– като взе предвид своите предходни резолюции относно разискванията на комисията по петиции,
– като взе предвид членове 10 и 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
– като взе предвид членове 20, 24 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които отразяват значението, което се дава в Договора на правото на гражданите на ЕС и на лицата, пребиваващи в ЕС, да представят своите тревоги на вниманието на Парламента,
– като взе предвид член 228 от ДФЕС относно ролята и функциите на Европейския омбудсман,
– като взе предвид член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) по отношение на правото на петиции до Европейския парламент,
– като взе предвид разпоредбите на ДФЕС относно процедурата за установяване на неизпълнение на задължения, и по‑специално членове 258 и 260 от него,
– като взе предвид член 54 и член 227, параграф 7 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по петиции (A9-0323/2021),
А. като има предвид, че през 2020 г. Парламентът получи 1573 петиции, което представлява увеличение с 15,9% в сравнение с 1357 петиции, внесени през 2019 г., и увеличение с 28,9% в сравнение с 1220 петиции, внесени през 2018 г.;
Б. като има предвид, че през 2020 г. броят на ползвателите, които са подкрепили една или повече петиции на уеб портала за петиции на Парламента, е бил 48 882, което представлява значително увеличение в сравнение с 28 076 ползватели, регистрирани през 2019 г.; като има предвид, че броят на щракванията в подкрепа на петиции също се е увеличил през 2020 г., достигайки общо 55 129;
В. като има предвид, че големият брой петиции, в които се изразява загриженост на гражданите във връзка с общественото здраве и социално-икономическите извънредни ситуации, произтичащи от избухването на пандемията от COVID‑19, значително допринесе за увеличаването на броя на петициите, регистрирани през 2020 г., в сравнение с предходните години; като има предвид, че 13,23% от петициите, получени през 2020 г., са свързани с пандемията от COVID‑19;
Г. като има предвид, че големият брой петиции, внесени през 2020 г., разкрива, че по време на криза гражданите разчитат на представителите на тяхната държава, избрани на равнището на ЕС, като пряко адресират до тях своите опасения и оплаквания;
Д. като има предвид обаче, че общият брой на петициите остава скромен спрямо общото население на ЕС, което показва, че все още трябва да се увеличат допълнително усилията за повишаване на осведомеността на гражданите относно правото им на петиция и те да бъдат насърчавани да упражняват това право; като има предвид, че при упражняване на правото си на петиция гражданите очакват институциите на ЕС да предоставят добавена стойност чрез намиране на решения за техните проблеми;
Е. като има предвид, че критериите за допустимост на петициите са посочени в член 227 от ДФЕС и в член 226 от Правилника за дейността на Европейския парламент, които изискват петициите да се внасят от граждани на ЕС или от лица, пребиваващи в ЕС, които са пряко засегнати от въпроси, попадащи в сферите на дейност на ЕС;
Ж. като има предвид, че от общо 1573 петиции, внесени през 2020 г., 392 бяха обявени за недопустими, а 51 бяха оттеглени; като има предвид, че относително високият процент (24,92%) на недопустимите петиции през 2020 г. показва, че все още има широко разпространена липса на яснота относно обхвата и ограниченията на областите на компетентност на Съюза;
З. като има предвид, че правото да отправят петиции до Европейския парламент е едно от основните права на гражданите на ЕС; като има предвид, че правото на петиция предоставя на гражданите на ЕС и на пребиваващите в ЕС отворен, демократичен и прозрачен механизъм, чрез който да се обърнат пряко към избраните от тях представители, и следователно е от особена важност за създаването на условия за активното участие на гражданите в сферите на дейност на Съюза;
И. като има предвид, че правото на петиция предлага на Парламента възможността да подобри способността си да реагира на оплаквания и опасения, свързани със зачитането на основните права на ЕС и спазването на законодателството на ЕС в държавите членки; като има предвид следователно, че петициите са полезен източник на информация за случаи на неправилно прилагане или нарушения на правото на ЕС и по този начин те дават възможност на Парламента и на другите институции на ЕС да оценяват транспонирането и прилагането на правото на ЕС и неговото възможно въздействие върху правата на гражданите на ЕС и лицата, пребиваващи в ЕС;
Й. като има предвид, че в международен план Парламентът от дълго време е в челните редици при разработването на процедурата за внасяне и разглеждане на петиции, и че той разполага с най-отворената и прозрачна система на внасяне и разглеждане на петиции в Европа, което позволява на вносителите на петиции да участват в неговите дейности;
К. като има предвид, че комисията по петиции внимателно разглежда и се занимава с всяка петиция, внесена в Парламента; като има предвид, че всеки вносител на петиция има право да получи в разумен срок отговор, информиращ го относно решението за допустимост, както и за предприетите от комисията последващи действия, на своя език или на езика, използван в петицията; като има предвид, че всеки вносител на петиция може да поиска повторно разглеждане на неговата петиция въз основа на нови относими елементи;
Л. като има предвид, че дейността на комисията по петиции се основава на данните, предоставени от вносителите на петиции; като има предвид, че информацията, предоставена от вносителите на петиции в техните петиции и на заседанията на комисията, заедно с оценката на Комисията и отговорите на държавите членки и на други органи, са от решаващо значение за работата на комисията; като има предвид, че допустимите петиции също така имат ценен принос към работата на другите парламентарни комисии, като се има предвид, че те се изпращат от комисията по петиции на други комисии за становище или за сведение;
М. като има предвид, че комисията по петиции отдава първостепенно значение на разглеждането и публичното обсъждане на петициите по време на своите заседания; като има предвид, че вносителите на петиции имат право да представят своите петиции и често вземат думата в дискусията, като по този начин допринасят активно за работата на комисията; като има предвид, че през 2020 г. комисията по петиции проведе 13 заседания, на които бяха обсъдени 116 петиции със 110 присъстващи вносители на петиции, а 78 вносители участваха активно, като взеха думата; като има предвид, че по-малкият брой петиции, обсъждани на заседания през 2020 г., в сравнение с 2019 г., се обяснява със съкратената продължителност на заседанията на комисиите, особено от април до юли, поради ограничените възможности за устен превод вследствие на предпазните мерки на Парламента в контекста на пандемията;
Н. като има предвид, че основните проблемни теми, повдигнати в петициите, внесени през 2020 г., са свързани с основните права (по‑специално въздействието на спешните мерки във връзка с COVID-19 върху принципите на правовата държава и демокрацията, както и върху свободата на движение, правото на труд, правото на информация и правото на образование, както и значителен брой петиции, свързани с правата на ЛГБТК+ в Съюза), здравето (по‑специално въпросите, свързани с кризата в областта на общественото здраве в резултат на пандемията, а именно защитата на здравето на гражданите, включително лечението и защитното оборудване, управлението на здравната криза в държавите членки и придобиването и разпределението на ваксини), околната среда (предимно минни дейности и тяхното въздействие върху околната среда, ядрената безопасност, замърсяването на въздуха и влошаването на състоянието на естествените екосистеми), правосъдието (по‑специално въпроси, свързани с достъпа до правосъдие или предполагаеми процесуални нередности или опасения във връзка с принципите на правовата държава, наред с трансграничните случаи на отвличане на деца и правото на упражняване на родителски права), заетостта (по-специално достъпността на пазара на труда и несигурната заетост), образованието (по‑специално въпроси, свързани с дискриминационния достъп до образование), както и вътрешния пазар (по‑специално въпросите, свързани с националните ограничения за пътуване в контекста на пандемията и тяхното въздействие върху свободното движение на хора в рамките на ЕС и извън него) и изпълнението на споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, в допълнение към много други области на дейност;
О. като има предвид, че 79,7% (1254) от петициите, получени през 2020 г., са подадени чрез уеб портала за петиции на Парламента в сравнение със 73,9% (1003 петиции) през 2019 г., като по този начин се потвърждава, че уеб порталът за петиции на Парламента се е превърнал в най-използвания канал за внасяне на петиции на граждани в Парламента;
П. като има предвид, че през 2020 г. уеб порталът за петиции беше доразвит в по-лесен за ползване, сигурен и достъпен портал за гражданите; като има предвид, че често задаваните въпроси бяха актуализирани и бяха направени редица подобрения в областта на защитата на данните с цел изпълнение на препоръките на Европейския надзорен орган по защита на данните и беше въведен нов механизъм за възстановяване на паролата; като има предвид, че връзката между уеб портала за петиции, ePeti и PETIGREF беше доразвита и беше извършена работа, за да се гарантира интегрирането на външните разработки и Hermes; като има предвид, че бяха обработени успешно голям брой индивидуални искания за техническа помощ;
Р. като има предвид, че през 2020 г. редица петиции относно COVID-19 бяха включени в дневния ред съгласно процедурата по спешност;
С. като има предвид, че през 2020 г. комисията по петиции проведе само едно констативно посещение; като има предвид, че не беше възможно да се проведе друго констативно посещение поради ситуацията, предизвикана от пандемията, и решението, взето от председателя на Парламента, да отмени парламентарни събития, включително делегации, като една от необходимите предпазни мерки, приети за намаляване на разпространението на COVID‑19 и свеждане до минимум на рисковете за здравето на членовете и служителите на Парламента;
Т. като има предвид, че комисията по петиции, в качеството си на асоциирана комисия, заедно с комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и комисията по култура и образование (CULT) като компетентни по въпроса комисии, организираха на 15 октомври 2020 г. публично изслушване относно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) на тема „Minority Safepack – един милион подписа за многообразието в Европа; като има предвид, че поради пандемията изслушването беше проведено в хибриден формат, организаторите на ЕГИ можеха да участват в заседанието дистанционно, а обществеността можеше да проследи заседанието чрез излъчване по интернет;
У. като има предвид, че Комисията като пазител на Договорите играе съществена роля за работата на комисията по петиции и че информацията, предоставена от вносителите на петиции, е полезна за откриване на евентуални нарушения или неправилно прилагане на европейското право;
Ф. като има предвид, че стратегията на Комисията при разглеждането на петиции се основава на нейното съобщение от 2016 г., озаглавено „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, (C(2016)8600);
Х. като има предвид, че годишните доклади на Комисията относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС се позовават на петиции по много общ начин, като разкриват липсата на подходяща система за събиране на информация относно петициите и връзката им с производства за установяване на неизпълнение на задължения или с актовете на ЕС;
Ц. като има предвид, че съгласно Правилника за дейността на Парламента комисията по петиции отговаря за отношенията с европейския омбудсман, който разследва жалби относно лошо управление в институциите и органите на ЕС; като има предвид, че настоящият европейски омбудсман Емили О’Райли представи годишния си доклад за 2019 г. на комисията по петиции на заседанието ѝ от 3 септември 2020 г.;
Ч. като има предвид, че комисията по петиции е член на Европейската мрежа на омбудсманите, която включва също така европейския омбудсман, националните и регионалните омбудсмани и сходните органи в държавите членки, страните кандидатки и другите държави от Европейското икономическо пространство и има за цел насърчаване на обмена на информация за законодателството и политиката на ЕС, както и споделяне на най-добри практики;
1. подчертава основната роля на комисията по петиции за защитата и насърчаването на правата на гражданите на ЕС и на пребиваващите в ЕС лица, като се гарантира, че тревогите и оплакванията на вносителите на петиции се разглеждат своевременно и ефективно и че те се разрешават, когато е възможно, чрез открит, демократичен, бърз и прозрачен процес на внасяне и разглеждане на петиции; подчертава огромната важност на петициите за насърчаване на принципите на пряката демокрация и за подобряване на активното участие на гражданите на ЕС;
2. подчертава, че участието на гражданите в процеса на вземане на решения в Съюза е от съществено значение за постигането на по-демократичен, открит и прозрачен Съюз; подчертава, че комисията по петиции играе основна роля за включването на европейските граждани в дейностите на Съюза и представлява дискусионен форум, в който гражданите могат да изразят мнението си пред институциите на ЕС; призовава институциите на ЕС да подобрят отговора си на проблемите на гражданите при изготвянето на политиките, като вземат предвид мненията и оплакванията, изразени в петициите;
3. отново подчертава значението на непрекъснатия обществен дебат относно сферите на дейност на Съюза, за да се гарантира, че гражданите са правилно информирани относно обхвата на правомощията на Съюза и различните равнища на вземане на решения; във връзка с това призовава за ефективни кампании за повишаване на осведомеността; подчертава, че активното участие на пресслужбите и комуникационните служби както на европейско, така и на национално равнище, и по-активните социални медии биха повишили видимостта и способността за реагиране на опасенията на обществеността при работата на комисията по петиции;
4. счита, че това усилие би спомогнало още за избягване на дезинформацията относно работата на комисията по петиции в съответствие с борбата срещу дезинформацията, насърчавана от Комисията, и за повишаване на осведомеността на гражданите относно правото им на петиция, както и обхвата и границите на отговорностите на Съюза и правомощията на комисията по петиции, с оглед намаляване на броя на недопустимите петиции; счита, че е важно също така да се подчертават успешните случаи, при които въпрос, повдигнат от вносителя на петицията, е бил решен с подкрепата на комисията по петиции; във връзка с това подчертава значението на политиката на многоезична комуникация на ЕС с цел по-добра връзка с гражданите на всички държави членки;
5. подчертава, че Конференцията за бъдещето на Европа следва да се използва като възможност да се разясни на гражданите на ЕС ролята на комисията по петиции, за да се повиши осведомеността им относно правото на петиция и да бъдат насърчени те да участват активно и да изразяват своите тревоги и идеи пред избраните от тях представители;
6. посочва, че петициите представляват врата към европейските институции за гражданите и уникална възможност за Парламента и другите институции на ЕС да се свързват пряко с гражданите и жителите на ЕС, да разбират техните проблеми и да поддържат редовен диалог с тях, особено в случаите, когато те са засегнати от неправилно прилагане на правото на ЕС; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество между комисията по петиции и водещите комисии, институциите, органите и агенциите на Съюза и националните, регионалните и местните органи относно разследванията и предложенията във връзка с прилагането и спазването на правото на ЕС, включително необходимите отговори на вниманието на комисията по петиции; счита, че това сътрудничество е от жизненоважно значение за преодоляване и разрешаване на опасенията на гражданите във връзка с прилагането на правото на ЕС и допринася за укрепването на демократичната легитимност и отчетност на Съюза; поради това призовава за по-активно участие на представители на държавите членки в заседанията на комисията и за по-бърз отговор на исканията за разяснения или информация, изпратени от комисията по петиции до националните органи; призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че тълкуването на обхвата на член 51 от Хартата е възможно най-последователно и широко;
7. призовава Комисията да играе по-активна роля в комисията по петиции, за да гарантира, че гражданите получават подробен и разбираем отговор;
8. подчертава необходимостта от зачитане на подхода и гледната точка, изразени от Комисията в нейните отговори до комисията по петиции, и от зачитане на ролята ѝ на пазител на Договорите;
9. припомня, че петициите допринасят значително за ролята на Комисията като пазител на Договорите; подчертава, че засиленото сътрудничество между комисията по петиции и Комисията е от съществено значение, за да се гарантира успешното разглеждане на петициите; настоятелно призовава Комисията да се въздържа от общи отговори и да предоставя своевременни, точни, ясни и целенасочени отговори, за да отговори ефективно на конкретните искания на вносителите на петиции; призовава Комисията да гарантира прозрачност и достъп до документи и информация в рамките на процедурите по проекта „EU Pilot“ във връзка с получените петиции, както и на вече приключилите процедури „EU Pilot“ и производства за установяване на неизпълнение на задължения, както и да взема предвид всички въпроси, свързани с нарушаването на правото на ЕС, които се повдигат чрез петиции, когато преценява дали да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения, особено когато въпросите са свързани със законодателството в областта на околната среда;
10. изисква от Комисията да предостави разяснение относно компетентността на Комисията във връзка с петициите, включително онези, в които се повдигат въпроси, попадащи в област на дейност на ЕС, но не и в рамките на политика, в която ЕС има законодателна компетентност;
11. призовава националните органи да действат проактивно в предприемането на необходимите мерки, за да отговорят на опасенията на гражданите, изразени в техните петиции, когато възникнат случаи на системно неспазване на правото на ЕС; призовава Комисията редовно да прави преглед на напредъка, постигнат по отношение на спазването на законодателството на ЕС в разглежданите случаи;
12. изтъква, че комисията по петиции трябва да спазва критериите за допустимост, установени в членове 226 и 227 от ДФЕС и в Правилника за дейността на Европейския парламент;
13. припомня, че сътрудничеството с други комисии на Парламента е от съществено значение за точното и всеобхватно разглеждане на петициите; отбелязва, че 56 петиции са изпратени през 2020 г. на други комисии за становище и 385 – за сведение; приветства факта, че от други комисии са получени 40 становища и 60 потвърждения, че са взели петиции под внимание в своята работа; отбелязва, че публичните изслушвания, организирани съвместно с други парламентарни комисии, допринасят за пълноценното разглеждане на петициите; припомня, че вносителите на петиции биват информирани за решенията да се поискат становища от други комисии при разглеждане на техните петиции; призовава парламентарните комисии да увеличат усилията си, за да допринасят активно за разглеждането на петициите, като докажат своя експертен опит, и по този начин да дадат възможност на Парламента да отговаря по-бързо и всеобхватно на тревогите на гражданите; изразява съжаление, че мрежата за петиции не можа да заседава през 2020 г. поради ситуацията, причинена от пандемията от COVID-19;
14. изразява убеждение, че мрежата за петиции е полезен инструмент за повишаване на осведомеността по повдигнатите в петициите въпроси и за улесняване на разглеждането на петиции в други комисии, на които те биват изпратени за становище или за сведение; отбелязва, че съществува необходимост от улесняване на по-ефективни последващи действия по петициите при парламентарната и законодателната работа; счита, че тази мрежа следва да засили диалога и сътрудничеството с Комисията и с други институции на ЕС; счита, че редовните заседания на мрежата за петиции са от решаващо значение за засилване на сътрудничеството между парламентарните комисии чрез обмен на информация и споделяне на най-добри практики между членовете на мрежата; призовава Парламента да изготви механизъм, който да позволява на комисията по петиции да участва пряко в законодателния процес;
15. обръща внимание на резолюцията си от 17 декември 2020 г. относно резултата от разискванията на комисията по петиции през 2019 г.(1);
16. подчертава, че въпреки съкратената продължителност на заседанията на комисиите през 2020 г. поради предпазните мерки на Парламента за предотвратяване на разпространението на COVID‑19 в неговите помещения и последвалата намалена инфраструктура за устен превод комисията по петиции изрази своето становище по важни въпроси, повдигнати в петиции, като допринесе за значителен брой парламентарни доклади, по-специално относно сключването на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(2), относно мониторинга на прилагането на правото на ЕС през 2017 г. и 2018 г.(3), относно препоръките за преговорите за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия(4), относно положението с основните права в Европейския съюз – годишен доклад за 2018 – 2019 г.(5), относно намаляването на неравенствата със специален акцент върху бедността сред работещите(6), относно Турция – годишен доклад за напредъка за 2019 г.(7), и относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите в контекста на КПХУ(8); оценява дейността на секретариата на комисията по петиции като цяло и по-специално по време на пандемията, тъй като условията на труд станаха по-сложни; подчертава, че е необходимо да се обсъдят предизвикателствата, срещнати по време на пандемията, и да се потърсят начини за подобряване на работата на комисията, особено по време на криза;
17. изтъква, че в своите препоръки за преговорите по ново споразумение с Обединеното кралство членовете на комисията по петиции изтъкнаха, че всеки гражданин на ЕС, пребиваващ в Обединеното кралство, има право да отправя петиция до Европейския парламент съгласно член 227 от ДФЕС, да участва в европейска гражданска инициатива и да се обръща към Европейския омбудсман след предвидения край на преходния период (31 декември 2020 г.), и призова Европейския омбудсман да продължи усилията си, започнати в хода на преговорите по споразумението за оттегляне, за да се гарантира прозрачността на преговорите, водени в рамките на бъдещото партньорство между ЕС и Обединеното кралство;
18. обръща внимание на големия брой петиции относно COVID‑19, които комисията по петиции е разгледала и на които е отговорила през 2020 г., най-вече като е използвала своята неотложна процедура; подчертава, че в повечето от тези петиции се призовава за защита на основните права и свободи на гражданите срещу спешните мерки, включително ограничителни мерки, както и за прозрачност при разработването, закупуването и разпространението на ваксини срещу COVID-19; подчертава, че тези петиции включват също така въпроси относно леченията и предпазните средства, както и за оценка на управлението на здравната криза в държавите членки; припомня също така, че много вносители на петиции изразиха загриженост относно въздействието на националните спешни мерки, включително въвеждането на локдаун, върху демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, като се поставят под въпрос ограниченията за пътуване и работа, както и първоначалната липса на координация между държавите членки по въпроса за проверките по вътрешните граници, които възпрепятстваха свободата на движение в рамките на Шенгенското пространство и създадоха особени затруднения за множество трансгранични работници, студенти и двойки с различно гражданство, както и управлението на отменени полети и пътувания по време на пандемията и политиките за възстановяване на средства, прилагани от съответните въздушни превозвачи; припомня, че всички ограничителни мерки трябва да бъдат необходими, пропорционални и временни; подчертава, че гарантирането на ефективно, равно и еднакво прилагане на правото на ЕС е от решаващо значение за спазването на принципите на правовата държава, които са сред основополагащите ценности на Съюза и неговите държави членки, в съответствие с член 2 от ДЕС, дори във времена на криза като пандемията от COVID-19; счита, че бързата и ефективна обработка на петициите, особено във времена на сериозна криза, е предпоставка за спечелване на доверието на гражданите в институциите на ЕС;
19. изтъква взетото през първите месеци на пандемията решение да се даде приоритет на петициите, свързани с COVID-19, в комисията по петиции, за да се отговори адекватно на неотложните искания, изразени от гражданите през първите месеци на 2020 г.;
20. изразява сериозна загриженост относно вредите за общественото здраве и социално-икономическите щети, причинени от пандемията от COVID‑19; приветства отличната работа, извършена от комисията по петиции, която, изразявайки загрижеността на гражданите във връзка с кризата в областта на общественото здраве и социално-икономическата криза, свързани с пандемията от COVID-19, допринесе за гарантиране на способността на Парламента да отговори на потребностите и очакванията на гражданите, най-вече на онези, които бяха особено засегнати от здравната криза, по отношение на капацитета на Съюза да се справи с подобно глобално предизвикателство; във връзка с това обръща внимание на важните последващи действия, предприети от комисията по петиции в отговор на въпросите, повдигнати в петициите, свързани с COVID‑19, и в резултат на които на пленарно заседание бяха приети резолюциите относно Шенгенската система и мерките, предприети по време на кризата с COVID‑19(9), относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на извънредното положение във връзка с COVID‑19(10) и относно борбата с бездомничеството в ЕС(11);
21. подчертава важния принос на комисията по петиции за защитата на правата на децата, както стана ясно от разглеждането на редица петиции относно отвличането на деца от родител в Япония; във връзка с това посочва резолюцията относно международното и националното отвличане от родител в Япония на деца от ЕС, предложението за която беше прието от комисията по петиции на 16 юни 2020 г. и която беше приета на пленарно заседание на 8 юли 2020 г.(12);
22. обръща внимание на изслушването от 29 октомври 2020 г. на тема „Гражданство на Съюза: овластяване, приобщаване, участие“, което комисията по петиции проведе съвместно с комисията по правни въпроси, комисията по конституционни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; счита, че това събитие представлява значителен принос на Парламента към доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2020 г. и към текущата работа на комисията по петиции относно участието на гражданите;
23. отбелязва, че наред с основните права здравето беше основната област на загриженост за вносителите на петиции през 2020 г., като същевременно отчита, че въпросите, свързани със здравето в контекста на пандемията от COVID-19, бяха в центъра на работата на комисията по петиции; обръща внимание на резолюцията относно допълнително финансиране за биомедицински изследвания в областта на миалгичния енцефаломиелит, предложението за която беше прието от комисията на 30 април 2020 г. и която беше приета на пленарно заседание на 18 юни 2020 г.(13); припомня, че резолюцията на Парламента беше горещо приветствана от научната общност и от общността на пациентите, тъй като в нея се съдържа призив за повишаване на осведомеността за този вид заболяване на равнището на държавите членки чрез организиране на курсове за обучение за публичните органи, доставчиците на здравно обслужване и държавните служители като цяло; във връзка с това отново призовава за полагането на повече координирани усилия в областта на научните изследвания и за допълнително финансиране, включително в рамките на програма „Хоризонт Европа“, в подкрепа на напредъка в научните изследвания с цел справяне с последиците за хората и социално-икономическите последици от нарастващия брой лица, които живеят и работят с дългосрочни инвалидизиращи и хронични заболявания;
24. отбелязва, че през 2020 г. въпросите, свързани с околната среда, продължиха да бъдат област на сериозна загриженост за вносителите на петиции; изразява съжаление, че правилата в областта на околната среда невинаги се прилагат коректно в държавите членки, както е описано в многобройни петиции, съдържащи оплаквания относно замърсяването на въздуха, влошаването на състоянието на естествените екосистеми, ядрената безопасност и въздействието на минните дейности върху околната среда; подчертава, че е важно да се отговори на очакванията на гражданите на ЕС относно опазването на околната среда; поради това настоятелно призовава Комисията да гарантира, заедно с държавите членки, правилното прилагане на законодателството на ЕС в тази област;
25. приветства специфичната роля на защитник, която комисията по петиции изпълнява в рамките на ЕС в рамките на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; посочва важната текуща работа на комисията във връзка с петициите относно проблеми, свързани с увреждания; отбелязва, че през 2020 г. броят на петициите относно уврежданията почти се е удвоил в сравнение с предходната година; изтъква, че дискриминацията и достъпът до образование и заетост продължават да са сред основните предизвикателства, пред които са изправени хората с увреждания, и счита, че са необходими допълнителни усилия от страна на Комисията и държавите членки, за да се гарантира пълен достъп до основни услуги; призовава за изпълнението на конкретни предложения за насърчаване на приобщаването и улесняване на признаването и преносимостта на уменията в рамките на ЕС;
26. припомня, че през 2020 г. комисията по петиции обърна специално внимание на обсъждането на петициите относно трудностите, пред които са изправени хората с умствени увреждания и техните семейства по време на пандемията от COVID-19, особено по отношение на достъпа до здравни услуги, личната помощ и контакта със семействата и лицата, полагащи грижи; в това отношение обръща внимание на внесената от комисията по петиции резолюция относно правата на лицата с интелектуална недостатъчност и техните семейства в контекста на кризата, свързана с COVID-19, която беше приета на пленарно заседание на 8 юли 2020 г.; приветства резултатите от годишния семинар на комисията по петиции относно защитата на правата на хората с увреждания – „Новата стратегия за хората с увреждания“, който се проведе на заседанието на комисията на 28 октомври 2020 г.;
27. припомня, че отношенията с европейския омбудсман са сред отговорностите, които Правилникът за дейността на Европейския парламент възлага на комисията по петиции; приветства конструктивното сътрудничество на Парламента с европейския омбудсман, както и участието на Парламента в Европейската мрежа на омбудсманите; признава редовния принос на европейския омбудсман към работата на комисията по петиции през цялата година; изразява твърдо убеждение, че институциите, органите и агенциите на Съюза трябва да гарантират последователни и ефективни последващи действия във връзка с препоръките на омбудсмана;
28. счита, че е изключително важно гражданите да могат да участват пряко в инициирането на законодателни предложения; подчертава, че за комисията по петиции Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е важен инструмент за активно гражданство и същевременно уникален инструмент на европейската демокрация на участието, поради което към ЕГИ трябва да се подхожда открито и отзивчиво; подчертава, че публичното изслушване е ключова възможност за организаторите да представят публично инициативата си пред институциите и експертите на ЕС, което позволява на Комисията и на Парламента да постигнат задълбочено разбиране за желаните резултати от ЕГИ; призовава Комисията да обмисли инициирането на законодателно предложение въз основа на съдържанието на всяка успешна ЕГИ;
29. подчертава, че прозрачността и публичният достъп до документите на институциите на ЕС са от жизненоважно значение, за да се гарантират най-високо равнище на защита на демократичните права на гражданите и тяхното доверие в институциите на ЕС; посочва, че действащият Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията вече не отразява действителната ситуация; изразява дълбоко съжаление, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 от години е в застой, без напредък; призовава Комисията да представи предложение за преработка на регламента от 2001 г. с оглед засилване на прозрачността и отчетността чрез насърчаване на добри административни практики в съответствие с изискванията на Договора от Лисабон;
30. подчертава, че уеб порталът за петиции е основен инструмент за осигуряване на гладък, ефективен и прозрачен процес на внасяне и разглеждане на петиции; във връзка с това приветства подобренията в областта на защитата на данните и на защитните елементи, които направиха портала по-лесен за ползване и по-сигурен за гражданите; подчертава, че трябва да продължат усилията порталът да бъде популяризиран, чрез социалните медии, да стане по-лесен за ориентиране и напълно достъпен за всички граждани, по-специално за хората с увреждания, включително като се даде възможност за внасяне на петиции на националните жестомимични езици; призовава за публикуването на повече информация на уебпортала за петиции, включително за напредъка по петициите и запитванията към други институции; призовава да се прецени как да се предотврати използването на откраднати или фалшиви самоличности и подчертава, че е наложително да се промени или актуализира компютърната система за регистрация и подписване, така че тя да е наистина гъвкава и да дава възможност за участие на гражданите в реално време в съответствие с техните нужди; подкрепя създаването на единен цифров портал, на който гражданите да имат достъп до и да намерят информация за всички процедури за внасяне и разглеждане на петиции;
31. отбелязва, че макар да има отчетливо увеличение на броя на подкрепата за една или повече петиции, много вносители на петиции все още посочват сложността на стъпките, които трябва да бъдат предприети на онлайн портала за петиции на Европейския парламент, за да бъде подкрепена дадена петиция; счита, че опростяването на процеса би позволило на гражданите да се възползват по-добре от правото си на петиция;
32. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, европейския омбудсман, на правителствата и парламентите на държавите членки, на техните комисии по петиции и на техните национални омбудсмани или подобни компетентни органи.
