Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумението между Европейския съюз и Република Кабо Верде за изменение на Споразумението за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване на граждани на Република Кабо Верде и на Европейския съюз (05034/2021 – C9-0116/2021 – 2020/0319(NLE))

P9_TA(2021)0378 A9-0264/2021

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05034/2021),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Република Кабо Верде за изменение на Споразумението между Европейския съюз и Република Кабо Верде за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване на граждани на Република Кабо Верде и на Европейския съюз (05034/2021),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2, буква а), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0116/2021),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 и член 114, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A9‑0264/2021),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Кабо Верде.

Решение на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. за връщане на въпроса за междуинституционални преговори в компетентната комисия въз основа на неизмененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета с цел привеждането му в съответствие с правилата на ЕС относно защитата на личните данни (COM(2021)0020 – C9-0005/2021 – 2021/0008(COD))(1)

P9_TA(2021)0379 A9-0236/2021

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(1) Решение, прието съгласно член 54, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (A9-0236/2021).

Решение на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. за връщане на въпроса за междуинституционални преговори в компетентната комисия въз основа на неизмененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/41/ЕС с цел привеждането ѝ в съответствие с правилата на ЕС относно защитата на личните данни (COM(2021)0021 – C9-0006/2021 – 2021/0009(COD))(1)

P9_TA(2021)0380 A9-0237/2021

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(1) Решение, прието съгласно член 54, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (A9-0237/2021).

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението между Европейския съюз и Република Корея относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (05210/2021 – C9-0120/2021 – 2019/0044(NLE))

P9_TA(2021)0381 A9-0251/2021

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05210/2021),

–  като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Република Корея относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (15082/2019),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C9‑0120/2021),

–  като взе предвид член 105, параграфи 1 и 4 и член 114, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A9-0251/2021),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Корея.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Китай (2021/2037(INI))

P9_TA(2021)0382 A9-0252/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 12 март 2019 г., озаглавено „ЕС – Китай – стратегически перспективи“ (JOIN(2019)0005),

–  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 37-ия кръг от този диалог, проведен в Брюксел на 1 и 2 април 2019 г.,

–  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,

–  като взе предвид Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай 2020 г.,

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета(1) и Решение (ОВППС) 2020/1999 на Съвета(2) от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 юли 2020 г. относно Хонг Конг,

–  като взе предвид предишните си резолюции и доклади относно положението в Китай, по-специално тези от 17 декември 2020 г. относно принудителния труд и положението на уйгурите в Синцзян-уйгурския автономен регион(3), от 18 април 2019 г. относно Китай, и по-специално положението на религиозните и етническите малцинства(4), от 4 октомври 2018 г. относно масовите произволни задържания на уйгури и казахи в Синцзян-уйгурския автономен регион(5), от 12 септември 2018 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Китай(6) и от 15 декември 2016 г. относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти(7),

–  като взе предвид предишните си резолюции и препоръки относно Хонг Конг, и по-специално тези от 19 юни 2020 г. относно закона на КНР за националната сигурност по отношение на Хонконг и необходимостта ЕС да защити високата степен на автономност на Хонконг(8), от 21 януари 2021 г. относно репресиите срещу демократичната опозиция в Хонконг(9) и от 13 декември 2017 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Хонконг — 20 години след предаването му на Китай(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно прегледа на търговската политика на ЕС(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно ответните санкции на Китай срещу юридически лица от ЕС, членове на Европейския парламент и членове на националните парламенти(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно свързаността и отношенията между ЕС и Азия(13),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд на Международната организация на труда (МОТ) от 1930 г., който не е подписан от Китай,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Парижкото споразумение, което влезе в сила на 4 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право, подписана на 10 декември 1982 г. и влязла в сила на 16 ноември 1994 г.,

–  като взе предвид доклада на групата за размисъл, назначена от генералния секретар на НАТО, от 25 ноември 2020 г., озаглавен „NATO 2030: United for a New Era“ („НАТО 2030 г.: Обединени за една нова ера“),

–  като взе предвид 14-ия петгодишен план на Китай и принципите на „двойна циркулация“ и „сигурни вериги на доставка“,

–  като взе предвид член 36 от Конституцията на Китайската народна република, който гарантира правото на всички граждани на свобода на религиозните убеждения, както и член 4 от нея, който подкрепя правата на националните малцинства,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по международна търговия,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0252/2021),

А.  като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира, че ще насърчава правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава „във всички области на външната си дейност без изключение“ и че той ще „отделя централно място на правата на човека в отношенията си с всички трети държави, включително със своите стратегически партньори“;

Б.  като има предвид, че чрез своя силен икономически растеж и решителна програма в областта на външната политика, по-специално в своята инвестиционна стратегия, в своите политики „Going Global“ („В глобален план“) „Произведено в Китай 2025 г.“ и в своята инициатива „Един пояс, един път“ Китай отстоява по-силна роля в световен мащаб както като икономическа сила, така и като външнополитически фактор, което поставя ЕС пред сериозни политически, икономически, свързани със сигурността и технологични предизвикателства, което от своя страна има значителни дългосрочни последици за световния ред и поражда значителни заплахи за основаното на правила многостранно сътрудничество и основните демократични ценности;

В.  като има предвид, че Китайската народна република е единна еднопартийна комунистическа държава, управлявана от Китайската комунистическа партия (ККП), която следва принципите на марксизма-ленинизма; като има предвид, че като такава тя не споделя демократични ценности, като например свобода на личността, свобода на словото и свобода на вероизповеданието;

Г.  като има предвид, че Китай все повече се стреми към по-глобална роля, след като китайският президент Си Дзинпин открито заяви в своя доклад, представен на 19-ия конгрес на комунистическата партия през 2017 г., че до 2049 г. Китай ще се превърне в световен лидер от гледна точка на обща национална сила и международно влияние;

Д.  като има предвид, че дългогодишната традиция в областта на демокрацията в Хонконг, Макао и Тайван показва, че за китайския народ цени демокрацията;

Е.  като има предвид, че след като китайските органи забраниха в Макао церемониите за отбелязване на годишнината от клането в Тянанмън и упражниха натиск върху медийните организации да приемат редакционна политика в подкрепа на Китай, това лято китайските органи изключиха 21 кандидати, повечето от които са членове на движения в подкрепа на демокрацията, от участие в следващите парламентарни избори;

Ж.  като има предвид, че за Китай има данни за нарушения на правата на човека, които пренебрегват двустранните и многостранните ангажименти на страната в тези области; като има предвид, че Китай редовно внася резолюции в Съвета на ООН по правата на човека, чиято цел е „суверенитетът, ненамесата и взаимното уважение“ да станат основни принципи, които не подлежат на договаряне и имат предимство пред насърчаването и защитата на правата на човека на отделните лица; като има предвид че Китай извършва системно преследване на уйгурския народ, тибетци, монголи и други етнически малцинства, защитници на правата на човека, социални активисти, религиозни групи, журналисти и вносители на петиции и протестиращи срещу несправедливостите, както и че репресира във все по-голяма степен всички изразяващи гласове на несъгласие и опозиция, особено в Хонконг; като има предвид, че мерките на добра воля и необвързващите ангажименти не бяха достатъчни за увеличаване на ангажираността на Китай с ценностите, които са основни за ЕС;

З.  като има предвид, че скорошното напускане на Китай от чуждестранни кореспонденти и определянето от китайските органи на Клуба на чуждестранните кореспонденти като „незаконна организация“ са последните в дългата поредица от увеличаващ се брой случаи на тормоз и възпрепятстване на чуждестранни журналисти, които в крайна сметка биват изгонвани от Китай; като има предвид, че това се явява част от усилията за контролиране на речта относно Китай в световен мащаб и за определяне на вида реч и дискусии, които са разрешени на световната сцена, и разглежда тези усилия като част от тоталитарна заплаха;

И.  като има предвид, че съществуващата стратегия на ЕС за Китай разкри своите ограничения в светлината на последните събития и глобалните предизвикателства, причинени от Китай, и е необходимо да бъде актуализирана;

Й.  като има предвид, че Парламентът призова Комисията да започне проучването за определяне на обхвата и оценката на въздействието, така че преговорите с Тайван да започнат официално възможно най-скоро;

К.  като има предвид, че от стартирането през 2014 г. на кампанията на китайското правителство „Силен отпор на насилствения тероризъм“ положението на уйгурските и други предимно мюсюлмански етнически малцинства в Синцзян-уйгурския автономен регион бързо се влоши; като има предвид, че над един милион души са лишени от свобода в лагери за задържане, наричани „центрове за политическо превъзпитание“ или „обучителни центрове“, в които уйгурите са подложени на системен принудителен труд, изтезания, насилствено изчезване, масово наблюдение, културно и религиозно заличаване, насилствена стерилизация на жените, сексуално насилие, нарушения на репродуктивните права и разделяне на семействата; като има предвид, че правният анализ стигна до заключението, че тези престъпления представляват престъпления срещу човечеството, дори предполагаем геноцид, в международната правна рамка; като има предвид, че няколко национални парламента са приели позиции в тази насока;

Л.  като има предвид, че Глобалният режим на ЕС на санкции в областта на правата на човека позволява на ЕС да налага ограничителни мерки върху конкретни лица, субекти и органи, включително държавни и недържавни участници, които са отговорни за сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека, участвали са в такива нарушения и злоупотреби или са свързани с тях; като има предвид, че на 22 март 2021 г. четири китайски физически лица и едно образувание от Китай, носещи пряка отговорност за сериозни нарушения на правата на човека в Синцзян-уйгурския автономен регион, бяха включени в списъка с физическите лица и образуванията, предмет на тези ограничителни мерки; като има предвид, че в отговор на тези мерки Китай наложи ответни санкции на десет физически лица и четири образувания от Европа, включително на петима членове на Европейския парламент, два институционални органа на ЕС, подкомисията по правата на човека на Европейския парламент и Комитета по политика и сигурност на Съвета на Европейския съюз, както и на двама европейски учени, два аналитични центъра в Германия и фондацията „Алианс на демокрациите“ в Дания; като има предвид, че китайските санкции не са правно обосновани и нямат правно основание, както и че са пряко насочени не само към въпросните физически лица и образувания, но и към Европейския съюз като цяло; като има предвид, че санкциите очевидно са опит да се възпре ЕС да продължи работата си и действията си срещу нарушенията на правата на човека в Китай;

1.  препоръчва на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), както и на Съвета:

Открит диалог и сътрудничество относно глобалните предизвикателства

2.  призовава ЗП/ВП да гарантира, че новата стратегия ЕС-Китай включва Китай в принципен и ориентиран към интересите диалог относно глобалните предизвикателства, като например правата на човека, чрез разработване на амбициозна, цялостна и ориентирана към резултатите стратегия на ЕС за правата на човека в Китай като част от тази нова стратегия на ЕС-Китай, околната среда и изменението на климата, ядреното разоръжаване, насърчаването на икономическото възстановяване от COVID-19, борбата срещу глобалните здравни кризи и реформата на конкретни многостранни организации; призовава този диалог да се ръководи от основните принципи и интереси на ЕС и да преследва основните цели на външния ангажимент на ЕС; подчертава, че едно добро сътрудничество между двамата партньори ще бъде от полза за справянето с тези глобални проблеми; отново заявява, че Китай продължава да бъде важен партньор за ЕС;

3.  подкрепя по-активен диалог и сътрудничество с Китай в областта на мира и сигурността; признава значението на сътрудничеството с Китай за предотвратяване на повторното превръщане на Афганистан в база на терористи и за обезкуражаване на Северна Корея да продължи своята ядрена програма; подкрепя търсенето на сътрудничество в областта на устойчивото развитие, приноса към хуманитарната помощ и помощта при бедствия, въпросите, свързани с околната среда, космическото пространство и аерокосмическото пространство, науката, технологиите и иновациите, като същевременно настоява в пълна степен за свобода на научните изследвания; подчертава, че тези диалози и сътрудничество трябва да се основават на споделен ангажимент за откритост и съвместна работа по прозрачен, справедлив и равнопоставен начин като част от основана на правила международна система, като същевременно се гарантира, че европейските интереси и ценности са защитени и се развива способността на Европа да се конкурира с Китай, когато това е необходимо;

4.  отбелязва, че някои области на сътрудничество, като например информационните и комуникационните технологии, космическото пространство и аерокосмическото пространство, могат да имат двойна употреба и могат да се използват срещу китайските граждани и срещу Запада;

5.  подчертава, че е важно да се насърчава ангажиментът на Китай за справяне с изменението на климата и по други екологични въпроси, като бъде засилено партньорството между ЕС и Китай в тази област, и подчертава необходимостта да се гарантира, че ЕС и Китай се придържат към съответните си ангажименти съгласно Парижкото споразумение; подчертава значението на прилагането от страна на ЕС на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите; отбелязва, че през последните три десетилетия Китай утрои своите въглеродни емисии и понастоящем той отделя 27% от световните парникови газове; подчертава необходимостта да се гарантира съгласуваност между заявените от Китай глобални амбиции в борбата срещу изменението на климата и екологичното въздействие от неговите инвестиционни стратегии на национално равнище и отвъд океана; приканва китайското правителство да се въздържа от изнасяне на своя капацитет в сферата на въглищата към трети държави, по-специално в рамките на инициативата „Един пояс, един път“;

6.  призовава за провеждането на ежегоден и редовно оценяван диалог по въпросите на правата на човека, ориентиран към резултатите, и призовава за солиден сравнителен анализ на напредъка, постигнат в двустранните диалози в по-общ план, за да се гарантира, че този обмен ще доведе до реални положителни резултати за правата на човека и защитниците на правата на човека в Китай; изисква резултатите от сравнителния анализ и напредъка, застоя или влошаването да се обсъждат по прозрачен начин; изисква въпросът за правата на човека редовно да бъде повдиган на най-високото политическо равнище, както на срещите на върха между ЕС и Китай, така и на равнището на държавите членки; призовава освен това за диалог в сянка по правата на човека, в който да участват дипломати от ЕС и държавите членки, китайската диаспора, свободни и независими НПО, академичните среди и законодателите, насочен към постигането на по-добро разбиране на китайската система и изготвянето на по-добри стратегии за въздействие върху напредъка в областта на правата на човека в Китай; подчертава, че тези диалози по правата на човека трябва да включват, но да не се ограничават до следните въпроси: свободата на медиите и свободата на печата, правата на малцинствата, включително в регионите на Синцзян, Вътрешна Монголия и Тибет, и свободния достъп до тези региони, включително за дипломати и журналисти, положението на Хонконг, свободата на словото, трудовите права, правото на събрания, свободата на вероизповедание или убеждения и състоянието на правовата държава в Китай като цяло; приветства назначаването на нов специален пратеник на ЕС по въпросите на насърчаването на свободата на религията и на убежденията извън Съюза и призовава новият специален пратеник да участва активно в подкрепата във връзка с тежкото положение на всички религиозни групи и субекти, включително мюсюлмани, християни и будисти, които са подложени на преследване в континентален Китай и Хонконг; призовава съответните институции на ЕС да използват тези диалози по правата на човека за разглеждане на конкретни случаи; остава дълбоко загрижен относно продължаващото задържане на шведския гражданин и издател Гуй Минхай; настоятелно призовава за намеса от страна на ЕС и държавите членки на най-високо равнище, за да се гарантира незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници; изразява загриженост относно системните нарушения на правата на човека в Китай и категорично осъжда всички случаи на произволни арести, премахване на свободния поток от информация и свободата на изразяване;

7.  призовава ЕС да започне диалог с Китай относно възможните начини за подобряване по прозрачен начин на възможностите за първо реагиране на инфекциозни заболявания, които имат потенциала да се развият в епидемия или пандемия, включително системи за разпознаване, картографиране на рисковете и ранно предупреждение, с цел осигуряване на по-добра глобална готовност за реакция при пандемии; освен това призовава Китай да позволи независимо и прозрачно разследване на произхода и разпространението на SARS-COV-2;

8.  подкрепя разширяването на контактите между народите от двете страни, както и взаимните посещения за обмен на студенти, но насърчава държавите членки да наблюдават по-добре въздействието на намесата на китайското правителство в академичната свобода;

Засилена ангажираност по отношение на универсалните ценности, международните норми и правата на човека

9.  осъжда по възможно най-категоричен начин неоснователните и произволни санкции, наложени от китайските органи, които представляват посегателство срещу свободата на словото, академичната свобода и международния ангажимент към всеобщите права на човека и тяхното разбиране; призовава китайските органи да отменят тези необосновани санкции; счита, че санкциите, наложени от китайските органи, допълнително подкопават доверието и възпрепятстват двустранното сътрудничество;

10.  подчертава, че процесът на разглеждане и ратифициране на Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай (ВСИ) не може да започне, докато китайските санкции срещу членовете на ЕП и институциите на ЕС не бъдат отменени;

11.  в този контекст подчертава своята резолюция от 20 май 2021 г. относно китайските ответни санкции; призовава Комисията да използва в съответствие с Резолюцията на Парламента от 20 май 2021 г. относно китайските ответни санкции и с член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) всички инструменти, с които разполага, както и дебата около Всеобхватното споразумение за инвестиции, като лост за подобряване на защитата на правата на човека и подкрепата за гражданското общество в Китай; настоятелно призовава Китай да предприеме конкретни мерки за прекратяване на други нарушения на правата на човека в Китай, като например принудителния труд и системното преследване на уйгури и други тюркски мюсюлмански малцинствени групи, тибетци, християни и други религиозни общности и църкви, и да спазва международните си ангажименти към Хонконг съгласно Китайско-британската съвместна декларация и Основния закон на Хонконг чрез преустановяване на планираните реформи в избирателната система на града и освобождаване на продемократични законодатели и активисти; също така призовава Китай да спазва Основния закон на Макао, който ще бъде в сила до 2049 г., и разпоредбите на Китайско-португалската съвместна декларация(14) , с които се предотвратява всякаква намеса в избирателните процеси в страната и в работата на медиите;

12.  подчертава, че преди да определи позицията си, Парламентът ще вземе предвид положението с правата на човека в Китай, включително в Хонконг; отново изразява своята много сериозна загриженост относно различните нарушенияна правата на човека в Китай и припомня, че пълното зачитане на универсалните ценности е от първостепенно значение, въпреки различията между двете системи;

13.  призовава Китай да спазва международните стандарти, включително във връзка със своето въздействие върху климата, околната среда, биологичното разнообразие, бедността, здравето, трудовите права и правата на човека; настоятелно призовава Китай, в контекста на насърчаването на устойчива търговия и развитие, да предприеме конкретни стъпки за ратифициране и прилагане на останалите четири основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ) и на Международния пакт за граждански и политически права; изразява съжаление за факта, че няколко международни дружества, по‑специално в сектора на облеклото и текстила, бяха подложени на масивен и повсеместен бойкот, след като изразиха загриженост относно докладите за принудителен труд в Синдзян и взеха решение да прекратят връзките си с веригата на доставки от Синдзян, и категорично осъжда политическата принуда, упражнявана срещу тях от страна на китайското правителство; отново отправя искане към Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да приключат бързо консултантските дейности във връзка с веригата на доставки, като предоставят насоки на дружествата относно излагането на рисковете от използването на принудителен труд на уйгури и осигурят подкрепа за спешното откриване на алтернативни източници на доставки;

14.  подчертава необходимостта да се гарантира, че законодателството в областта на вътрешния пазар, както и всяка рамка за надлежна проверка или забрана за внос на принудителен труд, се използва ефикасно и ефективно, за да се изключат субекти, извършващи дейност на вътрешния пазар на ЕС, които пряко или косвено са свързани с нарушения на правата на човека в Синцзян; призовава също така европейските дружества в Китай, като част от своята корпоративна отговорност, да предприемат задълбочено разследване на използването на принудителен труд в техните вериги на доставки;

15.  настоятелно призовава върховния комисар на ООН по правата на човека да започне независими правни разследвания на твърдения за геноцид, предполагаеми престъпления срещу човечеството и нарушения на правата на човека, включително програми за принудителен труд, които се провеждат в няколко региона на Китай, и призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят политическа подкрепа и да получат международна подкрепа за такова разследване; призовава китайските органи да позволят свободен, реален и безпрепятствен достъп до региона; изразява изключителна загриженост относно сведенията за трудови програми в Тибет, които се определят от китайските органи и като „лагери за професионално обучение“; призовава Китай да спазва своите задължения по силата на националното и международното право, свързани със зачитане на правата на човека, включително правата на малцинствата в Синцзян, Тибет и Вътрешна Монголия;

16.  осъжда факта, че свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и свободата на печата са подложени на тежки ограничения в Китай; изразява съжаление относно политическото преследване, на което бяха подложени много журналисти, които понастоящем са в изгнание; призовава Китай да гарантира, че всички журналисти могат свободно да изпълняват своята работа без пречки и страх от репресии; подчертава, че следва да се гарантира свободата на печата и медиите; изисква ЕС да подпомогне свободното слово и свободните медии в Китай, като създаде Европейски фонд за демократични медии в подкрепа на независимата журналистика;

17.  призовава Комисията спешно да представи предложената задължителна рамка за надлежна проверка с оглед спазването на правата на човека и да подкрепи усилията за постигане на приемане на подобен инструмент в рамките на ООН;

18.  призовава Комисията да изрази пред китайските органи своето безпокойство във връзка с новата Заповед 15, с която допълнително се ограничават религиозните хора и техните водачи;

19.  призовава държавите – членки на ЕС, изцяло да приложат пакета от мерки, договорен след въвеждането на Закона за националната сигурност за Хонконг през юли 2020 г., и да преразгледат своята политика в областта на убежището, миграцията, визите и пребиваването за гражданите на Хонконг; настоятелно призовава ЗП/ВП и Съвета да направят оценка и да актуализират заключенията относно Хонконг; призовава за целенасочени мерки в рамките на Глобалния режим на ЕС на санкции в областта на правата на човека според необходимото, за да се премахнат репресиите в Хонконг; освен това призовава Китай да отмени Закона за националната сигурност, наложен на Хонконг през юни 2020 г.; призовава държавите членки, които продължават да имат действащи договори за екстрадиция с Китай и Хонконг, да преустановят индивидуалните екстрадиции, когато екстрадирането на дадено лице го излага на риск от изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, когато това лице би било обект на обвинения по политически причини, както и в други ситуации, когато етнически малцинства, представители на продемократичната опозиция в Хонконг и дисиденти като цяло биха били обект на преследване, и когато това би било в нарушение на задълженията на ЕС съгласно Европейската конвенция за правата на човека;

20.  препоръчва ръководителите на ЕС и държавите членки да отклонят поканите за зимните олимпийски игри в Пекин, в случай че положението с правата на човека в Китай и Хонконг не се подобри и ако преди събитието не се проведе среща ЕС-Китай на високо равнище по въпросите на правата на човека/диалог с осезаеми резултати;

21.  изразява съжаление за подкрепата на Китай за най-репресивните режими в световен мащаб, по-специално в Сирия, Иран и Северна Корея, но също и във Венецуела и Куба,

Анализ и установяване на заплахите, уязвимите страни и предизвикателствата

22.  счита, че бъдещата стратегия на ЕС относно Китай следва да предостави необходимите инструменти и данни за справяне с политическите, икономическите, социалните и технологичните заплахи, произтичащи от Китай, включително чрез неговата инициатива „Един пояс, един път“, Стратегията за двойна циркулация, 14-ия петгодишен план и политиките на „Произведено в Китай 2025 г.“, „Стандарти 2035 г.“ и „16+1“, включително неговата военна модернизация и изграждане на капацитет, както и последиците от това за отворената стратегическа автономност на Съюза и за многостранния ред, основан на правила; отбелязва, че има неотложна необходимост да се гарантират политическа воля и ресурси за прилагане на Стратегията на ЕС за свързаност; призовава за по-голяма координация между Стратегията за свързаност на ЕС и мрежата Blue Dot Network, за да се осигури устойчива алтернатива на инициативата „Един пояс, един път“; приветства споразумението на лидерите на държавите от Г-7 за развиване на партньорство за по-добро изграждане за света – инициативата „Build Back Better World“ (B3W) – като алтернатива на инициативата „Един пояс, един път“ на Китай; призовава държавите членки и институциите на ЕС да приемат инициативата и да допринесат за нея;

23.  призовава Комисията да възложи извършването на одит в целия ЕС, групиран по държави членки, на зависимостта на ЕС от Китай в някои стратегически важни и критични сектори, включително фармацевтични доставки, по възможност както на национално, така и на поднационално равнище, въз основа на неотдавнашния си всеобхватен анализ, озаглавен „Стратегически зависимости и капацитет“ (SWD(2021)0352), в който се определят планове за намаляване на рисковете, свързани с нежелани зависимости, като същевременно се поддържат цялостни отношения с Китай, които следва да бъдат възможно най-реципрочни и балансирани и съгласувани с ценностите и със стратегическите приоритети на ЕС;

24.  призовава Комисията и Съветът да разработят механизми за съгласувано справяне с тези заплахи, по-специално чрез:

25.  подчертава, че двустранната и некоординирана ангажираност на някои държави членки с Китай и непредоставянето на информация на Комисията при подписването на меморандуми за разбирателство с трети държави има контрапродуктивен ефект и накърнява глобалната позиция на ЕС и предимството при преговори, с което разполагат държавите членки, когато действат като Съюз, вместо като независими държавни участници; изисква от държавите членки да се въздържат от подписване на такива меморандуми, без да се консултират със Съвета и Комисията; призовава за създаване на координационен механизъм на равнището на ЕС за справяне с такива въпроси; припомня член 24 от ДЕС, който гласи, че „държавите членки подкрепят активно и безрезервно, в дух на лоялност и взаимна солидарност, външната политика и политика на сигурност на Съюза“ и че те „се въздържат от всяко действие, което е в противоречие с интересите на Съюза или може да накърни неговата ефикасност като свързваща сила в международните отношения“;

26.  подчертава, че изпълнението на стратегията на ЕС за Китай и на националните стратегии и политики спрямо Китай следва да бъде редовно координирано между институциите на ЕС, държавите членки, различните генерални дирекции на Комисията и Европейския парламент, за да се гарантира всеобхватна и последователна политика, която да избягва разделянето на отделни области на политиката; счита, че политиките следва да бъдат координирани и с регионалните и местните участници, които развиват и поддържат връзки с Китай;

27.  изразява загриженост относно увеличаващите се случаи на хибридни атаки, китайски промишлен шпионаж и киберкражби срещу европейски дружества; подчертава значението на укрепването на частните и публичните способности в киберпространството; призовава за засилено сътрудничество и създаване на система, насочена към прекратяване на злонамерените действия в киберпространството от страна на Китай, включително кибератаки, принудителен трансфер на технологии, кибершпионаж и кражби на интелектуална собственост, извършвани чрез кибернетични средства; подчертава необходимостта от насърчаване на по-тясно сътрудничество с НАТО и с държавите от Г-7 за борба с хибридните заплахи, включително кибератаките, и кампаниите за дезинформация, идващи от Китай, включително като се позволи на държавите членки да налагат колективни мерки за противодействие на доброволна основа, дори ако естеството на атаките не е достатъчно сериозно, за да задейства член 5 от Договора за НАТО или член 42, параграф 7 от ДЕС;

28.  призовава Комисията да насърчава и координира действия за борба с чуждестранното финансиране от страна на Китай на нашите демократични процеси, включително стратегията за превземане на елита и техниката на привличане на държавни служители на най-високо равнище и бивши политици на ЕС;

29.  изразява загриженост във връзка с твърдия и понякога агресивен дипломатически натиск от страна на китайските органи, например над председателя на чешкия Сенат; подчертава, че институциите на ЕС по никакъв начин не могат да се поддават на натиск, заплахи или цензура от страна на китайски канали; изразява загриженост относно неправомерния натиск от страна на китайски длъжностни лица над научни изследователи и академици в целия ЕС, които работят по въпроси, свързани с Китай, включително дейности на Института „Конфуций“ в ЕС;

Изграждане на партньорства с единомислещи партньори

30.  призовава ЗП/ВП да координира действията на Съюза с единомислещи партньори относно защитата на правата на човека и подкрепата за гражданското общество в Китай, Хонг Конг и Макао и за китайската диаспора по света, както и относно защитата на либералната демокрация в света, по-специално в Хонконг и Тайван, и с оглед на ангажирането на Китай да спазва международното право, правото на публични демонстрации като упражняване на свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания, свободата на корабоплаването, включително в Южнокитайско и в Източнокитайско море, и свободата на прелитането и на мирното разрешаване на спорове; освен това подчертава, че такива партньорства и многостранно сътрудничество с единомислещи партньори следва да включват всички елементи и мерки, очертани в новата стратегия на ЕС за Китай;

31.  изразява дълбока загриженост относно твърдите и експанзионистични политики на Китай в Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тайванския проток, особено постоянната военна провокация на Китай, насочена към Тайван; подчертава, че статуквото в Тайванския проток, свободата на корабоплаването в региона на Индийския и Тихия океан е от критично значение за ЕС и неговите държави членки; отново изразява несъгласие с всякакви едностранни действия, които биха могли да увеличат напрежението и да подкопаят статуквото; насърчава конструктивното развитие на отношенията между двете страни на протока и подчертава, че никаква промяна в отношенията между двете страни на протока не трябва да се извършва против волята на тайванските граждани; подчертава изразените от Япония и Съединените щати опасения относно нов закон в Китай, с който се дава право на корабите на китайската брегова охрана да използват оръжия срещу чуждестранни плавателни съдове, нарушаващи територия, считана от Китай за своя; призовава ЕС да разгледа тези въпроси както в новата стратегия на ЕС за Китай, така и в стратегията на ЕС за сътрудничество в региона на Индийския и Тихия океан, и да увеличи многостранния дипломатически обмен с цел постигане на мирно разрешаване на спорове и противоречия в съответствие с международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право;

32.  призовава държавите членки да вложат усилия в по-силно сътрудничество с други демократични и единомислещи партньори като САЩ, Канада, Япония, Индия, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и Тайван, и призовава ЕСВД и държавите членки да отдадат приоритет и укрепят стратегическото партньорство с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и с Африканския съюз;

33.  счита, че за ЕС е от първостепенно значение да развива и насърчава амбициозни и динамични трансатлантически отношения с правителството на САЩ, основани на нашата обща история, ценности и интереси, в рамките на трансатлантическия диалог относно Китай, включително в парламентарно измерение; подчертава значението на партньорството между ЕС и САЩ, за да се запази и демонстрира единната сила на световните либерални демокрации в многостранните организации; подчертава в тази връзка, че новият диалог между ЕС и САЩ относно Китай следва да бъде един от механизмите за постигане на напредък по нашите общи интереси и за управление на нашите различия, както и за реформиране на многостранните организации в рамките на основания на правила ред; счита, че ЕС следва да продължи да укрепва оперативната автономност и устойчивостта на Съюза спрямо външни заплахи;

34.  подчертава колко е важно ЕС да остане бдителен по отношение на променящата се роля на Китай и нарастващото му влияние в многостранните организации, включително ООН, чийто втори най-голям финансов донор е Китай, и да осигури по-добра координация между държавите членки и единомислещи партньори с оглед съчетаване на силата на световните либерални демокрации, за да се противодейства на това развитие; отбелязва, че по-голямата ангажираност на китайското правителство с международни и многостранни институции, като например ООН, Световната търговска организация (СТО), Световната здравна организация (СЗО), Интерпол, Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Международния съюз по далекосъобщения и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), включително в органите, определящи стандартите, има за цел да промени нормите, стандартите и практиките в световен мащаб, за да се насърчат дългосрочната геополитическа стратегия и икономическите интереси на Китай; изразява съжаление, че вътрешната цензура в Китай, понастоящем упражнявана, наред с другото, в рамките на ООН, има за цел да манипулира процедурите, за да се сведе до минимум контрола върху поведението на Китай, по-специално в случая с положението на етническите уйгурски мюсюлмани и други тюркскоезични мюсюлмански малцинства, призовава ЕС да работи с единомислещи партньори за противодействие на тези развития;

35.  подчертава, че Китай предоставя най-голям брой военнослужещи в състава на силите за поддържане на мира сред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, но отказва да приеме раздели от глава VII от Устава на ООН и стълба „Отговорност за защита“ (R2P); подчертава, че ЕС е интегрирал „Отговорността за защита“ в своите външни действия;

36.  призовава за по-тясно сътрудничество на ЕС с НАТО по отношение на предизвикателствата за сигурността, идващи от Китай; подкрепя предложението на НАТО за разработване на политическа стратегия за приближаване към свят, в който Китай ще бъде световна суперсила; изисква тази стратегия да се основава на различни сценарии за развитието на отношенията с Китай, включително възможността за по-нататъшно влошаване на сигурността в Южнокитайско море, и призовава за диалог и координация с държавите от Четиристранния диалог по въпросите на сигурността; приветства усилията на НАТО за внимателно наблюдение на последиците за сигурността от засиленото физическо присъствие на Китай в Арктика, както и в Африка; препоръчва да се вземе предвид в достатъчна степен сътрудничеството между ЕС и НАТО по отношение на предизвикателствата за сигурността, свързани с Китай, като същевременно се разработва стратегическият компас на ЕС и се преразглежда стратегическата концепция на НАТО;

37.  приветства намерението на Съвета да засили стратегическата насоченост, присъствието и действията на ЕС в региона на Индийския и Тихия океан чрез стартиране на нова стратегия на ЕС за сътрудничество, както и на нова стратегия за свързаност в региона на Индийския и Тихия океан; отбелязва, че такава нова стратегия следва да бъде в съответствие със стратегията на ЕС за Китай;

38.  счита, че е целесъобразно Комисията да представи навременни и изчерпателни доклади относно Всеобхватното регионално икономическо партньорство (ВРИП) – най‑голямото споразумение за свободна търговия в света, за да се направи оценка на развитието на местно равнище; изразява особен интерес към последиците за стратегическите интереси на ЕС във връзка с някои въпроси, като например определянето на стандарти в Азиатско-тихоокеанския регион и разпоредбите относно правилата за произход; отбелязва, че въпреки че ЕС не е страна по ВРИП, споразумението ще има последици за ЕС; подчертава липсата на разпоредби във ВРИП относно търговията и устойчивостта, включително трудовите и социалните стандарти и целите в областта на климата и околната среда;

39.  в контекста на регионалната динамика припомня значението на търговските и икономическите отношения между ЕС и Тайван, включително по въпросите, свързани с многостранното сътрудничество и СТО, технологиите и общественото здраве, както и същественото сътрудничество при доставката на някои стоки от първостепенно значение, като например полупроводниците; отбелязва, че Тайван е пълноправен член на СТО; отново призовава и настоятелно приканва Комисията и Съвета да преминат към двустранно инвестиционно споразумение с Тайван и незабавно да започнат оценка на въздействието, обществени консултации и подготвително проучване, заедно с тайванските органи;

40.  настоятелно призовава Комисията да излезе с конкретни предложения и действия за улесняване на пълноценното участие на Тайван като наблюдател в заседанията, механизма и дейностите в рамките на СТО, ИКАО и РКООНИК;

Насърчаване на отворена стратегическа автономност, включително в отношенията в областите на търговията и инвестициите

41.  подчертава, че само по себе си обвързването на инвестициите и търговията с условия не е достатъчно, за да се противодейства на твърдостта на Китай; счита, че ЕС следва да увеличи стратегическата автономност чрез разглеждане на други измерения на отношенията между ЕС и Китай, по-специално цифровия и технологичния суверенитет; подчертава в този контекст, че е необходимо да се направят инвестиции в иновации и научни изследвания и да се разработи стратегия за конкурентоспособна и самостоятелна промишленост, включително, но не само, в области като микрочиповете и производството на полупроводници, добива на редкоземни метали, компютърните услуги „в облак“ и телекомуникационните технологии, за да се намали зависимостта на ЕС от Китай, винаги с перспектива за гарантиране на по-добра координация на тези политики с политиката на други единомислещи либерални демокрации, като същевременно се проучва потенциалът за обединяване на ресурси и създаване на нови полезни взаимодействия;

42.  отбелязва, че през 2020 г. в контекста на COVID-19 Китай за първи път беше класифициран като най-големия партньор на ЕС при търговията със стоки, като търговският баланс допълнително се влоши в ущърб на ЕС; припомня обаче, че САЩ продължават да бъдат най-големият партньор на ЕС при търговията със стоки и услуги; счита, че икономическият възход на Китай и прогнозираният растеж ще окажат значително въздействие върху международното икономическо развитие през следващото десетилетие; посочва, че поради различни причини равнищата на взаимни инвестиции продължават да бъдат под потенциала си и признава икономическите възможности, които характеризират по-широкия регион; счита, че обемът на търговията между Китай и ЕС ще изисква основана на правила и ценности рамка, която трябва да се базира на международните норми; подчертава, че зачитането на правата на човека е предпоставка за започването на търговски и инвестиционни отношения с ЕС, и настоятелно призовава Китай да изпълнява своите международни задължения и да се ангажира със зачитането на правата на човека;

43.  подчертава ключовата роля на Европейския парламент в общата търговска политика на ЕС, в международните преговори и при надзора, контрола, ратифицирането и мониторинга на изпълнението на търговските и инвестиционните споразумения; подчертава необходимостта от провеждане на своевременни и подходящи консултации с Комисията по международна търговия и настоятелно призовава Комисията и Съвета да поддържат чест диалог и да изготвят подробни доклади, отразяващи развитието на двустранната програма за търговия и инвестиции между ЕС и Китай;

44.  подчертава значението на стратегическите търговски и инвестиционни отношения между ЕС и Китай и призовава държавите – членки и институциите на ЕС да демонстрират единомислие и координиран подход по отношение на Китай; счита, че инвестиционните инициативи във формат 16+1 не трябва да подкопават единството на ЕС, нито да бъдат контрапродуктивни по отношение на усилията за изразяване на единна позиция;

45.  призовава Комисията да анализира икономическата зависимост на ЕС в стратегически сектори, като например суровините от изключително важно значение, част от които се намират единствено в Китай, и подчертава неотложната необходимост от повишаване на устойчивостта на европейските вериги за доставки; призовава за полагане на усилия за диверсифициране и консолидиране на достъпа на ЕС до ключовите стратегически ресурси, които са необходими за захранване на двата двигателя на растеж в ЕС, като се обърне специално внимание на тридесетте елемента, включени в четвъртия актуализиран списък на суровините от изключително важно значение през 2020 г.; припомня общата цел на ЕС да изгради своята отворена стратегическа автономност в рамките на общата търговска политика; отново подчертава нарастващото значение на връзката между търговията и сигурността в международната търговска политика на ЕС;

46.  призовава за по-голяма прозрачност, съгласуваност и координация между държавите членки по някои въпроси, свързани с двустранни инвестиционни проекти и сделки, по-специално във връзка с преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в стратегически активи и критична инфраструктура; обръща внимание на връзките между икономическата зависимост и външното политическо влияние на равнището на държавите членки; припомня, че е важно да се укрепи Регламентът на ЕС за скрининг на ПЧИ в бъдеще, за да се гарантира блокирането на всички потенциални инвестиции, които биха могли да представляват заплаха за сигурността и обществения ред на ЕС, и по-специално инвестициите от предприятия, контролирани от държавата; призовава държавите членки, които все още не разполагат с механизъм за скрининг, незабавно да създадат такъв механизъм на национално равнище в съответствие с насоките на Комисията от март 2020 г.;

47.  изразява убеждението си, че двустранните търговски и инвестиционни отношения между ЕС и Китай са от стратегическо значение и следва да се основават на правила, като многостранната търговска система и принципът на реципрочност са централни елементи от тези отношения; отново заявява, че въпреки наличието на някои тенденции за икономическо отделяне, при общите търговски и инвестиционни отношения е необходимо по‑решително прилагане и изпълнение на ангажиментите; призовава Китай да играе по‑активна и отговорна роля в рамките на СТО и други многостранни инициативи, като съчетава своята икономическа мощ с равнището си на развитие, както и да се придържа изцяло към всички свои задължения в рамките на СТО и в международен план; призовава Комисията и китайските органи да си сътрудничат тясно за реформиране на правилата на СТО с цел насърчаване на по‑устойчиво развитие, стимулиране на екологосъобразния преход и цифровата революция, както и осигуряване на стабилност и правна сигурност в сферата на международната търговия;

48.  изразява загриженост относно все по‑небалансираните двустранни икономически и търговски взаимоотношения между ЕС и Китай; подчертава, че възстановяването на баланса и по-равнопоставените условия на конкуренция са от жизненоважно значение за интересите на ЕС; счита, че Китай и ЕС трябва да създадат равнопоставени условия на конкуренция и да изградят плодотворни отношения, въпреки различията между съответните им икономически системи; във връзка с това подчертава продължаващата работа на ЕС за укрепване на неговия набор от инструменти в областта на търговията, като същевременно признава необходимостта от поддържане на открит диалог относно общите предизвикателства, като например международната борба с изменението на климата; подчертава неотложната необходимост ЕС да завърши своя набор от автономни мерки, включително и по-строг Регламент на ЕС за скрининг на ПЧИ, законодателство относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар, бързото приемане на решителен и ефективен международен инструмент за възлагането на обществени поръчки, мерки относно износа на технологии с двойна употреба, ефективен инструмент за борба с принудителните мерки, законодателен пакет за устойчиво корпоративно управление и законодателство за веригата на доставки със задължителни изисквания за извършване на надлежна проверка, като също така се предвиди забрана за вноса на стоки, произведени чрез използването на принудителен труд; счита, че допълнителни целенасочени мерки в рамките на глобалния режим на ЕС на санкции в областта на правата на човека следва да се считат за необходими;

49.  отново изразява дълбоката си загриженост относно множеството пречки, с които се сблъскват европейските предприятия при достъпа си до китайския пазар и при дейността си на него; изразява загриженост, че „Стратегията за двойна циркулация“ на Китай, посочена в неговия 14‑и петгодишен план, допълнително ще влоши бизнес средата за дружествата от ЕС; подчертава още веднъж особената си загриженост относно практиките, водещи до нарушено функциониране на пазара, като например, но не само, субсидиите за промишлеността, преференциалното третиране на китайските държавни предприятия, кражбата на интелектуална собственост, принудителния трансфер на технологии и локализирането на данни, промишления свръхкапацитет в някои сектори, като например стоманодобива, и свързания с това дъмпинг на износа, други нелоялни търговски практики и като цяло все по-голямата политическа намеса в бизнес средата, включително и в частния сектор; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си с единомислещи пъртньори в рамките на СТО, с цел разработване на съвместен подход за справяне с тези нелоялни търговски практики на Китай; приветства диалога между ЕС и САЩ относно Китай като средство за сътрудничество по въпроси като например реципрочността, многостранното сътрудничество, практиките, нарушаващи функционирането на пазара, икономиката и други структурни въпроси, при които координацията между ЕС и САЩ може да осигури добавена стойност; изразява убеденост, че правилната информация относно законодателните и регулаторните промени на китайския пазар е изключително важна, тъй като този пазар е непрозрачен и се управлява от държавата; припомня в този контекст значението на честите и откровени дискусии с институциите на ЕС, Търговската камара на Европейския съюз в Китай и всички наши партньори на местно равнище;

50.  счита, че е уместно специално да се обсъдят неблагоприятните последици, свързани с търговията, и възможните решения по отношение на нарушенията, свързани със свръхкапацитета при производството на стомана и алуминий в световен мащаб, наред със значението на въпроса за решаването в рамките на СТО на проблема с промишлените субсидии; настоятелно призовава Китай да се включи отново в работата на Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива, за да се премахне свръхкапацитетът и да се възстановят еднаквите условия на конкуренция; отбелязва, че въпреки плановете на Китай да затвори някои остарели производствени обекти и да модернизира производството, годишното му производство на необработена стомана бележи рекордни резултати в продължение на четири последователни години; насърчава китайските органи да изпълнят ангажиментите си за намаляване на производството на необработена стомана;

51.  във връзка с това припомня връзките между търговията, патентите и стандартите; счита, че стандартизацията и нормативните елементи на все по-голямата международна конкуренция са важни за търговската политика на ЕС и следва да бъдат един от основните стълбове на неговата стратегическа промишлена политика; припомня, че стандартизацията се отчита като рискова област, в която Китай може да се разграничи и да се отклони от правилата; подчертава, че фалшифицирането на стоки е основен приоритет за усилията на ЕС по отношение на търговските аспекти на защитата на интелектуалната собственост; изразява загриженост, че Китай продължава да бъде в основата на доминиращия дял от фалшифицирани и пиратски стоки, пристигащи в ЕС – както по отношение на стойността, така и по отношение на обема; подчертава, че Споразумението между ЕС и Китай относно географските указания представлява първа стъпка в борбата срещу фалшифицирането на стоки и настоятелно призовава Комисията да положи повече усилия за защита на интелектуалната собственост на ЕС, включително и патентите; изразява загриженост относно зараждащата се практика китайските съдилища да претендират за международна компетентност при определянето на справедливи, разумни и недискриминационни лицензионни условия за патентите от съществено значение за стандарти, както и да пречат на дружествата да оспорват техните решения; подчертава, че тази практика позволява на китайските дружества да не плащат справедлива цена за ползването на патенти от съществено значение за стандарти и застрашава европейските научни изследвания; призовава Комисията да обсъди този въпрос с китайските органи; призовава да се обърне по-голямо внимание на нарушенията в областта на цифровизацията и комуникациите в рамките на всички съответни органи, включително Международния съюз по далекосъобщения на ООН, заедно с единомислещите партньори на ЕС, и по‑специално САЩ; призовава за повече политически дискусии относно последиците от някои китайски инициативи, като например „Произведено в Китай 2025 г.“ или все по‑актуалната инициатива „Китайски стандарти 2035 г.“; в този контекст изразява загриженост относно нарастващия цифров авторитаризъм на Китай и усилията на държавата да популяризира в международен план своя модел на цифрово управление; подчертава необходимостта от сключване на споразумение на СТО за електронната търговия в рамките на инициативата за съвместна декларация, за да се насърчат едно основно ниво на откритост и равнопоставени условия на конкуренция с Китай;

52.  призовава да се обърне по-голямо внимание на европейските МСП, които участват в търговски и инвестиционни отношения с Китай, и приветства подкрепата на Комисията за инициативи, улесняващи работата на МСП, като например портала „Достъп до пазари“, инструмента за самоопределяне на произхода („ROSA“) или Бюрото в Китай в помощ на МСП по въпросите на правата върху интелектуалната собственост;

53.  отбелязва принципното сключване на политическо равнище на Всеобхватното споразумение за инвестиции (ВСИ) между ЕС и Китай, като същевременно признава усилията на Комисията за преодоляване на проблемите, свързани с асиметриите при достъпа до пазара, еднаквите условия на конкуренция и устойчивото развитие чрез основан на правила ангажимент; припомня обаче, че търговските отношения не се осъществяват в условията на вакуум;

54.  призовава Комисията да се консултира с Парламента, преди да предприеме каквито и да било стъпки за сключване и подписване на ВСИ; настоятелно призовава Китай да предприеме конкретни мерки за ратифициране и прилагане на основните конвенции на МОТ № 29 и № 105 относно принудителния труд; подчертава, че Китай също така се е ангажирал да прилага реално ратифицираните конвенции на МОТ и да работи за ратифицирането на други „актуални“ основни конвенции на МОТ;

55.  отбелязва, че 26 държави – членки на ЕС имат стари двустранни инвестиционни споразумения с Китай;

56.  припомня, че ВСИ само по себе си няма да разреши всички проблеми, пред които са изправени нашите икономически и политически взаимоотношения, и следователно трябва да се разглежда в контекста на засилен и по-решителен пакет от инструменти на ЕС за едностранни мерки; подчертава, че Европейският парламент ще разгледа задълбочено споразумението, включително раздела относно устойчивото развитие;

57.  подчертава, че правилното изпълнение и ефективното прилагане биха били ключови фактори за ползата и успеха на споразумението при преодоляването на структурните асиметрии в търговските и инвестиционните отношения; подчертава ролята и значението на структурирания и редовен обмен на информация със службата на главния служител на Комисията по правоприлагането в областта на търговията във връзка с усилията за оценка на бъдещото прилагане на Всеобхватното споразумение за инвестиции, ако то бъде прието; в този контекст припомня и отново изтъква значението на парламентарната дипломация за улесняване на взаимното разбирателство, прозрачната комуникация и честния диалог;

58.  приветства влизането в сила на споразумението между ЕС и Китай за географските указания и изтъква отново значението на ефективното изпълнение и прилагане на споразумението на пазарите на двете страни; приветства очакваното разширяване на обхвата на настоящото споразумение с цел включване на още 350 наименования на географски указания от двете страни; подчертава, че това ограничено споразумение относно географските указания би могло да послужи като модел и основа за бъдещи споразумения за географски указания; подчертава решаващата роля, която ще играе главният служител на Комисията по правоприлагането в областта на търговията за наблюдението и подобряването на спазването на споразумението; призовава главния служител на Комисията по правоприлагането в областта на търговията да реагира незабавно при неправилно прилагане на споразумението;

59.  подчертава, че Китай все още трябва да извърви дълъг път, за да стане свободна пазарна икономика предвид изключително високото равнище на държавно влияние върху икономиката му и върху решенията на предприятията по отношение на цените, разходите, производството и суровините; в този смисъл насърчава Китай да предприеме по-отворени мерки към своите и към чуждестранните дружества, които извършват дейност в страната;

60.  призовава за увеличаване на финансирането за проекти за разгръщане на 5G и за научни изследвания в областта на технологиите за 6G, изкуствения интелект и големите информационни масиви, за да се гарантира бъдещата мрежова сигурност и повишен цифров суверенитет, което ще бъде от жизненоважно значение за цифровизацията и икономическия растеж, но също така и за преодоляване на технологичните различия с Китай, както и за премахване на рисковете, на които може да бъдат изложени членовете на НАТО и неговите партньори с интегрирането на китайската 5G технология в трансатлантическите телекомуникационни мрежи, тъй като такова действие може да подкопае бъдещето на демократичното управление; освен това призовава за координирана стратегия на ЕС за киберсигурност и за увеличаване на способностите на държавите членки в тази област с цел, наред с другото, засилване на защитата от заплахите за критичната инфраструктура на ЕС, произтичащи от трети държави, включително Китай;

61.  подчертава значението на работата по регулирането на изкуствения интелект и върху рамка за етична и гражданскоправна отговорност за системите с изкуствен интелект и свързаните с тях технологии, която стимулира ориентирани към човека и чувствителни към неприкосновеността на личния живот иновации, в партньорство с ключови стратегически партньори, споделящи либералните и демократичните ценности на ЕС; подчертава, че системите за социално оценяване на гражданите не са в съответствие с основните ценности на ЕС; подчертава необходимостта ЕС да запази правата на човека; поради това подчертава, че такива политики и инструменти за наблюдение следва по никакъв начин да не се използват в ЕС; поради това подчертава, че ЕС трябва да работи за ограничаване и противодействие на транснационалния обхват на цифровите репресии;

Отбрана и насърчаване на основните европейски интереси и ценности чрез превръщането на ЕС в по-ефективен геополитически фактор

62.  счита, че ЕС следва да продължи да работи за това да стане по-ефективен геополитически фактор, като гарантира по-единен геополитически подход на своите държави членки, както и като насърчава своята стратегическа автономност и способност, като си сътрудничи със САЩ и други единомислещи партньори;

63.  подчертава, че успехът на европейската политика за съседство определя способността на ЕС да поеме ролята на глобален участник; предупреждава за нарастващата роля на Китай в непосредственото съседство на ЕС, включително в страните кандидатки; призовава за стратегически подход на равнище ЕС за противодействие на действията на Китай чрез инвестиции, заеми и стопански дейности в страните в съседство, по-специално в Западните Балкани; призовава по-специално за активен ангажимент от страна на ЕС за предоставяне на тези страни на жизнеспособна алтернатива на китайските инвестиции;

64.  подчертава необходимостта ЕС да засили своите инструменти за самоотбрана, да увеличи капацитета си за защита на своите интереси в чужбина, да играе по-проактивна, последователна и стратегическа роля за преките си съседи и да гарантира, че държавите членки са единни в геополитическия си подход;

65.  счита, че Конференцията за бъдещето на Европа следва да предостави форум за дебат относно външната дейност на ЕС, като например по въпроси, свързани със защитата на правата на човека, и да обсъди начините за постигане на отворена стратегическа автономност; подчертава значението на обсъждането на въпросите, свързани с подобряването и укрепването на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, например като се даде на ЗП/ВП по-силен мандат да действа от името на ЕС по въпроси в сферата на външната политика и да предприеме необходимите стъпки за въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство в някои области на външните работи; призовава за засилване на сътрудничеството между държавите членки в областта на отбраната с цел укрепване на европейските стратегически отбранителни способности, както и за създаване на истински Европейски съюз за отбрана, който да включва европейските военни способности;

66.  изтъква необходимостта от предоставяне на ЕСВД на мандат и необходимите ресурси за наблюдение на и справяне с китайските операции за дезинформация, включително чрез създаване на специална оперативна работна група по стратегически комуникации за Далечния изток (Far-East StratCom Task Force), която да се фокусира върху дезинформацията, идваща от Китай; призовава Китай да се въздържа от използването на прикрити средства на манипулиране на обществения дискурс в ЕС; насърчава Комисията да разработи регулаторна система за целия ЕС за възпрепятстване на дружества в областта на медиите, финансирани или контролирани от правителства на трети държави, да придобиват дружества в областта на медиите в Европа, за да се запази независимото и свободно медийно отразяване в ЕС; предлага диверсифициране на медиите на китайски език в Европа чрез насърчаване на сътрудничество между европейските медии и международните партньори, като например Тайван; подчертава освен това спешната необходимост от сериозно увеличаване на експертния капацитет относно Китай в ЕСВД и в Комисията като цяло;

67.  изтъква значението на независимите проучвания и научни изследвания относно Китай в университети, аналитични центрове, научноизследователски институции и училища в целия ЕС, без финансова подкрепа или влияние от Китай, които гарантират академична почтеност и свобода на словото; поради това призовава ЕС да разработи програма за финансиране на научни изследвания и езиково обучение в ЕС, отнасящи се до Китай;

68.  посочва необходимостта от въвеждане на независими от влиянието на ККП програми за изучаване на китайската култура, език и политика, например чрез по-тесни контакти с академичните среди и обществото на Тайван;

69.  призовава Комисията да вземе предвид и да включи в стратегията си бързо нарастващия интерес на Китай към Арктика и неговите действия в този регион; призовава за готовност за гарантиране на свобода на корабоплаването по северния морски път на Арктика; отбелязва инвестициите на Китай в научноизследователска и стратегическа инфраструктура в Арктика и припомня, че ЕС следва да предотврати загубата на важни позиции в този регион;

o
o   o

70.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка съответно на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и за сведение – на правителството на Китайската народна република.

(1) ОВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1. (2) OВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 13. (3) Приети текстове, P9_TA(2020)0375. (4) OВ C 158, 30.4.2021 г., стр. 2. (5) OВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 25. (6) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 103. (7) ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 108; (8) Приети текстове, P9_TA(2020)0174. (9) Приети текстове, P9_TA(2021)0027. (10) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 156. (11) Приети текстове, P9_TA(2020)0337. (12) Приети текстове, P9_TA(2021)0255. (13) Приети текстове, P9_TA(2021)0016. (14) Съвместна декларация на Китай и Португалия от 13 април 1987 г. по въпроса за Макао.

Препоръка на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия (2021/2042(INI))

P9_TA(2021)0383 A9-0259/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, и по-специално тези от 18 септември 2014 г. относно положението в Украйна и актуалното състояние на отношенията между ЕС и Русия(1), от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия(2), от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим(3), от 14 юни 2018 г. относно окупираните територии в Грузия десет години след руската инвазия(4), от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни(5), от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия(6), от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа(7), от 19 декември 2019 г. относно руския закон за „чуждестранните агенти“(8), от 17 септември 2020 г. относно положението в Русия: отравянето на Алексей Навални(9), от 21 януари 2021 г. относно задържането на Алексей Навални(10), от 29 април 2021 г. относно Русия, случая с Алексей Навални, увеличаването на военното присъствие по границата на Украйна и руското нападение в Чешката република(11), от 10 юни 2021 г. относно включването от страна на Русия на германски НПО в списъка на „нежеланите организации“ и задържането на Андрей Пивоваров(12),

–  като взе предвид Устава на ООН, Конвенцията на ООН по морско право, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа,

–  като взе предвид членството на Руската федерация в Съвета на Европа и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и произтичащите от това ангажименти и задължения,

–  като взе предвид ограничителните мерки на ЕС в отговор на кризата в Украйна, които са в сила от 2014 г. насам,

–  като взе предвид пакета от мерки за прилагане на договореностите от Минск, който беше приет и подписан в Минск на 12 февруари 2015 г. и одобрен в неговата цялост чрез Резолюция № 2202 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г.,

–  като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по външни работи на ЕС от 14 март 2016 г., и по-специално споразумението относно петте ръководни принципа на политиката на Европейския съюз спрямо Русия, както и заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 май 2021 г. относно Русия и от 24 юни 2021 г. относно външните отношения,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 юни 2021 г., озаглавено „Отношенията между ЕС и Русия – оказване на натиск, ограничаване и сътрудничество“ (JOIN(2021)0020),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

–  като взе предвид съвместната декларация на Международната Кримска платформа от 23 август 2021 г.;

–  като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0259/2021),

А.  като има предвид, че Русия е неразривна част от европейския континент и най-големият съсед на ЕС и че между Русия и държавите – членки на ЕС, има силна историческа взаимна свързаност, както и културни и човешки връзки; като има предвид, че събитията в Русия, по отношение на нейните политики и особеностите на нейните органи, засягат пряко ЕС и неговите непосредствени съседи; като има предвид, че въпреки наложените през 2014 г. прегради ЕС все още е най-големият търговски партньор на Русия, а Русия е петият по големина партньор на ЕС; като има предвид, че ЕС е най-големият инвеститор в Русия;

Б.  като има предвид, че Парламентът прави разграничение между руския народ и режима на президента Путин, който представлява закостеняла авторитарна клептокрация, ръководена от доживотен президент, заобиколен от кръг от олигарси; като има предвид, че следователно критично важните действия, предложени в настоящата препоръка, са насочени към режима на президента Путин и неговите престъпни действия и антидемократични политики, като същевременно подчертава спешната необходимост да се достигне до руските граждани, за да им се покаже, че Европейският съюз е готов да отговори на техните тревоги;

В.  като има предвид, че основният интерес на ЕС е да поддържа свободата, стабилността и мира на европейския континент и извън него, които са застрашени от агресивните политики на руските органи, които представляват едно от основните предизвикателства за стратегическата и външната политика на ЕС;

Г.  като има предвид, че Русия може да има демократично бъдеще; като има предвид, че както всички хора, така и руските граждани се стремят към универсалните ценности на свобода и демокрация; като има предвид, че ЕС следва да представи на руския народ конкретни предложения за взаимноизгодно сътрудничество;

Д.  като има предвид, че стратегията на ЕС по отношение на Русия трябва да съчетава две основни цели: първо, да спре външната агресивност и вътрешните репресии от страна на Кремъл и, второ, да се свърже с хората на Русия и да им помага да изградят онова алтернативно бъдеще, което би било от полза за всички народи на европейския континент, включително за руснаците;

Е.  като има предвид, че отношенията на ЕС с Руската федерация се основават на принципите на международното право, основополагащите принципи на ОССЕ, демокрацията, мирното разрешаване на конфликти и добросъседските отношения; като има предвид, че настоящото руско правителство демонстрира неуважение към тези принципи, въпреки че се е ангажирало с тях; като има предвид, че Русия злоупотребява с други международни институции – главно ООН и ОССЕ, за да възпрепятства справедливостта и разрешаването на конфликти по света;

Ж.  като има предвид, че през 2019 г. Русия отново се присъедини към Съвета на Европа, но в нея продължава да има значителни нарушения на правата на човека, както и че Русия отказва да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека;

З.  като има предвид, че външната политика на президента Путин очевидно е агресивна и ревизионна, тъй като той иска да бъде възприеман като защитник на руските интереси и се опитва да придобие контрол над територии, които счита за изгубени след разпадането на Съветския съюз, и отвъд тях; като има предвид, че целите на режима на президента Путин включват и следните елементи: да се утвърди авторитета на Русия като велика сила; да се консолидира намесата на режима в държавите от бившия Съветски съюз и извън тях; да се постави суверенитетът на влиятелните държави над правото на суверенитет на други държави; да се използва идеята за защита на етническите руснаци в чужбина като оправдание за хибридна война и дезинформация; да се използват зоните на замразени конфликти като стратегически елемент за намеса в засегнатите държави и за предотвратяване на сближаването им с ЕС и НАТО; да се използват енергийни ресурси и незаконни практики за изпиране на пари като инструмент за манипулация и изнудване; да се подкопае моделът на либерална демокрация и да се представя Русия като морално превъзхождаща Запада; да се потиска демокрацията, демократичната опозиция и правото на хората да изразяват свободната си воля в Русия; като има предвид, че режимът на президента Путин отхвърля по-специално многостранното сътрудничество и основания на правовата държава международен ред, пренебрегва международното право, включително принципите, залегнали в Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Парижката харта на ОССЕ от 1990 г., както е видно, наред с другото, от конституционните изменения от 2020 г., чийто процес на приемане беше определен от Европейската комисия за демокрация чрез право („Венецианската комисия“) като „очевидно неподходящ“ и наруши както руското законодателство, така и задълженията на Русия спрямо ОССЕ; като има предвид, че Русия не е изпълнила над хиляда решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ);

И.  като има предвид, че настоящият руски режим заплашва мира и сигурността в Европа като продължава да извършва системни нарушения на правата на човека спрямо своя народ и да проявява агресивно поведение във външната си политика, което включва, но не се ограничава само до: мащабни военни учения и струпване на военни сили; незаконната и ожесточена окупация и анексирането на Крим; нарушаването на териториалната цялост и дестабилизирането на Украйна, Грузия и Република Молдова; подклаждане на замразени конфликти и неспазване на споразуменията за прекратяване на огъня в Грузия и Украйна; предполагаеми терористични актове на територията на държави – членки на ЕС, като Чехия; кибератаки и атаки срещу чувствителна инфраструктура в държавите – членки на ЕС; нарушения на международното право; намеса в избори; и нарушения на морското и въздушното пространство на държавите в регионите на Балтийско море и Черно море; като има предвид, че липсата на адекватен отговор на ЕС спрямо различните руски нападателни действия от агресията срещу Грузия през 2008 г. насам, накара Русия да продължи агресивните военни и политически кампании, както в съседните държави така и отвъд тях, и по този начин да отслаби и подкопае основания на правила международен ред и стабилността в Европа и в други части на света;

Й.  като има предвид, че руската администрация продължава да трупа запаси от бойни оръжия и да разполага войски в близост до границите на ЕС в Калининградския анклав;

К.  като има предвид, че при настоящия режим Русия е дългосрочна заплаха за европейската сигурност според неотдавнашната оценка на Групата за размисъл на НАТО; като има предвид, че Русия създаде нови военни бази и модернизира стари военни бази в северната част на страната; като има предвид, че Русия повиши статута на Северния си флот до военен окръг, разшири различни подразделения на своите въоръжени сили и възроди концепцията за бастионна отбрана, насочена към защитата на нейните стратегически мощности; като има предвид, че засиленото присъствие на предна линия на НАТО по източната граница изигра решаваща роля с оглед на възпиране на Русия да извършва дестабилизиращи действия, включително увеличаването на военното присъствие в Западния военен окръг; като има предвид, че провалът в областта на контрола върху оръжията с Русия (например оттеглянето от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и от договора „Открито небе“) и липсата на напредък в ядреното разоръжаване съгласно Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и отхвърлянето от страна на Русия на новия договор за забрана на ядрените оръжия пораждат голяма загриженост за сигурността на европейските граждани; като има предвид, че това е съчетано с опасна модернизация на руските ядрени и конвенционални арсенали и средствата за тяхното доставяне и въвеждането на дестабилизиращи технологии (свръхзвукови ракети с ядрен заряд, торпеда и др.);

Л.  като има предвид, че по-конкретно през март и април 2021 г. режимът в Кремъл значително увеличи военното си присъствие по източната и северната граница с Украйна, което е най-голямата концентрация на руски войски от 2014 г. насам; като има предвид, че режимът в Кремъл прекрати правото на преминаване за военни кораби и търговски плавателни съдове на други държави през част от Черно море в посока Керченския проток, което е в нарушение на правата на корабоплаване, гарантирани от Конвенцията на ООН по морско право, по която Русия е страна;

М.  като има предвид, че Русия предоставя постоянна политическа и икономическа подкрепа за нелегитимния и осъдителен режим на Александър Лукашенко в Беларус; като има предвид, че политическите и икономическите инвестиции на президента Путин в оцеляването на нелегитимния режим на Лукашенко са единствената причина, поради която Лукашенко все още може да продължава бруталното преследване на беларуски граждани, които настояват за зачитане на правата на хората, за свободни и прозрачни избори, върховенство на закона и правосъдие; като има предвид, че неотдавнашните политически събития в Беларус и Русия имат много общи характеристики и че процесите в двете държави оказват значително влияние един върху друг; като има предвид, че протестите срещу авторитарния режим и исканията за промяна в Беларус вдъхновяват подобни искания от страна на хората в Русия; като има предвид, че органите на Кремъл засилват репресиите срещу политическата опозиция преди предстоящите избори за Дума през септември 2021 г., като ограничават и отричат възможността за участие в изборите и възпрепятстват определени опозиционни политици да се кандидатират изборите и по този начин унищожават политическата конкуренция, като отнемат възможността за честни избори, както беше направено от диктатурата в Беларус през август 2020 г.;

