Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно общия проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, одобрен от Помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура (13911/2021 – C9-0428/2021 – 2021/0227(BUD))

P9_TA(2021)0465 A9-0326/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид общия проект, одобрен от Помирителния комитет, и прилежащите изявления на Европейския парламент, Съвета и Комисията (13911/2021 – C9-0428/2021),

–  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, приет от Комисията на 9 юли 2021 г. (COM(2021)0300),

–  като взе предвид позицията относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, приета от Съвета на 6 септември 2021 г. и предадена на Европейския парламент на 10 септември 2021 г. (11352/2021 – C9-0353/2021),

–  като взе предвид писмо № 1/2022 за внасяне на корекции в проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година, представено от Комисията на 12 октомври 2021 г. (COM(2021)0642),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2021 г. относно позицията на Съвета относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година(1) и съдържащите се в нея изменения по бюджета,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(4),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(5),

–  като взе предвид членове 95 и 96 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на своята делегация в Помирителния комитет (A9-0326/2021),

1.  одобрява общия проект;

2.  потвърждава съвместните изявления, приложени към настоящата резолюция;

3.  приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.  възлага на своя председател да обяви, че общият бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година е окончателно приет, и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата законодателна резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОКОНЧАТЕЛНА ВЕРСИЯ

Бюджет за 2022 г. — Елементи за съвместните заключения

Настоящите съвместни заключения обхващат следните раздели:

1.  Бюджет за 2022 г.

2.  Бюджет за 2021 г. — Проекти на коригиращ бюджет № 5/2021 и № 6/2021

3.  Изявления

Обобщен преглед

А.  Бюджет за 2022 г.

Съгласно елементите за съвместни заключения:

—  Общото равнище на бюджетните кредити за поети задължения в бюджета за 2022 г. се определя на 169 515,8 милиона евро. Общо това оставя марж под таваните в МФР за 2022 г. в размер на 1 167,8 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения.

—  Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2022 г. се определя на 170 603,3 милиона евро. Общо това оставя марж под таваните в МФР за 2022 г. в размер на 1 695,8 милиона евро бюджетни кредити за плащания.

—  От Инструмента за гъвкавост за 2022 г. се мобилизират бюджетни кредити за поети задължения в размер на 368,4 милиона евро за функция 6 Съседните региони и светът.

Комисията изчислява бюджетните кредити за плащания за 2022 г. във връзка с мобилизирането на Инструмента за гъвкавост през 2019, 2020, 2021 и 2022 г. на 467,2 милиона евро. Прогнозният график на плащанията за съответните неизплатени суми за тези години е представен подробно в таблицата по-долу:

Б.  Бюджет за 2021 г.

Проект на коригиращ бюджет № 5/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

Проект на коригиращ бюджет № 6/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

1.  Бюджет за 2022 г.

1.1.  „Затворени“ бюджетни редове

Освен ако в настоящите заключения не е посочено друго, всички бюджетни редове се потвърждават както са предложени от Комисията в проектобюджета за 2022 г. във вида в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

Освен това всички бюджетни редове, изменени от Съвета и одобрени от Парламента по време на неговото четене, се потвърждават във вида, в който са изменени от Съвета.

За останалите бюджетни редове помирителният комитет прие заключенията, посочени в раздели 1.2 — 1.7 по-долу.

1.2.  Хоризонтални въпроси

Децентрализирани агенции

Средствата от ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания) и броят на длъжностите за всички децентрализирани агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета за 2022 г. във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, със следните изключения:

—  По подфункция 2б:

—  Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст, бюджетна статия 07 10 07), за която се разпределят пет допълнителни длъжности и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 380 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—  Европейската прокуратура (Европейска прокуратура, бюджетна статия 07 10 08), за която равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 3 750 000 EUR с оглед на средния брой назначения на нови служители, предложени от Комисията в проектобюджета за 2022 г. във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, към края на първото тримесечие вместо в средата на годината;

—  По функция 4:

—  Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO, бюджетна статия 10 10 01), за която се разпределят пет допълнителни длъжности и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 380 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—  Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex, бюджетна статия 11 10 01), за която равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се намалява с 65 000 000 EUR.

Изпълнителни агенции

Средствата от ЕС (в бюджетни кредити за поети задължения и за плащания) и броят на длъжностите за изпълнителните агенции се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

Пилотни проекти/подготвителни действия

Приема се цялостен пакет от 56 пилотни проекта и подготвителни действия (ПП/ПД), за обща сума в размер на 89,5 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, както беше предложено от Парламента.

Това включва предвидените действия за създаването на Европейска дипломатическа академия, които ще се изпълняват от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Този пакет е съобразен с определените във Финансовия регламент тавани за пилотните проекти и подготвителните действия.

1.3.  Разходни бюджетни редове във финансовата рамка — бюджетни кредити за поети задължения

След като взе под внимание горните заключения относно „затворените“ бюджетни редове, агенциите и пилотните проекти и подготвителните действия, помирителният комитет одобри следното:

Функция 1 — Единен пазар, иновации и цифрова сфера

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу.

От увеличението с 30,0 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за Програмата за единния пазар (Подобряване на конкурентоспособността на предприятията, по-специално на МСП, и подкрепа на достъпа им до пазари, бюджетна статия 03 02 02), 10,0 милиона евро следва да бъдат предназначени за предоставяне на различни форми на подкрепа за туристическия сектор.

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 21 775,1 милиона евро, при което остава марж от 102,9 милиона евро под тавана на разходите по функция 1.

В съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент(6) помирителният комитет постигна споразумение да предостави отново бюджетни кредити за поети задължения по бюджетните редове за научни изследвания в размер на общо 117,3 милиона евро в бюджетни кредити за поети задължения, т.е. увеличение с 40,0 милиона евро в сравнение с равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022. Увеличават се средствата по посочения по-долу бюджетен ред и съответно се изменят бюджетните забележки:

Тези бюджетни кредити са част от общата сума в размер до 0,5 милиарда евро (по цени от 2018 г.) за периода 2021 — 2027 г., договорена в рамките на споразумението за МФР. Това оставя налични до 372,8 милиона евро, по цени от 2018 г., за периода 2023 — 2027 г.

Подфункция 2а – Икономическо, социално и териториално сближаване

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу:

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 49 708,8 милиона евро, при което остава марж от 30,2 милиона евро под тавана на разходите по подфункция 2а.

Подфункция 2б – Устойчивост и ценности

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу.

С оглед на настоящата лихвена среда и неотдавнашните операции по финансиране на EURI, бюджетните кредити по бюджетен ред 06 04 01 могат да бъдат намалени с 244,7 милиона евро, като същевременно през 2022 г. се запази напълно капацитетът за финансиране на компонента на EURI, който не подлежи на възстановяване на средства. В сравнение с проектобюджета, допълнителни 20 милиона евро ще бъдат отложени за 2027 г., за да се компенсира съответно финансиране на ранен етап за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“.

Увеличението с 3,0 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за Европейския корпус за солидарност (Европейски корпус за солидарност, бюджетна статия 07 04 01) и 5,0 милиона евро от увеличението с 35 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за „Еразъм+“, възлизащи общо на 8 милиона евро, следва да бъдат предназначени за подготовката и провеждането на дейности, свързани с Европейската година на младежта (2022 г.).

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 6 330,2 милиона евро, при което остава марж от 130,8 милиона евро под тавана на разходите по подфункция 2б.

Функция 3 — Природни ресурси и околна среда

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу:

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 56 235,4 милиона евро, при което остава марж от 283,6 милиона евро под тавана на разходите по функция 3, от които 270,1 милиона евро по подмаржа за „Разходи, свързани с пазара, и преки плащания“.

Функция 4 — Миграция и управление на границите

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу:

Увеличението с 20 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, бюджетна статия 10 02 01) следва да бъде предназначено за финансиране на презаселването на афганистански бежанци.

Увеличението с 25 милиона евро на бюджетните кредити за поети задължения за Фонда за интегрирано управление на границите (ФИУГ) — Инструмент за управлението на границите и за визите (ИУГВ) (Инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите, бюджетна статия 11 02 01) следва да бъде предназначено за управлението на кризата с мигрантите на границата с Беларус.

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 3 091,2 милиона евро, при което остава марж от 99,8 милиона евро под тавана на разходите по функция 4.

Функция 5 — Сигурност и отбрана

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета, изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022. В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 1 785,3 милиона евро, при което остава марж от 82,7 милиона евро под тавана на разходите по функция 5.

Функция 6 — Съседните региони и светът

Бюджетните кредити за поети задължения се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, но с корекциите, приети от помирителния комитет и посочени в таблицата по-долу:

За Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения в размер на 75 милиона евро (Резерв за нововъзникващи предизвикателства и приоритети, бюджетна статия 14 02 04) и на 50 милиона евро (Хора — глобални предизвикателства, бюджетна позиция 14 02 02 40) трябва да бъдат използвани за мерки за борба с пандемията, в т.ч. ваксини.

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 17 170,4 милиона евро, без да се оставя марж под тавана на разходите по функция 6 и като се мобилизират 368,4 милиона евро по Инструмента за гъвкавост.

Функция 7 — Европейска публична администрация

Броят на длъжностите в щатните разписания на институциите и бюджетните кредити, предложени от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, се одобряват от помирителния комитет, със следните изключения:

—  раздела за Европейския парламент, чието четене се одобрява;

—  раздела за Съвета, чието четене се одобрява;

—  раздела за Съда на Европейския съюз, за който се добавят девет длъжности в щатното разписание и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 684 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—  раздела за Европейската сметна палата (ЕСП), за която в щатното разписание се добавят 13 длъжности във връзка с Next Generation EU, до 2027 г., и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 988 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината;

—  раздела за Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), за която (i) в щатното разписание се добавят седем постоянни длъжности и три длъжности на договорно наети служители и равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 655 000 EUR с оглед на средния брой назначения към средата на годината, (ii) равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания се увеличава с 990 500 EUR за изпълнението на предвидените действия за създаването на Европейска дипломатическа академия, както беше предложено от Европейския парламент в рамките на неговото четене на бюджета и (iii) равнището на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания за „Капацитет за стратегическа комуникация“, бюджетна позиция 2 2 1 4, се увеличава с 1,0 милион евро;

Корекциите, които водят до увеличение с 0,8 милиона евро на средствата по функция 7, са описани подробно в таблиците по-долу:

Раздел 2 — Европейски съвет и Съвет

Раздел 4 — Съд на Европейския съюз

Раздел 5 — Европейска сметна палата

Раздел 10 — Европейска служба за външна дейност

В резултат на това договореното равнище на бюджетните кредити за поети задължения се определя на 10 620,1 милиона евро, при което остава марж от 437,9 милиона евро под тавана на разходите по функция 7, от които 240,1 милиона евро по подфункция „Административни разходи на институциите“.

Тематични специални инструменти: ЕФПГ, SEAR и резерва във връзка с Брексит

Бюджетните кредити за поети задължения за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), резерва за солидарност и спешна помощ (SEAR) и резерва във връзка с Брексит се определят на равнището, предложено от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

1.4.  Бюджетни кредити за плащания

Общото равнище на бюджетните кредити за плащания в бюджета за 2022 г. се определя на равнището от проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, като се внасят следните корекции, одобрени от помирителния комитет:

1.  Взема се предвид одобреното равнище на бюджетните кредити за поети задължения за едногодишни разходи (функции 1 — 6), за които равнището на бюджетните кредити за плащания е равно на равнището на бюджетните кредити за поети задължения. Това се прилага по отношение на намаляването на разходите за финансиране на Европейския инструмент за възстановяване (EURI) с 244,7 милиона евро. Като се вземе под внимание и корекцията на вноската на Съюза за децентрализираните агенции, комбинираният ефект е намаление с 305,2 милиона евро.

2.  Корекциите по функция 7, които водят до общо увеличение с 0,8 милиона евро.

3.  Бюджетните кредити за плащания за всички нови пилотни проекти и подготвителни действия, предложени от Парламента, се определят на 25% от съответните бюджетни кредити за поети задължения или на предложеното от Парламента равнище, ако то е по-ниско. В случай на продължаване на съществуващи пилотни проекти и подготвителни действия равнището на бюджетните кредити за плащания е определеното в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, плюс 25% от съответните нови бюджетни кредити за поети задължения или равнището, предложено от Европейския парламент, ако то е по-ниско. Комбинираният ефект е увеличение с 22,1 милиона евро.

4.  Корекциите по бюджетните редове за многогодишни разходи, за които комбинираният ефект е увеличение с 262,0 милиона евро.

Корекциите, които водят до намаление с 20,3 милиона евро, са описани подробно в таблицата по-долу:

Като цяло това води до равнище на бюджетните кредити за плащания в размер на 170 603,3 милиона евро, което представлява намаление с 20,3 милиона евро в сравнение с проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

1.5.  Резерви

Няма резерви в допълнение към включените в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022.

1.6.  Бюджетни забележки

Текстът на бюджетните забележки съответства на проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, като се внасят следните корекции, договорени от помирителния комитет:

—  Бюджетни редове, за които измененията, внесени от Европейския парламент в собствения му раздел, се одобряват без промяна.

—  Бюджетни редове, за които измененията, внесени от Европейския парламент, се одобряват без промяна:

Статия 07 10 01 — Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)

Текстът се изменя, както следва:

Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) предоставя и разпространява важни знания за въпросите, свързани с работата, и социалните въпроси, за да допринесе за изготвянето на добри и основани на факти политики в тези области. Основната ѝ дейност са научните изследвания в областта на заетостта, условията на труд, колективните трудови правоотношения и качеството на живот. Дейностите на Eurofound допринасят за изпълнението на следните приоритети: увеличаване на участието на пазара на труда и борба с безработицата чрез създаване на работни места, подобряване на функционирането на пазара на труда и насърчаване на интеграцията и равенството между половете; подобряване на условията на труд и постигане на устойчива заетост през целия живот, развиване на колективните трудови правоотношения с цел гарантиране на справедливи и продуктивни решения в контекст на променящи се политики, подобряване на жизнения стандарт и насърчаване на социалното сближаване в условията на икономически различия и социално неравенство, като разликата в заетостта и в заплащането между жените и мъжете.

—  Бюджетни редове, за които съответната бюджетна забележка, предложена в проектобюджета във вида, в който е изменен с писмото за внасяне на корекции, се одобрява със следните изменения:

—  Позиция 01 02 02 53 — Клъстер „Климат, енергия и мобилност“ — Съвместно предприятие „Европейски железопътен транспорт“

Параграфът се изменя, както следва:

Съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“ ще допринесе за изпълнението на „Хоризонт Европа“, и по-специално клъстера „Климат, енергия и мобилност“. Това партньорство ще ускори разработването и внедряването на иновативни технологии (особено цифрови и за автоматизация) за постигане на по-привлекателна, удобна за използване, конкурентоспособна, финансово достъпна, лесна за поддържане и ефикасна европейска железопътна система и изпълнение на целите на Европейския зелен пакт, например насочване на значителна част от 75-процентния дял от вътрешните товари, които се превозват по шосе, към железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища.

—  Позиция 07 20 04 06 — Специфични компетенции в областта на социалната политика, включително социалния диалог

Параграфът се изменя, както следва:

—  действия във връзка с предварителните консултации между представители на европейските синдикати, по-специално за покриване на разходите, за да им се помогне да си изградят становище и да хармонизират позициите си относно развитието на политиките на Съюза, и по-конкретно с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19.

—  Позиция 1 3 0 1, Раздел 10 Европейска служба за външна дейност — Обучение

Добавя се следният текст:

Бюджетът за обучения следва ясно да демонстрира и подкрепя значението на насърчаването на равенството между половете, чувствителността спрямо предубежденията по отношение на пола и борбата срещу тях, включително политика за борба с тормоза, в институциите на ЕС (включително централата на ЕСВД, делегациите на ЕС и мисиите и операциите по линия на ОПСО), включително в процедурите за подбор. Това следва да включва задължителни обучения и инициативи, като се обръща специално внимание на отговорността на средното и висшето ръководство в тези области, в съответствие с разпоредбите на Третия план за действие относно равенството между половете и свързания с него работен документ на службите на Комисията.

—  В съответствие с член 15, параграф 3 от Финансовия регламент помирителният комитет постигна споразумение за връщането на бюджетните кредити за поети задължения по бюджетен ред 01 02 02 10. Бюджетните забележки се коригират съответно:

Това става с разбирането, че измененията, внесени от Европейския парламент или от Съвета, не могат да променят или разширят обхвата на съществуващо правно основание, нито засягат административната автономност на институциите, и че действието може да бъде покрито с наличните ресурси.

1.7.  Бюджетна номенклатура

Бюджетната номенклатура, предложена от Комисията в проектобюджета във вида, в който е изменен с Писмо за внасяне на корекции № 1/2022, се одобрява, като се включват новите пилотни проекти и подготвителни действия, с изключение на новия пилотен проект „Мониторинг на изпълнението на ЦУР в регионите на ЕС — Попълване на пропуските в данните“, който ще се изпълнява в рамките на функция 1 на МФР, бюджетна статия 01 22 06, вместо в рамките на подфункция 2б на МФР.

2.  Бюджет за 2021 г.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 5/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 6/2021 се одобрява във вида, в който е предложен от Комисията.

3.  Изявления

3.1.  Съвместно изявление на Европейския парламент и Съвета относно бюджетните кредити за плащания

Европейският парламент и Съветът призовават Комисията да продължи да следи активно и отблизо през 2022 г. изпълнението на програмите от настоящата и предходната МФР (по-специално по подфункция 2а и „Развитие на селските райони“). За тази цел Европейският парламент и Съветът приканват Комисията да представи своевременно актуализирани стойности, отразяващи състоянието към момента, и прогнози по отношение на бюджетните кредити за плащания за 2022 г. (като се вземе предвид подобрената точност на прогнозите на държавите членки, където е приложимо). Ако данните показват, че вписаните в бюджета за 2022 г. бюджетни кредити са недостатъчни за покриване на нуждите, Европейският парламент и Съветът приканват Комисията да представи възможно най-скоро подходящо решение и, наред с другото, проект на коригиращ бюджет, с цел да се даде възможност на Европейския парламент и на Съвета да вземат във възможно най-кратък срок и без ненужно забавяне всички необходими решения за обоснованите потребности. Когато е приложимо, Европейският парламент и Съветът ще се съобразят със спешния характер на въпроса, като съкратят осемседмичния срок за вземане на решение, ако счетат това за необходимо. Същото се прилага mutatis mutandis, ако стойностите показват, че размерът на вписаните в бюджета за 2022 г. бюджетни кредити е по-висок от необходимото.

3.2.  Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно разходите за финансиране на Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI) през 2022 г.

Благодарение на настоящата благоприятна лихвена среда и предвид емисионните разходи на операциите по финансиране на Next Generation EU до момента през годината, бюджетните кредити, планирани за разходите за финансиране на Европейския инструмент за възстановяване [бюджетен ред 06 04 01], могат да бъдат намалени, като същевременно през 2022 г. се запази напълно капацитетът за финансиране на компонента на Next Generation EU, който не подлежи на възстановяване на средства.

Член 5, параграф 2 от Решението за собствените ресурси гласи следното: „Изплащането на главницата по сумите започва преди края на МФР за периода 2021 – 2027 г., с минимална сума, доколкото сумите, които не са използвани за лихвени плащания, дължими по посочените в параграф 1 от настоящия член заеми, позволяват това, при надлежно спазване на процедурата, установена в член 314 от ДФЕС“.

Освен това в съображение 20 от Решението за собствените ресурси се посочва следното: „Сумите, които не са използвани за лихвени плащания, както е предвидено, ще се използват за предсрочно погасяване преди края на МФР 2021 – 2027 г., с минимална сума, и могат да бъдат увеличени над това равнище, ако след 2021 г. бъдат въведени нови собствени ресурси в съответствие с процедурата, предвидена в член 311, трета алинея от ДФЕС“.

Тъй като през 2022 г. няма да е възможно да се изплаща главницата:

—  Сума в размер на 90 млн. евро, от които 70 млн. евро вече са включени в проектобюджета, ще бъде отложена за 2027 г., когато може да бъде използвана или за лихвени плащания, или за предсрочно погасяване. Това отлагане се компенсира със съответното предварително отпускане на средствата за програмата EU4Health.

—  Без да се засягат прерогативите на бюджетния орган, Европейският парламент и Съветът се споразумяват да увеличат наличните суми по бюджетен ред 06 04 01 с 224,7 млн. евро за периода 2024 – 2027 г. въз основа на предложение на Комисията и след оценка на потребностите и възможностите за предсрочно погасяване, като използват наличните маржове и мобилизират Единния инструмент за маржовете при спазване на финансовото програмиране за програмите в рамките на функция 2б.

Този механизъм гарантира, че общата сума за бюджетния ред за EURI, включена в първоначалното финансово програмиране за 2022 г., ще бъде използвана за лихвени плащания или предсрочно погасяване за срока на МФР за периода 2021 – 2027 г.

3.3.  Едностранно изявление на Комисията във връзка с прилагането на разумна бюджетна политика по отношение на бюджетния ред за лихвените плащания по EURI

Комисията припомня, че бюджетният ред за лихвените плащания по EURI ([бюджетен ред 06 04 01]) служи за плащане на разходите за финансиране и за ликвидност на заемите по Next Generation EU, доколкото те са за сметка на бюджета на ЕС. В съответствие с член 5, параграф 2 и съображение 20 от Решението за собствените ресурси сумите, които не са използвани за лихвени плащания, следва да се използват за предсрочно погасяване на дълга.

Покачването на инфлацията изисква прилагането на по-разумна бюджетна политика по отношение на управлението на бюджетния ред за лихвените плащания по EURI, като се има предвид, че е възможно номиналните лихвени проценти да се окажат по-високи от предвидените при програмирането на този бюджетен ред.

Поради това, в изпълнение на отговорностите си по член 314, параграфи 2, 5 и 8 от ДФЕС, Комисията ще предложи бюджетни мерки, които, ако бъдат приети, ще гарантират, че общата сума, първоначално планирана в многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. [14 976 млн. евро по текущи цени] за бюджетния ред за EURI, ще бъде изцяло използвана за покриването на разходите за лихвени плащания или за предсрочно погасяване.

В рамките на представянето на проектобюджета Комисията ще докладва ежегодно за кумулативното усвояване на средствата по бюджетния ред за EURI, за сумите, които са отложени по бюджетния ред за EURI, и за сумата, която е запазена по Единния инструмент за маржовете с оглед на постигането на тази цел.

3.4.  Едностранно изявление на Европейската комисия относно борбата с детската бедност по линия на Европейския социален фонд плюс

Борбата с детската бедност ще придобива все по-голямо значение, особено в контекста на възстановяването от кризата с COVID-19, като за тази цел ще трябва да се отделят достатъчно средства. В този контекст Регламент (ЕС) 2021/1057 за създаване на Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+) изисква от държавите членки да разпределят подходящ дял от своите ресурси по направлението на ЕСФ+ при споделено управление за прилагането на гаранцията за децата чрез целеви действия и структурни реформи за борба с детската бедност. За всички държави членки, в които средният дял на децата на възраст под 18 години, изложени на риск от бедност или социално изключване за периода 2017 – 2019 г., е над средното равнище за Съюза, изрично е определена минимална сума от разпределените ресурси в размер на 5%.

Преговорите между Комисията и държавите членки по програмите за периода 2021 – 2027 г. все още продължават и точните суми, които ще бъдат програмирани в подкрепа на гаранцията за децата във всички държави членки, ще станат известни след приключването на този процес.

В съответствие с Препоръката на Съвета за създаване на Европейска гаранция за децата {SWD(2021) 62 final} и въз основа на докладите на координаторите на държавите членки по гаранцията за децата и на Комитета за социална закрила, Комисията редовно ще докладва за изпълнението на Препоръката за създаване на гаранция за децата. Освен това Комисията ще следи отблизо изпълнението на посочената препоръка в контекста на европейския семестър. Комисията би искала да подчертае, че държавите членки могат да програмират финансиране за изпълнението на гаранцията за децата над минималните изисквания, определени в Регламента за ЕСФ+. Те могат да използват и други ресурси на ЕС, като например Механизма за възстановяване и устойчивост, както и собствено национално финансиране.

3.5.  Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно намерението за осигуряване на максимален размер ресурси за природни бедствия по направлението ФСЕС в рамките на SEAR през 2022 г.

Трите институции отчитат, че извънредните мащаби на природните бедствия, настъпили през 2021 г., създават натиск върху наличностите по линия на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС). ФСЕС се финансира изключително от резерва за солидарност и спешна помощ (SEAR), без никаква възможност за използване на други източници на финансиране.

Помирителният комитет постигна съгласие да увеличи хуманитарната помощ по функция 6 с 211 млн. евро в бюджета за 2022 г. Това дава възможност използването на финансовия пакет на SEAR в периода 1 януари – 31 август 2022 г. да се ограничи до външни извънредни ситуации, което ще доведе до освобождаване на допълнителни средства за ФСЕС на 1 септември 2022 г., еквивалентни по размер на увеличението на хуманитарната помощ по функция 6. По този начин ще може да се прояви максимална солидарност с държавите членки, засегнати от природните бедствия, като същевременно се увеличи капацитетът на бюджета на ЕС за бързо реагиране при външни извънредни ситуации.

3.6.  Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета относно увеличаването на бройките в щатното разписание на Сметната палата

Европейският парламент и Съветът отчитат факта, че Next Generation EU ще доведе до допълнително работно натоварване за Сметната палата, което не може да бъде компенсирано изцяло чрез преразпределение в рамките на съществуващия бюджет. Поради тази причина те са съгласни щатното разписание на Сметната палата да бъде увеличено с 20 длъжности през 2022 г.

Европейският парламент и Съветът подчертават важността, която придават на работата на Сметната палата, по-специално по отношение на финансовите одити и одитите за съответствие, извършвани от Сметната палата в изпълнение на основната ѝ задача да проверява дали всички приходи са били събрани и дали всички разходи са направени законосъобразно и правомерно, което от своя страна е неразривно свързано с одитите на изпълнението за проверка на икономичността, ефикасността и ефективността в управлението на бюджета на ЕС, като двете страни на една и съща монета. Доброто финансово управление на собствения му бюджет е крайъгълен камък за легитимността на Съюза.