Европейска рамка за правата на участие на работниците и служителите и преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети
216k
62k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно демокрацията на работното място: Европейска рамка за правата на участие на работниците и служителите и преразглеждането на Директивата за европейските работнически съвети (2021/2005(INI))
– като взе предвид съображение 4 от преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в което се потвърждава привързаността на Европейския съюз към демокрацията;
– като взе предвид член 3, параграф 3 от ДЕС,
– като взе предвид член 9, член 151 и член 153, параграф 1, букви д) и е) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид членове 12, 27, 28, 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),
– като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения(1),
– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2),
– като взе предвид предложението на Комисията от 14 ноември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),
– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза(4),
– като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности(5),
– като взе предвид Директива 2001/86/ЕO на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица(6) и Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите(7),
– като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност(8),
– като взе предвид проучването на Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси от май 2012 г. относно отношенията между надзорните органи на дружествата и ръководството, в което се предлага изменение на Директива 2002/14/ЕО относно информирането и общото консултиране на работниците и служителите с цел включване на представители на работниците и служителите в управителните съвети на дружествата,
– като взе предвид Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане(9),
– като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност(10),
– като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение(11) (Директива за европейските работнически съвети),
– като взе предвид оценката на европейската добавена стойност от януари 2021 г., озаглавена „European works councils (EWCs) – legislative-initiative procedure: revision of European Works Councils Directive“ (Европейски работнически съвети – процедура по законодателна инициатива: преразглеждане на Директивата за европейските работнически съвети),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 9 юни 2021 г. 2017 г., озаглавено „Не може да има Зелен пакт без социален пакт“(12),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 2 декември 2020 г. относно индустриален преход към екологосъобразна и цифрова европейска икономика – регулаторни изисквания и ролята на социалните партньори и гражданското общество(13),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2020 г. относно социалния диалог като важен стълб на икономическата устойчивост и издръжливостта на икономиките, отчитащ влиянието на разгорещения обществен дебат в държавите членки(14),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 август 2020 г. относно правна рамка на ЕС за защита и укрепване на действията за информиране, консултиране и участие на работниците,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г. относно пакета в областта на европейското дружествено право(15),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 март 2016 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“(16), в което се призовава за по-голямо участие на работниците и служителите в управлението на предприятията,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г. относно включване и участие на работниците като основен стълб на доброто корпоративно управление и на балансираните решения за излизане от кризата(17),
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2009 г. относно участието на работници и служители в предприятия със статут на европейски дружества и други съпътстващи мерки(18),
– като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно бъдещето на европейското дружествено право(19),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането(20),
– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно трансгранично колективно договаряне и транснационален социален диалог(21),
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно силна социална Европа за справедливи промени(22),
– като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно новата стратегия на ЕС за равенство между половете(23), в която се призовава за спешно преодоляване на безизходното положение в Съвета, за да се приеме предложената директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (COM(2012)0614),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2012 г., озаглавено „План за действие: Европейско дружествено право и корпоративно управление – модерна правна рамка за по-ангажирани акционери и по-устойчиви предприятия“ (COM(2012)0740),
– като взе предвид резолюцията на Европейската конфедерация на профсъюзите от 22 октомври 2014 г., озаглавена „Towards a new framework for more democracy at work“ (Към нова рамка за повече демокрация на работното място),
– като взе предвид позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите от 9 – 10 декември 2020 г. относно нова рамка на ЕС за информиране, консултиране и представителство на равнище управителен съвет за европейските дружествени образувания и за дружествата, които използват инструменти на европейското дружествено право, за да дадат възможност за мобилност на дружествата,
– като взе предвид научноизследователския проект на Льовенския университет от май 2016 г., озаглавен “European Works Councils on the Move: Management Perspectives on the Development of a Transnational Institution for Social Dialogue”, (Европейски работнически съвети в действие: управленски перспективи в областта на развитието на транснационална институция за социален диалог),
– като взе предвид позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите от 15 – 16 март 2017 г. за модерна Директива за европейските работнически съвети (ЕРС) в цифровата ера,
– като взе предвид доклада на Европейското лоби на жените от февруари 2012 г., озаглавен „Women on boards in Europe: from a snail’s pace to a giant leap? Progress, gaps and good practice“ (Жените в управителните съвети в Европа: от много бавен темп към гигантски скок? Напредък, пропуски и добри практики),
– като взе предвид проучването на Международната организация на труда (МОТ) от февруари 2010 г., озаглавено „A comparative overview of terms and notions on employee participation“ (Сравнителен преглед на термините и понятията за участие на работниците и служителите),
– като взе предвид проучването на МОТ от ноември 2018 г. относно моделите на корпоративно управление: структура, многообразие, оценка и перспективи,
– като взе предвид принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление от 2015 г. и изявлението на Консултативния комитет на профсъюзите към ОИСР от 28 май 2021 г.,
– като взе предвид третото проучване на Eurofound на европейските дружества от 14 декември 2015 г. относно прякото и непрякото участие на служителите,
– като взе предвид четвъртото проучване на Eurofound на европейските дружества от 13 октомври 2020 г. относно практиките на работното място, които отключват потенциала на служителите,
– като взе предвид принципи 7 и 8 на Европейския стълб на социалните права,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 март 2021 г. относно плана за действие на Европейския стълб на социалните права (COM(2021)0102),
– като взе предвид Декларацията от Порто и Социалния ангажимент от Порто,
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A9-0331/2021),
А. като има предвид, че демокрацията като цяло и демокрацията на работното място в частност са основни ценности на Европейския съюз и осигуряват много солидна основа за укрепване на устойчивостта и социалния договор на Европа; като има предвид, че тези основни ценности са включени също в Хартата на Общността за основните социални права на работниците и в Хартата и Европейския стълб на социалните права; като има предвид, че работата е ключова дейност, която предоставя структура в обществото, като осигурява не само средство за препитание, но и за индивидуално развитие и връзка с обществото; като има предвид, че са необходими действия, за да се гарантира балансът на възможностите за договаряне между работодателите и работниците, който може да бъде подобрен чрез укрепване на демокрацията на работното място;
Б. като има предвид, че социалното партньорство и колективното договаряне между представителите на работниците и работодателите на национално равнище, както и социалният диалог на равнище ЕС са ключови елементи на европейския социален модел, чието споделено наследство на социален диалог, участие на работниците, колективно договаряне, представителство на работниците и служителите в управителните съвети, представителство в областта на здравето и безопасността и трипартизъм са градивните елементи на едно разнообразно и устойчиво от икономическа, социална и екологична гледна точка бъдеще;
В. като има предвид, че регулаторният пейзаж на Съюза в областта на трудовото право и дружественото право остава прекалено фрагментиран, което би могло да доведе до липса на правна сигурност относно приложимите правила и права както за работодателите, така и за работниците; като има предвид, че е изключително важно наборът от инструменти на Съюза в тези области да бъде укрепен чрез въвеждане на амбициозна рамкова директива, която интегрира и опростява приложимото законодателство, и укрепва правата на работниците, по-специално правото на информиране, консултиране и участие;
Г. като има предвид, че демокрацията на работното място играе ключова роля за укрепването на правата на човека на работното място и в обществото, не на последно място когато представителите на работниците, в т. ч. профсъюзите, участват активно в процесите на надлежна проверка на предприятията; като има предвид, че увеличаването на демокрацията на работното място, в съчетание с по-голямата прозрачност, би било ефективен начин за преодоляване на неравенствата на работното място и в обществото; като има предвид, че демокрацията на работното място може да повиши доверието в демократичните ценности и да мотивира работниците да участват в демократична култура и практики;
Д. като има предвид, че насърчаването на демокрацията на работното място изисква гарантиране и спазване на различни социални и трудови права и принципи, включително правото на колективно организиране и действия; като има предвид, че високите равнища на демокрация на работното място са свързани с по-качествени трудови правоотношения, стабилност, по-високи заплати и по-високи равнища на защита на здравето и безопасността, включително от тормоз на работното място; като има предвид, че социалната справедливост и по-специално демокрацията на работното място са здраво залегнали в международните и европейските инструменти и стандарти в областта на правата на човека; като има предвид, че демокрацията на работното място вече повече от век е в основата на социалния прогрес в Европа и в света; като има предвид, че МОТ е основана през 1919 г. с твърдото убеждение, че всеобщ мир може да се постигне само ако той се основава на социална справедливост(24); като има предвид, че социалният диалог, колективното договаряне и представителството на работниците са основни ценности и права, за които се застъпва МОТ, и че те са указани в редица конвенции и препоръки на МОТ, и като има предвид, че Съветът на Европа също счита демокрацията на работното място за една от своите основни ценности, както е посочено в Европейската конвенция за правата на човека и в Европейската социална харта;
Е. като има предвид, че представителството и участието на работниците, както и обхватът на колективното договаряне са от съществено значение за прилагането на правата на работниците и за правилното функциониране на дружествата; като има предвид, че според данни на Eurofound(25) през 2019 г. по-малко от една трета (31%) от дружествата в ЕС са съдействали за редовното пряко участие на служителите във вземането на организационни решения;
Ж. като има предвид, че съгласно принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление от 2015 г. правото на участие на работниците и служителите в корпоративното управление зависи от националното законодателство и практики и може да се различава в отделните дружества;
З. като има предвид, че профсъюзите и представителите на работниците изиграха ключова роля за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19 на работното място, от въвеждането на мерки за защита на здравето и безопасността на работниците, особено на работниците от критично значение, чиито работни места са с висока степен на експозиция, до прилагането на схеми за запазване на работните места, като например работа на непълно работно време и нови форми на организация на работата, като например работата от дома;
И. като има предвид, че пандемията от COVID-19 засили вече съществуващото неравенство между половете на пазара на труда и задълбочи неравенството между половете по отношение на участието в работната сила; като има предвид, че това засегна по-специално силно феминизираните сектори с ниско заплащане и лоши условия на труд, при което голям брой жени работят на първа линия, особено като здравни специалисти, лица, полагащи грижи, хигиенисти и работници по поддръжката, домашни работници, като се борят с вируса и същевременно често трябва да балансират семейните отговорности по време на мерките за изолация;
Й. като има предвид, че в резултат на кризата с COVID-19 в момента текат значителен брой процеси на преструктуриране; като има предвид, че шоковото въздействие на пандемията временно ускори темповете на преструктуриране на дружествата и разшири неговия обхват, особено в някои сектори; като има предвид, че консултирането на работниците и тяхното участие и колективното договаряне са от съществено значение за справяне с положителното и отрицателното въздействие на преструктурирането; като има предвид, че технологичното развитие, преходът към нисковъглеродна икономика и икономическото и социалното възстановяване от пандемията от COVID-19 предлагат възможност работните места да преминат към форми на организация на труда с високо участие на всички равнища; като има предвид, че според Евростат държавите членки с добре развити системи на колективни трудови правоотношения, работни договорености и схеми на работа при непълно работно време са се справили по-добре от средното за ЕС през 2020 г., като далеч по-малко работници са загубили работните си места;
К. като има предвид, че според научните изследвания участието на работното място допринася за резултатите на дружествата, качеството на работните места и благосъстоянието; като има предвид, че според Eurofound(26) по-малко от една трета (31%) от дружествата в ЕС-27 са съдействали за редовното пряко участие на служителите във вземането на организационни решения през 2019 г. и че силата на участието на работниците в ЕС е намаляла през последното десетилетие(27); като има предвид, че над половината от предприятията в Швеция (56%) и Дания (55%) се характеризират с редовен пряк диалог с работниците, който има силно въздействие; като има предвид, че същото може да се каже само за около една пета от предприятията в Полша (20%) и Нидерландия (21%);
Л. като има предвид, че устойчиво корпоративно управление може да се постигне само с участието на работниците и служителите;
М. като има предвид, че според проучването на МОТ от февруари 2010 г., озаглавено „A comparative overview of terms and notions on employee participation“ (Сравнителен преглед на термините и понятията за участие на работниците и служителите), съществува голямо разнообразие от модели, свързани с участието на работниците и служителите, а в някои национални системи работниците и служителите имат право да избират своите представители в надзорните или управителните органи на техните предприятия;
Н. като има предвид, че устойчивите дружества се отличават с факта, че имат механизми за изразяване на мнението на работниците и за включване на техните съображения в процеса на взимане на стратегически решения, които оказват въздействие върху работната сила и цели общности и региони(28);
О. като има предвид, че проучванията показват, че участието на работниците повишава производителността, ангажираността на работниците, иновациите и организацията на работата, подкрепя прехода към въглеродно неутрална, неутрална по отношение на климата, ресурсоефективна и кръгова икономика(29), равенството между половете, подобрява добрата организация на работата и вземането на решения и осигурява алтернативи на съкращаването на персонал вследствие на кризата;
П. като има предвид, че неравнопоставеността между половете и в заплащането продължава да съществува в органите за вземане на решения, като възпрепятства пълноценното участие на жените и приноса им за икономическия и социалния живот и води до постоянно високи нива на ограничена заетост на жените, което има сериозни последици за обществото и икономическия растеж;
Р. като има предвид, че съгласно становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2018 г. относно пакета в областта на европейското дружествено право следва да се засили ролята на европейските работнически съвети в случай на преобразуване на големи предприятия в съответствие с Директива 2009/38/ЕО;
С. като има предвид, че служителите не са просто „заинтересовани страни“ на дружествата, а „съставни страни“ наред с акционерите и управителите; като има предвид, че участието на работниците в дружествата е ключов компонент от плуралистичен модел на корпоративно управление, който се основава на демократични принципи, справедливост и ефективност(30);
Т. като има предвид, че активното включване на работниците в процесите на вземане на решения в дружествата ще бъде от съществено значение за гарантирането на бързите, съществени и устойчиви промени в политиките и стратегиите, необходими поради двойния цифров и екологичен преход, който ще доведе до значителни промени в сферата на труда; като има предвид, че това ще доведе и до по-успешно включване на най-уязвимите работници в процеса на преход към екологична и цифрова икономика;
У. като има предвид, че планът за възстановяване предлага и на работодателите, и на работниците, безпрецедентна възможност за иновации във финансирането на устойчиви и цифрови инвестиции и проекти; като има предвид, че навременното и ефективно включване на служителите в планирането и изпълнението на тези проекти е от съществено значение за адекватното установяване, прогнозиране и управление на потенциално преобразуващото им въздействие върху работното място и отношенията между социалните партньори;
Ф. като има предвид, че пандемията от COVID-19 показа належаща необходимост от много по-широко и по-силно изразено участие на социалните партньори, особено ако искаме да постигнем екологичния и цифровия преход към устойчиво, справедливо и социално бъдеще за ЕС;
Х. като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа предлага възможност да се излезе извън кризисния режим и да се привлекат гражданите на ЕС да участват в оформянето на бъдещето му, укрепвайки по този начин демокрацията на всички равнища;
Ц. като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) осигуряват 6 от всеки 10 работни места в ЕС;
Участие на работниците в дружествата
1. отбелязва богатата и взаимосвързана мрежа за участие на работниците на работните места в целия Съюз, от работници и представители на работниците, включително профсъюзите, избрани от и измежду работната сила на местно равнище, до междуведомствени работнически съвети в по-сложните дружества, специално представителство в областта на здравето и безопасността и представителство на работниците и служителите в надзорните или административните съвети на дружествата;
2. отбелязва различните правни рамки за участието на работниците на равнище управителен съвет в 18 държави – членки на ЕС; подчертава, че обхватът и интензивността на участието на работниците в управителните съвети на дружествата варират значително; подчертава, че цифровият и екологичният преход засягат в значителна степен сферата на труда и че по-издръжливи и по-устойчиви са дружествата с добре установени системи за участие на работниците в дружествените дела(31);
3. изразява убеждение, че гласът на работниците трябва да бъде ключов компонент от инициативите на ЕС за гарантиране на устойчиво и демократично корпоративно управление и надлежна проверка в областта на правата на човека, включително по отношение на труда, изменението на климата и околната среда, както и за намаляване на използването на нелоялни практики, като например трудова експлоатация и нелоялна конкуренция на вътрешния пазар, също така, когато е приложимо, в контекста на член 154 от ДФЕС;
4. подчертава, че е важно непрекъснато да се усъвършенстват политиките на ЕС и държавите членки в областта на образованието, обучението и уменията, в т. ч. професионалното обучение, по-специално с цел гарантиране на учене и обучение през целия живот, както и повишаване на квалификацията и преквалификация за всички работници;
5. призовава Комисията да зачита споразуменията между европейските социални партньори както на междуотраслово, така и на секторно равнище, както е предвидено в Договорите; подчертава, че зачитането на споразуменията между европейските социални партньори включва тяхното прилагане, по съвместно искане на подписалите ги страни, по въпроси, които попадат в обхвата на член 153 от ДФЕС, посредством решение на Съвета по предложение на Комисията;
6. отбелязва, че чрез вратички(32) уставът на ЕС на европейското дружество (Societas Europeae – SE) може непреднамерено да дава възможност на дружествата да заобикалят националните разпоредби, по-конкретно относно представителството на работниците и служителите на равнище управителен съвет; изразява съжаление във връзка с факта, че пакетът в областта на дружественото право от 2019 г.(33) не е отстранил тези недостатъци, и приканва Комисията да извърши оценка веднага след транспонирането на пакета от държавите членки, за да направи преценка на предполагаемите вратички; отбелязва, че някои презгранични сливания могат да укрепят единния пазар, като генерират по-големи полезни взаимодействия между европейските дружества, но че това понякога може да доведе до нелоялни практики, които трябва да се преодоляват, и че това може също така да се използва за избягване на правата на представителство; подчертава, че би трябвало да се обърне специално внимание на сложните корпоративни структури и вериги на доставки или подизпълнители, за да се гарантира зачитането на социалните стандарти;