Н.  като има предвид, че ръководената от президента Путин Русия продължава с усилията си да дестабилизира държавите – кандидатки за членство в ЕС, и асоциираните държави от Източното партньорство с цел да създаде пречки или да спре процеса на тяхната евроатлантическа интеграция; като има предвид, че се използва политика за издаване на паспорти за увеличаване на броя руски сънародници и за фактическо разширяване на юрисдикцията на Русия в окупираните от нея територии и в отцепнически територии, по-специално Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия, Донбас и Кримския полуостров; като има предвид, че тези действия са в нарушение на международните закони;

О.  като има предвид, че с руските конституционни реформи от 2020 г. е преразгледана историята на Втората световна война, изчистена е историята на Съветския съюз, а Русия е определена като наследник на Съветския съюз, въведено е правото за международна намеса в защита на руски сънародници и са обявени за незаконни обсъжданията относно връщането на земи, към които Русия предявява претенции, на чужди държави;

П.  като има предвид, че ЕС следва да следи отблизо позицията и участието на Русия в Афганистан, тъй като Русия се стреми да се възползва от оттеглянето на Запада и да запълни произтичащия от това вакуум във властта;

Р.  като има предвид, че държавите – членки на ЕС, които разрешават двойно гражданство, са изложени на политиката на Русия за издаване на паспорти; като има предвид, че държавите – членки на ЕС, приели така наречените режими на „златни паспорти“, позволяват на поддръжниците на Кремъл да се ползват с европейско качество на живот с пари, откраднати от руския народ, и да разпространяват корупция в ЕС;

С.  като има предвид, че Русия прилага неприятелската концепция „Руски свят“, за да подготви почвата за намесата си в чужди държави в защита на руски сънародници; като има предвид, че „Руският свят“ се популяризира от държавни медийни източници, като например Russia Today и Sputnik на родните езици на държавите – членки на ЕС; като има предвид, че пандемията от COVID-19 се използва от пропагандната машина на Кремъл за засилване на разделение сред държавите – членки на ЕС, за представяне на ЕС като неспособен да се справи с пандемията, за разпространяване на съмнения относно ваксините, одобрени от Европейската агенция по лекарствата, за разубеждаване на гражданите на ЕС да се ваксинират и за реабилитиране на имиджа на Русия в очите на населението на ЕС, по-специално чрез популяризиране на ваксината „Sputnik V“;

Т.  като има предвид, че множество местни НПО и радикални групи, включително политически движения, получават финансиране от Русия;

У.  като има предвид, че Русия продължава да извършва дейности в няколко части на света, включително в Западните Балкани, Централна Азия, Близкия изток, Северна Африка, Африка на юг от Сахара, Латинска Америка и Арктика; като има предвид, че Русия използва паравоенни звена („Wagner Group“), за да поддържа диктаторски режими в целия свят и за да подкопава усилията на ЕС и на международната общност за уталожване на конфликти, изграждане на мир и осигуряване на стабилност; като има предвид, че регионът на Западните Балкани, който включва потенциални нови държави – членки на ЕС, се характеризира със силно присъствие на Русия, особено в Сърбия; като има предвид, че през 2016 г. в Черна гора руската военна разузнавателна служба (ГРУ) участва в опити за отхвърляне на парламента на държавата, за убийство на министър-председателя и за поставяне на русофилско правителство, настроено против НАТО, с цел предотвратяване на присъединяването на Черна гора в НАТО;

Ф.  като има предвид, че според становището на ЕС, режимът в Кремъл вероятно е използвал активни членове на руските разузнавателни служби в две експлозии в склад за боеприпаси през 2014 г., при която загинаха двама чешки граждани и бяха причинени големи материални щети; като има предвид, че същите служители на ГРУ са отговорни и за опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал в Обединеното кралство през 2018 г., при който беше използвано нервнопаралитичното вещество за военни цели „Новичок“; като има предвид, че служители на ГРУ също бяха обвинени в опит за убийство на Емилиян Гебрев, собственик на оръжейна фабрика, и на още двама души в България през 2015 г., както и в убийството на Зелимхан Хангошвили, убит през 2019 г. в Берлин от руски агенти; като има предвид, че незаконните действия на режима на Кремъл на територията на Чехия, България и много други държави членки, Обединеното кралство и държави от Източното партньорство е сериозно нарушение на техния суверенитет; като има предвид, че режимът в Кремъл не оказва съдействие при разследването на тези престъпления и осигурява подслон на основните заподозрени лица;

Х.  като има предвид, че е годно за съжаление, че руските органи волно или неволно поставят страната си в зависимост от Китай, което може само да отслаби Руската федерация и целия европейски континент, и по-специално да даде възможност на органите в Пекин да разширят своето присъствие и влияние в Централна Азия и Сибир;

Ц.  като има предвид, че Кремъл продължава своята дезинформация, пропаганда и хибридна намеса във вътрешната политика и демократичните процеси на ЕС, като тези кампании представляват заплаха за основните ценности на ЕС – т.е. зачитане на демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и правата на човека – и са в състояние да подкопаят политиките на националните правителства, да разпространяват клевети и да създават образ на Запада като враг, да насърчават омраза, нетърпимост и носталгия по Съветския съюз, да пренапишат историята на съветските престъпления и в крайна сметка да задълбочат разрива между Русия и Европа, особено с държавите, които в миналото принадлежаха към комунистическия блок; като има предвид, че ЕС и институциите на държавите членки, както и обекти със стратегическо значение и демократични процеси, като например избори, са постоянна цел на руски кибератаки; като има предвид, че висшата йерархия на руската православна църква подкрепя режима на Путин; като има предвид, че руското право разрешава потискането на религиозни групи, считани за екстремистки; като има предвид, че неотдавнашните констатации относно тесните и редовни контакти между руски длъжностни лица, включително членове на службата за сигурност, и представители на група от каталонски сепаратисти в Испания се нуждаят от задълбочено разследване; като има предвид, че това би могло да се окаже още един пример за руска намеса в държавите членки и за постоянните опити от страна на Русия да използва всяка възможност, за да спомогне за вътрешна дестабилизация в ЕС;

Ч.  като има предвид, че поради комбинацията от санкции на Запада срещу Русия, намаляване на приходите от износ на изкопаеми горива, неконкурентоспособна икономика, значителни военни разходи и национални социални плащания Русия изпитва финансови трудности; като има предвид, че Русия заема 129-о място от 180 държави по индекса за възприемане на корупцията за 2020 г., тъй като масовата корупция на държавно равнище се отразява на качеството на обществените услуги за руското население, които остават недостатъчно финансирани, включително публичното здравеопазване, което е от особено значение по време на пандемията; като има предвид, че близо 19 милиона руснаци живеят под прага на бедността;

Ш.  като има предвид, че руското правителство наложи санкции, наред с другото, на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, на заместник-председателя на Европейската комисия Вера Йоурова и на шестима други служители от държавите членки и че тези санкции са неприемливи и неоснователни, тъй като им липсва правна обосновка; като има предвид, че руското правителство одобри списък на „неприятелски настроени държави“, който включва Чехия и САЩ;

Щ.  като има предвид, че през 2019 г. над от 60% от вноса в ЕС от Русия беше на енергийни продукти; като има предвид, че ЕС следва да намали зависимостта на своята икономика, особено в енергийния сектор, от доставки на руски газ на пазарите на ЕС, които сега са 48%, и е вероятно да се увеличават; като има предвид, че Европейският зелен пакт (ЕЗП) е важен инструмент за осигуряване на геополитическата сигурност на ЕС и че според прогнозите на Европейската комисия, ако ЕЗП бъде приложен, се очаква вносът на нефт и природен газ в ЕС драстично да намалее след 2030 г., като вносът на нефт ще намалее със 78 – 79%, а този на природен газ – с 58 – 67% в сравнение със стойностите от 2015 г.;

АА.  като има предвид, че европейското потребление на газ е във връхната си точка и че в момента не се използва напълно капацитетът на съществуващия газопровод „Северен поток“; като има предвид, че създаващото разделение решение на някои държави членки за изграждане на „Северен поток 2“ е несъвместимо с ценностите на солидарност и доверие в Енергийния съюз; като има предвид, че „Северен поток 2“ е несъвместим с целите на ЕЗП за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г. и постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.;

АБ.  като има предвид, че ЕС следва да призове Русия да гарантира свободен и безпрепятствен достъп до така наречените „трофейни архиви“, които са били прехвърлени в Москва през 1944 г. и 1945 г. от териториите, окупирани от Съветския съюз, както и до исторически архиви и артефакти, които Руската империя е взела от европейските държави и които се съхраняват понастоящем в Русия;

АВ.  като има предвид, че принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и свободният печат са в сърцевината на устойчивите демократични общества;

АГ.  като има предвид, че Руската федерация представлява не само външна заплаха за европейската сигурност, но също така репресира собствения си народ; като има предвид, че положението в Русия сериозно се влошава поради нарастващите репресии на президента Путин срещу демократичните сили, чиято цел е заглушаване на неговите вътрешни критици, политическата опозиция и активистите за борба с корупцията, ограничаване на тяхната свобода на събрания и възпрепятстване на дейността им и на дейностите на руското гражданско общество, както се вижда от задържането на над 11 000 мирни демонстранти от руските органи само две седмици след арестуването на Алексей Навални, с което общият брой на руснаците, задържани от януари 2021 г. насам, надхвърля 15 000; като има предвид, че Русия продължава да задържа неправомерно своите граждани и да преследва опозиционни лидери, независими журналисти, протестиращи и активисти в областта на правата на човека; като има предвид, че условията в затворите в Русия продължават да са ужасни и че лишените от свобода биват подлагани на изтезания, тормоз и физически нападения;

АД.  като има предвид, че с приемането на закони относно „чуждестранните агенти“ и „нежеланите организации“ режимът на Кремъл позволява да бъдат заклеймявани отделни лица, сдружения и медии, като по този начин нарушава техните права на човека и свобода на изразяване и сдружаване, като се ограничават правата на гражданите да се ангажират и допринасят за руското гражданско общество и се излага на риск личната им безопасност; като има предвид, че режимът в Кремъл допълнително укрепи тези закони като разшири ограниченията до физически и юридически лица, които подкрепят „чуждестранни агенти“ и „нежелани чуждестранни организации“, като по този начин системно се изключват активните членове на гражданското общество, неправителствените организации за правата на човека и опозицията от участие в парламентарните избори в Русия през 2021 г.; като има предвид, по-конкретно че с новите законодателни актове, приети през декември 2020 г. и януари 2021 г., беше разширен обхватът на лицата и групите, които могат да бъдат определяни като „чуждестранни агенти“, на определението за „чуждестранни средства“ и на изискванията за етикетиране на материали; като има предвид, че новите законопроекти, предложени през май 2021 г., бяха насочени към разширяване на въздействието на правото върху „нежелани“ организации и към налагане на забрани с обратно действие върху потенциални кандидати за руския парламент; като има предвид, че руските органи продължават да преследват хора поради предполагаеми връзки с групи, определени като екстремистки съгласно твърде общия закон на Русия за борба с екстремизма; като има предвид, че решението на руските органи да обявят за екстремистка организация Фондацията за борба с корупцията, ръководена от Алексей Навални, е неоснователно, дискриминационно и е прието с единствената цел да разруши възможностите на опозицията да участва ефективно в предизборни кампании;

АЕ.  като има предвид, че според Центъра за правата на човека „Мемориал“ понастоящем руските органи задържат близо 400 политически затворници в нарушение на задълженията на Руската федерация по член 5 от Европейската конвенция за правата на човека, член 9 от Международния пакт за граждански и политически права и член 23 от Заключителния документ от заседанието от 5 януари 1989 г. във Виена на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа;

АЖ.  като има предвид, че през последните две десетилетия имаше редица опити за убийство или реални убийства на опоненти на режима и независими журналисти както в самата Русия, така и на чужда земя, включително на Ана Политковская, Борис Немцов, Александър Литвиненко, Сергей и Юлия Скрипал, Сергей Протазанов, Пьотр Верзилов, Владимир Кара-Мурза, Алексей Навални, Зелимхан Хангошвили и други; като има предвид, че организаторите на тези престъпления остават неидентифицирани и срещу тях не са повдигнати обвинения, тъй като текущото потискане на общественото недоволство се подсилва от безнаказаността на полицейските сили и силите за сигурност, както и от нежеланието на съдебната система да преследва по съдебен ред истинските извършители на тези престъпления; като има предвид, че представителите на опозицията системно стават жертва на словесни нападки, на кампании, насочени лично срещу тях, и на дехуманизация от страна на правителството или проправителствените медии; като има предвид, че в доклада на парламентарната асамблея на ОССЕ относно убийството на Борис Немцов се съдържа заключението, че „основният проблем за справяне с безнаказаността не са способностите на руските правоприлагащи органи, а политическата воля“; като има предвид, че в доклада на парламентарната асамблея на ОССЕ се отбелязва също, че пълното разследване на убийството „би било първа стъпка за справяне с атмосферата на безнаказаност“ в Русия;

АЗ.  като има предвид, че незаконните конституционни и законодателни поправки, освен че освободиха президента Путин от ограничението за президентския мандат през 2024 г., допълнително подкопаха правото на справедлив съдебен процес в Русия, включително като предоставиха на президента правомощието да номинира съдиите от конституционния и върховния съд и да инициира назначаването на всички федерални съдии и освобождаването на висши федерални съдии;

АИ.  като има предвид, че свободата на медиите в Русия се влошава бързо, тъй като руското правителство ускори своята дългогодишна кампания за потискане на гражданското общество и независимия печат и заплашва организации като „Медуза“, радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“, VTimes, „За правата на човека“, Европейския фонд за демокрация и „Отворена Русия“ с обременителна законодателна, регулаторна и бюрократична тежест, задушава достъпа до всички източници на финансиране извън контрола на правителството и неговите съюзници, като ги очерня с епитети като „чуждестранен агент“ или „нежелан“, които служат за дискредитиране на тези групи и възвишените журналистически и свързани с правата на човека принципи, които те представляват, без които Русия не може да бъде демократична, просперираща и свободна; като има предвид, че медийното пространство в Русия е под контрола на държавата и е нейна собственост, няма обществен радио- и телевизионен оператор, малкото останали независими медийни източници изпитват финансови затруднения и са обект на преследване, включително физически нападения и лишаване от свобода на техните работници; като има предвид, че от 1992 г. насам в Русия са убити 58 журналисти; като има предвид, че законът за „суверенния интернет“ позволява на правителството да блокира всяко нежелано съдържание в интернет; като има предвид, че свободната и независима работа на организациите на гражданското общество и медиите е крайъгълен камък за всяко демократично общество, основано на принципите на правовата държава;

АЙ.  като има предвид, че през последното десетилетие възможностите за безпристрастно наблюдение на изборите в Русия непрекъснато намаляват, тъй като липсата на разпоредби за пряка акредитация на наблюдаващи изборите граждани ги принуждава да действат от името на участниците или медиите и следователно противоречи на самата идея за независим контрол на изборите от страна на гражданското общество, като е в противоречие и с международните стандарти; като има предвид, че в доклада „Свободата в света през 2021 г.“ Русия е поставена в категорията на държавите, които „не са свободни“; като има предвид, че основните свободи на гражданите в Русия са ограничени и че изборната обстановка се контролира, хората в Русия се отказват от участие в обществени протести поради тромавите бюрократични процедури, въведени с цел гражданите да получават разрешение, и поради полицейското насилие по време на мирни протести;

АК.  като има предвид, че тези вътрешни събития ще предвещаят едно възможно по-нататъшно влошаване в навечерието на парламентарните избори в Русия през септември 2021 г. и биха могли да доведат до по-нататъшни репресии срещу политическата опозиция в Русия, включително до тежки нарушения на правата на човека; като има предвид, че руските органи държат в затвора или под домашен арест главните опозиционни фигури в предизборната кампания за парламентарните избори; като има предвид, че продължаващите репресии срещу кандидатите от опозицията от страна на руските органи посредством злоупотреби с процедурите за регистрация и селективна разправа с политически опоненти и организации на гражданското общество по улиците и в съдилищата по изфабрикувани дела ще направят просто невъзможно да се говори за честни парламентарни избори през септември 2021 г., тъй като чрез тези действия режимът в Русия унищожава политическата конкуренция и плуралистичната демокрация;

АЛ.  като има предвид, че във връзка с това съществуват основателни съмнения, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат свободни и честни;

АМ.  като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал своята загриженост относно състоянието на демокрацията, относно системното неспазване на принципите на правовата държава и незачитане на основните права и принципи, както и относно свиващото се пространство за независимите участници и дисидентите и нападението срещу свободата на медиите в Русия; като има предвид, че непрекъснато нарастващото системно потискане на опозицията в Русия от страна на Кремъл разкрива истината пред цялата международна общност, и като има предвид, че ЕС трябва да бъде готов да се изправи срещу това и да разработи последователна стратегия за отговор; като има предвид, че по-специално ЕС следва да окаже нарастващ натиск върху режима на Кремъл преди и след парламентарните избори през 2021 г., за да защити правото на руския народ да има свободни избори, до които всички политически партии следва да имат равен достъп с равни шансове;

АН.  като има предвид, че общността на ЛГБТИ+ в различни части на Руската федерация е изправена пред значителна дискриминация, включително тормоз, изтезания, лишаване от свобода и убийства, и като има предвид, че положението е особено опасно в Чечения, която през 2017 г. започна прочистване на ЛГБТИ+ лица, като бяха задържани и травматизирани десетки и поне двама убити, което доведе до това много хора да търсят безопасно убежище в чужбина; като има предвид, че съществуващите закони забраняват публичното обсъждане на „нетрадиционни сексуални отношения‘; като има предвид, че след незаконни конституционни промени беше прието законодателство, което засяга неблагоприятно правата на ЛГБТИ+ лицата, включително правото на встъпване в брак и отглеждане на деца;

АО.  като има предвид, че продължават да съществуват сериозни пропуски в официалния отговор на широкоразпространеното основано на пола насилие и домашно насилие, включително липса на достатъчно закрила и средства за правна защита за жертвите; като има предвид, че проектът на закон относно домашното насилие, който беше предложен през ноември 2019 г., не включваше всеобхватно определение за домашно насилие; като има предвид, че в началото на 2020 г. парламентът отне приоритета на преразглеждането на този законопроект, което все още не е приключило; като има предвид, че омбудсманът на Русия отбеляза, че домашното насилие рязко се е увеличило по време на пандемията от COVID-19, като докладваните случаи са нараснали повече от два пъти по време на ограничителните мерки през пролетта; като има предвид, че във връзка с това стратегията на ЕС относно Русия следва да подеме въпроса за нарастващата дискриминация и неравенството между половете, както и за правата на жените, ЛГБТИ+ и други малцинства в Русия;

АП.  като има предвид, че демократичните промени в Русия са от основен интерес за геополитическата сигурност на ЕС и че Русия под управлението на президента Путин остава най-голямото предизвикателство за европейската сигурност;

АР.  като има предвид, че в своите резолюции от 17 септември 2020 г., 21 януари 2021 г. и 29 април 2021 г. Парламентът призова заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел да направи преглед на политиката на ЕС по отношение на Русия, включително на петте ръководни принципа, договорени през 2016 г., като подчерта, че бъдещите отношения на ЕС с Русия ще зависят от темпа на демократичната трансформация в Русия (или нейната липса); като има предвид, че Парламентът също така призова институциите на ЕС да обмислят нов всеобхватен стратегически подход, като се приема, че всеки диалог с Русия трябва да се основава на зачитането на международното право и правата на човека;

АС.  като има предвид, че актуализираната стратегия на ЕС следва да взема предвид различни сценарии, възможни събития и ясни отговори на нарушенията от страна на Русия на международното право и правата на човека, включително ефективни инструменти срещу руската намеса и разпространението на дезинформация, както и инструменти за селективно сътрудничество, когато е възможно; като има предвид, че Парламентът отправи искане и към Съвета незабавно да започне подготовка и да приеме стратегия на ЕС за бъдещите отношения с една демократична Русия, включително широка оферта от стимули и условия за засилване на вътрешните тенденции към свобода и демокрация;

АТ.  като има предвид, че петте ръководни принципа на ЕС за отношенията с Русия възпряха по-нататъшна агресия срещу Украйна от страна на режима в Кремъл, но те мълчат по отношение на ограничаването на репресиите на президента Путин срещу народа на Русия; като има предвид, че петте ръководни принципа на ЕС за отношенията с Русия остават валидни като функционална рамка, но трябва да бъдат съчетани с действителна стратегия, насочена към постигане на целите на ЕС в отношенията с Русия, включително, наред с другото, като се възпира противодейства на настоящите враждебни политики на Кремъл и се възпира неговата по-нататъшна агресия срещу съседните държави и като се въведат по-сериозни последици при военни действия в чужди държави, включително при действия чрез посредници и наемници; като има предвид, че тъй като при настоящото руско ръководство няма изгледи за значително положително развитие, петте принципа следва да бъдат допълнени, за да се ограничат репресиите на президента Путин срещу руския народ и по-широките дестабилизиращи дейности на Кремъл;

АУ.  като има предвид, че новата стратегия на ЕС следва да бъде съсредоточена върху принципите на „отпор, ограничаване и сътрудничество“, които са насочени към укрепване на капацитета на ЕС за борба със заплахите от Кремъл, особено в региона на Източното партньорство, включително Беларус, както и в самата Русия, чрез защита на правата на човека и подпомагане на превръщането на Русия в демокрация в съответствие с принципа „демокрацията на първо място“; като има предвид, че първостепенната ключова цел на ЕС следва да бъде да формира отношенията с Руската федерация по такъв начин, че да се запази мирът, стабилността, сигурността, просперитетът, суверенитетът и териториалната цялост на всички държави в ЕС и в съседство на ЕС, да се спазва международното право, а правата на човека и върховенството на закона да останат водещи принципи; като има предвид, че последните събития в Русия показаха, че стратегията на ЕС относно Русия следва да бъде много по-проактивна и да има ясно определена цел „сътрудничество“, която следва да се фокусира не само върху традиционното, така наречено „селективно“, сътрудничество с Кремъл, а по-скоро върху „стратегическо“ сътрудничество с гражданското общество на Русия за подпомагане на превръщането на Русия в демокрация;

АФ.  като има предвид, че стратегията на ЕС относно Русия следва да съдържа в основата си подкрепа за свободата и демокрацията; като има предвид, че подобна стратегия следва да бъде в интерес на сигурността на ЕС и да предлага на Русия конструктивен диалог; като има предвид, че конструктивните отношения ще продължат да бъдат в интерес както на ЕС, така и на Русия и техните народи; като има предвид, че все още съществува възможност за сътрудничество при споделени интереси, за разрешаване на проблеми и справяне със стратегически предизвикателства като политиката в областта на климата или борбата с тероризма, като същевременно се утвърждават ценностите на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията и се гарантира, че всяко бъдещо укрепване на двустранните отношения ще зависи от изпълнението на собствените ангажименти на Руската федерация към правата на човека и демокрацията в съответствие с нейната конституция и международните ѝ задължения;

АХ.  като има предвид, че същевременно ЕС следва да се съсредоточи върху запазването на доверието в него във връзка с основаното на ценности поведение във вътрешен план, като отстоява върховенството на закона и основните права много по-директно и открито, тъй като полицейското насилие, остарялото наказателно законодателство и съпротивата срещу равенството между половете и многообразието в някои държави членки вреди на репутацията и доверието към ЕС в чужбина; като има предвид, че ЕС също така трябва да оповести съпоставими очаквания спрямо всички партньори, като изобличава нарушенията на международното право, предприема последователно сурови последващи мерки и се въздържа от прилагане на двойни стандарти при оценката на такива нарушения;

АЦ.  като има предвид, че единството между държавите – членки на ЕС, е най-добрата политика за възпиране на Русия от предприемането на дестабилизиращи и подривни действия в Европа; като има предвид, че във връзка с това при определянето на начина, по който да координира актуализираната си стратегия – по-специално в стратегически области като Европейския съюз за отбрана, Европейския енергиен съюз, киберотбраната, кибертероризма и инструментите за стратегическа комуникация – ЕС следва да бъде по-единен, тъй като политиката на Русия спрямо него от дълго време е да се държат настрана институциите на ЕС в полза на двустранните отношения с държавите членки в опит да се разкрие и увеличи вътрешното разделение в ЕС; като има предвид, че един конструктивен диалог с руските органи би изисквал по-тясна координация, сътрудничество и единство между държавите членки и по-голяма сила и твърдост в техния отговор на всяка провокация и агресия от Москва, така че да се постигне баланс между твърдост и готовност за диалог по въпроси от общ интерес;

АЧ.  като има предвид, че стратегията на ЕС относно Русия следва да подкрепи Русия по пътя ѝ към демократична държава посредством: 1) отпор и целенасочени санкции срещу намиращите се в Кремъл и тяхното обкръжение, които са готови да откраднат изборите или да раздават подкупи, за да ги спечелят, или извършват други големи престъпления срещу правата на човека и ценностите на демокрацията както в Русия, така и в непосредственото съседство на ЕС, 2) предоставяне на съдействие на държавите от Източното партньорство чрез предлагане на амбициозна политика на ЕС за интеграция и чрез развиване на възможностите за стратегическа отговорност и водеща геополитическа роля на ЕС, необходими за прилагането на такива политики, и 3) наличие на стратегия за сътрудничество с продемократичното общество в Русия с цел определяне на пътя за бъдещите отношения с демократична Русия;

АШ.  като има предвид, че успешното, проспериращо и демократично източно съседство на ЕС се разглежда от Кремъл като заплаха за стабилността на режима на президента Путин, защото може да послужи като вдъхновение за „мека сила“ на обикновените хора в Русия; като има предвид, че поради това демократизацията на източното съседство на ЕС е в интерес на тези страни и на ЕС и има решаващо значение за бъдещата демократизация на Русия; като има предвид, че истинската цел на Кремъл по отношение на конфликтите в този регион е да делегитимира демократичните промени като средство за прехвърляне на властта, да предотврати успешното развитие на тези държави, да дискредитира либералната демокрация и да изнесе своята собствена система на власт;

АЩ.  като има предвид, че ЕС следва да се стреми към дългосрочна стратегия относно Русия, основана на предположението, че – както украинците и белорусите – народът на Русия може да се стреми да превърне страната си в демокрация; като има предвид, че превръщането на Русия отново в демокрация ще зависи от готовността на руския народ; като има предвид, че ЕС трябва да бъде готов да подпомогне руснаците в желанието им да живеят в демократична държава;

БА.  като има предвид, че ролята на ЕС като глобален участник и правомощията на институциите на ЕС в областта на външната политика следва да бъдат засилени;

1.  препоръчва Съветът, Комисията и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) заедно с държавите членки да преразгледат политиката на ЕС по отношение на Русия, включително петте ръководни принципа, и да разработят всеобхватна стратегия на ЕС по отношение на Русия въз основа на следните принципи и действия:

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и Г-7, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 14. (2) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 74. (3) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 109. (4) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 97. (5) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 58. (6) OВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 7. (7) ОВ C 171, 6.5.2021 г., стр. 25. (8) ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 54. (9) Приети текстове, P9_TA(2020)0232. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0018. (11) Приети текстове, P9_TA(2021)0159. (12) Приети текстове, P9_TA(2021)0291.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки (COM(2021)0282 – C9-0205/2021 – 2021/0137(NLE))

P9_TA(2021)0384 A9-0262/2021

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2021)0282),

–  като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9‑0205/2021),

–  като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0262/2021),

1.  одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение Изменение 1 Предложение за решение Съображение 2 (2)  Съюзът трябва да се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и да насърчава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата с бедността и социалното изключване, както и с постигането на висока степен на образование и обучение и защита на човешкото здраве, както е посочено в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). (2)  Съюзът трябва да се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и да насърчава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани с насърчаването на приобщаващи пазари на труда, висока степен на заетост, колективно договаряне, достойни работни заплати, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата с бедността и социалното изключване, със специален акцент върху уязвимите групи, а именно децата, лицата с увреждания, самотните родители, етническите малцинства, като например представителите на ромската общност, ЛГБТИКА+ лицата, хората, живеещи в отдалечени райони, и по-възрастните хора, както и с постигането на висока степен на образование и обучение и защита на човешкото здраве, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Изменение 2 Предложение за решение Съображение 5 (5)  Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики и политиките по заетостта. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време интегрира принципите на Европейския стълб на социалните права и неговия инструмент за мониторинг — набора от социални показатели, и предвижда силна ангажираност със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Той подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие. Политиките по заетостта и икономическите политики на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка с прехода на Европа към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива и цифрова икономика, да повишават конкурентоспособността, да осигуряват адекватни условия на труд, да насърчават иновациите, да утвърждават социалната справедливост и равните възможности, както и да преодоляват неравенствата и регионалните различия. (5)  Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирана многостранна координация и наблюдение на икономическите политики, политиките по заетостта, социалните политики и политиките в областта на околната среда. Европейският семестър цели да постигне устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и стабилност, като в същото време следва да интегрира допълнително принципите на Европейския стълб на социалните права и неговия инструмент за мониторинг – набора от социални показатели, и предвижда силна ангажираност със социалните партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни. Той подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие, по-специално равенството между половете. Политиките по заетостта и икономическите политики на Съюза и на държавите членки следва да вървят ръка за ръка с прехода на Европа към неутрална по отношение на климата, приобщаваща в социален план, екологично устойчива и цифрова икономика, да повишават конкурентоспособността, да осигуряват достойни условия на труд и солидни системи за социално подпомагане, да насърчават иновациите, да утвърждават социалната справедливост, равните възможности и инвестирането в младежта, както и да преодоляват неравенствата и регионалните различия и да намаляват бедността. Налице е спешна необходимост от осигуряване на качествена и устойчива заетост, включително инициативи за достойни условия на труд при дистанционната работа, правото на откъсване от работната среда, отпуск за отглеждане на дете и отпуск за полагане на грижи, правата на работещите през платформи, обща правна рамка относно възлагането на подизпълнители, с по-голяма прозрачност и препоръки относно отговорността, както и здравословни и безопасни условия на труд и засилване на ролята на колективното договаряне. Изменение 3 Предложение за решение Съображение 6 (6)  Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, глобализацията, цифровизацията, изкуственият интелект, дистанционната работа, основаната на платформи икономика и демографските промени ще преобразят европейските икономики и общества. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно преодоляване на тези структурни фактори и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни действия на политиката както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези действия на политиката следва да включват насърчаване на устойчивите инвестиции, подновен ангажимент за подходящо планирани реформи, които подобряват потенциала за икономически растеж, създаването на качествени работни места, производителността, адекватните условия на труд, социалното и териториалното сближаване, конвергенцията във възходяща посока, устойчивостта и упражняването на фискална отговорност. Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда и заетостта. (6)  Изменението на климата и свързаните с околната среда предизвикателства, глобализацията, цифровизацията, изкуственият интелект, дистанционната работа, основаната на платформи икономика и демографските промени преобразяват европейските икономики и общества. Въпреки че дистанционната работа може да се разглежда като стъпка към по-добро равновесие между професионалния и личния живот, която дава възможност на изключени преди това групи работници да получават достъп до пазарите на труда, тя също така носи риск от размиване на границите между работното време и личното време с възможни отрицателни последици за основните права на работниците и тяхното физическо и психическо здраве. Съюзът и неговите държави членки следва да работят съвместно с цел ефективно преодоляване на тези структурни фактори и при необходимост да адаптират съществуващите системи, като отчитат тясната взаимозависимост на икономиките и пазарите на труда на държавите членки и свързаните с тях политики. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни действия на политиката, включващи социалните партньори, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС, Европейския стълб на социалните права и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези действия на политиката следва да включват насърчаване на устойчивите инвестиции, подновен ангажимент за подходящо планирани реформи, които подобряват потенциала за икономически растеж, създаването на качествени работни места, производителността, достойните условия на труд, социалното и териториалното сближаване, конвергенцията във възходяща посока, устойчивостта и упражняването на фискална и социална отговорност. Те следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането, като същевременно отчитат тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда и заетостта. След изявлението от 23 март 2020 г. на министрите на финансите от ЕС относно Пакта за стабилност и растеж в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, в което беше обявена временна дерогация от Пакта за стабилност и растеж (общата клауза за дерогация), и съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., озаглавено „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“, което показва, че общата клауза за дерогация ще продължи да се прилага през 2022 г. и се очаква да бъде дезактивирана от 2023 г., държавите членки следва да използват пълноценно потенциала, предлаган от общата клауза за дерогация, за подкрепа на предприятията, които са в затруднено положение или не разполагат с ликвидност, по-специално микропредприятията и малките и средните предприятия, за запазване на работните места, заплатите и условията на труд и за инвестиране в хората и системите за социално подпомагане. Потенциалният риск за публичните финанси, породен от удължаването, както и потенциалните социални отрицателни последици от неговото дезактивиране, които се очакват през 2023 г., следва да бъдат оценени предварително. Изменение 4 Предложение за решение Съображение 8 (8)  На 8 май 2021 г. лидерите на ЕС на социалната среща на върха в Порто(20) признаха Европейския стълб на социалните права като основен елемент на възстановяването, като отбелязаха, че неговото прилагане ще засили стремежа на Съюза към цифров, екологичен и справедлив преход и ще допринесе за постигането на възходящо социално и икономическо сближаване и за преодоляване на демографските предизвикателства. Те подчертаха, че социалното измерение, социалният диалог и активното участие на социалните партньори са в основата на една силно конкурентна социална пазарна икономика. Държавите членки установиха, че представеният от Комисията план за действие по Европейския стълб на социалните права предоставя полезни насоки за прилагането на стълба, включително в областта на заетостта, уменията, здравеопазването и социалната закрила. Те приветстваха новите водещи цели на ЕС за 2030 г. по отношение на заетостта (78% от населението на възраст 20—64 години следва да са заети), уменията (60% от всички възрастни следва да участват в обучение всяка година) и намаляването на бедността (с най-малко 15 милиона, включително пет милиона деца) и преразгледания набор от социални показатели с оглед на наблюдението на напредъка към прилагането на принципите на социалния стълб като част от рамката за координация на политиките в контекста на европейския семестър. Освен това те отбелязаха, че с постепенното възстановяване на Европа от пандемията от COVID-19 приоритет ще бъде преминаването от защита към създаване на работни места и подобряване на качеството на работните места, и подчертаха, че прилагането на принципите в Европейския стълб на социалните права ще бъде от съществено значение, за да се гарантира създаването на повече и по-добри работни места за всички в рамките на приобщаващо възстановяване. Накрая, държавите членки подчертаха, че е важно да се следи отблизо, включително на най-високо равнище, постигнатият напредък по изпълнението на Европейския стълб на социалните права и водещите цели на ЕС за 2030 г. (8)  На 8 май 2021 г. лидерите на ЕС на социалната среща на върха в Порто(20) признаха Европейския стълб на социалните права като основен елемент на възстановяването, като отбелязаха, че неговото прилагане ще засили стремежа на Съюза към цифров, екологичен и справедлив преход и ще допринесе за постигането на възходящо социално и икономическо сближаване и за преодоляване на демографските предизвикателства. Те подчертаха, че социалното измерение, социалният диалог и активното участие на социалните партньори са в основата на една силно конкурентна социална пазарна икономика. Държавите членки установиха, че представеният от Комисията план за действие по Европейския стълб на социалните права предоставя полезни насоки за прилагането на стълба, включително в областта на заетостта, уменията, здравеопазването и социалната закрила. Те приветстваха новите водещи цели на ЕС за 2030 г. по отношение на заетостта (78% от населението на възраст 20—64 години следва да са заети), уменията (60% от всички възрастни следва да участват в обучение всяка година) и намаляването на бедността (с най-малко 15 милиона, включително пет милиона деца) и преразгледания набор от социални показатели с оглед на наблюдението на напредъка към прилагането на принципите на социалния стълб като част от рамката за координация на политиките в контекста на европейския семестър. Освен това те отбелязаха, че с постепенното възстановяване на Европа от пандемията от COVID-19 приоритет ще бъде преминаването от защита към създаване на работни места и подобряване на качеството на работните места, и подчертаха, че прилагането на принципите в Европейския стълб на социалните права ще бъде от съществено значение, за да се гарантира създаването на повече и по-добри работни места за всички в рамките на приобщаващо възстановяване. Накрая, държавите членки подчертаха, че е важно да се следи отблизо, включително на най-високо равнище, постигнатият напредък по изпълнението на Европейския стълб на социалните права и водещите цели на ЕС за 2030 г. Държавите членки следва да гарантират справедлива мобилност и преносимост на правата чрез по-добра защита на мобилните работници, включително на трансграничните и сезонните работници, по-ефективни инспекции на труда и въвеждането на ефективни цифрови решения. __________________ __________________ 20 Европейски съвет, Декларация от Порто , 8 май 2021 г. 20 Европейски съвет, Декларация от Порто , 8 май 2021 г. Изменение 5 Предложение за решение Съображение 8 a (ново) (8a)  Бездомничеството е една от най-крайните форми на социално изключване, която оказва отрицателно въздействие върху физическото и психичното здраве, благосъстоянието и качеството на живот на хората, както и върху достъпа им до заетост и други икономически и обществени услуги. Европейският парламент, Комисията, националните, регионалните и местните органи, както и организациите на гражданското общество на равнището на Съюза се споразумяха да стартират Европейската платформа за борба с бездомничеството. С крайната цел до 2030 г. да се сложи край на бездомничеството, те се ангажираха да прилагат принципа „жилище преди всичко“, да насърчават предотвратяването на бездомничеството и да предоставят достъп до подходящи, безопасни и финансово достъпни жилища и услуги за подкрепа на бездомните хора, като същевременно въвеждат необходимите мерки на политиките с подходящо национално финансиране и финансиране от Съюза. Изменение 6 Предложение за решение Съображение 9 (9)  Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да следват националните практики на социален диалог с оглед на осигуряването на справедливи заплати, които дават възможност за достоен жизнен стандарт и устойчив растеж. Те следва също така да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на качествени работни места, условията на труд, бедността сред работещите, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаването и реалните доходи. Държавите членки и Съюзът следва да гарантират смекчаването на въздействието на кризата с COVID-19 върху социалната и икономическата сфера и заетостта, както и че преходите са социално справедливи и оправдани. Следва да се цели укрепване на възстановяването и стремежа към приобщаващо и устойчиво общество, в което хората са защитени, могат да предвиждат и управляват промените и активно да участват в обществото и икономиката. Необходим е съгласуван набор от активни политики на пазара на труда, състоящи се от временни стимули за наемане и преход, политики за умения и подобрени служби по заетостта, за да се подпомогнат преходите на пазара на труда, както се подчертава в Препоръката на Комисията (ЕС) относно ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 (EASE). (9)  Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да следват националните практики на социален диалог с оглед на осигуряването на справедливи заплати, които дават възможност за достоен жизнен стандарт и устойчив растеж. Те следва също така да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на устойчивостта, конкурентоспособността, иновациите, създаването на качествени работни места, условията на труд, бедността сред работещите, равенството между половете, образованието и уменията, общественото здраве и приобщаването и реалните доходи. Поради това държавите членки следва да зачитат и укрепват ролята на социалните партньори, да насърчават разширяването на обхвата на колективното договаряне и да подкрепят високата степен на участие на синдикатите и организациите на работодателите, за да се гарантира приобщаващо и социално справедливо възстановяване. Държавите членки и Съюзът следва да гарантират смекчаването на въздействието на кризата с COVID-19 върху социалната и икономическата сфера и заетостта, както и че преходите са социално справедливи и оправдани. Следва да се цели укрепване на възстановяването и стремежа към приобщаващо и устойчиво общество, в което хората са защитени, могат да предвиждат и управляват промените и активно да участват в обществото и икономиката. Необходим е съгласуван набор от активни политики на пазара на труда, състоящи се от временни стимули за наемане и умения за прехода, валидиране и придобиване на компетентности и подобрени служби по заетостта, за да се подпомогнат преходите на пазара на труда, както се подчертава в Препоръката на Комисията (ЕС) относно ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19 (EASE). Необходима е задълбочена оценка на националните политики и схеми за подкрепа, използвани за смекчаване на последиците от пандемията от COVID-19, за да могат да се извлекат поуки и да се набележат инструменти за бъдещо използване. Изменение 7 Предложение за решение Съображение 10 (10)  Следва да се води борба с дискриминацията във всичките ѝ форми, да се гарантира равенството между половете и да се подкрепя младежката заетост. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване, включително на децата, следва да бъдат намалени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи и приобщаващи системи за социална закрила и се премахнат пречките пред образованието, обучението и участието на пазара на труда, включително чрез инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст, както и в цифровите умения. Навременният и равен достъп до финансово достъпни дългосрочни грижи и здравни услуги, включително превенция и насърчаване на здравните грижи, e от особено значение с оглед на кризата, свързана с COVID-19, и в контекста на застаряващите общества. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, поддържат и укрепват европейския социален модел. (10)  Следва да бъде премахната дискриминацията във всичките ѝ форми, да се насърчава равенството между половете и младежката заетост. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване, включително на децата, следва да бъдат изкоренени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и подходящи и приобщаващи системи за социална закрила и се премахнат пречките пред образованието, обучението и участието на пазара на труда, включително чрез инвестиции в образованието и грижите в ранна детска възраст, в цифровите умения и в ученето през целия живот. Държавите членки следва да стимулират инвестициите в устойчиви и качествени работни места и да възприемат всеобхватен подход за извеждане на децата от бедността и за подпомагане на родителите на деца в нужда. Европейската гаранция за децата следва да бъде интегрирана във всички сектори на политиката, а финансирането за правата на децата следва да бъде приоритет, като същевременно се използват пълноценно съществуващите политики и фондове на Съюза за конкретни мерки, които допринасят за изкореняването на детската бедност и социалното изключване. Навременният и равен достъп до финансово достъпни дългосрочни грижи и здравни услуги, включително превенция, не на последно място на проблеми, свързани с психичното здраве, на работното място и насърчаване на здравните грижи, e от особено значение с оглед на кризата, свързана с COVID-19, и в контекста на застаряващите общества. Потенциалът на лицата с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, укрепват европейския социален модел, като същевременно гарантират правата на работниците, достойните условия на труд, включително здравословните и безопасни условия на труд, достойното заплащане и доброто равновесие между професионалния и личния живот. Изменение 8 Предложение за решение Съображение 12 (12)  Държавите членки следва пълноценно да използват REACT-EU(21) за укрепване на фондовете на политиката на сближаване до 2023 г., Европейския социален фонд плюс, новия Механизъм за възстановяване и устойчивост(22) и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход и InvestEU, за да насърчават заетостта, социалните инвестиции, социалното приобщаване, достъпността, по-големите възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество. (12)  Държавите членки следва пълноценно да използват REACT-EU21 за укрепване на фондовете на политиката на сближаване до 2023 г., Европейския социален фонд плюс, новия Механизъм за възстановяване и устойчивост22 и други фондове на Съюза, включително Фонда за справедлив преход и InvestEU, за да насърчават заетостта, социалните инвестиции, социалното приобщаване, достъпността, по-големите възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работната сила, ученето през целия живот и висококачественото образование и обучение за всички, включително цифровата грамотност и умения. Държавите членки следва също така да използват пълноценно преразгледания Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в помощ на съкратените работници, създаден с Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета22a, за подпомагане на работниците, съкратени в резултат на кризата, предизвикана от COVID-19. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество. __________________ __________________ 21 Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (OВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 30). 21 Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на допълнителните средства и уредбата за изпълнение с цел оказване на помощ за улесняване на преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT-EU) (OВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 30). 22 Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17). 22 Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17). 22a Регламент (ЕС) 2021/691 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в помощ на съкратените работници и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1309/2013 (ОВ L 153, 3.5.2021 г., стр. 48). Изменение 9 Предложение за решение Съображение 13 a (ново) (13а)  В своята законодателна резолюция относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки, приета на 10 юли 2020 г., Европейският парламент призова за преразглеждане на насоките за политиките по заетостта на държавите членки в контекста на пандемията от COVID‑19 и нейните социални последици и последици за заетостта, за да се отговори по-добре на кризата. От съществено значение е насоките за политиките по заетостта на държавите членки да бъдат съответно преразгледани. За да се засили демократичният процес на вземане на решения, Европейският парламент следва да участва в определянето на интегрираните насоки за растеж и работни места наравно със Съвета.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно справедливи условия на труд, права и социална закрила за работещите през платформи – нови форми на заетост, свързани с развитието на цифровите технологии (2019/2186(INI))

P9_TA(2021)0385 A9-0257/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги(1);

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз(2),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(4),

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила(5),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 24 октомври 2019 г. относно „Бъдещето на труда: Европейският съюз подкрепя Декларацията по случай стогодишнината на МОТ“(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юни 2019 г. относно „Променящият се свят на труда: размисъл относно новите форми на труд и последиците за безопасността и здравето на работниците“(7),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 15 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 15 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за конкурентни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари) (COM(2020)0842),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г., озаглавено „План за действие на Европейския стълб на социалните права“ (COM(2021)0102),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020)0066),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавена „Изкуствен интелект – Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие“ (COM(2020)0065),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., озаглавено „Силна социална Европа за справедливи промени“ (COM(2020)0014),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

–  като взе предвид документа за консултация на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавен „Първи етап на консултация със социалните партньори по член 154 от ДФЕС относно възможни действия за справяне с предизвикателствата, свързани с условията на труд при работата през платформи“ (C(2021)1127),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. с препоръки към Комисията относно правото на откъсване от работната среда(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2020 г. относно заетост и социални политики в еврозоната през 2020 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги: подобряване на функционирането на единния пазар(12),

–  като взе предвид своята позиция от 10 юли 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2019 г. относно политиките за заетост и социалните политики за еврозоната(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно Европейска програма за икономика на сътрудничеството(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост(18),

–  като взе предвид писмото от 10 септември 2019 г. за определяне на ресора на члена на Комисията Никола Шмит и работната програма на Комисията за 2021 г.,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г., озаглавено „Справедливи условия на труд в основаната на платформи икономика“,

–  като взе предвид становището на Европейския комитета на регионите от 5 декември 2019 г., озаглавено „Европейска рамка за регулаторни действия по отношение на икономиката на сътрудничеството“,

–  като взе предвид Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията от юни 2020 г.(19),

–  като взе предвид Препоръка № 198 на Международната организация на труда (МОТ) относно трудовите правоотношения,

–  като взе предвид проучването на Комисията от 13 март 2020 г., озаглавено „Проучване за събиране на данни за условията на труд на работещите през платформи“,

–  като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията, озаглавен „Променящият се характер на труда и уменията в ерата на цифровите технологии“,

–  като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център на Комисията, озаглавен „Работещите през платформи в Европа“,

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Основаната на платформи икономика и несигурната заетост“, публикувано от неговата Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС на 11 септември 2020 г.(20),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Социалната закрила на работниците в основаната на платформи икономика“, публикувано от неговата Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС на 7 декември 2017 г.(21),

–  като взе предвид доклада от 24 септември 2020 г. на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), озаглавен „ Развитие и постигане на съответствие между уменията в основаната на онлайн платформи икономика“,

–  като взе предвид информационната бележка на Cedefop от 30 юли 2020 г., озаглавена „Онлайн работа и учене в епохата на коронавируса“,

–  като взе предвид проучването на Eurofound от 24 септември 2018 г., озаглавено „Заетост и условия на труд за избрани видове работа през платформа“,

–  като взе предвид изготвения от Euround документ от 23 септември 2019 г. за политиките, озаглавен „Работата през платформа: максимално използване на потенциала при гарантирана защита на стандартите?“,

–  като взе предвид научноизследователския доклад от 21 септември 2020 г. на Eurofound, озаглавен „Обратно към бъдещето: Насоки за политиките от сценариите за работа през платформа“,

–  като взе предвид интернет регистъра на Eurofound относно основаната на платформи икономика(22),

–  като взе предвид проучването на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) от 7 ноември 2017 г., озаглавено „Защита на работниците в основаната на онлайн платформи икономика: Преглед на промените в нормативните уредби и политиките в ЕС“,

–  като взе предвид доклада на МОТ от 23 февруари 2021 г., озаглавен „Световна заетост и социални перспективи през 2021 г.: Ролята на цифровите трудови платформи в трансформирането на сферата на труда“,

–  като взе предвид доклада на МОТ от 20 септември 2018 г., озаглавен „Цифровите трудови платформи и бъдещето на труда: Към достоен труд в онлайн пространството“,

–  като взе предвид Декларацията на МОТ от 21 юни 2019 г. относно бъдещето на труда по случай стогодишнината на МОТ,

–  като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете през 2020 г.: Цифровизацията и бъдещето на труда,

–  като взе предвид доклада на „Data & Society“ от февруари 2019 г., озаглавен „Наблюдение и надзор на работното място“, и доклада, озаглавен „Алгоритмично управление на работното място“,

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Субекти на данни, цифрово наблюдение, ИИ и бъдещето на труда“, публикувано от Генералната дирекция за парламентарни изследвания на 23 декември 2020 г.(23),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по транспорт и туризъм,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0257/2021),

А.  като има предвид, че под „работници през платформи“ се разбира лица, които извършват работа или предоставят услуги, с по-голяма или по-малка степен на контрол, чрез цифрова трудова платформа; като има предвид, че съответно тази платформа може да включва както работници, така и действително самостоятелно заети лица;

Б.  като има предвид, че „цифрова трудова платформа“ означава интернет дружество, което посредничи с по-голяма или по-малка степен на контрол за услуги по заявка, поискани от индивидуални или корпоративни клиенти, и предоставяни пряко или непряко от физически лица, независимо от това дали тези услуги се извършват на място или онлайн;

В.  като има предвид, че „работа през платформа“ се отнася до работата и услугите, предоставяни по заявка и срещу възнаграждение от работещите през платформи, независимо от вида на цифровите трудови платформи (на място или онлайн) или равнището на изискваните умения;

Г.  като има предвид, че липсват достатъчни и актуални общоевропейски данни за работата през платформи, и като има предвид, че методологията за събиране на данни се различава в отделните държави членки, което затруднява определянето на обхвата на работата през платформа и на броя на засегнатите работници; като има предвид, че по-нататъшният растеж на работата през платформи в рамките на пазара на труда се счита за много вероятен;

Д.  като има предвид, че работата през платформа може да създава заетост, да увеличава възможностите за избор, да осигурява допълнителен доход и да намалява пречките пред навлизането на пазара на труда; като има предвид, че работата през платформи може да улеснява гъвкавостта и оптимизирането на ресурсите и да предоставя възможности както за хората, работещи във или чрез цифрови трудови платформи, така и за клиентите, което води до съчетаване на търсенето и предлагането на услуги; като има предвид, че нововъведенията в цифровите инструменти са предпоставка за работата през платформа и че те могат да допринасят за растеж по време на криза и възстановяване; като има предвид, че работата през платформи може да предлага предимства за учещите и за тези, които желаят да съчетават учене и работа едновременно, както и да създава достъп до заетост за младите хора, незаети с работа, учене или обучение (NEET), както и за хората с по-ниско равнище на квалификация;

Е.  като има предвид, че работата през платформа в никакъв случай не може да бъде ограничена до превоз на хора или доставка на храна, тъй като тя включва също така професионални задачи, домакински задачи и микрозадачи;

Ж.  като има предвид, че работата през платформа улеснява достъпа до пазара на труда чрез съвременни форми на заетост и насърчава разработването на технологии, за да се улеснява използването на платформи и тяхното приближаване до дружествата и потребителите;

З.  като има предвид, че работата през платформа също така породи опасения относно несигурността и незадоволителните условия на труд, липсата на достъп до адекватна социална закрила, нелоялната конкуренция, недекларирания труд, разпокъсаните и непредсказуеми доходи и работните графици, липсата на механизми за разрешаване на спорове, понижаването на уменията и отсъствието на напредък в кариерата, както и липсата на мерки за здравословни и безопасни условия на труд, особено за нискоквалифицираните работници през платформи на място и работниците, изпълняващи микрозадачи, както това стана пределно очевидно по време на кризата, породена от COVID-19; като има предвид, че за тази ситуация допринася неправилното класифициране на работещите през платформи като самостоятелно заети работници;

И.  като има предвид, че кризата, породена от COVID-19, послужи за извеждането на преден план на ролята, която играят работещите през платформи, за гарантиране на непрекъснатостта на стопанската дейност за хиляди малки и средни предприятия (МСП) и потребители в целия ЕС чрез осигуряване на така необходимото взаимодействие между ключови сектори като хранително-вкусовата промишленост и транспорта и потребителите, а моделът на платформите е дал възможност за непрекъснати доходи за някои работници през платформа; като има предвид, че повече от 60% от жителите на ЕС посочват, че дори след кризата, породена от COVID-19, те не възнамеряват да спрат да използват онлайн услуги, включително например възможността да поръчват храна онлайн(24); като има предвид, че работниците в нестандартни условия са изложени на по-висок риск за здравето, отколкото работниците(25) в стандартни условия, и че по-специално работещите през платформи често са изложени на рискове за здравето и безопасността поради характеристиките на извършваната от тях работа, например велосипедистите, които са уязвими участници в пътното движение и които често работят при неблагоприятни и трудни метеорологични условия и под натиск от гледна точка на скоростта и ефикасността; като има предвид, че работата през платформа следва да не води до несигурност, нестабилност или рискове за здравето и безопасността; като има предвид, че работещите през платформи, които претърпяха загуба на доходи поради пандемията, често не отговарят на условията на мерките за подпомагане на доходите, което извежда на преден план факта, че тези лица са лишени от достъп до социална закрила; като има предвид, че работещите през платформи на място имат повишен риск от заразяване с COVID-19;

Й.  като има предвид, че ако не бъдат преодолени по съответния начин, посочените по-горе рискове биха могли да застрашат целия европейски модел на социална пазарна икономика и целите на Европейския стълб на социалните права; като има предвид, че технологичният напредък също може да предоставя решения за приспособяване на европейския социален модел към реалностите на XXI век;

К.  като има предвид, че цифровите трудови платформи в световен мащаб са генерирали приходи в размер на най-малко 52 милиарда щатски долара през 2019 г.; като има предвид, че около 70% от генерираните приходи са били съсредоточени само в две държави, а именно – Съединените американски щати (49%) и Китай (22%), докато делът им е бил много по-нисък в Европа (11%) и в другите региони (18%)(26);

Л.  като има предвид, че работата през платформа обхваща различни реалности и се характеризира с висока степен на разнородност в извършваните дейности; като има предвид, че съществуват различни категории работа през платформа, като например онлайн или на място, изискващи високо или ниско ниво на умения, за чието извършване се заплаща за отделна задача или на час, извършвани като второстепенна или основна дейност, както и че профилите на работещите през платформи и видовете платформи се различават значително; като има предвид, че според Eurofound(27), през 2017 г. работата на място в професионални услуги, услуги по доставка и услуги за превоз на пътници и домакински услуги е представлявала най-разпространените характеристики на работата през платформи в избрани държави членки;

М.  като има предвид, че по-голямата част от работещите през платформи имат друга работа или друг източник на доходи; като има предвид, че обикновено работещите през платформи са нископлатени, като малцина от тях получават относително добри доходи; като има предвид, че работещите в основаната на платформи икономика обикновено са по-млади и по-високообразовани в сравнение с по-голямата част от населението(28);

Н.  като има предвид, че работниците през платформи обикновено биват класифицирани като формално самостоятелно заети лица, независимо от действителното им положение по отношение на заетостта, като те често не притежават равнището на професионална независимост, характерно за самостоятелно заетите лица; като има предвид, че поради това многона брой работещи през платформи не се ползват от еквивалентната социална закрила, трудови права или разпоредби за здраве и безопасност, предлагани от трудов договор в техните съответни държави членки; като има предвид, че в тези случаи цифровите трудови платформи не плащат социалноосигурителни вноски; като има предвид, че малка част от работещите през платформи имат статут на работник, служител или на нает чрез агенция за временна заетост работник; като има предвид, че голям брой съдебни решения и административни решения, включително в националните съдилища от най-висша инстанция и в Съда на Европейския съюз (СЕС), що се отнася до работата чрез платформи на място, по-специално в секторите на транспорта и доставките на храни в редица държави членки, потвърдиха съществуването на трудово правоотношение между платформите и работещите през платформи въз основа на техните дейности и връзка с тяхната платформа, с произтичащите от това трудово правоотношение права и правни претенции; като има предвид, че работниците следва да разполагат с ясни средства за изясняване и потвърждаване на своя трудов статус и че те следва да не бъдат задължавани да защитават правата си чрез съдебни производства;

О.  като има предвид, че неправилното класифициране на някои работници през платформи като самостоятелно заети лица, работещи през платформи, създава несигурност и лишава работниците от техния достъп до трудови права, социална закрила, правни претенции и прилагане на съответните правила; като има предвид, че все повече сектори, като например секторите на доставките, транспорта, човешките ресурси, здравеопазването, грижите за децата, личните и домакинските услуги и туризма, вероятно ще бъдат засегнати от работата през платформи или подобни модели на заетост и цифровизацията в бъдеще; като има предвид, че развитието на цифровите технологии в множество сектори, и по-специално онлайн търговията и услугите, е свързано с възможности и рискове за дружествата и работниците;

П.  като има предвид, че новите форми на труд следва да останат устойчиви и справедливи, а работата през платформа следва да се ръководи от ценностите на Съюза, от етика и от ориентиран към човека подход, при който цифровата технология остава инструмент; като има предвид, че в това отношение предоставянето на цифрови умения на всеки европейски гражданин е от първостепенно значение в контекста на цифровия преход;

Р.  като има предвид, че високата степен на гъвкавост се оценява като едно от най-големите предимства на работата през платформа;

С.  като има предвид, че държавите членки са разработили различни подходи, което води до фрагментирани правила и инициативи с отрицателни последици за работниците, дружествата, включително платформите, и потребителите, като всичко това произтича от тази несигурност; като има предвид, че съществува необходимост от законодателна инициатива на равнището на ЕС за преодоляване на произтичащата от това правна несигурност, като тази инициатива следва да има за цел гарантирането и подобряването на правата и условията на труд на работещите през платформи, на техния достъп до социална закрила, за стимулиране на потенциала за иновации на устойчивите модели на работа през платформа и за гарантиране на еднакви условия на конкуренция с „традиционните“ икономически участници; като има предвид, че повечето платформи извършват дейност в различни държави – членки на ЕС, и често седалището им не е в държавата, в която се осъществява дейността на техните служители;

Т.  като има предвид, че на равнището на ЕС не съществува определение за „работник“, докато съдебната практика на Съда на ЕС е установила критерии за определяне на статута на работник и на самостоятелно заето лице; като има предвид, че характеристиките на заетостта, които дават възможност за признаване като трудово правоотношение или трудов договор, се различават в отделните държави членки и са въпрос от национална компетентност; като има предвид, че наличието на специален „трети статут“ за работещите през платформи би довело до допълнително нарушаване на конкуренцията между цифровите трудови платформи и дружествата в традиционната икономика, особено МСП, и че това не би било съвместимо с националните класификации на работниците и на истински самостоятелно заетите лица в държавите членки, което ще води до непредсказуеми правни, административни и юридически последици, както и ще създаде висок риск от по-нататъшно сегментиране на пазара на труда; като има предвид, че работещите през платформи следва да бъдат класифицирани или като работници, или като истински самостоятелно заети лица в зависимост от действителното им състояние, както и че те следва да се възползват от своите съответни права и условия; като има предвид, че наличието на оборима презумпция за трудово правоотношение би улеснила правилната класификация на работниците през платформи в съчетание с обръщането на тежестта на доказване, което означава, че когато работниците оспорват класификацията на своя трудов статут в съдебни или административни производства, страната, за която се твърди, че е работодател, трябва да докаже, че не съществува трудово правоотношение в съответствие с националните определения, установени в законодателството или колективните трудови договори на съответната държава членка; като има предвид, че оборимата презумпция за трудово правоотношение не трябва да води до автоматично класифициране на всички работници през платформи като работници;

У.  като има предвид, че следва да се гарантира прилагането на съществуващите разпоредби, по-специално на Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд и на Регламента за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги;

Ф.  като има предвид, че МСП са гръбнакът на европейската икономика, като представляват 99% от всички предприятия в ЕС;

Х.  като има предвид, че работата през платформа възпроизвежда неравенството между половете от пазара на труда като цяло, като например разликата в заплащането между половете и сегрегацията въз основа на пола в професиите или секторите(29); като има предвид, че работата през платформи може да бъде възможност за увеличаване на участието на жените в работната сила; като има предвид обаче, че представителството на жените и мъжете варира в различните видове услуги и платформи, като мъжете са представени в по-голяма степен в работата през платформа с по-голяма автономност на труда, а жените е по-вероятно да работят в по-несигурни платформи с ограничена автономност на работата; като има предвид, че поради това хората със значителни отговорности за полагане на грижи и семейни задължения са в неравностойно положение и това вероятно ще има отрицателни последици, по-специално за жените(30); като има предвид, че жените, работещи през платформи, по-специално жените шофьори и жените, предоставящи услуги по почистване и полагане на грижи в частни жилища, са изложени в по-голяма степен на риск от сексуален тормоз и насилие(31) и че те може да се въздържат от подаване на сигнали поради липса на инструменти за докладване, отсъствие на контакт с ръководител човек или страх от отрицателна оценка и загуба на бъдеща работа;

Ц.  като има предвид, че работата през платформа е явление, бележещо значителен растеж от своето възникване насам, улеснявано от развитието на цифровите технологии през последните години, което предоставя нови възможности и избор на работниците, клиентите и дружествата, що се отнася до мястото, гъвкавостта на работното време и честотата на техните отношения, включително работата и предоставянето на услуги; като има предвид, че според глобалния доклад на МОТ за по-голямата част от работниците на място и за една трета от работещите онлайн, работата през платформи на цифровите трудови платформи е техният основен източник на доходи, с по-голям дял в развиващите се държави и за жените(32); като има предвид, че въпреки това работата през платформа все още представлява малка част от общия пазар на труда с приблизително 11 % от работната сила в ЕС, които най-малко веднъж са предоставяли услуги чрез платформи за работа онлайн, и едва 1,4 % от тях, които извършват това като основна работа към 2019 г.(33); като има предвид, че ползите от цифровизацията трябва да се споделят широко и по справедлив начин между платформите, работниците, клиентите и обществото като цяло; като има предвид, че са необходими силни гаранции, за да не се гарантира, че работата през платформа води до достойни условия на труд, и за да се избягва сегментиране на пазара на труда;

Ч.  като има предвид, че платформите, действащи като работодатели, трябва да изпълняват всички свои задължения на работодатели и да спазват секторните си отговорности;

Ш.  като има предвид, че цифровите трудови платформи използват инструменти като приложения, алгоритми и ИИ като част от своя бизнес модел, за да постигат съответствие между предлагането и търсенето и за да управляват работниците в една или друга степен; като има предвид, че алгоритмичното управление създава нови предизвикателства за бъдещето на труда и може да създаде дисбаланс на силите и непрозрачност при вземането на решения, както и основани на технологиите контрол и наблюдение, които биха могли да изострят дискриминационните практики и да доведат до рискове за неприкосновеността на личния живот, здравето и безопасността на работниците и човешкото достойнство(34); като има предвид, че алгоритмичното управление трябва да бъде напълно прозрачно и под човешки надзор, за да могат работниците да оспорват решения чрез ефективни процедури, когато това е необходимо, и че то не трябва да се основава на пристрастни набори от данни, свързани с пола, етническия произход или сексуалната ориентация, така че да се избягва всякакъв риск от дискриминация в резултатите от него; като има предвид, че по-уязвимите групи, като например жените, малцинствата и хората с увреждания, са изложени на по-висок риск от пристрастност при определянето на рейтинга(35);

Щ.  като има предвид, че въпросът с неплатения труд е особено чувствителен в основаната на платформи работна среда;

АА.  като има предвид, че създаването на кооперации може да представлява важен инструмент за организация от долу нагоре на работата през платформа и може да насърчава конкуренцията между платформите;

АБ.  като има предвид, че съществува голяма необходимост от интегрирани транспортни решения, базирани на широк набор от услуги, като се поставя акцент върху системата, а не върху нейните компоненти, и като има предвид, че платформите могат да играят роля за улесняването на мобилността като услуга (MaaS), логистиката като услуга (LaaS) и мобилността, основана на сътрудничеството; като има предвид, че тази цифровизация би могла да създаде големи възможности за създаване на устойчив, иновативен и мултимодален транспортен сектор, включително чрез иновации в обществения транспорт; като има предвид, че една ориентирана към бъдещето рамка за дружествата платформи трябва също така да разгледа потенциалните проблеми във връзка с околната среда и здравето и да увеличи максимално ефективността на мобилността, и като има предвид, че поради това следва да се извърши задълбочена оценка на въздействието върху околната среда на платформите в областта на транспорта и туризма, като се има предвид, че не се знае достатъчно за тяхното положително и отрицателно въздействие;

АВ.  като има предвид, че разпространението на цифровите платформи за посредничество и сътрудничество променя радикално превоза на хора и стоки, по-специално чрез предоставянето на нови услуги за предприятията и хората, развитието на мултимодалния транспорт, подобряването на свързаността в изолираните райони, засилването на градската мобилност или дори оптимизирането на управлението на потоците;