В този контекст Европейският парламент и Съветът считат, че е от първостепенно значение Сметната палата да задели достатъчно ресурси за изпълнението на тези основни дейности.

Като цяло Европейският парламент и Съветът отчитат и значението на отправяните от Сметната палата препоръки въз основа на член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС, като същевременно отбелязват уточнението на Съда, че посочената разпоредба има за предмет да допринесе за подобряването на финансовото управление на Съюза чрез представянето на доклади на институциите и изготвянето на техните отговори.

Европейският парламент и Съветът приканват Сметната палата да включи в работните документи за бъдещите бюджетни процедури преглед на разпределението на персонала през предходната година за дейности за финансов одит, одит на съответствието и одит на изпълнението, за работата въз основа на член 287, параграф 4 от ДФЕС и спомагателни услуги.

3.7.  Съвместно изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно проследяването на развитието на пандемията през 2022 г.

Трите институции се ангажират до края на юни 2022 г. да проследят развитието на действията в отговор на пандемията, по-специално по отношение на ваксинациите в международен план, като на тази основа ще разгледат евентуалните необходими действия, предложени от Комисията.

3.8.  Едностранно изявление на Комисията относно миграцията

Предвид продължаващите нужди, които се очакват и през следващите години, Комисията потвърждава своя план да гарантира, че средното годишно финансиране за миграцията за държавите от южното съседство от Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа и при необходимост от други инструменти, остава поне на равнището, предвидено за 2022 г.

3.9.  Едностранно изявление на Комисията относно функция 7

Комисията припомня, че финансовото програмиране на функция 7 се основава на допускането, че числеността на персонала на институциите остава непроменена. Комисията отбелязва, че бюджетът за 2022 г. не съответства на това допускане, и подчертава, че на фона на покачващата се инфлация увеличенията на числеността на персонала в бъдеще биха могли да доведат до натиск по функция 7 в многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.

(1) Приети текстове, P9_TA(2021)0432. (2) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1. (3) OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1. (4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11. (5) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (6) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година – Хуманитарна помощ за бежанците в Турция (12444/2021 – C9-0380/2021 – 2021/0226(BUD))

P9_TA(2021)0466 A9-0327/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1), и по-специално член 44 от него,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021 година, приет окончателно на 18 декември 2020 г.(2),

–  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(3),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(4),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(5),

–  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 5/2021, приет от Комисията на 9 юли 2021 г. (COM(2021)0460),

–  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 5/2021, приета от Съвета на 5 октомври 2021 г. и предадена на Европейския парламент на 14 октомври 2021 г. (12444/2021 – C9‑0380/2021),

–  като взе предвид членове 94 и 96 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0327/2021),

А.  като има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 5/2021 е да се предостави постоянна подкрепа на най-уязвимите сред бежанците в Турция вследствие на кризата в Сирия и представлява първата част от предложенията на Комисията за продължаване на финансирането за сирийските бежанци и приемните общности в Турция, Йордания, Ливан и други части на региона;

Б.  като има предвид, че според оценките на Комисията са необходими 325 милиона евро за разширяване на обхвата на водещата програма „Мрежа за социална закрила при извънредни обстоятелства“ (МСЗИО), която предоставя месечни парични средства на повече от 1,8 милиона бежанци, от март 2022 г. до началото на 2023 г., когато е предвиден преход на програмата към помощ за развитие; като има предвид, че Комисията предлага да покрие въпросната сума чрез използване на оставащия марж по функция 6 през 2021 г., а недостигащата сума да бъде финансирана от пакета за хуманитарна помощ през 2021 г. и 2022 г.;

В.  като има предвид следователно, че проектът на коригиращ бюджет № 5/2021 има за цел да мобилизира 149,6 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения, като същевременно през 2021 г. не са поискани допълнителни бюджетни кредити за плащания;

1.  приема за сведение проекта на коригиращ бюджет № 5/2021 във вида, в който е представен от Комисията;

2.  посочва факта, че таванът на функция 6 изглежда твърде нисък, за да се реагира на големи кризи в съседните на Съюза държави и по света още от първата година на МФР за периода 2021 – 2027 г.; изразява загриженост, че постоянната подкрепа за бежанците в Турция не беше взета предвид нито при преговорите по настоящата МФР, нито в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – глобална Европа; подчертава, че при настоящите обстоятелства бюджетът на Съюза не може да бъде единственият източник на финансиране за постоянната подкрепа за бежанците;

3.  счита, че в контекста на помирителната процедура относно общия бюджет на Съюза за финансовата 2022 година следва да бъде постигнато всеобхватно споразумение, обхващащо финансирането от Съюза за постоянната подкрепа за бежанците в Турция и региона като цяло през 2021 г. и следващите години;

4.  одобрява позицията на Съвета относно проекта на коригиращ бюджет № 5/2021;

5.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 5/2021 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1. (2) ОВ L 93, 17.3.2021 г. (3) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11. (4) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (5) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 6/2021 на Европейския съюз за финансовата 2021 година – Допълнителни дози ваксини за държавите с ниски и по-ниски средни доходи, подсилване на МГЗС и други корекции в разходите и приходите (14038/2021 – C9-0425/2021 – 2021/0326(BUD))

P9_TA(2021)0467 A9-0329/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1), и по-специално член 44 от него,

–  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021 година, приет окончателно на 18 декември 2020 г.(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(3),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(4),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(5),

–  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 6/2021, приет от Комисията на 8 октомври 2021 г. (COM(2021)0955),

–  като взе предвид изявлението на помирителния комитет относно постигането на общо споразумение относно съдържанието на общия бюджет за финансовата 2022 година, което включва и приемането на проект на коригиращ бюджет № 6/2021,

–  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 6/2021, приета от Съвета на 23 ноември 2021 г. и предадена на Европейския парламент на същия ден (14038/2021 – C9‑0425/2021),

–  като взе предвид членове 94 и 96 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A9-0329/2021),

А.  като има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 6/2021 е да се осигурят допълнителни бюджетни кредити за ускоряване на ваксинациите в световен мащаб, за покриване на активирането на Механизма за гражданска защита на Съюза и на разходите, произтичащи от външни споразумения в областта на рибарството, както и за някои корекции на разходите и приходите,

Б.  като има предвид, че проектът на коригиращ бюджет № 6/2021 обхваща по-специално следните елементи:

В.  като има предвид, че нетното отражение на проектът за коригиращ бюджет № 6/2021 върху разходите възлиза на увеличение в размер на 473,5 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения; като има предвид, че от Комисията не са поискани допълнителни бюджетни кредити за плащания;

1.  приема за сведение проекта на коригиращ бюджет № 6/2021 във вида, в който е представен от Комисията;

2.  приветства предложението да се гарантира, че допълнителните 200 милиона дози ваксина срещу COVID-19, обещани от председателя на Комисията в нейната реч за състоянието на Съюза, се финансират и предоставят спешно на държави с ниски и по-ниски средни доходи; отбелязва, че ускоряването на глобалната кампания за ваксиниране е категорично искане на Парламента, не на последно място при неговото четене на бюджета на Съюза за финансовата 2022 година;

3.  одобрява позицията на Съвета относно проекта на коригиращ бюджет № 6/2021;

4.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 6/2021 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1. (2) ОВ L 93, 17.3.2021 г., стр. 1. (3) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11. (4) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (5) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1. (6) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност (2021/2011(INI))

P9_TA(2021)0468 A9-0280/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2, член 173, който засяга промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, и член 208, който потвърждава, че ЕС следва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие в прилаганите от него политики, за които е вероятно да засегнат развиващите се страни,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, който се отнася до вътрешния пазар, устойчивото развитие и социалната пазарна икономика, и член 5, параграф 3, който се отнася до принципа на субсидиарност;

–  като взе предвид Протокола (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към ДЕС и ДФЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции(1) (Регламента за таксономията),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци(2) (Регламента за превоз на отпадъци),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(3) (Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз(4) (Регламента на ЕС срещу субсидирането),

–  като взе предвид Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)(5),

–  като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците(6) (Рамковата директива за отпадъците);

–  като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (Директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии)(7) ,

–  като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността(8) (Директивата за емисиите от промишлеността);

–  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(9) (Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда),

–  като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици(10) (Директивата за птиците),

–  като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(11) (Директивата за местообитанията),

–  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи(12) (Директива за оповестяването на нефинансова информация),

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР), включително ЦУР 12 относно отговорното потребление и производство и ЦУР 15 относно живота на сушата,

–  като взе предвид Европейския стълб на социалните права,

–  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение,

–  като взе предвид Насоките на Програмата на ООН за околната среда за оценка на социалния жизнен цикъл на продуктите от 2009 г.,

–  като взе предвид специалния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от май 2021 г., озаглавен „The Role of Critical Minerals in Clean Energy Transitions“ („Ролята на полезните изкопаеми от критично значение в прехода към чиста енергия“),

–  като взе предвид специалния доклад на МАЕ от май 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

–  като взе предвид брифинга на Европейската агенция за околната среда от 13 януари 2021 г., озаглавен „Растеж без икономически растеж“,

–  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда от 30 август 2021 г., озаглавен „Подобряване на въздействието върху климата по отношение на добива на суровини“,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 март 2021 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“,

–  като взе предвид окончателния доклад на Комисията от септември 2020 г., озаглавен „Изследване относно списъка на суровини от изключителна важност на ЕС (2020 г.)“, и придружаващите го информационни фишове относно суровините от изключителна важност;

–  като взе предвид прогнозното изследване на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено „Суровини от изключителна важност за стратегическите технологии и сектори в ЕС“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 5 ноември 2018 г., озаглавен „Доклад относно суровините от изключителна важност и кръговата икономика “,

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС – Африка: партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии(20),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 10 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно батериите и отпадъчните батерии, за отмяна на Директива 2006/66/ЕО и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 (COM(2020)0798).

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 септември 2020 г., озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“ (COM(2020)0474),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2020 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2020 г. – Жизнен съюз в един уязвим свят“ (COM(2020)0690),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено: „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ (COM(2020)0456),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098) и работния документ на службите на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавен „Leading the way to a global circular economy: state of play and outlook“ („Проправяне на пътя към глобална кръгова икономика: настояща ситуация и перспективи“) (SWD(2020)0100),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 февруари 2021 г., озаглавено „Преглед на търговската политика – отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021)0066),

–  като взе предвид публикацията на ОИСР от 12 февруари 2019 г., озаглавена „Перспективи за материалните ресурси в световен мащаб до 2060 г.: движещи фактори за икономиката и последици за околната среда“,

–  като взе предвид публикацията на Световната банка от 2020 г., озаглавена „Минерали за действия в областта на климата: използването на минерали в рамките на прехода към чиста енергия“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 2020 г. относно постигането на кръгово и екологично възстановяване;

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2020 г. относно възстановяването, осигуряващо напредък в прехода към една по-динамична, по-издръжлива и по-конкурентоспособна европейска промишленост,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 ноември 2019 г., относно кръговата икономика в строителния сектор,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2019 г., озаглавени „Повече кръговост – преход към устойчиво общество“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по международна търговия,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0280/2021),

А.  като има предвид, че суровините от изключителна важност са източникът на създаване на стойност в промишлеността и следователно оказват значително въздействие върху секторите надолу по веригата; като има предвид, че е от стратегическо значение ЕС да намали своята зависимост, да запази своите потоци, вериги за създаване на стойност и вериги на доставки и да подкрепя, насърчава и цифровизира екосистемите, тъй като това е новият основен капацитет в рамките на международната (промишлена) конкуренция; като има предвид, че една всеобхватна стратегия за управление на суровините от изключителна важност следва да включва високи екологични и обществени стандарти;

Б.  като има предвид, че нарастващото население и преходът към цифрови, високо енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата икономики водят при всички сценарии до значително нарастване на търсенето на суровини от изключителна важност(21);

В.  като има предвид, че технологиите, за които са необходими суровини от изключителна важност, ще бъдат от решаващо значение за възможностите на ЕС и на света като цяло да постигат своите цели съгласно Парижкото споразумение;

Г.  като има предвид, че една всеобхватна стратегия на ЕС за суровините от изключителна важност следва да се основава на високи екологични и социални стандарти и стандарти в областта на правата на човека, като се отчита също така недостигът на полезни изкопаеми;

Д.  като има предвид, че понастоящем ЕС осигурява само 1% от суровините за вятърна енергия, по-малко от 1% от литиевите батерии, по-малко от 1% от горивните клетки, само 2% от суровините, които са от значение за роботиката, и само 1% от фотоволтаичните модули на силициева основа(22);

Е.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно актуализирането на новата промишлена стратегия за 2020 г. са посочени 137 продукта и суровини (представляващи 6% от общата стойност на вноса на стоки за ЕС), използвани в чувствителни екосистеми, от които ЕС е силно зависим – главно в енергоемките отрасли и екосистемите на здравеопазването, както и други продукти, които са необходими за подпомагането на екологичния и цифровия преход; като има предвид, че 52% от тези продукти се внасят от Китайската народна република;

Ж.  като има предвид, че COVID-19 оказа отрицателно въздействие върху глобалните вериги за доставки и доведе до недостиг на суровини от изключителна важност в Европа;

З.  като има предвид, че едно от големите предизвикателства по отношение на суровините от изключителна важност в Европа е рециклирането; като има предвид, че секторът на рециклирането на суровини от изключителна важност има значителен потенциал за създаване на работни места; като има предвид, че по приблизителни оценки само секторът за рециклиране на тягови акумулаторни батерии ще създаде около 10 500 работни места до 2035 г. в ЕС;

И.  като има предвид, че рециклирането, заместването и променящите се модели на поведение и потребление имат потенциала да намалят търсенето на суровини от изключителна важност;

Й.  като има предвид, че според Университета на ООН през 2016 г. общата стойност на вторичните суровини в отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) е възлизала на около 55 милиарда евро(23); като има предвид, че според същото проучване до 90% от електронните отпадъци в света са незаконно търгувани или депонирани;

К.  като има предвид, че очевидно – също и във връзка с предвидените нови задължения за надлежна проверка – е необходимо ново устойчиво снабдяване и че потенциалът на ЕС и на съседните му държави да се снабдяват с материали, като спазват високи стандарти за устойчивост, следва да се използва, като се отчитат изцяло възможностите на кръговата икономика, например проектирането на продуктите, заместването и намалената употреба на материали;

Л.  като има предвид, че в становището си от 25 март 2021 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) „подчертава значението на разширяването на определението и парадигмата на суровините от критично значение. Традиционно суровините от изключителна важност се считат за материали, идващи главно от миннодобивния сектор. Това е твърде тесен обхват и ограничава растежа на екологичните видове енергия. Днес материалите на основата на дървесина могат да бъдат използвани ефективно за много повече приложения, отколкото в миналото. Като се започне от текстилния сектор и се стигне до новите технологии за производство на по-леки и по-екологосъобразни батерии, това е област, в която се напредва с голяма скорост. Биоикономиката има уникални възможности за повишаване на устойчивостта на икономиката на ЕС и за осигуряване на геополитическа стабилност за нашия континент. Използването на възобновяеми материали ще спомогне и за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като позволява емисиите от изкопаеми горива да се задържат в земята, с което се създава екологична устойчивост в сектора на изкопаемите горива“;

М.  като има предвид, че както е отбелязано в становището, „има изключително малко примери за износ на суровини в развиващите се страни, водещ до устойчиво икономическо и социално развитие, от което биха се възползвали широки слоеве от населението. По-скоро ситуацията често води до социална експлоатация и замърсяване на околната среда, като от страната на печелившите обикновено са само малко на брой лица“;

Н.  като има предвид, че предлагането на много суровини от изключителна важност е силно концентрирано извън ЕС, като Китай осигурява 98% от доставките на редкоземни метали за ЕС, Турция осигурява 98% от доставките на борат за Съюза, а Южна Африка покрива 71% от нуждите от платина, 92% от нуждите от иридий, 80% от нуждите от родий и 93% от нуждите от рутений;(24)

О.  като има предвид, че според сценариите за бъдещето за батериите за електрически превозни средства и за съхранението на енергия на ЕС ще са необходими до 18 пъти повече литий и пет пъти повече кобалт през 2030 г. и почти 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт през 2050 г. в сравнение с настоящото равнище на доставките за цялата икономика на ЕС(25);

П.  като има предвид, че в ЕС са в ход четири проекта за устойчив добив на литий на обща стойност 2 милиарда евро, които следва да бъдат готови за експлоатация между 2022 г. и 2024 г.; като има предвид, че се очаква те да покрият до 80% от нуждите на ЕС от литий в сектора на акумулаторните батерии до 2025 г., като по този начин ще допринасят пряко за нашата стратегическа автономност;

Р.  като има предвид, че недостигът на суровини от изключителна важност води до увеличаване на опасенията в сферата на промишлеността и сигурността, особено поради прогнозираното експоненциално нарастване на производството, особено производството на акумулаторни батерии, които са от съществено значение за прехода към производство на енергия от възобновяеми източници;

С.  като има предвид, че ЕС трябва да подобри своята стратегическа автономност в ключови области, като например доставките на суровини от изключителна важност, които също са от ключово значение за повишаването на капацитета на ЕС в областта на отбраната и космическото пространство;

Т.  като има предвид обстоятелството, че ЕС ще продължи да зависи от международните вериги за доставки, за да задоволява търсенето си на суровини от изключителна важност, мерките за повишаване на прозрачността, ефективността и предвидимостта на глобалните търговски пазари също ще изпълняват важна роля;

У.  като има предвид, че секторът на суровините осигурява около 350 000 работни места в ЕС и повече от 30 милиона работни места в производствените отрасли надолу по веригата, които зависят от него(26); като има предвид, че преминаването към по-кръгова икономика би могло да доведе до нетно увеличение в размер на 700 000 работни места в ЕС до 2030 г.(27);

Ф.  като има предвид, че миннодобивните дейности може да излагат работниците на вредни и опасни условия; като има предвид, че трудовите права и защитата на труда варират в значителна степен в целия свят и в различните миннодобивни обекти;

Х.  като има предвид, че суровините от изключителна важност не се срещат самостоятелно, а като примеси в руда с основни метали, и че преработването им изисква значително количество енергия; като има предвид, че поради това конкурентоспособността и доходността на производството зависят от наличността на стабилно и финансово достъпно снабдяване с енергия, както и от откриването и разработването на съответните методи, процедури и технологии;

Ц.  като има предвид, че в своя доклад, озаглавен „Растеж без икономически растеж“, Европейската агенция за околна среда заявява, че икономическият растеж е тясно свързан с увеличеното производство, потребление и използване на ресурсите, което оказва отрицателно въздействие върху природата, климата и човешкото здраве, и че настоящите изследвания сочат, че е малко вероятно да се преодолее изцяло въздействието на икономическия растеж върху околната среда;

Предизвикателства и възможности

1.  счита, че прилагането на интегриран подход по цялата верига за създаване на стойност – като се започне от проектирането на продуктите с цел да се осигури възможност за рециклиране и се стигне до оползотворяването на материалите – е основна стратегия за увеличаване на предлагането на суровини от изключителна важност; изразява съжаление обаче, че при събирането на отпадъци и при проектирането на продуктите се наблюдават ниски равнища на технологична готовност; подчертава, че акцентирането само върху рециклирането няма да бъде достатъчно, за да се задоволи нарастващото търсене на суровини от изключителна важност; отбелязва, че макар заместването на суровините от изключителна важност да има своите ограничения по отношение на ефикасността на продуктите, това е присъща цел на засегнатите отрасли и съответните научноизследователски проекти поради високите цени и зависимостта и може да спомогне за справянето с предизвикателствата, свързани с наличието на достатъчно суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от полагане на постоянни усилия в областта научните изследвания и иновациите и от тяхното подпомагане във връзка с рециклирането и заместването на суровините от изключителна важност и с проектирането на продуктите;

2.  подчертава, че набавянето на суровини от изключителна важност е обвързано с географското местоположение, което до момента е силно зависимо от наличието на енергия от изкопаеми източници, и е изложено на риск от непряко и пряко изместване на въглеродни емисии и излагане на нелоялна конкуренция; отбелязва, че суровините от изключителна важност често се свързват с потенциално значими въздействия върху околната среда, като загуба на биологично разнообразие или замърсяване на въздуха, почвата и водата, както и потенциални конфликти с местните общности; подчертава необходимостта от преход към енергия от възобновяеми източници в секторите на минното дело и рафинирането; поради това отбелязва необходимостта от активна политика в сферата на промишлеността с цел да се подкрепи секторът в неговия преход чрез достъп до източници на екологична енергия на достъпни цени; отбелязва също така благоприятните обстоятелства за устойчиви миннодобивни дейности с ниски емисии в ЕС и изисква да се извърши допълнително проучване на възможностите за снабдяване в държавите членки, които са богати на суровини от изключителна важност;

3.  отправя предупреждение, че преходът на ЕС към неутралност по отношение на климата следва да не замества зависимостта от изкопаеми горива със зависимост от суровини; подчертава, че с този преход следва да се намали зависимостта на ЕС от внос на суровини от изключителна важност; освен това подчертава ролята, която могат да изпълняват иновациите, новите технологии, свеждането до минимум на потреблението на ресурси и поддръжката и повторното използване на ценни суровини в рамките на ЕС за намаляване на зависимостта от суровините от изключителна важност;

4.  отбелязва, че разработването и бъдещото широкомащабно разгръщане на технологии, включително възникващи цифрови приложения, производство на енергия от възобновяеми източници и батерии за електрически превозни средства и леки транспортни средства, ще засили търсенето на суровини от изключителна важност и други суровини; призовава да се вземе предвид обстоятелството, че нарастващите амбиции на държавите в областта на климата и цифровите технологии увеличават конкуренцията на световните пазари и оказват допълнителен натиск върху сигурността на тяхното снабдяване в Европа;

5.  призовава Комисията внимателно да преразгледа методиката за оценка на изключителната важност преди 2023 г., преди публикуването на следващия списък на суровините от изключителна важност, за да прецени дали е необходимо списъкът да се разшири, като се вземе предвид развитието на международното положение във връзка със суровините от изключителна важност, сценариите за бъдещото търсене на суровини от изключителна важност и други суровини, както и социалните и екологичните критерии въз основа на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и ЦУР, за да се получи по-широка представа за условията за добив в целия свят; освен това призовава Комисията да отчита надлежно в своя анализ на риска, що се отнася до доставките, всички външни екологични фактори, свързани с добива и преработката; призовава също така за всеобхватен дебат с участието на всички заинтересовани лица;

6.  призовава Комисията да обърне внимание не само на суровините от изключителна важност, но и на потенциалната изключителна важност на други суровини, необходими за наличието на силни вериги за доставки, поддържането на производството и двойния преход, както и тяхната наличност от източници в ЕС, като се отчита и недостигът на полезни изкопаеми; подчертава, че освен специализираните минерали, „обичайно произвежданите“ суровини, например мед, хелий и никел, също придобиват изключителна важност, тъй като в неутрално по отношение на въглеродните емисии общество се увеличава търсенето на тези минерали;

7.  изисква от Комисията да подходи цялостно при оценката на последиците от някои нисковъглеродни технологии, технологии на базата на възобновяеми източници и цифрови технологии, конкуриращи се за едни и същи суровини от изключителна важност, и да проучи вериги на доставка от изключително значение, също така във връзка с нуждите на отделните сектори; подчертава, че е важно да се гарантира, че предимство имат принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, нулевите емисии и решенията за ефективно използване на ресурсите;

8.  призовава Комисията да се увери, че националните планове за устойчивост и възстановяване в рамките на „Next Generation EU“ предвиждат мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с устойчивите от икономическа, екологична и социална гледна точка доставки на суровини от изключителна важност; призовава държавите членки да инвестират повече в рециклиране на суровини от изключителна важност и да включат изискванията, източниците на доставки и разходите във връзка със суровините от изключителна важност в плановете си за стратегическо възстановяване;

9.  призовава за инвестиции в обучение и преквалификация на работници, включително посредством механизма за справедлив преход, тъй като уменията за минен добив може да бъдат прехвърлени към експлоатацията, преработката и рециклирането на метали и минерали, за предпочитане в същите региони; призовава Комисията да гарантира, че съответното финансиране предвижда и средства във връзка със социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода в бившите миннодобивни райони;

10.  призовава Комисията и държавите членки да създадат възможно най-скоро важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ), за да се извърши планиране от стратегическа гледна точка и от гледна точка на устойчивостта по отношение на нашето търсене за двойния преход, което да обхваща изискванията, източниците на доставки и (социалните, екологичните и финансовите) разходи във връзка със суровините от изключителна важност; подчертава, че ВПОИ следва да обхваща всички имащи отношение теми, за да се намалят изключителното значение и зависимостта, например рециклирането, повторната употреба, заместването, намаляването на използването на материали и добива; подчертава, че тези проекти следва да отключат неизползвания потенциал в богатите на суровини от изключително значение държави от ЕС, които разполагат с големи неизползвани източници;

11.  призовава Комисията да насърчава научноизследователската и развойната дейност в областта на суровините от изключителна важност и уменията и компетентността, свързани с тези суровини, по отношение на малките и средните предприятия (МСП) като стратегия за растеж на високотехнологичните дружества в ЕС, например за литиеви батерии, горивни клетки, вятърни турбини, електрически тягови двигатели, фотоволтаични технологии, роботика, дронове, триизмерен печат и широк набор от цифрови технологии и медицински изделия;

12.  призовава Комисията да извърши всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, за да определи минималните обеми на суровините от изключителна важност и със стратегическо значение, необходими за двойния преход;

13.  отбелязва, че за ЕС надеждните и напълно функциониращи вериги за създаване на стойност, включително проучването и рециклирането, изпълняват ключова роля и са предпоставка за постигане на целите на Европейския зелен пакт, промишлената стратегия на ЕС и двойния преход и за гарантиране на бъдещата му конкурентоспособност и капацитет за иновации;