7. подчертава, че представителите на работниците трябва да имат правото да бъдат информирани относно използването на услугите на командировани работници във веригите от подизпълнители и да имат възможността да се свържат с тези работници съгласно задължението, установено в член 8 от Директивата за агенциите за временна заетост(34), с който предприятието ползвател се задължава да предостави на органите, представляващи работниците, информация относно използването на услугите на наети чрез агенции за временна заетост работници;
8. подчертава, че в съображение 35 от Директива (ЕС) 2019/2121(35) относно презграничните преобразувания, сливания и разделяния се посочва, че „[п]ри никакви обстоятелства правото на дружествата да извършат презгранична операция не следва да се използва за злоупотреби или измами, например за заобикаляне на правата на работниците и служителите, на осигурителните плащания или на данъчните задължения, или за престъпни цели“; в тази връзка счита, че е от съществено значение да се определят адекватно амбициозни минимални стандарти на ЕС за информиране, консултиране и представителство и участие на работниците на равнище управителен съвет в случаите, когато дружествата се преструктурират трансгранично; призовава Комисията, в контекста на предстоящата оценка на Директива (ЕС) 2019/2121, да вземе предвид наличните добри практики и резултатите от проучванията и оценките на положителните социално-икономически въздействия и последици от представителството на служителите в корпоративните органи, като също така измени съществуващите директиви, засягащи този въпрос, които могат да спомогнат за подобряването на корпоративното управление; призовава Комисията да разработи инициативи за повишаване на осведомеността и подобряване на знанията за правилата на равнище ЕС и на национално равнище за представителството на служителите в корпоративните органи в различните държави членки и за насърчаване на обмена на най-добри практики, като се оценяват различните форми на участие на работниците и съответните социално-икономически въздействия;
9. отново заявява, че няколко правни акта на ЕС относно правата на работниците на представителство на равнище управителен съвет не установяват минимални изисквания за представителство на равнище управителен съвет в европейските дружества в различните им форми или за дружествата, които използват инструменти на европейското дружествено право, за да дадат възможност за трансгранична мобилност и правна реорганизация на дружествата, като например презгранични сливания, преобразувания и разделяния(36); призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни и решителни действия, за да гарантират, че европейските дружества зачитат правата на информиране, консултиране и участие на работниците и че съответно спазват съществуващите правни задължения на равнище ЕС и на национално равнище;
10. призовава Комисията да направи необходимите подобрения в рамките, уреждащи европейските дружества и европейските кооперативни дружества и, въз основа на навременна оценка от страна на Комисията, в пакета в областта на дружественото право, и да ги измени, за да въведе минимални правила на ЕС за участието и представителството на работниците и служителите в надзорните съвети, включително относно равенството между половете;
11. призовава Комисията и държавите членки да определят необходимите условия и изисквания, за да гарантират, че до 2030 г.(37) поне 80% от корпоративните предприятия в ЕС са обхванати от споразумения за устойчиво корпоративно управление, като също така отчитат свързаната с това особена административна тежест за МСП; за тази цел призовава за създаването на договорени с работниците стратегии за оказване на положително въздействие върху екологичното, социалното и икономическото развитие чрез управленски практики и присъствие на пазара, за засилване на ролята на директорите в преследването на дългосрочните интереси на тяхното дружество, за подобряване на отчетността на директорите по отношение на интегрирането на устойчивостта във вземането на корпоративни решения и за насърчаване на практики на корпоративно управление, които допринасят за устойчивостта на дружествата, включително корпоративна отчетност, възнаграждение на управителните съвети, състав на управителните съвети и участие на заинтересованите страни(38);
12. призовава Комисията да изпълни ангажимента си да представи без по-нататъшно забавяне директива за задължителна надлежна проверка в областта на околната среда и правата на човека и отговорно бизнес поведение, включително правата на работниците, като например правото на организиране и колективно договаряне, здравето и безопасността и условията на труд; подчертава, че тази директива следва да установи задължителни изисквания за надлежна проверка, които обхващат операциите и дейностите на дружествата и техните стопански отношения, включително веригите на доставки и подизпълнители, и следва да гарантира пълноценното участие на профсъюзите и представителите на работниците по време на процесa на надлежна проверка, в т. ч. процеса на разработване и изпълнение;
13. изразява убеждение, че въвеждането на новите цифрови технологии има потенциала да окаже положително въздействие върху работната среда, ако те се прилагат и наблюдават по надежден начин, което ще изисква навременно и съдържателно информиране на представителите на работниците, включително профсъюзите, и консултиране с тях, за да се гарантира пълно зачитане на тяхното здраве и безопасност, защита на данните, равно третиране, трудова стабилност, социална закрила и благосъстояние на работното място и да се предотврати неправомерната експлоатация и наблюдение на работниците, както и дискриминацията и стигматизирането, по-конкретно чрез управление чрез алгоритми; подчертава факта, че профсъюзите и представителите на работниците следва да разполагат с необходимия достъп и средства за преценка и оценка на цифровите технологии преди въвеждането им; подчертава, че новите цифрови технологии и изкуственият интелект не следва да повтарят съществуващите дискриминационни и обществени предубеждения, а да подпомагат социалното приобщаване и участие на различните групи; подчертава, че е необходимо да се прилага принципът „етичност по подразбиране“ през целия жизнен цикъл на цифровите технологии, за да се използва пълният им потенциал и да се избягват предубежденията; подчертава, че структурите за социален диалог, секторното колективно договаряне, предоставянето на информация на профсъюзите и представителите на работниците и тяхното консултиране и участие са от ключово значение за осигуряване на необходимата подкрепа за работниците с цел по-добро изграждане и участие в прилагането и наблюдението от страна на социалните партньори на цифровите технологии на работното място;
14. счита, че правата на работниците на организиране, на колективно представителство от профсъюзи, на свобода на събиране и сдружаване и на колективно призоваване към реформи на работното място са основни аспекти на европейския проект и основни принципи на социалния модел, които са утвърдени и правно защитени от институциите на ЕС; изразява загриженост относно факта, че някои работници, които участват в нови форми на заетост, не се ползват с ефективни права на представителство и участие на работното място; изразява съжаление относно факта, че това се случва особено в секторите, в които по-голямата част от работниците са жени(39); отново призовава Комисията и държавите членки да гарантират правото на работниците на свобода на сдружаване и участие на работното място във всички форми на заетост; призовава Комисията да допълва дейностите на държавите членки за защита на работниците при упражняването на тяхното право на свобода на сдружаване и участие на работното място;
15. призовава Комисията и държавите членки, заедно със социалните партньори, да се ангажират да постигнат обхват на колективното договаряне от 90% до 2030 г. в онези национални системи, които съчетават законоустановено и установено чрез социалните партньори регулиране на заетостта и условията на труд; подчертава, че колективното договаряне допринася за социалната пазарна икономика, както е предвидено в Договора от Лисабон; отново подчертава, че Договорите на ЕС, които изрично защитават автономността на социалните партньори и въведените в някои държави членки системи за саморегулиране, трябва да бъдат защитени, за да могат социалните партньори да извършват автономно регулиране, като гарантират силна легитимност и напредък по отношение на обхвата на колективните трудови договори; призовава държавите членки да премахнат всяко национално законодателство, което възпрепятства колективното договаряне, включително като осигурят достъп на профсъюзите до работните места с цел организиране;
16. подчертава, че реформите в държавите членки следва да не влияят отрицателно върху колективното договаряне, което трябва да се насърчава на секторно равнище, включително като се подкрепя изграждането на капацитет на социалните партньори; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат изцяло социалните партньори в изготвянето на политики на ЕС; подчертава, че трудовите реформи на национално равнище трябва да допринасят за прилагането на Европейския стълб на социалните права, включително на принцип 8 относно социалния диалог и включването на работниците, колективното договаряне и зачитането на автономността на социалните партньори и правата на колективни действия и на своевременно информиране и консултиране относно прехвърлянето, преструктурирането и сливането на предприятия, както и относно колективните уволнения; призовава Комисията да анализира трудовите реформи в националните планове за възстановяване и устойчивост по отношение на тези специфични аспекти;
Нова рамка за информиране, консултиране и представителство на равнище управителен съвет
17. подчертава необходимостта от надлежно прилагане, оценка и, в случай че е необходимо въз основа на тази оценка, укрепване и консолидиране на всички съответни законодателни актове на ЕС, за да се гарантира, че информирането и консултирането на служителите е неразделна част от вземането на решения в дружествата и че то се извършва на съответното равнище в рамките на дружествата;
18. подчертава, че е важно да се гарантира навременно и съдържателно информиране и консултиране в целия ЕС преди да се вземат управленски решения, които имат потенциално въздействие върху работниците, заетостта и условията на труд, и относно политики или мерки, особено такива с трансгранични последици; подчертава, че представителите на работниците, включително профсъюзите, трябва да имат достъп до необходимите експертни знания и придружаващи документи относно управленските решения, за да направят оценка на последиците от тези трансгранични политики и процеси за работната сила и да предложат алтернативи; подчертава, че трябва да се проведе истински диалог относно тези алтернативи между профсъюзите, представителите на работниците и ръководството;
19. подчертава, че е важно представителите на служителите, по-специално европейските работнически съвети, да участват пълноценно, след като са били ефективно информирани и консултирани, в изготвянето и прилагането на транснационални въпроси, които съществено засягат интересите на работниците; подчертава, че това следва да включва въпроси, които са от значение за европейската работна сила от гледна точка на обхвата на потенциалното им въздействие или които включват прехвърляне на дейности между държави членки; подчертава, че европейските работнически съвети трябва да бъдат информирани и консултирани по въпроси, които засягат по-специално настоящото положение и евентуалните тенденции по отношение на заетостта и инвестициите, значителните организационни промени, въвеждането на нови методи на работа или нови производствени процеси, прехвърлянето на производството, сливанията, намаляването на големината или закриването на предприятия, клонове или съществени части от тях, както и колективните уволнения; подчертава също така, че ангажирането на европейските работнически съвети може да развие и насърчи корпоративната култура и сближаването и че представителите на работниците следва да участват в разработването на социални планове с цел регулиране на промените, които могат да засегнат работниците и да доведат до уволнения; счита, че е изключително важно да се укрепят европейските работнически съвети, като се вземат предвид различията в системите на колективни трудови правоотношения в държавите членки;
20. отбелязва, че продължават да съществуват различия между държавите от ЕС по отношение на качеството, сроковете и ефективността на информирането и консултирането преди вземането на корпоративни решения и че процесите на преструктуриране се извършват по различен начин в Европа; отбелязва, че диалогът относно алтернативите на уволненията и закриването на заводи варира в рамките на ЕС; припомня, че през 2013 г. Парламентът вече предложи правна рамка(40) относно информирането и консултирането на работниците и прогнозирането и управлението на преструктурирането с цел да се формира устойчиво и социално приобщаващо преструктуриране и никой работник да не бъде изоставен; счита, че е необходима съгласувана стратегия на ЕС, която да подготви дружествата и работниците да се справят със справедливия екологичен и цифров преход;
21. подчертава, че правото на служителите на информиране и консултиране следва винаги да се гарантира своевременно и да разглежда потенциалното количествено и качествено въздействие върху заетостта и условията на труд и промените, произтичащи от цифровите технологии и приложения, за да се подобрят съществуващите бизнес процеси и ефективността на работната сила; посочва, че информирането на работниците и тяхното консултиране и участие на равнище управителен съвет са ефективни инструменти за прилагане на правата на работниците;
22. призовава ЕС да гарантира, че работниците са представени и в управителните съвети на дружества, които използват законодателството на ЕС(41) за целите на трансграничното преструктуриране и мобилност на дружествата; подчертава необходимостта от балансирани по отношение на пола управителни съвети както от гледна точка на броя на местата за служителите, така и за съвета като цяло; отново призовава Комисията да спре да блокира Директивата относно жените в управителните съвети, отчитайки факта, че за да се постигнат работни места, осигуряващи участие, трябва да бъде гарантирано равенство между половете на всички равнища;
23. заявява, че предстои още много работа, за да се гарантира равенство между половете и равни възможности във всички аспекти на участието на работниците в целия ЕС, както и подходящо представителство на служителите с увреждания; отбелязва, че продължаващото неравенство между половете е видно и от ограничения достъп на жените до висши ръководни и представителни позиции на работното място; отново заявява, че равенството между половете и многообразието в управителните съвети представляват ключов демократичен принцип с положителни странични ефекти в икономическо отношение; призовава за въвеждането на допълнителни мерки, след консултация със социалните партньори, за да се гарантира балансирано представителство и равенство между половете; отбелязва, че квотите за жени и мъже допринасят за постигането на по-голямо многообразие, равенство между половете и равнопоставеност във всички органи за вземане на решения;
24. счита, че дружествата следва да постигнат напредък по отношение на гарантирането на многообразие и равенство между половете, включително чрез равно заплащане на работното място; настоятелно призовава Съвета да постигне напредък по отношение на Директивата относно жените в управителните съвети; призовава за прилагането на квота от 40% както за управителните съвети без изпълнителни функции, така и за тези с изпълнителни функции (разглеждани поотделно), както в частните, така и в публичните дружества, при прогресивно адаптиране на националното законодателство;
25. призовава Комисията да предприеме последващи действия по приоритетите, включени в стратегията на ЕС за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г., и по-специално да гарантира деблокирането в Съвета на предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързаните с това мерки;
26. призовава Комисията, след очакваната си оценка на въздействието и след консултация със социалните партньори, да представи нова рамкова директива относно информирането, консултирането и участието на работниците за европейските дружества, както и за дружествата, които използват инструменти на ЕС за мобилност на дружествата, за да установи минимални стандарти по въпроси като предвиждането на промените, включително по отношение на мерките относно изменението на климата, цифровата трансформация и преструктурирането, по-специално на равнището на дружествата;
27. подчертава, че някои от пропуските в правото на ЕС биха били преодолени чрез въвеждането на прагове за минимален стандарт на ЕС за представителство на равнище управителен съвет съгласно тази нова рамкова директива; счита, че за тази цел броят/делът на местата в управителните съвети за представителите на работниците следва да варира от няколко места до паритет, в зависимост от броя на служителите в дружеството и неговите дъщерни дружества;
28. припомня, че Директивата за европейските работнически съвети е част от достиженията на правото на ЕС относно правото на служителите на участие, информиране и консултиране; изразява загриженост относно пропуските в замисъла на директивата, по-специално във връзка с прилагането и ефективността на правата на информиране и консултиране, и изразява съжаление относно пропуснатата през 2008 г. възможност за доразработване и значително усъвършенстване на директивата;
29. подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността относно европейските работнически съвети сред представителите на служителите и на ръководството; подчертава, че европейските работнически съвети са уникални транснационални органи(42), създадени с цел информиране и консултиране на служителите и изграждане и насърчаване на корпоративната идентичност, и че те са засегнати от равнището или интензивността на колективните трудови правоотношения и политическите рамки; изразява съжаление относно факта, че финансовите, материалните и правните ресурси, необходими на европейските работнически съвети, за да могат да изпълняват задълженията си по подходящ начин, невинаги се осигуряват от централното управление; призовава Комисията да проучи действията, необходими за подобряване на участието на работниците и по-доброто прилагане на Директивата за европейските работнически съвети, и ако е необходимо, да предложи преразглеждане на директивата с оглед на укрепването на правото на представителите на служителите на информиране и консултиране, особено по време на процесите на преструктуриране;
30. призовава Комисията и държавите членки да насърчават укрепването на правата на информиране и консултиране, за да се гарантира, че становището на европейския работнически съвет се взема предвид в решенията на дружествата и се дава преди приключването на консултациите на съответното равнище и преди да бъде взето решение от ръководните органи; освен това призовава Комисията да засили механизмите за прилагане, държавите членки – да гарантират ефективен достъп до правосъдие за специалните преговарящи органи и за европейските работнически съвети, да въведат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции, за да гарантират спазване на изискванията, да сложат край на изключенията за старите, т.нар. „доброволни“ предварителни споразумения след повече от 20 години, да се стремят към изясняване на понятието „транснационално естество на даден въпрос“ в контекста на Директивата за европейските работнически съвети, да предотвратят злоупотребата с правилата за поверителност като начин за ограничаване на достъпа до информация и до ефективно участие, да укрепят изискванията по отношение на субсидиарността и да гарантират ефективната координация на информирането, консултирането и участието на местно, национално и европейско равнище;
o o o
31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.
Европейски синдикален институт, 2021 г., „Benchmarking Working Europe 2020 – Covid-19 and the world of work: the impact of a pandemic“ (Сравнителен анализ на трудова Европа през 2020 г. – COVID-19 и светът на труда: въздействието на пандемията).
Rapp, M. S., Wolff, M., Udoieva, I., Hennig, J. C., „Mitbestimmung im Aufsichtsrat und ihre Wirkung auf die Unternehmensführung“, Hans-Böckler-Stiftung, № 424, юни 2019 г.; Ernst and Young, Study on directors’ obligations and sustainable corporate governance (Проучване на задълженията на директорите и устойчивото корпоративно управление), юли 2020 г.
Guidelines for a just transition towards environmental sustainable economies and societies for all (Насоки за справедлив преход към екологично устойчиви икономики и общества за всички), https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_emp/---emp_ent/documents/publication/wcms_432859.pdf ; Employment and Social Developments in Europe 2021 (Преглед на основните тенденции в заетостта и социалната сфера в Европа, 2021 г.), вж. https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/e823d46f-e518-11eb-a1a5-01aa75ed71a1/language-en
https://www.etui.org/sites/default/files/R%20121%20Conchon%20BLER%20in%20Europe%20EN%20WEB.pdf . В настоящия си вид правната рамка на SE не спомага за запазването на вече съществуващите права на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет и дори предлага възможност на дружествата да заобикалят тези национални права (Kluge and Stollt, 2011 г.; Keller and Werner, 2010 г.). Изглежда, че уставът на SE би могъл да се използва за прилагане на три потенциални стратегии за заобикаляне, а именно избягването на правата на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет, „замразяване“ на правата на представителство на работниците и служителите на равнище управителен съвет или намаляване на броя на местата, разпределени на представителите на работниците и служителите на равнище управителен съвет, особено когато те са заети от външни профсъюзни дейци.
Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива (ЕО) 2017/1132 относно презграничните преобразувания, сливания и разделяния (ОВ L 321, 12.12.2019 г., стр. 1).
Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9).
Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния (ОВ L 321, 12.12.2019 г., стр. 1).