АГ.  като има предвид, че високоскоростната безжична и фиксирана свързаност е от съществено значение за по-нататъшното развитие на цифровизираните транспортни услуги; като има предвид, че ЕС определя регулаторните стандарти за използването на цифрови услуги и продукти, както направи с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и европейската стратегия в областта на цифровите технологии, но изостава в създаването на конкурентни условия за нови цифрови дружества и платформи, които да се развиват и разрастват в ЕС;

Европейска правна рамка

1.  отбелязва, че настоящата европейска рамка е незадоволителна, и изразява съжаление поради факта, че правните инструменти на ЕС често не се прилагат за много на брой работници през платформи като резултат от това погрешно класифициране и че те не разглеждат в достатъчна степен новите реалности в сферата на труда; подчертава необходимостта от подобряване на условията на труд на всички работници през платформи, работещи чрез цифрови трудови платформи, включително за действително самостоятелно заетите лица; изразява безпокойство, че тази разпокъсаност може да постави някои работници през платформи в несигурно от правна гледна точка положение, в резултат на което някои работници през платформи се ползват с по-малко или по-ограничени права, отколкото следва да бъдат гарантирани на всички работници; счита, че неподходящото регулиране може да доведе до различни тълкувания, като по този начин се създава непредсказуемост и последващо отрицателно въздействие както върху предприятията, така и върху работниците;

2.  подчертава, че значението на понятията „работник“ и „самостоятелно заето лице“ не е еднакво определено във всички държави членки; освен това отбелязва, че границата между тези две понятия понякога е двусмислена за новите форми на труд и че поради това някои самостоятелно заети лица или работници са изложени на риск от неправилно класифициране и от невъзможност за ползване от присъщите за статута им права; съответно счита, че работниците в цифровите трудови платформи следва да имат същите права и еднакъв достъп до социална закрила на равна основа с работниците от една и съща категория, които не участват в платформи, при пълно зачитане на многообразието от национални модели на пазара на труда, автономността на социалните партньори и националните компетентности;

3.  подчертава също, че работещите през платформа, които работят в различни държави членки или съчетават обичайната заетост с работа през платформа в различни държави членки, могат да са предмет на напълно различни правила за една и съща работа;

4.  счита, че тази правна несигурност трябва спешно да бъде преодоляна в полза на работниците, дружествата, включително платформите, и потребителите; счита, че всяко предложение трябва да признава разнородността на платформите и на работещите през платформи, както и различното национално законодателство в областта на труда, системите на социално осигуряване и здравеопазване, необходимостта от устойчиви модели на цифровите трудови платформи и да зачита статута на работещите през платформи, които действително са самостоятелно заети лица; счита, че следва да има европейска рамка, основана на всеобхватна оценка на въздействието и консултация със съответните участници, която да защитава работата чрез платформи, като предлага достойни условия на труд, като същевременно се справя с несигурните форми на работа през платформи, и която би могла да бъде допълвана от национално законодателство или от колективни трудови договори; подчертава, че всяка законодателна инициатива на ЕС следва да насърчава иновациите, създаването на нови бизнес модели, кооперативи, стартиращи предприятия и МСП, както и достойни работни места; подчертава, че възможностите и гъвкавите работни договорености, предоставяни от цифровите трудови платформи, следва да продължат да бъдат възможни, при условие че те не са пагубни за социалната закрила и правата на работниците;

5.  отбелязва, че случаите на неправилно класифициране са най-разпространени в цифровите трудови платформи, които силно организират, пряко или чрез алгоритъм, условията и възнаграждението за работата през платформа; призовава Комисията, с цел улесняване на правилната класификация на работещите през платформи, да въведе в предстоящото си предложение оборима презумпция за трудово правоотношение за работещите през платформи, в съответствие с националните определения, посочени в съответното законодателство на държавите членки или в колективните трудови договори, в съчетание с обръщането на тежестта на доказване и евентуално допълнителни мерки; поради това подчертава, че когато работещите през платформи оспорват класификацията на своя трудов статут в съдебно производство пред съд или административен орган в съответствие с националното законодателство и практики, страната, за която се твърди, че е работодател, трябва да докаже, че не съществува трудово правоотношение; подчертава, че оборимата презумпция за трудово правоотношение не трябва да води до автоматично класифициране на всички работници през платформи като работници; счита, че класификацията на работниците следва да се основава на фактите, свързани с действителното изпълнение на работата и критериите, в съответствие с националното законодателство, а не на описанието на отношенията между страните; подчертава, че подобна оборима презумпция гарантира, че работниците, които действително са самостоятелно заети, могат да останат такива и да продължат да имат достъп до работа чрез платформи; освен това призовава Комисията да поясни, че не може да се обмисли създаването на нов т.нар. трети статут на ЕС между работник и самостоятелно заето лице, тъй като това не би спомогнало за решаване на настоящите проблеми и рискове, които допълнително размиват вече объркани понятия, и да гарантира, че работещите през платформи се класифицират като работници или като самостоятелно заети лица в съответствие с националното право;

6.  подчертава, че законодателството в държавите членки на европейско равнище изостава значително спрямо скоростта, с която се развива цифровата трансформация, което води до липса на регулиране, що се отнася до новите методи на заетост, и оказва пряко въздействие върху правата на работниците и функционирането на онлайн платформите;

7.  подчертава, че всеки регламент относно онлайн платформите трябва да е съобразен с принципа на субсидиарност и с различните подходи на държавите членки, като се имат предвид съществуващите разлики между платформите, от броя на работниците до степента, в която те обхващат правата на работниците, и да устои на проверката на времето и на цифровата трансформация;

8.  приветства намерението на Комисията да представи предложение за законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на работещите през платформи до края на 2021 г., както беше обявено в Плана за действие относно Европейския стълб на социалните права, и предшествано от двуетапна консултация със социалните партньори; призовава Комисията, ако социалните партньори не изразят желание да започнат процеса, предвиден в член 155 от ДФЕС, и въз основа на заключенията от обществените консултации, да представи предложение за директива относно работниците през платформи, за да се гарантират правата на всички работници през платформи и да се обърне внимание на особеностите на работата през платформи, за да се гарантират справедливи и прозрачни условия на труд, да се гарантира здравословна и безопасна работна среда, да се осигури достъп до адекватна и прозрачна социална защита, както и правото им да се организират, да създават, да се присъединяват свободно и да бъдат представлявани, наред с другото, от профсъюзи, както и да договарят колективни трудови договори, достъп до обучение и умения, както и за гарантиране на защита на данните в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), на прозрачно, етично и недискриминационно алгоритмично управление, като едновременно с това се осигуряват еднакви условия на конкуренция във всички държави членки и се създава предсказуема и стабилна бизнес среда, която стимулира инвестициите и новаторството;

9.  призовава Комисията да признае статута на цифровите трудови платформи като работодател, агенция за (временна) заетост или посредник, свързан с техния сектор на дейност, за да се гарантира че са запазени всички задължения, произтичащи даден статут, наред с другото за вноски за социално осигуряване, отговорност за здравето и безопасността, задължения за плащания на данък върху дохода, надлежна проверка и корпоративна социална отговорност, както и еднакви условия на конкуренция с други дружества, развиващи дейност в сектора;

10.  подчертава необходимостта от по-добра борба с фиктивната самостоятелна заетост чрез директива, така че да бъдат обхванати работниците през платформи, които отговарят на условията, характерни за трудовото правоотношение, въз основа на действителното изпълнение на работата, а не въз основа на описанието на отношенията между страните;

11.  подчертава, че значителното въздействие на онлайн платформите не е ограничено до ползите, предлагани на потребителите, а по-скоро представлява широкообхватно въздействие, което засяга цялата верига на доставки, включително доставчици, производители, дистрибутори и потребители, и че то трябва да бъде надлежно отчитано при обсъждане на законодателството;

Справедливи и прозрачни условия на труд

12.  призовава Комисията, когато проучва начини за подобряване на условията на труд:

13.  призовава Комисията да проучи до каква степен съществуващите правила на Съюза са приложими към пазара на труда на цифровите платформи и да гарантира подходящото им въвеждане и прилагане; призовава държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и други съответни заинтересовани лица да оценяват активно и въз основа на логиката на предвиждането необходимостта от модернизиране на действащото законодателство, включително системите за социална сигурност, така че да бъдат в крак с технологичното развитие, като същевременно гарантират защитата на работниците; призовава Комисията и държавите членки да координират системите за социална сигурност с оглед на гарантирането на прехвърляемостта на осигурителните плащания и сумирането на периоди в съответствие със законодателството на Съюза и с националното законодателство;

Здравословна и безопасна среда на труд

14.  подчертава, че някои работници през платформи могат да бъдат изложени на повишени рискове за здравето и безопасността както за работата през платформа на място (като например пътни злополуки или физическо нараняване от машини или химикали), така и за работа през платформа онлайн (например свързани с ергономичността на работните места на компютър), които не са ограничени до физическото здраве, но могат да засягат и психо-социалното здраве поради непредсказуемо работно време, интензивност на работата, конкурентна среда (рейтингови системи, стимули за работа чрез бонуси), информационно претоварване и изолация като възникващи рискови фактори; подчертава, че предложението на Комисията трябва да разгледа здравословните и безопасни условия на труд на работещите през платформи в съответствие с европейската правна рамка за здравословни и безопасни условия на труд и да им даде възможност да упражняват правата си, включително правото на откъсване от работната среда, в съответствие с прилагането на Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията, без да бъдат поставяни в необлагодетелствано положение поради това; подчертава, че всички работещи през платформи на място трябва да бъдат оборудвани с адекватни лични предпазни средства и че на работещите в транспортирането и доставките трябва да са гарантирани застраховки срещу злополуки; подчертава, че цифровите трудови платформи трябва да въведат предпазни механизми, за да защитават работниците през платформа от насилие и тормоз, включително насилие, основано на пола, и да създадат надеждни механизми за докладване;

15.  счита, че всички работещи през платформи следва да имат право да получават обезщетение в случай на трудови злополуки и професионални заболявания и да им бъде предоставяна социална закрила, включително застрахователно покритие за болест и инвалидност; във връзка с това приветства инициативите на някои цифрови трудови платформи за предоставяне, като първа стъпка, на застраховане, както и мерки за здравословни и безопасни условия на труд до установяване на законодателна рамка и подчертава важната роля, която колективните споразумения могат да имат в този контекст;

Адекватна и прозрачна социална закрила

16.  изразява твърдо убеждение, че формалното и ефективно покритие, адекватността и прозрачността на системите за социална закрила следва да се прилагат за всички работници, включително самостоятелно заетите лица; призовава държавите членки да започнат да прилагат изцяло и незабавно препоръката на Съвета от 8 ноември 2019 г. относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила и да предприемат мерки, за да гарантират социалната закрила на работещите през платформи; призовава Комисията да наблюдава внимателно напредъка в това отношение в рамките на препоръките за всяка държава по линия на европейския семестър;

17.  припомня, че социалната закрила е основана на солидарността защитна мрежа, която е от полза не само за отделните хора, но и за обществото като цяло; подчертава, че работещите през платформи са изправени пред уникални предизвикателства при удовлетворяване на изискванията за допустимост и за право на надбавки за социална сигурност, което от своя страна оказва въздействие върху изгледите за бъдещето и финансовата стабилност и солидарността на системите за социална сигурност; счита, че работещите през платформи следва да имат достъп до всички клонове на социалната сигурност в съответствие с техния статут; припомня по-специално, че е важно държавите членки да гарантират, и когато е необходимо, да разширяват достъпа до социална закрила за самостоятелно заетите лица, работещи през платформи, включително за лица, които преминават от един статут към друг или които имат и двата статута, за да се гарантира преносимостта на натрупаните социални права и правни претенции, както и за схеми, обхващащи обезщетения за майчинство и приравнени на тях родителски обезщетения, както и за безработица, злополука, дългосрочни грижи, инвалидност, болест, здравеопазване и обезщетения за старост;

Представителство и права на колективно договаряне

18.  припомня, че свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне са основни права за всички работници, и счита, че една директива относно работниците през платформи следва да гарантира, че тези права са ефективни и се прилагат изцяло; изразява загриженост поради възникването на небалансирани и асиметрични отношения между цифровите трудови платформи и работниците, които често не разполагат с индивидуални възможности за договаряне на справедливи условия; отбелязва освен това, че съществуват и практически въпроси, като например липса на общи средства за комуникация и възможности за срещи онлайн или лично, което може да пречи на колективното представителство на практика; отбелязва също така потенциала за новаторски подходи за откриване на нови възможности за социален диалог и организация чрез цифрови решения; призовава Комисията да разгледа въпроса за справянето с тези пречки в своето предложение; подчертава необходимостта работещите през платформи и платформите да бъдат подходящо организирани и представени, за да се улесни социалният диалог и колективното договаряне;

19.  подчертава, че кооперативните правни форми биха могли да бъдат важен инструмент за организиране на работата през платформите отдолу нагоре, което също може да има положително въздействие върху вътрешната демокрация и овластяването на работниците;

20.  изразява съжаление относно правните трудности при колективното представителство, пред които са изправени работещите през платформи, и съзнава, че самостоятелно заетите лица обикновено се считат за „предприятия“ и като такива подлежат на забрана за споразумения, ограничаващи конкуренцията; отбелязва във връзка с това първоначална оценка на въздействието, публикувана от Комисията(37), и планираната инициатива за справяне с тази пречка, в допълнение към законодателната инициатива за подобряване на условията на труд на работниците през платформи, като същевременно се зачитат съществуващите системи за колективно договаряне; изразява убеждение, че правото на ЕС в областта на конкуренцията не трябва да възпрепятства подобряването на условията на труд (включително определянето на възнаграждението) и социалната закрила на самостоятелно заетите лица през платформи чрез колективно договаряне, и настоятелно призовава Комисията да поясни, че колективните трудови договори попадат извън обхвата на правото в областта на конкуренцията, за да се гарантира, че те могат да се обединяват в профсъюзи и да се договарят колективно, както и за да се гарантира по-добър баланс във възможностите за договаряне и по-справедлив вътрешен пазар;

Обучение и умения

21.  подчертава значението на обучението, и по-специално необходимостта от предоставяне на обучение на работещите през платформи чрез цифрови трудови платформи относно използването на техния уебсайт или приложението, изпълняваните задачи и здравословните и безопасни условия на труд; подчертава освен това, че на работещите през платформи, по-специално на тези, които имат по-ниски квалификации, следва да бъде предоставен достъп от платформите до по-нататъшно обучение, което да дава възможност за придобиване на умения и преквалификация с цел подобряване на тяхната пригодност за заетост и кариерно развитие; призовава за улесняване на признаването, валидирането и преносимостта на постиженията в областта на неформалното и самостоятелното учене, но и в признаването на уменията, придобити по време на работа през платформа; във връзка с това счита, че следва да се издава „удостоверение за опит“ за работещите през платформи, които са участвали в такова обучение, което би могло да бъде качено в индивидуалните сметки за обучение; в този контекст призовава Комисията да отделя внимание на образованието и обучението на работещите през платформи в предстоящите предложения относно европейски подход за микроквалификация и индивидуални сметки за обучение; подчертава някои стратегически партньорства, установени от платформи, за да се осигури достъп до обучение на работещите през платформи (като езикови курсове, персонализирано наставничество и видео наставничество), за да им се даде възможност да предприемат следващите стъпки в кариерата си; счита, че такива най-добри практики следва да бъдат интегрирани в платформите във всички сектори;

22.  подчертава, че цифровите компетентности са от първостепенно значение; счита, че инвестициите в областта на професионалното образование и ученето през целия живот са необходими, за да се гарантира, че работниците имат подходящите умения за цифровия век; призовава държавите членки да адаптират своите системи за образование и обучение към цифровия пазар на труда с цел насърчаване на цифровата грамотност и умения, както и за насърчаване на предприемачеството; подчертава, че икономиката на платформите на труда до момента е процъфтявала основно в градските райони; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за преодоляване на цифровото разделение и за гарантиране на достъпа до цифрови услуги за всички; подчертава в този контекст значението на разгръщането на 5G широколентов достъп в селските райони;

23.  подчертава необходимостта да се гарантира същият достъп до учене през целия живот, какъвто е гарантиран за работниците в традиционната икономика, в съответствие с националното право и практика, като същевременно се насърчават иновациите, стимулира се конкурентният и приобщаващ растеж и се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията;

Алгоритми и управление на данни

24.  счита, че използването на алгоритми при работата следва да бъде прозрачно, недискриминационно, надеждно и етично за всички работници; подчертава, че алгоритмичната прозрачност и недискриминацията следва да се прилагат по отношение на възлагането и разпределението на задачи, определянето на цените, рекламата, рейтингите и взаимодействията; Освен това посочва, че функциите на алгоритмичното управление, по-специално възлагането на задачи, рейтингите, процедурите за дезактивиране и ценообразуването, както и всички промени в тях, следва да бъдат обяснявани по разбираем начин и да бъдат съобщавани по ясен и актуален начин и че те следва да бъдат част от социалния диалог, като същевременно се зачитат търговските тайни в съответствие с Директива (ЕС) 2016/943, по-специално съображения 13 и 18, и членове 3 и 5 от нея; подчертава, че всички алгоритмични решения трябва да бъдат етични, подлежащи на отчетност, оспорими и, когато е целесъобразно, обратими, и подчертава значението на редовния контрол от страна на съответните органи в това отношение в съответствие с националното право, за да се предотврати подаването на грешна изходна информация от ИИ; отново заявява, че всички алгоритмични решения трябва да бъдат съобразени с правото да не бъдат обект на решение, основано единствено на автоматизирана обработка, както залегнало в член 22, параграф 1 от (ОРЗД), което означава, че трябва да има надзор от страна на човека; подчертава, че стимулирането на практики като извънредни бонуси или наказателни практики, като например оценки, които оказват въздействие върху работното време и водят до възлагането на по-малко работа, не трябва да води до рисково поведение или до рискове за здравето и безопасността, включително душевното здраве; изразява убеждение, че недискриминационните алгоритми са тези, които предотвратяват половите, расовите и други социални предубеждения при подбора и третирането на различните групи, и че те не засилват неравенствата и стереотипите;

25.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират подходяща защита на правата и благосъстоянието на работещите през платформи, като недискриминация, неприкосновеност на личния живот, автономност и човешко достойнство при използването на ИИ и алгоритмично управление, включително инструменти за прогнозиране и сигнализиране с цел предсказване на поведението, наблюдение в реално време на напредъка, софтуер за проследяване на изпълнението и времето, автоматизирано поведенческо стимулиране и неправомерни практики за наблюдение; подчертава, че работниците следва винаги да бъдат информирани и консултирани преди използването на такива устройства и практики; счита, че следва да се насърчава обучението на разработчиците на алгоритми относно етични, прозрачни и антидискриминационни въпроси;

26.  изразява загриженост относно слабото зачитане на правата на интелектуална собственост за творчески произведения на самостоятелно заети лица, работещи през платформи, и призовава Комисията и държавите членки да се справят с този проблем и да гарантират правилното прилагане на приложимото законодателство;

27.  счита, че работниците следва да бъдат информирани за отзивите от клиентите; подчертава, че работниците следва да имат правото да оспорват случаите на неплащане и тяхното оспорване да бъде разглеждано от служител на платформата;

28.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че времето за изчакване и времето на разположение на платформата следва да бъдат считани за работно време за работещите през платформи, които са в трудово правоотношение;

29.  припомня, че всички онлайн платформи трябва да гарантират пълно спазване на законодателството на ЕС, включително на законодателството за недискриминация и защита на данните; подчертава, че работещите през платформи, и със съгласието на техните представители, следва да имат пълен достъп до всички данни, свързани с техните собствени дейности, да разбират как се обработват личните им данни, да бъдат информирани за всяка класификация или оценка на работника от платформата, която може да окаже въздействие върху техните условия на работа или условия на труд, и да имат право да изнасят своите рейтинги; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че работещите през платформи имат ефективното право на преносимост на данните, както е заложено в член 20 и в член 88 от ОРЗД; счита, че следва да се проучи възможността за преносимо свидетелство за рейтинг на уменията, обратната връзка от клиенти и репутацията, признато между сходни платформи;

30.  отбелязва, че естеството на работата през платформи и липсата на определено работно място могат да водят до предоставянето на профилите на работещите и тяхното използване за недеклариран труд; счита, че надеждните процеси на проверка на самоличността на ползвателя на платформата следва да бъдат гарантирани без задължително обработване на биометрични данни;

31.  подчертава, че потенциалните предимства, свързани с ефикасността, на онлайн платформите на труда спрямо традиционния пазар на труда следва да са основани на лоялна конкуренция; подчертава, че с оглед на гарантирането на еднакви условия на конкуренция между предприятията, основани на платформи на труда, и традиционните предприятия, особено МСП, основаната на платформи икономика, като всяка друга икономика, трябва да плаща данъци и социалноосигурителни вноски и да спазва разпоредбите на трудовото и социалното законодателство; подчертава необходимостта от съответно приспособяване на свързаните политики, когато това е необходимо;

32.  призовава Комисията да гарантира, че работещите през платформи и тези, които са във всяка подобна форма на заетост, станала възможна чрез технологични иновации, са включени в предложенията за създаване на европейски социалноосигурителен номер (ESSN) и че правилата за справедлива мобилност се прилагат за работата през платформи по недискриминационен начин;

33.  признава, че икономиката, основана на трудови платформи, може да се използва за социални цели; призовава Комисията и държавите членки да насърчават модели на социалната икономика в основаната на платформи икономика и да обменят най-добри практики в тази връзка, като се има предвид, че по време на кризата, свързана с Covid-19, социалните предприятия се оказаха издръжливи;

Други препоръки

34.  припомня, че значителен брой платформи работят по прилагането на вътрешни регламенти и програми, за да създадат по-сигурна среда за своите работници, и счита, че подобни практики трябва да бъдат насърчавани от ЕС и от действия на национално равнище на място; призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на европейски етикет за качество след задълбочена оценка на въздействието, който ще бъде даван на платформите, прилагащи добри практики за работещите през платформи, за да могат ползвателите, работниците и потребителите да вземат информирани решения, и който би извеждал на преден план платформите с качествени условия на труд въз основа на колективни трудови договори и висока степен на прозрачност;

35.  отбелязва, че данните, отнасящи се до броя на работещите през платформи, както и тяхното разпределение по сектори, все още са фрагментирани; Призовава Комисията, със съдействието на държавите членки, да събира надеждни и сравними данни относно работниците през платформи, за да се добие по-точна представа за мащаба на дейността на цифровите платформи за труд и да се задълбочи познаването на условията на труд и заетост на работещите през платформи, включително социалното осигуряване и обхвата на доходите;

36.  призовава националните публични служби по заетостта и мрежата на Европейските служби по заетостта (мрежата EURES) да осъществяват по-добра комуникация относно възможностите, предлагани от платформите на труда;

37.  призовава държавите членки да насърчават иновативните форми на работа през платформи в съответствие със законодателството на Съюза и националното законодателство и призовава Комисията да отрази качествените условия на труд в предстоящата си правна рамка и да поддържа гъвкавост, като същевременно гарантира правата на работниците;

38.  призовава държавите членки да гарантират, че работещите през платформи разполагат с възможността да отказват възложена задача, ако изпълнението ѝ е извън референтните часове и дни или ако те не са били уведомени за задачата в съответствие с минималния срок на предизвестие, без този отказ да води до неблагоприятни последици за работниците;

39.  същевременно приканва Комисията и държавите членки да обмислят иновативни, ефективни и социално полезни трансгранични решения, като гарантират социално покритие и закрила;

40.  подчертава, че гарантирането на спазването на правата на работниците е съществен елемент от политиката за устойчив туризъм; подчертава все по-важната роля на цифровите платформи и събирането на данни в туристическите дейности; следователно подчертава основната роля, която събирането на данни относно работещите през платформи ще играе за реализирането на действително устойчиви проекти в областта на туризма, които гарантират, че инвестициите и работните места в сферата на туризма са в полза на местните общности и работници, като същевременно спомагат за справедливото разпределение на печалбите;

41.  припомня, че жените съставляват едва 22% от работещите в транспортния сектор, като те също така са малцинство сред работещите през платформи в транспортния и туристическия сектор, като по непроверени сведения на жените, работещи през платформи в транспортния сектор, се предлагат по-лоши условия на заетост и труд отколкото на колегите им мъже;

o
o   o

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57. (2) ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 105. (3) ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1. (4) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (5) ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1. (6) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13436-2019-INIT/en/pdfhttps://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13436-2019-INIT/en/pdf (7) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9686-2019-INIT/en/pdf (8) Приети текстове, P9_TA(2021)0021. (9) Приети текстове, P9_TA(2020)0371. (10) Приети текстове, P9_TA(2020)0284. (11) Приети текстове, P9_TA(2020)0275. (12) Приети текстове, P9_TA(2020)0272. (13) Приети текстове, P9_TA(2020)0194. (14) ОВ C 202, 28.5.2021 г., стр. 35. (15) ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24. (16) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 125. (17) ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 135. (18) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 88. (19) https://www.etuc.org/system/files/document/file2020-06/Final%2022%2006%2020_Agreement%20on%20Digitalisation%202020.pdf (20) Проучване – „The platform economy and precarious work“ (Основаната на платформи икономика и несигурната заетост), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, 11 септември 2020 г. (21) Проучване – „The Social Protection of Workers in the Platform Economy“ (Социалната закрила на работниците в основаната на платформи икономика), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, 7 декември 2017 г. (22) https://www.eurofound.europa.eu/data/platform-economy (23) Проучване – „Субекти на данни, цифрово наблюдение, ИИ и бъдещето на труда“ (Data subjects, digital surveillance, AI and the future of work), Европейски парламент, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за научни прогнози, 23 декември 2020 г. (24) https://www.dw.com/pl/ue-chce-lepiej-chroni%C4%87-pracuj%C4%85cych-za-po%C5%9Brednictwem-platform-cyfrowych/a-56676431 (25) Howard J., „Nonstandard work arrangements and worker health and safety“ (Нестандартни трудови договори и здравословни и безопасни условия на труд на работниците), Американски журнал за индустриална медицина, том 60, брой 1, 2016 г., стр. 1 – 10. (26) МОТ, „Световна заетост и социални перспективи 2021 г.: ролята на цифровите трудови платформи в трансформирането на сферата на труда“, стр. 20. (27) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef18001en.pdf (28) 21 Проучване – „The Social Protection of Workers in the Platform Economy“ (Социалната закрила на работниците в основаната на платформи икономика), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, 7 декември 2017 г., стр. 34, https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/614184/IPOL_STU(2017)614184_EN.pdf (29) Европейски институт за равенство между половете (EIGE), Индекс за равенството между половете 2020 г.: Цифровизацията и бъдещето на труда, стр. 14. (30) EIGE, Индекс за равенство между половете за 2020 г.: Цифровизацията и бъдещето на труда, стр. 98 – 99. (31) EIGE, Индекс за равенство между половете за 2020 г.: Цифровизацията и бъдещето на труда, стр. 114. (32) 25 МОТ, „Световна заетост и социални перспективи 2021 г.: Ролята на цифровите трудови платформи в трансформирането на сферата на труда“, стр. 22. (33) 26 Съвместен изследователски център на Европейската комисия, „Работници през платформи в Европа: данни от проучването COLLEEM“ (2018 г.) и „Нови данни за работниците през платформи в Европа: Резултати от второто проучване COLLEEM“ (2020 г.). (34) 27 „Workplace Monitoring & Surveillance“ (Наблюдение и надзор на работното място), Data & Society, Mateescu, A., Nguyen, A., Пояснение: Февруари 2019 г. (35) 28 Доклад за индекса за равенството между половете за 2020 г., Цифровизацията и бъдещето на труда, стр. 99. (36) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1). (37) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=PI_COM%3AAres%282021%29102652

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно рибари за бъдещето: привличане на ново поколение работници към риболовната промишленост и създаване на заетост в крайбрежните общности (2019/2161(INI))

P9_TA(2021)0386 A9-0230/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 3, параграфи 2 и 3 от Договора за Европейския съюзи член 4, параграф 2, букви а), г) и к) и членове 9, 153 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 349 от ДФЕС,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (COM(2017)0623),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/159 на Съвета от 19 декември 2016 година за изпълнение на Споразумението във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда, сключено на 21 май 2012 година между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (Europêche)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството(2),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 септември 2019 г. относно социалното измерение на риболова (проучвателно становище)(3),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

–  като взе предвид Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS),

–  като взе предвид Конвенцията за Международната морска организация (ММО),

–  като взе предвид Конвенцията за създаване на Международната организация на труда (МОТ),

–  като взе предвид Международната конвенция от Торемолинос за безопасността на риболовните кораби, 1977 г.,

–  като взе предвид Протокола от Торемолинос от 1993 г. и Споразумението от Кейптаун от 2012 г. за актуализиране и изменение на Конвенцията от Торемолинос,

–  като взе предвид Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби (STCW-F) от 1995 г.,

–  като взе предвид циркулярно писмо № 966 от 2001 г. на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавено „Безопасността по море като неразделна част от управлението на рибарството“,

–  като взе предвид годишния доклад на ФАО, озаглавен „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2020 г.,

–  като взе предвид Конвенция № 188 на МОТ от 2007 г. относно условията на труд в сектора на риболова,

–  като взе предвид Доброволните насоки на ММО от 2005 г. за проектиране, строителство и оборудване на малки риболовни кораби,

–  като взе предвид доклада на Europêche, Cogeca по рибарство и ETF от декември 2000 г., озаглавен „Взаимно признаване на сертификати в сектора на морския риболов в Европа“ (доклад „Беноде“),

–  като взе предвид годишния преглед за 2019 г. на морските произшествия и инциденти на Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ),

–  като взе предвид доклада на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) на Комисията от 26 септември 2019 г., озаглавен „Социалните данни в сектора на рибарството на ЕС (НТИКР 19-03),

–  като взе предвид годишния икономически доклад на НТИКР за 2019 г. относно риболовния флот на ЕС (НТИКР 19-06) и годишния икономически доклад за 2020 г. относно риболовния флот на ЕС (НТИКР 20-06),

–  като взе предвид заключенията от проучването на Тематичния отдел по структурни политики и политика на сближаване към Парламента, озаглавено „Обучение на рибарите“, публикувано през юли 2018 г.,

–  като взе предвид задълбочения анализ на Тематичния отдел по политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота към Парламента, озаглавено „Обхват на трудовото законодателство на ЕС: кой (не) попада в обхвата на ключовите директиви?“, публикувано през октомври 2020 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно конкретните действия в рамките на общата политика в областта на рибарството в посока развиване на ролята на жените(4),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0230/2021),

А.  като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) трябва да гарантира, че рибарството и аквакултурите са социално, икономически и екологично устойчиви в дългосрочен план, и че тази цел трябва да продължи да се изпълнява, за да се запази привлекателността на сектора за работната сила; като има предвид, че за постигане на социална устойчивост политиките в областта на рибарството следва да обединяват и подобряват условията на труд, здравето и безопасността, обучението, социалното приобщаване и справедлив жизнен стандарт; като има предвид, че в много рибарски общности и региони на ЕС социалното значение на секторите на рибарството и аквакултурите е по-голямо от прекия икономически принос;

Б.  като има предвид, че кризата в областта на общественото здраве и нарушенията на търговията и на пазара, причинени от пандемията от COVID-19, засегнаха рибарите в цяла Европа; като има предвид, че въпреки рисковете за безопасността и ниските цени на рибата, рибарите продължиха да извършват риболов, предоставяйки висококачествена храна; като има предвид, че по време на кризата от COVID-19 рибарите бяха определени като работници с основна роля, които упражняват критични професии за гарантиране на важни доставки на храни; като има предвид, че тъй като са жизненоважни специалисти, институциите на ЕС трябва да обърнат специално внимание не само на тяхната роля, но и на значението им за продоволствената сигурност на Съюза;

В.  като има предвид, че през последните няколко години риболовът в цяла Европа претърпява големи структурни промени и преструктуриране с голямо намаляване на флота, които водят до социални последици както за рибарите, така и за рибарските общности; като има предвид, че има нарастваща нужда от повишаване на осведомеността и че следва да се обърне повече внимание на социалното измерение на рибарството, например оценяване на социалните въздействия в рамките на оценки на въздействието на предложения за политики, свързани с ОПОР;

Г.  като има предвид необходимостта от цялостен подход между различните стратегии и политики на ЕС, включително стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и стратегията „От фермата до трапезата“;

Д.  като има предвид влиянието на демографските на демографските промени в Европа;

Е.  като има предвид, че настоящата липса на систематични всеобхватни данни и редовен научен анализ относно социалните аспекти на ОПОР накърнява изготвянето на политики в областта на рибарството; като има предвид, че тези данни биха могли да насърчават риболова като успешна професионална реализация и като начин за принос към поминъка на крайбрежните общности и за привличане на млади хора към професията;

Ж.  като има предвид, че рибарството, включително аквакултурите, осигурява храна на милиарди хора в световен мащаб, и като има предвид, че този сектор е важен източник на заетост и доходи за препитанието на 10 – 12% от световното население според ФАО; като има предвид, че освен това около 140 милиона допълнителни работни места са свързани с останалата част от веригата за създаване на стойност в областта на рибарството, по-специално при преработването и продажбата на рибни продукти;

З.  като има предвид, че според доклад 19-03 на НТИКР жените са представлявали 5,4% от общата заетост в дребномащабния крайбрежен флот в целия ЕС, в сравнение с 1,9% в големия флот и 2,3% във флота за далечен риболов; като има предвид обаче, че жените представляват по-голямата част от работната сила в някои рибарски дейности или дейности за отглеждане в полуестествена среда, като например риболова на черупчести мекотели, извършван пеш, и като има предвид, че важната работа, извършвана от жените за поддържане на други дейности, като консервирането и преработването, опаковането, производството на мрежи и разтоварването и почистването на рибата остава нерегистрирана; като има предвид, че съществува разлика в данните между държавите членки, водеща до пренебрегване на работата на жените и значителния им принос за сектора, която все още не е достатъчно призната;

И.  като има предвид, че според последните данни на Евростат(5) през 2017 г. общо около 180 000 души са били заети в сектора на рибарството в ЕС, от които около една трета в подсектора на аквакултурите; като има предвид, че от този общ брой 41 000 души са били заети в първичния сектор на рибарството в Испания, а други 29 000 в Италия, 21 000 в Гърция, 20 000 във Франция и 14 700 в Португалия; като има предвид, че въпреки че през 2017 г. Италия, Гърция и Португалия са представлявали едва 11% от производството на риба в ЕС, тези три държави членки са осигурявали 35,9% от заетостта; като има предвид, че в този контекст Испания, Франция и Португалия са държави членки с най-отдалечени региони, което увеличава морското им измерение, и като има предвид, че секторът на рибарството изпълнява жизненоважна социално-икономическа роля в тези региони;

Й.  като има предвид, че статистическите данни, публикувани от Евростат(6) през 2019 г., показват, че през 2018 г. в сектор „Земеделие, горско стопанство и рибарство“ общо 14,4% от работниците са били на възраст 65 или повече години, и като има предвид, че това е секторът, в който работят най-голям брой хора в тази възрастова група; като има предвид, че въпреки че делът на работниците в тази възрастова група намалява постоянно от 2008 г. насам, действителният брой на служителите в тази възрастова група не е намалял със същия процент;

К.  като има предвид, че секторът на рибарството изпълнява ключова роля в снабдяването на населението с риба и поддържането на баланса на храните в равновесие в държавите членки и ЕС, и като има предвид, че изпълнява важна роля в социално-икономическото благосъстояние на крайбрежните общности – за местното развитие, за заетостта, за поддържането и създаването на икономически дейности нагоре и надолу по веригата и за запазването на местните културни традиции;

Л.  като има предвид, че е необходимо да се предвидят значителните разлики във флотовете, сегментите на флота, целевите видове, риболовните съоръжения, производителността, предпочитанията на потребителите и консумацията на риба на глава от населението в държавите членки в допълнение към специфичните характеристики на риболовната промишленост поради нейните социална структура, форми на маркетинг и структурни и природни неравенства между риболовните региони;

М.  като има предвид, че събирането на социални показатели за риболовния флот, аквакултурите и рибопреработвателната промишленост в ЕС е въведено с Регламент (ЕС) 2017/1004 за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството; като има предвид, че социалните променливи трябва да се събират на всеки три години от 2018 г. нататък, включително: заетост по пол, заетост на пълно работно време (FTE) по пол, неплатен труд по пол, заетост по възраст, заетост по равнище на образование, заетост по националност, заетост по статус на заетост, общонационална заетост на пълно работно време;

Н.  като има предвид, че според доклада на НТИКР относно социалните данни в сектора на рибарството в ЕС (19-03) през 2017 г. в риболовния флот на ЕС са били заети около 150 000 души, което се равнява на около 99 000 длъжности на пълно работно време; като има предвид, че повечето работници в риболовния флот на ЕС са били мъже (96%), а 4% са били жени; като има предвид, че според докладваните данни за възрастта, възрастовата група от 40 до 64 години съставлява най-голям дял (58%) от хора, заети в риболовния флот на ЕС, последвана от възрастовата група от 25 до 39 години (26%), като същевременно още 7% са над 65 години, 5% са във възрастовата група от 15 до 24 години, а възрастта на 4% от рибарите е неизвестна; като има предвид, че съществуват значителни различия във възрастовите профили в отделните държави членки: в Естония 31% от рибарите са над 65 години, докато в много други държави членки същата категория съставлява само много малък дял от риболовното население (1% в Белгия и Германия и 2 % във Финландия);

О.  като има предвид, че 52% от хората, заети в риболовния флот на ЕС, имат ниска степен на образование, последвани от 24% със средна степен и 4% с висока степен; като има предвид, че степента на образование за относително голям дял от риболовния сектор е неизвестна (20% от работниците), като това може да отразява факта, че този въпрос може да се разглежда като чувствителен; като има предвид, че степента на образование е силно различна в отделните държави членки: само 1% от португалските рибари имат висока степен на образование, докато съответната стойност в Швеция е 21%;

П.  като има предвид, че през 2017 г. хората, заети в риболовния флот на ЕС, са граждани на държавата, в която работят (86%), следвани от граждани на държави извън ЕС/ЕИП (8%), работници с неизвестна националност (3%), граждани на други държави – членки на ЕС, (3 %) и граждани на държави от ЕИП (0,1%); като има предвид, че делът на гражданите, които работят в различни флотове на държавите членки, варира значително: 27% от заетите в ирландския флот лица не са граждани на Ирландия и 36% от заетите в белгийския флот лица не са граждани на Белгия; като има предвид, че за разлика от това 94% от работниците в италианския флот са родени в Италия, 99% от работниците в португалския флот са португалски граждани и всички лица, заети в българския флот, са български граждани;

Р.  като има предвид, че 61% от хората, заети в риболовния флот на ЕС, са служители и 36% са собственици на кораби, като съществуват големи различия в статута на заетост в различните държави членки: служители са 100% от работниците в белгийския флот и само 28% в шведския флот;

С.  като има предвид, че въпреки това по-голямата част от държавите членки и икономическите партньори на ЕС в риболовната промишленост често се позовават на това, че несигурността на доходите от риболовна дейност в някои сегменти влияе на липсата на интерес на младите хора към рибарството – факт, който се засилва в последните години и създава трудности за поддържане на дейности с проблеми със загубата на работни места в крайбрежните общности;

Т.  като има предвид, че въпреки това по-голямата част от държавите членки и икономическите партньори на ЕС в риболовната промишленост често се позовават на липсата на интерес на младите хора към рибарството – факт, който беше признат за първи път преди най-малко две десетилетия и който създава допълнителни трудности в сектора като цяло и изостря социалните проблеми в крайбрежните общности, на континента и в отвъдморските територии;

У.  като има предвид, че специфичните особености и постоянните структурни ограничения на най-отдалечените региони трябва да бъдат признати и взети под внимание; подчертава, че секторът на рибарството изпълнява важна роля в социално-икономическото положение, заетостта и насърчаването на икономическото и социалното сближаване на тези региони и че съществува потенциал за растеж на заетостта в устойчивата синя икономика; подчертава, че географското местоположение поставя най-отдалечените региони в привилегировано положение в наблюдението и контрола на крайбрежните и океанските зони и следва да се използва за усилията на ЕС за борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов;

Ф.  като има предвид, че Регламентът на ЕС за ННН риболов(7) отчита единствено незаконно уловената риба и не гарантира, че риболовът, свързан със сериозни нарушения на условията на труд и нарушения на основните права на човека на борда на риболовния кораб, е също така забранен;

Х.  като има предвид, че според ФАО рибарите зависят от своите кораби за оцеляването си и рисковете варират в зависимост от вида риболов, зоните за риболов и метеорологичните условия, размера на кораба, превозваното оборудване и задачите на всеки рибар; като има предвид, че на по-големи кораби риболовните съоръжения и друго тежко оборудване представляват значителен риск от смърт или нараняване на екипажа, докато на малки кораби рискът от преобръщане при изтегляне на голям улов, наводняване при бурно море или изтичане от по-голям кораб може да бъде значителен; като има предвид, че поради това различните рискове за безопасността са свързани с различните риболовни дейности и размери на корабите;

Ц.  като има предвид, че що се отнася до произшествията и инцидентите в морето, дейността с риболовни кораби е тази дейност, която понася загуба на най-голям брой кораби, въпреки че не е дейността с най-много произшествия; като има предвид, че през 2018 г. е регистрирано увеличение с 40% на броя на инцидентите с риболовни кораби;

Ч.  като има предвид, че в сектора на риболова ежегодно умират 32 хиляди души, без да броим хилядите пострадали при разни по-малко или по-тежки инциденти; като има предвид, че както беше посочено от секторните организации, през последните години се наблюдава обезпокояващо нарастване на професионалните заболявания при хората, заети с този тежък труд;

Ш.  като има предвид, че риболовът е наистина изтощителен труд, който крие сериозни рискове за здравето и безопасността на рибарите; като има предвид, че МОТ призна това обстоятелство в Конвенция от 2007 г. и призова държавите, които я ратифицират, да гарантират безопасност и достойни условия на труд за заетите в този сектор;

Щ.  като има предвид, че въпреки увеличаването на броя на инцидентите, броят на смъртните случаи, произтичащи от произшествия и инциденти с риболовни кораби, показва низходяща тенденция, като по-голямата част от инцидентите са резултат от човешки фактор (62,4%), а неизправностите на системите/оборудването са втората най-често срещана причина за инцидентите (23,2%); като има предвид, че трите най-често докладвани фактора, допринасящи за произшествия на риболовни кораби, свързани с човешки действия, са липсата на осведоменост относно безопасността, липсата на знания и неподходящи методи на работа сред персонала на борда; като има предвид, че всички тези фактори не могат да бъдат разглеждани отделно от приходите от риболов;

АА.  като има предвид, че през 2019 г. 64,9% от корабите в риболовния флот на ЕС-28 са били на възраст най-малко 25 години(8), а средната възраст на целия флот е била 29,9 години(9), което означава, че много голяма част от флота е остаряла и не може да се разчита за предоставяне на най-добрите условия за експлоатация и безопасност, което увеличава рисковете и затруднява операциите;

АБ.  като има предвид, че въпросите, свързани с безопасността – риболовната дейност повсеместно се счита за рискова професия – тежкото естество на работата на риболовните кораби с непредвидими доходи и липсата на гаранции за стабилно и редовно възнаграждение са важни фактори за липсата на интерес у младите хора към риболова, като по този начин се застрашава приемствеността между поколенията в сектора на рибарството и бъдещето на риболовната промишленост като цяло;

АВ.  като има предвид, че липсата на стандартизация в сертифицирането и основното обучение на рибарите, както и недостатъчното сътрудничество между държавите членки по отношение на взаимното признаване на сертифицирането и основното обучение на рибарите, бяха определени като ограничение преди две десетилетия, и при все това този въпрос все още не е решен;

АГ.  като има предвид, че разглеждайки флота като едно цяло, резултатите от икономическите постижения на флота на ЕС като цяло показват подобрение на приходите и годишно увеличение на печалбите и средните доходи за рибарите от 2013 г. насам; като има предвид, че когато се анализират подробно и по държави членки, морски басейни и риболовен флот в зависимост от видовете флот и наличните квоти, тези тенденции не са абсолютно универсални и по-специално не са отразени в тенденциите при дребномащабния крайбрежен флот;

АД.  като има предвид, че докато състоянието на рибните запаси в ЕС като цяло се подобрява, според годишния икономически доклад на НТИКР за 2019 г. броят на риболовните кораби, риболовният капацитет и пряката заетост, генерирани от сектора, непрекъснато намаляват година след година;

АЕ.  като има предвид, че значителна част от рибарите в някои държави членки имат ниски и нередовни доходи, което ги поставя в нестабилно положение и не им осигурява достатъчна социална закрила; като има предвид, че тези факти са допълнителен фактор, който намалява привлекателността на риболова сред младите хора;

АЖ.  като има предвид, че въпросът, повдигнат в доклада „Беноде 2000“, озаглавен „Рибите идват от морето, но откъде ще дойдат бъдещите рибари?“, може да бъде преформулиран по-подробно две десетилетия по-късно така: „Рибите идват от морето, а рибарите са пазители на рибата и морето, но как ще можем да ги подменим и откъде ще дойдат бъдещите рибари?“;

АЗ.  като има предвид, че следва също да се подчертаят възможностите за подобряване на жизнения стандарт, който рибарската дейност е създала и може да продължи да създава;

АИ.  като има предвид, че младите хора, които искат да започнат своя бизнес като рибари, са изправени пред значими пречки, особено свързани със системата за разпределение на възможностите за риболов и въздействието, което има върху цената на риболовните кораби;

АЙ.  като има предвид, че до 31 декември 2022 г. Комисията трябва да представи доклад на Парламента и на Съвета относно прилагането на ОПОР;

По-добра информация и профилиране на активното население в сектора на рибарството

1.  подчертава необходимостта от подобряване на начина, по който информацията за активното население в сектора на рибарството и производството на аквакултури, както и по цялата верига за създаване на стойност, се събира и предоставя редовно и систематично на равнището на ЕС и се прави разбивка по държави членки;

2.  посочва, че обобщаването на статистическите данни в рамките на големия сектор „Земеделие, горско стопанство и рибарство“ може да скрие или да прикрие ситуации и отклонения с отрицателно въздействие за всеки от тези сектори; подчертава, че въпреки че всички те са първични производствени сектори, техните дейности не са взаимосвързани и че в случая на рибарството те дори не се извършват в една и съща околна среда или географски район;

3.  отново заявява, че както при управлението на запасите и местообитанията, най-добрите научни познания, основани на надеждни, актуални данни с разширени времеви серии, по хомогенен начин и във всички държави членки, са от ключово значение за управлението и наблюдението на социалното развитие на сектора, по-специално на заетостта, без което няма да бъде възможно да се проследи и приложи изцяло един от трите стълба за устойчивост, застъпени в рамките на ОПОР – социалният стълб;

4.  посочва, че информацията, предоставена от различни органи, изглежда показва застаряване на риболовните екипажи на ЕС, но че както при управлението на рибарството и адаптирането на предприетите мерки, управлението, наблюдението и изпълнението на действията следва да бъдат диференцирани в зависимост от географската зона, риболовните флотове и използваните риболовни съоръжения;

5.  настоятелно призовава Комисията, по-специално Евростат, и държавите членки да вземат предвид тенденциите в заетостта не само по отношение на общия брой работни места, но и по отношение на равнището на обучение и възрастовата структура, като вземат предвид пола, на работещото население в сектора на рибарството и аквакултурите, както и ако е възможно – във веригата за създаване на стойност в областта на рибарството и аквакултурите, като предоставят подробни данни в това отношение, подобни на тези, които съществуват за наблюдение на икономическата дейност и резултатите на сектора по специфичен начин;

6.  приветства първия доклад на НТИКР относно социалните данни в сектора на рибарството в ЕС, който предоставя изчерпателен преглед на социалните данни, събрани съгласно рамката на ЕС за събиране на данни; подчертава необходимостта от разглеждане на заключенията от този първи доклад и поради това призовава в бъдещите доклади на НТИКР относно социалните данни да се усъвършенстват съществуващите социални показатели, като се изисква подходящо определение на тези, които да се считат за част от работната сила в рибарството, да включват нови елементи за анализ с интегриране в рамките на ОПОР на показатели, свързани с всеобхватните социални цели, по-специално относно защитата, образованието и обучението, доходите и безопасността на работниците, и подходящ географски мащаб на по-ниско от държавно равнище, като се има предвид необходимостта от познаване на регионалната и дори местната действителност;

7.  приветства създаването от статистическата служба на ЕС – Евростат, в сътрудничество със статистическите служби на Португалия, Испания и Франция и съответните им най-отдалечени региони, на уебстраница, предоставяща данни за най-отдалечените региони(10); изразява съжаление обаче от факта, че тя все още не предоставя данни за сектора на рибарството предвид важността на дейността за икономиките на тези региони; настоятелно призовава Комисията, и по-специално Евростат, да събере точни и актуални данни за синята икономика и за промените на пазара на труда в сектора на рибарството, промените в средните доходи на рибарите, техните равнища на обучение, участие по пол и възрастова група, заедно с данни за степента и изпълнението на тези дейности в най-отдалечените региони;

По-добри условия на труд и живот на борда с цел подобряване на безопасността

8.  посочва, че макар условията за безопасност на борда да са се подобрили, особено при по-големите плавателни съдове, броят на инцидентите и произшествията, регистрирани от ЕАМБ през 2018 г., се е увеличил с 40% в сравнение с предходната година, въпреки факта, че броят на смъртните случаи непрекъснато намалява през последните години;

9.  посочва, че само ЕАМБ е отговорна за намесата и събирането на данни, свързани с морски произшествия и инциденти с риболовни кораби с дължина над 15 метра, или в ситуации, при които кораби с дължина под 15 метра участват в произшествия с плавателни съдове, които попадат в обхвата на Директива 2009/18/ЕО(11), и следователно произшествията и инцидентите с риболовни кораби определено ще бъдат по-многобройни от регистрираните в годишните доклади на ЕАМБ;

10.  отбелязва, че ННН риболов в морските зони на ЕС създава нелоялна конкуренция за европейските рибари;

11.  призовава Комисията да подкрепи националните органи да се сдобият със системи, за да могат да идентифицират и докладват ННН риболовни дейности;

12.  посочва, че професионалните морски дейности като цяло се считат за високорискови и опасни, особено риболовът, и че това положение се влошава от факта, че 85% от корабите на ЕС са дребномащабни крайбрежни кораби (с обща дължина под 12 метра) и поради това са изложени на по-големи рискове, причинени от неблагоприятни метеорологични условия и от дейности в близост до брега;

13.  подчертава, че при дребномащабните крайбрежни плавателни съдове се срещат повече трудности при осигуряването на защитни пространства и подобряването на условията на труд с рискове, свързани също така с напредналата възраст на значителна част от този флот; подчертава, че тези плавателни съдове са особено уязвими по отношение на сериозни метеорологични явления, свързани с изменението на климата; подчертава необходимостта от постоянни и координирани действия на всички равнища и политики, насочени към смекчаване и увеличаване на капацитета за адаптиране към последиците от изменението на климата, укрепване на устойчивостта и същевременно гарантиране на условията за безопасност на рибарите;

14.  припомня, че крайбрежните региони, и по-специално най-отдалечените региони, са исторически зависими от рибарството, че вече са засегнати от последиците от изменението на климата и следва да се ползват от финансова подкрепа с цел смекчаване, адаптиране към тези последици и борба с тях, консолидиране на работните места в сектора на рибарството и развитие на устойчива синя икономика със създаване на нови работни места;

15.  подчертава, че въпреки международните усилия и усилията на ЕС за подобряване на условията за безопасност на борда на корабите, по-специално на риболовните кораби, международните конвенции, определящи правилата и системите за защита на корабите и лицата на борда, се прилагат преди всичко за по-големи плавателни съдове, въпреки че в много държави членки има национални разпоредби относно мерките за защита и условия на живот на по-малки плавателни съдове;

16.  изразява загриженост във връзка с дерогациите, предоставени от международните конвенции на дребномащабните кораби по отношение на необвързващите стандарти за труд и безопасност, които могат да доведат до по-неблагоприятни условия на живот и труд за рибарите, работещи в определени сегменти на флота и между държавите членки; поради това призовава Комисията и държавите членки да предприемат бързи и съгласувани действия, за да прилагат сходни стандартни условия и да подкрепят всички риболовни кораби да ги следват като основни стълбове на икономиката и идентичността на малките крайбрежни общности;

17.  отново заявява, че условията на труд и живот на борда не могат да се разглеждат отделно от условията на безопасност; счита, че добрите условия на труд и живот на корабите и подходящото им модернизиране, както и времето за почивка на рибарите, подобряват условията за безопасност, при които се извършват риболовните дейности, което има преки последици за тяхната безопасност, тъй като голям процент от произшествията и инцидентите на риболовните кораби продължават да бъдат свързани с човешки грешки, независимо дали са причинени от липса на знания или обучение или от умора;

18.  счита, че гарантирането на достъпна и адаптирана работна среда, включително в рамките на сектора на рибарството, с оглед на повторното интегриране на пазара на труда както на активни, така и на бивши рибари и други работници в риболовната промишленост, които страдат от увреждания, би довело до по-висока степен на социално приобщаване и би спомогнало за създаването на повече стимули за генериране на доходи в сектора и рибарските общности;

19.  отбелязва, че моряците, включително рибарите, често са изключени от обхвата на трудовата правна рамка на ЕС и от националната трудова правна рамка на държавите членки, тъй като много правила не се прилагат за реалността на дейностите на тези работници; посочва, че тъй като не е възможно да се прилагат общи схеми за заетост, тъй като доходите им зависят от това, което уловят според наличните си квоти, е необходимо да се гарантира, че за моряците, и по-специално за рибарите, които в много случаи са и собственици на плавателните съдове, са осигурени по подходящ начин определени условия, свързани с разпоредбите в областта на заетостта, като се вземат предвид гореспоменатите обстоятелства и спецификите на сектора на крайбрежния и любителския риболов;

20.  припомня правото на рибарите да се организират в профсъюзи и да използват колективното договаряне като начин за подобряване на условията им на труд;

21.  посочва, че в зависимост от използваните риболовни уреди, размера на кораба, зоната на дейност и метеорологичните условия риболовът представя различни рискови фактори по отношение на условията на труд и живот, които трябва да бъдат осигурени на борда;

22.  припомня предприетите в международен план стъпки, по-специално в рамките на Протокола от Торемолинос (1993 г.) и Споразумението от Кейптаун (2012 г.), за изменение и подобряване на Конвенцията от Торемолинос (1977 г.), която беше създадена като средство за разглеждане на безопасността на риболовните кораби, и припомня, че дори с намаляването на изискванията от 2012 г. тази конвенция все още не е в сила, и настоятелно призовава всички държави членки, които все още не са го направили, да ратифицират Конвенцията от Торемолинос; припомня, че Протоколът е транспониран в законодателството на ЕС с Директива 97/70/ЕО на Съвета за установяване на хармонизиран режим на безопасност на риболовни съдове с дължина, равна или по-голяма от 24 метра(12);

23.  приветства създаването на Доброволните насоки на ММО през 2005 г. за проектиране, строителство и оборудване на малки риболовни кораби; отбелязва обаче, че като доброволни насоки те могат да служат само като насоки и че няма правно задължение или стандартизация на основни стандарти, приложими за дребномащабните крайбрежни риболовни кораби; подчертава, че някои държави членки са приели разпоредби относно конструкцията, безопасността и условията на живот на малки риболовни кораби, и препоръчва стандартизирането на тези правила на равнището на Съюза;

24.  припомня, че крайната цел на ОПОР е риболовната дейност да стане социално, екологично и икономически устойчива; подчертава, че подобряването на стандарта на живот на рибарите с по-добри условия на труд и безопасност е един от елементите за насърчаване на заетостта и развитието на крайбрежните общности, привличане на млади хора и постигане на приемственост между поколенията, която е от съществено значение за оцеляването на тази дейност, която също така осигурява здравословна храна;

25.  подчертава, че успешното справяне с настоящите тенденции, като например разширяването на производството на енергия от разположени в морето съоръжения, ефективното прилагане на защитените морски зони и пълното прилагане на задължението за разтоварване на сушата, може да повлияе на привличането на млади поколения към сектора; настоятелно призовава държавите членки да отпуснат средства на ЕС за оказване на подкрепа за работните места, за насърчаване на устойчивото рибарство и за постигане на напредък по отношение на равенството между половете в сектора;

26.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират наличието на най-добри стандарти за безопасност, труд и живот на риболовните кораби, независимо от техния размер;

27.  припомня на държавите членки, че крайният срок, определен за транспониране на Директива (ЕС) 2017/159, която включва Конвенция № 188 на МОТ (ILO C 188) в правната рамка на Съюза, беше 15 ноември 2019 г.; припомня, че предвид големия брой самостоятелно заети рибари в ЕС и факта, че директивата не обхваща по-голямата част от тях, е необходимо държавите членки да ратифицират Конвенция № 188 на МОТ, за да гарантират лоялна конкуренция между всички рибари;

28.  призовава държавите членки незабавно да ратифицират Конвенция № 188 на МОТ, за да гарантират еднакви условия между риболовните дружества по целия свят, особено като се има предвид силното международно измерение на риболовния сектор; настоятелно призовава държавите членки да осигурят необходимите ресурси, за да бъде транспониранa в националното законодателство и да се прилага ефективно и когато е целесъобразно, да делегират функциите за инспекция и издаване на документи на класификационните дружества, предвид настоящите проблеми при координирането на тези функции в някои държави;

29.  настоятелно призовава Комисията да представи във възможно най-кратки срокове предложение за допълнителна директива относно разпоредби за контрол и изпълнение, както беше направено за сектора на морския транспорт, за да се установи хармонизиран инспекционен режим;

30.  подчертава необходимостта при разработването на механизми за социално подпомагане да се вземе предвид трудността на условията на труд на рибарите, като например се гарантира правото да се пенсионират по-рано от средния работник, без да бъдат санкционирани за това;

31.  приветства факта, че новият Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) ще има значителен принос за подобряване на условията на труд, живот и безопасност на корабите на ЕС и за подобряване на тези условия, без да се увеличава риболовният им капацитет, като се обръща специално внимание на крайбрежните и дребномащабните риболовни кораби; подчертава, че ЕФМДРА допринася за устойчивостта на рибарството и синята икономика, като допринася за изпълнението на цел за устойчиво развитие 14 на ООН;

32.  призовава за включване на всеобхватни социални цели в общата политика в областта на рибарството успоредно с екологичните цели, като потвърждава, че благосъстоянието на работниците на борда на риболовни кораби е от съществено значение за бъдещето на промишлеността;

33.  подчертава явното противоречие между ОПОР и изискванията, предвидени в социалното законодателство, като например Конвенция № 188 на МОТ, транспонирана в законодателството на ЕС с Директива (ЕС) 2017/159; подчертава, че съгласно тези правни текстове има изискване за повече пространство на борда, което е задължително за кораби с дължина, равна или по-голяма от 24 метра, като същевременно риболовната промишленост е възпрепятствана да увеличава пространството на борда; подчертава противоречието между необходимостта държавите членки да спазват стандартите, определени в Конвенция № 188 на МОТ, и правилата на ОПОР, които правят невъзможно изпълнението на задължението; настоятелно призовава Комисията да определи алтернативни формули за измерване на риболовния капацитет в контекста на ЕФМДРА и отново потвърждава, че следва да се разреши увеличаване на брутния тонаж на корабите, когато допълнителните обеми са отговор на необходимостта от подобряване на безопасността и комфорта на екипажи (известен също като социален или тонаж за безопасност) и че тези операции следва да бъдат допустими за финансиране; подчертава, че пространството на борда, предназначено за кухня, каюти, тоалетни или зони за отдих, няма нищо общо със способността на кораба да намира, улавя или съхранява риба и следователно с риболовния капацитет;

34.  припомня, че средната възраст на корабите в европейския флот е 23 години, и че за дребномащабни кораби може дори да надхвърли 40 години. подчертава, че бъдещият ЕФМДРА следва да включва стратегия за модернизиране на флота без увеличаване на риболовния капацитет;

35.  подчертава също така необходимостта от редовен мониторинг и статистическа, хомогенна и систематична информация на равнището на Съюза за инциденти и произшествия с кораби, които не са обхванати от Директива 2009/18/ЕО, тъй като единствено чрез наблюдение и оценка на промените в тези цифри, по географски райони, флотове и използвани риболовни съоръжения ще бъде възможно да се намерят решения, които да направят възможно подобряването и които намаляват и предотвратяват възникването на такива произшествия, особено в корабите за местен и крайбрежен риболов;

36.  предлага Комисията да помисли в този контекст за разширяване на мисията на ЕАМБ, като ѝ даде допълнителна възможност да извършва този мониторинг и редовно да представя информация за него;

37.  освен това счита, че трябва да бъдат получени други условия за запазване на риболовната дейност и гарантиране на приемственост сред новите поколения в сектора, включително чрез инвестиране в модернизация на пристанищната инфраструктура;

По-добро обучение и гарантиране на признаването на обучението на равнището на ЕС

38.  подчертава, че докладът „Беноде“, в който се посочват проблемите, свързани с липсата на интерес сред младите хора към рибарството, и се обръща внимание на разнообразието и сложността на системите за обучение и сертифициране на рибарите в държавите членки, изглежда е забравен и че две десетилетия по-късно не са настъпили съществени промени; подчертава необходимостта от хармонизиране и хомологация на изискванията и процедурите за обучение по морски риболов на равнището на Съюза, както и на процедурите и разпоредбите за качване на борда;

39.  посочва, че движението на работна ръка между държавите членки и дори от трети държави към ЕС се увеличава и че приемствеността между поколенията в работната сила в рибарството, до което това движение би могло да доведе, продължава да бъде възпрепятствана от липсата на стандартизация в системите за обучение и сертифициране на рибарите; подчертава необходимостта от стандартизиране на тези системи на равнището на Съюза и адаптирането им към изискванията на конвенциите STCW и STCW-F;

40.  подчертава, че това положение очевидно подронва свободното движение на хора, което е основополагащ принцип на ЕС, както е отразено в много разпоредби на Договора;

41.  посочва, че дори ако даден рибар от държава извън ЕС притежава сертификати за работа, признати в риболовната зона, за дадена държава членка е трудно да даде възможност на този човек да получи достъп до същата работа в друга държава членка;

42.  подчертава, че в други области на морската дейност, както развлекателна, така и професионална, се наблюдава значително развитие в посока международно признаване на обучението, независимо от държавата, в която то е получено, и всичко, което е необходимо, е да се засили сътрудничеството с оглед признаването на основното обучение, предоставяно от училища или образователни институции, които са част от международно признатите национални образователни системи на всяка държава членка или трета държава;

43.  отбелязва, че съгласно Конвенция STCW-F от 1995 г. ММО установява редица основни стандарти по отношение на условията на обучение и безопасност, включително минимални изисквания за обучение по безопасност за всички видове и размери риболовни кораби; посочва, че макар тази конвенция да е в сила от септември 2012 г., тя се прилага само в държавите, които са я ратифицирали; настоятелно призовава всички държави членки, които все още не са го направили, да ратифицират тази конвенция;

44.  припомня, че взаимното признаване на квалификациите и свидетелствата за морска безопасност в рамките на ЕС ще увеличи мобилността на персонала и ще направи морските професии по-привлекателни за младите поколения; счита, че признаването на свидетелствата не следва да води до прекомерна финансова и административна тежест;

45.  отбелязва, че въпреки че Европейският съюз е приложил Протокола от Торемолинос от 1993 г. в своите достижения на правото чрез Директива 97/70/ЕО и Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 г. чрез Директива (ЕС) 2017/159, досега не е действал толкова бързо и енергично по отношение на обучението по безопасност; припомня, че Решение (ЕС) 2015/799(13), с което държавите членки се оправомощават да станат страна по STCW-F или да се присъединят към нея, се оказа неефективно, като се има предвид, че процентът на ратифициране и присъединяване сред държавите членки остава нисък; припомня, че Директива (ЕС) 2017/159 задължава държавите членки да приемат законодателство относно обучението и сертифицирането на рибарите; поради това подчертава, че законодателството на Съюза относно обучението по безопасност на рибарите следва да надхвърля посоченото в STCW-F също чрез въвеждане на стандарти за всички риболовни кораби под 24 метра, които формират по-голямата част от риболовния флот на Съюза; призовава Комисията да представи предложение за директива, която да транспонира STCW-F в достиженията на правото на Съюза, за да се осъществи прилагането на международно приетите минимални стандарти за гарантиране на безопасността при риболова в морето в правото на ЕС;

46.  посочва, че въпреки че придобиването на практически знания и практически професионален опит осигурява солидна основа, която остава валидна за обучението на рибари в редица държави членки, официалното сертифициране осигурява единствената гаранция за адекватно признание на знанията и оценка на практическия опит; отбелязва, че официалното сертифициране не само подобрява личния статус на рибарите, но също така предоставя форма на социално признаване на тази професия;

47.  подчертава, че е важно на работниците в сектора на рибарството, по-специално младите хора, и на хората, които се интересуват от такава работа, да се предостави справедлив и приобщаващ достъп до консултации, качествени стажове и до професионално образование и обучение, като по този начин им се предоставя възможност да се адаптират към новите пазарни тенденции, например биологични храни, къси вериги на доставки, специализиран туризъм, както и продажба и популяризиране на местни продукти чрез използване на нови технологии; потвърждава, че подходящото и специфично образование и обучение са от съществено значение, за да се насърчат младите хора да запазят крайбрежните риболовни дейности и традиции;