14.  счита, че възможностите за финансиране на устойчивото производство, преработка или рециклиране на всички суровини от изключителна важност, изброени в съобщението на Комисията относно устойчивостта на суровините от изключителна важност, са абсолютно необходими;

15.  призовава Комисията да предложи научно обосновани критерии за устойчивост за да се даде определение по въпроса, какво означава устойчива инвестиция в миннодобивния сектор съгласно Регламента за таксономията; подчертава необходимостта да се даде възможност на минната промишленост на ЕС да допринесе за двойния екологичен и цифров преход;

16.  призовава за подпомагане и финансиране от ЕС за технологичното развитие в областта на суровините от изключителна важност, за да се подобрят ефикасността, заместването, процесите на рециклиране и затворените цикли на материалите; подчертава по-специално необходимостта от специфични финансови инструменти и целеви средства за научни изследвания и иновации за процесите на рециклиране и приветства предложението за насърчаване през 2021 г. на научните изследвания и иновациите в областта на суровините от изключителна важност във връзка с преработването на отпадъци, авангардните материали и заместването в рамките на „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за регионално развитие и националните програми за научни изследвания и иновации; освен това подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за постигане на по-голяма осъществимост на процесите по рафиниране, по-специално в минните хвостохранилища и в малките по мащаб мини; призовава Комисията да въведе схеми за подпомагане, насърчаващи иновациите в нови миннодобивни техники и нови проекти в минното дело с малки мащаби; призовава за разработване на нови и иновативни технологии в областта на устойчивия минен добив на суровини от изключителна важност в ЕС;

17.  призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и другите институции на ЕС, в сътрудничество с международните партньори, да предоставят техническа и стратегическа финансова подкрепа за дългосрочни стратегически инвестиционни проекти в областта на суровините от изключително значение, включително за намиране на нови инструменти за споделяне на рисковете в миннодобивния сектор, както и да насърчават и подкрепят инвестициите в научни изследвания в областта на устойчивото снабдяване със и преработка на суровини от изключителна важност и в рафиниращите обекти, за да ги приведат в съответствие с правилата на ЕС и с високите социални и екологични стандарти, като по този начин се гарантират еднакви условия на конкуренция;

Стратегическа автономност и устойчивост

18.  приветства създаването на Европейския алианс за суровините (ERMA) и с оглед на геополитическата ситуация в световен мащаб и потенциалното напрежение в търговията с богати държави производителки извън ЕС, настоящия му акцент върху суровините от изключителна важност, а именно редкоземни метали и магнити, както и върху количествените цели за снабдяване от вътрешния пазар и извън ЕС, с цел да се подкрепят дългосрочните отношения на доставки за огромен брой малки и големи производители в ЕС и да се намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС; подчертава ролята на ERMA като „инвестиционен поток“ и го насърчава да се ангажира допълнително с предварителни оценки, за да отключи публични и частни инвестиции за устойчиви проекти за суровини от изключителна важност, за които е извършена оценка на въздействието върху околната среда;

19.  счита, че е важно ERMA да продължи да се развива, главно по отношение на материалите, които са от голямо значение за двойния преход, например суровините от изключителна важност, необходими за съхранението и преобразуването на енергия;

20.  приветства намерението на Комисията да стартира система за наблюдение чрез бъдещата Обсерватория за технологии от критично значение по отношение на текущите зависимости и рисковете от бъдещи технологични зависимости и призовава за тясно сътрудничество между обсерваторията и лицата, извършващи наблюдение на търсенето на суровини от изключителна важност;

21.  изразява съжаление, че създаването на стратегически запаси все още не е част от плана за действие, и призовава Комисията също така да се съсредоточи върху гарантирането на доставките на суровини от изключителна важност в ЕС, като насърчава държавите членки да извършват стратегическо натрупване на запаси като част от координиран подход, когато анализът стигне до заключението, че това за целесъобразно; счита, че стратегическото натрупване на запаси в съчетание с други стратегически мерки допринася за намаляване на зависимостта от суровини от изключително значение; подчертава, че увеличаването на наличността следва да върви паралелно с намаляване на търсенето чрез разглеждане на цялата верига за създаване на стойност – проектиране, функциониране и край на жизнения цикъл;

22.  отбелязва, че осведомеността относно евентуални проблеми с недостиг на суровини от изключителна важност е прекалено слаба и следва да бъде повишена; призовава Комисията да разшири обхвата на ERMA, за да се засили сътрудничеството между промишлените участници по цялата верига за създаване на стойност, държавите членки, регионите и държавите извън ЕС, профсъюзите, гражданското общество, научноизследователските и технологичните организации, инвеститорите и неправителствените организации в секторите на икономиката на ЕС, които са най-силно засегнати от затруднения в доставките на суровини от изключителна важност – или чрез рамката, предлагана от ERMA, или чрез формиране на специфични за отделните сектори промишлени съюзи и съюзи на заинтересованите лица; подчертава потенциала за заетост на проектите в Съюза и поради това призовава за насърчаване на всеобхватен социален диалог; подчертава в тази връзка спешната необходимост от по-тесни партньорства между участниците в областта на суровините от изключителна важност, особено в миннодобивните региони, и ползвателите надолу по веригата, и по-точно други промишлени сдружения, както и от обща осведоменост и от задължение да се гарантира, че веригите за създаване на стойност са устойчиви и с кръгов характер;

23.  счита, че са необходими повече координация и съвместни усилия за разработване на устойчиви вериги за доставки, за да се посрещне търсенето на настоящи и бъдещи ресурси от изключителна важност за промишлените нужди на ЕС, за да се избегнат прекъсвания по веригата за доставки, да се намали зависимостта и да се поддържат високи социални и екологични стандарти; призовава Комисията да гарантира, че в ЕС оценката на вноса и износа и на световното предлагане и търсене на суровини от изключителна важност, координацията на натрупването на запаси и наблюдението на суровините от изключителна важност се прилагат последователно и съгласувано, например чрез създаване на работна група по въпросите на суровините от изключителна важност;

24.  изисква от Комисията да диверсифицира веригите на доставки както за първичните, така и за вторичните източници и призовава за по-голяма прозрачност на информацията относно веригите за доставки;

25.  отбелязва, че нарастващото напрежение между големите сили разкри стратегическата уязвимост на ЕС, по-специално по отношение на осигуряването на ключови ресурси, включително суровини от изключителна важност и преработени материали; отбелязва, че наблюдението на стоковите зависимости и осигуряването на достъп до суровини от изключителна важност могат да гарантират по-голяма стабилност на устойчивите вериги за доставки; отбелязва, че при прехода към кръгова икономика следва да се обърне специално внимание на ключовите вериги за доставки, при които зависимостта на ЕС от суровини от изключителна важност е особено висока;

26.  отново изтъква потенциала на кръговата икономика за оптимизирано използване на продуктите и услугите; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят нови устойчиви и кръгови бизнес модели в новата инициатива за устойчиви продукти, включително „продуктът като услуга“, при условие че се спестяват ресурси, намалява се въздействието върху околната среда и се гарантира защитата на потребителите; призовава Комисията и държавите членки да улеснят тези подходи чрез създаване на благоприятни нормативни уредби;

27.  счита, че е важно да се подкрепя подход на кръгова икономика по цялата верига за създаване на стойност, от проектирането до оползотворяването на материалите, по отношение на технологиите от ключово значение за енергийния и цифровия и преход и прехода в областта на мобилността, например вятърни електроцентрали, електроцентрали за слънчева енергия, производство на акумулаторни батерии, електрическа мобилност и интелигентни мрежи; призовава Комисията да превърне прехода към кръгова икономика в приоритет, като намалява зависимостта на ЕС от вноса, подобрява ефективното използване на ресурсите, оптимизира потреблението на ресурси и запазва и използва повторно ценни суровини в рамките на ЕС; припомня своето искане в своята резолюция относно новия план за действие за кръговата икономика да се разгледа възможността да бъде предложено, въз основа на цялостна оценка на въздействието, ясно и лесно разбираемо хармонизирано етикетиране относно дълготрайността, което би могло да бъде под формата на индекс, и относно възможността за поправка, което би могло да бъде под формата на единен коефициент за поправка;

28.  призовава Комисията да засили сътрудничеството с държави извън ЕС по отношение на устойчивото снабдяване със суровини от изключителна важност, по-специално партньорите със сходни възгледи, както и по отношение на дейността си в рамките на Световната търговска организация (СТО);

Затваряне на цикъла за материалите

29.  подчертава необходимостта от изграждане на вторични пазари за суровини от изключителна важност, за да се гарантират постоянни потоци от вторични суровини от изключителна важност, от укрепване на промишлената екосистема на Съюза и от запазване на работните места в сектора на производството; призовава в тази връзка Комисията да разгледа баланса между вноса и износа на вторични суровини от изключителна важност в ЕС и бързо да създаде обсерватория за наблюдение на пазара за вторичните суровини от решаващо значение, включително суровини от изключителна важност; подчертава, че третирането на суровините от изключителна важност в държави извън ЕС трябва да отговаря на стандартите на ЕС; отбелязва, че не съществува универсален подход; подчертава, че постигането на чисти и безопасни цикли на материалите е предварително условие за създаването на надежден пазар на вторични суровини в ЕС;

30.  приветства предложението за картографиране на потенциалното предлагане на вторични суровини от изключителна важност от запаси в ЕС, отпадъци и преработката на странични продукти; насърчава Комисията да превърне това картографиране в приоритет и да го извърши по-рано от предвиденото; насърчава Комисията също така да разшири обхвата на картографирането, за да включва наличните в момента технологии, използвани за намаляване на търсенето на суровини от изключителна важност и за увеличаване на повторната употреба на суровини от изключителна важност във веригата за доставки; подчертава необходимостта от насърчаване на въвеждането на инструменти за сътрудничество в областта на пазара на суровини от изключителна важност, например платформа на ЕС за суровините, която следва да обхваща и циркулиращите потоци от продукти и техните тенденции, за да се оцени кои вторичните суровини могат да бъдат рециклирани;

31.  призовава Комисията и държавите членки да отключат потенциала на проектите за вторична преработка посредством конкретни стимули, включително ускорено лицензиране, и да предоставят стимули за оползотворяване на суровини от изключителна важност, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тях;

32.  отбелязва колко е важно рециклирането на отпадъците, като се има предвид значителното съдържание на суровини от изключителна важност в електрическото и електронното оборудване; отбелязва, че увеличаването на обема на рециклирани материали може да се окаже недостатъчно за намаляване на минния добив в дългосрочен план; отбелязва освен това, че чрез преминаването към по-кръгова икономика може да бъдат създадени 700 000 работни места(28), особено допълнителни работни места в заводите за рециклиране и услугите за поправка; отбелязва, че разглобяването и рециклирането са важна възможност за връщане на работни места в сферата на промишлеността обратно в ЕС; подчертава също, че развитието на рециклирането може да бъде използвано, за да се отговори на бъдещите нужди от суровини;

33.  отбелязва, че делът на събраните рециклируеми литиево-йонни тягови акумулаторни батерии се очаква да нарасне съществено до средата на 30-те години на 21-ви век, с което се създава значителен вторичен източник на предлагане;

34.  отбелязва, че за да бъдат успешни, промишлените процеси за рециклиране на суровините от изключителна важност все още се нуждаят от огромни частни и публични инвестиции в инфраструктурата за разделяне, предварителна обработка и оползотворяване, в иновации, научни изследвания и по-широко разгръщане на технологиите, както и в умения, което ще осигури възможности за работа в области, които се очаква да отбележат огромно нарастване през следващите десетилетия; призовава Комисията да предостави стимули за рециклирането и оползотворяването на суровини от изключителна важност от отпадъците от минното дело, от преработката и от търговския сектор, за да се гарантира надежден, сигурен и устойчив достъп до тези суровини;

35.  насърчава Комисията да предложи минимални цели за съдържание на рециклирани суровини от изключителна важност и специални цели за рециклиране на суровините от изключителна важност, придружени от стабилна рамка за мониторинг, като черпи вдъхновение от предложението за регламент относно батериите и отпадъците от батерии и въз основа на всеобхватна, научна и основана на факти оценка на въздействието, в която се оценяват минималните обеми на суровините от изключителна важност, необходими за продукти, които ще улеснят двойния преход, процента от това търсене, който би могъл да бъде задоволен чрез рециклиране в съответствие със съществуващите оценки, и наличието на необходимата технология; отбелязва, че целите за намаляване относно първичните суровини следва да не води до общ обем на добива на суровини, който е по-малък от тези минимални обеми;

36.  признава, че изоставените промишлени терени (промишлени сметища и хвостохранилища) често съдържат изоставени суровини от изключителна важност, редкоземни метали и други минерали и метали, използвани в технологичните продукти; поради това насърчава документирането, оценяването и извличането на ценните материали, намерени на тези терени, когато това е възможно и приложимо; подчертава необходимостта от подобряване на технологиите за рафиниране, които да бъдат обхванати от съответните механизми за финансиране на научноизследователската, развойната дейност и иновациите с цел отключване на този потенциал;

37.  подчертава, че е необходим по-строг контрол върху износа от ЕС на отпадъчни продукти, съдържащи суровините от изключителна важност, и че е необходимо да се установят еднакви условия на конкуренция за рециклиращите оператори, които отговарят на необходимите стандарти за безопасно и ефикасно оползотворяване; призовава Комисията при преразглеждането на Регламента относно превози на отпадъци да предотврати незаконния износ на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава за определянето на изисквания, които позволяват износа само на отпадъчни продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, при наличието на гаранция, че те ще бъдат преработени в държавата по местоназначение при условия, равностойни на социалните и екологичните стандарти на ЕС;

38.  призовава Комисията и държавите членки да активизират усилията за надлежно събиране и рециклиране на продукти, съдържащи суровини от изключителна важност, в края на жизнения им цикъл, вместо те да се складират в домакинствата или да бъдат изхвърляни на сметища или изгаряни;

39.  изисква от Комисията да предложи мерки за проектиране на продуктите, съобразени с различните категории продукти, за лесно идентифициране и отстраняване на части или компоненти, съдържащи суровини от изключителна важност, особено от отпадъци след потреблението, в допълнение към изискванията за екопроектиране с цел значително подобряване на дълготрайността, издръжливостта, възможностите за поправка, модулността, възможността за повторна употреба и рециклиране на излезлите от употреба продукти в края на жизнения им цикъл, произвеждани или продавани в ЕС; подчертава, че тези мерки следва да създават конкурентни предимства за предприятията от ЕС, следва да не създават непропорционална финансова тежест за тях и следва да стимулират иновациите;

40.  счита, че заместването е от полза в случаите, когато суровините от изключителна важност могат да бъдат заменени с материал, който е наличен в изобилие, но носи малка полза, ако самият заместител не е устойчив, не помага за преодоляване на проблема с изчерпаемостта на ресурсите, самият той е от изключителна важност или може да стане такъв поради заместването; признава, че е важно да се запазят качествените характеристики на продуктите и тяхната икономическа жизнеспособност; призовава Комисията да насърчава и увеличава научните изследвания и иновациите в областта на заместителите на суровини от изключителна важност за различни приложения;

Снабдяване от ЕС

41.  отбелязва, че макар интелигентното проектиране на продукти, повторното използване на материали, замяната с рециклирани материали и насърчаването на отпечатъка на материалите и производството да могат значително да намалят първичното търсене и потенциалът им да следва да бъде използван пълноценно, е необходимо отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност, като се извършва предварителна оценка на въздействието с цел смекчаване на евентуалното социално и екологично въздействие, когато предлагането на суровини от изключителна важност не може да се поддържа икономически жизнеспособно чрез споменатите мерки или би довело до по-ниско качество на продуктите;

42.  подчертава, че за първичното и вторичното снабдяване в ЕС са приложими най-високите екологични и социални стандарти в световен мащаб, чието изпълнение трябва да бъде гарантирано по подходящ начин, че това снабдяване осигурява хиляди висококвалифицирани работни места и е абсолютно необходима предпоставка за екологичния и цифровия преход; поради това призовава всички участници да насърчават проекти за отговорно и устойчиво снабдяване със суровини от изключителна важност в ЕС, за да се подпомага местното производство и да се повишава осведомеността относно екологичния отпечатък на вноса в ЕС на суровини от изключителна важност от държави извън ЕС; счита, че това трябва да става чрез открит, прозрачен и научнообоснован процес с участието на съответните заинтересовани лица и на местните общности на ранен етап;

43.  изразява категорично убеждение, че отговорното снабдяване в ЕС може да се основава единствено на ефективен социален диалог, насърчаващ здравословните и безопасни условия за работниците, гарантиращ достойни работни места и работни условия и защитаващ правата на работниците чрез насърчаване на равенството между половете; призовава държавите членки да гарантират, че работниците в този сектор са защитени с подходящи лични предпазни средства;

44.  отбелязва възможността за разработване на отговорна и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии чрез снабдяване със суровини от изключителна важност като графит, кобалт и литий от нови съоръжения в ЕС;

45.  отбелязва плана на Комисията за разгръщане на програми за наблюдение на Земята и дистанционно изследване за проучване на ресурси, операции и управление на околната среда след извеждането от експлоатация; посочва, че регулаторният надзор на място може да бъде засилен чрез употребата на методи за дистанционно изследване;

46.  отбелязва, че преориентирането към кръгова икономика в множество промишлени сектори и услуги в ЕС изисква специфични умения и компетентности, за да се гарантират високи екологични резултати и безопасност на работниците, и подчертава специфичната роля, която играят предприятията пионери, МСП и стартиращите предприятия в това отношение; освен това отбелязва, че минният сектор става все по-автоматизиран, докато рециклирането и преработването са все още по-трудоемки; подчертава колко е важно поддържането, развитието и надграждането на съответните експертен опит и умения в областта на технологиите за минното дело и за преработка, както и технологиите за рециклиране и други имащи отношение технологии в ЕС по отношение както на суровините от изключителна важност, така и на страничните продукти, тъй като някои от тях може да бъдат използвани за производството на високо технологични химически продукти; отбелязва със съжаление, че суровините, които понастоящем се добиват в ЕС, често се нуждаят от износ за Азия за рафиниране, тъй като съответното ноу-хау и технологии са загубени в ЕС, което представлява друга зависимост;

47.  призовава Комисията да изиска ефективното използване на странични промишлени потоци, съдържащи суровини от изключителна важност; подчертава, че предимно в миннодобивната индустрия е налице голям потенциал за възстановяване и отделяне на редкоземни елементи;

48.  отбелязва важната роля на държавите членки за увеличаване на устойчивото местно снабдяване със суровини от изключителна важност от първични и вторични източници; призовава държавите членки да подобрят навременността, предвидимостта и прозрачността на процедурите за издаване на разрешения за проекти за проучване и снабдяване, без да се занижават екологичните и социалните стандарти;

49.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че снабдяването със суровини от изключителна важност се основава на подход, който внимателно балансира между увеличената потребност на ЕС от устойчиво добити суровини от изключителна важност и необходимостта от опазване на природата и биологичното разнообразие;

50.  подчертава, че подобрената и по-гъвкава предвидимост и ефикасност, както и отдаването на приоритет на ключови фактори, например конкурентни доставки на енергия от възобновяеми и преходни нисковъглеродни източници, ще спомогнат за отключването на необходимите инвестиции;

51.  очаква Комисията да предостави допълнителни подробности относно привеждането в действие на проектите за суровини от изключителна важност като алтернативен бизнес модел и източник на регионална заетост във въгледобива и други региони в преход;

Диверсификация

52.  настоятелно призовава Комисията да насърчава отношения с всички държави, които в момента са доставчици на суровини от изключителна важност за ЕС, систематично и стратегически да изгражда нови партньорства в областта на суровините от изключителна важност, в сътрудничество с нашите съюзници, когато е възможно, като отчита суверенитета на третите държави над техните ресурси, за да гарантира, че суровините от изключителна важност ще станат източник на благосъстояние за развиващите се държави, да насърчава участието на МСП и да превърне това начинание в хоризонтална задача на своите външни и вътрешни политики, и да представи резултатите през 2021 г.; приветства плановете на Комисията за установяване на силни и подкрепящи международни партньорски взаимоотношения чрез утвърждаване на глобална програма относно суровините, която цели партньорските отношения на ЕС да гарантират както сигурността на доставките, така и ползите за развитието;

53.  подчертава, че ако със Зеления пакт емисиите на парникови газове на Европа просто се прехвърлят към нейните търговски партньори, няма да бъде постигнат никакъв ефект по отношение на изменението на климата; поради това настоятелно призовава ЕС да настоява за приложими многостранни споразумения за овладяване на глобалното затопляне и да разпространява европейските стандарти в областта на околната среда извън ЕС, включително в областта на снабдяването и преработването; счита, че ЕС ще трябва да разработи нови търговски и инвестиционни споразумения, нови модели за финансово и техническо подпомагане и в по-общ план, нов подход към международната дипломация, който има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция;

54.  приветства ангажимента на ЕС за отговорно и устойчиво снабдяване и насърчава Комисията да приеме като отправна точка стандарта за отговорно минно дело, разработен от Инициативата за отговорно минно осигуряване, като вземе предвид потребностите на МСП; подчертава необходимостта този ангажимент да бъде утвърден с конкретна техническа подкрепа, трансфер на знания, изграждане на умения, институции и правни уредби, изграждане на институции и политически диалог с държавите партньори; подчертава необходимостта от хомогенни политики в областта на етичните стандарти по отношение на снабдяването със суровини от изключителна важност; подчертава необходимостта от мобилизиране на повече държавни и частни участници, които също да се ангажират със стандартите за устойчивост и да ги прилагат;

55.  приветства публичния ангажимент на Комисията да внесе законодателно предложение относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност през 2021 г. и настоява това законодателство да допринесе за справяне със злоупотребите с правата на човека, както и за социални и екологични стандарти във веригите на създаване на стойност; припомня своята резолюция с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност;

56.  счита, че международните споразумения следва да проправят пътя към по-отговорно и устойчиво снабдяване в глобален план; призовава за засилено сътрудничество с цел разработване на международни споразумения за по-добро наблюдение, уведомяване и прилагане на ограниченията за износ на суровини от изключителна важност, за да се насърчава отговорното снабдяване и да се повишава кръговостта в този сектор;

57.  припомня призива от своята резолюция относно нова стратегия ЕС-Африка с цел справедлива и устойчива експлоатация на суровините от изключителна важност в Африка; подкрепя Комисията в нейните усилия за сключване на нови партньорства за суровините от изключителна важност с африканските държави, за укрепване на веригата за създаване на стойност в Африка с цел да стане по-устойчива от етична, екологична и технологична гледна точка, и за създаване на условия за подпомагане от ЕС за изграждане на капацитет;

58.  призовава Комисията да укрепи дейностите по стандартизация по отношение на свързаните със суровините от изключителна важност висококачествени компоненти в рамките на съответните международни форуми, тъй като това е важно за дружествата в ЕС, и по-специално за МСП;

59.  призовава за разширяване на устойчивите селскостопански практики, които са от полза за устойчивото управление на фосфора; подчертава полезните взаимодействия на такива практики с намаляването на отпечатъка върху климата и с биологичното разнообразие;

60.  изисква от Комисията да предложи ефективни правила за схеми за събиране, обхващащи целия ЕС, с цел увеличаване на събираемостта на отпадъчните продукти, съдържащи суровини от изключителна важност; призовава Комисията да оцени, наред с други възможности за разширена отговорност на производителя, въвеждането на схеми за обратно изкупуване в законодателството на ЕС в областта на отпадъците, по-специално в Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, като се вземат предвид характеристиките на различните продукти, като същевременно се гарантира, че схемите са съвместими във всички държави членки, за да се стимулират потребителите да занасят своето електрическо и електронно оборудване, което се намира в края на своя жизнен цикъл, и особено малки изделия, в специални съоръжения за събиране и рециклиране, като се надгражда положителният опит от схемите за обратно изкупуване на стъкло и пластмаси в множество държави членки;

61.  изразява съжаление, че ниското равнище на рециклиране при някои видове употреба(29) и износът на отпадъци и скрап от алуминий(30) са довели до по-нисък процент на ресурси за рециклиране в края на жизнения цикъл (EOL-RIR), отколкото би могъл да бъде постигнат по друг начин; подчертава, че ЕС следва да се стреми да въведе мерки за постигане на 100% рециклиране на алуминий в края на жизнения цикъл;

62.  призовава Комисията да отдава приоритетно значение на добива на суровини от изключителна важност от съществуващи мини на територията на ЕС, т.е. от хвостохранилища, отпадъчен дребен чакъл, депа за отпадъци и по-ефективен добив на суровини в градски условия, спрямо новите минни дейности, ако този добив е устойчив, т.е. ако въздействието върху околната среда, включително от използването на енергия и химикали, е по-слабо; подчертава, че този добив и последващото възстановяване трябва да се извършват с помощта на най-добрите налични техники, които гарантират най-добри екологични резултати и икономическа жизнеспособност;

63.  призовава Комисията да обръща специално внимание на етапа след извличане в проектите в областта на минното дело, както и на етапа на кроя на жизнения цикъл на суровините от изключителна важност в съответствие с йерархията на отпадъците, установена в Рамковата директива за отпадъците, и особено когато суровините от изключителна важност са също така опасни вещества;

64.  счита, че разрешенията и концесиите за миннодобивни дейности следва да включват изисквания за безопасно, ефикасно и устойчиво оползотворяване и преработване на всички икономически и технически оползотворими суровини от изключителна важност; изисква от Комисията да изпълни спешно исканията на Парламента, съдържащи се в неговата резолюция относно прилагането на Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии; отново заявява, че въпросникът, който понастоящем се използва като система за докладване съгласно член 18 от директивата, не е подходящ за целта, и изисква от Комисията да създаде хармонизирана, цифровизирана и прозрачна система на ЕС за регистрация, която да се основава на хармонизирани определения и критерии за третиране на отпадъците от миннодобивните индустрии и да включва всички съответни данни за въздействието върху околната среда, включително за концентрацията на съдържание на депонирани отпадъци;

65.  призовава Комисията да затегне гарантирането на изпълнението и да осигури пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС в областта на околната среда, както и да предлага изменения на законодателството, когато е необходимо;

66.  насърчава извършването на цялостна оценка на включването на минния сектор в обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността с оглед на голямото въздействие на минните дейности върху околната среда, обикновено големия мащаб на проектите за минна дейност, различията в стандартите за управление на замърсяването, прилагани в миннодобивните обекти в целия ЕС, и потенциалното разширяване на минните дейности, свързани със суровините от изключителна важност в ЕС; предлага да бъдат установени най-добрите налични техники за възстановяване на мини, по-конкретно във връзка с почвите и водите;

67.  насърчава Комисията да направи преглед на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, за да се гарантира, че се извършва оценка на въздействието върху околната среда за миннодобивни проекти от всякакъв мащаб и че тези оценки се извършват от независима трета страна;

68.  счита, че емисиите от миннодобивните дейности и вносът на суровини от изключителна важност трябва да бъдат обхванати от бъдещия механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите;

69.  отбелязва предизвикателствата и рисковете, свързани с миннодобивни дейности в защитени зони, т.е. зоните по „Натура 2000“, и счита, че миннодобивните дейности в тези зони следва да продължи да бъде строго ограничено; подчертава, че миннодобивните дейности в защитени зони подлежи на условията, определени в Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, и подчертава, че всеки нов проекти за миннодобивни или добивни дейности трябва да бъде подложен на задълбочена оценка на въздействието върху околната среда, за да се сведе до минимум въздействието му върху околната среда; призовава държавите членки и миннодобивната промишленост, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, да предприемат подходящи мерки за опазване с цел запазване и възстановяване на благоприятен природозащитен статус на местообитанията и видовете, за които е определена защитената зона; във връзка с това подчертава документа с насоки на Комисията относно добива на неенергийни полезни изкопаеми във връзка с „Натура 2000“(31),както и съответните проучвания на конкретни случаи и най-добри практики;

70.  припомня ангажимента на Комисията да гарантира, че морските минерали в международната зона на морското дъно не могат да бъдат добивани преди да бъде изследвано в достатъчна степен въздействието, което дълбоководният добив на полезни изкопаеми оказва върху морската среда, биологичното разнообразие и човешките дейности, преди да бъдат анализирани рисковете и да бъде доказано, че технологиите и оперативните практики не нанасят сериозни вреди на околната среда, в съответствие с принципа на предпазните мерки, и призовава Парламента и на Съвета да поемат същия ангажимент; насърчава Комисията да превърне този ангажимент в конкретни действия за опазване на тези силно уязвими екосистеми.

