Показалец 
Приети текстове
Сряда, 23 юни 2021 г. - Брюксел
Общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика за периода 2021–2027 г. ***II
 Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионен фонд за периода 2021–2027 г. ***II
 Специални разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), и инструменти за външно финансиране за периода 2021–2027 г. ***II
 Мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан ***I
 Презгранични плащания в рамките на Съюза (кодифициран текст) ***I
 Правила и общи условия за изпълнението на функциите на омбудсмана
 Споразумение между ЕС и Тайланд: изменение на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***
 Споразумение между ЕС и Индонезия: изменение на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***
 Споразумение между ЕС и Аржентина: изменение на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***
 Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море
 Ролята на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ на ЕС за справяне с последиците от пандемията от COVID-19

Общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика за периода 2021–2027 г. ***II
PDF 124kWORD 45k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (06674/1/2021 – C9-0193/2021 – 2018/0196(COD))
P9_TA(2021)0298A9-0206/2021
ПОПРАВКИ

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (06674/1/2021 – C9‑0193/2021),

–  като взе предвид становището на Сметната палата от 25 октомври 2018 г.(1),

–  като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(2) и 18 септември 2020 г.(3),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(4),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(5) относно предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2018)0375),

–  като взе предвид изменените предложения на Комисията (COM(2020)0023) и COM(2020)0450),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид член 67 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по регионално развитие (A9-0206/2021),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета в съответствие с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като бъде направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 17, 14.1.2019 г., стр. 1.
(2) OВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 83.
(3) OВ C 429, 11.12.2020 г., стp. 236.
(4) OВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 41.
(5) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 638.


Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионен фонд за периода 2021–2027 г. ***II
PDF 126kWORD 44k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно позиция на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (06168/1/2021 – C9-0194/2021 – 2018/0197(COD))
P9_TA(2021)0299A9-0204/2021

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (06168/1/2021 – C9‑0194/2021),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2018)0372),

–  като взе предвид измененото предложение на Комисията (COM(2020)0452),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид член 67 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по регионално развитие (A9-0204/2021),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като бъде направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя Председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 90.
(2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 115.
(3) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 566.


Специални разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), и инструменти за външно финансиране за периода 2021–2027 г. ***II
PDF 126kWORD 44k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране (05488/1/2021 – C9-0192/2021 – 2018/0199(COD))
P9_TA(2021)0300A9-0205/2021

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05488/1/2021 – C9‑0192/2021),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2018 г.(1),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 5 декември 2018 г.(2),

–  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2021)0289),

–  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия в съответствие с член 74, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид член 67 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по регионално развитие (A9-0205/2021),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като бъде направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 116.
(2) OВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 137.
(3) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 247.


Мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан ***I
PDF 125kWORD 45k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2019/833 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за установяване на мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (COM(2020)0215 – C9-0157/2020 – 2020/0095(COD))
P9_TA(2021)0301A9-0220/2020

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0215),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0157/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г.(1),

–  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 12 май 2021 г. да бъде одобрена позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0220/2020),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст, внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 юни 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2019/833 за установяване на мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан

P9_TC1-COD(2020)0095


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/1231.)

(1) OВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 279.


Презгранични плащания в рамките на Съюза (кодифициран текст) ***I
PDF 124kWORD 47k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно презграничните плащания в рамките на Съюза (кодифициран текст) (COM(2020)0323 – C9-0204/2020 – 2020/0145(COD))
P9_TA(2021)0302A9-0202/2021

(Обикновена законодателна процедура – кодификация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2020)0323),

–  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C9-0204/2020),

–  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 25 януари 2021 г.(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 3 декември 2020 г.(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(3),

–  като взе предвид членове 109 и 59 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0202/2021),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 юни 2021 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2021/... на Европейския парламент и на Съвета относно презграничните плащания в рамките на Съюза (кодифициран текст)

P9_TC1-COD(2020)0145


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2021/1230.)

(1) ОВ C 65, 25.2.2021 г., стр. 4.
(2) ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 43.
(3) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Правила и общи условия за изпълнението на функциите на омбудсмана
PDF 188kWORD 61k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно регламент на Европейския парламент за установяване на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом (2021/2053(INL)2019/0900(APP))
P9_TA(2021)0303A9-0174/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 228, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 106а, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид становището на Комисията (COM(2021)0329),

–  като взе предвид одобрението от Съвета (9425/2021),

–  като взе предвид решението си от 10 юни 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент за установяване на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом(1),

–  като взе предвид член 46 и член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0174/2021),

1.  приема приложения регламент;

2.  възлага на своя председател да подпише регламента заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  възлага на своя генерален секретар да осигури публикуването на регламента в Официален вестник на Европейския съюз;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

Регламент на Европейския парламент за установяване на правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (Устав на Европейския омбудсман) и за отмяна на Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом (2021/2053(INL)2019/0900(APP))

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 228, параграф 4 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а, параграф 1 от него,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид одобрението от Съвета на Европейския Съюз(2),

като взе предвид становището на Европейската комисия(3),

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид следното:

(1)  Правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана следва да бъдат определени в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 20, параграф 2, буква г) и член 228 от него, Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

(2)  Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент(4) беше изменено за последен път през 2008 г. След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом следва да бъде отменено и заменено с регламент, приет въз основа на член 228, параграф 4 от ДФЕС.

(3)  В член 41 от Хартата се признава правото на добра администрация като основно право на гражданите на Съюза. В член 43 от Хартата се признава правото на сезиране на Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. За да се гарантира, че тези права са ефективни и за да се подобри способността на омбудсмана да извършва задълбочени и безпристрастни разследвания, като по този начин се подкрепя неговата независимост, от която зависят и двете, той следва да разполага с всички инструменти, необходими за успешното изпълнение на функциите на омбудсмана, посочени в Договорите и в настоящия регламент.

(4)  Определянето на условията, при които дадена жалба може да бъде подадена до омбудсмана, следва да е в съответствие с принципа за пълен, безплатен и лесен достъп, като се отчитат специфичните ограничения, произтичащи от съдебни и административни производства.

(5)  Омбудсманът следва да зачита надлежно правомощията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, които са обект на неговите разследвания.

(6)  Необходимо е да се определят процедурите, които следва да се прилагат, в случай че в резултат на извършваните от омбудсмана разследвания се разкрият случаи на лошо администриране Омбудсманът следва да представи подробен доклад пред Европейския парламент в края на всяка годишна сесия. Омбудсманът следва също така да има право да включи в този годишен доклад оценка на спазването на отправените препоръки.

(7)  За да се засили ролята на омбудсмана и да се насърчат най-добрите административни практики в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, е желателно да се позволи на омбудсмана, без да се засяга основното му задължение, а именно разглеждането на жалби, да провежда разследвания по собствена инициатива, когато прецени, че има основание, и по‑специално когато установи повтарящи се, системни или особено сериозни случаи на лошо администриране.

(8)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета(5), допълнен от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета(6) следва да се прилага за искания за публичен достъп до документи на омбудсмана, с изключение на получените в хода на разследване, като в този случай исканията следва да се разглеждат от институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, от която произхождат.

(9)  Омбудсманът следва да има достъп до всички елементи, необходими за изпълнението на неговите функции. За тази цел институциите, органите, службите и агенциите на Съюза следва да предоставят на омбудсмана всякаква поискана от него информация за целите на дадено разследване. Когато упражняването на функциите на омбудсмана би изисквало предоставянето на омбудсмана на класифицирана информация, съхранявана от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или от органите на държавите членки, омбудсманът следва да има достъп до тази информация, при условие, че гарантира спазването на правилата за защита на тази информация.

(10)  Омбудсманът и служителите на службата на омбудсмана следва да са длъжни да опазват поверителния характер на информацията, която са получили при упражняване на функциите си, независимо от задължението на омбудсмана да информира властите на държавите членки за факти, които счита, че са свързани с престъпление и които са му станали известни в хода на извършеното разследване. Омбудсманът следва да може да информира заинтересованата институция, орган, служба или агенция на Съюза за факти, които засягат поведението на техен служител. Задължението на омбудсмана да опазва поверителния характер на всяка информация, която получава при изпълнение на своите функции, следва да не засяга задължението на омбудсмана съгласно член 15, параграф 1 от ДФЕС да работи при възможно най‑голямо зачитане на принципа на откритост. По-специално, за да изпълнява надлежно своите задължения и да подкрепя своите констатации, омбудсманът следва да може да се позовава в своите доклади на всяка информация, достъпна за обществеността.

(11)  Когато е необходимо за ефективното изпълнение на функциите му, на омбудсмана следва да се предостави възможност да си сътрудничи и да обменя информация с органите на държавите членки в съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза, както и с други институции, органи, служби или агенции на Съюза в съответствие с приложимото право на Съюза.

(12)  Европейският парламент следва да назначава омбудсмана в началото на парламентарния мандат и за срока на този мандат, като избира омбудсмана измежду лица, които са граждани на Съюза и които предоставят всички необходими гаранции за независимост и компетентност. Следва също така да бъдат определени, inter alia, общите условия относно прекратяването на функциите на омбудсмана, замяната на омбудсмана, несъвместимостта, възнаграждението на омбудсмана, привилегиите и имунитетите на омбудсмана.

(13)  Следва да се уточни, че седалището на омбудсмана е това на Европейския парламент, определено в буква а) от Протокол № 6 за местоположението на седалищата на институциите и на някои органи, служби и агенции на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функциониране на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-нататък „Протокол № 6“).

(14)  В състава на своя секретариат омбудсманът следва да постигне равна представеност на жените и мъжете при надлежно спазване на член 1г, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, определени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета(7) (наричан по-нататък „Правилника за длъжностните лица“).

(15)  Омбудсманът трябва да приеме разпоредбите за изпълнение на настоящия регламент след консултация с Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия. При липса на становище от тези институции в рамките на разумни срокове, определени предварително от омбудсмана, омбудсманът има право да приеме съответните разпоредби за изпълнение. За да се гарантират правната сигурност и най-високите стандарти при изпълнението на функциите на омбудсмана, минималното съдържание на разпоредбите за изпълнение, които трябва да бъдат приети, следва да бъде определено в настоящия регламент.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и принципи

1.  С настоящия регламент се установяват правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана („Устав на Европейския омбудсман“).

2.  Омбудсманът е напълно независим при изпълнението на своите функции и действията на омбудсмана не се нуждаят от предварително разрешение.

3.  Омбудсманът съдейства за разкриването на случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции, като той надлежно спазва член 20, параграф 2, буква г) и член 228 от ДФЕС и член 41 от Хартата относно правото на добра администрация.

Действията на други органи или лица не могат да бъдат предмет на жалба пред омбудсмана.

4.  Когато е целесъобразно, омбудсманът отправя препоръки, предложения за решения и предложения за подобрения с цел разрешаване на проблема.

5.  При изпълнението на своите функции омбудсманът не може да поставя под въпрос обосноваността на съдебно решение или компетентността на съда да постанови решение.

Член 2

Жалби

1.  Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с пребиваване или седалище в държава членка, може да подаде до омбудсмана, пряко или с посредничеството на член на Европейския парламент, жалба във връзка със случай на лошо администриране.

2.  В жалбата се посочват ясно предметът ѝ и самоличността на жалбоподателя. Жалбоподателят може да поиска жалбата или части от нея да останат поверителни.

3.  Жалбата трябва да бъде подадена в срок от две години от датата, на която жалбоподателят е узнал фактите, на които тя се основава. Преди жалбата да бъде подадена, жалбоподателят предприема подходящите административни постъпки пред съответните институции, органи, служби или агенции на Съюза.

4.  Омбудсманът отхвърля жалбата като недопустима, ако тя е извън обхвата на правомощията на омбудсмана или ако не са изпълнени процесуалните изисквания, предвидени в параграфи 2 и 3. Когато жалбата е извън обхвата на правомощията на омбудсмана, той може да посъветва жалбоподателя да се обърне към друг орган.

5.  Ако омбудсманът установи, че жалбата е явно неоснователна, той затваря досието и информира жалбоподателя за тази констатация. В случай че жалбоподателят е информирал съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза за жалбата, омбудсманът също информира съответния орган.

6.  Жалбите, отнасящи се до трудови правоотношения между институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и техните служители, са допустими само ако съответното лице е изчерпало всички вътрешни административни процедури, по-специално посочените в член 90 от Правилника за длъжностните лица, и когато компетентният орган на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза е взел решение или сроковете за отговор са изтекли. Омбудсманът също така има право да проверява мерките, приети от компетентния орган на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, за да се гарантира защитата на предполагаеми жертви на тормоз и да се възстанови здравословна и безопасна работна среда, зачитаща достойнството на засегнатите лица, докато тече административно разследване, при условие че засегнатите лица са изчерпали вътрешните административни процедури във връзка с тези мерки.

7.  Омбудсманът информира съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза за регистрирана жалба веднага след като тази жалба бъде обявена за допустима и е взето решение да се започне разследване.

8.  Подадените до омбудсмана жалби не засягат сроковете за обжалване при административни или съдебни производства.

9.  Когато омбудсманът, поради висящо или приключило съдебно производство, отнасящо се до представените пред него факти, обяви дадена жалба за недопустима или реши да прекрати разглеждането ѝ, резултатите от всички разследвания, които са извършени преди това от омбудсмана, се вписват в досие и това досие се затваря.

10.  Омбудсманът информира във възможно най-кратък срок жалбоподателя за предприетите действия по жалбата и доколкото е възможно, се стреми съвместно със съответната институция, орган, служба или агенция да намери решение, с което да се преустановят случаите на лошо администриране. Омбудсманът информира жалбоподателя за предложеното решение, както и за коментарите, ако има такива, на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза. Жалбоподателят може да изпрати коментари или да предостави на всеки един етап допълнителна информация, която не е била известна към момента на подаване на жалбата.

Когато бъде намерено решение, прието от жалбоподателя и съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, омбудсманът може да затвори досието, без да следва процедурата, предвидена в член 4.

Член 3

Разследвания

1.  В съответствие със своите функции омбудсманът извършва разследвания, които счита за обосновани, или по своя собствена инициатива или въз основа на жалба.

2.  Омбудсманът информира съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза за тези разследвания без ненужно забавяне. Без да се засяга член 5, съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза може, по своя инициатива или по искане на омбудсмана, да представи всякакви полезни коментари или доказателства.

3.  Омбудсманът може да извършва разследвания по собствена инициатива, когато прецени, че има основание, и по-специално когато установи повтарящи се, системни или особено сериозни случаи на лошо администриране, за да разгледа тези случаи като въпрос от обществен интерес. В контекста на такива разследвания омбудсманът може също така да прави предложения и да предлага инициативи за насърчаване на най-добрите административни практики в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

Член 4

Взаимодействие между омбудсмана и институциите

1.  Когато вследствие на разследване се установят случаи на лошо администриране, омбудсманът информира без ненужно забавяне съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза за констатациите от разследването и когато е целесъобразно, отправя препоръки.

