Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно доклад за изпълнението във връзка с доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция (2020/2045(INI))

P9_TA(2021)0411 A9-0255/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 208, 210, 214 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид Хартата за основните права на ЕС,

–  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(3),

–  като взе предвид общите бюджети на Европейския съюз за финансовите 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2011 г. относно глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) (COM(2011)0743),

–  като взе предвид Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция и Глобалния пакт за бежанците, приети от Общото събрание на ООН през 2018 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2016 г. относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (COM(2016)0385),

–  като взе предвид плана за действие от срещата на върха във Валета от ноември 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.,

–  като взе предвид новия Европейски консенсус за развитие, озаглавен „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“, публикуван на 30 юни 2017 г.,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г., озаглавен „Инструментариум: Основан на правата подход в областта на политиката на ЕС за сътрудничество за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека“ (SWD(2014)0152),

–  като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 30 януари 2008 г.,

–  като взе предвид първоначалните учредителни споразумения на Доверителния фонд на ЕС „Беку“, Доверителния фонд на ЕС „Мадад“, Доверителния фонд на ЕС за Африка и Доверителния фонд на ЕС за Колумбия, както и техните преразгледани учредителни споразумения от декември 2020 г.,

–  като взе предвид Решение C(2015)9500 на Комисията от 24 ноември 2015 г. относно координацията на действията на Съюза и на държавите членки посредством механизъм за координация — Механизма за Турция(4) в полза на бежанците, изменено с Решения на Комисията C(2016)0855 от 10 февруари 2016 г.(5), C(2017)2293 от 18 април 2017 г.(6), C(2018)1500 от 14 март 2018 г.(7), както и C(2018)4959 от 24 юли 2018 г.(8),

–  като взе предвид четвъртия годишен доклад на Комисията относно Механизма за бежанците в Турция от 30 април 2020 г. (COM(2020)0162), както и предишните нейни доклади,

–  като взе предвид 7-ия доклад за резултатите относно Доверителния фонд на ЕС „Мадад“,

–  като взе предвид специалните доклади на Европейската сметна палата, озаглавени „Доверителният фонд „Беку“ на Европейския съюз за Централноафриканската република: обещаващо начало въпреки някои недостатъци“ (№ 11/2017); „Механизмът за бежанците в Турция: ефикасна подкрепа, но са необходими подобрения за постигане на по-добро съотношение между качество и цена“ (№ 27/2018); „Доверителен фонд на Европейския съюз за Африка: гъвкав, но без достатъчна насоченост“ (№ 32/2018),

–  като взе предвид решенията на Комисията за удължаване на срока на действие на Доверителните фондове на ЕС до декември 2021 г. в съответствие с член 234 от Финансовия регламент, както и позициите на Парламента относно проектите на решения за удължаване,

–  като взе предвид своята резолюция от 18 април 2018 г. относно изпълнението на инструментите на ЕС за външно финансиране: междинен преглед за 2017 г. и бъдеща структура за периода след 2020 г.(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента за хуманитарна помощ и Европейския фонд за развитие(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(11),

–  като взе предвид резолюцията от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие,

–  като взе предвид своите резолюции от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2020 г.(12), от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС за Сирия(13), от 6 октомври 2016 г. относно Сирия(14), от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия(15), от 6 юли 2016 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2016 на Европейския съюз за финансовата 2016 година: вписване на излишъка от 2015 финансова година(16).

–  като взе предвид своите резолюции от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция(17), от 12 декември 2018 г. относно позицията на Съвета относно втория проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2019 година(18) и от 4 юли 2018 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2018 на Европейския съюз за финансовата 2018 година, раздел III – Комисия: разширяване на Механизма за бежанците в Турция(19),

–  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 5/2020(20) и придружаващото решение относно мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства през 2020 г.: за продължаване на хуманитарната помощ за бежанците в Турция(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно докладите на Комисията за Турция за 2019 – 2020 г.(22),

–  като взе предвид решенията на Комисията от 2019 г. и 2020 г. за продължаване на доверителния фонд на ЕС „Мадад“ до 14 декември 2021 г. в съответствие с член 234 от Финансовия регламент,

–  като взе предвид ангажиментите за справяне с кризата в Сирия и за подкрепа на нейния народ, поети от ЕС и неговите държави членки по време на състоялите се между 2016 и 2021 г. конференции в Лондон и Брюксел,

–  като взе предвид междинната оценка на Комисията за 2018 г. и редовното докладване на резултатите относно доверителния фонд на ЕС „Мадад“,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(23), предложението от 14 юни 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС – Глобална Европа) за периода 2021 – 2027 г. (COM(2018)0460) и предложението от 14 юни 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III) 2021 – 2027 г. (COM(2018)0465),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети в съответствие с член 58 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по бюджетен контрол,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети (A9-0255/2021),

А.  като има предвид, че от 2014 г. насам бяха създадени четири доверителни фонда на ЕС, за да се отговори на необходимостта от гъвкави и бързи инструменти за осигуряване на съгласувана и засилена реакция при кризи: доверителният фонд на ЕС „Беку“, създаден на 15 юли 2014 г. с цел подпомагане на всички аспекти на излизането на Централноафриканската република от кризата и усилията ѝ за възстановяване; доверителният фонд на ЕС „Мадад“, създаден на 15 декември 2014 г., който представлява регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на кризата в Сирия, за да се даде възможност за обединяване и приспособяване на ресурси и отговор на регионално ниво; доверителният фонд на ЕС за Африка, създаден на 12 ноември 2015 г., който е извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка; и доверителният фонд на ЕС за Колумбия, създаден на 12 декември 2016 г. в подкрепа на изпълнението на мирното споразумение при ранното възстановяване и стабилизиране след конфликта;

Б.  като има предвид, че преразглеждането на Финансовия регламент през 2018 г. въведе разпоредби за засилване до определена степен на правомощията на Парламента за контрол при създаването на нови доверителни фондове на ЕС или при продължаването на настоящите такива; като има предвид, че тези разпоредби остават твърде ограничени, за да могат да осигурят пълен демократичен контрол от страна на Парламента, както и пълен парламентарен контрол от страна на бюджетния орган, както е залегнало в Договорите;

В.  като има предвид, че през 2020 г. Парламентът даде предимно положителни становища относно исканията за удължаване на срока на действие на доверителните фондове на ЕС до края на 2021 г., изразявайки същевременно загриженост относно липсата на прозрачност при изпълнението на проекти, по-специално по отношение на тези, свързани с управление на границите и миграцията, и в случая с доверителния фонд на ЕС за Африка, при условие че се предоставят задължителни гаранции за зачитане на основните права на човека във всички финансирани проекти;

Г.  като има предвид, че създаването както на доверителните фондове на ЕС, така и на Механизма за бежанците в Турция, беше обосновано от необходимостта от гъвкава, ad hoc и бърза реакция, която не е възможна съгласно класическата институционална рамка и ограничените ресурси и гъвкавост, с които разполага бюджетът на ЕС; като има предвид, че новата външна финансова рамка на ЕС (Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – Глобална Европа) трябва да преодолее ограниченията, които доведоха до необходимостта от стартиране на доверителни фондове, за да се отговори по по-гъвкав и бърз начин на конкретни кризи; като има предвид, че извънбюджетните инструменти като доверителните фондове на ЕС, както и извънредните инструменти като Механизма за бежанците в Турция, застрашават принципите на демократичната отчетност, прозрачността и доброто финансово управление, уронвайки ролята на Европейския парламент, както и целостта и единството на бюджета на ЕС; като има предвид, че не бяха направени консултации с Парламента относно създаването на извънбюджетни инструменти; като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) допринесе за доверителния фонд на ЕС за Африка и доверителния фонд на ЕС „Беку“ и следователно Парламентът по никакъв начин не участва в създаването на тези два доверителни фонда на ЕС; като има предвид, че възможното участие на Парламента беше ограничено до възражение срещу проектите на решения за изпълнение на учредителните споразумения за Доверителния фонд на ЕС „Мадад“ и Доверителния фонд на ЕС за Колумбия;

Д.  като има предвид, че при създаването на доверителен фонд на ЕС Комисията трябва да обоснове неговата добавена стойност, видимост, взаимно допълване с други финансови инструменти на ЕС и привеждане в съответствие с целите на политиката, и като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира непрекъснато наблюдение и оценка на използването на средствата, за да е сигурно, че тяхното въздействие винаги е в съответствие с правото, основните ценности и целите на ЕС;

Е.  като има предвид, че съгласно Финансовия регламент доверителните фондове на ЕС трябва да бъдат обект на годишен външен и независим одит и Комисията има правомощието да прекрати споразумението за финансиране, ако държавата партньор наруши задължение, свързано със зачитането на правата на човека, демократичните принципи или принципите на правовата държава и в тежки случаи на корупция; като има предвид, че в специалните си доклади за доверителните фондове на ЕС Европейската сметна палата препоръча на Комисията да подобри координацията на донорите (Доверителeн фонд „Беку“), да премахне слабостите в изпълнението, да увеличи ефикасността и съсредоточените действия (Доверителен фонд на ЕС за Африка) и да предостави по-добра икономическа ефективност (Механизъм за бежанците в Турция);

Ж.  като има предвид, че според оценките на Комисията са налице значителни хуманитарни нужди във връзка с бежанците, отвъд обхванатите от Механизма за бежанците в Турция;

З.  като има предвид, че Парламентът, макар и да признава тяхната добавена стойност, многократно е изразявал необходимостта от засилен парламентарен контрол върху доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция и от по-силно участие в подготовката и преговорите за бъдещи доверителни фондове на ЕС и от удължаването на сроковете на съществуващите доверителни фондове на ЕС и други финансови инструменти в областта на външната дейност на ЕС; като има предвид, че Парламентът призова Комисията да подобри комуникацията си относно доверителните фондове на ЕС и отбеляза, че редовната, основана на цифри информация относно изпълнението на доверителните фондове на ЕС е от съществено значение, за да може Парламентът да упражнява своята демократична надзорна и контролна роля;

И.  като има предвид, че най-големият дял от вноските в доверителните фондове на ЕС понастоящем идва от самия бюджет на ЕС, докато вноските от държавите членки представляват много ограничен дял от общите им бюджети; като има предвид, че вноските на държавите членки за Механизма за бежанците в Турция не са доброволни, а се основават на алгоритъма за вноските на база БНД и се включват пряко в бюджета на Съюза като външни целеви приходи съгласно член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент; като има предвид, че в случая на доверителните фондове на ЕС вноските на държавите членки не са интегрирани в бюджета на Съюза, съгласно член 187, параграф 6 от Финансовия регламент;

Й.  като има предвид, че в изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. и в Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция се обръща специално внимание на предотвратяването на нови морски или сухопътни маршрути за незаконна миграция, разбиването на мрежите за незаконно превеждане през граница, контрола на границите на Турция и приемането на връщанията по недискриминационен начин;

К.  като има предвид, че основната цел на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие е намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността, както е заложено в член 208 от ДФЕС; като има предвид, че новият Европейски консенсус за развитие продължава да бъде идейната рамка за политиката на ЕС за развитие, а Европейският консенсус относно хуманитарната помощ потвърждава основните принципи на хуманитарната помощ; като има предвид, че ЕС и неговите партньори в хуманитарната сфера трябва да могат да осигурят подпомагане и закрила на основата на нуждите и на зачитането на принципите на неутралност, безпристрастност, хуманност и независимост на хуманитарните действия; като има предвид, че средствата от официалните източници на помощ за развитие (ОПР) трябва да бъдат предназначени за икономическо, човешко и социално развитие, по-специално за осигуряване на достъп до качествено образование, изграждане на устойчивост на местно равнище, включително във връзка с изменението на климата, и мироопазващи операции за предоставяне на помощ за развитие и/или хуманитарна помощ, с особен акцент върху предизвикателствата пред развитието, посочени в решението за доверителния фонд;

Л.  като има предвид, че учредителното споразумение за Доверителния фонд на ЕС за Африка ясно поставя проектите за управление на границите в Либия в обхвата на мандата на доверителния фонд на ЕС, както и регламента на Европейския инструмент за съседство (ЕИС); като има предвид, че от юли 2017 г. насам чрез Доверителния фонд на ЕС за Африка са отпуснати почти 90 милиона евро за Африка за обучение, оборудване и подкрепа на капацитета на либийската брегова охрана, а 49 милиона евро са отпуснати за подобряване на условията, при които биват задържани завърналите се лица; като има предвид, че учредителното споразумение на доверителния фонд на ЕС ясно посочва, че доверителният фонд ще финансира дейности, които допринасят за подобряване на управлението на миграцията във всички нейни аспекти, в съответствие с глобалния подход към миграцията и мобилността, включително задържане и предотвратяване на нередовната миграция и борба срещу трафика на хора; като има предвид, че въпреки това има твърдения за случаи на нарушения на правата на човека в контекста на дейностите на либийската брегова охрана;

М.  като има предвид, че през 2020 г. Парламентът счете, че за да се продължи с удължаването на срока на действие на Доверителния фонд на ЕС за Африка следва да се предоставят задължителни гаранции за зачитането на правата на човека във всички получили финансиране проекти, като се обърне специално внимание на управлението на миграцията и също така се гарантира, че тези гаранции ще бъдат приложени, в случай че в бъдеще възникне необходимост от надлежно обоснован нов доверителен фонд;

Н.  като има предвид, че Регионалният доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (Доверителен фонд „Мадад“) е мобилизирал 2,3 милиарда евро, включително доброволни вноски от 21 държави – членки на ЕС, Турция и Обединеното кралство; като има предвид, че неговите програми, които са в полза на бежанците, вътрешно разселените лица и местните общности, са насочени към образование, поминък, здравеопазване, защита и водоснабдяване, като се подкрепят повече от 7 милиона бенефициери; като има предвид, че с продължаването на гражданската война в Сирия отговорът на Доверителния фонд „Мадад“ по отношение на връзката между хуманитарни действия и развитие се разгърна допълнително, като се поставя по-голям акцент върху укрепването на системите за подкрепа на усилията и капацитета на приемащите държави да реагират на тази продължителна криза, по-специално чрез предоставянето на обществени услуги в Ирак, Йордания и Ливан;

О.  като има предвид, че според оценката за него Доверителният фонд „Мадад“ е сравнително по-бързо средство за стартиране на проекти, отколкото стандартните процедури по Европейския инструмент за съседство и Инструмента за предприсъединителна помощ; като има предвид, че Доверителният фонд „Мадад“ е успял също така да постигне икономии от мащаба с проекти от голям мащаб със среден размер 20 милиона евро и среден период на изпълнение от около 30 месеца;

П.  като има предвид, че Механизмът за бежанците в Турция (FRT) се различава от доверителните фондове на ЕС главно поради това, че продължава да бъде включен в бюджета на Съюза;

Р.  като има предвид, че според Комисията Механизмът е предназначен да координира съществуващите инструменти на ЕС за финансиране, така че те да бъдат мобилизирани съгласувано и съчетано в отговор на потребностите на бежанците;

I.Общи съображения

Бюджетни аспекти

1.  отбелязва, че до 31 декември 2020 г. общият размер на поетите ангажименти към всички доверителни фондове на ЕС възлиза на 7 691 милиона евро, като вноската от бюджета на ЕС възлиза на 3 170 милиона евро, като 3 534 милиона евро са от Европейския фонд за развитие (ЕФР), а 988 милиона евро идват от държавите членки и други донори; отбелязва освен това, че към същата дата са сключени договори за 7 141 милиона евро, а от доверителните фондове на ЕС са били изплатени 4 869 милиона евро; отбелязва също така, че до 31 декември 2020 г. степента на изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения за всички доверителни фондове на ЕС е 98% (Доверителният фонд на ЕС „Мадад“ е поел задължения за над 95%, Доверителният фонд на ЕС „Беку“ – за 99%, Доверителният фонд на ЕС за Африка – за 99% и Доверителният фонд на ЕС за Колумбия – за 94% от наличните бюджетни кредити за поети задължения), докато общата степен на изпълнение на бюджетните кредити за плащания е 63% (Доверителният фонд на ЕС за Африка е с 62%, Доверителният фонд на ЕС „Беку“ – с 66%, Доверителният фонд на ЕС за Колумбия – с 52% и Доверителният фонд на ЕС „Мадад“– с 64%);

2.  припомня, че Механизмът за бежанците в Турция се състои от два транша, всеки от които по 3 милиарда евро; изразява съжаление относно факта, че за разлика от първия транш за периода 2016 – 2017 г., при който от бюджета на ЕС бяха предоставени 1 милиард евро, а от държавите членки – 2 милиарда евро, при втория транш за 2018 – 2019 г. съотношението на вноските е било обърнато в ущърб на съществуващите проекти на Съюза;

3.  припомня, че докато за първия транш от Механизма за бежанците в Турция вноските по инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) представляваха 52,4%, хуманитарната помощ – 46,6%, инструментът, допринасящ за стабилността и мира – 0,7% и инструментът за сътрудничество за развитие – 0,3%, за втория транш вноските по ИПП II представляват 64,5%, а хуманитарната помощ – 35,5 %;

4.  отбелязва, че до края на 2020 г. 36,6% от разпределението на първия транш по Механизма за бежанците в Турция е изпълнено чрез пряко управление и 63,4% – чрез непряко управление (от които над четири пети от международни организации); освен това отбелязва, че за втория транш прякото управление представлява 32,1% (100% от Европейската комисия), а непрякото управление 67,9% (с три четвърти от международни организации);

5.  отбелязва освен това, че международните организации са най-големите изпълнители на доверителните фондове на ЕС (36,8%), в по-голяма степен от Европейската комисия (35,7 %), агенциите на държавите членки (24,2%) и публичните органи (3,4%);

Участие на Парламента в рамките за вземане на решения и мониторинг на резултатите и в докладването и/или оценката

6.  отбелязва, че председателите на комисии и съответните членове са получили статут на наблюдатели на заседанията на стратегическите съвети на доверителните фондове и в управителния комитет на Механизма за бежанците в Турция; изразява съжаление, че този статут не е бил официално отразен в учредителните споразумения на доверителните фондове; настоятелно призовава поканите за заседанията на управителния съвет да вземат предвид официалния календар на Парламента и цялата необходима информация и документи, които ще бъдат обсъдени на заседанията на управителния съвет, да бъдат предоставени достатъчно време преди заседанията, за да се даде възможност за активно участие на членовете и служителите на Секретариата на ЕП;

7.  изразява съжаление относно ограничената роля на Парламента в решението, надзора и контрола на вноските на Съюза в доверителните фондове на ЕС и отново заявява, че съществуващите правни, регулаторни и бюджетни решения трябва да се използват в пълна степен преди създаването и/или удължаването на срока на доверителните фондове на ЕС, които следва да останат крайно средство; припомня предишните си искания, за които не е получил отговор, и отново заявява, че Парламентът следва да бъде представен на заседанията на оперативните комитети и да бъде в състояние да наблюдава дейността им, и призовава Комисията да предоставя своевременно подробна информация относно решенията, взети от тези комитети; счита, че Парламентът трябва да използва в пълна степен своите правомощия за контрол на изпълнението и бюджетен контрол и да гарантира, че решенията за финансиране от ЕС и свързаното с това разпределение на средства са в съответствие с принципите на Съюза за законност и добро финансово управление, като по този начин се осигурява демократична легитимност и отчетност на действията на ЕС;

8.  отчита усилията на Комисията за внимателно наблюдение и оценка на интервенциите и за генериране на знания относно дейностите на доверителните фондове на ЕС и на Механизма за бежанците в Турция чрез специален набор от доклади; призовава за постигане на по-голяма прозрачност при тези усилия чрез публикуването на съответните данни, включително конкретни подробности за финансирането на проекти и постигнатите резултати по отношение на заявените цели, на уебстраниците на доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция; подчертава, че наличието, равнището на детайлност, пълнотата и фактическата последователност на такива доклади са от съществено значение за подкрепата на Парламента като бюджетен орган с оглед надлежната оценка на прилагането;

9.  отбелязва, че информацията относно участието на организациите на гражданското общество е предоставена в годишните доклади за 2019 и 2020 г. на Доверителния фонд на ЕС за Африка; изразява съжаление, че тази информация не е публично достъпна поради ниската прозрачност на възлагането на подизпълнители; отбелязва, че когато е възможно, тази информация следва да бъде разбита на ниво проект, като се вземат предвид надлежно обоснованите изисквания за поверителност и сигурност;

10.  изразява съжаление във връзка с късното уведомление от страна на Комисията на своето намерение да удължи срока на действие на доверителните фондове за ЕС и късното оценяване на някои от доверителните фондове, което не позволи на Парламента своевременно да достигне до пълни и точни заключения по отношение на Доверителния фонд за Африка, като по този начин се ограничиха демократичният надзор и отчетността;

11.  отново потвърждава своето настояване удължаването на доверителните фондове на ЕС до декември 2021 г., за което бе дал съгласието си, да бъде главно техническо, за да се позволи плавен преход към новата многогодишна финансова рамка и да се позволи ефективно договаряне и използване на вече заделените средства; подчертава уверенията на Комисията, че удължаванията имат за цел да гарантират трайно правно основание за плащанията на поетите задължения по предходната МФР за периода 2014 – 2020 г., както и че няма да бъдат поемани нови ангажименти към доверителните фондове на ЕС по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) или ИПП III;

12.  подчертава, че в своите доклади Комисията следва да описва детайлно взаимното допълване на различни финансови инструменти, предназначени за областите, обхванати от доверителните фондове на ЕС за Африка и Механизма за бежанците в Турция, включително плана за външни инвестиции на ЕС, както и генерираната добавена стойност;

II.Оценка на отделните доверителни фондове на ЕС / Механизма за бежанците в Турция

13.  счита, че доверителният фонд „Беку“ е допринесъл частично като един от инструментите за справяне с положението в Централноафриканската република, както и за подхода на връзката между развитието и хуманитарните потребности в Централноафриканската република;

14.  позовава се също на заключенията на делегацията на своята комисия по развитие в Централноафриканската република от февруари 2018 г., в които се отбелязва, че доверителният фонд „Беку“ е видим и изглежда добре възприет в страната, като проектите адекватно удовлетворяват потребности в сферата на възстановяването, осигуряването на препитание и по-дългосрочното развитие, най-малкото на местно равнище и в по-малки мащаби;

15.  подчертава заключенията на Европейската сметна палата, публикувани в нейния специален доклад за 2017 г., че доверителният фонд „Беку“ като цяло е постигнал положителни резултати и е привлякъл помощ, но малко допълнителни донори, както и че повечето от неговите проекти са постигнали очакваните резултати и са осигурили по-голяма видимост за ЕС; посочва обаче, че в доклада се препоръчва по-добро определение на обхвата на действията, подобрена координация на донорите, процедури за подбор на проекти, мониторинг и измерване на резултатите от дейността, както и оптимизиране на разходите и по-голяма прозрачност при избора на изпълняващи организации; отбелязва, че в оперативния комитет държавите членки са представени от своите национални агенции за развитие, които също се избират като изпълнители на проекти, и изразява загриженост, че това би могло да доведе до потенциален конфликт на интереси в процедурата за подбор на проекти на оперативния комитет;

16.  отбелязва, че поради хуманитарната криза, бедността и продължаващите нови предизвикателства пред сигурността в Централноафриканската република по-нататъшната подкрепа от ЕС ще изисква добре насочени програми и по целесъобразност, гъвкаво финансиране от ЕС в рамките на ИССРМС – Глобална Европа за укрепване на хуманитарните ответни мерки, мира и сигурността, демократизация и укрепване на демократичните институции, както и зачитането на правата на човека в Централноафриканската република;

17.  счита, че въпреки намесата на ЕС и на други донори положението в държавата остава нестабилно поради появата на нови конфликти и тежка продоволствена несигурност;

„Мадад“

18.  счита, че доверителният фонд на ЕС „Мадад“ е доказал своята добавена стойност в отговор на кризата и за ЕС по отношение на по-голямата външна видимост и влияние, засиления контрол, координацията и привличането на средства от различни източници в сравнение с националното равнище или други международни канали; отбелязва, че неговите разходи са били приведени в съответствие с правните основания или с използваните инструменти на Съюза и с техните цели; припомня следователно, че проектите, финансирани по линия на доверителния фонд „Мадад“, трябва да насърчават и защитават достойнството, правата на човека и основните свободи и да поощряват социалното и икономическото приобщаване, по-специално на малцинствата и уязвимите групи; изразява съжаление относно продължаващия конфликт в Сирия и подчертава, че потребностите на сирийските бежанци, които не могат да се завърнат в родната си страна в обозримото бъдеще, както и потребностите на приемащите ги общности по отношение на дългосрочната интеграция и заетост, все още изискват дългосрочната помощ на ЕС и на международната общност за осигуряването на капацитета за по-дългосрочна интеграция и заетост по приобщаващ начин в приемащите общности; изтъква, че понастоящем изложените на риск от конфликт области в Сирия не позволяват осъществяването на дългосрочно възстановяване;

19.  отбелязва, че в доклада за междинна стратегическа оценка от октомври 2018 г. се стига до заключението, че доверителният фонд „Мадад“ е бил „голям и ефективен по отношение на разходите, като е достигнал до голям брой бенефициери на сравнително ниска цена“ и че е „позволил на ЕС да функционира гъвкаво“;

20.  приветства бързата и гъвкава реакция на доверителния фонд в подкрепа на партньорските държави и общности по време на пандемията от коронавирус, като така е показана активна ангажираност за преориентирането и пренасочването на дейностите не само в областта на здравеопазването, но и в други области, като например поминъка, защитата, образованието или социалното сближаване в Ливан, Ирак, Турция и Йордания;

21.  потвърждава значението на непрекъснатата подкрепа за бежанците, вътрешно разселените лица и уязвимите приемни общности, включително в по-широкия регион, засегнати от продължаващия конфликт, чрез комбинация от дългосрочно, предвидимо, напълно прозрачно и позволяващо бързо разгръщане финансиране в рамките на инструментите, установени за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., и евентуални вноски от държавите членки като външни целеви приходи, като се вземат предвид всички финансови инструменти, предвидени съгласно Финансовия регламент;

22.  припомня уязвимостта на палестинските бежански общности в Сирия и региона и призовава за постоянна подкрепа и за включването им в хуманитарните планове и отговори на ЕС във връзка с кризата в Сирия;

Африка

23.  отбелязва, че Доверителният фонд за Африка е създаден като извънреден доверителен фонд, който да спомогне за справянето с кризите в три региона в Африка, с цел да се постигнат дългосрочна стабилност и целите за устойчиво развитие; счита, че Доверителният фонд на ЕС за Африка представлява бърз и гъвкав инструмент за подпомагане на справянето с общи глобални предизвикателства като миграцията и принудителното разселване, въздействието на изменението на климата и икономическите кризи; подчертава, че безпрецедентната ситуация, предизвикана в контекста на продължаващата пандемия от COVID-19, налагаше цялата необходима гъвкавост и бързина; подчертава обаче, че гъвкавостта трябва винаги да бъде съчетана с пълна прозрачност и отчетност; счита, че би могло да има възможност за подобрение с по-целенасочени управляеми действия в трите направления и подкрепа за измерването и докладването на резултатите;

24.  отбелязва, че 78 проекта са допринесли за по-големи икономически възможности и възможности за заетост, 97 проекта са били предприети за укрепване на устойчивостта, 75 проекта са били посветени на управлението на миграцията и 75 проекта са допринесли за подобряване на управлението и предотвратяването на конфликти; отбелязва със загриженост, че поради специфични обстоятелства управлението на миграцията се е превърнало във фокус на реакцията на ЕС в някои проекти; отново заявява обаче, че първоначалните цели за подобряване на устойчивостта и справяне с първопричините за миграцията следва да бъдат запазени;

25.  приветства факта, че Доверителният фонд на ЕС за Африка в няколко случая е допринесъл за подхода на тройната връзка между хуманитарни дейности, развитие и мир, който не беше възможен с финансовите инструменти на ЕС по предходната МФР; припомня, че финансирането на Доверителния фонд на ЕС трябва да се извършва и оценява въз основа на критериите за ОПР и че всички разноски извън това изискване трябва да се финансират от различни източници, които са обединени в доверителния фонд, и осъжда всяко използване на средства на ОПР, противоречащо на целите за развитие; припомня, че съгласно основен принцип хуманитарната помощ трябва да бъде независима;

26.  изразява съжаление по повод на факта, че цели 37% от Доверителния фонд на ЕС за Африка се разпределя за мерки, насочени към ограничаване и намаляване на миграцията, докато по-малко от 9% се разпределят за справяне с причините за миграцията и принудителното разселване; отбелязва, че по-малко от 1,5% от Доверителния фонд на ЕС за Африка са разпределени за канали за законна миграция; отчита, че сигурността е от съществено значение за стабилността на африканските държави партньори и че ЕС трябва да подкрепя държавите партньори за справянето с първопричините за незаконните миграционни потоци, контрабандата и трафика на хора;

27.  отбелязва съобщенията относно продължаващите нарушения на правата на човека в Либия в контекста на действията на либийската брегова охрана; подчертава, че много от хората, спасени или заловени от бреговата охрана, са върнати за произволно задържане при ужасяващи условия в Либия; изтъква, че връщането на бежанци в държави, в които те не са в безопасност, нарушава Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.; отбелязва, че в контекста на Механизма за транзитно преминаване при кризисни ситуации съществуват опасения относно зачитането на правата на човека при изпълнението на проекти; отбелязва неспазването на принципа на забрана за връщане в Либия; припомня при все това, че всяка намеса следва да гарантира пълна защита на човешките животи, достойнство и права; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и извършат специфична оценка на риска, в консултация с организациите на гражданското общество, на дейностите за сътрудничество с компетентните органи в областта на морското и граничното наблюдение и управление, финансирани по линия на Доверителния фонд на ЕС за Африка, за да се гарантира обективна оценка на спазването на правата на човека;

28.  подчертава значението на сътрудничеството и диалога с местните партньори; приветства консултациите и проучванията, проведени за определяне на приоритетните потребности; настоятелно призовава Комисията да включи по подходящ начин местните органи и организациите на гражданското общество в проектите, подкрепяни от Доверителния фонд на ЕС за Африка;

29.  отбелязва, че една от основните цели на Доверителния фонд на ЕС за Африка, както са определени в учредителното му споразумение, е справянето с първопричините за миграцията, по-специално посредством насърчаване на устойчивостта, икономическите и равните възможности, сигурността и развитието, както и справянето с нарушенията на правата на човека; призовава за по-силен акцент върху дългосрочните цели за устойчиво развитие, като заетост, образование, продоволствена сигурност и подобряване на условията на живот на местното население;

30.  отбелязва, че в Специален доклад № 32/2018 на Европейската сметна палата се посочват различни недостатъци, включително неприлагането на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки и непрозрачното управление, препоръчва се подобрена процедура за подбор на проекти, по-бърз процес на изпълнение и по-систематичен процес на мониторинг на изпълнението, обхващащ целия спектър от проекти, и се отбелязва, че поради широкия обхват на фонда той често не е ефективен поради липсата на адекватно количествено определяне на потребностите и средствата, чрез които е можело да бъде постигнато премерено въздействие; призовава за опростяване и по-добра комуникация по отношение на заявленията за процедури за възлагане на обществени поръчки, за да се улесни достъпът на по-малки и местни НПО до финансиране от ЕС;

31.  отбелязва, че Доверителният фонд на ЕС за Африка е допринесъл за укрепване на устойчивостта и осъществяване на връзката между хуманитарните дейности и развитието в нестабилен контекст; отбелязва освен това, че той също така е насърчил сътрудничеството между различните заинтересовани страни и е дал възможност за принос от донори извън ЕС, което, в контекста след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, е придобило особено значение, като също е повишило видимостта на въпроса за миграцията и принудителното разселване, както и реакцията на ЕС; същевременно изразява съжаление, че мониторингът на изпълнението на този фонд не е бил адекватен, и изисква целите S.M.A.R.T. (специфични, измерими, постижими, реалистични и своевременни) да бъдат включени в рамките на проекта, както и да се определят количествено измерими цели за оценяването на проекти;

32.  приветства предложението на Комисията за отмяна на задължения за отпускане на средства по Доверителния фонд на ЕС за Африка, които първоначално са били разпределени за Еритрея, по-специално за възлагането на обществени поръчки за възстановяването на пътища, за което е използван принудителен труд;

Колумбия

33.  счита, че Доверителният фонд за Колумбия е доказал своята стойност и при сегашните обстоятелства представлява важен инструмент в подкрепа на изпълнението на мирното споразумение между колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC); посочва, че удължаването на срока на действие на Доверителния фонд на ЕС за Колумбия допълнително е потвърдило ангажимента на ЕС и е предоставило така необходимата подкрепа за мирния процес в Колумбия; припомня, че Доверителният фонд на ЕС за Колумбия е създаден в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие и трябва да бъде в съответствие с основната цел на политиката на Европейския съюз за развитие: „Основната задача на политиката на Съюза в тази област е намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността“ и „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

34.  подчертава също така важната роля на фонда в предоставянето на помощ за Колумбия в областта на цялостното развитие на селските райони и икономическия растеж; призовава осъществяването на мирния процес в Колумбия да бъде продължено, за да бъдат приоритизирани дългосрочни и средносрочни, напълно прозрачни програми за финансиране и мониторинг, и тези програми да се възползват от подходящо равнище на демократичен контрол и участие на Европейския парламент, и от подходящи, прозрачни и приобщаващи консултации със заинтересованите страни, по-специално с местното гражданско общество;

35.  приветства Колумбия за нейните усилия – въпреки собствените ѝ предизвикателства при изпълнението на мирното споразумение – да предостави подкрепа за над 1,7 милиона венесуелски мигранти, избягали в Колумбия, по-специално като им предостави 10-годишен статут за временна закрила;

36.  приветства участието на Република Чили като донор в доверителния фонд; отбелязва, че участието на регионалните партньори има висока добавена стойност и е увеличило както признанието на местно равнище, така и легитимирането на ангажираността и сътрудничеството от страна на ЕС;

Механизъм за бежанците в Турция

37.  изтъква, че Турция е приела най-многобройното бежанско население в света, включително близо 4 милиона регистрирани бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан; припомня важната роля на Механизма за бежанците в Турция при посрещане на бежанците от Сирия; призовава за изчерпателна оценка на въздействието на изявлението ЕС – Турция върху правата на човека и подчертава, че е важно двете страни да спазват основните права в рамките на изпълнението на изявлението; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя необходимата подкрепа на сирийските и другите бежанци и приемни общности в Турция, като гарантира, че турското правителство не участва пряко в управлението и разпределението на средствата, които следва да се предоставят предимно пряко на бежанците и приемните общности и следва да се управляват от организации, които гарантират отчетност и прозрачност;

38.  счита, че Механизмът за бежанците в Турция е доказал своята стойност като иновативен инструмент за обединяване и важен механизъм за координация за подпомагане на Турция да отговори бързо на непосредствените хуманитарни потребности и свързаните с развитието потребности на бежанците и приемащите ги общности, и изтъква необходимостта да се осигури устойчивостта на тези дейности; затова отбелязва, че мнозинството от проектите е трябвало да бъдат удължени, за да се постигне очакваният резултат; изразява подкрепата си за турското гражданско общество и припомня похвалните усилия на международните организации при изпълнението на тези проекти; подчертава добавената стойност, генерирана от участието на местни организации, експерти и НПО, както и на такива от всички държави членки, в прилагането на Механизма за бежанците в Турция;

39.  приветства успеха на първия транш от Механизма, и по-специално Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства (ESSN) – най-големият хуманитарен проект, управляван от Комисията; приветства напредъка по втория транш, който спомага за постепенно преминаване от хуманитарна помощ към помощ за развитие;

40.  признава ролята на Механизма за бежанците в Турция за предоставянето на подкрепа на около 1,8 милиона бежанци посредством подкрепа за основните потребности, на 668 900 деца бежанци – образователна подкрепа, а на милиони бежанци – здравни услуги и услуги за защита; подчертава обаче, че Специален доклад № 27/2018 посочва непоследователност при финансирането на дейности в областта на здравеопазването и образованието, като успоредно се използват различни управленски структури за финансирането на подобни проекти; освен това в доклада се подчертава, че е можело да се постигне по-голяма стойност на проектите за предоставяне на парична помощ, и Комисията се призовава да подобри планирането на общинската инфраструктура и социално-икономическата подкрепа, да даде възможност за създаване на оперативна среда за НПО и да подобри докладването относно Механизма; отбелязва по-специално въздействието на COVID-19 върху бежанците и изтъква, че Механизмът за бежанците в Турция е създаден въпреки съществуването на сериозни опасения относно положението с човешките права на бежанците в Турция от гледна точка на международното право в областта на убежището; припомня, че през 2020 г. Комисията изиска мобилизиране на допълнителни 481,6 милиона евро по маржа за непредвидени обстоятелства от бюджета на ЕС, което излиза извън рамките на първоначално планираното разпределение за Механизма за бежанците в Турция, с цел да се финансират дейности по Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства и програмата за обвързано с условия предоставяне на парични средства за образователни цели;

41.  отново изразява дълбокото си съжаление, че с Парламента не са били проведени официални консултации или че от него не е поискано да даде одобрението си за създаването или разширяването на този механизъм и че той е участвал само като едно от направленията на бюджетния орган, като по този начин е била уронена демократичната отчетност на Механизма за бежанците в Турция; настоява, че Парламентът следва да не бъде изправян пред тази ситуация отново;

42.  подчертава, че в Специален доклад № 27/2018 на Европейската сметна палата(24) се повдигат въпроси относно ефикасността на хуманитарните проекти, финансирани от Механизма, тъй като те не са оценили последователно и всеобхватно разумността на бюджетираните разходи; отбелязва, че в доклада също така се изразява загриженост относно факта, че по време на одита не е възможно да се извършва мониторинг на всички хуманитарни проекти; по отношение на това подчертава, че отказът на турските органи да предоставят достъп до данните на бенефициерите за двата проекта за парична помощ може да повдигне въпроси относно надеждността на финансовото управление по Механизма, особено като се има предвид рязкото отстъпление на Турция по отношение на принципите на правовата държава и основните права; припомня необходимостта от контрол на фондовете, изпълнявани от турското правителство и местните органи; отново изтъква, че средствата трябва да се използват изключително за посрещане на всички физически и психологически потребности на бежанците, включително жилищно настаняване, храна, образование и гарантиране на достоен стандарт на живот; призовава Комисията да подобри мониторинга и да получи данните за бенефициерите на всички програми и проекти по Механизма за бежанците в Турция; подчертава, че с цел да се постигне пълна отчетност и да се избягва дублиране на финансирането Комисията следва да предоставя ресурсите въз основа на постигнати цели от изпълняващите партньори на място и след оценка на изпълнението, проведена съгласно правилата на Финансовия регламент; ето защо призовава Комисията да гарантира, че целите и изпълнението на Механизма за бежанците в Турция са в съответствие с общите принципи, политики и цели на ЕС, включително демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, и изразява загриженост относно влошаването на тези принципи в Турция;

43.  подчертава значението на прехода от хуманитарна помощ към сътрудничество за развитие и призовава Комисията да разработи и приложи стратегия за преход, насочена към подпомагане на създаването на възможности за препитание за бежанците, така че да се подобрят тяхната самостоятелност и социалното им приобщаване в приемните общности; припомня дългосрочната цел на ЕС за постепенно поемане на финансираните от ЕС дейности от турските органи при пълно зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава всички страни, участващи в предстоящата Многостранна конференция за Източното Средиземноморие, да разгледат този въпрос по всеобхватен начин, наред с хуманитарните въпроси и въпросите, свързани с развитието;

44.  отново отправя своето искане Турция да спазва принципа на забрана за връщане, по-специално на сирийската граница, като гарантира, че човешките права на бежанците и техният статут, гарантирани от Конвенцията за бежанците от 1951 г., се спазват изцяло, и че тя не използва миграционните потоци като инструмент за и източник на изнудване спрямо ЕС за политически цели; очаква Турция да изпълни изцяло и по недискриминационен начин изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. и Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция; настоятелно призовава Комисията да осигури внимателен мониторинг на изпълнението на изявлението на ЕС и Турция, включително във връзка с положението с човешките права на търсещите убежище и мигрантите, връщани в Турция, като част от изявлението на ЕС и Турция, и да докладва на Парламента за този мониторинг; призовава турските органи да предоставят пълен достъп на ВКБООН до специалните домове за временно настаняване на турско-сирийската граница, за да може да се наблюдава спазването на принципа на забрана за връщане; подчертава, че финансовата подкрепа за Турция в управлението на бежанските потоци трябва да спазва пълна бюджетна прозрачност, както и неограничено участие на организации на гражданското общество; призовава Комисията да призове турските органи да подобрят работната среда за международните НПО; призовава Комисията да надгражда опита си със специалните системи за проверка от трета страна, за да засилва надзора върху разходите;

45.  призовава Турция да се въздържа от задържането на бежанци в центрове за задържане с цел те да бъдат принудени да подпишат формуляри за доброволно връщане и да гарантира достъпа им до здравни услуги, независимо от мястото им на регистрация в страната;

46.  отбелязва, че Механизмът за бежанците в Турция подкрепя само регистрирани бежанци; изразява опасения, че много бежанци са останали без помощ, тъй като в някои провинции и градове процесът на регистрация е бил затруднен;

47.  приветства поканата на Съвета към Комисията да представи на Съвета предложение за продължаване на финансирането за сирийските бежанци в Турция, както и в Йордания, Ливан и други части на региона;

III.Бъдещи перспективи и препоръки

48.  подчертава необходимостта от по-добро посрещане на потребностите от финансиране в ситуации на продължителна криза и с оглед на координацията и прехода между хуманитарната помощ, възстановяването и развитието по гъвкав и взаимосвързан начин, по начин, който е в съответствие с целите на международната политика за развитие, включително целите на ООН за устойчиво развитие и принципите на политиката на Съюза за развитие, като например подкрепа за изкореняването на бедността и намаляването на неравенствата, както и в случай на хуманитарна намеса, при пълно спазване на принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост на хуманитарната помощ, при пълна защита на човешкия живот, достойнството и правата на човека; настоява за необходимостта от ефикасност и ефективност на помощта на ЕС, така че тя да има реално въздействие на място;

49.  подчертава необходимостта да се вземат предвид поуките, извлечени при създаването, управлението и изпълнението на доверителните фондове и Механизма за бежанците в Турция, за да бъдат приложени към новото поколение външни финансови инструменти, както и за засилване на полезните взаимодействия и съгласуваността на външната помощ на ЕС и парламентарния контрол; настоятелно призовава Комисията да представи своя окончателен, цялостен преглед на изпълнението на доверителните фондове на ЕС, в който да се прави оценка на тяхното съответствие с целите на ЕС в областта на развитието, правата на човека и хуманитарната област; настоява освен това, че ако в бъдеще възникне необходимост от нов Доверителен фонд на ЕС или специален инструмент, механизмът на вноските от бюджета на Съюза трябва да бъде ясно определен и договорен от самото начало с пълното участие на Парламента; счита също така, че въздействието и видимостта на външната помощ на ЕС следва да бъдат допълнително увеличени, като се подчертае ролята на ЕС и неговите държави членки като най-големите донори на финансиране за развитие в световен мащаб;

50.  призовава Комисията да гарантира прозрачна оценка на въздействието, извършвана от независими органи и експерти на ЕС, относно въздействието на финансираните от ЕС проекти върху човешките права на мигрантите и бежанците, както и върху по-голямата част от населението в съответната държава; призовава за създаването на ефективен и независим механизъм за мониторинг с цел цялостно наблюдение и оценка на крайното предназначение на тези средства и протоколи за действие в случаи на нарушаване на основните права; счита, че в тяхното разработване и прилагане е необходимо пълноценното включване на регионалните и местните органи и участниците от гражданското общество; призовава Комисията и държавите членки да установят пълен и ясен преглед на средствата, използвани за финансиране на сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията във всички финансови инструменти и тяхното изпълнение; подчертава значението на споделянето на одитните данни с рамката на ЕС за финансов контрол, включително ЕСП, OLAF и Европейската прокуратура;

51.  посочва необходимостта от по-добро преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията в рамките на Африка, която представлява почти 90% от миграционните потоци в Африка, в тясно сътрудничество с Африканския съюз и в съответствие с неговата рамка за миграционната политика за Африка и плана за действие за периода 2018 – 2030 г.; въпреки това подчертава в дългосрочен план необходимостта от подход, който да избягва създаването на зависимост от външна намеса; във връзка с това настоява за овластяване чрез образование и изтъква значението на качественото образование за създаването на по-силна подкрепа за сътрудничеството за развитие;

52.  отбелязва, че равенството между половете и социалното приобщаване са две от основните разходни цели на програмата на ИССРМС – Глобална Европа; отново заявява ангажимента на ЕС за овластяване на жените и момичетата и призовава Комисията да включи равенството между половете, наред с изграждането на устойчивост и адаптирането към изменението на климата, в планирането и изпълнението на доверителните фондове и Механизма за бежанците в Турция; препоръчва при изпълнението на проекти както по линия на доверителните фондове на ЕС, така и на Механизма за бежанците в Турция, да се извършва анализ, отчитащ свързаните с пола аспекти, и да се разглежда участието на жените в разработването на подпомагани проекти;

53.  призовава Комисията да задържи или да преразгледа сътрудничеството с трети държави, които не спазват напълно основните права, включително чрез временно спиране на конкретно финансиране и проекти, които застрашават или уронват правата на човека;

54.  като отбелязва, че Финансовият регламент позволява създаването на доверителни фондове за външна дейност, отново посочва, че Парламентът отдавна настоява, че външната помощ следва да се финансира изцяло от бюджета на Съюза и да се изпълнява съгласувано, в съответствие с рационализиран набор от правила, въз основа на съвместно изковани законодателни инструменти и при пълно зачитане на законодателните, бюджетните и контролни прерогативи на Парламента, както и на принципите на единство, отчетност, прозрачност, ефективност и добро управление на бюджета на ЕС; подчертава, че приемането на извънредни инструменти увеличава сложността на управлението на финансирането и оказва финансов натиск върху съществуващите инструменти на външната политика, като по този начин може да засегне тяхната ефикасност; счита, че доверителните фондове на ЕС следва да се използват единствено за реагиране на внезапна сериозна криза и на ситуации, при които е необходимо да се координират множество донорски реакции и когато целта на външната политика не може да бъде постигната изцяло от съществуващите инструменти за външно финансиране, и при условие че те спазват принципа на добро финансово управление, както и че доверителният фонд на Съюза не дублира други съществуващи канали за финансиране или подобни инструменти, без да осигурява допълняемост, и че целите на доверителния фонд са съгласувани с целите на инструмента на Съюза или бюджетната позиция, от които се финансира; призовава Комисията да гарантира по-ефективна комуникация на място, като подчертава ролята на ЕС като най-голям донор на помощ за развитие в световен мащаб;

55.  посочва, че обединяването на ресурси от Европейския фонд за развитие, бюджета на Съюза и други донори в доверителни фондове не следва да променя способността на действащите политики и програми на ЕС да се стремят към първоначалните си цели, като например изкореняването на бедността и насърчаването на основните права;

56.  припомня, че доверителните фондове на ЕС и Механизмът за бежанците в Турция следва да се считат за инструменти, които са изключителни или създавани действително във връзка с извънредни ситуации, и чиято добавена стойност и въздействие на място следва да бъдат обосновани много добре и наблюдавани внимателно; очаква Комисията да използва пълноценно възможностите, предоставени от програмния подход в рамките на географския стълб на ИССРМС – Глобална Европа и ИПП III, които вече не могат да се използват за финансиране на предприсъединителна помощ за Турция, с изключение на подкрепата за турски организации на гражданското общество, чрез финансовия инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека, допълнени от глобално тематично програмиране, финансиране за бързо реагиране и големия непрограмиран резерв в рамките на ИССРМС – Глобална Европа;

57.  припомня, че средствата от резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети по линия на ИССРМС – Глобална Европа се очаква да допълнят финансирането от географските и тематичните програми и действията за бързо реагиране; подчертава, че Комисията е поела ангажимент да обсъди използването на тези средства като част от геополитическия диалог с Парламента и да предоставя подробна информация преди тяхното мобилизиране, като същевременно изцяло взема предвид забележките на Парламента относно естеството, целите и предвижданите финансови суми;

58.  приветства новия инструмент на ЕС за външно финансиране – Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, тъй като той предвижда увеличени възможности в рамките на бюджета на ЕС за реакция при нови извънредни положения; Изразява увереност, че ИССРМС – Глобална Европа ще даде възможност за по-ефективно разпределение на ресурсите, както и за достатъчна гъвкавост и способност за реагиране, като същевременно ще се извлекат поуки от минал опит и оценки на съществуващите доверителни фондове от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа;

59.  подчертава, че ИССРМС – Глобална Европа следва да се използва в пълния му потенциал и при необходимост да се подобри, докато прибягването до извънредни инструменти за финансиране следва да бъде ограничено до случаи на непредвидени извънредни положения, като по този начин се гарантира единството и демократичната отчетност на бюджета на Съюза; в това отношение подчертава, че обикновената рамка за управление на процеса на вземане на решения придава по-голяма легитимност на външната дейност на ЕС както в рамките на ЕС, така и в държавите на местоназначение;

60.  изисква финансирането на който и да е механизъм – наследник на настоящия Механизъм за бежанците в Турция, да не се извършва за сметка на новоприетите инструменти за финансиране, по-специално ИПП III и ИССРМС – Глобална Европа, включително резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети, тъй като наследникът на Механизма за бежанците в Турция не отговаря на действително ново предизвикателство или криза; силно подкрепя финансирането на всяка подобна инициатива чрез нови бюджетни кредити, подсилени, ако е необходимо, с вноски от държавите членки; отново заявява, че Парламентът трябва да участва пълноценно и от самото начало в обсъжданията относно правоприемника на Механизма за бежанците в Турция, включително неговите структури за финансиране и управление, които трябва да отразяват произхода на финансирането и ролята на бюджетния орган;

61.  в случай на по-големи потребности в МФР за периода 2021 – 2027 г. застъпва становището, че първото и основно решение, което трябва да се проучи, следва да бъде чрез съвместно изковани законодателни инструменти, а именно посредством увеличаване на пакета за ИССРМС – Глобална Европа чрез преразглеждане на МФР и регламентите за ИССРМС – Глобална Европа или като втори вариант и при условие че Парламентът участва пълноценно в процеса на вземане на решения и разполага с подходящи правомощия за контрол, укрепване на съответните бюджетни редове за ИССРМС – Глобална Европа с вноски под формата на външни целеви приходи; очаква във връзка с това предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент да осигури подходящо участие на бюджетния орган в управлението на външните целеви приходи; подчертава, че ако въпреки това възникне необходимост от надлежно обоснован нов доверителен фонд, след избухване на сериозна криза, внезапна промяна в международните отношения, която изисква сериозна финансова реакция от страна на ЕС, или необходимостта от обединяване на ресурси с трети държави, което не би било осъществимо въз основа на съвместно изкованите законодателни инструменти, Парламентът трябва да участва пълноценно от самото начало; във връзка с това счита, че Финансовият регламент следва да бъде преразгледан, за да се гарантира подходящата роля на Парламента при създаването и контрола на всеки нов доверителен фонд, включително при изготвянето на учредителното споразумение и мобилизирането на приноса на Съюза, изпълнението, продължаването и евентуалната ликвидация;

62.  призовава Комисията да отдаде предимство на подхода на връзка при прилагането на ИССРМС – Глобална Европа и призовава за засилване на сътрудничеството между участниците от ЕС в хуманитарната област и в областта на развитието, особено в следкризисни ситуации и при продължителни кризи, с цел по-добро адаптиране към местните потребности и постигане на по-ефикасни резултати;

63.  отбелязва, че възможностите за интегрирането на миграционната политика във външната политика на ЕС се разшириха значително с включването на миграцията в тематичния и географския компонент и компонента за бързо реагиране на ИССРМС; отбелязва със загриженост обаче, че чрез компонента за „бързо реагиране“ сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията може да бъде финансирано, без да е необходимо Комисията да публикува програмни документи или да се консултира с участници от гражданското общество, и без участието на Парламента, включително в рамките на „Подробния план за подготвеност и кризи в областта на миграцията“, в който липсват механизми за оценка на възможното неблагоприятно въздействие на подобни интервенции; във връзка с това настоява, че е необходимо да се гарантира, че МФР за периода 2021 – 2027 г. се придружава от стабилна рамка за правата на човека с цел определяне, изпълнение и мониторинг на бъдещите програми за сътрудничество в областта на миграцията;

64.  отбелязва, че ИССРМС – Глобална Европа предвижда междинни и окончателни оценки и подробни годишни доклади на Комисията до Парламента и Съвета относно текущите дейности, постигнатите резултати, ефективността, както и напредъка по отношение на тематичните цели и задачи на регламента; призовава Комисията да разработи и приложи точна методология за проследяване на разходите в размер на 10%, предназначени за миграция и принудително разселване, за да гарантира ефективно подходяща прозрачност и отчетност по отношение на тези разходи, както се изисква от регламента;

65.  приветства процедурата за вземане на решения на най-ниско ниво, адаптирането към местните реалности и възможността за изпълнение на трансгранични и многогодишни финансирани проекти в доверителните фондове на ЕС и Механизма за бежанците в Турция, тъй като те са с голяма добавена стойност; призовава за включване на тези аспекти в бъдещите програмни дейности, свързани с бюджетните инструменти за външната политика на ЕС;

66.  признава, че сътрудничеството с представители на местните общности и заинтересовани страни, включително местните правителствени органи, организации на гражданското общество, социални партньори и религиозни лидери, в среди, засегнати от конфликти, е от решаващо значение за насърчаване на помирението, диалога и мира; подчертава, че местните църкви и религиозни организации играят активна роля в сътрудничеството за развитие и в предоставянето на хуманитарна помощ на най-нуждаещите се, и призовава Комисията да се ангажира с тях, по-специално по отношение на предоставянето на пряка подкрепа на труднодостъпни общности в развиващите се страни;

67.  подчертава, че е важно значителен дял от бъдещото финансиране от ЕС в областта на миграцията да бъде разпределено за групи на гражданското общество в трети държави за предоставяне на помощ и за защита и наблюдение на правата на мигрантите, както и да се гарантира, че значителна част от финансирането от ЕС е предназначено за постигането на подобрение в областта на правата на човека, международната закрила и бъдещите перспективи на бежанците;

68.  призовава Комисията да адаптира методите на програмиране към местните реалности и възникващите местни предизвикателства и да подкрепи ангажираността на местно равнище при прилагането на новите инструменти на ЕС за развитие; освен това призовава Комисията да извърши оценка на потребностите и да адаптира отговора на ЕС към местните потребности;

69.  призовава Комисията да проучи възможностите за включване на партньори от трети държави в съвместни инициативи и финансиране за справяне с общи предизвикателства като миграцията, принудителното разселване, изменението на климата, овластяването на жените и защитата на уязвимите групи;

70.  призовава Комисията да даде приоритет на инвестициите в образованието и създаването на работни места, за да се предоставят възможности на хората в държавите партньори да участват в местни дейности, генериращи доходи;

71.  очаква Комисията да се заема с настоящите или бъдещите кризи и потенциалните нужди от възстановяване по по-ефективен и целенасочен начин чрез използване на съществуващите начини и други възможни средства съгласно настоящия Финансов регламент в тясно и координирано сътрудничество с държавите членки и други институции на ЕС, като част от подхода „Екип Европа“ и с единомислещи международни партньори и донори;

o
o   o

72.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Съвета.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884. (2) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1. (3) ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1. (4) OВ C 407, 8.12.2015 г., стр. 8. (5) ОВ C 60, 16.2.2016 г., стр. 3. (6) ОВ C 122, 19.4.2017 г., стр. 4. (7) ОВ C 106, 21.3.2018 г., стр. 4. (8) ОВ C 278, 8.8.2018 г., стр. 3. (9) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 76. (10) ОВ C 390, 18.11.2019 г., стр. 33. (11) ОВ C 204, 13.6.2018 г., стр. 68. (12) Приети текстове, P9_TA(2021)0012. (13) ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 117. (14) ОВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 44. (15) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 88. (16) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 179. (17) OВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 58. (18) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 326. (19) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 264. (20) Окончателно приемане (EC, Евратом) 2020/1157 на коригиращ бюджет № 5 на Европейския съюз за финансовата 2020 година (ОВ L 299, 11.09.2020 г., стр. 1). (21) Решение (ЕС) 2020/1268 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. относно мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства през 2020 г. за продължаване на хуманитарната помощ за бежанците в Турция (ОВ L 298, 11.09.2020 г., стр. 21). (22) Приети текстове, P9_TA(2021)0243. (23) ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1. (24) Специален доклад № 27/2018 на Европейската сметна палата, озаглавен „Механизмът за бежанците в Турция – ефикасна подкрепа, но са необходими подобрения за постигане на по-добро съотношение между качество и цена“, стр. 6 и стр. 40.