71.  призовава Комисията да разгледа законодателни варианти в съответствие с конвенциите от Еспоо и Орхус, за да се гарантира, че местните органи приемат и прилагат правото на местните общности на ефективно и приобщаващо участие в процедурите за издаване на разрешения за нови проекти за проучване и добив на полезни изкопаеми, на всички етапи от миннодобивните проекти и когато се подават заявления за разрешение за разширяване на съществуващи мини, както и за да се гарантира, че местните общности имат право да използват ефективни механизми за правна защита, управлявани от независими съдилища и надзорни органи, без конфликт на интереси.

72.  приветства акцента върху суровините от изключителна важност в съобщението на Комисията относно прегледа на търговската политика; призовава за решителна търговска политика, при която се поставя акцент върху диверсификацията и устойчивостта на веригите за доставки и се извежда като приоритет подобряването на глобалните механизми и на механизмите на ЕС за създаване на благоприятна търговска среда за промишлеността на ЕС;

73.  подчертава, че промишлеността на ЕС е изправена пред ожесточена международна конкуренция за достъп до суровини и е уязвима по отношение на мерките за ограничаване на износа, въведени от държави извън ЕС; потвърждава, че нарастването на търсенето в световен мащаб вероятно ще доведе до повишаване на цените, и насърчава Комисията да представи анализ по този въпрос;

74.  поради това призовава Комисията да диверсифицира във възможно най-голяма степен източниците на доставки на суровини от изключителна важност, да повиши ефективността на ресурсите и да намали настоящата зависимост от няколко държави извън ЕС чрез подпомагане на инвестициите, които ангажират европейски и световни партньори и МСП като част от дългосрочна международна стратегия за снабдяване; подчертава, че тази цел следва да се постигне чрез засилване на съществуващите партньорства и търговски споразумения и чрез изготвяне на нови стратегически споразумения или съвместни предприятия на ЕС с богати на ресурси държави и други единомислещи държави снабдителки, в съответствие с ясно определени приоритети; в този смисъл приветства текущия диалог с Канада, Австралия и Чили, чиято цел е да засили търговските отношения в областта на суровините от изключителна важност; призовава Комисията да засили допълнително сътрудничеството в рамките на следващата Конференция по въпросите на материалите от критично значение с участието на ЕС, САЩ и Япония; подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество с ключови международни доставчици в Западните Балкани, Източна Европа, Латинска Америка и Африка, както и с Китай и други развиващи се страни в южното полукълбо;

75.  подчертава, че бъдещите споразумения на ЕС за свободна търговия и партньорство могат да осигурят не само по-голяма сигурност на доставките, но и надеждна политическа и икономическа рамка, и че те следва да включват специални разпоредби относно суровините от изключителна важност, както беше обявено от Комисията в нейната стратегия „Търговията – за всички“, с цел насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на спазването на международните ангажименти, премахване и избягване на ограниченията върху износа и спазване на настоящите правила за периода преди и след установяването на преки чуждестранни инвестиции; призовава Комисията да засили допълнително мониторинга и прилагането на споразуменията за свободна търговия, включително главите относно търговията и устойчивото развитие, за да гарантира, че ангажиментите и разпоредбите относно отговорното снабдяване със суровини от изключителна важност са определени и се изпълняват от търговските партньори, както и че се вземат предвид евентуалните опасения на общностите, засегнати от добивните дейности; подчертава, че това следва да бъде сред приоритетните задачи на главния служител по правоприлагането в областта на търговията;

76.  призовава Комисията да постави началото на дискусия в рамките на СТО относно ограниченията пред разширяването на кръговата икономика, породени от изискванията за местно съдържание, да изгради по-силни партньорски връзки с различни региони по света, по-специално с Африка, и да гарантира, че споразуменията за свободна търговия отразяват по-амбициозните цели на кръговата икономика;

77.  призовава правилата за произход да се използват по-строго, за да се гарантира производството на суровини и да се предотврати заобикалянето на правилата в региони, където операторите подлежат на не толкова строги изисквания за устойчивост и за промишлени субсидии; подчертава, че всички нови дейности по снабдяване от страна на дружества, извършващи дейност на пазара на ЕС, трябва да са в съответствие с Регламента относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, правилата за отговорно снабдяване, описани в Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, и международните стандарти за отговорно снабдяване със стоки; призовава за забрана на вноса на суровини от изключителна важност, свързани с нарушения на правата на човека и правата на работниците, например принудителен труд или детски труд;

78.  подчертава, че една напълно функционираща многостранна търговска система, основаваща се на правила, е от ключово значение за гарантирането на отворени и устойчиви търговски потоци на суровини от изключителна важност; изразява загриженост от налагането на ограничения за износа на суровини от изключителна важност от някои членове на СТО, включително Китай, и настоятелно изисква всички членове да се въздържат от провеждането на такива политики; поради това призовава Комисията да използва международните форуми, за да ограничи тези нарушаващи конкуренцията ограничения на износа на суровини от изключителна важност; във връзка с това подновява призива си към Комисията да удвои своите усилия за постигането на амбициозна реформа на Световната търговска организация с цел борба с нарушаването на международната търговия и нелоялните търговски практики, предоставяне на стабилна и предвидима международна търговска среда и гарантиране на справедлива и ефективна конкуренция в световен мащаб;

79.  приветства съвместното изявление на тристранното заседание на министрите на търговията на Япония, САЩ и Комисията и подкрепя предложеното определение за промишлени субсидии; приветства факта, че определението надхвърля предвиденото в Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки и Регламента на ЕС срещу субсидирането и предоставя по-широко определение за субсидия; счита, че такива мерки са от ключово значение за създаването на еднакви международни условия в областта на суровините от изключителна важност, тъй като промишлените субсидии, по-специално в Китай, представляват сериозна заплаха за промишлеността и за работниците на ЕС поради това, че нарушават международната конкуренция;

80.  приветства съвместната инициатива на ЕС и САЩ за справяне със световния свръхкапацитет в добива на стомана и алуминий и призовава за всеобхватни и бързи мерки за търсене на отговорност от държави като Китай, които подкрепят нарушаващи правилата за търговия политики; припомня обаче на Комисията, че към момента митата по раздел 232 на САЩ остават в пълна сила и че за този проблем трябва да бъде намерено спешно решение;

81.  изразява съгласие с оценката на Комисията, според която прехвърлянето на плащанията на ЕС за внос на суровини от изключителна важност от други международни валути към еврото би довело до определени предимства, като намаляване на нестабилността на цените и спомагане за понижаване на зависимостта на вносителите на стоки от ЕС и на износителите от държави извън ЕС по отношение на пазарите за финансиране в щатски долари;

o
o   o

82.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13. (2) OВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1. (3) OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1. (4) OВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55. (5) OВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38. (6) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3. (7) OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 15. (8) OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17. (9) OВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1. (10) OВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7. (11) OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. (12) OВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1. (13) Приети текстове, P9_TA(2021)0073. (14) Приети текстове, P9_TA(2020)0359. (15) Приети текстове, P9_TA(2020)0321. (16) Приети текстове, P9_TA(2021)0040. (17) Приети текстове, P9_TA(2020)0054. (18) Приети текстове, P9_TA(2020)0005. (19) Приети текстове, P9_TA(2021)0108. (20) ОВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 132. (21) Световна банка, „Minerals for Climate Action:„ “The Mineral Intensity of the Clean Energy Transition“; Прогнозно изследване на Европейската комисия; ОИСР, „Global Material Resources Outlook to 2060: Economic Drivers and Environmental Consequences“. (22) Прогнозно изследване на Комисията. (23) Baldé, C.P., Forti V., Gray, V., Kuehr, R. Stegmann,P. „The Global E-waste Monitor“ – 2017 г., Университет на ООН, Международен съюз по далекосъобщения и Международна асоциация за твърди отпадъци, Бон/Женева/Виена, 2017 г. (24) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“ (25) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“ (26) Становище на ЕИСК от 25 март 2021 г (27) Съобщение на Комисията от 2020 г., озаглавено „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост.“ (28) Съобщение на Комисията, озаглавено: „Устойчивост на доставките на суровини от критично значение: начертаване на пътя към по-голяма сигурност и устойчивост“. (29) Докато EOL-RIR в Европа за алуминия, използван в транспорта и строителството, надвишава 90%, едва 60% от алуминия, използван за опаковки, е рециклиран през 2013 г. (30) „Ако ЕС беше преработил на местно равнище потока от алуминиеви отпадъци и скрап, насочен за износ през 2015 г., степента на рециклиране в края на жизнения цикъл щеше да се увеличи до 16%“ (Passarini et al., 2018 г.) — от проучването на Европейската комисия относно списъка на ЕС на суровини от изключителна важност. (31) Генерална дирекция „Околна среда“, „Документ с насоки относно добива на неенергийни полезни изкопаеми и „Натура 2000“: Резюме“, Европейска комисия, Брюксел, 2019 г.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно преразглеждането на Финансовия регламент с оглед на влизането в сила на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. (2021/2162(INI))

P9_TA(2021)0469 A9-0295/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012(1) („Финансовия регламент“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027(2),

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза(5) („Регламента относно обвързаността с условия“),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост(6),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси(7) („МИС“),

–  като взе предвид съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно преоценката на външните целеви приходи и разпоредбите за получаване и отпускане на заеми във Финансовия регламент(8) („съвместната декларация“),

–  като взе предвид пътната карта за целево преразглеждане на Финансовия регламент, публикувана от Комисията на 19 март 2021 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., Междуинституционалното споразумение, Инструмента на ЕС за възстановяване и Регламента относно принципите на правовата държава(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 – механизма за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2021 г. относно ситуацията в областта на върховенството на закона в Европейския съюз и прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 относно обвързаността с условия(11),

–  като взе предвид своето предложение за резолюция от 27 май 2021 г. относно преразглеждането на Финансовия регламент и насоките на Комисията в областта на възлагане на обществени поръчки за договори за услуги, свързани с политики,

–  като взе предвид известието на Комисията от 9 април 2021 г. относно насоки относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент(12),

–  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г. и в сила от 1 януари 2016 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219),

–  като взе предвид проучването, поискано от неговата комисия по бюджетен контрол и изготвено от Тематичния отдел по бюджетни въпроси на Генералната дирекция за вътрешни политики през май 2021 г., относно 50-те най-големи бенефициери по ОСП и Кохезионния фонд във всяка държава – членка на ЕС,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол в съответствие с член 58 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид писмото на комисията по земеделие и развитие на селските райони,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и на комисията по бюджетен контрол (A9-0295/2021),

А.  като има предвид, че след влизането в сила на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. Комисията публикува пътна карта и започна обществена консултация с цел да приведе Финансовия регламент в съответствие, когато е целесъобразно, с договорените от законодателя правила като част от пакета за МФР за периода 2021 – 2027 г. и с цел да предложи ограничени и целеви подобрения, които се налагат от променящата се ситуация, например вследствие на кризата с COVID-19 или в контекста на нарастващите възможности за цифровизация;

Б.  като има предвид, че в контекста на NextGenerationEU Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха в съвместната декларация, че разпоредбите относно външните целеви приходи, по-специално посочените в член 21, параграф 5 от Финансовия регламент, и разпоредбите относно докладването за операциите по получаване и отпускане на заеми ще бъдат оценени и съответно преразгледани в рамките на следващото преразглеждане на Финансовия регламент; като има предвид, че трите институции отчетоха факта, че съществуващите правила относно одитите и процедурата по освобождаване от отговорност се прилагат за целевите приходи;

В.  като има предвид, че степента на усвояване по МФР за периода 2014 – 2020 г. беше твърде ниска и трябва да бъде подобрена, особено от гледна точка на малките и средните предприятия (МСП), чрез усъвършенстване и укрепване на процесите за вземане на решения и разпределяне на средства и на принципите и процедурите, които ръководят определянето, изпълнението и контрола на бюджета на ЕС;

Г.  като има предвид, че при преразглеждането на Финансовия регламент следва да се вземат под внимание интересите на Съюза по отношение на сигурността, включително ключови проекти в областта на инфраструктурата и телекомуникациите, като се постави акцент върху критериите за допустимост, необходими за кандидатстване и получаване на финансиране от ЕС;

Д.  като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за спазването на принципите на доброто финансово управление;

Е.  като има предвид, че не беше извършена оценка на въздействието, въпреки че, както припомни Европейската сметна палата, тя можеше да предостави ясна информация на гражданите относно достъпността на средствата от ЕС с оглед на преразглеждането на Финансовия регламент;

1.  отбелязва, че предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент е необходимо вследствие на влизането в сила на пакета за МФР за периода 2021 – 2027 г., включително NextGenerationEU, който не само актуализира правните разпоредби, но и съдържа значителни нововъведения в рамките на бюджетната система, както и за гарантиране на правилното изпълнение на МИС;

2.  счита, че преразглеждането следва да има за цел да модернизира приложимите за бюджета на ЕС правила в съответствие с последните му промени и в съответствие с бюджетните принципи и зачитането на ценностите на Съюза и да увеличи парламентарния контрол, демократичната отчетност, прозрачността, гражданското участие и способността да се отговаря на нуждите на гражданите бързо и ефективно, особено по време на криза;

3.  счита, че въпреки че в настоящия момент не е необходимо цялостно преразглеждане на приложимите за бюджета правила, Финансовият регламент трябва да бъде предмет на целеви подобрения и опростявания, особено когато те повишават прозрачността, отчетността и демократичния контрол и подобряват изпълнението на бюджета на ЕС;

4.  счита, че основните цели на преразглеждането на финансовите правила на ЕС следва да включват засилване на защитата на финансовите интереси на Съюза, гарантиране на съответствие с условията за спазване на принципите на правовата държава, укрепване на правилата за обществените поръчки с цел избягване на потенциален конфликт на интереси и увеличаване на прозрачността, намаляване на административната тежест за бенефициерите, засилване на ефикасността на разходите с оглед на постигането на по-голяма европейска добавена стойност и увеличаване на достъпа до финансиране от ЕС за гражданите, МСП и местните и регионалните органи;

5.  счита, че по принцип за целия бюджет на ЕС следва да се гарантира еднакво равнище на защита, независимо дали той е под пряко, непряко или споделено управление;

Демократична отчетност за модерен бюджет

6.  отбелязва, че броят и обхватът на извънбюджетните инструменти нарасна значително през последното десетилетие и че NextGenerationEU изведе тази практика на следващото равнище, увеличавайки значително, макар и временно, размера на бюджета на ЕС под формата на външни целеви приходи, за да даде възможност на Съюза да посрещне едно от най-големите предизвикателства в съществуването си, и създавайки пасиви до 2058 г. чрез заеми за кредитиране и заеми за преки разходи на ЕС; предупреждава, че това развитие излага на риск централните бюджетни принципи, като например единство и точност, балансираност и универсалност на бюджета;

7.  отбелязва, че ЕС реагира бързо и решително в отговор на кризата с COVID-19, за да подпомогне засегнатите държави членки и да ограничи социално-икономическите последици от пандемията; отбелязва, че управлението на кризи изисква бързи действия; припомня обаче, че това никога не трябва да бъде извинение за заобикаляне на Парламента и подкопаване на демократичната отчетност; отбелязва със загриженост все по-честото използване на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз за създаването на нови механизми и органи с отражение върху бюджета на ЕС, съгласно който ролята на Парламента се ограничава само до правото на информация; настоява за подходяща роля на Парламента в бюджетния контрол на подобни инициативи; подчертава освен това, че е важно да се гарантира значима роля при вземането на решения и контрола на всички програми на ЕС, които се базират на националните планове за изпълнение;

8.  подчертава, че координираното събиране на националните вноски на база брутен национален доход под формата на външни целеви приходи и извън бюджетната процедура не се ограничава до NextGenerationEU, а е избраната корекция и за Механизма за бежанците в Турция, договорите за ваксини срещу COVID-19 и може би, в бъдеще, за Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации; припомня, че получаването на заеми на капиталовите пазари е отдавнашна характеристика на бюджетните операции на Съюза до такава степен, че както Комисията, така и Парламентът призоваха за включването му в бюджета през 70-те и 80-те години на ХХ век, много преди създаването на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства или NextGenerationEU;

9.  изразява загриженост, че безпрецедентните суми, предоставени по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, за които държавите членки ще трябва да се отчитат само най-общо пред Комисията за напредъка по етапи, ще затруднят много Европейската сметна палата при предоставянето на гаранция относно законосъобразността и редовността на разходите;

10.  изразява загриженост, че извънбюджетните механизми и използването на външни целеви приходи в частност представляват сериозно предизвикателство за способността на Парламента да изпълнява своите функции по вземане на решения, контрол и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и, в по-общ план, за способността на широката общественост и публичните или частните институции да разбират бюджета на Съюза и да търсят отговорност от Комисията; припомня съвместната декларация и отново потвърждава очакванията си финансовите правила на ЕС да бъдат актуализирани по отношение на ролята на бюджетния орган и структурата на бюджета във връзка с тези механизми, за да ги доближат до определените в Договорите принципи и отговорности; счита, че този принцип на демократична отчетност и надзор при вземането на решения трябва да намери отражение във Финансовия регламент;

11.  счита, че като едно от направленията на бюджетния орган, Парламентът трябва да може да контролира и разрешава по целесъобразност използването и управлението от страна на Комисията на външните целеви приходи и на нейните операции по получаване и отпускане на заеми; предлага съответните членове от Финансовия регламент, включително членове 7, 46 и 56, да бъдат преразгледани и допълнени, за да се поясни, че външните целеви приходи, активите и пасивите, свързани с операциите по получаване и отпускане на заеми, са включени в бюджета на ЕС, така че да подлежат на контрол и докладване от страна на Европейската сметна палата и така че бюджетният орган и органът по освобождаване от отговорност да могат да бъдат надлежно информирани за всички твърдения за злоупотреба, корупция, измами или нарушения на принципите на правовата държава, включително когато държавите членки не разполагат с достатъчно системи за борба с измамите, особено, но не само, що се отнася до извънбюджетните инструменти;

12.  счита, че външните целеви приходи съгласно настоящия член 21 от Финансовия регламент и активите и пасивите, произтичащи от извънбюджетни операции, включително получаването на заеми на капиталовите пазари, следва да бъдат разпределени по съответните бюджетни редове, класифицирани в съответствие с бюджетната номенклатура и консолидирани в части II и III от бюджета на Съюза; счита, че те следва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС и да бъдат приети от бюджетния орган като част от този бюджет;

13.  призовава за преразглеждането на изискванията за докладване относно стратегията на Комисията за управление на дълга, включително падежа, графика на плащанията и ролята на новите собствени ресурси в погасяването на дълга, за да бъдат адаптирани към повишената сложност и риск на операциите по получаване и отпускане на заеми за бюджета на Съюза;

14.  призовава Комисията да опрости допълнително годишните отчети и другите задължения за финансово отчитане, приложими за общия бюджет на Съюза в контекста на Финансовия регламент, за да се насърчи участието на МСП в съответните програми, включени в пакета за МФР за периода 2021 – 2027 г., включително NextGenerationEU;

15.  счита, че с оглед на съпътстващото отражение върху бюджета Финансовият регламент трябва да установи процедура за вземане на решение относно местоположението на децентрализираните агенции; подчертава, че тази процедура следва да се основава на обективни критерии, да защитава прерогативите на Парламента като съзаконодател и да избягва произволните начини за вземане на решения, като например на принципа „ези-тура“;

Принципи на правовата държава

16.  подчертава ясната връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза, включително NextGenerationEU, в съответствие с принципите на доброто финансово управление: икономичност, ефикасност и ефективност, както е предвидено във Финансовия регламент; подчертава, че доброто финансово управление се основава на ефективното преследване на случаите на измами, включително данъчни измами, отклонение от данъчно облагане, корупция и конфликт на интереси, както и съдебния контрол на решенията на публичните органи от независими съдилища; подчертава, че по отношение на икономичността и ефикасността измамните и корупционните практики по дефиниция нарушават доброто финансово управление, както е определено в член 33, параграф 1 от Финансовия регламент, предвид факта, че тези практики са в пряко противоречие с осигуряването на най-добро количество и качество на най-добрата цена и с постигането на оптималното отношение между използването на ресурсите и постигането на целите; припомня, че при приемането на Регламента относно обвързаността с условия Парламентът, Съветът и Комисията се споразумяха да обмислят включването на съдържанието на Регламента относно обвързаността с условия във Финансовия регламент при следващото му преразглеждане; ето защо призовава Комисията да направи това предложение; призовава Комисията да проучи възможностите за по-нататъшно подобряване на привеждането в съответствие на всички инструменти на ЕС, които имат за цел да гарантират доброто финансово управление и защитата на финансовите интереси на Съюза, включително годишния доклад на Комисията относно принципите на правовата държава; счита, че Комисията следва да обърне специално внимание на превантивните предварителни мерки, за да гарантира, че държавите членки прилагат член 63, параграф 2 от Финансовия регламент;

17.  счита, че Комисията следва да гарантира, че бюджетът на Съюза се изразходва за проекти или организации, които зачитат ценностите на Съюза, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз, за да се защитят финансовите интереси на Съюза; призовава Комисията за тази цел да разработи кратки показатели, които да бъдат включени във Финансовия регламент и които следва да се прилагат чрез основан на риска подход и да се използват за целенасочени предварителни и последващи проверки с цел откриване на потенциално неспазване на ценностите на Съюза при използването на средства от ЕС;

18.  приветства насоките на Комисията относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент, които целят да повишат осведомеността и да насърчат еднаквото тълкуване и прилагане на правилата относно конфликтите на интереси; изразява съжаление обаче, че в някои държави членки продължават да съществуват на най-високо равнище проблеми във връзка с конфликтите на интереси; призовава Комисията да оцени дали съответните разпоредби на Финансовия регламент са достатъчно ефективни за предотвратяване и справяне с конфликтите на интереси при изпълнението и контрола на бюджета на ЕС;

Цифрови инструменти

19.  подчертава, че е важно да се знае как се разходват средствата от ЕС и кой действително се възползва от тях, за да се защитят финансовите интереси на ЕС и в частност да се открият случаите на измами, корупция и конфликти на интереси; отбелязва, че възложеното от комисията по бюджетен контрол проучване относно 50-те най-големи бенефициери на средства от ЕС разкри, че данните за идентифициране на икономическите оператори и техните действителни собственици не са лесно достъпни, ако изобщо са достъпни; счита, че задължителното централизиране на информацията в рамките на единна, оперативно съвместима система за докладване и мониторинг и в рамките на лесна за използване база данни на ЕС, съдържаща информация за преките и крайните бенефициери и достъпни в машинночетим формат данни, би могло да преодолее установената от проучването разпокъсаност и липса на прозрачност и да засили обществения контрол и доверието в публичните разходи на ЕС; отбелязва, че това, в съчетание с изчерпателно определение за „конфликт на интереси“ на равнище ЕС, ще повиши ефективната защита на финансовите интереси на ЕС; подчертава спешната необходимост да се осигури прозрачност за действителните собственици в светлината на досиетата „Пандора“; подчертава ролята на Европейската прокуратура и значението на сътрудничеството между нея и институциите на ЕС, държавите членки и Европейската служба за борба с измамите;

20.  подчертава, че Финансовият регламент следва да включва разпоредби, които изискват от отговорните участници да събират и поддържат еднакви регистри за икономическите оператори и действителните собственици, за да се даде възможност за тяхното идентифициране във всички програми на ЕС, независимо от това кой изпълнява тези програми и независимо от начина им на управление (пряко, непряко или споделено); призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че това се извършва чрез цифрово, оперативно съвместимо, стандартизирано събиране на информация относно получателите на финансиране от Съюза, включително тези, които в крайна сметка се ползват, пряко или непряко, от финансиране от Съюза, и техните действителни собственици; счита, че тези изисквания следва да отразяват всички необходими информационни елементи, за да се повишат способността и капацитетът на Комисията за разкриване на измами; подчертава необходимостта от премахване на всички технически и правни пречки пред събирането на данни относно структурата на дружествата и действителните собственици;

