава да се вземе предвид неравният достъп до технологии в селските райони, по-специално в случаите, когато средства на Съюза се използват за внедряването на 5G мрежи, с цел намаляване на районите без покритие и за инфраструктури за свързаност като цяло; призовава за комуникационна стратегия на ЕС, която да осигурява надеждна информация на гражданите на ЕС, както и за кампании за повишаване на осведомеността относно технологиите от пето поколение (5G);

67.  призовава Комисията да направи оценка на развитието и използването на технологиите на разпределения регистър, включително блокови вериги, и по-специално интелигентни договори в цифровия единен пазар, и да предостави насоки и да предвиди разработването на подходяща правна уредба с цел осигуряване на правна сигурност за предприятията и потребителите, и по-специално по въпроса за законосъобразността, гарантирането на изпълнението на интелигентните договори в трансгранични ситуации и изискванията за нотариална заверка, когато е приложимо;

68.  призовава многостранните преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) относно електронната търговия да бъдат приключени с балансиран резултат; призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на клауза за изходния код, която понастоящем се обсъжда в рамките на преговорите на равнището на СТО относно електронната търговия във връзка с бъдещото законодателство на ЕС в областта на ИИ, включително неговото въздействие върху правата на потребителите, и да включи Европейския парламент в тази оценка; изразява съжаление, че при липсата на глобални правила дружествата от ЕС може да са сблъскват с нетарифни бариери пред цифровата търговия, например необосновано блокиране на географски принцип, локализиране на данни и изисквания за задължителен трансфер на технологии; отбелязва, че тези бариери представляват особено предизвикателство за малките и средните предприятия (МСП); подчертава, че глобалните правила за цифрова търговия биха могли допълнително да повишат защитата на потребителите; подкрепя превръщането на мораториума на СТО върху електронното предаване на данни в постоянен и подчертава, че е важно да се внесе яснота по отношение на определението за електронното предаване на данни; призовава за цялостното прилагане и за по-широкото приемане на Споразумението на СТО за информационните технологии и на неговата разширена версия, както и на референтния документ на СТО за телекомуникационните услуги;

69.  признава амбицията ЕС да се превърне в световен лидер в развитието и прилагането на ИИ; призовава ЕС да работи в по-тясно сътрудничество с партньорите, например в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и СТО, за определяне на световни стандарти за ИИ в интерес на намаляването на пречките пред търговията и насърчаването на надежден ИИ в съответствие с ценностите на ЕС; подкрепя международното регулаторно и друго сътрудничество между държавите от ОИСР в областта на цифровата икономика, включително Глобалното партньорство в областта на изкуствения интелект; насърчава ЕС да засили работата си с ООН и международните органи по стандартизация по този въпрос; отбелязва сключването на основаното на правила Азиатско споразумение за всеобхватно регионално икономическо партньорство, което проправи пътя за най-големия проект за икономическа интеграция в света; счита, че ЕС следва да насърчава цифрови правила, които са в съответствие с демократичните принципи, правата на човека и устойчивото развитие; подкрепя в тази връзка предложението за създаване на Съвет по търговия и технологии между ЕС и САЩ;

70.  подкрепя в тази връзка работата по трансатлантическо споразумение за ИИ за изграждане на по-силен и по-широк консенсус относно принципите на етичния ИИ и управлението на данните, както и, в рамките на тези принципи, за насърчаване на иновациите и споделянето на данни с цел разработване на ИИ и спомагане за улесняването на търговията и разработването на съвместими правила и общи стандарти в цифровата търговия, като се гарантира централна роля на ЕС при определянето на тези стандарти; подчертава, че това трансатлантическо споразумение за ИИ следва да съдържа и глава, посветена на сигурността на данните и защитата на данните на ползвателите и потребителите, за да се осигури защита на правилата на ЕС; призовава Комисията да продължи да работи със САЩ, Япония и други единомислещи партньори за реформиране на правилата на СТО относно, наред с другото, субсидиите, принудителните трансфери на технологии и държавните предприятия; подчертава значението на споразуменията за свободна търговия на ЕС за насърчаването на интересите и ценностите на дружествата, потребителите и работниците в ЕС в контекста на глобалната цифрова икономика и ги счита за допълнение към конкурентния цифров единен пазар; отбелязва, че е особено важно сътрудничеството с Обединеното кралство, което играе важна роля в глобалната цифрова икономика;