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана (2020/2256(INI))

P9_TA(2021)0412 A9-0234/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г. и 15 декември 2017 г.,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(1),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно разработването на рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството („инструментариум за кибердипломация“),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 септември 2017 г., озаглавено „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ (JOIN(2017)0450),

–  като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписана през юли 2018 г.,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г. относно допълнителните усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии (Акт за киберсигурността)(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2020 г. относно външната дейност на ЕС в областта на предотвратяването на тероризма и насилствения екстремизъм и борбата с тях,

–  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно създаването на Граждански пакт в областта на ОПСО,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1127 на Съвета от 30 юли 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки(3),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1537 на Съвета от 22 октомври 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2020 г. относно Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност (COM(2020)0605),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 от 16 декември 2020 г. (COM(2020)0823),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивостта на критичните субекти от 16 декември 2020 г. (COM(2020)0829),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 9 март 2021 г. относно стратегията на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие,

–  като взе предвид изявлението на Европейския съвет от 25 март 2021 г.,

–  като взе предвид доклада на отворената работна група (OEWG) от 10 март 2021 г.,

–  като взе предвид Програмата на ООН за разоръжаване – „Сигурност за нашето общо бъдеще“,

–  като взе предвид целите за устойчиво развитие на ООН, и по-специално ЦУР 16, насочена към насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

–  като взе предвид Преглед № 09/2019 на Европейската сметна палата относно европейската отбрана,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната(5),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0234/2021),

А.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки трябва да продължат да разработват стратегия за киберсигурност, която да поставя реалистични, точни и амбициозни цели и да определя ясно политиките както във военната, така и в гражданската област, а също и където двата сектора се припокриват; като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите – членки на ЕС, трябва да работят в още по-тясно сътрудничество на всички равнища за изграждането на тази стратегия, чиято основна цел следва да бъде по-нататъшното укрепване на устойчивостта, а в резултат на това – развиването на общи, но също така и по-добри национални, стабилни граждански и военни киберспособности и сътрудничество, за да се отговори на трайни предизвикателства в областта на сигурността;

Б.   като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да прилага съществуващото международно право в киберпространството, по-специално Устава на ООН, която призовава държавите да уреждат международните спорове с мирни средства и да се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на ООН;

В.  като има предвид, че през последните години станахме свидетели на непрекъснато нарастване на злонамерените кибероперации срещу ЕС и неговите държави членки, извършвани от държавни и недържавни субекти, които разкриха уязвимости в мрежи от основно значение за европейската сигурност; като има предвид, че многообразието, сложността и броят на офанзивните субекти в киберпространството нарастват; като има предвид, че тези атаки превръщат в приоритет засилването на отбранителните способности и развитието на европейски киберспособности; като има предвид, че зловредни кибератаки могат да бъдат извършени по всяко време и участниците както на равнище ЕС, така и на национално равнище следва да бъдат насърчавани да предприемат необходимите мерки за постоянно поддържане на ефективни способности за киберотбрана в мирно време;

Г.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 и увеличаването на несигурността в киберпространството показаха, че са необходими международни споразумения; като има предвид, че кибератаките се увеличиха значително по време на пандемията от COVID-19, и като има предвид, че ЕС и неговите държави членки станаха свидетели на киберзаплахи и злонамерени действия в киберпространството, насочени срещу основни оператори, включително атаки с цел нарушаване на работата на критична инфраструктура в сектори като енергетиката, транспорта и здравеопазването, както и значителна чуждестранна намеса посредством киберсредства, които размиха границата между мира и враждебните действия; като има предвид, че Планът за възстановяване за Европа предвижда допълнителни инвестиции в киберсигурността;

Д.  като има предвид, че киберпространството вече е признато за област на действие; като има предвид, че киберзаплахите могат да застрашават всички традиционни военни области, и като има предвид, че традиционните области зависят от функционалността на киберпространството, а не обратното; като има предвид, че конфликтите могат да възникнат във всички физически (суша, въздух, море и космос) и виртуални (кибер) области, могат да бъдат задълбочени чрез елементи на хибридна война, например кампании за дезинформация посредством киберсредства, войни чрез посредници, офанзивно и дефанзивно използване на киберспособности и стратегически атаки срещу доставчици на цифрови услуги с цел смущаване на критична инфраструктура, както и срещу нашите демократични институции, и да причинят значителни финансови загуби;

Е.  като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и Европейската агенция по отбрана (ЕАО) следва да подкрепят държавите членки при координирането и увеличаването на усилията им за осигуряване на способности и технологии за кибернетична отбрана, което обхваща всички аспекти на изграждането на способности, в т. ч. доктрина, ръководство, организация, личен състав, обучение, промишленост, технологии, инфраструктура, логистика, оперативна съвместимост и ресурси;

Ж.  като има предвид, че по време на разработването на каталога на потребностите от 2017 г., който се използва за определяне на пълния набор от военни потребности на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в редица илюстративни сценарии, необходимостта от способности за кибернетична отбрана се очерта като основен приоритет;

З.  като има предвид, че успешното изпълнение на мисиите и операциите на ЕС става все по-зависимо от непрекъснатия достъп до сигурно киберпространство, за което се изискват устойчиви оперативни способности в областта на киберпространството;

И.  като има предвид, че актуализираната през 2018 г. политическа рамка на ЕС за кибернетична отбрана набеляза приоритети, като например развиването на способности за кибернетична отбрана и защитата на комуникационните и информационните мрежи на ОПСО;

Й.  като има предвид, че в речта си за състоянието на Съюза през 2021 г. председателят на Комисията подчерта необходимостта от политика на ЕС за кибернетична отбрана;

К.  като има предвид, че нарастващото интегриране на изкуствения интелект (ИИ) в киберспособностите на отбранителните сили (кибер-физически системи, включително комуникация и връзки за предаване на данни между превозни средства в мрежова система) може да доведе до уязвимост на атаки на електронна война, като заглушаване, подправяне или хакерски атаки;

Л.  като има предвид, че повишаването на равнището на киберсигурността и киберотбраната на ЕС е естествена последица от успеха на амбициите на Европа в областта на цифровите технологии и геополитическите ѝ амбиции и би създало по-голяма устойчивост, вървейки в крак с нарастващата сложност и заплаха от кибератаки; като има предвид, че ЕС със силна култура в областта на киберсигурността и силна технология за киберсигурност, включително способността за своевременно и ефективно идентифициране и вменяване на отговорност за злонамерени действия и за подходяща реакция, би могъл да защитава своите граждани, както и сигурността на своите държави членки;

М.  като има предвид, че международните терористични организации увеличиха експертния си опит по отношение на кибервоенните действия и използването им, а извършителите на кибератаки използват най-съвременни технологии за проучване на уязвимостите в системите и устройствата и за участие в широкомащабни и мегамащабни кибератаки;

Н.  като има предвид, че отбранителната и космическата промишленост са изправени пред безпрецедентна глобална конкуренция и големи технологични промени с появата на модерни кибертехнологии; като има предвид, че Европейската сметна палата посочи пропуски в способностите в областта на ИКТ, кибервоенните действия и ИИ; като има предвид, че ЕС е нетен вносител на продукти и услуги в областта на киберсигурността, което увеличава риска от технологична зависимост и уязвимост по отношение на оператори извън ЕС; като има предвид, че един набор от общи способности за ИИ на ЕС би трябвало да преодолее различията в техническо отношение и да гарантира, че държавите членки, които не разполагат със съответния експертен опит в технологичния сектор или способността да внедрят системи с ИИ в своите министерства на отбраната, няма да бъдат изоставени;

О.  като има предвид, че скандалът с шпионския софтуер „Пегас“ показа, че голям брой журналисти, активисти в областта на правата на човека, избрани представители и други граждани на ЕС са били шпионирани; като има предвид, че различни държавни участници като Русия, Китай и Северна Корея са участвали в злонамерени действия в киберпространството с цел постигане на политически, икономически и свързани със сигурността цели, които включват атаки срещу критична инфраструктура, кибершпионаж и масово наблюдение на граждани на ЕС, подпомагане на кампании за дезинформация, разпространение на зловреден софтуер и ограничаване на достъпа до интернет и функционирането на информационните системи; като има предвид, че тези дейности пренебрегват и нарушават международното право, правата на човека и основните права на ЕС, като същевременно застрашават демокрацията, сигурността, обществения ред и стратегическата автономност на ЕС, и поради това изискват съвместна реакция на ЕС, като например чрез рамката за съвместна дипломатическа реакция на ЕС, включително използването на ограничителни мерки, предвидени за инструментариума на ЕС за кибердипломация;

П.  като има предвид, че на 30 юли 2020 г. Съветът реши за пръв път да наложи ограничителни мерки срещу лица, образувания и органи, отговорни за или участващи в различни кибератаки, с цел по-успешно предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на злонамерено поведение в киберпространството; като има предвид, че правната рамка за режима на ЕС за санкции за кибератаки беше приета през май 2019 г.;

Р.   като има предвид, че формите на вменяване на отговорност са основен компонент на кибердипломацията и стратегиите за възпиране;

С.  като има предвид, че през последните години сътрудничеството между ЕС и НАТО се е увеличило в множество области, включително кибернетичната сигурност и отбрана, в съответствие със съвместната декларация на ЕС и НАТО от 2016 г.;

Т.  като има предвид, че консенсусните доклади от 2010 г., 2013 г. и 2015 г. на групата от правителствени експерти на ООН (ГПЕ на ООН), одобрени от Общото събрание на ООН, представляват универсална нормативна рамка за киберстабилност, която съдържа признанието, че съществуващото международно право, включително Уставът на ООН в неговата цялост, се прилага в киберпространството, подобно на 11-те доброволни незадължителни правила за отговорно поведение на държавите, както и мерките за изграждане на доверие и изграждането на капацитет;

Състояние на способностите на ЕС за кибернетична отбрана

1.  подчертава, че общата политика в областта на кибернетичната отбрана и значителното сътрудничество на равнище ЕС за генерирането на общи и също така по-добри способности за кибернетична отбрана са основни елементи за развитието на задълбочен и силен Европейски съюз за отбрана и изискват сложна комбинация от технически, стратегически и оперативни способности; заявява, че киберотбраната се отнася до действия, инструменти и процеси, които са пропорционални и в съответствие с международното право, които включват както военни, така и граждански елементи, и които имат за цел да защитават, наред с другото, комуникационните и информационните мрежи на ОПСО и мисиите и операциите по линия на ОПСО, както и да подпомагат държавите членки; подчертава неотложната необходимост от развитие и укрепване както на общите военни способности за кибернетична отбрана, така и на военните способности за кибернетична отбрана на държавите членки;

2.  припомня, че отсъствието на граници в киберпространството, както и значителният брой и нарастващата сложност на кибератаките изискват координирана реакция на равнището на Съюза, включително общи способности за подкрепа на държавите членки и подкрепа от държавите членки за мерки в инструментариума на ЕС за кибердипломация, както и засилено сътрудничество между ЕС и НАТО въз основа на обмен на информация между екипите за реагиране при киберкризи, обмен на най-добри практики, засилено обучение, научни изследвания и учения;

3.  приветства политическата рамка за кибернетична отбрана като инструмент за подкрепа на развитието на способности за кибернетична отбрана на държавите членки; подчертава, че преразглеждането на политическата рамка за кибернетична отбрана следва преди всичко да подчертае съществуващите пропуски и уязвимости по отношение на военните структури на ЕС и националните военни структури; подчертава, че е необходимо да се подобри координацията между институциите, агенциите и органите на ЕС, между държавите членки и с тях, както и с Европейския парламент, за да се гарантира, че актуализираната политическа рамка за кибернетична отбрана постига целите на ЕС в областта на кибернетичната отбрана;

4.  призовава ЕСВД и Комисията да продължат да разработват, в сътрудничество с държавите членки, всеобхватен набор от мерки и последователна политика за сигурност в областта на информационните технологии с цел засилване на устойчивостта, но също така и на координацията в областта на кибернетичната отбрана; настоятелно призовава за укрепване на сътрудничеството с цивилния екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти за ЕС (CERT-EU) с цел защита на мрежите, използвани от всички институции, органи и агенции на ЕС, в тясно сътрудничество с главните служители по информационните системи в съответните образувания, както и на комуникацията на институциите, органите и агенциите на ЕС с държавите членки; призовава Парламента да осигури участието си в резултатите на CERT-EU, за да гарантира ниво на ИТ сигурност, което ще му позволи да получава цялата необходима класифицирана и некласифицирана информация, за да изпълнява задълженията си съгласно Договорите, включително вследствие на текущия процес за замяна на Междуинституционалното споразумение от 2002 г. относно достъпа до информация в областта на сигурността и отбраната; призовава ЕСВД да гарантира подходящи равнища на киберсигурност за активите, помещенията и дейностите си, включително централата си, делегациите на ЕС и мисиите и операциите по линия на ОПСО;

5.  отбелязва целта на политическата рамка за кибернетична отбрана от 2018 г. за създаване на военна мрежа CERT за ЕС; призовава държавите членки да увеличат значително способностите за обмен на класифицирана информация, за да улеснят обмена на информация, където това е необходимо и полезно, и да разработят европейска бърза и сигурна мрежа за установяване, оценяване и противодействие на кибератаките;

6.  припомня, че в приоритетите за развитие на способностите на ЕС за 2018 г., установени в рамките на плана за развитие на способностите (ПРС), се отразява необходимостта от развитие на пълноспектърни способности, а кибернетичната отбрана е призната за ключов приоритет; припомня, че в ПРС се подчертава, че технологиите за повишаване на осведомеността за ситуацията в киберпространството и отбранителните кибертехнологии са от съществено значение за противодействието на заплахите за сигурността; приветства подкрепата от страна на ЕАО за държавите членки при развиването на техните способности за подобряване на киберустойчивостта, като например способността за установяване и устояване на кибератаки и възстановяване след тях; отбелязва различните дейности, предприети от държавите членки в рамките на ЕАО, включително проекта „Инженеринг на изискванията за кибернетична отбрана“ (CyDRE) на ЕАО, който следва да разработи корпоративна структура за операции в киберпространството, включително обхват, функционалности и изисквания, въз основа на националното законодателство и законодателството на ЕС;

7.  призовава държавите членки да определят общ стандарт за комуникация, който би могъл да се използва за класифицираната и некласифицираната информация, за да се ускори предприемането на действия и да се предостави сигурна мрежа за противодействие на кибератаките;

8.  приветства координирания годишен преглед на отбраната (КГПО) – първия цялостен преглед на отбраната на равнище ЕС, който е един от ключовите инструменти в подкрепа на цялостната съгласуваност на разходите на държавите членки в областта на отбраната, планирането на отбраната на държавите членки и сътрудничеството между тях в областта на отбраната, и следва да допринася за насърчаване на инвестициите в развитието на способности за кибернетична отбрана;

9.  приветства вече постигнатия напредък в рамките на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната под формата на няколко съответни проекта в областта на разузнаването, защитената комуникация и киберотбраната; приветства по-специално призива за лесен за разгръщане и взаимосвързан набор от киберинструменти в областта на отбраната и факта, че ЕФО също така ще спомогне за укрепването на устойчивостта и подобряването на готовността, способността за реагиране и сътрудничеството в киберпространството, при условие че решението за този приоритет бъде взето при договарянето на съответните работни програми на ЕФО; подчертава, че способността на ЕС да разработва проекти за кибернетична отбрана зависи от контрола върху технологиите, оборудването, услугите, данните и обработката на данни и е зависима от наличието на надеждна база от заинтересовани страни в сектора, като същевременно призовава за пълното прилагане и изпълнение на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната(6); призовава държавите членки да се възползват от ЕФО, за да развиват съвместно способности за кибернетична отбрана;

10.  приветства засиленото сътрудничество между държавите членки в областта на кибернетичната отбрана и командването, контрола, комуникациите, компютрите, информацията, наблюдението и разузнаването (C4ISR) и напредъка, постигнат в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), включително чрез изпълнението на конкретни проекти, като например проекта за екипи за бързо реагиране при кибератаки и взаимопомощ в областта на киберсигурността; припомня, че ЕФО и ПСС предлагат отлични средства за развиване на способностите за кибернетична отбрана и за ускоряване на инициативите в областта на киберсигурността, като например чрез Платформата за обмен на информация относно киберзаплахи и реагиране при инциденти и Координационния център в областта на киберсигурността и информацията; призовава всички държави членки да гарантират съгласуваност и да се съсредоточат върху киберспособностите, като разработят стратегически общ подход към приоритетите; призовава за стимулиране на научните изследвания и иновациите и на обмена на експертен опит, за да се използва пълният потенциал на ПСС и ЕФО; приветства решението на Съвета от 5 ноември 2020 г., което позволява на трети държави да се присъединят към отделни проекти по линия на ПСС в някои специфични случаи, стига да могат да добавят стойност и да осигурят технически експертен опит и допълнителни способности и при условие че отговарят на договорен набор от политически, материални и правни условия; подчертава, че би могло да бъде в стратегическия интерес на ЕС в изключителни случаи държавите членки и държавите, които не са членки на ЕС, да участват в свързани с киберпространството проекти по линия на ПСС, за да изпълнят по-амбициозни ангажименти въз основа на ефективна реципрочност;

11.  подчертава, че кибернетичната отбрана се счита за оперативна задача за всички мисии по линия на ОПСО и че киберустойчивостта и свързаните с нея способности трябва да бъдат установени, изпитани и разгърнати преди началото на процесите на планиране на ОПСО; припомня, че успешното изпълнение на мисиите и операциите на ЕС става все по-зависимо от непрекъснатия достъп до сигурно киберпространство, за което се изискват стабилни и устойчиви оперативни способности в областта на киберпространството, както и адекватна реакция на атаките срещу военни инсталации, мисии и операции; подчертава, че в съответствие с Гражданския пакт в областта на ОПСО гражданските мисии на ОПСО трябва да бъдат киберустойчиви и по целесъобразност да подкрепят държавите домакини, включително чрез мониторинг, наставничество и консултации; препоръчва да се проучат възможностите за насърчаване на изграждането на киберспособности на нашите партньори, като например разширяване на мандата на мисиите на ЕС за обучение, така че той да включва и аспекти на кибернетичната отбрана, или стартиране на граждански кибернетични мисии;

12.  приветства решението на Съвета от 14 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки, което позволява целенасочени ограничителни мерки за възпиране и реагиране на кибератаки, които представляват заплаха за ЕС или неговите държави членки, включително кибератаки срещу трети държави или международни организации; приветства налагането на такива ограничителни мерки през юли 2020 г. и октомври 2020 г. като надеждна стъпка в прилагането на инструментариума на ЕС за кибердипломация, в т.ч. ограничителни мерки, и в укрепването на позицията на ЕС по кибервъзпирането; призовава за по-нататъшно развитие и стриктно прилагане на система от пропорционални ограничителни мерки с цел ограничаване на кибератаките, като същевременно се зачита европейската визия за интернет, съгласно която той е единна, отворена, неутрална, свободна, сигурна и нефрагментирана мрежа;

13.  припомня, че като се има предвид двойственият характер на кибертехнологиите, сигурните граждански продукти и услуги са от ключово значение за военната сфера и по този начин допринасят за по-добрата кибернетична отбрана; ето защо приветства работата под ръководството на ENISA с участието на държавите членки и заинтересованите страни, която е насочена към предоставяне на ЕС на схеми за сертифициране на ИКТ продукти, услуги и процеси с цел да се повиши цялостното ниво на киберсигурност в рамките на цифровия единен пазар; подчертава ключовата новаторска роля на ЕС в разработването на стандарти, които оформят облика на киберсигурността, допринасят за лоялната конкуренция в рамките на ЕС и в световен план и реагират на извънтериториалните мерки и рисковете за сигурността от трети държави; признава също така важната роля на ENISA в подкрепа на научноизследователските инициативи и други форми на сътрудничество, насочени към повишаване на киберсигурността; подчертава значението на инвестициите в способности за кибернетична отбрана и киберсигурност с цел повишаване на устойчивостта и стратегическия капацитет на ЕС и държавите членки; във връзка с това подчертава значението на програмата „Цифрова Европа" и на „Хоризонт Европа“, особено на неговия клъстер „Гражданска сигурност за обществото“; отбелязва значението на съответните финансови инструменти, налични в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г., както и в Механизма за възстановяване и устойчивост;

14.   приветства напредъка, постигнат от някои държави членки в създаването на киберкоманди в рамките на техните военни сили;

Стратегическа визия – постигане на устойчивост на кибернетичната отбрана

15.  отбелязва, че стратегическият компас ще подобри и направлява осъществяването на степента на амбицията на ЕС в областта на сигурността и отбраната и ще превърне тази амбиция в нужди от способности, включително в областта на кибернетичната отбрана като приоритет, като по този начин ще увеличи способността на ЕС и държавите членки за установяване, вменяване на отговорност, предотвратяване, обезкуражаване, възпиране, реагиране и възстановяване от злонамерени действия в киберпространството чрез укрепване на позицията, ситуационната осведоменост, правната и етичната рамка, инструментите, процедурите и партньорствата;

16.  настоява, че стратегическият компас следва да задълбочи стратегическата култура в киберпространството и да премахне всякакво дублиране на способности и мандати; подчертава, че е изключително важно да се преодолее настоящата разпокъсаност и сложност на цялостната киберархитектура в рамките на ЕС и да се разработи обща визия за начините за постигане на сигурност и стабилност в киберпространството;

17.  подчертава, че разпокъсаността се съпътства от сериозни опасения относно липсата на ресурси и персонал на равнище ЕС, което възпрепятства амбицията за създаване на най-сигурната цифрова среда, и поради това подчертава необходимостта от увеличаване и на двете; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител и/или държавите членки да увеличат финансовите ресурси и човешките ресурси в областта на киберотбраната, по-специално анализаторите на киберразузнавателна информация и експертите в областта на киберкриминалистиката, както и тяхното обучение в областта на вземането на решения и изготвянето на политики, изпълнението на политиките, реагирането на киберинциденти и разследването им, включително развиването на киберумения, за да се засили способността на ЕС да характеризира кибератаките и да вменява отговорност за тях и по този начин да се осигури адекватна политическа, гражданска и военна реакция в рамките на кратък период от време; призовава за допълнително финансиране за CERT-EU и Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) и за подкрепа за държавите членки при създаването и укрепването на центрове за операции по сигурността с цел изграждане на мрежа от такива центрове в целия ЕС, която би могла да засили гражданско-военното сътрудничество, така че да се предоставят своевременни предупреждения за инциденти в областта на киберсигурността;

18.  отбелязва, че рационализираното военно обучение и образование на ЕС в областта на кибернетичното пространство би подобрило значително равнището на доверие между държавите членки, като повиши стандартните оперативни процедури, установи по-ясни правила и подобри правоприлагането; в тази връзка отбелязва важната работа във връзка с обучението, която Европейският колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО) върши в областта на кибернетичната отбрана, и приветства в това отношение създаването на Платформата за образование, обучение, оценка и учения в областта на киберсигурността (ETEE), чиято цел е да се занимава с обучението в областта на кибернетичната сигурност и отбрана сред цивилния и военния персонал, както и да установи необходимата хармонизация и стандартизация в свързаното с киберпространството обучение; подчертава, че ЕКСО следва да се възползва в по-голяма степен от структурно финансиране от Съюза, за да може да увеличи своя принос за стимулиране на уменията на ЕС в областта на киберотбраната, особено като се има предвид нарасналата нужда от киберексперти на най-високо равнище; призовава държавите членки да насърчават партньорства с академичните среди, насочени към стимулиране на научноизследователски и развойни програми за киберсигурност с цел разработване на нови общи технологии, инструменти и умения, приложими както в гражданския, така и в отбранителния сектор; подчертава значението на образованието за повишаване на обществената осведоменост и за подобряване на уменията на гражданите, така че да могат да се защитават срещу кибератаки;

19.  подчертава необходимостта политиките на ЕС в областта на киберотбраната да включват съображения, свързани с пола, и да бъдат амбициозни, що се отнася до преодоляването на неравнопоставеността между половете сред специалистите в областта на киберотбраната, по-специално чрез активни политики, включващи равенството между половете, и специални обучителни програми за жените;

20.  припомня, че кибернетичната отбрана има както военно, така и гражданско измерение, и следователно изисква по-тясно сътрудничество, полезни взаимодействия и съгласуваност между инструментите; подчертава, че е необходимо първо да се анализират и обсъдят проблемите, свързани със сътрудничеството и координацията, а след това и пропуските по отношение на човешките и техническите ресурси както на национално равнище, така и на равнище ЕС; отбелязва, че успешната интеграция както на военните, така и на гражданските ресурси може да бъде осигурена единствено чрез обучение и учения с всички съответни заинтересовани страни; подчертава в този контекст учението на НАТО Locked Shields като един от най-добрите примери за изпитване и подобряване на способностите за кибернетична отбрана както в гражданската сфера, така и във военната област; поради това призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията да разработят интегриран политически подход и да насърчават полезните взаимодействия и тясното сътрудничество между военната мрежа CERT, CERT-EU и мрежата на ЕРИКС;

21.  приветства съвместното съобщение на заместник-председателя/върховен представител и Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“, което има за цел да засили полезните взаимодействия и сътрудничеството между работата в областта на кибернетиката в гражданската, отбранителната и космическата сфера; счита, че стратегията е крайъгълен камък за укрепването на киберустойчивостта на ЕС и на държавите членки, като по този начин засилва водещите позиции на ЕС в цифровата сфера и стратегическия му капацитет;

22.   препоръчва създаването на съвместно киберзвено за засилване на сътрудничеството с цел да се отговори на липсата на обмен на информация между институциите, органите и агенциите на ЕС, като по този начин се гарантира сигурна и бърза информационна мрежа, и да се позволи пълноценното използване на съществуващите структури, ресурси и способности; отбелязва важната роля, която съвместното киберзвено би могло да играе за защитата на ЕС от тежки трансгранични кибератаки, въз основа на концепцията за междусекторно споделяне на информация; подчертава важността на координацията, за да се избегне дублирането на структури и отговорности по време на разработването му; в тази връзка приветства препоръката на Комисията от 23 юни 2021 г., в която се предвижда, че следва да бъдат изградени специални опосредстващи механизми със съвместното киберзвено, за да се даде възможност за обмен на информация с общността за киберотбрана, по-специално чрез представителството на ЕСВД; подчертава също така, че представителите на съответните проекти по линия на ПСС следва да подпомагат съвместното киберзвено, особено по отношение на ситуационната осведоменост и готовността за реагиране;

23.  припомня, че, като се има предвид честата им двойна употреба, подобряването на способностите за кибернетична отбрана изисква също така експертен опит в областта на мрежовата и информационната сигурност за граждански цели; подчертава, че разпространението на достъпни в търговската верига системи с двойна употреба може да представлява предизвикателство по отношение на използването на системите от все по-голям брой държавни и недържавни враждебни субекти; призовава Комисията и държавите членки да задействат няколко ключови лоста, като например сертифицирането и надзора върху отговорността на частните субекти; подчертава, че технологичните иновации се ръководят главно от частни дружества и следователно че сътрудничеството с частния сектор и гражданските заинтересовани страни, включително промишлеността и субектите, участващи в управлението на критични инфраструктури, както и МСП, гражданското общество, организациите и академичните среди, е от решаващо значение и следва да бъде засилено; отбелязва предложеното преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС) и предложението за директива относно устойчивостта на критичните субекти, които целят да защитят критичните инфраструктури и да повишат сигурността на веригата на доставки и включването на регулирани участници в цифровата екосистема; припомня, че всяка държава членка следва да има специална политика за управление на риска във веригата на доставки в областта на киберсигурността, която да разглежда по-специално въпроса за доверените търговци; припомня също така, че Директивата за МИС следва да зачита правомощията на държавите членки, и се позовава на съответните становища на подкомисията по сигурност и отбрана по двете предложения;

24.  приветства стартирането на 29 септември 2020 г. на мрежата за връзка на организациите при кибернетични кризи (CyCLONe), която допълнително подобри своевременния обмен на информация и ситуационната осведоменост чрез преодоляване на различията между техническите и политическите равнища на ЕС; отбелязва, че ефективната способност за кибернетична отбрана изисква промяна от култура на споделяне на информация, основана на принципа „необходимост да се знае“, към култура на „необходимост от обмен“;

25.  приветства плана за действие на Комисията относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост и припомня тясната взаимозависимост на тези три сектора в областта на кибернетичната отбрана; отбелязва, че за разлика от други военни области, инфраструктурата, използвана за „създаването“ на киберпространството, се експлоатира главно от търговски субекти, установени предимно извън ЕС, което води до промишлена и технологична зависимост от трети страни; изразява твърдо убеждение, че ЕС трябва да увеличи технологичния си суверенитет и да стимулира иновациите, като инвестира в етичното използване на нови технологии в областта на сигурността и отбраната, като например ИИ и квантовите изчислителни технологии; силно насърчава разработването на фокусирана върху ИИ програма за научноизследователска и развойна дейност в държавите членки; подчертава обаче, че използването на ИИ за военни цели трябва да зачита международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и че ЕС трябва да поеме водеща роля в насърчаването на глобална регулаторна рамка в областта на ИИ, основана на демократични ценности и подход на задължително участие на човек във веригата;

26.  отбелязва важната работа, извършена от Сателитния център на ЕС (SATCEN), и подчертава, че Съюзът трябва да разполага с подходящи ресурси в областта на сателитните изображения и събирането на информация; изисква от агенцията да анализира и да представи доклад относно безопасността и/или уязвимостта на спътниците на ЕС и държавите членки спрямо космически отпадъци и кибератаки; подчертава, че SATCEN следва да се ползва от по-голямо структурно финансиране от Съюза, за да може да поддържа приноса си за действията на Съюза; подчертава, че способностите за кибернетична отбрана са от решаващо значение за гарантирането на сигурен и устойчив обмен на информация със SATCEN както в областта на сигурността от космоса, така и в областта на сигурността в космоса, за да се запази и засили стратегическата автономност на ЕС по отношение на ситуационната осведоменост; подчертава необходимостта ЕС да се стреми да предотврати въоръжаването в космическото пространство;

27.  приветства решението на Съвета за създаването на Европейския център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността в Букурещ, който ще канализира свързаното с киберсигурността финансиране от „Хоризонт Европа“ и програмата „Цифрова Европа“, и насърчава безпроблемното сътрудничество с неговата мрежа от национални координационни центрове; подчертава значението на центъра за изпълнението на съответните проекти и инициативи в областта на киберсигурността, които ще спомогнат за създаването на нов капацитет, който е от съществено значение за укрепването на устойчивостта на Съюза и за засилването на координацията между секторите на гражданската и отбранителната киберсигурност; подчертава, че Центърът за експертни познания в областта на киберсигурността трябва да обедини основните заинтересовани страни в Европа, включително промишлеността, академичните и научноизследователските организации и други имащи отношение сдружения на гражданското общество, за да се повиши и разпространи експертният опит в областта на киберсигурността в целия ЕС;

28.  подчертава значението на криптирането и законния достъп до криптирани данни; припомня, че криптирането на данни и повишаването и възможно най-широкото използване на тези способности могат да допринесат значително за киберсигурността на държавите, обществата и промишлеността; насърчава създаването на програма за „европейски цифров суверенитет“ с цел насърчаване и укрепване на съществуващите способности, що се отнася до киберинструментите и инструментите за криптиране, като тази програма е вдъхновена от основните европейски права и ценности, като например неприкосновеността на личния живот, свободата на изразяване и демокрацията, с цел повишаване на европейската конкурентоспособност на пазара на киберсигурността и стимулиране на вътрешното търсене;

29.  приветства предстоящата „Военна визия и стратегия относно киберпространството като област на операции“, която ще определи киберпространството като област на операции за ОПСО на ЕС; призовава за извършването на непрекъсната оценка на уязвимостите на информационните инфраструктури на мисиите по линия на ОПСО и за прилагането на общи хармонизирани стандарти в образованието, обучението и ученията в областта на кибернетичната отбрана в подкрепа на мисиите по линия на ОПСО;

30.  изразява съжаление относно факта, че настоящите ограничения в класифицираните системи на способностите на ЕС за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) възпрепятстват неговия капацитет; поради това призовава ЕСВД да предостави бързо на MPCC най-съвременна автономна и сигурна комуникационна и информационна система (КИС), която да е в състояние да обработва класифицирани данни на ЕС за мисиите и операциите ѝ по линия на ОПСО, с адекватно равнище на защита и устойчивост и разгърнат щаб на въоръжените сили;

31.  призовава за по-нататъшно интегриране на киберсигурността в механизмите на ЕС за реагиране при кризи и за свързване на съществуващите инициативи, структури и процедури в различните киберобщности с оглед на засилването на взаимопомощта и оперативното сътрудничество между държавите членки, по-специално в случай на мащабни кибератаки, за да се повиши оперативната съвместимост и да се развие общо разбиране за киберотбраната; категорично подчертава, че е важно да се провеждат допълнителни учения, но с по-голяма честота, и обсъждания на политиката при различни сценарии относно управлението на кризи, включително относно клаузата за взаимна помощ (член 42, параграф 7 от ДЕС) при хипотетичен сценарий за тежка кибератака, която потенциално се счита за въоръжено нападение; призовава тези инициативи да засилят общото разбиране за процедурите за прилагане на взаимната помощ и/или солидарността в съответствие с член 42, параграф 7 от ДЕС и член 222 от ДФЕС, включително с конкретната цел за привеждане в действие на тези процедури в случай на кибератаки срещу държавите членки; приветства комюникето от срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел от 14 юни 2021 г., в което се потвърждава ангажиментът на НАТО да използва целия набор от способности по всяко време за активно възпиране, защита и противодействие на пълния спектър от киберзаплахи, включително решението за позоваване на член 5 „в зависимост от конкретния случай“; приветства по-нататъшните обсъждания относно връзката между рамката на ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността и инструментариума за кибердипломация;

32.  отбелязва, че ЕС участва все повече в хибридни конфликти с геополитически противници; подчертава, че тези действия са особено дестабилизиращи и опасни, тъй като размиват границите между войната и мира, дестабилизират демокрациите и всяват съмнения в съзнанието на целевите групи от населението; припомня, че тези атаки сами по себе си често не са достатъчно сериозни, за да се задейства член 5 от Договора за НАТО или член 42, параграф 7 от ДЕС, въпреки че имат кумулативен стратегически ефект и не могат да бъдат ефективно неутрализирани чрез ответни действия от страна на пострадалата държава членка; счита, че поради това ЕС следва да се стреми да намери решение за запълване на този правен вакуум чрез повторно тълкуване на член 42, параграф 7 от ДЕС и на член 222 от ДФЕС по начин, който би запазил правото на колективна защита под прага за колективна отбрана и би дал възможност за колективни мерки за противодействие на държавите – членки на ЕС, на доброволна основа, и следва да работи в международен план със съюзниците за намирането на подобно решение на международно равнище; подчертава, че това е единственото ефективно средство за противодействие на парализата при реагирането на хибридни заплахи и е инструмент за увеличаване на разходите за нашите противници;

33.  отново заявява, че общите силни способности за вменяване на отговорност за кибератаките са един от ключовите инструменти за укрепване на способностите на ЕС и на държавите членки и са съществен елемент от ефективната киберотбрана и кибервъзпиране; подчертава, че подобряването на обмена на информация по отношение на техническата информация, анализите и разузнавателните данни за заплахи между държавите членки на равнище ЕС би могло да даде възможност за колективно вменяване на отговорност на равнище ЕС; признава, че до известна степен киберотбраната е по-ефективна, ако съдържа и някои офанзивни средства и мерки, при условие че използването им е в съответствие с международното право; подчертава, че изричното вменяване на отговорност за кибератаките е полезен инструмент за възпиране; приканва да бъде разгледана възможността за съвместно публично вменяване на отговорност за злонамерени действия в киберпространството, включително възможността за създаване на доклади за поведение в киберпространството под егидата на ЕСВД за конкретни участници, за да се обобщят подпомаганите от държави злонамерени действия в киберпространството срещу държавите членки на равнище ЕС;

34.  счита, че киберсътрудничеството между ЕС и НАТО е от решаващо значение, тъй като би могло да направи възможно и да засили официалното колективно вменяване на отговорност за злонамерени инциденти в кибернетичното пространство, а оттам и налагането на ограничителни санкции и мерки; отбелязва, че би могло да се постигне функционираща устойчивост и ефективно възпиране, ако извършителите са запознати с набора от възможни мерки за противодействие, тяхната пропорционалност и целесъобразност и съответствието им с международното право, по-специално с Устава на ООН (съобразно тежестта, мащаба и целта на кибератаките);

35.  приветства предложението на заместник-председателя/върховен представител за насърчаване и улесняване на създаването на работна група на ЕС за киберразузнаване за държавите членки, намираща се в рамките на INTCEN, с цел постигане на напредък в стратегическото сътрудничество в областта на разузнаването във връзка с киберзаплахите и дейностите в киберпространството, за да се осигури допълнителна подкрепа за ситуационната осведоменост на ЕС и вземането на решения за съвместен дипломатически отговор; насърчава по-нататъшния напредък по отношение на общия набор от предложения, по-специално текущото взаимодействие с новото Звено на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи и Звеното на НАТО за анализ на хибридните заплахи при споделянето на ситуационна осведоменост и анализ и при тактическото и оперативното сътрудничество;

Укрепване на партньорствата и засилване на ролята на ЕС в международен контекст

36.  счита, че сътрудничеството в областта на киберотбраната с НАТО играе важна роля за предотвратяването, възпирането и реагирането на кибератаки, засягащи колективната сигурност на държавите членки; призовава държавите членки да обменят изцяло доказателства и разузнавателни данни, за да допринасят за създаването на списъци с киберсанкции; призовава за засилена координация с НАТО по този въпрос чрез участие в киберучения и съвместно обучение, като например паралелните и координираните учения (PACE);

37.  признава, че ЕС и НАТО следва да се координират по въпроси, при които враждебни участници застрашават евроатлантическите интереси в областта на сигурността; изразява загриженост относно системното агресивно поведение, демонстрирано по-специално от Китай, Русия и Северна Корея в киберпространството, включително многобройните кибератаки срещу правителствени институции и частни дружества; счита, че сътрудничеството между ЕС и НАТО следва да се съсредоточи върху предизвикателствата в областта на киберпространството, хибридните технологии, нововъзникващите и революционните технологии, космическото пространство, контрола върху оръжията и неразпространението на оръжия; настоятелно призовава сътрудничеството между ЕС и НАТО да осигури устойчиви, финансово достъпни и сигурни високоскоростни мрежи, отговарящи на стандартите на ЕС и националните стандарти за сигурност, които обезпечават сигурността на националните и международните информационни мрежи, способни да криптират чувствителни данни и комуникации;

38.  приветства споразумението между CERT-EU и екипа на НАТО за реагиране при компютърни инциденти (NCIRC) с цел да се гарантира способността за реагиране на заплахите в реално време чрез подобряване на предотвратяването, установяването и реагирането на киберинциденти както в ЕС, така и в НАТО; подчертава също така, че е важно да се увеличи капацитетът за обучения в областта на кибернетичната отбрана във връзка с ИТ и киберсистемите в сътрудничество със Съвместния център на НАТО за високи постижения в областта на кибернетичната отбрана (CCD COE) и Академията на НАТО за комуникации и информация (NCI);

39.  призовава за по-нататъшно сътрудничество между ЕС и НАТО, по-специално по отношение на изискванията за оперативна съвместимост в областта на кибернетичната отбрана, чрез търсене на възможности за взаимно допълване и взаимно изгодно засилване на способностите, стремеж за свързване на съответните структури на ОПСО с мрежата на НАТО за обединени мисии, избягване на дублирането и признаване на съответните им отговорности; настоятелно призовава за подсилването на ПСС на ЕС, както и проектите „Интелигентна отбрана“ и „Свързани сили“ и Ангажимента за инвестиции в отбраната на НАТО, и за насърчаването на обединяването и споделянето с цел да се подобри изграждането на полезни взаимодействия и ефективността в отношенията между доставчиците и крайните ползватели; приветства напредъка, постигнат в сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на киберотбраната, по-специално в обмена на концепции и доктрини, кръстосаното участие в киберучения и кръстосаните брифинги, в частност относно кибернетичното измерение на управлението на кризи; предлага да бъде създаден съвместен информационен център на ЕС–НАТО за киберзаплахи, както и съвместна работна група за киберсигурност;

40.  призовава за по-силна координация в областта на кибернетичната отбрана между държавите членки, институциите на ЕС, съюзниците от НАТО, ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); в тази връзка насърчава по-нататъшното популяризиране на мерките на ОССЕ за изграждане на доверие за киберпространството и подчертава необходимостта от разработване на ефективни инструменти за международно сътрудничество в подкрепа на засилването на изграждането на киберкапацитет на партньорите, както и от разработване и насърчаване на мерки за изграждане на доверие и приобщаващо сътрудничество с гражданското общество и заинтересованите страни; приветства значението, което се отдава на глобалното, отворено, свободно, стабилно и сигурно киберпространство в Стратегията на ЕС за сътрудничество в региона на Индийския и Тихия океан от 19 април 2021 г.; призовава за активното развиване на по-тесни връзки със сходно мислещите демокрации в региона на Индийския и Тихия океан, като например САЩ, Южна Корея, Япония, Индия, Австралия и Тайван, с цел споделяне на знания и опит и обмен на информация относно противодействието на киберзаплахите; подчертава също така значението на сътрудничеството с други държави, особено тези в непосредствено съседство с ЕС, за да се подпомага изграждането на техния капацитет за защита срещу заплахи за киберсигурността; приветства подкрепата на Комисията за програмите за киберсигурност в Западните Балкани и държавите от Източното партньорство; подчертава неотложната необходимост от спазване на международното право, включително Устава на ООН в неговата цялост, и от придържане към широко признатата международна нормативна рамка за отговорно поведение на държавите, както и от допринасяне за текущата дискусия относно условията за прилагане на международното право в киберпространството в контекста на ООН;

41.  подчертава значението на наличието на силно партньорство в киберпространството с Обединеното кралство, което е водеща нация от гледна точка на своя арсенал за киберотбрана; призовава Комисията да проучи възможността за възобновяване на процеса, насочен към сключването на официална и структурирана рамка за сътрудничество в тази област в бъдеще;

42.  подчертава необходимостта от гарантиране на мир и стабилност в киберпространството; призовава всички държави членки и ЕС да демонстрират лидерство по време на дискусиите и инициативите под егидата на ООН, включително като предложат програма за действие, да възприемат проактивен подход при създаването на международно споделена регулаторна рамка, да спомогнат за постигането на действителен напредък в областта на отчетността, придържането към новите норми и предотвратяването на злоупотребите с цифрови технологии и да насърчат отговорното поведение на държавите в киберпространството, въз основа на консенсусните доклади на ГПЕ на ООН, одобрени от Общото събрание на ООН; приветства препоръките на окончателния доклад на OEWG, по-специално относно създаването на програма за действие; насърчава ООН да стимулира диалога между държавите, изследователите, академичните среди, организациите на гражданското общество, хуманитарните организации и частния сектор, така че да се осигурят приобщаващи процеси на изготвяне на политики за новите международни разпоредби; призовава за ускоряване на всички съществуващи многостранни усилия, така че нормативните и регулаторните рамки да не бъдат изпреварвани от технологичното развитие и новите методи на водене на война; призовава за модернизиране на архитектурата за контрол на оръжията, за да се избегне появата на цифрова сива зона; призовава мироопазващите мисии на ООН да бъдат подсилени със способности за кибернетична отбрана в съответствие с ефективното изпълнение на техните мандати;

43.  припомня позицията си за забрана на разработването, производството и употребата на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на удари без съзнателна човешка намеса; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Европейския съвет да приемат обща позиция относно автономните оръжейни системи, която да гарантира упражняването на съзнателен човешки контрол върху критично важните функции на такива оръжейни системи; отправя искане за започване на международни преговори за правно обвързващ инструмент, с който да се забранят изцяло автономните оръжия;

44.  подчертава значението на сътрудничеството с националните парламенти с цел обмен на най-добри практики в областта на киберотбраната;

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на агенциите на ЕС в областта на отбраната и киберсигурността, на генералния секретар на НАТО, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1. (2) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 15. (3) ОВ L 246, 30.7.2020 г., стр. 12. (4) ОВ L 351 I, 22.10.2020 г., стр. 5. (5) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 57. (6) Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76).

