Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално член 50 и член 8 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по-специално член 218 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид нотификацията на Обединеното кралство до Европейския съвет от 29 март 2017 г. относно намерението на Обединеното кралство да се оттегли от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия съгласно член 50, параграф 2 от ДЕС и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид насоките на Европейския съвет (член 50) от 29 април 2017 г. след нотификацията на Обединеното кралство съгласно член 50 от ДЕС, от 15 декември 2017 г. за втората фаза на преговорите за Брексит и от 23 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство,

–  като взе предвид Решението на Съвета от 22 май 2017 г., с което се определят указанията за водене на преговорите за договаряне на споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което се определят договореностите за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, и решението на Съвета от 29 януари 2018 г. за допълване на решението на Съвета от 22 май 2017 г. за разрешаване на започването на преговори с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за споразумение за определяне на договореностите за оттеглянето му от Европейския съюз, с което се определят допълнителни указания за воденето на преговорите,

–  като взе предвид Решение (ЕС, Евратом) 2020/266 на Съвета от 25 февруари 2020 г. за разрешаване на започването на преговори за ново споразумение за партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия(1) и директивите в допълнението към него за договарянето на ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, които бяха оповестени,

–  като взе предвид своите резолюции от 5 април 2017 г. относно преговорите с Обединеното кралство вследствие на неговата нотификация, че възнамерява да се оттегли от Европейския съюз(2), от 3 октомври 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство(3), от 13 декември 2017 г. относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство(4), от 14 март 2018 г. относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство(5), от 18 септември 2019 г. относно актуалното състояние във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз(6), от 15 януари 2020 г. относно прилагането и мониторинга на разпоредбите относно правата на гражданите в Споразумението за оттегляне(7) и от 12 февруари 2020 г. относно предложения мандат за преговори за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия(8),

–  като взе предвид своята препоръка от 18 юни 2020 г. относно преговорите за ново партньорство с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия(9),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 29 януари 2020 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(10),

–  като взе предвид декларацията на Комисията за пленарното заседание на Европейския парламент от 16 април 2019 г.,

–  като взе предвид Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(11) („Споразумението за оттегляне“) и придружаващата го политическа декларация, очертаваща рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство(12) („Политическата декларация“),

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет от 28 юни 2018 година за определяне на състава на Европейския парламент(13),

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 10 декември 2018 г. Andy Wightman и др./Secretary of State for Exiting the European Union, дело C-621/999, ECLI:EU:C:2018:999,

–  като взе предвид задълбочения анализ от ноември 2020 г. на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавен „Член 50 от ДЕС на практика: как ЕС прилага клаузата за напускане“,

–  като взе предвид проучването от март 2021 г., възложено от Тематичния отдел на Европейския парламент по граждански права и конституционни въпроси, озаглавено „Тълкуване и прилагане на член 50 от ДЕС – правна и институционална оценка“,

–  като взе предвид Белфасткото споразумение от 10 април 1998 г., подписано от правителството на Обединеното кралство, правителството на Ирландия и другите участници в многостранните преговори („Споразумението от Разпети петък“),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид становището на комисията по външни работи,

–  като взе предвид писмото на комисията по международна търговия,

–  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0357/2021),

А.  като има предвид, че целта на настоящия доклад е да се анализират начините, по които се тълкуват и прилагат разпоредбите на член 50 от ДЕС, и начинът, по който беше организирана и проведена процедурата за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС съгласно този член, включително извлечените по отношение на правото на ЕС и функционирането на Европейския съюз поуки;

Б.  като има предвид, че размисълът относно прилагането на член 50 от ДЕС допринася за по-доброто разбиране на ключовите елементи на конституционната идентичност на ЕС, на принципите, залегнали в основата на европейската интеграция, на значението на автономността при вземането на решения и правото на регулиране, като всички тези съображения ще бъдат взети предвид при бъдещо изменение на Договора;

В.  като има предвид, че член 50 от ДЕС предоставя отговор на съществуващата преди това несигурност и неяснота по отношение на правото на оттегляне от ЕС, като изрично предостави на държавите членки едностранно право да се оттеглят без друго условие, освен спазването на собствените им национални конституционни изисквания;