21.  подчертава, че данните следва да бъдат публикувани открито като общ принцип, като същевременно се спазват изискванията за защита на данните и постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз; потвърждава, че Европейският надзорен орган по защита на данните не вижда никакви общи проблеми, свързани със защитата на данните, що се отнася до установяването на подобна оперативна съвместимост, но подчертава необходимостта от ясно правно основание; счита, че задължителните информационни елементи, събирани за целите на одита и контрола, трябва да включват като минимум регистрационния номер на юридическите лица, националния идентификационен номер на физическите лица, съответния код или уникалния идентификационен код на конкретната финансираща програма на ЕС, посочване на вида на бенефициера, подизпълнителите, действителните собственици, дали бенефициерът получава също и държавна помощ и данни за контакт; подчертава, че базата данни не следва да е изключително саморегулираща се, а по-скоро че наборите от данни следва да бъдат създадени от Комисията или външен орган с цел осигуряване на съгласувани и висококачествени данни; изисква информацията относно получателите на средства от ЕС да остане публично достъпна за период от най-малко пет години;

22.  подчертава, че системата трябва да улеснява обединяването на отделните суми, отнасящи се до един и същ пряк или краен бенефициер или действителен собственик, и че тя трябва да бъде достъпна на всички езици на ЕС; счита, че публично достъпните системи следва да улесняват както индивидуалните търсения чрез уебинструмент, така и системния анализ чрез изтегляне на масиви от данни в машонночетим и оперативно съвместим формат; подчертава, че стандартизираните отворени данни през пълния цикъл на процедурите за възлагане на обществени поръчки, включително крайните бенефициери на дружествата, с които са сключени договори, ще осигурят на гражданското общество и неправителствените участници комплекта инструменти и необходимата информация за наблюдение на почтеността, справедливостта и ефективността на пазарите на обществени поръчки; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да гарантират по-голяма оперативна съвместимост на съществуващите европейски и национални бази данни и инструментите за извличане на данни с цел улесняване на анализа на риска и разкриването на измами;

23.  отбелязва, че ARACHNE се използва при споделено управление; подчертава, че ARACHNE обогатява предоставените от управляващите органи данни с публично достъпна информация, за да се определят проектите, бенефициерите, договорите и изпълнителите, които биха могли да са обект не само на риска от измама, но и на конфликти на интереси; счита, че член 63 от Финансовия регламент следва да бъде изменен, за да включи ARACHNE като задължителен инструмент за оценка на риска за обща употреба, независимо от начина на управление, предоставен от Комисията на държавите членки и субектите, на които е възложено изпълнението, които следва да бъдат задължени да въвеждат информация в него; счита, че Финансовият регламент следва да предостави показатели, които ARACHNE да може да използва за определянето на оценката на риска на икономическите оператори; подчертава необходимостта от хармонизиране на тези основни показатели с основанията за изключване от системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) и с текущите разследвания на Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите, за да се гарантира, че отстранените икономически оператори са видими и в ARACHNE; призовава за максимална оперативна съвместимост между ARACHNE и друг софтуер, за да се намали необходимостта от многократно въвеждане на информационни елементи в различни информационни системи и произтичащата от това административна тежест; счита, че ARACHNE следва да бъде опростена и да стане по-лесна за използване, включително по отношение на стандартизацията на показателите за риска, например чрез визуализации; подчертава значението на пълната собственост и оперативните права върху ARACHNE и призовава Комисията да обмисли преместването на управлението на инструмента на вътрешно равнище, ако е целесъобразно;

24.  припомня, че през 2018 г. беше създадена експертна комисия на високо равнище за оценка на случаите в базата данни, които са представени за ранно откриване или отстраняване; призовава становището на експертната комисия за EDES, в светлината на нейния опит със системата, да бъде взето предвид при преразглеждането на Финансовия регламент и да бъде споделено с Парламента едновременно с Комисията; отбелязва, че EDES понастоящем се използва само при пряко и непряко управление; счита, че за икономическите оператори, за които се счита, че представляват риск за финансовите интереси на ЕС при пряко и непряко управление, следва да се счита, че представляват риск и при споделено управление и обратно; поради това призовава използването на EDES да стане задължително при споделено управление; освен това отбелязва, че EDES не прави разграничение между дъщерните дружества на по-големите корпорации; призовава Комисията да направи това разграничение и да уточни в правилата за ранно откриване и отстраняване кой субект на мултинационална или мултифирмена корпорация е регистриран за ранно откриване или отстраняване; призовава за въвеждането на задължение за актуализиране на EDES след като е била установена измама или други подобни факти от участниците в изпълнението; счита, че отстранените юридически или физически лица (действителни собственици) следва за срока на тяхното отстраняване да не могат повече да бъдат крайни получатели или бенефициери, към които могат да се извършват плащания от бюджета на ЕС; призовава Комисията да насърчава държавите членки да гарантират, че тези юридически или физически лица са отстранени и от получаването на каквито и да било средства от националните бюджети за срока на отстраняване; изразява съжаление, че базата данни съдържа сравнително малко икономически оператори; счита, че това показва, че EDES не се прилага правилно; изтъква, че експертната комисия за EDES е разгледала 20 случая през 2020 г., а 28 чакат да бъдат разгледани; подчертава, че е важно да се разпределят достатъчно ресурси за експертната комисия в съответствие с евентуалното разширяване на отговорността; освен това призовава Комисията да преразгледа критериите с цел намаляване на сложността и увеличаване на приложимостта на EDES в практиката;

25.  подчертава, че макар да е изключително важно да се знае кои са крайните бенефициери на средствата от ЕС, за да се гарантира правилното им използване, важна роля играе и достъпността и опростеността на платформите за електронни обществени поръчки за средствата от ЕС; припомня, че Комисията прие понятието „цифрови по предназначение“ и принципа „Мисли първо за малките!“, за да гарантира достатъчно участие на МСП; в този смисъл насърчава Комисията също така да вземе под внимание тези принципи, когато преразглежда Финансовия регламент в контекста на прилагането на пакета за МФР за периода 2021 – 2027 г.;

Бюджетиране, съобразено с равенството между половете

26.  изразява съжаление във връзка с факта, че при предходната МФР едва 21,7% от програмите на ЕС са имали показатели, свързани с равенството между половете; настоява интегрирането на принципа на равенство между половете да бъде по-добре отразено в изготвянето и изпълнението на бюджета, включително чрез целеви стимули; призовава за систематично и всеобхватно събиране на разбити по полов признак данни в контекста на всички политики и програми на ЕС, за да се измери въздействието върху равенството между половете; очаква Комисията да разработи методология за измерване на съответните разходи на програмно равнище в МФР за периода 2021 – 2027 г. в съответствие с МИС; призовава Комисията да включи интегрирането на принципа на равенство между половете и бюджетирането, съобразено с равенството между половете, в съответните разпоредби на Финансовия регламент;

Интегриране на въпросите, свързани с климата и биологичното разнообразие

27.  отново заявява ангажимента на Съюза за разпределяне на най-малко 30% от наличните ресурси по МФР за периода 2021 – 2027 г. и NextGenerationEU за справяне със свързаните с климата предизвикателства, както е посочено в МИС; очаква от Комисията да разработи солидна и ясна методология за проследяване на свързаните с климата разходи и тяхната ефективност, както и да я прилага последователно във всички области на политиката; подчертава, че правилата за изпълнението на бюджета трябва да отразяват тази методология, за да се даде възможност за ефективното и ефикасно проследяване на средствата, използвани за борба с изменението на климата по отношение както на смекчаването, така и на адаптирането към последиците от него; призовава Комисията да включи подходящи препратки към интегрирането и проследяването на въпросите, свързани с климата, в съответните разпоредби на Финансовия регламент в съответствие с МИС, за да се гарантира, че бюджетът на Съюза е устойчив на изменението на климата;

28.  подчертава, че е важно да се наблюдават с точност разходите, допринасящи за спиране и обръщане на тенденцията на намаляване на биологичното разнообразие, въз основа на ефективна, прозрачна и всеобхватна методология, която да бъде определена от Комисията в сътрудничество с Парламента и Съвета; подчертава, че правилата за изпълнението на бюджета, предвидени във Финансовия регламент, също трябва да отразяват тази методология;

29.  счита, че Финансовият регламент следва да отразява прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди в съответствие с насоките, публикувани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;

Европейски стълб на социалните права

30.  счита, че Финансовият регламент следва да даде възможност за правилното прилагане на Европейския стълб на социалните права; счита, че преди да се пристъпи към извършването на плащания от бюджета на ЕС следва да се гарантира спазването от страна на бенефициерите на основните стандарти за условията на труд за работниците и здравословните и безопасни условия на труд;

Отмяна на бюджетни задължения

31.  предлага повторното използване на отменени бюджетни кредити поради пълно или частично неизпълнение на проекти съгласно член 15, параграф 3 от Финансовия регламент да бъде разширено отвъд научните изследвания и иновациите, за да се включат всички бюджетни кредити; счита, че отменените бюджетни кредити следва да се предоставят в тяхната цялост през годината, следваща годината на тяхната отмяна;

Доверителни фондове на ЕС

32.  настоява Финансовият регламент да бъде преразгледан, за да се гарантира подходящата роля на Парламента при създаването, надзора и контрола на доверителните фондове, включително при изготвянето на учредителното споразумение и мобилизирането на приноса на Съюза, изпълнението, продължаването и евентуалната ликвидация; отново заявява, че Парламентът следва да участва най-малкото като наблюдател и следва да може да извършва мониторинг на дейностите на ръководните органи на даден доверителен фонд; подчертава, че пълната подробна и навременна количествена и качествена информация относно изпълнението на всеки доверителен фонд е от съществено значение, за да може Парламентът да упражнява ефективно своята роля за демократичен надзор и контрол; припомня, че широкото използване на доверителни фондове подкопава принципа на единство на бюджета на ЕС;

33.  призовава Комисията да гарантира, че доверителните фондове на Съюза осигуряват ясната му видимост, и я моли да повиши осведомеността относно резултатите и постиженията на доверителните фондове чрез укрепване на разпоредбите относно ефективната комуникация с гражданите и по-силни връзки между комуникационните дейности, както в случая с европейските структурни и инвестиционни фондове;

Обществени поръчки

34.  отбелязва, че наръчникът на Комисията за възлагане на обществени поръчки беше актуализиран за последен път през януари 2020 г., но не беше оповестен публично, нито споделен с Парламента, за да даде становището си; изисква Парламентът да бъде редовно консултиран относно бъдещите му преразглеждания и да бъде информиран за неговото прилагане;

35.  отбелязва, че настоящото определение за „професионален конфликт на интереси“ се ограничава до конфликт на интереси, който засяга способността на даден икономически оператор да изпълнява договор; призовава Комисията да осигури по-ясно определение и да гарантира, че нейните правила за прилагане в областта на обществените поръчки не позволяват възлагането на обществени поръчки за договори за свързани с политики услуги на предприятия, които са под икономическия контрол на дружество майка или на група, която притежава акции, свързани с дейности, които не са в съответствие с целите на ЕС в областта на околната среда, социалните въпроси и Зеления пакт;

36.  изисква от Комисията да измени член 167, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент с цел да включи определение за „професионален конфликт на интереси“, за да се гарантира, че институциите на ЕС могат да предприемат смекчаващи мерки в случай на оференти с финансов интерес от свързани с политики договори за услуги, вземайки предвид решението на Европейския омбудсман по съвместна проверка 853/2020/KR относно решението на Комисията да възложи договор на BlackRock Investment Management за извършване на проучване относно интегрирането на екологични, социални и управленски цели в банковите правила на ЕС; отново заявява, че общите условия на договорите на Комисията за възлагане на обществени поръчки за услуги съдържат стандартни разпоредби относно професионалните конфликти на интереси с изисквания за изпълнителите да оповестяват проактивно всички ситуации, които биха могли да представляват конфликт на интереси; призовава Комисията да актуализира и укрепи Финансовия регламент, за да се справи с професионалните конфликти на интереси и да увеличи допълнително точността и пълнотата на доброволното уведомление за това от кандидатите, подаващи оферти, като например разработването на подходящи санкции в случай на неспазване на доброволните уведомления, включително временна забрана за провеждане на обществени поръчки в случай на тежки нарушения;

37.  счита, че всички институции на ЕС, които провеждат обществени поръчки, следва да публикуват ясни правила на своите уебсайтове относно придобиването, разходите и мониторинга и следва да публикуват всички възложени договори с възможно най-голяма прозрачност; отбелязва предоставените от Комисията насоки относно използването на рамката за обществените поръчки в извънредната ситуация, свързана с кризата с COVID-19; насърчава Комисията да събере и оцени опита на възлагащите органи във връзка с рамката за обществените поръчки в това отношение, по-специално нейното въздействие върху МСП, и да отрази извлечените поуки във Финансовия регламент, като установи критерии за определяне на изключителни/необичайни обстоятелства, при които може да се прилага временна/рамкова/необходима гъвкавост при прилагането на правилата за обществените поръчки;

38.  отбелязва, че в предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент следва да се вземат под внимание автономните стратегически интереси на ЕС, включително лоялната конкуренция, и необходимостта да се стимулира създаването на работни места в ЕС в редица стопански сектори, които са от ключово значение за постигането на бъдещите цели на политиките на Съюза, като същевременно се гарантират еднакви условия за лоялна конкуренция; призовава Комисията да гарантира определянето на амбициозни критерии за възлагане, по-специално вземайки под внимание добавената стойност от Съюза на проектите и принципът на „икономически най-изгодната оферта“; призовава за включване на предпазни мерки в правилата за обществените поръчки с цел оценка на дейностите на дружествата, които противоречат на социалните и екологичните цели на Съюза в решението за възлагане;

39.  отбелязва, че предложението на Комисията за регламент относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар, разглежда потенциалното изкривяващо въздействие на чуждестранните субсидии на единния пазар и е от ключово значение за реализирането на актуализираната промишлена стратегия на ЕС; призовава Комисията да вземе под внимание промишлената стратегия в предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент, за да гарантира справедливи и конкурентни условия на единния пазар;

Пилотни проекти и подготвителни действия

40.  отбелязва, че има значителен интерес сред членовете на Европейския парламент към предлагането на пилотни проекти и подготвителни действия и че Комисията трябва да прилага строга процедура за подбор спрямо предложенията, за да се съобрази с наличните ограничени финансови ресурси за проектите и действията; счита, че в полза на наличните финансови ресурси и приемането на предложения може да бъде по-голямата гъвкавост между трите пакета за пилотни проекти, подготвителни действия (първа година) и подготвителни действия (втора и трета година);

Одит, контрол и освобождаване от отговорност

41.  отбелязва, че съгласно новата бюджетна номенклатура, приета с МФР за периода 2021 – 2027 г., съответствието между програмите и бюджетните глави беше прецизирано и вследствие на това Комисията разполага с по-голяма свобода на преценка по отношение на самостоятелните трансфери в рамките на направленията на програмите; счита, че следва да се гарантира подходящ контрол на трансферите от страна на бюджетния орган;

42.  отправя критика относно продължителността на процедурите за одит и контрол при споделено управление, включително продължителността на произтичащите от това процеси на изразяване на възражения, предвидени в секторното законодателство; подчертава, че продължителните процедури увеличават риска от изтичане на поверителна информация; счита за неприемливо, че Комисията настоява Парламентът да бъде обект на изисквания за поверителност по отношение на одита и процеса на изразяване на възражения дори в случаите на законен обществен интерес, касаещи публични личности; очаква от Комисията да укрепи и съкрати продължителността на процедурите за одит и контрол при споделено управление в съответствие със сроковете, приложими съгласно Регламента относно обвързаността с условия;

43.  припомня, че трите институции потвърждават, че съществуващите правила относно одитите и процедурата по освобождаване от отговорност се прилагат за целевите приходи, и призовава това да бъде отразено по подходящ начин във Финансовия регламент;

44.  счита, че е жалко, че понастоящем одитът и процесите на изразяване на възражения, както и процедурите за прилагане на финансови корекции, продължават няколко години; настоятелно призовава Комисията да преразгледа правилата за одита и процедурите за финансови корекции, за да се даде възможност за по-навременни заключения и по-бързо възстановяване на неправомерно изплатени средства от ЕС;

45.  отбелязва, че член 59 от Финансовия регламент касае предоставянето на „останалите институции на Съюза“ на необходимите правомощия за изпълнение на бюджетните раздели, които се отнасят до тях; приветства факта, че концепцията за „предоставяне на правомощия“ подчертава автономността на останалите институции по отношение на управлението на техните средства; отбелязва обаче, че Комисията многократно и последователно е изразявала становището, че не е в състояние да упражнява контрол върху дейностите по изпълнението, извършвани от други институции; предлага този въпрос да бъде разгледан чрез промяна на член 260 от Финансовия регламент, за да се възложи на Парламента изрична отговорност за контрола на изпълнението на бюджета от останалите институции в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност;

46.  счита, че е необходимо да се измени член 2, параграф 67 от Финансовия регламент, за да се включи Европейската прокуратура като „институция на Съюза“;

47.  отбелязва, че член 262 от Финансовия регламент изисква от институциите и органите на Съюза, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент, да докладват за предприетите мерки в отговор на решението за освобождаване от отговорност; счита, че в полза на това изискване би било да се определи разумен срок за докладване относно предприетите мерки; призовава Комисията да посочи в член 262 от Финансовия регламент датата 30 септември в годината след тази, през която е извършено преразглеждането, като краен срок за процедурата по освобождаване от отговорност;

48.  отбелязва, че системите за управление и контрол на органите на държавите членки се оценяват редовно от Комисията в съответствие със специфичните за сектора правила; счита, че установените недостатъци в една държава членка не са автоматично приложими за други държави членки и че корективните мерки, било чрез адаптиране на правните изисквания, или чрез насоки за изпълнение, следва да бъдат пропорционални и съобразени с държавата членка, в която тези констатации са приложими;

49.  счита, че оценките на ЕС следва да се придържат строго към стандартите на ЕС; счита, че когато съществуват по-строги национални стандарти, тяхното използване не трябва да бъде в ущърб на бенефициера; счита, че член 126 от Финансовия регламент относно използването на чужди оценки следва да бъде изменен, за да отрази този принцип;

50.  насърчава Комисията и държавите членки да използват пълноценно възможностите за опростени варианти за разходите; счита, че акцентът на проверките следва да бъде върху предварителната проверка на изчисленията на опростените варианти за разходите, докато последващите проверки следва да се използват за подобряване на системата за изчисление, с изключение на случаите на съмнения за измама;

51.  счита, че задължението съгласно член 93 от Финансовия регламент по отношение на действие или бездействие на служител е твърде общо и следва да се фокусира по-скоро върху грубата небрежност;

Земеделие

52.  счита, че следва да останат възможни дерогации от правилото, че разходите от Европейския фонд за гарантиране на земеделието трябва да се записват в сметките за дадена финансова година въз основа на средствата, възстановени от Комисията на държавите членки до 31 декември на същата година; призовава Комисията да разгледа възможността за адаптиране на Финансовия регламент, за да се гарантира, че финансовите правила, приложими за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, продължават да се прилагат, след като бъдат направени необходимите промени, дори ако фондът вече не попада изцяло в обхвата на Регламента за общоприложимите разпоредби(13);

o
o   o

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1. (2) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11. (3) ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1. (4) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 23. (5) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1. (6) OВ L 57, 18.2.2021 г., стp. 17. (7) OВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28. (8) OВ C 444 I, 22.12.2020 г., стр. 6. (9) OВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 15. (10) Приети текстове, P9_TA(2021)0103. (11) Приети текстове, P9_TA(2021)0287. (12) ОВ C 121, 9.4.2021 г., стр. 1. (13) OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159.

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2021 г. относно фармацевтична стратегия за Европа (2021/2013(INI))

P9_TA(2021)0470 A9-0317/2021

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 101 и 102 от ДФЕС, в които се определят правилата за конкуренцията,

–  като взе предвид член 6 от Договора за Европейския съюз и член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) относно правото на закрила на здравето на всички европейски граждани,

–  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19(4), в която се призовава за план за действие на ЕС относно редките и пренебрегваните заболявания,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г., озаглавена „Недостигът на лекарства – как да се намери решение на нововъзникващ проблем“(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно стратегически подход към фармацевтичните продукти в околната среда(6),

–  като взе предвид Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост и общественото здраве (Споразумението ТРИПС) и решението на Общия съвет на Световната търговска организация (СТО) от 30 август 2003 г. относно прилагането на параграф 6 от Декларацията от Доха,

–  като взе предвид резолюцията, приета по време на 72-рата сесия на Световната здравна асамблея от май 2019 г., относно повишаването на прозрачността на пазарите за лекарства, ваксини и други здравни продукти,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци(7),

–  като взе предвид Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба(10),

–  като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели(11),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО(12),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти(13),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програма за действията на Съюза в областта на здравето (програма „ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021 – 2027 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) № 282/2014(14),

–  като взе предвид Регламент (EС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите(15),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 ноември 2020 г., озаглавено „Изграждане на Европейски здравен съюз: подсилване на издръжливостта на ЕС на трансгранични заплахи за здравето“ (COM(2020)0724), както и придружаващите го законодателни предложения(16),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Фармацевтична стратегия за Европа“ (COM(2020)0761),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2020 г. относно стратегия на ЕС за ваксините срещу COVID-19 (COM(2020)0245),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2021 г., озаглавено „Европейски план за борба с рака“ (COM(2021)0044),

–  като взе предвид плана за действие на Комисията относно Стратегическата програма за приложенията на йонизиращи лъчения в медицината (SAMIRA) от 5 февруари 2021 г. в подкрепа на Европейския план за борба с рака,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юни 2021 г. относно първите поуки, извлечени от пандемията от COVID-19 (COM(2021)0380),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 септември 2021 г., озаглавено „Представяне на Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, HERA – следваща стъпка към изграждането на Европейския здравен съюз“ (COM(2021)0576),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 31 януари 2018 г. относно оценката на здравните технологии (COM(2018)0051) и работата в рамките на съвместните действия на Европейската мрежа за оценка на здравните технологии (EUnetHTA),

–  като взе предвид съвместната оценка на Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно лекарствените продукти за педиатрична употреба и Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 г. за лекарствата сираци (SWD(2020)0163),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно иновациите в полза на пациентите,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. относно укрепването на баланса във фармацевтичните системи в ЕС и неговите държави членки,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 декември 2020 г. относно поуките, извлечени от COVID-19 в областта на здравеопазването(17),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по правни въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A9-0317/2021),

А.  като има предвид, че здравето е от основно значение за благоденствието на европейците и че равният достъп до здравеопазване е крайъгълен камък на националните здравни системи на държавите – членки на ЕС; като има предвид, че в Хартата се признава основното право на гражданите на закрила на здравето, на високо качество на живота и на медицински грижи; като има предвид, че системите за обществено здравеопазване са от решаващо значение за гарантирането на равен достъп до здравеопазване и до безопасни и ефективни лекарства на достъпни цени; като има предвид, че обезпечаването на достъпа на пациентите до лекарства е една от основните цели на ЕС и на Световната здравна организация и е част от цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 3;

Б.  като има предвид, че един от 20-те принципа от Европейския стълб на социалните права, укрепен чрез декларацията от Порто, гласи, че всеки има право на своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи с добро качество;

В.  като има предвид, че пациентите следва да бъдат в центъра на всички здравни политики и да участват в цялата процедура за регулиране на лекарствата; като има предвид, че между държавите членки и в рамките на отделните държави членки съществува неравенство по отношение на достъпа и че следва да се обърне специално внимание на лицата в уязвимо положение, които са изложени на специфични здравни рискове, включително жените – със специален акцент върху бременните жени, децата, възрастните, хората с увреждания, пациентите с хронични и съпътстващи заболявания, пациентите в интензивни отделения и лицата, които следват дългосрочно лечение;

Г.  като има предвид все по-голямата тежест на хроничните заболявания и на здравните потребности на застаряващото население в съчетание с високите и нарастващи цени на лекарствените продукти и с покачването на обществените разходи, свързани с предоставянето на грижи, води до бюджетни ограничения и ограничения от гледна точка на достъпността на цените и до сериозни заплахи за устойчивостта на европейските здравни системи; като има предвид, че приемането на интегрирани модели на грижи за хронични и други дългосрочни заболявания, съпровождано от ориентиран към човека и мултидисциплинарен подход спрямо здравеопазването, е от ключово значение за предоставянето на висококачествени здравни услуги;

Д.  като има предвид, че ако европейската фармацевтична промишленост бъде конкурентоспособна, надеждна, иновативна и устойчива и се основава на научни изследвания, то тя би била по-отзивчива към потребностите на пациентите и би отговаряла по-добре на стратегическите интереси от гледна точка на общественото здраве, икономическия растеж, работните места, търговията и научния и технологичния напредък;

Е.  като има предвид, че новата европейска фармацевтична стратегия следва да бъде посрещната като една нова възможност;

Ж.  като има предвид, че производителите на лекарства в ЕС оказаха значителен принос за инвестициите в научни изследвания през 2019 г., чийто размер надхвърли 37 милиарда евро; като има предвид, че секторът осигурява 800 000 преки работни места и търговски излишък от 109,4 милиарда евро; като има предвид, че секторът създава около три пъти повече работни места по косвен начин, нагоре и надолу по веригата, отколкото пряко; изразява съжаление относно това, че липсват обобщени данни за общия размер на публичното финансиране за фармацевтичния сектор в ЕС;

З.  като има предвид, че съществуват различия между здравните системи, националните разпоредби, прилагането на законодателството на ЕС и процесите на ценообразуване и издаване на разрешения в различните държави членки; като има предвид, че тези различия се дължат на компетенциите на държавите членки в областта на здравето; като има предвид, че различията могат до доведат до фрагментиране и до непредвидими обстоятелства за участниците във фармацевтичния сектор, които извършват дейност извън собствената си държава; като има предвид, че е важно да се отчете, че е необходимо Комисията и държавите членки да си сътрудничат с цел да изготвят амбициозни програми за изпълнение с ясни срокове и с нужното дългосрочно финансиране за прилагането на конкретни действия, които произтичат от фармацевтичната стратегия за Европа;