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността (2020/2112(INI))

P9_TA(2021)0413 A9-0239/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално, членове 21, 22, 34 и 36, както и част пета от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид своите резолюции от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика(1), от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север(2), от 12 март 2014 г. относно стратегията на ЕС за Арктика(3), от 16 март 2017 г. относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика(4), от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата(5) и от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда(6),

–  като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2007 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно нарушаването на правата на коренното население по света, включително заграбването на земи(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г., озаглавено „Европейският съюз и Арктическият регион“ (COM(2008)0763), и съвместните съобщения – от 26 юни 2012 г., озаглавено „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“, (JOIN(2012)0019), и от 27 април 2016 г., озаглавено „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“ (JOIN(2016)0021),

–  като взе предвид съответните препоръки на Делегацията за сътрудничество със Севера и за връзки с Швейцария и Норвегия в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Исландия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП),

–  като взе предвид обобщението на резултатите от обществената консултация относно политиката на ЕС за Арктика от януари 2021 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г.(8) и съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. (COM(2019)0640) относно Европейския зелен пакт,

–  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

–  като взе предвид споразумението, прието в Париж на 12 декември 2015 г. на двадесет и първата конференция на страните по РКOОНИК (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид заключенията на Съвета – от 8 декември 2009 г. относно въпросите, свързани с Арктика, от 12 май 2014 г. относно разработването на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион, от 20 юни 2016 г. относно Арктика, от 21 ноември 2019 г. относно космически решения за устойчива Арктика, и от 9 декември 2019 г. относно политиката на ЕС за Арктика,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 май 2017 г. относно коренното население и съвместния работен документ от 17 октомври 2016 г. относно изпълнението на външната политика на ЕС относно коренното население (SWD(2016)0340),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г. относно Европейския съюз и Арктическия регион (COM(2008)0763),

–  като взе предвид Декларацията от Илулисат между петте арктически крайбрежни държави (САЩ, Русия, Канада, Норвегия и Дания), която беше обявена на 28 май 2008 г. и потвърдена през май 2018 г.,

–  като взе предвид създаването на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS) и на Евро-арктически съвет за региона на Баренцово море (BEAC),

–  като взе предвид Решение 2014/137/EC на Съвета от 14 март 2014 г. за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна,

–  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г.,

–  като взе предвид националните стратегии за Арктика и по-специално тези на арктическите държави, а именно Кралство Дания, Швеция и Финландия, както и тези на други държави – членки на ЕС и на ЕИП,

–  като взе предвид Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност,

–  като взе предвид Космическата стратегия за Европа, публикувана от Комисията на 26 октомври 2016 г. (COM(2016)0705),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), подписана на 10 декември 1982 г. и влязла в сила на 16 ноември 1994 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г.,

–  като взе предвид Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и племенните народи,

–  като взе предвид Споразумението за предотвратяване на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан от 3 октомври 2018 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR),

–  като взе предвид Международния кодекс за кораби, плаващи в полярни води (Полярния кодекс), приет от Международната морска организация (ИМО),

–  като взе предвид Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. и с Протокола от 1997 г., Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) от 1978 г., изменена през 1995 г. и 2010 г., Конвенцията за международните правила за предотвратяване на сблъсквания по море (COLAREGs) от 1972 г., Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (FAL) от 1965 г. и Mеждународната конвенция за търсене и спасяване по море (SAR) от 1979 г.,

–  като взе предвид Свалбардския договор (известен преди като Договора относно Шпицберген) от 9 февруари 1920 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Отава от 19 септември 1996 г. за създаване на Арктическия съвет,

–  като взе предвид изявленията, приети на Парламентарния форум на Северното измерение в Будьо, Норвегия, през ноември 2019 г., в Брюксел, през ноември 2017 г., в Рейкявик, Исландия, през май 2015 г., в Архангелск, Русия, през ноември 2013 г., в Тромсьо, Норвегия, през февруари 2011 г. и в Брюксел през септември 2009 г.,

–  като взе предвид трите правно обвързващи споразумения, договорени под егидата на Арктическия съвет, а именно Споразумението за сътрудничество в областта на търсенето и спасяването във въздуха и по море в Арктика от 2011 г., Споразумението за сътрудничество за готовност и реагиране в отговор на замърсяване с нефт на морската среда в Арктика от 2013 г. и Споразумението за засилване на международното научно сътрудничество в Арктика от 2017 г.,

–  като взе предвид изявлението от 14-ата конференция на Постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион, проведена на 13 и 14 април 2021 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

–  като взе предвид Форума на ЕС за Арктика, проведен в Юмео, Швеция, през 2019 г.,

–  като взе предвид докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), по-специално специалния доклад относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат и специалния доклад относно глобалното затопляне с 1,5°C,

–  като взе предвид обобщаващия доклад на форума на заинтересованите страни от Арктическия регион относно консултациите за определяне на ключови приоритети на инвестициите в Арктика и начини за по-добро рационализиране на бъдещите програми за финансиране от ЕС за региона, публикуван на 21 декември 2017 г.,

–  като взе предвид стратегическия документ на Европейския център за политическа стратегия от юли 2019 г., озаглавен „Walking on Thin Ice: A Balanced Arctic Strategy for the EU“ (Ходене по тънък лед: балансирана стратегия за Арктика за ЕС),

–  като взе предвид Северноатлантическия договор, официалното комюнике от срещата на върха във Варшава, прието от държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на Северноатлантическия съвет във Варшава на 8 и 9 юли 2016 г., и анализа и препоръките на групата за размисъл, назначена от генералния секретар на НАТО, озаглавени „NATO 2030: United for a New Era“ (НАТО 2030 г.: Обединени за една нова ера),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0239/2021),

А.  като има предвид, че през последните десетилетия Арктика беше мирен регион, със слабо напрежение и конструктивно международно сътрудничество между осемте арктически държави – Дания, Швеция, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Канада и САЩ; като има предвид, че поради това арктическите държави и международната общност следва да го запазят такъв и да продължат да проявяват политическа воля за сътрудничество и разрешаване на спорни въпроси в съответствие с международното право;

Б.  като има предвид, че геополитическото значение на региона нараства и че поради това бъдещето на Арктика и глобалните предизвикателства, пред които е изправен Арктическият регион, които надхвърлят тези на крайбрежните арктически държави, изискват управление на няколко равнища, като е необходимо да се търсят регионално сътрудничество и международни решения; като има предвид, че има пряка връзка между геополитиката и сигурността на Арктика и нейното екологично състояние, което от своя страна се влияе силно от последиците от човешката дейност в други райони на планетата;

В.  като има предвид, че широкообхватния модел на управление на Арктика, основан на международното право, е доказал своята ефективност и надеждност; като има предвид, че сътрудничеството се оказа най-полезният начин за установяване на отношения между арктическите държави;

Г.  като има предвид, че през последните 25 години настоящата рамка за управление на Арктика, в основата на която е Арктическият съвет, допринесе значително за стабилността на региона; като има предвид, че Арктическият съвет е основният форум за арктическо сътрудничество и че неговите работни групи служат като арена за позитивно и конструктивно международно сътрудничество;

Д.  като има предвид, че работата на Арктическия съвет е била от жизненоважно значение за осигуряването на мирно и конструктивно сътрудничество между арктическите държави, водейки до сключването на няколко обвързващи споразумения между тях; като има предвид, че в миналото Арктическият регион оставаше относително незасегнат от глобалните геополитически конфликти, но че неговото военно значение и геополитическа стратегическа роля растат; като има предвид, че сигурността и политиката в Арктика стават все по-тясно свързани с глобални въпроси, като има вероятност събития извън Арктика да имат последици за арктическите държави и обратно, което прави избягването на всякакво разпространение на отрицателните последици от геополитическо напрежение и конфликти от други региони в Арктика още по-важно;

Е.  като има предвид, че ЕС изцяло подкрепя ангажираността на Арктическия съвет с благосъстоянието на жителите на Арктика, устойчивото развитие на региона и опазването на околната среда в Арктика, включително здравето на екосистемите, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и опазването и устойчивото управление на природните ресурси;

Ж.  като има предвид, че ЕС е дългогодишен застъпник на тясното сътрудничество в Арктическия регион и от десетилетия е ангажиран с Арктика чрез участието си в Северното измерение с Русия, Норвегия и Исландия и в създаването на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS), сътрудничеството си в Евроарктическия регион на Баренцово море, по-специално в Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море и Съвета за региона на Баренцово море, стратегическите си партньорства с Канада и САЩ и участието си като активен де факто наблюдател в Арктическия съвет; като има предвид, че ЕС е предоставил над един милиард евро за регионалното развитие и трансграничното сътрудничество в европейската част на Арктика;

З.  като има предвид, че международното право представлява основата на международния ангажимент и сътрудничество в Арктика; като има предвид, че Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и конвенциите на Международната морска организация (ИМО), които осигуряват рамка за международно сътрудничество и действия по въпроси, свързани със Северния ледовит океан, следва да бъдат препотвърдени и подсилени; като има предвид, че UNCLOS определя правната рамка за всички дейности в океаните и моретата, предоставя икономически права на крайбрежните държави върху техните изключителни икономически зони, както и върху континенталните им шелфове, и постановява, че откритото море не е обект на държавен суверенитет; като има предвид, че арктическите крайбрежни държави потвърдиха в Декларацията от Илулисат, че ще следват разпоредбите на международното право, най-вече на UNCLOS, при управлението на Северния ледовит океан; като има предвид, че ИМО определя глобалните регулаторни стандарти за безопасността, сигурността и екологичните показатели на международното корабоплаване;

И.  като има предвид, че Арктика е особено и все по-силно засегната от драматичните последици от изменението на климата и влошаването на биологичното разнообразие, включително повишаването на температурите, променящите се условия на леда, горските пожари, повишаване на морското равнище, променящите се метеорологични модели, инвазивните чужди видове, сериозните загуби на биологично разнообразие и топенето на вечната замръзналост, които засягат цялата планета, но застрашават също така и местната инфраструктура; като има предвид, че местните стратегии за адаптиране и опазването на арктическата екосистема не могат да се разглеждат изолирано от глобалната рамка за действията в областта на климата и че прилагането на Парижкото споразумение е в основата на това сътрудничество;

Й.  като има предвид, че в някои области на Арктика концентрацията на пластмасови отпадъци е най-високата в света, което вече засяга животинските видове в Арктика и създава риск от замърсяване на хранителната мрежа, като в крайна сметка това ще засегне и хората;

К.  като има предвид, че тревожните темпове на топенето на ледените шапки в Арктика се дължат на изменението на климата и на фактори с произход главно извън Арктика; като има предвид, че изменението на климата следва да се разглежда като мултиплициращ заплахите фактор, който влошава съществуващи тенденции, напрежения и нестабилност;

Л.  като има предвид, че топенето на ледената шапка на Арктика и свързаното с това покачване на морското равнище ще има сериозни последици за околната среда, икономиката и сигурността на хората в световен мащаб; като има предвид, че топенето на ледената шапка на Гренландия може да доведе до повишаване на морските равнища в целия свят с до 7,2 метра, потапяйки под вода много региони на планетата; като има предвид, че част от населението на Арктика вече изпитва последиците от топенето на ледените шапки, което води до миграционни потоци; като има предвид, че топенето на леда в Гренландия променя също и биологичното разнообразие;

М.  като има предвид, че от различните заплахи, на които е изложена Арктика в резултат на човешка дейност, особено тревога буди топенето на вечната замръзналост; като има предвид, че вечната замръзналост обхваща около 24% от почвата на северното полукълбо, по-специално големи области в северната част на Русия; като има предвид, че вечната замръзналост съдържа големи количества опасен метан и CO2 и че при топенето в атмосферата се освобождават парникови газове, с което се допринася за глобалното затопляне; като има предвид, че топенето на вечната замръзналост може да промени екосистемите и да засегне сигурността по неочаквани начини;

Н.  като има предвид, че въпреки че предизвикателствата пред Арктика се дължат предимно на изменението на климата в глобален мащаб и на дейности извън Арктическия регион, последиците от изменението на климата са особено видими в Арктика, тъй като температурата в Арктика се покачва три пъти по-бързо от средното покачване в световен мащаб, а ледовете в Арктика се топят с безпрецедентна скорост, като покачването на морското равнище има бедствени социални, екологични и икономически последствия не само за самия регион, но и за целия свят; като има предвид, че последиците от изменението на климата променят регионалната екосистема, география и икономика чрез възможности за отваряне на нови транспортни маршрути, засилване на търговията, предоставяне на достъп до редки природни ресурси и засилване на научноизследователската дейност, риболова и туризма; като има предвид, че някои от тези промени разкриват огромен потенциал за високотехнологично, екологосъобразно и устойчиво икономическо развитие; като има предвид, че справянето с предизвикателствата, засягащи Арктика, особено изменението на климата, е отговорност на целия свят; като има предвид, че ЕС следва да действа за справяне с тези предизвикателства както чрез изпълнение на собствените си ангажименти, така и чрез предоставяне на помощ на други;

О.  като има предвид, че предизвиканите от човека екологични катастрофи в Арктика, по-специално при добива на нефт и други арктически ресурси, е трудно да бъдат ограничавани и управлявани и премахването на причинените от тях щети може да бъде скъпо; като има предвид, че най-големият разлив на петрол в Арктика се случи в Сибир през май 2020 г., когато над 20 000 тона дизелово гориво се изляха в околните почви и водните пътища близо до град Норилск, и че операциите по почистването още продължават;

П.  като има предвид, че последиците от изменението на климата в Арктика, причинени главно от външни фактори, и възобновяването на геополитическата конкуренция в региона, усложняват устойчивото развитие и съхраняването на традиционния поминък в уязвимата околна среда на Арктика и могат да засегнат сигурността и устойчивото икономическо развитие на региона;

Р.  като има предвид, че гео-икономическото значение на региона бързо расте поради нарастващия интерес към изобилието и богатството от природни ресурси, включително суровини от изключителна важност, разкриващите се нови морски маршрути и потенциалът му за морски транспорт; като има предвид, че арктическите държави имат не само правото да използват ресурсите на собствените си територии, но и задължението да го правят по отговорен начин; като има предвид, че проучването и експлоатацията на ресурсите на Арктика водят до значителни рискове за уязвимите екосистеми и местното население в региона; като има предвид, че през 2019 г. голям дял от износа на арктическите държави на енергия, метали, минерали и риба беше за ЕС и Обединеното кралство;

С.  като има предвид, че Северозападния проход, Северния морски път и бъдещия Трансполярен морски път се отварят в резултат на топенето на ледовете; като има предвид, че природните ресурси на Арктическия регион са предимно в рамките на националната юрисдикция на арктическите държави и че собствеността върху тези ресурси е безспорна; като има предвид, че необходимостта от разработване и намиране на устойчиви решения за производството и транспортирането на енергия е увеличила търсенето в световен мащаб на редкоземни елементи, което насочи вниманието към до голяма степен неизползваните природни ресурси на Арктика; като има предвид, че Арктическият регион разполага с огромен резерв от редкоземни минерали; като има предвид, че 90% от световното производство на редкоземни минерали понастоящем произлиза от Китай;

Т.  като има предвид, че основната отговорност за устойчивото развитие на Арктика е на арктическите държави, но че не може да бъде отречено значителното въздействие на външни фактори, и че следователно международната общност има задължението да направи всичко възможно, за да защити Арктическия регион и да осигури неговата стабилност и безопасност;

У.  като има предвид, че в Северния полярен кръг живеят над четири милиона души, включително над 40 различни групи коренно население и местни общности и половин милион граждани на ЕС; като има предвид, че народът саами, единственото признато коренно население в ЕС, живее в арктическите региони на Финландия и Швеция, както и в Норвегия и Русия; като има предвид, че коренното население и местните общности играят жизненоважна роля в устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие; като има предвид, че демографията е важна за регионалното развитие;

Ф.  като има предвид, че сега повече от всякога сътрудничеството в областта на научните изследвания е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, породени от сериозното влошаване на околната среда и изменението на климата;

Х.  като има предвид, че ЕС е предоставил над 200 милиона евро за научни изследвания в Арктика чрез програмата „Хоризонт 2020“;

Ц.  като има предвид, че ЕС се е ангажирал да работи за отворено и сигурно глобално морско пространство, в съответствие с Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС и Стратегията на ЕС за морска сигурност;

Ч.  като има предвид, че ангажираността на ЕС по отношение на Арктика се основава на историята, географията, икономиката и научните изследвания; като има предвид, че следва да се подчертае значението на устойчивото развитие, политиката на сближаване и трансграничното сътрудничество за намаляване на геополитическото напрежение; като има предвид, че ЕС, като глобален участник, последователно демонстрира своя ангажимент за мирен, екологично чист, основан на сътрудничество, устойчив и благоденстващ Арктически регион и се стреми да осигури устойчиво бъдеще за хората, живеещи в Арктика; като има предвид, че ЕС ясно заяви готовността си да играе още по-важна роля;

Ш.  като има предвид, че ЕС има способността да допринася по различни начини за решаването на възникващи потенциални предизвикателства и за предотвратяването на конфликти в Арктика;

Щ.  като има предвид, че заявлението, подадено от ЕС за статут на пълноправен наблюдател в Арктическия съвет, чието получаване членовете на Арктическия съвет потвърдиха през 2013 г., все още се разглежда; като има предвид, че окончателното решение се отлага поради съпротивата на някои членове на Арктическия съвет; като има предвид, че Парламентът вече е изразявал подкрепа за това заявление; като има предвид, че ЕС участва активно в работата на съответните групи, работни групи и експертни групи на Арктическия съвет; като има предвид, че широкият спектър от регионални компетенции, експертни знания и съществуващи инициативи на ЕС може да служи като рамка за съвместни проекти;

АА.  като има предвид, че Франция, Германия, Нидерландия, Полша, Испания и Италия – наблюдатели в Арктическия съвет – показват значителна ангажираност по отношение на Арктика и силен интерес към бъдещ диалог и сътрудничество с Арктическия съвет; като има предвид, че Естония и Ирландия са подали заявления за статут на наблюдатели в Арктическия съвет;

АБ.  като има предвид, че Исландия и Норвегия, като ангажирани и надеждни партньори, са свързани с ЕС чрез ЕИП и Шенгенското споразумение;

АВ.  като има предвид, че стабилността на Арктика от дълго време е относително добре запазена, но че е все по-силно засегната от нарастващия международен интерес към региона и променящото се положение във връзка със сигурността, включително прогресивното възобновяване на милитаризирането на Руската федерация в региона; като има предвид, че икономическите и военните инвестиции на Руската федерация в Арктика далеч надхвърлят тези на останалите арктически държави; като има предвид, че Руската федерация е създала нови и модернизирала стари военни бази в северните си райони и е засилила способността за ограничаване на достъпа/затваряне (A2/AD), ограничаваща правата за корабоплаване по стратегическия Северен морски път, за който тя погрешно твърди, че е вътрешен воден път; като има предвид, че Русия повиши статута на своя Северен флот до военен окръг и разшири различни подразделения на своите въоръжени сили, разполагащи, наред с другото, с нови подводници, ядрени и конвенционално задвижвани ледоразбивачи, готови за бойни действия радари и ракетни системи; като има предвид, че Русия възроди концепцията за бастионна отбрана, насочена към защитата на нейните стратегически способности от Баренцово море до Беринговия проток; като има предвид, че Русия също така увеличи своите военноморски и въздушни патрули, засили активността на своите подводници, както и тактиката за водене на електронна война, което предизвиква значително безпокойство; като има предвид, че подобни геополитически събития водят до увеличаване на ученията, разполагането, патрулите и инвестициите в способности в Арктика; като има предвид, че милитаризирането на региона противоречи на духа на сътрудничество в основата на отношенията между държавите в Арктика досега;

АГ.  като има предвид, че регионът на Баренцово море е бил основната изпитателна площадка за системи както от балистични, така и от крилати ракети, докато районът на изток от Нова земя е бил основният район за ядрени опити;

АД.  като има предвид, че Русия наруши суверенитета и териториалната цялост на своите мирни съседи, като блокира свободата на корабоплаване в Азовско, Черно и Балтийско море, и като има предвид, че всичко това не може да бъде пренебрегнато при оценката на бъдещите сценарии за поддържане на настоящото мирно съвместното съществуване в Арктика;

АЕ.  като има предвид, че мащабните проекти и инициативи на Китай предизвикват сериозна загриженост; като има предвид, че Китай публикува първата си Бяла книга относно политиката за Арктика през януари 2021 г. и отдавна се опитва да засили позициите си в Арктика, обявявайки се за „близка до Арктика държава“ с амбицията да се превърне в „полярна сила“ и засилва сътрудничеството си с Русия в Арктика; като има предвид създаването от Китай на Полярен път на коприната за търговия през Арктическия регион като продължение на инициативата му „Един пояс, един път“ и организираните от него регионални научноизследователски мисии за създаване на научноизследователски центрове в Арктика и разработването на 24 спътника за наблюдение на полюса; като има предвид, че Китай участва активно в Арктическия съвет и е установил двустранно сътрудничество с отделни арктически държави и други заинтересовани страни, за да спечели подкрепа за своите инициативи;

АЖ.  като има предвид, че повечето участници в Арктика актуализираха своите стратегии, отчитайки бързо променящата се ситуация в Арктика и нарастващото икономическо и геостратегическо значение на региона;

Международното сътрудничество като основа за сигурна, стабилна, просперираща, достъпна и мирна Арктика

1.  потвърждава отново, че Арктика е от стратегическо и политическо значение за ЕС като заинтересована страна от Арктическия регион и глобален участник, и подчертава ангажимента на ЕС да бъде отговорен участник, който се стреми към дългосрочно устойчиво и мирно развитие на региона чрез пълно сътрудничество с международните партньори; счита, че е от изключително значение всички заинтересовани страни, включително ЕС и неговите държави членки, да действат за запазването на Арктика като зона на мирно и задълбочено международно и регионално сътрудничество, научни изследвания, благоденствие и слабо напрежение, както и да реагират на изключително тревожните въздействия и последици от изменението на климата в региона; отчита, че Арктика играе решаваща роля за поддържането на екологичното равновесие на планетата, изразява задоволство, че регионът отдавна е място на мир и плодотворно международно сътрудничество, и поздравява Арктическия съвет по случай 25-ата му годишнина като основен форум за арктическо сътрудничество, доказал способността си да поддържа конструктивен и положителен дух на сътрудничество;

2.  подкрепя валидността на трите основни стълба на интегрираната политика на ЕС за Арктика, а именно реагиране на изменението на климата и опазване на околната среда в Арктика, насърчаване на устойчивото развитие и укрепване на международното сътрудничество; подчертава значението на една балансирана политика на ЕС за Арктика и счита, че ЕС е в уникално добра позиция да помогне за координирането и допълването на политиките на държавите членки за Арктика и поради това подчертава необходимостта от по-добра съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по въпросите на Арктика; настоятелно призовава ЕС да включва арктическо измерение, когато е целесъобразно, в своите секторни политики;

3.  подчертава важната роля на наблюдателите в Арктическия съвет, които имат значителен опит и отдавна участват в научното и политическото сътрудничество в Арктика; приветства във връзка с това текущия диалог между наблюдателите и председателството на Арктическия съвет; подкрепя заявлението на ЕС за статут на пълноправен наблюдател в Арктическия съвет и насърчава членовете на Арктическия съвет да реагират положително на искането на ЕС; подчертава обаче, че ЕС вече е де факто наблюдател на Арктическия съвет, с възможност да участва и да допринася при същите условия като другите членове наблюдатели;

4.  подчертава, че ЕС трябва да допринася за засиленото многостранно управление на Арктика, да подкрепя устойчивото използване на ресурсите, както и да защитава и опазва Арктика, съгласувано с населението на региона; призовава ЕС да продължи приноса си в Арктическия съвет под формата на експертен опит и финансиране, като увеличи участието си в работните групи и в различните му проекти; счита, че северният регион следва да се разглежда като част от северното съседство на ЕС, със засилено участие в съществуващите форуми; подчертава, че Северното измерение служи като конструктивна арена за трансгранично сътрудничество, с успешен модел за секторно сътрудничество, при който ЕС допринася наравно за съвместната политика с Русия, Норвегия и Исландия, както и с други наблюдатели; приветства по-нататъшното практическо сътрудничество в широк кръг области; подчертава сътрудничеството между местните и националните държавни и недържавни участници в рамките на Евро‑арктическия съвет за региона на Баренцово море, на който ЕС е пълноправен член, по въпроси с особено значение за региона на Баренцово море; отбелязва, че Евро‑арктическият съвет за региона на Баренцово море изигра важна роля за изграждането на доверие и взаимно разбирателство в Севера, като същевременно засили сътрудничеството между арктическите държави; отбелязва, че ЕС следва да се стреми да участва и в други политически форуми, свързани с развитието на Арктика;

5.  приветства текущия процес на актуализиране на политиката на ЕС за Арктика, която следва да отразява интересите на ЕС в Арктика и да е насочена към преодоляването на комбинираните предизвикателства, свързани с повишения международен интерес и климатичните, екологичните, геополитическите и гео‑икономическите промени в региона; счита, че тази политика следва да включва нови участници като Китай и че измерението на сигурността в Арктика следва да бъде разгледано в общата външна политика и политика на сигурност на ЕС; счита по-специално, че тя следва да включва задълбочен подход към сигурността, който следва да включва по-специално понятията за околна среда и здраве, както и въпроси, свързани с морската сигурност; отбелязва, че подобна всеобхватна актуализирана политика, основана на консенсус между всички държави членки, ще позволи на ЕС да играе ефективна, проактивна и по‑амбициозна роля в региона, отчитайки неотложните предизвикателства, свързани с изменението на климата, и растящото геополитическо значение на Арктика, но също така ще служи и на интересите на гражданите на ЕС, предимно на тези, които живеят в Арктика, и по-специално на коренното население; подчертава, че тази политика трябва да отразява както вътрешните, така и външните измерения на отношенията на ЕС с Арктика, които следва да включват измерението на устойчивата свързаност, за да се разрешат основни проблеми, пред които са изправени жителите на Арктика, като осигуряването на качествени интернет връзки;

6.  счита, че новата политика на ЕС за Арктика следва да се използва по-широко като възможност за повишаване на осведомеността и ангажираността сред гражданите, академичните среди и бизнеса на ЕС по въпросите, свързани с Арктика; призовава за създаването на единен портал за Арктика, обхващащ всички свързани с Арктика инициативи и дейности на институциите на ЕС;

7.  отбелязва растящия интерес към Арктика и нейните ресурси; изразява дълбока загриженост във връзка с отрицателните последици от изменението на климата, по-специално бързото топене на ледовете и свръхексплоатацията на ресурсите, които създават нова среда и реалности за определени форми на икономическо развитие и допълнително нарушават все по-уязвимите арктически екосистеми;

8.  подчертава, че широкообхватният модел на управление, основан на международното право, е от полза за всички арктически държави и региона като цяло и осигурява предсказуемост и стабилност в региона; подчертава, че съществуващите регионални структури насърчават доверието и сътрудничеството между арктическите държави; подчертава, че арктическите държави носят основната отговорност за справяне с проблемите на своя територия; посочва обаче и факта, че външни сили оказват ключово въздействие върху настоящите и бъдещите предизвикателства на региона; отново заявява, че международното право е крайъгълният камък на правната рамка, регулираща международните отношения в Арктика, и подчертава значението на UNCLOS като основа за цялата морска дейност, и по-специално на част XV от нея относно мирното решаване на свързаните с морето спорове и различните процедури за решаване на спорове за определянето на границите на континенталния шелф на Арктика и за уреждане на въпросите, свързани със суверенитета в рамките на Арктика по отношение на териториалните води; повтаря призива си ЕС и държавите членки да играят по-активна роля в ефективното прилагане на международните конвенции и призовава САЩ да ратифицират UNCLOS; подчертава също така значението на международните органи, създадени в съответствие с UNCLOS, включително Комисията относно границите на континенталния шелф (CLCS), Международния орган за морското дъно (ISA) и Международния трибунал по морско право (ITLOS), както и на платформи като Арктическия съвет, Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион, Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море, Северното измерение и Организацията на обединените нации, и запазва ангажимента си за силно и активно участие в парламентарното сътрудничество по въпроси, свързани с Арктика;

9.  признава статута на суверенитет на арктическите държави и техните суверенни права в съответствие с международното право; счита, че запазването на постиженията на три десетилетия мирно сътрудничество е от ключово значение; подчертава, че капацитетът на ЕС за предоставяне на решения на потенциални предизвикателства в областта на сигурността следва да бъде използван в пълна степен; подчертава, че предвид множеството сложни и взаимосвързани въпроси, отнасящи се до икономическото развитие, околната среда и сигурността в Арктика, е необходимо диалогът относно потребностите на региона в областта на сигурността да се провежда на глобално, регионално и местно равнище;

Изменение на климата в Арктика

10.  изразява дълбока загриженост от констатациите на специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат, според който през последните десетилетия глобалното затопляне е довело до широкоразпространено свиване на криосферата, с масови загуби на ледена покривка и ледници, намаляване на снежното покритие и равнището и плътността на ледовете в Северния ледовит океан, както и повишаване на температурата на вечната замръзналост; изразява дълбоко безпокойство относно последиците за общественото здраве и сигурността от топенето на вечната замръзналост, с което се разкриват бактерии и вируси, които са били в латентно състояние от векове или хилядолетия;

11.  подчертава, че Арктика губи биологично разнообразие с тревожни темпове и изразява дълбока загриженост във връзка с констатациите в доклада за глобална оценка на Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES); подчертава, че загубата на биологично разнообразие се дължи не само на изменението на климата, но и на добивните дейности в океана, за които IPBES отбелязва, че вероятно ще се разширяват в Арктическия регион успоредно с топенето;

12.  изразява загриженост от докладите, че освободените от топенето на вечната замръзналост бактерии не само отделят увреждащ климата въглерод, но освен това, заедно с вирусите, може да представляват сериозна заплаха за здравето на животните и хората; отбелязва, че изменението на климата и топенето на вечната замръзналост имат вредни последици за възможностите за живот и работа в региона, тъй като и двете са довели до загуба или влошаване на качеството на съществуващата инфраструктура, пътищата и сградите, както и до множество промишлени и транспортни инциденти, а също така заплашват обекти на културното наследство и начина на живот на коренното население;

13.  подчертава, че ЕС трябва да следва политики, които гарантират, че мерките в областта на околната среда отчитат интересите на жителите на Арктическия регион, включително на коренното население, при опазването и развитието на региона;

14.  настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в работата за изготвяне на амбициозен план за действие в областта на климата за Арктика, насочен към намаляване на последиците от световните емисии на парникови газове и адаптиране към изменението на климата, като същевременно подкрепя иновативните решения от значение за Арктика;

Геополитически процеси в Арктика

15.  приветства факта, че стабилността на Арктика вече дълго време остава относително незасегната от конфликтите в други райони на света, и подчертава значението на предотвратяването на разпространението на отрицателните последици от геополитически събития от други региони в Арктика; отбелязва обаче, че положението със сигурността и военното положение в Арктика се промениха съществено през последните години и съзнава стратегическото значение на региона; отбелязва, че една безопасна, стабилна, устойчива, мирна и просперираща Арктика е изключително важна за сигурността на Европа и нейния стратегически контекст; подчертава освен това, че военната дейност в Арктика трябва да бъде предвидима, прозрачна и да се осъществява така, че да подкрепя сигурността и стабилността, тъй като засилената милитаризация, съчетана с влошени геополитически отношения в световен мащаб, може да доведе до инциденти и повишени рискове за сигурността; призовава съответно за засилен регионален диалог, трансгранично сътрудничество и въздържане във военната сфера и насърчава провеждането на процес на преговори и на мерки за изграждане на доверие, насочени към дългосрочната цел за намаляване на военното оборудване в региона;

16.  отбелязва особеното географско положение на Руската федерация, чиито териториални води и икономически зони далеч надхвърлят тези на всички останали арктически държави; подчертава в това отношение, че специфичните географски характеристики на Русия я правят партньор по подразбиране, но също така я натоварват с по-голяма отговорност;

17.  отбелязва важното място на Арктика във военните стратегии на всички участници в региона и настоятелно ги призовава да прилагат своите политики за Арктика при пълно зачитане на международното право; изразява дълбока загриженост относно прогресивното засилване на военните способности от страна на Русия, което е най-широкообхватно сред арктическите държави и включва развитие на способности за лишаване от достъп и затваряне на определени зони (A2/AD), както и реактивиране и възстановяване на морски ядрени сили и флот от ледоразбивачи, някои от които Русия планира да оборудва с крилати ракети и системи за водене на електронна война; счита, че подобни действия не са оправдани от военното положение на място и значително надхвърлят легитимните отбранителни цели, отразявайки по този начин желанието на Русия за постигане на стратегическо военно превъзходство в региона, което би довело до нестабилност и повишен риск от конфронтация и би представлявало отклонение от инициативата от Минск от 1987 г., която имаше за цел превръщането на Арктика в международна зона на мир; настоятелно призовава нациите от Северния полярен кръг да не изграждат военни или научноизследователски бази, охранявани от военни сили;

18.  изразява съжаление, че вместо да залага на ползите от конструктивното сътрудничество, Русия възприе много по-състезателен и дори конфронтационен подход към Арктика, разглеждайки я като сфера на военна, териториална и икономическа експанзия и арена за амбициите си на велика сила;

19.  призовава държавите от Арктика да участват в конструктивен и взаимноизгоден диалог по всички въпроси – от опазването на околната среда до икономическото развитие и военните операции; подчертава, че ЕС и Русия имат съществени общи интереси в редица области, свързани с Арктика, включително в областта на морската сигурност и трансграничното сътрудничество по въпросите на околната среда; подчертава, че конструктивното сътрудничество следва да бъде в съответствие с принципа на „избирателното сътрудничество“, включително в областта на климата и околната среда, не следва да застрашава целите на санкциите и ограничителните мерки, приети в отговор на действията на руското правителство в други части на света, и следва да бъде в съответствие със стратегията на ЕС спрямо Руската федерация; отбелязва, че Арктическият съвет следва да се разглежда като платформа за поддържане и продължаване на отворен диалог с Русия по въпроси, които са важни и за ЕС;

20.  счита, че включването на Арктика в програмите на Китай за икономическо развитие със стремеж за интегриране на Северния морски път на Арктика в инициативата му „Един пояс, един път“ (като „Полярен път на коприната“), трябва да бъде внимателно наблюдавано от ЕС и отчетено в актуализираната му политика за Арктика, тъй като противоречи на всякаква идея Арктика да бъде разглеждана като самостоятелен регион, защитен от глобалната геополитика; отбелязва в тази връзка инвестициите на Китай в научни изследвания, нови ледоразбивачи и стратегически инфраструктурни проекти в Арктика, които напомнят за начина му на действие в други части на света, и припомня, че ЕС следва да избягва да губи важни позиции в тази област в полза на трети държави; изразява загриженост относно опитите на Китай да инвестира в морските пристанища по Северния морски път и опитите му да получи права за добив, наред с другото, като начин за установяване на присъствието му в Арктика, и настоятелно призовава арктическите държави да внимателно да проверяват чуждестранните инвестиции в своите обекти със стратегическо значение;

Запазване на свободата на корабоплаването

21.  приветства приемането и влизането в сила на 1 януари 2017 г. на Международния кодекс за кораби, плаващи в полярни води (Полярния кодекс) на ИМО;

22.  призовава за оценка на прилагането на Полярния кодекс на ИМО, както и на стандартите и задълженията съгласно Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL), за да се установи дали те се прилагат изцяло от субектите, извършващи дейност в Арктика, и да се идентифицират пропуските и слабостите, които да бъдат разгледани допълнително; настоятелно призовава всички арктически крайбрежни държави бързо да предприемат необходимите мерки за пълното прилагане на Полярния кодекс; насърчава корабите, които не са предмет на конвенцията SOLAS, доброволно да прилагат мерките за безопасност и да следват други мерки и насоки за безопасно и природосъобразно корабоплаване и дейност в Арктика;

23.  призовава Комисията и държавите членки да засилят ролята си в насърчаването на ефективното прилагане на международните конвенции, като Парижкото споразумение, Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Полярния кодекс и Конвенцията за биологичното разнообразие;

24.  настоятелно призовава за споделена отговорност за безопасността на човешкия живот в морето и за устойчивостта на полярната среда с нарастването на обема и разнообразяването на естеството на корабоплаването в полярни води през следващите години; приветства в това отношение съчетаването на Полярния кодекс с мерки за маршрутизиране на корабите, целящи намаляването на рисковете от инциденти, както и „закритите“ зони за подобряване на безопасността на корабоплаването и защита на уязвимата и уникална околна среда; подчертава ролята на ЕС и неговите държави членки в подкрепа на предотвратяването и разрешаването на конфликтите в Арктика, в подкрепа на изграждането на механизми за гражданска сигурност и на подобряването на капацитета за справяне с кризи и инфраструктурата за издирване и спасяване; подчертава, че ЕС може да допринесе със своя експертен опит в областта на морската сигурност и безопасност, с възможностите си и знанията си за корабоплаването и навигацията; отчита, че вече има значително трансгранично сътрудничество в областта на операциите за търсене и спасяване; насърчава ЕС да засили своя принос за предотвратяване на извънредни ситуации, готовност за действие и реагиране при бедствия в рамките на Арктическия съвет, Форума за арктическа брегова охрана и Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море; отбелязва със загриженост обаче развитието и бързото разрастване на военноморския трафик и добива на енергия по Северния морски път, който се превърна в източник на геополитическо напрежение и загриженост за околната среда; отбелязва растящия икономически интерес за развитието на Северния морски път, особено от страна на Русия и Китай, като начин за стимулиране на икономическия растеж и като конкурентоспособна в световен мащаб национална транспортна мрежа; отбелязва развитието на широкомащабни енергийни проекти като настоящото руско-китайско сътрудничество по проектите за втечнен природен газ „Ямал ВПГ“ и „Арктика ВПГ-2“, и изразява загриженост, че такива проекти значително увеличават обема на корабоплаването по Северния морски път и предполагат значителен натиск върху вече застрашената арктическа екосистема;

25.  признава голямото числено предимство на Русия по отношение на ледоразбивачите, както и разработването от Китай на програми за ледоразбивачи, и насърчава държавите членки и други държави партньори да изградят свой собствен капацитет в това отношение; счита, че ЕС следва да насърчава строителството и използването на повече ледоразбивачи и укрепени против лед кораби под флага на ЕС;

26.  подчертава необходимостта от засилване на морското наблюдение и обмена на информация в Арктическия регион; подкрепя по-нататъшните инвестиции в космически мониторинг и навигация чрез спътниковите мрежи „Коперник“ и „Галилео“, както и в информация in-situ от Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet) с цел подобряване на реагирането при извънредни ситуации, безопасно корабоплаване и знания за изменението на климата; отбелязва, че увеличаването на човешката дейност в региона, включително нарастващият туризъм, поражда сериозни опасения, свързани с човешката сигурност, особено в контекста на суровите метеорологични условия и ограничените възможности за търсене и спасяване; счита, че международното сътрудничество, както и тясното партньорство между военния, публичния и неправителствения сектор са от съществено значение за осигуряването на подходяща гражданска защита в региона; подчертава необходимостта от насърчаване и обмен на най-добри практики по отношение на търсенето и спасяването и от допринасяне за оперативната съвместимост на подразделенията за търсене и спасяване чрез съвместни учения; препоръчва на държавите членки да разгледат възможностите за създаването на нови проекти по линия на Постоянното структурирано сътрудничество, например в областта на издирването и спасяването или опазването на околната среда, които да имат за цел увеличаването на способностите на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Арктика; насърчава ЕС и държавите членки да изпълняват учения, симулиращи как Механизмът за гражданска защита може да бъде широко прилаган в Арктика;

27.  настоява на ключовото значение на пълното зачитане в Арктика на правата на чуждестранните кораби съгласно UNCLOS, и по-специално членове 17 – 21 и 37 – 41 от нея, включително правото на мирно преминаване, правото на транзитно преминаване и свободата на корабоплаването; осъжда действията на Русия, ограничаващи правата на корабоплаване по северните морски маршрути, чрез определянето им като вътрешни води под неин пълен суверенен контрол, чрез създаване на регулаторни и административни пречки пред чуждестранното корабоплаване по маршрута и налагане на изискване за получаване на разрешение от Русия за влизане и транзитно преминаване през изключителната ѝ икономическа зона и териториално море, както и чрез непредвиждане на изрична дерогация за плавателните съдове със суверенен имунитет; подчертава, че всяка мярка, ограничаваща свободата на корабоплаване, следва да бъде в съответствие с UNCLOS и с международното обичайно право; призовава Руската федерация да спазва правилата, кодифицирани в UNCLOS, както и ангажиментите си, поети с присъединяването към ежегодните призиви на Общото събрание на ООН държавите членки да се съобразяват морските си претенции с UNCLOS;

28.  подчертава, че развитието на северните транспортни коридори следва да бъде устойчиво и да допринася за по-екологичен преход; отбелязва, по-конкретно, че нови северни железопътни връзки биха стимулирали икономиките на северните и балтийските държави и биха подобрили измерението „Север-Юг“ на достъпа до пазара; призовава следователно Комисията да разгледа въпросите на транспорта на север и да идентифицира възможности в контекста на Партньорството на Северното измерение за транспорт и логистика; подчертава, че са необходими по-добри връзки в региона на Северното измерение, за да се намали отдалечеността и да се гарантира свързаност в отговор на глобалното развитие;

Устойчиво развитие и устойчива експлоатация на стратегическите ресурси

29.  подчертава значението на Арктика за енергийната сигурност на ЕС, твърдо настоява за устойчиво и съобразено с науката използване на енергийните ресурси в Арктика и подчертава необходимостта от засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност, която значително да намалява зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин да подобрява позицията му по отношение на сигурността; подчертава необходимостта от борба с изменението на климата чрез придържане към целите на Парижкото споразумение;

30.  отбелязва, че в резултат от изменението на климата и свързаното с него топене на ледовете, достъпът до огромните въглеводородни ресурси в Арктическия регион се увеличава, което променя геостратегическото значение на региона, с потенциални последици за международната стабилност; призовава държавите в региона да продължават да разрешават всички настоящи или бъдещи конфликти относно достъпа до природните ресурси в Арктика чрез конструктивен диалог в съответствие с международното право, а именно UNCLOS, и в духа на Декларацията от Илулисат от 2008 г.;

31.  признава екологичния риск от експлоатацията на нефт и газ в Арктика; подчертава, че икономическото развитие на Арктика и по-специално проучването и експлоатацията на природни ресурси в Арктика следва да се придържа към международното право, както и към съответните международни конвенции и правила и да отговаря на строги предпазни екологични стандарти, и призовава за установяване на строги изисквания при проучването и експлоатацията на нови запаси от въглеводороди в региона; изразява загриженост в тази връзка от опитите, предимно от страна на Русия, както и от частни предприятия от други държави, за осъществяване на мащабни проекти за експлоатация със силно въздействие без подходяща оценка на техните последици за околната среда; поради това настоятелно призовава всички арктически държави да гарантират подходяща предварителна оценка на въздействието върху околната среда на всички проекти за експлоатация и подчертава значението на спазването на регулаторните стандарти;

32.  подчертава, че опазването на околната среда и управлението на антропогенното замърсяване следва да бъдат ключова цел в Арктика; обявява се срещу експлоатацията на ресурси на Арктика, ако е научно доказано, че това причинява непоправими щети на екосистемата на Арктика и извън нея;

33.  приветства работата на Арктическия съвет за решаването на проблема със замърсяването в Арктика и призовава ЕС да играе активна роля и да оказва помощ в това отношение;

34.  изразява силна загриженост във връзка с неотдавнашната екологична катастрофа, причинена от предприятието „Норилски никел“, довела до най-големия досега разлив на нефт в полярната част на Арктика, а също така във връзка с изпомпването на токсични отпадъчни води от утаечен резервоар в тундрата и други разливи, случващи се редовно, но скрити от официалната статистика; приветства съдебните решения за налагане на глоба на дружеството, отговорно за катастрофата, но в същото време изразява загриженост относно ограничения достъп на журналисти и експерти до местата на бедствията и призовава руските органи да създадат прозрачни и ефективни процедури за докладване и проследяване на такива екологични катастрофи; изразява съжаление, че подобни инциденти често се случват на земите на коренното население, което води до загуба на способността им да продължат традиционния си начин на живот; призовава ЕС да подкрепя защитниците на екологичните права и журналистите, разследващи подобни случаи, и да използва собствените си ресурси, като програмата за наблюдение и мониторинг на Земята „Коперник“, за проследяване на такива замърсявания в Арктика, и да извършва задълбочена оценка на последиците върху околната среда и човека от ориентираната само към реализирането на печалба експлоатация; насърчава сътрудничеството с арктическите държави в разработването на системи за бързо реагиране за управление в реално време на екологични бедствия, по-специално разливи на нефт;

35.  изразява съжаление, че руски дружества продължават да намаляват до абсолютния минимум инвестициите си в за опазване на околната среда и в производствените съоръжения, за да получат максимална печалба във възможно най-кратък срок, което води до постоянни емисии на токсични вещества в атмосферата, които имат пагубен ефект не само върху околната среда, но и върху повечето арктически градове, като например Норилск, превръщайки ги в едни от най-замърсените градове в света;

36.  счита, че Арктика следва да играе централна роля в Европейския алианс за суровините, като увеличава производството на минерални суровини от критично значение в Европа и намалява зависимостта от Китай по отношение на редкоземните метали, което е от ключово значение за по-нататъшното развитие на екологосъобразните технологии и борбата с изменението на климата, което представлява основната заплаха за региона; счита, че решенията на местните органи относно добива на минерални ресурси следва да се вземат по прозрачен начин; приветства инициативите в европейската част на Арктика за устойчив добив и намаляване на емисиите на въглероден диоксид като например първия в света проект за производство на желязо без изкопаеми горива – HYBRIT, имайки предвид нарастващото търсене на стомана и потребностите на едно все по-електрифициращо се общество;

37.  отбелязва, че Арктика е богата на минерални ресурси и подчертава, че европейската част на Арктика играе важна роля за доставките на суровини в ЕС, наред с другото с основни ресурси, технологии и ноу-хау, необходими за осъществяването на цифровия и екологичния преход; отбелязва, че повечето от суровините от изключителна важност на ЕС се намират в Арктика, което, при подходящо и устойчиво управление, може да укрепи автономността на ЕС; отбелязва факта, че един от факторите, определящи стремежа на Пекин да придобие контрол над запасите на Арктика, е желанието за поддържане на господстващо положение във веригите на доставки на жизненоважни ресурси и ключови компоненти на нововъзникващите технологии;

38.  призовава за увеличаване на достъпността до цифрова инфраструктура в Арктика, като по този начин се насърчават предприемачеството и иновациите и се диверсифицира икономическото развитие; подчертава значението на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници в отдалечените арктически общности; насърчава по-нататъшната работа по иновативни енергийни решения и свързаното с тях изграждане на капацитет в Арктика с оглед на предотвратяване на изменението на климата, като се отчитат потребностите на обществото; подчертава стратегическото значение на подводните телекомуникационни кабели в Северния Атлантически океан, които осигуряват над 95% от международните телекомуникации; отново посочва значението на засиленото трансатлантическо сътрудничество за защита и гарантиране на спазването на международните инструменти, които уреждат въпросите, свързани с подводните кабели, включително UNCLOS; подчертава ролята, която Арктика играе с климатичното и географското си конкурентно предимство в цифровата свързаност между Северна Америка, Европа и Азия, както и като локация за центровете за съхранение на данни; отбелязва, че новите цифрови магистрали, със своите разширени оптични кабелни системи и инфраструктура, следва да позволят също така по-добра цифрова свързаност за арктическите общности, както и здравна подкрепа и социални услуги (например услуги за здравни грижи от разстояние), онлайн образование и като цяло по-лесен достъп до световната икономика;

39.  отбелязва недостатъчните инвестиции в Арктическия регион; счита, че ЕС може да допринесе за икономическото, социалното и устойчивото развитие в полза на арктическите общности, по-специално в областта на енергетиката, транспорта и инфраструктурата; счита, че арктическите региони са дом на иновативни индустрии, които са от съществено значение за устойчивото развитие;

40.  подчертава, че поради дългите разстояния, слабо населените райони, суровия климат и демографските дисбаланси, увеличаването на свързаността, достъпността и интеграцията на общностите чрез инвестиции в информационни и комуникационни технологии и транспортни инфраструктури (в железопътния, морския, сухопътния и въздушния транспорт) е от решаващо значение за подобряване на производителността и търговията в рамките на и извън Арктика; счита, че по-добрият транспорт и широколентовата свързаност ще увеличат и възможностите за трансгранична трудова заетост, студентска мобилност и по-нататъшно разширяване на трансграничното сътрудничество; подчертава полезността на ориентираните към местните условия инструменти, като стратегиите за интелигентна специализация и териториалното сътрудничество, за приспособяването на устойчивите инвестиции към условията в Арктика, и счита, че тези политики на ЕС следва да бъдат доразвити и свързани с политиката на ЕС за Арктика; призовава за създаване на специална инвестиционна платформа, която да улесни по-тясното икономическо сътрудничество между икономиките на ЕС и Арктика, в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд;

41.  отбелязва ролята на частния сектор при разработването на устойчиви решения за Арктика; призовава Комисията да подкрепи инвестициите на европейските дружества в ключови сектори като производството на енергия от възобновяеми източници, логистиката и развитието на електроенергийната мрежа, като същевременно установява възможностите за инвестиции в рамките на инструментите на ЕС за инвестиции и финансиране, за да се улесни достъпът на европейските дружества до арктическия пазар; подчертава значението на търговията и инвестициите в цифрова инфраструктура, иновации и икономическо развитие в Арктика, с по-тясно сътрудничество между правителствата, академичните среди и бизнеса; призовава ЕС да намали техническите пречки пред търговията и да засили сътрудничеството си с представители на бизнеса и насърчава по-нататъшната подкрепа за Арктическия икономически съвет; настоява дружествата, установени или извършващи дейност в ЕС, стриктно да спазват Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека по отношение на всички свои стопански операции и взаимоотношения с Арктическия регион и да гарантират ефективни процеси на надлежна проверка, свързани с правата на човека и околната среда; призовава тези субекти да осигурят ефективни, съдържателни и информирани консултации на всички етапи от процеса както със засегнатите, така и с потенциално засегнатите заинтересовани страни, включително коренното население; подчертава, че икономическите дейности в Арктика следва да бъдат устойчиви и следва да отчитат въздействието върху околната среда, по-специално върху изменението на климата, както и социалните последици от тях; подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на устойчивото регионално развитие в полза на живеещите в Арктика, на нисковъглеродните дейности, на знанията и кръгова икономиката;

42.  подкрепя, като общо правило, становището, изразено в споразумението относно риболова в централната част на Северния ледовит океан, че експлоатацията на природните ресурси следва да се осъществява само когато е налице разумна сигурност, че няма да бъдат причинени вреди на околната среда, и подчертава значението на прилагането на подход на предпазливост при управлението на рибарството в Арктика и субарктическия регион на всички етапи; подчертава значението на мерките за управление на рибарството въз основа на най-добрите налични научни становища, за да се гарантира дългосрочна устойчивост; отбелязва, че арктическите крайбрежни държави са постигнали споразумение по рамка за управление на дейностите в Арктика, включително ангажимент за уреждане на припокриващи се претенции към морски зони; изразява подкрепата си за съществуващите регионални организации за управление на рибарството и глобалните споразумения, свързани с рибарството, морския транспорт и морската среда; подчертава, че ЕС следва да участва в управлението на запасите в съответствие с UNCLOS;

43.  отбелязва, че голям дял от вноса на риба в ЕС идва от Арктика и е наясно, че споровете, свързани с риболова, вероятно ще се увеличават, наред с другото поради изчерпването на запасите от риба в някои райони и миграцията им в други райони, обусловена отчасти от изменението на климата; приветства следователно подписването на Споразумението за риболова в централната част на Северния ледовит океан, с което се цели постигането на устойчиво развитие в Арктика и прилагането на подход на предпазливост при управлението на рибарството в открито море в централната част на Северния ледовит океан, и призовава за бързото му влизане в сила; признава значението на декларацията от Осло за постигането на това обвързващо споразумение относно предотвратяването на нерегулирания риболов в открито море в централната част на Северния ледовит океан; приветства включването на представители на организации на коренното население в делегациите; изразява съжаление обаче, че участието им и това на НПО е само като наблюдатели;

В служба на местните общности и опазването на правата на коренното население

44.  приветства постиженията, но припомня, че в повечето северни държави средните статистически стойности, отразяващи бедността, продължителността на живота и много ограниченото човешко и икономическо развитие в арктическите райони, остават по-ниски от средните националните; е запознат, че технологичната трансформация и изменението на климата засягат традиционния стил и начин на живот на коренното население и поради това отново отправя призива си за активно участие на всички общности и жители на Арктика, и по-специално на коренното население, което притежава местни и практически познания, в процесите на вземане на решения относно избора на развитие; в тази връзка решително подкрепя пълното и ефективно прилагане на член 19 от Декларацията на ООН за правата на коренното население, особено по отношение на необходимостта от получаване на доброволно, предварително и информирано съгласие от коренното население преди приемането и прилагането на законодателни или административни мерки или стартиране на проекти за развитие, които може да го засягат;

45.  отчита, че последиците от топенето на ледовете и по-умерените температури водят до разселване на коренното население и така застрашават местния начин на живот; отбелязва желанието на жителите и на правителствата в Арктическия регион, които имат суверенни права и отговорности, за устойчиво икономическо развитие при което същевременно се защитават чувствителните арктически екосистеми и традиционните източници на поминък на коренното население и се взема предвид неговия опит в използването и развитието на разнообразните ресурси на региона по устойчив начин;

46.  подчертава необходимостта да се гарантира опазването на културата, традициите и езиците на коренното население чрез създаване на програми за изграждане на капацитет за повишаване на осведомеността относно многообразието, историята и правата на коренното население, не само за младите хора от коренното население, но и за населението в региона, което не е коренно; призовава делегациите на ЕС в арктическите държави да водят истински и приобщаващ диалог с коренното население на национално и регионално равнище и да служат като координатори по въпросите на коренното население; подчертава необходимостта служителите в тези делегации на ЕС да бъдат запознати с правата на коренното население, утвърдени в Декларацията на ООН за правата на коренното население; приветства нарастващото съобразяване с правата на коренното население във външните политики на ЕС; призовава за по-добра съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС за Арктика в това отношение;

47.  отново призовава за активно приобщаване на всички жители на Арктика, които притежават местни и практически знания, и по-специално на коренното население, в процесите на вземане на решения относно избора на развитие;

48.  съжалява за усилията на руското правителство да подчини гражданското общество, които имат силно отрицателно въздействие върху коренното население, като ограничават автономността на неговите представителства и партньорства на международни форуми и блокират достъпа до външни фондове; отбелязва, че подобни проблеми засягат и други НПО, включително активистите за опазване на околната среда;

49.  заявява, че всички дейности в Арктическия регион, включително управлението и устойчивата експлоатация на природните ресурси на Арктика, следва да зачитат правата и да бъдат от полза за коренното население и другите местни жители; във връзка с това се застъпва за по-силна връзка между предприятията, извършващи дейност в Арктика, и местните общности, с цел създаване на икономически и изследователски възможности и работни места и насърчаване на устойчивото развитие на ресурсите, и подкрепя прилагането на стандарти като протокола за бизнес инвестициите в Арктика и инициативата на ООН „Глобален договор“; припомня съществуващите международни инструменти, които установяват юрисдикциите, правата и задълженията на държавите относно управлението и устойчивото използване на природните ресурси, и настоява тези инструменти да продължат да се спазват изцяло; подчертава значението на гарантирането на сътрудничество между хората, достъп до образование и бизнес възможности и подкрепа за младите хора в Арктика;

50.  изтъква значението на усилията в подкрепа на стремежите, нуждите и предизвикателствата пред местното население, по-специално чрез междуличностно сътрудничество, свързаност, достъп до интернет, образование, здравеопазване и заетост, особено за младите хора и маргинализираните групи; подчертава необходимостта актуализираната политика за Арктика да включва амбициозно измерение, свързано с равенството между половете; призовава за засилване на финансирането по програми като „north2north“ и други програми за мобилност, насочени по-специално към младите хора, живеещи в Арктика, както и за по-голяма подкрепа и повече ресурси в помощ за адаптирането на народите от Арктика към дълбоките промени, предизвикани от изменението на климата;

51.  отново призовава всички останали държави членки да ратифицират незабавно Конвенцията относно коренното население и племенните народи на МОТ от 1989 г. (Конвенция № 169 на МОТ);

Наука и знания

52.  призовава арктическите държави да изпълнят ангажиментите си по Конвенцията за биологичното разнообразие, по-специално по отношение на in-situ съхранението; призовава всички държави да гарантират включването на коренното население и местните общности на Арктика в процесите на обсъждане и вземане на решения на съответните международни форуми на дипломацията за климата и биологичното разнообразие; подкрепя препоръката коренното население да има пряк достъп до средства по Зеления фонд за климата за своите инициативи за устойчиво смекчаване на последиците и приспособяване към изменението на климата;

53.  подчертава важния принос на ЕС и неговите държави членки в полярната наука, който ще бъде необходим за разбирането на глобалните и местните ефекти на изменението на климата, и значението на знанията като основа за политическите решения и устойчивото развитие в Арктика; повтаря призива от 14-ата конференция на парламентаристите от Арктическия регион за укрепване на базата от знания и подобряване на научното сътрудничество чрез нова инициатива за „Международна полярна година“; подкрепя международните усилия за наука, знания и иновации с арктическо измерение, както и сътрудничеството в научноизследователската дейност в Арктика, като например сключването и прилагането на Споразумението за засилване на международното арктическо научно сътрудничество;

54.  отбелязва, че ЕС е основен източник на финансиране за научни изследвания в Арктика чрез програми като „Хоризонт 2020“; подчертава необходимостта от увеличаване на финансирането от ЕС за научноизследователска и развойна дейност в Арктика; призовава за по-голяма видимост и координация на ориентираните към Арктика научни изследвания и иновации, включително в „Хоризонт Европа“; призовава Комисията да направи цялостен преглед на финансирането от ЕС, предназначено за региона, и арктическите компоненти на хоризонталните програми на ЕС, и настоятелно призовава ЕС да приложи амбициозен, ориентиран към бъдещето и екологично устойчив инвестиционен план за Арктика; счита, че един такъв план следва да увеличи финансирането в ключови области като научните изследвания и да предостави повече финансиране за научни изследвания, развитие и иновации, космическа, цифрова и транспортна инфраструктура, космически технологии, устойчиво корабоплаване, устойчив добив и преработка на суровини, възобновяема енергия и други нисковъглеродни дейности и туризъм в Арктика; подчертава необходимостта от подобряване на полезните взаимодействия между съществуващите финансови инструменти, за да се предотврати евентуално дублиране и да се увеличи максимално взаимодействието между вътрешните и външните програми на ЕС;

55.  отбелязва, че Арктика предлага огромен потенциал за иновации и устойчиво използване на ресурси, както и за разработването на практики, които след това могат да бъдат внедрени в световен мащаб, и че е изпитателно поле за, наред с другото, геотермални, вятърни и водни проекти, производство на стомана без въглеродни емисии и по-екологосъобразно производство на батерии; признава приноса на космическите програми на ЕС като „Коперник“, „Галилео“, Европейската геостационарна служба за навигационно покритие и спътниковите комуникации за екологичната, морската и човешката безопасност и сигурност в Арктика, които, наред с другото, позволяват наблюдение на еволюцията на леда и устойчивото управление на морските ресурси, откриване на замърсяване, разработването на системи за предупреждение при извънредни ситуации, идентификация и проследяване на движението по море и услуги по издирване и спасяване; подкрепя постоянното инвестиране в развитието на тези способности и се застъпва за прилагането им в Арктика в сътрудничество и под ръководството на арктическите държави, които са членки на ЕС и/или НАТО;

Повече ЕС в Арктика, повече Арктика в ЕС

56.  приветства създаването през 2017 г. на длъжността специален пратеник по въпросите на Арктика; подкрепя продължаването на неговия мандат и поздравява настоящия специален пратеник за извършената работата; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да подобрят междуведомственото сътрудничество и съгласуваността между различните програми и инвестиции в Арктика и настоятелно ги призовава да разпределят достатъчно ресурси, които да отразяват амбицията на политиката на ЕС за Арктика; настоятелно призовава Комисията да създаде специална работна група, която да обхваща по изчерпателен начин северна Европа и Арктика; отбелязва, че вътрешната координация на ЕС по въпросите на Арктика следва да бъде засилена както на равнището на работните групи на Комисията, така и между съответните агенции на ЕС; насърчава Комисията да възложи координираща роля по политиките за Арктика на един от заместник-председателите си, за да се избегне дублирането на правомощия; призовава Съвета да създаде работна група за северна Европа и Арктика, и ЕСВД да създаде подобно звено в рамките на своите структури; счита, че ролята на Парламента по отношение на формулирането и изпълнението на политиката на ЕС за Арктика следва да бъде засилена и че на Арктика трябва да се отдава по-голямо значение в Парламента, включително чрез създаване на специална междупарламентарна делегация, отговаряща за сътрудничеството с Арктика; призовава за по-широк дебат по въпросите на Арктика, както в рамките на институциите на ЕС, така и в държавите членки;

57.  счита, че процесът на консултации за новата политика на ЕС за Арктика следва да се използва за оценка на ефективността на настоящите политики на ЕС;

58.  счита, че като глобален участник ЕС следва активно да участва в диалога по политиките, да реагира на нарастващото стратегическо значение на Арктика и да продължи да играе ролята си на приет и надежден участник в Арктика, който зачита уникалния набор от съществуващи консултативни форуми за Арктика и успешните механизми на рамката на управление; счита, че ЕС може да служи като честен посредник в подкрепата на стабилността и просперитета в региона; призовава ЕС да продължи диалога и мерките за изграждане на доверие в съществуващите многостранни рамки и да включи Арктика като приоритет в Глобалната стратегия на ЕС; призовава освен това за специфична за Арктика политика за свързаност (цифровизация, навигация, логистика, транспорт); изразява твърдото си убеждение, че Европейският зелен пакт предоставя така необходимия дългосрочен отговор на нарастващите предизвикателства на изменението на климата чрез разширена инвестиционна програма за устойчив растеж и по-специално местни инициативи в областта на иновациите и ще допринесе значително за намирането на решение на стратегическата енергийна зависимост на ЕС; като има предвид това, призовава за интегриране на измерението на политиката на ЕС за Арктика в Европейския зелен пакт, Стратегическата програма на ЕС за периода 2019 – 2024 г., Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС, Стратегията на ЕС за свързване и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

59.  подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки да поддържат конструктивни отношения с всички държави от Арктика, които не са част от ЕС, и подчертава необходимостта ЕС да следва и подкрепя основан на правата подход в отношенията си с коренното население на Арктика; подчертава значението на това арктическите държави от ЕС да споделят по-широко информация за настоящите предизвикателства в региона, да подобрят своите способности в областта на хибридната война, да продължат да инвестират в отбрана, да подобрят съгласуваността по отношение на текущите дейности в Арктика и да развиват съвместни способности по отношение на морското и въздушното пространство; приканва ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат по-тясно по въпросите, свързани с Арктика, в рамките на регионални и международни форуми и призовава ЕС да включи в по-голяма степен местното и регионалното равнище на управление при разработването на своите политики, засягащи региона;

60.  счита, че най-добрият отговор на растящото сътрудничество между Китай и Русия в Арктика е подобряването на координацията на равнището на ЕС, както и провеждането на консултации с държавите от ЕИП, САЩ, Канада, както и Обединеното кралство, Япония, Република Корея, Индия и други партньори, ангажирани в гарантирането на мирно сътрудничество и свобода на корабоплаването в Арктика, както и максималното използване на възможните полезни взаимодействия;

61.  отбелязва инициативата на САЩ за сигурност в Арктика и рамката на Канада за политиката относно Арктика и Севера и насърчава ЕС да си партнира със своите съмишленици, когато е подходящо, за да гарантира ефективна координация в региона; в тази връзка призовава за стабилен диалог между ЕС и Арктика в подкрепа на прилагането на политиката на ЕС спрямо Арктика;

62.  счита, че въпросите на сигурността в Арктика следва също така да бъдат част от консултациите и сътрудничеството с НАТО, който може да използва рамката на Съвета НАТО-Русия за разрешаване на недоразумения, намаляване на напрежението и предотвратяване на кризи; признава значението на провеждането на операции за наблюдение и разузнаване в региона и на създаването на механизми за засилване на обмена на информация; счита, че предварителното уведомяване за военни учения в Арктическия регион може да увеличи прозрачността на военните дейности в региона;

63.  отбелязва, че Далечният север попада в областта на компетентност на върховния командващ на обединените сили на НАТО в Европа и че е необходимо сътрудничество с НАТО за изграждането на всеобхватна концепция за сигурността за Арктика; като има предвид това, приветства заключенията на групата за размисъл, на която генералният секретар на НАТО възложи задачата да направи ориентирана към бъдещето оценка на начините за усилване на политическото измерение на НАТО, според които НАТО следва да повиши своята ситуационна осведоменост за Далечния Север и Арктика и да разработи стратегия, която да включва по-широки планове за възпиране и отбрана, включително разпоредби относно начините за реагиране на агресивни действия от страна на държави участници;

64.  отбелязва, че учението „Trident Juncture 18“ на НАТО, което демонстрира, че Алиансът е оперативно активен Арктика, особено в Далечния Север (Норвежко и Баренцово море), гарантира най-високо ниво на прозрачност; призовава всички страни, които извършват военни дейности в Арктика, да следват такива практики в съответствие с международните задължения, включително по Виенския документ на ОССЕ, като по този начин намаляват рисковете, изясняват възможни недоразумения и изграждат прозрачност на намеренията;

65.  подкрепя усилията за укрепване на устойчивостта срещу евентуален натиск от страна на Китай или други участници, които нямат като приоритет екологичните и устойчивите методи на добив на минерали, зачитащи международните норми и конвенциите на ООН; призовава Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство на ЕСВД да наблюдава кампаниите, насочени към оказване на въздействие върху процеси на вземане на решения относно добива на минерали в региона;

66.  подчертава необходимостта ЕС и САЩ да подкрепят съвместно сигурността и стабилността в Арктика, като същевременно инвестират и разширяват своето постоянно научно присъствие в региона;

67.  призовава Арктика да бъде включена в дискусиите относно стратегическия компас на ЕС и подчертава, че развитието на Арктика следва също така да бъде редовно разглеждано в рамките на Комитета по политика и сигурност и по време на заседанията на Съвета; призовава за по-редовен обмен на мнения по въпроси, свързани с Арктика, като важна област на консултациите между ЕС и НАТО;

68.  призовава за по-голяма видимост на ЕС в Арктика и за установяването от ЕС на засилен политически диалог по двустранното сътрудничество с Фарьорските острови и Гренландия и за разглеждането от ЕС, съвместно с датските органи, на възможността за създаване на офиси на ЕС в Гренландия и Фарьорските острови;

69.  призовава целите на новата стратегия за Арктика да бъдат отразени в програмите със специално финансиране, проектите и съответното законодателство на ЕС, както и в работата на съответните агенции на ЕС;

70.  счита, че морската стратегия на ЕС следва да бъде актуализирана, за да отразява новите възможности и предизвикателства; счита, че подобни оценки и прегледи следва да се извършат и по отношение на други политики на ЕС, включително космическата политика на ЕС, за да се оценят възможностите за разширяване на съществуващите спътникови програми, така че да отразяват специфичните нужди на Арктическия регион, включително използването на „Коперник“ за проследяване на замърсяването;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

(1) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 41. (2) ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 71. (3) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 174. (4) ОВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 136. (5) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 32. (6) OВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 28. (7) OВ C 118, 8.4.2020 г., стр. 15. (8) OВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2.