71.  настоятелно призовава държавите членки да включат в своите планове за възстановяване проекти за цифровизация на транспорта; подчертава необходимостта да се гарантира стабилно и подходящо финансиране за процеса на изграждане на транспортна и ИКТ инфраструктура за интелигентни транспортни системи (ИТС), включително внедряването на 5G в условия на сигурност и разработването на 6G мрежите и бъдещите безжични мрежи, с цел да се създадат условия за разгръщането на пълния потенциал на цифровизирания транспорт, като същевременно се гарантират високи стандарти за безопасност; в тази връзка подчертава необходимостта както от развиване на нова инфраструктура, така и от модернизиране на съществуващата инфраструктура; призовава държавите членки да осигурят безопасна, устойчива и висококачествена транспортна инфраструктура, която да улеснява внедряването на услуги за свързана и автоматизирана мобилност; посочва, че модернизирането на съответната транспортна и цифрова инфраструктура в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) трябва да бъде ускорено; поради това призовава Комисията, в рамките на преразглеждането от нейна страна на Регламента за TEN-T и на Регламента за коридорите за железопътен товарен превоз, да предложи механизми, с които да се гарантира това;

72.  подчертава огромния потенциал на ИИ в транспортния сектор и възможностите, които има, за повишаване на степента на автоматизация за автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт; подчертава ролята на ИИ за насърчаване на мултимодалността и на преминаването към други видове транспорт, както и за насърчаване на развитието на интелигентни градове, като по този начин се подобряват условията за пътуване на всички граждани посредством по-голяма ефективност, безопасност и екологосъобразност на транспорта, логистиката и транспортните потоци, съкращаване на времето за пътуване, намаляване на задръстванията, понижаване на вредните емисии и съкращаване на разходите; подчертава огромния потенциал на системите, които използват ИИ в транспортния сектор, от гледна точка на пътната безопасност и постигането на целите, определени във визията за нулева смъртност; подчертава, че ИИ ще допринесе за по-нататъшното развитие на безпрепятствена мултимодалност в съответствие с концепцията за „мобилността като услуга“(MaaS); приканва Комисията да проучи начините, чрез които може да се улесни балансираното развитие на „мобилността като услуга“, по-специално в градските зони;

73.  приветства постиженията на съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и призовава за засилване на научните изследвания и инвестициите с цел максимално увеличаване на потенциала на ИИ в сектора на въздухоплаването по отношение на потребителите чрез подобрения в процесите на маркетинг, продажби, дистрибуция и ценообразуване на авиолиниите, както и при наземното обслужване (проверки за безопасност и др.); отбелязва, че ИИ може да осигури развиване на автоматизирана навигация в морския транспорт на дълги и къси разстояния и по вътрешните водни пътища и да подобри морското наблюдение в контекста на увеличаващото се движение на кораби; призовава за внедряване на ИИ и по-високо равнище на цифровизация в широки мащаби във всички европейски пристанища, така че да се постигне повишена ефективност и конкурентоспособност; подчертава първостепенната роля, която цифровизацията, ИИ и роботиката ще играят в туристическия сектор, като по този начин ще допринасят за устойчивостта на сектора в дългосрочен план; отбелязва необходимостта от подходящо финансиране и стимули за туристическите обекти, по-специално за микропредприятията и малките и средните предприятия, за да им се предостави възможност да се възползват от цифровизацията и да модернизират услугите, които предлагат на потребителите; отбелязва, че това ще спомогне за насърчаване на водещата позиция на ЕС в областта на цифровите технологии в контекста на устойчивия туризъм чрез научноизследователска и развойна дейност, съвместни предприятия и публично-частни партньорства;

74.  припомня, че ИИ може да доведе до предубеждения и по този начин до различни форми на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; припомня във връзка с това, че правата на всеки човек трябва да бъдат изцяло защитени и че инициативите в областта на ИИ не бива да са дискриминационни по какъвто и да било начин; подчертава, че такива предубеждения и дискриминация могат да възникнат от набори от данни, които сами по себе си са необективни, и да отразяват съществуващата дискриминация в обществото; подчертава, че ИИ трябва да избягва предубеждения, водещи до забранена дискриминация, и не трябва да възпроизвежда дискриминационни процеси; подчертава необходимостта тези рискове да бъдат взети предвид при разработването на технологии с ИИ, както и значението на работата с доставчиците на технологии с ИИ, за да се предприемат мерки за преодоляване на все още съществуващите пропуски, които улесняват дискриминацията; препоръчва екипите, които проектират и разработват ИИ, да отразяват многообразието на обществото;