https://www.eurofound.europa.eu/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary/european-works-councils : „Европейските работнически съвети (ЕРС) са постоянни органи, които улесняват информирането и консултирането на служителите в европейските дружества и европейските групи от дружества, както се изисква от Директивата за европейските работнически съвети от 1994 г.“
Непрекъснати репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия: случаят с правозащитната организация „Мемориал“
147k
48k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно непрекъснатите репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия: случаят с правозащитната организация „Мемориал“ (2021/3018(RSP))
– като взе предвид предишните си резолюции и доклади относно Русия,
– като взе предвид международните задължения в областта на правата на човека, които Русия се е ангажирала да спазва като член на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Организацията на обединените нации (ООН) и като страна по други договори в областта на правата на човека,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и протоколите към нея, и по-специално член 10 относно правото на свобода на изразяване на мнение и член 11 относно правото на свобода на събрания и на сдружаване,
– като взе предвид становищата на Венецианската комисия относно руския закон за „чуждестранните агенти“,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 13 ноември 2021 г. относно законовите мерки срещу неправителствената организация (НПО) „Мемориал“,
– като взе предвид изявлението от 12 ноември 2021 г. на генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич и писмото от 30 ноември 2021 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович до главния прокурор на Руската федерация,
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че „Мемориал“ е не само една от най-старите и уважавани организации в областта на правата на човека в Русия, но и международен модел за организациите, работещи в областта на историческата памет за политическите репресии и защитата на правата на човека; като има предвид, че в продължение на десетилетия „Мемориал“ се застъпва за динамична, хуманистична култура на памет за престъпленията на съветския режим срещу собствения му народ и други народи на Съветския съюз и други държави, както и за активен граждански ангажимент към правата на човека и защитата на жертвите и уязвимите групи; като има предвид, че „Мемориал“ продължава да има безценен принос за разкриването на истината за съветските престъпления, историческата преоценка и реабилитацията на политически преследваните и несправедливо осъдените лица и е символ на непоколебимата борба за свобода, демокрация и права на човека в постсъветския ареал и извън него;
Б. като има предвид, че „Мемориал“ също така е изградила впечатляваща база данни с над 40 000 служители на силите за вътрешна сигурност на Съветския съюз и е документирала извършените от тях престъпления; като има предвид, че членове на режима на Путин, някои от които имат професионални и семейни връзки с КГБ, се опитват да прикрият разкритите престъпления;
В. като има предвид, че „Мемориал“ изигра важна роля за разкриването на документи и факти относно клането в Катин през 1940 г., поредица от масови убийства на близо 22 000 полски военни офицери и интелигенти, военната операция от Аугустов от 1945 г. и други репресии от съветската ера и жертви на Големия терор на Йозеф Сталин;
Г. като има предвид, че „Мемориал“ е една от последните оставащи организации, които продължават да работят по правата на човека в Чечня, почти тоталитарен анклав в рамките на Руската федерация, където местният спонсориран от Кремъл лидер Рамзан Кадиров е премахнал безмилостно всички форми на несъгласие чрез брутални репресии;
Д. като има предвид, че Европейският парламент нарече наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на съоснователя и първи председател на „Мемориал“ Андрей Сахаров и присъди наградата за 2009 г. на „Мемориал“, представлявана от Людмила Алексеева, Сергей Ковальов и Олег Орлов;
Е. като има предвид, че двата правни субекта, съставляващи „Мемориал“ – „Международен Мемориал“ и Правозащитен център „Мемориал“, понастоящем са застрашени от ликвидация; като има предвид, че на 11 ноември 2021 г. „Международен Мемориал“ беше уведомена за съдебно производство, образувано от главния прокурор на Руската федерация с цел нейното закриване във връзка с предполагаеми нееднократни нарушения на законодателството на страната относно „чуждестранните агенти“, и по-специално за немаркиране на някои публикувани материали със знака „чуждестранен агент“; като има предвид, че на 12 ноември 2021 г. Правозащитният център „Мемориал“ беше уведомен за подобно съдебно производство, образувано от Московската градска прокуратура, въз основа на допълнителни твърдения, че статиите на Центъра предполагаемо оправдават дейностите на терористични и екстремистки организации, заради публикуването на уебсайта на НПО на списъци на политически затворници и изявления, наред с другото, в защита на правата на човека на кримските татари и на Свидетелите на Йехова; като има предвид, че съдебните производства стартираха на 23 ноември 2021 г. за Правозащитния център „Мемориал“ и на 25 ноември 2021 г. – за „Международен Мемориал“; като има предвид, че следващото съдебно заседание за Правозащитния център „Мемориал“ ще се проведе на 16 декември 2021 г., а следващото съдебно заседание за „Международен Мемориал“ ще се проведе на 28 декември 2021 г.;
Ж. като има предвид, че на 12 ноември 2021 г. дори президентският съвет на Русия за гражданското общество и правата на човека описа производството като непропорционално, като заяви, че през предходните 14 месеца не е било открито нито едно правонарушение от страна на „Международен Мемориал“ и че само две незначителни нарушения са били извършени от Правозащитния център „Мемориал“;
З. като има предвид, че действията за ликвидиране на тези видни НПО идват след години на преследване на двете организации; като има предвид, че тези организации бяха определени като „чуждестранни агенти“ през 2014 г. и 2016 г. и бяха подложени на изнудване чрез глоби за предполагаемо неспазване на закона за „чуждестранните агенти“ и произволно наказателно преследване на техните служители, които също са обект на нападения и тормоз; като има предвид, че тези нападения, като убийството през 2009 г. на изследователя на Правозащитния център „Мемориал“ Наталия Естемирова, не са надлежно разследвани и извършителите продължават да се радват на безнаказаност; като има предвид, че Оюб Титиев, ръководител на офиса на Правозащитния център „Мемориал“ в Чечня, и Юрий Дмитриев, ръководител на Карелийския клон на „Международен Мемориал“, бяха лишени от свобода по политически мотивирани обвинения; като има предвид, че съвсем наскоро, на 14 октомври 2021 г., офисът на „Международен Мемориал“ в Москва беше щурмуван от ожесточени тълпи и след това нападнат от полицията;
И. като има предвид, че преследването на „Мемориал“ идва на фона на многократни и систематични опити на руското правителство да пренапише историята и да ограничи свободния дебат относно оценката на историческите престъпления и събития, особено свързаните с управлението на съветските правителства; като има предвид, че органите са фалшифицирали исторически факти, за да отхвърлят констатациите на Правозащитния център „Мемориал“ относно репресиите и гоненията по време на управлението на Сталин;
Й. като има предвид, че опитите за сплашване, заглушаване и в крайна сметка затваряне на „Мемориал“ са символ на все по-репресивните политики на руските органи, като по този начин се добавя нова глава към историята на политическите репресии на Русия; като има предвид, че между 1987 г. и 1992 г. „Мемориал“ беше специално създадена, за да документира, изследва, възпоменава и образова по теми, свързани с миналите репресии и трагичното историческо наследство на страната;
К. като има предвид, че активното гражданско общество е ключов аспект на демократичното и отворено общество и е от съществено значение за защитата на правата на човека и принципите на правовата държава; като има предвид, че НПО играят решаваща роля в съвременните демократични общества и следователно трябва да могат да работят свободно без неправомерна намеса от страна на публичните органи; като има предвид, че производствата срещу „Мемориал“ са последният пример за репресиите на руските органи срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека и в крайна сметка увреждат интересите на руския народ и възможностите за открит и свободен диалог;
Л. като има предвид, че руският закон за „чуждестранните агенти“ беше приет през 2012 г. и обхватът му беше разширен миналата година от руския парламент, така че би могъл да се прилага за всеки публичен критик или активист; като има предвид, че броят на организациите и физическите лица, които органите са определили като „чуждестранни агенти“, се е увеличил драстично през последните месеци; като има предвид, че този закон е използван от руските органи за улесняване на репресиите срещу независимото гражданско общество, действащо в Русия, насочен е срещу НПО, защитници на правата на човека, журналисти, адвокати, активисти за правата на жените и ЛГБТИК+ и активисти в областта на екологията; като има предвид, че този закон, както и законодателството относно „нежеланите организации“ и „противодействието на екстремистките дейности“, нарушава собствената конституция на Русия и международните задължения в областта на правата на човека, по-специално по отношение на свободата на сдружаване и изразяване, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на участие в обществените дела и забраната за дискриминация; като има предвид, че примерът на „Мемориал“ ясно показва как тези закони се използват от руските органи като средство за сплашване и заглушаване на критиците и независимите гласове;
1. осъжда нееднократното преследване и неотдавнашните политически мотивирани опити за закриване на „Международен Мемориал“ и Правозащитния център „Мемориал“; призовава руските органи незабавно да оттеглят всички обвинения срещу „Мемориал“ и да гарантират, че „Мемориал“ може да продължи безопасно да извършва важната си работа без намеса от страна на държавата; изисква от органите междувременно да гарантират пълна защита и достъп до всички материални и нематериални активи на „Мемориал“, включително неговите архиви, както и до изпълнения и произведения на независими театри, журналисти и хора на изкуството;
2. приветства писмото от 30 ноември 2021 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека до главния прокурор на Руската федерация; настоява, че исканията за ликвидация са лишени от всякакви правни основания; призовава председателите на Комисията и Съвета, както и държавите – членки на ЕС, да излязат с открити изявления в подкрепа с искане руските органи да гарантират безопасността на „Мемориал“ и снемането на всички обвинения; призовава делегацията на ЕС и представителствата на държавите членки в Русия публично да демонстрират солидарност с „Мемориал“;
3. призовава ЗП/ВП да наложи санкции съгласно общия режим на санкции на ЕС в областта на правата на човека на руски длъжностни лица, участващи в незаконните репресии срещу „Мемориал“ и в съдебните производства срещу нейните организации и членове;
4. настоятелно призовава Русия да спре продължаващите репресии срещу гражданското общество, защитниците на правата на човека и независимите медии, като отмени законите за „чуждестранните агенти“ и за „нежеланите организации“, прекрати създаването на специално законодателство или злоупотреби с действащите наказателни или административни закони, насочени срещу дисидентските гласове в страната или в чужбина, и да приведе законодателството си в съответствие с ангажиментите, поети доброволно от Русия съгласно международното право и собствената ѝ конституция, включително чрез пълно възстановяване на свободата на сдружаване и на изразяване, както и свободата на медиите и интернет; призовава руските органи да гарантират, че са въведени мерки за реституция и обезщетяване с цел справяне с нарушенията, извършени в процеса на прилагане на законите за „чуждестранните агенти“ и за „нежеланите организации“;
5. изразява своята солидарност с руския народ и настоятелно призовава руските органи да спрат преследването на „Мемориал“, неговите служители и всички други НПО, защитници на правата на човека, журналисти, адвокати, учени, историци, активисти за правата на жените и правата на ЛГБТИК+ и активисти в областта на екологията в Русия; отново изразява своята подкрепа за гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия и призовава Русия да установи ясна правна рамка и безопасна работна среда за гражданското общество в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; подчертава необходимостта да се гарантират ефективни и ефикасни процедури за правна защита за участниците от гражданското общество, чиято свобода на работа е била компрометирана;
6. повтаря, че свободната и независима работа на организациите на гражданското общество и медиите е крайъгълен камък за всяко демократично общество, основано на принципите на правовата държава; поради това призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да увеличат подкрепата за гражданското общество, независимите НПО, защитниците на правата на човека, историците и независимите медии, действащи в Русия, включително устойчива и гъвкава финансова подкрепа и спешна помощ, и да насърчават по-голяма международна подкрепа за тези участници и тяхното по-широко включване в международните мрежи на гражданското общество; отправя призив към чувството за отговорност на руските академични среди да предоставят на тези изследователи и историци адекватни и безопасни възможности за упражняване на академичната им дейност;
7. осъжда клеветническите кампании, водени от настоящите руски органи срещу историци и учени, които говорят открито за престъпленията, извършени от комунистическия режим, и които разкриват преки връзки между този режим и хора, които понастоящем са на власт в Русия; изразява съжаление, че Русия, която до този момент продължава да бъде най-голямата жертва на съветския комунистически тоталитаризъм, все още не е в състояние да се помири с ужасяващото си минало, а вместо това нейните органи преследват онези, които работят, за да хвърлят светлина върху съветските тоталитарни престъпления;
8. приветства значителния принос на „Мемориал“ за документирането, научните изследвания и образованието относно политическите репресии в Съветския съюз и подчертава, че тази дейност е установила международни стандарти; приветства неуморната ѝ работа в защита на правата на човека в днешна Русия и извън нея; приветства по-специално нейните инициативи, като например искането за започване на наказателно производство срещу членове на групата „Wagner“ от името на жертвите в Сирия, както и постоянните ѝ усилия за наказателно преследване на престъпления и нарушения на правата на човека в Чечня; отдава почит на членовете на „Мемориал“, като Наталия Естемирова, която плати най-високата цена за разкриването на извършените там жестокости; подчертава, че ликвидацията на „Международен Мемориал“ и Правозащитния център „Мемориал“ следователно ще има значителни отрицателни последици за гражданското общество като цяло и по-специално за защитата на правата на човека в Русия;
9. подчертава, че ликвидацията на тези организации също така ще сложи край на уникалните бази данни и сбирките на документи на „Мемориал“, и счита, че тези материали са уникално наследство на човечеството; подчертава, че е от първостепенно значение те да бъдат защитени и запазени и да продължат да бъдат на разположение на всички заинтересовани лица, включително студенти, изследователи и семейства на жертвите; поради това приканва Комисията и ЕСВД да изготвят подробен доклад заедно с гражданското общество и руски експерти в областта на правата на човека относно живата памет за милионите жертви на политическия терор в Съветския съюз, който доклад да се основава на свидетелските показания и базите данни, събрани от „Мемориал“;
10. осъжда политиката на исторически ревизионизъм и възхваляване на сталинизма, насърчавана от руското правителство и руските органи, използвана не само в настоящите опити за ликвидация на Правозащитния център „Мемориал“, но и в редица други случаи, като откриването на масови гробове в Сандармох в Република Карелия и последващата политически мотивирана присъда за лишаване от свобода въз основа на изфабрикувани обвинения, на Юрий Дмитриев, местен лидер на „Мемориал“, както и конфискуването на книгата от Агнес Хайкара за трагичната съдба на норвежките и финландски колонизатори на полуостров Кола; подчертава, че паметта на жертвите на тоталитарните и авторитарни режими и признаването и повишаването на осведомеността относно престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и за насърчаването на устойчивостта срещу съвременни заплахи за демокрацията, особено сред по-младите поколения;
11. призовава делегацията на ЕС и националните дипломатически представителства в Русия да следят отблизо положението и съдебните процеси, свързани с „Мемориал“, на място, да гарантират, че тези усилия са видими, и да им предоставят всякаква подкрепа, от която може да се нуждаят, включително пряка финансова помощ, за да плащат на адвокати и експерти, но също така психосоциална и медицинска подкрепа за служителите през този период на изключителен натиск;
12. призовава държавите – членки на ЕС, да продължат да подкрепят клоновете на „Мемориал“ в съответните си държави; настоятелно призовава държавите членки да обмислят предоставянето на убежище за заплашени или забранени НПО от Русия и да им позволят да работят от територията на ЕС, ако е необходимо, както и да предоставят спешни визи за служителите на „Мемориал“ и други застрашени активисти, така че те да могат да напуснат Русия и да намерят временно убежище в ЕС;
13. настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки да предприемат координирани действия със сходно мислещи държави за засилване на международния контрол върху рестриктивните закони, политики и действия на Русия и за усърдно премахване и осъждане на ограниченията на основните свободи и правата на човека от страна на руските органи, включително чрез намеса на високо равнище и публична намеса, координирани действия, постоянен контрол в рамките на международни и регионални форуми за правата на човека и редовни оценки на въздействието върху правата на човека, за да се гарантира, че работата с Русия не подкопава целите на правата на човека и не допринася пряко или косвено за нарушения на правата на човека;
14. насърчава посланиците на ЕС и на държавите членки в Русия да проведат съвместно, популяризирано посещение за солидарност в офиса на „Международен Мемориал“ и Правозащитния център „Мемориал“ след резултатите от съдебните заседания;
15. призовава ЕСВД да продължи да повдига въпроса за неотслабващите репресии на Русия срещу гражданското общество, защитниците на правата на човека и независимите медии, особено неотдавнашния случай с „Мемориал“, и да инициира процедури за наблюдение и оценка на всички съответни форуми, като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и Съвета на ООН по правата на човека, и по-специално да добави продължаващите репресии срещу гражданското общество от страна на Русия към дневния ред на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която започва през февруари 2022 г.;
16. призовава ЕСВД и Комисията да следят отблизо на текуща основа въздействието на закона за „чуждестранните агенти“, по-специално с цел поддържане на подробен регистър на организациите и лицата, обявени за „чуждестранни агенти“ и санкционирани като такива, и да направят оценка на правните промени в закона и тяхното въздействие върху руското гражданско общество; призовава ЕС и неговите държави членки систематично да разглеждат опасенията във връзка със закона за „чуждестранните агенти“ и друго рестриктивно законодателство срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека по време на всички срещи с руски представители и да призоват Русия незабавно да отмени своя закон за „чуждестранните агенти“ и да приведе законодателството си в съответствие с международните си ангажименти и международните стандарти в областта на правата на човека;
17. призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да интегрират консултациите относно правата на човека и гражданското общество във всички диалози и области на ангажираност между ЕС, неговите държави членки и Русия и да спазват ангажимента си за интегриране на принципа на равенство между половете;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, „Международен Мемориал“ и Правозащитния център „Мемориал“ и на президента, правителството и Държавната дума на Руската федерация.
Положението в Куба, и по-специално случаите на Хосе Даниел Ферер, жената в бяло Аймара Нието, Майкел Кастильо, Луис Роблес, Феликс Наваро, Луис Мануел Отеро, пастор Лоренцо Фахардо, Анди Дюние Гарсия и Юниор Гарсия Агилера
157k
51k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно положението в Куба, по-специално случаите на Хосе Даниел Ферер, Аимара Нието („Дами в бяло“), Майкел Кастильо, Луис Роблес, Феликс Наваро, Луис Мануел Отеро, пастор Лоренцо Росалес Фахардо, Анди Дуниер Гарсия и Юниор Гарсия Агилера (2021/3019(RSP))
– като взе предвид предишните си резолюции относно Куба, и по-специално резолюцията си от 16 септември 2021 г. относно репресиите на правителството срещу протестите и гражданите в Куба(1),
– като взе предвид Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС) между Европейския съюз и Куба, подписано през декември 2016 г. и прилагано временно от 1 ноември 2017 г. насам(2),
– като взе предвид изявлението от 14 ноември 2021 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно решението за отнемане на акредитациите на журналисти от агенция EFE,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и други международни договори и инструменти в областта на правата на човека,
– като взе предвид изявлението от 29 ноември 2021 г. на Междуамериканската комисия по правата на човека и Службата на специалния докладчик относно свободата на изразяване относно репресивните действия на държавата, които попречиха на гражданското шествие, свикано на 15 ноември 2021 г. в Куба,
– като взе предвид изявлението от 8 декември 2021 г. на няколко творци, съвместно с PEN International, PEN America’s Artists at Risk Connection и Human Rights Watch относно прекратяването на репресиите срещу хора на изкуството в Куба,
– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, по която Куба е страна,
– като взе предвид писмото от 10 май 2021 г. от заместник изпълнителния директор на ЕСВД за Северна и Южна Америка до представители на гражданското общество относно тяхното участие в изпълнението на Споразумението за политически диалог и сътрудничество (ARES(2021)247104),
– като взе предвид определението за „организация на гражданското общество“, публикувано на уебсайта на Официален вестник на Европейския съюз (EUR-Lex),
– като взе предвид Конституцията на Куба и Наказателния кодекс на Куба,
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,
A. като има предвид, че на 11 юли 2021 г. в повече от 50 града на острова се проведоха големи демонстрации за мирен протест срещу тежката социално-икономическа криза, хроничния недостиг на лекарства и други основни стоки и системните ограничения на правата на човека; като има предвид, че тези оплаквания, успоредно с COVID-19, доведоха до увеличаване на исканията за граждански и политически права и за демокрация; като има предвид, че в отговор на демонстрациите кубинското правителство систематично е предприемало действия срещу протестиращи, политически дисиденти, религиозни лидери, активисти за правата на човека и независими творци, наред с другите, някои от които са носители на наградата „Сахаров“, заради тяхната мирна активност за подкрепа на демокрацията и в областта на правата на човека; като има предвид, че според сведенията десетки са били произволно арестувани, задържани или поставени под домашен арест, подложени на постоянно наблюдение и изправени пред фалшиви и основаващи се на злоупотреба обвинения;
Б. като има предвид, че Хосе Даниел Ферер, Аимара Нието („Дами в бяло“), Майкел Кастильо, Луис Роблес, Феликс Наваро, Луис Мануел Отеро, пастор Лоренцо Росалес Фахардо, Анди Дуниер Гарсия и Юниор Гарсия Агилера са само няколко примера за стотиците кубинци, изправени пред несправедливостта и репресиите, наложени от кубинския режим;
В. като има предвид, че лицата, които са били произволно лишени от свобода, са обект на непрекъсната изолация, включително престой в наказателни килии, жестоки изтезания и нечовешко и унизително отношение без достъп до техните адвокати и подходящо медицинско лечение; като има предвид, че някои от тях са задържани в затвори далеч от домовете си, което пречи на семействата им да ги посещават; като има предвид, че някои от задържаните имат здравни проблеми, което прави освобождаването им особено неотложно;
Г. като има предвид, че много други, които са избягали от страната или са били принудени да напуснат страната, не са получили разрешение да се завърнат и ще останат в изгнание в обозримо бъдеще; като има предвид, че престъплението принудително експатриране на дисиденти в Куба вече беше осъдено от четирима докладчици на ООН;
Д. като има предвид, че на 21 септември 2021 г. платформата Archipiélago и други групи на гражданското общество публично и прозрачно поискаха разрешение от компетентните органи за провеждане на мирна демонстрация на 15 ноември 2021 г. в подкрепа на зачитането на правата на човека и освобождаването на политическите затворници в страната; като има предвид, че кубинските органи забраниха планираните протести, като ги считат за незаконни и не признават легитимността на посочените причини за демонстрацията;
Е. като има предвид, че в навечерието на мирните демонстрации, насрочени за 15 ноември 2021 г., кубинските органи отнеха акредитациите на журналистите, работещи за испанската прес агенция EFE в страната с ясното намерение за спиране на потока от открити и точни новини от острова;
Ж. като има предвид, че кубинската държава е задължена да признава, защитава и гарантира правото на мирни събрания и свободата на изразяване, без дискриминация въз основа на политически възгледи; като има предвид, че е от съществено значение служителите на държавните правоприлагащи органи да действат при стриктно спазване на международните стандарти за правата на човека при спазване на принципите на законност, извънреден характер, пропорционалност и необходимост;
З. като има предвид, че на 5 юли 2017 г. Парламентът даде одобрението си за Споразумението за политически диалог и сътрудничество, с ясни условия, свързани с подобряването на състоянието на правата на човека и демокрацията в Куба, които включват клауза за временно прекратяване в случай на нарушение на разпоредбите относно правата на човека; като има предвид, че на 26 февруари 2021 г. ЕС и Куба проведоха третия си официален диалог по правата на човека в съответствие със Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба; като има предвид, че двете страни обсъдиха въпроса за свободата на мирни събрания и на сдружаване; като има предвид, че ЕС подчерта, в съответствие с международното право в областта на правата на човека, че е важно да се даде възможност на всички граждани да играят активна роля в обществото посредством организациите и сдруженията на гражданското общество; като има предвид, че ЕС припомни необходимостта от спазване на задълженията съгласно международното право в областта на правата на човека;
И. като има предвид, че всеки един политически диалог трябва да включва пряко и активно участие на независимото гражданско общество и всички политически представители на опозицията без ограничения, както се подчертава в член 36 от Споразумението за политически диалог и сътрудничество;
Й. като има предвид, че Европейският парламент многократно е осъждал нарушенията на правата на човека в Куба, като е подчертавал нарушенията на разпоредбите на член 1, параграф 5, член 2, буква в), член 5, член 22 и член 43, параграф 2 от Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба, подписано през 2016 г., в които кубинското правителство се ангажира да зачита правата на човека;
К. като има предвид, че Парламентът присъди своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на кубински активисти трикратно: Освалдо Пая през 2002 г., „Дамите в бяло“ през 2005 г. и Гийермо Фариняс през 2010 г.; като има предвид, че носителите на наградата „Сахаров“ и техните роднини са все още редовно подлагани на тормоз и заплахи и биват възпрепятствани да напуснат страната и да участват в международни събития; като има предвид, че на 8 декември 2021 г. лауреатите на наградата „Сахаров“ Берта Солер, ръководител на движението „Дами в бяло“, и Гийермо Фариняс изпратиха писмо до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в което предлагат да се откажат от наградата, ако в близкото бъдеще гражданското общество продължи да бъде изоставено от ЕСВД, докато в Куба се извършват престъпления срещу човечеството; като има предвид, че на 9 декември 2021 г. Гийермо Фариняс беше отвлечен и отведен в болница против волята му;
1. осъжда най-категорично системните злоупотреби срещу протестиращите, политическите дисиденти, религиозните лидери, активистите в областта на правата на човека и независимите творци, наред с другото, включително тяхното произволно задържане и неправомерните ограничения върху техните движения и комуникации, като например домашни арести и наблюдение, както и изтезанията и малтретирането, извършвани от кубинското правителство;
2. призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Хосе Даниел Ферер, Аимара Нието („Дами в бяло“), Майкел Кастильо, Луис Роблес, Феликс Наваро, Луис Мануел Отеро, пастор Лоренцо Росалес Фахардо и Анди Дуниер Гарсия, както и на всички лица, задържани за упражняване на правото им на свобода на изразяване и мирни събрания; призовава кубинските органи да снемат неправомерните наказателни обвинения и да позволят на хората в изгнание да се завърнат в своята страна, включително например Юниор Гарсия; осъжда използването на системно принудително експатриране въз основа на съвестта от страна на кубинското правителство; осъжда неотдавнашното отвличане и произволно задържане на лауреата на наградата „Сахаров“ Гийермо Фариняс и, въпреки неотдавнашното му освобождаване, призовава за прекратяване на редовните и продължаващи произволни арести и тормоз, на които е подложен;
3. осъжда изтезанията, нечовешкото и унизително отношение и малтретирането, извършвани от кубинските органи; призовава за бързо и безпристрастно разследване на такива случаи и за незабавен достъп на семействата на жертвите и за предоставяне на медицински грижи на жертвите по техен избор;
4. призовава за предоставяне на надеждни гаранции за право на справедлив съдебен процес и за независимостта на съдебната система и призовава за гарантиране, че лицата, лишени от свобода, имат достъп до независим адвокат;
5. настоятелно призовава кубинските органи незабавно да сложат край на политиката на репресии, която поддържа култура на страх и спъва всички форми на диалог, както и свободата на изразяване и на събрания; осъжда продължаващите репресивни и сплашващи стратегии на Куба, насочени към възпрепятстване на каквито и да било инициативи на гражданското общество в подкрепа на демокрацията, като например гражданското шествие, свикано на 15 ноември 2021 г., което не се състоя в резултат на заплахи, тормоз, обсади, задържания и няколко други репресивни действия срещу цивилното население; подчертава, че основните права, като свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и свободата на събрания, трябва винаги да бъдат утвърждавани и зачитани; призовава кубинските органи да осигурят и гарантират правото на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания по всяко време, като позволят мирни демонстрации в страната;
6. настоява кубинските органи да гарантират спазването на икономическите, социалните и културните права на населението, за да се отговори на необходимостта от по-голям достъп до храна и лекарства и да се осигури ефективен отговор на пандемията от COVID-19;
7. призовава кубинските органи незабавно да предоставят достъп до страната на специалния докладчик на ООН относно правото на свобода на убеждение и на изразяване и на специалния докладчик на ООН относно положението на защитниците на правата на човека, за да документират положението с правата на човека в Куба;
8. призовава отново държавите членки, ЕСВД и нейната делегация в Куба да осъдят категорично и публично произволното задържане и изолация на г-н Ферер, г-жа Нието, г-н Кастильо, г-н Отеро, г-н Роблес, г-н Наваро, пастор Росалес Фахардо, г-н Гарсия Лоренцо и стотици мирни демонстранти, лишени от свобода вследствие на демонстрациите от 11 юли и 15 ноември 2021 г., както и да предприемат всички необходими действия за защита на демокрацията и правата на човека; изпраща най-твърдата си подкрепа за хората на изкуството, принудени да напуснат страната, и за журналистите, защитниците на правата на човека и социалните и политическите активисти, намиращи се в положение на принудително изгнание от Куба, като например г-н Гарсия Агилера;
9. изисква от кубинските органи да предоставят достъп на делегация на ЕС и на представители на държавите членки, както и на независими организации за защита на правата на човека, които да наблюдават съдебните процеси и да посетят в затвора стотици активисти и обикновени кубинци, които продължават да бъдат задържани заради упражняването на правото си на свобода на изразяване и на събрания, включително на обвинените по разпоредби на Наказателния кодекс, като например за „оскърбление“, „съпротива“ и „подбуждане към извършване на престъпление“, наред с други обвинения;
10. призовава настоятелно кубинското правителство да приведе политиката си в областта на правата на човека в съответствие с международните стандарти, определени в хартите, декларациите и международните инструменти, по които Куба е страна, и да позволи на гражданското общество и опозиционните политически участници да участват активно в политическия и социалния живот без ограничения, като същевременно гарантират и прилагат основните свободи; призовава кубинските органи да се вслушат в гласа на своите граждани и да се включат в демократичен национален процес;
11. осъжда произволното отнемане на акредитацията на журналистите на агенция EFE и всички произволни ограничения върху работата на международните и кубинските прескореспонденти;
12. припомня силната си подкрепа за защитниците на правата на човека в Куба и тяхната работа; призовава всички представители на държавите членки да повдигнат въпроси, свързани с правата на човека, и да засилят подкрепата си за истинско и независимо гражданско общество по време на посещенията на кубинските органи, както и да се срещнат с лауреатите на наградата „Сахаров“ при посещенията си в Куба, за да се гарантира последователното вътрешно и външно прилагане на политиката на ЕС в областта на правата на човека, като по този начин се засили участието на независими представители на гражданското общество и се подобри работата на защитниците на правата на човека; изразява съжаление относно факта, че кубинските и европейските независими представители на гражданското общество бяха изключени от участие в диалога, който е задължителен съгласно разпоредбите на Споразумението за политически диалог и сътрудничество; изразява съжаление относно различията в позициите и политиките относно Куба между ЕСВД и Европейския парламент и настоятелно призовава ЕСВД да не изоставя гражданското общество на Куба;
13. изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че кубинските органи отказват да позволят на Европейския парламент, на неговите делегации и на някои политически групи да посетят Куба, въпреки че Парламентът даде одобрението си за Споразумението за политически диалог и сътрудничество; призовава органите незабавно да позволят влизането в страната;
14. подчертава задължението на всички страни да изпълняват обвързващите разпоредби на Споразумението за политически диалог и сътрудничество и резолюцията от 5 юли 2017 г.; в този контекст припомня, че всякакъв диалог между Европейския съюз и кубинското гражданско общество относно възможностите за финансиране трябва да се провежда изключително с независими организации на гражданското общество, като се гарантира, че средствата не допринасят за финансирането на кубинския режим и че те са насочени към подобряване на жизнения стандарт на кубинския народ;
15. изразява съжаление, че въпреки приемането на Споразумението за политически диалог и сътрудничество положението с демокрацията и правата на човека не се е подобрило, а напротив, сериозно се е влошило; припомня, че с оглед на Споразумението за политически диалог и сътрудничество Куба трябва да зачита и укрепва принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че всички горепосочени случаи съставляват допълнителни и постоянни нарушения на споразумението;
16. призовава отново Съвета да приеме санкции срещу лицата, отговорни за продължаващите нарушения на правата на човека в Куба;
17. припомня, че Споразумението за политически диалог и сътрудничество включва т.нар. „клауза за правата на човека“, която е стандартен съществен елемент от международните споразумения на ЕС и позволява временно спиране на изпълнението на споразумението в случай на нарушения на разпоредбите относно правата на човека;
18. призовава отново Европейския съюз да задейства член 85, параграф 3, буква б), за да призове за незабавно заседание на съвместния комитет на основание нарушения на споразумението от страна на кубинското правителство, които съставляват „особено спешен случай“, който може да доведе до спиране на действието на споразумението поради непрекъснати, сериозни и съществени нарушения на демократичните принципи и незачитане на всички основни права на човека и основни свободи, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, които съставляват съществен елемент от настоящото споразумение, както е посочено в член 1, параграф 5, а също и поради непредприемане на корективни мерки въпреки многобройните призиви за това;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на Националното събрание на народната власт на Куба, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Върховния комисар по правата на човека на ООН и на правителствата на държавите – членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави.