2.  В срок от три месеца съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза изпраща на омбудсмана подробно становище. По обосновано искане на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза омбудсманът може да удължи този срок. Това удължаване не може да надвишава два месеца. Когато съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза не е издала становище в рамките на първоначалния тримесечен срок или в рамките на удължения срок, омбудсманът може да приключи разследването без такова становище.

3.  След приключването на разследването омбудсманът предава доклад до съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза и когато естеството или мащабът на установеното лошо администриране го налагат – до Европейския парламент. В доклада омбудсманът може да отправи препоръки. Омбудсманът информира жалбоподателя за резултатите от разследването, за издаденото от съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза становище и за евентуално отправени в доклада препоръки.

4.  Когато е целесъобразно във връзка с разследване на действията на институция, орган, служба или агенция на Съюза, омбудсманът може да се бъде изслушан на най-подходящото равнище пред Европейския парламент, по своя инициатива или по искане на Европейския парламент.

5.  В края на всяка годишна сесия омбудсманът представя пред Европейския парламент доклад относно резултатите от разследванията. Докладът включва оценка на спазването на отправените от омбудсмана препоръки, предложения за решения и предложения за подобрения. Докладът включва също така, когато е приложимо, резултата от разследванията на омбудсмана във връзка с тормоз, подаване на сигнали за нередности и конфликти на интереси в рамките на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

Член 5

Предоставяне на информация на омбудсмана

1.  За целите на настоящия член „предоставяне на информация“ включва всички физически и електронни средства, чрез които омбудсманът и секретариатът на омбудсмана получават достъп до информация, включително документи, независимо от формата на информацията.

2.  „Класифицирана информация на ЕС“ означава всяка информация или материал, носещи гриф за сигурност на ЕС, неразрешеното разкриване на които би могло да увреди в различна степен интересите на Съюза или на една или повече от държавите членки.

3.  При условията, предвидени в настоящия член, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и компетентните органи на държавите членки предоставят на омбудсмана по негово искане или по своя инициатива и без ненужно забавяне всякаква информация, поискана от омбудсмана за целите на разследване.

4.  На омбудсмана се предоставя класифицирана информация на ЕС при спазване на следните принципи и условия:

а)  институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, предоставяща класифицираната информация на ЕС, трябва да е приключила своите съответни вътрешни процедури и когато създателят е трето лице, последният трябва да е дал предварителното си писмено съгласие;

б)  трябва да е установено, че за омбудсмана е налице „необходимост да се знае“;

в)  трябва да се гарантира, че достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или с по-високо ниво се предоставя само на лица, които притежават разрешение за достъп до съответното ниво на сигурност в съответствие с националното право и са оправомощени от компетентния орган по сигурността.

5.  За предоставянето на класифицирана информация на ЕС съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза преценява дали омбудсманът е въвел ефективно вътрешни правила за сигурност, както и физически и процесуални мерки за да защити класифицираната информация на ЕС. За тази цел омбудсманът и институция, орган, служба или агенция на Съюза могат също да сключат договореност за създаване на обща рамка, уреждаща предоставянето на класифицирана информация на ЕС.

6.  В съответствие с параграфи 4 и 5 достъп до класифицирана информация на ЕС се предоставя в помещенията на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, освен ако с омбудсмана е договорено друго.

7.  Без да се засяга параграф 3, компетентните органи на държавите членки могат да откажат да предоставят на омбудсмана информация, попадаща в обхвата на националното право относно защитата на класифицирана информация или на разпоредби, възпрепятстващи нейното съобщаване.

Въпреки това съответната държава членка може да предостави тази информация на омбудсмана при условия, определени от нейния компетентен орган.

8.  Когато институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и органи на държавите членки, смятат да предоставят на омбудсмана класифицирана информация на ЕС или друга информация, която не е обществено достъпна, те предупреждават омбудсмана предварително за това обстоятелство.

Омбудсманът гарантира, че тази информация е адекватно защитена и по-конкретно не я разкрива на жалбоподателя или на обществеността без предварителното съгласие на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза или на компетентния орган на съответната държава членка. По отношение на класифицираната информация на ЕС съгласието се дава в писмена форма.

9.  Институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, които отказват достъп до класифицирана информация на ЕС, представят на омбудсмана писмена обосновка, посочваща най-малко основанията за отказ.

10.  Омбудсманът разполага с информацията, посочена в параграф 8, само до окончателното приключване на разследването.

Омбудсманът може да поиска от институция, орган, служба или агенция на Съюза или от държава членка да съхранява тази информация за срок от най-малко пет години.

11.  Ако не получи поисканото съдействие, омбудсманът уведомява за това Европейския парламент, който предприема съответните мерки.

Член 6

Публичен достъп до документите, намиращи се при омбудсмана

Омбудсманът разглежда искания за публичен достъп до документи, с изключение на исканията, получени в хода на разследване и съхранявани от омбудсмана за срока на това разследване или след приключването му, в съответствие с условията и ограниченията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001, допълнен от Регламент (ЕО) № 1367/2006.

Член 7

Изслушване на длъжностни лица и други служители

1.  По искане на омбудсмана длъжностните лица и другите служители на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се изслушват по отношение на факти, които се отнасят до текущо разследване, провеждано от омбудсмана.

2.  Тези длъжностни лица и други служители се изказват от името на своята институция, орган, служба или агенция. Те остават обвързани със задълженията, произтичащи от съответните норми, на които са подчинени.

Член 8

Разследвания в контекста на подаването на сигнали за нередности

1.  Омбудсманът може да извърши разследване, за да установи случаи на лошо администриране при обработването на информация по смисъла на член 22а от Правилника за длъжностните лица, които са били разкрити на омбудсмана от длъжностно лице или друг служител в съответствие с приложимите правила, установени в Правилника за длъжностните лица.

2.  В тези случаи длъжностното лице или служителят се ползва от защитата, предвидена в Правилника за длъжностните лица, срещу всякакви неблагоприятни последици, причинени от институцията, органа, службата или агенцията на Съюза в резултат на съобщаването на информацията.

3.  Омбудсманът може също така да разследва дали е налице случай на лошо администриране при разглеждането на такъв случай от страна на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, включително по отношение на защитата на съответното длъжностно лице или друг служител.

Член 9

Професионална тайна

1.  Омбудсманът и служителите на службата на омбудсмана не разпространяват информация или документи, които са получили в хода на разследване. Без да се засяга параграф 2, те по-специално не разпространяват класифицирана информация на ЕС или вътрешни документи на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, предоставени на омбудсмана, или документи, попадащи в обхвата на правото на Съюза относно защитата на личните данни, нито информация, която би могла да навреди на правата на жалбоподателя или на всяко друго заинтересовано лице.

2.  Без да се засяга общото задължение на всички институции, органи, служби и агенции на Съюза за докладване пред Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета(8), ако факти, станали известни в хода на провеждано от омбудсмана разследване, биха могли да съставляват или да са свързани с престъпление, омбудсманът докладва на компетентните органи на държавите членки и доколкото случаят попада в съответните им правомощия, на Европейската прокуратура, в съответствие с член 24 от Регламент (ЕС) 2017/1939(9) и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

3.  Ако е целесъобразно, и след съгласуване с OLAF или с Европейската прокуратура, омбудсманът уведомява също така институцията, органа, службата или агенцията на Съюза с дисциплинарна власт над съответното длъжностно лице или друг служител, като тя може да започне съответните процедури.

Член 10

Сътрудничество с органите на държавите членки и с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза

1.  Когато е необходимо за изпълнението на функциите на омбудсмана, омбудсманът може да си сътрудничи с органите на държавите членки в съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза.

2.  В рамките на своите функции омбудсманът може също така да си сътрудничи с други институции, органи, служби и агенции на Съюза, по-специално с тези, които отговарят за насърчаването и защитата на основните права. Омбудсманът избягва всякакво припокриване или дублиране с дейностите на тези институции, органи, служби или агенции на Съюза.

3.  Съобщението, адресирано до органите на държавите членки за целите на прилагането на настоящия регламент, се изпраща чрез техните постоянни представителства към Съюза, освен когато съответното постоянно представителство даде своето съгласие, че секретариатът на омбудсмана може да се обърне пряко към органите на съответната държава членка.

Член 11

Назначаване на омбудсмана

1.  Омбудсманът се избира и отговаря на условията за подновяване на мандата в съответствие с член 228, параграф 2 от ДФЕС измежду кандидатите, избрани съгласно прозрачна процедура.

2.  След публикуването на поканата за издигане на кандидатури в Официален вестник на Европейския съюз омбудсманът се избира измежду лица, които:

–  са граждани на Съюза,

–  се ползват с пълни граждански и политически права,

–  предоставят гаранции за независимост,

–  отговарят на условията за заемане на най-висша съдебна длъжност в своята страна или притежават призната компетентност и квалификация, за да изпълняват функциите на омбудсман, и

–  не са били членове на национални правителства или членове на Европейския парламент, Европейския съвет или Европейската комисия през последните две години, предхождащи датата на поканата за издигане на кандидатури.

Член 12

Прекратяване на функциите на омбудсмана

1.  Омбудсманът прекратява изпълнението на функции си с изтичането на неговия мандат, при подаване на оставка или при освобождаване от длъжност.

2.  Освен в случаите на освобождаване от длъжност, омбудсманът продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов омбудсман.

3.  В случай на предсрочно прекратяване на функциите на омбудсмана, новият омбудсман се назначава в срок от три месеца от момента на освобождаването на длъжността за срок, равен на остатъка от мандата на Европейския парламент. До избирането на нов омбудсман ръководителят на секретариата, посочен в член 16, параграф 2, отговаря за неотложните въпроси, попадащи в обхвата на функциите на омбудсмана.

Член 13

Освобождаване от длъжност

В случай че Европейският парламент възнамерява да поиска освобождаване на омбудсмана от длъжност в съответствие с член 228, параграф 2 от ДФЕС, той изслушва омбудсмана, преди да отправи такова искане.

Член 14

Изпълнение на функциите на омбудсмана

1.  При изпълнението на своите функции омбудсманът действа в съответствие с член 228, параграф 3 от ДФЕС. Омбудсманът се въздържа от всякакви действия, които са несъвместими с характера на тези функции.

2.  При встъпването си в длъжност омбудсманът полага тържествена клетва пред Съда на Европейския съюз, че ще изпълнява функциите, посочени в Договорите и в настоящия регламент, при пълна независимост и безпристрастност и ще спазва произтичащите от тях задължения както по време на мандата си, така и след неговото изтичане. Тържествената клетва включва по-специално задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на определени назначения или придобивки след приключването на мандата.

3.  По време на мандата си омбудсманът не може да изпълнява друга политическа или административна функция, нито да осъществява друга професионална дейност, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.

Член 15

Възнаграждение, привилегии и имунитети

1.  По отношение на правата за възнаграждение, надбавки и пенсия омбудсманът се ползва с ранга на съдия в Съда на Европейския съюз.

2.  Спрямо омбудсмана, спрямо длъжностните лица и спрямо служителите в секретариата на омбудсмана се прилагат членове 11 — 14 и член 17 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

Член 16

Секретариат на омбудсмана

1.  На омбудсмана се предоставя подходящ бюджет, който да е достатъчен да гарантира неговата независимост и изпълнението на неговите функции.

2.  Омбудсманът се подпомага от секретариат. Омбудсманът назначава ръководителя на секретариата.

3.  За длъжностните лица и другите служители в секретариата на омбудсмана се прилагат разпоредбите на Правилника за длъжностните лица. Щатната бройка на служителите в секретариата се определя ежегодно в рамките на бюджетната процедура.

4.  Когато длъжностни лица на Съюза са командировани в секретариата на омбудсмана, това командироване се счита за командироване в интерес на службата в съответствие с член 37, първа алинея, буква а) и с член 38 от Правилника за длъжностните лица.

Член 17

Седалище на омбудсмана

Седалището на омбудсмана съвпада със седалището на Европейския парламент, определено в буква а) от Протокол № 6 .

Член 18

Разпоредби за изпълнение

Омбудсманът приема разпоредби за изпълнение на настоящия регламент след консултация с Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия. Те са в съответствие с настоящия регламент и най-малко включват разпоредби относно:

a)  процесуалните права на жалбоподателя и на съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза;

б)  постъпване, разглеждане и приключване на жалбата;

в)  разследвания по собствена инициатива; и

г)  последващи разследвания.

Член 19

Заключителни разпоредби

1.  Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом се отменя.

2.  Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

3.  Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на … година.

За Европейския парламент

Председател

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0280.
(2) Одобрение от 18 юни 2021 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(3) Становище от 18 юни 2021 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(4) Решение 94/262/EОВС, EО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15).
(5) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).
(6) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).
(7) OВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.
(8) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OB L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).


Споразумение между ЕС и Тайланд: изменение на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***
PDF 120kWORD 44k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключване на Споразумението между Европейския съюз и Кралство Тайланд съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (05444/2021 – C9-0171/2021 – 2021/0003(NLE))
P9_TA(2021)0304A9-0180/2021

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05444/2021),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Кралство Тайланд съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списък CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (05445/2021),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9-0171/2021),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 и член 114, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A9-0180/2021),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Тайланд.


Споразумение между ЕС и Индонезия: изменение на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***
PDF 121kWORD 43k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключване от името на Съюза на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Република Индонезия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (06505/2021 – C9-0181/2021 – 2021/0044(NLE))
P9_TA(2021)0305A9-0182/2021

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06505/2021),

–  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Република Индонезия съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (06506/2021),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0181/2021),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 и член 114, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A9‑0182/2021),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Индонезия.


Споразумение между ЕС и Аржентина: изменение на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз ***
PDF 121kWORD 43k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключване от името на Съюза на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Република Аржентина съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (06837/2021 – C9-0170/2021 – 2021/0054(NLE))
P9_TA(2021)0306A9-0175/2021

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06837/2021),

–  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Република Аржентина съгласно член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките за всички тарифни квоти, включени в списъка CLXXV на ЕС, вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (06838/2021),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4 и член 218, параграф 6, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0170/2021),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 и член 114, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A9‑0175/2021),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Аржентина.


Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море
PDF 201kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно възможностите и предизвикателствата пред рибарския сектор в Черно море (2019/2159(INI))
P9_TA(2021)0307A9-0170/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2236 на Съвета от 16 декември 2019 г. за определяне за 2020 година на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Средиземно море и Черно море(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(2),

–  като взе предвид цел 14 на ООН за устойчиво развитие относно живота под водата,

–  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда(3) (Рамкова директива за морска стратегия),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/982 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1343/2011 относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство за Средиземно море)(4),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(5) (Директивата за местообитанията),

–  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство(7) (ЕФМДР),

–  като взе предвид регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 11 март 2021 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола на рибарството(8),

–  като взе предвид средносрочната стратегия на GFCM (2017 – 2020 г.) за устойчивост на риболова в Средиземно и Черно море и решението ѝ за нова стратегия за периода 2021 – 2025 г.,

–  като взе предвид решението на GFCM относно „съвместно изграждане на нова стратегия за рибарството и аквакултурата в Средиземно море и в Черно море“ за периода 2021 – 2025 г., взето по време на срещата на високо равнище на 3 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид предложенията на Комисията относно Европейския зелен пакт и относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.,

–  като взе предвид декларациите на министрите относно Общ морски дневен ред за Черно море, приети на срещите в Бургас на 31 май 2018 г. и в Букурещ на 9 май 2019 г. и подписани от всичките шест крайбрежни черноморски държави,

–  като взе предвид Хартата на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, която има за цел подобряването на политическия диалог и редица други политики в областите на опазването на околната среда и обмена на статистически данни,

–  като взе предвид стратегическата програма за научни изследвания и иновации за Черно море, която стартира през 2019 г. и има за цел напредъка на споделена визия за продуктивно, здраво, адаптивно и устойчиво Черно море до 2030 г.,

–  като взе предвид декларациите от конференциите на високо равнище относно риболова и аквакултурите в Черно море, проведени в Букурещ през 2016 г. и в София през 2018 г. (Софийската декларация на министрите),

–  като взе предвид конференциите на високо равнище на заинтересованите страни от региона на Черно море относно синята икономика в региона на Черно море, състояли се в Букурещ (2014 г.), София (2015 г.), Одеса (2016 г.) и Батуми (2017 г.),

–  като взе предвид Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от 1992 г. (Конвенцията от Букурещ) и протоколите към нея, по която България и Румъния са страни, а ЕС – наблюдател, и като взе също така предвид работата на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване, основаваща се на тази конвенция,

–  като взе предвид декларацията на министрите за защита на Черно море от 7 април 1993 г.,

–  като взе предвид интегрираната програма за наблюдение и оценка на Черно море за 2017 – 2022 г. на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване (BSIMAP 2017 – 2022),

–  като взе предвид проекта „BlackSea4Fish“, който се ползва от финансова подкрепа от ЕС и годишен бюджет от около 1 100 000 EUR, целящ осигуряване на устойчивото управление на рибните запаси в Черно море,

–  като взе предвид препоръката на GFCM от 2018 г. относно регионална изследователска програма за лова на рапани в Черно море, която има за цел да даде оценка на разпространението, числеността, размера и възрастовата структура на популацията от рапани в участващите държави (България, Румъния, Турция, Грузия и Украйна),

–  като взе предвид доклада, изготвен от Научния, технически и икономически комитет по рибарство към Комисията от 11 декември 2020 г., озаглавен „Оценка на показателите за баланса за основните сегменти на флота и преглед на националните доклади относно усилията на държавите членки за постигане на баланс между капацитета на флота и възможностите за риболов“,

–  като взе предвид доклада на тематичен отдел Б на Европейския парламент от 2010 г., озаглавен „Рибарството в Черно море“,

–  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 1995 г.,

–  като взе предвид докладите на регионалната инициатива на ЕС и Програмата на ООН за развитие (проекти EMBLAS-I и EMBLAS-II), които спомогнаха за укрепване на капацитета на три държави (Грузия, Украйна и Русия) за биологичен и химически контрол на качеството на водите в Черно море в съответствие със свързаното с водите законодателство на ЕС, които проекти бяха изпълнени съответно през 2013 – 2014 г. (EMBLAS-I) и 2014 – 2018 г. (EMBLAS-II),

–  като взе предвид препоръката на GFCM относно съставянето на списък на корабите, за които се предполага, че са извършвали ННН [незаконен, недеклариран и нерегулиран] риболов в района на действие на GFCM,

–  като взе предвид онлайн платформата на GFCM „Регионален регистър на националното законодателство“ (GFCM-Lex), която понастоящем обхваща националното законодателство относно опазването на живите морски ресурси и екосистеми в три държави от GFCM и която GFCM цели да разшири, така че в бъдеще да се покрие цялата зона на GFCM (включително Черно море),

–  като взе предвид Конвенцията от 1979 г. за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Конвенцията от Берн), Конвенцията от 1979 г. за опазване на мигриращите видове диви животни, Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора от 1973 г., Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и Паневропейския план за действие за есетрите, приет съгласно Конвенцията от Берн,

–  като взе предвид доклада на GFCM от 2020 г., озаглавен „Състоянието на рибарството в Средиземно и Черно море“,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно настоящото и бъдещото управление на риболова в Черно море(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г., озаглавена „Повече риба в моретата? Мерки за насърчаване на възстановяването на запасите над максималния устойчив улов (МУУ), включително зони за възстановяване на рибните ресурси и защитени морски зони“(10),

–  като взе предвид Механизма за подкрепа за Черно море, който има за цел да предоставя насоки и подкрепа на правителствата, частните инвеститори, търговските и промишлените асоциации, научноизследователските институти, университетите и широката общественост относно възможностите за започване на морски дейности в областта на синята икономика в региона на Черно море,

–  като взе предвид инициативата на ЕС „Черноморско взаимодействие“ и трите доклада на Комисията относно прилагането на „Черноморско взаимодействие“ от 19 юни 2008 г. (COM(2008)0391), 20 януари 2015 г. (SWD(2015)0006) и 5 март 2019 г. (SWD(2019)0100),

–  като взе предвид стратегията на ЕС за региона на река Дунав, която наред с другото има за цел да улесни и координира ключови въпроси като биологичното разнообразие и социално-икономическото развитие в държавите от басейна на река Дунав,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0170/2021),

A.  като има предвид, че Черно море е полузатворено море с излаз на Световния океан единствено през Средиземно море чрез Мраморно море и Егейско море и че само две (България и Румъния) от шестте черноморски страни (България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия) са държави членки;

Б.  като има предвид, че от 60-те години на миналия век Черно море търпи драматични екологични промени в резултат от натиска, породен от еутрофикацията, въвеждането на инвазивни видове и свръхулова;

В.  като има предвид, че промените в екологичния режим в Черно море бяха задействани от намаляването на най-големите хищници в хранителната мрежа на пелагичните риби и последващото намаляване на хранещите се с планктон риби;

Г.  като има предвид, че Черно море има голям дял безкислородна среда (87%) и че през последните 20 години има изтъняване на кислородния слой с 20 – 25 м; като има предвид, че човешки дейности като замърсяването, разрушаването на местообитанията и свръхуловът са довели до сериозно влошаване на екосистемата в Черно море през 80-те години на миналия век; като има предвид, че с изключение на редки анаеробни бактерии морският живот отсъства на дълбочини под 50-200 м.;

Д.  като има предвид, че осем вида, улавяни в Черно море, представляват основен интерес за риболовния сектор (хамсия (Engraulis encrasicolus), цаца (Sprattus sprattus), сафрид (Trachurus mediterraneus), калкан (Scophthalmus maximus), меджид (Merlangius merlangus), червен барбун (Mullus barbatus), рапан (Rapana venosa), черноморска акула (Squalus acanthias)), голяма част от които са споделени, а 2 вида са квотирани – цаца, която е с автономна квота, и калкан, който е с квота за общ допустим улов, определена от GFCM; като има предвид, че други видове като бодливата акула, меджида и хамсията са останали без защита; като има предвид, че квотата за цаца за периода 2020 – 2022 г. е същата като през 2011 г., 11 445 тона годишно за ЕС (8 032,5 тона за България и 3 442,5 тона за Румъния), докато квотата за калкан беше увеличена за ЕС от 114 на 150 тона годишно, разделени поравно между България и Румъния;

Е.  като има предвид, че наличието в черноморските държави на система за максимален устойчив улов за икономически значимите видове ще бъде от полза за биологичното разнообразие, но също така и за устойчивостта на риболовния сектор в средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че Румъния е въвела национална квота за видове, различни от двата, квотирани на равнище ЕС, като например рапани, черни миди (Mytilus galloprovincialis), попчета (Ponticola cephalargoides), бели пясъчни миди (Chamelea gallina), меджид и черноморска акула;

Ж.  като има предвид, че по данни от 2018 г. годишната консумация на риба на глава от населението в България (7,00 кг) и Румъния (7,99 кг) е много по-ниска от средната за ЕС (24,36 кг), което може да се разглежда като възможност за растеж на местния рибарски сектор;

З.  като има предвид, че средно 91% от риболовния флот в Черно море на всичките шест крайбрежни държави се състои от малки плавателни съдове; като има предвид, че почти 95% от българския и 87% от румънския риболовен флот попадат в тази категория;

И.  като има предвид, че според GFCM дребномащабният риболов в Черно море е отговорен за съществен прилов на уязвими видове акули и скатове и морски бозайници, като например делфини и морски свине;

Й.  като има предвид, че дребномащабният риболов е характерен за региона на Черно море и долното течение на река Дунав;

К.  като има предвид, че в Черно море има съдове, практикуващи ННН риболов, а крайбрежните държави имат малък капацитет да наблюдават риболовните операции; като има предвид, че според последните налични данни на GFCM от 4 – 8 ноември 2019 г. 65 кораба са идентифицирани като кораби, извършващи ННН риболов;

Л.  като има предвид, че за периода 2014 – 2020 г. по линия на ЕФМДР са заделени над 88 млн. евро за България и над 168 млн. евро за Румъния; като има предвид, че равнищата на усвояване и на двете страни според последната налична информация към 31 декември 2020 г. остават сред най-ниските в ЕС, като България е изразходвала едва 36,34% от средствата, а Румъния – едва 33,72%; като има предвид, че по-ниските равнища на усвояване биха могли да означават пропуснати възможности за рибарските общности в тези държави;

М.  като има предвид, че оперира Консултативен съвет за Черно море, който участва в оформяне на политики на ЕС за риболова в Черно море; като има предвид, че управлението на рибарството в Черно море се извършва от GFCM;

Н.  като има предвид, че Комисията по опазване на Черно море от замърсяване действа по мандата на черноморските държави (България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна), които подписаха и скоро след това ратифицираха Конвенцията от Букурещ; като има предвид, че тази конвенция изисква всички договарящи се страни да предотвратяват, намаляват и контролират замърсяването в Черно море с цел защита и опазване на тази морска среда;

О.  като има предвид, че изменението на климата допринася за повишаване на температурата на въздуха в Черноморския регион, което оказва въздействие върху температурата на морето и следователно засяга биологичното разнообразие и морските видове; като има предвид, че тази промяна има въздействие върху рибарския сектор, тъй като са засегнати ресурсите, от които той зависи;

П.  като има предвид, че Комисията е предложила Европейския зелен пакт и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., които полагат основите за законодателни пакети за изменение на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда; като има предвид, че така биха се открили нови възможности и мерки за по-добро интегриране на екологичните аспекти в секторните политики, възстановяване на видове и местообитания и насърчаване на по-екологосъобразни инвестиции и политики;

Р.  като има предвид, че характеристиките на Черно море, като например неговият голям водосборен басейн, го правят особено чувствителна зона за замърсяване с морски отпадъци и натрупване на пластмасови микрочастици; като има предвид, че според доклада, изготвен като част от проекта EMBLAS-Plus за Черно море, замърсеността му е близо два пъти по-висока от тази на Средиземно море, което без съмнение има последствия за биологичното разнообразие, рибните запаси и риболовния сектор;

С.  като има предвид, че Черно море има три ендемични подвида китоподобни – черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus), черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и черноморска морска свиня (Phocoena phocoena relicta), като всички те са класифицирани като застрашени видове, а два от тях – черноморската афала и черноморската морска свиня – са включени в Директивата за местообитанията; като има предвид, че всички те са хищници, хранещи се основно с риба;

Т.  като има предвид, че рапанът се счита за инвазивен вид без естествени врагове в Черно море, което представлява сериозна заплаха за популациите на други организми; като има предвид, че в същото време той се е превърнал във важен източник на доходи и е целеви вид за търговски риболовни кораби;

У.  като има предвид, че екосистемата на Черно море зависи от големи европейски реки като река Дунав за притока на вода; като има предвид, че тази зависимост създава тясна връзка между екологичното състояние на река Дунав и други реки и екологичното състояние на Черно море; като има предвид, че тези реки пренасят големи количества естествени и антропогенни отпадъци от вътрешни източници; като има предвид, че има видове, за които и Дунав, и Черно море са местообитание, какъвто е случаят с есетрите (Acipenseriformes) и карагьоза (Alosa immaculata);

Ф.  като има предвид, че фактори като влошаването на местообитанията, прекъсването на миграционни коридори, свръхексплоатацията на тези видове за хайвер и месо, както и замърсяването, са довели есетрите в Дунав и Черно море до ръба на изчезването; като има предвид, че поради драстичното намаляване на броя на есетрите, хвърлящи хайвер, този вид днес много рядко може да постигне естествено възпроизводство; като има предвид, че в миналото е имало големи популации на есетри както в Дунав, така и в Черно море;

Х.  като има предвид, че драстичното намаляване на броя на хвърлящите хайвер екземпляри, заедно с намаляването на популацията, възпрепятства естественото възпроизводство и намалява възможността за малкото останали мъжки и женски есетри да се срещат и да се размножават;

Ц.  като има предвид, че данните, с които разполагат научноизследователските институти, показват, че популациите на есетровите видове са разпокъсани, липсват определени поколения, че естественото размножаване на есетровите видове е недостатъчно, броят на възрастните екземпляри, мигриращи към река Дунав за възпроизводство, е изключително нисък, а пет вида есетра (чига (Acipenser ruthenus), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus), немска есетра (Acipenser sturio) и белуга (Huso huso)) са застрашени от изчезване, докато видът шип (Acipenser nudiventris) вече се счита за изчезнал;

Ч.  като има предвид, че риболовният сектор на ЕС вече прилага високи стандарти, които трябва да бъдат преразгледани и адаптирани, за да се осигури екологична и социална устойчивост по цялата верига на стойността, включително трудовите права и здравето на и хуманното отношение към животните, както и да се осигурят висококачествени рибни продукти;

Ш.  като има предвид, че секторът на любителския риболов може да предложи възможности, като например разнообразяване на дейностите или на доходите, като същевременно е съвместим с целите в областта на околната среда, предвид това че любителският риболов с въдица е много селективен вид риболов;

Щ.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 има сериозно отражение върху риболовния сектор в Черно море; като има предвид, че анализи са показали, че риболовният сектор в Черно море е пострадал драстично по време на пандемията, като работата на опериращите кораби е намаляла с до 80% в допълнение към първоначалното намаляване на производството с около 75%;

AA.  като има предвид, че кризата с COVID-19 е подчертала значението на рибарството и аквакултурите за осигуряването на достъп до храна;

Състояние на запасите от икономически значими видове в Черно море

1.  подчертава големите стратегически и геополитически залози в Черноморския басейн, дължащи се, наред с другото, на много специфичните условия на околната среда, които изискват специално внимание, индивидуален подход, амбициозни екологични стандарти и колективни действия, насочени към устойчива синя икономика и растеж; подчертава необходимостта от допълнително засилване и задълбочаване на сътрудничеството между всички черноморски държави с оглед ефективно управление на рибните запаси и посрещане на предизвикателствата, включително чрез GFCM; във връзка с това призовава за регионален план за капацитета, който да гарантира подходящ баланс между наличните природни ресурси, безопасността на околната среда и поддържането на капацитета на флота на всички черноморски държави;