48.  Насърчава създаването на асоциация на млади европейски рибари, която да насърчава приемствеността между поколенията в сектора на рибарството и да представлява и обединява младите рибари и техните организации в целия Съюз; призовава Комисията да подкрепи мобилизирането на бюджетни средства за изпълнението на проекти за постигането на тази цел;

49.  отбелязва, че въпреки че е инвестирано европейско финансиране в учебни заведения и училища, предоставящи напреднало професионално обучение и сертифициране в синята икономика, най-старият сектор на дейност — рибарството, все още трудно се приема в такива заведения, освен в рамките на регионални или национални програми за обучение, без признаване на полученото образование на европейско равнище; подчертава необходимостта от преминаване към стандартизация и типово одобрение на обучението в областта на рибарството в ЕС и към сътрудничество между държавите членки; за тази цел се застъпва за пълноценно използване на ресурсите на ЕФМДРА и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+);

50.  приветства факта, че Европейският социален фонд (ЕСФ) беше широко използван за съживяване на крайбрежните и селските райони; припомня, че рибарите следва да получават подкрепа за продължаване на своята кариера на брега, ако поради здравословни причини, промени на пазара на труда или други фактори не могат да продължат работата си в морето; счита, че фондовете на ЕС, и по-специално ЕСФ, следва да подкрепят техния плавен професионален преход, включително чрез програми за обучение през целия живот;

51.  призовава Комисията и държавите членки да създадат общи основи за стандартна система за обучение и сертифициране за различните категории рибари, която да позволява бързо признаване на европейско равнище на сертифицирането, получено в дадена държава членка; счита, че това следва да включва процедура за признаване на сертификати, получени извън Съюза, съвместима с европейската система за признаване на обучението, улесняваща движението на рибарите в рамките на ЕС;

52.  отбелязва, че Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации(14) не установява стандартизирано равнище на обучение и сертифициране за всички рибари и възпрепятства движението на рибарите между държавите членки; припомня, че въпреки че Съюзът е въвел конкретни, различни правила за признаване на свидетелства за правоспособност на морските лица, основани на Конвенцията STCW, досега Комисията не е предложила конкретни правила, предвидени в Конвенцията STCW-F за признаване на свидетелства за правоспособност на рибарите; поради това призовава Комисията да предложи конкретни мерки за признаване на свидетелства за правоспособност на рибарите в съответствие с разпоредбите на Конвенцията STCW-F, не само за европейските рибари, но и за гражданите на държави извън ЕС, ратифицирали или присъединили се към STCW-F;

53.  посочва, че докато целта на ЕФМДРА е да допринесе за пълното прилагане на ОПОР, за да се постигне тази цел, рибарите трябва да бъдат подходящо обучени и сертифицирани, като се изисква част от финансирането да бъде заделено за обучение и сертифициране на сегашните и постъпващите рибари; подчертава, че административната тежест, изисквана от ЕФМДРА, е довела до ограничения при използването на средства за обучение, по-специално за рибарите, занимаващи се с дребномащабен риболов, и че новият ЕФМДРА ще трябва да преодолее тези затруднения, за да допринесе ефективно за обучението на екипажи;

54.  подчертава необходимостта да се гарантира, че данните за изпълнението на ЕФМДРА и ЕСФ+ посочват точния бюджет, използван от всяка държава членка за посрещане на регионалните нужди по отношение на образованието, обучението, заетостта и приобщаването;

55.  посочва, че макар да са необходими все повече изисквания за работа на борда на кораб, предлаганите обучения са оскъдни, което понякога води до парализиране на кораба, тъй като екипажът трябва да присъства на задължително обучение на брега; призовава ЕС да съдейства за ускоряване на курсовете и да улесни провеждането учебните сесии на борда, като насърчава дистанционни курсове с нови технологии;

56.  подчертава, че знанията и иновациите са от съществено значение за гарантиране на растежа на сектора на рибарството по интелигентен, устойчив и гъвкав начин;

57.  посочва, че предвид новите работни места, които могат да възникнат от синята икономика, кръговата икономика и риболовния и гастрономически туризъм, би било интересно да се разработи прогнозно професионално обучение за тези нови работни места и нуждите от обучение, което ще се изисква за тях, както е предвидено за военноморския сектор;

Гарантиране на равенство между половете по отношение на достъпа и заетостта в този сектор

58.  посочва, че макар наличните статистически данни да сочат, че жените представляват едва 12% от заетите в производствената риболовна дейност, много кораби, по-специално корабите за дребномащабен крайбрежен риболов, извършват дейност като малки семейни предприятия, в които често цялата необходима логистична и административна подкрепа се предоставя на неформална основа от жени, които не са официално ангажирани с никаква друга форма на заетост;

59.  подчертава необходимостта да се гарантира, че рибарите имат достъп до обучение и сертифициране, особено за сезонна заетост и заетост на непълно работно време;

60.  посочва, че има държави членки, където тази неформална спомагателна дейност не поражда никакви права на възнаграждение, социално подпомагане, пенсия или права при настъпили професионални заболявания за тези жени че ако експлоатацията на корабите бъде спряна или временно или изцяло прекратена, само официално признатата работна сила има право на социални обезщетения, като по този начин се увеличава съществуващото неравенство между работниците; подчертава необходимостта държавите членки да професионализират изцяло тези жени, като признаят тяхната роля и ги интегрират в националните системи за социална защита;

61.  подчертава, че действията с оглед на привличането на млади хора в риболовната дейност трябва да гарантират баланс между половете и да вземат предвид ролята на жените в цялата риболовна промишленост − от улова на риба до управлението на корабите, аквакултурите, продажбата и преработката на рибните продукти, както и ролята им в науката и администрацията;

62.  призовава Комисията да предприеме инициативи с оглед на признаването на труда на жените в сектора на рибарството и гарантирането на равното заплащане между половете; припомня, че стратегията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г. изисква съответните фондове на ЕС да подкрепят действията за насърчаване на участието на жените на пазара на труда и равновесието между техния професионален и личен живот, да насърчават инвестициите в заведения за полагане на грижи, да подкрепят предприемачеството сред жените и да се борят срещу половата сегрегация;

63.  счита, че няма причина да се изключват жените или да се възпрепятства техният достъп до тази професия, както показва нарастващият брой на жените – членове на екипажи, и капитани на действащи риболовни кораби; отбелязва, че за щастие съществуват редица особено активни сдружения, представляващи жените, заети в сектора на рибарството, особено в консултативни съвети в сектора на рибарството в ЕС и в отраслови сдружения;

64.  приветства създаването в някои държави от ЕС на сдружения на жени в сектора на рибарството; призовава ЕС и държавите членки да подкрепят насърчаването и установяването на нови партньорства, за да осигурят по-голяма видимост и помощ на жените;

65.  счита, че макар ролята на жените в сектора на рибарството често да е неформална, те трябва да получат икономическо и социално признание, както и подходящо възнаграждение; посочва, че по-добрата информация относно техните дейности и мерките за подобряване на техния статут и профил ще спомогнат не само за подобряване на техния напредък в личен и социален план, но и за разкриване на ролята им в сектора на рибарството;

66.  счита, че настоящите правила за измерване на капацитета застрашават достъпа на жени до сектора, тъй като са необходими отделни каюти, тоалетни и душове, за да се гарантира тяхната неприкосновеност на личния живот и благосъстояние;

67.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат мерки за подобряване на квалификацията на жените, участващи в синята икономика, и по-специално рибарството, улова на миди и ракообразни, аквакултурите и консервната промишленост и да насърчават официалното признаване на техния принос към веригата на морската индустрия; освен това счита, че е необходимо да се гарантира, че финансирането по линия на ЕФМДРА в рамката за периода 2021 – 2027 г. и след това допринася значително за равното третиране на жените в рибарския сектор, като се заделя по-специално за мерки за подобряване на техните условия на живот, труд и безопасност на борда на риболовните кораби и за осигуряване на необходимите промени за тази цел;

Насърчаване на професионалната риболовна дейност и на приемствеността между поколенията в сектора

68.  припомня, че ЕС, най-големият единен пазар на рибни продукти, представлява едва 6 % от общия световен улов, тъй като е силно зависим от вноса на рибни продукти и аквакултури от държави извън ЕС; посочва, че част от този внос се дължи на предприятия и кораби с европейски капитал;

69.  посочва, че стандартите на ОПОР са сред най-строгите и имат важен принос за екологичната, икономическата и социалната устойчивост и че въпреки че все още има много възможности за подобрение, постигнатият през последните десетилетия напредък показва какво може да се направи в тази посока, като се допринася, от една страна, за устойчивостта на рибните запаси и местообитанията, а от друга страна — за увеличаването на доходите на рибарите и корабособствениците;

70.  подчертава, че поощряването на високите стандарти по отношение на екологичната и социалната устойчивост в сектора на рибарството, наред с други фактори, е от решаващо значение за привличането на ново поколение рибари и за осигуряването на дългосрочна икономическа стабилност в този сектор;

71.  призовава ЕС да проучи стойността на мерки като полагане на изкуствени рифове в изключителните му икономически зони за защита на морския живот;

72.  подчертава, че непрекъснатият спад на подкрепата от ЕС за сектора в рамките на последователни многогодишни финансови рамки и по-специално съкращаването на финансирането за подкрепа на сектора на рибарството и организацията на общия пазар е един от факторите, който води до влошаване на положението в сектора; следователно отново подчертава, че финансовата подкрепа на ЕС за сектора на рибарството трябва да се увеличи значително;

73.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите действия за поддържане и засилване на системите и средствата за подкрепа, включително финансирането, с цел насърчаване на концентрацията на предлагането, включително чрез предоставяне на реална подкрепа за създаването и функционирането на организации на производителите, особено за дребномащабния крайбрежен и непромишлен риболов;

74.  подчертава, че оперативните програми трябва да насърчават организациите на производителите чрез предоставяне на необходимата финансова подкрепа да предлагат своите продукти директно на пазара, като работят в рамките на веригата за създаване на стойност, като средство за повишаване на стойността на тяхното производство и увеличаване на добавената стойност на рибните продукти;

75.  призовава Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки да създаде и приложи механизми за подпомагане на дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов, които дават възможност за справяне със специфичните проблеми в тази част на сектора;

76.  подчертава значението на създаването на вътрешни пазари за традиционни продукти със специално качество, които да бъдат подкрепени от панаири, малки предприятия и сферата на общественото хранене, тъй като това би повишило добавената стойност на местните продукти и ще насърчи местното развитие;

77.  призовава Комисията да обмисли по-добри начини за насърчаване на пускането на пазара на преработени рибни продукти с по-висока добавена стойност, включително консерви по примера на някои селскостопански продукти, и програми за външно популяризиране на рибните продукти на ЕС, включително тяхното представяне на международни изложения и панаири;

78.  отбелязва, че секторът на рибарството е от основно значение за социално-икономическото положение, заетостта и насърчаването на икономическото и социалното сближаване в най-отдалечените региони, чиито икономики са засегнати от постоянни структурни ограничения и които имат малко възможности за икономическа диверсификация; следователно счита, че е от съществено значение да се запази и засили подкрепата на ЕС за сектора на рибарството в тези региони, по-специално с оглед компенсиране на допълнителните разходи поради отдалечеността, що се отнася до продажбата на определени рибни продукти от някои най-отдалечени региони; отбелязва специфичните особености на веригите за създаване на стойност в сектора на рибарството в най-отдалечените региони и поддържа становището, че е необходима специална подкрепа за тяхното укрепване и улесняване на достъпа до пазарите — цел, която може да бъде постигната не само чрез възстановяване на програма от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI) за рибарството, но и чрез създаване на схема POSEI за транспорта, насочена към създаване и експлоатация на определени търговски пътища;

79.  подчертава необходимостта да се осигури непрекъснатост на риболовната дейност, приемственост между поколенията и по-голямо социално признание за този сектор, както и значението му за устойчивото снабдяване на европейците със здравословни храни, идващи от екологосъобразни местообитания;

80.  подчертава значителния принос на рибарите за напредъка на научните знания както чрез прякото им участие в събирането на данни за риболова, така и чрез сътрудничеството им с научната общност при предоставянето на допълнителна информация относно състоянието на морската среда, видовете и местообитанията и тяхното опазване за научни цели;

81.  отбелязва, че обучението на рибарите може да изпълни важна роля за продължаване на участието и приноса на риболовната дейност по отношение на опазването на природата и за оказване на подкрепа за въвеждането и използването на по-устойчиви риболовни техники в съответствие с целите, определени в ОПОР, по отношение на устойчивата експлоатация на ресурсите;

82.  отбелязва, че развитието на потенциала за морски изследвания и иновации в най-отдалечените региони е от съществено значение за стимулирането на растежа на синята икономика в тези региони; освен това добавя, че ако участието най-отдалечените региони в международни изследователски мрежи, които включват техните университети, бъде подсилено със знания за техните уникални характеристики, това може да им помогне да подобрят своите системи за иновации и да създадат работни места; настоятелно призовава Комисията да положи усилия да оборудва тези региони със средства за ефективно проучване и използване на тяхното биологично разнообразие;

83.  подчертава целта на общата политика в областта на рибарството за насърчаване на селективния риболов и целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.; подчертава напредъка към флот с ниски емисии и иновативни техники за риболов, които допринасят за постигането както на целта до 2050 г., така и на целта за селективност; призовава Комисията да насърчи и да отдаде приоритет на тези развития, за да осигури перспективи за сектора чрез иновации;

84.  отбелязва съвместното развитие на корабостроенето и научния подход за „три нулеви равнища: нулеви емисии, нулеви отпадъци, нулеви инциденти на борда“, като насърчава преминаване към проектиране на кораби в европейските флотове, включително непромишлените риболовни флотове, заедно с по-кръгови, ефективни и устойчиви, а не главно икономически линии;

85.  отбелязва, че с оглед на подходящото обучение и специфичните умения рибарите биха могли да допринесат в още по-голяма степен за напредъка на научните знания чрез събиране in situ и регистриране на данни за околната среда, като извършват проверка на данните, получени чрез дистанционно наблюдение със спътници и други инструменти; подчертава важната роля, която изпълняват университетите и центровете за морски изследвания в сътрудничество с морските училища по отношение на обучението на рибари за задоволяване на тази потребност; подчертава, че през 2019 г. флотът на ЕС, състоящ се от повече от 81 000 риболовни кораба от всякакъв размер, осигури несравним брой платформи, които постоянно събират данни за риболова и други морски данни почти ежедневно; отбелязва, че това е инструмент, който може и следва да се използва, с подходящи стимули за тази цел, за събиране на още повече данни за моретата на Европа и света; настоятелно призовава официалните научно-риболовни консултативни органи, като Международния съвет за изследване на морето (ICES) или НТИКР, да използват по-широко данните, събрани от флота на ЕС;

86.  посочва, че участието на младите хора и приемствеността между поколенията не само ще гарантират непрекъснатостта на най-старата дейност на синята икономика, но и ще запазят населенията в крайбрежните райони и околните селски райони, като се опазва културата на много крайбрежни общности; счита, че е от жизненоважно значение по-младите поколения да бъдат по-добре информирани и по-добре запознати с въпросите, свързани с устойчивостта, с нови знания, както и с необходимостта всички да допринасят за справянето с изменението на климата и борбата с него, което оказва най-силно въздействие върху морските и крайбрежните райони около планетата;

87.  счита, че секторът на рибарството би бил по-привлекателен за повече млади хора, ако беше свързан и допълнен с нововъзникващи сектори, например туризма; в този контекст настоятелно призовава държавите членки и техните региони да намалят бюрокрацията при риболовния туризъм като източник на доходи; освен това призовава Комисията да насърчава резервни линии в рамките на съществуващите програми на ЕС за възстановяване на материалното и нематериалното наследство, свързано с морските дейности, като се запази идентичността на крайбрежните общности и се оптимизира използването им за туризъм;

88.  отбелязва, че защитата на околната среда е обект на нарастващо безпокойство за младите хора в Европа; подчертава значението на устойчивото управление на рибарството за привличане на млади рибари; призовава за насърчаване на риболова със слабо въздействие не само като начин за намаляване на въздействието на риболова върху морската среда, но и за привличане на нови поколения рибари;

89.  посочва, че риболовният туризъм има значителен неизползван потенциал;

90.  подчертава значението на включването на рибарите в основаващото се на сътрудничество и на общността морско пространствено планиране за устойчивото развитие и защитата на морската среда;

91.  подчертава значението на грамотността по отношение на океаните, която трябва да насърчава цифровата грамотност и цифровизацията на риболовната дейност; подчертава, че въпреки подобрените умения сред по-възрастните потребители, софтуерните приложения са по-лесни и по-интуитивни за по-младите поколения, когато става въпрос за събиране и регистриране на данни съгласно новия Регламент за контрол на рибарството, който понастоящем се преразглежда, или за използване на нови приложения и оборудване за подобряване на безопасността, условията на труд и благосъстоянието на рибарите в морето;

92.  приветства стратегическите промени в ЕС, по-специално екологичния преход и цифровия преход, които трябва да допринесат за запазване на съществуващите работни места и създаване на нови и качествени работни места в териториите, които силно зависят от рибарството, и допълнително да стимулират икономическото им развитие; подчертава значението на запазването на традиционните професии в сектора на рибарството с балансиран преход, за да се предотврати загубата на добавената стойност на опита, придобит от по-възрастните рибари; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат системи за учене през целия живот с цел актуализиране на уменията и създаване на възможности за всички възрастови групи;

93.  отбелязва, че рибарите все повече участват в събирането на всички морски отпадъци, включително, но не само изгубени или изоставени риболовни съоръжения, и че техният екологичен принос в това отношение следва да бъде признат и насърчаван; отбелязва, че рибарите все повече участват в събирането на всички морски отпадъци, включително, но не само изгубени или изоставени риболовни съоръжения, и че техният екологичен принос в това отношение следва да бъде признат, насърчаван и надлежно възнаграден; във връзка с това подчертава възможността да се обмисли подкрепа за създаването на нови дейности и допълнителни потоци от приходи, свързани със събирането на отпадъци в морските води, и за изпълнението на европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика;

94.  подчертава, че устойчивото управление на рибните запаси и определянето на риболовни квоти в съответствие с целта за възстановяване и поддържане на рибните запаси над нивата на биомаса, позволяващи максимален устойчив улов, е от ключово значение за създаването на икономическа среда, в която младите хора са достатъчно уверени да направят необходимите инвестиции, за да станат рибари;

95.  подчертава необходимостта държавите членки да установят икономическите стимули и пристанищната инфраструктура, необходими за правилното събиране и рециклиране на отпадъците и пластмасата, събрани от млади рибари, които в замяна могат да им донесат финансови печалби в допълнение към основната им дейност;

96.  призовава държавите членки при разпределянето на възможностите за риболов, на които те имат право в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 относно ОПОР, също така да използват критерии, свързани с възрастта;

97.  приветства факта, че новият ЕФМДРА за периода 2021 – -2027 г. ще предостави помощ и подкрепа на млади рибари, участващи в закупуване на първи кораб или риболовно предприятие; подчертава необходимостта от привличане на млади хора не само към морските риболовни дейности, но и към управлението на риболовните предприятия, като по този начин се гарантира приемствеността между поколенията в целия сектор; призовава държавите членки да подкрепят приемствеността между поколенията, като премахнат пречките и подкрепят хората, които искат да започнат кариера в сектора на рибарството, и да решат въпроси, като например високите разходи за първоначално започване на стопанска дейност, методите за разпределение на възможностите за риболов, нестабилността на доходите, равенството между половете и несигурността относно продължителността на трудовата кариера;

98.  отново заявява необходимостта като средство за защита на доходите от риболов да се предостави на сектора и на работниците му подходяща икономическа и социална компенсация заради налаганите мерки за опазване на ресурсите или помощ за временно преустановяване на дейността за целите на управлението на ресурсите; за тази цел предлага ЕФМДРА да подкрепи създаването на фонд за компенсиране на заплатите, който да компенсира всички пропуснати доходи и да обхваща периодите, през които риболовът е забранен, и тези периоди да се вземат предвид като действително отработено време за целите на изчисляване на пенсията и за други социалноосигурителни права; подкрепя освен това установяването на гарантирана минимална заплата;

99.  призовава Комисията и държавите членки да окажат подкрепа при действията за насърчаване на социалния диалог между страните и по-специално за следните действия: а) обучение на млади предприемачи в сферата на рибарството; б) повишаване на квалификацията и устойчиво развитие риболовни умения; в) повишаване на информираността за добрите практики в сферата на риболова; г) сигурност и безопасност на живота в морето; д) осигуряване на здравословни и безопасни условия за работниците на борда;

100.  отбелязва, че инвестициите в приемствеността между поколенията следва да продължат да бъдат приоритет за ЕС и че един от основните успехи на нашия съвместен проект е самодостатъчността по отношение на продоволствието, както и че постепенното остаряване на работещите в сектора на рибарството представлява реален риск;

101.  счита, че вниманието и подкрепата следва да бъдат насочени особено към дребномащабния риболов, който е потенциално по-малко хищнически и по-устойчив не само по отношение на управлението на биологичните ресурси, но и от социално-икономическа гледна точка;

102.  посочва, че приемствеността между поколенията, с участието на рибари, които са добре обучени и информирани за най-новите технологии, процедури и начини за гарантиране на устойчивостта на ресурсите, е също така начин ЕС да допринесе за световното движение за борба, намаляване и премахване на ННН риболов;

103.  счита, че приемствеността между поколенията и диверсификацията на дейностите продължават да бъдат предизвикателство и че ЕФМДРА следва да предприеме стъпки за насърчаване на професионалното обучение и кариерното развитие и за увеличаване на доходите и сигурността на работните места;

104.  посочва необходимостта от подобряване на имиджа на сектора, в това число и ролята на жените, условията на труд, живот и безопасност на борда, за привличане на новите поколения, както и необходимостта от подобряване на процедурите за признаване на сертификатите за риболов с оглед на пречките пред движението на рибарите между държавите членки, и необходимостта работниците в сектора да бъдат посредници, които насърчават наемането на рибари от държави извън ЕС, които в някои случаи са наети незаконно;

105.  счита, в съответствие със становището на Европейския икономически и социален комитет относно социалното измерение на рибарството, че е от съществено значение да се разработят общи принципи и оперативни насоки за справедливи услуги на пазара на труда в сектора на рибарството, като се има предвид, че рибарите от държави извън ЕС са от значение с цел запазване на дейността в сектора в някои региони; в тази връзка Комисията и държавите членки следва да популяризират насоките за достойна заетост на рибарите мигранти, разработени през 2020 г. от европейските социални партньори в сектора на рибарството;

106.  призовава Комисията и Съветът на ЕС да използват търговската политика, за да гарантират прилагането на сходни екологични и социални стандарти за устойчивост както за европейски, така и за чуждестранни оператори, като вътрешният пазар се отваря само за отговарящи на изискванията продукти. отбелязва, че в противен случай ЕС би изпращал погрешен сигнал към международната общност, възнаграждавайки тези, които са допринесли в по-малка степен за устойчивостта на рибните популации и за справедливото отношение към рибарите;

107.  изразява загриженост във връзка с положението на рибарите, които на практика са лишени от упражняването на правото си на глас, включително при избори за Европейски парламент, поради факта, че са в открито море; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че членовете на екипажа, които са граждани на Съюза и се намират на борда, могат да гласуват ефективно в различните избирателни процеси;

108.  отбелязва, че дребномащабният крайбрежен риболов вероятно ще даде възможност за по-добро равновесие между професионалния и личния живот на рибарите, поради което подчертава значението на насърчаването на регулаторна рамка, която защитава дребномащабния риболов;

109.  призовава за разгръщането на нови социални програми за сближаване; приветства пилотни проекти за основен доход в крайбрежните райони на ЕС с най-нисък БВП на глава от населението, включително в най-отдалечените региони;

110.  призовава Комисията и държавите членки да повишат обществената осведоменост в Европа, особено сред по-младите поколения, включително в училищата и агенциите за търсене на работа, относно значението на риболовните дейности като възможност за професионално развитие; подчертава също така приноса на рибарите за снабдяването с храни в Европа, защитата и опазването на океаните и морския живот, както и формирането на културата и начина на живот в крайбрежните общности, като по този начин се развенчава предубеждението, че рибарите са хищници, които се интересуват единствено от използването на ресурси, без да мислят за бъдещето;

111.  припомня, че европейските флотове отговарят на най-високите стандарти в света по отношение на безопасност, условия на труд, опазване на околната среда и биологичното разнообразие, както и по отношение на свеждането до минимум на своя отпечатък върху околната среда и че те са доказали своя ангажимент към този приоритет, подкрепяйки и спомагайки за разработването на нови технологии за контрол чрез непрекъснато приспособяване към нови строги регламенти, и че като се има предвид, че въпреки че в европейските политики продължават да се правят подобрения, в общата политика в областта на рибарството от десетилетия насам се отчита необходимостта от разумно управление на видовете;

112.  насърчава Комисията да разработи в сътрудничество с държавите членки и техните крайбрежни региони подходяща стратегия за популяризиране на европейската риба, придружена от подходяща финансова подкрепа, включително за видове, за които има по-малко търсене и които имат по-малка търговска стойност, с оглед да увеличи тяхната стойност и в същото време да предотврати концентрацията на усилия върху видове, които имат по-висока стойност и следователно е по-вероятно да бъдат предмет на прекомерен улов;

113.  подчертава значението на увеличените инвестиции в научни изследвания, модернизация и иновации, които биха били в полза на младите рибари и крайбрежните общности;

114.  подчертава необходимостта от насърчаване и подпомагане на декарбонизацията на риболовния флот, който понастоящем зависи 100% от изкопаемите горива, за да се даде възможност на сектора на рибарството да окаже ефективен принос към Европейския зелен пакт и да се подкрепи достъпът на младите поколения до сектора на рибарството с иновативни инициативи;

115.  признава рибарите като доставчици на храни и работници от съществено значение, които дори по време на катастрофични събития като пандемията от COVID-19, продължават да осигуряват ежедневни разтоварвания в трудна среда; подчертава значителното икономическо и социално въздействие на пандемията от COVID-19 и необходимостта от това държавите членки да отпуснат достатъчно средства от ЕС в подкрепа на запазването на работните места и създаването на нови работни места в рамките на сектора на рибарството и синята икономика;

116.  обръща внимание на въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС върху сектора на рибарството, по-специално в крайбрежните региони на засегнатите риболовни флотове; счита, че това въздействие ще засегне не само риболовните кораби и рибарите на тях, но и цели общности и заетостта в тези крайбрежни райони;

117.  подчертава становището си, че приемствеността между поколенията трябва да отчита целите на Европейския зелен пакт и необходимостта да се гарантира цифровия преход и в синята икономика; това означава не само да се привлекат млади хора към рибарството, но и да се гарантира, че те са информирани и подходящо обучени, като им се предлагат привлекателни перспективи за професионално развитие и възможност за подобряване на личното им положение (особено чрез подобряване и устойчивост на доходите им) и се допринася за сближаването на техните местни общности, особено в най-изолираните крайбрежни региони и тези с по-малко възможности за работа, като им се дава възможност да работят за икономически, социални и екологични промени в тези райони, като същевременно се засилва ролята на жените в този сектор чрез по-голяма мобилност и възможности за заетост в целия ЕС без затруднения или ограничения по отношение на признаването на техните умения и обучение; счита, че приемствеността между поколенията не трябва да води до сблъсък между поколенията и следва да включва рибари от всички възрасти, като се гарантира баланс в екологичния и цифровия преход, за да се гарантира, че наследството от опита не се губи;

118.  отбелязва, че следващото поколение европейски рибари не само ще направи сектора на ЕС по-конкурентоспособен в бъдеще, но и ще играе роля в гарантирането на доставки на храни в Европа през следващите години;

119.  настоятелно призовава Комисията да разгледа в следващия си доклад относно прилагането на ОПОР аспектите и изискванията, съдържащи се в настоящата резолюция;

120.  заключава, че тази резолюция ни предоставя уникална възможност да подчертаем стойността на бъдещото лице на европейския сектор на рибарството, което е стратегически важно, и да покажем на Европа пътя, който трябва да избере: повече млади рибари, по-добър риболов и по-добри практики;

o
o   o

121.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 25, 31.1.2017 г., стр. 12. (2) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22. (3) ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 67. (4) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 150. (5) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Fishery_statistics#The_factors_of_production (6) https://ec.europa.eu/eurostat/documents/3217494/10166544/KS-02-19%E2%80%91681-EN-N.pdf/c701972f-6b4e-b432-57d2-91898ca94893 (7) Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1). (8) Въз основа на съотношението на кораби на възраст над 25 години спрямо общия брой кораби: https://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do (9) https://ec.europa.eu/fisheries/facts_figures_en?qt-facts_and_figures=2 (10) https://ec.europa.eu/eurostat/cache/RCI/#?vis=outermost.population&lang=en (11) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 114. (12) ОВ L 34, 9.2.1998 г., стр. 1. (13) Решение (ЕС) 2015/799 на Съвета от 18 май 2015 година за оправомощаване на държавите членки да станат страна, в интерес на Европейския съюз, по Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби на Международната морска организация (ОВ L 127, 22.5.2015 г., стр. 20). (14) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно планове и действия за ускоряване на прехода към иновации без използването на животни в научните изследвания, регулаторните изпитвания и образованието (2021/2784(RSP))

P9_TA(2021)0387 RC-B9-0425/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 13 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикалите („Регламента REACH“)(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно световна забрана за изпитването на козметични продукти върху животни(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 март 2021 г., озаглавени „Стратегията на Съюза за устойчивост в областта на химикалите: време за действие“ (6941/21),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 5 февруари 2020 г., озаглавен „Доклад за 2019 г. относно статистическите данни за използването на животни за научни цели в държавите – членки на Европейския съюз, през периода 2015–2017 г.“ (COM(2020)0016),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г. относно ново европейско научноизследователско пространство (ЕНП) за научни изследвания и иновации (COM(2020)0628),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Фармацевтична стратегия за Европа“ (COM(2020)0761),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията за устойчивост в областта на химикалите(7),

–  като взе предвид специалното проучване на Евробарометър № 340 относно науката и технологиите,

–  като взе предвид втория междинен доклад относно онлайн консултацията за бъдещето на Европа и основните заключения от гражданските диалози и консултациите с гражданите,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 юни 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива „Спрете вивисекцията“ (C(2015)3773),

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животните, използвани за научни цели, определя крайната цел за „цялостно заместване на процедурите, извършвани върху живи животни, ... веднага щом това стане възможно от научна гледна точка“, и като има предвид, че в нея се подчертава, че използването на животни за такива цели следва да се обмисля само когато не е наличен метод без използване на животни; като има предвид обаче, че според последните данни от 2018 г. от влизането в сила на настоящата директива насам се наблюдава незначителна промяна в общия брой животни, използвани за научни цели;

Б.  като има предвид, че директивата изисква прозрачност при използването на животни в науката и се прилага за използването на животни във всички дисциплини – от фундаменталните изследвания до приложните изследвания, разработването на лекарства и изпитванията за безопасност на химикалите; като има предвид, че все още липсва прозрачност; като има предвид, че всички държави членки са я въвели в националното си законодателство, и като има предвид, че всички специфични за сектора законодателни актове, като например отнасящите се до фармацевтични продукти, храни или химикали, трябва да бъдат в съответствие с целите на директивата, което означава, че използването на живи животни следва да настъпва само ако няма подходящи алтернативи; като има предвид, че към днешна дата това привеждане в съответствие е необходимо за защита на здравето на човека и на животните и на околната среда;

В.  като има предвид, че предишните изпитвания върху животни допринесоха за напредъка в разработването на лечения за здравето на хората, както и на медицински изделия, анестетици и безопасни ваксини, включително ваксини срещу COVID-19, и също така изиграха роля за здравето на животните;

Г.  като има предвид, че през 2017 г. е докладвано 9,58 милиона пъти за използването на животни за научни цели; като има предвид, че основната цел са били научните изследвания (69%), следвани от регулаторното използване в отговор на законодателни изисквания (23%) и рутинното производство (5%); като има предвид, че сред изпитванията, извършвани за регулаторни цели, по-голямата част са включвали медицински продукти за употреба от човека (61%), следвани от ветеринарномедицински продукти (15%) и промишлени химикали (11%)(8); като има предвид, че в някои части на ЕС за такива изпитвания се използват нечовекоподобни примати, а много други видове животни се използват за научни цели всяка година; като има предвид, че в рамките на една година до 12 милиона(9) животни се развъждат и умъртвяват с цел изпитване върху животни, без да се използват в действителни опити;

Д.  като има предвид, че инструментариумът от модели, при които не се извършват изпитвания върху животни, се разраства и показва потенциала за подобряване на нашето разбиране за заболяванията и за ускоряване на откриването на ефективни лечения; като има предвид, че този набор от инструменти включва например нова технология „орган в чип“, усъвършенствани компютърни симулации, 3-D култури на човешки клетки за изпитване на лекарства и други модерни модели и технологии;

Е.  като има предвид, че Съвместният изследователски център на Комисията издаде поредица от доклади, в които се изброяват и описват съвременни модели без използване на животни в седем области на заболявания с оглед ускоряване на развитието на тези технологии; като има предвид обаче, че инициативите на ЕС в областта на научните изследвания, иновациите и образованието следва да бъдат напълно приведени в съответствие с приоритетите, определени в горепосочените прегледи;

Ж.  като има предвид, че въпреки че официалното насърчаване на методи, при които не се използват животни, е уникално за ЕС, съществуват бюрократични пречки за тяхното приемане, тяхното използване не се прилага правилно, а финансирането за тяхното развитие продължава да бъде недостатъчно;

З.  като има предвид, че европейските граждани последователно демонстрират подкрепа за прекратяване на използването на животни за научни цели;

И.  като има предвид, че в рамките на Комисията генералните дирекции „Околна среда“, „Здравеопазване и безопасност на храните“, „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, „Научни изследвания и иновации“ и „Съвместен изследователски център“ носят отговорности за различни области на научните изследвания и изпитванията върху животни, и като има предвид, че не съществува официален механизъм за координация, който да осигурява активен, съгласуван и основан на полезни взаимодействия подход за постигане на пълна замяна на животните;

Й.  като има предвид, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) са въвели стратегии за активно намаляване и замяна на изпитванията върху животни, но Европейската агенция по химикали (ECHA) все още трябва да въведе стратегия за намаляване и замяна и е заявила, че са необходими незабавни целеви инвестиции за разработване на ефективни прогнозни токсикологични методи без използване на животни и за пряка подкрепа на регулаторните цели;

К.  като има предвид, че положителното въздействие върху хуманното отношение към животните в ЕС на емблематичната забрана на изпитването на козметични продукти върху животни успешно показа, че постепенното прекратяване на използването на изпитвания върху животни е изпълнимо, без да се застрашава развитието на сектора на козметиката; като има предвид обаче, че все още съществуват регулаторни изисквания за продължаване на изпитванията върху животни във връзка с последствията за работниците, които боравят с химически съставки, използвани изключително в козметиката, и тяхното въздействие върху околната среда; като има предвид въпреки това, че определянето на ясни срокове за постепенното премахване на подобни изпитвания в ЕС стимулира иновациите в дружествата от ЕС и се радва на обществена подкрепа;

Л.  като има предвид, че замяната на изпитванията върху животни с усъвършенствани методи без използване на животни ще бъде необходимо за постигането на амбициозните цели на Комисията в областта на здравето и околната среда, определени в плана за възстановяване NextGenerationEU и Европейския зелен пакт, и като има предвид, че когато вече съществуват утвърдени алтернативи без използване на животни, последните трябва да се ползват с приоритет;

М.  като има предвид, че някои държави членки са приели национални мерки за прилагане, с които се гарантира висока степен на защита на животните, използвани за научни цели, докато други прилагат единствено минималните изисквания, предвидени в Директива 2010/63/ЕС;

1.  призовава Комисията да подобри координацията за постигане на целта, очертана в Директива 2010/63/ЕС, като създаде междуведомствена работна група на високо равнище, с участието на всички ключови генерални дирекции и агенции, която да работи с държавите членки и съответните заинтересовани страни за изготвянето на план за действие за целия ЕС, с цел да се даде тласък на активното постепенно прекратяване чрез намаляване, усъвършенстване и замяна на процедурите, извършвани върху живи животни за научни и регулаторни цели, възможно най-скоро и без да се понижава равнището на защита на човешкото здраве и околната среда, като същевременно се ускори разработването на алтернативни методи, технологии и инструменти за промяна без използването на животни; подчертава, че с цел да се стимулира напредъкът следва да се определят ясен и амбициозен график и списък с основни етапи;

2.  подчертава, че в миналото използването на животни за научни изследвания е допринесло значително за напредъка в лечението на заболявания при човека и е изиграло роля за здравето на животните, и подчертава, че въпреки че постепенното премахване на използването на животни за научни цели е крайната цел, все още не са налични методи без използване на животни във всички области на научните изследвания; подчертава също така, че има случаи, в които опитите с животни все още са необходими, за да се добият научни познания в продължителното търсене на ефективни средства за лечение на определени болести, поради факта, че понастоящем не разполагаме с методи без използване на животни; изтъква, че Съвместният изследователски център признава, че силната зависимост от изпитвания върху животни може да възпрепятства напредъка в някои области на научните изследвания на заболяванията(10), при които животинските модели не успяват да обхванат ключови характеристики на заболяванията при хората, и счита, че преминаването към алтернативни модели би могло да даде възможност за нови пробиви; потвърждава освен това, че опитите, които се извършват върху животни, поради липсата на методи без използването на такива, трябва да се провеждат само при оптимални условия, които свеждат до минимум болката, стреса и страданието на животните и защитават хуманното отношение към тях;

3.  подчертава, че планът за действие следва да включва амбициозни и постижими цели, цели за намаление и срокове, които да бъдат определени в рамките на общата цел за намаляване и заместване, за да се стимулира промяната, с конкретни и координирани действия, придружени от показатели, каквито се прилагат за други области на политиката на ЕС, и следва да използва статистическата база данни на ЕС ALURES като отправна точка, така че да доведе до абсолютно и трайно намаляване на броя на животните, използвани за научни цели в целия ЕС;

4.  подчертава, че планът следва да включва, наред с другото, предложения за по-добро изпълнение и прилагане на съществуващите инициативи, включително добре функционираща система за проверки;

5.  подчертава необходимостта европейското научноизследователско пространство да бъде задълбочено, а планът – да надгради научните изследвания, предприети в ЕС до момента, както и да бъдат включени механизми за преференциално финансиране на методи без използване на животни във всички инициативи на ЕС за научни изследвания и иновации, тъй като тези алтернативни методи водят до допълнителни разходи и инвестиционни нужди; поради това посочва необходимостта от увеличено и целево финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ за модели без използване на животни; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да предоставят достатъчно средносрочно и дългосрочно финансиране, за да гарантират бързо разработване, утвърждаване и въвеждане на алтернативни методи на изпитване с цел заместването на методите, използващи изпитвания върху животни, особено при ключови токсикологични крайни точки; призовава Комисията да изпълни изцяло своя ангажимент за групиране на веществата и за използването на общи оценки на риска като важно средство за по-добра защита на човешкото здраве и намаляване на изпитванията върху животни;

6.  призовава Комисията да определи цели за намаляване, като се консултира със съответните агенции, и по-специално ECHA и ЕОБХ, чрез по-проактивно прилагане на действащите разпоредби относно безопасността на химикалите и други продукти, и да подкрепи целите за намаляване, като използва напълно свързана и оперативно съвместима база данни на ЕС за безопасност на химикалите; припомня, че съгласно член 13 от Регламента REACH изискванията за методите за изпитване следва да бъдат актуализирани веднага след като бъдат на разположение методи без използване на животни;

7.  подчертава, че частният сектор може да участва активно в плана, и по-специално дружествата, които желаят да преминат към модели без използване на животни, както и стартиращите предприятия, които ги разработват и усъвършенстват, чрез участие в съвместни подходи за постепенно прекратяване на изпитванията върху животни; счита, че държавните органи трябва да поемат координираща роля и да започнат положителен и конструктивен диалог със сектора, като дават възможност за намиране на решения „отдолу нагоре“; призовава за по-добре координиран, междусекторен и обхващащ целия ЕС подход във всички държави членки и всички агенции на ЕС, включително чрез междусекторното европейско партньорство за алтернативни подходи към изпитвания върху животни;

Образование и обучение

8.  настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите членки за даване на приоритет на действията за образоване, обучение и преквалификация на учени, изследователи и техници за прилагането на съвременни модели без използване на животни, както и за споделяне на най-добри практики, и да повишава осведомеността относно утвърдените модели без използване на животни както сред експертите по оценка на безопасността, така и сред лицата, участващи в оценяването на предложенията за проекти и предоставянето на финансиране;

9.  подчертава необходимостта от непрестанни усилия в областта на обучението и образованието с цел да се гарантира възможно най-широко познаване на алтернативите и процесите в лабораториите и сред компетентните органи;

10.  отбелязва, че академичните институции следва да играят съществена роля в популяризирането на алтернативи на изпитването върху животни в рамките на научните дисциплини и разпространението на нови знания и практики, които са налични, но невинаги се използват широко;

11.  изтъква необходимостта да се работи в рамките на международни структури, за да се ускори утвърждаването и приемането на алтернативни методи, да се осигури трансфер на знания и предостави финансова подкрепа на държави извън ЕС, в които учените може би не са осведомени за алтернативните методи, а съоръженията за изпитване може би не разполагат с необходимата научноизследователска инфраструктура;

o
o   o

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33. (2) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1. (3) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1. (4) ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1. (5) ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59. (6) OВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 45. (7) Приети текстове, P9_TA(2020)0201. (8) Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета: доклад за 2019 г. относно статистическите данни за използването на животни за научни цели в държавите – членки на Европейския съюз, през периода 2015 – 2017 г., стр. 16 (COM(2020)0016) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0016&from=EN (9) Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за изпълнението на Директива 2010/63/ЕС относно защитата на животни, използвани за научни цели, в държавите - членки на Европейския съюз, стр. 7. (SWD(2020)0015) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0015&from=BG. (10) Dura, Adelaide; Gribaldo, Laura; Deceuninck, Pierre (2021): EURL ECVAM Review of non-animal models in biomedical research - Neurodegenerative Diseases (Преглед на модели без използване на животни в областта на биомедицинските изследвания – невродегенеративни заболявания). Европейска комисия, Съвместен изследователски център (СИЦ) [набор от данни] PID: http://data.europa.eu/89h/a8fd26ef-b113-47ab-92ba-fd2be449c7eb.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г., съдържащa препоръки към Комисията относно определянето на основаното на пола насилие като нова област на престъпност по смисъла на член 83, параграф 1 от ДФЕС (2021/2035(INL))

P9_TA(2021)0388 A9-0249/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 8,10 и 19, член 83, параграф 1 и член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1 – 4, 6 – 8, 10 – 12, 21, 23 – 26, 47 и 49 от нея,

–  като взе предвид докладите за наблюдение на държавите на Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020 – 2025 г.)“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство на ЛГБТИК (2020 – 2025 г.),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 ноември 2020 г., озаглавено „План за действие на ЕС ІІІ относно равенството между половете (GAP) III – амбициозна програма за равенство между половете и за овластяване на жените във външните дейности на ЕС“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 април 2021 г. относно стратегията на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2021 – 2025 г,

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(1),

–  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита(2),

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),

–  като взе предвид цел 5 на ООН за устойчиво развитие „Равенство между половете“,

–  като взе предвид Обща препоръка № 33 от 3 август 2015 г. на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно достъпа на жените до правосъдие,

–  като взе предвид Обща препоръка № 35 относно основаното на пола насилие над жени, с която се актуализира Обща препоръка № 19 от 14 юли 2017 г. на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените,

–  като взе предвид проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавено „Насилието над жени: проучване в целия ЕС“, публикувано през 2014 г.,

–  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Проучване на основните права — Престъпления, безопасност и права на жертвите“, публикуван през 2021 г.,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и окончателните документи, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин+5“ (2000 г.), „Пекин+10“ (2005 г.), „Пекин+15“ (2010 г.) и „Пекин+20“ (2015 г.),

–  като взе предвид речника на термините на Европейския институт за равенство между половете,

–  като взе предвид съгласуваните заключения от шестдесет и петата сесия на Комисията на ООН за положението на жените, която се проведе от 15 до 26 март 2021 г.,

–  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, по-специално относно правата на жените, както и други инструменти на ООН относно насилието над жени, включително Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени от 20 декември 1993 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2019 г. относно враждебните реакции срещу правата на жените и равенството между половете в ЕС(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно фактическата забрана на правото на аборт в Полша(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете(11),

–  като взе предвид своята резолюция на от 10 февруари 2021 г. относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2021 г. относно бъдещи предизвикателства пред правата на жените в Европа: повече от 25 години от Пекинската декларация и платформата за действие(13),

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно жените, мира и сигурността, публикувани на 10 декември 2018 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „COVID-19 и прекратяването на насилието срещу жени и момичета“(14), публикуван през 2020 г.

–  като взе предвид правното становище на генералния адвокат в Съда на Европейския съюз относно Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, имащо за цел изясняване на правната несигурност за това дали и как Съюзът може да сключи и ратифицира Конвенцията, представено на 11 март 2021 г.(15),

–  като взе предвид членове 47 и 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид разискванията на съвместното заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 58 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A9-0249/2021),

А.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основна ценност на Съюза, залегнала в член 2 от Договора за Европейски съюз и призната в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“); като има предвид, че правото на равно третиране и недискриминация е основно право, залегнало в Договорите и в Хартата. като има предвид, че прекратяването на насилието от мъже над жени и момичета е предпоставка за постигане на истинско равенство между жените и мъжете;

Б.  като има предвид, че в член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) от Съюза се изисква във всички свои дейности да полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените;

В.  като има предвид, че основаното на пола насилие, както онлайн, така и офлайн, и липсата на достъп до подходяща защита са най-тежката проява на дискриминация въз основа на пола и представляват нарушение на заложените в Хартата основни права, като правото на човешко достойнство, правото на живот и на физическа и психическа неприкосновеност, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на робството и принудителния труд, правото на свобода и сигурност и правото на зачитане на личния и семейния живот;

Г.  като има предвид, че съгласно член 83, параграф 1, трета алинея от ДФЕС в зависимост от развитието на престъпността Съветът може да приеме решение за определяне на други области на особено тежка престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие;

Д.  като има предвид, че при приемането на такова решение съгласно член 83, параграф 1, трета алинея от ДФЕС Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент;

Е.  като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) и Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията от Истанбул“) определят насилието над жени, основано на пола, като насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените. като има предвид, че „насилие над жени“ означава всички актове на основано на пола насилие, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или незаконно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;

Ж.  като има предвид, че ЛГБТИК+ лицата също са изложени на насилие, основано на пола, поради своя пол, половата си идентичност, изразяването на половата си принадлежност и половите си белези;

З.  като има предвид, че насилието, основано на пола, срещу ЛГБТИ+ лица включва физическо насилие, психологическо насилие, насилствени бракове, сексуално насилие, включително „изправително“ изнасилване и сексуален тормоз, генитални осакатявания на жени и интерсексуални лица, принудителна стерилизация на транссексуалните и интерсексуалните лица, така наречените „престъпления на честта“, терапии за промяна на сексуалността, изказвания, подбуждащи към омраза както онлайн, така и офлайн, малтретиране и тормоз, социално-икономически лишения и насилие, което се извършва в рамките на семейството и/или домакинството;

И.  като има предвид, че в Конвенцията от Истанбул полът се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“, което напомня, че много от формите на насилие над жени се коренят във властовото неравенство между жените и мъжете;

Й.  като има предвид, че изразът „в цялото си/им многообразие“ в настоящата резолюция напомня позицията, че жените, мъжете и небинарните лица попадат в многообразни категории, включително, но не само, по отношение на тяхната раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или полови характеристики, здравословно състояние, семейно положение или статут на мигрант или на бежанец; като има предвид, че този израз потвърждава ангажимента никой да не се пренебрегва и да се постигне равенство между половете в Европа за всички; като има предвид, че реален напредък по отношение на равенството между половете не може да се постигне без междусекторен подход;

К.  като има предвид, че насилието, основано на пола, се корени в стереотипните представи за пола, хетеропатриархалните структури, неравномерното разпределение на властта и структурните и институционалните неравенства. като има предвид, че насилието, основано на пола, засяга всички сфери на обществото;

Л.  като има предвид, че насилието, основано на пола, е насочено към жените и момичетата в цялото им многообразие и към ЛГБТИК+ лицата поради желание да се накажат онези, които се възприемат като нарушаващи обществените норми на половите йерархии, изразяването на половата принадлежност и двуполовите системи; като има предвид, че насилието, основано на пола, има за цел установяване, налагане или поддържане на неравенствата между половете и засилване на половите норми и стереотипи;

М.  като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете определя понятието „фемицид“ като убийство на жени и момичета заради техния пол; като има предвид различните видове фемицид, като убийство на жени в резултат на насилие от страна на интимен партньор, убийство на жени и момичета заради техния пол, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на полова принадлежност и полови характеристики, както и генитални осакатявания на жени и интерсексуални лица и така наречените „убийства на честта“; като има предвид, че фемицидът е крайната проява на съществуващи форми на насилие над жени и представлява крайния акт на насилие, който се проявява като продължение на насилието; като има предвид, че много видове фемицид не се отчитат в официалните данни и остават скрити;

Н.  като има предвид, че излагането на насилие от страна на интимни партньори, било то физическо, сексуално или психологическо, има сериозно въздействие върху децата и води до продължаване на насилието сред бъдещите поколения, тъй като децата, които са свидетели на насилие от страна на интимен партньор срещу майка им или един от родителите им, е по-вероятно да преживеят такова насилие по-късно в живота си – и като жертви, и като извършители; като има предвид, че законите за защита на достойнството на детето и признаването на детето като жертва в такива случаи играят решаваща роля за защита както на жените, така и на децата жертви; като има предвид, че законите за попечителство трябва да бъдат разработени по начин, който да не дава права на попечителство на извършителите на насилие над интимния партньор;

О.  като има предвид, че насилието, основано на пола, включва много видове насилие, включително насилие от страна на интимния партньор и домашно насилие; като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете, подобно на Конвенцията от Истанбул, определя като домашно насилие всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, независимо от биологичните или правните семейни връзки, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо от това дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата;

П.  като има предвид, че онлайн насилието, основано на пола, и сексуалният тормоз онлайн са трансгранични по своя характер; като има предвид, че насилието под формата на кибернасилие, включително онлайн тормоз, кибертормоз, киберпреследване, сексистки изказвания, подбуждащи към омраза, разкриване без съгласие на сексуални изображения и лична информация, кражба на самоличност или хакерство, засяга непропорционално жените и момичетата;

Р.  като има предвид, че насилието над жени и момичета е едно от най-разпространените нарушения на правата на жените в Европа; като има предвид, че проведените от Съюза проучвания показват, че една на всеки три жени в Съюза, което представлява 62 милиона жени, е била подложена на физическо и/или сексуално насилие след навършване на 15-годишна възраст, а една на всеки две жени (55%) е била подложена на сексуален тормоз; като има предвид, че според данни на Световната здравна организация (СЗО) в световен мащаб почти една трета (27%) от жените на възраст между 15 и 49 години, които са били във връзка, съобщават, че са били подложени на някаква форма на физическо и/или сексуално насилие от своя интимен партньор; като има предвид, че според данни на СЗО в световен мащаб 38% от всички убийства на жени са извършени от интимните им партньори;

С.  като има предвид, че в държавите членки липсват актуализирани, изчерпателни и сравними дезагрегирани данни за всички форми на насилие, основано на пола; като има предвид, че липсата на сравними данни е резултат и от липсата на хармонизация на определенията, свързани с насилието, основано на пола; като има предвид, че изчерпателните и сравними дезагрегирани данни са от съществено значение за документиране на насилието, основано на пола, и неговите първопричини; като има предвид, че Агенцията на Европейския съюз за основните права публикува последното си проучване относно насилието срещу жени през 2014 г. и като има предвид, че най-новите данни не са налични;

Т.  като има предвид, че основаното на пола насилие е свързано със значителните разходи за нашите европейски общества, под формата на загуби на икономически резултати или предоставяни услуги, включително здравни, правни, социални и специализирани услуги; като има предвид обаче, че най-високата цена се плаща от жертвите на основаното на пола насилие, които остават завинаги с емоционалните белези от тези травматични преживявания; като има предвид, че действията на Съюза следва да имат за цел благосъстоянието на жертвите на насилие, основано на пола;

У.  като има предвид, че последиците от кризата с COVID-19 доведоха до драстично увеличаване на насилието, основано на пола, по-специално насилието от страна на интимния партньор, включително на физическото и психологическото насилие, принудителния контрол и онлайн насилието; като има предвид, че държави – членки на Световната здравна организация от Европа, отчетоха 60% увеличение на спешните повиквания от жени, подложени на насилие от страна на своя интимен партньор; като има предвид, че мерките за изолация затрудняват лицата, които са жертви на насилие от страна на интимния партньор, да потърсят помощ, тъй като те често са изолирани заедно със своите насилници и имат ограничен достъп до услуги за подкрепа и тъй като недостатъчните структури и ресурси за подкрепа задълбочиха вече съществуваща „пандемия в сянка“;

Ф.  като има предвид, че образованието трябва да изиграе централна роля за предотвратяване на насилието, основано на пола, по-специално чрез оспорване на негативните социални норми, които движат това явление, и чрез овластяване на младите хора да разпознават, предприемат мерки срещу и предотвратяват такива действия;

Х.  като има предвид, че в Съюза далеч не всички случаи на основано на пола насилие се сигнализират; като има предвид, че две трети от жертвите на основано на пола насилие не сигнализират за такова насилие пред органите(16);

Ц.  като има предвид, че според Европейския институт за равенство между половете повторна виктимизация, известна също като повторно превръщане в жертва, „настъпва, когато жертвата претърпява допълнителна вреда не като пряк резултат от престъпното деяние, а поради начина, по който институциите и други лица се отнасят към жертвата“; като има предвид, че според Европейския институт за равенство между половете „вторичната виктимизация може да бъде причинена например чрез многократно излагане на жертвата на извършителя, многократно разпитване за едни и същи факти, използване на неподходящ език или безчувствени коментари от страна на всички, които осъществяват контакт с жертвите“;

Ч.  като има предвид, че насилието, основано на пола, може да бъде продължено от длъжностни лица по време на престой в места за задържане, като затвори, психиатрични заведения, центрове за задържане, социални заведения и бежански лагери; като има предвид, че ситуации на пренаселеност, високи нива на стрес и липса на лично пространство също могат да доведат до насилие, основано на пола; като има предвид, че след преминаване през специално обучение за усъвършенстване на междуличностните умения, необходими за внимателно изслушване, разбиране и проява на уважение към всички жени, преживели насилие, основано на пола, полицейските служители също могат да помогнат за решаване на проблема с недостатъчното подаване на сигнали и повторната виктимизация и да създават по-безопасна среда за жертвите на насилие, основано на пола;

Ш.  като има предвид, че за насърчаване на по-безопасна среда за всички преживели насилие, основано на пола, е необходимо гарантирането на лесен и безопасен достъп до независима правосъдна система; като има предвид, че ефективното справяне с насилието, основано на пола, предполага създаване на програми за обучение на участващите специалисти (социални работници, доставчици на здравни услуги, правоприлагащи органи, правосъдна система и др.), така че те да могат да разпознаят, да реагират и да отговорят на насилие, основано на пола;

Щ.  като има предвид, че процентът на осъдителните присъди за извършители на насилие над жени, и по-специално на сексуално насилие, включително изнасилване и сексуално посегателство, е неприемливо нисък във всички държави членки, което показва, че има системни недостатъци в начина, по който правоприлагащите органи реагират на насилието, основано на пола, и като има предвид, че това от своя страна води до широко разпространена култура на безнаказаност и е сериозна пречка за равенството между половете и борбата срещу насилието, основано на пола;

АА.  като има предвид, че сексуалното насилие е част от непрекъснат процес на основани на пола дискриминация и насилие, тясно преплетен с продължаващи неравенства и по-широки атаки срещу равенството между половете, правата на жените и момичетата;

АБ.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е най-всеобхватният инструмент в Европа за борба със специфични форми на упражнявано от мъже насилие над жени и момичета, както и с домашното насилие; като има предвид, че Конвенцията от Истанбул установява цялостна рамка от правни и политически мерки за предотвратяване на такова насилие, оказване на подкрепа на жертвите и наказване на извършителите;

АВ.  като има предвид, че кампаниите за дезинформация, насочени към подкопаване на равенството между половете, блокират също така напредъка по въпроса за премахването на насилието срещу жени, както се вижда в случая на Конвенцията от Истанбул, във връзка с която тези кампании доведоха до обществена съпротива и достойни за съжаление политически решения в някои държави членки;

АГ.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е подписана от всички държави членки и ратифицирана от 21; като има предвид, че България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия все още не са ратифицирали Конвенцията от Истанбул; като има предвид, че Полша обяви намерението си да се оттегли от Конвенцията от Истанбул; като има предвид, че оттеглянето на Турция от Конвенцията от Истанбул създава лош прецедент; като има предвид, че Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана от Съюза;

АД.  като има предвид, че нарушенията на правата на жените, имат международен, общоевропейски и трансграничен характер; като има предвид, че жените и момичетата в Европа и другите жертви на насилие, основано на пола, не се ползват от еднакво равнище на защита срещу насилието навсякъде н Съюза поради различия в националните законодателни рамки и механизми за защита и превенция;

АЕ.  като има предвид, че действията на Съюза, насочени към изкореняване на насилието над жени и момичета и на други форми на насилие, основано на пола, изискват Комисията да прилага успоредно няколко подхода, както законодателни, така и незаконодателни, които включват предложение за определяне на насилието, основано на пола, като област на престъпност, която отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, и за използването на този член като правно основание за приемането на директива относно насилието, основано на пола;

АЖ.  като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, е ключов приоритет на стратегията на Съюза за равенство между половете и на външната дейност на Съюза; като има предвид, че в работната си програма за 2021 г. Комисията обяви ново законодателно предложение за предотвратяване и борба с основаното на пола насилие въз основа на членове 82, 83 и 84 от ДФЕС, както и конкретно предложение за разширяване на списъка на областите на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, посочени в член 83, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, така че да бъдат включени всички форми на престъпления от омраза и слово на омразата; като има предвид, че борбата с насилието, основано на пола, е сред приоритетите на председателя на Комисията(17);

Причини и въздействие на насилието, основано на пола, и прилагане на цялостен подход за неговото предотвратяване

1.  осъжда всички форми на насилие над жени и момичета в цялото им многообразие и другите форми на насилие, основано на пола, като например насилието срещу ЛГБТИК+ въз основа на пол, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или полови характеристики, за което се счита, че се отнася до различни актове на насилие онлайн и офлайн, които причиняват или е вероятно да причинят физически, сексуални, психологически или икономически вреди или страдание;

2.  подчертава, че поради ограничителните мерки и мерките за социално дистанциране по време на пандемията от COVID-19 се наблюдава обезпокоително нарастване на насилието, основано на пола, над жени и момичетата в целия Съюз, включително насилие от страна на интимния партньор, физическо, сексуално, икономическо и психологическо насилие, принудителен контрол и кибернасилие, което води до огромна нужда от услуги за подкрепа за тези жертви;

3.  настоява, че определението на „жени“ във връзка с насилието над жените трябва да включва момичетата на възраст под 18 години;

4.  осъжда фемицида като най-крайната форма на насилие, основано на пола, над жени и момичета; подчертава, че фемицида представлява извънредно тежко нарушение на правата на човека и че Съюзът следва да разработи план за предотвратяване и борба с насилието, за откриване на рискови ситуации и за оказване на подкрепа и защита на жертвите;

5.  подчертава, че насилието над жени и други форми на насилие, основано на пола, са все още покрити в мълчание и че те са резултат от постоянна проява на исторически неравен достъп до власт и ресурси и неравномерно разпределение на властта, довели до доминиране на мъжете над жените и дискриминация на жените, както и до насилие, насочено към ЛГБТИК+ лицата с огромно въздействие върху жертвите, техните семейства и общности;

6.  приветства движението #MeToo, което символизира гласа на жените, които разбиват стената на мълчанието, която заобикаля сексуалния тормоз и сексуалното насилие над жените в цялото им многообразие във всички възрасти, сектори и места; осъжда факта, че в някои държави жертвите на сексуален тормоз и сексуално насилие все по-често се обвиняват и дори се осъждат за клевета, като по този начин се създава възпиращ ефект, повторна виктимизация и заглушаване на жените, които се осмеляват да говорят;

7.  признава, че е постигнат напредък към равенство между половете благодарение на упоритата борба на феминисткото движение срещу глобалното потисничество на жените и момичетата;

8.  подчертава, че това положение се влошава от социалното и икономическото неравенство и значителните съкращения на наличното финансиране, особено по време на криза, довело до различия в заплащането и пенсиите, феминизиране на несигурната заетост и по-несигурни условия на живот за жените; подчертава, че тези неравенства и дисбаланси във властта имат хоризонтален и общ характер, общи са за цялата територия на Европейския съюз и не са ограничени до конкретни държави членки;

9.  подчертава, че строгите норми, свързани с пола, основани на патриархални стереотипи, допринасят за дискриминацията и подчинението на жените, включително лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени, водят до повишено излагане на насилие, основано на пола, за всеки, който не ги спазва, и допринасят за невидимостта на насилието, на което са подложени хомосексуалните, бисексуалните и интерсексуалните мъже;

10.  подчертава значението на постигането и насърчаването чрез образование на равнопоставеност и равностойни властови отношения между мъжете и жените, момчетата и момичетата, както и на премахването на свързаните с пола стереотипи, които водят до вредни социални норми, свързани с пола; изразява съжаление във връзка с големия брой случаи на насилие, насочени срещу жените в цялото им многообразие, включително лесбийките, бисексуалните и транссексуалните жени, както и транссексуалните, интерсексуалните и небинарните лица;

11.  подчертава широкия спектър на психологическото въздействие, произтичащо от насилието, основано на пола, върху жертвите, включващ стрес, чувство на опасност и уязвимост, проблеми с концентрацията, тревожност, пристъпи на паника, социална изолация, ниско самочувствие, депресия, посттравматично стресово разстройство и липса на доверие и на усещане за контрол, както и страх или дори мисли за самоубийство; подчертава значението на предоставянето на услуги в областта на психичното здраве за жертвите на тези престъпления, които често се предоставят и от НПО и представители на гражданското общество;

12.  припомня, че насилието, основано на пола, има и социални и икономически последици, както и въздействие върху демократичните процеси, като липса на достъп до заетост, изолация, оттегляне от обществения живот или лишаване от материални или финансови ресурси, което засилва неравностойното положение на жените; подчертава, че насилието, основано на пола, се упражнява като форма на принудителен контрол над жените, който възпрепятства равенството между половете, социалната мобилност, икономическото овластяване и упражняването на правата на жените като граждани на Съюза, включително пълноценното им гражданско участие и свободното развитие на живота им без насилие;

13.  подчертава пагубното икономическо въздействие, което насилието, основано на пола, и предизвиканите от него проблеми с психичното здраве, могат да имат върху жертвите, включително върху способността им да търсят работа, и финансовата тежест, свързана с търсенето на правна защита по съдебен ред, и посочва, че очакваните годишни разходи за обществото, свързани с насилието, основано на пола (290 милиарда евро) (между 49 милиарда евро и 89,3 милиарда евро за кибертормоз и киберпреследване), надвишават прогнозните годишни разходи за особено тежките престъпления, изброени в член 83, параграф 1, втора алинея от ДФЕС(18);

14.  подчертава, че Конвенцията от Истанбул продължава да бъде международен стандарт и ключов инструмент за изкореняване на насилието, основано на пола, следвайки цялостен и координиран подход, който поставя правата на жертвата в центъра и разглежда проблематиката от множество гледни точки; отново призовава за приключване на ратифицирането от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул въз основа на широко присъединяване и подчертава значението на нейното ратифициране от България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия; отбелязва със загриженост опитите в някои държави членки за разпространяване на дезинформация относно Конвенцията от Истанбул, като например отричането на съществуването на насилие, основано на пола; осъжда факта, че тази дезинформация се затвърждава в Европа и по този начин допринася за затрудненията при защитата на правата на жените;

15.  посочва, че Конвенцията от Истанбул следва да се разглежда като минимален стандарт за изкореняване на насилието, основано на пола, и че Съюзът следва да предприеме още по-решителни и ефективни действия в това отношение; припомня, че такива нови законодателни мерки във всеки случай следва да бъдат съгласувани с правата и задълженията, определени от Конвенцията от Истанбул, и следва да бъдат в допълнение към нейното ратифициране; призовава държавите членки да вземат предвид препоръките на Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие и да подобрят националното си законодателство, за да повишат степента на съответствието му с разпоредбите на Конвенцията от Истанбул, за да гарантират правилното изпълнение и правоприлагане;

16.  осъжда факта, че борбата с насилието, основано на пола, е неблагоприятно засегната от посегателствата срещу правата на жените и момичетата и равенството между половете; осъжда действията на движенията в Европа и по света, обявяващи се срещу равенството между половете и срещу феминизма, които систематично атакуват правата на жените и правата на ЛГБТИК+, включително сексуалните и репродуктивните им права, и се стремят да отменят съществуващите закони, които ги защитават, като по този начин застрашават зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава; осъжда всяка дезинформация, която умишлено се разпространява относно Конвенцията от Истанбул и други инструменти и инициативи за борба с насилието над жени в Съюза, което възпрепятства защитата на жените от насилие; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че организациите на гражданското общество, които получават финансова подкрепа от Съюза, не насърчават дискриминация, основана на пола;