Принудителен труд във фабриката Линглонг и протести на природозащитници в Сърбия
138k
45k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно принудителния труд във фабриката Линглонг и протестите на природозащитници в Сърбия (2021/3020(RSP))
– като взе предвид предишните си резолюции относно Сърбия,
– като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна(1), влязло в сила на 1 септември 2013 г., и статута на Сърбия като държава – кандидатка за членство,
– като взе предвид доклада на Комисията за Сърбия за 2021 г. от 19 октомври 2021 г. (SWD(2021)0288),
– като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда,
– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че Сърбия трябва да бъде оценявана, както и всяка държава, която се стреми да стане държава – членка на ЕС, по собствените си заслуги във връзка с изпълнението и спазването на критериите и общите ценности, необходими за присъединяването;
Б. като има предвид, че демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава са основни ценности, на които се основава ЕС и които заемат централно място в процесите на разширяване, стабилизиране и асоцииране; като има предвид, че са необходими устойчиви реформи за справяне със значителните предизвикателства, които остават в тези области;
В. като има предвид, че Сърбия трябва да постигне необратими резултати в спазването, утвърждаването и защитата на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;
Г. като има предвид, че свободата на изразяване и независимостта на медиите продължават да будят сериозни опасения, на които трябва да се обърне приоритетно внимание;
Д. като има предвид, че Сърбия увеличава броя на договорите си с големи китайски индустриалци и предоставя на Китай все повече и все по-законни привилегии, дори когато те са в противоречие с правото на ЕС; като има предвид, че споразумението между Белград и Пекин относно наемането на работа на чужденци позволява прилагането на китайското трудово законодателство в Сърбия; като има предвид, че през март 2021 г. в пресата се появиха съобщения за малтретиране на служители на китайското дружество „Zijin Mining“, което през 2018 г. пое експлоатацията на медна мина в Източна Сърбия, като служителите са били лишени от паспортите си и настанени при несигурни условия;
Е. като има предвид, че са налице сериозни твърдения срещу китайското дружество за производство на гуми „Linglong Tire“ в Зренянин, Северна Сърбия, относно условията на труд на 500 работници от Виетнам; като има предвид, че тези твърдения включват нарушения на правата на човека, трафик на хора и условия, които биха могли да застрашат човешкото здраве и човешкия живот; като има предвид, че паспортите на работниците са били конфискувани; като има предвид, че договорите на служителите във фабриката за гуми „Linglong Tire“ включват нередности, които показват трудова експлоатация по отношение на заплатите, отпуските и работното време, в противоречие с приложимите разпоредби на сръбското трудово законодателство;
Ж. като има предвид, че неотдавна беше съобщено за широко разпространени екологични протести в цяла Сърбия на фона на прибързаното приемане на два закона – Закона за референдумите и народната инициатива и Закона за отчуждаването на земя; като има предвид, че последният закон се разглежда като откриващ възможност за спорни проекти за чуждестранни инвестиции, като например мината „Rio Tinto“, със сериозно въздействие върху околната среда; като има предвид, че сръбските граждани са упражнили основното си право на човека на мирни събрания; като има предвид, че в сериозни твърдения се подчертава, че полицейските сили са нарушили задължението си да защитават живота, правата и свободите на гражданите, както и защитата на принципите на правовата държава; като има предвид, че полицията е използвала значителна сила и е задържала няколко протестиращи; като има предвид, че протестиращите са били нападнати от неидентифицирани въоръжени групировки, хулигани и булдозери;
З. като има предвид, че сръбското правителство взе решение да оттегли Закона за отчуждаването на земя от парламентарната процедура, след като президентът го върне за преразглеждане; като има предвид, че правителството ще анализира закона и ще въведе промени след широк обществен дебат; като има предвид, че на 10 декември 2021 г. Народната скупщина прие изменения на Закона за референдумите и народната инициатива, отнасящи се до удостоверяването на подписи и премахването на таксата за проверка на подписите;
И. като има предвид, че както протестите срещу фабриката Линглонг, така и протестите на природозащитниците включват твърдения за сплашване и физически нападения срещу медийни работници, активисти, организации на гражданското общество (ОГО) и неправителствени организации (НПО);
Й. като има предвид, че на 14 декември 2021 г. на междуправителствена конференция беше отворен клъстер 4 в преговорите за присъединяване със Сърбия;
1. изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията за принудителен труд, нарушаване на правата на човека и трафик на хора на около 500 виетнамски граждани на строежа на китайската фабрика за гуми „Linglong Tire“ в Сърбия;
2. настоятелно призовава сръбските органи да разследват внимателно случая и да гарантират зачитането на основните права на човека във фабриката, по-специално трудовите права, да предоставят на ЕС заключенията от своите разследвания и да потърсят отговорност от извършителите; призовава сръбските органи да позволят свободен, съдържателен и безпрепятствен достъп до фабриката за гуми Линглонг в Зренянин и до местата, където са настанени виетнамските работници, за НПО, организации на гражданското общество, длъжностни лица на ЕС и длъжностни лица от други международни организации; настоятелно призовава делегацията на Европейския съюз в Република Сърбия да следи отблизо тези процеси и съдбата на 500-те виетнамски работници;
3. призовава Сърбия да подобри привеждането си в съответствие с трудовото законодателство на ЕС, да приеме нови закони в областта на правото на стачка, да се справи с нерегламентирания труд и да измени закона за надзора на инспекциите, за да осигури съответствие със съответните конвенции на Международната организация на труда, които тя е ратифицирала;
4. изразява дълбоката си загриженост относно сериозните проблеми с корупцията и принципите на правовата държава в областта на околната среда, общата липса на прозрачност и оценките на екологичното и социалното въздействие на някои инфраструктурни проекти, включително с произход от китайски инвестиции и заеми, както и от многонационални дружества като Rio Tinto; отбелязва в този контекст отварянето на клъстер 4 „Зелена програма и устойчива свързаност“ в преговорите за присъединяване към ЕС; призовава ЕС и сръбските органи да предприемат последващи действия във връзка с основателните опасения, изразени на екологичните протести, и спешно да разгледат тези проблеми по време на преговорите;
5. изразява загриженост относно нарастващото влияние на Китай в Сърбия и в Западните Балкани; призовава Сърбия да засили своите стандарти за правно съответствие за китайските бизнес операции; подчертава, че сръбското трудово законодателство и законодателството в областта на околната среда следва да се прилагат и за китайските дружества, извършващи дейност в страната;
6. изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващото насилие от страна на екстремистки и хулигански групи срещу мирни екологични демонстрации; изразява съжаление относно значителната сила, използвана от полицията срещу протестиращите; осъжда агресивното поведение на хулиганите спрямо мирните демонстранти; решително осъжда всяко нарушение на основното право на мирни събрания; подчертава, че свободата на събрания е право на човека; настоятелно призовава сръбските органи да разследват надлежно неотдавнашните случаи на масови протести, за които се твърди, че полицията е превишила правомощията си или не е успяла да защити протестиращите от насилие и да защити тяхното човешко право на мирни събрания; призовава сръбските органи публично да осъдят действията на тези хулигани срещу протестиращите;
7. осъжда също, в този контекст, ролята на хулиганските групи в защитата на стенописа на осъдения военнопрестъпник Ратко Младич в Белград и съответните инциденти, които разкриха тесни връзки между хулиганите и полицията; изразява загриженост относно очевидното нежелание на органите да гарантират трайното премахване на стенописа в противовес както на желанията на наемателите, така и на официалните решения на общината;
8. изразява загриженост относно ограниченото време и пространство за открито обсъждане на Закона за референдумите и народната инициатива и измененията на Закона за отчуждаването на земя; отбелязва решението за оттегляне и преразглеждане на Закона за отчуждаването на земя и приетите изменения на Закона за референдумите и народната инициатива;
9. изразява съжаление относно дългосрочните тенденции на медийна пристрастност и размиването на границите между дейностите на държавните служители, полицията и политиците от различните партии; изразява съжаление във връзка с влошаването на свободата на медиите и нарастването на обидния език, сплашването и дори изказванията, подбуждащи към омраза, към членове на парламентарната опозиция, независими интелектуалци, НПО, журналисти и видни личности, включително от членове на управляващите партии, чиято отговорност за предприемане на действия по отношение на всички представители на медиите е от първостепенно значение; настоятелно призовава сръбските органи да предприемат незабавни мерки за гарантиране на свободата на изразяване и независимостта на медиите и да гарантират подходящо разследване на тези случаи;
10. отбелязва със загриженост, че работата на организациите на гражданското общество и НПО се извършва в среда, която не допуска критика; изразява съжаление относно неотдавнашните нападения срещу лидера на обединената опозиция на Сърбия Мариника Тепич въз основа на нейния етнически произход, извършени по спонсориран от правителството телевизионен канал; призовава сръбските органи да противодействат на свиването на пространството за гражданското общество и независимите медии и да гарантират, че те могат да извършват своята дейност без каквито и да било ограничения, включително сплашване или криминализиране на тези организации; настоятелно призовава органите да насърчат възможно най-скоро атмосфера, благоприятстваща работата на всички организации на гражданското общество;
11. призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да засилят сътрудничеството и подкрепата си за гражданското общество, НПО и независимите медии на място; отново изразява своята подкрепа за работата на европейските политически фондации за засилване на демократичните процеси в Сърбия и за насърчаване на ново поколение политически лидери;
12. призовава сръбското правителство да работи за ефективни и проверими основополагащи реформи и да полага усилия за структурните реформи и за преодоляване на недостатъците в областите на принципите на правовата държава, основните права, свободата на медиите, борбата срещу корупцията и функционирането на демократичните институции и на публичната администрация;
13. приветства факта, че членството в ЕС продължава да бъде стратегическа цел на Сърбия и че то е сред приоритетите на правителството; насърчава сръбските органи да съобщават по-активно и недвусмислено своя ангажимент към ценностите на ЕС в обществения дебат и очаква ясен и недвусмислен ангажимент от страна на Сърбия – както с думи, така и с дела, да изпълнява задълженията си по силата на процеса за присъединяване към ЕС по видим и проверим начин;
14. очаква започването на преговори по клъстер 4 относно екологичната програма и устойчивата свързаност (глави 14, 15, 21 и 27) да бъде осъществено чрез подновен стремеж за пълно прилагане на стандартите на ЕС;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на президента, правителството и парламента на Сърбия.
Основните права и върховенството на закона в Словения, и по-специално забавеното назначаване на прокурори в Европейската прокуратура
188k
59k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно основните права и принципите на правовата държава в Словения, по-специално забавянето при номинирането на европейски прокурори (2021/2978(RSP))
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 2 от него,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 86 от него,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),
– като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз ,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и свързаната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),
– като взе предвид доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г. от 30 септември 2020 г. (COM(2020)0580) и доклада относно върховенството на закона за 2021 г. от 20 юли 2021 г. (COM(2021)0700),
– като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г.(1),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура(2),
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза („Регламент за обвързване с условие за спазване на принципите на правовата държава“)(3),
– като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2020 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(4),
– като взе предвид доклада за командировката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 17 ноември 2021 г. след посещението на ad hoc делегация в Словения от 13 – 15 октомври 2021 г. за оценка на зачитането на ценностите на ЕС и принципите на правовата държава,
– като взе предвид извършената работа от групата към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права,
– като взе предвид разискването в пленарната зала на Европейския парламент на 25 ноември 2020 г. относно намесата на Унгария в медиите в Словения и Северна Македония,
– като взе предвид писмата, изпратени от Комисията на 15 февруари, 29 април и 23 юни 2021 г. до министъра на правосъдието, в които се изразява известна загриженост относно приключването на текущата национална процедура за номиниране на двамата европейски делегирани прокурори, като се изразява загриженост, че националната процедура не е била надлежно спазена,
– като взе предвид писмото на министъра на външните работи на Република Словения, изпратено на 4 май 2020 г. до члена на Комисията, отговарящ за правосъдието, в отговор на подготовката на първия годишен доклад на Комисията относно върховенството на закона,
– като взе предвид писмото на министър-председателя на Република Словения, изпратено на 23 февруари 2021 г. до председателя на Комисията в подготовка на словенското председателство на Съвета на ЕС,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник на дейността,
А. като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС, ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на спазването на правата на човека, общи за държавите членки ценности, които следва да бъдат отстоявани от ЕС и от всяка отделна държава членка във всички техни политики;
Б. като има предвид, че принципите на правовата държава са една от общите ценности, на които се основава Съюзът; като има предвид, че Комисията, заедно с Парламента и Съвета, носи отговорност съгласно Договорите за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза и за осигуряване на спазването и зачитането на правото, ценностите и принципите на ЕС;
В. като има предвид, че наличието на ефективна, независима и безпристрастна съдебна система е от основно значение за гарантиране на принципите на правовата държава и на защитата на основните права и гражданските свободи в ЕС;
Г. като има предвид, че Регламент (ЕС) 2017/1939 за създаване на Европейската прокуратура въз основа на засилено сътрудничество между 22 държави членки, в това число Словения, беше приет на 12 октомври 2017 г. и влезе в сила на 20 ноември 2017 г.; като има предвид, че Европейската прокуратура в качеството ѝ на независима и децентрализирана прокуратура на Европейския съюз, разполага с компетентност да разследва, преследва наказателно и внася в съда обвинителни актове във връзка с престъпления срещу бюджета на ЕС, като измами, корупция или сериозни трансгранични измами с ДДС.
Д. като има предвид, че Европейската прокуратура е организирана както на централно, така и на национално равнище; като има предвид, че децентрализираното равнище се състои от европейски делегирани прокурори в участващите държави от ЕС, които разглеждат случаи и провеждат разследвания и наказателни преследвания в своите държави членки на произход; като има предвид, че европейските делегирани прокурори са неразделна част от Европейската прокуратура и в това си качество разполагат с функционална и юридическа независимост при разследването и наказателното преследване на престъпления от компетентността на Европейската прокуратура;
Е. като има предвид, че Европейската прокуратура пое функциите по разследване и повдигане и поддържане на обвинение, възложени ѝ с Регламент (ЕС) 2017/1939 на 1 юни 2021 г.; като има предвид, че преди 1 юни 2021 г. всяка държава членка трябваше да назначи най-малко двама европейски делегирани прокурори; като има предвид, че Словения, като последната участваща държава и със значително закъснение, номинира двама делегирани прокурори на 22 ноември 2021 г.; като има предвид, че според словенското правителство тези номинации са били само временни в очакване на приключването на националната процедура за подбор; като има предвид, че колегиумът на Европейската прокуратура назначи двама европейски делегирани прокурори от Словения на 24 ноември 2021 г. за срок от пет години; като има предвид, че дадена държава членка не може да освобождава европейски делегиран прокурор или да предприема дисциплинарни действия срещу него на основания, свързани с отговорността му съгласно Регламента за Европейската прокуратура, без съгласието на европейския главен прокурор.