75.  подчертава колко е важно алгоритмите да бъдат прозрачни, с цел да се защитят изцяло основните права; отбелязва, че с оглед на важните етични и правни последици е необходимо законодателите да разгледат сложния въпрос за отговорността, и по-специално за вредите, причинявани на лица или имущество, и че отговорността за всички приложения с ИИ следва винаги да се носи от физическо или юридическо лице;

76.  подчертава необходимостта от широка достъпност на ИИ за секторите на културата и творчеството в цяла Европа, за да се поддържат еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция за всички заинтересовани страни и участници в Европа; подчертава потенциала на технологиите с ИИ за секторите на културата и творчеството – от по-добро управление и ангажиране на аудиторията и по-добри връзки с нея до подпомагано управление и организиране на съдържание, повишаване на значимостта на културните архиви, както и подпомагани проверки на фактите и подпомагана журналистика на данните; подчертава необходимостта от предлагане на възможности за учене и обучение, за да може европейското общество да е запознато с използването, потенциалните рискове и възможностите на ИИ; във връзка с това отново изразява становището си, че иновациите в областта на ИИ и роботиката трябва да бъдат интегрирани в образователните планове и програмите за обучение; припомня специалните изисквания на професионалното образование и обучение (ПОО) във връзка с ИИ и призовава за подход на сътрудничество на европейско равнище, предназначен да засили потенциала, предлаган от ИИ в областта на ПОО в цяла Европа; подчертава, че транспонирането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги(24) в националното законодателство е от решаващо значение за постигането на истински цифров единен пазар, който насърчава културното многообразие;

77.  подчертава липсата на европейско финансиране с рисков капитал, липсата на достъп до финансиране и липсата на налични данни, признава също така външните и вътрешните пречки пред внедряването на технологии с ИИ, особено за секторите с по-ниска степен на зрялост и МСП; призовава за всеобхватен подход в ЕС, основаващ се на насърчаване на предприемачеството посредством благоприятстващо инвеститорите регулиране, за да се гарантира достъп до финансиране за перспективните европейски стартиращи предприятия на всички етапи на растеж; призовава за полагане на съвместни усилия с цел предотвратяване и възпиране на мигрирането на млади перспективни европейски предприятия, които в много случаи изпитват недостиг на финансиране непосредствено след навлизането си на пазара;

78.  припомня, че действащото законодателство на Съюза не предвижда задължителни изисквания за киберсигурност за продуктите и услугите като цяло; призовава за включването на основни изисквания на етапа на проектиране (сигурност на етапа на проектирането) и също така за използването на подходящи стандарти и процеси за киберсигурност както по време на жизнения цикъл на продуктите и услугите, така и в рамките на техните вериги на доставки;

79.  посочва, че четвъртата индустриална революция ще зависи, наред с другото, от достъпа до суровини като литий и редкоземни метали и че Съюзът трябва да намали своята зависимост от внос на такива суровини чрез ограничаване на потреблението като абсолютна стойност и благодарение на собствената си екологосъобразна минна промишленост и кръгова икономика; счита, че по-силна политика в областта на кръговата икономика, прилагана по отношение на цифровите устройства и полупроводниците, би могла същевременно да допринесе за промишления суверенитет на Съюза и за избягването на отрицателните последици от минните дейности, свързани със суровините;

80.  призовава за по-ясна стратегия по отношение на европейските цифрови иновационни центрове, така че да се подпомогне широкото внедряване на нови технологии от страна на МСП, дружествата със средна пазарна капитализация и стартиращите предприятия; посочва, че мрежата от европейски цифрови иновационни центрове следва да осигури широко географско покритие в цяла Европа, включително в отдалечените, селските и островните райони, и да постави началото на междусекторен диалог; призовава Комисията да разработи амбициозна и всеобхватна стратегия за подкрепа на създаването и растежа на стартиращи предприятия, с цел в рамките на 10 години да се създаде ново поколение цифрови „еднорози“; стратегията следва по-специално да разглежда мерки като данъчни стимули за стартиращите и новосъздадените МСП и въвеждане на виза на ЕС за стартиращи предприятия;

81.  приветства новата стратегия на Комисията в областта на изчисленията в облак и Европейската инициатива за компютърни услуги в облак;

82.  приветства положителното въздействие, което ИИ може да окаже върху европейските пазари на труда, включително създаване на работни места, по-безопасни и по-приобщаващи работни места, борба с дискриминацията при набирането на персонал и заплащането и насърчаване на осигуряването на по-добро съответствие на уменията с потребностите и на по-добри работни процеси, при условие че рисковете се смекчават и регулаторните рамки се актуализират редовно, успоредно с напредването на вълната на цифровизация;