Г.  като има предвид, че член 50 от ДЕС, като предоставя изрично основание за оттегляне в съответствие с правото на ЕС, установява единствената процедура, при която държава членка може законосъобразно да се оттегли от ЕС;

Д.  като има предвид, че в член 50 от ДЕС се запазва мълчание или не се изясняват достатъчно редица аспекти на процедурата, които възникнаха по време на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза;

Е.  като има предвид, че член 50 от ДЕС не налага никакви формални изисквания за нотифицирането на намерението за напускане на Съюза, за срока или за оттеглянето на тази нотификация; като има предвид, че член 50 от ДЕС не предвижда изрично възможността за преходни договорености;

Ж.  като има предвид, че член 50 от ДЕС не определя конкретни изисквания относно евентуалното удължаване на двегодишния срок, определен в член 50, параграф 3 от ДЕС, което следователно позволява гъвкавост в преговорния процес;

З.  като има предвид, че член 50 от ДЕС потвърждава, че членството в ЕС е доброволно, което означава, че дадена държава членка не може да бъде принудена да остане или да напусне ЕС; като има предвид, че решението за оттегляне от Съюза е суверенно решение на държава членка, взето в съответствие с вътрешния конституционен ред на тази държава;

И.  като има предвид, че принципът на лоялно сътрудничество налага внасяне на нотификация веднага след вземане на решението за напускане;

Й.  като има предвид, че в своето решение от 10 декември 2018 г. по делото Andy Wightman и др./Secretary of State for Exiting the European Union, Съдът на ЕС изясни, че оттеглящата се държава членка е свободна да оттегли едностранно нотификацията за намерението си да се оттегли от ЕС, докато Договорите все още се прилагат спрямо тази държава членка;

К.  като има предвид, че в член 50 от ДЕС липсва яснота по отношение на прилагането на разпоредбите на член 218 от ДФЕС, като изключим параграф 3 от него,

Л.  като има предвид, че волята за напускане на ЕС, изразена от британския народ, въпреки че мнозинството граждани на Шотландия и Северна Ирландия гласуваха в подкрепа на оставането в ЕС, беше зачетена в съответствие с ценностите на свободата и демокрацията, посочени в член 2 от ДЕС;

М.  като има предвид, че референдумът в Обединеното кралство не беше придружен от достатъчен брой кампании за повишаване на осведомеността, тъй като в нито един момент на гражданите не беше дадена ясна представа за отношенията, които страната им би поддържала с ЕС след оттеглянето, и те често бяха подвеждани относно последиците от оттеглянето, особено по отношение на Северна Ирландия, като по този начин се разкриха рисковете и предизвикателствата, породени от невярната информация;

Н.  като има предвид, че член 50 от ДЕС предоставя на институциите на Съюза изключителната хоризонтална компетентност за водене на преговори по споразумение, обхващащо всички въпроси, необходими за уреждане на оттеглянето на държава членка;

О.  като има предвид, че ролята на всички институции на ЕС в процедурата по оттегляне беше от ключово значение за тълкуването и прилагането на разпоредбите на член 50 от ДЕС и при свеждане до минимум на институционалните смущения, чрез запазване на единството на държавите членки и гарантиране на организирано оттегляне;

П.  като има предвид, че се доказа, че двуетапният подход, възприет от Мишел Барние, главен преговарящ от името на Комисията, е правилният;

Р.  като има предвид, че в съответствие с ДФЕС, гражданите са пряко представени на равнището на Съюза в Европейския парламент; като има предвид, че Парламентът е част от процедурата за вземане на решения съгласно член 50 от ДЕС и упражнява общ политически контрол, както е предвидено в член 14 от ДЕС, и следователно следва да участва активно в преговорите за оттегляне, за да може да даде одобрението си съгласно член 50 от ДЕС;

С.  като има предвид, че в рамките на процедурата, установена в член 50 от ДЕС, както и във всички случаи на международни споразумения, договорени в съответствие с процедурата, предвидена в член 218, параграф 3 от ДФЕС, Парламентът играе незначителна роля, която се ограничава до обикновено одобрение на евентуално споразумение за оттегляне; като има предвид, че въпреки тези ограничения, Парламентът се ангажира активно и решително в процеса на оттегляне от самото начало и се ангажира със защитата на интересите на гражданите на ЕС и с опазването на целостта на Европейския съюз по време на целия процес;