2.  посочва, че още в Софийската декларация на министрите от 7 юни 2018 г. беше подчертана необходимостта от подход на сътрудничество към въпросите, свързани с риболова в Черно море, като например устойчивостта на морските ресурси, подобряването на събирането на данни и борбата с ННН риболов; призовава Комисията да публикува доклад относно изпълнението на Софийската декларация на министрите;

3.  подчертава факта, че в региона на Черно море е необходимо равнопоставено сътрудничество в областта на управлението на риболовните дейности, тъй като споделените запаси и глобалните предизвикателства имат измерение извън националните граници;

4.  изтъква факта, че за Средиземно море и за Черно море едва един от 65-те сегмента на флота, за които така нареченият показател за устойчив улов може да бъде изчислен, не е бил в дисбаланс през 2018 г.;

5.  подчертава важността на популяризирането на мерки за подпомагане на събирането и обработването на научни данни;

6.  настоятелно призовава за включването на всички черноморски държави в проекта GFCM-Lex, за да се улесни и координира по-добре и по-бързо общото управление на рибните запаси;

7.  изразява загриженост, че след десетилетия на нарастващ човешки натиск върху морските екосистеми и рибните ресурси на Черно море и река Дунав последните данни сочат, че само един запас (цаца) е считан за устойчиво експлоатиран, докато останалите рибни запаси са обект на прекомерен улов до степен такава, че някои от тях са близо до изчерпване; отбелязва, че през последните години са наблюдавани някои положителни тенденции за някои запаси, като например калкана, чиято квота на общия допустим улов е увеличена за периода 2020 – 2022 г., но все още няма значително подобрение на общо равнище за Черно море; изтъква, че всяко развитие на запасите на черноморски калкан и цаца трябва да бъде съпроводено от непрекъснати защитни мерки като планове за управление;

8.  признава ролята в целия черноморски басейн на администрациите, които имат различни политики, упражняват мониторинг, контрол и устойчиво управление и допринасят за подобряването на устойчивостта на сектора на риболова;

9.  призовава българските и румънските органи да помогнат на сектора чрез осигуряване на специфични целеви ресурси за подобряване на селективността на риболовните кораби чрез по-добри мрежи; счита, че такава целенасочена мярка ще намали количествата и видовете на нежелания прилов;

10.  призовава за интегриране на институционалния и човешкия капитал на черноморските крайбрежни държави за съвместни изследвания и приложни дейности, насочени към подобряване на биологичните ресурси на Черно море и запасите от икономически значими видове;

11.  подчертава, че липсата на достатъчно информация относно риболовната дейност, количеството на улова, състава на улова и неговото въздействие върху текущото състояние на рибните запаси е от решаващо значение за Черноморския регион; следователно подчертава нуждата от достатъчно финансиране за научните звена, изучаващи рибните запаси в Черно море, включително мигриращи видове като есетрите и скумриите, застрашени китоподобни, а също и нерибните видове (рапани, миди и др.), както и свързаните параметри за морската екосистема; изисква засилено сътрудничество между държавите членки по въпросите на контрола, като се използват съответните цифрови технологии и специфични задължителни научни инструменти, като например бордови камери или задължителни наблюдатели на борда, когато е приложимо и в съответствие с приложимото законодателство на ЕС;

12.  приветства инициираната от GFCM регионална изследователска програма за популацията от рапани, тъй като тя ще помогне за постигането на консенсус относно вида; счита, че това ще помогне за развитието на научно обоснована експлоатация, която може да донесе социално-икономически ползи на общностите и екологични ползи за екосистемата на Черно море, като ограничи въздействието на този инвазивен вид;

13.  подчертава значението на въвеждането на политика на нулева толерантност към ННН риболов в Черно море; приветства усилията на GFCM в това отношение и настоятелно призовава всички крайбрежни държави да положат и обединят усилията си за прекратяване на ННН риболов в техните води;

14.  настоятелно призовава всички крайбрежни държави да насърчават устойчив риболов, който, наред с другото, включва борба с прекомерния улов и/или премахване на прилова на застрашени видове, като есетрови, скумрии и др.;

15.  настоятелно призовава всички междуправителствени институции и органи, заедно с всички черноморски държави, наред с другите, да улесняват и наблюдават рибните ресурси и, в съответствие със своите ангажименти, да споделят данни за тях по задълбочен и всеобхватен начин, за да се гарантира добро състояние на екосистемите на тези морски местообитания;

16.  припомня, че надеждните официални статистически данни, събирани редовно чрез хармонизирана методология във всички крайбрежни държави, редовният мониторинг и общите нормативни мерки са от решаващо значение за успеха на доброто управление на рибарството в Черно море; във връзка с това призовава съответните органи както в държавите членки, така и в сътрудничещите държави, да провеждат редовни и задълбочени проучвания на рибните ресурси, за които националното финансиране и помощ са от ключово значение;

17.  подчертава необходимостта от местно и регионално сътрудничество в областта на комуникациите в различните черноморски крайбрежни държави, за да може да се прилага общ и последователен подход към управлението на рибните запаси;

18.  припомня потенциала, който новите технологии предоставят, и високата добавена стойност за научните изследвания и планирането на управлението на рибарството, която те могат да имат; припомня, че съществуват проекти, финансирани по линия на ЕФМДР, които имат за цел, наред с другото, картографиране на морското дъно и неговото изследване, както и наличието на пластмаси в него;

19.  настоятелно призовава черноморските крайбрежни държави да инвестират в цифровизация на статистическите данни и данните за рибните запаси в басейна на Черно море, за да стане възможно тези запаси да се управляват по по-добър и по-устойчив начин; призовава за обща методология за съставяне и ползване на тези данни;

20.  призовава риболовната промишленост в региона да обмисли използването на подценяваните и неизползвани рибни запаси, които също съставляват източник на протеини;

21.  приканва научните общности в държавите членки да изследват потенциала на безкислородната среда;

22.  подчертава ролята на неправителствения сектор в процеса на вземане на решения относно Черно море; препоръчва създаването на механизъм за включване на неправителствения сектор в този процес;

23.  приветства подкрепата, предоставена на секторите на рибарството и аквакултурите чрез програмите по линия на ЕФМДР, с цел смекчаване на вредното въздействие на пандемията от COVID-19 върху местния риболовен сектор; припомня обаче, че не всички засегнати заинтересовани страни биха могли да се възползват от тази подкрепа поради административни изисквания и ограничения, което постави някои в по-неблагоприятно положение от други;

24.  подчертава важната работа, която Консултативният съвет за Черно море извършва както на регионално равнище, така и на равнище ЕС, за предоставяне на експертен опит за риболовния сектор и тенденциите, които го засягат; във връзка с това призовава българските и румънските органи да допринасят за функционирането на Съвета, така че да му се помогне да изпълнява своите функции и също така да позволи на всички заинтересовани страни, включително дребномащабните рибари, да участват в работата и процеса на вземане на решения на Съвета;

Пазарна реализация

25.  насочва вниманието към възможностите пред риболовния сектор да предлага морски дарове на местните пазари с ниски нива на консумация на такива продукти; приканва компетентните органи в България и Румъния да помогнат на риболовния сектор и на сектора на аквакултурата да повишат осведомеността относно местното потребление и кумулативните положителни ефекти, които устойчивите риболов и аквакултури имат за местната икономика;

26.  признава и подчертава, че рибарството в Черно море допринася значително за регионалните и местните икономики чрез генериране на преки приходи и доходи, стимулиране на повече покупки и осигуряване на ключови работни места, независимо или чрез сътрудничество с други сектори като туризма и транспорта; призовава за укрепване на сътрудничеството между всички сектори, които използват морската среда, с цел постигане на по-добри резултати и по-добър баланс между интересите на околната среда, промишлеността и дребномащабните рибари;

27.  припомня, че внесените продукти са намалили популярността на традиционно приготвените продукти и са изтласкали цената им под границата на рентабилност, като по този начин са застрашили традиционните, основани на рибите, бизнес модели;

28.  припомня, че риболовният флот на Черно море се състои предимно от дребномащабни риболовни кораби, което подчертава необходимостта от по-индивидуализиран подход и политики към този сегмент от риболовния сектор; изразява загриженост, че дребномащабните рибари имат по-несигурни и по-ниски доходи в сравнение със заетите в други сектори, което ги прави уязвими по отношение на непредвидени събития или кризи; призовава компетентните органи в крайбрежните държави членки да включат представители на сектора на дребномащабния риболов в изготвянето на политиките и обсъжданията по прозрачен и приобщаващ начин;

29.  припомня ръста в търсенето на протеини в глобален мащаб, за което значителен принос могат да имат секторите както на рибарството, така и на аквакултурите; счита, че подпомагането на морските аквакултури може да помогне на сектора да се развива и да се разраства през следващите години, както и да намали натиска върху дивите рибни запаси; счита, че устойчивата аквакултура би изисквала също така допълнителни научни изследвания по въпроси като гъстотата и страничните ефекти, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на политики за сектора на аквакултурите в Черно море;

30.  приканва местните рибарски общности да обмислят въвеждането на означение за произход за продукти от Черно море, произхождащи от области с регионално или местно значение; призовава местните и регионалните органи да подпомогнат тези общности в усилията им в тази насока;

Целенасочена политика за сектора

31.  приканва държавите членки в региона да предвидят подкрепа, насочена към обезпечаване на сектора чрез включване в техните национални програми за периода 2021 – 2027 г. или други национални инструменти и средства за кампании, насочени към ползите от консумацията на риба и значението на устойчивия риболов, както и да подкрепят сектора, като създадат местни хранителни вериги за облекчаване на по-лесния достъп до пазара, особено за дребномащабните рибари, и да развият, подобрят или улеснят изграждането на инфраструктура в областта на рибарството (например рибни пазари или борси и др.), където е приложимо; призовава държавите членки в региона да инвестират повече в изпълнението, мониторинга и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда и рибарството;

32.  настоятелно призовава компетентните органи в Румъния и България да включат в съответните си оперативни програми по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 – 2027 г. вноска от целева схема за млади рибари с цел подмладяване на риболовния сектор, включително безвъзмездни средства за първото закупуване на първи риболовен кораб, както и мерки, насочени към намаляване на замърсяването, чрез отпускане на безвъзмездни средства за замяна на старите двигатели на риболовните кораби с нови, по-щадящи околната среда двигатели;

33.  подчертава, че натискът за приспособяване към новите предизвикателства не следва да пада единствено върху риболовния сектор и сектора на аквакултурите, тъй като те вече прилагат високи екологични и социални стандарти; поради това настоява да се постави акцент и върху други морски дейности, като например любителския риболов, крайбрежния туризъм, пристанищните дейности, свързаните с морски транспорт дейности и дейностите по експлоатация на ресурсите, които трябва да повишат своите стандарти за гарантиране на успешен син преход;

34.  подчертава ролята на местните инициативни рибарски групи както в обмена, така и в популяризирането на добри практики от интерес за науките, местните заинтересовани страни и промишлеността както сред членовете на съответните риболовни общности, така и чрез международно сътрудничество; настоятелно призовава компетентните органи в България и Румъния да предвидят национална подкрепа за обмен на най-добри практики с другите черноморски крайбрежни държави, които имат добри практики в управлението на запасите за икономически значимите видове, като например калкана;

35.  отбелязва необходимостта от запазване на добрите практики в риболовния сектор чрез намаляване на икономическата тежест за дребномащабните рибари и техните сдружения;

36.  призовава обучението и образованието в сектора както на равнище средно, така и на равнище висше образование, да станат по-привлекателни, например чрез целенасочени информационни кампании и дни на отворените врати за бъдещи ученици и студенти в сътрудничество с публичния и частния сектор;

37.  припомня, че ниското образователно равнище на рибарите (11% от българските рибари и 53% от румънските рибари имат образователна степен, по-ниска от диплома за средно образование) изисква проактивни мерки на различни равнища, за да се гарантира наличието на квалифицирана и добре обучена работна сила, запозната с необходимите технически, социални и екологични стандарти, която ще спомогне за постигането на по-добри равнища на устойчивост на запасите; призовава за силно обществено измерение на устойчивия син растеж на Черноморския регион по отношение на ключовите принципи на Европейския стълб на социалните права, особено по отношение на несигурните, сезонните и недекларираните работници и достъпа на жените до сектора;

38.  приветства усилията за създаване на демонстрационни центрове в Румъния, Турция и България в сътрудничество с GFCM, които имат потенциала да увеличат привлекателността на рибарството за местния бизнес и заинтересованите страни;

39.  призовава за пълното и спешно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия;

Околна среда, биологично разнообразие и изменение на климата

40.  призовава за целенасочени мерки и съответстващи ресурси за намаляване на замърсяването и прилова на уязвими пластинчатохрили (като например черноморската акула) и морски бозайници, както и за бързо увеличаване на усилията за опазване на околната среда и биологичното разнообразие в целия басейн чрез общи програми и бюджети, като се използват по-специално финансовите ресурси, налични в рамките на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури; призовава за задълбочени изследвания и оценки на замърсяването с пластмаси и въздействието на пластмасите и други замърсители върху живите организми в Черно море; призовава за систематично измерване на замърсяването с азот в Черноморския басейн; призовава също така за обхващащи целия басейн проучвания, за да се позволят сравнения във връзка със състава на морските отпадъци и тяхното натрупване във и между отделните държави;

41.  припомня, че секторите на риболова и аквакултурите не водят до повишаване на температурата и до изменение на климата, а по-скоро страдат от последствията от тях, като например повишената температура на въздуха, която повишава морската температура в горните морски слоеве;

42.  призовава за бързо създаване на мрежи и програми за мониторинг, които да са в състояние систематично да измерват състоянието на околната среда в Черно море, както се изисква от Конвенцията от Букурещ;

43.  подчертава важността на мерките за предотвратяване на ННН риболова; настоятелно призовава крайбрежните държави да предприемат по-строга позиция по отношение на ННН риболов в Черно море;

44.  призовава черноморските държави да инвестират в научни изследвания и събиране на данни във връзка с въздействието на изменението на климата върху екосистемите на Черно море и долното течение на Дунав; припомня, че това следва да включва предоставянето на достатъчно ресурси на научната общност за провеждане на изследвания на място по отношение на миграционните маршрути, зимуването, храненето и репродуктивната зрялост, което също ще окаже въздействие върху характеристиките и наличността на запасите;

45.  подчертава, че намаляването на замърсяването от източници от сушата е от ключово значение за намаляване както на еутрофикацията, така и на наличието на вредни вещества, които засягат статуса на живите морски ресурси;

46.  подчертава значението на защитените морски зони (ЗМЗ) за опазването на биологичното разнообразие и спирането или възстановяването на настоящата загуба на морска среда и подчертава, че ЗМЗ са проектирани така, че да защитават местообитания с висока екологична стойност; подчертава, че за очертаването на такива зони са необходими социално-икономически проучвания и компенсаторни решения за членовете на крайбрежните общности; счита, че прилагането на всяка ЗМЗ следва да се основава на най-добрите налични знания в координация с всички заинтересовани страни, като например местните органи, научната общност и рибарските организации;