17.  призовава Комисията да увеличи и да гарантира дългосрочното финансиране, насочено за предотвратяване и борба с насилието над жени и момичета и други форми на насилие, основано на пола, посредством програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, включително да осигури подкрепа за организации, осигуряващи подслон, и за други организации на гражданското общество, работещи в тази област; отново посочва значението на използването на критерии и показатели за измерване на напредъка;

18.  подчертава, че има съществени различия в правното определение и третиране на насилието, основано на пола, в държавите членки; посочва, че това до голяма степен затруднява законодателните действия на Съюза в борбата с насилието, основано на пола, включително прилагането на директиви 2012/29/ЕС, 2011/36/ЕС и 2011/99/ЕС;

19.  подчертава значението на превантивните мерки за борба с насилието над жени и момичета; отбелязва, че такива мерки изискват по-ясен акцент в цялата съдебна система, както и в училищата и в здравеопазването, за да се предотврати и сведе до минимум риска от насилие;

20.  настоява на необходимостта от действия срещу първопричините за неравенството между половете, включително срещу сексизма и патриархалните норми, стереотипи и ценности, свързани с пола; изразява съжаление за липсата на научни изследвания и знания, които да формират основата за ефективна политика и законотворчество за предотвратяване на насилието, основано на пола; призовава следователно Европейския институт за равенство между половете и Евростат да действат като център на знания за насилието срещу момичета в Съюза; подчертава факта, че насилието от страна на мъжете над жените започва с насилие от момчета над момичета; счита поради това, че превантивните мерки трябва да започнат в ранна възраст; подчертава необходимостта равенството между половете да заема централно място в образованието и призовава за образователни мерки, насочени към младите хора и прилагани съвместно с тях, включително съобразена с възрастта информация, всеобхватно образование относно сексуалността, развитие на ненасилствени отношения, курсове за самоотбрана за жени в контекста на прилагането на член 12, параграф 6 от Конвенцията от Истанбул и параграф 125, буква ж) от стратегическа цел Г.1 от Пекинската платформа за действие, както и по-общи действия за борба със сегрегацията, неравенството между половете и дискриминацията;

21.  подчертава, че посегателствата срещу правата на жените и равенството между половете често е едно от измеренията на по-всеобхватното влошаване на положението със състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и поради това призовава Комисията и Съвета да разгледат нарушенията на правата на жените и ЛГБТИ+ в контекста на текущите производства по член 7 от ДЕС;

22.  подчертава необходимостта от кампании за повишаване на осведомеността в целия Съюз, които да включват информация, насочена към образоването на по-младите граждани на Съюза относно равенството между половете и въздействието на насилието, основано на пола онлайн и офлайн, което би подкрепило усилията да се гарантира, че жените и момичетата могат да живеят свободно и безопасно във всички сфери;

23.  призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки, за да се гарантира, че насилието, основано на пола, е разгледано ефективно в учебните програми; приветства предложението на Комисията за провеждане на кампания в целия Съюз относно свързаните с пола стереотипи, включено в Стратегията за равенство между половете, и ангажимента ѝ за „образоването на момчетата и момичетата от ранна възраст по въпросите на равенството между половете, както и за подкрепа за изграждането на ненасилствени отношения“ като имащи ключово значение за ефективната превенция;

24.  подчертава значението на насърчаването на сътрудничеството между държавите членки по въпроса за насилието, основано на пола, което също така дава възможност на държавите членки с успешни политики да споделят своя опит чрез обмен на най-добри практики;

25.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят редовната наличност и съпоставимост на качествени дезагрегирани данни за всички форми на насилие, основано на пола, на равнището на Съюза и на национално равнище и за хармонизирането на системите за събиране на данни между държавите членки чрез сътрудничество с Евростат, Агенцията на Европейския съюз за основните права и EIGE; счита, че качествените данни ще бъдат от съществено значение за определянето на ясни и измерими цели за премахването на насилието, основано на пола; приветства обявяването на ново проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права в целия Съюз относно разпространението и динамиката на всички форми на насилие над жени;

26.  подчертава, че за да повишим разбирането за насилието, основано на пола, в рамките на Съюза, е необходимо да се гарантира, че в събирането на данни на равнище намеса на правоприлагащите органи са включени най-малко следните категории : а) полът на жертвата; б) полът на извършителя; в) връзката между жертвата и извършителя; г) наличието на измерение на сексуално насилие; д) дали извършването на насилието е мотивирано въз основа на пола, и е) други социално-демографски характеристики, които са от значение за междусекторния анализ; подчертава, че в допълнение към тези данни е необходимо да има общи данни относно броя на жалбите, броя и видовете на издадените заповеди за защита, процентите на отказаните и оттеглените жалби, процентите на наказателните преследвания и осъдителните присъди, времето, необходимо за разглеждане на делата, информация за наложените на извършителите присъди и за обезщетението, включително предоставеното на жертвите обезщетение, инцидентите, съобщени на телефонните линии за помощ или на здравните и социалните служби, занимаващи се със случаи на насилие над жени, и извадкови проучвания;

Предприемане на мерки срещу всички форми на насилие, основано на пола

27.  изтъква необходимостта от целенасочено законодателство и политики с междусекторен подход с цел справяне с положението на жертвите на насилие, основано на пола, които са подложени на комбинирани форми на дискриминация въз основа на полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или полови характеристики и на други основания като раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, здравословно състояние, семейно положение или статут на мигранти или бежанци; подчертава, че е необходимо при изготвянето на политики и закони да се добавят конкретни и измерими ангажименти, включително по отношение на групите, които се ползват със защита от дискриминация съгласно правото на Съюза и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз;

28.  призовава държавите членки и Комисията в рамките на своята работа за борба с насилието, основано на пола, да гарантират, че всички законодателни и незаконодателни инициативи имат за цел да изкоренят всички форми на насилие, основано на пола, и по-специално отнасящите се до жените в цялото им многообразие, и насилието срещу ЛГБТИК+ лицата въз основа на полова идентичност, изразяване на половата принадлежност и полови характеристики; припомня, че Парламентът вече насърчи силно държавите членки да приемат закони и политики за забрана на терапията за промяна на сексуалната ориентация, гениталното осакатяване на жени и интерсексуални лица и практиките на насилствена стерилизация;

29.  подчертава, че насилието, основано на пола, представлява сериозно нарушаване на правата и достойнството на човека, което може да бъде под формата на психологическо, физическо, сексуално и икономическо насилие, и включва, наред с другото, фемицид, насилие от страна на интимния партньор, сексуален тормоз, кибернасилие, преследване, изнасилване, ранни и принудителни бракове, генитално осакатяване на жени, престъпления, извършени в името на т.нар. „чест“, принудителен аборт, принудителна стерилизация, сексуална експлоатация и трафик на хора, институционално насилие, насилие от втори ред, косвено насилие и повторно превръщане в жертва;

30.  припомня, че трафикът на хора и сексуалната експлоатация е форма на насилие, основано на пола, над жени и момичета и подчертава значението на съобразения с пола подход към трафика на хора;

31.  осъжда явлението насилие от втори ред, което представлява физическо или психологическо насилие, репресии, унижения и преследвания, упражнявани срещу хора, които подкрепят жертви на насилие, основано на пола; подчертава, че тези действия възпрепятстват предотвратяването, идентифицирането, подкрепата и възстановяването на жените в ситуации на насилие, основано на пола;

32.  изразява дълбока загриженост във връзка с естеството, степента и сериозността на основаните на пола насилие и тормоз на работното място; във връзка с това приветства неотдавнашното приемане от Международната организация на труда на Конвенция № 190 относно насилието и тормоза в областта на труда и призовава държавите членки да я ратифицират и приложат незабавно; също така призовава Комисията и държавите членки да завършат по подходящ начин съществуващата рамка за ефективни мерки за забрана на насилието и тормоза на работното място, както и за превантивни мерки, ефективен достъп до съобразени с равенството между половете безопасни и ефективни механизми за подаване на жалби и разрешаване на спорове, обучение и кампании за повишаване на осведомеността, услуги за оказване на психологическа подкрепа и правни средства за защита;

33.  настоява, че кибернасилието, включително сексуалният и психологическият тормоз онлайн, кибертормозът, киберпреследването, разкриване без съгласие на изображения със сексуално съдържание, сексистките изказвания, подбуждащи към омраза онлайн, и новите форми на онлайн тормоз, като смущаване на видеоконференции (zoom-bombing) или заплахи онлайн, представляват форми на насилие, основано на пола;

34.  изразява съжаление относно факта, че кибернасилието непропорционално засяга жените и момичетата и става все по-често срещано; припомня, че кибернасилието, основано на пола, е продължение на офлайн насилието и неразделна част от него, тъй като двете форми на насилие са взаимосвързани; подчертава, че кибернасилието застрашава напредъка по отношение на равенството между половете и има „заглушаващ ефект“, което е в ущърб на демократичните принципи на Съюза; изразява съжаление във връзка с факта, че жените с публичен профил, като например политици, журналисти, артисти и активисти, често са обект на кибернасилие, основано на пола, с намерението да се обезкуражи присъствието им в обществения живот и в сферите на вземане на решения;

35.  подчертава трансграничния характер на кибернасилието, при което извършителите използват платформи или мобилни телефони, свързани със или с хостинг поддръжка от държави членки, различни от тези, в които се намира жертвата; подчертава необходимостта от координиран подход на Съюза за подобряване на навременните и достъпни инструменти за подаване на сигнали, ефективни механизми за премахване на съдържание и ефективно сътрудничество между онлайн платформите и правоприлагащите органи на държавите членки за борба с онлайн насилието, основано на пола, при пълно зачитане на основните права;

36.  призовава държавите членки и Комисията да приемат конкретни мерки за премахване на всички форми на онлайн насилие, включително чрез подходящо обучение за служителите на правоприлагащите органи, което засяга непропорционално жените и момичетата, и да обърнат специално внимание на зачестилите прояви на такова насилие по време на пандемията от COVID-19;

37.  припомня, че нарушенията на сексуалните и репродуктивните права, включително сексуалното насилие, насилието в акушеро-гинекологичната област и вредните практики са форма на насилие, основано на пола, над жени и момичета и над транссексуални и небинарни лица, както е отразено в Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК, и са пречка пред равенството между половете;

38.  насърчава Комисията да насърчава провеждането на редовен обмен на добри практики между държавите членки и заинтересованите страни относно сексуалните и репродуктивните права в рамките на своите предложения за допълнителни мерки за предотвратяване и борба с формите на насилие, основано на пола;

39.  подчертава факта, че репродуктивната принуда и отказът на извършване на безопасни и законни аборти също са форма на насилие, основано на пола; подчертава, че Европейският съд по правата на човека неколкократно е постановявал, че ограничителните закони за абортите и неприлагането на подходящи мерки представляват нарушение на човешките права на жените; подчертава, че автономността и способността на момичетата и жените да вземат свободни и независими решения относно телата и живота си са предпоставки за тяхната икономическа независимост, за равенството между половете и за премахването на насилието, основано на пола; категорично осъжда атаката срещу правата на жените и равенството между половете в Съюза, по-специално влошаването по положението с правата на жените по отношение на сексуалното и репродуктивното им здраве и фактическата забрана на правото на безопасен и законен аборт в Полша;

40.  изразява съжаление относно видимите недостатъци в правоприлагащата система, които водят до ниски равнища на издаване на осъдителни присъди по случаи на насилие, основано на пола, над жени и момичета, и до безнаказаност за извършителите; призовава всички държави членки да изменят определенията за „сексуално насилие“ и „изнасилване“ в националното си законодателство, така че в основата им да стои липсата на съгласие, както е предвидено в Конвенцията от Истанбул;

41.  изразява загриженост относно сексуализацията на деца, особено сексуализацията на момичета от мъже; счита, че е наложително да се засили защитата, предоставяна съгласно наказателното право по отношение на сексуалните престъпления срещу деца, особено когато извършителят проявява небрежност по отношение на възрастта на детето;

42.  подчертава, че за жените и момичетата с увреждания е два до пет пъти по-вероятно да бъдат подложени на различни форми на насилие; подчертава, че Съюзът е задължен, като страна по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да предприеме мерки, за да гарантира пълното зачитане на всички човешки права и основни свободи на жените и момичетата с увреждания; отбелязва, че Съюзът следва да продължи усилията си в тази посока, наред с другото, като ратифицира Конвенцията от Истанбул;

43.  подчертава, че жените от малцинствата, и по-конкретно жените от ромски произход и жените мюсюлманки, включително тези, които носят религиозно облекло, са непропорционално засегнати от насилие, основано на пола, по-специално в публичното пространство, на работното място и онлайн; подчертава, че подходът към насилието, основано на пола, срещу жените от ромски произход и жените мюсюлманки следва да бъде междусекторен и да взема предвид дискриминацията въз основа на пола заедно с дискриминацията въз основа на религия и етническа принадлежност;

44.  отбелязва, че Комисията трябва да разгледа особеното положение със защитата на жените мигранти от насилие, основано на пола, по-специално случаите на насилие от страна на интимния партньор, при които статутът на пребиваване на жертвата зависи от съжителството или семейното положение, и припомня, че съгласно Директива 2012/29/ЕС всички жертви на насилие, основано на пола, трябва да имат достъп до подходяща закрила, услуги за подкрепа и ефективни правни средства за защита, включително правото да получават информация и да могат да участват в наказателни производства, както и че всички права трябва да се прилагат по недискриминационен начин, включително по отношение на статута им на пребиваване;

45.  подчертава, че повечето от действащите закони за миграцията и бежанците в Европа не разглеждат уязвимостта на жените мигранти и бежанци, последиците от което включват повишено излагане на насилие, основано на пола по време на пътуване, несигурни условия за приемане, недостатъчни мерки за защита и липса на достъп до правосъдие за мигрантите в Съюза;

46.  счита, че насилието от страна на интимния партньор е не само престъпление срещу жертвата на насилие, но следва също така да се счита и за престъпление срещу всяко дете, което е свидетел на това, включително поради дълготрайните отрицателни последици за благосъстоянието и развитието на детето; осъжда факта, че децата на извършителите на насилие над интимния партньор често са обект на малтретиране като начин за упражняване на власт и насилие над майката – явление, известно като „косвено насилие“ и форма на насилие, основано на пола;

Закрила, подкрепа и обезщетение 

47.  призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за насърчаване и гарантиране на подкрепа и обезщетения за жените и момичетата в цялото им многообразие и за всички преживели насилие, основано на пола, и да насърчават и гарантират тяхната закрила срещу всички форми на насилие, припомня, че тези мерки следва да бъдат адекватни, своевременно прилагани, цялостни и пропорционални на тежестта на претърпените вреди и с дължимото внимание към потребностите на лицата, които са подложени на комбинирани форми на дискриминация и насилие;

48.  призовава държавите членки да се съобразят с Конвенцията от Истанбул, като осигурят мерки за защита и подкрепа за жените, които се базират на основано на пола разбиране на насилието над жени и насилието над интимен партньор и които се фокусират върху човешките права и безопасността на жертвата, като по този начин се избягва упражняването на институционално насилие над жертвите в резултат на закони или административни или правоприлагащи практики, които не отчитат свързаните с пола съображения и/или не се основават на достатъчно познания и подходящи процедури, което може да доведе до безнаказаност на извършителите, както и до повторно превръщане в жертва;

49.  призовава държавите членки да гарантират, че децата също се считат за жертви на насилие, основано на пола, в случаи на насилие от страна на интимния партньор, и че тяхното достойнство и безопасност са от първостепенно значение; във връзка с това приветства закони, които криминализират излагането на дете на насилие при близки взаимоотношения; призовава освен това държавите членки да гарантират, че законите за родителските права са в съответствие с този принцип, в смисъл че не се предоставят родителски права на родителя извършител на насилие над интимен партньор;

50.  подчертава задължението на държавите членки да осигурят наличието на адекватна подкрепа и услуги за преживелите насилие, основано на пола, които са адаптирани към специфичните им потребности, включително по време на криза; припомня, че в този контекст е важно да се оказва подкрепа на независимите организации на гражданското общество и организациите, осигуряващи подслон за жените, които разполагат с необходимото ноу-хау за осигуряване на закрилата на жените;

51.  призовава държавите членки да гарантират достъп на жертвите до услуги за подкрепа и основни услуги, включително услуги за сексуално и репродуктивно здраве, и да гарантират такъв достъп и в селските райони; твърдо подкрепя наличието на обществени услуги на всички етапи от процесите на обезщетение, по-специално по отношение на предоставянето на основна психологическа, правна и трудова подкрепа;

52.  призовава държавите членки и Комисията да повишат осведомеността и да гарантират, че информацията за жертвите и извършителите на насилие, основано на пола, е достъпна на всички езици на Съюза, с цел да се гарантира спазването на правата на жертвите при упражняването на тяхното основно право на свобода на движение в рамките на Съюза;

53.  призовава, отчитайки структурния контекст на дискриминацията и неравенството, държавите членки да работят по-активно, за да гарантират, че жертвите имат равен достъп до правосъдие и до независима съдебна система, която е физически, икономически, социално и културно достъпна за всички жертви на насилие, основано на пола, и да гарантират, че правата на жертвата заемат централно място, за да се избегнат дискриминацията, травмирането или повторното превръщане в жертва по време на съдебните, медицинските и полицейските процедури, като се интегрира принципът на равенство между половете по време на целия процес;

54.  подчертава със загриженост, че повечето държави членки все още се сблъскват с проблеми при пълното или правилното транспониране и/или практическото прилагане на Директива 2012/29/ЕС, както е отразено в Стратегията на Комисията за правата на жертвите, и призовава държавите членки да я транспонират изцяло и правилно по надлежен и грижлив начин;

55.  подчертава, че неспособността за справяне с липсата на доверие и увереност в правоприлагащите органи и в съдебната система от страна на преживелите насилие, основано на пола, е важен фактор за недостатъчното подаване на сигнали; призовава държавите членки да предоставят повече ресурси и да подобрят обучението на лекарите и служителите на правоприлагащите органи, включително съдиите, прокурорите, съдебните служители, експертите по криминалистика и други специалисти, работещи с жертви на насилие, основано на пола; призовава държавите членки да направят оценка на възможността за създаване на специализирани съдилища за тази цел; изразява убеждение, че осигуряването на повече знания и междуличностни умения на полицейските служители и на съдиите за внимателно изслушване, разбиране и уважение към всички преживели насилие, основано на пола, ще допринесе за справяне с недостатъчното подаване на сигнали и повторното превръщане в жертва и ще създаде по-безопасна среда за преживелите насилие, основано на пола;

56.  призовава всички държави членки изцяло да се съобразят с Конвенцията от Истанбул, като приемат програми за работа с извършителите на насилие, основано на пола, и на домашно насилие с цел предотвратяване на бъдещо насилие, като предоставят информация относно деструктивните полови норми, асиметричните властови отношения и ценности в основата на насилието, основано на пола, и като гарантират, че безопасността и човешките права на жертвите са от първостепенно значение;

57.  подчертава значението на осигуряването на достъп до правосъдие за всички преживели свързано с конфликти насилие, основано на пола, включително достъп до качествена правна помощ и търсене на пълна отговорност от извършителите на всички свързани с конфликти престъпления, основани на пола, над жени и момичета, както и над мъже и момчета, чрез задействане на правни процедури на национално, регионално и международно равнище, и по-специално посредством Римския статут и Международния наказателен съд;

58.  призовава държавите членки да прилагат изцяло директиви 2011/99/ЕС, 2012/29/ЕС и 2011/36/ЕС;

59.  подчертава, че липсата на правен акт на Съюза за борба с насилието, основано на пола, и различията в националните закони на държавите членки водят до различни степени на защита на преживелите насилие;

60.  приветства ангажимента на Комисията да разшири обхвата на областите на престъпност, изброени в член 83, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, така че да включва престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи към омраза; настоятелно призовава Комисията да включи сексуалната ориентация, половата идентичност, изразяването на половата принадлежност и половите белези като основания за дискриминация конкретно в обхвата на този член; счита, че подобна мярка е от съществено значение за осигуряването на защита на ЛГБТИК+ лицата в Съюза;

61.  посочва значението на пълноценното използване на възможностите за обучение, предоставени на държавите членки чрез различните програми и органи, служби и агенции на Съюза, и призовава държавите членки да осигурят периодично и ефективно обучение, което включва аспектите, свързани с равенството между половете и правата на човека, и международните стандарти; призовава държавите членки да гарантират, че жертвите имат право на публична висококачествена правна помощ преди и по време на съдебното производство;

62.  приветства ангажимента на Комисията през 2021 г. да излезе с предложение за директива за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола, с цел прилагане на стандартите на Конвенцията от Истанбул; подчертава, че тази нова директива трябва да допълва съществуващите и предстоящите законодателни и незаконодателни мерки с цел постигане на съгласувани действия на Съюза относно равенството между половете, както и евентуална ратификация на Конвенцията от Истанбул; поради това отново призовава Съюза да ратифицира Конвенцията от Истанбул; освен това припомня ангажимента на председателя на Комисията за разширяване на областите на престъпност, така че те да обхванат конкретни форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС;

Следващи стъпки на равнището на Съюза 

63.  подчертава, че насилието, основано на пола, както онлайн, така и офлайн, е особено тежко престъпление и широко разпространено нарушение на основните права и свободи в Съюза, към което трябва да се приложи по-ефикасен и решителен общ подход; подчертава, че насилието, основано на пола, е резултат от социални и системни структурни неравенства между половете, които имат трансгранично измерение; посочва по-специално нарастващия брой движения, обявяващи се срещу равенството между половете, срещу ЛГБТИК+ и срещу феминизма, които са добре организирани и имат трансграничен характер; освен това счита, че трансграничното измерение на кибернасилието, основано на пола, и голямото индивидуално, икономическо и обществено въздействие на насилието, основано на пола, във всички държави членки отново потвърждават необходимостта от общо за Съюза противодействие на насилието, основано на пола, в многобройните му измерения;

64.  призовава Съюза спешно да предприеме мерки във връзка с увеличаването на насилието, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; призовава в тази връзка Комисията да разработи Протокол на Съюза относно основаното на пола насилие по време на криза и да включи услуги за защита на жертвите, например телефонни линии за оказване на помощ, безопасно настаняване и здравни услуги, като „основни услуги“ в държавите членки, с цел предотвратяване на основаното на пола насилие и подкрепа за жертвите на насилие по време на кризи като пандемията от COVID-19;

65.  подчертава, че приемането на регионални и международни инструменти, като например Конвенцията от Истанбул, Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени и други резолюции на ООН, също показва необходимостта от общо противодействие на всички форми на насилие, основано на пола;

66.  подчертава, че особената необходимост от общо противодействие на насилието над жени и момичета и други форми на насилие, основано на пола, произтича и от необходимостта да се установят минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите, включително общо определение за насилието, основано на пола, както и минимални правила относно ключовите въпроси, свързани с превенцията, недостатъчното подаване на сигнали, закрилата, подкрепата и обезщетяването на жертвите, както и наказателното преследване на извършителите; подчертава, че подходите и степента на ангажираност на държавите членки за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола, се различават значително и че следователно един общ подход би допринесъл и за правоприлагането при трансгранични операции;

67.  отправя искане към Комисията да представи въз основа на член 83, параграф 1, трета алинея от ДФЕС предложение за решение на Съвета, с което насилието, основано на пола, се определя като нова област на престъпност, която отговаря на посочените в този член критерии, в съответствие с отправените в приложението препоръки, и отправя искане към Комисията да използва тази нова област на престъпност като правно основание за цялостна и ориентирана към жертвите директива на Европейския парламент и на Съвета с цел предотвратяване и борба с всички форми на насилие, основано на пола, както онлайн, така и офлайн;

68.  призовава Комисията да предложи всеобхватна директива относно насилието, основано на пола, която да прилага стандартите на Конвенцията от Истанбул и други международни стандарти, като например препоръките относно насилието, основано на пола, на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, и която да включва най-малко следните елементи:

69.  призовава Комисията да назначи координатор за борба с насилието над жени и с други форми на насилие, основано на пола;

o
o   o

70.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея препоръки на Комисията и на Съвета.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯTA:

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно определянето на насилието, основано на пола, като област на престъпност, която отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 83, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)  Равенството между жените и мъжете е в основата на ценностите на Съюза и е основен принцип на Съюза, заложен в Договорите и признат в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“). Правото на равно третиране и недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата. Прекратяването на извършваното от мъже насилие над жени и момичета е предпоставка за постигане на истинско равенство между жените и мъжете.

(2)  В член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) от Съюза се изисква да полага във всичките си дейности усилия за премахване на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените.

(3)  Съгласно член 83, параграф 1, трета алинея от ДФЕС, в зависимост от развитието на престъпността, Съветът може да приеме решение за определяне на области, в допълнение към посочените в член 83, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, на особено тежка престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие.

(4)  При приемането на такова решение съгласно член 83, параграф 1, трета алинея от ДФЕС Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.

(5)  Европейският институт за равенство между половете (EIGE) и Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията от Истанбул“) определят насилието над жени, основано на пола, като насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените. Съгласно Конвенцията от Истанбул „насилието над жени“ се определя като всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот.

(6)  ЛГБТИК+ лицата също са жертви на насилие, основано на пола, поради своя пол, половата си идентичност, изразяването на половата си принадлежност и половите си белези.

(7)  Насилието, основано на пола, срещу ЛГБТИК+ лица включва физическо насилие, психологическо насилие, насилствени бракове, сексуално насилие, включително „изправително“ изнасилване и сексуален тормоз, генитални осакатявания на жени и интерсексуални лица, принудителна стерилизация на транссексуални и интерсексуални лица, т.нар. „престъпления на честта“, терапия за промяна на сексуалната ориентация, изказвания, подбуждащи към омраза както онлайн, така и офлайн, малтретиране и тормоз, социално-икономически лишения и насилие, което се извършва в рамките на семейството и/или домакинството заради половата идентичност, изразяването на половата принадлежност или половите характеристики на жертвата.

(8)  Насилието, основано на пола, се корени в стереотипните представи за пола, хетеропатриархалните структури, неравномерното разпределение на властта и структурните и институционалните неравенства. Насилието, основано на пола, засяга всички сфери на обществото.

(9)  Съгласно Конвенцията от Истанбул полът се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. В нея също така се припомня, че много от формите на насилие срещу жените се коренят в неравномерното разпределение на властта между жените и мъжете.

(10)  Насилието, основано на пола, както онлайн, така и офлайн, и липсата на достъп до подходяща защита са най-тежката проява на дискриминация въз основа на пола и представляват нарушение на заложените в Хартата основни права, като например правото на човешко достойнство, правото на живот и на физическа и психическа неприкосновеност, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на робството и принудителния труд, правото на свобода и сигурност и правото на зачитане на личния и семейния живот.

(11)  Насилието, основано на пола, както онлайн, така и офлайн, е особено тежко престъпление и широко разпространено нарушение на основните права и свободи в Съюза, към което трябва да се приложи по-ефикасен и решителен общ подход.

(12)  Приемането на регионални и международни инструменти, като например Конвенцията от Истанбул, Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени и други резолюции на ООН, показва необходимостта от общо противодействие на всички форми на насилие, основано на пола.

(13)  Особената необходимост от общо противодействие на насилието над жени и момичета и други форми на насилие, основано на пола, произтича и от необходимостта да се установят минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите, включително общо определение за насилието, основано на пола, както и минимални правила относно ключовите въпроси, свързани с превенцията, недостатъчното подаване на сигнали, закрилата, подкрепата и обезщетяването на жертвите, както и наказателното преследване на извършителите. Подходите и степента на ангажираност на държавите членки за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола, се различават значително и следователно един общ подход би допринесъл и за правоприлагането при трансгранични операции.

(14)  Насилието, основано на пола, отговаря на критериите, за да бъде определено като нова област на престъпност съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Насилието, основано на пола, се определя като област на престъпност, която отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на …

   За Съвета

   Председател

(1) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (2) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2. (3) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (4) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26. (5) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 2. (6) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 167. (7) ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 102. (8) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 48. (9) Приети текстове, P9_TA(2020)0336. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0024. (11) Приети текстове, P9_TA(2021)0025. (12) Приети текстове, P9_TA(2021)0041. (13) Приети текстове, P9_TA(2021)0058. (14) https://www.unwomen.org/-/media/headquarters/attachments/sections/library/publications/2020/issue-brief-covid-19-and-ending-violence-against-women-and-girls-en.pdf?la=en&vs=5006 (15) https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?docid=238745&doclang=BG (16) https://www.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women/facts-and-figures (17) https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/political-guidelines-next-commission_en_0.pdf (18) EPRS interim European Added Values Assessment (EAVA) on gender-based violence (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, „Междинна оценка на европейските добавени стойности с оглед на насилието, основано на пола“), стр. 35.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно репресиите на правителството срещу протестите и гражданите в Куба (2021/2872(RSP))

P9_TA(2021)0389 RC-B9-0436/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Куба, и по-специално резолюцията от 10 юни 2021 г. относно положението с правата на човека и политическата ситуация в Куба(1), резолюцията от 28 ноември 2019 г. относно Куба и случая на Хосе Даниел Ферер(2) и резолюцията от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна(3),

–  като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано на 12 декември 2016 г. и прилагано на временна основа от 1 ноември 2017 г. насам(4),

–  като взе предвид официалния диалог по правата на човека между ЕС и Куба, провеждан в рамките на СПДС между ЕС и Куба, и по-специално третия диалог от 26 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз от 29 юли 2021 г. относно неотдавнашните събития в Куба,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, по която Куба е страна,

–  като взе предвид писмото на Комитета на ООН по случаите на принудително изчезване, в което се отправя искане за спешни действия и настоятелно се призовават кубинските органи да дадат отговор относно 187-те изчезнали лица,

–  като взе предвид изявлението от 16 юли 2021 г. на Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле, в което се призовава Куба да освободи задържаните протестиращи лица,

–  като взе предвид изявлението на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) и нейните специални докладчици от 15 юли 2021 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и насоките относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз(5), и по-специално член 12 относно свободата на събранията и сдруженията,

–  като взе предвид жалбата от 8 септември 2021 г. на Обсерваторията за правата на човека в Куба (OCDH) до специалния представител на ЕС за правата на човека Иймън Гилмор относно репресиите срещу протестиращите,

–  като взе предвид Конституцията на Куба и Наказателния кодекс към нея,

–  като взе предвид Декрет-закон 35 относно телекомуникациите, информационните и комуникационните технологии и използването на радиочестотния спектър и Резолюция 105 от 2021 г. относно Регламента за Националния модел за интервенции в отговор на инциденти в областта на киберсигурността на Република Куба,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 11 юли 2021 г. хиляди кубинци излязоха по улиците в над 40 града, за да протестират мирно срещу хроничния недостиг на лекарства и други стоки от първа необходимост, общото лошо управление на пандемията от COVID-19 и систематичните ограничения на правата на човека от страна на кубинските органи, по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията; като има предвид, че това бяха най-големите протести в Куба след протеста „Малеконасо“ през 1994 г.;

Б.  като има предвид, че кубинските органи реагираха с изключително насилие и репресии срещу протестиращите и защитниците на правата на човека; като има предвид, че президентът Диас-Канел изрично призова всички поддръжници на правителството, включително специални части като „Черните барети“ – елитно звено на революционните въоръжени сили – да се борят срещу мирните протестиращи, което изостри насилието, стотици цивилни лица бяха ранени и се стигна до обиски от страна на полицията, арести в домовете на протестиращите и полицейско насилие;

В.  като има предвид, че кубинските органи възприеха нови методи на репресии, като например спиране, наблюдение, цензура и контрол на телекомуникациите в нарушение на международното право в областта на правата на човека, за да контролират и прикриват сериозните нарушения на правата на човека, които извършваха; като има предвид, че кубинските органи трябва да защитават и гарантират правата на човека, като например мирните събрания и свободата на изразяване, без дискриминация въз основа на политически възгледи, и да спазват международните норми в областта на правата на човека при зачитане на принципите на законност, извънреден характер, отговорност и необходимост;

Г.  като има предвид, че Декрет-закон 35 актуализира кубинската правна рамка за процедурите и условията за получаване на необходимите разрешения за използване на националния радиочестотен спектър и налага задължения на телекомуникационните оператори да спират, наблюдават, прихващат и контролират потребителите и да предават информация за тях на кубинските органи; като има предвид, че декретът е международно признат за незаконен; като има предвид, че Резолюция 105 установява Регламента относно инцидентите в областта на киберсигурността в широк смисъл, като предоставя правна рамка за наказателно преследване на лица за широк кръг от обвинения и позволява налагането на санкции, изземването на мобилни телефони и компютри, претърсвания по домовете и дори позволява на правителството да действа като посредник при започването на наказателни производства за престъпления, които са посочени в Наказателния кодекс, но чиито определения са международно признати за незаконни; като има предвид, че Декрет-закон 370, който също беше приет след одобряването на новата конституция от 2019 г., ограничава свободата на изразяване в социалните мрежи;

Д.  като има предвид, че режимът прекъсна интернет за няколко дни, така че гражданите не бяха в състояние да съобщават публично за актовете на репресии и нарушенията на правата на човека, на които са били подложени; като има предвид, че кубинският министър на външните работи Бруно Родригес квалифицира опита на САЩ да възстанови интернет сигнала на острова като „агресия“;

Е.  като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека и Върховния комисар по правата на човека на ООН осъдиха репресиите на кубинската държава и използването на сила в отговор на мирни протести, призоваха също така за бързото освобождаване на всички задържани и настоятелно призоваха кубинското правителство да разгледа основните социални въпроси чрез диалог;

Ж.  като има предвид, че OCDH съобщава, че към 5 септември 2021 г. 1306 лица, включително 27 непълнолетни, са изчезнали или са били задържани след протестите от 11 юли 2021 г.; като има предвид, че други доклади на неправителствени организации, като например Организацията на защитниците на правата на затворниците, сочат, че през този период са били задържани над 5000 души, с предполагаеми произволни задържания, задържане в изолация, насилствени изчезвания, използване на престъпни фигури като начин за криминализиране на участието в протести, изтезания и малтретиране, наблюдение и домашни арести, както и насилие срещу протестиращите; като има предвид, че на 15 юли 2021 г. Комитетът на ООН по случаите на принудително изчезване предприе спешни действия в Куба във връзка със 187 случая съгласно член 30 от Конвенцията срещу насилственото изчезване (официални спешни действия AU № 1200 до 1386/2021); като има предвид, че Куба е на шесто място по броя спешни действия във връзка с насилствени изчезвания, които е трябвало да бъдат предприети от 2017 г. насам в света, въпреки че СПДС вече е изцяло в сила;

З.  като има предвид, че сред задържаните са значителен брой активисти, журналисти и лидери на политически опозиционни движения, като Хосе Даниел Ферер, лидер на Unión Patriótica de Cuba (Патриотичен съюз на Куба), чието местонахождение до момента не е известно, както и учители, студенти и художници, като Луис Мануел Отеро Алкантара от движението „Сан Исидро“; като има предвид, че полицията потвърди смъртта на Диубис Лауренсио Техеда, застрелян в гръб в Хавана по време на протестите;

И.  като има предвид, че лауреатите на наградата „Сахаров“ продължават да страдат от систематични репресивни действия, включително произволни задържания, нападения и обсади на домовете им, агресия и произволни глоби, които са документирани както от Обсерваторията за правата на човека в Куба, така и от Кубинския център за права на човека; като има предвид, че срещу „Дамите в бяло“ е имало най-малко 318 такива репресивни действия през последните три месеца, 60 през юни, 142 през юли и 116 през август; като има предвид, че лауреатът на наградата „Сахаров“ Гилермо Фариняс Ернандес заяви, че подобно на горепосочената информация от организациите за защита на правата на човека той също е бил подлаган на систематични репресии всеки месец в продължение на години, че телефонните му обаждания се следят и че когато напуска дома си, редовно бива задържан едва на няколкостотин метра разстояние, и че само през септември е бил произволно задържан три пъти, за последен път на 8 септември 2021 г.;

Й.  като има предвид, че срещу много лица са били организирани бързи съдебни процеси и те са получили присъди за различни видове престъпления, включително тероризъм, обществени безредици, неуважение, подбуждане към извършване на престъпления и разпространение на епидемия, без минимални гаранции за справедлив процес; като има предвид, че за няколко от арестуваните се счита, че са лишени от свобода заради убежденията им;

К.  като има предвид, че над 8000 души са задържани в затвор, без да им е повдигнато обвинение, а други 2500 са осъдени на принудителен труд по една и съща причина, като всички те са обвинени като „социално предкриминално опасни“– обвинение, което се основава изцяло на тяхното „наблюдавано поведение в противоречие с нормите на социалистическия морал“ (членове 72 – 84 от Наказателния кодекс на Куба);

Л.  като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за СПДС, при условие че в Куба бъдат предприети ясни подобрения по отношение на правата на човека и демокрацията; като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал нарушенията на правата на човека в Куба, като е подчертавал нарушението на член 1, параграф 5, член 2, буква в) и членове 5, 22 и 43 от СПДС; като има предвид, че в Куба не е постигнат конкретен напредък по отношение на общите принципи и цели на споразумението с оглед подобряване на положението във връзка с правата на човека, и като има предвид, че, напротив, кубинския режим засили репресиите си и нарушенията на трудовите права и правата на човека, включително се увеличи броят на политическите затворници; като има предвид, че СПДС не успя да постигне основната си цел за подобряване на основните свободи в Куба;

М.  като има предвид, че кубинската държава системно нарушава трудовите права и правата на човека на своя здравен персонал, назначен да работи в чужбина на медицински мисии, което го прави равнозначно на съвременно робство според ООН;

Н.  като има предвид, че в своята резолюция от 10 юни 2021 г. Парламентът припомня на Европейската служба за външна дейност, че участието на гражданското общество в политическите диалози и проектите за сътрудничество по споразумението е съществена част от СПДС и че следва да се отмени незабавно изключването на гражданското общество от достъп до средствата за сътрудничество и/или от участие в споразумението, докато в същото време, напротив, разрешават се участието и достъпът до средства за сътрудничество само за дружества, в които държавата участва или упражнява контрол, какъвто е случаят от подписването на споразумението насам;

О.  като има предвид, че СПДС включва т.нар. „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС и която предвижда възможността за спиране на изпълнението на СПДС в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека;

П.  като има предвид, че кубинската обсерватория за правата на човека (OCDH) официално поиска „прилагането на новия режим на санкции на Европейския съюз за физическите лица или държавните институции, участващи в тежки нарушения на правата на човека в Куба“;

1.  осъжда най-категорично крайното насилие и репресии срещу протестиращи, защитници на правата на човека, независими журналисти, хора на изкуството, дисиденти и опозиционни политически лидери от страна на кубинското правителство след протестите от 11 юли 2021 г.; изразява съжаление относно загубата на човешки живот и поднася своите съболезнования на роднините;

2.  призовава кубинските органи да прекратят репресиите, да освободят всички политически затворници, затворниците, лишени от свобода заради убежденията си, и произволно задържаните единствено заради мирното упражняване на свободата си на изразяване и на събрания, и да гарантират справедлив процес; осъжда факта, че отговорът на правителството на тези протести включваше разполагането на Черните барети и на граждански групи, които отговориха на призива на президента Мигел Диас-Канел за „защита на революцията“;

3.  изразява съжаление относно факта, че кубинските органи са използвали вълната от задържания след протестите от 11 юли 2021 г., за да инкриминират легитимните и мирни демократични искания на населението на Куба, за да упражняват контрол върху връщането на предоставени средства, за да възстановят атмосферата на страх сред населението и за да заглушат гласа на някои от най-харизматичните опоненти в страната;

4.  призовава за зачитане на правата на човека на лауреатите на наградата „Сахаров“, които са обект на постоянни репресии, и осъжда произволния арест в продължение на повече от два месеца на Хосе Даниел Ферер, който е бил изолиран от семейството си и чието местоположение е неизвестно;

5.  подчертава изключителната необходимост кубинските органи да изслушват и да отговарят на исканията за граждански и политически права и за свобода и демокрация, както и да участват в приобщаващ национален диалог относно процес на модернизиране и демократизация на страната, с оглед вземане на всички необходими мерки за предприемане на така необходимите вътрешни икономически реформи, като същевременно се гарантира спазването на политическите, гражданските, икономическите, социалните и културните права на населението и се осигури ефективен отговор на пандемията от COVID-19;

6.  изразява дълбока загриженост относно констатациите на работната група на ООН по произволното задържане във връзка с произволното лишаване от свобода в Куба, които показват наличието на системен проблем с произволните задържания, както се потвърждава в доклади 12/2017, 55/2017, 64/2017, 59/2018, 66/2018, 63/2019 и 4/2020 на работната група;

7.  осъжда незачитането от страна на кубинските органи на правата на човека и свободите, залегнали във всеобщите конвенции за правата на човека, по-специално свободата на събранията, свободата на печата и свободата на изразяване както онлайн, така и офлайн, както и репресиите срещу всяка форма на демократично изразяване и липсата на пространства за плуралистично политическо участие; призовава ЕС да ги осъди публично; изразява съжаление във връзка с наскоро приетия Декрет-закон 35 и Резолюция 105, които предоставят широки законни начини за инкриминиране на лицата, участващи в легитимни мирни протести, чрез упражняване на контрол върху средствата за телекомуникации, проправящи пътя към нови методи на репресии; призовава кубинските органи да актуализират правната рамка в съответствие с международното право и да отменят Декрет-закон 35 и всяко друго законодателство, което ограничава основните свободи на гражданите на Куба;

8.  изразява загриженост относно заслужаващата съжаление ситуация на задържане на лица и продължаващата липса на условия, които да предоставят гаранции за независимостта на съдебната власт; изисква задържаните лица да имат достъп до справедливи съдебни процеси, да имат възможност да получат независими медицински свидетелства, да им се дава подходяща храна и вода, да им се позволява да правят телефонни обаждания и да им се разрешават редовни посещения от роднини, приятели, журналисти и дипломати; призовава за ефективно наказателно и административно разследване за откриване, наказателно преследване и наказване на лицата, отговорни за случаи на измъчване и малтретиране;

9.  призовава кубинските органи да спазват препоръките на Междуамериканската комисия по правата на човека и на Върховния комисар на ООН по правата на човека, за да започнат конструктивен диалог с истинското гражданско общество; призовава Куба незабавно да предостави на специалния докладчик на ООН за свободата на мнение и изразяване, на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека и на независими организации за защита на правата на човека достъп до страната, за да документират положението във връзка с правата на човека и да наблюдават и следят предстоящите съдебни процеси срещу стотици активисти и обикновени кубинци, които остават задържани; призовава ЕС да наблюдава съдебните процеси и да посети политическите затворници в затвора;

10.  изразява съжаление, че въпреки приетото СПДС положението с демокрацията не се е подобрило и влошаването на положението с правата на човека в Куба продължава; подчертава, че Куба системно нарушава основните разпоредби на това споразумение още от влизането му в сила; изразява дълбоко съжаление относно липсата на ангажираност и готовност от страна на кубинския режим да се стреми да постигне дори минимален напредък за промяна или отворени канали, които биха могли да позволят реформирането на режима;

11.  подчертава, че противно на СПДС, кубинските и независимите европейски организации на гражданското общество системно са възпрепятствани да участват в диалозите по правата на човека между Куба и Европейския съюз в по-широката рамка на диалога за правата на човека съгласно СПДС, като този, който се проведе на 26 февруари 2021 г.; припомня в този смисъл, че всеки диалог между Европейския съюз и кубинското гражданско общество и възможностите за финансиране трябва да включват всички организации на гражданското общество без никакви ограничения;

12.  припомня силната си подкрепа за всички защитници на правата на човека в Куба и тяхната работа; призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите членки в страната сериозно да увеличат подкрепата си за истинско и независимо гражданско общество в сътрудничеството си с кубинските органи и да използват всички налични инструменти за засилване на работата на защитниците на правата на човека;

13.  счита, че последните репресивни действия на кубинските органи срещу гражданите допълват продължаващите и системни действия срещу лишените от свобода заради убежденията си, защитниците на правата на човека, дисидентите, активистите на опозицията и на гражданското общество, хората на изкуството и журналистите, които представляват допълнителни нарушения на СПДС;

14.  като има предвид, че СПДС включва т.нар. „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС и която предвижда възможността за спиране на изпълнението на споразумението в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека; призовава Европейския съюз да задейства член 85, параграф 3б, за да свика незабавно заседание на съвместния комитет с оглед на нарушенията на споразумението от страна на кубинското правителство, което представлява „особено спешен случай“;

15.  призовава Съвета да използва възможно най-скоро разпоредбите на Закона „Магнитски“ на ЕС(6) и да приеме санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека в Куба;

16.  изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на кубинските органи да разрешат на делегациите на Парламента да посетят Куба, въпреки че Парламентът е дал одобрението си за СПДС; призовава органите незабавно да позволят влизането на делегациите в страната;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на правителството и на Националното събрание на народната власт на Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0292. (2) OВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 17. (3) ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 235. (4) ОВ L 337 I, 13.12.2016 г., стр. 3. (5) ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391. (6) Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека (OВ L 410 I, 7.12.2020 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно случая на защитника на правата на човека Ахмед Мансур в Обединените арабски емирства (2021/2873(RSP))

P9_TA(2021)0390 RC-B9-0434/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предходните си резолюции относно Обединените арабски емирства (ОАЕ), и по-специално своята резолюция от 4 октомври 2018 г. относно ОАЕ, и по-специално положението на защитника на правата на човека Ахмед Мансур(1),

–  като взе предвид изявлението от 10 декември 2020 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел в Съвета по външни работи, че правата на човека са част от ДНК на Европейския съюз,

–  като взе предвид изявлението от 1 януари 2019 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно случая на Ахмед Мансур,

–  като взе предвид изявлението на експертите на ООН по правата на човека от 12 юни 2018 г., в което се призовава за незабавното освобождаване на лишения от свобода защитник на правата на човека Ахмед Мансур, както и изявлението от 7 май 2019 г., в което се осъждат условията на задържане,

–  като взе предвид Арабската харта за правата на човека,

–  като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 2018 г. между ОАЕ и ЕСВД,

–  като взе предвид последния кръг от диалога по правата на човека между ЕС и ОАЕ, проведен на 9 юни 2021 г. във виртуален формат, и втората среща на висши служители на Министерството на външните работи и международното сътрудничество на ОАЕ и на ЕСВД, проведена във виртуален формат на 3 март 2021 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по които ОАЕ е страна,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно свободата на изразяване,

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко отнасяне,

–  като взе предвид факта, че през 2015 г. Ахмед Мансур получи престижната награда „Мартин Еналс“, присъждана на защитници на правата на човека,

–  като взе предвид факта, че Луджаин ал-Хатлул получи наградата за правата на човека „Вацлав Хавел“ за 2020 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 29 май 2018 г., след очевидно несправедлив съдебен процес, Ахмед Мансур беше осъден на 10 години лишаване от свобода от Апелативния съд в Абу Даби по обвинения, свързани с действията му в защита на правата на човека; като има предвид, че на 31 декември 2018 г. решението беше потвърдено от Федералния върховен съд на ОАЕ; като има предвид, че той беше осъден също така да заплати глоба в размер на един милион дирхама на ОАЕ (232 475 EUR) и ще бъде поставен под наблюдение в продължение на три години, след като бъде освободен;

Б.  като има предвид, че на 29 март 2017 г. Министерството на външните работи и международното сътрудничество на ОАЕ заяви, че Прокуратурата за електронните престъпления е разпоредила задържането на Ахмед Мансур по обвинение в разпространение на невярна и подвеждаща информация по интернет чрез програми, целящи разпространението на неприязън и сектантство; като има предвид, че в други изявления на органите на ОАЕ се посочва, че единствената причина за задържането му всъщност е мнението, което е изразявал онлайн; като има предвид, че обвиненията срещу него се основават на предполагаеми нарушения на закона на ОАЕ от 2012 г. за престъпленията в кибернетичното пространство; като има предвид, че според Върховния комисар по правата на човека на ООН и Human Rights Watch той е бил осъден единствено защото е защитавал правата на човека, включително чрез публикации в Twitter относно случаи на несправедливост в своята държава, участие в уебинари по правата на човека и изпращане на съобщения до неправителствени организации с дейност в областта на правата на човека;

В.  като има предвид, че от задържането си през март 2017 г. Ахмед Мансур е на строг тъмничен режим в затвора Ал Садр в Абу Даби, където е лишен от неща от първа необходимост и където не се зачитат правата му на задържано лице съгласно правото на ОАЕ и съгласно международното право в областта на правата на човека, включително минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода; като има предвид, че му е било забранено да осъществява какъвто и да е контакт с други затворници и със семейството си, с изключение на четири 30-минутни посещения на съпругата му и ограничени телефонни обаждания до майка му и съпругата му; като има предвид, че той е провел две гладни стачки през 2019 г., за да изиска зачитане на основните му права на лишен от свобода;

Г.  като има предвид, че органите на ОАЕ са нарушавали правата на Ахмед Мансур в продължение на повече от 10 години чрез произволни задържания и лишаване от свобода, смъртни заплахи, физически нападения, държавно наблюдение и нечовешко отношение по време на задържане;

Д.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението на защитниците на правата на човека заяви, че условията и отношението, на които са подложени защитниците на правата на човека от ОАЕ Ахмед Мансур, Мохамед ал-Рокен и Насир бин Гайт, като продължителен строг тъмничен режим, са в нарушение на стандартите за правата на човека и могат да представляват изтезание;

Е.  като има предвид, че група от експерти на ООН по правата на човека призова правителството на ОАЕ да освободи г-н Мансур, като описа задържането му като пряка атака срещу легитимната работа на защитниците на правата на човека в ОАЕ;

Ж.  като има предвид, че преди последното си задържане през 2017 г. Ахмед Мансур е отправял призиви за всеобщи и преки избори в ОАЕ, както и за това на Федералния национален съвет (правителствен консултативен съвет) да бъдат предоставени законодателни правомощия; като има предвид, че той също така е ръководил онлайн форум, наречен „Ал-Хивар ал-Емарати“ (Диалог на емирствата), който е критикувал политиките на ОАЕ;

З.  като има предвид, че системно са преследвани защитници на правата на човека, журналисти, адвокати и учители, които се изказват по политически въпроси и по въпроси, свързани с правата на човека в ОАЕ; като има предвид, че по-специално от 2011 г. насам държавата засили репресиите срещу свободата на сдружаване, на събранията и на изразяване на мнение; като има предвид, че защитниците на правата на човека и членовете на техните семейства са подложени на насилствено изчезване, продължително произволно задържане, изтезания, съдебен тормоз и несправедливи съдебни процеси, забрани за пътуване, физическо и цифрово наблюдение и произволни уволнения;

И.  като има предвид, че неясното и прекалено широко определение на тероризма в законодателството на ОАЕ дава възможност широк спектър от мирни и законни дейности да бъдат квалифицирани като представляващи тероризъм;

Й.  като има предвид, че ОАЕ използват усъвършенстван шпионски софтуер срещу активисти и други лица, изразяващи несъгласие; като има предвид, че срещу Ахмед Мансур е използван шпионски софтуер, предоставен от израелското дружество NSO Group; като има предвид, че изтичането на информация от „Пегас“ през юли 2021 г. сочи използването на шпионския софтуер на NSO от страна на органите на ОАЕ срещу редица лица, включително защитници на правата на човека в ОАЕ и в чужбина; като има предвид, че Луджаин ал-Хатлул, видна защитничка на правата на жените в Саудитска Арабия, също беше обект на кибератаки от страна на органите на ОАЕ, които са влезли незаконно в електронната ѝ поща, преди да я задържат и насилствено да я прехвърлят в Саудитска Арабия;

К.  като има предвид, че жените в ОАЕ продължават да бъдат обект на редица дискриминационни закони и практики; като има предвид, че нарушенията на правата на жените включват отвличането и вземането на заложници на жени от Саудитска Арабия и от ОАЕ и активисти за правата на жените, непровеждането на разследване и неподвеждане под отговорност при предполагаеми престъпления срещу жени, включително например сексуалното нападение срещу британската гражданка Кайтлин Макнамара, при което обвиненият извършител не е бил разследван или подведен под отговорност, системна дискриминация срещу жени, експлоатация на жени работници мигранти, трафик със сексуална цел и сексуално робство;

Л.  като има предвид, че системата кафала (спонсорство) все още се прилага в ОАЕ като неразделна част от социалния и правния ред в държавата; като има предвид, че по сведения от международни организации за защита на правата на човека нехуманните практики на ОАЕ спрямо чуждестранните работници, които представляват 80% от населението на страната, са широко разпространени, като тези нарушения са се увеличили по време на пандемията от COVID-19; като има предвид, че в процеса на подготовка за предстоящото международно изложение „Експо 2020 Дубай“, което ще се проведе от октомври 2021 г. до март 2022 г., предприятията и строителните дружества принуждават работниците да подписват непреведени документи, конфискуват паспортите им, излагат ги на екстремно работно време при опасни метеорологични условия и им предоставят нехигиенични жилища;

М.  като има предвид, че ОАЕ и ЕС подписаха реципрочно двустранно споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване, с което гражданите на ОАЕ се освобождават от изискването за шенгенски визи;

Н.  като има предвид, че ЕС е основният донор на програмите на Интерпол за междусъдебно сътрудничество; като има предвид, че главният инспектор на Министерството на вътрешните работи на ОАЕ, генерал-майор Ахмед Насер ал-Раиси, е кандидат за председателството на Интерпол;

О.  като има предвид, че ОАЕ не са ратифицирали няколко основни договора на ООН в областта на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права и факултативните протоколи към него за премахване на смъртното наказание и срещу изтезанията, както и Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване;

П.  като има предвид, че ЕС счита ОАЕ за партньор, включително в областта на политическите и икономическите отношения; като има предвид, че ЕС и ОАЕ провеждат диалози относно правата на човека от 2013 г. под формата на срещи на всеки две години, и като има предвид, че десетият диалог по правата на човека между ЕС и ОАЕ, проведен на 9 юни 2021 г., предостави възможност за обсъждане на будещи загриженост въпроси с органите на ОАЕ;

1.  отново осъжда решително задържането на Ахмед Мансур и на всички други защитници на правата на човека в ОАЕ, които са били лишени от свобода единствено заради това, че са упражнили основните си права на човека, включително правото си на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване, на мирни събрания и на изразяване както онлайн, така и офлайн, които са заложени не само във всеобщите инструменти в областта на правата на човека, но и в Арабската харта за правата на човека; изразява дълбоко съжаление във връзка с разминаването между твърденията на ОАЕ, че е толерантна и зачитаща правата държава, и факта, че защитниците на правата на човека на нейна територия са задържани при тежки условия;

2.  отново призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Ахмед Мансур, Мохамед ал-Рокен и Насер бин Гаит, както и на всички други защитници на правата на човека, политически активисти и мирни дисиденти;

3.  настоятелно призовава органите на ОАЕ, в очакване на тяхното освобождаване, да гарантират, че Ахмед Мансур и всички други затворници са третирани в съответствие с минималните стандарти за третиране на лишените от свобода на ООН; настоятелно призовава по-специално Мансур да бъде преместен от строгия тъмничен режим и на всички затворници да бъдат разрешени редовни посещения от адвокат и от членове на семейството и да им се предоставят подходящи медицински грижи, на експертите от ООН и от международните НПО да бъде разрешено да посещават Мансур и други лица в затвора и да следят условията на задържане, а всички твърдения за изтезания да бъдат подробно разследвани;

4.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с непрекъсващите съобщения, включително чрез изтекли писма, публикувани през юли 2021 г., че Ахмед Мансур все още се намира в бедствено положение при строг тъмничен режим; припомня на органите на ОАЕ, че продължителният и неограничен престой при строг тъмничен режим представлява изтезание; призовава органите на ОАЕ да гарантират на всички задържани лица, включително на лицата, лишени от свобода заради убежденията си, справедлив процес и справедлив съдебен процес; настоятелно призовава държавните органи да изменят Закона за борба с тероризма, Закона за киберпрестъпността и Федерален закон № 2 от 2008 г., които многократно се използват за наказателно преследване на защитници на правата на човека, с цел да бъдат спазени международните стандарти в областта на правата на човека;

5.  призовава органите на ОАЕ да прекратят тормоза и незабавно да отменят забраната за пътуване, наложена на защитници на правата на човека; настоява държавните органи да гарантират, че защитниците на правата на човека в ОАЕ са в състояние да извършват своите законни дейности в областта на правата на човека при всякакви обстоятелства – както в страната, така и извън нея, без страх от репресии и без никакви ограничения, включително без съдебен тормоз;

6.  призовава заместник-председателя / върховен представител да следи отблизо случая на Ахмед Мансур, за да гарантира незабавното му освобождаване и освобождаването на други защитници на правата на човека; призовава по-специално заместник-председателя / върховен представител да поиска посещения в затвора при защитниците на правата на човека по време на предстоящото си посещение в ОАЕ и публично и в частни разговори да призове за тяхното незабавно и безусловно освобождаване по време на срещите с органите на ОАЕ; призовава ЕСВД да докладва на Парламента относно действията, предприети до момента от делегацията на ЕС и от държавите членки в Абу Даби, имащи за цел да се осигури подходяща подкрепа на г-н Мансур;

7.  настоятелно призовава всички държави членки, предвид вътрешните репресии на ОАЕ, в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба(2), да преустановят продажбата и износа на технологии за наблюдение за ОАЕ, както и тяхната поддръжка и актуализиране, ако не бъдат предприети конкретни и измерими стъпки за справяне с такива злоупотреби;

8.  призовава ЕСВД да предложи приемането на целенасочени мерки на ЕС срещу лицата, отговорни за тежки нарушения на правата на човека в ОАЕ, включително преследването на Ахмед Мансур и други защитници на правата на човека, в рамките на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека; отново заявява, че всички процедури за налагане на санкции трябва да се основават на доказателства и да бъдат започнати само когато могат да бъдат установени конкретни нарушения на правата на човека;

9.  призовава ЕС да приеме и публикува значими показатели за правата на човека и списък с отделни случаи за целите на своя диалог по правата на човека с ОАЕ, за да се даде възможност за истинска и ориентирана към резултатите дискусия относно правата на човека;

10.  призовава ЕС да включи дискусия относно правата на човека, по-специално положението на защитниците на правата на човека, като постоянна точка в дневния ред на годишната среща на високо равнище между ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

11.  изразява загриженост във връзка със съобщенията, че органите на ОАЕ използват шпионския софтуер на групата NSO за незаконни целенасочени действия спрямо мобилните телефони на стотици лица в Обединеното кралство, включително адвокати, представители на академичните среди и парламентаристи; призовава заместник-председателя / върховен представител да поиска разяснения относно тези съобщения от органите на ОАЕ, включително по отношение на евентуални целенасочени действия спрямо граждани на ЕС или физически лица, пребиваващи на територията на ЕС, и да докладва на Парламента;

12.  припомня, че през 2015 г. ЕС подписа споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване с ОАЕ; призовава Комисията да докладва на Парламента относно съответствието на посоченото споразумение с приложимото законодателство на ЕС, по-специално по отношение на разглеждането на правата на човека и основните свободи като критерий за освобождаване от изискването за издаване на виза; призовава Комисията и Съвета да докладват на Парламента относно напредъка в тази област;

13.  призовава членовете на Общото събрание на Интерпол, и по-специално държавите – членки на ЕС, надлежно да проучат твърденията за нарушения на правата на човека, засягащи генерал-майор Насер Ахмед ал-Раиси, преди да бъде избрано председателството на организацията в периода от 23 до 25 ноември 2021 г.; отбелязва загрижеността, изразена от гражданското общество във връзка с неговата кандидатура и потенциалното въздействие върху репутацията на институцията;

14.  с цел те да изразят неодобрението си по отношение на нарушенията на правата на човека в ОАЕ, приканва международните дружества, спонсориращи изложението „Експо 2020“ в Дубай, да оттеглят своето спонсорство и насърчава държавите членки да не участват в събитието;

15.  изразява дълбоко съжаление относно ролята на органите на ОАЕ в екстрадирането на активиста за правата на жените Лужан ал-Хатлул в Саудитска Арабия, където тя е била лишена от свобода, изтезавана и преследвана заради действия в защита на правата на жените;

16.  изразява загриженост относно положението на жените в ОАЕ, въпреки постигнатия известен напредък, и призовава държавните органи да реформират Закона за личния статут, за да предоставят на жените равни права и да гарантират, че жените от Емирствата могат да предават гражданство на своите деца наравно с мъжете;

17.  приветства мораториума на ОАЕ върху екзекуциите от 2017 г. насам; призовава ОАЕ да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и протокола към него, целящ премахването на смъртното наказание;

18.  подкрепя непрекъснатия и засилен диалог между ЕС, неговите държави членки и ОАЕ по въпроси от взаимен интерес, както е предвидено в Споразумението за сътрудничество; счита, че редовните междупарламентарни срещи между Парламента и неговите партньори в региона на Персийския залив са важен форум за развитието на конструктивен и откровен диалог по всички проблемни въпроси, включително правата на човека, сигурността и търговията;

19.  призовава за установяването на по-строги правила за прозрачност по отношение на лобистките дейности на чуждестранни организации спрямо институциите на ЕС;

20.  призовава за превод на настоящата резолюция на арабски език;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Обединените арабски емирства, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

(1) OВ C 11, 13.1.2020 г., стр. 21. (2) ОВ L 206, 11.6.2021 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно положението в бежанския лагер в Какума, Кения (2021/2874(RSP))

P9_TA(2021)0391 RC-B9-0445/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Кения, и по-специално резолюциите от 30 април 2015 г.(1) и от 18 май 2017 г. относно бежанския лагер в Дадааб(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие(3),

–  като взе предвид съвместното изявление на Република Кения и Европейския съюз от 21 юни 2021 г.,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на ЕС относно 17 май 2021 г. – Международен ден за борба срещу хомофобията, трансфобията и бифобията,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2019 г. относно положението на ЛГТБИ лицата в Уганда(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2021 г., озаглавени „Африкански рог: ЕС желае да задълбочи стратегическите отношения с региона“,

–  като взе предвид съвместното изявление от 29 април 2021 г. на Република Кения и върховния комисар на ООН за бежанците, озаглавено „Dadaab and Kakuma Refugee Camps Roadmap“ („Пътна карта за бежанските лагери в Дадааб и Какума“),

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за бежанците от 25 март 2021 г. относно положението на ЛГБТИК+ в бежанския лагер в Какума,

–  като взе предвид съобщението на генералния секретар на ООН от 17 май 2021 г. относно Международния ден за борба срещу хомофобията, трансфобията и бифобията,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 – 2025 г.“ (COM(2020)0698),

–  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 21, 24, 29 и 31 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 10 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които ЕС и неговите държави членки се задължават в отношенията си с останалия свят да утвърждават и насърчават универсалните права на човека и защитата на лицата, както и да приемат ограничителни мерки в случай на тежки нарушения на правата на човека,

–  като взе предвид ценностите като човешкото достойнство, равенството и солидарността, съдържащи се в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.,

–  като взе предвид член 14 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., в който се признава правото на всеки човек да търси убежище в други страни, когато е преследван,

–  като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа(5),

–  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 март 2020 г., озаглавено „План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 – 2024 г.“ (JOIN(2020)0005),

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Всеобхватната рамка на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) за реакция спрямо бежанския поток,

–  като взе предвид решението на Висшия съд на Кения от 8 април 2021 г. за временно блокиране на закриването на бежанските лагери в Дадааб и Какума,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 септември 2020 г. относно нов пакт за миграцията и убежището (COM(2020)0609),

–  като взе предвид Глобалния пакт на ООН за бежанците,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че в Африка Кения се нарежда втора след Етиопия по броя на бежанците и лицата, търсещи убежище, на своята територия; като има предвид, че според ВКБООН към 31 май 2021 г. броят на бежанците и лицата, търсещи убежище, в Какума, Дадааб и градските райони е бил 519 989 души;

Б.  като има предвид, че лагерът в Какума се намира в Туркана, който е един от най-бедните окръзи в Кения; като има предвид, че според ВКБООН условията на живот в лагера са бедствени и постоянно се влошават, като се характеризират с крайна бедност, лоши жилищни условия и инфраструктура и липса на вода, канализация, лекарства и електричество; като има предвид, че както местното население, така и бежанците страдат от сериозен недостиг на храна и вода и липса на задоволяване на основните потребности; като има предвид, че пандемията от COVID-19 влоши и без това тревожната хуманитарна ситуация в лагера и в окръга, в който се намира лагерът;

В.  като има предвид, че положението с правата на човека и сигурността в бежанския лагер в Какума в Кения се влоши драстично; като има предвид, че често се получават сведения за въоръжени грабежи, кражби, изнасилвания и убийства, като жените, децата, хората с увреждания и ЛГБТИК+ лицата са най-уязвими спрямо насилието; като има предвид, че понастоящем се провежда разследване на тези нападения;