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно защитата на лицата с увреждания чрез петиции: извлечени поуки (Петиции №№ 2582/2013, 2551/2014, 0074/2015, 0098/2015, 1140/2015, 1305/2015, 1394/2015, 0172/2016, 0857/2016, 1056/2016, 1147/2016, 0535/2017, 1077/2017, 0356/2018, 0367/2018, 0371/2018, 0530/2018, 0724/2018, 0808/2018, 0959/2018, 0756/2019, 0758/2019, 0954/2019, 1124/2019, 1170/2019, 1262/2019, 0294/2020, 0470/2020, 0527/2020, 0608/2020, 0768/2020, 0988/2020, 1052/2020, 1139/2020, 1205/2020, 1299/2020, 0103/2021 и др.) (2020/2209(INI))

P9_TA(2021)0414 A9-0261/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид получените и посочени в заглавието на настоящата резолюция петиции по въпроси, свързани с уврежданията, и предходните разисквания на комисията по петиции по тези петиции,

–  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 19 и 48, член 67, параграф 4 и членове 153, 165, 168 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 3, 21, 24, 26, 34, 35, 41 и 47 от нея,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принципи 1, 3, 10 и 17 от него,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

–  като взе предвид общите коментари относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания като авторитетни насоки за нейното прилагане,

–  като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагането от страна на Европейския съюз и за представителството му във връзка с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(2),

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

–  като взе предвид стратегическото проучване на Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия гарантира, че хората с увреждания имат достъп до нейните уебсайтове,

–  като взе предвид мярката на Съвета за създаване на преразгледана рамка на равнище ЕС в съответствие с изискванията на член 33, параграф 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид стратегическото проучване на Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия упражнява мониторинг на средствата на ЕС, използвани за насърчаване на правото на хората с увреждания и възрастните хора на независим живот,

–  като взе предвид доклада относно основните права за 2020 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2019 г., озаглавено „Изготвянето на програма на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2020 – 2030 г.“,

–  като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете през 2020 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт(3),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги(4),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор(5),

–  като взе предвид Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения(6),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета(7),

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2021 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.“ (COM(2021)0101),

–  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426, „Директивата за борба с дискриминацията“) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно посоченото предложение(9),

–  като взе предвид Препоръката на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране за хора с увреждания(10),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета от 14 юни 2021 г. за създаване на Европейска гаранция за децата(11),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 27 ноември 2020 г., озаглавен „Оценяването на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.“ (SWD(2020)0291),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г.(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2020 г. относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID-19(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2021 г. относно Европейската гаранция за децата(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите с оглед на Конвенцията за правата на хората с увреждания(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2018 г. относно положението на жените с увреждания(17),

–  като взе предвид своето проучване от 3 ноември 2016 г., озаглавено „Европейските структурни и инвестиционни фондове и хората с увреждания в Европейския съюз“,

–  като взе предвид своето проучване от 15 септември 2017 г., озаглавено „Приобщаващо образование за учащи се с увреждания’,

–  като взе предвид своето проучване от 9 октомври 2015 г., озаглавено „Защитната роля на комисията по петиции в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“, и актуализациите му от 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,

–  като взе предвид своя задълбочен анализ от 15 август 2016 г., озаглавен „Европейският акт за достъпност“,

–  като взе предвид своето проучване от 8 май 2018 г., озаглавено „Транспорт и туризъм за лица с увреждания и лица с намалена подвижност“,

–  като взе предвид своето проучване от 15 юли 2020 г., озаглавено „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода след 2020 г.“,

–  като взе предвид член 54 и член 227, параграф 3, от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид писмото от комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A9-0261/2021),

А.  като има предвид, че приблизително 1% от всички петиции, получавани всяка година от комисията по петиции, се отнасят до различни въпроси, свързани с уврежданията;

Б.  като има предвид, че в ЕС има около 87 милиона хора с увреждания(18);

В.  като има предвид, че 37% от населението на ЕС на възраст 15 и повече години имат (умерени или тежки) физически или сетивни ограничения(19);

Г.  като има предвид, че петициите по въпроси, свързани с уврежданията, разкриват трудностите, с които се сблъскват хората с увреждания, и факта, че те са изправени пред дискриминация и пречки във всекидневието и че те не се ползват от основните свободи и права, определени в КПХУ, като например достъп до обществен транспорт и застроена среда, използване на жестомимични езици, финансиране и равен достъп до образование и професионално обучение;

Д.  като има предвид, че е общопризнато, че хората с увреждания продължават да се сблъскват в ежедневието си с множество пречки и с дискриминация, което им пречи да се ползват от основните свободи и права, определени в приложимите законодателни уредби на ЕС и ООН; като има предвид, че тези права и свободи включват взаимно признаване между държавите членки на статута на хората с увреждания (липсата на което възпрепятства свободата на движение на хората с увреждания в рамките на ЕС), достъп до обществен транспорт, физическа, сетивна и когнитивна достъпност на архитектурната среда, стоките, услугите и програмите, използване на жестомимични езици и всички други средства и видове достъпна комуникация и предоставяне на информация, финансиране на образованието и професионалното обучение и равен достъп до тях, достъп до пазара на труда, достъп до асистентска подкрепа и приобщаване към общността, както и равни възможности и равно третиране в сферата на заетостта и професиите;

Е.  като има предвид, че всички хора с увреждания имат равни права на равна основа с всички останали във всички сфери на живота и имат право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим живот, автономност и пълноценно участие в обществото, както и да очакват техният принос за социалния, политическия и икономическия напредък на ЕС да бъде зачитан и ценен;

Ж.  като има предвид, че информацията, произтичаща от петиции, внесени в Парламента от хора с увреждания или по въпроси, свързани с уврежданията, може да послужи като източник на информация относно пропуски в прилагането на КПХУ както на национално равнище, така и на равнище ЕС, и може да спомогне за изготвянето на законодателство във всички области на политиката;

З.  като има предвид, че комисията по петиции играе „защитна роля“, за да гарантира спазването от страна на ЕС на КПХУ в рамките на изготвянето на политиките и законодателните действия на равнището на ЕС; като има предвид, че от комисията по петиции беше поискано да изготви рамката на ЕС, заедно с Европейския омбудсман, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския форум на хората с увреждания, която беше приета от Съвета на неговото 3513-о заседание, проведено на 16 януари 2017 г.;

И.  като има предвид, че комисията по заетост и социални въпроси подчерта значението на петициите, свързани с правата на хората с увреждания, с оглед на ролята и отговорностите на Европейския парламент, установени в рамката на ЕС за наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Й.  като има предвид, че вследствие на своята роля комисията по петиции има специално задължение да защитава правата на хората с увреждания в ЕС, като упражняването на техните основни свободи и права се гарантира от законодателството на ЕС и КПХУ; като има предвид, че наличната информация относно тези права е недостатъчна и не е достатъчно достъпна;

К.  като има предвид, че комисията по заетост и социални въпроси високо цени ключовата роля на комисията по петиции като мост между хората в ЕС, Парламента и другите институции на ЕС и важен инструмент за ангажирането на гражданите с демокрацията на участието; като има предвид, че правото на подаване на петиция до Парламента е едно от основните права на всички лица и организации, установени в ЕС, и че петициите са незаменим пряк източник на фактическа информация;

Л.  като има предвид, че правото на подаване на петиция и процесът на внасяне и разглеждане на петициите следва да бъдат по-видими и достъпни за всички лица и организации в ЕС, включително за хората с увреждания; като има предвид, че комисията по петиции следва да осигури наличието на по-добра видимост и достатъчно информация в това отношение чрез целенасочени информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността със специален акцент върху уязвимите групи, включително хората с увреждания; като има предвид, че Парламентът все още не е разработил индекс за ефективността на своята система за петиции, нито е събрал статистически данни за разглеждането на петициите;

М.  като има предвид, че КПХУ е първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС и от всички негови държави членки;

Н.  като има предвид, че Факултативният протокол към КПХУ не е ратифициран от ЕС и пет държави членки;

О.  като има предвид, че Съюз на равенство за всички и във всичките му измерения е един от приоритетите в политическите насоки на настоящата Комисия;

П.  като има предвид, че в петициите многократно се подчертават ограниченията по отношение на достъпа до образование за хората с увреждания, които водят до по-слабо участие в образователни дейности от средното за населението и вследствие на това – до риск от социално и икономическо изключване; като има предвид, че един от четирима души с увреждания напуска преждевременно образователната система(20);

Р.  като има предвид, че създаването на ролята на члена на Комисията, отговарящ за равенството, изигра важна роля за създаването на новата Стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. (Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.);

С.  като има предвид, че в своите резолюции Парламентът многократно е призовавал държавите членки да прилагат подходящите политики, за да гарантират, че хората с увреждания могат да се ползват в пълна степен от своите социални, политически и икономически права;

Т.  като има предвид, че държавите членки носят отговорността да гарантират, че всички в ЕС имат право на ефективни правни средства за защита пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, както и че всеки има възможност да бъде съветван, защитаван и представляван;

У.  като има предвид, че 24 държави членки са докладвали изчерпателно за напредъка, постигнат при прилагането на КПХУ, като достъпността е един от основните принципи на Конвенцията, след запитвания, изпратени до постоянните представителства на всички държави членки от комисията по петиции във връзка с петиция 0535/2017;

Ф.  като има предвид, че предложението за Директива за борба с дискриминацията, което би осигурило по-голяма защита срещу всякакъв вид дискриминация чрез хоризонтален подход, все още остава блокирано в Съвета, и като има предвид, че това е така вече повече от десетилетие;

Х.  като има предвид, че достъпността е предварително условие за упражняване на всички останали права, предвидени в КПХУ, на равна основа с другите; като има предвид, че Комисията предложи няколко действия за наблюдение на прилагането на действащото законодателство относно достъпността, както и нови мерки за създаване на ЕС без бариери;

Ц.   като има предвид, че инициативи на равнището на ЕС като наградата „Достъпен град“ насърчават приспособяването на общественото пространство към нуждите на възрастните хора и на хората с увреждания; като има предвид, че конкурсът възнаграждава градовете, които поемат ангажименти на равнище вземане на политически решения да бъдат приобщаващи за хората с увреждания и да зачитат техните права, да отговарят на потребностите на хората с увреждания и да водят социален диалог с организациите на хората с увреждания и възрастните хора; като има предвид, че приспособяването на обществените пространства не само ще спомогне за борбата със социалното изключване, но също така ще допринесе за икономическия растеж;

Ч.  като има предвид, че няколко петиции илюстрират проблемите със и необходимостта от подобряване на достъпа на хората с увреждания до застроената среда, транспорта, информационни и комуникационни технологии и системи (ИКТ) и други съоръжения и услуги, предоставяни на обществеността;

Ш.  като има предвид, че е абсолютно необходимо уебсайтовете на европейските институции да имат необходимите технически спецификации, за да бъдат достъпни за хората с увреждания, така че хората с увреждания да могат да получават точна и пряка информация по всички въпроси, които ги засягат като граждани, с цел увеличаване на достъпността на документи, видеоклипове и уебсайтове и насърчаване на алтернативни средства за комуникация;

Щ.  като има предвид, че в Парламента беше създадена междуведомствена работна група относно жестомимичния език с цел прилагане на мерки за изпълнение на искането, съдържащо се в петиция 1056/2016, за да се създаде възможност за внасяне на петиции на националните жестомимични езици, използвани в Европейския съюз;

АА.  като има предвид, че мерките, предприети от правителствата по време на извънредната тежка здравна криза, причинена от пандемията от COVID-19, следва винаги да зачитат основните права и свободи на физическите лица и не следва да дискриминират гражданите с увреждания;

АБ.  като има предвид, че няколко петиции доказват, че пандемията от COVID-19 е утежнила положението на хората с увреждания, включително нарушения на най-основните човешки права на хората с увреждания, като например достъпа до здравно обслужване и до защитните мерки срещу разпространението на болестта, както и до образованието;

АВ.  като има предвид, че Парламентът трябва да гарантира, че мерките, свързани с COVID-19, са в съответствие с Хартата и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

АГ.   като има предвид, че поради трудната ситуация по време на кризата с COVID-19 институциите за хората с увреждания и възрастните хора, като например дневни центрове или училища, бяха временно целево затворени; като има предвид, че в тази извънредна ситуация грижите за лицата с умствени увреждания са паднали върху членовете на техните семейства; като има предвид, че хората с увреждания, живеещи в институции, останали отворени, бяха силно засегнати по време на пандемията поради зависимостта си от физически контакт с лицата, полагащи грижи, и помощния персонал, липсата на персонал, липсата на лични предпазни средства и дезинфекционни продукти и, вследствие на това, високия процент на заболявания и увеличения брой смъртни случаи;

АД.  като има предвид, че мерките за изолация имат особено отрицателно въздействие върху хората с увреждания;

АЕ.  като има предвид, че в петициите многократно се подчертава фактът, че възможностите за заетост на хората с увреждания са ограничени; като има предвид, че средната разлика между равнището на заетост на хората със и без увреждания в ЕС е 25%(21);

АЖ.  като има предвид, че равнищата на работна и професионална заетост на хората с увреждания са ниски, като възлизат на 50,6%, в сравнение със 74,8% за хората без увреждания; като има предвид освен това, че пандемията и социалната и икономическата криза увеличиха неравенствата между хората с увреждания и хората без увреждания;

АЗ.  като има предвид, че работата в сегрегирани институции не улеснява интеграцията на хората с увреждания на отворения пазар на труда;

АИ.  като има предвид, че сред анкетираните граждани на ЕС близо един от всеки четирима съобщава, че изпитва някаква степен на функционални ограничения, дължащи се на здравословното му състояние(22);

АЙ.  като има предвид, че социалната закрила и трудовите права, използването на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове в съответствие със законодателството на ЕС и Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и други въпроси от компетентността на комисията по заетост и социални въпроси, са сред най-често срещаните въпроси, свързани с равенството на хората с увреждания, които се повдигат в получените от Парламента петиции;

АК.  като има предвид, че комисията по петиции получава голям брой петиции, свързани с Директива 2000/78/ЕО на Съвета, които се отнасят до неприлагането на принципа на равно третиране по отношение на достъпа до приобщаващо обучение, заетостта, професионалното обучение, насърчаването и условията на труд за хората с увреждания; като има предвид, че държавите членки са подписали и ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания, чийто член 24 предвижда, че държавите – страни по конвенцията, трябва да гарантират, че хората с увреждания имат достъп до възможности за обучение през целия живот, до образование за възрастни, до професионално образование и подготовка, до общо висше и средно образование, както и до безплатно и задължително начално образование;

АЛ.  като има предвид, че достъпът до качествена заетост, образованието и обучението, здравеопазването, социалната закрила, включително на трансгранично равнище, както и подходящото жилищно настаняване, подкрепата за независимия начин на живот, равните възможности за участие в развлекателни дейности и в живота на общността са от съществено значение за качеството на живот на хората с увреждания;

АМ.  като има предвид, че наскоро представената Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. е положителна стъпка към решаване на проблемите, пред които са изправени хората с увреждания, но като има предвид, че тези хора все още се сблъскват с пречки и дискриминация; като има предвид, че през 2019 г. 28,4% от хората с увреждания, които живеят в ЕС (на възраст над 16 години), са били изложени на риск от социално изключване или бедност(23); като има предвид, че в рамките на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. за периода 2021 – 2030 г. ще трябва да се положат усилия за преодоляване на това положение;

АН.  като има предвид, че принцип 17 от Европейския стълб на социалните права гласи, че хората с увреждания „имат право на подпомагане на доходите, което осигурява достоен живот, услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото, и работна среда, приспособена към техните нужди“;

АО.  като има предвид, че защитените предприятия следва да имат за цел да гарантират приобщаването, рехабилитацията и прехода към отворения пазар на труда, но че в много случаи те представляват сегрегирана среда, в която работниците с увреждания не се ползват със статут на служители или с трудови права, което очевидно представлява нарушение на Конвенцията за правата на хората с увреждания; като има предвид, че приобщаващите модели на подпомаганата заетост могат, ако се основават на права и са признати като трудова заетост, да зачитат правата на хората с увреждания и да способстват за приобщаването и прехода към отворения пазар на труда;

АП.  като има предвид, че икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19, представлява сериозна заплаха за европейските икономики и опазването на работните места; като има предвид, че хората от групите в неравностойно положение, по-специално хората с увреждания, бяха особено силно засегнати от пандемията; като има предвид, че профилактичните мерки в контекста на COVID-19 бяха източник както на възможности, така и на предизвикателства за хората с увреждания по отношение на достъпността и приобщаването на пазара на труда;

АР.  като има предвид, че посредством временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU ЕС трябва да подкрепи действията в отговор на COVID-19 и възстановяването, с които да се приобщават хората с увреждания; като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, отново показа нагледно първостепенното значение и устойчивостта на гражданското общество и доброволческите организации, работещи по въпросите на хората с увреждания;

АС.  като има предвид, че профилактичните мерки във връзка с COVID-19 издигнаха нови пречки за хората с увреждания и изостриха съществуващото изключване във всички области на сферата на труда; като има предвид, че за хората с увреждания има по-голяма вероятност да загубят работата си и да срещнат затруднения при намирането на работа отново; като има предвид, че COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху достъпността и приобщаващия характер на организацията на труда и трудовите договорености, както и върху заетостта и условията на труд на хората с увреждания, и изложи много от тях на отрицателните последици от дистанционната работа;

АТ.  като има предвид, че през 2019 г. почти 18 милиона деца в ЕС (22,2% от всички деца) са живели в домакинства, изложени на риск от бедност или социално изключване; като има предвид, че децата с увреждания се сблъскват със специфични неблагоприятни условия, които ги правят особено уязвими; като има предвид, че това подчертава колко е важно да се гарантира, че децата в нужда имат безплатен и ефективен достъп до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст, до образование и училищни дейности и поне до едно здравословно ядене всеки учебен ден и до здравни грижи, както и ефективен достъп до здравословно хранене и подходящо жилищно настаняване, както се посочва в препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата;

АУ.  като има предвид, че всички държави – членки на ЕС, са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето, с което поемат задължение да я спазват, и като има предвид, че в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се определя целта ЕС да насърчава защитата на правата на детето; като има предвид, че в Хартата се гарантира защитата на правата на детето от институциите на ЕС и от държавите – членки на ЕС, когато прилагат правото на ЕС; като има предвид, че Парламентът прие с голямо мнозинство своята резолюция относно Европейската гаранция за децата, в която се изисква да се гарантира достъпът до приобщаващо образование от ранно детство до юношество за всички деца, включително за ромските деца, децата с увреждания, децата без гражданство и децата мигранти, както и за децата, които живеят в условията на извънредна хуманитарна ситуация;

АФ.  като има предвид, че дискриминацията, свързана с труда, спрямо хората с увреждания е свързана с липсата на приобщаващо образование и професионално обучение, както и със съществуващите сегрегация и дискриминация в областта на жилищното настаняване и здравеопазването и с недостъпност на транспорта и другите услуги и продукти;

АХ.  като има предвид, че в своята резолюция относно равното третиране в областта на заетостта и професиите с оглед на Конвенцията за правата на хората с увреждания Парламентът посочи недостатъците на Директива 2000/78/ЕО;

АЦ.  като има предвид, че в Директива (ЕС) 2019/1158 се изисква държавите членки да преценяват дали условията за ползване на родителски отпуск, отпуск за лицата, полагащи грижи, и отпуск за работещите лица и подробните правила във връзка с тях следва да бъдат адаптирани към специфичните нужди на родителите в особено неравностойно положение, например родителите с увреждания, осиновителите, самотните или разделените родители на деца с увреждания или с продължително заболяване или родителите, намиращи се в трудни обстоятелства;

АЧ.  като има предвид, че хората с увреждания са изправени пред многобройни пречки в ежедневието си, наред с другото, когато се опитват да получат асистентска подкрепа, да се приобщят в общността, да намерят подходящо и финансово достъпно жилищно настаняване и да получат финансово достъпни здравни грижи, както и социални и здравни грижи, ориентирани към конкретното лице;

АШ.  като има предвид, че безработицата и липсата на качествени и устойчиви работни места за хората с увреждания са основните фактори, допринасящи за високия риск от бедност, социално изключване и бездомничество сред хората с увреждания;

АЩ.  като има предвид, че през 2017 г. една трета от възрастните хора с увреждания в ЕС са живели в домакинства, чиито финансови средства не са били достатъчни, за да покрият обичайните необходими разходи; като има предвид, че през 2019 г. почти две трети от населението на ЕС с ограниченост на дейността са щели да бъдат изложени на риск от бедност, ако не са получавали социални помощи, надбавки или пенсия(24);

БА.  като има предвид, че хората с увреждания представляват разнородна група и често са обект на комбинирана дискриминация, чието кумулативно въздействие има осезаеми последици по отношение на заетостта;

ББ.  като има предвид, че напредъкът по отношение на деинституционализацията е неравномерен в различните държави членки и че въпреки провеждането на целесъобразни политики и отпускането на значително финансиране в ЕС 1 милион души продължават да живеят в заведения; като има предвид, че са внесени няколко петиции относно злоупотребата със средства на ЕС, предвидени за деинституционализация на лица с увреждания; като има предвид, че през февруари 2021 г. Европейският омбудсман започна разследване по собствена инициатива относно ролята на Комисията, която следва да гарантира, че държавите членки използват средствата от ЕС за насърчаване на независимия начин на живот на хората с увреждания и на възрастните хора, както и за насърчаване на прехода им от заведенията, в които получават резидентна грижа; като има предвид, че държавите членки трябва да ускорят процеса на деинституционализация и че Комисията трябва внимателно да следи техния напредък;

БВ.  като има предвид, че при събирането на статистически данни на ЕС за населението се пренебрегва естеството на увреждането на отделните лица, както и броят на хората с увреждания, живеещи в центрове за резидентна грижа, което подкопава съответствието с член 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания;

БГ.  като има предвид, че наборът от обезщетения и права, произтичащи от статута на хората с увреждания, се различава в отделните държави членки, както се различават и органите, които определят и признават тези права;

БД.  като има предвид, че се очаква, че броят на хората с увреждания и на лицата, които имат нужда от грижи и от дългосрочни грижи, ще се увеличи драстично в ЕС, наред с другото поради демографските предизвикателства и увеличаването на хроничните заболявания; като има предвид, че по-голямата част от дългосрочните грижи понастоящем се полагат от лица, които извършват това неформално, които обикновено не получават заплащане за това и които в повечето случаи са жени; като има предвид, че политиките за справяне с демографските предизвикателства и действията в отговор на нарастващите нужди от полагане на грижи, включително в дългосрочен план, следва да бъдат планирани по такъв начин, че да не водят до по-голям натиск върху лицата, полагащи неформални грижи;

БЕ.  като има предвид, че в много случаи уврежданията са следствие от трудова злополука или произтичат от хронично състояние, свързано с професионално заболяване и излагане на опасности за здравето;

БЖ.  като има предвид, че ангажиментът за по-добро приобщаване и защита на правата на хората с увреждания следва да бъде отразен във всички сфери на политиките, включително в процеса на европейския семестър;

БЗ.  като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да приемат всички подходящи мерки за прилагане на правата, предвидени в КПХУ, и да изменят или оттеглят настоящите мерки, които представляват дискриминация срещу хората с увреждания; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да защитават и насърчават основните права на хората с увреждания във всички политики и програми;

БИ.  като има предвид, че 46 милиона жени и момичета в Европейския съюз живеят с увреждания(25);

БЙ.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са подложени на множествена междусекторна дискриминация и предизвикателства, произтичащи от пресечната точка на пол и увреждане със сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност, полови характеристики, държава на произход, клас, миграционен статут, възраст или расов или етнически произход; като има предвид, че жените с увреждания, от малцинствен произход, е по-вероятно да бъдат подложени на тройна дискриминация поради уязвимото си положение; като има предвид, че дискриминацията създава пречки пред тяхното участие във всички области на живота, включително неблагоприятно социално-икономическо положение, социална изолация, основано на пола насилие, принудителна стерилизация и аборт, липса на достъп до обществени услуги, култура, спорт и отдих, нискокачествено жилищно настаняване, институционализация и неадекватно здравеопазване; като има предвид, че тези пречки намаляват вероятността за пълноценно участие, активно ангажиране и принос за обществото, включително в образованието и на пазара на труда;

БК.  като има предвид, че 20,6% от жените с увреждания са заети на пълно работно време в сравнение с 28,5% от мъжете с увреждания(26); като има предвид, че данните показват, че средно 29,5% от жените с увреждания в ЕС са изложени на риск да станат жертва на бедност и социално изключване, в сравнение с 27,5% от мъжете с увреждания(27);

БЛ.  като има предвид, че в КПХУ се отбелязва, че жените и момичетата с увреждания са изложени на по-голям риск от насилие както в дома, така и извън него; като има предвид, че някои държави членки още не са ратифицирали Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“), като има предвид, че разширяването на областите на престъпност, така че да обхванат специфични форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС, ще осигури по-голяма защита за жените и момичетата с увреждания;

Управление и прилагане

1.  подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността на всички равнища относно правата на хората с увреждания, залегнали в КПХУ, за да се защитят техните права и достойнство, както и от насърчаване на плодотворното сътрудничество и обмена на добри практики между държавите членки; подчертава необходимостта от общоприети определения за увреждане, деинституционализация, живот в общността, независим живот и приобщаващо образование; насърчава държавите членки да засилят механизмите за координация;

2.  подчертава, че държавите членки следва да увеличат усилията си за предоставяне на подкрепа за хората с увреждания в следните приоритетни области: здравеопазване, образование, достъпност, заетост и условия на труд, независим живот, координация, условия на живот, социална закрила и повишаване на осведомеността;

3.  призовава всички държави членки, които все още не са ратифицирали Факултативния протокол към КПХУ, да направят това без по-нататъшно забавяне, а ЕС да го ратифицира изцяло; призовава Съвета да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира присъединяването на ЕС към Факултативния протокол;

4.  счита Факултативния протокол за неделима част от КПХУ; посочва факта, че Факултативният протокол предоставя на гражданите форум за съобщаване на предполагаеми нарушения на разпоредбите на Конвенцията от страна на държавата – страна по конвенцията, и позволява на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания да започва поверителни разследвания, когато получава информация, сочеща тежко или системно нарушение от страна на държава – страна по конвенцията;

5.  призовава Комисията да извърши цялостен и хоризонтален преглед на законодателството и програмите за финансиране на ЕС с оглед на пълното спазване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания чрез конструктивно включване на организациите на хората с увреждания и членовете на рамката на ЕС за мониторинг на изпълнението на КПХУ;

6.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид многообразието и разнородността на хората с увреждания при разработването и прилагането на политики и мерки;

7.  взема под внимание напредъка, постигнат от държавите членки в ефективното прилагане и мониторинг на КПХУ и в адаптирането на мерките за достъпност с цел спазване на стандартите на КПХУ; призовава държавите членки без по-нататъшно забавяне да определят компетентни органи, които да служат като координационни звена, и да създадат механизми за координация на всички административни равнища в съответствие с член 33 от КПХУ за нейното прилагане и мониторинг; подчертава, че държавите членки следва да гарантират значителното участие на хората с увреждания в работата на тези органи;

8.  подкрепя предложението на Комисията за създаване на платформа за хората с увреждания с цел укрепване на управлението на сътрудничеството на равнище ЕС в тази област и на изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. и националните стратегии за хората с увреждания;

9.  изтъква, че новата платформа на ЕС за хората с увреждания следва да бъде в съответствие с насоките, формулирани в Европейския стълб на социалните права;

10.  призовава държавите членки да проведат национални кампании за повишаване на осведомеността относно уврежданията, популяризиращи КПХУ и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г., които са достъпни за всички и които приобщават хората с увреждания и членовете на семействата и организациите, които ги представляват; призовава държавите членки да приемат амбициозни срокове за изпълнението на стратегията; призовава Комисията да разработи набор от подробни показатели в предстоящия делегиран акт относно преразгледания набор от социални показатели, за да се измери напредъкът по отношение на целите и задачите на стратегията и да се гарантира спазването от страна на всички участници на ангажиментите, посочени в тези документи;

11.  признава призива на Комисията към всички институции, органи, агенции и делегации на ЕС да определят „координатори по въпросите на уврежданията“; отново призовава за създаването на координационни звена във всички институции и агенции на ЕС, включително Парламента и Съвета, с централно координационно звено в рамките на Генералния секретариат на Комисията и подкрепени от подходящ междуинституционален механизъм; призовава институциите на ЕС да дадат приоритет на назначаването на хора с увреждания за ролята на координатори по въпросите на уврежданията;

12.  приветства плановете на Комисията да извърши проверка през 2022 г. на функционирането на рамката на ЕС за наблюдение на прилагането на КПХУ и да предложи действия въз основа на това; призовава Комисията да укрепи рамката на ЕС и нейната автономност, като преди всичко се гарантира по-активното включване и участие на експертите, неправителствените организации, социалните партньори и по-специално хората с увреждания, без дискриминация въз основа на вида увреждане или каквото и да било друго обстоятелство от личен характер; подчертава, че е необходимо рамката на ЕС да се базира на подробни, актуализирани и качествени дезагрегирани данни в съответствие с естеството на уврежданията на отделните лица въз основа на работата на Вашингтонската група в областта на статистиката за уврежданията;

13.  призовава институциите на ЕС и държавите членки отново да потвърдят своя ангажимент за постигане на приобщаващо равенство за хората с увреждания и да прилагат изцяло КПХУ, включително член 27 от нея относно работата и заетостта;

14.  призовава Комисията и държавите членки да определят ясни цели за подобряване на условията на живот и труд на хората с увреждания, като същевременно се спазват принципите на достъпност и недискриминация и се инвестира в равни възможности и в участието на хората с увреждания във всички области на живота;

15.  изтъква, че комисията по петиции играе специална защитна роля, що се отнася до гарантирането на това, че ЕС спазва КПХУ при разработването на политиките и предприемането на законодателни действия; отбелязва, че в рамките на тази отговорност комисията разглежда петиции по въпроси, свързани с уврежданията, организира дебати, тематични семинари и публични изслушвания по темата, изготвя резолюции и доклади и организира посещения по места;

16.  подчертава, че за да имат ефективен достъп до правосъдие чрез петициите до Парламента, хората с увреждания следва да имат достъп до необходимата подкрепа и съдействие за написване и подаване на петиции, които отговарят на критериите за допустимост; призовава за популяризиране на механизма за подаване на петиции чрез повишаване на осведомеността за него, както и за включване и участие на хората с увреждания или на техни представители в разглеждането на петициите;

17.  настоятелно призовава държавите членки да разработят национални планове за действие, които са насочени към отстраняване на недостатъците по отношение на достъпа до информация, свързана с обществената безопасност, ученето от разстояние и в онлайн среда, асистентската подкрепа и услугите за полагане на грижи и подкрепа за хората с увреждания;

18.  приканва комисията по петиции да събира и предоставя статистически данни относно разглеждането на петициите и подчертава необходимостта комисията да гарантира, че тя може да осигурява устен превод на жестомимичен език – като това важи за всички комисии на Европейския парламент – за да се гарантира достъп до информация и участие;

19.  призовава Комисията и държавите членки да отчитат в по-голяма степен значението на достъпните и качествени услуги и системи за подкрепа за осигуряването на независим начин на живот; подчертава необходимостта от насърчаване на стратегии и стандарти за персонализирана качествена подкрепа за зависимите хора с увреждания и лицата, полагащи грижи за тях, включително по-добра социална закрила и различни форми на подкрепа за лицата, полагащи неформални грижи; призовава Комисията да представи стратегическа програма на ЕС за полагането на грижи като стъпка напред за качествено укрепване на сектора на здравеопазването в ЕС, включително по отношение на работниците, които предоставят персонални и домакински услуги; отново подчертава, че е необходимо програмата за полагане на грижи да отразява и положението на 100-те милиона лица в ЕС, полагащи неформални грижи, които предоставят 80% от дългосрочните грижи, но чиято работа като цяло не се ползва с признание;

20.  препоръчва комисията по петиции да изготви годишен доклад относно проблемите, подчертани в петициите, свързани с хора с увреждания, и да отправи своите препоръки;

21.  призовава Комисията да интегрира структурно Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. в рамките на процеса на европейския семестър, тъй като европейският семестър следва да се използва за вдъхновяване на политиките и подходите на държавите членки, за укрепване на приобщаващия характер на обществото и за подкрепа на заетостта и социалната закрила на хората с увреждания; призовава Комисията да извършва годишен преглед на интегрирането на въпросите, свързани с уврежданията, в процеса на европейския семестър;

22.  призовава Комисията и държавите членки да приемат общо определение за „увреждане“ в съответствие със заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз, приети през 2015 г., и да гарантират взаимното признаване на статута на хората с увреждания между всички държави членки, така че да се гарантират свободното движение на хората с увреждания и пълноценното упражняване и признаване на техните права, произтичащи от гражданството на ЕС;

23.  призовава Комисията да гарантира, че ЕС и държавите членки спазват изцяло всички съответни задължения, поети в рамките на ЕС и ООН по отношение на правата на хората с увреждания, по-специално Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и общите забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно конвенцията, както и съответните мерки и правилата за финансиране на ЕС; призовава Комисията да окаже подкрепа на лицата с увреждания и на техните семейства и лицата, които полагат грижи за тях, и да предостави възможност за обмен на най-добри практики в тази област;

24.  подчертава необходимостта от повече и редовни обучения за повишаване на осведомеността на работещите в правосъдните и правоприлагащите органи относно намесата при кризи и управлението на кризи и относно намаляването на напрежението при взаимодействие с лица със специфични увреждания;

Защита на данните

25.  призовава Комисията да гарантира правилното прилагане от страна на държавите членки на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните – ОРЗД)(28) и да вземе необходимите мерки за закрила на чувствителните данни на хората с увреждания;

26.  подчертава, че всяко обработване на лични данни трябва да е в пълно съответствие с ОРЗД; подчертава, че съгласно ОРЗД обработването на генетични или биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическо лице и на данни, свързани със здравето (чувствителни лични данни), е забранено, освен ако това не е изрично разрешено от ОРЗД;

Участие

27.  подчертава необходимостта от консултации и активно включване на организациите на хората с увреждания на всеки етап от планирането, приемането, прилагането и мониторинга на всички видове мерки, така че тези мерки да осигуряват насърчаването на техните основни права; приветства ангажимента на Комисията да включи по подходящ начин организациите на хората с увреждания на всички етапи на изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.;

28.  припомня значението на консултациите със и участието на хората с увреждания и техните представителни организации при приемането на мерки, свързани с пандемията от COVID-19, като планове за възстановяване и ваксинация, както и при всяка евентуална бъдеща криза;

29.  подчертава, че пълноценното и ефективно участие на хората с увреждания във всички сфери на живота и обществото е от решаващо значение за упражняването на техните основни права;

30.  припомня, че много хора с увреждания все още са сегрегирани от живот в общността и нямат контрол върху ежедневието си, по-специално живеещите в институции за настаняване, тъй като пандемията от COVID-19 подчерта и засили предизвикателствата, пред които са изправени хората, живеещи в институции; настоятелно призовава държавите членки да интегрират услугите за подкрепа, за да гарантират на хората с увреждания равното право да живеят независимо и да бъдат включени в общността;

31.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания участват в процеса на създаване на политики без никакви ограничения; отбелязва, че КПХУ изисква пълно политическо участие, което означава, че хората с увреждания трябва да могат да участват в изборите и в процесите на вземане на решения на равна основа с останалите; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки предоставят улеснена натурализация или специфични изключения от изпитите по натурализация за лицата с увреждания, за да се гарантира техният достъп до гражданство;

32.  припомня големия брой граждани на ЕС, лишени от правото си да участват в избори, включително избори за Европейски парламент, поради своите увреждания или психични здравословни проблеми; поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират реалното право на хората с увреждания да гласуват на изборите за Европейски парламент;

Свободно движение

33.  приветства плана на Комисията да представи предложение до края на 2023 г. за създаването на карта на ЕС за хора с увреждания, която да бъде призната във всички държави членки, с оглед на увеличаването на пилотните проекти за картата на ЕС за хора с увреждания и картата на ЕС за паркиране за хора с увреждания; счита, че Картата на ЕС за хора с увреждания, която следва да бъде задължителна във всички държави членки, ще бъде важен инструмент за подпомагане на хората с увреждания да упражняват правото си на свободно движение в Европа без препятствия;

34.  призовава Комисията и държавите членки да бъдат амбициозни по отношение на обхвата на правата, с които притежателите на картата ще се ползват, и да гарантират правилното прилагане от всички държави членки посредством обвързващо законодателство на ЕС, ако това е необходимо;

35.  отбелязва, че в някои държави членки, в които вече е била въведена карта за хората с увреждания, има сигнали за злоупотреби, което понякога води до отрицателни последици за хората, които действително отговарят на условията да притежават такава карта; съответно подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността на всички равнища и от предприемане на мерки за предотвратяване на злоупотребите с новата Карта на ЕС за хората с увреждания;

36.  призовава Комисията за освобождаване на хората с увреждания и техните семейства и помощници от заплащането на пътни такси в целия ЕС, за да се подкрепи тяхното движение, особено когато са им необходими множество маршрути за покриване на транспорта за целите на медицинското лечение и благосъстоянието;

37.  призовава Комисията да укрепи допълнително законодателната рамка за участието на хората с увреждания в туризма; отбелязва, че 25% от европейските избиратели декларират някаква степен на увреждане(29) и че общият европейски брутен оборот на достъпния туризъм за хора с увреждания и лица с намалена подвижност през 2012 г. възлиза на около 786 милиарда евро(30);

38.  горещо приветства приемането на укрепени права на пътниците, използващи железопътен транспорт, за хората с увреждания и с намалена подвижност, особено постепенното премахване на настоящите изключения за държавите членки и намаляването на срока за предизвестие, което трябва да бъде давано от хората с увреждания или лицата с намалена подвижност, които се нуждаят от помощ; призовава държавите членки да уредят възможно най-скоро по-кратки срокове за предварително уведомяване за хората с увреждания, които се нуждаят от помощ при пътуване, за да се даде възможност на хората с увреждания и лицата с намалена подвижност по-лесно да упражняват правата си на свободно движение, както и за да се определят графици за въвеждане на достъпността; призовава за бързо прилагане на правилата, установени в преработения текст на Регламент (ЕО) № 1371/2007, във всички държави членки; призовава Комисията да разгледа възможността да излезе с предложение, свързано с правата на пътниците с увреждания в градския и селския транспорт, за да се преодолеят все още съществуващите пропуски; призовава за приемането на също толкова ефективен пакет от мерки за морския транспорт;

39.  призовава Комисията да помогне на държавите членки да осигурят наличието на необходимите условия на местно, регионално и национално равнище, така че хората с увреждания да могат да упражняват своите права, определени в член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а именно правото на свободно движение, на самоопределяне и на личен избор наравно с останалите, на самостоятелен начин на живот и на участие в общността; призовава държавите членки да подобрят достъпността на предоставяната от публичната администрация информация посредством използването на отворени и достъпни формати;

Достъпност

40.  отбелязва предложението на Комисията за създаване на ресурсен център „AccessibleEU“ до 2022 г.; призовава Комисията да създаде Агенция на ЕС по въпросите на достъпността („Съвет на ЕС за достъпа“), която да отговаря за разработването на технически спецификации относно достъпността в подкрепа на конкретни политики и законодателство на ЕС, да провежда консултации с носителите на права, заинтересованите страни и неправителствените организации, да помага на държавите членки и институциите на ЕС да прилагат достъпността по хармонизиран начин в полза на единния пазар и да повишава осведомеността относно значението на достъпността за изграждането на общества на равноправието;

41.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират когнитивната, сетивната и физическата достъпност на инициативите на ЕС за цифровизация на пазара на труда;

42.  изразява съжаление, че достъпът до застроената среда и физическата достъпност не са включени в обхвата на Европейския акт за достъпността; призовава Комисията да използва Европейския акт за достъпността като основа за приемане на стабилна рамка на ЕС за достъпна и приобщаваща среда с напълно достъпни обществени места, услуги, в т.ч. услуги за обществен транспорт и съобщителни и финансови услуги, както и застроена среда; приветства инициативата на Комисията, озаглавена „Награда „Достъпен град“;

43.  приветства резултатите от конкурса „Европейски достъпен град“; призовава държавите членки да въведат подобни конкурси на национално равнище;

44.  изтъква, че най-често срещаните опасения относно равенството на хората с увреждания, изразени от вносители на петиции, са свързани с достъпността и социалната закрила, както и с правото на заетост и правото на независим начин на живот в общността; призовава държавите членки да приложат изцяло и да следят непрекъснато цялото законодателство, свързано с достъпността, включително Директива (ЕС) 2019/882 (Европейски акт за достъпността), за да премахнат и предотвратят ефикасно и окончателно пречките пред работниците с увреждания и да подобрят и гарантират наличието на достъпни услуги, които се предоставят при подходящи условия; в този контекст призовава държавите членки при транспонирането на Европейския акт за достъпността в националното законодателство да вземат предвид взаимната свързаност между достъпността на услугите и достъпността на застроената среда;

45.  подчертава, че на всички обществени места в Европа трябва да бъде гарантирана пълна достъпност; изразява съжаление, че в днешно време Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. не се взема под внимание в много отношения, и по-специално че има твърде много обществени сгради с архитектурни бариери, което представлява омразна форма на дискриминация; призовава Комисията да интегрира достъпността във всички области на политиката и призовава държавите членки да прилагат изцяло действащото законодателство;

46.  изразява съжаление, че в някои държави членки недостъпните номера за спешни повиквания означаваха, че някои хора с увреждания не са били в състояние да комуникират с основни служби за подкрепа и спешна помощ; поради това настоятелно призовава държавите членки да прилагат внимателно Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения;

47.  призовава държавите членки да гарантират бързото и ефикасно прилагане на всички равнища на Директива (ЕС) 2016/2102 относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор, за да се гарантира, че хората с увреждания имат достъп до цялата информация, която им е необходима, в достъпен формат, включително на националните жестомимични езици; приветства инициативата на Комисията за план за действие относно достъпността на уебсайтовете за всички институции, органи и агенции на ЕС с цел да се гарантира съответствието на уебсайтовете на ЕС, както и на документите, публикувани на тези уебсайтове и онлайн платформи, с европейските стандарти за достъпност, които трябва да бъдат разширени; настоятелно призовава всички институции, органи и агенции на ЕС да спазят европейските стандарти за достъпност най-късно през 2022 г.;

48.  настоятелно призовава държавите членки да транспонират в националното си законодателство дългоочакваната Директива за аудио-визуалните медийни услуги и в съответствие с член 7 от нея да предоставят достъпни аудио-визуални медийни услуги на лица с увреждания;

49.  настоятелно призовава институциите на ЕС да подобрят степента и качеството на достъпност във всички свои сгради и да премахнат съществуващите пречки по отношение на своите уебсайтове, дебати и документация, тоест да осигурят, че предоставяната от тях информация е достъпна, например като предоставят превод на жестомимичния език на различните държави членки, и изготвят документи на Брайлова азбука и документи на лесен за четене език;

50.  изтъква, че е важно да се предприемат действия в рамките на всички съответни политики и инструменти във връзка с опасенията по отношение на достъпността, включително опасенията относно правилата за възлагане на обществени поръчки и достъпността на процеса на отправяне на петиции до Европейския парламент;

51.  призовава настоятелно съответните служби на Парламента да продължат усилията си и да финализират проекта за междуведомствена работна група относно жестомимичния език във възможно най-кратък срок, за да изпълнят исканията на петиция 1056/2016, за да се даде възможност за внасяне на петиции на международния и националните жестомимични езици, използвани в ЕС, и по този начин да се направи основното право на петиция по-достъпно за ползвателите на жестомимичен език;

52.   подчертава необходимостта от осигуряване на услуги по жестомимичен превод и превод на лесен за четене език за заседанията на комисиите, пленарните заседания и всички други заседания на Парламента, за да бъдат те достъпни за хората с увреждания;

Борба с дискриминацията

53.  отбелязва, че не съществува взаимно признаване на статута на лице с увреждания в държавите членки; призовава държавите членки да работят заедно в дух на взаимно доверие за признаване на статута, предоставен в друга държава членка; подчертава целта на Комисията да работи с държавите членки за разширяване на обхвата на взаимното признаване на статута на хората с увреждания в области като трудовата мобилност и ползите, свързани с условията за предоставяне на услуги; подчертава необходимостта от разширяване на ползите от картата на ЕС за хората с увреждания, така че да бъдат включени и взаимно признатите придобивки за достъп до здравеопазване; подчертава в този контекст значението на бързите действия по отношение на прилагането на европейската карта за хора с увреждания; отново изтъква необходимостта от взаимно признаване на деинституционализацията, нейното прилагане и „независим живот в общността“ с оглед по-добро съгласуване на стратегиите на държавите членки и фондовете на ЕС с КПХУ;

54.  признава многобройните области, в които европейската карта за хора с увреждания би могла да има приложение, както по отношение на достъпа до много услуги без дискриминация, така и по отношение на сигурността по време на опасност и извънредни ситуации; посочва, че картата би гарантирала, че дадено лице с увреждане е незабавно разпознавано от участващите полицейски сили;

55.  изразява съжаление, че според СЗО децата и възрастните с увреждания са изложени на по-висок риск от насилие в сравнение със своите връстници без увреждания; подчертава, че особено непълнолетните лица „е 3,7 пъти по-вероятно да станат жертви на всякакъв вид насилие, отколкото децата без увреждания, 3,6 пъти по-вероятно да станат жертви на физическо насилие и 2,9 пъти по-вероятно да станат жертви на сексуално насилие“; подчертава, че „децата с психични или интелектуални увреждания изглежда са сред най-уязвимите, като рискът от сексуално насилие е 4,6 пъти по-висок в сравнение с този при техните връстници без увреждания“; поради това настоятелно призовава за създаването на европейска рамка за защита на хората с увреждания от всякакъв вид насилие;

56.  подчертава неотложната необходимост от законодателство на ЕС, насочено към защита на гражданите от всички форми на дискриминация в ЕС, и счита, че това е от основно значение за правилното прилагане на политиките на КПХУ; настоятелно призовава държавите членки да приемат хоризонталната директива на ЕС за борба с дискриминацията, внесена от Комисията през 2008 г.; призовава Комисията да представи възможно най-скоро алтернативно решение, за да се постигне напредък в борбата с дискриминацията в целия ЕС във всички области на живота;

57.  категорично осъжда всяка медицинска дискриминация срещу хора с увреждания; припомня, че съответните мерки, приети от държавите членки, трябва да са в съответствие с КПХУ и да гарантират еднакъв и недискриминационен достъп до здравни грижи и социални услуги; подчертава, че реакцията при бъдещи здравни кризи (от подготвеност до лечение) трябва да гарантира, че хората с увреждания не са изоставени; в това отношение призовава настоятелно съответните органи да предлагат на хората с увреждания същото медицинско лечение като на всяко друго лице, включително интензивни медицински грижи; припомня, че е важно здравните обществени услуги винаги да играят основна роля за защитата на хората с увреждания;

58.  отново призовава Комисията да работи със Съда на Европейския съюз по комуникационни стратегии и стратегии за достъпност, за да се гарантира, че хората с увреждания имат достъп до съдебната система на ЕС, без да се сблъскват с каквато и да е форма на дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да продължат програмите за овластяване на хората с увреждания, които да им позволяват да разпознават и докладват случаи на дискриминация срещу тях;