И.  като има предвид, че цялостното потребление на фармацевтични продукти продължава да се увеличава както на световно равнище, така и в ЕС; като има предвид, че част от фармацевтичните продукти продължава да се предписва, приготвя, продава или използва по неподходящ начин; като има предвид, че злоупотребата с фармацевтични продукти предполага загуба на ценни ресурси и може да доведе до рискове за здравето и околната среда;

Й.  като има предвид, че 40% от готовите лекарствени продукти, предлагани на пазара в ЕС, са с произход от държави извън ЕС, а между 60 и 80% от фармацевтичните съставки се произвеждат в Китай и Индия; като има предвид, че тази делокализация на част от производството на основни компоненти на лекарствата, ваксините и медицинските изделия има преки последици за последващите грижи при лечението на пациентите;

К.  като има предвид, че прехвърлянето на производство към трети държави обикновено е обусловено от желание за намаляване на производствените разходи; като има предвид, че икономиите са резултат предимно от занижените стандарти в областта на околната среда, безопасността и трудовото право;

Л.  като има предвид, че в стратегията се отчита ключовата роля, която играят генеричните и биоподобните лекарства за огромното увеличаване на равния достъп за пациентите и за устойчивостта на здравните системи, и че тяхното навлизане на пазара след изтичане на изключителните търговски права не следва да се бави;

М.  като има предвид, че биоподобните лекарства създават възможности отвъд достъпа до лекарства, например споделяне на ползите в здравеопазването, като по този начин предлагат по-добро здравеопазване и услуги на пациентите;

Н.  като има предвид, че много иновации във фармацевтичната промишленост всъщност не предлагат авангардни подобрения на пациентите, а представляват сходни фармацевтични продукти (т.нар. „me‐too drugs“), които или са просто друго вещество, използвано за същите терапевтични цели без особени ползи, или предлагат само малки подобрения при значително по-високи разходи; като има предвид, че би било от полза за пациентите, ако уредбата за фармацевтичната промишленост в Европа стимулира по-успешно действителните авангардни иновации;

О.  като има предвид, че има убедителни доказателства, че фармацевтичните продукти проникват в околната среда, по-специално в почвата и водата; като има предвид, че наличието им може да има неблагоприятни последици за дивите животни като риби, птици и насекоми и впоследствие да оказва по-широко въздействие върху стабилността на отделните екосистеми; като има предвид, че лекарствените продукти се съдържат и в питейната вода при по-ниски равнища на концентрация; като има предвид, че Европейският зелен пакт следва да стимулира развитието на жизнена, динамична, устойчива и екологосъобразна фармацевтична промишленост в ЕС;

П.  като има предвид, че по време на целия жизнен цикъл на лекарствата е необходимо да се прилагат действия за намаляване на използването на ресурси, на емисиите и на равнищата на фармацевтични отпадъци и остатъци в околната среда;

Р.  като има предвид отражението на COVID-19 върху физическото и психичното здраве на хората и върху икономиката; като има предвид, че пандемията подчерта както силните, така и слабите страни на ЕС; като има предвид, че за да се засили устойчивостта на нашите национални здравни системи по отношение на трансграничните заплахи, е необходима по-висока степен на европейска интеграция, както и по-активен обмен на епидемиологични и здравни данни на равнището на ЕС; като има предвид, че Европейският здравен съюз следва да допринася за – както и да насърчава – задълбочаването на сътрудничеството, координацията и обмена на знания в областта на здравето между държавите членки и съответните заинтересовани страни и да увеличи капацитета на ЕС за борба с трансграничните заплахи за здравето;

С.  като има предвид, че сътресенията в световната верига на доставки вследствие на пандемията от COVID-19 откроиха зависимостта на ЕС от трети държави в сектора на здравеопазването; като има предвид, че разбирането на първопричините за недостига на лекарства е от ключово значение за разработването на подходяща европейска реакция и за преодоляването на това трайно предизвикателство; като има предвид, че отворената стратегическа автономност и сигурността на доставките на ЕС следва да се гарантират чрез диверсифициране на веригите на доставки на основни лекарства и лекарствени продукти, включително чрез европейски производствени обекти, както и чрез прилагане на правила за обществените поръчки, при които не се взема под внимание единствено критерият „цена“;

Т.  като има предвид, че по време на пандемията от COVID-19 некоординираните действия на национално равнище, например запасяването и прекомерното презапасяване, подкопаха справедливото снабдяване на всички пазари; като има предвид, че от този опит следва да се извлекат поуки, за да се предотврати повторното възникване на подобна ситуация при бъдещи кризи;

У.  като има предвид, че опитът, почерпен от COVID-19, разкри също така устойчивостта на европейската фармацевтична промишленост и производителите в този сектор и наличието още преди кризата на планове за действие при извънредни ситуации за ограничаване на прекъсването на доставките на продукти от критично значение; като има предвид, че това беше възможно и благодарение на двустранния диалог и двупосочната комуникация, яснотата по отношение на търсенето и тясното сътрудничество между правителствата/регулаторните органи и участниците – практика, която следва да се запази и да продължи да се прилага редовно;

Ф.  като има предвид, че за да може фармацевтичната стратегия да бъде напълно ефективна, тя трябва да се възползва от поуките от кризата с COVID-19 и да вземе предвид устойчивостта, проявена от сектора на непатентованите лекарствени продукти по време на пандемията от COVID-19, с цел да развие съществуващия европейски производствен капацитет;

Х.  като има предвид, че вследствие на пандемията се откроиха редица отпреди съществуващи проблеми, свързани със световното производство и доставки на фармацевтични продукти, например ограниченият капацитет на най-слабо развитите страни и страните със средни доходи за производство на ваксини, липсата на основни лекарства и неравномерното функциониране на веригите на доставки; като има предвид, че стратегията на ЕС в областта на ваксините се оказва успешна по отношение на доставянето на ваксини за всички граждани в ЕС; като има предвид, че ЕС е в челните редици на световното предлагане на ваксини, като се има предвид, че той продължава да изнася ваксини и че той създаде и финансира COVAX; подчертава, че е необходимо да се направи повече с оглед на пълната ваксинация на населението на държавите с ниски и средни доходи;

Ц.  като има предвид, че иновативните научноизследователски и развойни проекти като VACCELERATE доказаха своята стойност по време на пандемията и следва да придобият устойчив характер в дългосрочен план;

Ч.  като има предвид, че генните и клетъчните терапии, персонализираната медицина, нанотехнологията, ваксините от следващо поколение, електронното здравеопазване и инициативата „1+ милион генома“ могат да предложат ползи по отношение на профилактиката, диагностиката и лечението на всички заболявания и грижите за пациентите, при условие че те са ефективни, безопасни, достъпни и на достъпни цени за всички пациенти, които имат нужда от тях;

Ш.  като има предвид, че в духа на подхода „Едно здраве“ фармацевтичната стратегия обхваща целия жизнен цикъл на лекарствата и медицинските изделия, включително събиране и производство на изходни материали, научни изследвания, изпитвания, производство, издаване на разрешения, фармакологична бдителност преди и след пускането на пазара, потребление и обезвреждане, и допринася за постигането на целите на Европейския зелен пакт, Европейския план за борба с рака, цифровата трансформация, кръговата икономика и промишлената стратегия, както и на неутралността по отношение на климата;

Щ.  като има предвид, че за да осигури водещата позиция на Съюза в развитието на фармацевтичната промишленост, стратегията трябва да се съсредоточи върху засилване на иновативния потенциал на европейските фармацевтични научни изследвания, посрещането на нуждите на пациентите и признаването и укрепването на връзката с промишлената стратегия на ЕС, стратегията за малките и средните предприятия (МСП) и европейското пространство за здравни данни;

Поставяне на пациентите в центъра на всички здравни политики

1.  припомня, че здравеопазването е право на човека, заложено във Всеобщата декларация за правата на човека; изразява съжаление относно различията в достъпа до висококачествени здравни услуги, включително достъпа до лекарствени продукти, между държавите членки, както и между различните региони в рамките на отделните държави членки; призовава за прилагане на национални мерки и мерки на ЕС, включително по целесъобразност законодателни мерки, които да отстранят тези различия и да гарантират правото на пациентите на всеобщ, финансово достъпен, ефективен, безопасен и навременен достъп до основни и иновативни лекарства;

2.  изтъква, че при условие че Съюзът отговаря за законодателството в областта на фармацевтиката, както и за допълването на политиките в областта на общественото здравеопазване, той следва да се стреми да координира националните мерки, за да гарантира достъпа до висококачествени здравни услуги на достъпни цени за всички граждани и жители на ЕС;

3.  подчертава, че е наложително от геостратегическа гледна точка Съюзът да възстанови своята независимост по отношение на здравеопазването, и изтъква необходимостта той да разполага с диверсифицирана верига на доставки, за да обезпечи снабдяването си с лекарства, медицинско оборудване, медицински изделия, активни вещества, инструменти за диагностика и ваксини по бърз и ефикасен начин и на достъпни цени, както и да предотврати недостига им, като отдаде предимство на интересите и безопасността на пациентите;

4.  подчертава, че COVID-19 създаде безпрецедентни предизвикателства за здравните системи и за тяхната устойчивост, но също така оказа драматично въздействие върху пациентите, включително върху пациентите, които страдат от хронични заболявания, и върху техния достъп до лечение и грижи; призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки и предприемат действия по отношение на цялостното въздействие на пандемията върху пациентите и върху устойчивостта на здравните системи и да работят заедно, за да гарантират, че нито един пациент няма да бъде пренебрегнат и че се гарантира непрекъснатостта на грижите дори по време на извънредни ситуации;

5.  подчертава, че публичните инвестиции в научни изследвания следва да имат за цел да укрепят общественото здраве и да покрият неудовлетворените медицински потребности, особено потребностите в области, които не са обхванати от частния сектор и които следва да се определят с участието на регулаторните органи, академичните среди, здравните специалисти, пациентите и платците на ранните етапи на научноизследователската и развойната дейност, така че да се гарантира, че научноизследователските приоритети отговарят на обществените потребности; посочва, че интегрирането на пълноценното участие на пациентите и диалога с тях през целия жизнен цикъл на лекарствата и другите терапии е задължително изискване за постигане на високостойностни иновации и за цялостния успех на фармацевтичната стратегия, което изисква също така да се провеждат консултации с представители на потребителите и пациентите през цялото време на изпълнение на стратегията;

6.  призовава Комисията да започне процеса на определяне на неудовлетворените медицински потребности под координацията на Европейската агенция по лекарствата, за да се установи общоприето определение, което да помогне за по-доброто насочване на изследванията в зависимост от потребностите и за предотвратяване на използването на различни определения за неудовлетворените медицински потребности, което на ранен етап води до прекомерно високи цени при пускането на пазара на лекарствата;

7.  призовава Комисията да използва и координира фармацевтичната и промишлената стратегия, стратегията в областта на цифровите технологии, обновената търговска политика на ЕС и други съответни политики, за да насърчи европейската конкурентоспособност и да гарантира, че ЕС е в състояние да се конкурира със съперничещите региони;

8.  подчертава, че публичните и частните инвестиции в научни изследвания и разработване на иновативни методи на диагностика, както и достъпът до безопасни, ефективни и висококачествени лекарства и лечения на достъпни цени, са от съществено значение за постигането на напредък в профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията и качеството на живот на пациентите;

9.  припомня, че публичните и частните инвестиции следва да бъдат съгласувани с необходимите регулаторни и законодателни мерки, за да се отговори на терапевтичните и диагностичните нужди на пациентите, включително по отношение на редките и хроничните заболявания, редките ракови заболявания при възрастните, раковите заболявания при децата и невродегенеративните заболявания, и да се води борба с антимикробната резистентност (АМР);

10.  посреща със задоволство намерението на Комисията да направи оценка и преглед на съществуващата рамка за предлагане на стимули; призовава Комисията да стимулира конкуренцията, като адаптира своята нормативна уредба и стимулира инвестициите в незащитени с патент лекарствени продукти сираци и педиатрични лекарствени продукти, включително за онкологията, детските ракови заболявания и неврологичните заболявания;

Фармацевтичните продукти и антимикробната резистентност

11.  подчертава сериозните и постоянно нарастващи рискове, свързани с антимикробната резистентност, за общественото здраве, околната среда, производството на храни и икономическия растеж; признава значението на кампаниите в областта на общественото здраве, насочени към предотвратяването на инфекциозни заболявания чрез ваксинация;

12.  счита, че антимикробната резистентност представлява сериозна заплаха за общественото здраве; призовава Комисията и държавите членки да финансират проектите, които имат за цел да подобрят диагностиката и разработят нови антибиотици, както и да разработят протокол за разумната употреба на антибиотиците и информационна кампания за медицинските специалисти с цел насърчаване на по-целенасоченото лечение въз основа на действителните нужди на пациентите;

13.  приканва Инициативата за иновативни лекарства и Европейската инвестиционна банка да изпълняват по-активна роля при финансирането на иновативни инициативи в областта на антимикробната резистентност; подчертава значението на прилагането на общия план за действие в областта на антимикробната резистентност и здравните инфекции; отбелязва необходимостта да се улесни достъпът до нови антибиотици, като същевременно се поддържа достъпът до вече съществуващите антибиотици;

14.  счита, че е наложително да се въведе общо за ЕС терапевтично ръководство за антимикробните средства, в което да бъдат определени проследими цели за намаляване на употребата на антимикробни средства на равнище ЕС, а комуникационните кампании относно антимикробната резистентност да бъдат координирани чрез единен календар на равнище ЕС, за да се повиши осведомеността за антимикробната резистентност, резистентните щамове и последиците от тях;

15.  подчертава, че подходът „Едно здраве“ следва да направлява намаляването и оптимизирането на употребата на антимикробните средства, както и разработването на нови лекарствени продукти, включително антимикробни агенти; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на съществуващата законодателна уредба, свързана с антимикробната резистентност, и по целесъобразност да представят предложение за нейното преразглеждане;

Научни изследвания в областта на фармацевтичните продукти

16.  призовава Комисията да извърши оценка – както и по целесъобразност да извърши преглед – на системата от стимули, за да насърчи научните изследвания и разработването на нови лекарства за неудовлетворени диагностични и терапевтични потребности, като дава приоритет на обществените интереси и безопасността на пациентите, когато извършва оценка на проекти, поощрявани от фармацевтичната промишленост, за борба с раковите заболявания, включително раковите заболявания при децата, и по-специално за да стимулира разработването на лекарства срещу раковите заболявания сред децата чрез клинични изпитвания сред децата (first-in-child), редките, невродегенеративните и психичните заболявания, както и срещу антимикробната резистентност, с цел да се намерят повече терапевтични възможности и да се отговори на нуждите на пациентите и здравните системи;

17.  призовава Комисията да насърчи създаването на уредба на ЕС за насочване и редовна оценка на изпълнението на националните планове за борба с тези заболявания и призовава държавите членки да подкрепят научните изследвания и развойната дейност, които са насочени към неудовлетворени медицински потребности; подчертава, че ако системата се основава само на стимули в областта на научните изследвания, то тя няма да постигне необходимите цели в борбата срещу редките заболявания;

18.  призовава Комисията да осигури публично финансиране за научни изследвания за проучване на употребата на продукти с променено предназначение, продукти с употреба извън предназначението и незащитени с патент продукти, които могат да се използват безопасно и ефективно при пациенти; подчертава, че лекарствените продукти, получени чрез публично финансирани научни изследвания, трябва да бъдат еднакво достъпни в целия Съюз на справедлива и достъпна цена и че по целесъобразност притежателят на разрешението за употреба може да обмисли възможността за доброволно неизключително лицензиране на тези продукти; подчертава, че финансирането от ЕС следва да бъде насочено към проекти в области, в които има най-остра необходимост от научни изследвания;

19.  подчертава значението на непрекъснатите иновации, включително по отношение на продуктите, незащитени с патент, с цел задоволяване на неудовлетворените потребности на пациентите; призовава Комисията да разработи пригодна за предназначението си нормативна уредба, която да даде възможност за разработване на лекарства с добавена стойност, както и да признае тази категория финансово достъпна иновация посредством подходящи стимули с оглед на нейната стойност за здравните системи;

20.  посреща със задоволство инициативата за стартиране на пилотен проект за проверка на рамковите разпоредби за новите показания за незащитени с патенти лекарства и на основанието за евентуални регулаторни действия; в тази връзка подчертава, че приносът и участието на сектора и академичните среди са необходими и важни;

21.  призовава Комисията въз основа на диалог с държавите членки да положи усилия за разработване на рамка за фармацевтично законодателство и система за възстановяване на разноските, която да подпомага смислените иновации за пациентите и да стимулира в по-малка степен сходните фармацевтични продукти (т.нар. „me‐too drugs“), които нямат добавена стойност, или скъпоструващите фармацевтични продукти, които предлагат само незначителни подобрения за пациентите;

22.  призовава Комисията да преразгледа Регламент (ЕО) № 141/2000 и Регламент (ЕО) № 1901/2006; призовава да се извърши оценка на ефективността на финансирането и на проектите на публично-частни партньорства, особено с оглед на подобряването на отношенията между местните здравни органи, университетите и фармацевтичната промишленост; отчита, че са необходими допълнителни подобрения, за да се посрещнат потребностите на пациентите, които тези регламенти се стремят да покрият, и призовава Комисията да предвиди мерки, които да са насочени към важни, но пренебрегвани области, с цел да рационализира, опрости и адаптира регулаторните процедури;

23.  подчертава факта, че научно признатата интегративна медицина, одобрена от обществените здравни органи, може да бъде от полза за пациентите по отношение на успоредните въздействия на няколко заболявания, например ракови заболявания, и леченията за тях; подчертава, че е важно да се разработи всеобхватен, приобщаващ и ориентиран към пациента подход и да се насърчи, ако е целесъобразно, използването на тези терапии като допълнение под надзора на медицински специалисти;

24.  призовава Комисията да подкрепи допълнителните научни изследвания сред по-слабо представените части от населението, например възрастните хора, децата, жените и пациентите със съпътстващи заболявания, включително затлъстяването като първично заболяване, както и в случаите, в които затлъстяването се явява хронично заболяване, отключващо други незаразни заболявания; подчертава, че е необходимо да се вземат предвид аспектите на пола при изследванията, диагностиката и лечението и по отношение на въздействието на лекарствата и терапевтичните средства, тъй като жените през целия си живот продължават да бъдат недостатъчно представени в биомедицинските и здравните изследвания и данни; подчертава, че в резултат на това доказателствената база е по-слаба за жените, както и за възрастните хора, което води до това много заболявания, например сърдечносъдовите заболявания, да не се диагностират в достатъчна степен сред жените;

25.  призовава Комисията да се възползва от работата, извършена в рамките на Европейския план за борба с рака, и да гарантира превръщането на Европа в световен център за върхови постижения в научните изследвания и развойната дейност в нововъзникващи и иновативни области на медицината; подчертава, че съвременните технологии, например наномедицината, могат да осигурят решения на настоящите предизвикателства в лечението в области като раковите и сърдечно-съдовите заболявания; подчертава, че тези иновативни области на медицината следва да получават разрешения чрез централизираната процедура за одобрение на нанолекарствата;

26.  призовава Комисията да гарантира, че финансирането от страна на ЕС за биомедицинските изследвания и развойна дейност ще бъде обвързано с условия за пълна прозрачност и проследимост на инвестициите, за гарантиране на доставките във всички държави членки и за улесняване на постигането на възможно най-добрите резултати за пациентите, включително по отношение на достъпността, в т.ч. и финансовата достъпност, на готовите лекарствени продукти;

27.  подчертава, че изследванията, производството и употребата на лекарствени продукти трябва да се ръководят от етични принципи, които гарантират зачитане на правото на живот, достойнството и неприкосновеността на личността;

28.  призовава Комисията да насърчава развитието на научните изследвания в областта на обезболяващите лекарства;

29.  приветства публикуването от Комисията на 5 февруари 2021 г. на плана за действие SAMIRA; призовава Комисията, в рамките на преразглеждането на законодателството в областта на фармацевтиката, да определи регулаторна рамка, насочена към внедряването на радиологичните и ядрените технологии за терапевтични цели, а не само за диагностика;

30.  призовава за стартиране на важен проект от общоевропейски интерес във фармацевтичния сектор, така че да се определят предварително целевите заболявания или технологии;

31.  припомня, че за финансирането на проекти за фармацевтични изследвания могат да бъдат мобилизирани редица европейски програми, като „Хоризонт Европа“, „InvestEU“, „ЕС в подкрепа на здравето“, политиката на сближаване, както и програмата „Цифрова Европа“ за проектите, съсредоточени върху внедряването на изкуствения интелект (ИИ);

32.  призовава за фармацевтична стратегия на ЕС, която обръща по-задълбочено и по-голямо внимание на всички медицински аспекти, свързани с пола; подчертава необходимостта от отразяване на многообразието на обществото и специфичните за пола физиологични въпроси при провеждането на научни изследвания върху лекарства, за да се подкрепи научноизследователската и развойната дейност в областта на специфичната за пола медицина и да се гарантира, че тези въпроси се вземат предвид при издаването на разрешения за пускане на пазара;

Ценообразуване и разходи за фармацевтични продукти

33.  призовава Комисията да насърчава диалога с държавите членки и всички съответни заинтересовани страни за насърчаване на произведените в Европа фармацевтични продукти чрез укрепване на устойчивостта на производството и доставките, чрез оценка на допълнителни критерии за национално ценообразуване без допълнителни разходи за пациентите и без да се засяга устойчивостта на здравната система; подчертава, че тези критерии следва да включват високи екологични производствени стандарти, стабилно управление на веригата на доставки и инвестиции в иновации и научни изследвания;

34.  препоръчва освен това Комисията и държавите членки да гарантират, че ценообразуването отразява също така дали е използван някакъв вид публично финансиране в подкрепа на иновациите, производството и научните изследвания, стойността на терапевтичната полза от лекарството, дали въпросното лекарство е генерично или биоподобно, както и основните и по-широки нужди на населението;

35.  подчертава, че този диалог следва допълнително да насърчава сътрудничеството при преговорите относно ценообразуването и, когато е целесъобразно, съвместното възлагане на обществени поръчки; припомня, че националното ценообразуване следва да се основава на прозрачността на фактори като публични и частни научни изследвания, разходи за разработване и добавена терапевтична стойност; призовава Комисията да насърчава споделянето на информация между държавите членки относно нетните цени на лекарствата чрез сътрудничество в рамките на Европейската интегрирана база данни за ценова информация (EURIPID);

36.  призовава Комисията да разгледа възможността за създаване, ако са изпълнени условията, на фонд на ЕС, съфинансиран от държавите членки, за договаряне и закупуване на лекарства сираци и други нови, персонализирани лекарства, за да се гарантира равнопоставен достъп до ефективни терапевтични средства и лечения за пациентите от различни държави членки и за да се предотврати това отделните лечебни заведения да понасят прекомерните разходи при лечението на редки заболявания;

37.  призовава Комисията да работи с държавите членки за въвеждане на мерки за увеличаване на прозрачността в областта на научните изследвания, разработването и производството на лекарствени продукти; призовава за по-голяма прозрачност на цените и приканва държавите членки да продължат да обменят доброволно своите най-добри практики за ценообразуване; изтъква, че ценообразуването следва да продължи да бъде национално правомощие, като се отчита многообразието в ЕС;

38.  призовава Комисията периодично да оценява и преразгледа системата от стимули, да увеличи прозрачността на цените, както и да изтъкне факторите, ограничаващи финансовата достъпност и достъпа на пациентите до лекарствени продукти; призовава освен това Комисията да обърне внимание на първопричините за недостига на фармацевтични продукти и да предложи устойчиви решения, които също така насърчават конкуренцията при защитените и незащитените с патент продукти и своевременното навлизане на пазара на генерични и биоподобни лекарства;

39.  подчертава, че е важно да се намери правилен баланс между, от една страна, предлагането на стимули за разработване на лекарства, особено когато не съществуват алтернативи за лечение, и от друга страна, защитата на обществения интерес чрез предотвратяване на нарушаването на конкуренцията и нежеланите последици и гарантиране на финансовата достъпност и наличността на лекарствените продукти;

40.  освен това приканва Комисията, по-специално нейната ГД „Конкуренция“, както и националните компетентни органи, да бъдат бдителни за антиконкурентно поведение и да разследват нарушаващите конкуренцията практики във фармацевтичния сектор;

41.  призовава за максимална прозрачност по отношение на използването на публични средства, предназначени за научни изследвания и развойна дейност, както и за лесен публичен достъп до информация за условията за патентоване/лицензиране, резултатите от клиничните изпитвания и публичния/частния принос;

42.  настоява върху необходимостта да се осигури равен достъп до финансово достъпни лекарства на територията на ЕС; подкрепя колективното договаряне на цените на лекарствата с фармацевтичния сектор, какъвто е случаят с инициативата „Beneluxa“ и декларацията от Валета; счита, че фармацевтичният сектор следва да спазва изискванията относно достъпните цени на лекарствата в рамките на публично финансирани научни изследвания;

Роля на генеричните и биоподобните лекарства

43.  посочва, че генеричните и биоподобните лекарства увеличават достъпа на пациентите до ефективни и безопасни възможности за лечение, увеличават конкуренцията, предлагат достъпни, включително финансово, лечения и допринасят значително за бюджетната устойчивост на системите на здравеопазване, като генерират икономии на разходи, като същевременно поддържат високото качество на здравеопазването;