Г.  като има предвид, че жените и момичетата в лагера са подложени на различни форми на сексуално насилие, най-често изнасилване; като има предвид, че момичетата бежанци, новопристигналите и самотните жени, които са глави на домакинство, са особено изложени на риск; като има предвид, че изнасилванията се извършват от мъже бежанци от лагера, от членове на местната общност и/или от членове на охраната; като има предвид, че други форми на насилие също са често срещани, като детските и принудителните бракове, гениталното осакатяване на жени и насилието от страна на интимния партньор;

Д.  като има предвид, че на 15 март 2021 г. в „Какума 3“, блок 13, двама бежанци са получили изгаряния втора степен вследствие на палеж с петролна бомба, извършен, докато те са спяли; като има предвид, че една от жертвите – Критон Атухуера, бежанец от Уганда – е загинала в резултат на получените наранявания; като има предвид, че все по-голям брой бежанци ЛГБТИК+ са нападани и ранявани, като много от тях са принудени да избягат от бежанския лагер в район, в който не са защитени и където нямат законно разрешение да останат;

Е.  като има предвид, че въпреки че кенийското законодателство наказва консенсуалните отношения между лица от един и същи пол с лишаване от свобода до 14 години, Кения е единствената държава в региона, която приема бежанци въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност; като има предвид, че около 300 бежанци и лица, търсещи убежище, регистрирани в бежанския лагер в Какума, имат профил ЛГБТИК+ и че според ВКБООН повечето от тях са съобщили, че живеят мирно в общността в Какума;

Ж.  като има предвид, че според глобалния преглед за 2020 г. на Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ILGA) почти половината от държавите по света, в които хомосексуалността е обявена за незаконна, се намират в Африка; като има предвид, че само 22 от 54 африкански държави са легализирали хомосексуалността;

З.  като има предвид, че в много африкански държави действащите закони срещу ЛГБТИК+ датират от колониалната епоха;

И.  като има предвид, че през март 2020 г. някои бежанци с профил ЛГБТИК+ са поискали от ВКБООН да ги премести извън Кения вследствие на враждебността на страната към тях; като има предвид, че през последните няколко месеца над 30 ЛГБТИК+ лица са били преместени от „Какума 3“ в други части на лагера въз основа на изразените от тях опасения във връзка с безопасността и след внимателна оценка, извършена на място от ВКБООН; като има предвид, че мандатът на Европейския парламент във връзка с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка на Съюза за презаселване и за изменение на Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета предвижда с течение на времето да се положат усилия за постигане на справедливо разпределение на презаселените лица между държавите членки и че тези усилия следва да бъдат съчетани с усилия за приемане на международни обвързващи правила относно споделената отговорност в световен мащаб за презаселване на лицата, нуждаещи се от презаселване, както е посочено от ВКБООН;

Й.  като има предвид, че през ноември 2020 г. кенийското правителство и Human Rights Watch потвърдиха, че в ерата на COVID-19 се наблюдава експоненциално нарастване на нападенията срещу ЛГБТИК+ лицата, въпреки че насилието в по-общ план също се е увеличило;

К.  като има предвид, че презаселването от кенийски бежански лагери на ЛГБТИК+ лица продължава да не отговаря на действителните потребности; като има предвид, че пандемията от COVID-19 забави този процес; като има предвид, че според ВКБООН от 2019 г. насам около 235 бежанци с такъв профил са били предложени за презаселване, като 48% от тях са напуснали страната;

Л.  като има предвид, че въпреки факта, че ВКБООН и неговите партньори са подготвили съоръжения в отговор на пандемията, 65% от бежанците в лагери са докладвали, че имат по-ограничен достъп до здравни грижи в сравнение с периода преди избухването на епидемията през март 2020 г., главно поради страха от заразяване и липсата на медицински персонал; като има предвид, че само 3% от населението на Кения е напълно ваксинирано срещу COVID-19; като има предвид, че кампанията за ваксиниране в бежанските лагери в Кения започна на 30 март 2021 г., като на лагера в Какума бяха разпределени 2 000 дози ваксини;

М.  като има предвид, че през последните десетилетия правителството на Кения направи няколко опита да закрие лагера; като има предвид, че на 24 март 2021 г. министърът на вътрешните работи на Кения отправи към ВКБООН 14-дневен ултиматум за изготвяне на план за закриването на лагерите в Дадааб и Какума; като има предвид, че на 8 април 2021 г. Висшият съд на Кения временно отложи закриването с 30 дни; като има предвид, че на 29 април 2021 г. ВКБООН и кенийското правителство постигнаха съгласие по отношение на пътната карта за по-късно закриване на лагерите в Кукума и Дадааб в срок до 30 юни 2022 г.; като има предвид, че пътната карта включва доброволно завръщане на бежанците в техните държави на произход в условията на зачитането на безопасността и достойнството, заминаване в трети държави съгласно различни договорености и алтернативни възможности за престой в Кения за определени бежанци от държавите от Източноафриканската общност;

Н.  като има предвид, че въпреки че ООН отчете загрижеността на правителството и призна, че бежанските лагери не следва да се използват като дългосрочни решения в отговор на принудителното разселване, международните организации и организациите за защита на правата на човека предупредиха, че внезапното и хаотично закриване на лагерите би довело до хуманитарна катастрофа и че принудителното репатриране би представлявало нарушение на международното право; като има предвид, че бежанците в Какума като цяло живеят в страх от депортиране;

О.  като има предвид, че въпреки огромните си природни ресурси Африканският рог е един от най-бедните региони в света; като има предвид, че продоволствената сигурност е изключително нестабилна и че милиони хора, които живеят в този регион, страдат от недохранване и са изложени на риск от глад; като има предвид, че сушата и въоръжените конфликти са двете основни причини за разселването на хора в региона, включително в Кения, както се подчертава в Глобалния план за действие от Найроби, приет на срещата на високо равнище на Междуправителствения орган за развитие на 26 март 2017 г.; като има предвид, че с оглед на конфликтите като тези в Сомалия и Етиопия и насилието преди и след изборите в Уганда и Танзания доброволното завръщане на повечето бежанци от лагера в Какума е невъзможно поради съображения, свързани със сигурността и достойнството; като има предвид, че от края на 2019 г. насам Кения беше засегната от комбинация от безпрецедентни заплахи и от тежки последици от изменението на климата, включително от най-голямото нашествие на пустинни скакалци през последните 60 години и наводнения по време на дъждовните сезони, както и от ограничителните мерки във връзка с COVID-19;

П.  като има предвид, че Извънредният доверителен фонд на ЕС за Африка („Доверителният фонд на ЕС“), споразумението за който беше подписано на срещата на върха във Валета на 12 ноември 2015 г., беше създаден с цел да се преодолеят първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието; като има предвид, че ЕС отговаря на животоспасяващи основни потребности на бежанците, приютени в бежански лагери в Кения; припомня, че Доверителният фонд на ЕС за Африка е създаден в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие и трябва да се придържа към основната цел на политиката за развитие на Европейския съюз, която продължава да бъде „борба с бедността“;

Р.  като има предвид, че от 2012 г. насам ЕС е предоставил над 200 милиона евро под формата на хуманитарна помощ и е отпуснал 286 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР) за периода 2014 – 2020 г., като е насочил усилията си към създаването на работни места, продоволствената сигурност, устойчивостта и изграждането на институции, и по-специално образованието; като има предвид, че кенийските лица, търсещи убежище, са изцяло зависими от хуманитарна помощ за посрещане на своите основни потребности; като има предвид, че новият финансов Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа ще продължи да изпълнява програмите на ЕС в Кения;

С.  като има предвид, че през 2021 г. ЕС отпусна 15 милиона евро под формата на финансиране за хуманитарни проекти в Кения, насочени първо към подпомагане на бежанците, а от 2016 г. насам – 45 милиона евро за бежанците и приемащите ги общности в Кения по линия на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че в бежанските лагери в Какума и Дадааб ЕС продължава да подкрепя предоставянето на основна животоспасяваща помощ, като например хранителна помощ, здравеопазване, лечение на недохранването, водоснабдяване, канализация и хигиена (WASH), защита и образование;

1.  изразява дълбоката си загриженост относно хуманитарното положение и съобщенията за продължително насилие в лагера в Какума; решително осъжда палежа с петролна бомба, извършен на 15 март 2021 г. в бежанския лагер Какума 3, срещу двама ЛГБТИК+ бежанци; изразява дълбока загриженост относно постоянните заплахи в бежанския лагер Какума срещу лица регистрирали се като ЛГБТИК+; припомня, че над 30 души са били спешно преместени през последните няколко месеца;

2.  настоятелно призовава кенийските органи да продължат разследванията и да внесат пълна яснота по отношение на това престъпление и да потърсят съответната отговорност от извършителите в съответствие с кенийските закони и с международното право в областта на правата на човека;

3.  потвърждава важната и конструктивна роля, която играе Кения, и припомня трудната регионална ситуация, която се характеризира с регионални кризи и конфликти; признава значението на бежанския лагер в Какума за хиляди бежанци и търсещи убежище лица в граничните региони на Кения, включително за най-уязвимите сред тях, особено за тези, които са се регистрирали като ЛГБТИК+ и са изправени пред криминализиране и дори смъртно наказание в своите държави на произход;

4.  приветства съвместната работа, извършена през годините между секретариата на Кения по въпросите на бежанците (RAS), ВКБООН и други партньори при разглеждането на въпроса за закрилата на всички бежанци; подчертава обаче, че настоящото положение в лагера в Какума е неустойчиво в дългосрочна перспектива и изисква ефикасен и координиран отговор от страна на кенийското правителство, правителствата в региона и международната общност като цяло, включително ЕС; отбелязва неотдавнашното приемане на пътната карта за бежанските лагери в Дадааб и Какума в това отношение;

5.  призовава кенийското правителство да запази бежанските лагери в Какума и Дадааб поне докато положението в региона се стабилизира; настоятелно призовава кенийското правителство да гарантира, че правата на човека на бежанците се зачитат при вземането на решения, които ги засягат; подчертава, че финансовата помощ, която ЕС предоставя на трети държави за приемането на бежанци, не следва да замества отговорността на ЕС при приемането и презаселването на справедлив дял от хората, нуждаещи се от международна закрила;

6.  призовава кенийското правителство, ВКБООН и международната общност да се ангажират да работят заедно и да намират алтернативни, трайни, подходящи и основани на правата решения, които са в съответствие с принципите за споделяне на отговорността и с целите на Глобалния пакт за бежанците; препоръчва тези решения – за да бъдат ефективни – да включват презаселването в ЕС на значителен брой бежанци, нуждаещи се от международна закрила;

7.  подчертава необходимостта от по-интегриран и всеобхватен регионален подход към управлението на бежанците и от засилване на сътрудничеството между Кения и съседните ѝ държави по политически въпроси, въпроси, свързани със сигурността, хуманитарни въпроси и въпроси, свързани с развитието, с цел справяне с първопричините за принудителното разселване; призовава да се отговори на необходимостта от адекватна сигурност в бежанските лагери, а кенийското правителство да подобри сигурността в лагера в Какума и да засили защитата на бежанците, по-специално на най-уязвимите групи; призовава правоприлагащите органи и другите клонове на управление в Кения да гарантират, че бежанците са защитени и се намират в безопасност;

8.  призовава кенийското правителство и ВКБООН да гарантират изпълнението на програмата за репатриране в пълно съответствие с международните задължения на Кения и нейните отговорности на национално равнище; настоява, че всеки процес на репатриране в държавата на произход трябва да бъде доброволен, безопасен, устойчив, достоен и основан на правата, като завърналите се лица имат достъп до обективна, неутрална и подходяща информация за това какво ще се случи, ако решат да не участват доброволно в този процес;

9.  изразява дълбока загриженост във връзка с положението в Африканския рог, особено по отношение на бедността и продоволствената несигурност; призовава Комисията да отпусне спешната хуманитарна помощ, необходима за справяне с проблема с бежанците и глада в региона; призовава помощта, предоставяна от ЕС и държавите членки в Африканския рог, да се използва приоритетно за справяне с насилието, включително сексуалното насилие, и проблемите, свързани с тежки случаи на неравенство, бедност, хронично недохранване, достъп до здравеопазване и обществени услуги, по-специално до репродуктивно здравеопазване, както и за постигането на целите за устойчиво развитие;

10.  призовава ЕС да разгледа въпроса за продоволствената несигурност и невъзможността да се посрещнат основни потребности в лагера в Какума, включително, наред с другото, достъп до вода, канализация, здравеопазване и електроенергийни услуги, не само чрез помощта, предоставяна изключително за бежанците, но и чрез подкрепата си за националните програми за развитие, чиято способност за постигане на ефективност на развитието е била осигурена и е предмет на редовна оценка;

11.  подчертава, че нарастващата нестабилност в региона представлява пречка пред безопасното завръщане на бежанците в техните държави на произход; призовава ЕС, в сътрудничество с международната донорска общност, да продължи да увеличава усилията си като посредник и в подкрепа на устойчивото и дългосрочно социално-икономическо развитие в региона, като по този начин се създаде благоприятна и безопасна среда за доброволно връщане и реинтеграция на бежанците;

12.  призовава за по-големи усилия за защита на принудително разселените ЛГБТИК+ лица и за по-голяма солидарност от страна на международната общност в отговор на нуждите от презаселване в световен мащаб, тъй като те остават далеч по-големи от действителния брой налични места;

13.  призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно изпълнението и програмирането на Доверителния фонд на ЕС за Африка и призовава Комисията, с подкрепата на Агенцията за основните права, да извърши специфична оценка на въздействието, която да обхваща тяхното въздействие върху правата на човека; призовава Комисията да представи резултата от такава оценка на въздействието своевременно пред Парламента, включително в рамките на работната група за външните финансови инструменти на комисията по външни работи и комисията по развитие;

14.  призовава ЕС да продължи да работи в тясно сътрудничество с кенийското правителство, ВКБООН и по-широката международна общност, за да помогне за намирането на решения на продължаващата ситуация с бежанците в региона; призовава ЕС да засили защитата и насърчаването на правата на човека в Кения;

15.  припомня, че в Европейския съюз преследването въз основа на сексуалната ориентация се счита за критерий за подаване на молба за убежище и за предоставяне на убежище; призовава ЕС и неговите държави членки да се придържат към този принцип; призовава ЕС, и по-специално делегациите на ЕС и специалния представител на ЕС за правата на човека, действително да използват изцяло инструментариума за ЛГБТИ и придружаващите го насоки в диалога си с всички африкански нации, които все още криминализират хомосексуалността, и в по-общ план – в диалога си с всички държави, в които преследването на ЛГБТИК+ лица или насилието срещу тях е широко разпространено;

16.  настоява делегацията на ЕС в Кения да продължи да наблюдава отблизо положението на уязвимите лица, и по-специално ЛГБТИК+ и чернокожите жени от африкански произход, и активно да подкрепя на място организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека и ЛГБТИК+ лицата;

17.  настоятелно призовава ЕС да продължи усилията си, за да убеди както кенийското правителство, така и Африканския съюз да преразгледат подхода си по отношение на ЛГБТИК+, като отбелязва, че тяхната позиция може по един или друг начин да излага ЛГБТИК+ лицата на риск от нечовешко и унизително отношение, което противоречи на ценностите на равенството и еднаквата закрила, залегнали в закона;

18.  припомня на кенийските органи техния ангажимент за зачитане на правото на свобода на мнение и изразяване, залегнало в член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, и задълженията му да гарантира основните права, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону, и по-специално членове 8 и 96 от него; настоятелно призовава кенийското правителство да гарантира при всички обстоятелства физическата неприкосновеност и психологическото благосъстояние на всички бежанци, независимо от тяхната сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване;

19.  призовава международната общност да гарантира, че бежанците са обхванати от програмите за ваксинация срещу COVID-19; подчертава, че предоставянето на възможност на бежанците да се възползват от услугите, предоставяни на национално равнище, и интегрирането им в националните планове за развитие е от съществено значение както за бежанците, така и за общностите, които ги приемат, и е в съответствие с ангажимента никой да не бъде изоставен в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

20.  отново заявява, че не може да има развитие без подобряване на сигурността в региона; подчертава настоятелно, че финансирането трябва да бъде насочено към икономическото, човешкото и социалното развитие в региона, със специален акцент върху предизвикателствата пред развитието, определени в решението за Доверителния фонд; припомня, че средствата от ЕФР и официалната помощ за развитие (ОПР) следва да се използват изключително за целите на развитието;

21.  подчертава, че е важно съществен дял от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа да бъде разпреден на организации на гражданското общество в трети държави, включително Кения, за предоставяне на помощ и за защита и мониторинг на правата на мигрантите; призовава ЕС да гарантира, че значителна част от програмирането чрез този инструмент е предназначена за подобряване на правата на човека и международната закрила на бежанците, по-специално в Кения;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на върховния комисар на ООН за бежанците, на председателя на кенийския парламент, на Междуправителствения орган за развитие (IGAD), на правителствата на държавите – членки на IGAD, на Африканския съюз, на Панафриканския парламент и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.

(1) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 51. (2) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 131. (3) Приети текстове, P9_TA(2021)0108. (4) Приети текстове, P9_TA(2019)0042. (5) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно прилагането на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени (2020/2046(INI))

P9_TA(2021)0392 A9-0193/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 4 и 14 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО(1) (Директива за административното сътрудничество – ДАС),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма за действие за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. ( „Фискалис 2020“ ) и за отмяна на Решение № 1482/2007/ЕО(2),

–  като взе предвид Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане(3),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане(5),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари(6),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености(7),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 15 юли 2020 г. за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ДАС7) (COM(2020)0314),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 2 юни 2020 г. относно бъдещото развитие на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане в ЕС,

–  като взе предвид своята позиция от 10 март 2021 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане(8),

–  като взе предвид извършената от Комисията първоначална оценка на въздействието от 23 ноември 2020 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на мерките за укрепване на съществуващите правила и за разширяване на рамката за обмен на информация в областта на данъчното облагане с цел включване на криптоактивите и електронните пари,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 18 декември 2017 г. за прилагането на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане (COM(2017)0781),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2018 г. относно прегледа и оценката на статистическите данни и информацията за автоматичния обмен в областта на прякото данъчно облагане (COM(2018)0844),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 12 септември 2019 г. за оценката на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (SWD(2019)0327),

–  като взе предвид Специалния доклад № 03/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Обмен на данъчна информация в ЕС – солидна основа, пропуски в изпълнението“,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(9),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2020 г. относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C(2020)2800),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

–  като взе предвид изследването, озаглавено Implementation of the EU requirements for tax information exchange („Прилагане на изискванията на ЕС за обмен на информация по данъчни въпроси“), публикувано от Генерална дирекция за парламентарни изследвания на ЕП(10),

–  като взе предвид Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби от 19 юли 2013 г.,

–  като взе предвид доклада на ОИСР от 9 декември 2020 г., озаглавен Peer Review of the Automatic Exchange of Financial Account Information 2020 („Партньорска проверка на автоматичния обмен на финансова информация за 2020 г.“),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2020 г., озаглавено „Ефективни и координирани мерки на ЕС за борба с данъчните измами, избягването на данъци, изпирането на пари и данъчните убежища“(11),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9‑0193/2021),

А.  като има предвид, че ЕС е изправен пред нелоялни или агресивни данъчни практики, като например факта, че държавите – членки на Европейския съюз, губят между 160 и 190 милиарда евро годишно(12) в резултат на отклонение от данъчно облагане и прехвърляне на печалби от мултинационални предприятия; като има предвид, че тази загуба е значителна с оглед на здравната, социалната и икономическата криза, пред която е изправен в момента Съюзът и с която се бори; като има предвид, че през 2016 г. данъкоплатците в ЕС са депозирали 1,5 трилиона евро в офшорни зони, което е довело до средна загуба на данъчни приходи в размер на 46 милиарда евро в ЕС в резултат на отклонение от данъчно облагане от страна на физически лица(13); като има предвид, че тези суми са само част от общия проблем с избягването на данъци от физически лица и дружества и че тези суми незаконно ощетяват националните бюджети и следователно представляват допълнителна тежест за спазващите изискванията данъкоплатци;

Б.  като има предвид, че сътрудничеството между данъчните администрации се подобри значително както на равнището на ЕС, така и на световно равнище през последните години с цел по-ефективното ограничаване на отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и данъчните измами, най-вече в резултат на общия стандарт на Г-20/ОИСР за предоставяне на информация, одобрен през 2014 г.;

В.  като има предвид, че многократните разкрития от страна на разследващи журналисти, като например „Люкслийкс“, Досиетата от Панама, Досиетата от рая, скандалът със схемите за търговия cum-ex/cum-cum и наскоро OpenLux допринесоха за повишаване на осведомеността и подтикнаха ЕС допълнително да разработи своя набор от инструменти срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами; като има предвид, че разкритията по случая OpenLux показаха необходимостта обменът на данъчна информация да бъде по-качествен и да дава резултати;

Г.  като има предвид, че ДАС, която влезе в сила през януари 2013 г. и замени Директивата на Съвета (77/799/ЕИО) относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане, определи правилата и процедурите за сътрудничество между държавите членки относно обмена на информация между данъчните администрации на държавите членки, по-специално автоматичния обмен на информация относно доходите и активите;

Д.  като има предвид, че впоследствие ДАС беше изменена пет пъти, за да се разшири постепенно обхватът на автоматичния обмен на информация, така че да включва информация за финансовите сметки и свързаните с тях доходи (ДАС2), данъчните становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните споразумения за ценообразуване (ДАС3), отчетите по държави, подавани от многонационалните предприятия (ДАС4), за да се предостави достъп на данъчните органи до информация относно действителните собственици, събирана съгласно правилата за борба срещу изпирането на пари (ДАС5), и в крайна сметка за да се разшири приложното поле на автоматичния обмен на информация, така че да се обхванат трансграничните договорености в областта та данъчното планиране и да се въведат правила за задължително оповестяване за посредниците (ДАС6);

Е.  като има предвид, че разпоредбите за автоматичен обмен на информация съгласно ДАС1 – ДАС4 влязоха в сила между януари 2015 г. и юни 2017 г. и че първото им въздействие може да бъде оценено, като същевременно е твърде рано да се оцени въздействието на разпоредбите на ДАС5 и ДАС6, които влязоха в сила съответно през януари 2018 г. и юли 2020 г.;

Ж.  като има предвид, че през юли 2020 г. Комисията предложи допълнително изменение за разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация, така че да включи, наред с другото, доходите чрез цифрови платформи (ДАС7), и обяви допълнително изменение за предоставяне на достъп до информация относно криптоактивите (ДАС8); като има предвид, че такова преразглеждане би могло да бъде възможност за подобряване на рамката за обмен на информация като цяло;

З.  като има предвид, че Съветът приключи преговорите си по няколко преразглеждания на ДАС, включително неотдавнашното предложение за ДАС7, без да вземе предвид становището на Европейския парламент, действайки в разрез с принципите на лоялно сътрудничество и ролята на Европейския парламент в процеса на консултации според посоченото в член 115 от ДФЕС;

И.  като има предвид, че трудностите, срещнати в Съвета при постигането на съгласие по предложените от Комисията не предоставят задоволителни отговори на глобалните данъчни проблеми;

Й.  като има предвид, че продължават да съществуват някои несъответствия между международните и европейските стандарти, по-специално по отношение на срока за съобщаване на данъчна информация; като има предвид, че по-голямата част от държавите членки публикуват обобщена информация относно отчетите по държави за действие 13 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

К.  като има предвид, че Съюзът подписа споразумения с трети държави, включително Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария, за да гарантира, че равностойна на предвидената в ДАС2 информация се споделя с държавите членки; като има предвид, че по-новите версии на ДАС не бяха предмет на подобни споразумения;

Л.  като има предвид, че само много ограничена информация относно прилагането на ДАС1 – ДАС4 е публично достъпна, като почти няма количествена информация за обмена на информация относно отчитането по държави съгласно ДАС4, и като има предвид, че количествената информация относно прилагането на ДАС на равнището на държавите членки е рядкост;

М.  като има предвид, че Парламентът напълно зачита принципа на национален данъчен суверенитет;

Н.  като има предвид, че наличната информация показва, че обменът на информация съгласно разпоредбите на ДАС1 и ДАС2 за автоматичен обмен на информация се е увеличил значително след влизането в сила и че държавите членки са обменили около 11 000 съобщения, отнасящи се до почти 16 милиона данъкоплатци и до доходи и/или активи на стойност над 120 милиарда евро съгласно разпоредбите на ДАС1 между 2015 г. и средата на 2017 г. и около 4 000 съобщения, обхващащи около 8,3 милиона сметки, на обща стойност от почти 2,9 трилиона евро съгласно ДАС2, считано от 2018 г.;

О.  като има предвид, че разпоредбите за автоматичен обмен на информация съгласно ДАС3 доведоха до значително увеличение на докладваните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване в сравнение с периода преди това, когато бяха спонтанно споделяни само в редки случаи въпреки правно обвързващото изискване за споделяне на много данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване от 1977 г. насам, и през 2017 г. бяха докладвани 17 652 данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване в сравнение с едва 529 през 2016 г., 113 през 2015 г. и 11 през 2014 г.; като има предвид, че успехът не може да бъде измерен единствено чрез общо увеличение на докладваните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване, както се вижда от разкритията на LuxLetters;

П.  като има предвид, че е отговорност на Парламента, съвместно със Съвета, да упражнява политически контрол върху Комисията, както е съгласно установено в Договорите съгласно член 14 от ДФЕС, включително върху нейната политика за прилагане и изпълнение, и като има предвид, че това изисква необходимия достъп до съответната информация; като има предвид, че Комисията трябва да носи отговорност пред Европейския парламент съгласно член 17, параграф 8 от ДЕС;

Р.  като има предвид, че Комисията е започнала общо 73 производства за установяване на неизпълнение на задължения, свързани главно със закъснения при транспонирането на ДАС от държавите членки, и че към януари 2021 г. все още са в ход две производства за неизпълнение на задължения; като има предвид, че забавеното или непълното транспониране на ДАС от страна на държавите членки беше повод за няколко производства за установяване на неизпълнение на задължения и че това положение обосновава позицията на Парламента в полза на строг контрол от страна на Комисията върху транспонирането на европейското законодателство в областта на данъчното облагане, и по-специално на разпоредбите на ДАС;

С.  като има предвид, че ОИСР създаде световен стандарт за автоматичен обмен на информация със своя общ стандарт за предоставяне на информация през 2014 г. и че повече от 100 юрисдикции в световен мащаб са се ангажирали за автоматичен обмен на информация по отношение на финансовите сметки, считано от 2021 г.;

Т.  като има предвид, че Парламентът признава, че няма законодателни правомощия в областта на прякото данъчно облагане и че има само ограничени законодателни правомощия по отношение на косвеното данъчно облагане;

У.  като има предвид, че рамката на ДАС следва да бъде съпътствана от еднакво внимание по отношение на капацитета и на готовността на данъчните администрации да улесняват спазването на изискванията и да служат на интересите на данъкоплатците;

Ф.  като има предвид, че Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане трябва да бъде инструмент за засилване на общата работа на националните данъчни администрации, но че трябва да отчита аспекти като: i) увеличаване на ресурсите на данъчните администрации (човешки, финансови и инфраструктурни – предимно цифрова инфраструктура); ii) защитата на правата на данъкоплатците, като например защитата на данните; iii) защитата на професионалните и производствените тайни с високи стандарти за киберсигурност в процеса на обмен на информация; iv) намаляване на административната и бюрократична тежест за данъкоплатците и дружествата; v) насърчаване на по-високи стандарти за ефективност за данъчните администрации с по-кратки срокове за спазване на европейските правила; и vi) запазване на конкурентоспособността на нашите дружества с по-прости и по-бързи начини за гарантиране на спазването на административните изисквания;

Х.  като има предвид, че икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19, изискваше огромни фискални и бюджетни усилия от страна на правителствата, включително под формата на помощ за дружествата; като има предвид, че бенефициерите на такава подкрепа трябва да изпълняват своите социални отговорности, като например адекватно сътрудничество с данъчните органи, за да се гарантира всеобхватен обмен на данъчна информация;

Ц.  като има предвид, че ефективността на обмена на данъчна информация зависи не толкова от количеството обменяни данни, колкото от качеството им; като има предвид, че поради това качеството и пълнотата на данните са от съществено значение, за да се извлекат най-големи ползи от рамката на ДАС; като има предвид, че липсата на публично достъпна информация относно количествените данни от обмена на информация, извършван съгласно ДАС1 – ДАС4, прави значително по-труден демократичният контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент;

Ч.  като има предвид, че все по-цифровизираната и глобализирана икономика притежава сложни и предизвикателни измерения като цифровите активи и криптоактивите, но все пак е важно да се увеличи сътрудничеството между националните данъчни администрации в тази област; като има предвид, че ясно определение за „криптоактиви“ в съответствие с текущата работа в рамките на ОИСР и Специалната група за финансови действия (FATF) би било от значение, за да се засили борбата срещу отклонението от данъчно облагане и да се благоприятства справедливото данъчно облагане; като има предвид, че разпространението на криптовалути е актуален проблем, който следва да бъде разгледан въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност като част от усилието за увеличаване на административното сътрудничество;

Ш.  като има предвид, че данъчните политики са в основата на националния фискален и данъчен суверенитет и представляват национална компетентност; като има предвид, че всяко важно решение на европейско равнище трябва да се основава на строго зачитане на междуправителствената логика, която урежда тази област на европейска интеграция; като има предвид, че важни решения за по-нататъшна интеграция по този въпрос трябва винаги да се вземат по начин, който да зачита Договорите, националните правомощия и фискалния и данъчния национален суверенитет; като има предвид, че Парламентът споделя амбицията за намиране на иновативни решения по данъчните въпроси, като се има предвид институционалната рамка, която желаем да запазим;

Щ.  като има предвид, че административното сътрудничество в областта на данъчното облагане трябва да бъде инструмент за засилване на борбата срещу данъчните измами и отклонението от данъчно облагане от страна на физическите лица и предприятията чрез подобрени канали за комуникация и практики на ефективен обмен на информация;

АА.  като има предвид, че последователните преразглеждания на Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане доказват, че това е измерение от актуален интерес за държавите членки и европейските създатели на политики, че европейските инструменти постепенно и последователно се развиват съгласно логика на по-тясно сътрудничество и че гражданите са наясно с добавената стойност на европейските решения по отношение на справяне с проблемите, свързани с данъчното облагане, главно относно борбата срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами;

АБ.  като има предвид, че фиктивните дружества подкопават обмена на информация относно доходите и капиталовите печалби на физически лица, по-специално относно недвижимото имущество;

АВ.  като има предвид, че информацията за действителните собственици на акции в дружества не е предмет на автоматичен обмен съгласно настоящата рамка;

АГ.  като има предвид, че семейните предприятия често притежават големи трансгранични активи чрез пряката собственост върху дружества или чрез инвестиционни образувания с ограничен брой акционери(14); като има предвид, че при такива финансови институции може да има конфликтни интереси, допринасящи за ненадеждното докладване на данъчна информация; като има предвид, че нереализираните капиталови печалби на физически лица в чужбина в дружества, плащащи ниски данъчни ставки, изобщо не са обхванати от националните данъчни системи; като има предвид, че и двете позволяват на физическите лица с високи нетни доходи да натрупват богатство благодарение на ниски облагаеми доходи, докато средните класи могат да натрупват богатство само въз основа на изцяло облагаем доход;

АД.  като има предвид, че една подходящо функционираща и ефективна рамка за обмен на информация може да облекчи бюджетния натиск във всички държави членки;

Изисквания за покритие и предоставяне на информация

1.  приветства факта, че институциите на ЕС постоянно подобряват и разширяват обхвата на обмена на информация, с цел да се ограничат данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, като това включва и неотдавнашното предложение относно ДАС7, както и плановете за ДАС8; отбелязва обаче, че въпреки че обхватът на рамката на ДАС непрекъснато се разширява, не е обърнато достатъчно внимание на едновременното подобряване и на качеството, и на пълнотата на данните;

2.  подчертава, че обменът на информация между данъчните администрации се е подобрил значително както на световно равнище, така и на равнището на ЕС; припомня, че ДАС2, ДАС3, ДАС4, ДАС6 и ДАС7 са пряко свързани с работата, предприета на равнището на ОИСР; счита, че мерките, договорени в световен план, представляват минимален стандарт за ЕС;

3.  отбелязва, че по-доброто изпълнение и прилагане на правилата от данъчните органи е необходимо, за да се сведе до минимум рискът от недеклариране на доходи, и поради това призовава Комисията да гарантира по-добро прилагане на правилата; отбелязва обаче, че някои видове доходи и активи все още са изключени от обхвата, което представлява риск от заобикаляне на данъчните задължения; призовава Комисията да направи оценка и да представи конкретни предложения относно необходимостта от и най-подходящия начин за включване на следната информация за собствениците, позициите на доходите и нефинансовите активи в автоматичния обмен на информация: а) действителни собственици на недвижимо имущество и дружества; б) капиталови печалби, свързани с недвижимо имущество, и капиталови печалби, свързани с финансови активи, включително валутни операции, и по-специално с цел да се намерят начини да се осигурява повече информация на данъчните администрации, за да установяват реализираните капиталови печалби; в) приходи от дивиденти без попечителство; г) нефинансови активи като пари в брой, произведения на изкуството, злато или други ценности, държани в безмитни зони, митнически складове или банкови сейфове; д) притежание на яхти и частни самолети; както и е) сметки при по-голямо кредитиране между физически лица, колективно финансиране и подобни платформи;

4.  отбелязва, че ефективността на ДАС1 е сериозно ограничена от факта, че от държавите членки се изисква единствено да предоставят информация за най‑малко две категории доходи; приема за сведение неотдавнашното изменение, което задължава държавите членки да обменят цялата налична информация относно най-малко четири категории доходи по отношение на данъчните периоди, считано от 2024 г. нататък; призовава Комисията, след оценка на въздействието, да направи задължително предоставянето на информация за всички категории доходи и активи, попадащи в обхвата; призовава държавите членки да разработят ефективни и достъпни регистри за целите на обмена на информация; отбелязва, че тези усилия ще бъдат от полза и за събирането на данъци на национално равнище;

5.  отбелязва предизвикателството, свързано със събирането на информация относно електронните пари и/или криптоактивите, както и трудностите при включването им в автоматичния обмен на информация поради тяхната независимост от посредниците; призовава за създаването на всеобхватна рамка за събиране на информация относно електронните пари и криптоактивите;

6.  отбелязва, че определението за предоставящите информация финансови институции и видовете сметки, за които трябва да се предоставя информация, в ДАС2 носи риск от заобикаляне на правилата и увеличаване на бюрокрацията; призовава за оценка и, по целесъобразност, за внасяне на предложение от страна на Комисията, относно разширяването на задълженията за предоставяне на информация, така че да обхванат и други съответни видове финансови институции, като същевременно се избягва допълнителна бюрокрация, но се преосмисля класифицирането на управляваните финансови образувания с ограничен брой акционери като финансови институции, да се преразгледа определението за изключени сметки и да се премахнат праговете, приложими за вече съществуващите сметки на образувания; припомня, че при наличието на подходящи ИТ системи практиката на нулеви изключения и нулеви прагове може да допринесе за намаляване на бюрокрацията; призовава Комисията да оцени задължението за финансовите институции, когато няма информация за докладване, да съобщават нулеви количества с цел намаляване на бюрокрацията;

7.  отбелязва, че ДАС3 съдържа някои „мъртви точки“ и че те могат да оказват неочаквано нежелано въздействие, като например данъчни администрации, които не обменят предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки, ако те са прекалено благоприятни, или данъчните администрации, които прибягват до неформални договорености, за да избягват обмена, както стана ясно от практиката на данъчни договорености в сянка чрез „уведомителни писма“ в Люксембург; изразява съжаление относно преференциалното третиране на лица с високи нетни доходи; поради това призовава обхватът на обмена на информация съгласно ДАС3 да бъде разширен, така че да включва неформалните договорености, договореностите по отношение на ценообразуването, както и предварителните или ранните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки (например споразуменията след сключването на сделките или след подаване на данъчните декларации), физическите лица и становищата, които все още са валидни, но са издадени, изменени или подновени преди 2012 г.; изразява съжаление, че досега са пренебрегвани предишните призиви на Европейския парламент в това отношение; изразява съжаление, че данните, вписани в ДАС3, не са качествени и все още не се използват широко от данъчните администрации на държавите членки; препоръчва на данъчните администрации да бъде изпратено специално уведомление, когато дадено дружество, което се ползва от данъчно становище в обхвата на ДАС3, има облагаемо присъствие;

8.  изразява съжаление, че двустранните и многостранните предварителни споразумения за ценообразуване са изключени от обмена на информация по линия на Третата директива за административното сътрудничество, когато свързано с този въпрос международно данъчно споразумение не позволява тяхното разкриване; призовава държавите членки да предоговорят действащите споразумения и да не одобряват каквото и да било бъдещо международно данъчно споразумение, което не позволява разкриването на предварителните споразумения за ценообразуване (APA);

9.  изразява съжаление, че обобщената информация в централния регистър на предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните споразумения за ценообразуване често е твърде кратка, за да бъде използвана, без да се налага да се изисква допълнителна информация; призовава Комисията да разработи насоки какво следва да предоставят данъчните администрации като обобщение, което следва да включва всички съответни преки и косвени данъчни последици, като например ефективните данъчни ставки;

10.  изразява съжаление относно практиката на данъчни договорености в сянка в Люксембург, разкрита от LuxLetters, което води до това, че неформалните договорености не са докладвани в съответствие с изискванията на Третата директива за административното сътрудничество; настоятелно призовава Комисията спешно да направи оценка на потенциално нарушение на изискванията на Третата директива за административното сътрудничество от страна на Люксембург и други държави членки със сходни практики и да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения, ако е необходимо;

11.  приветства факта, че голям брой държави, включително множество държави членки, предоставят анонимизирана и обобщена информация, извлечена от отчетите по държави, както се изисква съгласно ДАС4 или действие 13 от Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; изразява съжаление, че една малка част от държавите членки не публикуват тази информация в международните бази данни; призовава за хармонизиран подход в това отношение и настоява Комисията да включи това изискване в бъдещото преразглеждане на ДАС;

12.  препоръчва преразглеждане на обхвата на информацията, предоставяна от многонационалните предприятия (МНП), които притежават няколко субекта в рамките на една и съща юрисдикция, за да се подобри качеството на информацията, като същевременно се избягват прекомерни разходи за привеждане в съответствие;

13.  отбелязва, че последователността на задължителните оповестяващи лица съгласно Шестата директива за административното сътрудничество е отрицателно засегната от двусмислеността в тълкуването на типичните белези от отделните държави членки; поради това призовава за по-голяма яснота във формулировката на проверката на основната полза за типичните белези от категории А и Б;

14.  припомня, че разпоредбите на Директивата за административното сътрудничество са приложими за всяко предприятие, което е обвързано със задълженията за докладване; припомня обаче, че многонационалните предприятия и МСП имат значителни различия, що се отнася до техните политики за постигане на съответствие, и че това трябва да бъде отчитано при бъдещите преразглеждания на ДАС; поради това разбира, че разходите на МСП за привеждане в съответствие и административната тежест трябва да бъдат намалени;

15.  припомня, че европейските правила за административно сътрудничество не заменят националните правила, а по-скоро предоставят минимални стандарти за обмен на информация и съвместни действия;

16.  признава, че за да се подобрят целите на Директивата за административното сътрудничество, акцентът трябва да бъде поставен върху преодоляването на съществуващите пропуски в прилагането и мониторинга, а не върху създаването на нови законодателни правила;

Задължения за надлежна проверка и действителни собственици

17.  отбелязва, че обменяната информация е с голям обем, но с ограничено качество; приветства препоръките на Европейската сметна палата (ЕСП); отбелязва, че съвместните сметки създават известни трудности за финансовите институции; изразява загриженост, че неточната или остаряла информация относно местопребиваването за данъчни цели на финансовите институции и злоупотребата чрез множествено пребиваване може да доведе до липса на обмена на информация, когато това се изисква; изразява съжаление във връзка с използването на „златни“ визи и паспорти за заобикаляне на обмена на информация и повтаря призива си за постепенно премахване на всички съществуващи понастоящем схеми; призовава Комисията да разшири своите производства за установяване на неизпълнение на задължения, така че те да обхванат всички държави членки, предлагащи „златни“ визи; призовава за по-строги процедури за прилагане на равнището на държавите членки и за създаване на национални системи от санкции за неправилно или непълно докладване с ефективен възпиращ ефект; призовава Комисията да включи посещения на място в държавите членки и да извършва оценка на ефективността на техните схеми за мониторинг; призовава държавите членки да създадат система за проверки на качеството и пълнотата на данните по ДАС, редовно предоставяне на обратна информация за получената информация, както и доклади относно полезността на интервенциите до Комисията с цел подобряване на бъдещото вземане на решения, както и процедури за одит на образуванията, имащи задължение за представяне на отчети, по отношение на качеството и пълнотата на изпращаните данни; признава, че информацията, обменяна между държавите членки чрез ДАС и свързаните с нея системи, е поверителна;

18.  посочва, че няма наложени санкции за финансовите институции, които не предоставят информация или предоставят фалшива или неправилна информация, и че мерките се различават значително в отделните държави членки; припомня, че съгласно член 25а от ДАС2 държавите членки следва да прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за докладващите субекти; изразява съжаление, че Комисията не оценява размера или възпиращия ефект на санкциите във всяка държава членка и че Комисията не е предложила никакви референтни показатели за сравнение или насоки в това отношение; призовава за по‑хармонизирани и ефективни санкции с възпиращ ефект за случаите на неспазване;

19.  препоръчва включването на маркер за указване на съвместната собственост на различни титуляри на сметки, за да се избегне двойното докладване и да се улесни точното идентифициране на салдата по сметките; освен това предлага субектите да могат да записват дела на собственост на всеки титуляр на сметка и да посочват кога дадена сметка се държи от собственици от различни юрисдикции;

20.  отбелязва, че ДАС е предоставила достъп на данъчните органи до информацията относно действителните собственици, събирана съгласно правилата за борбата с изпирането на пари; отбелязва, че петата директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП5) разшири обхвата на взаимодействието между правилата за борбата с изпирането на пари и че ДБИП5 трябваше да бъде транспонирана от държавите членки до 10 януари 2020 г.; отбелязва освен това, че поради това ефективността на ДАС зависи до голяма степен от директивите, действащи в държавите членки; отбелязва, че ефективността на ДАС се подкопава от неправилното прилагане на тези директиви, липсата на ефективно прилагане и оставащите слабости в рамката за борба с изпирането на пари, като например i) факта, че действителният собственик не е определен за индивидуални сметки, държани чрез активни нефинансови субекти (НФО), ii) липсата на информация относно действителните собственици на недвижими имоти и животозастрахователни договори, iii) липсата на взаимосвързани национални регистри, по-специално недвижими имоти с регистри на действителните собственици, и iv) липсата на общи определения за действителните собственици;

21.  изразява съжаление относно текущото състояние на транспонирането на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари в държавите членки(15), като Комисията започна производства за установяване на неизпъленние на задължения срещу осем държави членки през декември 2020 г. и срещу три държави членки през февруари 2021 г.(16); отбелязва, че крайният срок за транспониране на тези разпоредби беше 27 юни 2017 г.; освен това изразява съжаление, че за ДБИП5(17) в с краен срок за транспониране 10 януари 2020 г. са образувани производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу 16 държави членки(18);

22.  отбелязва със загриженост, че при последната оценка на предприетите от държавите мерки за борба с изпирането на пари, извършена от FATF, 18-те държави членки, включени в оценката(19), не са постигнали добри резултати по ключови показатели за ефективност, например, когато са класирани за адекватно прилагане на мерките за борба с изпирането на пари, повечето държави членки в обхвата са били оценени като имащи „умерено“ или „ниско“ равнище на ефективност, като само Испания е била оценена като имаща „съществена“ степен на ефективност, а нито една държава членка не е постигнала „високо“ равнище на ефективност(20);

23.  отбелязва, че все по-сложните структури се използват за прикриване на действителните собственици и следователно за възпрепятстване на ефективното прилагане на правилата за борбата срещу изпирането на пари; освен това отбелязва слабостите, посочени в разкритията на OpenLux; счита, че не следва да има праг за предоставяне на информация относно действителните собственици; припомня своето мнение, че действителните собственици на доверителна собственост следва да имат същото равнище на прозрачност като дружествата съгласно ДБИП5, като същевременно се гарантират подходящи предпазни механизми;

24.  призовава Европейската комисия да представи своевременно оценка на взаимодействието между борбата с изпирането на пари и Директивата за административното сътрудничество;

Правни и практически предизвикателства

25.  отбелязва, че Комисията наблюдава транспонирането на ДАС в държавите членки; посочва обаче, че досега тя нито е предприела преки и ефективни действия за справяне с липсата на качество на данните, изпращани между държавите членки, нито е осъществила посещения в държавите членки, нито е гарантирала ефективността на санкциите, налагани от държавите членки за нарушения на разпоредбите за предоставяне на информация съгласно ДАС; настоятелно призовава Комисията да засили дейността си в това отношение и да предприеме преки и ефективни действия за справяне с липсата на качество на данните, изпращани от държавите членки, да доразвие своите насоки за държавите членки относно прилагането на законодателството по ДАС, извършването на анализ на риска и използването на получената данъчна информация, и да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения, като използва, наред с другото, проверките на Световния форум(21) и Специалната група за финансови действия призовава Европейската комисия да даде приоритет на подобряването на качеството на данните в предстоящите прегледи на рамката на ДАС;

26.  отбелязва със загриженост, че в оценката на Комисията от 2019 г. се подчертава, че държавите членки често не излизат извън минималните изисквания на ДАС при обмена на информация и че това е допринесло за скандала с данъчните измами „cum-Ex/cum-cum“; отбелязва по-специално, че държавите членки не са сътрудничили в достатъчна степен чрез подходящи механизми, като например спонтанен обмен, за да предупредят други съответни държави членки за такива схеми; отбелязва освен това, че само малко на брой държавите членки разполагат с пълна информация за всичките шест категории доходи и капитал по ДАС1; подчертава необходимостта от по-ефективен, пълен и чест обмен;

27.  отбелязва със загриженост, че Световният форум наскоро направи оценка на правното прилагане на общия стандарт за предоставяне на информация(22), известен като ДАС2 в ЕС, и изразява съжаление във връзка с факта, че не всички държави членки спазват изцяло изискванията съгласно партньорската проверка на Световния форум; призовава Комисията да наблюдава отблизо държавите членки и да образува производства за установяване на незипълнение на задължения, докато всички държави членки не постигнат пълно съответствие; очаква с нетърпение партньорския преглед на практическото прилагане на ОСПИ в рамките на Глобалния форум и призовава Комисията и държавите членки да се подготвят старателно за този процес;

28.  изразява съжаление, че държавите членки рядко свързват информацията, която изпращат, с данъчен идентификационен номер, издаден от държавата на пребиваване на данъкоплатеца; отбелязва, че като че ли само Литва и Ирландия включват данъчни идентификационни номера (ДИН), признати от получаващата държава(23); освен това отбелязва, че споделянето на валидни ДИН е от решаващо значение за ефикасния процес на обмен на информация; отбелязва, че ДИН на корпорациите също следва да се предоставят, за да се улесни допълнително съчетаването на важна от данъчна гледна точка информация; припомня, че всяка мярка за улесняване на идентифицирането на данъкоплатците трябва да зачита основните права, особено правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

29.  приветства изискването в ДАС7 за включване на ДИН на държавата членка на пребиваване за ДАС1 и ДАС2 с цел подобряване на съчетаването на данните и идентифицирането във всички държави членки, тъй като точното идентифициране на данъкоплатците е от съществено значение за ефективността на обмена на информация между данъчните администрации; изразява загриженост, че големи количества информация не се свързват със съответните данъкоплатци и не се използват достатъчно, което води до пропуски в данъчното облагане;

30.  призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да създаде инструмент за валидиране за ДИН; отбелязва, че посоченото валидиране би увеличило значително ефективността на докладването на финансовите институции и по този начин би намалило разходите за спазване на изискванията за тези институции; призовава Комисията, след подходящ анализ и оценка на въздействието, да преразгледа създаването на европейски ДИН; призовава държавите членки да гарантират по-системен анализ на несъчетаните данни по ДАС1 и ДАС2 и да въведат процедури за системен анализ на риска във връзка с получаваната информация;

31.  отбелязва, че информацията, предоставяна в рамките на обмена при поискване, често се оказва непълна и налага допълнителни пояснения; изразява съжаление, че при обмена на информация при поискване на органите често им отнема до шест месеца и повече, за да предоставят информацията от датата на получаване на искането; отбелязва със съжаление, че няма срокове за последващ обмен, което създава възможност за допълнително забавяне; призовава Комисията да промени тази разпоредба, включително относно исканията за последващи действия, така че този срок да не надвишава три месеца; предлага на Комисията да се предостави мандат за систематично оценяване на степента на сътрудничество от страна на трети държави; призовава Комисията да направи оценка на данните, които сочат, че обменът на информация при поискване с редица, трети държави, включително Швейцария, е незадоволителен;

32.  изразява съжаление във връзка с факта, че една държава членка – Малта, е получила обща оценка „частично съответствие“ в рамките на партньорската проверка, извършена от Световния форум, в областта на обмена на информация при поискване, което означава, че стандартът в областта на обмена на информация при поискване се прилага само частично, което води до значителни практически последици(24); отбелязва, че 19 държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „информация за собствеността и самоличността“(25); отбелязва, че шест държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „счетоводна информация“(26); отбелязва, че пет държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „банкова информация“(27); отбелязва, че седем държави членки не спазват изцяло изискванията относно предоставянето на „достъп до информация“(28); отбелязва, че три държави членки не спазват изцяло изискванията относно „правата и защитните механизми“(29); отбелязва, че пет държави членки не спазват изцяло изискванията относно „механизмите за обмен на информация“(30); отбелязва, че три държави членки не спазват изцяло изискванията относно „поверителността“(31); отбелязва, че три държави членки не спазват изцяло изискванията относно „правата и защитните механизми“(32); отбелязва, че девет държави членки не спазват изцяло изискванията относно „качеството и навременността на отговорите“(33); отбелязва, че в обобщение само в осем държави членки не са установени съществени недостатъци(34); изразява съжаление във връзка с факта, че в 18 държави членки са установени съществени слабости(35); изразява дълбоко съжаление, че определени държави членки получават ниска оценка по конкретни въпроси, като например информация за собствеността и самоличността; призовава държавите членки да постигнат оценка за съответствие с изискванията при следващата партньорска проверка; отбелязва, че незадоволителните резултати на държавите членки сериозно подкопават доверието в ЕС в борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в международен план; очаква Комисията да приложи без по-нататъшно забавяне всички юридически и неюридически инструменти, за да гарантира правилното прилагане на законодателството; призовава Комисията да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения, докато всички държави членки не постигнат пълно съответствие с изискванията; поради това призовава държавите членки да се ангажират изцяло с целите на ДАС и с прилагането на най-добрите практики в обмена на информация;

33.  приветства предложението на Комисията в ДАС7 да се изясни стандарта за „предполагаема значимост“, който трябва да се прилага в контекста на информацията, предоставяна в рамките на обмена на информация при поискване, и призовава Комисията да изготви насоки, за да се гарантира стандартизиран подход и по-ефективно използване на разпоредбите относно информацията, предоставяна в рамките на обмена при поискване;

34.  приветства предоставянето от страна на Комисията на различни инструменти, които да бъдат развити от държавите членки в областта на обмена на информация и най-добри практики, както и на подкрепа в областта на информационните технологии, главно чрез програмата „Фискалис 2020“; подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на обмена на най-добри практики и разработване на насоки относно използването на информацията, по-специално по отношение на ДАС3 и ДАС4;

35.  отбелязва, че използването на информация съгласно ДАС за неданъчни въпроси изисква предварително разрешение от изпращащата държава членка, което невинаги се предоставя, макар че тази информация би могла да бъде полезна за повишаване на ефикасността на наказателни и други разследвания, като искането обикновено се отправя по основателни причини; настоява, че използването на информацията, обменяна съгласно ДАС, следва винаги да бъде разрешено за цели, различни от данъчните въпроси, когато това е разрешено за целите на правоприлагането съгласно законодателството на получаващата държава членка; в този контекст настоятелно призовава държавите членки да се придържат изцяло към високи стандарти на зачитане на основните права на гражданите като данъкоплатци;

36.  изразява съжаление относно факта, че Съветът отслаби предложените от Комисията промени на ДАС7, по-специално по отношение на съвместните одити и груповите искания; призовава Съвета да преразгледа настоящата си позиция и да приеме предложените от Комисията промени във вида, в който са предложени; отбелязва, че броят на груповите искания е много ограничен, като само пет държави членки са изпратили едно или повече от едно групови искания през 2017 г.; призовава Комисията да изготви стандартен формуляр за групови искания и да го включи в съответния регламент за прилагане(36); припомня, че за тази възможност, както и за едновременни проверки, за да се постигнат резултати, е необходимо основно обучение за служителите на данъчните органи в областта на чуждестранното данъчно законодателство, езиците, специализацията и междуличностните умения;

37.  признава добавената стойност на споделянето на най-добри практики и постоянната подкрепа от страна на Комисията относно оправомощаването на националните данъчни администрации; подчертава специалната роля на програмата „Фискалис 2020“ в това отношение; припомня въпреки това, че националните данъчни администрации се нуждаят от значително увеличаване на човешките, финансовите и инфраструктурните си ресурси; поради това призовава държавите членки да се ангажират с предоставянето на достатъчни равнища на инвестиции в националните данъчни администрации; очаква констатациите на новата проектна група по „Фискалис“ относно използването на авангардни техники за анализ за измерване на качеството на данните в обща рамка;

38.  отбелязва данните на Европейската сметна палата(37), според които е необходимо да се направи повече по отношение на наблюдението, гарантирането на качеството на данните и използването на получената информация, за да се повиши ефективността на обмена на данъчна информация; приканва Комисията и държавите членки да вземат предвид данните на Европейската сметна палата в бъдещата работа по рамката на ДАС;

Достъп до данни и мониторинг

39.  отбелязва с голяма загриженост, че няма достатъчно информация за оценка на качеството на докладването съгласно разпоредбите на ДАС1 и ДАС2 поради факта, че само няколко държави членки системно извършват проверки на качеството на данните, обменяни по ДАС1 и ДАС2; отбелязва с голяма загриженост, че не се предоставя пълна информация и че предоставяната информация не се използва пълноценно; отбелязва освен това, че мониторингът на ефективността на системата е слаб; изразява съжаление във връзка с факта, че публично достъпните данни относно обмена на информация съгласно разпоредбите на ДАС не са достатъчни, за да се оцени адекватно развитието на обмена на информация и неговата ефективност;

40.  отбелязва, че няма обща рамка на ЕС за мониторинг на резултатите и постиженията на системата, което увеличава риска докладваните данни да са непълни или неточни; отбелязва освен това, че само няколко държави членки са създали и прилагат процедури за одит на информацията, предоставяна от финансовите институции съгласно ДАС2;

41.  изразява съжаление, че според Сметната палата Комисията не наблюдава проактивно прилагането на посоченото законодателство, не предоставя достатъчно насоки или не измерва резултатите и въздействието на системата; изразява дълбока загриженост по повод факта, че само една от петте държави членки, които са били обект на контрол от ЕСП, е извършила проверки на качеството на данните, като тези проверки са само под формата на ръчни проверки на ограничена извадка от данни и не се изпълняват систематично;

42.  посочва, че процентите на съчетаване показват, че големи количества информация не се използват, тъй като не се намира връзка между тях и съответните данъкоплатци, и че държавите членки не извършват допълнителни проверки на данните, които не са съчетани; призовава Комисията и държавите членки да създадат обща рамка за измерване на въздействието и съотношението на разходите и ползите на ДАС и да направят обмена в рамките на ДАС напълно проверим и проследим от произхода до използването на данните, като включат идентификатор във всеки масив от данни; призовава Комисията да публикува годишно обобщение на информацията, получена от държавите членки, отчитайки правата на данъкоплатците и изискванията за поверителност; изтъква обаче, че този доклад трябва да съдържа агрегирани и подробни данни, за да даде възможност на Парламента да упражнява подходящ демократичен контрол; отбелязва, че информацията, предоставена на Комисията, не следва да се разглежда като строго поверителна, ако не може да бъде свързана с отделни данъкоплатци; посочва отново, че Комисията следва да има право да съставя и публикува доклади и документи, като използва обменената информация по анонимен начин, зачитайки правото на поверителност на данъкоплатците и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001(38) относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;

43.  призовава Комисията да публикува ежегодно анонимизирани и агрегирани статистически данни от отчетите по държави за всички държави членки; призовава държавите членки да оповестяват предоставят получените отчети по държави на съответните служби на Комисията;

44.  подчертава, че оценката, извършена от Комисията през 2019 г., показа необходимостта от последователен мониторинг на ефективността на рамката на ДАС; призовава държавите членки да съобщават на Комисията ежегодно статистическите данни, данъчните приходи и всяка друга информация, необходима, за да може да се направи правилна оценка на ефективността на всеки обмен; изисква, в случая на обмена на информация при поискване, предоставената информация да бъде разбита по държави, като същевременно се спазват правилата за защита на данните; призовава Комисията да продължи да наблюдава и оценява внимателно ефективността на обмена на информация и поради това изисква нова всеобхватна оценка до януари 2023 г.;

45.  подчертава, че данъчните администрации следва изцяло да възприемат цифровата трансформация и нейния потенциал за по-ефективно разпределение на информацията, намаляване на разходите за спазване на изискванията и на ненужната бюрокрация; подчертава, че това трябва да бъде придружено от подходящо увеличаване на финансовите и човешките ресурси за данъчните администрации, както и ресурсите им за информационни технологии;

Съгласуваност с другите разпоредби

46.  отбелязва, че разпоредбите на ДАС като цяло съответстват на общия стандарт за предоставяне на информация на ОИСР и че те съществено се препокриват с Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA) на САЩ, като в същото време съдържат значителни различия с него;

47.  изразява съжаление по повод липсата на предвиждане за реципрочност във FATCA; отбелязва, че Съединените щати се превръщат във важен фактор, благоприятстващ финансовата тайна за лица, които не са граждани на САЩ; отбелязва, че съществуват два основни пропуска: споделя се само информация от активи в САЩ и не се споделя информация относно действителните собственици; призовава Комисията и държавите членки да започнат нови преговори със Съединените щати в рамките на ОИСР, за да се постигне пълна реципрочност в рамките на съвместно договорен и засилен стандарт за предоставяне на информация; подчертава, че това би довело до значителен напредък и до по-ниски разходи за спазване на изискванията за финансовите институции и до значително намаляване на бюрократичната тежест; призовава Комисията и държавите членки да започнат преговори за данъчна конвенция на ООН;

48.  изразява съжаление относно нежеланите ефекти, които FATCA все още оказва върху т.нар. случайни американци; изразява съжаление, че до момента не е намерено трайно решение на европейско равнище;

49.  отбелязва възможните противоречия между рамката на ДАС и регламенти (ЕС) 2016/679(39) и (ЕС) 2018/1725(40); подчертава, че обработването на данни, предвидено в разпоредбите на ДАС, има за цел единствено да служи на общия обществен интерес в областта на данъчното облагане в държавите членки, а именно ограничаване на данъчните измами, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, защита на данъчните приходи и насърчаване на справедливо данъчно облагане;

50.  подкрепя поканата на Съвета към Комисията да анализира до каква степен би било възможно по-нататъшно привеждане в съответствие на обхвата на инструментите, с които данъчните органи разполагат съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета, със специфичните разпоредби на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета(41);

51.  приветства споразуменията, подобни на Директива 2014/107/ЕС, относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки с трети държави като Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария; призовава за оценка на прилагането на това споразумение и поради това призовава за оценка, в светлината на действащото споразумение за общ стандарт за предоставяне на информация; призовава също така за подобни споразумения за ДАС3, ДАС5, ДАС6 и ДАС7;

Заключения

52.  настоятелно призовава Комисията да предложи всеобхватно преразглеждане на рамката на ДАС във възможно най-кратък срок въз основа на предложенията на Европейския парламент и консултации с широката общественост; настоятелно приканва Комисията и Съвета да обменят мнения с Парламента по този въпрос; изразява съжаление във връзка с приемането на повтарящи се решения от Съвета, които отслабват предложенията на Комисията за укрепване на рамката на ДАС;

53.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че всички държави членки – с изключение на Финландия и Швеция – отказаха да предоставят на Парламента достъп до данните, които са от значение, за да се направи оценка на прилагането на разпоредбите на ДАС; изразява съжаление относно факта, че Комисията не предостави на Парламента достъп до относимите данни, с които разполага; счита, че по този начин Парламентът на практика е възпрепятстван да упражнява своята функция за политически контрол над Комисията съгласно член 14 и член 17, параграф 8 от ДЕС; отбелязва, че поради това в настоящия доклад за изпълнение има значителни пропуски; призовава държавите членки и Комисията да прекратят да отказват споделянето на значимите документи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001, който се прилага пряко, и да зачитат принципа на лоялно сътрудничество, посочен в член 13, параграф 2 от ДЕС; призовава Парламента да използва всички правни средства, с които разполага, за да гарантира, че получава всички документи, необходими за пълна оценка на прилагането на ДАС;

54.  счита, че що се отнася до данъчните въпроси ДАС представлява междуправителственото измерение на европейската интеграция; припомня обаче, че данъчните политики са от структурно значение за изпълнението на стратегическите цели на ЕС, главно по отношение на борбата с изпирането на пари, финансирането на тероризма, борбата с данъчните измами и укриването на данъци, и др.; изразява съжаление за позицията на Съвета относно последователните преразглеждания на ДАС, основаваща се на повтарящо се смекчаване на предложенията на Комисията и незачитане на позициите на Парламента; призовава Съвета да преразгледа отношението си към позициите на Парламента по данъчни въпроси и по-конкретно към преразглежданията на ДАС; настоятелно призовава Съвета да предостави достъп до значима информация относно прилагането на ДАС, за да се гарантира подходящ демократичен контрол от страна на Парламента;

55.  счита, че ДАС има двоен ефект: разкриване на измами чрез споделяне на информация и възпиране чрез увеличаване на вероятността измамниците да бъдат идентифицирани, като същевременно не им се позволява да останат ненаказани; признава, че е по-трудно да се определи количествено този възпиращ ефект, но приканва Комисията допълнително да разгледа този аспект на ДАС в бъдещите си оценки;

o
o   o

56.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 64, 11.3.2011 г., стp. 1. (2) OВ L 347, 20.12.2013 г., стp. 25. (3) OВ L 359, 16.12.2014 г., стp. 1. (4) OВ L 332, 18.12.2015 г., стp. 1. (5) OВ L 146, 3.6.2016 г., стp. 8. (6) OВ L 342, 16.12.2016 г., стp. 1. (7) OВ L 139, 5.6.2018 г., стp. 1. (8) Приети текстове, P9_TA(2021)0072. (9) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8. (10) Изследване – Implementation of the EU requirements for tax information exchange („Прилагане на изискванията на ЕС за обмен на информация по данъчни въпроси“), Европейски парламент, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Дирекция за оценка на въздействието и европейска добавена стойност, Отдел за последваща оценка, 4 февруари 2021 г. (11) OВ C 429, 11.12.2020 г., стp. 6. (12) Dover, R. и др.: Bringing transparency, coordination and convergence to corporate tax policies in the European Union, Part I: Assessment of the magnitude of aggressive corporate tax planning („Осигуряване на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Европейския съюз, част I: оценка на мащаба на агресивното корпоративно данъчно планиране“), Европейски парламент, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за европейска добавена стойност, септември 2015 г. (13) Европейска комисия, Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“, Работни документи относно данъчното облагане, Работен документ № 76, Estimating International Tax Evasion by Individuals („Оценяване на данъчните измами от физически лица в международен план“), септември 2019 г., https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/2019-taxation-papers-76.pdf (14) Окончателен доклад, Ecorys – „Мониторинг на размера на богатството, скрито от физически лица в международни финансови центрове, и на въздействието на най-новите международно договорени стандарти за данъчна прозрачност върху борбата с отклонението от данъчно облагане“ (15) Считано от 25 ноември 2020 г. Вж уебсайта на Европейската комисия относно борбата с изпирането на пари IV (ДБИП IV) – състояние на транспонирането на https://ec.europa.eu/info/publications/anti-money-laundering-directive-4-transposition-status_en (16) Информация към 22 декември 2020 г.: Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Люксембург, Румъния и Словакия (вж. уебсайта на Европейската комисия: https://ec.europa.eu/atwork/applying-eu-law/infringementsproceedings/infringement_decisions/index.cfm?lang_code=EN&typeOfSearch=false∾tive_only=1&noncom=0&r_dossier=&decision_date_from=&decision_date_to=&title=Directive+2015%2F849⊂mit=Search). През февруари 2021 г. бяха започнати три допълнителни производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу Германия, Португалия и Румъния https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/inf_21_441 (17) Считано от 25 ноември 2020 г. Вж уебсайта на Европейската комисия относно борбата с изпирането на пари V (ДБИП V) – състояние на транспонирането на https://ec.europa.eu/info/publications/anti-money-laundering-directive-5-transposition-status_en (18) Информация към 22 декември 2020 г.: Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания. уебсайта на Европейската комисия: https://ec.europa.eu/atwork/applying-eu-law/infringementsproceedings/infringement_decisions/index.cfm?lang_code=EN&typeOfSearch=false∾tive_only=1&noncom=0&r_dossier=&decision_date_from=&decision_date_to=&title=Directive+2015%2F849⊂mit=Search (19) Белгия, Кипър, Гърция, Ирландия, Италия, Испания, Австрия, Чехия, Дания, Латвия, Литва, Малта, Словакия, Словения, Финландия, Швеция, Португалия и Унгария. (20) Работна група за финансови действия, 4-ти кръг, ноември 2020 г., Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. (21) Световен форум относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели. (22) https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/175eeff4-en.pdf?expires=1614245801&id=id&accname=ocid194994&checksum=C36736F5E5628939095D507381D7D7C5 (23) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/662603/EPRS_STU(2021)662603_EN.pdf (24) https://www.oecd-ilibrary.org/taxation/global-forum-on-transparency-and-exchange-of-information-for-tax-purposes-malta-2020-second-round_d92a4f90-en (25) Естония, Австрия, Унгария, Белгия, Люксембург, България, Хърватия, Нидерландия, Кипър, Полша, Чехия, Португалия, Дания, Румъния, Словакия, Гърция, Германия, Малта и Испания. Източник: бележки под линия 25—34: https://www.oecd-ilibrary.org/taxation/global-forum-on-transparency-and-exchange-of-information-for-tax-purposes-peer-reviews_2219469x?_ga=2.61374444.131706240.1621422687-1265388792.1602508229 (26) Хърватия, Кипър, Гърция, Словакия, Испания и Малта. (27) Унгария, Малта, Нидерландия, Дания и Словакия. (28) Австрия, Унгария, Белгия, Латвия, Чехия, Португалия и Словакия. (29) Унгария, Белгия и Люксембург. (30) Австрия, Латвия, Кипър, Чехия и Португалия. (31) Белгия, Латвия и Унгария. (32) Унгария, Латвия и Чехия. (33) Италия, Малта, Франция, Люксембург, България; Португалия, Румъния, Гърция и Германия. (34) Естония, Италия, Финландия, Литва, Франция, Словения, Швеция и Ирландия. (35) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2021/662603/EPRS_STU(2021)662603_EN.pdf (36) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2378 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1156/2012 (ОВ L 332, 18.12.2015 г., стр. 19). (37) https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=57680 (38) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OB L 145, 31.5.2001 г., стр. 43). (39) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). (40) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39). (41) Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (OB L 268, 12.10.2010 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно положението в Афганистан (2021/2877(RSP))