Т.  като има предвид, че Парламентът изигра решаваща роля за представляването на всички граждани на ЕС, както от ЕС-27, така и от Обединеното кралство, по време на процеса;

У.  като има предвид, че оттеглянето на Обединеното кралство оказа въздействие върху състава на Европейския парламент, както е предвидено в член 3, параграф 2 от Решение (ЕС) 2018/937 на Европейския съвет,

Ф.  като има предвид, че процесът на оттегляне доведе до непредвидимост и представляваше предизвикателство не само за ЕС и оттеглящата се държава членка, но и в още по-голяма степен за гражданите и субектите, които са най-пряко засегнати; като има предвид, че икономическата и социалната цена на тази несигурност се оказа много висока и че също така упражнява натиск върху политическите отношения между ЕС и оттеглящата се държава членка; като има предвид, че по време на процеса на отделяне може да се постигне по-голяма сигурност посредством, наред с другото, изискване нотификацията за решението за оттегляне да бъде придружена от предвиждания от оттеглящата се държава членка план за бъдещите отношения;

Х.  като има предвид, че институциите на Съюза са положили всички усилия да не политизират процеса на оттегляне, но оттегляне съгласно член 50 от ДЕС все пак е по същество политическо, тъй като произтича и се влияе от основните решения по отношение на членството в ЕС и/или отношенията с ЕС;

Ц.  като има предвид, че оттеглянето на държава членка от Европейския съюз представлява голямо политическо, икономическо и социално сътресение, чиито отрицателни последици могат само частично да бъдат смекчени чрез внимателно планирани и договорени условия за организирано оттегляне;

Ч.  като има предвид, че политическата декларация, очертаваща рамката на бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство, определя параметрите за амбициозно, широко, задълбочено и гъвкаво партньорство, което включва външната политика, сигурността, отбраната, както и по-широки сфери на сътрудничество;

Ш.  като има предвид, че след влизането в сила на Споразумението за оттегляне единственият юридически възможен път за повторно присъединяване към ЕС е въз основа на член 49 от ДЕС;

Щ.  като има предвид, че в член 8 от ДЕС се подчертават специалните отношения между ЕС и съседните му държави;

АА.  като има предвид, че съгласно Правилника за дейността на Парламента комисията по конституционни въпроси е компетентна за институционалните последици от оттеглянето от Съюза;

Безпрецедентен процес

1.  подчертава, че оттеглянето на една от неговите държави членки е безпрецедентен и изключително критичен процес за Европейския съюз;

2.  признава, но въпреки това изразява съжаление във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;

3.  подчертава, че историческото значение на оттеглянето на членството в ЕС на Обединеното кралство не е отклонило и няма да отклони Съюза от неговия процес на интеграция, тъй като член 50 от ДЕС предоставя гаранции за правния ред на ЕС и защитава основните цели на европейската интеграция;

4.  подчертава, че разпоредбите на член 50 от ДЕС и начинът, по който те са тълкувани и прилагани, отразяват и потвърждават общите ценности и цели, които са в основата на Съюза, по-специално свободата, демокрацията и принципите на правовата държава;

5.  счита, че член 50 от ДЕС постигна целта си за запазване на суверенното право на държава членка да се оттегли от Европейския съюз, като по този начин изрично се потвърди доброволният характер на членството в ЕС, и неговата цел за гарантиране на организираното оттегляне на Обединеното кралство от Съюза, като същевременно позволи последващото изграждане на засилени отношения между ЕС и Обединеното кралство като трета държава;

Приоритети на ЕС

6.  счита, че като цяло са постигнати целите на член 50 от ДЕС и преговорите за оттегляне с Обединеното кралство за гарантиране на отделянето от Съюза, осигуряване на правна стабилност и свеждане до минимум на смущенията и предоставяне на ясна визия за бъдещето на гражданите и правните субекти, като се гарантира организирано оттегляне, като същевременно се защитават целостта и интересите на Европейския съюз, неговите граждани и неговите държави членки;