44.  подчертава значението на генеричните и биоподобните лекарства и лекарствата с добавена стойност за постоянното разширяване на справедливия достъп за пациентите и за постигане на устойчивост на системите за здравеопазване в Европейския съюз, където достъпът все още е неравномерен; призовава Комисията по спешност да осигури здравословна конкуренция при изтичане на изключителните права, произтичащи от интелектуалната собственост, чрез гарантиране на достъпността на биоподобните лекарства от самото начало и чрез премахване на всички пречки пред достъпа до конкуренция, например чрез патентно обвързване, забрана на практиките за постоянно подновяване на права върху интелектуална собственост, които неправомерно забавят достъпа до лекарствени продукти, както и чрез създаване на условия за единно глобално развитие;

45.  призовава Комисията да вземе мерки в подкрепа на по-голямото пазарно присъствие на тези лекарства и да хармонизира на равнището на ЕС тълкуването на разпоредбата „Болар“ относно възможните изключения от правната рамка за единната патентна система за производителите на генерични лекарства;

46.  призовава Комисията да предприеме действия, които насърчават научноизследователската и развойната дейност, както и производството на генерични и биоподобни лекарства в ЕС, и да предложи протоколи на ЕС за взаимозаменяемостта на биоподобните лекарства, както е определено от Европейската агенция по лекарствата, при зачитане на индивидуалните потребности на пациентите и свободата на клиничните специалисти да предписват най-доброто лечение за всеки пациент, като пациентите винаги са информирани и са в основата на процеса на вземане на решения;

47.  насърчава държавите членки да направят оценка на мерките за насърчаване на използването на финансови икономии, генерирани в националната здравна система от използването на биоподобни лекарства, и да ги реинвестират по прозрачен и осезаем начин за подобряване на качеството на услугите за полагане на грижи; призовава Комисията да насърчава държавите членки да подкрепят прозрачните практики по отношение на икономията на разходи, свързани с биоподобните продукти; призовава Комисията да улесни такива договорености като програми за споделяне на печалби;

48.  подчертава необходимостта Комисията да продължи да предотвратява антиконкурентни практики, за да гарантира конкурентен пазар на генерични и биоподобни лекарства;

49.  подчертава значението на подобряването на образованието в областта на биоподобните лекарства; призовава Комисията да насърчава съответните образователни и комуникационни дейности сред здравните специалисти, като създаде специализиран онлайн европейски ресурсен център;

Забавено навлизане на лекарства на пазара

50.  приветства факта, че Комисията ще започне пилотен проект за по-добро разбиране на първопричините за забавянето на навлизането на лекарства на пазара; призовава Комисията да разгледа големите различия в рамките на ЕС по отношение на средния брой дни между одобрението на дадено лекарство и момента, в който то става достъпно за пациентите, като предложи нови начини за подобряване на регулаторния процес и неговото прилагане и като приложи иновативни решения за намаляване на забавянията при навлизането на пазара на лекарства;

51.  подчертава, че всяко преразглеждане на регулаторните процедури и подходи към оценката на научните доказателства трябва да се предприема внимателно, за да се вземат предвид адекватно аспектите на ползите и безопасността на пациентите;

52.  подчертава необходимостта от намаляване на сроковете за одобрение на лекарствата, като се определи, когато това е целесъобразно, срок за достъп до пазара, като те бъдат приведени в съответствие със сроковете за вземане на решение на Европейската агенция по лекарствата, за да се гарантира бърз и равнопоставен достъп до лекарства за всички в ЕС и за да се предотврати дискриминацията спрямо граждани на ЕС; припомня, че титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите също биха могли да играят ключова роля за наличието на лекарствени продукти в целия ЕС, като избягват спирането на продукти и забавянията при навлизането на пазара единствено поради търговски фактори;

Публично-частни партньорства и иновации

53.  подчертава ползите от публично-частните партньорства за националните здравни системи при финансирането на научни изследвания и производство на иновативни лекарства и научни изследвания относно промяната на предназначението на лекарства, както и че сътрудничеството между академичните среди и фармацевтиката е от съществено значение за обмена на знания и информация в полза на всички пациенти в целия Съюз;

54.  подчертава, че такова сътрудничество трябва да гарантира, че научноизследователските приоритети се ръководят от нуждите на пациентите и общественото здраве и публичните средства се инвестират по прозрачен начин, като се гарантира наличността и финансовата достъпност на продуктите, произхождащи от тези партньорства и публични средства;

55.  призовава Комисията да гарантира, че Европейското партньорство за иновации в здравеопазването се ръководи от съображения от обществен интерес; призовава Комисията да приеме и приложи обща политика относно такива предварителни условия по линия на програмата „Хоризонт Европа“;

Европейски орган за готовност и реагиране при извънредни здравни ситуации (HERA)

56.  приветства стартирането на 17 февруари 2021 г. на инкубатора HERA, фокусиран върху борбата срещу вариантите на COVID-19;

57.  отбелязва съобщението на Комисията за създаване на HERA; счита, че органът следва да идентифицира заплахите за здравето, да инициира и подпомага разработването на иновации, да създаде на равнище на ЕС списък на лекарствените продукти от основен терапевтичен интерес, да улесни тяхното производство в рамките на ЕС, както и да насърчава съвместното закупуване и натрупване на стратегически запаси от тези лекарства;

58.  призовава за предоставяне на достатъчно ресурси и независимост в правомощията за предприемане на мерки в общ план срещу трансграничните заплахи за здравето, пред които ЕС е възможно да се изправи в средносрочен план и отвъд самата пандемия от COVID-19, включително ресурси за разработване на нови терапевтични средства срещу вирусни и бактериални патогени;

59.  призовава Комисията да гарантира, че HERA се ръководи от обществения интерес и допринася ефективно за разработването, наличието и финансовата достъпност на безопасни и ефективни медицински мерки за противодействие;

60.  заявява повторно позицията си, че Комисията следва да разгледа и възможността за създаване на европейски еквивалент на Органа за авангардна научно-изследователска и развойна дейност в областта на биомедицината на САЩ; приветства факта, че Комисията е направила предложение за европейски HERA, но изразява разочарованието си, че Парламентът не е участвал в ролята си на съзаконодател;

Практики за възлагане на обществени поръчки

61.  подчертава значението на новите съвместни договори на ЕС за възлагане на обществени поръчки от Комисията и държавите членки, особено, но не само, за спешни лекарства и неудовлетворени терапевтични потребности, за да се подобри достъпността до тях на равнище ЕС, включително от финансова гледна точка; призовава за проучване на такива практики в области като редки болести и рак посредством ясно очертани етапи, цели и ангажименти, договорени от всички участващи страни; подчертава необходимостта от осигуряване на високи нива на прозрачност в тези инициативи и прилагане на поуките от съвместното възлагане на обществени поръчки за продуктите срещу COVID-19; подчертава, че съвместното възлагане на обществени поръчки не трябва да крие опасност от отрицателно въздействие върху потоците на доставки чрез увеличаване на риска от недостиг в ЕС;

62.  подчертава, че съвместното възлагане на обществени поръчки следва да се основава на споделени отговорности и на справедлив подход с права и задължения за всички участващи страни. подчертава, че следва да се поемат и спазват ясни ангажименти, като производителите постигнат договорените равнища на производство, а органите - като закупят договорените резервирани количества;

63.  подчертава още, че когато се използва съвместно възлагане на обществена поръчка, в процеса на възлагане следва да се вземат предвид качествени критерии като способността на производителя да гарантира сигурността на доставките по време на здравна криза;

64.  подчертава, че съвместните обществени поръчки следва да имат ясно определен обхват, като се има предвид например потенциала за нови иновативни антибиотици, ваксини, лечебни лекарства и лекарства за редки заболявания, като се отчита необходимостта от по-балансирани публично-частни инвестиции, ясна отговорност за производителите и достатъчна гъвкавост за държавите членки в съответствие с националните особености, като същевременно се спазват поетите ангажименти;

65.  приветства позоваването в стратегията на факта, че действията в областта на обществените поръчки могат да насърчат конкуренцията и да подобрят достъпа до лекарства. настоятелно призовава Комисията, в контекста на Директива 2014/24/ЕС(18), своевременно да предложи насоки за държавите членки, по-специално относно най-добрите начини за прилагане на критериите за икономически най-изгодна оферта, без критериите да бъдат ограничавани единствено до най-ниските цени; подчертава, че сигурността на доставките е съществен елемент и трябва да се разглежда като качествен критерий при възлагането на договори за обществените аптеки и поканите за подаване на оферти за доставката на лекарствени продукти; подчертава значението на диверсифицираните доставки и устойчивите практики за възлагане на обществени поръчки за лекарствени продукти; предлага инвестициите в производството на активни вещества и готови лекарствени продукти в рамките на ЕС също да се считат за основен критерий, както и броят и местоположението на производствените обекти, надеждността на доставките, реинвестирането на печалбите в НИРД и прилагането на социални, екологични и етични стандарти и стандарти за качество;

66.  счита, че по време на криза част от съвместните обществени поръчки на Съюза би могла, когато е целесъобразно и при поискване, да бъде разпределена предварително в духа на солидарността за държави с ниски и средни доходи;

67.  призовава Комисията и държавите членки да обмислят въвеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, съгласно които могат да се възлагат поръчки на няколко успешни оферента, включително на подаващи съвместна оферта оференти;

Достъп до лекарства в ЕС

68.  изразява загриженост, че достъпността, включително финансова, на лекарствата продължава да бъде предизвикателство за националните здравни системи и че иновативните лекарства са скъпи, а в някои държави членки дори не са пуснати на пазара поради търговски съображения;

69.  призовава Комисията да разгледа възможностите за политики, които спомагат за гарантирането на пускането на пазара на централно разрешени лекарства във всички държави – членки на ЕС, а не само в тези, които представляват интерес от търговска гледна точка; подчертава необходимостта да се гарантира, че всяка форма на стимули на равнището на ЕС води до справедливо и достъпно ценообразуване във всички държави членки на фармацевтичните продукти, особено на иновативните;

70.  приветства намерението на Комисията да преразгледа законодателството в областта на фармацевтиката с цел насърчаване на силна и лоялна конкуренция, оказване на подкрепа на държавите членки при стабилизирането и балансирането на националните системи за ценообразуване на лекарствата, насърчаване на справедливи национални системи за ценообразуване на лекарствата и гарантиране на равен достъп до лекарства и медицински продукти във всички държави членки; подчертава, че решенията относно ценообразуването на лекарствата и възстановяването на разходите за лекарства са от компетентността на държавите членки;

71.  подчертава, че изтеглянето на продукти от пазара може да доведе до сериозни последици по отношение на наличността на лекарства и по този начин да попречи на пациентите да имат достъп до своевременно, равнопоставено и висококачествено лечение; подчертава, че изтеглянията от пазара на основни лекарства следва да се извършват в ситуации, в които пациентите разполагат със заместващо и равностойно лечение, и следва да подлежат на разширени задължения за ранно уведомяване за титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите, за да се гарантира, че органите на държавите членки са в състояние да управляват положението на титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите в интерес на пациентите;

72.  призовава Комисията да разгледа нови процеси за насърчаване на промяната на предназначението на лекарствени продукти; призовава Комисията да улесни по-широката употреба на лекарства не по предназначение, включително по-евтини лекарства и лекарства, използвани за редки ракови заболявания, наред с другите, когато са налице солидни научни доказателства за ефикасност и безопасност за пациентите; подчертава освен това възможността за нова рамка за подпомагане на маркетинга и употребата на лекарства с нови одобрени показания, за да се направи по-привлекателна промяната на предназначението на лекарствени продукти в ЕС;

73.  призовава Комисията да разработи здравни стратегии на европейско равнище въз основа на общ набор от лекарствени продукти за лечение на рак, инфекциозни и редки заболявания и за други области, които са значително засегнати от недостиг на лекарства; призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на общи критерии за ценообразуване, за да направи тези лекарства финансово достъпни; счита, че улесняването на по-бързия достъп без да се компрометира безопасността би било особено полезно за пациентите с тежки хронични заболявания; предлага съответно да се позволи на пациентите да вземат участие в решенията относно рисковете и ползите от ранния достъп до нови и иновативни лекарства и лечение;

74.  насърчава включването на общности, разпределени по заболявания, в процесите на научна консултация на Европейската агенция по лекарствата за редки ракови заболявания и болести, за да могат те да предоставят на регулаторите своята експертиза по отношение на съответната болест и да вземат предвид нейната рядкост и неудовлетворени потребности;

Подпомагане на прозрачна, конкурентоспособна и иновативна фармацевтична промишленост на ЕС в отговор на нуждите на общественото здраве

75.  признава, че една конкурентоспособна, самодостатъчна и устойчива фармацевтична промишленост на ЕС е от стратегическо значение за Съюза, тъй като насърчава иновацията, научните изследвания и висококачествената заетост и е по-отзивчива към нуждите на пациентите; посочва, че промишлеността се нуждае от стабилна и предвидима регулаторна среда, която в същото време ограничава административната тежест и запазва принципа на профилактика и наличност на безопасни, ефективни и висококачествени лекарства на пазара на ЕС; подчертава, че системата за издаване на разрешения за търговия следва да се основава на съществуващата законодателна рамка и да предотвратява дублирането и всякаква допълнителна административна тежест;

76.  приветства силния акцент и няколкото включени във фармацевтичната стратегия инициативи относно необходимостта да се оптимизира и осъвремени съществуващата регулаторна рамка, като например чрез преразглеждането на законодателството за вариациите, по-цифровизирани и ефективни регулаторни процеси, прилагането на електронна информация за продуктите (ePI), опростяване на оценката на активните фармацевтични съставки и по-добро управление на добрите производствени практики (ДПП)/управлението на производството и ресурсите; настоятелно призовава Комисията да постигне бърз напредък по тази програма, като използва по най-добрия начин съществуващите цифрови инструменти на равнище ЕС;

77.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да въведат по целесъобразност финансови стимули за запазване и развитие на фармацевтичната промишленост на ЕС, от производството на активни фармацевтични съставки до производството, опаковането и разпространението на лекарствени продукти; припомня стратегическото значение на този сектор и значението на инвестициите в европейските дружества с цел диверсифициране на ресурсите и насърчаване на разработването на иновативни производствени технологии, които могат да повишат способността за реагиране на цели производствени линии; припомня, че всяко публично финансиране следва да улеснява най-добрите резултати за пациентите, включително по отношение на достъпността на произведените лекарствени продукти, като се спазват условията за прозрачност, проследимост и задължения за доставка;

78.  припомня съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено: „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“, в което са анализирани стратегическите зависимости на ЕС, в т.ч. по отношение на активни фармацевтични съставки и други свързани със здравеопазването продукти, които биха могли да доведат до уязвимост за ЕС и да засегнат основните му интереси, в което съобщение фармацевтичната стратегия е посочена като средство да се разрешат тези проблеми;

79.  припомня, че е изключително важно световното здравеопазване и световните вериги на доставки да развиват местен капацитет за производство и дистрибуция в ЕС и в развиващите се страни, по-специално по отношение на фармацевтичните изследвания, развойната дейност и производство, винаги в съответствие със социалните стандарти и надлежната проверка в отрасъла; призовава Комисията да използва промишлената стратегия, стратегията в областта на интелектуалната собственост и фармацевтичната стратегия, за да улеснява преодоляването на трайните различия в научноизследователската дейност и производството на лекарства чрез партньорства за разработване на продукти и създаването на отворени центрове за научни изследвания и производство;

80.  счита, че заводите за производство на фармацевтични продукти са част от критичната здравна инфраструктура на Европа; поради това призовава Комисията и държавите членки да наблюдават преките чуждестранни инвестиции в сектора; предлага Европейската програма за защита на критичната инфраструктура да се прилага в сектора на здравната инфраструктура;

81.  посочва, че разработването на нови споразумения за взаимно признаване относно сертификатите за добра производствена практика (ДПП) и разширяването на обхвата на съществуващите споразумения (най-вече относно проверките и изпитването на партиди) с повече държави, които имат високи производствени стандарти, биха могли да улеснят включването на обекти в държави извън ЕС в производствена верига на доставки, без да се отказват от европейските стандарти, което би позволило по-голям производствен капацитет по време на кризи;

82.  настоятелно призовава Комисията да предложи включването на екологични стандарти, по-специално относно управлението на отпадъците и отпадъчните води, в насоките за добри производствени практики на международно равнище;

83.  подчертава необходимостта от повишаване на квалификацията, преквалификация и придобиване на умения за нови сфери на дейност сред работниците с цел професионално развитие в здравеопазването, така че да бъдат подготвени по-добре за потенциални извънредни и кризисни ситуации; призовава да бъде взето под внимание допълнителното обучение и преквалификацията на работниците на всички етапи от веригата за създаване на стойност и увеличаването на възможностите за обучение на специалисти в областта на НТИМ;

84.  подчертава най-новите развития при фармацевтичните продукти в посока към специфични за отделното заболяване и отделния пациент лечения, при които се изпълняват педантични производствени стъпки, както и необходимостта да бъде взета под внимание високата чувствителност спрямо условията на околната среда и транспорта, която усложнява логистиката по веригата на доставки; приканва Комисията да използва максимално полезните взаимодействия между европейските фондове и други инструменти и политики на ЕС с цел да бъдат подкрепени разработването и осъществяването на надеждни производствени процеси и мрежи за разпространение, които да гарантират гъвкаво, отзивчиво и подлежащо на възпроизвеждане производство;

85.  призовава Комисията да разшири ролята на Европейската агенция по лекарствата в оценяването на продукти, в които се комбинират лекарства и изделия/диагностика, за да се опрости фрагментираната рамка за надзор; счита, че по-голяма регулаторна гъвкавост и ефективност може да бъдат постигнати чрез възприемане на водени в по-голяма степен от експертните знания и опит научни оценки във връзка с разрешенията за търговия в рамките на Европейската агенция по лекарствата;

86.  счита, че насърчаването и изграждането на привлекателна европейска промишлена екосистема за фармацевтичния сектор е едно от ключовите условия за продължаване на насърчаването на преместването на производствени съоръжения обратно в ЕС; освен това счита, че подобно преместване може да спомогне за това европейските здравни системи да станат по-независими от трети държави и по-устойчиви на смущения, като се има предвид, че прекъсването на доставките излага пациентите на риск, когато те не могат да получат препоръчани алтернативни лечения;

87.  призовава Комисията да включи в статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) данни относно липсата по собствена преценка на достъп до лекарства, тъй като досега достъпът до лекарства не е измерван в EU-SILC;

88.  подкрепя адаптирането на съществуващи рамки за приемливост в процеса на вземане на решения и възприемане на технологии с ИИ, за да се осигури път, по който ИИ може да се разработва, възприема и прилага в системите за здравеопазване посредством приобщаване, изграждане на капацитет и доверие; отново заявява, както при всички основани на ИИ технологии, че трябва по всяко време да се гарантира човешки надзор; счита, че законодателството не следва да изостава от иновациите; призовава Комисията да въведе известна гъвкавост в законодателството, за да се реагира много по-бързо и ефикасно на новите нужди и продукти, като се спазват критериите за безопасност и етика;

89.  призовава Комисията да улесни процесите на оценка, които позволяват да се проведе ранен и повтарящ се диалог относно данните и доказателствата в момента на тяхното генериране; призовава Европейската агенция по лекарствата и националните агенции по лекарствата да дадат приоритет на представянето на данни от рандомизирани контролирани клинични изпитвания, при които изпитваните лекарства се сравняват със стандартното лечение съгласно определението на Европейската агенция по лекарствата;

90.  отбелязва, че взетите решения във връзка с регулаторната среда в ЕС относно фармацевтичните продукти ще имат последици извън границите на EС, като се има предвид, че редица трети държави признават и разчитат на изискванията на ЕС, особено що се отнася до улесняването на износа и отмяната на изискванията за изпитването им в трети държави, когато те са с произход от ЕС; ето защо подчертава колко е важно по възможност да се поддържат такива споразумения за взаимно признаване с трети държави и да се гарантира, че те са актуални;

91.  подчертава, че ЕС следва да постави акцента върху развитието на съответен капацитет за устойчиво производство на активни съставки, суровини и лекарства, които да намалят зависимостта от външни източници; обявява се за по-голяма правна сигурност за разработчиците на лекарства;

Сертификати за допълнителна закрила

92.  призовава Комисията да извърши оценка на добавената стойност на механизма на сертификата за допълнителна закрила, за да предотврати забавяния в достъпа до генерични лекарства и за да подобри финансовата устойчивост на системите на здравеопазването;

93.  обръща внимание на разликите във валидността на патентите и сертификатите за допълнителна закрила в отделните държави членки; призовава Комисията да преразгледа използването на сертификати за допълнителна закрила въз основа на технологичния и научния напредък, за да се даде възможност за повишаване на конкурентоспособността на генеричните и биоподобните лекарства в рамките на ЕС и извън него;

94.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието, което едно предложение за единни сертификати за допълнителна закрила би оказало върху навлизането на пазара на генерични и биоподобни лекарства и върху равнопоставения достъп на пациентите до лечение, като въз основа на тази оценка предложи единни сертификати за допълнителна закрила, когато е целесъобразно;

95.  подчертава, че използването на сертификати за допълнителна закрила следва да е разрешено само в изключителни и обосновани случаи;

Иновативни и нови лекарства

96.  подчертава, че научноизследователската и развойната дейност е ключова за разработването на иновативни лекарства, лечения и диагностика;

97.  подчертава факта, че генната и клетъчната терапии, персонализираната медицина, радионуклидната терапия, нанотехнологиите, ваксините от следващо поколение, включително производните на и РНК, електронното здравеопазване и инициативата „1+ милион генома“ могат да донесат огромни ползи по отношение на профилактиката, диагностиката, лечението и възстановяването при всички заболявания, ако докажат своята добавена стойност в сравнение със съществуващите здравни технологии; подчертава потенциала за трансформиране на тези нови терапии и технологии за пациентите, както и обществата като цяло, например като се даде възможност за преминаване от хронично управление и грижи към еднократно лечение, като така се допринася за намаляване на разходите за здравните системи и за засилване на тяхната ефикасност, устойчивост и издръжливост; настоятелно призовава Комисията да насърчава достатъчно експертни познания, да разработи подходящи регулаторни рамки, да насочва нови бизнес модели, постоянно да гарантира високи стандарти за безопасни продукти, както и да провежда информационни кампании за повишаване на осведомеността и гарантиране на навлизането на тези иновации; настоятелно призовава Комисията да предложи адекватни ресурси, за да може Европейската агенция по лекарствата ефективно да постига тези цели;

98.  признава, че лекарствените продукти за модерна терапия в основата си са различни от традиционните фармацевтични продукти, тъй като са насочени към първопричините на заболяването, и че благодарение на основната им устойчивост и потенциално лечебни свойства те биха могли да бъдат бъдещето на медицината; признава, че регулаторните органи, като например Европейската агенция по лекарствата, са готови да прегледат и одобрят десетки лекарствени продукти за модерна терапия през идните години, като подчертава нуждата Комисията да въведе в допълнение към своя план за действие относно лекарствените продукти за модерна терапия надеждна регулаторна среда, която улеснява достъпа за всички отговарящи на условията европейски пациенти и да продължи да изгражда позицията на Европа като главен участник в лекарствени продукти за модерна терапия, за да може Европа да запази своята глобална конкурентна позиция в разработването на такива продукти;

99.  призовава Комисията да гарантира, че съществуващите координиращи органи ще улесняват трансграничните лечения, основани на лекарствени продукти за модерна терапия, и че пациентите в Европа се ползват с равен достъп до иновативни терапии;

100.  настоятелно призовава Комисията да работи заедно с Европейската агенция по лекарствата за създаването на единно бюро за обслужване на разработчиците на лекарствени продукти за модерна терапия, така че да им се предоставят насоки и форум за комуникация във връзка с техните приложения;

101.  настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция по лекарствата да вземат предвид пълния жизнен цикъл на всички иновативни лекарства и терапии, включително генната и клетъчната терапия, персонализираната медицина, нанотехнологиите и ваксините от следващо поколение, както и да осигурят подходяща за целта рамка за конкуренция в случай на изтекъл патент към момента на прекратяване на изключителните права; призовава Комисията да създаде регулаторна рамка за нанолекарства и наноподобни лекарства и призовава за одобряването на тези продукти чрез задължителна централизирана процедура;

102.  подчертава, че използването на нови и иновативни лечения, както и успешното им предоставяне на пациентите, зависи от знанията, готовността и техническата база на разположение на медицинския персонал; призовава Комисията и държавите членки да продължават да си сътрудничат взаимно чрез споделяне на знания и най-добри практики по отношение на нововъзникващите иновативни лекарства и лечения, с цел да подготвят по-добре своите медицински специалисти;

Клинични изпитвания

103.  призовава Комисията да приложи изцяло Регламента за клиничните изпитвания(19) , за да улесни стартирането на мащабни клинични изпитвания, провеждани по хармонизиран и координиран начин на европейско равнище; подчертава, че сдруженията на пациентите следва да участват по-активно в определянето на научноизследователски стратегии за публични и частни клинични изпитвания, за да се гарантира, че те отговарят на неудовлетворените потребности на европейските пациенти; приветства преразглеждането на фармацевтичното законодателство с цел намаляване на бюрокрацията и адаптирането му към авангардните продукти, научния напредък и технологичната трансформация; подкрепя клиничните изпитвания, насочени в по-голяма степен към пациентите, както и нова рамка за разработване на иновативни изпитвания и пилотния проект за приемане на рамка за повторната употреба на незащитени с патент лекарства; приветства създаването на платформа за наблюдение на ефективността и безопасността на ваксините, подкрепена от мрежа за клинични изпитвания в целия ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност на резултатите от клиничните изпитвания, като фармацевтичните дружества споделят своевременно данни на равнище участници, както положителни, така и отрицателни резултати, протоколи и други документи от изпитванията;

104.  призовава Комисията да осигури постоянен диалог между Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейската агенция по лекарствата и разработчиците на ваксини относно създаването и функционирането на платформата за ваксините с цел наблюдение на тяхната ефективност и безопасност;

105.  призовава за пълно прилагане на правилата, уреждащи клиничните изпитвания, с цел консолидиране на ясни и пропорционални правила, които да гарантират правна сигурност за стопанските субекти; призовава Комисията да подобри участието на научни работници от публичния сектор в клиничните изпитвания и да позволи провеждането на клинични изпитвания в няколко държави членки едновременно за дългосрочни научни изследвания;