P9_TA(2021)0393 RC-B9-0455/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Афганистан,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Резолюции № 1368 (2001 г.), № 1373 (2001 г.), № 2210 (2015 г.), № 2344 (2017 г.), № 2513 (2020 г.) и № 2593 (2021 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид договореността за „Съвместни бъдещи действия на ЕС и Афганистан по миграционните въпроси“ от 2 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид Споразумението за сътрудничество от 18 февруари 2017 г. за партньорство и развитие между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Ислямска република Афганистан, от друга страна(1),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 юли 2017 г., озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС относно Афганистан“ (JOIN(2017)0031),

–  като взе предвид декларацията на върховния представител от името на Европейския съюз относно Афганистан от 17 август 2021 г.,

–  като взе предвид речта на върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле по време на извънредното заседание на Съвета на ООН по правата на човека от 24 август 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-7 от 24 август 2021 г. относно Афганистан,

–  като взе предвид изявлението на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 31 август 2021 г. относно положението в Афганистан,

–  като взе предвид резултатите от съвместната среща на ЕС, НАТО и Г-7 относно Афганистан,

–  като взе предвид съобщението на талибаните от 7 септември 2021 г. за създаването на служебното правителство на Афганистан,

–  като взе предвид международната конференция на донорите за Афганистан, проведена под егидата на ООН на 13 и 14 септември 2021 г. в Женева,

–  като взе предвид изявлението от 3 септември 2021 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, направено по време на пресконференцията след неофициалната среща на министрите на външните работи (среща „Гимних“),

–  като взе предвид, че на 30 август 2021 г. приключи изтеглянето на въоръжените сили на Съединените американски щати от Афганистан,

–  като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, относно децата и въоръжените конфликти и относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола от 1967 г. към нея,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид Глобалния пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и Глобалния пакт на ООН за бежанците, които последваха Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета единодушно от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 19 септември 2016 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че по време на управлението на талибаните през 90-те години на миналия век Афганистан беше основното сигурно убежище и оперативно седалище на международните терористични организации, по-специално на Ал-Кайда, които носят отговорност за многобройни варварски терористични нападения срещу цивилни лица в Азия, Африка, Австралия, Европа и Америка, както и за най-смъртоносното терористично нападение в човешката история на 11 септември 2001 г. в Съединените щати, при което бяха убити почти 3000 души от над 90 националности;

Б.  като има предвид, че варварското нападение срещу Съединените щати преди 20 години беше повод за Резолюция 1368 на Съвета за сигурност на ООН и предизвика ръководената от САЩ намеса в Афганистан през 2001 г., която доведе до свалянето от власт на талибаните заедно с разбиването и разпадането на Ал-Кайда и други световни джихадистки организации – процес, чийто напредък понастоящем е сериозно застрашен;

В.  като има предвид, че след нападенията от 11 септември НАТО се позова на член 5 от своя учредителен договор, което представлява единственият случай, в който НАТО някога се е позовавал на колективната си отбрана, като се има предвид, че над 40 държави допринасят за сигурността на страната, а десетки други държави и организации, включително ЕС, участват в стабилизирането на страната в съответствие с последващите резолюции на ООН;

Г.  като има предвид, че НАТО и съюзническите държави имат присъствие в Афганистан от падането на талибаните през 2001 г.; като има предвид, че през април 2021 г., след три години преговори с талибаните, Съединените щати обявиха изтегляне на войските, което да приключи до 11 септември 2021 г.; като има предвид, че оттеглянето на НАТО и съюзническите войски приключи през август 2021 г.;

Д.  като има предвид, че талибаните впоследствие бързо напреднаха на контролираната от правителството територия; като има предвид, че афганистанската армия и афганистанските сили за сигурност не бяха в състояние да осигурят ефективна отбрана и президентът Ашраф Гани избяга от страната; като има предвид, че талибаните са установили пълен контрол над страната и са възстановили Ислямското емирство Афганистан;

Е.  като има предвид, че евакуацията под ръководството на САЩ на повече от 110 000 души от Афганистан се състоя през август 2021 г. без координация от страна на международната общност; като има предвид, че в рамките на две седмици през август 2021 г. САЩ и международната общност успяха да изведат от страната със самолетен транспорт над 120 000 изложени на риск афганистанци, местен персонал на дипломатически мисии и военни контингенти и чуждестранни граждани; като има предвид, че приблизително 150 – 170 000 афганистанци, които са работили с международната общност през последните две десетилетия, все още са в страната, а животът им е застрашен;

Ж.  като има предвид, че талибаните обявиха сформирането на служебно правителство на 7 септември 2021 г. под ръководството на Мохамад Хасан Ахунд, председател на ръководния съвет на талибаните, в което правителство не са поканени жени или лица извън редиците на талибаните; като има предвид, че служебното правителство на талибаните включва лица, отговорни за терористични актове, включително лица, които в миналото са били задържани, лица, на които са наложени санкции от ООН, както и едно лице от списъка на ФБР на най-издирваните лица; като има предвид, че много членове на служебното правителство на талибаните притежават паспорти, издадени от Пакистан; като има предвид, че това правителство силно дискриминира етническите и религиозните малцинства в страната;

З.  като има предвид, че талибаните сформираха служебно правителство, без да спазят обещанията си за създаване на приобщаващо правителство; като има предвид, че Министерството по въпросите на жените беше разформировано; като има предвид, че талибаните не предвиждат трайно участие на жени на ръководни длъжности в Афганистан, преследват жени лидери, длъжностни лица и активисти и използват смъртоносна сила, за да разпръскват протестите в подкрепа на правата на жените; като има предвид, че съществуват основателни опасения, че ще бъде отменен Законът за премахване на насилието срещу жени, който налага наказателни санкции в случаи на детски и принудителни бракове, домашно насилие и многобройни други злоупотреби срещу жени;

И.  като има предвид, че служебното правителство на талибаните наложи забрана на територията на цялата страна върху протестите и започна да използва репресивни мерки срещу свободните медии, включително задържане на журналисти и нападения срещу тях и налагане на нови ограничения върху дейността на медиите; като има предвид, че талибаните използват пропаганда, за да разпространяват омраза към Запада и ЕС;

Й.  като има предвид, че положението с правата на човека бързо се влошава; като има предвид, че списъкът на уязвимите и изложените на риск лица обхваща по-голямата част от населението, включително жените, момичетата, общността на ЛГБТИ+, етническите и религиозните малцинства, по-специално хазарите-шиити, членове на гражданското общество, представители на академичните среди, журналисти, адвокати, съдии, хора на изкуството и политици и държавни служители от предишното афганистанско правителство; като има предвид, че по време на въоръжени конфликти жените исторически са били жертва на насилие, основано на пола, и на сексуално насилие като средство за водене на война;

К.  като има предвид, че се твърди, че талибаните нападат лица с цел тормоз, насилие и убийства с цел отмъщение; като има предвид, че по-голямата част от жените са възпрепятствани да се завърнат на работното място, в университетите и училищата; като има предвид, че в страната избухнаха протести, по-специално срещу изцяло мъжкото правителство и неговите планове за ограничаване на правата на жените и изключване на жените от обществения живот, включително от спортни дейности; като има предвид, че талибаните жестоко са потушавали демонстрациите и местната съпротива, по-специално в долината Панжшир;

Л.  като има предвид, че страната е изправена пред разрастваща се хуманитарна катастрофа; като има предвид, че е налице сериозен недостиг на храна, вода и лекарства; като има предвид, че 18,4 милиона афганистанци се нуждаят от хуманитарна помощ, от които 14 милиона души, които вече са били в положение на продоволствена несигурност; като има предвид, че Комисията обяви увеличаване на хуманитарната помощ до над 200 милиона евро за лицата в страната и за бягащите;

М.  като има предвид, че кризата в Афганистан е преди всичко трагедия за народа на Афганистан, но също така излага на риск сигурността на самия ЕС; като има предвид, че ЕС следва да си направи необходимите заключения от този колективен провал и да се подготви за последиците от него за нашата сигурност, включително за евентуална повишена заплаха от тероризъм; като има предвид, че джихадистите из цял свят се чувстват окуражени от превземането на властта от талибаните;

Н.  като има предвид, че афганистанците бягат от страната си от години насам и търсят убежище предимно в съседните държави, но също и в Европа; като има предвид, че може да се увеличи броят на афганистанците, които мигрират към Европа;

О.  като има предвид, че Комисията нито координира усилията за евакуация на европейските граждани и на афганистанците, работещи за ЕС и неговите държави членки, нито успя да осигури действителен европейски въздушен мост; като има предвид, че евакуацията на граждани на ЕС и афганистанци, които са изложени на риск и които желаят да напуснат страната, не е приключила и че с оглед на това е необходимо ЕС и неговите държави членки да проявят единство, включително по отношение на канала за комуникация с талибаните;

П.  като има предвид, че комуникацията с талибаните по никакъв начин не следва да води до отмяна на съществуващите санкции срещу техните членове;

Р.  като има предвид, че международното летище в Кабул отново е частично отворено, но афганистанските сухопътни граници са силно охранявани от пунктове за проверка на талибаните; като има предвид, че милиони афганистанци остават в страната, без да могат да я напуснат;

С.  като има предвид, че положението в страната продължава да бъде изключително несигурно; като има предвид, че регионалната групировка на Ислямска държава ИДИЛ-К пое отговорността за бомбардирането на летище на 26 август 2021 г., при което са убити около 170 души;

Т.  като има предвид, че талибаните са изправени пред вътрешни разделения и опозиция от други екстремистки и твърдолинейни групировки в Афганистан; като има предвид, че режимът също така вече има достъп до военно оборудване, изоставено от афганистанските и съюзническите сили; като има предвид, че тези оръжия лесно биха могли да попаднат в ръцете на други международно признати терористични групировки, като например Ислямска държава, Ал-Кайда и свързаните с тях групировки;

У.  като има предвид, че Афганистан е една от най-зависимите от помощи държави в света, като повече от 18 милиона души, т.е. половината от населението, се нуждаят от постоянна помощ, а една трета от населението е в положение на продоволствена несигурност; като има предвид, че само през 2021 г. приблизително 600 000 афганистанци са били вътрешно разселени, като 80% от тях са жени и деца; като има предвид, че общо приблизително 5 милиона афганистанци са вътрешно разселени в Афганистан и приблизително 2,2 милиона афганистански бежанци вече живеят в съседни държави; като има предвид, че отпускането на хуманитарна помощ е сериозно възпрепятствано от талибанския контрол;

Ф.  като има предвид, че до момента 760 000 афганистанци са се завърнали от Иран и Пакистан през 2021 г., което е напрегнало капацитета на съществуващите служби и е породило загриженост относно тяхната реинтеграция и условия на живот; като има предвид, че Комисията обяви увеличаване на хуманитарната помощ до над 200 милиона евро за лицата в страната и за бягащите;

Х.  като има предвид, че от 2001 г. насам в Афганистан е постигнат осезаем напредък по отношение на правата на жените и момичетата, включително достъп до образование, здравеопазване и участие в гражданския и политическия живот; като има предвид, че тези подобрения вероятно са най-успешните постижения в най-новото развитие на страната; като има предвид, че този частичен напредък понастоящем е сериозно застрашен поради превземането на Афганистан от талибаните;

Ц.  като има предвид, че талибаните търсят международно признание, легитимност и подкрепа и публично са заявили, че ще позволят на жените свобода в рамките на ислямското право, което е в противоречие с нарастващия брой съобщения за ограничителни практики, въвеждани в Афганистан, и за нападения над жени, представители на академичните среди, защитници на правата на човека, медийни работници и държавни служители; като има предвид, че има сведения, че талибаните проследяват лица, които са служили на предишните власти, и след това извършват убийства за отмъщение;

Ч.  като има предвид, че над 75% от бюджета на афганистанската държава и повече от 95% от нейния военен бюджет идват от международната общност;

Ш.  като има предвид, че неотдавнашната вълна на пандемията от COVID-19 в страната, липсата на ваксини и медицински консумативи, сушата и предстоящата зима са обстоятелства, които вероятно ще изострят още повече настоящата социално-икономическа и хуманитарна криза; като има предвид, че положението с логистиката и сигурността е допълнително възпрепятствано от пандемията от COVID-19;

1.  изразява съжаление във връзка с насилственото превземане на Афганистан от талибаните и отказва да признае настоящото им правителство; изразява дълбоката си загриженост относно бъдещето на Афганистан сега, когато талибаните са поели контрол над страната и налагат радикален шариат, лишавайки афганистанския народ от основните му права и свободи, от които се е ползвал през последните 20 години; изразява най-дълбоките си съболезнования и подкрепата си за жертвите на продължаващите нарушения и терористични нападения, както и на техните семейства;

2.  изразява своите най-искрени съболезнования на семействата и приятелите на всички военни и цивилни лица, изгубили живота си през последните 20 години в Афганистан;

3.  изразява дълбоката си и искрена солидарност с афганистанците, избягали от страната, и тези, които остават; отново заявява, че това е преди всичко хуманитарна криза и криза в областта на правата на човека, при която безопасността, сигурността и правата на афганистанците трябва да бъдат приоритет по всяко време;

4.  изразява дълбоката си загриженост относно разрастващата се хуманитарна, икономическа и бежанска криза в Афганистан; счита, че безопасното, мирно и демократично бъдеще на Афганистан изисква приобщаващо и договорено политическо решение; потвърждава своя траен ангажимент за ръководен от Афганистан мирен процес, за който отговаря самият Афганистан, и за възстановяване след конфликти като единствен надежден път към приобщаващ, дългосрочен мир, сигурност и развитие;

5.  изразява съжаление, че политическият процес и военното планиране, довели до изтеглянето на войските на САЩ от Афганистан, бяха предприети едностранно и без достатъчна координация със съюзниците от НАТО; изразява съжаление, че по време на спасителната операция в Кабул не е имало сътрудничество или координация между държавите – членки на ЕС, особено по отношение на комуникацията със САЩ, вследствие на което повечето посолства са били изненадани от превземането на Кабул от страна на талибаните; счита, че повече координация е щяла да спомогне за избягване на последвалия хаос и отчаянието и е щяла да доведе до по-ефективни процедури, които да позволят на лицата, имащи право да бъдат изведени от страната, да стигнат до летището по по-организиран и предвидим начин;

6.  изразява съжаление относно липсата на комуникация между САЩ и европейските държави и призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да направят критична оценка на процеса и до края на тази година да представят тази оценка на Европейския парламент;

7.  изразява своята благодарност за смелостта на всички служители, на мъжете и жените в униформа, на персонала в областта на хуманитарната помощ и развитието, на дипломатите и местните служители, които са работили и отчасти все още работят в Афганистан; изказва одобрение за значителните жертви, направени през последните две десетилетия за по-мирен и сигурен Афганистан;

8.  изразява силно разочарование от бързия колапс на афганистанските държавни структури, които не бяха в състояние или не желаеха да устоят на офанзивата на талибаните, отнела им 10 дни, считано от момента, в който превзеха първата столица на провинция, до момента на влизането им в Кабул; изразява разочарованието си от неуспешното управление на президента Ашраф Гани и от решението му да избяга от Афганистан; изисква разследване на твърденията за възможно присвояване на средства от афганистанския бюджет от президента Гани и други членове на политическия елит;

Призив за прекратяване на насилието

9.  изразява възмущение от съобщенията за нарушения, включително екзекуции на цивилни лица и членове на афганистанските национални сили за сигурност, набиране на деца войници, репресии срещу мирни протести и изразяване на несъгласие, както и ограничения на правата на човека, насочени особено срещу жени и момичета, защитници на правата на човека, ЛГБТИ+ лица, религиозни и етнически малцинства, журналисти, писатели, представители на академичните среди и хора на изкуството; настоятелно призовава талибаните незабавно да прекратят тези практики и да гарантират в частност, наред с другото, правата на афганистанските жени на образование, работа, спорт, свободно движение, събрания и сдружаване;

10.  подчертава необходимостта от документиране и от прозрачно и бързо разследване на всички сведения за нарушения и злоупотреби с правата на човека и международното хуманитарно право, както и от търсене на отговорност от извършителите; подкрепя използването за тази цел на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (закон „Магнитски“ на ЕС); очаква държавите членки да гарантират приемането на резолюция за установяване на мисия за установяване на фактите относно Афганистан със солиден мандат като приоритетен въпрос на предстоящата 48-а редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

11.  призовава ЕСВД и държавите членки да гарантират приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН за подновяване на мисията на ООН в Афганистан (UNAMA), която изтича на 17 септември 2021 г.;

Засилена координация на усилията за евакуация

12.  призовава ЕС и неговите държави членки да работят заедно за улесняване на по-нататъшната евакуация на гражданите на ЕС и афганистанците, изложени на риск, по-специално чрез използването на наличните безопасни коридори; припомня, че ЕС очаква талибаните да улеснят това; отново подчертава необходимостта в това отношение да се постави акцент върху групите жени, които са изложени на особен риск, включително всички жени и момичета, защитниците на правата на човека, ЛГБТИ+ лицата, религиозните и етническите малцинства, журналистите, писателите, академичните среди, местния персонал и хората на изкуството, наред с други;

13.  призовава Комисията и ЕСВД да изработят и приложат съществуващи и бъдещи схеми за защита при координиране с държавите членки и да определят предвидените мерки за защита с оглед на евентуални бъдещи спешни ситуации, които налагат тези мерки; счита, че категорията на местния персонал следва да включва всички служители, които са работили за проекти, финансирани от ЕС или от ЕС;

Продължаване на подкрепата за афганистанските жени и момичета

14.  изразява солидарност с жените и защитниците на правата на човека, които протестират в цял Афганистан срещу превземането на страната от талибаните и които искат да живеят в свободно, стабилно, мирно и многообразно общество;

15.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че 20 години напредък по отношение на правата на жените и момичетата и равенството между половете понастоящем са под сериозна заплаха; отново изразява своята позиция, че този напредък трябва да бъде внимателно защитен и наблюдаван; подчертава, че правото на образование и заетост, свободата от насилие, основано на пола, защитата на основните права, достъпът до здравеопазване и пълноценното участие в процеса на вземане на решения в местния и националния политически, обществен и граждански живот трябва да бъдат основни изисквания на международната общност в диалога с талибаните;

16.  подчертава необходимостта да се гарантира, че жените и младите хора, напуснали Афганистан, могат да продължат образованието си в други държави; насърчава разработването на новаторски начини за продължаване на овластяването на жените и младите хора в Афганистан, по-специално като се предоставят стипендии за обучение в европейски училища и университети;

Дълбока загриженост относно фактическото правителство на талибаните

17.  изразява дълбока загриженост във връзка с назначенията във временното правителство, съставено от 33 молли, срещу много от които са наложени санкции от страна на САЩ и ООН и много от които са издирвани за терористични дейности; отбелязва с изключителна загриженост назначаването за министър на вътрешните работи на Сираджудин Хакани, чиито връзки с терористични дейности са подробно документирани, както и присъствието във фактическото правителство на талибаните на няколко лица, срещу които ООН е наложила санкции;

18.  призовава за създаването на представително и избрано правителство, в което жените и малцинствените групи могат да участват пълноценно; припомня, че дългосрочното развитие на Афганистан ще зависи от отчетността, доброто управление, устойчивото осигуряване на сигурност за хората, включително намаляването на бедността и създаването на възможности за работа, достъпа до социални и здравни услуги, образованието и защитата на основните свободи и на правата на човека;

19.  потвърждава дългосрочната си подкрепа за надеждни, свободни, честни и прозрачни избори в съответствие с международните стандарти и изразява подкрепата си за наблюдения на изборите в страната;

Необходим е оперативен ангажимент, но не и официално признаване на фактическото правителство

20.  отчита, че е необходимо да има оперативно взаимодействие с новото фактическо правителство на талибаните във връзка с логистичните, оперативните и хуманитарните въпроси, с цел да се предоставя хуманитарна помощ на нуждаещото се цивилно население и да се осигури безопасно преминаване на чуждите граждани и афганистанците, които искат да напуснат страната; посочва, че на този етап тези контакти следва да останат строго ограничени до съответните цели; подчертава, че не са изпълнени условията за политическо признаване на фактическите талибански лидери, които поеха властта чрез военни средства и сега заличават постиженията от последните 20 години;

21.  припомня, че за ЕС критичен „лакмусов тест“ за каквито и да било отношения с талибаните ще бъде запазването на постиженията през последните 20 години, по-специално в областта на правата на жените и образованието на момичетата, и гарантирането, че Афганистан няма да се превърне в сигурно убежище за джихадистките и други терористични групировки, които започват или планират терористични sнападения от своята територия; припомня, че талибаните ще бъдат оценявани от международната общност въз основа на действията им на място, а не въз основа на публични декларации;

22.  настоятелно призовава Комисията бързо да започне разследване съгласно член 19, параграф 1, буква а) от Регламента относно ОСП(2) с оглед спиране на търговските преференции, с които Афганистан се ползва в рамките на схемата „Всичко освен оръжие“;

23.  отбелязва значението на възобновяването на присъствието на ЕС на място, когато сигурността и политическите условия позволяват това;

24.  призовава за организирането на мисия на институциите на ЕС в Кабул, когато обстоятелствата позволяват това, за да могат участниците в нея да се запознаят с хуманитарното положение, положението с миграцията, икономиката и сигурността и състоянието на правата на жените и малцинствата в Афганистан;

Гарантиране, че Афганистан няма да се превърне в нов бастион на терористичните организации

25.  осъжда най-категорично смъртоносното терористично нападение от 26 август 2021 г., извършено от ИДИЛ-К на изхода Аbbey Gate на международното летище в Кабул и хотела „Барон“, при което е отнет животът на над 170 души, включително 13 служители на САЩ, и са ранени над 200 души;

26.  настоятелно заявява, че талибаните и правителството на Ислямската република трябва да изпълнят ангажиментите си за борба с тероризма, включително да попречат на Ал-Кайда, Даиш или други терористични групировки и лица да използват афганистанска земя за заплаха или нарушаване на сигурността на която и да е друга държава, да не приемат членове на тези групировки и да им попречат в набирането и обучаването на лица или в набирането на финансови средства; предупреждава, че ако не се предприемат мерки за противодействие срещу тези групировки, това ще доведе до международни санкции и изолация на талибаните;

27.  настоятелно призовава държавите членки да пазят и споделят всякаква разузнавателна информация, получена чрез тяхното военно присъствие и присъствието на правоприлагащи органи в Афганистан, като се набляга особено върху биометричните данни, които са от решаващо значение за подпомагане на държавите членки и на трети държави при идентифицирането на завръщащи се чуждестранни бойци; подчертава, че борбата с финансирането на тероризма е от ключово значение за създаването на благоприятна за сигурността в Афганистан среда; настоятелно призовава всички съответни партньори да увеличат усилията си за разбиване на всички мрежи за финансиране на тероризма; подчертава, че непосредствената терористична заплаха в Афганистан в резултат на преврата на талибаните трябва да бъде разгледана обстойно в стратегическия компас на ЕС, който ще очертае военните заплахи пред ЕС и неговите амбиции за следващите години; настоятелно призовава европейските разузнавателни служби да увеличат споделянето на редовно актуализирани анализи на заплахите, за да се засилят обменът на разузнавателни данни и институционалното сътрудничество;

28.  припомня, че производството и търговията с опиум са значителен източник на приходи за талибаните, чието въздействие далеч надхвърля границите на Афганистан; изразява загриженост относно непосредствения риск от това, нестабилността в страната да увеличи незаконната търговия с наркотици, както и потока от оръжия, изпирането на пари и финансирането на тероризма;

29.  призовава за щателна регистрация и проверки за сигурност на лицата, които са евакуирани от региона, както и за засилен обмен на информация между правоприлагащите органи на държавите членки, САЩ и Европол, за да се предотвратят евентуални заплахи за сигурността, произтичащи от тероризъм и организирана престъпност;

30.  осъжда непоправимите щети, причинени от талибаните и свързаните с тях организации на културните обекти, и продължава да предупреждава, че нестабилността ще доведе до увеличаване на международната контрабанда и кражба на културно наследство, които биха могли да се използват от терористични организации в региона за финансиране на засилена дейност; настоятелно призовава цифровизацията на афганистанските културни артефакти да се извърши в Европа, за да се подкрепи откриването на контрабандни стоки, и призовава за всеобхватна временна забрана на вноса на културни ценности от Афганистан, така че талибаните и свързаните с тях лица да бъдат лишени от потенциала да се възползват от контрабандата на културни ценности;

По-нататъшно увеличаване на хуманитарната помощ

31.  приветства работата на международните организации и местните и международните неправителствени организации (НПО), които предоставят услуги, помощ и съдействие на афганистанския народ въпреки рисковете, свързани със сигурността; призовава талибаните да гарантират безопасността на местните и международните организации на гражданското общество, НПО и хуманитарните организации, включително на техния персонал от женски пол, което е изключително важно за предоставянето на услуги от критично значение на афганистанските жени и момичета; подчертава, че тези жени хуманитарни работници трябва да могат да работят свободно и без страх от ответни действия с цел отмъщение;

32.  призовава за по-нататъшно засилване и координиране на хуманитарната помощ с агенциите на ООН и НПО, включително за създаване на хуманитарни коридори за предоставяне на продоволствена помощ, вода, канализация и лекарства; приветства решението на Комисията да увеличи хуманитарната помощ за Афганистан от над 50 милиона евро на повече от 200 милиона евро; приветства неотдавнашния ангажимент на международната общност в размер на 1 милиард евро за народа на Афганистан и призовава Комисията да поеме водеща роля в усилията за застъпничество, за да се гарантира цялостното задоволяване на нуждите от хуманитарна подкрепа;

33.  отново заявява, че на непосредствените нужди на афганистанските жени и момичета, по-специално на онези, които са разселени, трябва да се даде приоритет в контекста на хуманитарната помощ; подчертава факта, че е от решаващо значение да се намали уязвимостта към насилие, основано на пола, и да се гарантира достъп до здравеопазване и основни хигиенни доставки;

34.  настоява ЕС да продължи да предоставя пряка подкрепа на афганистанските политици и активисти от гражданското общество, ангажирали се да защитават правата на човека и основните ценности, много от които понастоящем са в изгнание, така че те да могат да продължат да работят за запазване на постиженията от последните 20 години и за продължаване на реформите в Афганистан;

35.  подчертава, че предоставянето на европейска финансова подкрепа чрез органите зависи от запазването и развитието на постиженията от последните 20 години, по-специално що се отнася до правата на жените и момичетата; настоятелно заявява, че талибаните трябва да демонстрират зачитане и ангажираност спрямо опазването на тези постижения, което те все още не са направили; подчертава, че ЕС следва да гарантира, че хуманитарната помощ за нуждаещото се цивилното население на Афганистан се предоставя чрез съответните международни организации и НПО, и следва да настоява талибаните да осигурят безопасен и безпрепятствен достъп за местните и международните НПО; подчертава, че талибаните не трябва да възпрепятстват предоставянето и отпускането на хуманитарна помощ на всички нуждаещи се;

36.  призовава Комисията да проучи всички текущи проекти за развитие в страната, за да се опита да прецени кои от тях все още могат да продължат с местни партньори или НПО и международни организации без намеса от страна на режима на талибаните, при условие че има участие на жени, гаранции за сигурност за работещите в областта на помощта за развитие и се осигуряват ефективни предпазни мерки срещу корупцията;

ЕС трябва да разработи отговор на потенциална миграционна и бежанска криза

37.  подчертава основното право на афганистанците да търсят безопасност; настоятелно призовава да бъдат предприети всички стъпки за възобновяване на координираните евакуации от страната под егидата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), по-специално чрез създаването на безопасни коридори и трайното отваряне на международното летище в Кабул и на сухопътните граници на Афганистан; призовава за специална подкрепа за жените, момичетата и изложените на риск хора, които желаят да напуснат страната, за да се гарантират безопасни маршрути;

38.  подчертава, че най-голямата част от афганистанските бежанци ще търсят закрила преди всичко в съседните държави и че поради това ЕС следва да планира предоставянето на допълнителна подкрепа на съседните на Афганистан държави, приемащи бежанци, за предпочитане чрез ООН и нейните агенции, както и чрез международни организации на място;

39.  припомня, че финансовата и логистичната подкрепа и подкрепата за изграждане на капацитет за приемането на афганистански бежанци и мигранти в съседните държави не е алтернатива на една пълноценна европейска политика в областта на убежището и миграцията; счита, че ЕС трябва спешно да сключи и приложи своя Нов пакт за миграцията и убежището, за да може да се справи с миграционните потоци по по-ефективен и хуманен начин;

40.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират предприемането на координирани европейски усилия за провеждане на хуманна политика в областта на убежището, в която ЕС да поеме своята морална отговорност по отношение на приемането и интеграцията при пълно спазване на Женевската конвенция от 1951 г.; приветства планирания през септември Форум по въпросите на презаселването; подчертава, че политиката на ЕС следва да включва като приоритет разширяване на презаселването за лицата, които са най-застрашени и най-уязвими, както и повече допълнителни пътища, например хуманитарни визи и специална визова програма за афганистански жени, търсещи закрила от режима на талибаните; настоятелно призовава държавите членки да направят преоценка на текущите и наскоро подадените молби за убежище, включително на отхвърлените молби, в светлината на последните събития; подчертава, че при никакви обстоятелства не трябва да има принудителни връщания в Афганистан;

41.  призовава Съвета да използва наличните инструменти, като например Директивата за временната закрила(3) и Механизма за гражданска защита, за да увеличи максимално усилията в целия ЕС за гарантиране на по-добра координация между държавите членки и незабавен достъп до закрила; отново призовава Комисията да публикува законодателно предложение за хуманитарни визи и призовава за равно споделяне на отговорността между държавите членки;

42.  призовава за засилено сътрудничество и подкрепа за държавите извън ЕС, за да им се помогне в борбата с престъпните мрежи, занимаващи се с контрабанда на мигранти и трафик на хора; призовава Европол да предостави анализ на риска от престъпления и да осигури засилено сътрудничество с трети държави в по-широкия контекст на събитията в Афганистан;

43.  призовава Комисията да отрази настоящата резолюция в планирането на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа и при подготовката на съответните многогодишни индикативни програми;

Необходимо е по-тясно сътрудничество с държавите в региона около Афганистан, като същевременно се подкрепя зачитането на основните права на човека и на принципите на правовата държава

44.  признава, че настоящото положение в Афганистан не допринася за регионалната стабилност; подчертава, че изтеглянето на Запада от Афганистан създаде празнина, която води до повишена нестабилност; подчертава, че понастоящем съседните и регионалните сили носят по-голяма отговорност за положението в Афганистан и че те трябва да предотвратяват разпространението на нестабилност отвъд границите на страната; отново потвърждава необходимостта ЕС да засили сътрудничеството с държавите от Централна Азия в това отношение, по-специално с Узбекистан, с който ЕС понастоящем води преговори по споразумение за засилено партньорство и сътрудничество, както и с Таджикистан; подчертава, че това сътрудничество не следва да подкопава защитата на основните ценности и принципите на правовата държава от страна на ЕС;

45.  изразява своята загриженост относно безопасността на гражданите на Афганистан, намиращи се в особено рисково положение, и на онези, които преминават в съседни държави през сухопътните граници, по-специално в Пакистан; изразява съжаление относно липсата на координация от страна на международната общност в това отношение и настоятелно призовава държавите членки да използват всички възможни дипломатически лостове и инструменти, за да гарантират достъп до сухопътните граници, безопасно преминаване и достъп до дипломатически представителства; подчертава решаващата координационна роля на делегациите на ЕС в съседните държави за предоставяне на практическа подкрепа в това отношение;

46.  припомня, че в продължение на много години Пакистан предоставяше сигурно убежище на членове на талибаните, както и помощ на техните сили за сигурност; възлага на ЕСВД да предаде на ръководството на Пакистан, че то носи отговорност за сигурността и стабилността в Афганистан и трябва да използва влиянието си върху талибаните за постигането на тези цели и да обмисли дали има основание за незабавно преразглеждане на допустимостта на Пакистан за получаване на статут по ОСП+ и произтичащите от това ползи в светлината на последните събития;

47.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят на Афганистан и съседните му държави незабавна подкрепа за изграждането на капацитет в областта на убежището с помощта на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, както и хуманитарна помощ за най-уязвимите с цел стабилизиране на региона и предотвратяване на нова миграционна криза;

48.  призовава Комисията и държавите членки незабавно да увеличат подкрепата за съседните на Афганистан държави, които приемат голям брой мигранти и бежанци, за да се гарантира, че хората, нуждаещи се от закрила, получават безопасен прием и устойчиви условия на живот;

Предупредителен сигнал към Европейския съюз – необходими реформи

49.  отчита факта, че оттеглянето на САЩ и международните сили от Афганистан е проява на колективен неуспех на западната външна политика и стратегия и политика и стратегия за сигурност с възможни дългосрочни неблагоприятни последици; счита, че в краткосрочен план това ще навреди на позицията на Запада, ще създаде криза на доверието и ще наложи да бъдат извлечени сериозни поуки от този опит за в бъдеще, по-специално във връзка с решенията относно естеството и мандата на военните интервенции;

50.  изразява дълбокото си разочарование и загриженост относно неефективността на САЩ, НАТО, ЕСВД и институциите на Европейския съюз като цяло, които в продължение на 20 години са поддържали и финансирали правителството на Гани, в действителност корумпирано и чуждо на народа, както и въоръжени сили, оказали се неефективни; изразява загриженост относно факта, че нашият колективен неуспех в Афганистан означава стратегическо предимство за незападните сили и съседните държави – по-специално Пакистан, както и Китай и в по-малка степен Русия, без те да са предоставили значителна подкрепа за развитието на Афганистан или да са участвали в него; припомня, че афганистанските власти бяха въвлечени в политически борби и системна корупция и не успяха да преодолеят слабото управление;

51.  подчертава значението на доброто управление, принципите на правовата държава и борбата срещу корупцията, по които в Афганистан не е постигнат достатъчен напредък в контекста на войната срещу тероризма в страната; счита, че за успеха на изграждането на държава и международната програма на ЕС в областта на правата на човека ЕС трябва да следва интегриран подход във външната политика, хуманитарната политика, политиката в областта на развитието, политиката в областта на правата на човека, сигурността, равенството между половете и търговската политика; настоятелно призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да подготвят и представят на Парламента възможно най-скоро всеобхватна стратегия, основана на извлечените поуки, по отношение на Афганистан и страните в прилежащия регион;

52.  счита, че тази криза доказва необходимостта ЕС да засили значително капацитета си за самостоятелни действия и по този начин да засили сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната чрез изграждане на истински Европейски съюз за отбрана, което следва да върви ръка за ръка с укрепването на европейския стълб на НАТО; счита, че ЕС трябва да инвестира във военна осведоменост, наблюдение и разузнаване, разузнавателни данни и стратегически въздушен транспорт; припомня, че неспособността на европейските сили да гарантират сигурността на международно летище като това в Кабул без подкрепа от страна на САЩ е ярък пример за размера на инвестициите, които ще бъдат необходими; приветства неотдавнашните изявления на върховния представител в това отношение и отново изразява подкрепата си за фундаментален и всеобхватен диалог между институциите на ЕС, държавите – членки на ЕС, националните парламенти, европейските партньори и гражданското общество относно бъдещите действия;

53.  счита, че проблемите в областта на външните работи на ЕС следва да се решават с разширено използване на квалифицирано мнозинство в съответствие с Договорите на ЕС;

54.  призовава ЕСВД да укрепи дипломатическото представителство на ЕС в Централна Азия, по-специално в Таджикистан, за да може да получава информация от първа ръка относно събитията на място; настоява разглеждането и оценката на положението в Афганистан, особено по отношение на жените и момичетата, етническите, религиозните и други уязвими групи, да продължат през следващите седмици и месеци;

55.  признава значението на тясното сътрудничество със САЩ, насочено към справяне с многобройните предизвикателства и предоставяне на хуманитарна подкрепа за афганистанския народ, като същевременно се вземат предвид поуките, извлечени в Афганистан; изразява признателност към военните сили на САЩ за подкрепата им за евакуацията от международното летище на Кабул и изразява най-дълбоките си съболезнования на семействата на военнослужещите, които загинаха по време на процеса;

56.  призовава ЕС и държавите членки да гарантират ефективна защита на външните граници на ЕС в пълно съответствие с правото на ЕС и основните права, за да се подготвят по-добре за миграционните движения от региона и за неразрешените влизания в ЕС;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния пратеник на ЕС за Афганистан, на националните парламенти на държавите членки, както и на Конгреса на САЩ.

(1) ОВ L 67, 14.3.2017 г., стр. 3. (2) Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции (OВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1). (3) Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно положението в Ливан (2021/2878(RSP))

P9_TA(2021)0394 RC-B9-0465/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Ливан, и по-специално своята резолюция от 22 май 2008 г. относно положението в Ливан(1),

–  като взе предвид предходните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, по-специално № 1559 (2004 г.), № 1701 (2006 г.), № 2539 (2020 г.), № 2591 (2021 г.),

–  като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна(2),

–  като взе предвид решението на Съвета 2007/860/ЕО от 10 декември 2007 г. за предоставяне на макрофинансова помощ на Ливан от страна на Общността(3),

–  като взе предвид окончателния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите в Ливан през 2018 г.,

–  като взе предвид ангажиментите, договорени в рамките на приоритетите на партньорството между ЕС и Ливан през ноември 2016 г., конференцията CEDRE на 6 април 2018 г., рамката за реформа, възстановяване и реконструкция за Ливан (3RF) през декември 2020 г. и заседанията на Международната група за подкрепа за Ливан на 11 декември 2019 г., 23 септември 2020 г. и 19 май 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението от 5 август 2020 г. на члена на Комисията, отговарящ за управлението на кризи, Янез Ленарчич относно експлозията в Бейрут,

–  като взе предвид Международната конференция за помощ и подкрепа за Бейрут и ливанския народ от 9 август 2020 г. и Конференцията за подкрепа на ливанското население от 2 декември 2020 г., организирана от Франция и ООН,

–  като взе предвид съвместното изявление от 23 септември 2020 г. на Международната група за подкрепа за Ливан,

–  като взе предвид изявлението от името на ЕС на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 28 септември 2020 г. във връзка с оставката на новоизбрания министър-председател на Ливан,

–  като взе предвид доклада относно рамката за реформа, възстановяване и реконструкция на Ливан (3RF), приет от ЕС, ООН и Световната банка през декември 2020 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 7 декември 2020 г. относно Ливан,

–  като взе предвид Обзора на икономиката на Ливан (Lebanon Economic Monitor) на Световната банка от 1 юни 2021 г. и бързата оценка на щетите и потребностите на Бейрут, изготвена от Групата на Световната банка в сътрудничество с ЕС и ООН,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел от 19 юни 2021 г. по време на посещението му в страната,

–  като взе предвид изявлението на ЗП/ВП Борел от 16 юли 2021 г. относно оставката на новоизбрания министър-председател Саад Харири,

–  като взе предвид призива от 16 юли 2021 г. на председателя на комисията по външни работи Дейвид Макалистър и на председателя на делегацията за връзки с държавите от Машрек, Изабел Сантуш, към ливанското политическо ръководство за преодоляване на безизходното положение след оставката на новоизбрания министър-председател,

–  като взе предвид съобщението за медиите на УНИЦЕФ от 23 юли 2021 г., озаглавено „Ливан: обществената водоснабдителна система е на ръба на срив, предупреждение на УНИЦЕФ“,

–  като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 26 юли 2021 г. относно процеса на сформиране на правителство,

–  като взе предвид изявлението от 28 юли 2021 г. на съпредседателите на второто заседание на Консултативната група на 3RF,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1277 на Съвета от 30 юли 2021 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Ливан(4),

–  като взе предвид изявлението на ЗП/ВП Борел от 3 август 2021 г. относно първата годишнина от експлозията на пристанището в Бейрут,

–  като взе предвид Конференцията за подкрепа на ливанското население, която се проведе на 4 август 2021 г. чрез видеоконферентна връзка, и изявлението, направено от ЗП/ВП Борел по време на конференцията,

–  като взе предвид писмото от 4 август 2021 г. от генералния секретар на ООН до председателя на Съвета за сигурност на ООН относно удължаването на мандата на временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL),

–  като взе предвид изявлението на председателя на Европейския съвет от 4 август 2021 г., направено по време на Третата международна конференция в подкрепа на народа на Ливан, проведена по съвместна покана на генералния секретар на ООН и президента на Френската република,

–  като взе предвид изявлението от 7 август 2021 г. на говорителя на ЕСВД, в което се осъжда изстрелването на ракети от Южен Ливан,

–  като взе предвид изявлението от 26 август 2021 г. на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш относно влошаващото се социално-икономическо положение в Ливан,

–  като взе предвид Решение № 1/2016 на Съвета за асоцииране между ЕС и Ливан от 11 ноември 2016 г. във връзка с постигането на съгласие по приоритетите на партньорството между ЕС и Ливан и предложението за решение на Съвета относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за асоцииране, създаден с Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, във връзка с удължаването на срока на валидност на приоритетите на партньорството между ЕС и Ливан, докато ЕС и Ливан приемат нови актуализирани съвместни документи (COM(2021)0406),

–  като взе предвид инцидентите от август до септември 2019 г., 14 април 2020 г., 17 април 2020 г., 27 юли 2020 г., май 2021 г., 20 юли 2021 г. и от 4 до 6 август 2021 г., случили се през синята линия,

–  като взе предвид съвместното съобщение от 9 февруари 2021 г., озаглавено „Обновено партньорство с държавите от южното съседство – Нова програма за Средиземноморието“ (JOIN(2021)0002),

–  като взе предвид Арабската харта за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че настоящото положение в Ливан е изключително тревожно и дълбоко обезпокоително поради политическата, икономическата, социалната, финансовата и здравната криза и състоянието на институционален срив; като има предвид, че Ливан е близък и важен партньор на Европейския съюз; като има предвид, че това партньорство се основава на общи интереси, дългогодишни исторически и културни връзки, редовен политически и социален диалог и широки междуличностни контакти;

Б.  като има предвид, че Ливан има динамично гражданско общество с многобройни активисти, общностни лидери, представители на академичните среди, хора на изкуството и младежки групи, които мобилизират и призовават за спешни реформи;

В.  като има предвид, че положението в Ливан беше критично и доведе до финансова криза в края на 2019 г.; като има предвид, че още на 17 октомври 2019 г. бяха проведени масови протести, наречени също така Октомврийската революция на Ливан, на които се призовава за социални и икономически права, отчетност, прекратяване на корупцията и оставка на всички политически представители; като има предвид, че на 29 октомври 2019 г. бившият министър-председател на Ливан Саад Харири обяви оставката на правителството;

Г.  като има предвид, че на 4 август 2020 г. при опустошителна експлозия на голямо количество амониев нитрат на пристанището в Бейрут загинаха над 200 души, бяха ранени над 6 500 души и бяха нанесени щети на над 74 000 жилища, като пряко засегнатите лица наброяваха 300 000; като има предвид, че впоследствие бившият министър-председател Хасан Диаб подаде оставка; като има предвид, че една година след взрива разследването за причините, довели до експлозията, все още не е приключило – главно поради корупция – и отговорните лица не са установени и не са подведени под отговорност; като има предвид, че доклад на „Хюман райтс уоч“, публикуван на 3 август 2021 г., хвърли светлина върху доказателства, свързващи длъжностни лица с експлозията; като има предвид, че на 4 август 2021 г. протестиращи отново демонстрираха масово в Бейрут, настоявайки да се потърси отговорност за експлозията на пристанището; като има предвид, че изтекла официална документация показва, че ливанските митнически, военни и охранителни органи, както и съдебните органи са предупредили няколко последователни правителства за опасните запаси от експлозивни химически вещества в пристанището на Бейрут поне 10 пъти през последните шест години, но въпреки това не са били предприети никакви действия; като има предвид, че ключови политически фигури в Ливан възпрепятстваха разследването на местно равнище на последвалата експлозия – така органите уволниха първия съдия-следовател, след като той покани политически фигури за разпит, и отхвърлиха исканията на втория съдия-следовател за снемане на имунитета на заподозрени членове на парламента и за разпит на висши членове на силите за сигурност;

Д.  като има предвид, че корупцията е едно от ключовите предизвикателства, които задушават развитието и просперитета на Ливан и задълбочават отчуждаването и недоверието по отношение на политическата система; като има предвид, че корупцията е широко разпространена и прониква във всички слоеве на обществото, както е видно от глобалните и средните оценки на резултатите на държавата в повечето области на управление; като има предвид, че Националната институция за борба с корупцията все още не функционира, тъй като предстои назначаването на нейните членове;

Е.  като има предвид, че на 10 септември 2021 г. Ливан най-накрая сформира правителство след трима избрани министър-председатели – Мустафа Адиб, Саад Харири и Наджиб Микати; като има предвид, че новото правителство ще трябва спешно да представи необходимия пакет от съществени политически реформи, за да може Ливан да се бори с корупцията и да запази своята стабилност, единство, суверенитет, политическа независимост и териториална цялост;

Ж.  като има предвид, че за май и октомври 2022 г. в Ливан са насрочени общински, парламентарни и президентски избори; като има предвид, че е от решаващо значение всички политически лидери да спазват изборния график за 2022 г. и да гарантират приобщаващи, прозрачни и честни избори с равен достъп за всички до кампаниите и възможност за гласуване за всички ливански граждани, включително тези, които пребивават извън страната, както им позволява последният избирателен закон, приет през 2017 г., и както се предвижда в ливанската конституция; като има предвид, че Надзорната комисия за изборите не разполага с необходимите средства за изпълнение на своя мандат, което поражда опасения по отношение на прозрачността и справедливостта на кампанията и изборите, насрочени за следващата година;

З.  като има предвид, че непосредствено след тежкия взрив ЕС предприе съвместно със Световната банка и ООН бърза оценка на щетите и потребностите, за да прецени въздействието върху населението, физическите активи, инфраструктурата и предоставянето на услуги; като има предвид, че констатациите включват: щети в размер на 3,8 – 4,6 милиарда щатски долара, като най-тежко засегнати са жилищният сектор и секторът на културата; 2,9 – 3,5 милиарда щатски долара загуби, като жилищният сектор е най-засегнат, следван от секторите на транспорта и културата; 1,8 – 2,2 милиарда щатски долара за приоритетни нужди от възстановяване и реконструкция, като най-големи са нуждите в сектора на транспорта, следван от сектора на културата и жилищния сектор; като има предвид, че основният резултат е създаването на рамката за реформа, възстановяване и реконструкция (3RF), управлявана съвместно с правителството на Ливан; като има предвид, че не е постигнат напредък по отношение на реформите в рамките на 3RF поради факта, че в продължение на месеци беше невъзможно да се сформира правителство; като има предвид, че през май 2021 г. основният производител на електроенергия в Ливан, Electricité du Liban, обяви, че вече не разполага с достатъчно средства за закупуване на гориво; като има предвид, че Ливан се е обърнал към няколко държави, за да може да задоволи непосредствените си енергийни нужди;

И.  като има предвид, че въпреки суспендирането на закона за банковата тайна няма напредък по отношение на съдебния одит на Централната банка; като има предвид, че вследствие на сведения за швейцарско разследване на сделки, за които се твърди, че са свързани с управителя на Централната банка Риад Саламех и неговия брат, ливанската прокуратура започна разследване и френските прокурори започнаха предварително разследване на твърдения за изпиране на пари, засягащи Саламех; като има предвид, че управителят на Централната банка отхвърля всички твърдения;

Й.  като има предвид, че ЕС се ангажира да подкрепя стабилността и единството на страната чрез икономическа помощ; като има предвид, че ЕС предостави значителна помощ за справяне с непосредствените последици и нужди след взрива; като има предвид, че той мобилизира 33 милиона евро за спешни нужди и над 250 спасители от държавите – членки на ЕС; като има предвид, че само през 2021 г. ЕС предостави на Ливан 55,5 милиона евро под формата на хуманитарна помощ; като има предвид, че през лятото на 2021 г. бяха отпуснати допълнителни 5,5 милиона евро с цел подкрепа за мерките на Ливан в отговор на COVID-19; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки мобилизираха 24 милиарда евро от 2011 г. насам;

К.  като има предвид, че вече съществуващата всеобща криза в Ливан, където корупцията на всички равнища на обществото е широко разпространена, беше изострена от пандемията от COVID-19; като има предвид, че сериозно засегнати бяха както уязвимите групи, така и групите, които не са уязвими; като има предвид, че от началото на пандемията в Ливан са регистрирани над 610 000 случая на коронавирус и 8 150 смъртни случая; като има предвид, че кварталите с най-много разрушени от експлозията жилища са Гемайзе Ашрафид, Мар Михаел и Рмейл Медавар и че липсата на алтернативи днес за тези, чиито домове бяха разрушени, би могла да засегне историческата социална структура и тъкан и историческото социално сближаване в Ливан;

Л.  като има предвид, че с решението на Съвета от 30 юли 2021 г. се създаде рамка за целенасочени санкции срещу лица и образувания, отговорни за подкопаването на демокрацията или принципите на правовата държава в Ливан; като има предвид, че тези санкции включват забрана за влизане на територията на ЕС и замразяване на активите на лица, които трайно възпрепятстват сформирането на правителство или сериозно подкопават провеждането на избори, спъват или подкопават изпълнението на плановете, одобрени от ливанските органи и подкрепяни от ЕС с цел подобряването на отчетността и доброто управление, включително в банковия и финансовия сектор, или са отговорни за сериозни финансови нарушения по отношение на публични средства, за действия, обхванати от Конвенцията на ООН срещу корупцията, или за неразрешен износ на капитали;

М.  като има предвид, че Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия установи, че между 2019 г. и 2020 г. процентът на бедност на глава от населението вече е нараснал от 28% на 55%; като има предвид, че процентът на многоизмерната бедност в Ливан почти се е удвоил и е преминал от 42% през 2019 г. на 82% през 2021 г. и че „крайната многоизмерна бедност“ засяга 34% от населението днес; като има предвид, че равнището на безработица е нараснало до над 40% от работната сила и че все по-голям дял от домакинствата срещат трудности при достъпа до основни услуги като храна, вода и здравеопазване; като има предвид, че в своя Обзор на икономиката на Ливан (Lebanon Economic Monitor) от юни 2021 г. Световната банка посочва, че Ливан преминава през тежка и продължителна икономическа депресия, която вероятно ще се нареди сред най-тежките кризи в световен план от средата на 19-и век насам;

Н.  като има предвид, че войната в съседна Сирия принуди много хора да избягат в Ливан, като Ливан прие около 1,5 милиона сирийски бежанци, в допълнение към около 15 800 бежанци от етиопски, иракски, судански и друг произход, регистрирани от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), и около 207 700 палестински бежанци; като има предвид, че според Световната продоволствена програма през 2021 г. 22% от ливанските граждани, 50% от бежанците от Сирия и 33% от бежанците от други националности са изложени на продоволствена несигурност; като има предвид, че Ливан е една от двете държави в Близкия изток, приемащи голям брой домашни работници мигранти в рамките на системата „кафала“; като има предвид, че от 2011 г. насам ЕС е предоставил 2,4 милиарда евро за подпомагане на сирийските и палестинските бежанци чрез различни инструменти като Регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия и Европейския инструмент за съседство (ЕИС);

О.  като има предвид, че през април 2020 г. ливанското правителство одобри икономически план и поиска програма на МВФ въз основа на необходимите реформи; като има предвид, че преговорите с МВФ все още продължават; като има предвид, че според МВФ Ливан спешно трябва да започне всеобхватни реформи, за да приведе публичните финанси в ред, да преструктурира публичния дълг, да възстанови банковата система, да разшири мрежата за социална сигурност, да реформира държавните предприятия и да подобри управлението; като има предвид, че МВФ отпусна 860 милиона щатски долара специални права на тираж за укрепване на изчерпаните резерви на страната и за подпомагане с оглед на многобройните неотложни нужди; като има предвид, че финансовата комисия на ливанския парламент отхвърли плана на правителството за механизъм за споделяне на загуби, който би позволил да се запазят спестяванията на 98% от населението чрез гарантиране на активите на банкови сметки с по-малко от 500 000 щатски долара в спестявания; като има предвид, че в резултат на критиките на плана за възстановяване от страна на парламентарни членове Международният валутен фонд (МВФ) публикува три изявления в подкрепа на предложения от правителството план; като има предвид, че парламентарните членове, отхвърлили плана за възстановяване, имат пряк интерес от защитата на интересите на банките в Ливан, бидейки самите те акционери или близки на акционери на тези банки;

П.  като има предвид, че член 534 от Наказателния кодекс на Ливан все още се използва за наказателно преследване и задържане на ЛГБТИ лица; като има предвид, че в някои райони на страната мъжете, заподозрени в отношения между лица от един и същи пол, редовно биват задържани и подлагани на унизително третиране в полицейските участъци;

Р.  като има предвид, че на 30 юни 2021 г. ливанският парламент одобри закон за извънреден заем в размер на 556 милиона щатски долара за финансиране на купонна система, която да предоставя парична помощ в подкрепа на най-уязвимите семейства и да замени действащата система за помощи; като има предвид, че при прилагането на купоните следва да се спазва принципът на недискриминация;

С.  като има предвид, че Евро-средиземноморското споразумение се основава на зачитането на демократичните принципи и основните права на човека, определени във Всеобщата декларация за правата на човека, което представлява съществен елемент от споразумението;

Т.  като има предвид, че последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН относно Ливан, Резолюция 2591 (2021 г.), приета единодушно на 30 август 2021 г., удължава мандата на временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) с още една година и припомня необходимостта от трайно прекратяване на огъня в съответствие с принципите и елементите, изложени в Резолюция 1701 (2006 г.);

У.  като има предвид, че неутралността на Ливан е ключът към бъдещата стабилност на страната; като има предвид, че стабилен, напълно независим, обединен и демократичен Ливан е от решаващо значение за стабилността, сигурността и мирното развитие на целия Близък Изток, като има предвид, че наскоро сформираното правителство и неговите министри трябва да постигнат политическа независимост и да се противопоставят на всякаква външна намеса в Ливан от страна на съседните държави или на други държави; като има предвид, че тази външна намеса е в ущърб на развитието и стабилността на Ливан; като има предвид, че Хизбула все още контролира ключови министерства в ливанското правителство; като има предвид, че редица държави членки са включили Хизбула в списъка на терористичните организации; като има предвид, че Хизбула многократно е демонстрирала своята силна идеологическа солидарност с Иран, което дестабилизира ливанското правителство и подкопава така необходимото му сближаване;

1.  счита, че настоящата криза в Ливан е причинено от човека бедствие, предизвикано от малцина членове на управляващата политическа класа; отбелязва неотдавнашното сформиране на правителство след 13 месеца политическа безизходица; изразява съжаление относно факта, че в състава на новия кабинет има само една жена; настоятелно призовава ливанските лидери да спазват обещанията си и да гарантират работещо правителство, което се ръководи от мисията си и е надеждно и отговорно, което оставя настрана парламентарните разделения и не се поддава на чуждестранно влияние; счита, че налагането на отчетност, провеждането на свободни и честни избори и предоставянето на основни обществени услуги трябва да надделее над всяко лично съображение в рамките на политическата класа в Ливан; припомня, че изборите през май 2022 г. в никакъв случай не трябва да бъдат отлагани, като се има предвид политическата безизходица и нарастващото дисфункциониране на държавните институции, и че при провеждането им трябва да се спазват международните демократични стандарти за свобода, справедливост и прозрачност;

2.  призовава ливанските органи да поискат от ЗП/ВП разполагане на мисия за наблюдение на изборите или, ако това се счете за необходимо, мисия на експерти по провеждане на избори месеци преди изборите; призовава новото ливанско правителство изцяло да изпълни препоръките, произтичащи от мисията на ЕС за наблюдение на изборите през 2018 г.; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предоставят цялата техническа и финансова помощ, която е нужна, за да се даде възможност за провеждане на изборите при възможно най-добри условия, и да се стремят към гарантиране на справедливостта и прозрачността на целия процес; настоятелно призовава новото правителство на Ливан да предостави на Надзорната комисия за изборите всички средства, персонал и оборудване, необходими за пълноценното изпълнение на нейния мандат; призовава за създаването на международна хуманитарна работна група под егидата на ООН, която да подкрепя предоставянето на хуманитарната помощ и да наблюдава използването на средствата; припомня, че ООН е разработила рамка за подкрепа на жените като кандидати и гласоподаватели и насърчава по този начин по-голямо участие на жените в политическия процес, и призовава тази рамка да бъде напълно интегрирана в плановете за изборна реформа;

3.  призовава ЕС да предложи на Ливан разгръщането на всеобхватна административна консултативна мисия на ЕС, за да се отговори на спешната необходимост от противодействие на ускореното разпадане на публичната администрация и основните услуги; настоятелно призовава новото правителство бързо да изпълни ключовите управленски и икономически реформи, които ще гарантират политическо и икономическо възстановяване, включително надеждно регулиране на ключови икономически сектори, като например електроенергийния сектор;

4.  припомня, че прозрачното, независимо, неутрално и ефективно разследване на експлозията на пристанището в Бейрут е приоритет и трябва да бъде гарантирано; настоятелно призовава ливанските органи да зачитат съдебните процедури и независимостта на съдебната власт и да подпомагат всички усилия, които биха дали възможност за надлежно разследване и подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за решенията, довели до взрива в пристанището в Бейрут; призовава под егидата на ООН да се изпрати в Ливан независима международна мисия за установяване на фактите с цел разследване на експлозията в Бейрут; настоява от лицата, за които е установено, че са пряко или непряко отговорни, да бъде потърсена отговорност за загиналите и за нанесените щети на ливанския народ;

5.  призовава Комисията и държавите членки да отпуснат допълнителна хуманитарна помощ предвид тежките условия в страната, и по-специално продоволствена помощ и болнични и фармацевтични материали, и да предоставят алтернативни енергийни ресурси, включително слънчеви панели, за всички училища и болници, чрез посредничеството на субекти, различни от публични субекти, като например известни неправителствени организации, организации на гражданското общество и религиозни организации в Ливан, които са в състояние да осъществят реформи; настоява, че е необходимо местните организации на гражданското общество да бъдат включени в проектирането, планирането, координацията, изпълнението и оценката на програмите за помощ за Ливан; призовава Комисията да намери механизми за стратегическо и гъвкаво прилагане на критериите, така че да се даде възможност на организациите да получат бърз достъп до средствата, за да се отговори на непосредствените нужди, като същевременно винаги се спазва Европейският консенсус относно хуманитарната помощ и международното хуманитарно право; подчертава необходимостта от строг мониторинг на помощта на ЕС, за да се гарантира, че тя се изпраща директно на нуждаещите се; изразява дълбоко съжаление от изключително лошото управление и липсата на финансов надзор върху средствата, предоставени в миналото;

6.  призовава Комисията и държавите членки за конструктивно сътрудничество с новото ливанско правителство при осъществяването на структурните и секторните реформи, изисквани за деблокиране на значителна макрофинансова помощ от ЕС, и при укрепването на нашите търговски отношения, при условие че е налице осезаем напредък по необходимите реформи, включени в 3RF;

7.  призовава ливанските органи да възобновят преговорите с МВФ възможно най-скоро, за да може реформите да имат осезаеми резултати за хората в затруднено положение в Ливан; настоятелно призовава ливанските органи да изпълнят предварителните ангажименти, поети в контекста на Икономическата конференция за развитие чрез реформи с частния сектор (CEDRE) през април 2018 г., със съдействието на Международната група за подкрепа на Ливан и съгласно договореното от всички политически лидери на Ливан, като тези ангажименти включват провеждането на съдържателни и задълбочени икономически и управленски реформи, в това число възстановяване на икономическата стабилност и доверието във финансовия сектор, осигуряване на независимостта на съдебната власт, гарантиране на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава и борба с корупцията; призовава ливанските органи да предоставят подкрепа за най-уязвимите общности в Ливан, включително чрез мрежи за социална сигурност; призовава ливанските органи да одобрят бюджета за 2021 г. и да подготвят бюджета за 2022 г., като предвидят по-конкретно стабилна програма за социална закрила и изпълнят програмата за мрежи за социална сигурност при извънредни обстоятелства и националната програма за борба с бедността; настоятелно призовава ливанските органи да предоставят достатъчно средства за бюджетния ред за изборите през 2022 г.;

8.  подчертава, че в резултат на повсеместната репресия на народното въстание в Сирия през 2011 г. от страна на режима на Асад Ливан е приел най-високия дял сирийски бежанци в света; изтъква конкретната отговорност на сирийския режим за продължаването на тази драматична хуманитарна ситуация; припомня, че за да се постигнат трайни решения за разселените лица, от решаващо значение е наличието в дългосрочен план на достатъчно финансиране и достатъчни програми за подпомагане на вътрешно разселените лица и бежанците извън рамките на хуманитарната програма; припомня уязвимостта на сирийските и палестинските бежанци в Ливан и подчертава необходимостта да се предостави подходящо, предвидимо и многопластово финансиране за Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и за други участници, работещи с бежанците, за да се гарантира пълното предоставяне на основни услуги на бежанските общности в страната; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството и диалога с НПО и други доставчици на услуги, които помагат на бежанците в страната;

9.  настоятелно призовава новото ливанско правителство и президент да предприемат всички необходими мерки за премахване на корупционните практики, включително трансфери на публичен капитал и данъчни измами, да гарантират пълната независимост на бъдещите членове на Националната институция за борба с корупцията и да поискат техническа подкрепа от международната общност чрез механизмите на ООН и Конвенцията на ООН срещу корупцията, за да се гарантира както прозрачност, така и пълна отчетност пред ливанския народ; припомня, че ЕС, Световната банка и ООН поискаха създаването на независима и прозрачна съдебна система, приемането на съвременен закон за обществените поръчки и прилагането на стратегия за борба с корупцията, и осъжда липсата на действия от страна на следващите се ливански правителства през последните години;

10.  подчертава конкретната отговорност на Хизбула и други фракции за потушаване на народното движение в Ливан през 2019 г. и за политическата и икономическата криза в страната; призовава всички външни сили да се въздържат от намеса във вътрешните работи на Ливан и призовава за зачитане на неговия суверенитет и политическа независимост; настоятелно призовава всички политически фракции в правителството да сложат край на разделението на общности и да изпълнят така жизненоважните реформи за всички хора, живеещи в Ливан, без религиозна или етническа дискриминация;

11.  изразява дълбока загриженост от продължаващата липса на напредък по трайното прекратяване на огъня и по други ключови разпоредби на Резолюция № 1701 (2006 г.) на Съвета за сигурност на ООН с оглед на продължаващото напрежение по южната граница на Ливан; потвърждава решителната си подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и политическата независимост на Ливан в съответствие с неотдавнашната Резолюция № 2591 (2021 г.) на Съвета за сигурност на ООН; припомня позицията на ЕС, че съответните резолюции № 1559 (2005 г.) и № 1701 (2006 г.) на Съвета за сигурност на ООН трябва да бъдат изцяло спазвани;

12.  призовава международната общност да предостави необходимата финансова подкрепа, за да позволи на ливанските въоръжени сили и силите за вътрешна сигурност да изпълняват основната си роля с цел предотвратяването на по-нататъшен срив на държавните институции, осигуряването на хуманитарна помощ и гарантирането на стабилност, като същевременно се зачитат правото на протести и правото на свобода на изразяване; отново заявява, че отчетността на държавните служители е от съществено значение, и осъжда всяко насилие срещу протестиращи лица;

13.  призовава ЕСВД да предложи списък на отговорните органи в Ливан в сътрудничество с държавите членки; призовава за целенасочени санкции съгласно рамката, приета от Съвета на 30 юли 2021 г., по отношение на всички лица и образувания, отговарящи на критериите на тази рамка; подчертава, че въвеждането на целенасочени санкции в случай на възпрепятстване или подкопаване на демократичния политически процес продължава да бъде вариант, до който може да се прибегне, ако съответните отговорни лица в Ливан продължат да спъват реформата и борбата срещу корупцията; призовава всички държави – членки на ЕС, без изключение да сътрудничат изцяло и да засилят новите целенасочени санкции на ЕС срещу корумпираните лидери и лицата, отговорни за подкопаването на демокрацията и принципите на правовата държава, както и срещу свързаните с тях лица в Ливан; настоятелно призовава ЕСВД и Съвета спешно да заделят достатъчно ресурси за ефективното разработване на новия механизъм; призовава държавите – членки на ЕС, и техните партньори като Обединеното кралство и Швейцария да си сътрудничат в борбата срещу предполагаемото присвояване на публични средства от страна на редица ливански длъжностни лица; предлага държавите членки да започнат съдебни производства в своите национални юрисдикции срещу собствениците на незаконно придобит капитал, държан на тяхна територия, и да насърчават усилията за връщане на незаконните средства на ливанския народ;

14.  припомня, че Споразумението за асоцииране между ЕС и Република Ливан предвижда политически диалог между Парламента и ливанския парламент въз основа на установяването на политическо сътрудничество между двете институции, което може да послужи като допълнителна рамка, по искане на ливанските органи, за подкрепа на наскоро сформираното правителство и за преодоляване на институционалната стагнация;

15.  припомня силната си подкрепа за всички защитници на правата на човека в Ливан и тяхната работа; насърчава гражданското общество и социалните и икономическите партньори да изпълняват съответните си роли в националния диалог, като изразяват своите стремежи и представят предложения за мир и за развитието и бъдещето на държавата, и приветства инициативите на местните общности и гражданското общество; изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващата емиграция на ливанското население и съответното изтичане на мозъци, засягащо човешки ресурси, които са от съществено значение за реконструкцията и възстановяването на Ливан и демократичния живот в страната;

16.  призовава Ливан да гарантира необходимата защита срещу принудителния труд, както е заложено в националното трудово право и международните стандарти за правата на човека, включително основните принципи и права на работното място, и Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно достойния труд на домашните работници (№ 189 от 2011 г.), за да се предприемат мерки по отношение на експлоататорския характер на системата „кафала“;

17.  отново изразява своята подкрепа за решимостта на ЕС да подпомага Ливан при икономическото му преструктуриране и реконструкцията на неговата инфраструктура; призовава Комисията да реформира дългосрочните фондове и да преформулира стратегията и плана за възстановяване на Ливан в рамките на приоритетите за партньорство между ЕС и Ливан в рамките на новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, както и да разгледа възможността за финансиране на допълнителни потенциални партньори от гражданското общество, особено с цел намиране на спешни решения за недостига на енергия чрез възобновяеми енергийни източници, в т.ч. слънчеви панели;

18.  призовава за отмяна на член 534 от Наказателния кодекс на Ливан и за прекратяване на всички форми на правно и институционално насилие и преследване на ЛГБТИ лица; призовава за премахването и на други дискриминационни закони, като например тези, лишаващи палестинските бежанци от възможността да се ползват от същите права като други чуждестранни пребиваващи лица в страната;

19.  призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за ливанската ваксинационна кампания, която се нуждае от международна подкрепа, и да облекчат здравната криза в Ливан; призовава за подкрепа на заплатите на болничните служители и закупуването на парамедицински продукти;

20.  потвърждава стабилното си партньорство с Ливан и неговия народ, градящо се на общи ценности – демокрация, плурализъм, принципи на правовата държава и зачитане на правата на човека; потвърждава подкрепата си за решимостта на ЕС да подпомага Ливан в неговото икономическо преструктуриране; отдава почит на жертвите на експлозията на пристанището в Бейрут; потвърждава своята солидарност и подкрепа по отношение на ливанското гражданско общество, по-специално журналистите и лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Съвета и Комисията да продължават своите усилия за подкрепа на реконструкцията и икономическото възстановяване на Ливан, както и за установяване на по-тясно сътрудничество с организации на гражданското общество в страната и тяхното по-добро финансиране;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на Арабската лига, на председателя на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и на правителството и парламента на Ливан.