7.  счита, че бързото и категорично определяне на приоритетите в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, и по-специално защитата на правата на милионите граждани на ЕС в Обединеното кралство и на гражданите на Обединеното кралство в ЕС, засегнати от оттеглянето, специалните обстоятелства, пред които е изправен остров Ирландия, и единното финансово споразумение бяха от ключово значение за структурирането на процеса и стабилизирането на неговото въздействие в Съюза; въпреки това би било необходимо да се осигури по-голяма яснота по време на преговорите относно разрешаването на всички евентуални спорове, които могат да възникнат при прилагането на Споразумението за оттегляне, по-специално по отношение на ролята на Съда на ЕС;

8.  счита, че ясното разпределение на задачите между институциите и безпрецедентният приобщаващ и прозрачен подход на Комисията и нейния главен преговарящ, включително по отношение на Парламента, бяха от първостепенно значение за запазването на последователността и единството в рамките на ЕС и сред неговите държави членки, за утвърждаването на приоритетите и интересите на ЕС в преговорите, както и за съхраняването на целостта на правния ред на Съюза;

9.  приветства основните институционални участници за това, че запазиха единство между 27-те държави членки, както и в рамките на институциите на Съюза и помежду им, чрез което беше зачетено естеството на оттеглянето като процес на Съюза;

10.  счита, че интересите на Съюза са защитени благодарение на стратегическата организация и обвързаността с условия между различните етапи на процедурата; припомня по-специално последователността на преговорите, които започнаха със споразумение относно договореностите за оттегляне, след което преминаха към разглеждане на договореностите за преходния период и след това приключиха със споразумение за цялостно уреждане на ново и тясно партньорство между ЕС и Обединеното кралство въз основа на значителния напредък в преговорите относно правата на гражданите, въпроса за Ирландия и Северна Ирландия, финансовото споразумение и обоснованото и съдържателно прилагане на удължаването на срока, посочен в член 50, параграф 3 от ДЕС;

11.  оценява факта, че приоритет при преговорите с Обединеното кралство бяха правата на гражданите, които са и остават основен въпрос, и че тази глава от договореностите за оттегляне беше договорена на сравнително ранен етап от преговорите, като първоначалната версия на проекта на споразумението за оттегляне от 19 март 2018 г. съдържаше изцяло договорена втора част относно правата на гражданите, включително относно прякото действие на неговите разпоредби, както и относно компетентността на Съда на ЕС по отношение на съответните разпоредби относно правата на гражданите;

12.  подчертава, че от самото начало Съюзът категорично изтъкна, че специфичните обстоятелства на остров Ирландия и необходимостта от запазване на Споразумението от Разпети петък и смекчаване на последиците от оттеглянето на Обединеното кралство за Ирландия са въпроси, които засягат ЕС в неговата цялост;

13.  счита, че ограниченият във времето преходен период, през който действащите регулаторни, бюджетни, надзорни, съдебни и правоприлагащи инструменти и структури на ЕС продължиха да се прилагат и след оттеглянето беше в интерес и на двете страни и улесни преговорите по и свързването с бъдещите отношения;

14.  припомня, че рамката за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство е определена в политическата декларация, придружаваща Споразумението за оттегляне, която включва ясни разпоредби, установени от двете страни, във връзка със сътрудничеството в областта на външната политика, сигурността и отбраната;

15.  изразява съжаление за това, че правно необвързващото естество на политическата декларация предостави на Обединеното кралство правните основания да не поема ангажимент по ключови части от нейното съдържание, и по‑специално по тези, свързани с външната политика и политиката на сигурност, и поради тази причина те не бяха включени в преговорите;

Оттеглящата се държава членка

16.  въпреки това счита, че процесът на оттегляне се характеризираше, от страна на Обединеното кралство, с продължителна несигурност от самото начало до края на преговорите, което беше отразено, наред с другото, в разминаването във времето между референдума и нотификацията за оттегляне съгласно член 50 от ДЕС; счита, че тази несигурност се отрази на гражданите и икономическите оператори, по‑специално тези на остров Ирландия; счита, че изтъкването на заплахата от оттегляне без споразумение застраши перспективите за организирано оттегляне;