59.  осъжда всички форми на дискриминация срещу хората с увреждания на работното място; призовава държавите членки и Комисията да прилагат политики, насочени към предотвратяване на случаи на тормоз въз основа на увреждане; освен това призовава държавите членки да прилагат, в сътрудничество с работодателите, политики за предотвратяване на случаи на кибертормоз на работното място срещу хора с увреждания;

60.  подчертава, че лишаването от свобода на лица, чието увреждане е несъвместимо със задържането, трябва да бъде предотвратено и че следва да се предвидят алтернативи на присъдите с лишаване от свобода; призовава държавите членки да гарантират спазването на основните принципи на равно третиране, недискриминация, разумни улеснения и достъпност за задържаните лица с увреждания;

61.  призовава държавите членки да обменят информация и добри практики, по-специално по отношение на прехода от институционални грижи към независим начин на живот, предоставянето на достъпно жилищно настаняване на достъпни цени за хората с увреждания и приобщаването в общността;

62.  подчертава, че разумните улеснения, достъпността и универсалният дизайн са от решаващо значение за борбата с дискриминацията срещу хората с увреждания; подчертава важността на ефективния и недискриминационен достъп, включващ установяването и отстраняването на пречки и трудности, които възпрепятстват достъпа на хората с увреждания до стоките, услугите и съоръженията, които са на разположение на широката общественост; подчертава, че винаги когато това е възможно, ефективният и недискриминационен достъп за хората с увреждания следва да се предоставя при същите условия, както за лицата без увреждания, и че използването на помощни средства от лица с увреждания следва да бъде улеснено, включително помощни средства за мобилност и достъп, и такива като признати кучета водачи и други кучета придружители(31), когато е необходимо; припомня, че стандартите за достъпност следва да се приемат след консултации с хората с увреждания и техните представителни организации, тъй като техният експертен опит е от съществено значение за установяване на пречките пред достъпността; подчертава, че разумните улеснения, достъпността и универсалният дизайн са от решаващо значение за борбата с дискриминацията срещу хората с увреждания;

63.  подчертава жизненоважната роля на членовете на семейството, които се грижат за хора с увреждания и които често удовлетворяват потребностите им от грижи и помощ; поради това подчертава необходимостта от политики и стратегии на равнище ЕС и на национално равнище, за да се осигури силна подкрепа за членовете на семейството и лицата, полагащи грижи; счита, че е от съществено значение да им се предостави европейско взаимно признаване в ролята им на доставчици на грижи;

64.  подчертава значението на правото на хората с увреждания да упражняват основните си права при равни условия; подчертава необходимостта да се признае, че хората с увреждания притежават дееспособност наравно с другите във всички аспекти на живота, в съответствие с член 12 от КПХУ; призовава държавите членки да предприемат подходящи и навременни мерки за осигуряване на ефективен, справедлив и приобщаващ достъп до съдебната система и правоприлагането за хората с всякакъв вид увреждания на всички етапи от производството; подчертава, че съоръженията и услугите трябва да бъдат достъпни, за да се гарантира равен достъп без дискриминация до правосъдие и до целия съдебен процес;

65.  подчертава необходимостта от финансови помощи, така че хората с увреждания да могат да наемат на работа помощници или финансово да подпомагат членове на семейството, тъй като услугите им за полагане на грижи са свързани с време и финанси и тъй като това е абсолютно необходимо за подкрепата на хората с увреждания и на техните семейни помощници;

66.  подчертава, че хората с увреждания са социално маргинализирани и изключени от заетостта и от икономическия и социалния живот; изразява съжаление, че често хората с увреждания, особено тези с големи потребности от подкрепа, са изложени на голям риск от институционализиране, докато настоящата финансова подкрепа от държавите членки не е достатъчна, особено по отношение на съсредоточената върху личността подкрепа в общността, която би защитила правата на хората с увреждания(32);

67.  подчертава, че в член 19 от КПХУ е залегнало правото на независим живот и на включване в общността; призовава държавите членки да гарантират процес, който предоставя промяна в житейските условия на хората с увреждания, като се започне от институционалните условия и се стигне до система, даваща възможност за социално участие, при която услугите се предоставят в общността според индивидуалната воля и предпочитание; призовава държавите членки да включат конкретни цели с ясни срокове в своите стратегии за деинституционализация и да финансират по подходящ начин изпълнението на тези стратегии;

68.  изразява съжаление във връзка с факта, че хората с увреждания и тяхната мрежа за подкрепа бяха изключени от приоритетните групи в рамките на стратегията на ЕС за ваксинация на населението; настоятелно призовава държавите членки да предложат на хората с увреждания и мрежите, които ги подкрепят, приоритетен достъп до ваксинация; във връзка с това призовава ваксинацията срещу COVID-19 да се основава на свободното и информирано съгласие на хората с увреждания и да не се уронва автономността и дееспособността на всички хора с увреждания, включително хората с умствени увреждания, хората с психо-социални увреждания и аутистите, чрез мерки в името на общественото благо или в името на доброто на съответното лице;

69.  призовава за разследване на равнището на ЕС и на национално равнище на непропорционално големия дял на заразяването с COVID-19 и смъртните случаи в домовете за възрастни хора и в други домове за лица, нуждаещи се от грижи, и сред възрастните хора и хората с увреждания, получаващи резидентна грижа и други социални услуги, с цел да се разберат причините, да се установи кой носи отговорност и да се предприемат необходимите мерки за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще;

70.  призовава местата, където се извършва ваксинация, да бъдат физически достъпни, както и да се предоставят насоки и помощ на хората, които се нуждаят от тях; призовава за безплатни или евтини целенасочени програми за достъпен транспорт, когато това е необходимо;

Заетост и социални въпроси

71.  изразява загриженост относно високите равнища на безработица сред хората с увреждания, особено сред жените с увреждания в сравнение с други групи в ЕС; призовава държавите членки да насърчават и гарантират законодателна и политическа рамка за участието на хората с увреждания и особено на жените с увреждания на пазара на труда, включително на тези със скрити увреждания, хронични заболявания или когнитивни увреждания;

72.  призовава държавите членки да възприемат междусекторен подход, по-специално в своите политики и мерки за създаване на приобщаваща заетост; изразява съжаление, че множествената и междусекторната дискриминация не са застъпени в достатъчна степен в Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г.; съответно призовава Комисията при прилагането на стратегията да постави специален акцент върху междусекторния характер и да определи ясни, измерими и амбициозни цели, свързани с многообразието на работното място, отразяващо разнородността на хората с увреждания, с цел преодоляване на множествената и междусекторната дискриминация; подчертава, че е важно да се контролира ефективността на стратегията по отношение на участието на хората с увреждания и на организациите, които ги представляват;

73.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят социалните предприятия, които са насочили усилията си към осигуряването на заетост за хората с увреждания, тъй като те са лост за стимулиране на създаването на достойни работни места;

74.  насърчава държавите членки да предоставят на лицата със значителни и тежки увреждания ранен достъп до публичните пенсионни схеми с цел борба с риска от бедност и социално изключване в напреднала възраст;

75.  призовава държавите членки да предприемат мерки във връзка с изоставането в развитието и недостатъчното финансиране на публичните служби по заетостта с цел да се повиши равнището на заетост на хората с увреждания; настоятелно призовава държавите членки да укрепят връзките между публичните служби по заетостта и агенциите за набиране на персонал;

76.  изтъква положителната роля, която съобразените с КПХУ защитени работни места изпълняват при преминаването на хората с увреждания към отворения пазар на труда;

77.  настоятелно призовава държавите членки да подкрепят моделите за основаващо се на права, приобщаващо и достойно индивидуално настаняване на работа и подкрепа („подпомогната заетост“) като средство за преминаване на хората с увреждания към отворения пазар на труда, когато това е възможно;

78.  призовава Комисията да започне да преразглежда Директивата за равно третиране в областта на заетостта възможно най-скоро с цел да я хармонизира изцяло с разпоредбите на КПХУ и да въведе основан на участието процес с оглед на гарантирането на прякото и пълноценно участие на организациите, които представляват хората с увреждания;

79.  посочва, че системите за подпомагане на наемането на работа, особено когато става дума за публично съфинансиране, не следва да водят до намаляване на възнагражденията на хората с увреждания; отбелязва, че наемането на работа на хора с увреждания трябва да се основава на рамката за заетост, прилагана спрямо другите работници, що се отнася до договореностите за заплащането и работното време, като тази рамка се адаптира спрямо техните потребности; застъпва становището, че хората с увреждания могат да бъдат интегрирани в отворения пазар на труда единствено ако има обща рамка за регулиране на заетостта и ако се насърчават договарянето на възнагражденията и колективното договаряне;

80.  изтъква необходимостта от финансова помощ, за да се даде възможност на хората с увреждания да наемат на работа помощници със специална квалификация;

81.  настоятелно призовава държавите членки да осигурят целесъобразната координация на социалната сигурност за хората с увреждания, включително като гарантират, че те продължават да получават обезщетения за увреждания, покриващи допълнителните разходи, свързани с техните увреждания, дори след като навлязат на пазара на труда или след като надхвърлят определен праг на доходите, за да се подпомогне тяхната интеграция на пазара на труда и се спомогне за гарантирането на тяхното достойнство и равенство; счита, че това следва да се постигне чрез изменения на Регламент (ЕО) № 883/2004 и чрез консултации с организациите, които представляват хората с увреждания;

82.  призовава държавите членки да обменят информация и добри практики, по-специално по отношение на прехода от институционални грижи към независим начин на живот, предоставянето на достъпно жилищно настаняване на достъпни цени за хората с увреждания и приобщаването в общността;

83.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да преодолеят все още съществуващата разлика по отношение на заетостта на хората с увреждания и да насърчават достъпа им до качествени и устойчиви работни места; във връзка с това посреща със задоволство предложението на Комисията за включване на разликата по отношение на заетостта на хората с увреждания в преработения набор от социални показатели в рамките на плана за действие на Европейския стълб на социалните права;

84.  призовава за пълното прилагане от страна на държавите членки на Директива 2000/78/ЕО на Съвета; настоятелно призовава държавите членки да предложат перспективи за заетост за хората с увреждания, като подобрят начина, по който прилагат директивата, и по-специално член 5 относно подходящото настаняване, и като инвестират средства от ЕС и от финансирането по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост в обучението и създаването на работни места за хората с увреждания;

85.  изтъква, че търсенето на съответствие между предлагането и търсенето на пазара на труда, професионалното профилиране, извършването на трудова дейност успоредно с обучение, подкрепата за въвеждането в работата и за обучението, както и възможностите за професионално развитие играят важна роля за намирането и запазването от хората с увреждания на платена работа;

86.  призовава държавите членки да гарантират, че пазарите на труда и работната среда са отворени, приобщаващи и достъпни за хората с увреждания, да подкрепят службите по заетостта, да повишават осведомеността за практиките на приобщаваща заетост, да въведат подходящи стимули и мерки за подкрепа за дружествата, по-специално микропредприятията, малките и средните предприятия, които наемат на работа и обучават хора с увреждания, и да гарантират, че общите схеми за самостоятелна заетост са достъпни за хората с увреждания и ги подпомагат;

87.  призовава държавите членки да поощрят приспособяването на работните места и да предприемат действия за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд; призовава Комисията да обърне специално внимание на работниците с увреждания в предстоящата стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд и да определи амбициозни цели;

88.  настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да въведат квоти на работното място за хора с увреждания с цел насърчаване на приобщаващо работно място;

Обществени поръчки и средства от ЕС

89.  припомня, че процедурите за възлагане на обществени поръчки в държавите членки трябва да се провеждат и изпълняват при пълно зачитане на основните права на бенефициерите, включително на хората с увреждания; посочва, че държавите членки трябва да спазват КПХУ при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки, по-специално във връзка с избора на средства за комуникация, технически спецификации, критерии за възлагане и условия за изпълнение на договорите;

90.  припомня, че добрата структура на обществените услуги, особено в областта на здравеопазването и образованието, е от съществено значение за гарантиране на равно третиране на хората с увреждания, независимо от тяхното икономическо състояние; призовава държавите членки да използват средствата на ЕС за подобряване на тези услуги и свързаните с тях инфраструктури в духа на инициативите REACT-EU и Next Generation EU;

91.  призовава Комисията и държавите членки да включат в окончателното съдържание на споразуменията за партньорство относно европейските структурни и инвестиционни фондове и в програмите на тези фондове целите и подходите за подобряване на условията на живот на хората с увреждания, като същевременно спазват принципите на достъпност и недискриминация, и инвестират в равни възможности и участие на хората с увреждания във всички области на живота, включително в подкрепа на прехода от живот в институции към живот в общността; изисква от Комисията да следи отблизо използването на средствата на ЕС в съответствие с КПХУ; подчертава необходимостта от постепенно сближаване на определенията за достъпност, участие и живот в общността като средство за засилване на сближаването между държавите членки;

92.  призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предоставяни от съответните фондове на ЕС, за създаване на работни места и за обучение за хората с увреждания, да осигурят и подкрепят пълната достъпност на обществените пространства и инфраструктура и да гарантират, че финансираните от ЕС действия обхващат и хората с увреждания; изразява съжаление относно факта, че средствата на ЕС продължават да се използват в редица държави членки за изграждане на нови сегрегирани среди за хората с увреждания;

93.  подчертава необходимостта от адекватно финансиране на оборудването, от което се нуждаят хората с увреждания, за да се гарантира, че могат да използват най-добрите налични технологии и оборудване за своето всекидневие, за своята заетост и социално участие;

94.  посочва, че средствата на ЕС не следва никога да се използват за финансиране на недостъпни продукти, услуги или инфраструктура;

95.  приканва Комисията и държавите членки да гарантират, че програмите и стратегиите за развитие на селските райони включват специални мерки за повишаване на осведомеността на хората с увреждания, живеещи в селските райони, и да включат тези лица в проектирането и изпълнението на тези програми и стратегии;

Цифровизация

96.  призовава държавите членки да проучат възможностите и потенциала, произтичащи от цифровизацията и цифровите решения, и да признаят стойността на помощните и адаптивните технологии за хората с увреждания, като се обръща надлежно внимание на защитата на личните данни и етичните норми; припомня, че потенциалът на използването на цифрови инструменти и помощни технологии зависи от възможностите на хората с увреждания да развиват цифровите си умения; подчертава, че развитието на необходимите цифрови умения и познания за изкуствения интелект може да осигури възможност за навлизането на пазара на труда на уязвими групи, например хората с увреждания;

97.  посочва, че пандемията от COVID-19 показа, че цялото население следва да може да се възползва от цифровата трансформация, без каквато и да било дискриминация или изключване; подчертава значението на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за мобилността, комуникацията и достъпа до обществени услуги; поради това призовава държавите членки активно да насърчават участието на хората с увреждания, като предоставят подходящи средства за гарантиране на техния достъп до онлайн обществени услуги;

98.  призовава институциите на ЕС да гарантират най-високи стандарти за достъпност на своята инфраструктурата, своите услуги и цифровите си технологии, да положат всички усилия за публикуване на своите документи, свързани със законодателните процедури, по лесен за ползване и достъпен начин и да гарантират, че хората с увреждания имат подходящ и пълен достъп до техните уебсайтове и до формулярите за контакт; насърчава държавите членки да разработят програми, които имат за цел приобщаването на хората с увреждания в обществото чрез спорт, изкуства, култура и развлекателни дейности и които насърчават тяхното участие в политическия процес без никакви ограничения;

Научни изследвания

99.  призовава Комисията да проведе допълнителни проучвания относно въздействието и свързаните със здравето въздействия на нововъзникващите технологии върху хората с увреждания, като например случая със светодиодните светлини при светлочувствителните лица;

100.   припомня, че за да се разработят подходящи и ефективни политики и за да се намерят решения, пригодни спрямо потребностите на всички хора с увреждания в ЕС, съществува необходимост от съпоставими и надеждни данни на ЕС; поради това призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за обща рамка за европейска статистика за лицата и домакинствата, за събиране на надеждни данни и данни относно участието на хората с увреждания на различните равнища и видове образование, труд, както и участието им в социалния живот;

101.  подчертава необходимостта да се инвестира в иновации и научни изследвания по отношение на заетостта и предприемачеството на хората с увреждания, за да се подпомогне тяхното финансово оцеляване и участието им в икономическия и социалния живот;

102.  подчертава необходимостта от активизиране на научните изследвания и иновациите в областта на достъпните технологии с цел укрепване на приобщаващия характер на пазарите на труда за хората с увреждания; подчертава значението на ИКТ за мобилността, комуникацията и достъпа до обществени услуги за хората с увреждания;

Образование

103.   приветства факта, че държавите членки имат желание да прилагат приобщаващи образователни политики; призовава държавите членки да увеличат допълнително капацитета на образователните си системи за осигуряване на висококачествено достъпно образование за всички учащи чрез насърчаване на специфични мерки и персонализирана подкрепа, като например достъпни и адаптирани учебни програми и учебни материали, достъпни ИКТ и подходящо цифрово образование; призовава Комисията да укрепи ролята на Гаранцията за децата, като обмисли схема за награди за достъпни училища, за гарантиране на равното третиране на децата с увреждания; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в обучението на специалистите относно потребностите на хората с увреждания; отново заявява, че изпълнението и разпределението на съответните програми на ЕС за финансиране следва да допринасят за прехода към приобщаващо образование; подчертава, че на хората с увреждания следва да се гарантира достъп до образование, включително по време на кризи като пандемията от COVID-19, и че държавите членки следва да се борят с всички форми на дискриминация и изключване в тази област; подчертава необходимостта от увеличаване на участието на младите хора с увреждания в обучението, като се вземат предвид техните потребности, което би им осигурило по-добър достъп до пазара на труда; отбелязва ползите за децата от езикови малцинства със специални образователни потребности да учат на майчиния си език по време на образованието в ранна възраст в случаите, когато за тях е трудно да използват език и да общуват; призовава държавите членки да гарантират достъп до образование по малцинствен език за деца със специални образователни потребности;

104.  изтъква, че приобщаващите програми за образование и професионално обучение са две от ключовите предпоставки за постигане на по-приобщаващ пазар на труда; призовава Комисията да гарантира, че бъдещият подход на ЕС към микроквалификацията за ученето през целия живот и пригодността за заетост ще бъде достъпен и приобщаващ и ще отразява начините за подобряване на упражняването на правото на труд от хората с увреждания; призовава държавите членки да се възползват от възможностите, които усъвършенстваната гаранция за младежта предоставя в областта на заетостта, образованието, стажуването или чиракуването за младите хора с увреждания, да гарантират равен достъп за хората с увреждания и да разработят съобразени с конкретните нужди политики;

105.  подчертава, че е важно да се предоставя ранна, индивидуализирана и всеобхватна подкрепа за децата с увреждания, техните родители и лицата, полагащи грижи за тях; призовава държавите членки да обърнат специално внимание на децата с увреждания и на децата със специални образователни потребности;

106.  обръща внимание на значението на намесата в ранна детска възраст и на факта, че децата с увреждания трябва да участват и да бъдат включени в обществото още от най-ранните етапи на живота си; изтъква необходимостта от увеличаване на възможностите за финансиране за приобщаващо образование, когато и където това е възможно, както за насърчаване на въздействието на приобщаващото образование върху децата със или без увреждания, така и за финансиране на научни изследвания относно приобщаващото образование; счита, че е необходимо да се насърчава използването на нови технологии, включително ИКТ, устройства за подпомагане на мобилността, помощни изделия и технологии, подходящи за хора с увреждания; подчертава, че образованието е от основно значение за индивидуалното развитие и че достъпната среда за хората с увреждания им дава възможност да допринасят пълноценно за всички аспекти на обществото;

107.  подчертава, че хората с увреждания трябва да бъдат напълно интегрирани на пазара на труда чрез насърчаване на приобщаващо образование и гъвкави форми на заетост, които могат да отговорят на техните потребности (като дистанционна работа или интелигентна работа) и чрез пълноценното участие на сдружения за хора с увреждания в разработването на приобщаващи стратегии;

108.  посочва, че хората с увреждания често имат високи нива на умения и квалификации, които са недооценявани; отбелязва, че това им пречи да реализират своя потенциал и лишава обществото от социалната и икономическата стойност на тяхното приобщаване;

109.  изразява твърдото убеждение, че държавите членки следва да предоставят подходяща подкрепа на децата с увреждания, за да се даде възможност на общественото образование да стане гръбнакът на индивидуализираната педагогическа парадигма;

110.  признава значението на училището и спорта като изключително важни за растежа и развитието на децата с увреждания, особено на тези с аутизъм; изразява съжаление, че по време на пандемията дистанционното обучение ги лиши от тези основни дейности; изразява надежда, че тяхното образование ще получи приоритет в политиките за повторно отваряне в държавите членки;

111.  предлага създаването на проекти за повишаване на осведомеността относно потребностите на хората с увреждания, като се използва позитивно силата на културните инструменти, например чрез насърчаване на културни прояви, като част от по-широка образователна стратегия за насърчаване и защита на правата на хората с увреждания;

112.  призовава държавите членки да спазват насоките, издадени от Европейската комисия в нейното съобщение относно изграждането на европейско пространство за образование до 2025 г. във връзка със задължението на правителствата да насърчават интегрирането във всички сектори на образованието и обучението, в съответствие с ангажиментите на ООН съгласно КПХУ; изисква прилагането в националните, европейските и регионалните образователни политики на приобщаваща система, която да позволява да се интегрират учениците с увреждания в стандартното образование, за да се избегне какъвто и да било вид дискриминация;

Защита на правата на жените с увреждания

113.  приветства Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. и позоваванията в нея на специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените и момичетата с увреждания; призовава пресечната точка между половете и уврежданията да бъде интегрирана във всички политики, програми, инициативи на ЕС и в националните планове за действие на държавите членки; призовава за оптимизиране на използването на съществуващите и бъдещите инструменти на ЕС за финансиране с цел насърчаване на достъпността и недискриминацията;

114.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират цялостното развитие, напредък и овластяване на жените с увреждания и да насърчават тяхното участие в процеса на вземане на решения в публичния сектор; посочва, че следва да се въведат подходящи мерки, за да се гарантира, че техните перспективи се вземат изцяло под внимание и че заедно с консултативните органи, специфични за хората с увреждания, се насърчава участието на организациите, представляващи жените с увреждания;

115.  призовава Комисията и държавите членки спешно да предприемат мерки срещу основаното на пола насилие, пред което са изправени жените и момичетата с увреждания в непропорционална степен, чрез Конвенцията от Истанбул и чрез разширяване на областите на престъпност, така че да обхванат специфични форми на насилие, основано на пола, в съответствие с член 83, параграф 1 от ДФЕС; призовава Комисията да използва това като правно основание, за да предложи обвързващи мерки и цялостна рамкова директива на ЕС за предотвратяване на и борба с всички форми на насилие, основано на пола; призовава Комисията да гарантира, че потребностите на жените с увреждания са включени в инициативи, които предоставят подкрепа на жертвите чрез Стратегията за равенство между половете и Стратегията за правата на жертвите, и да гарантира, че подкрепата за жертвите е разработена в съответствие с принципа на достъпност;

116.  изразява съжаление във връзка с дискриминацията, основана на пола, която жените и момичетата с физически и когнитивни увреждания изпитват в медицинския сектор; счита, че жените и момичетата с увреждания трябва да имат пълен и равен достъп до медицинско лечение, което отговаря на техните специфични потребности, чрез специфични за уврежданията здравни грижи и основни услуги; призовава държавите членки да гарантират по-нататъшно образование на медицинските специалисти по отношение на специфичните потребности на жените и момичетата с увреждания и да гарантират, че жените и момичетата с увреждания получават цялата подходяща информация, за да могат свободно да вземат решения относно своето здраве;

117.  призовава за всеобщо зачитане и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права; изразява съжаление относно враждебните реакции срещу сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените в някои държави, което е особено вредно за жените и момичетата с увреждания, които са изправени пред допълнителни пречки при достъпа до здравеопазване; подчертава, че е важно държавите членки да предприемат всички необходими мерки за борба с принудителната стерилизация; настоятелно призовава държавите членки да гарантират публични инвестиции, за да се осигури пълен достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права за жените и момичетата с увреждания; изразява съжаление, че на момичетата с увреждания често се отказва сексуално образование; настоятелно призовава държавите членки да гарантират всеобхватно и приобщаващо образование относно сексуалността и взаимоотношенията;

118.  призовава държавите членки да гарантират достъпна, нестереотипна образователна система с приобщаващи образователни мерки, които подготвят жените и момичетата с увреждания за пазара на труда, със специален акцент върху цифровите способности и ученето през целия живот, и да гарантират, че жените и момичетата с увреждания могат да избират своите области на обучение, за да им се даде възможност да търсят работни места, които желаят и в които могат да използват пълния си потенциал и в които не са ограничени от липса на достъпност, от предразсъдъци или от стереотипи; признава връзката между образованието и последващата заетост; подчертава необходимостта от пълен достъп до образование с цел борба с различията в заетостта;

119.  призовава Комисията и държавите членки да преодолеят различията в заетостта, пред които са изправени жените с увреждания, по-специално чрез преодоляване на свързаните с пола стереотипи, засилване на участието им в цифровата икономика, увеличаване на тяхното представителство в образованието, обучението и заетостта в дисциплините и професиите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и чрез борба с възпиращите по отношение на работата мерки, като например сексуалния тормоз; призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки, за да гарантират, че жените с увреждания участват във вземането на решения и получават равно заплащане за равен труд чрез обвързващи мерки за прозрачност на заплащането, да се борят с високия за тях риск от бедност при работещите и да адаптират трудовото законодателство, например чрез гъвкави схеми на работа и на родителски отпуск според специфичните им потребности; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят бизнес модели и инициативи в областта на социалната икономика, насочени към подобряване на социалното и трудовото приобщаване на жените с увреждания чрез Плана за действие относно социалната икономика;

120.  отбелязва, че събирането на повече данни и информация е от решаващо значение за разбирането на положението, пред което са изправени жените и момичетата с увреждания; призовава за подходящи, точни и групирани данни, отчитащи аспектите на пола и на уврежданията, за да се вземат предвид предизвикателствата, пред които са изправени жените с увреждания, особено на пазара на труда;

o
o   o

121.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, правителствата и парламентите на държавите членки, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет и Организацията на обединените нации.

(1) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) ОВ С 340, 15.12.2010 г., стр. 11. (3) ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14. (4) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70. (5) ОВ L 327, 2.12.2016 г., стр. 1. (6) ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36. (7) ОВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79. (8) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (9) ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68. (10) ОВ L 167, 12.6.1998 г., стр. 25. (11) ОВ L 223, 22.6.2021 г., стр. 14. (12) OВ C 316, 6.8.2021 г., стр. 2. (13) OВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 8. (14) OВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 6. (15) Приети текстове, P9_TA(2021)0161. (16) Приети текстове, P9_TA(2021)0075. (17) ОВ C 363, 28.10.2020 г., стр. 164. (18) Уводни бележки от 3 март 2021 г. на члена на Комисията Дали относно Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. (19) Евростат, „Статистически данни за функционалните ограничения и ограниченията на възможностите за действие“, данни, извлечени през декември 2020 г. (20) Евростат, „Archive: Disability statistics - access to education and training (Архив: Статистика за хората с увреждания – достъп до образование и обучение)“, посетен на 29 юли 2021 г. (21) Приложения от 17 декември 2019 г. към предложението за съвместен доклад за заетостта от Комисията и Съвета, придружаващо Съобщението на Комисията относно годишната стратегия за устойчив растеж за 2020 година (COM(2019)0653), стр. 89. (22) Евростат, „Functional and activity limitations statistics“ („Статистически данни за функционалните ограничения и ограничеността на дейността“), справка от 6 юли 2021 г. (23) Евростат, „Disability: higher risk of poverty or social exclusion“ („Увреждания: по-висок риск от бедност или социално изключване“), справка от 6 юли 2021 г. (24) Евростат, „European Union Statistics on Income and Living Conditions“ („Статистически данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот“), справка от 2 юли 2021 г. (25) Резолюция на Европейския парламент относно положението на жените с увреждания. (26) Индекс за равенство между половете, 2020 г. (27) Резолюция на Европейския парламент относно Европейската стратегия за хората с увреждания след 2020 г. (28) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1. (29) Проучване на Парламента от 1 октомври 2018 г., озаглавено „Актуализирана версия от 2018 г. на проучването относно ролята на комисията по петиции в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“. (30) Представяне на Комисията от 10 януари 2014 г., озаглавено „Икономическо въздействие и модели на пътуване за достъпен туризъм в Европа: Представяне на основните констатации от проучването“. (31) Петиции №№ 1140/2015, 0857/2016, 0535/2017, 1140/2015 и 0988/2020. (32) https://www.edf-feph.org/independent-living-and-de-institutionalisation-policy/

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно Банков съюз – годишен доклад за 2020 г. (2020/2122(INI))

P9_TA(2021)0415 A9-0256/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз – годишен доклад за 2019 г.(1),

–  като взе предвид обратната информация от Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно резолюцията на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз – Годишен доклад за 2019 г.,

–  като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2020 г. от 23 март 2021 г.(2),

–  като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2019 г. от 19 март 2020 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно баланса между половете при издигането на кандидатури за позиции в областта на икономическите и паричните въпроси на ЕС(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г., съдържаща препоръки към Комисията относно цифровото финансиране: нововъзникващи рискове, свързани с криптоактивите – регулаторни и надзорни предизвикателства в областта на финансовите услуги, институции и пазари(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2020 г. относно допълнителното развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно укрепването на международната роля на еврото(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно годишния доклад на Европейската централна банка за 2020 г.(8),

–  като взе предвид доклада на Работната група на високо равнище на Евросистемата относно цифрова валута, емитирана от централната банка (ЦВЦБ) от октомври 2020 г. относно цифрово евро(9),

–  като взе предвид доклада на Съвета за финансова стабилност (СФС) от 9 октомври 2020 г. относно използването на надзорни и регулаторни технологии от органи и регулирани институции – пазарно развитие и последици за финансовата стабилност(10),

–  като взе предвид писмото от 22 юли 2020 г. от председателя на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Еврогрупата,

–  като взе предвид отговора на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ)/Европейския банков надзор от август 2020 г. във връзка с обществената консултация на Европейската комисия относно нова стратегия за цифрови финанси за Европа/План за действие в областта на финансовите технологии(11),

–  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

–  като взе предвид Рамковото споразумение от 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия,

–  като взе предвид препоръката на ЕЦБ от 15 декември 2020 г. относно разпределянето на дивиденти по време на пандемията от COVID-19(12),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г. относно справянето с необслужваните кредити в резултат на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0822),

–  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск от юли 2020 г., относно наблюдението на рисковете от небанковото финансово посредничество в ЕС – 2020 г.(13),

–  като взе предвид доклада на Европейския банков орган (ЕБО) от декември 2020 г. относно оценката на риска на европейската банкова система(14),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Регулаторните лаборатории и центровете за иновации в областта на финансовите технологии“, публикувано от генералната дирекция на Парламента по вътрешни политики(15) през септември 2020 г.,

–  като взе предвид изявлението, прието на заседанието на държавите от Еврогрупата на 30 ноември 2020 г.,

–  като взе предвид изявленията, съгласувани на срещите на върха на държавите от еврозоната на 30 ноември и 11 декември 2020 г.,

–  като взе предвид изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната в разширен формат от 11 декември 2020 г. относно реформата на ЕМС и ранното въвеждане на предпазния механизъм за Единния фонд за преструктуриране,

–  като взе предвид тримесечното табло на риска за четвъртото тримесечие на 2020 г., публикувано от ЕБО(16),

–  като взе предвид прегледа на финансовата стабилност на ЕЦБ от ноември 2020 г.,

–  като взе предвид мониторинговия доклад от ноември 2020 г. относно показателите за намаляване на риска, изготвен съвместно от службите на Европейската комисия, ЕЦБ и Единния съвет за преструктуриране(17),

–  като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от март 2021 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС(18),

–  като взе предвид годишния икономически доклад за 2020 г. на Банката за международни разплащания,

–  като взе предвид проекта на Меморандум за разбирателство между ЕС и Обединеното кралство за създаване на рамка за регулаторно сътрудничество в областта на финансовите услуги,

–  като взе предвид брифингите от януари 2021 г., озаглавени „Преглед на рамката за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите“ и “Банков съюз: отложените реформи по Базел III“ и брифинга от октомври 2020 г., озаглавен „Докладите на Европейския парламент относно банковия съюз за периода 2015 – 2019 г.“, публикувани от Отдела за подкрепа на икономическото управление към Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕП,

–  като взе предвид обществената консултация на Комисията относно прегледа на ефективността на рамката за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите(19),

–  като взе предвид доклада на Единния съвет за преструктуриране от март 2020 г. относно очакванията за банките(20),

–  като взе предвид документ № 251 на ЕЦБ, озаглавен „Ликвидност в преструктурирането: сравнение на рамките за предоставяне на ликвидност в различните юрисдикции“(21),

–  като взе предвид доклада за напредъка на германското председателство от 23 ноември 2020 г. относно укрепването на банковия съюз(22),

–  като взе предвид доклада за напредъка на хърватското председателство от 29 май 2020 г. относно укрепването на банковия съюз(23),

–  като взе предвид речта на председателя на Единния съвет за преструктуриране Елке Кьоних от януари 2021 г., озаглавена „Уредба за управление на кризи за банките в ЕС: какво може да се направи с малките и средните банки?“(24),

–  като взе предвид окончателния доклад на СФС от 1 април 2021 г. относно оценката на въздействието на реформите, свързани с банките, които са твърде големи, за да фалират(25),

–  като взе предвид публикацията в блога на председателя на Единния съвет за преструктуриране Елке Кьоних относно подхода на Единния съвет за преструктуриране към минималните изисквания за собствени средства и приемливи задължения (МИПЗ) предвид въздействието на COVID-19(26) и нейното присъствие в комисията по икономически и парични въпроси на 27 октомври 2020 г.(27),

–  като взе предвид публикацията на Андреа Енриа в надзорния блог на ЕЦБ от 9 октомври 2020 г., озаглавена „Насърчаване на трансграничната интеграция на банковите групи в банковия съюз“(28),

–  като взе предвид доклада на ЕБО относно подходите на компетентните органи към надзора над банките в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма(29),

–  като взе предвид плана за действие на Комисията за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикуван на 7 май 2020 г.,

–  като взе предвид доклада на ЕБО относно бъдещата рамка за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в ЕС(30),

–  като взе предвид публикацията в блога на мозъчния тръст Bruegel от 7 декември 2020 г., озаглавена „Може ли да се преодолее разрива във вътрешния пазар на банкови услуги в Европа?“(31),

–  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Планиране на преструктурирането в Единния механизъм за преструктуриране“, публикуван на 14 януари 2021 г.,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0256/2021),

А.  като има предвид, че като цяло банковият сектор отговори на кризата, предизвикана от COVID-19, с устойчивост, основана на регулаторното преразглеждане, въведено след световната финансова криза, подпомогнато от единната нормативна уредба и единния надзор в банковия съюз и допълнително подкрепена от извънредни мерки за подпомагане на публичните политики и практики за запазване на капитала;

Б.  като има предвид, че кризата, предизвикана от COVID-19, показа, че силната банкова система, наред с интегрираните капиталови пазари, е основен участник във възстановяването на европейската икономика;

В.  като има предвид, че банковият съюз, който включва Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), гарантира пълно съответствие между надзора и управлението на банкови кризи;

Г.  като има предвид, че един по-стабилен, конкурентоспособен и конвергентен икономически и паричен съюз изисква солиден банков съюз с европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и по-развит и сигурен съюз на капиталовите пазари (СКП), което също така би допринесло за възприемането на еврото в международен план и за неговата по-силна роля на световните пазари;

Д.  като има предвид, че всички държави – членки на ЕС, могат да участват в банковия съюз; като има предвид, че България и Хърватия се присъединиха към валутния механизъм II (ВМ II) и встъпиха в банковия съюз;

Е.  като има предвид, че завършването на банковия съюз отвъд неговите два съществуващи стълба, особено създаването на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), продължава да бъде приоритет; като има предвид, че целенасочените реформи в областите на преструктурирането и застраховането на депозитите следва допълнително да подобрят стабилността на банковия сектор и да гарантират цялостната финансова стабилност;

Ж.  като има предвид, че както ЕЦБ, така и Единният съвет за преструктуриране призовават за бързо завършване на банковия съюз, по-конкретно посредством създаване на ЕСЗД;

З.  като има предвид, че предпазният механизъм за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) ще бъде въведен до 2022 г. – две години по-рано от първоначално предвиденото, като ще осигури обща за цялата система предпазна мрежа за банките в процес на преструктуриране;

И.  като има предвид, че преди предизвиканата от COVID-19 криза банковият сектор в ЕС се характеризираше със структурна неефективност, изразена в ниска рентабилност, намалена ефективност на разходите, ниски лихвени проценти, свръхкапацитет и несигурност по отношение на устойчивостта на бизнес моделите; като има предвид, че някои проблеми продължават да бъдат недостатъчно разрешени;

Й.  като има предвид, че – въпреки общото намаляване на необслужваните кредити през последните години – са необходими по-големи усилия за намаляване на все още високите равнища на необслужвани кредити в някои финансови институции;

К.  като има предвид, че недостатъците, установени по време на предизвиканата от COVID-19 криза, следва да бъдат взети предвид при преразглеждането на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите (УБКЗД) и при по-нататъшното интегриране на банковия сектор; като има предвид, че възприемането на поуките, извлечени по време на пандемията, би могло да проправи път за подобрена ефективност на разходите и по-устойчиви бизнес модели;

Л.  като има предвид, че продължава да съществува тясна връзка между банките и държавата и че регулаторната рамка на ЕС относно пруденциалното третиране на държавния дълг следва да отговаря на международните стандарти; като има предвид, че равнището на експозициите към държавни дългови инструменти нараства в редица банки; като има предвид, че в пруденциалната законодателна рамка продължават да съществуват редица национални възможности и прерогативи, което подкопава европейското измерение на банковия съюз;

М.  като има предвид, че изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и преходът към нисковъглеродна икономика са фактори, които трябва да се вземат предвид при оценяването на устойчивостта на счетоводните баланси на банките като източник на риск, тъй като потенциално оказват въздействие върху инвестициите в различни региони и сектори; като има предвид, че сложните модели за риска следва вече да обхващат много от рисковете, свързани с изменението на климата;

Н.  като има предвид, че ЕЦБ установи, в контекста на своя проект за целеви преглед на вътрешните модели (TRIM), че поднадзорните институции могат да продължат да използват вътрешни модели, подлежащи на надзорни мерки;

О.  като има предвид, че се ускорява тласъкът към технологична трансформация, която увеличава ефективността на банките и тяхната амбиция за иновации, като същевременно ги излага на новите рискове и предизвикателства на света на цифровите финанси, киберсигурността, рисковете за репутацията, неприкосновеността на данните, рисковете, свързани с борбата с изпирането на пари, и защитата на потребителите;

П.  като има предвид, че защитата на потребителите и инвеститорите е от първостепенно значение за задълбочаването на СКП и че са необходими строги правила на ЕС за защита на потребителите, осигуряващи солиден базов минимум; като има предвид, че националните правила за прилагане на европейските изисквания за защита на потребителите се различават в рамките на банковия съюз, което показва необходимост от хармонизация; като има предвид, че банковият съюз все още не разполага с ефективни инструменти за справяне с проблемите, пред които са изправени потребителите, като например изкуствено създадена сложност, нелоялни търговски практики, изключване на уязвими групи от използването на основни услуги и ограничено участие на публичните органи;

Р.  като има предвид, че по-нататъшното укрепване и хармонизиране на надзора и правоприлагането на ЕС във връзка с пруденциалните аспекти и борбата с изпирането на пари представляват приоритет, тъй като са необходими, за да се защити целостта на финансовата система на ЕС;

С.  като има предвид, че стабилните световни стандарти и принципи са важни за пруденциалното регулиране на банките; като има предвид, че стандартите на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) следва да бъдат въведени в европейското законодателство своевременно и при надлежно отчитане на техните цели, като се вземат предвид подобаващо специфичните характеристики на европейската банкова система както и принципът на пропорционалност когато е целесъобразно;

Т.  като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС доведе до преместване на някои банкови услуги в ЕС; като има предвид, че единният надзорен механизъм (ЕНМ) изигра решаваща роля по отношение на управлението и мониторинга чрез систематичните си насоки за „подготвеност“ и координация със значими банки относно техните оперативни модели; като има предвид, че пълната оценка на ефективността на подготвеността на банковия сектор за новата реалност ще стане ясна в средносрочен и дългосрочен план;

У.  като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство понастоящем са поели ангажимент да поддържат регулаторното и надзорното сътрудничество в областта на финансовите услуги; като има предвид, че този подход на сътрудничество следва да бъде в основата на дългосрочните отношения между ЕС и Обединеното кралство;

Ф.  като има предвид, че настоящата уредба за управление на банкови кризи не гарантира последователен подход при справянето с проблемите на банките в затруднение в различните държави членки поради, наред с другото, различното тълкуване на оценката на обществения интерес (ООИ) от страна на Единния съвет за преструктуриране и на националните органи за преструктуриране, наличието в рамките на националните производства по несъстоятелност на инструменти, подобни на инструментите за преструктуриране съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ)(32) и Регламента относно Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП)(33), и несъответствието на стимулите при избора на решение за справяне с несъстоятелността на дадена банка в резултат на различните условия за достъп до наличните източници на финансиране при преструктурирането и несъстоятелността;

Х.  като има предвид, че уредбата за УБКЗД следва да гарантира последователен и ефективен подход към всички банки, независимо от техния размер или бизнес модел, както и да допринася за запазването на финансовата стабилност, да свежда до минимум използването на парите на данъкоплатците и да гарантира еднакви условия на конкуренция в целия ЕС, като същевременно отчита подобаващо принципа на субсидиарност;

Ц.  като има предвид, че правилата за надзор и преструктуриране, както и фондът за преструктуриране бяха централизирани, а схемите за гарантиране на депозитите остават национални и се различават в различните държави членки; като има предвид, че разпоредбите на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите(34) (ДСГД) предвиждат минимален базов стандарт за защита на вложителите; като има предвид при все това, че вложителите в рамките на банковия съюз трябва да се ползват с едно и също равнище на защита посредством създаването на ЕСЗД;

Общи съображения

1.  приветства присъединяването на България и Хърватия към банковия съюз и включването на българския лев и хърватската куна във валутния механизъм II; отбелязва решенията на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка и Хърватската народна банка; подчертава, че националните банки на България и Хърватия са надлежно представлявани в надзорния съвет на ЕЦБ и на пленарната сесия и разширените изпълнителни сесии на Единния съвет за преструктуриране със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на гласуване;

2.  подчертава, че участието във валутния механизъм и в банковия съюз е неразривно свързано със съответните стандарти и законодателство на ЕС; насърчава България и Хърватия също така да постигнат значителен напредък в борбата с изпирането на пари и с финансовите престъпления; припомня, че преди присъединяването към общата валута следва да се извърши цялостна оценка на банковия сектор, включително на по-малко значимите институции;

3.  приветства обсъжданията в Дания и Швеция относно възможността за присъединяване към банковия съюз и подчертава, че сътрудничеството между националните надзорни органи е от изключително значение, особено по отношение на трансграничните дейности; подчертава, че е важно да се запазят вече съществуващите и добре функциониращи бизнес модели по отношение на финансовата стабилност;

4.  припомня, че банковият съюз осигурява институционалната структура за по-добра пазарна интеграция чрез ЕНМ и ЕМП, но че създаването на третия стълб на банковия съюз – ЕСЗД, все още предстои; приветства евентуалното преразглеждане на рамката за преструктуриране и подкрепя настоящия размисъл относно по-нататъшното целево хармонизиране на законодателството в областта на несъстоятелността с оглед повишаване на ефективността и съгласуваността на управлението на кризи на банките в ЕС, както и относно завършването на третия стълб на банковия съюз чрез схема за застраховане на депозитите, чиято цел е да се повиши равнището на защита на депозитите, като същевременно се сведе до минимум моралният риск, намали се връзката между банките и държавите и се гарантира еднаква защита на всички вложители в банковия съюз;

5.  отбелязва изявлението от срещата на върха на държавите от еврозоната на 11 декември 2020 г., което приканва Еврогрупата да „изготви, въз основа на консенсус, поетапен и обвързан със срокове работен план по всички оставащи елементи, необходими за завършването на банковия съюз“; изразява съжаление, че държавите членки продължават да действат извън правната рамка на Общността, което компрометира ролята на Парламента като съзаконодател; отправя искане да бъде редовно информиран относно текущите обсъждания на равнището на Еврогрупата и работната група на високо равнище относно ЕСЗД; отново отправя призив за засилено сътрудничество с председателя на Еврогрупата, по-специално чрез по-често провеждане на икономически диалози с председателя на Еврогрупата по подобие на модела и периодичността на диалозите по въпросите на паричната политика;

6.  счита, че банките успяха да реагират на настоящата криза с по-голяма устойчивост, тъй като разполагаха с по-голям собствен капитал и по-малък дългов капитал в сравнение с предходното десетилетие, което демонстрира положителните последици от въведената институционална структура и регулаторните реформи, предприети след финансовата криза от 2008 г.; въпреки това счита, че банковият сектор се характеризира с известна структурна неефективност, която може да се задълбочи допълнително от настоящата криза; изразява особена загриженост относно високите равнища на наследените необслужвани експозиции, които много институции имаха преди пандемията; посочва, че размерът на необслужваните кредити намаля значително след създаването на банковия съюз и че низходящата тенденция при необслужваните кредити продължи и през 2020 г. въпреки кризата с COVID-19; счита, че влошаването на качеството на активите на банките може да окаже въздействие върху вече слабата рентабилност, което може да доведе до случаи на несъстоятелност на банки, които имат висока степен на експозиции в най-засегнатите икономически сектори;

7.  отбелязва, че завършването на банковия съюз и задълбочаването на съюза на капиталовите пазари ще осигурят по-добри условия за финансиране на европейската икономика както за домакинствата, така и за дружествата, които все още до голяма степен разчитат на банков кредит за подпомагане на инвестициите и създаване на работни места, както и за допълнително повишаване на конкурентоспособността на европейските пазари и насърчаване на устойчиви частни инвестиции; подчертава стабилизиращия ефект на малките и средните банки за икономиката на ЕС по време на криза; счита, че е необходимо да се следва пропорционален подход в регулаторното развитие с цел завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари;

8.  отбелязва, че един напълно оперативен банков съюз, наред с напълно интегриран и силен съюз на капиталовите пазари, ще допринесе за устойчивостта на европейската икономика, ще подкрепи функционирането на икономическия и паричен съюз и ще укрепи международната роля на еврото; подчертава значението на еднаквите условия на конкуренция, които да избягват поставянето на МСП в неравностойно положение по отношение на достъпа до финансиране, както и необходимостта от внимателно наблюдение на емитирането на секюритизирани продукти; счита, че банките не следва да понесат пълната тежест на възстановяването от кризата, а вместо това следва да се насърчи един силен съюз на капиталови пазари, който да допринесе за рестартиране и устойчиво възстановяване на европейската икономика; счита, че Механизмът за възстановяване и устойчивост може да даде тласък за завършването на банковия съюз, като се има предвид водещата роля на банковия сектор за предоставянето на достъп до кредити и насочването на налично финансиране към реалната икономика, по-конкретно към устойчиви и социално отговорни инвестиции; подчертава ролята на частното финансиране и инвестиции, наред с публичните инвестиции, за подкрепата на климатичния преход съгласно заложеното в Плана за инвестиции за устойчива Европа; призовава Комисията да положи допълнителни усилия за постигане на по-голяма съгласуваност между дейностите на финансовите пазари с целите за устойчивост и екологичните, социалните и управленските критерии, включително да направи законодателно предложение за разработване на рейтинги за устойчивост въз основа на тези критерии; призовава Комисията да продължи усилията си в областта на устойчивото финансиране, като приеме оставащите делегирани актове, свързани с Регламента за таксономията на ЕС(35) и Регламента за оповестяване на информация(36) и като приложи, наред с другото, стабилна методология за ненанасяне на значителни вреди;

9.  счита, че макар добрите отношения между единния надзорен механизъм и единния съвет за преструктуриране да бяха от основно значение още от идейното създаване на системата, един укрепен подход на сътрудничество между двата стълба е особено важен в настоящия контекст за осигуряване на целесъобразни и навременни действия;

10.  подчертава жизненоважния принос за справяне с кризата на временните мерки като например публичните гаранционни схеми, мораториумите върху погасяването на заеми за кредитополучатели във финансово затруднение, програмите за ликвидност на централните банки, целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) на ЕЦБ, програмата за закупуване на активи (ПЗА) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия; подчертава, че тези извънредни временни мерки следва да бъдат придружени от мерки за намаляване на нарушенията на пазарите и икономиката; допълнително подчертава значението на гъвкавостта, която регулаторите разшириха, така че да обхване и банките, за да им се даде възможност да работят при условията на насоките за капитала по стълб 2 (P2G) и с намалени капиталови изисквания;

11.  подчертава изключителния характер на пандемията и временния характер на приложените мерки за подпомагане като възпиращо първоначално средство за ограничение на икономическите щети; отбелязва, че мерките за икономическа подкрепа трябва да останат съобразени с настоящите и очакваните икономически обстоятелства; призовава за добре организиран, постепенен и целеви преход от помощ при пандемия към инструменти в подкрепа на възстановяването, включително реформи в държавите членки посредством националните планове за реформи за възстановяване и устойчивост, тъй като едно ранно или некоординирано премахване на временните мерки може да доведе до повторна проява на недостатъците и слабостите на банковия сектор отпреди кризата, включително увеличаване на експозицията на банките на кредитен риск, което потенциално да засегне капиталовата им позиция и евентуално да възпрепятства растежа и да влоши резултата от възстановяването;

12.  приветства целевите промени в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), въведени с „бързата поправка на РКИ“, за да се подкрепи капацитетът на банките за кредитиране на домакинствата и предприятията(37), като по този начин се смекчават икономическите последици от пандемията от COVID-19 и се гарантира, че регулаторната рамка взаимодейства гладко с други мерки за преодоляване на кризата;

13.  отбелязва, че през декември 2020 г. единният надзорен механизъм излезе с изявление, с което променя предишната си препоръка относно изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции, като препоръчва, че банките, които възнамеряват да изплащат дивиденти или да изкупуват обратно акции, трябва да бъдат печеливши и да имат стабилни капиталови траектории; призовава единния надзорен механизъм да предостави оценка на разпределянето (на дивиденти и обратното изкупуване на акции) и на променливото възнаграждение, прилагани през първото и второто тримесечие на 2021 г. от банковите институции в обхвата на неговата компетентност, и в резултат на тази оценка да оцени тяхното въздействие върху капиталовата позиция на банките; призовава ЕНМ да оцени дали ограниченията за разпределянето на дивиденти и обратното изкупуване на акции след септември 2021 г. могат да бъдат полезен инструмент, докато продължават да съществуват съществени неясноти относно икономическото възстановяване и качеството на банковите активи; призовава Комисията да разгледа правно обвързващ инструмент за разпределяне на дивиденти и обратно изкупуване на акции като надзорен инструмент по време на криза;

14.  приканва Комисията и националните и европейските надзорни органи да се подготвят за очаквано влошаване на качеството на активите на банките; приветства първия съвместен доклад на европейските надзорни органи за оценка на риска за 2021 г., в който банките се съветват да се подготвят като коригират моделите на провизиране, за да гарантират навременното установяване на адекватни равнища на провизиране, като осигурят стабилни практики на кредитиране и адекватно ценообразуване на рисковете, като имат предвид, че срокът на действие на мерките за публична подкрепа като например мораториуми върху кредитите и публични гаранционни схеми ще изтече, както и като следват консервативни политики относно дивидентите и обратното изкупуване на акции; отбелязва предупреждението на европейските надзорни органи към финансовите институции да продължат да разработват по-нататъшни действия за справяне в среда на „трайно ниски“ лихвени проценти;

15.   със загриженост отбелязва разнородното прилагане на международния стандарт за финансово отчитане (МСФО 9) по отношение на провизирането срещу загуби от страна на институциите, което се разкри по време на пандемията от Covid-19; призовава единния надзорен механизъм да предприеме мерки за гарантиране на последователното прилагане на стандартите за отчетност в институциите в банковия съюз;

16.  счита, че един интегриран банков съюз трябва да зависи от добре функциониращ единен пазар за финансови услуги на дребно; призовава Комисията да оцени пречките и бариерите, които възпрепятстват потребителите, когато се възползват от банкови продукти на дребно, например ипотечни кредити на трансгранична основа, и да предложи решения, които да гарантират, че потребителите могат да се възползват от финансови услуги на дребно през границите; също така отбелязва значителното разминаване в лихвите по ипотечни кредити в Съюза;

17.  приветства ускорения темп на цифровизация в банковия сектор, която позволява на банките да обслужват по-добре клиентите си дистанционно и да предлагат нови продукти и която предоставя възможности за повишена рентабилност; във връзка с това подчертава, че цифровизацията в банковия сектор следва да се осъществява при пълно зачитане на правата на потребителите и следва да съхрани финансовото приобщаване, особено за уязвимите групи с ниски равнища на цифрова или финансова грамотност; подчертава, че цифровизацията изисква значителни инвестиции в информационни системи, научноизследователска и развойна дейност и нови оперативни модели, което може да изложи банките на по-слаба рентабилност в краткосрочен план; решително подкрепя новата стратегия на Комисията за цифровизиране на финансовите услуги и приветства пакета за цифровите финансови услуги, стартиран от Комисията през 2020 г., който ще улесни трансграничното разрастване на иновативни технологии, като същевременно гарантира устойчивост на финансовия сектор; очаква по-нататъшното развитие на предложенията за регламент и директива относно оперативната устойчивост на цифровите технологии за финансовия сектор (DORA), които ще гарантират, че финансовите субекти ще въведат подходящи предпазни мерки за смекчаване на въздействието на свързани с ИКТ инциденти; счита, че успешното им прилагане ще спечели от значителни публични и частни инвестиции и сътрудничество в областта на иновациите за постигане на по-големи системи за сигурност и устойчивост; счита, че цифровизацията на европейския банков сектор предлага възможност на Съюза да привлича чуждестранен капитал и да бъде конкурентоспособен на световния пазар; във връзка с това изтъква нарастващата взаимосвързаност между банките, криптоактивите и цифровото финансиране;