(1) OВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 69. (2) OВ L 143, 30.5.2006 г., стр. 2. (3) OВ L 337, 21.12.2007 г., стр. 111. (4) ОВ L 277 I, 2.8.2021 г., стр. 16.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно свободата на медиите и по-нататъшното влошаване на положението с принципите на правовата държава в Полша (2021/2880(RSP))

P9_TA(2021)0395 B9-0461/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по‑долу „Хартата“),

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и свързаната с нея практика на Европейския съд по правата на човека,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и на Европейския съд по правата на човека,

–  като взе предвид мотивираното предложение на Комисията за решение на Съвета от 20 декември 2017 г. относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша, представено в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС (COM(2017)0835),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(2) („Регламент за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2019 г. относно публичната дискриминация и словото на омразата по отношение на ЛГБТИ лица, включително зони, забранени за ЛГБТИ лица(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2021 г. относно обявяването на ЕС за зона на свобода за ЛГБТИК лицата(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2020 г. относно текущите изслушвания по член 7, параграф 1 от ДЕС относно Полша и Унгария(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно предложението за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г.(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно създаването на насоки за прилагането на общия режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(10),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. – ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2020)0580),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2021 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2021 г. – ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз“ (COM(2021)0700),

–  като взе предвид писмото от 8 март 2021 г. на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека до полския министър-председател относно два законопроекта за медийния сектор в Полша(11),

–  като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник на дейността,

А.  като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства;

Б.  като има предвид, че съгласно член 47 от Хартата, за да се упражнява основното право за ефективна защита е необходим достъп до „независим“ съд; като има предвид, че политическото влияние или контрол върху съдебната система и други подобни пречки пред независимостта на отделните съдии често водят до това съдебната система да не може да изпълнява своята роля на независим проверител на произволното използване на правомощия от страна на изпълнителните и законодателните органи на страната;

В.  като има предвид, че свободата на медиите е измежду стълбовете и гаранциите за функционираща демокрация и правова държава; като има предвид, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС и на неговите държави членки; като има предвид, че публичните органи следва да приемат правна и регулаторна рамка, която насърчава развитието на свободни, независими и плуралистични медии;

Г.  като има предвид, че Полша, заедно с някои други държави членки, все още не е изпълнила всички изисквания на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (Директива (ЕС) 2018/1808), и по-специално тези относно независимостта на националния регулаторен орган на медийния пазар;

Д.  като има предвид, че през 2019 г. Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа заключи, че независимостта на полските медийни регулаторни органи поражда опасения относно прилагането на процедурите за назначаване и отчетността пред Националния съвет за радио и телевизия (KRRiT); като има предвид, че тя също така заключи, че Националният медиен съвет (НМП) не разполага с адекватни гаранции за функционална независимост от политическите партии и правителството(12);

Е.  като има предвид, че през февруари 2021 г. беше предложен проект за налагане на данък върху рекламата, който впоследствие беше оттеглен поради силни критики относно отрицателното му въздействие върху свободата и плурализма на медиите; като има предвид, че на 10 февруари 2021 г. близо 45 частни медии спряха да излъчват в Полша и публикуваха черни заглавни страници с лозунги в продължение на 24 часа в знак на протест срещу предложения данък върху рекламата в медиите, и около 40 радио- и телевизионни оператори написаха в отворено писмо до полските органи, че новият данък ще отслаби и може да доведе до закриването на някои медии, действащи в Полша, като по такъв начин ще се ограничи изборът за аудиторията;

Ж.  като има предвид, че на 11 август 2021 г. полският Сейм гласува в полза на законопроект, в който се предлага да се позволи единствено на дружества, мажоритарно притежавани от субекти от Европейското икономическо пространство, да притежават лицензи за излъчване; като има предвид, че този законопроект беше отхвърлен от полския Сенат на 9 септември 2021 г., което не означава край на законодателния процес, предвид възможността полският Сейм да отмени това решение;

З.  като има предвид, че TVN24, независим медиен канал, принадлежащ на базираната в САЩ група „Discovery“, ще бъде пряко засегнат от този законопроект; като има предвид, че все още се очаква решение за подновяване на лиценза на TVN24 в Полша, въпреки че телевизионният оператор поиска подновяване през февруари 2020 г.; като има предвид, че полският национален медиен регулатор (KRRiT) следва да издаде своето решение относно нов лиценз за излъчване преди изтичането на настоящия лиценз, т.е. преди 26 септември 2021 г.;

И.  като има предвид, че поради бездействието на KRRiT, групата „Discovery“ подаде заявление до нидерландските органи за лиценз за излъчване на своя канал TVN24 и получи такъв лиценз;

Й.  като има предвид, че Световният индекс за свобода на печата за 2021 г. на „Репортери без граници“ класира Полша на 64-то място – най-ниската ѝ позиция в сравнение с 18-то място през 2015 г.;

К.  като има предвид, че на 7 май 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че действията на органите при назначаването на един от съдиите, които са били в състава на Конституционния съд по делото на дружеството жалбоподател, са означавали, че съдебният състав, който е разгледал делото, не е бил „съд, създаден в съответствие със закона“, и че „правото на справедлив съдебен процес“ на жалбоподателя е било нарушено(13);

Л.  като има предвид, че на 2 март 2021 г. Съдът на ЕС постанови, че поредицата изменения на Закона за Националния съдебен съвет, които доведоха до премахване на ефективния съдебен контрол върху решенията на Съвета за представяне на предложения до президента за назначаване на кандидати за съдии във Върховния съд, могат да нарушат правото на ЕС(14);

М.  като има предвид, че на 29 март 2021 г. министър-председателят на Полша подаде молба до широко оспорвания и незаконен „Конституционен съд“ да разгледа дали разпоредбите на ДЕС, свързани с върховенството на правото на ЕС и ефективната съдебна защита, са в съответствие с полската конституция(15);

Н.  като има предвид, че с определение от 14 юли 2021 г. Съдът на ЕС постанови временни мерки, поискани от Комисията съгласно член 279 от ДФЕС и свързани с функционирането на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша и суспендирането на допълнителни разпоредби на полското право, засягащи независимостта на съдебната власт(16);

О.  като има предвид, че на 14 юли 2021 г. незаконният полски „Конституционен съд“ постанови, че временните мерки на Съда на ЕС относно структурата на съдилищата в Полша са несъвместими с полската конституция(17);

П.  като има предвид, че на 15 юли 2021 г. Съдът на ЕС постанови в решението си по дело C-791/19(18), че дисциплинарният режим за съдиите в Полша не е съвместим с правото на ЕС;

Р.  като има предвид, че на 20 юли 2021 г. Комисията изпрати писмо до Полша относно всички предприети или предвидени мерки за пълно спазване на определението на Съда и всички мерки, необходими за пълното изпълнение на решението; като има предвид, че полските органи отговориха на Комисията на 16 август 2021 г.;

С.  като има предвид, че на 22 юли 2021 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че дисциплинарната колегия на Върховния съд не е „независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“ и не отговаря на стандарта за „право на съд, създаден в съответствие със закона“, гарантиран съгласно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека;(19)

Т.  като има предвид, че на 7 септември 2021 г. Комисията реши да изпрати на Полша официално уведомително писмо съгласно член 260, параграф 2 от ДФЕС поради това, че не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази изцяло с решението на Съда на ЕС от 15 юли 2021 г., в което се констатира, че полският закон относно дисциплинарния режим срещу съдии не е съвместим с правото на ЕС;

У.  като има предвид, че на 7 септември 2021 г. Комисията поиска Съдът на ЕС да наложи финансови санкции на Полша, за да осигури спазване на определението на Съда от 14 юли 2021 г. за временни мерки, свързани с функционирането на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша и суспендирането на допълнителни разпоредби на полското право, засягащи независимостта на съдебната власт;

Ф.  като има предвид, че през юни 2021 г. заместник-министърът на правосъдието на Полша обяви, че управляващата коалиция понастоящем работи по закон, с който се цели забрана на „пропагандата на ЛГБТ“;

Х.  като има предвид, че на 14 юли 2021 г. Комисията реши да започне производства за установяване на нарушение срещу Унгария и Полша във връзка с равенството и защитата на основните права, и по-специално в отговор на обявяването на „зони, свободни от ЛГБТ-идеология“; като има предвид, че в писмо(20) от септември 2021 г. службите на Комисията заявиха, че принципът на недискриминация при изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове не е гарантиран, и поради това решиха да задържат измененията на програмата REACT-EU във връзка с регионалните оперативни програми на пет местни полски органа;

Ц.  като има предвид, че в експресно проучване на Евробарометър от август 2021 г. по-голямата част от респондентите изразяват съгласие, че ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че тяхното правителство прилага принципите на правовата държава и демократичните принципи; като има предвид, че тази цифра беше много висока и в Полша (72%)(21);

Свобода на медиите

1.  припомня, че в предишните си резолюции Европейският парламент изрази загриженост относно вече приетите и предложените към момента промени в полския закон за медиите, с които общественият радио- и телевизионен оператор се превръща в проправителствен оператор; припомня факта, че член 54 от полската Конституция гарантира свободата на изразяване и забранява цензурата;

2.  критикува възможно най-категорично така наречения проектозакон „Lex TVN“, приет от Сейма; счита, че проектозаконът е опит за заглушаване на критичното съдържание и пряка атака срещу медийния плурализъм, както и че той нарушава основните права съгласно Хартата и Договорите, законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар и международното право в областта на правата на човека и търговията, например Директивата за аудио-визуалните медийни услуги; категорично насърчава Сейма да вземе предвид разискванията и последвалото отхвърляне на законопроекта от Сената;

3.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото влошаване на свободата на медиите в Полша и различните реформи, въведени от управляващата коалиция с цел намаляване на многообразието и на критичните гласове в медиите; изразява дълбока загриженост във връзка с потвърждаването на придобиването на Polska Press Group от контролирано от държавата петролно дружество – PKN Orlen, дори преди крайния резултат от обжалването от страна на полския Омбудсман срещу органа за защита на конкуренцията; изразява дълбока загриженост във връзка с редакционните промени, предприети в рамките на Polska Press Group от ръководството на PKN Orlen въпреки неприключеното обжалване, което временно ограничава правото на PKN Orlen да упражнява правата си на заинтересовано лице; решително осъжда изявленията на длъжностни лица на PKN Orlen, които отхвърлят съдебното решение като нямащо отношение(22);

4.  изразява дълбока загриженост относно влошаващото се положение в полските обществени медии и неспособността им да изпълнят обществената си мисия, характеризираща се с плурализъм, безпристрастност, баланс и независимост – правно задължение съгласно член 21, параграф 1 от Закона за радиото и телевизията от 1992 г.;

5.  решително осъжда продължаващите кампании за оклеветяване в обществените медии срещу съдии, журналисти и политици, критикуващи настоящото правителство, включително стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (SLAPP), започнати от правителствени агенции, правителствени служители, държавни дружества или лица, които са тясно свързани с правителствената коалиция; призовава полските органи, в сътрудничество с журналистическите организации, да наблюдават и докладват за нападения срещу журналисти, както и за съдебни дела, целящи да заглушат или сплашват независимите медии, и да гарантират достъп до подходящи правни средства за защита;

6.  счита, че са крайно необходими обвързващи правила на равнището на ЕС, които осигуряват стабилна и последователна защита на независимите медии и журналисти срещу злонамерени съдебни производства, целящи да ги заглушат или сплашат, за да се спомогне за прекратяването на тези злоупотреби, и подчертава, че понастоящем Европейският парламент работи по доклад по собствена инициатива по въпроса за SLAPP;

7.  приветства неотдавнашната инициатива на Комисията да издаде препоръка относно гарантирането на безопасността на журналистите в Европейския съюз; призовава Комисията незабавно да представи конкретни резултати във връзка със Законодателния акт за свободата на медиите(23);

8.  призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, по-специално по отношение на независимостта на медийните регулатори, прозрачността на собствеността върху медиите и медийната грамотност; призовава Комисията да използва ефективно производствата за установяване на неизпълнение на задължения в случаите, когато държавите членки прилагат посочените разпоредби неправилно или непълно;

9.  отново призовава полските органи да приложат изцяло препоръката на Съвета на Европа от 13 април 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медиите лица(24);

10.  изразява пълната си подкрепа за мирните протести срещу водените от полското правителство реформи, които допълнително подкопават свободата на медиите в Полша;

Върховенството на правото на ЕС и независимостта на съдебната власт и на другите институции

11.  приветства най-новите инициативи на Комисията по отношение на независимостта на съдебната система; счита обаче, че предприемането на по-бързи действия, за които Европейският парламент многократно призова, биха спомогнали за избягване на постоянното подкопаване на независимостта на съдебната власт в Полша; отново призовава Комисията да започне процедури за нарушение във връзка със законодателството относно незаконния „Конституционен съд“ и неговия незаконен състав, извънредния състав на Върховния съд и Националния съдебен съвет;

12.  изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че в последно време полските органи умишлено и систематично са нарушавали решения и определения на Съда на ЕС, свързани с принципите на правовата държава; призовава полските органи да спазват различните решения на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека относно състава и организацията на незаконния „Конституционен съд“ и Дисциплинарната колегия на Върховния съд, за да спазят стандартите за независимост на съдебната власт, с които Полша се е ангажирала;

13.  отново осъжда практиката на наказателно преследване и тормоз на съдии, които са критично настроени спрямо полското правителство; призовава Дисциплинарната колегия в настоящия ѝ състав да прекрати всички свои дейности и дела, включително съдебните дела, и да възстанови на постовете им всички съдии, които са били отстранени от длъжност като съдии от този състав, включително онези съдии, които продължават да бъдат възпрепятствани да се произнасят, въпреки че успешно са обжалвали отстраняването им от състава пред съда, тъй като окончателните решения по обжалване впоследствие постоянно се пренебрегват от председателите на съдилищата, в които те изпълняват функциите си;

14.  призовава службите на главния прокурор и на министъра на правосъдието да бъдат разделени съгласно препоръките на Венецианската комисия(25); подчертава становището на генералния адвокат на Съда на ЕС по висящото дело и изисква от Комисията да бъде по-активна при започването на процедура за нарушение, свързано с независимостта на прокуратурата;

15.  отново изтъква основополагащия характер на върховенството на правото на ЕС като основен принцип на правото на ЕС в съответствие с добре установената съдебна практика на Съда на ЕС; припомня, че всички държави членки се съгласиха към Договора от Лисабон да се приложи декларация за върховенството на правото на ЕС; припомня, че последиците от прилагането на този принцип са задължителни за всички органи на дадена държава членка, като разпоредбите на националното право, включително конституционните разпоредби, не могат да възпрепятстват това; осъжда всеки опит за подкопаване на този принцип;

16.  призовава полския министър-председател да не поставя под въпрос върховенството на правото на ЕС спрямо националното законодателство и да оттегли своето предложение, което предстои да бъде разгледано от незаконния „Конституционен съд“, за проверка на конституционалността на някои части от Договорите на ЕС;

17.  призовава главния прокурор да оттегли предложението си пред незаконния „Конституционен съд“, свързано с конституционалността на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

18.  призовава Комисията да продължи да наблюдава всички вече установени проблеми и да изисква временни мерки, когато отнася до Съда на ЕС проблеми в областта на съдебната система, и да изисква финансови санкции в случаи на неспазване на решенията на Съда на ЕС;

Допълнителна оценка на положението с принципите на правовата държава в Полша

19.  изразява съжаление относно липсата на напредък и влошаването на положението с принципите на правовата държава в Полша след неговата резолюция от 17 септември 2020 г., както и че препоръките в тази връзка не са били взети под внимание от полското правителство; отново отправя посочените препоръки;

20.  отбелязва обявеното извънредно положение от Полша и други държави членки, граничещи с Беларус; отбелязва със загриженост хуманитарното положение на границата и осъжда опита на беларуските органи да използват мигрантите, включително кандидатите за убежище, като политически инструмент и хибридна заплаха срещу Полша и други държави членки в отговор на тяхната подкрепа за демократичната опозиция в Беларус; призовава за единна реакция на ЕС с цел намиране на решения за това положение; призовава органите на Полша и други засегнати държави членки да гарантират, че правото на ЕС в областта на убежището и връщането и международното право в областта на правата на човека се спазват изцяло и по време на извънредната ситуация, включително достъпа до убежище и достъпа на медиите и на организациите на гражданското общество до граничния район, и да вземат предвид насоките на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) и на органите на Съвета на Европа; призовава Комисията в качеството си на пазител на Договорите да гарантира спазването на приложимото право на ЕС; призовава другите държави членки да демонстрират солидарност и да предоставят помощ на засегнатите държави членки, включително преместване на кандидатите за убежище;

21.  отново подчертава дълбоката загриженост, изразена в неговите резолюции, относно опитите за инкриминиране на разпространението на образование по въпросите сексуалността в Полша и настоява, че съобразеното с възрастта и основано на факти всеобхватно образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията е от ключово значение за изграждането на умения на младите хора да формират здрави, основани на равнопоставеност, благотворни и безопасни отношения без дискриминация, принуда и насилие;

22.  изразява тревога във връзка с предложения проект за изменения на Закона за образованието и някои други актове, както и с приетите изменения на Наредбата за педагогическия надзор от 1 септември 2021 г.(26), които ще ограничат автономността на образованието чрез прехвърляне на правомощия от местното управление към централните органи, упражняване на контрол върху директорите на училища и затягане на надзора над НПО, които допринасят за училищното образование;

23.  отново изразява дълбока загриженост във връзка с атаките срещу правата на жените в Полша, по-специално отстъплението в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените след решението на незаконния „Конституционен съд“, което беше публикувано в Официален вестник (Dziennik Ustaw) на 27 януари 2021 г.;

24.  приветства назначаването на нов полски член на Комисията, отговарящ за правата на човека, през юли 2021 г. след изтичането на мандата на неговия предшественик през септември 2020 г.;

25.  изразява загриженост във връзка с факта, че от декември 2018 г. насам Съветът е провел само едно изслушване по член 7, параграф 1 относно принципите на правовата държава в Полша; настоятелно призовава Съвета да отправи към Полша конкретни препоръки, както е предвидено в член 7, параграф 1 от ДЕС, и да посочи срокове за изпълнението на тези препоръки; призовава настоящото и предстоящото председателство на Съвета да запазят изслушванията относно Полша в дневния ред на Съвета; изразява загриженост относно нагласата на последователни председателства на Съвета вече да не докладват пред съответната комисия в Европейския парламент относно процедурите по член 7, параграф 1 и настоятелно призовава Съвета да направи това възможно най-скоро;

26.  отново призовава Съвета и Комисията да разширят обхвата на изслушванията по член 7, параграф 1 от ДЕС, за да покрива и въпросите, свързани с основните права и демокрацията, и да включат актуалното развитие на ситуацията и да оценят рисковете от нарушаване на независимостта на съдебната система, свободата на изразяване, включително свободата на медиите, свободата на изкуствата и науките, свободата на сдружаване и правото на равно третиране, както беше поискано от Европейския парламент;

27.  приветства стъпките, предприети от Комисията във връзка с обявяването на някои „зони, в които не се допуска идеологията на ЛГБТ“ от страна на някои местни и регионални органи в Полша, както и тяхната несъвместимост с ценностите на ЕС и значението на недискриминацията при изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията да използва всички правни основания в производствата за установяване на неизпълнение на задължения; призовава държавните, местните и регионалните органи на държавите членки да прекратят всякакво сътрудничество с полските органи, които обявяват „зони, в които не се допуска идеологията на ЛГБТ“; призовава Комисията да продължи да отхвърля заявленията за финансиране от ЕС от органите, които са приели такива резолюции, и да обмисли начини за гарантиране на защитата на крайните бенефициенти и на непрекъснатостта на тяхната работа, включително чрез обмисляне на алтернативи на регионалните управляващи органи, например пряко предоставяне на средства на организации на гражданското общество, които зависят от финансирането от ЕС, за да извършват своята дейност;

28.  решително осъжда факта, че SLAPP се използват и срещу активисти, които действат срещу резолюциите относно недопускането на т.нар. „идеология на ЛГБТИ“ и „регионалните харти на семейните права“ и информират обществеността по тези въпроси;

29.  потвърждава отново своята позиция относно Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава, който влезе в сила на 1 януари 2021 г. и оттогава се прилага пряко в своята цялост в Европейския съюз и във всички негови държави членки за всички средства от бюджета на ЕС, включително средствата, отпускани по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване;

30.  припомня, че Регламентът за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава дава ясно определение на принципите на правовата държава, което трябва да се разбира във връзка с другите ценности на Съюза, включително основните права и недискриминацията; изразява разочарование от отговора на Комисията до Европейския парламент в писмото ѝ от 23 август 2021 г.; призовава Комисията незабавно да задейства процедурата, предвидена в член 6, параграф 1 от Регламента за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава по отношение на Полша;

31.  изразява сериозна загриженост относно съответствието на проекта на унгарския План за възстановяване и устойчивост с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(27) и с Хартата; призовава Комисията и Съвета да анализират внимателно всяка мярка, посочена в проекта на унгарския План за възстановяване и устойчивост, и да одобрят плана само ако бъде установено, че полските органи са изпълнили решенията на Съда на ЕС, и по-специално по отношение на независимостта на съдебната власт, и че той на свой ред няма да доведе до това бюджетът на ЕС активно да допринася за нарушаването на основните права в Полша;

o
o   o

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на Съвета на Европа.

(1) OВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69. (2) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1. (3) OВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17. (4) ОВ C 255, 29.6.2021 г., стр. 7. (5) Приети текстове, P9_TA(2021)0089. (6) Приети текстове, P9_TA(2020)0014. (7) Приети текстове, P9_TA(2020)0251. (8) Приети текстове, P9_TA(2020)0225. (9) Приети текстове, P9_TA(2021)0313. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0348. (11) Реф. №: CommHR/DM/sf 007-2021. (12) Cappello M. (ed.), The independence of media regulatory authorities in Europe („Независимост на медийните регулаторни органи в Европа“), IRIS Special, Европейска аудио-визуална обсерватория, Страсбург, 2019 г. (13) Решение от 7 май 2021 г. по дело Xero Flor w Polsce sp. z o.o./Полша. (14) Решение на Съда на ЕС от 2 март 2021 г., A.B. и др., C-824/18, ECLI:EU:C:2021:153. (15) Молба по висящо дело K 3/21; решение на незаконния „Конституционен съд“ се очаква на 22 септември 2021 г. (16) Определение на Съда на ЕС от 14 юли 2021 г. по дело Комисия/Полша, C-204/21 R, ECLI:EU:C:2021:593. (17) Решение на Конституционния съд от 14 юли 2021 г. по дело P 7/20. (18) Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 15 юли 2021 г., Европейска комисия/Република Полша, C-791/19, ECLI:EU:C:2021:596. (19) Решение на Европейския съд по правата на човека от 22 юли 2021 г. Reczkowicz/Полша (жалба № 43447/19). (20) Ares(2021)5444303 - 03/09/2021. (21) Експресно проучване на Евробарометър – Състояние на Европейския съюз, IPSOS, август 2021 г. (22) „Полша: Прочистването на редактори започва въпреки решението на съда за спиране на сделката за Polska Press“ (Poland: Purge of editors begins despite court ruling suspending purchase of Polska Press), Международен медиен институт, 30 април 2021 г. (23) „За „Европейски законодателен акт за свободата на медиите“, реч, произнесена пред комисията по култура и образование на Европейския парламент, 19 април 2021 г. (24) Препоръка CM/Rec(2016)4 на Съвета на Европа относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медиите лица. (25) Становище 892/2017 от 11 декември 2017 г. (26) Dz.U. 2021 poz. 1618. (27) OВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17.

Резолюция на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика (2020/2133(INI))

P9_TA(2021)0396 A9-0260/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид политическите насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019 – 2024 г., представени на 10 септември 2019 г.,

–  като взе предвид писмото за определяне на ресора от 1 декември 2019 г. от председателя на Комисията до Вера Йоурова, кандидат за заместник-председател, отговарящ за ценностите и прозрачността,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2017 г. относно прозрачността, отчетността и почтеността на институциите на ЕС(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно равносметката след изборите за Европейски парламент(2),

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 9, 10, 13, 14, 15, 16 и 17 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 223, параграф 2, и членове 245 и 295 от него,

–  като взе предвид Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори („Акта за избиране“), приложен към Решението на Съвета от 20 септември 1976 г., във вида, в който е изменен,

–  като взе предвид проекта за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за задължителен регистър за прозрачност,

–  като взе предвид Специален доклад № 13/2019 на Европейската сметна палата относно етичните рамки на одитираните институции на ЕС,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно Специален доклад № 13/2019 на Европейската сметна палата,

–  като взе предвид своето решение от 28 септември 2005 г. за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (2005/684/ЕО, Евратом)(3),

–  като взе предвид Правилника за дейността на Европейския парламент, и по-специално членове 2, 10 и 11, член 176, параграф 1, приложение I, членове 1 – 3, член 4, параграф 6, членове 5 и 6 и приложение II,

–  като взе предвид годишните доклади на Консултативния комитет относно поведението на членовете на ЕП,

–  като взе предвид годишните доклади относно прилагането на Кодекса за поведение на членовете на Европейската комисия, включително становищата на независимия комитет по етика,

–  като взе предвид препоръките на Европейския омбудсман във връзка със съвместното разследване по жалби 194/2017/EA, 334/2017/EA и 543/2017/EA относно подхода на Европейската комисия към заетостта на бивши членове и на един бивш председател на Комисията след изтичането на мандата им и относно ролята на нейния „комитет по етика“,

–  като взе предвид препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и различни НПО,

–  като взе предвид Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, и по-специално членове 11, 11а, 12, 12а, 12б, 13, 15, 16, 17, 19, 21а, 22а, 22в, 24, 27 и 40 от него,

–  като взе предвид правомощията и отговорностите на комисията по правни въпроси на Европейския парламент, посочени в приложение VI от Правилника за дейността,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по правни въпроси, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по петиции,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0260/2021),

А.  като има предвид, че ДЕС гласи, че „във всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между неговите граждани, които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи, служби и агенции“; като има предвид, че това означава, че публичните решения се вземат в интерес на общото благо;

Б.  като има предвид, че с Договорите е установена система за разделение на правомощията между институциите на Съюза, която възлага на всяка институция собствена роля в рамките на институционалната структура на Съюза и във връзка с изпълнението на възложените ѝ задачи;

В.  като има предвид, че въпреки че всяка институция на ЕС има право на организационен суверенитет, всички институции на ЕС трябва да отговарят на най-високите стандарти за независимост и безпристрастност;

Г.  като има предвид, че ДЕС и ДФЕС определят европейска рамка за управление, основана на разделението на правомощията, като предвиждат отделни права и задължения за всяка институция;

Д.  като има предвид, че независимостта, прозрачността и отчетността на публичните институции и техните избрани представители, членовете на Комисията и длъжностните лица са от първостепенно значение за насърчаване на доверието на гражданите, което е необходимо за легитимното функциониране на демократичните институции;

Е.  като има предвид, че приложимите за институциите на ЕС етични стандарти в много отношения надвишават приложимите за националните им еквиваленти стандарти, но не се прилагат по задоволителен начин;

Ж.  като има предвид, че прилагането на етичната рамка би могло да бъде подобрено;

З.  като има предвид, че доверието на гражданите в публичните институции и процесите на вземане на решения е стълб на всяко демократично правителство и изисква даване на пример, почтеност, прозрачност, отчетност и най-високи стандарти на етично поведение;

И.  като има предвид, че за да се гарантира, че демократичните процеси няма да станат жертва на частни интереси и че правата на гражданите се зачитат изцяло, е изключително важно да няма неправомерно влияние от страна на представителите на интереси, включително чрез осигуряването на платени дейности за членовете на Европейския парламент, подаръци или покани за пътуване, създаването на очаквания за бъдеща заетост след изтичането на мандата на даден член на Парламента или прекратяването на службата на длъжностно лице и неправомерно използване на информация или контакти;

Й.  като има предвид, че недостатъците на настоящата етична рамка на ЕС произтичат до голяма степен от факта, че тя разчита на подход на саморегулиране, и липсата на наказателно право на ЕС и на достатъчно ресурси и компетенции за проверка на информацията; като има предвид, че всяка промяна на етичната рамка на ЕС трябва да има ясно правно основание, като същевременно зачита разделението на правомощията, предвидено в Договорите; като има предвид, че създаването на независим орган по етика би могло да допринесе за укрепване на доверието в институциите на ЕС и тяхната демократична легитимност;

К.  като има предвид, че вследствие на това са възникнали случаи на проблемно поведение; като има предвид, че всеки случай на неетично поведение и неадекватното му разглеждане от страна на институциите на ЕС застрашава доверието на европейските граждани в институциите на ЕС и е допринесъл сериозно за увреждането на репутацията на Европейския съюз;

Л.  като има предвид, че по-специално явлението на т. нар. „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ се разпространява бързо; като има предвид, че много членове на Комисията и една трета от членовете на Европейския парламент с мандат от 2014 до 2019 г. са били наети от организации, включени в европейския регистър за прозрачност; като има предвид, че това явление създава рискове от конфликт на интереси с легитимните области на компетентност на държавите членки и институциите на ЕС, рискове от разкриване на поверителна информация или злоупотреба с такава, както и рискове, произтичащи от възможността бивши служители да използват своите близки лични контакти и приятелски отношения с бивши колеги за лобистки цели;

М.  като има предвид, че настоящите рамки за етични стандарти на равнището на ЕС са съобразени с особеностите на всяка от институциите на ЕС, което води до различни процеси и равнища на прилагане дори за един и същ Правилник за длъжностните лица на ЕС в различните институции, агенции и органи на ЕС, създавайки по този начин сложна система, която е трудна за разбиране както за гражданите на ЕС, така и за тези, които трябва да спазват правилата;

Н.  като има предвид, че в своя Специален доклад № 13/2019 Европейската сметна палата препоръча, че в много области има основателни причини за възприемането на хармонизирани подходи за разглеждането на етични въпроси в институциите на ЕС; като има предвид, че Европейският омбудсман и Европейската сметна палата са отправяли многократни предупреждения за наличието на сериозни пропуски в политиките на институциите на ЕС за предотвратяване на конфликти на интереси; като има предвид, че както Омбудсманът, така и Сметната палата изразиха конкретни опасения относно липсата на обща етична рамка на ЕС с ясни процедури и канали за подаване на сигнали; като има предвид, че този проблем засяга по-специално работата на представителите на държавите членки в Съвета, който трябва да разгледа конфликтите на интереси на високо равнище, кадровата въртележка между държавния и частния сектор и правилата за прозрачност; като има предвид, че етичните правила на ЕС не са съгласувани с Насоките на ОИСР за управление на конфликта на интереси в публичния сектор;

О.  като има предвид, че примерът на висшия орган за прозрачност на обществения живот (Haute Autorité pour la Transparence de la Vie Publique) във Франция доказва, че единният и независим орган, отговарящ за мониторинга и прилагането на приложимите за публичните органи етични правила и налагането на санкции в тази връзка, е ефективен мощен инструмент, който може да постигне трайно намаляване на случаите на неетично поведение;

П.  като има предвид, че балансът на възложените на институциите правомощия е основна гаранция, предоставена от Договорите на гражданите на ЕС;

Р.  като има предвид, че доктрината Мерони, разработена от Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), дава възможност на институциите на ЕС да делегират свои компетенции на външни органи, включително такива, които все още не се упражняват; като има предвид, че според Съда на ЕС всяко делегиране на компетенции трябва да бъде ограничено и може да бъде само във връзка с ясно определени правомощия, чието използване трябва да бъде изцяло подчинено на надзора на делегиращите институции и не може да касае дискреционни правомощия, включващи политически преценки, за да не се застрашава балансът на правомощията между институциите;

С.  като има предвид, че съгласно принципа на предоставената компетентност институциите не могат да делегират чрез междуинституционално споразумение правомощия, които те самите нямат, например когато такива правомощия са предоставени от Договорите на Сметната палата или принадлежат на държавите членки;

Т.  като има предвид, че по време на разглеждането на потенциалните конфликти на интереси на кандидатите за членове на Комисията през 2019 г. членовете на комисията по правни въпроси подчертаха сериозните ограничения на настоящата процедура; като има предвид, че тези ограничения включват достъп до само ограничен набор от информация, липса на време за разглеждане, липса на правомощия за разследване и липса на подкрепа от експерти; като има предвид, че член 17, параграф 3 от ДЕС предвижда, че членовете на Европейската комисия следва да бъдат избирани „измежду личности, които представят всички гаранции за независимост“;

У.  като има предвид, че съществуващата строга етична рамка за членовете на Комисията трябва да бъде доразвита, за да се запълнят съществуващите законодателни пропуски, като например липсата на устав на членовете на Комисията; подчертава, че този процес е тясно свързан с парламентарния контрол и надзор, счита, че трябва да бъде изготвен устав на членовете на Комисията в съответствие с обикновената законодателна процедура, и призовава Комисията да представи предложение;

Ф.  като има предвид, че всички водещи кандидати на европейските избори през 2019 г. подкрепиха създаването на независим орган по етика, общ за всички институции на ЕС; като има предвид, че председателят на Комисията изрази подкрепа за това в политическите си насоки;

Х.  като има предвид, че свободата на мандата на членовете на Европейския парламент е в интерес на гражданите, които представляват;

Ц.  като има предвид, че една от основните функции на Парламента, установена в ДЕС, е да упражнява политически контрол;

Ч.  като има предвид, че служителите в институциите попадат в обхвата на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза;

1.  счита, че един единен независим орган на ЕС по етика би могъл да осигури по-добре последователното и пълно прилагане на етичните стандарти във всички институции на ЕС с цел да се гарантира, че публичните решения се вземат с оглед на общото благо и доверието на гражданите в институциите на ЕС; предлага сключването на междуинституционално споразумение (МИС) въз основа на член 295 от ДФЕС за създаване на независим орган на ЕС по етика за Парламента и Комисията, който да бъде отворен за участие на всички институции, агенции и органи на ЕС, и предлага този орган също така да осигурява за участващите институции, агенции и органи обучение и активни насоки;

Принципи

2.  счита, че разпоредбите на това МИС трябва да спазват следните разпоредби и принципи:

3.  счита, че в обхвата на задълженията си, включително по отношение на мониторинга и разследването, органът следва да разчита на съществуващите правомощия на институциите да изискват информация от своите членове или на съгласието на националните органи да споделят информация; подчертава, че председателят на Парламента, колегиумът на Комисията или съответният орган на дадена участваща институция ще продължат да отговарят за крайното вземане на решенията до евентуалното преразглеждане на правилата;

4.  счита, че процедурата, следвана от независимия орган на ЕС по етика, следва да гарантира подходящо равнище на прозрачност, като същевременно защитава процедурните гаранции, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и че МИС следва да включва процедурни правила и подходящ протокол за защита на данните, като се позовава на действащите достижения на принципите на съществуващите органи на ЕС по етика, както и на общите ценности на ЕС (член 2 от ДЕС), правата на засегнатото лице да бъде изслушано и да обжалва, задължението за сътрудничество и изискванията за публикуване;

Обхват и мандат

5.  счита, че на новия орган на ЕС по етика следва да бъде делегиран списък с договорени задачи за даване на предложения и консултации във връзка с етичните правила за членовете на Комисията, членовете на Европейския парламент и служителите на участващите институции преди, по време на и в някои случаи след края на техния мандат или служба в съответствие с приложимите правила, включително:

6.  счита, че споразумението следва да се прилага за членовете и служителите на участващите институции преди, по време на и след края на мандата или службата в съответствие с приложимите правила; счита, че това следва да важи за членовете на Европейския парламент, членовете на Комисията и всички служители на ЕС, които попадат в обхвата на Правилника за длъжностните лица;

7.  припомня, че по отношение на лицата, които попадат в обхвата на Правилника за длъжностните лица, компетенциите биха могли да бъдат делегирани на независимия орган на ЕС по етика съгласно разрешаващите това клаузи в член 2, параграф 2 или член 9, параграф 1, или и двете, и биха касаели мониторинга и прилагането на етичните задължения, докато другите професионални задължения ще продължат да се прилагат от органите по назначаването;

8.  настоява МИС да бъде отворено за участието на всички институции и органи на ЕС и посочва, че съзаконодателите могат да решат да обвържат агенциите чрез учредителните им регламенти; счита, че МИС следва да позволява на органа по етика да обменя информация с националните органи, когато това е необходимо за изпълнението на неговите задачи, като същевременно третира тази информация със същата поверителност като органа източник, например данъчна информация, поземлени регистри и данни, съхранявани от националните органи по етика, както и да проучва най-добрите практики и партньорските проверки; счита, че без да се засягат общите принципи, посочени в параграф 2, и когато това е от значение за изпълнението на неговите задължения, независимият орган по етика следва да има възможността да участва в сътрудничество и обмен на информация със съответните органи на ЕС, като например OLAF, Европейската прокуратура, Омбудсмана и Европейската сметна палата, в рамките на съответните им мандати;

Компетенции и правомощия

9.  счита, че без да се засяга установеният от Договорите баланс между институциите, всички участващи институции следва да възложат, в рамките на съответната им процедурна автономия, на органа на ЕС по етика, от една страна, превантивна роля посредством повишаване на осведомеността и етични насоки, а от друга страна – роля по отношение на спазването и консултативна роля със способността за отправяне на препоръки по етични въпроси, в т.ч. конфликти на интереси; счита, че правомощията за вземане на решения следва да останат в рамките на съответната институция, докато на органа на ЕС по етика не бъдат предоставени правомощия за вземане на решения на подходящо правно основание; припомня, че задачите на органа на ЕС по етика ще бъдат ограничени до договорения списък със задачи, делегирани от участващите институции, и следователно няма да засягат и ще зачитат напълно правомощията на OLAF, Европейската прокуратура и националните юрисдикции във връзка с всякакви нарушения на законите, попадащи в обхвата на тяхната компетентност; подчертава, че с цел мониторинг на почтеността Парламентът следва редовно да възлага проучвания, които определят почтеността с набор от ясно определени цели и показатели за изпълнение, и да докладва за постигнатия напредък;

10.  счита, че този капацитет за мониторинг следва да включва, наред с други аспекти, възможността за проверка на достоверността на декларацията за финансови интереси, която следва да бъде представена от попадащите в обхвата му лица пряко на органа на ЕС по етика, в допълнение към Парламента по отношение на кандидатите за членове на Комисията, за да се гарантира, че те стигат възможно най-бързо до всички лица, които отговарят за демократичния и/или публичния контрол, както е предвидено в приложимите правила, разглеждането на конфликтите на интереси, правилата относно лобистките дейности, проверките на задълженията за прозрачност, включително в законодателната процедура, и проверката на спазването на правилата относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор, и в по-общ план проверката на спазването на всички разпоредби на кодексите за поведение и приложимите правила за прозрачност, етика и почтеност;

11.  отбелязва, че в рамките на институциите на ЕС различните законодателни и други разпоредби, насочени към предотвратяване на конфликти на интереси, съдържат различни определения на понятието „конфликт на интереси“; отбелязва, че определението има контекстуален и променящ се характер и че пълната прозрачност не гарантира непременно липсата на конфликт на интереси, нито гарантира спечелването или увеличаването на общественото доверие; отбелязва, че прилагането на етичните правила и публичната отчетност за конфликтите на интереси са предпоставка за доверието на гражданите в публичните институции;

12.  припомня, че е важно да се прави разлика между конфликт на интереси, възникнал по време на изпълнението на дадена функция, и такъв, възникнал след това, както и между действия, които са разрешени, ако са декларирани, и действия, които изобщо не са разрешени;

13.  изтъква, че Европейският парламент създаде Консултативен комитет относно поведението на членовете на ЕП като орган, отговарящ за предоставянето на насоки на членовете на ЕП относно тълкуването и прилагането на Кодекса за поведение; освен това отбелязва, че Консултативният комитет също така оценява предполагаеми нарушения на Кодекса за поведение и съветва председателя относно евентуалните действия, които да се предприемат; счита, че Европейският парламент следва да дава пример по отношение на етичните правила и тяхното прилагане;

14.  счита, че органът на ЕС по етика би могъл също така да бъде оправомощен по отношение на задълженията, наложени от регистъра за прозрачност, и следва да предвиди по-добра защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и по-добро управление на конфликтите на интереси в случаи на корупция и измами;

15.  счита, че на органа на ЕС по етика следва да бъде възложена задачата да разработи публичен портал на ЕС със съответна информация за етичните правила, доклади за най-добрите практики, проучвания и статистически данни, както и база данни, съдържаща декларациите за финансови интереси на всички участващи институции;

16.  настоява, че независимият орган на ЕС по етика следва да има правото да започва разследване по собствена инициатива и да провежда разследвания на място и по документи въз основа на информацията, която е събрал или която е получил от трети страни, например от журналисти, медии, НПО, лица, подаващи сигнали за нередности, гражданското общество или Европейския омбудсман; подчертава факта, че всяко трето лице, което сезира добросъвестно независимия орган по етика, трябва да бъде защитено и самоличността му да остане скрита; счита, че когато започва разследване по собствена инициатива, органът трябва да уведоми с поверително съобщение засегнатото лице и органа, който отговаря за налагането на санкции в съответните институции; счита, че в такъв случай съответният орган на тази институция, агенция или орган може да изиска обяснение от страна на органа;

17.  подчертава, че изискването на данъчни документи и банкови извлечения е намеса в частното право, за което трябва да има сериозни обвинения, които попадат в правомощията на OLAF;

18.  подчертава необходимостта органът да защитава лицата, подаващи сигнали за нередности, и особено европейските длъжностни лица, за да могат те да изразяват своите опасения относно евентуални нарушения на съществуващите правила, без да се страхуват от репресии; във връзка с това предлага органът да осъществява надзор над механизмите за подаване на вътрешни и поверителни жалби съгласно Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители; припомня, че само една сигурна и защитена работна среда ще даде възможност на длъжностните лица да споделят своите опасения и по този начин да допринасят за ефективната работа на независимия орган по етика;

19.  счита, че за да бъде напълно ефективен, органът ще съвместява функциите на съществуващите органи, които отговарят за етиката; счита, че органът следва да консултира членовете на Европейския парламент или членовете на Комисията, когато искат насоки по етични въпроси; счита, че органът следва да отправя препоръки за санкции към органа по назначаването във връзка с етичните задължения на служителите и че по отношение на членовете на Европейския парламент или членовете на Комисията органът следва да отправя препоръки към отговорните органи на съответните участващи институции; препоръчва органът по етика да отправя препоръки, които могат да служат като прецеденти в идентични или сходни случаи; счита, че това ще гарантира ефективност и последователност и предвидимо и значително ще намали работното натоварване, особено по въпроси, свързани с персонала, в случай на множество сходни случаи;

20.  счита, че органът на ЕС по етика следва да насърчава почтеността и да му бъдат поверени консултативни задачи, за да предоставя надеждни и достоверни консултации на всяко попадащо в неговия обхват лице и/или институция, които желаят да поискат тълкуване на етичен стандарт във връзка с подходящото поведение в конкретен случай; счита, че за да се осигури последователно прилагане на етичните стандарти и предсказуемост, консултациите следва да бъдат обвързващи за независимия орган на ЕС по етика в позицията му по същия въпрос;

21.  припомня, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на конфликт на интереси е съществено предварително условие за назначаването на кандидатите за членове на Комисията и че комисията по правни въпроси разполага с ясни правомощия да отхвърля кандидати за членове на Комисията, ако бъде установен конфликт на интереси;

22.  припомня, че Парламентът може да оттегли доверието си към отделен член на Комисията, след което председателят на Комисията трябва или да изиска оставката на този член, или да обясни отказа си да направи това пред Парламента по време на следващата месечна сесия, в съответствие с точка 5 от Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2010 г.;

23.  изразява становището, че разглеждането на представените от кандидатите за членове на Комисията декларации с цел да се направи извод за конфликт на интереси е от основно институционално и демократично значение и следва да се извършва с най-голямо внимание, ангажираност и чувство за отговорност посредством напълно обективно, демократично и независимо тълкуване; счита, че правилата относно разглеждането на потенциални конфликти на интереси следва да се прилагат и по отношение на декларацията на новоизбрания председател на Европейската комисия;

24.  подчертава, че решението относно конфликтите на интереси на кандидатите за членове на Комисията преди изслушванията остава демократична и институционална компетентност на комисията по правни въпроси на Парламента; подчертава в тази връзка, че на бъдещия независим орган на ЕС по етика следва да бъдат предоставени подходящи правомощия за разследване, както и правомощието да изисква и да има достъп до административни документи, за да може да извършва добре обосновани и добре документирани оценки; подчертава необходимостта от пълно спазване на правилата за поверителност, неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни при проверката на последиците от конфликт на интереси; счита, че комисията по правни въпроси следва да разполага с повече време и че, като запазва изцяло компетентността си по този въпрос, комисията по правни въпроси следва да взема решения относно наличието на конфликт на интереси на кандидатите за членове на Комисията, след като получи необвързващи, точни и мотивирани препоръки от независимия орган на ЕС по етика, което би довело до укрепване на нейните действия; счита, че комисията по правни въпроси следва накрая да проведе разискване относно препоръките, отправени от независимия орган на ЕС по етика; счита, че препоръките следва да бъдат публикувани заедно с декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията; счита, че освен контрола на декларациите на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси, разглеждането на конфликтите на интереси следва по принцип да се извършва преди, по време на и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация във всички институции, органи, служби и агенции на Съюза; освен това смята, че тя следва да разполага с достатъчно ресурси, инструменти и умения за кръстосана проверка и намиране на необходимата информация, както и за изискване на допълнителна информация, когато е необходимо;

Състав

25.  счита, че органът по етика следва да се състои от девет членове, трима избрани от Комисията, трима избрани от Парламента и трима назначени de jure измежду бившите съдии на Съда на ЕС, Сметната палата и бившите Европейски омбудсмани; счита, че когато се касае за въпроси, свързани с персонала, следва да бъдат включени представители на персонала от институцията на засегнатото лице; посочва, че приложение II към Правилника за длъжностните лица следва да бъде съответно изменено;

26.  счита, че неговите членове трябва да бъдат независими, избрани въз основа на своята компетентност, опит и професионални качества, както и на личната си почтеност, да имат безупречно етично поведение и да представят декларация за липса на конфликт на интереси; счита, че съставът на органа следва да бъде балансиран по отношение на половете; подчертава, че всички членове трябва да бъдат независими при изпълнението на своите задължения; счита, че членовете следва да бъдат избирани за период от шест години и да се подновяват с една трета на всеки две години;

27.  призовава служителят по етичните въпроси да отговаря за проверката на декларациите на кандидатите; счита, че членовете следва да работят в дух на сътрудничество и съгласуваност на своите анализи и препоръки; призовава в състава на органа да бъде гарантиран балансът между половете;

28.  счита, че съставът на органа по етика следва да бъде придружен от рамка за упражняването на мандата, както и от процедура за прекратяване на мандата;

29.  предлага, с оглед на осигуряването на широка подкрепа, Парламентът да избира членовете на органа с подкрепата на голямо мнозинство, евентуално по подобие на процедурата за членовете на Органа за европейските политически партии и европейските политически фондации или решенията относно наградата „Сахаров“;

30.  предлага всяка институция да избере тези членове по-конкретно измежду бившите съдии в Съда на ЕС, бившите генерални директори на OLAF и на Сметната палата, бившите или настоящи членове на върховните съдилища на държавите членки, бившите членове на Европейския парламент, бившите служители на участващите институции и органи, бившите Европейски омбудсмани и членовете на органите по етика в държавите членки; предлага освен това органът да избере председател и двама заместник-председатели измежду своите членове; подчертава, че това не засяга правото на служителите да самоорганизират своите представители, когато се касае за въпроси, свързани с персонала;

31.  подчертава необходимостта да се гарантира многообразие в професионалния път и независимия експертен опит на членовете; предлага участието на бивши членове на Европейския парламент и на Комисията да се ограничи до една трета от състава на органа;

32.  препоръчва колегиумът да бъде подкрепен от секретариат с човешки, материални и финансови ресурси, съизмерими с неговия мандат и задачи, включително служител по етичните въпроси, който да отговаря за обучението по етика и да предлага консултации в рамките на независимия орган на ЕС по етика; счита, че обединяването на бюджетите и персонала, разпределени понастоящем за различните органи на ЕС по етика, при сливането им би подобрило ефективността на използването на ресурсите и би могло да намали разходите;

Процедури

33.  счита, че създаването на орган на ЕС по етика следва да допринесе за изграждането на институционална култура, базирана основно на превенция, подкрепа и прозрачност; предлага за тази цел двуетапен подход, при който, в случай че органът на ЕС по етика узнае за нарушение или потенциално нарушение на етичните правила, той първо препоръчва в рамките на определен срок действия за прекратяване на нарушението; счита, че тази първа превантивна стъпка следва да гарантира поверителността, тайната и правото на лицето да бъде изслушано и да отхвърли обвиненията; предлага, в случай че засегнатото лице откаже да предприеме подходящи действия и нарушението продължава, органът на ЕС по етика да отправи мотивирана препоръка за налагане на санкции и да предаде цялата съответна информация по случая на компетентния орган, който ще реши какви последващи действия да предприеме във връзка с препоръката в срок от 20 работни дни;

34.  счита, че без да се засяга Общият регламент относно защитата на данните и личните права, в края на този период мотивираната препоръка на независимия орган по етика следва да бъде оповестена публично, заедно с решението на компетентния орган, който следва да предостави обяснение, ако препоръките не се спазват изцяло; счита, че като първа мярка публикуването или изпращането на препоръки и становища би могло само по себе си да представлява санкция; подчертава, че такъв орган не може да замества Съда на ЕС; предлага, в изключителни случаи, когато компетентният орган надлежно обоснове, че е необходимо повече време за разследване на случая, той да може да поиска от органа по етика да удължи срока за вземане на решение с до 20 работни дни; счита, че този двуетапен подход следва да се прилага, при условие че лицето е имало основателни причини да счита, че информацията е била вярна, към момента на разкриването, и препоръчва всички умишлени нарушения, грубата небрежност, укриването на доказателства, неспазването или липсата на сътрудничество да се считат за утежняващи фактори по отношение на препоръките за санкции, дори когато самото нарушение е преустановено;

35.  призовава за ясни разпоредби, даващи право на засегнатото лице да обжалва всяко такова решение, взето от председателя, при пълно зачитане на основните принципи на правовата държава;

36.  счита, че като общо правило органът на ЕС по етика следва да взема решения с обикновено мнозинство от своите членове;

37.  настоява, че трябва да се прилагат процедурите, предвидени в Договорите, като например прехвърлянето на разследванията от Европейската сметна палата към OLAF и към Съда на ЕС;

Общи разпоредби

38.  счита, че органът на ЕС по етика следва да провежда проучвания и да събира годишни статистически данни относно декларациите за финансови интереси, случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и друга съответна информация и следва да публикува годишен доклад, съдържащ информация за изпълнението на неговите задачи и по целесъобразност, препоръки за подобряване на етичните стандарти, който трябва да бъде представен на Парламента; препоръчва в годишния доклад да се включват броят на разследваните случаи, институциите, от които идват лицата, видът на съответните нарушения, времето, което са отнели процедурите, срокът, в който нарушението е прекратено, делът на решенията за налагане на санкции и препоръките;

39.  счита, че в МИС следва да бъде включена клауза за преглед, която да гарантира, че най-късно две години след създаването му участващите институции могат да приемат оценка на дейностите му, включително анализ на функционирането на правилата и процедурите и опита, придобит при прилагането им; подчертава по-специално, че тази клауза за преглед следва да се фокусира върху оценката на ефективността на изпълнението на мандата на органа на ЕС по етика и че оценката на Парламента следва да взема предвид приноса на самия орган по етика;

40.  счита, че новият орган на ЕС по етика следва да има компетентността да допринася чрез предложения за разработването и периодичното актуализиране на обща етична рамка за институциите на ЕС, включително общи правила и общ образец на декларациите за финансови интереси в машинночетим формат и предложение за изменение на неговите правомощия, което да представи пред Европейския парламент; счита, че етичните стандарти на всички институции, агенции и органи следва да бъдат хармонизирани възможно най-скоро; счита, че трябва да бъде изготвен устав на членовете на Комисията в съответствие с обикновената законодателна процедура;

41.  предлага независимият орган по етика да работи за общо за институциите на ЕС определение за конфликт на интереси въз основа на най-високите стандарти; подчертава, че много държави членки имат строги правила; отбелязва определението на ОИСР за конфликт на интереси: „когато физическо или юридическо лице (частно или държавно) е в позиция по някакъв начин да използва собствената си професия или официална длъжност за лична или служебна изгода“;

42.  призовава за пълна прозрачност по отношение на всички срещи, които органът по етика е организирал и в които участва с частни субекти и техни представители, включително организации със стопанска цел и такива с нестопанска цел;

43.  настоява, че без да се засягат посочените в параграф 24 правомощия на Парламента, препоръките на органа на ЕС по етика следва да бъдат надлежно мотивирани, добре документирани и достъпни за засегнатия член или служител и институция; счита, че участващите институции следва да поемат ангажимент за пълно сътрудничество във всички процедури, попадащи в обхвата на договореното МИС, и по-специално да предават на независимия орган на ЕС по етика цялата информация и документи, необходими за правилния контрол на етичните правила; посочва, че дейностите на органа по етика ще подлежат на евентуални жалби до Европейския омбудсман и че решенията на участващите институции въз основа на препоръките ще продължат да подлежат на преразглеждане пред Съда на ЕС;

44.  счита, че подобряването на почтеността, прозрачността и отчетността, както и най-високите стандарти за етично поведение в институциите на ЕС и процесите на вземане на решения в ЕС следва да бъдат част от темите, обсъждани в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа; подчертава, че това е възможност за гражданите на ЕС да обсъдят преразглеждането на Договорите и че това би осигурило ясно правно основание за въвеждането на такъв независим орган на ЕС по етика за всички институции чрез обикновената законодателна процедура;

45.  призовава независимият орган по етика да бъде пример за прозрачност, като публикува всички препоръки, годишни доклади, решения и разходи в машинночетим отворен формат за данни, достъпен за всички граждани, и в съответствие с приложимите правила за защита на данните; настоятелно препоръчва всеки софтуер, разработен за поддържането на етичните стандарти в публичната администрация на ЕС, да бъде предоставен на разположение с безплатен лиценз за софтуер с отворен код и да бъде споделян с всяка институция в Европа, която желае да го използва; призовава за тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган по защита на данните в това отношение;

46.  призовава държавите членки да гарантират, че наказателните дела, свързани с нарушения на правилата за почтеност, особено тези, в които участват членове на Европейския парламент и национални политици, които играят роля в изготвянето на политиките на ЕС, се разглеждат по ефективен начин и без ненужно забавяне;

47.  изразява съжаление и безпокойство, че не е обърнато внимание на мерките за предотвратяване и изпълнение, целящи избягване на конфликтите на интереси в процедурите на Комисията за възлагане на обществени поръчки;

48.  отбелязва, че при прилагането на действащите правила за членовете на Комисията, членовете на Европейския парламент и длъжностните лица на ЕС са установени твърде много слабости; припомня, че съгласно доклад на организацията „Трансперънси интернешънъл ЕС“ в началото на 2017 г. повече от 50% от бившите членове на Комисията и 30% от бившите членове на Европейския парламент, които са напуснали политиката, работят за организации, регистрирани в регистъра за прозрачност на ЕС; подчертава, по-конкретно за избраните членове на Европейския парламент, необходимостта от прозрачност и отчетност по отношение на личните и финансовите ангажименти; подчертава, че въпросите за прозрачността и почтеността на равнището на ЕС и на национално равнище са силно взаимосвързани; поради това подкрепя работата на Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа и призовава държавите членки да приложат нейните препоръки, най-вече тези, свързани с изработването на строг кодекс за поведение за националните политици и с въвеждането на правила за заетостта след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация;

49.  призовава за укрепване на съществуващата регулаторна рамка и рамка за правоприлагане за конфликтите на интереси преди и след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация, за да се установят подходящи, ясни, обвързващи и пропорционални граници между публичния сектор и частния и нестопанския сектор и по този начин да се повиши доверието в процеса на вземане на решения в ЕС в очите на широката общественост;

50.  подчертава, че случаите на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация и кадрова въртележка между държавния и частния сектор са постоянен източник на безпокойство със системен характер и проблем, който е общ за институциите, органите, службите и агенциите в целия ЕС; препоръчва приемането на хармонизирани и подходящи периоди на прекъсване от всички институции на ЕС и укрепването на тяхното прилагане; счита, че случаите на конфликти на интереси биха могли да застрашат почтеността на институциите и агенциите на ЕС, като по този начин вредят на доверието на гражданите в тях; подчертава необходимостта от привеждане в съответствие и прилагане на свързаните с този въпрос законодателни разпоредби и кодекси за поведение на ЕС, включително с оглед на изискване на пълна прозрачност по отношение на постовете или проектите, поемани от високопоставени длъжностни лица на ЕС след напускане на публичната длъжност, както и по отношение на всички съпътстващи дейности, извършвани от членове на Европейския парламент; счита, че правилата по отношение на предотвратяването на конфликти на интереси след приключване на трудово или служебно правоотношение в публичната администрация следва да се прилагат в разумен срок, като същевременно се спазват правилата за подходящо обезщетение; подчертава необходимостта от извличане на поуки от най-добрите практики в държавите членки, които вече разполагат с национални органи по етика със съответния експертен опит; подчертава, че съществуват различни национални практики във връзка с прилагането на етичните стандарти; отбелязва, че в някои държави членки от избраните представители се изисква да се въздържат от гласуване по въпроси, от които имат личен интерес, и съответно призовава членовете на ЕП да се въздържат да бъдат докладчици в подобни случаи; в този контекст припомня разпоредбите, предвидени в членове 2 и 3 от Кодекса за поведение на членовете на Европейския парламент по отношение на финансовите интереси и конфликтите на интереси;

51.  подчертава, че в допълнение към другите си задачи Европейският омбудсман разглежда жалби, свързани с конфликти на интереси, поради липсата на специален механизъм за тази задача и без да разполага с необходимите средства и правомощия за прилагане на своите решения;

52.  подчертава, че един независим орган на ЕС по етика няма да е достатъчен сам по себе си за ефективното разглеждане на случаите на конфликт на интереси в институциите и агенциите на ЕС; счита, че прегледът на правилата на ЕС за етика и почтеност би могъл да включва мерки, като например удължаване на периодите за уведомяване и прекъсване за висшите служители на пропорционална основа за всеки отделен случай, като същевременно се гарантира равно третиране в съответствие с член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз, укрепването на Директива 2014/24/ЕС(4) за обществените поръчки, задължителна продажба на дялове и акции в предприятия, които подлежат на надзор от страна на органа, в който работи новоназначеното длъжностно лице, или които имат отношения с тази институция, задължителен отвод по отношение на въпроси, които засягат бивш работодател от частния сектор, или забрани за индивидуално придобиване на акции от членове на Комисията и висши служители в институциите и агенциите на ЕС, докато заемат длъжност; отново призовава Комисията да разгледа възможността да предложи преглед на съответната правна рамка;

53.  счита, че ако се основават на обективна процедура с ясни критерии, по-дългите периоди на прекъсване за висшите служители, които напускат дадена агенция или институция, са обосновани правни мерки за защита на обществения интерес и почтеността на публичните органи;

54.  изразява загриженост във връзка с процедурите за назначаване на висши служители на ЕС и разглеждането на конфликти на интереси на членовете на Комисията и нарушения на Кодекса за поведение на членовете на ЕП, както и във връзка с проверките на задълженията за прозрачност и на спазването на правилата относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор;

55.  счита, че институциите на ЕС следва да прилагат най-високите етични стандарти, за да предотвратят каквито и да било случаи на кадрова въртележка между държавния и частния сектор или конфликти на интереси, включително по отношение на назначенията на висши длъжности в институциите и агенциите на ЕС;

56.  счита, че процедурите за подбор на кандидати за висши длъжности следва да се провеждат въз основа на напълно обективни критерии и да са напълно прозрачни за широката общественост; подчертава, че следва да има установена рамка за въпроси и възражения, заедно с открити процедури за последващи действия и правомощия за отмяна на решения, за които може да бъде доказано, че са с недостатъчна прозрачност и почтеност; подчертава, че процедурите следва редовно да се оценяват, за да се следи тяхната ефективност и да се правят подобрения, когато е необходимо;

57.  подчертава, че Парламентът трябва да има ключова роля в процеса на подобряване на съществуващата система на ЕС за етичен надзор, приложима за всички институции, агенции и органи на ЕС, за да се повиши общественото доверие в процесите на вземане на решения в ЕС;

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 120. (2) Приети текстове, P9_TA(2020)0327. (3) ОВ L 262, 7.10.2005 г., стр. 1. (4) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (OB L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).