17.  във връзка с това счита, че политическите и икономическите последици от решението за напускане на Съюза са значителни; счита, че тези последици не бяха действително и напълно оценени от Обединеното кралство преди неговото решение за оттегляне, което доведе до недостатъчна подготовка за процедурата; счита, че британските граждани имаха ограничени познания за Европейския съюз и не бяха достатъчно информирани за широкообхватните последици от решението за напускане на Съюза;

18.  изразява становище, че разпоредбите на член 50 от ДЕС относно нотифицирането и удължаването на срока по член 50, параграф 3 от ДЕС са били третирани по достатъчно гъвкав начин, за да се отговори на политическите колебания и непоследователността на сменящите се правителства на Обединеното кралство, като същевременно се запазва целостта на процеса на оттегляне и се поддържа правният ред на Съюза;

19.  припомня, че решението за оттегляне е суверенно право на държава членка и че Съюзът е длъжен да признае намерението на тази държава; подчертава, че член 50 от ДЕС не уточнява и следователно не поставя ограничения за формата на уведомяване за намерението за оттегляне; счита в този контекст, че когато държава членка не спазва правото на ЕС и/или изразява намерението си да откаже да прилага Договорите или да признава юрисдикцията на Съда на ЕС и да зачита неговите решения, това представлява явно отхвърляне на задълженията, свързани с членството в ЕС;

20.  посочва, че оттеглянето от Европейския съюз по своята същност е сложен процес и че политическият избор на оттеглящата се държава членка по отношение на бъдещите ѝ отношения със Съюза може да увеличи тази сложност;

Значението на организираното оттегляне

21.  счита, че макар оттеглянето да не зависи от постигането на споразумение между оттеглящата се държава членка и Съюза, процесът на оттегляне на Обединеното кралство показва значението на сключването на споразумение относно договореностите за оттегляне, особено с оглед защитата на правата и оправданите правни очаквания на засегнатите граждани;

22.  счита, че институциите на ЕС направиха всичко възможно и изпълниха задължението си да гарантират сключването на споразумение; приветства усилията, положени за избягване на сценарий без споразумение; отбелязва във връзка с това, че в съответствие с член 50, параграф 3 от ДЕС, ако не бъде постигнато споразумение, оттеглянето влиза в сила две години след нотифицирането на Съвета; подчертава, че в ДЕС не се съдържат разпоредби, уреждащи хипотезата на сценарий без споразумение и хаотично оттегляне;

23.  подчертава, че като се има предвид естеството на дълбока интеграция на единния пазар на ЕС, оттеглянето на държава членка засяга всички области на икономическа дейност и че са необходими правни и административни корекции на всички равнища на ЕС, на равнището на държавите членки и на местно равнище; отново изтъква значението на работата, предприета от Комисията и държавите членки на всички равнища на публичната администрация и за повишаване на осведомеността и подготовка на гражданите и частния сектор чрез публикуването на много специфични известия за готовност на заинтересованите лица и своевременното приемане на едностранни и временни извънредни мерки за справяне с възможността за сценарий без споразумение и за хаотично оттегляне;

24.  отбелязва, че ДЕС не определя никакви материалноправни изисквания относно рамката на бъдещите отношения между оттеглящата се държава членка и Съюза и връзката му с договореностите за оттегляне; припомня обаче, че съгласно член 50, параграф 2 от ДЕС, споразумението за оттегляне трябва да вземе предвид рамката за бъдещите отношения на оттеглящата се държава със Съюза;

25.  отбелязва, че в случай на оттегляне на Обединеното кралство двугодишният срок, установен в член 50, параграф 3 от ДЕС, за момента, в който Договорите престават да се прилагат по отношение на оттеглящата се държава членка от момента на нотификацията ѝ за оттегляне, се оказа твърде кратък за организирано оттегляне, като се има предвид, че бяха преценени като необходими три удължавания на този срок, както и последващ преходен период; припомня, че този срок може да бъде увеличен чрез удължаване в съответствие с член 50, параграф 3 от ДЕС; счита, че подобно удължаване дава възможност за продължаване на преговорите с цел избягване на срив; припомня все пак, че през целия двугодишен период и допълнителните му удължавания, гражданите, икономическите оператори, държавите членки и търговските партньори от трети държави бяха изправени пред безпрецедентно равнище на правна несигурност, което продължи във времето;