83.  призовава държавите членки да инвестират във висококачествени, адаптивни и приобщаващи системи за образование, професионално обучение и учене през целия живот, както и в политики за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците в сектори, които могат да бъдат сериозно засегнати от ИИ, включително в областта на селското и горското стопанство; подчертава, че в тази връзка трябва да се обърне специално внимание на приобщаването на групите в неравностойно положение;

84.  отбелязва недостига на умения на европейските пазари на труда; приветства актуализираната от Комисията Европейска програма за умения и новия план за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027 г.), които ще подпомагат работниците да повишават своите цифрови умения и да получат квалификации за бъдещата сфера на труда и ще спомагат за адаптирането и придобиването на квалификации и познания с оглед на цифровия и екологичния преход; подчертава необходимостта етичните аспекти на ИИ и развитието на умения за етични цели да се включат като неразделна част във всички програми за образование и обучение, предназначени за разработчиците и хората, работещи с ИИ; припомня, че разработчиците, програмистите, лицата, отговорни за вземането на решения, и предприятията, работещи с ИИ, трябва да осъзнават своята етична отговорност; подчертава, че достъпът до необходимите умения и знания в областта на ИИ може да преодолее цифровото разделение в обществото и че решенията с ИИ следва да подкрепят интеграцията на пазара на труда на уязвимите групи, като например хората с увреждания или живеещите в отдалечени или селски райони;

85.  подчертава, че равенството между половете е основен принцип на Европейския съюз и че следва да бъде отразено във всички политики на ЕС; призовава за признаване на основната роля на жените за постигането на целите на европейската стратегия в областта на цифровите технологии в съответствие с целите за равенство между половете; припомня, че участието на жените в цифровата икономика е от решаващо значение за оформянето на процъфтяващо цифрово общество и за стимулирането на цифровия вътрешен пазар на ЕС; призовава Комисията да гарантира изпълнението на Декларацията на министрите за поемане на ангажимент относно жените в областта на цифровите технологии; счита, че ИИ може значително да допринесе за преодоляване на свързаната с пола дискриминация и справяне с предизвикателствата, пред които са изправени жените, с цел насърчаване на равенството между половете, при условие че се разработи подходяща правна и етична рамка, че се премахнат съзнателните и несъзнателните предубеждения и че се спазват принципите на равенство между половете;

86.  подчертава, че селското стопанство е сектор, в който ИИ ще играе ключова роля в решаването на проблемите и предизвикателствата, свързани с производството и предлагането на храни; подчертава, че технологиите в областта на интернета на нещата и ИИ по-специално представляват значителна възможност за модернизирането, автоматизирането и подобряването на ефективността и устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и за местното развитие в селските райони благодарение на повишаването на производството и подобряването на качеството на културите; счита, че използването на цифровите технологии и ИИ и повишаването на научноизследователската и развойната дейност в хранително-вкусовия сектор са необходими за подобряване на устойчивостта, ефективността, прецизността и производителността; изтъква потенциала на интернета на нещата и ИИ в прецизното земеделие, по-специално за определяне на метеорологичните условия, хранителните вещества в почвите и нуждите от вода, както и за установяване на нашествия на вредители и болести по растенията; подчертава, че наблюдението посредством автоматизирани и цифрови инструменти може спомогне за свеждане до минимум на отпечатъка на селското стопанство върху околната среда и върху климата; призовава Комисията и държавите членки да увеличат ресурсите и инвестициите, предназначени за селскостопанския сектор за тези цели, да предоставят достатъчно ресурси и да осигурят разработването на инструменти за научни изследвания относно използването на ИИ в тези области, за да се улесни по-доброто използване на наличните ресурси от съответните земеделски стопани, да се повишат ефективността и производителността и да се насърчава създаването на иновационни центрове и стартиращи предприятия в тази област;

87.  счита, че при приложенията на ИИ в рамките на Съюза и свързаното с това използване на лични данни на гражданите на ЕС следва да се зачитат нашите ценности и основни права, признати от Хартата на основните права на ЕС, като например човешкото достойнство, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и сигурността; подчертава факта, че тъй като ИИ по определение включва обработването на данни, той трябва да спазва правото на ЕС в областта на защитата на данните, и по-специално Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД); отново заявява колко е важно на независимите публични органи за защита на данните да се предоставят необходимите ресурси, за да им се позволи да наблюдават и ефективно да гарантират спазването на законодателството за защита на данните;