Ж. като има предвид, че след назначаването на двамата делегирани прокурори в Европейската прокуратура министърът на правосъдието обяви законодателно изменение, подготвено от кабинета на министър-председателя и прието по ускорена процедура без обичайната консултация с експерти, което предвижда дискреционни правомощия за Министерството на правосъдието да предлага кандидати, в случай че на публичния конкурс не са се явили достатъчен брой кандидати, като по този начин правомощията се прехвърлят от Държавния прокурорски съвет към правителството;
З. като има предвид, че същото законодателно изменение предвижда преходни разпоредби, които биха позволили в срок от три месеца след влизането в сила на закона делегираните прокурори към Европейската прокуратура да бъдат заменени;
И. като има предвид, че прокурорите са неразделна част от съдебната система и играят ключова роля за гарантирането на принципите на правовата държава; като има предвид, че е от съществено значение прокурорите да бъдат независими и да могат да изпълняват своите задължения и отговорности без необоснована намеса или натиск; като има предвид, че в Словения понастоящем са заети само 206 от наличните 258 прокурорски длъжности; като има предвид, че най-малко 15 избрани държавни прокурори очакват да бъдат назначени от правителството; като има предвид, че в главата си относно Словения в доклада относно върховенството на закона за 2021 г. Комисията заяви, че назначенията на прокурори са били неоснователно забавени;
Й. като има предвид, че свободата на медиите е измежду стълбовете и гаранциите за функционираща демокрация и правова държава; като има предвид, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС и на неговите държави членки;
К. като има предвид, че Словения се нарежда на 36-о място в световен мащаб в световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2021 г. (на 18-то място в ЕС), като е изостанала с четири места спрямо миналата година, когато е заемала 32-то място(5); като има предвид, че според доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г. това означава, че в страната се наблюдава влошаване на свободата на медиите и защитата на журналистите; като има предвид, че комисарят на Съвета на Европа по правата на човека отбелязва в своя меморандум от 4 юни 2021 г., че Словения има „жизнеспособен медиен пейзаж и гражданско общество; гражданските и политическите права, включително правото на свобода на изразяване и свобода на мирни събрания, като цяло са защитени от закона и на практика“; като има предвид, че комисарят по правата на човека отбелязва също така „влошаването на условията, които са предпоставка за свободата на медиите в Словения през последната година“, както и че „през последните 13 месеца в платформата на Съвета на Европа са публикувани 13 сигнала относно Словения“; като има предвид, че тези данни сочат значително увеличение за последните години(6);
Л. като има предвид, че Словенската информационна агенция (STA), в качеството си на национален и обществен доставчик на информация, играе важна роля за гарантирането на свободата на медиите и медийния плурализъм в страната; като има предвид, че независимостта на агенцията, без политическа намеса и чрез осигуряване на стабилно финансиране, е от първостепенно значение за обществената услуга, която тя предоставя; като има предвид, че член 3 от Закона за STA ясно определя задължението на държавата да гарантира институционалната автономност на STA, редакционната независимост и подходящото финансиране за изпълнението на предоставяната от нея обществена услуга;
М. като има предвид, че според комисаря на Съвета на Европа по правата на човека съответното законодателство в Словения не урежда конфликта на интереси между собствениците на медии и политическите партии; като има предвид, че липсата на прозрачност и на конкретни задължения за държавните органи да докладват за сумите, изразходвани от държавните предприятия или от предприятията, притежавани от държавата за реклама в медиите, повдига въпроса за потенциалната политическа инструментализация на държавната реклама; като има предвид, че все още предстои преразглеждане на законите за медиите и аудио-визуалните услуги; като има предвид, че според доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г., ако проектоизмененията на Закона за средствата за масова информация, които бяха оповестени от правителството през юли 2020 г., бъдат приети, те биха подобрили прозрачността на собствеността върху медиите;
Н. като има предвид, че въпреки правното си задължение да плаща държавна субсидия, през 2021 г. словенското правителство задържа в продължение на 312 дни финансирането на STA, предназначено за предоставяне на обществена услуга; като има предвид, че STA е подала в съда искане за изпълнение на плащането за предоставяне на обществената услуга; като има предвид, че на 8 ноември 2021 г. STA и Правителствената комуникационна служба (UKOM) подписаха договор за обществени услуги за предоставяне на обществени услуги за ноември и декември 2021 г.; като има предвид, че на 17 ноември 2021 г. UKOM плати 676000 EUR за предоставяната от STA обществена услуга за периода от януари до април; като има предвид, че освен това 140000 EUR са изплатени за предоставяната от STA обществена услуга за месец август; като има предвид, че искове на цена най-малко 507000 EUR за финансиране на обществени услуги остават неизплатени;
О. като има предвид, че Асоциацията на словенските журналисти, заедно със STA, събра 385 132 EUR в рамките на своите две кампании за колективно финансиране, озаглавени „#zaobSTAnek(7)“ през 2021 г., за да се избегне изпадането в несъстоятелност, тъй като оцеляването на професионална и независима агенция, както и работните места на около 100 служители бяха изложени на сериозен риск;
П. като има предвид, че договорът за обществени услуги за 2022 г. е в процес на договаряне между STA и UKOM; като има предвид, че на 12 ноември 2021 г., в съвместно изявление(8), подписано от Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Free Press Unlimited (FPU), Международния институт по печата (IPI) и OBC Transeuropa (OBCT), беше отправено предупреждение относно дългосрочната финансова жизнеспособност на STA и изразени опасения, че новият надзор от страна на UKOM върху финансовите дейности на STA би могъл да наруши редакционната независимост, като същевременно се изтъкна, че търговските условия по подписания договор отслабват устойчивостта на бизнес-модела на STA, уредени от условията на действащия договор, като се има предвид, че адекватно и справедливо финансиране, чрез което същевременно се гарантира предвидената от закона редакционна независимост, е от жизненоважно значение;
Р. като има предвид, че онлайн тормозът, заплахите и съдебните процеси срещу журналисти, насочени по-специално към жени журналисти, от видни политици и публични фигури, включително членове на правителството, продължават да се увеличават в Словения; като има предвид, че се съобщава за случаи на политическа намеса в медиите в Словения; като има предвид, че журналистите продължават да срещат пречки при получаването на достъп до публична информация и документи;
С. като има предвид, че не съществува прозрачен и ясен набор от принципи за разпространението на реклама сред медиите от националните, регионалните и местните органи на управление; като има предвид, че положението на местните медии се характеризира с особена липса на прозрачност; като има предвид, че икономическото положение на медиите в Словения се влоши по време на пандемията от COVID-19 и не бяха приети конкретни мерки за смекчаване на въздействието ѝ върху медиите;
Т. като има предвид, че Европейският университетски институт за мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г. и различни заинтересовани лица докладваха за опасения относно финансовото положение на националния радио- и телевизионен оператор на Словения RTV и относно политическия натиск върху него; като има предвид, че Европейската мрежа за свобода на медиите (EFJ) и Media Freedom Rapid Response изразиха загриженост относно предложените промени в новинарските програми в словенския обществен телевизионен канал – RTV Словения, които биха могли да намалят способността на телевизионния оператор да информира обществеността и да упражнява контрол над лицата, заемащи властови позиции(9);
У. като има предвид, че Словения, както и някои други държави членки, все още не е приложила всички разпоредби на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги(10) и Европейския кодекс за електронните съобщения(11), по-специално разпоредбите относно независимостта на националния регулаторен орган на медийния пазар и по-стриктните правила за борба с подбуждането към насилие или омраза или за насърчаване на създаването на по-безопасно, по-справедливо и по-разнообразно аудиовизуално пространство;
Ф. като има предвид, че продължават да се изразяват опасения относно натиска върху независимите публични институции и върху медиите, включително чрез оклеветяващи кампании, клевети, наказателни разследвания, както и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността и образувани по инициатива на видни обществени фигури и политици, включително членове на правителството; като има предвид, че Словения не е декриминализирала напълно клеветата, което може да оказва възпиращ ефект върху свободата на изразяване на мнение и върху съобщаването за злоупотреби, извършени от лица, заемащи публична длъжност, и може да води до автоцензура;
Х. като има предвид, че ограничителните мерки за борба с разпространението на пандемията от COVID-19 бяха приети предимно под формата на наредби и постановления, но по-рядко под формата на закони и актове; като има предвид, че няколко словенски правителствени постановления и правни разпоредби, свързани с ограничителните мерки, бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд – или защото са в нарушение на принципа на пропорционалност, или защото липсва правно основание за тях;
Ц. като има предвид, че Комисията констатира в главата за Словения в своя доклад относно върховенството на закона за 2020 г. и 2021 г., че предоставянето на подходящи ресурси за Съдебния съвет и Държавния прокурорски съвет е важно условие за независимото и ефективно функциониране на тези самоуправляващи се органи;
Ч. като има предвид, че в Конституционния съд са заведени рекорден брой дела; като има предвид, че редица решения на Конституционния съд не бяха изпълнени в рамките на изисквания срок;
Ш. като има предвид, че има твърдения за политическа намеса в разследващите органи и органите за съдебно преследване, по-специално в Националното бюро за разследване; като има предвид, че през октомври 2020 г. Административният съд се произнесе относно незаконосъобразността на освобождаването от длъжност на бившия директор на Националното бюро за разследване, и като има предвид, че това решение в момента се обжалва; като има предвид, че в главата за Словения в доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г. се посочва, че разследванията от Бюрото на случаи на корупция по високите етажи на властта не са довели до конкретни резултати;
Щ. като има предвид, че правителството прие нов изменен Закон за организацията и работата в полицията, който е в сила от 13 ноември 2021 г. и който включва преходни разпоредби, съгласно които високопоставените полицейски служители прекратяват незабавно изпълнението на своите функции, като по този начин се освобождават от длъжност 130 полицейски началници, включително директорите на униформената и криминалната полиция, директорите на всички осем полицейски администрации и 110 директори на полицейски управления; като има предвид, че измененията в закона за полицията променят процедурите, уреждащи етапа, на който прокурорът поема контрол върху дадено производство, което би могло да окаже въздействие върху независимостта на прокуратурата; като има предвид, че трима директори на Националното бюро за разследване бяха освободени от длъжност през 2021 г. и че имаше редица съществени промени в по-високите ешелони на полицията, включващи незаконното освобождаване от длъжност на директора на националната полицейска служба; като има предвид, че министърът на вътрешните работи и генералният директор на полицията досега не са изпълнили решение № 82/2020-33 относно това незаконно уволнение(12);
АА. като има предвид, че според главата за Словения в доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2021 г. пространството на гражданското общество е било „стеснено“; като има предвид, че има сведения, че се провеждат оклеветяващи кампании срещу неправителствени организации (НПО), по-специално чрез използване на социалните медии; като има предвид, че организациите на гражданското общество, чиито усилия са насочени към мигрантите, медийната грамотност или трафика на хора, са особено силно засегнати от тези кампании; като има предвид, че според данните, получени от словенската национална мрежа на неправителствените организации (CNVOS), единствено неправителствените организации, на които е предоставен статут на организации с общественополезна цел, успяват да получат публични средства; като има предвид, че финансирането за неправителствените организации беше увеличено от 372 милиона евро през 2019 г. на 416 милиона евро през 2020 г., и като има предвид, че правителството предприе няколко законодателни промени в подкрепа на неправителствените организации по време на пандемията(13);
АБ. като има предвид, че Върховният съд на Словения постанови, че поведението на словенската полиция в един конкретен случай на лице, търсещо убежище, което е станало жертва на верижно отблъскване, е незаконно и е в нарушение на забраната на колективното експулсиране, забраната на изтезанията и правото на кандидата за убежище на достъп до процедури за предоставяне на убежище(14);
АВ. като има предвид, че делегация на Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права посети Словения от 13 до 15 октомври 2021 г. и стигна до заключението, че като цяло публичните институции, и по-специално Конституционният съд, комисарят по защита на данните и главният държавен прокурор, функционират добре; като има предвид, че в същото време тя изрази дълбока загриженост във връзка с други въпроси, повдигнати в настоящата резолюция;
1. счита, че е от съществено значение да се гарантира пълното зачитане на общите европейски ценности, посочени в член 2 от ДЕС;
2. изразява дълбока загриженост относно равнището на обществените дебати, както и относно климата на враждебност, недоверие и дълбока поляризация в Словения, който е подкопал доверието в публичните органи и между тях; подчертава факта, че видни обществени фигури и политици, включително членове на правителството, трябва да дават пример и да гарантират провеждането на вежливи и цивилизовани обществени дебати без сплашване, нападения, обиди и тормоз;
3. посреща със задоволство факта, че на 24 ноември 2021 г., след шестмесечно закъснение, двама словенски делегирани прокурори бяха назначени в колегиума на Европейската прокуратура, което означава, че Европейската прокуратура вече е в пълен състав и че всички участващи държави членки са назначили свои делегирани прокурори; счита, че пълноценното функциониране на Европейската прокуратура е от решаващо значение за защитата на целостта на бюджета на ЕС и за гарантирането на наказателното преследване на престъпления срещу финансовите интереси на ЕС; изразява загриженост във връзка с предложените от Министерството на правосъдието изменения на законодателството относно държавните прокурори, които биха позволили промени със задна дата в критериите за назначаване на прокурорите и биха довели до риск от освобождаване от длъжност на двамата новоназначени словенски делегирани прокурори в Европейската прокуратура(15); призовава правителството на Словения да гарантира ефективното структурно функциониране на Европейската прокуратура в Словения в съответствие с правилата, определени в Регламента за Европейската прокуратура;
4. призовава правителството да приключи възможно най-скоро процеса на назначаване на националните прокурори, които подлежат на потвърждение; отбелязва увеличаването на ресурсите на Съдебния съвет и Държавния прокурорски съвет и подчертава значението на финансовата независимост на тези самоуправляващи се органи и на осигуряването на подходящи ресурси за тях;
5. отбелязва възобновяването на държавните плащания за Словенската информационна агенция (STA); подчертава значението на дългосрочната финансова жизнеспособност на Агенцията с оглед на нейната способност да изпълнява функциите си независимо;
6. призовава правителството да възобнови държавното финансиране на Словенската информационна агенция, което то е правно задължено да предоставя, и да извършва тези плащания редовно и в пълно съответствие с националното право; призовава правителството да гарантира редакционната независимост на Агенцията;
7. изразява своята загриженост относно всички нападения, оклеветяващи кампании, клевети, наказателни разследвания или стратегически съдебни производства, водени от видни обществени фигури и политици, включително членове на правителството, и по-специално, когато тези действия се предприемат от органи и държавни служители, и призовава всички участници да прекратят подобни действия; призовава словенското правителство да осигури достатъчно финансиране за обществената телевизия RTV Slovenija, да прекрати всякаква политическа намеса и натиск върху нейната редакционна политика и да защити независимостта на този телевизионен оператор; призовава органите да повишат прозрачността на собствеността върху медиите, да установят ясни правила относно сумите, изразходвани за реклама от страна на държавните или притежаваните от държавата дружества, и да гарантират, че обществеността и журналистите имат ефективен достъп до публичната информация;
8. отбелязва измененията, предложени от правителството през юли 2020 г., които трябваше да бъдат приети до края на 2021 г. и които, ако бъдат приети, ще увеличат прозрачността на собствеността върху медиите; призовава словенското правителство, Държавното събрание и Държавния съвет да ускорят разискванията си по внесения за обсъждане Закон за средствата за масова информация; подчертава освен това необходимостта от ясни правила относно разпределянето на държавната реклама, така че да се гарантира, че обществеността и журналистите имат ефективен достъп до публичната информация;
9. изразява своята загриженост относно продължаващата практика на управление чрез постановления и следователно без парламентарен контрол и изразява особена загриженост относно необходимостта и пропорционалността на настоящите извънредни мерки в контекста на пандемията от COVID-19; отбелязва, че много правителствени постановления са лишени от ясно правно основание и често не се публикуват в Официален вестник;
10. отбелязва, че правната и институционалната уредба за предотвратяване и борба с корупцията продължи да се подобрява, което е отразено по-специално в законодателните изменения, които подобриха независимостта, организацията и функционирането на Комисията за предотвратяване на корупцията, въпреки че човешките ресурси на този орган продължават да бъдат ограничени, и което доведе до укрепване на правната уредба относно лобирането, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и декларирането на имущественото състояние; отбелязва, че предишната стратегия беше до голяма степен изпълнена, но продължава да изпитва загриженост във връзка с липсата на ефективно прилагане на правилата за борба с корупцията и с факта, че някои действия все още не са приключени и че не е приет нов план, както и във връзка с капацитета за провеждане на ефективни разследвания и малкия брой присъди по дела за корупция, особено по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта;
11. призовава словенското правителство да гарантира, че измененията на закона за полицията по никакъв начин няма да доведат до неправомерна политическа намеса, нито ще засегнат капацитета на полицейските сили и/или ролята и независимостта на прокуратурата; призовава словенското правителство да предостави достатъчно финансиране, за да се даде възможност на органите да изпълняват задачите си пълноценно и без ненужни пречки;
12. препоръчва на органите да увеличат усилията си за справяне с основните проблеми, свързани с правата на човека, които засягат лицата, търсещи убежище, мигрантите, ромите, т.нар. „заличени“ лица (заличени от Регистъра на постоянно пребиваващите) и хората, живеещи в бедност(16);
13. посреща със задоволство факта, че омбудсманът по правата на човека получи акредитация като национална правозащитна институция със статут „А“ в съответствие с Парижките принципи, след като от 2015 г. насам бяха положени усилия за придобиването на този статут;
14. призовава правителството да спазва изцяло Конституцията на Словения, както и правото на ЕС и международното право и произтичащите от тях задължения;
15. счита, че всички държави членки трябва да спазват изцяло правото на ЕС в рамките на своите законодателни и административни практики и трябва изцяло да зачитат принципите на правовата държава и принципа на разделение на властите;
16. призовава Словения да транспонира незабавно в националното си право Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Европейския кодекс за електронните съобщения; освен това призовава Словения да транспонира в националното си право Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности(17);
17. призовава словенското правителство своевременно и изцяло да приложи решенията на Конституционния съд; призовава словенското правителство да осигури достатъчно финансиране за Съдебния съвет и Държавния прокурорски съвет, Конституционния съд и Върховния съд и да зачита тяхната финансова самостоятелност, така че тези самоуправляващи се органи и независими институции да могат да функционират независимо и ефективно;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета, на президента, правителството и парламента на Словения, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69).
Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).
Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).
Положението в Никарагуа
141k
52k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно положението в Никарагуа (2021/3000(RSP))
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюцията от 8 юли 2021 г. относно положението в Никарагуа(1),
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) от името на ЕС, и по-специално изявлението от 8 ноември 2021 г. относно Никарагуа,
– като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна(2) (Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка),
– като взе предвид регламентите и решенията на Съвета относно ограничителни мерки срещу сериозни нарушения и посегателства срещу правата на човека в Никарагуа, както и решението на Съвета от 11 октомври 2021 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/1720 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Никарагуа, с което санкциите се подновяват до 15 октомври 2022 г.(3),
– като взе предвид съвместното изявление на 59 държави относно Никарагуа от 22 юни 2021 г., прието на 47-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид устното актуализиране на информацията относно положението с правата на човека в Никарагуа, направено от Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле на 48-ата сесия на Съвета по правата на човека на 13 септември 2021 г.,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Организацията на американските държави (ОАД) от 12 ноември 2021 г. относно положението в Никарагуа,
– като взе предвид президентския указ на президента на САЩ Джо Байдън от 16 ноември 2021 г., озаглавен „Прокламация относно преустановяване на влизането като имигранти и неимигранти на лица, отговорни за политики или действия, които застрашават демокрацията в Никарагуа“,
– като взе предвид изявленията на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR), по-специално от 10 ноември 2021 г., в което се осъждат нарушенията на правата на човека, които според съобщенията са се случили по време на изборите в Никарагуа, и от 20 ноември 2021 г., в което се потвърждава нейната компетентност във връзка с Никарагуа и се изразява съжаление относно решението на държавата да денонсира Устава на ОАД в контекст на сериозни нарушения на правата на човека,
– като взе предвид резолюцията на ОАД от 8 декември 2021 г. относно резултата от разискванията на Постоянния съвет от 29 ноември 2021 г. относно положението в Никарагуа,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
– като взе предвид регионалното споразумение относно достъпа до информация, участието на обществеността и правосъдието по въпроси на околната среда в Латинска Америка и Карибския басейн, подписано в Ескасу, Коста Рика, на 4 март 2018 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че на 7 ноември 2021 г. режимът на Ортега оркестрира фарс, за да създаде привидност за изборен процес в Никарагуа, който не беше нито свободен, нито честен и беше напълно недемократичен, нелегитимен и белязан от измами;
Б. като има предвид, че действащият президент Даниел Ортега, който управлява страната от 2007 г., преизбра сам себе си за пети мандат – негов четвърти пореден мандат – с приблизително 75% от подадените гласове и при 65% избирателна активност според Върховния избирателен съвет; като има предвид, че в заслужаващи доверие наблюдения, извършени от организации на гражданското общество в Никарагуа, се преценява, че избирателната активност е много по-ниска, като процентът на въздържалите се се преценява на около 81,5%;
В. като има предвид, че Даниел Ортега даде указания на всички други никарагуански органи да мобилизират всички налични ресурси за фалшифициране на резултата от този процес; като има предвид, че между май и ноември 2021 г. никарагуанските органи на практика елиминираха всякаква истинска изборна надпревара и унищожиха честността на изборния процес посредством системно произволно лишаване от свобода, тормоз и сплашване на седем души, обявили намеренията си да се кандидатират за президент, и около 40 опозиционни и студентски лидери и лидери в селските райони, журналисти, защитници на правата на човека и представители на бизнеса; като има предвид, че произволно задържаните лица са обвинени по изфабрикувани, политически мотивирани и двусмислени обвинения в престъпления без никакви доказателства и в рамките на процес, белязан от сериозни нарушения на процесуалните гаранции, което показва липсата на независимост на съдебната система; като има предвид, че ръководеният от режима Върховен избирателен съвет отне правосубектността на всички независими опозиционни партии, включващи седем кандидати за президент;
Г. като има предвид, че според организации на гражданското общество в деня на изборите са били регистрирани 285 акта на политическо насилие и на изборна принуда, включително актове на сплашване, тормоз, заплахи и изнудване, насочени главно към държавни служители, служители от публичния сектор, студенти и медицински персонал, за да ги принудят да гласуват; като има предвид, че режимът на Никарагуа лиши народа на Никарагуа от неговите граждански и политически права и от свободата на изразяване, свободата на сдружаване и на мирни събрания, обяви за незаконни десетки организации на гражданското общество и не спази ангажиментите си в областта на правата на човека и основните свободи съгласно конституцията на Никарагуа, Междуамериканската демократична харта и други международни пактове, по които държавата е страна;
Д. като има предвид, че се увеличават нападките и атаките на режима срещу журналистите, свободата на печата и правото на информация; като има предвид, че на седем международни медии не беше позволено да влязат в страната, за да отразят фалшифицираните избори; като има предвид, че асоциации на независими журналисти изобличиха най-малко 52 нападения срещу независими журналисти, случили се в периода от 25 октомври до 7 ноември 2021 г.; като има предвид, че на 7 ноември 2021 г. бяха акредитирани само официални медии в нарушение на правото на информация и свободата на изразяване, което доведе до допълнително увеличаване на цензурата и медийно затъмнение; като има предвид съществуването на подобни модели на репресии срещу защитници на правата на човека, природозащитници, защитници на правата на жените и ЛГБТИК лицата, обществени и политически лидери, бизнес лидери, адвокати, медицински персонал и служители на НПО, наред с други;
Е. като има предвид, че между 3 и 7 ноември 2021 г. в страната бяха докладвани около 35 случая на произволно задържане; като има предвид, че само девет от задържаните лица са били освободени, а 26 все още са лишени от свобода; като има предвид, че това се равнява общо на най-малко 170 произволно задържани лица; като има предвид, че тези нарушения на правата на човека, повечето от които според твърденията са извършвани от полицейски служители, общински длъжностни лица, парадържавни субекти и цивилни групи, организирани като поддръжници на милиции, се увеличиха през дните преди фалшифицираните избори;
Ж. като има предвид, че в доклада на Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) от октомври 2021 г. се посочва, че в Никарагуа е установена полицейска държава чрез репресии, корупция, изборни измами и структурна безнаказаност, планирани от правителството, за да постигне то „запазване на властта си за неопределено време и за да запази своите привилегии и имунитет“;
З. като има предвид, че няколко международни организации и над 40 нации изразиха категорично неодобрение на изборите в Никарагуа и отказаха да ги признаят за демократични;
И. като има предвид, че режимът на Никарагуа приема все по-рестриктивни закони през последните няколко години, които институционализират репресиите и легализират действията, извършени в страната след тяхното приемане; като има предвид, че Никарагуа се превърна в република на страха, където над 140 000 граждани бяха принудени да потърсят убежище в изгнание при много тежки социално-икономически условия на живот;
Й. като има предвид, че режимът на Никарагуа обезлеси и унищожи териториите на коренното население и населението с африкански произход чрез предоставяне на концесии на миннодобивни дружества и подкрепа за заселниците; като има предвид, че през 2020 г. в Никарагуа бяха убити 12 природозащитници, повече на брой от петимата, убити през 2019 г., което прави страната най-опасната на глава от населението за защитниците на земята и природозащитниците през 2020 г.; като има предвид, че убийствата и актовете на агресия, извършени от януари 2020 г. насам във връзка с териториални спорове и срещу коренното население в Никарагуа, продължават да остават ненаказани, по-специално в автономния регион на Северното карибско крайбрежие, включително убийството на деветима коренни жители на 23 август 2020 г. и сексуалното насилие над две жени при нападение, свързано със спор за земя за добив на злато в Сауни;
1. осъжда изборния фарс, оркестриран от режима на Ортега – Мурильо на 7 ноември 2021 г., който наруши всички международни демократични стандарти за заслужаващи доверие, приобщаващи, справедливи и прозрачни избори; отхвърля легитимността на тези фалшиви избори и поради това не признава демократичната легитимност на никакви институционални органи, възникнали в резултат от този подправен вот; подкрепя изявленията, че тези избори завършват превръщането на Никарагуа в автократичен режим;
2. призовава никарагуанските органи да защитават и зачитат правата на човека и да позволяват на никарагуанския народ да упражнява своите граждански и политически права; призовава за провеждане на избори в съответствие с международните стандарти и с Междуамериканската демократична харта, за да се гарантира осъществяване на демократичните стремежи на народа на Никарагуа и да се разреши достъп до страната без ограничения на международните организации и организациите на гражданското общество;
3. потвърждава солидарността си с никарагуанския народ и осъжда насилието, системните репресии срещу политическите опозиционни лидери, потискането на участниците от гражданското общество, защитниците на правата на човека и медиите, както и на членовете на семействата им, и по-специално причинените човешки жертви, широкоразпространената безнаказаност за извършените срещу тях престъпления и продължаващите корупционни практики от страна на служители на никарагуанския режим; припомня, че тези действия представляват явно нарушение на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, и показват, че президентът Даниел Ортега, вицепрезидентът Росарио Мурильо и служителите на никарагуанския режим продължават да не отстояват тези принципи и ценности;
4. отново призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички произволно задържани политически затворници, активисти от опозицията, защитници на правата на човека и на околната среда и журналисти, както и за отмяна на съдебните производства срещу тях; осъжда продължаващото психологическо и физическо насилие, което полицейските и затворническите органи упражняват над тях и на което са подложени особено жените, и положението на задържане в изолация на някои от тях без достъп до техните адвокати, семейства или до медицински грижи; припомня, че Никарагуа трябва да спазва Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода лица (Правилата „Нелсън Мандела“), което продължава да бъде нейно задължение съгласно международното право; изисква режимът незабавно да представи доказателство, че задържаните лица са все още живи, както и доказателства за местонахождението им; отхвърля решението на режима на Ортега да замрази съдебните процеси срещу тях, което ще доведе до задържане в досъдебна фаза за неопределен срок;
5. изисква справедливост и отчетност за всички жертви в съответствие със законите и международните ангажименти и задължения на Никарагуа посредством безпристрастни, щателни и независими разследвания; настоятелно призовава никарагуанските органи да предприемат дълбоки структурни реформи с цел осигуряване на минимални правни гаранции и надлежно провеждане на съдебния процес; осъжда освен това нарастващото насилие и сплашване, на които са подложени защитниците на правата на човека, ЛГБТИК лицата и защитниците на правата на жените и коренното население в страната, включително убийствата на жени; настоятелно призовава никарагуанските органи да сложат край на репресиите и нарушенията на правата на човека и да възстановят пълното зачитане на тези права, по-специално чрез отмяната на всички рестриктивни и нелегитимни закони и възстановяване на правосубектността на организациите на защитниците на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят създаването на механизъм за разследване и отчетност в рамките на Съвета на ООН по правата на човека;
6. отново заявява, че единственото решение на дълбоката политическа криза в Никарагуа е провеждането на приобщаващ и съдържателен национален диалог, и изразява съжаление във връзка с многократния отказ и нежелание за това от страна на никарагуанския режим; отбелязва, че провеждането на свободни, честни и прозрачни избори, възстановяването на правовата държава и на свободите, преустановяването на репресиите, освобождаването на произволно задържаните политически затворници, възстановяването на правния статут на политическите партии, които бяха заличени произволно, връщането на изгнаниците без изключения и с пълни гаранции и завръщането в страната на международните организации по правата на човека са задължителни условия за диалог с никарагуанския режим; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят настоящите и бъдещите усилия на гражданското общество за създаване на условия за диалог, водещ до демократичен преход, в съответствие с договорките от март 2019 г.;
7. подкрепя декларацията на заместник-председателя/върховен представител, в което той разглежда всички инструменти, с които разполага ЕС, за да вземе допълнителни мерки, включително такива, които може да надхвърлят индивидуалните ограничения, като същевременно се цели да бъдат избегнати всички мерки, които биха могли евентуално да увеличат изпитанията на никарагуанския народ; приветства включването на Росарио Мурильо заедно с няколко други лица в списъка на физическите лица с наложени санкции, който бе подновен до октомври 2022 г.; призовава за бързо добавяне на Даниел Ортега към списъка на физическите лица, на които са наложени санкции;
8. подчертава, че корупцията, от която семейството Ортега – Мурильо пряко се облагодетелства, и патримониализмът на никарагуанския режим, който включва също така опустошаването на природните ресурси на страната, са повсеместни и широко разпространени и водят страната до икономически и хуманитарен срив; посочва, че ЕС и неговите държави членки следва да запазят своята хуманитарна помощ в подкрепа на най-уязвимите, като същевременно потърсят алтернативни мерки срещу широкоразпространената корупция; във връзка с това призовава ЕС и неговите държави членки да осъществяват мониторинг на отпуснатите европейски средства, включително посредством многостранни и финансови институции, за да не допринасят тези средства за засилване на корупцията на режима;
9. изразява възмущение от нарастващото криминализиране и преследване на защитниците на околната среда в Никарагуа; осъжда продължаващите нападения и актове на агресия срещу коренното население на Никарагуа; призовава правителството на Никарагуа да изпълни задълженията си по Споразумението от Ескасу;
10. призовава ЕС и неговите държави членки да следят отблизо положението на място чрез своите представители и посолства в Никарагуа, включително чрез наблюдение на съдебните процеси и чрез посещения на критици и опозиционни лидери, които са в затвора или под домашен арест, както и да улеснят издаването на спешни визи и да предоставят временно убежище по политически причини в държавите членки; подчертава и приветства ключовата роля на гражданското общество, защитниците на правата на човека и околната среда и журналистите в Никарагуа; отправя искане към Европейската служба за външна дейност да засили редовния си диалог с организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека и да укрепи механизмите за подкрепа на тяхната абсолютно необходима работа;
11. изразява съжаление относно денонсирането на Хартата на ОАД, обявено на 19 ноември 2021 г. от външния министър на Никарагуа, и подчертава, че това решение също така би блокирало достъпа на страната до финансиране от Междуамериканската банка за развитие и би означавало Никарагуа да се оттегли от нейните регионални механизми за защита на правата на човека; припомня, че въпреки отказа си от хартата Никарагуа все още е обвързана от задълженията си по други инструменти на ОАД, включително Американската конвенция за правата на човека; подчертава, че влизането в сила на това оттегляне може да отнеме до две години;
12. призовава международната общност и партньорите със сходни демократични виждания координирано да засилят на многостранните форуми своя политически натиск върху никарагуанския режим, за да се подпомогне и предизвика бърз преход, при който никарагуанският народ напълно да възстанови демократичния ред и народния суверенитет;
13. изразява съжаление, че на 10 декември 2021 г. никарагуанският режим прекъсна дипломатическите връзки с демократичен Тайван, за да потърси подкрепата на една тоталитарна държава – Китайската народна република;
14. припомня, че с оглед на Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка Никарагуа трябва да зачита и консолидира принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека; отново отправя искането си да бъде задействана „демократичната клауза“ от Споразумението за асоцииране с оглед на настоящите обстоятелства;
15. отново отправя призив за незабавна екстрадиция на Алесио Казимири в Италия;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.