26.  отбелязва, че оттеглянето на държава членка поражда безпрецедентни правни последици за международните ангажименти на ЕС, по-специално по отношение на необходимостта от предоговаряне на тарифните квоти, договорени на равнището на Световната търговска организация (СТО), за да се вземе предвид делът от квотата, използван от напускащата държава членка, което даде възможност на трети държави да подават допълнителни искания за достъп до пазара; счита, че с оттеглянето на Обединеното кралство разпределението на тарифните квоти на ЕС по принцип беше управлявано добре, първо чрез приемането на вътрешен законодателен акт за определяне на новоразпределени дялове от квотите на ЕС (по-специално под формата на Регламент (ЕС) 2019/216(14)) и след това чрез последващи действия чрез преговори с трети държави на равнището на СТО, въпреки че на това равнище не съществуват правни разпоредби, които да уреждат разпадането на митнически съюз;

Гъвкавост съгласно член 50 от ДЕС

27.  счита, че член 50 от ДЕС постига правилен баланс между осигуряването на правно гарантиран процес на оттегляне и запазването на политическата гъвкавост, необходима за адаптиране към конкретните обстоятелства; отбелязва обаче липсата на подробна уредба на член 50 от ДЕС по отношение на следните аспекти:

28.  изразява съжаление, че оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза доведе до напускането на цяла общност от граждани на ЕС; припомня, че Европейският парламент беше особено активен при застъпничеството си за и участието в активен диалог с гражданите и организациите, които ги представляват, чрез консултации, изслушвания и срещи, организирани от парламентарните комисии и ръководната група по въпросите на излизането на Обединеното кралство от ЕС, които се стремят да изразят опасенията и очакванията на гражданите по време на процеса на оттегляне; въпреки това счита, че институциите на ЕС можеха да направят повече, за да предоставят информация на гражданите по време на различните етапи на оттеглянето;

29.  счита, че предвид непредвидимостта на процеса на оттегляне, разпоредбите на ДЕС за оттегляне следва да гарантират правна сигурност за големия брой граждани на ЕС и граждани на напускащата държава членка, засегнати от оттеглянето, като се гарантират техните права, придобити въз основа на правото на ЕС, и се гарантира ефективна система за правоприлагане, без да се изключва създаването на механизми за последващи действия и информационни кампании; подчертава необходимостта от своевременно и адекватно информиране на засегнатите граждани, по-специално уязвимите граждани, относно техните права и задължения, свързани с оттеглянето;

30.  счита, че като се има предвид естеството на решението за напускане на Съюза и неговото ключово въздействие върху гражданите на напускащите държави членки, провеждането на референдум за потвърждаване на окончателното решение за напускане може да бъде важна демократична гаранция; счита, че потвърждаването на този окончателен избор от страна на нейните граждани също е от решаващо значение, в случай че преговорите за споразумение за оттегляне не успеят да достигнат до успешен край и това предизвика сценарий без споразумение; счита, че по време на този процес следва да бъдат предприети всички възможни стъпки за избягване на дезинформацията, чуждестранната намеса и финансовите нередности;

Ролята на институциите в процеса на оттегляне

31.  счита, че институциите на ЕС и държавите членки предоставиха колективен отговор и следваха съгласуван и единен подход, като осигуриха навременно, ясно и добре структурирано определение на аспектите на процеса на оттегляне, включително тези, които не са изрично посочени в член 50 от ДЕС, по-специално целите и общите принципи на преговорите, компетентността на ЕС по въпросите, свързани с оттеглянето, етапите на преговорите, обхвата на Споразумението за оттегляне, преходните разпоредби и рамката за бъдещите отношения;

32.  подчертава, че Парламентът играе ключова роля в целия процес на оттегляне и допринася активно за определянето на стратегии и за защитата на интересите и приоритетите на ЕС и неговите граждани, с надлежно обосновани резолюции, от момента на подготовката на референдума в Обединеното кралство относно членството в ЕС; припомня в това отношение, че приносът на Парламента беше структуриран основно чрез ръководната група по въпросите на излизането на Обединеното кралство от ЕС, създадена от Председателския съвет на 6 април 2017 г., с подкрепата и активното участие на парламентарните комисии и Председателския съвет;