88.  подчертава, че инвестициите в науките и в научноизследователската и развойната дейност в областта на цифровите технологии и ИИ, насърчаването на по-добър достъп до рисков капитал, развиването на висока степен на киберсигурност на критичната инфраструктура и електронните съобщителни мрежи и достъпът до висококачествени обективни данни са крайъгълни камъни за гарантиране на цифровия суверенитет на Съюза; призовава Комисията да проучи на какви различни форми на риск от зависимост от външни участници е изложен Съюзът; отбелязва, че неясното, прекомерното или фрагментираното регулиране ще възпрепятства появата на иновативни високотехнологични „еднорози“, стартиращи предприятия и МСП или ще ги принуди да разработват своите продукти и услуги извън Европа;

89.  подчертава, че постигането на сигурно и приобщаващо европейско общество на гигабитов интернет е предварително условие за успеха на Съюза в неговия цифров преход; изтъква ролята на свързаността, стимулирана по-специално от 5G и оптичната инфраструктура, за трансформирането на начините на работа и образователните способи, стопанските модели и цели сектори като производството, транспорта и здравеопазването, особено в комбинация с други технологии като виртуализация, изчисления в облак, периферни изчисления, ИИ, разделяне на физически мрежи и автоматизация, и подчертава, че тя има потенциала да доведе до по-голяма производителност, повече иновации и по-добри услуги за потребителите;

90.  призовава Комисията да стимулира европейските дружества да започнат да развиват и изграждат технологичен капацитет за следващото поколение мобилни мрежи; призовава Комисията да анализира въздействието на неравния достъп до цифрови технологии и различията по отношение на свързаността между държавите членки;

91.  отбелязва, че инвестирането във високопроизводителни изчислителни технологии е от ключово значение за оползотворяване на пълния потенциал на ИИ и други нововъзникващи технологии; призовава да се преодолее недостигът на инвестиции в свързаността чрез Инструмента на ЕС за възстановяване, както и чрез държавно и частно финансиране, за да се компенсират съкращенията в инвестициите на ЕС в бъдещи технологии в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г.;

92.  призовава за подход, обхващащ цялото общество, по отношение на киберсигурността; подчертава, че новите подходи по отношение на киберсигурността следва да бъдат проектирани въз основа на устойчивостта и способността за адаптиране към натиск и атаки; призовава да се възприеме цялостен подход по отношение на киберсигурността, при който да се взема предвид цялата система – от проектирането и използваемостта на системата до образованието и обучението на гражданите; подчертава, че цифровата трансформация, която се характеризира с бърза цифровизация на услугите и масово въвеждане на свързани устройства, неизбежно излага нашето общество и икономика на по-големи рискове от кибератаки; подчертава, че напредъкът в областта на квантовите изчислителни технологии ще предизвика смущения в съществуващите техники за криптиране на данни; призовава Комисията да подкрепи научните изследвания, които биха позволили на Европа да преодолее това предизвикателство, и подчертава необходимостта от надеждно и сигурно криптиране от край до край; призовава Комисията да проучи използването на протоколи и приложения за киберсигурност, основаващи се на блокови вериги, с цел подобряване на устойчивостта, надеждността и стабилността на инфраструктурата за ИИ; подчертава, че е необходимо във всички секторни политики да се включат елементи за киберсигурност; подчертава, че ефективната защита изисква ЕС и националните институции да работят заедно, с подкрепата на ENISA, за да гарантират сигурността, целостта, издръжливостта и устойчивостта на критичната инфраструктура и електронните комуникационни мрежи; приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност и намерението ѝ да разшири нейния обхват и да намали различията в прилагането ѝ от страна на държавите членки; призовава за предпазлив подход към потенциалните зависимости от високорискови доставчици, по-специално за разгръщането на 5G мрежите;

o
o   o

93.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=64962 (2) https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2228 (3) OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. (4) ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4. (5) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. (6) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22. (7) OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36. (8) OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64. (9) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (10) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 55. (11) ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1. (12) OВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1. (13) OВ L 328, 18.12.2019 г., стр. 7. (14) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (15) OВ L 130, 17.5.2019 г., стp. 92. (16) OВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57. (17) Приети текстове, P9_TA(2020)0032. (18) Приети текстове, P9_TA(2020)0272. (19) Приети текстове, P9_TA(2020)0277. (20) Приети текстове, P9_TA(2020)0275. (21) Приети текстове, P9_TA(2020)0276. (22) Приети текстове, P9_TA(2021)0007. (23) Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на органите от обществения сектор (ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1), съобр. 34. (24) Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69).