18.  подчертава, че е важно да се осигури технологична неутралност при регулаторните и надзорните подходи; подчертава необходимостта от справяне с предизвикателствата и възможностите на новите иновативни технологии, свързани с банковия надзор и надзора на разплащателните системи;

19.  приветства работата на ЕЦБ по отношение на цифровото евро, включително нейния доклад по темата и резултатите от обществената консултация; изтъква, че в зависимост от конкретните характеристики на дизайна на цифровото евро въздействието върху банковия сектор може да бъде значително, като засегне области като плащанията, способността на банките да извършват трансформация на падежите и общия капацитет за кредитиране и рентабилността, и поради това приканва ЕЦБ да извърши допълнителен анализ на последиците от цифровата валута за банковия сектор, както и на потенциалните последици за финансовата стабилност; приветства целта цифровото евро да функционира успоредно с парите в брой като средство за сигурно и конкурентно цифрово плащане и признава потенциалните ползи за гражданите; подкрепя усилията на ЕЦБ за осигуряване на високо равнище на защита на неприкосновеността, защитата на данните, поверителността на данните за плащанията, киберустойчивостта и сигурността; отбелязва разискванията относно цифровата валута и признава добавената стойност, която една цифрова валута би могла да донесе за укрепването на международната роля на еврото;

20.  отбелязва, че през март 2020 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи преразгледа графика за изпълнение на окончателните елементи на рамката „Базел III“, за да се повиши оперативният капацитет на банките и надзорните органи в отговор на непосредствените последици от пандемията от COVID-19; подчертава значението на добрите глобални стандарти за банково регулиране и тяхното последователно и своевременно прилагане; очаква предстоящото предложение на Комисията относно прилагането на финализираните стандарти на „Базел ІІІ“; припомня, че при прилагането следва да се вземе предвид принципът на пропорционалност и да се зачитат, когато е целесъобразно, особеностите и разнообразието на банковия сектор в ЕС, като същевременно се гарантира, че Регламентът на ЕС за капиталовите изисквания е в съответствие с рамката Базел; подчертава, че настоящото преразглеждане следва да зачита принципа да не се увеличават значително общите капиталови изисквания, като същевременно се укрепва цялостното финансово положение на европейските банки; припомня своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“(38) и призовава Комисията да предприеме действия във връзка със съдържащите се в нея препоръки при изготвянето на законодателните предложения; призовава Комисията да въведе мерки, насочени към увеличаване на банковото кредитиране за реалната икономика, по-специално за МСП, и да финансира възстановяването, наред с цифровия и екологичния преход в Европа; подчертава, че за да запази своя икономически суверенитет и стратегическа автономия, ЕС се нуждае от силни и конкурентоспособни европейски банки, които да предлагат банкови услуги на едро на предприятия с всякакъв размер;

21.  подчертава, че съществува значителна взаимосвързаност между сектора на небанковото финансово посредничество и „традиционния“ банков сектор, която поражда опасения за системен риск предвид липсата на подходящо регулиране и надзор върху сектора на небанковото финансово посредничество; подчертава, че неотдавнашното сътресение, предизвикано от пандемията, илюстрира, че небанковият сектор може да увеличи нестабилността на пазара и изместването на цените, особено когато пазарната ликвидност е подложена на натиск; призовава Комисията да обмисли дали са необходими допълнителни макропруденциални инструменти, а именно разработването на инструменти за предварително управление на ликвидността и внимателен анализ на съществуващите мерки за коефициента дълг/капитал;

22.  отбелязва взаимозависимостите между банките и централните контрагенти (ЦК); посочва съмненията, възникващи във връзка с отговорностите на банките и ЦК за потенциалните загуби в края на периода и последиците от тези отговорности за пруденциалните изисквания на банките; във връзка с това подчертава рисковете от прекомерна зависимост от ЦК от Обединеното кралство и приветства мерките, приети от Комисията през последната година, за определяне на критериите за класифициране на ЦК от трети държави;

23.  изразява съжаление, че не е осигурен пълен баланс на половете във финансовите институции и органи на ЕС, и по-специално относно факта, че жените продължават да бъдат по-слабо представени на ръководни длъжности в сферата на банковите и финансовите услуги; подчертава, че балансът между половете в управителните съвети и сред служителите води както до социална, така и до икономическа възвръщаемост; счита, че подборът на кандидатите във финансовите институции и органи на ЕС следва да се основава на критерии за заслуги и способности, така че съответните институции и органи да функционират възможно най-ефективно; призовава правителствата и всички институции и органи да дадат приоритет на постигането на пълно равновесие между половете във възможно най-кратък срок, включително чрез предоставяне на балансирани по отношение на половете списъци с подбрани кандидати за всички бъдещи назначения, за които се изисква одобрението на Парламента, включително в ЕЦБ и водещите финансови институции на ЕС, като се стремят да включат поне една жена и един мъж като кандидати за всяка процедура за номиниране; припомня своята резолюция от 14 март 2019 г.(39), която има за цел да осигури баланс на половете в предстоящия списък с кандидати за кандидатури на ЕС в областта на икономическите и паричните въпроси, и отново заявява ангажимента си да не се вземат предвид списъците с кандидати, в които принципът на равновесие на половете не е спазен;

24.  призовава Комисията да преразгледа критериите за допустимост с цел да се привлекат повече кандидатури от жени;

Надзор

25.  оценява ролята на европейския банков надзор за осигуряване на временни капиталови и оперативни облекчения на банките в отговор на пандемията от Covid-19, така че да могат да продължават да предоставят финансова подкрепа за предприятията и домакинствата и да покриват загубите, като същевременно се поддържа високото качество на надзора; отбелязва загрижеността на единния надзорен механизъм по отношение на високите разходи, ниската рентабилност, понижените пазарни оценки и недостатъчните инвестиции в нови технологии в банковия сектор; призовава за насоки относно очакваните срокове и подход към възстановяването на буферите;

26.  подчертава значението на повишаването на прозрачността и предвидимостта на банковия надзор в ЕС и във връзка с това приветства неотдавнашната практика на публикуване на специфичните изисквания за банките по стълб 2; счита, че индивидуалните изисквания правят очакванията на единния надзорен механизъм по-надеждни и улесняват по-информирани решения на инвеститорите;

27.  очаква, че едновременно с опростяването на системата и внасянето на технологични иновации, неотдавнашните промени в организационната структура на единния надзорен механизъм ще улеснят надзор, основан в по-голяма степен върху риска, и вътрешно институционално сътрудничество;

28.  счита за уместен анализа на единния надзорен механизъм от ноември 2020 г. относно потенциалните уязвимости на банковия сектор при различни сценарии по отношение на ефектите от сътресенията върху качеството на активите и капитала;

29.  отбелязва, че доброто управление на кредитния риск следва да остане един от ключовите приоритети за единния надзорен механизъм; споделя опасенията на единния надзорен механизъм, че банките могат да променят своите модели за кредитен риск, и във връзка с това отбелязва свързаните с надзора очаквания на ЕНМ за подходяща оперативна подготовка в очакване на увеличаване на необслужваните кредити и за стабилно управление на кредитния риск, както са посочени в писмата до изпълнителните директори на значими институции, и неговата стратегия за кредитния риск Covid-19; подкрепя засиления надзор на единния надзорен механизъм върху пазарите с висок ливъридж; отбелязва, че не всички банки успяха да отговорят на очакванията на ЕНМ относно управлението на кредитния риск, което означава, че са необходими допълнителни усилия;

30.  признава, че породената от Covid-19 криза увеличава риска от по-нататъшно натрупване на необслужвани кредити; отбелязва със загриженост прогнозата на ЕЦБ, че при неблагоприятен, но правдоподобен сценарий, необслужваните кредити биха могли да достигнат нива от 1,4 трилиона евро до края на 2022 г.; подчертава, че осигуряването на целесъобразно и навременно управление на влошеното качеството на активите в счетоводните баланси на банките ще бъде от ключово значение за предотвратяване на натрупването на необслужвани кредити в краткосрочен план; съветва държавите – членки на ЕС, да положат допълнителни усилия за решаване на този въпрос; във връзка с това отбелязва съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г. относно справянето с необслужваните кредити в резултат на пандемията от COVID-19 (COM(2020)0822) за даване на възможност на банките да подкрепят домакинствата и предприятията в ЕС, очаква преразглеждането на Директивата за потребителските кредити(40) да осигури високо равнище на защита на потребителите, по-конкретно като определи по-амбициозни разпоредби относно защитата на заемополучателите срещу неправомерни практики и като гарантира, че тези права се прилагат както спрямо съществуващите, така и спрямо бъдещите заеми; призовава за мониторинг на всякакви възможни ефекти на срутване, по-специално при оттеглянето на временните мерки за облекчение; призовава надзорните органи да продължат да разглеждат подобаващо страничните ефекти, които масовото отпускане на необслужвани кредити може да има върху пруденциалните счетоводни баланси на банките, използващи вътрешни модели;

31.  подчертава, че банките следва да се съобразяват с приложимите пруденциални норми и надзорни насоки по отношение на необслужваните кредити и да поддържат оперативен капацитет за проактивно управление на изпадналите в затруднение длъжници и контрол на техните счетоводни баланси, ускорявайки ранното установяване на лоши кредити, за да се намали рискът от отслабване на кредитния капацитет във времена на голямо търсене на инвестиции, свързани с възстановяването; подчертава съществуващата гъвкавост при прилагане на насоките на ЕЦБ относно необслужваните кредити, включително предоставяне на повече време на банките с особено високи нива на необслужвани кредити за представяне на техните стратегии за намаляване на необслужваните кредити;

32.  припомня, че намаляването на риска в банковия сектор би допринесло за по-стабилен, силен и ориентиран към икономически растеж банков съюз; в тази връзка отбелязва политическото споразумение, което беше постигнато по предложението на Комисията за директива относно лицата, обслужващи кредити, купувачите на кредити и събирането на обезпечения, което ще насърчи развитието на вторични пазари за необслужвани кредити в ЕС и има за цел да подпомогне банките да намалят натрупаните необслужвани кредити в счетоводните си баланси;

33.  признава ролята, която банките изиграха за подкрепата на предприятията и реалната икономика по време на пандемията в някои държави членки; подчертава, че банките следва да оценяват внимателно финансовата стабилност и жизнеспособността на предприятията, да се ангажират проактивно с изпаднали в затруднение длъжници, за да управляват техните експозиции, и да предлагат възможности за финансиране и жизнеспособно преструктуриране или алтернативни подходящи възможности на жизнеспособни сектори и дружества, особено на МСП, за да се гарантира, че неизпълненията ще бъдат предотвратени, когато е възможно, и че предприятията и потребителите не са в опасност от свръхзадлъжнялост; подчертава, че пруденциалната рамка следва да бъде изменяна последователно, за да се даде възможност и да се насърчи прилагането на мерки за преструктуриране на кредитите по отношение на дружества и домакинства, за които банките оценяват, че перспективата за възстановяване остава висока, и призовава за премахване на всички регулаторни пречки пред тяхното прилагане; настоятелно призовава банките да обмислят като крайна мярка структурирано излизане на нежизнеспособните предприятия от пазара; счита, че банките следва да гарантират подходящо прехвърляне на кредити от Евросистемата към реалната икономика; приветства мерките, изложени в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите – нов план за действие“ (COM(2020)0590) и в приложението към него, относно насочването на МСП, чиито заявления за кредитиране са били отхвърлени, към алтернативни източници на финансиране;

34.  призовава европейските надзорни органи да използват в пълна степен правомощията си, за да гарантират висока степен на защита на потребителите, включително, когато е целесъобразно, правомощията за намеса по отношение на продуктите, когато финансови и кредитни продукти са довели или е вероятно да доведат до вреди за потребителите;

35.  подчертава значението на защитата на правата на потребителите, по-специално по отношение на неравноправните и агресивните клаузи и практики, банковите такси, прозрачността на разходите, рентабилността и рисковете, свързани с продуктите; отбелязва, че в банковия съюз все още липсват ефективни инструменти за справяне с проблемите, с които се срещат потребителите, като например нелоялни търговски практики и изкуствено усложняване; във връзка с това призовава ЕБО при изпълнението на своя мандат да насочи повече внимание върху надлежното събиране, анализиране и докладване на данни относно тенденциите в потреблението, както и върху прегледа и координацията на инициативите за финансова грамотност и образоване от страна на компетентните органи; призовава Комисията да разгледа внимателно неравноправните клаузи и практики в потребителските договори, използвани от банковия сектор, и да осигури ефективното и бързо прилагане на директивата относно неравноправните клаузи(41) от всички държави членки, като използва всички налични средства;

36.  отбелязва, че очакваните кредитни загуби, заедно с настоящата среда на ниски лихвени проценти, могат да повлияят отрицателно на рентабилността на банките; посочва необходимостта банките да адаптират своите бизнес модели към по-устойчиви, спестяващи разходи и технологично напреднали стратегии и да осъществяват стратегическо ръководство и предпазлив надзор върху стопанските функции, при пълно зачитане на правата на потребителите; подчертава, че е важно да се гарантира, че решенията на банките за провизиране в подкрепа на техния капацитет за кредитиране не се отлагат неправомерно, особено когато търсенето на кредити нарасне;

37.  изразява тревога, тъй като неотдавнашните банкови кризи разкриха, че кредитните институции рутинно са продавали неблагоприятни облигации и други финансови продукти на клиенти на дребно; изразява съжаление, че прилагането на разпоредбите на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките относно защитата на потребителите по отношение на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения досега беше откъслечно; настоятелно призовава Комисията да направи оценка на неблагоприятните продажби на финансови продукти от банкови институции и въз основа на заключенията да излезе с подходящи предложения, включително при предстоящото преразглеждане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките;

38.  счита, че възможните ползи от банковата консолидация, както в рамките на ЕС, така и отвъд границите, за справяне с ниската рентабилност, свръхкапацитета и разпокъсаността на банковия сектор следва да бъдат документирани още повече; признава тенденцията в банковия сектор към ангажиране с консолидация и в този контекст насочва към ръководството на ЕЦБ относно надзорния подход към консолидация, подкрепяща добре проектирани и добре изпълнени бизнес комбинации; подчертава ползите от защитата на многообразието/плурализма на финансовите сектори за изграждането на системно доверие и поддържането на финансова стабилност; призовава Комисията да вземе предвид и да предприеме последващи действия във връзка със заключенията от оценката на Съвета за финансова стабилност за 2021 г. на въздействието върху финансовата система на реформите, свързани с твърде големите, за да фалират, финансови институции;

39.  изразява съжаление, че въпросът с държавата по произход и приемащата държава продължава да бъде предизвикателство за завършването на банковия съюз, и счита, че въвеждането на ЕСЗД е част от решението, успоредно с допълнителни мерки за намаляване на риска; изразява загриженост, че ако равнището на необслужваните кредити се повиши, когато започне оттегляне на мерките за публична подкрепа, държавите по произход и приемащите държави могат да въведат мерки за защита на активите и да пристъпят към подновено запазване на средства; подчертава, че банките трябва да могат да извършват трансгранична дейност, като същевременно управляват своите капитал и ликвидност на консолидирано равнище, с надеждни и приложими гаранции за приемащите държави по отношение на наличността на ресурси и въздействието върху финансовата стабилност, за да диверсифицират риска си и да се справят с всякаква липса на рентабилност; счита, че е необходима постепенна хармонизация в областите, в които се прилагат национални варианти и свобода на преценка, включително в областта на законодателството относно несъстоятелността, за да се улесни планирането на преструктурирането на трансгранични банкови групи в рамките на банковия съюз;

40.  изразява загриженост, че тъй като държавите членки продават все по-големи количества държавни облигации, делът на държавния дълг в счетоводните баланси на банките също нараства, което потенциално задълбочава връзката между банките и държавата; счита, че създаването на Next Generation EU ще осигури висококачествени европейски активи с нисък риск, като даде възможност за възстановяване на равновесието на държавните облигации в счетоводните баланси на банките и спомогне за намаляване на порочния кръг на обвързаност между банките и държавите; изтъква, че Next Generation EU ще изиграе важна роля за подпомагането на възстановяването и трябва да служи като възможност за увеличаване на инвестициите и осъществяване на необходимите реформи във всяка една държава членка въз основа на договорените критерии и за допълнителен принос за укрепването на европейската банкова система;

41.  счита, че разрешаването на въпросите, свързани с държавата по произход и приемащата държава, прекъсването на връзката между банките и държавата и подкрепата на усилията за консолидация на банките, ще изисква въвеждането на общоевропейска защитна мрежа, разработване и прилагане на вътрешногрупови споразумения за финансова подкрепа като част от плановете за възстановяване на банките и постепенно хармонизиране в областите, в които се прилагат национални варианти и свобода на преценка, включително в областта на несъстоятелността, като същевременно продължават усилията за намаляване на риска;

42.  отново изтъква, че регулаторната рамка относно пруденциалното третиране на държавния дълг трябва да отговаря на международните стандарти;

43.  подчертава важната роля на стабилните структури за вътрешно управление в рамките на банките и посочва свързаните с тях слабости, идентифицирани в процеса на надзор и оценка на единния надзорен механизъм за 2020 г., който беше съсредоточен върху това как банките са се справили със свързания с кризата риск за капитала и ликвидността с отчитане на извънредните обстоятелства, засягащи отделните банки; приветства целенасочения подход за събиране на информация за оценка на капитала и ликвидността; подчертава значението на прилагането на най-високи стандарти и еднакви условия на конкуренция при оценките за „надеждност и пригодност“ на членовете на управителните съвети на банките, които понастоящем се тълкуват различно в държавите членки, поради твърде разнообразното транспониране на Директивата за капиталовите изисквания; поради това призовава за допълнително хармонизиране в тази област; настоява, че оценките за „надеждност и пригодност“ трябва винаги да бъдат извършвани от компетентните органи предварително, а не постфактум; одобрява плана на ЕЦБ да прегледа настоящото си ръководство за оценките за „надеждност и пригодност“ през 2021 г., за да очертае своите надзорни очаквания относно качеството на членовете на управителния съвет; очаква предложенията на ЕЦБ за пакет от мерки, насочени към подобряване на надзора върху оценките за „надеждност и пригодност“; насърчава в това отношение да се обмисли интегриране на изискванията за „надеждност и пригодност“ в Регламента относно капиталовите изисквания;

44.  отбелязва, че стрес тестът в целия ЕС, започнал на 29 януари 2021 г., има за цел да провери капиталовите траектории на банките в ситуация на влошаване на качеството на активите при сценарий на среда с ниски лихвени проценти; призовава ЕБО да разшири обхвата на последващите стрес тестове, тъй като извадката от 51 банки, избрани за този процес, се счита за твърде ограничена; подчертава, че провеждането на стрес тестове и в подходящ момент – на прегледи на качеството на активите на непрекъсната извадка от по-малко значими институции е важно за изграждането на доверие;

45.  приветства усилията на единния надзорен механизъм за предоставяне на насоки и яснота на банките за самооценка и подходящо докладване на рисковете, свързани с околната среда и изменението на климата; изтъква, че е необходим допълнителен натиск от страна на надзорните органи, така че финансовите институции да оповестяват адекватно рисковете, свързани с климата и околната среда; счита свързания с климатичния риск стрес тест на ЕНМ за важна стъпка за оценяването на практиките на банките и набелязването на конкретни области за подобрение; в този контекст приветства препоръката на изготвеното от ЕЦБ ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда, която засилва един стратегически, всеобхватен подход за справянето със свързания с климата риск; подкрепя идеята самооценката и плановете за действие на банките да бъдат подготвени през 2021 г. и да бъдат последвани от надзорен преглед на действията на банките през 2022 г.; счита, че тези самооценки и доклади трябва да спазват принципа на пропорционалност и не трябва да подкопават капацитета и конкурентоспособността на банките; отбелязва инициативата на ЕБО да проведе общоевропейски пилотен проект относно риска, свързан с климата, и отбелязва неговите констатации, че е необходимо повече оповестяване на информация относно стратегиите за преход и емисиите на парникови газове, за да могат банките и надзорните органи да оценяват по-точно рисковете, свързани с климата; припомня, че инвестициите и отпускането на заеми в неустойчиви икономически дейности може да доведат до блокирани активи или невъзвръщаеми инвестиции;

46.  отбелязва ролята на ЕБО в ръководенето, координирането и наблюдението на борбата на финансовия сектор на ЕС с изпирането на пари и финансирането на тероризма; приветства усилията на ЕЦБ през изминалите две години за подобряване на обмена на информация между единния надзорен механизъм и надзорните органи за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма с цел да се вземат предвид в по-голяма степен аспектите на борбата с изпирането на пари при мерките за пруденциален надзор; призовава тази отговорност да бъде съчетана с подходящо финансиране и ресурси; приветства подкрепата на ЕБО за отделните случаи на прилагане на правомощията за надзор на борбата с изпирането на пари в държавите членки и призовава за по-нататъшни действия, за да се гарантира, че надзорът на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е основан на риска, пропорционален и ефективен; посочва различията в подходите, предприети от националните органи към надзора на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и към прилагането на законодателството на ЕС, което може да доведе до регулаторен арбитраж; насърчава частичното преобразуване на разпоредбите на Директивата относно борбата с изпирането на пари в регламент; изразява съжаление, че няколко държави членки все още не са транспонирали изцяло директивите за борба с изпирането на пари IV и V и че още повече държави членки показват сериозни недостатъци при ефективното им прилагане; приветства факта, че Комисията започна да стартира производства за установяване на неизпълнение на задължения и я призовава да започне такива производства във връзка с оставащите случаи на липса на транспониране и прилагане на директивите относно борбата с изпирането на пари; отбелязва втория мандат на ЕБО за създаване на база данни относно борбата с изпирането на пари, за която се очаква да бъде разработена през 2021 г., и за подобряване на сътрудничеството и обмена на информация между европейските органи; изтъква важната роля, която колегиите за борба с изпирането на пари за трансграничните групи, състоящи се от всички органи за борба с изпирането на пари на юрисдикциите, където групата извършва дейност, играят за оценяването на това как работи групата в областта на борбата с изпирането на пари;

47.  приветства плана за действие на Комисията за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикуван на 7 май 2020 г.; призовава Комисията бързо да приеме законодателния пакет за борба с изпирането на пари; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за създаване на европейски надзорен орган в областта на борбата с изпирането на пари; изтъква, че обхватът на рамката за борбата с изпирането на пари трябва да обхваща емитентите и доставчиците на криптоактиви; приканва Комисията да обмисли създаването на европейско звено за финансово разузнаване (ЗФР);

48.  подчертава важната роля на банковия сектор в борбата с избягването на данъци; отново изразява позицията на Парламента, че увеличаването на одитите и изискванията „познавай клиента си“ са необходими за трансакции с участието на държави от Приложение I или II от списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели;

49.  приветства пакета за цифровите финансови услуги на Комисията; счита, че предложенията на Комисията относно пазарите на криптоактиви и свързаната с цифрови технологии оперативна устойчивост са навременни, полезни и необходими; подчертава, че макар цифровите финанси да увеличават вариантите за финансиране на потребители и предприятия, защитата на потребителите и финансовата стабилност следва да бъдат запазени;

50.  отбелязва оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС; отчита напредъка, постигнат от голям брой значими банки по отношение на техните оперативни модели след излизането на Обединеното кралство от ЕС, както беше договорено с единния надзорен механизъм, и подкрепя усилията на ЕНМ да наблюдава напредъка към тези модели в областта на активите, персонала и счетоводните практики; отново изразява мнението, че в контекста на преместването на предприятия в ЕС, празни фиктивни институции не са допустими в еврозоната; счита, че съществуващите регулаторни пропуски в правната рамка на ЕС следва да бъдат разгледани с цел да се засили надзорът, и припомня, че ЕНМ пое пряката отговорност за пруденциалния надзор на системно значимите инвестиционни посредници след като преразгледаният регламент за инвестиционните посредници(42) влезе в сила през юни 2021 г.;

51.  изтъква значението на поддържането на еднакви условия на конкуренция в регулаторното пространство и на предотвратяването на регулаторна надпревара към по-ниски изисквания; отбелязва в този контекст, че Меморандумът за разбирателство между ЕЦБ и органите на Обединеното кралство, основан на образеца, договорен от ЕБО и обхващащ пруденциалния надзор извън застрахователните и пенсионните схеми, който влезе в сила на 1 януари 2021 г., предоставя солидна основа за сътрудничество в областта на надзора между ЕНМ и Органа за пруденциално регулиране на Обединеното кралство, като се съсредоточава върху обмена на информация и реципрочното третиране на трансграничните банкови групи с оглед на споделянето на отговорностите, свързани с надзора на клоновете;

52.  отбелязва, че придържането към принципа на пропорционалност е от ключово значение за успеха на банковия надзор, особено за по-малките институции;

Преструктуриране

53.  вярва, че въвеждането на предпазен механизъм в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) две години по-рано от първоначално предвиденото под формата на револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност, като се предоставя защитна мрежа за преструктурирането на банките в банковия съюз, ще укрепи уредбата за управление на кризи и е важна стъпка към завършването на банковия съюз; отбелязва, че значителното нарастване на Единния фонд за преструктуриране заедно с общия предпазен механизъм ще предостави достъп на единния съвет за преструктуриране до комбинирани средства в размер на 100 милиарда евро; отбелязва необходимостта рисковете в банковите системи да продължат да бъдат намалявани успоредно със създаването на ЕСЗД;

54.  настоява банките да носят цялата отговорност за своята ефективност, вместо да обременяват данъкоплатците с рамка за управление на кризи;

55.  приветства факта, че макар единният съвет за преструктуриране да не беше длъжен да предприема действия по преструктуриране през 2020 г., той все пак си сътрудничи щателно с единния надзорен механизъм по отношение на близки до кризисни случаи; отбелязва мерките за облекчение и гъвкавостта, предоставени от единния съвет за преструктуриране за постигането на междинните цели на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, без да се застрашава възможността за преструктуриране; подчертава, че информацията за такива мерки остава изключително ограничена на сайта на единния съвет за преструктуриране; настоятелно призовава единния съвет за преструктуриране да подобри прозрачността и по-специално да направи общодостъпни насоките, следвани от вътрешните екипи по преструктуриране при прилагането на мерки за облекчение във връзка с COVID-19; отбелязва политиката за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения за 2020 г., разработена от единния съвет за преструктуриране, и специалното докладване за минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно рамките на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките; оценява напредъка на текущия цикъл на планиране на преструктурирането за 2021 г. и отново заявява, че пропорционалното налагане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения представлява един от ключовите елементи за подобряване на възможността за преструктуриране на банките, като същевременно гарантира по-широка финансова стабилност;

56.  посочва, че съществуващите припокривания между изискванията за използване на мерки за ранна намеса и стандартните надзорни правомощия на ЕЦБ могат да попречат на прилагането на мерките за ранна намеса; в този контекст настоява това припокриване да бъде премахнато и разчита, че правното основание за всеки инструмент ще бъде изяснено с цел да се гарантира целесъобразно и постепенно прилагане на мерките; в този контекст, предвид препоръката на Европейската сметна палата относно количествените прагове за задействане на мерки за ранна намеса, подкрепя използването на бързи надзорни действия, като същевременно се избягва автоматичността;

57.  счита, че е необходимо да се улесни ликвидацията на банките, за чието преструктуриране единният съвет за преструктуриране или националният орган за преструктуриране счита, че не съществува обществен интерес; отбелязва, че стратегията „продажба на стопанска дейност“ може да бъде важен инструмент, който да бъде използван от единния съвет за преструктуриране с цел да се сведат до минимум загубите при преструктурирането; признава необходимостта от по-хармонизирана рамка за излизане от пазара при несъстоятелност, за да се избегнат ситуации на стагнация и да се гарантира привеждане в съответствие по отношение на отнемането на лиценза на дадена банка; признава, че алтернативните мерки в рамките на схемите за гарантиране на депозитите (СГД) за финансиране на прехвърлянето на депозитни портфейли могат да играят важна роля в такива случаи, по-специално за малките и средните банки – доколкото те не са в ущърб на защитата на вложителите и СГД са достатъчно финансирани – като начин да се сведат до минимум вноските на данъкоплатците и загубата на стойност и да се гарантира финансовата стабилност, а в други случаи могат също така да покрият разликата между 8 процентовото предварително изискване за рекапитализация чрез вътрешни източници за достъп до фонда за преструктуриране и действителния капацитет на банката за поемане на загуби, с изключение на депозитите, които са предназначени за прехвърляне; подчертава, че подобни интервенции следва да подлежат на строго прилагане на критерия за най-ниски разходи; по тази причина призовава Комисията да внесе повече яснота в принципа за най-ниски разходи и в условията за ползване на средствата от схемите за гарантиране на депозитите;

58.  отбелязва, че настоящото разнообразие на режимите на несъстоятелност е източник на несигурност по отношение на резултата от процедурите по ликвидация; счита, че за да функционира ефективно банковият съюз, е необходимо допълнително хармонизиране на законодателството в областта на несъстоятелността на банките; приканва Комисията да обмисли, след подробно проучване и консултиране с националните органи и парламенти, как да бъде насърчено по-нататъшно хармонизиране на специфични аспекти на действащите национални закони в областта на несъстоятелността, както и на условията за ползване на външно финансиране, за да се гарантира успоредност на стимулите и еднакви условия на конкуренция;

59.  по-специално счита за уместно да се възприеме целенасочен подход за хармонизиране на йерархията на кредиторите в производствата по несъстоятелност на банките, с цел да се разшири обхватът на финансирането от схемите за гарантиране на депозитите при преструктуриране и при мерки, различни от изплащания, доколкото схемите за гарантиране на депозитите са достатъчно финансирани;

60.  счита за необходимо преструктурирането да стане ефективно за повече банки, което изисква да се преразгледа оценката на обществения интерес, за да се повиши прозрачността и предварителната предвидимост по отношение на очаквания резултат от тази оценка, като с това ще се даде възможност инструментите за преструктуриране да се прилагат към по-широка група банки, по-специално към средно големи банки, и ще се предостави необходимата яснота за гарантирането на по-последователни и пропорционални равнища на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения; отбелязва текущата работа на единния съвет за преструктуриране в това отношение; изисква да бъдат отстранени несъответствията между вътрешните оценки на критичните функции от страна на екипите за преструктуриране, както е посочено в доклада на Европейската сметна палата от 2021 г. относно планирането на преструктурирането в единния механизъм за преструктуриране; освен това подчертава необходимостта от последователно преразглеждане на правилата за държавна помощ и на Съобщението на Комисията относно банковия сектор от 2013 г., за да се отрази напредъкът в прилагането и подобряването на рамката за управление на банкови кризи и да се постигне съгласуваност по отношение на изискванията на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, като надлежно се вземат предвид неотдавнашните решения на Съда на Европейския съюз; отбелязва освен това препоръката на Европейската сметна палата от 2021 г. единният съвет за преструктуриране да спазва единния наръчник чрез определяне на съществените пречки пред възможността за преструктуриране във всеки план за преструктуриране и да следва надлежна процедура за тяхното отстраняване;

61.  подкрепя идеята за разглеждане на ролята на плановете за възстановяване и преструктуриране на групата, както и тяхното практическо прилагане, в контекста на прегледа на рамката за управление на банкови кризи, с цел да се гарантира по-ефективен подход към управлението на трудностите при трансграничните банки; отбелязва предложенията да се предостави на банковите групи възможността дъщерните дружества и дружествата майки да сключат формално споразумение, за да си предоставят взаимно подкрепа чрез ликвидност, и тази подкрепа да бъде обвързана с плановете за възстановяване на тяхната група, с цел да се улесни използването на съществуващите разпореди по балансиран начин от гледна точка на държавата по произход и приемащата държава; счита, че компетентните органи следва да участват в прилагането на такива официални споразумения, когато е необходимо; отбелязва, че тези планове за възстановяване и преструктуриране на групата могат да дадат възможност за калибрирането на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения и за това вноските на банките в различни защитни мрежи действително да са основани на риска, като отразяват вероятността и мащаба на ползването на тези защитни мрежи съгласно предпочитаната стратегия за управление на кризи;

Застраховане на депозитите

62.  изтъква, че е важно вложителите в целия банков съюз да се ползват с еднакво равнище на защита на своите спестявания, независимо от това къде се намира тяхната банка; изтъква, че прилагането на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, гарантираща до 100 000 EUR в банкови депозити, има за цел да допринесе за по-високо равнище на защита на депозитите; признава опита на Комисията за по-нататъшно укрепване на доверието на гражданите в защитата на депозитите чрез въвеждане на европейска схема за застраховане на депозитите; същевременно признава значимостта на европейската схема за застраховане на депозитите за спомагане за отслабване на връзката между държавите и банките;

63.   изтъква значението на пропорционалността на риска на вноските в схемите за гарантиране на депозитите; предупреждава, че липсата на основан на риска подход може да създаде опасност от морален риск и опортюнистично поведение, което да доведе до субсидирането на спекулативни бизнес модели от страна на консервативни модели; подчертава, че вноските към една бъдеща ЕСЗД също трябва да са пропорционални на риска; посочва, че характерните за различните институции рискове все още се различават в рамките на банковия съюз; отново посочва необходимостта всички членове на банковия съюз да транспонират Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Директивата относно схемите за гарантиране на депозити с цел да се гарантира хомогенно намаляване на риска в целия банков съюз;

64.  отбелязва прегледа на рамката за управление на банкови кризи и застраховане на депозитите и междинния вариант за хибридна европейска схема за застраховане на депозитите като първа стъпка към пълното завършване на ЕСЗД съгласно предложението на Комисията от 2015 г., изградена въз основа на идеята за нов централен фонд, съжителстващ с оставащи на национално равнище средства по схемите за гарантиране на депозитите и съчетан със съразмерно увеличение на ролята на единния съвет за преструктуриране; обръща внимание на силните взаимовръзки между управлението на банкови кризи и ЕСЗД и необходимостта те да бъдат разглеждани съвместно, за да се избегне повторна национализация на банковия съюз и да се поддържат еднакви условия на конкуренция; в този контекст изтъква, че прегледът на управлението на банкови кризи и застраховане на депозитите следва да се стреми към подобряване на съгласуваността и последователността на рамката;

65.  призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки за възобновяване на преговорите по ЕСЗД чрез основан на пътна карта работен план; призовава за твърд ангажимент от страна на държавите членки да работят за споразумение, което да съответства на интересите на Съюза като цяло; заявява ангажимента си да работи за постигане на споразумение относно ЕСЗД, като същевременно се стреми да продължи работата си по мерките за намаляване на риска;

66.  призовава Комисията надлежно да вземе предвид ролята на институционалните защитни схеми за защитата и стабилизирането на членуващите институции;

o
o   o

67.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 45. (2) https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/publications/annual-report/pdf/ssm.ar2020~1a59f5757c.en.pdf (3) https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/publications/annual-report/pdf/ssm.ar2019~4851adc406.en.pdf (4) OВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105. (5) ОВ C 395, 29.9.2021 г., стр. 72. (6) ОВ С 395, 29.9.2021 г., стр. 89. (7) Приети текстове, P9_TA(2021)0110. (8) Приети текстове, P9_TA(2021)0039. (9) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/Report_on_a_digital_euro~4d7268b458.en.pdf (10) https://www.fsb.org/wp-content/uploads/P091020.pdf (11) https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/ssm.esbceuropeanbankingsupervisionresponsetoeuropeancommissionpublicconsultationdigitalfinancestrategyeuropefintechactionplan2020~b2e6cd0dc4.en.pdf (12) https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/en_ecb_2020_62_f_sign~6a404d7d9c..pdf (13) https://www.esrb.europa.eu/pub/pdf/reports/nbfi_monitor/esrb.202010_eunon-bankfinancialintermediationriskmonitor2020~89c25e1973.en.pdf (14) https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Risk%20Analysis%20and%20Data/Risk%20Assessment%20Reports/2020/December%202020/961060/Risk%20Assessment_Report_December_2020.pdf. (15) Проучване „Регулаторните лаборатории и центровете за иновации в областта на финансовите технологии: въздействие върху иновациите, финансовата стабилност и сближаването в областта на надзора“ (Regulatory Sandboxes and Innovation Hubs for FinTech: Impact on innovation, financial stability and supervisory convergence), Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел за политики в областта на икономиката, науката и качеството на живота, септември 2020 г. (16) https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Risk%20Analysis%20and%20Data/Risk%20dashboard/Q4%202020/972092/EBA%20Dashboard%20-%20Q4%202020.pdf (17) https://www.consilium.europa.eu/media/46978/joint-risk-reduction-monitoring-report-to-eg_november-2020_for-publication.pdf (18) https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/jc_2021_27_jc_spring_2021_report_on_risks_and_vulnerabilities.pdf (19) https://ec.europa.eu/info/consultations/finance-2021-crisis-management-deposit-insurance-review-targeted_en (20) https://srb.europa.eu/sites/default/files/efb_main_doc_final_web_0.pdf (21) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpops/ecb.op251~65a080c5b3.en.pdf (22) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13091-2020-INIT/en/pdf (23) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-8335-2020-ADD-1/en/pdf (24) https://srb.europa.eu/en/node/1118 (25) https://www.fsb.org/wp-content/uploads/P010421-1.pdf (26) https://srb.europa.eu/en/node/967 (27) https://www.europarl.europa.eu/committees/bg/product/product-details/20201021CAN58122 (28) https://www.bankingsupervision.europa.eu/press/blog/2020/html/ssm.blog201009~bc7ef4e6f8.en.html (29) https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/News%20and%20Press/Press%20Room/Press%20Releases/2020/EBA%20acts%20to%20improve%20AML/CFT%20supervision%20in%20Europe/Report%20on%20CA%20approaches%20to%20AML%20CFT.pdf (30) https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/Publications/Reports/2020/931093/EBA%20Report%20on%20the%20future%20of%20AML%20CFT%20framework%20in%20the%20EU.pdf (31) https://www.bruegel.org/2020/12/can-the-gap-in-the-europes-internal-market-for-banking-services-be-bridged/ (32) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190). (33) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1). (34) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149). (35) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13). (36) Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1). (37) Регламент (ЕС) 2020/873 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на някои корекции в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ L 204, 26.6.2020 г., стр. 4). (38) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 45. (39) OВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 105. (40) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66). (41) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29). (42) Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници (ОВ L 314, 5.12.2019 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно реформирането на политиката на ЕС относно вредните данъчни практики (включително реформата на групата „Кодекс за поведение“) (2020/2258(INI))

P9_TA(2021)0416 A9-0245/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 113, 115 и 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки относно кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията, приета на 1 декември 1997 г.(1) с цел ограничаване на вредната данъчна конкуренция в рамките на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2009 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане (COM(2009)0201),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2016 г. относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016)0024),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2016 г. относно кодекс за поведение относно данъчното облагане на предприятията(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2016 г. относно по-нататъшни мерки за увеличаване на прозрачността и за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2016)0451), което включва обяснение на процеса на ЕС на включване в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 ноември 2016 г. относно критериите и процеса, водещи до съставянето на списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели,

–  като взе предвид резултата от заседанията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) от 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия): работна програма по време на португалското председателство(3) от 9 февруари 2021 г.,

–  като взе предвид последната до момента актуализация от страна на Съвета на списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, от 26 февруари 2021 г.(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г., озаглавено „План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване“ (COM(2020)0312),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2020 г. относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него (COM(2020)0313),

–  като взе предвид своята позиция относно предложението на Комисията за директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък (ОООКД)(5) и относно предложението на Комисията за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2021 г., озаглавено „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (COM(2021)0251),

–  като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(7), от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(8), и от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза(10),

–  като взе предвид своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и до Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища(12) и своите въпроси до Съвета и до Комисията относно реформирането на списъка на ЕС на данъчните убежища (O-000082/2020 – B9-0002/2021 и O-000081/2020 – B9-0001/2021),

–  като взе предвид последващите действия на Комисията във връзка с горепосочените резолюции и препоръка на Европейския парламент(13),

–  като взе предвид доклада, изготвен за Комисията от Центъра за европейски икономически изследвания (ZEW GmbH), озаглавен „Въздействието на данъчното планиране върху ориентираните към бъдещето ефективни данъчни ставки“(14),

–  като взе предвид доклада, изготвен за Комисията, озаглавен „Показатели за агресивно данъчно планиране“(15),

–  като взе предвид проучването, озаглавено Automated tackling of disinformation (Автоматизирана борба с дезинформацията), публикувано от Генералната дирекция за парламентарни изследвания на 17 октомври 2018 г.(16),

–  като взе предвид доклада от февруари 2021 г. на групата на високо равнище на ООН относно международната финансова отчетност, прозрачност и почтеност за изпълнението на Програмата до 2030 г. (групата FACTI), озаглавен Financial Integrity for Sustainable Development (Финансова почтеност за устойчиво развитие)(17),

–  като взе предвид текущата работа на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) по въпросите на данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията,

–  като взе предвид първоначалните оценки на въздействието относно „Борба с използването на фиктивни субекти и структури за данъчни цели“(18),

–  като взе предвид доклада на Международния валутен фонд, озаглавен „Данъчно облагане на многонационалните предприятия в Европа“(19),

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар („Директивата срещу избягването на данъци I“ или „ATAD I“)(20), и Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави („ATAD II“)(21);

–  като взе предвид Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави-членки („Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти“)(22),

–  като взе предвид Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки („Директива за дружествата майки и дъщерните дружества“)(23),

–  като взе предвид Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО („Директива за административното сътрудничество“ или ДАС 1)(24), Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане („ДАС 3“)(25), Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане („ДАС 4“)(26) и Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености („ДАС 6“)(27),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0245/2021),

А.  като има предвид, че от 1997 г. Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията (CoC) е основният инструмент на Съюза за предотвратяване на вредни данъчни мерки; като има предвид, че вредните данъчни мерки се определят от Кодекса за поведение при данъчното облагане на предприятията като мерки (включително административни практики), които имат или биха могли да имат значително въздействие върху установяването на определено място в Съюза на стопанската дейност и които предвиждат значително по-ниско равнище на данъчно облагане в сравнение с общоприлаганото в съответните държави членки;

Б.  като има предвид, че според годишния доклад на Комисията относно данъчното облагане за 2021 г. приблизително 36 – 37 милиарда евро приходи от корпоративен данък (ПКД) се губят годишно поради избягване на данъци в ЕС(28);

В.  като има предвид, че политиките за борба с избягването на данъци доведоха до намаляване на преференциалните режими в целия свят, особено в Съюза; като има предвид, че съгласно действие 5 на ОИСР за намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби преференциалният режим е режим, предлагащ някаква форма на данъчни преференции в сравнение с общите принципи на данъчно облагане в съответната държава; като има предвид, че преференциите, предлагани от даден режим, могат да приемат много форми, включително намаляване на данъчната ставка или данъчната основа или преференциални условия за плащане или възстановяване на данъци(29); като има предвид, че се появиха нови форми на вредни данъчни практики (ВДП), по-специално чрез преобразуването на преференциалните режими в агресивни общи режими;

Г.  като има предвид, че агресивното данъчно планиране представлява възползване от техническите аспекти на данъчна система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчните задължения; като има предвид, че данъчните мерки не следва да възпрепятстват ръководени от частни лица инициативи, които дават възможност за устойчив растеж; като има предвид, че според емпиричните изследвания ефективното равнище на данъчно облагане е по-ниско за големите многонационални дружества, отколкото за местните МСП(30);

Д.  като има предвид, че работата, провеждана от Съюза срещу ВДП, включва приемане на законодателство, актове с незадължителна юридическа сила и междуправителствено сътрудничество; като има предвид, че с Парламента се провеждат консултации в областта на прякото данъчно облагане и че той зачита суверенитета на държавите членки в тази област;

Е.  като има предвид, че загрижеността относно ВДП възникна в Съюза в началото на 90-те години на миналия век, когато беше създаден Комитет от независими експерти, който представи доклад с препоръки относно корпоративното данъчно облагане в рамките на ЕС (доклада „Рудинг“)(31); като има предвид, че през 1997 г. Съветът на Европейския съюз утвърди Кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията; като има предвид, че в рамките на Съвета беше създадена група „Кодекс за поведение“, която да оценява данъчните мерки, които биха могли да попаднат в обхвата на Кодекса за поведение; като има предвид, че според емпиричните изследвания(32) държавите – членки на ЕС, колективно губят повечето приходи от корпоративен данък от други държави – членки на ЕС, отколкото от трети държави; подчертава, че основната причина за тази загуба на приходи е липсата на законодателни действия срещу агресивните данъчни практики в ЕС и вредната данъчна конкуренция;

Ж.  като има предвид, че групата „Кодекс за поведение“ има за цел да оцени свързаните с данъчното облагане мерки, които могат да попадат в обхвата на Кодекса за поведение, както и че тази група представлява пространство за сътрудничество и партньорска проверка на потенциалните вредни режими в рамките на ЕС; като има предвид, че Кодексът за поведение е придобил известен авторитет сред държавите членки, оказвайки им партньорски натиск да извършват реформи, а чрез огледален ефект и на трети държави да си сътрудничат в рамките на процедурата за изготвяне на списъка на ЕС;

З.  като има предвид, че групата „Кодекс за поведение“ ефективно възпира преференциалните данъчни режими; като има предвид, че данъчната конкуренция в Европа изглежда е повлияла намаляването на данъчните ставки върху корпоративния данък върху приходите, което е довело средната европейска данъчна ставка на корпоративния данък върху приходите до равнище под средната ставка в държавите от ОИСР(33); като има предвид, че Кодексът за поведение допринесе за предотвратяване на агресивната данъчна конкуренция между държавите членки, като определи принципи за лоялна конкуренция; като има предвид, че групата „Кодекс за поведение“ не успя да премахне несправедливите данъчни договорености, предлагани от някои държави членки на големи дружества, например вредните предварителни споразумения за ценообразуване („данъчни договорености“) и произтичащото от това несправедливо конкурентно предимство; като има предвид, че последните партньорски проверки на групата „Кодекс за поведение“ се съсредоточиха върху режимите на интелектуална собственост (ИС); като има предвид, че групата „Кодекс за поведение“ продължава да има чисто междуправителствен характер;

И.  като има предвид, че и двата стълба на бъдещото глобално споразумение са в съответствие с визията на Комисията за рамка за данъчно облагане на предприятията, изразена в нейното скорошно съобщение, озаглавено „Данъчното облагане на предприятията за 21-ви век“; като има предвид, че в това съобщение Комисията обяви предложение за директива, която ще отразява Типовите правила на ОИСР с необходимите корекции за прилагането на стълб II относно минимално ефективно данъчно облагане;

Й.  като има предвид, че групата „Кодекс за поведение“ успя да започне диалог с юрисдикциите на трети държави, които бяха приканени да отменят своите ВДП, за да се избегне включването им в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели („списъка на ЕС“); като има предвид, че списъкът на ЕС трябва да бъде инструмент за възпиране на ВДП от юрисдикции на трети държави с цел да се запази глобалната лоялна конкуренция; като има предвид, че настоящият списък на ЕС включва едва 12 юрисдикции на трети държави(34) и за съжаление не посочва някои добре известни данъчни убежища; като има предвид, че списъкът на ЕС се изготвя въз основа на критерии, определени в Кодекса за поведение;

К.  като има предвид, че критериите за списъка на ЕС все още се различават от критериите, използвани в контекста на партньорската проверка на ЕС на ВДП, макар и двете оценки да се извършват от групата „Кодекс за поведение“; като има предвид, че шест държави членки са получили специфични за всяка държава препоръки за укрепване на данъчната си система срещу риска от агресивно данъчно планиране;

Л.  като има предвид, че Комисията прие Съобщение относно доброто управление на данъците в ЕС и извън него, което предвижда реформа на Кодекса за поведение и подобрения в списъка на ЕС;

М.  като има предвид, че пандемията от COVID-19 потопи икономиката на ЕС в най-дълбоката ѝ рецесия в съвременността, като едва наскоро започнаха да се наблюдават признаци на възстановяване; като има предвид, че като част от отговора си срещу пандемията от COVID-19 правителствата в Съюза бързо въведоха данъчни мерки за осигуряване на ликвидност както на предприятията, така и на домакинствата(35), което доведе до по-ниски данъчни приходи за държавите членки; като има предвид, че данъчното облагане на предприятията следва да бъде инструмент за подпомагане на възстановяването чрез прости, стабилни и благоприятни за МСП данъчни правила, които не възпрепятстват икономическото възстановяване с прекомерна данъчна тежест;

Настоящи политики на ЕС за борба с вредните данъчни практики в Съюза

1.  отбелязва, че няколко данъчни скандала, а именно „Люкслийкс“, „Досиетата от Панама“, „Досиетата от рая“ и, неотдавна, разкритията „Опън Люкс“, а също и публичният и парламентарният натиск, засилиха политическата програма на ЕС в областта на ВДП; подчертава, че отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци водят до неприемлива загуба на значителни приходи за държавите членки, които понастоящем са необходими за справяне с опустошителните последици от пандемията; припомня консервативните оценки на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, които водят до загуба на около 4—10 % от приходите от корпоративен данък в световен мащаб или 100—240 милиарда щатски долара (84—202 милиарда евро) годишно(36); припомня, че по приблизителни оценки на Парламента избягването на корпоративното данъчно облагане възлиза на 160—190 милиарда евро, ако се разглеждат както свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, така и другите данъчни режими(37); призовава Комисията да извършва редовна оценка на мащаба на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

2.  приветства значителните действия, предприети на равнище ЕС и на международно равнище, за да се укрепят принципите за данъчна прозрачност, да се води борба срещу вредната данъчна конкуренция и да се гарантира, че се спазват мерките срещу вредните данъчни мерки; приветства постигнатото междуинституционално споразумение относно директивата за изменение на Директива 2013/34/ЕС(38) по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (публично отчитане по държави); очаква Съветът бързо да приеме позицията си на първо четене, така че директивата да може да бъде приета и да влезе в сила възможно най-скоро; подчертава разнообразието от инструменти на ЕС, приети с цел справяне с ВДП в рамките на Съюза, които включват ATAD I и II, Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти, Директивата за данъчното облагане на дружествата майки и дъщерните дружества, Директивата относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, и по-специално ДАС 3, 4 и 6 (относно данъчните постановления, отчитането по държави и правилата за задължително оповестяване за посредниците), различните препоръки на Комисията до Съвета, Кодекса за поведение и препоръките на Съвета в рамките на европейския семестър относно агресивното данъчно планиране;

3.  припомня, че законодателството на Съюза предвижда минимални стандарти за съвместни действия и обмен на информация в областта на данъчното облагане; подкрепя по-нататъшните обсъждания между държавите членки с цел засилване на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане; подчертава, че акцентът следва да се постави върху правилното прилагане и наблюдение на съществуващите правила; подчертава, че в рамките на социалната пазарна икономика на ЕС адекватните данъчни равнища и опростените и ясни данъчни закони помагат за създаването на работни места, подобряват конкурентоспособността на ЕС и допринасят за борбата срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; признава, че държавите членки имат свободата да решават относно своята данъчна политика, както считат за подходящо и с оглед на собствените си обстоятелства; в тази връзка припомня, че държавите членки следва да упражняват своите правомощия в съответствие със законодателството на Съюза;

4.  отбелязва, че Кодексът за поведение се основава на хипотезата, че макар конкуренцията между държавите сама по себе си да не представлява проблем, са необходими общи принципи относно степента, до която те могат да използват данъчните си режими и политики, за да привличат предприятия и печалби; подчертава, че Комисията признава, че естеството и формата на данъчната конкуренция значително са се променили през последните две десетилетия и че Кодексът за поведение не се е развил, за да отговори на новите предизвикателства, като е подложил на изпитание самите параметри на справедливостта(39);

5.  приветства вътрешното и външното измерение на работата, извършена от групата „Кодекс за поведение“ по отношение на ВДП; отбелязва, че външното измерение на ВДП се разглежда основно от групата „Кодекс за поведение“ с прилагането на критерия за „справедливо данъчно облагане“; счита, че е необходимо процесът на изготвяне на списъка на ЕС да бъде реформиран; препоръчва този процес да бъде формализиран в законодателството на ЕС, по-специално чрез обвързващ инструмент; призовава Комисията да предостави допълнителна информация за оценка на съгласуваността между слабите критерии за ВДП, прилагани за държавите членки, и по-строгите критерии, по-специално по отношение на икономическата същност, прилагани към юрисдикциите на трети държави в рамките на процедурата за включване в списъка; подчертава, че съгласно прилагането на Директивата относно административното сътрудничество държавите членки също следва да спазват критерия за „прозрачност“; отбелязва, че влиянието на Съюза в борбата с отклонението от данъчно облагане и ВДП в световен мащаб зависи от примера, който дава в собствените си държави членки; приветства в тази връзка съобщението относно засилването на борбата срещу злоупотребата с фиктивни дружества и очаква предложението относно същностните правилa за фиктивните дружества, посочено в съобщението на Комисията относно данъчното облагане на предприятията за 21-ви век, насочено към справяне с възможностите за агресивно данъчно планиране, свързани с използването на дружества без или с минимално действително присъствие и реална икономическа дейност на дадена територия;

6.  отбелязва, че от 1997 г. Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията е основният инструмент на Съюза за предотвратяване на вредна данъчна конкуренция; припомня, че през 1998 г. в рамките на ОИСР беше създаден Форум относно вредните данъчни практики (FHTP) със задачата да наблюдава и преразглежда данъчните практики и с акцент върху характеристиките на преференциалните данъчни режими; подчертава, че оценките на FHTP имат решаващо въздействие върху квалифицирането на вредните режими в рамките на процедурата за изготвяне на списъка на ЕС; призовава при оценяване на ВДП Кодексът за поведение при данъчното облагане на предприятията да остане независим от FHTP;

Препоръки за бъдещата работа на ЕС по отношение на ВДП

7.  подчертава предложената реформа на втория стълб на приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Приобщаваща рамка), която има за цел да се предприемат мерки по отношение на все още съществуващите предизвикателства, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, и да определи правила, които предоставят на юрисдикциите право на данъчно облагане с обратна сила, когато други юрисдикции не са упражнили своите основни права на данъчно облагане или плащането по друг начин е обект на ниски равнища на ефективно данъчно облагане, с цел борба с ВДП и налагане на ефективна данъчна ставка(40); очаква в това отношение глобално договорен консенсус, който е в съответствие с интересите на Съюза за наличие на прости и справедливи данъчни принципи и стандарти;

8.  отбелязва новия тласък в преговорите по приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20, започнали след неотдавнашните предложения на администрацията на САЩ, както и неотдавнашното Приобщаващо рамково споразумение и комюникето на финансовите министри на държавите от Г-20, които биха могли да улеснят постигането на споразумение по стълб II до средата на 2021 г., обединявайки повече от 130 държави; споделя ангажимента на Г-7 от 13 юни 2021 г. „за минимален данък в световен мащаб от най-малко 15% за всяка отделна държава“ като основа за по-нататъшни преговори, повторен на 1 юли 2021 г. в „Statement on a Two-Pillar Solution to Address the Tax Challenges Arising From the Digitalisation of the Economy“ (Декларация за решение, основано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката);

9.  призовава Комисията да представи оценка на въздействието на бъдещите резултати от международните преговори за данъците; припомня ангажимента на Комисията да предложи решение, подобно на решението по стълб II относно минималното ефективно данъчно облагане, независимо от това дали е постигнато споразумение на равнището на приобщаващата рамка на ОИСР;

10.  призовава за приемането на определение за „минимално равнище на икономическа същност“, съвместимо с глобалния стандарт на ОИСР и последващата работа във връзка с действие 5 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, за предпочитане въз основа на подход, базиран на формули, и което да се развива постепенно с увеличаването на приходите; предлага този критерий да се използва, за да се прецени дали даден данъчен режим е потенциално вреден; припомня, че в своето съобщение относно данъчното облагане на предприятията за 21-ви век Комисията разглежда възможни нови изисквания за същност и показатели за реална икономическа дейност за целите на правилата за данъчно облагане; подчертава изискването за икономическа същност, което вече е включено в критерия за „справедливо данъчно облагане“ на списъка на ЕС; счита обаче, че този критерий дава възможност за тълкуване и остава твърде неясен, тъй като все още дава възможност известните данъчни убежища да бъдат премахнати от списъка след минимални реформи;

11.  призовава Комисията да изготви насоки относно начините за разработване на справедливи и прозрачни данъчни стимули с по-малко рискове от нарушаване на конкуренцията на единния пазар, както и да гарантира лоялна конкуренция и да благоприятства създаването на работни места, по-специално чрез разглеждане на вида (въз основа на печалбата или на разходите), времевия характер (временен или постоянен), географското ограничение (икономически зони) и интензивността (пълни или частични изключения) на такива стимули; отбелязва проучване, възложено от Европейския икономически и социален комитет, относно намаляването на ставките на корпоративния данък и въздействието от това върху приходите и растежа(41);

12.  приветства факта, че Комисията признава, че бъдещият минимален световен стандарт за данъчно облагане следва да бъде вземан предвид в Кодекса за поведение независимо от това дали бъде постигнат консенсус на световно равнище, за да се гарантира, че всички предприятия плащат справедливата за тях данъчна сума, когато генерират печалба на единния пазар(42); отбелязва, че наскоро в своето съобщение относно данъчното облагане на предприятията за 21—ви век Комисията обяви законодателни предложения, които ще бъдат необходими за прилагането на стълб II на равнището на Съюза, включително преразглеждане на ATAD с цел адаптиране на правилата относно контролираните чуждестранни дружества към договореното правило за включване на приходите в стълб II, преработването на Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти, реформата на Кодекса за поведение и въвеждането на стълб II в критериите, използвани за оценка на трети държави в списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие; в тази връзка призовава Комисията да гарантира, че правилата за прилагане на минимална ефективна данъчна ставка ще бъдат разработени без прекомерни разходи за спазване; разбира, че като цяло средната национална ефективна данъчна ставка на голямо предприятие не следва да пада под минималната данъчна ставка, следвайки логиката на настоящото предложение по стълб II;

13.  припомня, че от 2012 г. насам предложението за изменение на Директивата относно данъчното облагане на лихви и роялти остава блокирано в Съвета, по-специално поради несъгласие относно минимален данък, удържан при източника; призовава Съвета и Председателството да възобновят преговори в тази връзка;

14.  подчертава необходимостта от данъчно облагане на многонационалните корпорации въз основа на справедлива и ефективна формула за разпределяне на правата за данъчно облагане между държавите членки; в тази връзка изразява съжаление, че Съветът не постигна съгласие по предложенията за обща основа за облагане с корпоративен данък и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък; настоятелно призовава Комисията да адаптира графика на бъдещото законодателно предложение „Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане“ в съответствие с международната програма в областта на данъчното облагане; изразява загриженост поради липсата на ясна стратегия, която да гарантира, че новата рамка за данъчно облагане на предприятията в Съюза ще получи подкрепа от държавите членки;

15.  подчертава, че според Международния валутен фонд(43), въпреки че ставките на корпоративния данък са били в тенденция към намаляване, събирането на приходи от КДП в проценти от БВП е останало забележително постоянно с течение на времето, като се има предвид бизнес цикълът;

16.  настоятелно заявява, че бъдещото прилагане на нови инструменти на ЕС срещу ВДП следва да отдава приоритет на използването на обвързващи инструменти и да разглежда всички възможности, предлагани от ДФЕС, които позволяват вземането на решения да бъде по-ефективно; припомня, че процедурата, предвидена в член 116 от ДФЕС, може да се прилага, когато вредни данъчни практики нарушават условията на конкуренцията на вътрешния пазар, както и че тази разпоредба на Договора не променя разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки;

17.  призовава Комисията да направи оценка на ефективността на патентните кутии и други режими на интелектуална собственост (ИС) в рамките на новия подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност и получените печалби, определен в действие 5 от Плана за действие относно ВДП във връзка със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително въздействието върху загубата на приходи; призовава Комисията да представи предложения, в случай че оценката установи липса на въздействие на режимите на ИС върху реалните икономически дейности; отбелязва, че администрацията на САЩ предлага да отмени своя международно придобит доход от нефизически активи (FDII);

18.  подчертава, че данъчните политики на държавите членки се наблюдават чрез европейския семестър; счита, че чрез специални специфични за всяка държава препоръки европейският семестър би могъл да бъде допълнително разработен като инструмент за подпомагане на ограничаването на агресивното данъчно планиране в рамките на ЕС;

Реформа на Кодекса за поведение в областта на данъчното облагане на предприятията

19.  приветства факта, че от създаването на групата „Кодекс за поведение“ досега са оценени 480 режима, като около 130(44) от тях за определени като вредни(45); признава, че партньорската проверка на националните данъчни режими, извършена в рамките на Кодекса за поведение, е оказала въздействие върху намаляването на вредната данъчна конкуренция и е довела до последващо намаляване на преференциалните данъчни режими в рамките на Съюза; очаква вероятно подобно въздействие на световно равнище чрез процедурата за изготвяне на списъка на ЕС; предупреждава обаче за разработването на вредни непреференциални режими; следователно счита, че настоящите критерии, определящи ВДП в Кодекса за поведение, са частично остарели, като се има предвид акцентът им върху преференциалните режими; подчертава необходимостта от подобряване на ефективността на Кодекса за поведение в светлината на неотдавнашните данъчни скандали и настоящите предизвикателства като глобализацията, цифровизацията и нарастващото значение на нематериалните активи;

20.  призовава групата „Кодекс за поведение“ да използва изцяло настоящия обхват на мандата си; при все това приканва Съвета да продължи да реформира обхвата на мандата бързо и целесъобразно, по-специално да разгледа всички показатели за агресивно данъчно планиране по държави членки, включително общите характеристики на данъчната система, за да определи дали законодателството му обхваща вредните данъчни мерки; призовава Съвета да предприеме последващи действия във връзка със съобщението на Комисията от юли 2020 г. относно доброто управление в областта на данъчното облагане в ЕС и извън него, в което се застъпва за реформа на Кодекса за поведение, за да се гарантира справедливо данъчно облагане в рамките на Съюза; отбелязва, че това частично вече е направено от групата „Кодекс за поведение“, по-специално по отношение на режимите за приспадане на фиктивни лихви и режимите на освобождаване от данъчно облагане на доходите от чуждестранни ресурси, а също и в рамките на процеса на изготвяне на списъка на ЕС;

21.  подчертава, че Кодексът за поведение е инструмент с незадължителен характер, чиято цел е да запази данъчна рамка на ЕС, която да дава възможност за еднакви условия на конкуренция в областта на данъчното облагане, въз основа на партньорски проверки и партньорски натиск; изразява съжаление обаче, че характерът на Кодекса за поведение е необвързващ; отбелязва факта, че държавите членки биха могли да забавят отмяната и дори да поддържат вреден режим, без да бъдат изправени пред каквито и да било последици; настоява, че документацията относно вземането на решения от групата „Кодекс за поведение“ следва да бъде публично достъпна;

22.  призовава критериите, управлението и обхвата на Кодекса за поведение да бъдат преразгледани чрез обвързващ инструмент, основан на настоящите междуправителствени договорености, и чрез по-ефективна процедура за вземане на решения; счита, че преразглеждането на Кодекса за поведение следва да се извърши чрез демократичен, прозрачен и отговорен процес и да включва експертна група, съставена от експерти в областта на гражданското общество и експерти от Комисията и Парламента; призовава преразгледаният инструмент да бъде прилаган по-прозрачно и ефективно и да осигурява подходящо участие на Парламента в процеса на разработване и приемане на нови политики и критерии за борба с ВДП;

23.  счита, че реформата на критериите на Кодекса на поведение е неотложен въпрос и че следва да обхваща, като първа стъпка, критерий за ефективна данъчна ставка в съответствие с бъдещата международно договорена минимална ефективна данъчна ставка в рамките на стълб II на Приобщаващата рамка и строги и прогресивни изисквания за икономическа същност, което е идеалният възможен резултат от амбициозните усилия, подтиквани главно от Съюза и САЩ като неговия най-важен партньор;

24.  счита, че широк кръг от потенциални рискови фактори би могъл потенциално да улесни прехвърлянето на печалби, например броя на предприятията със специално предназначение, преместването на нематериални активи и високите равнища на пасивни доходи (роялти, лихви, дивиденти и др.);

25.  подкрепя намерението на Комисията, както е посочено в нейния План за действие за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване, да разшири обхвата на Кодекса за поведение, така че да обхваща допълнителни видове режими и общи аспекти на националните системи за корпоративно данъчно облагане; препоръчва включването на преференциални режими за данъчно облагане на доходите на физическите лица, които да обхващат специални схеми за гражданство или мерки за привличане на силно мобилни богати лица и цифрови номади, което би могло да доведе до значителни нарушения на единния пазар;

26.  приканва Комисията и държавите членки да обмислят „Рамка за агресивни данъчни договорености и ниски ставки“ (FATAL) по следния начин, която да замени настоящия Кодекс за поведение:

А.  Без да се засягат съответните сфери на компетентност на държавите членки и Съюза, тази рамка се отнася до онези мерки, които засягат или могат да повлияят по съществен начин местоположението на бизнес дейност в Съюза и преместването на лични доходи и капитал (индивидуални режими на данъчно облагане).

В това отношение бизнес дейността включва също и всички дейности, извършвани в рамките на група от предприятия.

Данъчните мерки, обхванати от рамката, включват както закони или наредби, така и административни практики.

Б.  В рамките на обхвата, посочен в точка А, данъчните мерки, които предвиждат значително по-ниско ефективно равнище на данъчно облагане, включително нулево данъчно облагане, в сравнение с равнищата, които по принцип се прилагат във въпросната държава членка, или под всяко минимално ефективно равнище на данък, договорено в Приобщаващата рамка на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби или на международни форуми, където е представен ЕС, трябва да се разглеждат като потенциално вредни и следователно обхванати от настоящия Кодекс (прагов критерий).

Такова равнище на данъчно облагане може да действа по силата на номиналната данъчна ставка и/или данъчната основа или всеки друг релевантен фактор, определящ ефективната данъчна ставка.

В.  В рамките на обхвата, посочен в параграф А, преференциалните режими за облагане на доходите на физическите лица или на капиталовия доход, които водят до значително по-ниско ефективно равнище на данъчно облагане, включително нулево данъчно облагане, в сравнение с равнищата, които по принцип се прилагат във въпросната държава членка, трябва да се разглеждат като потенциално вредни и следователно обхванати от настоящия Кодекс. По подобен начин общите режими за облагане на доходите на физическите лица и имуществото, които биха довели до нарушаване на единния пазар, могат да бъдат включени в обхвата и да бъдат оценени.

Запазване на съществуващото положение и обратно действие

Запазване на съществуващото положение

Г.  Държавите членки се ангажират да не въвеждат нови данъчни мерки, които са вредни по смисъла на тази рамка. Следователно държавите членки ще зачитат принципите, залегнали в рамката, при определянето на бъдещата политика и ще вземат надлежно предвид процеса на преразглеждане, посочен в точки от Д до И, когато оценяват дали дадена нова данъчна мярка е вредна.

Обратно действие

Д.  Държавите членки се ангажират да преразгледат съществуващите си закони и установени практики, като вземат предвид принципите, залегнали в основата на рамката, и процеса на преразглеждане, посочен в точки от Д до И. Държавите членки ще изменят такива закони и практики при необходимост с оглед възможно най-бързото премахване на всички вредни мерки, като вземат предвид обсъжданията в Съвета и Комисията след процеса на преглед.

Процес на преглед

Предоставяне на подходяща информация

Е.  В съответствие с принципите на прозрачност и откритост държавите членки ще се информират взаимно, както и Комисията за съществуващи и предложени данъчни мерки, които може да попаднат в обхвата на рамката. По-специално държавите членки се приканват да предоставят по искане на друга държава членка информация за всяка данъчна мярка, която изглежда, че попада в обхвата на рамката. Когато предвидените данъчни мерки се нуждаят от одобрение от Парламента, такава информация не трябва да се предоставя до обявяването им пред Парламента. Режимите, които ще бъдат оценени в обхвата на рамката, следва да бъдат съобщени за информация на Европейския парламент.

Оценка на вредните мерки

Ж.  Всяка държава членка може да поиска възможността да обсъди и коментира данъчна мярка на друга държава членка, която може да попадне в обхвата на рамката. Това ще позволи да се направи оценка дали въпросните данъчни мерки са вредни в светлината на въздействието, което те могат да имат в рамките на Съюза. Тази оценка ще вземе предвид всички фактори, посочени в точки Б и В.

З.  Съветът също така подчертава необходимостта при тази оценка да се оцени внимателно въздействието, което данъчните мерки имат върху други държави членки, наред с другото в светлината на това как съответните дейности се облагат ефективно в целия Съюз.

Доколкото данъчните мерки се използват за подпомагане на икономическото развитие на определени региони, ще се направи оценка дали мерките са пропорционални и насочени към търсените цели. При тази оценка ще се обърне специално внимание на особеностите и ограниченията в случая на най-отдалечените региони и малките острови, без да се подкопава целостта и последователността на правния ред на Съюза, включително вътрешният пазар и общите политики. Такава оценка ще вземе предвид прогресивните минимални съществени изисквания за икономическо присъствие, както са определени в точка Б.

Процедура

И.  Съветът и Комисията ще създадат съвместно група за оценка на данъчните мерки, които могат да попаднат в обхвата на тази рамка, и за наблюдение на предоставянето на информация за тези мерки. Съветът приканва всяка държава членка и Комисията да назначат представител на високо равнище и заместник в тази група, която ще бъде председателствана от представител на държава членка. Групата, която ще се събира редовно, ще избира и преглежда данъчните мерки за оценка в съответствие с разпоредбите, определени в точки Д, Е и Ж. Групата ще докладва редовно за оценяваните мерки. Тези доклади ще бъдат изпратени на Съвета за обсъждане и, ако Съветът реши, ще бъдат публикувани. При поискване документите следва да бъдат представени на Парламента и оповестени след приключване на процеса на оценка.

Правоприлагане

Й.  Държавите членки имат право да прилагат насрещни мерки, които биха намалили стимулите за избягване на данъци, ако държава членка не отмени режим, който е бил оценен като вреден в контекста на тази рамка, в рамките на 2 години, и по-специално:

Разширяване на географското покритие

К.  Съветът счита за препоръчително принципите, насочени към премахване на вредните данъчни мерки, да бъдат приети на възможно най-широка географска основа. За тази цел държавите членки се ангажират да насърчават приемането им в трети държави; те също така се ангажират да насърчават тяхното приемане на територии, за които Договорът не се прилага. В този контекст Съветът и Комисията следва да разчитат на критерии за данъчна прозрачност, справедливо данъчно облагане и прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби с цел изготвяне на списък на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие. Справедливите критерии за данъчно облагане следва да се основават на фактори, посочени в параграфи Б и В от тази рамка.

Л.  Държавите членки със зависими или свързани територии или които имат специални отговорности или данъчни прерогативи по отношение на други територии се ангажират, в рамките на своите конституционни договорености, да гарантират, че тези принципи се прилагат на тези територии. В тази връзка тези държави членки ще направят равносметка на ситуацията под формата на доклади до групата, както се посочва в точка З, която ще ги оцени съгласно описаната по-горе процедура за преразглеждане.

Мониторинг и преразглеждане

М.  За да осигури равномерното и ефективно прилагане на рамката, Съветът приканва Комисията да му докладва ежегодно за нейното прилагане и за прилагането на фискална държавна помощ. До доклада следва да се предоставя публичен достъп. Съветът и държавите членки ще преразгледат разпоредбите на рамката две години след приемането ѝ.

27.  приветства размяната на мнения с Людмила Петкова, председател на групата „Кодекс за поведение“, на 19 април 2021 г.; приканва председателя на групата „Кодекс за поведение“ да се явява поне веднъж годишно пред Парламента на публично изслушване и да представя на Съвета доклада за напредъка;

28.  приветства публикуването два пъти годишно на докладите на групата „Кодекс за поведение“ до Съвета; счита, че следва да бъде създаден специален онлайн инструмент, за да не се разчита единствено на заключенията на Съвета за извличане на съществена информация относно данъчната политика на равнище ЕС; оценява усилията, положени за оповестяването на документи и работа, свързани с група „Кодекс за поведение“; призовава публичната информация да бъде достъпна на лесна за ползване платформа;

29.  призовава групата „Кодекс за поведение“ да покани на своите разисквания членове на Европейския парламент като наблюдатели; насърчава групата „Кодекс за поведение“ публично да предава някои от своите заседания, когато те не изискват поверителни разисквания;

o
o   o

30.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приложение I към Заключенията на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (Ecofin) от 1 декември 1997 г. относно данъчната политика — Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 1 декември 1997 г. относно кодекс за поведение при данъчното облагане на предприятията (ОВ C 2, 6.1.1998 г., стр. 2). (2) https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/03/08/ecofin-conclusions-code-conduct-business-taxation/ (3) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6004-2021-INIT/en/pdf (4) ОВ C 331, 7.10.2020 г., стр. 3 и ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 40. (5) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 182. (6) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 152. (7) ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 51. (8) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 79. (9) ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8. (10) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 74. (11) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 132. (12) Приети текстове, P9_TA(2021)0022. (13) Съвместните последващи действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (комисия по икономически и парични въпроси), съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза и Европейския парламент (Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE 1)), резолюция относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, приета от Комисията на 16 март 2016 г.; последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент (Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (TAXE 2)) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, приета от Комисията на 16 ноември 2016 г.; последващите действия във връзка с незаконодателната резолюция на Европейския парламент (анкетната комисия за разследване на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на Съюза във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами (PANA)) от 12 декември 2017 г. относно проекта на препоръка на Европейския парламент до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, приета от Комисията през април 2018 г.; и последващите действия от 27 август 2019 г. във връзка с резолюцията на Европейския парламент (Специалната комисия относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (TAX3)) относно финансовите престъпления, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. (14) Taxation Papers, Working Paper No 64 (Работни документи относно данъчното облагане, Работен документ № 64), 31 август 2016 г., достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/taxation_customs/system/files/2016-11/taxation_paper_64.pdf (15) Taxation Papers, Working Paper No 71, (Работни документи относно данъчното облагане, Работен документ № 71) Institute for Advanced Studies в консорциум със CPB и DONDENA, 2017 г., достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/taxation_customs/system/files/2018-03/taxation_papers_71_atp_.pdf (16) Kiendl Krišto, I. и Thirion, E., An overview of shell companies in the European Union, (Преглед на фиктивните дружества в Европейския съюз), Европейски парламент, Генералната дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за последваща оценка и Отдел за европейска добавена стойност, 17 октомври 2018 г., достъпно на адрес: https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/155724/EPRS_STUD_627129_Shell%20companies%20in%20the%20EU.pdf (17) https://www.un.org/pga/75/wp-content/uploads/sites/100/2021/02/FACTI_Panel_Report-compressed.pdf (18) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12999-Tax-avoidance-fighting-the-use-of-shell-entities-and-arrangements-for-tax-purposes_bg (19) Crivelli, E., De Mooij, R., De Vrijer, J.E.J., Hebous, S., Klemm, A., Taxing Multinationals in Europe, 2021 (Данъчно облагане на многонационалните предприятия в Европа, 2021 г.) (https://www.imf.org/en/Publications/Departmental-Papers-Policy-Papers/Issues/2021/05/25/Taxing-Multinationals-in-Europe-50129) (20) OВ L 193, 19.7.2016 г., стp. 1. (21) ОВ L 144, 7.6.2017 г., стр. 1. (22) ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49. (23) OВ L 345, 29.12.2011 г., стp. 8. (24) OВ L 64, 11.3.2011 г., стp. 1. (25) OВ L 332, 18.12.2015 г., стp. 1. (26) OВ L 146, 3.6.2016 г., стp. 8. (27) OВ L 139, 5.6.2018 г., стp. 1. (28) Annual Report on Taxation 2021 - Review of taxation policies in the EU Member States (Годишен доклад относно данъчното облагане за 2021 г. – Преглед на данъчните политики в държавите – членки на ЕС) (https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/db46de2a-b785-11eb-8aca-01aa75ed71a1). (29) ОИСР (2015 г.), Countering Harmful Tax Practices More Effectively, Taking into Account Transparency and Substance, Action 5 – 2015 Final Report (По-ефективно противодействие на вредните данъчни практики при отчитане на прозрачността и материята – окончателен доклад за 2015 г.), Проект на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, OECD Publishing, Paris http://dx.doi.org/10.1787/9789264241190-en (30) Доклад на МВФ Taxing Multinationals in Europe (Данъчно облагане на многонационалните предприятия в Европа) от 2021 г.: https://www.imf.org/en/Publications/Departmental-Papers-Policy-Papers/Issues/2021/05/25/Taxing-Multinationals-in-Europe-50129 (31) Достъпен на следния адрес: https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/0044caf0-58ff-4be6-bc06-be2af6610870 (32) Tørsløv, T., Wier, L., and Zucman, G., The Missing Profits of Nations (Липсващите печалби на държавите), работен документ, април 2020 г., достъпен на https://missingprofits.world/ (33) МВФ, цит. по-горе, 2021 г. (34) Американска Самоа; Ангила; Доминика; Фиджи; Гуам; Палау; Панама; Самоа; Тринидад и Тобаго; Американски Вирджински острови; Вануату; Сейшелски острови. (35) Европейска комисия, Годишен доклад за данъчното облагане за 2021 г. (36) https://www.oecd.org/tax/beps/ (37) Drover, R., Ferrett, B., Gravino, D., Jones, E. and Merler, S., Bringing transparency, coordination and convergence to corporate tax policies in the European Union (Осигуряване на прозрачност, координация и сближаване в политиките за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз), Европейски парламент, Генерална дирекция за парламентарни изследвания, Отдел за европейска добавена стойност, 24 ноември 2015 г. Достъпно на следния адрес: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/558773/EPRS_STU(2015)558773_EN.pdf (38) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (OB L 182, 29.6.2013 г., стр. 19). (39) COM(2020)0313. (40) Проект на ОИСР/Г-20 за ерозия на базата и пренасочване на печалбата, Tax Challenges Arising from Digitalisation – Report on Pillar One Blueprint: Inclusive Framework on BEPS (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията – Доклад на програмата за втория стълб: приобщаваща рамка за свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби), OECD Publishing, Paris, 2020 г., стр. 12. Достъпен на следния адрес: https://www.oecd.org/tax/beps/tax-challenges-arising-from-digitalisation-report-on-pillar-two-blueprint.pdf (41) Baert, P., Lange. F., Watson, J., The Role of Taxes on Investment to Increase Jobs in the EU – An Assessment of Recent Policy Developments in the Field of Corporate Taxes (Значението на данъците за увеличаване на работните места в ЕС – оценка на последните развития в политиката в областта на корпоративните данъци), май 2019 г. (42) COM(2020)0313. (43) https://www.elibrary.imf.org/view/journals/087/2021/012/article-A001-en.xml (44) Размяна на мнения между подкомисията по данъчни въпроси (FISC) с Людмила Петкова, председател на групата „Кодекс за поведение“, проведена на 19 април 2021 г. (45) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9639-2018-REV-4/en/pdf

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно положението с правата на човека в Мианмар, включително положението на религиозните и етническите групи (2021/2905(RSP))

P9_TA(2021)0417 RC-B9-0502/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 22 ноември 2012 г.(1), 20 април 2012 г.(2), 20 май 2010 г(3)., 25 ноември 2010 г.(4), 7 юли 2016 г.(5), 15 декември 2016 г(6)., 14 септември 2017 г.(7), 14 юни 2018 г.(8), 13 септември 2018 г(9)., 19 септември 2019 г.(10) и 11 февруари 2021 г.(11),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 февруари 2021 г. относно Мианмар,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 23 март 2021 г. относно ескалацията на насилието в Мианмар и от 19 април 2021 г., 30 април 2021 г., 12 май 2021 г. и 27 юли 2021 г. относно положението в Мианмар,

–  като взе предвид декларацията на върховния представител от името на ЕС от 30 април 2021 г. във връзка с резултатите от Срещата на лидерите на АСЕАН,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност от 3 март 2021 г. относно продължаващите нарушения на правата на човека от страна на военните и от 23 май 2021 г. относно последните събития в Мианмар,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1000 на Съвета от 21 юни 2021 година за изменение на Решение 2013/184/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мианмар/Бирма(12),

–  като взе предвид Решение (CFSP) 2021/711 на Съвета от 29 април 2021 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мианмар/Бирма(13),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията,

–  като взе предвид член 34 от Конституцията на Мианмар от 2008 г., който признава свободата на религията и убежденията и гарантира на гражданите „правото свободно да изповядват и упражняват религията“,

–  като взе предвид Консенсуса от пет точки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия от 24 април 2021 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 31 август 2021 г., озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар“,

–  като взе предвид Резолюция 75/287 на Общото събрание на ООН от 18 юни 2021 г. относно положението в Мианмар,

–  като взе предвид доклада от 22 август 2019 г. на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите в Мианмар, озаглавен „Сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти в него“,

–  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар и на Службата на върховния комисар по правата на човека и докладите на надзорния механизъм на Международната организация на труда,

–  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека от 16 септември 2021 г. относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Мианмар от 23 септември 2021 г.,

–  като взе предвид изявлението на специалният докладчик на ООН относно положението във връзка с правата на човека в Мианмар Томас Х. Андрюс от 22 септември 2021 г.,

–  като взе предвид докладите на Съвета на ООН по правата на човека относно Мианмар и положението във връзка с правата на човека по отношение на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства,

–  като взе предвид доклада на независимия механизъм за разследване за Мианмар от 1 юли 2021 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултативната комисия относно щата Рахин (доклад Анан),

–  като взе предвид определението на Международния съд от 23 януари 2020 г. относно искането за определяне на временни мерки, внесено от Република Гамбия по делото относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия срещу Мианмар),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. военните сили на Мианмар, известни като „Татмадау“, в явно нарушение на конституцията на Мианмар, арестуваха президента Уин Минт и държавния съветник Аун Сан Су Чи, както и водещи членове на правителството, иззеха контрола върху законодателната, съдебната и изпълнителната власт чрез държавен преврат и обявиха извънредно положение за срок от една година; като има предвид, че през август 2021 г. главнокомандващият Мин Аунг Хлаинг обяви, че назначава себе си за министър-председател и че извънредното положение ще бъде продължено до август 2023 г.;

Б.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар посочи в официално изявление, че широкоразпространените системни нападения на военната хунта срещу народа на Мианмар вероятно представляват престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно международното право; като има предвид, че специалният докладчик на ООН изрично заяви, че архитектите и извършителите на преврата и нарушенията следва да бъдат подведени под отговорност;

В.  като има предвид, че през май 2021 г. военната хунта предприе първоначални стъпки за разпускане на политическата партия на Аун Сан Су Чи, която беше на управление до държавния преврат през февруари 2021 г.;

Г.  като има предвид, че Комитетът, представляващ Долната камара на Съюза Мианмар (CRPH), и Правителството на националното единство (NUG) бяха сформирани, за да представляват демократичните желания на народа на Мианмар;

Д.  като има предвид, че в отговор на преврата в различни градове в Мианмар избухнаха мирни протести и демонстрации; като има предвид, че от 1 февруари 2021 г. политици, правителствени служители, представители на гражданското общество, религиозни дейци, мирни протестиращи лица и писатели са били незаконно арестувани или поставени под домашен арест; като има предвид, че в последния доклад на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека се посочва, че от преврата над 1 120 души са били убити, а военните органи са арестували над 8 000 души, включително стотици политици, активисти и държавни служители; като има предвид, че съдилищата осъдиха 312 души, 26 от които са осъдени на смърт, включително две деца; като има предвид, че според сведенията най-малко 120 души са загинали по време на задържането им; като има предвид, че към юли 2021 г. хунтата е убила най-малко 75 деца;

Е.  като има предвид, че успоредно с това военните засилиха репресиите си срещу медиите в Мианмар, като все по-голям брой журналисти бяха произволно арестувани, задържани и обвинени с цел заглушаване на медиите и премахване на свободата на изразяване; като има предвид, че хунтата все повече използва инструменти за наблюдение и цензура чрез ограничения върху телекомуникациите и интернет;

Ж.  като има предвид, че изтезанията се използват широко срещу задържаните за участие в демонстрации в подкрепа на демокрацията; като има предвид, че методите на изтезания включват побои, симулативни екзекуции с огнестрелни оръжия, изгаряния с цигари, изнасилвания и заплахи за изнасилване; като има предвид, че изтезанията от страна на полицията са проблем в Мианмар още отпреди, но Татмадау използва сега системно заплаха от изтезания като част от усилията си за потискане на опозицията;

З.  като има предвид, че хунтата все повече разчита на използването на колективно наказание, включително отвличането на членове на семейството на лица, на които са издадени заповеди за арест, но които полицията и военните сили не са в състояние да открият; като има предвид, че деца, включително прохождащи деца, също са били убити или отвлечени, вероятно за да бъдат принудени родителите им да се обърнат към органите на властта;

И.  като има предвид, че етническите малцинства изповядват християнството (6,3%, по-специално народите чин, качин и карен), исляма (2,1%, по-специално общността рохингия, малайса, хората от Янгон и други малцинства) и индуизма (0,5%, по-специално бирманските индийци);

Й.  като има предвид, че в Мианмар се извършват нарушения на свободата на религията и на убежденията и на други права на човека срещу религиозни и етнически малцинства;

К.  като има предвид, че църквите са били обстрелвани и нападани, а свещениците и пасторите са били арестувани; като има предвид, че военни части са създали лагери и в църковни обекти, като по този начин допълнително подкопават ролята им на убежища за нуждаещите се;

Л.  като има предвид, че в Мианмар има множество етнически групи; като има предвид, че вътрешните конфликти доведоха до трагичната загуба на хиляди човешки животи през последните десетилетия;

М.  като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява общността рохингия за „ненационални“ или „чуждестранни жители“ и следователно ги лишава от гражданство, което допълнително влошава тяхното несигурно положение; като има предвид, че преследването на малцинството рохингия не е приключило въпреки многобройните призиви на международната общност;

Н.  като има предвид, че около 600 000 души от общността рохингия, които остават в щата Рахин, са подложени на постоянни дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права, произволни арести, изолация в пренаселени лагери и силно ограничен достъп до образование и здравеопазване; като има предвид, че потисническите условия, наложени на общността рохингия, представляват престъпления срещу човечеството;

О.  като има предвид, че общността рохингия и други етнически малцинства, по-специално жените и момичетата, продължават да са изложени на значителен риск от сексуално насилие, особено в условията на продължителния конфликт между Татмадау и Араканската армия;

П.  като има предвид, че хуманитарната криза в Мианмар се влошава, като само през тази година над 210 000 души са били вътрешно разселени, три милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, като този брой се утрои през последните осем месеца, а половината от населението, приблизително 20 милиона души, живеят под прага на бедността;

Р.  като има предвид, че генералният секретар на ООН предупреди, че „рискът от мащабен въоръжен конфликт изисква колективен подход за предотвратяване на многоизмерна катастрофа в сърцето на Югоизточна Азия и извън нея“;

С.  като има предвид, че според Световната продоволствена програма 6,2 милиона души в Мианмар са изложени на риск от продоволствена несигурност и глад в сравнение с 2,8 милиона преди военния преврат;

Т.  като има предвид, че хуманитарното положение в Мианмар се влоши и вследствие на кризата, предизвикана от COVID-19; като има предвид, че произволното масово задържане на протестиращи, пренаселените затвори и цялостното пренебрегване на здравето на затворниците също допринесоха за увеличаване на броя на случаите на заразяване с COVID-19;

У.  като има предвид, че военните са използвали мерки, свързани с COVID-19, за да наложат репресии срещу активисти, подкрепящи демокрацията, защитници на правата на човека и журналисти; като има предвид, че правото на здраве е нарушено; като има предвид, че хунтата затвори болници и предприе действия срещу медицински специалисти, което доведе до срив на здравната система при рязкото разпространение на COVID-19 в цялата страна; като има предвид, че войските са унищожили медицински доставки и оборудване и са окупирали десетки медицински заведения, което е подтикнало народа на Мианмар да не посещава медицинските заведения поради страх от задържане или застрелване;

Ф.  като има предвид, че Татмадау и генералите му незаконно си осигуряват средства чрез незаконна продажба на дървен материал, скъпоценни камъни, газ и нефт и са изправени пред широко разпространени твърдения за корупция;

Х.  като има предвид, че според ООН планът на ООН за хуманитарна реакция в Мианмар за 2021 г. е получил едва 46% от поисканите до момента средства и че хуманитарните операции страдат от сериозен недостиг на финансиране;

1.  решително осъжда държавния преврат от 1 февруари 2021 г., извършен от Татмадау под ръководството на главнокомандващия Мин Аунг Хлаинг; призовава Татмадау да зачита изцяло резултатите от демократичните избори през ноември 2020 г. и незабавно да възстанови гражданското правителство, да прекрати извънредното положение, да прекрати използването на насилие срещу мирни демонстранти, да зачита правото на свобода на изразяване на мнение и на сдружаване и да позволи на всички избрани парламентаристи да поемат своите мандати; призовава военните сили на Мианмар да освободят всички политически затворници, да отменят ограниченията върху свободата на изразяване на мнение, на събрания и на сдружаване и да зачитат свободата на религията и убежденията;

2.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на президента Уин Минт, държавния съветник Аун Сан Су Чи и на всички други лица, които са били арестувани по неоснователни обвинения; счита, че освобождаването на всички политически лидери и затворници е първата съществена стъпка към мирно решение на кризата и възстановяване на законните органи;

3.  изразява подкрепата си за народа на Мианмар в борбата му за демокрация, свобода и права на човека;

4.  осъжда широко разпространения насилствен отговор на Татмадау на всеки вид протест и грубите нарушения на правата на човека, които той е извършил и продължава да извършва срещу народа на Мианмар, включително срещу етнически и религиозни малцинства, което представлява престъпления срещу човечеството; изразява дълбоката си загриженост във връзка с честите нападения срещу църкви, джамии, училища и медицински заведения, както и арестите на религиозни водачи;

5.  подкрепя Комитета, представляващ Долната камара на Съюза Мианмар, и Правителството на националното единство като единствени легитимни представители на демократичните желания на народа на Мианмар и призовава Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и международната общност да ги включат и ангажират в истински и приобщаващ политически диалог и в усилията, насочени към мирно разрешаване на кризата, въз основа на зачитането на принципите на правовата държава;

6.  призовава за незабавен и редовен достъп на Международния комитет на Червения кръст до задържаните лица и затворите, според заложеното в Женевските конвенции; призовава военните и полицейските сили да предоставят на семействата на всички лица, задържани при операциите на силите за сигурност в Мианмар преди и след 1 февруари 2021 г., цялостна информация за съдбата и местонахождението на тези лица;

7.  припомня мултиетническия характер на Мианмар; настоятелно призовава „Татмадау“ изцяло да зачита неотменимите права на всеки етнос; призовава за незабавно, строго, независимо и прозрачно разследване на престъпленията, извършени в страната от военните, и за изправяне на извършителите им пред съда;

8.  изразява възмущение от престъпленията на „Татмадау“ срещу етнически и религиозни групи в Мианмар; решително осъжда нападенията на „Татмадау“ в районите Кайин, Kaя, Качин, Шан и Чин, които доведоха до мащабно разселване, смъртта на цивилни лица, включително деца, разрушаването на религиозни сгради и други нарушения на правата на човека и хуманитарното право;

9.  осъжда преследването на християни в страната; настоятелно призовава „Татмадау“ да спре убийствата и задържането на християни и да сложи край на обстрелването и нахлуването в църкви; подчертава, че международната общност е изразила дълбоката си загриженост във връзка с насилието и нападенията срещу християнските общности в Мианмар;

10.  отново осъжда нарушенията на правата на човека и системните и широко разпространени нападения срещу населението от общността рохингия; подчертава, че ЕС ще продължи да следи отблизо действията на военното ръководство по отношение на малцинствата в страната, по-специално общността рохингия; отново отправя призив към органите на Мианмар да създадат условия и гаранции за безопасно, доброволно, достойно и трайно завръщане, под надзора на ООН, на хората от общността рохингия, които желаят да се завърнат в родните си земи;

11.  решително осъжда продължаващата дискриминация срещу етническите малцинства, чиято свобода на движение е силно ограничена и които са лишени от основни услуги в Мианмар;

12.  осъжда всяко използване на насилие от хунтата срещу нейните граждани, както и други форми на тормоз, по-специално спрямо защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и журналисти; настоятелно призовава хунтата да премахне всички ограничения по отношение на телекомуникациите и интернет, в т.ч. в независимите медийни уебсайтове и платформите на социалните медии;

13.  призовава за незабавно прекратяване на насилието спрямо работниците и профсъюзите, както и за защита на правата на профсъюзите и техните членове, в т.ч. правото свободно да извършват дейност;

14.  призовава за незабавен хуманитарен достъп и помощ за уязвимите общности, включително жените, децата и етническите малцинства, както и за овластяване на организациите на гражданското общество и организациите на етническите общности, за да се гарантира, че хуманитарната помощ действително достига до нуждаещите се; изисква от Комисията да пренасочи и увеличи хуманитарната помощ и подкрепата за здравеопазването чрез трансгранични канали, местни хуманитарни мрежи, доставчици на услуги на етническа основа, организации на гражданското общество и общностни организации; изисква от Комисията да анализира най-добрите начини за осъществяване на проекти за развитие с тези групи и съответно да насочи помощта за развитие;

15.  отбелязва с дълбока загриженост, че третата вълна от COVID-19 изостри хуманитарната криза в Мианмар с особено обезпокоителни равнища на предаване сред най-маргинализираното население, включително в пренаселените и нехигиенични затвори в страната; настоятелно призовава хунтата отново да въведе стратегия за ограничаване и система за проследяване на контактите и да гарантира достъпа на хората до здравни услуги и ваксини; изисква от Комисията да увеличи подкрепата си в това отношение и да гарантира, че тя достига до гражданите, включително чрез предоставяне на дози ваксини срещу COVID-19;

16.  изразява възмущение от нападенията, тормоза, задържането и изтезанията на здравни работници, особено по време на продължаващата здравна криза с COVID-19; призовава хунтата да гарантира сигурността и безопасността на всички здравни работници и незабавно да прекрати всякакъв тормоз и нападения срещу тях; подчертава отговорността на органите на Мианмар да гарантират пълен достъп до здравеопазване;

17.  осъжда нападенията на военните срещу медицински специалисти и заведения, както и реакцията им във връзка с пандемията от COVID-19; подчертава, че здравеопазването и достъпът до здравеопазване и ваксиниране са всеобщи права на човека;

18.  призовава „Татмадау“ да спре да отказва на населението правото му на защита и подходящо лечение на COVID-19, което би могло да доведе до значителни загуби на човешки живот в Мианмар;

19.  настоятелно призовава правителствата на съседните държави да гарантират, че техните органи не възпрепятстват лицата, опитващи се да прекосят границата в търсене на убежище; призовава тези правителства да гарантират, че организациите за оказване на помощ и местните организации на гражданското общество имат достъп до районите с вътрешно разселени лица по техните граници с Мианмар;

20.  отново изразява твърдата си подкрепа за гражданското общество и защитниците на демокрацията в Мианмар и призовава ЕС и неговите институции да продължат усилията за постигане на напредък в изграждането на гражданско общество, въпреки текущите и вероятно продължаващи ограничения, наложени от настоящото военно правителство;

21.  призовава АСЕАН и нейните членове, и по-конкретно нейния специален пратеник в Мианмар, да използват по-активно специалната си роля в Мианмар, да си сътрудничат със специалния пратеник на ООН и да се ангажират с всички участващи страни, по-специално с Правителството на националното единство и представителите на гражданското общество, и най-вече жените и етническите групи, с цел насърчаване, като минимум, на ефективното и съдържателно прилагане на консенсуса от пет точки за намиране на устойчиво и демократично решение на настоящата криза в близко бъдеще;

22.  освен това призовава Китай и Русия да участват активно в международната дипломация и да изпълняват своята отговорност като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН; очаква от тях да играят конструктивна роля в контрола на положението в Мианмар;

23.  настоятелно призовава Мианмар да сътрудничи с международните усилия за гарантиране на отчетност, включително като най-накрая предостави на независимия механизъм на ООН за разследване за Мианмар (IIMM) пълен достъп до страната; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че IIMM разполага с необходимата подкрепа за изпълнението на своя мандат; припомня, че Мианмар е задължена да спазва определението за временни мерки на Международния съд;

24.  приветства групите от санкции, наложени неотдавна от Съвета срещу членовете на „Татмадау“ и техните предприятия, и призовава Съвета да продължи да налага целенасочени и строги санкции с цел прекъсване на жизнените средства на хунтата, като същевременно се гарантира, че народът на Мианмар няма да понесе вреди; счита, че международната общност трябва да продължи да предприема допълнителни действия срещу военните и техните лидери и да им налага разходи, докато не променят курса си на поведение и не възстановят демокрацията; подчертава необходимостта всички държави – членки на ЕС, да засилят и приложат санкциите, наложени на всички държавни предприятия в Мианмар, по-специално в сектора за производство на дървен материал и скъпоценни камъни; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че наказанията на национално равнище, наложени на държавите членки и на асоциираните държави за нарушаване на санкциите на ЕС, са ефективни; подчертава, че това би наложило замразяването на конкретни активи и забрани за международни финансови трансфери към двете държавни банки – Банката за външна търговия на Мианмар и Инвестиционната и търговска банка на Мианмар, чрез които се събира цялата чуждестранна валута, както и добавянето към списъка със санкции на държавното предприятие за нефт и газ в Мианмар, което генерира най-големия приток на чуждестранна валута за хунтата;

25.  призовава Съвета да продължи да налага целенасочени санкции на лицата, отговорни за преврата от февруари 2021 г., и да обмисли и други възможни мерки; настоятелно призовава Съвета да включи Държавния административен съвет като образувание, а не като отделни членове, в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, подлежащи на ограничителни мерки;

26.  отново призовава установените в ЕС предприятия с операции или вериги на доставки в Мианмар да извършват засилена надлежна проверка на правата на човека и да гарантират, че нямат връзки със силите за сигурност на Мианмар, с техни отделни членове или с образувания, притежавани или контролирани от тях, и че те не допринасят пряко или косвено за репресиите на хунтата срещу демокрацията и правата на човека; призовава установените в ЕС предприятия публично да оповестяват своите заключения и да работят за непрекъснатото подобряване на условията на труд и екологичните стандарти в рамките на своите предприятия в Мианмар;

27.  отново призовава за продължаване на прилагането на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за жестокостите срещу общността рохингия;

28.  отново призовава Комисията бързо да започне разследване на търговските преференции в полза на Мианмар, особено по отношение на дружества, притежавани от членове на военните сили на Мианмар в конкретни сектори, и да информира надлежно Парламента за стъпките, които трябва да бъдат предприети; признава, че откакто през 2013 г. Мианмар отново бе включен в схемата „Всичко освен оръжие“ (ВОО), бяха постигнати подобрения, например създаването на работни места в сектора за производство на облекла, което бе от полза по-специално за жените; при все това подчертава, че през 2018 г. вече беше установен процес на засилена ангажираност с акцент върху спазването на международните конвенции за правата на човека и трудовите права, както и че превратът заличи напредъка, постигнат по време на процеса на демократизация, като по този начин подкопа условията за предоставяне на преференции по ВОО;

29.  призовава делегацията на ЕС в Мианмар и посолствата на държавите членки да следят отблизо положението с правата на човека и здравеопазването в Мианмар и положението на политическите лидери и другите лица, които понастоящем са задържани и лишени от свобода;

30.  призовава държавите членки и асоциираните държави да поддържат ембаргото върху преките и непреките доставки, продажби и трансфер, включително транзит, транспорт и посредничество при придобиването на всички видове оръжия, боеприпаси и друго военно оборудване и системи за сигурност и наблюдение, както и предоставянето на обучения, поддръжка и друга военна помощ и помощ в областта на сигурността; подчертава необходимостта от допълнително разследване на положението от Международния наказателен съд;

31.  предупреждава за риск от още по-сериозна извънредна хуманитарна ситуация в резултат на ескалацията на насилието, тежката икономическа криза в страната, бедността и броя на разселените лица; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност спешно да изпълнят финансовите си задължения във връзка с плана на ООН за хуманитарна реакция на Мианмар за 2021 г.;

32.  призовава заместник-председателя на ЗП/ВП и държавите членки да предприемат енергични действия във връзка с положението в Мианмар и призовава ЗП/ВП да докладва редовно на Парламента, по-специално на неговата комисия по външни работи, включително относно положението на религиозните и етническите групи, за да се гарантира подходящ парламентарен диалог относно това важно и тревожно положение;

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на законния президент и Правителството на националното единство на Мианмар, Комитета, представляващ Долната камара на Съюза Мианмар (Pyidaungsu Hluttaw), държавния съветник на Мианмар, „Татмадау“, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, правителствата и парламентите на Съединените щати, Бангладеш, Обединеното кралство, Япония, Индия, Австралия, Канада, държавите членки на АСЕАН, правителствата и парламентите на Русия и на Китай, генералния секретар на ООН, генералния секретар на АСЕАН, Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН, специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Мианмар, Върховния комисар на ООН за бежанците и Съвета на ООН по правата на човека.

(1) ОВ С 419, 16.12.2015 г., стр. 189. (2) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 79. (3) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 154. (4) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 120. (5) OВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134. (6) OВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112. (7) OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109. (8) OВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 80. (9) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 124. (10) OВ C 171, 6.5.2021 г., стр. 12. (11) Приети текстове, P9_TA(2021)0054. (12) OВ L 219 I, 21.6.2021 г., стр. 57. (13) OВ L 147, 30.4.2021 г., стр. 17.

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно случая на Пол Русесабагина в Руанда (2021/2906(RSP))

P9_TA(2021)0418 RC-B9-0500/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Руанда, и по-специално резолюцията си от 11 февруари 2021 г. относно Руанда, случая на Пол Русесабагина(1),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който беше ратифициран от Руанда през 1975 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид принципите и насоките относно правото на справедлив процес и правна помощ в Африка,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода („Правилата на Нелсън Мандела“), преразгледани през 2015 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Кампала относно условията в затворите в Африка,

–  като взе предвид доклада на работната група за универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека от 25 март 2021 г. относно Руанда,

–  като взе предвид изявленията на международната общност, които осъждат нередностите и заклеймяват липсата на справедлив съдебен процес в Руанда, включително от правителството на Белгия, Държавния департамент на САЩ и правителството на Обединеното кралство,

–  като взе предвид изявленията на Европейската адвокатска федерация, Центъра за правата на човека към Американската адвокатска колегия и няколко утвърдени организации за защита на правата на човека,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Конституцията на Руанда,

–  като взе предвид инструментите на ООН и Африканската комисия по правата на човека и народите,

–  като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г.,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 29 септември 2021 г. защитникът на правата на човека и белгийски гражданин с жителство в САЩ Пол Русесабагина беше признат за виновен и осъден на 25 години лишаване от свобода от състава за международни и трансгранични престъпления на Висшия съд на Руанда след арестуването му в Кигали на 31 август 2020 г.; като има предвид, че срещу г-н Русесабагина бяха повдигнати девет обвинения, свързани с тероризъм, и той беше подведен под наказателна отговорност за дейности, приписвани на руандското Движение за демократична промяна/Национален фронт за освобождение на Руанда (MRCD-FLN), коалиция от опозиционни политически партии и военното ѝ крило;

Б.  като има предвид, че арестуването на г-н Русесабагина през август 2020 г. е било произволно, извършено е под фалшив претекст и е включвало незаконно прехвърляне в Руанда, насилствено изчезване и задържане в изолация; като има предвид, че не е представена заповед за задържането му в съответствие с изискванията на член 37 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руанда от 2019 г. и не е представен обвинителен акт до присъдата му в нарушение на член 68 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руанда; като има предвид, че г-н Русесабагина многократно е заявявал публично, че не може да се върне в родната си страна поради страх от репресии;

В.  като има предвид, че министърът на правосъдието на Руанда Джонстън Бузингие призна ролята на неговото правителство за насилственото изчезване и прехвърлянето на г-н Русесабагина през август 2020 г., за заплащането на полета за прехвърлянето и за нарушаването на правото на г-н Русесабагина на справедлив съдебен процес; като има предвид, че на 10 март 2021 г. съдът постанови, че прехвърлянето на г-н Русесабагина е законно и че той не е отвлечен;

Г.  като има предвид, че при постановяването на присъдата са обявени допълнителни доказателства, които преди това не са били изслушани от съда или представени по време на съдебния процес, във връзка с твърдението, че г-н Русесабагина е набирал средства за въоръжената групировка FLN; като има предвид, че някои от цитираните доказателства произтичат от изявления, които според г-н Русесабагина са направени под принуда и в отсъствието на неговия адвокат;

Д.  като има предвид, че екипът от адвокати на г-н Русесабагина, който първоначално го е представлявал, не е бил по негов избор и че избраните адвокати, до които в крайна сметка е получил достъп от април 2021 г., са били възпрепятствани да се срещнат с него, което е в нарушение на член 68 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руанда;

Е.  като има предвид, че според сведенията здравословното състояние на г-н Русесабагина в затвора е силно обезпокоително, тъй като той е преживял рак и страда от сърдечносъдово заболяване; като има предвид, че според адвокатите му той е пропуснал два скрининга за рак и затворническите власти са му отказали достъп до лекарства, отпускани по лекарско предписание от неговия белгийски лекар, което му е причинило психически и физически страдания в нарушение на членове 12 и 14 от Конституцията на Руанда относно правото на живот, правото на физическа неприкосновеност и защитата срещу нечовешко или унизително отнасяне;

Ж.  като има предвид, че през септември 2020 г. органите на Руанда не са информирали белгийските органи за задържането на г-н Русесабагина в съответствие с принципа, залегнал в международното право относно консулската помощ; като има предвид, че изправителната служба на Руанда е получила достъп до комуникационни и правни документи, разменени между г-н Русесабагина и неговите адвокати; като има предвид, че министърът на външните работи на Белгия е изпратил няколко вербални ноти на своя колега от Руанда с искане за зачитане на правата на г-н Русесабагина, но правителството на Руанда е отхвърлило всяко едно искане;

З.  като има предвид, че през юли 2021 г. беше съобщено, че органите на Руанда са използвали шпионския софтуер „Пегас“ на групата NSO, за да таргетират потенциално повече от 3500 активисти, журналисти и политици; като има предвид, че според съдебномедицински анализ на нейния телефон шпионският софтуер е бил използван и за заразяване на телефона на Карин Канимба, дъщеря на г-н Русесабагина; като има предвид, че органите на Руанда отричат това;

И.  като има предвид, че Руанда е подписала Споразумението от Котону, в което се посочва, че зачитането на правата на човека е съществен елемент от сътрудничеството между ЕС и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн; като има предвид, че укрепването на принципите на правовата държава и засилването на правата на човека са основните приоритетни области в планирането на ЕС за Руанда;

Й.  като има предвид, че втората среща на министрите между Африканския съюз и ЕС ще се проведе в Кигали на 25 и 26 октомври 2021 г.;

1.  припомня на правителството на Руанда задълженията му да гарантира основните права, включително достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес, както е предвидено в Африканската харта за правата на човека и народите и други международни и регионални правни инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону, и по-специално членове 8 и 96 от него;

2.  подчертава, че Руанда трябва да гарантира независимостта на съдебната си система и да я отстоява в своята конституция и закони, тъй като е задължение на всички правителствени и други институции да зачитат и спазват независимостта на съдебната система;

3.  припомня, че екстрадицията на заподозряно лице в друга държава следва да се извършва само чрез независимо контролирано производство за екстрадиция, за да се гарантира законността на искането за екстрадиция и да се удостовери, че правото на заподозряното лице на справедлив съдебен процес е напълно гарантирано в подалата искането за екстрадиция държава;

4.  поради това решително осъжда незаконното арестуване, задържане и осъждане на Пол Русесабагина, което нарушава международното право и правото на Руанда; счита, че случаят на г-н Русесабагина е пример за нарушенията на правата на човека в Руанда, и поставя под въпрос справедливостта на присъдата, за която се твърди, че е лишена от гаранции за справедлив съдебен процес в съответствие с най-добрите международни практики на представителство, правото на изслушване и презумпцията за невиновност;

5.  призовава за незабавното освобождаване на г-н Русесабагина по хуманитарни причини и за неговото репатриране, без да се засяга неговата вина или невинност; изисква делегацията на ЕС в Руанда и дипломатическите представителства на държавите членки категорично да заявят това искане в контактите си с органите на Руанда;

6.  призовава правителството на Руанда да гарантира, при всички обстоятелства, физическата неприкосновеност и психологическото благосъстояние на г-н Русесабагина и да му позволи да приема обичайните си лекарства; настоява, че правителството на Руанда трябва да зачита правото на правителството на Белгия да предоставя консулска помощ на г-н Русесабагина, за да се гарантира неговото здраве и подходящ достъп до защита;

7.  изразява съжаление относно цялостното положение с правата на човека в Руанда, и по-специално относно целенасоченото преследване на инакомислещите гласове; осъжда воденето на политически мотивирани съдебни процеси и съдебното преследване на политически опоненти; настоятелно призовава органите на Руанда да гарантират разделението на правомощията, и по-специално независимостта на съдебната система;

8.  призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и специалния представител на ЕС за правата на човека да засилят диалога по правата на човека с Руанда на най-високо равнище в рамките на член 8 от Споразумението от Котону, за да се гарантира, че страната спазва своите двустранни и международни ангажименти; подчертава, че в контекста на международната работа за развитие в Руанда следва да се отдава много по-голям приоритет на правата на човека, принципите на правовата държава и прозрачното и отзивчиво управление;

9.  призовава Комисията да направи критичен преглед на подкрепата на ЕС за правителството и държавните институции на Руанда, за да се гарантира, че тя изцяло насърчава правата на човека и няма отрицателно въздействие върху свободата на изразяване и сдружаване, политическия плурализъм, зачитането на принципите на правовата държава и независимото гражданско общество;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на президента на Република Руанда, на председателя на Парламента на Руанда и на Африканския съюз и неговите институции.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0055.