47.  изразява дълбока загриженост във връзка с реалната заплаха от изчезване на оставащите пет вида есетрови риби в басейна на Черно море и делтата на река Дунав; признава усилията, предприети от органите в България и Румъния, които въведоха пълни забрани на риболова на есетрови риби в Черно море през 2008 г. и по река Дунав през 2011 г., които забрани бяха удължени с още пет години (до 2026 г.); приветства усилията за възстановяване на запасите на есетрови риби в тези области, които бяха предприети и подкрепени от експерти от неправителствени и държавни структури и които следва да бъдат предмет на непрекъснат мониторинг; счита, че усилията следва да включват и съоръженията за аквакултури; призовава всички крайбрежни държави да въведат строги мерки за опазване на есетрата и програми за възстановяване на запасите в цялото Черно море;

48.  изразява загриженост, че научните изследвания в областта на изменението на климата и последиците от него за Черно море не са достатъчни и ще продължават да бъдат от решаващо значение през идните години; призовава крайбрежните държави да финансират такива изследвания, които да обхващат рибните видове (тяхната физиология, миграционни маршрути и възпроизводство), както и промените в хранителната им верига, които оказват въздействие върху запасите;

49.  счита, че са необходими редовни измервания на динамиката на запасите, така че да могат да бъдат разработени подходящи мерки за управление; припомня, че поради прекомерния риболов и антропогенния натиск запасите от икономически значими видове са по-чувствителни и уязвими спрямо изменението на климата;

50.  призовава съответните органи за мониторинг да упражняват ефективен мониторинг на защитените зони по „НАТУРА 2000“ и ЗМЗ в Черно море;

51.  призовава държавите членки да засилят ex-situ отглеждането на есетри с цел възстановяване на запасите на местната популация с нестопанска цел; призовава държавите членки да осигурят програми за преквалификация и алтернативен поминък за рибарите на есетри, за да се намалят равнищата на незаконния улов;

52.  призовава държавите членки да подкрепят създаването на рибни проходи за есетри и други мигриращи видове на язовирите Железни врата и Габчиково;

53.  подчертава неотложната необходимост от създаване на зони, в които дивите популации на есетрови риби, скумрии и други рибни видове да могат да се възстановяват; призовава компетентните органи в съответните държави членки да направят предложение в тази насока, което ще бъде от полза както за опазването на биологичното разнообразие, така и за управлението на рибарството;

54.  приканва държавите членки да проучат възможността да станат страни по Конвенцията от Барселона за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието, за да приведат целите за защита на видовете и местообитанията, определени в нея, в съответствие с целите на Конвенцията от Букурещ;

55.  припомня, че са необходими допълнителни научни изследвания на популацията на някои мекотели, като например пясъчната бяла мида (Chamelea gallina), за да се направи по-добро картографиране на разпределението на видовете и също така да се проучи възможността за използването им за морски аквакултури;

56.  приканва черноморските държави да разработят общ подход за подпомагане на китоподобните да достигнат стабилни нива на популациите си и за подобряване на техния природозащитен статус; призовава за целенасочени мерки като акустични устройства за отблъскване и други адекватни ресурси за подобряване на състоянието на застрашени видове като делфините в Черно море;

57.  призовава Комисията и компетентните органи в България и Румъния да предоставят финансиране за научни изследвания относно състоянието на скумриите (Alosa spp.), които понастоящем са включени в приложение V към Директивата за местообитанията, с включени научни и социално-икономически анализи за оценка на необходимостта от преместване в приложение II или дори в приложение I към директивата, ако са изпълнени необходимите критерии;

58.  призовава Комисията спешно да разгледа възможността за прехвърляне на есетрата, понастоящем изброена в приложение V към Директивата за местообитанията, в приложение II или дори в приложение I;

Практически действия

59.  призовава Комисията да проучи възможността за изготвяне на многогодишен план за управление на Черно море по подобие на другите морски басейни;

60.  отбелязва, че всяка година в своето съобщение относно актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и в консултациите относно възможностите за риболов Комисията докладва, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов; поради това счита, че е необходимо да се предприемат спешни действия за подобряване на положението;

61.  призовава Комисията да направи оценка на актуалното състояние по отношение на прилагането на общата политика в областта на рибарството в Черно море, като обърне специално внимание на начина, по който крайбрежните държави членки са използвали ЕФМДР за периода 2014 – 2020 г., за да се гарантира, че запасите се управляват устойчиво и биологичното разнообразие е подобрено;

o
o   o

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на Украйна, Руската федерация, Грузия, Република Турция, Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Комисията по опазване на Черно море от замърсяване.

(1) ОВ L 336, 30.12.2019 г., стр. 14.
(2) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(4) OВ L 164, 20.6.2019 г., стр. 1.
(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
(6) OВ L 257, 28.8.2014 г., стp. 135.
(7) OВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0076.
(9) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 37.
(10) Приети текстове, P9_TA(2021)0017.


Ролята на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ на ЕС за справяне с последиците от пандемията от COVID-19
PDF 231kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2021 г. относно ролята на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ на ЕС за справяне с последиците от пандемията от COVID-19 (2020/2118(INI))
P9_TA(2021)0308A9-0151/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид декларацията на Световната здравна организация (СЗО) от 30 януари 2020 г., обявяваща епидемията от COVID-19 за извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план,

–  като взе предвид встъпителните бележки на генералния директор на СЗО по време на брифинга за медиите относно COVID-19 от 11 март 2020 г., с които COVID-19 се обявява за пандемия,

–  като взе предвид доклада на Организацията на обединените нации (ООН) от март 2020 г., озаглавен „Споделена отговорност, глобална солидарност: Отговор на социално-икономическите последици от COVID-19“,

–  като взе предвид съвместното изявление на Групата на Световната банка и Международния валутен фонд от 25 март 2020 г. относно призива за действие във връзка с дълга на държавите от Международната асоциация за развитие и комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 15 април 2020 г., в което се обявява обвързано със срокове преустановяване на плащанията по обслужването на дълга за най-бедните държави, които искат отсрочване,

–  като взе предвид Резолюция на Общото събрание на ООН 74/270 от 2 април 2020 г. относно глобалната солидарност в борбата с причинената от коронавирус болест (COVID-19),

–  като взе предвид Резолюция на Общото събрание на ООН 74/274 от 20 април 2020 г. относно международно сътрудничество с цел да се осигури достъп в световен мащаб до лекарства, ваксини и медицинско оборудване за справяне с COVID-19,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 април 2020 г. относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19 (JOIN(2020)0011),

–  като взе предвид международната конференция за поемане на ангажименти, организирана от ЕС заедно със СЗО и други партньори на 4 май 2020 г., на която бяха набрани 7,4 милиарда евро първоначално финансиране, за да се даде тласък на световното сътрудничество в областта на научните изследвания,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 28 май 2020 г. за регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM(2020)0441), с което се предлага заделяне на 5 милиарда евро за хуманитарна помощ извън Съюза през 2018 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 юни 2020 г. относно отговора „Екип Европа“ срещу COVID-19,

–  като взе предвид предложението, съдържащо се в проекта на заключения на Съвета от 10 юли 2020 г., за предоставяне на 5 милиарда евро за хуманитарна помощ чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС-Глобална Европа) в рамките на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване,

–  като взе предвид предложението на Съвета, съдържащо се в проекта на заключения от 10 юли 2020 г., за определяне на ясни критерии и условия за разпределянето на новия пакет за Резерва за солидарност и спешна помощ,

–  като взе предвид компонента на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) на Глобалния план за хуманитарна реакция във връзка с COVID-19 за 2020 г., озаглавен „Справяне с последиците от COVID-19 при продоволствените кризи, април — декември 2020 г.“,

–  като взе предвид статията от Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ), озаглавена „Защита на най-уязвимите деца от въздействието на коронавируса: Програма за действие“, публикуван на 3 април 2020 г. и актуализиран на 21 септември 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на Световната продоволствена програма (СПП) от 29 септември 2020 г., озаглавен „Световен отговор на СПП срещу COVID-19“,

–  като взе предвид доклада на Информационната мрежа за продоволствена сигурност от 20 април 2020 г., озаглавен „Глобален доклад за 2020 г. относно продоволствените кризи за 2020 г.: Съвместен анализ за по-добри решения“,

–  като взе предвид доклада на Конференцията на ООН за търговия и развитие от 19 ноември 2020 г., озаглавен „Въздействие на пандемията от COVID-19 върху търговията и развитието: преход към ново нормално състояние“,

–  като взе предвид доклада на ФАО, Международния фонд за развитие на селското стопанство, УНИЦЕФ, Световната продоволствена програма и СЗО от 2020 г., озаглавен „Състоянието на продоволствената сигурност и изхранването в света през 2020 г.: Трансформиране на продоволствените системи за здравословно хранене на достъпни цени“,

–  като взе предвид тематичния документ на експертната група на високо равнище на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) по въпросите на продоволствената сигурност и изхранването от септември 2020 г., озаглавен „Въздействието на COVID-19 върху продоволствената сигурност и изхранването: разработване на ефективни политически мерки за справяне с пандемията от глад и недохранване“,

–  като взе предвид резолюцията на Световната здравна асамблея от 28 май 2019 г. относно водоснабдяването, канализацията и хигиената в здравните заведения,

–  като взе предвид доклада за напредъка на Координационния съвет на съвместната програма на ООН за борба с ХИВ/СПИН (UNAIDS) от 23 ноември 2020 г., озаглавен „COVID-19 и ХИВ: Доклад за напредъка за 2020 г.“,

–  като взе предвид политическата декларация на ООН от срещата на високо равнище относно всеобщото здравно покритие от 23 септември 2019 г., озаглавена „Универсално здравно покритие: Да изградим заедно по-здравословен свят“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 15 октомври 2020 г., озаглавен „Глобален доклад за туберкулозата за 2020 г.“,

–  като взе предвид препоръките от 5 май 2004 г. от консултацията на СЗО относно зоонозите,

–  като взе предвид Третия план за действие на ЕС относно равенството между половете за периода 2021—2025 г., озаглавен „Амбициозна програма за равенство между половете и овластяване на жените във външната дейност на ЕС“,

–  като взе предвид политическия обзор на ООН — Жени от 9 април 2020 г., озаглавен „Отражението на COVID-19 върху децата“,

–  като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН) от 27 април 2020 г., озаглавен „Въздействие на пандемията от COVID-19 върху семейното планиране и прекратяване на основаното на пола насилие, гениталното осакатяване на жени и детските бракове“,

–  като взе предвид статията на ФНООН от 28 април 2020 г., озаглавена „Поради пандемията от COVID-19 се очакват милиони нови случаи на насилие, детски бракове, генитално осакатяване на жени, непредвидена бременност“,

–  като взе предвид Международните здравни правила на СЗО от 2005 г.,

–  като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие от 2018 г., озаглавен „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“,

–  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 2008 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2015 г., озаглавена „Кризата с вируса ебола: поуките в дългосрочен план и начините за укрепване на здравните системи в развиващите се страни с оглед на предотвратяването на бъдещи кризи“(1),

–  като взе предвид проучването на професор Сабине Йортелт-Приджионе от 27 май 2020 г., озаглавено „The impact of sex and gender in the COVID-19 pandemic“ (Въздействието на пола и половата идентичност в пандемията от COVID-19),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея(2),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по култура и образование,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9‑0151/2021),

А.  като има предвид, че COVID-19 е световна пандемия, засягаща всяка държава в света;

Б.  като има предвид, че според специалния доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие от 2020 г., озаглавен „Въздействие на пандемията от Covid-19 върху търговията и развитието: преминаване към ново нормално положение“, причинените от COVID-19 смущения имаха реални и непропорционални последици за уязвимите домакинства и домакинствата с ниски доходи в неравностойно положение, мигрантите, работниците в неформалния сектор и често жените, особено в развиващите се държави, където населението не е обхванато от мрежите за социална сигурност и въпреки това са особено засегнати от растящата безработица;

В.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 увеличи насилието, основано на пола, детските бракове и съществуващите неравенства, по-специално по отношение на достъпа до здравни услуги, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП), и вече обърна назад част от напредъка, постигнат по отношение на равенството между половете през последните десетилетия;

Г.  като има предвид, че финансирането на хуманитарната помощ е крайно недостатъчно, което затруднява адекватното справяне с последиците от пандемията от COVID-19 в развиващите се страни;

Д.  като има предвид, че икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19 се усещат най-силно в развиващите се страни; като има предвид, че се очаква крайната бедност в световен мащаб да нарасне през 2020 г. за първи път за повече от 20 години, което ще доведе до продажба на активи, увеличаване на заемите и използване на спестявания от уязвимите лица;

Е.  като има предвид, че краткосрочната хуманитарна помощ трябва да бъде съчетана с подкрепа за справяне със съществуващите предизвикателства като сигурността, бедността, мира, демокрацията и изменението на климата, за да се укрепи дългосрочната устойчивост;

Ж.  като има предвид, че съществува непропорционално висок риск от разпространение на проблемите за милиони бежанци по света, които често живеят в гъсто населени бежански лагери или центрове за колективно настаняване, където по преценки само детското население наброява около 3,7 милиона деца;

З.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказа огромно въздействие върху достъпа до СРЗП, по-специално за жените и младите хора, поради премахването на приоритетите и прекъсването на предоставянето на услуги в областта на СРЗП, както и ограниченията за пътуване и промените в поведението, свързано със здравето; като има предвид, че още 49 милиона жени са имали неудовлетворена потребност от модерни контрацептивни средства поради COVID-19;

И.  като има предвид, че изменението на климата, продължаващата загуба на биологично разнообразие и унищожаването на естествени местообитания в световен мащаб значително повишава риска от развитие на зоонозни заболявания; като има предвид, че избухването на епидемията от COVID-19 в никакъв случай не трябва да се използва като извинение за забавяне на усилията за справяне с извънредното положение в областта на климата и околната среда; като има предвид спешната необходимост от екологично, социално възстановяване на световната икономика след избухването на епидемията от COVID-19;

Й.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 значително изостри съществуващите проблеми с дълга на развиващите се страни, като допълнително застраши техните усилия за мобилизиране на достатъчно ресурси за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), като същевременно сериозно намали паричните преводи в световен мащаб и преките чуждестранни инвестиции;

К.  като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 натискът върху системите за обществено здравеопазване и ограничителните мерки допълнително ограничиха достъпа до услуги, свързани със СРЗП, и като има предвид, че това застрашава здравето на жените;

Л.  като има предвид, че според УНИЦЕФ 1,6 милиарда деца и млади хора по света са били засегнати от затварянето на училищата във върховата точка на процеса през 2020 г., като много от тях нямат достъп до интернет у дома; като има предвид, че най-малко 24 милиона учащи се биха могли да напуснат училище поради пандемията от COVID-19;

М.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 увеличава потребностите на общностите, засегнати от екстремни метеорологични явления, природни бедствия и изменение на климата;

Н.  като има предвид, че прекъсването на системите за образование и обучение в целия свят, причинено от избухването на COVID-19, вероятно е безпрецедентно в съвременната история, като според ЮНЕСКО затварянето на училища и институции за обучение засяга 94% от световното население на учащите се, като съществува риск от трайно въздействие върху дългосрочните перспективи на много млади хора, по-специално момичета; като има предвид, че затварянето на училищата поради пандемията лиши уязвимите деца от услуги за хранене и хранене в училищата, които са от съществено значение за тяхното здраве, като по този начин броят на гладуващите деца нарасна с 36 милиона през 2020 г. и също така увеличи излагането им на насилие и малтретиране;

О.  като има предвид, че пандемията разкри нестабилността на световните вериги на доставки, по-специално в секторите на храните и здравеопазването, и увеличи уязвимостта на развиващите се страни, които зависят от тях; като има предвид, че пандемията представлява възможност за развитие на по-устойчиви и издръжливи вериги на доставки, сред които регионални вериги за създаване на стойност, и за засилване на регионалната интеграция; като има предвид, че продоволствената несигурност и недохранването се увеличават като вторичен ефект от пандемията;

П.  като има предвид, че образованието играе ключова роля за прекъсване на цикъла на бедността и за намаляване на неравенствата; като има предвид, че целта на ЦУР 4 е да се гарантира приобщаващо и справедливо качествено образование и да се насърчат възможностите за учене през целия живот за всички, и като има предвид, че това е от съществено значение за постигането на други ЦУР; като има предвид, че приносът на културата за устойчивото развитие е посочен в няколко цели за устойчиво развитие, по-специално в ЦУР 4;

Р.  като има предвид, че пандемията ще има опустошителни последици за хората в държави с недостатъчно финансирани здравни системи, особено за жените и момичетата, както и за хората, живеещи в засегнати от конфликти държави; като има предвид, че до 2021 г. вследствие на пандемията над 47 милиона жени и момичета по света ще живеят под прага на бедността;

С.  като има предвид, че икономическите последици от мерките, предприети за справяне с пандемията от COVID-19 в развиващите се страни, ще изострят съществуващите неравенства и уязвимости, включително чрез допълнително отслабване на здравната инфраструктура, влошаване на продоволствената несигурност, увеличаване на разликите в образованието и увеличаване на бедността и социалното изключване;

Т.  като има предвид, че около 1,8 милиарда души са изложени на повишен риск от заразяване с COVID-19 и други заболявания, тъй като използват или работят в здравни заведения без основни водоснабдителни услуги, според доклад на СЗО и УНИЦЕФ от декември 2020 г.;

У.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 сериозно засегна рутинните имунизационни програми и други основни здравни услуги, което излага живота на хората на риск;

Ф.  като има предвид прогнозата съгласно последните данни от ФНООН, че забавянето или прекъсването на програмите за осведомяване и за образование на общностите относно вредните практики в световен мащаб ще доведе през следващото десетилетие до още 2 милиона случая на генитално осакатяване на жени и 13 милиона повече детски бракове в сравнение с прогнозите преди пандемията;

Х.  като има предвид, че ограничителните мерки оказаха особено сериозно въздействие върху хората с физически и интелектуални увреждания;

Ц.  като има предвид, че са необходими по-добра координация, споделяне на капацитет и сътрудничество като част от международните усилия за насърчаване на ефективна и устойчива връзка между хуманитарните действия, развитието и мира;

Ч.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 изостри нарушенията на правата на човека, заклеймяването и дискриминацията, пред които са изправени хората, живеещи с ХИВ, ЛГБТИ лицата и други уязвими групи, като подчерта критичната необходимост от това ответните действия във връзка с COVID-19 да се основават на правата на човека и равенството, каквато е поуката от отговора, даден на вируса ХИВ; като има предвид, че на ключови групи от населението понякога е бил отказван достъп до услуги или са били обект на дискриминационно прилагане на ограничителни мерки във връзка с COVID-19;

Ш.  като има предвид, че средносрочните последици от COVID-19 вероятно ще имат опустошително въздействие, като заличат годините на успех в областта на развитието, и ще изискват безпрецедентно глобално сътрудничество;

Щ.  като има предвид, че предизвиканата от пандемията криза ускори цифровия преход и преминаването към нови инструменти за учене, като дистанционно и смесено учене;

АА.  като има предвид, че е от решаващо значение да се признае още веднъж, че постигането на ЦУР и целите на Парижкото споразумение изискват инвестиране в човешкото развитие и прилагане на основан на правата подход, като същевременно се спазват принципите от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие;

Подход „Екип Европа“

1.  приветства глобалния отговор на ЕС на пандемията от COVID-19, който показва амбицията му да ръководи и демонстрира солидарност с всички държави партньори, включително със засегнатите от конфликти и хуманитарни кризи; посочва обаче, че настоящите средства по същество се преразпределят от други бюджетни редове и че трябва да се преодолее предизвикателството, свързано с предварителното отпускане на помощи; изисква критериите за разпределение на средствата да бъдат актуализирани в съответствие с въздействието на пандемията в държавите партньори; поради това призовава за мобилизиране по същество на нови средства за подпомагане на развиващите се страни по света в борбата с преките и непреките последици от пандемията от COVID-19 и за посрещане на техните критично важни потребности във връзка с управлението на здравеопазването и наблюдението на епидемиологичната обстановка; подчертава, че предоставянето на безопасни ваксини, лечение, оборудване, терапевтични услуги и диагностициране в световен мащаб по бърз, равен и финансово достъпен начин трябва да бъде една от първите стъпки; подчертава, че е важно също така в процеса на ваксиниране да се даде приоритет на здравните и социалните работници, следвани от учителите и други работници от основно значение, както и на хората, които са изложени на най-голям риск от развиване на усложнения, свързани с COVID-19; настоятелно призовава донорите бързо да увеличат официалната помощ за развитие, за да достигнат равнищата на помощ, за които е поет ангажимент в миналото, но които никога не са били предоставени;

2.  приветства в това отношение COVAX – световния механизъм за гарантиране на справедлив и всеобщ достъп до ваксини срещу COVID-19, както и силната подкрепа на „Екип Европа“, който е най-големият донор и до момента е отпуснал над 850 милиона евро за тази инициатива, докато държавите от ЕС и извън ЕС вече обявиха намерението си да дарят своя излишък от ваксини чрез механизма COVAX; приветства съобщението на СЗО, че процесът в световен мащаб в 91 отговарящи на условията държави е започнал през първото тримесечие на 2021 г. и че до момента са доставени две милиарда дози ваксина; подчертава, че за да се ограничи пандемията, безопасните ваксини следва да бъдат налични за всички, на приемлива цена и лесно достъпни за всеки; подчертава, че трябва да се даде приоритет на здравния персонал и на най-уязвимите хора;

3.  призовава „Екип Европа“ да укрепи ефективни механизми за гарантиране на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие, така че те да се използват систематично и ефикасно от всички институции на ЕС и от държавите членки; подчертава, че ЕС следва да извършва оценки на въздействието върху устойчивостта във всяка област на политиката, включително по отношение на реакцията си на пандемията;

4.  настоява, че набраната инерция от подхода на общ „Екип Европа“ по отношение на съвместния анализ, съвместното програмиране и съвместното изпълнение трябва да се превърне в нов стандарт за сътрудничество в областта на хуманитарната помощ и политиката за развитие, както по закон, така и на практика; счита, че ЕС следва да насърчава идеята, че координацията следва да бъде засилена не само между държавите членки, но и с държавите донори извън ЕС, с цел максимално увеличаване на ефикасността и ефективността на международното сътрудничество и хуманитарната помощ; подчертава значението на ИССРМС – Глобална Европа за осигуряването на финансиране за човешкото развитие, включително в областите на здравеопазването, храненето, водоснабдяването, канализацията и санитарно-хигиенните условия, социалната закрила, закрилата на децата и в сектора на образованието; призовава ЕС и държавите членки да дадат приоритет на човешкото развитие и здравето в съвместното си програмиране; насърчава Комисията да използва гъвкаво инструментите за хуманитарна помощ и за развитие в съответствие с интегриран подход към връзката между разходите и ползите, особено що се отнася до финансирането и разпространяването на ваксини;

5.  призовава донорите от ЕС да гарантират, че местните организации на гражданското общество и международните неправителствени организации (НПО), работещи на първа линия, получават финансиране за изпълнение на програми и проекти за справяне с пандемията от COVID-19 и последиците от нея на общностно равнище, за да достигнат до хората, които са най-изоставени; подчертава, че предвид на липсата на допълнителни ресурси за ответни действия и възстановяване във връзка с COVID-19 и предвид на това, че повечето средства отиват за географски пакети, осигуряването на оптимално взаимно допълване на финансирането от ЕС е от решаващо значение;

Финансиране на хуманитарна помощ

6.  подчертава , че пандемията заплашва да предизвика хуманитарна криза; изразява поради това дълбока загриженост относно недостатъчното финансиране за хуманитарна помощ от бюджета на ЕС, като се имат предвид допълнителните хуманитарни потребности, предизвикани от пандемията; призовава за ясно разпределение на пакета за Резерва за солидарност и спешна помощ, който следва да има за цел да осигури балансирано покриване на задълженията си, както следва: не могат да се разпределят нито за вътрешни, нито за външни операции повече от 60% от годишната сума на резерва; към 1 октомври на всяка година трябва да остава на разположение най-малко една четвърт от годишната сума за година „n“, за да се покрият възникващите потребности до края на същата година; считано от 1 октомври оставащите средства могат да бъдат мобилизирани за покриване на потребностите, възникващи до края на същата година;

7.  подчертава необходимостта от предоставяне на хуманитарна помощ, като персонал и медицинско оборудване, включително лични предпазни средства и комплекти за тестове, на най-уязвимите групи от населението; във връзка с това приветства създаването на хуманитарен въздушен мост на Европейския съюз през 2020 г.;

8.  настоява ЕС и държавите членки да заделят допълнителни средства за държавите, които ще бъдат засегнати в най-голяма степен от пандемията, за да се справят с нейните преки и непреки последици, и настоява, че е необходимо да се ускори изпълнението на програмите за спешна продоволствена помощ, насочени към онези, които вече са били определени като уязвими преди кризата с COVID-19, като същевременно се прилагат процедури за намаляване на рисковете от предаване;

Продоволствена сигурност

9.  подчертава, че пандемията застрашава продоволствената сигурност в селските, градските и крайградските райони; подчертава, че пасищното земеделие е екологично издържан съобразен с околната среда местен метод за производство на храни и следователно е част от устойчива продоволствена система; посочва, че скотовъдците са особено уязвими по отношение на смущенията в продоволствената сигурност и последиците от изменението на климата; счита, че е от съществено значение да се подкрепят скотовъдците, като се гарантира безопасен достъп до местните пазари по време на пандемията, за да се гарантира, че те са в състояние да продължат да предоставят богати на белтъчини храни на местното население, че има условия за трансгранична мобилност на хората и селскостопанските животни, че техните стада имат достъп до вода и пасища и че мобилните екипи за осигуряване на здраве на общността наблюдават ситуацията и се намесват в отделни случаи, но също така, когато е необходимо, и с оглед на поддържането на общественото здраве; призовава за парични трансфери за скотовъдците, за да се гарантира покриването на основните им потребности, включително от храни и фуражи, и призовава за подпомагане на изхранването на стадата като част от подкрепата за препитание под формата на хуманитарна помощ, когато това е необходимо;

10.  подчертава необходимостта от подпомагане на семейните земеделски стопанства и местните малки и средни предприятия, по-специално в аграрно-промишления сектор, с цел повишаване на продоволствената сигурност и устойчивост;

11.  подчертава необходимостта от подкрепа на действията на агенциите на ООН, по-специално ФАО и СПП, както и на действията на движенията Червен кръст и Червен полумесец и на международни НПО, насочени към смекчаване на последиците от глада, недохранването и загубата на поминък и към изграждане на устойчиви продоволствени системи, като например тези за създаване на глобален инструмент за бързо предоставяне на информация относно хуманитарните потребности, за предоставяне на помощ при производството на храни и на достъп до храни, за организиране на парични трансфери, ваучери и разпределяне на храни в натура и на храна в училищата, за разработване на връзки със системи за отговорна социална защита в отговор на сътресения, за стабилизиране на продоволствените системи, за гарантиране на функционирането на местните пазари на храни и вериги и системи за създаване на стойност, като същевременно се поставя акцент върху дребните земеделски стопани и дребните риболовци чрез прилагане на санитарни мерки с цел предотвратяване на предаването на COVID-19 и даване на отговор и на други кризи, икономически спадове и конфликти, като например във връзка с нашествието на пустинни локуси в Източна Африка; счита, че процесът на икономическо възстановяване предлага възможност за по-добро интегриране на дребните земеделски стопани и производители на местните и регионалните пазари и за развитие на по-устойчив поминък; подчертава значението на технологиите и цифровизацията в това отношение като средство за улесняване на познаването на пазара и достъпа до него и за разрастване на малките предприятия чрез инструменти като приложения за мобилни приложения за парични трансфери;

12.  припомня, че до 2050 г. ще трябва да се осигури безопасна храна на достъпни цени за световно население от около 10 милиарда души, като същевременно се осигурят достойни работни места и поминък по цялата хранителна верига за създаване на стойност, като се осигури защита на най-уязвимите в селските райони, включително коренното население, мигрантите и неформалните и спорадичните работници, и се противодейства на крайната нестабилност на цените на храните на националните и международните пазари на храни; признава решаващата роля на изхранването за укрепването на устойчивостта; призовава за по-интегриран подход към предотвратяването, диагностицирането и лечението на глада и недохранването както в хуманитарните действия, така и в действията в областта на развитието, особено сред държавите, които са най-уязвими по отношение на изменението на климата; подчертава, че е от решаващо значение да се развива местното селско стопанство за местно потребление, за да се намалят зависимостта на развиващите се страни от вноса и износа и възможните смущения по хранителната верига; подчертава, че постигането на ЦУР 1 и 2 изисква трансдисциплинарен подход, за да се промени начинът, по който храните се произвеждат, преработват, консумират и търгуват; във връзка с това подчертава необходимостта от цялостна трансформация, за да се ускорят справедливите, безопасни и здравословни продоволствени системи, като срещата на високо равнище на ООН по продоволствените системи през 2021 г. се възприема като повратна точка, от която системата да се изгради отново след кризата с COVID-19, но вече по по-добър начин; призовава ЕС да насърчава устойчивостта във всички вериги за доставка на храни – от производството до потреблението, в съответствие с Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“;

13.  изтъква, че пандемията от COVID-19 изостря и без това изключително сериозния проблем с продоволствената несигурност в Източна Африка и Близкия изток, предизвикан от нашествието на локуси, тъй като ограниченията забавят доставката на пестициди и оборудване за ограничаване на броя на локусите; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество, за да се помогне на държавите от Източна Африка и Близкия изток да се справят със загубата на реколта;

14.  посочва, че различни глобални тежести, като например бързият прираст на населението, изменението на климата, недостигът на природни ресурси и променящите се модели на потребление, възпрепятстват способността на нашите продоволствени системи да гарантират продоволствена сигурност и наличност на храни по социално и екологично устойчив начин за всички;

15.  подчертава, че са необходими достатъчно мерки за подобряване на настоящото положение в африканските държави, които са изправени пред бърз прираст на населението, съчетан с несигурност, че селскостопанските им сектори са в състояние да гарантират производството на храни и да прилагат мерки за адаптиране към изменението на климата;

16.  счита, че ограниченията върху наличието на земя, влошаването на качеството на земите, недостигът на вода и ограниченията в производството на храни са сериозни пречки пред увеличаването на снабдяването със селскостопански продукти и производителността, които са свързани със социално-икономическата и институционалната несигурност в развиващите се страни;

Бедност и социална защита

17.  подчертава, че се очаква крайната бедност в световен мащаб да нарасне драматично през 2020 г. за първи път от повече от 20 години, особено за децата, като пандемията от COVID-19 ще усложни последиците от конфликтите, лошото управление и изменението на климата и ще окаже значително въздействие върху жените и момичетата (до 2021 г. се очаква допълнителни 47 милиона души да живеят в крайна бедност), неформалните работници и работниците мигранти (които представляват една четвърт от световната работна сила), туристическия сектор и латиноамериканската, карибската и африканската икономики; подчертава, в контекста на тази крайно тежка криза значението на една всеобща социална закрила и социален диалог; отправя искане към Комисията да разработи стратегии с държавите партньори за икономическо възстановяване, създаване на работни места и за подобряване на системите за социална сигурност, като се насърчава разширяването на обхвата на социалната закрила, така че да обхване и неформалните работници в селските сектори;

18.  подчертава факта, че най-уязвимите са най-тежко засегнати от пандемията, по-специално бежанците, вътрешно разселените лица и мигрантите в несигурно положение, които са изправени пред три кризи: здравна криза, социално-икономическа криза и криза на защитата; подчертава, че децата в движение са особено уязвими поради ограничения си достъп до основни услуги, включително до водоснабдяване, канализация и санитарно-хигиенни условия, образование, здравеопазване и грижи, като по този начин са изложени на голям риск развитието, бъдещето и здравето на тези деца;

19.  изтъква факта, че последиците от избухването на пандемията от COVID-19 засягат непропорционално най-бедните и хората в най-неравностойните, маргинализираните и незащитените социални категории, включително хората с физически и интелектуални увреждания, хората с хронични заболявания, хората с психични проблеми и възрастните хора, които вече имат ограничен или никакъв достъп до основна хигиена и лечение за своите здравни нужди и са станали още по-уязвими поради пандемията;

Бежанци и разселени лица

20.  настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на специфичните потребности на бежанците, мигрантите и вътрешно разселените лица, като се придържа към ръководния принцип на мрежите за обществено здраве да не се пренебрегва никой и да се въздържат от блокиране на хуманитарните работници на първа линия от пряк контакт с хората, които обслужват; припомня със загриженост, че бежанците, мигрантите и вътрешно разселените лица са сред най-уязвимите групи от населението, изправени пред тази здравна криза, тъй като те често са изправени пред по-несигурни условия на живот и обикновено са изправени пред по-големи пречки пред достъпа до основни здравни услуги, отколкото местното население; подчертава абсолютната необходимост от равен достъп до лечение от COVID-19 и други здравни услуги и програми за сигурност за всички засегнати лица, независимо от тяхната националност, правен статут, произход, пол, сексуална ориентация, полова идентичност или други характеристики; подчертава значението на подкрепата за бежанците, мигрантите и вътрешно разселените лица, за да бъде преодоляно непропорционалното социално-икономическо въздействие на пандемията чрез засилване на подкрепата за поминъка и за дейностите, създаващи доходи, в допълнение към техния достъп до безопасност; подчертава, че политиките на ЕС следва да се стремят към подкрепа на техния достъп до заетост, образование и документация за тяхното гражданско състояние; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да създадат условия за достъп на децата и младите хора в бежанските лагери до образование, включително възможности за дистанционно обучение, по-специално за основно обучение;

Укрепване на здравния сектор

21.  подчертава, че разпространението на COVID-19 изостри постоянния проблем с недостига на лекарства в световен мащаб, което има тежки последици в развиващите се страни; изтъква, че помощта за развитие следва да бъде насочена главно към осигуряване на „хоризонтално“ универсално покритие на системата за здравеопазване чрез цялостен и основан на правата подход, което предполага, наред с другото, пълно съобразяване с многоизмерния характер на здравеопазването (със тесни връзки с пола, продоволствената сигурност и храненето, водоснабдяването и санитарно-хигиенните условия, образованието и бедността); призовава по-специално за преразглеждане на предложените или съществуващите стратегии и партньорства с цел по-нататъшно укрепване и подпомагане на системите за обществено здравеопазване в държавите партньори, по-специално по отношение на подготвеността за пандемии и организацията и управлението на здравните системи, включително предоставянето на всеобщо здравеопазване, ваксинации, здравно наблюдение и информация (включително наблюдение на заболяванията), обучение, наемане и запазване на медицинския персонал, диагностичен капацитет и доставки на лекарства;

22.  припомня, че при укрепването на здравните системи не следва да се вземат предвид единствено епидемиологичните последици от пандемията от COVID-19 за държавите партньори, а следва също така да се вземат предвид фактори като необходимостта от справяне с увеличеното недохранване, причинено от прекъсването на веригите за доставка на храни или от психологическото въздействие на мерките за смекчаване на разпространението на COVID-19;

23.  припомня на Комисията, че добре установените партньорски организации на ЕС, като Глобалния фонд, предоставят ценна помощ за бързо доставяне и внедряване на лични предпазни средства, диагностика и терапевтични средства за COVID-19, като същевременно играят жизненоважна роля за изграждането и укрепването на здравните системи и осигуряването на донори;

24.  подчертава необходимостта да се преодолее изоставането във връзка с рутинните програми за имунизация във възможно най-кратък срок и да се гарантира възобновяването на предоставянето на други основни здравни услуги; призовава за подходящо финансиране за инициативи като Gavi, Алианса за ваксини и CEPI, Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност; изразява загриженост относно разпокъсаната система за управление на ваксините в световен мащаб, възложена на външни изпълнители, което доведе до конкуренция за ваксини, диагностика и лечение, а не до сътрудничество; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да поемат водеща роля във връзка с призивите за равен и финансово приемлив достъп до ваксини в световен мащаб въз основа на принципа на глобална солидарност; призовава Комисията да гарантира, че глобалните действия на ЕС в отговор на пандемията от COVID-19 не подкопават финансирането от ЕС за други жизненоважни здравни програми, включително пакета за минимални първоначални услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и програмите, насочени към здравето на жените и бременните жени; настоятелно призовава всички държави членки и Комисията да продължат подкрепата си за държавите партньори при предоставянето на услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве и права, като същевременно гарантират безопасността на общностите и здравните работници;

25.  припомня значението на прилагането на основните поуки от предишни здравни кризи, като епидемията от ебола; подчертава в тази връзка значението на работата с общностните лидери за разпространение на ключови послания в областта на общественото здраве и мобилизиране на обществата; подчертава решаващата роля на организациите на гражданското общество и националните и международните НПО за предоставянето на здравни услуги на най-бедните общности; признава, че тези организации ще бъдат основни партньори при разпространението на ваксини за COVID-19; призовава ЕС да подкрепи изграждането на капацитет на тези организации;

26.  подчертава ролята на здравното образование за предотвратяването и облекчаването на въздействието на пандемии и за готовността за бъдещи извънредни ситуации в областта на общественото здраве; подчертава ползите от спорта за справяне с последиците за физическото и психичното здраве от продължителната изолация и затварянето на училищата;

27.  призовава настоятелно Комисията и държавите членки да се ангажират с превръщането на антипандемичните ваксини и лечения в световно обществено благо, достъпно за всички;

28.  подчертава, че непрекъсваемостта на основните здравни услуги, включително храненето, е необходима за реагирането на и възстановяването от COVID-19; подчертава, че качествените услуги в областта на храненето следва да се предоставят като част от първичните здравни грижи, включително превенция, оценка, диагностика и лечение на всички форми на недохранване; признава ролята на здравните работници в общността като работници на първа линия, която трябва да бъде подкрепяна, включително чрез обучение;

29.  подчертава, че научните изследвания и иновациите са от решаващо значение за глобалния отговор на COVID-19, което дава възможност за разработването на спешно необходими терапевтични средства, ваксини и диагностика; подчертава, че дейностите в областта на научните изследвания и иновациите трябва да бъдат насочвани към инструменти, които работят в среда с малко ресурси, за да се даде възможност за истински глобален отговор; подчертава, че са необходими подобни усилия за преодоляване на съществуващите пропуски в научните изследвания и продуктите с цел борба с други епидемии, по-специално свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания, които засягат милиарди хора по света, но предлагат ограничени пазарни стимули за инвестиции от частния сектор, както и за да се сложи край на зависимостта от по-богатите държави по отношение на техните научни изследвания в областта на заболявания, които може да не ги засягат пряко; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат възможностите за транснационално сътрудничество между изследователите и да насърчават развитието на човешкия научноизследователски потенциал в държавите партньори, с особен акцент върху жените;

30.  подкрепя важната работа на СЗО и посочва нейната централна роля като водещ и координиращ орган по отношение на отговора на COVID-19, като същевременно признава необходимостта от нейната реформа, включително, но не само, реформа на международните здравни правила, след овладяването на острата криза;

31.  подчертава необходимостта от спешни действия, увеличено финансиране и подобрена координация на ответните действия във връзка с хигиеничното поведение и практики като една от най-важните защитни сили за предотвратяване, ограничаване и третиране на COVID-19; подчертава необходимостта от надеждни доставки на чиста вода, за да може да се осигури чистота в домовете и училищата, както и в здравните заведения, и подчертава значението на достъпа до безопасна вода, инфраструктура за водоснабдяване, канализация и санитарно-хигиенни условия, услуги и стоки, тъй като те са от ключово значение за изграждането на устойчивост спрямо бъдещи огнища на болести; призовава ЕС и неговите държави членки значително да увеличат своето финансиране за водоснабдяването, канализацията и санитарно-хигиенните условия като част от техните ответни действия във връзка с COVID-19 и да засилят глобалната устойчивост срещу бъдещи кризи;

32.  подчертава решаващата роля на ръководените от общностите организации и на организациите на гражданското общество за предоставянето на здравни услуги на най-маргинализираните и недостатъчно обслужвани общности; призовава Комисията да осигури политическа, финансова и техническа подкрепа за организациите на гражданското общество, предоставящи услуги в рамките на общността, за да се гарантира, че лицата, които не могат да отидат в здравни заведения, имат достъп до персонализирани и подходящи услуги;

33.  подчертава, че по-справедливото разпределение на ваксините по света е от съществено значение за ефективната борба с разпространението на COVID-19 и неговата мутация; припомня също така, че медицинското оборудване и средства за лечение от COVID-19 следва да бъдат финансово достъпни, безопасни, ефективни, лесно администрирани и общодостъпни, както и че те следва да се считат за световно обществено благо;

Права на човека, управление и демокрация

34.  изразява загриженост, че от началото на кризата с COVID-19 много правителства използваха извънредната ситуация, за да обосноват налагането на ограничения върху демократичните процеси и гражданското пространство, включително ограничаване на достъпа за хуманитарни цели, и за потискане на малцинствата; осъжда по-специално цензурата, задържането и сплашването на журналисти, представители на опозицията, здравни работници и други лица, които критикуват правителствата, включително и тяхното управление на кризата; обръща внимание в по-широк план на нарастващото отрицателно въздействие на COVID-19 върху всички права на човека, демокрацията и принципите на правовата държава и поради това призовава за засилване на помощта, политическия диалог и подкрепата за гражданското общество и институционалното изграждане във всички тези области, като се обърне специално внимание на защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество;

35.  отбелязва, че научните изследвания в световен мащаб показват, че заклеймяването и дискриминацията продължават да засягат хората, живеещи с ХИВ, по-специално ключовите групи от населението и уязвимите групи; припомня заключенията на UNAIDS, че хората и групите, свързани с COVID-19, също са претърпели отрицателни възприятия и действия; подчертава, че уязвимото и маргинализираното население продължава да бъде заклеймявано, включително чрез пресечните точки на ХИВ и COVID-19, като например хората, живеещи в бедност, бездомните, бежанците, мигрантите, лицата, предоставящи сексуални услуги, хората, които използват наркотици, и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

36.  подчертава, че комбинираното въздействие на здравната пандемия и световната рецесия сериозно ще подкопае капацитета на развиващите се страни, и особено на най-слабо развитите страни, за постигане на ЦУР; припомня призива на ООН за пакет от 2,5 трилиона щатски долара във връзка с кризата с COVID-19 за развиващите се страни, които са изправени пред безпрецедентни икономически щети от кризата с COVID-19; призовава за широкообхватен политически отговор въз основа на основния принцип на Програмата до 2030 г. никой да не бъде изоставен;

37.  подчертава, че едно извънредно положение има отрицателно въздействие върху правата на човека и основните свободи и следователно трябва винаги да бъде ограничено във времето, надлежно обосновано чрез демократични и правни процедури и пропорционално на извънредната ситуация, при спазване на конституционния ред и международното право в областта на правата на човека; настоява, че извънредните ситуации в областта на здравеопазването никога не следва да се използват като претекст за подкопаване на принципите на правовата държава, демократичните институции, демократичната отчетност или съдебния контрол;

38.  изразява загриженост във връзка с насилствените посегателства срещу хуманитарни и медицински персонал и съоръжения, както и бюрократичните пречки, като например неясни, променящи се изисквания за получаване на достъп или ограничения по отношение на персонала и броя на превозните средства в държавите партньори; подчертава, че е важно да продължи противодействието на тези посегателства и пречки както на дипломатическо, така и на политическо равнище;

39.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят парламентите, тъй като те продължават да играят активна роля в контрола на правителствените мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19 и в оценката на последиците за правата на човека от мерките в областта на общественото здраве; подчертава, че секторът на здравеопазването в много държави е податлив на корупция и че е необходимо да се засилят отчетността и надзорът;

40.  подчертава особено тежките последици от ограничителните мерки във връзка с COVID-19 и съпътстващите вреди, понесени от жените, момичетата и децата, по-специално увеличаването на насилието, основано на пола, включително гениталното осакатяване на жени, увеличаването на броя на детските бракове, случаите на ранна и нежелана бременност и ограничения достъп до здравни услуги, включително до услуги в областта на СРЗП, но също така и излагането на жените на COVID-19 поради непропорционално високото им представителство сред здравните работници в световен мащаб; отбелязва, че в много държави партньори жените са заети във феминизирани сектори, като например сектора за производство на облекла, които бяха сериозно засегнати; подчертава необходимостта ИССРМС-Глобална Европа да стимулира възможностите за заетост на жените след кризата; призовава към действия за противодействие на непропорционалната тежест за полагане на грижи, понасяна от жените, и на евентуалните отстъпления в областта на безопасността, здравето, еманципацията, икономическата независимост и овластяването, както и образованието, чрез специфични програми като инициативата за фокуса на вниманието и Третия план за действие относно равенството между половете и чрез пренасочване акцента на европейската подкрепа; призовава за увеличаване на усилията за по-добро предотвратяване и справяне с домашното насилие; призовава за пълноценно участие на жените във вземането на решения, които оказват въздействие върху тяхното здраве и професионален живот; подчертава необходимостта от включване на перспективата за равенство между половете в отговора на ЕС във връзка с COVID-19, от застъпване за приобщаващи органи за вземане на решения и събиране на групирани по пол и възраст данни за анализ на равенството между половете;