– като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10 и 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),
– като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда относно насилието и тормоза и нейните основни разпоредби (№ 190),
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,
– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(1),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 – 2025 г.)“ (COM(2020)0152),
– като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(2),
– като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола(3),
– като взе предвид своята резолюция от 14 май 2020 г. относно бюджетната прогноза за приходите и разходите на Европейския парламент за финансовата 2021 година(4),
– като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата(5),
– като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете(6),
– като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете относно Индекса за равенството между половете за 2020 г.,
– като взе предвид доклада на Европейския омбудсман от 17 декември 2018 г. относно достойнството на работното място в институциите и агенциите на ЕС,
– като взе предвид приложение II към своя Правилник за дейността, озаглавено „Кодекс за уместно поведение на членовете на Европейския парламент при изпълнението на техните служебни задължения“,
– като взе предвид Становище SJ-0328/21 (D(2021)24350) на своята Правна служба от 18 ноември 2021 г.,
– като взе предвид въпроса до Комисията, озаглавен „Движението „MeToo“ и тормозът – последиците за институциите на ЕС“ (O-000074/2021 – B9‑0045/2021),
– като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по правата на жените и равенството между половете,
А. като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на Съюза, заложена в член 2 от ДЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата;
Б. като има предвид, че според дефиницията в правото на ЕС(7) сексуалният тормоз е „всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка“; като има предвид, че сексуалният тормоз е форма на насилие срещу жени и момичета и крайна форма на основана на пола дискриминация, която непропорционално засяга жените и момичетата; като има предвид, че насилието, основано на пола, се корени в неравномерното разпределение на власт между жените и мъжете, както и в сексизма и свързаните с пола стереотипи, които доведоха до доминирането над жените и тяхната дискриминация от страна на мъжете; като има предвид, че около 90% от жертвите на сексуален тормоз са жени, а около 10% са мъже;
В. като има предвид, че според доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от 3 март 2014 г., озаглавен „Насилието срещу жените: общоевропейско проучване“, една на всеки три жени е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си като възрастна; като има предвид, че до 55% от жените са били подложени на сексуален тормоз в ЕС; като има предвид, че 32% от всички жертви в ЕС са посочили, че извършителят е бил техен началник, колега или клиент; като има предвид, че 75% от жените, които упражняват професии, изискващи квалификация, или които заемат висши ръководни постове, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 61% от жените, заети в сектора на услугите, са били подложени на сексуален тормоз;
Г. като има предвид, че кибертормозът, както и други форми на кибернасилие, основано на пола, се среща все по-често; като има предвид, че според оценката на европейската добавена стойност във връзка с основаното на пола кибернасилие(8) между 4 и 7% от жените в ЕС са били подложени на кибертормоз през дванадесетте месеца преди проучването;
Д. като има предвид, че три години след началото на движението „MeToo“ напредъкът за прекратяване на сексуалния тормоз не е достатъчен и че все още предстои много работа в рамките на институциите на ЕС и извън тях;
Е. като има предвид, че според изследванията тормозът е по-разпространен, отколкото обикновено се смята, и в голяма степен е недостатъчно докладван(9); като има предвид, че тормозът често е свързан с други форми на дискриминация в допълнение към дискриминацията, основана на пола, като това трябва да бъде преодоляно чрез междусекторен подход и при разглеждане на всички гледни точки;
Ж. като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз на работното място са въпрос, свързан със здравето и безопасността, и че той следва да бъде третиран и предотвратяван като такъв;
З. като има предвид, че жертвите на сексуален тормоз често са служители на най-уязвимите позиции в Парламента, включително млади специалисти, стажанти, акредитирани парламентарни сътрудници и договорно наети служители;
И. като има предвид, че една от причините за недостатъчното докладване на сексуален тормоз е липсата на осведоменост, която понякога се основава на слабо разбиране на сериозността на проблема, непознаване на каналите за подкрепа на жертвите или на начина, по който се възприема чувствителният характер на въпроса, страх от виктимизация или загуба на работното място;
Й. като има предвид, че движението „MeToo“ накара институциите на ЕС да планират и да започнат да адаптират своите вътрешни правила и процедури с цел по-добро идентифициране, противодействие и санкциониране на тормоза;
К. като има предвид, че все още съществува необходимост да се насърчават и допълнително да се укрепват равенството между половете и интегрирането на принципа на равенство между половете в ЕС, включително на ръководни длъжности в институциите(10);
Л. като има предвид, че лицата, сигнализиращи за нередности, играят ключова роля за разкриването на сексуален и психологически тормоз, лошо управление и дискриминация на работното място;
М. като има предвид, че в предишните си резолюции Парламентът призова за редица мерки, гарантиращи подхода на нулева толерантност като норма, но едва няколко от тях бяха изцяло приложени в съответствие с изискванията на неговата резолюция относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС и следователно е необходимо да бъдат предприети последващи действия;
Н. като има предвид, че пандемията от COVID-19 и новите методи на работа на Европейския парламент, прилагани по време на пандемията, може да са намалили вероятността за физически тормоз, но също така са затруднили жертвите на тормоз да подават своите жалби и да се обърнат към съветник за насоки и подкрепа;
Общи бележки
1. решително осъжда всички форми на насилие, основано на пола, включително сексуалното насилие, и всички форми на тормоз, по-специално сексуалния тормоз; категорично потвърждава поетия по-рано ангажимент за справяне с насилието, основано на пола, и убеждението си, че една всеобхватна директива, която включва всички форми на това насилие, е най-добрият начин то да се прекрати; повтаря своя призив към Съвета спешно да приключи ратифицирането от страна на ЕС на Конвенцията от Истанбул въз основа на присъединяване на широка основа без никакви ограничения;
2. подчертава, че тормозът, по-специално сексуалният тормоз на работното място, представлява нарушение на правата на човека и сериозно посегателство върху психическото и физическото здраве на лицето, кара го да се чувства несигурно на работното място и в някои случаи му пречи да върши работата си; отбелязва, че за жените е много по-вероятно да станат жертва на сексуален тормоз, отколкото мъжете;
3. подчертава, че ключовият фактор за създаването на безопасна работна среда е превенцията, която следва да бъде постигната чрез предоставяне на информация, повишаване на осведомеността и насърчаване на кампании и политики за нулево равнище на тормоз, като същевременно се изграждат официални и неформални структури за преодоляване на свързаните с тормоза проблеми, по-специално въпросите, свързани със сексуалния тормоз, и за предоставяне на консултативна и психологическа помощ на жертвите, както и информация за контакти на полицията и връзка с доставчиците на правни средства за защита;
4. приветства усилията, положени от Парламента по време на кампанията „MeToo“, които допринасят за нарушаване на мълчанието и за повишаване на осведомеността относно необходимостта да се създадат по-добри условия на труд за всички служители;
Гарантиране на нулева толерантност към тормоза като важен аспект на политиката на Парламента за равенство между половете
5. счита, че въпреки положените досега усилия за въвеждане на политика на нулев тормоз, в Парламента все още има случаи на сексуален тормоз и жертвите невинаги се осмеляват да използват съществуващите канали, което означава, че е необходимо да се положат повече усилия за предотвратяване на сексуалния тормоз;
6. приветства решението на Бюрото от 2018 г. за определяне на процедурата и мерките за предотвратяване на тормоза, по-специално сексуалния тормоз, например Кодекса за уместно поведение на членовете на ЕП, който беше включен в Правилника за дейността през януари 2019 г.;
7. приветства приемането на Плана за действие на Европейския парламент относно равенството между половете през юли 2020 г. и пътната карта за неговото изпълнение през 2021 г.;
8. изразява съжаление обаче, че мерките за справяне със сексуалния тормоз не са достатъчно строги и не включват всички действия, поискани в предходни резолюции, и следователно:
a)
призовава службите на Парламента да предоставят обучение за борба с тормоза на всички официални езици или с устен превод и да провеждат информационни дейности, насочени към отделните делегации и политически групи;
в)
призовава службите на Парламента да създадат публичен списък на членовете на ЕП, участвали в тези обучения за борба с тормоза, който да бъде публикуван на уебсайта на Европейския парламент като добър пример за другите членове на ЕП;
в)
отново призовава(11) за по-строги мерки за предотвратяване на всички форми на тормоз, особено сексуалния тормоз, и по-специално призовава възможно най-скоро да се въведе задължително обучение за борба с тормоза за всички членове на ЕП още в началото на мандатите на новоизбраните членове на ЕП, в съответствие с получените правни съвети, тъй като доброволното обучение за предотвратяване на тормоза се оказва недостатъчно;
г)
призовава службите на Парламента да оценят потенциалните последици, например възможността да се ограничи наемането на персонал, без да се нарушава правото на членовете на ЕП на поемане на разноски за парламентарни сътрудници, наред с други възможни мерки, в случай на неспазване на задължението, посочено в параграф 8, буква в) от настоящата резолюция, когато член на ЕП откаже да участва в задължително обучение за борба с тормоза;
9. призовава да се подобрят мерките за повишаване на осведомеността и да се въведе задължително обучение относно политиката на Парламента за нулев тормоз за всички лица, които работят редовно в неговите помещения, като им се предоставят инструменти за разпознаване на всички форми на тормоз, включително по-специално сексуален тормоз, и за неговото докладване, както и специална информация относно наличните структури за подкрепа; подчертава, че е необходимо тези структури за подкрепа да станат по-широко известни и леснодостъпни;
10. призовава също така за мерки, насочени към осигуряване на защита от виктимизация или действия с цел отмъщение срещу жалбоподатели, жертви, свидетели и лица, сигнализиращи за нередности;
11. призовава Парламента да продължи публично да осъжда сексуалния тормоз, както и да разработи кампания за повишаване на осведомеността, насочена към борба с всички форми на тормоз в рамките на Европейския парламент;
12. приветства въвеждането на доверени съветници за жертвите на тормоз, по-специално сексуален тормоз, тъй като те са ценен източник на подкрепа и съвети, и призовава съответните органи в рамките на Парламента да гарантират, че тези съветници са достъпни за всички в нужда и са в състояние да предоставят цялата необходима помощ; подчертава, че е важно да има прозрачна процедура за подбор и времева рамка за мандатите на членовете на комисиите за борба с тормоза и доверените съветници;
13. призовава съответните органи в рамките на Парламента да въведат професионални механизми за подкрепа и помощ на жертвите на сексуален тормоз, като направят тези механизми по-достъпни и видими и се сложи край на стигматизацията; подчертава необходимостта да се избегне виктимизацията и призовава тези органи да гарантират, че жертвите не са възпрепятствани да напредват в своята кариерата;
14. призовава за по-целенасочено обучение на всички равнища на управление относно тяхната институционална роля за включване на политиката за нулев тормоз в своите ежедневни практики, със специален акцент върху групите в най-уязвимо положение, например стажантите, акредитираните парламентарни сътрудници и договорно наетите служители;
15. признава положените досега усилия за осигуряване на равенство между половете и интегриране на принципа на равенство между половете в Парламента, включително баланс между половете на ръководни длъжности, и подчертава, че пълното прилагане на пътната карта и планираните редовни преразглеждания с цел подобряване на Плана за действие на Парламента относно равенството между половете биха могли да допринесат за създаването на култура на взаимно уважение, за предотвратяването на всяка форма на тормоз и за повишаването на чувствителността на Парламента към аспектите на пола; подчертава, че е важно да се повиши осведомеността, що се отнася до Плана за действие относно равенството между половете и неговата пътна карта, за да се гарантира ефективното му изпълнение; призовава двата документа да бъдат публикувани на уебсайта на Парламента;
16. отбелязва работата на Консултативния комитет по въпросите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място и на Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент и предотвратяването на такъв тормоз на работното място; призовава за пълна прозрачност относно начина, по който Парламентът разглежда въпросите, свързани с тормоза, като същевременно се защитава самоличността на засегнатите лица, и призовава двата комитета ежегодно да изготвят и публикуват своите мониторингови доклади и оценки на риска на уебсайта на Европейския парламент, да прилагат механизми за контрол и, по-специално, да публикуват външната оценка на Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент и предотвратяването на такъв тормоз на работното място; отново призовава(12) външни и прозрачно избрани одитори да извършват независима оценка на ефективността на настоящата система и, ако е необходимо, да бъдат предложени изменения във възможно най-кратък срок и преди края на настоящия законодателен мандат, за да се гарантират независимост и баланс между половете и да се избегнат конфликти на интереси в съществуващите структури, и следователно:
а)
призовава съставът на двата комитета да бъде променен, за да се гарантира, че независими специалисти с доказан експертен опит в борбата с тормоза на работното място, включително лекари, терапевти и правни експерти в областта на тормоза, са официални членове с право на глас;
б)
изтъква, че членовете на Европейския парламент биха могли да станат жертви на сексуален тормоз, и призовава за конкретни действия в това отношение от страна на съответните служби на Парламента и политически групи;
в)
препоръчва да се създаде работна група от независими експерти с мандат за разглеждане на положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Парламента, за да се извърши оценка на съществуващия в институцията Консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент и предотвратяването на такъв тормоз на работното място, и на Консултативния комитет за служителите на Парламента за превенция на тормоза, както и препоръчва да се предложат подходящи промени;
17. препоръчва веднъж годишно Европейският омбудсман да предоставя на Групата на високо равнище на Парламента относно равенството между половете и многообразието данни за отнесените до него жалби относно лошо управление, свързано със случаи на предполагаем тормоз в Парламента;
Сътрудничество между институциите на ЕС
18. призовава всички институции и агенции на ЕС редовно да обменят своите най-добри практики в борбата с тормоза, включително политики за борба с тормоза, насоки или всякакви нови разпоредби за неговото преодоляване;
19. призовава всички институции на ЕС да въведат мрежа от доверени съветници или външни медиатори, които да предоставят насоки и подкрепа на жертвите на сексуален тормоз, и насърчава сътрудничеството между доверените съветници в различните органи на ЕС, което е от съществено значение за по-малките органи с по-малко служители на разположение да предоставят подходяща подкрепа;
20. призовава всички институции на ЕС да оценяват и адаптират съответно своите вътрешни политики, за да се даде възможност на всички – не само на постоянния персонал, но и на стажантите и външните изпълнители – да използват както формални, така и неформални структури, за да привлекат вниманието към случаи на тормоз и да потърсят консултативна и психологическа помощ;
21. призовава Службата на ЕП за парламентарни изследвания да възложи проучване относно добавената стойност на платформите за подаване на сигнали за нередности на работното място и относно приложимостта на тези платформи в рамките на институциите на ЕС, като резултатите и препоръките от проучването следва да бъдат представени на семинар или изслушване с размяна на мнения в съответните комисии на Парламента;
22. призовава Комисията да предостави достатъчно инструменти за разглеждане на случаи на тормоз, избягване на допълнителни страдания на жертвите и осигуряване на своевременни отговори при преразглеждането на Правилника за длъжностните лица на ЕС;
23. призовава агенциите и органите на ЕС да адаптират вътрешните си правила за борба с всички форми на тормоз, по-специално сексуалния тормоз, и да гарантират, че прилагат също така основния принцип на равенство между половете за всички свои служители и на всички равнища на управление, като освен това вземат предвид новите условия на работа от разстояние и свързаните с това поуки, извлечени по време на пандемията от COVID-19; призовава Комисията да наблюдава прилагането на тези правила срещу тормоза и на принципа на плановете за действие в областта на равенството между половете, за да се насърчава и да продължи да се укрепва равенството между половете в агенциите и органите на ЕС;
o o o
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, агенциите и органите на ЕС, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Проучване на Европейския парламент от март 2021 г., озаглавено Combating gender-based violence: Cyber violence – European added value assessment (Борба с насилието, основано на пола: кибернасилието – оценка на европейската добавена стойност).
Резолюция относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола, параграф 16: „призовава председателя на Европейския парламент, Бюрото и администрацията на Парламента да продължат работата с цел да гарантират, че Европейският парламент е работно място без тормоз и сексизъм, и да приложат следните мерки в съответствие с исканията, приети в резолюцията от 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС: ... да се въведат задължителни курсове за обучение по въпросите на уважението и достойнството на работното място за всички членове на ЕП и за всички категории служители“; Резолюция относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС, параграф 17.
Резолюция относно прогнозите за приходите и разходите на Парламента за финансовата 2021 година, параграф 55.