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно закона за абортите на щат Тексас, САЩ (2021/2910(RSP))

P9_TA(2021)0419 RC-B9-0490/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 25 ноември 2020 г. относно Плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете (GAP) III – Амбициозна програма за равенство между половете и за овластяване на жените във външните дейности на ЕС (JOIN(2020)0017),

–  като взе предвид насоките на СЗО, озаглавени „Безопасен аборт: технически и политически насоки за системите на здравеопазване“,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) от 1979 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

–  като взе предвид Конвенцията за правата на хората с увреждания от 2006 г.,

–  като взе предвид изявлението на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека от 14 септември 2021 г., озаглавено „Експертите на ООН осъждат новите атаки срещу правото на безопасен аборт и съучастничеството на Върховния съд по този въпрос“,

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), договорени през 2015 г., и по-специално цели 3 и 5 съответно относно насърчаването на здравето и равенството между половете,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

–  като взе предвид Международната конференция за населението и развитието (МКНР), състояла се през 1994 г. в Кайро, нейната програма за действие и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

–  като взе предвид изявлението от Найроби по повод 25-ата годишнина от Международната конференция за населението и развитието (МКНР25) от 1 ноември 2019 г., озаглавено „По-бързо изпълнение на обещанието“, както и националните и партньорските ангажименти и съвместните действия, обявени на срещата на високо равнище в Найроби,

–  като взе предвид по-специално своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените(1), в която се декларира, че достъпът до репродуктивно здраве е основен стълб на човешките права на жените и че отказването на този достъп е форма на насилие срещу жените и момичетата,

–  като взе предвид Пекинската платформа за действие и резултатите от конференциите за прегледа ѝ,

–  като взе предвид Конституцията на Съединените американски щати,

–  като взе предвид решението по дело Roe/Wade от 1973 г., потвърдено в решенията по дело Planned Parenthood/Casey и по дело Whole Woman’s Health/Hellerstedt, с които се установява конституционното право на бременните жени в САЩ да решават дали да продължат бременността, преди зародишът да стане жизнеспособен,

–  като взе предвид Законопроект № 8 на Сената на Тексас от 2021 г. относно абортите, включително абортите след откриване на сърдечния ритъм на неродено дете, с който се разрешава завеждане на граждански иск от частно лице,

–  като взе предвид решението на Върховния съд на САЩ от 1 септември 2021 г., с което се отказва блокирането на Законопроект № 8 на Сената на Тексас,

–  като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 1 септември 2021 г. щат Тексас прие Законопроект № 8 на Сената, който забранява на жените достъп до аборт след започването на сърдечна дейност на зародиша, фактически едва до шест седмици от последния менструален цикъл, като изисква две отделни ултразвукови изследвания, преди да може да се извърши процедурата, и който не предвижда изключения, ако бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение, нито ако здравословното състояние на плода не би позволило животът му да продължи след раждането; като има предвид, че Законопроект № 8 на Сената на Тексас представлява почти пълна забрана на абортите;

Б.  като има предвид, че както САЩ, така и ЕС трябва да спазват принципа, че правата на човека за неотменими и присъщи на всички човешки същества;

В.  като има предвид, че фундаменталното естество на трансатлантическото партньорство означава, че то се корени в нашите споделени ценности, включително зачитането на правата на човека;

Г.  като има предвид, че равенството между половете, овластяването на всички жени и момичета, осигуряването на здравословен живот, премахването на бедността навсякъде и насърчаването на благоденствието за всички от всички възрасти са основни цели, определени в ЦУР 1, 3 и 5; като има предвид, че всички държави – членки на ООН, са поели задължения и отговорности да спазват и насърчават тези цели, определени в ЦУР, включително цели 3.7 и 5.6 относно сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП);

Д.  като има предвид, че СРЗП са базират на основни права на човека, защитени са в международното и европейското право в областта на правата на човека, като например в Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Европейската конвенция за правата на човека, и представляват съществен елемент от всеобхватното предоставяне на здравеопазване;

Е.  като има предвид, че през август 2018 г. Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените и Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания публикуваха съвместно изявление, в което подчертаха, че достъпът до безопасен и законен аборт, както и достъпът до свързаните с това услуги и информация, са основни аспекти на репродуктивното здраве на жените, и призоваха държавите да сложат край на ограниченията на сексуалното и репродуктивното здраве и права на жените и момичетата, тъй като това застрашава тяхното здраве и живот; като има предвид, че достъпът до аборт е право на човека, като неговото забавяне или отказване на достъп до аборт представлява форма на насилие, основано на пола, и може да представлява изтезания и/или жестоко, нечовешко и унизително отношение; като има предвид, че СРЗП са цели по ЦУР 3 и 5 на ООН, и като има предвид, че основаното на пола насилие и премахването на всички вредни практики срещу жените са цел на ЦУР 5;

Ж.  като има предвид, че достъпът до всеобхватно образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията и сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително семейно планиране, противозачатъчни методи и безопасен и законен аборт, както и автономността и способността на всеки човек да взема свободни и независими решения относно своето тяло и своя живот, са предпоставка за неговата независимост и следователно са от съществено значение за постигането на равенство между половете във всички области на личния и обществения живот, включително участието на пазара на труда и в политиката, и премахването на насилието, основано на пола; като има предвид, че се прилага принципът „тяхното тяло, техният избор“;

З.  като има предвид, че ангажирането на мъжете и момчетата за и във СРЗП е едновременно цел и предпоставка за постигане на устойчиво равенство;

И.  като има предвид, че упражняването на СРЗП е съществен елемент на човешкото достойнство и е неразривно свързано с постигането на равенство между половете и борбата с основаното на пола насилие; като има предвид, че участието на жените и момичетата във формулирането на закони и политики, които ги засягат и се отнасят до техните права на човека, включително сексуалното и репродуктивното здраве и права и аборта, и гарантирането на достъп до правосъдие и средства за правна защита, когато правата им са нарушени, са от ключово значение за постигане на равенство между половете;

Й.  като има предвид, че правото на зачитане на физическата и психическата неприкосновеност заема централно място в Хартата;

К.  като има предвид, че в историческото дело Roe/Wade Върховният съд узакони аборта в САЩ, като установи конституционното право на бременните жени в САЩ да решават дали да продължат бременността, преди зародишът да стане жизнеспособен,; като има предвид, че това беше потвърдено и в делата Planned Parenthood/Casey и Woman’s Health/Hellerstedt;

Л.  като има предвид, че още 12 американски щата са въвели забрани за аборт в началото на бременността, но влизането в сила на всички тези забрани е блокирано, тъй като са обявени за противоконституционни от федералните съдилища;

М.  като има предвид, че Законопроект № 8 на Сената на Тексас забранява абортите след около шест седмици бременност, и като има предвид, че тъй като преди този законопроект около 85 – 90% от жените, на които е извършван аборт в Тексас, са били най-малко в шестата седмица от бременността, законът ще доведе до фактическо прекратяване на извършването на аборт в щата;

Н.  като има предвид, че Законопроект № 8 на Сената на Тексас има за цел да освободи държавните служители от прилагането на закона, но вместо това стимулира частните граждани да търсят парични облаги, като съдят всеки, който предоставя услуги за аборт или помага на някого да получи такива услуги в щата, което най-вероятно ще доведе до легализиран тормоз над доставчиците на здравно обслужване, жените, нуждаещи се от извършване на аборт, и всеки, който им помага, включително техните близки; като има предвид, че Законопроект № 8 на Сената на Тексас при всички случаи ще има възпиращ ефект върху доставчиците на здравно обслужване;

О.  като има предвид, че Комитетът за премахване на дискриминацията по отношение на жените е отбелязал, че криминализирането на аборта няма възпираща стойност; като има предвид, че както беше отбелязано от работната група по въпросите на дискриминацията на жените и момичетата, там, където съществуват правни ограничения за абортите, безопасното прекратяване на бременността се превръща в привилегия на социално-икономически облагодетелстваните жени, докато жените с ограничени ресурси са принудени да прибягват до опасни и нелегални аборти, като по този начин излагат живота си и здравето си на риск; като има предвид, че както вече беше наблюдавано в други случаи на ограничения на абортите, Законопроект № 8 на Сената на Тексас ще засегне непропорционално хората, които вече са изправени пред дискриминация или пречки при достъпа до здравни грижи, включително расово обособявани хора, етнически малцинства, жени без документи и живеещи с ниски доходи или в селски райони, които не разполагат със средства за пътуване, за да получат достъп до тези услуги;

П.  като има предвид, че забраната на аборта и по този начин принуждаването на жените да се стремят към опасни аборти води до повишена майчина смъртност – смъртни случаи, които са напълно предотвратими;

Р.  като има предвид, че Тексас вече прие 26 ограничения за аборта през последното десетилетие, включително тазгодишната забрана за аборт след шест седмици от бременността и забрана на абортите, която ще влезе в сила, ако решението по дело Roe/Wade бъде отменено; като има предвид, че през този период броят на клиниките за аборт в щата е намалял от 46 през 2011 г. на едва 21 през 2017 г.; като има предвид, че това означава, че жените нямат достъп до услугите, от които се нуждаят;

С.  като има предвид, че абортът още преди това беше труден за достъп в Тексас и в други региони на Съединените щати, а хората, които са изправени пред пречки при получаването на здравни грижи, включително маргинализираните и уязвимите групи, най-вече хората с по-ниски доходи, са тези, които се чувстват най-силно засегнати от забрана като Законопроект № 8 на Сената на Тексас;

Т.  като има предвид, че с фактическата забрана на аборта в Тексас пациентките се насочват към клиники в областта на репродуктивното здраве в съседни щати и претоварват крехката инфраструктура за аборти в региона; като има предвид, че всяка година в щат Тексас се извършват над 56 000 аборта; като има предвид, че изглежда малко вероятно след влизането в сила на Законопроект № 8 на Сената на Тексас съседните щати да бъдат в състояние да приемат всички пациентки, на които нормално би бил извършен аборт;

У.  като има предвид, че сред подрастващите момичета на възраст между 15 и 19 години бременността и усложненията при раждане са водещата причина за смърт в световен мащаб; като има предвид, че Комитетът по правата на детето настоятелно призовава държавите да декриминализират абортите и да гарантират, че момичетата имат достъп до услуги за безопасен аборт; като има предвид, че бременността в юношеска възраст изостря цикъла на бедността; като има предвид, че Тексас е седмият щат с най-висока раждаемост в юношеска възраст в САЩ и щатът с най-висок процент на повторни раждания сред тийнейджъри; като има предвид, че сред испаноезичните и афро-американски момичета се наблюдава особено висок процент на бременност в юношеска възраст, както и сред момичета с ниска степен на образование, живеещите в селски райони, в приемни семейства и живеещите в бедност; като има предвид, че майките-тийнейджърки е значително по-вероятно да преустановят образованието си и да се сблъскат с безработица; като има предвид, че 65% от децата, родени от млади родители в Тексас, живеят в бедност и е по-вероятно да са в лошо здравословно състояние и да имат ниска степен на образование;

Ф.  като има предвид, че Законопроект № 8 на Сената на Тексас е една от най-строгите мерки против аборта в САЩ, като забранява аборти в щата от момента, когато може да бъде открита сърдечна дейност на зародиша, с изключение само за спешни медицински случаи, но не и при изнасилвания, кръвосмешения или ако здравословното състояние на плода не би позволило животът му да продължи след раждането; като има предвид, че това представлява форма на насилие, основано на пола, която може да се равнява на изтезание или жестоко, нечовешко или унизително отношение;

Х.  като има предвид, че на 30 август 2021 г. Центърът за репродуктивни права и неговите партньори внесоха спешно искане до Върховния съд на САЩ за блокиране на влизането в сила на закона в Тексас;

Ц.  като има предвид, че на законопроекта се противопоставиха над 300 адвокати от Тексас, които заявиха, че той подкопава отдавна съществуващи правила и принципи на правната система; като има предвид, че повече от 200 лекари в Тексас изразиха дълбока загриженост относно способността си да полагат здравни грижи, като предупредиха, че законопроектът ще създаде „възпиращ ефект“, който би попречил на лекарите от над 30 специалности, включително първична медицинска помощ, спешна медицина, акушерство-гинекология и вътрешна медицина, да предоставят на пациентите информация относно всички възможности при бременност поради страх от неоснователни съдебни дела;

Ч.  като има предвид, че експертите на ООН по правата на човека осъдиха приемането на Законопроект № 8 на Сената на Тексас като тревожно, както и вредата, която забраната ще причини на бременните жени в Тексас, по-специално на жените от маргинализирани общности, жените с ниски доходи, жените, живеещи в селски райони, и жените от расови и етнически малцинства, а също и на жените мигранти, които ще бъдат непропорционално засегнати от тази забрана, и призоваха правителството на САЩ да предотврати влошаването на достъпа до аборт, като вместо това предприеме положителни мерки за гарантиране на достъп до безопасен и законен аборт;

Ш.  като има предвид, че Върховният съд на САЩ се произнесе с пет срещу четири гласа срещу блокирането на закона на Тексас, като заяви, че оспорващите не са разгледали в достатъчна степен „сложните и нови предходни процедурни въпроси“ по делото;

Щ.  като има предвид, че на 9 септември 2021 г. Министерството на правосъдието на САЩ заведе дело срещу Тексас, като заяви, че забраната нарушава конституционното право на отделните лица на аборт, преди зародишът да е жизнеспособен, и като има предвид, че Федералният окръжен съд постанови изслушване за предварително разпореждане за 1 октомври 2021 г.;

АА.  като има предвид, че президентът Байдън заяви, че законопроектът представлява „безпрецедентно посегателство върху конституционните права на жената“, като обеща „усилия на всички равнища на управление“ за противодействие на закона и призова „жените в Тексас да имат достъп до безопасни и законни аборти“, както и потвърди в своето изявление, че администрацията на Байдън и Харис винаги ще се бори за защита на достъпа до здравеопазване и ще защитава правото на жената да взема решения относно своето тяло и да определя своето бъдеще;

АБ.  като има предвид, че в доклада на Института Гутмахер от септември 2019 г., озаглавен „Abortion Incidence and Service Availability in the United States“, 2017 г.,(Честота на абортите и наличие на услуги в Съединените щати), се отбелязва тревожна възходяща тенденция на потенциално опасни немедицински опити за самостоятелно извършван аборт в американските щати с ограничен достъп до репродуктивно здравеопазване;

1.  присъединява се към острото осъждане в САЩ на приемането на Законопроект № 8 на Сената на Тексас от законодателния орган на Тексас, което de facto се равнява на пълна забрана на абортите, без изключение за изнасилване, кръвосмешение или здравословно състояние на плода, което не би позволило животът му да продължи след раждането, като силно посегателство срещу свободата на жените и сексуалното и репродуктивното здраве и права, които са основни права на човека, и като нарушение на конституционните права на жените в САЩ; изразява дълбока загриженост относно степента, до която тази забрана ще допринесе за травмите, преживявани от жертвите на изнасилване и кръвосмешение;

2.  призовава правителството на щат Тексас бързо да отмени Законопроект № 8 на Сената на Тексас, да гарантира безопасни, законни, безплатни и висококачествени услуги за аборт в щата и да направи тези услуги лесно достъпни за всички жени и момичета;

3.  изразява твърдата си солидарност и подкрепа за жените в Тексас и за тези, които участват в предоставянето и застъпничеството за свързаните с аборта здравни грижи при такива тежки обстоятелства;

4.  приветства усилията на президента Джо Байдън да насочи Съвета и Службата на съветника на Белия дом да започнат усилия на всички равнища на управление в отговор на решението, за да се гарантира, че жените в Тексас имат достъп до безопасен и законен аборт, който е защитен в делото Roe/ Wade; приветства факта, че на 1 октомври 2021 г., петък, администрацията на президента Джо Байдън настоятелно призова един съдия да блокира забраната за аборт, наложена от Тексас;

5.  изразява пълната си подкрепа и солидарност с медицинските специалисти и лицата, участващи в правни оспорвания на Законопроект № 8 на Сената на Тексас, с надеждата, че тяхната работа ще доведе до възстановяване на правото на жените в Тексас на репродуктивно здравеопазване; признава ролята на НПО като доставчици на услуги и застъпници за сексуалното и репродуктивното здраве и права в САЩ, и ги насърчава да продължат работата си като застъпници за тези основни права; потвърждава, че за да работят, тези НПО се нуждаят от подходящо равнище на финансиране;

6.  подчертава, че на 14 септември 2021 г. експерти от ООН подчертаха, че „човешките права на жените са основни права, които не могат да бъдат подчинени на културни, религиозни или политически съображения“ и че „освен това влиянието на идеологически и религиозно мотивирана намеса в областта на общественото здраве е особено вредно за здравето и благосъстоянието на жените и момичетата“;

7.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че Върховният съд на САЩ, с изключително малко мнозинство (четири срещу пет гласа), отказа да се произнесе по блокирането на въвеждането на безпрецедентния Законопроект № 8 на Сената на Тексас; припомня, че това решение не означава, че законът е счетен за конституционен;

8.  призовава президента Джо Байдън да продължи усилията си за гарантиране на достъп до безопасни и законни аборти; насърчава да бъдат положени допълнителни усилия, за да се гарантира, че абортът и контрацепцията са интегрирани в предоставянето на изчерпателна информация и услуги във връзка със сексуалното и репродуктивното здраве и права и че те са общодостъпни, както и за да се осигури непрекъснат достъп по време на извънредни ситуации като пандемията от COVID-19;

9.  призовава правителството на Съединените щати напълно да декриминализира аборта, което изисква не само прекратяване на санкционирането на бременни жени и момичета, доставчици на здравно обслужване и други лица поради достъп, подпомагане или предоставяне на свързани с аборт услуги, но също така премахване на аборта от наказателното законодателство и премахване на всички други наказателни законодателни норми, политики и практики;

10.  призовава правителството на САЩ да установи федерална правна защита за всеобщ достъп до аборт; подчертава, че здравето е право на човека и че държавата е задължена да предоставя достъпно здравно обслужване на всички;

11.  призовава Конгреса на САЩ да предостави федерална правна защита за достъп до аборт чрез Закона за защита на здравето на жените (WHPA), който наскоро беше приет от Камарата на представителите на САЩ в историческо гласуване и който възпрепятства спрямо абортите да бъдат налагани забрани и ограничения на равнище щат;

12.  подчертава, че силно ограничаващите закони, забраняващи абортите, не намаляват необходимостта от аборти, а водят до необходимост жените да търсят незаконни аборти, да пътуват, за да извършат аборти, или да износват докрай бременността си против собствената си воля, което представлява нарушение на правата на човека и форма на основано на пола насилие и засяга правата на жените и момичетата на живот, физическа и психическа неприкосновеност, равенство, недискриминация и здраве;

13.  подчертава, че единствено образованието, информацията и всеобщият достъп до контрацепция, изкореняването на сексуалното насилие и споделената отговорност за контрацепцията могат да намалят случаите на непредвидена бременност; подчертава, че следва да се даде приоритет на всеобщия достъп до съобразено с възрастта и основано на факти образование в областта на сексуалността и взаимоотношенията, до набор от висококачествени и общодостъпни съвременни методи и консумативи за контрацепция, до консултации в областта на семейното планиране и информация относно контрацепцията, както и до гаранции за безопасни и законни свързани с аборта грижи;

14.  изразява дълбока загриженост относно факта, че този закон ще засегне непропорционално хората, изпитващи социално-икономически затруднения, хората, живеещи в селски райони, расово обособяваните хора, ЛГБТИК+ лицата и лицата, подложени на множествена и комбинирана дискриминация, предимно уязвими групи жени, които поради финансови или логистични пречки не могат да си позволят да пътуват до клиники за репродуктивно здраве в съседни щати, като това ги излага на по-голям риск да се подложат на опасни и животозастрашаващи процедури и на по-голям риск да бъдат принудени да износят бременността си в против своята воля;

15.  дълбоко се съмнява в моралния контекст и освен това изразява загриженост относно замисъла на този закон, който оправомощава и предоставя парични стимули на частни граждани да съдят всеки, който може да е помогнал на жена да извърши аборт, например доставчици на свързани с аборта услуги или застъпници за свързани с аборта грижи, като така тормозът и неоснователните съдебни дела от страна на противниците на аборта значително се улесняват и се полагат основите за „лов на вещици“ през 21 век;

16.  призовава правителството на Съединените щати да сложи край на основаните на възнаграждение системи за прилагане (от страна на държавата или на отделни лица) на забрани за аборт, чрез които се създава атмосфера на страх и сплашване;

17.  изразява дълбока загриженост относно отражението на закона на Тексас върху други американски щати, които чрез бездействието на Върховния съд на САЩ ще бъдат окуражени и ще се опитат да наложат забрани за аборт в цялата държава, както вече може да се наблюдава във Флорида;

18.  заявява, че този закон – едно от 26-те ограничения на абортите, приложени в Тексас през последното десетилетие – представлява допълнителен опит за подкопаване на правата на жените и тяхната репродуктивна свобода, както и на правото им на здравеопазване, и не взема предвид нито конституционните права на жените, нито волята на народа;

19.  изразява загриженост, че този закон не само води до фактическа забрана на абортите, но също така явно нарушава човешките права на жените, при пълно незачитане на международните стандарти в областта на правата на човека, включително принципа на избягване на регрес, и че ограничава достъпа до здравеопазване, като намалява броя на заведенията за полагане на грижи за жени, което води до недостиг на грижи за жените и допълнително застрашава техния живот;

20.  решително осъжда отстъплението от правата на жените и сексуалното и репродуктивното здраве и права, което се случва в САЩ и в световен мащаб, и призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и всички държави – членки на ЕС, да използват всички инструменти, с които разполагат, за да засилят действията си за борба срещу това; припомня, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни права на човека, които следва да бъдат укрепвани и не могат да бъдат отслабвани или отнемани по никакъв начин;

21.  подчертава, че в съответствие с Пекинската платформа за действие и програмата за действие на МКНР трябва да бъде защитено правото на всички хора да имат физическа неприкосновеност и да разполагат с тялото си, а достъпът до основни услуги, които осигуряват упражняването на това право, трябва да бъде гарантиран; призовава за всеобхватен подход по отношение на важния пакет от мерки за сексуално и репродуктивно здраве, включващ мерки за предотвратяване и избягване на опасни аборти, както и за предоставяне на грижи след аборта, който да бъде интегриран в националните стратегии, политики и програми за всеобщо здравно осигуряване;

22.  изразява загриженост във връзка с предстоящото разглеждане от Върховния съд на делото Roe/ Wade и вероятността това изключително важно решение, което гарантира правата на жените, да бъде отменено в близко бъдеще; изразява опасение, че това би оказало сериозно и широко въздействие върху достъпа до здравеопазване и свободния избор на жените в други щати, като се има предвид фактът, че в още 11 щата съществуват т.н. закони „със спусков механизъм“, забраняващи правото на аборт, които автоматично ще влязат в сила, в случай че решението Roe/ Wade бъде отменено;

23.  приветства отмяната от администрацията на Байдън на „правилото за глобално блокиране“ срещу абортите и намерението ѝ да възстанови финансирането на САЩ за Фонда на ООН за населението (ФНООН) – агенцията на ООН за сексуално и репродуктивно здраве; настоятелно призовава това възстановяване на финансирането да влезе в сила незабавно;

24.  припомня, че един от петте стълба на Плана за действие относно равенството между половете III (GAP III) на ЕСВД е насърчаването на сексуалното и репродуктивното здраве и права; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че клаузите за правата на човека, включително правото на свободен и безопасен аборт, се зачитат и насърчават във всички международни отношения със САЩ;

25.  призовава делегацията на ЕС в САЩ да наблюдава положението със сексуалното и репродуктивното здраве и права в Тексас и други щати и да даде приоритет на сексуалното и репродуктивното здраве и права в сътрудничеството си със съответните органи на САЩ и в изпълнението на местно равнище на GAP III;

26.  призовава ЕС и държавите членки да предложат цялата възможна подкрепа, включително финансова, на базираните в САЩ организации на гражданското общество, които защитават и насърчават сексуалното и репродуктивното здраве и права в държавата – като израз на всеобщия си ангажимент към тези права; освен това призовава държавите членки да предложат сигурно убежище за всички медицински специалисти, които биха могли да бъдат изложени на риск от законни или други форми на тормоз в резултат на тяхната законна работа; припомня, че пълната забрана на свързаните с аборта грижи или отказът от свързани с аборта грижи е форма на насилие, основано на пола;

27.  призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да осъди това нарушение на сексуалните и репродуктивните права на жените в своя обмен с длъжностни лица от САЩ;

28.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да осъди и заклейми това нарушение на сексуалните и репродуктивните права на жените и правото им на здравеопазване в своя обмен с длъжностни лица от САЩ;

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на президента на Съединените американски щати и неговата администрация, на Конгреса на САЩ и на губернатора и законодателния орган на Тексас.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0314.

Резолюция на Европейския парламент от 7 октомври 2021 г. относно положението в Беларус след една година протести и насилственото им потушаване (2021/2881(RSP))

P9_TA(2021)0420 RC-B9-0482/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Беларус,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 май и 25 юни 2021 г. относно Беларус,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Беларус от 21 юни 2021 г.,

–  като взе предвид речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен относно състоянието на Съюза през 2021 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Жозеп Борел от 26 март 2021 г. относно подкрепата на ЕС за Международната платформа за отчетност за Беларус и от 15 юли 2021 г. относно репресиите срещу гражданското общество в Беларус, както и неговите изявления от името на ЕС от 30 юли 2021 г. относно инструментализирането на мигрантите и бежанците от страна на режима и от 8 август 2021 г. относно първата годишнина от проведените на 9 август 2020 г. и белязани от измами президентски избори в Беларус,

–  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 6 юли 2021 г. относно осъждането на Виктар Бабарика и относно други политически процеси, от 7 юли 2021 г. относно ограничаването на дипломатическото присъствие на Литва, от 30 август 2021 г. относно репресиите срещу журналисти и медии и от 6 септември 2021 г. относно осъждането на Мария Колесникова и Максим Знак,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички конвенции за правата на човека, по които Беларус е страна,

–  като взе предвид Парижката харта за нова Европа на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),

–  като взе предвид доклада от 5 юли 2021 г. на Анаис Марин, специален докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Беларус, до Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 13 юли 2021 г. относно положението с правата на човека в Беларус,

–  като взе предвид своята препоръка от 16 септември 2021 г. към Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно насоката на развитие на политическите отношения между ЕС и Русия(1),

–  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2020 г. на демократичната опозиция в Беларус,

–  като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че повече от една година след т.нар. „избори от 9 август 2020 г.“ беларуските органи продължават репресиите си срещу беларуския народ, като много граждани биват подлагани на тормоз, биват арестувани, изтезавани и осъждани за изразяване на опозиция срещу режима или срещу широко разпространените нарушения на правата на човека, извършвани в Беларус; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки не признаха резултата от президентските избори;

Б.  като има предвид, че се счита, че почти 40 000 граждани на Беларус са били задържани в даден момент за изразяване на протест срещу режима; като има предвид, че защитници на правата на човека са документирали стотици случаи на изтезания и малтретиране, докато няколко души все още се водят безследно изчезнали, а други са намерени мъртви; като има предвид, че в беларуските центрове за задържане и затвори продължават нечовешкото отношение, изтезанията и умишлените откази за предоставяне на медицински грижи и няколко протестиращи са починали там; като има предвид, че са документирани няколко случая на опити за самоубийство в съда и в затвора; като има предвид, че цялата съдебна система на страната изглежда се е превърнала в действащо лице на режима и се използва за осигуряване на неговото оцеляване; като има предвид, че над 720 политически затворници в Беларус са лишени от свобода и над 4 600 наказателни обвинения са повдигнати срещу беларуски граждани, докато нито едно дело не е било образувано срещу лицата, които носят отговорност за насилие и репресии или са били съучастници в тях; като има предвид, че защитници на правата на човека, политици от опозицията, гражданското общество, независими журналисти и други активисти биват подлагани систематично на жестоки репресии; като има предвид, че хиляди беларуски граждани бяха принудени или по друг начин „подтикнати“ да напуснат родината си и да потърсят безопасност в чужбина;

В.  като има предвид, че държавите членки, по-специално Полша и Литва, са предоставили подслон, медицинско лечение и стипендии за хиляди лица, търсещи убежище, бягащи от преследване от режима на Лукашенко заради демократичните си стремежи;

Г.  като има предвид, че беларуският режим провежда репресивна кампания срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека с цел да заглуши всички оставащи независими гласове в Беларус; като има предвид, че близо 250 организации на гражданското общество бяха ликвидирани или са в процес на ликвидация, включително Центърът за правата на човека „Весна“, който беше подложен на безпрецедентни репресии чрез ареста и повдигането на обвинения срещу ръководството му, служители и доброволци, в т.ч. Алес Беляцки, председател на „Весна“, Валентин Стефанович, член на управителния съвет на „Весна“ и заместник-председател на Международната федерация за правата на човека, Марфа Рабкова, координатор на мрежата от доброволци на „Весна“, Андрей Чепюк, Леонид Судаленко, Татяна Ласица, Мария Тарасенко, Владимир Лабкович, както и други служители и доброволци на „Весна“;

Д.  като има предвид, че беларуските съдилища са постановили над 120 несправедливи и произволни присъди в политически мотивирани съдебни процеси, често държани при закрити врати и без справедлив съдебен процес; като има предвид, че беларуският опозиционен политик Виктор Бабарика беше осъден на 14 години затвор, а беларуските опозиционни лидери и политически затворници Мария Колесникова, лауреат на награда „Сахаров“ за свобода на мисълта и на международната награда „Смели жени“, и известният адвокат Максим Знак бяха осъдени съответно на 11 години и 10 години за предполагаем опит за преврат; като има предвид, че почти 500 журналисти са били арестувани и беларуските органи продължават репресиите и тормоза над независими беларуски журналисти и участват в преднамерени опити за възпрепятстване на обективното отразяване на събитията; като има предвид, че на 27 август 2021 г. беларуският режим нареди закриването на Асоциацията на журналистите в Беларус – най-голямата независима журналистическа организация в страната, която получи наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2004 г.; като има предвид, че двама журналисти в Белсат, Екатерина Андреева и Даря Чулцова, продължават да излежават присъдите си в наказателна колония в Беларус;

Е.  като има предвид, че натискът върху беларуските профсъюзи рязко се увеличи през последните седмици, като лидерите и членовете на беларуския независим профсъюз (БНП) и на беларуския конгрес на демократичните профсъюзи (БКДП) бяха задържани, глобявани и подложени на претърсване от КГБ; като има предвид, че в индекса за глобалните права на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) за 2021 г. Беларус се оценява като една от държавите с най-лоши условия за работещите хора;

Ж.  като има предвид, че Александър Лукашенко продължава своята кампания срещу полското малцинство чрез лишаването от свобода на двама лидери на полската общност – Анджелика Борис и Анджей Почобут, като атакува полскоезичните училища и провежда пропагандна кампания, основана на неверни исторически послания;

З.  като има предвид, че няма признаци беларуските органи да разследват хилядите съобщения за полицейско насилие, подадени от август 2020 г. насам, нито убийствата на протестиращи; като има предвид, че ширещата се безнаказаност за нарушения на правата на човека затвърждава отчаяното положение на беларуския народ; като има предвид, че отсъствието на принципи на правовата държава възпрепятства правото на беларуските граждани на справедлив съдебен процес; като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание;

И.  като има предвид, че на 23 май 2021 г. полет FR4978 на Ryanair – международен пътнически полет между две столици на ЕС (Атина – Вилнюс), беше принудително отклонен към Минск по нареждане на Александър Лукашенко под фалшив претекст за заплаха от бомба на борда, в нарушение на международните конвенции и при застрашаване на безопасността на повече от 170 пътници и екипажа на борда; като има предвид, че в Минск беларуските органи задържаха пътника Роман Протасевич, беларуски журналист и активист, и неговата придружителка София Сапега;

Й.  като има предвид, че като ответна мярка срещу санкциите на ЕС, наложени в отговор на принудителното отклоняване на полет FR4978 на Ryanair, Лукашенко публично заплаши да наводни ЕС, по-специално съседните Литва и Полша, с мигранти и наркотици; като има предвид, че тази заплаха беше осъществена чрез инструментализиране на мигрантите за политически цели: като има предвид, че режимът на Лукашенко разработи схема за превоз на мигранти от Ирак, Турция и други държави до Минск и с помощта на беларуската гранична охрана улесни тяхното незаконно преминаване в Европейския съюз; като има предвид, че в резултат на това около 4000 незаконни мигранти са влезли в Литва, над 1400 са влезли в Полша и около 400 са влезли в Латвия; като има предвид, че Литва, Латвия и Полша обявиха извънредно положение на границата си с Беларус; като има предвид, че броят на незаконните влизания в ЕС продължава да бъде голям, а опитите за незаконно преминаване на границите продължават; като има предвид, че беларуският режим използва сила, за да принуждава мигрантите да влизат на територията на ЕС, и създава пропаганда и дезинформация, като обвинява държавите – членки на ЕС, в улесняване на незаконната миграция към Беларус; като има предвид, че Лукашенко предложи да бъде прекратено задължението на Беларус да приема завръщащи се мигранти и представи на парламента на Беларус проект на закон за неговото временно преустановяване; като има предвид, че най-малко петима мигранти са загинали от хипотермия и изтощение и че няколко мигранти са били блокирани в продължение на седмици на външната граница на ЕС с Беларус; като има предвид, че Полша е ограничила достъпа на организациите на гражданското общество и медиите до граничния район, където е въведено извънредното положение; като има предвид, че положението по границата на ЕС с Беларус продължава да бъде напрегнато, като от страна на беларуските офицери и войници се наблюдават голям брой провокации;

К.  като има предвид, че в своята реч от 15 септември 2021 г. за състоянието на Съюза председателят на Комисията окачестви инструментализирането на мигрантите като хибридно нападение от страна на Беларус, насочено към дестабилизиране на ЕС;

Л.  като има предвид, че на 3 август 2021 г. Витали Шишов, основател на Беларуския дом в Украйна – група, помагаща на хората, напуснали Беларус, беше открит обесен в парк в Киев;

М.  като има предвид, че на 17 септември 2021 г. Главната прокуратура на Беларус преустанови разследването на смъртта на Роман Бондаренко;

Н.  като има предвид, че след неотдавнашната смъртоносна стрелба в Минск, която отне живота на Андрей Зелцер и на агент на КГБ, над сто души, които коментираха събитието в социалните медии, бяха арестувани от режима и бяха принудени да направят самопризнания;

О.  като има предвид, че след като критикува своите треньори, беларуската лекоатлетка Кристина Тимановская беше принудена да напусне предварително олимпийските игри в Токио и поради опасения за своята безопасност потърси полицейска защита на летище Токио и прие хуманитарна виза, предоставена от Полша; като има предвид, че Международният олимпийски комитет (МОК) изгони беларуските треньори Артур Шимак и Юрий Мойсевич от Олимпийските игри в Токио и започна разследване;

П.  като има предвид, че в една вече напрегната обстановка през септември 2021 г. Русия и Беларус проведоха мащабното съвместно военно учение „Запад 2021“ с участието на 200 000 военнослужещи, което оказа допълнителен натиск върху границите на ЕС; като има предвид, че Русия и Беларус създадоха съвместен център за обучение на военновъздушни сили и въздушна отбрана в Гродно, на по-малко от 15 км от границата с Полша; като има предвид, че на 9 септември 2021 г. президентите Лукашенко и Путин се срещнаха в Москва и обявиха одобряването на 28 допълнителни програми за интеграция на икономическо и финансово равнище, както и създаването на „сфера на съвместна отбрана“, което представлява още една стъпка към сливането на беларуските и руските въоръжени сили и възможното постоянно разполагане на руски войски в Беларус; като има предвид, че Лукашенко обяви планове за придобиване на оръжия на стойност 1 милиард щатски долара от Русия до 2025 г., включително ракетни системи S-400; като има предвид, че на 9 септември 2021 г. президентите Лукашенко и Путин също така постигнаха съгласие за създаване на единен пазар на нефт и газ и за задълбочаване на икономическата интеграция, което увеличи опасността Лукашенко да продължи да търгува със суверенитета на Беларус в замяна на по-голяма подкрепа от страна на Русия;

Р.  като има предвид, че на 28 юни 2021 г. беларуският режим преустанови участието си в инициативата „Източно партньорство“;

С.  като има предвид, че през изминалата година режимът на Лукашенко нареди няколко дипломати и посолства на ЕС и на държави – членки на ЕС, да напуснат страната, с което закри още повече дипломатически канали за комуникация;

Т.  като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) реши да предостави на Беларус достъп до почти 1 милиард щатски долара под формата на нови специални права на тираж в рамките на сумата от 650 милиарда щатски долара за всички членове на МВФ;

У.  като има предвид, че Беларус започна търговската експлоатация на беларуската атомна електроцентрала (АЕЦ) в Астравец, без да изпълни всички препоръки за безопасност, съдържащи се в доклада на ЕС от 2018 г. относно стрес тестовете; като има предвид, че беларуската страна не е прозрачна и не предоставя надеждна информация за събитията на площадката на АЕЦ, което отново потвърждава, че беларуската АЕЦ не е безопасна и представлява сериозна заплаха за ядрената безопасност;

Ф.  като има предвид, че на 21 юни 2021 г. Съветът прие четвъртия пакет от ограничителни мерки срещу беларуски лица и образувания след принудителното и незаконно приземяване на полет FR4978 на Ryanair в Минск; като има предвид, че на 4 юни 2021 г. Съветът реши да въведе забрана за влизане във въздушното пространство на ЕС и за достъп до летищата на ЕС за всички беларуски превозвачи; като има предвид, че досега Европейският съюз е наложил санкции срещу 166 лица и 15 образувания, включително срещу Александър Лукашенко, както и целенасочени икономически санкции срещу няколко сектора на беларуската икономика; като има предвид, че през 2020 г. беларуската икономика отбеляза спад на реалния БВП в размер на 0,9%, и като има предвид, че прогнозите за 2021 г. предвиждат допълнителен спад на БВП с 2,7%; като има предвид, че Китай продължава да си сътрудничи с Беларус и да инвестира там, особено в китайско-белоруския индустриален парк „Голям камък“;

1.  продължава твърдо да изразява солидарност с народа на Беларус, както и с мирните демонстранти, които продължават да отстояват свободата и демокрацията в Беларус; припомня, че Европейският съюз и неговите държави членки не признаха резултатите от президентските избори през 2020 г. поради масови фалшификации и изфабрикувани резултати, както и че не признават Александър Лукашенко за президент на Беларус;

2.  продължава да осъжда репресиите, изтезанията и малтретирането, на които са подложени мирните хора в Беларус, потискането на медиите и на интернет, както и побоите, арестите и сплашването на журналисти, блогъри и други независими гласове в Беларус; продължава да призовава за незабавното и безусловно освобождаване и оттегляне на всички обвинения срещу всички политически затворници и произволно задържани лица и изисква незабавно прекратяване на насилието и репресиите;

3.  настоява, че е необходимо да се гарантират основните свободи и правата на човека, принципите на правовата държава и функционираща независима съдебна система в Беларус, както и прекратяването на всички репресии, преследвания, малтретиране, сексуално и основано на пола насилие, насилствени изчезвания и изтезания, а така също и незабавното и окончателно премахване на смъртното наказание; призовава за прекратяване на дискриминацията срещу жените и уязвимите групи, включително лицата с увреждания и ЛГБТКИ лица;

4.  изобличава политическите съдебни процеси и осъжда суровите и несправедливи съдебни присъди, постановени наскоро срещу опозиционните лидери Мария Колесникова и Максим Знак, както и срещу други политически затворници и задържани лица; изразява съжаление по повод на факта, че съдебните заседания са били провеждани при закрити врата и без надлежен съдебен процес, както и че е било възпрепятствано присъствието на дипломати от ЕС и от държавите членки;

5.  продължава да осъжда репресиите на органите срещу Центъра за правата на човека „Весна“ и призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Алес Беляцки, Валентин Стефанович, Марфа Рабкова, Андрей Чепюк, Леонид Судаленко, Татяна Ласица, Мария Тарасенко, Владимир Лабкович и други служители и доброволци във „Весна“, както и за оттегляне на всички обвинения срещу тях;

6.  осъжда актовете на репресии и враждебните действия, извършвани от органите срещу представители на полското малцинство и срещу полскоезичните училища в Беларус; във връзка с това призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Анджелика Борис, журналиста Анджей Почобут и други политически затворници;

7.  осъжда поведението на беларуските треньори Артур Шимак и Юрий Мойсевич на Олимпийските игри в Токио; припомня наказателното преследване на беларуски спортисти за участието им в мирни протести и предполагаемите връзки между беларуската федерация по хокей на лед и убийството на Роман Бондаренко; призовава МОК и други международни спортни комитети и федерации да следват своите етични кодекси и кодекси за поведение, когато си сътрудничат с представители на Беларус;

8.  отново призовава ЕСВД, Комисията и националните дипломатически представителства на държавите – членки на ЕС, в Беларус да следят отблизо положението на отделни политически затворници в Беларус, да докладват на Парламента относно това наблюдение и да им предоставят подкрепа и да се застъпват за освобождаването им;

9.  призовава за недвусмислена подкрепа за демократичната опозиция в Беларус при организирането на свободни и честни избори под международно наблюдение от страна на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ и подкрепена от независими и свободни медии и силно гражданско общество;

10.  счита, че отвличането и принудителното кацане на полет FR4978 на Ryanair в Минск е акт на държавен тероризъм, и поради това призовава ЕС да приложи ограничителни мерки срещу лицата или образуванията в Беларус и Русия, които са отговорни за това, с оглед на борбата срещу тероризма;

11.  настоятелно призовава Европейския съвет да постигне съгласие на следващото си заседание на 21 – 22 октомври 2021 г. относно всеобхватен и стратегически подход към санкциите срещу режима в Беларус, който следва да включва преминаване от поетапен подход към по-решителен подход на санкции, основан на системния характер на репресиите и тежките нарушения на правата на човека;

12.  приветства решението на Съвета да приеме четвъртия пакет от ограничителни мерки и го призовава настоятелно да пристъпи към петия пакет от санкции във възможно най-спешен порядък, като се съсредоточава върху лицата и образуванията, участващи в насилието и репресиите в Беларус, и върху лицата и образуванията, участващи в трафика на хора, както и да се справя със заобикалянията на тези санкции, които вече се случват;

13.  изразява съжаление по повод на факта, че наложените икономически санкции са оказали само частично въздействие върху режима на Лукашенко и не са засегнали значително важни сектори, като например секторите на калиевия хлорид и нефтопродуктите; призовава Съвета да засили допълнително целенасочените икономически санкции на ЕС, като се съсредоточи върху ключови беларуски икономически сектори и публични и частни дружества, които подкрепят и финансират режима на Лукашенко, да включи в пакета от икономически санкции допълнителни сектори като стоманодобива, дърводобива и химическата промишленост, както и всички останали държавни банки и ключови дружества като „Беларускалий“ и „Белтелеком“, и да забрани вноса на продукти, които често се произвеждат от затворници в наказателни колонии; приветства допълнителните санкции, наложени от САЩ, Обединеното кралство и Канада по повод на първата годишнина от фалшифицираните президентски избори в Беларус; призовава следователно ЕС да координира своите мерки със Съединените щати, партньорите от Г-7 и други единомислещи демокрации;

14.  призовава държавите членки колективно да обявят длъжностните лица от беларуския КГБ за persona non grata на територията на Европейския съюз; отново заявява, че ЕС следва да обърне специално внимание на финансовите потоци от Беларус и приканва институциите на ЕС да докладват на Парламента относно активите на обкръжението на Лукашенко и активите, свързани с корумпираните олигарси на Лукашенко; отново призовава ЕС да координира тези действия със Съединените американски щати, партньорите от Г-7 и други държави със сходни възгледи;

15.  изразява съжаление във връзка с експулсирането от Беларус на дипломати от ЕС и от държави – членки на ЕС, по-специално ръководителя на делегацията на Европейския съюз в Беларус и посланици и дипломати от Литва, Латвия и Полша; приканва държавите членки да извикат за консултация своите посланици от Минск като политически сигнал към режима на Лукашенко и да откажат акредитирането на дипломати от Беларус в ЕС; подчертава, че членове на парламента и длъжностни лица на Беларус не следва да бъдат канени на международни или двустранни събития; настоятелно призовава ЕСВД да преразгледа своите методи на работа и да гарантира активна роля на ръководителя на делегацията на Европейския съюз в Беларус, който понастоящем е повикан в Брюксел, и да предприеме допълнителни мерки за гарантиране на безопасна работна среда за дипломатите на ЕС и служителите на делегациите на ЕС в Минск, по-специално защита срещу пропагандни нападения от страна на режима на Лукашенко;

16.  осъжда решително инструментализирането на хора от страна на режима на Лукашенко за политически цели в нарушение на международните норми и двустранните договори на Беларус с нейните съседни държави, които са членки на ЕС; подчертава, че спонсорирането от страна на Беларус на незаконни преминавания на външната граница на ЕС, съчетано с дезинформационна кампания, представлява вид хибридна война, насочена към сплашване и дестабилизиране на ЕС; изразява силната си солидарност с Литва, Полша и Латвия, както и с други държави – членки на ЕС, към които са насочени действията на беларуския режим; отново подчертава необходимостта най-засегнатите държави да защитават ефективно външните граници на ЕС в съответствие с приложимото международно право, по-специално с Женевската конвенция, както и с правото на ЕС в областта на убежището, включително Хартата на основните права;

17.  приветства подкрепата, предоставена от държавите членки, Норвегия и институциите и агенциите на ЕС, по-специално Европол, Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, на държавите членки, засегнати от миграционната криза, създадена от беларуския режим, и ги насърчава да продължат тази подкрепа, включително чрез предоставяне на допълнителна спешна помощ от ЕС, като приканва държавите членки, които все още не са се възползвали от тази подкрепа, да го направят; призовава държавите членки и институциите на ЕС спешно да се заемат с многоизмерната криза по беларуската граница, да помогнат на мигрантите, задържани на границите на ЕС с Беларус, и да им предоставят необходимата подкрепа; изразява загриженост относно липсата на прозрачност на полско-беларуската граница и настоятелно призовава полските органи да гарантират по прозрачен начин, че всяко законодателство, политика или практика на полско-беларуската граница са в съответствие с правото на ЕС, и да осигурят достъп до граничния район за организациите на гражданското общество и медиите, както и да си сътрудничат с Frontex за съвместно разрешаване на продължаващата криза; призовава ЕС, неговите държави членки и международни организации да увеличат усилията си за разбиване на тези контролирани от държавата потоци на трафик на хора, включително чрез оказване на дипломатически натиск върху държавите на произход на мигрантите и чрез налагане на санкции на длъжностни лица, физически лица и образувания от Беларус, както и на международни престъпни мрежи, действащи на територията на ЕС, които отговарят за трансферите към крайните дестинации; подчертава, че Беларус наскоро преустанови временно визовия си режим с Пакистан, Йордания, Египет и Южна Африка, което позволи безвизово пътуване от тези държави до Беларус;

18.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да приемат общ подход към това положение въз основа на съответните разпоредби на правото на ЕС и на международното право, както и въз основа на принципите на солидарност, прозрачност, отчетност и зачитане на правата на човека и основните свободи; призовава Комисията спешно да внесе целеви законодателни предложения, които да предоставят на държавите членки необходимите гаранции за бързо и ефективно реагиране и предприемане на мерки във връзка с кампании за инструментализиране на незаконната миграция, водени от държави извън ЕС, по-специално чрез гарантиране на силна и ефективна защита на външните граници на ЕС и чрез предоставяне на ефективни мерки за предотвратяване на незаконното преминаване, както и чрез разработване на начини за спиране на злоупотребата със системата за убежище от страна на враждебно настроена трета държава или престъпна мрежа;

19.  изразява загриженост във връзка със смъртта на хора на границата между Беларус и ЕС и изразява своето съчувствие към семействата и роднините на починалите; призовава органите на Полша, Латвия и Литва и други засегнати държави членки да гарантират, че правото на ЕС в областта на убежището и връщането и международното право в областта на правата на човека се спазват изцяло и по време на извънредната ситуация, включително достъпа до убежище и достъпа на медиите, на организациите на гражданското общество и на предоставящите правна помощ до граничния район, и да вземат във възможно най-голяма степен предвид насоките на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) и на органите на Съвета на Европа; призовава Комисията в качеството си на пазител на Договорите да гарантира спазването на приложимото право на ЕС;

20.  призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството си в областта на управлението на границите, борбата с трафика на хора, контрабандата на цигари и други предизвикателства пред сигурността, създадени или утежнени от режима в Беларус; подкрепя предложението на Комисията за суспендиране на някои членове от Споразумението на ЕС за облекчаване на визовия режим с Република Беларус, насочени към конкретни категории длъжностни лица, свързани с режима на Лукашенко, без отражение върху обикновените граждани на Беларус; призовава за разширяване на списъка на засегнатите лица и за разглеждане на включването на категории лица, които може да бъдат обект на индивидуални ограничителни мерки, като част от бъдещите пакети от санкции;

21.  изразява съжаление във връзка с безусловното специално разпределение от МВФ на 910 милиона щатски долара, което няма да служи на народа на Беларус, а по-скоро на интересите на незаконния лидер на страната; призовава държавите членки да се координират с международните партньори в многостранни организации като МВФ, за да ограничат отпускането на средства за режима на Лукашенко и да замразят всякакво сътрудничество с него; отбелязва непрекъснатите инвестиции в Беларус от страна на недемократични държави, по-специално Русия и Китай;

22.  отново подчертава неотложната необходимост от разобличаване на подкрепата на Русия за бруталните репресии на Лукашенко срещу народа на Беларус, както и нейното участие в хибридните действия на режима на Лукашенко срещу ЕС, включително използването на мигранти за политически цели, и търси отговорност от Кремъл за подобни действия;

23.  отбелязва с безпокойство агресивния сценарий на военното учение „Запад 2021“ и слабите възможности за неговото наблюдение; отново заявява, че това учение, както и други подобни широкомащабни учения, подчертават настъпателното поведение и решимостта на Русия да използва способностите си по враждебен начин; отново призовава за стратегическа автономност на ЕС и за истински Европейски съюз за отбрана като част от укрепването на НАТО;

24.  осъжда продължаващите сделки между Лукашенко и Владимир Путин за изготвяне на пътни карти за по-голяма интеграция между Беларус и Русия, включително постепенното милитаризиране на Беларус, и счита, че това представлява нарушение на суверенитета на Беларус, тъй като беларуският народ е лишен от правото си да определя бъдещето на страната си; подчертава незаконосъобразността на управлението на Лукашенко и отхвърля всички споразумения, сключени от Лукашенко от името на беларуската държава, по-специално след изтичането на неговия президентски мандат на 5 ноември 2020 г.; отново заявява, че ЕС трябва ясно да заяви, че ако Русия продължава настоящата си политика по отношение на Беларус, ЕС ще трябва да въведе по отношение на Русия допълнителни ограничителни и възпиращи мерки; изисква институциите на ЕС да докладват периодично на Парламента относно намесата на Кремъл в Беларус, включително относно възползването от създалото се положение с оглед на по-задълбочен политически, военен и икономически контрол над Беларус;

25.  изразява разочарованието си от факта, че досега ЕС не е успял да разработи всеобхватна стратегия по отношение на режима в Беларус, и настоятелно призовава Съвета, Комисията и върховния представител/заместник-председател да разработят последователна и всеобхватна стратегия по отношение на Беларус въз основа на настоящата спешна подкрепа за жертвите на репресии, стратегическата и дългосрочната политическа, техническа и финансова подкрепа за беларуското гражданско общество, защитниците на правата на човека, независимите медии, профсъюзите и демократичните сили в страната и в чужбина, сътрудничеството със съседните държави по неотложни хуманитарни въпроси, тясната координация с международните партньори и съответните международни организации (напр. ООН, ОССЕ), как