41.  припомня, че икономическите и социалните последици от пандемията засягат в непропорционална степен жените и рискуват да обърнат назад десетилетия на напредък в областта на равенството между половете и овластяването на жените; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, с оглед справяне с това предизвикателство и гарантиране на устойчиво възстановяване, да увеличат външната си подкрепа за действия, насочени към засилване на гласа и участието на жените в процесите на вземане на решения, подобряване на образованието и обучението на жените, премахване на дискриминацията при достъпа до кредитиране и приемане на разпоредби срещу насилието, основано на пола;

Обслужване на дълга и стабилни бюджети

42.  приветства спирането на плащанията по обслужването на дълга за най-бедните държави, обявено от Г-20, и се присъединява към призива към частните кредитори и търговските банки в държавна собственост да последват този пример; призовава Комисията и държавите членки да насърчават пълното прилагане на инициативата на Г-20 за спиране на обслужването на дълга (DSSI) и новата обща рамка на Г-20 относно третирането на дълга извън рамките на DSSI; подчертава, че мащабът на икономическата и социалната криза в развиващия се свят изисква по-задълбочени и широкообхватни мерки и насърчава Комисията да подкрепи международните усилия в това отношение; счита, че вместо това спестените лихви благодарение на това спиране на плащанията по дълга следва да бъдат инвестирани в сектора на здравеопазването, който често е силно недостатъчно финансиран в развиващите се страни; във връзка с това приканва Комисията и държавите членки също така да подкрепят инициативи на международно равнище, предлагащи гъвкави механизми за намаляване на дълга, свързани със създаването на партньорски фондове в местна валута за насърчаване на инвестициите, насочени към постигането на ЦУР;

43.  изтъква, че много развиващи се страни са били засегнати от значителни равнища на задлъжнялост още преди пандемията, което възпрепятства подходящи инвестиции в предотвратяването на кризи, в здравните системи и в социалната закрила; подчертава, че е важно да се обърне приоритетно внимание на устойчивостта на обслужването на дълга в държавите партньори; призовава Комисията да предприеме нови инициативи за справяне с проблемите, свързани с незаконните финансови потоци, укриването на данъци и данъчните измами, с цел подобряване на данъчните основи на развиващите се страни; за тази цел настоятелно призовава ЕС да гарантира, че неговите споразумения за търговия, двойно данъчно облагане и инвестиции са в съответствие с целта за мобилизиране на вътрешни ресурси на държавите от АКТБ и водят до осезаеми и устойчиви резултати в областта на развитието, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, залегнал в член 208 от Договора от Лисабон; призовава в по-широк план за създаването на световен данъчен орган на равнището на ООН, който да подпомага координирането на данъчните политики; призовава освен това бюджетната подкрепа да бъде насочена към универсални основни услуги, по-специално в областта на здравеопазването, водоснабдяването и санитарно-хигиенните условия, и към устойчивост;

44.  призовава Комисията да предвиди по-голяма подкрепа за най-нестабилните държави за справяне с пандемията от COVID-19 и за предоставяне на достъп до здравеопазване, като същевременно не се пренебрегват съществуващите предизвикателства като крайната бедност, сигурността, достъпа до качествено образование и работни места, демокрацията, равните възможности и изменението на климата;

45.  подчертава, че намаляването на притока на парични преводи в развиващите се страни ще влоши условията на живот на домакинствата, които разчитат на този източник на доходи за финансиране на потреблението на стоки и услуги като храна, здравеопазване и образование; поради това призовава настоятелно ЕС и общността на донорите да предприемат решителни действия в изпълнение на ангажимента си да допринесат за намаляване на разходите по такси за паричните преводи почти до нула или поне до 3%, както се изисква в ЦУР 10;

Образование и цифровизация

46.  подчертава факта, че пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентен брой ученици, пропуснали месеци училищни занятия, което представлява сериозно отстъпление в усилията в сектора на образованието, особено по отношение на образованието на момичетата, жените и разселените лица; настоятелно призовава правителствата да използват затварянето на училища само като крайна мярка в борбата срещу пандемията; подкрепя непрекъсваемостта и приоритетността на инвестициите в образование в извънредни и други хуманитарни ситуации; настоява образованието да се запази като приоритет на разходите в политиката на ЕС за развитие и да се обърне дължимото внимание на социалната и културната функция на училищата; в този контекст настоятелно призовава правителствата да дадат приоритет на подкрепата за най-маргинализираните деца и техните семейства, тъй като икономическите и социалните неравенства са тясно свързани с преждевременното напускане на училище и слабите резултати от ранното детство, които застрашават перспективите за заетост в зряла възраст; подчертава, че изложените на най-голям риск деца, особено тези с увреждания и тези, които живеят в засегнати от конфликти райони, са най-силно засегнати от тази пандемия; препоръчва ЕС да подкрепя действията на UNICEF, а държавите — членки на ЕС да споделят своите подходи за продължаване на преподаването дори по време на криза, и призовава ЕС и неговите държави членки да използват потенциала на дистанционното (онлайн приложения, радио, телевизия, печатни материали) и цифровото обучение в своите международни програми за подпомагане, така че нито едно дете да не бъде оставено без образование; поради това подкрепя отворен, сигурен и финансово достъпен достъп до интернет (включително мобилни данни) и равен достъп до и използване и създаване на цифрови технологии, с оглед преодоляване на цифровите разделения, включително цифровите различия между половете и възрастите, и за включване на тези, които са в неравностойно положение или маргинализирани в резултат на цифровата трансформация;

47.  призовава културата да бъде разглеждана през призмата на вътрешно присъщата ѝ стойност като четвърти самостоятелен и трансверсален стълб на устойчивото развитие, наред със социалното, икономическото и екологичното измерение. призовава ЕС да интегрира устойчивостта в областта на културата на всички нива на сътрудничеството за развитие и систематично да включва културното измерение в преговорите за споразумения за асоцииране и в целия набор от неговите инструменти за външни отношения и външна политика;

48.  подчертава значението на ученето през целия живот и преквалификацията, включително в дългосрочен план след пандемията от COVID-19, тъй като това ще се превърне не само в обичайна практика, но и в необходимо изискване за работещите граждани, като се има предвид колко бързо се развиват технологиите;

49.  изтъква необходимостта от предоставяне на подкрепа и отдаването на признание на учителите, чиято основна роля в образованието и изграждането на активно гражданско участие беше допълнително подчертана от пандемията; подчертава необходимостта от инвестиции в обучението на учителите, за да се подготвят по подходящ начин за нови модели на обучение, например електронното обучение и смесеното обучение, като изискване с цел да се осигури непрекъсваемост на образователния процес, когато има пречки пред провеждането на присъствени учебни занятия;

50.  подчертава ролята на независимите медии в популяризирането на културното многообразие и междукултурните компетентности, както и необходимостта от тяхното укрепване като източник на надеждна информация, особено по време на кризи и несигурност;

51.  обръща внимание на тежките последици от пандемията за секторите в областта на културата и творчеството, обектите на световното културно наследство, нематериалното културно наследство и туризма в областта на културното наследство по света, особено в най-слабо развитите страни, където тези сектори са особено нестабилни; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят финансова помощ на тези сектори в контекста на сътрудничеството за развитие чрез специални фондове с тематични и географски приоритети, както и техническа помощ, включително инициативи за цифрова подкрепа за смекчаване на отрицателното въздействие на ограничителните мерки, и да използват полезните взаимодействия между местните органи на управление, културните организации и НПО, от една страна, и делегациите на ЕС и отвъдморските клонове на културните институции на държавите членки, от друга страна;

52.  припомня, че делът на образованието в общата помощ за развитие постоянно намалява през последното десетилетие; призовава държавите членки да инвестират 10% от официалната си помощ за развитие в образованието до 2024 г. и 15% до 2030 г., включително инвестиции в цифрово образование, инфраструктура и свързаност, с цел преодоляване на цифровото разделение, което изостря социално-икономическите недостатъци;

Устойчивост

53.  подчертава значението на обмена на най-добри практики с държавите партньори и тяхното подпомагане (включително при изграждането на капацитет на техните местни и регионални администрации) и на обмена на най-добри практики с местните организации на гражданското общество и тяхното подпомагане при идентифицирането на уязвимите места, изграждането на механизми за предотвратяване и реагиране на кризи, както и при защитата на критичната инфраструктура с цел по-добро справяне с бъдещи системни сътресения от всякакво естество; освен това подчертава, че е важно да се възприеме подход „Едно здраве“ от равнището на централното управление до равнището на общността, с цел предотвратяване на и борба със зоонозите;

54.  изразява загриженост, че поради промените, предизвикани от изменението на климата, екстремните природни явления ще увеличат трудностите, произтичащи от кризата с COVID-19, което ще постави икономиките, функционирането на държавите и предоставянето на хуманитарна помощ под допълнителен натиск; поради това изисква стратегията за възстановяване да преследва целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата; освен това счита, че мерките за икономическо стимулиране следва да проправят пътя към бъдеще с нулеви въглеродни емисии и устойчивост спрямо изменението на климата, и призовава за подкрепа за съхранението на сортовете семена в рамките на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, за да се помогне на общностите да възстановят сортовете след бедствия, предизвикани от изменението на климата;

55.  счита, че пандемията предлага възможност за по-добро възстановяване и че политиките на ЕС в областта на хуманитарната помощ и развитието следва да подкрепят тази цел в държавите партньори; подчертава по-специално необходимостта от подпомагане на развиващите се страни за отключване на напредъка в цифровата икономика в области като здравеопазването, образованието и други обществени услуги; приветства стартирането на Центъра за цифрово развитие (D4D) през декември 2020 г. и насърчава ЕС да направи допълнителни инвестиции в усилията за цифровизация в държавите партньори, включително чрез привличане на инвестиции от частния сектор;

56.  припомня, че устойчивостта в крайна сметка се отнася както до общата готовност, така и до способността за адаптиране към нови обстоятелства; припомня в този контекст, че общностите, които преследват свои собствени решения на проблемите, съобразени с техния конкретен контекст, са по-ангажирани по време на възстановяването и в крайна сметка се възстановяват, като стават още по-силни; подчертава, че преодоляването на тази криза в дух на солидарност с нашите партньори ще укрепи и направи отношенията между ЕС и развиващите се страни по-устойчиви;

57.  припомня, че инвестициите от частния сектор биха могли да играят важна роля за икономическото възстановяване и постигането на ЦУР, като се имат предвид нарасналите потребности, породени от пандемията; призовава ролята на частния сектор и смесеното финансиране да бъдат допълнително проучени като част от усилията за възстановяване и изграждане на устойчивост;

58.  посочва, че пандемиите често са със зоонозен произход; поради това подчертава необходимостта от подкрепа за образователни програми по отношение на опасностите от лова и търговията с диви животни, както и по-строгата защита и възстановяване на екосистемите и местообитанията, както и от справяне с предизвикателствата, произтичащи от промишленото земеделие; призовава за по-голяма подкрепа за държавите партньори във връзка с предотвратяването на бракониерството и трафика на диви животни, като се гарантира по-специално, че местните общности участват в опазването на дивата флора и фауна; счита, че е необходимо да се отпуснат повече средства от ЕС за изпреварващи научни изследвания относно връзките между човешкото здраве, здравето на животните и екосистемите, за да се повиши готовността за реагиране на бъдещи здравни кризи, породени от мутации на вируси със зоонозен произход;

59.  счита, че устойчивостта срещу бъдещи кризи в областта на общественото здраве трябва също така да се основава на изследвания в областта на заболяванията, които редовно причиняват смъртоносни епидемии в развиващите се страни; изразява съжаление, че понастоящем няма достатъчно научни изследвания в областта на разработването на ваксини, които ефективно предотвратяват болести, повтарящи се в развиващите се страни, като малария или зика; призовава ЕС и неговите държави членки да финансират повече научни изследвания с оглед разработването на ваксини, които предотвратяват бъдещи огнища на такива болести;

60.  посочва, че дори по време на криза производството и дистрибуцията на храни трябва да бъдат абсолютен приоритет; счита, че зависимостта от външни източници на храни, растения, семена и торове следва да бъде намалена, като същевременно следва да се увеличи местното и диверсифицираното селскостопанско производство; във връзка с това приветства подкрепата на ЕС за агроекологията, която трябва да бъде допълнително засилена; призовава за подкрепа за споделянето на знания относно нови, стари и по-устойчиви агроекологични семена;

61.  припомня, че развиващите се страни са исторически уязвими на външни сътресения поради тесните износни бази и по-слабо диверсифицираните икономики; поради това подчертава, че едно от основните предизвикателства за развиващите се страни е да се изкачат нагоре по световната верига за създаване на стойност чрез икономическа диверсификация и да преминат от модел на производство, ориентиран към износа, към развитие, основано на вътрешните и регионалните пазари; за тази цел подчертава решаващата роля на регионалното икономическо сътрудничество, вътрешната промишлена политика и насърчаването на инвестициите за увеличаване на националната или регионалната автономност при производството на основни стоки и услуги; счита, че в този контекст е от съществено значение да се използват финансовите и стопанските практики, за да се насърчи интегрирането на стандартите за устойчивост по цялата инвестиционна верига; отново заявява, че корпоративната отговорност за дължимата грижа по отношение на правата на човека и околната среда е необходима предпоставка за предотвратяване и смекчаване на последиците от бъдещи кризи и за гарантиране на устойчиви вериги за създаване на стойност;

62.  подчертава, че инвестициите в действия за възстановяване трябва да бъдат отговорни, в съответствие с Доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност и нейните принципи за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи, с цел смекчаване на изменението на климата и насърчаване на устойчивостта на уязвимите групи от населението;

63.  призовава ЕС да интегрира по-добре правата на децата в борбата срещу изменението на климата и в действията си за насърчаване на устойчивостта и готовността при бедствия пряко в социалните сектори като образованието, здравеопазването, водоснабдяването и канализацията и санитарно-хигиенните условия, храненето и социалната закрила и закрилата на децата;

Връзка между хуманитарните действия, развитието и мира

64.  подчертава, че прилагането на връзката между хуманитарните действия, развитието и мира трябва да бъде приоритет при програмирането на ИССРМС-Глобална Европа в нестабилни държави; призовава ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, ГД „Международни партньорства“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ на Европейската комисия да прилагат допълващи програми, съобразени с местните дадености и местните възможности, когато това е възможно, с цел взаимно укрепване на различните аспекти на връзката;

65.  подчертава необходимостта от съвместна работа с местните общности и организациите на гражданското общество при определянето и изпълнението на действията в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19; подчертава ролята на Европейския корпус за солидарност за подкрепата на организациите на гражданското общество на място, които предоставят помощ на нуждаещите се;

66.  призовава за овластяване на местните общности и за тяхното участие в хуманитарни действия и действия за развитие, заедно с местни организации на гражданското общество, включително църкви, организации на верска основа и други местни представители;

o
o   o

67.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата и парламентите на държавите от Африканския съюз, на генералния секретар на ООН, както и на Световната здравна организация.

(1) OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 2.
(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0054.

Правна информация - Политика за поверителност