33.  подчертава, че Парламентът се мобилизира изцяло и синхронизирано за наблюдението на процеса на оттегляне, както чрез своите политически органи, така и чрез своите комисии, които още на ранен етап бяха призовани да установят въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство върху областите на политиката и законодателството в съответните им области на отговорност; отново подчертава значението на непрекъснатото участие на комисиите, отговарящи за секторните политики, по време на преговорите; приветства продължителната и изчерпателна подготвителна работа, предприета от комисиите за събиране на доказателства, консултации и експертен опит чрез изслушвания, семинари и проучвания по всички въпроси, свързани с оттеглянето или бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство;

34.  изразява мнение, че Европейският съвет изигра обединяваща и стабилизираща роля в този процес, включително чрез своите насоки съгласно член 50, параграф 2 от ДЕС, като тълкува и приложи разпоредбите на член 50 от ДЕС, включително по отношение на елементите, по които разпоредбите запазват мълчание, и като определи ясна политическа насока в съответствие с интересите на Съюза при определянето на условията на преговорите и определянето на Комисията за преговарящ от страна на Съюза;

35.  подчертава, че съгласно член 50, параграф 4 от ДЕС членът на Европейския съвет или на Съвета, представляващ оттеглящата се държава членка, не може да участва в обсъжданията на Европейския съвет или на Съвета, или в решенията относно процеса на оттегляне, докато членовете на Европейския парламент, избрани в оттеглящата се държава членка, продължават да изпълняват мандата си с всички свои права и задължения до влизането в сила на оттеглянето;

36.  признава безпрецедентния характер на междуинституционалното сътрудничество и прозрачността при прилагането на член 50 от ДЕС, включително методите на работа и структурите, участващи в преговорите, информационните канали, публикуването на преговорни документи и участието в заседания, по-специално в заседанията на „шерпите“ и заседанията на Съвета по общи въпроси;

37.  признава значението на основните принципи, предложени от Европейския парламент и въведени от Европейския съвет в неговите последователни насоки за водене на преговори, които бяха последователно приложени по време на преговорите и се състоят от:

38.  продължава да подкрепя изцяло тези принципи;

39.  изразява становище, че посочените принципи надхвърлят контекста на член 50 от ДЕС, тъй като те са в основата на европейската интеграция и са се превърнали в ключови елементи на конституционната идентичност и правния ред на ЕС, въпреки че не са част от ДЕС;

40.  отбелязва, че в това отношение процедурата за оттегляне, предвидена от член 50 от ДЕС подтикна както ЕС, така и неговите държави членки да потвърдят конституционната идентичност на Съюза;

Права и задължения на ЕС и оттеглящата се държава членка

41.  припомня, че до влизането в сила на споразумение за оттегляне или, при липса на такова, или до изтичането на двугодишния срок или до изтичането на удължения срок, посочен в член 50, параграф 3 от ДЕС, оттеглящата се държава остава държава членка, ползва се с всички произтичащи от това права и е обвързана с всички задължения, произтичащи от Договорите, без изключение, включително принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, както и задължението да провежда избори за Европейски парламент, да назначава свои представители в институциите и органите на Съюза, да осигурява цялостно зачитане на правата на гражданите и да спазва своите финансови задължения;

Контрол от страна на Парламента

42.  подчертава, че ролята на политическия контрол на Европейския парламент е абсолютно необходима в парламентарната демократична система и гарантира прозрачност и политическа отчетност; във връзка с това настоява, че парламентарните правомощия по отношение на фазата на контрол следва да бъдат гарантирани и упражнявани, като се осигури достатъчно време с оглед сключването на международни споразумения, включително в случай на временно прилагане, по-специално, ако тези споразумения са сключени в контекста на оттегляне от Европейския съюз; отбелязва в този контекст, че по отношение на прерогативите на Парламента във връзка с оттеглянето на дадена държава членка е важно да се приложат напълно разпоредбите на член 218, параграф 10 от ДФЕС, съгласно който Европейският парламент трябва да получава информация на всички етапи от процедурата на преговори между Съюза и трети държави; подчертава, че Комисията трябва да информира Парламента на равни начала със Съвета;

43.  счита, че както ръководната група по въпросите на излизането на Обединеното кралство от ЕС, така и структурите на координационната група на Обединеното кралство, създадени от Европейския парламент, на всеки етап от преговорите с Обединеното кралство бяха от изключително значение за гарантиране на последващите действия и участието на Парламента в преговорите и осигуряването на тяхната прозрачност; счита, че прилагането на член 50 от ДЕС е добър пример за колективна координация между институциите в подкрепа на интересите на Съюза, която следва да се прилага за всички преговори по международни споразумения;

44.  в този контекст счита, че ролята на Парламента е от съществено значение за гарантиране на парламентарното и демократичното измерение на процедура с толкова голямо конституционно и институционално въздействие върху Съюза и върху правата на гражданите на ЕС; счита, че ролята му по отношение на политическия контрол следва да бъде запазена и укрепена, така че да включи необходимостта от одобрение на всички относими аспекти на процеса;

45.  подчертава във връзка с това, че процесът по член 50 от ДЕС приключи и оттеглянето от ЕС породи действие, действителното прекратяване на членството в ЕС, но прилагането на споразумението за оттегляне е дългосрочен процес; отново потвърждава в този контекст, че Парламентът ще играе изцяло своята роля в мониторинга на изпълнението на Споразумението за оттегляне;

Въпроси за размисъл

46.  счита, че в член 50 от ДЕС се разглеждат и се предоставят възможности за разрешаване на процедурните аспекти на оттеглянето на държава членка, но не се предоставя отговор на значителните политически, социални и икономически последици и неблагоприятните последици от оттеглянето на държава членка от ЕС, в рамките и сред държавите членки и в международен план;

47.  подновява призива си за задълбочен размисъл относно оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и неговото въздействие върху бъдещето на ЕС; счита, че подобен размисъл следва да гарантира открит и разширен диалог относно реформите, от които Съюзът се нуждае, за да укрепи демокрацията и капацитета за постигане на резултати по отношение на потребностите и очакванията на гражданите; за тази цел, припомня, безпрецедентния процес на размисъл в Съюза относно неговото бъдеще в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа; подчертава, че този размисъл включва гражданското общество и представителите на организациите за защита на правата на гражданите;

48.  счита, че Съюзът и неговите държави членки носят отговорност да направят повече, аз да запазят процеса на европейската интеграция, да защитят европейските ценности и принципи, включително принципа на лоялно сътрудничество и да предотвратят ново оттегляне от ЕС; в този контекст изразява съжаление относно сдържаността и ограничения ангажимент на Европейския парламент и неговите комисии в навечерието на референдума в Обединеното кралство, което отне на гражданите на Обединеното кралство, които по това време все още бяха граждани на ЕС, цялостния достъп до информацията относно функционирането на ЕС и последиците от процеса на оттегляне; подчертава, че следва да бъдат установени защитни мерки, за да се гарантира, че общественият дебат преди задействането на член 50 от ДЕС от страна на държава членка дава възможност на засегнатите граждани да вземат информирано решение; призовава държавите членки и ЕС последователно да предоставят широкообхватна информация на гражданите на ЕС относно функционирането на Европейския съюз, областите на неговата дейност, процесите му на вземане на решения, правата на гражданите на ЕС и последиците от напускането на ЕС; счита, че за тази цел Конференцията за бъдещето на Европа предлага възможност за засилен диалог с гражданите и гражданското общество относно Европейския съюз и начините, по които той следва да се развива; насърчава Комисията да представи предложение, което да позволи на европейските политически партии да финансират кампании за референдуми, свързани с прилагането на ДЕС или ДФЕС;

o
o   o

49.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 58, 27.2.2020 г., стр. 53. (2) OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 24. (3) ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 2. (4) ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 32. (5) ОВ C 162, 10.5.2019 г., стр. 40. (6) OВ C 171, 6.5.2021 г., стр. 2. (7) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 21. (8) OВ C 294, 23.7.2021 г., стp. 18. (9) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 90. (10) OВ C 331, 17.8.2021 г., стр. 38. (11) ОВ L 29, 31.1.2020 г., стр. 7. (12) ОВ C 34, 31.1.2020 г., стр. 1. (13) ОВ L 165 I, 2.7.2018 г., стр. 1. (14) OВ L 38, 8.2.2019 г., стр. 1.