106.  подчертава, че клиничните изпитвания на лекарства от научноизследователска и развойна дейност много рядко достигат до успешно приключване и че следователно НИРД не води до окончателно разрешение на лекарствените продукти;

Оценка на здравните технологии

107.  приветства споразумението, постигнато от Парламента и Съвета относно предстоящия регламент относно оценката на здравните технологии, и призовава за бързото му приемане и цялостно прилагане, така че да се насърчи по-голямо сближаване между държавите членки по отношение на оценката на здравните технологии и да се улесни бързият достъп на пациентите до иновативни лечения;

108.  посочва, че новите здравни технологии следва да демонстрират своята клинична добавена стойност и ефективност на разходите в сравнение с тези, които вече се предлагат на пазара; подчертава, че оценката на здравните технологии е инструмент за подкрепа на този анализ, но че понастоящем тя е силно фрагментирана в рамките на Съюза, въпреки че може да даде възможност за сътрудничество по отношение на изискванията за клинични доказателства и създаването на клинични изпитвания и следователно да подкрепи своевременното и основано на доказателства вземане на решения от държавите членки относно достъпа на пациентите до нови лекарства ; отново заявява, че Комисията и държавите членки прилагат регламента експедитивно в съответствие с договорения график;

Настояща рамка за издаване на разрешения

109.  настоява Комисията, въз основа на опита с разрешаването на ваксините срещу COVID-19, да работи с Европейската агенция по лекарствата, за да разгледа възможността за разширяване на обхвата на периодичните прегледи, така че да включи и други спешни лекарства, и да прецени дали допълнителната регулаторна гъвкавост би могла да допринесе за по-ефективна система за издаване на разрешения, като същевременно гарантира високо равнище на безопасност, качество и ефективност;

110.  приветства факта, че в стратегията се признава, че по-доброто използване на електронна информация за продуктите (ePI) ще подпомогне по-доброто предоставяне на информация на пациентите, както и по-широкото предлагане на лекарства, особено в критични ситуации;

111.  призовава Комисията да работи с Европейската агенция по лекарствата и регулаторната мрежа на ЕС, включително промишлеността и всички съответни заинтересовани страни, за разработване и прилагане на електронна информация за продуктите за всички лекарства в ЕС на всички езици на държавите членки, в които лекарствата се предлагат на пазара;

112.  призовава Комисията да преразгледа системата, която води от разрешение за търговия при определени условия до стандартно разрешение за търговия или до извънредно подновяване на разрешението на базата на солидни клинични данни; призовава Европейската агенция по лекарствата да извърши надлежна окончателна оценка и да гарантира стриктното спазване от страна на производителите на всички изисквания за всяко лекарство, за което се изисква разрешение за търговия при определени условия, за да се гарантира неговата ефикасност и безопасност; отправя искане времето преди окончателната оценка да бъде съкратено от пет на три години, когато съответните мерки са подкрепени от достатъчно клинични данни;

113.  насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция по лекарствата, да обмисли по какъв начин установените инструменти, като например ускорено разрешаване, ранния диалог, схемата PRIME и разширените насоки, могат да се използват за по-бързо достигане на лекарствата до пациентите, особено на лекарства, които имат потенциала да преодолеят неотложна заплаха за общественото здравеопазване или неудовлетворени медицински потребности; призовава Комисията да продължи прилагането на схемата PRIME на Европейската агенция по лекарствата за животоспасяващи лекарства и да включи обозначението „PRIME“ в законодателната рамка, без да се засяга безопасността на пациентите; припомня, че не бива да се злоупотребява с ускорените схеми, когато липсват достатъчно доказателства за редовно разрешение за търговия;

114.  призовава Комисията, Европейската агенция по лекарствата и компетентните органи да се възползват от всички прагматични усилия, положени по време на кризата с COVID-19, по-специално по отношение на регулаторната гъвкавост, с цел по-успешно справяне със случаи на недостиг на лекарствени продукти;

115.  настоява за дългосрочно проследяване на пусканите на пазара лекарствени продукти, за да се откриват евентуални вредни странични ефекти и да се прави оценка на съотношението разходи – терапевтична ефективност;

МСП и фармацевтичните продукти

116.  призовава Комисията да създаде екосистема за иновации, която улеснява обмена на опит и достъпа за МСП и допринася за превръщането на ЕС в център за медицински иновации в световен мащаб; посочва, че Комисията следва да търси нови стратегии за консултиране, за да улесни достъпа на по-малките предприятия до финансиране за иновации; отбелязва, че бюрократичните пречки и сложността затрудняват МСП и публичните научноизследователски центрове да се възползват пълноценно от европейските програми в областта на иновациите; изтъква необходимостта от насърчаване на достъпа до бюджетни редове за финансиране в подкрепа на работата на нови стартиращи предприятия и МСП, като се спазват установените условия и критерии;

117.  подкрепя предложението на Комисията в Плана за действие в областта на интелектуалната собственост за модернизиране на редица съществуващи инструменти и приспособяването им към цифровата ера;

118.  призовава за повишаване на ефективността на системата за интелектуална собственост за МСП чрез мерки за опростяване на процедурите за регистрация на интелектуалната собственост, подобряване на достъпа до стратегически консултации в областта на интелектуалната собственост и улесняване на използването на интелектуалната собственост като средство за достъп до финансиране, например чрез бюрото за помощ в областта на правата върху интелектуалната собственост за МСП; подчертава необходимостта да се отделят повече средства на равнището на ЕС за борба с нелоялните и неправомерни практики на пазара на лекарствата;

119.  посочва, че МСП играят съществена роля във фармацевтичната верига за създаване на стойност, като често са пионери и двигатели на иновациите;

Повишаване на устойчивостта: предотвратяване на недостиг на лекарствени продукти, сигурни вериги на доставки, устойчиви лекарства, готовност за действие при кризи и механизми за реагиране

120.  припомня, че отворената стратегическа автономност на ЕС е свързана с постоянната и достатъчна наличност на лекарства във всички държави членки; във връзка с това отново отправя препоръките, изказани в своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно недостига на лекарства; призовава Комисията, държавите членки и Европейската агенция по лекарствата да разработят система за ранно предупреждение за недостиг на лекарства въз основа на европейска иновативна, лесна за ползване, прозрачна и централизирана цифрова платформа за обмен на информация и данни относно недостига на лекарства и с акцент върху проблемите с предлагането; счита, че подобна система следва да бъде в състояние да установява обема на съществуващите запаси от лекарства и тяхното търсене и да предоставя данни, които могат да откриват, предвиждат и предотвратяват недостига на лекарствени продукти; освен това призовава Комисията да засили сътрудничеството между публичния и частния сектор и да наблюдава задължението на всички съответни заинтересовани страни в сектора на доставките да предоставят ранна и прозрачна информация относно наличието на лекарства, търсенето на лекарства, паралелните търговски дейности, забраните за износ и нарушенията на пазара, без ненужна регулаторна и административна тежест;

121.  призовава Комисията да разработи механизъм за гарантиране на прозрачността във веригите на производство и доставки в случаи на извънредни ситуации и не само; във връзка с това подчертава значението на наблюдението и борбата с фалшифицираните фармацевтични продукти;

122.  подчертава, че фармацевтичната промишленост продължава да бъде важен индустриален стълб, както и движеща сила за създаване на работни места; подчертава значението на признаването и създаването на висококачествени работни места в ЕС по цялата верига за създаване на стойност във фармацевтиката и сферата на медицината, включително работната сила в здравния сектор, с подкрепата на инструмента Next Generation EU; призовава Комисията да предложи мерки за насърчаване на заетостта и изграждането на умения във фармацевтичния сектор във всички държави – членки на ЕС, като улесни географския баланс, задържането на таланти и възможностите за заетост в ЕС като цяло;

123.  призовава Комисията и държавите членки да разработят новаторски и координирани стратегии и да засилят обмена на добри практики в областта на управлението на запасите; счита, че Европейската агенция по лекарствата е най-подходяща да бъде определена за регулаторен орган, отговарящ за предотвратяване на недостига на лекарствени продукти в ЕС по време на кризи, но също и при нормални обстоятелства;

124.  призовава Комисията допълнително да разшири мандата на Европейската агенция по лекарствата, така че да ѝ позволи да наблюдава недостига на лекарства дори и извън ситуации на здравни кризи, както и да гарантира, че тя разполага с необходимите ресурси;

125.  отново призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че титулярите на разрешение за търговия и дистрибуторите на едро спазват изискванията на Директива 2001/83/ЕО, за да се гарантират подходящи и непрекъснати доставки на лекарства, както и да се спазват задълженията за уведомяване в случай на временно или постоянно прекъсване на доставките, и допълнително да изяснят тези задължения, за да се гарантира, че титулярите на разрешение за търговия докладват за недостиг на лекарства в рамките на установените срокове; подчертава необходимостта от прилагане на възпиращи и пропорционални санкции в случай на неспазване на тези правни задължения в съответствие със съществуващата законодателна рамка;

126.  настоява, че задължението за обществена услуга, установено в член 81 от Директива 2001/83/ЕО, не е достатъчно, за да гарантира адекватното снабдяване на ЕС като цяло; призовава Комисията да изпълни препоръките на Изпълнителна ръководна група относно недостига и безопасността на лекарствените продукти, с цел предотвратяване и смекчаване на прекъсването на доставките по време на пандемията и след това;

127.  припомня, че следва спешно да бъдат разгледани и преодолени първопричините за недостига на лекарства, като се вземат предвид връзките между веригата на доставки и предизвикателствата пред производството;

128.  следователно призовава Комисията да гарантира, че преразглеждането на общото фармацевтично законодателство се основава на добро разбиране на първопричините за недостига на лекарства; подчертава, че е необходимо фармацевтичната промишленост на Съюза да разполага с диверсифицирана верига на доставки, както и с план за намаляване на риска от недостиг на лекарствени продукти, за да може да се справи с всякакви видове уязвимост и рискове, застрашаващи веригата на доставки; припомня обаче, че е необходимо да се въведат устойчиви системни политики, преди да се прилагат каквито и да било непропорционални регулаторни изисквания, задължение за доставки, санкции или неправилно планирано запасяване, което фрагментира единния пазар или застрашава икономическата устойчивост на продуктите и може да доведе до допълнителен недостиг;

129.  счита, че е важно единният пазар на лекарства да бъде защитен и необоснованите ограничения за внос и износ, които могат да навредят на единния пазар и да намалят финансовата достъпност, да се избягват и да се разглеждат от Комисията, в случай че се появят; призовава Комисията да извърши оценка, и по целесъобразност – да преодолее отрицателните въздействия на паралелната търговия във връзка с недостига на лекарствени продукти в държавите членки и да се заеме по подходящ начин с решаването на проблемите, като предприеме необходимите действия, за да гарантира, че лекарствата достигат своевременно до всички пациенти в ЕС;

130.  призовава Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати навлизането на пазара на фалшифицирани лекарствени продукти, тъй като такива продукти често са с ниско качество и са опасни за здравето и имат значително икономическо въздействие;

131.  отбелязва, че за правилното прилагане на европейската система за проверка на лекарствата е необходима техническа помощ за държавите членки;

132.  приветства факта, че Комисията ще продължи да наблюдава сливанията между фармацевтични дружества, за да се избегне нарушаване на конкуренцията;

133.  призовава Комисията да обмисли за възможността за създаване на европейски стратегически резерв за лекарствени продукти от критично значение, при които има голям риск от недостиг, по подобие на механизма RescEU, така че да се облекчи повтарящият се недостиг;

134.  припомня, че недостигът на лекарства оказва пряко въздействие върху здравето и безопасността на пациентите и върху продължаването на тяхното лечение, особено за уязвимите групи от населението, като например децата, възрастните хора, бременните жени, хората с увреждания, пациентите с хронични заболявания или рак и хората в интензивно отделение;

135.  призовава Комисията да изготви хармонизирано определение за „недостиг“ и да стандартизира изискванията за докладване в държавите членки, за да се даде възможност за по-тясно сътрудничество и засилен обмен на данни в цяла Европа;

Европейско пространство за здравни данни, здравни данни и ОРЗД

136.  приветства инициативата за изграждане на оперативно съвместима цифрова инфраструктура за европейското пространство за здравни данни, която ще събира данни в реални условия, за да се използва пълният потенциал на данните в реални условия и достъпът до редки терапии и да се гарантира справедлив, прозрачен и недискриминационен достъп до данни в цяла Европа; подчертава, че последователното прилагане и принудително изпълнение на Общия регламент за защита на данните(20) (ОРЗД) във всички държави – членки на ЕС, е основата за подобни инициативи;

137.  отправя искане към Комисията да работи с държавите членки за осигуряване на пълно и хармонизирано прилагане на Общия регламент относно защитата на данните във връзка с провеждането на клинични изследвания в целия ЕС;

138.  подчертава необходимостта да се насърчава използването на здравни данни в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; счита също, че е от първостепенно значение да се създадат предпоставки и да се насърчават доверието и иновациите с данни в сферата на цифровото здравеопазване, което ще бъде възможно чрез образование и изграждане на капацитет за регулаторите, промишлеността и пациентите;

139.  подчертава необходимостта от насърчаване както на първичното, така и на вторичното използване на агрегирани здравни данни и необходимостта в тази връзка от по-ясно определение на използването на вторични данни спрямо събирането на първични данни;

140.  подчертава, че поради чувствителния характер на здравните данни, Комисията и всички съответни агенции следва да осигуряват защита и да гарантират, че техните операции по обработване спазват принципите за защита на данните за законност, справедливост, прозрачност, ограничаване в рамките на целта, свеждане на данните до минимум, точност, ограничение на съхранението, цялостност и поверителност; подчертава освен това, че държавите членки и органите на ЕС следва стриктно да спазват принципите за защита на данните, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/1725(21), като същевременно определят подходящи технически и организационни мерки за сигурност в съответствие с член 33 от посочения регламент;

141.  припомня съществената роля, която могат да играят новите технологии, цифровизацията и изкуственият интелект в предоставянето на възможност на изследователите от европейските лаборатории да работят в мрежа и да споделят целите и резултатите си, като същевременно се спазва изцяло европейската рамка за защита на данните; призовава Комисията да подкрепя мерки, благоприятстващи отворената наука, с цел ускоряване на обмена на данни и резултати от научни изследвания в рамките на научната общност в Европа и извън нея;

142.  подчертава необходимостта от развиване на европейски обединени мрежи за данни с цел да се допринесе за оптимална научноизследователска и развойна дейност и здравно обслужване; подчертава важността на споделянето на данни и достъпността на данните за разгръщане на пълния потенциал на изкуствения интелект в областта на здравеопазването, като същевременно се въведат солидни етични изисквания и се установят ясни правила за отговорност; отхвърля възможността за комерсиализиране на подобни данни и отбелязва неотложната необходимост от предприемане на действия срещу продажбата на такива данни, наред с другото, на фармацевтичната промишленост, доставчици на здравно осигуряване, технологични дружества и работодатели;

143.  счита, че взаимосвързаността и оперативната съвместимост на високопроизводителните изчислителни инфраструктури с европейското пространство на здравни данни биха гарантирали наличието на големи и висококачествени информационни масиви със здравни данни, които са жизненоважни за научните изследвания и лечението на заболявания, по-специално на редки заболявания и педиатрични състояния;

144.  подкрепя адаптирането на съществуващи рамки за приемливост в процеса на вземане на решения и възприемането на технологии с ИИ, за да се осигури път, по който ИИ може да се разработва, възприема и прилага в системите за здравеопазване посредством приобщаване, капацитет и доверие;

Структуриран диалог със заинтересованите страни

145.  признава многобройните фактори за случаите на недостиг и следователно значението на осигуряването на участието на производители и други заинтересовани страни от веригата на доставки за предотвратяване и управление на недостига на лекарства;

146.  подкрепя Комисията в нейните усилия за провеждане на структуриран диалог със съответните участници във веригата за създаване на стойност във фармацевтичния сектор, публичните органи, неправителствените организации на пациентите и здравните организации, здравните специалисти, включително фармацевтите, и научноизследователската общност като един от инструментите за справяне с първопричините за недостига на лекарства и слабостите в световната верига за производство и доставка на лекарства от критично значение, фармацевтичните суровини, междинните продукти и активните фармацевтични съставки, както и за набелязване на възможностите за иновации; призовава Комисията да осигури балансираното представителство на заинтересованите страни;

147.  настоятелно призовава Комисията, държавите членки и заинтересованите страни – в най-кратки срокове и въз основа на посочения структуриран диалог – да определят ясна и амбициозна политическа пътна карта за подсигуряване и модернизиране на съществуващия производствен капацитет на ЕС лекарствени продукти, технологии и активни фармацевтични съставки;

148.  счита, че в допълнение към структурирания диалог относно производството и веригата на доставки е необходим и по-широк политически фармацевтичен форум на високо равнище, в който да участват лица, изготвящи политиката, регулаторни органи, организации на пациенти, представители на фармацевтичната промишленост и други съответни заинтересовани страни във веригата на доставки в областта на здравеопазването, за споделяне на поуките от извънредната ситуация, свързана с COVID-19, и за създаване на ефективна политическа рамка за предотвратяване на недостиг в дългосрочен план, предоставянето на достъп на пациентите до лекарства, намаляване на забавянията и осигуряване на конкурентоспособност и иновации;

149.  изтъква ценната роля на местните аптеки и признава техния ценен принос по време на пандемията с предоставянето без прекъсване на основно и качествено обслужване; подчертава, че фармацевтите са независим, доверен и надежден източник на информация; предлага фармацевтите да играят по-активна роля в дейностите в областта на фармакологичната бдителност, за да се оценява и проследява ефективността на лекарствата, и приканва държавите членки да ги включат в своите програми в областта на здравеопазването, полагането на грижи и научните изследвания; призовава за по-голямо признание за аптеките в селските райони, които позволяват на тези райони да задържат населението си и да осигуряват благосъстоянието на гражданите;

Устойчиви и екологосъобразни лекарства

150.  подчертава необходимостта фармацевтичната промишленост да бъде екологосъобразна и неутрална по отношение на климата през целия жизнен цикъл на лекарствените продукти, като същевременно осигурява достъп до безопасни и ефективни фармацевтични лечения за пациентите; призовава Комисията да засили инспекциите и одита по цялата производствена верига, особено извън ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира качествени екологични стандарти за устойчивост на активните фармацевтични съставки, внасяни от държави извън ЕС; призовава Комисията да разгледа проблема с битовите фармацевтични отпадъци, като предприеме мерки за намаляване на броя и размера на опаковките, за да се гарантира, че те не са по-големи от необходимото, като същевременно се гарантира удобно и безопасно боравене за пациентите или потребителите с ограничена подвижност, и да приведе медицинските рецепти в съответствие с реалните терапевтични потребности; насърчава Комисията да разгледа потенциала на електронните листовки като мярка, допълваща настоящите информационни средства на хартиен носител, с цел намаляване на употребата на хартия в опаковките, като същевременно се запази равния достъп до важна информация; отчита стъпките, вече предприети от фармацевтичната промишленост, като например инициативата за екологично управление на фармацевтичните продукти (the Eco-Pharmaco-Stewardship initiative);

151.  счита, че Европейският зелен пакт представлява отлична възможност за това производителите на фармацевтични продукти да бъдат насърчени да участват в „зеления“ план за възстановяване, като произвеждат в съответствие с природосъобразни и екологични стандарти;

152.  подчертава, че фармацевтичните отпадъци следва да се третират в съответствие с целите на кръговата икономика; счита, че фармацевтичната промишленост следва да има същите изисквания и стандарти за опаковане и управление на отпадъците като останалите сектори; призовава Комисията да създаде единна рамка за опаковане, в която да се отчитат удобството за ползване от страна на потребителя и характеристиките на промишлеността;

153.  призовава Комисията да разработи ясни насоки относно ролята на политиката за възлагане на обществени поръчки за насърчаване на по-екологични фармацевтични продукти;

154.  призовава Комисията да отговори на исканията на Европейския парламент, изказани в неговата резолюция от 17 септември 2020 г. относно стратегическия подход към фармацевтичните продукти в околната среда(22), и по-специално да преразгледа фармацевтичното законодателство, за да засили изискванията за оценка на риска за околната среда и условията за одобрение и употреба за лекарства, при условие че разрешенията за пускане на пазара няма да бъдат забавяни или отказвани единствено на основание на неблагоприятно въздействие върху околната среда; освен това призовава Комисията да ускори процедурата за наваксване на оценките на риска за околната среда на разрешените преди 2006 г. лекарства, когато такива не са налични;

155.  припомня, че информация като въздействието на фармацевтичните продукти върху водите, екологичното поведение и степента на разграждане играе ключова роля при управлението на риска и че този вид информация следва да бъде прозрачна и достъпна за всички заинтересовани страни; приветства усилията на Комисията да се справи с проблема с фармацевтичните продукти в околната среда; подчертава необходимостта от продължаване и увеличаване на тези усилия, по-специално по отношение на инвестициите в технологии, които предоставят по-ефективни решения за отстраняването на фармацевтичните продукти от отпадъчните води, оценката на екологичното въздействие на ветеринарните лекарствени продукти, развитието на непрекъснат мониторинг и обмен на данни относно потенциално значимите източници на този вид замърсяване;

156.  настоява във фармацевтичната стратегия за Европа да бъдат взети предвид целите на плана за действие за нулево замърсяване на водата, въздуха и почвата;

157.  подкрепя прилагането на принципа „замърсителят плаща“ за повишаване на отговорността на фармацевтичната промишленост за евентуално причинено от нея замърсяване;

158.  призовава държавите членки и Комисията да подкрепят научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на фармацевтични продукти, които са еднакво ефективни за пациентите и по същество по-малко вредни за околната среда;

159.  подчертава значението на инвестициите за намиране на нови алтернативни методологии за разработване на лекарства без използване на животни, без да се понижава равнището на защита на човешкото здраве и без да се засягат иновациите в областта на фармацевтичните продукти;

ЕС е световен лидер в областта на здравеопазването

160.  призовава Комисията да продължи да улеснява достъпа до световните пазари за фармацевтичната промишленост на ЕС, включително за МСП, чрез еднакви условия на конкуренция и солидна и ясна регулаторна рамка, насърчаваща най-високите стандарти за качество и безопасност на международно равнище и улесняваща търговските споразумения, които отличават конкурентоспособността, основана на иновациите, така че фармацевтичният сектор да се превърне в стратегически стълб на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения допринасят за подобрен достъп до безопасни, ефективни и финансово достъпни лекарства в ЕС и в трети държави; подчертава значението на премахването на търговските и нетарифните бариери в трети държави и осигуряването на справедлив достъп до международните пазари за компании, извършващи дейност в ЕС;

161.  призовава Комисията да улесни споразуменията между Европейската агенция по лекарствата и регулаторните агенции извън ЕС по отношение на предотвратяването на извънредни ситуации и координирането на ответните действия във връзка с тях, при пълно зачитане на най-високите стандарти на ЕС за защита на личните данни; насърчава Комисията да работи с членовете на Световната търговска организация за улесняване на търговията със здравни продукти, повишаване на устойчивостта в световните вериги на доставки чрез стабилен достъп до суровини и допринасяне за ефективна реакция при извънредни ситуации, свързани със здравето;

162.  потвърждава ангажимента си да продължи да работи с Комисията и Световната здравна организация за стандартизиране на ефективни, безопасни и устойчиви регулаторни рамки за лекарствените продукти и за подобряване на достъпа до лекарства в световен мащаб и на тяхната финансова достъпност;

Патентите и Споразумението ТРИПС

163.  отбелязва, че патентната закрила е основен стимул за дружествата да инвестират в иновации и да произвеждат нови лекарствени продукти; отбелязва в същото време, че изключващият ефект на патентите може да доведе до ограничено предлагане на пазара и намален достъп до лекарствени и фармацевтични продукти; отбелязва, че следва да се намери баланс между насърчаването на иновациите чрез изключващия ефект на патентите и гарантирането на достъп до лекарства и защитата на общественото здраве; припомня, че дружество, което предлага лекарствен продукт, може да се ползва с изключителни права върху данните за период от осем години, считано от първото разрешение за търговия, съгласно член 14, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 726/2004; призовава Комисията да предложи преразглеждане на посочения регламент с цел да се предвиди временно разрешаване на предоставянето на принудителни лицензии в случай на здравна криза, за да се даде възможност за производство на генерични версии на животоспасяващи лекарства; припомня, че това е една от възможностите за гъвкавост в общественото здравеопазване в областта на патентната закрила, която вече е включена в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация (СТО), както е допълнително потвърдено от Декларацията от Доха от 2001 г.; призовава Комисията да гарантира, че прилагането на споразуменията на ЕС за свободна търговия не пречи на възможностите за използване на гъвкавостта, предвидени в Споразумението ТРИПС, и да предостави насоки на държавите членки, за да насърчи доброволното лицензиране пред незабавното задължително лицензиране; подчертава, че споразуменията на ЕС за свободна търговия не бива да се съсредоточават изключително върху прилагането на стандартите за интелектуална собственост в трети държави, но трябва да вземат предвид въздействието върху генеричните и биоподобни лекарства в ЕС и в трети държави, както и да включват координация на регулаторните стандарти;

o
o   o

164.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 263, 25.7.2018 г., стр. 4. (2) OВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 153. (3) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 2. (4) Приети текстове, P9_TA(2020)0205. (5) Приети текстове, P9_TA(2020)0228. (6) Приети текстове, P9_TA(2020)0226. (7) OВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1. (8) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. (9) OВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1. (10) OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 1. (11) ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 33. (12) OВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1. (13) OВ L 153, 11.6.2019 г., стр. 1. (14) ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 1. (15) ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1. (16) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г., относно засилена роля на Европейската агенция по лекарствата в готовността за действия при кризи и управлението на кризи по отношение на лекарствените продукти и медицинските изделия (COM(2020)0725); предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 851/2004 за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (COM(2020)0726); предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 ноември 2020 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (COM(2020)0727). (17) ОВ C 450, 28.12.2020 г., стр. 1. (18) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65); (19) Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1). (20) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). (21) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39). (22) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 59.