Положението по украинската граница и в окупираните от Русия територии на Украйна
152k
51k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно положението на украинската граница и в окупираните от Русия територии на Украйна (2021/3010(RSP))
– като взе предвид предишните си резолюции и доклади относно Украйна и Русия,
– като взе предвид Устава на ООН, Конвенцията на ООН по морско право, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа,
– като взе предвид Заключителния акт от Хелзинки от 1 август 1975 г. и последващите го документи,
– като взе предвид Парижката харта за нова Европа от 19 – 21 ноември 1990 г.,
– като взе предвид Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. и пакета от мерки за прилагане на споразуменията от Минск, приети и подписани в Минск на 12 февруари 2015 г. и одобрени в своята цялост чрез Резолюция № 2202 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г.,
– като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, и по-специално дял II от него относно политическия диалог и сближаването в областта на външните работи и сигурността(1),
– като взе предвид първия диалог между ЕС и Украйна относно киберсигурността, проведен на 3 юни 2021 г.,
– като взе предвид Хартата за стратегическо партньорство между САЩ и Украйна, подписана на 10 ноември 2021 г. от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън и министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба,
– като взе предвид изявлението на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел след заседанието на Съвета по външни работи от 13 декември 2021 г., че всяка агресия срещу Украйна ще има политически последици и ще има висока икономическа цена за Русия,
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг след срещата на министрите на външните работи от НАТО от 30 ноември 2021 г.,
– като взе предвид изявлението на министрите на външните работи на държавите от Г-7 от 12 декември 2021 г. относно Русия и Украйна,
– като взе предвид съвместното изявление на президента на Украйна Володимир Зеленски, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен от 12 октомври 2021 г. след 23-ата среща на високо равнище ЕС – Украйна,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 9 декември 2021 г., озаглавена „Проблем с милитаризацията на Автономна република Крим и град Севастопол, Украйна, както и на части от Черно море и Азовско море“,
– като взе предвид Меморандума от Будапеща от 5 декември 1994 г. относно гаранциите за сигурност,
– като взе предвид политиката на ЕС в отговор на кризата в Украйна, включително нейните ограничителни мерки, които са в сила от 2014 г. насам,
– като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че в съответствие с Устава на ООН и принципите на международното право всички държави „се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава“;
Б. като има предвид, че на фона на кризата по границата между ЕС и Беларус Руската федерация непрекъснато увеличава военното си присъствие по границите на Украйна, което понастоящем възлиза на около 100 000 военни, както и в Донецка и Луганска област в Украйна, които понастоящем са окупирани от подкрепяни от Русия сили, и значително увеличи мащаба на военните си дейности в окупирания Крим, както и в басейна на Черно море; като има предвид, че това военно натрупване беше потвърдено от последните търговски сателитни изображения; като има предвид, че неотдавнашното струпване на войски се счита за по-мащабно от предишното съсредоточаване на военни сили през пролетта на тази година;
В. като има предвид, че в разузнавателните доклади на САЩ се оценява, че до началото на 2022 г. този път Русия може да разположи до 175 000 военни; като има предвид, че тези офанзивни действия могат да се тълкуват или като подготовка за военна офанзивна агресия на множество фронтове, или като заплаха за използване на сила срещу съседна Украйна с цел намеса в суверенитета и политическата независимост на последната, което е в противоречие с международните задължения на Руската федерация; като има предвид, че Александър Лукашенко обяви пълна подкрепа за Русия в случай на военни действия срещу Украйна;
Г. като има предвид, че неотдавнашните движения на руски войски в близост до украинската граница бяха съпътствани от засилена намеса и дезинформационни кампании от страна на руски представители и медии в ЕС, Украйна и самата Русия; като има предвид, че тази хибридна тактика включва увеличаване на опетняващо съдържание по отношение на НАТО и Украйна, опити за приписване на вината за евентуална бъдеща руска военна ескалация на Украйна и НАТО, както и разпространението на неверни послания, включително лично от президента Путин и бившия президент Медведев;
Д. като има предвид, че са изминали повече от шест години от приемането на споразуменията от Минск и повече от седем години от незаконното анексиране на Кримския полуостров от Руската федерация и от началото на войната в Украйна, водена от Русия; като има предвид, че повече от 14 000 души са загинали по време на продължаващия конфликт; като има предвид, че конфликтът доведе до вътрешното разселване на близо два милиона души; като има предвид, че поминъкът на населението на контролираните и анексираните от Русия територии в Украйна и съседните региони продължава да бъде сериозно засегнат; като има предвид, че Русия е страна в конфликта и следователно не може да се представя като посредник;
Е. като има предвид, че прилагането на пакета от мерки за изпълнение на споразуменията от Минск от февруари 2015 г. претърпя сериозни затруднения, по-специално поради едностранните мерки, предприети от Руската федерация в противоречие с ангажиментите ѝ по споразуменията;
Ж. като има предвид, че от 2014 г. насам се съобщава за присъствието на служители от руското частно военно дружество „Групата Вагнер“ заедно с проруски сепаратисти в Източна Украйна, първоначално с около 250 бойци, сега с близо 2500 души;
З. като има предвид, че в последния доклад на мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна, публикуван на 1 декември 2021 г., се отбелязва ескалиране на военните действия в зоната на конфликта в Донбас, увеличаване на броя на жертвите сред цивилното население от украинска страна и щети на инфраструктурата; като има предвид, че в доклада се отбелязва също така, че съдилищата на самопровъзгласилите се републики в Донбас продължават да осъждат цивилни лица за престъпления, свързани с конфликта, без справедлив съдебен процес;
И. като има предвид, че в окупираните от Русия територии на Украйна в Донецка и Луганска област има над 160 незаконни затвора, където от началото на конфликта над 3000 души са били незаконно задържани в плен и подлагани на изтезания и нечовешко отношение;
Й. като има предвид, че Русия продължава да нарушава прекратяването на огъня в Донбас с 2346 нападения срещу украински позиции, при които загинаха 65 украински войници, а 261 бяха ранени, включително 29 военнослужещи от украинските въоръжени сили, убити от снайперисти между 27 юли 2020 г. и 2 декември 2021 г.;
К. като има предвид, че през април 2021 г. руското министерство на отбраната едностранно затвори водите около Керченския проток за нетърговски плавателни съдове от други държави, като по този начин възпрепятства свободното преминаване на кораби към и от Азовско море; като има предвид, че въпреки че Русия обяви, че ще отмени ограниченията през октомври 2021 г., те все още са в сила; като има предвид, че тези пречки имат отрицателни последици за украинските пристанища в Азовско море и за международния морски транзит в Черно море;
Л. като има предвид, че на 15 ноември 2021 г. руският президент Путин подписа указ относно опростени търговски правила, позволяващи достъпа на стоки до и от Донецка и Луганска област в Украйна, които временно са извън контрола на правителството;
М. като има предвид, че в Хартата за стратегическо партньорство между САЩ и Украйна от 10 ноември 2021 г. се посочва, че Съединените щати и Украйна възнамеряват да продължат редица съществени мерки за предотвратяване на пряка и хибридна външна агресия срещу Украйна и да търсят отговорност от Русия за такава агресия и за нарушения на международното право;
Н. като има предвид, че на 1 декември 2021 г. президентът Путин поиска от НАТО правно обвързващи гаранции за това, че няма да провежда по-нататъшни разширявания на изток; като има предвид, че след срещата на външните министри на НАТО на 30 ноември 2021 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че във връзка с потенциалното членство на Украйна в НАТО Русия няма право на вето, нито право на намеса в този процес;
1. подкрепя независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници; отново изразява силната си подкрепа за политиката на ЕС за непризнаване на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол; осъжда прякото и непрякото участие на Русия във въоръжения конфликт в Източна Украйна, както и продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани на тези територии и в анексирания Крим;
2. осъжда настоящото значително руско военно присъствие по границите с Украйна и отхвърля всички руски основания за това; припомня, че това е вторият такъв случай тази година; подчертава, че това струпване на военни сили е придружено от драстично увеличаване на войнстващата реторика от руска страна;
3. изисква от Руската федерация да изтегли военните си сили незабавно и изцяло, да прекрати заплахата си срещу териториалната цялост на Украйна, която има дестабилизиращ ефект за целия регион и извън него, да прекрати всички мерки, които допълнително утежняват конфликта, и да намали напрежението в съответствие с международните задължения на Русия; подчертава необходимостта от намиране на мирно политическо решение на конфликта;
4. подчертава, че руското военно натрупване представлява също заплаха за мира, стабилността и сигурността на Европа като цяло, и призовава Русия да спазва международните си задължения, като например принципите и ангажиментите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) относно прозрачността на военните придвижвания, включително Виенския документ; настоятелно призовава Русия, наред с това, да изпълни задължението си по Конвенцията на ООН по морско право и да гарантира свободата на корабоплаването и транзитното преминаване през международния Керченски проток към пристанищата на Азовско море;
5. изразява дълбока загриженост относно продължаващата милитаризация на Азовско море, Черно море и региона на Балтийско море, по-специално относно милитаризацията на Калининградска област и незаконно окупирания Крим, включително развитието на капацитет за лишаване от достъп и затваряне на определени зони (A2/AD) от страна на Руската федерация, което включва използването на нови противовъздушни системи S-400, както и безпрецедентно присъствие на конвенционални сили и подготовка за възможно разполагане на ядрени оръжия;
6. изразява своята солидарност с народа на Украйна, който от 2014 г. насам страда тежко в резултат на войната, придружена от тежка икономическа криза, и понастоящем живее под заплахата от война в пълен мащаб, застрашаваща живота на всички украински граждани;
7. отново заявява, че диалогът на ЕС по въпросите на сигурността с Украйна следва да бъде амбициозен и да допринася за съгласувана оценка на предизвикателствата в областта на сигурността на място; подчертава, че приятелските държави следва да засилят военната си подкрепа за Украйна и предоставянето на оръжия за отбрана, което е в съответствие с член 51 от Устава на ООН, който позволява индивидуална и колективна самоотбрана; приветства решението, взето на 2 декември 2021 г. от Съвета на ЕС, за предоставяне на Украйна на пакет от 31 милиона евро в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира с цел подпомагане на укрепването на устойчивостта и отбранителните способности; отбелязва, че потенциалното бъдещо участие на Украйна в проекти за постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) би подобрило значително националния капацитет за отбрана на Украйна в съответствие с най-добрите практики и стандарти на ЕС, както се обявява в споразумението за асоцииране;
8. подчертава, че периодичните струпвания на руски военни сили на украинската граница представляват инструмент за извличане на политически отстъпки от Запада за сметка на Украйна; подчертава, че изборът на която и да било държава да се присъедини към даден съюз не трябва да подлежи на одобрение от трета държава, и поради това отхвърля всякакви опити на Русия да включи определени държави в своята „сфера на влияние“ и по този начин да определи тяхното бъдеще; припомня, че руската страна би възприела като слабост компромисни действия или актове на помирение от страна на Запада и това би я подтикнало единствено да засили още повече своя агресивен подход;
9. подчертава, че руското военно присъствие е също така част от по-широка стратегия, съдържаща елементи на хибридна война, която Русия води срещу Европейския съюз и неговите единомислещи партньори, като създава смут и объркване в съседните си държави, по границите си и в рамките на Европейския съюз; отново заявява, че Русия използва разнообразни заплахи, като например военни заплахи, цифрови заплахи, заплахи, свързани с енергийните доставки, както и дезинформация, като се възползва от отворената система на ЕС, за да я отслаби; счита, че ЕС трябва да бъде наясно със собствената си уязвимост и с уязвимостта на своите партньори в съседните държави, както и да укрепва устойчивостта си, за да може да противодейства ефективно на всякакви хибридни атаки и да подобрява сътрудничеството с партньорите, по-специално по отношение на дезинформацията, както и да засилва способностите, насочени към мирно разрешаване на конфликти, като поставя специален акцент върху положението на жените и уязвимите групи в зоните на конфликт;
10. подчертава, че Европейският съюз трябва да бъде готов да предупреди Руската федерация съвсем недвусмислено, че предприемането на военни действия би било не само неприемливо, но и на висока икономическа и политическа цена; приветства последните изявления на ЕС и външните министри на държавите от Г-7, в които се изразява твърда подкрепа за координирани международни действия срещу евентуална военна агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна;
11. настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да гарантира, че Съветът продължава да бъде информирам за военни действия от страна на Руската федерация и поддържа готовността си за бързо постигане на споразумение за предприемане на по-нататъшни съвместни действия, по-специално за налагане на строги икономически и финансови санкции в тясно сътрудничество със Съединените щати, НАТО и други партньори, за да се отговори на непосредствените и сериозни заплахи, идващи от Русия, вместо да се изчаква нова инвазия и едва тогава да се предприемат действия; подчертава необходимостта от единен подход за възпиране от страна на ЕС и неговите партньори; подчертава, че всички действия следва да се предприемат в координация с Украйна;
12. подчертава, че новият пакет от санкции следва да е насочен и срещу участващите в планирането на евентуални операции за нахлуване руски членове на офицерския корпус, срещу непосредственото обкръжение на руския президент и олигарсите около него, както и срещу техните семейства; изисква тези санкции да включват замразяване на финансови и материални активи в ЕС, забрани за пътуване и изключване на Русия от платежната система SWIFT, което води до изключване на руските дружества от международния финансов пазар и до забрана за купуване на руски държавен дълг на първичния и вторичния пазар, както и да са насочени към други важни сектори на руската икономика и да възпрепятстват финансирането на разузнавателните служби и войската;
13. подчертава, че в случай на нападение на Русия срещу Украйна първият и незабавен курс на действие от страна на ЕС следва да бъде отмяната на всички възможности за пътуване и отмяната на освобождаването от изискването за виза за притежателите на руски дипломатически паспорти, с изключение на акредитираните дипломати;
14. изисква ЕС да предприеме спешни и надеждни стъпки за намаляване на зависимостта си от внос на енергия от Русия и призовава ЕС да демонстрира по-голяма енергийна солидарност с Украйна, в съответствие със Споразумението за асоцииране, чрез увеличаване на взаимовръзките на енергийните инфраструктури; поради това настоятелно призовава институциите на ЕС и всички държави членки да гарантират, че газопроводът „Северен поток 2“ няма да бъде пуснат в действие, независимо дали в дадения момент изпълнява разпоредбите на Директивата на ЕС за природния газ(2); отново изразява своята дългосрочна и основна загриженост по повод на политическите и икономическите рискове и рисковете за сигурността, свързани с проекта „Северен поток 2“; подчертава необходимостта да се спре изграждането от „Росатом“ на спорните атомни електроцентрали;
15. подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че вече не приемат с охота руски активи и инвестиции с неясен произход, включително чрез създаване на глобален механизъм за санкции срещу корупцията и последователно прилагане и изпълнение на съществуващите директиви за борба с изпирането на пари; призовава Комисията и Съвета да увеличат усилията си за ограничаване на стратегическите инвестиции на Кремъл в рамките на ЕС, с които се цели извършване на подривна дейност, подкопаване на демократичните процеси и институции и разпространение на корупцията, както и за създаване на по-голяма прозрачност, особено по отношение на средствата, депозирани или изразходвани в ЕС от руския елит;
16. подчертава значението на предприемането на решителни мерки, за да се попречи на Русия да заобикаля съществуващите санкции на ЕС; счита, че за тази цел ЕС следва да преразгледа и да актуализира своите приложими разпоредби, с което да премахне редица съществуващи пропуски, така че да повиши ефективността на санкциите и да накара Русия да заплати действително по-висока цена за своите враждебни действия;
17. призовава Европейския съвет да обсъди и обстойно да оцени на заседанието си на 16 декември 2021 г. всички възможни отговори на заплахите за европейската сигурност, породени от Руската федерация, и да продължи предишните си обсъждания относно всеобхватна стратегия на ЕС по отношение на Русия; призовава ЕС и европейските партньори да обсъдят дългосрочни планове за европейска сигурност с оглед на съвместното справяне с бъдещи военни заплахи на континента; изразява загриженост относно продължаващото влошаване на състоянието на основните стълбове на международната архитектура за сигурност и контрол на оръжията, които бяха подложени на манипулации и многократни нарушения от страна на Русия; призовава във връзка с това Съвета и Комисията също така да направят съответна оценка на Русия като основна заплаха за европейския континент в рамките на стратегическия компас, както беше посочено и в доклада на групата за размисъл на НАТО;
18. призовава Руската федерация да престане да предприема едностранни мерки, които противоречат на поетите по силата на споразуменията от Минск ангажименти, възпрепятстват по-нататъшното им изпълнение, утежняват конфликта в Източна Украйна и пораждат съмнения в международен план относно политическата воля и капацитета на Руската федерация да спазва ангажиментите си;
19. настоятелно призовава Русия и подкрепяните от нея сепаратисти да се придържат към споразумението за прекратяване на огъня; призовава Русия да се ангажира конструктивно в Нормандския формат и тристранната контактна група и да изпълнява международните си задължения, по-специално тези, поети съгласно споразуменията от Минск и Конвенцията на ООН по морско право; призовава за незабавното освобождаване на всички незаконно задържани и лишени от свобода украински граждани; насърчава Съвета да разшири също така обхвата на своите санкции, така че да включи в него „издаването на паспорти“, организирането на незаконни избори в Крим и решението за включване на жителите на областите Донецка и Луганска в Украйна, които не са под контрола на правителството, в изборите за Държавната дума през септември 2021 г., както и да увеличи цената, която Русия трябва да плати за блокиране на изпълнението на споразуменията от Минск и на преговорите по Нормандския формат; приканва Международния наказателен съд да разследва престъпленията, извършени от руската страна и нейните пълномощници на Кримския полуостров и в Източна Украйна; подчертава ролята, която в това отношение може да играят Международният съд и делата за универсална компетентност; счита, че на политическото и военното ръководство на фактическите органи на т.нар. народни републики Луганска и Донецка следва да бъдат наложени санкции в рамките на глобалния режим на санкции на ЕС за нарушения на правата на човека;
20. подчертава значението на специалната мисия на ОССЕ за наблюдение в Украйна и на възможността тя да продължи работата си и след март 2022 г., когато понастоящем се очаква да приключи нейният мандат, без каквито и да било ограничения; осъжда решително действията на Русия, които пречат на специалната мисия на ОССЕ за наблюдение да изпълнява своята роля, като възпрепятстват работата на безпилотните летателни апарати на мисията и блокират достъпа на наблюдателите до окупираните територии; изразява съжаление относно решението на Русия да закрие мисията за наблюдение на ОССЕ в руските контролно-пропускателни пунктове Гуково и Донецк;
21. решително подкрепя усилията на Украйна за изправяне пред съда на руски наемници, извършили военни престъпления, и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят сътрудничеството си за тази цел;
22. потвърждава подкрепата си за международното разследване на обстоятелствата, свързани с трагичното сваляне на полет MH17 на малайзийските авиолинии, което би могло да представлява военно престъпление, и отново призовава отговорните лица да бъдат подведени под съдебна отговорност;
23. осъжда подписването от президента Путин на указ относно опростени търговски правила с цел да се разреши въвеждането на мерки за подобряване на достъпа на стоки до и от областите Донецка и Луганска в Украйна, които временно са извън контрола на правителството, и призовава Русия да го отмени; подчертава, че такива едностранни мерки нарушават суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително по отношение на митническия контрол, и биха могли да увеличат напрежението и да удължат статуквото, като същевременно възпрепятстват бъдещия процес на реинтеграция;
24. приветства създаването и дейностите на международната Кримска платформа; счита, че тя е важен инструмент за запазване на челното място в международния дневен ред на темата за незаконното анексиране на Кримския полуостров; изразява задоволство от силната подкрепа, която ЕС оказва за тази инициатива, и призовава ЕС да продължава да допринася за разработването на формата за консултации и координация на платформата; изразява съжаление по повод на факта, че на международните организации и защитниците на правата на човека все още се отказва достъп до Крим;
25. призовава руския народ да не вярва на повсеместната държавна пропаганда, която представя Запада като враг на руския народ и на руската държава; припомня, че демокрацията и свободата са заплаха само за корумпираните руски елити, а не за народа; изразява желание за започване на диалог и изграждане на бъдещи отношения с демократична Русия; припомня, че насочената навън и навътре агресивна политика „Кремъл преди всичко“ превръща руския народ в жертва;
26. подкрепя украинските органи в усилията им за провеждане на реформи в страната в съответствие с разпоредбите на Споразумението за асоцииране и задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия; призовава институциите на ЕС да поддържат надеждна дългосрочна перспектива за присъединяването на Украйна към ЕС в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз, както за всяка европейска държава; подчертава, че тези усилия са необходими за повишаване на устойчивостта на Украйна и за по-ефективно противодействие на настоящите и на бъдещи агресивни действия от страна на Русия;
27. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на президента, правителството и Върховната рада на Украйна и на президента, правителството и Държавната дума на Руската федерация.
Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).
Прилагане на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес
128k
47k
Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2021 г. относно прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес (2021/2885(RSP))
– като взе предвид схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти(1) и предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти (COM(2021)0115), чиято цел е последващите изменения да се преработят с цел постигане на яснота,
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(2),
– като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г., озаглавен „Създаване на Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа“(3),
– като взе предвид въпроса до Комисията относно прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес (O-000073/2021 – B9‑0044/2021),
– като взе предвид член 136, параграф 5 и член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по международна търговия,
А. като има предвид, че схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес схемата за сертифициране беше създадена през 2003 г. като схема за сертифициране с мандат от ООН с цел спиране на търговията с конфликтни диаманти, която подклаждаше граждански войни; като има предвид, че схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес има тристранна структура, като включва правителствата, в качеството им на отговорни за вземането на решения, и международната диамантена промишленост и представители на гражданското общество, в качеството на наблюдатели; като има предвид, че решенията в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес се вземат с пълен консенсус на 56-те участващи членове, представляващи 82 държави, като ЕС и неговите 27 държави членки се считат за един участник;
Б. като има предвид, че схемата за сертифициране определя конфликтните диаманти като „необработени диаманти, използвани от бунтовнически движения или техните съюзници за финансиране на конфликти, целящи да дестабилизират законни правителства“; като има предвид, че схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес твърди, че е била ефективна за почти пълно спиране на търговията с конфликтни диаманти, съгласно първоначалното определение, като понастоящем тя представлява по-малко от 1% от търговията с необработени диаманти в сравнение с 15% през 2003 г.;
В. като има предвид, че продължават нарушенията на правата на човека във връзка с добива на диаманти в богатите на диаманти, засегнати от конфликти и високорискови зони, и че те могат да включват детски и принудителен труд, побой, изтезания, сексуално насилие, насилствено изчезване на хора, принудително изселване и преселване, незаконно заграбване на земя и разрушаване на важни от ритуална или културна гледна точка обекти;
Г. като има предвид, че след влизането в сила през 2003 г. на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес като глобална инициатива естеството на конфликтите и реалностите по места се промениха; като има предвид, че схемата за сертифициране не обхваща ситуации, при които публични или частни сили за сигурност, дружества, престъпници или въоръжени групировки използват широко разпространено или системно насилие, за да защитават икономическите си интереси в производството на диаманти; като има предвид, че понастоящем не може да се отговори на желанието на потребителите да получат сигурност по отношение на произхода и етичния характер на диамантите; като има предвид, че това води до намаляване на търсенето на естествени диаманти и следователно води до отрицателни последици за законната диамантена промишленост и за миньорите занаятчии; като има предвид, че механизми като схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес трябва да бъдат редовно преразглеждани и актуализирани, за да се гарантира, че са в състояние да отговорят на очакванията на потребителите и на международните задължения по отношение на корпоративната социална отговорност и устойчивото развитие;
Д. като има предвид, че ЕС работи за разширяване на обхвата на първоначалното определение за „конфликтни диаманти“ в схемата за сертифициране, така че то да включва нарушенията на правата на човека, но че не беше възможно постигането на успешен резултат поради консенсусния характер на процеса на вземане на решения и несъгласието на някои държави със съществен дял в производството, търговията и потреблението;
Е. като има предвид, че системата от гаранции на Световния съвет на търговците на диаманти е доброволна програма за саморегулиране, която обхваща целия сектор, като проследява сертифицираните в рамките на Кимбърлийския процес диаманти по веригата на доставки и обхваща включително търговията с рязани и шлифовани скъпоценни камъни;
1. подчертава неотложната необходимост от преразглеждане на определението за „конфликтни диаманти“, за да се включат правата на човека, както и свързаните с конфликти социални и екологични измерения на производството на диаманти, така че да се гарантира, че диамантите, които достигат пазара на ЕС, не са свързани с нарушения на правата на човека, нито с престъпления против околната среда, извършени от бунтовнически групи, правителства или частни дружества; подчертава, че в допълнение към необработените диаманти схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес следва да се прилага и за рязаните и шлифованите скъпоценни камъни;
2. призовава за по-ефективно прилагане на схемата за сертифициран в рамките на Кимбърлийския процес, за да се гарантира, че конфликтни диаманти не навлизат в законните вериги на доставки; призовава за засилване и подобряване на мониторинга и прилагането на вътрешния контрол на участващите държави; настоятелно призовава страните по схемата за сертифициран в рамките на Кимбърлийския процес да създадат независим механизъм за мониторинг, тъй като препоръките, отправяни при посещенията за партньорска проверка, са с незадължителен характер и често не успяват да отстранят слабостите при прилагането на вътрешния контрол или да доведат до съществена промяна в случаите на неспазване на минималните изисквания на схемата за сертифициране;
3. изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавна докладваните опити за заглушаване на наблюдателите на гражданското общество по време на междусесийното заседание на Кимбърлийския процес; отново подчертава централната роля на гражданското общество в тристранната структура на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес и призовава за пълно зачитане на свободата на словото на представителите на гражданското общество; като отбелязва значението на предоставянето на надеждно финансиране на организациите на гражданското общество, работещи в областта на полезните изкопаеми и диамантите от зони на конфликт;
4. приветства ангажимента на законната диамантена промишленост по отношение на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес и за създаването на система от гаранции на Световния съвет на търговците на диаманти; отбелязва, че създаването на работни места и доходите за миннодобивните общности зависят от наличието на стабилни, прозрачни и отговорни вериги на доставки в сектора на диамантите;
5. посочва, че е от съществено значение диамантите да могат да се проследяват от мината до пазара не просто въз основа на документите, които придружават пратките с диаманти; напълно приема идеята за използване на нови технологии, като блоковата верига, за подобряване на проследимостта; приветства работата за цифровизация на сертификатите, издадени в рамките на Кимбърлийския процес;
6. подчертава, че е важно да се разгледат първопричините за свързаните с диаманти конфликти и насилие по цялата верига на доставки; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да гарантират отпускането на достатъчно средства за изграждане на капацитет в рамките на тематичната програма за мир, стабилност и предотвратяване на конфликти в подкрепа на устойчивото и чувствително към конфликти управление на природните ресурси и на спазването на Кимбърлийския процес и на други подобни инициативи, приложими за полезните изкопаеми от зони на конфликт, с цел подобряване на поминъка на миннодобивните общности и укрепване на занаятчийския добив; призовава тези, които отпускат средства по географски признак, също така да вземат предвид дейностите по изграждане на капацитет и предотвратяване на конфликти;
7. призовава ЕС да продължи да бъде световен лидер в изпълнението на инициативи за отговорно добиване, като Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, както и актуализираните Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия; отново заявява, че отговорното добиване и надлежната проверка трябва да бъдат в съответствие с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;
8. призовава ЕС да даде пример и да продължи да изпълнява своята основана на ценности търговска програма, за да насърчава положителните промени в държави извън ЕС; отбелязва във връзка с това, че правилата на ЕС относно търговията с диаманти трябва да отразяват най-високото равнище на амбиция; призовава ЕС да обмисли допълнителни независими мерки, за да се гарантира, че на пазара на ЕС не се пускат необработени, рязани и шлифовани диаманти, които са свързани с нарушения на правата на човека, за да се преодолеят недостатъците на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейската служба за външна дейност и на настоящия председател и заместник-председател на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес.